AZ - PETROVA ♥♥♥♥♥♥♥

▂ ▃ ▅ Z.Petrova ▅ ▃ ▂

noreply@blogger.com (AZ-PETROVA) — Sat, 03 Mar 2012 09:36:19 PST

http://www.playcast.ru/viewFull/1761622/409ff3f83085229e61a7325060b2e4c2282d999fpl

·٠•●♥●•٠·˙˙·٠•●♥●•٠·˙˙·٠•●♥●•٠·˙˙·٠•●♥●•٠·˙˙·٠•●♥●•٠·
Имаше хора,които видяха най доброто у мен и ме предадоха,но имаше и такива,които видяха най лошото и...останаха˙·٠•●♥●•٠·˙
Отстрани нещата винаги изглеждат долни и ужасно изпълнени с клишета,но рядко стоят така,когато стигнеш до сърцевината на въпроса˙·٠•●♥●•٠·˙
Каква доза публично одобрение трябва да се допуска спрямо някой,който не може да изпита никакво лично уважение˙·٠•●♥●•٠·˙

♫♫♫ ♪ ♪ ♪ ♫♫♫

noreply@blogger.com (AZ-PETROVA) — Thu, 16 Feb 2012 08:06:11 PST

http://www.playcast.ru/viewFull/1741628/714f2f9cae02b4d5265c10b16f8321b4ac03f6e9pl

ღ♥ღ ЛЮБОВ ღ♥ღ

noreply@blogger.com (AZ-PETROVA) — Wed, 28 Dec 2011 06:10:47 PST

"Защо ли искам пак да те докосна
да взирам погледа си в тебе аз,
да стъпя в твоята пустиня
да бъда като цвете в твоя малък свят?

Защо ли ти си моето богадство
даряващо ме със слава и разкош,
защо ли тебе щом докосна
проблясва в мен искрицата ЛЮБОВ"

❤ ¯`•.¸❤ ¯`•.¸❤¯`*•.¸

noreply@blogger.com (AZ-PETROVA) — Mon, 26 Dec 2011 13:57:08 PST

Позволи си за миг да почувстваш покой и ще разбереш колко безразсъдно си се лутал насам-натам.Научи се да пазиш мълчание и ще забележиш,че си говорил твърде много.Бъди добър и ще осъзнаеш,че прекалено строго си съдил другите.
Аджан Брам

ღ♥ღ

noreply@blogger.com (AZ-PETROVA) — Sat, 10 Dec 2011 05:21:39 PST

Най-много страдания в живота ни причиняват не тези,които мразим...а тези,които обичаме. Шилер

noreply@blogger.com (AZ-PETROVA) — Sun, 09 Oct 2011 12:16:42 PDT

~~~ Имаш ли малки мечти,оставаш малък ~~~ "Железният път"

Не на злобата ~ Да бъдем добри

noreply@blogger.com (AZ-PETROVA) — Fri, 26 Aug 2011 06:25:04 PDT

Да бъдем добри е звание наше,да бъдем добри необходимо е даже.Да вършим добро трябва ние,по-малко зло,отколкото Вие.Недейте забравя - добро от доброто се ражда,а злото само се поражда!Недейте забравя, земни човеци,бъдете добри, доброто вършете и начаса злото прокудете!Човекът човечен е само подаде ли ръката си тамо.Добър таз проста думичка само ще каже тоз человек нейде, опрял се на нечие рамо.Знайте, хора бедни, или пък с палат кат на вожд - Добър е по-силно от лош!
02.07.1995 г.blacky (Мариета Аргирова)

Защо ни е обзело озлоблението...

noreply@blogger.com (AZ-PETROVA) — Tue, 02 Aug 2011 07:07:02 PDT

Защо ни е обзело озлоблението? Как побираме тази злоба-изяла е душата ни като отрова...
Май сме обидени на съдбата и искаме да си отмъстим.
А не бива...
"Величието поражда завист,завистта води до злоба,злобата бълва лъжи"
Дж.К.Роулинг

~ Закъсняло писмо ~

noreply@blogger.com (AZ-PETROVA) — Mon, 20 Jun 2011 12:36:50 PDT

Помниш ли-
падаха вече листата на нашите вишни.
Ти ме целуна и рече през сълзи:” да пишеш”
Аз се обърнах – и твоите сълзи забравих.
Тръгнах през жълтата шума направо-
сякаш за мен бе постлана земята богато,
мойте нозе да вървят по пътека от злато!

Имаше някъде извори, скрити в горите,
имаше стари чешми със мъхнати корита
и езера, засияли сред каменни хребети-
с тая ръка исках всички води да загреба!
Имаше някъде пътища с прах и талиш,
влакове имаше, дето със грохот пристигат-
как да не бързаш със пламнали бузи от вятъра,
щом като чака, пред тебе простряна земята!
Имаше някъде други градчета и хора-
исках аз техните порти с привет да отворя.
Толкова жадна бях всичко да видя, да взема,
че да ти пиша все нямаше време, нямаше време…
Мойте години се смееха, сменяха влакове,
твойте мълчаха под старите вишни и чакаха…

Сигурно всичките есени ти си броила,
в мене си вярвала с чистата майчина сила.

Малкото твое момиче сега е голямо-
тича след мене дете и нарича ме „мамо”.
Помня как първата, смешната крачка направи,
как със ръчичка полата ми стискаше здраво.
После – на пръсти се вдигна, вратата отвори,
после запита : „къде ли свършва просторът?”
Може би скоро ще кажа през сълзи :”Да пишеш!”
И ще си спомня и тебе, и голите вишни…

Твойта коса като зимните преспи и бяла.
Чакаш ли още?
Ето го моето писмо закъсняло.

Станка Пенчева
***********************

~ ~ ~ ~ ~

noreply@blogger.com (AZ-PETROVA) — Thu, 16 Jun 2011 13:36:30 PDT

~ Докато забелязваме само видимата красота,светът ще ни изглежда грозен ~

„Понякога в живота ни се случват нещастия, които не можем да избегнем. Но все има някаква причнина, за да ни се случват. Едва когато ги преодолеем, разбираме защо са се появили в живота ни."

~ Изкуството да ръководиш себе си ~

noreply@blogger.com (AZ-PETROVA) — Mon, 25 Jul 2011 04:44:28 PDT

~ да развиеш своите индивидуални силни страни;
~ да разпознаеш и да се справяш с пречките
~ да създаваш в кариерата си и в личния си живот връзки,които те удовлетворяват
~ да мотивираш себе си и да вдъхновяваш останалите
~ да се превърнеш в лидер,вместо да бъдеш просто последовател
Вървиш ли по свой собствен път,ще постигнеш това,към което се стремиш.Пътят ти винаги ще е безопасен,именно защото е твоят собствен. Опиташ ли се да вървиш по нечий друг път,никога няма да достигнеш до душевен мир и всеки миг ще се отдалечаваш от себе си.

Аз ли ~ Аз съм жена

noreply@blogger.com (AZ-PETROVA) — Thu, 16 Jun 2011 13:37:56 PDT

Аз ли ~ Аз съм жена,
мислено силна,а видимо слаба,
искам всичко,а не получавам нищо,
имам всичко,а нямам нищо,
знам всичко,а незнам нищо,
боря се винаги,а винаги съм победена.
Аз ли ~ Аз съм жена,
изглеждам малка,а съм толкова голяма,
изглеждам весела,а съм толкова тъжна.
Аз ли ~ Аз съм просто~Жена.

✔ AZ-Z.PETROVA
© Original
█║║▌██║║█║│█║▌█║█
23.03.2003г.

~.~ ДЕКЛАРАЦИЯ НА САМОУВАЖЕНИЕТО ~.~

noreply@blogger.com (AZ-PETROVA) — Thu, 16 Jun 2011 13:38:56 PDT

Вирджиния Сетайър

Аз съм си аз!
В целия свят няма друг човек, който да е точно като мен. Има хора, при които някои части на тялото или страни на характера са еднакви или подобни на моите, но като цяло никой не прилича напълно на мен. Ето защо всичко, което правя, е уникално и неповторимо мое, защото аз самата избирам какво да бъде то!

Притежавам всичко, свързано с мен самата:
~ моето тяло, заедно с всичко, което то прави:
~ умът ми, включително моите мисли и идеи;
~ очите ми и образите, които те виждат;
~ чувствата ми, каквито и да са те - гняв, радост, огорчение, любов, разочарование, въодушевление;
~ устата ми и всички думи, които тя изрича - вежливи, нежни и груби, правилни или неуместни;
~ гласът ми - силен или тих, като шепот;
~ всичките ми действия, насочени към другите или към мен самата...

Владея фантазиите, мечтите, надеждите и страховете си!
Владея триумфа и успехите, неуспехите и грешките си. Тъй като владея всичко, което съм, аз мога да опозная най-истинската си същност. По този начин мога да обичам себе си и да установя приятелски отношения с всяка част от мен. Тогава ще стане възможно всичко в мен да заработи за моите собствени интереси...

Зная, че има някои неща у мен, които ме озадачават.
Както и други, които не познавам. Но докато съм приятелка със себе си, аз смело мога да търся решения на загадките и нови пътища, за да опознавам себе си. Както и да изглеждам и както и да звучат думите ми, каквото и да кажа и направя, каквото и да помисля и да почувствам в даден момент, това съм си Аз! Това е истината и тя показва,
къде съм в този миг от времето...

Когато по-късно погледна назад,
за да преценя как съм изглеждала или как са звучали думите ми, какво съм казала или направила и какво съм помислила или почувствала, може да се окаже, че някои части от мен не са действали по подходящ начин. Мога да отхвърля онова, което е несполучливо, и да измисля нещо ново на негово място, както и да запазя друго, което се е оказало подходящо...

Виждам, чувам, усещам, мисля, говоря и действам разумно!
Имам необходимите инструменти, за да оцелея, да общувам с другите хора, да върша полезни неща, да внасям благоразумие и порядък в света на хората и в нещата извън мен. Аз притежавам себе си и следователно, мога да управлявам живота си!

Аз съм си Aз и се чувствам много добре!

~ . ~ . ~

Вирджиния Сетайър
ДЕКЛАРАЦИЯ НА САМОУВАЖЕНИЕТО

When a Man Loves a Women

noreply@blogger.com (AZ-PETROVA) — Fri, 10 Jun 2011 05:41:55 PDT

Споделяне

Kъм неизвестното...

noreply@blogger.com (AZ-PETROVA) — Fri, 10 Jun 2011 05:43:43 PDT

Неизвестното е океан.Никой не знае какво е товa.
Но е нещо,което искаме да знаем…
В колкото и труден момент да изпадне човек винаги намира за какво да се хване,
за да продължи нататък,към неизвестното,към невидимото,към себе си...
Интерес към неизвестното-желание да се срещнеш с нещо,което не познаваш,но очакваш с невероятно желание-устремът към неизвестното,различното,
далечното.
Не се страхувай от неизвестното,може да е по-хубаво от настоящето...

♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥

Аз обичам да рисувам * Kъм неизвестното...
http://s374.photobucket.com/albums/oo187/ZdravkaPETROVA/?action=view&current=K.jpg

Споделяне

За всички майки

noreply@blogger.com (AZ-PETROVA) — Fri, 10 Jun 2011 05:44:31 PDT

Прохожда чедото прохожда
и тръпка сладостна пробожда
сърцето майчино, че вече
човек е нейното човече.

И мисли тя, че го повежда
с ръка към своята надежда.
Не знае, че го е създала,
за близост не, а за раздяла.

Додето майката усети,
изтръгва и го от ръцете
безмилостният господар
на всички царства цар буквар.,

Остава майката сама,
с играчките му у дома.
Погалва някоя играчка
и ето ти играчка- плачка.

Прописва чедото, прописва,
вълна на нова радост плисва.
И първа дума пишат двата,
и то се знае - тя е МА-МА.

Когато мама е сама,
ще праща чедото писма.
Не знае тя, че рядко пише,
сина, зает с дела по-висши.

Додето майката усети,
изтръгват и го от ръцете -
казарма, работа, жени,
а пък жените са едни...

Сама при старите му книги,
остава мама и реди ги.
Проплакват заедно с буквара
и после всеки се затваря.

От ден на ден разбира мама,
че има син, но и че няма.
Разбира, че го е създала,
за близост не , а за раздяла.

И вече не до рожба близка ,
да бъде близо мама иска.
Не иска все да бъдат двама,
ни той да мисли все за мама.

Обратното желае само,
синът да не извика "мамо".
Да не извика "Мамо" , "Мамо",
синът в нещастие голямо!

А щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма.
И че светът добре го среща,
за туй за мама се не сеща.

И мама в стаята тогава,
ръка на себе си подава,
поема я и се повежда ,
сама към своята надежда. 

Споделяне

Аз съм жена

noreply@blogger.com (AZ-PETROVA) — Sun, 26 Sep 2010 04:03:19 PDT

Аз съм Жена. Това първо значи – Актриса.
Сто лица в мен живеят, роли хиляди имам.
Аз съм жена! Това значи – Неземна Царица.
На всички земни царе – най-скъпа любима.
Аз съм Жена! Това значи също – Робиня.
Познавам соления вкус на обидите зли.
Аз съм жена. Това значи – Сурова Пустиня,
способна в миг кратък да те изпепели.
Аз съм Жена. По неволя съм Силна и Ловка,
защото все водя с живота неравна борба,
но всъщност съм Нежна и Слаба, до болка.
Жена съм. А то значи – Уникална Съдба…
Аз съм Жена. Със Страст и Любов покорявам,
но Труд и Търпение са участта ми нелека.
Аз съм Жена и Голямото щастие ти дарявам,
което ти лесно пилееш по разни пътеки…
А съм Жена! И затова съм Много, много опасна.
Огън и Лед живеят в съдружие винаги в мен.
Аз съм жена. Това значи Красива, Прекрасна
от детството мое до последния ми земен ден.

Наталия Очкур

Невъзможната любов е по-красива ...

noreply@blogger.com (AZ-PETROVA) — Tue, 10 Aug 2010 00:07:59 PDT

Невъзможната любов е по-красива
тя е нежно, неразперено крило.
Тя е нощ лилава и щастлива,
нещо - дето никога не е било.

В невъзможната любов измами няма.
Ти обичаш него - той обича теб.
Невъзможната любов е винаги голяма
и обвита в нежнорозов креп.

В нея няма сутрини горчиво-черни,
в нея няма вечери със вкус на гняв.
Има истини, а всичките лъжи са верни,
невъзможният човек е златна сплав.

Слава Богу, че е невъзможна -
невъзможната любов,
за да бъде мъничко възможна
и онази с божи благослов.

/от нета/

Любов необяснима

noreply@blogger.com (AZ-PETROVA) — Tue, 10 Aug 2010 00:06:08 PDT

Любов необяснима, любов невероятна,
не пухкава и зрима, не топла и приятна,
не лека и минутна,от щастие обзета
край печката уютна до плюшени пердета.

Любов необяснима, рискована и тайна,
любов необяснима, до болка всеодайна,
без никакви облаги, и ордени, и сметки,
изгаряна на клада, затваряна в решетки.

Любов необяснима, без думи и без звуци,
с разтворени зеници и стиснати юмруци,
от много любови единствено възможна,
за да останем хора в епохата тревожна.

Любов необяснима, най-истинска и свята,
прониквай във главите, навлизай във сърцата,
когато те обстрелват със бомби и куршуми,
когато те замерват със камъни и думи.

Любов необяснима и винаги нелесна,
понякога горчива, но непременно честна,
убият ли те днеска, ти утре ще възкръснеш
във чистите сърца на децата ни невръстни.

Любов необяснима, любов необяснима,
във всяка светла пролет, във всяка стращна зима,
ах, трябва да те има, да, трябва да те има,
любов необяснима, любов необяснима.

1973 г. - Недялко Йорданов

ЕДИН ЧОВЕШКИ ЖИВОТ ...

noreply@blogger.com (AZ-PETROVA) — Wed, 09 Jun 2010 00:02:42 PDT

Един човешки живот...
Той започва с един вик...
Един човешки живот...
Това е подарък на живота, който се дава от любов или от доверие...
Който прощава нашите грешки... и нашите лудости...
Един човешки живот...
Той е за да се изживее с една жена и един друг мъж...
...който ще възпламени отново пламъка...
Един човешки живот...
Това е да тичаш по океаните с очите на дете...
Това е да се любиш...крещейки, че си жив...
Твоят човешки живот...
Танцувай го... изпей го... и тълпата ще ти отговори... всички хора...
...имат нужда от една ръка...една градина... и един кръст...
Един човешки живот...
Това са думи... усмивки... снимки... и спомени...
Твоят човешки живот...
...обича теб... обичай го... милиони... милиони... пъти...
Един човешки живот...
Това е един приключенски филм...
...където ние сме... актоьори без дубльори...
Един човешки живот...
Той се пише като роман... един албум... с черно-бели снимки...
Един човешки живот...
Това е преследване на съкровище, където човек хвърля тялото си в една опасна игра...
...където човек се влюбва...
Твоят човешки живот...
Танцувай го... изпей го... и тълпата ще ти отговори... всички хора...
...имат нужда от една ръка...една градина... и един кръст...
Един човешки живот...
Това са думи... усмивки... снимки... и спомени...
Твоят човешки живот...
...обича теб... обичай го... милиони... милиони... пъти...

♥♥♥ Защото, макар да е жилаво злото, в човека все пак побеждава ДОБРОТО ♥♥♥

noreply@blogger.com (AZ-PETROVA) — Wed, 12 May 2010 01:55:08 PDT

Кoгато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде, кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари -
недей се отчайва, недей се навежда,
не си позволявай да губиш НАДЕЖДА!

Защото, макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава ДОБРОТО.

Какво е охолство, какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига,
кажи си наум кротко думата “СТИГА”.
И вярвай, че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя.

Защото, макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава ДОБРОТО.

Н. Йорданов

Живей, Приятелю, живей!…

noreply@blogger.com (AZ-PETROVA) — Thu, 14 Jan 2010 04:30:20 PST

Всяка ЕДНА ЖЕНА

noreply@blogger.com (AZ-PETROVA) — Sun, 20 Dec 2009 01:02:31 PST

♥♥♥♥♥♥♥

noreply@blogger.com (AZ-PETROVA) — Sun, 20 Dec 2009 00:56:07 PST

" Осъзнаваш ли колко си хубава ?
И колко си истинска. Без да знаеш това!
Създадена до болка да бъдеш обичана....
Макар и понякога да си безкрайно сама.

От най-нежното цвете, с най-красивите думи,
Творецът е в теб ЛЮБОВ въплатил...
И пролетна свежест, с поглед чист на кошута.
Своя малка богиня чрез теб е открил..

Но си поела на съдбата си тежкото бреме,
да бъдеш любима и майка-ЖЕНА
Всички други да дирят у тебе утеха!
Да се радваш с децата си, а да тъгуваш сама...

И да страдаш обичайки, дори неразбрана,
но в живота си труден да не свеждаш глава!
Бъди просто ВЕЧНА,ДОБРА, и ЖЕЛАНА!!
И ангелски хубава и СВЯТА ЖЕНА! "

За теб...

noreply@blogger.com (AZ-PETROVA) — Thu, 12 Nov 2009 13:47:44 PST