craft i-school

Добре дошли в craft i-school -моето скромно интернет училище за занаяти

noreply@blogger.com (evgeni) — Sun, 01 Jan 2012 21:02:00 +0000

Aко четете тези редове, значи искате да научите някои тънкости в гравьорския и дърворезбарския, и други занаяти, или просто сте любопитни да видите нещата така да се каже "от кухнята"

Добре дошли в craft i-school - рубриката, в която публикувам разнообразна информация за занаята, изкуството,стиловете, както и уроци , свързани с първите(а и не само първите...) стъпки в занаята, без разбира се да претендирам за изчерпателност.

***

Craft i-school е ориентиран предимно към подрастващите и начинаещи "кандидат-майстори", и цели да покаже, че за постигане на прилични резултати са достатъчни мъничко талант, старание, креативност, внимателно артикулиране с различните стилове, и разбира се мерак. Умишлено са подбрани предимно съвети и уроци, които не са свързани с някаква по-сериозна предварителна инвестиция в инструменти, материали, и установки.

***

С craft i-school моята амбиция е да поставя едно ново начало, което да прерасне в средище(макар и неголямо), в което ще се предоставя свободно информация за занаятите, ще се обменят мисли и извършват услуги между колеги и съмишленици, или просто ще се общува. За сега съм само аз. Ако смятате че можете да допринесете с полезни съвети и информация по тематиката, и искате да получите достъп до публикуване, свържете се с мен

***

Ако имате въпрос, можете да го зададете в "коментар" към съответната статийка, или в специално създадения за това

На ясно съм че посещаемостта в този блог няма да е висока, а и не това е целта ми, но помогне ли craft i-school дори на един начинаещ майстор, то значи си е струвало усилията

***

Още веднъж: Добре дошли в craft i-school , и приятни и ползотворни мигове.

Опаковката при транспорт:

noreply@blogger.com (evgeni) — Fri, 19 Feb 2010 07:35:00 +0000

На съвременния етап все по-често се случва на един майстор да контактува с клиента от разтояние, и също така да изпраща по поща или куриерска служба изделието си. Този начин на работа, особено след навлизането на Интернет, става все по- чест , и постепенно измества "класическия" директен контакт на майстора и клиента в ателието или работилницата.

...тази пратка ще пътува до другият край на света, за това трябва да е старателно и сигурно опакована, със съответните обозначения...

При пращане на изделие е добре:

За препоръчване е да се избират услугите на "добрите" куриерски фирми, въпреки че по принцип са по-скъпи. Тези фирми предлагат и "проследяване на пратката" на всеки един етап, по място, час и минута. Не трябва да се пести и от застраховки.

Изделията(то) трябва да се опаковат много старателно, с цел- предотвратяване на щети при транспорта. Отделно това прави добро първо впечатление на клиента. Могат да се използуват "скреч" и "бабъл" фолио, стиропор, стиропорни дробинки, дунапрен, велпапе, здрав скоч и други- избора на пазара е широк.

Предметите трябва да стоят плътно, но не стегнато(напрегнато) в транспортната кутия. Самата тя трябва да е от здрав картон.

При транспорт, особено на дълги разтояния, е важно да се спести всеки грам и см³ , но това не трябва да е за сметка на мерките срещу механично увреждане .

На самата кутия трябва да са изписани правилно и четливо адреса на получателя, и вашия адрес. Добре е, да е указано мястото от което трябва да се отвори колета, а също така да има и стикер "чупливо", "внимание", "посока горе"(ако е нужно). Тези стикери изострят вниманието и вършат много добра работа.

Ето два примерни такива стикера, които исползвам аз. Ако желаете, можете да си ги копирате и разпечатате:

След като сме приключили с опаковката, и сме пратили колета, остава все пак да се молим, нашият колет винаги да е в горната част при транспорта и прехвърлянията, както и за победата на футболния отбор на съответния митнически или куриерски служител :-)

Инкрустация на метал в метал- контур и фигура:

noreply@blogger.com (evgeni) — Mon, 08 Feb 2010 20:41:00 +0000

Ще покажа последователните етапи при направата на инкрустации "метал в метал" на контур и фигура. В случая инкрустацията е исползвана при направата на медальон (пета за приклад на Blaser R93).

И на края остава да оксидираме, като с това освен пълния контраст, благодарение на когото инкрустацията се откроява , излизат за съжаление и всичките недостатъци(като нечиста и надъфкана линия, нечисто запиляване и шлайфане, окъртени ръбове и др.), които на този етап са вече непоправими. За това трябва още на предните етапи да се внимава за чистотата на контура.

Луксозни кутии за вино

noreply@blogger.com (evgeni) — Thu, 07 Jan 2010 06:58:00 +0000

Бутилка добро вино е чудесен начин да зарадваме отсрещния човек с един скъп,изтънчен, и в същото време не- претенциозен и задължаващ подарък. Обикновено бутилките са опаковани и поднесени в умишлено направени груби, дамгосани кутии тип "сандък", "щайга", и др. От вътре самите бутилки са положени в талаш, изкуствено напрашени и дори опаяжинени... и така този "винпромски" в своята същност стереотип, битува вече много години.
Луксозното вино, поднесено по този начин, въобще не може да се впише в интериора и материалния свят на лукса- там, за където обикновено е предназначено.
Освен това- запитал ли се е някой- какво става с "опаковката " на подаръка, на която обикновено е дарствения надпис, фирмения знак, или името на подаряващия? Не е ли по-добре тя да е луксозна и красива вещ сама по себе си, и да се ползва, дори след "употребяването" на подаръка, като продължава да напомня по мил и деликатен начин за дарителя?

***

В този ред на мисли започнах проект, който завърших непосредствено преди коледа :
изработване и украса на луксозни кутии за вино. Желанието на поръчителя беше, кутиите да придават достатъчна тежест на подаръка, освен това и те самите да са част от него.

Това всъщност е серия от няколко кутии за вино. Всяка кутия е предназначена за две бутилки вино.

И именно тук се получава интересното: Самата кутия, след като се извади виното, може да се превърне в чудесна кутия за документация и кореспонденция:
В нея идеално се побира формат А4, плюс отделение за писалки, преспапие и дребни предмети:

Самото вино е поставено на подвижна поставка, която стои плътно и стабилно в кутията :

Дърворезбата по капаците на кутиите е в различни варианти, ето един от тях:

Лозов орнамент в рамка, стил Ар Нуво(art nouveau). В средата е изработен фирмения знак на поръчителя, умишлено заличен на снимката.

Ето отново всички данни за кутиите:

материал: Орех.
Полировка шеллак
тапицерия-черен картон
Фирмен надпис.
Дърворезба с лозов орнамент по капака, стил Ар Нуво(art nouveau).
Всяка кутия е предназначена за две бутилки вино, стоящи на поставка.На дъното, за декоративен ефект е поставено платно от помачкано ленено зебло.
Освен това, махайки виното, поставката и зеблото, собственика разполага с кутия за документация и кореспонденция (в кутията идеално се побира формат А4)

повече снимки

публикувано в галерия "други"

Календари за 2010г

noreply@blogger.com (evgeni) — Thu, 31 Dec 2009 10:53:00 +0000

Най-после са готови рекламните ми календари за 2010г. Календарите са в настолен вариант, формат близък до пощенска картичка. На тях има различни снимки от работите ми през предходните години. Качеството е прилично.

Весело посрещане на новата 2010г!

"Нож с Дракон" (клас "Аристократ")

noreply@blogger.com (evgeni) — Mon, 12 Oct 2009 08:22:00 +0000

Приключих окончателно последният ми проект- "Нож с Дракон"(клас "Аристократ")
Проектът е концептуален, и представлява окомплектован гравиран нож, с гравирани кутия и принадлежности за поддръжка на острието и ръкохватката.

Ножът разбира се е акцентът на тази композиция, и сложността на гравировката и инкрустациите, особено на ръкохватката е може би на 70-80 % от предела на моите възможности като гавьор и дърворезбар към този момент.

Като цяло обаче исках да избягам от формулата "нож +". Щеше ми се всичко да е едно цяло, и отделните компоненти да са по-скоро като "част от цялото". Именно за това реших кутията освен като такава, да изглежда и като своеобразен "кафез за дракон", като символ на обуздаването на стария свят(по волята на кръста- в центъра) и старите същества,митове и страхове. За това се стигна до ажурният капак със засилени ажурни зони, с келтски тип орнамент, напомнящ решетка:

В този ред на мисли започнах проекта, който погълна изключително много усилия и работа .
Ето и някои детайлни снимки:
-ръкохватка- проекции:

-други детайли:

Клас "Аристократ" е условно определен. За него са задължителни високия клас на сложност на украсата, както и тези аксесоари от окомплектовката:

...които представляват допълнителни прибори за поддръжка на острието и ръкохватката на ножа.

Задължителни са също и използването на благородни метали, както и по- обширната позлата:

Ето и техническа информация и характеристика на материалите за целия комплект:

НОЖ: обща дължина- 210mm;

ОСТРИЕ: 100mm, стомана 440C(54т. HRC), позлатена(22к) металогравюра;

ДРЪЖКА: ергономична, материал-дива круша, миниатюрна дърворезба, инкрустации сребро, гравирани нитове, скулптиран дракон, апликации сребро;

КУТИЯ: 300х100х65mm, орех, ажурна дърворезба -келтска орнаментика, инкрустации сребро;

Заточващ масат на фирма Gesser(60т HRC), частично хромиран, позлата на върха(22к), ръкохватка орех, дърворезба, протектор- месинг , покрит с естествена кожа (телешки юфт);
течност за периодично подхранване на дървената ръкохватка, в шишенце от кафяво стъкло, и капачка- корк, и орех с дърворезба;
четчица за обмазване на дръжката-естествен косъм, орех, месинг, дърворезба;

Изделието е съпроводено и със сертификат за произход и уникалност.

Въпреки футуристичната дръжка и скулптирания дракон, ножът е изключително удобен:

Публикувано в галерия ножове

Понастоящем, комплекта е притежание и част от колекцията на висш аристократ(принц) от близкия изток

"златната " апликация от колесница...

noreply@blogger.com (evgeni) — Thu, 17 Sep 2009 08:41:00 +0000

Безкрайно съм въодушевен от титулната публикация на последният брой на списание 8 << ”Златната” колесница на траките >> .Уникалната декоративна плоча (открита в с. Краново), служила за апликация на колесница (реставрирана перфектно), просто ме накара да онемея:

Инкрустация на метал в метал по нашите земи!, ... при това с два вида метал!! , ... изключително “чисто” (от гледна точка на занаята) изработена!!! ... през І-ІІ в. от н.е. !!!! Я виж ти !!!!!

За това как е открита колесницата през далечната 1976 г. , и “преоткрита” сега (вече с новите технологии) украсата на апликацията, служила като своеобразен “номер на знатната колесница, и още много други интересни факти, си е описано много добре в самото списание(Списание 8 брой 9 септември 2009).
Тук просто искам да изразя своето възхищение към античния майстор, сътворил този безспорно световен шедьовър. А и мисля, че такива наистина върхове в занаятчийското изкуство имат специална “ложа” точно в този блог, и в подобните нему.

Самата апликация представлява желязна плоча(размери: 520Х120Х3 mm), изтеглена чрез коване. Върху нея са инкрустирани от жълт метал, в симетрична композиция от три дяла: фронтони, люнети, колони(йонийски тип), лаврови гирлянди , лозов орнамент, антични съдове. Всичко това е оградено с елегантна рамка от медна инкрустация. От мед са и инкрустираните четирилистни детелини, и дръжчиците на всяка една клонка . По всяка вероятност за контраст, желязото е било оксидирано чрез нагряване, и последващо обмазване с масла или катран. Съчетанието на трите метала, а и едновременното инкрустиране на контур и сложни полета, са изключително умело и майсторски направени. Самата композиция е напълно ритмична и хомогенна като наситеност. Жалко, че последващото пробиване на отворите за закрепването към самата колесница, е било извършено грубо, и е нарушило на някои места самата инкрустация (това е не рядко срещано в античността). Явно "монтажника" не е държал особено на изкуството ...
Апликацията притежава също и две бронзови глави на Медуза Горгона(с инкрустиран естествен или изкуствен тюркуаз на очите), както и бронзов бюст на Херакъл. Вероятно всичко е изглеждало така:

Не мога да пропусна да отбележа (с огромен респект), и 6 месечния труд на реставратора Силвия Борисова, благодарение на който инкрустацията е “блеснала” с цялата си красота ...

И за финал: историческата стойност на находката нямаше да е толкова голяма, ако вместо “имитация на злато”, беще ползувано истинско такова. Защо?

Анализът на жълтия метал показва наличие на:
Cu(Мед)....................80,339 %
Zn(Цинк)...................13,466 %
Sn(Калай)...................2,990 %
S ( Сяра).....................1,325 %
Fe(Желязо)..................1,023 %
Pb(Олово)....................0,695 %
Ni(Никел)....................0,103 %
Mn(Манган)..................0,058 %
Това на съвременения език на металите и сплавите им, означава МЕСИНГ !!! Може би първият съзнателно добит в човешката история!!!
(Цинкът като метал е открит едва през ХVІ в. , а първия месинг е получен в Англия през 1781 г.)

А сега де!?

---------------------------------------------------------------------
*Целият материал, както и снимките, са заимствани от списание 8 и интернет
---------------------------------------------------------------------

Ленен Безир

noreply@blogger.com (evgeni) — Sun, 13 Sep 2009 10:42:00 +0000

Безирът се добива от различни блажни масла, като се варят продължително, с прибавяне на съединения (обикновено манганови, кобалтови, оловни, и др.), които съединения го карат в последствие да изсъхва доста по-бързо от маслата.

Най-качествен, и подходящ за нашата работа, а именно финишна обработка и импрегниране на дърво, е лененият безир. Той представлява жълтеникава до тъмно кафява гъста течност(по-светла или тъмна, в зависимост от температурата , при която е приготвен). Засъхва за няколко, до не повече от 20-24часа(без облъчване или напичане; времето зависи и от порьозността и предварителната обработка на дървото), като пластът е приятно "лаково" изглеждащ, равномерно засъхнал , леко еластичен,прилично здрав.
Не препоръчвам обаче исползуването на закупен от първата железария продукт, на чийто етикет пише "Ленен Безир" или дори "Висококачествен, пречистен ленен безир". Рискувате, течността вътре да няма нищо общо не само с лена, но и с безира.Безирите често са "кръщавани", било при самото им добиване (като са били употребени недопустими долнокачествени масла),било след това (като се добавят недопустими евтини минерални безири или масла).Резултатът след тяхната употреба е обикновенно- бавно и неравномерно съхнещо, или изобщо незасъхващо покритие, което често е груб слой, с неприятен "нефтен" мирис.
В заключение ще кажа само че все пак моите предпочитания клонят към исползуването на ленено масло.
Как да проверим качествен ли е безира?
на предварително зачистена и обезмаслена непопиваща площ (ламарина, парче ламиниран паркет, стъкло) разтриваме с бала безира на много тънък филм. Трябва още тогава течността да се поддава на раномерно нанасяне. Съхненето трябва да е при умерена температура(не повече от 18-20°), на сянка, и трябва да завърши напълно за 10 часа, максимум 1 ден, като трябва да притежава гореописаните качества, характерни за качественият безир.
Съхранение : Лененият безир се съхранява също като лененото масло, а именно- на тъмно и прохладно място, в тъмно(обикновено кафяво)шише. Трайността му се повишава, колкото по-малко има досег с кислорода от въздуха. За товатрябва да изпълва съда до горе, а при изливане, в съда се пускат малки речни камъчета (речен филц), или стъклени перли, до качване на нивото до гърлото

Лепилата:

noreply@blogger.com (evgeni) — Wed, 26 Aug 2009 08:05:00 +0000

В процеса на работа често се налага до исползуването на лепило, било то чисто "технологично", или за китосване и поправка на откъртени поради невнимание или лош късмет частички
Винаги имам под ръка няколко основни вида лепила:

моментно лепило ( тип "каноколит")
лепило за дърво ( тип "С200")
универсално бързо лепило ( тип "Хелми")
двукомпонентно лепило (тип епоксидна смола)
тиксо (много съм доволен от хартиеното)

Нарочно не съм упоменал точно от коя марка са, защото разнообразието в магазините е голямо, а и аз непрекъснато ги меня.

Добре е да се спазват стриктно препоръките за съхранение. Така те ще Ви служат дълго. Примерно- моментното лепило, съхранявано в хладилник се запазва за голям период след разпечатването.

Миниатюрна живопис на Н. Клейн

noreply@blogger.com (evgeni) — Wed, 12 Aug 2009 16:48:00 +0000

Силно съм впечатлен от ювелирните портрети на
Нина Моисеевна Клейн от Петербург, . Тя е вече възрастна дама, представител на школата на академичната Руска живопис. Завършила е Петербургската художествена академия, дълги години е взимала уроци от дъщерята на К.А. Савитски (Константин Аполонович Савитски, заедно с М.Врубел и В. Серов е бил любим ученик на академик П.П. Чистяков)
Н.М.Клейн е имала изложби по цял свят.Основно се занимава със миниатюра.
Представям на Вашето внимание няколко от работите и (за размера, средно25х35мм, може да се съди от долния ляв ъгъл- това е кибрит):

Миниатюрно копие на "Портрет на неизвестна дама" от неизвестен автор.

акварел върху слонова кост

розета- сребро

поставка-палисандър, розово дърво, инкрустации-жълт метал

Миниатюрен портрет на Ирина Гулина

акварел върху слонова кост

розета-сребро

поставка-карелска бреза, розово дърво

Миниатюрно копие на "Момче с куче" от Мурильо:

акварел върху слонова кост

Миниатюрно копие на "Портрет на Варвара Римска-Корсакова" от Винтерхалтер

(Варвара Римска -Корсакова е всъщност бабата на бележития композитор, която била голяма красавица и бохем. Злите езици твърдят, че не веднъж скандализирала дори разкрепостеното общество във френските салони със своето фриволно облекло и държание)

акварел върху слонова кост

розета-сребро

поставка-Персийски орех, розово дърво

Да направиш шедьовър е трудна работа, не всекиму се случва. Да му направиш перфектно копие е не по-лесно, също не всекиму се отдава. А да го събереш на площ едва няколко кв. см., това просто не мога да си го обясня...

(по информация на Игор Гулин)

Нож.БГ:българският сайт за ножове ; сайта за български ножове

noreply@blogger.com (evgeni) — Thu, 06 Aug 2009 13:18:00 +0000

Българските почитатели на хладното оръжие (във всичките му разновидности) сигурно няма да прочетат нищо ново в тази публикация. На вярно те отдавна са попадали, и дори следят развитието на сайта “Нож.БГ” или са преки участници във форума към него.

(ножът на снимката е дело на създателя на “Нож.БГ” Ясен Ников)

“Нож.БГ” е може би най-сериозният опит у нас , да се събере максимално, и синтезира всякаква информация по темата- от видовете ножове-през направата, материалите- до поддръжката на един нож. Много полезен сайт за начинаещият(а и не само) майстор-ножар.
Има и разрастващ се каталог с галерии на български майстори на ножове, като от скоро и моя милост е включена в него, малко незаслужено, защото напоследък все не намирам време за ножове…. Не крия, че тласък да напиша тези редове е именно този факт. Поласкан бях , че някой го е грижа за българския занаятчия, че някой прави нещо за него, при липса на каквато и да е държавна политика в тази насока. Българският занаятчия има нужда от мъничко внимание, от мъничко зарегистриране на уважение, и мисля че ги намира в сайтове като този.

Във форума към сайта също има много, много информация- само да ви се търси.
Ако все пак трябва да бъда и критичен- имам известни резерви към тона му, който от време на време не може да се нарече много възпитан и добронамерен, но това е проблем на всички,и особено на българските форуми…

Като цяло обаче “Нож.БГ” е едно много полезно място за хората които обичат хладното оръжие, които са любознателни, които се интересуват.

Наистина “Нож.БГ”с право може да се нарече “българският сайт за ножове”, както и “сайта за български ножове”

Адрес на сайта: http://knivesbg.com
Адрес на форума: http://knivesbg.com/forum
Блог на Ясен Ников: http://nikovknives.blogspot.com

Палеолит:

noreply@blogger.com (evgeni) — Sat, 18 Jul 2009 14:25:00 +0000

Отварям рубрика”стилове и епохи”, за различните стилове в развитието на цивилизацията, като ще се опитам да опиша с няколко думи и картинки(ако въобще това е възможно) най-характерното, споменавайки и за бита, оръжията и естетиката на съответната епоха.
Ще започна с най-ранната епоха, най-ранна, в смисъл първата, от която са останали достатъчно артефакти

***

Палеолит (гр. παλαιός — стар, древен и λίθος — камък) –старо каменна епоха.
Този огромен период(от преди ок.2,6 млн.год. до някъде ок. 10 000г. пр. н е.) започва с използуването на каменни оръдия на труда от човека, и завършва с появата на земеделието. Това е периодът, в който окончателно се обособява и налага като вид Homo Sapiens.
Ловен тип култура.По това време хората живеят на малки групи-семейства и не се различават особено от животните. Потребяват това което природата им поднася, и до голяма степен зависят от нея. Все пак възникват първите оръдия на труда, и се открива огъня. Тези събития, основни за човешката цивилизация, чувствително подобряват живота на хората, и ги отделят съществено и трайно от животните. По темата много по-добре и подробно е написано на други места. Тук искам да наблегна върху изкуството и естетиката(смело може да се говори за такива) на така нареченият “първобитен човек”- достатъчно е да погледнем тази пещерна рисунка(късен палеолит) от пещерата Ласко:

Тези рисунки не спират да ме изумяват с красотата, лекотата и достоверността, замаха с които са изпълнени, и то още 12 000-10 000г. пр. н. е. , красота, лекота и достоверност , не достигнати от доста следващи епохи. Да вземем примерно тази скалната рисунка”война”:

личи динамика, устрем-напълно чужди на неолитното....та чак до египетското, а и средновековното изкуство. А при този скален отпечатък на “родилка”:

ясно личи преден и заден план, понятие за разположение на обектите в пространството, переспектива, абсолютно липсващи хилядолетия след това... египтяните подреждат плановете, изобразявайки ги етажирани на различни редове...

За тази статуетка на жена най-вече се коментира “Рубенсовия вкус” на така наречения “първобитен човек”, сякаш сме слепи за красотата, мекотата и хармонията на формите, напълно отсъстващи примерно от последващите озъбени и недодялани неолитни тотеми .

Оръдия на труда:Тъй като става въпрос за ловен тип култура, оръдията на труда почти се припокриват с оръжията-копия,брадви,остриета,стъргалки за кожа,игли.Направени са от дърво, кости, все още примитивно отлюспени кремъчни клинове

ето и вероятната технология на оформянето им:

Оръжието:

... лекото кроманьонско копие, мятано с копиемет, заменило тежкото и тромаво копие на неандерталеца

Украшенията: Възниква потребност от разкрасяване, а може би и разграничаване от останалите. Бижутата са били най-вече нанизи от зъби на животни, раковинки, шарени камъчета и др:

няма данни за допълнително разкрасяване на дрънкулките(като резки, точици и др.)...явно попрището "гравьор" и "резбар" тепърва ще възниква.

Интериор: Жилищата на палеолитният човек били или импровизирани колиби и навеси, или пещери.Все още липсват хигиенни навици- изхвърлял е хранителните отпадъци на мястото на което се е хранили живял. В същото време е изписвал обитаваните от него пещери с рисунки, които според някои хипотези служели единствено като мишени за обучаване по ловни умения, но като че ли не са служили само за това:

мишени на тавана...едва ли...

ето и една палеолитна ръка- получен отпечатък чрез вдухване на стрит пигмент:

Горе посочената скулпторка също е с интериорно предназна- чение

ето и малко видео:

и един палеолитен"Victorinox"

Термо-спектрална таблица на стоманата:

noreply@blogger.com (evgeni) — Sat, 11 Jul 2009 15:40:00 +0000

При коване и термична обработка на стоманата е важно да определим с относителна точност температурата на обработвания метал. Как обаче да определим
температурата на желязото в домашни условия при нагряването му?
На помощ се притичва "старият майсторски" метод...на око, при който по цвета на нагретия детайл съдим за неговата температура. При натрупване на опит този способ много добре си работи.
Публикувам примерна термо-спектрална таблица на стоманата (така наречената "цветна таблица"), която може много да Ви е от полза.
Правя все пак уточнение, че таблицата е примерна- съществуват различни нюанси при различния хим.състав на сплавите. За точност в преценката се използува специален уред-спектрометър.
В общи линии обаче термичният спектър(различният цвят на метала при съответната температура) изглежда така:

1250-1300°С -- ярко бял
1150-1205°С -- светло жълт
1050-1150°С -- тъмно жълт
900-1050°С --- оранжев
830-900°С ---- светло червен
800-830°С ---- светло вишнево червен
770-800°С ---- вишнево червен
730-770°С ---- тъмно вишнево червен
650-730°С ---- тъмно червен
580-650°С ---- кафяво червен
550-580°С ---- тъмно кафяв

Патиниране на сребро:

noreply@blogger.com (evgeni) — Sat, 04 Jul 2009 15:05:00 +0000

Желателно е сребърните или посребрените детайли и апликации да се патинират. Патинирането на среброто му придава много по-добър декоративен вид, а това съчетано с полиране и излъскване на горните части придава изразителност и окончателен външен вид на нашата работа. Ще обработим този посребрен медалион, който след излизане от ваната има вид на "току що лъснат кюнец".
Какво представлява сребърната патина?:
Потъмняването на среброто се дължи на взаимодействието между среброто и сярата.Сребърният сулфид, образуван на повърхността на среброто има тъмно жълт до черен цвят. С времето среброто изтъмнява и от сярата или серните съединения в атмосферата. В специализираните магазини се продават различни готови "студени" патини, "потъмняващият" елемент на които дефакто е сярата. Можете да приготвите и сами патинираща паста, по класическа рецепта, която действа безотказно.

Необходими са Ви (като в готварските блогове):

сяра
свинска мас
съд с прилично запушване (в случая - флакон от лекарство)

Смесвате ги в съотношение сяра/мас - 3/1. Разбърквате ги до получаването на гъста каша. (вж горните снимки)
Технология:
Сместа патинира мигновено при температура на среброто над 80°C, за това пъхваме детайла в готварската фурна за 30min на 80-100°
След това изваждаме и веднага, на топло започваме да обмазваме с пастата, като внимателно покриваме в дълбочина:

След това измиваме с вода и препарат:

остава да полираме горните части, и сме готови:

Среброто има един от най-високите коефициенти на отражение на слънчевият спектър. Полирайте го добре-отива му...
На края остават довършителни операции( ако има такива...), и монтиране- готово :-)

...а патиниращата паста, прибрана и надписана, остава в "готовност " до следващото патиниране.... под секрет-...помага и при краста...

Гильош / Гильоше

noreply@blogger.com (evgeni) — Sat, 20 Jun 2009 21:52:00 +0000

ГИЛЬОШЕ или ГИЛЬОШ (от фр. guilloché -воден, вълнообразен) - орнамент, съставен от повтарящи се, преплитащи, разгъващи се вълнообразни линии. Активно се използува за украса на фасадите в класическата архитектура. Среща се в романския период, Византийската култура,келтската орнаментика, ренесанса, неокласицизма, и къде ли още не.

В полиграфията се използува така наречената "техника гильоше", за защита на всякакъв тип ценни книжа от фалшификации.Известните на всички ни "банкнотни плетеници", "водни знаци", или гильоши.Това се извършва с гильоширащи машини(разбира се швейцарски). Най- прецизните от тях са с ръчно задвижване на режещият инструмент, като последните образци са произведени през 1948-1949г. Голяма част от използуваните сега машини "висш клас", са произведени от 1850г.- 1949г.Съвременната компютърна техника до голяма степен е навлязла в тази област, но в най-прецизните образци все още не може да измести "старите машинки", защото по някои параметри са още ненадминати. Все още е невъзможно да се възпроизведе Гильоширана композиция на цифрова полиграфска машина(принтер), особено когато става въпрос за дебелини от порядъка на 70-40 микрона, че и надолу,и това съчетано с постоянна смяна на дебелината, посоката, цвета, взаимодействието с други гильоши, и др.Всичко това създава непреодолими прегради, и за сега матриците и клишетата за най-прецизните защити си се правят на старите ръчни машинки. Освен това, дори монохромни изображения, изработени по този класически начин, много трудно, до невъзможно, се поддават на сканиране и векторизиране с 100 % достоверност, понеже не рядко съдържат неравноделно повтаряне на елементи и щрихи в орнамента и самата линия, като по този начин са способни да натоварят огромни масиви от паметта, и затруднят работата на компютъра, а ако към това прибавим и цветове, преливане, задачата става сложна, много сложна.

Техника гильоше се използува в часовникарската индустрия- Циферблатите на часовниците най-висш клас не рядко са гильоширани(във вид на щрихи, лъчи, ромбове, вълни, и др.) с подобни на гореописаните , от ново ръчни машини.

В бижутерията, освен гильоширане на метални повърхности, се прилага и така наречения "емайл гильоше". При него, върху гильоширана повърхност се нанася прозрачен или полупрозрачен тониран емайл. Емайлът гильоше примерно е широко застъпен при доста от яйцата Фаберже...

Златно сечение

noreply@blogger.com (evgeni) — Sun, 14 Jun 2009 09:20:00 +0000

Златното сечение е деление на отсечка на две неравни части, при което сборът от двете получени отсечки(AB) се отнася към голямата(AC) така, както голямата(AC) към малката(CB).

Приблизително това съотношение е равно на 3:2, 5:3, 8:15, 13:18, и т.н. Като абсолютна стойност е 1,618.., отбелязва се с гръцката буква φ

На някои места се използува термина"Златна спирала" , също и "Златен правоъгълник"...

...това всъщност е правоъгълник, страните на който се намират в "златно сечение", или "златна зависимост"...

Златното сечение е не само математическо понятие.То е символ за красота, хармония и съвършенство в изкуството, науката и природата. Според Леонардо Да Винчи, същото е залегнало в пропорциите на човешкото тяло.

Леонардо Да Винчи- "Канон на пропорциите"

На езика на математиката би трябвало да вкара хармония в съотношението на пропорциите на нашето изделие, на полетата в него, но от личен опит знам, че това не винаги е точно така(особено при форми и аранжировки с по- сложни и разчупени силуети).
Един съвет от мен: дайте последната дума на Вашето око и усет...знайте за златните пропорции, но не ги следвайте "сляпо", на всяка цена. Механичното "нацепване" на полетата на "златни " съотношения не гарантира само по себе си постигането на "идеален резултат". Пък и собствената преценка придава характер на Вашата работа. ...като че ли не всичко е математика...

"НЕ божествена комедия" от Стефан Каламов

noreply@blogger.com (evgeni) — Thu, 11 Jun 2009 05:36:00 +0000

Днес искам да представя на Вашето внимание една много интересна според мен книга -

"НЕ божествена комедия" на Стефан Каламов.
Навярно още от заглавието и, ще потърсите аналогия и съпоставка с Дантевата творба "Божествена комедия", и до известна степен ще сте прави(структурното построение е същото-съдържанието на трите основни части е по 33 творби и една начална-общо 100, и др.) , но четейки ще разберете ,че авторът нито заимства мотиви, образи, или сюжетни линии, нито влиза в съревнование с ренесансовия гений.
Книгата е доста парлива сатира на процесите в нашето общество през последните 20 години, както и на преобърнатите ценности в света...
Автора на тази уникална книга(както и на илюстрациите в нея) , е по- известен с картините си. Художник с открояващ се и разпознаваем стил, Стефан Каламов е и изключително ерудирана, и енциклопедична личност. Лично го познавам, и смея да твърдя, че е и много добър приятел, събеседник, и високо морален човек. Може би именно ключовият камък , изходната точка на цялата творба е думата МОРАЛ.
Не знам дали четенето на тази книга е приятно изживяване (въпреки че много моменти предизвикват усмивка и направо откровен смях...). Със сигурност обаче е изживяване, което ни кара да се замислим, съгласим, възмутим, зарадваме, натъжим...изживяване, което се запомня...

сайт на автора: http://www.kalamov.hit.bg

Изработване на акантов фестон

noreply@blogger.com (evgeni) — Sun, 07 Jun 2009 14:33:00 +0000

Фестонът е доста "благодарен инструмент", когато на малки площи трябва да пресъздадем солидност и лукс върху изделието ни. Трябва обаче да сме внимателни със него , защото при по-големи площи грубее и придава прекомерна тежест и натруфеност...

В следващите няколко снимки ще се опитам да покажа последователните фази при изработката на фестон с акантов орнамент върху страничен борд на пета за приклад(Ст45):

Следва полиране,посребряване, позлата, и фестона ни вече е готов...

На пръв поглед изработката може да Ви се стори проста работа. Трябва обаче да се внимава за чистата линия и класа на повърхността, тъй като става въпрос за обемна метало гравюра

Подложете кожа...

noreply@blogger.com (evgeni) — Fri, 05 Jun 2009 19:12:00 +0000

Не е зле преди да закрепите апликация или детайл от рода на затилъци, или както в случая-пета на приклад, да подложите парче тънка(или по-дебела, но пресована) естествена кожа. По този начин:

създавате допълнителен декоративен пласт
"обират се" неравностите и луфтовете между двата детайла. Кожата служи като буфер по между им.
натягането на декоративните болтове е с по-голям диапазон, и по този начин могат да се нагласят в едно положение (фаза)
болтовете са постоянно натегнати, и няма опасност от само разхлабване...

Меандър

noreply@blogger.com (evgeni) — Wed, 03 Jun 2009 07:11:00 +0000

Меандърът (гр.Μαίανδρος) е разпространен в древността геометричен орнамент, във вид на линии, пречупващи се под прав ъгъл, и обикновено многократно повтарящи се в ред. Допускат се и елементарни: разклонение, прекъсване преплитане и презастъпване.

Основен тип орнамент. Абстрактен в същността си. Придава особен геометричен акцент и въздействие. Символизира вечността, законите на природата, нейната цикличност, цикличността на възпроизводството(поне според културолозите). Един от любимите ми, въпреки че до сега не ми се е случвало да го използувам, поради факта че е орнамент с подчертан характер, задължаващ, и по-трудно се съчетава с останалите типове орнаменти. Едно обаче не може да се отрече: меандъра еднакво добре стои и в графичен , и в пластичен (триизмерен) вид- това не е така при всички орнаменти...

Името „меандър“ произлиза от античното наименование на реката Меандро (днешната Бююк Мендерес на полуостров Мала Азия), защото наподобява безкрайните и витиевати завои.

Произхода му е в Мала Азия, може би през неолита, но реално развитие получава през бронзовата епоха- микенската -елинската култура , като достига своя връх при елинската керамика 800-600г. пр. н. е., и се използува периодично през вековете- примерно през римската,византийската култура, класицизма, Викторианската епоха, ар деко, неокласицизма и др. Застъпен е и в хералдиката, макар и бегло.

У нас примерно меандър може да бъде видян по фасадата на църквата”Христос Пантократор” в стария Несебър:

Като малък случайно зърнах този фриз, и дълго недоумявах защо църквата е опасана с... хитлеристки кръстове... По- късно баща ми обясни все пак, че това е меандър, и е по-старичък(както и пречупения кръст) от третия райх...

Важно! Меандъра е орнамент със строго определени правила, някои от които са:

задължително стеблото да е с постоянна ширина,

стеблото трябва да завива под прав ъгъл

На много места всевъзможни мултиплексирани витиевати плетенички и флинтифлюшки са припознавани като меандър.

Отверките...

noreply@blogger.com (evgeni) — Mon, 01 Jun 2009 18:02:00 +0000

Потдържайте отверките си в безупречно състояние. Винаги ползувайте точният номер инструмент. Не допускайте едно "изплесване" на инструмента да ви върне седмица, че и от горе на зад, или не дай боже- на право да съсипе работата Ви. Тези операции, макар и елементарни трябва да се изпълняват също безупречно. Просто внимавайте, и не бързайте...

Вертикално засичане на метала

noreply@blogger.com (evgeni) — Wed, 27 May 2009 19:34:00 +0000

Днес ще се опитам да покажа как се работи с вертикален щихел, и се извършва вертикално засичане на орнамента. разбира се това може да бъде направено и с класически шихел, но днес ще говорим за оформяне на контур без отнемане на метал. По този начин е изработено примерно това острие на нож:

Този вид металогравюра(без отнемане на фон) е за предпочитане при ножовете, тъй като острието събира по-малко нечистотии.

Филмчетата, които заснех, са по молба на Антон Станчев от София.
Тъй като ползвах статив, и максимално бях приближил камерата, в някои моменти(въпреки многократните дубли...) това което обяснявам е извън кадър, за което предварително се извинявам.

Ето как изглежда инструмента, погледнат от 4 страни. Може да бъде направен примерно от стар метчик...

Шедьоврите "Фаберже"

noreply@blogger.com (evgeni) — Sun, 17 May 2009 15:40:00 +0000

Отварям рубрика, в която ще се описват различни върхови достижения в ювелирното и други изкуства, като ще се опитам(колкото ми позволяват познанията ,разбира се)да акцентирам не върху това, чия собственост са , или по чия заръка са направени, а от ръцете на кои изкустни майстори и артисти са излезли тези шедьоври. Струва ми се че в болшинството от случаите историята им е длъжник.

***

Какво ли не сме "закичвали" с етикета " шедьовър"-с основание, или без. терминът се е превърнал в клише, и когато го употребяваме, не се замисляме какъв огромен труд, умения, творческа мощ трябва да се вплетат за да се получи шедьовър. А когато се спомене „ювелирен шедьовър”- веднага ми изниква едно име –ФАБЕРЖЕ- марка, достигнала връх в своята област, и останала в историята( дай боже всекиму...) като колос в занаята, надживяваща славата на притежателите на драгоценните предмети.

Излишно е да споменавам че предмети „Фаберже” са квинт есенцията на най- престижните колекции. Скоро така нареченото „Ротшилдово Яйце” бе продадено за 9 500 000& (Christie's).Но до тук с цифрите. По- важни за мен са самите предмети със своята перфектна изработка, граничеща с маниакалност, на ръба на реалното,....и разбира се майсторите, чиито феноменални умения били способни да удоволетворят и най-екцентричните желания и капризи на клиентите си.

Малко данни:

Главно действащо лице е Карл Фаберже- роден на 18(30) май 1846 г. в Санкт-Петербург. Баща му, Густав Фаберже, (от протестантски произход) бил скромен ювелир със самостоятелна практика. През 1866 г Карл става пълноправен майстор в семейната работилница,а през 1872 г. поема управлението и в свои ръце

Първият майстор, който оглавил работилницата бил Ерик Август Колин (1836-1901), финландец по националност(клеймо «Е.К.»).Най-голяма известност добил като ювелир, работещ в древни, „антикварни ” стилове, особено след копирането на скитски украшения(V-IVв пр.хр.)от Кримско съкровище

Михаил Евлампиевич Перхин (1860-1903), дошъл във фирмата на 26г.,и работил до смъртта си(Клеймо «М.П.»). Руски селянин, самоук, той изпълнявал заданията си с голямо усърдие. Всички негови произведения се отличават с високо качество, като силните му страни били техниката „гильоше” и контрастното злато, любим стил-барок. Именно Пехин отговарял за изработката на такива шедьоври като Императорските Пасхални яйца.

През 1903 г. приемникът на Перхин на поста главен майстор станал неговият главен помощник(Клеймо «H.W.» ) Хенрих Емануил Вигстрийм (1862-1923), който заемал този пост до закриването на фирмата през 1917 г. (с идването на революцията...). Вигстрийм обичал да възпроизвежда елементи стил Людвик XVI, също стил ампир. Особенно широко той ползвал лавров орнамент. По негово време славата на фирмата достигнала своят епогей.

Август Вилхелм Холмстреем бил изключителен ювелир и ненадминат шлифовчик на скъпоценни и полускъпоценни камъни. Едн от най- сериозните автори в ателието през годините

Други изключителни майстори :
Алма Пил, Август Фридрих Холминг(«А*Н»), Карл Густав Армфелт, А. Бенуа, Франсоа Бирбаум, Василий Зуев , Иохан Зенграф, и още много други.

Обект на "Фабержиране" са всякакви предмети от бита:

по-горе се виждат щемпелите на фирмата( с двуглав орел- специално разрешено от император АлександърІІІ), както и седалището в Петербург на ул. "Большой Морской 16"( бил съм там...мястото е невероятно)

Безспорно връх в изяществото и съчетанието на материалите са така наречените "яйца Фаберже"(общо 68 на брой). Ето и някои от тях:

Ето и малко видео:

Капацитетаът на фирмата няма аналог и до днес- през годините предметите с марка "Фаберже" достигнали, и надхвърлили 120 000 единици- бройка, характерна за промишлеността, само че става дума за чисто занаятчийски произведения
Фаберже много добре е плащал на своите хора, но работния ден е бил: всеки ден от 7,00 до23,00ч., в неделя: от 8,00 до 13,00ч.... Ееееей-див капитализъм- как да не дойде революцията?!

GETZpipes blog

noreply@blogger.com (evgeni) — Sat, 16 May 2009 15:12:00 +0000

Що е туй лула?
Има ли почва у нас?
Какви са видовете лули,принадлежности към тях, тютюни?
Как да се научим да пушим и боравим с лулата?
Как се произвежда лула, материали, поддръжка?

...и още много подробности по темата ще могат да се научат в съвсем новият блог на Getz Той е първият автор в България, който произвежда(от 1999г.) лули по утвърдените в света технологии и материали, и смея да твърдя, че сам за 10 години е постигнал това, което школи с традиции правят за много повече време.(В същото положение съм и аз, и други мои колеги-налага се сами на моменти "да преоткриваме топлата вода" поради липсата на съответни традиции у нас). Лично познавам автора, и притежавам негова лула от лимитирана серия. За възможностите и капацитета му като дизайнер и творец може много да се напише и по-важното- да се покаже, и ще го направя в специална за това публикация. Сега обаче искам да акцентирам върху блога-новият му интерактивен проект. Лично аз се надявам в него да има повече информация за материалите, обработката им, и поддръжката на една лула. Желая попътен вятър, успешно популяризиране, и повече редовни читатели(сред които съм и аз)...

адрес на блога: http://getzpipes.blogspot.com/

сайт на автора: http://getzpipes.com

страница във facebook:
Getzpipes - handmade smoking pipes from Bulgaria

Как да фотографираме работите си:

noreply@blogger.com (evgeni) — Thu, 16 Apr 2009 15:36:00 +0000

Вашето произведение вече е готово. Сега идва проблема- как да го заснемете така, че то да блесне в цялото си великолепие. Най-добре е да имате под ръка добър професионален художник фотограф. В повечето от случаите обаче това не е така, а опита ми с универсални фотографи(тези по фото ателиетата...) е по- скоро горчив...
Ако нямате на кого да разчитате, можете да си ги заснемете в домашни условия, и резултатът да е нелош. В този случай имате предимство в това, че най-добре познавате своята творба, и ще можете да акцентирате върху силните и страни...

сн 1

Основният проблем при заснемането на гравирани или дърворезбовани предмети е не класът на апарата(макар че и той е от значение), а постигането на подходящо осветление. Много по-добри резултати ще постигнете с туристически фотоапарат, но с добро осветление, от колкото с професионален такъв, но с неподходящо и неадекватно осветяване( примерно със светкавица)

***

Постановка:

По-надолу ще покажа конструкцията, която използувам аз. Условно я наричам"светещ куб" Това "мини фото студио" разпъвам буквално за 3 минути. през останалото време заема място не по-голямо от кашонче за кроасани. Какво е нужно?

фотоапарат-за предпочитане е цифров( с опция"white balance", възможност за макро режим на работа, изход за фотографско жило, или самоснимачка). Може и с лентов фотоапарат, но със специален филм за електрическо осветление.

статив-тъй като се снима на ниски скорости , апарата трябва да е статичен

конструкцията (сн 2), която оформя габарита на "светещия куб". В случая съм я изработил от летвички 10х10 мм от иглолистна дървесина.

сн 2

лист паус, или матово фолио(сн 3), достатъчно голямо, за да покрие горе описаната конструкция.

осветителни тела(сн 4) - в случая 4-6 халогенни вани с мощност 150W всяка. Може и с обикновени или фотографски матови крушки, но сумарната мощност трябва от ново да е 900-1000W

сн 3 сн 4

няколко приятеля -за да държат осветителните тела, или фиксиращи стативи

различни платове за фон, както и бял лист(А4) за баланса на бялото

и на края-Вашето произведение

Какъв е принципа на работа?:
Идеята е светлината да мине през матовата хартия, и вече дифрактирала,( и многократно отразена от вътрешните стени на куба) да освети снимания обект с максимално меко
осветление(сн 5). По- добър резултат се постига с по-далечно разположение на осветителните тела от куба.

сн 5

Съвети при снимане:

тъй като се снима изцяло на изкуствено осветление, задължително преди снимка трябва да се направи баланс на бялото- пред обекта поставяте бял лист, и от него задавате белия цвят(в менюто на апарата), а от там и цялата цветна таблица. По този начин цвета ще е максимално близък до естествения

настройте светло чувствителността на не повече от 100ASA, за да не бъде снимката с излишен шум(зърнестост)

колкото диафрагмата(блендата) е по-малка(в случая с по-голямо число) -толкова по-голяма част от кадъра е на фокус, и обратно.

желателно е да се ползува фотографско жило или самоснимачка

добре е да експериментирате с различно разположение на осветителните тела, както и с различни фонове.

можете да аранжирате снимката с различни камъчета, дървета и др., в зависимост от това дали искате да е по-артистична, или по-каталожна

Ето и някои снимки, направени с помощща на "светещият куб"

Направата на едно произведение е само част от цялата работа, вярно- най-важната, но не цялата. Необходимо е Вашата работа да бъде представена по подходящ начин на клиента. При всички случаи добрата фотография увеличава шанса на една творба да бъде продадена.