Direct NOW

Масова Мъпетизация или The End?

2012-02-06T17:19:00.000+02:00

Вече цял месец по родните кино екрани имаме шанса да гледаме най-новият филм за Мъпетите. Всъщност има ли някой, който да не е чувал за популярните герои от близкото минало. Истината е, че мина доста време от както Мъпетите са били по кино екраните. Да направиш филм за Мъпети, доста време след като вече не са хит си е истински риск, но в крайна сметка колко са поколенията, които израснаха с тези герои. В България сякаш те никога не са били чак толкова популярни, но в никакъв случай съвсем неизвестни. Може би по примера на "Смърфовете" от минатала години, филмът за Мъпетите съчетава игрално кино и в този случай.. хм, куклено? Комбинацията не е никак лоша и в крайна сметка се получава един доста свеж филм предназначен предимно за по-малките зрители. Да, ама не, истината е, че хората, които израснаха с Мъпетите никак не са деца вече, за това заглавието успя да привлече в кината доста по широк кръг от хора. И аз съвсем наивно по детски се запътих към киното, за да гледам филмовото предложение, като трябва да отбележа, че никога през живота си не съм бил фен на героите, както вече споменах и по-рано Мъпет Шоу никога не е имало тази голяма популярност в България. Още по-забавното е, че на влизане в киното си купих детско меню с чаша с фигурка на Мис Пиги. Налегна ме една такава носталгия само докато влизах в киното, всъщност сега, когато го разказвам осъзнавам колко смешно звучи наистина. Филмът, в първия си час се оказа изключително скучен, точно както и предполагах, докато не си дойдохме на думата. Краят на филма ме накара да се замисля, дали не представя всъщност края на една епоха. Знаете как, когато бяхме малки с времето се минаха много моди, то не бяха покемони, миришещи листчета и още какви ли не простотии. Мъпетите със сигурност са имали своя момент и успеха им е бил изключително голям. Въпреки, че както вече казах, филмът ми се стори по-скоро скучен през по-голямата част от времето, начина по който бяха представени всеки един от героите беше изключителен. В един момент вече тотално си забравил, че гледаш кукли и сякаш гледаш съвсем истински герои, които толкова добре представят чувствата си, че направо оставаш изумен. Още сега ще отбележа, че вече съм истински фен на Мис Пиги и Кърмит , колкото и смешно да ви звучи.
Обаче какво следва от тук нататък? Истината е, че филмът намери своята публика в България, въпреки, че за един месец успя да събере едва 100 000 лв. в родния бокс офис, това се оказва един напълно приличен резултат. Но това ли беше краят? Краят на една изминала епоха, която просто намина, за да напомни за себе си един последен път? Или пък съвсем обратното това означава една масова Мъпетизация (както се опитваха да ни втълпят хората отговарящи за рекламата на филма в България) и едва ли не едно ново начало за популярните герои. За огромно съжаление едва ли можем да говорим за ново началото и съвсем искрено съм убеден, че тук следва надписа THE END, който едва ли ще видим повече.

Е, това е едно съвсем емоционално мнение от моя страна провокирано от тъгата, която изпитах за отминалото си детство може би, а и за времена, които няма да се върнат, когато безгрижието и забавленията бяха всичко. Но пък, ако попитате Американските продуценти за тях дори след 10 години ще има хляб в Мъпетите и още пари, които ще могат да спечелят. Но аз съм напълно убеден, че това беше краят и не би следвало да се продължи тенденцията на този пълнометражен филм, просто защото това беше един достоен завършек на нещо отдавна минало и всякакви следващи опити за вдигането му от гроба биха били жалки и дори грозни. Но пък мога да препоръчам филмът на онези, които или имат деца или които просто искат да се върнат доста назад във времето, при мен подейства - повярвайте ми, мисля, че и при вас ще се получи. В крайна сметка още малко усмивки и приятни емоции не биха били излишни никому.

