BLOG DI MIRACOLI

MIRACOLO INCONTRO CON ALIENI

2012-07-11T05:44:00.002-07:00

ПРОДЪЛЖЕНИЕ
В папката,която лежеше на коленете ми освен портрета на МОЯТ ПОЗНАТ,имаше портрети и на други.....индивиди... с три очи.Когато свърших с разглеждането на НЕГОВИТЕ ,моята съседка започна да ми помага да прелиствам и ми обесняваше, с по няколко думи кои са останалите-негови роднини,....колеги и така на татък..Мъча се да си спомня след толкова време имаше ли портрети на жени между тях.Като че ли ми се мярка , че имаше само едина жена,нарисувана в няколко варианта,която ми представи като негова сестра.Но това си спомням най- мъгливо от всичко.
Разглеждайки рисунките,когато идваше нова....личност...след всяко обяснение на червенокосата,аз много любезно се обръщах към празният стол,и кимах усмихнато.Все пак ТОЙ искаше да опозная него и неговият свят.
Сега,си мисля,че погледнато отстрани си е било чиста комедия.
Много ме интересуваше този медальон.Като техническо лице,това беше нещото,което се чудех как да попитам.Поизхитрувах,като при всяка рисунка задържах показалеца си върху него,дано се сетят да ми обяснят,
Сетиха се.Много пестеливо ми казаха ,чеТОВА нещо им служи за много неща,...за предвижване,за връзка,да се ориентират и.....за други работи.Само толкова.

Кое беше общото за всички индивиди от рисунките.

Всички с три сини очи,руси,арийски тип,с много правилни черти на лицето.
Стройни, добресложени....супермени
Дрехи -тип трико,плътно прилепнали,семпли
Всички носеха на гърдите си „медальон“,но като че ли имаше малка разлика в тях.
Много си приличаха,и тогава и сега си мисля,че трудно бих ги различила.
Всички ТЕ са тук,на земята но се придвижват и из космоса.

Това е за този постинг,
Благодаря ви че бяхте с мен и прочетохте това
С обич!
Димка

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ!!!

MIRACOLO INCONTRO CON ALIENI

2012-07-11T04:13:00.002-07:00

ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Рисунките бяха събрани в няколко папки и разделени тематично.
Папката,която лежеше на коленете ми беше с изображението-портрета,така да се каже на МОЯТ НОВ ПОЗНАТ.Имаше поне десетина рисунки,от които ме гледаше красив млад мъж около тридесет и пет,четиридесет годишен.Чертите на лицето бяха правилни и съразмерни-арийски тип.Имаше рисунки оцветени и други, изпълнени само със син химикал.На цветните рисунки,беше със сламено руси коси и прекрасни сини очи-три на брой.Третото око беше разположено точно по средата между веждите,така ,че трите очи бяха на една и съща хоризонтална линия.И трите бяха зрящи с точно центриран поглед.На повечето рисунки бе изобразен в цял ръст.Тялото му беше абсолютно съразмерно,както изобразяват по комиксите супермен.Усмихвах се,защото изведнъж се пренесох в друг свят,изпълненсъс светлина и сияние.Вдигнах очи към празният стол,като си мислех,че като съм видяла рисунката-портрет,може пък да забележа нещо.Не,столът си оставаше празен,а моята червенокоса съседка
държеше в необичайно положение дясната си ръка,което ме впечатли....и след кратък размисъл
се досетих,че ТОЙ МИЛВА РЪКАТА Ѝ .Чух шепота ѝ ,питайки ме дали харесвам ЛЮБИМИЯ Ѝ....Разбира се, че го харесах,само дето не го виждах....Много исках да попитам ТЯ КАК ГО ВИЖДА....Не можах да го изкажа на глас.Нито тогава,нито когато и да е не съм задавала въпроси на хора,които познавам слабо.
Въпрос на възпитание или усет за достойнство...приемете го както ви е удобно.
Облеклото ,с което беше изобразен,беше тип трико,плътно прилепнало и очертаващо извивките на тялото,разни украшения и копчета не се виждаха.
Отпред,на гърдите имаше нещо като медальон,но не висеше на верижка от врата,а може би беше прикрепен за дрехата.Имаше форма на многоъгълник,но не си спомнъм дали преброих ъглите.
На цветните рисунки беше изобразен с различни цветове и в него се виждаха нещо като схема и оцветени кръгове,което тогава приех като....бутони.
Тогава,с моите представи и възприятия ми заприлича на -печатна платка..от тогавашният тип.

Това е за днес.
Благодаря ви ,че бяхте с мен и прочетохте това!
Димка
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ!!!!

MIRACOLO INCONTRO CON ALIENI

2012-07-10T12:16:00.000-07:00

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Червенокосата доверчиво сложи папката на коленете ми и я разгърна.Да бяха рисунки изработени много чисто и предцизно.Това което веднага се набиваше на очи бе особенният начин на рисуване.Никъде нямаше непрекъсната линия.

Контурите на различните фигури,запълването на пространствата на самите фигури и пространството около тях,по протежение на целият лист бяха изпълнени с пунктирани линии,с различна дължина.
Какво видях?
Много рисунки,може би около стотина,разделени в няколко папки с твърди корици,с връзки,които тогава се изполуваха в администрациите на предприятията.
Всичките без изключение бяха изработени върху гланцирани листи за пишеща машина.
Разделени бяха тематично.
Бяха по скоро чертежи,изработени предцизно и чисто.
Основният елемент използван в чертането бяха пунктирани линии с различна дължина от милиметър до около 5 милиметра,а в редки случаи и по- дълги.
Не се спомням да видях вертикални или хоризонтални пунктири,всичките бяха под наклон- обикновенно около 30 до 60 градуса,но не съм предцизна .
Един чертеж съдържаше различни по вид,дължина и наклон пунктири.
За начертаването бяха използувани син,червен,жълт и зелен химикал,и в същата цветова гама цветни моливи,идеално подострени и флумастери-от най -тънките.
Не си спомням да видях използуван чер цвят.
В определена тематика, ми се струва,че бяха използувани оранжево и лилаво.
Някои чертежи изцяло бяха изработени със син химикал.
Аз съм инженер,в този период работех тази професия.Това,което виждах върху коленете си,не можех да определя като рисунка,по скоро носеха някаква информация.
От друга страна,не можех да ги приема като чертеж-не отговаряха на моите критерии за технически документ.
Бяха чисто,точно и предцизно изработени.
От всеки лист лъхаше хармония и красота.
Това е за днес.
Благодаря ви че прочетохте моят блог.
Точно описвам всичко ,стараейки се да допринеса нещо за световното знание.
С обич!
Димка
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ!

MIRACOLO INCONTRO CON ALIENI

2012-07-02T08:43:00.000-07:00

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Жената заразказва на ухото ми шептейки....Омъжих се млада.Не се изучих.Животът ми премина по складовете на тютюневите фабрики-в праха и катрана. Мъжът ми си отиде млад.Останах сама с единственият ни син.Започнах да боледувам.Едва успях да го изуча и задомя.Трудно достигнах до пенсия.Белите дробове не функционираха,едва дишах.Кожата ми беше се сбръчкала,и пожълтяла,като листата,които бях редила цял живот.След пенсионирането,започнах да се лекувам,С малкото пари,които имах,смених няколко болници и санаториуми,без видим ефект.Дишах все по трудно и вече се приготвях да ида при мъжът ми.

Тогава срещнах НЕГО.В този момент,тя се обърна към празният стол до себе си,погледна го влюбено и протегна дъсната си ръка,както правим,когато хващаме нечия любима ръка,усмихвайки се щастливо.

На езика ми беше да питам как са се срещнали и т.н...,но възпитанието ми надделя.След минута продължи...ТОЙ ме накара да изхвърля всички лекарства,и започна да се грижи за мен.Научи ме как да се храня правилно,как да живея,бдеше над мен ден и нощ.Почнах да се променям.Накара ме да боядисам косите си червени и един ден ми призна ,че е влюбен в мен. Заживяхме заедно.Сега сме много щастливи здрава съм и имаме толкова много работа.Гледах я съвсем от близо.Беше жизнена,красива и щастлива жена.Беше смъкнала от себе си товара на поне двадесет години.Отново имах десетки въпроси за задаване,но пак възпитанието се оказа на ниво.

Благодарих ѝ,че ми се довери,а тя,ме попита,дали бих искала да видя как изглежда ТОЙ.

Разбира се че исках.Тя се наведе към мен и извади голямата чанта между нашите два стола.Разгърна я на коленете си и видях вътре няколко папки с твърти корици,с множество листи в тях.

Листите бяха от тези,които се продаваха на пакети по книжарниците за пишешти машини.

Бяха от гланцираните,по дебелите,за заглавните страници.

Това успях да видя на пръв поглед,докато тя се колебаеше коя папка да извади.

Благодаря ви че посетихте блога ми.

С обич и уважение !

Димка

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ!

MIRACOLO INCONTRO CON ALIENI

2012-07-02T05:30:00.002-07:00

ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Моята съседка,явно беше много дейна натура.Не ми даде миг да осъзная,какво се беше случило.Чух шепота ѝ на ухото си,питайки ме искам ли да ми разкаже своята история.Обърнах се и я погледнах в упор.Дадох ѝ моите четиридесет години с красиви зелени очи,чиста опъната кожа и здрав руменец по бузите.Не беше висока,но със стройно тяло,което забелязах при влизането.Огнено червената коса много ѝ отиваше.Да.Беше привлекателна жена.
Съгласих се,така и така имаше време,а и малко се бях поуспокоила.
Червенокосата започна своят разказ,като от време на време протягаше пъка към празният стол и сякаш галеше нечия ръка.Държеше се така,както влюбена жена разговаря със своя приятелка,но непрекъснато демонстрира любовта си на своят любим,който е седнал до нея.
Разказът ѝ ще опиша в следващият постинг.
Благодаря ви че посетихте моят блог!
С обич и уважение!
Димка
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ!

MIRACOLO INCONTRO CON ALIENI

2012-07-02T04:35:00.000-07:00

ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Стана ми тежко.Разказът ми беше все за най-трудните дни и нощи в живота ми.Отново ме нападна чувството за безисходност и сякаш виждах ,как в момента от сърцето ми капе кръв.Реших по -вече да не отроня дума. Имах сърдечна невроза. Ако получех пристъп...сама в този град.Събрах всички сили,за да се успокоя.Въздъхнах и погледнах право пред себе си.Не беше лесно да разказваш тъжни неща на един празен стол и една любопитна жена.Ослушах се,да доловя някакъв звук от към вътрешността на апартамента,но отново нищо....а времето минаваше.
Усещах от дясната си страна,че жената коментира безгласно с празният стол нещо ,че жестикулира,но не ме интересуваше.
След една, две минути тя ме бутна и ми прошепна,че нейният приятел е чул разказа ми и много иска да се запознае с мен.
Бях сигурна,че има още някой,но къде беше?Обгърнах с поглед за кой ли път коридора,в който бяхме ние двете и четири празни стола.
„ТОЙ В МОМЕНТА Е ПРЕД ТЕБ. СТАНИ И МУ ПОДАЙ РЪКА,НО Я ВДИГНИ ВИСОКО,ЗАЩОТО ТОЙ Е МНОГО ВИСОК“
Какво ми оставаше...станах и бавно протегнах ръка нагоре в празното пространство.
НЕ.... НЕ БЕШЕ СЪВСЕМ ПРАЗНО.РЪКАТА МИ СЯКАШ СЕ ДВИЖЕШЕ В МАЛКО ПО- ПЛЪТНА СРЕДА ,С МАЛКО ПО-ВИСОКА ТЕМПЕРАТУРА И КАТО ЧЕ ЛИ ПОЧУВСТВАХ ЛЕКО ВИБРИРАНЕ НА ТОВА ПРОСТРАНСТВО.
В този момент едно дяволче изкочи на първа позиция в мислите ми и лукаво ми заповяда
„Я СИ СМЪКНИ РЪКАТА И ПОСЛЕ БАВНО Я ВДИГАЙ ИЗПРАВЕНА НАГОРЕ,ЗА ДА ВИДИШ ДАЛИ ЩЕ УСЕТИШ СЪЩОТО И ХЕМ АКО НА ЧАСТ ОТ РЪКАТА НЕ УСЕЩАШ СЪЩОТО,ЩЕ РАЗБЕРЕШ КОЛКО Е ДЕБЕЛ-ШИРОК“
За моя изненада,на мига си смъкнах ръката и после отново бавно и изправена я вдигнах нагоре.За хилядна част от секундата ми мина мисълта,„Дали не му причинявам болка,като движа ръката си през тялото му“
Та вдигайки ръката си,наистина усетих,че дланта ми и малка част над нея не чувстваха специфичното трептене.После почувствах, че дланта ми се стопли и затрептя,явно в този момент беше „хванал“ ръката ми.
Погледнах към жената до мен.Тя ми кимна утвърдително и се усмихна,явно ЗАПОЗНАНСТВИТО СЕ БЕШЕ СЛУЧИЛО.
Спомняйки си този епизод,винаги ми става смешно,как аз- инженера,в такъв екстремен момент,не загубих самообладание,а на всичкото отгоре реших и да го измервам....инженерска му работа.
Благодаря на всички които посещават блога ми.
С обич и уважение!
Димка
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ !

MIRACOLO INCONTRO CON ALIENI

2012-07-01T11:29:00.001-07:00

ПРОДЪЛЖЕНИЕ
На вратата се позвъни.Станах и отворих.В апартамента влезе жена около четиридесетте-на моята възраст с ярко боядисани червени коси,постригани на къса черта.Беше облечена спортно,с панталон и яке.През рамо беше преметнала обемиста чанта.Поздрави ме с усмивка и се настани на стола до мен.Смъкна чантата от рамото си и внимателно я сложи между моят и своят стол.Беше жизнена и лъчезарна.Без да издаде звук,се обърна към празният стол до себе си-последният от нашата редица.Имах чувството,че безмълно разговаря с някого седнал до нея.Реших,че ми се привижда в този мрачен коридор и възпитано устремих поглед пред себе си.Не можеше да гледам със зупнала уста....така де.
Тишина!!!
Усетих докосване.Обърнах се и видях жената да се усмихва съвсем близо до лицето ми.
Искаше да се запознаем.Говореше шепнешком на ухото ми.Аз също ѝ отговарях шепнешком.
Започна да ме разпитва .Питаше за всичко.Как се казвам,от къде съм,как съм попаднала ТУК,какъв проблем имам.При всеки мой отговор,се обръщаше към празният стол до себе си.Този път,така и така бях обърната в тази посока ,се втренчих да видя дали наистина има и друг човек,който не съм забелязала,но в сумрака отново не видях никого.
Жената продължи разпита.Отговорите ми причиняваха болка и от очите ми потекоха сълзи.Мъчех се да ги преглъщам,обръщах се на другата страна за да ги прикрия,но те издайнически се търкаляха по бузите ми.
Разказвах за мъчителното раждане на дъщеря ми,за последвалото заболяване Детска церебрална парализа,за епилептичните припадъци,затова , че няма надежда да оздравее.
Бях ходила по десетки такива места,вярвайки в чудото и знаех,че хората там те разпитват,защото биха искали да ти помогнат,но все още не са решили дали да го сторят.

Благодаря ви ,че бяхте с мен!
С обич!
Димка
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ !

MIRACOLO INCONTRO CON ALIENI

2012-07-01T09:50:00.001-07:00

ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Седнах на стола в дъното,като се надявах тайно, по- далеч от входната врата да е по-топло. Огледах посетителите дошли преди мен-единият от които явно ми беше отворил.Биха двама мъже .Младеж около двадесетте и мъж около петдесетте,може би баща и син.На моят поздрав отговориха с кимвахе и се възцари пълна тишина.Не можех да разбера коя от двете стаи беше лекарският кабинет,беше ли пристигнал доктора,имаше ли други пациенти,все належащи въпроси? Мъжете бъха застинали в някакви мрачни пози с втренчени пред себе си погледи.Не знаех,как да попитам.
Реших да чакам.Имах доста време.Щях да се ориентирам.Усетих,че се стоплям,даже като че ли за миг задремах.
Тишина.Така ще запомня това място-с тишината.
От вътрешността на апартамента не се чуваше нищо.От вън не достигаше никакъв звук...беше невероятно за панелен блог и то в часа,когато хората тръгват на работа.
Не можах да преценя колко време беше минало,когато двамата мъже,без да кажат нито дума,само с кимване,се сбогуваха и излязоха безшумно.Останах сама в пустият апартамент ,без да знам кога , какво и от кого очаквам.
Благодря ,че бяхте с мен и прочетохте това
С обич !
Димка
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ!

MIRACOLO INCONTRO CON ALIENI

2012-07-01T09:49:00.002-07:00

ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Тръгнахме за Пловдив рано сутринта, за да избегнем трафика през прохода Шипка.В града пристигнахме преди седем,сънени и премръзнали.Отоплението на автобуса отказа да работи.До отварянето на Панаира имаше доста време.Уговорих час за среща пред панаирното градче и групата се пръсна,в търсене на закуска и топло местенце.
Наех първото мярнало се такси и след няколко минути пристигнах пред блока в квартал „Тракия“
Разплатих се бързо ,таксито замина и в мрачната утрин се намерих пред един панелен блок,по нищо не различаващ се от всички еднакви грамади бетон наоколо.
Не видях да има някаква табела която да показва наличието на клиника или лекарски кабинет.
Реших,че може би вътре на самата врата на апартамента ще бъде указано и за секунда се намерих на приземния етаж пред посоченият в адреса апартамент.
На звънеца имаше изписано само име. Позвъних смело,въпреки ранният час.
За мое учудване вратата мигновенно се отвори,и влязох в коридор,преобразуван в чакалня.
Беше апартамент- гарсониера в какъвто жибееше сестра ми.
Веднага се ориентирах,Коридорът беше с формата на буквата Г намирах се в дългата страна.Зад ъгъла в късата част беше кухнята с балкон,който видях от вън.Срещу входната врата беше спалнята,а в дясно на коридора беше банята,От двете страни покрай стените на коридора ,бяха наредени по три стола,така ,че седящите,почти опираха коленете си.От тавана висеше направо на кабела едва мъждукаща крушка.Беше прашно,опушено,някак изоставено.Най- малко приличаше на клиника,лечебно заведение или нещо подобно.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ !
Благодаря ви че прочетохте моят блог.
С обич!
Димка

MIRACOLO INCONTRO CON ALIENI

2012-07-01T08:09:00.000-07:00

ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Вече имах адреса,оставаше да осъществя контакт с тези хора.Аз си представях някаква малка частна клиника,които се рояха последната година.
Семейният съвет реши да отида отначало аз сама, за да разбера за какво всъщност става дума. Следваща стъпка беше, да заведем дъщеря ми ,ако преценя,на място,че би могло да ѝ се помогне.
В търсене на начин да стигна до Пловдив,което беше свързано с отсъствие от работа и неприятности, съдбата ми поднесе малка изненада.Организираха от предприятието екскурзия до пролетният панаир в Пловдив,със задача да търсим резерви за допълнителна дейиност и по-ефективна работа,като ръководител на групата назначиха мен.Реших,че това е добро знамение и приех задачата.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ !

Благодаря ви че бяхте с мен и прочетохте това.
С обич!
Димка

MIRACOLO INCONTRO CON ALIENI

2012-06-24T08:23:00.004-07:00

Продължение...
Очаквах моята позната да ми се обади,да ми даде някакво описание на това лечение.Така и не разбрах къде се намира това ТАМ и какви МЕТОДИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ ПРИЛАГАТ ТАМ.Изминаха месеци,срещахме се в градският транспорт,поздравявахме се ,но тя не отвори повече нито дума.Аз не смеех да попитам,за да не я претиснявам.

Един ден, отново дойде у дома и ми донесе едно листче,на което старателно бе изписала адрес в град Пловдив-жилищен комплекс „Тракия“ блог ,вход,апартамент...най обикновен адрес.С гордост ми обясни,че е успяла да ГИ УБЕДИ , ЧЕ СЪМ ДОБЪР ЧОВЕК и ТЕ се съгласили да ми помогнат.ТЕ знаят за мен,но като отида,трябва да си кажа името ,от кой град съм и да ГИ поздравя от нея.

Почувствах се горда,че една позната,само позната,може да се застъпва за мен и да гарантира с името си.Прегърнах я и я целунах . Тръгна си развълнувана,като пожела скорошно оздравяване на дъщеря ми.

Благодаря ви че прочетохте това!

С обич!

Димка

MIRACOLO INCONTRO CON ALIENI

2012-06-24T07:50:00.001-07:00

Моята позната не ми разказа къде е ходила,нито как е протекло лечението.Само ми спомена,че след вторият сеанс започнало нещо да ѝ боде от вътрешната страна на бузата - в устата . Тя с езика си напипала нещо остро.И така постепенно извадила едно по едно тези камъчета,а заедно с това намалявало и възпалението.На втората седмица ,се почувствала напълно здрава и се прибрала у дома.Поседя малко и на излизане ми каза,че ще се опита да ми издейства да отида ТАМ с дъщеря ми,като се надява да ѝ помогнат. Понеже работеше в болницата като лаборантка,предположих,че е посетила някакво специализирано медицинско заведение,където не всеки може да попадне.

Благодарих ѝ и се разделихме.

Благодаря ви че прочетохте моят постинг!

С обич!

Димка

MIRACOLO INCONTRO CON ALIENI

2012-06-24T06:05:00.000-07:00

Това се случи през 1990 година.Тогава дъщеря ми беше на 14 години.Девойка,която исках да видя здрава и жизнена като нейните връстнички.Беше годината след падането на берлинската стена.Пишеше се какво ли не,случваха се невероятни неща.Сънувахме чудеса и вярвахме ,че ще се сбъднат.Беше невероятно.Живеежме с пробудени надежди и желание за щастие.
Ето как започна всичко.
Една моя позната се разболя от рядка болест-възпаление на слюнчените жлези и слюнчените канали.Лицето ѝ се поду.Трудно диагностицираха заболяването.Никакви лекарства не ѝ помагаха.Предложиха и операция,след която щяха да ѝ останат белези по лицето. Можеше да се наложи и повторно рязане.
Беше млада жена и не ѝ се искаше да се обезбразява.Потърси алтернативни методи за лечение.
Дни преди датата на операцията я срещнах.Каза ми ,че заминава на лечение за две седмици.
Знаеше за моите проблеми и каза,че ако при нея всичко мине успешно,ще ми помогне да заведа дъщеря ми ТАМ.
Двете седмици изминаха незабелязано.Моята позната се завърна и намери време -да дойде у дома,да поприказваме.
Беше весела.Оттокът на лицето ѝ беше изчезнал.Извади от джоба си салфетка,в което имаше нещо увито.Показа ми го.Бяха няколко малки камъчета.
Това били частици,които излезли от бузите ѝ.
Благодаря,че бяхте с мен!
Ще продължа в следващият постинг.
С обич!
Димка

MIRACOLO INCONTRO CON ALIENI VIVONO INSIEME CON NOI

2012-06-24T03:58:00.002-07:00

За да разберете как се стигна до тази среща,трябва да напомня на моите читатели,че имам дъщеря,която е със заболяването детска церебрална парализа.Няма излекувани.Срадание за цял живот за тях и за цялото семействи,ако детето остане да живее при тях,а не бъде оставено в дом.Там умират твърде млади.Искам да подчертая,че тези болни,генерират около себе си много добра енергия.Остават си деца,невинни и чисти като ангели.А може би -това е тяхното предназначение в този свят.С цялата доброта и невинност,да неутрализират отрицателната енергия в битието на останалите.
Благодаря,че сте с мен и четете това!
С обич!
Димка

RACONTO DI INCONTRO CON ALIENI MIRACOLO

2012-06-24T03:31:00.001-07:00

В този постинг и в няколко следващи,ще разкажа за срещата ми със извънземни.Ще разказвам всичко подробно ,но на малки постинги,за да не пропусна нещо важно,което да ми е направило впечатление.Детайлно ще описвам всичко.Ако някой от четящите моят блог е преживял нещо подобно,нека ми напише коментар,или да ми се обади на имейл адреса ми
dimka50.1950@abv.bg или на джимеила ми,отбелязан в горният ъгъл на постинга.
Благодаря ви,че бяхте с мен и прочетохте това!
С обич!
Димка

MIRACOLO INCONTRO CON ALIENI

2012-06-16T11:19:00.001-07:00

Разказът ми продължава от предните постинги.Стигнах до там,където се запознах с приятелят на моята случана събеседница.Като си подържах ръката във въздужа,и все пак чувстваики,че като че ли пространството там е по- плътно и със едва забележими вибрации, реших, че достатъчно време трая запознанството и сваляйки ръката си,заех позиция на стола.Попитах с красноречив поглед жената ,дали....запознанството се е случило и тя ми кимна утвърдително.По нататък нещата тръгнаха много бързо.Моята нова позната,шепнейки в дясното ми ухо,ми разказа следната невероятна история.
Била от града Пловдив.Омъжила се ,имала син.През целият си живот е работила в тютюнева фабрика.Мъжът и починал твърде млад.Тя отгледала,изучила и задомила сина си.Когато излязла на пенсия,била,жълта слаба и изтощена.Кожата и била взела вида на тютюневите листа,с които е работила.Разболяла се тежко,дробовете и били задръстени с прах и катран от никотина.Лежала дълги месеци по болници и сменила няколко санаториума.
Погледнах я в упор,защото,при влизането ми направи чудесно впечатление.
Така си беше.Кожата и чиста и свежа и с един много приятен румен оттенък на бузите.Огнено червената ѝ коса,постригана на къса черта,хармонираше чудесно на зелените ѝ очи и на румените и бузи.При влизането бях забелязала,че има стегната стойка,на чудесно закръгленото тяло.Дадох ѝ около 45 години и наистина изглежда6е на толкова.
Казаж ѝ това,и тя със задоволство се усмихна.....Той ме направи такава...Тои живее с моето тяло,ние сме винаги заедно....Аз съм много щастлива....Тои ми спаси живота и сега сме неразделни....Накара ме да повярвам в себе си...върна ме към живота.
Говореше с блеснали очи и замечтан,премрежен поглед,,,като всяка влюбена жена.
Спирам до тук.
Ще продължа разказа си в следващ постинг.
Благодаря ,че бяхте с мен..
С обич!
Димка

MIRACOLO LO VISTO CON MIEI OCCHI

2012-06-16T07:15:00.002-07:00

Това,което ще разкажа в този постинг,на самата мен и до сега ми се струва нереално.Все пак си мисля,че не съм единственият човек на тази планета с невероятни приключения.Ако някой от читателите на моят блог е преживял нещо подобно,нека ми напише на имейл адреса,отбелязан в горната част на блога.
А сега за самата случка.Това се случи през 1990 ии 1991 година пролетта,март или април,в дните,когато се провежда пролетниат панаир в град Пловдив в моята родина България.От предприятието в което работех,организираха екскурзия.Бях взела един адрес на клиника за алтернативно лечение....така ми бяха обяснили.Пристигнахме рано...и докато отворят панаира наех едно такси,което за няколко минути ме закара до посоченият адрес.Беше в квартал-Тракия-може би все още го имам записан някъде в България.Моя позната беше се излекувала от заболяване на слунчените жлези.Каза ми че в тази клиника лекуват с био енергия.Аз се интересувах от лечението... заради дъщеря ми със заболяване Детска церебрална парализа.Вратата беше заключена,позвъних,отвориха ми .Влязож в апартамент най - обикновен,панелен,В коридора имаше наредени пет -шест дървени столове,на които вече чакаха други посетители.Коридорът беше във формата на буквата г като ние стояхме в дългата част,а зад ъгъла се влизаше в кабинета,които беше в кухнята на апартамента.Освен това имаше баня -тоалетна в чакалнята ,и още една стая,спалнята,която през цялото време остана затворена.Блокът беше обикновен,панелен,а апартамента-стандартна гарсониера.Разположих се удобно и ми се додрема,защото бяхме тръгнали много рано сутринта,а бях и понамръзнала.
От кабинета не се чуваше шум и си мислех,че правят масаж,или физиотерапия.Позвъни се и един от клиентите отвори.Влезе жена на около 45 години и се настани до мен.Беше с боядисани червени коси,стройна,усмихната,лъчезарна.Поздрави и това е.Огледа ме приветливо и се виждаше -че иска да ме заговори.Попита ме от къде съм и как съм попаднала на това място.Говореше някък тайнствено,и си дадох сметка,че преди да ме заговори,не бях чула никакъв шум.
За да не утежнявам постинга,ще продължа в следващ.
Благодаря на всички които четат блога ми ..
С уважение
Димка

TERREMOTO

2012-05-26T23:27:00.002-07:00

Terremoto....Paura...Io abito in Italia.Mia patria è Bulgaria...di nuovo terremoto...Miei nonni sono rumeni...ancora terremoto.il problema è,che prima di cominciare questa seria de terremoti anche adesso,mi gira testa....in momento,quando cominciano ,io non posso stare in piedi cosi molto gira mondo d'avanti me.Anche,quando nessuno non sente,solo con i apparati lo sentano,io lo sento.

Mi sento male,debole,non posso lavorare.
Incredibile, ...no lo sapevo anche io prima...
Volevo sapere,c'è altra gente con sentieri come
miei..

Il mio email dimka50.1950@abv.bg
Grazie tutti che leggono il mio blog!
Con amore

Dimka

PASQUA AUGURI AMORE UMANITA

2012-04-14T13:48:00.001-07:00

MI HA PARLATO MADONNA

2012-02-11T03:52:00.000-08:00

ТОВА СЕ СЛУЧИ ПРЕЗ ЕСЕНТА НА 1970 ГОДИНА,МАЛКО ПРИДИ ДА НАВЪРША 20 ГОДИНИ.

Приеха ме да следвам.Тогава студентите ходеха преди започването на семестъра на бригади в селското стопанство.Бях разпрделена в едно русенско село.Беше студено и дъждовито.Целите в кал и мокри-беряхме грозде.

Квартирата ни беше у стари хора които ни настаниха да живеем в спалнята.Спяхме три момичета,на едно легло.
Не беше много уобно,защото аз като най -слаба ме сложиха по средата.
Беше ми мъчно за дома и за моят приятел,който също трябваше да е на бригада,но предпочете да работи.Бригадата не се заплащаше-беше доброволен труд.
Дните минаваха.Не спираше да вали.

Гроздето се пукаше от влагата и трябваше да бързаме.

Уморени и изстинали ,се прибирахме и цялото свободно време прекарвахме завити в леглото.Бяхме непознати,всяка потъваше в своите спомени и проблеми.Почти не разговаяхме.

В селото имаше поща,но по онова време връзките бяха лоши и от това, се чувствах много самотна и изоставена.Една нощ се събудих .В саята беше абсолютно тъмно.Двете момичета спяха дълбоко и се чуваше ясно равномерното им дишане.Имах чувството,че някой ме събуди,някакво леко докосване.

Постепенно видях леко млечно бяло сияние,като лека, ефирна мъгла.Това нещо се придвижи над леглото и се спря точно върху глезените ми.Като че ли почувствах леко затопляне.

Винаги сам си мислила,че това "НЕЩО"имаше очертанията на женска фигура,обвита в наметало.

В мозъка ми мина тази мисъл"Не тъгувай за твоето момче,ще имате хубава любов,но не е той бъдещият ти съпруг,успокой се и заспи!"
После видях, как силуета се разтопи във въздуха

Не знаех дали е истина или сънувам.Мисля,че тогава не го разказах на никого.След много време споделих със сестра си.
Тогава, в тези години бяхме възпитани в твърд материализъм.За тези неща не се говореше и пишеше.
Разминахме се с това момче,всеки пое по своя пътека,предсказанието се сбъдна.

Това е.
Благодаря ви,че бяхте с мен.
Пиша за тези неща,защото искам да ви предупредя,че природата е винаги с нас ние сме нейно творение,тя ни помага и ни подкрепя във всеки миг от живота ни.
Нека не се страхуваме.Нека живеем живота си достойно!
С обич

Димка

CAMPANI IN CIELO

2012-02-10T03:05:00.000-08:00

Беше 19 юни 2007 година..Бях в Италия .Работех в едно село в областта Емилия Романя.Чувствах сенеспокойна,защото знаех,че в България на 1400 километра,моят баща беше много болен.След обяд бях на работа и на връщане минах по красив горски път.Чух далечен звън на гробовна камбана.Звънът се усилваше,а ритъмът все по-вече се забавяше.Когато се прибрах в къщи,попитах синът ми дали знае кой е починал."Защо?"-ме попита той."Ами защото бие камбаната".Погледна ме странно и след малко каза"Въобще никаква камбана не бие"
Спомних си за смърта на братовчед ми и затихнах в очакване.
На другата сутрин ми се обадиха от България,че баща ми е починал,но доста дълго е бил в кома.

Това е.
Случват се странни неща,но може би всичко е съвсем нормално.Самите ние не сме подготвени .
Благодаря че бяхте в моят блог.
Обичам ви!

Димка

NONNA MI HA AIUTATO

2012-02-09T12:55:00.000-08:00

Това се случи през зимата на 1991 година.По това време чувствах голям прилив на благодатна сила и помагах на хора,които идваха да търсят помощ от мен и вярваха,че само аз мога да им помогна.

Дойде една жена,която познавах бегло.Знаех само, че има 3 много красиви момиченца,вече в тинейжърска възраст.Сподели,че едното от тях все още се напикава нощно време и се претиснява, да не научат съучениците и."Момичка е вече,заглеждат я"Това бяха думите на майката."

Топката беше в мойто поле"- както се казва.Почувствах прилив на жизнена енергия и казах на жената в кои часове може да идва момичето у дома.Баба ми лекуваше това заболяване,съвсем малка бях научила заклинанията, но тогава не съм и мислила,че ще ми се наложи да ги приложа.

Все пак,когато дойде момичето на другият ден,обърнах внимание на елементарните неща,дебели чорапи,сухи обувки, запасани дрехи около кръста,топла шуба.Детето беше леко облечено и с мокри чорапи.Обувките пропускаха,а то цял следобед се беше пързаляло на студа.

Започнах,терапията с вливане на енергия в тялото.Идваше 5 дни в седмицата-събота и неделя и давах почивка.Винаги следях как е облечена и обута и дали е суха. Първите две седмици нямахме никакъв резултат.Всичко беше по-старо му.Третият понеделник започнах, като работейки с нея, се молех мислено на баба ми да ми помогне.

В един момент погледнах към тавана и видях там усмихнатото лице на баба ми беше като от виолетова мъгла-много ясно очертано. Продължавах да работя и все поглеждах към тавана.Лицето стоя там почти до края на сеанса.Когато не го виждах повече-спрях. От този ден, нещата потръгнаха.Работих с нея 4 седмици, фактически за един месец спря да се напикава нощем. Останахме приятелки въпреки разликата във възраста. Стана много красива девойка и се омъжи първа от сестрите си.Толкова се радвах за нея.

Благодаря ,че бяхте с мен. Сигурна съм, че всеки човек притежава достатъчно жизнена енергия,с която би помогнал и на други хора. Трябва да го искате и да сте готови да го направите. Благодаря,че бяхте с мен. Желая ви мъдрост и много здраве!
Димка

QUESTO E ALTRO MONDO

2012-02-09T12:23:00.000-08:00

Беше ноща срещу събота .Датата е 6 срещу 7 октомври.Годиното 1979 или 1980.Нямам календар,за да провера точно.В понеделник 9 октомври сутринта в 9 часа имахме час в университетска клиника в София,за преглед и изследвания на дъщеря ми.

В същата тази клиника но в друго отделение беше починал братовчед ми преди 2 или три години.В приготовленията за пътуването и здравословните проблеми на дъщеря ми просто бях изключила,че на 9 октомври бе рожденият му ден.Сънувах,че той ми се усмихва и ми казва"В понеделник ще идвате в София.Тук сме няколко момчета. Ще си празнуваме заедно рожденните дни.Донеси ми телешки салам и нещо сладко ,за да има и аз какво да почерпя.

Беше на разсъмване.Събудих се и повече не заспах.Станах рано,направих палачинки, и купих телешки салам.Ядохме в къщи и както е обичая раздадох в махалата на едно момче ,студент, на неговите години.Направих нещо сладко и отново телешки салам занесох в Софиа и раздадох у наши роднини.Братовчедката на моят съпруг беше негова състудентка,бяха от една група. Това е.Ако ви се вижда странно,може би е ,защото никога не сте загубили толкова близък човек в такава ранна възраст. Дай боже никого да не споходи такова нещастие.Природата е в нас,тя ни дава мъдростта-нека не го забравяме.

Желая ви само прекрасни неща. Димка

QUANDO E MORTO IL MIO CUGINO

2012-02-09T11:59:00.000-08:00

На 9 февруари 1977 година след обяд,някъде
около 16.30 часа изведнъж почувствах, че ми става лошо. Нещо тежко се стовари върху раменете ми.Навън сякаш притъмня.Легнах,защото не можех да се държа на краката си.След няколко минути, започнах да чувам бавно биене на камбана,някъде високо високо в небесата.

Попитах свекърва ми защо бие тази камбана.Тя ми отговори,че не се чува камбана,още повече,че най близката черква е на около 7 километра.Аз казах,че чувам камбана,която бие за смърт.Тя ме изгледа невярващо.В онези години нямахме телефон в къщи.

След около половин час,дойде съседката и повика свекърва ми на вън.Нещо си шушукаха.След известно време, свекърва ми много претиснена,ми съобщи,че са се обадили по телефона до комшиите ,че братовчед ми току що е починал.Помоли ме да не плача и ме успокояваше,защото бях кърмачка и се страхуваше да не ми спре кърмата.Току що беше навършил 22 години,студент,прекрасно момче.Бяхме расли заедно ,помнех раждането му. Не можах да отида на погребението.Страдах много. Когато ми донесоха черната кърпа и я носих дълго,както е обичаят при нас,забелязах нещо странно,

Косата ми потъмня.От този ден косата ми от светло кестенява,стана тъмно кестенява и не можех да убедя никой,че не съм я боядисала. Това е.Загубих близък човек-много млада. Ако някога страдате за близък,може и на вас да се случи нещо такова. Благодаря ви че бяхте с мен. Природата ни праща своите загадки-ние трябва да ги примаме и да ставаме по-добри и смирени.

Обичам ви и ви желая само добри и ползотворни дни и много здраве!
Димка

ЕДНО МОМИЧЕ-СТАНА МАЙКА

2012-02-03T04:47:00.000-08:00

Това е едно от делата,с което съм горда.
Моя позната имаше две дъщери.Голямата не сполучи в брака и скоро се разведе.

От преживеният стрес ,получи астматични пристъпи и положението рязко се влоши през зимните месеци-студени и мъгливи.
Смени няколко болници,без никакво видимо подобрение.

Един неделен следобед,моята позната дойде у дома и ме помоли да отида у тях да помогна на момичето.Честно казано,беше ме страх,всичко можеше да се слячи.Моята позната ми каза,че момичето е сигурно, че мога да и помогна и не иска повече до сменя болниците.Когато пристигнах,положението наистина беше сериозно.Такъв тежък пристъп имаше-беше синьо черна.Седнах до нея и я помолих да вярва силно, че съм тук за да се преборим с болестта.Тя кимна,защото, беше без дъх.

ПОМОЛИХ СЕ МИСЛЕНО НА БОГ,защото самата аз имах нужда от силна енергия и насочих цялата си енергия ,вяра и обич, към страдащата млада жена.Чуствах как на вълни губя част от енергията си,как губя дъха си,но виждах,че постепенно синият цвят от лицето на момичето се отдръпва и дишането се нормализира.Не помня колко време стоях до нея

Когато видях,че се успокоява,започнах да и разказвам хубавите неща от живота си и казах,че това, което се е случило с нея,вече е минало и я очакват само любов и красиви преживявания.Когато си тръгвах,я оставих заспала и дишаща равномерно.Прибрах се в къщи по здрач.

Момичето оздравя....не изведнъж,но нямаше ужасните пристъпи.
Ожени се скоро,родиха и се дечица.Никога не пропущаше да мине и да не ме поздрави.
Уплете ми едно украшение на една кука,което винаги седи в моят хол и ми спомня за добрината която сторих.
Това е.
Благодаря ви че сте с мен и ще се радвам ако ми оставите имейли да се запознаем и общуваме.

Димка