ACAPT

ЕПОС ЗА ЗЕМЯТА

2019-02-04T01:41:00.000-08:00

... Имало едно време.. Ала-бала.. Сътворение.. Писахме вече.. Експанзията на Абсолюта/Космическият Разум.

Завихрили се водите на Хаоса и Космосът със безбройните си Светове бил роден.....

С времето в нашата Вселена се образували Галактики, после Слънца с Планетарни системи... А по-късно, на някои от по-плътните планети, след развиването на необходимите условия(охлаждане,вода,атмосфера)започнал да се формира и познатата ни форма на живот. Флора, фауна и в последствие интелигентни същества които еволюират до хуманоидна форма.

И тук не става въпрос само и единствено за човешкия вид. Почти всяка животинска форма има потенциал да еволюира до хуманоид. И подобно нашата история, така еволюирали и всички останали раси, следвайки горе долу нашите етапи и фази на развитие(фази на съзнанието). Но това е модел.. От примитивно към "цивилизовано" общество. И предполагам някои са запазили връзката си с ПриРодата подобно навитата от Аватар...Всъщност знам, че има и такива :)

Но, общо взето колкото по-развити ставали Световете и Цивилизациите с технологично ориентираните, толкова по-голяма ставала жаждата им за власт и надмощие. Водили са се битки и войни за междугалактически контрол. Битки за могъщество и власт. Човешкият вид е живото доказателство, за това с неговите управленческите модели, и афинитета към поробване на по-слабите и неразвити нации. Колонизирането на територии, също е модел...Битката за материални ресурси е класика в жанра! Който каквото и да Ви говори, знайте, че става въпрос за пари(разменна монета на власт)

С времето в битките много цивилизации са били изтрити и заличени напълно. Точно както и на Земята цели народи са бивали унищожавани. Нищо ново под Слънцето,нали..Модел..

Легендата твърди, че Орионската империя е оцеляла и е станала най-мощната империя в нашата Вселена.

Орионци(рептилии)са хуманоиди форми, еволюирали от буболечка.Тази буболечка е "хибрид" между БОГОМОЛКА и ПЧЕЛА, като социалната им структура, а и някои важни физиологични белези(функции)се дължат на пчелата. Ето защо това насекомо е било обожествявано тук на Земята. Инфо за култ към пчелите има в нета колкото искате, за това няма да се спирам подробно на това..

Орион се управлява от жени. Матриархат. Така наречените"кралици".

Орион-ариан! Арианска раса. Влечугоподбни! Завладяването на нови и нови светове се превръща в основна цел на тяхното съществуването. Брилянтни майстори в генното инженерство, те практически стават вечни! Смъртта за тях не съществува. Орион са в състояние да клонират и регенерират телата си, което на практика го обезсмъртява. Струва ви се фантастика? Даааа.. Сигурно. Затова Хитлер е хвърлял милиони в разработките на Й.Менгеле. Експериментите му с деца страдащи от прогерия са всеизвестни. Както и фактът, че е работил върху идеята да спре скъсяването на теломерите. Или да накара теломеразата да ги възпроизведе отново. Не помня кое точно, но пък това всеки сам може да провери. Прочее идеята за безсмъртие на физическото тяло, не е от вчера. И не е далече времето когато човекът ще реши този "проблем" с помощта на някое "вълшебно хапче". Друг въпросът кому е нужно и значи ли това духовен прогрес? Защото на мен лично би ми писнало да съм все жена или мъж. Това е като да ходиш на училище и да учиш само буквите, без цифрите. Стагнация, деградация и никакъв прогрес.

Но понеже за Орионското съзнание, духовен прогрес=технологически, то безсмъртието става тяхна фикс-идея.

Инкарнирането в свой клонинг, ако е нужно, при това запазвайки целостта на съзнанието и спомените си, е практика не изключение. Това ги прави безсмъртни и вечни. Което пък осигурява огромен технологически процес, защото представете си какво би било, ако сте живели 3000 години и помните? Тялото си ви е все така физически здраво в разцвета на силите, да речем..между 25 и 40 години. Обаче с опита и акъла на 30 000 годишен индивид. Яко а? Но както казах, технологически не значи духовен прогрес. Еволюирайки чрез технически прогрес, се забавя еволюцията на духа.

Освен това пребивавайки прекалено дълго време в една форма на съзнание, неминуемо затъпяваш! Просто защото ако една личност съществува като такава безкрайно дълго, няма как да се развива по начина по който се развиват ВАз-ове които практикуват едновременни инкарнации. Например...Бай Миле, може да съществува от време оно..Ама пак ще си е бай Миле!Може с времето да става все по-извисен и духовен, все по-интелигентен, можещ и знаещ..Но няма да е опитал какво е да си в женско тяло.. Няма да знае какво е да си инвалид без крака нито пък да си дете сираче...Не ще може да преживее опита на робите в юга..Нито пък да бъде китайски земевладелец и т.н.и т.н. Палитрата от възможности за духа/съзнанието е неизброима и дори съвсем не се ограничава до хуманоидната форма. Пътят на усъвършенстването е само и единствено емпиричен! Орионци се опитват да хитруват, но всъщност са като щрауси.

Така..Втората по сила и мощ империя е Сириус. Сириус служи на Орион. За тях се отнася почти същото като за Орион. Няма духовна еволюция. В един определен период започнало заформянето на нова планетна система във Вселената. По-точно в деветият коридор на нашата Вселена. Зародила се е Слънчевата система. Първоначално Земята е била огромна по размери и не на мястото на което е сега, а между Марс и Юпитер. Орионските кралици дават нареждане(или по-скоро позволение)на империята Сириус да контролира деветият коридор.(както и ние сега контролираме части от въздушното и водното пространство) Контрола естествено включва и експлоатацията на новите светове. Експлоатация на всяка форма,особено на металите. Малките планети със по-слаба гравитация, не са в състояние да сформират кой знае какви ценни метали, в сравнение с Юпитер и Сатурн примерно..Но планетата Земя е била(а и все още е)най-красивата и разнообразна на живот и форми. Самите сирианци(а и други звездни цивилизации)засяват планетата с много и различни растителни и животински видове. Планетата ни наистина е била междугалактическа библиотека. Но Сириус започва да манипулира и спекулира с контрола си над нашата система(възползвайки се да укрепи и подсили собствената си мощ), което естествено довежда до нов конфликт. Отново избухват войни. Животът на Марс и Венера, луните на Юпитер и Сатурн, е унищожен(поне по онези времена). Тогава Сириус е управляван от АЛ-АЛ(напомня ми на Аллах)и неговият племенник АН-У, който се опълчва срещу чичо си. АЛ-АЛ, избягва и се укрива на Земята. Но АН-У е непримирим и изпраща гигантски космически кораб с размерите на небесно тяло, който да премахне АЛ-АЛ. АЛ-АЛ умира, но неговото място се заема от сина му ЗУ(Зевс). В последен опит да заздрави позициите си в галактиката, АН-У заповядва корабът(наречен АИ)да бъде разбит във планетата Земя(по онова време ТИАМАТ)......Земята е почти унищожена. Ударът довежда до промяната на местоположението на планетата. Слънцето я"придърпва" отново в своята орбита, спасявайки я от "пропадане"в космоса. След време АН-У решава Тиамат(или онова което е останало от нея) да бъде възстановена. За целта изпраща сина си ЕА(генен инженер)и неговата"сестра" НИН-ХУР-САГ(която е от рода на Орион, няма кръвна връзка, по-скоро е наместничка на кралиците на Орион)също майстор в създаването на живот. Новата земя е наречена ЕРИДУ(напомня на earth). Прочее..Ериду бива възстановена. Сподвижниците и помощници на ЕА биват наречени АННАКИ(анунаки). Те основават великата Атлантида.. По-точно имало е четири Атлантити.. На по-късен етап същите построяват и пирамидите с помощта на лазери(светеща светлина АТЛ) и носещи звуци(отново наречени АТЛ). Създават генераторни инсталации. Регенериращи камери и т.н. При това Ан-у не е позволявал почитането и обожествяването на него и сподвижниците от"местното население". Един свят без богове. Истински рай.. Приказките за времена когато хора и богове са се разхождали заедно и са живели в хармония май са верни. Имало е много градини наречени Едем. "Раят"не е бил само едно място. Били са много, по цялата планета. Основна цел на Анунаките е била добиването на метали и руди. Но принц Еа е бил създател на живота. Това е било неговата страст. С течение на времето Анунаките започнали да роптаят срещу труда който се е налагало да полагат. Добивът на метали започнал да намалява,и АН-У, изпратил вторият си син ЕН-ЛИЛ да отговаря за тази дейност. Въпреки това, трудовият ресурс продължавал да бъде недостатъчен. ЕА предлага разумно решение. В неговите лаборатории(райски градини)имало създадени много същества хибриди, които биха могли да бъдат използвани в работния процес. Чрез използване на генетичен материал от самите сирианци и от съществата населяващи Ериду, били създадени най-различни хибридни създания притежаващи достатъчно физическа сила и разум за да изпълняват команди. От там са и митовете за пегаси, минотаври и т.н. В крайна сметка бил създаден първият АПА. Или"АДАПА" Съществата били използвани по най-жесток и брутален начин от ЕН-ЛИЛ, което довело до смъртта на много от тях. Размножаването им ставало под строго опредлен контрол. ЕА с ужас научил за съдбата на създадените от него същества. Разбрал,че вместо да бъдат участници в работният процес, те били превърнати в роби за еднократна употреба. Тогава ЕА, решава да помогне на АДАПА(а също и да отмъсти на брат си Ен-лил) като им отваря очите за най-мощното им оръжие. Тяхната сексуалност и способността им да се възпроизвеждат когато пожелаят. Което от своя страна би довело до неконтролируемото им размножаване по цялата планета. Дяволът.. Принц ЕА е дал на"Адам и Ева ябълката на познанието и изкушението" Може би това е бил днешният нар..(мнозина твърдят, че нарът спомага развиването на епифизата.)...Също така.. ЕА е използвал собственият си генетичен материал при създаването на АДАПА)....Нещо като малко отмъщение към своя баща, задето му отнема Ериду, и я предава в ръцете на Ен-лил.. И така.. Ен-лил на свой ред разбира,че бива подкопаван от брат си и,че той е "виновен"за недопустимото поведение на робите му. Започва още по-строг контрол на робите които са в"градината му"като останалите извън нея, наречени МУС или АДАМУС биват низвергнати,"изгонени"от райската градина. Нека пукнат в пустошта..нека се мъчат за изнамирането всеки свой залък..нека женските се мъчат при раждането на дете.За тях родилните камери стават недостъпни..Но Еа започва да работи упорито с ренегатите, обучавайки ги на умения необходими за оцеляването им.. Започва все по-интензивно развиване на мозъкът и съзнанието на зверовете.. Ен-лил решил да сложи край веднъж за винаги на АДАМ, използвайки отново кораб подобен на АЙ. Такова гигантско тяло, причинява огромно гравитационно притегляне, и Ен-лил решил да промени курса на кораба(идващ да натовари поредната партида от ценни руди и метали). Променяйки посоката на ледените полюси гравитационното притегляне щяло да бъде достатъчно за да причини падането на ледниците в океана, причинявайки промени в околната среда и потоп. Цел-унищожаването на АДАМУС. Еа не посмял открито да се опълчи срещу това, но осигурил оцеляването на някои АДАМУС като ги отвел във високите части на планините. Предоставил им плавателен кораб в който да се укрият(ноевият ковчег). Когато всичко отминало, Ен-лил отново разбрал,че бил измамен от брат си. И двамата извършвали предателство срещу трона на Сириус, което би ги лишило от шанс за наследство на трона. Взели решение за примирие.Така мирът на Земята бил установен,но за кратко време...Докато АДАПАС продължавали да бъдат първобитни роби, АДАМУС еволюирали и процъфтявали, разселвайки се по цялата земя. Еа, като създател на живот, разбирал, че смисълът на животът е неговата еволюция. Ето защо той застанал в подкрепа на робите, давайки им свобода..Еа, е своеобразен бунтовник, революционер. Когато новината за Адам се разпространила в галактиката, много други цивилизации дали своя принос в знак на подкрепа и уважение към ЕА, под формата на днк материал за подобряване на АДАМ . Едни от тях(с произход от птици)дали най-съществената нишка в нашето ДНК. Елемент предоставящ страст. Именно чрез този елемент АДАМ придобил повече чувства и страст от самите си"господари"..империята на Сириус. Този дар е наречен"дарът на перото". Адам ставал все по-разумен и интелигентен. Сирианските колонизатори все по-често го използвали за управлението на АДАПАС(също както е юга някои роби са били използвани за надзиратели над останалите). Адам се превръща от роб в допринасящ член на обществото...Дори военна сила! Между кралските особи продължавали битките и войни, под различни форми.Синът на Еа, Мардук (майстор на войната)предявил претенции към трона на Ериду. Това отново довело до много сериозен конфликт и той избягал в небесата. .Съюзил се с влечугоподобни същества(ренегати и противници на кралиците на Орион)както и помощ от вътрешността на Земята и осъществил бунт. Ен-лил бил премахнат. Останалите потомци на АН-У и ЕН-ЛИЛ били принудени да избягат. Мардук бил победител. Тронът на Земята бил неоспорван. Веднъж седнал на трона, първа задача на Мардук била да унищожи всяка писменост, всяки паметник, обелиск..всяко доказателство за чуждо присъствие. Обявил себе си,за алфата и омегата на всьо и вся,и се само назначил за Бог и създател на Вселената. Богът слънце вече е създаден. Богът РА! С времето спомените на всички били заличени...На свой ред обаче гущероподобните ренегати Шет-и, завладели Земята заедно с Мардук, от негови сподвижници и помощници, се превърнали в пълноправни господари, а по-късно напълно завладели Земята отнемайки трона на РА който също напуснал планетата в бягство. Шет-и са известни днес като"сивите". Те управляват планетата ни и до днес, като се крият.....точно пред очите ни! Те са"елита" който се крие зад всякакви организации,ордени,общества и т.н. Масони, тамплиери, розенкройцери илюминати и какви ли още не. Те владеят медиите(най-мощното средство за контрол на масите), фармацевтичните компании, те владеят стоковите борси, банките, ФЕД, енергийните ресурси, политиците...всичко. Те стоят зад пропагандите НЮ ЕЙДЖ.. НСР и всичко останало .На практика ни притежават. И още по-зле ще става. Глобализацията и виртуалните пари са само поредното средство за контрол. Помислете..малка е крачката до чипирането ни. Единственият вариант да се отскубнеш от системата е, да станеш относително независим от монетарната система..С други думи..живот на село където човек сам да може да осигури прехраната си..При това,без ГМО, разни Е-та, стабилизатори и консерванти които ни тровят и предизвикват хиляди болести.. Превръщайки ни в абонати на фармацевтичните корпорации. То и такъв вариант не е краен,защото дори на село е много трудно(да не кажа невъзможно) практически да живееш без пари, (пък и не е крайно належащо да се откажем от парите де) но ..все пак е по-добро нещо от живота в големите градове, където облъчването с най-различни честоти, както и отровната вода и храна, допринасят най-много за разрушаването на телата ни.

Домини-канис са преследвали катарите! Сириус срещу Орион! А ето кучето и котката в египетската митология.

Хомосапиенса е хищник! Факт! Фаетон е т.нар. Нибиру-то(източника на анунаки,..Ану, бащата на Ен-лил и Ен-ки). Има теории,че това не е планетно тяло, а кораб.Една от версиите описани в книгата е именно сблъсък на Земята с такъв кораб. Събитие довело до библейския потоп. ВАРНА Така,че нормално да търсят фаетонец Истината обаче е, че Сакара и Сфинкса са тясно свързани с нашата планина Сакар, погребаната там Бастет(египетска богиня с глава на котка),румънските планини Бучеджи и откритият там Сфинкс заедно със залата открита в пещерата и извънземната холографска технология открита там. Там местността е Градище, тук БАСТЕТ е погребана в Градище/Сакар. Цялата история се свързва с легенди за кучета и дракони.Орион е презентиран от драконите. Сириус/Йехова от кучето. Котката е рептилска зеница и мисля,че това е коренът и. Орион. Кучето е от Сириус. Alpha Canis MajorisCanis-от лат. куче. Домини-канис.Божии хрътки.Та дори и нашето Кан..Хан..Трансформирано във времето в"княз".Вижте и друго..Винаги котката е олицетворение на женската сила,а кучето на мъжката.Орион е доминиран от Кралица.Сируис от Крал.За Йехова..Мисля,че това е Мардук. Бога Ра. Преди него е имало култ към женското начало(кралицата,Орион). Мардук унищожава всички артефакти до които се е докопал, и е оставил само свои, сочещи мъжкият бог. Мъжкото начало...Днес..Евреи. А по цял свят "бог" се пресъздава с мъжка конотация. Ето от уикито.."Сириус" е известен също разговорно като "Кучешка звезда", което се отразява на неговата известност в съзвездието, Голямо Куче. Тя е предмет на повече митове и фолклор от всяка друга звезда с изключение на Слънцето. Изгрева на Сириус отбелязал прилива на Нил в Древен Египет и "Кучешките дни ” на лятото за древните гърци, а за Полинезийците то отбелязва зимата и е важна звезда за плаване в Тихия океан. "Всички връзки на Египет със Сириус и Орион неминуемо водят до въпроса "А ние къде сме в картинката?" Защото ролята на траките се доказа. И ако ние и евреите сме от един род.. Тогава що сме трън в петите? Що сме подложени на изтребление и гонение(макар и не винаги явно)но в историята мисля за България не е имало истински мир и покой. Винаги е имало действия за асимилация на население, размиването на етноса както и мн.др. Та мисълта ми е..Ето..И в тангризма кучето е свят символ..Тенг-Ри,днешното Танг-Ра..Или Амон-Ра..Култа към слънцето също е на лице. Ярката звезда е на почит.. Изобщо.. Много са общите неща с траките и Сириус ако се замислим. Тогава що и ние не сме наред с"богоизбрания"народ? Имам идея, нещо, че Сириус е бинарна система и е възможно тука да е разковничето..Не знам. Гледах темата за "Българите"...Бълг-ари. Което естествено ме кара да се замисля за древните арийци.. Но в повечето източници, арите се свързват с Орион. Даже се замислих за "катарите".. Катарос/катари на гръцки значи "чист/чисти".. Ако разбием думата става кат-ари. В гръцките диалекти имат една дума със значението на нашата"като". Например..Аз съм като бог ..Гръцката е"катА"с ударение на а-то...И ако "ари"е имало значение на бог/божествен(или нещо от сорта), това може и да обяснява произхода на днешната дума "катари"..Ако е било"катА ари', с времето лесно може да се е трансформирало в "катари"..

От материалите на Р.М.Скай.

ОРГАНИЧНИ ПОРТАЛИ

2018-09-13T05:58:00.000-07:00

Това са т.нар. хора-органични портали или хора без душа. Душа в смисъл на индивидуализираната искра божествено съзнание, която остава неизменна през различните прераждания, носейки със себе си като воал различни емоционални и ментални модели и системата от убеждения (която е причината, когато се роди в тяло, личността да не знае, че е едно с душата).

Заради генетичното смесване, органичните портали (ОП) съществуват сред всички раси, макар и да не са разпределени поравно между тях. Докато човешките същества притежават божествената искра на съзнанието, която им дава способността на самоосъзнаването от "нивата" на личността до източника, на ОП им липсва тази искра и тяхното съзнание е затъмнено по отношение на нещо различно от физическия/материалния план. ОП са част от групова душа, подобна на тази при животните, която се развива, еволюира и се преражда колективно, а не индивидуално. Хората с душа (ХД) притежават уникална енергия, която се пропива в техните преживявания, опит и изразяване и идва директно от източника, ОП притежават анимирана енергия от вложената в материята есенция на източника.

Душата и генетиката се събират във физическото тяло и повлияват на психиката. Цел в живота на ОП е изразяването им единствено в околната среда на земята и те търсят всякакви средства да оптимизират своята външна привлекателност, вписването им в социалните отношения на всяка цена (често търсейки път към върха на пирамидата, пътя на силата и подчиняването на околните). ХД често влизат във връзка с други хора или се женят за такива, водени от цели напълно различни на физическото продължаване на рода, а поради влагането на определени качества на духа в материята. Разликите във външния вид между ОП и ХД са толкова малки, че не могат да бъдат използвани като критерий за разграничение.

Психологически, ОП са много по-просто устроени. Това е защото им липсват някои психологически компоненти (изграждани от душата). Първият главен компонент за ХД е божествената искра, позната като дух, Висше Аз, есенция, истински "Аз". Следващият компонент е съзнанието като комбинация от нервологични, психически, емоционални, ментални и телесни процеси или познат като его, личност, механичния аспект, който съдържа в себе си безброй много идентификации или по-малки азове. Третият компонент е тялото или соматичното съзнание, колективното съзнание на физическите клетки и органи.

ОП притежават само телесно съзнание и личност, но не и божествена искра или Висше Аз. Тъй като тялото и личността не познават морал и етика отвъд социалното обуславяне или само-възприятието/само-мнението, на ОП им липсва истинска емпатия или състрадание, техните импулси се свеждат до задачите на оцеляването и изтъкването в средата, в която живеят, съзнанието на хищника. Емпатията и състраданието са само роли, които те имитират. Поради своята психологическа елементарност ОП са лесно манипулируеми и предсказуеми (дори когато са в ролята на хищник).

ОП са линейна система в съзнанието. ХД са нелинейни системи, които не могат да бъдат предсказани. От тази непредсказуемост е възможно да се прояви хаос и от него да разцъфне истинска креативност.

ОП са машинно съзнание, което е способно да достигне големи върхове в постигането на целите си, докато ХД са божествено съзнание, способно да трансцедентира и да се свързва със светлината от духовните нива.

Докато нищожните физически разлики между ОП и ХД не могат да доведат до разграничаването им, има съществена разлика във фините им тела. ОП както беше посочено нямат божествена есенция. Есенцията, личността и съзнанието на тялото по правило са тези, които се обобщават като чакри или центрове на съзнанието. Духовните центрове имат независимо съзнание от телесно/емоционално/менталното и служат за събирането, трансформацията и разпределнието на информацията и светлината (светлина=информация). Те функционират като свързващи и координиращи области между тялото и душата или тялото и фините енергии.

Целта на това изложение не е да се впуска в подробности относно чакрите, но накратко при добре развито същество с душа горните три центъра в тялото (сърце, гърло, трето око) служат за приемане и трансформация на светлината от духовните нива (които също имат свои чакри/центрове, входа на които са коронната чакра и звездата на душата), а долните три (коренна, полярна/полова и слънчев сплит) работят с енергиите от ниските плътности и околната среда. Долните три центъра могат да бъдат разделени на множество области (фрагменти), докато горните са цели.

Ниският ментален център (слънчевия сплит) не е развит при повечето животни, но е изключително добре развит при ОП, които възприемат всички ментални идеи чрез него (дори да са в досег с същества, които общуват чрез висшия ментален център (гърлото). Това разбира се важи и за повечето ХД, които още не са трансцедентирали личността си. Но те поне имат път нагоре. Висшият емоционален център (сърцето) позволява на ХД да усещат кое е истина и кое не, дава им възможността да са състрадателни, емпатични и да се радват на живота безпричинно. Това е връзката с емоционалната страна на божественото в тях, Висшия Аз, чието битие е безусловна любов и състрадание, свързва ги с източника на фината духовна интуиция.

ХД притежават всички тези центрове, макар че висшите чакри са в спящо състояние или недостатъчно използвани във всекидневието. Това не означава, че Висшият Аз е неактивен, а че връзката с него не е активна или е слаба. В това отношение повечето ХД са подобни на ОП.

ОП не притежават висшите центрове, те имат само ниските три центъра и използват духовна есенция от хората с душа, за да създадат енергийна имитация на тези чакри.

Съзнанието се проявява само, когато центровете наблюдават себе си или се отразяват един в друг. Всеки център/чакра е елемент от нашето духовно тяло и когато светлината се приема съзнателно във всеки един, активността между центровете е тази, която "заземява" все по-големи фрагменти от Висшия Аз в личността, водейки до нейното трансцедентиране или анихилиране, за да се прояви истинския "Аз". Без връзка между чакрите, Висшят Аз остава неосъзнат. Тази връзка може да се наруши при вампиризъм от страна на ОП към духовната есенция на ХД.

Център на съзнанието при ОП е сексуалната чакра, която ги свързва с тяхната групова душа. Важно е да се разбере точно тази липса на висши чакри, за да се схване разликата между двата вида, раждащи се в човешки тела. Полярната чакра не отговаря само за сексуалната активност, тя също така е връзка с астралните нива и води до редица метафизични преживявания. Чрез кражба на енергия от ХД, ОП започват да формират ниския ментален център, но той е само механичен сбор от идеи, архетипи, модели на поведение, които остават несинтезирани докрай. Всичко се разглежда механично, като маски, които се поставят и свалят, аспекти се енергетизират или отслабват и разрушават. ОП смятат това за своя душа/висш аз, но тази имитация дори не е създадена от тяхна собствена енергия.

Типът енергия, която е открадната, определя метода на имитация и областта на захранване. Чрез физическа близост ОП могат да изтеглят физическа енергия от моторния център/коренната чакра, което причинява умора и изтощение, а за тях екзалтация (защото процентно силата на енергийна вместимост на ХД е фактически безкрайна и скоро тази открадната енергийна порция ще бъде заместена от връзката с източника, докато колкото и малка да е в неразвитото в енергийно отношение тяло на ОП ще предизвика взрив от енергия). Чрез заплахи, доминиране, съблазняване ниският емоционалне център е източван. Чрез лъжи и фантазии, чрез измолване на внимание, ниският ментален център е отслабван. При оргазъм на ХД енергия от трите центъра е измуквана в големи количества.

Всичко това причинява стрес в системата и прекъсва връзката с висшите центрове, които не функционират вече оптимално. Взаимодействие с ОП намапя временно креативността, индивидуалността и оригиналността. Интелектуалните способности също се намалят, което води до по-слаби способности за разпознаване, че ХД се намират в клопка и са манипулирани енергийно от същество, което е животно в човешки образ. Обикновено ОП се опитват с всякакви аргументи и фантазии да продължат времетраенето на измукването на духовна енергия от жертвата си и да изградят по-силно енергийно тяло за себе си.

Главната цел на ОП е да източи висшият емоционален център - сърцето, защото именно там се интегира душата и висшия аз в тялото. Много често ОП започват истински театър, действайки с наличните средства - огромната си връзка с астралните планове, стимулирайки полярната чакра на жертвата си с различни илюзии и илюзорни преживявания, прекалена емоционалност, неспособност да мисли и да се откъсне от тях, претендирайки през цялото време, че именно ОП са жертвите или тези, които помагат на мнимите проблеми, предлагайки фалшива емпатия и състрадание. ОП през цялото време са несъзнателни за причините за своите действия, разигравайки машинно вложено програмирано поведение, те прости имат нужда да се закачат за някого с достатъчно духовна енергия, преминавайки от емоции на силна привързаност към омраза и гняв, от измислено състрадание към опити за цялостно навреждане и обезсилване.

Органичните портали са хора-хамелеони. Когато се насочват към някого и неговата душа за манипулация, те се настройват към неговия профил и поведение. Това настройване се случва по два параграфа: интелектуално и духовно. Интелектуално пресмятане и имитация на душа.

При ОП изкуственият интелектуален център е отговорен за формиране на поведението им и подхода им към жертвата, това се отнася до това, какво да се каже и как да се поднесе, каква роля да се изиграе. Интелектуалното пресмятане изхожда само и единствено от профила на жертвата, докато при ХД отношенията се изграждат винаги двустранно, винаги се включва и собствения опит и вътрешна нагласа.

ОП са в двете крайности по отношение на кармата. Едните от тях са много близо до материалния свят и връзката им с астралните нива се осъществява само по време на сън. Тъй като не притежават душа и предишна лична опитност, те нямат акумулирани кармични отношения и живеят много свободно. На другата крайност са тези, които имат много силна връзка с астралния свят, навличайки със и през себе си огромни енергийни структури, изградени от масовото съзнание. Всичко, което е изградено от масовото човешко съзнание. Вписвайки себе си по всевъзможни начини в тези енергии и структури, на тях могат да им хрумнат всевъзможни сценарии за това къде и как са живели "преди". Като истината е, че нищо от това минало не е тяхно, те просто са портали към астрала и търпят влиянието му. Втората група ОП са малка част от тях, може би 5 или 10%, но именно те изпитват неистово влечение към метафизиката, езотериката и окултизма, страдайки от всевъзможни мании и желания да властват и манипулират, търсейки свързване с подобни на тях дори на физическо ниво в редица илюминатски или масонски ложи.

Повечето ОП са само маски, които наподобяват личност (много често срещано вътре в тях е усещането за изчезване и обезличаване и задържането на всяка цена на усещането за индивидуалност, което се набавя чрез кражба на енергия, защото зад маската няма духовна енергия или духовна цялост, а само бездна). ОП могат да действат и живеят без да се "активират", т.е. живеят от натрупаното в тях. Веднъж активирани те действат изцяло неосъзнато за "личността си", и биха реагирали драматично ако някой се оплаче от обезсилващото им и разболяващо присъствие. В интелектуалния профил, който те си изграждат за жертвата си, се опитват да влязат под кожата на другия, да спечелят доверие, да изградят "приятелство", интересуват се от личната история - какви интереси, филми, музика, хобита, работа или места предпочита или от миналото на човека, към който са се насочили. Тази информация е използвана впоследствие ако жертвата се откъсне от тях за изграждане на негативен образ пред другите, докато ОП започва да се представя като жертва. Чрез интерес към личната история ОП знаят кои бутони да натиснат ако искат по-късно да навредят или саботират, какви емоционални трикове да изиграят, за да отслабят от разстояние жертвата си.

Тъй като ОП са съзнание-кошер, веднъж набрана информация за даден човек, неговият профил е споделен с всички останали в кошера. Това прави възможно навлизането на много ОП в живота на жертвата след еднократна среща с един ОП. ОП са свързани помежду си на етерно/астрално ниво и изграждат множество тъмни йерархии или групи от празни същества. Тяхната главна област на съществуване е ниският астрал и те се стремят съзнателно или несъзнателно да научат повече за методите и средствата да манипулират другите от там, затова извън изцяло насочените към материално съществуване ОП има и такива, които насочват вниманието си към метафизиката и черпенето на енергия и сила от астрала и общуването със съзнанията там (както техният нисш ментален център е заместител на душата, така астралните планове стават заместител на духовните, а сенките там са възприемани като богове и богини, ангели и демони, връзка със светлината).

Подражанието на Душата е вторият метод, освен интелектуалната преценка. Докато преценката служи за напасване към личностното поведение, подражанието включва илюзията за духовна дълбочина, за присъствието на душа (макар такава да липсва и да няма духовна насока в живота, а всички събития още от раждането сякаш са случайни и накъсани, без каквато и да е връзка помежду им). Чрез събирането на енергия от висшите центрове на ХД, ОП може да я проектира към жертвата си, карайки я да смята, че това е отблясък от собствената им душа. Наивната жертва би приписала духовните качества на ОП, макар фактически това да са нейни собствени.

Способността да отразява е най-голямият плюс на ОП. Но това е и най-голямата им слабост, която ги издава. Тези, които са наблюдателни и имат вътрешно разбиране, ще разпознаят това отразяване като прекалено несръчно, прекалено странно или прекалено добро, за да бъде истинско. Един човек с душа може да има страшно общо с друг човек с душа, но е естествено да има и някой разлики или да не са идеално допълващи се, защото всеки е уникален и притежава свободна воля. Високи нива на отразяване се наблюдават само при ОП. Такива като пълни противоположности, черно-бяло, душа-близнак, всичко, което е насочено към прекалено дълбоко обвързване и размяна на енергии или принадлежност към "един път".

По материали от Интернет

Защо вече не съм светлинен работник - част 2

2018-09-02T03:13:00.000-07:00

Кажете на "Господарите" на кармата, че сте суверенни

Мина известно време откак публикувах една дълга статия: "Защо вече не съм светлинен работник", а оттогава в продължение на много часове работих върху това продължение на августовската статия. Този материал предизвика многобройни положителни отзиви, както и огромна съпротива и презрение от страна онези от движението ню ейдж, които сериозно са се поддали на илюзиите на фалшивата светлина.

Зная, че много от онова, което разкрих в онази статия, е трудно за приемане, но аз съм се посветил на Истината, където и да води тя.

Тази статия ще продължи оттам, откъдето свършва първата, така че ако все още не сте прочели първа част, моля ви да го направите, тъй като понятията, дефинирани в "Защо вече не съм светлинен работник", ще бъдат използвани тук без да се дефинират.

"Господарите" на кармата

Фалшиво светлите демиургични паразити, известни като "Господарите" на кармата, са навярно най-лошите нарушители на свободната воля, които съм срещал, отстъпващи единствено на самия покварен демиург. Те са главните пазители на портата, които позволяват или отказват на съществата да влизат или излизат от демиургичната система, и като такива те трябва да бъдат разобличени.

Тяхното изопачаване на естествения закон на кармата е толкова изумително по обхват, че в тази статия ще бъда в състояние да опиша само малка част от него. Като начало ще кажа, че те са отговорни за насилването на съществата да се превъплъщават отново, и отново, и отново (и отново), в очевидно нарушение на Универсалния Закон.

В "Свободната Вселена" извън поробващата система на покварения демиург, всяко същество е свободно да се въплъти на всяка планета, която си избере.

Когато физическият живот на съществото приключи (след стотици или навярно хиляди години), то се завръща в Безкрайния Източник, за да си почине, след което решава какво е следващото нещо, което иска да направи, за да продължи да се учи и да израства. Никъде в този процес не е намесена някаква йерархична група от контролиращи, манипулиращи същества като "господарите" на кармата.

Както можете да разберете по употребата на кавички за думата "господари" от моя страна, изобщо не ми е приятно да ги наричам така. Така че, в обичайния ми стил, съм дал на тези същества едно ново, донякъде саркастично наименование: Говнарите на кармата. Започнах да ги наричам по този начин след една среща с тях преди няколко месеца, когато премахвах дълбоки пластове от наложени споразумения, които те се опитваха да запазят в сила. В един момент по време на този процес аз твърдо им заявих: "Вие сте най-големите г**на, които съм виждал. Не ви дължа НИЩО. ВИЕ сте тези, които дължите на всяко едно същество, което сте манипулирали, дълг, който никога няма да можете да изплатите!" Тогава те бързо си тръгнаха.

След това, наименованието Говнари на кармата някак просто си остана. Въпреки че е малко пубертетско, мисля, че им приляга и се надявам и вие да мислите за тях по същия начин, така че да не бъдете заблудени от тяхното мошеничество сега или по-късно, когато напускате физическия свят. Сега, след като приключихме с това преименуване, нека изследваме някои от начините, по които Говнарите на кармата (ГнК) манипулират съществата.

Измамата със светлинния преглед

Основното средство, което ГнК използват, за да изманипулират едно същество да се съгласи на почти безкрайни превъплъщения, е (фалшивият) "Светлинен преглед". Когато тялото на даден човек умре, той навлиза в астралните сфери и започва да се отърсва от по-голямата част от предишната си идентичност.

Ако на този процес му се позволи да протече без вмешателство, Истинната Светлина на това същество ще изплува от дълбините му и то ще заосвобождава пласт след пласт от ограничаващи вярвания, генерирани през това въплъщение.

Онова, което се случва, обаче, в рамките на демиургичната система на контрол, е, че ГнК прекъсват това същество точно когато светлината му започва да изплува и го обграждат със зашеметяващо шоу от цветни външни светлини. (Това е причината, поради която повечето от хората с близки до смъртта преживявания споделят за преминаване през тунел от светлина.) Зашеметяващото външно шоу отклонява вниманието на съществото от изплуващата от самото него светлина и го хипнотизира чрез честотно наслагване и активиране на всякакво и на цялото религиозно програмиране, на което това същество е било изложено по време на въплъщението си.

ГнК и други членове на Духовната Лъже-архия, като арх(онт) "ангели" и "възнесени учители", често присъстват на заден план по време на този процес. Когато индивидът се изпълни с чувство на универсална любов и свързаност, му се казва, че това чувство се влива в него от външните "същества от светлина", които го обкръжават.

Това чувство на универсално единство и любов, обаче, в действителност изплува ОТ самото същество и бива отразено обратно към него от ГнК и лъже-архията. Индивидът няма никакво време да размисли върху случващото се, тъй като той бива бързо придвижен към фазата "преглед" от процеса. Показва му се кратък филм на живота му, който се фокусира върху разочарованията, неосъществените желания, болезнените преживявания и навреждащите действия, които човекът е преживял през живота си.

Посредством този пристрáстен и изманипулиран "житейски преглед" съществото бива накарано да се чувства зле по отношение на живота си, което е точно каквото ГнК искат.

Те казват на човека, че, въпреки че се е провалил в толкова много неща в живота си, ще му бъде даден шанс да се върне обратно още един път и да "поправи нещата" в едно ново въплъщение. Тогава съществото е благодарно за този шанс за изкупление и приема споразуменията, които ГнК му предоставят, да се въплъти отново.

Ако това същество е било възпитано с християнски тип индоктринация, то ще срещне "Исус и ангелите", но ще му бъде казано, че "все още не е достойно да влезе в небесното царство".

Разбира се, страхът, че може да бъде изпратено в ада е толкова силен в неговата система от вярвания, че то СГРАБЧВА възможността да се превъплъти и да стане "достойно" да влезе в "Божието царство", което е в действителност царството на демиурга.

След като се съгласи да се превъплъти, съществото бива изпратено в "небесно царство" в средните или висшите астрални сфери, където да изчака превъплъщението си. Това царство е красиво украсено със симулации на природа, прекрасни гледки и персонал от "ангели пазители", които се грижат за това тези същества да се завърнат на земята, когато им дойде времето. Разбира се, тези "пазители" са в действителност паразитни овчари, грижещи се за своето стадо, като на съществата, които биват държани в това царство, НЕ им е разрешено да ходят другаде.

Прехвърляне на карма

Ако съдържанието на живота на даден индивид, неизцелените рани и неосъществените желания не са достатъчни, за да го убедят, че е нужно да се превъплъти, на него му се поднася една още по-безсрамна измама. Показва му се нещо, за което му се казва, че е негов собствен минал живот, в който той е извършил ужасни престъпления, и му се обяснява, че трябва да продължи да се въплъщава в неблагоприятни условия, за да "отработи" тази лоша карма.

В действителност, животът, който му се показва, НЕ е негов, а по-скоро представлява действията на някое същество, което е в тясно сътрудничество с лъже-архията и което е сключило с нея пакт да избегне поемането на енергийна отговорност за своите действия.

Част от зловредната енергия на това престъпно същество тогава бива проектирана върху индивида, който бива подмамен да повярва, че някога е бил този ужасен престъпник.

Тогава това същество поема споразумения да "разсее" "лошата карма", която (уж) си е заработило, без някога да разбере, че всичко това е било една лъжа, целяща да го държи в покорство и робство. Това се прави, за да се принуди съществото да се съгласи да се превъплъти и да поеме отговорност за престъпления, които не е извършило, подсигурявайки същевременно, че следващият живот на човека ще бъде изпълнен с неоправдано големи трудности.

Прехвърлянето на карма също така позволява на тези черни магьосници, които са в съюз с лъже-архията, да избегнат последиците от собствените си действия. Това прехвърляне също така се използва широко върху населението на планетата посредством форми на масов умствен контрол и медийна манипулация. За да мога да обясня това както трябва, ще е нужно да напиша цяла отделна статия, но основният механизъм за осъществяването на това е посредством подсъзнателни споразумения, вложени в цялата медия, корпоративните лога (сигли), финансовите договори, адмиралтейското право и други "институции на матрицата".

Принудителни демиургични входни споразумения

Един много важен аспект на споразуменията, които биват налагани на съществата от страна на ГнК, са първоначалните "входни споразумения", които навлизащите в царството на покварения демиург същества биват принуждавани да сключат, за да могат изобщо да получат достъп до системата. Много от нас са дошли тук от така наречената от мен "Свободна Вселена", за да спомогнем за разрушаването на демиургичната система отвътре, и лъже-архията налага дълъг списък от принудителни споразумения на тези "Свободни Души", за да ограничи тяхната ефективност. Тези входни споразумения също така съдържат клаузи, които позволяват по време на въплъщението на даденото същество да му бъдат налагани някои неуточнени трудности, включващи, но неизчерпващи се с: раждане при лоши родители, физическо насилие, сексуално насилие, физически нападения, етерно имплантиране, манипулиране на сънищата, наемане в "корпусите на светлинните работници" на фалшивата светлина, проблеми във взаимоотношенията, здравословни проблеми, парични проблеми, физическо отвличане и имплантиране, липса на самоуважение и много други. Повечето от идващите от Свободната Вселена същества са били доста уверени, че ще могат да преодолеят тези ограничения, така че са се подписали под тях.

Реално не сме имали кой знае какъв избор, но някои от нас са преговаряли по-ожесточено от други и са били натоварени с по-малък брой от тези вредни споразумения, но никой не е влязъл "незасегнат". Независимо от това колко на брой насилствени входни споразумения имаме, важно е да премахнем всички тези споразумения, за да се пречистим и да продължим с избраните от нас задачи по изцеляването и пробуждането на останалите, както и по разрушаването на демиургичния конструкт отвътре.

Анулиране на споразуменията

Това е процесът за изчистване на нашите споразумения, който аз използвам и споделям с останалите. Лъже-архията крие копия от тези споразумения в различни сфери, така че уточняването е важно в този процес. Важно е също така да предприемете този процес от позицията на своя Суверенен Вътрешен Аз (Висш Аз, Божествен Вътрешен Аз и т.н.) и да направите процеса лично свой. Работата няма да бъде свършена само с четене на анулиращи утвърждения. Ние трябва съзнателно да се ангажираме с този процес, като използваме силата на своята воля, за да предизвикаме промените, които желаем.

Открих, че щом човек започне да анулира споразуменията, с времето му става все по-лесно да навлиза все по-надълбоко и да открива повече от тях. Имайте предвид, че често пъти споразуменията са разделени на различни фрагменти, така че да бъдат направени по-трудни за откриване. Например, може да са налице споразумения да имате трудни романтични взаимоотношения, трудни взаимоотношения с родителите, с братята и сестрите си, с приятелите си и т.н. Всички те представляват различни "групи от споразумения", които трябва да бъдат изрично упоменати и премахнати чрез отделни процеси.

Така че не се наемайте да се отървете от всички споразумения наведнъж. Дайте си време и работете върху тях ежедневно, щом почувствате въздействието им. Описаният по-долу процес се базира на Ниво 1 и Ниво 2 от Системата за самоизчистване, които съставляват основата за работата по енергийно изчистване, която осъществявам.

· Установете се в силата на Суверенитета на своя Божествен Вътрешен Аз. Разширете светлината на своя Божествен Вътрешен / Висш Аз от сърцето си, обграждайки тялото си със Сърдечна Сфера от Суверенна енергия.

· Свържете се с ядрото на Земята, с ядрото на Галактиката, с Безкрайния Източник и със Силите на Светлината на Божествения Източник.

· Помолете за Галактически Вакуум, който да има готовност да отведе всичко в Галактическото ядро. (Това е един фуниевиден облак от енергия от галактическото ядро, който изсмуква всичко, което трябва да бъде премахнато и преобразувано.)

· Призовете всички споразумения, свързани с това "да се чувствате като жертва" (или каквото и да било друго) в тази времева линия и всички останали времеви линии от миналото, настоящето и бъдещето, и във всички измерения, плътности, нива, царства и реалности.

· Призовете всички възстановителни клаузи, копия, резервни копия, отражателни копия, копия на отсрещната страна и т.н. на споразуменията.

· Заявете: "От позицията на Вътрешния Авторитет на моя Суверенен Аз, аз обявявам ВСИЧКИ тези споразумения за нищожни и невалидни. Анулирам ВСИЧКИ тези споразумения, както и всички копия на отсрещната страна, възстановителни клаузи, дубликати, резервни копия, отражателни копия и т.н. на всичко, споменато по-рано."

· Обявете: "Аз изисквам обратно ЦЯЛАТА моя енергия, която е била вложена в тези споразумения." Когато вашите енергии, същини, душевни фрагменти и т.н. се завърнат при вас, ги реинтегрирайте чрез своя сърдечен център.

· Заповядайте: "Аз изпращам всички тези споразумения и всички по-рано споменати техни допълнения в Галактическия Вакуум, за да бъдат преобразувани в Галактическото ядро."

· Призовете всички "копия на отсрещната страна" на тези споразумения и ги изпратете в Галактическия Вакуум за преобразуване. Това са копия на споразуменията, притежавани от паразитни същества, които източват малки количества от енергията ви посредством тези споразумения. Някои от тези същества може да претендират, че са "господари" на кармата, за да упражнят власт над вас. Не вярвайте на никоя от лъжите им.

· Кажете на тези демиургични същества: "Аз съм Суверенен. С настоящото уведомявам всички вас паразитни същества, играещи ролята на "отсрещна страна", че ви е ЗАБРАНЕНО да въздействате отново върху енергията ми ПО КАКЪВТО И ДА БИЛО НАЧИН. Ако все пак се опитате да нарушите моята суверенна енергийна сфера, ще ви изпратя НАСИЛА в Галактическото ядро, за да бъдете преобразувани. Макар че преобразуването ще е най-доброто нещо, което ви се е случвало, има вероятност никога повече да не се появите, ако във вас не е останало нищо, което да бъде спасено и преобразувано. Предупредени сте."

· След това, предложете на тези демиургични същества, играещи ролята на отсрещна страна, да пристъпят в Галактическия Вакуум, за да бъдат отведени в Галактическото ядро и преобразувани. Някои от тях ще се възползват от тази възможност, за да се освободят от контрола на Демиурга и от йерархическото робство.

· Заявете: "Премахвам ВСИЧКИ отпечатъци, импланти, наслагвания, вярвания, възприятия, отношения, идентичности, замразени емоции и т.н., свързани с тези споразумения." Помолете своя Божествен Вътрешен Аз да прокара Галактически Вакуум през целия ви несъзнателен ум, подсъзнателен ум и през цялата ви сфера на съзнание, за да премахне всички тези компоненти, както и всичко друго, свързано с тези споразумения.

· След това, разширете светлината на своя Истинен Суверенен Вътрешен Аз, така че да изпълни всички области, които сте прочистили. Това позволява на Истината относно това кои наистина сте вие да замени фалшивите конструкти, които са били отстранени.

· Призовете и Възстановете първоначалното споразумение, което сте сключили с Безкрайния Източник, да се въплътите в тази обременена с неприятности сфера и да внесете Светлината на Източника в своето въплъщение. Позволете на любящата сила, съдържаща се в това първоначално споразумение, да разтвори всички остатъчни конструкти, свързани с тези стари, изкуствено наложени споразумения.

· Най-важната част от всичко това е вашата ВОЛЯ да направите това да се случи. Ако трябва, ядосайте се малко, впрегнете праведното възмущение, с което разполагате, и използвайте СИЛАТА на своята ВОЛЯ.

· Често утвърждавайте: "Аз съм суверенен и на никого не му е позволено да отнема енергията ми." "Аз съм суверенен и на никое същество или не-същество не му е позволено да престъпва моето суверенно пространство."

Галактическият Вакуум

Това е средство, което използвам ежедневно при отстраняването на ограничаващи енергии, защитаването на моите Суверенни енергийни граници, както и при подпомагането на клиентите ми да направят същото. Всяка мисъл-форма, етерен имплант или непритежаващо душа същество, които се поставят във Вакуума, биват отвеждани в Галактическото ядро, за да бъдат преобразувани обратно до чиста енергия. Всички притежаващи душа същества, които се изпратят до Галактическото ядро, биват или преобразувани, пречистени от мрака в тях и реабилитирани, или разтворени обратно до основна енергия (унищожени).

За мен е все едно какъв ще бъде резултатът, макар че винаги се надявам те да се появят обратно като изцелени, здравомислещи същества, които да могат отново да станат продуктивни членове на вселената. Дали съществото ще бъде изцелено и възстановено или ще бъде унищожено, е работа между самото него и Източника. Аз не вземам това решение и просто служа като галактически проводник, за да изпратя това същество да погледне в Галактическото Огледало, да поеме отговорност за действията си и – да се надяваме – да се изцели и да възстанови здравомислието си.

Давам еднократно предупреждение на тези същества, че НЕ им е разрешено да пристъпват Суверенната ми енергия и че трябва да отстъпят или ще използвам защитна сила, за да ги изпратя в Галактическото ядро. Повечето от тях се правят, че отстъпват, но по-късно се опитват да ми вкарат енергийна сонда, или "пипало", за да продължат със замисъла си. Когато усетя това, отивам при източника на нахлуването придружен от множество Галактически Вакууми и "разчиствам къщата".

Около половината от тези паразитни, демиургични същества могат да бъдат спасени и преобразувани обратно в здравомислещи, продуктивни членове на Свободната Вселена. Това е всъщност един доста добър процент, ако се вземе предвид до какви екстремности на страх, лудост, контрол, робство, малтретиране, манипулиране, разрушение и йерархичност са достигнали тези същества.

Универсалният закон и защитната сила

В повечето ню (к)ейдж доктрини се счита, че е признак на "недуховност" или на "нееволюиралост" човек дори да си помисли да използва защитна сила. Явно се предполага, че добрият малък ню-ейджър трябва да оставя хората и паразитните същества да го прегазват, да крадат от него, да източват енергията му, да го манипулират / имплантират, и да го нараняват по какъвто си искат начин. Не само това, ами той трябва също така да потиска всякакви "негативни емоции", така че по същество да бъде "щастлива жертва" на подобни посегателства. Това манипулативно, измамно "учение" идва от фалшивата светлина и няма нищо, което да е по-далеч от реалната истина.

Основният Универсален Закон е много прост: Всички същества са Суверенни и притежават свободна воля, за да проявяват своите творчески пориви по всеки избран от тях начин, но никое същество няма правото да насилва или наранява другите.

Следствието от този закон е също така много просто: Тъй като всички същества са Суверенни, те имат правото да се защитават от навреждане, използвайки всяко необходимо ниво на сила, за да предотвратят извършването на насилието, дори ако това води до унищожаването на онзи, който им причинява вредата.

Поробителите и измамниците от Духовната Лъже-архия са в очевидно, пълно нарушение на Универсалния Закон. Те заобикалят естествения "Закон за привличането", който отразява действията на съществата обратно към тях, като насилват и манипулират други същества да се съгласяват да бъдат измъчвани и поробвани, както и като убеждават други същества да поемат отговорност за техните престъпления посредством прехвърляне на карма.

Многобройните слоеве на измама на демиургичните същества се основават на ГОЛЯМАТА ЛЪЖА, че ние сме отделени от Безкрайния Източник. Съществата на фалшивата светлина оттам нататък надграждат тази лъжа, като убеждават съществата, че Универсалният Закон не съществува, че индивидите нямат вроденото право на самозащита, че те трябва да се подчиняват на волята на "авторитета" ГнК, и че хората трябва да боготворят демиурга психопат и неговите "ангелоподобни" същества, за да може един ден да бъдат допуснати в "Божието царство".

Реалната истина е, че ние НИКОГА не сме били отделени от Безкрайния Източник, тъй като това е една метафизическа невъзможност. Дадено същество може да избере да пренебрегне своята връзка, да вярва, че тя не съществува, и дори да вярва, че е прекъснало тази връзка, но вярата в една лъжа не я прави истина, тъй като Истината (с главно И) не е относителна.

Ето един метафоричен пример: представете си, че група човешки същества решават да се отделят от атмосферата, като започнат да дишат само от водолазен дихателен апарат. Дали те наистина са отделени от атмосферата? Не. Те продължават да съществуват сред атмосферата, дори ако вдишват един привидно отделен източник на въздух.

Независимо от това, демиургичните същества напълно са се вживели в собствената си илюзия, че са отделени от Източника, и следователно трябва да намерят алтернативен източник на енергия, който те извличат от човечеството под формата на боготворене, обожание, вярвания, насрещни договори, извратена сексуалност, измама, объркване, апатия, борба, болка, страдание, омраза, смърт и т.н. (В този пример се посочва спектърът от храни на паразитните същества, тръгвайки от енергийните "гурме храни" и завършвайки с "вредните храни".)

ПОСЛЕДНОТО нещо, което лъже-архията иска, е човечеството да постигне разбиране за Универсалния Закон и колко пълно сме били поробени чрез измама. В МИГА, в който заявим: "Аз съм Суверенен и НИКОЕ същество няма НИКАКВО право да ми отнема енергията", играта коренно се променя. От това пространство на знаене, че сме Суверенни Индивидуации на Източника, ние можем да упражним своите Суверенни Права, включително праведна употреба на защитна сила.

Правилно и неправилно

Друго учение на фалшивата светлина, което е засегнало движението ню (к)ейдж, е това, че няма такова нещо като правилно и неправилно, че всичко е просто преживяване, което е тук, за да ни научи на някакъв урок. Макар и да е вярно, че можем да научим ценни уроци от неблагоприятните условия, това не означава, че е необходимо или желателно постоянно да бъдем потискани, манипулирани, имплантирани, мамени, поробвани и източвани откъм енергия. Това се преживявания, от които човешката раса е имала вече твърде много.

Разбирайки Универсалния Закон, ние можем да забележим, че е изначално погрешно да се наранява друго същество, което не е направило нищо, с което да ни нарани. Можем също така да разберем, че да работим заедно и да си сътрудничим с другите често е правилното нещо, което трябва да се направи. Ние трябва да се придържаме към тези прости концепции, за да можем да освободим умовете си от извратената "логика", представена в ню (к)ейдж ученията, които искат да ни накарат да повярваме, че невероятното количество страдание, на което е подложено човечеството, се явява изцяло негово собствено дело, както и прекрасно обогатяващо преживяване, така че не трябва да предприемаме никакво действие, за да помогнем на другите да облекчат страданието си.

Нима афро-американските роби са имали прекрасно обогатяващо преживяване? А какво да кажем за ирландските и шотландските договорни чираци преди тях? А какво да кажем за средновековните крепостни, които е можело да бъдат екзекутирани по прищявка на краля или на някой от неговите фаворити? Не, тези хора очевидно са били поробени и не е трудно да се разбере, че да се прави подобно нещо е нередно.

По подобен начин, човечеството не изживява прекрасно обогатяващо преживяване бивайки поробено от духовната лъже-архия на покварения демиург. Ние, обаче, със сигурност научаваме едно нещо и то е как да заявим своята Суверенност и да престанем да бъдем роби! Е, поне много от нас го правят.

Йерархията

Един от основните корени на тези земни и метафизически проблеми е концепцията за йерархия. Накъдето и да погледнем в света, виждаме (обикновено доминирани от мъже) йерархически системи или организации. Йерархията представлява една вредна, обезсилваща система на авторитети, подчинение и робство, която ние ТРЯБВА да надмогнем, за да можем да започнем да изцеляваме себе си и нашия свят.