"Подземен свят: Пробуждане" като глътка свеж въздух за поредицата

2012-02-06T00:04:00.000+02:00

Четвъртата част на поредицата "Подземен свят", която носи заглавието "Пробуждане" бе едно от премиерните заглавия през изминалия месец. Сюжетът отново разказва за борбата на Селин (Кейт Бекинсейл) срещу върколаците, но този път залозите ще са много по-високи. След като е държана в състояние на кома в продължение на 12 години, Селин се събужда и открива че има 11-годишна дъщеря, която е полу-вампир и полу-върколак.Името на детето е Ниса и с нейна помощ Селин ще се изправи срещу компанията BioCom, която планира да създаде безпощадна армия от супер-върколаци.
Винаги съм харесвал поредицата, но за огромно съжаление миналата (трета) част, която излезе през 2009 година ми се стори далеч от това, което бяхме свикнали да получаваме от тази поредица. Доста разводнен и бозав филм, но това вече няма значение.
След като тотално бях разочарован от предходната част, нямах грам тръпка да гледам новото предложение. Напълно случайно обаче се окача, че имах шанса да го гледам на голям екран. Както почти винаги става, когато не очаквате нищо от даден филм, той ви харесва. Да, хареса ми. И то много ми хареса. За пореден път се убеждавам каква е разликата един филм да е сниман с 3D камери от това да бъде конвентиран в 3D след заснемането. В тази случай, първата 3D представена част от поредицата не е постконвентирана и е изцяло заснета така, както трябва да бъде. Много хора се опитвам да ме убеждават, че не намират разлика, но за мен разликата е очевидна. Преживяването е съвсем различно. Това, което ме впечатли във филма е естествено Кейт Бекинсейл, която е невероятно страхотна. Повярвайте ми, мога да сипя суперлативи по нейн адрес цял ден, но мисля, че всички схванахте какво се опитвам да кажа.

Освен страхотната Кейт зрителите имат шанса да се насладят на една изключително чиста картина и много добре подбрани ефекти. Точно там, където трябва да бъдат поставени ефектите, много майсторски направени, без да се натрапват, но в същото време да ви осигурят максимално преживяване. А и не само, освен това за първи път виждам продължение на филм, който да е с толкова стегнат сценарии (продължителността на филма е по-малко от час и половина [88 мин.]) без капка излишен екшън и дори сцена, която да кажеш, че не е трябвало да бъде там. Като направим равносметката се оказва, че "Подземен свят 4" ни показва, това, което трябва да видим, без да изпада в излишни подробности и с точната доза ефекти на точно премереното място. Учуден съм как така сценаристите не са дали воля на думите си и не са удължили филма с поне още 30 минути отгоре само и само да гледаме екшън.

Някои от вас могат да останат разочаровани, че всъщност филмът кажи-режи няма особено конкретен финал, но всичко това е с цел. Сценаристите си оставят вратичка с отворения финал, защото при добри приходи ще могат да направят още един филм с цел печелене на пари. Това е доста честа практика при американското филмопроизводство. В момента дори се сещам за конкретен пример с филма "Заразно зло", който от няколко години продължава да се представя добре в бокс офиса и често феновете му се радват на нова част от поредицата. В крайна сметка важното е да знаят кога да спрат. Едно е ясно, при "Подземен свят" все още има какво да се покаже, след като именно четвъртата част се оказва една от най-добрите до сега. Изглежда популярността на филма в България никак не е малка, тъй като вече втора седмица заглавието оглавява родната бокс офис класация и се представя напълно задоволително. Дали ще видим още един филм от поредицата "Подземен свят" предстои да разберем, но едно и сигурно - това няма да е скоро.

Накратко: "Жива стомана", "Дилъри на време", "Нощта на ужасите"

2012-01-30T21:49:00.000+02:00

"Real Steel" / "Жива Стомана"

Това със сигурност беше филм, който грабна вниманието и очаквах от него доста. Така и не намерих възможност да го гледам на кино, но пък истински се зарадвах, когато изтече по торент тракерите. Трудно ми е да кажа, че филмът покри очакванията ми. Със сигурност това е една интересна история, въпреки, че ми се върти в главата, че вече сме гледали нещо подобно, но сега не се сещам за конкретно заглавие. Филмът изобщо не блести с нещо кой знае какво, сякаш изглежда малко недовършен. Точно, когато се появява тръпка от това, което се случва, хоп всичко свършва. Сякаш през цялото време се случват толкова незначителни неща и точно накрая истинската тръпка, но само за кратко. Много зле написан сценарий, къде точно е грешката не мога да кажа, но със сигурност имах много по-големи очаквания от това заглавие, което просто мина и замина. Оценка: 5 / 10

"In time" / "Дилъри на време"

Идея си нямах за какво иде реч в този филм, нито бях гледал трейлър, нито пък ме беше заинтригувал, още щом прочетох българското заглавие, реших че става въпрос за поредния екшън и бля, бля, изобщо не мой тип филми. Да, ама не. Истински изненадан останах след края на филма. Оказва се, че това е един от най-добрите филми за изминалата година. Да, със сигурност влиза в Топ 10. Първо, Джъстин Тимбърлейк започва да ми харесва все повече като актьор. Може би добре подбира филмите, в които участва, но съм впечатлен от него със всяко следващо заглавие. Горещо мога да ви препоръчам филмът, ако вече не е сред любимите ви, то най-вероятно ще стане. Рядко се случва да видим нещо наистина оригинално като замисъл и това е точно един от тези редки случаи. Освен това, историята изключително много напомня за това, което се случва в модерното време, в което живеем. Не искам да издавам сюжета, за това просто ще подметна, замисляли ли сте се някога, колко време ви остава всъщност и какво щяхте да направите? Оценка: 9 / 10

