CIKNOTO

Честита Баба Марта!

2012-03-01T11:01:00.000+02:00

Честита Баба Марта на всички! За тези който не са чували нищо относно обичая може да прочетете тук.

Една такава купчина от мартеници, събирани от няколко години се беше заформила в къщи. И така реших, че не бива да се похабяват и трябва да направя нещо с тях. Естествено неудобно е някак да подаряваш мартеница на някой и на следващата година той случайно да ти я върне същата :) Разгледах какво мога да използвам от старите мартенички и направих няколко нови за тазгодишната размяна :) Първо с малко копчета от стар балтон...

...и още малко копчета и топчета...

...и цветчета разбира се...

...тука малко кичозна шукарийка :))))...

...а тази е за мама, защото тя харесва такива неща.

И ето вчера на бързо си направих мартеница-брошка и за мен, изпозвайки памучни тампони за почистване на грим, една значка, декоративни мишлета и една миналогодишна мартеница за ръка.

Залепих памучните тампони за значката със силикон...

...следвайки формата на значката залепих и обкрайчващата мартеница...

...накрая и мишките, както и няколко кръгчета изрязани от памука за да наподобява, че мишлетата седят върху сирене. По-късно се сетих, че можеше и да го направя като отхапано парче сирене за да е по-ясно :)

Ето го резултата :)))

Желая на всички да сте весели, румени и засмени!

Pay it Forward: Диляна

2012-02-27T11:48:00.000+02:00

Следващата изненада е подаръка за Диляна от Pay it Forward. Нещата които тя прави може да разгледате в блога й тук. Аз обаче исках да я изненадам с нещо в съвсем различен стил от това, което тя майстори... нещо в мой стил :) Нарисувах й две птички кацнали на простора, но има и още...

... простора е направен от слънчеви лъчи...

... има си и щипки естествено, но тези са специални! Това са щипките на щастливите и слънчеви спомени, които са й донесли двете птички. Място на което от тук нататък да "простира" любими снимки, вещи, обеци, дори и изрезки с мечти, така нареченото табло с желания, за това какво иска да внесе в живота си и какво е получила от него... само хубавите неща, за всичко останало има кофа за боклук или едно малко място в нейната сянка!

Диляна пожелавам ти тази рамка да не ти е достатъчна за всичките хубави изживявания в живота ти! Много ти благодаря и за подаръка, който ми върна :) На останалите ще го покажа по-нататък когато го монтираме :)

Pay it Forward: Марияна

2012-02-23T19:09:00.000+02:00

Докато надписвах пакетите с колетите за Pay it Forward, ми стана интересно, че три от тях съдържат "Яна" като част от името. И в моето име ги има тези букви, но наобратно :)Съвпадение или не, но и за другите ще има подаръци :)))) Това е подаръка за едната от тях! Вдъхновен от нейната страст към готвенето, в която може да се уверите от блога й. Но определено не е подарък, който бих съсипала с прорезни рани от готварския ми нож :)

Дъска, но от дантела! Благодарение на новия ми пирограф.

И след като я изрисувах, я скрих зад пласт от боя.

Използвах корк за да направя от обратната страна дъска за бележки и нови рецепти. Корка също боядисах със същата боя и изрязах в подходящ размер и форма.

Използвах парчета плат и силиконов пистолет за да оформя канта на корковата част.

След това залепих готовата коркова дъска към дървената...

... и ги затиснах с няколко тежки книги за да прилепнат добре.

Това е резултата! Исках да изглежда като стара, протъркана дъска и силно се надявам да съм го постигнала :)

Ето я и през погледа на Марияна тук.

Pay it Forward: Аddii

2012-02-20T10:23:00.000+02:00

Pay it forward! Подаръка за Addii :)Нещо шарено...истинска лудница :) Забелязах в блога й, че тя си пада доста колоритна или поне това, което видях като цветове, в които са боядисали жилището си :) Надявам се да съм уцелила вкуса й с този подарък или поне от обаждането й разбрах, че я е зарадвал. Сега малко предистория... исках да направя за себе си такава възглавница преди време, но чак сега ми изпадна тази възможност пък какво по-хубаво от това да е подарък за някой. Мисля да направя още една за мен, защото много ми хареса :) За тази идея използвах една купчина от ципове в различни цветове, калъфка за възгланица и една възглавничка.

Идеята ми беше да направя нещо като дъга или усещането за дъга чрез преливането на цветовете на циповете. Първо ги подредих в поредността която исках...

...след това тъй като исках изчистен сив плат, но не намерих такъв си купих една калъфка за възглавница от IKEA. Разших я и използвах плата за новата калъфка.

След това започна трудната част докато подредя и тропосам циповете на местата, където исках да бъдат и в последователността за получаване на цветовете от дъгата.

Получи се това откъм лицевата част...

...и това отвътре на калъфката. Малко кривичко :) Никога не съм била перфектна в шиенето!

Остана да затворя всички отвори на калъфката.

И накрая имах тази шарена възгавница-дъга с ципове!

Всички ципове се отварят, но само един от тях може да измъкне възглавницата от калъфа. Идеално е ако си криете парите вътре и искате да изнервите някой крадец докато се опитва да уцели въпросния цип :) Може и да се откаже накрая, но все още ще може да вземе възглавничката със себе си, затова може да я напълните с влакови траверси за да не може да я премести от дивана ви :))) И сега се сетих за един от любимите вицове на моя Милен: "Никога не правете забележка на рускиня, носеща влакова траверса!" както и за този "Полицията влезла в дома на едно ромско семейство в опит да разкрие кражба. Там те виждат една влакова релса и питат майката: -Какво прави тази релса в дома ви? А тя отговаря: -Еми те децата си игаеха и я довлекоха. Полицаят учудено: -Как така? Тя тежи два тона! Тогава жената отговорила: -Еми деца,... ходи им обяснявай колко са два тона!" Ето я възглавничката през погледа и на Аddii тук.

Pay it Forward: Lenival gift

2012-02-17T09:49:00.000+02:00

Този подарък от "Pay it forward" е за Lenival. Сега ви представям историята на неговия живот...на подаръка де и малко странични глупости докато я разказвам :) Отново е зима и режем дърва за камината, защото колкото и да обичам сняг, тези седмици на снеговалеж ми дойдоха в повече, но каквото повикало такова се обадило. Преди време си мечтаех за сняг, а сега мрънкам :) Женски работи! И обратно към историята за живота... изникна ми едно подходящо дърво за Лени :) така ми проговори... чак крещеше, че то е дървото и скандираше "Лени Лени Лени", почти като на концерта му. Честно да си призная незнайно защо, бях най-силно вдъхновена при създаването на нейния подарък, а и от него ме болеше най-силно, но за това по натам в историята. При всеки един, на който трябваше да измисля подарък, се опитвах да направя нещо, което да бъде специялно само за този човек и някак да му въздейства. Трудно е да опознаеш някой само от снимки в блога му и тук там малко текст. Някой дори нямаха блог... как да ги разгадая тогава? Да им изпратя пари освен? Всички ги обичат, затова може да са универсалния подарък! За Лени имах чувството, че съм я срещала някъде (или не), но както и да е не знам дали съм разбрала нещо от интернет за нея, освен че и тя се е срещала с трудните моменти. Исках да й дам малко светлина от моята и утеха в тежките дни или нещо, което не може да счупи от главата си :)

Трудно беше, защото дървото беше мокро, а нямах желание да го чакам да изсъхне. Използвах едно малко джобно ножче, което ми подари Милен преди време, за да махна кората от дървото. Много е добро това ножче, но ръцете ми не бяха толкова добри :) Излязоха ми мазол в мазола от натискане и загубих за около седмица чувствителността на палците си, както и част от пръстовите ми отпечатъци :))) Оживях! То такова зло не мре лесно!

Срещнахме голями трудности с пробиването на отворите или по-точно Милен ги срещна аз само ги видях, но благодарение на кита за дърво, замазах положението.

Основната идея ми изкочи пред очите от един блог, в който има участие Lenival. Един много мотивиращ текст. Изкопирах го наопаки върху оризова хартия, за да го пренеса върху дървото на Лени.

Виждате ли ми палците? Горката аз :))))

А това навън е гледката от моята стая при родителите ми... продължаваше да вали сняг и така още една седмица валя и после Емо Чолаков от прогнозата за времето каза, че отново ще вали цяла седмица и ще ни е студено, и да си пазим саксиите на балкона, защото освен всичко ще има и вятър. Разкош! То пък кой ли има саксии с цветя навън по зимно време?

И така пренесох си текста върху трупчето.

Сега да ви запозная с г-н Пирограф. Нов ми е и го срещам за първи път, затова се надявам Лени да ми прости за дефектите по дървото й, но трябваше на нещо да се науча как да го използвам :)Пък и така когато стана известна един ден след смърта ми, нали знаете... това ще се продава скъпо, защото е първата ми творба с пирограф и тогава ще ме наградят с много грамоти и медали! Трябва да почакам само един живот разстояние.

Така надписах и двете пънчета, които ако все още не сте разбрали са свещници, нали трябва да й стоплят душата! Нацепени и надписани с любов и малко поносима болка!

И накрая да приключа с нещо, което е любимо и на мен... един малък поздрав :) Дано ти е харесало Лени!

Кратко Съобщение

2012-02-15T11:52:00.002+02:00

Искам да предупредя всички очакващи подарък от мен от Pay it forward, че днес или утре би трябвало да получат пратка. Единствено Ралица не ми е изпратила адреса и телефона си (на vania_v_dimitrova@abv.bg) и затова подаръка й ще я изчака да го направи :) Ето и нещо по темата с изненадващите подаръци...

valentine's day

2012-02-14T19:07:00.000+02:00

Желая ви споделена любов!

Подарък за мен?

2012-02-13T14:18:00.000+02:00

Искам да ви се похваля и да споделя една страхотна изненада за мен :) Съвсем неочаквано получих подарък и то от човек, когото дори не познавам?!? Една прекрасна и много мила дама ми изпрати ето тези камъчета с плетени дрешки...

...изключително приятно ми стана! Най-хубавото от цялата част с подаръка изненада беше посвещението, с което дойдоха тези камъчета при мен. Улучи точно в десятката Теди! Както всеки човек така и аз имам мечти, но има една, която е над всички останали (а те не са никак малко :), която болезнено желая и за която продължавам да се боря дори и със себе си. Мечта за която бих се отказала от всички други! И тя ми пожела точно това! Затова ще кажа само едно... БЛАГОДАРЯ ТИ ТЕДИ! Наистина ми разтопи сърцето :)

Ще споделя още няколко идеи по темата с камъчетата, които видях в Pinterest и мисля, че ще са ви интересни. Все пак наближава Деня на Влюбените и може да ви вдъхновят с идея за малък подарък изпълнен с любов, а ако няма любов винаги може да замеряте някоя влюбена двойка с тях :)))) Първата снимка от тук.

Следващите, който са досущ като моя подарък са от ето тук.

И тези малки сови и лисици, които много ми харесаха, ето от тук.

Малко Kunst с камъни.

И последната, за мен лично много интересна и забавна снимка от тук или направо тук в блога или тук от сайта на Hirotoshi Itoh :)Много изобретателно! Ето какво още може да направите с баба си или с ченето й ха ха ха. Да чувала съм че имам малко черен хумор :)

where magic happens

2012-02-10T11:13:00.002+02:00

В началото беше нищото!

Една купчина от детайли, които трябваше да изненадат, но все още не им се получаваше ефекта "Уау". Реших да направя подарък-изненада за моите родители, естествено с помоща на Милен. Преди време направих проект за обзавеждането в тяхната спалня и ако сте чели публикацията ми сигурно знаете как изглеждаше спалнята им в началото и проекта ми, по който се водим, но не следваме съвсем стриктно :)

Така се случи, че след ремонта на стаята в нея почти не останаха мебели и родителите ми си държаха всички дрехи от гардероба в друга стая на втория етаж от къщата. Всеки път когато трябваше да си облекът нещо се качваха по стълбите и имаше едни постоянни разходки нагоре - надолу. Затова измислих да ги изненадаме с една част от мебелите от проекта ми, за да може поне основната част дрехи да бъдат в спалнята, без да се налагат разходките до така наречената вече гардеробна стая. И така Милен започна със сглобяването на шкафовете, а през това време нищо неподозиращата ми майка се мотаеше около нас и да си призная случи ни се да послъгваме доста...дааа :) Казвахме й че Милен има монтаж на следващия ден и тези мебели са за едни клиенти, и че трябва да станат днес. Така скришешком я питахме дали й даресват, но тя не беше особено приказлива на тази тема :))) Говореше си само за "какво да ви сготвя?"(майки ...все за това питат и само гледат да те угояват) и "колко много сняг има навън,... няма ли да спира вече,... няма къде да го трупам,... не ми остана двор" и такива разни вълнения, но нищо за шкафчетата! За момент дори си помислих, че май не съм уцелила десятката с тази ми идея, но пък тя ми беше казала преди време, че ще направим всичко както аз го кажа за тази спалня и тя няма да възразява за нищо :) Така леко полеко нещата започнаха да се получават...

... и направо на същината, защото ми беше много студено и не съм снимала подробно. Докато Милен сглобяваше в гаража аз творях подаръците изненади от PAY IT FORWARD. Малко гузно ми беше, че той сам прави всичко без да му помагам особено, но ме беше настигнало едно вдъхновение и продуктивност, които съвсем скоро ще покажа и на вас, но сега да споделя какво се получи със спалнята... Шкафчетата бяха готови и чакаха в гаража. Никой освен мен и Милен не знаеше за тайната изненада, затова отидох да помоля брат ми и баща ми да слезнат да помогнат на Милен, че има "един тежък шкаф" и той не може сам да го премести. Те тъкмо вечеряха, но прекъснаха хапването и тръгнаха след мен. Когато слязохме в гаража им обясних за "пъкления" план. Въпреки коментарите от рода "ама защо се занимавате с глупости", видимо бяха изненадани и доволни. Започна се с катеренето по стълбите, нагоре към целта. Когато влязохме обратно горе, коментара на майка ми беше "Ама какво правите, защо ги вкарвате тука тези шкафчета"... и малко по-късно "ах вие лъжци такива,... как ме баламосват цял ден че това било за едни клиенти,... ама защо?" Много весело беше и племенницата ми подскачаше по леглото, и викаше "IKEA е дошла!" :))) Винаги изненадвайки някой ми е много приятно, когато видя реакцията му и учудването, защото не е очаквал нещо подобно. Затова правете подаръци ако и на вас ви доставя удоволствие това, без да очаквате нещо в замяна, защото ще има подарък и за вас, и той ще е много по-голям от материалните неща!

Исках да използвам класически, ретро модел дръжки за едни съвсем изчистени шкафчета, нещо като смесица между класическо и модерно, но за малко пари. Исках да съчетая дръжките с полюлея, чиито модел майка ми си избра.

Така се получи много светла и романтична спалня :)))

P.S. Да издам нещо от кухнята. Голяма трагедия! Малката ми племенница (дъщерята на брат ми) направи една прекрасна дупка в стиропорените панели от таблата на леглото :(... да ... там ниско долу, точно в средата между възглавниците. Видях как докато ние си мислехме, че спи следобеден сън, тя чоплеше с малките си пухкави пръстчета и правеше дупката все по-голяма и по-голяма! Под завивките беше пълно с малки стиропорени топченца :) Така че... искате ли да имате племенница? Шегувам се де, тази си е моя! :))) Ще трябва да ги оправям, когато се стопли времето или когато "гадинката" порастне достатъчно за да оценява труда на хората, но какво да се прави , на малки деца не мога да се сърдя дълго! Затова не си правете такава табла за леглото ако децата ви са малки или поне докато не измисля как да я направя здрава като камък или childrenproof :) Желая ви много изненадващи подаръци!

Homo sapiens invasion to the balcony

2012-02-07T11:32:00.000+02:00

Това не е нов филм, а един бързичък проект, който направих за едни мои приятели, които се вкараха във филма. Бяха в ремонт, защото очакваха появата на своето първо бебенце и всичко трябваше да става много бързо за да не ни изпревари малкия. Основно беше това, че при тях както и при една доста голяма част от хората в живеещи в България, мястото не достигаше и те решиха да използват терасата за да направят кухнята си там. Така че това е една идея, за това какво може да се направи в този случай ако и вие сте в същия филм.

От вратата на помешението започва секция за телевизор, преминаваща във високи шкафове за вграден хладилник и колона за изтеглящ се механизъм с метални кошници. До тях е шкафа с умивалника, след което останалата част шкафове са разположени под прозорците(също и миялната машина за вграждане) на вече затворената тераса (аз лично много харесвам мивки под прозорците, тук също е възможно това да се получи). Накрая кухнята завършва с фурната и котлоните, като абсорбатора е изведен през прозорците навън (много е удобно ако искате мазнината да се стича по фасадата на апартамента :))))

Хубаво е също така да имате голяма и задължително разтегателна маса за да съберете останалите шест(максимум до дванадесет) души, които живеят там с вас, жена ви и новороденото ви дете. Тук ще сложа едно предложение от изложението в Къолн...

...Също така задължителни са и сгъваемите столове(в случая този е от IKEA), за да имате максималното възможно свободно пространство, когато не използвате трапезарната маса...

Естествено не само мебелите правят къщата, затова всякакви аксесоари и декорации (например висящи цветарници пред прозорците) може да използвате за да създадете вашето си място. Важното е пространството да се използва максимално, но без да се претрупва с вещи (както е у нас :))) за да остане някакъв въздух и за вас!

Те обаче направиха ето този вариант, където има нещо като бар-плот и участъка под прозорците е свободен.

Ако някой е успял да направи нещо различно и практично с такова място може да ми го изпрати (vania_v_dimitrova@abv.bg), за да видим още до къде е стигнала еволюцията и възможностите на Homo sapiens. P.S. Ще признае ли мъжа, че миялната машина е основната причина, първобитните семейства да запазят брака си и той да може спокойно да ходи на лов за мамути без жена му да има възражения? Това в следващия епизод :)))))

Trip to Cologne, Germany, Part zwei

2012-02-03T21:26:00.003+02:00

Завърнах се! С втората половина снимки от пътуването ни до Къолн. След като изпихме кафето си в музея на марципана, от първата част на тази публикация, дъжда най-накрая спря да вали и продължихме към Къолнската Катедрала.

Тук беше много приятно, със зелена трева, шарени къщички, чисти улици и хора разхождащи кучетата си покрай реката. И на следващата снимка съм сигурна, че можеше да ни е много приятно да поплаваме, но в по-топло време :)

Ето на следващата снимка се вижда върха на катедралата.

Това не е от нея :)

Ето я и нея...много голяма и тъмна и както разбрах в постоянна реставрация!

А тези метални врати са един от входовете за катедралата. Днес такива неща не се правят, имам предвид толкова изпипани и пълни с детайли. Чудя се един ден нашите деца какво ще снимат? Ще останат само модерни и изчистени сгради, в които няма нищо толкова майсторско и забележително, а когато някой поиска нещо подобно като вратите на катедралата, няма да има кой да му го направи, защото всички които владеят тези техники ще са измрели без да предадът занаята си на следващите поколения, понеже никой не се е интересувал от тяхната работа когато е трябвало. И тогава аз вече като стара баба(в момента си представям тази от филма Титаник, която играеше остарялата вече главна героиня), ще седя някъде на пейка в космически кораб пътуващ за Марс, защото Слънцето ще е изпепелило Земята до тогава и ще повтарям "По наше време нямаше такива неща" и ще разказвам от онези интересните истории на бабите за онова време :)Пак нещо се отвях от темата значи! Надявам се ме разбрахте :)

Мозайките по пода бяха страхотни и точно в любимия ми Сецесион!

Разгледахме по-голямата част от катедралата, но никой не пожела да се качи с мен горе на кулите по едни много завити стълби :( На следващата снимка това е гарата откъдето си хванахме влака с дестинация Дотрмунд, защото там беше последната ни нощувка преди пътя за летището.

Това не издържах да не го снимам...аквариума в хотела ни...

... и символа на Дортмунд - носорог с крила :)Такива фигури имаше из целия град, но с различна дегизировка и не толкова силен грим :)

И една нощна снимка от града, на нещо което отново незнам какво е (най-вероятно църква), но нали съм турист...снимам пък после ще го разгадавам :) а и в този момент по-важното за нас беше къде ще вечеряме, защото бяхме уморени от цял ден път и от тежките раници на гърбовете ни.

И накрая малко снимки на ~~боклучетата~~ подаръчетата, които си купих за спомен от това пътешествие...

...Първо и задължително - гумени мечета! За тях историята е дълга, но ще споделя накратко...има една фраза, която я повтарят при рекламите на тези гумени мечета HARIBO, там дето правели децата щастливи и бла бла,...та от много дълго време се опитвам да я наизустя тая песничка и е адски трудно(какви ли други глупости не научих на немски), но най-накрая след около две години на пътешествия - успях! Фразата от песничката е следната: "haribo macht kinder froh und erwachsene ebenso" (харибо мах киндер фрох унд ерваксен ебензо ;), което ще рече че тия малките мечета правят децата щастливи и възрастните също! Ей това ме умори, защото аз като отида някъде, в някоя чужда страна обичам да научавам по някоя фраза и я повтарям по време на целия престой, и почвам дори да си измислям някакви изречения с думичките, който съм научила. Много съм досадна, но понякога става голямо забавление, когато хората ме гледат като луда :))) или пък когато си помислят, че знам езика и започнат да ми говорят едно бързо на въпросния език. Да обаче все още ме мързи да науча някой от тях :) И така най-накрая благодарение на местен, истински германец (онзи който ни развеждаше в Къолн - Стефчо на галено или Щефан ако трябва да съм точна)след като ми я написа и повторих текста няколко пъти, успях да я науча :)))

Следващия подарък беше за Милен - една метална табелка с картинки основно на ретро автомобили(той много харесва стари коли, за разлика от мен)...а за себе си купих тази кутийка с жената, вътре с шоколад 70% какао - доста различен от вкуса ми, но си я взех заради това, че рисунката е от любимия ми Alphonse Mucha.

Естествено взех и шоколад от музея на марципана... бих ви почерпила, но нали знаете...интернет :))) а и шоколада вече свърши!

Също и магнит за хладилника - за колекцията ми, както и стъклено преспапие(не знам как да го нарека по друг начин) с умален модел на катедралата в Къолн. В общи линии това беше от първото ми пътуване до Германия, пожелавам си да има още! Обещала съм си да си купя мерцедес от там, директно от завода, затова ще ми се наложи да се разходя, когато събера достатъчно пари от закуските или когато се сбъдне онова по-горе с бабата от Титаник-ще си взема мерцедеса да пиля гуми на Марс :)))

Да засадим дърво

2012-02-02T10:35:00.000+02:00

От блога на Стеф - Камъче в обувката и аз разбрах за инициативата на I plant a tree и ITSTH (компания за софтуер), която дава възможност да бъде засадено дърво от името на всеки притежател на блог. Аз помогнах за засаждането на един дъб :) Ако искате и вие да се включите в тяхното начинание, трябва само да си изберете дърво от техния сайт и да пишете за инициативата им в блога си! И да не забравите да поставите вашето дърво в публикацията :) Нека направим една гора заедно!

Trip to Cologne, Germany, Part Еins

2012-01-31T17:04:00.001+02:00

И така...пак тръгнахме насам натам! Много обичам натам :) Тази година започнах с посещение на изложението в Къолн както вече сигурно сте забелязали. Пътуването ни беше финансирано от фирмата, в която работя, а организацията беше наше дело с колежките. Така че може да се каже, че съм била там по работа ;) Сега обаче ще покажа останалата част от града, която успях да разгледам (докато работех естествено). Първо малко география!

По време на това пътуване осъзнах, че явно освен джудже на дядо Коледа, в по-предишен живот съм била и японски турист, защото се скъсах да снимам какво ли не.Ето например това на следващата снимка въобще не зная какво е :))) и не само на тази снимка ми се случи така! Затова ще разглеждате основно картинки пък където се сетя нещо ще разказвам! Започнахме с пешеходен маршрут за да стигнем до музея на марципана. Прочетох някъде, че това е една от забележителностите в Къолн и затова се запътихме натам. Трябваше обаче да минем по един от мостовете на река Рейн, което беше мъчително преживяване заради дъжда, който ни валеше през цялото време, освен това духаше силен вятър и тези следващите снимки съм ги правила с риск за живота си :) След като прекосихме моста, дънките ми бяха като извадени от пералнята, а гащите ми няма да казвам докъде ми бяха влезли от студ.

От това магазинче миришеше много хубаво на топъл хляб и разни други брашнени изделия. Знаех си че трябваше преди приключението с моста, така за последно преди да видя бялата светлина в тунела, да си купя нещо от там ама уви-останах си само с аромата, защото нямаше време. На тази разходката ни водеше един мъж, много висок (направо гигант), германец, приятел казано на кратко, а мъжете не обичат да чакат жени да пазаруват, също мисля че споменах че е германец (чували сте за Хитлер нали?), затова не посмях да изоставам от групата. Една негова крачка беше равна на две мои...доста разход навъртях :))))

Така след като вече знаете че съм потомка на японски туристи, виждате имам само две снимки на моста!

Най-накрая пристигнахме при този малък мост който води право в музея на марципана, където подробно беше показан целия процес как от какаото се стига до шоколада в магазина.

А това тук мисля че беше ресторант - Ноевия ковчег... явно сме спасени :)От него се чуваха звуци на ръмжащи лъвове, тигри и т.н. беше много реалистично!

Имаше и тропическа градина вътре в музея - много топло и с висока влажност!

Тук бяха изложени различни форми, които са се използвали за производството на шоколадовите изделия.

А тук течеше истински шоколад, от който имах удоволствието да си хапна. Много вкусен беше, нямаше нищо общо с течния шоколад, който продават в магазините.

Навън продължаваше да вали дъжд.

Дойде време да разгадаем рецептата...

... и на помощ ни се притекоха DEXTER и DEE DEE директно от "Dexter's Laboratory". Надявам се, че знаете за манията на Dee Dee да натиска непозволени копчета? И тук тя не издържа......"Noooo Dee Dee"-крещеше истерично Dexter.

...машините започнаха работа на все по-бързи обороти...

... и всичко стана в шоколад, и голямо шоколадово цунами се надигна над града. Туристите около катедралата започнаха да крещят и бягат в различни посоки опитвайки да спасят тънките си талии от надигащия се към тях шоколад... и тогава аз се събудих пред щанда с пакетите шоколадови бонбони :))))

След този момент на лудост, продължихме разходката си в една зала, където имаше всякакви опаковки и машинни- автомати за шоколадови изделия.

Познайте на този автомат с кокошката откъде изпада шоколадчето, което си купувате? Носи го щъркела естествено! :)))

Имаше и гигантски бонбон, и кравата Милка беше там!

А тези маймунки играчки от шоколадови яйца ми станаха любими.

Видяхме еволюцията в опаковките на шоколадчетата KINDER.

И един малък Трабант с отварящи се врати :) Като бях малка за мен беше много важно колите играчки да са с отварящи се врати, ако не им се отварят - хич не ми ги хвали! Много обичах да си играя с момчетата на колички в пясъка. А на следващата снимка много си харесах Sylvester-пантофите на Tweety :)

След тази разходка беше време за кафе и шоколадови десерти!

А навън продължаваше да вали, но не се притеснявайте, докато приключихме с кафе-паузата времето се оправи. Остатъка от снимките ще ви покажа във втората част на тази публикация, както и какви подаръчета си купих за спомен :)

PAY IT FORWARD

2012-01-25T21:00:00.000+02:00

Докато разглеждах някой от любимите ми блогове разбрах за една игра с подаръци, която ми се стори страхотна и искам да мога и аз да зарадвам някой. Правилата са следните:
Първите петима, които оставят коментар под публикацията ми, ще получат нещо, направено от мен до края на годината. Всеки от тези петима ще трябва обаче да направи същото за други пет души и т.н. докато има подаръци за всички на земята :)))
Все още не съм измислила нищо и подаръците ще бъдат изненада дори и за мен, но ще съм много щастлива ако се включите и вие! И печелившите (внимавайте какво си пожелавате ;) са Ралица, Дида, lenival, Марияна, Addii и за да е честно първия анонимен ако си каже името(освен ако Ралица не го е написала това :))) Моля Ви да ми изпратите име и фамилия(истинските), град, адрес на който да дойде подаръка, моля и за телефон(все пак куриерите го искат, а както знаете аз картички не правя ;). Не ви искам ЕГН-тата :)))) Обещавам да не ги използвам с друга цел освен за наградата :)))) на моята поща vania_v_dimitrova@abv.bg

IMM-COLOGNE Part2

2012-01-25T10:09:00.000+02:00

Ето и втората част със снимки от изложението :)

IMM-COLOGNE Part 1

2012-01-23T14:43:00.003+02:00

Края на миналата седмица посетих изложението в град Къолн, Германия. Ако се интересувате може да разгледате интернет страницата на изложението тук. А сега накратко в няколко снимки ще ви покажа интересното, което видях аз. Ще има и още снимки във втората част. Надявам се да ви вдъхновя с някоя нова идея :)

Относно тази снимка с Gravity stool на Jolan van der Wiel ,мисля че ще ви бъде много интересно да погледате и малко видео

Следващите пет снимки са с няколко продукта на Kenneeth Cobonpue

блуза от снежинки

2012-01-14T13:03:00.000+02:00

За следващата идея ще ви трябва да съберете няколко снежинки, може да използвате и приятел като този по-горе, но само ако не се облизва!
Миналата година си купих украса за елха - снежинки изплетени на една кука. С плетенето не съм много добра и ми изглежда много трудно да направя такава снежинка сама, но може един ден да опитам.
Тези снежинки така и не използвах за елхата, но ми минаха няколко идеи за това какво мога да направя с тях. Едното от нещата е следващата идея...

... заших снежинките върху една стара бяла тениска с много хубави бухнали ръкави.

Получи се доста заснежено! Бях като генерал с много ордени "снежинка", за специални заслуги и приноса ми към коледния дух по празниците :)))

Много ми харесва в комбинация с кожено яке.

Другата ми идея е да използвам снежинките по подобен начин както на следващата снимка от gordongossip.blogspot.com,

... или като завеса от снежинки пред прозореца, подобно на тази идея от bugsandfishes.blogspot.com

Също и като отпечатам снежинките натискайки ги върху форми направени от гипс, докато все още не се е втвърдил съвсем, за да постигна ефект подобен на този от следващата снимка от www.womenbeforeus.com
но с вдлъбнати форми.

Или пък да зашия снежинките към някоя декоративна възглавница като тази от www.etsy.com

Много идеи се насъбраха, но няма да ми стигнат снежинките.

Какво изпадна от торбата на дядо Коледа?

2012-01-08T17:33:00.002+02:00

Да дядо Коледа ходи със скъсан чувал с подаръци! Явно докато си е хапвал курабийките и е пил от чашата мляко, която му оставих на Коледа, от чувала му са изпаднали няколко подаръчета. Ако някой си ги познае от списъка към дядо Коледа - да не ги чака тази година, но да знае че със сигурност е бил в списъка му с послушните :)
Дотук с шегите, сега по-стегнато!
Този елен, играчка за елха, дойде през преспите сняг чак от Унгария! Много се стегнах :) но не пристигна за мен, а за моя шеф.

Тези бисквитки не се ядът(всички това питаха)! Тях ги донесе еленчето по-горе, за моите послушни колежки в работата.

А тези малки котета магнити за хладилник, бяха изработени ръчно от малки и сръчни джуджета от Будапеща. Черното за мен, а бялото- за Мартина. Нейното го кръстих Катя, защото много прилича на котката й Катя!

А тази ягода преди да разбера за какво служи я използвах като декорация за нашата елха. Тя ми е подарък от една приятелка Цвети, която я е направила сам самичка и сега използвам по предназначение, да си отбелязвам докъде съм стигнала с четенето. Книгата не е от дядо Коледа, купих си я сама по препоръка на моя приятелка, но още не съм прочела достатъчно за да коментирам, ама ще ги измисля отговорите на тези три въпроса :)

Още един интересен подарък изпаднал от чувала беше тази стъклена топка с увеличителна лупа, която се използва като рамка за снимки и уголемява образа им. Имам и подобна но квадратна рамка, от плексиглас, като двете половини се свързват чрез малки магнити.

И накрая докато събирах изгубените подаръци на дядо Коледа се спънах в този чисто нов хладилник :))) Явно дупката в торбата му е доста голяма!
Това беше нашия коледно-новогодишен подарък с Милен. Вместо да си купуваме подаръци за празниците си взехме нов хладилник... и си има фризер, от което съм най-щастлива, защото много обичам сладолед, а досега имахме един малък хладилник от онези, които водят като мини-бар в хотелите, а в него няма място за сладолед и трябваше каквото си купя да го изям на момента, защото нямаше къде да го прибера. Това лято ще се скъсам от ядене на сладолед :))) а Милен ще може да си съхранява месата, защото той обича мръвки като всеки мъж, дори искаше елхата ни да я направя като тази в магазин Пикадили - елха цялата направена от салами :)))) Имаше и някой промени покрай новия хладилник, който не влизаше с 2см в отвора под шкафа, но нали си имам майстор у дома и това беше поправено, но сега ме чака ново боядисване с латекс по стената. Обаче за тези неща ще пиша по-натам.
Дано и следващата година дядо Коледа да има дупка на чувала!

празнична украса

2011-12-30T19:03:00.000+02:00

Ето я и нашата коледна елхичка и украсата ни за празниците. Доста от играчките по елхата са ми подаръци от близки и приятели или носят някаква история със себе си, за която се сещам всеки път когато украсявам елхата. Вече имам и няколко нови играчки-подаръци от тази година :)
Няколко снимки които да ми държат топло, когато махнем цялата украса, защото става някак пусто и празно.
Весели празници на всички! И не забравяйте да казвате "Обичам те"!

Коледни светлинки

2011-12-29T11:46:00.000+02:00

Днес ще споделя част от декорацията за празниците в къщи. Много лесно може да си направите същата, например за украса на новогодишната трапеза. Съжалявам че не успях да публикувам тези неща по-рано.
Нужни са ви свещи, топки от елхата и формички за сладки. Откакто съм си купила тези метални форми, веднъж не съм ги използвала, затова сега ги прилагам не съвсем по предназначение :) Единственото, което трябва да направите е да ги подредите в някаква купа или поднос.

Идеята с тези формички дойде от тази снимка на Martha Steward с играчки за елха направени от същите форми за сладки.
Накрая добавих и малко хартиени снежинки за разкош. Купих си ги от Коледния благотворителен базар "Ангелска ЧУДОтворителница" организиран във Военния клуб в гр.София, където се събираха средства за семейства на загинали военнослужещи и за двойки с репродуктивни проблеми.

коледен венец

2011-12-23T22:53:00.001+02:00

Бърза идея в последния момент преди Коледа... най-накрая и моя коледен венец! Направих си го от парчетата изкуствена трева, които останаха от нашия балкон.

С помощта на похлупака от тенджерата на мама, за да изрежа правилна окръжност :)

Използвах и малко панделки, който преплетох около вече изрязания ми венец.

Откъм гърба използвах телбод за да захвана неподвижно панделките.

Вече си имаме венец на вратата! На принтера разпечатах един надпис "Весела Коледа", изрязах хартията и я залепих зад венеца на вратата. Ако случайно някой не е разбрал, че това е коледен венец :)

trip to Budapest part 2

2011-12-15T17:39:00.198+02:00

Ден втори - тази гледка ни посрещна сутринта на излизане от хотела. Оказа се че сме на самия бряг на река Дунав, но предишната вечер, когато пристигнахме беше вече тъмно и не успяхме да разгледаме къде сме точно.

През втория ден от нашата екскурзия отпътувахме към северната част на Унгария.
Първото място беше Естрегом, който се намира на границата със Словакия, където посетихме най-голямата католическа катедрала - Естергомската базилика.

Много ми харесва да се губя на фона на огромни сгради :)))

... Ето и тук съм като малечка палечка или Алиса в страната на чудесата, която е изпила хапче за смаляване :))) Почти до дръжката на вратата!
А на следващата снимка се вижда Архиепископския дворец.

Ето ни тук с Милен на големия завой на река Дунав близо до Вишеград, където има една крепост, която не успяхме да посетим, а само видяхме по пътя ни за град Сентендре.

А ето го и него... изпълнен с магазинчета и много коледен дух!

Тук посетихме музея на марципана, където имаше всякакви фигури направени от марципан. Ако отидете до Сентендре задължително влезте там, но да знаете че аз снимах почти всичко и ако разгледате снимките по-долу, все едно сте разгледали целия музей :))))

Имаше една остъклена стая, където видяхме как точно се правят тези фигурки...

...дали е вкусна?

Майкъл Джексън беше в реален размер...

...тези столчета също!

Тези кученца ми харесаха най-много! Бяха много сладки и бяха разръфали чорапа :)))

Къщата на трите прасенца...

...и тази книга, която също беше от марципан. Оставям на вас да познаете кои са приказките от следващите снимки.

Тези чинийки също са ядливи. Обаче мисля, че им е изтекъл срока вече :)

А това ако съм разбрала правилно са заготовки от метал, които са използвали за да направят обемни фигури, на принципа за направата на шоколадовите яйца - от две слепени половини.

Тази снимка направих специално за моята племенница, която е на три годинки и обожава героя Прасчо от филмчето за Мечо пух, но го е кръстила Миме. Имаме го на плюшени играчки в поне три различни размера и без Мимето никъде не се ходи :)))

Бонбони в неограничени количества Хубаво е да сте на шоколадова диета, когато ходите в този музей на марципана.

Района е известен с червения пипер и с едно вино, което обаче забравих как се казва, от сорт грозде, който расте само там( но някой каза че го имало и в магазин LIDL ;)

Едно малко червено джудже под елхата, не издържах да не го снимам!

Зад елхата е църквата Св.Андрей чието име носи и града.

А тези елхи водят към един магазин ... моя магазин както каза Милен! Нали съм била джудже на дядо Коледа в предишния си живот(това защото съм имала много от коледния дух и защото съм се била вълнувала много, като малко дете, когато наближат празниците, и само играчки, сняг и елхи ми били в главата). Та този магазин беше пълен с коледни играчки и декорации, всичко на вълна празнична украса. Явно съм се забавила вътре(е то ясно, нали съм си у дома :))), защото по едно време Милен влезе да ме изкара от там. Супер беше, накупих играчки за всичките ми близки хора и няколко за себе си! Милен после се шегуваше с мен, защото ми ги опаковаха в един малък кашон... "На хората им даваха найлонови торбички, а на наша Ваня - кашон!"

Върнахме се обратно в Будапеща за още няколко часова разходка, преди да се приберем за последната ни нощувка в хотела.

И ето какво видяхме в един местен магазин за хранителни стоки... български бисквити Траяна :)))

Толкова от Будапеща видяна от мен. Малко време, но си заслужаваше дългия път, обаче никога повече няма да го повторя това с автобус :)

Budapest Part 1

2011-12-13T17:11:00.002+02:00

Тази година за рождения ден на моя Милен измислих вместо подарък да му направя изненада с една кратка екскурзия до Унгария или по-точно до Будапеща. Много ми липсваше коледния дух от миналогодишната ни екскурзия до Виена и така хем за него подарък, хем за мен коледен дух :) Екскурзията беше с автобус (голяма грешка-цели 14 часа път) и с нощен преход през Сърбия(още по-голяма грешка). Всъщност използвах ваучер с 50% намаление от Kolektiva.net и така вместо 300лв(153 евро) платих 165лв на човек. И така след не много приятна нощ и няколко опита да поспим, изгрева ни посрещна в Унгария.

След около два часа, откакто преминахме границата, пристигнахме в Будапеща. Първото ми впечатление беше, че и там е като в България, дори и автопарка ни беше еднакъв, но езика....оооо езика... абсолютно нищо не разбирах, нямаше дори сходство с познатите ми езици, единствено с мимики и жестове се оправяхме :))) Но когато стигнахме до централната част... нищо общо с България. Имаше наистина много забележителности и интересни сгради, на които отново заради езика и количеството им, не успях да запомня имената :)))) Не си бях пила гинкобилобата :) Не научих много, защото не съм и искала, но на кратко... Унгария е основана от няколко племена. Столицата й е Будапеща, която пък е образувана от съединението на два района, на Буда(високата част на града) и Пеща(ниската част) имало е и ОПеща(когато има "о" пред думичката, ще рече стар, т.е. най-старата ниска част). Паричната им единица е Форинт (HUF)и 1000форинта=6,60лв = около 3евро(1000 форинта за 13евро звучи по-добре :). Така за ориентир в едно кафене в града за две кафета, две води и два десерта платихме 3000форинта или около 20лв. Но стига съм писала сега малко снимки от Будапеща и мостовете на река Дунав...

...Кралския дворец...

...това е сградата на парламента...

... а това е зимната им пързалка за кънки...

... това е Площада на героите. В центъра на площада се издига мемориал със статуите на водачите на седемте племена, които основават Унгария през 9 век, крале и държавници. Както и паметника на Архангел Гавраил(36-метрова колона), който според легендата се появил в съна на създателя на унгарската държава - Свети Стефан (Ищван)и му връчил светата корона, т.е. сам Бог го е избрал за владетел (Да не си помислите, че съм го научила това...преписах го от презентацията за екскурзията :))) Много внимателно си преценявам с какво да си запълня харда :))))

Това е центъра на Европа! Има паметник на една голяма нула, който ни обясниха, че е нулевия километър или по-точно изчислено е че тук точно е центъра на Европейския континент. Там има железница, с която може да се качите до кралския дворец, но ние си имахме автобус все пак, а и бяхме вече срастнали със седалките му :)

Следващите снимки са от Рибарските кули на крепостния хълм Будавар. Там се намира и катедралата Матияш и се открива невероятна гледка към река Дунав.

Ето ме и мен... онова червенкото на снимката, дребнея леко :)

Отново сградата на парламента...

...Изглед от Цитаделата-военна крепост и най-високата точка на града, и снимката ми с кошчето за боклук :)))

След тази обиколка се върнахме в ниската част на града за да използваме останалото ни свободно време за малка разходка из магазините, а след това дойде най-приятната част от екскурзията - обиколка с корабче по Дунав. Тези куче-човеци много ми допаднаха :)

Това е карта на града с маршрута на корабчето и с отбелязани всичките забележителности, които не успях да запомня.

А тук една патка спеше на студа, няма как да не отбележа като видя някоя от братовчетките ми в чужбина :)

И най-накрая вече измръзнали от чакане, дойде и нашето корабче. Интересно беше, че по брега имаше много кораби, които се използваха като ресторанти, а също имаше и вариант за романтична вечеря на плаващо корабче по Дунав - направо мирише на предложение за брак в португалски сериял :))))

...гледка към Кралския замък на качване за корабното ни пътешествие...

... неусетно бързо, докато се настанявахме се стъмни и се разкриха невероятни нощни гледки...

...и най-накрая на първия ни ден, малко коледен дух! Ще има продължение след рекламния блог, и ще има много продуктово позициониране :))))

винтер вижън / winter vision

2011-12-05T19:57:00.001+02:00

Зима е! Не толкова студена колкото ми се иска и все още без сняг :(
Пожелавам си да има за Коледа! Ако всички го пожелаем вероятността да се случи е много по-голяма, затова не му мислете много :))))
А сега ще ви споделя една снимка от Pinterest, която ме вдъхнови да подготвя цветята в къщи за студената зима.

Преди време си бях направила декоративна възглавница от един стар пуловер.

От него ми бяга останали ръкавите и най-накрая оползотворих и тях. Използвах ги за да си направя калъфи за саксии. Имам други пуловери с много по-интересна плетка, но ми е жал да ги нарежа. Поне ще изчакам да отмине зимата, че може и да ми потрябват :)

Накрая вече се отнесох... и всички цветя вече са с вълнени саксии или както Милен каза "цветята вече са с Винтер Вижън" :))))

закачалка Тонет или вече не?

2011-11-21T17:36:00.000+02:00

Днес искам да ви разкажа за поредната закачалка у дома. Имаме толкова много, но все не ни достигат :) Както може би знаете дневната и спалнята при нас са в едно помещение и е доста дразнещо че дрехите ни стоят по дивана, столовете и т.н., защото и гардероба ни не е много голям и няма къде да си приберем ежедневните дрехи. Исках да имам една закачалка, на която да ги трупаме вместо върху мебелите.
Тази е новата и ми беше подарена от едни приятелчета, който правеха ремонт и изхвърляха ненужните вещи. Отдавна си я бях заплюла и ги бях предупредила да ме имат предвид ако решат да я изхвърлят. И не след дълго време те... така да се каже "make the call" :))) Убедена съм че г-н Тонет няма да хареса какво ще се случи със закачалката му :)

Бяха и отрязали крачетата :(

И така новата ни придобивка беше разглобена.

С шкурка беше изтъркана цялата или поне доколкото ми стигаха силите.

И както се досещате, боядисах я! Този път използвах бяла - мат боя.

И се стигна до интересната част. Купих си детски комикс и не можах да повярвам, че това тънко комиксче струва почти колкото едно дебело списание за интериор. Сигурно е заради постера в средата на комикса, в интериорните списания няма такива екстри :)

Идеята се появи един ден, докато Милен се ровеше във форума на Volkswagen и ми показа тази картинка. Дори се замислих дали да не направя нещо подобно с колата си (евентуално в някой следващ пост :)

Изрязах си каквото ми хареса от комикса и го залепих с лепило на закачалката... и така по цялата закачалка. Много шантава се получи :) След като налепих цялата закачалка, използвах прозрачен лак за дърво отгоре, за да запечатам картинките.

Краката на закачалката ми, както казах по-горе, бяха отрязани от предишните й собственици, затова използвах дървени дръжки за да изглежда по-добре. Тях ги закрепихме с дибла и лепило.

И така се получи забавната ни стара закачалка. Стара, но в крак с времето! :)