По същия начин, ние трябва да надмогнем "духовните" йерархии, които подхранват робство, раболепие и сляпо подчинение. Поквареният демиург и неговите подчинени архонт-ангелите, фалшивите възнесени учители, извънземните, демоните и т.н. са крайната проява на една изродена йерархия, която поглъща жизнена сила и оставя след себе си само разрушение.

Трансцендирането на метафизическата йерархия представлява процес на себеосвобождение / пречистване, постигане на самопознание, постигане на познаване на Универсалния и Земния Естествен Закон, и упражняване на нашата Суверенна Воля. На първо място ние трябва да ЗНАЕМ отвъд всяко съмнение, че сме напълно свързани продължения на Божествения Безкраен Източник. Когато наистина знаем това, а не просто си го мислим на интелектуално ниво, ние осъзнаваме, че няма НИКАКВИ законни авторитети вън от нас самите. Съществува само вътрешен авторитет и себе-ръководство, които, когато са водени от разбиране на Универсалния Закон, ни забраняват да предприемаме действия, които биха могли да наранят някой друг.

Просветленото Себе-Ръководство и придържането към Универсалния Закон е основата за едно свободно общество. Само когато е налице такава основа, ние ще бъдем в състояние да избегнем капана на егото да упражняваме "власт" над другите, за да контролираме и регулираме техните поведения, които не вредят на никой друг.

Само посредством Просветлено Себе-Ръководство ние ще бъдем в състояние да изградим един напълно нов тип общество, което е само-организирано да решава проблемите и да се грижи за потребностите на мнозинството като автентична проява на желанието за сътрудничество и за създаване на свят, който е благоприятен за всички. Това трябва да бъде един постоянно развиващ се, сътворчески процес, който ние постоянно ще откриваме в хода на участието си в него.

Всяка идея трябва да бъде проверявана и прилагана там, където хората желаят да я приемат, в условията на свободен достъп до всички ресурси и посредством доброволно участие на всички индивиди, които тя касае, чрез един не-йерархичен, равнопоставен, само-организиращ се процес. Това изисква един напълно различен начин на мислене, организиране и предприемане на действия, като всички стари модели на централизирана, спускаща се от върха надолу власт, трябва да бъдат изоставени, тъй като, както вече видяхме, всякакви опити за налагането на някаква единствена "най-добра система" на света винаги водят до потисничество и в крайна сметка ще се провалят.

Вътре в себе си ние съдържаме потенциала да ОСВОБОДИМ всяко едно човешко същество от оковите на поробващите системи на йерархично и външно господство, да работим съвместно и да намираме решения за задоволяването на основните нужди от храна, вода, енергия, подслон, дрехи, транспорт и знания за ВСЕКИ на планетата. Създаването на самогенериращи се системи за задоволяването на всички тези потребности е напълно постижимо, но само ако съумеем да си сътрудничим като суверенни индивиди, които уважават правата и границите на другите.

Осъществяването на подобна промяна в нашия свят зависи от това всички ние да знаем, че сме Суверенни, да заявим своя Суверенитет, да изтрием програмирането, което ни кара да мислим като роби, и след това да работим съвместно в сътрудничество като Суверенни индивиди, имащи общата цел да направят така, че всеки на тази планета да бъде максимално изпълнен със сила.

Заявяване на суверинитет

Процесът на заявяване на Суверинитет и на премахване на фалшивото програмиране, което е било насадено в психиката ни от многоизмерните нива на контрол, изисква време и последователни усилия. Ние трябва ежедневно да заявяваме: "Аз съм Суверенен, аз съм свободен. Само АЗ мога да ръководя себе си." (Или по всякакъв друг начин, по който бихте желали да го формулирате, тъй като в крайна сметка вие сте Суверенни.)

Ние трябва също така да извършим необходимата за нашето себе-изчистване работа по анулирането на всички споразумения, които сме сключили, било то съзнателно или несъзнателно, да отдаваме силата си на външни авторитети, да изживяваме ненужно страдание или ограничения, да носим "кармически" товар, който НЕ е наш та да го носим, и т.н. Това не е бърз процес, и аз ежедневно преминавам през собствената си версия за него.

Лъже-архията НЕ зачита свободната воля, здравословните граници и правото ви да им казвате НЕ. Те използват всевъзможни видове манипулация, принуда и открита сила, за да постигнат своето. Това е начинът, по който действат патриархално йерархичните същества. (Обърнете внимание на сходството в думите йерархия и патриархат, и "архонтското" влияние.) Агресивната, доминираща енергия на патриархата се стреми да контролира всеки аспект от съществуването на всяко едно същество, вземайки и поглъщайки всичко, което й се отдаде.

Това се представлява физически (отдолу) от корумпирани йерархически правителства, тайни общества и корпорации, експлоатиращи хората и околната среда. То се представлява метафизически (отгоре) от покварения демиург и неговите легиони от поробени поробители, от които ГнК представляват само едно отделение от мрежата на контрол.

Ето защо е толкова важно да напомняте на тези досадни "господари" на кармата и на ВСИЧКИ демиургични паразити, че сте СУВЕРЕННИ, и да имате готовност да упражните своята Суверенна сила, за да застанете зад това твърдение. Те не говорят езика на любовта, така че това означава, че ние трябва да използваме някаква сила, за да ги накараме да разберат позицията ни.

Ето как аз виждам нещата...

Трудно ми е да разкривам тези неща, да гледам най-злобните същества във вселената в лицето и да им казвам, че съм Суверенен и че НЯМА да им позволя да ме насилват. Ироничното е, обаче, че в известен смисъл ми е дори още по-трудно да споделям тези открития публично.

Толкова много хора дотолкова са се запалили по своите фалшиво светли "възнесени учители, извънземни и ангели", които им казват какво да правят, как да мислят и как да живеят, че те ме нападат за това, че предоставям тази разбулваща информация на вниманието на обществеността.

На тези хора казвам съвсем просто: Вярвайте в каквото искате да вярвате, но аз ще продължа да работя над това да НАУЧАВАМ ИСТИНАТА и да предприемам подходящите ДЕЙТВИЯ за поправяне на злините, които са били причинени на човечеството от същите тези същества, на които отдавате своята сила.

Избирам да застана на страната на Истината като Суверенно същество до (а не под) Суверенните същества от Свободната Вселена, които предприемат действия, за да се противопоставят на всички форми на измама, паразитизъм и поробителство.

Благодаря на онези от вас, които ще застанат редом и ще предприемат действия заедно с нас.

С много любов,

Камерън Дей

Превод: Мария Казакова

Защо вече не съм светлинен работник - част 1

2018-08-29T07:05:00.000-07:00

Не, не съм преминал към тъмната страна, а по-скоро трансцендирам вземането на страна. Тази статия е вероятно най-важният материал, който съм написал досега, и, за да предам цялото послание, е нужно малко да се върна назад. Останете с мен и докато стигнете до края ще разберете защо никога повече няма да се нарека "светлинен работник".

Планетата Земя и голяма част от нашето кътче на вселената от дълго време са жертва на магия – магия, която изпълва умовете ни със съмнение относно това дали сме или не сме свързани с Безкрайния Източник на цялото творение. Магията ни кара да се чувстваме самотни, уязвими и изолирани – прокудени от Небесните Царства и захвърлени в един жесток, безскрупулен свят. Тази магия е чиста измислица, измама от най-висш порядък, но е обхванала дълбоко този и други светове.

На тази холографска магия е вътрешно присъща идеята, че дуалността и полярността са естествени аспекти на живота и че ние трябва да служим на едната или на другата страна на дуалността. Това елегантно просто внушение за двойственост е станало толкова общоприето, че сме изгубили от поглед по-голямата холографска магия, от която то произтича. В действителност, ние напълно сме изгубили от поглед холограмата и сме започнали да вярваме, че тя представлява съвкупната реалност.

Хората са били обусловени да боготворят холографската измама и агентите, които я увековечават. Индусите са наричали тази холограма Мая, а гностиците са я наричали Покварения Демиург. Според мен този термин представлява едно доста точно описание и оттук нататък аз ще я наричам покварения демиург.

Мрак в противовес на (фалшива) Светлина – дуалността на демиурга

За да може да улови и контролира възможно най-широкия спектър от души, поквареният демиург разделил агентите си на два привидно противоположни отбора: Мрак в противовес на (фалшива) Светлина.

Не всеки може да бъде светец, така че в рамките на демиурга трябва да има място и за грешници, стига всички участници да са под неговата магия. Онова, което е от най-голямо значение за демиурга, е ние да боготворим самия него или един от агентите му, без значение дали този агент е от светлия или от тъмния отбор.

Играчите в тази космическа, многоизмерна драма имат много имена и вие несъмнено сте чували някои от тях като: Луцифер, Йехова, Велзевул, Архангел Михаил, Сатана (който е различен от Луцифер), Аштар, дузини Арх(онт) ангели, предполагаеми възнесени "учители" и различни други канализирани същности.

Макар че някои от тези същества играят за отбора на мрака, а някои – за отбора на (фалшивата) светлина, те ВСИЧКИ в крайна сметка играят за покварения демиург, който ги контролира. Тази, накратко, е най-голямата тайна на архонтите: Те са не само "злите, демонични същества", но и онези, които претендират, че са ангели и възнесени учители.

Каква е целта на целия този контрол?

Поквареният демиург представлява ентропна система на изкуствено предизвикано отделено съзнание, която бавно умира и която разчита на жъненето на енергията на въплътените в тази система души за поддържане на своето съществуване. За да жъне възможно най-голямото количество душевна енергия, той е създал парадигмата за дуалността мрак-светлина, правейки по този начин така, че всяко същество, въплътено в свят, който е под неговата магия, да служи като "душевна батерия", която да поддържа демиурга енергетизиран. "Добрите" души се ориентират към отбора на (фалшивата) светлина, а "лошите" души се ориентират към отбора на мрака, но онова, което повечето от тези души не знаят, е, че всички те служат на една и съща система.

За да поддържа играта на дуалност интересна за участниците в нея, демиургът създал плътности на съществуване, през които "посветените" от пътищата на мрака и на светлината да могат да се възнасят. Това осигурява на съществата, придвижващи се през тези плътности, усещане за реализираност, докато те в действителност навигират през един лабиринт от демиургична илюзия. Играчите от по-високите нива на йерархиите знаят, че се намират в една самообслужваща се система, но сделката ги устройва, тъй като се сдобиват с власт и получават енергията на боготворенето от съществата, които са по-надолу по стълбицата.

Как стоят нещата с "духовната йерархия"?

Повечето от канализираните същества твърдят, че принадлежат на основаващата се на (фалшивата) светлина "духовна йерархия", която включва "архангели", "възнесени учители" и "добронамерени извънземни". От тези канализирани послания има колкото иска човек и ежедневно се изливат нови. Малката мръсна тайна е, че тези същества са верни на покварения демиург и водят психологическа война срещу хората, които не желаят да се асоциират с която и да е формална религиозна структура.

С други думи, "ню ейдж" представлява многоизмерна психологическа операция, предназначена да канализира душевната енергия на "вярващите" в тези учения към "възнесените" учители.

Друга тяхна тайна е това, че повечето от така наречените "възнесени учители" от тяхната "йерархия" никога не са имали човешко въплъщение. Това са едни изключително измамни същества, които играят игра, за да обират енергията на боготворенето. В истинската вселена на не-измама никой не би ги боготворил, но в илюзорната "под-вселена" на покварения демиург те са способни да прилъжат добросърдечните хора да изливат към тях енергии на любов, отдаденост и възхвала.

Що се касае до "арх(онт) ангелите" – те спадат в по-голяма или в по-малка степен към същата категория. Те не са на страната на Безкрайния Източник на цялото творение, а по-скоро служат на едно по-низше същество, представящо се за създателя: покварения демиург. Така че изобщо не бих ги нарекъл ангели.

В чест на наистина измамната природа на тези същества, аз съм им измислил едно ново, по-точно название: духовната лъже-архия.

Тъмната страна прави така, че фалшивата светлина да изглежда добра

Двата отбора трябва да играят ролите си убедително и тъмният отбор наистина са се вживели в ролята си на злонамерени отрепки, готови да убиват, изнасилват, измъчват и вършат всякакви долни неща, които могат да им се разминат.

Предназначението на тъмната страна е да бъде невероятно противна, така че повечето от "добрите души" да побягнат към другия край на полярността – право в "любящата" прегръдка на една от патриархалните религии на фалшивата светлина, или на ню ейдж религията с нейния легион от канализатори и "учители".

Поквареният демиург винаги е имал трудности с установяването на пълен контрол над планетата Земя. Имало е време, когато човешките същества доста силно са осъзнавали връзката си с Безкрайния Източник на целия живот и тази осъзнатост е била поддържана от духовни индивиди по време на цялото господство на мрака над тази планета. Тъй като тъмните сили не успели да "избият от нас" тази осъзнатост, бил създаден план за асимилирането на духовната природа на човешките същества.

На първо място, били създадени патриархални религии, които били наложени на възможно най-много хора в света. През по-голямата част от историята, всеки, който не се е придържал към някоя от основните религии, е бил изгнаник, и така – до миналия век, когато се ражда "Теософското движение", което полага основите за възникването на "движението ню ейдж" през 50-те, 60-те и 70-те години. Оттогава движението ню ейдж продължава да набира сили, тъй като привлича много от хората, които са се отвърнали от двуличието на патриархалната религия.

Поквареният демиург изглежда има "лесен отговор" за всеки вътрешен смут, който хората изживяват. Ако религията не успее да утеши индивида, тогава това чудесно ще свърши ню ейдж. На демиурга му е все едно, стига да "изберем страна", която той контролира. Ето защо е необходимо напълно да се издигнем над вземането на страна.

Канализаторите биват мамени

През 2011 г. написах една статия относно някои от проблемите при канализираните съобщения. В нея изложих становището, че ако религията може да бъде наречена "опиум за масите", то канализираните съобщения се явяват "надеждата-опиум за недоволното малцинство". Всяко канализирано съобщение, което идва от духовната лъже-архия, е по същество едно и също, ако премахнем от него празните приказки и използваната за поднасяне на съобщението сюжетна линия.

Ето какво гласи съвременното канализирано съобщение, сбито в няколко реда:

"Скъпи наши, вие сте силно обичани от всички нас от духовната (лъже)архия. Копнеем отново да се съединим с вас, тъй като ние сме вашето отдавна изгубено семейство. Останете силни и се дръжте за своята светлина, тъй като скоро ще ви известим своето присъствие. Продължавайте да чакате (и да страдате) и да се надявате да дойдем и да ви избавим от вашата ситуация. Когато пристигнем, ние ще съградим златна (к)ейдж (игра на думи: ейдж означава ера, а кейдж означава клетка) за вас на земята."

Някога мислех, че тази отвратителна дезинформация, идваща от "Архонт ангел Михаил", "Сен Жермен" и така нататък, е резултат от вмешателството и поемането на контрол над канализаторите от страна на тъмните, без самите канализатори да осъзнават това. Онова, което не разбирах тогава, когато написах статията "Кой наистина е на този канал", е, че трансмисиите от "действително позитивни същества" не са обект на вмешателство и изопачаване от страна на тъмните, а са по-скоро съобщения, идващи от същества на фалшивата светлина, принадлежащи на духовната лъже-архия.

"Светлинните работници" биват напълно използвани

Тогава, през 1998 г., когато за първи път навлязох в сферата на енергийното пречистване, изобщо не бях чувал термина "светлинен работник", въпреки че той вече съществуваше. Чух го за първи път някъде в началото на този век и тогава ми прозвуча доста странно. Сега разбирам защо: защото "светлината", за която духовната лъже-архия се опитва да ни накара да работим, е ФАЛШИВАТА светлина на демиургичната дуалност!

Разбирате ли, в ход е едно огромно усилие от страна на същества, които сега наричам "Божествени Агенти", за пълното унищожение на покварения демиург. Когато това се случи, всички същества, които са натрупали власт и сила чрез демиурга, ще изгубят тази открадната власт и сила и ще трябва да си признаят за измамите, които са разпространявали. Никой от тях не иска това да се случи, така че в своята изобретателност те са създали страхотен план за подкопаване на цялото това усилие.

Планът бил прост: Да се осъществи връзка с всички въплътени Божествени Агенти – обикновено по време на сън, но понякога и по време на сценарий на "отвличане от извънземни" – и да им се каже, че, за да осъществят мисията си, те трябва да "работят за (фалшивата) светлина" и да приемат заповеди от духовната лъже-архия.

Този план проработва УДИВИТЕЛНО добре, до голяма степен поради това, че Божествените Агенти изпитват трудност да живеят на Земята. Обществата тук са силно деформирани, духовността е изопачена и обругана, вибрационната плътност е тежка, по-голямата част от спомените ни са изтрити и ние бихме предпочели по-скоро да НЕ сме тук. Така че всяко същество, което е излъчвало светлина (била тя и фалшива светлина) и любов, е можело да накара Божествените Агенти да си мислят, че установяват автентичен контакт с наистина божествени същества.

Все още помня собственото си вербуване от фалшивата светлина, което се случи когато бях на 6 години, по време на един изключително жив сън. Те успяха да ме убедят, че като работя за тях аз осъществявам своята мисия на Божествен Агент. Мисля си, че те винаги са знаели, че ще ги разконспирирам, макар че това ми отне много, много дълго време.

Някога да сте се събуждали по-уморени отколкото когато сте си легнали да спите?

Много Божествени Агенти, които са били вербувани като светлинни работници, споделят, че се събуждат по-уморени отколкото когато са си легнали да спят, и че "сънищата" им са пълни с битки. По време на тези "мисии по време на сън" духовната лъже-архия изстисква от онези, които тя контролира, толкова енергия, колкото й е възможно. Може да се будите със спомени, че сте ходили на мисии, в които сте се сражавали срещу тъмните, но крайният резултат е, че вашето тяло, ум и душа са били изчерпани откъм енергия, която е била пожъната от съществата на (фалшивата) светлина.

Преди няколко месеца аз анулирах ВСИЧКИ споразумения, които съм сключил с кои да е и с всички същества, които не ми мислят най-доброто, без значение КОИ са били или са твърдели, че са, тези същества. Звучи като нещо много просто, но по някаква причина бях пропуснал да го направя. По време на процеса изпитах съпротива от страна на същества, които претендираха, че са позитивно настроени, но аз останах непреклонен и им казах, че отказвам да бъда манипулиран да отдавам енергията си на демиурга.

Това ми осигури забележителната привилегия да се превърна в мишена както на отбора на мрака (хапещите глезените), така и на отбора на (фалшивата) светлина (духовната лъже-архия). Отборът на (фалшивата) светлина действително води психични войни, само че по по-различни, по-фини начини от тези на техните "тъмни" братя. Отблъскването на тези атаки си струваше, тъй като сега зная, че изпълнявам по-добре своята истинска мисия по унищожаването на демиурга, без да се отклонявам от нея като участвам в битки на дуалности.

Много е хубаво също така да зная, че, когато си легна, ще се наспя добре, тъй като няма да бъда въвлечен в никакви смехотворни "мисии за борба с мрака", които съществата на (фалшивата) светлина така обичат да спрятат на своите "светлинни работници". (Честно казано, от тази фраза вече ме побиват тръпки – сега, когато вече зная истинския й произход...)

За каква златна (к)ейдж (отново игра на думи: ейдж означава епоха, а кейдж означава клетка) става въпрос тук?

Съществата на фалшивата светлина, работещи за покварения демиург, искат да запазят контрола си над човешката раса. Нашата душевна енергия и споразуменията да живеем в настоящата си клетка дават сила на демиурга и на съществата, които му служат, и те няма лесно да се откажат от тази енергия.

Ние водим, точно в този момент, битка за своята свобода. Духовната лъже-архия иска да ни премести от нашата настояща, изключително неудобна клетка в едно малко по-просторно състояние на съществуване, но такова, което тя напълно ще контролира.

Можем да опишем настоящото ни положение чрез метафората, че сме като ято пилета, затворени в малка, тъмна, миризлива птича клетка. Онези, които ни отглеждат, се готвят да ни изкарат от клетката и да ни пуснат в една по-обширна, заградена територия, където ще можем да се почувстваме малко по-свободни, но все така под техен контрол. Това е начинът, по който тези "фермери" искат да направят така, че да продължат да се хранят с нашата енергия, карайки ни същевременно да се почувстваме свободни, благодарение на добрината на своите поробители.

"Духовната" лъже-архия не иска ние да израснем самостоятелно до състояние на изпълненост със сила, което ще ни позволи просто да се махнем от цялата им система на контрол. Това е причината, поради която канализираните съобщения по незабележим начин обезсилват хората, докато същевременно претендират, че им предоставят решения, които ще им дадат сила. Дотогава, докато си седим и чакаме "добрите момчета" да дойдат и да ни спасят, няма да сме в състояние да различим кой наистина ни мисли най-доброто, нито ще сме способни сами да решим собствените си проблеми.

Начини за справяне със засегналата ни дуалност

Как, тогава, човек може да излезе от тази дуалистична парадигма? Първата стъпка е да приложите протоколите на Системата за самоизчистване и да анулирате всички споразумения, които сте сключили с които и да е същества, които не ви мислят най-доброто. След това анулирайте всички споразумения да възприемате реалността в полярности. Не забравяйте всеки път, когато анулирате някакви споразумения, да си поискате обратно енергията, която сте вложили в тях. След това потвърдете намерението си да трансцендирате парадигмите на контрол на покварения демиург, без да се отклонявате като участвате в безсмислени битки на полярности.

Препоръчвам също така кратка ежедневна практика по анулиране на всички споразумения за изживяването на трудности, ограничения, лоши взаимоотношения, здравословни проблеми, финансови проблеми, семейни неразбирателства и всичко друго в живота ви, което изчерпва енергията ви. Броят и количеството на споразуменията, които несъзнателно сме сключили в тази матрица на фалшива реалност, е смайващо голям. Ако обръщате внимание на незабележимите и на очевидните споразумения, разкриващи ви невидимите решетки на вашия затвор, ще откриете, че в действителност няма недостиг на споразумения за анулиране.

След като се заемете с този процес, ще забележите оредяване на "контактите" от страна на същества на фалшивата светлина и е възможно да се почувствате малко самотни, докато не привикнете към промените. Това е много добро време да усилите връзката си със своя Висш Аз, с ядрото на Земята и с Галактическото ядро. Когато се адаптирате, може да забележите, че спите по-добре и че прозирате с по-голяма лекота през предрешените като позитивност измами.

Ако все пак някакво същество се свърже с вас, можете да му кажете, че желаете да комуникирате единствено със същества, които са трансцендирали дуалността и са извън покварения демиург. Подлагайте на този тест всяко същество, което се опитва да установи контакт с вас. Директно им задавайте въпроса: "Ти част ли си от демиурга?" Съществата на Истинната Божествена Светлина, които съществуват извън демиурга, в Реалната Вселена, с радост ще отговорят на вашите въпроси. Само имайте предвид, че те не използват език по същия начин като нас, тъй като комуникират посредством така наречената от мен "душевна телепатия".

Типът комуникация е основен индикатор

Силите на Истинната Божествена Светлина, които съществуват извън покварения демиург, не са обвързани с ляво-мозъчните дясно-мозъчните динамики и с полярностите мрак-светлина, които характеризират демиургичната под-вселена. Това означава, че те НЕ звучат като гласове в главата ви! Вместо това, те използват "душевна телепатия", за да излъчват чувства, архетипни проявления и светлина с изключително чисто качество, която говори директно на душата ви.

Разликата между едно същество на Истинната Божествена Светлина и едно същество на фалшивата светлина от духовната лъже-архия е, че светлината на първото е топла, обгръщаща, чиста и безусловно любяща, докато светлината на второто е студена, пронизваща по един неприятен начин, доминираща и често пъти прекомерно мъжествена. Духовната лъже-архия е една доминирана от мъже група и дори жените от тяхната силова структура имат доста мъжествена енергия. Тази мъжка доминация е, разбира се, причината, поради която всички въведени от лъже-архията религиозни структури имат доминиращ мъжки бог и не споменават за никакъв всеобхватен, женски създател.

Друга основна разлика между съществата на фалшивата светлина в рамките на демиурга и съществата на Истинната Божествена Светлина, които служат на Безкрайния Източник, е че Божествената Светлина по никакъв начин не е контролираща, манипулираща, заповядваща или осъждаща. Безкрайният Източник НЯМА да ви наложи някаква програма, въпреки че ще ви подкрепя в избраната от вас мисия да спомогнете за разрушаването на покварения демиург. Безкрайният Източник или съществата на Истинната Божествена Светлина, които действат извън демиурга, няма да ви дадат "заповеди за действие". Те няма да ви пратят на безкрайни, изчерпващи енергията ви мисии по време на сън и няма да ви помолят да направите нещо, което ще доведе до загубата на вашата душевна енергия, за разлика от самозванците от духовната лъже-архия на фалшивата светлина.

Съществата на Истинната Божествена Светлина са подкрепящи, любящи, подхранващи и ги е грижа за вас като индивиди. За тях вие не сте просто зъбче в машината, тъй като те разбират, че сте жизнено важен аспект от едно взаимосвързано по сложен начин творение. Те хранят върховно уважение към онези от нас, които доброволно сме се въплътили в тази "зверска система" на покварения демиург, за да спомогнем за разрушаването й отвътре. И наистина, нужно е да има Божествени Агенти, които да работят както вътре, така и извън покварения демиург, за да може той да бъде разрушен.

Проницателността е от жизнено важно значение

Предстои да напиша повече по тази тема и многобройните й следствия. Междувременно ви съветвам драстично да завишите скептицизма си и да усилите проницателността си. Прилагайте своята интуиция и логика по отношение на информацията, която получавате, и си задавайте въпроса "какво се цели с това?" В действителност, на тази планета е в ход е една доста обхватна, многоизмерна "конспирация" и тя черпи сила от нас, тласкайки ни към един или друг спектър на полярност. Всеки, който настоява да "изберете страна", просто не се е пробудил за факта, че двете страни са двете половини на една и съща монета, която се контролира от покварения демиург.

Призовавам ви да обсъждате тези идеи с хората, които са ви близки, и да откривате начините, по които в миналото може да сте били манипулирани от фалшивата светлина. Това не е нещо, от което човек трябва да се срамува – съществата на фалшивата светлина са удивително умели лъжци и манипулатори.

Повечето от вас, които четете това, вече сте избрали да бъдете Божествени Агенти и да се инкарнирате с цел да разрушите демиургичната система на контрол. Вие вече сте направили своя избор и сега трябва да изпълните своите индивидуални мисии. За да осъществите това, от изключително важно значение е да прекъснете връзките с "духовната" лъже-архия на фалшивата светлина, да си дадете време да възстановите енергията и силата си, ако е нужно, и да помолите своя Божествен Вътрешен Аз да ви разкрие кое е онова, което конкретно вие трябва да направите.

Останете силни в истинната светлина на своя Божествен Вътрешен Аз и на Безкрайния Източник.

С много любов,

Камерън Дей

Превод: Мария Казакова

ЗАКОН ЗА ВИБРАЦИЯТА И ПРИВЛИЧАНЕТО

2018-07-21T10:34:00.001-07:00

Всичко във Вселената се движи и вибрира. Нищо не е в покой. Живеем в океан от движение.

Принципите на вибрация във физическия свят се отнасят и до нашите мисли, чувства и желания в етерния свят. Всеки звук, предмет, дори и мисълта, имат своя вибрационна честота, уникална сама по себе си.

Разликата между многообразното проявление на Творението е в различната скорост и форма на вибрацията. От Цялото, което е чистия Дух, до най-грубата форма на материята, всичко трепти. Колкото по-силна е вибрацията, толкова по-високо е нейното място в скалата.

Вибрацията на Духа е с такава огромна сила и честота, че на практика Той е в покой – точно както едно бързо въртящо се колело изглежда неподвижно. На другия край на скалата са грубите форми на материята, чиито вибрации са толкова бавни, че изглеждат неподвижни. Между тези два полюса са разположени милиони вибрации с различна честота. От частицата и електрона, атома и молекулата, до световете и Вселените – всичко вибрира.

Нашите мисли + Нашите чувства = Нашата енергия

Енергията, която излъчваме, привлича подобна енергия. Когато променим своята енергия, всичко около нас започва да се променя.

Ключът към това да привлечеш нещо, което желаеш в живота си, е да постигнеш вибрационна хармония с него. Най-лесният начин за това е да си представиш, че го имаш, да се вживееш, сякаш то вече е част от твоето преживяване и да влееш мислите си в удоволствието от него ... Да намериш чувството и да го задържиш. Така ще излъчваш вибрации и ще започнеш да привличаш хора, обстоятелства и предмети с подобна вибрация.

Ти привличаш към себе си есенцията на онова, което преобладава в мислите ти. Ако нещата, които не искаш, преобладават в мислите ти, житейското ти преживяване отразява тях. Ако мислиш за липсата на онова, което желаеш, то емоциите ти ще са песимизъм, притеснение, обезсърчаване ...

Ако нещата, които искаш, преобладават в мислите ти, житейското ти преживяване ги отразява. Когато мислите ти вибрационно съвпадат с твоето желание, се чувстваш добре – гамата на емоциите ти се състои от задоволство, очакване, радост.

Щом започнеш да осъзнаваш емоциите си, винаги ще знаеш дали допускаш енергията в своя съзидателен процес и никога вече няма да се лъжеш относно причината нещата да се случват така, както се случват.

Или ти управляваш реалността, или реалността управлява теб.

Получаваш това, за което мислиш, независимо дали го искаш.

Разбирането на вибрационната ти природа ти дава възможност съзнателно да създаваш и управляваш собствената си реалност.

Ти си Съзнание.

Ти си Енергия.

Ти си Вибрация.

Ти си Творец.

Ти си този, който притегля и оползотворява Енергията.

Ти си творчески гений, който се изразява тук, в тази времево-пространствена реалност.

Приемай себе си като вибрационно Същество, защото живееш във вибрационна Вселена.

Автор...

ЗЕМЯТА – ЩАСТЛИВА ОТНОВО - ЗАБРАВЕТЕ СТРАХА, БЪДЕТЕ ПОЗИТИВНИ

2018-07-08T01:52:00.000-07:00

Милиони хора в настоящия момент се борят за спасението на Земята и за осъзнаването на човешката общност. Те работят с положителната мисъл, с медитация и с визуализацията, излъчват мощни групови положителни мисли. Използват всички обстоятелства и възможности да разясняват колко са важни позитивното мислене и преодоляването на егоизма.

Човек трябва да започне първо от себе си. Когато съзнателно работи над своите мисли, чувства и постъпки, той вече влиза в потока на една по-висша вибрация. Така се приобщава към онези хора, които ще оцелеят и ще станат ядро на Новата Земя.

Земните хора не са сами. На Земята са много висши същества – една част са в плът, други – в енергийна форма. От Духовния свят светлите сили са насочили помощта си към Земята. Ако човекът пожелае тази помощ, той обезателно ще я получи.

В битката за Земята тъмната ложа е включила всички свои възможности. Тя се нуждае от енергиите на страха и безпокойството, които излъчват почти всички земни хора.

Крайно време е да осъзнаете, че страхът носи гибелта на Планетата и на човешкия вид. Ако хората съзнателно се изпълват със Светлина, с добри чувства и с добри мисли, тъмните сили са безпомощни. Те остават без храна. Няма по-мощна защита от добрите мисли и добрите чувства. От вас е било скривано това знание; съзнателно са ви били внушавани страхове. Особено периодите на материализъм, когато не е допускана дори мисъл за отвъден свят и безсмъртие, както и за съществуването на духовни сфери и духовни същества, са породили в човеците алчност и егоизъм – те са се стремили да изживеят „единствения“ си живот колкото може по-богато и да имат власт в обществото.

Сега една част от хората на Земята променят схващанията си. След като са преживели целия си живот с материалистичен възглед, този процес е труден и бавен.

Тайните знания вече са на разположение на съвременните хора и те проумяват, че са тънали в невежество.

Последното десетилетие е белязано с отварянето на човешките възможности, както и с активното издаване на езотерична литература.

Много хора, те стават все повече, осъществиха телепатична връзка с други светове. Това донесе много радост, но и много съмнения. Разбира се, донесе и много злоупотреби със знанието и с отворените възможности.

Но това е закономерен процес и той постепенно ще бъде преодолян. Хората ще се научат да познават истинските качества и да ги отсяват от шарлатанските изяви. Разбира се, че това е част от битката на „тъмните фланелки“. Те искат да внушат на хората, че тези човешки възможности не съществуват и са плод на измама от страна на ловките хитреци.

Псевдолечителите, завладени от грандомания, също внесоха много смут и накараха доста хора да се съмняват и да се отдръпнат от алтернативната медицина. Но това е част от играта. Хората трябва да се научат да усещат истинското от заблудата.

Много са случаите, в които правителствата са скрили истината за договорите си с извънземни цивилизации. Те са предали интересите на земното човечество, за да получат технологии, с които да имат надмощие. Но и едните, и другите от противопоставените страни са получили технологии и силите им винаги са били почти изравнени. Периодът на „студената война“ беше изпълнен със ситуации, в които можеше да бъде взривена Земята.

Висшите цивилизации не позволиха това да стане. Понеже на Земята основен действащ принцип е свободната воля, беше възможно „тъмните фланелки“ да дадат по-висши технологии за производство на оръжия. Така те държаха Земята под контрол и всяваха голям страх у земните хора, поради опасността от ядрена или бактериологична война.

Правителствата, които сключиха такива договори с извънземни, ще бъдат отговорни за своите действия чрез закона на кармата.

Сега, когато започва разбиването на системата на страха и все повече хора осъзнават себе си като Същества на Светлината, не може така тотално да бъде владян човешкият вид. Този процес ескалира и не може да бъде спрян. Земята и нейните хора ще се освободят напълно от лошите влияния и ще възвърнат изконните си възможности.

Мислете, че сте Божествени. Мислете, че сте изтъкани от Светлина и страхът отстъпва място на вдъхновението и възхищението. Когато се изпълните с вдъхновение, вашите заложби ще се отворят. Те са огромни. Бъдете уверени в това. Ще почувствате, че всекидневието и битът не ви потискат толкова много. Ще усетите, че все по-често се интересувате от духовната същност на вашия живот, а не от материята. До вас ще достига все нова и нова информация, която ще ви вдъхновява и ще ви зарежда с добро настроение и ентусиазъм. Вие сте от Семейството на Светлината и се завръщате в него, както блудният син се завърна при своя баща.

Стремете се съзнателно към този процес, за да се освободите по-бързо от всички психически отрови и заблуди. Когато просветлите психиката си, телата ви ще са в състояние да изразят своите истински качества. Това вече зависи само от вас самите. По-рано не подозирахте за възможностите, които са закодирани във вашия вид. Сега знаете, че сте същества със свободна воля и сте създадени от Светлина. Вие сте в състояние да контактувате телепатично, да виждате в непрозрачна материя, да чувате музиката на Сферите, да излизате от физическото си тяло, да отивате надалеч в Космоса и да обикаляте Земята. Вие сте в състояние да виждате миналото и бъдещето. Можете с мисълта си да извиквате необходимите ви обстоятелства (стига те да не вредят някому). Можете да се занимавате с каквото пожелаете изкуство, да ползвате езиците, които сте говорили през различни прераждания. Вие сте създадени като богове.

Във „Вестителите на зората“ обяснихме как са били затворени вашите спирали на ДНК и как сте били лишени от достоверна информация.

Когато възстановите дванадесетте спирали на ДНК отново, ще възвърнете възможностите си.

Бентът е отприщен и процесът вече е необратим. Семейството на Светлината се завръща на Земята и тя се обновява.

Това е изключително необходимо и за целия Светъл космически свят.

Човешките същества от Семейството на Светлината вече трябва да изиграят ролята си по най-добрия начин и докрай, за да може Земята заедно с хората си да направи еволюционен скок.

Има такива моменти в космическия живот, когато е необходим еволюционен скок, след като е била осъществявана дълга и бавна постъпателна еволюция. Земята и нейните хора са пред този скок и той ще се състои за онези, които се отворят за Светлината. С ролята, която сега им е отредена, хората от Семейството на Светлината са се нагърбили още когато са планирали това превъплъщение. Но тази информация е скътана така дълбоко, че не могат да си спомнят. Вече е започнал процесът на отваряне на собствената информация, която е най-вярната.

Когато внезапно ви идват мисли, които нямат връзка с всекидневието, знайте, че те са от вашия таен сейф и им вярвайте. Ако им вярвате, те ще продължат да идват – една мисъл ще дърпа другата и така ще разплетете сегашната причина, поради която сте на Земята, ще разберете какво трябва да правите и как да разпознаете истинското от лъжливото.

Четете езотеричните издания с едно наум. Разпознавайте вярното от невярното. Ако сте си поставили такава задача, скоро ще забележите, че имате усещането кое е вярно и кое – не. Изключете логическото мислене. Усетът е много по-верен от ума и петте сетива. Ролята на петте сетива е да ви ориентират в земните условия, но не и да решавате чрез тях задачи от по-висш порядък.

Скъпоценна информация е на разположение. Просто пожелайте да я получите. Радостта от истинското знание е велика. Доставете си тази радост. Ще се почувствате достойни и свободни същества.

Дойде времето, когато вие ще се изявите много ярко – ще имате прозрения, които ще съобщавате на хората около вас. Ще можете да отдавате космическа енергия на болните (а болни днес са всички хора на Земята). Ще знаете как да действате правилно, за да се предотвратят колкото се може тежките последствия от смяната на вибрацията – доверете се на интуицията си. Във всеки момент следете какви мисли и чувства нахлуват у вас. Енергиите влизат във вашата ДНК и я възстановяват. Ще имате и разни физически усещания, от които не трябва да се плашите. Те играят лечителска и отваряща роля. Само се вслушвайте в това, което става с вашето тяло, и го обичайте. Насърчавайте го да отваря възможностите си. Знайте, че за Божествените енергии няма невъзможни неща. Те са в състояние да поправят всичко, когато дойде необходимият момент. Този момент вече е дошъл.

Багрина Кларк

ЗЕМЯТА – ЩАСТЛИВА ОТНОВО - СВЕТЛИНА ОТНОВО

2018-07-06T03:07:00.000-07:00

Сторете път на Светлината. Тя е основният материал, чрез който се постига еволюцията. Съществуването на даден вид зависи от количеството Светлина. Тя дава началния тласък и записва в себе си идеята на Създателя каква форма на живот да се развие. Тогава Светлината започва да „тъче“, като преплита по разни начини своите енергии.

Човешките същества на Земята не могат да съществуват без Светлината. Тя, освен че е градивен материал, е и поддържащата енергия за съществуването на земния живот като цяло – от скалите до човека.

Мозъкът на човека е така устроен, че през него минава светлина. Мисълта е възможна само защото през мозъка минава светлина. Ако човек дълго време бъде лишен от нея, макар да поема храна и вода, той умира. Първо се разболява тежко, защото жизнените процеси се забавят и текат неправилно.

Свикнете да мислите за Светлината като за живо същество. Тя е велико същество. Разговаряйте с нея, радвайте се. Когато имате здравословни проблеми, разкажете и ги и поискайте помощ. Контактът със Светлината не означава дълго излагане на тялото на слънце. Това е вредно. Контактът със Светлината означава да я пуснете за разговор в мисълта си. Разбира се, че трябва да прекарвате част от времето си задължително навън, но Светлината съществува във вашия живот във всеки миг от деня и тя е разумна, творяща субстанция, която знае какво става във вашия мозък и във вашето тяло.

Една от причините често да бъдете тъжни или отчаяни е, че не сте в съзнателен контакт със Светлината. Когато сте в лошо настроение, потърсете Слънцето с очи, постойте навън и мислете за Светлината като за разумно, могъщо същество, което ви обгръща и ви помага. Зимният сезон е винаги повече изпълнен с болести и несполуки поради намалената светлина.

Светлината в отделните области и на различните височини има специфична характеристика, защото си взаимодейства с различни елементи от Природата – вода, скали, растения и животни, както и с определени човешки общности.

Това е един непрекъснат взаимопроникващ процес. Наблюдавайте Светлината при морето и във високите планини. Ще видите колко е различна. Наблюдавайте я в силно залесени области и в обезлесените.

Когато неразумно се намесвате в хармонията на Природата и я нарушавате, вие изменяте характера на Светлината. Това влияе зле на цялата Планета, с всичко живо на нея.

Сложете две стъклени чаши с вода – едната на силно осветено от слънцето място, а другата – на тъмно. След петнадесет минути пробвайте вкуса на водата. Ще установите разлика. Водата, която е била на светло, е заредена с много енергия и с възвишена мисъл. Няма грешка – с възвишена мисъл. Чрез тази вода можете да получите информация, която ви е необходима.

Светът на Светлината е от много висока йерархия. Той е Божествен свят, свят с неизмерими възможности.

Мислете често за Светлината, за да се свържете с нея. Животът ви ще стане по-добър, мисълта – по-ясна, тялото – по-красиво и по-здраво.

Божествените идеи са втъкани в Светлината. Те идват при хората чрез Светлината.

Като знаете това, разговаряйте с нея – това е равно на разговор с Бога.

Милиони видове същества са преминали през Земята. Те винаги са били свързани със Светлината и са реализирали еволюцията си с нейното участие.

Представяйте си, че сте в светлина. Тя ви залива и обгръща. Нека това ви стане навик за всеки ден. Направете го ритуал, без който не можете – и ако само един ден го пропуснете, ще ви се струва, че сте загубили голямо богатство. За този ритуал не са необходими специални условия. Може да го правите навсякъде и по всяко време. Ако сте в спокойна обстановка, резултатът ще е по-добър.

Незрящите хора чувстват светлината и затова могат да съществуват и да мислят нормално.

Светлината е всепроникваща. Благодарение на нея вие виждате всичко около себе си. Светът без Светлината е невъзможен. Осъзнайте това и приемете Светлината като Божество. Тя е Божество! Тя ви твори и ви поддържа живи, дава ви възможност да се развивате и да се радвате на света.

Само за миг си представете, че Светлината напусне вашия свят. Обикновено човек оценява нещата, когато ги загуби. Това е голяма грешка. Има смисъл да цените нещата, когато те са.

Затова обичайте Светлината, използвайте я. Обяснявайте и се в любов. Разказвайте є за своите проблеми и преживявания, вместо да натоварвате с това вашите близки и приятели.

Светлината има много по-големи възможности да ви помогне – нали помните, тя е Божество. Тя ще трансформира вашите чувства и болки и ще ви даде верни идеи за разрешение на проблемите ви.

Звучи невероятно, но е вярно! Остава да опитате!

Багрина Кларк

СВОБОДАТА - ТЯ Е В БЕЗСМЪРТИЕТО - ТИ СИ ОТКРИВАТЕЛЯТ НА ПЪТЯ

2018-07-04T10:09:00.000-07:00

Пътуването из Мирозданието е задача на Душите. Те трябва сами да открият своя личен път през вселените. Чрез пътя, който избират да изминат, Душите постигат опознаването на Битието на Създателя. Те са Негово творение, но за да Го познаят, трябва да напуснат Първоизвора и да изучат Божието Битие посредством енергиите и ритъма на безбройните светове. Чрез пътуването си те откриват нови измерения от Същността на Твореца.

Душите са израз на Светлината и Любовта на Създателя. При своето преминаване през световете те носят енергиите на първичната Светлина и първичната Любов. Във високите измерения с лекота изразяват Същността на Създателя, но при слизането им в по-ниските честоти този процес се затруднява. Всяка Душа има право на избор до къде да слезе в ниските светове. Нейно право е да остане само във високите селения. Ако направи този избор, има възможност да опознае малка част от Същността на Създателя си. След дълъг престой във високите обиталища Душата може да промени плана си и да продължи пътуването си към по-ниските измерения.

Когато избере да опознае в пълнота Мирозданието и да почерпи знание от цялостното Битие на Твореца, завърналата се в Първоизвора Душа, става висш Сътворител, с възможност да създава нови вселени – т.е. да разширява Творението. По тази причина пребиваването във всички съществуващи светове е цел на голяма част от Душите.

Тези, които в момента са в плътната материя в човешки тела, са приели след еони да бъдат Сътворители на нови светове. Придобитите опитности в дългото им пътуване в Битието на Твореца са свещен дар за Него.

Вие, настоящите земни хора, сте носители на такива Души. Те са избрали програми в плътната материя и в човешки тела, за да внесат Светлина и Любов във вашия свят, като повишат неговата вибрация. Сега безброй Души са в ниските зони, за да ги изведат от тъмнината и да одухотворят материята. Целта е никога повече в Творението да не съществуват тъмни светове, жестокост и насилие.

Осветляването на множеството заблуди и премахването им от човешкото съзнание е сложен, но изключително важен процес. Глобалното съзнание е сбор от всички човешки съзнания. Мислите, чувствата и разбиранията за смисъла и същността на Битието, които преобладават в този момент, определят развитието на вашия свят – той може бързо да се развива или да стагнира. Това зависи от всеки човек. Вие вкупом сте творците на глобалното съзнание и променяте или не променяте своя свят. В каква посока се движи глобалното съзнание зависи от всеки човек.

Винаги сме ви казвали, че сте отговорни за мислите, чувствата и действията си. Поведението ви като човешки личности подпомага или затруднява Душата в развитието по пътя. В човешките светове вие сте инструментът на Душата. Прераждането е било включено за поправяне на погрешните разбирания и действия. В Мирозданието не съществува закон за наказание или насилие над Душите. Да се включи причинно-следственият закон се е наложило след появата на човешките общности в ниските измерения. Причините за тъй нареченото „зло“ са единствено в човешката природа, а не в Душите, които са в човешки тела. Когато цялото Творение бъде освободено от светове, в които за Душите са необходими човешки тела, лошото ще изчезне окончателно. Вие сте, които творите живота – той е такъв, какъвто го сътворите. Всеки човек трябва да стигне до това разбиране и да внесе положителна промяна в живота си. Добрите пътища са много. Ще ги откриете чрез собственото си търсене. Не очаквайте промяната да дойде отвън. Не очаквайте някой Велик Учител да ви промени отвътре – Той може да ви даде насоките, но не може да извърши промяната вместо вас.

Същността на Божието Битие се съдържа в Душите ви. Знанието за смисъла на съществуването – също. Няма по-важно от това, да търсите пътя към себе си, към истинската си същност. Това е смисълът на земния живот. Носители сте на Божественото, но не вярвате в това и не Го търсите в себе си, а навън. Това е основен проблем на човечеството, откакто то съществува в ниските зони на Творението. Сегашните времена са свещени и ви предстои да отключите собствената си същност. Това ще се случи на повечето от вас. Процесът е постъпателен – не става чрез чудеса. Откакто във вашия свят директно навлезе енергията от Първоизвора,

се наблюдава желание у много хора да опознаят същността си. Поставете си за цел да намирате време за оставане в самота и тишина, за да се съсредоточавате в себе си. Нека светът навън си шуми – вие опознавайте собствения си свят. Той е много по-смислен, богат, интересен и красив от външния.

В човека има четири неща, които според мен са неизменни и които всъщност съставляват човека. Те са: човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Те са постоянни неща, с които човек и на Земята, и на Небето, в онзи свят като съществува и като не съществува – все с него вървят заедно. Това е човекът. Това са Божествени качества, които отличават човека… Когато говоря за духа, аз разбирам творчеството; когато говоря за душата, разбирам простора; когато говоря за ума, разбирам светлината; а когато говоря за сърцето, разбирам всички ония блага, които човек може да изпита. Човек има право да се стреми към тях, но трябва да бъде много внимателен.

Всеки сам трябва да открие вътрешния път. Основен ключ е Безусловната Любов. Тя твори спокойствие, радост и необходимост от служене.

В Любовта всичко е красиво. В нея няма никакви противоречия. Един ден, когато хората се развият, те ще обуздаят всички инстинкти, които съществуват в разните животни, и ще разберат в какво стои Любовта. Любов е, когато помагаш; щом не помагаш, това не е Любов. Съществата горе мислят как да избавят човешката душа – това е Любов. А човешките души ценят тази Любов на Съществата – това е Обич.

Ще получите всичко, което ви е необходимо, и всичко, което желаете, когато отключите собствената си Божествена същност. Вашият вътрешен Бог е, който ще осъществи правилните ви желания. Това няма да е онзи далечен Бог, в който вярвате и когото молите да ви осигури добър живот. Първо, стигнете до вярното разбиране кой живот е добър – тогава ще ви стане много по-лесно. Безсмислените ви желания и стремежи ще отпаднат. Пътят навътре ще ви отведе до истинското удовлетворение. Всеки ден внасяйте по малко Светлина навътре в себе си, за да стъпите на Добрия Път!

Успех!

Багрина Кларк

ЧОВЕКЪТ БОЖЕСТВЕН ОТНОВО - ПО АЛЕЯТА НА СПОМЕНИТЕ

2018-07-03T01:18:00.002-07:00

Това заглавие звучи романтично. Какво си представяте? Вероятно красива алея в някой парк, оградена от зелени дървета, които образуват свод. А синьото на небето се прокрадва през листата и цветята искрят в разноцветни светлини и вие се разхождате там с любим човек.

Житейската алея на спомените е много по-красива, много по-разнообразна и с много повече цветове. Всичко се преплита и наслагва и образува сложни съчетания от образи и събития.

Ще кажете, че тази алея не е романтична, но няма да сте прави Тя е много по-романтична от една земна алея на спомените от един живот.

В житейската алея на спомените са преплетени лица и събития от много епохи, от много вселени, от много цивилизации

Ако сумирате светлината, която е преминала през вас, ако насложите багрите, ако възкресите чувствата, ще минете по една невероятна алея на спомените. Тази алея е много дълга, бихме казали безкрайна - от праизвора до незнайно къде, защото тя с всеки живот се удължава и няма никога да свърши.

Може би вече няма да се върнете на Земята, може би ще напуснете завинаги материалните вселени - все едно алеята на спомените няма да свърши. И ще откривате нови и нови светове, нови преживявания и възможности и те ще продължават алеята на спомените ви.

По някой път ще ви се приисква да се обърнете с лице към изминалата част от вашата алея на спомените. Ще приседнете на едно красиво местенце и ще се опитате да си спомните различни участъци от алеята.

Ще искате да си спомните най-хубавите места, най-радостните, най-цветните, най-светлите. Има ги и не бива да забравяте за тях, защото те са като свежа утринна глътка въздух, вдъхновяващи като росата по розовите пъпки, отморяващи като зелена морава. Жалко, ако не помните тези места от житейската си алея на спомените.

Да, има и километри, които сте преминали в задъхан бяг, подгонени от страх и отчаяние. Има места, на които сте стояли сякаш столетия в самота и не сте имали сили да направите нито една крачка по-нататък.

Това са безцветните участъци от вашата алея - сиво, кафяво и черно е било там и дори не сте знаели, че съществуват Светлината и Любовта.

Струвало ви се е, че стоите там през цялата вечност, а всъщност това са били няколко мига на тъга и огорчение, няколко мига без Светлина и Любов. Но погледнете към следващия спомен -там отново ви облива Светлината, сърцето ви пърха от радост, а погледът ви се изпълва с трепкаща дъга.

Така е. По вашата житейска алея на спомените се сменят нощта и денят, редуват се изгреви и залези, идва и си отива Любовта.

Но всичко има своя смисъл - отключването на Божественото.

След много, много, много път, след безброй преживелици (добри и лоши) ще установите, че вашата алея не е прав път. Тя прави кръг и ви отвежда към началото - там, откъдето тя е започнала. Но връщането към началото не е краят на алеята. Тя продължава да ви води по спиралата на Знанието и Мъдростта.

След като тръгнахте от Надеждата, след като придобихте Вярата и отключихте Любовта, се изпълнихте със Знание и Мъдрост. Но и Мъдростта не е краят - следва Истината. А след Истината идва Свободата.

Но в плана на Твореца не съществува кран - какво следва, ще научите, когато стигнете до Свободата.

Всичко дотук ви звучи като литература, като художествено есе, изпълнено с красиви сравнения. Прочитате го и обръщате страницата. Захващате друго четиво. Това е животът- четиво; четиво с безброй нюанси - понякога топли и радостни, а друг път - студени и сиви. Сърцето е нюансирано от първите, умът - от вторите. От сърцето ви избликват протуберансите на Любовта, а умът иска да ви направи безцветни войници. И все се мятате между Любовта и безразличието, между безгрижието и стройния ред, и се питате кое е вярното, какво иска Бог от вас.

Умът ви казва: „Не се доверявай на сърцето! То те мами!" Сърцето ви казва: ..Не допускай умът да те окове във вериги и да те направи сив войник!"

Душата ви е пълна със смут и се моли: ..Господи, не ми позволявай да сбъркам. Хвани ме за ръка и ме изведи от житейския лабиринт!"

Тогава Творецът поставя в скута ти една огромна книга, отваря я на предпоследната страница и ти прочиташ: .,Всичко в живота е суета, но чрез живота ти ставаш Бог отново!"

"Ставам Бог отново!" ликува сърцето.

„Бог отново?! Значи съм бил Бог?" - разсъждава умът, изпълнен със съмнения.

Да, в твоята алея на спомените има много такива моменти. Много често си се лутал между доверчивостта и съмнението и си изпадал в яростни противоречия, бил си фанатично религиозен и убеден атеист. След което, за кой ли път, си си казал: „Истината е някъде по средата." После си заключил: ..Проблемът е, че не знам къде е средата!"

Продължил си по алеята напред, оставяйки огромната питанка зад гърба си. Но тя не е останала завинаги там. Някъде насред алеята отново е застанала пред теб и ти пак си поискал да забравиш за нея.

Тогава се е намесила Душата ти и кротко ти е казала: „Без верните отговори не се става Бог отново!" На това място в твоята алея на спомените се е настанило отчаянието. Тогава си си казал: ..Един път се живее. Я да се порадвам на живота!" И три дена си ял, пил и си се веселил, докато си се изтощил и си усетил празнота.

Тогава пред теб отново е застанала необходимостта да прозреш Истината и пак си се питал: „Бог ли съм наистина, или така ми се иска!"

И си чул глас от Небитието: „Беше Бог и пак ще станеш Бог!"

Но твоята алея на спомените не свършва тук. Тя оттук започва.

На добър час. Божествен страннико!

Багрина Кларк

Светът след квантовия преход

2018-06-18T09:03:00.000-07:00

Все още помним очакванията за 2012 година – страх, неизвестност, очаквания за катаклизми, които ни плашеха… Прехода се състоя, но не там, където го очаквахме … През януари 2013 година ни бе казано за експеримент, който продължил 10 години, започвайки от 2003 г. Атомните учени, които работили с атома на водорода (той и – протон), зафиксирали отначало неговото пулсиране – той ту се смалявал, ту отново възстановявал обичайните си размери. Учените сметнали това за грешка, под външно влияние, но в края на краищата протона приел нова стойност. Било извършено откритие. Оказало се, че частицата на протона се е смалила с 4%. Променило се всичко - скоростта, посоката на въртене, диаметъра му. На пръв поглед ще си помислиш - протона се е променил, глупости! Но, след себе си той „повлякъл” цялата органика, защото тя основно се състои от водород. Променила се плътността на материята.

