Новия сайт на списание PHILOSOPHIA ще намерите на https://philosophia-bg.com.

Скъпи Автори,

списание Philosophia остава, както и досега, насочено към цялото многообразие на философията и философските проблеми и приема предложения за статии от всички области.

Паралелно с това решихме всеки брой да има тематично обособена част. За тематичната част на всеки брой от Philosophia обявяваме следните теми и срокове за подаване на предложения:

I. Logic And Ontology

Bijaya Prasanna Mahapatra, Linguistic Relativism: A Gadamerian Understanding (PDF pp. 3-5)

Алекс Костова, Късният Хайдегер и новото начало на философията: феноменологичният път (Цееринген, 1973 г.) (PDF стр. 11 – 41)

Timothy Tambassi, Categorie ontologiche, truthbearer e truthmaker. Il rapporto tra ontologia e verità nella proposta di E.J. Lowe (PDF pp. 42 – 52)

Himansu Sekhar Samal, Anumāna as Analogical Reasoning. A Critical Analysis (PDF pp. 53 – 66)

II. History of Philosophy / Lectures 

Lars Reuke, On Spirits (PDF pp. 67 – 78)

Евелина Митева, Абстрактният човек е чудовищен: от Алберт Велики до Борхес и обратно (PDF стр. 79 – 94)

Ива Манова, Кръстьо Пейкич (1666‐1730) и традицията на религиозно‐полемичната литература (PDF стр. 95 – 106)

Lino Bianco – The Unity of Courage and Wisdom in Plato’s Protagoras

Georgi Kapriev – Der Zusammenhang ‚Geschichte-Metaphysik’ als Drehpunkt der byzantinischen Philosophie

Моника Панайотова – Августиновият възглед за душата и тялото

Simeon Mladenov – On Anselm of Canterbury. Towards a new definition of human nature

Димитър Петров – Съзерцателното „време на мълчание“ и „състояние на мълчание“ на ума според Калист Катафигиот

Oseni Taiwo Afisi – Popper, Liberal-Communitarianism, Beyond the Politics of Liberalism

Мукаддес Налбант – „Една дама” – първата жена-философ на Турция

Valentin Velchev – CONTEMPLATIONS ON “THE GRAND DESIGN” (or, A Debate With Stephen Hawking in his Absence) (Part Two of Three)

Катерина Георгиева – Игра на захвърлени логоси. Харолд Пинтер „Семейни гласове”

Цветелин Ангелов – Християнски философски рефлексии

In memoriam Jan A. Aertsen

***

Editorial, Philosophia 11

It was on the Monday after the Paris attentats that I walked into the seminar room to give a class to Philosophy students. We are giving the class together with a colleague of mine and it was his turn, so I sat at one of the student banks and prepared myself for some quality metaphysics time. To my surprise and admiration, contrary to my own and students’ expectation that the class would go as ‘normal’, i.e. as if nothing had happened that had to do with our class room, my colleague opened the seminar with a pair of questions. “What use can we have out of philosophy in the face of the Paris events?”, he asked the students. “Why do we need philosophy?”

Most of us who are engaged with philosophy are probably confronting personally those questions on dayly basis. In this issue one could find different answers to the question, various approaches and perspectives. What they have in common is not dealing with the Paris case ad litteram, but a conscious effort by their authors to promote a world of values, where religion is enlightening and not violent, a world that makes sense and is not meaningless.

Oseni Afisi goes into the structure of the society and the limits that liberalism, as in its classical Karl Popper form, imposes on it, as well as possible solutions for those limitations.

Mukaddes Nalbant tells the story of the first Turkish woman, Fatma Aliye, who dealt with philosophy in the beginning of the XX^th century, in the turning time of Atatürk.

Katerina Georgieva looks at Harold Pinter and the tension between voice and its absence in his plays, trying to find the meaning of the unspoken.

Vesselin Velchev, in the second part of his detailed study, defends the creationist point of view from the point of view and with the argumnts of the science.

Tsvetelin Angelov offers an essay in the long epistolar tradition, from the view piont of a theologian discussing with a fellow philosopher who doubts about Christianiy and its basic ideas such as Trinity. Angelov compares then the divine trinity with the trinal structure of time (past-present-future) that is nonetheless one fenomenon.

