Малко ми е странно, когато пиша тези редове. Не съм писал повече от година тук. Вече спрях и да се наричам блогър, защото за мен това е по-скоро отминал период. Не че вече не харесвам блогването, просто нямам физическото време да го правя и не го чувствам като необходимост. А това не е нещо, което има смисъл да се прави с усилие.

Днес се върнах тук, провокиран от Ади и нейното предизвикателство. Реших, че е добра идея да напиша кратък списък с нещата, които се въртят в главата ми. Така тези, които все още посещават блога ми понякога, ще знаят към какво вървя в момента, изоставяйки този мой скъп дом за мисли.

Ето списъкът с 50-те неща, които аз искам да направя:

1. Искам да се науча да снимам по начина, по който ми се иска. А не да гледам с разочарование разликата между представата ми за детайлите и резултата.
2. Искам да бъда поне седмица в Ибиса и да не пропусна нито един час в сън.
3. Искам да си поговоря с Ричард Брансън. И да обсъждаме космическите полети.
4. Искам да презентирам пред 1000 души нещо, в което вярвам. И те да ми повярват.
5. Искам да си имам странен домашен любимец. Като го видя, ще го позная.
6. Искам да създам бизнес, пренасочващ голяма част от ресурсите си към социални проекти.
7. Искам да науча някого, че всичко красиво в живота започва от уважението.
8. Искам да посетя всичките красиви български водопади, описани в книгата на Иво Николов.
9. Искам да победя страха си от височини. Поне 3:0.
10. Искам някой да ме закара до Куба. И после да ме вземе след седмица-две.
11. Искам да работя не повече от 4 часа на ден.
12. Искам да откривам всяка година по един истински приятел.
13. Искам да си подобря рекорда от 120 лицеви опори.
14. Искам да имам повече бръчки от смях, отколкото от тъга.
15. Искам да помогна на 10 души в изпълнението на мечта.
16. Искам да посетя друга планета. И да напиша нещо там. С повече от три букви.
17. Искам да стисна ръката на извънземно. Или поне някакъв приемлив крайник.
18. Искам да отворя шампанско толкова силно, че да останат само две глътки. И да го споделя.
19. Искам да имам дом до топъл и спокоен плаж.
20. Искам #Оставка. И в следващите 10 години да имаме поне едно разумно правителство.
21. Искам да видя ескимос и да го питам за 20-те думи, означаващи „сняг”.
22. Искам да направя три месечна обиколка на цяла Европа. Тур из границите на Македония не се брои за обиколка на Европа.
23. Искам да живея свободно един месец без интернет и каквато и да било електроника.
24. Искам да помогна на уличните музиканти в България. Имаме нужда някои да създава жива музика около нас.
25. Искам да имам нощен клуб. И в него да не се пуши.
26. Искам да създам образователен център. И в него да се преподават практически дисциплини.
27. Искам да направя по 100 тренировки в четири бойни спорта.  Някой да знае къде се тренира опитомяване на змии, защото понякога ми трябва?
28. Искам да скоча с парашут. И той да се отвори.
29. Искам да се повозя на нещо с над 300 км/ч по суша. Най-добре да няма покрив. И да не ми е последното сбъднато желание.
30. Искам са се влюбя. Още веднъж.
31. Искам да пия едно в бара на хотел Риц в Париж. И да си мисля за великите личности на XX век.
32. Искам да отида на карнавал в Рио.
33. Искам да помогна за по-атрактивен и свеж вид на градската среда в София. Хаосът ни е красив, но малко допълнителен цвят ще го подобри.
34. Искам да стрелям точно с два пистолета едновременно. От поне 10 метра.
35. Искам да се науча да карам колело(да, още не мога). Може би когато имам деца…
36. Искам да имам поне един син и една дъщеря. Минимум. Даже това е компромис.
37. Искам да събера 50 лимитирани бутилки на Jack Daniel’s. Пълни. След това ще видим.
38. Искам да си купя Jaguar. И нито веднъж да не го паркирам пред чалга клуб.
39. Искам да …..(цензура 18+++).
40. Искам да …..(цензура 18+++).
41. Искам да …..(цензура 18+++).
42. Искам да разбера какво значи семейство. Участвайки в създаването му.
43. Искам да посетя 50 държави. И да познавам поне по един човек във всяка от тях.
44. Искам да отговоря задоволително на поне един въпрос от дете.
45. Искам да направя голямо дарение, даващо шанс за развитие на талантливи хора. И да им помогна да използват възможността.
46. Искам да летя с балон. И да кацна след това. За предпочитане на плажно парти.
47. Искам да счупя нещо наистина скъпо. И да се усмихна.
48. Искам да ценя нещо без стойност за другите.
49. Искам да стана художник на ума. Не ме питайте какво значи.
50. Искам да ми остане енергия за още 50 желания.

Жалко, че пропуснах Коледа,  а и не се казвам Аладин. Сега ми остава единствено сам да си ги сбъдна.

Отговорът е прост – чрез виртуозни музиканти. Всъщност, малко ви подведох със заглавието, защото това, което ще ви покажа, не е точно реклама. В сериозен фокус ще попадне Yamaha и едно страхотно пиано, произведено от тях, но те съвсем не са планирали случващото се, още по-малко да си плащат за него.

От 2011 година започнаха да се появяват първите видеа на ThePianoGuys. В тях великолепни музиканти правят музикални изпълнения, към които е наистина трудно да останеш безразличен. В началото всичко е просто хоби и забавление, което се споделя на видео канала им в You Tube. Първоначалната цел е да бъде привлечено внимание към магазина на Yamaha в Юта, където единият от музикантите е продавач, но видеата постигат много по-голяма публичност и се превръщат в истински хит в мрежата. Милиони хора откриват вдъхновението в това, което се случва и необикновеният начин, по който се използва музикален инструмент като пияното.

Японският производител на мотори, музикални инструменти и екипировка би трябвало да е наистина благодарен на тези ентусиасти, защото те сътвориха истинска магия около техен продукт. Ще видим дали ще последват разумни ходове от тяхна страна и сериозна подкрепа, но този случай е доказателство, че чрез социалните медии днес потребителите могат не само да причинят огромни загуби с оригиналността и поведението си(United Breaks Guitars case study), но и да превърнат продуктите на любимата компания в магически герои, които всичкии искат да притежават.

Историята на ThePianoGuys е красива и естествена. Основните музиканти са трима, като единият от тях(Paul Anderso) продава в магазин на Yamaha, когато вторият пианист(Jon Schmidt) идва в магазина му и пожелава да тества пиано, преди свое изпълнение. Двамата откриват, че могат да създадат нещо наистина красиво и започват да свирят, записвайки видеа от изпълнениеята си. Скоро към тях се присъединява и трети виртуозен музикант – челистът Steven Sharp Nelson. Заедно те създават изпълнения, които няма как да бъдат разказани достатъчно добре. Към тях често се присъединяват и други музиканти, като може би най-гледаното им видео е изпълнението на 10 ръце, по време на което пианото се превръща и в кирата, перкусии и дори виола.

За край ще ви споделя и един наистина забавен експеримент – създадена е и пародия на Star Wars с около 10 милиона гледания – Cello Wars! Вижте сами – къде другаде ще срещнете свирещ на акордеон Darth Vader.

Вярвам, че почти няма маркетинг специалист, който да не е гледал или поне чул за вирусното видео на Smart Water, в което те използваха популярно лице(Дженифър Анистън) и добре обмислен сюжет. Видяхме една полу-шеговита демонстрация на това как се прави вирусно видео, което наистина се превърна в такова. В него имаше почти всичко, което притежава потенциал да направи видеото популярно – звезда, странно пеещо хлапе, което не знаеше песни, свързани с вода, ирония, трима култови интернет специалисти, които дават съвети и коригират, малки кученца, папагал, танцуващи бебета, двойна дъга, сритване на досадници, горещи сцени с позициониране на вода, привлекателно заглавие и т.н. За тези, които са забравили, споделям го отново:

Но все пак това видео вече е старо и просто част от добрите case studies, които показваме по презентации и припомняме. Брандът се нуждае от нещо ново и свежо, за да продължи напред. И преди 2-3 месеца създадоха видео, в което отново участваше Анистън. Този път обаче фокусът е друг. Видеото се комуникираше като заснето, без тя да подозира и разкриваше шокиращи факти за нея – бременност, перука и още много любопитни неща, за които никой не предполага. Ето го:

Въпросът е дали това видео е добро продължение на кампанията? Дали да играеш със същата карта, но по не толкова въздействащ начин, е правилният ход? Съжалявам, че не мога да споделя двете видеа на основните им линкове, където можеше да се видят натрупаните гледания, но са недостъпни към момента. И все пак това второ видео е още един маркетингов урок.

Интересно ми е дали вие го забелязахте, дали ви направи впечатление като нещо оригинално и дали мислите, че то постигна ефекта си?

Преди няколко седмици се случи нещо повече от любопитно, което май почти не се чу из социалните канали в България, но определено е впечатляващо – българин спечели фейсбук надпреварата BMW Facebook Superfan сред над 100 000 участници!

Целта на тази статия не е да ви разкажа за самата игра, изпълнението на приложението, какви точно са били правилата и т.н. По-интересното е самата награда и как тя е изпълнена от глобалния екип на BMW. За мен това е изключителен пример за ангажираност до най-високо ниво с онлайн кампаниите на бранда. Ще видите пример за отношение към фен, което би трябвало да се преподава в маркетинговите учебници. Вижте какво се случи на Тодор Тодоров:

 
Какво ме впечатли най-много в тази награда?

• цялостната идея за преживяване, вместо материална награда;
• добре премисленото посрещане на всяка крачка;
• ангажираността на кадри на най-високо равнище в осигуряването на изживяването;
• приятелското отношение;
• изключителният достъп до миналото, настоящето и бъдещето на компанията;
• възможността не само да посетиш и видиш, но и да тестваш в специално създадена среда;
• професионалното заснемане и видео представяне на наградата.

Фотографията е страхотна форма на изкуство, но изисква значителна отдаденост и любопитство, за да бъде овладяна дори на посредствено ниво. Ако искате да постигнете нещо повече, нужно е да отделите стотици часове и хиляди кадри, разпръснати из флашки, хард дискове и карти памет. Истинската наслада от фотографията ще ви посети едва когато започнете да гледате на досадните и мъчителни прецизирания на детайлите като на забавление.

Именно там ще откриете и вратата към буквално приказен свят, в който всичко има значение и паралелните реалности са естествено състояние за всяка картина, която попада пред погледа ви. Всичко може да бъде по-остро или по-приглушено, цветно или сиво, фокусирано, фрагментарно и какво ли още не. Няма две еднакви снимки, но истината е, че най-добрите се създават от хора, познаващи отлично настройките на апарата си и целта, която искат да постигнат.

Видеото, което ще ви покажа, е една от най-оригиналните фотографски кампании, който съм срещал досега. В нея Международната федерация за фотографско изкуство се опитва да разреши често срещан проблем – твърде много хора използват фотоапаратите си само на автоматични настройки и никога не разбират колко много от споменатите по-горе паралелни светове на фотографията пропускат. Решението е просто и забележително като реализация – любителите фотографи, които не използват подходящите ръчни настройки на апарата си, наблюдавайки клипа, виждат единствено безсмислен “шум” на екрана. Но тези, които се престрашат да го направят, виждат цяла история.

Кампанията използва нестандартен подход, за да каже, че е страшно само в началото, но скритите тайни си заслужават. Бързам да ви я покажа:

Ето и видеото, което показва какво всъщност се вижда – за тези, които нямат фотоапарат с ръчни настройки наблизо.

Защо кампанията е отлична?

• разчупва стереотипното представяне на послания чрез съвети и призиви за промяна;
• поставя комуникацията в равнината на любопитството, което е много силен стимул за експериментиране;
• проблемът сам комуникира предимствата си;
• идеята е ясна и перфектно заснета.

А вие използвате ли ръчни настройки?

Ако беше ти, нямаше да чакаш толкова дълго, за да напишеш тези думи. Вероятно щеше да са написани на хартия, с красив и едър почерк. Листовете щяха да са пожълтели по ръбовете дори. Една чудесна картотека за спомени без глас.

Ако беше ти, щеше да слушаш музика, докато пишеш. Щеше да се издига и да заглъхва бавно. В протяжните звуци има красота, но не винаги си даваме сметка, че тя е болезнена. На музика се пише по-лесно, защото тя подръпва вътрешните ни струни с ръкавица – приглушено и неусетно. Щеше да изглежда топло.

Ако беше ти, щеше да гледаш през прозореца, докато пишеш. Той щеше да се присвива оптически при всеки поглед, притеснен от неочакваното внимание. Очите ти щеше да се напрягат, загледани отвъд него. Докато в един момент не осъзнаеш, че виждаш самото стъкло. Наглед ефирна преграда, по която рисува природата. Но щеше да има нещо повече от дъждовни линии. Вниманието ти оставя белези.

Ако беше ти, щеше да усещаш вкуса на всяка дума. Като подбран кадър от фотолента, съхранила десетки мигове, от които само един остава спомен. Щеше да ги търсиш внимателно и да опитваш всяка, преди да направиш избора си. И зад всички думи щеше да има скрита удивителна.

Ако беше ти,  щеше да откриеш поне едно двусмислие в текста си. И щеше да го оставиш.

Ако беше ти, щеше да завършиш с многоточие…

Снимка: Dr Phil

Ето че новият сезон на интересните бизнес събития стартира и вече имаме обявени близо 10 любопитни конференции за първата половина на 2012. Днес ще представя едно от събитията, насочени предимно към дигиталната индустрия и вече изградило свое място в календара на стотици специалисти по интернет маркетинг от предишните си издания. След първите две части на “Интернет маркетинг с нулев бюджет”, през март предстои и трето издание.

Кое е новото, което ви очаква?

На първо място – това е темата. Предишните издания бяха посветени на интернет комуникацията в различни аспекти на общуването между компании и потребители. Вярно е, че засегнатите на тях принципи до голяма част се припокриват с правилата за успешно поведение и спрямо бизнес партньори, но също така има и редица различия. Този път фокусът е върху b2b комуникациите. Този избор на тема е не само любопитен, но и говори добре за професионализма на организаторите от Web&Events, защото участвах в предишното издание и видях, че тази тема беше пожелана от самата аудитория.

На второ място – конференцията този път е един ден, а не два. Така ще може да се концентрират важните теми в еднодневна поредица от лекции.

На трето място – гостуващите лектори  на третото издание са нови лица, които не сме виждали да говорят за възможностите бизнеса да бъде максимално ефективен с минимални средства:

- Василена Вълчанова ще открие събитието с лекция “Звездите на блогосферата: Как да създадете и развиете своя неограничен канал за B2B онлайн комуникация?”.  Презентацията обещава да  обори слуховете за преувеличената смърт на корпоративните блогове и ще се фокусира върху спецификата на B2B блоговете като начин за промотиране.

- Евгени Йорданов ще говори по една от най-експертните си теми – SEO оптимизацията. Очаквайте лекцията: “B2B Оптимизация за търсачки – едно от малкото неща, които можете да правите сами у дома си”. Евгени твърди, че  ”SEO е най-естественият метод за рекламиране, защото, когато вашите B2B клиенти и бизнес партньори търсят, те ви намират бързо и лесно с помощта именно на търсачките. Затова позиционирането на челните позиции е от изключително значение за бизнеса ви”.

- Владимир Петков ще представи една крайно интересна тема, която придобива все по-голямо значение година след година – възможностите на мобилния маркетинг. Неговата лекция е “Динамика в бизнес комуникациите: Мобилен маркетинг с B2B таргет”. Тази презенатация ще разкрие как се достига до правилния бизнес клиент чрез силата на все по-масовите мобилни устройства.

- Ален Попович ще е последният лектор за деня, който ще обхване най-популярните за момента инструменти за дигитална комуникация – социалните медии. Неговата тема е “Провокирай смело: Как да поддържаме интереса на феновете и да ги караме да се завръщат отново и отново!” Той ще разкаже как да използваме силата на социалните мрежи като LinkedIn, Facebook и Twitter в арсенала на B2B компания в Интернет.

- За завършек ще бъде организиран дискусионен панел, в който ще се включат повечето от лекторите – Василена, Евгени и Ален. Опитът ми от последните конференции е показал, че това са най-интересните панели за аудиторията, защото именно тогава тя има възможността да зададе съвсем конкретни въпроси и да намери решения за собствените си комуникационни казуси.

Ако не познавате някой от представените лектори, лесно е да научите повече за тях и успехите им.

Защо е добра идея да присъствате?

- заради познанията, които ще споделят някои от топ практиците в България;

- заради възможността да получите отговори на собствените си бизнес казуси от експерти и да размените контакти с тях;

- заради профила на аудиторията, която ще ви даде възможност да изградите полезни познанства с професионалисти със сходни интереси и значително влияние;

- заради 100%-товата гаранция, която предлагат от Web&Events – ако не сте доволни от представеното, ще получите обратно парите си в пълен размер.

Какво трябва да направите, за да присъствате на конференцията?

1. Да посетите: http://zero-marketing.com

2. Да се регистрирате чрез регистрационната форма

3. Да бъдете в Интерпред на 21 март 2012 в добро настроение и с желаение да разширите способностите и контактите си.

P.S. Пиша тази публикация като партньор на събитието.

Този въпрос е част от рубриката “5 отговора от практици“.  Тя е форма на колективно блогване с цел създаването на общност от професионалисти по маркетинг, които да се допълват в даването на експертни практически съвети. Всеки вторник в нея ще се представя не само моето мнение, но и на още четирима доказали се с познанията и практиката си блогъри, коментиращи значими казуси от областта на дигиталния маркетинг. Повече за проекта можете да научите на представящата го страница.

Василена Вълчанова

Дигиталният маркетинг се развива толкова бързо, че дори не знам какво да си пожелая. Ако същият въпрос беше зададен преди година, надали някой щеше да си пожелае и половината неща, които видяхме през 2012 – нови платформи, креативни кампании и едно (макар и съвсем малко) по-зряло отношение на рекламодателите и (макар и съвсем малка) готовност да опитат нови смели идеи.
Като всяка дама, която е казала, че не знае какъв подарък иска, сега ще започна да си противореча и ще стана малко по-конкретна. За 2012 година си пожелавам:

• да отделяме повече средства за онлайн кампании (отнасям това към колегите от вътрешни маркетингови отдели).
• да се концентрираме не само върху голи цифри на трафик, фенове или последователи.
•  да използваме „out-of-the-box” идеи, които обаче не са усложнени до лудост.
• да се случват повече обучителни събития, които са задължителни за убеждаване на мениджъри и клиенти в силата на дигиталния маркетинг.
• разработчиците да измислят поне още няколко нови платформи за българските потребители, които да се задържат в тях за дълго благодарение на богата функционалност и интересно съдържание.
• българските потребители да използват още по-активно платформи като Twitter или Foursquare, за да има смисъл за рекламодателите да създават кампании в тази среда.

И на последно място, да се случат поне още няколко позитивни промени, които сега не можем да предвидим!

Повече за Василена Вълчанова

Блог: http://vasvalch.com/

Евгени Йорданов
Пожелавам ни много нови и успешни проекти, много доволни клиенти и колеги. Защото реално за мен колкото са важни клиентите, толкова са важни и колегите, с които работим. Без тях надали бихме успели да реализираме всичко, което правим толкова успешно за същите тези клиенти. Като цяло за развитието на бранша през 2012 очаквам много нови неща от Google+, при това повечето – най-вероятно тотална изненада. Колкото до другия голям играч на сцената – Facebook, от него изненадите не са толкова изненади, а логични ходове, които предприемат. Това разбира се, не отменя факта, че това са иновации, които ги няма никъде другаде по света, така че не бива да се омаловажават, независимо колко предвидими са те или не. Развитие все повече към един по-социален и интерактивен Web 3.0. Доста нови услуги виждам да излизат, не само в чуждестранен, но и в чисто български план, които да подобрят ситуацията, която наблюдаваме в последните години – WebClub, Slides.bg, Събитие.бг, SocialEvo и други. А в личен план си пожелавам да не свършва света през 2012 година

Повече за Евгени Йорданов

Блог: http://seoptimizacia.com/

Иво Илиев

Пожелавам си много интересни маркетинг кампании в социалните мрежи. Да са по-планирани, а не в последния момент и да са с развитие на сценария си във времето. Пожелавам си да се използват повече дигитални социални канали за маркетинг и реклама на брандовете.

Много се надявам да имаме възможност да прочетем повече case-studies, статистики и оценки на проведени дигитални кампании на национално или регионално ниво. Също така, пожелавам си още повече специализираност и колективност в работата по дигиталните кампании.

Не на последно място пожелавам на всички приятели, с които работихме и продължаваме да работим, да са здрави и положително настроени, да постигат все повече и повече през новата година и да продължат да спомагат за развитието на дигиталния бизнес и комуникация с професионалните си качества и опит.

Повече за Иво Илиев

Блог: www.ivosiliev.com

Борис Луканов

За съжаление няма причина за някакъв особен оптимизъм по отношение развитието на дигиталния маркетинг и уеб бизнеса в България като цяло. Ако сравним изминалата година с 2010-та, истината е, че почти нищо не се е променило – почти същите основни играчи на пазара, пъблишъри, уеб агенции, рекламодатели, почти същите рекламни обеми, с приблизително същото минимално увеличение. ..
Уви, и през тази година така очаквания и предвиждания от мнозина бум на онлайн рекламата и дигиталния маркетинг като цяло не се случи.
По-големите компании, поради консерватизма си, инерцията, некомпетентността и нежеланието на техните маркетинг мениджъри да опознаят съвременните тенденции в професията си, все още не желаят да влагат по-солидни бюджети в интернет кампании. Свикнали да работят с традиционните медии, дори когато правят нещо онлайн, те се опитват да прилагат същия закостенял бизнес модел и там, което е концептуална грешка.
Вече някъде споделих, че за 2012 г. очаквам малко по-отчетлив ръст на инвестициите в сферата на уеб рекламата и дигиталния бизнес, като дисплей рекламата ще си остане водеща, но ще бъде обогатена от навлизането на новите поколения банери и rich media формати; ще се насочат повече средства и към по-атрактивни маркетингови кампании в социалните мрежи, ще се обърне някакво внимание и на мобилния маркетинг и различните гейминг апликации с маркетингове цел.
Вече в много страни по света бюджетите, отделяни за дигитални маркетингови кампании, са на второ място като дял след тези, насочени към телевизията. Искрено се надявам следващата година в България да се забележи поне някакъв тренд в тази посока.
Пожелавам си и да видя повече креативност – и по отношения дизайна и уеб разработките, и в самите маркетингови стратегии – като идея и изпълнение.
И още нещо важно като тенденция – през 2012 г. все повече маркетолози ще започнат да осъзнават, че имат нужда и от технически познания в областта на интернет, все повече ПР и рекламни експерти ще разберат, че им е необходимо и определено ниво на дигитална компетентност, и съответно, не малка част от IT – специалистите, уеб девелопърите и интернет консултантите ще стигнат до извода, че за да са конкурентноспособни на пазара, задължително трябва да се образоват и в сферата на интегрираните маркетингови комуникации. Тези, характерни в световен мащаб, процеси на конвергенция на хоризинтално и на вертикално ниво по отношение уеб бизнеса и дигиталния маркетинг ще започнат да се усещат и у нас. Ако не през 2012 г., то поне със сигурност през 2013-та.
И в заключение бих искал да споделя прогнозите на 34 от водещите световни експерти в сферата на дигиталния маркетинг за очакваните от тях тенденции в бизнеса през 2012 г. – синтезирани в една съвсем нова е-книга от Брайън Солис.

Повече за Борис Луканов

Блог: http://www.borisloukanov.com/

Бисер Вълов

Аз си пожелавам преди всичко все повече смелост да се прилагат новите инструменти и технологии за иновативен маркетинг. Колкото повече новости се появят през следващата година(а такива безспорно ще има много), толкова по-добре. Казвам смелост, без да уточнявам от кого, тъй като тя е необходима на всички – не само клиентите, но и за преодоляването на предразсъдъците и привидните пречки в мисленето на креативните отдели. Винаги съм поставял на първо място за успеха на една маркетингова комуникация нейната провокативност и куража на екипа, които я създава. Мисля, че през 2011 беше направена голяма крачка за преодоляването на страха към онлайн социалните канали за комуникация и на дигиталният маркетинг все повече се гледа с много надежди за достигане до ключови аудитории. Основен фактор за това смятам, че е работата на всички колеги в бранша – имаше няколко десетки силни примера за ефективни кампании на нашия пазар, компаниите най-сетне успяха да видят колко значима дигиталната комуникация чрез собствените си усилия или напредъка на конкурентите им, а и за по-малко от година се организираха около 10 големи семинара и конференции за дигитален маркетинг, които бяха проведени на високо ниво и с практическа насоченост.

По-конкретните ми надежди спрямо развитието на дигиталната комуникация в България са:

• Да се наложат масово повече социални медии. Засега активно се използват единствено Facebook и каналите за видеосподеляне(и форумите, но те вече са по-скоро преходна форма). Надявам се да има повече силни и таргетирани блогове, Twitter и Foursquare  да се наложат, а Google+ да се оптимизира така, че да предложи действителни предимства пред Facebook, които да са видими и от обикновения потребител;
• Пазарът да става все по-образован и по-взискателен към подходите в общуването онлайн;
• Да се появят повече добре оптимизирани инструменти за следене на онлайн репутация, които да работят и с кирилица безупречно;
• Да се развият обективни класации, конкурси и организации, които да оценяват и поощряват професионалните подходи в дигиталната комуникация;
• Българските медии за новини и кампании в дигиталния сегмент да се развиват и да стават все по-професионални;
• Рекламодателите да разберат, че за много бизнес сегменти онлайн рекламата и инвестицията в маркетингово кампании е в пъти по-ефективна от традиционен маркетинг;
• Да се развият български проекти за социални мрежи и канали, които да достигнат сериозно разпространение и извън рамките на страната ни;
• Български кампании да станат известни в цял свят с иновативния си подход и постигнатите резултати.

Весела и успешна Нова година!

Повече за мен

За блога

Снимка: AllDayIWalk

 Вижте всички текстове от рубриката “5 отговора от практици”!

•••

Ако имате въпроси към някое от изразените мнения или допълнителни въпроси по темата – ще се радваме да ги зададете в коментарите. Под позицията на всеки от практиците има и линкове към неговите контакти и блог, за да осъществите лесна връзка, ако желаете да се консултирате с него лично.

Този въпрос е част от рубриката “5 отговора от практици“.  Тя е форма на колективно блогване с цел създаването на общност от професионалисти по маркетинг, които да се допълват в даването на експертни практически съвети. Всеки вторник в нея ще се представя не само моето мнение, но и на още четирима доказали се с познанията и практиката си блогъри, коментиращи значими казуси от областта на дигиталния маркетинг. Повече за проекта можете да научите на представящата го страница.

Иво Илиев

По същество комуникацията не се е променила откакто свят светува. Единствената разлика е в изразните средства – ако преди една гримаса, жестикулация или интонация ни даваше представа какъв е диалогът, днес нещата са повече виртуализирани като… емотиконки например. Доскоро комуникационните средства бяха “осакатени” във Facebook до три действия: споделяне, харесване и препоръчване. След конференцията F8 екипът на Зукърбърг започна усилена работа по изцяло нова концепция на платформата, която е един нов етап от дигиталната комуникация между хората в Интернет.

Така от мрежа на споделянето Facebook би трябвало да евоюлира в мрежата на взаимодействията. И това започна първо с нововъведенията около статусите – можем да кажем къде сме, какво правим, с кой сме и да покажем снимка или видео в един статус. Сега се появи т.нар. “Дневник” или “Timeline”, който “обрисува” всичко, което сме споделили от живота си, откакто сме във Facebook. Тази информация може да бъде допълвана и обновявана по всяко време – това са спомените ни и всичко, което днес и сега ни се случва и искаме определена група да го знае.

В тази връзка Facebook намериха нови способи, чрез които хората да споделят и да се изразяват виртуално. Възхищавам се на тяхната проницателност – отрано мислят за предполагаемия Web3.0 – на мобилните комуникации и приложения. Истината е, че ние искаме да сме все по-мобилни и потоците от информация, които получаваме от близки хора, да са организирани в леснодостъпна йерархия за нас. Facebook се опитва да направи точно това в момента. Бъдещето ще покаже дали тези опити ще са успешни.

Наскоро ме питаха подобен въпрос: “Как Timeline профилите ще променят нещата”. Пошегувах се, че в бъдеще полицаите и детективите няма да се наложи да задават въпроса: “Къде бяхте на еди-коя-си дата в еди-колко-си часа?”

Повече за Иво Илиев

Блог: www.ivosiliev.com

Борис Луканов

Накратко – едва ли ще я променят особено. Дизайнът на профилите в социалната мрежа бе променян на няколко пъти поне, откакто аз съм в нея. И това не се е отразявало пряко на самата комуникация. В случая функционалностите, засягащи самия начин на комуникация, си остават почти същите (като изключим обогатяването на privacy settings и някои малки промени при опциите за споделянето на съдържание).
Разбира се, сигурен съм, че из целия Фейсбук за кой ли път ще се нададе кански вой срещу новите профили, ще се създадат десетки страници от рода „Фейсбук да върне старите профили” „Мразя новия Фейсбук таймлайн” и т.н. – както е ставало винаги, когато от компанията са правили някакви по-значими промени. Естествено, само няколко месеца по-късно почти никой няма да си спомня за предишния дизайн и всички прекрасно ще се справят с новите визия и функционалности, срещу които са протестирали. Между другото, голяма част от подобни „протестни” страници не се появяват спонтанно, а се създават от „предприемчиви” колеги, които по много лесен начин трупат фенове, като впоследствие ги „монетизират” (колкото и да са непрофесионални и неетични подобни техники).
За мен е по-интересно какво ще е решението на Фейсбук за бъдещия дизайн на бранд страниците – дали ще е с таймлайн, подобен на профилите, какви нови функционалности и аналитични инструменти ще бъдат добавени и как те биха могли да подобрят още повече комуникацията с потребителите.
Що се отнася до новите профили с таймлайн, мисля си, че “cover photos” например предоставят нелоша възможност да служат и като един вид ефектни рекламни банери (въпреки че не са clickable). Опцията пък “highlite story”също може да се използва за създаване на по-високо ниво на visibility на определени линкове или послания.
По-скоро обаче ме притеснява близката перспектива в развитието на Фейсбук, че с преминаването към новия Open Graph, през следващата година комуникацията в социалната мрежа може да се изроди в какафония от статуси, линкове, снимки, аудио, видео и всякакви досадни app-генерирани социални обекти, свързани с това кой какво точно прави в дадения момент, каква музика слуша, какво чете, какво готви на обeд или пие вечер, и при това без реално потребителят, самият той да е споделил всичко това. При такова високо ниво на шума в една комуникационна среда, посланията много трудно стигат до тези, за които са предназначени. Което ще има вероятно и негативен ефект върху ефективността на маркетинговите кампании..
Но все пак си мисля, че от Фейсбук няма да допуснат да се случи подобен хаос и ще намерят необходимия баланс. Те и затова са толкова големи и успешни – защото непрекъснато се развиват и умеят да се учат от грешките си. А де не забравяме и че са пред IPO в 2012 г.

Повече за Борис Луканов

Блог: http://www.borisloukanov.com/

Василена Вълчанова

При всяка иновация наблюдаваме повече или по-малко сходна реакция от страна на аудиторията във Facebook. В началото всички са недоволни от промените и отвсякъде се надават викове за бойкот на мрежата, триене на профили и прочие. След това настава паниката, свързана с видимостта на информация и стари постове – което до голяма степен е нормално, тъй като потребителите са свикнали да споделят определена информация с определени хора, а повечето нямат достатъчно подробна информация за ограничаване на видимостта на информацията.
Оттук нататък потребителите постепенно свикват с новия дизайн и се възползват от него. За момента не сме достигнали тази интересна фаза и тепърва ще видим повече заигравки като креативно използване на Cover Photo или игра с уголемяването на важни истории в Timeline. С времето и налагането на дизайна новия стил на Facebook ще промени комуникацията. Ето основните плюсове на Timeline:

• По-голямо разнообразие с новите контекстуални действия: потребителите вече правят много повече от Like-ване – те четат, слушат, тичат… По-богатите възможности на Open Graph ще разнообразят news feed-овете и ще привличат повече внимание;
• Повече споделяне: с използването на автоматични приложения потребителите ще споделят все повече. Прост пример е четенето на вестници: преди рядко научавах какво четат приятелите ми, но с приложенията на Guardian или Washington Post всичко е изведено наяве.
• За марките: с тези нововъведения марките стават по-интересни – те са не просто обект на харесване, а източник на нови действия. Това ги прави по-гъвкави в онлайн средата, а носи и повече трафик към тяхното основно „онлайн убежище“.
• Двупосочно взаимодействие: досега основният начин за споделяне във Facebook беше от страна на потребителя – той трябваше да хареса или сподели нещо към своите приятели. В Timeline обаче марките ще са нов двигател на споделянето като с Open Graph могат да бъдат активна страна – създаването на приложение ще им позволи да са по-видими във Facebook-средата.

Всичко това ще се случи постепенно, но наченките вече са видими. Разбира се, времето ще покаже най-добре какво друго ще измислят потребителите.

Повече за Василена Вълчанова

Блог: http://vasvalch.com/

Евгени Йорданов
Надали ще променят комуникацията като цяло. По-скоро от Фейсбук искат профилите им да се диференцират от всички други профилни визии, които има по другите платформи, било то социални или не. Това, което по-скоро ще се промени в комуникацията е, че ще се задълбочи още повече воайорството във Фейсбук. То, че е движеща сила за развитието на самата платформа, си е истина, но все пак. Ние писахме малко по тази тематика тук, ако на някой му е интересно да прочете повече, може да го направи там. От гледна точка на бизнеса, това, което ще е една идея по-положително, е възможността за разполагане на допълнителни кутийки с activity-та върху определени онлайн ресурси. Можете да разгледате блога на Иво, който също пише в тази рубрика. В сайдбара му е представен точно такъв бутон – Add to Timeline. Тествайте го и си вижте timeline-ите какво ще им се добави там. Ще ми е интересно да чуя и вашето мнение по този въпрос. Като всяка промяна и тази ще предизвика много негативни коментари и действия. Около 85% от потребителите, които са свикнали с даден продукт и/или услуга въобще не искат да минават на друга (чужда) и/или по-нова версия. Така, че тепърва се очаква да се видят реакциите на хората от 1-ви януари. Комуникацията като цяло не се очаква да претърпи сериозни промени, особено на ниво потребител-потребител.
Повече за Евгени Йорданов

Блог: http://seoptimizacia.com/

Бисер Вълов

От гледна точка на комуникацията чрез самия дизайн на новите профили, определено въвеждането на Cover Photo е най-съществената промяна. Върху нея се поставя голямо ударение, тъй като на практика е много по-голяма от профилната снимка и дава много повече пространство за личен брандинг от досега допустимото. До известна степен новите профили изместват центъра на вниманието от визията и мислите на определена личност към нейните възприятия и начин на живот – посланията и визията, чрез които се представяме, топ темите, които избираме да подчертаем(highlight), действията, които извършваме, местата, които посещаваме и т.н. Наистина ключовата дума за промените за мен е лайфстайл. Всички сме звезди в ежедневния сериал на живота ни и timeline-ът е медията, чрез която го излъчваме в детайли по собствена преценка. Вече не сме режисьори и сценаристи единствено на живота си офлайн, но и трябва да отделяме все повече специално внимание на онлайн живота си и имиджа ни там, защото често се случва виртуалният ни сериал да изглежда като кофти ремикс на реалния. Както и обратното.

За мен потъването в детайлите от човешката история е логичен и очакван ход, но и малко притеснителен. Струва ми се малко прекалено предстоящото автоматично споделяне на извършвани действия, което е сериозно навлизане в личното пространство и трудно ще се осъзнае от повечето потребители. На второ място е заплахата от сериозен спам на съдържанието – Facebook вече веднъж успя да пребори този основен проблем за всяка онлайн среда с цената на няколко години и десетки оптимизации. Сега са на път да си отбележат автогол, ако не преценят достатъчно трезво ситуацията.

Говорейки за поставянето на фокус все повече върху начина на живот на отделните хора, искам да отбележа и още една предстояща тенденция. Мисля, че комуникаията ще се промени в посока показност, лицемерие и маниерно поведение. Човешкото его винаги се е зареждало предимно от завистта на околните, което означава, че в среда, където всеки споделя предпочитанията си и стила си на живот, почти всички ще се стремят съзнателно или не към демонстрация на по-висок стандарт. Ще има хора, които посещават определени заведения, само за да го споделят, ще четат медии, които би трябвало да четат(а не реално интересните им)… т.е. ще губим все повече време и ресурси, за да демонстрираме образ, който не ни съответства, вместо да живеем реалния живот, който ни носи радост.

За финал искам да честитя новите профили на жълтите медии. С тях те удариха истински джакпот от налична и потенциална информация за известните личности през следващата година. Може вече да удвоят съдържанието си с клюки и интриги.

Повече за мен

За блога

 Вижте всички текстове от рубриката “5 отговора от практици”!

•••

Ако имате въпроси към някое от изразените мнения или допълнителни въпроси по темата – ще се радваме да ги зададете в коментарите. Под позицията на всеки от практиците има и линкове към неговите контакти и блог, за да осъществите лесна връзка, ако желаете да се консултирате с него лично.

Очаквайте следващото издание на рубриката на 27 декември!

Този въпрос е част от рубриката “5 отговора от практици“.  Тя е форма на колективно блогване с цел създаването на общност от професионалисти по маркетинг, които да се допълват в даването на експертни практически съвети. Всеки вторник в нея ще се представя не само моето мнение, но и на още четирима доказали се с познанията и практиката си блогъри, коментиращи значими казуси от областта на дигиталния маркетинг. Повече за проекта можете да научите на представящата го страница.

Василена Вълчанова

Hater.net е най-доброто място в мрежата за споделяне на недоволство, основано или (по-често) неосновано. В първите дни след създаването й компаниите се завтекоха да си правят профили там, но след няколко трагични инцидента (самоубийства на маркетинг мениджъри и акаунти, чиято връзка с мрежата не беше доказана), тази практика отшумя.
В Hater.net темите са обединени около тематични кръгове (като например „Правителство“) и във всеки кръг има отделни теми („Високите цени“, „Как ще се возят в BMW-та?!!“ или „Всички са маскари“). Всеки може да създаде събитие тип „Протест“, „Стачка“ или „Сбирка за критично гледане на нова модна колекция/филм/концерт/постановка“. Разбира се, тези събития са изцяло виртуални и присъствието се изразява в това всеки да се пише „Присъстващ“, след което да сипе критики на стената към организаторите или да казва как никога няма да отиде на такава глупост.
Системата е изцяло интегрирана с Failblog.org и потребителите могат да споделят снимки, видеа, линкове. Бутонът Dislike е ясен, затова няма да се спирам подробно на него.
Разбира се, снимките на бебета и котки още са актуални – от тях никой никъде не може да избяга.

Повече за Василена Вълчанова

Блог: http://vasvalch.com/

Евгени Йорданов
Всички тук сме си коментирали помежду си: “Еххх… да имаше hatebook в България…”, така че такова стечение на обстоятелствата би било наистина интересно да се разгледа. Трябва, разбира се, да се има предвид, че манталитета на по-голямата маса млади българи, е веднага да скачат активно зад клавиатурата, но да не правят нищо в живия живот. Това са т.н. клавиатурни нинджи. Един сайт като този би имал за потребители именно такива хора. И тъй като те в момента си търсят поле за изява и постоянно се крият зад отдалечените си монитори, те най-сетне ще съберат гласовете си на едно място. Нужно е да няма цензура на мненията. Все пак говорим за демокрация. По-демократично от това да направиш специално място, което хората с алтернативни мнения да се събират и да обсъждат нещата, които ги интересуват, здраве му кажи. Всички знаем за примера, който са наложили течната мая за мазане Marmite. Който не е видял все още какво правят те по въпроса, нека погледне. Те дават точно гласност, както на хората, които ги подкрепят, така и на хората, които ги мразят. И тъй като в големите социални мрежи, включително и Фейсбук, нямат отрицателен сантимент, като например dislike, една такава мрежа, където хората да изразяват негативните си мнения и коментари, би виряла сред българското интернет общество днес. Това, което виждам аз като по-интересен вариант, е да се зададе въпросът, какво биха правили бизнесите в подобна мрежа? В България вече си имаме една подобна – тя се казва BG Rabotodatel и е нещо като Hate-LinkedIn

Повече за Евгени Йорданов

Блог: http://seoptimizacia.com/

Иво Илиев

Първата ми задача ще е покриването на разходи за изключително скъпите сървъри, които трябва да имам, за да поема безумния трафик към тази мрежа. Парите за сървъри ще дойдат основно от абонаментни такси на фирми. Който си плати такса ще получава достъп до възможността да се кара онлайн с хейтъра, писал лоши неща за него.
Хейтърите обичат да занимават с изказванията си голяма аудитория, затова веднага след регистрация всеки потребител ще става приятел с всички останали, а чрез бутон “Мразя го/я” ще може да се разсприятелява, посочвайки причината за това.
Задължително ще трябва да има групи за различни каузи. Когато някой създаде група, автоматично абсолютно всички регистрирани в сайта ще стават нейни членове. Чрез бутон “Напускане на групата” всеки ще може да излезе от групите, като посочи причина за това. Администратора ще може да гони хора от групата с бутон “Изгони” и посочване на причина.
За всеки потребител ще има рейтинг система, наречена “хейтометър”. Тя формира точки на база: брой написани неприлични думи; брой тагнати брандове и потребители; време, прекарано в сайта; брой банвания и разсприятелявания. Чрез “хейтометъра” ще се определя “Хейтър на месеца”. Той ще бъде банван от сайта, с възможност да се върне само ако поне 25 потребителя-хейтъри гласуват за неговото връщане, посочвайки причина за това. В края на всяка година ще се провежда церемония по награждаването на “Хейтър на годината”. Церемонията ще представлява събиране на месечните победители и провеждане на словесен дебат помежду им (без модератор и публика… никой няма толкова време). Който последен остане в дебата и има глас – печели титлата. Дебатите ще бъдат качени под формата на сериал в Интернет с възможност за коментари, за да се продължат от другите потребители на хейт-мрежата.
Разбира се, всичко написано по-горе е шега… или може би не е…

Повече за Иво Илиев

Блог: www.ivosiliev.com

Борис Луканов

Хейтърска социална мрежа…това вероятно ще е най-трудната ми задача и едва ли ще се увенчае с успех.
Защо ли? Ами хейтърите ще я съсипят от хейт още преди да проработи ? Пък и едва ли някой ще съумее да събере всички хейтъри на едно място да се хейтват помежду си, на тях просто няма да им е интересно, а и си трябва хейт-кауза. Те обичат да са малцинство в едно комюнити, да му правят напук, да изпъкват, да провокират, да скандализират и най-вече другите да се възмущават от тях и да им бъде обръщано специално внимание.
Иначе извън шегата, ако обърна въпроса по отношение на маркетинга в социалните медии, стотици хейтърски социални микромрежи си съществуват в България; само един пример – просто напишете името на който и да е от трите мобилни оператори в търсачката на Фейсбук и ще откриете, че хейтърските са повече и по-големи от официалните страници. Доста големи брандове и то не само в България могат да се „похвалят” с такива постижения. И в повечето случаи раждането на подобни хейтърски общества е резултат или от лош customer service или поради криво разбран стремеж към стерилна чистота в официалните страници/общества на съответния бранд или продукт. Всички, които критикуват остро или хейтят биват блокирани/баннати/изхвърлени и първото нещо, което решават да направят, за да си отмъстят, е да създадат своя мрежа тип „анти-бранд/продукт”.
Така че бих посъветвал, ако хейтърите във вашето комюнити не са някакъв екстремен тип с признаци на ментална неуравновесеност и психически разстройства и не са явно подставени лица на конкуренцията в кухи профили, не ги гонете, не ги блокирайте, не трийте постовете им. Така само ще ги амбицирате и нахъсате още повече срещу вас. По-добре хейтърите да са ви под око, отколкото да не ги знаете какво правят на други места (или да разберете твърде късно).
Един от най-прекрасните примери в това отношение е маркетинговата политика на бранда Marmite (мармаладоподобен продукт, създаден на базата на бирена закваска и растителни добавки). Сайтът им е разделен на две – за такива, които обичат продукта и за такива, които го мразят. По същия начин и във Фейсбук от компанията са създали страница за фенове  и страница за хейтъри. И всичко това, примесено с малко чувство за хумор и умела комуникация, носи само и единствено позитиви за бранда.
Така че хейтърите не винаги са нещо лошо. Всеки от нас има нужда понякога да му се кажат грешките и кривиците право в очите, без излишна любезност и сервилност, действа отрезвяващо. Същото е и в бизнеса. Много често благодарение на хейтърите, можете да разберете за дребни проблеми с продукта/услугите ви и да вземете необходимите мерки своевременно преди да са се превърнали в големи. Можете да се ориентирате къде са слабите ви места и да вложите услия в тази посока. А пък ако успеете да превърнете изявен хейтър във ваш фен, това е равносилно на привличането на поне 100 нови фена.Трудно е, да, но не е невъзможно…

Повече за Борис Луканов

Блог: http://www.borisloukanov.com/

Бисер Вълов

Смятам, че това ще е най-откровената социална мрежа, а създателят й определено ще е най-мразеният човек на планетата, което си е едно достойно постижение, покриващо всички критерии за забележителен житейски успех. Създаделят ще бъде мразен от абсолютно всички – от обсъжданите вътре, защото дава възможност да ги обиждат и от обиждащите, защото хейтърите по подразбиране търсят вниманието и разбиването на илюзии, авторитети и митове, а такава личност винаги ще си остане една крачка пред тях по известност и отличимост.
Най-удачно е тази мрежа да наподобява фейсбук…. но с редица разлики. Трябва да е много по-подсигурена, тъй като всеки ден хейтърски организации от какери ще се опитват да я закрият, отнемайки и известността. Потребителите ще могат да се канят за врагове и да си организират чат-сблъци. Груповият чат ще е мястото за безогледно хейтване и вместо емотикони, ще се предлага инструментариум от фрази за масово обиждане и засягане на голяма част от групата – цяла гама от расистки, полови, религиозни и т.н. обиди. Постоянна статистика ще показва най-често повтарящите се демографски групи в чата или съвпадения на интереси, за да може обидите да бъдат максимално таргетирани. Рекламата всъщност ще е платена враждебна реч и нападки и ще се плаща по два начина – импресии или брой шеървания от съмишленици. Единственият like бутон ще е под сложни обиди, а на всички останали места ще се поставят бутони „hate”. Специално за администраторите ще има и бутон “I hate you too” под коментарите на абонирани за страницата им хейтъри. След публикуваните коментари потребителите ще виждат изскачащ прозорец с послание от типа „Поздравления! Ти току-що отдели нови 35 секунди, за да напишеш първокласен хейт.” Във всеки статус с обида или обвинение ще могат да се тагват и съучастници или отговарящи на същите цветисти определения. Нотификациите ще се казват „твоите жълти новини”, а вместо сръчкване ще са налични функциите „наплюй” или ъпгрейднатия вариант срещу заплащане „плисни чаша вода в лицето”. На мястото на снимки и видео ще е възможно да се качват слухове и компромати, а търсачката ще може да търси по дълъг списък от критерии, сред които срамен прякор от детството, агентурно име от ДС, предполагаеми престъпления, порно псевдоним и т.н.
Повече детайли – в предстоящата бета версия…

Повече за мен

За блога

Снимка: Gabe Leee

 Вижте всички текстове от рубриката “5 отговора от практици”!

•••

Ако имате въпроси към някое от изразените мнения или допълнителни въпроси по темата – ще се радваме да ги зададете в коментарите. Под позицията на всеки от практиците има и линкове към неговите контакти и блог, за да осъществите лесна връзка, ако желаете да се консултирате с него лично.

Очаквайте следващото издание на рубриката на 20 декември!