Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни! Йоан 8 : 32

2016-01-29T00:09:00.006-08:00

ТУРСКОТО РОБСТВО ИЛИ КАК БЪЛГАРИТЕ БЯХА HAPPY В ИМПЕРИЯТА

Днес светът страда от синдрома на тясната специализация, тъй както по времето на социализма у нас страдахме от синдрома на всестранно развитата личност или "от всичко, та накрая нищо". В романа си Братя Карамазови, Достоевски, който винаги е прозирал далеко напред в бъдещето, осмива тясната специализация на тогавашните лекари с разказа си за един човек страдащ от проблеми с носа. Когато отишъл от калното си безпросветно село при прочут специалист ринолог в окръжния град, последният го погледнал, погледнал, помънкал си под носа, сложил пенснето помигал над него, подсмръкнал и казал: Иван Михайлович, или както там се е казвал онзи с носа, Вие съвсем не сте за мен, тъй като аз лекувам лява ноздра, а при Вас проблемът е основно с дясната.

Та, днес нашето управление като цяло и образователните специалисти в частност, приличат на онзи експерт по лява ноздра от романа Братя Карамазови. Според статистики, представени от учителската гилдия, у нас над 40 от учениците са функционално неграмотни. И ако тази статистика е страшна с оглед на туй, че тези ученици са бъдещето на България, то факт е че 90 % от управляващите са всестранно неграмотни, ако ми позволите да ползвам това дизайнерско определение.
Тъй наречените реформи в образованието не са плод на стремежа на управляващите да променят страшните статистики и да посеят семената на едно бъдещо дърво на знанието и всенародната просвета, а израз на управленческа импотентност под мотото" реформа в името на реформата", без значение каква, без значение нейната необходимост, цели и ефективност, без никакъв предварителен обществен дебат, без съответната аргументация относно полезност, влияние върху и без туй размътения от постоянна смяна на учебния материал, многострадален ученически мозък, без грам визия за последиците от тия реформи върху бъдещите исторически, социални и други парадигми, а какво остава за предвиждане на психологическите ефекти върху националното самочувствие и идентичност. Ей, Богу, може би съм твърде недалновидна за да разгадая с какво замяната на " Бай Ганьо в банята" с " Бай ганьо на пътя, в кръчмата, в тоалетната.." или Бай Ганьо където и да било, ще спомогне за намаляването на функционалната неграмотност сред учащите и ще приповдигне националното им самочувствие. Може би, внушението, че бай Ганьо освен простак, е бил и некъпан, някак си подхранва родолюбието на българина, но, убийте ме, аз не мога да схвана връзката. Местим текстове от тук-там, заменяме, премахваме и пр. и наричаме тези хаотични, безцелни движения и тикове - реформа в образованието, която ще отекне в бъдещия век. Понеже, видите ли, ние сме твърде прости и недалновидни за да осмислим в цялата му дълбочина, многоаспектност и интердисциплинарност акта на замяната на " бай Ганьо в банята" с " Бай Ганьо в кръчмата" или другаде - все едно. Признавам, аз не мога.

Да, някои по-конспиративни умове биха могли да заподозрат, че тук играе идеологическата ножица и зад това местене, заменки и окастряне прозира дълбоко стратегически и зъл ум, идещ да ерозира основите, мазето и всички етажи на Матрицата, за да ни превърне в батерии от волт и половина за нуждите на идещия нов световен ред....Възможно е, но аз все още не схващам връзката с бай Ганьо в банята. Да, имам сходни подозрения и вий ще кажете основателни ли са те или не.
Смятам, че за да се променят безболезнено мисловните модели, парадигмите на едно общество, да се подменят основите на Матрицата, без тя да рухне изведнъж от резките сътресения на общественото недоволство и противодействие, трябва да се пипа меко, внимателно и зад маската на разни човешки ценности, свободи и прочие патос и величие.

За хирурзите и политическите лидери не е тайна, че най-подходящият начин да се правят болезнени интервенции в мисловните модели и нагласи на обществото, както и да се прокарват нелицеприятни реформи и нови данъци, е необходимо първо да му се постави упойка и така да се приспи неговата бдителност докато му „сменят чипа” , ъпдейтват, ъпгрейдват и променят изцяло настройките. Стар колкото света е методът на отвличане на вниманието. Подхвърля се някаква димка и докато всички се карат шумно редно ли е или не да се кърми в Мола, тихомълком се прокарва съответния горчив хап или се бие съответната идеологическа инжекция. Все пак, да спориш дали е правилно да се показват гърди в Мола е по-интересно от сухата буква на закона и това ,че някой там мръднал запетайката или добавил алинея, точка и прочие суха теория и стъжнил още повече жалкия живот на нашего брата – обикновения българин.

Нашите родни политици и дежурните им демагози са разбрали,че няма нужда да откриват топлата вода на манипулацията и да правят неясни и със съмнителен изход социални експерименти, когато старите работят безотказно поради простата причина, че за разлика от технологиите, човешката емоционалност не е мръднала от пещерите насам.

Всичко това, само по себе си, не е нито добро, нито лошо. Без реформи светът няма как да върви ни напред , ни назад, нито даже настрани като рак. Лошото иде когато тези реформи не са Made in Bulgaria и съвсем не са от Своге, не лъхат на чубрица и смилянски боб, а на далечни земи отвъд океана, хамбургери и американски или някакъв друг – небългарски- мерак. Дайте да си го кажем направо и да вървим напред в повествованието.

Тези разходки на бай Ганьо от банята в кръчмата и на Паисий от пети в осми клас , погледнато на повърхността, са идиотски и образователно неефективни и в това няма никакво съмнение. Каква е разликата дали бай Ганьо си пере гащите в басейна или се излага в операта? На кого му пука и кой ще спечели от това геополитически?

Тук един друг призрак излезе от мазето и предизвика вълна от негодувание, недоумение, въпроси, отговори, медийни дебати и разбуни социалните мрежи- призракът на робството. Имало ли го е, нямало ли го е и ако го е имало- какви са били формите и измеренията му по българските земи в Османската империя. Вече е ясно,че винаги когато посегнем към учебния материал, от там винаги ще изскача духът на миналото и ще търси възмездие.

И както винаги, когато бъде активиран този призрак, всякакъв разум, обективност и безпристрастност загиват, за да отстъпят място на емоционални изстъпления и пиар акции на всякакви кресливи човечета, избуяващи в хранителната среда на псевдо патриотизма и противопоставянето и задушаващи в зародиш всеки опит за безпристрастно научно изследване и академичен подход. Както знаем, учените не крещят, крещят популистите и това вече е трагедия.

И през всеобщата суматоха, докато народът се е разделил на две и хванал за гушите за и против робството, патриотите вият и нареждат на умряло, опънал платна и танцуващ с ветровете, към малка и бедна България, плава корабът на мъдростта и знанието Made in USA.

Дайте да се разберем. На никого от вас няма да му хрумне, че университетът в Йейл, Масачузетс може да произвежда глупаци или да сътвори неистина. Това е Америка, по дяволите и нека отсега пресечем всякакви инсинуации и съмнения, че Америка може в нещо да греши.

И ей, на, гордо стъпил на палубата на непогрешимостта, олицетворил целия American dream, към нас плава професор Николай Маринов и единственото ми опасение е, че тежестта на титлите и знанията му може да потопи кораба и да се лишим от безкрайната му мъдрост и величие, чиято есенция, еманация, етерично масло и прочие е намерила израз в пророческата статия и съвсем новаторско прозрение, че „Българите са били щастливи в Османската империя”, а там робство не е имало, а даже е да е имало нещо такова - то е било толкоз мижаво и досадно незначително, че не си струва даже да го споменаваме и да разваляме картината на повсеместното щастие, като част от пейзажа на цялата ни петвековна битийност в Османската империя. Take it easy, don't worry and be happy!

Да ви кажа честно, толкова е хубаво това, толкова ми се иска да е истина, че с кеф бих го прегърнала и отървала веднъж завинаги от мрачната сянка на робството и всякакви съмнения. Пък и коя съм аз, че да оспорвам академичните знания и заключения на един професор от Йейл, където и да се намира това географско понятие. Понастоящем това светило на историческата наука се подвизава в Манхайм, откъдето ни изпраща, обвита в облак от винени мушички, академичната си мъдрост.

Който иска, нека търси в Гугъл житието и битието на професора, но там едва ли ще открие информацията, която аз мога да ви дам и която шпионите обикновено не представят на широката аудитория. Този радетел за всеобщо щастие и тънък познавач на народопсихологиятата по време на робството, е дълбоко убеден, че Вселенският върховен архитект го е заложил в Матрицата като бъдещия премиер на България. Няма нищо лошо в това, разбира се, специализираните заведения са пълни с наполеоновци, президенти, премиери и всякакви величия. Лошото тук иде от туй, че този фар на знанието и мъдростта си е наумил, че може да „спаси” България от лапите на комунизма и руското влияние като инициира един Майдан по подобие на украинския, а от там нататък нещата поемат кукловодите, които му плащат за усилията. И тук няма никакво значение дали бъдещият премиер си вярва или не; това има значение само за психиатричната му диагноза.

Важното е доколко такива платени крeчетала са в състояние да влияят на общественото мнение, да предизвикват разкол и вакуум между двете крайности, засмускващ ни към една или друга сфера на влияние. Защото, когато обществеността се раздели на две и между половините и зейне пропаст, в тая пропаст веднага почват да щъкат всякакви чужди ‘будители”, „спасители” и „пророци” и да ни обясняват как да си напишем „коректно” историята, тъй че да не обидим никого с факти, национална памет, фолклор или други незначителни подробности. В края на краищата, какво значи тук някаква си истина пред опасността да засегнем някого, примерно САЩ или днешна Турция? Та, мъдреците са казали, че да бъдеш kind е по-важно от това да бъдеш right.

Ето, затова професор Маринов ни обяснява колко щастливи сме били в пределите на Османската империя и как някакви си кланета, кръвен данък, възрожденски напъни, въстания и прочие подробности не бива да смущават това безоблачно щастие и да дразнят съседите и техните съюзници, а пък най-важно от важните неща е тия детайли да не подхранват руското влияние, ако правилно ме разбирате.

Но, тъй като не всички от драгите ми сънародници имат късмета да знаят английски и не са битували на запад, за да разбират какво е happy- щастлив за западняците, ще се постарая да ви обясня с думи прости това явление. На мене ми костваше горчив опит за да прозра, че понятието щастие съвсем няма еднакво психологическо покритие на запад и у нашего брата – балканеца.

На изток щастие е дълбоко емоционално преживяване, отличаващо се от обикновената веселост по интензитета и съдържанието си. Щастие е да ти се роси дете, да обичаш и да те обичат дълбоко и искрено и т.нат. Няма нужда да ви обяснявам що е щастие; щастието е върховно изживяване и като такова- рядко, скъпоценно и безкрайно интимно и истинско.

На запад съвсем не е така. Там щастие е да си нахилен 24 часа и ако , не дай Боже, се намръщиш или ти докривее за нещо в работата, веднага те питат” Ама, ти защо не си happy? И почват да те гледат с подозрение, като мрачен и нетолерантен тип, затова ти се принуждаваш да се озъбиш в усмивка и да имитираш приповдигната веселост, щото на запад да не си happy си е престъпление. Никой не смее да не е happy, най-малкото може да го изхвърлят от работа.

Сега може би разбирате малко по-добре какво има предвид професорът под заглавието на авторската си статия „ Българите са били happy в Османската империя”. Той няма предвид, че те са изпитвали дълбоко емоционално удовлетворение от туй,че са роби, а че са се хилели доволно докато са им слагали прангите, събличали, опипвали и оглеждали като животни, нашибвали с камшика и продавали някъде по пазарите за роби в Империята.

Знаете ли, най-голямата глупост, която се поощрява в дебата за робството е поляризирането на обществото и разделянето му на две крайности: Има робство- няма робство. Един от основните фактори за избуяването на тази глупост е фактът, че в България няма сериозни научни изследвания и безпристрастен дебат върху феномена робство в Османската империя. Къде от комшийски срам и неудобство, къде от идеологически потребности, но за законодателството относно робовладението в Османската империя се знае твърде малко и то предимно от 18 век нататък. Вниманието ни е фокусирано главно върху възрожденците, Априлското въстание и освободителната война, а робството е в митологично-фолклорна форма със силен емоционален заряд и бедна от към конкретика и обективност.

Първата потребност на един смислен дебат е да се даде ясна дефиниция за робство и да се очертаят неговите основни характеристики по принцип, а после и особеностите и развитието му в Османската империя. Както Гугъл, така и човешката логика и опит сочат,че робство или робовладение е правна и/ или социално- икономическа система, при която едни хора, наречени роби, са собственост на други хора наречени робовладелци. Робите не притежават лична свобода и могат да бъдат купувани и продавани от своите робовладелци, които могат да ги подлагат на принудителен труд, да ги ползват като вещи и работен добитък и дори да ги изтезават и убият за провинение, като в течението на вековете законодателството относно робството се е променяло в съответствие с новите социално-икономически тенденции и обществени нагласи и потребности.

Робство съществува от дълбока древност и под различни форми в различните цивилизации. Учените твърдят, че историческият му произход е в практиката военопленници да се използват като работна ръка. Най-вероятно, такъв е произходът на робството в Османската империя. Турската дума за роб е köle – кьоле, като за „специализирани” роби са се използвали различни думи в съответствие с тяхното предназначение. Напр. джарие е название на робиня от харема, нещо като държанка или законна метреса. Несъмнен интерес за нас представлява еничерството или т.нар. кръвен данък- практиката да се отнемат здрави и силни момчета от родителите им и да се откарват в казармите на Истанбул, Бурса и други градове, където били въвеждани в Исляма, учели турски и постъпвали в елитния еничерски корпус, а там ставали отлични бойци, нещо като днешните морски пехотинци или руския Спецназ, воювали, издигали се в чин, а някои от тях ставали дори паши и везири- министри. В 15 век еничерският корпус – професионалната османска армия, наброявал 10 хиляди бойци, а в 17 век се увеличил до 150 хиляди души. Еничерите се подчинявали само и единствено на султана, получавали заплата и част от плячката при походи, а след определен брой години служба или инвалидизация се пенсионирали и част от тях се връщали по родните си места. Предвид загубите във войни и епидемии, бягства и пенсиониране, съставът на Корпуса непрекъснато се подновявал, като се избирали здрави момчета от многодетни семейства в периферията на Османската империя, от 5 до 15 годишна възраст.

Според исторически източници, в някои години, особено когато много еничери били изгубвани във военни походи, по българските земи кръвният данък- „девширме”, стигал до 300 хиляди българчета. Разбира се, народът ни не бил изключително happy от този факт и се борил с всичките си сили, възможности и използвайки всякакви законови и незаконни методи. Тъй като, според закона в Империята, женени не били вземани за еничери, те женели децата си още на 8-9 годишна възраст,, напускали домовете си и се укривали или пък подкупвали събирачите на данъци – силядхари ,за да заменят децата си с още необрязани синове от бедни турски семейства. Едва ли има нужда да описвам чувствата на един родител насилствено отделен от детето му.

В българските земи е имало пазари за продажба на роби в градовете Казанлък, Нова Загора, Скопие, Никопол, Оряхово, Силистра, Добрич, Търново, Ловеч, Враца, Шумен, Разград, Видин, Ямбол, Поморие, Ахтопол и Карнобат.

И за да не ни обвинят в пристрастност ако цитираме български писмени свидетелства от онова време, нека да видим какво разказва унгарският пътешественик граф Келемен Микеш в свое писмо от 11.04.1738 г. за пазара на роби във Видин: „Тук всеки ден гледахме печални неща, защото всеки ден виждахме как водят от улица на улица робите, ту мъже, ту девойки, ту жени с деца. Щастлива е оная жена, която я купуват заедно с детето й; защото често пъти един купува жената, а друг -детето; в един час те се разделят един от други, за да не се съберат никога."

А ето какво разказва за пазарите на роби арменският пътешественик Симеон, пребивавал по нашите земи през 1620 г.,, тоест цял век по-рано:„Втората врата на безистена води до Есир базар, където се продават многобройни християнски роби. Старците и стариците са насядали, а момчетата и момичетата, юношите и красивите жени стоят прави. Продавачите държат ръцете им и шумно предлагат и продават стоката, както се продават мулета и коне. Купувачите бяха много, идваха, оглеждаха хората за продан, откриваха лицата на момичетата и жените, бъркаха в пазвите им, опипваха цялото им тяло – от главата до краката, за да се уверят, че стоката е годна… Тук имаше майки и дъщери, братя и сестри, бащи и синове, но клиентите не гледаха нищо, пазаряха се, разделяха детето от майката, брата от сестрата или сестрата от сестрата и ги отвеждаха в своя дом. “

Свидетелствата са много,а и нямам за цел да правя задълбочен хронологичен обзор и анализ на робството в Османската империя, защото нито имам компетенцията, нито е възможно да побера пет века в няколко страници, мога само да маркирам някои исторически факти и да оставя всеки сам да си прави изводи колко happy са били дедите му в границите на Империята.

В „компетентните си писания” професор Маринов твърди, че случаите на покупко-продажба на роби по нашите земи са толкова пренебрежимо малко, че е смешно да се говори за робство и да се правят национални драми. Но, в едно свое изследване за генезиса , развитието и особеностите на търговията с роби в Империята от Мурад първи насам, турският учен Селчук ,потвърждава, че един от центровете на търговия с роби е София, наред с Багдат, Дамаск, , Халеп. Белград и други. Разбира се, търговци на роби са могли да бъдат само мюсюлмани. Очевидно, турският автор не държи да бъде политически и по комшийски коректен и представя фактите такива каквито ги е открил в писмените извори на историята.

Нека направим едно малко отклонение и напомним на читателя,че всяко историческо явление трябва да се разглежда в светлината на своето време и място и техните ценности, потребности, декор, култура, морал и пр. а не през призмата на съвременните ни възгледи и морални пристрастия. Което днес е очевидно зло, в миналото се е приемало за нещо естествено и дори великият Аристотел е смятал робството за природно явление, неотменима и дори необходима част от всяко обществено-икономическо устройство. Е, на робите не им е било приятно, на техните близки, от които ги разделяли- също, но и това се е приемало за нормално както сега се приема за нормално човешкият живот и здраве да се измерват в пари и хора да умират поради невъзможността да си платят скъпо лечение или операция. Затова когато съдим и повдигаме обвинения, трябва да имаме предвид,че моралът е плод на културата и икономическите отношения, а не константна, общовалидна, неизменна величина , характерна за всички исторически епохи и култури.

За робството се твърди логично, че е било непознато в обществата на ловците – събирачи, защото изисква стопански излишъци и относително висока гъстота на населението и затова появата му се свързва с уседналост, големите градове, развитието на земеделието и началото на Неолитната революция през 11 хилядолетие преди н.е. и за ваше сведение- въпреки, че официално е премахнато и последната държава, която отхвърля робството едва през 1981 г. е Мавритания, то продължава да си съществува неофициално и до днес като , според различни оценки, съвременните роби наброяват между 20 и 40 милиона души. Повечето от тези хора са в южна Азия, загубили свободата си поради неизплатени дългове. Заробването на длъжници, трафикът на хора, децата- войници, домашни прислужници под строг надзор, сексуални робини и пр. са просто нови форми на крепостничество в 21 век.
Може да засегна американската мечта на професор Маринов, но много плантации, на които се трудят съвременни роби, са собственост именно на американски и други западни робовладелци. Схемата е абсолютно същата като в най-дълбока древност; робите се купуват на пазари за роби срещу нищожни суми от кредиторите им и се откарват на плантациите, където работят в нечовешки условия. В мрежата има много филми и статии на тема съвременно робство и всеки би могъл да се запознае.

Проблемът с продължителното пренебрегване на темата за робството в Османската империя има различни причини . Напр. доктор доцент Валери Колев в една своя публикация , цитира видния изследовател на мюсюлманските общества Бърнард Люис, който още през 80-те твърди,че самото споменаване на робството пред мюсюлманите извиква реакции на свръхчувствителност и обвинения във враждебно отношение към Исляма . Желанието на повечето автори едновременно да заклеймят робството и да защитят Исляма води до едно неловко объркване и „интелектуална парализа” и в края на краищата- до едно „конспиративно мълчание” и „оглушителна тишина” , в крак с които е и българската историческа наука. Това положение започва да се променя едва след 80-те когато излизат научни изследвания за робството в Ислямския и конкретно в арабския свят, в близкоизточните общества около средиземноморския басейн , та до фундаменталния труд на Е. Хакам за цялостната история на робовладението в Османската империя.

Предполагам,че в тези научни трудове може детайлно да се проследи развитието на законодателството относно робовладението в Османската империя във времето и пространството, но целта на това изложение е да реши въпроса : имало ли е или не робство по българските земи, защото той е който отново ни разделя и привлича всякакви нравоучители и вълци в овчи кожи да манипулират обърканото ни и разделено общество в името на нечистите си интереси.

От робство, през владичество, та до присъствие и всичките им нюанси присъстват в медийното пространство и ако възрастните са объркани, какво да кажем за многострадалния български ученик и неговите изтерзани учители?

Както е изначално ясно- робство в България и цялата империя е имало и този извод не е на базата на песни и стихотворения, макар,че и те са част от историческата ни памет, а на основата на османското законодателство и това трябва да бъде единственият ни ориентир. Какви са били конкретните практики и прояви е задача на други изложения. Дори хипотетично да приемем, че робовладелските практики по българските земи са били ‘смекчени” към края на робството или, че както твърди професорът- само някакви мутри са се занимавали с кражба на хора и продаването им в робство- то пак трябва да припомним, че робията не се измерва в количеството на робите и честотата и мащабите на робовладелските практики, а в самата законова възможност да се практикуват – във всеки един момент, на всяко едно място и спрямо всеки немюсюлманин в Империята.

Дори в началото на 19 век по суша и море в Османската империя ежегодно се между 16 и 18 хиляди черни и бели роби били събирани от Азия, Африка и Европа, вкл. България. Робството си е една утвърдена от религията и законите на държавата практика.

Редуцирането му започва с реформите на султан Махмуд втори, който ликвидира еничерския корпус, въвежда някои ограничения относно робството, но въпреки това отказва да подпише Декларацията срещу търговията с роби приета на Виенския конгрес през 1815 г. която морално осъжда тази практика.

Някои казват, че усилията на Британия за премахването на робството и търговията с роби е една хуманна кауза обслужваща добре колониалните и мераци в Азия и Африка, но независимо от това, под натиска на британската дипломация, през 1830 г. султанът подписва ферман , с който освобождава робите християни неприели исляма. Този ферман не направил особено впечатление на търговците на роби и нямал някакъв особен ефект, та през 1850г. се наложило да бъде приподписан отново. Малко по малко, със стъпки напред и назад, робството е постепенно ограничавано, докато през 1876 г. при възкачването си на престола султан Абдул Хамид втори не зачеркнал решително всичко направено до момента в тази насока, като отхвърлил текста за премахване на робството от речта си написана от великия везир Митхат паша. Текстът бил следният: Купуването и продажбата на роби е противно на предписанията на Свещения закон (Шериата), затова Ние освобождаваме всички роби и евнуси от Нашия Дворец и обявяваме, че занапред цялата търговия с роби, както купуването, така и продаването, е официално забранена в Нашата Империя и ще бъде определена дата за постепенното освобождаване на всички съществуващи роби като се вземат специални мерки, за да се попречи на възстановяването на робството“.

Предполагам,че този жест е достатъчно красноречив и говори за нежеланието на султана и огромната част от обществото да се раздели с традициите и облагите на робството.

Предполагам,че изреждането на факти е отегчително за читателя и затова спирам до тук, като мимоходом ще отбележа,че робството окончателно е премахнато от Кемал Ататюрк и ще се насоча към кирливите ризи на Европа и Америка, чийто представители днес идват да ни обясняват колко happy сме били в пределите на Османската империя и колко некоректно е в учебниците ни по история да се споменават някои нелицеприятни факти от националното ни минало, които могат да засегнат братята мюсюлмани и да ни вкарат в етнически и междудържавни конфликти, от които само те – западняците - могат да ни спасят като ни пренапишат историята. Чудесно. Нека сега надникнем в тяхната история.

В повечето съвременни европейски езици думата робство произлиза от средновековната латинска дума slavus, която от своя страна произлиза от наименованието на славяните, тъй като през ранното средновековие много от европейските роби идват от централна и източна Европа. Омаядските халифи в Испания се снабдявали с роби от франките, които им ги продавали.

Нека не проследяваме историята на робството в Европа, а се пренесем направо по време на колонизацията на Америка когато робството избухва с нова сила. Всички сме гледали филми за търговци на роби и трюмове на кораби натъпкани с умиращи от глад, жажда и задушаване черни роби и няма нужда да разказвам. От Америка робството не си тръгва лесно и без съпротива ( Гражданската война) и както споменах по-горе – и до днес се практикува неофициално от западни, включ. Американски компании . За американските индианци избивани и натъпквани в гета от американските агресори само мимоходом споменавам, макар, че става дума за геноцид и огромна трагедия.

Никой не може да каже колко милиона роби е имало в цялата световна история, вероятно са стотици милиони и със сигурност милиони в Османската империя.

Това, което вълнува мен е разделението на нацията ни по този нелеп начин и използването на това разделение от враждебни нам сили, които само чакат пропукване във фундамента на обществото, за да се вклинят там и да започнат да дълбаят докато сринат основите и тотално затрият историческата ни памет, която е главният идентификатор на един народ, в името на своите геополитически домогвания. А и не ми се струва удачно държава по-млада от оградата на баба ми да се бърка в делата на друга с 3000 годишна история, каквато е България. Поправете ме ако греша.

„Принципът разделяй и владей” разбива с милиони малки дрелки - НПО-та, емисари, ерудити и интелектуалци на повикване, фундамента на нацията, а надписът „Съединението прави силата” отдавна служи само да го кацат гаргите.

Знаете ли, свободата е дори в правото да грешиш, ако приемем, че в отношението ни към миналото има грешки. Посегателството върху една част или аспект на свободата е посегателство върху свободата като цяло. Философите не могат да се споразумеят върху точната дефиниция за свобода, но със сигурност – да пишеш учебниците си не под давление на Кремъл, Анкара или Вашингтон и без да се съобразяваш чии чувства ще накърниш с истината, е израз на свобода.

По-нагоре мъдрувахме върху това дали е по-добре да си kind или да си right. Питам се ако цял живот учехме децата си, че светът е рай и робство и войни никога не е имало, как щяхме да ги опазим от опасностите на живота? Ако си траехме за това,че печката пари, а във водата можеш да се удавиш, каква услуга щяхме да им направим като ги оставим да се удавят или изгорят? От друга страна, каква полза би имало да ги караме да мразят водата или топлината от печката, когато просто можем да им обясним, че такова е тяхното естество и водата и топлината съвсем не ни мразят. Защо да не можем да им обясним естеството на робството като тъмната страна от историята на Османската (и всяка друга) империя, подчинена част от която сме били и ние, без това да предизвиква смущение в мюсюлманите за делата на дедите им или омраза в децата ни? Това е нашата история, няма защо да се гневим или срамуваме. И защо да се срамуваме когато има толкова с което да се гордеем? Един народ израства духовно само чрез страдание, а ние сме го преживели достатъчно.

Няма такива безсмислици като „генетична омраза”; никое бебе не мрази, омразата се възпитава и прониква като рак обществото ни, за което смело допринасят и разните там националисти, ислямисти, антиислямисти и прочие ‘анти”-та, „исти” и подскачащи палячовци с нечисти помисли. Защото ако в нашата история мюсюлманите са били робовладелците, то в десетата от нашите - християнски „божии” заповеди четем” не пожелавай роба на ближния си” ,което директно ни препраща към едно робовладелско общество, в което робът не е много над обикновената вещ. Що за ‘божия” може да е заповед увековечаваща робството? В евангелието пък апостол Павел препоръчва на робите да служат на господарите си.

И ако днес религиозните апологети се мъчат да реабилитират религията – ислямска и християнска - ние сме наясно, че и религията е плод и отражение на времето, социално-икономическата система и културата като цяло и ако има в нея общочовешки ценности- те са плод на човешкия изстрадан опит, а не на религията, която си ги приписва като „божествено” откровение.

Въпросът за свободата сигурно никога няма да бъде решен еднозначно и рамките и ще варират в зависимост от вариациите в еволюцията и възходите и паденията на човечеството. Спомените за робството ще избледняват и след хилядолетия за нас ще се знае толкова колкото днес знаем за древен Египет или Вавилон и раните ни ще бъдат излекувани от времето.

А днес е време е да заговорим за робството без национални, религиозни и политически комплекси, чувство за мъст и жажда за възмездие.

Искаме и свободата да пишем историята си така както ни диктува собствената съвест, родова памет и историческа адекватност, а не потребността да сме kind вместо да сме right.

Дължим го на децата си.

2016-01-17T03:40:00.002-08:00

ОПИТ ЗА ЕСЕ НА ТЕМА МОЕТО ЕВРОПЕЙСКО БЪДЕЩЕ

    Помня когато тригодишната дъщеря на една моя приятелка един ден се изпъчи и ни съобщи, че е от Благоевград, изключително горда от новопридобитата си информация. Повтаряше я важно отново и отново, докато не я попитах: А къде е Благоевград?. Тя ме погледна с големи, учудени очи, после сбърчи вежди и започна да мисли усилено, очевидно затруднена от тоя неочакван въпрос. Благоевград е в България, моето момиче. - обясних аз с търпеливото снизхождение на възрастния към дете, след което последва " А къде е България". В Европа.- отговорих аз. А къде е Европа? - беше следващият въпрос. В света. А къде е светът и т.нат. докато изчерпим възможностите на Вселената. Хм ако можех да поставя тук емотикон, бих се усмихнала на спомена и за моето детство. Нищо, приемете, че ви се усмихвам през думите.

    И аз съм от Благоевград и от прозореца на детската си стая виждах Рила и върховете на Пирина..Но, в началото Благоевград бяха ръцете и косите на мама. С тях започваше и свършваше целият свят. Понякога към ръцете на мама се присъединява и ръцете на татко, но той се страхуваше да не ме изпусне и рядко ме вземаше,за разлика от баба, която умело ме къпеше и повиваше. Моята баба Петра, която се усмихва от всичките ми спомени с дъх на грозде, пържени картофки, вита баница, топлина от селската печка и цветна градина с разцъфтели люляци…
   После светът започна да расте. Появиха се и други, непознати хора, носиха ми играчки и ме гушкаха, говореха ми със смешен глас нещо, което не разбирах. След време слязох от креватчето и започнах да пълзя навсякъде в станалия огромен свят - детската ми стая. А когато мама и татко ми купиха проходилка, започнах да шетам навсякъде из къщата.
   Светът миришеше вкусно- на мекиците на баба, на крем карамел, сладко от малини и любов.. А после, сякаш след миг, дойдоха детската градина с пясъчника и пързалките, обичайните бели, разранените колена, лятото на село, кънките, велосипеда. Неусетно, след люлките и пързалките, дойдоха и ученическите вълнения, безкрайните уроци и домашни, първата любов, първата цигара и първите сълзи, ....всеки ден светът придобиваше нови очертания, емоции и измерения.. Книгите и филмите ме отвеждаха на далечни екзотични острови, където душата ми скиташе неподвластна на земни граници и физически закони.
   С цялата сила на младия ми дух аз исках да пребродя света и да го завладея.

    Като повечето млади хора, не се вълнувах от политика. Политиката беше нещо скучно и досадно, което възрастните гледаха по телевизията и което обикновено ги ядосваше. После коментираха цените на тока и храните и недоволстваха. Останах с впечатление, че целта на политиците е да вдигат цените и да ядосват хората. А на мене тя се отразяваше пряко когато исках мама и татко да ми купят нещо,а казваха : „Не можем да ти го купим, много е скъпо, нямаме пари."" И в очите им се четеше вина. По всичко личеше, че парите са мерило и еквивалент на всички неща и така трябваше да бъде. Никой не се съмняваше.

    В училище, разбира се, опознах и тъмната страна на тоя свят, Съучениците ми често се обиждаха и биеха, понякога се държава непочтително към учителите, а някои от тях дори купуваха дрога и я продаваха в училище. Големите ученици рекетираха малките за пари, момичета идваха със силен грим и неприлично облекло и почти всички се интересуваха само от материалното и от лъскавите вещи- нов телефон и лаптоп, скъпи маратонки, модни дрешки...Момчетата искаха да станат мутри или, най-много, футболисти, и да карат скъпи коли, а момичетата - да бъдат манекенки и моделки и така да си намерят богати приятели, които да им осигурят безгрижен и охолен живот. Медиите допринасяха за тия им стремежи с лъскавия кич, агресията, , крайния материализъм и бездуховност, които денонощно се лееха от там. Много малко от тях имаха идеали,мечти и цели, а още по-малко - идея как да ги реализират.
   Те от малки бяха научени, че мечтите са илюзия, а действителността е сурова и мрачна и безнадеждност дебне отвсякъде. В такава действителност няма място за мечти, нежност и любов, в такъв свят няма надежда. Те не виждаха в нищо перспектива, бъдещето беше мрачно и безсмислие беше обзело душите им. Ако имаха някакви мечти, те бяха по-скоро да завършат училище и да се махнат от България. Накъде…и те не знаеха, но някъде далеко, където няма безнадеждност, нелепа смърт по пътищата, убийства, самоубийства, мизерия, глад, злоба, алчност и бездушие, където възрастните не бъркат в кофите за боклук и не броят с премръзнали треперещи пръсти жалката си пенсия… Където мечтите текат като реки, небето е синьо и всички се обичат като братя…

Веднъж открих стихотворение на един поет…Вапцаров, в което той говореше за бялата пролет, която ще дойде, ще измие всичко старо и грозно и тогава ще се радват на труда си хората и ще се обичат като братя… В училище ни казаха,че това е комунистически поет, а комунизмът е нещо лошо и не бива дори да го споменаваме. Не разбирах защо. Идеята хората да се радват на труда си и да се обичат като братя ми допадна. Особено, като виждах как мама и татко се бъхтят за една мизерна заплата, която често дори не получаваха. Прибираха се претрепани, хапваха набързо и сядаха пред телевизора, мама разтриваше с някакво мазило разширените си вени, а краката и бяха подути и отекли и боляха. Работеше в един супермаркет на касата и по 12 часа стоеше права. От мъжка гордост татко не смееше да се оплаква, но в очите и лицето личеше умората; той работеше в строителството и работата му беше тежка и опасна. После започваха новините и цялата кал и помия на отминалия ден се изсипваше върху главите ни- убийства, самоубийства, грабежи, тежки катастрофи, нови и по-високи данъци, инфлация, безработица, наркомания, повсеместна агресия, банди, вилнеещи по селата цигани, изнасилени старици, пребити дядовци…Всеки ден, от всяка новинарска емисия се изливаше все същия мръсен и помитащ мечтите ми за един по-добър свят поток. Мама въздишаше тежко, а татко тихо псуваше и аз се сещах за стиховете на оня комунистически поет "...и под мустаците увиснали живота псувахме сърдито."
Какво се беше променило, каква беше разликата беше комунизъм и демокрация, щом всичко си е същото, дори сега е по-лошо…аз не разбирах. Нали уж живеехме в условия на демокрация, каквото и да значеше това, а вероятно значеше нещо хубаво щом всички казваха така. В речника пишеше, че ‘демокрация” означава народовластие, а парламентарна демокрация - когато властта се упражнява от избрани от народа партии и личности. Аз все още не схващах властта си, като частица от този народ, а наблюдавайки света около мен, не забелязвах по някакъв начин обикновените хора да властват. Напротив. Те бяха обезверени и смачкани, а съществуванието им- сведено до простото осигуряване на жизнения минимум за семействата им. Вярно, имаше и богати, но те бяха малко и живееха далеко от бедния ни работнически квартал. Учудвах се как са забогатели толкова бързо, когато знаех,че само до преди 10-15 години всички са били равни и скромни в притежанията си. Някой тук беше прецакан и ден след ден, разочарование след разочарование, аз осъзнавах,че прецаканата съм аз и по-голямата част от народа, който, на хартия, властва.

Да, провеждаха се избори. Полюбопитствах и научих,че партиите са организации от хора, изповядващи сходни възгледи и интереси, които се стремят да се докопат до управлението и там да материализират в политики тези интереси. Странно, изборите отминаваха, партиите в управлението се сменяха, а положението за мен и моето семейство оставаше същото,, дори се утежняваше. Всичко поскъпваше и парите от заплатите на мама и татко се топяха още в началото на месеца. Един съсед се самоуби и чух възрастните да говорят,че теглил кредит от банка, но после го съкратили и не можел повече да плаща. Остави жена и две деца и банката, все пак им взе жилището. Не намерих смисъл в това самоубийство. Не знам какво се случи после, банката продаде жилището им на търг, а майката изчезна нанякъде с двете си деца и мъката. Тогава за пръв път се замислих сериозно,че човешкият живот се измерва в пари и тази мисъл ми се стори абсурдна. Дали навсякъде е така? В цяла Европа..в целия свят… винаги ли е било така, винаги ли и така ще бъде…
А после мама започна да получава главоболие и повръщане и един ден лекарите и откриха тумор в мозъка. Не, не ми казаха веднага, но аз виждах и чувствах, че нещо лошо става и настоявах за обяснения, докато един ден татко седна до мен, прегърна ме и ми съобщи ужасната истина. Гледах и не разбирах и само питах: „Мама ще се оправи, нали? Мама ще се оправи ли…” Светът падна и се разби на остри, режещи парчета в краката ми. Успокояваха ме,че след операцията всичко ще е наред, но операцията мина, а нищо не беше народ. Туморът беше частично изрязан и само след три месеца започна отново да расте. Мама не се оплакваше, но аз виждах как бавно угасват очите и. Лекарства, химиотерапия…нищо не помагаше. Бюджетът ни намаля наполовина, защото вече само татко работеше, а се налагаше и той да отсъства често от работа за да се грижи за мама, която вече беше в инвалидна количка. Баба дойде от село да я гледа и едва преживявахме със заплатата на татко и малката и пенсия. Лекарите постановиха присъдата - няколко месеца. Тайно плачех вечер в леглото си, за да не разстройвам мама, която вече дори не говореше и питах Бог ЗАЩО? Защо ние, защо аз, защо мама, защо? Небето мълчеше безучастно и аз просто намразих Бог от дъното на душата си.

    И един ден татко дойде обнадежден. След като в България всички медицински средства бяха изчерпани и лекарите вдигаха ръце, татко писа на всякакви европейски клиники с молба за мнение и съдействие. И ето,че от една белгийска клиника му отговорили: лечение е възможно, има шансове, но операцията струва 100 хиляди евро, отделно пътните разходи и престоя. Зарадван от добрата новина, татко изобщо не помислил как ще съберем непосилната за нас сума. А време нямаше. Още не бяхме в Европейския съюз и трябваха визи, разрешения, документи някакви, бюрокрация…но всичко това бяха нищожни тревоги пред надеждата, която отново озари душите ни. И мама живна дори. Макар и в инвалиден стол, тя се радваше и сълзи на щастие капеха от очите и.
   И се започна едно ходене по институции и молби за пари. Нямаше Фонд за лечение в чужбина, нямаше никакъв шанс, а болестта напредваше. Аз все още не разбирах как животът на мама може да струва 100 или дори 200 хиляди, дори милион...та това беше МАМА, по дяволите, и изобщо- как нечий живот може да струва пари? Гледах лъскави коли с тъпи и бездуховни физиономии вътре, модните предавания и купоните на богатите по телевизията и не проумявах защо така е устроен светът Адската мизерия в болницата, където водехме мама, ме потрисаше с всички ония умиращи от рак деца и старци с очи като зейнали гробове...
    Първоначалната еуфория започна да угасва, надеждата на татко помръкваше, но той не се отказваше- ходеше и ходеше- фирми, фондации, организации. Отиде навсякъде, където можеше да се отиде, но мечтаното лечение в Европа оставаше далечно като друга галактика. Мама си отиваше от тоя безразличен свят и само чудо можеше да я спаси.
    И не знам- от молитвите и обвиненията към низвергнатия от мене Бог, който се беше засрамил, или от от друго, но…чудото се случи. Обадиха ни се от национална телевизия, чули за нашия случай и искали да ни помогнат. Пощуряхме от радост, татко хукна навън и ново слънце огря мрачното ни съществуване. Всичко стана набързо. Телевизията засне нашия случай и парите в специална за целта банкова сметка потекоха. Изведнъж светът засия в целия си блясък и надеждата дойде, облечена в бяло, пред вратата ни. Честно казано, не знаех,че в България има толкова добри и състрадателни хора. Идеше ми да крещя тогава: "Хора, не вярвайте на медиите, не всичко е черно, кално и изгубено, добротата е жива в народа ни…"

А после куфарите, летището, самолета, Белгия…всичко мина като в цветен унес и трескаво нетърпение. На път към болницата дори не успях да разгледам добре, само размазани картини в забавен каданс минаваха пред очите ми и единствената ми мисъл беше мисълта за мама.

Нямаше как да не забележа разликите между нашите и белгийската болница. Усмихнатите и приветливи хора, чистите стаи, лъскавите коридори и модерната техника. Това е Европа, значи.

Никога няма да забравя часовете на операцията. С татко седяхме, стиснали ръце до посиняване и се молихме Бог и Европа да сбъднат мечтите ни и мама да живее.

В дните преди да полетим за Белгия, бях прочела доста за Европа и Европейския съюз, а и в медиите все по-често и настоятелно се обсъждаше нашето бъдещо членство в него. Преди мама да се разболее, асоциациите ми за Европа бяха като тези на повечето хора- възможността за свободно пътуване, намиране на високо доходна работа, културен и търговски обмен и някакви „европейски ценности, за които всички говореха, но аз не можех съвсем ясно да ги дефинирам в главата си. Не бях само аз, май и другите не можеха.

Та, аз бях само на четиринайсет, какво разбирах от геополитика и социология? На мене ми се струваше съвсем естествено да живеем под едно небе и свят без граници, в една пъстра, но солидарна човешка общност без омраза и разделение. Та, това са мечтите на младите, които с остаряването тъжно се забравят. Тогава не разбирах защо толкова трябва да се говори за нещо, което просто би трябвало да бъде. А не трябва ли всички хора да живеят като братя?

С болестта на мама отношението ми към Европа се промени. От принцеса в древногръцката митология и символ на свобода и солидарност между народите, за което говореха по телевизията и в училище, Европа стана спасителка, единствена надежда, изцеление…Това няма как да се опише, трябва да се изстрада и ние го изстрадахме. Бяхме тук и чакахме спасение.

По-късно често си мислех за всички онези болни и страдащи, които са нямали нашия шанс и са умрели без да дочакат изцеление. Все още не разбирах как животът може да струва пари. Нали говориме за ценности? Кое е висша ценност ако не животът? Какви са всички други ценности без него? Търсих и душата ми не намираше покой.

Днес , години след първото ми странстване в Европа, седя близо до Тауър Бридж в Лондон, пия кафе, небето е мъгливо,Темза лениво влачи увеселителни корабчета, хора с различен цвят на кожата се разхождат и разговарят наоколо. Мисля за другата Европа , за която политолозите казват,че си отива и скоро ще бъде история. Бежанската вълна и всички неразрешени и неразрешими вътрешни проблеми щели да довършат съюза на свободните нации и техните споделени ценности. Национализмът, в най-уродливите му форми, се надига заедно с всички скелети и призраци на фашизма от близкото минало. Някои държави искат да напуснат ЕС, уплашени от талазите икономически емигранти, бежанци и потенциални терористи, под чието бреме Съюзът се задъхва. На талази идат и въпросите – общочовешки ли са европейските ценности? Европейски ли са общочовешките ценности? Европа ли да загубим или ценностите си? Губейки ценностите си, ще запазим ли Европа; губейки Европа ще опазим ли ценностите си? Всеки един от нас, като човек и всеки един от нас като народ? Ей, Богу, въпросите се множат, а няма отговор. Толкова кратко ли трая мечтата ни?

Не зная защо, но аз съм оптимистка. Както в оня чуден ден когато белгийските лекари излязоха усмихнати от операционната и целият свят заедно със Слънцето, смеха, радостта и безкрайното щастие нахлуха отново в живота ни. Прегръщахме лекарите, плачехме от радост, а те ни се усмихваха разчуствани и говореха нещо, което не разбираме. Нямаше и нужда, щастието е общочовешка ценност, за която няма нужда от преводачи и обяснения.

Вярно, мама и досега има някои проблеми с ръката и говора, но е жива и само това е важното.

Един ден ще стана лекар- заричах се аз- и ще спасявам хора. И ще се боря човешкият живот да не струва някакви хартийки, а всички болни да имат достъп до здравеопазване. Не исках нито едно дете на света да преживее моята болка и моето отчаяние.

Не станах лекар, но днес работя и живея в Лондон. И често седя тук, на Темза и си спомням ония мигове когато знамето на Европейския съюз се издигна в България. Само две години след операцията на мама, но сякаш бяха изминали двайсет. Тогава имах нужда да не поглеждам назад, а да живея тук и сега с надежда за бъдещето.

Да, и тогава България се раздели на две, ние винаги и за всичко се разделяме. За и против Европейския съюз, за и против толкова бленуваните европейски ценности. Както сами можете да се досетите, за мен дилема нямаше. Европа беше спасителка. Когато си гледал смъртта в очите, нищо друго няма значение и не може да те уплаши, камо ли някакви си ценности, иронизирани и хулени от скептиците. Но, тогава, дори и в най-скептичните, имаше толкова светли надежди. Ще изучим децата в чужбина.- казваха хората- ще живеят по-добре и по-щастливи от нас, ще си намерят доходна работа, ще, ще, ще, ще…И както казва оня низвергнат поет :” Една надежда ни докосваше със нещо хубаво и светло…”

(Където и да ида, нося книжката с неговата поезия със себе си и тайно си чета, за да не ме помислят за комунист, а комунист е нещо лошо и официално низвергнато).

И някои успяха. Децата им се изучиха, намериха си доходна работа и повече никога не се завърнаха. Казват,че българските емигранти са около два милиона, но аз мисля,че са повече. След преживяното в България никакви трудности не ги плашеха и Терминал 2 всеки ден изпращаше мечтатели към обетованата земя, където тече мляко и мед и сълзи от щастие.

Почти я няма вече оная България на бабините мекици, миризмата на баница и ягодово сладко. Няма го селото с китните дворчета и къщички, няма го детският смях, гълченето на баба, на дядо стария каскет…всичко е пусто, изоставено…само сенки скитат сред руините…Колко спомени тука са погребани. Колко надежди, колко очарование…И тук там на някоя прогнила пейка- самотна старица, чийто деца и внуци са избягали от мъртвилото, за да идат в Европа и да търсят хляба си. Хлопва ръждясалата порта и вечерта покрива пустошта с мълчание.

Няма я апетитната миризма на прясно опечен хляб от селската фурна, който преполовявахме още в движение. Ядем чуждия хляб и градим чуждото бъдеще.

Опитвам се да си спомня за ония безгрижни дни в селския ни двор когато Европа още не съществуваше и целият ми свят живееше между овошките, кокошките, цветята на баба и кошерите с мед на дядо. Няма и не може да има в цялата вселена по-щастливо място, миг, държава от това, което беше тогава България. Хехе, колко бели вършехме, как скитахме като зверчета из гората и ливадите, а вечер играехме народна топка и федербал, докато възрастните ни навиквахме да се прибираме. Звездите бяха огромни и пияни от дъха на рози и безгрижие.

Днес само ехото от тия дни свири между руините.
Европо, аз не мога да ти споделя тия изгубени в дебрите на демокрацията ценности , но мога да ти споделя спомените си. Само тях имаме.

Европо, ние не винаги сме били клетници, аз мога да ти разкажа за нашето минало величие.

Мога да ти разкажа за нашите поети и писатели, за Ботев и Левски и разбира се- за Караджата.

Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен…Знаеш ли,че тези стихове са гравирани на една от колоните ти в Сорбоната?

Ти едва ли ще ми повярваш, но ние сме били велик народ, велика държава , която никога не е променяла името си за разлика от вас- всички останали. И ний сме дали нещо на света и ето,че веднага се сещам за буквите. И колкото и да ти се струва невероятно като гледаш жалкото ни състояние, ние имаме какво още да дадем на тоя свят. Знаеш ли, фактът ,че аз пиша това сега говори,че България е жива и жилава и напук на всичко и дори на теб – ще живее.

Някои от вашите политици, драга Европа, се опитват да ме убедят,че ни правят подаяние и чест като ни приемат в обятията си; други гласуваха против присъединяването ни към Европейския съюз с аргумента,че ще виснем на социалната му система като паразити несвикнали на работа. Знаеш ли, това малко ме обижда. Аз помня отрудените ръце на баба ми и дядо ми, на баща ми и майка ми. Не ги наричай мързеливци копнеещи единствено за социалните ти помощи. В мене живее тяхната жиловост и техните мазоли парят ръцете ми. И техните предци с труд и пот са изкарвали хляба си. И ако днес тънем в мизерия, то знай, че и това ще мине и ще я бъде България.

Питаш ме защо съм тук, защо не съм при корените си. О, това е дълга история и някой ден ще я разкажа цялата, но да знаеш, че аз ще се върна в България. Там е сърцето ми. Макар и добра с мен, макар и спасителка, ти не си ми майка и твоите корени не са мои корени. С парите, които изкарвам тук храня няколко гърла в родината, а мога много дълго да ти разказвам къде отиват парите, които ти ни даваш по европрограмите и как твоят напреднал капитализъм уби нашата крехка родна демокрация и неконкурентно постсоциалистическо производство. Мога да ти говоря дълго и напоително как твоите стоки и твоите търговски мастодонти убиха дребния търговец със сергийката дето хранеше с нея децата си. Мога да ти разказвам до утре за корупцията, за препоръките, които даваш ти, но не изпълняваме. И няма да заклеймявам само политиците, а да оневинявам себе си..не очаквай да го направя. Всеки носи своята вина и своят кръст, но нали ме питаше защо не съм в България.

Да, защо не съм в България? Защо гледам мрачните води на Темза, а не Струма и Марица или даже Искъра и върхвете на Пирина…Не знам, не знам кое е правилно. Да остана и да се боря без надежда за успех или в тебе да градя своето бъдеще. Нима твоят Хамлет е знаел кое е правилно: Дали е по-достойно да понася стрелите на свирепата съдба или обнажил меч да се опълчи…Нима ти знаеш, нима знаят кабинетните ти умове?

Аз виждах в теб безоблачното бъдеще, сигурност, човешки права, върховенство на законите и всичко онова, което обещаваше…Аз пътувах към теб с всичките си кораби, опънати платна и морски приливи...Но днес ти си раздирана от противоречия, бита от имигранти, подлагаща на съмнение и преоценка всичките си ценности, несигурна за собственото си бъдеще, та камо ли за моето.

Да, ти все още си остров на спокойствие и просперитет, заобиколен от бушуващите вълни на войни и тероризъм. Ти все още мечтаеш и имаш бъдеще, но бавно и болезнено започваш да осъзнаваш, че за да запазиш своите ценности своето бъдеще, ти трябва да градиш стени. Стени от камък и неприязън- като Берлинската. А аз не разбирам как стени и оръжия пазят ценности. Може би е време да се разделя с илюзиите си за един свят без огради, разделение и граници, нации и религии, над които има само небе като в оная песен на Джон Ленън ( Imagine ). Кажи ми- трябва ли? Може би в този свят съюзи са възможни само между хора от една култура и една религия, може би мултикултурализмът е само фикция..

В една статия четох,че големите миграции на хора се дължат на несправедливото разпределение на ресурси. Сигурно природните закони са така устроени едни да оцеляват за сметка на други, но аз все още имам време да не вярвам в това. Как да градя планове за моето европейско бъдеще, ако не знам бъдещето на твоите ценности?

Виж, драга Европо, стилът ми не е академичен и не блести с метафори, чуждици и украшения, но аз знам много за теб. Знам кога и как е създаден Съюзът ти и всичките му институции, декларации, фойрверки и фанфари и лъскавите одежди на твоите ценности…свобода, солидарност, равноправие, законност и пр и пр.

Но, кажи ми как да ти вярвам, когато ти дори между своите членове нямаш равноправие и йерархията ти убива малките като България. Аз знам,че при съвременната демокрация в най-висшето и проявление- изборите- всеки човек има един глас, независимо колко е богат, беден, голям, малък, грозен, красив, умен или неграмотен. Това е фундаментален принцип на прехвалената демокрация, нали за това си се борила, нали ти си полагала арматурата и основите на нашето бъдещо общо щастие, а в твоя- европейски парламент - големите народи, с повече депутати, имат предимство пред малките и им диктуват решения. А не бива ли всеки народ да се третира като една личност, един организъм, един вот, една воля, за да има истинско равноправие и да повярвам в твоите ценности? Защо поставяш малките народи на опашката и със сила и брой им налагаш волята си?

Нека не се връщам в миналото и да припомням колко пъти си го правила и не само на твоя територия. Това няма да ни помогне да се сближим, а най-много да се изпокараме. Все пак ти спаси мама и аз съм ти признателна. Не, не я спасиха пряко твоите чиновници, политици, лобита, корпорации и сегашни ценности, но може би цялата ти история и всички малки и големи причини и следствия в тяхната съвкупност и хармония са създали от теб днес това, което си и което ни донесе спасение.

Хилядите знайни и незнайни учени- лекари, инженери…дори корпорацията, произвела медицинската апаратура, която излекува мама…всичко това не би могло да се случи без приноса на всеки един твой гражданин и без знанията и труда на цялото човечество.

Знаеш ли, искаше ми се да не даваш толкова пари за оръжия и не искам да припомням срамната ти история, защото паралелно с ужасите на нацизма и войните, е живеел още един, различен свят. Светът на изкуството, поезията и науката в името на живота, а не на разрушенията. Защо не вложиш в живота цялата си сила и енергия? Не само ти, но и целият свят. Хм, казват,че войните били естествен коректор на демографския фактор и са наложителни. Честно, аз не вярвам в тия теории на войнолюбците. Те търсят морални одежди за алчността и патологичната си жажда за власт чрез разрушение. Земята има още достатъчно място и ресурс за всички ни, а демографията би могла да се коригира и с планиране.

Малко ли са природните бедствия, епидемиите, убийствата и самоубийствата, че се налага да се избиваме с оръжия за да не пренаселиме Планетата? Мисля, че войната е просто бизнес, а бизнесът има нужда от реклама, блясък и миризма на благодетелност.

И ето, днес ние сме европейски граждани с африкански доходи и трябва цяла седмица да ти изреждам причините за нашето страдание. Ти, всъщност, защо ни прие в съюза си? Искам честен отговор! Седим тук двете, на брега на Темза, до Айфеловата кула в Париж, до останките от Берлинската стена и си говорим най-приятелски. Няма СРС-та, няма камери, няма гръмки медийни заглавия, официални изявления…даже сълзите на Соломон Паси вече са изсъхнали…Кажи ми - ти само нашата свобода и благоденствие ли искаше? Добре, защо тогава настояваше да затворим ядрените си реактори чрез твоите ядрени лобита, а те съвсем не бяха за затваряне? Защо ни проглуши ушите с приказки за сигурност, а остави много по-стари и опасни реактори на своя територия? Знаеш ли колко е една пенсия и колко струва тока у нас, в демократична европейска България? Помня баба, която не смееше да си пусне електрическата печка, увиваше се в стари жилетки, мръзнеше и с измръзнали пръсти още ни месеше вкусните си питки- храната на бедните, която днес политиците обложиха с данъци? Помагахме и, доколкото можехме, но парите и за нас не стигаха.Ти така скоро мръзнала ли си? Знаеш ли колко деца и възрастни мръзнат у нас сега? Ти ни даде директиви за зелена енергия и искаш да ни забраниш селските печки на дърва, но ти май изобщо нямаш представа за нашата действителност или ако имаш – не я вземаш под внимание. Ти знаеш ли какви вкусотии готвеше баба на печката и как всички ни сбираше около топлината си? Ти си, която ни затвори реакторите и ни върна във времето на чугунените печки и комините и която строго ни нареждаш какво можем и какво не можем да правим на своя територия. От индустриализирана страна, демокрацията ни превърна в страна от третия свят и бананова република, а присъединяването ни към теб, освен свободното движение на стоки и капитали и европари за олигархията, не ни донесе нещо хубаво. Да, свободно се придвижваме, за да сменяме памперсите на твоите пенсионери и да мием чиниите в твоите ресторанти, да купуваме твоите стоки вместо да произвеждаме свои, наши, български…
Някои от нас имат по-голям късмет да учат и да си намерят тук доходна работа, но какво от това ако не сме в България, която мирише на летен спомен и сладкото от ягоди на баба…

Предполагам,че някои не страдат толкова и с времето поколенията им ще забравят езика и факта,че са българи, но това е реквием за една нация, който къса струните на душата ми и повярвай- намразвам цялата ти музика. В България не слушах фолклор, Какви са тия старовремски песни и шарени носии като имаме компютри и достъп до всяка култура и нейната музика. Но, сега когато съм тук, докато пътувам или почивам, слагам слушалките и си пускам " Зайди, зайди, ясно слънце.." или „От де идеш, облаче ле бяло…и настръхвам. Летя над Пирин, Рила и Родопите и знам,че когато за последен път някой български емигрант заплаче на тази музика, едва тогава България ще бъде изгубена. Не защото ни спря реакторите и конкурира с мощното си производство едва прохождащия ни свободен пазар и демокрация; не заради алчността и недалновидността на политиците, демографският срив и другите гадости, а защото за последно някой ще е плакал на тази музика. Може би няма да ме разбереш, ти не си имигрант и за тебе това е загадъчно, но на мене ми стига да ме разбере дори един единствен българин скитащ по широките ти пътища и ще знам,че България е жива още и ей Богу- ще я бъде България. С тебе или без тебе, но ще пребъде и някой ден ще се завърне уханието на сладко от ягоди, питките на баба и облещените на небето звезди, пияни от аромата на рози, лавандула, еделвайси и музика. Зайди, зайди, ясно Слънце...

Долу Темза си тече и е време да допия кафето и спомените си и да тръгна за работа.

P. S. Скоро пак ще съм тук, мила Eвропа, и ако искаш може още да поспорим за моето, твоето, нашето общо бъдеще.

Мая Тонева

2014-03-27T04:18:00.005-07:00

"И В ЛУТАНИЦИ ТЪРСИМЕ ПОСОКИ" - КАЗАЛ ШЕКСПИР. ЩО ПЪК ТУЙ ДА НЕ СЕ ОТНАСЯ И ДО ЛИДЕРА НА ЗНС- РУМЕН ЙОНЧЕВ

"Гласът на Николай Бареков в парламента – депутатът от левицата Румен Йончев, няма да се отлюспва от соцгрупата и да става независим, обяви самият той пред "Стандарт'."

Нека уточним ,че депутатът - говорилник на Бареков в парламента не е от БСП, а е предателят...пардон,председателят на ЗНС / земеделски народен съюз / , който предпочете да се шугне в Парламента през листа на БСП отколкото да регистрира листа на ЗНС за изборите.
Та, казва тоз хубавец, мястото на ЗНС не е в ляво , а център-дясно ;с левите имаме непреодолими идеологически различия , но аз се жертвах и влязох от ляво , за да не допуснем ГЕРБ във властта.
Милият...как да не се умилиш на такава жертва . Да не мислите,.че е лесно да муаш евтини депутатски кюфтета в името на справедливостта ?! И , на, на Йончев не му харесва лявата идеология , предпочита център -дясно и затова намерил идейно сходство с Бареков, ама ще си седи в парламентарната група на Коалиция за България / тоест БСП , но без пласт лицемерие / за всеки случай докато види накъде духа вятърът....
Е, вятърът задуха откъм страната на финикийските знаци - Пеевландия ,и отвя Йончев в цирка на Бареков. Коалицията е факт. Няма тън, няма мън .
До тук всичко е прекрасно, но оня ден Бареков официално обяви,че от десен е станал ляв и от пудел на Бойко е станал лъв !!! А, сега де ?!
Прекрасно , преживял е своя червен катарзис , обаче какво ще прави Румен Йончев с чисто новата лява идеология на Бареков , която, както знаем, изначално не му е на сърце и точно поради таз причина се сдуши с Бареков преди той - дьо десен капут ,една сутрин да се събуди, весело да пръцне , да се огледа и да разбере,че вече е ляв капут...Wow...what a suprise !
Е, ляв-ляв , няма да правим трагедии ; важно е електоратът да клъвне.А електоратът много кълве на лявото , на нови таблети , ТКЗС-та и пр. от торбата на дьо Барек.
Ще преглътне ли Йончев лявата ориентация на Бареков "в името на ЗНС" или ще напусне коалицията за да работи в името на дясното ? В туй е въпросът .
Лично на мене ми е интересно, от научна гледна точка, колко движения може да направи подобен червей и с какви аргументи ще ги оправдае.
Ех, драги политици , "вие изминахте пътя от червея до човека, ала у вас все още има много нещо от червея."
Ницше го казва, не аз.
Иначе, в учредителния акт на всяка партия следва да се запише в кой сектор на политическото пространство тя се позиционира и какви икономически мерки смята да поддържа и прилага ако вземе участие в законодателната и изпълнителна власт. Няма да се разпростирам върху фундаменталните различия между ляво и дясно, но мисля,че партията на Бареков трябва да се идентифицира с понятието "мигриращ дерматит"/ или сърбеж - по народному / , за да предпазим политическите анализатори и електората от объркване и досадно всекидневно търсене , тип" Оф, в ляво или в дясно днес е дьо Барек, на пъпа на политиката ли е или на задника...?"
Разбира се, никой от електората на ББЦ няма да си направи труда да прочете учредителната и декларация, но опитните политически патолози и психиатри веднага ще открият шизофреничните елементи и непреодолимите вътрешни противоречия в нея.. Как точно Бареков ще обедини принципа на "индивидуалния просперитет" и "принципа на солидарността"...само той си знае . Как ще намали "държавния гнет" над фирмите премахвайки плоския данък и заменяйки го с пропорционален...това великите икономисти - Калинка Крумова и Росен Петров някой път ще ни разкажат.
"Апотеоз на безпочвеността "- любимият ми философ Лев Шестов е написал тази книга , но заглавието и чудесно може да пасне на политическата платформа на България "без" цензура.
За Румен Йончев и другите политически Плюшкин-овци няма да хабим заглавия...
Леви ! Десни! Леви! Десни !
Дружно да пълзим напред !

* Плюшкин - герой на Гогол, вехтошар , чиято единствена цел в живота е събиране на всякакви вещи и вехтории и гледането на тях като скъпоценности.

2013-11-25T04:42:00.002-08:00

ХОМО КЛОШАРИКУС – ОБЩЕСТВЕН ВРАГ НОМЕР ЕДНО



     В безкрайния мутро-олигархичен хорър, наречен по научному "криза на прехода", "посттоталитарен преход" , "реставрация на капитализма" , "изграждане на демокрацията" или каквато там маскираща идеологема се сетите , се родиха и врякнаха с пълно гърли множество малки хорърчета , които не са обект на тази публикация, но са известни на всеки професионален българин . Безработица, битова мизерия , упадък на нравите и образованието, пошлост, социална безчувственост ...Можем да изреждаме докато ни заболят пръстите , но няма смисъл , тъй като медиите правят достатъчно за да нарисуват от сивата картина пълен духовен мрак и мизерия , действайки на принципа, че само негативната новина е новина и че "не само с хляб ще живее човек", както е писано в Евангелието, но и с идиотски зрелища / което вече не е писано в Еевангелието /. Съвсем естествено стана за зрителя да зяпа поредния ужас по телевизията докато си пие кафето и безразлично да дъвче , ако в хладилника има нещо за дъвчене , а в ума му му трайно да се настанява идеята ,че в БГ нищо позитивно не може да се случи. Българинът е негативен, българинът е черноглед, подозрителен, мнителен...това неуморно повтарят всякакви психолози, политолози , социолози , журналисти и изобщо- всеки, който е решил ,че е достоен да се покаже по телевизията за да ни дари с безкрайната си мъдрост и душевно величие.
    Е,да, ама не. Ние днес ще опровергаем твърдението,че в БГ не могат да се случат положителни неща и че политиците не си вършат работата, та затова сме я докарали до под кривата круша. Дишайте дълбоко и с облекчение. Няма такова нещо. В БГ властта е стриктна и безпристрастна и не цепи басма на никого независимо от социалния му статус, образователен , имуществен или някакъв си друг ценз неописан от Конституцията.
    С една дума: не се шашкайте, има справедливост в тая държава и аз ще ви го докажа.
    Правителството не дреме , а усилено работи за благото на обществото. Ето ви и доказателството , преродило се в заглавие от виртуалната преса:"Глобяват клошарите за разхвърлян боклук". И под това тържествено заглавие, авторът изчерпателно изброява всички драстични мерки, които властта смята да предприеме срещу този бич на обществото, срещу тези мърляви и миризливи бездомници, които въртят бизнеса с кашоните и другите отпадъци от храносмилателната ни, културна , строителна и др. дейност.
   Аз знам, вие сега ще си кажете,че това е прищявка на управляващите, която им е хрумнала внезапно докато някой махмурлия - кмет е минавал с мерцедеса си покрай казан за боклук в поверената му община. В случая - Русенският кмет .О, не, политиката на управляващите спрямо клошарите е последователна и започва в оня паметен ден през 2007 година когато правителството на другаря Станишев взе трудното, но мъдро и справедливо решение да им наложи данък върху печалбата от споменатите кашони и старо желязо. Няма тън , мън! !! 15 % данък и нито стотинка по-малко. Добре,че социалистите се славят с грижата си за бедните , та решиха,че клошарите няма да попълват годишна данъчна декларация, а налогът ще се внася в хазната от собствениците на пунктовете за вторични суровини, които ще го приспадат от цената, която плащат на клошарите...Какво ще кажете,а? Управляващите дори предвидили собствениците на пунктове да издават разписка на клошарите колко са им платили и че им е удържан данък, но както е установила проверка на медиите, подобно чудо не се е случило.
   Ясно ми е , ще кажете: "Цялата Мара втасала, та метнаха клошарите..." Не сте прави. Нали все отнякъде трябва да започне епичната битка с икономическата престъпност? Е, защо да не я почнем от клошарите? Те с какво са по-лоши от другите престъпници ? Нека не дискриминираме никого и не му мерим престъпността по стар български обичай, а да отдадем заслуженото на социалистите , които преди пет години прозряха ,че клошарите са една от най-големите язви на обществото и с тях трябва да се води непримирима битка . Както се казва в американските екшъни: "Да ги убием преди да са снесли яйца !!!"
   Е, никой не е идеален , даже социалистите , защото въпреки далновидната им социална политика, клошарите и бездомниците се множат на воля , а бизнесът им с кашони и старо желязо процъфтява въпреки строгите мерки и наложения данък. Според официални данни , до месец септември 2013 г. бездомните лица в татковината са 1370 , а както знаем - официалните данни винаги се разминават със заобикалящата ни действителност. И ако бездомниците все пак са някакво , поне приблизително установимо, число, то само Господ е наясно с броя на клошарите . Хиляди безработни, пенсионери и роми се конкурират в боклуджийския бизнес и в тая бясна конкуренция, разхвърлят, цапат и правят непростими бели. ~ Империята, обаче, отвръща на удара и в нечия управленска глава се заражда гениалната идея да накаже мърлячите с цялата строгост на закона.Харе управляващи, харе голям мъкаааа !!!
    По инициатива на кмета на град Русе, тоз титан на антиклошарската борба, започнали усилени проверки по улиците на града и били заловени двама клошари, а останалите- респектирани от заплашващата ги репресия ,обещали повече да не правят така .
    Мене ако питате, трябва да обявим национален празник.
    Каква експедитивност на институциите, каква бързина , строгост и неподкупност на закона в битката му с кашонения бизнес. Чета и душата ми пее !Няма нужда да ви обяснявам, че клошарите са заплаха номер едно за държавната сигурност и националния суверенитет , това е ясно от само себе си .Борбата с мърльовците трябва да е приоритет на МВР, ДАНС , ДАНС with me , ДАНС with you , още един и поне двама други .
    И ако мислите,че епопеята на клошарите свършва с глобяването им за това,че разхвърлят боклук покрай казаните , вие сте песимисти и неверници. Строгият и безпристрастен градоначалник не е пожалил и помиярите . На проверяващите органи е наредено да следят за наличие на лични паспорти и на придружаващите клошарите кучета ! Няма клошари, няма кучета! Пред закона всички са равни !
    Да, има една малка подробност и се колебая дали въобще да ви занимавам с нея , толкова е нищожна в сравнение с описаната до тук клошарена сага . Ставаше дума за това, че ако някоя голяма фирма си спретне още по-голям нерегламентиран боклук на 5 метра от къщите на хората , но с благословията на кмета, това не е никакъв обществен проблем. Ще викат, ще викат засегнатите , пък накрая ще свикнат с ония 200-300 камиона , които всекидневно изхвърлят боклука си под носовете им. Да не говорим ,че деретата във вилните зони са задръстени с гниещи и отравящи почвата и водата битови, строителни и всякакви други отпадъци. Когато мръсотията е благословена от управляващите , тя се превръща в парфюмерия . Харе Chanel номер пет , харе Gucci !
Или , както се пее в онази емблематична песен , описваща в кратце, но много изразително ситуацията в съдебната и всичките ни други системи :За кокошка няма прошка, за милиони няма закони." Както виждате, народът може да не е взискателен от към стилистика , но от към съдържание е безкомпромисен. И ние, като негова неотделима част, тръпнем в очакване на следващото управленско решение спрямо клошарите и помиярите. След наложения данък и глобите вероятно ще станем свидетели и на други стратегически ходове срещу врагове номер едно на обществото ни. Може би „Операция клошар” , барети, качулки , вой на сирени , екшън и радикално решение на досадния проблем. Хомо клошарикус трябва да бъде изкоренен !
Само бъдещето ще покаже.
Ние гледаме към него с надежда...

2013-11-19T05:55:00.001-08:00

ЗА СТУДЕНТСКИЯ ПРОТЕСТ И КОЗАТА, КОЯТО ДАВА 40 ЛИТРА МЛЯКО НА ДЕН

Някаква необорима презумпция – мантра, витае е днес в обществото . Тя и преди си витаеше и винаги си е витаела , но откакто започнаха студентските окупации , респ. протести , доби смелост и актуалност и трайно се настани в посланията на т.нар. медии,а от там се ашладиса директно в т.нар. обществено мнение. Както сами знаете, в БГ всичко е „тъй наречено „

Та, мантрата "Студентите са умни, защото са студенти " започна да се възпроизвежда със скоростта на светлината и в най-различни форми и съдържания. Никой вече не се осмелява да запита от кога правилата на формалната логика са се променили и едно твърдение / Студентите са умни, защото са студенти / може да доказва само себе си , тъй като плахите опити да се зададе такъв въпрос биват анатемосани , оплюти и овикани като „комунистически, задръстени , антидемократични „ и каквото още страшно се сетите. Мантрата ,че студентите са умни защото са студенти и само те ще ни спасят от лошите, мутира в религиозна догма , препращана от медиите от „урва на урва и от сайт на сайт” и вече никой не си спомня как се роди тя , нито смее да пита защо пък да е истина и как точно ще се осъществи това дългоочаквано "спасение” Всеки се чувства, някак си, длъжен да подкрепя исканията на студентите и да им симпатизира, щото са млади, умни и искат „нов морал в политиката” и така да почувства и себе си полезен , политически адекватно ориентиран и морален . Тъй да се каже, да прихване, от умността и авангардността студентска.

Студентът е бунтар по презумпция , той е изразител и осъществител на новото, неомърсеното , алтернативното , перспективното и понеже е студент, той автоматично е прав в исканията си и от неговата уста всичко влиза директно в Божиите уши. Е, поне в ушите на лапни шараните пред телевизионния екран . Студентът не може да бъде глупав, подкупен и неадекватен . Защо не може ли? Не знам, но просто не може и точка.

Нагледал се на студентски бунтове и мантросван вече 24 години, българският народ зяпна отново , с озарено от надежда лице, че ей, на...още малко ще падне заветния хълм / разбирай правителството/ , и чудото на промяната ще се случи ! Порочното зачатие между фундаменталното неразбиране за това що е демокрация , тоталитарните сенки от миналото, в което все някой „отгоре” ни оправяше и налагаше как да мислим и живеем , смесени с удобните , пасивни месиански нагласи,че някой друг ще ни спаси от лошите , родиха урода , който 24 години храним и дундуркаме : кошмарната действителност, в която съществуваме и която мрачно и упорито не желаем да проумеем.

Един тъмен , дълбок , неосъзнат страх от Истината , кара човек да строи стени срещу нея и да я надвиква с популистки лозунги и празен шум . Страхът,че нищо не зависи от другите и че никой и нищо няма да ни спаси от самите нас. Че трябва да пораснем , да се отърсим от инфантилизма и социалната безкритичност и да започнем всекидневна битка срещу всичко и всеки, който погазва демокрацията и нашите права . Защото , месианското чувство не е плод на духовно израстване и просветление , а е уродът на социалната инфантилност , страх ,подлост и безразличие. И днес тоя урод се предреши в поредната надежда , че умните защото са студенти , студенти , ще бутнат лошото правителство , след което всичко ще се намести от само себе си и най-накрая ще видим новото небе и новата земя, която ни обещава библейският пророк. От време на време някой смелчага се осмелява да запита как точно ще стане тоя номер, но щастливите ,от поредния сеир ,медии , набързо му запушват устата . Защо се осмеляваш да се съмняваш в светлото бъдеще , ти, мръсен комунист ?!Ще видиш,че тоя път то ще дойде!Няма къде да ходи.

    И ето, на, роди се мит и легенда за бъдещето : като падне Орешарски , всичко ще се намести от само себе си по най-добрия за нас начин . Някъде във Вселената ще избухне свръхнова , ще раздруса вселенските енергии , които ,от своя страна , ще раздрусат невроните в главите на народа и той автоматично ще избере най-умните и достойни управници и ще настане такъв живот...Полята ще запеят и ще почнат да раждат по сто тона пшеница повече на декар. Козите ще дават по 40 литра мляко на ден ,а хладилниците ни сами ще започнат да генерират пържоли и синьо сирене...По фиданките ще започнат да цъфтят не джанки,а столевки , а прасетата ще се раждат с осем вместо четири бута. Даже май,че бяха осемнайсет, не съм сигурна.
     А пък ако ударим джакпота и на власт дойде Реформаторския блок...е, тогава вече ни е бедна фантазията в какви реки от мед и мляко ще се къпем . Тогава в близост до София ще бликне петрол и учените ще открият огромно находище , пред което Саудитска Арабия ще позеленее от завист и ще започнем да строим небостъргачи с по 1200 етажа напук на Чикаго и Дубаи. От там със сини парашути ще скачат новите депутати със съвсем новия морал , белички и чисти , мляс, да ги нацелуваш по пухкавите, розови бузки !Впрочем, те ще са със сини бузки, но това е друга тема . Даже библейският нов Йерусалим от скъпоценни камъни и злато и с дървото на живота не може да се мери с туй, което ще се случи ако дойде на власт Реформаторския блок. Пък ако е в коалиция с Бойко...ее, тогава накарайте някой поет да ви опише всеобщото благоденствие, което автоматично ще се случи. Аз не се наемам да възпявам такива красоти .
     Само веднъж да дойде тая Оставка...Стига се е мотала, нека идва вече, че да настава якия живот ...Оставке ????

Картината на бъдещия политически и икономически рай, който ще падне от небето в мига в който и това правителство падне, е толкова красива ,че ми иде да хвана гоблена и да я избродирам на един дъх.

Но, въпреки гоблена на светлото бъдеще , който смятам да избродирам в ситен бод и 56 цвята предимно от синия диапазон , хейтърът в мене продължава да пита какво ще се случи , ако на друга група студенти или на друга част от обществото, розовобузестите, чисто нови политици не им харесат и те решат да протестират? Защото, съгласете се, че все някой ще поиска козата му да дава 50 литра мляко на ден ,а хладилникът му да генерира друг вид сирене. Все някой няма да хареса бузките на новия премиер и ще започне да рипа пред Министерския съвет и Парламента ...какво ще правим тогава? Не искам да разсейвам синята мъгла на фантзиите ви, но това непременно ще се случи. Наречете ме мръсна комунистка, хейтърка и ме наплюйте,че ви окепазявам мечтите , но нали това е целта на блогърите- да развалят настроението на потъналия в блажено неведение народ. Той тъкмо вижда в съня си образа на свети Реформаторий в огнената колесница, който слиза в сини пламъци от небето за да реши веднъж и завинаги всичките му проблеми , без самият народ изобщо да си мръдне пръста. Този път със сигурност ще се получи , а всички, които не вярват са провокатори от БСП. Или поне мръсни комунисти . Бай дъ уей ,мръсните комунисти за „ реформаторите” са са като Дявола за поповете . Ако го няма, няма с кого да плашат вярващите и да им продават опрощение на греховете?

В радостната какафония и крясъците „Оставка” , всички разумни въпроси потънаха като в мръсен канал .Очевидно е,че шарените пърформанси пред Парламента са по интересни и зрелищни от някакви си сухарски въпроси и терзания по конкретни проблеми и язви на обществото. На никой от умните , млади хора, не му хрумна да постави конкретни искания и да ги отстоява и така стъпка по стъпка да извоюва демокрацията. А искания дал Господ

На никого не хрумна ,че докато обществото не еволюира емоционално, интелектуално, политически и социално, докато не започне да поставя конкретни искания и да ги отстоява , никаква промяна не може да се случи дори ако сменяме правителства на закуска , обяд и вечеря. Докато сме потънали в месиански надежди,че следващите ще са по-добри и по-морални от настоящите управляващи и те ще променят България без да ни се налага да се борим срещу всяка дребна несправедливост, всеки Божи ден, срещу всички и всичко в името на справедливостта ...до тогава ще харчим милиони за нови избори , после пак ще рипаме пред Парламента и ще се самозалъгваме ,че ние сме си супер , но видиш ли...лошите политици, те са виновни за всичките ни нещастия и трябва само да ги сменим , за да може светлото бъдеще да тупне от синьото , опулено на глупостта ни , небе..:

Когато във Варна избухнаха февруарските протести , една от малките победи, които извоювахме , беше намаление на цената на автобусния билет до конкретна дестинация. Изглежда незначителна на фона на великите лозунги и обещания за светло бъдеще , но е реална и практична и облекчава живота на хиляди хора. Всеки ден по една такава малка победа на гражданския контрол , всеки ден по една разобличена несправедливост или корупционна схема, изгражда тухла по тухла желаното от нас общество.

Иде зима и отново ще стане актуален въпросът за цената на тока , зелената енергия, дълговете на НЕК , фотоволтаичните паркове на червената, синя, жълта и лилава олигархия.И ако някой докаже аргументирано,че незначителна промяна в конфигурацията на Народното събрание ще реши автоматично тези въпроси, той вероятно ще получи Нобелова награда за литература , но засега въпросите остават болезнени и открити.

Лесни победи и батмани има само в Холивудските филми и детските приказки.

Промяната няма да се случи докато ни е страх да се изправим срещу работодатели, мафия , банки и пр. и да си потърсим правата последователно и организирано ; да говорим и назоваваме крадците и престъпниците със собствените им имена вместо да мълчим и така да ги толерираме. Било от страх, било защото зависим от тях икономически .

Който не се бори за справедливост, не я заслужава.

Даже и да е умен понеже е студент.

2013-11-17T06:19:00.002-08:00

ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ И МИСИОНЕРСКАТА ПОЗА - ЕДНА ПОЛОЖИТЕЛНА КОРЕЛАЦИЯ / Наръчник по иновационно пестене на електроенергия /

През всички години на т.нар. преход от лошо към по-лошо, тоест от диктатура на пролетариата към власт на народа - демокрация, потребителите на електроенергия от български етнически произход непрекъснато са изправени пред една интересна дилема, която се появява обикновено към края на октомври и изчезва към началото на май: дали да съкратят всички разходи за хранене, дрехи, лекарства, културни мероприятия и други екстри ( тъй като в БГ това са екстри ) за да успеят да платят непосилните сметки за тока и да се изкъпят, или пък да да стоят на студено и неуютно, увити в дебелите вълнени жилетки на баба и леко намирисващи, но да спрат настоятелните звуци идещи от храносмилателния им тракт следствие ограничението в, и без туй бедното, българско меню. А както казваше баба: „ Какво се къпеш всеки ден? Да не си орала или вършала ?” Права би била баба Петра, ако социалистическото правителство не беше взело мъдрото решение да сваля мърлявите и ухаещи пътници от обществения транспорт. В края на краищата, какво са ни виновни другите, че сме решили дилемата в полза на храносмилането?

Ако Вие, читателю, не сте изправен пред тази дилема "Ток или манджаре", значи сте от ония 10 % щастливци имали късмета да се родят в лоното на социалистическата аристокрация, която след 1989 набързо преосмисли заветите на Ленин и стоте тома на Маркс и Енгелс и бодро започна да строи своя светъл шуробаджанашки капитализъм, който никой политически и икономически анализатор в света не е успял напълно да проумее. Но, да се върнем на нашата дилема . Вижда ви се абсурдна и безизходна, нали? Няма такова нещо. Изход от всяка ситуация има и той обикновено е задният . Ако не вярвате, моля проследете някои обществени изяви на политиците по време на протести и ще се убедите.

Но, да не се отплесваме в политически анализи, което е български национален спорт, а да преминем към разрешаването на дилемата :”Ток или манджаре” по най-разумния, научно обоснован и ефективен начин: Нека бъдем учени и новатори,а не вресльовци по площадите, които само крещят „ Долу монополите!”, а не могат да предложат нищо практично и градивно. Те може и да се топлят докато подскачат, но ние искаме дългосрочни решения на проблемите български. Пък и както ще разберем от изложението, рипането по протести само увеличава разхода на енергия , респ. месечните ни разходи за храна.

И тъй, аз днес ще ви предложа моя подход към тока и манджарето и ще ви докажа,че това не са две съвсем взаимно изключващи се понятия. Към този научен труд ме подтикна една статия в пресата озаглавена „ ЧЕЗ призовава за разумно потребление на ток през отоплителния сезон „. В туй разумно литературно произведение, мъдреците на компанията ни предлагат практични съвети и решения, до които ние в никакъв случаи , не бихме се добрали сами и по собствен мисловен път. Или поне така мислят чез-ките мъдреци. Някои от безценните съвети гласят да не държим прозорците отворени през зимата и да не поддържаме висока температура в стаите. Гурутата на Чез доказали,че поддържането на по-ниска температура в стаите намалява сметките ни за ток, а отварянето на прозорци през зимата ги увеличават... Освен това, експертите на компанията са установили,че през октомври и следващите месеци сметките за ток драстично нарастват. Не можем да не признаем,че това е твърде проницателно наблюдение. И за да могат всички клиенти на ЧЕЗ да се запознаят с тия невероятни прозрения, компанията е изготвила специален наръчник озаглавен „Енергиен спестовник" , както и цяла подсекция в web страницата си, в която ни запознава с енергийната ефективност и има ли тя почва у нас . На какви фантастични цени НЕК изкупува тока от ВЕИ-тата, фотоволтаичните паркове и ВЕЦ-овете на червени, сини , жълти и лилави енергийни олигарси, в този спестовник не се обсъжда. Не се обсъжда и кой и как определя какво да бъде включено в енергийния микс, защото това е работа на умниците от ДКЕВР и не касае потребителя . В този „Спестовник „ компанията учи българския потребител да не отваря прозорците през зимата и да не прекалява с топлото в помещенията . На потребителя не му е работа да пита, напр. как тъй се оказва ,че фотоволтаичната мафия може да накара Слънцето да грее по 72 часа в денонощие, пренебрегвайки природните закони . Потребителят трябва да знае как да пести от топлото, от храната , от водата, от въздуха и т.нат., понеже не само ЧЕЗ, но и всякакви експерти го съветват как да намали потреблението в съответствие с нарастващата инфлация, респ. растящите цени на всички стоки и услуги. Никой не обяснява на потребителя на какво основание растат цените на тия стоки и услуги и каква икономическа логика налага това. На потребителя се казва : „По-малко яж ! По-малко се къпи !По-малко се топли! А ако може и по-малко живей за да спестиш разход на Пенсионния фонд, който се чудим как да продадем зад гърба ти. Но, плащай повече ! „

В година 2013 , когато анализите сочат,че милиардерите и милионерите в света са се увеличили рязко спрямо предходните години на потребителя се обяснява,че светът е в криза и затова трябва да затегне колана и да намали потреблението , а компанията ще увеличи цените. Понеже, нали е криза, компанията трябва да запази и увеличи печалбите си за сметка на безгласното и послушно добиче – българския потребител. Все пак , кризата е за бедните, но не и за богатите. Стара икономическа мъдрост.

И за да се включа към хора на добронамерените съветници по спестовност, аз днес ще се облегна на научния подход при решаването на дилемите на т.нар. криза .

Както, предполагам, ви е известно, вие сте бозайници. Може и да не ви личи, но вие сте най-висшият клас гръбначни животни.и като такива сте ендотермични. Тоест имате способността да създавате и поддържате собствена, вътрешна телесна температура. Разбира се тая екстра си има цена . Ендотермията изисква значително количество енергия, така че бозайниците изяждат повече храна на единица тегло отколкото влечугите. Не е чудно,че при това положение, повечето хора предпочитат да са влечуги, но това е друга тема.

Както сами разбирате, късметът да сте ендотермични си има своите недостатъци и главният от тях е големият разход на енергия, респ. храна. При някои индивида дори твърде, твърде голям.

Въпреки своите недостатъци, ендотермията си има и своите предимства. Едно от тях е, че имате добре развит център за терморегулация, който функционира в зависимост от натоварването, температурата и особеностите на околната среда, за да поддържа хомеостазата на организма, тоест вътрешното му равновесие.

Та, вие сте от късметлийските видове, които си имат център за терморегулация и са сравнително независими от промените в околната среда.

Но, това все още не е добрата новина. Добрата новина е, че благодарение на високите технологии и големите научни знания на 21 век, вие можете да ограничите до минимум загубите на енергия и да намалите сметките за ток, но като не ограничавате драстично боба, лещата и шкембе чорбата. Всъщност, нека разгледаме детайлно пред каква дилема сте поставени, за да знаем как да я решим по най-евтиния и ефективен за вас начин:

1. Опция едно е да купувате и консумирате повече висококалорична храна за да поддържате лесно постоянна собствена температура без да използвате отоплителни уреди или поне да ограничите до минимум използването им. Увеличеният калориен прием ще помогне на тялото ви да се справи със студа в дома ви и то автоматично ще започне да изгаря повече мазнини и въглехидрати за да поддържа температура на тялото ви от 37 градуса по Целзии. Тоест, ще се увеличат сметките ви за храна, но ще се намалят сметките ви за ток .

    2. Втората опция е да се храните малко, но да отоплявате дома си, така че на тялото да не му се налага да изразходва огромна част от енергията си за поддържане на постоянна температура в условията на кучи студ.. Тоест , ще се увеличат сметките ви за ток, но ще паднат сметките ви за храна.
   3. Третата опция е за безработни и мързеливци и включва висенето цял ден по барчета , където е топло, а токът е включен в цената на кафето, но тя изисква отделно проучване
    Във всеки случай, индивидуалният избор ще зависи от това дали повече обичате да муате или повече обичате да се топлите .

Мнозинството хора, които познавам обичат едновременно и муането и топленето и затова ние ще се концентрираме върху балансирано решение на проблема.. Ето нашите анализи и препоръки:

Първо: трябва да направите списък на всички ваши дейности, които изискват голям разход на енергия, тоест на храна. Известно е,че такива дейности са спорт, секс, усилена мисловна дейност, усилено ядене на белтъчна храна ( тъй като организмът изразходва голямо количество енергия за да я метаболизира), катерене по разни чукари, ходене пеша и др. Изобщо, всяко движение е свързано с изразходване на голямо количество енергия и затова трябва да го ограничите до абсолютния минимум. Ако е възможно да не ходите на работа, сторете го. Ако все пак ви се налага да работите, скътавайте се и не вършете почти нищо. И без това почти нищо не ви плащат. Ако искате да правите секс, правете го само с цел продължение на рода. Огромен консуматор на енергия е мозъкът , особено когато се напъва да мисли. Не мислете! Това ще намали сметките ви поне с 20 %. Забравих да спомена, че при секса не трябва да се събличате и не трябва да ползвате пози различни от мисионерската, защото това качва разхода на енергия. Разбира се, сексът трябва да е с минимална продължителност. Впрочем, защо изобщо да правите деца като не можете да ги гледате? Освен това, те постоянно реват, ядат и искат нещо, а и предпочитат топлото. Напълно енергийно неефективни са. Не си вземайте беля на главата ; размножаването не е най-важното нещо на света .

Не се къпете. Къпането премахва финия слой мазнина и не толкова финия слой кир по тялото, вследствие на което то се охлажда и автоматично започва процес на стоплянето му, който е свързан с разход на енергия. Освен това, за да се къпете е нужна топла вода, а бойлерът харчи ток. След къпане може и да настинете или да бъдете нападнати от зли бактерии , тъй като е унищожена защитната хидролипидна обвивка на кожата. Ето ви и разход за лекарства. Спестете си всички тези усложнения и просто не се къпете. Ако се наложи да пътувате в градския транспорт, изчакайте някой раздрънкан и неотопляем автобус. В студеното миризмата не се разнася така бързо и интензивно.

Не чистете у вас. Чистенето е свързано с доста движение, а това води до голям енергиен разход. И без това, кой ви идва на гости,че да се тревожите за чистотата?Кой? Иван от третия етаж? Той пък какъв е ,че да се разчистите заради него ?

Не ходете често до тоалетната. Изпразнените черва и стомах автоматично пращат сигнал към мозъка, който да ни подсети да ги напълним отново, като генерира ония добре познати стържене и други храносмилателни сигнали. Изобщо, неприятно е да имаш вход и изход, а по средата нещо, което вечно иска да бъде пълно. Бог е можел да намери и друго дизайнерско решение. Лично мнение.

Не яжте ! Яденето, особено на протеини, изисква висок разход на енергия за метаболизирането им. Ако все пак решите да хапнете, наблягайте на мазнини и въглехидрати, тоест на леб и сланина. Не напразно, известното ученическо произведение на тема зима започва така :”Зима е . Тате маа пръжки с лук .” Народът интуитивно е разбрал това, за което днешната наука едва проглежда. За целта се снабдете с наръчника " Кои храни са най-бедни на протеини".

Ако, обаче, напук на народната мъдрост, решите да консумирате кебапчета, кашкавал, яйца и други високо концентрирани протеинови храни, то спрете климатика, седнете във фотьойла , завийте се с няколко одеала и муайте. То се е видяло ,че лакомията е непобедима , но поне да спестите от тока.

Могат да се дадат много други полезни и интересни съвети , които да доразвият „Спестовника” на енергийните гурута от ЧЕЗ , но аз се надявам, че сте схванали основната идея от всичко казано до тук .
Ще попитате:" Е, каква е основната идея когато и вие ни съветвате да пестим, идиоти такива ?"Да, съветваме ви , но не да пестите хаотично и безидейно, а организирано и с помощта на науката и техниката. Бихме могли да го наречем "Иновационно пестене ".

Ако някой прояви интерес към конкретни изчисления на килоджаули, киловатове, килокалории и други, за да намали сметките за ток и храна , можем да му изготвим индивидуална програма базирана на пол, възраст, височина, тегло, навици и пр. Разработихме специален софтуер, който има мобилно приложение и може във всеки един момент да изчислява каква енергия изразходваме и каква би била оптималната среда, храна и пр. за извършването и, така че да пестим и от храната и от тока едновременно . Ако започнете да правите нещо твърде енергоемко, се включва звуков сигнал и един глас ви призовава да намалите потреблението на енергия Примерно, правите секс и софтуерът призовава: "Внимание, внимание, сменете позата , защото отчитам преразход на енергия !"Съобщава си е и колко точно ви е необходимо от съответната храна за съответния вид дейност. Нито грам повече ! Има и много други функции, които ще ви помогнат да пестите, но засега те са фирмена тайна. Софтуерът е на експериментално ниво и първите заинтересувани могат да се възползват от възможността да участват като доброволци в експерименталната ни програма. В момента експериментираме колко калории са необходими на организма на човек за да прави половин час секс на открито при температура минус десет градуса по Целзий. Още нямаме доброволци , които да се включат в експеримента, но ние сме оптимисти и сме убедени,че все някой ще реши да се жертва в името на науката. Пък и световната история пази спомени за подобни екстремни случаи с благоприятен изход. Майтап няма.

Ще се радвам ако това четиво ви е било приятно и полезни и с радост бих отговорила на вашите въпроси.

Имам и разни други оригинални решения за енергийна ефективност и възобновяеми източници на енергия, но ми се струват малко екстремни .

    Едното от тях е да се впишете като роми при следващото преброяване на населението и така ще се отървете от всички сметки за ток, но това е една друга тема, която ще разнищим някой следващ път. Има и екстремни варианти като този да влезете в процес на хибернация , за да запазите енергията си за по-добри дни, но се опасявам,че може да се събудите в по-голям кошмар и затова не ви го препоръчвам. Пък и не всички имат качествата на влечуги. Можем да ви предложим слънцеядство или практикуване на йога. При слънцеядството всичко от което се нуждаете е една саксия с пръст, в която да забучите босите си крака докато зяпате Слънцето. Няма манджи, няма тенджери, няма тоалетна хартия. Въпросът с храненето е решен радикално. Йогите пък, в процес на медитация, не чувстват студ. Освен туй са вегетарианци тъй,че с един удар ще цапардосате два заека . Хем няма да ви е студено, хем няма да давате пари за пържоли, които са високопротеинова, тоест енергоемка храна. Хем ще спасите животинките.
   На по-късен етап ще разгледаме и по-екстремните решения на въпроса за тока.
   А засега се вслушвайте в съветите на ЧЕЗ и не отваряйте прозорците през зимата. Наскоро Българският съд спря процедурата по отнемане лиценза на компанията въпреки дългия списък от нарушения от нейна страна, тъй че нямате основания да се съмнявате в съветите на чез-ките гурура. Българският съд е доказал своята честност и безпристрастност особено когато се отнася до дела срещу бизнесмени. Така,че мръзни и мълчи, народе ! Или ставай слънцеяд ! Свободата е в правото на избор, не в салама, Санчо. В края на краищата, топленето не е задължително. Нито яденето Никой не ви насилва да си включвате печката или да маате, това си е ваш избор тъй,че няма защо постоянно да мрънкате .

Очаквам и ваши оригинални предложения и идеи на тема енергийна ефективност и спестовност., а моите творчески планове са да направя сравнителен анализ на ефективността на мисионерската и страничната поза, защото съществуват основания да се предположи, че и втората има своите енергийни предимства.
Мая Тонева

2013-10-29T04:18:00.002-07:00

ЗА СТУДЕНТСКИЯ БУНТ И ИЗТОЩЕНАТА КРАНТА НА ЧЕРВЕНИТЕ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ

След като студентската окупация   излезе извън границите на Софийския университет и столицата и зарази други университети в София и страната (Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", Нов български университет , Медицински университет в София, НАТФИЗ и др. ) , червената лампа в главите на другарите и аркадашларите от управляващите партии най-после светна и резервните им генератори за дезинформация и контрадезинформация със скърцащ звук се задействаха, забълвайки кален и ръждив пропаганден поток . Нищо ново под Слънцето , разбира се. Едва ли има мислещ човек в изстрадалата ни държава , който да не признае,че компроматните битки в кал с удари под кръста и мръсни хватки са стихията на социалистите . "Благородна завист" ни обхваща докато наблюдаваме този висш пилотаж на демагогското изкуство , в който е включена тежката червена артилерия , "независими" интелектуалци , блогъри , университетски преподаватели, платени интернет тролове , дежурните партийни кариеристи и всичко живо, което знае азбуката и може да си служи с клавиатура в услуга на власт имащите . Кой като безплатен ентусиаст, кой на "парче" за брой коментари в интернет форумите и фейсбук , кой - срещу прилична сума адекватна на верността му към Партията. Осъзнали заплахата от студентския бунт , другарите щедро развързаха кесията и дезинформационният поток изригна като кален гейзер заливащ виртуалното пространство. Където не може вече с танкове, става с медийни пропагандни снаряди . БСП по гръб не пада , а и в момента няма как , защото е застанала на четири крака пред ДПС и АТАКА и показва "коалиционни" умения . Да не забравяме все пак,че социализмът е като СПИН, а СПИН не се прихваща на пост , молитва и четене на Маркс и Енгелс.
    Но, дори и болна от СПИН, Империята отвърна на удара !
    БСП развърза кесията и освен мутрите - контрапротестиращи , беше принудена да извика от задгробния им живот и ветараните - титани на червената пропаганда .Призовани от кораба -майка , поувехналите и поизчерпани , но верни синове на Партията, загърбиха дребните дрязги и семейни закачки , облякоха ръждясалите червени доспехи , извадиха затъпели словесни мечове и препуснаха леко накуцвайки срещу младите бойци на Съпротивата надавайки антинеолиберални викове . Опитът срещу младостта ! Демагогията срещу ентусиазма. Затаихме дъх наблюдавайки сблъсъка .
    И ето. The Matrix не ни разочарова . Един от най-верните агент Смитовци на партията - Петър Волгин , неиният ,уж блуден, син, който , в края на краищата, все при Нея се завръща като му затрябват джобни , наплюнчи перото , наплюнчи и пресъхналата си Муза и забълва страстни пледоарии . Между обичайните плюнки и обвинения в користност и служба на митичния Сорос и "олигархията" от страна на бунтовниците , демонстрации на историческо-религиозни познания , семейните скандали с ГЕРБ и напъните да измъдри неизмъдрена досега метафора , Волгин едно си знае и едно си бае: неолиберализмът е лош , свободната конкуренция е лоша и не отърва на синовете на Партията , всички десни са идиоти с "мокри сънища' и единственото, което трябва да правим е да кадим тамян на "социалната държава" , която ще постигнем само под мъдрото ръководство на БСП. Амин ! ( http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2396577 )
До тук добре. Никой не оспорва,че социалната справедливост е нещо хубаво и светло и че равноправието е един от фундаментите на демократичната държава. Това, което е притеснително е, че между одите за социална справедливост, свобода, братство и равенство, като пръдня из гащи се промушва идеята, че само и единствено Партията- майка и вседържителка БСП може да ни ги поднесе на тепсия като баница с тиква ,а ние само мързеливо ще се протегнем да си отчупим по едно голямо и сладко парче.
   В опити да пришпори тая изтощена кранта - публицистичната си муза- другарят Волгин забравя един простичък факт: за 24 години ние имахме възможността да се "насладим" на няколко "социалистически" управления и големи дози "социална справедливост" тип батко и братко , та затова нямаме нужда от трогателните му изстъпления . В напъните си да роди нова метафора , Волгин може да скъса някоя вратна жила или да получи хемороид , но не и да ни убеди в социалната безкористност на Партията. Напразно е развързала кесията си БСП за услужливата му муза.
    Ние , таварищ Волгин, нямаме нищо против социалната държава , ако "социумът" не се състоеше от роднините и любовниците на БКП-то , а от целия български народ. Та, докато държавните, тоест нашите парички, текат към джобовете на шуробаджанашкия рай на новата стара номенклатура , ние не ви щем "социализма" .Наречете ни претенциозни алитерати и слуги на "снобеещата олигархия" , но ние точно този "социализъм" за нищо на света не желаем да го мяркаме наоколо .Ние, другари, отдавна не ви щем ни меда, ни жилото.
   Жалко, че и млади социалисти- кариеристи пригласят на извадените Ви с клизма метафори , за да се харесат на бащиците на Партията . Между две диети за отслабване и зова на кюфтетата, младият червен , литературен талант Александър Симов къдри мисли като разлистена лоза , докато съвсем се изгуби в лозето на червените си фантазии.
   А Вие, камарад Волгин, Дачков енд со он , може и да си драскате поръчковите статийки , но като пробвате да направите бизнес и се сблъскате с привилегированата фирма на зълвата на дъщерята на бившия член на БКП и нястоящ демократ г-н Хикс, към която текат нашите и европейските пари , ще видите за каква "социална" държава иде реч и за каква " лоялна конкуренция" става дума . Член на БСП може и да се става по роднински и сексуален път , както изтъкна другарят Кутев , но социализмът е страшно друг въпрос. И докато държавата продължава да хрантути батко , братко и цялата рода на управляващата върхушка и цялата е опасана с обръчи от фирми като миризливи бинтове върху гнойна язва , ще си тънем в мизерия като в топла , рядка кал и ще си въобразяваме ,че това е джакузи в спа-център . А Явор Дачков леко ще попръцква глупости като балончета ...Пръц , пръц...десните са лоши...пръц , пръц, ГЕРБ са по-лоши...пръц, пръц неолибералите са най, най-лоши...
В сравнение с шуробаджанашкия, родниско-сексуален "социализъм" и словесен онанизъм на червените писарушки , даже най-крайният неолиберализъм е за предпочитане . Разбира се, тогава ще се окаже,че огромният процент от т.нар. бизнесмени и олигарси , заченати изкуствено в червените лаборатории , не стават да мият и тоалетните в някоя бизнес сграда .
    Но, тоя спъстен възел ще го разчепкаме някой друг път.
    Не отива на хора ,гласували под строй за Делян Пеевски и на техните послушни трубадури ,да дават морални оценки на студентския бунт. Когато властта лъже, краде и упражнява геноцид над собствения си народ в служба на наши и чужди корпоративни интереси , когато ни превръща в евтин работен добитък и гангстерска дупка , когато не подбира средствата за да задоволи ненаситната си алчност и жажда за власт , няма никакво морално право да изисква от студентите да подбират средствата си в борбата за справедливост. Всички сме наясно,че в БГ законът не служи на Бога, а на Мамона. Просто хвърлете един поглед на нормативната уредба на дейността на банките , привилегиите за чуждите "инвеститори" , концесионерите и пр. и ще се убедите.
   Затова, не дърпайте тънката струна в душите ни, другари и не се крийте зад "демокрацията" и "волята на мнозинството " от студентите което било под "диктатурата" на малцинството .Не насъсквайте, по изпитани методи за разделение, едни студенти срещу други. ! Ако в БГ има малцинство, това сте вие - управляващата от десетилетия БКП-династия, която мени кожата маските и цвета си , но не и алчната си , лицемерна същност. .Меко казано, странно е точно вие да говорите за демокрация . Наследниците на ония , които първи от целия соц лагер с две ръце гласуваха за потушаването на Пражката пролет през 1968 с помощта   на съветските танкове , в резултат на което загинаха стотици а студентът Ян Палах се самозапали . Същите тия "демократи" от вашата партия - майка последни се извиниха за тази позорна страница в нашата история , но никога не се извиниха за престъпленията срещу демокрацията в собствената си държава .Всички помним Белене, другари .
      Може би след думата свобода, думата демокрация е тази ,с която най-много се е злоупотребявало и зад която са се спотайвали най-много нечисти души и интереси.
   Преговорете си уроците по история, скъпи управляващи и вижте ,че мнозинството никога не се е раждало като мнозинство. То винаги е тръгвало от единици , от малцинство , множало се е и нараствало докато се превърне в мнозинство, в стихия, която повлича всичко по пътя си .
Ще повлече и вас, неизбежно е.
   Не насилвайте страдащата си от артрит, алцхаймер и рядко щастие изтощена муза, другари.
   Годината е 2013 след Христа и ние имаме интернет.

2013-10-24T12:39:00.002-07:00

ЗА МОРАТОРИУМА ВЪРХУ ПРОДАЖБАТА НА БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ НА ЧУЖДЕНЦИ И "ЕМОЦИИТЕ" НА ОРЕШАРСКИ .

   На 22.10.2013 година след разгорещени дебати, Парламентът взе решение за удължаване на мораториума върху продажбата на българска земя на чужденци до 2020 година.
    Реакциите по повод решението бяха разнообразни от варираха от бурно отрицание до радостно одобрение .Пред агенция "Фокус" председателят на парламента Михаил Миков заяви,че "България ще има проблеми с европейския си образ след приемането на това решение" и че " мотивите към решението за удължаването на мораториума не отговарят на Конституцията "
    Миков визира чл.5 ал.4 от Конституцията според който " международните договори ратифицирани по конституционен ред , обнародвани и влезли в сила за Република България , са част от вътрешното право на страната.Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат ." Става дума за това,че падането на забраната за продажба на земя на граждани на ЕС стана на база на международния договор за присъединяването ни към Европейския съюз. Беше ни дадена седем годишна отсрочка, в която да приведем вътрешното си законодателство в съответствие с този международен договор.И така, в съзвучие с чл. 5 , текстът на чл.21 остава само едно красиво пожелание , което влиза в противоречие с изискванията на господарите от ЕС. Той гласи:,че "Земята е основно национално богатство , което се ползва от особената закрила на държавата обществото." Ха, дано, ама надали?- както се пее в една забавна и популярна песен.
   Оказва се,че по силата на международния договор свещената българска земя престава да е толкова свещена и основно национално богатство ,а се превръща в стока и то твърде евтина по стандартите на същия този Европейски съюз. Когато е приемал текстовете на Конституцията, законодателят едва ли е подозирал ,че това ще се случи и че освен в евтин работен добитък за чуждите компании, техните политически наследници ще искат да ни превърнат в чужденци върху собствената ни земя срещу едно потупване по рамото от големия европейски брат.
    Но, абсурдите не спират до тук. Според чл. 158 ал 2 на Конституцията само Велико народно събрание решава въпроса за изменение на територията на Република България и ратифицира международни договори предвиждащи такива изменения , но напук на Конституцията и нейното върховенство, забраната за продажба на българска земя на чужденци беше премахната от най-обикновено и прозаично народно събрание. От ония народни събрания, в които депутатите не ходят на работа, а когато ходят се занимават основно с бъркане в носа, ровене в таблетите и сладко похъркване.
   В своето особено мнение по к.д. номер 3 от 2004 г. относно отпадането на конституционната забрана за продажба на земя на чужденци, съдия Живан Белчев подчертава,че отпадането на тази забрана попада в хипотезата на чл.158 и не може да се извърши от обикновено народно събрание. Съдия Белчев смята,че законодателят не напразно определя земята ни като основно национално богатство, завещано от предците ни преди 13 века. Продажбата на земя на чужденци не е просто някаква гражданскоправна сделка, а има директно отношение към териториалната цялост и формата на обществено устройство,а именно - унитарния характер на държавата определен в чл.2 ал.1 и ал2 на Конституцията, който заявява,че "Република България е единна държава с местно самоуправление . В нея не се допускат автономни териториални образувания.Териториалната цялост на република България е неприкосновена."
Тук можем набързо да вметнем, че когато гражданите на Република България издигнаха искания за промени в Изборния кодекс, политици, политолози, журналисти ,социолози и цяла армия от самозвани "експерти" търпеливо им обясняваха, че за това са нужни избори за супер велико народно събрание , но когато се касае за промяна на територията на Родината ,и най-обикновено Народно събрание върши работа, щом е под снизходителния и одобрителен поглед на всемогъщия Европейски съюз. Какво тук значат някакви си национален суверенитет и достойнство, териториална цялост и целият този сантиментален шум когато става дума за интересите на международните спекуланти наречени за благозвучие инвеститори?Територията прогресивно обезлюдява и трябва да бъде разпродадена, а за това е нужно формалното съгласие на нашия лакейски, колониален политически елит. Високопарни фрази за оправдаване на това историческо национално предателство ще се намерят. Срещу няколко лева топ пиарите на властта ще спретнат тържествени лъжи и вдъхновяваща демагогия а ла " Земя като една човешка длан, но цялата не ни е вече нужна..."
    Според съдия Белчев, включването на земеделската земя в гражданския оборот е предпоставка за накърняване на териториалната цялост на България. Под формата на гражданскоправни сделки, ще бъдат разпродадени големи части от нашата обработваема земя , която е най-плодородната в Европа., а после постепенно и методично българския етнос, или това което е останало от него в следствие демографската катастрофа, ще бъде изтласкван от закупените и прилежащи към тях земи. Не е изключено Турция да бъде присъединена към Европейския съюз и големи земеделски площи да бъдат изкупени от южната ни съседка . Но, ако тая хипотеза ви се струва твърде далечна и фантастична, нека не забравяме,че в политиката властват икономически силните и че скоро богати инвеститори от Европа, които имат други интереси, могат да поискат промяна в предназначението на обработваемата земеделска земя.. Тези инвеститори ще търсят земи предимно до индустриалните зони или край туристически обекти, а когато предлагат много пари, един последващ лобистки закон може лесно да удовлетвори техните интереси. Дори сега голяма част от бизнеса у нас се държи от световните елити ( руски, американски и др. ), чрез сламените им човеци в България. Те изкупуват каквото има за изкупуване, та когато територията се обезлюди, което ще е до 20-30 години, задкулисните собственици просто да се нанесат и да започнат да експлоатират от свое име. Но, дори бъдещите купувачи да са само и единствено чифликчии, ние ще бъдем поставени в положението да се изхранваме от чужденци, а що за държава е тази, която няма обработваема земя и не може да изхрани собствения си народ? Нека обеднелите българи не се изкушават от това колко богати ще станат продавайки най-ценното си притежание, което има не само материална, но и дълбока емоционална стойност.
     И като стана дума за емоции, ще цитирам премиера Орешарски относно решението на Парламента да удължи срока на мораториума върху продажбата на българска земя на чужденци.
"Ще намерим начин да преразгледаме това решение- каза Орешарски. - Това е едно лошо решение, което е плод на политическа емоция, а не на рационален подход. Това емоционално решение не е работещо и дори не може да става дума за преразглеждане на договора за присъединяване на България към ЕС."   За тия думи Левски задгробно би го осъдил на смърт.
   Емоция на латински -emoveo, вълнувам се, е психологическо състояние на индивида повлияно от различни субекти и обстоятелства .Емоциите могат да бъдат положителни и отрицателни и се характеризират с определен интензитет. На емоцията, във всеки конкретен случай, влияят много фактори . Едни такива фактори са пълноценността и целостността на централната и вегетативната нервна система. При хора с нарушения и увреждания на гръбначния мозък се наблюдава занижение на интензивността. Според някои учени емоциите са еволюирали със специфични функции, напр. да предпазят човека. Различни емоции мотивират социалното поведение и могат да определят мястото на един индивид в обществото .Осемте основни емоции са : радост, страх, тъга, любов, гняв , отвращение, изненада и презрение. Тези основни емоции могат да се съчетават образувайки сложни емоции и формирайки целия спектър на човешкото поведение. Освен основните емоции има и други като гордост , срам и пр.
   При психопатите обаче , части от мозъка отговарящи за емоционалността- хипоталамус, амигдала- не функционират като при нормалните хора и за тях е невъзможно да различат емоционално наситено от неутрално събитие. Общоизвестен факт е, че хората на високи властови и бизнес позиции почти 100 % са психопати, лишени от способност за емпатия.
Емоционално или неутрално събитие за г-н Орешарски е решението за удължаването на срока на мораториума върху продажбата на българска земя на чужденци? Премиерът заявява,че политически решения взети под влияние на емоции са нещо лошо и трябва да бъдат преразгледани и взети само и единствено в рамките на разумния подход.
   Не само Гугъл , но и ежедневният житейски опит ни подсказват, че чист разум не може да съществува и че "разумът е колективно свойство на интелекта и съзнанието, тясно свързано с мисленето, паметта, емоционалността и волята ." И ако г-н Орешарски се опитва да раздели разумът от емоционалността, то нека знае, че това е невъзможно по дефолт, а още по-невъзможно е да ни убеди,че не трябва да изпитваме емоции когато става дума за свещената българска земя. И тук не става дума просто за глупавия мораториум, защото и сега всеки чужденец може да регистрира фирма с 2 лв първоначален капитал и да купува земя; тук става дума за това,че ние сме срещу продажбата на българската земя ,ПОД КАКВАТО И ДА Е ФОРМА ,на чуждестранни лица. Но, нека все пак да зададем на Орешарски няколко въпроса върху които не е лошо да помислят всички български политици :
    Кое точно Ви притеснява в емоционалните решения, г-н Орешарски ? Не искам да правя нова "критика на чистия разум", но мен много повече ме притесняват "рационалните " решения лишени от емоции , защото те са много по-близко до психопатията отколкото силно емоционалните такива Странна е тази Ваша политическа схоластика, която обявява чистия разум и по-точно чистия прагматизъм за основна движеща сила на човешкото поведение. Кой е доказал,че разумът е по-висш от емоцията и разумните доводи имат предимство и са по-ценни от чисто емоционалните и че можем да отделим едните от другите ? Не искам да Ви разчуствам с екзистенциални въздишки , но когато в училище изучавахме с трепет поезията на Вазов и Ботев, когато слушахме за Гоце и Караджата и пишехме есета и литературни анализи, нашите учители и родители ни учеха ,че емоцията , особено патриотичната, е нещо прекрасно и достойно за възхищение. Сега Вие ни учите,че емоциите са нещо лошо и решения взети под тяхно влияние трябва да бъдат преразглеждани, независимо от това ,че става дума за емоции като любов към свещената българска земя и загриженост за нашето бъдеще, което е неразривно и емоционално и физически свързано с нея? Защо просто не смените училищната програма, г-н Орешарски и вместо поезията и подвизите на нашите велики българи не изучаваме катехизиса на капиталиста - прагматик и рационален психопат кастриран от излишна емоционалност? Защо изобщо е цялото лицемерие и драматично циврене в училище? Защо е цялото тръшкане и патриотични ритуали по празници, полагане на венци пред героите и националните символи, гръмки лозунги и клетви в родолюбие, когато Вие днес, от висотата на Вашия пост, ни казвате,че емоцията родолюбие е нещо лошо и единственото, което трябва да ни води е студеният разум и търговски прагматизъм ? Парите нямат отечество . Нали , г-н Орешарски ?
    Но дори да приемем принципите на прагматизма, че само онов , което е полезно и практично за човека е истинно и правилно и се абстрахираме от всякакви "метафизични" понятия като любов, патриотизъм и пр., то какво по-полезни и практично за човека от това да пази и обработва собствената си земя в един свят, чието население непрекъснато расте и който има нужда от нови и нови обработваеми земи за да го изхранва? Какво непрактично, тоест неистинно, има в това? Откакто свят светува , още преди възникването на държавата и държавното устройство, хората са воювали за земята, защото тя е била техен дом и залог за оцеляването им и не са необходими никакви патриотични лозунги и знамена, за да се осъзнае тоя простичък и прагматичен мотив основан на емоцията страх . Страх,че оставен без земя, човек остава без убежище и препитание и загива.
   В днешно време индустриализираното и силно урбанизирано общество, което насила изтръгна човека от земята и го запрати в сивите кутийки на градовете, успя да подтисне тоя страх и да създаде илюзията ,че хлябът, плодовете и зеленчуците се раждат на щандовете в големите супермаркети и затова аргументите против продажбата на земя на чужденци са по-скоро патриотични, отколкото прагматични, но това все още не означава, че хлябът се ражда в супермаркета Хлябът все още се ражда и израства от земята. За голямо съжаление на онези, за които тя е стока, която могат да продадат, за да си купят лъскава кола втора употреба от Запад и така да доказват на целия урбанизиран свят,че нямат нищо общо със селото и земята.Селянин стана обидна дума,а селото - символ на простота и невежество. Дълги години капитализмът се мъчи да откъсне човека от земята, която го прави независим и свободен от парите и банките, и да го окове във веригите на финансово-икономическата система. Селяните, които се изхранваха от земята и нехаеха за всемогъществото на парите, бяха изтръгнати от нея и мобилизирани в огромната, сива, безлична, нещастна армия на градския човек, затънал в кредити, дългове, страх от безработица, страх че ще остане на улицата, когато банката го изхвърли от жилището му...страх, страх, страх...в следствие - депресия, болести, самоубийства.
Няма го мощният енергиен заряд на майката Земя, чието докосване храни и изцелява.
    На Вас, г-н Орешарски , земята колкото една човешка длан Ви е твърде голяма и искате да я окастрите още и да довършите това , което Великите сили не успяха заради саможертвата на хора като генерал Вазов и хиляди, хиляди други знайни и незнайни български герои оставили костите си по бойните полета...Те, г-н Орешарски са били емоционални, а не рационални .Уверявам Ви.
     Когато нашите деди са загивали на Шипка, са загивали с емоция и тая велика емоция е била да запазят България на цената на живота си . А като кажем България, веднага асоциираме с нашата земя, която Вие се каните да продадете на чужди спекуланти.
    Основният аргумент, който се повтаря като свещена мантра из медиите и дърпа алчната струна в душата на родния кандидат-продавач, внушава , че чуждите купувачи ще извадят едни големи пачки и безкористно ще ни отърват от родните крупни мутри -земевладелци, които купуват земята на безценица поради липса на алтернативни купувачи .След това чуждите земеделци ще запретнат ръкави , ще грабнат мотиката и ще започнат да обработват зажаднялата за плод земя. .Поради някаква странна причина, а най-вероятно подведени от усилията и милиардите, които пръска Европейският съюз да се рекламира като организация от неподкупни и честни ангели небесни, българските кандидат-продавачи си мислят,че в ЕС няма мутри, спекуланти , печалбари и всякаква друга крадлива сган и че там корпоративните бандити по цял ден редят псалми и ронят сълзи за бедните. .Инфантилни разсъждения и преклонение пред натрапени от рекламата и медиите авторитети; напразни месиански очаквания, че големият европейски брат ще долети от небето на огнена колесница и ще ни спаси от нас самите...О, свещена простота. Или простотия; както предпочитате. Няма разлика между нашите мутри и чуждестранните, алчността навсякъде е еднаква.
    Една държава, г-н Орешарски включва три компонента: народ, територия и власт, като земята е необходимо условие за съществуването на останалите два. Народ без територия е като дърво без корен, а Вие самият знаете как един последващ лобистки закон може да промени статута на купената от чужденци земеделска земя и да се окажем ние чужденци в собствената си държава. Дори лобистки закон няма да е нужен, защото до 20-30 години държавност няма да съществува поради скоростното обезлюдяване на България. Стотици селца гаснат едно по една, светлинките от прозорците на самотните баби и дядовци се превръщат в мъждукане на надгробни свещи. България загива.И това не е неоснователна емоция, а реална заплаха. И ако ние чакаме някой друг да прояви емоция по отношение на нашата земя, трябва да знаем,че това няма да се случи и спекулантите няма да заронят сълзи за земята напоена с кръвта и сълзите на нашите деди. В техните гърди българско сърце не бие. Там, където има алчност, сърце не бие.
     Аз не разбирам , г-н Орешарски ,защо изобщо сме се освобождавали от вековното иго и защо сме давали толкова жертви във войни, бунтове и въстания, в свещен порив към свобода , когато Вие днес ще свършите онова , което дори поробителите ни и Великите сили не успяха да свършат:. Вие ще благословите разкъсването на земята ни и разпродажбата и на парче на бит пазара на международните спекуланти . И се опитвате да ни убедите,че това е нещо добро за България . И ни лъжете,че няма как да се опълчим против това престъпление , а просто трябва да сведем покорно глава пред лист хартия, наречен международен договор и да предадем всичко за което предците ни са се борили.
    Няма да стане, г-н Орешарски . Ние, Суверенът, такъв договор не сме подписвали .
    Добре помислете преди да ставате за позор и посмешище пред историята , г-н Орешарски! Никакви международни договори не могат да стоят над суверенитета и териториалната цялост на България. Още по-малко над националното ни достойнство. И ако сега се аргументирате със закони и международни договори, аз искам да Ви напомня ,че законът е не само буква, но преди всичко Дух   на свобода, истина и справедливост, и че ако един закон или международен договор противоречи на морала и интересите на майка България, ние сме длъжни да НЕ го спазваме. Ако Ботев и Левски бяха спазвали законите на Империята, ние днес нямаше да се гордеем с имената им и с нашата скъпо купена с кръв , страдание и сълзи, независимост . И не забравяйте, че Холокостът е бил съвсем законен, г-н премиер.
     Вие днес творите история и един ден ще бъдете съдени от поколенията, ако изобщо останат поколения след ужасяващия демографски срив и духовна деградация, които Вие и подобните Ви причиняватe на България с неадекватната си на българските потребности политика .
    Библейският псалм разказва как поробени и откъснати от земята си, евреите въздишали край реките на Вавилон и отвръщали на поробителите си, които ги карали да изпеят нещо:"Как да пеем песни върху чужда земя ?"
   Не ни карайте да пеем песни върху чужда земя, г-н Орешарски ! Тя, единствена, ни остана - осеяна с костите на онези които я пазеха за нас и Вас с цената на живота си.
    Извинете, но просто няма как за нас земята ни да не е емоция с главно Е.
    Извинете, но ние се питаме защо за Вас тя не е емоция?
    Извинете, но емоцията не е диагноза; напротив, диагноза е липсата на емоции в такъв трепетен и съдбоносен за България момент.
    Помнете,че решението , което ще вземете относно българската земя е най-отговорното в цялата ни повече от 1300 годишна история ! И въпреки,че съм песимистка относно Вашето и на подобните Ви родолюбие и способност да осъзнавате свойството и значението на постъпките си и важността на този момент, все пак се надявам, че дълбоко вътре във Вас има някакъв остатъчен морал и национална гордост.. Кръвта на дедите вика от земята против Вашето предателство, но ослепели и оглушели в блясъка и какафонията на парите и властта, Вие не чувате и не виждате .
    На 29 май преди повече от сто години Ботев и четниците му слезли от кораба Радецки, коленичили и целунали свещената българска земя като положили клетва ,че ще дадат живота си за нейното освобождаване .
    Вие също сте положили клетва пред националните символи и пред българския народ, г-н Орешарски. Не пред чиновниците от ЕС, не пред чуждите корпорации, не пред хищните за печалба спекуланти, не пред ДПС ...а пред своята земя и пред своя своя народ.
    Не го забравяйте !

2013-10-05T08:07:00.001-07:00

    НЕ ИМ ПРОЩАВАЙТЕ ! ТЕ ЗНАЯТ КАКВО ВЪРШАТ или КОЙ МИ СРА В ГАЩИТЕ

   Един призрачен въпрос броди из родината в последните месеци , изскача от всички ъгли, наднича зад всички фасади, плези се от плакати , колажи и социални мрежи , показва среден пръст и бръмчи като муха надушила пресни фекалии в задушливия кенеф наричан политическа и медийна власт на България .

   Въпросът не е " to be or not to be",а Кой предложи Делян Пеевси за шеф на ДАНС - институцията олицетворяваща националната сигурност на Република България. Институцията, която трябва да ни пази от лошите- вътрешни и външни - и която на собствения си сайт се определя като :""специализиран орган за контраразузнаване и сигурност, чиято основна мисия е разкриване, предотвратяване, пресичане и неутрализиране на заплахите за националната сигурност....В изпълнение на законовите си функции ДАНС работи с целия инструментариум от оперативноиздирвателни методи и средства."

   В научната теория има стотици опити да се дефинира понятието "национална сигурност" , но, както сами можете да се досетите , общовалидно определение няма. . В нито една действаща Конституция , в която се използва термина "национална сигурност" не се съдържа дефиниция на този термин. Нашия законодател също не си е направил труда да ни обясни това загадъчно явление "национална сигурност" и затова , както винаги става когато липсват ясни дефиниции, настава безкрайно и дисфонично плещене ,в което изначалната цел да се извлече някакъв дестилат от цялата тази логорея , безвъзвратно се изгубва. Бащите на Конституцията са решили,че "национална сигурност" е нещо, което се подразбира и няма нужда от обяснения и разтягане на излишни локуми . Все пак става дума за "нация" и "сигурност". Просто като фасул .Как може да е сигурна нацията? Ами, като се създаде система от правила, които гарантират спазването на обществения ред и спокойствие чрез защита на живота, достойнството и правата на отделната личност и гражданското общество като цяло. Тези ценности достойни за защита са изложени в Преамбюла на Конституцията на Република България. Звучи тържествено, нали? Напр. чл. 6 ни кара да настръхнем от благороден ужас като прогласява, че " всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права." . Не зная дали случайно или нарочно Законодателят е пропуснал думичката "остават" , която би внесла съществена промяна в смисъла на нормата ,а именно: Всички хора се раждат и ОСТАВАТ свободни и равни по достойнство и права" . Да, ама не би. Раждай се свободен и равен / каквото и да означава / , но след това се оправяй сам ! Разбира се, конституциите са направени за да звучат тържествено и да създават впечатление ,че има някакъв основен и върховен закон, който , като орлица бди над нас и ни пази от неправдата.

За жалост, самата Конституция не може да разпери криле и да ни пази и затова се налага за тази цел да бъдат назначавани хора. Прозаично, но няма как. И за да осъществи на практика тържествените и светли слова на Конституцията, наскоро българският парламент реши, че героят , който е най-подходящ и заслужил да ни пази от световното зло е индивидът Делян Пеевски. Известно ви е какво се случи след това : суверенът на властта- българският народ- избухна в своя справедлив гняв и Пеевски се изтъркаля обратно по стълбите на ДАНС без да стане ясно какво точно е правил там за краткия си престой. От тогава въпросът "Кой предложи Пеевски за шеф на ДАНС" остана да се върти като натрапчив рефрен в общественото пространство докато премиер, министри и депутати от управляващата коалиция се потиха и заекваха в опит да измътят някакъв задоволителен отговор. След като първоначално обявиха,че са били под натиск и им било заявено,че ако не гласуват за Пеевски правителството пада ,и с това абсурдно обяснение да оправдаят срамния си акт, управляващите от БСП , с течение на времето, сами започнаха да се чудят защо са гласували за Пеевски .Чудеха се и се маеха управляващите с кой акъл са гласували за един чудовищно компрометиран индивид и не можаха да измъдрят обяснение. Не сме далеко от подозрението,че някой таен агент е сипал халюциноген в депутатската супа в онзи злочест за националната сигурност ден и затова депутатите са прихванали временна невменяемост Оказа се, че всякакви политически гафове и безумия могат да минат между капките с едно "Извинете, сбъркахме" , а за политическа и морална отговорност и дума не може да става. Разбира се, никой не очаква от български политик да си направи харакири за да измие с кръв безчестието си , но начинът по който управляващите се опитаха да заметат отпадъка от политическата си дейност под килима , би бил изключително смешен, ако на българския народ му беше до смях. .

   Трудно и невъзможно ще бъде да направим анализ на всичко което се изписа и изприказва по случаят Пеевски , но сме длъжни да признаем, че някои бисери на политическата глупост блестят с особено ярка светлина на фона на разноцветната , кичозна социолого-политолого-журналистическа какафония , от която в края на краищата изобщо не става ясно КОЙ , по дяволите, предложи или по-скоро наложи Делян Пеевски за шеф на нашата сигурност . При положение,че толкова народ се упражнява в красноречие и демагогия, все някои успяват да изплува в каймака на българската политическа тиня с оригиналните си предположения .Дори Европа наостри уши в напрегнато очакване , а по оригинални колажи плъзнали из виртуалното пространство, Путин и Обама си шушукаха клюки по казуса Пеевски .Особено внимание обаче дължим на медийния секретар на Столетницата като изразител на нейната политическа философия. В коалиционния жабешки хор неговото крякане винаги се очертава като особено творческо и индивидуално. Властелинът на СПИН-а и виден сеизмолог Кутев за пореден път включи на протяжно, досадно , неразбираемо плещене и само трепетното очакване на неизбежен гаф спасява слушателите му от безразличното бъркане в носа последвано от сладко похъркване . Естествено , че не се разбра КОЙ е наложил Пеевски за шеф на ДАНС , но затова пък Кутев се изпъчи важно и заяви: "Въпросът не е КОЙ предложи Пеевски. Важното е ЗАЩО."

    Еврика ! Това коренно променя нещата . Едно е да питаш:"кой ми сра в гащите ",а съвсем друго е да се чудиш "ЗАЩО този лош Кой ми сра в гащите". На невежите в логическата наука бързам да обясня ,че и в двата случая гащите са насрани и миризмата е същата, но притежателят им е заменил чисто практичния и прозаичен въпрос " кой" с дълбоко екзистенциалния въпрос "защо". Защо, защо гражданинът X ми сра в гащите ? Питащият е осран до уши, но вече не е обикновен дрисльо ,а философ от най-чиста проба вглъбен в загадките на Битието. Думите създават реалност- казва Буда. Днес квантовата физика потвърждава това гениално прозрение.

   И ако целта на подмяната на въпроса беше да превърне онзи с насраните гащи , тоест управляващите, във философ, ние щяхме да махнем с ръка и да го отминем снизходително .Въпреки сизифофските усилия на Кутев да дотъркаля въпроса ЗАЩО на върха на хълма , след което всички да започнат да подскачат радостно около него и да настане пак едно безкрайно плещене,в което въпросът КОЙ да се удави за вечни времена, това досадно нещо - гражданското общество , продължава да се инати и да пита КОЙ, КОЙ, по дяволите наложи Пеевски ? Трогателните усилия на управляващите да отделят следствието от причината , да сложат каруцата пред магарето и да кажат " дий" на цялата срамна история с назначението на Пеевски , не дадоха резултат. Долнопробните опити за демагогия на Кутев и сие , които се напъват да ни докажат ,че "защо" няма нищо общо с "кой" и че извършеното няма нищо общо с извършителя предизвикват само погнуса у омерзения от позорни сцени и политическа неадекватност нещастен гражданин на републиката.

    В по-нататъшното си изложение Кутев продължава да се чуди и мае " как ТОВА НЕЩО може да надделее над политическия разум и демократичните инстинкти" . Под "това нещо" или да го наречем за по-кратко "ТО", медийният секретар на БСП визира лицето, корпорацията, групата от фирми или "някакъв огромен капитал" , които очевидно стоят зад Пеевски и режисират политическите процеси . "ТО" до такава степен е хипнозирало цялата парламентарна група на БСП ,че Кутев и досега не може да си обясни как е бил лишен от "политически си разум и демократични инстинкти" , но когато се събудил и огледал, гащите му вече били насрани и оставал въпросът ЗАЩО. Ако всичко това не е най-обикновена демагогия на най-ниско ниво , да се чудиш сам защо си гласувал за Пеевски, си е обикновена диагноза .Казано малко по-образно : "Аз ли си срах в гащите или е друг и ако е друг - защо ?"

   "Хората в избирателния ми район не ме питат за Пеевски,а за доходите си" - изкарва тежките популистки оръжия Кутев, за да дръпне тънката струна в душата ни и отклони от това досадно КОЙ, КОЙ, КОЙ предложи Пеевски...Трудно е за добре охранения бивш член на борда на директорите на ЧЕЗ да направи връзката между олигархията и ниските доходи на избирателите си, както му е трудно да направи и връзката между "кой" и 'защо" ,между 24 годишното ограбване на България от същата тая олигархия и окаяното положение на българския народ.

   Ние бихме били щастливи ако подминаването на въпроса КОЙ беше в състояние да повиши доходите и да измъкне България от безнадеждната дупка, в която затъва с всеки изминал ден. Но подминаването на въпроса "кой" не само, че не може да повиши доходите , но КОЙ е и основният въпрос на който, ние- суверенът на властта- изискваме незабавен отговор. Някъде там, отвъд, злото може и да е трансцедентално понятие , но на земята то има конкретни
извършители . И точно тези извършители носят вината за ниските доходи на избирателите на Кутев и на избирателите на всички Кутевци, Станишевци, Местановци и пр. от 24 години насам. . Подмяната или омаловажаването на въпроса КОЙ е съучастничество в престъпленията на този "кой",а не загриженост за ниските доходи на българския народ. Олигархията не е дух , не е конспиративна измислица, а има своите имена и лица и тези имена и лица изискваме ние. .

   Време е на Кутев и подобните му да осъзнаят,че не те решават кои въпроси са важни .

   Интересно би било ,от гледна точка на психологията ,да разберем с какво морално право хора ,гласували под строй за олигархията срещу която уж се борят , ни обясняват кое е важно и кое маловажно. За добро или за зло никаква политическа наглост вече не може да ни учуди .

   Думите хвърчат,а въпросът КОЙ остава. Хората подложили на опасност националната сигурност с назначението на един тежко компрометиран и корумпиран индивид , не само,че остават безнаказани, но си позволяват да морализаторстват и размахват пръст в медиите и кулоарите на Парламента .Нищо ново под Слънцето .

    Един известен мъдрец на име Ошо коментира думите на разпнатия Иисус Христос:                " Простете им, те не знаят какво вършат!" Тези, който не осъзнават какво вършат - казва Ошо - никога няма да поискат да се променят. Може да се промени само онзи, който е осъзнал грешките си и от цялото си сърце е поискал да ги поправи и да промени живота си.

    Принудени сме да признаем,че Ошо е прав. Но, от друга страна , най-опасни са онези , които осъзнават злото, което вършат и не желаят да се променят .

   Не им прощавайте ! На всички , който унищожават България не прощавайте !      Те знаят какво вършат.

P.S. Кой предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС ?

2013-09-14T09:19:00.001-07:00

ЕДНА ПОТРЕСАВАЩА ИСТОРИЯ ЗА 'ЕКСПЕРТНОСТ" И ДЕТСКА ТРАГЕДИЯ

     България в момента има най-експертния кабинет от 1990 г. насам. Това каза министър-председателят Пламен Орешарски в предаването "Панорама" на БНТ. Той обясни, че от всичките 18 министри, в които включва и себе си, има само четирима членове на партия, които преди всичко са експерти в конкретната област. От началото на прехода не е имало по-експертен кабинет. /http://dnes.dir.bg/news/plamen-oresharski-izbori2013-14983687?nt=9/
     Според Уикипедия експерт е специалист, даващ мнение или заключение при разглеждане на някакъв проблем или въпрос.В юридическо значение - лице, притежаващо специални знания, привлечено от следствените органи, съд или арбитражен съд, за провеждане на експертиза и даване на експертно мнение.Според българското законодателство, експерти към държавната администрация се назначават след провеждане на конкурс до който кандидатите биват допускани ако покрият съответни изисквания като образователна квалификационна степен, професионален опит , специфични умения и пр. Взема се под внимание всеки аспект от професионалното битие на кандидатите и им се дава безпристрастна оценка. Така поне би трябвало да бъде. Едно от определенията за логика гласи,че логиката не е наука за това, което е ,а за това , което би трябвало да бъде. Е, на всички ни е известно, че в милата ни татковина логика не вирее и нищо не е такова каквото би трябвало да бъде. Както и всичко останало , и конкурсите за експерти са опорочени и до заветната длъжност често биват допускани лица , които имат всякакви други "заслуги", само не и в областта , в която биват назначавани . А някои не само,че нямат заслуги, но даже са причинили съществени вреди или извършили престъпления против правото и морала в тази област.
     Но, нека , все пак оставим фактите да говорят .
     Става дума за едно скандално назначение и до изпратените по този повод от Хелзинския комитет и много правозащитни и неправителствени организации писма до министърката на здравеопазването - Таня Андреева .Няколко думи за г-жа Андреева . За краткото време на този пост, тя успя да изговори толкова глупости и да натвори толкова гафове , че ние трудно да запомним всички, затова ще си спомним само за някои от тях:. Може би най-безумната и идея е принудителното събиране на здравните осигуровки и задълженията към болници от страна на здравно неосигурените български граждани , които са повече от два милиона души , като мнозинството от тях не плащат здравни осигуровки не поради алчност , инат или някакви прищявка, а поради простичкия факт,че са безработни и нямат пари дори за основните си физически нужди . Мнозина умират без медицинска помощ тъй като нямат средства за да си платят лечението или биват изхвърляни след като изтече срока,в който лечението им се покрива от осигуровките. И тук не става дума само за безработни роми, а за мнозина българи оставени на милостта на Бога поради невъзможността им да платят разходите по лечението си. . Да не говорим ,че условията в българските болници не покриват елементарни хигиенни изисквания и тънат в ужасяваща мизерия , нечовешко , грубо и унизително отношение към болните.И вместо да се загрижат час по-скоро да изпълнят предизборните си обещания за създаване на 250 хиляди работни места , експертите назначени от "социалистическата "БСП се чудят как да смъкнат последната риза от гърба на безработния и неосигурен български гражданин, под претекста ,че той "можел да си позволи ", но нарочно не си плащал здравните осигуровки .. По тази логика, българският гражданин нарочно има най-високата смъртност в Европа ; нарочно е на първо място по инфаркти и инсулти и последен по минимална работна заплата изобщо..нарочно е все по-болен, беден и нешастен . Ей, тъй, напук на правителството.
     Друго гениално хрумване на г-жа Андреева е да поиска 10 % съкращения в спешната помощ, кръвните центрове и психиатриите , за което им даде ултимативен срок да представят конкретни предложения за съкращения, като с това предизвика шок в редица здравни заведения. Според първоначалното съобщение от Здравното министерство съкращения бяха поискани във всички регионални здравни инспекции, психиатричните болници, центровете за спешна медицинска помощ, домовете за медико-социални грижи, националните центрове по обществено здраве, наркомании, паразитни болести, агенциите по лекарства, трансплантации и медицински одит. Писмо е изпратено и до фондовете за лечение на деца и асистирана репродукция, като в последния всички служители, заедно с директора са общо петима.При това от години спешната медицина, психиатрията и трансфузионната хематология се водят изчезващи специалности, а средната възраст на медиците в сектора минава 50 години.Затова исканията на Андреева за 10 % съкращения предизвикаха не само недоумение, но и гневната реакция на тези структури.Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ изпрати официално писмо до министър Андреева, в което настоява незабавно бъде оттеглено абсурдното и искане. Уплашена от неочаквания отпор и обвиненията,че извършва политическа чистка ,Андреева започна ,заеквайки, да обяснява ,че съкращения на медицински кадри нямало да има , а само такива в администрацията и то в отговор на политическо решение на кабинета да се съкрати "набъбналата в последните години администрация". Очевидно , кабинетът е преценил ,че са се свършили безполезните агенции, комисии, под комисии, временни комисии, постоянни комисии, контролни комисии и пр. гнезда от търтеи във всички сектори на управлението и затова е решил да удари психиатриите и кръвните центрове, които от години изнемогват от липса на средства и персонал. Експертно, твърде експертно, г-да управляващи...За съжаление на Андреева, планът и за политическа чистка, след който да бъдат назначени "наши хора" не успя и тя започна да твори други "експертни' чудеса, като за едното от тях е днешното ни разсъждение.
     Става дума за Маргарита Джукелова- дългогодишен директор на Дом за медико-социални грижи за деца ”Св. Иван Рилски , заемала този пост до 2011 г, когато бива принудена да се оттегли след широка медийна и обществена реакция на безобразията вършени в дома по времето докато тя е била директор. През юли тази година Маргарита Джурелова отново участва в конкурса за директор на ДМСГД "Св. Иван Рилски". И го печели.
      За "професионализма " и свидетелства един потресаващ случай, в който дете на 2 годинки и 8 месеца на име Петър ,бива държано вързано за леглото вследствие на което ръчичката му претърпява некроза. . Няма как детето да не е плакало и викало за помощ при такива болки , но е очевидно , че дни наред никой не му е обръщал внимание, защото когато най-накрая се налага да го закарат в Пирогов, ръчичката му е вече почерняла от гангрената и бива отрязана до китката..Това се случва на 23.06.2003 г / Гангрената се дължи на прекратяване на артериалния кръвоток към засегнатия орган, вследствие на което храненето му се нарушава и той умира./ Лекарите виждат на ръчичката на малкия Петър следи от въжета и охлузвания .По-късно ще разберат, че дежурната сестра е обвивала ръката му с терлик и я е завързала за леглото, за да не си бърка в устата. И това е продължавало дълго време. Ампутацията до китката се оказва недостатъчна и няколко дни след това детенцето преживява втора ампутация - до лакътя. Това е била здравата ръчичка на детенцето, тъй като другата му е била парализирана поради детска церебрална парализа.Според лекарите, детето е страдало и от системно недохранване.Петърчо е живял в дома от раждането си .
      Разбира се, по стар български обичай, директорката Джукелова не бива наказана и филмът на ужасите продължава.
      При друг случай в същата болница дете с над 80% изгаряния и опасност за живота не е получило медицинска грижи в продължение на няколко дни след като в резултат на инцидент е било изгорено с вряла вода.
      В резултат на широката медийна и обществена реакция са били извършени проверки от Държавна агенция за закрила на детето и са събрани данни за лоша организация, липса на контрол и адекватна грижа за децата в дома. Можем да се досетим каква детска трагедия стои зад тези сухи, официални формулировки. Оказва се,че децата с увреждания дори не са имали рехабилитатор .Изпратени са сигнали до Районна прокуратура за образуване на наказателно производство срещу д-р Джурелова в качеството й на директор, както и са направени препоръки за уволнение. Разбира се , съдът признава Джукелова за невинна ; уволнени са две санитарки и една медицинска сестра, по-късно също признати за невинни. Джукелова просто излиза в пенсия. Страданията на дечицата остават неовъзмездени .Вероятно съдът е заключил ,че децата сами са се връзвали за леглата и сами са си виновни за ада през който са преминали Нищо ново под Слънцето на Темида. На поста директор, след пенсионирането на Джукелова ,застава д-р Валентина Лихарска. Според сдружението на българските майки,    условията в дома значително са се подобрили след нейното назначение.
      И ето, днес , десет години след трагедията на онова мъниче , Джукелова отново е назначена на поста директор на дома за деца, същия в който детенцето е държано вързано като животно дни, може би и месеци, наред докато ръчичката му гангреняса и бъде отрязана на два пъти.. Назначението е и само две години след като изгореното детенце е изпитвало адски болки , лишено от медицинска грижа и елементарно човешко отношение. Експертно, твърде експертно, както би казал Фридрих Ницше. Интересното е, че д-р Валентина Лихарска е вторият кандидат от общо двама в конкурса през юли , но поради някаква неизвестна на елементарната човешка логика и морал причина, е избрана Джукелова.
      Като оставим настрана въпроса за морала, каква всъщност е отговорността на един директор срещу парите и привилегиите, които получава? Вместо наказание и забрана завинаги да работи в сферата на здравеопазването, Джукелова е потупана по рамото, морално и професионално реабилитирана , тоест поощрена да върши безобразия отново. Нещо "нормално" по тези географски ширини .Чувство за вина..срам...неудобство...разкаяние...Нищо подобно .
     Български хелзински комитет е изпратил писмо до министърката на здравеопазването с настояване да научи какви са мотивите за това назначение и да напомни на забраванковците от министерството що за директор е била Джукелова и какво е причинило безхаберието и незаинтересуваността и на много невинни детски души. Писма са изпратили и различни неправителствени организации .Очевидно е,че целият свят вижда нещо нередно в това назначение, но не и министерство на здравеопазването. Изпратено е и запитване до това министерство с какви мотиви д-р Джурелова е била предпочетена в конкурса и кои са били членовете на конкурсната комисия, но , както сами можете да се досетите, отговори не са получени. Експертно, твърде експертно .
Интересно,какви ли критерии е имал този "конкурс" за назначение на директор на детския дом? Вероятно , основното изискване е било кандидатът да е убил и осакатил поне няколко деца.Вероятно има обяснение за това абсурдно назначение , но то е скрито някъде из дълбоките дебри на шуробаджанащината и корупцията . Бъдещето ще покаже.
Нямам информация към момента какво е развитието по случая. И дори Джукелова да бъде уволнена , фактът на това абсурдно назначение завинаги ще остави една голяма въпросителна в нас: за морала, за вината, за т.нар. правосъдие ...Отдавна сме загубили доверие в родния съд и затова ще оставим всички виновни за детската трагедия на Божието възмездие.

     Оставям и на всеки от вас да си прави изводите.

2013-08-10T09:41:00.001-07:00

ЗА ОЛИГАРХИЯТА , БЕДНОСТТА И ДЕМОКРАЦИЯТА

Февруарските протести отминаха във времето и пространството ; заглъхнаха последните викове , угаснаха последните огньове от живите факли , вековната злоба на роба утихна укротена за пореден път от стандартните политически обещания , разкъсана на части от внедрени в ядрото и чужди тела . Скована от февруарски студ омерзена и отчаяна надеждата за промяна угасна сподирена от ехото на освиркванията , одумванията и умуванията на политолози, социолози и всякакви експерти намерили благодатна почва да блеснат с анализаторските си умения и пророчески дарби и да заклеймят "лумпените" излезли по улиците и площадите да подирят справедливост... Зимата на нашето недоволство си отиде и както обикновено се случва по тукашните географско-политически ширини - дойде пролетта на надеждата. С нея - и нови избори и "ново" правителство, което в рекордно кратки срокове успя да предизвика широко обществено недоволство и изкара хиляди хора по улиците на България . Преминавайки през всякакви артистични , нудистки и други "креативни" изяви протестът изчерпи балагановските средства и след неравната битка с депутатския автобус и полицията , протестиращите се заканиха наесен да свалят "мръсните комунисти" с черешови топчета и обсадни машини вместо с шоу и бикини.

В една своя публикация озаглавена "Многото лица на преврата" , професор Чавдар Добрев дефинира понятията "преврат" и "балаган": "Едно от значенията на „преврат” е „насилствена смяна на управлението”, докато „балаган” се явява еквивалент на „панаирджийски театър”, на зрелище, в което активно участват шутове, клоуни, палячовци, благопристойни моми и момци, инфантили и мъдреци, които се забавляват на воля, накратко, това е пъстрата и шумна тълпа от балаганчици." Всякаква прилика с действителни лица и събития е случайна, разбира се, но докато протестиращите се кълняха ,че тяхната борба е насочена против олигархията , в общественото пространство упорито се заговори, че е точно обратното и че именно олигархията е в дъното на тези протести, че шепа задкулисни играчи, хора с определени икономически интереси инспирират и финансират уличните шествия и маскаради.. Започна голямото медийно надприказване и гадаене кой точно отвори кутията на политическата Пандора и пусна демоните навън. Народът срещу олигархията или едни олигарси срещу други- в това е въпросът . Объркани от многото въпросителни и притиснати между пропагандните преси на едни или други икономически кръгове, мнозинството от хората механично повтарят толкова нашумялата напоследък дума олигархия, без да имат ясна представа какво всъщност означава и кого визуализира тя. Банкери, български и чужди енергийни босове, собственици на медийни империи, крупни контрабандисти или собственици на мултинационални корпорации ...обединяващото за всички тях е влиянието, което упражняват върху политическата власт благодарение силата на парите . В античността са били наричани плутократи / от плутос - богатство и кратос - управление /, но днес този термин се употребява рядко за разлика от по-общия термин олигархия в смисъл на управление при което властта е съсредоточена в ръцете на малка група от обществото ; власт основана на знатност, богатство, политически постове и др. Тоест, плутокрацията е само частен случаи на олигархията и визира малцинството от изключително богати хора , милиардери , които заедно с другите олигарси са монополизирали държавната законодателна и изпълнителна власт . "Олигос" от древногтъцки означава малък, малцинство. И макар днес олигархията да не е вече официална форма на държавно управление , от висотата на финансовата пирамида и мултифункционалната си пропагандна машина , по законен или не толкова законен начин , олигарсите не са преставали да моделират обществената сграда по свой образ и подобие и в служба на своите интереси, прикрити зад маската на фасадната демокрация .

За пръв пръв терминът олигархия се използва от Платон, който я определя като "държавна уредба, която зависи от имуществената оценка на хората и при която управляват богатите ,а бедните нямат никакво участие в управлението." Олигаргията се ражда от предхождащата я тимархия / или тимокрация /- власт на честолюбците , която възниква следствие на това, че в държавата мъдреците не стигат до властта ,а наместо тях се издигат “по-буйни и по-невъздържани мъже, пригодни по природа повече за война, отколкото за мир”, пестеливи на своето, но прахосници за общото, отдадени на удоволствията, но най-вече покорени от своето честолюбие и славолюбие.Постепенно тимархията се изражда в олигархия . Олигархията е нещо лошо, защото тя раздвоява държавата чрез богатството на едни и неговата липса у други; в държавата има всъщност две държави - тази на богатите и тази на бедните.
В своя фундаментален труд "Риторика", Аристотел опредлея четири форми на държавна организация: демокрация, олигархия, аристокрация и монархия. Цел на демокрацията е свободата,а цел на олигархията - богатството.Основна характеристика на олигархията е имуществения ценз.

Според Платон демокрацията се ражда в лоното на олигархията, защото при олигархията малцина забогатяват прекомерно,а други обедняват прекомерно и после чрез насилие мнозинството стига до властта. Надхвърлянето на мярата на богатството и съсредоточаването му в ръцете на малцина унищожава олигархията и я превръща в демокрация, която Платон дефинира като власт на бедните, но и на свободните. Векове по-късно Маркс ще развие теорията за класовата борба между малцинството притежаващо средствата за производство и наречено буржоазия и бедното мнозинство, което произвежда стоките и услугите наречено пролетариат. Неизбежният резултат от тази борба е пролетарската революция , победата на пролетариата и изграждането на социалистическо общество, чиято крайна фаза е комунизмът.
Според Роберт Михелс и неговия "Железен закон за олигархията" , всяка социална организация , независимо от първоначалната си демократичност ( или автократичност ) , в крайна сметка развива олигархични тенденции и се изражда във власт на няколко избрани - олигархия. Стремежът към олигархия е вграден в самата природа на социалните организации и независимо от това дали една партия е социалистическа, либерална или консервативна, нейната дейност се доминира от волята на няколко вожда, като това е резултат на обективната необходимост от лидерство , доверието на обществото към лидерите и общата пасивност на масите .

И докато в Платоновата държава демокрацията се ражда от олигархията ,а при Михелс - от някаква "природна необходимост" , в измъчената ни , изтерзана и ограбена родина, олигархията се роди още в зората на т.нар. демокрация когато при "либерализацията" на икономиката и в мътилката на реставрацията на капитализма наречена преход , държавната собственост беше "трансформирана" в частна в условия на неконтролируема корупция обхванала всички етажи на политическата власт. Спечелилите по най-брутален начин първите си милиони в хода на криминалната приватизация от 90-те , олигарсите – бивши партийни величия и техни приближени – набързо „преосмислиха „ идеите на Маркс и от новите си, либерални камбанарии, започнаха активно да се намесват в политическия живот за да увеличат още повече първоначалните си богатства. Зад демократичната фразеология и идеологемите на "прехода" всъщност стои едно олигархично управление .

Зад много заробващи за България сделки като тази с ТЕЦ- - Марица Изток 1 и Марица Изток 3 стоя българският политически и икономически елити, които най-често се припокриват и допълват в една единна политико-корпоративна структура обсебила законодателна, изпълнителна, съдебна и медийна власт. Под удобното прикритие на офшорната конфиденциалност бяха извършени непростими и унищожителни за България „сделки” . Именно към т.нар. офшорки отиваше основната част от парите и комисионните по време на голямата приватизация при Иван Костов .

Дмитрий Борисович Орешкин е руски политолог и политгеограф , който в края на февруари 2009 казва: „Олигархическият капитализъм е номенклатурен капитализм, по определение нееефективен. Той е добър, когато имаш голямо количество нефт от сондите който трябва да разделиш. Рано или късно, този механизъм, базиращ се на преразпределение на готовите ресурси се изчерпва — трябва да се измислят някакви нови видове ресурси, да се създава някакъв нов вид добавена стойност. А за това трябва не само да умееш да делиш, което умеят силоваците, а да умееш да създаваш нови. И ето от тук нататък тези неглупави, одарени, смели хора, които наричаме „олигарси“, не се вписват в строгата логика на необходимостта: измират като мамути, — климатът се е сменил и са нужни по малки млекопитаещи, които са по-приспособени да си намерят прехрана. А те започват да гладуват, при това много бързо.“

Колкото и да са обнадеждаващи предвижданията на Орешкин, оказва се,че климатът на 2013 година се оказва изключително благоприятен за мамутите , защото тазгодишната класация на най-богатите хора на света на Форбс включва рекорден брой милиардери - 1426 - като съвкупното им нетно богатство възлиза на 5.4 трилиона долара спрямо 4.6 за миналата година.Най-много милиардери има в САЩ - 422, следва Европа -366, Африка - 103 и т.нат. Най-богатият човек на света е мексиканският телекомуникационен магнат Карлос Слимс богатство от 73 милиарда долара, след него се нарежда съоснователят на Микрософт Бил Гейтс с 67 милиарда, следва испанецът Аменсио Отрега - създател на модната марка Zara с 57 милиарда долара; на четвърто място е Уорън Бъфет - председател и главен изпълнителен директор на Berkshire Hathaway - с 53,5 милиарда долара. за пръв път от 2000 година Бъфет е извън челната тройка. над десет милиона души в света са милионери.Градът а най-много милиардиери е Ню Йорк, слдван от Москва ,а най-много милионери има в Токио .

За разлика от късметлиите с несметни богатства повече от милиард и триста милиона души по света живеят в абсолютна бедност с по-малко от 1.25 долара на ден. Тези хора нямат достъп до образование, здравеопазване, облекло и подслон , нямат дори достатъчно храна за физическото и психическото си оцеляване .Бедността е най-сериозният проблем на планетата. Повече от 70 % от хората я окачествяват като най-големият глобален въпрос . Най-бедната държава в Европа е България . 49% от населението, 52% от децата и 61% от пенсионерите са застрашени от бедност и социално изключване. Тези нива са два пъти над средноевропейските. 85% от месечните доходи на домакинствата отиват за покриването на основни нужни, 44% от хората у нас търпят сериозни материални лишения разкъсвани между алтернативата да се стоплят или нахранят през зимата , когато основният разход на българското семейство е за електроенергия.Отчайващата бедност и липсата на перспектива тласка хората към все повече самоубийства, расте главоломно броят на психичните разстройства .Отчаянието, особено сред възрастните ,е дълбоко и тотално. Всеки ден загубили и последна искрица надежда хора скачат под влака или от високите жилищни сгради, слагат си примката на шията , палят се или си прерязват вените. Самоубийствата, високата смъртност, масовата емиграция и жестокият демографски срив обезлюдяват цели села , намалява и градското население. /По данни на Световната здравна огранизация към ООН (WHO), за последните 45 години в световен мащаб самоубийствата се увеличават със 60%. Мъжете се самоубиват 6 пъти по-често от жените./ Всяка година страната напускат около 25 хиляди Българи в търсене на хляб и препитание навън. Най-страшното от всичко е,че не се очаква никакво подобрение на ситуацията , а ако такова все пак има, то ще е след десетилетия. За жалост , дори един повърхностен анализ на политико-икономическата ситуация в света не дава такива надежди въпреки сладките обещания на МВФ и безбройните европейски комисии, стратегии и тактики за справяне с бедността .За такова справяне с бедността мечтаеше още американският президент Линдън Джонсън в своята програма наречена "Велико общество". Великото общество не можа да се осъществи, но от тогава САЩ претърпя велика и не толкова велики депресии ,а според някои данни сега в държавата на неограничените възможности има повече бедни отколкото през 1933 когато Рузвелт започна своята програма наречена Нов курс и поиска от Конгреса 5 милиарда за публични проекти. Тази програма беше осъдена като „социалистическа” наред с други програми като напр. държавната пенсионна система за възрастни хора „Соушъл секюрити”. Впрочем, в САЩ и борци против робството като Хорас Грийли са били заклеймен като „мръсни социалисти” от подръжници на робството по време на Гражданската война , тъй че не е съвсем сигурно какво точно означава тоя политически епитет в Америка. Важно е, че е най-сигурният начин някой да бъде очернен като изключително зъл и антисоциален тип.Социалист ! Това е ужасно, по дяволите !
Човешкото познание и обществените блага прогресивно се увеличават , но паралелно с тях се увеличават богатствата на класата на богатите , докато бедните все повече обедняват и оскотяват. Увеличава се и контрастът между бедни и богати държави . През 1820 година богатите държави са били три пъти по-богати от бедните държави. През 1950 година богатите държави са били 35 пъти по-богати от бедните държави. През 1990 година богатите държави са 74 пъти по-богати от бедните държави. Ако през 1960 година бедните в Западна и Източна Европа са били в състояние за 5 години да спестят пари за покупка на жилище, то през 21-век и 50 години не са достатъчни.Ако преди 2000 години човек е произвеждал два пъти повече хранителни продукти, от колкото е можел да изяде, то на днешно време е в състояние да произведе 1000 пъти повече. Но това не намалява числеността на гладуващите по света.Напротив, те се увеличават.

На фона на жестоката рецесия и глобална икономическа криза , според данни на БНБ от май 2013 г. 714 българи имат на влог над един милион лева , което показва увеличение с 65 души в сравнение с последното тримесечие на 2012 година. 33 653 домакинства имат спестявания над 100 хиляди лева .Към края на март депозитите на домакинствата са 36,72 млрд. лв. Въпросът дали в България има и колко на брой са милиардерите в България е спорен. Носят се легенди за богатствата и начините за натрупването им на Васил Божков, Цветелина Бориславова, Гриша Ганчев, Красимир Гергов , Петър Манджуков и други знайни и незнайни герои на капиталистическия труд и криминалната приватизация .Зад нея стоят и леви политици и десни политици и такива от центъра , всички обединени от идеята за тлъстите комисионни, които ще получат срещу нечистите си дейности ,с които фалираха и продадоха на нищожна цена ключови за икономиката предприятия и цели отрасли. Според някои, най-големите богаташи в България са просто пионки на много по-могъщи чужди сили.

Каквото и да говорят злите езици, олигархията няма цвят и партийни пристрастия ; тя е абсолютно безразлична към факта , коя политическа сила е на власт щом може да използва лостовете на властта за свои цели. Алчността на политиците е еднаква независимо от формалните различия в предизборните им платформи. Ако едно правителство и пречи, тя ще го атакува с медиен , уличен и всякакъв друг натиск за да го свали и да постави по-сговорчиво такова .Ако едно правителство е удобно на едни олигарси и неприятно за други, те ще поведат люта битка помежду си , точно както февруарските протести бяха инспирирани и режисирани от едни кланове на ГЕРБ срещу други кланове на ГЕРБ със съдействието на БСП и изнесени на раменете на българския народ, който накрая , по традиция, се оказа губещ. Или поне най-бедната част от него.Докато обществото се занимава с вечната дъвка за промени в Конституцията и Изборния кодекс , която му подхвърлят за отвличане на вниманието , мръсната игра за пазарни дялове и печалби продължава , а класовите контрасти се задълбочават. А бедността, както знаем от самия Аристотел е несъвместима с демокрацията ; материалното неравенство винаги повлича след себе си неравенство пред закона . В когото е силата, в него е правото – такъв е урокът на историята.

Олигархията не е някакъв монолитен и ясно очертан в пространството обект, който да посочим и да кажем категорично: ето това е олигархията. Не,тези, които наричаме олигарси са хора с противоречиви интереси , които често се сблъскват и предизвикват сътресения в политико-икономическия живот .А този политико -икономически живот е динамичен ,вечно променящ се и преливащ в различни форми и цветове, борби , интереси и всеки опит за описанието му като нещо статично и триизмерно е остарял още преди да бъде завършен.

Иска ми се да продължа с с нещо оптимистично и да завърша със светла и красива поанта , но нищо не ми дава основания за епични поеми и футуристичен оптимизъм . Платон твърди,че след олигархията иде демокрация, а после тирания ...Маркс твърди,че ако собствеността не стане публична и не се премине към социализъм по еволюционен път , следва кървава пролетарска революция. В глобален аспект текат процеси на увеличение на дяла на държавната собственост в икономиките .В период на криза правителствата одържавяват печеливши предприятия и отрасли като успешен ход в борбата с безработицата и рецесията .В САЩ президентът Обама бива заклеймяван от консерваторите като социалист и марксист , който „иска пълна намеса на държавата в живота на хората”. Наистина, консервативните противници на Обама не могат да се разберат какъв точно социалист е той и си скубят косите в опит да дефинират точно идеологията му , която толкова подло прилича на "социализъм в европейски стил". Вижте, американските консерватори не са съвсем наясно що е социализъм, но за сметка на това всички са твърдо убедени,че социализмът е ужасно нещо. Да се чуди човек какво щяха да правят либералите , ако го нямаше призракът на комунизма ? По всичко личи, че те имат повече нужда от него - като бостанско плашило - отколкото от самия либерализъм. Либералната идеология без комунизма е като християнството без Дявола. Как би продавало индулгенции и от какво би "спасявало" вярващите ?

“В дългосрочна перспектива плановете на Обама целят да впримчат страната в нов социализъм, скрит социализъм, който действа зад маската на традиционно чувство за честна игра, мек, но гибелен социализъм, подобен на този, който сега задушава икономиките на Европа”, пише Стенли Кърц - старши сътрудника в консервативния изследователски Център за етика и обществена политика във Вашингтон,

Захвърлени в периферията на пукащия се по шевовете капитализъм , ние се стремим да не изоставаме от американските консерватори и гръмко заставаме зад прероденият в земята отвъд океана антикомунизъм ,стигнал до нас по неведомите пътища на неолибералната пропагандна паяжина обхванала родните медии и новоентусиазирани десни умове. В някакъв упорит словесен тик, продължаваме да наричаме реставрацията на капитализма "преход към пазарна икономика" , "либерализация на пазара" и всякакви маскиращи идеологеми, продължаваме да крещим срещу „мръсните комунисти”, за да свалим от невидимата ръка на Адам Смит оковите на държавния контрол и да заживеем в бленувания неолиберален рай , в който текат реки от финикийски знаци.

Неолибералният опиум за народа...

И докато ние си повтаряме упойващите мантри на либерализма , около нас се увеличават гладът, отчаянието, кървавите конфликти и разяждаща алчност на мамутите, превърнали се вече в тиранозаври, гигантозаври и други представители на неолибералната фауна. Неравенството по света расте ; бездната между свръх богати и крайно бедни се задълбочава, битката за ресурси , с които да се затъква ненаситната паст на "икономическия растеж" става все по-кървава и жестока . "Есенцията" на световната олигархия , в лицето на шепа мултимилиардери, дърпа политическите и икономическите конци навсякъде където намери за добре и сее бомби и смърт в името на "демокрацията" , насаждайки марионетни правителства на мястото на противопоставящи им се режими .. Многобройният им авангарден сомн от НПО-та и мозъчни тръстове, специализирани в пропагандата на свободния пазар и в антикомунистически крясъци , пръскат неолиберална тор , за да подготвят почвата за идещите след тях корпоративни "мамути" , които да "опасат" наличните ресурси и унищожат по-слабите от тях млекопитаещи местни олигархчета. По неолибералному, това се нарича пазарна конкуренция .Там където не проработват увещанията , идват на помощ оръжията .

Маркс казва ,че рано или късно ще протече процес на "абсолютно обедняване"" , при което дребната и средна буржоазия - междинните слоеве - в по-голямата си част ще се пролетаризират ; ще остане едно свръх богато малцинство и огромно количество бедни хора , които няма какво да губят освен оковите си , влизащи в антагонистични противоречия с това свръх богато мнозинство, т.нар. олигархия. Именно такъв процес се наблюдава днес , въпреки,че трубадурите на неолиберализма пропагандират обратната теза - че когато държавите остави богатите да печелят безконтролно, от това ще спечелят и бедните. За съжаление , действителността доказва предвижданията на Маркс ; бедните не се обогатяват,а напротив - тече процес на поляризация , при който богатството на едни се увеличава за сметка на обедняването на други и антагонизмите между тях се задълбочават и ожесточават . И този процес не се развива в период на икономическа криза, ; този процес е причина за икономическата криза . И ако викачите на неолибералния капитализъм тръбят,че благодарение на икономическият му растеж бедността в света е намаляла , то истината е ,че това е в резултат на намаляването на бедността в Китай, където , по официални данни, към 1981 г. процентът на бедните е бил 85, а днес е намалял до 31,4. В момента относителният дял на бедните в САЩ е по-голям отколкото на тези в Китай , но пък и броят на милиардерите в рая на неолиберализма е най-голям В бившите социалистически страни до злополучната 1989 г. няма изобщо или има нищожно количество хора, числящи се към бедните,а днес са стотици милиони. Просяците и бездомници растат в геометричната прогресия; олигарсите – също. Парите „складирани” в офшорните зони от финансовия елит на планетата са достигнали космически размери , докато политиците ни убеждават , че сме „длъжни да затягаме коланите’ и да се откажем от всякакви социални придобивки и претенции , за да не нарушим „финансовата стабилност:” на системата . Не бива дори да се покашляме, а не дай Боже да поискаме достоен живот...това ще застраши стабилността на финансовата система и тя ще се срути повличайки ни след себе си към бездната. Не бива да искаме увеличение на пенсии, заплати , детски , помощи за инвалиди и пр. защото току виж финансовата система се разклати и офшорките олекнат с някой и друг милиард от десетките трилиони натрупани там от акулите на олигархията в периода на същата тая „криза” , която е криза , единствено за бедните. И като поведени на заколение , стиснати за гушата от натрапваните ни тъмни страхове , ние повтаряме в транс, че системата трябва да е „стабилна” дори с цената на нашия живот, достойнство и фундаментални човешки права ; че трябва да работим двойно повече, да печелим двойно по-малко , да обедняваме прогресивно , да вземаме кредити с висока лихва, които после не можем да върнем на ония , които имат правото да печатат хартийки без покритие , да консумираме безполезни вещи и отровни храни , от които се разболяваме , за да обогатим фармацевтичната индустрия...изобщо – да загинем, но да запазим стабилността на финансовата система, която е в криза , а тя не може да е стабилна без да е в постоянни и преливащи една в друга кризи, депресии, рецесии и каквато още гадост от речника на икономистите се сетите Омагьосан кръг , от който могат да ни спасят само всемогъщите жреци на финансовата религия , на която трябва да принасяме в жертва всичките си надежди за достоен живот , за да не би същите тия жреци утре да ги прихване и да заложат пенсионния фонд или да извършат някое друго финансово тайнство и да ни остане само спомен ,че някога сме имали пенсионен фонд и няколко скътани лева в джоба. КРИЗАТА и само кризата обяснява и оправдава всяка мерзост на тоя свят. . Да, ще ни обяснят,че е криза и затова така се е получило с нашите спестявания, надежди и мечти и с целия ни провален живот , а ние ще гледаме нагоре озарени от сиянието на Златния телец , ще му кадим тамян и ще се молим : „насъщния хляб дай ни днес и ни спаси от гладна смърт, от банките , съдия- изпълнителите и пр. и пр. , защото Твои са парите и властта и силата!Амин ! „

За нас остава надеждата , че след олигархията , обагрена в кръв и светли надежди иде Демокрацията. За тиранията ще мислим по-късно.

Sic transit gloria mundi.

* Sic transit gloria mundi . - Така преминава световната слава .

2013-07-31T17:49:00.001-07:00

      НАД БУЗЛУДЖА ИЗГРЯВАТ ЗВЕЗДИ

      Всяка година през юли на историческия скалист връх Бузлуджа в централна Стара планина се провежда традиционният събор на левицата с презумпцията ,че основен неин идеен изразител и говорител е Българската социалистическа партия.. На този връх където през 1868 г. се сражава четата на Хаджи Димитър , ежегодно се събират членове и симпатизанти на БСП и други леви формации , за да почетат паметта на "предците" на социалдемокрацията.. Песни, танци , прочувствени, понякога и не особено интелигентни, речи ,младежки дискотеки и люти свади между ортодоксални комунисти и социалисти огласят героичния връх. Поради твърде сложната , преплетена история на социалдемокрацията, изпъстрена с чести схизми и идеен синкретизъм , кървава омраза и любов, политически предателства и отмъщения , и до днес комунисти , реформисти ( тоест десни социалдемократи ) и неясното „социалисти” - тоест лявоцентристки социалдемократи , каквото и да означава това странно ПМО ( политически модифициран организъм ) -не могат да си поделят заветния хълм и лявото пространство. Разбира се, това е съвсем нормално предвид тъжната истина ,че най-големите спорове и свади за политическо, религиозно и друго наследство стават между най-близки роднини каквито са изредените по-горе представители на лявата идея.. Често след този пъстър социалистически купон ,след десетките хиляди хора остават празни бутилки, хартии и плакати , но много повече са въпросите , които остават след тях , като натрапчива мелодия в главите ни: въпроси за генезиса на социалдемокрацията , за буйната и младост наситена с месиански порив , кръв поезия, отмъщение и решимост ;въпроси за онези толкова възхвалявани и заклеймявани 45 години пролетарско безгрижие и цената му , за днешното и крехко и противоречиво битие ,за дългия път от светлата вяра на Дядото , Смирненски и Вапцаров в победата на комунизма , до плоския данък, заменките , червената олигархия , Делян Пеевски , виковете огласящи площадите "червени боклуци ", разделението и омразата... От създаването си или по-скоро преименуването си през 1990 г., БСП се лута из политическото пространство преминавайки през всички нюански на спектъра му , атакувана и от ляво и от дясно, разкъсвана от вътрешни партизански войни и междукланови раздори., заклеймявана и възхвалявана за революционното си и тоталитарно минало , винаги оцеляваща през бурите на времето и събитията. Драматична ,противоречива , многопластова , "нахранена със събития и напоена с кръвта на хиляди убити" е историята на възхода и падението на столетницата . Или падението и възхода...както предпочитате. Или, както аз предпочитам - просто историята. Необходима за оцеляването смяна на етикета или политическо прераждане се случи в онзи паметен третоаприлски ден когато БКП се преименува на БСП , отказа се от стриктното прилагане на марксизма и направи завой в неизвестна и за себе си посока? Неизвестна , тъй като е Хамлетовски въпрос   какво значи да се "откажеш от стриктното прилагане на марксизма " , а в същото време да се рекламираш като лява партия готова да маже с йод и мехлеми язвите на капитализма докато чака той от само себе си да се реформира и преживее неизбежния си катарзис . Или крах, което е едно и също. Идеята на автентичното ляво е да се противопоставя на дясното ,а не да се опитва да го реформира, гримира или измолва от него подаяния .Популистко или не, работещо или губещо, глупаво или интелигентно... идеята на лявото не е да ухажва дясното и покорно да навежда глава за да вдигне с няколко лева заплатите или да назначи още няколко хиляди търтея на държавна ясла, които изплитайки широка мрежа от корупция и политико -олигархични зависимости , да отблъснат хората , убеждавайки ги, че лявото е диктатура на държавните чиновници над добрия и чист като ангелче бизнесмен и идиличния, пасторален пейзаж на свободния пазар. В изтърканата пропагандна плоча на неолибералите, бизнесменът се явява като многострадалният Йов , който се бори срещу гнета на социалната държава и само чака да се освободи, за да започне да работи за благото на цялото общество ; да прави бизнес , да създава работни места и така , ще не ще, да осъществи държавата на всеобщото благоденствие. Видяхме, че неолиберализмът не можа да осъществи всеобщо благоденствие , но сме принудени да признаем, че в това "ни ляво , ни дясно " , в тая всепоглъщаща ,сива , постсоциалистическа мъгла , критиките на неолибералите не са лишени от основания. Всъщност, диктатурата на държавния чиновник над многострадалния бизнес не е крайъгълният камък на лявата идея. Осъществима или не , утопия или чиста глупост, но заветната цел на лявото е премахването на експлоатацията и установяване на безкласово и безвластническо общество на равния и свободен достъп на всички до материалните и духовни блага на това общество. Комунизмът съвсем не е против капитала ,а против несправедливото му разпределение , което поставя милиони хора на ръба на оцеляването . Толкова. Всеки, който не се вмества в тази идея е преминал в дясно, а преминаването на лявото към дясното не може да създаде нищо освен политическа ентропия , в която царува хаосът . "Никой не може да служи на двама господари, защото или единия ще намрази ,а другия ще обикне, или към единия ще се привърже,а другия ще презре." - казва Исус. В пълна сила това важи и за политиката .Що се отнася до корупцията, тя е рожба на страховете и алчността характерни за общество , в което главна ценност и цел са парите и материалните блага и в което всичко, включително човешкият живот се измерва в пари ; където личността не е ценност сама по себе си, а се отъждествява с притежаваните от нея пари и вещи и свързаното с тях оцеляване в един студен и безсърдечен свят.
     "БСП - казва д-р Петър Дертлиев още през 1991 г. - е едно по-голямо или по-малко общество . В него има различни хора. Има динозаври, в това число и млади . Оказа се, колкото и да е куриозно , че промяната е по-видима в елита на БСП , докато масата все още върви по стадно чувство . Тя се страхува да се откъсне .И всеки, който реши да се откъсне , рискува да потъне..."
Каквито и оценки да и даваме , факт неоспорим е,че БСП е единствената партия в бившата източна Европа и в цялото постсъветско пространство, която успя да оцелее в условията на външен и вътрешен натиск и да се запази сравнително силна, за разлика от всички бивши комунистически партии в Източна Европа.
      Историята на българската социалдемокрация официално започва в един далечен августовски ден и минава през милиони човешки съдби и светли надежди , крушения , кървави атентати , предателства , поезия и героизъм , за да се изкачи днес на върха обсипан с песни , червени знамена и пълни с боклук кошчета и спомени .
      На 2.08. 1891 г. / 20 юли , Илинден - по стар стил / на първия Бузлуджански конгрес е създадена Българската социалдемократическа партия по инициатива на Димитър Благоев . Подготовката за този конгрес се провежда на конференция в Търново под ръководството на Благоев през май същата година . Главният въпрос на конференцията бил трябва ли да се излезе открито пред народа като социалдемократическа партия и какъв да бъде нейният характер. Болшинството от участниците решили, че трябва да се организира такава партия и тя да е работническа и легитимна.Решено било още, да се свика през същата 1891 год. на 20 юли (2 август) конгрес и да се положат основите на партията.
      Самият конгрес на Бузлуджа се провежда тайно, защото режимът на Стефан Стамболов силно ограничава свободата на сдружаване в България. . Връх Бузлуджа и времето, в което се провежда конгреса, са избрани, защото на същото място и по същото време традиционно се провеждат масови чествания на годишнината от гибелта на четата на Хаджи Димитър. Така малката група социалисти остава незабелязана от властите и успява безпрепятствено за проведе събранието си.Събранието приема програма и устав на Българска социалдемократическа партия. В програмата, съставена по типа на програмите на Френската и Белгийската работнически партии са изложени основните учения на марксизма. Констатира се, че България е тръгнала по пътя на капитализма и че българските социалисти трябва да се обединят в политическа партия, която да подготви работниците за бъдещия "социалистически преврат", да ги организира и просвещава..
      На Втория конгрес в гр. Пловдив през 1892 г. се оформят две крила:
1. На Димитър Благоев и Никола Габровски – БСДП,- тесни социалисти ;издават вестник “Работник” .
.2. На Янко Сакъзав, Константин Бозвелиев, Сава Мутафов и др. - широки социалисти .През 1892 г. те започват да списват вестник “Другар”.
.     На 10.02.1894 г. двете крила се обединяват и се образува Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП).
      На конгрес в Русе през 1903 г. настъпва голямата схизма на социалдемокрацията в България. БРСДП се разделя по идеологически признак .Дясното крило на БРСДП защитава реформистки позиции се обособява в БРСДП/ широки социалисти- ш.с/ , докато лявото , марксистко крило – в БРСДП / тесни социалисти- т.с./ Именно от българските „тесняци” през 1919 г. в България се ражда БКП – родителката на днешната БСП.
      Една кратка разходка из социалдемокрацията по света и у нас ще ни помогне да разберем в основни линии противоречията във възгледите на социалдемократите – марксисти , социалдемократите ленинисти / комунисти /и социалдемократите – реформисти , както и всички социалдемократически кръстоски и непримиримата идеологическа ,а често и кървава, битка между тях..Но, преди да пристъпим към сложното битие на българската и световната социална демокрация, нека кажем няколко думи за Маркс , защото без елементарно познаване на неговите идеи е невъзможно да осмислим по-нататъшното изложение.
     Според Маркс формата на организация на производството, тоест начинът на производство е фундаментът, от който се раждат и/ или силно повлияват всички други обществени явления - социални , политически, правни, морални, идеологически и пр. Икономическата система е базата, а всички останали, производни обществени явления - нейна надстройка. Тази теория за развитието на обществото се нарича исторически материализъм. Бързата еволюция на производителните сили - на техниката и организацията на капиталистическото производство - прави заварените форми на обществена организация неефективни и така те стават пречка за по-нататъшен напредък. Това несъответствие между базата и надстройката е в основата на обществените противоречия наричани от марксистите "класова борба'. Класовата борба е конфликтът между малцинството притежаващо средствата за производство наречено "буржоазия" и огромното мнозинство от населението , което произвежда стоките и услугите и е наречено пролетариат.. Ако капитализмът не бъде заменен с нов начин на производство , наречен социализъм, при който частната собственост върху средствата за производство да бъде заменена с някаква форма на публична собственост, класовата борба неизменно би довела до кървава пролетарска революция. Краен етап на еволюцията на социализма е комунизмът - безкласова и безвластническа система основана на обща собственост и свободен достъп до свръх изобилните, поради нарастващата производителност, ресурси. В "манифест на комунистическата партия" съставен от Маркс и Енгелс през 1848 г. е записано:
"Пролетариатът ще използва своето политическо господство, за да изтръгне от буржоазията, стъпка по стъпка, всички капитали, да централизира всички средства за производство в ръцете на държавата, тоест, пролетариат, организиран като господстваща класа, и възможно най-бързо да увеличи общата сума на производствените сили." Това може, разбира се, да стане в началото само с помощта на деспотична намеса в правото на собственост и в буржоазните отношения на производство, тоест, с помощта на мерки, които се явяват икономически недостатъчни и несъстоятелни, но, които в хода на движението ще надраснат себе си и са неизбежни като средство за преобразуването на всички способи на производство.
В „Комунистически манифест“, Маркс и Енгелс разглеждат пролетарската революция като краен етап на класовата борба между пролетариата и буржоазията с цел победа на социализма и последващата му еволюция в комунизъм.. Но след поражението на революциите от 1848-49 те преосмислят възгледите си , прощават се с излюзиите за близка победа над капитализма с оръжие в ръка и започват да говорят за мирни социалистически преобразувания , тоест реформаторски вместо революционни действия.
   За разлика от Маркс, Ленин няма търпение да чака "неизбежното превръшане на капитализма в социализъм, а впоследствие- и в комунизъм - по мирен път и смята,че това превръщане трябва да бъде ускорено с помощта на субективния фактор ; един идеологически подготвен и образован пролетарски авангард би могъл активно да подпомогне процесите по събарянето на капитализма чрез революция и изграждането на комунистическото общество. В едно по-слабо развито общество с недостатъчно работническа класа и бедното селячество може да бъде революционна класа.
     След смъртта на Фридрих Енгелс / 1895 г/– , който заедно с Маркс полага основите на марксическата идеология и теорията на комунизма, започва дискусия в работническото движение и във 2-рия интернационал върху интерпретацията на марксизма, за неговото прилагане в различните политически условия, за неговото по-нататъшно развитие. Оформят се три групи социалдемократи :
1,десни опортюнисти ( Е.Бернщайн, Х.Хайдман). Едуард Бернщайн се счита за основател на еволюционния социализъм./ т.нар.реформизъм , термин, първоначално използван в социалдемокрацията / , който проповядва плавните реформи   в противовес на марксисткия революционен социализъм, според който революциите са необходими за постигане на фундаментални промени в обществото.Революционерите марксисти остро критикуват реформистите, Роза Люксембург пише по техен адрес осъдителното есе" Реформа или революция ".
2. центристи ( К.Каутски, Е.Вандервелде, О.Бауер). Карл Кауцки е немско-чешки философ и политик от еврейски произход, който след смъртта на Енгелс проповядва ортодоксален марксизъм, с което разгневява Ленин и го провокира да напише "Пролетарската революция и ренегатът Кауцки".Докато Ленин смята ,че неговата обществено - икономическа теория е развитие и обогатяване на марксизма, то неговите критици като Кауцки твърдят,че ленинизмът не е развитие,а форма на изкривяване на идеите на Маркс.
3.леви революционери ( К.Либкнехт, Р.Люксенбург, холандските “трибунисти”, българските “тесняци”, руските болшевики).
      Левите социалдемократи, оглавени от Владимир Илич Ленин повеждат безкомпромисна битка срещу центристките и десните социалдемократи, ръководени съответно от Карл Кауцки – центристи и Едуард Бернщайн- десняци. Левите социалдемократи се борят за революционно преустройство на обществото, пълно премахване на експлоататорския капиталистически строй,а десните – за неговата реформация чрез сътрудничеството на работническата класа с буржоазията . Левите смятат подобно сътрудничество за смъртен грях срещу идеите на социализма , за дълбока и страшна язва в революционното движение ., за мрачна заблуда, която само укрепва капитализма и неговата антисоциална природа. Капитализмът трябва да бъде премахнат , а не разкрасяван , за да придобие "човешко лице". .Левите обвиняват центристките и десни опортюнисти/ от френски – приспособяване, съглашателство / ,че са предали и подменили революционните идеи на Маркс със служба и партньорство на буржоазията . За лидера на центристите Кауцки , Ленин казва,че под негово ръководство вторият интернационал се е превърнал в „царство на сладникави дребнобуржоазни фрази, на интернационализъм на думи и на страхлив опортюнизъм и раболепие пред социалшовинистите на дело.Центристите са поклонници на рутината, роби на гнилата легалност, покварени от атмосферата на парламентаризма”
      По предложение на Ленин революционните партии на пролетариата възприемат автентичното марксово наименование „комунистически” и създават 3-я Интернационал – Коминтерна, съществувал от 1919 до 1943 година и поставил си за задача постигане целите на комунизма – установяване диктатура на пролетариата , ликвидиране на капитализма и създаване на социализъм и комунизъм.
      В годината на създаването на третия интернационал – 1919- в България се ражда Българската комунистическа партия . Лявото крило на БРСДП / тесни социалисти /става съосновател на третия / комунистическия/ интернационал – Коминтерна / и се преименува на БКП , като приема преминаването на ленинистки, болшевишки позиции..
      До кървавата 1923 БКП (т.с.) израства като сериозна и решителна политическа сила. На няколко последователни изборни кампании печели най-много гласове след БЗНС. В навечерието на Деветоюнския преврат през 1923 г. чрез който бива свален режима на Александър Стамболийски и се установява режима на Александър Цанков ,БКП има над 38 000 членове. Свързаните с нея организации също имат внушителна членска маса: ОРСС — около 30 хиляди души.
      За зла участ, БКП, под натиска на Коминтерна организира Септемврийското въстание срещу режима на Александър Цанков. Според някои изследователи, дядо Благоев се противопоставя на септемврийското въстание, защото го смята зле организирано и подготвено ,а и би поставило Партията извън закона и в политическа изолация за дълги години.Оказва се прав: много комунистически дейци са арестувани, а въстанието е жестоко потушено , следват масови разстрели. Гео Милев посвещава на въстанието поемата Септември."Вековната злоба на роба" е смазана . БКП е закрита, а имуществото и национализирано , започват масови репресии срещу комунистите. Георги Димитров и Васил Коларов бягат в СССР. По това време партията има около 6000 членове.
      Безмилостното потушаване на Септемврийското въстание и масовите убийства на много от кадрите на Партията, укрепват влиянието на крайно левите сектанти , които жадуват за отмъщение.
      На 16 април 1925 г. крайно ляво настроени дейци на Военната организация на БКП подготвят и извършват атентата в църквата „Света неделя. Правителството на Цанков отговаря на атентата с масови репресии и убийства на видни дейци на Партията.
      След като правителството на „кървавия професор „ Александър Цанков бива сменено с това на Андрей Ляпчев, БКП възобновява дейността си чрез легалното си проявление- новосъздадената БРП – Българска работническа партия . По-късно Георги Димитров и Васил Коларов успяват да отстранят крайно левите сектанти от Партията и да наложат една умерена линия на поведение. През 1938 г по решение на Централния комитет, нелегалната БКП и легалната Работническа партия сливат дейността си в нова партия под името Българска работническа партия. Партията организира множество стачки , които и донасят нова популярност . По време на втората световна война БРП оглавява дейността на бойните групи и партизанското движение и участва в организирането на Отечествения фронт- ОФ заставайки твърдо на антихитлеристки позиции. На 9 септември 1944 г. БКП военни части преминават на страната на ОФ и подпомогнати от партизански отряди и бойни групи свалят правителството на Константин Муравиев и вземат властта.
     Започва процес на радикални промени в обществения , политическия и икономическия живот на страната. Приета е Наредба-закон за защита на народната власт, на основата на което започва преследването на политическата опозиция. Нейните водачи са хвърлени в затвори и лагери, а самите партии — закрити. Репресирани по различен начин са видните опозиционни политици Никола Петков, Цвети Иванов, Кръстьо Пастухов, Трифон Кунев. Преследвани и постепенно разгромени са и нелегалните организации ВМРО, „Цар Крум“, „Хан Кубрат“, Съюз на българските национални легиони и други. През 1948 г. на Петия си конгрес БРП отново приема името Българска комунистическа партия.
      Не избягват репресиите и видни лидери на социалдемокрацията и по точно на лидерите на т,нар. реформисти , които проповядват реформацията , премахването на недостатъците , "шлифоването” на капитализма, а не неговото пълно унищожение и които Ленин наричаше лидери на мрачната заблуда, които само укрепват позициите на този експлоататорски и човеконенавистен строй .Ето някои от най-светлите имена на българската реформистка / широка /социалдемокрация :
      Доктор Петър Дертлиев.През 1946 г. за опозиционна дейност срещу налагащия се комунистически режим е изпратен в лагер „Росица“. Същата година бива избран за народен представител във Великото народно събрание. Като депутат в VІ Велико народно събрание през 1947 г. Дертлиев се обръща към комунистите :: „Аз искам да попитам, когато вие водехте борба, това борба да станете властници на българския народ ли беше? Когато вие страдахте, когато ви биеха и гонеха, вие изтърпяхте всичко туй, за да биете и гоните ли?". И следва още една реплика на социалдемократа, чието продължение ще отекне чак през 1990 г.:„Ще ви го кажа в очите: вие сте убийци!". Думите му вбесяват вожда Георги Димитров. Дертлиев е отстранен от заседанието, а Георги Димитров крещи след него : „Къде са квесторите? Идете да го изхвърлите като парцал."
      През 1948 г. депутатският му имунитет е отнет, а Дертлиев бива осъден на десет години затвор „за контрареволюционна дейност“. Излежава ги в лагерите в с. Венчан и Белене (на 2 пъти), Плевенския затвор, наказателното отделение и в затвора за рецидивисти в Пазарджик. След политическите промени от 1989 г. става инициатор за възстановяването и пръв председател на възстановената Българска социалдемократическа партия (БРСДП). През 1990 г. е кандидат за президент, но БСП не приема кандидатурата с мотива, че е краен антикомунист. Винаги е бил категорично против коалиция с БСП.. Едно е сигурно: хвален или заклеймяван, в затвора или във властта , Дертлиев винаги и е бил една силна личност , с която и съмишленици и опоненти са се съобразявали и уважавали. Една силна личност, която въпреки понесените страдания и унижения прости на своите мъчители и който на въпроса дали търси отмъщение, отвърна :
.” От мен, имайки предвид страданията на семейството ми и на мен през всичките тези години, чакаха да съм Архангел Михаил с кървавия меч. Отмъстителят. А аз не съм. В тази страна един отговорен политик не може да бъде отмъстител, ако има поне малко морал."
      БКП опропастява живота и на друг виден социалдемократ - Атанас Москов .Завършил през 1927 г. Брюкселския свободен университет . На следващата година, само 25 годишен вече отговаря за социалдемократическото движение на Балканите, а от 1929 до 1937 г. е член на неговия изпълнителен комитет. През 1937 г. се завръща в София и започва активна дейност като водач на нелегалната време БРСДП..През 1946 г. печели изборите за народен представител, но комунистите касират мандата му , както и този на друг виден социалдемократ Кръстю Пастухов.. Това не им е достатъчно и те отстраняват Москов и от преподавателското му място по международно право в Софийския университет.След окончателното унищожаване на опозицията, през 1949 година Атанас Москов е затворен за две години без присъда в полицията, където бива подложен на такива репресии, че според очевидци, че когато случайно попада в една килия с главния секретар на БСДП Коста Лулчев, цял ден не могат да се познаят, а се разпознават едва по думите и по гласа. През 1951 година е изселен в Севлиево, а малко по-късно е изпратен в концлагера Белене, където остава 4 год, през което време е принуден да копае изкопи по норма, докато в същото време съпругата му, доктор по социология, работи с мотиката в местното ТКЗС, за да издържа семейството. След завръщането му от лагера дълго време не му дават работа, докато накрая го назначават на дребна чиновническа длъжност в местната психиатрия.. Въпреки погубения си живот и въпреки страданията , които преживява Атанас Москов не се отказва от идеите си .На 26 ноември 1989 г. заедно със 6 други дейци на БРСДП възстановява БСДП, като става неин председател, а по-късно - 1990 г. - почетен председател на партията. Атанас Москов се отказва от депутатско място и от всякаква политическа кариера.
      Подобна е и съдбата на Кръстю Пастухов, политик и виден социалдемократ.. След Деветосептемврийския преврат през 1944 отказва да сътрудничи на просъветското правителство и след разцепването на БРСДП (ш.с.) през 1945 влиза в ръководството на опозиционната Българска работническа социалдемократическа партия (обединена).Четири дни преди изборите от 27 октомври 1946 година Пастухов е лишен от правителството от граждански и политически права, за да не може да участва в избора срещу комунистическия лидер Георги Димитров, но въпреки това той получава 18 хиляди гласа.Заради статиите си "Не ме изкушавайте, лицемери" и "Нашата войска", публикувани във в. "Свободен народ", през 1946 e осъден на пет години затвор за „антинародна дейност“. Обявява се против започнатата Културна автономия на Пиринска Македония.Кръстьо Пастухов умира на 25 август 1949 в Сливенския затвор, като според неофициални сведения е удушен от криминалния престъпник Антон Попантонов по заповед на тогавашния министър на вътрешните работи Антон Югов и заместника му Руси Христозов. Реабилитиран е през януари 1990 г.
      Подобна е и съдбата на мнозина други социалдемократи.
      В топлата и всеопрощаваща прегръдка на земята тяхната кръв се е смесила с кръвта на враговете им ; някъде във вечността душите им са се докоснали и са си простили.
     В едно интервю от 1991 г. Петър Дертлиев казва за комунистите : „Те вярваха в своите идеи макар и нереализуеми.Те имаха, едва ли не, месианско чувство.”
      Дали и доколко са реализуеми комунистическите идеи ще каже историята на някоя от безбройните си страници. Дали мъката на Вапцаров ще продължи да се скита тъжна и ненаписана във времето пространството; дали ще създадем от светлините и сенките на историята един по –човечен и справедлив свят ...това зависи от самите нас. Този справедлив свят, безмилостно мечтан в мрачните подземия на несправедливостта и отчаянието ще дойде...
      Някога...
   Вероятно до свършека на света , докато има хора , които се противопоставят едни други в политическо, културно, религиозно, расово или друго отношение, ще има и сблъсък на идеи , конфликти , пропагандни и въоръжени борби , смърт и страдание , но и светла надежда . Извечната битка между доброто и злото ще продължи , защото за добро или зло, само в пространството между две крайности с различен потенциал възниква напрежението , което ражда енергията , за промяна и нов живот. В квантовата физика, при сблъсък на елементарни частици се раждат нови частици с различна маса, енергия и импулс, като от силата на удара те се разлетяват в различни посоки и заживяват свой собствен живот. Някои от тях живеят много кратко и бързо изчезват, други живеят по дълго. Но, в каквото и да се превръщат, където и да летят и колкото и дълго да живеят , енергията на системата се запазва. Масата се превръща в енергия , материалното - в нематериално , плътта ражда дух , духът ражда плът , но Битието остава . Идеите се изправят и сблъскват една с друга и от силата на удара оживяват нови , които от своя страна се сблъскват и в това вечно противопоставяне и напрежение протича енергията на съществуването В източната философия Ин и Ян са привидно противоположни идеи и принципи , всяка от които   носи в себе си частица от другата и двете са част от Великия предел -вечно разменящи се и преливащи противоположности . Свързани навеки и равностойни по значение, в тяхното взаимодействие е хармонията и продължението на живота.
     Вероятно , поради необходимостта от тези равностойни противоположности за поддържането на живота, никоя идея няма да удържи крайна победа ,.защото това би било равнозначно на нейното самоубийство. Идеите се раждат за да се противопоставят на други идеи и умират самотни ако победят. В това е великото тайнство на борбата.
В изпепеляващата енергия на Сблъсъка, милиони души изгарят за да осветят пътя на идещите след тях..Огньовете са нужни там, където има тъмнина !
    А само след броени дни тук ще дойдат да почетат паметта на апостолите и представители на българските социалдемократически формации ; разкъсвани от политически спорове , егоизъм или най- прозаична глупост . Историята им остави завещание , което много дребни души не можаха да разберат и приложат на дело..Раждането на "истинската" левица , която има да дойде , предстои, възкръсва и новото старо дясно ; ръката на неизбежните исторически процеси , подпомогната от чисти и не толкова чисти ръце , забърква поредната политическа и идеологическа алхимия. Злато или унищожение...никой не знае. Знаем само,че най-много сълзи са изплакани заради сбъднати мечти .
     В древните митове Ева откъсна забранения плод с лявата си ръка и донесе на света греха , но и познанието за добро и зло . Векове наред дясното олицетворява мъжкото , войнственото и активно начало,а лявото - женското, пасивно и състрадателно начало. Врагове или приятели, в мир или война., вечно отричащи се и вечно привличащи се ...истината е,че само заедно могат да заченат живот. .
   Там , сред шумния град, в политическия Армагедон ,сред кулоарите на политиката , под сводовете на властта, в академичните кабинети , по улиците и площадите , в реалното и виртуалното , битките продължават .
     Но, тук, на този връх е мястото където противоречията за миг се смиряват и утихват в прегръдката на спомена.
     Над Бузлуджа изгряват звездите . Вятърът, скалите, тревите , небето ...


Мая Тонева

2013-07-26T08:29:00.001-07:00

   РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА НЕОЛИБЕРАЛИЗМА И ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ

       Странно нещо е това неолибералът . Какво е неолиберал ли? Ами, това е хомо сапиенс, който е против държавната собственост и ратува за минимализиране на ролята на държавата в икомиката и съответно - максимализиране на частния сектор . По цял ден платените му или просто заблудени апологети щъкат из медии и мрежи и мощно реват и вдигат олелия колко хубаво нещо е капитализмът , особено в неолибералния му вид и как всеки , който се осмели да заговори за държавна собственост е мръсен , долен комунист , който не вдява от великите и светли идеи на неолиберализма и затова не желае затриването на държавната собственост . Това за "мръсните комунисти" е в топ десет от мантрите на неолиберализма .
Неолиберализмът е доктрина за дерегулация на държавата, ограничаване или пълна ненамеса на държавата в икономиката , пълна икономическа и политическа свобода и против наличието и развитието на държавна собственост .Неолиберализмът е ново понятие, което за пръв път се употребява през 1938 год. от французина Bernard Lavergne.
Основна пречка за реализирането на "справедливо" общество, неолибералите виждат в регламентиране на минимална заплата. Според тях с премахване на минималната заплата и помощите за безработни, ще се премахне и безработицата. Тоест , ако България премахне ограничението за минимална работна заплата от 240 лв , работодателите вместо да наемат един човек и да му заплащат 240 лв на месец , могат да наемат 4 човека за по 60 лв или 8 човека по 30 лв, и т.нат. . и ето ви много работни места .Гениално ! Според неолибералите всякакви социални придобивки трябва да бъдат редуцирани или напълно унищожени; да бъде отслабена защитата на националните индустрии чрез премахване на мита, такси и пр. и да бъдат отстранени всякакви държавни и законодателни пречки пред мултинационалния капитал . Един от най-значителните представители на теоретичния неолиберализъм е Милтън Фрийдман от чикагската школа по икономика, а като най -известни политици неолиберали се славят Роналд Рейгън Рейгън и Маргарет Тачър .
Разбира се , нашите новизлюпени след 1989 г. либерали не могат да се мерят с Рейгън и Тачър по демагогия и амбиции . Никой от тях не може да ти обясни смислено защо , например, чешка държавна компания купува българска държавна компания , но изглежда ,че българските капиталисти са по-напреднали идеологически, икономически и пр. от чешките    "мръсни комунисти", макар, че Чехия е далеч пред нас в икономическо отношение. . За да приемем безрезервно религията на неолиберализма , първо трябва да бъдем лишени от здравия си разум и да станем глухи и слепи за фактите и за тая цел всякакви десни, трудолюбиви пчелички денонощно тинк-танкват и огласят реалното и виртуалното пространство с викове колко мръсно нещо е държавният монопол и държавната собственост и ни призовават незабавно да продадем всякакви останки от нея и да ги превърнем в частен монопол и частна собственост , защото иначе...ах, иначе ще ни се случат страшни злини : загадъчната планета Нибиру ще се блъсне в Земята, огромен астероид ще падне в центъра на София , Искра Фидосова ще се върне в Парламента или най-малкото всички ще измрем от страшния вирус ебола. При такива заплахи как да не се юрнеш мигновено да подариш всичко българско и родно,че да се отървеш от тия апокалиптични бедствия. Ей, туй държавната собственост била голямо зло, българино !
        В момент когато Франция и други европейски страни смятат временната национализация на жизнеспособни и рентабилни предприятия за адекватна мярка за борба с безработицата, нашите капиталисти проповядват и осъществяват унищожение на родните доходни предприятия чрез изкуствени фалити и последваща приватизация от знайни и незнайни олигарси и техните офшорни компании.
    За периода от 1996 година-2000 година държавните компании в страните от ОИСР не е намалял. Във Франция и Италия делът им е до 25% от БНП, в Дания и Финландия - 35%-37%, в Германия - 54%, а в Полша - 58% .
      През 2005, сред 500-те най-големи корпорации на планетата в списъка на списание "Forbes", имаше 67 държавни компании, а през 2011 броят им нарасна до 106. Тринайсетте   най-големи петролни компании, които контролират 3/4 от петролните запаси в света, също са държавни.
    В период , когато много експерти смятат,че държавният капитализъм в развиващите се страни и страните в преход е не само желателен, но и необходим и когато развитите страни увеличават процента на държавната собственост, нашите икономически "гении" методично и безмилостно парират всеки намек за такива действия и заклеймяват като мръсен комунист всеки, който се опита да обясни,че в държавния капитализъм няма нищо лошо, защото той съчетава ценностите на държавата с ценностите на капитализма и че не държавната собственост, а корупцията по всички етажи на властта е причина за лошото и стопанисване и управление. Основната вина за атаките срещу държавната собственост носят както крайният неолиберализъм , който изповядва драстично намаляване на държавния сектор и засилване ролята на частния, така и силните комплекси наследени от социализма, които днес избиваме като отричаме всеки намек за държавна собственост в опит да се представим като първи леберали и "демократи" . Комплекси изразени в станалата крилата фраза "Държавата е лош стопанин." на бившия министър председателя Филип Димитров /1991 г./ .Практическият опит показа,че приватизацията не направи предприятията по-печеливши, а напротив - доведе до ликвидацията на по-голямата част от тях. . Каква част от тази ликвидация е умишлена ще кажат експертите , но едно е сигурно- фактите влизат в остър дисонанс с мантрите на неолиберализма за вредната роля на държавата в икономиката.
      И докато всеки рационален европейски и световен ум смята , че върху стоки и услуги от особено важно обществено значение трябва да има адекватен държавен контрол и че ключови отрасли като енергетика, комуникации, военно промишлен комплекс и пр.трябва да принадлежат на държавата , нашите политици , без значение леви или десни, сложиха етикет "мръсно" на държавната собственост , което, разбира се не им попречи алчно да приватизират и разграбят парчетата от тая "мръсотия" . Резултатът е виден за всички : на последно място в Европа по БВП, , по минимална работна заплата , на последно място по пари за образование и здравеопазване; първи по мизерия, безработица , смъртност, корупция и т,нат. в един безкраен 24 годишен кошмар . Изоставени фабрики и заводи пустеят докато безработицата главоломно расте. Глупава частна инвестиционна политика , основно в недвижимите имоти, финансите и търговията , насочена към бързи и лесни печалби и разтърсвана от периодични пукания на кредитни балони остави стърчащи железобетонни скелети на недостроени мегаломански хотелски комплекси и неизплатени кредити. По-голямата част от земеделската земя беше продадена на фирми с чуждестранно участие , а от 2014 година отпада временния мораториум върху продажбата на земя на чужденци, което слага край на териториалната цялост и суверенитета на Република България . Природните ни богатства бяха раздадени на концесии срещу жалки трохи за държавата .На практика ние нямаме нищо освен гръмки обещания за един неолиберален рай, в който валят пари , а ние се къпем в мед и мляко под сиянието и топлината на Златния телец.. О, да , и европейските духовни "ценности" .
      И докато адвокатите на неолибералния капитализъм рисуват страшните бедствия: суша, глад, нашествия на скакалци и пр. библейски страхотии, които ни чакат ако не се отървем на мига от държавното, техните работодатели и гурута- господа неолибералните капиталисти
- доят ли, доят тая свещена крава наречена държавна собственост и хич даже не се помайват и не се гнусят . Не ги притесняват и не обиждат неолибераното им чувство тлъстите държавни поръчки и държавните парички-тоест нашите данъци. Напротив. Накацали са като мухи на "мръсната държавна собственост"   и хич не искат и да чуват за свободен пазар , пък камо ли за невидимата му ръка и другите крайници на Адам Смит.
      Свободен, свободен, колко да е свободен свободният пазар? Отговорът не е особено затруднителен дори за необразования наблюдател : колкото са свободни и честни нагласените търгове за държавни поръчки и обръчите от фирми на политическия и икономически елит, които в голям процент се припокриват и срастват с мафиотските структури в един икономически Франкенщайн за увеличаване и запазване на властта и богатствата им. Правилата на тази мръсна игра наречечена либерален пазар са такива, че монополизацията и олигархизацията са естествени еволюционни процеси- резултат на жестока   борба за пазарен дял и печалби и безмилостното мачкане на конкурентите без подбиране на средствата и без мъчителни морални дилеми .Не можем да кажем,че това се извършва "незаконно", защото, в края на краищата законите се пишат под диктовката на спечелилите играта, които се сливат и преливат в единна корпоративноолигархична - политическа структура обсебила всички финансови и материални ресурси , средствата за производство, цялата политическа и икономическа власт .Обсебила трите компонента на една държава: народ, територия и власт. Оставен без контрола на държавата, свободният пазар се превръща в бойно поле, джунгла,в която оцеляват най-безскрупулните и алчни "канибали" , които не се спират пред нищо за да завладеят целия пазар за себе си. Това се нарича от либералните философи "конкурентноспособност" Но, каквито и идеологеми да измислят неолибералните философи, за да скрият истината ,неоспорим факт е,че най-висок стандарт на живот има не в държавите с неолиберална политика ,а в държавите с развита социалдемокрация / напр. скандинавските / в които властта създава институции и правила , които обуздават дивия капитализъм като регулират дейността на частните компании с оглед защита на конкуренцията и опазване правата на работниците и консуматорите
      Не държавната собственост, а вашата алчност е проблемът , господа либерали и неолиберали. Друго си е да потопите ръце до лактите в кацата с държавното , докато в същото време го анатемосвате като мръсно и неработещо: "За Бога граждани , държавното е мръсно , нека ви отървем от него, дайте го на нас !"- биха извикали неолибералите .Парите не миришат -би казал римският император , който обложил обществените тоалетни с данъци.
Не, не миришат, разбира се. Особено когато са в либералните джобове.
     Странен хибриден модел е нашенският неолиберал .Държавата е хем родна майка, хем мащеха в икономичеката му шизофренна халюцинация . Аз не зная и най-запален неолиберал да е отказал парче торта понеже е държавна; а вие? И колкото по-голямо е това парче и колкото по-завишени изкуствено са цените на стоките и услугите по договорите за обществени поръчки в ущърб на държавата, толкова по-добре за хомо либераликус.
    . Либералите мразят Държавата, не парите и.
      Една от най-големите и любими лъжи на неолибералите , с които те облъчват масите в България е,че на запад няма държавна собственост и държавна намеса в икономиката, за да разграбят последните остатъци от тая държавна собственост за себе си , както и да премахнат всякаква конкуренция пред чуждите корпоративни мастодонти . Доказателство за това намерение е ,че веднъж приватизирана, държавната собственост беше ликвидирана безпощадно . Руините от това антибългарско дело могат да се видят навсякъде.    Неолибералите успяха да ни убедят,че не само трябва спешно да се отървем от всяка държавна собственост, но ако е възможно - да подарим или продадем евтино всичко ценно на чужденци с лозунга,че чуждият и най-вече западният капиталист е по-добър и по-загрижен за татковината от родния капиталист. Практиката, обаче, показа, че за чуждия капиталист ние сме евтин работен добитък , който не се и стреми да извоюва заплащането и трудовите права на западния работен добитък и поради това е безкрайно удобен за експлоатация и манипулация. Същият този капиталист , който в България генерира в пъти по-високи печалби отколкото в родния Запад, тук плаща в пъти по-малки заплати ( в голяма степен, на това и на по-високите цени на продуктите и по-ниските данъци ,се дължат и по-високите му печалби ), и на никой не му хрумва да запита на какво се дължи тоя икономически абсурд .Пълно мълчание и от страна на властта, която според Конституцията, е изразител на народната воля. Вероятно, властта предполага ,че волята на народа е да бъде евтиният и мълчалив работен добитък на Запада , както и че народът приветства затриването на всичко българско и родно и най-вече на родната държавна собственост..Нищо,че държавата е най-добрият работодател в България ,че наема повече хора и плаща по-високи заплати от частния сектор,че осигуровките се плащат върху цялата ,а не върху част от заплатата както е в частния сектор...За неолибералите фактите са някакви досадни мухи и трябва да бъдат убити с голямата мухобойка на агресивната им пропаганда. А , по всичко изглежда,че в България всички политици- независимо от цвят и ориентация в политическото пространство - са неолиберали. По делата ще ги познаете, не по засуканата им демагогия. Фактът ,че и леви и десни в България подскачат при споменаването на думата национализация , наричайки я "брутален комунизъм" говори не само за политическо и икономическо невежество , но и за това до каква степен неолибералната пропаганда е успяла да очерни всичко свързано с държавната собственост и ролята на държавата в икономиката. Тя тръби,че национализация означава конфискация / експроприация/ на придобитото чрез честен труд имущество на хората .В действителност много по-врели и кипели в демокрацията държави държави като САЩ, Франция или Германия, предвиждат в своето законодателство национализация в интерес на обществото. Мотивите за национализация могат да бъдат различни :
1.Национализация на естествени монополи: Естествените монополи могат да доведат до дисбаланс на пазара. За да противодействат на негативното влияние на монополите, в много държави по света се въвеждат концесии или контрол върху цените. Характерни отрасли с естествени монополи са ЖП транспорт, водоснабдяване, снабдяване с електричество с газ и пр;
2. Национализация при икономически кризи като политически инструмент за стабилизация на икономиката;
3.Национализация с цел обогатяване на привилегировани когато държавата покрива загубите на частни предприятия с парите на данъкоплатците под претекст да не фалират и да спасят работни места;
4.Национализация при екологични катастрофи : напр. когато Във връзка с аварията на АЕЦ Фукушима I, Япония национализира The Tokyo Electric Power Company;
5.Национализация на стратегически отрасли / ключовеи индустрии, източници на полезни изкопаеми /с цел да не попаднат под влияние на чужденци .
     В конституцията на Германия пише:"Земята и под земята, полезни изкопаеми и средства за производство, могат да бъдат национализирани чрез закон, който да регулира начина и мащаба на обезщетението, като трансформира собствеността в обществена собственост или някаква друга форма на обществено стопанисване...Лишаване от собственост е разрешено само за доброто на всички."
Във Франция при управлението на François Mitterrand между 1981 и 1995 год., се национализират най-големите концерни на Франция: Saint-Gobain, Rhône-Poulenc и 39 банки и финансови институции, стоманодобивната промишленост и оръжейните концерни Dassault и Matra. Обещетенията в размер на 39 милирада франка, държавата изплаща, като увеличава външния дълг.
      През 1948 Великобритания национализира четирите железопътни предприятия в British Rail. Margaret Thatcher през управлението си между 1979 и 1990, приватизира масово предприятия: British Telecom, British Petroleum (BP), British Airways, Водоснабдяването и Електроснабдяването/ ЕРП/.
     В Южна Америка в последните години се забелязва тенденция на разкрепостяване от американските и западно-европейските концерни.През април 2012 година аржентинският сенат гласува за национализация на 51% от най-големия в Аржентина нефтен концерн YPF (дъщерна фирма на испанския Repsol-концерн). Аржентина има завиден прираст на икономиката си, за последните години.
     През февруари 2013 Боливия национализира аерогарите си, по настоящем собственост на фирмата "Sabsa" под патронажа на испанската "Abertis Infraestructuras". Боливия започва обезпаразитяването, с национализация на испанските "инвестиции" в енергетиката - Iberdrola, още средата на 2012, на основание справедливи цени за електроенергия, по думите на президента Evo Morales. Освен това Ево Моралес национализира и телекомуникационните концерни и нефта. благодарение на тази стъпка Боливия излиза от положението на най-бедната латиноамериканска държава.
     В началото на 1990-те (преди Чавез , енергетиката както и телекомуникациите биват приватизирани във Венецуела. Държавата се намесва, като изкупува 82,14% от акциите на американската корпорация AES Corporation, за 739 милиона US$. Същата AES Corporation, с която по думите на Румен Овчаров, е сключен един от най-тежките договори за България - продажбата на ТЕЦ-Марица Изток, с договориране за десетилетия българското население да изкупува от merican електроенергия на тройна цена. Венецуела, която разполага с петата по големина нефтена индустрия в света, под управлението на Уго Чавес национализира с декрет от 01.05.2010 петролните си залежи.
     И докато по широкия свят приижда вълна на национализация и регулация на частния сектор , ние продължаваме да живеем с идеологеми от средата на миналия век и да продаваме на нелепа цена най-ценните си богатства.Чуждестранните "инвеститори" са се погрижили законите в България да забраняват национализацията. Един от пропагандните номера , с които си служат неолибералите е да възбуждат в обществото недоверие в държавната собственост като тръбят,че държавата е лош стопанин и обществените блага ще бъдат много по-добре стопанисвани ако се намират в техните ръце. На практика , България няма законова процедура по национализация , а едно прекратяване на концесионен договор и отнемане на лиценз на частен инвеститор повлича огромни неустойки , които държавата трябва да заплати .Напр. в Закона за водите изрично е казано ,че е абсолютно задължително при прекратяване на концесията да се обяви нова процедура за концесия. Тоест, невъзможно е Общината да стане оператор на водния цикъл в София, защото законът не го позволява !!!
Национализацията не е опасна само с това,че частните инвеститори могат да саботират икономиката като увеличат инфлацията и породят недоверие у хората в способностите на държавата да се справи с икономическата ситуация , но и да доведат до войни , метежи и репресии срещу населението от страна на големите корпорации подпомогнати от военната машина, сваляне на непокорните правителства и инсталирането на послушни такива .Стотици хиляди , дори милиони хора станаха жертви на подобни действия в Иран, Гватемала, Индонзия, Куба, Чили, Еквадор, Боливия, Бразилия и много други. На път сме това да се случи в Сирия .Там където не успява методът на убеждението и пропагандната отрова идват на помощ оръжията .За ужас на неолибералите , приказките за демокрация вече трудно могат да заблудят някого ; светът започва да отваря очи за истината скрита зад неолибералната демагогия и за грозното лице на корпоратокрацията и ненаситната и алчност.
Никоя лъжа не трае вечно. Дори неолибералната. Пропагандата е мощна , но ние вярваме,че всяко действие има равно по сила и противоположно по посока противодействие и скоро това противодействие ще обхване и разграбената ни и поставена на колене Родина ,а практичният , здрав български дух ще прогледне зад булото на отровната неолиберална риторика и ще поиска обратно това, което принадлежи на целия народ.
.

Мая Тонева

* Тинк-танкове- Мозъчни тръстове, наричани още аналитическите ценрове, "фабрики за мисли", "резервоар за мисли" ^[1] и "мислителен таран" (на английски: think tanks) са неправителствени изследователски организации и групи, които по правило съсредоточват усилията си в областта на хуманитарните науки - политика, икономика, социология, право и т.н. и които имат често функцията да защитават определен тип социални политики, политически стратегии, икономика, въпроси на науката и технологиите, индустриални или бизнес политики и дори военни съвети. ^[2] Много от мозъчните тръстове са организации с нестопанска цел и статутът им дава възможност за данъчни облекчения, например в САЩ и Канада, някои са финансирани от правителства, а други получават средства от консултиране.

2013-07-25T06:22:00.002-07:00

4 Слушайте това, вие, които бихте поглъщали бедните, И бихте погубвали сиромасите на тая земя,
5 Казвайки: Кога ще мине новолунието, за да продадем жито, И съботата, за да изложим на продан пшеница, Като смалим ефата, уголемим сикъла, И мамим с лъжливи везни? -
6 За да купим сиромасите с пари И бедния за един чифт обуща, И да продадем отсевките на пшеницата?
7 Господ се закле в оня, с когото Яков се слави, като рече: Наистина няма никога да забравя кое-да-било от делата им.

Амос 8 - Библията