Вместо сега да описвам какво съм говорил и да качвам слайдовете направо предлагам видео. Записах и някои от другите лекции и споделям и тях.

Георги Варзоновцев. Проектиране на промяната

Как да проектираме сайта и бизнеса си така, че да изглеждат добре и да са полезни на хората в интернет.

Еленко Еленков. Голямото преселение

Как да използваме наличните социални онлайн платформи, за да достигнем максимално широка аудитория.

Видео монолог, в който Сашо Бойчев от списание .net ме снима.

Ето и въпросите, които ми държеше напечатани на един лист пред камерата :)

1. Вар спира да пише в .нет. Защо?
2. Какво ти даде и какво ти взе работата за .net?
3. В каква посока ще концентрираш усилията си в следващите месеци?
4. Усещаш ли криза?
5. Нека поговорим за ползваемост. Имаш ли любим български сайт?
6. Коя е любимата ти грешка, която правят българските уеб дивелъпъри?
7. Какво е задъжителното, което трябва да прави един интеракшън дизайнер? Трябва ли да слушаме винаги клиентите?
8. Какъв човек трябва да бъде интеракшън дизайнерът? Каква е неговата роля в екипа?
9. От какво се въхновяваш?

Мениджмънта на продукта трябва да изясни какъв резултат очаква. Под резултат имам предвид какво се случва след като софтуерът е пуснат на пазара. Каква е ползата за компанията? Кои клиенти и потребители допринасят за тази полза? Какъв според продуктовия мениджър е типът решение, което ще постигне този резултат?

Наскоро се опитвам да проверя думите, които използва един презентатор от Frog, който говори на IxDA 09. Той въведене следния език: продукция (output) - резултат (Outcome) - влияние (impact).

продукция: това е онова, което правим
резултат: това е какво се случва в света след като пуснем нашия продукт
влияние: това е какво се случва по-късно – често много по-късно.

Ние не искаме софтуера (продукцията), а по скоро резултата – печалбата, по-доволните клиенти, клиентите, които се връщат, новите пазара – всички тия неща. В иделания случай ние се стремим към по-дългосрочно влияние съгласувано с визията на нашата организация – да доминираме пазарам или (не казваха ли от гугъл) “не прави зло”. Алп пуснем софтуер, който носи печалба, но вреди на репутацията ни, това би бил добър краткосрочен резултат, но дългосрочното влияние, което ще окаже би било съмнително. Знам една компания, която реши да сложи повече реклама на своя сайт. Това имаше добър кракосрочен резултат (повече печалба). Но след това се замислиха дали това решение няма да окаже негативно влияние върху тяхната марка в дългосрочен план (техните клиенти се оплакват от рекламите).

Резултатът и влиянието са това, което носи стойност на бизнеса. Ако не знаеш какви са желаните резултат и влияние, не знаеш каква е стойността на бизнеса ти. Не правете софтуер преди да сте си изяснили това – освен ако не се забавлявате докато го правите… дори и в този случай “забавление” е вашият целан резултат. ;-)

Собственика на продукта и екипът приоритизират работата съгласно тази логика.

Куул цитат от Джеф Патън в дискусия от Agile Usability групата.

Подобен начин на мислене може да е полезен в опита ни да отучим бизнеса да мисли (в голяма част от времето) от коя страна да е подравнен бутона за вход или коя точно снимка на шефа да избере. Ако този език и особено въпросите, които възникват и се задават успее да навлезе по-нашироко в нашата професия и сред клиентите ни. Ще сме по-ефективни имаме и съответно повод да сме доста по-доволни от работата си.

Искат да въведа информацията, която търся.

Ако имах информацията, която търся, защо да я търся и още повече защо да я въвеждам в някакво поле?

Чудесно доказателство, че писането в интерфейса не е проста работа и не трябва да се пренебрегва.

Сутрешната сесия започна Димитър Симов, който е колега от Нетейдж и също основател на Лукрат. Презентацията му беше за това как се пише текст за уеб. Темата по принцип е много важна, защото съдържанието все още е номер 1 най-важно нещо за всеки уеб сайт, а текстовото съдържание е най-често срещаното и ползваното (все още). Основната препоръка на Джими беше да се пише кратко и изчерпателно. Нещо, което е валидно не само за уеб текста и нещо, което успях да се убедя в последната 1 година, докато пишех статиите си за списание .net.  Писането за печатна медия е доста дисциплиниращо, защото имаш ограничние откъм броя символи и трябва внимателно да премислиш какво искаш да кажеш и как да се вместиш в заделеното ти място. Имаше и добри препоръки за имената на линковете – да съдържат само ключовите думи, които характеризират страницата, която отварят. Друга важна точка беше за това, че текстовете не са само примерно съдържание на някоя страница, а въобще всичко, което потребителят чете по екрана – съобщения за грешки и предупреждения, навигация, описания на картинки…

След Джими говори Еленко – пак предимно за писането и по-скоро за създаването на съдържание в Интернет. Основната му теза беше, че всяка единица съдържание (примерно блог пост) трябва да осигурява достатъчно контекст. За да бъдеш полезна част от онлайн средата трябва не само да копираш, но и да оставяш собствената си гледна точка като допринасяш за диалога. Основните му примери бяха свързани с неговия блог и начина, по който той създава съдържанието си. Показа как използва Google Reader и Twitter, за да филтрира информацията и да добавя собствената си гледна точка. Написал е сам някакъв уиджет, в който комбинира фийдовете от двете услуги. Посочи за модерно създаването на съдържание да става в микроформат – например, че микроблог платформи от сорта на Twitter, а дългите постове като изразно средство за по аналитична информация.

Англичанинът Алистър Кембъл говори за достъпността и доколко това, че ако един сайт е достъпен от всякакви хора и устройства, той е и по-ползваем. Интерсното в презентацията му беше представянето на това как различните технологии, които подпомагат хората с физически и психически недостатъци да разглеждат интернет сайтове. Разбира се писането на правилен маркъп спомага точно за този вид употрбеа. Всъщност правилният маркъп е само страничен резултат от това как мислим структурирането на информацията в страниците си. Друго основно правило е отделните страници да са консистентни една с друга особено по отношение на навигацията. Аз лично винаги съм се интересувал повече от достъпността като средство да направиш съдържанието си ползваемо във всякакви устройства, отколкото за всякакви хора, но така или иначе в крайна сметка се постигат и двете.

Хората от НБУ представиха доста накратко изследванията си с проследяване на погледа. Според мен такива изследвания само потвърждават неща, които знаем. Вече са изживяли ролята си като по-смислен инструмент за тестване на ползваемостта и откритията, които са били направени с тяхна цел би трябвало да са част от арсенала на всеки нормален проектант.

Следобедната част започна с моята презентация. Самата презентация вече качих в интернет – в нея са както слайдовете, така и бележките ми към тях, които са 1:1 с това, което говорех. Т.е. се надявам да не липсва видеото, което забравих да запиша. За съжаления не мисля, че се получи нещо смислено. За в бъдеще ще правя само или чисто теоретични презентации, които запознават аудиторията с дадена концепция, или наситена с примери от практиката презентация. Неумелата ми комбинация от двете не се получава добре и по-скоро обърква хората, които за толкова кратко време не могат да разберат добре връзката между теорията и практиката. Струва ми се, че презентациите на добрите лектори, които сме свикнали да гледаме в чужбината са именно в една от двете крайности и затова са доста по-добри.

След мен Питър Мерхолц изнесе презентацията си Subject to Change. Който е чел книгата на Adaptive Path (ревютата в amazon също вършат доста добра работа) и гледал записите от предишните представяния на Питър знаят за какво става въпрос. Накратко – успешните бизнеси в днешно време разглеждат и правят продуктите и услугите си така, че самите продукти като технология и способности остават на заден план, а на преден е изживяването, което предлагат на потребителите. изживявенето е продуктът, който трябва да се проектира. Самото проектиране става при използването на системния подход, който разглежда продукта не само като сбор от неговите фийчъри, а като част от контекста, в който съществува.

По време на видео презентцията на Владо се разсеях. Говореше за това, че тестовете за ползваемост на мобилни приложения са доста по-различни от традиционните и за някакви методи за провеждането им. Освен това говори и за разликата в средата – за разликите в браузърите и в контекста на употреба (десктоп компютри, ползвани в офиса срещу мобилни телефони ползвани навсякъде), които са много важни фактори при проектирането на мобилни приложения.

Красен Хинков от Мтел пък показа някои успешни практики за оформяне на съдържанието в мобилния интернет. Основната му теза беше, че съдържанието трябва да се предлага в компактни модули, които само повърхностно обобщават някаква информация и препращат към страници където съответната функционалност или пълно съдържание е достъпна в целия си блясък. Стратегията на М-тел в тая насока е да предложи на потребителите си възможност за персонализация посредством създаването на лични страници с избрани от всеки потребител модули (уиджети) само с информацията, която интересува дадения човек. Радващото е,ч е спомена спецификацията на W3C уиджети, което за разработчицита на дадена услуга може да означава, че няма да правят кой знае какви усилия, за да създадат собствени уиджети за М-телската платформа, а ще могат да използват работата си за iGoogle или my.yahoo.com например.

Като цяло хубавото на семинара беше, че се получи известно застъпване в темите между отделни презентатори и по този начин се видяха различни гледни точки. Както обсъждахме с един тип от Ruby on Rails общността, обаче, трябват повече събирания на хората, които се интересуват от ползваемостта в България. Явно “релсистите” правят такива събирания регулярно (бях мяркал в юзъргрупата им нещо такова, но не съм ходил, че са малко специфични темите им за разговор). Което ме навжда на мисълта, че както юзабилистите има какво да научат от програмистите, така и обратното. Или най-малкото обмяната на идеиотносно процеса на работа  (дори и на чисто теоретично ниво) няма да навреди.

Още по темата е писано в:

• http://marfiland.blogspot.com/2009/04/usability-seminar_14.html
• http://search.twitter.com/search?q=usablt

или пък  телефон с шайба :

или мобилен телефон с клавиатура и миниатюрно екранче:

В крайна сметка днес интерфейса на всички тия устройства (пък и много други) физически се свежда до един голям екран в голяма заоблена кутия и толкоз.

Най-вероятно показва и безсмислеността на използването на икони :)