Работя в една малка фирма за уеб дизайн и софтуер и съм единственият дизайнер и всъщност се опитвам да се изявявам и като information architect и UX designer. Въведох някои нови методи на работа във фирмата като използването на Visio за wireframing но обмислям и изпробването на Axure. Като цяло обаче смятам да се развивам в UX за софтуер и много ми се иска един ден да работя във фирма като Телерик или друга голяма такава. Имам малко информация обаче относно начина на работа и необходимите умения, а искам да знам на какво да наблегна още от сега тъй като опитът ми е главно в уеб дизайна. Та ще се радвам да споделиш какви точно умения се искат, какви tools използват UX дизайнерите в Телерик (Axure, Epression Blend, трябва ли да знаеш XAML?), и от друга страна дизайнерите на UI (изцяло Illustrator ли се ползва за създаването на дизайна на един интерфейс?)

Ето какво и отговорих:

Привет,
Първо да се извиня, че пиша с два месеца по-късно, но чак сега (случайно) видях това съобщение.

Иначе за туловете – общо взето всеки ползва каквото му е удобно. Сравнително популярно е Axure. Други ползват Expression Blend. На мен ми е най-бързо и лесно да ползвам HTML + jquery (когато е важно да се покаже интерактивност и как се разцъква даден интерфейс) и евентуално Fireworks (когато трябва да се покаже набързо как е подреден даден екран или когато набързо искам да пробвам с различни структури на данните). Та в заключение – няма стандарти. С каквото най-лесно си обясняваш идеите и другите те разбират – това е.

Иначе за умения – графичния дизайн е задължителен. не толкова да можеш сама да правиш, но да знаеш какво е добър дизайн и кои са основните принципи. Също да можеш да пишеш добре и разбираемо – ако можеш в кратък текст да обясниш дадена функционалност (Примерно в текст на бутон или чекбокс да обясниш какво прави съответната функционалност). И другото полезно е да имаш познания по когнитивна психология – как хората възприемат различни неща и как ги интерпретират. И понеже основна част от възприятието ни е визуално тука материята се припокрива с теорията на графичния дизайн. Но въпреки това когнитивната психология ти помага да обясниш защо даден човек би взел дадено решение.

На толкова общ въпрос, такъв общ отговор. Но според мен няма универсално обобщение – трябва ти това и това и вече ставаш. Всичко е до желание, практика и много мислене.

По принцип темата беше за UX дизайна и ползваемостта за мобилни устройства. Но се случи така че два-три месеца преди семинара започнах нова работа в Телерик. И бях решил, че ще е интересно да разкажа за това как си сменям работата и от дизайн за уеб почвам да правя дизайн за десктоп софтуер.

Идеята ми беше, че в крайна сметка медията за която проектираш няма толкова голямо значение и някои принципи си остават валидни при всякакъв контекст. Т.е. няма значение дали минаваш от уеб към десктоп или от уеб към мобилни приложения — добрият дизайн си е добър дизайн.

В крайна сметка обаче презентацията ми се получи малко по-различна.  Фокусът се премести върху това как използвам дизайн гайдлайни (Metro UI на Microsoft) предназначени за мобилни приложения за дизайн на десктоп софтуер, просто защото са общовалидни и кореспондират близко с моя личен опит в дизайна.

Слайдове:

Видео:

UX Sofia 2011: A UX Designer In Transition – the process, the skills, the tools from Georgi Varzonovtsev on Vimeo.

Последните 5-10 минути са без картина. Само звук от въпросите на публиката (които бяха яки между другото; благодаря).

И туй то.

Ще се радвам на коментари всъщност :)

Моята презентация

Качих в SlideShare презентацията ми, но по-добре да свалите PowerPoint файла , за да видите и бележките ми към всеки слайд. Те са сравнително подробни, но не са съвсем това, което говорих. Някои неща пропуснах, други пък ми се получиха по-добре по време на представянето. Забравих да снимам видео за съжаление…

Освен мен, презентации имаха и Владимир Петков (Каладан), Огнян Младенов и Борил Караиванов.

Другите презентации

Основната идея на Владо беше да накара хората да се съобразяват с конктекста, в който създават съдържание.

Това според него се постига по два начина. Първо се съобразяваш с медията и не използваш директно неща предназначени за друга медия в уеб (от печатна медия в уеб, например). Второ — даваш не само данни (факти, линкове), но и допълнително информация (контекст), която помага на хората да осмислят и разберат защо тези данни са важни.

Огнян Младенов говори за SEO. Той вече публикува презентацията си. От слайдовете доста добре може да се придобие усещане за какво говори (рядко съм виждал слайдове с толкова много текст :)).

Борил пък направи нещо като въведение в типографията за начинаещи.

И така.

Не казахме най-важното

По време на тренинга ми хрумна, че съм изпуснал нещо много важно. Всъщност може би най-важното. Все пак добавих един слайд, но не мисля, че с него успях да натъртя достатъчно. На кое?

Създаването на съдържание за уеб е супер трудно нещо. Вероятността да го направиш добре от първия път е много малка.

Освен, че трябва много внимателно да се подготвиш — да познаваш аудиторията си наистина добре (като нужди, ключови думи и всякакви други детайли), — трябва и да следиш и да реагираш след като вече си пуснал нещо онлайн.

Слава богу вече има доста онлайн и евтини инструменти, с които можеш да следиш ефективността на дадено съдържание. Т.е. дали когато хората дойдат на страницата, правят каквото ти се иска да правят или се разсейват и окапват по пътя.

Има и инструменти, с които да тестваш варианти на едно съдържание, за да видиш кой вариант се представя по-добре.

Супер важно е да следиш какво се случва и да се опитваш да оптимизираш непрекъснато. Иначе просто умираш.

• Първа част – за линковете за споделяне
• Втара част – за табовете (тази статия)

Хората не разцъкват табове

В стремежа си да сложат възможно най-много съдържание на единица площ, уеб дизайнерите и собствениците на сайтове използват най-разлини подходи. Типични такива са падащите менюта и табовете.

За падащите менюта съм писал преди – не ги харесвам и не ги препоръчвам.

За табовете обаче съм чел само патърни за употреба – как да изглеждат и да се държат, но не и смислена критика дали са ползваеми или не. А винаги ми е било любопитно как се представят в истинския живот.

Важно е да отбележа, че става въпрос за онзи тип табове, които скриват и показват съдържание в малки карета от дадена страница, а не за навигационния тип табове.

На началната страница на сайта (и страницата с най-много посещения изобщо) на едно от най-видимите места има блок с новини, които са групирани в отделни категории. За всяка категория има отделен таб.

Предположението ми беше, че сравнително малък процент от хората ще кликат на табовете. И наистина статистиката показа, че по-малко от 5% от посетителите на началната страница кликат на някои от табовете.
На началната страница на спортната страница има сходен интерфейс и там процентите са 15. Разликата може да се обясни с това, че докато на началната страница хората идват по различни причини и имат много повече опции, то на вътрешната страница вече са доста по-съсредоточени и съдържавнието в табовете всъщност се явява голяма част от смисленото съдържание.

Което е по-интересно е, че общият брой на кликовете върху новините във всички скрити табове е една пета от броя на кликовете върху новините от показания дефолтен таб. Представете си че ако в показания таб хората цъкат на 100 новини, то в останалите 5 таба са цъкнали на общо 20. Показателно за ефективността. От друга страна обаче е по-добре от това да имаме само един таб и вместо 120 да получим само 100 клика.

Изводът е, че ако разчитате, че с помощта на табовете ще успеете да пробутате повече съдържание – не хранете излишни надежди. Полза както се вижда има, но тя е почти маргинална. В конкретния случай загубата на място не е голяма и не пречи (много) на останалата част от съдържанието в страницата. Т.е. хем сме изгубили малко място, хем малко хора кликат, но поне не сме навредили на останалата част от съдържанието.

PS. Тук отново трябва да направя уточнението, че резултатите са за този конкретен дизайн. В друг контекст табовете могат да имат и по-добри резултати.

Едва наскоро обаче реших да използвам тая функционалност в реален и сравнително посещаван  сайт (btv.bg), за да проверя с реални данни предположенията си за дизайна.

Как се ползва event tracking

Google Analytics има метод _trackEvent, който може да се вика и му се предават няколко параметъра по този начин:

1

_trackEvent(category, action, opt_label, opt_value)

Какво означават отделните параметри си пише в документацията на Analytics – супер кратко, ясно и пълно описание на event tracking.

Иначе с jQuery тракера се вика така:

1
2
3
4
5

$(document).ready(function(){
  $('#Logo a').click(function(){
    pageTracker._trackEvent("Navigation", "Click Logo",  document.title);
  });
});

Накратко това означава, че когато документът се зареди, javascript почва да следи за всеки клик върху линка и когато иам такъв ивент, записва в Google Analytics.

Резултати за някои интерфейсни елементи

Никой не споделя линкове по имейл

В тествания сайт под всяка новина, видео, анкета и т.н. има по няколко линка за споделяне в социални мрежи от сорта на Facebook, Twitter и т.н. Един от линковете беше „Препрати по имейл”, което означава да изпратиш на някой по имейл линк към съответната новина.

Предположението ми беше, че никой не ползва тази функционалност. И наистина – статистиката показа, че нищожен процент (разбирай хилядни от процента) от хората, които са заредили страница с новината, кликат върху този линк.

В интерес на истината едва два пъти повече хора кликат на линка за споделяне в туитър. Споделянето във Facebook e най-популярната опция, но не си представяйте нещо феноменално като цифри.

Факт е обаче, че ефектът от един линк споделен във Facebook или Twitter е доста по-голям, тъй като всичките познати на човека, споделил линка биха го видели и евентуално кликнали обратно към вашия сайт. Докато при случая със споделянето по имейл единствено получателят на имейла би кликнал и посетил вашия сайт. С други думи – макар и кликовете по линковете за споделяне в социалните мрежи да не привличат кой знае колко повече внимание, ефектът от тях е доста по-голям.

Нещо, което би могло да влияе върху този резултат е начинът, по който е кръстен линка. „Препрати по имейл” е един вариант. По големите български новинарски сайтове най-често се използва или иконка с писмо без допълнитлен текст, или иконка с писмо и текст „Изпрати”, или „Изпрати по e-mail”. В  англоезичните сайтове изглежда има възприет стандарт  – иконка на писмо и текст „E-mail”. На английски обаче “e-mail” може и да е глагол, за който няма превод с една дума на български  – „имейлнѝ”/”имейлване”. Честно казано обаче се съмнявам да има достатъчно добър вариант, който драстично да повиши кликанията върху този тип линкове (остава си добър повод за мултивариантно тестване).

Продължението следва

Ето и видеото:

Звукът може да е кофти, затова препоръчвам използването на слушалки и по-голямо внимание ;)

Слайдовете от презентацията качих в SlideShare:

За съжаление записа на презентацията на Петьо Иванов и Христо Дешев за софтуерното занаятчийство. Но казаха, че ще има официални записи така или иначе.

На семинара ще говоря и аз както и други по-интересни хора.

Темата ми е “Добре забравени стари и чисто нови правила за подобряване на ползваемостта”. Ще разкажа за резултати от скорошни изследвания на ползваемостта, които са ми попадали пред погледа и за това какви изводи можем да си направим от тях за установените препоръки за ползваемост.

Между другото, ако не сте забелязали цената на регистрацията е спаданала драстично и вече за един човек се плащат 50 лева. Което си е почти безплатно ;) Елате.

Всъщност това е вярно. Но…

Като човек, който от няколко години в голяма част от времето си се занимава с проектирането на такива системи имам някои оправдания.

Програмист програмисту око не вади

Популярните системи за управление на съдържание от сорта на Drupal, Joomla и практически коя да е друга са изключително трудни за ползване и разучаване от нормалните хора. И основните причини за това са, че са правени от идиоти за идиоти.

Типичният успешен проект за CMS произлиза от мозъка на някой програмист, на който му е писнало за всеки проект да пише CMS from scratch  и вместо това решава да направи нещо като продукт. Само дето повечето програмисти идея си нямат как да проектират ползваеми интерфейси. За тази цел има специалисти дизайнери. Но в споменатите проекти почти никога не участват дизайнери (дори и да участват, често ръцете им са вързани заради “ограниченията на технологиите” или “завареното положение”).

От друга страна пък тия продукти най-често се правят за други програмисти като идеята е да им се даде някаква заготовка, с която по-бързо да пуснат сайта на клиентите си. Само дето в крайна сметка клиентите много рядко се интересуват дали могат да си добавят този или онзи модул или пък колко е лесно да хакнат дадена функционалност. Точно обратното – опитват се да си публикуват съдържанието, което и без това с толкова мъка успяват да генерират. И не успяват.

И така какво ни е нужно: услуги, които са проектирани от професионалисти за нормални хора, а не от програмисти за програмисти.

Простият юзър наистина е прост

Ок. Това може би наистина е малко грубо. Но за мое огромно съжаление през тия години не си спомням да съм видял клиент, който да може да пише поне сравнително грамотно. Може би това е проблем предимно на българското общество като цяло и образованието в частност, но положението е плачевно. Не може хора, които са завършили висше образование да не могат да структурират текст и да могат да изложат мислите си в писмен вид адекватно и разбираемо.

В тази връзка да се опитваш да проектираш система за публикуване на съдържание за хора, които нямат и представа как се създава съдържание по принцип, е предизвикателство от съвсем различен мащаб.

Сега някой ще каже, че нали затова е цялата наука за правенето на ползваеми продукти – да се вземе предвид кой е крайният потребител и всичко да се съобрази с неговото ниво. Моят проблем с това е не толкова професионален, колкото чисто личен. Не вярвам, че трябва да се стимулира посредствеността.

Какво е нужно: образователната система да учи хората как да комуникират ефективно (трудната работа) през всякакви видове медии (лесната работа).

CMS-ът на бъдещето

Най-вероятно няма смисъл да се занимаваш да го правиш. След няколко години Google и Facebook ще имат изчислителната мощ, интелекта и данните достатъчни им да те карат да създаваш смислено съдържание, което е:

• статистически коректно – граматиката, правописът и структура се проверяват и коригират мигновено от търсещата машина въз основа на данните за най-честа употреба на дадените думи, словосъчетания и конструкции, така че да бъдат най-лесно откриваеми;
• социално коректно – интересът към бъдещото съдържание ще бъде предсказван мигновено като алгоритъмът се базира на това какво харесват по принцип приятелите (феновете / клиентите / последователите) ти.

Разбира се всичко това под техният любезен контрол.

Нали това искаме…

Малко са интерфейсните елементи, които създават много проблеми и едновременно с това са толкова популярни като падащите навигационни менюта.

Те са един от най-старите елементи на графичните операционни системи. Въведени са масово за пръв път в компютрите Apple и тяхната MacOS. Най-голяма популярност придобиват заради продуктите на Майкрософт, където основната „навигация” е т.нар. файл меню. И макар Майкрософт и Епъл дълго да се съдиха, кой от кого е откраднал интерфейса, всъщност трябва да благодарим на хората от Xerox, които в началото на 70-те изобретиха първият графичен потребителски интерфейс за операционната система PARK.

В уеб падащите навигационни менюта се подвизават от доста време. Преди десетина години те бяха едно от първите превъплъщения на DHTML технологията. Уеб дизайнерите се надпреварваха да правят такива менюта и да ги използват в сайтовете си, за да покажат „високотехнологичните” си умения и да създадат усещането за неограничените технологични възможности на уеб като медия. Използването на този вид менюта се оправдаваше и с пестенето на място и опростяването на дизайна.

Сред експертите по ползваемост обаче падащите менюта съвсем не се тачат с особена популярност. И това не е случайно. Тестовете с потребители показват, че макар този интерфейсен елемент да е познат на потребителите, той създава доста повече проблеми (и то критични) отколкото решава.

Основният проблем с падащите менюта е, че спират естествения поток от действия на потребителя. Как? Представете си как отивате на една страница и я преглеждате. Въз основа на информацията, която виждате в тази страница вие вземате решение какво да направите по-нататък. Ако решите да кликнете върху линк от падащо меню изведнъж пред вас се показва скрита до момента информация (линковете в падащото подменю). Тази нова информация трябва да бъде преосмислeна и едва тогава отново бихте решили – дали да кликнете на някой от новите линкове или да огледате отново страницата за по-добър избор. С други думи нормалният процес на разглеждане на един сайт е прекъснат, а потребителят е разколебан в способността си да взема решения въз основа на видимото върху екрана.

В някои случаи падащи менюта може да е адекватно решение (напр., когато става въпрос за система, която хората ползват често, знаят структурата и имат нужда от бърз начин да се придвижват от страница на страница). В други случаи клиентът или дизайнерът не искат за нищо на света да се простят с любимото си елементче. Тогава е важно да се спазват добрите практики при дизайна.

Основно правило е да се направи така, че линковете, които предизвикват появата на падащо меню да се различават от останалите. Стандартен начин за тяхното диференциране в такъв случай е използването на стрелка или триъгълник, които сочат надолу или надясно (зависи накъде ще се покаже менюто. Освен това е важно навигацията в самите падащи менюта да не изисква голяма сръчност и упоритост, за да уцелиш точно тази връзка, която ти трябва. Много често неправилното движение кара падащото меню да се скрие или пък да се покаже съседното меню и така потребителят може да кликне върху погрешен линк. Добър пример в това отношение е навигацията на Flickr, където падащото меню се показва единствено, когато потребителят кликне стрелкичкаа надолу, а не, когато мине с мишката или кликне върху някои от основните линкове.

Разбира се изборът, кога да ползвате изскачащи навигационни менюта в дизайна си остава изцяло ваш, но следващият път, когато ви засърби да използвате един от тия „яки” JavaScript компоненти, помислете дали това е наистина необходимо и дали няма по-малко стресиращ начин да осигурите навигационен избор на потребителите си.