https://iptvmax.mozello.shop/

КАК СЕ ПИШЕ ДИПЛОМНА РАБОТА - Умберто Еко

2011-11-12T22:02:00.000-08:00

ВЪВЕДЕНИЕ

1. Едно време университетите бяха елитни учебни заведения. Там учеха само деца на висшисти. С редки изключения, който учеше в тях, разполагаше с времето си както намери за добре. Университетското обучение беше възприемано като нещо, за което е необходимо спокойствие. Част от времето си студентът посвещаваше на учене, а останалото - на забавления, удоволствия или на участие в колективния живот.

Лекциите бяха нещо като престижни конференции, а най-заинтересуваните студенти участваха с професорите и асистентите в семинари от най-много петнайсет души.

И днес в много американски университети един курс не надхвърля десет или двайсет души (които плащат доста високи такси и имат винаги на разположение преподавателите си, за да дискутират с тях). В университети като Оксфордския има по един преподавател, наречен tutor, чиято задача е да следи изследователската работа на изключително тесен кръг студенти (случва се те да не надхвърлят един-двама годишно) и следи работата им ден след ден.

Ако днес ситуацията у нас беше такава, тази книга не би била необходима. Макар някои от съветите, дадени тук, да биха били полезни и за онзи “идеален” студент, чийто образ скицирахме по-горе.

Днес обаче нашият университет е масов университет. В него се учат студенти от всички социални слоеве, идващи от всички видове средни училища. Някои записват философия или филология, въпреки че са завършили средни училища с технически профил, където не са учили нито гръцки, нито дори и латински. И ако е вярно, че за повечето дисциплини латинският не е особено приложим, то за философа или филолога нуждата от него е огромна.

В някои курсове са записани стотици студенти. Професорът познава отчасти не повече от трийсетина от тях. Тези, които са най-активни на семинарните занятия, правят впечатление на асистента, а чрез него и на професора. Така, в края на краищата, преподавателите успяват да опознаят не повече от стотина измежду своите студенти. И най-вече тези, които са израснали в образовани семейства, били са в контакт с жива културна среда, могат да си позволят пътувания с образователна цел, посещават театрални постановки и други културни мероприятия и пътуват в чужбина. Освен тези студенти обаче съществуват другите. Другите са студенти, на които се налага да работят и да прекарват деня си в някой задушен офис в градче с десетина хиляди жители, където няма дори една свястна книжарница. Някои пък, разочаровани от университета, са избрали политическа кариера, но и те, рано или късно, ще трябва да защитават дипломна работа. Има и наистина бедни студенти, които избират изпитите по свободно избираемите дисциплини по принципа кой ще им струва най-евтино, защото не могат да си набавят необходимите книги. Има студенти, които понякога идват на лекции и се опитват да си намерят място в препълнената зала, а след лекцията биха искали да поговорят с преподавателя, но виждайки опашка от трийсетина души, бързат да си хванат влака, защото нямат пари за хотел. Има студенти, на които никой никога не е обяснил как се търси книга в библиотека и коя библиотека да посещават. Тези студенти често не знаят, че биха могли да намерят някои от книгите в своята градска библиотека, нито имат представа, че могат да си поръчат книга по междубиблиотечния обмен.

Съветите в тази книга са насочени най-вече към тях. Приложими са и за онези ученици от горните класове на гимназиите, които имат намерение да продължат в университета и да разберат какво представлява алхимията на дипломната работа.

На всички тях тази книга би искала да подскаже поне две неща:

Може да напишете достойна дипломна работа и ако се намирате в трудно социално положение;
Можете да използвате написването на дипломната работа (дори и ако останалата част от следването ви се е сторила неприятна и разочароваща), за да си възвърнете положителното отношение към ученето, схващано не като зазубряне на определен брой факти, а като критически обработен опит, като придобиване на способност (от полза за бъдещето ви) да напипвате проблемите, да размишлявате методично, да излагате мислите си в съответствие с определени комуникативни техники.

2. Трябва да бъде ясно, че тази книга няма намерение да обяснява “как се извършва научно изследване”, нито пък представлява критично-теоретична дискусия върху стойността на изследването. Тя представлява само серия от бележки какво трябва да направите, преди да представите на изпитната комисия един ръкопис, изискван от Закона за висшето образование, съставен от определен брой страници, намиращ се в пряка връзка с изучаваната от вас дисциплина, и който да не предизвика у научния ви ръководител чувство на нямо удивление и тиха лудост. Нека е ясно, че книгата няма да ви каже какво да включите в дипломната си работа. Това ще решите вие. Но книгата ще ви каже:

І. Какво се разбира под “дипломна работа”;
ІІ. Как да подберете темата и да определите времето за работа;
ІІІ. Как да проведете библиографското дирене;
ІV. Как да подредите материалите, които сте събрали;
V. Как да оформите текста.

Имайте предвид, че най-точно трябва да спазвате съветите от последната част, която на пръв поглед изглежда най-маловажна. Но единствено тя разглежда материя, за която съществуват достатъчно ясни правила.

3. Типът дипломна работа, за който се отнася тази книга, е дипломната работа на хуманитарните факултети. Моят опит е почерпан преди всичко от работа във филологически и философски факултети и съвсем естествено голяма част от примерите се отнасят до теми, разглеждани в тях. Но в границите, които си поставя тази книга, съветите, включени в нея, са приложими и за факултетите по политически науки, педагогика, право, културология и т.н. Но само когато става дума за исторически или теоретични теми, не и за експериментални. Има приложни теми, например от областта на архитектурата, икономиката, търговията и някои от природонаучните дисциплини, за които изложените принципи са също така валидни. Но все пак, ако изучавате нещо подобно, не им се доверявайте прекалено. Съпоставете изложените от мен правила с правилата, валидни за вашата дисциплина.

4. Докато тази книга се подготвя за печат, в обществото тече дискусия за реформа на университетското образование. В нея се говори за две или три степени на дипломиране.

С основание може да се попита дали в такъв случай моята концепция за дипломна работа няма да се окаже невалидна.

Ако се въведат няколко степени за дипломиране, но моделът бъде съотносим с тези на повечето чуждестранни университети, то по същество ще имаме една не по-различна ситуация от описаната в глава първа. Ще имаме дипломна работа за първо ниво (магистърска степен - бел. ред.) и дисертация за докторат (второ ниво)¹.

Съветите, дадени тук, важат и за двата типа писмени работи, а където съществуват разлики, те са посочени изрично. Освен това смятам, че казаното в следващите страници, ще остане валидно и за един доста дълъг преходен период, независимо от това, дали ще се извърши планираната реформа.

5. Чезаре Сегре, който пръв прочете ръкописа, ми даде някои съвети. Много от тях възприех, но за някои останах на своето мнение, така че той не носи отговорност за крайния резултат. Разбира се, благодаря му от сърце.

6. Последна забележка. В изложението ми се говори както за студентите, така и за студентките, за преподавателите, но и за преподавателките. Тъй като италианският език (също както и българският - бел. ред.) не разполага с неутрални изрази, обединяващи двата пола (американците използват формата “person”, но би било глупаво да говорим за “лицето студент” или “лицето дипломант”), ще говоря винаги застудент, дипломант, професор, научен ръководител. Без тази граматическа характеристика да носи белези на сексизъм и дискриминация.²

I. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДИПЛОМНАТА РАБОТА И ЗА КАКВО СЛУЖИ

I.1. Защо трябва да се пише дипломна работа и какво представлява тя

Дипломната работа обикновено е ръкопис със средна дължина, варираща между сто и четиристотин машинописни страници, в който ръкопис студентът разработва проблем, отнасящ се до научната дисциплина, чиито курс той желае да завърши. Дипломната работа, според нашите закони, е необходима, за да се завърши курсът на обучение. Когато е издържал семестриалните изпити, студентът представя дипломната си работа пред комисия, състояща се от преподавателя, с когото “се прави” дипломната работа, и опонентите, които изказват възражения. Така се получава дискусия, в която взимат участие всички членове на комисията. От мненията на двамата докладчици за качествата (или недостатъците) на писмената работа и от способността на кандидата да защити позициите си комисията си съставя преценка. Пресмятайки освен това средния успех от семестриалните изпити, комисията присъжда оценка на дипломната работа, изказва поздравления и прави препоръка за отпечатване. Поне това е правилото, следвано в почти всички факултети с хуманитарна насоченост.

Веднъж описали “външните” характеристики на дипломната работа и ритуала, с който тя се защитава, все още не сме казали нищо за нейната същност. Преди всичко защо университетът изисква като условие за завършването дипломна работа?

Нека се има предвид, че тази норма не важи за повечето чуждестранни университети. В някои от тях има различни нива на защита, които могат да бъдат достигнати без дипломна работа; в други съществува едно “първо ниво”, съответстващо най-общо на нашата дипломна работа, това ниво не дава право на званието “доктор” и може да бъде достигнато било единствено със серия изпити, било с писмена работа с по-малки претенции; в трети съществуват различни нива на докторантура, които изискват писмени работи с различна сложност... Обикновено истинската защита представлява един вид “наддипломиране” - докторантура - на която се допускат само онези, които имат намерение да се реализират като научни работници. Този вид докторантура носи различни названия, но оттук нататък ще го обозначаваме с едно интернационално съкращение, PhD (което означава Philosophy Doctor, доктор по философия, но което обозначава всеки доктор на хуманитарните науки, от социолога до преподавателя по гръцки; в рамките на нехуманитарните предмети се използват други съкращения като например MD, Medicine Doctor).

Значи имаме две различни степени - обикновена дипломна работа, която дава право на висше образование, и докторска дисертация, която дава научната степен PhD.

Дипломата, в своите различни форми, насочва към упражняване на професията в живота, докторската степен, напротив, насочва към академична работа, което означава, че който защити докторска дисертация почти винаги започва университетска кариера.

В университетите този вид защита е винаги докторска, PhD, и представлява оригинална изследователска работа, чрез която кандидатът трябва да покаже, че е учен, способен да придвижи напред дисциплината, на която се посвещава. Действително тази работа не се прави, като нашата дипломна работа, на двадесет и две години, а в по-напреднала възраст, понякога даже на четиридесет или петдесет години (въпреки че, разбира се, има и много млади доктори). Защо толкова много време? Именно защото става въпрос за оригинално изследване, за което определено трябва да се знае какво са казали по въпроса другите учени, но преди всичко е необходимо да се открие онова, което другите още не са казали. Когато се говори за “откритие”, особено в областта на хуманитарните науки, нека не се мисли за фундаментални открития като разпадането на атома, теорията на относителността или за лекарство против рака: могат да съществуват и скромни открития, като за научен принос се смята един нов прочит на класически текст, откриването на ръкопис, който хвърля нова светлина върху биографията на някой автор, нов прочит на предишни изследвания, който води до “узряване” и систематизиране на идеи, разхвърляни из различни текстове. Във всеки случай ученият трябва да напише труд, който другите учени от неговата дисциплина не би трябвало да пренебрегват, защото казва нещо ново (сравни II.6.1.).

От същия тип ли е нашата дипломна работа? Не непременно. Наистина, тъй като се пише на възраст между двадесет и две и двадесет и четири години, докато все още се държат семестриални изпити, тя не може да представлява завършек на един продължителен и осмислен труд, доказателство за пълно научно съзряване. Разбира се, случва се да дойдат дипломни работи (направени от особено способни студенти), представляващи истински докторски дисертации, и други, които не достигат това ниво. Нито пък университетът го изисква на всяка цена: може да се напише добра дипломна работа, която да представлява не изследователски, а компилативен труд.

В една дипломна работа с компилативен характер студентът показва, че е придобил критичен поглед върху съществуващата литература (т.е. върху публикациите по въпроса) и че е способен да я изложи ясно и достъпно, стремейки се да свърже различните гледни точки, предоставяйки по този начин един интелигентен обзор, полезен от информативна гледна точка, включително и за учени от тази специалност, които не са извършвали задълбочени изследвания върху този частен проблем.

И така, едно първо предупреждение: може да се направи или компилативна, или изследователска дипломна работа; или защита като за диплома, или защита като за докторска дисертация.

Една изследователска работа е винаги по-дълга, трудна и отговорна; една компилативна работа също може да бъде трудна и дълга (има компилативни трудове, отнели дълги години), но обикновено може да бъде направена в по-кратко време и с по-малък риск. Не е казано, че който прави компилативна дипломна работа си затваря пътя към изследването; компилацията може да представлява доказателство за сериозност от страна на младия изследовател, който, преди да започне самостоятелно изследване, иска да си изясни някои идеи, подготвяйки документалната си база.

На срещуположния полюс се намират онези работи, които имат претенции да бъдат изследователски, но са направени прибързано и са некачествени трудове, които дразнят този, който ги чете, и никак не правят чест на този, който ги пише.

Следователно изборът между компилативен и изследователски труд е свързан с научното съзряване и способностите на кандидата за работа. Често - и за съжаление - това е свързано и с икономически фактори, защото е ясно, че един студент, който работи, има по-малко време, сили и по-малко пари, които да отдели за дълги изследвания (които обикновено изискват закупуването на редки и скъпи книги, пътувания до чужбина и т.н.). За съжаление, в тази книга не мога да давам съвети от икономически характер. До неотдавна изследователската работа навсякъде по света беше привилегия на богатите. Днес съществуват много стипендии и фондове за обучение в чуждестранни университети, но това едва ли разрешава проблемите наистина за всички. Най-добрият вариант е едно по-добре устроено общество, в което ученето да бъде работа, заплащана от държавата, в която да бъде плащано на този, който има призвание за научен работник и в която да не е необходимо да се притежава на всяка цена “един къс хартия”, за да се намери място, да се получи повишение, да се изпреварят другите в конкурс.

Но нашият университет и обществото, чиито резултат е той засега, са това, което са. Не ни остава нищо друго, освен да си пожелаем студентите от всички прослойки да могат да учат, без да се подлагат на излишни саможертви, и да обясним как да се напише добра дипломна работа, съобразявайки се с времето и силите, с които разполагаме, както и със собствения си научен усет.

I.2. Кого би заинтересувала тази книга

Ако нещата стоят така, както ги описахме, то трябва да приемем, че има много студенти, принудени да напишат дипломна работа, за да могат да завършат набързо и да получат необходимата им диплома, заради която са се записали в университета. Някои от тези студенти дори са на по четиридесет години. Следователно тези хора ще искат от нас съвети как да напишат дипломна работа за един месец, така че, получавайки каквато и да било оценка, да напуснат университета (с диплома в ръка). В такъв случай трябва категорично да заявим, че тази книга не е за тях. Ако това са изискванията, ако тези студенти са жертва на една парадоксална правна система, която ги принуждава да търсят диплома, за да разрешат болезнените си финансови проблеми, ще е по-добре на първо време да направят две неща: (1) да вложат една прилична сума, за да им я напише някой друг; (2) да препишат дипломна работа, вече защитена преди няколко години в друг университет (не е изгодно да се преписва отпечатан вече труд, ако ще да е и на чужд език, защото ако преподавателят е поне малко информиран, то би трябвало да знае за съществуването му; но пък да се препише за Милано една работа, защитена в Катания, е нещо, което има всички шансове да мине, пък и преписването на дипломна работа предполага все пак известни интелектуални усилия по нейното намиране).

Ясно е, че двата съвета, които току-що дадохме, са незаконни. Нещо като да се появиш ранен в “Бърза помощ” и ако лекарят не иска да те прегледа, да му опреш нож в гърлото. И в двата случая става въпрос за отчаяни действия. Този съвет беше по-скоро виц, за да стане ясно, че моята книга няма претенции да разрешава големите проблеми от социален характер или такива, свързани със съществуващия правен ред.

Следователно тази книга се обръща към онзи, който (и без да е милионер и да е имал десет години на разположение, за да защити, след като е пропътувал целия свят) има възможност да посвещава няколко часа дневно на ученето и иска да подготви труд, който освен всичко, да му достави и определено интелектуално удовлетворение, както и да му върши работа и след дипломирането. И който, определил обема на собствения си ангажимент към проблема, пък бил той и скромен, иска да свърши една сериозна работа. В крайна сметка сериозно може да се направи и една колекция модели на спортни автомобили: достатъчно е да се определи целта на сбирката, критериите за каталогизация, историческите й граници. Ако се реши да не се отива отвъд 1960 г., прекрасно, защото оттогава насетне всички модели са налице. Винаги ще има разлика между тази сбирка и Лувъра, но вместо да се прави един не особено сериозен музей, е по-добре да се направи пълна колекция от автомобилчета от 1960 до 1970. Този критерий важи и за една дипломна работа.

I.3. Как дипломната работа може да бъде полезна и след дипломирането

Има два начина да се напише дипломна работа, която да служи и след дипломирането. Първият е тя да се превърне в начало на едно по-обширно изследване, което да продължи и в следващите години, разбира се, ако студентът има възможност и желание за това.

Но съществува и втори начин, чрез който един директор на туристическа агенция ще бъде подпомогнат в своята работа дори и от факта, че е разработвал дипломна работа на тема: “От Ферлю и Лучия доГодениците”. Действително, да се напише дипломна работа означава: (1) да се прецизира темата; (2) да се съберат материали по тази тема; (3) да се подредят тези материали; (4) да се изучи “от първа ръка” темата, в светлината на събраните материали; (5) да се придаде собствен облик на всички предходни разсъждения; (6) да се напише така, че който чете, да разбира какво иска да ни каже авторът и при необходимост да е в състояние да използва същите - документи, за да подхване темата от своя гледна точка. Следователно написването на дипломна работа означава приучване към изясняване на собствените идеи и към подреждането на материала: това е придобит методологически опит за извършването на нещо, което да служи и на другите, фактически не е толкова важна темата на труда, много по-съществен е работният опит от него. Който е успял да се аргументира добре върху двете редакции на романа на Мандзони ³, ще знае също така добре да подбере материалите, които ще му трябват и за туристическата агенция. Ако някой вече е публикувал десетина книги, то е успял да направи последните девет, защото максимално е използвал опита си от първата, която не е била нищо друго освен преработка на дипломната му работа. Без онзи мой първи труд не бих се научил как да направя другите. И за добро или лошо другите все още носят отпечатъка на първия. С времето човек научава повече неща, но начинът, по който ще работи, винаги ще зависи от начина, по който се е учил да го прави.

И накрая, писането на дипломна работа е и тренировка на паметта. Ще имаш добра памет на старини, ако си я упражнявал на младини. И няма значение дали си я упражнявал, наизустявайки съставите на отборите от А група, поезията на Кардучи или списъка на римските императори от Октавиан Август до Ромул Велики. Разбира се, щом ще си тренираме паметта, по-добре е да учим неща, които ни интересуват или ще ни служат; но понякога и ученето на ненужни неща е добра умствена гимнастика. Следователно, макар и да е по-добре да се направи дипломна работа на тема, която ни харесва, все пак темата е второстепенна спрямо метода на работа и получения опит.

Когато се работи добре, няма тема, която да е наистина глупава. Когато се работи добре, се извличат полезни заключения и от тема, която на пръв поглед е далечна или периферна. Маркс не е писал дипломна работа по политикономия, а за двама гръцки философи - Епикур и Демокрит. И това не е грешка. Може би Маркс е бил в състояние да разсъждава върху проблемите на историята и на икономиката с добре известната си теоретическа енергия именно защото се е научил да разсъждава като гръцките философи. Имайки насреща си толкова много студенти, които започват с изключително амбициозни теми върху Маркс и после завършват кариерата си в “Личен състав” на големите капиталистически предприятия, се налага да преосмислим разбиранията си за ползата и актуалността на темата.

I.4. Четири ясни правила

Има случаи, при които дипломантът пише работа по тема, наложена му от преподавателя. Старайте се да избягвате подобно нещо.

Разбира се, тук нямаме предвид случаите, в които дипломантът иска съвет от преподавателя. По-скоро имаме предвид или онези случаи, при които вината е на преподавателя (виж II.7., “Как да избегнем опасността да бъдем използвани от научния си ръководител”), или онези, в които вината е на дипломанта, лишен от интерес и готов да свърши зле каквото и да било, само и само да се отърве по-бързо от него.

Ние пък ще се занимаем със случаите, в които се предполага наличието на дипломант, воден от някакъв интерес, и на научен ръководител, готов да му окаже квалифицирана помощ. В тези случаи правилата за избор на тема са четири:

Темата да отговаря на интересите на дипломанта (да бъде свързана с положените изпити, с неговите политически, културни и религиозни възгледи);
Необходимите извори да бъдат намираеми, т.е. материално достижими за дипломанта;
Материалите да бъдат “смилаеми”, т.е. духовно достижими за дипломанта;
Методологическата рамка на изследването да отговаря на образователното ниво и опита на дипломанта.

Sold standards for testing WPC - Products (decking, siding....)!

2011-11-12T21:58:00.001-08:00

Sold standards for testing WPC - Products (decking, siding....)!

Sold standards for testing WPC - Products (decking, siding....)

Information: anatoli1606@abv.bg

За регулиране на киселинно - алкалния баланс! За жизнена активност и дълголетие!

2011-10-22T22:09:00.001-07:00

За регулиране на киселинно - алкалния баланс!
За жизнена активност и дълголетие!

   Състав: Всяка таблетка съдържа калциев карбонат (110 mg чист калций), натриев хидрогенкарбонат (86 mg – натрий), екстракт от лайка, екстракт от маточина.

   Sanct Bernhard препоръчва за подпомагане при: нарушаване на киселинно-алкалния баланс в организма, хиперацидитет (прекалено отделяне на стомашна киселина), ацидоза (състояние, при което възниква дисбаланс в биохимията на организма и се наблюдава прекалено подкисляване на телесните течности и най-вече на кръвта).

   Действие: Хранителна добавка с важни минерали и билки за стомаха, която се грижи за един оптимален киселинно-алкален баланс. Натриевият хидрогенкарбонат и калциевият карбонат, помагат на стомаха да намали излишъка от киселини. От друга страна калциевите и натриевите йони са едни от най-важните фактори, участващи в буферните системи на организма за поддържане на относително постоянно pH в телесните течности. Недостига на тези йони води до нарушаване на този баланс. Освен това при хиперацидитет, екстрактите от лайка и маточина имат успокояващ и спазмолитичен ефект върху стомаха. Маточината проявява и газогонно действие при функционални смущения на червата.

Допълнително действие: Ацидозата (повишена киселинност на телесните течности) е състояние на организма, при което се нарушават функциите на почти всички органи и системи в тялото. Симптомите са : учестено дишане, безсъние, задръжка на течностти, хлътнали очи, главоболие, ниско кръвно налягане, сухи, твърди и неприятно миришещи изпражнения, придружени с усещане за парене в областта на ануса, редуващи се диария и запек, затруднение при преглъщане, парене на устата и/или под езика, чувствителност на зъбите, подуване на езика или небцето. Ацидозата може да е свързана с белите дробове и нарушен дихателен процес, също и с диабет, бъбречна недостатъчност, заболявания на черния дроб и надбъбречните жлези, стрес, страх, висока температура и др.

   Начин на употреба: 2-3 пъти на ден х 2 таблетки с вода.

   Знаете ли, че ...

Киселинността и алкалността се измерват според скалата на pH (потенциал на водорода). Водата с pH 7,0 се счита за неутрална – нито кисела, нито алкална. Течности с pH под 7,0 са кисели, а над 7,0 – алкални. Идеалният pH интервал за телесните течности в човешкия организъм е 7,35-7,45 (pH на кръвта – 7,365). Стойности извън този интервал се считат за нарушение в киселинно-алкалното равновесие, което може да доведе до много тежки последствия и влошаване здравето на човек. Тест за имерване на pH може да се направи със специални лакмусови лентички. Основно правило за поддържане на pH равновесието е да се приемат 20% подкисляващи и 80% алкализиращи храни. Какви приемате Вие, преценете сами. Подкисляващи: алкохол, безалкохолни напитки, боб, брашно, тестени изделия, захар и захарни изделия, кетчуп, кисело зеле, месо, мляко, какао, кафе, оцет, риба, сливи, чай, яйца; аспиринът, тютюнът и повечето лекарства подкисляват организма. Алкализиращи: авокадо, кълнове, лук, мед, гъби, пресни зеленчуци, пресни плодове (включително цитрусови – противно на логиката имат алкализиращ ефект), соеви продукти, стафиди, царевица, хрян.

Повече за вашия темперамент

2011-10-22T22:07:00.001-07:00

Хипократ (460-370 г. пр. Хр.) е първият, който вижда различия в човешките темпераменти и предлага теория за четирите основни типа хора. До ден днешен неговият модел все още се използва от психолозите. Той помага по-добре да си обясним различията в дадена група хора.

Четирите основни типа са: сангвиници, холерици, меланхолици и флегматици.

И четирите групи имат своите силни и слаби страни. Ако ги разпознаваме правилно у хората и ако разберем кои се отнасят за нас, ще започнем да виждаме обосновката за собственото си поведение и за действията на нашите близки и приятели.

Екстровертни типове личност - сангвиници и холерици
Сангвиникът и холерикът насочват енергията си навън. Тяхното внимание е насочено към дейностите и хората. Целта им е да променят света.

САНГВИНИКЪТ – екстроверт | приказлив | оптимист

Сангвиниците са ведри, самоуверени и оптимистично настроени. Често пеят под душа. Когато пишат писма, използват много удивителни.

На всички приятели измислят прякор. Обикновено ги наричат „душа на компанията”. В работата сангвиникът влияе на другите, като ги мотивира да свършат работата.

Силни страни
Сангвиниците са привлекателни личности. Приятно е да си край тях. Те са винаги въодушевени за нещо, а купонът тече непрестанно. Винаги имат интересни истории и никога не остават без думи. Чувството им за хумор е добро, а те обичат да бъдат център на вниманието. Емоционални и експресивни са.

Интересуват се от много неща. Искрени и невинни, те първите са доброволци за някоя работа. Измислят нови дейности и са изобретателни и находчиви.

На пръв поглед изглеждат страхотно. Започват нещата с грандиозен замах. Имат много енергия и ентусиазъм. Обичат хората и вдъхновяват онези около себе си да се включат в това, което правят. Харесват похвалите и спонтанните дейности.

Не са злопаметни, а и бързо се извиняват за грешките си.

Слаби страни
Имат склонността да позволяват обстоятелствата да ги контролират. Преувеличават, понеже често говорят импулсивно. Не могат да помнят имена, занимават се само с познатото. Проявяват себичност и наивност. Лесно се гневят и стават шумни.

Сякаш цял живот не успяват да пораснат. Изглеждат празни отвътре и неестествено щастливи. Имат несекваща енергия, но на тях не може да се разчита, понеже живеят за мига. В работата са недисциплинирани и предпочитат да говорят, вместо да работят.

Забравят обещанията си, а приоритетите им са объркани. Решенията им често се основават на моментни чувства. Лесно се разсейват от други неща. Трудно вършат една задача дълго време, бързо губят увереност.

Не планират бъдещето си. Не обичат да остават сами и им е неприятно, когато не са в центъра на вниманието. Искат да бъдат известни и търсят признание. Доминират в разговорите, прекъсват другите и не ги изслушват. Обичат да отговарят от чуждо име. Забравят бързо. Повтарят историите и вицовете си. Лесно намират извинения.

Обичат да флиртуват и им е трудно да се ограничат само до един човек.

ХОЛЕРИКЪТ - екстроверт | действен | оптимист

Думата идва от думата chole, която в средновековието е означавала „гняв”. Този тип хора лесно да нервират, но въпреки това е по-добре да го опишем като „подготвен и дисциплиниран”.

Холериците са мотивирани и трудолюбиви. Успяват да свършат много неща за кратко време. В работата знаят как да преодоляват трудностите и да постига успех.

Силни страни
Холериците са решителни, уверени и смели. Те са много продуктивни. Родени водачи - винаги казват какво мислят. Отговорни са и може да се разчита на тях, не отлагат работата си, решителни и устояващи на трудности. Те си поставят цели и ги постигат.

Динамични, дейни, те изпитват вътрешна нужда от промяна. Чувстват се длъжни да коригират. Независими и самостоятелни. Не се поддават на емоции, не се обезсърчават лесно. Излъчват увереност и могат да поведат всекиго. Работят за отбора.

Обикновено преценяват правилно ситуацията и се справят добре в спешни случаи. Виждат цялостната картина и се намесват бързо. Целеустремени, те се организират много добре. Търсят практични решения и делегират умело работа на други хора.

Стимулират към действие и преодоляват конфликтите.

Слаби страни
Често са нетърпеливи и избухват внезапно. Държат се като шефове и трудно дават похвали. Често са несъобразителни. Когато са под натиск, минават през стени и хора. Понякога са саркастични. Важни за тях са задачите, а не взаимоотношенията.

Много трудно признават, че са изгубили даден спор. Не успяват да се отпуснат. Често вършат нещата безкомпромисно. Не са гъвкави, нито толерантни към грешките. Вечно бързат за някъде.

Могат да бъдат груби, нетактични и манипулативни. Мразят сълзите и емоциите. Чувствата всъщност са най-неразвитото им качество. Отегчават се от познатото.

Холериците не обичат да анализират подробности и затова често вземат прибързани решения. Изискват много от другите и живеят според правилото, че целта оправдава средствата. Имат склонност да жертват времето за семейството и дома си, за да постигнат целите си. Очакват безпрекословна вярност от другите.

В отношенията си доминират и обсебват цялото време. Трудно се извиняват и не си признават грешките. Смятат, че са най-способни да вземат правилни решения, затова го правят вместо останалите. Убедени са, че могат да свършат нещо по-добре от другите и затова не изпитват особена нужда от приятели.

Интровертни типове личност
Флегматикът и меланхоликът са интровертни типове. Те насочват енергията си навътре. Обичат да наблюдават, да размишляват и да обобщават. Целта им е да разберат света.

МЕЛАНХОЛИКЪТ – интроверт | мислещ | песимист

Първоначално думата е означавала „тъжен и нещастен”. Сега смисълът й е „умислен, угрижен, съзерцаващ”.

Меланхолиците обичат да са сами. Това им дава свежи сили. Те могат да изпитват цялата гама емоции – от върховете на щастието до дълбините на отчаянието.

Обичат да анализират нещата и да ги оглеждат от много страни. Харесва им да са сред хора, но често са срамежливи и предпочитат околните да поемат инициативата спрямо тях.

В работата си меланхоликът е творческа личност и винаги предлага качествена продукция.

Силни страни
Меланхолиците са вглъбени, чувствителни и съзнателни хора. С усърдие и сериозност преследват целта си. Талантливи и творчески личности. Обичат да философстват. Идеалисти, оценяват красотата във всичките й форми. Те са предани, чувствителни към нуждите на другите и умеят да общуват добре. Готови са на саможертва.

Точно анализират всяка ситуация. В работата си са организирани и дисциплинирани. Тихи, незабележими хора, често с развит талант в науките, изкуствата, писането и музиката. Поставят си висок стандарт. Умеят да показват постоянство и да си спазват разписанието. Пестеливи са и обичат нещата около тях да са подредени и точни.

Лесно разпознават проблемите и предлагат творчески решения. Обичат таблиците и графиките. Винаги завършват започнатото. Спокойно могат да останат в сянка – не обичат да привличат внимание върху себе си. Верни, посветени и добри слушатели. Вълнуват се от състоянието на другите и показват загриженост към тях.

Слаби страни
Меланхолиците лесно униват и се обезсърчават. Нямат голямо самочувствие – гледат все своите проблеми. По цял ден могат да прекарват в мечти и мисли. Трудно прощават и не забравят минали рани. Нямат високо мнение за себе си и могат да демонстрират показна смиреност. Перфекционисти са и е трудно да им се угоди.

Често страдат от чувство на вина. Понякога смятат, че другите не ги харесват и са склонни да изпаднат в депресия. Трудно създават приятелства.

Търсят идеалния партньор в живота. Потискат се от несъвършенствата у тях самите и у другите. Рядко поемат инициативата. Прекарват твърде много време в мислене и анализ. Емоциите влияят на качеството на работата им.

Нуждаят се от одобрение. Чувстват се неуверени сред хора и се отдръпват настрана. Трудно е човек да ги опознае. Гледат скептично на комплиментите и критично на чуждите постижения. Могат да са отмъстителни и враждебни. Често си противоречат.

ФЛЕГМАТИКЪТ – интроверт | наблюдател | песимист

Флегматиците са спокойни, не бързат за никъде и често ги възприемат като неемоционални. Трудно е да ги мотивираш да свършат нещо. Предпочитат уседналите дейности като четене, гледане (на хора, ТV, спорт) и други неща, които не изискват много енергия.

Имат добро чувство за хумор и са спокойни в напрегната ситуация. В група са пасивни и предпочитат да наблюдават какво става, вместо да вземат активно участие. В работата обичат да сътрудничат.

Силни страни
Флегматиците са дипломатични хора. Добре е някой такъв да е наблизо, когато изникне конфликтна ситуация. Те са приятни и харесвани хора. Разбират се с много различни типове характери. Компетентни и последователни, те са добри в административни неща.

Тихи, спокойни и балансирани. Съчувствени и добронамерени, те са миротворци, които възстановяват добрите отношения. Работят добре под напрежение. Търсят най-лесния начин да свършат нещо. Добри слушатели. Наблюдават хората внимателно. Обикновено имат много приятели и са търпеливи и толерантни.

От тях стават добри дипломати, учители и треньори. Хуморът им е сдържан. Приятно е човек да бъде с тях, понеже не са претенциозни и се държат естествено.

Слаби страни
Флегматиците са трудни за мотивиране. Могат да бъдат нерешителни и себични. Поради равнодушието си понякога ги смятат за безучастни, студени или апатични.

Могат да гледат много телевизия и да играят твърде много на компютърни игри. Не обичат конфронтацията и я избягват на всяка цена. Предпочитат да се съгласят с нещо, което никак не харесват, отколкото да се борят да бъде тяхното.

Не са ентусиазирани и се страхуват. Избягват отговорността и са склонни на много компромиси. Имат склонността винаги да се чувстват прави и да крият желязна воля в себе си. Обаче са твърде притеснителни и мълчаливи.

Не обичат да си поставят цели и е трудно да ги накараш да свършат нещо. Всъщност мразят да им се налага нещо. Понякога са безучастни и мързеливи и така угасяват ентусиазма на другите. Не обичат да се включват в събитията и мразят промяната.

Не се вълнуват от плановете или мнението на другите. Обичат да осъждат и да дразнят околните с голяма доза сарказъм. Трудно е да бъдат опознати, понеже крият чувствата си и на всяка цена избягват конфликтите и противопоставянето. Винаги предпочитат пътя на най-малкото съпротивление.

WPC products

2011-10-06T00:34:00.000-07:00

http://www.darvolex.com/front/index.php?lng=en

Join Now

2011-10-01T17:55:00.001-07:00

https://www.surveysavvy.com?id=4820395&action=join

http://hristov1606: Barbu is a game played with dice......

2011-09-25T02:54:00.000-07:00

http://hristov1606: Barbu is a game played with dice......

http://hristov1606: Amalfi - Italy | Toto Cutugno - Voglio Andare a Vivere In Campagna

2011-09-25T02:53:00.000-07:00

http://hristov1606: Amalfi - Italy | Toto Cutugno - Voglio Andare a Vivere In Campagna

http://hristov1606: Венеция/ Venice - един невероятен град!!!

2011-09-25T02:45:00.000-07:00

http://hristov1606: Венеция/ Venice - един невероятен град!!!

http://hristov1606: What's In This Stuff? Not all composites and PVC decking and trim are alike. Here's why–and how to pick the best products for your store.

2011-09-25T02:42:00.000-07:00

http://hristov1606: What's In This Stuff? Not all composites and PVC decking and trim are alike. Here's why–and how to pick the best products for your store.

http://hristov1606: Pterois volitans (Lionfish)

2011-09-25T02:41:00.000-07:00

http://hristov1606: Pterois volitans (Lionfish)

"Малкият принц" на Антоан Дъо Сент-Екзюпери......

2011-09-25T01:03:00.000-07:00

Малкият принц

Антоан Дъо Сент-Екзюпери

На Леон Верт

Моля децата да ми простят, че съм посветил тази книга на възрастен човек. Имам сериозно извинение: този възрастен човек е най-добрият ми приятел на света. Имам и друго извинение: този възрастен човек може да разбира всичко, дори книгите за деца. Имам и трето извинение: този възрастен човек живее във Франция и търпи там глад и студ. Той наистина има нужда да бъде утешен. Ако всички тези извинения не са достатъчни, тогава искам да посветя тази книга на детето, което този възрастен човек е бил някога. Всички възрастни хора са били първо деца. (Но малцина от тях си го спомнят.) И така, поправям посвещението си:

На Леон Верт,
когато е бил малко момче
Eкзюпери

Когато бях на шест години, видях в една книга за Девствената гора със заглавие "Преживени случки" великолепна картина. Тя представляваше змия боа, която гълта дива животно. Ето копие от рисунката.

В книгата се казваше: "Змиите боа поглъщат плячката си цяла, без да я дъвчат. След това не могат да се движат и спят шест месеца, докато храната им се смели."
Тогава дълго мислих за приключенията в джунглата и също успях да направя с цветен молив първата си рисунка. Моята рисунка номер 1. Тя беше такава:

     Показах прекрасното си произведение на възрастните и ги попитах дали рисунката им вдъхва страх.
     Те ми отговориха: "Защо една шапка да вдъхва страх?"
     Моята рисунка не изобразяваше шапка. Тя изобразяваше змия боа, която смила слон. Тогава нарисувах вътрешността на змията боа, та да могат възрастните да разберат. Те винаги имат нужда от обяснения. Моята рисунка номер 2 беше такава:

     Възрастните ме посъветваха да оставя настрана рисунките на змиите боа, отвън и отвътре, и да обърна повече внимание на географията, историята, смятането и граматиката. Ето как още шестгодишен изоставих прекрасната професия на художник. Бях обезсърчен от неуспеха на рисунката си номер 1 и на рисунката си номер 2. Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.
     Така че трябваше да избера друг занаят и се научих да управлявам самолети. Летял съм по малко навсякъде по света. И наистина, географията много ми помогна. От пръв поглед можех да различа Китай от Аризона. Много е полезно, ако човек се заблуди нощем.
     През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастните. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не подобри особено мнението ми за тях.
     Срещнех ли възрастен, който ми се струваше малко по-прозорлив, го проверявах с моята рисунка номер 1, която бях запазил. Исках да видя дали наистина разбира. Но винаги ми отговаряше: "Това е шапка." Тогава не му приказвах нито за змии боа, нито за девствени гори, нито за звезди. Приспособявах се към него. Говорех му за бридж, за голф, за политика и за вратовръзки. И възрастният оставаше много доволен, че се е запознал със също така разумен човек.

     Живях така, сам, без да имам с кого да разговарям истински, докато преди шест години кацнах принудително в Сахарската пустиня. Нещо се бе счупило в мотора на самолета ми. И тъй като нямах нито механик, нито пътници, се готвех да го поправя сам. За мен това беше въпрос на живот или смърт. Имах вода за пиене едва за осем дни.
Първата вечер заспах върху пясъка, на хиляди мили от всякакво населено място. Бях откъснат от света повече от корабокрушенец върху сал сред океана. Сигурно си представяте моята изненада, когато сутринта ме събуди странно гласче.
     То каза:
     - Моля... нарисувай ми овца!
     - Какво?
     - Нарисувай ми овца...
     Скочих на крака, като че ме бе ударила мълния. Разтрих добре очите си. Огледах се внимателно. И видях едно необикновено момченце, което ме разглеждаше сериозно. Ето най-хубавия негов портрет, който по-късно можах да нарисувам.

     Разбира се, моята рисунка съвсем не е така пленителна, както моделът. Не съм виновен за това. Още шестгодишен възрастните ме обезсърчиха в професията ми на художник и не се научих да рисувам нищо друго освен боа отвън и боа отвътре.
Гледах с разширени от учудване очи това видение. Не забравяйте, че бях на хиляди мили от всяко населено място. А моето момченце не ми изглеждаше нито заблудено, нито че умира от умора, нито че умира от глад, нито че умира от жажда, нито че умира от страх. Съвсем нямаше вид на дете, загубено сред пустинята на хиляди мили от всяко населено място. Най-сетне, когато можах да проговоря, отвърнах:
     - А... ти какво правиш тук?
     Тогава съвсем спокойно, като че казваше нещо много сериозно, то повтори:
     - Моля... нарисувай ми овца...
     Когато загадката е прекалено внушителна, не смееш да не се подчиниш. Колкото и безсмислено да ми изглеждаше това на хиляди мили от всяко населено място и в смъртна опасност, аз все пак извадих от джоба си лист хартия и писалка. Но като си спомних, че съм учил главно география, история, смятане и граматика, казах (малко недоволно) на момченцето, че не умея да рисувам. То отвърна:
     - Нищо. Нарисувай ми овца.
     Тъй като никога не бях рисувал овца, направих му една от двете рисунки, които единствено можех. Рисунката на боа отвън. И се смаях, когато чух, че момченцето ми отговори:
     - Не! Не! Не искам слон в боа. Боата е много опасна, а слонът заема много място. При мен всичко е съвсем мъничко. Трябва ми овца. Нарисувай ми овца.
     И аз нарисувах:

То погледна внимателно и каза:
- Не! Тази овца е тежко болна. Нарисувай друга.
Нарисувах:

     Моят приятел се усмихна с любезно снизхождение:
     - Сам виждаш... Това не е овца, а овен. Има рога...
     Отново поправих рисунката:

     Но както предишните, той не прие и нея:
     - Тази е много стара. Искам овца, която живее дълго.
     Тогава, изгубил търпение, тъй като бързах да разглобя мотора, надрасках тази рисунка долу:

     И отсякох:
     - Това е сандъкът. Овцата, която искаш е вътре.
     И много се изненадах, когато лицето на моя млад съдник светна:
     - Тъкмо това исках! Мислиш ли, че за тази овца ще трябва много трева?
     - Защо?
     - Защото при мен всичко е съвсем мъничко...
     - Сигурно ще стигне. Дадох ти съвсем малка овца.
     Той наведе глава над рисунката:
     - Не е толкова малка... Я гледай! Тя е заспала...
     Така се запознах с малкия принц.

     Трябваше ми доста време да разбера от къде е дошъл. Малкият принц ми задаваше много въпроси,но сякаш никога не чуваше моите. Само случайно казани думи постепенно ми разкриха всичко. Така, когато за пръв път видя моя самолет (няма да рисувам моя самолет, за мен това е много сложна рисунка), той ме попита:
     - Какво е това нещо?
     - Това не е "нещо". То лети. Това е самолет. Моят самолет.
     И бях горд, като му казах, че летя. Тогава той извика:
     - Как! Ти си паднал от небето!
     - Да - отвърнах скромно аз.
     - Ах! Колко смешно...
     Малкият принц се разсмя тъй хубаво, че много ме подразни. Искам моите нещастия да се приемат сериозно. После добави:
     - Значи и ти идваш от небето! От коя планета си?
     Веднага съзрях проблясък около загадката на неговото присъствие и тутакси го попитах:
     - Значи идваш от друга планета?
     Но той не ми отговори. Поклащаше леко глава и гледаше самолета ми:
     - Наистина, с това не можеш да дойдеш от много далеч...
     И потъна в дълъг размисъл. После извади от джоба си моята овца и започва да съзерцава съкровището си.

     Представяте си колко бях заинтригуван от тази полуизповед за "другите планети". Затова се помъчих да узная още:
     - Откъде идваш, мое малко момче? Къде е това "при теб"? Къде искаш да занесеш моята овца?
Той помисли известно време и отговори:
     - Хубавото на сандъка, който ми даде, е, че нощем ще й служи за къща.
     - Разбира се. И ако си добър, ще ти дам и въженце, да я връзваш през деня. И едно колче.
     Предложението сякаш не хареса на малкия принц:
     - Да я връзвам ли? Каква странна мисъл!
     - Но ако не я връзваш, тя ще отиде кой знае къде и ще се загуби...
     Моят приятел пак избухна в смях:
     - Но къде може да отиде?
     - Където и да е. Право пред себе си...
     Тогава малкият принц отбеляза сериозно:
     - Няма значение, при мен всичко е толкова мъничко!
     И добави може би с лека тъга:
     - Право пред себе си не можеш да отидеш много далеч...

     Така узнах второ, много важно нещо: че неговата родна планета е малко по-голяма от къща!
     Това не можеше да ме учуди особено. Знаех, че освен големите планети като Земята, Юпитер, Марс, Венера, на които хората са дали имена, има стотици други, понякога толкова малки, че едва се виждат с телескоп. Когато някой астроном открие някоя от тях, вместо име й дава номер. Нарича я например "Астероид 325:.
     Имам сериозни причини да мисля, че планетата, откъдето бе дошъл малкия принц, е астероид Б 612. Този астероид бе забелязан с телескоп само веднъж през 1909 година, от един турски астроном.
Тогава той съобщи и доказа откритието си на Международен астрономически конгрес. Но никой не му повярва заради облеклото. Възрастните са такива.
     Астероид Б 612 запази честта си благодарение на един турски диктатор, който наложи на народа си да се облича по европейски под страх от смъртно наказание. Астрономът повтори доказателството си през 1920 година, облечен в много елегантен фрак. Този път всички бяха на неговото мнение.
     Ако ви разказах тези подробности за астероид Б 612 и ако ви доверих неговия номер, то е заради възрастните. Възрастните обичат цифрите. Когато им разказвате за някой нов приятел, те никога не ви питат за същественото. Никога не ви казват: "Какъв е гласът му?Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?" Те ви питат: "На каква възраст е? Колко братя има? Колко тежи? Колко печели баща му?" Едва тогава смятат, че го познават. Ако кажете на възрастните: "Видях една хубава къща от розови тухли със здравец по прозорците и с гълъби на покрива...", те не могат да си представят тази къща.   Трябва да им кажете: "Видях една къща, която струва сто хиляди франка." Тогава възкликват: "Колко хубаво!"
     Така, ако им кажете: "Доказателството, че малкият принц е съществувал, е, че беше очарователен, смееше се и искаше овца. Когато някой иска овца, това е доказателство, че съществува", те ще свият рамене и ще се отнесат с вас като с дете. Но ако им кажете: "Планетата, от която дойде, е астероид Б 612", тогава ще се убедят и ще ви оставят на мира с въпросите си. Такива са. Не бива да им се сърдим. Децата трябва да бъдат много снизходителни към възрастните.
Разбира се, ние, които разбираме живота, не щем да знаем за номерата! Бих искал да започна този разказ като приказка. Бих искал да кажа:
"Имало едно време един малък принц, който живеел на планета, малко по-голяма от него, и имал нужда от приятел..." За онези, които разбират живота, това би изглеждало много по-вярно.
     Защото не искам книгата ми да бъде четена лекомислено. Изпитвам такава тъга, като разказвам тези спомени. Минаха вече шест години, откакто моят приятел си отиде със своята овца. И ако тук се опитвам да го опиша, то е, за да не го забравя. Тъжно е да забравиш приятел. Не всички са имали приятел. И аз може да стана като възрастните, които не се интересуват от нищо друго, освен от цифри. Ето затова си купих кутия с бои и моливи. На моите години е трудно да започнеш пак да рисуваш, когато никога не си правил други опити освен боа отвън и боа отвътре, и то шестгодишен! Ще се постарая, разбира се, да направя портрети, които най-много приличат на него. Но съвсем не съм сигурен, че ще успея. Една рисунка е добра, друга никак. Бъркам също и в ръста. Веднъж малкият принц е прекалено едър. Друг път прекалено дребен. Не съм сигурен също в цвета на дрехите му. Опитвам наслуки, ту така, ту иначе, да бъде горе-долу вярно. Ще се излъжа и в някои по-важни подробности. Трябва да ми простите. Моят приятел никога не обясняваше. Може би смяташе, че съм като него. Но за нещастие аз не мога да виждам овцете през сандъците. Може би съм донякъде като възрастните. Навярно остарявам.

     Всеки ден научавах по нещо за планетата, за заминаването му, за пътуването. Това ставаше постепенно, в хода на мислите. По този начин на третия ден узнах за драмата с баобабите.
     И този път стана благодарение на овцата, защото малкият принц, сякаш обзет от сериозно съмнение, изведнъж ме попита:
     - Нали е вярно, че овцете ядат храсти?
     - Да. Вярно е.
     - Ах! Много се радвам!
     Не разбрах защо е толкова важно, че овцете ядат храсти. Но малкият принц добави:
     - Значи ядат и баобаби?
     Обясних на малкия принц, че баобабите не са храсти, а дървета, големи колкото църкви, и че дори да вземе със себе си цяло стадо слонове, това стадо няма да се справи с един единствен баобаб.
Мисълта за стадо слонове накара малкия принц да се засмее:
     - Ще трябва да ги качим един върху друг.
     Но отбеляза умно:
     - Преди да пораснат, баобабите са били малки.
     - Точно така! Но защо искаш твоите овце да ядат малки баобаби?
     Той ми отговори: "Добре де! Ще видим!", като че ли ставаше дума за нещо очевидно. Трябваше много да напрегна ума си, за да разбера сам този проблем.
Наистина, на планетата на малкия принц, като на всички планети, имаше полезни и вредни растения. Следователно полезни семена от полезни растения и вредни семена от вредни растения. Но семената са невидими. Те спят, скрити в земята, докато на някое не му хрумне да се събуди. Тогава се протяга и първо плахо пуска към слънцето едно очарователно безобидно стръкче. Ако е стръкче от репичка или розов храст, може да се остави да расте на воля. Но ако е вредно растение, трябва да се изскубне още щом проличи. А на планетата на малкия принц имаше страшни семена... семената на баобабите. Почвата на планетата бе заразена с тях. А ако човек се остави прекалено дълго на баобаба, никога вече не може да се отърве от него. Той задръства цялата планета. Пронизва я с корените си. И ако планетата е мъничка, а баобабите - многобройни, тя просто загива.

     "Това е въпрос на дисциплина - каза ми по-късно малкия принц. - Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата. Трябва редовно да изскубваш баобабите веднага щом ги разпознаеш сред розовите храсти, на които много приличат, когато са съвсем млади. Това е много досадно, но много лесно."
     Веднъж дори ме посъветва да се постарая да направя красива рисунка, за да втълпя това на децата от моята планета. "Ако някой ден тръгнат да пътешестват - каза ми, - ще им бъде полезно. Понякога няма значение, ако отложиш работата си за по-късно. Но щом става дума за баобаби, винаги е катастрофа. Знаех една планета, на която живееше един мързеливец. Не беше обърнал внимание на три храста..."
     По разказа на малкия принц нарисувах тази планета. Никак не обичам да поучавам. Но за опасността от баобабите се знае толкова малко, а рисковете, които поема заблуденият в някой астероид, са толкова големи, че по изключение нарушавам своята сдържаност. Казвам: "Деца, внимавайте с баобабите!" Дълго работих върху тази рисунка, за да предупредя своите приятели за една опасност, която не подозират и с която също като мен се разминават на косъм. Урокът, който давах, си струваше усилията. Може би ще ме попитате: защо в тази книга няма други грандиозни рисунки като рисунката на баобабите? Отговорът е много прост: опитах се, но не успях. А когато рисувах баобабите, ме вдъхновяваше чувството за нещо неотложно.

Ах, мъничък принце, така постепенно разбрах твоя малък тъжен живот. Дълго време
единственото ти развлечение е било сладостта на слънчевите залези. Научих тази нова
подробност на четвъртия ден сутринта, когато ти ми каза:

     - Много обичам слънчевите залези. Хайде да видим един залез...
     - Но трябва да почакаме...
     - Какво да почакаме?
     - Да почакаме залеза.
     Отначало ти изглеждаше много учуден, а след това се засмя на себе си. И ми каза:
     - Все си мисля, че съм у дома!
     Наистина. Всички знаят, че когато в Съединените щати е обед, във Франция слънцето залязва.
Достатъчно е да можеш за една минута да се пренесеш във Франция, за да присъстваш на
залеза. За съжаление Франция е много далеч. Но на твоята толкова малка планета е стигало
само да дръпнеш стола на няколко крачки. И ти си гледал вечерния здрач всеки път,
когато поискаш...
     - Един ден видях как слънцето залязва четирисет и четири пъти!
     И малко след това добави:
     - Знаеш ли... когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези...
     - Значи през онзи ден с четирисет и четирите пъти си бил много тъжен?
     Но малкият принц не ми отговори.

     На петия ден пак благодарение на овцата пред мен се разкри тайната на живота на малкия принц. Попита ме внезапно, без предисловие, като резултат от дълго и мълчаливо обмислян проблем:
      - Щом овцата яде храсти, тя яде и цветя?
      - Овцата яде всичко, каквото намери.
      - Дори цветя, които имат бодли?
      - Да. Дори цветя, които имат бодли.
      - Тогава за какво служат бодлите?
      Не знаех. В този момент се мъчех да отвия един прекалено стегнат болт на моя мотор. Бях угрижен, защото повредата започваше да ми изглежда много сериозна, а водата за пиене свършваше и вече се страхувах от най-лошото.
      - За какво служат бодлите?
      Малкият принц никога не се отказваше от въпрос, който веднъж е задал. Бях ядосан на болта и отговорих каквото ми хрумна:
      - Бодлите не служат за нищо, цветята ги имат от чиста злоба.
      - О!
      Той млъкна, но после ми отвърна с някаква ненавист:
      - Не ти вярвам! Цветята са слаби. Наивни са. И се пазят, както могат. Мислят се за страшни с техните бодли.
      Не отговорих. В този миг си казвах: " Ако този болт не се отвърти, ще го избия с един удар
на чука."       Малкият принц пак прекъсна мислите ми:
      - И ти смяташ, че цветята...
     - Не! Не! Нищо не смятам! Отговорих ти каквото ми хрумна. Зает съм със сериозни неща.
      Той ме изгледа смаян.
      - Със сериозни неща!
      Стоях пред него с чук в ръка, с пръсти, черни от машинното масло, наведен над някакъв предмет, който му изглеждаше много грозен.
      - Говориш като възрастните!
      Малко се засрамих. Но той безмилостно добави:
      - Всичко объркваш... всичко смесваш!
      Наистина беше много ядосан. Тръсна срещу вятъра златисти коси:
      - Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: "Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!", и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!
      - Какво?
      - Гъба!
      Малкият принц бе пребледнял от гняв.
      - От милиони години цветята произвеждат бодли. От милиони години овцете въпреки това ядат цветята. И не е сериозно да искаш да разбереш защо цветята толкова се мъчат да си произвеждат бодли, които никога не служат за нищо? Не е важна тази война между овцете
и цветята? Не е по-сериозно и по-важно от сметките на един дебел червен господин? И ако аз познавам едно-единствено цвете на света, което не съществува никъде освен на моята планета, а една малка овца може някоя сутрин да го унищожи с едно движение ей така,
без да си дава сметка какво прави, това не е важно!
      Той се изчерви, после продължи:
      - Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: " Моето цвете е там някъде..." Но ако овцата изяде цветето, за теб сякаш всички звезди угасват! И това не е важно!
      Не можа да каже нищо повече. Внезапно избухна в ридания. Беше вече нощ. Оставих инструментите. Не ме интересуваха нито чукът, нито болтът, нито жаждата, нито смъртта. На една звезда, на една планета, моята планета, Земята, имаше един малък принц, когото
трябваше да утеша. Прегърнах го. Залюлях го. Казах му:
      - Цветето, което обичаш не е в опасност... Аз ще нарисувам намордник на твоята овца... Ще нарисувам броня за твоето цвете... Ще...

Изобщо не знаех какво да кажа. Чувствах се съвсем несръчен. Не знаех как да стигна до сърцето му или поне да го доближа. Страната на сълзите е толкова загадъчна....

      Много скоро опознах по-добре това цвете. На планетата на малкия принц имаше съвсем обикновени цветя само с един ред листенца, не заемаха никакво място и не безпокояха никого. Появяваха се сутрин сред тревата и вечер угасваха. Но това цвете бе поникнало един ден от семе, донесено неизвестно от къде, и малкият принц бе бдял над стръкчето, което не приличаше на другите стръкчета. Можеше да е някой нов вид баобаб. Но храстчето скоро спря да расте на височина и започна да си приготвя цвят. Малкият принц присъства на слагането на една огромна пъпка и усети, че тя ще се превърне в чудно видение, но цветето не спираше да се гизди, сгушено в зелената си стая. Грижливо избираше багрите си. Обличаше се бавно, оправяше едно по едно своите листенца. Не искаше да излезе съвсем измачкано като маковете. Искаше да се появи само с целия блясък на красотата си.
      Е, да! Беше голяма кокетка! Тайнственото приготвяне на премяната продължи много-много дни. И ето че една сутрин точно в часа, когато слънцето изгрява, се показа. И макар че се бе трудило с такова старание, промълви с прозявка:
      - Ах, тъкмо се събуждам... Моля да ме извините... Цялата съм разрошена...
      Малкият принц не можа да сдържи възхищението си:
      - Колко сте хубава!
      - Нали - отговори нежно цветето. - И се родих едновременно със слънцето...
      Малкият принц веднага долови, че не е много скромно, но пък беше толкова вълнуващо!
      - Мисля, че е време за закуска - бързо добави цветето, - бъдете така добър да се погрижите за мен...
      И малкият принц, съвсем смутен, намери лейка с прясна вода и го поля.

Така то много скоро го измъчи със своята малко подозрителна суетност. Един ден например,
докато говореше за своите четири бодли, каза на малкия принц:
- Сега тигрите могат да дойда със своите нокти!
- На моята планета няма тигри - възрази малкият принц, - пък и тигрите не ядат трева.
- Аз не съм трева - отговори кротко цветето.
- Извинете...
- Не се страхувам от тигрите, но се ужасявам от теченията. Нямате ли параван?
"Да се ужасява от теченията... не е присъщо на растенията - помисли малкият принц. - Това цвете има много сложен характер..."
- Вечер ще ме покривате със стъклен похлупак. У вас става много студено. Толкова е неуютно. Там, откъдето идвам...
Но не се доизказа. Беше дошло под формата на семе. Не можеше да знае нищо за другите светове. Засрамено, че се е оставило да го хванат в такава плитка лъжа, покашля два-три пъти, за да накара малкия принц да се почувства виновен:
- Ами параванът?...
- Щях да го донеса, но вие заговорихте!
Тогава то засили кашлицата си, та все пак да предизвика угризения у малкия принц.

Така въпреки доброто желание, породено от любовта му, малкият принц бързо започна да го подозира. Бе приел сериозно незначителните му думи и се почувства много нещастен.
- Не трябваше да го слушам - призна ми един ден, - човек никога не бива да слуша цветята.
Трябва да ги гледа и да вдъхва аромата им. Моето цвете изпълни с благоухание цялата ми планета, но не умеех да му се радвам. Онези думи за ноктите, вместо да ме раздразнят, трябваше да ме трогнат...

И ми довери още:
- Тогава нищо не разбирах! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата. То ме изпълваше с благоухание и светлина. Изобщо не биваше да бягам! Зад дребните му хитрости трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са толкова противоречиви! Но бях прекалено млад, за да зная как да го обичам!

Мисля, че той използва за бягството от своята планета прелета на дивите птици. В утрото на заминаването подреди планетата си много добре. Изчисти грижливо своите действащи вулкани. Имаше два действащи вулкана. Беше му много удобно сутрин да си стопля закуската на тях. Имаше и един угаснал вулкан. Но както сам казваше: "Човек никога не знае!", и изчисти също и угасналия вулкан. Когато са добре почистени, вулканите горят леко и равномерно, без да изригват. Изригванията на вулканите са като огън в комините. На нашата планета ние очевидно сме много малки, за да почистваме вулканите. Затова ни причиняват доста
неприятности.

Натъжен, малкият принц изскубна и последните стръкчета баобаби. Мислеше, че никога няма да се върне. Но онази сутрин всички тези познати занимания му се сториха изключително приятни. И когато за последен път поля цветето и се готвеше да го покрие със стъкления похлупак, усети, че му се плаче.
- Сбогом - каза той на цветето.
Но то не му отвърна.
- Сбогом - повтори той.
Цветето покашля. Но не беше от настинка.
- Бях глупава - каза най-сетне. - Моля те да ми простиш. Дано бъдеш щастлив.
Той се изненада, че няма укори. И остана така, объркан, с похлупака в ръце. Не проумяваше тази спокойна нежност.
- Разбира се, че те обичам - каза цветето. - По моя вина ти нищо не разбра. Това няма никакво значение. Но и ти беше глупав като мен. Дано бъдеш щастлив... Остави този похлупак на мира.

Не го искам вече!
- А вятърът...
- Не съм толкова настинала... Хладният нощен въздух ще ми се отрази добре. Аз съм цвете.
- А животните...
- Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници. Сигурно ще бъде много хубаво. Ако не са те, кой ще ме посети? Ти ще бъдеш далеч. А от големите животни не ме е страх. И аз имам нокти. И простодушно показа четирите си бодли. После добави:
- Не се бави, неприятно е. Решил си да заминеш. Върви.
Защото не искаше той да види, че плаче. Беше много гордо цвете...

Той се намираше в областта на астероиди 325, 326, 327, 328, 329 и 330. Тръгна да ги посещава, за да си намери занимание и да ги опознае.
На първата живееше един крал. Облечен в пурпур и хермелин, кралят седеше на съвсем обикновен, но величествен престол.
- А! Ето един поданик - извика кралят, когато съзря малкия принц.
А малкият принц се запита:
"Как може да ме познае, щом никога не ме е виждал!"
Той не знаеше, че за кралете светът е много опростен. Всички хора са поданици.
- Приближи се, да те видя по-добре - каза му кралят, който се почувства много горд, че е крал на някого.
Малкият принц се огледа къде да седне, но цялата планета бе заета от великолепната хермелинова мантия. И остана прав, но беше уморен и се прозя.
- Да се прозяваш в присъствието на краля противоречи на етикета - каза му монархът. - Забранявам ти.
- Не мога да се спра - отговори съвсем смутен малкият принц. - Идвам след дълго пътуване и не съм спал...
- Тогава - рече кралят - ти заповядвам да се прозяваш. От години не съм виждал някой да се прозява. За мен прозявките са интересни. Хайде! Прозей се пак. Това е заповед.
- Притеснявам се... Не мога вече... - отвърна малкият принц целият зачервен.
- Хм! Хм! - каза кралят. - Тогава ти заповядвам ту да се прозяваш, ту да...
Той заговори неясно, изглеждаше обиден.
Защото кралят държеше извънредно много неговия авторитет да бъде уважаван. Не понасяше неподчинение. Беше абсолютен монарх. Но тъй като беше много добър, даваше разумни заповеди.
"Ако заповядам - казваше обикновено, - ако заповядам на един генерал да се превърне в морска птица и той не се подчини, генералът няма да бъде виновен. Виновен ще бъда аз."
- Мога ли да седна? - попита плахо малкият принц.
- Заповядвам ти да седнеш - отговори му кралят и величествено придърпа края на хермелиновата си мантия.
Но малкият принц се чудеше. Планетата беше съвсем мъничка. Над какво можеше да властва кралят?
- Ваше величество - каза му той, - моля да ме извините, че ви питам...
- Заповядвам ти да ме попиташ - побърза да отвърне кралят.
- Ваше величество... над какво властвате?
- Над всичко - отговори съвсем простичко кралят.
- Над всичко ли?
Със скромно движение кралят посочи своята планета, другите планети и звездите.
- Над всичко това ли? - рече малкият принц.
-Над всичко това - отвърна кралят.
Защото беше не само абсолютен, но и всемирен монарх.
- И звездите подчиняват ли ви се?
- Разбира се - каза кралят. - Веднага се подчиняват. Аз не търпя неподчинение.
Подобно могъщество смая малкия принц. Ако разполагаше с него, би могъл да присъства не на четирисет и четири, а на седемдесет и два или на сто, дори на двеста слънчеви залеза в един и същи ден, без нито веднъж да помести стола си! И тъй като споменът за неговата изоставена планета малко го натъжи, той се осмели да помоли кралят за едно благоволение:
- Иска ми се да видя един слънчев залез... Направете ми това удоволствие... Заповядайте на слънцето да излезе...
- Ако заповядам на един генерал да хвърчи като пеперуда от цвете на цвете или да напише трагедия, или да се преобрази на морска птица и ако генералът не изпълни получената заповед, кой от двамата ще бъде виновен, той или аз?
- Вие - каза твърдо малкият принц.
- Точно така. От всекиго трябва да се изисква - продължи кралят - това, което може да изпълни. Властта се крепи преди всичко на разума. Ако заповядаш на народа си да се хвърли в морето, той ще направи революция. Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни.
- Е, ами моят залез? - напомни му малкият принц, който зададеше ли въпрос, никога не го забравяше.
- Ще го имаш. Аз ще го поискам. Но според моята наука за управление ще почакам, докато условията станат благоприятни.
- А кога ще бъде това? - осведоми се малкият принц.
- Хм! Хм! - отговори му кралят, като преди това погледна дебелия си календар. - Хм! Хм!... Ще бъде към... към... ще бъде довчера към седем часа и четирийсет минути! И ще видиш как добре ми се подчиняват.
Малкият принц се прозя. Съжаляваше за изпуснатия залез. Освен това вече малко се отегчаваше:
- Няма какво повече да правя тук - каза той на краля. - Ще си замина.
- Не заминавай - отвърна кралят, който беше много горд, че има един поданик. - Не заминавай, назначавам те министър!
- Министър на какво?
- На... на правосъдието!
- Но тук няма кого да съдим!
- Не се знае - каза му кралят. - Още не съм обиколил кралството си. Много стар съм, тук няма място за каляска, а се уморявам да ходя пеша.
- О- каза малкият принц, който се бе навел, за да хвърли поглед към отвъдната страна на планетата, - вече видях. Там също няма никой...
- Тогава ще съдиш сам себе си - отговори му кралят. - Това е най-трудно. Много по-трудно е да съдиш себе си, отколкото другите. Ако можеш да съдиш правилно себе си, значи си истински мъдрец.
- Аз - отвърна малкият принц - мога да съдя себе си където и да съм. Не е необходимо да живея тук.
- Хм, хм! - рече кралят. - Струва ми се, че на моята планета има някъде един стар плъх. Чувам го нощем. Можеш да съдиш този стар плъх. От време на време ще го осъждаш на смърт. Така неговият живот ще зависи от твоето правосъдие. Но за да го пазим, ти всеки път ще го помилваш. Един-единствен ни е.
- Аз - отговори малкият принц - не обичам да осъждам на смърт и си отивам.
- Не - каза кралят.
Но малкият принц вече бе готов и не искаше да огорчава повече стария владетел:
- Ако ваше величество желае да му се подчиняват точно, би могъл да ми даде една разумна заповед. Би могъл да ми заповяда например да замина веднага. Струва ми се, че условията са благоприятни...
И тъй като кралят не му отговори, малкият принц първо се поколеба, след това въздъхна и тръгна.
- Назначавам те за мой посланик - бързо викна подире му кралят.
Имаше много властен вид.
"Възрастните са доста странни", каза си малкият принц, докато пътуваше.

     На втората планета живееше един суетен човек.
     - О, о! Ето идва един почитател, който идва да ме посети! - извика отдалеч суетният, щом съзря малкия принц.
     Защото за суетните другите хора са почитатели.
     - Добър ден - каза малкият принц. - Имате странна шапка.
     - За да поздравявам - отговори суетният. - Да поздравявам, когато ми ръкопляскат. За нещастие от тук не минава никой.
  - Така ли! - възкликна малкият принц, защото не го разбра.
   - Плесни с ръце - обясни суетният.
     Малкият принц плесна с ръце. Суетният поздрави скромно, като вдигна шапката си.
     "Това е по-смешно, отколкото при царя", каза си малкия принц.
     Започна да ръкопляска. Суетният отново започна да поздравява, вдигайки шапката си. След петминутно упражнение малкият принц се умори от еднообразната игра:
     - А какво се прави - попита той, - за да оставите шапката?
     Но суетният не го чу. Суетните не чуват нищо, освен похвалите.
     - Ти наистина ли много се възхищаваш от мен? - попита той малкия принц.
     - Какво значи да се възхищавам?
     - Да се възхищаваш, значи да признаваш, че аз съм най-хубавият, най-добре облеченият, най-богатият и най-умният на планетата.
     - Но ти си сам на твоята планета!
     - Все пак възхищавай се от мен! Направи ми това удоволствие!
     - Аз ти се възхищавам - рече малкият принц и сви леко рамене, - но какво значение има това за теб?
     И си тръгна.
     "Възрастните наистина са много странни", каза си просто малкият принц, докато пътуваше.

На следващата планета живееше един пияница. Това посещение бе много кратко, но потопи малкия принц в дълбока тъга.

- Какво правиш? - каза той на пияницата, когото завари седнал мълчаливо пред една редица празни и друга редица пълни бутилки.
- Пия - отвърна мрачно пияницата.
- Защо пиеш? - попита го малкият принц.
- За да забравя - отговори пияницата.
- Да забравиш какво? - поинтересува се малкият принц, който вече го съжаляваше.
- Да забравя, че ме е срам - призна пияницата, като наведе глава.
- Срам от какво? - попита малкият принц, който искаше да му помогне.
- От това, че пия! - завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.
А малкият принц си тръгна в недоумение.
"Възрастните наистина са много, много странни", каза си той, докато пътуваше.

     Четвъртата планета беше планетата на един бизнесмен. Този човек беше толкова зает, че дори не вдигна глава, когато малкият принц пристигна.
     - Добър ден - каза малкият принц. - Цигарата ви е угаснала.
     - Три и две правят пет. Пет и седем - дванайсет. Дванайсет и три - петнайсет. Добър ден. Петнайсет и седем - двайсет и две. Двайсет и две и шест - двайсет и осем. Нямам време да я запаля пак. Двайсет и шест и пет - трийсет и едно. Уф! Това прави петстотин и един милиона шестстотин двайсет и две хиляди седемстотин трийсет и едно.

     - Петстотин милиона какво?
     - А? Още ли си тук? Петстотин и един милиона... не знам вече какво... Толкова работа имам! Аз съм сериозен човек, не се забавлявам с празни приказки! Две и пет - седем...
     - Петстотин и един милиона какво? - повтори малкият принц, който, зададеше ли въпрос, никога не се отказваше от него.
     Бизнесменът вдигна глава:
     - За петдесет и четири години, откакто живея на тази планета, са ме безпокоили само три пъти. Първият път преди двайсет и две години, беше един бръмбар, паднал Бог знае откъде. Вдигаше ужасен шум и в една сметка направих четири грешки. Вторият път преди единайсет години от пристъп на ревматизъм. Аз не правя упражнения. Нямам време да се мотая. Аз съм сериозен човек. Третия път... ето на, сега! Та, казах, петстотин и един милиона...
     - Милиона какво?
     Бизнесменът разбра, че няма никаква надежда за спокойствие:
     - Милиони от онези малки неща, които се виждат понякога в небето.
     - Мухи ли?
     - Не, не, малки неща, които блестят.
     - Пчели ли?
     - Не, не. Малки златни неща, за които мечтаят мързеливците. Но аз съм сериозен. Нямам време да се прехласвам.
     - А! Звезди ли?
     - Точно така. Звезди.
     - И какво правиш с тези звезди?
     - Какво правя ли?
     - Да.
     - Нищо. Притежавам ги.
     - Притежаваш звездите?
     - Да.
     - Но аз вече видях един крал, който...
     - Кралете не притежават. Те само властват над другите. Това е съвсем различно.
     - А за какво ти е да притежаваш звездите?
     - За да бъда богат.
     - А за какво ти е да си богат?
     - Ако някой намери други звезди, да ги купувам.

     "Този тук - каза си малкия принц - разсъждава горе - долу като пияницата."
     Въпреки това зададе още въпроси:
     - Как може да се притежават звездите?
     - Чии са те? - отвърна намусено бизнесменът.
     - Не зная. Ничии.
     - Тогава са мои, защото аз пръв съм се сетил.
     - Това достатъчно ли е?
     - Разбира се. Когато намериш диамант, който не е на никого, той е твой. Когато намериш остров, който не е на никого, той е твой. Когато на теб пръв ти хрумне някоя идея, ти взимаш патент за нея и тя е твоя. Аз притежавам звездите, защото никой преди мен не се е сетил да ги притежава.
     - Вярно - рече малкият принц. - А какво ги правиш?
     - Разпореждам се с тях. Броя ги, после пак ги броя - каза бизнесменът. - Трудно е. Но аз съм сериозен човек!
     За малкият принц това не беше достатъчно.
     - Ако аз притежавам шалче, мога да го сложа на врата си и да го нося. Ако притежавам цвете, мога да откъсна своето цвете и да го отнеса. Но ти не можеш да обереш звездите!
     - Не, но мога да ги сложа в банката.
     - Какво значи това?
     - Това значи, че написвам на листче хартия броя на своите звезди. И после заключвам това листче в едно чекмедже.
     - Това ли е всичко?
     - Това е достатъчно.
     "Забавно - помисли малкият принц. - Доста поетично е. Но не е много сериозно."
     Малкият принц смяташе за сериозни неща не тези, които възрастните смятат.
     - Аз - продължи той - притежавам едно цвете, което поливам всеки ден. Притежавам три вулкана, които чистя всяка седмица. Чистя също и угасналия. Човек никога не знае. За моите вулкани и за моето цвете е полезно, че ги притежавам. Но ти не си полезен за звездите...
     Бизнесменът отвори уста, но не можа да отговори нищо и малкият принц си отиде.
     "Възрастните наистина са невероятно странни", каза си просто той, докато пътуваше.

Шестата планета беше десет пъти по-голяма. На нея живееше един стар господин, който пишеше огромни книги.
- Я, гледай! Един изследовател! - извика той, когато забеляза малкия принц.
Малкият принц седна на масата и въздъхна леко. Толкова дълго бе пътувал!
- Откъде идваш? - попита го старият господин.

- Каква е тази дебела книга? - каза малкият принц. - Какво правите тук?
- Аз съм географ - рече старият господин.
- Какво е географ?
- Това е учен, който знае къде са моретата, реките, градовете, планините и пустините.
- Много интересно - каза малкият принц. - Най-после една истинска професия!
И огледа планетата на географа. Никога не бе виждал по-величествена планета.
- Вашата планета е много хубава. Има ли океани?
- Не мога да зная - каза географът.
- Ах! (Малкият принц бе разочарован.) Ами планини?
- Не мога да зная - каза географът.
- А градове, реки и пустини?
- И това не мога да зная - каза географът.
- Но вие сте географ!
- Точно така - отвърна географът, - но не съм изследовател. Нямам никакви изследователи. Географът не брои градовете, реките, планините, океаните и пустините. Географът е прекалено важен, за да се скита. Той не напуска кабинета си. Но приема там изследователите. Разпитва ги и си записва техните разкази. И ако разказите на някои от тях му се сторят интересни, географът изисква да се направи анкета за морала на изследователя.
- Защо?
- Защото изследовател, който лъже, би предизвикал катастрофи в географските книги. Също и изследовател, който пие много.
- Познавам един - рече малкият принц, - който би бил лош изследовател.
- Възможно е. Та когато моралът на изследователя изглежда добър, прави се анкета за неговото откритие.
- Отиват да видят ли?
- Не. Това е прекалено сложно. Но настояват изследователя да представи доказателства. Ако се отнася например, за откриване на голяма планина, искат да донесе от нея големи камъни.
Изведнъж географът се развълнува.
- Но ти идваш отдалеч! Ти си изследовател! Ти ще ми опишеш своята планета!
И като разтвори дебелата книга, географът наостри молива си. Разказите на изследователите се записват първо с молив. Едва след като изследователя представи доказателства, го записват с мастило.
- Е? - рече въпросително географът.
- О! - каза малкият принц. - При мен не е много интересно, всичко е съвсем мъничко. Имам три вулкана. Два действащи и един угаснал. Но човек никога не знае.
- Човек никога не знае - рече географът.
- Имам и едно цвете.
- Ние не записваме цветята - каза географът.
- Но защо? Те са най-красивото нещо!
- Защото цветята са ефимерни.
- Какво значи "ефимерно"?
- Географиите - каза географът - са най-ценните от всички книги. Никога не остаряват. Много рядко някоя планина променя мястото си. Много рядко някой океан остава без вода. Ние пишем за вечни неща.
- Но угасналите вулкани могат да се събудят - прекъсна го малкият принц. - К

Рецепта за Курбан чорба от агнешко месо!

2011-09-25T00:46:00.000-07:00

Рецепта за Курбан чорба от агнешко месо!

Съставки за Курбан чорба от агнешко месо

агнешко месо 1 кг
агнешки дреболии 250 г
краве масло 125 г (1 пакетче)
кромид лук 1-2 глави
яйце 1 бр.
лютиви пиперки 3-4 бр.
магданоз 1 връзка
джоджен
сол на вкус

Приготвяне на Курбан чорба от агнешко месо

Нарязваме месото, почистваме го, измиваме го. Поставяме го в тенджера заедно с нарязаните на ситни парченца дреболиийки, заливаме го с вода и варим. С решетеста лъжица премахваме пяната, която се образува. Добавяме нарязания на ситно лук и лютиви пиперки по желание. Задушаваме брашното в мазнината до златисто оцветяване, размиваме го с малко бульон и изсипваме в чорбата. Доливаме гореща вода, посоляваме и варим още 45 минути. Застройваме с разбитото яйце, което трябва да се пресече, сваляме от огъня, поръсваме със ситно нарязани джоджен и магданоз и можем да сервираме!

В наши ръце ли е съдбата ни, или е определена предварително и е изписана на дланта ни? Вероятно днес вече никой разумен човек не си задава този въпрос.

2011-09-25T00:26:00.000-07:00

В наши ръце ли е съдбата ни, или е определена предварително и е изписана на дланта ни? Вероятно днес вече никой разумен човек не си задава този въпрос.

Все пак хиромантията, гледането на ръка, има невероятно дълга история, защото на тайнствените линии на ръката се е вярвало безрезервно от древността до миналия век.

Дали старите гадатели са разчитали само на човешката глупост, на суеверието и на извечното желание да се надникне в бъдещето? Или може би сред прочутите хироманти е имало и добри психолози, и прозорливи наблюдатели - хора, способни да извлекат опит от дългогодишната си практика и през булото на поверията и астрологическите символи да проникнат до първите подозирани взаимозависимости между физиономия и психика?

Съдете сами. Следващите редове обобщават някои основни правила и теории на изкуството на хиромантията. Може и да не ги приемате сериозно, а само като идея за нетрадиционно забавление.

Предварителна уговорка: Лявата ръка издава „спиритуалната, душевната конструкция на личността", а дясната е само „отражение на тази конструкция" в практическия живот.
Затова насочете вниманието си главно към лявата ръка.

ВЪНШЕН ВИД НА РЪКАТА

Правилните пропорции на ръката означават цялостно равновесие. Твърде късата ръка издава, че не сте преизпълнен с добродетели, дългата показва, че често могат да ви разгневят дори дреболии.
А ако ръката ви е и тясна, сигурно сте егоист или саможив човек.
Голямата ръка /в съотношение с тялото/ предполага сръчност или лукавство.

Не по-малко важна е и формата на ръката. Според приетата традиция ръцете се делят на остри, четириъгълни, конични, лопатковидни и елементарни.

Острата ръка принадлежи на мечтатели, поети и идеалисти от всякакъв вид, но издава и известно несъобразяване с действителността; ,,не е предопределена за житейски битки и голямо напрежение". Нейният собственик може да бъде човек на изкуството или изобретател, но също така мързеливец и сноб. Ако имате такова подозрение за себе си, не губете надежда: всичко може да се поправи от удебелените стави на пръстите, особено на вторите (броят се от ноктите надолу). Ако са разширени и отекли, идеализмът и пасивността се коригират от положителни качества.

При четириъгълната ръка краищата на пръстите са равни — тя говори за равновесие на характера и емоциите. Става дума за „командна ръка на разума и задълженията". Евентуалните удебелени стави са признак на последователност и разсъдък. От останалите качества обикновено изпъкват методичността, точността и дисциплинираността.

Коничната ръка е преход от острата ръка към четириъгълната. Това е ръка на ,,разума и интуицията" в почти идеална комбинация, „умее всичко да обича и всичко да разбира". Символизира ласкав характер, изобщо натура, хармонична от всяка гледна точка.

Лопатковидната ръка с разширени надолу пръсти е ръка на инстинкта и бунтарството. Говори за активност, която обаче в много случаи не е предшествана от размисъл, за прекалена доверчивост и опасно самочувствие.
„Лопатковидните" хора по правило обичат свободата, пътешествията и ръчния труд.

Елементарната ръка е с широки, масивни пръсти, това е т. нар. зародишна, рудиментарна ръка. В „чист вид" се среща най-малко от всички типове ръце, защото става дума за „не особено сполучлива ръка, чиито корени трябва да се търсят в наследственото робство".

ЛИНИИТЕ НА РЪКАТА

Линиите на дланта са ,,най-лесно поддаващите се на прочитане черти на характера, на минали, сегашни и бъдещи неща". Колкото са повече и колкото са по-изразителни, толкова по-силно показват индивидуалността, толкова по-добре предсказват съдбата и определят характера. Наред с не особено важните черти и знаци /кръстчета, звездички или триъгълници/ на дланта се разпознават главни и странични линии. Илюстрацията показва трите главни линии - на живота, на главата и на сърцето, четирите странични - на съдбата, на Слънцето, на интуицията и Венериния пръстен, и т. нар. линии на китката.

(1) ЛИНИЯТА НА ЖИВОТАзапочва между палеца и показалеца. Означава продължителността на живота, но според други тълкувания по-скоро отразява нашата жизненост. Когато и на двете ръце се раздвоява в две линии, говори за смъртна опасност. Ако самата линия е двойна, свидетелства за голяма жизнена сила, а при жените за „безгранична страст". Когато е прекъсвана, предполага живот, пълен с промени или чести болести. И обратното - ако линията е дълга, непрекъсната и добре очертана, можете да живеете без опасения за бъдещето си.

(2) ЛИНИЯТА НА ГЛАВАТАсе отнася за умствените способности. Дълга и права означава душевно равновесие, накъсана - контузия на главата, лоша памет или глупост.
Прекалено дългата линия символизира „вредно умуване", ако е извита към корена на малкия пръст, означава пресметливост. В случай че завършва с вилица, чийто един клон е насочен надолу към китката, издава способност да се сътворяват убедителни, макар и често нереални картини. Когато цялата линия е насочена надолу, свидетелства за изключително въображение'и фантазия.

(3) ЛИНИЯТА НА СЪРЦЕТО също започва от показалеца и свършва под корена на малкия пръст. Става дума преди всичко за път „на радостта и на любовните терзания", затова е по-важен за жените. Непрекъснатата линия означава семейно щастие, а кланите от двата края - прекалена чувствителност. Ако линията свършва под средния пръст, сочи неспокоен живот, а под показалеца - голяма доброта. Ако другите линии я пресичат няколко пъти, очевидно сте с непостоянен характер. Ако един неин клон върви към показалеца, значи сте много предан човек.

(4) ЛИНИЯТА НА СЪДБАТА обикновено тръгва от китката или от линията на живота и свършва под средния пръст. През живота непрекъснато се мени. Мястото, където пресича линията на главата, означава трийсетгодишна възраст. Дългата и добре очертана линия подсказва добра и спокойна съдба, гарантиран успех и добра старост; когато е неясна, символизира непостоянна, променлива съдба. Ако „влезе" чак в пръста, става дума за „голяма съдба", била тя добра или лоша.

(5) ВЕНЕРИНИЯТ ПРЪСТЕН е полукръг, който свързва средния пръст с безименния. Ако е силно изразен, можете да избирате: или сте човек на насилието, или еротоман, или поне буен човек. Когато жените имат такъв пръстен, никой не може да им устои.

(6) СЛЪНЧЕВАТА ЛИНИЯ или линията на щастието тръгва от неопределено място и стига до основата на безименния пръст. Който я има, може да се надява на голям успех. Колкото е по-дълга и по-изразителна линията, толкова по-добре, защото означава силен дух и жизненост, желание за действие.

(7) ЛИНИЯ НА ИНТУИЦИЯТА - свършва при основата на малкия пръст. Ако е чиста, дълга и правилна, означава добро здраве, памет и блестяща интуиция.

(8) ЛИНИИТЕ НА КИТКАТА приличат на верижка и са два или три реда, рядко повече. Когато ги има, подсказват щастлив и дълъг живот.

Зодиите не са 12, а 13 Винаги сте смятали, че сте родени под знака на Близнаци. Грешка! Всъщност сте Телец, а зодиите не са 12, а 13. Зодиакалните знаци са ...

2011-09-25T00:17:00.000-07:00

Зодиите не са 12, а 13

Винаги сте смятали, че сте родени под знака на Близнаци. Грешка! Всъщност сте Телец, а зодиите не са 12, а 13.
Зодиакалните знаци са определени от позицията на Слънцето по отношение на някои съзвездия в деня на раждане на даден човек. Но проблемът е, че тези позиции са били установени преди повече от 2000 години и в наши дни звездите са сменили местата си на нощното небе до такава степен, че знаците се различават с цял месец, разказва Джо Рао лектор в планетариума Хейдън в Ню Йорк.

Смяната на местата се дължи на трептенето на оста на Земята, предизвикано от гравитационното привличане, което Луната упражнява върху земния екватор. Експертът припомня, че Земята е като пумпал и докато той се върти, неговата ос се клатушка в кръг, като се насочва в различни посоки. Така е и със Земята, а с промяната на позицията й, се променя и нашата перспектива за нощното небе.

Като пример Рао посочва Северната звезда Поларис, или Полярната звезда, която е на линията най-близо до Северния полюс на Земята. Но по времето на изграждането на пирамидите в Египет, звездата, която е била в тази позиция, е била звезда от съзвездието Дракон, наречена Тубан. А след 12 000 години Северната звезда ще бъде Вега, най-ярката в съзвездието Лира, казва още Рао.

Всичко в небето е като поток, така че и в зодиите няма нищо стабилно, допълва експертът и предоставя времеви график на действителните зодиакални знаци:

Козирог - 20 януари - 16 февруари
Водолей - 16 февруари - 11 март
Риби - 11 март - 18 април
Овен - 18 април - 13 май
Телец - 13 май - 21 юни
Близнаци - 21 юни - 20 юли
Рак - 20 юли -10 август
Лъв - 10 август - 16 септември
Дева - 16 септември - 30 октомври
Везни - 30 октомври - 23 ноември
Скорпион - 23 ноември - 29 ноември
Змиеносец - 29 ноември - 17 декември
Стрелец - 17 декември - 20 януари.

Зодия Змиеносец обаче била премахната от древните вавилонци, защото те искали 12 знака, а не фаталните 13. А това е още един показателен пример какво доверие може да се има на астролозите, които подбират от астрономическите наблюдения онова, което им хареса, казва Рао.

МиГ-25

2011-09-25T00:11:00.001-07:00

http://vbox7.com/play:120a067d&al=2&vid=3480746

Описание

Първи полет:	6 март 1964 г.
В експлоатация от:	1967 г.
Производител:	МАПО «МиГ»,СССР
Тактико-технически данни
Екипаж:	1 човек
Дължина:	22,30 m
Размах на крилете:	14,6 m
Площ на крилете:	61,9 m²
Височина:	6,5 m
Тегло (празен):	18 800 kg
Тегло (пълен):	36 720 kg
Двигател:	2 x Р-15БД-300
Мощност:	..... к.с. ( ...... kW)
Макс. скорост:	3 645 km/h (M 3,2)
Макс. претоварване:	g
Далечина на полета без доп. резервоари:
Далечина на полета с доп. резервоари:
Таван на полета:	m
Скороподемност:	m/s
Относ. натоварване на крилото:	$589 k g / m 2$
Въоръжение
Оръдие:няма
Ракети:Р-40,Р-60
Бомби:	с тегло до кг.

Емилиян Станев- Чернишка -от 1/5 до 5/5

2011-09-24T05:29:00.000-07:00

http://anatoli1606.blog.bg/

Пресметнете годините на Вашата котка!

2011-09-24T02:15:00.001-07:00

Котешки: Човешки:

6 месеца = 10 години
1 година = 15 години
2 години = 24 години
3 години = 28 години
4 години = 32 години
5 години = 36 години
6 години = 40 години
7 години = 44 години
8 години = 48 години
9 години = 52 години
10 години = 56 години
11 години = 60 години
12 години = 64 години
13 години = 68 години
14 години = 72 години
15 години = 76 години
16 години = 80 години
17 години = 84 години
18 години = 88 години
19 години = 92 години
20 години = 96 години
21 години = 100 години

Отглеждане на мравки в домашни условия

2011-09-24T02:10:00.001-07:00

Отглеждането на мравки в домашни условия е доста по-сложно от, например аквариумни рибки, най-малкото, защото не е толкова разпространено и информацията, както и инструментите и пособията са ограничени, т.е. човек трябва да открие и направи всичко сам.

Място за мравефермата: Мястото, където се поставя мравефермата трябва да е така избрано, че да е максимално отдалечено от телевизори, компютри, музикални уредби, хладилници и фризери и други уреди пораждащи трептения и вибрации. Мравките НЕ ТРЯБВА да се държат на пряко слънце. Може част от арената да се постави на слънце, но трябва да е сигурно, че при движението на слънцето, мравефермата в никой момент не излиза на слънце.

Влажност: Водата е много важна за мравките. Те могат да оцелеят седмица без храна, но да умрат за 1 ден без вода. В зависимост от вида, влажността в мравефермата трябва да е различна. Ларвите на мравките се нуждаят от влажна и топла, а какавидите от суха и топла среда. За овлажняването се предвижда система още при строежа на мравефермата. Тя може да е ров в гипса или Ytong-а, в който да се сипва вода или фитил от памук или канап, едната част, на който да е в пръстта (при терариум или класически тип), а другата да се навлажнява. Може да се пръска и с пулверизатор.

Температура: Активността на мравките зависи до голяма степен от температурата, бързината на развитие на ларвите и какавидите също зависи от температурата. За различните видове оптималната температура е различна, но е около 25°C, трябва да се нагрява само част от гнездото, за да могат мравките да изберат оптималната температура сами. За нагряване може да се използва лампа (трябва да се постави така, че светлината да не попада върху мравките, може да се опуши или да се постави от задната страна на мравефермата, трябва да се внимава стъклото/пластмасата да не се счупи/запали от топлината) или адаптер (при понижаване на напрежението се отделя топлина), който да се постави така, че да топли мравефермата. Може да се използва и специално направен за целта нагревател. Добре е през пасивния период на мравките (октомври-март) да се оставят на студено (около 10°C), за да не се нарушава ритъма им на живот - нормално е през това време да спят зимен сън.

Храна: Противно на общоприетото схващане не всеки всички видове мравки са всеядни. Ако не знаете какво точно ядат мравките ви - пробвайте - дайте им умрели насекоми (всякакви видове и размери - мухи, скакалци, дрозофили (винарки), хлебарки, оси, пчели, бръмбари, дори мравки...), гъсеници, месо, зърна (жито, сусам, орехи, лешници...) за протеини и мед за въглехидрати. Може да им приготвите мравешко желе - проста рецепта за приготвянето му: смесват се мед, вода, захар и витамини и минерали (ефервесцентни) и се дават на мравките на малки порции, държи се на студено, защото бързо ферментира и мухлясва.

LAB Color and Tonal Adjustments in Photoshop

2011-09-23T16:02:00.001-07:00

A color space, or color model, is a structure for referencing and notating color values. As you likely know, the RGB color space is a color space with three channels—Red, Green, and Blue—commonly used in LCDs and monitors. CMYK is a four-channel color space—the color channels are Cyan, Magenta, Yellow, and Black—used to describe the color values in images that will be printed in books and magazines.

LAB is a three-channel color model—I’ll explain how the channels work in a moment. Unlike RGB and CMYK, LAB is a theoretical model in the sense that you can’t save a LAB image as a JPEG for display on the web, and there are no reproduction processes that use LAB to print things. But LAB has a couple of features that make it excellent for manipulating colors. Once you get the hang of it, it is easy to use LAB colors to make your landscapes go from drab to fab!

As the sun set to the west of Stinson Beach, California, I marveled at the glory of the colors reflected in the nearly still waters of the Pacific Ocean. But when I looked at the capture on my computer, it seemed dull and lifeless (check out the initial version of the photo, above). To recreate the vibrant colors as they seemed to me in the time and place I shot the photo, I first multi-RAW processed the image and then used LAB color adjustments.

18mm, 1/50 of a second at f/9 and ISO 100, tripod mounted

In Photoshop, to work in LAB you have to convert your image into the LAB color space. Once you are finished working in LAB, if you want to actually do anything with your photo, you need to convert it back to RGB or CMYK.

The two features that make LAB particularly powerful for working with color are that it separates grayscale information completely from color information, and that each of the color channels are color opponent, meaning they include information both about a color and its opposite color. The ways these features work in Photoshop are shown in the figure below.

You have to work with LAB for a while to understand just how much these facets of LAB can be used to improve your landscape photos; a good example is the next case in which I’ll show you how to use these LAB features to make the colors of a rainbow bolder and brighter.

LAB Color and Tonal Adjustments

I’ve told you that LAB is fabulous for working on color, now let’s take a look at how you can use it practically.

The diffuse mist under Yosemite Falls (shown below) lent itself to a rainbow when the sun peeked through the clouds. But looking at the image on my computer, I was surprised by how dull the colors were. This would not do!

Converting to LAB color
There are two ways to convert to LAB color in Photoshop. You can select Image > Mode > LAB Color. Or you can choose Edit > Convert to Profile, select Lab Color from the Destination Space drop-down list, and then click OK.

To convert an image back from LAB color, use one of two methods: select Image > Mode > RGB or CMYK; or choose Edit > Convert to Profile, then select RGB or CMYK from the Destination Space drop-down list, and then click OK.

At the bottom of Yosemite Falls, the mist creates a lovely rainbow. I was able to capture this lovely prismatic effect, but at home on my computer, the colors did not shine as brightly as they had in the field. So, instead of accepting the “As Shot” defaults, you can get a little bounce in color and saturation by pushing the Saturation and Vibrance sliders to the right in ACR, and also by slightly raising the color Temperature (see the settings above in the ACR dialog).

However, even following multi-RAW processing this image doesn’t begin to have the kind of sparkle and color that I’d like to see. The answer: selective painting with LAB color adjustments to enhance the colors of the rainbow. By the way, selective painting with LAB has one big advantage over simply painting in colors: the LAB adjustments already have the underlying shape of the elements of the photo, so you don’t have to worry much about precision when you apply the color.

With LAB color I can quickly create “color palettes” that I can use to paint in the shades of the rainbow.

To make this green and magenta version, I converted the rainbow photo to LAB color. Then I duplicated the image by selecting Image > Duplicate. After selecting the A channel in the Channels palette, I applied an Equalization adjustment by selecting Image > Adjustments > Equalize. This maximizes the greens and magentas in the duplicate image.

To make this blue and yellow version, I again duplicated the original image by selecting Image > Duplicate.

I made sure the B channel in the Channels palette was selected, and then I applied an Equalization adjustment to that channel by selecting Image > Adjustments > Equalize. This maximizes the blues and yellows in the second duplicate image.

Then I selected all the channels in the Channels palette and applied an Equalization adjustment by selecting Image > Adjustments > Equalize.

Increasing Contrast with LAB
The equalization above looks pretty odd, but it can be used to attractively expand the grayscale tonal range of the image. To do so, drag the image onto the original image. Then using the Layers palette, set the layer’s Blending mode to Overlay or Soft Light, and lower the opacity of the new layer to 10–20%.

After dragging the two equalized “color palettes” (the green/magenta and blue/yellow images above), I added a black Hide All layer mask to each layer, and then painted in the rainbow’s colors using the Brush Tool with white selected as the Foreground Color.

This final version is much closer to the vibrant colors that I saw when I captured the rainbow at Yosemite Falls.

Lasagna

2011-09-17T12:47:00.000-07:00

ingredients

12 ounces bulk Italian or pork sausage or ground beef
1 cup chopped onion (1 large)
2 cloves garlic, minced
1 14.5-ounce can diced tomatoes, undrained
1 8-ounce can tomato sauce
1 tablespoon dried Italian seasoning, crushed
1 teaspoon fennel seeds, crushed (optional)
1/4 teaspoon black pepper
6 dried lasagna noodles
1 egg, beaten
1 15-ounce container ricotta cheese or 2 cups cream-style cottage cheese, drained
1/4 cup grated Parmesan cheese
6 ounces shredded mozzarella cheese
Grated Parmesan cheese (optional)

directions

For sauce, in a large saucepan cook sausage, onion, and garlic until meat is brown. Drain.
Stir undrained tomatoes, tomato sauce, Italian seasoning, fennel seeds (if desired), and black pepper into meat mixture. Bring to boiling; reduce heat. Simmer, covered, for 15 minutes, stirring occasionally.
Meanwhile, cook noodles for 10 to 12 minutes or until tender but still firm. Drain noodles; rinse with cold water. Drain well; set aside.
For filling, combine egg, ricotta, and the 1/4 cup Parmesan cheese. Set aside.
Spread about 1/2 cup of the sauce over the bottom of a 2-quart rectangular baking dish. Layer half of the cooked noodles in the bottom of the dish, trimming or overlapping as necessary to fit. Spread with half of the filling. Top with half of the remaining meat sauce and half of the mozzarella cheese. Repeat layers. If desired, sprinkle additional Parmesan cheese over top.
Place baking dish on a baking sheet. Bake in a 375 degree F oven for 30 to 35 minutes or until heated through. Let stand for 10 minutes before serving.
Makes 8 servings
Make-ahead directions: Prepare as above through Step 5. Cover unbaked lasagna; chill for up to 24 hours. To serve, bake, covered, in a 375 degree F oven for 40 minutes. Uncover; bake about 20 minutes more or until heated through. Let stand for 10 minutes before serving.
Quick Lasagna: Substitute 6 no-boil lasagna noodles (one-third of a 9-ounce package) for the regular lasagna noodles and skip Step 3. Omit the tomatoes, tomato sauce, and Italian seasoning, fennel seeds, and pepper. For sauce, stir a 26-ounce jar pasta sauce into the browned meat mixture. Do not simmer. Continue as directed in Step 4. Per serving: 391 cal., 24 g total fat (11 g sat. fat), 97 chol., 1,047 mg sodium, 18 g carbo., 2 g fiber, 22 g pro. Daily Values: 15% vit. A, 9% vit. C, 33% calcium, 8% iron Exchanges: 1 Starch, 1 Vegetable, 2 1/2 High-Fat Meat, 1 Fat

Cheesy Popcorn

2011-09-17T12:40:00.000-07:00

Per serving: 75 calories; 3 g fat (2 g saturated fat, 1 g mono unsaturated fat); 9 mg cholesterol; 7 g carbohydrates; 5 g protein; 1 g fiber; 154 mg sodium; 43 mg potassium Nutrition Bonus: Calcium, fiber, few calories.

ingredients

4 cups hot air-popped popcorn
1/2 cup freshly grated Parmesan cheese
Cayenne pepper to taste

directions

Toss popcorn with Parmesan and cayenne to taste.

Spicy Beef-Noodle Bowl

2011-09-17T12:35:00.000-07:00

ingredients

1 lb. boneless beef sirloin steak, cut in thin strips
1 Tbsp. cooking oil
2 14-oz. cans reduced sodium beef broth
1/3 cup bottled peanut sauce
1-1/2 cups medium egg noodles (3 oz.)
2 cups broccoli florets
1/4 cup bias-sliced green onions (optional)

directions

In Dutch oven brown beef strips in hot oil over medium-high heat. Add beef broth and peanut sauce; bring to boiling.
Stir in noodles; reduce heat. Simmer, uncovered, 4 minutes, stirring occasionally to separate noodles. Add broccoli; return to boiling. Reduce heat. Simmer, uncovered, for 3 to 4 minutes more or just until noodles are tender, stirring occasionally.
Divide beef and noodle mixture among four bowls. If desired, sprinkle servings with green onions. Serves 4.

Пълният член –ЪТ/-ЯТ

2011-09-17T12:21:00.000-07:00

Същност на правописната норма

Когато подлогът в изречението е от мъжки род единствено число и завършва на съгласна буква, той се членува с пълен определителен член –ЪТ или –ЯТ:

Магазинът е в ревизия
Автомобилът потегли рязко
Върхът се вижда отдалече
Вятърът счупи клона
Забележка: В тази публикация с подчертаване е показано мястото на подлога в изречението.

Ако към подлога има прилагателно, пълният член се прехвърля от подлога към това прилагателно:

Денонощният магазин е в ревизия
Червеният автомобил потегли рязко
Заснеженият връх се вижда отдалече
Силният вятър счупи клона

Пълен член се употребява тогава, когато подлогът изразява идентифициран, конкретен обект (предмет, лице, животно, растение, явление), за него вече е ставало дума или пък е ясен от контекста, т.е когато е определен. А ако този обект не е определен, а е някой, неопределено кой точно измежду други като него, подлогът не се членува:

Черен облак затули слънцето (облак, който е черен, но точно кой облак не е ясно, пък и не е важно).

Отдалече си вижда заснежен връх (важно е, че се вижда именно връх, който е заснежен, а не нещо друго; точно за този връх досега нищо не е споменавано).

Силен вятър счупи клона, също: Клона счупи силен вятър(очевидно вече е ясно за кой клон става дума, той вече е определен, но за вятър едва сега се споменава; във второто изречение обратният словоред акцентира върху неопределения досега извършител - това е някакъв силен вятър, а не някой пакостник).

Пълен член може да има само подлог. Ако съществителното е друга част на изречението, членуването му с -ЪТ/-ЯТ е груба правописна грешка:

Ти си добре дошъл в домът ми.
Подлог е "ти" (кой?), затова "дом" (къде?) не може да има пълен член, правилно е Ти си добре дошъл в дома ми.
Романа "Под игото" е написан от писателят Иван Вазов.
Две правописни грешки: "роман" е подлог (кой?) и е определен, затова трябва да има пълен член, "писател" не е подлог (от кого?) и не може да се членува с пълен член; правилно е Романът "Под игото" е написан от писателя Иван Вазов.

В българския книжовен език е допустимо в устната реч вместо пълен определителен член -ЪТ/-ЯТ да се изговаря непълен -А/-Я. Не е грешка да произнесем

Магазина е затворен; Вълка изяде козела.

Но ако напишем изреченията в този вид, това вече ще бъде правописна грешка, защото подлозите и в двата примера трябва да бъдат членувани с пълен член – магазинът, вълкът.
Въпреки че не е грешно, произнасянето на пълен член -ЪТ/-ЯТ при говор обикновено звучи претенциозно, изкуствено.

Дискусията “за” и “против”

От много години научните среди водят полемика дали да не отпадне изискването за пълен член -ЪТ/-ЯТ. Всяка от двете страни има основателни аргументи.

Основните доводи за отпадане на тази правописна норма са два:
1. При съществителните от женски и среден род пълният определителен член съвпада с непълния. Същото е положението и когато съществителното е в множествено число, независимо от кой род е – мъжки, женски или среден. Езикът ще се опрости, ако се премахне различието в членуването и вместо пълен член -ЪТ/-ЯТ за мъжки род единствено число се употребява непълен -А/-Я.
2. В говоримия книжовен език правописната норма за -ЪТ/-ЯТ не е задължителна и в говорната практика тя практически не се спазва. За да се определи кога трябва да се употреби пълен член -ЪТ/-ЯТ при писане, е нужно замисляне върху граматическата структура на изгражданото изречение. Това създава затруднения и затова нормата масово се пренебрегва в писмената практика. Следователно тази норма трябва да отпадне.

Съображенията за запазване на съществуващото правило са много. Едни от най-съществените от тях са насочени в подкрепа на тезата, че премахването на нормата ще доведе до обедняване на езика. С отпадането на падежните форми в българския език точно пълният член дава възможност да се определи на кой обект е приписано действието, изразено чрез сказуемото. Ако изречението е построено с обратен словоред и подлогът е членуван с непълен член, може да възникне неяснота кой е подлогът, или образно казано – “кой - кого?”. Ето пример. Изговаряме

Инструмента прави майстора.

Ако действието “правя” се приписва на “инструмент”, е ясно: ако имаш подходящи инструменти, може да станеш майстор. И обратно – нямаш ли инструменти, не можеш да си майстор. При изговаряне на изречението акцентът пада върху съществителното “инструмент” и това подсказва, че действието “правя” е приписано точно на него, а не на съществителното "майстор". В този вид изречението е с прав словоред – подлогът е преди сказуемото.

Обаче ако произнесем същото изречение с акцент върху думата “майстора”, смисълът коренно се променя. Изречението вече съобщава, че инструмента, за който вече е споменавано, го изработва не друг, а точно този майстор, за когото също вече е ставало дума. Изречението е с обратен словоред и подлог в него е съществителното “майстор”, на него се приписва “правенето”.

При говор няма неяснота – интонацията подсказва смисъла, който вложен. Но ако е написано без пълен член на подлога, става неясно кой кого прави. Тази неяснота изчезва, ако напишем

Инструментът прави майстора (за първия случай);
Инструмента прави майсторът (за втория случай).

Този пример показва, че ако правописната норма за пълния член отпадне, при писане вероятно ще бъде избягвана употребата на обратен словоред. А това е крачка към обедняване на използваните езикови средства.

Ето още един пример, в него дори интонацията не помага уверено да се определи кой кого е разпознал:

Убиеца разпозна по-възрастния свидетел.

Ако искаме да кажем, че въпросният убиец е разпознат от по-възрастния свидетел (а не от по-младия), трябва да напишем Убиеца разпозна по-възрастният свидетел. Но ако желанието ни е да съобщим, че въпросният убиец е разпознал еди-кой си свидетел на убийството (а това му дава възможност да го премахне), тогава трябва да напишемУбиецът разпозна по-възрастния свидетел.

В тази публикация няма да се задълбочаваме в спора “за или против” и да вземаме страна. В момента дискусионната правописна норма съществува и ако искаме да имаме добър правопис, просто трябва да се съобразяваме с нея. Целта на публикацията е да насочи вниманието към проблема и да посочи лесен начин за неговото практическо разрешаване.

Проблемът

Много често можем да прочетем изречения, в които вместо с пълен определителен член -ЪТ/-ЯТ подлогът е членуван с непълен член -А/-Я, като например Магазина е затворен (вместо правилното Магазинът е затворен). Основните причини за тази масова правописна грешка са две.

Едната причина е омаловажаване на значимостта на правописната норма, повърхностно приемане, че щом при говор се изразяваме ясно, значи може да пишем както говорим. А това съвсем не е така.

Втората причина е трудното разпознаване на подлога. В съзнанието на много хора се е загнездило правилото “подлогът извършва действието”, недалновидно поднесено някога от някой учител. Това е вярно, но далеч не във всички случаи. При възвратна глаголна форма извършителят на действието и подлогът обикновено не съвпадат, например: Припевът се пее от целия хор. Пеенето се извършва от целия хор, но при възвратната форма пеенето е приписано на припева. Подлог е съществителното “припев”, а не “хор” и затова правилно е "припев" да се изпише с пълен член.

Решението

На тези, които считат, че е нормално да се пише така, както се говори, може тази публикация да им се види безсмислен брътвеж. Към тях може само да се отправи гореща препоръка да почнат да отделят по малко време, за да четат художествена литература - романи, разкази, фейлетони, каквато и да е проза.

А за тези, които биха искали да пишат правилно, но се затрудняват как да определят подлога в изречението, за да го членуват с –ЪТ или –ЯТ, ето решението:

Да се определи кое е сказуемото не е трудно, то изразява действието. И понеже сказуемото задължително се съгласува с подлога по число, определянето на подлога става лесно. Променяме сказуемото в множествено число. Тази промяна веднага повлича необходимост някое съществително да се промени от единствено в множествено число. Именно то е подлог.

Ето примери:

Магазина е затворен
Така го изговаряме, а как да го напишем правилно?
Сказуемото е “е”. Променяме го на “са” и веднага е усещаме, че трябва да кажем “магазините”. Значи подлог в първоначалното изречение е “магазин” и правилното изписване е Магазинът е затворен.

Заснежения връх се вижда отдалече
Изразяваме множествено число – “се виждат”. Тази промяна вече изисква не само един връх, те трябва да станат няколко или много – “заснежените върхове”. Подлог е съществителното “връх”, но понеже към него има прилагателно, пълният член се записва към него –Заснеженият връх се вижда отдалече.

Вълка изяде козела Промяната “изядоха” изисква още една промяна – “вълците”, следователно подлог е “вълк” и правилното изписване е Вълкът изяде козела.

Козела изяде вълка.
И тук множественото число на сказуемото “изядоха” води до необходимост вместо “вълк” да кажем “вълците”, т.е. първоначалното изречение е Козела изяде вълкът.

Убиеца разпозна по-възрастния свидетелТук вече нещата са по-сложни. “Разпознаха” внася несъгласуваност, която може да се отстрани по два начина – като кажем в прав словоредУбийците разпознаха по-възрастния свидетел или като използваме обратен словоред: Убиеца разпознаха по-възрастните свидетели. Това са две различни изречения, те съобщават различни неща и затова в първото от тези две изречения подлог е “убийците”, а във второто – “по-възрастните свидетели”. В зависимост от това какво съдържание искаме да вложим в първоначалното изречение, то трябва да бъде записано илиУбиецът разпозна по-възрастния свидетел, или Убиеца разпозна по-възрастният свидетел.

Превръщане на боклука в добър продукт

2011-09-15T04:07:00.001-07:00

Превръщане на боклука в добър продукт

Експертите смятат това е най-високотехнологичното рециклиращо предприятие в света.Schwarzataler Kunststoff(SK)-Германия приема замърсени бутилки и филм,вече използвани от консуматорите,и ги рециклира в смеси,подходящи за части за автомобилната промишленост и др.приложения чрез един напълно автоматизиран процес.
От Jan H.Shut
SK е предприятие,създадено преди 6 год.,скрито дълбоко в приказната провинция на Еisfeld,Германия и е едно от най-големите в света предприятия за рециклиране на употребявани пластмаси.Ежедневно тя произвежда 120т.полиетиленов филм,22т. РЕТ-бутилки и др.22т.бутилки от РЕНDЕдно по-старо предприятие в близкия Katzhuette смесва отпадък от използвани пластмаси.
SK е може би най-интегрираното предприятие за рециклиране в света,изградено да преработва едновременно гъвкави и твърди пластмаси.Съществуват по-големи технически напреднали предприятия,но само за гъвкави,или само за твърди пластмаси,но не и едновременно за двете.Още повече,крайния продукт от това предприятие включва гранулирани полиетиленови смеси в тъмносиво и черно,които съдържат гъвкав и твърд полиетилен в различни съотношения.
SK започва с балирани непочистени бутилки и филм и ги довежда до смеси,подходящи за авточасти и др.продукти,вкл.чисти РЕТ-люспи/мленки от бутилки/,прозрачни или оцветени,чисти мленки от PEHD,гранулиран PEHD и гранулирана смес от линеен полиетилен и полиетилен ниска плътност.
SK доставя рециклирани полиетиленови смеси за леене под налягане на автомобилни части.Нпр.някои смеси са с включен РР за директно смесване с дълговлакнест пълнител и леене под налягане на черни авточасти за Фолксваген и Ауди.Компанията за филми,наречена SK Folie e построила предприятие непосредствено до SK,за да преработва неговия рециклиран гранулат PELD.Други пазари са мебелната индустрия и производството на тръби.
Раждането на лидера
Плана за технологията и бизнеса на SK са дело на неговия починал основател Manfred Leibold,който е работил в областта на индустриалните отпадъци от години и бил известен със способността си да прави нещо от нищо.През 1991г. той купува една стара фабрика за опаковка на плодове в Katzhuette в бившата Източна Германия,запазвайки заварения персонал,въпреки че това са били селскостпански работници,без опит в преработката на пластмаси.Той пренасочва както предприятието,така и работниците към рециклиране и смесване на индустриални пластмасови отпадъци.Leibold имал намерение да разшири производството в Katzhuette,но разположението му между планините и реката не давало достатъчно пространство за разширяване.Така през 1997г. той изградил ново предприятие в Eisfeld за сортиране,смилане измиване и смесване на големи обеми употребявани пластмаси с площ около 40дка.Четири години по-късно,след честването на 10-тата годишнина на компанията,Leibold починал от сърдечен удар.
Helmar Scheuring ,бизнесмен,купува компанията и продължава да я разширява и да инвестира в техника.Последната година производството е удвоено в резултат на подобрена ефективност,казва асистента Sasha Beker.
Подобренията започват от офисите и ефективността на ръководството до по-добро поддържане на машините и по-бързо движение на конвеерните ленти. Те се движат с около 2,8м./сек.Двете предприятия в Katzhuette и Eisfeld,съответно с 60 и 150 заети работят непрекъснато,като спират само на Коледа и Великден.
Предприятието в Eisfeld e едно от 75-те рециклиращи пластмаси,които получават пластмасови опаковки от програмата German Green Dot,управлявана от Duales Sistem Deutschland.Heinz Schnettler,технически мениджър в DSD в Кьолн казва,че предприятието в Eisfeld e технологично най-усъвършенствуваното предприятие в бранша.25-тонни автомобили пристигат в предприятието по график,разтоварвайки на всеки половин до един час.Пресортираните фолии или бутилки се приемат на бали или в големи чували.И двата вида отпадък идват преди всичко от материала на DSD „жълти торби“.DSD събира около 600хил.т./год. смесени пластмасови опаковки,включително твърди бутилки,стреч-фолио,хранителни опаковки,чували,кутии от кисело мляко и маргарин,разпенен полистирол,подноси за самообслужване и др.опаковки.
След това бутилките се сортират отново като 20-25% тегловни се отстраняват като отпадък.Тази фракция включва всичко-от камък и метал до бутилки от ПВХ,полистирол и хартия.Всичко,което може ,се рециклира,казват от предприятието.Алуминия и другите метали се предават на местните търговци на метални отпадъци.Другите полимери-ПВХ,ПС и ПП се предават на други предприятия за рециклиране.
Всяко отделение на предприятието се чисти веднъж на денонощие в определен час.Оборудването се измива и обдухва,подовете се измиват и изстъргват.Всяка сутрин в 11ч. сортировъчното отделение спира работа за около 1 час и се почиства основно.Пода на мястото за разтоварване се изстъргва.За разлика от повечето предприятия,рециклиращи употребявани пластмаси,това не мирише.
Девет степени на разделяне
Автоматичната сепарация на SK е подобна по концепция на моделното предприятие на DSD в Хановер,където смесените пластмасови опаковки се сепарират автоматично в 7 фракции полимери.Предприятието в Хановер използва оборудване за механично сепариране на мленки върху движещи се конвеирни ленти с възли за автоматично разпознаване на полимерите.Предприятието SK,което сортира само бутилки,е направило тази схема значително по-компактна.
Постъпващите бали сортирани бутилки се разопаковат и отиват първо в голямо вибриращо решето/триор/,или във въртящ се перфориран метален цилиндър с диаметър 2,5 и дължина 10м.,който сортира бутилките по размери от 50 до 200мм.
По-нататъшното сепариране се извършва автоматично чрез устройства за идентификация по вид и цвят на пластмасата/устройствата са от TiTech Visionsort-Oslo-Норвегия.Първите четири от общо осем устройства за сепариране на бутилките в SK използват устройство TiTech Polysort A 2000 за разпознаване на смоли чрез близка инфрачервена спектроскопия.Първото устройство отстранява бутилките от HDPE от всички останали,второто-бутилките от PVC,третото-от PET и четвъртото-от PP.
Петото,шестото и седмото устройство разделят безцветните от оцветените РЕТ-бутилки с помощта на система,базирана на камера TiTech Color S0rt R 1400.Осмото устройство изнася всичко,което не е идентифицирано от предходните-преди всичко полистирол,разпенен полистирол и хартия.
След всяко сортиращо устройство отделения материал се издухва с редица от въздушни дюзи в контейнер сразмери приблизително като автомобилна цистерна.Когато контейнера е пълен,задната стена се отваря и разположен отдолу конвеер придвижва материала на друга лента,движеща се перпендикулярно зад всички осем контейнера и водеща до устройство за балиране.В едно исъщо време е отворен само един контейнер.Отделените РЕТ-бутилки се перфорират и смачкват,преди да бъдат балирани.
Балираните бутилки след това се претеглят,поставя им се бар-код и се складират до постъпване за следваща обработка.Има две паралелни еднакви рициклиращи линии-една за РЕТ и една за HDPE.В началото на всяка от тях има мелница,доктавена от STF Machine Anlagenbau GmbH.Смлените бутилки след това отиват във флотираща вана за разделяне по плътност и измиване,също доставена от STF.Чистите РЕТ-мленки се сушат и се изпращат за съхранение в силоз.
Бутилките от HDPE преминават през същата последователност от операции-смилане,сепариране по плътност,измиване и сушене.Чистите мленки се събират в силози,като някои сао за вътрешна употреба,а други се продават.
Почисване на сух и влажен филм/фолио/
Цеха за рециклиране на фолио преработва много по-голям обем и е организиран и излишни/в повече/мощности,така че да може да продължи да работи и в случаи на авария.Започва се със подаване до три бали наведнъж в три големи мелници посредством вилични повдигачи .Мелниците са доставени от Vecoplan Machinenfabrik G mbH.Мелничното отделение е изолирано със стени с оглед предпазване на останалата част от шума.
Следват сепариране по плътност във водни вани,сушене,механично отстраняване на залепнали частици и етикети,уплътняване,смесване/според случая/,гранулиране и опаковане.
SK е повлияло на съотношението на оползотворените чрез механично рециклиране и чрез изгаряне пластмаси в Германия,като оползотворените по двата метода пластмаси са се изравнили по количество.

https://iptvmax.mozello.shop/

КАК СЕ ПИШЕ ДИПЛОМНА РАБОТА - Умберто Еко

Sold standards for testing WPC - Products (decking, siding....)!

Sold standards for testing WPC - Products (decking, siding....)!

За регулиране на киселинно - алкалния баланс! За жизнена активност и дълголетие!

За регулиране на киселинно - алкалния баланс!За жизнена активност и дълголетие!

Повече за вашия темперамент

WPC products

Join Now

http://hristov1606: Barbu is a game played with dice......

http://hristov1606: Amalfi - Italy | Toto Cutugno - Voglio Andare a Vivere In Campagna

http://hristov1606: Венеция/ Venice - един невероятен град!!!

http://hristov1606: What's In This Stuff? Not all composites and PVC decking and trim are alike. Here's why–and how to pick the best products for your store.

http://hristov1606: Pterois volitans (Lionfish)

"Малкият принц" на Антоан Дъо Сент-Екзюпери......

Рецепта за Курбан чорба от агнешко месо!

В наши ръце ли е съдбата ни, или е определена предварително и е изписана на дланта ни? Вероятно днес вече никой разумен човек не си задава този въпрос.

Зодиите не са 12, а 13 Винаги сте смятали, че сте родени под знака на Близнаци. Грешка! Всъщност сте Телец, а зодиите не са 12, а 13. Зодиакалните знаци са ...

Зодиите не са 12, а 13

МиГ-25

Емилиян Станев- Чернишка -от 1/5 до 5/5

Пресметнете годините на Вашата котка!

Отглеждане на мравки в домашни условия

LAB Color and Tonal Adjustments in Photoshop

Lasagna

ingredients

directions

Cheesy Popcorn

ingredients

directions

Spicy Beef-Noodle Bowl

ingredients

directions

Пълният член –ЪТ/-ЯТ

Превръщане на боклука в добър продукт

Превръщане на боклука в добър продукт

За регулиране на киселинно - алкалния баланс!
За жизнена активност и дълголетие!