Международният ден за защита на децата води началото си от Световната конференция по въпросите на детското здраве, която се провежда в Женева през 1925 година и по-късно от решението на сесията на Съвета на Международната демократична федерация през ноември 1949 г. в Москва. Благодарение на съветския призив една година по-късно 1 юни е честван в 51 страни. В България се провежда за първи път през 1950 г. от Народната власт.

  По целия свят Денят на детето започва да се чества, след като на 14 декември 1954 г. ООН и ЮНЕСКО обявяват 20 ноември за Световен ден на децата, въпреки че самата дата не е повсеместно възприета, а в различните страни по света е определена, според местните условия и традиции. Съдържанието и смисълът на празника навсякъде са сходни – това е ден, посветен на усилията да се постигне щастие за всички деца.

  Ние българските комунисти поставяме борбата за здравето, възпитанието и интелектуалното израстване на децата за първостепенна задача. Смятаме, че капиталистическият обществен строй е неспособен да реши тази задача за всички деца. По тази причина и днес продължаваме да твърдим, че това може да се постигне само при социализма – прогресивният обществен строй който ще реши и още много други общочовешки въпроси, които днес се смятат за невъзможни.

ЦК на БКП

На 2 юни нашият народ скланя глава пред героичната смърт на великия български революционер и поет Христо Ботев, пред героите паднали в националноосвободителните борби на българския народ против гнета на турските еничари и феодали, на героите от Априлското въстание, пред паметта на загиналите герои в Септемврийското въстание и варварския терор на фашиста Цанков през 1925 година, пред загиналите славни партизани и партизанки, политзатворниците, концлагеристите, ятаците и помагачите, загинали в открит бой с фашизма, пред хилядите войни загинали в отечествената война, пред жертвите на съвременния фашизъм – глобализма, империализма, пред жертвите на фашистката хунта в Украйна, действията на Тръмп и Нетаняху.

  На 2 юни ние комунистите от БКП изразяваме работническата си солидарност с милионите наши другари по света в решителната им класова борба, на борбата на патриотичните сили с глобалистката напаст и съвременните фашисти и се прекланяме пред паметта на загиналите в нея!

ЦК на БКП

На 18 юни 1882 година в Ковачевци се ражда вожда на Българския народ и БКП Георги Димитров Михайлов. По този случай редакцията на „Комунистическа правда“ публикува неговата статия „Кой управлява България“.

КОЙ УПРАВЛЯВА БЪЛГАРИЯ

   От преврата насам нашата страна има всъщност две правителства. Официалното правителство на професор Цанков представлява една външна мантия, зад която се скрива от очите на народа и чуждия свят другото, фактическото правителство.

  Това правителство е тъй нареченият „Конвент на десетях“, който се състои от верни хора на Военната лига и „Кубрат“ и действува в споразумение и с помощта на автономистическата десница на Тодор Александров. Тоя „конвент“ се явява нещо като боеви орган на крупния капитал в страната срещу трудещите се маси и техните политически партии и организации и е здраво свързан със същите ония големи банки и експортьорски фирми, които финансираха подготовката и изпълнението на преврата от 9 юни, особено със Сдружението на тютюневите експортьори – най-мощната капиталистическа организация у нас.

  „Конвентът на десеттях“ има непосредствено в своите ръце вътрешното министерство чрез генерал Вълков и външното министерство чрез полковник Калфов – трите решающи министерства във всяко правителство. Той има също на своя страна като отдавнашен човек на банковите кръгове самия министър-председател Цанков.

  Във всички важни случаи Министерският съвет се поставя пред свършени факти и в ролята на обикновен регистратор на решенията на „конвента“.

  Когато някои от министрите се опитват по своя инициатива да прокарат в министерствата си работи, които не са по угода на банките и експортьорските фирми, те биват принуждавани да се отказват от своите мероприятия. В това отношение особено характерни са случаите с издадените наскоро след преврата от радикалския финансов министър П Тодоров наредби по износа и по борсовата спекулация, които наредби биваха на следния ден или съвършено отменяни, или пък коригирани благоприятно за крупните капиталисти и спекуланти като „погрешно отпечатани“ в „Държавен вестник“…

  Ето тоя именно „Конвент на десеттях“, инспириран и скъпо заплащан от крупния капитал – български и чужд, старателно зад кулисите, командува политиката и действията на правителството и разполага със свободата, честта и живота на гражданите и със съдбата на страната.

  Известното своеобразно и насилствено сливане на партиите народняци, демократи и радикали в „Демократическия сговор“ бе негово дело. Ония от старите партийни водачи, които се опитваха, както се знае, да се противопоставят на насилственото сливане, бързо се отказаха от всяка позиция в тая посока, след като бидоха заплашени с убийства.

  Споровете около разпределението на депутатските мандати между партиите на правителствената коалиция и нейните дейци също се уреждаха чрез терористическата намеса на „конвента“. Широкосоциалистическият Централен комитет още на другия ден след прекъсване на преговорите му с „Демократическия сговор“ около подялбата на правителствените депутатски мандати възобнови преговорите и отстъпи от своите прекалени претенции под неговия натиск.

  Предприетият на 12 септември т.г. удар срещу Комунистическата партия бе решен и организиран от „Конвента на десеттях“ чрез неговия министър на вътрешните работи генерал Русев и едва след това санкциониран от Министерския съвет.

  Масата политически убийства от 9 юни насам и специално през септемврийските събития, както и убийството на Генадиев са също един актив на тоя „конвент“. Специално за убийството на Генадиева, както се узнава от достоверни източници, „конвентът“ се е възползвал от една стара „присъда“ на Тодор-Александровия щаб, която не е могло да бъде изпълнена през 1920-1921 г., а в последствие е била изоставена поради изменилото се политическо положение, без обаче да бъде отменена…

  За да осигури и в бъдеще своето положение на фактическо правителство, „Конвентът на десеттях“ днес се опитва да наложи на правителствените кандидати в изборите специални декларации за вярност към „Демократическия сговор“ в бъдещата камара, да се лишават от депутатския си мандат.

  Това е то истинското правителство на България, което, стоейки в тъмнината и упражнявайки своята власт зад кулисите на официалното управление, цветните декорации на което управление са „левичарските“ партии на широките социалисти и радикалите, дирижира днешния режим на буржоазно-фашистка реакция.

  Разбира се, фактът на съществуванието на едно такова задкулисно правителство, което – трябва да се констатира – в последно време става все по-неудобно дори за известни буржоазни кръгове, които сами се чувствуват вече притиснати от банкерско-спекулантската клика, съвсем не освобождава от отговорност изобщо, нито намалява конституционната и фактическа отговорност на официалното правителство и на всички негови членове за извършените досега злодеяния над трудещия се народ, както и за вилнеющата в настоящия момент черна реакция в страната.

  Тъкмо наопаки. Толкова по-голяма е отговорността на Цанковия кабинет, на всички негови членове и на партиите, които го поддържат, загдето те приемат да бъдат проводници и да служат за прикритие на едно подобно терористическо и конспиративно правителство, тъй непоносимо и тъй опасно за народа и страната.

  Съществуването на „Конвента на десеттях“ иде само да покаже, че в България вместо едно редовно правителство, опиращо се на широките обществени слоеве, управлява банкерско-спекулантската клика чрез една власт, скрита в тъмнината, неотговаряща пред никого и поради това способна на всички възможни престъпления и авантюри.