"Fright Night" / "Нощта на ужасите"

Ужасите изобщо не са в моя топ жанр, но странното е, че напоследък все повече започват да ми харесват. Вътрешно в себе си, винаги съм знаел, че когато стана режисьор ще правя филми на ужасите. Истински парадокс, но това не е важното в момента. За жалост "Нощта на ужасите" няма да се нареди сред любимите ми филми. Първо, ако си мислите, че ще се уплашите, жестоко се лъжете. Второ, ако харесвате Колин Фаръл, то направо не гледайте този филм, защото може да се разочаровате истински. Не, че Колин е зле, той винаги си е добре и няма да крия симпатиите си към него като актьор, но напоследък се забелязва тенденцията успешни и утвърдени актьори да се снимат във все по-слаби продукции. Или може би напоследък можем да гледаме единствено слаби продукции с изключение на три заглавия и то ако имаме късмет. Римейкът на това заглавие, доста по известно в близкото или вече далечно минало не би могло да ви зарадва особено, ако сте фен на поредицата. За огромно съжаление това е нещо, което почти можем да наречем патетично слаба продукция, лишена от смисъл, правена ей така, за комерсиалното. Оценка: 5 / 10

Номинации за Оскари 2012

2012-01-26T23:32:00.003+02:00

Вече е ясен и пълният списък с номинираните заглавия, които ще се борят за престижните статуетки на 26 февруари. Оказа се, че повечето от слуховете са верни и много от кино маниаците вече успяха да предположат успешно, кои точно са тези заглавия. Ето и кратко обобщение на фаворитите на академията тази година според броя на номинации: „Хюго“ (11), „Артистът“ (10), „Боен кон“ (6), „Кешбол“ (6), „Потомците“ (5).
Какво обаче се случва във века на модерните технологии? Черно-бял филм ("Артистът") срещу 3D продукция ("Хюго"). Много, много интересно. Всеки знае, че от академията изненади може да очакваме, така че може би трябва да приемам този факт за нещо напълно обичайно, но истината е, че драма няма да липсва. Но пък евала, факт е, че през 2012 трудно ще гледаш черно-бял филм по кината, но виж 3D-то например преобладава в кино афиша. За огромно съжаление, българското предложение за категорията най-добър чуждоезичен филм (ТИЛТ) не успя да се пребори и да влезе в списъка с номинациите. По-долу може да видите, кои са номинираните в основните категории, а ако се интересувате от пълният списък на отличените, може да го намерите ТУК

Най-добър филм:
The Artist
The Descendants
Extremely Loud & Incredibly Close
The Help
Hugo
Midnight in Paris
Moneyball
The Tree of Life
War Horse

Най-добър актьор в главна роля:
Demián Bichir в „A Better Life“
George Clooney в „The Descendants“
Jean Dujardin в „The Artist“
Gary Oldman в „Tinker Tailor Soldier Spy“
Brad Pitt в „Moneyball“

Най-добра актриса в главна роля:
Glenn Close в „Albert Nobbs“
Viola Davis в „The Help“
Rooney Mara в „The Girl with the Dragon Tattoo“
Meryl Streep в „The Iron Lady“
Michelle Williams в „My Week with Marilyn“

Най-добър актьор в поддържаща роля:
Kenneth Branagh в „My Week with Marilyn“
Jonah Hill в „Moneyball“
Nick Nolte в „Warrior“
Christopher Plummer в „Beginners“
Max von Sydow в „Extremely Loud & Incredibly Close“

Най-добра актриса в поддържаща роля:
Bérénice Bejo в „The Artist“
Jessica Chastain в „The Help“
Melissa McCarthy в „Bridesmaids“
Janet McTeer в „Albert Nobbs“
Octavia Spencer в „The Help“

Най-добър режисьор:
Michel Hazanavicius за „The Artist“
Alexander Payne за „The Descendants“
Martin Scorsese за „Hugo“
Woody Allen за „Midnight in Paris“
Terrence Malick за „The Tree of Life“

Най-добър оригинален сценарий:
„The Artist“ на Michel Hazanavicius
„Bridesmaids“ на Annie Mumolo & