B' You

Breathe Me.

2015-04-30T20:37:00.001+03:00

If I lay here, If I just lay here Would you lie with me and just forget the world?***

2015-04-10T22:00:00.001+03:00

Показвам ти сърцето си.

С раните по него.

С тайните.

С Белезите – незараснали.

С всичката Любов, която има

Да даде.

С всичката Любов, която

Някой друг остави.

И захвърли.

Разкривам ти и чувствата.

И болката.

И тази самота.

На себе си прощавам грешките.

Щастието с тебе си споделям.

а ти си част от него.

Подарявам ти усмивките.

А ти не си тук.

И все пак те усещам.

Много близо.

Просто си в сърцето ми.

***Snow Patrol - Chasing Cars

Melody

2015-03-25T21:06:00.001+02:00

What is the sound of this happyness
In those unlived dreams
An unfinished score
But I feel the melody in me.

What is the sound of this happyness..
Two holding hands
Your eyes in mine
When I wake up next to you

What was the sound of this happiness?
Is it lost?

Мелодия

2015-03-23T23:15:00.003+02:00

Как ли е звучало това щастие.

В тези, неизживените мечти.

Недописана партитура,

а мелодията й в мен звучи.

Как ли е звучало това щастие.

На две хванати ръце,

Моите очи в твоите,

когато сутрин до тебе се събуждах.

Как ли е звучало това щастие.

Изгубено ли е?

Как ли е звучало това щастие?

Нашето.

Липсваш ми

2015-03-20T11:44:00.000+02:00

Предлагам ти да бъдем непознати.
С много любов между тях.
С много самотни нощи.
Пълни с таен копнеж.

Предлагам ти да не говорим.
Бонуса е, че така няма и да спорим.
Но няма заедно да можем да се смеем.
По скоро поотделно ще тъжим.

Предлагам ти случайно да се видим.
На тъмно, в студена нощ.
И за малко тайно да се сгреем.
Брутално липсваш ми Любов.

#Разпиляна

2015-03-08T13:06:00.000+02:00

Извинявай, че го казвам, но..

Бих те сложила в кутийка,

За да те пазя близо до мен.

Бих те сложила в рамка,

За да мога да те гледам всеки ден.

Бих те превърнала дори в завивка,

За да се покривам всеки ден с теб.

Мислите ми разпилени са,

За чувствата не знам, но със сигурност

откривам те в сърцето ми,

Всеки следващ миг си там,

И в предишни мигове изгубени,

Бил си част от мене, знам..

Пролет

2015-03-05T23:04:00.000+02:00

Бях лято.

Топла.

Слънчева.

Доверчива.

Станах есен-

променлива.

Дъждовна.
Топла,

но и мъничко мъглива.

Трудно предвидима.

Превърнах се в зима-

своенравна.

Снежна.

И все пак

по своему красива.
Може би ще бъда пролет.

П.п. "Хващал ли си пеперуда, молил ли си я да те обича... " - "Плътта на пеперудата" - С.К.

Безвремие

2015-02-17T18:48:00.001+02:00

Очите ми са червени от сенките.
Нищо, че сенки не слагам.
Усмивките са от щастие.
Нищо, че преигравам.
Тишината е от вълнение.
Нищо, че полудявам.
Спя с часове, изморена съм,
нищо, че там те сънувам.
Причини за всичко ще си намеря.
Само да не показвам това безвремие.
Обичам те... На доверие.
Мислех, че няма да го смачкаш.
А то и не знам вече.. сърце ли е.

#ДумитеНаНейнотоСърце

2015-02-06T15:41:00.000+02:00

"Няма да съм първата.

Не е и за пръв път.

Всеки път боли различно.

Колкото и да си казваш

"Минавал съм през това".

Всеки път боли.

И тази болка е различна.

Подари ми пръстен.

Върнах го.

На друга ръка може би ще стои по - добре.

Не възрази.

Може би си го знаел.

Вече.

Подари ми парфюм.

Дори не го приех.

Може би вече знаех,

че е взет за друга.

На нейната кожа ще се усеща по - добре.

Исках да се обадя.

За да ми кажеш, това което вече знаеше.

Без думи.

Мълчание.

Аз разбрах последна.

Нереално.

Но факт.

Тръгна си.

Без думи.

Без извинения.

Знаеше, че няма нужда от тях.

Едно извинявай, не е спасило ничие разбито сърце."

Написа го и го изтри.

После опита и на хартия.

Изгори го.

Отвори бутилка вино.

Написа го отново.

И после го прочете.

Бавно.

и знаеше...

това бяха думите на нейното сърце.

"Мисля, че джетлагът е от това, че душата не може да догони тялото" - Захари Карабашлиев - " Кратка история на самолета"

Онази, в която се влюби

2015-01-28T15:29:00.001+02:00

Аз съм тази, в която си се влюбил,

само че вече сутрините ме виждаш без грим,

не крия сълзите си от теб,

споделям мрачните си мисли.

Но иначе съм онази същата,

в която се влюби.

Онази, с която се смееше.

Онази, която сънуваше.

Онази, която заемаше мислите ти.

Вече не съм под прикритие.

Не мога да бъда принцеса.

Не винаги.

Но можеш да ми подаряваш усмивки.

Можеш да изместваш мрака ми с прегръдки.

Защото вече съм те допуснала в сърцето си.

Защото аз съм онази същата.

В която се влюби.

Разговор

2015-01-09T15:21:00.001+02:00

- Дали съм обичала правилно?
- Сигурно. Кой определя как се обича правилно?
- Някак все съм недостатъчна. Или в повече. Дали съм давала достатъчно?
- Може би?
- Изслушвах ли докрай?
- Не.
- Търсех правилните думи. Слушах това, което искам да чуя. Приемах това, което исках да получа.
- Егоистично?
- Със сигурност.
- Но въпреки това го обичаше. По своя си начин. Самота?
- В повече.
- Сълзи?
...
- Усмивки?
- Фалшиви.
- Липсва ти?
- Всяка минута.
- Ще помълчиш. Ще почакаш. Познавам те. Няма да го покажеш. Такава си. Ще мислиш, че ти си виновна. И донякъде.. ще си права. Но само донякъде. Вечер когато си сама ще бъдеш тъжна, щe плачеш с чаша червено вино. А ти червено не обичаш. Но искаш да горчи.
Няма да искаш да говориш с никого. Ще гледаш снимки. Съобщения.
Обаче ще си толкова усмихната през деня. На светло. Казвам ти, няма да го покажеш.
Спри да си гледаш телефона. Няма да светне.
Познавам те. Не знам дали ти си част от мен или аз съм част от теб. Знам, че и мен ще ме боли. И мен ме боли.
- Да, познаваш ме. Съжалявам че те боли..
- Не се извинявай, че обичаш. Никога. На никого. Дори и на мен. - прошепна тихичко сърцето й.

Лесна за обичане

2014-12-30T09:21:00.002+02:00

Ръбата съм.

Не ставам за обичане.

Събирала съм много болка.

По тези, моите ъгли.

Очите ми показват.

Някак все различна съм.

Сред всички тези.

Празни. Мънички души.

Останаха ли сълзи?

Имам ли резерв от думи?

Трудна съм.

Почти не ставам за обичане.

Странно е.

Все пак имам толкова да дам.

Скрита зад усмивките.

В тази тишина.

Моята.

Трудна ли съм за обичане?

Или по скоро.

Съм трудна.

За разбиране.

Когато

2014-12-13T21:36:00.000+02:00

Когато ги изплачеш онези сълзи,

Последните.

(знаеш, че вероятно са

Поредните).

Тогава.

Тогава осъзнаваш колко е минало.

И не, че вече не ти пука.

Напротив.

Точно обратното.

Но тогава осъзнаваш,

Колко е свършило.

С мънички крачки продължаваш..

Напред.

С тъжни очи,

Но и с малка усмивка.

Продължаваш.

Не можеш да спреш.

Времето в тебе е спряло.

Но това отвън си върви.

Никой няма да върне дните.

А ти ги пропиляваш.

Моля!

Престани!

Когато ги изплачеш Онези сълзи.

За пречистване.

Вдигай главата.

С мънички крачки продължаваш напред.

Няма смисъл да се преструваш, че всичко ти е наред.

И все пак с тези мънички крачки отново ще бъдеш човек.

11/07/2014

Спомен

2014-11-16T19:08:00.000+02:00

Ще премина през живота ти.

Ще се превърна в кратък спомен.

Запомни онези, нашите моменти,

усмивките, но запомни и мен.

Аз ще се усмихвам за пред хората.

Каква съм когато съм сама?

Какво е вътре в мен? Мъгла.

Отговора си е моя тайна, истина.

Не ми останаха думи. Избирам все затворени врати.

Празни листи. Пълни с тишини.

Останаха ми ноти.

Разпръснати по булеварда...

Булеварда на разбитите мечти.

"Give me Love"

2014-11-10T21:39:00.000+02:00

Много рядка Любов.

Завладява те.

Изгаря всичко в теб.

Носи усмивки.

Малко тъга.

Страх.

Много рядка Любов.

Силна.

Изпепеляваща.

Остава Всичко след себе си.

Изгаря всичко със себе си.

Нямаш минало.

Всичко е сега.

И нищо друго няма значение.

Много рядка Любов.

Нося я в себе си.

Давам й всичко.

Всичко й вземам.

Тя е моето щастие.

Моята скрита вина.

Много рядка Любов.

Пазя я в себе си.

5 реда истини

2014-11-01T21:54:00.000+02:00

Обичай ме заради мен,
или въпреки мен.

Ти си избираш.

Противоположностите винаги са цяло,
което никога не се дели.

Измислена

2014-11-01T19:25:00.001+02:00

Не мога да слагам маски, не съм измислена така.

Нямам как да нося ангелски крила.

Нямам как да сложа дяволски рога.

Как да изрисувам и лицето, не съм измислена така...

Неистини не умея да изричам,

Мога да мразя, мога да обичам.

Но да бъда друга? Не, не съм измислена така.

Пред теб съм истинска,

Всичко друго би било лъжа.

С приятелите ми съм искрена,

С враговете.. предпочитам да мълча.

Смея се и плача,

Истинска съм.

Засега.

Мога ли да бъда друга?

Не.

Не съм измислена така.

За големите сърца

2014-10-29T19:45:00.000+02:00

Тя го гледаше с Глупавата си усмивка. Опитваше се да запомни всички черти, всички малки детайли от него. Да запечата момента с всичките си сетива. Знаеше, че този миг ще отмине бързо. Знаеше, че ще се разтопи като Снежинка, която никога не е съществувала. Снежинката обаче оставя дълбоки следи в Големите сърца.

Улови мига.
Важното е, че летя.
Знаеше, че ще паднеш.
И не спря.
Обичаш някого безумно.
Без надежда?
Винаги я има!
Без обещания?
Няма нужда.

Тя му прошепна "Обичам те" и тръгна.
Любовта не задължава.
Не поставя граници.
Не обещава.
Любовта значи Свобода.
Най- трудно е да си тръгнеш,
когато всичко в теб казва "Остани".
Най- тихо тръгват най- големите души.
Дори, когато всичко в тях боли.

***

Цял живот ми казват:

„ти си късметлийка!“

А аз не виждам капчица късмет.

Показвам част от себе си,

И все откривам, че срещу мене

Не стои Човек.

Малки хора.

Нямат ли мечти?

Носят ли души?

Раздaвам от сърцето си.

Открита съм.

Истинска.

Няма маска.

Нямам и лъжи.

Стоя зад себе си.

И казвам всяка истина.

Дори и да боли.

Something

2014-10-13T21:04:00.001+03:00

Болка, от която се страхуваш.

Страх, от който те боли.

Болката, която те изгаря.

Огън, който в мен гори.

Пламък, той не се повтаря.

Няма втори дубъл, запомни.

Паметта не ми изневерява.

Изневярата боли!

Болка, от която повече не се страхуваш.

Страх, от който бягаше нали?

Бягството, което те спасява..

Спасение.. ще се намерим ли?!

2004-2014

/remake/

Изгубени

2014-10-12T11:31:00.001+03:00

Загубихме ли нашата посока?

Загубихме ли я? Кажи!

Отворената е раната дълбока,

А сърцето странно, но тупти.

„Трябва да ме преживееш“,

Каза ми го.

Но не те послушах.

Кога престана да се смееш,

Кога дойде,

кога си тръгна?

Гледахме в една посока,

Бяхме двама, а сега...

Бяхме двама, а сега..

Тръгнала съм без посока.

Не можа ли да останеш?

Необходимо ли е да те преживявам?

И защо това сърце боли!

Нали усмихвам ви се постоянно.

Нали щастлива съм така?

Загубихме ли нашата посока?

Кажи...

Толкова ли се изгубихме?

Недовършени

2014-10-10T21:21:00.001+03:00

Денят ми бе сив, сив като мъглата.

Усмивките ми бяха малко,

но нямаше кой да види.

Мълчaнието ми бе голямо,

но нямаше кой да го усети.

Жалка картинка.

Безкрайно самотна.

Позволих си да бъда тъжна.

Свалих щастливата маска.

Кой определя кое е грешно?

Всеки решава за себе си.

Защо ли търся отговори?

Като аз съм само Въпрос.

Белият лист стои недописан.

Думите са недоизказани.

Чувствата неизживени.

А ние стоим по средата.

Недовършени.

Можеш ли

2014-10-05T19:47:00.002+03:00

Всеки бяга от нещо и за нещо тъжи,
но аз се страхувам от скритите истини,
от наивната вяра във всички лъжи..
Можеш ли да бъдеш истински
покрай всички фалшиви души?
Можеш ли да заличиш болката,
която всичко в мен руши?

Искаш ли да ми покажеш красивото?
Да изтриеш тъгата от тези очи,
през които прозира тъгата ми...
Гледа те едно малко момиче обляно в сълзи...
Което не спира да вярва, но от това чувство боли...
Можеш ли...?

2010г.

Забравих как се обича

2014-09-24T15:01:00.000+03:00

Забравих как се обича

Нека си кажем „сбогом“, преди да си кажем „здравей“,

Това се очаква нали.. спираш ме, но мога да крещя „НЕДЕЙ“.

Забравих как се обича, чисто без страх,

Забравих, сърцето ми явно вече е прах.

***

Наздраве за онези моменти, в които усещаш, че Любовта те прави жив.

Наздраве за онези прегръдки, за онези ръце в които беше странно красиво див.

Наздраве за онези минути, в които прехапваш устни до кръв, за да не може никой да види, че тези горчиви сълзи са на път.

Наздраве за онези дни, в които избираш да тръгнеш, без багаж, дори без сърце..

Наздраве за онези дни, в които всичко бе лесно и нямаше значение.

За тези много отминали дни..

Наздраве!

Театър

2014-09-11T21:32:00.001+03:00

Обличам рокля, слагам и червило, обувам си червените обувки, а косата ми загадъчно съм хванала в лек небрежен кок.
Замаскирам самотата в мен с малко фон дьо тен, добавям деликатен руж, така просто за разкош.
На устата появява се усмивка. Театър. Толкова е истинско, че някак си те удря ток..
Отивам с приятелки в един случаен бар, някой го похвали, каза, че е нов.
Поръчвам нещо силно с лед, танцувам и раздавам от измамните усмивки, губя се в тълпата и така приключва този епизод.
Прибирам се и свалям всичко..
Толкова самотно е в тези нощи, свикнала съм с горчивите сълзи.
Толкова е тихо всяка сутрин и от тази моя тишина боли.
Всеки пътя си ще продължи нататък, но къде изчезнаха нашите мечти?
Как превърнахме се в непознати, странно чувам как сърцето ти мълчи.

Писмо до теб

2014-07-07T21:03:00.000+03:00

“Това беше най-голямата болест, заразила човечеството.
Нито СПИН, нито рак, нито пък депресията…
“Да вярваш в някого.”
И после ужасно да те боли…”-
Батухан Деде

Тъжно ми е днес приятелю, тъжно ми е. Опитах се да дам от мене си, а всъщност май захвърлих себе си на вятъра. Изгубила съм се в безкрайна тишина, тъжно ми е, плувам в безкрайна тишина.

В никой случай не ме плаши тази самота, а това в хората... Будех се до тебе сутрин, а вечерта ме хвърли в пепелта. Не случайно казвам пепел, това остана май от нас, трудно ти е да го кажеш с вдигната глава и силен глас.

Колкото можах ти дадох, колкото ми даде взех. Колкото можах се обвинявах, колкото можах простих. Спестявам ти сълзи и болка, радвам се, че си щастлив.

Тъжно ми е днес приятелю, тъжно ми е затова, че си тръгна , минавайки през моята душа, тръгна си с друга, а аз останах с тъжни спомени и много самота.