  Трудещите се избиратели от градове и села и из цялата страна ще имат това предвид, когато правителствената коалиция, отнемайки всяка възможност за свободна изборна агитация и борба, се опитва днес чрез предстоящите законодателни избори да легализира създаденото с преврата от 9 юни управление на банкерско-спекулантския „конвент“ и с толкова по-голяма енергия, издръжливост и упоритост ще продължат своята борба за освобождението на народа и страната от днешното невъзможно и пълно с вътрешни и външни опасности положение и за създаването на една истинска народна власт – работническо-селското правителство в България.

В „Работнически вестник“ (Виенско издание), № 3, 11 ноември 1923 година.

Подпис Георги Димитров  

В чест на годишнината от публикуването на статията ѝ „Не мога да направя компромис с принципите си“ е време да обсъдим ролята и мястото, които Нина Александровна Андреева играе в историята.

  Тя е първата, която открито се обявява срещу политиката на „перестройка“ за демонтаж на социализма, срещу политиката на генералния секретар на Централния комитет на КПСС Горбачов.

  Да, разбира се, тя не е единственият човек, който още през 1988 г. пише разтревожени или възмутени писма до вестниците, наблюдавайки разрушителния, ускоряващ се напредък на „перестройката“. Но статията ѝ е толкова добре написана и изчерпателна за времето си, че редакторът на „Советская Россия“ В Чикин решава да я публикува. И става сензация.

  Всички знаят, че Нина Андреева е първата, която се обявява срещу „перестройката“. Но по-рядко се казва, че е била пионер в нещо повече от това.

  Тя е първият постсъветски ляв политик след разпадането на СССР, който обявява неизбежността на нова социалистическа революция.

  Други „комунистически“ (и по същество социалдемократически) фигури също говореха за „възстановяване на съветската власт“ и „възраждане на СССР“, но те заобикаляха въпроса как страната ще се върне по социалистическия път на развитие. Лидерът на движението „Трудова Русия“ В Анпилов открито се противопостави на линията на Андреева за нова социалистическа революция. На 7-ия конгрес на „ТР“ през 1998 г. той се опита да измисли евфемизъм за „потвърждаване на резултатите от Октомврийската революция от 1917 г.“, противопоставяйки го на теорията на „Андреева“ за нова революция. Но беше забавно да се види как делегатите на „ТР“, не разбирайки или приемайки евфемизма на Анпилов, веднага след като заеха подиума, говориха за неизбежността на революцията, съгласявайки се с Андреева.

  И така, с коя историческа личност може да се сравни Нина Александровна Андреева?

  Тя може да се сравни с Георги Валентинович Плеханов.

  Плеханов е първият руски марксист, първият, който разпространява марксизма в Русия. Върху неговите идеи, на неговите плещи, по-късно се появяват такива гиганти като В И Ленин и  Й В Сталин,                                    които развиват теорията и практиката на марксизма по-нататък.

  Да, след като е пионер в разпространението на марксизма, Плеханов по-късно започва да почива на лаврите си и дори се дружи с меншевиките. Но той изпълнява историческата си мисия. И не е случайно, че Ленин високо цени Плеханов и неговия принос за развитието на руското социалистическо движение.

  Нина Андреева, подобно на Георги Плеханов, е „първа“.

  Но Андреева, за разлика от Плеханов, е живяла и работила в различни исторически условия. Плеханов е живял в епоха на прогресивно обществено развитие и революционен подем. Андреева е преживяла период на реакция, контрареволюция и упадък.

  Следователно, за разлика от епохата на Плеханов, все още не се е появил или израснал нов Ленин и Сталин, които биха отишли ​​по-далеч и биха осъществили социалистическата революция.

  В лявото движение, вместо Ленин и Сталин, все повече се появяват Потресов и Либердан.

  Но периодите на реакция и регрес не са вечни; те са последвани от периоди на подем, прогрес и революционно развитие.

  Това означава, че местата на нов Ленин и Сталин остават вакантни.

  И Нина Александровна Андреева изпълни своята роля, като стана „първата“, запалила лъч светлина, който показа изхода от историческата „яма“, пътя към нов възход.

Данил Седой – превод от сайта на ВКПБ – Милчо Александров

  Както е добре известно, осемчасовият работен ден не е бил предоставен на пролетариата от буржоазията, а е бил извоюван през 19-ти и 20-ти век чрез дълга и тежка борба срещу капиталистите и правителствата. Това е коствало големи жертви на няколко поколения работници. Днес буржоазията се стреми да увеличи работния ден до 9-10 часа и повече, не само на практика, както вече е така в много предприятия и институции, но и легално, чрез закона. Капиталистите се нуждаят от това, за да изтръгнат от работниците дори формално основание за „легален“ протест срещу нарастващата експлоатация и по-нататъшното увеличаване на неплатения труд.

  Например, в статията „Руснаците предложиха да работят извънредно два пъти по-дълго“, „Парламентарен вестник“, бр. 3, 30 януари – 5 февруари 2026 г., пише, че Държавната дума е подкрепила изменения в Кодекса на труда, които биха могли да удвоят лимита за извънреден труд, от 120 на 240 часа годишно. Фашистите обясняват тези изменения с необходимостта от „намаляване на недостига на работна ръка и увеличаване на доходите на работниците“. В момента, по закон, работното време на седмица не може да надвишава 40 часа. Всичко над това се счита за извънреден труд. Той не трябва да надвишава 120 часа годишно.

  За да изтръгне максимална печалба от работниците, буржоазията разполага с два основни метода: удължаване на работното време и увеличаване на интензивността на труда. Винаги, когато е възможно, буржоазията комбинира тези два метода за експлоатация на работниците, което води до хищническо използване на труда. Но ако тази комбинация е невъзможна, тогава се използва един от тези методи: или извънреден труд, или изтощителната система на патогенни работилници с осемчасов работен ден.

  Целта за увеличаването на работния ден до 10-12 часа е капиталистът да получи увеличен излишен продукт (принадена стойност), без да увеличава заплатите на работниците. Капиталистът принуждава работниците да изразходват работната си сила в трудовия процес. По този начин той плаща цената на работната сила, т.е. цената на необходимия продукт. Капиталистът получава стойността на целия продукт, произведен от труда на работниците. Какво печели капиталистът? Стойността на излишния продукт или добавената стойност. Това е същността на капиталистическата експлоатация: капиталистът, като купува работна сила и плаща нейната цена (цената на необходимия продукт), присвоява цялата добавена стойност, т.е. стойността на създадения от труда добавъчен продукт, без заплащане. Но най-често капиталистите плащат на работниците не пълната цена на работната им сила, а само част от нея, като винаги се стремят да намалят допълнително заплатите – до физиологичния минимум.

  Как изглежда това на практика? През 2025 г. дневната цена на заварчик в Уралвагонзавод е била приблизително 6000 рубли. По време на 8-часов работен ден той е използвал специални електроди на стойност 1000 рубли и е износвал заваръчния апарат и други производствени инструменти за 500 рубли. При това е заварявал части на стойност 32 000 рубли. Като извадим цената на средствата за производство и амортизацията, откриваме, че заварчикът е създал нова стойност за един ден на стойност 32 000 – 1 500 = 30 500 рубли.

  Тази новосъздадена стойност се разделя на две части: 6 000 рубли отиват при капиталиста за покриване на разходите за труд (работникът по същество авансира капиталиста), а 24 500 рубли му се дават напълно безплатно чрез капиталистическа експлоатация. Това е добавена стойност.

  Каква е тогава степента на експлоатация? Тази степен е съотношението на добавената стойност към цената на труда или съотношението на излишното работно време към необходимото работно време. Делението на 24 500 рубли на 6 000 рубли дава приблизително 4,1, или 410%.

  Заварчикът е работил 8 часа на ден. През това време той е създал нова стойност за  30 500 рубли. Ако това е вярно, тогава той е работил 1 час и 34 минути за дневната си заплата от 6000 рубли, т.е. за себе си. А останалите 6 часа и 26 минути са били дадени за собствениците на Уралвагонзавод. След като е похарчил дневната си заплата за ден-два (включително осем почивни дни на месец), работникът  си е тръгнал с нищо. Междувременно 9000 работници всеки ден внасят средно по 18 000 рубли добавена стойност на 30-те собственици на завода. Лесно е да се изчисли и разбере откъде собствениците и основните акционери на Уралвагонзавод получават милиардите си.

  Но тази шепа милиардери се нуждаят от максимална печалба; в противен случай те няма да могат да запазят позицията си на пазара, а конкуренцията с други монополи за държавни военни поръчки ще бъде по-трудна. Какво да се прави? Увеличаването на интензивността на труда до безкрай е невъзможно, тъй като технологичните изисквания и физическите ограничения на човешкото натоварване пречат на това. Набързо заварен шев на танк или бронетранспортьор може да доведе до оплаквания от клиенти, глоби и други подобни загуби. Следователно за капиталистите е по-изгодно да увеличат  работното време. Същият заварчик, работещ 8 часа, произвежда приблизително 3800 рубли нова стойност на час. При 10-часов работен ден той може да създаде допълнителни 6000–7000 рубли нова стойност, като се вземе предвид естествената човешка умора. Така, с 10 часа работа, заварчикът може да достави извънреден труд на своите работодатели. Не става въпрос за 30 500 рубли добавена стойност, а за около 37 000 рубли. При 20 десетчасови работни дни един работник може да генерира средно 100 000 рубли допълнителна добавена стойност за капиталистите. В този случай 9000 работници биха генерирали около милиард рубли допълнителна добавена стойност на месец. За капиталистите този хазарт си струва всяка свещ.

  Но монополистите не спират с удължаването на работния ден. Те планират допълнително да увеличат натоварването на работниците. Правителственият законопроект от 19 декември 2025 г. ясно посочва какво искат Сечин, Путин и Тимченко: „Увеличаването на броя на извънредните часове ще привлече на работа над 750 000 души и ще запълни около 100 000 свободни работни места, без да се наема нов персонал, а хората ще имат възможност да увеличат доходите си предвид увеличеното заплащане.“ Как да се разбира това? Буржоазията планира да наеме 750 000 нови работници, като същевременно запълни 100 000 свободни работни места, без да наема нови работници. Това означава, че един работник ще бъде принуден да извършва работа, която изисква 2-3 души. С други думи, като увеличават абсолютната експлоатация с 2-3 часа, капиталистите искат едновременно да увеличат относителната експлоатация чрез увеличаване на интензивността на труда.

  Това се обяснява и с факта, че машините консумират голямо количество капитал. Те се износват не само когато са в експлоатация, но и когато не работят: ръждясват, развалят се и остаряват, когато се появяват нови, по-усъвършенствани машини. Бързата подмяна на старите машини с нови изисква огромни капиталови разходи. Поради физическото и морално износване, животът на една машина е много кратък. Това кара капиталистите да треперят за всяка минута от нейната работа. Ако можеха, щяха да принудят работниците да работят непрекъснато 24 часа в денонощието, целогодишно. Но тъй като това е предотвратено, капиталистите се фокусират върху интензифицирането на труда. Те принуждават работниците да работят с повишена интензивност. Капиталистът се стреми да изтръгне 1,5-2 часа от всеки час работа. И самите машини помагат на капиталиста в това. За да принуди работника да работи по-усилено, често е достатъчно да увеличи скоростта на машината, което в много случаи е технически възможно.

  За хищническата експлоатация на труда буржоазията обещава да плаща повече на робите си. Законопроектът за монопол обещава да плаща „поне двойно повече от нормалната ставка“ за извънреден труд. Фашистките профсъюзи, представлявани от известния Н Анохин, изискват, считано от 121-ия час на извънреден труд, заплащането да бъде двойно или повече. Това е очевидно.

 Първо, както вече беше посочено, съществуват физиологични граници на работното натоварване на човек, след които тялото на работника започва да се влошава. Никое „увеличение на доходите“ не може да възстанови подобно влошаване. Междувременно имаме много работници, които срещу обещаните „тридесет“ допълнителни заплати са готови да проявят усърдие и да работят по 12 часа на ден.

  Капиталистът е заинтересован не само от възможно най-голямата производителност на работния ден, но и от възможно най-голямата интензивност на труда. Следователно, най-предпочитаната форма на заплащане от капиталиста е работата на парче, при която самият работник е мотивиран да увеличи производството. Работата на парче прави работника отговорен за по-нискокачествени суровини и материали, принуждавайки го да харчи собствените си пари за по-добри инструменти и оборудване (работниците поемат част от задължителните производствени разходи, облекчавайки капиталиста). Работата на парче поражда раздори и конкуренция между работниците. В резултат на работата на парче средното производство обикновено се увеличава поради конкуренцията между работниците. Работниците се стремят към своя класов враг. Работата на парче и така наречените „бонуси“ принуждават всеки отделен работник да се противопоставя на своите колеги. Всеки индивид се стреми да интензифицира труда си докрай в полза на капиталиста, което увеличава средното производство, което се използва за определяне на заплатите или ставките, което води до намаляване на тези заплати или ставки. Оказва се, че работниците са се навеждали само в полза на капиталиста.

  Капиталистът, виждайки, че производителността на труда се увеличава, има основание да намали заплатата на парче и предприятието се оказва с излишък от работници, които са изхвърлени на улицата „като награда“ за тяхното усърдие.

  Заплащането за извънреден труд е вид допълнение към заплатите. Изглежда, че за редовни часове работникът получава стойността на работната си сила, а за извънредни часове получава някакъв излишък над тази стойност за „допълнителни средства за препитание“. Това е заблуда и недоразумение. Първо, работниците рядко получават стойността на работната си сила за редовни часове. Второ, тези „допълнителни средства за препитание“ отдавна са част от нормалните и необходими средства за препитание на работника, които той трябва да получи за „нормалната“ стойност на работната си сила.

  Трето, последните часове работа, редовните часове и особено извънредните часове износват тялото на работника много повече от първите часове. Тялото има свои собствени „работни“ и „фиксирани“ ресурси. „Работните“ ресурси се попълват ежедневно. Хранене и почивка. Изчерпването на „основните“ ресурси може да се възстанови само чрез големи и скъпи „ремонти“. Извънредният труд, както всички последни часове работа по време на прекомерно дълъг работен ден, винаги е за сметка на основните ресурси на тялото. И ако извънредният труд се заплаща малко повече, дори двойно, тази премия е недостатъчна, за да позволи на претоварения работник да премине към особено питателна диета или периодично да почива и да се лекува в санаториуми и курорти. Накрая, работниците, които постоянно упражняват извънреден труд, са принудени напълно да пренебрегнат семейните дела, отглеждането на деца, тяхното културно и физическо развитие, отдих и т.н. Те се влошават не само физически, но и културно, да не говорим за политиката. Именно това е политическото изчисление на капиталистите: да попречат на робите да имат време за политическо образование и революционна работа.

  Извънредният труд и произтичащото от него изчерпване на жизнената енергия на тялото водят до бърз упадък, повишена податливост към инфекциозни заболявания, ранна инвалидност и смърт. Опитът показва, че където работниците се съгласят на извънреден труд, той бързо се превръща в редовно явление и по същество в част от „нормалния“ работен ден. Дали заплатите се изплащат според графика за заплати или според ведомостта за извънреден труд е без значение, тъй като е включено в бюджета на работника. В повечето случаи заплащането за извънреден труд е или незначително, или след известно време работниците получават предишните си заплати за удължения работен ден, сякаш работят осемчасов. И тъй като капиталистите неизбежно намаляват ставките на заплатите, а цените и данъците се покачват, работникът вече не може да оцелее само със заплата. Това означава, че работният ден, който посвещава на жизнените нужди, всъщност е непосилно дълъг.

  Нещо повече, извънредният труд намалява броя на активните работници и увеличава броя на безработните. С извънредния труд всеки работник изтласква 1,2 работници, което означава, че 10 работници заместват 12. Следователно, всеки десет работници измества двама от своите другари от предприятието.

  За 8-часов работен ден заварчикът печели 6000 рубли, или 750 рубли на час. За 10-часов работен ден капиталистите му обещават двойно заплащане за извънреден труд, което означава 3000 рубли за последните два часа работа. Така че, за 10 часа работникът би трябвало да получи 9000 рубли. Това изглежда като добра сделка, но в действителност работникът е дори по-беден от преди! При 8-часов работен ден и същата интензивност на труда, той е създал 30 500 рубли добавена стойност за капиталиста. За 10 часа работа той е донесъл на собствениците 37 000 рубли нова стойност. От тях той теоретично ще получи 9000 рубли, а собствениците ще получат 28 000 рубли, а не предишните 24 500. В действителност, чрез корекции на цените, данъци и манипулиране на времето и извънредния труд, капиталистът ще плати на този работник 7000-7500 рубли за 10-часов работен ден. Това означава, че почасовата заплата на работника остава около 750 рубли, както е било при 8-часов работен ден. И капиталистът, без заплащане, ще присвои труда на работника, на стойност не 28 000, а 29 500-30 000 рубли.

  Процентът на експлоатация на заварчика от страна на капиталиста е: разделете 30 000 рубли на 7 500 рубли, което се равнява приблизително на 4000 рубли, или 400%. Това означава, че работникът е работил само 20% от работния ден, или 2 часа, за себе си, докато 80%, или 8 часа, е работил за капиталиста. На практика това означава, че работникът работи само последните два часа извънреден труд за себе си, когато производителността намалява, и най-продуктивните първи осем часа за шефа. През тези часове работникът ефективно осигурява на капиталиста не 8, а 9,6 часа извънреден труд (тъй като заварчикът на парче увеличава интензивността на труда и замества 1,2 работници). Тогава собствениците на фабрики ще получават не 30 000, а 36 000 рубли добавена стойност от труда на този заварчик, а степента на експлоатация на работника ще бъде 4,8, или 480%. Тази цифра е близка до реалната степен на експлоатация на работниците от монополите. В много съвременни големи предприятия степента на експлоатация на труда от капитала достига 500% или повече, като работникът работи 1,5-1,7 часа за себе си и 7-8 часа за съвета на акционерите.

  И така, заварчикът, работещ извънредно, започва да почива по-малко, да се храни по-зле, да се разболява по-често, да се износва по-бързо, да пренебрегва дома и децата си и да се влошава физически и духовно. Той става още по-беден, докато капиталистът става още по-богат.

  Как предлагат фашистите да „защитят“ работниците от извънреден труд? Комитетът по труда на Държавната дума смята, че за да се случи това, в предприятието са необходими отраслово споразумение и колективен трудов договор. В действителност капиталистите подписват отраслови споразумения с висшето ръководство на синдикатите, т.е. със своите социални служители. Колективен трудов договор, по закон, може да бъде подписан „от името на служителя“ от „друг представител“, например, началникът на цеха, т.е. един от фашистките надзиратели на работниците. Ако такъв колективен трудов договор бъде подписан „от името на работниците“, тогава извънредният труд става задължителен за тях. Те казват, че самите те са се записали за извънреден труд.

  Като първа стъпка към официалното премахване на осемчасовия работен ден, буржоазната Думата заявява, че такъв работен ден ще бъде строго доброволен, с писменото съгласие на служителя. Тъй като повечето работници днес са всеки сам за себе си, администрацията няма да има проблем да ги принуди „доброволно“ да се съгласят на 9-часов работен ден. И тогава идва ред на това, което депутатът Яков Нилов от Комисията по труда на Думата изпусна. Той заяви: „Извънредният труд през деня не трябва да надвишава четири часа – това ограничение ще се прилага, както и цялото друго трудово законодателство.“ Това означава не по-малко от легализиран 12-часов работен ден, първоначално от време на време, а после като правило. Ако работниците се съгласят на това, това означава, че всички завоевания на руската работническа класа преди 170 години ще бъдат дадени на капиталистите, а работниците ще се окажат в условия, малко по-различни от тези на работниците на Демидов или тъкачите на Морозов. В крайна сметка, 12-часовият работен ден е редукция до казармени условия, прикрити със смокиновия лист на колективен трудов договор. Преценете сами: 12 часа работа, 2-3 часа пътуване до работа, един час за обяд. Това оставя на работника 7-8 часа за „живот“, точно както на войник в царската армия е даден неделен отпуск.

  Какво движи желанието на буржоазията да удължи работния ден? В края на краищата, когато пазарните условия са лоши и производствените мощности са недоизползвани, капиталистите намаляват работния ден и броя на наетите работници – дори до степен да затворят предприятието напълно. Това произтича от големите държавни военни поръчки, както и от държавните поръчки за стоки, свързани по някакъв начин с армията и войната. Лудостта на военното производство позволява на монополите да реализират огромни печалби за кратък период от време, като се има предвид, че оборотът на капитала е бърз, продажбите са гарантирани от хазната, производството се разширява, съществуват директни договори с Министерството на отбраната (конкуренцията изчезва), цените на военните доставки са над пазарните, а оръжията и боеприпасите са напълно извън пазара, тъй като цените им на практика се диктуват на държавата от най-големите военно-промишлени корпорации. Собствениците на „Ростех“, „Роснефт“, „Система“ и други сега се радват на златен дъжд благодарение на ограбването на по-голямата част от народа чрез бюджети и цени. Разширяването на военното и свързаното с него производство изисква или набиране на допълнителни работници от резервната армия, или увеличаване на експлоатацията на съществуващите работници чрез удължаване на работния ден и повишаване на интензивността на труда. Монополите предпочитат втория вариант, тъй като имат други планове за безработните, като например изпращането им на фронта.

  Борбата за запазване на осемчасовия работен ден е само част от икономическата борба за по-добри условия за продажба на труд. Но буржоазията прибягва до фашизъм и гражданска война не само за да потисне революционното движение на пролетариата, но и за да задуши борбата на работниците за основните си икономически права. Тя действа военно, т.е. политически, предотвратявайки дори най-малкото въстание на работниците в защита на техните икономически интереси, камо ли създаването на истински масови работнически организации за икономическа борба.

  Това означава, че напредналите работници остават нелегалната организация – един вид зародишна военна организация за пролетариата. Историята е показвала хиляди пъти, че добре организираното, съзнателно и подготвено малцинство, шепа „подземни бойци“, дузина опитни бойци, са способни да победят мнозинството, да наложат волята си на мнозинството, да го убедят и поведат. В условията на съвременния империализъм самата буржоазия превръща борбата на работниците за „копейката“, за малко по-добри условия на труд, в политическа борба, хвърляйки полицията и Гестапо срещу безобидните, но неразрешени синдикални събрания, съдейки работниците, които искат защита на труда или увеличение на заплатите, още по-решително от обикновено като предатели на държавата и т.н. Следователно, работниците нямат друг избор, освен да се откажат от хленченето и плахостта си и да се захванат с по-мощни оръжия срещу фашизма. Тези най-съвестни индивиди в почти всеки цех могат, като се организират предварително нелегално и „незаконно“, да предупреждават, обясняват и агитират своите другари срещу плановете на капиталистите да премахнат осемчасовия работен ден и да принудят работниците да се трудят, подобно на далечните си предци, по 11-12 часа на ден. Все още има време за това; Буржоазията планира да внесе изменения в Кодекса на труда до края на лятото на 2027 г. Трябва да постигнем ситуация в предприятията, в която работниците да чувстват, че вече имат изградена организация и работят активно, дори и външно да не е видимо, сякаш мнозинството от работниците са бунтовници и нелегални бойци. И да се подават сигнали по каналите и потоците, чрез бригадири и началници, че работниците няма да се съгласят на удължен работен ден и ще се борят за осемчасов работен ден.

  Масите, колкото и изостанали да са днес, могат да се „раздвижат“, ако усетят заплахата да бъдат на работа през по-голямата част от деня като износен кон. Задачата е да се покаже тази заплаха за живота на работниците по такъв начин, че тя – с точни факти, ярки и ясни аргументи – да докосне най-живия нерв на най-плахия и верен другар, издигайки го до първите стъпки на борбата срещу робството.

Подготвили: А. Файзалиев, М. Иванов.

Превод от „Рабочий путь“ – Милчо Александров

От 2022 г. насам руските работници (които съставляват значителна част от войниците в Централния военен окръг) изпълняват вярно дълга си. Те водят безкомпромисна борба срещу украинските нацисти, а чрез тях и срещу такова негативно явление в международните обществени отношения като американския фашизъм за износ или американския фашизъм във външната политика. За повече информация по тази тема можете да гледате видео лекцията на професор М В Попов в YouTube или Rutube. По същество руската армия се бори за суверенитета на Русия. Управляващата класа (буржоазията) открито се опитва да възстанови суверенитета на Русия от приблизително 2008 г. (след речта на Путин в Мюнхен).

  След Втората световна война суверенитетът е загубен от империалистите на Франция, Германия, Италия, Великобритания и Япония. Те стават зависими от американския финансов капитал. Войната в Близкия изток между иранския народ и неговите съюзници – йеменците и ливанци – от една страна, и Съединените щати и Израел (утвърденият израз „коалицията на Епщайн“ вече се появи) от друга, ясно показа кои държави от Близкия изток са суверенни (Иран, Йемен) и кои са напълно зависими от американския империализъм (Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн, Кувейт, Катар).

  „Нашият“ национален лидер, който „води“ борбата срещу едно наистина негативно (предимно за народа – всички работещи и експлоатирани класи) явление в международната политика – американския фашизъм за износ – говорейки през март тази година на среща на руската буржоазия – Конгреса на Руския съюз на индустриалците и предприемачите – говори за такава важна (отново за работниците) тема като суверенитета: „Мисля, че никой вече не се съмнява какво означава суверенитет в съвременния свят, каква е неговата стойност и какви последици възникват за онези страни, които доброволно се отказаха от този суверенитет, приемайки, че ще бъде по-мирно, по-евтино за живеене и че ще създаде по-добри условия за икономическо развитие, включително социално благополучие.“ „Без суверенитет е невъзможно да се защитят фундаменталните интереси.“  Това  се отнася за всички области, включително развитието на транспорта, логистиката и финансовата инфраструктура.“

  Думите са правилни. „Нашият“ лидер винаги говори правилно. Кой би спорил за необходимостта от борба с тероризма, за това, че руската политика трябва да се гради около интересите на семейството? Или кой би посмял да спори с целите му за намаляване на бедността?

  Неслучайно започнах статията със споменаване на работниците. Нашите познати, приятели, другари и роднини (предимно работници) проливат кръв, унищожават бандеровците. Именно работниците се борят срещу американските марионетки (или, както е модерно да се казва днес, американските пълномощници).

  А какво прави руската управляваща класа (скромната, очарователна и социално отговорна буржоазия) през това време? Те (вероятно не без знанието на лидера на нацията) възобновиха миналата година доставките на редкоземни метали за Съединените щати, например итрий, който се използва във военната авиация, военното космическо изследване и военната електроника. Според РИА Новости САЩ са закупили от Русия такива метали на стойност 68 800 долара. Такава е борбата… на  буржоазията.

 Хилядоларови пропагандисти по телевизионните канали и онлайн също водят своя собствена „борба“. Те използват „силата“ на перото и словото, безмилостно, без страх или срам, за да осъждат западните държави и западните елити, които подкрепят укронацистите и необандеровците. Военни блогъри и политически коментатори прекарват дни наред в осъждане на злите англосаксонци, осмиване на жабарите и подиграване на германците и балтийците. Броят на искрящите шеги и закачки, насочени към френския президент Макрон  е безброй.

  Ще се върна към спонсорите на тези блогъри. Вече отразих САЩ. Сега е ред на европейските страни. Руската буржоазия (вчера все още либерална, днес патриотична) увеличи износа на титан за Франция със 129,9 милиона евро през 2025 г. в сравнение с 2024 г. (108,6 милиона евро през 2024 г.). Това съобщи РИА Новости, позовавайки се на данни на Евростат. „…общото количество внос на титан се е увеличило с 19,6% на годишна база. Това е най-голямото количество доставки от 1992 г. насам. … през 2025 г. още четири държави от Европейския съюз увеличиха вноса си на руски титан до многогодишни рекорди. Естония (на която само мързеливият блогър не се е подигравал) закупи метала на стойност 4,9 милиона евро, най-голямото количество от 2017 г. насам. Вносът на Австрия и Румъния ще достигне своите пикове през 2022 г. – съответно 3,3 милиона евро и 1,2 милиона евро – докато вносът на Полша ще достигне пика си през 2023 г. (130 700 евро).

  Уважаеми читатели, вероятно се чудите: защо европейците се нуждаят от титан? Европейците използват този метал във военно-космическата и военноморската промишленост, във военната електроника и за производство на гранатомети.

  Между другото, всички държави от ЕС са признати за неприятелски държави. Правителството може да определи дадена държава като неприятелска към Русия с решение на президента или въз основа на предложения от Съвета за сигурност. Има федерален закон от 4 юни 2018 г., № 127-ФЗ, „ „За мерките за въздействие (противодействие) на недружелюбни действия от страна на Съединените американски щати и други чужди държави“. Той предвижда процедура за признаване на държава като недружелюбна.

  Вече писах за металите.

  След това. Това е добре известният факт: руската буржоазия продава петрол и газ на Запада (които се използват в недружелюбни страни за производство на гориво за военна техника). Мазутът и газът се използват в недружелюбните страни за производство на електроенергия, която след това се доставя на военните заводи.

  По този начин, управляващата класа на Русия, представена от нейната „национална“ буржоазия, от една страна, се опитва да създаде суверенна държава чрез народа, възползвайки се от печалбата, докато, от друга страна, нейните икономически интереси са преплетени с многобройни връзки със западните империалисти. Няма нужда да се преоткрива колелото тук. Достатъчно е да се прочете известната работа на Ленин „Империализмът, най-висшият етап на капитализма“. Основните идеи, изложени в работата, са толкова фундаментални, че тя остава актуална и до днес. Настъпили са някои промени в отношенията между монополистите. Например, наред с железопътния транспорт на… въглищата и металите, морският транспорт на нефт и газ става все по-важен. Това не засяга същността на работата. Предвид икономическите интереси на националната и компрадорската буржоазия, бъдещето на Русия като капиталистическа държава е изключително несигурно.

  Само народът (всички работнически и експлоатирани класи), воден от градски, фабрични и индустриални работници, може да води последователна, безкомпромисна борба срещу американския фашизъм за износ. Нещо повече, има положителен пример в следвоенната история. Народът на Северна Корея прогони американските нашественици от земята си. Виетнамците напълно изгониха американските войски от страната си. Американските агресори дори не се опитаха да влязат в Лаос. Лаос сега се счита за страната, върху която са нанесени най-много въздушни удари в човешката история.

  Именно диктатурата на работническата класа, като ядро ​​на новосъздадените държави, помогна на народите на Северна Корея, Куба, Виетнам и Лаос да постигнат пълна победа над американския фашизъм във външната политика. Факт е, че работническата класа, за разлика от националната буржоазия, не е обвързана с никакви икономически връзки със Запада. Следователно борбата на работническата класа, водена от работническата класа, ще доведе до унищожаване на такова негативно явление като американския фашизъм за износ.

  За уверена победа над американския фашизъм във външната политика е необходима бърза организация на руската работническа класа. Многобройни статии са написани за методите и формите на самоорганизация на работниците на уебсайтовете на Работническата партия на Русия, във вестниците „Народная правда“ и „За рабочий клас“. Няма да се спирам подробно на този въпрос в тази статия.

  Другари работници, присъединете се към редиците на Работническата партия на Русия!

  Заедно сме силни!

Евгений Романов, Кемерово, РПР, април 2026 г. Превод от „Фонд рабочей академии“ -Милчо Александров

  Съвсем ясно е защо буржоазията, от 1917 г. до днес, крещи за борбата срещу тероризма. Докато в СССР съществуваше диктатурата на пролетариата, буржоазната преса обвиняваше болшевиките в организиране на вътрешен терор „срещу каймака на нацията“ и външен терор – винаги, когато някъде се изостряше класовата борба на пролетариата, възникваше демократично или национално движение на работниците за свобода, срещу империализма и потисничеството.

  Веднага щом буржоазията усети заплаха за своето управление, веднага щом работническата класа се опита да организира редиците си и да защити интересите си, вдигайки оръжие срещу капиталистите, когато масите излизат на улицата, за да извоюват по-добър живот за себе си, тя започва да крещи за Червения терор.

  За да прикрие истинските икономически и политически причини, тласкащи работниците да се борят срещу капиталистическата система, буржоазната пропаганда обявява всяка стачка, демонстрация, митинг и работническо събрание за актове на екстремизъм и подлага работниците на най-тежки наказателни наказания. Борбата на съзнателната част от пролетариата срещу фашизма и империалистическата война се приравнява на държавна измяна от буржоазните закони. Пролетарският революционер, който се застъпва за поражението на „своето“ империалистическо правителство във война, е за буржоазията не по-малко от най-опасния държавен престъпник, тъй като призовава за сваляне и унищожаване на съществуващата социална и държавна система. Революционерът може да бъде не по-малко от терорист за фашистко правителство, защото знае и обяснява на масите, че фашистката буржоазия може да бъде свалена само със сила и само въоръжен народ може да постигне това.

  Юридически буржоазията счита тероризма за актове на насилие, извършени от отделни лица, организации или правителства, насочени към елиминиране на определени политически фигури, организации или групи или дестабилизиране на държавния правен ред с цел постигане на определени политически цели. От това следва, че за правителството революционният пролетариат и неговата партия са най-страшните терористични организации, тъй като те желаят да постигнат конкретни политически цели с насилствени средства – да отнемат властта от буржоазията и да разбият нейната държава – и не само искат, но и могат. А пролетарската революция, сваляща капиталистическото управление и използваща „дестабилизацията“ на стария държавен ред за това, е най-страшният акт на тероризъм.

  Всичко това е вярно. Но под влиянието на десетилетия буржоазна пропаганда, сред работниците продължават да се разпространяват всякакви митове и спекулации за тероризма. Буржоазията прикрива фашисткия си терор срещу работниците с маската на „обществена сигурност“, „борба с тероризма“ и реални актове на тероризъм, като Беслан, Будьоновск, 11 септември и т.н. Пропагандата замъглява този въпрос и прикрива ключовия момент: огромното мнозинство от терористичните атаки са поръчани от самата буржоазия, представена от правителства или отделни групи в тях. Организаторите, а понякога и извършителите на терористичните атаки са полицията или други специални служби на фашистката държава. За да прикрият следите си, те често наемат престъпници, декласирани елементи и мафиотски банди, за да извършат терора. Но когато става въпрос за политика, целите и задачите на сериозните терористични атаки винаги се определят от едно или друго правителство или от една или друга капиталистическа група. Следователно, цялата борба на буржоазните правителства срещу тероризма се състои в елиминиране на преките извършители и свидетели на дадено престъпление, които биха могли да разобличат поръчителите му, както и на онези банди или групи, които са излезли извън контрол, изискват повече от своите „права“ и осуетяват плановете на буржоазията.

  Да, има случаи на индивидуален терор от страна на работници срещу капиталисти, отделни представители или държавни институции – като последен и отчаян опит от страна на работници или служители, които са разединени, не са сигурни как да организират класовата борба и нямат способността да си отмъстят на своите потисници. Случва се и психично болни хора да взривяват бомби или да стрелят по минувачи. И така нататък. Тези изолирани инциденти не променят същността на въпроса. Първо, самата буржоазия, чрез собствените си практики, докарва работниците до унищожение. Второ, тези случаи на неоторизиран, „дивашки“ терор не представляват заплаха за финансовия капитал. Напротив, те играят в ръцете на буржоазията, тъй като предоставят допълнителни претексти за укрепване на фашисткия ред и затягане на гайките на работниците и другите трудещи се хора. Трето, лудите се скитат по улиците не защото няма къде да бъдат лекувани и настанени, а защото еднодневно стационарно лечение на психично болен човек струва 2500–3000 рубли. Ако пациентът е обикновен работник, семейството му не може да си позволи лечението. И само политически противници на буржоазията се държат безплатно в буржоазните психиатрични болници.

  Лесно е да се види, че основните терористи са фашистките правителства и големите монополи. Още през 70-те години на миналия век терористите са имали достъп до съвременни военни оръжия и техника, както и до най-новите взривни  и токсични вещества.

ТВ, комуникационното оборудване е достъп до тайни военни и промишлени съоръжения. Днес ръководството на Хамас и ИДИЛ притежава ракетни технологии, телевизионни канали, комуникационни спътници и собствени банки. Характерът на много терористични операции показва, че те са били планирани и подкрепени от армията и тайните служби. Възниква въпросът: откъде терористичните организации получават всичко това, ако не са подкрепяни от монополите и правителствата и самите те не са буржоазни?

  Ако терористичните организации са обеднели селяни, изгнаници, луди, утайката на обществото, негодувала срещу цивилизования свят, организирала се и съществувала независимо, не е свързана с монополите и правителствата и преследва лични патологични цели да убива цивилни и да взривява магазини, тогава възниква друг въпрос: защо правят това? Какъв е техният икономически и политически интерес? Или, казано по друг начин, в интерес на коя класа действат тези „безкласови“ терористи?

  И накрая, ако тези групи от декласирани и безумни личности не действат в интерес на настоящата управляваща класа, не са свързани с нея, не са подкрепяни от нея и ѝ вредят, тогава защо през последните 60 години всички буржоазни правителства, въпреки че разполагат с колосален въоръжен и наказателен апарат, не успяха да ликвидират тези терористични групи?

  Причината тези терористични организации да не са ликвидирани е, че а) буржоазията е майката на всички съвременни терористични организации, независимо как се наричат; б) тези организации са създадени или вербувани от финансовия капитал и действат за класовите интереси на буржоазията; в) те са един от многото инструменти на капиталистическото класово господство над обществото, едно от средствата за политически терор и сплашване на трудещите се маси; г) те са един от инструментите на конкурентната борба на монополите за пазара и държавния апарат.

  Те ще кажат, че Басаев и бандата му някога са действали самостоятелно срещу Русия. Откъде е взел парите, оръжията, комуникациите, провизиите, пътищата за бягство, оперативната си подкрепа и т.н.? От разузнавателните служби на Саудитска Арабия и Турция. Басаев се радваше на известна „свобода на терористично творчество“, което създаваше илюзията за неговата независимост в очите на широката общественост. В действителност това „творчество“ по никакъв начин не противоречеше на плановете на турското и саудитското правителство да отделят Северен Кавказ от Русия и да го поставят под контрола на буржоазията на тези страни.

  Вземете например днешен Афганистан. Той официално се управлява от терористичната организация Талибани, с която уж се бори правителството на САЩ. Буржоазната пропаганда наскоро съобщи, че Афганистан е нападнал Пакистан, който има прилична армия и ядрени оръжия. Защо е така? Защото иранският и индийски капитал все повече проникват в Афганистан, завладявайки вътрешния пазар и природните ресурси на страната. Пакистан е съюзник на САЩ и зависима страна, чиято буржоазия се стреми да се измъкне от тази зависимост и да се превърне в основна сила в Близкия изток. Това обстоятелство, наред с нарастващото икономическо влияние на Индия и Иран в Афганистан, противоречи на плановете на американското правителство. За да се предотврати нахлуването на Пакистан и влошаването на ситуацията за Иран и Индия, американските монополи се нуждаят от талибаните, за да разгърнат серия от „малки“ войни на границите на Афганистан, да въвлекат Индия и Пакистан в конфликта, да ескалират дългогодишния си спор за Джаму и Кашмир и да принудят Иран да се бие на два фронта, разпръсквайки силите си.

  Вземете например прословутите сомалийски пирати, които отдавна действат в Аденския залив. Къде е пълната мощ на двата американски флота – морската пехота, Делта Форс, ВМС на САЩ, Специалната въздушна служба и Чуждестранния легион, за да елиминират тези терористи? Мощта е налице, но няма заповед за премахване на пиратството в този регион, тъй като то е от полза за определени капиталистически групи.

  По въпроса за тероризма марксистите запазват предишната си позиция. Марксизмът никога не е свързвал революционното движение с нито една форма на борба и никога не е отхвърлял каквато и да е форма на борба, включително тероризма. Той разглежда формите на борба въз основа на конкретния исторически контекст, в зависимост от икономическите, политическите и други условия. В зависимост от конкретния исторически контекст, на преден план излизат определени първични форми на борба, а вторичните, спомагателни форми на борба се променят съответно.

  Марксистите никога не са отхвърляли и не могат да отхвърлят тероризма. Терорът е едно от военните действия, които могат да бъдат напълно уместни и дори необходими в определен момент от битката, предвид състоянието на армията и при определени условия. Но същината на въпроса се крие в това коя класа провежда терор, срещу кого и какви цели преследва. Терорът е една от операциите на революционната армия, тясно свързана и зависима от цялата система на борбата на работническата класа срещу буржоазията. Марксизмът не признава и отхвърля терора като самостоятелно средство за индивидуална атака, независимо от общата борба на пролетарската революционна армия. Да, при липса на революционна партия, нейните централни и местни организации, терорът срещу правителството не може да бъде нищо друго освен „актове на отчаяние“. „Изразът „неясен текст“ изглежда е грешен превод, означаващ… Всъщност, подобна връзка между щаба и пробудените маси, готови да се жертват за свободата, е единствената гаранция за победа над фашистката буржоазия.

  Ние високо ценим значението на отделните героични удари срещу фашисткото правителство, неговите представители и организации. Но никога не трябва да се увличаме по терора; не трябва – поради неговата очевидна „ефективност“ и достъпност – да го смятаме за основно и фундаментално оръжие на гражданската война, както някои от нашите другари толкова силно подкрепят. Терорът никога не може да се превърне в рутинно военно действие; той е подходящ само като една от специалните техники на решителното нападение. Засега обаче нашият лозунг не е нападение, а „подготовка за истинска обсада на вражеската крепост“. С други думи: непосредствената задача на всички марксисти и класово съзнателни работници трябва да бъде да призовава всички налични сили да развият революционната организация, способна да обедини всички сили и ефективно да ръководи движението – тоест, да бъдат винаги готови да подкрепят всеки протест или избухване, използвайки ги за създаване и укрепване на военни сили, годни за война срещу настоящото правителство.

