ArteKulinaria

Варено със сос pearà

noreply@blogger.com (Detelina Stoyanova) — Thu, 06 Dec 2012 09:27:00 +0000

Вареното със сос pearà е типично ястие в празничното италианско меню най-вече на жителите на Верона и околностите.

Легендата разказва, че блюдото е измислено от придворния готвач на Албино, крал на Лонгобардите, с цел да накара кралица Розамунда да започне да се храни. След жестокото убийство на баща си, кралицата изпаднала в депресия и не желаела да хапне нищо. Така безимения готвач измислил този свръх калоричен сос, съставен от: галета, костен мозък, масло и месен бульон. Всичко това, гарнирано с обилна доза прясно смлян черен пипер.

Както ще видите, приготвянето не е особено трудно. Може да ползвате соса, поднасяйки различни видове меса, най-добре с варени.

Продукти за соса. Доза за 4 човека:

- 80 гр. Костен мозък; (телешки)

- 70 гр. Масло;

- 200 гр. Галета;

- 1 л. месен бульон;

- Черен пипер;

- Сол;

Не забравяйте да готвите с усмивка и настроение. Така Добрият Вкус ще бъде с вас, а резултатите ще са отлични!

Греяно вино с подправки – vin brulè

noreply@blogger.com (Detelina Stoyanova) — Sun, 02 Dec 2012 16:23:00 +0000

Принципно не сме любители на ранното предпразнично пазаруване. По една или друга причина коледните покупки в последния момент са се превърнали за нас в част от атмосферата на декемврийските празници. Дали пък магията не е точно в това? Стремглавото тичане по магазините само ден-два преди празника, търсенето на нещо, което сме си „поръчали“ на Дядо Коледа още от края на септември и намирането му точно, когато почти сме го отписали … какво по-голямо удовлетворение от това?

По тази причина още от началото на декември започваме стриктно да се подготвяме и да набираме сили за предстоящите бурни дни. От какво има нужда човек в такива моменти, особено в мрачните зимни следобеди или дългите неделни вечери, когато единственото нещо, което ти се прави е да се излежаваш на дивана, гледайки стари филми или дочитайки започнатия още през лятото роман, предвкусвайки неизбежното връхлитане на празниците и хилядите разправии покрай тях. Нужна си е доста енергия и сили за предстоящото тичане по магазините, подреждането на коледните украси, участието по обичайните банкети и купони с приятели и колеги, присъствието на училищните празненства на децата, посрещането на гости и роднини, почистването преди и след, а и всички други приятни и не дотам приятни един милион неща, които ще трябва да свършите преди края на годината.

Понякога нещата протичат гладко, друг път не, но каквото и да ви си случва, както и да сте си организирали времето и пресметнали харчовете, със сигурност ще имате нужда от нещо, което да ви зареди с енергия и настроение. Предлагаме ви една класическа рецепта за греяно вино с подправки – вин брюле (vin brulè)

Продуктите за тази рецепта ще намерите лесно във всеки магазин. Приготвянето е бързо, и изключително лесно. Ефектът е от загряващ до опияняващ, в зависимост от изпитите количества…

Ето какво ви е нужно:

- 1 литър вино (препоръчваме вино с плътна консистенция)

- 200 гр. Захар;

- Кората от един портокал;

- Кората от един лимон;

- 2 пръчици канела;

- 7 -8 зърна карамфил;

- Четвърт индийско орехче (настъргано на момента)

Приготвяне:

В подходяща тенджерка сложете финно нарязаните кори от лимона и портокала, захарта, пръчиците канела, зърната карамфил и захарта. Залейте с виното и бъркайте сместа на слаб огън докато заври, след което добавете прясно настърганото индийско орехче, разбъркайте отново и оставете да поври за кратко, не повече от минутка две. Прецедете и сервирайте докато е още горещо. Препоръчваме ви да ползвате порцеланови или калени чаши или такива от огнеупорно стъкло.

Наздраве. И не прекалявайте с количеството

Машина за прясна паста

noreply@blogger.com (Detelina Stoyanova) — Sat, 26 May 2012 13:58:00 +0000

Или как се прави прясна паста в земетръсни зони?

Напоследък ми се налага да работя до късно. Сега, не си мислете, че ще взема да ви се заоплаквам, напротив, радвам се, че работата върви напук на всякакви там кризи. А като сложим в сметката и разтърсващите събития от последната седмица, смятам даже, че е полезно някой от семейството да будува нощем, току виж се наложи отново спешна евакуация. Сещате се, че говоря за земетресенията. На нас общо взето ни се размина с „лек“ уплах, но тъй като тук в Италия си имаме съседка перничанка, та от съвсем достоверен източник разбрахме, че ситуацията при вас е доста по-различна. Не мога да не се възхитя обаче, на страхотното чувство за хумор, което винаги ви помага да се справяте в тежките моменти – подочух, че Рихтер се криел, щото го издирвали, с винкел в ръка, всички перничани. В населените места в близост до епицентъра на земетресението в Италия също има доста щети и около шест хиляди човека все още не могат да се приберат по домовете си и ще им се наложи да живеят в опънатите от Гражданска защита палаткови лагери, докато съответните органи не преценят, че опасността е отминала. Седят си кротко хората и чакат. Има да си чакат, ех. За сега. Обаче пернишкия пример се промъква и на сам. Явно е че при това положение, дните на Рихтер или на който там е виновен за случилото се и за последиците, са преброени.

Та, седя си и аз снощи, работя по извънредна кризисна задача, внимавам да не мине пак Рихтер насам, че да мога да сигнализирам появата му навреме, било то на перничани, било то на нашите тук във Финале Емилия и по някое време Лина ми минава на проверка. Чувам я, че слиза по стълбите към студиото и си викам: „Ех, сигурно аморе мио ми носи кафенце!“ Носи ми, ама друг път! Размрънка се, че е заспала на дивана и сега я болял врата, да му се не види, отивала да си легне удобно в леглото. Аз пък и изръмжах, че не може така и че ако ще „пазим от Рихтер“, то редно е да присъства по един представител от нация. Да не повярвате - съгласи се. Даже изприпка до кухнята, направи кафе и се върна да ми прави компания. Е, наложи се в замяна да и разтрия схванатия врат, но според нея това влизало в споразумението за международно сътрудничество в кризисни ситуации. (Абе, кой ги пише тия споразумения?)

Изпих си аз кафето по италиански маниер, на две глътки и продължих да си работя. Лина знае, че не ставам за компания за пиене на кафе по български, затова седна на нейния си компютър и се зарови из мрежата. По едно време я чувам да се подхилква. После измърмори нещо, което не разбрах, а веднага след това последва класическото провлачено: Амоорее! Тоя път не разпознах интонацията. Звученето беше ново, тонът миролюбив, но и без друго по това време на денонощието се считам за защитен от странните и хрумвания. Все пак е нощ – каквото и да и е дошло на ума все ще е в границите на нормалното. Едно дяволче вътре в мен, даже ме накара да си помисля, за части от секундата, че тази нова интонация на „аморе-то“ може да се окаже прелюдия към по-конкретни и по-приятни мерки по скрепяване на международните връзки (сещайте се...) но не би.

Оказа се, че причината за появата на нов нюанс при произнасянето на „аморе -то“ се крие ето в тази публикация, чиято авторка не само, че ме смята за достоверен източник на информация, що се отнася до италианската кухня, но даже харесва моя български. Излишно е да ви казвам колко много се зарадвах. Искрено благодаря на авторката за хубавите думи и за проявения интерес към моята скромна личност и към нашия малък кулинарен блог, за чието нередовно напоследък поддържане, Лина влага доста усилия.

С други думи – стана ни приятно. Нямаше обаче сила, която да накара Лина да ми преведе повечко от написаното в блога. Пожела ми buona notte и отиде да си легне. Щяла да ми превежда утре. Тя този блог отдавна го следяла. Да, ама мене ме гризе любопитство. Кой я знае какво ще я прихване до утре, а и без друго трябваше да чакам да приключа с рендъринга на клипчето, което правех. Искам, не искам, включвам моя „приятел“ Гугъл преводача. Добре че не приемам всичко, което казва Той за чиста монета, иначе щях да реша, че жената си отглежда за домашни любимци канибали. Разбрах добре обаче, че са и подарили машина за правена на прясна паста. Поздравления. Наистина много полезен и удобен уред. Ние също често го ползваме. Всъщност, по правилно е да кажа, че аз го ползвам, защото съм забранил на Лина да докосва машината, освен ако не съм в непосредствена близост. Това вето и го наложих, от както преди години, нейната чистофайническа мания надделя дотолкова, че решила да я измие след употреба. Позабърсала я след това, подсушила я от тук-от там и я прибрала. Резултатът беше, че я изхвърлихме и взехме нова. Моят съвет е да не миете тези машини (имам предвид тези сериозните, направени изцяло от метал) След известна употреба, изглежда, че част от неръждаемото им покритие пада и ако не ги подсушите идеално след евентуално миене, ръждясват и стават абсолютно негодни за каквото и да било. Тъй като идеалното подсушаване на всички зъбци и прорези е невъзможно, най-добре не ги мийте. Аз съм се снабдил с четка, подобна на плоските четки за рисуване, с която изчетквам остатъците от брашно, а с клечка за зъби изчегъртвам парченцата тесто, които залепват по вътрешността на улеите или по валяците.

След като днес, Лина ми преведе повечко от „храна за мойте канибали“ съм се спрял на една рецепта с телешко и патладжани. Знаете, че телешкото е любимото ми месо, а патладжан е една от любимите ми думи на български. Харесва ми как па-тла-джан се търкаля между небцето и зъбите ми. А комбинацията с телешко и подходящо вино ще ми развърже езика окончателно и със сигурност ще успея да произнеса „Канибалски медальони с патладжан“.

Не забравяйте да готвите с ентусиазъм и добро настроение, така Добрият Вкус ще бъде с вас, а резултатите ще са отлични.

Фулвио

КУЛИНАРЕН КУРС С ЛЕО БИАНКИ

noreply@blogger.com (Detelina Stoyanova) — Thu, 24 May 2012 17:17:00 +0000

„Cooking Academy Diplomat” –
най-новият проект на „Дипломат Корпорейшън”

На 17 май 2012 г. „Дипломат Корпорейшън” ООД представи най-новия си проект „Cooking Academy Diplomat”.

След успеха, през миналата година, на Горещото кулинарно турне „Bravissimo и на печките Diplomat”, с участието на италианския кулинар Лео Бианки, през юни „Дипломат Корпорейшън” стартира новия проект „Cooking Academy Diplomat”.

Проектът е насочен към хората, който се увличат от кулинарното изкуство и искат да навлязат в тайните на добрата здравословна, италианска кухня. Участниците в Cooking Academy Diplomat ще научат от Лео Бианки как сами да приготвят автентични италиански ястия.

Първият модул от Академията ще се проведе в Пловдив на 2 юни. Следват модулите в Стара Загора на 9 юни, в Бургас на 16 юни, във Варна на 23 юни и в София на 30 юни.

По време на представянето на Cooking Academy Diplomat, д-р Вергиния Георгиева – специалист по природна медицина и здравословно хранене даде ценни съвети за приготвяне на вкусна и полезна храна. Под нейно ръководство, Лео Бианки, използвайки новите малки домакински уреди Diplomat Bravissimo, пред десетките гости на събитието, демонстрира как за броени минути могат да бъдат приготвени „Ангелска супа”, „Бананов еликсир” и други ястия, важни за здравасловния начин на живот.

Желаещите да се запишат за участие в курсовете на Cooking Academy Diplomat, могат да го направят на www.diplomat.bg.

Нрави и обичаи в Италия

noreply@blogger.com (Detelina Stoyanova) — Mon, 14 May 2012 08:37:00 +0000

Така като в България имаме традиционни годишни Събори, така и в Италия няма градче или селце без собствен празник. По-голямата част от тези празненства са свързани с църковни обичаи и с името на светеца покровител на населеното място. Такъв е случаят с градчето Монтикяри в Ломбардия, където в средата на месец май се отдава почит на Свети Панкраций. Кулминацията на празненствата, продължаващи десетина дни е пиротехническия спектакъл, който пресъздава извършеното някога от злосторници подпалване на местния замък.

„Подпалването на Замъка“ започва с шествие, в което може да се включи всеки желаещ, при условие обаче, че е облечен подходящо за случая. Ето така:

Веднага щом се стъмни напълно, спектакълът започва:

Подпалването на Замъка

VISUALIZZA PRESENTAZIONE

SCARICA TUTTO

МОЦАРЕЛА

noreply@blogger.com (Detelina Stoyanova) — Tue, 01 May 2012 13:30:00 +0000

Моцарелата е едно от най-разпространените и най-познати италиански пресни сирена. Произвежда се от биволско или краве прясно мляко. Класическата му форма е кръгло – топчеста, но могат да се срещнат и други формати като сплетената на плитка моцарела.

Моцарелата от краве мляко се произвежда типично в южните италиански региони Пулия, Молизе и Калабрия.

В областите Кампания и Лацио, където климатичните и географски условия са особено подходящи за отглеждането на биволи, моцарелата се произвежда от биволско мляко. Това е именно прословутото сирене Моцарела ди буфала – mozzarella di bufala, чието производство е защитено от маркировката DOP.

Както при повечето световно известни италиански продукти, така и историята около появата на моцарелата е обвита в мистерии и е свързана с много предания и легенди. Историческите извори свързват появата на моцарелата с разцвета на животновъдството и по-точно с бума в отглеждането на биволи в областта Кампания. Най-ранните писмени документи, в които се говори за моцарела, датират от ХІІ век и в тях се описва, че монасите от манастира Сан Лоренцо край град Капуа са гощавали преминаващите пелегрини с хляб и mozza или иначе казано – с хляб и сирене. Думата mozza, произхожда от глагола mozzare, който означава откъсване, отрязване, отскубване и се предполага че се свърза с името дадено на сиренето, поради факта, че то се оформя със специфични жестове на разтегляне и откъсване на отделните топки от общата млечна маса.

Галеното или по-изтънчено име mozzarella се среща за първи път в записките на папския готвач Скапи през1570 година.

КАК СЕ ПРАВИ МОЦАРЕЛАТА

В следващото клипче, можете да видите пълния цикъл на производство на моцарела.

Ние не сме автори на клипчето, нито целим да рекламираме по някакъв начин фирмата производител, просто това е филмчето, най-ясно показващо отделните процеси, което открихме в интернет.

Една от най-характерните особености при производството на моцарела е тегленето с ръце на млечната маса, за което се изисква доста сръчност, опит и умения. Правилното оформяне на топките моцарела, гарантират еластичния ефект и разтеглянето на конци на сиренето при рязане и консумация.

Моцарелата си е извоювала почетно място в италианската традиционна кухня. Освен познатото на всички приложение при направата на пици, моцарелата е и основна съставка при приготвянето на редица ястия сред които ще споменем прословутата паста „Ала Норма“ и разбира се класическото предястие „Капрезе“.

ПОКУПКА И СЪХРАНЕНИЕ

Когато купувате моцарела уверете се, че е прясна и контролирайте винаги какво пише на етикета. Освен да проверите срока на годност, четенето на етикета ще ви спести някои неприятни изненади и разочарования. Например ако сте чували за невероятния плътен вкус на моцарелата от биволско мляко (mozzarella di bufala) и вместо това грабнете от рафта лъскаво опакованата моцарела light от краве мляко, със сигурност очакванията ви няма да се оправдаят.

Предлаганите по магазините различни варианти на „плетена“ моцарела почти винаги гарантират занаятчийския и произход. Докато малките разфасофки, тип хапки в повечето случаи са с произход от големи индустриялни производства.

Добре е да консумирате моцарелата възможно най-скоро след закупуването и, но тъй като това е доста трудно, ви съветваме да я изваждате от хладилника и оставяте на стайна температура поне час преди ползване. Някои експерти препоръчват дори потапянето и за момент в топла вода (35 С°) пет минути преди да я сервирате.

Производството на моцарела в Италия е строго регламентирано и се извършва според правилата на така наречените дисциплинари, в които детайлно са описани различните етапи и фази на производство. Създадената нормативна база цели не само упражняването на контрол над производителите, но и защита на потребителите и гаранция за качество.

АРОМАТИЗИРАН ЗЕХТИН

noreply@blogger.com (Detelina Stoyanova) — Sat, 28 Apr 2012 10:55:00 +0000

Кой зехтин е качествен? Идеи за това как да си направим сами ароматизиран зехтин или олио.

Може би знаете, че зехтинът е сред малкото видове мазнини, които имат полезно действие върху организма. Естествено става въпрос за качествения зехтин, който можете да разпознаете по това, че върху етикета, освен марката на производителя е изписано и “Extravergine di oliva”. Това означава, че е произведен единствено и само чрез прилагането на механични процеси, без топлинна обработка и без добавка на химически вещества. С други думи, качествения зехтин, представлява най-обикновен „сок“ от маслини. Как става това? Маслините биват измивани, пресирани, изстискани, след което следва центруфугирането и филтрирането на готовия продукт. Тази особеност при производството е и причината, поради която качествения зехтин има подчертано зеленикав цвят. Ако попаднете на зехтин, който по-скоро жълтее, това означава, че е продукт от повторно, допълнително изстискване на маслините или че при направата му са ползвани технологии за подгряване на изходната суровина или че са ползвани химически добавки, спомагащи по-пълното отделяне на мазнините от плода.