Georgi Kapriev, after decades of studies on Byzantine thought, offers us here his answer to the way we should approach the “riddle” Byzantine phylosophy. He sees the key in the relation between history and metaphysics, i.e. between that which is unfolding in the history and its metaphysical background as cause and end. “The history is the epiphany of the metaphysical.”

We have a very detailed article by Dimitar Petrov on the mystical teaching of a very understudied Byzantine monch, Kallistos Kataphygiota.

Simeon Mladenov looks at the human nature from the perspective of Anselm of Canterbury in its tension between right(ful)ness (rectitudo) and the human will with its apparent tendency to evade the right.

Monika Panayotova studies the complex problem of the body and its connection to the immortal soul in Augustine.

Lino Bianco examines in detail the problem of virtues in Plato’s Protagoras, as well as the modern state of the debate. Can we have one virtue without having all the rest? Lino Bianco presents to the reader all the possible interpretations of the question.

The issue, in the end, commemorates the work of one of the great medieval scholars of the XX^th century, Jan A. Aertsen, who left us in January 2016.

The Editorial Board wishes you a fruitful time with our new, 11th issue of our free Philosophia journal.

Valentin Velchev – CONTEMPLATIONS ON “THE GRAND DESIGN” (or, A Debate With Stephen Hawking in his Absence)

Babajide Dasaolu / Demilade Oyelakun – The concept of evil in Yoruba and Igbo thoughts: Some Comparisons

Светлана Камџијаш – Идејата за човечкото совршенство. Во филозофијата веданта и сродните концепти од западната философија како алатка за нејзино постигнување

Драган Јаковљевић – Путеви и изазови ревитализовања религиjа

Ристо Солунчев – Постмодернистичкото децентрирање на субјектот и православниот концепт на личноста

Димитър Петров – Евагрий Понтийски: „съзерцанието – единство с Единното“

Увод на редакторите към 10ти брой

We live in an open world. We are defined by terms like economical exchange, cultural exchange and, even, student exchange; the mobility of people has never been greater. And as people are moving from one culture to another, from one context to another, they inevitably stumble upon comparisons between the own and the new, between the known and that which has yet to be learned.

Our latest 10^th issue of the online journal Philosophia is focusing on contexts and comparisons. The ability to impose our own values into a discussion of the different and the unknown is a hallmark of philosophy.

The article of Valentin Velchev (Bulgaria), A Debate With Stephen Hawking’s The Grand Design, puts religion in a dialogue with science. This is the first in a series of articles that are going to be published in the Philosophia journal. The author discusses the long undisputed methods of science, and builds his argument from a logical perspective, proposing that the so-called ‘belief’ in a Creator of the universe might actually be the more reasonable solution to the puzzle about the world’s beginning.

Another bold comparison is undertaken by Babajide Dasaolu and Demilade Oyelakun (Nigeria), The Concept of Evil in Yoruba and Igbo Thoughts: Some Comparisons. As the title suggests, the authors juxtapose the Western notion of evil – in its classical Christian meaning – with the understanding of evil in two different African theoretical frameworks. The authors assert that, despite some substantial internal differences between the African views on evil, they nevertheless share a common essential unlikeliness to the Western one: the Western Christian concept of evil remains a theoretical problem while the African view on evil is oriented practically. This view roots evil within human actions and, as such, its eradication requires a human deed.

Another comparison stretching through cultures is the one offered by Svetlana Kamdzijas (Macedonia), who discusses the notion of human perfection in a dialogue between the contemporary Western ethics and the Indian Vedanta view. In the tradition of Socrates and Plato, and then again of Bauman and Liotar, the author questions the expansive way of knowing thyself proposed throughout the history of Western philosophy, while confronting it with the Vedanta way of an inner-bound and centered way of self-exploration and self-perfection.

A similar approach is adopted by Dragan Jakovlevic (Montenegro) in his contribution Ways and Challenges Towards Revitalizing Religion. The study questions the rise of radical Islam in a globalizing world, with the Western, and more anthropological, approach to religion. After all, concludes the author, religion in general, as well as the Enlightenment, are projects that are still open.

The article of Risto Soluncev (Macedonia) is set entirely in the ‘Western’ context, but once again builds on the line of confronting the Christian orthodox view on human personality with a post-modern secular ethics. The author claims that the Orthodox concept of the person as engaged in a continuous relation to the divine could contribute to and enrich the post-modern view of the person as a being bound to freedom.

We close the issue of the journal on an Orthodox note with the article of Dimitar Petrov (Bulgaria/USA) Evagrius Pinticus: the Contemplation – “a unity with the Unity”. This is a rigorous study of the Byzantine author of IV^th c. Evagrius Ponticus and his teaching of the union with the divine through purification of the soul and a mindful contemplation of the divine. Being, in a way, a ‘practical mystics’, this teaching can harken back to the contribution of Kamdzijas and its Eastern spirituality, or to the one of Dasaolu and Oyelakun in their practically oriented view on the human soul.

The comparisons and the confrontations of various approaches do not only celebrate diversity: They are a quest in the search for the Self, a quest that today more than ever goes through foreign lands and ideas.

Светлана Камџијаш

Апстракт:: Овој текст поаѓа од спротиставените идеи за јунак во древната западна и источната култура како директно поврзани со релевантните филозофии на дадените култури. Нивните смерници и образовни цели можат да се сведат на човечката усмереност во спротивни насоки: кон себе си и кон светот. Западната завртеност кон надвор, не може да ги одмине прашањата на етичката криза, на кои веќе се осврна З. Бауман, дефинирајќи ги последиците од „врвното еманципирање“ и замената на „етичкото за естетското“ во својот темелен обид да заснова една нова, „ендемска“ етика, спротивна на масовната, втемелена во најдлабокото човеково „себе“. Но тука всушност почнува проблемот, со прашањето: со што всушност се идентификуваме. Целта на овој текст е да одговори на ова прашање во перспективата на две сродни филозофии: Платоновата и филозофијата Веданта.

Клучни зборови: морална криза, источна и западна култура, личност, востинско себе, веданта.

>>> LINK FULL TEXT

Философията на Кант

Oliver Laschet – The Law of Nations and the Problem of Supranational Coercion in Kant  (pp. 1-12. PDF)

Ясен Андреев – Практическият субект като обективна цел. Към екзистенциалния прочит на Кантовата практическа философия   (pp. 12-31. PDF)

Философия на литературата

Antoaneta Dontcheva –  Waiting- Samuel Beckett`s enigmatic Sign of Life (pp. 32-43. PDF)

Философия и логика

Красимира Криворова – Смисъл и невъзможни светове в параконсистентната и релевантна логика (pp. 44-54. PDF)

Философия и семиотика

Зорница Каприева – Самоубийството като културен феномен (pp. 55-65. PDF)

История на философията

Smilen Markov – What does Byzantine Philosophy have in common with Aristotle? (the case of Theodore Abū Qurrah) (pp. 66-79. PDF)

Димитър Чуровски – В търсене на нова парадигма за социалното развитие (pp. 80-97. PDF)

Александра Арабаджиева – По следите на философските идеи на Корнелиус Касториадис – отпечатъкът от детството и студентските години (pp. 98-115. PDF)

Рецензия

Георги Димитров – За другостта на европейския персонализъм и неговата криза през ХХ век (pp. 115-125. PDF)

Worldview approaches

Κατελής Βίγκλας – Η αναλογική σκέψη του Αθανάσιου Κίρχερ ως βάση σύνδεσης του Ολισμού με τον Νεοπλατωνισμό

Nikolay Ivanov – The conception of belief in Gustav Fechner and William James (The unwritten chapter of “The Varieties of Religious Experience”)

Matteo Sione – Barthes et Nietzsche : une « pensée nomade »

Александър Лозев – Хóра е отговорът

Уолтър Трует Андерсън – Четири различни начина да бъдем абсолютно прави (прев. от английски Силвия Борисова)

 Relational theories

Sotiris Mitralexis – Relational Ontologies in Dialogue: Christos Yannaras’ and Joseph Kaipayil’s Distinct “Relational Ontologies”

Кантен Меясу – Време без ставане (прев. от английски Петко Петков)