След протона се променили и останалите частици, и това което се смятало за неизменна ядрена физика, придобило съвсем друг вид – чужд. Все едно сме станали извънземни и сме попаднали на друга планета. Законите, които действали до 2013 г. изведнъж престанали да работят, защото плътността на материята станала друга.

Тази огромна работа, извършена от много лаборатории в научния свят, заставила учените от целия свят да се сплотят, забравяйки разприте по между си. Около 10 института по ядрена физика се препроверявали един друг, но винаги стигали до новата величина на атома на водорода.

Ако се съди по законите на триизмерният свят това не е възможно, но въпреки това физиката започнала да разкрива измеренията си. Многомерността на нашето пространство се потвърждава и от разчетите на астрофизиците. Ние вече живеем в друго измерение!

Квантовият преход се състоя – частица от едно енергийно ниво премина на друго енергийно ниво, при което се държи като неутронна звезда – от голяма, стана по-малка. Считайте, че ние вече живеем на друга планета, затова всички закони започват да работят по друг начин. Учените се сблъскват с това на всяка крачка. Нашите закони – са свят от миналото!

Времето от януари до март 2013 г. е богато на радикални научни открития в астрономията и астрофизиката, които се посипаха като от рога на изобилието.

На орбита около земята лети немският телескоп Шпицер, който е по-точен от знаменития Хабъл на няколко порядъка. Той открил ултрачервени Галактики, които са 60 пъти по-ярки от обикновените (на нас ни е известно за инфрачервени, а тук изведнъж се появява ултрачервени – това е нов термин във физиката, виждащ още по-дълбоко в материята). Това откритие било извършено съвсем спонтанно. Съдете сами. През декември 2012 г. тези Галактики не са се виждали, а през януари 2013 г. са се появили за един ден. Така не става! Или ги има, или ги няма…, значи се е случило нещо за един ден, което е заставило света да се промени?

Обикновената електромагнитна скала, представена в учебниците по физика и в справочниците, се е увеличила с три октави в инфрачервения диапазон и с три октави в ултравиолетовия. Вече имаме шест октави повече. Пред нас се откри материя, която я нямаше до 2013 г. По някакви причини тя е била непроявена, а сега се е проявила и физическите прибори могат да я фиксират.

Ето и още едно откритие. До 2013 г. Учените знаеха, а нас с вас ни плашеха, че нашата Слънчева система са движи към Черна дупка. Учените от Новосибирск казваха, че отиваме към област със съвършено непознати енергии, които преди ги е нямало и не е ясно какво ще се случи с нас по-нататък. А сега, черната дупка вече я няма! А това е астрофизически обект, който изчезна. В центъра на нашата Галактика Черната дупка вече я няма. Учените силно се изплашили и засекретили това откритие. В интернета то изчезна два месеца след като беше публикувано. Имаше такъв сайт „Мембрана”, на който учените публикуваха откритията си – това електронно списание вече го няма. Заедно с Черната дупка, то прекрати съществуването си.

Какво се случи? Оказва се, че Черната дупка е врата, през която ние с вас вече сме преминали и тази врата вече се е затворила зад нас.

Но на мястото на Черната дупка се появил друг обект – Магнитар (това също е научно откритие на 2014 г.). Пулсираща звезда, но не Пулсар. Тази Звезда Магнитар, разпръсква във всички посоки течно магнитно поле, което е някаква субстанция нямаща име засега, но не е плазма. Тя е разумна и се състои от гранули. Тези гранули биват малки – колкото елементарни частици и големи – с размерите на Земята.

Първоначално този Магнитар са го чули през март 2014 г. в радио диапазона и започнали да го наблюдават, а през май вече го видели. По космически мерки това е колосално време. Обикновено или го чуват, или го виждат. Т.е. мозъкът е бил готов да възприеме тази информация.

Така, ние с вас се оказахме на първите етажи на Тънкия план - фактически на „другия свят”, с което и ви поздравяваме.

Честотите вече са други и органиката е друга. Това по никакъв начин не трябва да ви плаши, защото едновременно с това нашите тела се преобразуват по свой начин. А ето че в един момент Магнитарът започнал да свети в син цвят (до май 2014 г. той не е светил).

Още през 2005 г. неврофизиолозите открили в Хипокампа на мозъка участък, който се нарича Синьо петно. То отдавна е известно на учените, но те не му обръщали внимание… Сам по себе си човешкият мозък е „черна кутия”.

През лятото на 2014 г. Синьото петно в мозъка също започнало да свети у всички хора. Гипокампа се проектира върху точката на живота и отговаря за живота на човека в Тънък план и по-нагоре. Ако присвием очи, понякога можем да видим този син цвят как свети, като сребърен ореол над главата. Това е ново органично тяло и то пулсира съзвучно с Магнитара. Те двете са свързани в единна система и имат общ базов ритъм – валс.

Базовият ритъм на Вселената също е валс, но в различно изпълнение – в различни октави. Октавата, на която изпълнява валс Синьото петно и Магнитара в центъра на нашата Галактика, работи по нова скала, която включва три нови октави.

Получава се, че енергийния спектър на новия водород е изцяло различен от спектъра на стария водород. Той е в ултрачервения цвят и е по дълбочинен от инфрачервения цвят. Именно този диапазон е станал водещ. Ние живеем и не знаем, че възприемаме съвършено други енергийни спектри. Но, всичко това се издига към съзнанието на хората.

Настъпи времето за което ни говореха: „ще живеене в Тънкия свят, а там всичко се управлява от мисълта – каквото поискаш, това става…”. Но, засега ние не сме дошли до такава концентрация на мисълта и до осъзнаване на самите себе си.

В тази връзка започнаха да се проявяват различни феномени….

Първият базов феномен е светенето на ореола, което до прехода беше златисто (като ореолите на светците от иконите…) и такова са го виждали само Майсторите, защото магнитното поле около Земята беше много твърдо, и задържаше генетичната ни структура. А сега, това поле фактически вече не е твърдо. Стана съвсем друго. По-меко и нежно, като в същото време е много здраво. Примерно такава е структурата на новото магнитно поле.

Вие сте чували за термина Акаши. Това е златната структура наречена Протей. Блаватска също го споменава. Този Протей се въплътил в нашата нова нервна система и сега тя е наситена с него.

Ние вече имаме друга нервна система, не виждаме само в трето измерение – имаме други очи.

През последните хиляди години до Прехода (не по-малко от 26 000 години), имаме в очите си така нареченото „сляпо петно”. Това е зрителният нерв, който влиза дълбоко в черепа и е закрепен за него с тъкан от белтък, като с тапа. Това „сляпо петно” закриваше три-четвърти от сферичното ни зрение. Ние не го виждахме, тъй като мозъка изравнява всички нюанси и се създава илюзия, че виждаме всичко. Въпреки това, „тъмното петно” ни е позволявало да живеем в ограниченото и твърдо триизмерно пространство. Това е било едно от условията на експеримента. Трябвало е да изучим плътният план и ние сме го направили.

Ние вече преминахме на „другия свят”. Нашият експеримент завърши благополучно и това Сляпо петно започна да се разтваря и да изчезва в очите. И така, сега пред нас се разкрива възможността да виждаме многомерността. Това е откритие от планетарен мащаб и са го забелязали учени от всички страни.

Тимусът също се е променил. Сам по себе си той е много сакрален. Споменават го и Блаватская и Рьорихови. Сега в Тимуса живее същия този Протей. Той се помещава в него и от там се пръска по всички наши нервни канали. Слънчевите и лунните меридиани също се активират от това място, но вече и те са станали други.

Начинът на контрол на имунитета от страна на Протея се промени. Ако преди контрола е бил формален, то сега Протея следи всяка човешка мисъл и вече стана важно да умеем да мислим!

Да мислим, преди да помислим. Започва да се сбъдва всичко тук и сега, веднага и главното е, че е ясно защо…

Следващото, което се променя в организма е Амигдалата (amygdala). Тя също се намира в областта на Хипокампа и се превключва на осъзнато възприятие. До Прехода тя беше „дом на страха” и я управляваше лимбическата нервна система. А лимбическата система е – „бий” или „бягай, както при животните.

Сега Амигдалата се пренаписва на клетъчно ниво. Вместо „бий” или „бягай”, започва да се проявява осъзнато възприемане на текущия момент. Разумно възприемане. Не да стоиш и да се страхуваш, а да мислиш – какво да правя? Няма нужда да се учим как да направим това. Нашата нова органика го прави вместо нас.

Вие знаете, че съществува космически хумор – Вселената понякога се шегува за добро. Всички нови промени са космически хумор или Божествен подарък.

Вие не медитирате, не ядете само вегетарианска храна, живеете както сте живели, а органиката ви се променя сама.Т.е., вашето Висше Аз е дало разрешение за промяна на дадената ситуация. Дало е разрешение да бъде променено текущото ви съзнание. Няма нужда вие да знаете как става. Това е Божествен подарък. До сега ние отговаряхме за постъпките си, а сега ще се учим да отговаряме за мислите си!

В главният мозък се разтварят старите пакети със записи на невроните. Как става това в действителност?

Старите пакети неврони – това са всички материализирани навици, които са влезли в кръвта и плътта ни на нивото на автопилот. Всичко което правим механично. Всичко, което сме свикнали да правим от детството си и го правим несъзнателно. Но тези действия вече са материализирани и често ги извършваме без да забележим как.

Сега настъпва псевдо загуба на памет. Тя настъпва тогава, когато човек не изпитва никакво външно въздействие. Например, седите на пейката или вкъщи спокоен и изведнъж – нищо не помните… Това продължава миг – 3-5 секунди и отново се връщате към редовния си живот. Но при това, във вас се изключват някакви стари пакети, стари знания. Те вече не ви трябват, а са голям енергиен баласт.

Псевдо забравянето освобождава място за новото. В нужният момент освободеното място се запълва от нещо ново – вие просто започвате да знаете нещо ново. Идва Яснознанието.

До Прехода това го нямаше. Ние трябваше да преминем през някоя школа за да придобием опит, да натрупаме знания, а сега получаваме този опит от само себе си – като подарък!

До определен момент вие не знаете какви нови знания още притежавате, но при наличието на определена ситуация започвате да се ползвате от опита, който сте получили наготово. Икономисва се време, сили и още много неща… И вие започвате да виждате ситуацията не от една страна, а веднага от няколко страни. И я виждате не с цел да я осъждате, а просто като информация.

За себе си знайте, че когато при вас настъпи псевдо забравяне или нещо от рода на склероза, го приемете абсолютно спокойно и знайте, че това не е болест, а Планетарен Преход.

И това е само първият етап.

Ивичесто тяло в мозъка – контролира осъзнатата координация на мускулната активност. Преди можеше да седиш и да си клатиш краката без да мислиш за нищо – клатиш и клатиш. А след Прехода започваш да осъзнаваш – аз защо си клатя краката? Така не ми е удобно… Вече има други връзки в мозъка, промениха се аксоните, други са нервните импулси. Не са лоши, просто са други!

Водород и протон - са едно и също нещо. Водород съдържа всяка органика. Има израз: „нефта е въглеводород”. Ако налеем в бурканче малко нефт и го поставим на слънце до прозореца, то след известно време нефта ще се превърне в чиста вода. Вода на ново, Тънко ниво – това е кипяща субстанция, но не е вряла. Просто новият водород мигновено пренастройва структурата на водата. Нейната формула беше Н2О, а сега тя се колебае.

Когато мислите ни са спокойни, водата приема една формула, когато съзнанието ни е активно, водата приема свойствата на друга формула. Тези промени могат да станат за секунда, като веднага се променя цялата биохимия, метаболизма на клетките става съвсем друг. Цикълът на Кребс отива в съвсем друга посока. Той представлява енергийна мелница – там където е необходимо се отделя водород, а където трябва се поглъща. А, ако водорода е друг, значи и биохимията е друга. Лекарите това го знаят. А фармаколозите забиха тревога, защото фармакологичните препарати изведнъж станаха отрова. Доколкото протона е друг, промени се симетрията в атомното ядро. Не, тя не стана нейното огледално отражение, а друга. Щом е друга симетрията в атомното ядро, то съответно това вече е друго молекулярно вещество? И всичко това започна през есента на 2013 година.

Отначало имаше изказвания, като: „сигурно ни се е приведяло”? Тогава, това бяха единични случаи, а сега са като лавина! „Който може да се спасява!” Идва огромна вълна!

Много от фармакологичните компании забиха тревога, защото се налага да спрат конвейерите си в пълния смисъл на тази дума. Да спрат да си произвеждат продукцията, а това е бизнес, това са пари. Ще се промени икономиката. Формално се промени атома на водорода, а той повлече след себе си икономиката. Никой не се е замислял за това. За всичко е виновен Квантовият Преход.

Съответно се промени и урана. Той вече има други изотопи и се дели по друг начин. Това се отлази на атомните станции. Никакви взривове и страхотии, никакво повишаване на радиацията, просто урана започна да живее по-малко от преди. Ако преди периода му на разпад беше 235 години, то сега урана може да се разпадне и за две години. Или трябва да го презареждат по-често или станциите ще преминат на друг вид гориво.

До прехода у нас работеше интуицията и ни съветваха да я развиваме като граница между 3-то и 4-то измерение на Световете. Сега интуицията може да ни даде цял спектър от решения и иди разбери кое от тях е вярното – можеш да се объркаш. Вече трябва да развиваме дълбочинното си чувстване.

Това са нови взаимоотношения със Света. Ние изразяваме намерението си и Вселената започва да създава за нас събития, които водят до изпълнение на нашите желания.

Възниква въпросът, как да направим това? С думи..., с мисъл...?

Мозъкът също започва да се променя. Двете му половинки започват да се срастват. Гънките на мозъкът вече започват от едната половина и преминава върху другата. В резултат мозъкът се променя, формира се друг мозък. Той сияе с цветовете на дъгата. Някой го виждат, но много добре го показва аурокамерата. Мозъкът не сменя просто излъчването си, той става дивергентен (т.е. действа по не проправени пътища, извежда ни от задънена улица). Това е мозък на типичен инсайдер (инсайд — озарение). Озарението се използва в бита, точно тук и сега.

Това е от серията Божествени подаръци. По друг начин тези неща е трудно да се обяснят, защото ни идват просто така, отгоре. То не се случва някъде там…, а точно тук, с нас.

Изведнъж ние започваме да виждаме обратната страна на процеса, а не така както сме свикнали - винаги да осъждаме хората. Започваме да разбираме участниците и причините, които са довели до тези ситуации - започваме да проявяваме разбиране. Затова се намираме се в състояние на спокойствие и знание – случва се… Въпросите на политиката и икономиката стават за нас неинтересни, защото мозъка ни дава съвършено нов ракурс в отношенията със самия себе си, с хората и с природата. И това отношение е много завладяващо!

Понякога вие може да се разболеете – висока температура, тресене или горещина. Слагате термометъра, а там 36,6 или в краен случай 35,5. Как така? Целият съм в сополи, горя, нямам сили…

Температурата 36,6 вече не е показател, че с вас всичко е наред. Такива кратковременни повишения на енергийната плътност в организма и клетките са необходими за преминаването на друго ниво. Такова прескачане от стъпало на стъпало се извършва, за да не бъде изведено физическото ви тяло от обичайното му състояние. Така е защото се пренаписва органиката! Вашето тяло преминава на друго енергийно ниво.

Ако в някакъв момент сърцето ви спре да бие, няма пулс, дишането е повърхностно, значи мозъка ви за кратко време преминава на многомерна работа, това което в езотериката се нарича Огнена Прана.

Нашето тяло от твърда, здрава структура, благодарение на смаления водород, започва все едно да се „разрежда”, да преминава на Светлинно ниво. Това се нарича био-кристална основа. Но, кристалът не е твърд, а като вода, аморфен и може да приема всякаква структура. Ние с вас бяхме водни същества и за сега си оставаме такива.

Има две Революционни открития през миналия век: материята е сгъстена светлина и материята се управлява от съзнанието на хората. Това се потвърждава от всички езотерични доктрини. А сега ние ще се учим да управляваме материята чрез съзнанието си.

Това преминаване на органиката в кристално състояние или проявление в светлина, се извършва сега в общи линии безболезнено, ако не броим спряло сърце или усещане за висока температура..., които не влияят на самочувствието ни – всичко това е само вследствие на новата органика, на новия водород.

И разбира се, ДНК вече се разкрива в съвсем друга светлина. Това, което смятахме в нея за боклук, изведнъж разкри своите многомерни страни. И когато човек стане енергийно възприемчив, тогава той ще си спомни своите минали прераждания все едно са били вчера. Не, че той е толкова велик, а... просто това винаги е било така…. Тази информация вече не ни идва в повече – щом е било, значи е било….

През март 2013 г. Публикуват резултатите получени от телескопа Планк в Индия. Той е заработил на 14 май 2009 г. и дава информация за новата реалност. Учените решили да измерят многомерна ли е вселената? Експеримента започнал през 2009 г. и завършил през декември 2012 г. В навечерието на прехода, през пролетта на 2013 г. телескопа бил изключен и захвърлен. Но, той вече показал, че Тъмната материя станала по-малко отколкото смятали учените. От този момент ние вече сме започнали да ставаме по-малко плътни. А от Тъмна материя са съставени същите тези Златни галактики, за които са говорили Учителите: „Ще настъпи време, когато вие ще видите Златните галактики”. Това действително са Златните галактики, които е видял телескопа, а щом ги е видял той, значи сме ги видели и ние.

Уточнена била постоянната на Хабъл, около която сега вървят многобройни спорове. Тя казва, че Вселената интензивно се разширява, но ето, че твърдението за разширяването не е вярно… оказва се, че вселената се е смалила. Галактиките на никъде не са се разбягали и големият въпрос е - имало ли е въобще някога Голям взрив?

Ако навлезем в откритията на неврофизиологията и квантовата генетика, то възниква парадоксална ситуация – Голям взрив не е имало. Всичко е било триизмерна илюзия, светът се развива по-иначе. Това е било наша триизмерна договореност. А доколкото всички наши божествени структури започват да се разкриват много бързо, то на нас вече не ни трябва да играем в тези игри.

Между всички Галактики съществуват две Златни галактики. Те са Млечният път и Мъглявината на Андромеда – най-големите Галактики. Учените са успели да заснемат, че тези две Галактики по някакъв начин се обединяват… Ръкав от Млечният път се е съединил с ръкав от Мъглявината на Андромеда. При това, те започнали да се докосват след Прехода през пролетта на 2013 г., а през пролетта на 2014 г., те вече били допрени една до друга. Помислете сами – как само за една година, две Галактики са успели „да си стиснат ръцете”?

Промени се времето, промени се енергията, промениха се нашите възприятия. Ние ставаме многомерни същества, каквито сме били изначално замислени от всички Висши сили.

Много открития са направени във връзка с нашите мисли. Например е установена връзката между депресията и остеоропозата в Ерусалимски университет – има цяла серия открития. Колкото повече човек се намира в депресия, толкова повече започват да се размекват костите му.

Характеристиката на нашето време е, чевие самите можете да правите лекарства, каквито са ви нужни. Например, взимате бутилка и наливате в нея вода от чешмата, или светена, може и йонизирана – каквато и да е. Вземете лист хартия и напишете: това е моето лекарство от депресия и аз се възстановявам бързо. Като го напишете го сложете под шишето и ги поставете до главата си на леглото. Помнете, че всичко това трябва да се прави като на шега. На сутринта като се събудите отпийте от водата. При тези действия водата си променя структурата. Вече са се правили такива експерименти, след което са проверявали структурата на водата и тя се е оказвала различна. Всичко зависи от дълбочината на съзнанието и вярата ви. Всички процеси трябва да протичат на ниво детско възприемане – колкото по-леко се отнасяте към съвременната действителност, толкова по-добре и по-бързо ще се получават нещата при нас.

Наясно ли сте, че смеха променя съзнанието? Лекият, като на децата смях е съзидателен. Той притежава същите вибрации, които резонират със Синия Магнитар в центъра на Галактиката. Да се посмеем, значи да влезем в резонанс с Космоса.

Забелязали ли сте, че на улицата има много пъстри мимове? Те изкарват хората от хралупите им.

Усмихвайте се на себе си пред огледалото! Станете приятели с отражението си в него. Тази усмивка изработва особен хормон окситоцин. На мозъка ви му е все едно дали се усмихвате преднамерено или наистина ви е смешно. Тази усмивка запуска в действие сакралните процеси за подмладяване на вашето тяло. Има шест научни открития на тази тема. Преди окситоцина е бил изключително женски хормон. Това е хормонът на майчинството, на привикването към бебето, за да има мляко в гърдите, за да не се застоява то… Ние минахме през Прехода и този хормон започна да се появява и при мъжете. Не се плашете, няма нужда вие да раждате и да кърмите. Това е хормона на радостта! Вече го изследваха от всички страни в лабораториите и го нарекоха хормон на високата етика и високия морал. Хормон на нравствеността.

Какво се получава, като се поусмихвахте пред огледалото получихте Висока етика или Жива етика, както казваха Рьорихови. Всичко това става благодарение на смаления водород. Едно действие, а „повлякло” след себе си ВСИЧКО!

Какви други новини има?

На Земята има тенденция за планетарно подмладяване… при това, усмивката задейства цели биохимически каскади…, даже биоядрените каскади, доколкото атома на водорода се отнася към елементарните частици и когато той се съединява с органиката се раждат ядреноорганични каскади, наричани от науката кваркомионни полета. Това е същият този Златен нимб или Сребърен нимб, който е светлина, родена от взаимодействието на тези полета.

Сега може да се свърже всичко – органиката и духовния смисъл.

Преди под ноктите имаше само белтък, който се занимаваше единствено с възпроизводството им. Нещо като вечен двигател – никой не е изучавал защо растат ноктите, а с това се е занимавал белтъка. От ноември до декември 2013 г. белтъка изведнъж започнал да се активизира и от тогава започнали да го намират навсякъде в организма: в епитела, в косите, в корема – невронната мрежа била белязана с този белтък. Откъде се е взел там, какво прави там? Изяснило се, че той се отнася към съвършено уникален древен набор от кодове за самовъзстановяване на генетичната структура на човека. На кратко казано „вълшебна пръчица”. Точно тази вълшебна пръчица започнала да се активизира в местата, които имали нужда да се възстановят. Много удобно нещо от серията Планетарно подмладяване. Белтъкът сам знае къде трябва да отиде. Ние просто трябва да се доверим на тази нова работеща структура, защото тя ни се доверява.

Носът може да усети миризма, може да усети формата на миризмата, а също така може да усети и светлината. Не да я види, а да я усети.

Промени се радиацията, промени се излъчването на Слънцето и съответно гама радиацията.

Ето и друга новина. Доколкото за смаленият водород гама радиацията е естествено излъчване, то и мозъка ни вече може да излъчва гама радиация, но тя не е разрушителна. Ние се състоим от същият този смален водород. А сега помислете, преди гама радиацията е била смъртоносна, а сега ние я излъчваме и даже се лекуваме с нея. Фактически във всеки от нас работи по един малък андронен колайдер.

Започна да работи и мозъка на сърцето. Вие наясно ли сте, че сърцето си има свой мозък? Той е заработил през 2012 г. и не е един, а са три мозъка. Като знака на Рьорих – три кръга в един кръг. Много е удобно, можем да помислим и с този мозък.

Има още и мозък в корема, който управлява вътрешните процеси. Това започва да се използва от лекарите, когато медикаментите не помагат. Има напреднали лекари, които използват тези открития за възстановяване.

Разкриват се кодове на мозъка, които свързват мозъка на сърцето с мозъка на корема. Сам по себе си мозъкът резонира на високата вибрация на Вселената, която ние наричаме изкуство. За изкуството е нужно изменено състояние на съзнанието, което наричаме вдъхновение. То е много е важно, когато с изкуство по време на Квантовия преход започват да се занимават жените. В жената започва да се разкрива нейният дълбочинен ипостас, който всички са наричали Богиня или Женско божество. У нас дълго време жените ги пренебрегваха за сметка на мъжете. Такъв беше опита на триизмерната материя, а сега всеки от нас се завръща при себе си. Започва синтез за изравняване на всички наши скрити проблеми, за което помага творчеството. Не е важно плетете ли, рисувата ли, строите ли, готвите ли, четете ли, фантазирате ли, цветя ли отглеждате, не е важно какво правите. Важното е, че започват фантастични процеси, от базово възстановяване, до озарение в много дълбоки планове, във вас самите. Не е секрет, че когато мъжете са правили открития, винаги близо до тях се е намирала жена, която е изпълнявала ролята на проводник или антена. А сега всеки сам достига до своя собствен космически проводник за синтеза.

И клетъчният механизъм стана друг. Клетката придоби друга форма на работа и цикъла й на работа стана друг. Водата в клетката изпълнява функцията на неврон и от нас се иска съвсем спокойно да възприемаме случващото се. То може да бъде нестандартно, диво, но си кажете – случва се! И вашият мозък няма да се затвори в себе си от страх.

На снимката на аурокамерата се вижда бяло петно на нивото на сърцето. Все едно става разкъсване между жълтия и зеления цвят. Т.е. разкрива се многомерността на мозъка, многомерността на тънките полета на хората. На снимката се вижда, че има тенденция за намаляване плътността на материята.

Ако се снимате и при вас се появи такова петно, при което то може да се намира и на нивото на половата чакра, или на гърлото, или на сърцето. Това е съвсем нормално явление. Вече по друг начин работи мозъкът.

Ако преди човек е виждал многомерната реалност (тънкия план), го вкарвали в лудницата. Но сега мозъкът разкрива себе си и много хора започнаха да виждат многомерния свят на тънката реалност. Светът се изтънява и това става норма.

Сега трябва да мислим не преди да кажем нещо, а да мислим преди да помислим, защото веднага тръгва процеса на материализиране. Някой може да каже, че материализираме не ние, а някаква божествена енергия, като ние просто сме се оказали в дадения момент в дадената ситуация… НО!!!

Във всички случаи ние сме тази божествена енергия. Ние притежаваме много повече от 7, 12 или даже 49 чакри. Те са свързани там – с центъра на Галактиката и по-нататък. Тази същата мигновена материализация означава, че Пространството, Вселената, Висшия разум ни е дал достъп до нас самите.

Това не го прави някой вместо нас, а ние с вас самите го правим. Аз, вие… всеки, който изказва намерение. Затова трябва да мислим! Да мислим преди да помислим...А тези, които не знаят за това… Светът на практика се раздели по време на Квантовия преход на: тези на които им е необходима материална еволюция - да живеят в насилие и негативизъм и на тези, които са избрали Пътя на съзнанието, Пътя на еволюцията. Сега сред нас се намират и едните, и другите.

Тези, които си отиват, остават с мислите си. За тях те са всичко… Те имат други постъпки и действия.

А ние, които оставаме имаме други действия. Сега протича физико-психически момент – ние преставаме да се виждаме един друг. Вече започна да става така, че ние можем да преминаваме един през друг без да се забелязваме и без всякакъв дискомфорт. Става разделяне на Реалностите – едни отиват на ляво, други на дясно.

Тези, които са избрали духовната еволюция ще мислят преди да си помислят. Набирането на опит няма да мине гладко.

Как да използваме божественият подарък? Като за начало , трябва просто да знаем за него. Зареждайте вода вместо лекарства. Например, за болки в петите или за брадавици и за почистване на кръвоносните съдове. Напишете на лист хартия, поставете отгоре му чаша с вода и ги сложете до главата си за през нощта, а на сутринта изпийте водата.

Така е правил Чумак, а сега това може да го направи всеки от нас.

Има вълшебна фраза: в моята реалност всичко се получава и казвате желанието си леко и изящно!

Това не е афирмация и няма нужда дълго да я повтаряте. Всичко се изпълнява леко и бързо – казваш го и отиваш да си гледаш работата… Най-важното е, да почувствате това, което казвате. Да се научите да се доверявате на Пространството. Започнете от бита… кажете на хлебарките - привет! В моята реалност няма хлебарки. Това може да се приложи към отношенията ни с децата, към самочувствието ни, към транспорта, към получаването на информация, към покупката на нещо, към чиновниците...

Експериментирайте!

Валентина Миронова, биофизик, работила в Космическия Център 20 години, със специалност „засекретени открития”.

Превод Георги Петров

Планетата Земя е болна: Сказание за човешкото безумие

2018-04-26T04:46:00.000-07:00

В космическото шествие на времето преминават десетки и стотици хилядолетия, а след тях и милиони години. И животът на далечните времена става легенда. Далечното минало на човечеството е станало за нас легенда. А бъдещето? Колкото е безкрайно миналото, толкова и бъдещето. Какво знаем за него? И далечното бъдеще за нас също е легенда. Така между две легендарни безкрайности на минало и бъдеще ние преминаваме през краткия миг на настоящето. След известно време и това наше „разумно" и „рационално" настояще ще се превърне в „архаично" и „примитивно" минало и също ще стане легенда... А отдалече много неща изглеждат не такива, каквито са изглеждали отблизо. И очевидността на настоящето става миражна пред строгите величествени контури на космическата действителност. Нека погледнем на нас, на нашия съвременен живот през погледа на далечното бъдеще - през погледа на легендата. Нали по отношение на това далечно бъдеще сега ние живеем в „далечното минало". Да осмислим настоящето от гледна точка на Вечността и безкрайността. Да намерим мястото си във великата Космическа Действителност, недефор-мирана от миража на очевидността. Да послушаме какво говори за нашето време далечното бъдеще с езика на Йерархията - езикът на легендата. ... Хората на така наречения двадесети век се гордеели с постиженията си. Те били горди с цивилизацията си, забравяйки, че някога цивилизацията на Атлантида е била не по-малко великолепна, но е загинала без остатък заради човешката неразумност. Да, много неща са били забравени в онази високомерна епоха. Може би даже нарочно - кой знае... Хората от края на тъмния век - Кали Юги - не искали да знаят, че в Космоса няма нищо случайно. Те не искали да знаят, че в зората на космическото проявление на Вселената Логос е разработил плана за еволюцията на космоса за цялата Манвантара. И че планът на Логос за хората на нашата планета се състои в развитие на съзнанието - от животинското тъмно съзнание в началото на човешкия път до светлото божествено съзнание в края му. И затова хората от онова време съвсем не се грижили за качеството на своето съзнание - и така то много изостанало от нивото, набелязано от плана на еволюцията. Основните свойства на човешкото съзнание почти не се изменили в продължение на последните хилядолетия. Умът отишъл напред, създал чудеса на техниката, а сърцето на човека застинало на нивото на каменната ера - то останало каменно. Този век е наречен от съвременниците век на достиженията на науката и техниката. Направил ли той човечеството щастливо? Започнали ли тогава хората да се обичат един друг повече, отколкото в „примитивните" епохи? Не, ускоряването на механичните открития не облагородило живота. Но затова пък с помощта на науката и техниката хората усъвършенствали начините за братоубийство - механизирали ги, автоматизирали ги и ги направили наистина масови. Хората от онова време загубили възможността да мислят за основите на живота. През толкова епохи повечето души се стремели към проява на бита, а не на Битието. Най-висшите истини не предизвиквали внимание, а множество празни и нищожни съображения занимавали човешкото съзнание. Нищожното засенчило голямото. Като забравил за основите, човекът от епохата на науката и техниката забравил за своето предназначение. Лишил се от пътища за усъвършенстване. Отдръпнал се от истинско съзерцание на света. Унищожил всички висши стремежи. Отхвърлил етиката на духа и се затворил в духовна неподвижност. И шумът на машините окончателно заглушил гласа на духа и последния вопъл на човешкото сърце. Хората пренебрегнали космическите закони. Човечеството се откъснало от висшата воля. Разделило се с висшето Съзнание. От противодействието на Йерархията се зародило голямото зло. Религиите от периода в края на Кали Юги се изродили. Вместо полза те започнали да носят вреда. Служителите на култовете извратили Великите Истини, предадени от Основателите на религиите. Три столетия след заминаването на Буда Учението се напълнило с религиозни спорове. Не минал и век, откакто християнството проявило крайна нетърпимост. Религиозните спорове унищожили смисъла на ученията. И жреците и брамините, и свещенослужителите - всички изкривявали космическото предназначение. Суеверните последователи, вместо да се устремят към общото благо, започнали да ограждат Заветите с отрицания. Получила се пагубна формула: „нашата вяра е най-добрата” или „ние сме верни, а те всички са неверници”. Оттук имало само една крачка до кръстоносните походи, до инквизицията и до кървавите морета в името на тези, които осъждали убийствата. И хората се отдръпнали от извратените религии. Отдали се на безбожието. Проникнали се от така наречения „научен мироглед”. Но и младата наука от онова време не ги научила как да живеят. Не предпазила от братоубийствени войни и не унищожила човеконенавистта. Материалната наука започнала да отрича всичко невидимо с просто око. Невежи започнали да твърдят оскърбителни неща за всичко, което било недостижимо за тях. Науката си позволила да бъде тъпо ограничавана и да отговаря за това, което не знае. Така лъженауката слагала препятствия пред познанието на Мирозданието. Антагонизмът на учените затормозявал еволюцията. Тя абсолютно се изключва там, където не се признава възможността за познаване на безкрайното. Точно по времето на религиозните войни и гонения смелите и прозорливи откриватели трябвало да се крият както алхимиците от инквизицията. Та същността на инквизицията е преследване на необикновеното. Тъмните инквизитори от средните векове се мъчели да затворят Вселената в затвора на неподвижността. Различни страни на двадесети век също се намирали под натиска на инквизицията. Да, нетърпимостта е зло. Нетърпимостта не може да бъде добра. Тя непременно съдържа в себе си и лъжа, тъй като скрива истината. Човек, който твърди, че служейки на своя идеал, унищожава всички други, които не съвпадат с него, е разрушител на основите на еволюцията. И животът на планетата по онова време се разделил чрез безброй граници. Ненавистта между хората взела необичайни размери. Враждата на старите родове била детска игра в сравнение с тогавашната злоба. „Векът на науката и техниката” станал период на постоянни войни. Много различни били тези войни, но имали един принцип - вражда навсякъде и във всичко. Човеконенавистта достигнала до начини за тотално унищожаване. Лъжа и тъмнина изпълнили края на Кали Юги. Не е възможно обаче да живееш в злоба, без да отровиш съзнанието си. Хората с гадното си и злобно мислене отравяли всичко наоколо и го превръщали в хаос. Мислещите жители на планетата не искали да знаят за никаква отговорност. Нали се предполагало, че те са венецът на планетата. Но във венеца вместо скъпоценни камъни се оказали въглени - и вредата била в планетарен мащаб. Мисленето било толкова отровено с отровата на самомнението и злобата, че се нарушило цялото космическо равновесие. Всяка проява на живот била изпълнена с отрова, създадена от човешката среда. Последствията от човешките действия като газове отравяли Земята. Самопроизводството на отрова било такова, че се равнявало на убийство или самоубийство. Еманациите на човешките действия напоили земната кора. Наситили я кристалите на мрака в човешката мисъл. Слоевете, които създавало човечеството, обкръжавайки с тях планетата, ставали все по-плътни. Атмосферата на Земята образувала нещо като кора, нашарена с тъмни петна. Тази трайна сфера притиснала Земята като в менгеме. Тя оказала съпротивление, по-силно от камъка. Като знаем колко се нуждаят световете от захранване с високи енергии, можем да си представим последствията от такава изолация. Лъчите на планетите не могли да проникват през замърсената аура на Земята, задушаващите газове от натрупванията на низшите слоеве на Финия свят отрязали планетата от световете, които могли да й помогнат. Земните сфери, заразени със задушаващи газове, не могли да пропускат огнените токове. С действията си човечеството забранило на космическите сили да влизат в орбитата на планетата. Когато духът на човечеството се намира в стадия на отрицанието, силите на Космоса не могат да се проявят. Висшите излъчвания тогава не достигали до Земята. Обособяването на човечеството унищожило проводниците на Висшите сфери. Не било възможно това състояние на света да се смята за нормално. Планетата била болна. Лесно е да си представим, че планетното тяло може да боледува както всеки друг организъм. Как е могла да се нарече тази болест на планетата? Най-добре треска вследствие на отравяне. Състоянието на Земята изисквало нечуван лекар.

Николай Рьорих

СВОБОДАТА - ТЯ Е В БЕЗСМЪРТИЕТО - ОСВОБОДИ СЪЗНАНИЕТО СИ

2018-04-25T05:09:00.000-07:00

Истината, която човечеството търси от много векове, е неизменна – тя е Божествената Истина и не търпи промени. Всичко, което произтича от Божествения Извор, е неизменна Истина. Това, което произтича от човешкия ум, е променливо и не бива да се смята за константа. Вие инстинктивно се стремите към Божествената Истина, защото Душата на всеки човек знае, че тя носи Свободата, освобождава човека от заблудите и го води в правите пътеки на житейския друм.

Истината е като ухание на красиво цвете, което веднага поражда радост в сърцето и в Душата. Истината е като орел в небето, който лети на воля в Божествения простор. Когато се питате дали дадено нещо е Истина, игнорирайте ума и насочете вниманието си към сърцето. Ако усетите топлина и добро разположение, значи то е Истина. Ако продължава да ви измъчва съмнение, далеч сте от Истината.

Има хора, които вярват, че както са живели преди 2000 години, тъй ще живея и днес; те казват: „Истината е неизменна“. Да, истината е неизменна, но тя не е още за хората. Питам ви тогава: какво отношение има между истината и човешкия живот? Тази истина е само цел за човека; тя е като една далечна звезда, при това толкова далечна, че нейната светлина едва достига в умовете на някои хора, които мъчно могат да различат кое е право и кое е криво.

„Истината ще ви направи свободни!“ Позната ви е тази Христова фраза. Казал ви го е, защото пътят към Свободата преминава през Истината. Няма Свобода без Истина. И няма Безсмъртие без Свобода. Основната задача на човека, който се стреми към Безсмъртие, е, да започне отчетливо да отсява Истината от заблудите.

Единствената свобода, която човек има, е в неговата мисъл, в неговите чувства, в неговите постъпки. Използ- вайте тази свобода! Вие сега се ограничавате. Казвате:

„Човек не е свободен да мисли.“ Свободен е да мисли!

Вашите Души знаят Истината, но умът ви обикновено ви въвежда в заблуждение. Тренирайте в медитация да изключвате ума, за да не сте в зависимост от мислите. Представяйте си вашето сърце. Уголемявайте образа му, докато станете едно голямо сърце. В земния човешки свят е доста трудно в хаоса от човешки мисли, които идват отвред, да изчистите съзнанието си и да останете в пустота и самота. Важно е да постигнете това, ако искате вярно да отсявате истинните неща. Когато започнете ясно да отделяте Истината от заблудите, вие ставате свободен човек. Спирате да търсите Истината във външни източници. Когато сте уверени кое е Истината в дадени обстоятелства, тогава знаете и правилното действие в тези обстоятелства.

Светът навън е лъжовен, но светът вътре у вас е истинен. В света всеки нарича „истина“ онова, което му е изгодно или го оневинява. Този подход не води към Свободата – той няма връзка с Божествената Истина. В земния живот, когато търсите Истината навън, можете да се докоснете до някаква частица от нея, но никога и до цялата Истина.

Не знаете ли, че Божествената ви природа съдържа Истината?! Всичко останало е заблуди, желания и шетни на егото. Търсенето навън не е довело никое човешко същество до Просветление. Дълбоката вяра, че носите Истината в себе си, ще ви даде спокойствие и хладен ум. Човешкото безпокойство е ясен признак за липсата на вяра. В трудностите на земния живот няма по-голяма опора от вярата, че Божествената Истина открай време е у вас самите. Пределно ясно е, че първо ви е необходима тази вяра – тя ще ви освободи от безпокойството и страховете и ще ви насочи към пъ- теката, водеща към Истината. Започнете ли да откривате Истината, търсейки я в себе си, знайте, че сте тръгнали към Свободата. След Свободата идва Безсмъртието.

Тук във всяка тема ще ви казвам, че винаги сте били безсмъртни. Такива сте, защото Божественото семе е посято и живее у вас. Нищо с Божествен произход не е смъртно. Биологичният скафандър, от който се нуждае Душата, за да пребивава в плътната материя с ниски вибрации, не е нещо, от което да зависи изразяването на Божествената ви същност. Нали не смятате, че земните превозни средства, с които пътувате, сте вие самите? Така и вашият биологичен скафандър не изразява истинската ви същност. И той, като всичко материално, създадено за работа в плътните светове, се износва. Не казвам, че е без значение. Обичайте телата си и се грижете те да бъдат здрави. Когато имате здравни проблеми, сте заети основно с тях – търсенето на Истината и постигането на вътрешната свобода са последната ви грижа.

Когато прозрете същността на земното си битие, тогава на първо място ще поставите Вярата в Божествената си същност, постигането на Истината, Свободата и Безсмъртието. Повярвайте в този постулат: Безсмъртни сте! Това ще ви помогне много по-лесно да вървите към Истината и вътрешната си Свобода!

Багрина Кларк

ЗЛАТНИТЕ ЗАКОНИ НА СПОКОЙСТВИЕТО Част Втора

2018-04-11T05:31:00.000-07:00

Дълбок мир значи истинско знание.

Спокойствието се храни с любовта.

Който обича Бога, се насища с мир.

Как се лекуват тревогите? — със спокойствие и тишина.

Всяка лоша мисъл руши вътрешното царство.

Спокойствието значи подобрена съдба. Спокойствието значи единство.

Който е придобил дълбок вътрешен мир, значи е придобил бъдещето.

Дълбокият вътрешен мир се основава на придобитата духовна светлина.
Всички нечисти са вън от спокойствието.

Дълбок мир значи контакт с висшия свят.

Спокойствието е дух, който се вселява само в разумния човек.

Само една истинска вяра може да привлече спокойствието.

Бог е дарителят на мира.

Дълбокият мир е оръжие, което побеждава всички външни и вътрешни изпитания.

Спокойствието се обновява със светлината.

Дълбокият мир е извън обикновеното знание.

Когато обикнеш Бога и спокойствието щете обикне: щом си спокоен, това показва, че Бог те обича.

Когато го любиш, възприемаш дълбокия мир.

Докато човек не оправи грешките си, не може да бъде спокоен.

Спокойствието е постижение на Висшия Аз

Вътре в спокойствието работят разумни сили.

Спокойният човек е същество на небето.

Само спокойният човек може да внася живот в другите.

Спокойствието е основано на висок морал, в който се разбиват всички отрицателни сили на природата.

Спокойствието, това е съединение с истината.

Тревогите не могат да живеят в спокойствието. Там те се задушават.

Спокойствието се изгражда от божествени мисли.

Спокойствието се храни от чистите отношения.

Спокойствието жйвее извън ума и сърцето, в дълбочината на душата.

Всичко чисто носи спокойствие в себе си.

Самото спокойствие е лечебна сила.

Спокойствието показва, че пътят на човека е прав.

Спокойствието е мъдрост.

Спокойствието се ражда в чистия живот.

Спокойствието е проводник на светлината.

Спокойствието носи настроенията на небето.
Човек губи мира си само когато низшето господства над него.

Спокойствието това е песента на небето.

Болестите бягат от спокойствието.

Спокойствието е ухание на чистотата.

Любовта към Бога е творец на спокойствието.

(Следва)

Елеазар Хараш

Какво е Старгейт

2018-04-05T15:39:00.002-07:00

Старгейт е мощен инструмент, който подпомага хората да преминат отвъд своите ограничаващи представи и така да могат да достигнат и осъзнаят заложените у тях потенциали.

Старгейт е котва за съзнание, поддържано в свещени структури и геометрии, които калибрират вашия личен свят. Когато индивидуален Старгейт е активен, той получава и отдава енергии от висши измерения, които се пренасят по цялата Старгейт решетка и по този начин излъчват сходни енергии симултанно с калибрирането на вашето поле.

Когато група се събере около физически Старгейт, той се активира с намерението на групата, а не чрез усилие. Когато структурата стане активна, присъстващите се потапят в мощни енергии, които позволяват на техните собствени вибрации да бъдат повдигнати към по-висши трептения.

Тогава е възможно също и усилването на вибрацията на етерния Старгейт. Когато това се случи, той започва движението си през измеренията и енергийните полета на присъстващите продължават да се хармонизират. Когато бъде достигнато 12-тото измерение, общуването с висшите енергийни потоци придобива свръхсензитивност.

Целта на Старгейт е физическа и планетарна трансформация. Докато работи индивидуално с всеки, структурата работи и с морфичното планетарно поле. Това се измерва и балансира от съзнанието на Гая. Намерението е да се създаде поддържащо поле, което да подкрепя индивидуалното израстване на съзнанието. Това се случва, докато мултиизмерните честоти, излъчвани от Старгейт, докосват спящите аспекти в многослойните пластове и подпластове на ДНК. Това спомага активирането и осъзнаването на потенциалите в ДНК.

Този процес на припомняне и на себеосъзнаване е и процесът на събуждане на ДНК. ДНК съдържа ключа за това кои сте, кои сте били и как работи физическата ви структура, вашата роля и цел във Вселенския План и вашата способност да комуникирате с Духа, как да проявите Духа чрез себе си.

Велика Същност!

Всъщност промените отдавна са тръгнали от България – от Орфей и Богомилите и идването на последния Миров Учител Беинсà Дунò (Петър Дънов) България е център на духовността, авангард в духовното развитието на Европа. Учението на Космическото Бяло Братство беше предадено от Учителя в България и оттук тръгна и превзе света. Ние, днешните българи, сме натоварени с огромната отговорност да развием духовния потенциал, заложен в българите, и да продължим духовното надстрояване след Орфей, Богомилите и Учителя!

Основният проблем на нас, българите, е разделението. То съществува дори в духовните общности. Налага се да го преодолеем, ако искаме България да бъде един от духовните центрове на Планетата!

Съединението в Любовта създава истинската сила!

Обичам ви!

Знаете паролата: СВЕТЛИНА И ЛЮБОВ!

Багрина Кларк

Холографска манипулация на действителността!

2017-12-09T04:52:00.002-08:00

Холографските постановки са използвани на Земята за манипулиране и контрол на съзнанието и за превръщане на информацията в дезинформация - такава, която носи ограничено количество знания. Според нас тези, които използват холографски постановки, не винаги се стремят да донесат светлина, информация или извисяване на хората. Те имат задни мисли, макар че ги представят за светлина.

Тъй като вие сте общество с контролирана честота, способността на хората да създават технологии е ограничена. В едно общество с по-слаб контрол, което може да стигне по-далеч или има повече възможности за пътуване в космоса и по-голям обмен между системите, техническият прогрес е направо смайващ и извисяващ. Много придобивки и влияния извън тази планета са били премълчавани. Разбира се, планетата е получавала известно количество информация по най-различни начини и създадената в резултат на това техника е променяла значително начина на живот.

Една от промените в начина на живот, настъпила през този век, е появата на киното. Филмовата индустрия донесе на тази планета един съвсем нов начин за въздействие върху мисленето. Както на Земята има филмова индустрия, в космоса има такива, които имат холографска индустрия. Те правят холографски постановки - драми, които изглеждат съвсем като истински - и ги внасят чрез коридори във вашата действителност. Тъй като тези космически същества съществуват от стотици хиляди години, а честотите на човечеството са контролирани, не им е никак трудно да замажат очите на човешките същества.

Холографските изживявания, особено наблюденията на небето, са замислени така, че да влияят на голяма група от хора едновременно. Много, макар че не всички от наблюдаваните НЛО, са били холографски постановки. Имало е холографски постановки на един индивид, направени по най-различни начини и предавани едновременно в много различни култури. Ето защо много от религиозните системи на Земята са подобни в различни краища на света, между които не е имало физически контакт.

Холографските постановки изглеждат точно като триизмерната действителност. Те са създадени събития, произведени и внесени във вашата действителност, така че да изглеждат като част от едно продължително действие. Те се използват, за да влияят на съзнанието на наблюдаващите и са много трудни за разпознаване. Ще натрупате много опит в следващите няколко години, когато в Близкия изток и други райони на тази планета много извънземна дейност ще се разпространи с пълна сила и ще бъде отразена в пресата. Някои от големите събития ще бъдат много истински, но някои от тях ще бъдат постановки, замислени така, че да тласнат съзнанието на хората към единен световен ред, за да бъдете контролирани.

Холографските постановки имат енергийни полета и могат да бъдат измерени радиестезично. Радиестезичните пръчки се движат по различен начин в тях, защото енергийните полета са нееднородни и вибрират с невероятна скорост. Можете да влезете в тях и да участвате в тях. Хората могат да бъдат част от тях и да се кълнат, че те са действителни. Но това са дирижирани събития, създадени, за да влияят върху съзнанието на хората. Холографските постановки не се създават за информация, те се правят за контрол. Те са просто една страна от съществуващата технология.

Действителностите могат да бъдат произведени и внесени точно като филми. Филмите, телевизията и така нататък са вашият начин да създавате действителности. Има други, много развити същества, които умело създават толкова "истински" действителности, че не можете да усетите разликата. Те са като лъчи. Точно както се прожектират светлинните лъчи в мрака, холографските постановки се прожектират през коридори. Необходима е огромна енергия, защото процесът включва сливане на измеренията. Тази технология не съществува в третото измерение, съществува в други измерения, и се налага измеримо сливане.

Каква е разликата между измеренията? Защо едно измерение е важно за друго? Защото всяко измерение има много различен ритъм на вибриране или начин на движение на молекулите. За тези холографски постановки трябват места, където измеренията вече са се слели, защото те трябва да минат през другите измерения, за да влязат тук.

Човешките същества трябва да се научат да четат енергиите. Те трябва да се научат да използват нещо повече от обичайните сетива - очите, ушите, носа, устата и така нататък. Вече ви казахме, че очите, ушите, носът, устата и допира ви заблуждават за действителността. Те затварят действителността. Вие си мислите, че възприемате действителността чрез тези сетива, а всъщност те ограничават вашето възприемане на действителността. Учат ви от малки да разчитате на своите очи, уши, нос, уста и допир за окачествяването на изживяванията. Сега ще трябва да разчитате на други форми на сетивност за определянето на изживяванията. Една от формите, които сте отхвърлили е усещането. Усещането - вашият знаещ, интуитивен, психичен Аз - е било запушено от честотния контрол на тази планета и затова не сте могли да го откриете. Ако бяхте открили своите собствени знания и своя собствен начин за интуитивно досещане, можеше да не попаднете под контрол.

Откъде знаете кое се контролира и кое не? Част от вашият опит тук е да научите това - да влезете за малко в горещата вода и да знаете кога да изскочите от нея. Дълбоко във вас има една увереност, която можете да откриете и да започнете да действате с нея. Това е увереност, която почита живота и почита най-вече вас самите като живота, който е във ваши ръце. Вие сте в свои ръце и ви е дадено да почитате своята светлина, своето тяло и своите изживявания с всички сили.

Ще познавате холографските постановки чрез чувствата. Ще чувствате, че нещо не е както трябва в тях - нещо ще ви се струва намирисващо или странно. Когато във вашата действителност внасят холографски постановки, нещо не е наред. Като членове на Семейството на светлината вашите настройки и влакна няма да се чувстват добре, ако присъствате на холографска постановка, защото те се използват, за да ви контролират, а не да ви носят извисяване. Използват се за предизвикване на чувствата ви по определен начин, така че други да могат да се хранят от тях; използват се, за да ви доведат до едно определено ново ниво на функциониране.

Тези технологии ще бъдат прилагани по-често в следващото десетилетие. Затова казваме, че на човечеството му предстои драстично пробуждане що се отнася до истинската действителност. Границите на действителността са доста дълбоки.

Казахме за коридора в Близкия изток, че е измерна врата или вход към планетата за определени енергии, които търсят цивилизация. Не забравяйте, че когато напуснете една планетарна сфера и навлезете в космоса, щом преминете през определени пояси на съзнанието трябва да намерите съответния коридор, за да се върнете на планетата в точния период от време или времеви отрязък, който търсите. Така се заключват системите и това не позволява те да бъдат окупирани и превзети. Има коридори на Южноамериканския континент, Северноамериканския континент, в Азия, Китай и по цялото земно кълбо. Грамадният коридор, за който в момента говорим, е този в Близкия Изток. Той е огромен.

Много холографски постановки или драми са били внасяни през този коридор, за да се разстройват съзнанието и вярванията на населението. Тъй като този коридор е във време на криза, той е идеалният кандидат за холографски постановки и също така идеален за една система от вярвания, която да промени този хаотичен свят и да задейства всички същества в различни посоки. Вслушвайте се в центъра на чувствата си, когато подобни събития започнат да се случват на тази планета.

Близкият Изток е коридор, където се срещат много измерения и където същности от други измерения могат да дойдат на тази планета. Той е гореща точка. В последно време, в последните 40 или 50 хиляди години, много цивилизации са се появявали и много религиозни конфликти са започвали в Близкия Изток. Поради постоянното напрежение там холографските постановки се правят по-лесно, точно както филмите се продуцират по-лесно в Калифорния.

Една възможна холографска постановка в този коридор е пристигането на извънземни от космоса. Или завръщането на Христос. Или завръщането на някой бог, някой спасител или някаква причина всички да възприемат един и същ начин на мислене. Същевременно, според нас, този коридор не е от светлина. Пример за холографска постановка, внесена на Земята в миналото, за да промени хода на историята, е разпъването на Христос. Драмата, която се е разиграла и която историята е запазила до ваши дни не е действителността, която Исус е дошъл да изиграе. Една версия за живота на тази същност била обработена и направена под формата на холографски филм за развлечение, който след това бил внесен и разигран сякаш е истина.

Христос е идвал като сбор от същества в рамките на дълъг период от време. Историята, която сте чували е драматизирана, пазарна версия. Част от драмата за Христос, която сте изучавали, е холографска постановка. Възможно е също това, което ще откриете в бъдеще за Христос също да бъде холографска постановка. Така че внимавайте. Повечето хора биха казали, че богохулстваме и това са думи на Сатаната. Как можем да поставяме под въпрос написаното в Библията? Как можем да поставяме под въпрос всичките тези неща? Просто защото всички те са казани и извършени от самозваното духовенство. Те не са нищо повече. Използвали са ги, за да възстановят контрола върху енергията на тази планета.

Всъщност Исус Христос бил изпратен да разбие системата, член на Семейството на светлината, да донесе светлина през коридора в Близкия изток. Това отворило път за много да влязат и да посеят семената на една действителност, която да подготви съзнанието на човечеството за цикъла, който ще завърши някъде в следващите 20 години, в зависимост от развоя на събитията. Исус дошъл не като една, а като няколко същности, и повлиял на хората в черния за човечеството час - час, в който човешките същества били готови да разберат своите тайнства. Едно от нещата, което не ви е представяно по особено достоверен начин, е, че Исус е бил добре приет. Енергията, която съществата в образа на Христос донесли на планетата била много добре приета.

Има няколко драми, свързани със същността Христос. От една страна има първоначална програма: плана групата от същества да дойде тук, да разпространи светлина или информация и да покаже на хората на какво е способно човешкото тяло. След това се появили съществата, които казали: "Какво ще направим по този въпрос? Този идва през нашия коридор, а ние искаме да имаме контрол над този коридор. Как ще успеем да използваме тази енергия? Това е вселена на свободна воля и ние можем да правим каквото си поискаме." И те създали холографската постановка за разпъването на Христос, за да създадат страх и чувства и да задействат съзнанието по начин, който изобщо не бил в първоначалните сметки. Това означава, че в една вселена на свободна воля, особено в района на коридорите, е възможно една група от богове да окупира историята на някой друг и да я представя в своя собствена версия. В самият момент това може би няма голям ефект, макар че с времето влиянието на холографската постановка постепенно се усеща.

Знаем, че това е вбесяващо за много от вас. Но това, което ние правим, споделяйки тази информация с вас, е да ви подтикнем да действате, да чувствате, да си спомните - а не да мислите толкова много. Това не е въпрос на логическо мислене, това е въпрос на чувства. Какво става с вашето тяло? Запитайте се: "Каква е моята самоличност? Как е възможно нейното съществуване? Какъв съм аз в нея?" Тогава ще започнете да освобождавате повече от това, което сте за себе си, и ще можете да си обясните много неща.

Барбара Марчиняк

ЗЛАТНИТЕ ЗАКОНИ НА СПОКОЙСТВИЕТО

2017-07-31T06:43:00.003-07:00

Някои мислят че се ядосват в името на правдата...но правдата не произвежда ядосване — ядосването е неразбиране на нещата...Някои искат да оправдаят това неразбиране, но това е лавиране на ума... Когато човек разбере нещата, той се успокоява — разбирането на нещата дава спокойствие. Искам да знаете, че: няма спокойствие докато човек не оправи живота си.

Ако искаш да знаеш дали ще постигнеш нещо, гледай дали си спокоен и уверен. Има думи, които отнемат спокойствието — те са разрушителни духове. Колкото по-голямо е спокойствието, толкова по-голямо е могъществото. Злото не може да пробие аурата на спокойния човек... Някой път си представяш нещо и ставаш неспокоен. Казвам: твоята представа решава дали да си спокоен или окован в психически вериги.

Разложи представата и веригите ще изчезнат.

Една от причините за нервността е неприложеното знание, т.е. мъртвото знание.

Спокойствието е вътрешна сила тази тиха вътрешна сила прониква в тревогата и я покорява

Спокойствието е оръжие на духа срещу всички тревоги и напрежения.

Как се успокоява човек? Бог влиза вътре в мисълта на човека и го успокоява. Нервният човек няма опорна точка и затова няма равновесие на вътрешните сили.

Дълбокият вътрешен мир е мярка за чистия живот. Понякога си нервен и напрегнат — отиваш при един човек и разменяш няколко думи и ставаш спокоен — ти си приел телепатично духът на спокойствието от този човек... Понякога е достатъчно само присъствието.. на един такъв човек, но това е присъствието на духа.

Има думи, в. които духът е вложил елемента успокояване, а в други е вложил, своята светлина — има думи, които светят — когато тези думи проникнат във вас, те стават ваша защита. Думите са облекло на духовете... Духовете се обличат с думите... Красиви са думите и мислите, които са облекло на ангелите.

Казвам: контролът на словото е решаващ за спокойствието. Има думи, които могат да изхвърлят човека от живота, има думи, които са пълни с барут и бомби.

Окултната опора на спокойния човек е духът и наистина, за да си спокоен, трябва да имаш абсолютна опорна точка.

Спокойствието се справя с енергията на всяко зло и всяка опасност — злото чувства. Трептенията на спокойствието, което всъщност е огнена сила. Злото се разлага в спокойствието. Спокойствието е висш дух, който разлага напрежението на злото — спокойствието е една висша степен на енергията. Спокойствието е изработено от воля... Казвам: волята е най-великата наука. Който има воля, има и спокойствие. .

Спокойствието е оръжие за една мощна еволюция.

Ако една тревога тържествува, къде е тогава истината? Къде е тогава духът?

Силата на спокойствието това е силата на духа.

Когато дълго си търсил и си намерил Бога, ти се изпълваш с един дълбок вътрешен мир... И някой идва и те пита: вярваш ли в Бога... човек се успокоява когато познае Бога.

Кой е спокоен в нас? Това е истинското аз... Това истинско аз преобразява тревогите и трудностите... т.е. преобразява духовете.

Спокойствието се състои от огъня на

любовта... спокойствието в своята вътрешна същност е духовен огън. Концентрацията е оръжието на спокойния човек, тя е висша енергийна проява на духа.

Спокойствието пази съществата в своята аура... Спокойствието е истина. Ето защо то е пълно с духовна сила. Който е постигнал спокойствието — той господства над духовете на злото.

Основната храна на нервния човек е заблуждението — нечистото слово. Каква опорна точка може да бъде илюзията. Спокойствието е воля, а волята е сила и мощ. Спокойният човек е могъщ... Човек не може да бъде спокоен, ако няма могъщество, което е самата воля.

Спокойствието е проводник на волята... Ето защо: спокойствието преобра-зява духовете. На това основание казвам: злото не може да проникне в спокойствието... т.е. във волята, която е самата огнена същност. Спокойствието прониква злото... Това означава, че зад спокойствието е духът.

Понякога човек е много разтревожен и търси някой да го успокои — духът му изпраща един човек, чрез когото му казва няколко думи и тревогите се разпръскват. Думите на духа имат абсолютно влияние... Тревогите винаги се вслушват в спокойствието на огъня.

Спокойствието се справя вътрешно със злото... спокойствието и злото са живи същества и във вътрешния свят те си говорят.

Щом запазиш спокойствието, си, огнената сила остава с теб и ти разрешаваш въпросите си.

Казвам: духът е вътре в спокойствието — ето защо: злото губи влиянието си, силата си.

За да си спокоен, трябва да си извън материалното съзнание. Поставете всички зли духове в сферата на спокойствието, т.е. в сферата на висшия свят.

Когато. тревожните духове попаднат в сферата на спокойствието, те се

преобразяват... По-висшата духовна сила преобразява no-низшите сили.

В истинското спокойствие няма ум, това е полето на духа... Когато умът бъде завързан със силата на спокойствието, това показва, че духът се е родил.

Истинско спокойствие имат само тези, които са влезли във вечния живот.

Истинското спокойствие съдържа в себе си вечния елемент — огъня... Е то защо то е неразрушимо, то е самият дух — реализацията. Истинското спокойствие е влизане във вечния живот. В този живот няма лишения. Пътят на преданите е начертан. Това е пътят към вечния живот.

Живот в смъртта това се отнася до будното и спокойно съзнание, при което смъртта не може да засегне тези изключителни качества.

За да дойде истинското спокойствие, земното съзнание трябва да се трансформира в божествено — така човек влиза в реалността.

Земното съзнание е носителят на тревогите. Докато има земно съзнание винаги ще има безпокойство. Това означава, че за да изчезне безпокойството, трябва да изчезне и съзнанието, което го носи... т.е. земното съзнание.

Тревогите обсебват всичко нечисто. В чистия живот те са слаби — спокойствието ги поразява.

Казвам: всички науки са празна работа в сравнение с чистотата и спокойс-твието.

Спокойствието е недостъпен свят за грешните хора... Само чистият и разумен живот се благославя със спокойствие.

Кой придобива спокойствието? — Установеният в Бога. Когато Бог е между двама, споровете изчезват... Защо изчезват? Защото Бог живее в тези хора, а Бог се разбира със себе си... В успокоената вода нещата се изясняват. Тук не говоря за физическата вода, а за живата вода... Душата се успокоява само тoгава, когато постигне пряка връзка с духа, иначе тя винаги ще боледува.

Спокойният човек не живее в материята.

Спокойствието изисква будност... Учителят казва: не оставяйте нервната си система отворена да влиза кой как си иска.

Спокойствието значи да се съобразяваш с духа, а не с ума.

Казвам: всички, които се тревожат трябва да разберат падението си от словото и от неговите вечни и неизменни принципи..

Тревожене значи разрушаване... Всичко, което е извън вечните и неизменни принципи на духа, се разрушава.

Спокойствието в тебе, това е духът, който ти помага да трансформираш злото. Спокойствието води човека в пра¬вия път, защото чрез спокойствието работи интуицията, а не умът.

Нервност значи нечистота, това е. връзката с ума.

Чрез спокойствието дълбоко в душата ти се открива истината... т.е. откровението на духа... Когато дъхът говори, човек е винаги спокоен и уверен.

Спокоен може да бъде само чистият, защото той живее в първичния, в истинския живот... Науките и религиите са път, а любовта, търпението, чистотата, спокойствието са същност...

Спокойствие значи да победиш непостоянството, а непостоянството, това е умът. Спокойствието е плод на много усилия на волята. Спокойствието не е пасивно и отпуснато състояние, то е особен род, особен вид напрежение... В това напрежение всички вътрешни сили са под контрол на духа.

Всеки, който има земни стремежи, влиза в разрушение, т.е. в безпокойството.

Чистият няма земни стремежи.. Той има стремеж към познаване на истината. А познаването на истината дава спокойствие.

Човек губи търпението си, човек губи мира си, човек остарява, за да разбере падението си от вечния живот.

За да придобиеш истинско спокойствие, трябва да се, движиш със скорост по-голяма от ума... значи трябва да влезеш в реалния свят.

Спокойствие значи духът да е завладял ума и сърцето.

Изворът е спокоен... Изворът е постоянен... Постоянната медитация превръща болестта в здраве, нервността в спокойствие.

Нервността е отклонение. Тя е психическа отрова, която руши... Всичко нечисто само се руши... Всичко, което не върши волята Божия, се руши. Казвам: в нечистотата няма живот... тук Бог не може да живее... тук животът не може да се вселява.

Докато човек има зло в себе си, винаги ще бъде нервен... и винаги ще умира, защото злото не може да влезе във вие- шия живот... за света на злото няма спокойствие... За света на злото... Бог е създал смъртта.

Учителят е казал: злото е път към смъртта... Смъртта се вселява в злото и го ограничава...

Основната храна на спокойния човек е истината, това е вътрешно хранене.

Мисли за спокойствието, за да го образуваш... Мисли за здравето, за да го образуваш... В ума си трябва да имаш мисли само за благодатен развой...

Със спокойствието човек става богат...

Всеки, който е видял Бога, е придобил дълбок вътрешен мир...

Дълбочината на спокойствието отговаря на дълбочината на любовта...

Казвам: всички нервни хора са злоупотребили с любовта и тя ги е изоставила.

Злоупотребата с любовта е злоупотреба с Бога...

Бог обгръща чистите със своя мир и ги прави неуязвими.

Човек става спокоен, когато реформира себе си, а не другите... Дълбок вътрешен мир има само този, който е роден от любовта, т.е. роден от духа.

Кой умира спокойно и радостно? Казвам: който вярва в безсмъртието, умира спокойно и радостно...

Чистота, търпение, спокойствие значи да имаш добрите условия на живота...

Будността е много важна за живота и за спокойствието...

Учителят казва: в един момент човек може да се спъне 100 години... както и в един момент може да напредне със 100 години.

Спокойствие — това значи Бог да те въоръжи с непобедимата си сила.

Учителят казва: оставете грижите и безпокойствата си в подсъзнанието и свръхсъзнанието хи и ги забравете, тогава други ще се занимават с тях.

Който остарява не може да бъде спокоен, но остаряването на ума и сърцето е още по-страшно — това значи злото да те улови във време и пространство.

Казвам: да си спокоен значи да си свободен от злото, от гъсеницата, Природата ни показва един метод за освобождение от злото — това е превръщането на гъсеницата в пеперуда. Това е метод за освобождение от тежките условия на живота... Чистото съзнание е извън материята т.е. извън ограничението на време и пространство.

Нищо не трябва да ви привлича на зе-мята — земното съзнание трябва да се разруши, това е тежкото съзнание. Учителят казва: за да отидете на слънцето, трябва да изгубите своята тежест.

( Следва )

Елеазар Хараш

АКАШОВА ЛЕТОПИС - НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ

2016-01-16T10:41:00.000-08:00

Нашите атлантски прадеди се различаваха от съвременния човек повече отколкото си представя онзи, който се ограничава със своите познания напълно върху света на сетивата. Тази разлика се простира не само върху външността, а също и върху духовните способности. Техните познания и също техните технически изкуства, цялата тяхна култура беше различна от това, което може да се наблюдава днес. Ако се върнем в миналото в първите времена на атлантското човечество, ние ще намерим една духовна способност, която се различава напълно от нашата. Логическият ум, изчислителната комбинацията които почива всичко, което се произвежда днес, са липсвали на първите атланци. В замяна на това те имаха една високо развита памет. Тази памет беше една от техните най-изпъкващи духовни способности. Например те не изчисляваха, както, чрез това, че усвояваха определени правила, които след това да прилагат. През атлантските време на "таблицата на умножението" беше нещо съвършено непознато. Никой не запечатваше в своя ум, че 3х4 прави 12. За да се справи в случая, когато трябваше да направи една такава сметка, той се основаваше на това, че насочваше мисълта си към същи и подобни случаи. Той си спомняше, как е било при предишните случаи. Трябва да изясним, че винаги, когато в едно същество се развива една нова способност, една стара способност изгубва своята сила и яснота. В сравнение с атлантиеца съвременният човек притежава логически ум, способността да комбинират които го превъзхожда. В замяна на това обаче паметта му е отслабнала. Сега хората мислят в понятия: атлантиецът мислеше в образи. И когато пред неговата душа изникваше висш образ, той си спомняше за толкова и толкова много подобни образи, които вече е изживял. Според това той насочваше той своето съждение. Ето защо в онези времена също и всяко обучение беше различно от това в по-късни времена. То не беше разчетено така, че да въоръжи детето с правила, да заостри неговия ум. Напротив животът му беше представен в нагледни образи, така че по-късно то можеше да си спомни за колкото е възможно повече неща, когато трябваше да действа в тези или онези условия. Когато детето израстваше и излизаше в живота, при всичко, което трябваше да върши, то си спомняше, че нещо подобно му е било представено през време на неговото учение. То най-добре се справяше, когато новият случай беше подобен на някой такъв, който беше вече видяло. При съвършено нови условия атлантиецът беше винаги принуден да изпитва отново нещата, докато на съвременния човек много неща са му спестени в това отношение, защото той е въоръжен с правила.

Той може да прилага тези правила също и в случаи, които още не е сре- щал. Една такава система на възпитанието предаваше на целия живот нещо еднообразно. В течение на много дълги периоди нещата се вършеха постоянно по същия начин. Вярната памет не позволяваше да се яви ни- що, което да прилича макар и от най-далече на бързината на нашия днешен прогрес. Хората вършеха това, което са "виждали" по-рано. Те не из- мислеха, а си спомняха. Авторитет беше не този, който беше учил много, а който беше преживял много и поради това можеше да си спомня за много неща. През време на Атлантската епоха би било невъзможно някой да може да решава върху някой важен случай преди да е стигнал до определена възраст. Хората имаха доверие само на онзи, който можеше да погледне назад върху един дълъг опит. Казаното тук не важи за посветените и техните школи. Защото по степента на тяхното развитие те изпреварват тяхната епоха. И за приемането в такива школи решава не възрастта, а обстоятелството, дали този, който трябва да бъде приет, е добил в своите минали прераждания способностите, които му позволяват да приеме една по-висша мъдрост. Доверието, което се оказваше на посветените и на техните представители през време на Атлантската епоха, почиваше не на изобилието на техния личен опит, а на възрастта на тяхната мъдрост. При посветените личността престава да има значение. Той стои изцяло в служба на вечната мъдрост. Ето защо за него също не важи характеристиката на определен период от време. Докато следователно логическата мислителна способност липсваше още на атлантците/ именно на първите атлантци/, те имаха във високо развита паметна способност нещо, което предаваше особен характер на тяхното действие.

Обаче със същността на една човешка способност винаги са свързани други способности. Паметта стои по-близо до по-дълбоката природна основа на човека отколкото умствената способност и във връзка с нея бяха развити други способности, които бяха също по-подобни на онези по-нисши природни същества отколкото съвременните човешки инстинктивни способности. Така атлантците можаха да владеят това, което се нарича жизнена сила. Както днес от каменните въглища се извлича силата на топлината, която се използува като двигателна сила при нашите съобщителни средства, така атлантците разбираха, как да поставят семенната сила на живите същества в служба на техните технически уреди. Можем да си съставим една представа за това, за което става дума тук чрез следното. Нека помислим за едно житно зърно. В него дреме една сила. Тази сила прави, щото от житното зърно да израсне цялото житно растение, сламка, листа и клас. Природата може да събуди тази намираща се в зърното сила.

Съвременният човек не може да стори това чрез своята воля. Той трябва да посее зърното в земята и да остави на природните сили да произведат събуждането. Атлантиецът можеше още и нещо друго. Той знаеше, как да направи, за да превърне силата на един куп зърна в техническа сила, както съвременният човек може да превърне силата на топлината от един куп каменни въглища в една такава воля.

През време на Атлантската епоха растенията се отглеждаха не само за да бъдат използувани като хранителни средствата също за да поставят дремещите в тях сили в служба на съобщенията и на индустрията. Както ние имаме устройствата да превърнем дремещата в каменните въглища сила в двигателна сила на нашите локомотиви, така и атлантците имаха механизми, които те отопляваха - така да се каже - с растителни семена и в които жизнената сила се превръща в технически използваема сила. Така бяха поставени в движение летящите не на голяма височина над земята превозни средства. Тези превозни средства се движеха на една височина, която беше по-малка от височината на планините от Атлантската епоха и има механизми за управление, чрез които можеха да се издигнат над тези планини.

Трябва да си представим, че с напредването на времето всички условия на нашата Земя са се изменили. Гореспоменатите превозни средства на атлантците биха били напълно неизползуваеми в наше време. Тяхната използваемост почиваше на това, че в това време въздушната обвивка, която обгръща Земята, беше много по-гъста отколкото днес. Дали според днешните научни понятия хората биха могли да си представят една такава гъстота на въздуха, това не трябва да ни занимава тук. Науката и логичното мислене не могат да решат, според цялата тяхна същност, никога нищо върху това, което е възможно или не. Те имат за дача да обяснят само това, което се установява чрез опита и наблюдение. А гореспоменатата гъстота на въздуха е за окултния опит така здраво установена, както може да бъде здраво установен днес един сетивно даден факт.

Също така здраво установен обаче е може би необяснимия за днешната физика и химия факт, че през време на Атлантската епоха водата по цялото лице на Земята беше много по-рядка отколкото днес. И благодарение на тази тънкост, на тази рядкост атлантците можеха да насочат чрез използувана та от тях сила на семената по такъв начин водата, че тя да служи на технически цели, които днес са невъзможни. Чрез сгъстяването на водата е станало невъзможно тя да бъде движена и направлявана по такъв изкусен начин, както това е било възможно през онези времена. От това изпъква достатъчно добре, че цивилизацията на Атлантическата епоха е била основно различна от нашата. И по-нататък става разбираемо, че също и физическата природа на един атлантиец е била съвършено различна от тази на съвременния човек. Атлантиецът пиеше една вода, която можеше да бъде обработена от живеещата в неговото собствено тяло жизнена сила по съвършено различен начин отколкото това е възможно в днешното физическо тяло. Ето защо ставаше така, че атлантиецът можеше да използва по своя воля своите физически сили съвсем различно от днешния човек. Той разполагаше така да се каже със средства да умножава в самия себе си физическите сили, когато се нуждаеше от това за извършване на своите действия. Ние можем да си съставим правилни представи за атлантците само тогава, когато знаем, че те имаха също съвършено други понятия за умората и изразходването на силите в сравнени е със съвременните хора.

Едно атлантско селище - това се вижда вече от всичко описано носеше един характер, който в нищо не приличаше на един модерен град. На- против в едно такова селище всичко беше още във връзка с природата. Ние получаваме само един слаб образ за това, когато казваме: в първите времена на Атлантида - около средата на третата подраса едно селище приличаше на една градина, в която къщите се изграждат от дървета, клоните на които са увити едни в други по изкуствен начин.

Това, което човешката ръка изработваше в онези времена, израстваше така да се каже от природата. И самият човек се чувствуваше напълно сроден с природата. Ето защо ставаше така, че също и общественото чувство беше съвършено различно от днешното. Природата е обща на всички хора. И това, което атлантиецът изграждаше на основата на природата, той го считаше също така като общо благо, както днешният човек мисли естествено, когато счита като частно благо това, което неговото остроумие, неговият ум изработва. Който се запознае отблизо с мисълта, че атлантците са били надарени с такива духовни и физически сили и способности, каквито описахме, ще се научи също да разбира, че в още по-стари времена човечеството показва един образ, който напомня още малко за това, което днес сме свикнали да виждаме.

И не само хората, но също и заобикалящата природа се е изменила в течение на времената. Формите на растенията и животните са станали други. Цялата земна природа е минала през преобразования. Населявани по-рано области на Земята са били разрушени; други са възниквали. Прадедите на атлантците са обитавали върху една изчезнала част от сушата, главната област на която се е намирала на юг от днешна Азия. В теософските писания те се наричат лемурийци. След като бяха минали през различни степени на развитието, по-голяма част от тях преминаха в упадък. Те станаха атрофирани човеци, чиито потомци и днес още населяват определени части на Земята като така наречени диви народи. Само една малка част от лемурийското човечество беше способна да се развива по-нататък. От нея се образуваха атлантците. Също и по-късно стана нещо подобно. По-голямата част от населението на Атлантида премина в упадък и само една малка част от него произхождат така наречените арийци, към които принадлежи нашето днешно културно човечество. Според наименованията дадени от окултната наука, лемурийци, атлатци и арийци са коренни раси на човечеството. Ако си представим две такива коренни раси предхождащи лемурийците и две следващи арийците в бъдеще, получаваме всичко 7 коренни раси. Винаги едната предхожда от другата по начина, както бе посочено по-горе относно лемурийците, атлантците и арийците. И всяка коренна раса има физически и духовни качества, които са напълно различни от предхождащите. Докато например атлантците доведоха до особено високо развитие паметта и всичко, което е свързано с нея, в настоящето арийци те имат задачата да развият мислителната способност и то- ва, което и принадлежи.

Но също и във всяка коренна раса трябва да бъдат преминати различни степени. А именно тези степени са винаги 7 на брой. В началото на пе- риода, който принадлежи на една коренна раса, главните нейни качества се намират така да се каже в едно младенческо състояние; те постепенно стигат до узряване и накрая също до упадък. Чрез това населението на една коренна раса се разделя на 7 подраси. Само че не трябва да си представяме това така, като че една подраса изчезва веднага, когато се развива една нова. Всяка една от тях се запазва още може би дълго време, когато наред с нея се развиват други подраси. Така на Земята винаги живеят едни до други населения, които показват различни степени на развитието.

Първата подраса на атлантците се разви от една много напреднала и способна да се развива част на лемурийците. При тези последните дарбата на паметта се прояви в нейните най-първи наченки и то само в последното време на тяхното развитие. Трябва да си представим, че един лемуриец можеше наистина да си образува представи за това, което изживяваше. Той веднага забравяше отново това, което си беше представил. Но фактът, че въпреки това живееше в определена култура, например имаше оръдия, правеше строежи и т. н., това той дължеше не на своята собствена способност да се образува представка на една духовна сила в себе си, която, ако можем да употребим този израз, беше инстинктивна. Само че при това не трябва да си представяме днешния инстинкт на животните, а един инстинкт от друго естество.

В теософските писания първата подраса на атлантците е наречена Рмоахали. Паметта на тази подраса беше насочена предимно върху живи впечатления на сетивата. Цветовете, които окото беше виждало, тонове, които ухото беше чувало, действуваха след това продължително време в душата. Това са изрази на факта, че Рмоахалите развиха чувствата, които техните лемурийски прадеди още не познаваха. Например привързаността към това, което е било изживяно в миналото, принадлежи към тези чувства.

С развитието на паметта беше свързано също това на говора. Докато човекът не запазваше още в себе си миналото, не можеше също да става съобщаване на изживяното чрез говора. И понеже през последното време на Лемурия се родиха първите зачатъци на паметта, тогава също можа да бъде поставено началото на способността да се назовава видяното и чутото. Само хора, които имат способността на спомена, могат да започнат нещо с едно име, което е дадено на нещо. Ето защо Атлантската епоха е също онази, в която говорът намери своето развитие. И с говора беше създадена една връзка между човешката душа и нещата намиращите се вън от човека. Човекът роди звучната реч вътре в себе си; и тази звучна реч принадлежи на предметите на външния свят. Роди се също една нова връзка между човека и човека чрез съобщението по пътя на говора. Всичко това беше при Рмоахалите в една още младенческа форма; обаче все пак това ги различаваше по един дълбоко проникващ начин от техните лемурийски прадеди. Но силите в душите на тези първи атлантци имаха още нещо от рода на природните сили. Тези човеци бяха още така да се каже сродни със заобикалящите ги природни същества, по-сродни отколкото техните следовници. Техните душевни сили бяха още повече природни сили отколкото тези на съвременните хора. Така също и звучната реч, която те произвеждаха, беше нещо подобно на природните сили. Те не просто назоваваха нещата, а в техните думи се криеше една сила над нещата, а също и над техните себеподобни. Когато се говори за една вълшебна сила на думите, тогава се загатва за нещо, което за тези хора беше далече по-действително отколкото за съвременността. Когато човекът Рмоахал произнасяше една дума, той развиваше една сила подобна на самия предмет, който обозначаваше. На това се основа, че думите от това време имаха лечебна сила, че те действуваха благоприятно върху растежа на растения- та, можаха да опитомяват животните и още други подобни действия. Всичко това намаля все повече и повече по сила при по-късните подраси на Атлантида. Бихме могли да кажем, че изобилието на силите подобни на тези на природните се изгуби постепенно. Хората от расите на Рмоахалите чувствуваха това изобилие от сили напълно като един дар на мощната природа; и това тяхно отношение към природата носеше един религиозен характер. Особено говорът имаше за тях нещо свещено. И невъзможна беше една злоупотреба с определени звуци, в които се криеше една особена сила. Всеки човек чувствуваше, че такава злоупотреба би донесла голяма в реда. Вълшебството но подобни думи би се превърнало в нещо противоположно; това, което използувано по правилен начин, би донесло благословение, приложено по престъпен начин би било във вреда на причинителя. В определена невинност на чувството Рмоахалите приписваха тяхната сила по-малко на себе си, отколкото напротив на действуващата в тях божествена природа.

Това стана вече различно при Втората подраса /така наречените народи Тлаватли/. Хората на тази под раса започнаха да чувствуват тяхната лична стойност честолюбието, което при Рмоахалите беше едно непознато качество. Започна да се проявява при тях. Споменът се пренесе в определен смисъл върху схващането на съвместния живот. Който можеше да погледне назад върху определени дела, изискваше от своите себеподобни признание за това. Той изискваше неговите произведения да бъдат запазени в спомена. И върху този спомен за делата се основаваше също фактът, че една група от свързани помежду си хора избираше един за свой ръко- водител. Разви се един вид царствен чин. Даже това признание се простираше до отвъд смъртта. Споменът за прадедите или за онези, които бяха си спечелили заслуги в живота, се разви. И от това произлезе после при отделните племена един вид религиозно почитане на умрелите, един култ на прадедите. Този култ се предаде по-нататък в много по-късни времена и прие най-различни форми. Още при Рмоахалите човекът имаше значение дотолкова, доколкото в даден момент можеше да се прояви чрез изобилие на сила. Ако там някой искаше признание за това, което беше на правил през изминалите дни, той трябваше да покаже чрез нови дела, че още притежава старата сила. Той трябваше така да се каже да извика в спомена старите дела чрез нови. Извършено- то като такова нямаше вече стойност. Едвам втората подраса разчиташе така далече на личния характер на един човек, че вземаше под внимание неговия минал живот при оценката на този характер.

Едно друго последствие на паметната способност за съвместния живот на хората беше фактът, че се образуваха групи от хора, които бяха свързани чрез спомена за общи дела. По-рано образуването на такива групи беше обусловено напълно от природните сили, от общия произход. Човекът не прибавяше чрез своите собствени дела нищо към това, което природата беше направила от него. Сега една силна личност събираше известен брой хора за едно общо предприятие и споменът за това общо дело образуваше обществената група.

Тази форма на обществен съвместен живот се изрази истински едвам в Третата подраса /Толтеки/. Ето защо хората на тази раса основаха също първо това, което може да се нарече общественост, първата форма на държава. И ръководството управлението на тази държава преминаваше от праотците на потомците. Това, което по-рано живееше само в паметта на себеподобните, се пренасяше сега от бащата на сина. Делата на прадедите не трябваше да бъдат забравени за целия род. В потомците още се ценеше това, което прадедът беше извършил. Трябва да бъдем само наясно върху факта, че в онези времена хората действително имаха също силата да предават своите дарби на потомците.

Възпитанието беше подредено така, че да представя предварително живота в нагледни образи. А действието на това възпитание почиваше на личната сила, която излизаше от възпитателя. Той не развиваше умствената способност, а дарби, които имаха повече инстинктивен характер. Чрез една такава система на възпитанието способностите на бащата действително се предаваха в повечето случаи на сина.

При такива условия при третата подраса личният опит доби все по-голямо значение. Когато една група хора се отделяше от друга, тя донасяше със себе си за основаването на новата общност живия спомен за това, което беше изживяла на старата сцена. Обаче същевременно в този спомен имаше нещо, което тя търси не намираше отговарящо на нея, в което тя не се чувстваше добре. Поради това тя търсеше нещо ново. И така с всяко подобно ново основаване се подобряваха условията.

И беше нещо естествено, по-доброто да намери своето подражание. Те- зи бяха фактите, на основата на които през времето на третата подраса се стигна до онези процъфтяващи държави, които се описват в теософската литература. И личните опитности, които се добиваха, намираха подкрепа от страна на онези, които бяха посветени във вечните закони на духовното развитие. Самите силни владетели получаваха посвещението, за да има личната способност една силна опора. Чрез своето лично усърдие и чрез своята лична способност човекът става способен да бъде посветен. Той трябва да развие своите сили постепенно започвайки от долу нагоре, за да може да получи след това озарението отгоре. Така се родиха посветените царе и ръководители на народите в Атлантида. В техните ръце имаше голяма власт; голямо беше също и уважението, което им се оказваше. Обаче в този факт се криеше също и причината за упадък и разложение. Развитието на паметната способност доведе до пълновластието на личността. Човекът искаше да представлява нещо чрез това свое пълновластие. И колкото по-голяма беше властта, толкова повече искаше той да я използува за себе си, честолюбието, което се беше развило, се превърна в изразен егоизъм. И с това беше дадена злоупотребата със силите. Когато се помисли, какво можеха атлантците чрез владеенето на жизнената сила, ще се разбере, че тази злоупотреба трябваше да има мощни последствия. Една широка власт над природата можа да бъде поставена в служба на личното себелюбие.

Това стана в пълен размер чрез Четвъртата подраса /пра-Туранците/. Принадлежащите на тази раса хора, които бяха запознати с владеенето на гореспоменатите сили, ги използуваха много пъти, за да задоволят своите собствени желания и алчност. Обаче използувани по този начин, тези сили се разрушават действайки едни върху други. Това е също, както когато краката на човека биха се движили твърдоглаво напред, до като горната част на тялото би искала да върви назад. Такова разрушително действие можеше да бъде възпрепятствувано само благодарение на това, че в човека се разви една по-висша сила, една по-висша способност. А това беше силата на мисълта. Логическото мислене действува задържащо върху егоистичните лични желания.

Произхода на това логическо мислене трябва да търсим при Петата подраса /пра-Семитите/. Хората за почнаха да се издигат над чистия спомен за миналото и да сравняват различните преживявания. И горещите желания бяха регулирани според тази разсъдъчна способност, въобще всяко едно желание. Хората започнаха да смятат, да комбинират чрез развитата разсъдъчна способност.

Те се научиха да работят в мисли. Ако по-рано се отдаваха на всяко едно желание, сега те първо се питат, дали мисълта може също да одобри же- ланието. Ако хората на четвъртата подраса се нахвърляха диво в задоволяването на техните желания, тези на петата подраса започнаха да се вслушват в един вътрешен глас. А този вътрешен глас действува задържащо върху желанията, макар и да не може да унищожи претенциите на егоистичната личност. Така петата подраса постави подтика за действие във вътрешността на човека.

Човекът иска да урежда в тази своя вътрешност със себе си това, което има да върши или да изостави. Обаче това, което бе придобито във вътрешността като способност на мисленето, доведе до изгубването на властта над природните сили. С това комбиниращо мислене той можеше да покорява само силите на минералния свят, но не и жизнената сила. Сле- дователно петата подраса разви мисленето за сметка на властта над жизнената сила. Но именно благодарение на това той създаде зародиша за по-нататъшното развитие на човечеството. Сега личността, себелюбието, егоизмът можаха да бъдат колкото и да е големи; чистото мислене, което работи напълно във вътрешността и не може вече да заповядва непосредствено на природата, не може да причини такива унищожителни действия, както злоупотребените по-рано сили. От тази пета подраса бе избрана най-надарената част, която надживя упадъка на четвъртата коренна раса и образува зародиша на петата, Арийска раса, която има задача да развие напълно мислителната сила с всичко, което е свързано с нея.

Хората от Шестата подраса /Акадийци/ развиха още повече мислителната сила отколкото петата. Те се различаваха от така наречените пра-Семити чрез това, че доведоха гореспоменатата способност до приложение в един по-широк смисъл отколкото първите. Казано бе, че развитието на мислителната сила не позволяваше претенциите на егоистичната личност да стигнат до унищожителни действия, които бяха възможни при по-предните раси, но че тези претенции не бяха унищожени чрез нея. Пра-Семитите уреждаха първо техните лични отношения така, както им вдъхваше тяхната мислителна способност. На мястото на простите желания и похоти се яви остроумието. Настъпиха други условия и отношения на жи- вота. Докато предхождащите раси бяха склонни да признаят като ръководител този, чиито дела се бяха запечатали дълбоко в паметта, или които можеше да погледне назад върху един живот на богат спомен сега, такава роля бе призната на умния. И ако по-рано беше меродавно това, което живееше в един добър спомен, сега като най-добро се считаше това, което най-добре просветваше на мисълта. По-рано под влиянието на паметта хората се предържаха към дадено нещо до тогава, докато то се окажеше вече недостатъчно, незадоволително и тогава. . . в този последния случай се получаваше от само себе си, че с едно новаторство проникваше онзи, който беше в състояние да помогне при един недостатък. Обаче под въздействието на мислителната способност се разви една жажда за новаторство и за изменение. Всеки искаше да прокара това, което неговия ум му подсказваше. Ето защо в петата подраса започнаха да се явяват неспокойни състояния, които в шестата доведоха до там, че се почувства необходимостта своенравното мислене на отделния човек, да бъде поставено под общи закони. Блясъкът в държавата на третата подраса почиваше на това, че общите спомени произвеждаха ред и хармония. В шестата подраса този ред трябваше да бъде произведен чрез измислени закони. Така в тази шеста подраса трябва да търсим произхода не на правните и законни разпореждания. И през време на третата подраса ставаше отделянето на една група хора само тогава, когато така да се каже тя беше изтласкана от общността, защото тя не се чувствуваше добре сред съществуващите чрез спомена състояния. В 6-та подраса това беше съвсем различно. Властву- ващата мислителна сила търсеше новото като такова, тя подбуждаше към предприятия и нови основания. Ето защо Акадийците бяха един народ изпитващ радост да предприемат нещо ново, да колонизират. Особено търговията трябваше да подхранва новоразвиващата се мислителна и разсъдъчна способност.

При Седмата подраса /Монголите/ също така се разви мислителната способност. Обаче в нея бяха останали качества на предидущите раси, а именно на 4-та подраса, в много по-силен размер отколкото при 5та и 6та. Те останаха верни на чувството за спомена. И така те стигнаха до убежде- нието, че най-старото е най-умното, това, което може да се защитава пред мислителната способност най-добре. Те също изгубиха властта над жизнените сили; обаче това, което се разви в тях като сила на мисълта, имаше самото нещо от природната мощ на жизнената сила. Вярно е, че те бяха изгубили властта над живота, обаче никога непосредствената наивна вяра в тази власт. За тях тази власт беше станала техен Бог, по поръчението на който вършеха всичко, което считаха за правилно. Така за техните съседни народите изглеждаха като обсебени от тази тайнствена сила и се отдаваха със сляпо доверие. Техните потомци в Азия и в някои европейски области показаха и още показват тази особеност.

Посадената в хората мислителна способност можа да достигне своята пълна стойност в развитието едвам тогава, когато тя получи един нов подтик в 5-та, коренна раса. 4-та коренна раса можеше да постави тази способност само в служба на това, което беше възпитано в нея чрез дарбата на паметта. 5-та достигна първо до такива форми на живота, за които способността на мисленето е истинският инструмент.

Рудолф Щайнер

МЕЛХИЗЕДЕК ДАВИД АРАМЕИСКИ

2016-01-15T03:38:00.000-08:00

Неделя е, слънцето искри в синевата на небето сипе ли, сипе огнени лъчи. Горещо е, камъните са се нагрели, ще се пръснат от топлината, а няма никакъв вятър. Само там, под вековните дъбове е сенчесто и прохладно. Обичам лятото и издържам на топлина, но днес е прекалено горещо дори и за мен. Ще ми се час по-скоро да привърши службата в църквата, хората да се разотидат и игумен Гавраил да се освободи и излезе. Седнах в сянката на черковната сграда и зачаках търпеливо. Сега видях и кучетата - недалеч от мен,с изплезени езици да дишат учестено. И на тях им е горещо...

След едночасово потене в сянката на черквата най- после дочаках игуменът да излезе. Видях го да изпраща хората, дошли на църковна служба, забеляза ме и тръгна към мен. Кучетата надигнаха глави, помахаха с опашки, но не помръднаха от местата си. Но аз станах.

- Я, морското момче е плувнало в пот - рече развеселен игуменът. - Днес ще водим дълъг, доста дълъг разговор, така ли, Ученико? Отново за Исус?

- За японския Исус - уточних аз. - На нашата пейка ли, Учителю? Тук навън е ад.

- Там е добре, макар че има и по-добро място - и посочи скалния лабиринт. - Но само след час-два, тук атмосферата ще се промени. Ще се появи хладина от разликите във височината. Хайде, докато вървим, ще ми разкажеш докъде си стигнал с разследванията.

Вървим покрай лъхащите жар старини, през замрялата природа и се добираме до сенчестата пейката. Сядаме и се потапяме в хладината, запазена под листата на дъба.

Приготвил съм за Учителя куп материали, напечатани от мен, за които искам да получа отговори. За днес съм подбрал темата за Исус Христос и му подавам папката с напечатаното. Той, естествено знае какви дарове съм му донесъл, поема папката, разтваря я и прочита заглавието: "Потомък на Исус Христос живее в Япония Прелиства няколко страници, връща ми ги и казва:

-Мисля, че е по-добре да прочетеш какво си написал и след това да коментираме.

Знаех, че така ще се случи, поемам разтворената папка и започвам да чета на глас:

- Това е материал, публикуван наскоро в световната преса. Можете и да не вярвате, но неведоми са пътищата божии... Най-после се откри родственик на Исус Христос и той живее в Япония! Нарича се Юнихиро Савагучи, който искрено вярва, че е потомък на Исус Христос. Поводът за това му убеждение е дядо му Савагачи, който се отличавал от съселяните си с това, че бил висок и мършав, а останалите жители на селото по традиция били дребни и дебели. Но най-удивителното е, че дядо му бил синеок.

Недалеч от дома на Юнихиро Савагучи, който се намира в северната част на Япония, в село Шинго, има скромно хълмче, на което е поставен дървен кръст. Хората от околностите вярват, че там почива човек, когото християните наричат Месия или Исус Христос. До гроба на Месията е гробът на Исукири, брат на далечен прапрадядо на Юнихиро. В близост до могилите има руини на древна пирамида, която била по-голяма от Хеопсовата пирамида, но разрушена от земетресението през 1857 година.

В тази провинция, разположена на седем часа път от Токио, чудесата започват през 1935 година. Местният свещеник открил старинен свитък в архива на префектурата Ибараки, който жителите на селото приемат като завещание на Христос, а селото Шинго за неговия последен пристан. Свитъкът и до днес е изложен в музея "Древни легенди за Христос". Учени, позоваващи се на тези документи, твърдят, че Христос живял и починал в Япония". В древните ръкописи се уточнява, че Исус Христос пристигнал в Аомори, когато бил на 21 години.

Приел името Дайтенку Таро Джурай, научил японски и се влюбил в японския народ.

В този ръкопис се описва, че след като живял единадесет години в Аомори, Исус Христос се завърнал в Юдея. Привържениците на "новото японско житие на Исус Христос" намират потвърждение в ръкописа за онези единадесет години от живота на Исус, които са пропуснати и не са отбелязани в Евангелията.

Според версията, изложена в японския свитък, римляните не са разпнали Христос, а Исукири - брата на прапрадядото на Юнихиро. Христос успял да избяга в Сибир, а оттам дошъл в Шинго. Преживявал с отглеждане на ориз, оженил се за местна девойка на име Миюко и станал баща на три дъщери. Японците вярват, че Исус е живял 106 години и е бил погребан в родовото гробище на Савагучи, близо до дома му.

Като потвърждение на своята теория, че в тяхното село е живял Исус, местните жители сочат и предишното название на селото - Хераи, което е много близо по звучене на думата "хиброу" (англ. hebrew), т.е. "еврейски". И още нещо - традиционните японски песнопения, които се изпълняват на гроба, наподобяват по звучене на юдейските.

"Аз знам, че съм потомък на Исус, но самата християнска религия не означава нищо за мен. Аз съм будист" - заявява Юнихиро Савагучи.

Разказът на Юнихиро Савагучи ме заинтригува, тъй като е свързан с пътуване на Исус Христос до така далечната Япония и...

Спрях да чета, погледнах игумен Гавраил, заслушан внимателно в четенето и бавно изговорих:

- Зачаках удобен момент да разкажа всичко това на Учителя...

- Ето че го разказа и станах герой в книгите ти - засмя се той. - А сега да видим какво ще ти отговоря, за да продължиш по-нататък... Да започнем от японския Исус,както казваш, Ученико. Японецът Юнихиро Савагучи не е наследник на Исус Христос. Далеч, назад в родословието му има кръвна връзка с бял посветен, който е бил по тези места, заради духовния център - пирамидата, която е вече разрушена. Белият посветен създава семейство с японка, чийто потомък е Юнихиро Савагучи. Белият посветен мъж бил уважаван и почитан, предал е част от знанията си на местните. Умира в Япония и е погребан според традициите на неговите убеждения.

- Какъв духовен център е представлявала тази Пирамида, Учителю?

- Белият посветен мъж пристига в Япония с възложена му мисия - да извърши дадена работа в Пирамидата, изградена от късните атланти, и да предаде знания на определен кръг хора.

- Ще ми опишеш ли какво е предназначението на тази Пирамида?

- Цялата вътрешна надземна част на пирамидата е представлявала "зала", в която се е осъществявало пречупване на Алфа лъчите и разделяне на енергийните плоскости на отделни времеви зони. С помощта на огледалата, монтирани по вътрешните стени на пирамидата, се е осъществявал процес, на който в отделните нива са се образували три, четири, пет и шестизмерни пространства. Във всяко отделно ниво посветеният е получавал различни по степен знания и духовни уроци, както и умения на ментално, астрално и светлинно ниво. Малко са били допусканите посветени в тази пирамида, поради сложността на вътрешния й свят, преплитането и пречупването на времевите плоскости, измерения и пространствени структури.

- Има ли сега останки от тази пирамида, някакви съоръжения?

- Под пирамидата се намира подземие, в което е разположена цялата сложна апаратура, осъществявала процесите в нея. В малка зала има инструкции за боравене с апаратурата, насоки, предпазни действия т.н.

- Не съм бил в Япония, но винаги съм се интересувал от нея и съм си задавал въпроса какво представляват японските острови като цяло?

- Те са върховете или по-точно най-високите точки на планински масив, от времето на късните лемурийци,в основите, на който има много лаборатории, където са извършвали различни проучвания, изследвания и експерименти с енергийни потенциали на ядрено и микро едрично ниво. Това е причина за честите земетресения в района. Въпреки че лабораториите днес не се използват, в тях все още има генератори и сензорни модули които излъчват различни импулси и предизвикват трусове

- Предполагам, че под японските острови има под земни градове.

- Под японските острови няма подземни и подводни градове. Цялата площ на островите е представлявала един огромен комплекс от лаборатории.

- Знаеш ли, Учителю, правят ми впечатление планините в Япония. Те имат странни и много красиви форми.

- Странността на японските планини идва именноот действието в миналото на тези лаборатории. Това е изваяло по особен начин външния релеф. Тогава е имало и бази, които са служели за кацане и излитане на космически кораби с екипи учени от Галактиката и извън нея. Те са били специалисти в областта на изследванията, които са извършвали в лабораториите. Обменяли са опит и знания. Днес тези бази не функционират.

- Япония е една от най-напредналите страни в разработки на технологии и особено в електрониката. Предполагам, че й се помага...

- Никой не помага на японците в разработването на различните технологии, Ученико. При тях се е запазил дял от познанието на древните, който в определени моменти дава сигнали и води до разработки и постижения, каквито другите нации не съумяват да постигнат на този етап.

- Разполагам с още сведения за японския ИШ Христос. Да чета ли?

- Слушам те, Ученико, чети.

" Аз знам, че съм потомък на Исус, но самата християнска религия не означава нищо за мен. Аз съм Будист - заявява Юнихиро Савагучи.

- Едно невярно твърдение - мръщи се игуменът. - Чети по-нататък.

- Връщам се към казаното от Юнихиро Савагучи, че християнската религия не означава нищо за него, но тя не е "нищо" за нас, християните. Напротив, животът на Исус Христос ни вълнува и ще започна проучването си от изгубения шедьовър на Леонардо да Винчи - "Битката при Ангиари". Не съм от първите "изследователи" тъй като неотдавна италианският министър на културата Франческо Рутели е създал специална комисия за издирване на изгубената батална фреска. Специалистите по издирването на фреската ще работят във флорентинския "Палацо дал Векио". Има хипотеза, лансирана от изкуствоведа Маурицио Сарацини, че "Битката при Ангиари" е скрита под друг стенопис, до чието разкриване не се е стигнало, поради несъгласието на властите на Флоренция да се пристъпи към детайлни изследвания на фреската. Версията, че "Битката при Ангиари" е заличена, шестдесет години след създаването й, Маурицио Сарацини подкрепя с твърдението си, че Джорджо Вазари е нарисувал върху "Битката при Ангиари" друга творба на военна тема - "Битката при Марчиано". До този извод Сарацини достигнал още преди тридесет години, след като открил в по-късната фреска изображение на група войници, носещи знаме с надписа "Cerca Trova" ("Търси и ще намериш"). Изследователят е уверен, че това е знак, преднамерено оставен от Вазари за идните поколения, за да подскаже, че шедьовърът на Да Винчи е отдолу.

Леонардо започва работа върху "Битката при Ангиари" през 1505 година по поръчка на градската управа на Флоренция. Творбата, в залата на Големия съвет в "Палацо дел Векио", изобразявала сражение между войските на Флоренция и Милано.Едновременно с Леонардо работел и Микеланджело, на когото било възложено оформлението на противоположната стена. Предполага се, че Микеланджело трябвало да изобрази битката при Кашин. Майсторът обаче така и не пристъпил към същинското зографисване на стенописа, а от труда му се е запазил само голям работен картон. От Леонардо сьщо са оцелели отделни скици - няколко конници в битка за знамето, на които век по-късно Рубенс прави копие . Половин век след двамата гении Вазари реставрц0 крепостта. Издига нови стени и рисува свои стенопи. си. "Вазари е бил голям почитател на Леонардо и още на времето е смятал "Битката при Ангиари" за един от най-големите шедьоври. Затова може би го е запазил непокътнат под своята фреска.

За да докаже, че е на прав път Сарацини наема екип от специалисти, които сканират стената и установяват че зад нея има кухина. Защо Сарацини толкова упорито иска да открие тази батална сцена на Леонардо? Защото Джорджо Вазари в книгата си "Животописи на най-знаменитите живописци, скулптори и архитекти" споменава, че баталната фреска на Леонардо да Винчи е предизвиквала всеобщо възхищение през 1565 година.

Дали и аз да не прибавя моето предположение, че в тази сцена Леонардо да Винчи ни е оставил още една неразгадана тайна?.

Мнозина съвременни изкуствоведи предполагат, че и двамата титани на възрожденското изкуство - Микеланджело и Леонардо да Винчи, с работите си в "Палацо дел Векио", са осъществили истински поврат в западноевропейската живопис. Стиловите им похвати, използвани в този проект, стават предвестник за развитието на класицизма и барока. Откриването на "Битката при Ангиари" е равнозначно на това да намерим нова "Джоконда" или "Тайната вечеря", смятат историците на изкуството. В предстоящо изследване на стенописите на Вазари ще бъдат приложени най-модерните технологии, за да се предотврати тяхното повреждане.

Няма да изчакам предстоящото изследване на стенописите на Вазари, а ще зарадвам изкуствоведа Маурицио Сарацини, че неговото прозрение е реално, защото Учителят, след като изслуша внимателно представените му доводи, каза:

- Ученико, "Битката при Ангиари" на Леонардо да Винчи действително е скрита умишлено от Вазари под неговата творба в "Палацо дел Векио". Вазари скрива творбата не само от желание да я съхрани, но и за да прикрие тайни символи, вплетени в изображенията.

Какви ли тайни символи са скрити в ''Битката при Ангиари", за да бъдат прикрити от Вазари? Да оставим това на изкуствоведите, когато разкрият знаменитата фреска, а да продължим с най-известната и най-тайн- ствена картина на Леонардо да Винчи - "Мона Лиза" или "Джокондата". Какво знаем за нея от дългогодишните проучвания на десетките изследователи? "Джоконда", или както смята изкуствоведът професор Джузепе Паланти, е Лиза Жерардини (Lisa Gherardini), - жената, вдъхновила Леонардо да Винчи да нарисува "Мона Лиза" (Джоконда). Тя е погребана във Флоренция. Мястото и точната дата на нейната смърт доскоро не бяха известни, но изследването на професор Джузепе Паланти хвърли светлина по този въпрос. Той е стигнал до извода, че Мона Лиза е реално съществувала личност, когато е изучавал материали от флорентинските архиви. Изследвайки документите, Паланти е открил, че "Джокондата", или Лиза Жерардини, е била съпруга на флорентинския търговец Франческо дел Джокондо. Починала е на 15 юли 1542 година, на шестдесет и три годишна възраст, и е погребана в гробището на манастира Света Урсула. Установено е, че Лиза Жерардини и семейството на Леонардо да Винчи са били съседи.

А Вакенродер в своя труд "Сърдечните излияние на един влюбен, в изкуството монах" говори, че Леонардо е рисувал картината четири години и е имал традиция да забавлява моделите си с музика, за да не скучаят и да не заема лицето им, от отегчение и умора, израз, подобен на маска.

Изследователите твърдят, че за да се стигне до изчистения вариант на картината, която познаваме днес, са били нужни много преработки и промени. През 1503 година, първоначално, "Мона Лиза" е била нарисувана от Леонардо на дъска от топола. След това рисунката се прехвърляла на дървото с процес, наречен избож- дане. Малките линии се свързвали от червена разредена боя. За "Мона Лиза" се споменава само веднъж през живота на Леонардо.

Това се случило на 10 октомври 1517 година, когато кардиналът на Арагона дошъл при Леонардо, който живеел по това време в градчето Амбоаз, лежащо в долината на Лоара, да поднесе почитанията си на великия художник.

Кардиналът и секретарят му били разведени от Леонардо из ателието, при което секретарят записва следните впечатления:

"Леонардо . показа на кардинала три картини. Едната беше портрет на флорентинска жена, рисувана по поръчка на Джулиан! Медичи. Тя беше самото съвършенство. Видях,я със собствените си очи".

През 1530 година "Мона Лиза" намира мястото в кралската колекция на крал Франсоа, който преценил, че стените на неговите бани са най-подходящото място за нея. Картината престояла там много години и експертите твърдят, че изпаренията са главна причина за пукнатините в тънкия слой боя. От банята към спалнята. Кралят притежавал и любопитен гол вариантна "Мона Лиза" наречен "Мона Вана". Каква е връзката с шедьовъра на Леонардо? Предполага се, че Мона Вана е дело на Леонардовия ученик Салай. "Мона Лиза" остаанала в колекциите на френските крале до Френска'! революция, след което кралската колекция била разграбена и Лувъра обявен за народен музей. И "МонаЛиза" за първи път е изложена публично. Но картината не останала задълго в Лувъра. Когато Наполеон Първа става император на Франция, веднага прибира "Мона Лиза" от музея и я поставя в спалнята си, в Тюйлери

Десет години Наполеон боготвори картината и я наричал мадам Лиза. Когато по-късно, Наполеон нахлува в Италия той открива там рисунките и бележниците на Леонардо и ги пренася във Франция. Бонапарт твърдял, че всички гении са французи, без значение коя е родната им страна.

"Мона Лиза" отново се завръща в Лувъра след падането на Наполеон. Сто години по-късно, на 21 август 1911 година, картината е открадната. Цялата световна преса отразява кражбата и полицията организира ма- щабна операция, която не дала желания резултат. След две години, на 11 ноември 1913 година, флорентинският антиквар Алфредо Джери получава писмо, с което му предлагат да закупи "Мона Лиза". Цената е един милион лири стерлинги по днешен курс. Писмото е с подпис "Леонардо". Месец по-късно тайнственият продавач уговаря среща със синьор Джери в хотел на Виа Панцани. Алфредо Джери търси помощта на Джовани Поги - познавач на картините на Леонардо и директор на музея Уфици. Двамата посещават стая в посочения хотел и се срещат с продавача на картината. Ето какво разказва синьор Джери за следващите събития, които били най-вълнуващите мигове от живота му:

"Първо видяхме само куп стари дрехи, но забелязахме, че куфарът е с двойно дъно. Веднага щом видяхме картината, разбрахме, че това е истинската "Мона Лиза" на Леонардо да Винчи".

За да се удостовери, че това е картината на Леонардо - "Мона Лиза", от Лувъра искат експерта Джовани Поги да открие характерен белег, оставен от обратната страна на дървената плоскост на картината. Той действително го открива и това още веднъж потвърждава автентичността на "Мона Лиза". Крадецът се оказал флорентинец, безработен бояджия, чието истинско име е Винченцо Перуджа. Той твърдял, че е патриот и е откраднал "Мона Лиза", само за да я върне в родината й.

Картината е върната в Лувъра, откъдето е открадната, и усмивката на "Мона Лиза" отново радва цяла Франция!

Историята на "Мона Лиза" започва през 1503 година, когато в ателието на Леонардо пристигнала жена, която желае да я нарисува. Той работи върху картината десет години и не се отделя от нея до смъртта си. Картината е известна като "Мона Лиза" и е най-прочутото изображение в историята на изкуството. Коя е тази загадъчна жена, чиято самоличност Леонардо не е искал да разкрие?

Много от изследователите на творчеството на Леонардо, още през 1517 година допускат, че моделът е Изучела Гуаланда, екзотичната любовница на неговия покровител Джулиано Медичи. Според друга теория това е херцогинята Констанца д'Авалос. В италианска поема се споменава, че тя позира на художник с името Винчи. Има и трета кандидатка, Лиза Герадини, именувана така от биографа на Леонардо, Джорджо Вазари. И никой никога не могъл да докаже със сигурност коя е жената, наречена "Мона Лиза". Изминали векове, докато се открият важни доказателства в миланския държавен архив - инвентар, описващ имуществото на Джан Джакомо Капроти, убит през 1525 година. Джан Джакомо или Салай е дългогодишен компаньон и помощник на Леонардо. Инвентарът включва доста картини, но едно име - Ла Конда е зачеркнато и заменено с Ла Джоконда, или усмихващата. Това е името, придобито след брака от Лиза Герадини - моделът на Леонардо. Според този документ Леонардо оставил шедьовъра на Салай и Лиза дел Джокондо и това наистина е картината "Мона Лиза".

От проучените документи Лиза живеела във Виа дела Стуфа със съпруга си Франческо, търговец на сребро. Тя е дъщеря на едър земевладелец, омъжила се на шестнадесет години и станала третата съпруга на Франческо. Какво е означавала за Леонардо, може би няма да разберем никога. Портретът е много странен. Вместо Лиза да бъде нарисувана със скъпи дрехи, то роклята й е прекалено семпла. Като всяка омъжена жена, Лиза би трябвало да носи венчална халка, но тя липсва на ръката й. Липсват и бижута, и всякакви други аксесоари, с изключение на златен ширит на шията й.

А невероятният праисторически пейзаж зад образа на Мона Лиза? Каква е връзката? Какво е общото между Мона Лиза и праисторическия пейзаж?Това също една от загадките в картината. Има много предположения и догадки, но истината никой не я знае.

През последните шестнадесет години от живота Леонардо не се е отделял от портрета на Лиза дел Джокондо. Той го е носил навсякъде със себе си. Дори когато на шейсет и една години напуска Италия и не се връща никога повече там. Житейският път на великия художник свършва във френското градче Амбоаз, в долината на Лоара. Леонардо е недооценен в родината си, затова пък френският крал Франсоа Първи се възхищава от него и му дава голяма къща, непосредствено до кралския дворец. Последните години от живота на Леонардо са трудни. Получава мозъчен удар и не е можел да си служи с дясната ръка. На 2 май 1519 година, в стаята си, Леонардо издъхва в ръцете на френския крал, на шейсет и седем годишна възраст. Къде ли е погребан великият творец? Науката не разполага с никакви данни по този въпрос. Няма предположения, не съществуват дори легенди. Отминалите столетия са скрили безвъзвратно тленните останки на този гениален художник, велик посветен и потомък на Исус Христос.

Но да продължим с издирването на загадъчната Джоконда. И така, коя е Джокондата или Мона Лиза?

-Жената, изобразена на картината като "Мона Лиза", е от Исусовия род и по-точно от рода на втория му син- заговори Учителят. - Тя е от знатен произход - дъщеря е на известен благородник, омъжила се за избран от родителите й съпруг, също благородник. Била е посветена и е споделяла учението и философията на ЛеонардоДа Винчи. Двамата често са обсъждали забранените таини на масонските закони.

Дотук добре, но все още не знам името й. Учителя ще ми го съобщи ли?

- Разбира се - потвърди с усмивка Учителят, -Леонардо да Винчи изработва картината, като в нея вписва код, който дава информация за част от тези тайни. Това е причината, поради която авторът й не се разделя с нея до края на живота си.

- Как може да се разчете този код? - трескаво питам аз.

- Само от посветени. Но времето още не е дошло.

А, да, за времето знам... Но защо Учителят не ми отговаря кое е името на жената? Ще се обиди ли, ако повторно настоя и попитам за името? Не, няма да се обиди, може би съзнателно премълчава, изчаква мое тълкувание, или...

- Жената, изобразена на картината на Леонардо да Винчи - заговори неочаквано игумен Гавраил - и получила името "Мона Лиза", се е наричала Франческа да Конти.

Зарадван, благодарих за дългоочаквания отговор, разбулващ една вековна тайна. Едва сега, след като получих част от истината, за първи път се замислих сериозно за Джокондата - "Мона Лиза", но вече като професионалист - криминалист. И започнах да си задавам рутинни въпроси: Защо Леонардо да Винчи не е разкрил името на модела, когото е рисувал? Какви са причините да крие името на жената, която рисува? Защо при преселването си, от град на град, непрекъснато е взимал и картината "Мона Лиза" със себе си? Наистина уравнение с много неизвестни, но всички те подлежат на тълкуване и обяснение. Започнах да изграждам хипотези, целящи да достигна до разкриването на тайните. Защо един художник ще крие името на модела, който е рисувал? По много причини - моделът не е искал да се знае името му художникът също не е желаел да се знае името на модела. И тук веднага следва изводът, че картината не е показвана в селището, където е рисуван моделът. Защото, ако картината е била показвана, тогава е щяло да се знае и името на жената. Явно не е показвана и името на модела, наричан "Мона Лиза", остава и до ден днешен неизвестно.

А защо се налага на Леонардо да Винчи да крие името на модела? Дали да не допуснем, че жената, която е рисувал, е била омъжена и е станала любовница на художника? Всичко това е напълно допустимо, само че трябва да се докаже. Има ли и други нишки, които да водят към разкриване името на "Мона Лиза" и на скритите други тайни в картината? Има и то не са малко. Нека да започнем от невероятния пейзаж зад "Мона Лиза". Странен пейзаж. Не съществуващ никъде по местата където е живял и рисувал Леонардо да Винчи. Какво ли е искал да ни внуши чрез този пейзаж художникът? Трудно ми е да отговоря сега, но ще се върна отново на него, след като съставя изцяло работната си хипотеза. Следващите ми разсъждения засягат самия Леонардо да Винчи. Кой е той? Геният, съчетал в личността си художника, инженера, лекаря, конструктора - великият посветен. Премислям още веднъж казаното от Учителя: "Жената, изобразена като "Мона Лиза", е от знатен произход - дъщеря на известен благородник, омъжила се за избран от родителите й съпруг, също благородник. Тя е била посветена и е споделяла учението и философията на Леонардо да Винчи. Двамата често са обсъждали забранените тайни на масонските закони" и още: "В картината има код, който дава информация за част от тези тайни. Това е причината, поради която авторът й не се разделя с нея до края на живота си. Жената, изобразена на картината и получила името "Мона Лиза", се е наричала Франческа да Конти". Вече знам името на жената. Знам и коя е тя. Трябваше ми много малко подсказване от игумен Гавраил, за което още веднъж му благодаря, за да открия вековната тайна. А тайната е, че "Мона Лиза" - Франческа да Конти е жена от потеклото на Исус Христос. Не случайно двамата с Леонардо са обсъждали забранените тайни на масонските закони. Ето защо Леонардо да Винчи е криел името на своя модел - да не бъде разкрита една потомка на Исус Христос, да не бъдат открити и другите наследници и подложени на преследване оттогавашната църква. Едно подобно разкритие би разклатило устоите на църквата, би направило описанието на живота и делата на Исус в Библията невярно. Църквата в никакъв случай не би допуснала това.

Уверен съм в думите на Учителя си и нямам никакви съмнения относно личността на Мона Лиза или по-точно на ФРАНЧЕСКА ДА КОНТИ. Въодушевен от разкритието, още веднъж благодарих от все сърце на игумен Гавраил и веднага се обръщам към изкуствоведите:

- Господа изкуствоведи, вече знаете името на загадъчната Мона Лиза. Сега не е трудно да разкриете миналото на тази невероятна жена, наричана ФРАНЧЕСКА ДА КОНТИ...

Вече ни е известено, че в картината на Пусен е кодирано родословието на Исус Христос и знаем, че Леонардо да Винчи чрез баща си също е потомък на Христа. A знаем ли нещо за произхода на майката на Леонардо? Има най-различни предположения за нейния произход. Някои изследователи допускат, че тя е от арабски произход, но потвърждение по този въпрос няма.

- Учителю, майката на Леонардо да Винчи от Исусовия род ли е?

Учителят търпеливо слуша разсъжденията ми, понякога ми дава насока в търсенето и сега, облегнал се на ствола на вековния дъб, заговори:

- Не, Ученико, майката на Леонардо да Винчи не е от Исусовия род. Но потеклото й я прави достойна съпруга за баща му, поради принадлежността й към рода на древните, посветени египтяни - траки. Майката на Леонардо е потомка на два рода с различни корени. По майчина линия тя е от еврейски произход (тракийски), а по бащина линия е от женески род на древните египтяни (траки). Тя се омъжва за бащата на Леонардо, който по далечна линия е от разклоненията на Исусовия род чрез потомците на дъщерята на Христос. Това родство на баща му създава близките отношения на гениалния Леонардо с другата далечна потомка на Исусовия род, която той обезсмъртява като "Мона Лиза".

- Искам да попитам още нещо: в картината "Тайната! вечеря" на Леонардо да Винчи - до Исус Христос Мария Магдалена ли е изобразена?

- Да, на "Тайната вечеря" до Исус, действително е изобразена неговата съпруга - Мария Магдалена.

Няма да коментирам дали Дан Браун е почерпил идеите си за написване на "Шифърът на Леонардо" (2003 г.), вдъхновен от издадените бестселъри "Светата кръв и Светият граал" (1982 г.) от Майкъл Бейджънт/ Ричард Лий и Хенри Линкълн и "Откровението на тамплиерите. Тайните пазители на истинската самоличност на Христос" (1997 г.)показващи скритата символика в картините на Леонардо да Винчи. Безсмислено е да правя догадки, защото вдъхновението идва при човек по множество канали ,а всички канали волят началото си от Акаша. Разбираемо е защо Дан Браун е избрал да напише трилър с приключенски сюжет - в търсенето на Граала се вплитат легенди за френското тайно общество - Ордена на Сион (Prieure de Sion)?, призвано да защитава потомството на Исус и Мария Магдалена. Приключенският сюжет дава възможност на автора безпроблемно да представя дадени събития, без да се съобразява с действителността, докато в един истори? чески роман се изисква той да се базира на документи. На пръв поглед изглежда, че книгата е написана с комерсиална цел. Но ако написаното се подложи на "разшифровка", ще се открие, че в книгата се съдържа дълбок скрит смисъл и ефект, сравним с така наречения 25-ти кадър в телевизията. Кадърът, който възбужда мозъчните центрове на човека и го принуждава да възприема подсъзнателно гледаното.

Църквата, естествено, не прие предизвикателството, подхвърлено й от Дан Браун и гневно заклейми книгата.

Какво всъщност оспорва Дан Браун в "Шифъра на Леонардо"? Оспорва както смъртта на Исус Христос, така и ролята на Ордена на Сион и смята, че написаното за Ордена е измама. А така ли е? Има ли документи потвърждаващи съществуването на Ордена? Доколкото ми е известно, няма открити сведения, доказващи, че Орденът е древно тайно общество. Има обаче доказателства, че Орденът е създаден в по-ново време и не всичко, известно за него, е измислица.Вярващите християни не приемат изнесените разкрития в романа на Дан Браун. Като защитници на религиозните възгледи, те заявяват, че ако се докаже, че Орденът на Сион е измислица, ще могат да отхвърлят неудобните за църквата въпроси за цензурираните или така наречените забранени Евангелия, описващи отношенията между Исус и Мария Магдалена. А ако е истина тогава те ще обвинят Църквата, че векове наред укрива умишлено неудобни за нея факти, свързани с християнската религия. Истина е, че книгата предизвика брожение в целия християнски свят и постави въпроси за духовността и религията. Романът действително съживи затихнали спорове от времето, когато християнството се е утвърждавало като религия и е имало разцепление заради два изначално противоположни възгледа за вярата - схващането на гностиците, че отделният човек сам изгражда отношенията си с Бога и сам намира пътя към спасението и становището на свещеническата фракция - че Църквата държи ключовете от Царството Небесно. Битка, която Църквата бе уверена, че е спечелила. Наистина ли Църквата е спечелила битката?Можем ли да кажем по какъв начин Дан Браун е достигнал до идеята да поднесе на хората, макар и под формата на художествен роман, онова, което се крие зад традиционните, неоспорвани религиозни постула- ти? Какво ще си помислят вярващите след като прочетат, "Тайните подземия на България"- трета част, в която публикувам истината за Исус Христос? Да, за Исус Христос, пристигнал с космичен кораб на земята преди 14 000 години и за другия Исус Христос, роден преди 2000 години? Единият не се ражда на земята, а пристига с божествена сила и власт, в библейския Йерусалим - днешния Пловдив, а другият, роден в новия Витлеем - Палестина не чрез непорочно зачатие, а заченат от баща Йосиф и майка Мария. Ще приемат! ли също вярващите християни, че възкресение няма в смисъла, разказан в Библията? До ден днешен никой не е видял с очите си мъртвец да възкръсва. А възкресение има и това е съединението с Бог, което всеки от нас жадува да получи. Да отвори сърцето си за божествената духовна връзка и се възвиси в божествена чиста душа. Затова е дошъл Христос на земята и проповядвал за чистата божествена любов.

На божествените дела, извършени от родения на земята юдейски цар Исус Христос (от Давидовия род) всеки трябва да отдаде почит и преклонение...

Но да продължим с книгата на Дан Браун, в която историята на Ордена се различава от истинската му същност. И може би поради това различие тази история предизвиква безпокойство и напрежение сред вярващите християни. Защо Дан Браун описва Ордена като "съвременно общество за преклонение пред богинята, като пазители на Граала и на древните писания"? С право Лин Пикнет и Клайв Принс, авторите на "Откровението на тамплиерите. Тайните пазители на истинската Христова самоличност" задават въпроса: "Какво общо имат езическите богини със Светия граал, който по своята същност е християнски? Какви писания биха могли да докажат връзката между тях?"

Каква е голямата тайна, която се приписва на Ордена? Говори се, че Орденът е дал обет да пази рода на преките потомци на Исус Христос и Мария Магдалена. Това е голямата тайна, пазена с векове, защото ако се докаже, че Исус Христос е оставил потомство, ще се подкопаят основите на християнството. И това ще предизвика невиждано брожение в света на вярващите! Един въплътен Бог, какъвто е Исус Христос, обрекъл се на безбрачие, има връзка с жена, за която се е смятало, че е била блудница. В такъв случай Орденът на Сион не е ли в тясна взаимовръзка с Църквата? Орденът пази мълчание. Възможно ли е да има договореност между тях - Орденът да не разкрива имената на Исусовите потомци, да пази гроба на Мария Магдалена в тайна и да съхранява писанията, доказващи истината за Исус и потомството му. Църквата от своя страна да е дала обет да не предприема действия за физическото ликвидиране на Исусовото потомство. При неспазване на договореностите съвсем ясно е, че Църквата ще отстрани наследниците на Исус, застрашаващи нейната власт.

Тъй като в "Шифърът на Леонардо" Дан Браун включва и сексуални ритуали, то на Ордена е вменено и друго задължение - да е пазител на забраненото познание за силата на свещеното женско начало, за езическото преклонение пред богинята - Майка, свързано с представата за свещената сексуалност.

Независимо от различните оценки и мнения за трилъра на Дан Браун, Лин Пикнет и Клайв Принс приемат, че той е "успял да приобщи огромна читателска аудитория към въпроси за произхода на християнските догми, наложени от Църквата поради политически, а не от духовни съображения" В книгата му се разкрива, че "еретичното", алтернативно тълкуване на християнството е безмилостно потушено, а свидетелствата, оспорващи утвърдените догми, са укрити от Църквата. Алтернативните възгледи за същността на Исус показват, че Той е бил смъртен човек, оженил се и е имал деца. Тези алтернативни възгледи също говорят и за потискането на свещеното женско начало, което е било повсеместно прието преди появата на религиите на патриарсите - юдаизма и християнството, а и за свещеното естество на секса.

Дан Браун е използвал тези представи като фон и ги е вплел умело в разказ за едно шеметно разгръщащо се приключение, те приковават вниманието и въображението - на милиони читатели по цял свят. Вдъхновени и изумени от разкритията на Браун, те също поемат по пътя на тьрсачеството, за да открият сами доколко верни са тези твърдения".

Съвсем точна констатация, защото и аз, като милионите читатели от цял свят, съм тръгнал да диря истината. Към тази полуоткрита истина, ще добавя, че Граалът не е символ само на тялото на Мария Магдалена и Исусовото потекло. Пиша това, защото в края на книгата Дан Браун разкрива, че "веществената" тайна, пазена от Ордена на Сион - Светият граал, всъщност е тялото на Мария Магдалена. Но не е така. Граалът е обобщаващ символ за Исус Христос, Мария Магдалена и децата му. Защо Орденът ще пази само гроба на Мария Магдалена? А гробът на Исус Христос? Нали и той е погребан. Но за погребението на Исус Христос се пази пълно мълчание.

Твърди се, че властта на Исус произтича от мястото му на законен Израилев цар и, че Той е бил предимно политически деец, който изобщо не е имал намерение да полага началото на нова религия.

Има "документация", че през последните девет години от живота си Леонардо да Винчи е бил велик магистър на Ордена на Сион. Какви исторически документи съществуват за Ордена на Сион? Само една поредица от книжа, написани на пишеща машина и познати като "Тайните досиета". През шейсетте години на двайсети век тези документи са предадени от Ордена за съхранение в Националната библиотека в Париж. Според написаното в тях Орденът на Сион е основан преди хиляда години, по време на кръстоносните походи, и оттогава съществува без прекъсване, като е оглавяван от някои от най-великите имена в историята.

По този повод Дан Браун пише - "Тайната европейска организация Орденът на Сион, основана през 1099 година, е напълно реална. През 1975 година в Парижката национална библиотека бяха открити пергаменти, известни като "Тайните досиета", в които се посочват много братя от Ордена на Сион, например сър Исак Нютон, Ботичели, Виктор Юго и Леонардо да Винчи."

Но нали се знае, че тези документи са написани на машина? Дори се казва, че са добре изработен фал- шификат. Това поставя под съмнение действителното съществуване на Ордена на Сион.

Нека да проследим един тайнствен "закодиран"текст, намерен в Англия, в провинциалното имение Шъгборо Хол в Стафордшър.

През лятото на 2004 година в "Блечли Парк", днес музей, открит в памет на английските шифровчици, които през Втората световна война дешифрират успешно германските военни кодове, е организирано състезание. Петдесет съвременни шифровчици трябва да разбулят загадката на "Пастирския паметник" в Шъгбъро Хол. Това е родово имение на графовете на Личфийлд, което фотографът лорд Патрик Личфийлд, братовчед на кралицата, притежава до смъртта си през ноември 2005 година.

Пастирският паметник е издигнат към средата на XVIII век и е обект на догадки. Той представлява барелеф на прочутата картина "Аркадийски пастири", рисувана от френския художник Никола Пусен през четиридесетте години на XVII век, която отдавна предизвиква догадки. Изображението в Шъгбъро е огледално. Барелефът е поръчан е през XIX век от собственика на имението, мореплавателя Джордж Ансън - лорд адмирал. На барелефа има надпис с двусмислен девиз на латински, изсечен на преден план: "Et in Arcadia ego" или "В Аркадия съм" - думи, които обикновено се приемат, че напомнят за неизбежността на смъртта. Под барелефа в Шъгбъро, между по-ниските букви D и М, са издълбани буквите O.U.O.S.V.A.V.V.

Както картината, така и паметникът в Шъгбъро се свързват със загадката около Ордена на Сион, заради девиза "В Аркадия съм". Допустимо е лорд Ансън да е бил член на Ордена на Сион и построяването на Пастирския паметник да има отношение към тайното общество. Една картина може лесно да се повреди, докато един паметник, в имение, дълго време би "говорил" на посветените за тайната на Ордена.

Състезанието в Блечли Парк е организирано от Оливър и Шийла Лон, шифровчици по време на Втората световна война, и е проведено като на шега, макар че средствата за масово осведомяване го представят едва ли не, като "търсене на Светия граал". В него се включват петдесет души, които предлагат какви ли не решения, от съвсем обикновени до наистина сензационни. (Всъщност никой не оспорва ключовото предположение, че въпросният надпис е шифър и това биха могли да са първите букви от изречение, което съдържа информация, известна само в рода Ансън.) Но Оливър и Шийла Лон предпочитат решението, което е свързано с Ордена на Сион и което, след като през ноември 2004 година е оповестено, предизвиква най-голям интерес в медиите. Решение е предложено от специалист шифровчик, който държи да остане анонимен и настоява начинът, по който е разчел надписа, да не бъде огласявай. Все пак се разбира, че шифровчикът е заменял едни букви с други и е направил анаграма и при заместването се е получил призивът "Исус X оспори" който шифровчикът е разчел така: "Исус като Христос оспори" В тези думи се търси връзка с Ордена на Сион, а на електронната страница на "Блечли Парк" пише - "През XVIII век вече се е зараждал таен орден, известен като Орденът или Братството на Сион. Мнозина и най-вече Англиканската църква смятат възгледите на Ордена за еретични, защото според тях "Исус е бил смъртен пророк". Анонимният шифровчик свързва разчетеното с каменна плоча, за която се твърди, че идва от старозаветния герой Яков и станала "талисман" на Ордена и която Ансън отнася на съхранение в Нова Скотия. Говори се, че не случайно първите френски заселници са нарекли Нова Скотия "Аркадия".

Смята се, че през XVIII век вече е имало Орден на

Сион и той е отстоявал основното си схващане - че Исус не е Бог, макар че няма независими доказателства за съществуването му. Представата, че в учението си Орденът отхвърля божественото естество на Исус идва от "Светата кръв и Светият граал", а не от самия Орден, въпреки че, както ще видим, той се стреми към взаимоотношения с хора, чиито възгледи за Христос са, най-меко казано, неортодоксални.

Най-важното в разчитането на надписа от Шъгбъро вероятно е, че то се основава на представа за Ордена, съвпадаща с относително новата му "официална" версия за неговия произход. Сега Орденът твърди, че е възникнал не още по времето на кръстоносните походи, а през XVIII век и отхвърля легендата за своето създаване, легенда, която е залегнала в книгата "Светата кръв и Светият граал".

Ако двама-трима души са се събрали и са решили, за да се позабавляват, да се нарекат "Орденът на Сион" излиза, че той вече "съществува". Организацията всъщност става жертва на собствения си успех и по този начин дава тласък за появата на много "епигони": на други "Ордени на Сион", безспорно рожба на един-два- ма души, които си нямат друга работа. През 2003 година главният секретар на официалния Орден, Джино Сандри, заяви: "Твърдението, че Орденът на Сион не съществува искрено ме развеселява, защото, доколкото знаем ние, сега по света могат да се преброят най- малко единадесет такива братства".

- Учителю, доколкото ми е известно, дейността на древния езотеричен Орден продължава да съществува до днес. Но както може да се очаква, се е разделил на: "Орден Мелхеседек - на архангел Михаил и Тот", и "Лазурен орден Мелхеседек - на Луцифер". Кой от тях е истинският Орден, пазител на тайната на Исус Христос?

- Запомни, Михаиле: "Орден Мелхебедек на архангел Михаил и Тот", - и "Лазурен орден Мелхейседек - на Луцифер" са истинските пазители на тайната за Исус Христос. - И двата езотерични ордена са създадени с една и съща цел - съхраняване истината за Исус Христос, за рода му, за потомците и учениците. за древната мъдрост и загубена тайна. Сега в тези ордени членуват посветен, до известна степен, и обикновени привърженици на древната мъдрост. Като чистота на духовното ниво "Орден Мелхебедек на архангел Михаил и Тот", е по-високо в развитието си. И двата ордена обаче, са загубили през годините истината за тайната мъдрост. Днес много от целите и идеите и в двата ордена са преиначени и нямат нищо общо с първоначалния замисъл на основоположниците си.

- Учителю, зададох този въпрос за двата ордена, защото мислех, че Друнвало Мелхезедек, като член на езотеричния "Орден МелхеСедек" и носещ името МелхеНедек, е потомък на Исус Христос.

- Друнвало Мелхеседек не е потомък на Исусовия род. Той е духовен последовател, високо посветен и е приел това име като знак, даден от горе за неговата духовна роля в този живот.

Скъпи читатели, смятам, че трябва да изясним кой е мистичният художник Никола Пусен, нарисувал загадъчната картина, която години наред предизвиква дискусии, но си остава загадка.

Никола Пусен е френски художник - живописец и пейзажист, представител на бароковия класицизъм. Роден на 15 юни 1594 година в Лез Андели, Нормандия - починал на 19 ноември 1665 година в Рим, Италия. "Аркадийски овчари" - тази картина има две версии. Една се намира в Англия, а друга - в Лувъра. На картината овчарите са се наредили около каменен саркофаг и един от тях сочи надпис върху него - надпис, който гласи "Et in Arcadia ego" (лат. "И в Аркадия съм"). Тази картина е обект на различни тълкувания включително, че тези думи са анаграма на "I Tego Arcana Dei" (лат. "Върви си, аз пазя Божиите тайни") или "Arcam Dei Tango Iesu" ("Аз докосвам гробницата на Господ Исус") и се смята, че картината посочва мястото на останките на Христос.

Наистина ли картината на Пусен съдържа тайна, която учените се мъчат да разгадаят? И ако съдържа тайна, каква може да бъде тя? Явно тайната заслужава вниманието на изследователите, защото картината предизвиква голям интерес. Говори се и се пише твърде много и подробно за нея. Аз няма да пиша надълго за картината. Разглеждал съм я многократно, старал съм се да проникна в тайните й, но уви. Духовните ми очи не можаха да проникнат в скрития смисъл на картината. И днес отново разсъждавам върху скритите символи, но картината отказва да разкрие тайните си пред мен. Затова отговорът идва от игумен Гавраил:

- В картината на Пусен е закодирана основната тайна на тамплиерите, свързана с произхода, родословието и потомството на Исусовия род. През специална технология, в нея е зашифровано съобщение, скрито от очите на хората. Под видимото с просто око се намира втората, скрита, част на картината, която съдържа различни тайни.

- Учителю, казваш, че картината разкрива и други тайни?

- В картината на Пусен, освен кодираното родословие на Исус, има и скрита шифрована информация за част от съкровищниците на масоните.

- Имаш ли право да разкриеш къде са?

- Намират се в различни части на Европа - във Франция, Италия, Северна Германия, Унгария и България.

Сега разбирам, че догадките, за тайните символи в картината на Пусен, не са били безпочвени...

Спирам се отново на Ордена и въпроса, който си задавам, е дали ролята му е толкова голяма. Дали наистина пази сакрални тайни, които, ако бъдат разкрити, ще преобразят коренно възгледите ни за християнството и дори представата ни за неговия основател. И дали, както твърди самият Орден, това наистина оказва някакво влияние в днешния свят?

ВЕРСИИ:

Исус и Мария Магдалена са били мъж и жена и са имали деца. След като Исус е разпънат на кръст, Мария и децата бягат във Франция, където се установяват.

Техните потомци се женят с представители на кралската династия на франките, легендарните Меровинги, които през V-VIII век налагат властта си в земи на територцл ите на днешна Франция, Германия, Белгия и Холандия ! Те обаче са предадени и изместени от престола от една нова династия, Каролингите, и то с подкрепата на Римокатолическата църква, която знае тайната за брачните връзки на Меровингите и наследниците на Исус и се страхува какво ще се случи със старателно разра- ботеното учение, ако се разчуе, че Исус има потомство с произтичащите от това последици. Ключово събитие при узурпирането на престола е убийството на ДагоберII през 679 година, който обаче не е последният крал от династията на Меровингите, както често се споменава.

Според източници на Братството невръстният син на Дагобер - Сигубер се е спасил от убийство при преврата срещу Меровингите. Бил е укрит в легендарното селце Рен льо Шато, в подножието на Пиренеите. Той и потомците му били закриляни от хора, посветени в тайната за произхода на рода. По-късно тази група хора се обединили в Ордена на Сион, тайно сдружение, учредено в края на XI век, за да отстоява интересите на династията. Орденът на Сион е създаден в I Ерусалим от един от водачите на Първия кръстоносен поход, Годфрид Буйонски [Жофроа дьо Буйон], който! според преданието е потомък на Дагобер.

Дан Браун използва едни от най-разпространените версии за Ордена на Сион, като посочва, че на свой ред Орденът стои зад създаването на прочутите рицари тамплиери, ордена на "воините монаси", които от (или около) 1118 година, близо два века властват в Светите земи и Европа. През 1188 година между двата ордена се появява разкол и всеки поема по свой път.

Орденът на Сион (или т.нар. Братство) надживява тамплиерите, които през 1307 година престават да съществуват, и оцелява през столетията до наши дни под председателството на цяла поредица велики магистри,сред които някои от най-прочутите имена в историята на Европа (понякога сменяни с по-неизвестни личности) например англичаните сър Исак Нютон, Робърт Флъд, Робърт Бойл и италианците Ботичели... и Леонардо да Винчи. Пак според преданието, в по-ново време Орденът изненадващо е оглавяван от някои доста авторитетни личности от света на литературата и изкуството: Виктор Юго, Клод Дебюси и Жан Кокто. Тези велики магистри от XIX и XX век са все французи. Орденът на Сион твърди, че е движеща сила на почти всички значими езотерични движения в Европа, например на ро- зенкройцерите, а още по-назад във времето е стоял зад такива личности като Жана д'Арк и Нострадамус. Дори днес отстоява своята цел: да възстанови на власт във Франция, а и в цяла Европа, представителите на "свещения род" на Меровингите.

В "Тайните досиета" се признава, че задачата на Ордена е да защитава потомците на Дагобер II, защото те са издънки на законното кралско семейство във Франция. Крайната цел на Ордена е да възстанови на френския престол Меровингите. В "Тайните досиета" се твърди, че Меровингите са потомци на Давидовото коляно.

Орденът не само не е твърдял никога, че е наследник на Исус, а обратно, най-недвусмислено отхвърля подобно предположение. Много години преди Дан Браун да напише "Шифърът на Леонардо", в пресата бяха поместени материали за френски свещеник на име Беранже Сониер, изпратен в енорията в Рен льо Шато в региона Лангедок в южна Франция, който открил старинен ръкопис. Ръкописът е намерен случайно от свещеника, заел се да ремонтира църквата. При реставрацията той преместил камъка на олтара и открил куха колона, датираща от шести век, в която имало поставени пергаменти. Свитъците били написани на латински, той не могъл да ги разчете и ги занесъл на епископа на Карказон. Не е известно дали Епископът е могъл да разчете ръкописите, но Беранже Сониер веднага ги занесъл на Църковните власти в Париж. Върнал се оттам като богат човек. Обновил църквата "Мария Магдалена", построил кула в планината, където е разположено Рен льо Шато, издигнал голяма къща, павирал пътя от подножието на плани ната, в която е разположен Рен льо Шато, до върха. този обикновен, скромен духовник, неразполагащ значителни средства, изведнъж забогатял? Похарчи много пари за обновяването на старата църквата "Мари Магдалена", която се разпадала. Купил много земя в се. лото и построил не само кулата в планината, но и къща в която живял и приемал гости като истински принц' Това дало повод на епископа на Каркасон да освободи забогателия свещеник и да го отстрани от служба Беранже Сониер обжалвал уволнението си. Ватиканът го възстановява на поста му, но още в началото на 1917 година той внезапно получава удар и умира. Не е нужно да гадаем защо е получил мозъчен удар. Странното в случая е, че десет дни преди неговата смърт икономката му вече е била поръчала ковчега... "Чудесата" не свършват дотук. След смъртта на Беранже Сониер икономката му останала да живее в къщата му. По времето, когато се извършва обмяна на парите във Франция е видяна в градината на къщата да гори големи количества книжни пари... На човека, преместил се да живее в къщата на свещеник Беранже Сониер, тя доверила, че ще му разкрие тайната на тяхното богатство преди да умре. Но не успяла да му я разкрие - и тя на свой ред получила удар и загубила възможността да говори.

Каква ли тайна е разкрил свещеник Беранже Сониер, за да придобие това огромно богатство? Има много версии, но нито една от тях досега не е потвърдена. Най-разпространената версия е, че в кухата колона свещеникът е намерил не само свитъците, но и голямо количество златни монети. Друга версия допуска, че е открил тайна, подкопаваща устоите на Църквата, за която му е платено от Ватикана да мълчи.

Много от изследователите на тайната, отнесена в гроба от свещеника Беранже Сониер, смятат, че в църквата е погребана важна религиозна личност, тъй като на външната страна на църквата има жълт знак, който показва, че тук е погребан човек от кралско потекло. Понеже в селската църква не е възможно да бъдат по- гребани френски крале, това може да означава, че този знак се отнася единствено за някой от потомците на Исус Христос. От тук и заключението, което се прави, че богатството на Беранже Сониер е дошло директно от Католическата Църква, поставена в незавидна позиция пред дилемата от евентуалното разкритие, че Исус Христос не е умрял разпнат на кръста, или да плати на свещеника и да го накара да мълчи. Платила му е и през последните двадесет години от живота си Беранже Сониер е похарчил парични средства в размер на два милиона лири стерлинги по сегашната им стойност.

Скъпи читатели, още много, много може да се разисква по темата за житието на Исус Христос. Смятам, че това, което изложих е достатъчно, за да преминем към крайната цел - за потеклото на Исус Христос, за Мария Магдалена и къде са погребани.

Изминаха няколко часа в разговори, сянката на вековния дъб се измести назад, сега слънцето светеше право в очите ни, но не жареше, липсваше топлината. Откъм зъберите лъхна хладен ветрец, листата на дъба зашумоляха, гущерчетата се съживиха и плъзнаха из развалините.

Игумен Гавраил се надигна от пейката, направи знак с ръка да стана и аз, и бавно тръгнахме из руините. Кучетата скочиха ободрени и игриви пред нас, като често обръщаха глави, за да се уверят, че ги следваме. Вървим с игумен Гавраил един до друг и разговаряме.

- Потеклото на Исус Христос, Ученико, за когото толкова много се интересуваш, назад през баба му Ана, отвежда до династиите на тракийските царе, дали коляно на Давидовия род.

- Кога евреите се отделят от тракийския род, Учителю?

- Отделят се от траките като самостоятелен народ, когато е възникнал рода на Давид.

- Това означава ли, че Аврам е тракиец?

- Да, означава. Аврам е тракиец и от него произлизат родове, свързани с траките по кръв и носещи имената на отделилите се от тях тракийски племена на евреите.

Коренът на рода е тракийски. След заселването си nо земите на днешен Йерусалим отделилите се племен от траките, като самостоятелен народ, започват да възприемат като евреи, но са помнели и почитали тра кийския си корен и произход.

- Исус знаел ли е тракийският си корен? Идвал ли е в България?

- Знаел е и е почитал тракийския си корен. Той идва в земята на прадедите си траките - България, където изучавал духовни науки и мъдрост в школите на тракийските учители. Исус е знаел и е говорел езика на древните траки, загубен и забравен с времето.

- Непорочното зачатие, Учителю?

- Исус, синът на Йосиф и Мария, е заченат, като всички хора по земята, от земни родители. Няма непорочно или енергийно зачатие.

- Имал ли е братя и сестри?

- Да, имал е още седем братя. Няма сестри.

- Мохамед от Давидовия род ли е?

- Не, Мохамед не е от този род, не носи Давидовата кръв.

- Учителю, кои школи е посетил Исус?

- Исус е посетил няколко духовни школи преди да се върне в родината си и да започне да проповядва учениеето си. Бил е в България и земите около Тибет.

- Говори се, че майката на Мария Магдалена е от тракийски произход.

- Да, майката на Мария - Ана е с тракийски произход. Тя е потомка на наследниците на древните тракиски царе, далеч назад във времето, стигащи до династиите на Соломон и Давид.

- Ще те попитам къде се намира гробът на Исус Христос?

- В Южна Франция, в градчето Рен льо Шато.

- А на Мария Магдалена?

- Тя също е погребана там. Гробовете им са направени по идентичен начин.

- Има сведения, че потомците на Исус Христос се свързват с династията на Меровингите.

- Така е, пръв за Меровингите се жени наследник от втория им син. След този първи брак и други техни потомци, както по линия на първия им син, така и по линия на дъщеря им, сключват бракове с Меровингите, които са високо посветен и духовен род. Не случайно наследниците на Исусовия род избират брачните си партньори именно от рода на Меровингите, които са имали знания, умения и тайни духовни посвещения, достойни за наследниците на Исус и Магдалена.

- Само единадесет последователи ли е имал Исус?

- Исус е имал повече от единадесет верни последователи и поддръжници, но най-близките до него, които са го следвали навсякъде, са били единадесетте плюс Мария Магдалена, която също е проповядвала учението, наравно със съпруга си и "апостолите" му.

- Учителю, кое е истинското име на Исус?

- Истинското име на Исус Христос, от преди две хиляди години, е МЕЛХИСЕДЕК ДАВИД АРАМЕЙСКИ.

- Но защо в Библията е наричан Исус Христос?

- Остава в историята с името Исус, защото е припознаван с истинския Исус, дошъл от Космоса на Земята, заради силата на духа, мъдростта, духовното си ниво на развитие, знанията и уменията, които е притежавал. Исус Христос е най-прекият потомък на цар Давид и следователно на Соломон. Родословието му до днес е с много разклонения, но имената на всички негови потомци през вековете се съхраняват в специален опис, който се предава и допълва през годините от тайните последователи и пазители на рода Исусов - тамплиери - масони.

Слушам с внимание думите на Учителя и мислено се пренасям в онези далечни времена, когато Исус е живял и тайно проповядвал божествено учение, забранено от еврейските духовници. Каква ли смелост се е изисквала от него, знаещ каква участ ще го постигне, ако бъде заловен...

- Исус само при раждането си е бил записан с истинското си име - пояснява игуменът. - По-късно той приема името на Първия Христос. Всички документи и хроники го описват с това му име. Малко са тези, които го споменават c рожденото му име и те са свързани с неговия род. Освен това, в годините, когато той е живял, много момчета са били записвани Исус. В някои случаи и името

Христос е било добавяно към имената на мъже, които се ползвали с изключителното доверие и благоразположение на Исус, което е подчертавало близостта им с него или в случаите, когато се е слагало след името на най добрите от първите му ученици и последователи.

- Вече писах за намерения неотдавна саркофаг с името на Исус в Йерусалим, но не знаем кой е бил този човек с това име.

- В саркофага, открит в Йерусалим, е погребан побратим на Исус, негов сподвижник и довереник от най- близкия му кръг. Той го е съпровождал в пътуванията му и го е подпомагал в мисията му. След заминаването на Исус за Европа този негов събрат остава в родните земи, за да утвърди позициите му и да подготви хората за неговото завръщане след време, нещо, което е било планувано, но до което така и не се стига.

- Ти каза, Учителю, че Исус Христос и Мария Магдалена са погребани в подземието на църквата "Мария Магдалена" в Рен льо Шато.

- И потвърждавам това, тялото на Исус Христос е поставено в двоен каменен саркофаг с инкрустации по капаците. Саркофагът на Мария Магдалена е идентичен с този на Христос. В това подземие се съхраняват много документи, свързани с родословието на Исус и Магдалена и с тайните учения и мъдрост, които са владеели. Съхраняват се ценни предмети от времето, ко гато са живели във Франция, както и реликви, принадлежали на техни предци от царския род. Има касетка? съдържаща две стъкленици, в които се съхранява вода със специфични свойства, използвана при различни ритуали и посвещения на тайния орден. Технологията! на производство и знанието за водата сега са загубени. Свойствата на тази вода са "вълшебни" според съвременните разбирания.

- Искам да попитам дали кулата, построена от свещеника над Рен льо Шато има подземие?

- Има и в него се съхранява част от тайните на рода, династиите и знанията на посветените. Свързано е чрез тесен тунел с подземието под църквата "Мария Магдалена".

- Кога ще бъде разкрита тази голяма тайна? Изминаха повече от две хиляди години.

- Тайната за погребението на Исус и Магдалена предстои да бъде разкрита. Има посветени в тази тайна, които знаят кога да сторят това. Трябва още малко време.

Ето каква е великата тайна, вълнуваща целия християнски свят. Исус Христос е реална историческа личност - живял, проповядвал божието слово, оженил се за Мария Магдалена, създал поколение и като всеки човек на земята починал.

Искам да добавя още една тайна, научена от игумен Гавраил - къде се намира гробът на Леонардо да Винчи, но ви оставям сами да прецените защо ще я разкрия...

- Последните години от живота си Леонардо да Винчи прекарва във Франция, където го отвежда не само поканата от страна на кралския двор, но и желанието да посети гроба на Исус и Магдалена. През тези години той посещава седем пъти Рен льо Шато и църквата "Мария Магдалена" като три от тези седем пъти влиза в подземието, където са саркофазите на Исус и Магдалена. Имал е достъп до документите, които се съхраняват там и е знаел тайните на древните посветени.

Леонардо умира в Амбоаз и е погребан в малък параклис извън града, който днес е вече разрушен. Намирал се е на север от Амбоаз.

Какво още мога да попитам за Рен льо Шато? Както вече е известно, в началото на 1990 година Жан Жак Белдо разбулва тайните на съкровището на Рен льо Шато. Дали ли ги е разбулил? Каква е истината за това съкровище?

Вървим из древната крепост, приближаваме подножието на скалния релеф, върху който се очертават фигурите на мъже и жени вдигнали глави, загледани в голямо златно слънце. Вече знаех, фигурите са изработени от човешки ръце, а илюзията за движението и се създава от залязващото слънце. На каменния екран летят балони, самолети и космични кораби. И сега подсамия връх отново се появи фигурата на мъж с барета на главата, с елипсовидна златна кокарда, сочещ ръка напред...

Игуменът погледна фигурите, поклати одобрително с глава и каза:

- Жан Жак Белдо разкрива една незначителна част от тайната на Рен льо Шато. Съкровището не е открито и времето за това още не е настъпило. В Рен льо Шато ce намира голяма част от съкровищата на тамплиериге, които през годините са допълвани от техните тайни последователи - масоните. В специални стъкленици: се съхраняват кръвните данни на Исусовия род. От тях може да се направи ДНК анализ и да се разкрие тайната на произхода на рода му. Има обковани сандъци, в които се съхранява част от донесените от тамплиерите ценности от Храма на Соломон, документи, архиви, кореспонденция между висши в йерархията представители на тайния орден, с печати и дати.

- Много ли хора знаят тайната на съкровището в Рен льо Шато?

- Само девет човека, Ученико. От тях четирима и до днес имат достъп до него и до архивите му.

Благодарен съм на Учителя за получените отговори, но въпреки това те не дават цялото обяснение на събитията. Вярно, че съдържат най-важната част, но остават неизяснени детайли. Как да не попитам дали намерените ръкописи, от Беранже Сониер и предадени на Ватикана, все още представляват заплаха за църквата?

Игумен Гавраил ме поглежда снизходително, сякаш иска да каже: "Сам не можеш ли да прецениш", сяда върху голяма порутена колона и спокойно обяснява:

- Архивите на Ватикана крият голяма част от ис-тинската история на цивилизацията и родословието на Исус. Те пазят много важни карти и описания на подземия и съкровищници, много документи, свързани с най-тъмната и неясна история на Средновековна и по-скоро на Ранносредновековна Европа.

Бях доволен от това, че много въпроси се изясниха, но на мен, както винаги, ми се ще да попитам и още нещо, за това, което е написано в Библията относно живота, смъртта и възкресението на Исус Христос, от преди две хиляди години, дали се е случило и на Космичния Исус Христос?

- Не, не, Ученико. Това, което е описано в Библията като преживяване на Исус, от преди две хиляди години, не се е случвало на Космическия Исус Христос. Той не е бил разпъван. Няма аналог.

- Кога човечеството ще може да види светлинното тяло на космичния Исус Христос, поставено в Музея под Витоша?

- След време, когато музеят под Витоша стане достъпен....

- Още един въпрос - когато Исус Христос е бил в България, с кого е контактувал?

- С владетелите на различни тракийски племена, както и с посветените от духовните общности.

Пак останаха неизяснени неща за Исус, а голямото ми желание е да доведа изследването докрай. Знам, че поизмъчих игумен Гавраил с въпросите си, но... Но най-важните неща оставаха недоизяснени и... Събрах длани на ръцете в молитвена поза пред гърдите си и помолих Учителя си да ми отговори кога е роден и кога е починал Исус Христос.

- Не хитрувай, Михаиле... Няма да ти откажа по-нататъшните разяснения. Я, как добре си се научил да държиш ръце в молитвена поза пред гърдите. Знаеш ли, малко хора обръщат внимание на това, а то си има значение. Прави се по-добра връзка...

Сега да поговорим за Исус. Той е роден на втори септември, две години преди новата ера, което означава, че датата на рождението му е сгрешена с около две години. Умира във Франция на 17 април 63 година!

- Учителю, как се е казвал баща му?

- Казвал се е Йосиф Данаил. Бил е наследник на трона на, на който става наседник и Исус. Баща му се отказва, в негова полза, от трона след като Исус получава Посвещението си и става достоен да наследи преждевременно правото да бъде приет за господар на трона.

- А презимето на майка му Мария?

- Казвала се е Мария Тереза. Тя също е благородничка от коляното на Давид..

- Каза, че Исус е наследил царския трон на баща си? С други думи е законен цар на евреите.

- Да, цар на евреите, но през тези години властта е била отнета от законните наследници на трона и царството се е управлявало от различни враждуващи фракции и групировки.

- Ще ми кажеш ли къде е роден Исус?

- Исус е роден в малко градче, близо до Йерусалим, в дома на баба си Ана. Това селище е било разположено в скалиста местност и сега вече не съществува.

- Ще те помоля за уточнение...

- Градът, в който е роден Христос, се свързва с древния Витлеем, белязал пристигането на първия Исус, но не е Витлеем. Името е близко по фонетично звучене. Това е отдавна изчезнало малко селище, което по-скоро прилича на днешните вилни зони, където е имало къщи на богати и знатни за времето си особи.

- За Ана, бабата на Исус Христос, е писано доста. Но никъде досега не съм срещал името на неговия дядо. Как ли се е казвал, Учителю?

- Дядото на Исус, съпругът на баба му Ана, се е казвал Давид Негери - Йоан.

- А по народност?

- По произход също е тракиец. Запазил е религиозните си вярвания и е изпълнявал ритуалите, свързани с тези обичаи. Близо до дома им, където е роден Исус, е имало малка каменна постройка, в която Давид Негери - Йоан и Ана Пагана - Мария са извършвали тайнствата, свързани с тракийските ритуали. В това селище са живели и други потомци на траки, преселили се в тези земи през вековете.

- Учителю, ти току-що каза, че бабата на Исус Христос се е наричала Ана Пагана - Мария. Това име не е тракийско...

- Точна така се е наричала Ана Пагана - Мария. Името има тракийски корен, който по-късно се трансформира в Пагане.

- Ти уточни и името на дядото на Исус, който се е казвал...

- Наричал се е Давид Негери - Йоан. - Повтори бавно името му и ме загледа изпитателно. Както винаги очакваше нов въпрос, или...

Имената Ана Пагана и Давид Негери - Йоан ми правят силно впечатление. Досещам се, че в името на дядото се съдържа тайна, която трябва да разплета.

- Учителю, пак ще попитам, защо дядото на Исус носи тези нехарактерни за траките имена?

- Не са характерни за теб, защото не си запознат с древните корени. Той носи тези имена, които в основата си са тракийски. Но с времето, при преселението и общуването с новопоявилите се народи, произлизащи като цяло от първотраките, са трансформирани и фонетично променени.

- А сега, Учителю, - започнах с усмивка и тържествен тон, - ще ми разкриеш ли тайната на Йоан Кръстител?

- Досети се нали? - усмихна се на свой ред игумен Гавраил. - Така е, дядото на Исус, Давид Негери

- Йоан, го кръщава. Символ на това кръщение е провъзгласяването на Исус за законен приемник на трона след отказа на баща му Йосиф от царската власт в негова полза.

- С други думи дядото на Исус е Йоан Кръстител. - Той потвърди с глава, аз продължих: - Учителю, ще те помоля за още сведения за бабата и дядото на Исус. Те какви са били, с какво са се занимавали?

- С храмова жреческа дейност в малкия каменен ритуален център, изграден до дома им. Те са потомци на Соломон и Македа, следователно от царски род. При- Тежавали са династичните богатства, които са се предавали на поколенията в родовете им. Съхранявали са писмени документи, описи и генеалогии на родовете си до първия общ корен.

- Какво всъщност изразява кръщаването на Исус река Йордан?

- Представлява отстъпването на трона и властта от страна на баща му в негова полза. Този ритуал, както се досети е извършен от дядо му Йоан, който е най- старшия и посветен в ритуалите във фамилията. Поради тази причина враговете на Исус го залавят...

- Обезглавяват ли го? Какво ще рече това, два пъти намиране главата на Йоан?

- Обезглавяват го, защото в техните очи той е човекът, легализирал пред масите новия владетел, който освен всичко е и високо посветен, можещ и знаещ, което го прави опасен за тях. Намирането на главата на Йоан на два пъти е просто съвпадение във времето. Не символизира нищо.

- Братята на Исус Христос сред единадесетте негови последователи ли са?

- Не, братята му не са сред единадесетте му най- близки последователи. Те са вярвали в неговото учение, мъдрост и посвещение, уважавали са го, но не са го следвали в пътуванията му.

- На колко години Исус напуска Йерусалим?

- На тридесет и пет години, след инсценирането на разпъването му на кръста.

- Родителите му и братята му с него ли тръгват?

- Те остават в родните земи, а той заминава само със !своето семейство - съпругата и децата си.

- Исус пристига във Франция и живее там инкогнито?

- Не е живял инкогнито. Представял се е със собствените си имена. Не е водел светски живот. Общувал е със сравнително тесен кръг хора, които са били верни на него, рода му и учението му. Исус е сменил първона- чално няколко селища преди да се засели окончателно в Рен льо Шато. Това става на седмата година след пристигането му във Франция. До последно е споделял с обкръжаващите го знанията, за които е имал разрешение да говори.

- Моля те, кажи ми кога и къде е бил посветен.

- Първото си посвещение Исус получава в земите на България, когато е на осемнадесет години. Окончателното посвещаване, в тайнствата и мъдростта на древните и Вселената, получава на двадесет и седем години. Достига до трета степен във висшата йерархия на посветените.

- Почти във всички книги, в които се говори за Исус се твърди, че посвещенията на великите личности се правят в египетските пирамиди. Там ли е посвещаван Исус?

- Не, не е посвещаван там.

- Но се пише за Египетските мистерии...

- Те имат друго значение - кратко отвърна той. - Исус Христос е бил на посвещение, както в България, така и в Тибет. Там е допуснат в Шамбала, където е осъществил контакт с посветени, в състояние на сома- ти, от първите раси, както и с такива от първите родове на днешната цивилизация. За годините от живота му, които се губят в евангелията не се пише нищо, но той е бил на посвещение в България, после в Шамбала, след което отново в България, където е получил крайната благословия на висшите жреци. Михаиле, сега за египетските мистерии ли ще говорим или...

- Нека продължим за Исус, Учителю. Как Исус се е придвижвал до България и другите страни?

- Придвижването му е ставало бавно, тъй като е ползвал само животински превоз.

- Но нали той е притежавал специални умения, получени с посвещението...

- Въпреки уменията, които е притежавал за придвижване на кратки разстояния със силата на мисълта, той не се е възползвал от тях, а е пътувал с животински впрягове, които са пренасяли и багажа, и вещите, необходими при пътуването.

- Можел ли е да лекува и да възкресява мъртви?

- Исус е владеел лечението на всички съществуващи по това време болести, четял е мисли, владеел е теле- портацията на кратки разстояния. Можел е да се материализира и дематериализира в определени случай . Осъществявал е директна връзка с Акаша.

- Кои светилища е посетил на територията на днещнаа България?

- Светилищата са няколко - на южните траки, сред които и това на Орфей и две в района на днещна Варна. Общувал е с владетелите на различни тракийски родове.

- Има ли някакви веществени доказателства за присъствието на Исус Христос, оставени по нашите земи?

- Не, Ученико, няма оставени материални доказателства за пребиваването на Исус. Той е бил тук като учение и като такъв не е имало какво да остави. Съществуват единствено ръкописи и документи, описващи периоди от неговото пребиваване по нашите земи. Те ще бъдат открити след време.

- Какви чудеса е извършвал Исус?

- Свързани са с лекуването на хора и пророкуването на бъдещи събития. Той не е изявявал публично способностите си. Проповядвал е мъдростта и знанията на древните, които са му били разрешени да сподели по това време. По-късно, във Франция, е разказвал всичко научено и това е било описвано и систематизирано в специални книги от близките му.

- Учителю, ти ми описа една стъкленица с чудотворна вода, оставена в подземието, където е саркофагът на Исус. Той знаел ли е технологията, по която може да се произведе тази вода?

- Да, знаел е технологията за приготвянето на водата. Той лично е приготвил водата.

Кога ще бъде написано истинското житие на Исус Христос?

За цялото житие на Исус има време. То ще бъде написано постепенно, въпрос след въпрос. Всичко с времето си.

Благодаря, сега искам да попитам за Космичния Исус Христос - какво е проповядвал и кои места е посещавал на земята.

- Както вече ти казах, първият Исус идва на земята, за да положи основите на нов морал, нови убеждения, нов начин на мислене, нови критерии за оценяване на събитията, поведението и отношенията между хората. Тази е насоката на неговото учение. То е изградено на базата на Вселенската философия, приспособено към еволюционното ниво на развитие на Земята и нейната нова цивилизация. Чудеса не е вършил, не е било необходимо. Самото му присъствие и учението му са били достатъчни, за да бъде приет като Висш учител, знаещ, можещ, притежаващ сила и енергия, непознати за заобикалящите го.

- Кои страни е посетил Космичният Исус?

- По време на престоя си на Земята Исус е бил единствено по земите, обитавани от първите траки, общувал е с тях и е оставил следи от своето присъствие в техните древни, тайни писмени документи.

- В езотеричните книги се твърди, че Космичният Исус при посещението си на земята е пострадал.

- Вярно е, при една от обиколките му, в района на Родопите, е имало разместване в енергийните пластове, причинено от срив в енергийния щит на пирамида, намираща се в близост до Кръстова гора. Това е довело до лек трус и срутване на земни масиви, в следствие на което е имало повалени дървета. Едно от тези дървета пада върху Исус и му причинява физическо увреждане в областта на краката, което е било преодоляно за кратко време, благодарение на неговите умения.

- Сега наистина питам от любознателност, как е изглеждал космичният Исус?

- Бил е с матова кожа и силно подчертани скули. Очите му са... с менящ се цвят от сивата гама. Имал е черна, права и дълга коса, която е сплитал отзад, по- добно на старите български канове. Бил е висок около пет, пет и половина метра със слабо, но много жилаво тяло. Ръцете му са били с дълги пръсти, от които са струяли енергийни потоци. Това виждам, това ти описвам, а вместо да ми задаваш въпрос как е изглеждал другият Исус, този отпреди две хиляди години, ще го опиша така..за разлика от предположенията, че е бил с матова кожа, аз твърдя, че Исус е имал продългова лице и бяла кожа, тъмни очи и дълга тъмна коса, която понякога също е била прибирана отзад и завързвана с кърпа - шал. Имал е среден за времето ръст - окол метър и осемдесет. Тялото му е било слабо, с прозиращи под кожата вени. Още подробности?

- Благодаря Учителю, никъде досега не е давано описание на Исус, а ти го обрисува, за да знаем наистина как е изглеждал. Нали знаеш, че...

- Знам, знам, след едно уточнение следват - следващите... Хайде да се спрем на... - И ме загледа очаквателно.

- В Новия завет, както си ми казвал, са описани исторически събития, които са съзнателно изопачени, Истината е променена, но събитието се е случило. Имам предвид задържането на Исус, трънения венец, предателството на Юда.

- Тук, в тези описания Евангелията пресъздават част от истината. Исус действително е бил задържан, но над него не е упражнявано физическо насилие. Целяло се е да бъде отстранен окончателно от пътя на домогващите се до властта, както и да бъде прекратено преклонението пред уменията и мъдростта му. За освобождаването му не е плащано от учениците му. Както вече казах, Исус е имал привърженици и поддръжници във всички среди и прослойки. Мястото, където е трябвало да се извърши екзекуцията, се е намирало във владенията на един негов таен поддръжник. Това е направило лесна инсценировката, спомогнал е и фактът, че в близост не са допуснати наблюдатели, а от разстоянието, от което гледали хората, присъстващи на разпъването на кръста, е било невъзможно да се различат подробности и детайли. Собственикът на тези земи е бил влиятелен човек и за него не било трудно да наложи волята и влиянието си над войниците, които са съпровождали арестанта.

Трънен венец не е поставян на главата на Исус. Това са допълнително добавени моменти, целящи увеличаване на въздействието върху хората от мъченичеството на Исус.

Да, вечеря на Исус със съпругата и учениците му е имало, но тя не е била тайна. На нея са дискутирани различни въпроси и Исус е имал видение за предстоящото му задържане. Затова той обсъжда с учениците си плана на действие, който те трябва да следват след неговото задържане. След като са били обсъдени всички детайли, Исус изпраща Юда при заможния поддръжник, в чиито земи е щяло да се извърши разпъването на кръста, за да го предупреди и подготви за действие. Изпратил е и пари, които да бъдат дадени на войниците, за да запазят тайната. Влиятелният и богат поддръжник не е приел парите от Юда с аргумента, че всичко ще поеме той, за да бъде максимално полезен на Учителя. Юда не е предавал Исус Това е поредната фалшификация . Съд е имало, но на него не са допуснати хора от народа, състоял се е при закрити врата и са присъствали само неколцина от основните врагове на Исус, като много бързо са взели решение за разпъването му. Да, те са го осъдили на смърт чрез разпъване на кръст.

- Упорито се говори, че родителите на Мария Магдалена са погребани в манастира на квартал Бистрица в София. И че те и днес са там, в подземието на манастира и могат да се видят. Истина ли е това?

- Истина е, костите на родителите на Мария Магдалена действително се намират в подземието на манастира "Йоаким и Анна" до квартал Бистрица.

- Моля те, разкажи ми какви са били те и защо са погребани тук?

- Родителите на Мария Магдалена са потомствени аристократи от Давидовия род, но не преки наследници на трона, както са Йосиф и след него Исус. Техните родове са запазили самосъзнанието и знанието за предците си по линия на Савската царица и Соломон. Спазвали са древните традиции и ритуалите на първите траки. Майката на Мария Магдалена - Анна е била със силно развита сензорика и е осъществявала връзка с Акаша. Така тя е знаела не само миналото, но и предначертаното бъдеще на дъщеря си да стане съпруга на Исус. Исус, от своя страна, също е знаел за тази предопределеност.

Двамата - Исус и Мария Магдалена се запознават тук, в днешните земи на България, при първото посещение на Исус, когато получава посвещението си. Бракът между тях е сключен след завръщането му от Тибет, преди да получи окончателното си посвещение от висшите посветени жреци. Исус се връща в земите на Палестина заедно със съпругата си Мария Магдалена.

Мария Магдалена е първородно дете на родителите си. След нея те имат още три деца - две момчета и едно момиче. Сестра й умира в ранна възраст в следствие а на възпалителни процеси в мозъка и мозъчната ципа. Двамата й братя остават да живеят в България и тук създават семействата си. Част от техните потомци също остават в България.

- Не ми каза нищо за бащата на Мария Магдалена.

- Напротив, споменах ти, че родителите й са потомствени аристократи от Давидовия род. Бащата се е казвал Йоаким Севара, а майката Анна Тертера. Баща й Йоаким й майка й са спазвали древните традиции и ритуалите на първите траки. Това е, Михаиле. Истината е преиначена.

- Защо толкова дълго се крие и никъде досега не ce споменава за произхода на Мария Магдалена?

- Какво пише за нея в Евангелията? Че е блудница. В евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан никъде не се споменава, че Мария Магдалена е съпруга на Исус Христос, още по-малко да се признае една жена за равностоен апостол. Църквата е имала други интереси, koито днес постепенно поправя. И църквата иска да npoповядва истинското божие слово. И това ще стане...

- Щастлив съм, че Мария Магдалена е родена в земите на България. Къде точно е родена?

- В градче, което вече не съществува. Намирало се е в близост до днешния град Сливен. Потомците на Исус! и Мария Магдалена са дали много разклонения и сега са пръснати в различните краища на Европа и Америка. Има висши посветени масони, които съхраняват родословието на рода и периодично го допълват при раждането на нов член.

Скъпи читатели, възможно ли е да получа това безценно сведение за манастира в квартал Бистрица на София и да не пожелая да го видя? Още на следващия ден, с благословията на игумен Гавраил, се качих на колата си и посетих манастира "Свети Йоаким Анна" в Бистрица. И с очите си видях, че под пода на манастира се намира малко подземие, в което се съхра н я ват кости. Това бе достатъчно, веднага да проуча историята на манастира.

"Манастирът "Свети Йоаким и Анна" се намира в местността Мали дол, закътан е в красива долина между Витоша и Плана планина, на около два километра югоизточно от кв. Бистрица. Има сведение, че през IX-X в. на мястото на днешния манастир е съществувал манастирът "Св. Петър", разрушен през XIV век от турците, чиито основи са разкрити през 1925 година. Манастирът "Свети Йоаким и Анна" представлява комплекс от еднокорабна, едноапсидна, с купол, вътрешен и външен притвор черква, жилищни и стопански сгради. Черквата е построена върху могилен некропол, като под черковния наос се намира запазена антична гробница (IV - нач. на V в.) с размери 3,35 х 2,99 х 2,28 м, в която се слиза по каменни стълби откъм притвора.

Черквата е осветена през 1950 година, а жилищните сгради са построени в периода 1965-77 година. Манастирът е постоянно действащ".

Толкова за манастира. А за Йоаким и Анна? Били светци... Как ли е открито мястото на несъществуващ манастир? По останките на древния манастир "Св. Петър" през 1925 година, от които днес няма и помен? Ето какво успях да установя:

През 1948 година в с. Бистрица живяла сляпа жена, преселница от вътрешността на страната, която била ясновидка. Един ден сляпата жена заявила пред близки, че Бог й показал църква, заровена в земята, която трябва да се изрови и възстанови. Тя не знаела къде се намира това място, но помолила да я качат на кон и "водена от Бог" ще покаже къде е църквата. Хората от селото вярвали на предсказанията на пророчица и изпълнили заръката й. Качили я на кон и заедно с прцдружаващите я се отправили извън селото. На няколко километра от селото групата навлязла в долина и про рочицата помолила да я свалят от коня. Тръгнала пеш и не след дълго се спряла на едно пусто място и казала: "Тук под мен е църквата". Твърдението й се оказало вярно. Разкопали земята и намерили плоча, под която открили стъпалата на подземната църква, където намерили кости, за които пророчицата казала, че са на Йоаким и Анна.

Историята, която описах е достоверна. Сведенията ги получих от внука на мъжа, който заедно с пророчичцата е разкопал и открил църквата. След два дни отново бях при игумен Гавраил и му разказах какво съм! установил.

- Затова те пратих, да видиш и се увериш. Ето, все питаш кога ще дойде време за това, за онова... За Йоаким и Анна времето е наближило! Истината трябва да се знае.

- Учителю, как костите са попаднали в манастира и са съхранени до днес?

- Уместен въпрос... Родителите на Мария Магдалена са били погребани в местността, където е сега манастирът в с. Бистрица. Там е съществувал древен храм на траките. След разрушаването на храма двата саркофага са пренесени в подземието под него. През вековете! български, и не само български, посветени са посеща вали това подземие. След изграждането на манастира ра костите са пренесени в неговото подземие, което било добре защитено. Пренасянето на костите е станало през XIII век.

- Научих и нещо друго, за което не съм сигурен, че е истина. Успях да видя и прочета едно сведение - препис от старинна книга...

- И какво пише в това сведение за манастира?

- Че в тази черква-гробница е влизано и до нея има второ подземие, в което са съхранени седемнадесет ценни златни и бронзови камбани, злато и златни предмети..

Игуменът се замисли, очите му се движеха така, сякаш четеше редове от книга, взираше се внимателно и разглеждаше нещо невидимо за мен. След минута заговори:

- В преписа, който си видял, има скица, в която са нарисувани две подземия - в едното са костите на Йоаким и Анна, а в другото камбаните. Така ли е?

- Така е. Има и скица на самата църква-гробница.

- Но ти не спомена за черепа, поставен при камбаните...

- Нали казах, не бях уверен в написаното...

- Добре, добре, ще ти обясня и за черепа при камбаните. Това е главата на Анна. Пренесена е в подземието до камбаните преди около два века от посветени, които са искали да поставят част от костите в подземието във франция, където са погребани Исус и Мария Магдалена. Това не се е осъществило поради разпореждане от ви-! сшите в йерархията. Така, сега за сведението, което си прочел. Част от написаното е вярно, скиците обаче не показват истинското място на второто подземие.

Погледна ме, знаеше, че ще попитам къде се намира това подземие, ала този път успях да се сдържа и не показах нетърпение. Държанието ми го накара да се усмихне, а пламъчето за усещането на предстоящо откритие затрептя още повече в мен. Разгоря се, развихри се и ... двамата едновременно се засмяхме.

- Очакваш да ти кажа къде се намира второто подземие, така ли, Ученико? Не е далеч от мястото, където са костите на родителите на Мария Магдалена. Ще се открие след декември 2010 година... Там наистина се намират седемнадесет златни камбани. Те са с различни размери и инкрустации. Всяка камбана е едно уникално произведение на изкуството - с гравирани върху нея карти на древни крепости, входовете към тях и прилежащите им подземия. В това подземие освен камбаните има и няколко сандъка със златни монети и златни късове, пренасяни от различни места. Златните късове са части от различни предмети. В малък сандък се съхраняват описи, които дават информация от къде или от кого са взети монетите и късовете и в какво количество. Това подземие не е свързано с други.

- Благодаря, Учителю, благодаря - това, което разкри е много важно за нас, българите. Можем ли днес да довършим частта за Исус Христос и Майтрея? Нека ми разкажеш - кой е Майтрея, който непрекъснато идва на земята и ни учи?

- Мисля, че това твърде добре ти е известно от езотеричната литература. Може би очакваш да получищ от мен потвърждение? Така да бъде. Майтрея е проява на Космичния Исус. От Акаша, с хората на земята работи първият Исус, този, който е дошъл от Вселенските пространства. Първият Исус периодично се е проявявал частично в различни духовно издигнати земни , jlxopa. Исус Христос, отпреди две хиляди години, е негово проявление - достоен наследник, проповедник на божествената любов. Затова приема и името му.

- Езотериците твърдят, че Исус Христос се е прераждал частично в Соломон и Петър Дънов.

- Така е, Исус Христос, - този от преди две хиляди години, е прероден частично в Соломон и Петър Дънов. Как трябва да постъпи Българската православна църква с костите на родителите на Мария Магдалена?

- Костите им ще бъдат поставени в саркофаг, положен в манастира за поклонение, когато дойде времето за това.

Приключих ли с въпросите за Исус Христос? Нима можех да приключа с неизследимото Божие дело? Нещо ме връщаше назад, трябваше да се изясни един съществен факт. Да, това се отнасяше за написаното в Новия завет, за убийството на 2000 деца. Нужна ми бе помощта на игумена за разкриване на истината. Попитах го и чух следното:

- Решението да бъдат убити две хиляди деца до две годишна възраст е било не само на Ирод, който е бил известен чрез пророчество за раждането и бъдещето на Христос, но и на фракциите, опоненти на Давидовия род. Това е била планувана екзекуция от съзаклятници - владетели и домогващи се до властта.

- И все пак как се е узнала истината за раждането на Исус Христос?

- На времето е имало много посветени хора, които са предсказали раждането на Давидовия наследник и силата, която той ще притежава не само от позицията си на законен наследник на трона, а по-скоро по линия на висшите същности в духовната сфера, които ще го направят един от най-мъдрите, можещи и знаещи посветени и един от малкото, допуснати в Шамбала.

Това е накарало Ирод да нареди избиването на децата, от страх да не загуби властта си и контрола над народа си.

- Може би истината изтича и от влъхвите?

- В действителност тримата влъхви са едни от пророците, които са предсказали раждането на Исус Христос и тяхната поява е била с цел да засвидетелстват уважението си към бъдещия цар, наследник на трона и владетел на тайните знания. Те са потвърдили след завръщането си в родните си земи достоверността на предсказанията си.

ТАЙНИТЕ ПОДЗЕМИЯ НА БЪЛГАРИЯ - Милан А. Миланов

Корпус Хeрметикум - Втора книга: Пимандър към Хермесь

2014-12-21T05:22:00.000-08:00

Втора книга: Пимандър към Хермесь

1. Пимандър: "А сега бъди тих, о, Хермес Трисмегист, и запомни добре това, което ще ти кажа. Аз ще ти кажа сега това, което имам в ума си."

2. Хермес: "За Бог и Всемира е говорено много и от всички възможни страни, но въпреки това мненията си противоречат, така че аз не можах да разбера в тях истината. Желаеш ли, о, Господи, да ми обясниш това? Защото само на твоето откровение ще повярвам."

3. П.: "Слушай тогава, сине мой, каква е истината за Бог и Всемира. За Бог, Вечността, Всемира, Времето и Възникването.

4. Бог създава Вечността, Вечността създава Всемира, Всемирът създава времето, а времето създава възникването, раждането.

5. Доброто, Красивото, Блаженството и Мъдростта заедно оформят същността на Бог; същността на Вечността е непроменливост; същността на Всемира е порядък; същността на времето е променливост; същността на възникването, на раждането е живот и смърт.

6. Духът и Душата са активните, изявяващи се сили на Бог; непреходността и безсмъртието са въздействията на Вечността; завръщането към съвършенството и освобождаването от природата са въздействията на Всемира; нарастването и намаляването са въздействията на времето, възникването има за въздействие качеството.

7. И така, Вечността е в Бог, Всемирът е във Вечността, времето е във Всемира и възникването е във времето.

8. Докато Вечността почива около Бог, Всемирът се движи във Вечността, времето протича във Всемира и възникването се ражда във времето.

9. Следователно Бог е първоизворът на всички неща, тяхната същност е Вечността, а Всемирът е тяхната материя.

10. Вечността е потенциалната сила на Бог. Делото на Вечността е Всемирът, който не познава начало, а непрестанно възникване по въздействието на Вечността. Затова нищо, което е във Всемира, никога няма да премине, защото Вечността е непреходна; оше по-малко някога нещо ще бъде унищожено, защото Всемирът изцяло е обгърнат във Вечността."

11. Х.: "Но какво е Божията мъдрост?"

12. П.: "Тя е доброто и красивото, блаженството, всяка добродетел и Вечността.

13. Вечността оформя Всемира в един порядък, който прониква материята с безсмъртие и непреходност. Възникването на материята зависи от Вечността, така както самата вечност пък зависи пък зависи от Бог.

14. Съществува възникване, разждане; съществува и време, както на небето така и на земята, но те се различават по вид; на небето те не се променят и са непреходни, а на замята те се променят и са преходни.

15. Бог е душата на Вечността; Вечността е Душата на Всемира; небето е душата на земята.

16. И Бог е в Духа; Духът е в Душата; Душата е в материята, и всички те съществуват във Вечността.

17. Това голямо тяло, което обхваща всички тела, е изпълнено отвътре и обхванато отвън от една Душа с духовно съзнание, която е проникната от Бог, Душа, която дава живот на Всемира.

18. Отвън: безкрайният и съвършен Живот; отвътре: всички живи творения; там горе, в небето, той се запазва непроменлив, остава вечно присъщ сам на себе си; тук долу, на земята, той причинява промените на възникването.

19. Вечността поддържа всичко, било чрез така наречената съдба, провидение или природа, било чрез това, което на човек му харесва да вярва за тях сега или по-късно. Онзи обаче, който е създал всичко това чрез своята дейност, е Бог, изявяващата се, активна сила на Бог.

20. Бог, чиято потенциална сила е толкова ненадмината, че нищо човешко или божествено не може да бъде сравнено с нея.

21. Затова, Хермес, не вярвай, че каквото и да е от нещата тук долу, както и от нещата горе, би могло да бъде равно на Бог; защото тогава ще се отклониш от истината. Нищо не може да се оприличи на Вечния, на Бог, Който е едно с Всемира.

22. Не бива също така да вярваш, че Той разделя с някой друг Своята потенциална сила. Защото, кой освен Него е Творец на живота, на безсмъртието и промяната.

23. И какво друго би могъл да върши Той, освен да твори? Бог не е бездеен, защото тогава и целия космос щеше да бъде лишен от дейност, защото всичко е изпълено от Бог.

24. Затова никъде не съществува бездействие – нито във Всемира, нито в някое същество. Бездействие е една празна дума, доколкото се отнася до Твореца и до Творението.

25. И всичко трябва да бъде извикано за живот чрез въздействието, което е свойствено за всяко място.

26. Защото Творецът живее във всички свои творения. Той не остава специално в едно от тях и не твори специално в едно от тях, а ги сътворява всичките.

27. Тъй като Той е една постоянно действаща сила, за Него не е достатъчно само да създава същества, но Той ги взема също и под своята закрила.

28. Погледни сега през Мен Всемира, който ти се представя и запечатай дълбоко в себе си неговата красота – едно чисто и непреходно тяло, вътрешно силно и младо и с постоянно нарастваща сила.

29. Виж също и седемте фундаментални свята, създадени в един вечен порядък, които заедно, но и всеки според своя собствен ход, изпълват Вечността. Виж, всичко е изпълнено от Светлината, макар че никъде няма огън.

30. Защото любовта и сливането на противоположностите и различията са се превърнали в светлината, която се излъчва чрез изявяващата се сила на Бог, на създателя на всчико добро, на Господаря, Владетеля и Княза на целия порядък на седемте свята.

31. Погледни Луната, предшественичка на всички тези светове, инструмента на природния разтеж, който тук долу превръща материята.

32. Погледни Земята в средата на Вселената, създадена като основа на този красив свят – хранителка и обезпечителка на всичко, което живее върху нея.

33. Обърни внимание на това, колко неизброимо голям е броят на безсмъртните същества и колко голям е броят на смъртните, и виж как Луната се носи по своята орбита между безсмъртните и смъртните.

34. Всичко е изпълнено с душа, всички същества биват движени в зависимост от собствения им вид – едни на небето, други на земята. Които трябва да вървят надясно не вървят наляво, а онези, които трябва да останат на лявата страна не отиват надясно; които трябва да са горе, не слизат надолу; които трябва да са долу, не отиват нагоре.

35. Че всички тези същества са сътворени, не е необходимо повече да ти обяснявам, скъпи мой Хермес: това са тела, те притежават душа и биват движени.

36. Но всички тези същества не могат по никакъв начин да образуват една единна цялост, ако някой не ги съгласува едно с друго. Значи този някой трябва да съществува! И той трябва да бъде абсолютно Единственият.

37. И понеже движенията им са различни и многообразни, а телата им също не са еднакви, макар че на всички заедно е дадена една скорост, не е възможно да има двама или повече създатели.

38. Ако имаше повече създатели, единството на порядъка нямаше да може да се запази и щеше да възникне съпрничество за мястото на най-могъщия.

39. Ако предположим, че съществуваше един втори творец за съществата, подвластни на промените и смъртта, тогава той би пожелал да сътворява също така и безсмъртни същества, а Творецът на безсмъртните би пожелал да сътворява смъртни същества.

40. Освен това, ако съществуваха двама творци, и от едната страна има материя, а от другата – душа, тогава на кого от двамата би трябвало да принадлежи Творението? И ако двамата биха се грижили за Творението, кой би трябвало да притежава по-голям дял от него?

41. И така, знай, че всяко живо тяло, както безсмъртното, така и смъртното, както надареното с разум, така и лишеното от разум, се състои от материя и душа.

42. Всички живи тела са одушевени. Това, което не притежава живот е само материя, докато само душата – причината за живота, остава в ръцете на Твореца. Следователно Творецът на безсмъртните е и абсолютният Творец на Живота. Тогава Той ли е Творецътна другите живи същества, на смъртните?

43. Не трябва ли това, което е безсмъртно и създава безсмъртието, да създаде и всичко, което принадлежи към живите?

44. Следователно е ясно, че съществува Някой, който създава всичко това. Че той е единственият, Единният с Всемира, не се нуждае от доказателство, защото една е душата, един е животът, една е материята."

45. Х.: "Кой тогава е този Творец?"

46. П.: "Кой друг ако не Единият Бог!. Кой друг е в състояние да създава одушевени живи същества, освен сам Бог? Затова съществува само един Бог.

47. Всъщност, не е ли смешно: ако разбереш, че има един Всемир, едно слънце, една луна и една божествена природа, тогава можеш ли да мислиш, че има множество богове?

48. Следователно Бог е, Който създава всички неща. Какво всъщност чудно има в това, че Бог създава живота, душата, безсмъртието и променливостта, след като ти самият извършваш толкова много и разнообразни действия!

49. Ти гледаш, говориш, слушаш, миришеш, вкусваш, чувстваш, ходиш, мислиш и дишаш. Да не би един човек да гледа, друг да слуша, трети ва вкусва; един да има обоняние, друг да ходи, трети да мисли и четвърти да диша? Едно единствено същество е, което извършва всичко това.

50. Ето защо и Божиите дейности не могат да се отделят от Бог; така както ти няма да бъдеш повече живо съшество, ако престанеш да вършиш всички свои дейности, така и Бог, ако престане да върши Своите дейности, няма да е повече Бог.

51. След като доказахме, че никое същество не може да съществува в бездействие, колко повече важи това за Бог!

52. Ако действително би съществувало нещо, което Той не е създал, Бог щеше да бъде несъвършен, но тъй като Бог не е бездеен, а напротив – съвършен, Той е Създателят на всички неща.

53. Ако си малко по-внимателен, о, Хермес, сигурно ще разбереш, че Бог има само една цел, а именно – да извика за живот всичко, което възниква и се развива; всичко, което е възникнало в миналото, и всичко, което някога ще възникне.

54. Това, обични мой, е Животът. Това е Красивото, това е Доброто, това е Бог.

55. И ако желаеш да разбереш всичко това от собствен опит, тогава наблюдавай каво става в теб, когато искаш да създаваш. В действителност, що се отнася до Бог, творческата дейност не е същата. Бог сигурно не изпитва съзнателна радост и не съществува никой, който да твори заедно с Него.

56. И понеже действа сам, Той винаги живее вътре в Своите дела и Той самият е това, което създава – както Създател, така и създание. Защото ако неговите създания трябваше да съществуват отделени от Него, те неминуемо биха загинали, защото не биха имали живот в себе си.

57. Но тъй като всичко живее и животът е един, Бог със сигурност е Единственият. От друга страна, тъй като всичко, както на небето, така и на земята, е живо и животът е един за всички, животът е създаден от Бог и самият живот е Бог; всичко се извиква за живот, чрез Божиите дела и животът е сливането на Духа и Душата.

58. А що се отнася до смъртта, тя не е унищожаването на свързаните в единство неща, а прекратяване на свързващото ги единство.

59. За това Вечността е образът на Бог; Всемирът е образът на Вечността, Слънцето е образ на Всемира, а Човекът е образ на Слънцето.

60. Що се отнася до промяната, обикновеният човек я нарича смърт, защото тялото се разлага и животът преминава в невидимият свят.

61. Но аз ти обяснявам, скъпи мой Хермес, че съществата, които умират по този начин, само се трансформират; всеки ден една част от света преминава отвъд, в невидимото, но съвсем не с цел да бъде освободена.

62. В това се състои страданието на света: кръговрат и умиране, чрез това което се нарича смърт. Но един кръговрат е също така повторение, завъртане на колелото, и умирането е също и обновление.

63. Всемирът притежава всички форми. Той не ги държи затворени в себе си, а в тях самите, и чрез формите се трансформира.

64. Тъй като Всемирът е създаден като Вселената, какъв би трябвало да е неговият Създател? Ние не можем да кажем че е безформен! И ако Той е като Вселената, трябва да е също и като Всемира. А ако има и форма? Тогава, така разсъждавайки, той би бил по-малък от Всемира.

65. Какво заключение трябва да направим тогава от това? Защото нашето разбиране за Бог не трябва да има пропуски!

66. Има само един образ, който е присъщ на Бог, един образ, който физическите очи не могат да възприемат, един безплътен образ, който изявява всички форми чрез телата.

67. Не се учудвай, че може да съшествува безплътен образ. Помисли си само за думите, които изговаряш. Същото е и с картините. Човек вижда върху тях планински върхове, които изглеждат, че се извисяват високо във въздуха, докато картините са с гладка и равна повърхност.

68. Обмисли още веднъж по-дълбоко и по-всеобхватно, това което ти казах. Така както човек не може да съществува без живота, така и Бог не може да живее, без да създава доброто. Защото то е също като живота и движението на Бога. И Той дарява живот и движение на всичко.

69. Към някои неща е необходимо да подходим с особено разбиране, като например към следното:

70. Всичко е в Бог, но не като нещо, намиращо се на определено място, защото едно място е материално и неподвижно, и ако нещо притежава някъде свое място, значи това нещо няма да се движи. Нещата се изявяват в безплътното по съвършено друг начин.

71. Ако мислиш за Онзи, Който съдържа всичко в себе си, тогава помисли преди всичко върху това, че нищо не е в състояние да ограничи безплътното, и че нищо не е по-бързо и по-могъщо от Него. Той е Безграничният, най-бързият и най-могъщият.

72. Провери това някой път и чрез самия себе си. Заповядай на душата си да отиде в Индия, и тя ще бъде там, още преди да си й заповядал.

73. Заповядай й да отиде до океана и тя в същият момент ще бъде там – не по начин, сякаш е предприела едно пътуване от едно място до друго, а така като че ли вече е била там.

74. Заповядай и дори да се издигне към небето, и тя няма да се нуждае от крила. Нищо не може да я възпре – нито огънят на слънцето, нито на етерите, нито закономерното движение на небесния свод, нито телата на звездите, тя ще премине през всички пространства и ще се издигне в полета си до най-далечното небесно тяло.

75. И ако ти тогава пожелаеш да преминеш дори през самия свод на Универса, за да видиш какво има отвъд, в случай че нещо съществува извън Всемира, ти ще бъдеш способен и на това!

76. Виж каква власт, каква скорост притежаваш! И ако ти можеш всичко това, тогава защо Бог да не го може?

77. Затова трябва да гледаш на Бог така: Всичко, което съществува, Той държи в Себе си като мисъл: Всемира, самия Себе си, Вселената.

78. Ако ти самият не станеш равен на Бог, не можеш да Го разбереш, защото само сходното разбира себеподобното.

79. Израстни до огромни размери, освободи се от всички тела, издигни се отвъд всяко време, стани вечност. Тогава ще разбереш Бог.

80. Остави да те проникне мисълта, че няма нещо невъзможно за теб, гледай на себе си като на безсмъртен и способен да разбереш всичко – всички изкуства, всички науки, вида на всичко онова което живее.

81. Стани по-висок от всички висини и по-дълбок от всички дълбини.

82. Събери в себе си усещанията на всичко създадено: на огъня и водата, на сухото и влажното; представи си че си едновременно навсякъде: на земята, в морето, във въздуха; че дори не си още заченат, че се намираш в майчината утроба; че си юноша, старец; че си мъртъв и се намираш отвъд смъртта. Ако можеш да обхванеш всичко това еновременно със съзнанието си – времена, места, случки, качества и количества, тогава ще можеш да разбереш Бог.

83. Но ако държиш своята душа в плен на тялото, ако непрестанно я потискаш и знаеш само да казваш: "Аз нищо не разбирам, нищо не мога, страх ме е от морето, не мога да се издигна до небето, не знам кой съм бил и какъв ще стана", тогава какво общо имаш с Бог?

84. Защото докато обичаш тялото си и си покварен, ти не си в състояние да обхванеш нищо от това, което е действително красиво и добро. А най-голямото зло е да не познаваш Божественото.

85. Но да бъдеш в състояние да познаваш Божественото и да имаш волята и силната надежда за Него – това е директният път към доброто, един лек път! Навсякъде при вървенето по Пътя То ще те посреща и ще ти помага, навсякъде То ще ти се изявява, дори когато и където абсолютно не Го очакваш: било когато спиш или си буден, по море или по суша, през деня или през нощта, когато говориш или мълчиш. Защото няма нещо, което То да не е.

86. Сега ще кажеш: "Бог е невидим" Но кой се изявява повече от Бог? Той е създал всичко, за да Го познаеш във всички създания.

87. Това му е прекрасното, великолепното на Бог, че се изявява чрез всички свои създания.

88. Нищо не е невидимо, дори безплътното: Духовната душа се изявява в живото съзерцание, Бог се изявява в своята творческа дейност. Всичко това трябваше да ти откия, о, Трисмегист. Продължи да разсъждаваш за всичко това по същият начин, и никога няма да се заблудиш."

Хермес Трисмегист

ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО НА АКАША. ПЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Част Втора

2014-08-29T05:51:00.000-07:00

Нека да започнем днешната лекция с така наречената Петдесятница. Още в първата лекция аз отбелязах, че погледът на изследователското ясновидство първоначално може да бъде насочен тъкмо към това събитие. За ретроспективния поглед на ясновидеца, то се представя като един вид пробуждане, изпитано от онези личности, които обикновено наричаме апостоли или ученици на Христос Исус, в един точно определен ден, за който всяка година ни напомня празникът на Петдесятницата. Съвсем не е лесно да си изградим точна представа за тези несъмнено странни явления и, така да се каже, ще трябва да прибегнем до по-дълбоките пластове на душата и да си припомним някои подробности, до които вече сме стигнали в хода на нашите антропософски проучвания; да, ние се нуждаем от съвсем точни представи, за да обхванем всичко онова, за което ще стане дума в нашия лекционен цикъл.

Апостолите действително се усещаха като пробудени, като хора, които в този момент имаха чувството, че дълго време дни наред са живели в едно необичайно състояние на съзнанието. И наистина, това беше един вид пробуждане от дълбок, странен, преизпълнен със сънища сън. Сега те усетиха, като че ли се пробуждат от този странен сън и неговото естество беше такова аз само описвам нещата според както са изглеждали за съзнанието на апостолите сякаш човек се справя с всички ежедневни грижи, ходи насам-натам като наглед здрав човек, без околните хора да забелязват, че той всъщност се намира в едно друго състояние на съзнанието. И ето че настъпи моментът, когато апостолите усетиха, как в деня на Петдесятницата те се пробудиха от този продължителен сън. Те усетиха пробуждането по един забележителен начин: сякаш от Вселената към тях се спусна нещо, което бихме могли да обозначим единствено като субстанция на всепобеждаващата Любов. Като оплодени от горе чрез всепобеждаващата Любов и като пробудени от описаното сънищно съзнание ето как се почувствуваха апостолите. Те усетиха, като че ли се пробуждат чрез онази първична сила на Любовта, която прониква и изпълва с топлината си целия Космос, като че ли първичната сила на Любовта нахлу сега в душата на всеки един от тях. В очите на другите хора, които наблюдаваха техния говор, те изглеждаха съвсем странно. Защото другите хора добре знаеха, че досега Христовите ученици не се отличаваха по нищо и живееха един прост, затворен живот, докато през последните дни те изглеждаха като объркани, като унесени. С други думи, те изглеждаха като напълно преобразени като хора с нова душевна нагласа, като хора, извисени над всяка житейска ограниченост, извисени над всеки егоизъм, като хора с нова, безкрайна широта на сърцето, с неизчерпаема търпимост и с дълбоко, сърдечно разбиране за човешката природа. Те се изразяваха по такъв начин, че всеки от околните ги разбираше без никакво усилие. Страничните хора веднага усетиха, че апостолите вникват в сърцата и душите на всеки един човек, и разкривайки най-дълбоките душевни тайни, те могат да утешат всеки, като се обръщат към него, тъкмо с думите, от които той има нужда.

Естествено, страничните наблюдатели се учудваха, че подобно преобразяване може да промени някои хора до такава степен. Но самите тези, които го изпитаха, и бяха пробудени от космическия Дух на Любовта, те усетиха сега в себе си едно ново разбиране, едно разбиране за онова, което се разиграваше в най-интимните им душевни връзки, нещо, което до този момент те не можеха да проумеят. Едва сега, облъхнати от космическия Дух на Любовта, душевните им очи прозряха това, което всъщност се случи на Голгота. И ако се вгледаме в душата на един от апостолите, когото другите Евангелия наричат обикновено Петър, тогава за ретроспективния поглед на ясновидеца, вътрешният духовен свят на този апостол изглежда така, сякаш в онзи момент неговото нормално земно съзнание е напълно разкъсано, и то от момента, който другите Евангелия описват като отричането на Петър. Сега, на Петдесятницата, Петър отново видя тази сцена на отричането, видя как го питаха дали няма нещо общо с Галилееца, и сега той разбра, че се беше отрекъл от Спасителя, защото неговото нормално съзнание беше започнало да се разпада, защото беше изпаднал в едно абнормно състояние, в едно съноподобно състояние, представляващо пренасяне в един съвършено друг свят. Така става например и с един човек, който се пробужда сутринта и си спомня последните събития от предишната вечер; така и Петър си спомни последните събития, преди да изпадне в това абнормно състояние, което обикновено наричаме „отричане", преди петелът да беше пропял два пъти. И тогава той си спомни, че душата му потъна в едно състояние, също както и нощта поглъща спящия човек. Обаче той си спомни и друго: въпросното междинно състояние се изпълни не с обикновени съновидения, а с подвижни образи, представляващи, така да се каже, един вид по-висше съзнание, един вид съизживяване на чисто духовни процеси и събития. И всичко, което беше станало и което Петър беше проспал, сега отново застана пред душата му. Преди всичко, той се научи да вниква в онова събитие, за което наистина може да се каже, че беше проспано от него, понеже тук пълното разбиране не беше по силите на разума; тук беше необходимо нещо съвсем друго: а именно оплодяването с всепобеждаващата Любов. Сега пред очите му се появиха образите от Мистерията на Голгота. И те се появиха пред очите му по същия начин, по който ние можем да ги изживеем отново, стига да ги пробудим с ретроспективното ясновиждащо съзнание след като сме създали необходимите за целта условия.

Открито ще призная: Човек трудно се решава да предаде с думи всичко онова, което ясновиждащото съзнание открива в душите на Петър и на другите Христови ученици. За тези неща човек се решава да говори, само ако е обзет от дълбок и свещен трепет. Бихме могли да се изразим и по друг начин: Когато изразява с думи това, което се открива пред очите му, ясновидецът е просто поразен от съзнанието, че сега пристъпва най- святото място на човешката душа. Въпреки това, с оглед на съвременните условия, да се говори за тези неща е една необходимост; и ние го правим с пълното съзнание, че ще дойдат времена, различни от нашето време, когато хората ще проявят много по-голямо разбиране към Петото Евангелие, отколкото могат да си позволят днес. Защото, за да вникне в тези подробности, които ще изнеса относно Петото Евангелие, човешката душа трябва да се освободи от много неща, които я изпълват, с оглед на една друга необходимост, произтичаща от съвременната култура.

Първоначално пред ясновиждащия поглед застава нещо, което ако ми позволите този израз изглежда като един вид оскърбление за естествено- научното мислене. Въпреки това, принуден съм, доколкото е възможно, да облека в думи всичко онова, до което се докосва погледът на ясновидеца. От друга страна, не мога да сторя нищо, ако всичко, което съм длъжен да изнеса през този лекционен цикъл, би достигнало и до недостатъчно подготвени човешки души, така че не бих преувеличил нещата до степен те да не издържат пред общовалидните днес научни възгледи. Първоначално ясновиждащият поглед попада на един образ, който представлява една действителност, загатната също и в другите Евангелия, макар и в случая рязко да се отличава от онова образно богатство, на което се натъква ретроспективният поглед на ясновидеца. Сега ясновиждащият поглед действително попада в един вид затъмнение на Земята. Сега човек усеща едно повторение на онзи многозначителен момент, когато часове наред физическото Слънце сякаш угасна и затъмнението обхвана цялата Палестина. Човек получава впечатлението, което обученият духовнонаучен поглед и днес отново може да провери, когато на Земята настъпва поредното Слънчево затъмнение. Тогава, в условията на едно силно или слабо изразено Слънчево затъмнение, целият заобикалящ свят се представя на душевния поглед по съвършено различен начин.

Тук бих желал да се абстрахирам от онези възгледи за Слънчевото затъмнение, които са породени от съвременната техника. За да понесе онези демонични сили, които се надигат в хода на едно Слънчево затъмнение и с помощта на външната техника, лишена от каквото и да е изкуство, човекът се нуждае от изключителна сила на характера. Сега аз не бих искал да се впускам в подробни описания, а само да обърна внимание на следното: в хода на такова затъмнение изгрява в пълна светлина онова, което иначе може да се постигне единствено чрез продължителни и трудни медитации. Сега целият растителен и животински свят изглежда по друг начин всяка птица, всяка пеперуда изглежда различно. Сега човек е обзет от един вид „понижение" на жизненото чувство. Изправени сме пред нещо, което може да пробуди у нас категоричното убеждение, колко интимно е свързан онзи духовен живот, който принадлежи на Слънцето и има така да се каже своето физическо тяло във видимото Слънце, колко интимно е свързан този живот с живота на Земята. Сега има ме ясното усещане, че когато физическата светлина на Слънцето е силно затъмнена от изпречващата се Луна, положението е съвсем различно от това, когато през нощта Слънцето изобщо не свети. Да, цялата Земя изглежда по съвършено различен начин в хода на едно Слънчево затъмнение и в нощните часове. В хода на Слънчевото затъмнение човек усеща как груповите души*11 на растенията и на животните се уголемяват, докато физическите тела на растенията и животните се смаляват. Настъпва един вид проясняване на всичко онова, което е от духовно естество, на всичко онова, което е свързано с груповите души.

Всичко това изпъква на преден план, когато ретроспективният ясновиждащ поглед попадне на онзи момент от планетарната еволюция на Земята, който ние наричаме Мистерията на Голгота. Сега човек получава една нова душевна способност: той се научава да разбира, буквално да чете, какво всъщност означава този забележителен природен катаклизъм, това внезапно Слънчево затъмнение, което ретроспективният ясновиждащ поглед открива в Космоса. Аз не мога да избягам от моето задължение в разрез с цялото днешно материалистическо съзнание да предложа моя окултен прочит на едно чисто природно явление, каквото, естествено, е ставало както преди, така и след Мистерията на Голгота.

Също както разтваряме една книга и прочитаме текста така се чувствува и човек, когато застава пред това събитие: той прочита това, което е написано с писмените знаци. Ясновидецът е изправен пред следната необходимост: той е длъжен да прочете нещо, с което човечеството трябва да се запознае. То изглежда като слово, записано в Космоса, като звуков сигнал в Космоса.

И какво прочита човек, когато отвори душата си за тази космическа писменост? Вчера аз посочих, как в древна Гърция човечеството беше напреднало до такава степен, че в лицето на Платон и Аристотел то беше постигнало един връх, що се отнася до интелектуалността.

В много отношения знанието, постигнато от Платон и Аристотел, не можа да бъде надминато в по-късните епохи, понеже в известен смисъл то представляваше нещо недостижимо. Човек може да разбере доста неща, ако вникне в този прост факт. И когато ясновидецът наблюдава събитията, разиграли се в Палестина, и разглежда това интелектуално знание, чиято популярност по времето на Голготската Мистерия изведнъж нарасна в земите на гръцкия и италианския полуостров благодарение на странствуващи проповедници, когато се замисли, как това знание беше разпространено по начин, който днес е невъзможно да си представим, тогава душата на ясновидеца по степенно започва да възприема знаците на космическата писменост. След като веднъж е стигнал до ясновиждащото съзнание, човек си казва: За символ на цялото знание, натрупано от предхристиянското човечество, може да послужи Луната, която от човешка гледна точка просто се движи из Космоса; да, тъкмо Луната, понеже с оглед на едно по-висше познание, цялото това знание, натрупано от предхристиянското човечество, не осветлява, а затъмнява нещата, също както и при едно Слънчево затъмнение Луната е тази, която закрива Слънцето. Ето какво открива човек в окултната космическа писменост на Слънцето, която досега е била затъмнена от Луната.

Цялото познание на онези времена се проявява като нещо затъмняващо, а не осветяващо, то само задълбочава мировите загадки и ясновидецът усеща как древното познание застава пред висшите духовни области на света както примерно Луната застава пред Слънцето при едно Слънчево затъмнение. Външното природно събитие се превръща в израз на това, че човечеството е израснало до една степен, при която извличаното от самото него познание застава пред висшето познание също както Луната застава пред Слънцето по време на Слънчевото затъмнение. Душевното затъмнение, което обхвана човечеството по времето на Мистерията на Голгота, съвпада с описаното в Евангелията*13 и е записано в окултната космическа писменост с един огромен знак. Както споменах, съвременната наука възприема всичко това като един вид оскърбление, понеже тя е вече напълно лишена от каквото и да е разбиране за духовния произход на човечеството и на Космоса. Тук аз не искам да говоря за чудеса в обикновения смисъл на думата, за едно нарушаване на природните закони и не мога да Ви съобщя друго, освен как може да бъде разчетено въпросното затъмнение на Слънцето човек не може да направи нищо друго, освен да изправи душата си пред това затъмнение на Слънцето и да прочете основния факт, записан в окултната космическа писменост. С Лунното знание настъпи един вид затъмнение на по-висшето Слънчево послание.

И тогава след като окултният текст е прочетен пред ясновиждащото съзнание фактически застава не друго, а образът на Кръста, издигнат на Голгота, с разпънатото на него тяло на Исус между двамата разбойници. После пред ясновиждащия поглед застава друг образ: как тялото на Исус е снето от Кръста и как е положено в гроба тук само ще добавя, че колкото повече се противопоставяме на този образ, толкова по-силно изпъква той пред нас. А сега идва ред на един втори знак, чрез който в Космоса отново е записано нещо, което трябва да бъде прочетено, за да бъде ясно разбрано като символ на всичко онова, което настъпи в еволюцията на човечеството:

Ясновидецът проследява снетия от Кръста Исус, който е положен в гроба, и насочвайки погледа си към тези образи, в душата си той бива разтърсен сякаш от същото земетресение, което сполетя „цялата Земя".

Може би след време зависимостта между Слънчевото затъмнение и земетресенията ще бъде научно обоснована, защото дори и днес има някои теории, които макар и с недостатъчна последователност показват известна връзка между Слънчевото затъмнение и земетресенията, включително и срутванията в рудниците. Онова земетресение, за което става дума, беше последица от Слънчевото затъмнение. Земетресението разтърси гроба, в който беше положено тялото на Исус, отместен беше и камъкът, поставен пред гроба, отворена беше и една пукнатина в Земята и тялото на Исус беше погълнато от нея. Последвалите земни трусове отново закриха пукнатината. И когато на другата сутрин хората дойдоха, гробът беше празен, защото Земята беше поела тялото на Исус; останал беше само изместеният встрани камък.

Нека още веднъж да проследим поредицата от образи! На Кръста върху Голгота издъхва Исус. Мрак обхваща цялата Земя. В отворения гроб е положено тялото на Исус. Един земен трус разклаща скалите и Земята поглъща тялото на Исус. После пукнатината отново се закрива; остава само изместеният встрани камък. Тук ние сме изправени пред действителни събития; аз не мога да сторя друго, освен да ги опиша. Нека хора та, които търсят обяснение на тези неща от гледна точка на естествените науки, да разсъждават както си искат. Обаче ясновиждащият поглед установява точно това, което аз описвам в момента. И ако някой би възразил, че подобни събития са немислими т.е. че никаква космическа писменост не може да съдържа каквито и да са факти относно общочовешката еволюция, ако някой би отрекъл, че божествените Същества записват това, което става, в самото тяло на Земята чрез своите окултни знаци и с помощта на едно Слънчево затъмнение или едно земетресение, аз бих могъл само да заявя: Моите уважения пред вашата вяра, че подобни неща не могат да се случат! И въпреки това, те са се случили!

Лесно е да си представя, че един човек като Ернест Ренан, написал странната книга „Животът на Исус", би възразил: В такива неща ние не вярваме, ние вярваме само в онова, което може по всяко време да бъде възпроизведено в експериментални условия. Обаче тази мисъл е абсурдна, защото, не би ли повярвал, примерно, един Ернест Ренан в ледниковата епоха, въпреки че е невъзможно тя да бъде възпроизведена в експериментални условия? Разбира се, изключено е отново да пресъздадем ледниковата епоха на Земята, и въпреки всичко, естествоизпитателите вярват в нея. По същия начин е невъзможно и едно космическо знамение, съпровождащо Събитието на Голгота, отново да застане пред хората. И въпреки това, то е станало.

Ние можем да се доближим до това Събитие само по пътя на ясновидството и само ако се вглъбим в душата на Петър или в някой от другите апостоли, които в празника на Петдесятницата се усетиха като оплодени от всепобеждаващата космическа Любов. Само ако надникнем в душите и изживяванията на тези хора, по един заобиколен път ние ще сме в състояние да отправим поглед към Кръста, издигнат на Голгота, към затъмнението на Земята, което я обхвана в онзи момент, както и към последвалото земетресение. Никой не отрича, че външно погледнато, въпросното затъмнение и земетресение бяха съвсем обикновени природни събития; обаче за ясновиждащия поглед смисълът на тези събития е. вложен там, в окултната космическа писменост; да, космическият текст трябва да бъде просто прочетен ето какво трябва да заяви с цялата си решителност онзи, който е създал в себе си необходимите за това душевни предпоставки. Защото това, което сега описвам, в съзнанието на Петър беше нещо, което, един вид, се сгъсти и кристализира в полето на неговия продължителен сън. В съзнанието на Петър преминаваха различни образи: Кръстът, издигнат върху Голгота, затъмнението и земетресението. За Петър това бяха първите плодове, породени от всепобеждаващата космическа Любов при събитието на Петдесятница. И сега той знаеше нещо, което по-рано оставаше скрито за неговото нормално съзнание: а именно, че Събитието на Голгота беше факт и че висящото на Кръста тяло беше едно и също с тялото на Онзи, Когото той често придружаваше тук и там. Сега той знаеше, че Исус беше умрял на Кръста и че всъщност това умиране беше едно раждане, раждането на онзи Дух, който през Петдесятницата се изля в апостолските души като една всепобеждаваща Любов. Петър усети това като един лъч от правечната, неунищожима сила на Любовта, и в душата си той го почувствува като нещо, което се ражда тъкмо когато Исус издъхна на Кръста. Една могъща истина озари душата на Петър: На Кръста не беше настъпвала никаква смърт! В действителност тази смърт, предхождана от безкрайни страдания, беше раждането на онова, което сега прониза душата му, както и цялата Земя, като светъл лъч. Със смъртта на Исус, за Земята се роди онова, което по-рано беше навсякъде около нея в духовния Космос: неунищожимата, всепобеждаваща Любов.

Такива думи лесно биха могли да прозвучат като нещо абстрактно, обаче нека за миг да се пренесем в душата на Петър и да си представим неговото изумление: Ето как на Земята се роди нещо, което по-рано съществуваше само в Космоса, и то се роди в мига, когато Исус издъхна на Кръста.

Смъртта на Исус от Назарет се превърна в раждането на космическата Любов тук долу, в сферата на Земята, в тялото на Земята.

Това е, така да се каже, първото познание, което ние извличаме от онова, което наричаме Пето Евангелие. Слизането, разливането на Светия Дух, каквото го знаем от Новия Завет, означава тъкмо това, което описах сега. В тогавашната си душевна конфигурация апостолите не можеха да понесат Събитието на Голгота, и най-вече кръстната смърт по друг начин, освен в едно абнормно състояние на съзнанието.

Петър, а също Йоан и Яков, трябваше да си припомнят и един друг момент, който е описан също и в другите Евангелия, но който може да бъде разбран в пълното си величие само чрез Петото Евангелие. Онзи, с когото те бяха ходили по Земята, ги беше отвел в Маслиновата планина, в Гетсимания, и им беше казал: Бдете и се молете! Обаче те не издържаха, потънаха в сън и сега вече знаеха: В онзи миг настъпи едно особено състояние, което все повече и повече обгърна техните души. Нормално съзнание не издържа, те потънаха в сън, който продължи през цялото Събитие на Голгота и тъкмо от този сън просветна всичко онова, което аз се опитах да опиша пред Вас. Да, Петър, Йоан и Яков трябваше да си припомнят как изпаднаха в това абнормно състояние и как сега, вглеждайки се назад, пред очите им се очертаха онези велики събития, които се разиграха в земното тяло на Онзи, когото те придружаваха по Земята. И постепенно, както забравените сънища често отново се появяват в човешкото съзнание, в човешката душа, така и сега изминалите дни отново изплуваха в съзнанието и в душите на апостолите. Всичките им тогавашни изживявания бяха протекли в условията на едно абнормно съзнание. Сега в тяхното нормално съзнание изплува цялото време, което те прекараха заедно от Събитието на Голгота до Петдесятницата и което до този момент беше потънало в тяхното подсъзнание. Особено десетте дни от така нареченото Възнесение до Петдесятницата им се струваше като период, прекаран в дълбок сън. Но ето и сега, вглеждайки се назад, съзнанието им обхвана, ден след ден, онзи период от време, който се простираше от Мистерията на Голгота до така нареченото Възнесение на Христос Исус. Макар и да бяха вече свидетели на всичко това, сега то отново се появи в тяхното съзнание по един забележителен начин.

Извинете ме, но тук бих желал да вмъкна една лична забележка. Трябва да призная, че бях до голяма степен удивен, когато установих как всичко това изплува в душите на апостолите, това, което те бяха изживели между Мистерията на Голгота и така нареченото Възнесение. Извънредно забележително е, как тези неща отново изплуваха в душите на апостолите.

Да, в душите им се появяваха образ след образ и тези образи сякаш казваха: Ето, ти наистина беше свидетел на всичко, което се случи с Този, който умря и се роди на Кръста!

Както сутрин човек се пробужда и си спомня, как насън е бил с този или онзи така и най-различни спомени започнаха да нахлуват в апостолските души. Отделните събития нахлуваха в апостолските души по един твърде странен начин. Те винаги трябваше да се питат: Но кой е Този, с когото ние сме там заедно? И те непрекъснато се изправяха пред Него, без да го разпознават. Те смътно усещаха, че са изправени пред един духовен образ; те предполагаха, че вероятно са Го придружавали тук или там в тяхното съноподобно състояние, обаче в този образ, в който им се явяваше Той след оплодяването от всепобеждаващата Любов, те не успяваха да Го разпознаят. Сега, след Мистерията на Голгота, те се виждаха рамо до рамо с Онзи, когото наричаме Христос. Но в същото време те виждаха и как Той им дава учението за Царството на Духа, виждаха как Той ги поучава. И те се научиха да разбират как четиридесет дни бяха прекарали заедно с това Същество, което се роди на Кръста, как това Същество видим израз на всепобеждаващата космическа Любов се превърна в техен Учител, макар и те да не бяха достатъчно узрели, за да вникнат в поученията Му със своето нормално съзнание, как бяха приемали всичко това с подсъзнателните си душевни сили, как бяха вървели до Христос като сомнамбули, без да проумеят напълно това, което Той можеше да им даде. През тези четиридесет дни те Го възприемаха с едно приглушено съзнание; те разбраха това едва след Петдесятницата. Те бяха слушали думите Му като сомнамбули. Той им се беше явил като духовен Учител и ги беше поучавал в тайните, които те съумяваха да разберат само след като Той ги пренасяше в едно съвършено друго състояние на съзнанието. Едва сега те ясно видяха: Те бяха стояли редом с Христос, редом с възкръсналия Христос. Но едва сега те проумяха и друго: Какво точно беше станало с тях самите! И по какво познаха, че това беше действително Онзи, с Когото те бяха общували преди Мистерията на Голгота? Това стана по следния начин.

Да приемем, че пред душата на апостолите се явява подобен образ след празника Петдесятница. Той виждаше, как в миналото е прекарал известно време с Възкръсналия и как е бил поучавай от Него. Обаче той не съумяваше да Го разпознае. Наистина, той виждаше едно духовно Същество, обаче не съумяваше да разпознае Христос в него. Сега тук се намесваше един друг образ. Към чисто духовния образ, представляващ едно или друго изживяване на апостолите, се намесваше и друг образ на някакво събитие, в което те действително бяха участвували заедно с Христос още преди Мистерията на Голгота. Често възникваше например една сцена, при която те усещаха, че са поучавани за тайните на Духа, за Христос Исус. Но те не Го разпознаваха. Те се виждаха изправени пред това духовно Същество, което ги поучаваше, и за да Го познаят, този образ освен че се запазваше се превръщаше в образа на Тайната Вечеря, в която те бяха участвували заедно с Христос Исус. И наистина, представете си как един от апостолите е изправен пред това свръхсетивно изживяване с Възкръсналия, и как на заден план се появява образът на Тайната Вечеря. И едва сега те разбираха: Това е същият онзи Исус, Когото бяха придружавали някога, а сега, след Мистерията на Голгота, Той е приел съвсем друг образ и продължава да ги поучава. Имаше едно пълно съвпадане между спомените, извлечени от тяхното съноподобно състояние от една страна, и образите на спомените от преди Мистерията на Голгота от друга страна. Те изживяха това като два образа, които се покриват напълно: Един образ от изживяванията след Мистерията на Голгота, и един образ преди нея, който сякаш просветваше още от времето преди замъгляването на тяхното съзнание. И така, те разбраха, че тези две Същества си принадлежат взаимно: Възкръсналият и Онзи, с Когото те бяха заедно до сравнително неотдавна. И сега те си казваха: Преди да се пробудим от докосването на всепобеждаващата Любов, ние бяхме един вид лишени от нашето обикновено съзнание. И Христос, Възкръсналият също беше с нас. Той ни беше приютил в Своето Царство, и без да знаем това, Той ходеше с нас и ни разкриваше тайните на Своето Царство, които сега, след Мистерията на Петдесятницата, отново навлизат в нашето нормално съзнание.

Ето откъде идва удивлението: От това непрекъснато сливане между образа на апостолските изживявания с Христос след Мистерията на Голгота, и образа от преди Мистерията на Голгота, който те имаха по един нормален и напълно съзнателен начин в своите физически тела.

Днес аз представих накратко първите впечатления, които човек може да получи от така нареченото Пето Евангелие и в края на тази моя лекция бих искал да прибавя още една подробност от личен характер, която може да изглежда доста встрани от основната ни тема. Ако мога така да се изразя, аз се чувствувам окултно задължен да говоря за тези неща тъкмо сега! Обаче онова, което бих искал да кажа, е следното: Аз добре зная, че днес живеем в такова време, през което се подготвят важни събития, засягащи както планетарното бъдеще на Земята, така и цялото човечество, и че всред нашето Антропософско Общество*14 ние трябва да се усещаме като хора, в чиито души гори предчувствието: Ето, в човешките души вече се изготвят следващите степени от бъдещата еволюция на света. Ще настъпи време, когато върху всички тези неща ще може да се говори по съвсем различен начин, отколкото позволява нашата съвременна епоха. Защото всички ние сме деца на епохата. В близкото бъдеще ще може да се говори по-точно и по-прецизно и може би част от нещата, за които днес само загатваме, ще бъдат проучени много, много по-точно в духовната хроника на мирозданието. Такива времена ще дойдат, въпреки че за днешното човечество това изглежда невероятно. Именно тази е една от причините да изпълня моето окултно задължение и да говоря, макар и само въвеждащо, за всички тези неща. Да говоря тъкмо върху тази тема ми коства доста усилия, но въпреки това, надделя задължението спрямо всичко онова, което трябва да се подготви в нашето съвремие. Ето как се стигна дотам, да говоря за пръв път върху тази тема пред Вас.

Когато споменавам за тази вътрешна борба, моля думите ми да бъдат схващани точно в смисъла, в който са казани. Настоятелно моля, всичко казано по този повод, да се възприема най-вече като един първоначален импулс, като загатване за нещо, което занапред несъмнено ще бъде обсъждано много по-точно и по-прецизно. Вие ще вникнете много по- добре в характера на моите усилия, ако ми позволите да споделя още една лична забележка.

За мен е напълно ясно, че за духовното изследване, на което съм се посветил, първоначално някои неща се извличат от духовния свят с цената на тежки и продължителни усилия; особено подробности от този вид! И никак не бих се учудил, ако думата „загатване", която употребих, занапред се изпълни с много по-дълбоко и застрашително значение, отколкото тя има днес. Съвсем не твърдя, че още днес съм в състояние да извлека по най-прецизен начин това, което се съдържа в текстовете на Хрониката Акаша. Да, за мен са необходими тежки и продължителни усилия, особено когато трябва да извлека от Хрониката Акаша не друго, а образи и факти, свързани с тайните на християнството. Аз изпитвам определена трудност, когато трябва да доведа тези образи до тяхното „сгъстяване", обаче считам като задължение, произтичащо от моята Карма, да кажа именно това, което е предмет на този лекционен цикъл. Несъмнено, бих изпитал много по- леки затруднения, ако в моята ранна младост бях получил едно действително християнско възпитание, какъвто е случаят с много от нашите съвременници. Но аз не го получих; аз израснах в дух на свободомислие, а това наложи отпечатък и върху моето по-нататъшно обучение. Мое то цялостно образование беше оформено по-скоро от научни, отколкото от религиозни принципи. Ето откъде идват и моите затруднения, когато трябва да обсъждам с Вас подобна тема.

Имам поне две основания за вмъкването на тази лична забележка: От една страна, повечето от Вас знаят, че определени хора, лишени от каквато и да е съвест, отдавна разпространяват детинската и нелепа версия, че съм бил свързан с известни католически среди. От всички тези твърдения няма вярна нито дума! И докъде стига това, което днес се нарича теософия, можем да преценим от обстоятелството, че подобни безсъвестни твърдения и слухове тръгват именно от теософските среди. И понеже тук се налага не едно снизходително подминаване, опиращо се само на фрази, а конкретен и точен отговор, аз си позволих да направя тази точна забележка.

От друга страна, след като на младини бях далеч от християнството, аз се чувствувам толкова по-безпристрастен към него и вярвам, че бях доведен до християнството и до Христос непосредствено чрез силите на Духа, така че тъкмо в тази област аз смятам, че имам известно право да говоря за нещата обективно и без никакви предразсъдъци. Може би в този момент от историческото развитие по-голяма тежест ще имат думите на един човек с научно образование, чиято младост, в известна степен, е протекла встрани от християнството, отколкото думите на друг, който от детските си години е бил здраво свързан с християнството. Аз действително не вярвам, че християнството би могло да загуби нещо, ако в най-дълбоките си елементи то допусне намесата на едно човешко съзнание, което е насочвано от самия Дух. Вникнете ли сериозно в тези думи, Вие ще доловите какво се пробужда у мен, когато сега се опитвам да говоря за тайните на така нареченото Пето Евангелие.

(следва)

Рудолф Щайнер

Корпус Хермeтикум - Първа книга: Пимандър

2014-06-15T04:30:00.000-07:00

Първа книга: Пимандър

1. Веднъж, когато размишлявах върху съществените неща и моята Душа се извиси нагоре, физическите ми сетива напълно заспаха, както при някой, който след обилно угощение или вследствие на голяма физическа преумора е налегнат от дълбока дрямка.

2. Привидя ми се едно огромно същество с неопределена форма, което ме повика и ми рече:

3. "Какво искаш да чуеш или видиш и какво жадуваш да научиш и познаеш с цялата си душа?"

4. Аз казах: "Кой си ти?"

5. И получих като отговор: "Аз съм Пимандър, Духовната душа, пребъдващото от само себе си същество. Аз зная какво желаеш силно и навсякъде съм с теб."

6. Аз казах: "Жадувам да бъда поучен върху съществените неща, да разбера тяхната природа и да позная Бог. О, колко много копнея да разбера!"

7. Той отговори: "Задръж добре в съзнанието си това, което искаш да узнаеш, и аз ще те науча."

8. При тези думи неговият външен вид се промени и заедно с това в един миг всичко се разкри пред мен. Аз видях едно необикновено видение: всичко се превърна в една ведра и радваща сърцето светлина и аз се наслаждавах безгранично на тази гледка."

9. Малко след това в една част от светлината се появи ужасяващ и непрогледен мрак, който, както ми се стори, се движеше и въртеше като змия надолу във виещи се спирали. После мракът се превърна във влажна и неизразимо хаотична природа, от която се издигаше дим като от огън, докато тя издаваше звук, наподобяващ неописуемо стенание.

10. Тогава от влажната природа се издигна нагоре един вик, един безсловесен зов, който аз сравних с гласа на огъня, като в същото време върху нея разстла от светлината едно свещено Слово и от влажната природа се разгоря и извиси нагоре един чист огън, светъл, ослепителен и мощен.

11. Въздухът последва в своята ефирна лекота огненото дихание: от земята и от водата той се издигаше към огъня така, сякаш беше закачен към него.

12. Земята и водата останаха там, където си бяха, много силно смесени една с друга, така че земя и вода не можеха да бъдат възприемани поотделно; и те бяха довеждани непрестанно в движение, чрез диханието на Словото, което се носеше над тях.

13. Тогава Пимандър каза: "Разбра ли какво означава това видение?"

14. Аз отвърнах: "Сега ще разбера."

15. Тогава той каза: "Светлината съм аз, Духовната душа, твоят Бог, който беше преди влажната природа да се появи от тъмнината. Сияещото Слово, което произлиза от Духовната душа е Божият Син."

16. "Какво означава това?", попитах аз.

17. "Разбирай това така: Онова, което в теб вижда и чува, е Словото на Бог, и твоята Духовна душа е Бог, Отец. Те не са разделени един от друг, защото тяхното единство е животът."

18. "Благодаря ти." – казах аз.

19. "Сега насочи сърцето си към светлината и я познай!"

20. При тези думи той ме загледа известно време толкова проникновено в лицето, че аз потреперих от неговия поглед.

21. След като той вдигна главата си отново нагоре, аз видях в моята Душа как светлината, която се състоеше от неизброими сили, се беше превърнала в един наистина безграничен свят, докато огънят беше заключен, укротен и така доведен до равновесие от една много могъща сила.

22. Всичко това различих във видението чрез словото на Пимандър. И докато пребивавах изцяло извън себе си, той отново ми заговори:

23. "Сега видя в Духовната душа чистия, първоначален човешки образ, архетипа, първият принцип на началото без край." Това ми каза Пимандър.

24. "От къде са дошли елементите на природата?" – попитах аз.

25. Той отговори: "От волята на Бог, който, след като прие Словото в себе си и съзря чистия праобраз на света, създаде природата по подобие на този модел като един подреден свят от елементите на собственото си същество и от родените от самия него души.

26. Бог, Духът, който е мъж и жена в самия себе си и е изворът на живота и на светлината, сътвори чрез Словото едно второ духовно същество, Демиургът, който като Бог на огъня и на диханието създаде Седем Ректори (Управители), които обгръщат сетивният свят със своите кръгове и го управляват чрез това, което се нарича Съдба.

27. Божието Слово веднага отлетя от елементите, които действаха долу, към чистата област на природата, която току що беше създадена, и се съедини с Демиурга, с когото То беше едно по своята същност.

28. Така, намиращите се долу елементи на Природата бяха оставени на самите себе си, лишени от разум, чрез което те не бяха нищо повече от обикновена материя.

29. Демиургът, обединен заедно със Словото, като обхвана кръговете и ги накара да се въртят много бързо, задвижи своите творения в един кръговрат от неопределено начало до безконечен край, защото краят съвпадаше с началото.

30. Това въртене на кръговете породи по волята на Духа лишени от разум животни от потъналите долу елементи, тъй като те не притежаваха вътре в себе си Словото; въздухът породи крилатите, а водата – плуващите животни.

31. Земята и водата бяха разделени по волята на Духа и земята породи от своята утроба животните, които държеше затворени в себе си: четирикраките животни, пълзящите твари, дивите зверове и домашните животни.

32. Духът, Бащата на всички същества, който е живот и светлина, създаде един Човек по свой образ и подобие и пламна в любов към него, към своето собствено дете. Защото Човекът като образ и подобие на своя Баща, беше много красив. Така Бог започна наистина да обича своя собствен образ и го дари с всичките си творчески сили.

33. Но когато Човекът съзря творението, което Демиургът беше създал в огън, той пожела сам да твори нови форми и Отец му го позволи. И когато влезе в творческото поле на Демиурга, където щеше да има пълна свобода на действие, той изучаваше творенията на своя брат, а Ректорите се запалиха от любов към него и всеки един от тях му даде част от своята собствена същност според ранга си в йерархията на сферите.

34. И след като беше изучил тяхната същност и притежаваше част от тяхното естество, Човекът пожела да проникне отвъд границите на кръговете и да познае моща на онзи, който властваше над огъня.

35. Тогава Човекът, който притежаваше власт над света на смъртните същества и животните без разум, се наведе надолу през обвързващата го сила на сферите, чиято обвивка той беше разкъсал, и се показа на природата долу в красивия образ на Бог.

36. Когато Природата го съзря, него, който притежаваше в себе си неизчерпаемата красота и всички енергии на Седемте Ректори, обединени в образа на Бог, тя се усмихна, изпълнена с любов, защото беше видяла чертите на тази чудно красива форма на Човека да се отразяват във водите и и беше забелязала неговата сянка върху земята.

37. А що се отнасяше до самият него, когато в отражението във водите на природата забеляза тази форма, която толкова много му наподобяваше, той се влюби в нея и пожела да заживее там. Това което пожела, той осъществи на мига и така започна да обитава в лишената от разум форма. И когато Природата прие в себе си своя любим, тя го обгърна напълно и те се сляха в едно, защото пожарът на страстното им желание беше голям.

38. Ето защо от всички създания в природата само човекът е с двойнствена природа, а именно: смъртен според тялото и безсмъртен според истинския човек в него.

39. Защото, въпреки че е безсмъртен и има власт над всички неща, той споделя участта на смъртните, понеже е подчинен на съдбата. По този начин, въпреки че родината му е над обвързващата сила на сферите, той се превърна, чрез тази сила в роб, и въпреки че е мъж и жена, защото произлезе от единия Отец, който самият е мъж-жена, и въпреки че е неподвластен на съня, защото произлезе от съществото, което също е неподвластно на съня, човекът бе победен от страстното желание на сетивата и от съня.

40. На това аз отвърнах: О, Духовна душа в мене, аз също обичам Словото."

41. Пимандър каза: "Това което ще ти кажа, е тайната, която е била скрита дълбоко до този ден. След като природата се сля с човека, тя роди едно удивително чудо. Човекът притежаваше в себе си естеството на всичките седем Ректори, които, както ти казах, бяха съставени от огън и дихание, и сега природата роди незабавно седем човека, в съответствие с естеството на седемте Ректори, едновременно мъж и жена, и с изправено тяло."

42. Сега аз извиках: "О, Пимандър, сега в мен се появи едно особено желание и аз изгарям от жажда да зная. Моля те, продължавай!"

43. Пимандър каза: "Успокой се, аз още не съм свършил моя първи разказ!"

44. "Млъквам вече." – отговорих аз.

45. "Добре. И така, създаването на първите седем човека, за който споменах, стана по следния начин: Земята беше матрицата; водата беше пробуждащия елемент; огънят доведе процеса на възникване до узряване; природата пое от етера диханието на живота и роди телата според формата на Човека.

46. И Човекът от живот и светлина стана на душа и Духовна душа. Животът стана душа, а светлината – Духовна душа. Всички същества на сетивния свят останаха в това състояние до края на кръговрата и до началото на видовете.

47. А сега обърни внимание на това, което толкова много желаеш да чуеш. Когато този кръговрат напълно завърши, връзката която свързваше всичко беше разкъсана по волята на Бог. Всички животни, които до този момент бяха едновремено мъжки и женски, както и самият човек, бяха разделени на тези два аспекта и така някои животни станаха мъжки, а други – женски. Тогава Бог изрече свещените слова: "Растете и нараствайте на брой, множете се, всички вие, които сте създадени. И оставете онези, които притежават Духовната душа, да се разпознаят като безсмъртни и да узнаят, че причината за смъртта е в любовта към тялото и към всичко земно."

48. Когато Бог изрече това, провидението чрез съдбата и обвързващата сила на сферите даде тласък на съединяването на половете и размножаването започна; и всички същества се размножаваха според своя вид; и който разпозна себе си като безсмъртно същество, беше избран от всички. Който обаче обича тялото, което бе произлязло от заблудата на желанието, трябва да се лута по-нататък в мрака и да изживява в страдание всеки път опитността от смъртта."

49. "Каква ужасна грешка – извиках аз – са извършили онези, които тънат в неведение, че безсмъртието им е отнето!"

50. "Аз смятам, че ти не си размислил върху това, което чу. Не те ли помолих преди всичко да внимаваш?"

51. "Ще размисля – казах аз – сега си спомням и ти благодаря."

52. "Когато размислиш, кажи ми защо онези, които са подвластни на смъртта, заслужават да умрат?"

53. "Защото изворът, от който се породи тяхното тяло, е мракът, който пък създаде влажната природа; тя създаде в сетивния свят тялото, в което смъртта утолява своята жажда."

54. "Това си разбрал добре. Но защо онзи, който е познал себе си, отива при Бог, както се казва в Божието Слово?"

55. "Защото – отговорих аз – Бащата на всички неща, от когото е роден човекът, е Светлина и Живот."

56. "Да, Светлината и Животът – това е Бог-Отец, от когото е роден човекът. И така, ако ти знаеш, че си произлязъл от Живота и Светлината и че си съставен от тези елементи, ще се върнеш обратно към живота."

57. "Но кажи ми още, о, моя Духовна душа, как ще вляза в живота? – попитах аз. – Защото Бог е казал: "Оставете човека, който притежава Духовна душа, да опознае себе си." Не притежават ли всички хора Духовна душа?"

58. "Обърни внимание на това което казваш! Защото аз, Пимандър, Духовната душа, идвам при онези, които са свети и добри, чисти и милостиви, при онези, които са богобоязливи; моето присъствие им е подкрепа, така че те веднага добиват познания за всички неща; и чрез любовта си те изпълват своя Отец с наслада и радост и му благодарят с детска привързаност, с хвалебствия и химни, които му дължат. Преди да предадат тялото си на смъртта , на която то принадлежи, те презират сетивата си, защото много добре познават техните въздействия.

59. Да, аз, Духовната душа, в никакъв случай няма да позволя въздействията, които нападат тялото, да окажат своето влияние върху тях, защото като пазач на вратите ще възпра достъпа на злите и срамни дела и ще предотвратя не свещените въжделения и помисли.

60. Но аз стоя на страна от безразсъдните, от злите и порочните, от недоброжелателните и алчните, от убийците и безбожниците; аз ги предоставям на Демона на отмъщението, който наказва такива хора с бича на огъня, като дава сила на техните сетива и така още повече ги подтиква да вършат безбожни дела, за да може да се изсипе върху тях още по тежко наказание. Страстите на тези хора непрекъснато търсят все по-голямо задоволяване и ги карат да вилнеят и беснеят в мрака, без да могат да се наситят. В това се състои тяхното мъчение и чрез него пламъкът, който ги изгаря, гори все по-високо."

61. "Ти ми обясни, о, Духовна душа, всички тези неща точно така като желаех. Но разкажи ми сега какво представлява пътят нагоре?"

62. На това Пимандър отговори: "Първо, в процеса на разлагането на материалното тяло, то се подлага на промяна и формата, която имаш става невидима. Ти предаваш обикновения си Аз, който от сега нататък е лишен от дейност, на Демона. Телесните сетива се връщат обратно към своя първоизтичник, от който те отново стават част, и наново се сливат в едно с неговите дейности, докато силите на инстинктите, влеченията и страстите се връщат в лишената от разум природа.

63. Така човекът продължава да се издига през обвързващите сили на сферите. На първата сфера той отдава силата на растежа и намаляването; на втората сфера – способността да причинява зло и обезсилената хитрост; на третата – станалата отсега нататък без власт заблуда на влечението и похотта; на четвъртата сфера той отдава суетата на властолюбието, която не може повече да бъде задоволявана; в петата сфера изчезват безбожната надменност и бруталната безразсъдност; в шестата остава, станалата чрез смъртта безсмислена, привързаност към богатствата; в седмата сфера остава енергията на постоянно поставящите клопки лъжи.

64. И когато се освободи от всичко, което е произлязло от взаимодействащите сили на сферите, той влиза сега в притежание на своята собствена сила в осмата природа и пее заедно с всички, които пребивават там, химни във възхвала на Отец; и всички се радват на неговото присъствие.

65. Когато е станал равен на тях той чува химни, славещи Бог, които се пеят от определени Сили, намиращи се над осмата природа. И тогава те всички се издигат в точно определен ред към Отец, отдават себе си на Силите, и станали самите те сили, пребивават в Бог. Това е добрият край за онези, които притежават Гносиса – единството с Бог.

66. Но... защо се бавиш сега? Няма ли да отидеш сега, след като получи всичко от мене, при онези, които заслужават, за да им служиш като водач, за да може човешкият род, благодарение на твоето посредничество, да бъде спасен чрез Бог?"

67. Като каза това, Пимандър се смеси пред очите ми със Силите. И аз, който сега бях облечен в сила и бях поучен относно природата на Вселената и най-възвишеното видение, благодарях и възхвалявах Бащата на всички неща. И започнах да възвестявам на хората красотата на насочения към Бог и Гносиса живот:

68. "О, вий народи, вие хора, които сте родени от земята, които сте се отдали на пиянство, сън и невежество по отношение на Бог, изтрезнейте и престанете да се въргаляте в поквара, омагьосани, каквито сте, чрез един животински сън."

69. Като чуха това, те всички до един дойдоха при мен. И аз продължих: "О, вие, родени от земята, защо се предадохте на смъртта, при все че имате власт да бъдете безсмъртни? Покайте се, вие, които бродите сред заблуди, които сте приели незнанието за ваш водач. Освободете се от тъмната светлина и вземете своя дял от безсмъртието, като се сбогувате завинаги с разложението на смъртта."

70. Някои от тях ми се подиграха и продължиха нататък, защото вървяха по пътя на смъртта. Но други, които се хвърлиха на колене пред мене, ме умоляваха да ги поуча. Изправих ги и станах водач на човешкият род, като ги поучавах по какъв начин биха могли да бъдат спасени. Посях в тях словата на мъдростта и те бяха напоени с водата на безсмъртието.

71. Когато настана вечер и светлината на слънцето беше почти изчезнала, ги призовах да благодарят на Бог. И след като казаха благодарствените си молитви, всички те се върнаха по родните си огнища.

72. Аз обаче записах благодеянието на Пимандър в сърцето си. И така както бях изпълнен изцяло с него върху мене дойде най-висшата радост. Защото сънят на тялото се превърна в трезва будност на душата, затварянето на очите – в истинско прозрение, мълчанието ми – в бременност с доброто, а износването на Словото – в плодотворните дела на спасението. Всичко това дойде при мене, защото аз приех Словото на началото от Пимандър, от моята Духовна душа, която е бребъдващото от самото себе си същество. Така сега съм изпълнен с божественото дихание на истината. Затова сега посвещавам с цялата си душа и с всички мои сили този хвалебствен химн на Бог-отец:

73. "Свещен е Бог, Бащата на всички неща.

Свещен е Бог, чиято воля се осъществява чрез Неговите собствени сили.

Свещен е Бог, който желае да бъде познат и бива познат от онези, които му принадлежат.

Свещен си Ти, който си извикал цялото Битие към живот, чрез Словото.

Свещен си Ти, по чийто образ е станала цялата Вселенска природа.

Свещен си Ти, Когото природата никога не е създала.

Свещен си Ти, Който си по-могъщ от всички власти.

Свещен си Ти, Който си по-превъзходен от всичко което е.

Свещен си Ти, възвисил се над всяко хвалебствие.

Приеми чистите жертви, които бяха подбудени чрез Словото в моята душа и в моето сърце, които са отправени към Теб, о, Непроизносими, о, Безименни, чието име е в състояние да промълви единствено тишината.

Чуй ме, аз Те моля за това, никога да не бъда разделен с Гносиса, с истинското познание, което е едно с ядрото на моето същество.

Бъди благосклонен към мене и ме изпълни с Твоята сила. С тази милост аз ще донеса светлината на всички онези от моята раса, които живеят в неведение, на моите братя, на Твоите синове. Да, аз вярвам и свидетелствам с моята кръв: Аз се устремявам към Живота и към Светлината.

Бъди благословен, Отче, Твоят Човек желае да свещенодейства заедно с Теб, за което Ти му беше дал цялата власт."

(Следва втора книга Пимандър)

Хермес Трисмегист

НЕИЗБЕЖНОТО ОГНЕНО ПРЕЧИСТВАНЕ

2014-01-07T09:29:00.000-08:00

Земното разложение е достигнало небивали мащаби. Процесите от края на Кали Юга трябва да бъдат изживени и боклукът, вдигнат от вихрите им, трябва да бъде преработен. Армагедон е като почистване на смет. Но на Господаря на Земята му е скъп боклукът и той се надява да го умножи. Има стопани, които обичат да чистят дома си, и такова натрупване често завършва с пожар.

В Пураните е казано, че в края на Кали Юга хората ще обезумеят. Казано е, че ако безумието премине границите, огненото пречистване ще бъде единственият изход. Човек е станал роб на тъмните сили, затова мечът на пречистването е неизбежен.

Ямите от тъмнина изискват силна дезинфекция, само огънят ще унищожи вредните изпарения. Изгарянето на старите натрупвания става с огнено пречистване. И за да се смени расата, огънят се приближава като струя на пречистването. В космическото строителство пространственият огън се приближава към земната твърдина.

Огненото напрежение се приближва тогава, когато планетата се нуждае от окончателно пречистване. В пространството се появяват енергии за трансмутация на всички натрупвания и задръствания, които задушават планетата. Почистването на пространството и човечеството ще дадат ново предопределение.

Изчистването на пространството се разпростира върху всички начинания. Единствено ускореното почистване на пространството, съзнанието и Ученията ще дадат възможност за спасение на планетата. Изчистването на основите трябва да се утвърди, защото без него е невъзможно да се прояви Новият свят. Само пречистването може да даде необходимото за разцвета.

Идват новите енергии

Времето на трансмутацията ще донесе на Света висшите енергии. Те трябва да влязат в живота преди назначените срокове. Настъпването на огнените срокове наближава.

Ако човечеството пожелае, на нашата планета й предстои осъзнаване на висшите енергии. В това условие се състои главното утвърждаване на тази възможност, защото всяка възможност може да бъде отхвърлена с безумието на волята. Човек се утвърждава като приемник на пространствените огньове, но той опровергава всички висши закони, затова когато се окаже такова несъответствие, пространствените огньове не могат да се приближат и да започнат съзидателната си дейност.

Ще дойде време, и то вече е близо, когато хората няма да знаят как да приемат огнените възможности. В объркването си ще забравят, че им е отредено огнено приобщаване. Те ще се усъвършенстват в противодействието, вместо да бъдат изпълнени със силата на огъня. Ще избухнат признаците на различни неусвоени енергии и хората ще се мятат в лъжливи посоки. Когато въздействието на силите се увеличи, човечеството ще прояви панически страх и външното им лъчение ще го доведе до най-пагубни последствия. Такова ще бъде въздействието на огъня, неразбрано и неприето.

Как да си обясним липсата на равновесие, студа и горещината, незапомнени досега? Трябва да кажем за огнените вълни. Ще напомним за огнената опасност. Много страшни са приближаващите огнени вълни, ако не знаем за тях и не ги приемем с огъня на сърцата си.

Когато огнените вълни накарат хората да търсят спасение в кулите на духа, тогава хората с отвращение ще съжаляват за всяко празно съществуване. Трябва да мислим за приближаването на необикновени времена. Нито жестокост, нито престъпление, нито предателство, нито лъжа могат да спасят от огнените вълни. Не толкова срамът, колкото страданието ще принудят хората да търсят спасение.

Да разберем и да приемем Космическия Огън

Наближава Великата епоха на Огъня. Безумно е да се предполага, че огнената стихия е някъде извън нас. Не. Огънят бушува около нас. Той може да ни бъде приятел или враг. Не можем да избегнем светлата стихия и е разумно да се подготвяме за среща с нея.

Огън и Светлина: целият прогрес на човечеството се е устремил към тази вездесъща, всепроникваща стихия. Предизвикана, тя или ще бъде осъзната и законно приложена, или ще опърли неразумната несъзнателност.

Ние не можем да избягаме от века на огъня. И затова по-добре е да оценим и да овладеем това съкровище.

Трябва да овладеем огнената стихия. Да привлечем нейната благотворна сила.

Причината за страха от Огъня, не е ли в това, че за земните очи е достъпна разрушителната му сила, а огненото съзидание не се вмества в плътно състояние? Ние сме длъжни да разберем Агни не като разрушител, а като съзидател! Тези два образа на Агни ще бъдат верен пробен камък за нашата природа. Който не се изплаши от огнената стихия, той ще премине с Космическия Огън.

Човешката енергия трябва да влиза в общуване с Космическия Огън. Условията на битието поставят духа в зависимост от обединението с Космическия Огън и неговите потоци. Просветлението може да дойде само чрез съзнателно отношение към космическите енергии. В близко бъдеще чрез съзнанието хората ще приучават тялото си към възприемане на висшите енергии. По този начин хората могат постоянно да се противопоставят на огнените епидемии.

Човечеството трябва да се устреми към космическите огньове, тогава ще се приближи епохата на космическите енергии. От това познание зависи приближаването на еволюцията. Утрото на човечеството ще настъпи тогава, когато проявата на разбирането за Огъня навлезе в живота.

Народът знае за Огъня

Народната мъдрост отрежда значително място на Огъня. Бог посещава народа в Огън. Същата огнена стихия е била избирана като Висш Съд. Унищожаването на Злото се извършва с Огън. Появата на нещастие се съпровожда с изгаряне. Така в цялата народна мисъл може да се видят огнени пътища. Народът пали кандила и носи светилници, предназначени за служене. Тържествената Огнена стихия е в народното разбиране. Нека да черпим не от суеверието, а от народното сърце.

Древните съюзи са се сключвали с прескачане на огън. При клетва държали ръка над огъня. За освещаване преминавали през огън. Подобно свидетелство чрез огън е преминало през всички векове. Необходимо е да се приеме това като основа за огнената стихия на пречистването.

Да се научим да мислим с Огъня и да го приемем в съзнанието си. Да получим и да приемем Огъня като път на Йерархията, като път на любовта и състраданието. Да имаме мъжеството да погледнем Огъня, да го признаем за единствена своя храна.

Докато Фините енергии не са осъзнати, те няма да бъдат полезни на хората. Трябва да се разбере, че енергия, която не е приета в съзнанието, може да бъде разрушителна. Като необуздана стихия неосъзнатата енергия може да залее всичко заобикалящо ни. Осъзнаването е почти овладяване и във всеки случай вече е съизмерване.

Често се произнасят правилни понятия, но без да се осъзнават. Пламенният поглед много вярно напомня за огнената енергия в погледа. Казва се топло ръкостискане, защото напомня за същата енергия, изпълваща всички емоции. Но хората не приписват силата на погледа на Огъня и мислят за блясъка в очите или за мускулите на ръката. Така се забравят дадените някога определения. Много правилни понятия са забравени и извратени. Нима огненият поглед не кара хората да се обърнат и даже да трепнат? Всеки трепет вече е близък до Огъня.

Да станеш огнен

При наблюдение върху огнените знаци може да се забележи класифициране на хората. Едни вечно се стремят и не могат да съществуват без тези възвишени движения - бъдете сигурни, че те принадлежат към стихията на огъня. Даже когато се заблуждават, те не могат да стоят бездейни. Вгледайте се в тях и винаги ще намерите пламенна сила. Но сред земната неподвижност, сред водните полюшвания и тласъците на въздуха не търсете творящия Огън. Ние не искаме особено да превъзнасяме огнените хора, но сме длъжни да кажем, че те движат света.

Време е да се изучава огнената природа на човека. Само помислете, че всеки от нас носи в себе си Огъня, единен и неизменен за цялата Вселена. Никой не иска да си представи, че вселенското съкровище е в него. Огънят на сърцето само с магнита си свързва всички световни творения. Трябва да се помисли за това преимущество. Трябва да се приложи това съкровище в целия начин на живот. Само една е Светлината на Огъня в целия свят. Ние можем да разберем появата на Огъня на най-далечни разстояния. В това няма нищо свръхестествено или тайнствено.

Необходимо е при приближаване на огнените енергии хората да не се срамуват да признаят в себе си огненото начало. Това ще бъде отглеждането на Агни. Не мислете, че пламенността идва сама, тя трябва да се възпитава през много животи.

Пламенността се натрупва постепенно и принадлежи към вечните ценности.

Всяко докосване до Огъня се постига с напрежение. Затова всяко устремено действие има в основата си Огън. Животът трябва да се изпълни с горене.

Човешкото общество трябва да поддържа Огъня във всичко заобикалящо ни. Огънят на Друидите напомня за поддържането на Огъня на живота. Даже древните са разбирали символа на неугасващия Огън. В нищо не бива да се гаси Огънят, даже и в най-малкото не бива да избягваме напрежението. Спокойният живот, както го разбират еснафите, не е нищо друго, освен угасване на огъня. Те са изобретили даже цели системи за гасене на огъня от ранни години.

Пламенността може да се увеличи по пряк или косвен начин. Косвеният начин ще се състои в ритъма на проявените движения, пеене, нареждане, но по-прост и естествен ще бъде Огънят на сърцето. Всички косвени начини могат да се отразяват на организма. Равновесието трябва да бъде поддържано по естествен път. Пламенността е полезна, когато не се изстисква с мускули, а се храни от сърцето.

Никакъв физически огън не може да се сравни с Огъня на сърцето. Дошло е време отново да се обърнем към извора, иначе не може да се премине границата, пред която вече стои човечеството.

Отдавна е казано: „Този, който може да лети, има огнено сърце." За укрепване на енергията е нужен огнен порив. Никакво разсъждение не дава онзи Огън, който се разпалва от искрата на любовта.

Любовта преди всичко привлича Огъня на пространството. Който е казал обичайте се един друг, той е бил истински Йога. Както любовта, така и възторгът разпалва огньове. Да съберем всички огнесъздатели - нека не забравяме нищо от Светлината - Любов, Мъжество, Самоотверженост, Преданост - всички най-добри качества! Те са свързани с Огъня.

Така върху принципа на Огъня се възражда светът. Огън на центровете, огън на духа, огън на сърцето, огън на подвига, огън на достижението, огън на Йерархията, огън на Служенето - това са принципите на новия свят.

Николай Рьорих

ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО НА АКАША. ПЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ

2014-01-06T08:34:00.000-08:00

Темата, върху която възнамерявам да говоря през следващите дни, ми изглежда особено важна за днешното време и за цялата днешна действителност. Предварително бих желал да изтъкна, че основното съдържание на темата: Петото Евангелие, далеч не се поражда от някакъв стремеж към сензации или от други подобни намерения. Защото аз се надявам да посоча ясно, че в известен смисъл а именно в онзи смисъл, който следва да бъде признат за особено важен в нашето съвремие и относно възгледите, които застъпваме тук, фактически няма друго по- подходящо название от названието „Петото Евангелие". Както ще се убедите, това Пето Евангелие днес все още не съществува в писмена форма. Обаче занапред човечеството несъмнено ще разполага с него и то в точно определена писмена форма. И все пак, в известен смисъл бихме могли да кажем, че това Пето Евангелие е толкова старо, колкото и другите четири Евангелия.

Но за да съм в състояние да говоря за Петото Евангелие, необходимо е, като един вид въведение, да постигнем съгласие относно някои важни моменти, които ще са нужни за пълното разбиране на всичко онова, което отсега нататък ще наричаме Пето Евангелие. И наистина, за отправна точка аз бих желал да си послужа с това, че в недалечно време, дори и в основното училище, науката, известна под името „история", ще се преподава по съвършено друг начин, отколкото досега. Няма никакво съмнение и през следващите дни ние ще се убедим в това, че в бъдещите исторически проучвания, понятието за Христос, представата за Христос, ще играе много по-важна роля, дори и с оглед на най-елементарни исторически обзори, отколкото това става днес. Аз добре съзнавам, че току-що казаното изречение съдържа в себе си нещо твърде парадоксално.

Нека да се замислим все пак, че далеч не е нужно да се връщаме в отдавна отминали епохи, за да открием как безброй човешки сърца отправяха своите чувства към Христос по един много по-интензивен начин, отколкото днес вършат това дори и най-образованите християни от западноевропейските страни. В миналите епохи всичко това се постигаше в много по-голяма степен и с много по-голям размах. Ако обгърнем с поглед съвременната литература и размислим върху основните интереси на днешните хора и върху техните предпочитания, ние ще добием впечатлението, че ентусиазмът и душевният трепет, свързани с представата за Христос, са в известен упадък и този упадък е особено подчертан всред онези среди, които претендират за някакво образование, произтичащо от съвременната епоха. Но както вече изтъкнах, тъкмо съвременната епоха ще работи за това, щото занапред представата за Христос да играе много по- важна роля при разглеждането на общочовешката история, отколкото досега. Нима тук не сме изправени пред едно пълно противоречие?

Сега нека да се приближим до тази мисъл от една друга страна. Тук, в този град, аз и преди съм имал възможност да говоря върху значението и съдържанието на представата за Христос. В много от книгите и лекционните цикли, които са вече издадени, Вие ще намерите подробни описания на тайните, свързани с Христовото Същество и с представата за Христос; естествено, тези описания идват от дълбините на антропософската нашите лекции, цикли и с антропософската литература въобще, стига до заключението, че ако искаме да се издигнем до пълното разбиране на Христовото Същество и на напредващия през вековете Христов Импулс, ще ни бъдат нужни огромни, велики сили. И вероятно, ако не възникнат някакви възражения, бихме стигнали до идеята, че за да си изградим вярна представа за Христос, първо трябва да сме запознати с цялата теософия, с цялата антропософия.

Ако обаче се абстрахираме от тази възможност и погледнем духовното развитие през изтеклите столетия, тогава ние ще се изправим пред една подробна, дълбоко обоснована наука, която беше предназначена тъкмо за правилното разбиране на Христовото Събитие. Столетия наред хората са прибягвали до своите най-висши и значителни идеи, за да разберат Христос. Следователно, би могло да се предположи, че за да бъде разбран Христос, са достатъчни преди всичко интелектуалните усилия на човека. Едно просто доказателство, ще ни убеди, че това не е така.

Нека да поставим върху един вид духовна везна всичко онова, което досега е спомагало за правилното разбиране на Христос: цялата ученост, цялата наука, дори и антропософския светоглед. Нека да поставим всичко това върху едното блюдо на духовната везна, а върху другото блюдо да поставим всички онези дълбоки чувства, всички душевни трепети и вълнения, отправяни столетия наред към онова Същество, което наричаме Христос, и ние веднага ще видим, че ще натежат именно душевните трепети и вълнения, а цялата ученост, цялата наука, цялата антропософия ще се окажат „леки" и без каквато и да е стойност. Далеч не е достатъчно, когато се твърди, че от самия Христос са бликнали такива сили, които все пак са допринесли нещо за правилното разбиране на Христос. Но би се оказало твърде зле за християнството, ако за да се придържат към Христос на хората биха били нужни всичките мъдрости на Средновековието, на схоластиката и на църковните отци, или ако хората биха се стремили към антропософската идея за Христос в нейния абстрактен вид. С тези средства не би могло да се постигне много. Аз не вярвам, че някой, който проследява обективно християнството и неговия ход през вековете, би могъл да отправи сериозни възражения срещу подобна теза. Нека да прибавя и още една важна подробност.

Нека да се пренесем назад във времената, когато не е съществувало никакво християнство. Достатъчно е само да припомня нещо, което е добре известно на повечето от Вас. Достатъчно е само да припомня, как в древна Гърция трагедията, особено в нейната първоначална форма, представяше воюващия Бог или воюващия човек, в чиято душа спореха Боговете, като един вид непосредствено сценично присъствие. Достатъчно е само да припомня, как Омир насити своята най-важна творба с непосредственото присъствие на духовния свят, достатъчно е да припомня великите образи на Сократ, Платон, Аристотел. С тези имена пред нашите души се изправя един духовен живот от най-висш порядък. Ако сега се абстрахираме от всичко останало и спрем поглед само върху образа на Аристотел, който живя няколко века преди основаването на християнството, пред нас застава нещо, което в известен смисъл не е направило нито крачка напред и не е претърпяло никакво развитие. Мисленето и логиката на Аристотел са толкова съвършени, че дори и днес бихме могли да заявим: в областта на човешкото мислене е постигната една върхова точка и досега тя остава ненадмината.

А сега нека за момент да формулираме една странна хипотеза, която ще ни бъде необходима през следващите дни. Нека да си представим, че не съществуват никакви Евангелия, от които бихме могли да научим нещо за образа на Христос. Да, нека да приемем, че онези първоизточници, които днес човек държи в ръцете си като Новия Завет, чисто и просто не съществуват, нека да си представим, че не съществуват никакви Евангелия. Ние искаме, тъй да се каже, абстрахирайки се от всичко това, което е казано върху християнството, да проследим неговото развитие като един обективен исторически факт; ние искаме, с други думи, да установим какво е станало всред хората през следващите християнски столетия; следователно, искаме да разгледаме действителните процеси, само че без Евангелията, Деянията на апостолите, Посланията на апостол Павел и т.н. Естествено, това е само една хипотеза, обаче тя ще ни помогне доста през следващите дни. Какво впрочем е станало с човечеството след основаването на християнството?

Ако най-напред отправим поглед към Южна Европа, тогава в определен момент ние ставаме свидетели на един най-висш духовен напредък, какъвто през миналите столетия имахме в лицето на Аристотел. Обаче през следващите столетия този високоразвит духовен живот претърпя едно особено развитие. Да, по времето, когато християнството започна да си пробива път в света, в Южна Европа живееха много хора, които бяха приели традициите на гръцкия духовен живот. Ако проследим развитието на християнството назад до онази личност, която беше яростен противник на християнството, Целзий, в гръцките и християнски земи ще срещнем много личности с изтънчено духовно образование, или с други думи, личности, които бяха възприели висшите идеи на Платон; да, техният остър ум идва като един вид продължение на всичко онова, което знаем от Аристотел; те бяха изтънчени и властни личности с гръцко светоусещане, римляни с гръцко светоусещане, които към фината духовност на елинството успяха да прибавят агресивния, личен характер на римлянството.

Ето в какъв свят навлезе християнският импулс. Тогава християнският импулс съществуваше по такъв начин, че бихме могли да заявим: По отношение на интелекта и на външната наука, по отношение на това, което повечето римско-гръцки образовани личности носеха в себе си, представителите на този християнски импулс действително се явяват като съвсем необразовани хора. И така, всред един свят на напреднала и зряла интелектуалност се промъкват хора без образование. Сега ние ставаме свидетели на една забележителна драма: Тези прости, примитивни натури, носители на първичното християнство, го разпространяват из Южна Европа с една относително голяма бързина. И ако днес, с помощта на антропософското разбиране, се обърнем към тези прости, примитивни натури, към тези първи разпространители на християнството, ние трябва да допълним: Тези първични натури, тогавашните носители на християнския импулс, навлизайки във високоразвитата гръцка култура, не разбраха нищо от същността на Христос и тук не става дума за сложните космически идеи, които днес антропософията изкарва на бял свят. В пъстрата арена на гръцко-римския свят те не можеха да покажат друго, освен личната си привързаност, личното си отношение към „възлюбения Христос", когото те разглеждаха като един от членовете на едно голямо семейство. Онези, които първи внесоха християнството в тогавашния гръцки и римски свят, не бяха образовани теолози или теософи; като цяло, те бяха хора без никакво образование. Наистина, образованите теософи от онова време, гностиците, бяха стигнали до някои забележителни идеи относно Христос, обаче тяхното място е върху лекото блюдо на споменатата духовна везна. Ако беше останало до гностиците, християнството никога не би си пробило път в света. Онази интелектуалност, която нахлу от Изток и за сравнително кратко време подкопа гръцкия и римски свят, сама по себе си, беше крайно ограничена. Така стоят нещата, разгледани от едната страна.

Но ако ги разглеждаме от другата страна, ние ще се натъкнем на интелектуално напреднали личности, на пр. Целзий, противникът на християнството, който навремето изрече основните философски аргументи срещу християнството, валидни и днес, и стигнем до Марк Аврелий, стоящ на самия философски трон.

Нека да се обърнем към онези неоплатоници с изтънчено образование, които по онова време стигнаха до такива идеи, спрямо които днешната философия е една детска игра и които далеч надминаваха нашите съвременни идеи, както по проницателност, така и по широта на кръгозора. Нека да се обърнем и към всичко онова, което тези духове изнесоха против християнството, нека да си припомним логичните аргументи на тези високо интелектуални гръцки и римски възпитаници, отправени против християнството от гледна точка на гръцката философия.

И тогава ние ясно ще усетим: Всички тези хора изобщо не са разбрали Христовия Импулс. Да, ние виждаме как християнството се разпространява от личности, които не разбират нищо от неговата същност; срещу християнството се бори една напреднала култура, която също не може да разбере смисъла на Христовия Импулс. Странно: християнството навлиза в света по такъв начин, че неговият истински дух е неразбираем както за последователите, така и за противниците му. И въпреки това: много хора носеха в душите си онази сила, с чиято помощ този Христов Импулс пое своя победоносен ход из света.

Нека обаче сега да насочим поглед и към онези личности, които се застъпват за християнството, и то с несъмнено величие. Нека да си припомним известния държавен отец Тертулиян. В негово лице виждаме един римлянин, и ако вземе предвид неговия език, той е почти новосъздател на римския език, понеже имаше здрав езиков усет и изкова много нови думи. Именно този факт го превърна в една забележителна личност. Но ако се запитаме: А как стои при него въпросът с идеята за Христос? тогава нещата стават съвсем други. И ние установяваме, че всъщност неговата интелектуалност, неговата духовна висота са твърде скромни. Но и защитниците на християнството не се отличават с нещо особено. Но въпреки това, като личности, те са извънредно активни, дори и духове като Тертулиян, който за образованите гърци не представляваше кой знае какво. И все пак, той действува увличащо; но чрез какво точно? Ето какво е важното! Усещате ли, че сега в душите ни се пробужда един плах въпрос? Чрез какво действуват носителите на Христовия Импулс, след като самите те изобщо не го разбираха? Чрез какво действуват отците на Църквата, включително и Ориген, след като тяхното неразбиране на Христовия Импулс е съвсем явно? Какво представлява това, което остана неразбрано за цялата гръцко-римска култура?

Нека да продължим нататък. Когато разглеждаме историческия живот, същото явление изпъква пред нас още по-отчетливо. Ето, идват следващите столетия и християнството прониква всред европейските народи, които примерно германските народи се вдъхновяват от съвършено различни религиозни представи, и като народи представляват, поне на пръв поглед, едно органично цяло със своите религиозни представи, и въпреки това приеха с отворени сърца Христовия Импулс, сякаш той беше част от техния живот. И ако търсим с поглед най-дейните вестители на новата вяра всред германските народи, нима те бяха близки до средите на схоластиците и теолозите? Съвсем не! Тези семпли, просто устроени души отиваха всред народа и го завладяваха по един непосредствен и вълнуващ начин. Те умееха да подбират своите думи така, че докосваха най-дълбоките струни на околните. Да, тъкмо първичните, просто устроени хора тръгваха по всички посоки и тъкмо те въздействуваха по най-силен и покъртващ начин.

Ето как напредваше християнството през вековете. И колко удивително е, че именно същото това християнство тласна напред образованието, науката и философията. Ние съвсем не подценяваме тази философия, обаче днес искаме да насочим поглед към онзи забележителен факт, че до Средновековието християнството си пробива път всред народи, които до този момент са носили съвършено други представи в душите си, и въпреки това, те го приемат като нещо родно и близко.

В недалечно бъдеще, когато се говори за разпространението на християнството, ще се изтъкват и други важни подробности. Говорим ли за християнския импулс, лесно ще бъдем разбрани, ако обърнем внимание на следното: В определен момент плодовете от напредващото християнство се проявиха по такъв начин, че стана ясно разрастването на Христовия Импулс започна да поражда истинско въодушевление. Но колкото се приближаваме до по-новите времена, толкова по-ясно установяваме, че разрастването на християнството все повече и повече замира.

Нека да разгледаме епохата на Коперник, в която възникнаха естествените науки на новото време. На пръв поглед би могло да изглежда така, сякаш естествените науки и всичко онова, което се прояви в западноевропейския духовен живот след Коперник, действува срещу християнството. Външните факти като че ли потвърждават това. Католическата Църква например държеше Коперник в т.нар. „индекс" чак до 20-те годи ни на 19 век и го разглеждаше като свой враг. Но това не пречеше на Коперник да бъде председател на епархиален съвет, т.е. каноник. И макар че Католическата Църква изгори Джордано Бруно*6 на кладата, това не му попречи той да умре като един доминиканец. И двамата стигнаха до своите идеи, изхождайки тъкмо от християнството. Те разработиха своите идеи, опирайки се на християнския импулс. И зле разбира нещата онзи, който опирайки се на Църквата би искал да вярва, че тези идеи не са плодове на християнството. Да, самата Църква не успя да разпознае плодовете на християнството, и тя трябваше да изчака 19 век, за да от мени забраната, тегнеща върху Коперник. Но който умее да вижда по-дълбоко в нещата, ще признае, че големите постижения на европейските народи, включително и до наши дни, са резултат от християнството и чрез християнството погледът на хората се насочи от Земята към Небето, какъвто беше случаят и със законите на Коперник и Джордано Бруно. Те станаха възможни само в условията на християнската култура и само благодарение на християнския импулс.

И за онзи, който гледа не повърхностно, а в глъбините на духовния живот, се получава нещо, което, изказано гласно, изглежда парадоксално, но въпреки всичко, то е вярно. За едно такова по-дълбоко разглеждане на нещата, е невъзможно да се появи един Хекел, с цялата си враждебност към християнството, без самият той да е вдъхновен от християнството. Да, Ернст Хекел е немислим без наличието на християнската култура. И цялото по-късно развитие на естествените науки колкото и да се бори срещу християнството е всъщност рожба на християнството, едно пряко продължение на християнския импулс. Когато човечеството се освободи от детските болести на по-новите естествени науки, то ще разбере какво означава, че тяхната изходна точка, проследена логически, действително се намира в разкритията на антропософската Духовна Наука, и че съществува една пряка връзка между Хекел и антропософията. Когато тези неща бъдат проумяни както трябва, хората ще са наясно: Хекел е един напълно християнски мислител, макар и той да няма никаква представа за това. Християнските импулси породиха не само това, което се нарича и се наричаше „християнско", но и всичко онова, което се отнася враждебно към християнството. Нещата следва да се проучват не според понятия, с които са формулирани, а според тяхната реалност. Както виждате от моята малка книжка „Реинкарнация и Карма, има пряка връзка между Дарвиновото учение за еволюцията и повтарящите се земни животи.

Но за да изградим вярно отношение към тези въпроси, необходим е точен и безпристрастен поглед върху действието на християнските импулси. И онзи, който разбира ученията на Дарвин и Хекел, и е поне малко на ясно с това, за което Хекел нямаше никаква представа обаче Дарвин знаеше някои неща, а именно че тези две учения са възможни единствено в условията на християнството, стига по напълно логически път до идеята за реинкарнациите. Но ако някой прибегне до известни ясновидски способности, той ще стигне по напълно логически път не до животинския, а до духовния произход на човешкия род. Макар и в известна степен заобиколен път, след като в съображение идва ясновидството, този път от хекелианството към духовния произход на Земята е напълно закономерен. Тук съществува и друга възможност: съвременният дарвинизъм да бъде възприет по такъв начин, че съответният човек да остане недокоснат от жизнените принципи на самия дарвинизъм; с други думи дарвинизмът се възприема като един импулс и съвсем не допринася за едно по-дълбоко разбиране на християнството, което така или иначе има място в дарвинизма, и в тези случки стигаме до нещо твърде особено. Накратко, стига се дотам, че човек с подобна душевна нагласа, еднакво се отдалечава както от християнството, така и от дарвинизма. Да, човек може да бъде напуснат както от добрия дух на християнството, така и от добрия дух на дарвинизма. Но ако човек е осенен от добрия дух на дарвинизма, колкото и голям материалист да е, проследявайки досегашната история на Земята, той стига до една точка, където разбира, че човечеството произлиза от духовния свят, а не от низши животински форми. Да, той стига до онази точка, където вижда ако мога така да се изразя как човекът плува като едно духовно същество над земния свят. Ето докъде ще доведе логичният дарвинизъм. А когато е напуснат от добрия дух на дарвинизма, човек може искрено да вярва, че е привърженик на идеята за реинкарнациите, но отивайки на зад във времето, да си помисли, че в едно от своите прераждания, е бил, примерно, маймуна. Ако човек е в състояние да повярва подобно нещо, той е напуснат както от добрия дух на дарвинизма, така и от този на християнството. Защото логичният дарвинизъм никога не би повярвал в подобна възможност. С други думи, идеята за реинкарнациите е била пренесена в тази материалистична култура по един съвсем повърхностен начин. Защото модерният дарвинизъм може да бъде опроверган от неговите собствени християнски елементи. Но ако това бъде постигнато, ще се установи, включително и до наши дни, че Дарвиновите идеи всъщност са родени от Христовия Импулс, че християнските импулси действуват дори и там, където са отричани. Така ние се изправяме не само пред факта, че през първите столетия на нашето летоброене християнството се разпространява независимо от своите привърженици, а през Средновековието дори схоластиците и църковните отци не допринасят почти нищо за неговото разрастване; ние се изправяме пред парадоксалния факт, че християнството сякаш в своя противоположен материалистичен образ се проявява в нашите естествени науки; така че цялото им величие, цялата им енергия бликат именно от християнските импулси. И тъкмо християнските импулси, вложени в естествените науки, ще ги освободят от материализма!

Да, има нещо забележително и странно в тези християнски импулси. Изглежда така, сякаш интелектът и познанието не вземат никакво участие в разпространението на тези импулси. Изглежда така, сякаш християнството се разпространява независимо от това, какво хората мислят за или против него, и дори то се проявява само че в своя противоположен образ тъкмо в съвременния материализъм. Но какво всъщност се разпространява в този случай? Това далеч не са християнските идеи. Разпространява се не друго, а моралното чувство, което съпровожда християнството. Ако насочим поглед към морала през онази епоха, ще видим, че той оправдава най-вече, ако може така да се изразя, яростта на християните срещу действителните или мними противници на християнството. И моралът на все още интелектуално необразованите човешки души, особено когато се проявява под формата на християнско мислене, този морал далеч не може да ни импонира. Но какво всъщност се разпространява тогава? Каква е тази странна, загадъчна сила?

Нека да отправим този въпрос към антропософската Духовна Наука, с други думи към ясновиждащото съзнание! Какво пулсира в онези необразовани човешки души, които нахлуха от Изток във високообразования гръцки и римски свят? Какво пулсира в онези хора, които пренесоха християнството в напълно чуждия, в германския свят? Какво пулсира зад съвременното естествознание, където науката, бих казал, все още прикрива своя истински лик? Какво пулсира във всички тези души, след като то явно не се свежда нито до интелектуално, нито до морално израстване? Какво е то?

Това е самият Христос, който преминава от едно човешко сърце в друго, от една човешка душа в друга; онзи Христос, който можа да премине през целия свят, независимо дали душите Го разбират или не!

Сега ние сме принудени да се абстрахираме от нашите понятия, от цялата наша наука и да посочим обективната истина: а именно, как самият Христос живее в хиляди и хиляди импулси, приемайки всевъзможни образи и форми. Самият Христос е този, който, в душите на примитивните, необразовани хора напредва през гръцкия и римски свят, запленявайки все повече човешки души в пределите на Запада и Севера. Самият Христос е този, който крачи редом с онези духовни учители, които по-късно пренесоха християнството всред германските народи. Самият Христос е този, който покорява Земята, преминавайки от едно място в друго и от една човешка душа в друга, напълно независимо от това, какво мислят хората за Него. Позволете ми да си послужа с едно тривиално сравнение: Колко много са хората, които нямат никаква представа за химическия състав на хранителните средства, и въпреки това се хранят по всички правила на изкуството! И наистина хората биха умрели от глад, ако би трябвало да изучат хранителните средства, а чак после да ги приемат в стомасите си. Способността да се нахраниш няма нищо общо с изучаването и разбирането на хранителните средства! Разпространението на християнството по Земята няма нищо общо с разбирането, което хората проявяваха към него. Ето същественото, ето особеното! Тук ни очаква една тайна, която може да бъде разгадана само ако отговорим на въпроса: По какъв начин живее Христос в човешките души? И когато антропософията, или ясновиждащото познание си постави този въпрос, на преден план застава едно важно събитие, което може да бъде обяснено само от антропософска гледна точка, понеже то е в пълно съзвучие с всичко, което споделих с Вас днес. В едно ще се убедим: Безвъзвратно е отминало времето, когато Христос действуваше по току-що описания от мен начин; дошло е времето, когато хората трябва да разберат, да познаят Христос.

Ето защо се налага и да отговорим на въпроса: Защо нашата епоха беше предхождана от онази, когато Христовият Импулс можа да се разпространи, без да е необходимо човешкото разбиране, човешкото съзнание?

Всичко това беше възможно благодарение на едно изключително събитие, към което ни насочва ясновиждащото познание: Петдесятницата, Слизането на Светия Дух. В антропософския смисъл на думата, тъкмо Христовият Импулс беше този, който пробуди ясновиждащото познание и го насочи към Петдесятницата, към Слизането на Светия Дух. От гледна точка на ясновидството, окултното изследване започва най-напред именно от Петдесятницата.

Но какво точно се случи в онзи момент от планетарното развитие на Земята който засега остава до голяма степен трудно разбираем за нас, когато Светият Дух се спусна към главите на апостолите? Ясновиждащият поглед дава точно определен духовно-научен отговор на този въпрос. Прости и необразовани хора, каквито бяха апостолите, внезапно започнаха да говорят на различни езици това, което те можеха да изнесат от глъбините на духовния живот без това да се очаква, без това да се изисква от тях. Да, точно тогава християнството, християнските импулси започнаха да се разпростират из света, и то по такъв начин, че те станаха независими от разбирането на хората.

Да, потоците на Христовата сила, за които стана дума днес, тръгват именно от Събитието на Петдесятницата. Какво представлява впрочем Петдесятницата? Този въпрос застава пред Духовната Наука и с неговия отговор, с духовно-научния отговор на този въпрос какво представлява Петдесятницата? започва Петото Евангелие, за което ще продължим да говорим утре.

(следва)

Рудолф Щайнер

ИМАЛ ЛИ Е ИСУС ЖЕНА?!

2013-12-21T07:24:00.000-08:00

Нямахме намерение да оспорваме евангелията. Просто за кой ли път ги преглеждахме много внимателно с надеждата да отсеем истината, да я извадим от контекста на преданията и митовете, в който е вместена. И още нещо, търсехме пасажи, които да съдържат конкретна информация и да потвърждават, че Исус е бил женен за жената, известна като Мария Магдалина. Дори това да бе така, едва ли е казано направо. Ето защо съзнавахме, че трябва да четем между редовете, да запълваме белите петна, да „дописваме“ някои пропуски, да видим какво се крие зад някои намеци и препратки, които, меко казано, бяха твърде мъгляви. Трябваше да открием не само доказателства за този брак, но и обстоятелствата, довели до него. Ето защо решихме да търсим отговора на няколко тясно преплетени въпроса. Започнахме от най-очевидния:

Има ли в евангелията доказателства — преки или косвени, които да ни навеждат на мисълта, че Исус наистина е бил женен?

Дори и да ги има, те, естествено, не са изложени черно на бяло. От друга страна обаче, което е по-странно и по-важно, отколкото ни се струва на пръв поглед, в писанията на евангелистите никъде не е казано направо и че Исус не е бил женен. Както изтъква д-р Гежа Вермеш от Оксфордския университет: „Евангелията пазят пълно мълчание относно семейното положение на Исус… Това е твърде необичайно за евреин от онова време, ето защо въпросът заслужава да бъде проучен.“

Евангелистите отбелязват, че мнозина от учениците на Исус — например Петър — са женени. Пък и самият Исус никъде не проповядва безбрачие, обратното, в евангелие от Матей заявява: „Не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза: «Затова ще остави човек майка и баща и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът»?“ (19:4-5). Подобни думи трудно се връзват с обет за безбрачие. А щом Исус не е проповядвал безбрачие, нямаме причини да предполагаме, че е живял сам. Според юдейската традиция от онова време не само е нещо обичайно, но дори е задължително мъжът да е семеен. Освен в някои общини на есеите почти навсякъде безбрачието е осъждано най-строго. В края на I в. един еврейски писател дори сравнява предумишленото безбрачие с убийството и явно не само той отстоява този възглед. За бащата евреин е задължително да намери на сина си жена точно както и да го обреже.

Ако Исус не е бил женен, това е щяло да буди подозрения и да бие на очи, да привлича вниманието. Като несемеен той е щял да се откроява сред съвременниците си. В случай че наистина не е имал жена, все в някое от евангелията щеше да бъде отбелязано това съществено отклонение от обичая. Ако Исус в действителност не е бил женен, както започва да се твърди по-късно, как тогава да си обясним, че това не е отразено никъде? Ето защо сме склонни да мислим, че що се отнася до брака, Исус е следвал общоприетите норми на поведение от онова време, тоест бил е женен. Просто няма друго логично обяснение за мълчанието на евангелистите по въпроса. Този извод е обобщен от един уважаван съвременен теолог по следния начин:

Като знаем от историята каква е била културната традиция… е малко вероятно Исус да не е бил женен, и то много преди да се нагърби с учителската си мисия. Ако е отстоявал целибата, е щял да предизвика смут, реакция, която все някъде е щяла да бъде отбелязана. Фактът, че в евангелията изобщо не се споменава Исус да е бил женен, е довод не против предположението, че е имал жена, а в полза на него; ако в ония времена е бил несемеен или е проповядвал сред евреите доброволно безбрачие, това е щяло да прозвучи толкова необичайно, че е щяло да привлече вниманието и да предизвика какви ли не коментари.

Хипотезата, че Исус е бил женен, става още по-правдоподобна покрай факта, че евангелистите често го наричат „рави“. Възможно е, разбира се, терминът да е използван в най-широкия си смисъл — учител. Но начетеността на Исус, познанията, които той проявява пред старейшините в Храма, показват, че той едва ли е бил какъв да е учител и че вероятно е бил обучаван специално за равин. Това съответства и на евангелските сказания, според които Исус е равин в тесния смисъл на думата. В такъв случай обаче той със сигурност е бил женен, тъй като според Мишна, еврейския кодекс с религиозно-юридически правила, „неженен мъж не може да бъде учител“.

В Четвърто евангелие има пасаж, където се разказва за сватба, може би за сватбата на самия Исус. Става дума естествено за сватбата в Кана, един доста популярен епизод. Колкото и да ни е познат обаче, той ни изправя пред някои съществени въпроси, над които си заслужава да помислим.

От евангелието от Йоан излиза, че сватбата е била доста скромна, съвсем според обичаите на селата, не се уточнява и кои са младоженката и младоженецът. Исус е „поканен“ специално — нещо донякъде необичайно, тъй като той още не е тръгнал да изпълнява мисията си. Още по-необичайното обаче е, че на сватбата е и майка му — присъствие, което не е обяснено никъде и сякаш се подразбира от само себе си.

И още нещо, майка му не само му подсказва, а направо му нарежда да набави вино. Държи се така, сякаш е домакиня: „И като се привърши виното, каза Иисусу майка Му: вино нямат. Иисус й казва: какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми“ (Йоан. 2:3-4). Тя обаче не обръща внимание на възраженията му. „Майка Му рече на служителите: каквото ви каже, сторете“ (Йоан. 2:5). И те начаса й се подчиняват, сякаш са свикнали да изпълняват заповедите и на Мария, и на Исус.

Въпреки очевидния му опит да не я послуша майка му надделява и Исус извършва първото си голямо чудо: превръща водата във вино. Хронологично до този епизод никъде в евангелията не се споменава той да е проявявал способностите си и майка му няма откъде да знае за тях. Но дори и да е знаела, защо синът й ще ги проявява в такава битова ситуация? Защо Мария ще отправя такава молба към сина си? И още по-важно, защо двама от „гостите“ на сватбата ще се нагърбват да осигуряват вино, нещо, което според обичаите върши домакинът? Освен, разбира се, ако сватбата в Кана не е сватба на самия Исус. В такъв случай наистина е негова грижа всички да имат вино.

Съществуват и други доказателства, че това е сватбата на самия Исус. Веднага след чудото старият сват кусна от водата, що се бе превърнала на вино… и _повика младоженеца_, и му каза: всеки човек слага първом доброто вино и, когато се понапият, тогава по-долното, а _ти_ си запазил доброто вино досега“ (Йоан. 2:9-10). Тези думи явно са отправени към Исус. Ала според евангелието са адресирани към „младоженеца“. Очевидният извод е, че Исус и младоженецът са един и същи човек.

Жената на Исус

Ако Исус е бил женен, споменава ли се някъде в евангелията коя е неговата жена?

На пръв поглед има две вероятности — две жени, които наред с майка му според евангелистите са неизменно до него. Едната е Мария Магдалина от селището Мигдалил, или Магдала в Галилея. И в четирите евангелия ролята на тази жена е крайно неясна и сякаш нарочно е замъглена. В разказите на Марко и Матей е спомената по име едва към края и се появява чак в Юдея по времето, когато Исус е разпънат. Посочена е сред учениците му. В евангелие от Лука обаче за нея се говори сравнително по-рано, в началото на проповедничеството на Исус, още когато той е в Галилея. Тоест явно го е съпътствала от Галилея до Юдея, а ако не е била с него, очевидно се е местела често от едната провинция в другата. Това ни навежда на мисълта, че е била омъжена за някого. В Палестина от времето на Исус е немислимо неомъжена жена да пътува сама, а камо ли с религиозен учител и неговите сподвижници. Този озадачаващ факт явно лежи в основата на доста предания. Според едни Мария Магдалина е жена на някой от учениците на Исус. В такъв случай обаче преклонението й пред Исус и техните близки отношения щяха да породят съмнения, а дори и обвинения в прелюбодеяние.

Въпреки ширещото се мнение никъде в евангелията не се казва, че Мария Магдалина е проститутка. Когато името й се споменава за пръв път в евангелие от Лука, тя е описана като жена, „от която бяха излезли седем бяса“. Общоприето е да се смята, че в този стих е описано как Исус прогонва злите духове и как преди това Мария Магдалина е била обладана от нечистата сила. Не е изключено обаче да става дума за някакво покръстване, за ритуал на посвещаване. Така например в култа към Ищар, или Астарта, Богинята майка, има седем степени на посвещаване. Може би, преди да се присъедини към Исус, Магдалина е изповядвала този култ. Магдала, или Мигдалил, ще рече „селото на гълъбите“ и има доказателства, че там наистина са били отглеждани гълъби за жертвоприношения. А гълъбът е свещеният символ на Астарта.

Една глава, преди да спомене за Мария Магдалина, Лука говори за жена, която маже с миро Исус. И Марко описва подобна случка, където жената също не е назована. И двамата евангелисти не я отъждествяват с Мария Магдалина. Лука обаче казва, че тя е „грешница“. Вече по-късно библеистите отсъждат, че грешницата е Магдалина, понеже от нея „са излезли седем бяса“. Въз основа на това Мария Магдалина и грешницата са смятани за една и съща жена. Не е изключено това да отговаря на истината. Ако Магдалина е била езичница, тя автоматично става „грешница“ не само за Лука, но и за по-късните църковници.

Ала дори и да е била „грешница“, тя е нещо повече от „обикновена проститутка“ в традиционния смисъл. Явно е заможна. Според Лука например сред приятелките й е съпругата на високопоставен царедворец на Ирод — „на домакина Иродов“, и заедно с нея и с други жени „услужваха на Иисус с имотите си“. Жената, помазала с миро Исус, също е богата. В евангелие от Марко се подчертава, че мирото и елеят са много скъпи.

Целият епизод с помазването на Исус явно има твърде важни последици. Иначе защо евангелистите ще наблягат толкова много на него? Изглежда, става дума не просто за някакъв импулсивен спонтанен жест, а за добре подготвен ритуал. Да не забравяме, че помазването по традиция е запазено право само на царете, а също на „истинския Месия“, което ще рече „помазан“. Оттук следва изводът, че чрез това помазване Исус вече наистина става Месия. А жената, възложила му тази свещена роля, едва ли е случайна.

При всички положения към края на мисионерството на Исус Мария Магдалина вече има огромно значение. И в трите синоптични евангелия името й неизменно оглавява списъка на жените, следващи Исус, точно както Симон, или Петър, е посочван винаги пръв измежду мъжете, ученици на Спасителя. И естествено тъкмо Мария Магдалина вижда първа след разпятието, че гробът му е празен, тъкмо на нея той най-напред разкрива, че е възкръснал.

Във всички евангелия Исус се държи с Мария Магдалина както с никой друг, не крие предпочитанията си към нея, което вероятно е породило у другите му ученици известна ревност. Ето защо са очевидни опитите в по-късните предания да се очерни ако не името й, то поне нейното минало. Представянето й като блудница вероятно е нещо като отмъщение към жената, по-близка с Исус от всеки друг: все пак човешко е останалите да са й завиждали. Ако другите „християни“, живели по времето на Исус или след това, са ревнували Мария Магдалина за необикновените й отношения с техния духовен водач, вероятно е имало опити значението й да бъде принизено. Дори днес я смятаме за грешница, а през Средновековието поправителните домове за разкаяли се проститутки се наричат „магдалини“. Ала от евангелията личи, че жената, дала името на тези институции, не заслужава да бъде позорена.

Каквато и да е ролята й в евангелията, тя не е единствената „претендентка“ за съпруга на Исус. Има още една жена, чието присъствие е най-осезаемо в четвъртото евангелие и която е известна като Мария от Витания, сестрата на Марта и Лазар. И тя, и семейството й определено са много близки с Исус. И те са заможни и в едно от скъпите предградия на Йерусалим имат къща, достатъчно голяма, за да побере Учителя и всичките му сподвижници. И още нещо, от епизода с Лазар личи, че в къщата има и гробница, невероятен лукс за времето на Исус, от който се вижда, че семейството не само е богато, но явно е и със знатно потекло. В библейски Йерусалим, пък и във всеки днешен град земята струва скъпо и само на малцина им е по джоба да притежават семейна гробница.

Когато в Четвърто евангелие Лазар се разболява, Исус е извън Витания и е отседнал за няколко дни с учениците си край река Йордан. Макар да научава за това, остава там още два дни — доста необичайна реакция, — след което се връща във Витания, където Лазар вече лежи в гроба. Марта се втурва насреща му с виковете: „Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми“ (Йоан. 11:21). Твърде странно твърдение: как така, ако Исус е присъствал физически там, мъжът е нямало да умре? Случката обаче е показателна с това, че Марта посреща Исус сама. Би могло да се очаква, че и сестра й ще е с нея. Ала Мария си стои вкъщи и излиза едва след като Исус й нарежда. Епизодът донякъде е изяснен в „тайното“ евангелие от Марко, намерено от професор Мортън Смит и цитирано по-горе. В укритите пасажи от Марко Мария все пак излиза от къщата още преди Исус да й е заповядал, и веднага получава гневните укори на учениците, които Спасителят е принуден да успокои.

Има логика в това Мария да си стои вкъщи, когато Исус идва във Витания. Според еврейските обичаи тя е в „шивех“, траур. Но защо не отива заедно с Марта да посрещне Исус? Съществува едно-единствено обяснение: според тогавашните еврейски закони жена в траур няма право да напуска къщата, освен ако не я накара мъжът й. В тази случка поведението на Исус и Мария от Витания се вмества изцяло в еврейските изисквания към съпруга и съпругата от онова време.

Съществува още едно доказателство, че Исус може би е бил женен за Мария от Витания. То се появява сякаш ни в клин, ни в ръкав в евангелие от Лука:

И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.

Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.

А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме. Лука. 10:38-42

От молбата на Марта личи, че Исус е имал някакво влияние върху Мария. По-важни са обаче думите на Исус. Във всеки друг контекст човек без колебание ще разтълкува отговора му като намек за брак. При всички положения от него личи, че Мария от Витания е не по-малко ревностна ученичка на Исус, отколкото Магдалина.

Има основателни причини да смятаме, че Мария Магдалина е жената, помазала Исус. А дали Мария Магдалина всъщност не е Мария от Витания, сестрата на Марта и Лазар? Дали тези жени, които в евангелията се появяват в три различни контекста, не са едно и също лице? Църковниците от Средновековието явно са смятали така, същото становище е намерило отражение и в народните предания. На това мнение са и повечето съвременни библеисти. Съществуват множество доказателства в подкрепа на подобна гледна точка.

В евангелията и от Матей, и от Марко, и от Йоан се подчертава, че Мария Магдалина е присъствала на разпъването на Исус. В никое от тях обаче не се споменава, че там е била и Мария от Витания, нещо твърде странно за такава пламенна последователка на Исус. Звучи неправдоподобно тя — да не говорим за брат й Лазар — да не са присъствали в този върхов момент от живота на Исус. Подобен пропуск е необясним и алогичен, освен ако Мария от Витания, разбира се, не е упомената в евангелието под друго име — Магдалина. В случай че Мария Магдалина и Мария от Витания са една и съща жена, е повече от ясно, че и Мария от Витания е била на разпъването.

И така Мария Магдалина може да бъде отъждествена с Мария от Витания, а също с жената, помазала Исус. В Четвърто евангелие е посочено, и то недвусмислено, че Исус е помазан от Мария от Витания:

Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта.

(А Мария, чийто брат бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си) Йоан. 11:1-2

В следващата глава отново се казва:

Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите.

Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.

Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото. Йоан. 12:1-3

Тоест пределно ясно е, че Мария от Витания и жената, помазала Исус, са едно и също лице. Макар и да не е много сигурно, не е изключено тази жена да е и Мария Магдалина. С други думи, ако Исус е бил семеен, има само една жена, която би могла да му е съпруга: жена, която често е споменавана в евангелията с различни имена и в различни роли.

Любимият ученик

Ако Мария Магдалина и Мария от Витания са една и съща жена и тази жена е съпруга на Исус, излиза, че Лазар е негов шурей. Има ли в евангелията доказателства, че той наистина му е роднина?

Лазар не е посочен по име в евангелията от Лука, Матей и Марко, макар че и Марко е описал възкресяването му и по-късно този пасаж е бил заличен. Така че Лазар ни е познат само от Четвърто евангелие — евангелие от Йоан. От него обаче става ясно, че се е ползвал с привилегировано положение, което не се ограничава единствено с възкресяването му от мъртвите. И в тази, и в доста други случки Лазар е представен като човек, по-близък с Исус дори от учениците му. Но колкото и да е странно, не е посочен сред тях.

За разлика от Христовите ученици над него тегне реална опасност. Според Четвърто евангелие, след като решават да се отърват от Исус, „първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря“ (Йоан. 12:10). Явно той по един или друг начин се е застъпвал за своя Учител, което невинаги важи за някои от другите му ученици. На теория само по силата на този факт Лазар също се превръща в негов ученик — въпреки това обаче не е посочен като такъв. Не се споменава и да е присъствал на разпятието, с което на пръв поглед е проявил черна неблагодарност към човека, комуто буквално дължи живота си. Освен ако, разбира се, не се е укрил заради заканите, отправени към него. Странното обаче е, че оттук нататък името му не се споменава никъде в евангелията. Той сякаш изчезва вдън земя. Но дали наистина е така? Опитахме се отново да открием нещо за Лазар.

След тримесечния си престой във Витания Исус отива със своите ученици на река Йордан, която е само на ден път от градеца. При него идва човек, който му съобщава, че Лазар е болен, но който не назовава младежа по име. Обратното, той описва болния като „оня, когото обичаш“ (Йоан. 11:3). Исус посреща новината доста необичайно. Вместо начаса да иде и да помогне на човека, когото обича, той отсича нехайно: „Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий“ (Йоан. 11:4). И ако думите му са озадачаващи, действията му са още по-странни: „А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше“ (Йоан. 11:6). Накъсо, остава още цели два дни на Йордан въпреки тревожната вест, която е получил. Накрая решава все пак да се върне във Витания, като казва на учениците си нещо, което е в пълен разрез с предишните му думи: че Лазар е мъртъв. Въпреки това не е особено загрижен и заявява недвусмислено, че „смъртта“ на Лазар е подчинена на някаква цел и че всички трябва да се съобразяват с тази цел: „Лазар, нашият приятел, е заспал, но отивам да го събудя“ (Йоан. 11:11). А четири стиха по-долу всъщност признава, че цялата работа е инсценирана и внимателно подготвена отнапред: „Ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него“ (Йоан. 11:15). Подобно поведение наистина е необичайно, още по-необичайна обаче е реакцията на Христовите ученици: „Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците си: да идем и ние да умрем с Него“ (Йоан. 11:16). Какво значи това? Ако Лазар наистина е мъртъв, учениците едва ли смятат да извършат масово самоубийство. Как да си обясним и блаженото нехайство на Исус, безразличието, с което посреща вестта, че Лазар е болен, и спокойствието, с което остава на Йордан, вместо да се върне незабавно във Витания?

Както подчертава и професор Мортън Смит, обяснението вероятно се крие в някакъв горе-долу обичаен ритуал на посвещаване в „тайнствено учение“. Смит доказва, че подобно посвещаване и обредите, свързани с него, са доста разпространени в Палестина от времето на Исус. Те често включват символична смърт и прераждане, обозначавани именно с тези имена; усамотяване в гроб, олицетворяващ за преродения майчината утроба; ритуал, често наричан кръщаване и свеждащ се до това, че посвещаваният бива потапян символично във вода; чаша вино, отъждествявано с кръвта на пророка или магьосника, ръководещ церемонията. Отпивайки от виното, ученикът символично се слива със своя учител в мистично „единство“. Твърде показателно е, че св. Павел обяснява точно с тези думи целта на кръщаването. По време на Тайната вечеря Исус също използва тези фрази.

Както изтъква професор Смит, с мисионерството си Исус се доближава много до магьосниците, лечителите и чудотворците от своята епоха. И в четирите евангелия той непрекъснато се среща тайно с хора, които смята да лекува или с които разговаря насаме. После често ги моли да не издават какво се е случило. А колкото до обикновените хора, с тях Исус говори най-често с алегории и притчи.

Както се убеждаваме, докато Исус е на река Йордан, Лазар явно се е подложил на типичен ритуал за посвещаване, включващ както повечето обреди от този род символично възкръсване и прераждане. В тази светлина желанието на учениците да „умрат с Него“, както и странното равнодушие на Исус към болестта на Лазар вече имат съвсем логично обяснение. Е, да, Мария и Марта, пък и доста други хора са силно разтревожени, но те вероятно просто не са наясно за какво става дума. Или пък по време на посвещаването е допусната някаква грешка, както в ония времена се е случвало доста често. Или пък цялата случка е умело инсценирана, нещо, за което са знаели малцина.

Ако наистина става въпрос за ритуално посвещаване, Лазар очевидно е предпочетен пред другите и пръв измежду учениците е посветен, което неминуемо му е навлякло завистта на останалите. Но защо е избран точно този дотогава неизвестен мъж от Витания? Защо точно той е предопределен за нещо, в което учениците толкова искат да го последват? Защо след време мистично ориентирани „еретици“ като карпократите отделят такова внимание на този въпрос? И защо целият епизод е махнат от евангелието от Марко? Може би защото Лазар е „оня, когото Иисус обича“ повече от другите ученици? Или понеже той има с Исус по-особени отношения — например му е шурей? Вероятно и двете, вероятно Исус е опознал и е обикнал Лазар тъкмо защото той му е шурей. При всички положения тази обич непрекъснато се изтъква. Когато Исус се връща във Витания и се просълзява — или най-малкото, се прави, че се просълзява, за мъртвия Лазар, юдеите повтарят думите на човека, пратен от сестрите на Лазар да съобщи скръбната вест: „Гледай, колко го е обичал!“ (Йоан. 11:36).

Авторът на Четвърто евангелие, където е описана случката с Лазар, никъде не говори за себе си като за „Йоан“. Всъщност изобщо не съобщава кой е. Но непрекъснато повтаря, че е „ученик, когото Иисус обичаше“ и намеква недвусмислено, че е предпочитан измежду другарите си. На Тайната вечеря най-открито показва личната си близост с Исус, който единствено на него доверява точно как ще бъде предаден:

А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше се облегнал на гърдите Иисусови.

Нему Симон Петър кимна да попита, кой ли ще е, за когото говори.

Той, като припадна върху гърдите на Иисуса, рече Му: Господи, кой е?

Иисус отговори: онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Иуда Симонов Искариот. Йоан. 13:23-26

Кой ли е този „любим ученик“, въз основа на чийто разказ е написано Четвърто евангелие? По всичко личи, че това всъщност е Лазар — „ученикът, когото Иисус обичаше“. Тоест излиза, че Лазар и „любимият ученик“ са един и същи човек и че зад името „Йоан“ всъщност се крие Лазар. Изводът просто се набива на очи. Още повече че не само ние сме стигнали до него. Според професор Уилям Браунлий, един от най-известните библеисти и специалисти по свитъците от Мъртво море: „От някои пасажи в Четвърто евангелие се вижда… че любимият ученик е Лазар от Витания.“

Ако Лазар и „любимият ученик“ са един и същи човек, се изясняват и доста несъответствия: например това, че Лазар сякаш изчезва от Светото писание и не присъства на разпятието. Защото, в случай че Лазар е едно и също лице и е бил на разпятието, тъкмо на него Исус би поверил да се грижи за майка му. Той отправя тази молба с думи, с каквито един човек би се обърнал към шурея си:

А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти!

После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си. Йоан. 19:26-27

Последните думи от този цитат са особено показателни: останалите ученици са напуснали домовете си в Галилея и на практика нямат къщи, за разлика от Лазар, който притежава дом — същия онзи дом във Витания, където Исус е свикнал да отсяда.

След като първосвещениците решават да погубят и Лазар, той вече не е споменат по име никъде в евангелието. Сякаш изчезва вдън земя. Но ако наистина е „любимият ученик“, всъщност изобщо не е изчезнал и придвижването и действията му могат да бъдат проследени чак до края на Четвърто евангелие. В последната му глава отново има една твърде интересна случка, заслужаваща внимание: Исус предрича смъртта на Петър и му нарежда да го „последва“:

А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде?

Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя — какво?

Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми.

И се разнесе тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е?

Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. Йоан. 21:20-24

Въпреки мъглявия език смисълът на пасажа в общи линии е ясен. „Любимият ученик“ получава изрично указание да чака завръщането на Исус. А в самия текст съвсем недвусмислено се подчертава, че това завръщане не трябва да се тълкува в преносен смисъл, като „Второ пришествие“. Обратното, в него се намеква за нещо много по-прозаично: че след като разпрати другите си последователи по света, Исус скоро ще се върне с някаква специална заръка за своя „любим ученик“, сякаш за да уточни с него нещо конкретно и да му възложи нещо за в бъдеще.

В случай че „любимият ученик“ е Лазар, подобна уговорка, за която не знаят другите сподвижници на Исус, все пак има прецедент. Седмица преди да бъде разпънат, Исус се подготвя за победоносното си завръщане в Йерусалим и за да го стори в съответствие с пророчествата на Стария завет за появата на Месия (Захария. 9:9-10), трябва да си набави ослица. В евангелие от Лука той праща двама свои ученици във Витания със заръката да доведат животното и да кажат на собственика му, че „господарят има нужда от него“. Когато всичко се сбъдва точно както го е предвидил Исус, мнозина го смятат за нещо като чудо. Но дали наистина има чудо? Или става дума за старателно подготвен план? И дали човекът във Витания, дал ослицата в уреченото време, не е Лазар?

Такъв естествено е изводът на д-р Хю Шонфийлд*. Той доказва убедително, че Исус е възложил подготовката около тържественото си завръщане в Йерусалим на Лазар и че другите ученици не са знаели за това. Ако наистина е така, излиза, че сред последователите на Исус е имало тесен кръг от хора, които са му помагали и са му съдействали, или семейство, което единствено се е ползвало с доверието на своя учител. Според д-р Шонфийлд в този кръг влиза и Лазар. Това негово становище съвпада с твърдението на професор Смит, че Лазар е предпочитан пред останалите заради своето посвещаване, или символична смърт във Витания. Не е изключено градецът да е бил култово средище, място, където единствен Исус е ръководел ритуалите. В случай че наистина е така, това обяснява и защо името „Витания“ се среща толкова често в нашето изследване. Братството на монасите от Сион нарича „арката“ си в Рен Льошато Витания. Явно по молба пак на братството Сониер дава и на своята вила това име.

При всички положения тайната уговорка, според която „мъжът от Витания“ дава ослицата, проличава отново и в загадъчния край на Четвърто евангелие, където Исус нарежда на „любимия си ученик“ да чака завръщането му. Човек остава с впечатлението, че те двамата имат да се разбират нещо, например кой ще се грижи за семейството на Исус. По време на разпъването си той вече е поверил майка си на грижите на своя „любим ученик“. В случай че е имал жена и деца, вероятно е щял да помоли пак него да се грижи за тях, което е съвсем естествено, ако „любимият ученик“ му е шурей.

Според някои значително по-късни предания майката на Исус умира в изгнание в Ефес, където е написано и Четвърто евангелие. Няма обаче сведения, че „любимият ученик“ се е грижил за нея до края на живота й. Според д-р Шонфийлд Четвърто евангелие едва ли е писано в Ефес, там то само е преработено, допълнено и редактирано от някой презвитер грък, който го е пречупил през собствените си възгледи.

Ако „любимият ученик“ не е отишъл в Ефес, какво е станало с него? В случай че той и Лазар са един и същи човек, лесно ще отговорим на този въпрос, понеже съдбата на Лазар е отразена подробно в множество предания, според които, както и според някои ранни църковници, той заедно с Мария Магдалина, Марта, Йосиф Ариматейски и неколцина други заминава с кораб за Марсилия*. Там св. Филип обявява Йосиф за светец и го праща в Англия, в Гластънбъри, където той построява християнски храм. Според преданията обаче Лазар и Мария Магдалина остават в Галия: Магдалина умира в Екс ан Прованс или Сен Бом, а Лазар — в Марсилия, където основава първата епархия. Друг от спътниците им — св. Максимин, основава първата епархия в Нарбон.

[Най-разпространеното предание е преразказано през 1270 г. от Яков Ворагински в неговата книга „Животът на св. Мария Магдалина“ и по-точно в главата „Златната легенда“. Преданието се появява за пръв път в писмена форма в „Животът на Мария Магдалина“ от Рабанус (776–856) — архиепископ на Майнц. За пръв път се споменава, че Йосиф Ариматейски е отишъл в Британия, в „Гластънбъри през древността“ от Уилям Малмсбърийски. Мнозина са на мнение, че епизодът е добавен по-късно в творбата на Уилям Малмсбърийски.]

Ако Лазар и „любимият ученик“ наистина са един и същи човек, вече знаем защо и двамата изчезват. Лазар отива в Марсилия заедно със сестра си, която според легендата пренася и Свещения Граал, или „царската кръв“. А както личи от последната глава на Четвърто евангелие, бягството и животът в изгнание са подготвени не от друг, а от самия Исус и неговият „любим ученик“.

Майкъл Бейджънт, Ричард Лий, Хенри Линкълн

Статуята на Бог Аполон

2013-12-20T05:48:00.000-08:00

Седя на дървен стол пред малка масичка- "работното ми бюро", в манастирската стая и подреждам на компютъра записките от водените разговори с Учителя. Свикнал съм написаното да бъде добре подредено, удобно за ползване. Преписвам и с притеснение установявам, че колкото отговори получавам на зададените въпроси, толкова повече нови възникват към тях. Благодарен съм за всичко, което досега узнах и...

- Докторе, докторе - тревожен вик нахлу през отворения прозорец, скачам и се втурвам да погледна какво се е случило. Надвесих се през перваза на прозореца и гледам долу, пред входа стои запъхтян Георги облечен в монашески дрехи. Видя ме и на един дъх изрече: - брат ми получи криза, игумен Гавраил каза, че е пред спукване на апендицит и моли спешно да дойдеш.

Грабвам неразделната, "бойна чантата", винаги попълнена с най-необходимите медицински принадлежности, тичешком стигам и нахълтвам в столовата, където Димитър е легнал върху дъбовата маса, с подложен под него бял чаршаф. Блед, запазил самообладание от връхлитащата го неочаквана болка, той ми се усмихва пресилено, и поглежда обнадежден. Надява се на моята неквалифицирана хирургична помощ. Действието се разви с шеметна бързина - опипах внимателно корема на Димитър, попитах за болката която изпитва, времето по която се е появила и с крайчеца на окото си забелязах Учителя да носи калайдисан котел с топла вода. Бързо измихме и дезинфекцирахме ръцете си. Учителят се приготви да ми асистира.

- Налага се незабавна операция - тихо каза той,- Възможно е спукване на апендицита и ... образуване на перитонит. Ще оперираш без местна упойка, без инструментите за спиране на кръвта-добави той.

Не попитах защо, дори не се зачудих, сложих стерилни ръкавици, почистих както се изисква мястото за разрез, и скалпела се озова в ръката ми. В този миг се успокоих и уверен направих разреза. Това ли бях аз? Уверен сякаш съм правил стотици подобни операции... Забележително състояние. В началото при разреза се появиха ситни капчици кръв, и с това приключи кръвотечението. Нямах време да реагирам на случилото се, но го отбелязах. Отстраних тъмносиния набъбнал като колбас израстък на сляпото черво и сръчно заших разреза. Не видях Димитър да изпитва болка, не чух да изохка, и щом свалих ръкавиците си с бодър глас ми благодари.

Как стана всичко това? Погледнах Учителят и безгласно попитах, как?

- Със силата на мисълта се спира и болката, и кръвотечението - отвърна също безгласно той.- Благодаря ти. Сега разбра ли защо нощем учеше...

След няколко дни Димитър и брат му развеселени по момчешки яхнаха мотора и изпроводени от радостен кучешки лай отпрашиха за продукти.

Колкото повече наближава края на престоя при Учителя, толкова повечко напирах да получа отговори на заплануваните въпроси. Днес питах отново за подземията в Созопол. Как се е започнало...

- Искаш да научиш как се е започнало? От самото начало ?-подкупващо се усмихна игуменът на манастира, поглежда очаквателно в очите ми, и казва: - Гледай!

От около хиляда метра височина наблюдавам непозната местност изпълнена със скалисти хълмове и обширна котловина, обрасла с нискостеблени дървета. На не висок хълм със сравнително гладко плато кацат и излитат транспорнти самолети от чиито търбуси непрекъснато се разтоварват контейнери с машини и строителни материали. На където и да погледна навсякъде кипи усилена работа. От тежкотоварни камиони се разтоварват панели, които работниците носят на ръце с лекота и с тях сглобяват за кратко време едноетажни сгради, наподобяващи казармени постройки. В по-ниската част над котловината земекопни машини дълбаят в каменната пазва на възвишението, оформят терен за строеж и едновременно изграждат основи, вдигат стени на сгради и съоръжения, които със сигурност ще се използват за сухи докове на кораби, макар наоколо докъдето погледа ми стига не виждам ни река, ни море. Нямам престава къде се намира наблюдаваното от мен място, не чувам пояснения от Учителя и очаквам с нетърпение развоя на събитията.

- Наблюдаваш действие състояло се преди милиони години - чувам най-после тихият му глас. - Предстои ти да станеш свидетел на по-следващ етап...

Долу под мен е малък град с красиви двуетажни къщи, улици обточени от двете страни с раззеленени декоративни дървета, градина изпъстрена със средиземноморска растителност. По улиците се движат коли и хора облечени с различни по кройки и цвят униформи. Недалеч зад изкопите се виждат един зад друг два скалисти хълма. На юг, на около километър от града, върху височината е космодрум, където непрекъснато кацат и излитат самолети.

- Познаваш ли този град ?

- Не, никога не съм виждал подобен град. В България ли е?

- Да, в България е. Огледай добре обстановката, възможно е да се досетиш за околностите... Градът не съществува днес в този вид. В момента наблюдаваш строежи и събития случили се ... някога. Това не означава, че не ще можеш да се ориентираш по околностите и определиш кой днешен град е на неговото място...

Учителят иска да позная мястото на днешен град, изграден върху друг, съществувал преди милион години... Град от преди милион години няма запазен на земята. Разбирам това много добре, но щом Учителят настоява за уточнение, явно има защо и затова се старая да разгледам околността и определя местоположението му.Какво характерно има около селището? На пет-шест километра на север от него е равнина, над която се издигат склонове на планина по върховете, на която са монтирани мощни телевизионни и транслаторни антени. Градчето е построено върху не висока хълмиста местност, споменах за космодрума, а зад него се нижат хълмове, обрасли с дъбови гори. Няма реки и езера. По- интересни са двата каменни хълма пред градчето на югоизток, покрити с гори. Точно там сега кипи усилена работа. Машини и работници са проникнали много дълбоко в земята и монтират желязна конструкция, която от съвременна гледна точка определям като подземна железница, от единия хълм към другия, а от него към града. Виждам, облечени в тъмносиньо работно облекло и червени каски на главите, мъже да облицоват проходите на това подземно съоръжение, наричано от мен метро. Може би, защото подземни тунели преминават и под града. Допускам че наистина е метро, откривам изградени станции, складови помещения, зали оборудвани с машини... Показва ми се непознат град, който със сигурност има връзка със Созопол? Трудно сравним, но...

- Трудно е - съгласи се Учителят, виждащ невъзможността да идентифицирам града. - Може би първо трябва да ти покажа...

Долу, под мен, върху склона се появи светещо кълбо, пламна огън, чу се ужасен гръм.Пламъкът се разплиска, разстла и покри земята. Гледах хипнотизиран огневото зарево на вулкан, чувах неистово буботене, стененето на земята. Ад. И тогава видях чудото. От юг към хълмовете се носеха с тътен огромни вълни, тъмни, мощни, страховити. Вълните прииждаха, наслагаха се една до друга, една в друга, съюзиха се, и се нахвърлиха с нестихващ грохот, съскания срещу огъня на вулкана. Той изрева, мощният му гръм разтърси земята... Миг и... избухна във огнени фойерверки, запращайки нажежени отломъци на всички страни. Задави се в тътнежи от хрипове и утихна удавен от нахлулата вода. Върху него се ширна необятно тихо море...

Милион години останаха назад... Пред очите ми се простира дълъг и тесен провлак, върху който е построен нов град. Построен до море с два острова така познати днес.

- Созопол, древната Аполония - възкликнах с облекчение. - Но островите не са три, както днес ги определяме, а два. Свети Иван и св.Петър са един и същ остров. Отделен е остров св. Кирик. А подземията?

- Подземията ли? - прозвуча с престорено учудване гласа на Учителя. - Ами съществуват си - и чух че се засмя. - Искаш да надникнеш и там, нали?

- Най-вече да видя бронзовата статуя на бог Аполон- смутолевих оправдаващ се. - Статуята, както знаем е висока 13 метра, изработена от знаменития атински скулптор Каламис. Има данни, че е изнесена в Рим и поставена на Капитолийския хълм, след това демонтирана и разтопена. Това ли е истината?

- Влез в подземията и провери... - Гласът му моментално повдига настроението ми, сърцето започва да бие възбудено. - Препоръчвам в началото да поразгледаш остров свети Иван. Заслужава си... А и ти доста се гмурка около него...

- Съгласен - изрекох набързо и преди да успея да мигна се намерих върху острова. Но този път не като наблюдател от небесата, а крачех върху живописен скалист остров изпълнен с полуразрушени сгради и храмове. Невероятно, наистина невероятно, за първи път Учителят ме бе раздвоил и преместил да бъда едновременно на две места-в манастира и на острова. Усещането е чудесно, чувствах се истински жив, дишащ и въпреки това съзнаващ, че тук съм другият Аз.

Пуст остров, не се вижда жива човешка душа. Из запустелите градини са избуяли високи треви, задушили в прегръдките си храсти подивели рози, макове и кринолини. Пътища, покрити с каменни плочи, обрасли с жилав троскот, натрошени керамични съдове, асми провиснали под смълчани стрехи на порутени постройки, народили подивели дребни кехлибарени гроздове. Откъснах все още неузряло зърно грозде и го вкусих. Леко киселее, но какъв божествен вкус. Духа лек ветрец, носещ мирис на треви, съхнещи водорасли,черупки от миди и море. Обожавам този дъх захранил ме от детство...

Не е трудно човек да се досети какво се е случило на острова. Бил нападнат, патриаршеският храмов комплекс ограбен, духовниците избити. Възможно е някои да са успели, да се спасят и напуснат острова, но защо след нападението не са се завърнали, отново да се заселят и поправят сградите? Поглеждам към Аполония, трудно е от това далечно разстояние да преценя в какво състояние е градът зад разбитите крепостни стени.На пристана се очертават корпуси на рибарски лодки, сред червеникавите покриви на къщите се издига сноп светъл дим право нагоре към небето. Зарадвах се. Градът не е мъртъв, може да е опустял от набези на пирати, но знам, пак ще се засели със завръщащи се местни българи и заселници гърци.

Обхождам една по една сградите, влизам със затаен дъх в храмовете, разглеждам останки от някога великолепни, но сега изронени стенописи, изпочупени дървени икони, откъснати парчета олтарни дърворезби. Тъжно е да съзерцаваш разбити разноцветни кандила, разкъсани драперии, счупени стъкла зад които са стояли образите на светци, изработени от злато и сребро, разпръснати и валящи се безпомощно из мраморните подове. Кога ли нещастието е застигнало острова и града? Сърцето ми се свива от болка, тъга обхваща цялата ми същност от гледката, която е пред мен - вандалските разрушения, но съм дошъл тук не за да регистрирам едно безбожно дело, а да проникна в подземията, водещи към остров Кирик. Къде ли биха могли да бъдат?

- Тръгни към морският бряг по посока на Созопол. На десетина метра от морето огледай скалите. Постарай се да откриеш...

Не разбрах какво да открия. Учителят съзнателно прекъсна напътствието. Правил го е и друг път. Иска от мен да мисля, да мисля. Не забравям урока "В мисълта и правенето е живота." Спускам се по наклона към брега, спирам на метри от морето и започвам да оглеждам скалите. Не, тук няма "образи" в триъгълен вид, няма знаци върху камъните. Тогава? "Мисли!" сякаш чувам вътрешният си глас да ме подбужда не само да гледам, а да виждам и откривам наглед незначителни, но забележими неща. А те действително съществуват, нужно е повече задълбоченост. Съсредоточих се и забелязах скала. В основата на скалата има леко нащърбено парче в единия й край и като стрелка сочи към малък кръгъл отвор, с диаметър около пет сантиметра, на съседната скала. Разстоянието между едната и другата скала е десет сантиметра. Игра на природата? Едва ли някой, който вижда този знак ще прояви интерес. Знаех че съм открил знака, със затаен дъх вмъкнах ръката си между двете скали и с показалеца на дясната си ръка напипах и натиснах вдлъбнатината. Предположението ми излезе вярно, натиснал съм "каменно електронно копче". Чу се леко жужене и побързах да измъкна ръката си от цепнатината. Огромната скала плавно се завъртя, откри отвор с водещи надолу стъпала.

- Застани далеч от камъка и изчакай два часа! - нареди гласът на Учителя в чиято интонация долових нотки на сдържана радост. И аз се радвах. Бях успял да открия знака.

Спазих точно указанията и след два часа се спуснах надолу по груби каменни стъпала към подземието. Слизали ли сте се някога по вътрешните стъпала на фар? Вити, спираловидни, стръмни, подобно резба на винт, те се спускат. И слизането надолу е също така мъчително и неприятно както изкачването. И тук е същото, слизам трудно по витите спираловидни стъпала, не съм ги броил, но докато стъпих на равно сигурно минаха петнадесетина минути. Щом стъпалата свършиха и застанах на гладкия под, цялата вътрешност на помещението се освети. Обширно предверие със шлифовани каменни стени, висок сводест таван, от където блика мека светлина се разкри пред мен. Оглеждам внимателно заобикалящите ме стени, стоя и не мога да открия врата, през която да проникна в истинското подземие. Накрая в стената виждам едва забележим панел с гравирани числа от 1 до 10. Виждам още един панел точно на срещуположната стена. Два входа. Кой за къде води? Трябва да избера код, за да се отвори невидимата врата. Но не зная какъв е кода. Тук не е като в другите подземия, където поставях длан и паметливото електронно устройство, разчело папилярната ми пръстова система, автоматично нарежда да се отвори входа. Не знаех какво да правя, Учителят все още не ми дава напътствия и реших сам да пробвам. Избрах комбинация от цифри, съответстващи на думите Аполония и натиснах звездичката на плота, но нищо не се получи. Опитах с код Созопол, пак отказ. Може би с "бог Аполон"? Никакъв резултат и тогава чух гласа на Учителя:

- Вече установи, кодовите устройства са две. Едното, което е зад гърба ти е за входа към острова на който си сега, а другото е за остров Кирик. Къде искаш да влезеш?

- Нека първо да разгледам остров св. Иван, а после на другия остров. А подземието за Созопол?

- След като преминеш остров св. Кирик - гласът замлъкна, след миг отново чух: - Все още няма да можеш да получаваш информация за достъп. Шифърът за св.Иван е... - И ми продиктува сбор от седем цифри.

Благодарих, набрах нужната комбинация и дочух мелодично жужене. Стената се плъзна на жлебове, потъна надолу, някъде под пода, и пред мен се разкри зала, където видях позната от пътешествието ми към центъра на земята прозрачна асансьорна капсула. Доближих капсулата, разгледах я и се уверих, че е почти съща като другата. С нея ли ще пътувам до дълбините на земята?

- Няма да пътуваш за никъде, нито ще влизаш в капсулата. А и нямаш достъп до нея - обади се Учителят.

- Асансьорът служи за придвижване на обслужващия персонал до водородна централа, където за теб е нездравословно да проникнеш... Премини в другите зали.

За да не описвам подробности ще обобщя, че тук в дълбините на острова са съхранени и законсервирани в сухи докове мощни подводници, всяка една обозначена с номер, и един верижен "чистач" за морското дъно. Жалко, тук няма роботи.Учителят ме ръководи отдалече, но аз го чувствам и знам, че е до мен, чува мислите ми и говорим. Знам, не съм сам и въпреки това бих желал той реално да е до мен...

- Роботите се трудят долу във водородната централа.

- Изясни липсата на робот Учителят.- Горе засега нямат приложение. Време е да се връщащ, ако искаш да посетиш остров свети Кирик. Наближава четири часа след обяд.

Върнах се обратно във фоайето с кодовия панел и с продиктуван нов код отворих входа и попаднах пред дълъг сводест тунел. Не дочаках покана, бързо се отправих напред. Широк тунел, колкото летищен "ръкав" водещ пътниците до борда на самолета ме изведе до стена, с монтиран в нея друг шифровачен панел. Сложна предпазна система. Учителят отново продиктува кодовите цифри, набрах ги, стенната врата се плъзна, смъкна се под пода и попаднах в зала с три каменни пирамиди. На височина около четиридесет метра, изградени отвън със шлифовани плочи от черен мрамор те блестяха от светлината, обливаща ги от всички страни.

Обходих и ги огледах внимателно, по точно е да кажа, че най-внимателно ги изследвах, и това, което ми направи впечатление е, че те не приличат на Египетските. Вместо четириъгълни основи, имат триъгълни, естествено притежават три страни. Не открих вход в нито една от тях и се замислих за предназначението им.

- Електронни съоръжения, оказващи влияние върху приливите и отливите - обясни Учителят. - Във връзка са с Луната.

- В какъв смисъл? Съдействат за приливите и отливите ли?

- По-точно отчитат и коригират мощта на Луната. През определени периоди от време и особено при подреждане на планетите от едната страна на Слънцето спрямо земята, нашата спътница може да окаже и оказва изключително мощно притегляне на земята към себе си. А за земята това притегляне е смъртоносно. Пирамиди има и на други места в България и всяка една от тях е със строго определено предназначение.

За първи път научавах, че у нас има пирамиди, тези ги видях с очите си, а другите къде ли са?

Ще припомня историята с Виталий Анатолиевич Гох, капитан първи ранг в пенсия, експерт по подземните снимки, бивш преподавател във Висшето инженерно училище в Севастопол, който открива, близо до най-го- лямото и най-секретното военно пристанище на Черно море - Севастопол, цяла редица строежи, приличащи на египетските пирамиди на брой 37, като 7 от тях са в непосредствена близост до града. Тяхната подредба образува ромб, разположен близо до две магматични огнища, вероятно свързани с ядрото на Земята. Те приличат на египетските пирамиди, но с една съществена разлика: египетските имат четири стени, кримските само три (също като тези на острова). В Кримските пирамиди съотношението на основата към височината е типично за древните пирамиди. Севастополските пирамиди са по- малки, височината им е между 36 и 45 метра, максимал- ната дължина на основата е 27 метра.

Гох предполага, че пирамидите са построени от цивилизация, съществувала едновременно с египетската и разположена в източната част на Средиземноморието. А нашите подземия и пирамиди от коя от двете цивилизации са построени? Изясних, че огромни мегалити има по цялата земна повърхност, разместени по точно определен начин. Те са служили за ориентири на звездна цивилизация, която и до днес концентрира и излъчва в неизвестна посока сигнали за нас.

- Една извънпланетна цивилизация е заселила хората по земята и изградила подземия, космодруми, обсерватории и пирамиди - казва Учителят. - Има известни на човечеството цивилизации, оставили трайни следи от своята епоха, които ние за удобство разделяме на Египетска, Гръцка, Византийска, Римска в зависимост от времето на тяхното съществуване. Има и малко известни, като Българската, съставена от българи, славяни и траки... - Поисках веднага да го прекъсна, да попитам... но той направи знак с ръка да изчакам и продължи: - Но всички цивилизации произхождат от една цивилизация, наречена Божествена.

Явно, по-късно щяхме да разискваме за българската цивилизация. Припомних си случката с доктор Рей Браун и четиримата водолази, които откриха в Бахамския архипелаг пирамида от полирани каменни блокове и чуха глас, който им нареждаше: "Вие дойдохте и получихте това, за което дойдохте. Сега си вървете и никога не се връщайте."

- Сега - каза учителят - няма да чуеш друг глас освен моят. Не се учудвай, гдето не успя да откриеш вход в пирамидите. И в тях се влиза с код. Аз съзнателно не те пускам да влезеш вътре, защото пирамидите в момента работят и излъчват вибрации, които не би могъл да понесеш.

Не се сдържах и попитах:

- Докторът и четиримата водолази са откраднали вещи от пирамидата. Преди питах Рем за кристалното кълбо взето от доктора с "позволение от пирамидата", но сега ще те помоля да ми отговориш, пирамидите пред мен съдържат ли кристални кълба?

- Да, но са настроени на друга честота. Излъчванията им са строго фиксирани. Да не би да искаш да си вземеш за спомен кристално кълбо? - и чух как добродушно се засмя.

Исках да прекъсна спомена за бермудската пирамида, който се бе загнездил в главата ми и колкото и да се мъчих да го отпъдя, се завръщаше упорито в мен. Примирих се и продължих да си припомням събитието.

"Кристалът е феномен за планетата, той увеличава или намалява излъчваната енергия и може да бъде добър или лош. Този кристал принадлежал на египетското божество Тот."

Какво необяснимо съдържа кристалното кълбо? Това, че в него се виждат множество пирамиди една в друга, образуващи решетки с неизяснени функции, че се вижда човешко око, гледащо сякаш е живо, а кристалът се държи така, сякаш има свой собствен живот.

- Да продължим - отново чух гласа на Учителя. - Доктор Браун не е попаднал случайно на Бахамите. Бил е изпратен с мисия. Както днес и ти си изпратен пред тези пирамиди, започващи от дъното на Черно море. Уточних вече за какво служат. Построени са преди потъването на Атлантида с цел регулация на планетните влияния,и предимно влиянието на Луната. Действат като ретранслатори.

Запитах се, колко живота трябва да преживее човек на земята, за да научи, разбере и проумее какво са ни оставили в неизследвано наследство "боговете", създали нас обикновените хора. Тайни, недостъпни все още за нас, скрити не в ущърб на човечеството, а съзнателно скрити за наше благо докато не пораснем и достигнем зрялост. Кога ли ще се случи това?

Забележително, невероятно дори и за мен, е това истинско раздвояване на тялото ми - едновременно на три места, при Учителя в манастира и на острова. При тези изключителни придвижвания се чувствам жив, дишам, гледам, вървя и усещам твърдта под краката си, чувствам се пълноценен човек. Дали защото наближава края на гостуването, Учителят ми показва на какво е способ- на мисълта? "Мисълта е тази която движи и твори живота. - казва той. - Приеми го за Закон". Приех го, но мислите ми не наподобяват по нищо на неговите. С тях не можех и камъче да преместя. "Не е истина, че не можеш. Можеш всичко, защото твоите мисли те правят жив, а това, че не можеш да преместиш камъче, означава, че мислите ти все още са неорганизирани. Щом успееш да смириш, примириш всичко в себе си, да премахнеш отрицателните мисли и емоции и приемеш истината с любов, тогава ще можеш да извършваш чудеса с мисълта си." Сигурен съм, така е, но изпълнението е невероятно трудно, почти невъзможно в днешното размирно време. Може и да греша. Знам ли?

Мислех да тръгна към Созопол, но гласът на Учителя ме спря:

- За съжаление днес няма да можеш да видиш статуята на Аполон. Удължи времето за разглеждане на острова и пропусна възможността да активираш електронния код. Тези дни ще продължиш.

Милан Миланов