Вкусовите нюанси и наситеността на аромата и цвета на зехтина се определят от множество фактори, сред които най- голямо влияние оказват маслинения сорт и възрастта на насажденията, степента на узрялост на плода, но също така, както и при вината – зоната на производство. В Италия с най-деликатен вкус е зехтинът, произведен в областите Лигурия и в зоните в близост до Лаго ди Гарда. В по-южните райони на страната като Пулия и Сицилия зехтинът е характеризиран от плътни и силни аромати.

Петстотин годишно маслиново дърво. Сицилия

Няма да ви занимавам подробно с диетичните и хранителни качества , нито с особеностите на химическия състав, които нареждат зехтина сред малкото полезни мазнини. Лично аз смятам, че няма вредни храни, а има вредни навици на хранене и най-вече не познаване и неправилна употреба на продуктите.

Що се отнася до мазнините, старая се да се придържам към правилото – колкото по-малко, толкова по-добре. Но понякога за да се насладим на някое ястие, няма как да се лишим от тях.

Вече ви разказах как можете да си направите ароматизирана сол, а тъй като започва сезонът на салатите, които в повечето случаи се овкусяват със зехтин или олио, предлагам ви няколко интересни идеи в тази посока.

При приготвянето на ароматизиран зехтин, имайте предвид следното:

Снабдете се с качествен зехтин extravergin , а също така и с качествени пресни или сухи подправки. Ако решите да ползвате пресни подправки, първо ги измийте, а след това подсушете много добре. Съхранявайте зехтина задължително в тъмни стъклени бутилки с подходяща тапа, която по възможност да не бъде пластмасова.

Ароматизиран зехтин с чесън:

750 мл. Зехтин;
10 скилидки чесън;

Приготвяне: Обелете скилидките чесън и леко ги смачкайте за да могат да влязат през гърлото на бутилката. Налейте отгоре зехтина, затапете и оставете да преседи на тъмно и проветриво място за около десет дни.

Приложение: За овкусяване на пресни салати, задушени зеленчуци, паста, брускети.

Ароматизиран зехтин с манатарки:

750 мл. Зехтин;
10 -15 гр. Сушени манатарки;

Приготвяне: Поставете сушените манатарки на дъното на бутилката, долейте зехтина, затапете и оставете да престои поне 20 дни преди употреба.

Приложение: Подходящо за гарниране на студени меса. Отлично като добавка върху пица.

Ароматизиран зехтин с подправки:

750 мл. Зехтин;
две клончета копър;
5-7 дафинови листа;
2 ч.л. Черен пипер;
1 ч.л. Ким;

Приготвяне: Сложете подправките в бутилката, долейте със зехтин и оставете да престои на тъмно и хладно място за поне 20 дни.

Приложение: Най-вече за гарниране на меса. В по-малки количества върху зеленчуци и салати.

Ароматизиран зехтин с босилек:

750 мл. Зехтин;
3 клончета пресен босилек;

Приготвяне: Измийте и подсушете добре босилека. Поставете в бутилката и долейте със зехтина. Оставете да престои на тъмно и хладно място за поне 10 дни.

Приложение: Особено подходящо за гарниране на всякакви пресни салати и най-вече на домати и доматени сосове. Отлично върху пресни сирена и моцарела.

Ароматизиран зехтин с лимони:

750 мл. Зехтин;
4 – 5 лимона;

Приготвяне: Обелете кората на лимоните и отстранете максимално вътрешната бяла част. Нарежете на лентички и потопете в подходяща тенджерка в част от зехтина. Загрейте на слаб огън за около пет минути. Изсипете загряната мазнина заедно с лимоновите кори в бутилката и долейте с останалия зехтин. Затапете и оставете на тъмно и прохладно място за около 10 дни.

Приложение: Върху всякакви салати и задушени зеленчуци. Особено подходящо за риба и рибни деликатеси.

Както виждате не е никак трудно да си направите ароматизиран зехтин. Можете да ползвате не само подправките и комбинациите, които ви предлагам аз, но и всякакви други, според собствения ви вкус.

Предполагам че, спазвайки същата процедура, може да се приготви и не само ароматизиран зехтин, но и ароматизирано слънчогледово олио. Опитайте.

Пишете ми за вашите резултати и не забравяйте да готвите с ентусиазъм и добро настроение!

Лина

РИЗОТО С ДИВИ АСПЕРЖИ

noreply@blogger.com (Detelina Stoyanova) — Fri, 13 Apr 2012 10:05:00 +0000

Всички сте чували приказката, че не всеки ден е Великден. Трябва да ви кажа, че това твърдение не е съвсем точно, защото лично на мен понякога Великден ми се случва по два пъти в годината. Съвсем пресния пример, който мога да ви дам е, че тази година православния и католическия празник не съвпадат. Не знам кой и как определя точните дати, но в повечето случаи разликата е от една седмица. От доста години вече не се чудя изобщо в кой от двата дни трябва да празнувам. За да не остане някой обиден и за да спазим обичаите и традициите и на двете страни, празнуваме по два пъти.

Обикновено за католическия Великден отскачаме до някоя от братовчедките на Фулвио. Тази година още с пристигането ни в дома на Братовчедката Данила се наложи бързо, бързо да нахлузим маратонките и да се отправим към близките чукари за да наберем bruscandui, които щяха да бъдат основната съставка на нашата вечеря – ризото с диви аспержи.

Никога не съм обръщала внимание дали из България вирее това растение. Почти съм сигурна, че го има, но лично аз никога до сега не съм предполагала, че то става за ядене. Ако някой знае къде из Родината го има, моля да сподели.

Ето какво представлява:

Денят беше чудесен, времето прекрасно и идеално за разходка. Отправихме се в посока към влаковата линия, защото по причини, които никой от италианците не можа да ми обясни, прословутите bruscandui, или диви аспержи, растат най-често точно там.

Ето ви го Фулвио в действие.

И ние останалите помогнахме доста, а пък аз наистина бях много ентусиазирана, защото от дете не ми се беше случвало буквално да „набирам“ вечерята си. За около час разходка и промушване между храстите край железопътната линия, събрахме достатъчно количество от дивите аспержи.

Изпоцапани и огладнели се прибрахме и почти веднага се заехме с приготвянето им. Всъщност аз и Братовчедката си наляхме по едно питие и оставихме мъжете да се вихрят около котлона.

В началото имаха известни разногласия, но както можете да предположите Фулвио бързо си завоюва правото на командващ парада. Повярвайте ми, няма нищо по-приятно от това да видиш двама италианци, които спорят за това как точно трябва да се сготви дадено ястие, особено ако става дума за собствената ви вечеря... и ако в този момент вие блажено ги наблюдавате отстрани, пийвайки си от любимата напитка.

Ето как се развиха маневрите по готвенето на ризото с диви аспержи:

Започнете с приготвянето на зеленчуков бульон: глава лук разрязана на две, един-два моркова, стебла керевиз, малко масълце, малко зехтин, сол на вкус. Ще са ви нужни около литър и половина два.

Измийте дивите аспержи и ги нарежете на едро:

Загрейте малко зехтин и масло в дълбока тенджера и задушете аспержите. Когато омекнат добавете ориза и бъркайте докато стане „стъклен“. Може да добавите, ако желаете, малко кайма или както направиха двамата ни готвачи, накълцана сурова наденица.

След което, започнете да сипвате по малко от топлия бульон като не спирате да бъркате. Когато течността изври, сипвайте отново, бъркайте отново и продължете така докато ориза стане готов. Накрая сложете отгоре настърган пармезан, бучка масло, разбъркайте за последно, похлупете с капак и оставете така за около пет минути.

Готово. Можете да сервирате. Придружете с бяло вино. И понеже действието при нас се развива в Пиемонте – Ун Гави или Шардоне.

Както виждате рецептата оставя доста място за интерпретации. Може да добавите каквото искате. Не ви давам и точни грамажи за аспержите или ориза. Все пак имайте предвид, че нормалнта порция е горе долу две шепи ориз на човек.

Не забравяйте да готвите с ентусиазъм и добро настроение. Така Добрият Вкус ще бъде с вас, а резултатите ще са отлични!
Лина

МАСЛИНОВИ ДЪРВЕТА

noreply@blogger.com (Detelina Stoyanova) — Fri, 10 Feb 2012 10:21:00 +0000

Галерия снимки маслинови дървета - Сицилия

КАРБОНАРА – ВИДЕО РЕЦЕПТА

noreply@blogger.com (Detelina Stoyanova) — Thu, 02 Feb 2012 16:45:00 +0000

Untitled from fulvio zanini on Vimeo.
Ето РЕЦЕПТАТА

АРОМАТИЗИРАНА СОЛ

noreply@blogger.com (Detelina Stoyanova) — Tue, 24 Jan 2012 15:34:00 +0000

Всеки готвач има своите малки тайни. Обикновено точно тези малки тайни се превръщат в разковничето на успеха и в причината, която сигурно много пъти ви е карала да се чудите защо вашето ястие не е толкова вкусно, при положение, че сте спазвали стриктно дадените ви инструкции. За това днес ви предлагам една оригинална идея за приготвянето на ароматизирана сол, която със сигурност ще придаде на вашите рецепти характерен и отличаващ ги вкус.

Ето какво ви е нужно:

Едра сол – 250 гр;
Чесън – три скилидки;
Розмарин – 40 гр;
Градински чай – 15 гр;
Дафинов лист – 5 листенца;
Лимонова кора – 15 гр; (настъргана)

Пригответе си подходящ съд. Най-добре ще бъде да ползвате мраморно или дървено хаванче. Ако нямате такова, пригодете примерно, висок буркан или кана и ползвайте кухненски пасатор. Пригответе си също така, дъска за рязане и нож с удобна дръжка. Пресовайте скилидктите чесън или ги накълцайте на ситно. Поставете върху дъската обработения вече чесън и върху него изсипете останалите подправки (без солта). С помощта на ножа накълцайте всичко колкото ви е възможно по на дребно. Когато сте готови сложете подправките на дъното на хаванчето и добавяйки малко по-малко солта бъркайте и счуквайте без да натискате много докато съставките се смесят добре. Важното е да счуквате или разбивате солта така че да не я превръщате на прах, а да остане на дребни зрънца. Ами това е. Просто и лесно.

Може да си съхраните в отделно бурканче така приготвената сол в продължение на месеци. Ползвайте я за овкусяване на печени меса, картофи, зеленчуци. Най-добър резултат се получава, когато приготвяте самото ястие с малко сол и го поръсите с ароматизираната сол непосредствено преди да го сервирате и докато е още горещо. Стопявайки се директно върху храната, кристалите на солта се втечняват и образуват нещо като сосче, което не само подсолява ястието, но и му придава аромат.

Разбира се, според случая или сезона може да подмените или изцяло да премахнете някои от съставките. Обичащите пикантни вкусове могат да заместят розмарина със суха люта чушка или пък на мястото на градинския чай, да сложат черен пипер. Каквато и комбинация от подправки да изберете, старайте се крайния резултат да има хармоничен и уравновесен вкус.

Гответе с ентусиазъм и добро настроение и нека Добрият Вкус да бъде с Вас!

Рецепта за шоколадов мус

noreply@blogger.com (Detelina Stoyanova) — Thu, 12 Jan 2012 14:13:00 +0000

Ето какво ви е нужно:
- 100 гр. натурален шоколад (може и млечен, но тогава няма да получите чист шоколадов вкус)
- малко вода;
- мерилка за течности;
- тенджера или друг съд с незелепващо покритие;
- малко лед;
Приготвяне:
Ако сте чели из разни дебели книги или пък само сте чували, че топенето на шоколад (или темперирането) е твърде сложно и изисква специални умения и скъпи кухненски приспособления – забравете всичко това. Рецептата, която ви предлагам, привидно противоречи на всички утвърдени кулинарни правила. За сметка на това е напълно издържана и проверена в научен стил и е експериментирана за първи път не от готвач, а от химик. (виж тук)
Не съществува почти никаква вероятност мусът да не ви се получи. Единствената, но с фатални последици грешка, която може да допуснете е да не си направите добре сметката за съотношението вода-шоколад.
За да се получи мусът само с шоколад и вода е нужно да изчислим процента на разтворените във водата мазнини, който трябва да бъде равен на 34%. Това става съвсем просто по следния начин:

1. Погледнете какво е написано на опаковката на вашия шоколад. Според действащата нормативна уредба в ЕС, производителите са длъжни да обозначат енергийното съдържание на 100 гр. продукт. Обикновено върху етикетите се отпечатва табличка, в която се изписват количеството протеини, въглехидрати, мазнини и др. В моя случай срещу мазнини е изписано 39,4. При вас, най-вероятно цифрата е различна. За да пресметнем какво количество вода ни е нужно за да получим съотношение от 34% на мазнини на 100 гр. шоколад , правим елементарна сметка по следния начин:
100/34 . 39,4 = 115,8 или
(100:34). 39,4 = 115,8
За да направите вашето изчисление, просто заменете цифрата 39,4 с процента мазнина, изписан на опаковката на шоколада, който имате. Ако правите повече от 100гр. мус умножете резултата по 2 за 200 гр., по 3 за 300 гр. и т.н.
2. Начупете на дребно парченца шоколада и го сложете на котлона в подходящ съд с незалепващо покритие. От както съществуват незалепващите покрития, изобщо не е нужно да топите шоколада на водна баня, което според мен, си е чиста загуба на време. Ако вашата баба ви е учила така, то е само защото по нейно време не са съществували тенджери с тефлонови и керамични покрития.
3. Вършете цялата операция на съвсем слаб котлон, имайки предвид, че шоколадът се топи напълно само на 40⁰С. Бъркайте непрекъснато с дървена или пластмасова шпатула, докато се втечни, след което добавете водата. Изсипете я наведнъж. И тук не важи правилото за бавното, постепенно доливане. Не се безпокойте и за температурата на водата – аз си наливам директно от чешмата.
4. Сега е моментът да изгасите котлона, но не отстранявайте тенджерата, продължете да бъркате още две-три минути. В никакъв случай не допускайте завиране на сместа.
5. Когато сте готови, пресипете сместа в силно изстуден съд. Идеалният вариант е да си „подложите” лед, като в по-голям съд сложите лед и вода и потопите вътре съда с горещия шоколад. Трябва да предизвикате термичен шок. Започнете да бъркате бързо и енергично на ръка или с миксер. Не се отчайвайте ако първоначално ви се стори, че нищо не се получава, само след няколко минути неспирно бъркане мусът е готов.
Може да ползвате същата процедура и да си направите мус с млечен шоколад или пък да обогатите вкуса му, като вместо чиста вода, ползвате портокалов или друг сок или пък добавяйки във водата няколко капки ликьор. Може да пробвате и с рядко кафе.
Сервирайте шоколадовия мус като крем или като плънка и украса на различни сладкиши. Аз, например обожавам да си го мажа върху филийка панетоне.
Ще ви бъдем много благодарни, ако споделите с нас вашите резултати.
Не забравяйте да готвите с ентусиазъм и добро настроение. Така Добрият Вкус ще бъде с Вас и резултатите ще са отлични!

Още за това как да си направите шоколадов мус, прочетете тук.

Как се прави шоколадов мус

noreply@blogger.com (Detelina Stoyanova) — Thu, 12 Jan 2012 13:37:00 +0000

Мусът представлява пухкава кремообразна смес, съставена от една или повече разбити съставки, които определят вкуса и консистенцията му. Най-употребяваните мусове в сладкарството се приготвят на базата на бита сметана и/или разбит на сняг яйчен белтък или жълтък. Съществуват и не малък брой солени мусове с вкус на прошуто, сирена и какво ли още не. Безспорно обаче, най-популярния и най-обичания мус от всички е шоколадовият. Според класическата рецепта той се приготвя с бита сметана и разтопен шоколад. Добавя се и яйчен жълтък, който освен, че придава плътност на вкуса играе и ролята на емулгатор, позволявайки на какаовото масло, съдържащо се в шоколада да се разтвори във водата на сметаната, поемайки по този начин въздух, необходим за „бухването” на крема. Полученият мус има отличен вкус, който е смесица от вкусовете на шоколада, сметаната и яйцето.

Възможно ли е обаче, да си хапнем шоколадов мус, дори ако по някакви причини не можем или не желаем да ползваме сметана и яйца или пък просто, искаме да се насладим на чистия шоколадов вкус? Отговорът е твърдо ДА.

ШОКОЛАДОВ МУС С ВОДА

Едно от предимствата на екстравагантната, в повечето случаи, молекулярна кухня е че предлага някои лесни решения на редица проблеми, които в последните десетилетия, може смело да се каже, промениха множество закостенели схващания в областта на храненето.

Лично аз, се старая да не залитам и да не изпадам в крайности, прилагайки методите на молекулярното или вакуумното готвене, защото повечето техники, поне за момента, са трудно приложими или се оказват, по ред причини, прекалено скъпи за ежедневно домашно ползване. Все пак, от както открих някои от „триковете” им, благославям всеки път техните откриватели. Един от тях е французинът Herve This, който през 1995 година решил да подходи по научен начин към разрешаването на проблема с чистия вкус на шоколадовия мус. Анализирайки химичния състав на битата сметана, стигнал до заключението, че шоколадът сам по себе си, притежава нужния набор от химични свойства за да може да бъде „разбит”. По принцип, шоколадът съдържа достатъчно мазнини, подобно на сметаната, а соевия лецитин, добавян при производството му с цел подобряване на абсорбирането на захарта може спокойно да изиграе ролята на емулгатор. Изводът от всичко това е, че е възможно да си направим пухкав мус, ползвайки САМО шоколад и вода в правилно съотношение. За целта е необходимо да спазим няколко прости правила, напълно приложими в домашни условия и при това без да ползваме никакви специални или скъпи домакински уреди.

Ето какво ви е нужно:

- 100 гр. натурален шоколад (може и млечен, но тогава няма да получите чист шоколадов вкус)

- малко вода;

- мерилка за течности;

- тенджера или друг съд с незелепващо покритие;

- малко лед;

Прочете тук как се приготвя:

ПАНДОРО ИЛИ ПАНЕТОНЕ

noreply@blogger.com (Detelina Stoyanova) — Sat, 03 Dec 2011 15:14:00 +0000

С наближаването на Коледа, вече и по българските магазини се предлагат традиционните италиански сладкиши Панетоне (за който говорихме тук) и Пандоро. Широката публика най-вероятно не прави разлика между двата продукта, за това днес ми се иска да ви разкажа нещо повече за Пандоро и за това с какво се различава от своя събрат Панетоне.

Пандоро е класически коледен сладкиш с многовековна история, свързана най-вече с град Верона и с простиращата се някога чак до там Венецианска Република, която през Средновековието е имала славата на една от най-богатите и могъщи държави в Европа. Аристократите са можели да си позволят да похапват на честите банкети, ястия поръсени с истински златен прашец. Сред любимите им десерти, особено по Коледа е бил и така наречения пандоро (pan de oro) от думите за хляб и за злато.

Срещат се и мнения, според които в основата на рецептата за Пандоро, стои френския кроасан или бриош. Личното ми мнение е, че това не е съвсем точно, защото кроасанът е привнесен в Европа от турските нашественици по време на по-ранните им набези, когато успяват да стигнат чак до Виена, докато първите сведения за Пандоро са доста по-ранни.

Каквато и да е истината, официалната рождена дата на Пандоро е 14 октомври 1884 година, когато Доменико Мелегати патентова своята рецепта за висок конусовиден сладкиш, изпечен във висока характерна форма, наподобяваща звезда с осем лъча. Твърди се, че дизайнът на формата е дело на известният веронски художник импресионист Дал Ока Бианка (Dall’Oca Bianca) От тогава, та до днес сладкишите с марка Мелегати (Melegatti) са едни от най-популярните в Италия.

Ако ви се наложи да избирате между Пандоро и Панетоне, то знайте че в тестото на първия няма никакви добавки, докато в „хляба на Тони”, задължително присъстват сушени плодове, стафиди или парченца шоколад.

На добър вкус от

Лина

Прочетете за Панетоне тук.

КАКВО Е ПАНЕТОНЕ – или когато грешката е вярна

noreply@blogger.com (Detelina Stoyanova) — Tue, 29 Nov 2011 14:12:00 +0000

Приказки и легенди за Коледа

Много са историите и легендите, които разказват за появата на най-популярния коледен сладкиш в Италия. Ще ви разкажа за една от тях:

…Имало едно време в Милано младеж на име Угетто. Той се влюбил в Адалджиза - красивата дъщеря на скромен градски пекар. Скоро обаче, продажбите във фурната на бащата започнали да отиват на зле и девойката била принудена да обикаля хорските къщи в търсене дори на най-черната работа за да се препитава. Така не и оставало време да се среща с Угетто, който от своя страна решил, че трябва да направи нещо за да помогне на своята любима. Времената били тежки. Препитание се намирало трудно и понеже не можел да направи нищо друго, момъкът запретнал ръкави и се захванал да помага във фурната. Работата била тежка. Налагало се да прекарва дълги нощи в месене и печене на хляб. От преумора и изтощение, младежът забравял понякога да сложи в тестото точните количества продукти или пък вместо захарта, прибавял най-напред маслото.

Противно на очакванията му обаче, резултатите от тези негови експерименти се оказвали сполучливи и хората започнали да харесват и да купуват повече хляб. Тъкмо когато изглеждало, че ситуацията върви към подобряване, в една студена зимна нощ в навечерието на Коледа, недоспал и изморен от работа, младежът изсипал в тестото за хляба, приготвените с друга цел стафиди и сушени плодове. Напразни били опитите му да поправи своята грешка. Нямало какво да се направи. Изпекъл хляба и на сутринта започнал да го продава. Какво било учудването на всички, когато скоро пред фурната се струпала опашка от желаещи да си купят от ароматния сладък хляб за да го сложат на празничната коледна трапеза.

Така, Угетто се превърнал в най-почитания хлебар в Милано. Оженил се за красивата Адалджиза и заживели мирно и щастливо…

Тази история е може би най-романтичната легенда за произхода на сладкиша Панетоне. В чест на истината трябва да отбележим обаче, че повечето исторически извори от онова време посочват като автор на рецептата един друг милански пекар на име Тони, който в суетнята около приготовленията за коледния банкет на тогавашния дук на града, забравил тестото и то превтасало. Чудейки се как да спаси положението, Тони премесил наново всичко, добавяйки яйца, захар и сушени плодове. Така направения сладък хляб пожънал небивал успех и бил оценен високо от знатните гости на дука. От тук останало и името „pan del Toni”, което на стар милански диалект звучи Панетоне (Panetone) или преведено буквално на български – „хлябът на Тони”.

Каквато и да е истинската история за появата на този коледен сладкиш, приготвянето му не е шега работа при това не толкова, защото е трудно, а защото отнема повече от един ден. Надявам се скоро музата на Фулвио да го посети и той да реши да го забърка, така ще мога да ви разкажа подробно как се прави Панетоне в домашни условия.

Лина

ТЕЛЕШКИ ДЖОБ С ПЪЛНЕЖ

noreply@blogger.com (Detelina Stoyanova) — Mon, 21 Nov 2011 14:37:00 +0000

Не знам при вас как е, ама тук при нас, започнаха лека полека, да ни облъчват с пред коледни реклами. Дали пък не е вече време да се замислим за идващите празници? То на мен, суетнята около Коледа винаги ми е харесвала най-много в кулинарната и част. Подаръците, изненадите и другите му подобни, оставям в ръцете на Дядо Коледа ... нали за това си плащам подобаващо. Той да му мисли! Виж, за вечерята и изхранването на семейството не бих се доверил на добродушния дядо, предпочитам да си приготвя нещата сам. Тук искам да отворя една скоба, ако ми позволите. Става въпрос за това, че българският Дядо Коледа си имал някаква помощничка – Снежанка се казвала. Информацията я имам от достоверен източник (дъщеря ми), но майка и – на дъщеря ми, не на Снежанка - упорито твърди, че тая история с помощничката се отнасяла за Дядо Мраз, а не за Дядо Коледа. Сега, кой е Дядо Мраз и кой е Дядо Коледа и защо Лина ми говори за дядовците от преди и след комунизма, са все неща, които ми идват в повече и потвърждават идеята ми, че мене с тая Снежанка май няма да ме огрее. Какво пък толкова – бих я взел за помощничка само покрай празниците, все пак доста суетня си има в кухнята, а и той дядо ви Мраз, да не е бил будала, я?

Все в реда на празничните ми мечтания, реших тези дни да от тренирам една рецепта от класическата италианска коледна кухня. Лина каза, че съм се справил с приготвянето чудесно и без помощничка, но аз си оставам на мнението, че нещата винаги могат да бъдат направени по-добре, а когато се работи в екип (със Снежанка, хо-хо) резултатите могат да бъдат смайващи. Тук му е мястото да отбележа, че обзет от ентусиазъм, малко прекалих с количеството плънка, но пък за сметка на това, на следващия ден, забърках набързо само едно тесто за прясна паста и от останалото (от плънката)направих тортелини. Надявам се, да успея да пусна скоро и рецептата за тях. А за направата на джоба -

ето какво ви е нужно:
- 700 гр. телешко. Най-добре от коремната област и с дебелина около 6-7 см, така че да може да го разрежете по средата и да оформите нещо като джоб.
За плънката:
- 2 твърдо сварени яйца;
- 1 сурово яйце;
- 100 гр. мортадела ( ако в България не се намира може да заместите със колбас тип Хамбурски)
- 200 гр. спанак ( аз ползвах замразен)
- 100 гр. свинска кайма;
- 100 гр. саламела ( сурова наденица)
- 2 филийки хляб, накиснати в прясно мляко;
- 50 -70 гр. пармиджано (пармезан)
- скилидки чесън, розмарин, сол, пипер – на вкус;
- малко зехтин и кубче масло;
- домакински конец, игла за шиене с голямо ухо;
Приготвяне:

Най-напред се захванах да размразя и задуша спанака – слагам кубчетата направо в тигана и на слаб огън ги оставям да омекнат, добавяйки скилидка чесън и малко масълце. Сложете капак на тигана и разбърквайте често. В същото време може да си сварите и двете яйца. Третото яйце служи за омесване на плънката, съставена от: каймата, пълнежа на наденичката, ситно - ситно нарязаната мортадела, отцедения от млякото хляб, настърганото пармиджано (пармезан), сол и пипер на вкус. Ще ви се получи смес като за кюфтета. Обелете сварените яйца. Ако спанакът вече е готов, изчакайте го малко да поизстине, след което може да се заемете да пълните „джоба”. Процедирайте така: най-напред сложете спанака, след това варено яйце ( на мен второто не ми се хвана) и най-накрая запълнете останалото място с каймата. (виж снимките). Сега идва деликатната част – шиенето. Трябва да ви призная, че не съм добър в бродирането, така че ако и вие сте като мен, не се притеснявайте ( ето тук, Снежанка можеше да помогне). Важното е да стегнете добре бодовете, така че когато месото, готвейки се, започне леко да се свива, от „джоба” ви да не изпадне нищо. Може да запечете джоба във фурната, но лично аз предпочитам да го задушавам в покрит с капак тиган. На дъното слагам малко масълце, зехтин, клонче розмарин, една-две скилидки чесън и от време на време добавям съвсем мъничко вода. Месото трябва да се задушава предимно в собствения си сос. Обръщам го не много често, за да се образува коричка. Времето за готвене, зависи много от самото месо и от дебелината му, но горе –долу ще ви трябва около час и половина.

Сервирайте с класическото картофено пюре или както предпочитам аз с прясна елха, пардон салата.
Гответе с ентусиазъм и настроение. Така Добрият Вкус ще бъде с Вас!

ТЕЛЕШКО С ГЪБИ И КАЧАМАК

noreply@blogger.com (Detelina Stoyanova) — Wed, 02 Nov 2011 14:05:00 +0000

Днес ви предлагам една рецепта, която можете да си приготвите в някой дълъг и влажен неделен следобед. Ястието не е сложно за направа, само дето ще ви трябва малко повече време по чисто технологични причини. Но за това по - натам. Така че, ако няма интересен мач по телевизията или пък имате телевизор в кухнята, или пък в случай че половинката ви се е заела със сезонното пререждане на гардеробите – нещо от което ме побиват тръпки, обявете кухнята за ембаргова зона и се отдайте на други, по-спокойни занимания като готвене, например.
Ето какво ви е нужно:

1кг. телешко месо;
200 гр. пресни гъби; (микс от повече видове)
20 гр. сухи гъби (манатарки най-добре) – накиснати в хладка вода;
2-3 с.л. брашно;
½ чаша вино (бяло или червено)
50 мл. зехтин (или олио)
300 гр. царевично брашно ( не препоръчвам полу-готовите качамаци)
лук, морков, целина, дафинов лист, сол на вкус;
Приготвяне:
Първо ще се заемем с приготвянето на месото, което отнема повечето време. Най-добре ще бъде да готвите в гювеч, но ако нямате такъв и една хубава тенджера с дебело или двойно дъно ще свърши работа.
За месото:
Задушете моркова, лука и целината с малко мазнинка. Важното е да ги задушите, а не да ги запържвате. За целта може да им долеете малко от водата, в която сте накиснали сухите гъби. Докато задушавате, нарежете месото на възможно най-еднакви, средно големи парчета, оваляйте ги в леко подсоленото брашно и когато зеленчуците са готови ги сложете в тенджерата и разбъркайте добре. Долейте с виното и оставете да къкри бавничко, около трийсетина минути. След това се въоръжете с търпение - доливайте от време на време хладка вода, бъркайте редовно и така в продължение на около час-два, докато месото се свари добре. Важното е не да изсипете много вода на веднъж и да я чакате да изври, а да я добавяте лека, полека. По този начин месото не придобива вкус на варено, а по-скоро на задушено. Към края, сложете сухите гъби, изцедени от водата и нарязани на ситно и след още десетина минути и пресните, които може да са на по-едри парчета.
За качамака:
По някое време, сложете да завира втора тенджера с подсолена вода и една супена лъжица олио или зехтин. Когато водата кипне, почнете постепенно да слагате царевичното брашно. Бъркайте непрекъснато, най-добре с дървена лъжица. В началото може да си помогнете и с пластмасова бъркалка, но в никой случай не ползвайте метална такава. Ще са нужни поне трийсетина минути, докато качамака се свари. Идеално ще бъде ако го бъркате през цялото време. Когато е готов, изсипете върху поднос или широка тавичка, така че да ви се получи пласт не по-висок от 5-6 см. Друг вариант е да го разпределите в купички и след това да сложите отгоре им други купички с по-малък диаметър. (виж снимките) След изстиването на качамака махнете купите и ще са ви се получили качамачени кошнички, в които ще сервирате месото. Ако се спрете на първия вариант, нарежете на филийки, изстиналия качамак и го наредете на дъното на чиниите.
Вино: Тази рецепта е типична за Северна Италия, където качамакът е широко разпространено ястие, така че ми се струва, особено подходящо да ви препоръчам, да сервирате с бутилка Валтелина Супериоре. (Valtellina Superiore)
Гответе с ентусиазъм и настроение. И нека Добрият Вкус да бъде с Вас!
Фулвио

ПАСТА С ТИКВА И СИНЬО СИРЕНЕ

noreply@blogger.com (Detelina Stoyanova) — Thu, 27 Oct 2011 13:55:00 +0000

Дали защото наближава Халоуин или защото просто е сезонът на тиквите, а и дъщеря ми се опитва да ме придума да изтърбуша една и да и направя фенер, замислих се, ако все пак се хвана на тая въдица, как да оползотворя „остатъците”. Та, така ми дойдоха на ум няколко рецепти от традиционната италианска кухня, които нямат нищо общо с промъкналия се отвъд океана празник, но които пък на фона на семейния миш-маш от култури ми се струват особено подходящи за отбелязване на събитието, независимо от коя „страна” гледаме на нещата. Между другото, ако някой знае как се изтърбушва тиква и как се прави от нея фенер, моля да сподели. Аз лично досега не съм го правил.
В Италия тиквата присъства като съставка в множество рецепти за всякакъв вид ястия. Лина пък твърди, че тиквата в България присъства не само в кухнята, но даже и в литературните произведения на класиците, едно от които се изучавало задължително в училище и поради тази причина всеки българин знае каква е структурата на Печената тиква. Е, в това отношение явно ще си остана невеж, поне докато не намеря въпросния шедьовър преведен на италиански. До тогава, единственият ми контакт с нещо българско, съдържащо тиква ще си остане тиквеникът, който Лина приготвя всяка година по Коледа. Добре и се получава това нещо, защото си хапвам порядъчно от него - „хубаво, топло, сладко и над него се вие тънка изкусителна пара”. И понеже наистина много ми харесва тази баница, Лина ме е научила даже да казвам – Аз съм тик-ве-ник! Не мога да разбера само, защо ми се смее след това – според мен, си го произнасям съвсем правилно.
Тиквеник или не, да си се върна на моята рецепта. Ето какво ви е нужно:

- 200 гр. ситно нарязана тиква;
- 400 гр. паста;
- 50 гр. масло;
- 50 – 70 гр. горгондзола (синьо сирене)
- половин глава лук;
- 300 мл. прясно мляко;
- сол на вкус;
Приготвяне: Сложете да завира тенджера с вода, в която ще сварите пастата. (виж тук Спагети Болонезе в абзаца Доизкусуряване) В дълбок тиган разтопете маслото и запържете съвсем леко ситно нарязания лук. Добавете парченцата тиква и залейте веднага с млякото. Намалете котлона на минимум и бъркайте почти непрекъснато, най добре с вилица, докато тиквата омекне. Когато ви се получи гъста кашичка натрошете вътре горгондзолата и разбъркайте докато се разтопи напълно. Когато и пастата се свари, изсипете два-три черпака от водата, в която е вряла в тигана, отцедете останалите макарони (без да ги миете) и ги сложете при соса. Объркайте всичко много добре и поднесете ястието, докато е още горещо.
Доизкусуряване: Сервирайте задължително с червено вино.
Гответе с ентусиазъм и настроение и нека Добрият вкус да бъде с вас!

ПЪРЖОЛИ С БИРЕН СОС

noreply@blogger.com (Detelina Stoyanova) — Wed, 26 Oct 2011 09:48:00 +0000

Когато казах на Лина, че ще и готвя свински пържоли с бирен сос, получих в отговор: „Измисли нещо по-бързо, че съм гладна!” По-бърза от рецептата, която ви предлагам днес, за пържоли със сос при това, ми е трудно да се сетя поне на първо четене. Уверявам ви, че дори и да не умеете да правите чудеса, най-много за петнайсет минути ще сте спретнали вечерята. Ето какво ви е нужно:

- четири пържоли;
- малко олио;
- масло – около 40гр;
- бира – 100 мл;
- кората от половин лимон;
- скилидка чесън;
- клонче розмарин; (може и сух)
- клонче мащерка; (може и суха)
- черен пипер и сол на вкус;
Приготвяне: Отделете си нужното количество бира за рецептата. Налейте си останалото и си пийвате докато готвите. Загрейте тигана с мазнината и сложете пържолите, които предварително сте подсолили и поръсили леко с пипер. През това време настържете лимоновата кора и накълцайте на много дребно чесъна, розмарина и мещерката. Не забравяйте да обръщате пържолките от време на време. Когато са готови, поставете ги в чиниите, в които ще сервирате. В същия тиган сложете бучката масло и веднага прибавете ситно нарязаните подправки. Разбъркайте, докато маслото се разтопи и долейте с бира. Бъркайте лекичко още около минута. Полейте месото със соса и сервирайте.
Доизкусуряване: Имайте предвид че, това бирено сосче е идеално за всякакъв вид месо. Няма какво да и сбъркате на рецептата. От опит мога да споделя само, че ако около вас кръжат гладни членове от семейството, опитващи се да предизвикат свада, защото сте закъснели след работа, дайте им да приготвят салатата, докато вие правите пържолите. За капак, чаша хубаво вино върши винаги чудеса.
Гответе с ентусиазъм и добро настроение. Така Добрият вкус ще бъде винаги с вас!

САРДЕНИЯ 2011 или какво работи Фулвио

noreply@blogger.com (Detelina Stoyanova) — Fri, 26 Aug 2011 12:21:00 +0000

Някой хора (разбирайте Фулвио) работят ето това:

trailer from fulvio zanini on Vimeo.

ЛЯТНА ЗЕЛЕНЧУКОВА ТОРТА

noreply@blogger.com (Detelina Stoyanova) — Mon, 11 Jul 2011 15:18:00 +0000

Напоследък, паниката около смъртоносната бактерия, за чието разпространяване се обвиняваха зеленчуците, поотмина. Да ви кажа честно, лично аз, не се шашкам особено в такива случай. След историята с ваксините против щама на онзи грип, дето уж щеше да натръшка цяла Европа, пък се оказа, че целият шум беше за нищо, смятам че в 90% от подобните истории става дума за изобретателни маркетингови ходове. Както и да е. Не съм специалист в пазарните политики, но твърдо вярвам, че ако човек спазва елементарни хигиенни правила и внимава от къде и какво си купува, а що се отнася до хранителните продукти, ги и обработва, и съхранява правилно, то рискът да се зарази чак от смъртоносен вирус е нищожна. Така или иначе, в днешно време непрекъснато ни “бомбардират” с какви ли не заплахи, ако приемаме прекалено сериозно всичко, то не би трябвало да излизаме от домовете си. С други думи – мийте си ръцете и “преди” и “след” и не се паникьосвайте излишно. В крайна сметка – лято е! Нека му се наслаждаваме!
На мен лично, летните жеги не ми понасят особено. Абе, направо хич не ми понасят. Никакви моренца, езерца и тям подобни водни басейнчета могат да ме съблазнят с влажните си обещания за прохлада. От време на време, по семейни причини (разбирайте инквизиционни мъчения от страна на Лина, върху моята особа) ми се налага да се озова на някоя крайбрежна ивица или друг вид плаж, изпълнен с крещящи деца оставени на самотек от заетите с тена си или вече напълно слънчасали родители и където освен с всепроникващ пясък се зареждам и с един особен вид енергия, която най-много до три дни се концентрира до толкова, че единственото ми спасение, за да не избухна е да избягам в планината.
Но, както се казва: всеки с вкуса си.
Лятото има, разбира се, и своите предимства. Едно от тях е изобилието. По пазарите, магазините даже и по крайпътни импровизирани сергии могат да се намерят всякакви плодове и зарзавати. И понеже, както казах в началото, опасността да прихванем опасен бацил е минимална, а и в жегата похапването на плодове и зеленчуци е не само полезно, но си е направо единствения поносим избор, ето ви една рецепта, която ще ви свърши чудесна работа и като основно и/или единствено ястие, и като мезе за следобедния аперитив, и която може да сервирате както топла, така и студена. Естествено можете да си я приготвите и в планината и на морето; можете да подберете продуктите според наличието им, а може и да ползвате остатъците от хладилника. Ето как:

Продукти:
- 1 пакет многолистно тесто;
- 2-3 зеленчука на вкус; (чушки, домати, моркови, тиквички, патладжан, спанак, аспержи и т.н)
- 50 – 80 гр. пармиджано (пармезан) или друго твърдо сирене;
- сол;
Приготвяне:
Обелете, почистете и измийте зеленчуците. Нарежете ги на филийки или жулиенчета като внимавате за дебелината на парчетата на отделни зарзавати да е съобразена с времето, нужно за задушаването им. Например: най-тънко нарежете морковите, защото така ще се сварят по-бързо или за същото време като нормално нарязана тиквичка. Сварете ги или ги задушете на пара (както правя аз), но ги дръпнете от огъня малко преди да омекнат съвсем. Подсолете на вкус. Наредете зеленчуците в тавичка, върху която предварително сте разстлали многолистното тесто. Завийте леко краищата на тестото, ако е нужно и сложете да се пече в умерена фурна. Когато всичко започне да се зачервява, поръсете обилно с настъргано пармиджано или кашкавал. Дозапечете до образуването на хрупкава, златиста коричка.
Поднесете с ледено просеко - и да ви е сладко!
Тази солена лятна торта, може да бъде приготвяна във всякакви вариации и комбинации от зеленчуци в зависимост от това, какво предпочитате и обичате. Можете да сложите отгоре дори изцедена от мазнината консерва риба тон. Ако пък имате повечко време, опитайте да посирате задушените зеленчуци и след това прибавете към сместа едно-две разбити яйца. Тази версия ще ви свърши чудесна работа, ако имате злояди деца, които не искат и да чуват за задушен зарзават.
Не забравяйте да готвите с усмивка и в добро настроение. Така Добрият Вкус ще бъде с вас и резултатите ще са отлични!

ФИОРЕНТИНА - ИСТИНСКАТА ПЪРЖОЛА

noreply@blogger.com (Detelina Stoyanova) — Fri, 01 Apr 2011 10:02:00 +0000

СКАРА, ШИШ, БАРБЕКЮ

noreply@blogger.com (Detelina Stoyanova) — Tue, 29 Mar 2011 18:16:00 +0000

   Скара, шиш, барбекю – какви асоциации предизвикват у вас тези думи. Най-често си представяме готвене на открито, излет сред природата, хубаво време, прекарано с приятели, огън, дим, пушеци и биричка…
   Дали този древен метод на готвене не събужда у нас някой позабравени инстинкти от праисторическите времена, когато за човека е било съвсем естествено да приготвя храната си директно там, където се е снабдявал с нея, а именно сред природата. Днес, от позицията на модерни хора, разполагащи с всякакви удобства и познаващи какви ли не техники на готвене, често подценяваме готвенето на открит огън, смятайки го за архаичен метод и свързващи го по-скоро със забавлението, отколкото със сериозната кухня.
   След скорошното ми завръщане от Аржентина, вдъхновен от тамошните методи за печене на месо, а и от хубавото пролетно време, тук при мен, реших да споделя с вас моя опит с готвенето на скара.

   Големите майстори в кухнята, в чиито книги от време на време се заравям с удоволствие, казват че: “rosticceri si nasce”, казано на български това би означавало, че добър “скараджия” се ражда, а не се става. Според мен, все пак с много търпение, желание и най-вече практика могат да се постигнат добри резултати. В разрез с широко разпространеното мнение, приготвянето на месо на открит огън е всичко друго, но не и просто начинание. Ако искаме да хапнем наистина хубаво месце трябва да имаме предвид някои особености на този вид готвене, които колкото и да ни изглеждат очевидни, понякога пренебрегваме, точно защото подценяваме тази древна техника на готвене.
     Нужно е най-напред да разграничим понятията – скара, шиш, барбекю. На пръв поглед ще си кажете, че става въпрос за едно и също нещо. Сред не многото на брой изрази, които съм научил на български, и които, за моя гордост, произнасям почти без акцент е и следният: Да, ама – не! Та, в този смисъл - скара, шиш и барбекю са близки, но различни по своята същност термини, с чиито значения трябва да се съобразяваме още преди да сме се заели да вдигаме пушек. Ето какво имам предвид:
      ШИШ (не шишче)
     Този метод на печене е подходящ за големи парчета месо. Естествено, не прекалявайте все пак с големината. Не се подлъгвайте, че ще успеете да изпечете, например цяло животно като прасенце, яренце или теле – картинка, която е често срещана в някои от платната на прочутите художници от средновековието или пък в старите каубойски филми. Не казвам, че опичането на цяло животно е невъзможно, но за целта се изисква наистина голям майсторлък, а и ред други неща, за които ще разкажа някой друг път. Освен някое пиле, кокошка или друго пернато не забучвайте на шиша цяло животно, защото със сигурност ще вдигнете само много пушек и ще си останете гладни.
    Самият шиш обикновено представлява заострен метален прът, но в някои случай може да се ползва и подходящо парче дърво. Поставя се над нисък, но жив огън. Най-важната характеристика на метода за печене на шиш, която го отличава и прави разликата от скарата е бавното въртеливо движение по време на готвенето. По този начин месото се излага на топлината на огъня без да влиза в близък контакт с него. Майсторлъкът или както казва Лина – чалъмът тук, е месото да се постави на такова разстояние и да се върти с такава скорост, която да позволи равномерното му изпичане. Едно от предимствата на изпеченото на шиш месо е, че мазнините окапват, така да се каже, по време на готвенето и освен, че става много вкусно е и по-диетично.
     СКАРА
     Този метод на печене е подходящ за риба, малки парчета месо, наденички, пържолки, кюфтенца, кебабчета, шишчета. Освен месо, на скара може да си опечете и зеленчуци – стават божествени. За разлика от шиша, скарата се поставя на различно разстояние над почти загаснал или тлеещ огън. При всички случай никога не позволявайте на месото да влиза в директен контакт с жарта или огъня. Много важно е също така да разполагате с хубава и здрава метална скара. Ако се снабдите с такава от ковано желязо ще бъде идеално. Скарата трябва да бъде добре почистена и загрята преди да сложите месата върху нея. Имайте предвид, че в резултат от контакта на храната с нажежената решетка се образуват характерните по-тъмни ивици, които ако прекалите с времето на печене могат да и придадат горчив и неприятен вкус на изгоряло. Добре е също така да обработите предварително месата и да им придадете повече аромат. Най-често за тази цел се ползват различни саламури, но подбирайте внимателно съставките им, така че остатъците им по повърхността на месото да не загарят по време на печене. Най-добре е преди да поставите месото на скарата да го подсушите леко. Избягвайте всячески да го продупчвате с вилица или нещо друго, докато го обръщате. Ползвайте подходящи пинсети или лопатки.
     БАРБЕКЮ
    Терминът барбекю обозначава не толкова метод на печене, колкото уредът, който се ползва за това. Печенето на барбекю представлява всъщност печене на скара като за целта се ползва специално приспособление. Една от теориите за произхода на думата е, че тя е с френски корен и е съкращение на израза “de la barbe à la queue” или че животното се пече цяло. Друга версия води към испанската дума barbacoa, която означава скара или плоча поставяна върху огъня за да може да се закрепят отгоре му съдовете за готвене.
Каквато и да е истината за произхода на думата в днешно време можем да си купим всякакви модели барбекюта. Най-често срещаните представляват различни вариации на метални подложки, върху които се пали огъня и съответните приспособления за прикрепването на скарата на вариращо разстояние от жарта. Когато избирате вашето барбекю, гледайте то да има стабилна основа и регулиращи се отвори за преминаване на въздух, които ще ви бъдат много полезни, особено ако имате проблеми с разпалването на огън.
    Ако имате възможност и най-вече място, където да го поставите, купете си зидано барбекю с истински комин – няма да съжалявате.

    Каквато и техника на печене да изберете – шиш, скара или барбекю, научете се да палите огън. Понякога разпалването на огън и съответно получаването на хубава жар не е проста работа. Прибягването до и употреба на помощни средства, особено на различните видове изкуствени подпалки и течности като бензин или нещо друго, ще ви помогнат наистина да си разпалите огъня, но ще навредят сериозно на вкуса на месото.
    Най-важното е разбира се, да готвите с ентусиазъм и добро настроение. Така Добрият Вкус ще бъде с вас и резултатите ще са отлични!

АСАДО – КАКВО Е ТОВА

noreply@blogger.com (Detelina Stoyanova) — Sat, 26 Mar 2011 17:36:00 +0000

   Както може би ви е направило впечатление, в последните две седмици малко поизоставихме блога. Причината е, че на мен ми се наложи да отскоча за десетина дни до Аржентина по работа, което автоматично означава, че Лина трябваше да се занимава с нещата ни в Италия. Да я похваля – справила се е отлично, даже е намерила нов клиент. Аз също свърших добра работа в Аржентина и естествено отделих не малко време за сериозни дегустации на тамошната кухня. Не пропуснах, разбира се, да опитам прословутото асадо, за което в Европа се носят какви ли не легенди и най-вече се ширят всякакви рецепти и обяснения, които имат малко общо с истината. Из няколкото български сайта, където се говори за асадо се казва дори, че асадото било, забележете, стек… Хъм – надявам се става дума само за грешка в превода. В някои италиански сайтове пък пише, че месото за асодо се подправя с пипер…Твърдо не!
Както знаете аз съм привърженик на автентичните неща. Всеки е свободен да приготвя храната си както му е най-вкусно, но нека да наричаме нещата с истинските им имена. Като опростен пример за това, мога да ви дам кебабчето, към което ако сложим лук, ще получим не кебабче с лук, ами чисто и просто кюфте. Аналогична е и историята с пастата. Карбонара със сметана, както се поднася на много места в България, не съществува. За сметка на това може да ви поднесат куп други сосове за паста със сметана, които със сигурност ще бъдат много вкусни, но това няма да ви създаде илюзията, че ядете карбонара. Но, да се върна на моето пътешествие до Аржентина и близката ми “среща” с асадото.
     В началото ви споменах, че ми се е наложило да “отскоча” до Аржентина. Моля, не ме разбирайте буквално. Пътуването до Южно-Американския континент, натоварен с телекамера, триножник, фотоапарат, компютър, куфар с личен багаж ( приготвен ми от Лина, което означава, че поне половината от нещата вътре, аз лично не бих и помислил да взема), изобщо не може да се нарече “отскачане”. Полетът от Рим до Буенос Айрес продължава около 14 часа. С моите габарити и тегло, един такъв полет в туристическа класа е меко казано мъчение. Важното е, обаче, че всички несгоди, които изтърпях си струваха. Аржентина е прекрасна страна с прекрасни вина, прекрасно месо и не на последно място с прекрасни жени. Ех … ако не си бях взел българка, щях да си взема аржентинка. Но тава в някой следващ живот. И докато аржентинските жени ще си останат недостижим мираж и мечта, то аржентинското месо и най-вече асадото са абсолютно задължителни за всеки турист и единственият недостатък е, че в Европа трудно се намира толкова вкусно телешко месо.
         Краят на зимата тук, съвпада с края на лятото там, така че времето беше повече от подходящо за приготвяне на асадо. Любезните и гостоприемни домакини с гордост и удоволствие организираха, в наша чест, вечеря с всичките му аржентински салтанати: от месото и чудесното аржентинско вино до песните и танците на истинските гаучи.
     Месото за асадо се взима от страничната част на ребрата на теле на около 24 месеца. Месото от по-младо или по-старо животно не би било подходящо за този тип приготвяне. Тъй като асадо е било и продължава да бъде характерната храна на аржентинските гаучи, които живеейки в пампата нямат условия да го подлагат на някакви специални обработки, то просто се посолява по разрезите и се пече. Естествено има и някои тънкости, които не са за пренебрегване. Много важно е месото да бъде нарязано по правилен начин – самите ребра се “накълцват” на няколко места, но така че да се запази целостта на самото парче, което от своя страна се привързва с помощта на обикновена тел към специално приготвено за целта метално пособие с форма, силно наподобяваща на кръст. Веднъж готов, кръстът се забучва на разстояние от около 40 – 50 см. от добре разгорения огън. Това разстояние може да варира в зависимост от посоката и силата на вятъра, който в пампата никога не липсва. За опичането на асадо от около десет килограма са нужни приблизително три часа като през това време кръстът с месото бива накланян или извъртан по посока на огъня за да бъде печенето равномерно. Задължително асадо трябва да бъде алангле, защото в противен случай ще бъде невъзможно за ядене – все пак е прясно телешко, което не е претърпяло абсолютно никакви специални обработки.
     На края, искам да си призная, че не бях ял толкова вкусно и ароматно телешко месо. По – принцип съм твърд привърженик на италианската говеждата раса Киянина и най-вече на оставеното да узрее поне за десетина дни месо. За това, от както съм се прибрал в Италия, вече няколко дни, ми се върти из главата идеята за едно следващо пътуване до Аржентина, когато ще имам, повече време и възможност да приложа някоя италианска техника за готвене на това превъзходно месо.

Ето къде бях всъщност:

КАК ПРАВЯТ ХЛЯБ В ИТАЛИЯ

noreply@blogger.com (Detelina Stoyanova) — Thu, 17 Mar 2011 12:15:00 +0000