Този въпрос е въпрос, който всеки си задава в различни моменти от живота си. Това е особено вярно за младите хора, които все още не са определили мястото си в обществото. Къде да учат, каква професия да изберат, кога и с кого да създадат семейство – това са въпроси, пред които неизбежно се изправя всеки. Днес ще говорим за един по-малко известен избор: политическите предпочитания. За това КОЙ КАКЪВ ДА БЪДЕ в обществения живот.

  В буржоазното общество, в което всички живеем, младите хора се възпитават в дух на зависимост, дори паразитизъм („всеки ми дължи нещо, но аз не дължа нищо на никого“) – тоест в рамките на консуматорската идеология. Чрез медиите и масовата култура личното материално благополучие и егоизмът се налагат като идеали; чрез училищното и университетското образование се насърчава безразличието към всичко, което не отговаря на материалните нужди на човек, и подчинението. Тези „културни ценности“, наложени ни заедно с перестройката, напълно съответстват на основната цел на капиталистическата пропаганда: производството на „квалифицирани потребители“, с други думи, трудолюбиви роби, които са ограничени, корумпирани и се страхуват да не загубят защитата на своите „господари“.   В съответствие с установената програма, на младите хора, търсещи политическа кариера, се предлагат „заместители“ като регионални „младежки парламенти“ (илюзията, че младите хора имат думата в собствената си страна) и няколко „прокремълски движения“. От последните най-известни са т. нар. „Млада гвардия на Единна Русия“ (МГЕР) – партийна структура, която тривиализира името на нелегалната комсомолска организация „Млада гвардия“, запомняща се за всички съветски хора – и движението „Наши“. Тези организации не приличат на нищо повече от весело, не обвързващо събиране. Младежите в тези движения са учени на едно и също нещо: да се продават възможно най-изгодно и да подкопават околните в преследване на лично материално благополучие. С други думи, да се превърнат във филистери, буржоа, неспособни да си представят себе си или света извън съществуващата държавна система – капитализма. Човек би могъл, ако желае, да напише отделна книга за десните младежки движения, анализирайки техните идеологически нюанси. Но ние няма да го направим. Достатъчно е да се

отбележи, че „десните“ националисти изобщо не са против капитализма и се използват активно от управляващия елит в конфронтацията им с конкурентите си – ръководството на движението „бяла лента“.

  Бивши членове на забранената Национал болшевишка партия на Е Лимонов са близки до националистите. Повечето „натболисти“ са млади, неутвърдени и политически неграмотни. „Преките действия“ – са тяхната тактика – са емоция заради самата емоция, действие заради действието и най-често заради сблъсък с властта, от която нацболистите нямат сили или знания, за да излязат победители. Следователно, те отдавна са се превърнали в играчка в ръцете на либералите, осигурявайки им статисти на митингите им.

  Всеки млад мъж или жена трябва да разбере следното. Нямаме бъдеще, ако капитализмът се запази. Вече е практически невъзможно за завършил да си намери работа в своята област и скоро самото висше образование ще стане недостъпно за повечето млади хора – до края на тази година то ще бъде изцяло платено. При тези условия – без образование, жилище и постоянна работа – е практически невъзможно да се създаде нормално семейство или да се отгледат деца. Всъщност ние, младите хора (с изключение на малък брой потомци на богати семейства), не сме полезни за буржоазната държава, наречена Руска федерация, и нямаме перспективи в нея.

  Не можем да изградим нормален живот за себе си, да създадем точно това бъдеще, без борба. И трябва да се борим с причината за всички социални злини, с онова, което поражда бедност, безработица и неравенство – капитализма. Само работниците, под ръководството на комунистите, могат да се борят срещу него и да победят.

  Вече писахме за различни леви младежки организации в „Революция“ и няма да се повтаряме. Нека кажем само едно нещо.

  Лесно е да се разграничат истинските комунисти от тези, които се преструват на такива. Комунистът, не само на думи, но и най-важното, на дела, се застъпва за премахването на буржоазната система чрез социалистическа революция. Комунистът се бори за това цялата власт в страната да принадлежи на трудещите се, а не на шепа богати хора и наетите от тях политици. Това е истински комунист – болшевик, революционер.

  Комунистите не се раждат. Те стават такива, като разбират структурата на човешкото общество – общество, в което царуват социалното неравенство, бедността и изтощителният труд на милиони, както и крещящият, безделен лукс на малцина. Комунистическите убеждения не зависят от възрастта. Не можеш да си твърде млад или твърде стар, за да ги имаш.

  Комунистът трябва постоянно да учи, да изучава революционната марксистка теория и да прилага знанията си на практика, работейки с хората. Да бъдеш комунист е начин на живот. Не можеш да станеш такъв в определени дни или специални поводи, а през останалото време да бъдеш някой друг. Комунистът е борец за бъдеще, по-светло и щастливо от настоящия живот. Комунистът винаги е интернационалист. Обичайки родината си, трудовия си народ, комунистът не си представя тяхното щастие, тяхното освобождение, без или въпреки освобождението на цялото човечество от капитализма.

  „Да си комунист не е лесно, приятелю.“ Има едно такова стихотворение и редовете му са верни. Да си комунист не е лесно, но е честно. Честно към себе си и към света около теб.

  Наш млад читателю! Запомни това, помисли и направи избор: като работиш редом с истински комунисти, с болшевиките, сам стани болшевик!

Източник: Родина СССР – превод от МЛРД „Рабочий путь „ Милчо Александров

Европейският съюз създава морски център в Черно море – неговата централа вероятно ще бъде разположена в България или Румъния. Експертите виждат това като важен избор: страните от НАТО с връзки с Черно море позволяват на Брюксел да заобиколи Конвенцията от Монтрьо, без официално да я нарушава. Какви рискове представлява това за Русия?  „Вече имаме проект на морски център. България и Румъния работят заедно, като се фокусират върху защитата на критичната инфраструктура и противодействието на хибридните заплахи в този регион“, заяви министърът на външните работи на Европейския съюз Кая Калас.

  Това се отнася до Центъра за морска сигурност за Черноморския регион. Създаването му беше една от точките на „Стратегията за Черно море“, представена за първи път официално от външната служба на ЕС и Европейската комисия на 28 май миналата година.

  По това време беше отбелязано, че Центърът е необходим за подобряване на „ситуационната осведоменост и обмена на информация в Черно море, наблюдението на морското дъно в реално време от космоса и ранното предупреждение за потенциални заплахи и злонамерени дейности“.

  Идеята произхожда от България, която в момента се разглежда като потенциално място за централата на Центъра. „Целта е да се установят правила за навигация и да се наблюдава въздухът и водата, както критичната инфраструктура, така и всички потенциални враждебни действия в Черно море“, заяви бившият премиер Росен Желязков миналия март.

  Междувременно, още през 2024 г., Николай Патрушев, помощник на руския президент и председател на Морския съвет, съобщи, че Съединените щати и техните съюзници от НАТО планират да променят режима на черноморските проливи и да използват европейските водни пътища, включително Дунав, за военни цели за достъп до Черно море.

  Сега, както посочват експертите, подкрепата на Европейския съюз за българската идея не е случайна. България и Румъния са черноморски държави и членове на НАТО, а този статут осигурява на ЕС правно ясен път за заобикаляне на ограниченията на Конвенцията от Монтрьо.

  Припомняме, че Конвенцията от Монтрьо ограничава преминаването на военни кораби от държави извън Черно море през Босфора и Дарданелите. Това ограничение обаче не се отнася за кораби, оборудване и инфраструктура, базирани директно на територията на черноморските държави – в този случай България и Румъния.

  Чрез разполагане на щаба на центъра и свързаната с него военна инфраструктура на територията на една от тези държави, Брюксел получава възможността да увеличи военноморското си присъствие в региона, без   официално да нарушава международните споразумения.

  Освен това, България и Румъния биха могли да бъдат домакини на производствени или монтажни линии за военноморско оборудване – от безпилотни лодки до военноморски системи – което позволява на ЕС и НАТО да изграждат своите флотове в Черно море, без да се налага да плават през проливите. По този начин създаването на Центъра не е просто логистичен проект, а инструмент за заобикаляне на международни споразумения, позволяващ на НАТО и ЕС да засилят позициите си в Черноморския регион без правни рискове.

  „За съжаление, Букурещ и София могат  да се превърнат люпилнята на дявола, но това не намалява правото им да правят това, което сметнат за необходимо“, признава Иля Крамник, научен сътрудник в ИМЕО РАН и експерт в Руския съвет по международни отношения (РСМД). Анализаторът обаче продължава, че ЕС вече има значителен достъп до Черно море по много начини. „Сега те просто разработват нова командна структура. А предвид разпоредбите на Конвенцията от Монтрьо, както България, така и Румъния могат да изграждат флотове от всякакъв размер на своя територия“, посочва той.

  Всичко това създава значителни рискове за руските бази в региона. Факт е, че днес основната заплаха за Русия в Черно море са безпилотните лодки на украинските въоръжени сили, които Украйна произвежда в тясно сътрудничество с Великобритания. „Разполагането на производствени мощности в украински пристанища е опасно за врага днес поради заплахата от руски удари. Следователно е възможно морският опит в сектора BEC

в крайна сметка да бъде прехвърлен в България или Румъния“, продължава Крамник.

  Военният експерт Алексей Анпилогов споделя подобно мнение. Той отбеляза, че Конвенцията от Монтрьо регулира присъствието на кораби от държави извън Черно море в Черно море. Преди създаването на Морския център на ЕС всички опити на САЩ и ЕС да принудят Турция да се откаже от конвенцията бяха неуспешни. „Анкара ефективно изолира този театър на военните действия и попречи на военноморските сили на тези страни да влязат във водите“, отбеляза експертът. „На този фон е възможно Франция или Великобритания да прехвърлят, продават или отдават под наем своите кораби на България или Румъния в дългосрочен план. Тогава София и Букурещ биха могли да развяват своите флагове над тях. И като се има предвид, че корабите действително ще се насочват към базите си, Турция няма да може да им откаже преминаването.“

Анпилогов описа един възможен сценарий. Според него цялата логика на случващото се предполага непряка помощ за Украйна, включително предоставяне на разузнавателна информация. В момента това трябва да се прави чрез постоянно и скъпоструващо наблюдение от самолети и дронове. „Ако противниците разположат разузнавателни кораби, те ще могат да                провеждат необходимото за украинските въоръжени сили наблюдение извън руските крайбрежни води“, предположи анализаторът.

  Освен това те ще имат възможност да насочват украински безпилотни лодки към нашите бази и кораби. Анпилогов, подобно на Крамник, също предложи възможността за прехвърляне на британски военноморски капацитет в база в Румъния или България. „И тогава самото изстрелване на безпилотните лодки ще се извършва не от, да речем, Иличевск или Одеса, а от Констанца, Бургас или Варна“, даде като пример интервюираният.

  Всичко това създава сериозна заплаха за Русия по цялото Черноморско крайбрежие и дори Азовско море, където, според експерта, „е възможно и проникване на противника“. Брюксел, и особено София и Букурещ обаче, трябва да помнят: това е нож с две остриета.   „В случай на пряка намеса в конфликта или недвусмислено потвърдени факти за участието на тези страни на страната на Украйна, Москва може да си запази правото на остър отговор.

Това ще доведе до немислима спирала на ескалация. И, което е важно, ако Русия реагира, няма да бъдат изложени на риск западноевропейските страни, а Румъния и България, които ще бъдат тези, които ще изпълнят заплахата“, предупреди Анпилогов.

Олег Исайченко в-к „Взгляд“ – превод Милчо Александров

  Историческият материализъм е диалектически материализъм, приложен към историята. Диалектическият материализъм използва единствения истински метод – диалектическия метод. Методът е осъзнаването на формата на вътрешното самодвижение на съдържанието на изследвания обект. Диалектическият метод позволява изграждането на наука, т.е. система, която има начало като неразвит резултат и резултат като развито начало. Формата на вътрешното самодвижение на съдържанието, чрез противоречието, което поражда, се тласка напред и придобива обновен начин, придавайки си нов атрибут. Диалектическият метод, по своята дефиниция и характер, е абсолютен. „Наука на логиката“ на Георг Вилхелм Фридрих Хегел съдържа това абсолютно като свое съдържание. Чрез абсолютно абстрактното самодвижение на диалектическите категории се постига абсолютно конкретно осъзнаване на формата на това самодвижение. „Науката  логика“ е единственият сборник на диалектиката. Една повече или по-малко обучена размисъл намира примери и потвърждения на метода първо в непосредствения си живот, в индивида, в ежедневието и в резултат на това, разширявайки познанията си към универсалното, социалното, то става опитно, определящо, постулиращо и предполагащо. Войнственият материалист е съзнателен поддръжник и съюзник на материализма, представен от Карл Хайнрих Маркс. Войнственият материалист, който е усъвършенствал мисленето си чрез изучаване на „Науката  логика“, е диалектически материалист!   „Индивидите, произвеждащи в обществото – и следователно социално обусловеното производство на индивидите – е, естествено, отправната точка.“ Може да се каже, че историческият материализъм започва с това заключение на Карл Хайнрих Маркс.  Твърдението – че това, което е прието в себе си чрез отричане на битието-за-другите, така че това, което е прието в себе си, да стане вътре в него – е необходимо свързано с историко-материалистичното разбиране на категориите Крайно и Безкрайно. Обективният идеалист Георг Вилхелм Фридрих Хегел показва, че Истинското Безкрайно е Безкрайно, което има Крайното за свой момент. Че няма

съпоставени Крайно и Безкрайно; те не се отнасят един към друг като Други. В този случай Безкрайното и Крайното биха били просто Други и следователно Крайни. И тогава би имало Безкрайна Верига от Крайни или Лоша Безкрайност. Истината е, че има само Безкрайното и Крайното съществува в него като момент. Това е един от най-сложните преходи в „Науката  логика“, осъзнаването на който, чрез любознателна мисъл, отваря пътя към безгранично познание за реалността на социалните отношения. Докторът по философия, професор по икономика и право Михаил Василиевич Попов и докторът по икономика Олег Анатолиевич Мазур обясняват в съвместната си монография „Материалистическата трансформация на диалектиката на Хегел“, че „човек може да изучава един човек, след това да премине към втори човек, трети и т.н. Това ще бъде изучаването на човека като индивид“. Но човек може да изучава обществото и в рамките на това общество да разглежда хората като членове на обществото. В такова изследване хората се проявяват като индивиди.“ И по-нататък: „Точно така трябва да се изучава човекът, защото човекът е социален човек.“ „Човекът не може да съществува без общество.“ Човекът е социален човек! Човекът е социално животно, работник, говорител и рационално същество. Същността на човека се крие в социалните отношения. Социалните отношения са производствени отношения, тъй като „определящият момент в историята в крайна сметка е производството и възпроизводството на непосредствения живот“. Тези производствени отношения се реализират в рамките на социално-икономическите формации и се проявяват като „развитие на индивидите, основано на развитието на производителната сила на техния труд, разрешаването на противоречието на производителните сили и формата на тяхното движение“. Това е същността на човешкото движение!   Историческият материализъм изследва последователното движение на последователни социално-икономически формации: примитивен комунизъм – робство – феодализъм – капитализъм – съвременен комунизъм. „Капиталът“ на Карл Хайнрих Маркс изследва движението на капиталистическата формация на частната собственост като универсално стоково производство. „Метод за изучаване на икономическото движение“ на Игор Константинович Смирнов „Капитализмът в „Капиталът“ на Карл Маркс“ развива този труд, като детайлизира понятието „закон“ в своята монография и