Ethics

Петър Наков – Дилемата на евтаназията: моралното различие между активна и пасивна евтаназия

Manoranjan Mallick / Vikram S. Sirola  – Wittgenstein’s view on nonsensicality of ethics

Aesthetics

Богдана Паскалева – Към въпроса за предмодерната естетика

Силвия Борисова – Трайност на красивото

Уолтър Трует Андерсън

Превод от английски: Силвия Борисова

Преводът е направен по: Anderson, Walter Truett, Four Different Ways to Be Absolutely Right, in: Anderson, W. T. (ed.), The Truth About the Truth: De-confusing and Re-constructing the Postmodern World, G. P. Putnam’s Sons, 1995, pp. 110-116.

В плуралистични общества като нашите съществуват множество различия, както и различни видове различия. Можете да започнете да обсъждате разнообразието чрез изготвяне на списък с различните раси и религии например, но това не ви дава цялостна картина. Можете също да вземете под внимание разликите между мъжете и жените, както и между младите и възрастните. Но наред с това съществуват и различни светогледи – принципно различни начини на мислене и разискване на истината – които пронизват всички горепосочени категории. Прогресивно-ортодоксалният полюсен модел, описан от Джеймс Дейвидсън Хънтър, е полезен начин за установяване на това с единствената разлика, че неговото гледище има малко по-сложно название…

Прочети статията (BG)

Кантен Меясу 

Превод от английски език: Петко Петков

(Университет Мидълсекс, Лондон, 8 май 2008 г.)

На първо място бих искал да кажа, че съм много щастлив от възможността да обсъдя моя труд тук в Университета Мидълсекс. Искам да изкажа благодарността си на организаторите на този семинар, най-вече на Питър Халърд и Рей Брасиър.

Ще изложа основните решения на След крайността особено тези, засягащи фундаменталните понятия, които се опитах да разработя в тази книга: „корелационизъм” и „принципа на фактичността”.

Прочети статията (BG)

Богдана Паскалева

Резюме: Текстът се концентрира върху въпроса за съществуването на някакво мисловно и културноисторическо образувание в предмодерните времена, което може да се нарече „естетика“. На следващо място – ако приемем съществуването на такова образувание, как трябва да бъде разг

леждан неговият статут в една по-широка теологическа и философска рамка. Естетическото е разгледано през понятията „красиво“ и „изкуство“. Целта на текста е да измести въпроса за естетическото в Средните векове от проблематиката на трансценденталиите и да се опита да разгледа контраста между автономността на естетическото в Модерността и предмодерната му подчиненост по-скоро с оглед на представата, че подчинението на естетическото го освобождава за навлизането на истината. Така предмодерното размишление върху красивото и изкуството се показва насочено към проблематиката на теоретичния разум, съзерцанието и познанието на истинното. От друга страна, в посока към модернизирането на естетическата проблематика, която се старае да даде автономия на красивото и изкуството, те двете 

Ключови думи: естетика, красиво, изкуство, истина, Средновековие, Модерност

Прочети статията (BG)

Силвия Борисова

Текстът е представен като доклад на конференцията „Истината, доброто и красотата: философски прочити” в памет на проф. Добрин Спасов, проф. Кирил Нешев и проф. Исак Паси, 21-22.12.2011 г., София, СУ „Св. Климент Охридски“

Иска ми се да привлека вниманието към следния въпрос: кога и как красивото има трайност, т.е. проблематична ли е или не постановката на Гадамер за „актуалността на красивото”. За целта е нужно първо да бъдат разгледани по-общите тенденции в разбирането за красиво, за да се стигне до разискване наактуалността и трайността на красивото: релевантно ли е да се говори за такива в съвременен контекст.

След прокламирането на различни краища, с които е белязано разработването на красивото като философска категория: краят на философската естетика; краят на изкуството в неговия традиционен смисъл – онова изкуство, имащо за свой централен предмет красивото и хармоничното във формата; съответно краят на конвенционалната художествена форма; деактуализацията на красивото като осева категория, неговото отпадане от търсенията на съвременната естетика…

Прочети статията (BG)

Петър Наков

Абстракт: Евтаназията заема своето особено място в медицината и биоетиката като едновременно философски, богословски, медицински, морален и правен проблем. Този проблем отдавна се е превърнал в политически. Съвременните дискусии представят противоречиви позиции за моралния характер на тази медицинска процедура. Аргументите, които се сблъскват в тези дискусии разкриват конфликт на ценности,позициите в които трудно могат да бъдат съгласувани.

Статията разглежда историческите корени на идеята за евтаназията, като са анализирани емблематични философски текстове. Включени са определения на евтаназията и са разграничени различни видове. Във връзка с моралния характер на действието тук е поместен и големият дебат за моралното различие между активна и пасивна евтаназия. Спорно е дали етическото поведение се определя от гледна точка на намерението, извършването, пропуска и последицата. Представени са противоположните позиции по отношение стойността на дистинкцията. Тези позиции създават нагласи за противопоставяне или възприемане на евтаназията.

Ключови думи: евтаназия, болка, убийство, морал, намерение, действие

Прочети статията:  (BG)

6 / 2014

E. J. Lowe (1950-2014)

Timothy Tambassi – L’esistenza del reale Metafisica, sostanza e tempo nella proposta di E. J. Lowe

Timothy Tambassi – Presentismo: in memoria di E. J. Lowe. Un ricordo bio-bibliografico

20th-century philosophy

Nicole Note – The impossible possibility of environmental ethics, Emmanuel Levinas and the discrete Other

Александър Лозев – Витгенщайн, антифилософът, и математиката

Ханс Йонас – Защо модерната техника е предмет на етиката – превод от немски Ирина Георгиева

Марк Ришир – Смисълът на феноменологията във „Видимото и невидимото” – превод от френски Паула Анегелова

Нора Голешевска – Визуалните изследвания като социална критика и политическа теория. Джовани Сартори: визуална пайдея и видео политика

Philosophical Essays

Георги Петков – ‘Референция за котка’ или персоналната идентичност като познавателен проблем

Мадлен Ангелова – Томлението като естетика насочена към субектното – едно своеобразно съзерцание на другия

 7 / 2014

Medieval philosophy

Jan Söffner – Brunos Asche. Philosophische Implikationen einer Hinrichtung

Jamal Rachak  – De l’authenticité des fragments (al-aqwāl) d’Ibn Bāğğa . (Avempace 1074-1139)

Smilen Markov – The Epistemic structure as an animate statue – Psellos’ concept of Christian Philosophy

20th-century philosophy

Iván Galán Hompanera – Faktizität und Fremderfahrung

Pablo Posada Varela – Suspension, déshumanisation, hyperbole (Husserl, Fink, Richir). Radicalisations de l’épochè et paliers de concrescence

Slavoj Žižek

Славой Жижек – Кризата на Запад е криза на демокрацията, колкото и на финансите – превод от английски Иван Дулов

Славой Жижек – Едно сърце, по-голямо от живота – превод от английски Иван Дулов

Интервю със Славой Жижек – от Иван Дулов

Philosophy of language

Gergana Apostolova – Names as identifiers and frontiers of the text: the individual capacity of renaming in changing cultural and language environment

Petar Dimkov – On Conceptual Schemes from Linguo-psycho-philosophical Point of View

Михаела Шанова – „Tеглото ми е моята любов”, или разсъждения върху една мисъл на Aвгустин

Траяна Михайлова – Проблемът за идентичността и демоничното в образа на Алиса

Зорница Каприева – Убийството – между психологията, философията и рекламата. Кратко изследване на хомоцидните интенции

Reviews and  Comments

Русалена Пенджекова-Христева – Философия на архивното познание и постижения на българската университетска архивистика

Fouad Ben Ahmed – Ibn Rušd: Knowledge, pleasures and analogy

Mariya Kalcheva – An Outline of the History of the Concept of Form: Antique Origin and Early Christian Reception

Polya Tarkoleva – Philosophicо-anthropological interpretation of Vico’s theory on the origin of language

Iva Manova – Historico-Philosophical Studies on Krastyo Peykich of Chiprovtsi (1666-1730): Аn Overview of the Literature and Some Critical Remarks

Alexandre Losev – Morpho-logical Investigations: Wittgenstein and Spengler

Dobrin Todorov – Interpretation and Integrity

Jan Söffner – Der Kairos des Denkens und das Interview als Ort des Philosophierens 

Ivanka Mavrodieva – Rhetorical features of academic presentations

Gergana Pencheva-Apostolova – E-kind. Facing the Stars

Mariya Ivancheva – Allegories of Transition: Representations of Past and Present Repressive Regimes in Gyorgyi Palfi’s Feature Film Taxidermia and the House of Terror Museum in Budapest

Веселина Славова – Проблемът за тялото във философските концепции на Е. Левинас и М. Мерло-Понти

Нора Голешевска – Сценарии за края на историята на изкуството: Ханс Белтинг и Артър Данто

Petar Dimkov – Analysis of the concept ‘Desemantism’

Карл Ясперс – За европейския дух (превод от немски: Георги Каприев)

***

***

Марио Коев – ВРЕМЕ. ПЕРИОДИЧНОСТ. БАНАЛНОСТ. Богословски опит върху красотата на битието

Веселин Дафов – Що е то дете?

Габриела Русинова – Петър Испански: рецепция и трансформация на теорията за топосите на Боеций

Веселин Дафов – Кариери за философи

Алберт Велики – За интелекта и умопостигаемото (Превод от латински: Евелина Митева )

Lars Reuke – To p or not to p. Scotus, Leibniz und die Kontingenz

Tim McMynne – Frank Ramsey’s Commitment to Ideology

Antoaneta Doncheva – Beckett and Carroll – A Violent Denial of Personal Identity

Rosena Vucova – Resume on James Clifford’s The Predicament of Culture: Twentieth Century Ethnography, Literature and Art (Harvard University Press, 1988), Part One: Discourses, “On Ethnographic Authority”

Марио Коев

Предложеният текст представлява Втора глава от книгата “Време. Периодичност. Баналност. Богословски опит върху красотата на битието”. В него се разглеждат проблемите на времето от философско-богословска гледна точка и се предлагат някои хипотези и идеи, като например едновременността на човешкото живеене във времето като ентропиен и като периодичен процес и съответно следствията от тази едновременност. По-нататък, във връзка с обсъжданата тематика са включени понятия като сложност с нейните различни конотации, както и актуална и потенциална безкрайност. Предложена е хипотеза въз основа на логиката на т.нар. Лоренцова трансформация (електродинамичните уравнения на Лоренц, които са математическата основа на Специалната теория на относителността), която се опитва да проследи “движението” на символа, т.е. промяната на неговите вътрешни съдържания, спрямо “координатната система” на движението на историята по правата на потенциалната безкрайност. Накрая е формулиран т.нар. парадокс на мрежата (съвременното мрежово общество), според който мрежата е отговор на самата себе си, доколкото “извън” нея не може да съществува актуален въпрос. Независимо от това обаче тя битийства “върху” правата на потенциалната безкрайност на историята, която спрямо нея изпълнява ролята на “онтичен мотив”, на квазионтологично пространство.

Прочети статията:

Веселин Дафов

Добър вечер! Много ми е приятно. За първи път се организира такова събитие, за първи път участвам. Явно това е, така да се каже, в биографията на специалността, ще остане. Но това събитие има предистория. Когато бях съвсем млад асистент в специалността, тогава група студенти направиха „Проектория“ и тогава имаше подобни опити със самоопределяне на специалността. Всъщност  това е в рубриката: „Какви сме ние философите“, направено по един изключителен начин през кариерата. Но това не е изобщо карирерата, а това е професионалната кариера, защото явно специалността подпомага да бъдем, да направим карирера в бащинството, в съпружеството, приятелството и т.н .

Прочети статията:

Превод от латински: Евелина Митева 

Алберт Велики (1200 – 1280) написва съчинението За интелекта и умопостиагаемото през 1259 г. Съчинението представя в кратък и структуриран вид основните идеи на Алберт Велики за природата на човека. Алберт е убеден, че индивидуалната човешка душа, която обгръща и оживотворява едно конкретно човешко тяло, е способна да достигне до състояние, в което да познава същностите на нещата и да съзерцава божественото. В това се състои пълнотата на човешката същност.

Преводът е направен по: Alberti Magni Opera Omnia, ed. Borgnet, vol. IX, Paris, 1890. Съчинението е издадено в серията Bibliotheca Christiana на издателство Изток-Запад (2010 г.) и се публикува в настоящия брой на списание Философия с любезното съгласие на г-н Л. Козарев.

Към текста на Алберт Велики

Веселин Дафов

„…За да бъде детето разумно, не се иска нищо друго освен разумните да се държат с него като с разумно. Нищо друго. Когато започва детето да е човек, всъщност то започва да е разумно. Тука някой ще каже: Че са разумни, разумни са, ама не напълно. Това е, да кажем, господства едно такова възражение дълги векове в човечеството, че понеже детето не е съвсем разумно, то не е съвсем човек и от това следват най-различни неща…“

Прочети статията:

Габриела Русинова

„… Втората част на Трактата разкрива вече собственото учение за термините при Петър Испански. Там той определя сигнификацията като представяне на нещата в съответствие на тяхната условност и на тяхното общо споразумение. Петър Испански е един от първите, които поставят разлика между сигнификация и суппозиция. Под суппозиция той разбира съществен и важен глагол, който обозначава и изразява съществуването на нещата. Суппозицията зависи от сигнификацията, защото суппозицията може да се формира само чрез термин, който вече има някаква условност, т. е. сигнификация…“

Прочети статията:

Georgi Kapriev – Die “Konservativen” und die “Neuerer” in der Palaiologenzeit

Kosta Milkov – Pseudo-Dionysius on the ecstatic in the divine ascent of the soul

Aidan Harris – Justice and Sentiment for Women and Children in the Family

Maya Mincheva – Où est le lieu de la philosophie? Le Collège International de Philosophie dans la pensée de Jacques Derrida

Martina Leeker – Lokale Mediengeschichte(n) und Post-McLuhanismus. Zum McLuhan Kongress in Toronto 2011

Jasmina Tacheva – Nietzsche contra illusionem

Iva Sakarova – The moral man as enkratês

Смилен Марков – Рецензия за книгата „Светът на Средновековието – генезис, история, общество (университетски курс лекции)” на проф. дфн Калин Янакиев

Владимир Сабоурин – Сад в Диалектика на Просвещението

Дияна Николова – Археологията на един вечен жанр (Пасторалът в изкуството)

Христо Стоицов – Изтезание – изповед – психоанализа: ре/актуализации на диспозитива власт

Лидия Кондова – Монада и Ноумен. Монадологията на Лайбниц и критиката на Кант

Христо Христов – Исая Бърлин, или пътят на отворените врати. Есе върху „Две понятия за свободата“

Митко Новков – Трите увъртания и трите обърквания на д-р Зигмунд Фройд

Алекс Костова – Бележки върху Lichtung, Ereignis, и западната (пост)история при Хайдегер след обрата

Смилен Марков – Преходът като гарант за епистемна всеобщност – концепцията за трансверсалния разум на Волфганг Велш

Валентин Калинов – Призраците на лабиринта. Опити около метафизиката на градското пространство

Св. Бернар от Клерво – Проповеди върху „Песен на песните“ (Проповеди 80-82) Превод от латински: Мария Ванева

Владимир Сабоурин

Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад

Макар че от началото на 90-те години на миналия век, благодарение на биографията на Морис Левер вече разполагаме с една постсюрреалистично трезва картина на живота на Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад, разчитаща на неограничения достъп до семейните архиви, той продължава да е митологична фигура, чиято нарицателност – „садизмът” – е определяща за съпротивите и фасцинацията, обсебващи собственото име и творбите на Маркиза. Почти наш съвременник, починал преди едва 200 години, маркиз дьо Сад е белязан с архаиката на чудовищата, населяващи митовете, въображаемото и съновиденията. Това е архаиката на ускорено отдалечаващото се близко минало на стария режим. Сплитането на модерност и архаика превръща Сад в една от главните фигури – заедно с Одисей – на „диалектиката на Просвещението”. Първата крачка в неговото разомагьосване след повече от половин век възмутено-отвратена латенция е направена към края на ХІХ в. от психиатрията, довеждайки до появата на термина „садизъм” (Крафт-Ебинг)…

Прочети статията:

Смилен Марков

Калин Янакиев - „Светът на Средновековието"

Книгата „Светът на Средновековието – генезис, история, общество (университетски курс лекции)”, Комунитас 2012  представя лекционния курс по “Средновековна история на Европа”, който проф. дфн Калин Янакиев от години чете в специалността “Културология” във Философския факулет на СУ “Св. Климент Охридски”. Този труд е цялостно монографично изследване, което не просто осветлява отделни теми и проблеми, а утвърждава собствен историогафски подход спрямо едно хилядолетие от европейската история…

Прочети статията:

Смилен Марков

Prof. Dr. Wolfgang Welsch

В монографията си „Съвременната критика на разума и концепта за трансверсалния разум” Волфганг Велш (род. 1946 г., професор по философия в университета в Йена) проследява историята на просвещенското схващане за разума. От позициите на една от своите тесни специализации –  епистемологията – Велш прави критически преглед на дебатите, гравитиращи около постулата, според който разумът е „последният пробен камък на истината”. Най-мащабната програмна задача на Просвещението – освобождаването на човека от принудата на жизнените обстоятелства – произтича според Велш от безкритична убеденост, че отделното следва да се определя като частен случай на общото. В това той съзира склонност на модерността да абсолютизира. Велш разглежда компетенциите на разума да обосновава критерии за валидност от перспектива, позволяваща му да отъждестви тези компетенции със способността за откриване на структурни и аналогични взаимовръзки между конфликтуващи парадигми. Така се настоява за скъсване дори с онези опори – антропологически, културни, исторически и логически (законът за непротиворечието) –, които в европейската философска традиция неизменно са удържали статуса на една възможна наука за първите начала и причини…

Прочети статията:

Превод от латински: Мария Ванева

Редакция: Ива Манова                                         

Св. Бернар от Клерво

Прочети статията:

Митко Новков

Jan Massys - David and Bathsheba (1562)

Резюме:  Има един простичък въпрос, който, струва ми се, досега не е задаван: Защо д-р Зигмунд Фройд, който никога не се е разграничавал от своята еврейска принадлежност, избира да олицетвори психическия комплекс, открит от него, с древногръцки, а не с древноеврейски мит? Въпреки че в Стария завет има разказана почти същата инцестна история, каквото и в Елада, а именно тази за Лот и неговите дъщери. Тя е добре известна: уплашени, че след унищожаването на Содом и Гомор човешкият род ще изчезне, дъщерите на Лот решават да напият баща си и да преспят с него, за да осигурят бъдещето на хората. И го правят – сюжет, превърнал се в любим особено на художниците от епохата на барока. Но независимо от широката популярност на този сюжет, д-р Фройд предпочита Едип, майка му Йокаста и баща му Лай, вместо Лот и дъщерите му Тама и Фаине. Затова и днес говорим и пишем pro & contra Едиповия комплекс, а не pro & contra Лотовия комплекс например. Отговорът на този въпрос за това Фройдово предпочитание се съдържа не другаде, а в пола на древногръцкия Сфинкс, който, както всички знаем, е не мъж, а жена. Тоест Едип в интерпретацията на д-р Фройд убива не просто баща си Лай и преспива с майка си Йокаста, Едип убива Сфинкс/ата, която е жена. Цялото учение на психоанализата, което първоначално е определено от личностните характеристики на виенския лекар, носи родовия белег на това убийство. А защо и как е извършено се разказва в настоящия текст… Прочети статията:

Дияна Николова

Пасторал в кн III на Георгики от Вергилий

Античността създава образа на Аркадия като идилично място – царство на Пан, населено с нимфи, пастири и пастирки; съвършен свят на любов и хармония, на единение с природата. Този литературен топос въвежда Теокрит, но в неговите идилии мястотото на действие е плодородната и красива Сицилия. Два века по-късно Вергилий пише „Буколики“ и така за първи път в литературата се появява топосът, назован Аркадия. Любопитно е да се проследи откъде „идва“ този топос с представата за блажения свят на красота и щастие и с така устойчивата тематика и персонажна система, които ще съществуват активно векове наред в много жанрове на западноевропейското изкуство – в литературата, живописта, музиката, операта и балета.  Прочети статията: