Този въпрос е част от рубриката “5 отговора от практици“.  Тя е форма на колективно блогване с цел създаването на общност от професионалисти по маркетинг, които да се допълват в даването на експертни практически съвети. Всеки вторник в нея ще се представя не само моето мнение, но и на още четирима доказали се с познанията и практиката си блогъри, коментиращи значими казуси от областта на дигиталния маркетинг. Повече за проекта можете да научите на представящата го страница.

Василена Вълчанова

Дигиталният маркетинг се развива толкова бързо, че дори не знам какво да си пожелая. Ако същият въпрос беше зададен преди година, надали някой щеше да си пожелае и половината неща, които видяхме през 2012 – нови платформи, креативни кампании и едно (макар и съвсем малко) по-зряло отношение на рекламодателите и (макар и съвсем малка) готовност да опитат нови смели идеи.
Като всяка дама, която е казала, че не знае какъв подарък иска, сега ще започна да си противореча и ще стана малко по-конкретна. За 2012 година си пожелавам:

• да отделяме повече средства за онлайн кампании (отнасям това към колегите от вътрешни маркетингови отдели).
• да се концентрираме не само върху голи цифри на трафик, фенове или последователи.
•  да използваме „out-of-the-box” идеи, които обаче не са усложнени до лудост.
• да се случват повече обучителни събития, които са задължителни за убеждаване на мениджъри и клиенти в силата на дигиталния маркетинг.
• разработчиците да измислят поне още няколко нови платформи за българските потребители, които да се задържат в тях за дълго благодарение на богата функционалност и интересно съдържание.
• българските потребители да използват още по-активно платформи като Twitter или Foursquare, за да има смисъл за рекламодателите да създават кампании в тази среда.

И на последно място, да се случат поне още няколко позитивни промени, които сега не можем да предвидим!

Повече за Василена Вълчанова

Блог: http://vasvalch.com/

Евгени Йорданов
Пожелавам ни много нови и успешни проекти, много доволни клиенти и колеги. Защото реално за мен колкото са важни клиентите, толкова са важни и колегите, с които работим. Без тях надали бихме успели да реализираме всичко, което правим толкова успешно за същите тези клиенти. Като цяло за развитието на бранша през 2012 очаквам много нови неща от Google+, при това повечето – най-вероятно тотална изненада. Колкото до другия голям играч на сцената – Facebook, от него изненадите не са толкова изненади, а логични ходове, които предприемат. Това разбира се, не отменя факта, че това са иновации, които ги няма никъде другаде по света, така че не бива да се омаловажават, независимо колко предвидими са те или не. Развитие все повече към един по-социален и интерактивен Web 3.0. Доста нови услуги виждам да излизат, не само в чуждестранен, но и в чисто български план, които да подобрят ситуацията, която наблюдаваме в последните години – WebClub, Slides.bg, Събитие.бг, SocialEvo и други. А в личен план си пожелавам да не свършва света през 2012 година

Повече за Евгени Йорданов

Блог: http://seoptimizacia.com/

Иво Илиев

Пожелавам си много интересни маркетинг кампании в социалните мрежи. Да са по-планирани, а не в последния момент и да са с развитие на сценария си във времето. Пожелавам си да се използват повече дигитални социални канали за маркетинг и реклама на брандовете.

Много се надявам да имаме възможност да прочетем повече case-studies, статистики и оценки на проведени дигитални кампании на национално или регионално ниво. Също така, пожелавам си още повече специализираност и колективност в работата по дигиталните кампании.

Не на последно място пожелавам на всички приятели, с които работихме и продължаваме да работим, да са здрави и положително настроени, да постигат все повече и повече през новата година и да продължат да спомагат за развитието на дигиталния бизнес и комуникация с професионалните си качества и опит.

Повече за Иво Илиев

Блог: www.ivosiliev.com

Борис Луканов

За съжаление няма причина за някакъв особен оптимизъм по отношение развитието на дигиталния маркетинг и уеб бизнеса в България като цяло. Ако сравним изминалата година с 2010-та, истината е, че почти нищо не се е променило – почти същите основни играчи на пазара, пъблишъри, уеб агенции, рекламодатели, почти същите рекламни обеми, с приблизително същото минимално увеличение. ..
Уви, и през тази година така очаквания и предвиждания от мнозина бум на онлайн рекламата и дигиталния маркетинг като цяло не се случи.
По-големите компании, поради консерватизма си, инерцията, некомпетентността и нежеланието на техните маркетинг мениджъри да опознаят съвременните тенденции в професията си, все още не желаят да влагат по-солидни бюджети в интернет кампании. Свикнали да работят с традиционните медии, дори когато правят нещо онлайн, те се опитват да прилагат същия закостенял бизнес модел и там, което е концептуална грешка.
Вече някъде споделих, че за 2012 г. очаквам малко по-отчетлив ръст на инвестициите в сферата на уеб рекламата и дигиталния бизнес, като дисплей рекламата ще си остане водеща, но ще бъде обогатена от навлизането на новите поколения банери и rich media формати; ще се насочат повече средства и към по-атрактивни маркетингови кампании в социалните мрежи, ще се обърне някакво внимание и на мобилния маркетинг и различните гейминг апликации с маркетингове цел.
Вече в много страни по света бюджетите, отделяни за дигитални маркетингови кампании, са на второ място като дял след тези, насочени към телевизията. Искрено се надявам следващата година в България да се забележи поне някакъв тренд в тази посока.
Пожелавам си и да видя повече креативност – и по отношения дизайна и уеб разработките, и в самите маркетингови стратегии – като идея и изпълнение.
И още нещо важно като тенденция – през 2012 г. все повече маркетолози ще започнат да осъзнават, че имат нужда и от технически познания в областта на интернет, все повече ПР и рекламни експерти ще разберат, че им е необходимо и определено ниво на дигитална компетентност, и съответно, не малка част от IT – специалистите, уеб девелопърите и интернет консултантите ще стигнат до извода, че за да са конкурентноспособни на пазара, задължително трябва да се образоват и в сферата на интегрираните маркетингови комуникации. Тези, характерни в световен мащаб, процеси на конвергенция на хоризинтално и на вертикално ниво по отношение уеб бизнеса и дигиталния маркетинг ще започнат да се усещат и у нас. Ако не през 2012 г., то поне със сигурност през 2013-та.
И в заключение бих искал да споделя прогнозите на 34 от водещите световни експерти в сферата на дигиталния маркетинг за очакваните от тях тенденции в бизнеса през 2012 г. – синтезирани в една съвсем нова е-книга от Брайън Солис.

Повече за Борис Луканов

Блог: http://www.borisloukanov.com/

Бисер Вълов

Аз си пожелавам преди всичко все повече смелост да се прилагат новите инструменти и технологии за иновативен маркетинг. Колкото повече новости се появят през следващата година(а такива безспорно ще има много), толкова по-добре. Казвам смелост, без да уточнявам от кого, тъй като тя е необходима на всички – не само клиентите, но и за преодоляването на предразсъдъците и привидните пречки в мисленето на креативните отдели. Винаги съм поставял на първо място за успеха на една маркетингова комуникация нейната провокативност и куража на екипа, които я създава. Мисля, че през 2011 беше направена голяма крачка за преодоляването на страха към онлайн социалните канали за комуникация и на дигиталният маркетинг все повече се гледа с много надежди за достигане до ключови аудитории. Основен фактор за това смятам, че е работата на всички колеги в бранша – имаше няколко десетки силни примера за ефективни кампании на нашия пазар, компаниите най-сетне успяха да видят колко значима дигиталната комуникация чрез собствените си усилия или напредъка на конкурентите им, а и за по-малко от година се организираха около 10 големи семинара и конференции за дигитален маркетинг, които бяха проведени на високо ниво и с практическа насоченост.

По-конкретните ми надежди спрямо развитието на дигиталната комуникация в България са:

• Да се наложат масово повече социални медии. Засега активно се използват единствено Facebook и каналите за видеосподеляне(и форумите, но те вече са по-скоро преходна форма). Надявам се да има повече силни и таргетирани блогове, Twitter и Foursquare  да се наложат, а Google+ да се оптимизира така, че да предложи действителни предимства пред Facebook, които да са видими и от обикновения потребител;
• Пазарът да става все по-образован и по-взискателен към подходите в общуването онлайн;
• Да се появят повече добре оптимизирани инструменти за следене на онлайн репутация, които да работят и с кирилица безупречно;
• Да се развият обективни класации, конкурси и организации, които да оценяват и поощряват професионалните подходи в дигиталната комуникация;
• Българските медии за новини и кампании в дигиталния сегмент да се развиват и да стават все по-професионални;
• Рекламодателите да разберат, че за много бизнес сегменти онлайн рекламата и инвестицията в маркетингово кампании е в пъти по-ефективна от традиционен маркетинг;
• Да се развият български проекти за социални мрежи и канали, които да достигнат сериозно разпространение и извън рамките на страната ни;
• Български кампании да станат известни в цял свят с иновативния си подход и постигнатите резултати.

Весела и успешна Нова година!

Повече за мен

За блога

Снимка: AllDayIWalk

 Вижте всички текстове от рубриката “5 отговора от практици”!

•••

Ако имате въпроси към някое от изразените мнения или допълнителни въпроси по темата – ще се радваме да ги зададете в коментарите. Под позицията на всеки от практиците има и линкове към неговите контакти и блог, за да осъществите лесна връзка, ако желаете да се консултирате с него лично.

Този въпрос е част от рубриката “5 отговора от практици“.  Тя е форма на колективно блогване с цел създаването на общност от професионалисти по маркетинг, които да се допълват в даването на експертни практически съвети. Всеки вторник в нея ще се представя не само моето мнение, но и на още четирима доказали се с познанията и практиката си блогъри, коментиращи значими казуси от областта на дигиталния маркетинг. Повече за проекта можете да научите на представящата го страница.

Иво Илиев

По същество комуникацията не се е променила откакто свят светува. Единствената разлика е в изразните средства – ако преди една гримаса, жестикулация или интонация ни даваше представа какъв е диалогът, днес нещата са повече виртуализирани като… емотиконки например. Доскоро комуникационните средства бяха “осакатени” във Facebook до три действия: споделяне, харесване и препоръчване. След конференцията F8 екипът на Зукърбърг започна усилена работа по изцяло нова концепция на платформата, която е един нов етап от дигиталната комуникация между хората в Интернет.

Така от мрежа на споделянето Facebook би трябвало да евоюлира в мрежата на взаимодействията. И това започна първо с нововъведенията около статусите – можем да кажем къде сме, какво правим, с кой сме и да покажем снимка или видео в един статус. Сега се появи т.нар. “Дневник” или “Timeline”, който “обрисува” всичко, което сме споделили от живота си, откакто сме във Facebook. Тази информация може да бъде допълвана и обновявана по всяко време – това са спомените ни и всичко, което днес и сега ни се случва и искаме определена група да го знае.

В тази връзка Facebook намериха нови способи, чрез които хората да споделят и да се изразяват виртуално. Възхищавам се на тяхната проницателност – отрано мислят за предполагаемия Web3.0 – на мобилните комуникации и приложения. Истината е, че ние искаме да сме все по-мобилни и потоците от информация, които получаваме от близки хора, да са организирани в леснодостъпна йерархия за нас. Facebook се опитва да направи точно това в момента. Бъдещето ще покаже дали тези опити ще са успешни.

Наскоро ме питаха подобен въпрос: “Как Timeline профилите ще променят нещата”. Пошегувах се, че в бъдеще полицаите и детективите няма да се наложи да задават въпроса: “Къде бяхте на еди-коя-си дата в еди-колко-си часа?”

Повече за Иво Илиев

Блог: www.ivosiliev.com

Борис Луканов

Накратко – едва ли ще я променят особено. Дизайнът на профилите в социалната мрежа бе променян на няколко пъти поне, откакто аз съм в нея. И това не се е отразявало пряко на самата комуникация. В случая функционалностите, засягащи самия начин на комуникация, си остават почти същите (като изключим обогатяването на privacy settings и някои малки промени при опциите за споделянето на съдържание).
Разбира се, сигурен съм, че из целия Фейсбук за кой ли път ще се нададе кански вой срещу новите профили, ще се създадат десетки страници от рода „Фейсбук да върне старите профили” „Мразя новия Фейсбук таймлайн” и т.н. – както е ставало винаги, когато от компанията са правили някакви по-значими промени. Естествено, само няколко месеца по-късно почти никой няма да си спомня за предишния дизайн и всички прекрасно ще се справят с новите визия и функционалности, срещу които са протестирали. Между другото, голяма част от подобни „протестни” страници не се появяват спонтанно, а се създават от „предприемчиви” колеги, които по много лесен начин трупат фенове, като впоследствие ги „монетизират” (колкото и да са непрофесионални и неетични подобни техники).
За мен е по-интересно какво ще е решението на Фейсбук за бъдещия дизайн на бранд страниците – дали ще е с таймлайн, подобен на профилите, какви нови функционалности и аналитични инструменти ще бъдат добавени и как те биха могли да подобрят още повече комуникацията с потребителите.
Що се отнася до новите профили с таймлайн, мисля си, че “cover photos” например предоставят нелоша възможност да служат и като един вид ефектни рекламни банери (въпреки че не са clickable). Опцията пък “highlite story”също може да се използва за създаване на по-високо ниво на visibility на определени линкове или послания.
По-скоро обаче ме притеснява близката перспектива в развитието на Фейсбук, че с преминаването към новия Open Graph, през следващата година комуникацията в социалната мрежа може да се изроди в какафония от статуси, линкове, снимки, аудио, видео и всякакви досадни app-генерирани социални обекти, свързани с това кой какво точно прави в дадения момент, каква музика слуша, какво чете, какво готви на обeд или пие вечер, и при това без реално потребителят, самият той да е споделил всичко това. При такова високо ниво на шума в една комуникационна среда, посланията много трудно стигат до тези, за които са предназначени. Което ще има вероятно и негативен ефект върху ефективността на маркетинговите кампании..
Но все пак си мисля, че от Фейсбук няма да допуснат да се случи подобен хаос и ще намерят необходимия баланс. Те и затова са толкова големи и успешни – защото непрекъснато се развиват и умеят да се учат от грешките си. А де не забравяме и че са пред IPO в 2012 г.

Повече за Борис Луканов

Блог: http://www.borisloukanov.com/

Василена Вълчанова

При всяка иновация наблюдаваме повече или по-малко сходна реакция от страна на аудиторията във Facebook. В началото всички са недоволни от промените и отвсякъде се надават викове за бойкот на мрежата, триене на профили и прочие. След това настава паниката, свързана с видимостта на информация и стари постове – което до голяма степен е нормално, тъй като потребителите са свикнали да споделят определена информация с определени хора, а повечето нямат достатъчно подробна информация за ограничаване на видимостта на информацията.
Оттук нататък потребителите постепенно свикват с новия дизайн и се възползват от него. За момента не сме достигнали тази интересна фаза и тепърва ще видим повече заигравки като креативно използване на Cover Photo или игра с уголемяването на важни истории в Timeline. С времето и налагането на дизайна новия стил на Facebook ще промени комуникацията. Ето основните плюсове на Timeline:

• По-голямо разнообразие с новите контекстуални действия: потребителите вече правят много повече от Like-ване – те четат, слушат, тичат… По-богатите възможности на Open Graph ще разнообразят news feed-овете и ще привличат повече внимание;
• Повече споделяне: с използването на автоматични приложения потребителите ще споделят все повече. Прост пример е четенето на вестници: преди рядко научавах какво четат приятелите ми, но с приложенията на Guardian или Washington Post всичко е изведено наяве.
• За марките: с тези нововъведения марките стават по-интересни – те са не просто обект на харесване, а източник на нови действия. Това ги прави по-гъвкави в онлайн средата, а носи и повече трафик към тяхното основно „онлайн убежище“.
• Двупосочно взаимодействие: досега основният начин за споделяне във Facebook беше от страна на потребителя – той трябваше да хареса или сподели нещо към своите приятели. В Timeline обаче марките ще са нов двигател на споделянето като с Open Graph могат да бъдат активна страна – създаването на приложение ще им позволи да са по-видими във Facebook-средата.

Всичко това ще се случи постепенно, но наченките вече са видими. Разбира се, времето ще покаже най-добре какво друго ще измислят потребителите.

Повече за Василена Вълчанова

Блог: http://vasvalch.com/

Евгени Йорданов
Надали ще променят комуникацията като цяло. По-скоро от Фейсбук искат профилите им да се диференцират от всички други профилни визии, които има по другите платформи, било то социални или не. Това, което по-скоро ще се промени в комуникацията е, че ще се задълбочи още повече воайорството във Фейсбук. То, че е движеща сила за развитието на самата платформа, си е истина, но все пак. Ние писахме малко по тази тематика тук, ако на някой му е интересно да прочете повече, може да го направи там. От гледна точка на бизнеса, това, което ще е една идея по-положително, е възможността за разполагане на допълнителни кутийки с activity-та върху определени онлайн ресурси. Можете да разгледате блога на Иво, който също пише в тази рубрика. В сайдбара му е представен точно такъв бутон – Add to Timeline. Тествайте го и си вижте timeline-ите какво ще им се добави там. Ще ми е интересно да чуя и вашето мнение по този въпрос. Като всяка промяна и тази ще предизвика много негативни коментари и действия. Около 85% от потребителите, които са свикнали с даден продукт и/или услуга въобще не искат да минават на друга (чужда) и/или по-нова версия. Така, че тепърва се очаква да се видят реакциите на хората от 1-ви януари. Комуникацията като цяло не се очаква да претърпи сериозни промени, особено на ниво потребител-потребител.
Повече за Евгени Йорданов

Блог: http://seoptimizacia.com/

Бисер Вълов

От гледна точка на комуникацията чрез самия дизайн на новите профили, определено въвеждането на Cover Photo е най-съществената промяна. Върху нея се поставя голямо ударение, тъй като на практика е много по-голяма от профилната снимка и дава много повече пространство за личен брандинг от досега допустимото. До известна степен новите профили изместват центъра на вниманието от визията и мислите на определена личност към нейните възприятия и начин на живот – посланията и визията, чрез които се представяме, топ темите, които избираме да подчертаем(highlight), действията, които извършваме, местата, които посещаваме и т.н. Наистина ключовата дума за промените за мен е лайфстайл. Всички сме звезди в ежедневния сериал на живота ни и timeline-ът е медията, чрез която го излъчваме в детайли по собствена преценка. Вече не сме режисьори и сценаристи единствено на живота си офлайн, но и трябва да отделяме все повече специално внимание на онлайн живота си и имиджа ни там, защото често се случва виртуалният ни сериал да изглежда като кофти ремикс на реалния. Както и обратното.

За мен потъването в детайлите от човешката история е логичен и очакван ход, но и малко притеснителен. Струва ми се малко прекалено предстоящото автоматично споделяне на извършвани действия, което е сериозно навлизане в личното пространство и трудно ще се осъзнае от повечето потребители. На второ място е заплахата от сериозен спам на съдържанието – Facebook вече веднъж успя да пребори този основен проблем за всяка онлайн среда с цената на няколко години и десетки оптимизации. Сега са на път да си отбележат автогол, ако не преценят достатъчно трезво ситуацията.

Говорейки за поставянето на фокус все повече върху начина на живот на отделните хора, искам да отбележа и още една предстояща тенденция. Мисля, че комуникаията ще се промени в посока показност, лицемерие и маниерно поведение. Човешкото его винаги се е зареждало предимно от завистта на околните, което означава, че в среда, където всеки споделя предпочитанията си и стила си на живот, почти всички ще се стремят съзнателно или не към демонстрация на по-висок стандарт. Ще има хора, които посещават определени заведения, само за да го споделят, ще четат медии, които би трябвало да четат(а не реално интересните им)… т.е. ще губим все повече време и ресурси, за да демонстрираме образ, който не ни съответства, вместо да живеем реалния живот, който ни носи радост.

За финал искам да честитя новите профили на жълтите медии. С тях те удариха истински джакпот от налична и потенциална информация за известните личности през следващата година. Може вече да удвоят съдържанието си с клюки и интриги.

Повече за мен

За блога

ВНИМАНИЕ!

От днес всички читатели имат право да задават въпроси към участниците и всяка седмица някой от тези въпроси ще се превръща в тема за следващата седмица. Първото издание с въпрос от “публиката” ще бъде представено на 2 януари.

 Вижте всички текстове от рубриката “5 отговора от практици”!

•••

Ако имате въпроси към някое от изразените мнения или допълнителни въпроси по темата – ще се радваме да ги зададете в коментарите. Под позицията на всеки от практиците има и линкове към неговите контакти и блог, за да осъществите лесна връзка, ако желаете да се консултирате с него лично.

Очаквайте следващото издание на рубриката на 27 декември!

Този въпрос е част от рубриката “5 отговора от практици“.  Тя е форма на колективно блогване с цел създаването на общност от професионалисти по маркетинг, които да се допълват в даването на експертни практически съвети. Всеки вторник в нея ще се представя не само моето мнение, но и на още четирима доказали се с познанията и практиката си блогъри, коментиращи значими казуси от областта на дигиталния маркетинг. Повече за проекта можете да научите на представящата го страница.

Василена Вълчанова

Hater.net е най-доброто място в мрежата за споделяне на недоволство, основано или (по-често) неосновано. В първите дни след създаването й компаниите се завтекоха да си правят профили там, но след няколко трагични инцидента (самоубийства на маркетинг мениджъри и акаунти, чиято връзка с мрежата не беше доказана), тази практика отшумя.
В Hater.net темите са обединени около тематични кръгове (като например „Правителство“) и във всеки кръг има отделни теми („Високите цени“, „Как ще се возят в BMW-та?!!“ или „Всички са маскари“). Всеки може да създаде събитие тип „Протест“, „Стачка“ или „Сбирка за критично гледане на нова модна колекция/филм/концерт/постановка“. Разбира се, тези събития са изцяло виртуални и присъствието се изразява в това всеки да се пише „Присъстващ“, след което да сипе критики на стената към организаторите или да казва как никога няма да отиде на такава глупост.
Системата е изцяло интегрирана с Failblog.org и потребителите могат да споделят снимки, видеа, линкове. Бутонът Dislike е ясен, затова няма да се спирам подробно на него.
Разбира се, снимките на бебета и котки още са актуални – от тях никой никъде не може да избяга.

Повече за Василена Вълчанова

Блог: http://vasvalch.com/

Евгени Йорданов
Всички тук сме си коментирали помежду си: “Еххх… да имаше hatebook в България…”, така че такова стечение на обстоятелствата би било наистина интересно да се разгледа. Трябва, разбира се, да се има предвид, че манталитета на по-голямата маса млади българи, е веднага да скачат активно зад клавиатурата, но да не правят нищо в живия живот. Това са т.н. клавиатурни нинджи. Един сайт като този би имал за потребители именно такива хора. И тъй като те в момента си търсят поле за изява и постоянно се крият зад отдалечените си монитори, те най-сетне ще съберат гласовете си на едно място. Нужно е да няма цензура на мненията. Все пак говорим за демокрация. По-демократично от това да направиш специално място, което хората с алтернативни мнения да се събират и да обсъждат нещата, които ги интересуват, здраве му кажи. Всички знаем за примера, който са наложили течната мая за мазане Marmite. Който не е видял все още какво правят те по въпроса, нека погледне. Те дават точно гласност, както на хората, които ги подкрепят, така и на хората, които ги мразят. И тъй като в големите социални мрежи, включително и Фейсбук, нямат отрицателен сантимент, като например dislike, една такава мрежа, където хората да изразяват негативните си мнения и коментари, би виряла сред българското интернет общество днес. Това, което виждам аз като по-интересен вариант, е да се зададе въпросът, какво биха правили бизнесите в подобна мрежа? В България вече си имаме една подобна – тя се казва BG Rabotodatel и е нещо като Hate-LinkedIn

Повече за Евгени Йорданов

Блог: http://seoptimizacia.com/

Иво Илиев

Първата ми задача ще е покриването на разходи за изключително скъпите сървъри, които трябва да имам, за да поема безумния трафик към тази мрежа. Парите за сървъри ще дойдат основно от абонаментни такси на фирми. Който си плати такса ще получава достъп до възможността да се кара онлайн с хейтъра, писал лоши неща за него.
Хейтърите обичат да занимават с изказванията си голяма аудитория, затова веднага след регистрация всеки потребител ще става приятел с всички останали, а чрез бутон “Мразя го/я” ще може да се разсприятелява, посочвайки причината за това.
Задължително ще трябва да има групи за различни каузи. Когато някой създаде група, автоматично абсолютно всички регистрирани в сайта ще стават нейни членове. Чрез бутон “Напускане на групата” всеки ще може да излезе от групите, като посочи причина за това. Администратора ще може да гони хора от групата с бутон “Изгони” и посочване на причина.
За всеки потребител ще има рейтинг система, наречена “хейтометър”. Тя формира точки на база: брой написани неприлични думи; брой тагнати брандове и потребители; време, прекарано в сайта; брой банвания и разсприятелявания. Чрез “хейтометъра” ще се определя “Хейтър на месеца”. Той ще бъде банван от сайта, с възможност да се върне само ако поне 25 потребителя-хейтъри гласуват за неговото връщане, посочвайки причина за това. В края на всяка година ще се провежда церемония по награждаването на “Хейтър на годината”. Церемонията ще представлява събиране на месечните победители и провеждане на словесен дебат помежду им (без модератор и публика… никой няма толкова време). Който последен остане в дебата и има глас – печели титлата. Дебатите ще бъдат качени под формата на сериал в Интернет с възможност за коментари, за да се продължат от другите потребители на хейт-мрежата.
Разбира се, всичко написано по-горе е шега… или може би не е…

Повече за Иво Илиев

Блог: www.ivosiliev.com

Борис Луканов

Хейтърска социална мрежа…това вероятно ще е най-трудната ми задача и едва ли ще се увенчае с успех.
Защо ли? Ами хейтърите ще я съсипят от хейт още преди да проработи ? Пък и едва ли някой ще съумее да събере всички хейтъри на едно място да се хейтват помежду си, на тях просто няма да им е интересно, а и си трябва хейт-кауза. Те обичат да са малцинство в едно комюнити, да му правят напук, да изпъкват, да провокират, да скандализират и най-вече другите да се възмущават от тях и да им бъде обръщано специално внимание.
Иначе извън шегата, ако обърна въпроса по отношение на маркетинга в социалните медии, стотици хейтърски социални микромрежи си съществуват в България; само един пример – просто напишете името на който и да е от трите мобилни оператори в търсачката на Фейсбук и ще откриете, че хейтърските са повече и по-големи от официалните страници. Доста големи брандове и то не само в България могат да се „похвалят” с такива постижения. И в повечето случаи раждането на подобни хейтърски общества е резултат или от лош customer service или поради криво разбран стремеж към стерилна чистота в официалните страници/общества на съответния бранд или продукт. Всички, които критикуват остро или хейтят биват блокирани/баннати/изхвърлени и първото нещо, което решават да направят, за да си отмъстят, е да създадат своя мрежа тип „анти-бранд/продукт”.
Така че бих посъветвал, ако хейтърите във вашето комюнити не са някакъв екстремен тип с признаци на ментална неуравновесеност и психически разстройства и не са явно подставени лица на конкуренцията в кухи профили, не ги гонете, не ги блокирайте, не трийте постовете им. Така само ще ги амбицирате и нахъсате още повече срещу вас. По-добре хейтърите да са ви под око, отколкото да не ги знаете какво правят на други места (или да разберете твърде късно).
Един от най-прекрасните примери в това отношение е маркетинговата политика на бранда Marmite (мармаладоподобен продукт, създаден на базата на бирена закваска и растителни добавки). Сайтът им е разделен на две – за такива, които обичат продукта и за такива, които го мразят. По същия начин и във Фейсбук от компанията са създали страница за фенове  и страница за хейтъри. И всичко това, примесено с малко чувство за хумор и умела комуникация, носи само и единствено позитиви за бранда.
Така че хейтърите не винаги са нещо лошо. Всеки от нас има нужда понякога да му се кажат грешките и кривиците право в очите, без излишна любезност и сервилност, действа отрезвяващо. Същото е и в бизнеса. Много често благодарение на хейтърите, можете да разберете за дребни проблеми с продукта/услугите ви и да вземете необходимите мерки своевременно преди да са се превърнали в големи. Можете да се ориентирате къде са слабите ви места и да вложите услия в тази посока. А пък ако успеете да превърнете изявен хейтър във ваш фен, това е равносилно на привличането на поне 100 нови фена.Трудно е, да, но не е невъзможно…

Повече за Борис Луканов

Блог: http://www.borisloukanov.com/

Бисер Вълов

Смятам, че това ще е най-откровената социална мрежа, а създателят й определено ще е най-мразеният човек на планетата, което си е едно достойно постижение, покриващо всички критерии за забележителен житейски успех. Създаделят ще бъде мразен от абсолютно всички – от обсъжданите вътре, защото дава възможност да ги обиждат и от обиждащите, защото хейтърите по подразбиране търсят вниманието и разбиването на илюзии, авторитети и митове, а такава личност винаги ще си остане една крачка пред тях по известност и отличимост.
Най-удачно е тази мрежа да наподобява фейсбук…. но с редица разлики. Трябва да е много по-подсигурена, тъй като всеки ден хейтърски организации от какери ще се опитват да я закрият, отнемайки и известността. Потребителите ще могат да се канят за врагове и да си организират чат-сблъци. Груповият чат ще е мястото за безогледно хейтване и вместо емотикони, ще се предлага инструментариум от фрази за масово обиждане и засягане на голяма част от групата – цяла гама от расистки, полови, религиозни и т.н. обиди. Постоянна статистика ще показва най-често повтарящите се демографски групи в чата или съвпадения на интереси, за да може обидите да бъдат максимално таргетирани. Рекламата всъщност ще е платена враждебна реч и нападки и ще се плаща по два начина – импресии или брой шеървания от съмишленици. Единственият like бутон ще е под сложни обиди, а на всички останали места ще се поставят бутони „hate”. Специално за администраторите ще има и бутон “I hate you too” под коментарите на абонирани за страницата им хейтъри. След публикуваните коментари потребителите ще виждат изскачащ прозорец с послание от типа „Поздравления! Ти току-що отдели нови 35 секунди, за да напишеш първокласен хейт.” Във всеки статус с обида или обвинение ще могат да се тагват и съучастници или отговарящи на същите цветисти определения. Нотификациите ще се казват „твоите жълти новини”, а вместо сръчкване ще са налични функциите „наплюй” или ъпгрейднатия вариант срещу заплащане „плисни чаша вода в лицето”. На мястото на снимки и видео ще е възможно да се качват слухове и компромати, а търсачката ще може да търси по дълъг списък от критерии, сред които срамен прякор от детството, агентурно име от ДС, предполагаеми престъпления, порно псевдоним и т.н.
Повече детайли – в предстоящата бета версия…

Повече за мен

За блога

Снимка: Gabe Leee

ВНИМАНИЕ!

От днес всички читатели имат право да задават въпроси към участниците и всяка седмица някой от тези въпроси ще се превръща в тема за следващата седмица. Първото издание с въпрос от “публиката” ще бъде представено на 2 януари.

 Вижте всички текстове от рубриката “5 отговора от практици”!

•••

Ако имате въпроси към някое от изразените мнения или допълнителни въпроси по темата – ще се радваме да ги зададете в коментарите. Под позицията на всеки от практиците има и линкове към неговите контакти и блог, за да осъществите лесна връзка, ако желаете да се консултирате с него лично.

Очаквайте следващото издание на рубриката на 20 декември!

Този въпрос е част от рубриката “5 отговора от практици“.  Тя е форма на колективно блогване с цел създаването на общност от професионалисти по маркетинг, които да се допълват в даването на експертни практически съвети. Всеки вторник в нея ще се представя не само моето мнение, но и на още четирима доказали се с познанията и практиката си блогъри, коментиращи значими казуси от областта на дигиталния маркетинг. Повече за проекта можете да научите на представящата го страница.

Иво Илиев

Темата е много дълга и като цяло зависи от потенциала, идеята и реализацията на проекта.
Ще опитам да систематизирам няколко кратки съвета в примерен план за действие, който смятам, че върши добра работа и е универсален:

• Потърсете съмишленици. Това може да са от най-близките Ви приятели, които има с какво да подкрепят проекта, до национални медии, които биха откликнали, ако идеята и реализацията са достатъчно добри, за да бъдат отразени. Намерете си партньори и спонсори, като за целта трябва да имате какво да им предложите – реклама в проекта, споменаване на бъдещи събития и др.
• Създайте шум. Помислете за нещо скандално, провокативно, забавно, което да разпространите в интернет пространството и да обвържете дискретно с проекта. Може да е видео клип или снимка. Може да е на хартиен носител – плакат или графити – вие преценете според възможностите си. Така ще анонсирате проекта “вирусно” преди неговото официално стартиране
• Стартирайте проекта задължително с достатъчно мултимедия – направете видеа за ползваемостта му, за видео представянето му и идеята му. Разпространете ги в YouTube и другите известни видео канали. Добре е да си създадете официален блог на проекта – там ще пишете за всички новости. Задължителна е фен страницата с lading tab за не-фенове – тя ще създаде първоначално общността, която в последствие може да прехвърлите в официалния блог
• Интересувайте се от мнението на хората. Те са тези, които ще развиват проекта, т.е. трябва да е удобен и “уютен” именно за тях. Винаги мислете какво ново да подобрите и допълните по проекта, винаги базирайки се на вашата и потребителската оценка и идеи. Направете план за развитие на база това и го изпълнявайте.
• Направете интервюта със съмишлениците, които сте намерили още в началото (виж т.1). Попитайте ги в интервюто какво мислят за проекта. Така те ще ви помогнат тази информация да достигне до техните кръгове от приятели и познати.
• Опитайте се да се присъедините към важни събития, свързани по тематика с проекта ви. Станете партньори на такива събития и ще достигнете до още повече хора.
• Давайте по малко, но повече. Малките неща обикновено радват много повече хората, ако им придадете някаква емоционална стойност. Slides.bg са майстори в подобни кампании. Имаха кампания, в която хората виртуално се биха с възглавници, а накрая някой и си спечелиха възглавницата; на събития раздават симпатични бонбонки с QR код, който води до виртуално късметче. Бъдете креативни и потърсете емоционален заряд у аудиторията. Правете малки, но запомнящи се неща – трудно е, но… неволята учи.

Сигурно този списък може много да се допълва и обогатява – затова и са коментарите под написаното от нас. Аз лично не веднъж съм казвал, че се възхищавам на екипът на Slides.bg, които показват всеки ден как един startup проект може да се развива по един отличен начин. Желая на тях и на всички вас, които сбъдвате startup мечтите си, УСПЕХ!

Повече за Иво Илиев

Блог: www.ivosiliev.com

Борис Луканов

В един идеален свят, при планирането на бюджета за всеки нов проект трябва да се предвидят поне 25% разходи за маркетинг и реклама. Разбира се, това много рядко се случва в родните БГ условия, където всичко се прави почти без пари и “на мускули”.
И все пак, ако сте млад, амбициозен и талантлив специалист и сте вложил почти всичките си средства в новия си уеб проект, как да накарате подходящите хора да се заинтересуват от него, как да привлечете критична маса от потребители, без която е невъзможно развитието му напред?
За какво са приятелите?
Извадете координатите на ваши приятели, които биха оценили усилията ви. Пратете им мейл, съобщение във Facebook, Skype, помолете ги съвсем приятелски за мнение, и евентуално ако им допада проекта ви да го разпространят сред техни приятели и познати.
The world is social/web/!
Постепенно създайте присъствие в социалните медии – задължително във Facebook, Twitter, Google +, LinkedIn, YouTube, плюс други специализирани във вашата сфера социални мрежи и общности. Не бързайте да рекламирате веднага проекта си, по-скоро помолете за отзиви, критики, бележки, защо не и за някакъв crowdsourcing.
Online influencers!
Запознайте се с влиятелните блогъри, журналисти и медии (онлайн и офлайн), които пишат по темата, свързана с вашия проект. Представете им се, покажете им проекта си, помолете ги за някакво ревю, без да искате задължително да е положително. Дори и да не е, имате повече полза, отколкото нищо да не се напише за вас. На този етап е по-важно да се говори за вас/проекта ви, независимо какво точно.
Google rulz!
Не забравяйте за значимостта на SEO, особено за нови уеб проекти. Колкото по-добре е оптимизиран сайта ви, толкова повече потенциални потребители ще разберат за него. Доста неща в тази връзка можете да направите и сами, но докато ги правите винаги се консултирайте със специалист за по-сигурно. Освен това Google ви предоставя възможност да промотирате таргетирано проекта си чрез Ad Words. Ако ви е за първи път, дори ви се дава възможността да изхарчите за кампанията си 100 долара „for free”.
Подобни таргетирани и нискобюджетни промо-кампании можете да реализирате и във Facebook и в LinkedIn.
Креативност!
Креативността винаги помага да се постигне максимален ефект с минимум средства. Креативността не се отнася само до дизайна на проекта/бранда/продукта , уебсайта, лендинг страницата или графичните ви материали. Креативния подход трябва да е навсякъде – в комуникацията, в маркетинга, в рекламата, в избора на изразните средства и каналите, в подхода към потенциалните ви клиенти. Не се страхувайте да провокирате, дори да бъдете скандални.
Потребителите ви!
Не на последно нясто, всъщност е накрая защото е най-важно – всичко което сте направили, е за вашите потребители, не е за колеги, приятели, бло гъри, журналисти и клавиатурни нинджи, а за тези, които ще се възползват от проекта ви, които ще дадат парите си като признание за свършеното от вас. Цялата ви комуникация, всичките ви усилия, когато маркетирате проекта си в интернет трябва да са насочени основно към тези хора. Защото в крайна сметка от тях зависи успеха ви. Без тях и бизнес ангелите няма да се появят.

Повече за Борис Луканов

Блог: http://www.borisloukanov.com/

Василена Вълчанова

Маркетирането с ограничен бюджет е ежедневие не само за start up компаниите, но и за доста други фирми и марки у нас. По темата е изговорено много, затова няма да давам много подробно мнение по въпроса, а ще се огранича с няколко съвета:

1. Намерете своята аудитория: нямате време да комуникирате с всеки, дори ако сте start up с недетайлизирана целева аудитория. Обърнете се натам, където са най-голямата част от потенциалните ви клиенти – независимо дали става дума за социална мрежа, форум или специализиран сайт. На първи етап инвестирайте там и само там, където можете да достигнете потенциални клиенти. Необходима е критична маса, която да покаже и на новите клиенти, и на инвеститорите, че в проектът ви има хляб – начинът да постигнете такава маса е в добре утвърдени места по интереси, били те и нишови. Facebook не е отговор на всички въпроси.
2. Не се хвърляйте на всичко безплатно: преяждането е вредно, както при хранене, така и в маркетинга. В момента навсякъде можете да намерите идеи за присъствие в безброй социални платформи, но не им обръщайте твърде много внимание. След като сте определили къде най-лесно можете да срещнете вашата аудитория, придържайте се към избраните канали. Дори да не губите пари с участието си в други проекти, ще загубите време и творческа енергия за развитие на кампании, които няма да доведат до никакви резултати.
3. Бъдете себе си: каквото и да правите, трябва да имате собствен подход към нещата – той ще ви направи различни и разпознаваеми. Най-тъжно ми става, когато младите лица на интересни нови проекти се държат толкова бутафорно сериозно, сякаш са облекли 2 номера по-голям официален костюм. Чарът на младите ентусиасти трябва да се използва.

Повече за Василена Вълчанова

Блог: http://vasvalch.com/

Евгени Йорданов
Минималния бюджет е нещо, към което се стремят всички размери фирми, не само такива, които тепърва стартират. Разликата тук е, че тези, които тепърва стартират, би им било доста по-трудно, защото SMB бизнесите, които оперират, са натрупали с времето някаква познаваемост и някаква, колкото и малка в някои случаи да е тя, клиентска база. Обикновено, когато говорим за ниски бюджети, трябва да се има предвид, че онлайн присъствието в повечето случаи е много по-евтино, отколкото офлайн присъствието. От тази гледна точка, това, което мога да дам като съвет, е, ако един startup бизнес започва, то той трябва да хвърли усилия в посока на развитието на онлайн присъствието си, тъй като ще му излезе в пъти по-евтино. Примерен вид за рекламиране онлайн с минимален бюджет са позиционирането в търсачките (SEO) и маркетинга в социалните мрежи. Това са двете най-low-cost решения за startup-ите. Естветвено обаче има значение и къде е позиционирана вашата таргет публика и дали тя изобщо е онлайн. И тъй като просто нямаме възможността да обясним всичко, което знаем – имаше цял семинар на тематиката за маркетинг с нулев бюджет, така че посещението на подобен семинар би могло да даде малко по-задълбочени знания в тази насока за собствениците на startup-и. Успех в начинанията!
Повече за Евгени Йорданов

Блог: http://seoptimizacia.com/

Бисер Вълов

Единственият начин да успеем в маркетирането на проект, без да влагаме сериозни средства, е да отделим много време и лични усилия в налагането и познаваемостта му. За тази цел са ни необходими и добре изградени контакти в целевата сфера, в която ще създаваме start up проект. Ако познанствата ни не са вече формирани, ще ни е нужно още повече време и усилия.
Все пак ето няколко идеи, от които можем да се възползваме:
• Създаване на профили в социалните медии(поне Facebook, LinkedIn, You Tube и Twitter), чрез които проектът да се комуникира от нас към целевите ни публики още преди официалното му представяне;
• Срещи с познатите ни, които са влиятелни в областта, чрез които да ги помолим за съдействие и подрепа, срещу която трябва да сме помислили и за ответни ползи(линкове, популяризиране, преференциални услуги и условия и т.н.).Връзката ни с влиятелините личности и степента на договорка с тях е най-важният ни ресурс, когато не разполагаме с пари;
• Създаване на блог към проекта, който да стане известен в сегмента чрез полезността си и да привлече вниманието на лидерите на мнение(най-лесно това се случва в социалните медии);
• Свързване с блогърите и договаряне на взаимноизгодни партньорства;
• Предлагане на проекта за бета тест и рецензии предварително на лидерите на мнение с цел тяхната ангажираност и аргументирана позиция за предимствата;
• Събиране на препоръки от рецензиите и тестовете, които да са от влиятелни личности и поставянето им на видими места на всички основни локации за проекта – сайт, профили в социални мрежи и т.н.;
• Активно участие в облайн общности с интереси в сегмента;
• Прецизно подбиране на предимства на start up проекта ни, които да изтъкваме най-често и по най-ясния начин.

За край отново ще подчертая най-важният елемент за мен в България – създаването на контакти и полагането на усилия те да бъдат изгодни не само за нас, но и за другите страни в партньорствата. Тъй като сме малка страна и повечето специалисти в тесните сегменти се познават лично, от критично значение е какъв авторитет сме си изградили и как се грижим за него.

Повече за мен

За блога

 Вижте всички текстове от рубриката “5 отговора от практици”!

•••

Ако имате въпроси към някое от изразените мнения или допълнителни въпроси по темата – ще се радваме да ги зададете в коментарите. Под позицията на всеки от практиците има и линкове към неговите контакти и блог, за да осъществите лесна връзка, ако желаете да се консултирате с него лично.

Очаквайте следващото издание на рубриката на 13 декември!

Снимка: m_shipp22

Този въпрос е част от рубриката “5 отговора от практици“.  Тя е форма на колективно блогване с цел създаването на общност от професионалисти по маркетинг, които да се допълват в даването на експертни практически съвети. Всеки вторник в нея ще се представя не само моето мнение, но и на още четирима доказали се с познанията и практиката си блогъри, коментиращи значими казуси от областта на дигиталния маркетинг. Повече за проекта можете да научите на представящата го страница.

Василена Вълчанова

На първо място, благодарете – дори да смятате, че си го заслужавате. Трябва да покажете на феновете, че оценявате тяхното присъствие и коментарът им ви е направил позитивно впечатление, донесъл е радост на марката, която те харесват. По този начин не само изразявате благодарност, но и връщате малко от позитивната енергия на разговора, която сте получили.
Важно е да имате идея как да популяризирате и как да капитализирате похвалата. Публикувайте позитивните мнения на различните интернет-платформи, където присъствате – нищо не пречи да пуснете в Twitter пост от Facebook или да публикувате коментарите на сайта си. Дори препоръчвам да отделите част от сайта или блога си, където да съберете мнения в стил „Какво мислят другите за нас“ – често компаниите се ограничават само до думи на известни личности, медии или имена от дадения бранш, но коментарите на потребители са също толкова важни. Така ще покажете, че за вас няма по-важно и по-маловажно мнение. Добра практика е да публикувате тези похвали директно до представянето на продукта или услугата ви – така всеки, който дойде да научи повече, ще знае, че имате подкрепата на своите клиенти.
И не на последно място, не превръщайте получаването на похвали в национален спорт. Съществуват много начини да „стимулирате“ позитивните мнения в социалните медии (напр. игри от типа „Най-добро ревю“ и прочие), но тази практика е твърде прозрачна и ще ви донесе повече негативи, отколкото позитиви. Затова покажете ясно, че цените еднакво както заслужената похвала, така и обективната критика, която може да ви помогне да създадете по-качествен продукт (а съответно – и да получите повече похвали).

Повече за Василена Вълчанова

Блог: http://vasvalch.com/

Евгени Йорданов
Това е изключително необичайно действие. В България е нещо нормално човек да очаква само негативни и остри коментари относно това, което прави – било то услуга или продукт. Това е така, заради народопсихологията, която имаме ние българите. Ние не сме свикнали да хвалим останалите. Прекалено много поговорки имаме в тази насока, че ако някой надигне главата си сред останалите, то ще бъде наказан. И да не се връщаме прекалено назад във времето към корените на тази народопсихология, трябва просто да кажем, че сме неспособни да мислим другояче. И ако трябва да се върнем обратно на така зададения въпрос, то първата ни реакция винаги би била учудване. Естествено, един такъв положителен коментар или похвала трябва да бъде веднага поощрен. Не само, защото човека се е постарал да надмогне народопсихологията, но и чисто маркетингово трябва да бъде поощрен – да му се даде глас. Защото, ако съпоставим два конкурентни бизнеса, при равни други условия, и единия от тях има лица, като хора, които са харесали и са доволни от този бизнес, то той ще има по-голяма успеваемост сред клиентите, само защото те са видели други доволни клиенти на този бизнес. И въпреки, че обикновено вие вярвате най-силно на хората около вас – вашето семейство, ние вече живеем в едно дигитално бъдеще, където ежедневно срещате нови хора, които колкото и непознати да са те за вас, няколко усмихнати лица и няколко позитивни думи, дори от тези непознати хора, мoгат да ви повлияят в полза на това да вземете решение да използвате определен продукт или услуга на дадена компания. Така, че краткият отговор е, че тези много редки позитивни коментари и похвали трябва да се награждават и да им се дава показност не само от маркетингова, но и от чисто човешка гледна точка.

Повече за Евгени Йорданов

Блог: http://seoptimizacia.com/

Иво Илиев

Със сигурност не трябва да реагираме веднага. Бързата реакция винаги е непреценена, защото е по-емоционална, отколкото е необходимо. Освен това доброто мнение в Интернет за продуктите ни е възможност да предизвикаме активност в отговор на него. Често, когато някой ни похвали публично, се намират още хора, които да споделят мнения, част от които положителни и друга част – негативни. Това като цяло е хубаво, защото първата стъпка от добрата комуникация с аудиторията ни е в това да се престрашат да споделят. Ако ние не успяваме достатъчно ефективно да ги предразположим към споделяне, то едно такова мнение ще го направи.
Всяко мнение в Интернет, било то положително или негативно, трябва умело да преминава в диалог, който да разширява активната аудитория.

Повече за Иво Илиев

Блог: www.ivosiliev.com

Борис Луканов

Вярно е, че много повече се говори и дискутира как да реагираме при негативни коментари и постове във връзка с нашия бранд/продукт/услуга в интернет, а рядко се обръща внимание на това, как да реагираме при похвали и позитивно отношение. Най-естествената реакция на този, който отговаря за социалната уеб комуникация в този случай, е да изрази благодарност. И в това, разбира се, няма нищо лошо.
Но…достатъчно ли е само това? Както знаем, създаването на вярна „армия” от фенове и превръщането им в евангелисти на бранда е една от основните цели на присъствието ни в социалните медии. Изявата на положително отношение от страна на потребител е изключително важен социален актив за компанията. И в никакъв случай тя не бива да го подминава просто с едно „Благодаря”.

Какво друго може/и трябва да се направи? Най-малкото това е идеална възможност да продължите диалога – с въпрос какво е мнението на потребителя за някакъв друг продукт или услуга, които предлагате. Да попитате какво още бихте могли да подобрите, да промените, за да бъдате още по-добри и харесвани. Препоръчително е и да установите личен контакт по някакъв начин с доволните клиенти и да създадете отделна база данни с такива ваши фенове. А ако са от т.нар. prosumers – и да им обърнете още по-специално внимание (без това да изглежда като някакво ласкателство или пренебрежение към другите потребители, разбира се).
Малки жестове като личен поздрав за рожден ден, покана за парти, което организирате, предоставяне на възможност за тестване на нови продукти, за закупуването им с голяма отстъпка или някакви други подобни прояви на уважение, вършат прекрасна работа. Така карате тези ваши фенове да се почувстват значими, с влияние, така те разбират, че тяхното мнение е важно за вас, че са част от вашето „общество”.
Отново ще припомня нашумелия пример с откриването на увеселителния „Магически Хари Потър парк” в Орландо през 2007 г. – когато само 7 влиятелни блогъра направиха така, че 350 милиона души по целия свят да научат за парка и предизвикаха истинска фен-истерия в деня на откриването му (case study анализ на Дейвид Миърман Скот).
И още нещо важно – „култивирането” на положително настроени фенове и бранд-евангелисти ще ви помогне много и в момент на проблеми – при негативни коментари или недобронамерени публикации, вашите „евангелисти” са тези, на които може да разчитате за подкрепа.

Повече за Борис Луканов

Блог: http://www.borisloukanov.com/

Бисер Вълов

Комуникацията в интернет още от самото си възникване беше отличена с повишения риск от неконтролирано изразяване на мнения от анонимни или открити хора към други личности или бизнес обекти. В резултат и до днес корпорациите имат усещане за несигурност и страх при всяко ново начинание в интернет, защото си дава сметка, че има редица неща, които могат да сбъркат в комуникацията си онлайн и това да не остане незабелязано. Ако в миналото не само гласът на обикновения човек можеше да бъде заглушен, но и голяма част от традиционните медии си “затваряха очите” за грешките на влиятелни компани и рекламодатели, то при днешното развитие на интернет самата дума “контрол” е с опасно значение и дразни свободомислещите хора.

В резултат голяма част от компаниите първо закъсняха с присъствието си в мрежата, а след това осъзнаха, че това е грешен ход, защото независимо от тяхното отсъствие, за тях вече се говори и то съвсем хаотично, без те да имат възможност да изразят позицията си и тя да достигне по единен канал до аудиториите им. Затова втората им крачка беше да започнат изграждането на интернет локации и профили в мрежата, мислейки как да изградят правилно своята онлайн репутация, която вече е обособено звено от репутационния мениджмънт в почти всяка средна или голяма компания. И там ключовият въпрос и до днес е какво да правим при възникване на негативни коментари?

Да, но има още една страна на монетата. Какво да правим тогава, когато се окаже, че сме впечатлили дотолкова свои потребители, че те решат да напишат положителни коментари и похвали за нас? Малко са маркетинг специалистите, които мислят по този въпрос, а още по-малко – тези, които споделят опита си. Предполага се, че е много лесно да се справиш в ситуация, когато споделят само хубави неща за теб, но не е така. Сложността е не по-малка от ситуацията на негативен коментар.

Първата крачка е да осъзнаем, че една похвала е забележително действие. Някой не само е използвал продуктите и услугите ни, но и те са му допаднали толкова много, че е открил среда, в която се коментират и е положил усилия да опише своя опит и мнение, вместо просто да хареса или подкрепи чуждо мнение. Този човек очевидно е “на наша страна” и желае да започне комуникация с нас. Ако ние не му обърнем внимание и не пожелаем да разговаряме смислено с него, изпускаме огромен шанс да изградим имиджа си в положителна посока. За положителна репутация не е достатъчно да няма негативни мнения срещу нас, необходио е и да управляваме умело положителните, така че те да бъдат видими и лесно разпознаваеми като достоверни.

Втората стъпка е да покажем, че сме видяли и оценили жеста към нас. Най-малкото е да “харесаме”, гласуваме поощрително или каквото позволява платформата, където е коментарът. Друг вариант е краткото изразяване на благодарности с коментар, но то се използва в малък брой случаи – само при похвала, която е стандартна и няма личен елемент и история в нея и ако няма прекалено много подобни коментари в кратък срок. На голямо количество сродни и безлични похвали се отговаря наведнъж, защото не бива да допускаме да ставаме досаден спамър в очите на феновете ни, като през няколко секунди публикуваме близки по смисъл благодарности. Това е много честа грешка във фейсбук – коментарите от фен страници се появяват в общия фийд на феновете и е добре да мислим за смисъла на всеки благодарствен коментар, преди да го напишем и разпространим до всички.  Затова правилото е, че се подбират дискусиите, които да започнем и в тях е необходимо да коментираме съдържателно и с нови въпроси, вместо просто да благодарим и да завършваме разговара,още преди да е започнал.

Целта на нашата намеса е да покаже уважение и да продъжи ключовите дискусии, вместо да ги приключи с елементарно изразяване на благодарност. Нужно е да се вгледаме в споделените детайли и да намерим онези лични нотки в тях, към които можем да зададем емоционален въпрос и да продължим разговора, който ще става все по-видим за останалите фенове и ще ги провокира да споделят своите положителни впечатления. Това е простата, но сложна за изпълнение рецепта, по която можем да умножим многократно ползите си от всяка похвала и да я превърнем в част от своята репутация.

Повече за мен

За блога

Снимка: stevendepolo

 Вижте всички текстове от рубриката “5 отговора от практици”!

•••

Ако имате въпроси към някое от изразените мнения или допълнителни въпроси по темата – ще се радваме да ги зададете в коментарите. Под позицията на всеки от практиците има и линкове към неговите контакти и блог, за да осъществите лесна връзка, ако желаете да се консултирате с него лично.

Очаквайте следващото издание на рубриката на 6 декември!

Този въпрос е част от рубриката “5 отговора от практици“.  Тя е форма на колективно блогване с цел създаването на общност от професионалисти по маркетинг, които да се допълват в даването на експертни практически съвети. Всеки вторник в нея ще се представя не само моето мнение, но и на още четирима доказали се с познанията и практиката си блогъри, коментиращи значими казуси от областта на дигиталния маркетинг. Повече за проекта можете да научите на представящата го страница.

Евгени Йорданов

Както споменах и на “Social Me Workshop 6″, където разисквахме този въпрос на дискусията, форумите са една от платформите на комуникацията на миналото. Самите те навяват подобни чувства. Кажете ми вие какво чувствате като чуете думата “форум”? Идеята на Web 2.0 и на по-високото ниво на бъдещето реално е създаването на микро-мрежи. Т.е. мрежи от хора, обвързани с някаква дейност или интереси помежду си, може дори и да не се познават. Форумите са работили преди време на подобен начин, но далеч не точно същия. Така че ако реално самия вид стандартни форумни платформи се преструктурират така, че да инкорпорират точно гореспоменатите очаквани успешни модели в близко бъдеще, те ще имат своето място в бъдещето на Интернет. Ако ли не съумеят да го направят, освен мастодонтите динозаври като BG-Mamma, HardwareBG и т.н. други нови няма да се появят. А споменатите вече ще просъществуват, защото просто в тях има прекалено много информация, която с времето престояване там си отлежава и става по-ценен като ресурс. А търсачките обичат такива неща. Но просто типичното поведение на потребителите в близко бъдеще ще бъде такова, че ще е просто безмислено започването на нов форум. По-лесният и достъпен вариант ще бъде хората да създават Facebook Група или дори нещо малко по-иновативно, като някакъв частен или публичен клуб, в зависимост от предпочитанията си. Тук е времето да споменем, че вече съществува една такава нова мрежа на бъдещето, създадена от куп микро-мрежи и това е българския иноватор в бранша WebClub. Бъдещето е на микро-мрежите. Поне това е, към което се целят най-големите – Facebook, Google и др. Така че не виждам смисъл големите да бъркат във вижданията си (не, че това вече не се е случвало в миналото с IBM и нежеланието им да разгледат дори персоналния компютър създаден от Microsoft). Естествено, хората си имат поговорка и тя е: “Само времето ще си покаже.”. Така че независимо какви предположения имаме, реално след време историята сама ще бъде съдник на всички тези идеи, когато бъде записана в аналите за бъдещите поколения.

Повече за Евгени Йорданов

Блог: http://seoptimizacia.com/

Иво Илиев

След като се появи чатът, потребителите в Интернет осъзнаха, че е добре той да има алтернатива, при която комуникацията не е в реално време. Тази алтернатива бяха форумите. Проблемът при тях, също както и проблемът на mIRC, беше създаването на йерархия от администратори, модератори, както и потребители с различен рейтинг. Друг сериозен проблем е това, че колкото по-масов става един форум, толкова по-ниско е качеството на комуникация. Разрастващите се, масови форуми, започнаха да се комерсиализират, а същевременно нямаха потенциала да се превърнат в медии и да изградят някакъв авторитет. Същевременно специализираните форуми стават все по-достоверен източник на конкретни тематични професионални области.
Според мен в днешно време има живот за всяка платформа, която предлага комуникация на база на харесването. По-конкретно всеки уеб ресурс, в който можем да си говорим свободно на темите, които са ни интересни, е ценен и ще е използваем за нас като интернет потребители.
Специализираните форуми са такъв полезен ресурс и ако техните собственици искат да оцелеят сред разнообразието от други безплатни аналози – нека специализират и канализират информацията още повече, за да е тя по-тясна, по-професионална и още по-качествена.
Дори гигантите Facebook и Google са на това мнение. Facebook премахнаха дискусионните форуми от фен страниците и създадоха новите видове “Groups”, които много приличат на форумите. Google също оставиха само специализирани форумни групи за конкретни тематики или support към даден продукт.
Това показва, че и форумите имат място сред платформите за комуникация на бъдещето, но днес, когато всички търсим по-достоверна и качествена информация, форумите могат да привлекат вниманието ни само ако са строго тематични и достоверни източници.

Повече за Иво Илиев

Блог: www.ivosiliev.com

Борис Луканов

Интернет форумите, поне в близко бъдеще, със сигурност няма да изчезнат, но определено ще се променят. Убеден съм, че на познатите от зората на Internet 1.0 „класически” уебсайтове- форуми на всякакви теми (подобно на тези в dir.bg или abv.bg) не им остават много години живот.
Форумите в близкото минало играеха ролята на комуникационен, социален и донякъде на ПР-инструмент. В смисъл – хората бяха там основно да общуват помежду си, да получават отговори по определени теми, от които се интересуват, да станат част от някаква социална общност и съответно да се издигнат, да добият определен авторитет и влияние в тази общност, а ПР специалистите мониторираха форумите, за да следят какво се говори за техните клиенти, дори не рядко се опитваха да лансират посланията им или да удрят по имиджа на конкуренцията, повече или по-малко успешно.
Тогава (преди 5-6 години) в България нямаше Facebook, Twitter, LinkedIn, социални мрежи тип 2.0, нямаше RSS рийдъри, дори липсваше възможности за коментари в повечето уебсайтове, а Google все още бе далеч от това, което е днес. Огромната част от комуникационно-информационните нужди, които имаха интернет потребителите, се задоволяваха от форумите.
Негативното в тях бе самозабравянето понякога от страна на администраторите, честите спам атаки, на които страдаха форумните платформи и трудността за мониториране (поради факта, че резултати от дискусиите там не се показваха в SERP при търсене).
А положителното – че всеки добре поддържан форум си имаше ясна и строга рангова система на членовете, изградена на базата на публикации, коментари и харесвания. Така че ясно се виждаше кои са лидерите на мнение, кои са авторитетите по различните теми и съответно много лесно се разпознаваха фалшивите профили или членовете – „подставени лица”.
Но нещата се променят бързо. Днес в епохата на Internet 2.0 бъдещето на комуникацията в мрежата е във виртуалните микро-обществата. Те вече започват да изпълняват, и то още по-добре, ролята на „комуникационен, социален и ПР-инструмент”. Всеки човек има различни интереси, възгледи, приятели, професионални контакти и предпочита да общува с различните групи от своите социални кръгове поотделно, създавайки или ставайки част от някаква микро общност от сравнително затворен тип. Такава възможност представят Групите във Facebook и LinkedIn, Circles на Google+, както и много нишови социални мрежи (каквато например е Behance за дизайнерите).
„Нишови” е другата важна дума по този въпрос. Именно в тази посока виждам развитието и трансформацията на традиционните форуми – в превръщането им в своеобразни нишови микро-общества тип 2.0 – в дигитална мини-агора за дискусии, социална интеракция и професионална комунуникация по строго определена проблематика. В повечето случаи те могат да бъдат част от специализиран, нишов уебсайт или пък модул от някаква социална мрежа, таргетирана основно към темата на интерес, като е задължително в тях да бъде интегриран и Social graph, даващ възможност за връзки и споделяне към „макро” платформите като Facebook, Google+ и Twitter.
Е, винаги има изключения („БГ мама”), но те по-скоро потвърждават правилото/тенденцията.
Повече за Борис Луканов

Блог: http://www.borisloukanov.com/

Василена Вълчанова

Честно казано, този въпрос малко ми напомня на обявяването на преждевременната смърт на вестниците, радиото, телевизията… И не, не мисля, че камбаната вече бие.
Форумите бяха хаотични и пълни с хора от всякакъв калибър в момента на своята най-голяма популярност. Сега редовият потребител по-скоро е забравил за тях – затова виждаме все по-малко форуми за „всичкология“ (с голямото родно изключение – bg-mamma), а активни остават основно специализирани нишови форуми. В тази платформа са останали основно пристрастените ентусиасти и професионалистите – затова в нея се раждат продължителни диалози и детайлни анализи. Ако сте забелязали, когато търсите отговор на конкретен въпрос в Google, често ви излизат коментари от форуми и това е доказателство на горната теза.
Чух мнението, че за развитието на дадена тема във форум научаваш по-бавно, отколкото за това в социалните медии. Наистина, учудващо, тъй като форумите предоставят същата функционалност за нотификации по email, каквато има Facebook, дори и с функцията за моментно изпращане, дневно и седмично обобщение.
Друг фактор е доверието и експертността на мнението. Да, в новите социални платформи човек присъства обикновено с името и снимката си, а функции като „новите групи“ във Facebook са сходни с тези на форумите – ето защо в новите социални медии при разговор има по-голямо доверие. Това мнение е твърде неправилно. Нека разгледаме дадена група през очите на човек, който за пръв път влиза в нея. Той вижда мнения на потребители (да, със снимки и човешки имена), като всеки твърди нещо различно. Така ориентирането е сериозно затруднено, защото той не може да познае кои от потребителите имат повече опит по темата. При малки групи до 300 души, когато лесно се следи кой какво казва, по-голямо доверие може да има – при над 3000 члена обаче ситуацията ще е съвсем различна. Във форумите съществува ясна индикация, която да отличава отдадените на темата потребители от „новаците“ – обикновено в профила на потребителя има рейтинг за активност и точния брой негови мнения. Това е един естествен филтър срещу фалшива експертност – явно този, който е отделил време да напише 2000 мнения е по-силно заинтересован от темата спрямо потребител с 3 мнения.
И последно, едно обяснение: далеч съм от желанието за сравнение на форумите с новите социални платформи – разбира се, вторите имат повече функционалност и се развиват с по-бързи темпове, защото усилията на разработчиците са насочени натам. Но мисля, че форумите (специализираните такива) имат свое място в социалната еко-система и ще са активни още.

Повече за Василена Вълчанова

Блог: http://vasvalch.com/

Бисер Вълов

Моето мнение е, че определено форумите няма да изчезнат скоро. По-скоро няма да изчезне идеята на форумите, но техният вид и структура ще бъдат променяни многократно и предлагани като услуга под различни имена и с различна степен на интеграция с други онлайн платформи.

Вярно е, че стандартните форуми във вида, по който вече ги познаваме от около едно десетилетие, нямат голямо бъдеще. Причината е във все по-слабата им атрактивност и притегателна сила за новите поколения, кито нямат изградени навици към тях. В този смисъл, макар и някои от форумите да са силни в момента, те са на доизживяване по редица причини – дизайн, удобство, интеграция, адаптация… Може би биха удължили живота си, ако направят малко функционални и дизайнерски промени, но и това няма да е достатъчно, за да преодолеят останалите пречки пред стандартния им модел и структура. Информацията в тях се обсъжда по-бавно от случващото се в новите платформи(доскоро беше точно обратното), информацията е все по-хаотична и размита, вътрешните им търсачки не са достатъчно оптимизирани, намирането на информация често отнема много време, макар на места там знанията да са най-задълбочени.

Идеята на форумите обаче няма да остарее скоро или да изчезне. Напротив – очаквам тя да се развива и оптимизира като ключов инструмент за социалните платформи на бъдещето. Много добър пример в тази посока са новите групи на Facebook. Те са почти копие на форумите, но с по-хубав и удобен дизайн, както и малко ценни добавки(като нотификациите, които постоянно те държат в течение на дискусиите, които са ти любопитни). При тях е запазена идеята за обединение около обща тема и интереси, има го принципът на горещите теми(при коментиране в дискусия, тя се изкачва като топ тема и повторно става обект на внимание), имат си администратори, които модерират, предоставят достъп, изключват и т.н. Липсва ми една друга ценна идея – за рейтинга. Защото голяма част от стойността на традиционните форуми се генерираше от лесната разпознаваемост на лидерите на мнение в общността и новите потребители, които са или все още неориентирани, или платени профили. Този лесен тест за достоверност и авторитет на членовете е важна причина те да се сериозен комуникационен и информационен канал и до днес.

Накратко – смятам, че форумите нямат намерение да изчезват като идея и приложение, особено в разгръщащия се бъдещ свят на микромрежите и общностите по интереси. Просто ще се делят на два типа – традиционни форуми и форуми от ново поколение(с нови имена).
Повече за мен

За блога

 Вижте всички текстове от рубриката “5 отговора от практици”!

•••

Ако имате въпроси към някое от изразените мнения или допълнителни въпроси по темата – ще се радваме да ги зададете в коментарите. Под позицията на всеки от практиците има и линкове към неговите контакти и блог, за да осъществите лесна връзка, ако желаете да се консултирате с него лично.

Очаквайте следващото издание на рубриката на 29 ноември!

Този въпрос е част от рубриката “5 отговора от практици“.  Тя е форма на колективно блогване с цел създаването на общност от професионалисти по маркетинг, които да се допълват в даването на експертни практически съвети. Всеки вторник в нея ще се представя не само моето мнение, но и на още четирима доказали се с познанията и практиката си блогъри, коментиращи значими казуси от областта на дигиталния маркетинг. Повече за проекта можете да научите на представящата го страница.

Борис Луканов

Когато преди повече от година писах за Groupon и бизнес модела на сайтовете за групово пазаруване, в България точно прохождаха 4-5 подобни проекта. Днес у нас функционират над 40-50 подобни сайта, без да броим агрегаторите и порталите, събиращи и предлагащи оферти.
Няма спор, че бизнесът в тази ниша все още се развива твърде хаотично. И тепърва на пазара със сигурност ще има размествания, сливания, купуване, поглъщане, окрупняване, фалити – процеси, които вече започнаха. Предполагам, че след още една година ситуацията в тази сфера вече ще е добила малко по-стабилен и изчистен вид.
В същото време съм уверен, че този бизнес модел има голям потенциал и няма “да му мине модата”, както предсказват някои „специалисти”. Просто защото хората винаги ще се стремят към изгодни сделки, към покупки с добра отстъпка, към „далаверка”. И след като има вариант всяка от страните да печели в процеса на бизнес транзакцията, моделът ще продължи да съществува и занапред.
Личното ми мнение е, че сайтовете за групово пазаруване дадоха на брандовете един отличен нов инструмет за промоция, реклама и маркетинг активности, какъвто доскоро не съществуваше. Особено брандовете, свързани със средния и най-вече малкия бизнес, имат огромна полза от „групонския” бум, при условие, че се ориентират добре в хаоса, разбира се и използват предоставените им възможности по най-ефективния начин и в най-подходящите канали/сайтове(ако им е трудно да се ориентират, препоръчвам им да се обърнат към маркетинг консултанти, вместо да правят опити на сляпо, които могат да им струват по-скъпо).
Ползата за бизнеса е не само че благодарение на групоните, дори и малки обекти, които не разполагат с рекламните бюджети на конкуренцията, могат да получат добра познаваемост, да привлекат вниманието на потенциални клиенти и с минимум средства да постигнат максимум резултати. Освен това, сайтовете за групово пазаруване дават и чудесна възможност за маркетингови тест проучвания. Както беше писал един колега, те представляват нещо като „пазарна среда на стероиди”. И тази среда е идеална за тестване на нови продукти/услуги преди масовото им пускане на пазара, за проверка на ефективността на рекламните послания, за директен контакт и обратна връзка с потребителите с цел бъдещо подобряване на предлаганите продукти и услуги. И не на последно място – груповото пазаруване внесе все пак някакво, макар и минимално на този етап, раздвижване на рекламния пазар, „Събуди” доста позаспали в края на миналия век бизнес мениджъри и обърна допълнително внимание на възможностите на интернет като все по-силна платформа за комуникация на рекламни послания и разгръщане на маркетингови стратегии.

Повече за Борис Луканов

Блог: http://www.borisloukanov.com/

Василена Вълчанова

Клиентите търсят промоции, а сайтовете за групово пазаруване им ги дават. На ден получавам по поне 4 мейла с промоции и имам свободата да избирам от коя да се възползвам – чудесно е!
Но за брандовете ситуацията не стои по същия начин. Надали някоя марка може за кратък период да пусне промоция във всички основни сайтове за групово пазаруване и да измери ефективността на всеки от тях. Тъй като самите платформи са доста нови, възможността за точна преценка на профила на потребителите е по-скоро минимална и няма да ни отведе далеч. Затова от маркетинг гледна точка е трудно да знаем кой сайт е най-доброто решение за нашата оферта.
И все пак не бих казала, че многообразието непременно е проблемно. То спомага за раздвижване на пазара и кара много потребители у нас за първи път да опитат да пазаруват в Интернет. Отстъпките стимулират опитването на нови продукти и услуги с намален психологически риск, така че сега и по-непознати марки имат възможността да привлекат клиенти, стига да могат да оправдаят това начално доверие – то е много крехко, тъй като потребителят е бил привлечен основно от цената. Налице са и други фактори, които правят онлайн-отстъпките привлекателен начин за пазаруване.
Многообразието може и да е объркващо за брандовете, но е белег, че този сегмент от пазара е в ранна фаза на развитие. Предполагам, че ще видим стабилизиране и налагане на двама или трима основни конкуренти на пазара, което ще помогне на марките да се ориентират. Колко време ще отнеме това обаче никой не може да каже. Затова към момента най-добрият съвет за марките е да опитат, стига да знаят, че тяхната целева аудитория е част от потребителите на сайтове за групово пазаруване. Тук важи същата стратегия, както при всеки нов маркетингов инструмент: първо да си зададем въпроса кой го използва; после да попитаме какви ползи можем да извлечем; след това да направим първи опит и по резултатите да съдим дали си струва. Като говоря за резултати, нямам предвид само чисти продажби: марките с ограничена клиентска база, например, могат да измерят количеството нови потребители, които са привлекли, дали тези клиенти се връщат отново по-късно и т.н
Накратко, независимо дали приемаме многообразието на сайтовете за групово пазаруване като позитивен знак или като пречка, трябва да се постараем да извлечем максимална полза от тях още на ранен етап, когато иновативните марки се открояват. Това може да е и страхотно предизвикателство.

Повече за Василена Вълчанова

Блог: http://vasvalch.com/

Евгени Йорданов

Разнообразието на пазара води до по-голяма конкуренция. По-голямата конкуренция на пазара води (уж) до по-качествени продукти на по-ниски цени. Това би трябвало да важи и при бизнеса, свързан с груповото пазаруване. За съжаление, не е точно така. Самият вид бизнес с купоните за намаления и т.н. е от доста време на пазара, но в сегашния му вариант, който се използва така масово, излезе преди около 2 години. И точно като нещо модерно, той успя да се разпространи вирусно във всякакви страни, по всякакви пазари и да достигне до всякакви хора. В България към момента, по последни данни, има около 80 сайта за групово пазаруване. И ако си мислите, че това е голяма цифра, то за сравнение същите в Чехия са над 300. За да са толкова много, значи има някаква логика зад това. Въпросът обаче е, че като се тегли чертата, тези, които са извън ТОП10, много рядко изкарват достатъчно пари, за да реинвестират и да се разрастнат достатъчно и да са истински конкурентни на пазара. Реално за отварянето на подобен вид сайт не е нужна почти никаква инвестиция, може би 1, максимум 2 средни работни заплати и можете да имате напълно функционален сайт за групово пазаруване. Проблемът обаче като цяло не е в бройката на самите сайтове, а в хората, които купуват и предлагат оферти в такива сайтове. Ясно е, че офертата е оферта, защото е евтина. Както казва един мой приятел “Авантата е най-големият мотиватор”. За българите тази фраза има огромна приложимост. Хората искат да си купуват такива купони, защото им идва евтино. Но евтиното, вместо да работи за бранда, в повечето случаи просто му вреди. Както казах, реалността в България е доста по-различна от тази по света. Замисълът зад този вид сайтове е бизнесът да може да предложи изгодно своя услуга, така да достигне до много хора, които като си вземат евтината услуга, да видят колко е висококачествен съответния производител/търговец и да си вземат нещо друго покрай тази оферта – само че на пълна цена. Т.е. да се гради не само един brand awareness, но и да се изгражда brand trust. За съжаление, в България подобни термини като последният нямат никаква стойност.
Тук купувачът си купува само, защото е евтино. Хич не го интересува от кого си купува и не е ясно дали някога ще си купи пак.
Продавачът пък си мисли как да изкара много пари от тези оферти, без да се замисля, че реално цените са толкова ниски, защото са замислени да заместят стандартния вид реклама, т.е. когато ти сам плащаш част от продукта, който произвеждаш, само и само да го дадеш на по-ниска цена, ти реално инвестираш в своята реклама. Това българския бизнес не само не го интересува от подобен аспект, но дори и не се е замислял в тази насока.
А посредникът (сайтът за групово пазаруване) просто си взима между 30-50%… И колелото на живота продължава да се върти… А сега, след като имате представена цялата тази информация, сами си отговорете на горе-зададения въпрос.

Повече за Евгени Йорданов

Блог: http://seoptimizacia.com/

Иво Илиев

Навсякъде наличието на избор се свързва с развитие на конкуренцията. Съгласен съм, че нишата е малка, но това предполага за по-силен израз на конкурентноспособност в нея – с други думи има постоянно и бързо отсяване на слабите “играчи” и повишаване на критериите за качество.
Виждам проблем относно имиджа на този бранш в неговата цялост. Вече се случиха някой сериозни кризи в него и доста хора загубиха доверие към сайтовете за групово пазаруване като цяло, а подобни случки са фатални за слабата част от конкуренцията. Това доведе до хроничност при още един проблем – основно да се предлагат оферти с ниска стойност, с идеята те да са по-лесно продаваеми. Този проблем е валиден изобщо за е-търговията у нас, която до момента се осъществява ефективно за оферти с ниски стойности (не повече от 150лв-200лв. за бройка). И сайтовете за групово пазаруване, и по-голямата част от електронните магазини у нас най-вече предпочитат да търгуват с високооборотни стоки и услуги на стойности между 20 и 80-100лв., защото купувачите имат страх от по-сериозни покупки. При груповото пазаруване това води до еднообразие и липса на избор – надали ще видите в тези сайтове оферти за електроуреди, компютри или ремонтни услуги, например. Същевременно те са заляти с различни козметични, фризьорски, спа и др. подобни услуги, чиято стойност като цяло е съмнителна.
Друг, бих казал странен, момент е това, че повечето т.нар. “сайтове за групово пазаруване” изобщо не предлагат групово пазаруване в буквалния смисъл на понятието. Няма и как да предлагат, защото пазарът е прекалено малък, а конкуренцията – голяма. Само най-големите “играчи” могат да си позволят да предложат за някой оферти минимални изискуеми обеми от поръчки, но пак става дума за оферти с ниски стойности.

Повече за Иво Илиев

Блог: www.ivosiliev.com

Бисер Вълов

За мен разнообразието определено помага за разрастването и узряването на сегмента. „Колкото повече, толкова повече”, както казва големият човек Мечо Пух. Това правило е напълно приложимо, когато става въпрос за конкуренция. От него печелят и брандовете(по-изгодни условия, по-голям избор между мрежи, по-лесно намиране на партньор със сходен продажбен ритъм с желания), и потребители(повече оферти с по-ниски цени и допълнителни ползи). Ясно е, че в силно конкурентна среда винаги се формират лидери и останалите малко по малко отпадат по принципа на естествения отбор. Но това е повече от естествено и е единственият начин бизнес моделът на израстне и да премине на следващо ниво в развитието си.
Какво наричам „следващо ниво”? Така отбелязвам очакваният от мен момент, когато сайтовете за групово пазаруване ще се наложи да започнат да се специализират в определени ниши, за да имат шанс да се борят с вече формираните лидери. Сега е в разцвет бизнесът на масовите и всеобхватни оферти. Рано или късно обаче ще се появят първите находчиви модели за предлагане на групово пазаруване в специализирани ниши, които ще започнат да отхапват по малко от бизнеса на водещите компании, чрез ключовите предимства на малките и средните организации – подобрена гъвкавост и ускорена адаптация към пазара.
Ако сега го няма конкурентното сражение на онлайн арената при сайтовете за групови оферти от общ тип и не се формират лидери, смазващи останалите, няма как да се появи и необходимостта от специализирани нишово проекти. А специализираните по сегменти и интереси на аудиторията локации са най-ценни за маркетинговите цели на брандовете.

Повече за мен

За блога

 Вижте всички текстове от рубриката “5 отговора от практици”!

•••

Ако имате въпроси към някое от изразените мнения или допълнителни въпроси по темата – ще се радваме да ги зададете в коментарите. Под позицията на всеки от практиците има и линкове към неговите контакти и блог, за да осъществите лесна връзка, ако желаете да се консултирате с него лично.

Очаквайте следващото издание на рубриката на 22 ноември!

Този въпрос е част от рубриката “5 отговора от практици“.  Тя е форма на колективно блогване с цел създаването на общност от професионалисти по маркетинг, които да се допълват в даването на експертни практически съвети. Всеки вторник в нея ще се представя не само моето мнение, но и на още четирима доказали се с познанията и практиката си блогъри, коментиращи значими казуси от областта на дигиталния маркетинг. Повече за проекта можете да научите на представящата го страница.

Иво Илиев

Големият проблем са съчетанието липса на навици с липса на доверие. Преди време провеждах дискусии и презентации по темата за навиците на интернет потребителите, и тогава давах едно сравнение. Ако съпоставите един 20-25 годишен младеж с неговата 45-50 годишна майка, ще разберете, че той не се притеснява да сподели информация за себе си и да я използва при интернет пазаруване. Майката на младежа, обаче, често нито се интересува, нито иска да се интересува от е-търговията, за която в много журналистически материали е чела, че е опасна и измамна. Тя предпочита да се реди на опашки в банката и магазина и съответно няма навици да пазарува онлайн. Дори ATM устройствата според нея са несигурни.

Преди да поискаме да изградим навици трябва да имаме изградено доверие. Мои близки имат е-магазини и всички са категорични, че по-голямата част от клиентите, след като поръчат, предпочитат директен телефонен разговор с продавача, за да го питат дали всичко е наред. С други думи онлайн магазин или е-каталог с продукти доста често има един и същ ефект, защото самата поръчка се пренася офлайн, заради клиентската мнителност.

Все още се предпочита наложеният платеж с куриер – око да види, ръка да пипне. Аукционната търговия най-често се свързва с жалби до КЗП, защото или някой не е прочел, или друг не е написал като хората общите условия за ползване на е-аукциона. Доставките са все още скъпи и няма голямо разнообразие и гъвкавост на куриерите в страната.

Нека обобщя картината, каквато я виждам аз – недоверие и трудности в разплащанията, в доставките и в продавачите. Докато тук основно продаваме книги, малки подаръци и евтини дрехи, в UK можеш да си купиш имот или кола през сайт. Докато в нашенските медиите се говори как всеки момент ще ни ограбят, щом се докоснем до Интернет, в UK има предавания, посветени на иновациите в Web, ревюта на търговски сайтове и пр.

Повече за Иво Илиев

Блог: www.ivosiliev.com

Борис Луканов

Никога не съм се занимавал пряко с електронна търговия, така че отговорът ми ще е по-скоро като на страничен наблюдател и анализатор, а не като човек, познаващ дълбоко и отвътре проблемите в този бранш.
Но все пак, ако мога да обобщя мненията на доста специалисти и хора, които се занимават сериозно с този бизнес, основните проблеми на онлайн търговията в България са офлайн в същността си.
Най-вече те са свързани с:

• ниското доверие от страна на потребителите във фирмите, които се занимават с електронна търговия (проблеми със сигурността на транзакцията и онлайн репутацията на търговеца),
• лошия customer service (в повечето фирми такъв отдел/човек липсва),
• ниското качество на предлаганите продукти и услуги (евтино китайско, предлагано за скъпо, истинско-китайско? )
• слабата организация и логистика на процеса от приемането на поръчката до доставянето на стоката (забавяния, неспазване на поетите срокове, объркване на поръчките)
• липсата на разнообразие и гъвкавост в методите за разплащане (над 85% от разплащанията у нас са чрез наложен платеж, а фактурите са нещо почти непознато в сектора).

Не съм попадал на подобни изследвания, но според мен, повечето от българите, които пазаруват онлайн, предпочитат да го правят от авторитетни електронни магазини извън България именно поради изброените по-горе причини.
Разбира се, картината напоследък не е чак толкова мрачна. По данни на Българската асоциация за електронна търговия (БАЕТ) за тази година все пак се очаква скок в обемите с около 50 процента в сравнение с миналата. Но общото им ниво като цяло ще остане сред най-ниските в Европа – между 2% и 4% са българите, активно пазаруващи онлайн (според изследване на ЕС от 2010 г.) или около 5% – 10% от ползващите интернет. И в същото време, в България има над 1000 различни сайта, предлагащи търговия със стоки и услуги онлайн.
Може би бумът на сайтовете за групово пазаруване през последната година ще повлияе положително и на цялостното развитие на електронната търговия в България. Но за съжаление, и в този бранш е пълно с, меко казано, непрофесионалисти, които генерират немалко недоволни от онлайн транзакциите потребители, „опарили” се от услугата – било то поради некоректност от страна на търговеца, било то поради разминаване на очакванията между качество и цена или друга „офлайн” причина…
Във всеки случай, въпреки всички изброени проблеми, точно поради ниския ръст в момента, развитието на електронната търговия в България със сигурност ще се движи нагоре в близко бъдеще и инвестицията в този бизнес ще си струва.

Повече за Борис Луканов

Блог: http://www.borisloukanov.com/

Василена Вълчанова

За мен основен проблем е все още липсващата инфраструктура (организационна, практическа и психологическа), която да позволява онлайн пазаруване. С това имам предвид основно три неща.
На първо място, липсата на кредитни карти за голяма част от населението прави процеса ако не невъзможен, то доста по-бавен и „индиректен“ – преминаващ през услуги като ePay, например. Когато потребителят трябва да „скочи през още един обръч“, за да постигне целта си, то вероятността да се откаже от задачата е голяма.
Вторият фактор е липсата на вече изграден навик за онлайн пазаруване у нас. Купуването на стоки по интернет от чужбина дори и сега се счита за един вид екзотика, поради наличието на сериозни бариери за получаване на продуктите – взимане от митница, повторно плащане на такси и данъци и разправии с администрация могат да откажат всеки от това да си вземе 2 тениски от британски магазин. Поради тази причина потребителите не са свикнали да пазаруват онлайн и е необходимо време те да изградят подобна нагласа, както и да се запознаят със стъпките при онлайн пазаруване, системите и т.н.
На трето място присъства и един елемент от националния манталитет. Българинът е скептичен и черноглед, нагледал се е на неспазени гаранционни условия или некачествени стоки в традиционните магазини. При закупуване на стока, която си виждал само на картинка, психологическият риск се увеличава, въпреки че в момента онлайн търговията като че ли е най-детайлно следеният бранш от Комисията за защита на потребителите. И все пак нагласата, че онлайн могат да те измамят по-лесно, остава и за нейната промяна също е нужно време.
Въпреки всички пречки развитието на бранша през последните години е несъмнено. За това помагат и нашумелите сайтове за групово пазаруване, които стимулират много хора да направят пръв опит с пазаруването онлайн. Разбира се, нужно е време, но щом потребителят веднъж направи тази крачка, вероятността той да повтори е доста голяма.

Повече за Василена Вълчанова

Блог: http://vasvalch.com/

Евгени Йорданов
Въпросът определено е много интересен и наболял. Дори в момента пиша цяла рубрика на тази тематика за единственото ни браншово списание .Net, като първата статия ще излезе на 11.11.11 Та нека се върнем пак на въпроса. Проблемите никак не са малко около електронната търговия по принцип. А в България те са още повече. Като цяло, електронна търговия у нас почти не съществува. Без някои изключения, разбира се, които се броят на пръстите на ръцете. Пазар реално има. Просто, въпреки усилията на всички специалисти в нашия бранш, тази идея не е толкова популярна сред обикновените търговци. Те не виждат ползата от един електронен магазин. Например, че не е задължително да има наета локация (магазин), много служители или дори складова наличност на продуктите. Както и да е, ние ще продължаваме да опитваме всячески да отворим очите на търговците за всички ползи. Защото реално така ще спечелят основно потребителите. Защото магазин с по-ниски разходи, означава стоки с по-ниска надценка. По-добро от това за потребителя, здраве му кажи. Може би най-наболелият проблем, свързан с онлайн магазините в България, поне както го виждам аз, е този с разплащането. То и с доставката не са малко проблемите, но разплащането е по-голям проблем. Реално по-големите банки, включително БОРИКА, нямат единно стандартизирано разплащателно API, което търговците да използват в своите онлайн софтуери. Съответно дори по-големите софтуери за управление на съдържание нямат модули за вграждане за разплащания в България, точно заради факта, споменат в предното изречение. Това представлява голям трудност пред търговците, защото, когато се наложи да им се реализира онлайн магазин с възможност за разплащане, те трябва да се водят дълги разговори с банковия провайдер, трябва програмистите да специализират и накодят собствен код за магазина, за да се върже с разплащанията и т.н. Това е голяма спирачка и много от търговците, които ако иначе са навити да направят крачката към преминаване онлайн, когато стигнат дотук, се отказват. Друг въпрос е вече, че българинът не е свикнал да използва кредитните си и дебитни карти за друго, освен веднъж в месеца да отиде до банкомата да изтегли цялата си заплата. И съответно няма никакви суми по сметката. Манталитет… какво да ни правиш
Повече за Евгени Йорданов

Блог: http://seoptimizacia.com/

Бисер Вълов

Най-големият проблем в развитието й е влагането на много ресурси в привличане на потребители за продажби, без да се влагат достатъчно ресурси за обучаване и развитие на идеята в потребителите. Опитете да се продават стоки са все по-агресивни, но твърде малко се комуникират ползите от този метод.

Почти целият фокус на комуникационните послания за онлайн пазаруването са свързани с няколко сходни думи – евтино, изгодно, най-ниска цена. Това обаче в България не винаги е добра идея. Нашата народопсихология свързва думата евтино с некачествено, а скъпото – с качество. Промотирането на ниски цени добавя допълнителна несигурност към онлайн покупките, защото се подсилва от честите медиини анализи на измами в интернет.Така вече изграденото недоверие към пазаруването онлайн се утвърждава от асоциациите с евтини продукти и услуги.

Други слаби звена са сстемите за разплащане, доставка, складови наличности, но това са по-скоро звена, които ще се развият в синхрон с разрастването на бизнес модела. Когато има достатъчно консуматори, изискващи подобрения и улеснения, търговците ще имат възвъщаемост при инвестициите в подобрено обслужване. Макар и малко страничен, много добър пример в това отношение е развитието на мобилните ни оператори и техните услуги през отделните времеви периоди от развитието им. Улесненията в този сегмент често са свързани със сериозни разходи и поддръжка, което е несериозно да очакваме при съвсем ограничен брой потребители.

Смятам, че посоката на развитие е в обучението на навици и промяна на възприемането. Това е задължителен преход, колкото и на някои да им се иска да спечелят бързо от неразвития сегмент и да се чудят защо вече нямат тълпи от клиенти. Както и на всеки друг пазар – има играчи, които инвестират в образование и други, които постоянно се опитват просто да се възползват от чуждите усилия. Тъжното е, че често го правят много непрофесионалн и некачествено, с което постоянно спъват прогреса на идеята.

Повече за мен

За блога

  Вижте всички текстове от рубриката “5 отговора от практици”!

•••

Ако имате въпроси към някое от изразените мнения или допълнителни въпроси по темата – ще се радваме да ги зададете в коментарите. Под позицията на всеки от практиците има и линкове към неговите контакти и блог, за да осъществите лесна връзка, ако желаете да се консултирате с него лично.

Очаквайте следващото издание на рубриката на 15 ноември!

Снимка: eshop_mgl

Този въпрос е част от рубриката “5 отговора от практици“.  Тя е форма на колективно блогване с цел създаването на общност от професионалисти по маркетинг, които да се допълват в даването на експертни практически съвети. Всеки вторник в нея ще се представя не само моето мнение, но и на още четирима доказали се с познанията и практиката си блогъри, коментиращи значими казуси от областта на дигиталния маркетинг. Повече за проекта можете да научите на представящата го страница.

Василена Вълчанова

Тази тема звучи актуално, приложена към всеки аспект от маркетинга и корпоративните комуникации. Преди се питахме дали PR-активностите трябва да се водят вътрешно или от агенция, сега същото важи за дилемата “social media агенции срещу маркетинг-отдел“. И вместо да обяснявам, че всяко от двете решения има собствени плюсове и минуси, ще премина директно към най-доброто решение: синергия между агенция и отдел. Агенцията има своите знания и опит, както в техническо, така и в творческо отношение (защото, ако си във вътрешен отдел и дълго се занимаваш с една ниша, започваш трудно да виждаш извън границите на своята си кутийка). Вътрешният отдел познава продуктите по-добре и е съвсем наясно с тайминга, позиционирането и конкурентите на продукта или услугата (защото, ако работиш за много клиенти в агенция, не можеш да вникнеш толкова дълбоко във всеки един бизнес).
Ще обърна внимание на един от най-важните аспекти в този двустранен модел. Важното в случая е всеки да е наясно с правомощията и отговорностите си, както и лицата за контакт във всеки от двата екипа. Добре е, както от вътрешния отдел, така и от агенцията, да има установено лице, което да отговаря за онлайн активностите на дадената компания. Това означава, че: 1) човекът трябва да е готов да приема обаждания и да отговаря за работа и в извън-работно време, защото социалните медии не спят; 2) трябва да е упълномощен да взима решения от страна на съответната организация, така че да може да се комуникира бързо и надеждно в наложителни ситуации. Разбира се, цялостната стратегия за поведение в социалните медии и творческите идеи се съгласуват от по-големи екипи, но бързата реакция, за която отговарят човек от агенцията и човек от вътрешния отдел, са ключови за създаването на адекватен имидж на марката онлайн.

Повече за Василена Вълчанова

Блог: http://vasvalch.com/

Евгени Йорданов

Според мен, преди всичко, трябва да наблегнем на това, самите фирми да имат social media marketing, независимо къде е локализиран изпълнителят. Оттам насетне е важно да се види какво качество трябва да бъде постигнато спрямо морала и устоите на съответната компания. Някои компании нямат никакви изисквания, но други брандове имат международна политика, която трябва да бъде последвана и в местните клонове и то задължително. Това, само по себе си, донякъде определя как такива компании биха отговорили на този въпрос. Друг въпрос, на който трябва да се даде отговор, това е въпросът с конфиденциалната информация. Той също клони към същия отговор. Реално и двете възможности имат своите позитиви и негативи. Аз разглеждам случая малко като счетоводната работа. Т.е. можете да имате счетоводител, който да ви работи като част от фирмата, или да си наемете външна счетоводна кантора, която да отговаря за вашите счетоводни услуги. В този случай е въпрос общо взето на същия избор. Когато е вътре-фирмено – разходите се случва често да са по-големи – заплати, осигуровки, трудови проблеми (напускане, наемане) и т.н., за разлика от една месечна абонаментна услуга на ниска стойност, но с отлично качество, каквато примерно предлагат колегите от Social Me. Външната услуга обаче не винаги успява да покрие пълния дух, ценности и конфиденциалност, които малко компании искат и търсят. В такъв случай, на такива компании, колкото и малко да са те, предлагам да си назначат хора, които да са inhouse, които да се занимават със техния social media marketing. За съжаление обаче, особено на нашия пазар, почти няма подобни хора, камо ли специалисти, които да са хем достатъчно добри, хем да нямат собствена фирма за това нещо, а да са наемна работна ръка. Затова и всъщност ние правим типа обучение Social Me Workshop, за да се постараем да образоваме доста по-широк кръг от специалисти в това, какво са и как да се използват правилно социалните мрежи за директен маркетинг. Защото от по-образовани специалисти ще спечели само бранша!

Повече за Евгени Йорданов

Блог: http://seoptimizacia.com/

Борис Луканов

За съжаление в България са по-скоро изключения случаите, когато дадена компания/организация сключва директно договор със Social media маркетинг фирма или Social media маркетинг консултант. Обикновено предпочитат да получат тези услуги от обслужващата ги рекламна или ПР агенция, която най-често от своя страна, поради липса на необходимата компетентност, се обръща към Social media маркетинг специалистите. В по-добрия случай рекламната/ПР агенцията заплаща за social media маркетинг концепцията и я предлага от своя име на клиента. В по-лошия случай, рекламната/ПР агенцията взема разработената концепция и я предлага от свое има на клиента, без да плаща на тези, които са си направили труда и са отделили ценно време да я измислят и разработят (под предлог “клиентът не я хареса”, “чакаме клиентът да плати” и т.н.). Но и в двата случая, крайните резултати от такива Social media маркетинг напъни почти винаги са близки до провал или неуспех, меко казано. Защото не е важно само да имаш концепция, но и да притежаваш опита, знанията, уменията да я реализираш по най-ефективния начин.
Отново стигаме до въпроса, че всичко опира и до ограмотяване на самите клиенти. Вече е време те да осъзнаят, че Social media маркетингът не е просто някакъв безплатен магически комуникационен инструмент; не е нещо, което можеш да сложиш в общия кюп рекламни активности и да очакваш, че някак си ще проработи, не е продукт, който се прави на конвейр или чрез любимата на много родни агенции техника „copy-paste”. И не на последно място – social media маркетингът не е дейност, която можеш просто да outsource-неш, без да се ангажираш лично и без да носиш своята персонална отговорност като организация или бранд.
Убеден съм, че за повечето компании/организации/институции е важно да развиват свои вътрешни,  In house social media екипи и отдели. Social Media отделът трябва да се превърне в неразделна част от структурата на всяка компания/организация, независимо от мащаба й – подобно на „Човешки ресурси”, „Маркетинг”, „Продажби”„Корпоративни комуникации” и т.н.
А какво ще правят тогава Social media marketing агенциите, ще попита някой? Няма да останат без работа. Те ще изпълняват най-вече в ролята на външни консултанти и експерти на компанията и ще  обучават, развиват и съветват In house служителите й, относно провежданата от тях корпоративна/бранд комуникацинната политика.
Разбира се, при големи рекламни и други по-сериозни комуникационни кампании, специални събития, в които се включва като интегрална част и силна social media активност, тогава вече и Social media outsourcing-ът е препоръчителен. Да не забравяме и за създаването, развитието и управлението на Фейсбук апликациите, които вече се превръщат в задължителен елемент на всяка сериозна Фейсбук страница, особено при разгръщането на комуникационна кампания чрез платформата – дейност, която изисква много специфични познания и умения, както технологични, така и по отношение на правилата и условията за използване на Фейсбук. В този случай outsourcing-ът дори е задължителен.

Повече за Борис Луканов

Блог: http://www.borisloukanov.com/

Иво Илиев

Каква е разликата между Web 2.0 сайт и Facebook страница? Никаква, освен че в сайта имате повече контрол. От гл.т. управлението на социалната комуникация,  между бранда и аудиторията му също няма разлика.

Правя това сравнение, защото днес социални медии могат да бъдат дори нашите собствени фирмени сайтове. За да се изградят като такива, ни трябват тесни специалисти, които познават целия инструментариум от social средства и знаят как ефективно да ги използват. Комуникацията и маркетингът не са се променили и надали ще се променят – просто днес средствата за комуникация и маркетинг са повече, по-динамични и по-различни като цяло. Съответно се появяват нови специализирани професионалисти в отговор на тази новост и аутсорсингът е не само логично, но и навременно решение.

Social Media маркетингът е част от маркетинг микса. Поради тази причина често се налага аутсорсинг на отделни части от кампанията с цел оптимални резултати. Независимо дали говорим за SEO, SMM или друга модерна дигитална услуга – важно е доброто сътрудничество между различни екипи и отдели от тесни специалисти. Аутсорсингът е труден за оптимизиране, когато говорим за координиране и организиране, но пък е изгоден и бърз в почти всички случаи. Именно затова аз се доверявам на outsource модела.

Повече за Иво Илиев

Блог: www.ivosiliev.com

Бисер Вълов

Аз ще го кажа съвсем ясно – най-добрият вариант е съвместна работа между агенция и вътрешен отдел. Ако обаче не са налични ресурси за осъществяването на такова партньорство(макар възвръщаемостта от него да си заслужава), най-правилно е комуникацията да се управлява от вътрепния отдел. Той може и да успее да се справи сам, но агенция – в никакъв случай.

Причините са логични. Агенцията често разполага с много по-голям творчески потенциал и професионален опит, който е разумно да се използва. Тя обаче няма как да познава в детайли дейността на компанията клиент. Не като корпоративна идентичност и послания. Проблемът е в достъпа до работните вътрешни звена и отдели, към които не рядко се отправят критики или въпроси през социалните канали. В тази ситуация агенцията не разполага с адекватен отговор на запитванията или атаките. Само човек от компанията е в състояние да направи бърза връзка между вътрешните звена и да предостави навременна и точна информация. Отчитайки, че тези ситуации са в основата на по-голямата част от кризисните комуникации, смятам за безразсъдство цялостното аутсорсване на комуникацията в социалните медии. Надявам се чрез този материал повече компании да осъзнаят колко важна е позицията на вътрешният отговорник за социалната комуникация.

Работата на агенциите в да бъдат предимно консултанти. Макар че работя именно в агенция, предпочитам да бъда максимално откровен по темата. Реализираме социалните кампании на не малко водещи брандове и съм се убедил от практиката, че комбинацията от адекватен и отговорен човек във вътрешния отдел и творческата дейност на комуникационна агенция винаги превъзхожда усилията на останалите модели. В България представата за консултантство е малко объркана и често не се цени достатъчно. Затова и са толкова големи разликите между социалните кампании на ентусиазираните, но самоуки отговорници и каналите, които се управляват професионално.

Повече за мен

За блога

 Вижте всички текстове от рубриката “5 отговора от практици”!

•••

Ако имате въпроси към някое от изразените мнения или допълнителни въпроси по темата – ще се радваме да ги зададете в коментарите. Под позицията на всеки от практиците има и линкове към неговите контакти и блог, за да осъществите лесна връзка, ако желаете да се консултирате с него лично.

Очаквайте следващото издание на рубриката на 08 ноември!

Снимка: ktxed

Този въпрос е част от рубриката “5 отговора от практици“.  Тя е форма на колективно блогване с цел създаването на общност от професионалисти по маркетинг, които да се допълват в даването на експертни практически съвети. Всеки вторник в нея ще се представя не само моето мнение, но и на още четирима доказали се с познанията и практиката си блогъри, коментиращи значими казуси от областта на дигиталния маркетинг. Повече за проекта можете да научите на представящата го страница.

Евгени Йорданов

Аз неведнъж съм изказвал своите симпатии към Google и Google+ в частност, така че съм малко пристрастен към този въпрос. Бъдещето на Google+ според мен е нещо, което все още на този етап е доста несигурно, тъй като знаем колко много неуспех имаха от гиганта Google около сферата социализиране. Много други техни проекти се родиха за малко и после угаснаха. На мен лично особено ми е мъчно за Google Wave, който имаше супер-иновативна идея и реализация, абсолютно невиждана никъде другаде. За съжаление той не можа да натрупа критична маса. Хората просто не го разбраха. С това искам да кажа, че идеите на Google са много силни, за съжаление не са за всеки. Facebook е направен да е за всеки. Google+ ще се опита да стане за всеки. Има доста прилики с Facebook, но има и фундаментални разлики. Това, което може да го дръпне напред или да го събори са точно тези разлики с Facebook. Тъй като последният е една платформа, която се е наложила на пазара през последните години като работещ модел, като нещо с което хората са свикнали да работят. И искам да запомните едно от мен: Навика е най-лошият враг на новите технологии. Така че бъдещето на новата социална мрежа е доста несигурно, въпреки че натрупа доста по-голяма маса, отколкото който и да е било провален проект на Google до момента. И за да отговорим на втората част от въпроса, за мен Google+ не оправдава моите очаквания до момента. Аз лично очаквах доста по-стремглаво, доста по-агресивно Google да настъпят на този пазар, особено при условие, че новият CEO на Google – Larry Page, обяви в началото на годината, че бонусите, раздавани във фирмата тази година, ще зависят само и единствено от това как им се развива social частта. И все пак аз оставам обнадежден, тъй като симпатизирам на марката и платформата.

Повече за Евгени Йорданов

Блог: http://seoptimizacia.com/

Иво Илиев

Google Plus е очаквано явление, което ще остане в историята с две неща: първо, че накара Facebook да се стреснат и да избълват куп нови неща и второ – че показа как един лесен и удобен интерфейс може да предизвика огромен интерес за кратко време. Предимството на мрежата на Google беше в това, че вече съществуваше Facebook като база за сравнение, а и от Google имаха доста опит, макар горчив, в social разработките.
Лично аз като потребител използвам слабо G+, макар да го харесвам повече от Facebook. Причината да съм по-рядко в него е заради работата ми. Аз съм там, където са клиентите ми и тяхната аудитория, а все още европейската аудитория е по навик във Facebook ежедневно. Навиците, както знаем, се изкореняват трудно и дългосрочно и именно това ще е голямото предизвикателство пред Google Plus – да са достатъчно иновативни, за да ни откажат всяка сутрин да влизаме по инерция във Facebook профила си.
Според мен G+ се насочиха много правилно към развитието на комуникациите в реално време. Новият Hangout и API-то към него са брилянтни. Наскоро приятел ме посъветва да го пробвам и вече споделям неговото мнение, че този инструмент е по-добър и по-бърз от Skype. От друга страна аз съм ежедневно в Google инструментариума – ползвам активно Docs, Календара, GMail, Reader и куп други. Наскоро си взех без да се замислям Google Storage, просто защото няма как вече да се откъсна от тези интрументи – свикнах им, адски са удобни, а и архивите ми са там. Подобни нагласи 100% ще ме накарат след време да ползвам и различни инструменти от G+ и според мен е добре, че Google постоянно мислят как да обвързват продуктите си помежду им… т.е. добре е за самите Google, за потребителите е удобство, но и обвързване.
С две думи – G+ ще ни обвърже. Все ще измислят как да стане това, както се случи и във Facebook. Преди 3 години фраза като “инвестиция във facebook маркетинг” не съществуваше. Защо след 3 години да не се появи “инвестиция във google + маркетинг”? Единствената пречка пред Google е това, че Facebook вече имат доста повече изкачени стъпала нагоре във функционалността си и G+ разработчиците имат много да ги догонват. Освен това създателят на G+ интерфейсa вече беше привлечен от Facebook и това оказа доста положително влияние, “произвеждайки” в синята социалка Timeline, Stories, нов Edge Rank и нов Open Graph с “действия” и “обекти”.

Повече за Иво Илиев

Блог: www.ivosiliev.com

Борис Луканов

Малко ми е трудно да дам такава прогноза. Не крия, че съм фен на Google, следя и подкрепям всичките им нови продукти и иновационни решения, които предлагат. Освен това, те не се притесняват да признават грешките си и съответно да прекратяват проектите, които не са оправдали очакванията на потребителите (пр. Wave или Buzz).
Що се отнася до Google + мисля, че този проект ще бъде от успешните. Разбира се, зависи какво се разбира под „успешен”. Ако под успех се разбира да измести или поне да се доближи до популярността и влиянието на Facebook, такива очаквания са твърде оптимистични, да не кажа нереалистични. В момента за мен лично, в ежедневната ми онлайн активност, Google + е на трето място по интензивност на ползване след Facebook и Twitter. Но пък не мисля, че въпросът трябва да се поставя „Facebook или Google +?” Аз бих казал – и двете, а и не само двете – колкото повече, толкова повече?.
Google + си има своите предимства като социална платформа. Освен това, съвсем скоро излезе от „бета”, тепърва ще се развива. Всеки уеб проект (а и не само) може да бъде оценен реално едва след като е съществувал поне между 6 месеца и 1 година. Още не сме видяли какво ще е решението за профилите на брандовете, как ще се интегрират повечето услуги и апликации на Google вътре в платформата… Да не забравяме също, че повечето плюсове и engagement, получени в Google + ще са един от факторите за по-добро класиране на постовете в SERP (тук опасността е да не се превърне платформата в поредната SEO линк спамилка). А и като че ли Google + позволява по-добра и чиста комуникация между така наречените микро-общества, микро-кръгове – чрез Circles (това, което и Facebook се опитва да развива чрез новата им концепция за Групите и по-широките възможности за групиране на приятелите в различни friend lists).
Съвсем наскоро, на Web 2.0 конференцията в Сан Франсиско, небезизвестният Шон Паркър, който при това е един от големите шеърхолдъри във Facebook, направи доста интересно изказване – че т.нар. „power users” като че ли все повече се ориентират и насочват основната си активност към Google +. Той смята, че тези авторитетни личности със силно онлайн присъствие, искат да контролират по-добре кой вижда информацията, която споделят и кой комуникира с нея. И за тази цел, те намират Google + за по-подходяща социална мрежа в сравнение с Facebook. И все пак, Паркър е на мнение, че за да се доближи Google + до популярността на Facebook, последните трябва да започнат да започнат да се дънят здраво, а Google непрекъснато да правят изключително умни ходове, и то за продължителен период от време.

Повече за Борис Луканов

Блог: http://www.borisloukanov.com/

Василена Вълчанова

За момента Google+ оправдава очакванията ми – те просто не бяха особено високи. Не подценявам компанията, но до момента те не са имали добри резултати с изграждането на социални мрежи (да си спомним Orkut, Buzz и в известен смисъл Wave). И все пак този път Google наистина са намерили по-правилна посока.
Възможностите за нишово споделяне и филтриране на информацията са много полезни и се харесаха на онези, които се чувстват затрупани с информация от всевъзможни приятели и познати във Facebook. Голямото предимство на G+ е в това, че всички услуги на Google вероятно скоро ще бъдат интегрирани в мрежата, което ще й даде още по-голямо функционално богатство.
От друга страна, има няколко фактора, които най-малкото ще затруднят преливането на потребителско внимание от Facebook към G+. На първо място, това е навикът – потребителите вече са изгради определена мрежа от контакти на едно място и прехвърлянето в друга платформа означава нови усилия за изграждане на подобна мрежа. Това „забавление“ може и да не е проблемно за иноваторите, които традиционно са свикнали да тестват новите мрежи, но и не гарантира по-голяма масовост, нито пък че началната публика ще остане там. Друг проблем на Google+ в момента е липсата на активност. С изключение на десетина човека, повечето ми познати там са слушатели. От професионална необходимост преглеждам активността в Google+ от време на време, но е много вероятно обикновените потребители да не правят това и да загубят интерес към мрежата на този важен начален етап, защото я възприемат за празна.
В крайна сметка бъдещето ще определят потребителите. Но според мен на Google+ му трябва още доста, за да накара потребителите да мигрират и да възприемат платформата като основна. С нетърпение очакваме и представянето на бизнес-профилите в Google+, което ще донесе ново раздвижване. Това обаче е и нож с две остриета, тъй като креативните кампании ще са по-малко от досадните спам-о-подобни активности. Разсъждения върху тази тема обаче съм готова да правя, когато бъдат обявени възможностите на бизнес-профилите.

Повече за Василена Вълчанова

Блог: http://vasvalch.com/

Бисер Вълов

На пръв поглед останах изненадан, когато за първи път влязах в платформата и открих, че тя е разработена до високо ниво на готовност. Другата ми изненада беше, че Google бяха изкопирали почти в детайли идеите на Facebook, като се бяха постарали хитро да акцентират върху някои слабости на конкурента. Такива бяха кръговете, които се създаваха още в самото начало и се поставяха в центъра на вниманието, което на практика представляваше инструмент за качествено изграждане на групи по интереси от потребителите, в които да ограничават различните типове послания, които споделят. Такава възможност беше налична и във Facebook, но остана абсолютно непопулярна поради лошо изчисления интерфейс и пропусната възможност да се изгради навик. Проста и гениална идея, особено след като през последните месеци беше станало ясно, че макар и днес хората да използват все повече социални медии, общуването им навсякъде се ограничава до няколко души по всяка от темите им на интерес. Накратко казано – бъдещето на социалната комуникация са микромрежите за насочено и активно общуване. Независимо дали те са част от голяма социална структура или не.

Шансовете на Google+ значително се увеличиха в моите очи, когато пресметнах колко от продуктите на Google могат да се интегрират успешно в платформата и прочетох, че съвсем скоро ще бъдат достъпни и жизненоважни социални обекти като корпоративни страници и апликации.

Какво се случи после? Още първата седмица се почувствах доста разочарован и загубих интерес към постоянното присъствие там. Причините са няколко – тази платформа не ми предлагаше нищо различно, което да подобри работата ми, освен един допълнителен канал за споделяне. Активността вътре беше ниска и доста малко хора влизаха за продължително време. На Google+ му липва най-силното предимство на Facebook, което направи мрежата популярна – усешането за воайорство. От този момент мисля, че бях от малкото хора сред дигиталните специалисти в България, които се усъмниха сериозно в предстоящия успех, въпреки царящото въодушевление и многото шеги по повод сблъсъка. Последващите събития продължават да ме разочароват – Google представиха корпоративни страници, копиращи дизайна на фейсбук страниците, нямаха ясна идея за игрите и приложенията, държаха в неведение всички за официалния старт и точно когато решихме, че умно ще задържат проекта на бета до събирането на критична маса и достигане на функционални превъзходства, те решиха да пуснат масово незавършения продукт. При това пускането беше точно преди конференцията f8, което за мен си е очевидна глупост. Всеки здравомислещ маркетолог би изчакал да види представеното от конкурентите и тогава да вземе адекватно решение. Те избързаха и станаха за смях, защото на f8 Facebook направиха огромна крачка напред в изграсждането на социална графика и социален дизайн на платформата си, подменяйки откраднатите от Google дизайни с нови. Затова се шегувам, че G+ скоро ще е нещо като старата версия на Facebook.

За мен Google отново проиграха погрешно силните си карти и огромния си ресурс и се нуждаят от сериозна промяна в стратегията, за да успеят да се върнат в играта. Напълно е възможно да се случи при вариантите им за обвързване на десетки услуги с платформата, защото общият брой на потребителите им е дори повече от този на Facebook. Но към момента аз не виждам съществена причина средностатистическите потребители на социални мрежи, които предимно пишат статуси, споделят снимки и чатят, да се прехвърлят в тази мрежа и да изградят контактите си с всички приятели отначало. А именно тези потребители са важни, защото заради тях присътва и бизнесът в последствие. Какви са ползите за маркетолозите и какво мислим специалистите сега няма никакво значение, ако критичната маса от активни и ангажирани хора не бъде привлечена. Google+ отново е на ход и дано най-сетне да измислят прост и ефективен начин да надградят създаденото. С предимства за обикновения потребител.
Повече за мен

За блога

 Вижте всички текстове от рубриката “5 отговора от практици”!

•••

Ако имате въпроси към някое от изразените мнения или допълнителни въпроси по темата – ще се радваме да ги зададете в коментарите. Под позицията на всеки от практиците има и линкове към неговите контакти и блог, за да осъществите лесна връзка, ако желаете да се консултирате с него лично.

Очаквайте следващото издание на рубриката на 01 ноември!