завършва теорията за поземлената рента. Фундаменталният труд на Михаил Василиевич Попов „Системното разрешаване на противоречията в развитието на социализма като първа фаза на комунизма“ описва класовата борба в безкласово общество. Диалектиката на капитализма и диалектиката на социализма, представени в гореспоменатите трудове, като цяло представляват и двата аспекта на историческия материализъм, с уговорката, че и двата аспекта са просто отделни случаи на приложение на диалектиката. Но и двата аспекта на историческия материализъм… Това също така предоставя пълната основа и условия за възникването на същността на диалектическата трансформация на Хегел.   За обективния идеалист Георг Вилхелм Фридрих Хегел преходът към понятието се осъществява спекулативно и доброволно, директно от категорията на взаимодействието. Това се вписва идеално в постулата, че „понятието е царството на субективността или свободата“. Във втория том на „Науката  логика“, в третата книга – „Учението за понятието“ – субективността стои преди обективността, въпреки че в „Обективност“ Георг Вилхелм Фридрих Хегел убедително пише за формите на непосредственост: „В сферата на битието това е самото битие и определеното битие; в сферата на същността – съществуването, а след това реалност и субстанциалност; в сферата на понятието, …, имаме и обективност.“ Георг Вилхелм Фридрих Хегел, като идеалист, е бил свободен от историческия материализъм, като само веднъж е докоснал бъдещите победи на историко-материалистическата философска школа, признавайки, че „средството е нещо по-висше от крайните цели на външната целесъобразност; плугът е по-почетен от непосредствените удоволствия, които той подготвя и които са целите. Инструментът се запазва, докато непосредствените удоволствия преминават и се забравят. В своите инструменти човек притежава власт над външната природа, макар че в целите си е по-скоро подчинен на нея“. От друга страна, още в първия том на „Науката  логика“, в самия край на втората книга – „Учението за същността“ – Георг Вилхелм Фридрих Хегел пише: „В крайната причинност страните във връзката са субстанции, които се отнасят една към друга като агенти. Механизмът се състои в тази външна страна на причинността, във факта, че отражението на причината в нейното действие върху себе си е едновременно и вид отблъскващо същество…“ Михаил Василиевич Попов и Олег

Анатолиевич Мазур обръщат внимание на този момент: „Прави впечатление, че дори малко преди прехода към категориите на концептуалната сфера Хегел е използвал категорията Механизъм, но тази категория не е получила необходимото развитие в този контекст.“ В контекста на предложеното от авторите преструктуриране и материалистическа трансформация на Хегеловата диалектика обаче, категорията Механизъм заема полагащото ѝ се място като първа категория Обективност, която трябва да се разглежда преди Субективност, в съответствие с диалектико-материалистическата логика. „Изучавайки и задълбочавайки се в „Науката  логика“, когато най-накрая стигнем до третата книга и едновременно с това до втория том, „Субективна логика“, сега трябва да действаме в съответствие с логиката на марксизма, а не в съответствие със субективната логика, която не съответства на действителното движение на социалното развитие.“

  Субективността обаче може да се разглежда едва след появата на Субекта. В съответствие с материалистическата последователност на изучаване на втория том на „Науката  логика“, Организмът, или Животът, възниква от изследването на категориите Механизъм и Химия. Животът е начин на съществуване на протеиновите тела. А протеините са съединения, чието създаване и движение се регулират от самия организъм. От механизма произлиза химията, а от химията произлиза животът! Животът достига своя връх на развитие с появата на човека. Човекът е социално животно, работник, говорител и рационално същество. Човекът вече е Субект, въпреки че в по-висш смисъл Субектът е човешката раса или човечеството, обществото и още по-конкретно работническата класа. И още по-конкретно и по-високо, това са градските, фабричните и индустриалните работници – тоест работниците, ангажирани в мащабно промишлено производство. Човекът е рационално животно; поведението му се движи от съзнание, а не от инстинкт. Съзнанието е свойство на високо организираната материя, каквато е и човекът. Съзнателният човек или мислещият ум отразява материята в своето съзнание, отразява своето съзнание и постига самосъзнание. В своето съзнание хората сами произвеждат понятия, придавайки им форми на съждения и изводи и развивайки идеи!   „Всички съждения се класифицират според това как понятието, идеята или мисълта се е развила в предишното

изложение на „Науката  логика“. Ако ученик на „Науката  логика“ е разбрал погрешно или е забравил нещо, той се обръща към томовете, според които е изградена тази класификация. Има безброй начини за класифициране на съжденията. И човек може да се обърка в тези класификации, защото им липсва стабилен ред, основа за класификация. Но Хегел го прави: той класифицира според вече изследваните категории – категориите битие, същност и понятие.“ Един войнствен материалист трябва да познава класификацията на съжденията и изводите на Георг Вилхелм Фридрих Хегел. Без такива знания е невъзможно да се достигне до понятие. Без такива знания е невъзможно да се изразиш логически. Необразованото мислене ще се заклещи във формално-логическите окови на ограниченията и никога няма да стане определящо, предлагащо и предполагащо, освен ако не изучи тази класификация и не се издигне над себе си. Георг Вилхелм Фридрих Хегел е предоставил логическа последователност от съждения и изводи в съответствие  със съзнателната форма на вътрешното самодвижение на съдържанието на понятието. Фрагменти, несвързани фрагменти и фрагменти от тази класификация понякога се срещат на страниците на така наречените „учебници по логика“. Изкривените и несистемни представяния в тези учебници налагат гореспоменатите ограничения върху мисълта.   „В разсъжденията човешката мисъл се е развила до заключения (изводи). Заключенията са отрицателни и положителни. Разрешаването на противоречията в разсъжденията създава основата за появата на идеи, тоест мисли, в които се оформя познанието за истината и впоследствие на тази основа се формулират целите на човешката дейност.“ Михаил Василиевич Попов и Олег Анатолиевич Мазур последователно прилагат диалектическа материалистическа логика и разглеждат идеята като мисъл, ръководеща човешките действия. Идеята е мисъл, която отговаря на въпроса: Какво трябва да се направи? Какво трябва да се направи, за да се осигури пълното благополучие и свободното, всестранно развитие на всички членове на обществото? Какво трябва да се направи, за да се постигне заявената цел? Какви са средствата за постигане на тази цел? Такава е идеята за доброто, или идеята за доброто, в която целта и средствата са обединени. Такова е учението на марксизма – „преобразуването на света в интерес на напредналата,

прогресивна класа – работническата класа“. „За да се осъществи историческата идея за доброто – постигането на пълно благополучие и свободното, всестранно развитие на всички членове на обществото – е необходима диктатурата на класа, жизнено заинтересована от нейното осъществяване, класа, която не може да подобри собственото си положение, без да подобри положението на всички членове на обществото, т.е. работническата класа. Необходимостта от диктатура на работническата класа в бъдещото общество е обоснована от Карл Маркс.“ Карл Хайнрих Маркс пише: „Не си приписвам заслугата нито за откриването на съществуването на класи в съвременното общество, нито за откриването на тяхната борба помежду им. Буржоазните историци много преди мен изложиха историческото развитие на тази класова борба, а буржоазните икономисти – икономическата анатомия на класите. Това, което постигнах, беше да докажа следното: 1) че съществуването на класи е свързано само с конкретни исторически фази в развитието на производството; 2) че класовата борба задължително води до диктатура на пролетариата; 3) че самата тази диктатура представлява само преход към премахването на всички класи и към безкласово общество. „Диктатурата на пролетариата е научна, историко-философска концепция, означаваща, че само определена класа, а именно градските, фабричните и индустриалните работници, е способна да ръководи цялата експлоатирана маса от работници и експлоатирани в борбата за сваляне на игото на капитала, по време на самото сваляне, в борбата за запазване и затвърждаване на победата в създаването на нов, социалистически обществен ред и в цялата борба за пълното премахване на класите.“

  С публикуването на Михаил Василиевич Попов и Олег Анатолиевич Мазур  книгата  „Преходът от идеалистична мистификация към нейната противоположност – материалистическо преобразуване“ – е завършен. Усвояването на идеята за истината, идеята за преобразуване на реалността в съответствие с идеята за добро, става по-близко и по-достъпно за работниците и тружениците. „Материалистичното преобразуване на Хегеловата диалектика“ обхваща и двата аспекта на историческия материализъм и представлява върхът на историческия материализъм и отправна точка за по-нататъшното развитие на марксизма.

Д О Назаров, ръководител на кръга „Материалистична диалектика“.

Превод от „Фонд рабочей академии“- Милчо Александров

На Международната среща на върха срещу НАТО, организирана от Комунистическата партия на Турция (ТКП) на 4 юли в Истанбул, комунистически и работнически партии от държавите-членки на НАТО и Европейското комунистическо действие, заедно с международни организации за мир и младежи, се събраха преди срещата на върха на НАТО в Анкара. Участниците призоваха за обща борба срещу империалистическата военна политика, надпреварата във въоръжаването и военните бази на НАТО. На срещата, организирана под лозунгите „Човечеството не заслужава унижение и смърт“ и „НАТО и империализмът ще бъдат победени“, участниците призоваха за обща борба срещу империалистическата военна политика, надпреварата във въоръжаването и военните бази на НАТО.

Окуян: НАТО е навсякъде в Турция

  Откривайки срещата, генералният секретар на ТКП Кемал Окуян обърна внимание на историческите и политически последици от членството на Турция в НАТО. Той припомни, че през последните години ТКП допълва дългогодишното си искане „Турция да излезе от НАТО“ с лозунга „НАТО трябва да напусне Турция“, подчертавайки, че двете искания се подсилват взаимно.

  Окуян твърди, че НАТО не е просто военен въпрос в Турция, заявявайки: „НАТО е навсякъде в Турция. То е в нашата политика, в нашата икономика, в нашата култура. То стои зад политическите убийства, планирането на военни преврати, психологическата война и каналите за дезинформация, които безмилостно разпространяват лъжи.“

  Отхвърляйки историческото оправдание, че Турция се е присъединила към НАТО поради „съветската заплаха“, Окуян заяви, че Съветският съюз никога не е представлявал военна заплаха за Турция, а вместо това е подкрепял войната за независимост на Турция, а турската буржоазия се е присъединила към империалистическия съюз, за ​​да осигури собственото си управление и да защити съществуващата социална система.

„Правителството се готви да поднови съюза си с НАТО“

Окуян твърди, че при управлението на ПСР Турция се е интегрирала по-системно във военната стратегия на НАТО и САЩ. Позовавайки се на проекта за Голям Близък изток, войната в Сирия и политиката на неоосманизъм, той каза, че макар правителството от време на време да използва отношенията си с Русия като лост в преговорите със Запада, от 2023 г. насам Турция отново се е върнала към външна политика, центрирана около НАТО.

  Той отдаде тази промяна на нуждата на турската буржоазия от външни ресурси, амбициите на турската оръжейна индустрия да разшири дела си на световните пазари, събитията около войната в Украйна и по-широката регионална стратегия на САЩ. Позовавайки се на предстоящата среща на върха в Анкара, Окуян каза: „Правителството се готви да поднови съюза си с НАТО.“

  Той добави, че срещата на върха няма да бъде просто символична, а ще послужи за по-нататъшно реорганизиране и укрепване на НАТО като агресивен военен съюз. Докато управляващата класа на Турция се стреми да използва противоречията в НАТО за своя полза, твърди той, страната е свидетел на „нова версия на неоосманизъм под шапката на НАТО“.

  Представителите на Австрийската партия на труда, Германската комунистическа партия, Комунистическата партия на Гърция, Унгарската работническа партия, Новата комунистическа партия на Нидерландия, Португалската комунистическа партия, Комунистическата партия на работниците на Испания, Световната федерация на демократичната младеж (WFDY), Световния съвет за мир (WPC) и Гръцкия комитет за мир се изказаха на срещата. Представен беше и писмен принос от Португалския съвет за мир и сътрудничество, чиито представители не успяха да присъстват.

  Ораторите подчертаха, че НАТО не е „отбранителен съюз“, а организация за империалистическа война и интервенция. Те осъдиха нарастващите военни разходи, разширяването на базите на НАТО, надпреварата във въоръжаването, засилена от войната в Украйна, ролята на НАТО в агресията в Близкия изток и подкрепата за атаките на Израел срещу палестинския народ.

Милитаризъм, военни бази и военна икономика в Европа

  Лукас Хаслвантер, заместник-председател на Австрийската партия на труда (PdA), заяви в обръщението си, че въпреки че Австрия формално остава неутрална от 1955 г., когато е приет „Законът за неутралитет“, съвместно с усилията на Съветския съюз и Комунистическата партия на Австрия, нейният неутралитет е „непрекъснато подкопаван и ерозиран“ чрез нарастващата интеграция с НАТО и Европейския съюз. Хаслвантер заяви, че участието на Австрия в програмата „Партньорство за мир“, мисиите на ЕС и НАТО в Косово, Босна и Херцеговина, Афганистан и Ирак, както и участието ѝ в инициативата за противоракетна отбрана „Небесен щит“, прави членството в НАТО „все по-често просто формалност“. Обвинявайки последователните правителства в лицемерие за „деклариране на неутралитет, докато едновременно с това напредват с интеграцията на Австрия в ЕС и плановете на НАТО за война и превъоръжаване“, партията подчерта, че обществената опозиция срещу НАТО остава силна, позовавайки се на анкети, които показват, че 75% от австрийците се противопоставят на присъединяването към алианса. Свързвайки милитаризацията със съкращенията на социалните разходи, то твърди, че „империализмът е неспособен за мир“ и поддържа тезата, че траен мир може да бъде постигнат само чрез разбиване на „властта на монополите“, възстановяване на класовото движение за мир и в крайна сметка установяване на социализъм и комунизъм.

„Откъсването на работническата класа от курса на империалистическата война е основната задача“   Жоао Пимента, член на Международната комисия на Германската комунистическа партия (ДКП), заяви в речта си, че германският империализъм се стреми към стратегическа преориентация, насочена към „готовност за война“ на страната, предупреждавайки, че Берлин се стреми да изгради „най-силната армия в Европа“, като същевременно задълбочава ролята си в НАТО. Описвайки НАТО като по своята същност е „контрареволюционен“ и агресивен съюз, Пимента го обвини, че тласка света към опасността от ядрена война чрез разширяване на изток, струпване на военни сили и конфронтация с Русия и Китай. Представителят на ДКП осъди подкрепата на Германия за военната кампания на Израел в Газа и използването на военновъздушната база Рамщайн за военни операции на САЩ, като същевременно представи войната в

Украйна като посреднически конфликт на НАТО, предназначен да отслаби Русия и да удържи Китай. Той също така заяви, че милитаризацията е съпроводена от нарастващи репресии у дома, като комунистите, мирните активисти и участниците в кампании за солидарност с Палестина са изправени пред засилено наблюдение и политически натиск. Предупреждавайки, че работниците ще „платят първо с потта си, а след това и с живота си“, Пимента описва „откъсването на работническата класа от курса на империалистическата война и спечелването ѝ за движението за труд и мир“ като най-спешната задача в Германия, завършвайки обръщението си с лозунга: „Долу империализма, долу НАТО! Не на надпреварата във въоръжаването и подготовката за война!“

  „Оттеглянето от НАТО е въпрос на оцеляване за народа и работническата класа“

  Янис Протулис, член на Политбюро на Централния комитет на Комунистическата партия на Гърция (ККЕ), взе думата след Пимента. Той определи НАТО като „военното оръжие на империализма срещу народите“ и „кървавата машина на НАТО“, твърдейки, че алиансът тласка света към по-широка империалистическа война, като същевременно принуждава обикновените хора да понасят икономическите и социалните разходи за милитаризация. Осъждайки ограниченията на турското правителство върху антинатовските протести, Протулис изрази солидарността на ККЕ с Комунистическата партия на Турция. Той твърди, че Гърция е превърната в „огромна военна база за осъществяване на империалистическите планове“ чрез разширяването на военните съоръжения на САЩ и НАТО, докато милиарди евро, изразходвани за военно оборудване, лишават здравеопазването, образованието и социалното осигуряване от жизненоважни ресурси. Отхвърляйки това, което нарече „мита, че НАТО и ЕС гарантират сигурността на народите“, партията призова за закриване на базите на САЩ и НАТО, изтегляне на гръцките сили от империалистическите мисии в чужбина и настоя, че „оттеглянето от НАТО е въпрос на оцеляване за народа и работническата класа“, свързвайки борбата срещу НАТО с по-широката цел за изграждане на социалистическо-комунистическо общество.

„Социализмът остава единствената сила, която може да сложи край на войните на капитализма завинаги“.

  След Протулис, Винс Листеш, член на Националното председателство на Унгарската работническа партия, заяви в обръщението си, че НАТО никога не е служил на сигурността на Унгария, а вместо това е служил на „защитата на империалистическия капитал“, припомняйки, че страната се е присъединила към алианса през 1999 г. след референдум, подкрепен от всички големи капиталистически партии. Листеш заяви, че територията на Унгария е била незабавно използвана за подкрепа на бомбардировките на Югославия от страна на НАТО и по-късно на военните му операции в Ирак, Афганистан и Косово, питайки: „Какво общо имат тези мисии със защитата на страната?“. Той също така критикува ролята на Унгария във военното изграждане на НАТО, свързано с войната в Украйна, твърдейки, че увеличените разходи за отбрана по програмата „Зрини 2026“ обогатяват западните производители на оръжие, като същевременно отклоняват ресурси от социалните нужди. Подчертавайки, че стратегическото местоположение на Унгария я прави ключов логистичен център за разполагане на сили на НАТО, той постави под въпрос колко дълго страната би могла реалистично да остане извън по-широк конфликт, ако бъде приложен член 5. Потвърждавайки дългогодишното си противопоставяне на членството в НАТО, представителят на Унгарската работническа партия обеща да продължи кампанията си срещу милитаризацията и призова комунистическите партии да засилят международното сътрудничество, заключавайки, че „социализмът“ остава „единствената сила в света, която може да сложи край на войните на капитализма завинаги“.

  „Военната икономика на НАТО е от полза за монополите“   Нефс Сьорд, член на международната комисия на Новата комунистическа партия на Нидерландия (NCPN), който взе думата от името на своята партия, осъди НАТО като „дълбоко реакционен, антикомунистически и антидемократичен“ империалистически съюз, обвинявайки го, че жертва „правата, интересите и кръвта на народа“, за да защити интересите на евроатлантическите монополи. Изразявайки солидарност с Комунистическата партия на Турция относно ограниченията върху антинатовските протести, партията твърди, че настоящите конфликти, включително войната в Украйна и ескалиращото напрежение в Близкия изток, са част от стратегическата конфронтация на НАТО с Русия и Китай и подготовката за „трета световна война“. Представителят на

NCPN критикува плановете за повишаване на военните разходи до 5 процента от БВП, заявявайки, че тежестта ще падне върху работниците чрез съкращения в здравеопазването, пенсиите, образованието и социалното осигуряване, като същевременно осъди „данъка свобода“ на холандското правителство и разширяването на това, което то определи като военна икономика, облагодетелстваща монополите и оръжейната индустрия. Посочвайки нарастващата роля на холандските компании във военното производство и съвместните проекти с украинската военна индустрия, Олтхоф призова Холандия да излезе от НАТО, обеща да засили антивоенната и синдикалната борба и завърши с лозунгите: „Долу империализма на НАТО! Да живее международната солидарност! Да живее борбата на народите за мир и социализъм!“

„Милиарди публични ресурси отиват за военно-промишления комплекс“

  След речта на Сьорд, Лара де Алмейда Леал, член на Националния съвет на Португалската комунистическа младеж (JCP), представляваща Португалската комунистическа партия, заяви, че международната ситуация се обуславя от „структурната криза на капитализма“ и „ескалация на войнствеността, водена от американския империализъм“, подчертавайки, че НАТО, Г-7 и Европейският съюз увеличават риска от „конфликт с катастрофални размери“. Леал обвини Съединените щати и техните съюзници, че се стремят към неоколониално господство, като същевременно са насочени към страни, които следват независими пътища на развитие, посочвайки Палестина, Ливан, Иран, Куба и Венецуела като примери за империалистическа агресия. Тя също така критикува НАТО и ЕС за удължаване на войната в Украйна, насърчаване на „военната пропаганда“, предотвратяване на диалога и отклоняване на „милиарди публични ресурси към военно-промишления комплекс за сметка на условията на живот и правата на работниците и народите“. Осъждайки португалското правителство за това, че се е присъединило към политиките на САЩ, НАТО и ЕС, Леал призова за по-силна международна съпротива, разпускане на НАТО, отхвърляне на милитаризацията на ЕС и създаване на „колективна система за сигурност“, основана на Устава на ООН, твърдейки, че само социализмът предлага трайна алтернатива на „експлоатацията, потисничеството, агресията и хищничеството“.

  „Нито земята, нито морето, нито въздухът за империалистите“

  Астор Гарсия, генералният секретар на Комунистическата партия на работниците в Испания (PCTE), определи НАТО като „империалистически съюз“, обслужващ стратегическите интереси на големите западни капиталистически сили, а не сигурността на обикновените хора. Преглеждайки четирите десетилетия членство на Испания в НАТО, партията твърди, че съюзът е отговорен за войните, военните интервенции и масовото разселване от Югославия до Ирак, Афганистан и Либия, като същевременно превръща Испания във „военна платформа на НАТО в Югозападна Европа“. Тя подчертава стратегическата роля на базите Рота и Морон, съоръженията на НАТО в Торехон и Бетера и разполагането на испански войски в Словакия, Румъния, Латвия, Турция и Ирак, твърдейки, че войната в Украйна е ускорила превъоръжаването и „нормализирането на военната икономика“. Отхвърляйки това, което нарече опит на НАТО да приравни „сигурността на капиталистическите държави със сигурността на народите“, генералният секретар призова антинатовските сили да свържат противопоставянето на милитаризацията с условията на живот и социалните права на работниците. В заключение се призовава за излизане на Испания от НАТО, закриване на чуждестранните военни бази, изтегляне на испанските войски от задграничните мисии и се потвърждава централният лозунг: „Не на НАТО, вън базите – нито земята, нито морето, нито въздухът за империалистите“.

  „Младите хора отказват да бъдат пушечно месо“   Суниел Соса, генералният секретар на Световната федерация на демократичната младеж (СФДМ), осъди срещата на върха на НАТО в Анкара, описвайки алианса като „най-голямата заплаха за мира на планетата“ и „инструмент на войната и империализма“, използван от Съединените щати за запазване на глобалната си хегемония. Проследявайки историята на НАТО чрез интервенциите в Югославия, Ирак, Либия и Сирия, както и връзките му с фашистките режими и военните преврати в Европа, Соса твърди, че алиансът носи основна отговорност за удължаването на войната в Украйна и за ескалацията на милитаризацията на целия континент. Той също така критикува натиска на НАТО държавите-членки да увеличат разходите за отбрана до 5 процента от БВП, предупреждавайки, че ресурсите ще бъдат отклонени от здравеопазването, образованието, културата и социалното подпомагане, докато правителствата все повече разширяват или въвеждат отново

задължителната военна служба. Подчертавайки, че младите хора „отказват да бъдат пушечно месо“ и „пешки за еднократна употреба в ръцете на империализма“, Соса изтъкна младежките мобилизации срещу наборната военна служба, особено в Германия, и призова младежките организации по целия свят да водят кампания за излизане на страните си от НАТО и „за неговия край“, завършвайки с лозунга: „Да на мира, не на НАТО!“.

  „Обединените народи никога няма да бъдат победени!“

  След речта на Суниел Соса, изпълнителният секретар на Световния съвет за мир (СМС) Ираклис Цавдаридис взе думата и определи НАТО като „въоръженото крило на империализма“ и „офанзивна и военна организация“, твърдейки, че алиансът е прекарал 77 години в служба на интересите на мултинационални корпорации и големи сили чрез войни, преврати и военни интервенции. Осъждайки плановете на НАТО да увеличи военните разходи до 5 процента от БВП, той предупреди, че милиарди ще бъдат пренасочени към „военната икономика“, докато конфликтите в Украйна и другаде продължават да отнемат стотици хиляди животи. Цавдаридис обвини НАТО в удължаване на войната в Украйна, ескалиране на конфронтацията с Русия и Китай и подкрепа на действията на Израел в Палестина, като същевременно осъди скорошните атаки на САЩ и Израел срещу Иран и продължаващата агресия срещу Ливан. Потвърждавайки дългогодишната кампания на СМС „Да на мира – Не на НАТО“, той призова за по-силна международна мобилизация срещу НАТО и империализма, подчертавайки, че „без справедливост и разрешаване на палестинския въпрос не може да има истински мир в Близкия изток“. Той също така повтори „войнствената солидарност на организацията със смелия кубински народ и неговата революция“, подчертавайки, че неговата организация отхвърля всички действия, санкции и заплахи на американския империализъм, които целят задушаване на народа, колективно наказание и насилствено сваляне на властта в Куба. Цавдаридис завърши с посланията: „Обединените народи никога няма да бъдат победени!“, „Обединени срещу империализма и неговите войни, за свят на мир и социална справедливост!“

  „Империализмът е силен, но не е непобедим!“   Николаос Зокас, вицепрезидент на Гръцкия комитет за международно разведряване и мир (EEDYE) , в обръщението

си предупреди, че светът е изправен пред „най-голямата атака на империализма след Втората световна война“, позовавайки се на войните в Украйна, Газа, Иран и Ливан, както и нарастващото напрежение в Индо-Тихоокеанския регион, като доказателство за ескалираща глобална конфронтация между империалистическите сили. Той твърди, че правителствата драстично увеличават военните разходи, докато подготвят дълбоки съкращения в здравеопазването, образованието, заплатите и пенсиите, обвинявайки гръцкото правителство, че подтиква обществото да възприеме „културата на ковчега“, като жертва младежта си за интересите на буржоазията. Зокас критикува последователните гръцки правителства за превръщането на страната в център за операции на НАТО чрез бази на САЩ и НАТО, разполагане на военни сили в чужбина и доставки на оръжие, предупреждавайки, че тази политика прави Гърция мишена в бъдещи конфликти. Обръщайки се към гръцко-турските отношения, той отхвърли националистическите спорове и настоя, че „народите нямат какво да делят помежду си“, призовавайки вместо това за обща борба срещу НАТО и Европейския съюз. Подчертавайки националните мобилизации за мир на EEDYE, той потвърди лозунга на организацията: „Империализмът е силен, но не е непобедим!“ и обеща да засили борбата „за мир, приятелство, сътрудничество и братство между народите“.

  „Противопоставянето на НАТО не е престъпление – това е отговорност“ При закриването на срещата, генералният секретар на ТКП Кемал Окуян благодари на участващите партии и организации, описвайки събирането като продуктивна стъпка към засилване на международната борба срещу НАТО въпреки безпрецедентните правителствени ограничения. Окуян твърди, че правителството на ПСР е отишло „далеч отвъд“ предишните практики в защитата на срещата на върха на НАТО, като ефективно е отпечатало Анкара и е наложило забрани далеч отвъд столицата, демонстрирайки, че мерките са насочени не към гарантиране на сигурността, а към потискане на политическата опозиция. Той каза, че нарастващото сближаване на правителството с НАТО и готовността му да се ангажира по-дълбоко във войната в Украйна отразяват „нова и опасна фаза“, като същевременно подчерта, че „противопоставянето на НАТО не е престъпление – това е отговорност“. Потвърждавайки, че Комунистическата партия

на Турция няма да позволи на държавните репресии да диктуват политическата ѝ дейност, Окуян обяви, че партията е преразгледала плановете си и ще организира демонстрации в Истанбул и много други градове. Той също така критикува мълчанието – или откритата подкрепа за НАТО – сред основните опозиционни партии в Турция, твърдейки, че една от централните задачи на антиимпериалистическото движение е да направи защитата на НАТО политически и морално неприемлива. Признавайки, че антивоенните сили може да не са в състояние да спрат всяко решение, взето от алианса, Окуян настоя, че те могат да гарантират, че НАТО ще се превърне в „източник на срам“ в Турция. Той заключи, като подчерта, че всеки протест и акт на съпротива защитава не само антиимпериалистическата политическа програма, но и „достойнството на трудещия се народ на Турция“, изразявайки увереност, че „експлоататорите и спекулантите от войната ще загубят“ и че „човечеството и трудещите се хора по света ще надделеят“.

  Международните делегати се присъединиха към антинатовския митинг на ТКП.

  Делегатите, присъстващи на срещата на върха срещу НАТО, се присъединиха към антинатовския митинг, организиран от TKP в Истанбул на 5 юли, марширувайки под знамената и банерите на съответните си партии и организации в демонстрацията за международна солидарност. Маршът, който продължи от Таксим до Долмабахче, събра хиляди участници, скандиращи лозунги като „Убиецът НАТО, махай се от Турция“ и „Няма път към НАТО“, призовавайки за излизане на Турция от алианса и затваряне на чуждестранните военни бази.

  В обръщение към протестиращите в края на шествието, генералният секретар на ТКП Кемал Окуян осъди правителството на ПСР за това, че е постлало червен килим за лидерите на НАТО, докато подкрепяният от САЩ геноцид в Палестина продължава, а американската и израелската агресия срещу Иран заплашва да въвлече региона в по-широка война. Окуян заяви, че ТКП ще следи отблизо всяко решение, взето на срещата на върха, и ще продължи да се мобилизира срещу НАТО след нея. Той призова за „независима, суверенна, свободна и социалистическа Турция“ и повтори искането на партията: „Завземете базите, НАТО да се разкара“.

Solidnet.org

  „Изказваме сърдечните си благодарности на ръководството на Комунистическата партия на Турция и предаваме най-топлите другарски поздрави от КПГ за днешното събитие. Подкрепяме борбата на ТКП и инициативите, които тя предприема срещу срещата на върха на НАТО. Осъждаме решението на турските власти да забранят демонстрациите в Анкара и всички форми на репресии.“

  КПГ участва бойко в събитията, организирани от ТКП, за да можем заедно да осъдим този хищнически съюз, буржоазните класи и техните правителства, които кроят мръсни схеми и въвличат народите в империалистически войни и планове.

  Още от първия ден на основаването си през 1949 г. НАТО служи като пазител на капитализма, въоръжено крило на империализма срещу народите и антикомунистическа сила, насочена срещу Съветския съюз, социалистическото  строителство и революционното движение.

  След контрареволюцията НАТО продължи да разширява редиците си и да участва в многостранни военни действия, играейки особена роля в опасни империалистически съперничества. Ние следим отблизо противоречията в евроатлантическия лагер, между САЩ и ЕС, и заемаме ясна позиция. Каквато и форма да приеме НАТО – дали „глобална“ или „европейска“, или това, което някои сега наричат ​​„НАТО 2.0“ или „НАТО 3.0“ – то ще остане еднакво опасно за народите.

  Едновременното присъединяване на Гърция и Турция към НАТО през 1952 г. обслужваше интересите на буржоазните класи и продължава да го прави и днес за сметка на турския и гръцкия народи, които са понесли тежките последици от тази кървава история, белязана от десетки империалистически войни, интервенции и преврати, водени от САЩ и могъщите европейски държави.

  КПГ осъди основаването на НАТО и присъединяването на Гърция към него, заклейми буржоазното правителство по онова време и другите буржоазни партии и призова народа да се съпротивлява при условията на незаконност.

  Четиридесет дни след като гръцкият парламент ратифицира присъединяването на страната към НАТО, буржоазията екзекутира комунистическия герой Никос Белоянис.

  Днес КПГ е начело на организирането на мащабни демонстрации срещу участието на страната във войните и интервенциите на НАТО. Тя играе водеща роля в борбата през последните години, особено след избухването на империалистическата война в Украйна между САЩ – НАТО – ЕС и капиталистическа Русия.

  Чрез стотици демонстрации след престъпната атака на САЩ и Израел срещу Иран, КПГ осъди дълбокото участие на Гърция, за което правителството на Нова демокрация и други буржоазни партии носят отговорност.

  КПГ организира масови шествия с участието на хиляди хора до посолството на САЩ, блокади на влакове, превозващи военна техника, мисии на НАТО и военни товари. Тя ръководи масовите народни протести срещу посещенията на кораби на САЩ и НАТО в пристанището на Пирея и други пристанища в цялата страна. Тя се противопостави на репресивните сили и се съпротивлява на преследването на нашите другари.

  Антиимпериалистическите настроения на нашия народ са дълбоко вкоренени и не могат да бъдат потушени от защитниците на евроатлантическия империализъм, либералните и социалдемократическите партии, нито от силите на опортюнизма.

  Продължаваме последователно да се борим за закриването на базите на САЩ и НАТО и за завръщането у дома на всички части от гръцките въоръжени сили, разположени на империалистическите мисии в чужбина.

  Тези борби са неразривно свързани с великата кауза за сваляне на разложената капиталистическа система и проправяне на пътя за социалистическо-комунистическо общество, за откъсване от НАТО и ЕС, с народа на власт.

  Твърдо отхвърляме митовете, че НАТО и ЕС гарантират сигурността на народите. Всеки империалистически съюз изразява и защитава интересите на монополите.

  Продължаваме борбата си в условията на засилваща се империалистическа конкуренция, белязана от конфронтацията между САЩ и Китай за лидерство в капиталистическата система, конфронтация, която полага основите за нови, широко разпространени войни.

  Решаващата сила е самостоятелната борба на народите за собствените им интереси, организирана от комунистите.

  Засилваме усилията си за по-нататъшно укрепване на солидарността, приятелството и общата борба на турския и гръцкия народ.

  Нашите партии са развили силни другарски връзки. Те участват заедно в Европейското комунистическо действие и Международния комунистически преглед и се борят за преодоляване на света на експлоатацията и войната, и да се изгради свят на просперитет, социализъм-комунизъм, свободен от експлоатацията на човек от човека.

  Да живее пролетарският интернационализъм!

  Да живее съвместната борба на ТКП и КПГ!Комунистическа партия на Гърция

Доклад на Г А Зюганов на втория етап на 19-ия конгрес на Комунистическата партия на Руската федерация

  Уважаеми  другари! Делегати и гости на конгреса!

Ние сме наясно със значението на предстоящите избори. Резултатите от тях са от изключителна важност.

  Остроумни коментатори биха могли да кажат, че комунистите за пореден път обявиха изборите за Държавната дума за исторически. Но ние трябва да разберем същността на момента, който преживява нашата страна. За Русия изборът между социализъм и капитализъм далеч не е приключил. В края на 20-ти век предателството на Горбачов  и Елцин изкуствено принуди народа да направи този избор отново. Но руските граждани искат да живеят в страна на победители и създатели, а не на крадци и предатели.

  По-голямата част от нашия народ винаги е пазил съветските ценности и е застъпвал социализма. Времето ни принуждава да размишляваме все по-задълбочено върху тези въпроси. Външните заплахи и войната на англосаксонците и НАТО за унищожаване на Руския свят повдигат належащи и фундаментални въпроси. Следователно днешната предизборна кампания не е просто избор между партии и имена. В основата си тя е за пътя на развитие на една огромна страна. Това е наистина исторически въпрос.

Уроците от миналото са предизвикателство за бъдещето

  Нашата партия е преживяла и научила  много. Знаем добре, че няма готови рецепти. Но няма и епохи, които започват отначало. Имаме зад гърба си хилядолетна история. Тя е видяла както героични дела, така и срамни събития, велики личности и подли предатели. Светът, както знаем, е несъвършен. Но ние, комунистите, винаги оставаме оптимисти.

  Една древна китайска поговорка гласи: „Винаги гледай светлата страна на нещата, а ако няма такава, полирай тъмната страна, докато тя заблести.“ Знаем: този свят може да бъде направен по-добър. За това се борят патриотичните сили на народа. Като внимателно изучаваме уроците от миналото, ние правим изводи за настоящето и оформяме визията за бъдещето.

  Решаващ урок е, че не могат да се постигнат големи победи, ако страната е разделена. Докато огромна част от нашето общество понася трудности и дава живота си за Победата, петата колона саботира тази борба. Тя превръща дори изпитанията, сполетели народа, в твърда валута.   Време е всички да разберат: няма половинчати победи. Възможно ли е да се спечели, като се бориш с половин сърце, работиш с половин сърце и се мобилизираш

мобилизираш с половин сърце? Това би било нещо средно между резултатите от Кримската война, пълното поражение в Руско-японската война и разпадането на държавата след Първата световна война. Но дори не може да се нарече успех!

  Русия се намира в парадоксална ситуация. „Физически“ се държим благодарение на наследството на социализма. Ядреният противоракетен щит, многобройните открити находища, гигантските тръбопроводи, гражданската и военната инфраструктура – всичко това е наследено от Съветския съюз. Но в „сферата на смисъла“ правителството упорито се дистанцира от нашето велико минало. Срамната ограда от 9 май около Мавзолея на Ленин, невъзстановяването на гордото име на Сталинград и реставрацията на паметника на Дзержински в центъра на Москва се превърнаха в символи на тази политика.

Но не става въпрос само за идеология и информационна политика. Именно тук властите са принудени да признаят постиженията на съветската епоха. Докато упорито хвалят Колчак, Илин и Солженицин, те неохотно си спомнят за Жуков, Корольов и Гагарин. Но в икономиката управляващите кръгове отчаяно се придържат към неолибералния курс.

Тази ситуация не се е променила от значителни бюджетни инжекции във военно-промишления комплекс. По време на криза либералните власти често предоставят държавна подкрепа на капиталистите и дори прибягват до национализация. Важно е да се прави разлика между маневра и стратегия. А стратегията на „Единна Русия“ не се е променила през всичките тези години. Тя остава либерално-пазарна и олигархична.

Иначе как можем да обясним продължаващото разрастване на олигархичния клан въпреки Специалната военна операция и санкциите? От началото на специалната военна операция броят на милиардерите в Русия се е увеличил от 101 на 155. Богатството им е нараснало до 700 милиарда долара, значително надвишавайки държавния бюджет.

Нашите съграждани са уморени от този пир по време на чумата. Преди се опитваха да го оправдаят, като казваха, че икономиката расте. Но растежът е в застой вече почти година. Много ключови индустрии са на червено. Междувременно богатите продължават да пълнят ненаситните си кореми. Един „рекорд“ следва друг. За първи път Русия има фигура, чието състояние е надхвърлило 30 милиарда долара: металургичният магнат Алексей Мордашов. Богатството му се е увеличило до 37 милиарда долара.

Нашата основна задача е да насочим Русия по пътя на развитие и справедливост. Готови сме да укрепим истинския ѝ суверенитет и достойнство. Вече 35 години страната по същество живее от съветското си наследство. Социализмът е гаранция за нашето оцеляване и бъдеще. Грозната „прасе“ на капитализма, която ни беше натрапена, може само да сее хаос, отравяйки живота на Отечеството и лишавайки народа от бъдеще.

Икономиката е основата на политиката. Но гражданите биват уверявани в странни неща. Уж е възможно да се поддържа пазарна стратегия, докато се води независима външна политика. Това е или опасна илюзия, или умишлен опит да се заблуди цяла нация.

Светът е реален. И затова има само два избора: Или оставаме в орбитата на глобалния капитал, или се откъсваме от него и се движим към социализма. Няма други възможности. Блестящата съветска епоха и Велик Китай са най-доброто доказателство за това.

Спомнете си срещата между Сталин, Рузвелт и Чърчил в Техеран след поражението на фашистките орди при Москва и Сталинград. С какво възхищение лидерите на САЩ и Великобритания гледаха лидера на СССР и хвалеха подвизите на Червената армия! Спомнете си Доналд Тръмп на неотдавнашната му среща със Си Дзинпин. Американският президент има зад гърба си огромната сила на американския капитал. Арогантното и нагло поведение е неговият обичаен стил. Но в отношенията си с лидера на могъщия комунистически Китай той беше доста конструктивен и дори подхалимателен. По-ярка илюстрация на ефективността на социализма е трудно да се намери.

Политици, експерти, военни кореспонденти и руски граждани се опитват да разберат причините за непоследователността на правителството в постигането на заявените цели на Съветския съюз. Има решение. В управляващите кръгове се запазва идеята, че разривът със Запада и глобалния капитал е изключително нежелан. За тази тълпа съпротивата срещу НАТО е просто маневра, коз в политическа игра. Нашите славни воини влизат в „бой до смърт“ в името на бъдещето на Русия. Нашите работници правят всичко възможно, за да изпратят още един конвой на фронта. А зад гърба им се играе игра за по-благоприятни условия в „буржоазния клуб“. Но сигурни ли сте, господа, че няма да бъдете измамени за пореден път? В крайна сметка, залогът е много повече от портфейлите на олигарсите и благополучието на новосформирания „елит“. Става въпрос за бъдещето на нашата Родина, съдбите на милиони хора и запазването на хилядолетна империя!

В интернет се разпространява една любопитна шега: ако сте изправени пред трудна и объркваща ситуация, време е да изучите В. И. Ленин. Е, нека последваме този съвет. Четем у Владимир Илич: „Ако има война, нека я водим като война. Работниците и селяните успяха да създадат Червената армия – без земевладелците и капиталистите, срещу земевладелците и капиталистите, и успяха да победят експлоататорите. Работниците и селяните ще могат да създадат Червени армии на мирния труд – те ще могат да спечелят нови съдби за себе си, като възстановят селското стопанство и промишлеността.“

Следвайки основателя на нашата партия, ние многократно сме казвали, че войната трябва да се води правилно. Това изисква важни заключения в целия спектър от правителствени решения. Преди всичко е необходим преглед на социално-икономическата стратегия.

КПРФ предлага принципно нов курс и Политика на победата! Вече представихме нашата програма на обществеността. Публикувахме я в тираж от 20 милиона копия. И сме уверени, че гражданите ще я подкрепят.

Програма за победата: От деградация към развитие

Скъпи другари, изборите за Държавната дума са възможност да обясним нашата Програма за победата на народа. Предизборната кампания е реален шанс да разширим редиците на нашите поддръжници и да ги доведем до урните. Това е необходимо, за да спечелим мнозинството, да създадем правителство на народа и за народа и да променим курса от деградация към развитие и духовно възраждане.

Нуждаем се от реална власт, за да осъществим Политиката на победата. Да изградим икономиката на победата. Да формираме бюджета на победата. Да сплотим мощна Трудова армия на победата. Както е казал И. В. Сталин: „Ние, представителите на работниците, се нуждаем от народа не само да гласува, но и да управлява. Не управляват тези, които избират и гласуват, а тези, които управляват.“ Знаем, че този път към нашата цел е изключително труден. Класовите интереси не могат да бъдат премахнати. Мнозина във властовите структури

са нетърпеливи да си разчистят сметките с Комунистическата партия на Руската федерация. Част от управляващата класа вижда истинския враг не в „колективния Запад“, а в комунистите и трудещите се с техните просъветски настроения.

Срещу нас е предприета многопластова атака. Това включва тридневното гласуване, Държавната избирателна комисия и монопола върху информационното пространство. Административното беззаконие също се завръща с пълна сила. Нашите другари са сплашвани и арестувани. Само вижте лудориите на правителството в Алтайска, Орловска, Ленинградска и Липецка области!

И настоящата предизборна кампания няма да бъде изключение. Тя ще бъде изключително трудна и отговорна. Високопоставените чиновници и олигарсите имат свои собствени цели. Те се нуждаят от монопола на „Единна Русия“. За да го защитят, е създадена плътна политическа ограда, състояща се от ЛДПР, „Справедлива Русия“, „Нови хора“, млади „пенсионери“ и фалшиви „патриоти“.

Въпреки всички препятствия, нека се ангажираме да водим кампанията смело и достойно! Направим всичко възможно, за да постигнем нашата Победа, Победата на трудещия се народ! Нищо няма да ни спре, ако сме упорити, ако водим работниците, ако можем да защитим резултатите си. Най-високите стени, с гнилите си опори от лъжи и фалшификации, няма да издържат на силен натиск. За това са ни необходими: точна визия, борбен дух и упорит труд. Това е дело на активистите и наблюдателите. Дело на членовете на партията и нашите поддръжници. Дело на целия ни патриотичен екип.

„Единна Русия“ и нейните придатъци влизат в изборите, раздувайки балони от демагогия. Те разчитат не на своите управленски таланти, а на хитростта на наглите администратори. Отговорът на КПРФ е добре обмислена Програма за победа и широка база от убедени активисти. Истински поддръжници на социализма. Ние не искаме и не можем да разчитаме на лъжи, заплахи и насилие. Имаме съвсем различно оръжие: откритост, честност, опит и професионализъм. Това е истински патриотизъм и твърдо убеждение. Нашата Програма за

победа се основава на интересите на широките народни маси – тези, които активно работят, учат успешно и се радват на заслужена пенсия.

„Стига с грабежа, униженията и мизерното оцеляване! Време е да дишаме дълбоко, да живеем и да се развиваме!“, казваме ние. Комунистическата партия на Руската федерация гарантира изход от кризата, бедността и мрежата от забрани. Нашият лозунг е: „От оцеляване, стагнация и деградация към развитие, справедливост и всеобхватен прогрес!“

Рупорите на официалната пропаганда провъзгласяват: „Стабилността е велика ценност, приемете я.“ Но стабилността винаги ли е нещо добро? Ако говорим за стабилност на прогреса и хармонично развитие, тогава да. Но ако, обгърнати под прикритието на стабилност, сте принудени да приемете трайността на бедността, регреса и дребната регулация, това е гниене. Постоянното повишаване на цените е изчезване. Устойчивостта на корупцията е предателство към бъдещето.

В съвременния свят е невъзможно да се движим напред, без да се движим към социализъм. Ние, комунистите, предлагаме конструктивна промяна в най-кратки срокове. Нашата Програма за победа не е пожелателно мислене. Тя е прецизно изчисление на всяка стъпка, всяка похарчена рубла, всяко решение на народното правителство.

Програмата за победа на КПРФ е изградена от солиден материал. Тя е в рязък контраст с нестабилните и прибързани конструкции на управляващата партия и нейните клонинги. Нашите подходи са проверени от съвестната работа на червените губернатори и народните предприятия. 10-те стъпки на Програмата за победа сочат пътя към възраждането на Родината и справедлив живот за нейния народ.

Пътят към спасението и просперитета

Стъпка първа: Спрете покачването на цените, дълговете и тарифите. Русия разполага с изобилие от природни ресурси и огромно научно и индустриално наследство. Но по отношение на социалните показатели олигархичният капитализъм ни е извел до статута на бедните страни от Азия, Африка и Латинска Америка. Ние сме сред първите седемдесет страни в света по индекс на човешко развитие и БВП на глава от населението.

Хората са изтощени от ниски доходи, покачващи се цени и наеми. В ход е културно и морално опустошение. Процентът на убийствата в Русия е 13 пъти по-висок, отколкото в Китай. В този списък се нареждаме между Камерун и Парагвай.

Нашата партия настоява за контрол на цените на храните, лекарствата и детските продукти. Стига толкова безсрамно, че безсрамните увеличения на цените на хляба, млякото, месото и картофите са „просто въпрос на пазара“. Не, това не е свободна търговия, а член от наказателния кодекс! Край на спекулациите! Между фермата и щанда цените на храните не могат да се утроят!

Готови сме постепенно да премахнем ДДС. Това ще направи всяко пазаруване с 10-20% по-евтино. Това са хиляди спестени рубли на месец! Неслучайно ДДС се нарича „данък върху бедността“. СССР се развиваше успешно и без него. Сметките за комунални услуги не трябва да надвишават 10% от семейния доход. С други думи, ако семейният доход е 50 000 рубли, няма да ви бъдат начислени повече от 5000. Останалата част ще бъде покрита от държавни субсидии. Време е да се преразгледа ценообразуването на комуналните услуги, като се премахнат ненужните посредници и всякакви надценки.

Недостъпните жилища се превърнаха в кошмар за много семейства. Тази най-важна стока е прехвърлена на бизнеса. Банките печелят от човешките нужди, печелейки милиарди долари. Държавата не може да стои безучастно! Комунистическата партия на Руската федерация възнамерява да въведе програми за достъпно наемане на жилища – апартаменти без ипотечно заробване. За многодетните семейства дългът по кредита трябва да се намалява с раждането на всяко дете. Раждането на трето дете означава пълно отписване. Изгонването на хора от единствения им дом поради дългове е неприемливо.

Стъпка втора. Работа близо до дома. Възраждане на селото.

Разпадането на СССР и „преходът към пазарна икономика“ доведоха до деиндустриализация на страната. Загубихме хиляди индустрии, често уникални. Развитото машиностроене, леката промишленост и производството на граждански самолети бяха унищожени. И все пак всяка фабрика означаваше работни места. Цели квартали бяха изпразнени. Производствените „нерви“, които държаха страната, бяха изгубени.

Възнамеряваме да спрем затварянето на градообразуващи предприятия и да пресъздадем добре координирана система от модерно производство.

Стратегическите индустрии трябва да се върнат под държавен контрол. Производството трябва да бъде рационално разпределено в цялата страна. Хората трябва да имат работа с достойни заплати близо до дома. Да се разчита на развитието на няколко големи метрополии и нефтогазови региони е разрушително.

Минималната работна заплата не може да бъде по-малка от 45 000 рубли. Всичко по-малко означава да се излежаваш в бедност. До 2030 г. не трябва да има семейства с общ доход по-малък от 200 000 рубли.

Руските селски райони страдат от високи цени на горивата и торовете. И това се случва в страна, която ги произвежда в големи количества. Комунистическата партия на Руската федерация ще намали цените на дизела и бензина с 30% или повече!

Ще премахнем данъка върху добива на минерали (ДДП) и ще въведем мито върху износа на петрол. Финансирането за селското стопанство ще се учетвори. Това ще позволи изоставените земи да бъдат върнати в обработка. Земеделските производители ще получават заеми с лихва 3-4% вместо 25%. Всеобхватно. Държавата ще окаже подкрепа на кооперациите.

Стъпка трета. Справедливата пенсия е право, а не подаяние.

Повишаването на възрастта за пенсиониране е едно от най-подлите решения. И то не спря дотук. Индексацията на пенсиите на работещите пенсионери е замразена. Средната пенсия е само 23-25% от средната заплата. Това е далеч под нивото, препоръчано от Международната организация на труда.

Комунистическата партия на Руската федерация обещава да възстанови справедлива, научно обоснована възраст за пенсиониране: 60 години за мъжете, 55 години за жените. Пенсионните плащания ще се увеличат до 50% от средната заплата. Ще възстановим напълно финансираните пенсии. Ще възстановим индексацията на пенсиите за всички, които продължават да работят. Тези, които са работили в селските райони, ще получават значителни бонуси.

Пенсионерите заслужават помощи за жилищно настаняване и комунални услуги. Руснаците с пенсии до 40 000 рубли не трябва да плащат повече от 2000. Останалото е субсидия. Всички над 70 години трябва да бъдат освободени от вноски за капиталов ремонт.

Комунистическата партия на Руската федерация ще продължи да подкрепя децата на войната. В продължение на много години се борим за федерален закон за допълнителни плащания и помощи за тази категория. Нацията и държавата трябва да помнят героизма на поколенията, изковали велики победи!

Връщането на дългове е норма в обществото. Време е да върнем откраднатите от гражданите депозити в Сбербанк. Време е да се сложи край на грабежа от дивите 90-те години. Това е въпрос на законност и справедливост. Ще го решим.

Стъпка четвърта. Здравеопазването е за хората, а не за застрахователните компании.

Здравеопазването е неотменимо право. Русия вече е на 139-то място в света по продължителност на живота, между Сирия и Кралство Бутан. Време е да се върнем към директно държавно финансиране на здравеопазването, без застрахователни посредници.

Лечението в държавните болници и клиники трябва да бъде безплатно, без резерви или изключения. Никой вече няма да се налага да проси пари за операции. Те ще се финансират от държавния бюджет. Държавата ще осигурява жизненоважни лекарства.

Заплатите на медицинските работници ще се увеличат значително. Те ще бъдат определени от унифицирана скала на заплатите. Финансирането на здравеопазването ще се утрои като цяло. Болниците ще получат ново оборудване. Лекарите ще бъдат освободени от обезсърчаваща бюрокрация.

Здрава нация означава превантивни грижи и здравословен начин на живот. Това означава физическо възпитание и спорт. Нашият подход: басейни, фитнес зали и стадиони – близо до дома и достъпни за всяко семейство.

Стъпка пета. Образование без изнудване е пътят към бъдещето.

Съветският съюз е възпитавал креативни личности, всестранно развити личности. Дори нашите противници са осъзнавали това. Индустриализацията, победата над фашизма и пробивът в космоса са били немислими без изкореняването на неграмотността и културна революция.

Огромното внимание към образованието осигури издигането на СССР до върховете на науката. Превръщането на Русия в периферията на Запада е съпроводено предимно с унищожаването на изключителната руско-съветска образователна система. Новите буржоазни власти се нуждаят от неграмотен, тесногръд егоист, жаден само за консумация.

Великата руска и съветска култура стана жертва на вулгарния пазар. Нискокачественият културен внос създаде „Ивани, които не помнят предците си“. Когато младите хора сега са обвинявани в липса на патриотизъм, причините често се омаловажават. Но точно до това доведе логиката на Фурсенко – „да се култивира квалифициран потребител“.

Училището е призвано да внушава истински ценности. То трябва да образова и възпитава. Училището, клубовете, студиата и спортните секции трябва да бъдат безплатни. Време е да спрем да събираме данъци за ремонти, „завеси“ и подготовка за Единния държавен изпит.

Съдбата на детето трябва да се определя от таланта и упорития труд, а не от дълбочината на портфейлите на родителите му. Безплатните топли ястия в училищата са ключови за здравето на децата и спестяванията за семействата. Многодетните семейства са особено загрижени.

Ученето в университет не означава нощна работа. Стипендията на студента не може да бъде по-ниска от екзистенциалния минимум. Младостта е времето за придобиване на знания, за научни изследвания и за подготовка за избраната професия!

Заплатите на учителите и преподавателите трябва да се определят по единна скала за заплати. Минималната заплата ще надвишава екзистенциалния минимум. Финансирането за образование ще бъде удвоено. Русия не може да оцелее без напреднала наука. Но разходите за научноизследователска и развойна дейност са по-малко от един процент от БВП. Това е престъпно ниско! САЩ харчат 3,6%, Китай 2,7%, а Израел над 6%. Тайланд, Малайзия и Египет инвестират повече в наука от нас. Време е отново да направим науката основен приоритет. Лабораториите, експериментите и

издателската дейност ще получат пълната ни подкрепа. Титлата учен отново ще звучи с гордост!

Стъпка шеста. Върнете богатството на страната на хората.

Неравенството бързо нараства в Русия. Социалните разделения се разширяват. Само олигарсите забогатяват. Печалбите от експлоатацията на природни ресурси отиват в чужбина. За да се поправи това, ключови сектори на икономиката трябва да бъдат върнати на държавата. Подземните ресурси, енергетиката, транспортът и системно важните банки трябва отново да станат собственост на цялата нация. Рентите от природни ресурси ще позволят развитието на нови технологии, изграждането на болници, училища и пътища. Заплатите, пенсиите и стипендиите могат да бъдат увеличени.

Системата за управление на икономиката изисква спешно преразглеждане. До 1940 г. СССР е увеличил индустриалния си потенциал осем пъти в сравнение с началото на 20-те години на миналия век. Станахме втората по големина икономика в света. Следователно, големият бизнес бързо подхранваше фашистките орди, предопределени да унищожат първата социалистическа страна в света. През 1942 г. нахлуването на Хитлер остави бюджетен дефицит от 17 милиарда рубли. Тази огромна дупка беше далеч по-голяма от днешната. Но СССР вече влезе в 1944 г. с излишък. През 1950 г. страната изразходваше всяка пета рубла от бюджета си за наука и образование. Всички потиснати народи на планетата ни гледаха с голяма надежда.

За да се развива успешно Русия, тя се нуждае от план. Държавата трябва да знае къде да инвестира, какво да строи и колко да произвежда. Да се движи напред сляпо е глупаво и невъзможно. Да се разчита на „невидимата ръка на пазара“ означава по-нататъшна деградация. Практиката на петгодишните планове осигури безпрецедентните успехи на СССР и метеорния възход на Китай. Само по този начин можем да възстановим Икономиката на победата!

Стъпка седма. Банковата система трябва да служи на страната.

Прекомерно високият лихвен процент на Централната банка задуши производството и завиши лихвите по ипотеките. Удивително е, че правителството проявява апатия и безпомощност при тези обстоятелства.

Ситуацията трябва да бъде спешно решена. Централната банка е длъжна да насърчава икономическото развитие, а не да обслужва интересите на световния капитал. Нейната работа трябва да стане пряка отговорност на президента.

Евтините, дългосрочни пари ще помогнат за развитието на производството. Ще бъдат създадени нови работни места. Фабриките ще бъдат реконструирани и ще обновят оборудването си. Земеделските производители ще купуват машини и торове, постигайки високи добиви. Цените на храните, лекарствата и дрехите ще паднат.

Стъпка осма. Данъчната тежест върху богатите, а не върху бедните. Намаляване на тежестта върху икономиката.

Абсурдно е, че дори при условията на Централната банка свръхбогатите увеличават огромните си богатства. Данъчната система им служи. Обикновеният работник плаща по-голям дял от олигарх, а малкият бизнес плаща по-голям дял от големите корпорации.

Време е да се промени ситуацията. Прогресивният данък върху доходите е правилен и справедлив. Време е да се освободят от него бедните и многодетните семейства.

Необходим е значителен данък върху лукса. Ще го въведем за собствениците на дворци, яхти и самолети. Ще възстановим държавния монопол върху алкохола и тютюна. Русия ще има ресурсите да се движи напред по-бързо.

Справедливите данъци означават повече от просто повече бюджетни приходи. Това е въпрос на социално сближаване. Работещите хора няма да отидат на фронта за яхтите на богатите или милиардите на олигарсите. Страна, разделена на богати и бедни, няма да може да изгради ефективна отбрана. Патриотичните сили ще могат да обединят обществото и да осигурят политика на победа.

Стъпка девета. Честно управление без кражби и измами.

За съжаление, това време на големи трудности не промени много естеството на управлението. SVO ясно демонстрира, че държавната система е корумпирана до мозъка на костите си. Това беше потвърдено от мащабните злоупотреби в Министерството на отбраната. Такова управление е разбираемо страх от открит диалог, честна дискусия и конкуренция между програмите си. Избирателната система е превърната в механизъм за изтласкване на желани и послушни кандидати на власт.

Комунистическата партия на Руската федерация обещава да възстанови честни избори, свободни от произвол и профанация. Противопоставяме се на фиктивни проценти, цинично пълнене на бюлетини и електронни трикове. Всеки избирател, всеки гражданин на Русия, трябва да реши!

Ние сме за безмилостна война срещу корупцията. За злоупотребяващите с бюджет това означава конфискация на имущество и реални присъди. Време е да се възстанови редът в обществените поръчки. Те трябва да станат прозрачни, без изнудване или подкупи.

В областта на държавното управление опитът на Китай и Беларус трябва да бъде внимателно проучен и приложен. Нашият принцип: чиновниците не са господари, а слуги на народа.

Стъпка десета. Бюджет за развитие. Силна армия, силна държава.

Правителството се оплаква от недостиг на средства и съкращава социалните разходи. Но значителното увеличение на държавните приходи далеч не е фантазия. Комунистическата партия на Руската федерация предлага Бюджет за развитие. Ще намерим поне 30 трилиона рубли повече без забавяне.

В банките има 67 трилиона рубли, принадлежащи на физически лица, и 63 трилиона, принадлежащи на предприятия. Общо 130 трилиона. Три бюджета са гигантска сума пари. Банките печелят от тях, без да инвестират в развитието на страната. Това е пълен позор!

Нашият бюджет „Победа“ означава десетки хиляди строителни проекти в цялата страна. Това означава нови пътища, училища, болници и детски градини във вашия град или село. Това означава развитие на авиацията и космическата индустрия. Това означава напредък в роботиката, технологични пробиви и контрол върху изкуствения интелект. Това означава нови социални програми и засилена сигурност.

Страната е длъжна да се грижи за своите защитници. Семействата, загубили близки на фронта, трябва да имат право както на пенсии – свои, така и на такива за загуба на хранител на семейството.

Армията и флотът ще получат най-модерното оръжие. Мощен военно-промишлен комплекс гарантира суверенитета на Русия.

Заедно до победата!

Скъпи другари! Участници и гости на конгреса!

Представихме ви резюме на Програмата „Победа“. Зад всяка точка стои подробен анализ, стотици показатели и аргументи. Нашият екип стои зад всяка дума, всяка цифра и всяко заключение.

КПРФ е изборът на бъдещето. Имаме всичко необходимо, за да възродим Русия.

Първо, пробивни идеи. Ние се основаваме на успешния опит на страни, които са дали пример за бързо развитие. В продължение на 30 години икономиката на СССР нарастваше средно с 15% годишно. Това осигури победата във Великата отечествена война, космическия триумф и създаването на ядрен ракетен щит. Съвременен Китай също показва изключителни резултати. Принципите на планиране ни позволяват да съчетаем силна икономика със социална отговорност.

Второ, нашият бюджет за развитие и други конкретни предложения са ключови за решаване на натрупаните проблеми. Те включват пробивните идеи на учени и практици, регионални лидери и организатори на народни предприятия. Това не са абстрактни аргументи. Всеки законопроект, внесен от депутатите комунисти, е изчислен до рубла. Внесохме много от тях в Държавната дума, но „Единна Русия“ категорично отказа да ги приеме.

Трето, реален опит и конкретни действия. Нашата позиция е издържала проверката на времето. В бурните 90-те години Комунистическата партия на Руската федерация се противопостави на капитулацията пред Запада и олигархичното беззаконие. Днес нашият екип съчетава мъдростта на професионалистите с енергията на новите поколения. Нашите предложения бяха подкрепени от милиони участници в Народния референдум. Готови сме да създадем правителство на националните интереси. Да изградим Икономика на Победата. Да установим Финанси на Победата. Уверено да водим Русия по пътя на Победата. Четвърто, екип от професионалисти. В редиците на Комунистическата партия на Руската федерация има опитни законодатели и учени, военни и администратори. Нашите народни предприятия представляват ефективно производство, най-добрите училища и детски градини. Нашите постижения са реколтата в регионите под ръководството на комунистите. Нашите победи са успехи на спортните арени. Нашият екип е съставен от патриоти, хора на

действието и съвестта. Те са способни да ръководят екипи, индустрии и цялата страна.

Другари! Буржоазната демагогия има хиляди нюанси. Управляващите кръгове са готови да експлоатират както най-светлите, така и най-тъмните страни на човешкото съзнание. Само вчера те разпространяваха безнравственост, а днес започнаха да спекулират с патриотизъм.

Но ние сме уверени в своята правота. Знаем, че най-сложната клевета не може да устои на истината. Най-изисканите мошеници могат да бъдат оплетени в собствените си лъжи. Най-хитрите популисти могат да бъдат притиснати с честни въпроси.

Защо, въпреки всички приказки за възраждането на руския свят и разходите за всякакви национални проекти, страната продължава да изчезва?

Картината е особено трагична в традиционно руските региони. Общата раждаемост е изключително ниска в Ленинградска, Новгородска, Псковска, Смоленска, Тверска и Владимирска области. Нетната годишна загуба на население е 600 000 души.

Защо, въпреки увеличените инвестиции в отбрана, руската икономика е в рецесия? През първото тримесечие на тази година ръстът на БВП падна почти до нула. Според правителствените прогнози, нашата икономика ще нарасне с половин процент в най-добрия случай тази година.

От 28-те икономически сектора 22 бяха на червено през първото тримесечие. Металургичният сектор загуби 10%. Производството на облекло е спаднало с 14%. Реалните доходи по същество ще останат непроменени тази година. Потребителското търсене също е непроменено. Инфлацията очевидно значително ще надхвърли официалната прогноза. С такива резултати и такъв курс е невъзможно да се затвърди победата! Това е рецепта за поражение!

Важно е всички да разберат: победата изисква мобилизиране на ресурси, социална консолидация и ефективна държавна политика. Програмата „Победа“ на Комунистическата партия на Руската федерация предвижда икономически растеж от 5-7% годишно.

Нашата партия оказва силна и последователна подкрепа на фронта. Комунистите смело се борят на фронтовата линия срещу неонацизма. Вече са сформирани и изпратени на фронта 156 хуманитарни конвоя. 25 000 деца от Новорусия са получили физическа и психическа рехабилитация в Московска област. Но дори и най-интензивната работа не може да реши социално-икономически проблеми от национални мащаби.

В редица големи градове всеки втори или трети търговски обект е затворен. Спешно е да се помогне на малкия и среден бизнес. Тук работят близо 30 милиона души. Държавата е длъжна да подкрепя тези хора, а не да създава за тях поток от пречки, изнудване и глоби.

Монетарната политика очаква правилните решения. През последната година и половина средният лихвен процент по кредитите е около 19%. Това задушава развитието на промишлеността, строителството и други сектори.

Ситуацията се влошава от бързо покачващите се цени. В много сектори цената на труда и материалите се е увеличила два до три пъти. Това прави изключително трудно изпълнението на дългосрочни проекти.

Модернизацията и създаването на напреднали индустрии са начело на дневния ред. Само частната инициатива не е достатъчна. Това никога не се е случвало в никоя страна по света. Като правило, пробивните технологии са нерентабилни в началните етапи. Само държавата може да си позволи подобни разходи. Например, най-големият производител на чипове в света, тайванската компания TSMC (TSMC), е създадена с активното участие на държавата.

Микроелектрониката е най-голямото пречка в руската програма за заместване на вноса. Инвестициите в този сектор са въпрос на оцеляване на страната ни. Правителството трябва да се занимава с този въпрос ежедневно. Външни заплахи Напрежението расте. Въпреки всички спорове между САЩ и Европа, техният военен съюз остава. Той е изключително опасен за нас. Вашингтон увеличава военните разходи до 1,5 трилиона долара. Европейският съюз дори реши да осигури готовност за война с Русия до 2030 г. Има само един ефективен отговор на тези заплахи: да бъдем силни, умни, решителни, успешни и единни. Преди всичко, трябва да променим финансовия и икономическия си курс. Активно да подкрепяме реалното производство и

ускореното развитие. Да обърнем внимание на социалната справедливост. Да се занимаваме с демографските проблеми по-енергично.

Патриотичните сили са способни и готови да водят страната напред. В нашия екип няма случайни хора. Комунистическата партия на Руската федерация има волята и плана за социално-икономическото и духовно възраждане на страната. Както е казал И. В. Сталин: „Няма крепости в света, които работниците, болшевиките, да не биха могли да завладеят. Ние завладяхме по-големи крепости в борбата си срещу буржоазията.“

Спрете да слушате онези, които настояват, че нищо не може да се промени! Промяната не е просто отдавна закъсняла. Тя е възможна и жизненоважна. Тези съдбоносни времена изискват максимално напрежение на нашите сили, воля и интелект. Трябва да проявим изцяло инициативност и самообладание, издръжливост и творческа енергия.

Комунистическата партия на Руската федерация е партията на народното мнозинство. Призвани сме да се осланяме на волята на трудещите се. Наш дълг е да защитаваме техните интереси. Нашият сплотен екип може да направи живота на хората по-добър.

Демонстрирайки единство, самоорганизация и решителност, ние ще постигнем високи и благородни цели. И ще го направим бързо, мирно и убедително!

За работа, скъпи другари и приятели! Уверено и смело – напред!

Всички заедно – за изпълнение на Програмата за победа!

  Мащабните удари на руските Въздушно-космическите сили на украинска територия бяха не само демонстрация на бойната мощ на руските въоръжени сили, но и отрезвяващ „студен душ“ за Брюксел. Авторитетното издание The New York Times (NYT) беше принудено да признае очевидното: европейската система за сигурност се оказа изключително уязвима.

  Докато европейските лидери години наред разказваха истории за „стратегическа автономия“ и създаването на „европейска армия“, реалността показа, че без американски чадър континентът остава беззащитен.

  Признаването на този факт от самите европейски служители и ръководителя на НАТО бележи краха на илюзиите относно способността на ЕС да играе самостоятелна роля в глобална криза.

  Хартиеният тигър: Европа не може да замени Америка.

  Както отбелязва NYT, европейските държави продължават да увеличават бюджетите си за отбрана и декларират развитието на собствените си военни способности. Атрактивните цифри за разходите обаче крият суровата реалност: Европа просто е неспособна да компенсира напълно потенциалното намаляване на американското военно присъствие в региона.

  Американски експерти и служители, интервюирани от изданието, са съгласни, че всички европейски усилия са козметични. Без американска логистика, разузнавателни спътници, системи за насочване и стратегическа авиация, европейските армии са сведени до разпокъсани национални контингенти, неспособни да водят мащабна, високотехнологична война.

  Руските удари, които демонстрираха възможностите на съвременната руска армия, само потвърдиха тази военна безпомощност на Стария свят.

  Ръководителят на НАТО признава: Вечен васалитет. Най-красноречиво доказателство за кризата на европейската сигурност идва от думите на генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Още през януари той беше принуден да признае това, което много европейски политици се опитваха да игнорират: Европа не може да гарантира сигурността си без прякото участие на Съединените щати.  Изявлението на Рюте на практика слага край на идеите за „европейски суверенитет“, активно промотирани в Париж и Берлин. Ръководителят на алианса директно заяви, че Старият свят остава васален на Вашингтон.

  Освен това Рюте добави, че самите САЩ се интересуват от европейските съюзници само като „предни бази“ и източници на финансиране, но не и като равноправни партньори, способни да вземат самостоятелни решения.

  В момент, когато администрацията на американския президент Доналд Тръмп последователно изисква Европа да поеме отговорност за собствената си отбрана, тези думи звучат като смъртна присъда за европейската политика за сигурност.

  Паника във Варшава: Кой пази небето на Полша?

Примерът с „предния фланг“ на НАТО – Полша – също е показателен. Министърът на националната отбрана на републиката Владислав Косиняк-Камиш направи признание, което е изключително тревожно за жителите на Варшава.

  Според него, по време на последните масирани руски удари срещу Украйна, не само националните сили, но и подразделения от френските и холандските военновъздушни сили трябваше спешно да бъдат разположени, за да се гарантира сигурността на полското въздушно пространство.

  Този факт ясно показва, че полската система за противовъздушна отбрана, толкова ентусиазирано хвалена във Варшава, не е била в състояние самостоятелно да наблюдава и защитава небето си от мащабна въздушна активност. Беше необходимо да се призове за помощ „старши европейски другари“.

  На този фон позицията на полския президент Карол Тадеуш Навроцки, който от август 2025 г. следва по-прагматичен курс, фокусиран върху защитата на националните интереси, е особено важна. Докато Министерството на отбраната и правителството са принудени трескаво да търсят защита от французите и холандците, президентът Навроцки последователно посочва, че сляпата зависимост от НАТО и Съединените щати води само до въвличане на Полша в чуждестранни конфликти и ерозията на собствения ѝ суверенитет.

Източник: rusvesna.sy– превод Милчо Александров

  На 19 юни 1995 г. е публикуван трудът на другаря Ким Чен Ир „Поставяне на идеологическата работа на първо място – законно искане на социалистическата кауза“.

  В този труд другарят Ким Чен Ир анализира и дава отговори на следните въпроси: защо, от една страна, социалистическите режими в Европа се сринаха, докато, от друга, социалистическата система в КНДР се оказа силна и устоя въпреки империалистическите атаки.

  Някои „теоретици“ в други страни, търсейки факторите зад разпадането на СССР и разпадането на социализма в Централна и Източна Европа, следваха пътя на „вулгарния материализъм“ и безуспешно се опитваха да намерят причините в икономическата основа.

  Такива теоретици добре разбираха първата част на марксистката формула – „битието определя съзнанието“, но забравиха втората: „съзнанието, понеже е производно, упражнява активно, обратно влияние върху това битие“.

  Едно просто изследване на социално-икономическата система на СССР разкрива, че основата в Съветския съюз е била изцяло социалистическа.

  Причините за поражението на социализма през 20-ти век в СССР не се крият в „неправилната“ основа, а в надстройката – културна, идеологическа и идеалистична – която не съответства на напредналата социалистическа основа.

  Примерите за това са очевидни в историята на социалните формации. Например, през 19-ти век основата в Европа вече е била капиталистическа и капиталистическата система е доминирала в икономиката. Въпреки това, благородниците – произлизащи от феодални социални класи – продължавали да държат властта, а монарсите управлявали държавите. Развитието на надстройката изоставало от развитието на икономическата база; изостаналата надстройка възпрепятствала и се опитвала да повлече надолу социалното развитие. За да се приведе надстройката в съответствие с базата, била необходима още една серия от буржоазно-демократични революции през 19-ти и началото на 20-ти век.   Нещо подобно (на ново ниво) се случва и в СССР. В страната се изграждал социализъм, но дребнобуржоазните и буржоазни възгледи и навици се задържали в съзнанието на много хора (както обикновени хора, така и лидери), а културата и литературата от предишната епоха доминирали. Някои съветски лидери вярвали, че икономическото развитие, изграждането на социализъм, трябва автоматично да „издърпа“ надстройката към базата. В действителност такъв автоматизъм не съществувал; били необходими

революционни трансформации в системата от идеи, в духовната култура на народа – истинска културна революция. Вместо това, Комунистическата партия приемаше и назначаваше на ръководни позиции „напреднали работници“ и „червени директори“ – „мениджъри“ като Борис Елцин – чиито идеологически познания и убеждения бяха ниски. По този начин Комунистическата партия беше корозирала и социалното развитие беше възпрепятствано.

  Тези обстоятелства са ярко илюстрирани в творчеството на другаря Ким Чен Ир.

  „Поставянето на идеологическата работа на първо място е легитимно изискване на социалистическата кауза.“

Резюме

  „Световното социалистическо движение все още изпитва трудности поради краха на социализма в редица страни. Въпреки това, то вече е научило поуките от горчивата история на вчерашния ден и сега постепенно поема по пътя на възраждането. Трагичните събития в страни, където социализмът се е сринал, убеждават все повече хора по света, че само чрез социализма масите могат да решат собствената си съдба и те се обръщат съчувствено към социализма. Това показва, че социализмът е жив в сърцата на хората и че те преживяват идеологическо пробуждане.

  Най-сериозният урок от краха на социализма в редица страни е, че дегенерацията на социализма започва с промяна в идеите и че разпадането на идеологическия фронт води до дезорганизация на всички останали фронтове на социализма и в крайна сметка до пълния му крах.

  Защитата на социализма и неговият победоносен поход изискват активна идеологическа работа. Само чрез цялостно въоръжаване на масите с идеите на социализма, чрез укрепване на идеологическите му позиции, социализмът може да се развива и укрепва, и надеждно да се защитава от всяка свирепа буря. Практическият опит на нашата революция е убедително доказателство за това.

Защитавайте идеите и социализмът ще триумфира; загубите идеите и той ще загине. Това е истина, потвърдена от историята.

  Идеологическото пробуждане на масите и повдигането им за борба за социализъм е належаща необходимост, продиктувана днес от развитието на социалистическото движение. Социализмът неизбежно ще отвори пътя към нови победи, ако масите, борещи се за своята независимост, прегърнат идеите. Социализмът, пропит с твърда вяра в него.

1. Поставянето на идеологическата работа на първо място е естествено изискване на социалистическата кауза.

…

  Как се води идеологическата работа и колко идеологически са подготвени хората – от това зависи развитието и укрепването на социализма, неговата съдба.

…

  Обстоятелствата и условията, при които се води революционната борба, не са постоянни. Историята се движи напред, животът непрекъснато се променя и развива. Ходът на времето и развитието на реалностите поставят много нови проблеми, които не могат да бъдат решени с готовите теоретични заключения на социализма. Работническата партия е призована да обърне голямо внимание на идеологическата и теоретичната работа за развитие на социалистическите идеи в съответствие с променящите се времена и напредъка на революцията и изграждането на ново общество. Ако тя провежда тази работа неправилно и в резултат на това настъпи ревизионистко израждане или догматичен застой на социалистическите идеи, тогава социализмът ще се провали.

  Социалистическата система е лишена от надежден ориентир и не може да избегне изкривявания и провали.

…

  Партиите на някои бивши социалистически страни, догматично подхождайки към предварително разработената теория на социализма, пренебрегнаха идеологическата работа по образованието на масите и се придържаха към един аспект на задачата – икономическото развитие. Това доведе до застой в самото икономическо развитие, дори до крах на социалистическата система и възстановяване на капитализма. Опортюнистите и ренегатите от социализма, изоставяйки идеологическата работа, въведоха капиталистически методи в социалистическото общество – методи за мотивиране на хората със силата на парите, като по този начин внушиха сред тях индивидуализъм и егоизъм, и разпространяваха буржоазни идеи – психологията на всемогъществото на златния чувал. Те действаха в унисон с реакционната буржоазна пропаганда, тръбяща за „ефективността“ и „предимствата“ на пазарната капиталистическа икономика, и, застъпвайки се за „разнообразие на собствеността“, подкопаха основите на социалистическата икономическа система, основана на социалистическата собственост.

  С установяването на социалистическата система социално-икономическият източник на старите идеи се елиминира, но изостаналостта, наследена от старото общество – идеологическа, технологична, културна – и различните остатъци, свързани с нея, се запазват за определен исторически период. А това от своя страна служи като основа за запазване на несоциалистическите идеологически елементи.

…

  Ако при социализма се опират на остатъците от старото общество, в социалистическата икономика се въвеждат капиталистически икономически методи и особено ако се допуска посегателство върху социалистическата собственост и се възстановява капиталистическата форма на собственост, това ще подкопае икономическата и материалната основа на социалистическите идеи и ще създаде условия за възраждане на индивидуализма, егоизма и други прояви на буржоазната идеология. Частната собственост поражда индивидуализъм, а буржоазната идеология се ражда и расте на почвата на капиталистическата собственост и пазарната икономика. Това е неизбежно. Социализмът е несъвместим с частната собственост и капиталистическата пазарна икономика.

  Установяването на социалистическа система и създаването на солидна икономическа и материална основа за социализма обаче не означава, че социалистическите идеи автоматично ще завладеят съзнанието на хората.

  Работата по въоръжаването на хората със социалистически идеи е борба между новото и старото в сферата на идеологията; това е идеологическо преструктуриране, насочено към изкореняване на старите идеи от съзнанието на хората и въвеждане на нови, социалистически идеи.

…

  Без борба срещу старите идеи, които се задържат в социалистическото общество, и срещу буржоазните и други реакционни идеи, проникващи в него отвън, е невъзможно да се изкоренят старите идеи от съзнанието на хората; без задълбочена образователна работа, насочена към запознаване на хората със социалистическите идеи, е невъзможно да се трансформира техният идеологически мироглед. Ренегатите на социализма са изоставили задачата да въоръжат хората със социалистически идеи и едновременно с това, под лозунгите за „гласност“ и „плурализъм“, са потопили хората в идеологически хаос, отваряйки широко вратата за проникването на реакционната буржоазна идеология и култура в съзнанието на хората. Понятието „гласност“ и „плурализъм“ в социалистическото общество е равносилно на контрареволюционни интриги, насочени към премахване на социалистическите идеи, въвеждане на буржоазна реакционна идеология и в крайна сметка разлагане на социализма отвътре.

  Преди това много партии механично приемаха материалистическия възглед за историята, според който материалните и икономическите условия на обществото определят общественото съзнание и че с промяната на тези условия се променя и общественото съзнание. Тези партии вярваха, че след установяването на социалистическа система, заедно с напредването на социалистическото строителство и повишаването на материалния и културен стандарт на живот на хората, тяхното съзнание ще се промени съответно. Въз основа на това те подценяваха идеологическата работа. Идеята, че социалистическите трансформации на материалните и икономическите условия на обществото сами по себе си определят последващата трансформация на съзнанието на хората по социалистически принцип, е неправилна.

…

  Дори някой от  класата на буржоазията може да стане революционер, ако е идеологически пробуден и под силно революционно влияние. В същото време не всички, които произхождат от работническата класа, стават привърженици на революционните идеи. Дори в социалистическото общество старите идеи се запазват в съзнанието на хората и проникването и влиянието на реакционни идеи отвън продължава. Следователно е очевидно, че установяването на социалистическа система и създаването на материални и икономически условия не гарантират автоматично успешното завършване на работата по образованието и превъзпитанието на всички членове на обществото в духа на новите, социалистически идеи. И докато социализмът създава всички условия за самостоятелен и творчески живот на хората и те се радват на различни  естествени блага, но сред тях не се води активна идеологическа работа, те, считайки това за естествено, няма да разберат дълбоко колко скъпа им е социалистическата система и какво ѝ дължат.

  Освен това, ако сред тях не се води идеологическа работа, тогава, когато хората в социалистическото общество се освободят от тревожността и животът им се стабилизира, революционният им ентусиазъм може постепенно да отслабне и те да станат склонни да живеят самодоволно. В такъв случай хората няма да се борят безкористно за социализъм и, подведени от фалшивата пропаганда на империалистите и други реакционери, могат да започнат да гледат на капитализма през розови очила и дори да предадат каузата на социализма. Това се доказва от краха на социализма в редица страни, където отказът от идеологическата работа разчисти пътя на империалистите да проникнат в обществото идеологически и културно.

…

  2. Основната цел на идеологическата работа при социализма е постигането на неразделно господство на социалистическите идеи в цялото общество.

  Във всяко общество управляващата класа се стреми към неразделно господство на своите идеи.

  Що се отнася до разнообразните идеи, преобладаващи в капиталистическото общество, империалистите и техните апологети тръбят за идеологическа „свобода“, рекламирайки това предполагаемо постижение на „свободния свят“. В капиталистическото общество обаче, където монополистите и реакционните управляващи кръгове, представляващи техните интереси, контролират пресата, информационните агенции, радио и телевизионното излъчване и всички други средства за пропаганда и образование, свободното развитие на прогресивните идеи е невъзможно. За да прикрие това общество под прикритието на „демократично“, реакционната буржоазна управляваща класа допуска прогресивните идеи в определени граници, но когато те представляват дори най-малката заплаха за нейния режим, тя прибягва до безмилостни репресии. Може да изглежда, че в това буржоазно общество се толерират различни идеологически течения, но идеологическите течения от всякакви цветове и нюанси, които го заливат, не представляват нищо друго освен буржоазни идеи във всичките им форми и прояви. Що се отнася до идеологическата „свобода“ в буржоазното общество, която империалистите тръбят, тя не е нищо повече от фалшив лозунг. Целта тук е да се използва този лозунг, за да се разкраси политиката им, прикривайки факта, че те не се спират пред никакви средства, за да потиснат прогресивните идеи и да насадят буржоазните реакционни идеи, и да оправдаят културната и идеологическа експанзия в другите страни.

…

  В капиталистическото общество, където царуват буржоазният реакционен режим, експлоатацията и потисничеството на капитала, независимото съзнание на масите е потиснато, техните стремежи и искания са безмилостно потъпкани, а творческите им умове и таланти са ограничени и осакатени.

…

  Народните маси в социалистическата система трябва да бъдат добре въоръжени със социалистическите идеи. Само тогава те ще могат напълно да се освободят от влиянието и оковите на различните остарели идеи и да реализират своите независими искания. Само тогава индивидуалността, стремежите, интелигентността и талантите на всеки човек ще могат да се развият напълно.

…   Съвременните ревизионисти и предатели на социализма са очернили лидерството и престижа на лидера, унищожили са постиженията на предишните поколения революционери и по този начин са допринесли за

дегенерацията и краха на социализма, клеветейки неговия образ. Унищожаването на фундаменталните корени на социализма, клеветата срещу лидера, който е проправил пътя за революцията, и предишните поколения революционери, и ликвидирането на историческите постижения на социализма представляват най-подлото, презряно предателство, контрареволюционен акт. Историческият опит показва, че отричането и унищожаването на революционните традиции води до прерязване на артерията на революцията и унищожаване на завоеванията на социализма, спечелени с цената на кръв.

…

  Въоръжаването на хората с идеите на социализма, от една страна, и елиминирането на старата идеология от тяхното съзнание, от друга, е процес на интензивна идеологическа борба за окончателно изместване на елементите на капитализма от съзнанието на хората.

…

  По-специално, сред висшите служители, трябва да се води засилена борба срещу проявите на злоупотреба с власт, бюрокрация, корупция и измами.

  Разпадането на социализма в редица страни е свързано и с разцвета на злоупотребата с власт, бюрокрацията, корупцията и измамите сред лидерите. За да се защити социализмът и да се ускори процесът на неговото изграждане, е необходимо да се води непримирима борба срещу това зло, дори в най-малките му прояви, и да се изкорени напълно.

…

  Буржоазната идеология и буржоазният начин на живот са идеологическа отрова, която духовно осакатява хората. Прибягвайки до идеологическа и културна експанзия в други страни, империалистите безкрайно кроят планове, опитвайки се да отслабят народите с идеологическата си зараза, да дезорганизират тези страни отвътре и по този начин да запазят своето господство и контрол. Идеологическата и културна експанзия на империалистите е средство за тяхната агресия и намеса във вътрешните работи, осъществявана под прикритието на „сътрудничество“ и „размяна“, и е най-подлата.

…

  3. Идеологическата работа в социалистическото общество трябва да се провежда в съответствие с принципите и методите, които отговарят на основните изисквания на социализма.

В социалистическото общество медиите, литературата, изкуството и всички други идеологически и културни сфери трябва, под ръководството на партията, вярно да служат на защитата и развитието на каузата на социализма в съответствие със стремежите на масите за независимост. Ако в социалистическото общество тези идеологически и културни ресурси са извън ръководството и контрола на работническата партия, те ще се превърнат в оръжия на контрареволюцията. Ясно доказателство за това са примерите на редица бивши социалистически страни, където ренегати от социализма и реакционери завзеха контрола над тези ресурси и ги използваха срещу социализма. Работническата партия трябва твърдо да контролира всички идеологически и културни ресурси, включително медиите, литературата и изкуството, непрекъснато да повишава тяхната роля и да гарантира, че всички те успешно изпълняват възложените им задачи и мисията на социалистическия идеологически фронт.