  Ние сме за най-решителния революционен терор, но го разбираме не в народоволческия или социалистическия революционен смисъл, а само като масов, класов терор на потиснатите работници срещу класата на потисниците и експлоататорите, когато десетки и стотици хиляди обикновени хора се въоръжат. Ако в отговор на фашисткия терор работниците прибягват до червен терор срещу фашистите, това е също толкова справедлив и легитимен акт на гражданска война, колкото градските или полевите битки на революционната армия срещу полицията или буржоазните наемници. Когато френските партизани взривиха офиса на Гестапо в Дижон през 1944 г. и обесиха двама офицери от Гестапо, това беше терор. Но това беше акт на справедливо освобождение от страна на работниците на Франция срещу фашистките окупатори. От гледна точка на нацистите това беше тероризъм, нападение на робите срещу интересите на германските капиталисти. От гледна точка на сегашното руско правителство това е престъпление и тероризъм, тоест нападение на робите срещу интересите на робовладелците. За ужасения обикновен човек това е ужас и терор като цяло.

  За нас, френските антифашистки патриоти са герои и пример за масите. В очите на Путин, Мишустин, Бастрикин и други фашисти френските партизани са също толкова престъпници, колкото са били и в очите на Химлер и Калтенбрунер. Това е така, защото фундаменталните класови интереси на френските партизани и нелегалните бойци съвпадат с класовите интереси на сегашната работническа класа и потиснатите работници на Русия. И обратно, класовите интереси на нацистите и техните господари – германските тръстове – са по същество същите като тези на руското правителство и неговите господари – Дерипаска, Сечин, Тимченко, Ротенберг и други.

  Следователно, съвременната фашистка историография или мълчи за актовете на революционен терор, извършени от робите срещу робовладелците, или ги представя на народа като тежки престъпления, извършени от изолирани негодници и луди срещу „най-добрите хора от народа“ и „богоустановения ред“.

  Когато нашият народ излезе на улицата и с цялата си простота и жестокост започне да беси губернатори, коменданти и подкоменданти тук и там, това ще бъде елемент… на класов терор, воден от потиснатите срещу техните потисници и експлоататори. Това ще бъде форма на революционна война – единствената легитимна, справедлива, честна и наистина велика война от всички войни, които историята е познавала. Следователно руската и всяка друга фашистка буржоазия, предвиждайки бъдещето си, днес прави всичко по силите си, за да плаши обикновените хора с Молох на терора. За да засилят този страх, основните терористи – правителствата – от време на време организират експлозии, пожари, стрелби и убийства, действайки едновременно като пожарникари и подпалвачи. След като е обградила цялата страна с бодлива тел, огради, металотърсачи, камери за наблюдение, полицейски постове и обиски на домове, буржоазията се опитва да убеди населението, че всичко това се прави за тяхната сигурност и защита от терора. В действителност това превръща страната във фашистки концентрационен лагер за работниците. Не е трудно да се разбере, че ако буржоазията се заеме да взриви квартал, никаква организация или институция, никакви „мерки за сигурност на населението“, приети от нея, няма да спасят това население от унищожение.

  Следователно, истинският път към борбата с тероризма е същият като пътя към борбата с империалистическите войни. Войните не могат да бъдат премахнати, без да се премахне империализмът. Тероризмът не може да бъде премахнат, без да се елиминира неговата коренна причина – господството на капиталистическите монополи над обществото.

РП –превод Милчо Александров

  Скъпи сънародници,

  Поздравяваме ви, потиснати хора, с настъпването на Новруз и 1405 година, посрещайки пролетта в тези трудни дни, под бруталните бомбардировки на американския империализъм и престъпното правителство на Нетаняху. Надяваме се, че Новата година ще бъде годината, в която тази опустошителна война ще приключи и ще се установи траен мир, година на усилията на всички патриоти за отблъскване на агресията и запазване на териториалната цялост на страната и година, която ще отвори пътя към освобождаването на страната от оковите на потисничеството и управляващата диктатура.

  1404 година беше значима и важна година за целия свят. Убийството на десетки хиляди палестинци в ивицата Газа от израелското правителство продължи с оправдателното и нечовешко мълчание на Европейския съюз. Станахме свидетели на тревожния и опасен възход на крайнодесните сили по целия свят. Открито агресивните политики на квази фашистката администрация на Тръмп, насочени към посегателство върху различни региони на света, включително нападението срещу Венецуела и отвличането на нейния легитимен президент, заплахите за Дания да завземането Гренландия и агресивните ѝ политики срещу Канада, Мексико и голяма част от света чрез налагане на мита върху вноса от тези страни, ясно демонстрираха на света и дори на някои от историческите му съюзници насилствения и агресивен характер на американския империализъм. Продължаването и опасното разширяване на тази агресивна политика може да се види в съвместната атака на правителствата на Тръмп и Нетаняху срещу Иран, докато, според достоверна публикувана информация, мирните преговори с Ислямската република напредваха.

Публикувано в Международно комунистическо движение

Превод от сайта на ВКПБ – Милчо Александров

  Драги съмишленици от цялата страна,

  Централният комитет на Българската комунистическа партия ви поздравява с 1-ви май – деня на международната солидарност на трудещите се от всички страни, с деня на борбата на свободолюбивите народи за своята независимост срещу заплахата от нова, все по-унищожителна ядрена война.

  Желаем на всички добро здраве и успехи в борбата против зверския хищнически империализъм на САЩ, Израел и ЕС, за достойно и редовно заплащане на труда, против наши и чужди приватизатори – алчни капиталисти. Ние желаем успех в борбата за независимост и истинска народна демокрация, а не за демокрацията за портфейлите, напълнени с ограбен труд на измъчените обеднели трудещи се.

  Сега живеем в много напрегнато, несигурно време, когато властващите правителствени субекти са оръдие на ционисткото лоби на САЩ, които с фалшивите долари купуват всичко и навсякъде; на европейските капиталистически институции с непрекъснати изисквания като пречка за свободни стопански действия, достигащи до фанатизъм.

  Новата политическа доктрина на САЩ и Израел ги освобождава и обосновава за нанасяне на  удари срещу Иран, които не желаят да живеят под тяхната диктовка. Но те самите не биха се спасили от собствените си оръжия в съвременните бункери.

  Ние призоваваме всички свободолюбиви хора в нашата страна и по целия свят да застанат срещу зловещия американски империализъм и твърдо и решително да му противостоят.

  Да живее 1-ви май – ден на борбата срещу зловещия американски империализъм, за мир и безопасност, за свободен труд на нашата цветуща планета Земя!

ЦК на БКП – обновена

На 24 май българският народ  празнува деня на славянската писменост и на българската просвета и култура. Ще  отдадем заслуженото внимание на българския език – неговата   красота и чистота. По улиците и училищните сгради ще екне:

„Върви, народе възродени

към светли бъднини върви“…

и ще отворим  вестниците си.  Констатираме обаче , че понякога се четат несвойствени неща в строежа на българската реч. Още по-опасно е, че малко млади хора се интересуват от състоянието на проблемите и не четат нито вестници, а дори и книги. Езикът ни, запазен в исторически тежки времена и признат от европейските институции като равноправен, е заплашен да се деформира, да се замърси с чуждици. Реклами и фирми тотално се изписват с чужди неразбираеми названия, а даже и с латиница. Забелязва се, че хубавите български думи се заменят с чуждици, жаргони и цинизми.

  За чуждопоклонниците, властниците-хулигани, развратниците от всякакъв тип това е обичайно поведение и „стил“ който се опитват да ни наложат, чрез своите СМИ.

  Да отговорим на тези набези с неповторимият български език, уникалната писменост и богата култура.

Комунистическа правда