…

  Работата по образованието и превъзпитанието на хората в социалистическото общество трябва да стане дело на самите маси.

  Идеологическото преструктуриране е въпрос на масите и на тяхната отговорност. Масите са господари на собствената си съдба; следователно те трябва да бъдат обект на трансформацията на своята идеология и да участват в идеологическото преструктуриране като господари. Тази работа може да бъде успешно осъществена само когато стане дело на самите маси и когато широките маси участват активно в нея.

…

  Социализмът е бъдещето на човечеството. Социалистическото движение е велико движение на масите за създаването на нов, независим свят. То се развива и триумфира благодарение на съзнателната борба на масите. Световното социалистическо движение неизбежно ще триумфира в резултат на борбата на масите, пробудени и обединени от идеите на социализма.

Корея, Пхенян, 19 юни 1995 г.- превод от сайта на ВКПБ -Милчо Александров

…

…

  Васил Петров Коларов е роден на 16 юли 1877 година в гр. Шумен. Едва навършил 15 години, започва да чете марксистка литература. Като ученик в гимназията става организатор и ръководител на нелегални ученически кръжоци и взема активно участие в борбата срещу Стамболовия режим.

  През 1885 година е назначен за учител в Никополското трикласно училище, където развива широка социалистическа пропаганда, за което е бил уволнен. През 1897 година той става член на партията. Заминава да учи право във Франция и Швейцария. В България се завръща през 1902 година и се установява в родния си град, където развива усилена пропаганда на социалистическите идеи и по събрания и митинги произнася пламенни речи против властвуващите и опозиционните буржоазни партии.

  Васил Коларов се бори заедно с Димитър Благоев и Георги Кирков в борбата им срещу общоделството. С речи, статии и доклади той защитава идеята за създаване на революционно – марксистка партия на българския пролетариат. Скоро той става един от най-младите и уважавани ръководители на Партията.

  През 1904 година, изпълнявайки партийно решение, се премества в Пловдив, за да ръководи партийната работа на тесните социалисти в този втори по големина български град. Тук той се проявява като зрял и далновиден политик, опитен журналист и публицист.

  През 1905 година Васил Коларов е избран за член на ЦК на Партията. След Балканската война, като любимец на пролетариата от Пловдив и окръга, е избран за народен представител, където той произнася вдъхновени, дълбоко аргументирани речи против престъпната националистическа и завоевателна политика на буржоазните правителства и кобургските агенти на германските империалисти. По време на Първата световна война В Коларов се бори решително срещу въвличането на България в империалистическата касапница. През 1915 и 1917 година той участвува в международните социалистически конференции в Цимервалд и Стокхолм.

  Посреща възторжено Великата Октомврийска социалистическа революция в Русия и победата на съветската власт. С речи, статии, доклади и брошури той разяснява значението на ВОСР за освобождението на цялото трудово човечество. На Първият конгрес на БКП е избран в ръководството на партията.

  Проявявайки се като виден комунистически деец Васил Коларов е избран за генерален секретар на ИК на Комунистическия интернационал през 1922 година.

  След монархо-фашисткия преврат на 9 юни 1923 година по поръчение на ИККИ той се завръща нелегално в България, за да помогне на Партията за изправяне на погрешното становище по този преврат. Заедно с Георги Димитров той взима активно участие в подготовката на славното народно Септемврийско антифашистко въстание през 1923 година.

  След поражението на въстанието Георги Димитров и Васил Коларов излизат с историческото открито писмо до българския народ, което е наситено с болшевишки оптимизъм за неизбежната крайна победа на българския трудещ се народ под ръководството на неговата славна Българска комунистическа партия над реакцията. Заедно с Георги Димитров след поражението на въстанието, когато в Партията се надигат опортюнистичните и левосектантски (троцкистки) елементи, Васил Коларов води решителна борба за тяхното разгромяване.

  В емиграция Васил Коларов не престава нито за момент да следи отблизо развитието на политическите събития в България и нито за момент не престава да се бори против кървавия фашистко-полицейски терор за освобождението на българския народ от монархо-фашисткото иго. Когато фашистките палачи арестуват Георги Димитров, Васил Коларов взима най-активно участие в широката международна кампания за разобличаване на хитлеристките душегубци и подпалвачи на войни и за незабавното освобождаване на народния водач.

  През годините на хитлеристката военна агресия, влага всичките си сили за организиране на революционната борба на българския народ срещу германо-хитлеристките окупатори и техните български монархо-фашистки агенти и слуги.

  Със статиите си, предавани по радио „Христо Ботев”, и със своите коментари, предавани по радио „Москва”, Васил Коларов зове и предупреждава нашия народ, че хитлеристка Германия води нашата страна към катастрофа.

  След 9 септември 1944 година той влага своя богат и многостранен опит, натрупан в продължение на много десетилетия обществено-политическа дейност в България и в международното работническо движение, и своите големи марксистко-ленински познания в борбата за ликвидиране на капитализма в нашата страна и изграждането на новата народна република.

  През септември 1946 година чрез всенароден плебисцит нашият народ премахна монархията и установи народна република. Като председател на Народното събрание Васил Коларов поема и временното председателство на републиката. На мирната конференция в Париж, като министър на външните работи на Народна република България и като водач на българската делегация, Васил Коларов с братската помощ на съветската делегация отстоява достойно интересите на България и на българския народ.

  Във всички големи обществено-политически преобразования, които се извършват у нас след 9 септември, Васил Коларов, като член на Политбюро на ЦК на БКП, временен председател на Народна република България и председател на Народното събрание, министър на външните работи, подпредседател и председател на Министерския съвет, има голям дял в преустройството на нашата страна по пътя на социализма.

  За заслугите му в областта на науката и културата той получава званието „доктор по икономическите науки” в СССР, професор и член на Българската академия на науките.

  Васил Коларов взима най-активно участие в разкриването, разобличаването и разгромяването на шпионско-вредителската банда на Трайчо Костов.

   След смъртта на Георги Димитров Васил Коларов поема кормилото на държавното управление като председател на Министерския съвет на България, на който пост той работи с най-голяма самоотверженост до последния си час на 23 януари 1950 година.

  За нас, комунистите, Васил Коларов ще остане вечен пример за вярност към идеите на марксизма-ленинизма, към българския и световен пролетариат, към революцията и социализма.

  ЦК на БКП (обновена)

  На 12 юни 1991 г. в Русия се провеждат първите президентски избори. За първи път е приложена стратегията за противопоставяне на лидера на „десния лагер“ (Елцин) срещу очевидно по-слабия „псевдокомунист“ (през 1991 г. Рижков).

  12 юни е официален празник в Руската федерация, неофициално известен като „Ден на срама“. Той отбелязва годишнината от приемането на „Декларацията за суверенитет“ на Руската федерация на 12 юни 1990 г. Тази декларация, част от „парада на суверенитетите“ в съветските републики, е една от стъпките към разпадането на СССР.

  В същото време лявата журналистика прекалено акцентира върху това събитие. Това, разбира се, се дължи на факта, че 12 юни е обявен за празник в Руската федерация („Ден на независимостта“, „Ден на Русия“ и др.). В действителност, приемането на този документ, разбира се, изигра по-малка – по-формална – роля в контрареволюцията и разпадането на СССР. Много по-големи последици дойдоха от завземането на властта от Борис Елцин, първо чрез избирането му за председател на Върховния съвет на РСФСР, а след това и за президент.

  Избирането на Елцин за президент също се състоя на 12 юни, но през 1991 г.

  35-ата годишнина ни дава възможност да анализираме това събитие.

* * *

  Шестима кандидати участваха в първите президентски избори в Русия. Победител беше Борис Елцин, тогавашният лидер на контрареволюцията, или както я наричаха, „демокрацията“, който зае първото място.

  Заслужава да се отбележи, че по това време вероятно не е имало изборни измами, което означава, че вотът е бил истински. Нека разгледаме кандидатите и защо Елцин излезе победител.

  По това време в РСФСР е имало приблизително 106 милиона избиратели. Над 79 милиона души са се явили на изборите на 12 юни 1991 г. По този начин избирателната активност е била приблизително 74%.

  Елцин е получил 57% от подадените гласове – тоест гласовете на 45 милиона души.

  С други думи, повече от половината от дошлите до урните са гласували „за Елцин“, но по-малко от половината от всички избиратели. По този начин Елцин не е бил „президентът на всички руснаци“, но това не му е попречило да поеме президентския пост.

  Какво представляваше кандидатът Елцин, по принцип е ясно. Той е бил номиниран за лидер от поддръжниците на демонтажа на социализма и възстановяването на капитализма. Бившият първи секретар на Свердловския областен и Московския градски комитет на КПСС, секретар на Централния комитет на КПСС, вече е отхвърлил маската на членство в комунистическата партия и е бил „безпартиен“.

  Ветеранът в номенклатурата се позиционира като „борец срещу номенклатурата“ и обещава на избирателите „пазарен рай“ при капитализма. Мнозина му повярваха.

  Кои бяха неговите съперници, или по-скоро спаринг партньори?

  Основният „съперник“ на Елцин, който завърши втори, беше Николай Рижков. Близък сътрудник на Михаил Горбачов, той е председател на Министерския съвет (министър-председател) на СССР от 1985 г. до януари 1991 г. Именно при Рижков започват първите буржоазни реформи, възраждащи частната собственост (под името „кооперации“). Той е отговорен за спада в съветския жизнен стандарт през годините на перестройката.

  За разлика от Елцин, Рижков се застъпва за бавни „пазарни реформи“ и се противопоставя на бързото свличане към „дивия капитализъм“. Това води до парадокса: „бавният капитализатор“ продължава да се смята за „комунист“ и значителна част от „социалистическите“ и „комунистическите“ избиратели са готови да гласуват за него.

  Рижков е наричан и подигравателно „плачещия болшевик“ заради проявите си на емоции и общата си полумъртвост. (*За разлика от стиха на Маяковски: „Ако изложите плачещ болшевик в музей, музеят ще бъде пълен със зяпачи по цял ден. Разбира се – няма да видите нещо подобно от векове!“)

  Ясно е, че такъв „конкурент“, издигнат от хората на Горбачов, е бил обречен да загуби от енергичния Елцин.

  След като Рижков получи почти 17% от гласовете.

  Вторият кандидат, борещ се за гласовете на „социалистическите“ и „комунистическите“ избиратели, беше генерал Алберт Макашов. Искрен комунист, той призоваваше за отпор на капиталистите и онези, които разрушаваха Съюза.

  Но, първо, избирателите научиха за съществуването на Макашов едва по време на предизборната кампания: генералът просто още не беше станал добре познат. Второ, мнозинството от „консервативно-социалистическия електорат“ не разбираше необходимостта от и не беше готово да подкрепи силови, военни методи за противопоставяне на елцинистите и другите „демократи“. Вместо това, мнозинството от „социалистическия избирател“ продължи да възлага надеждите си на „добрите шефове“ като Рижков.

  В резултат на това Макашов завърши пети на президентските избори с 3,7% от гласовете.

  Четвъртото място (6,8%) отиде при Аман Тулеев, председател на Изпълнителния комитет на Кемеровска област. Тази фигура заемаше политическа позиция между Елцин и Рижков: той беше обвинен в „кражба на гласове“ и от двамата.

  Третото място (7,8%), след Елцин и Рижков, неочаквано отиде при Владимир Жириновски, лидер на новосформираната Либерално-демократическа партия. За разлика от други космополитно настроени „демократи“, Жириновски също се застъпваше за капитализъм, но под „имперско-патриотичен“ вид. Това, по същество,  беше първата проява на „империализъм“ на политическата сцена в новата ера.

  Третото място на Жириновски беше толкова неочаквано, че някои „коментатори“ се опитаха да обяснят този успех единствено с обещанието за безплатна продажба на водка от „Волфович“.

  Друг кандидат (който завърши шести) беше Вадим Бакатин, близък както до горбачовците, така и до елцинистите.

  И така, въпреки „борбата“ между горбачовци и елцинисти, която беше демонстрирана пред съветските граждани, първите не направиха нищо, за да попречат на Елцин да стане президент на Русия. Като „противовес“ на Елцин, те номинираха кандидата Рижков, който беше обречен да загуби.

* * *

  Въпреки това резултатите от гласуването в регионите все още представляват интерес.

  Както вече беше споменато, мнозинството от гласувалите гласуваха „за Елцин“, но само малцинство от общия брой. Елцин зае първо място в гласуването в почти всички региони с изключение на пет.

  Северна Осетия, Горни Алтай, Тува и Агинско-Бурятският автономен окръг се оказаха „социалистически резервати“, като Рижков зае първо място там.

  В Кемеровска област (Кузбас) избирателите гласуваха за своя сънародник Тулеев (44%): той избута Елцин и Рижков на второ и трето място. Този факт, между другото, опровергава мита, че миньорите уж са подкрепяли Елцин. Минният регион Кузбас фаворизира по-умерения политик Тулеев.

  Елцин получи най-много гласове в своето феодално владение, Свердловска област (84%). Елцин получи висок процент от гласовете във все по-буржоазните, космополитни Москва (71%) и Ленинград (67%).

  Резултатите в съседните републики от Северен Кавказ представляваха рязък контраст. Докато Рижков излезе начело в Северна Осетия (41%), Елцин получи 76% в Чечено-Ингушетия и 65% в Дагестан. Заслужава да се отбележи, че именно Чечня и Дагестан впоследствие пострадаха най-много от политиката на Елцин.

  През 90-те години в Чечня избухна кървава война, която се разпространи и в съседен Дагестан.

  В Дагестан спадът в жизнения стандарт и разочарованието от Елцин пет години по-късно бяха такива, че на първия тур на президентските избори през 1996 г. Генадий Зюганов спечели първо място (63%), докато Елцин получи само 28%. (На втория тур резултатите от гласуването бяха манипулирани в полза на Елцин.)

  Генерал Макашов получи най-висок процент гласове – над 7% – в Северна Осетия, Магаданска и Ленинградска области и Коми-Пермякския автономен окръг.

* * *

  Белег на времето беше относително големият брой хора, които просто не се явиха да гласуват: над 25%.

  Преди Перестройката съветските власти се хвалеха, че 99,9% от избирателите са гласували. Шест години Перестройка доведоха до това, че една четвърт от избирателите не се явиха на президентските избори.

  Все повече хора стигаха до заключението, че не могат да имат свои собствени кандидати в тези маскарадни представления.

Дар Ветров  – превод от сайта на ВКПБ – Милчо Александров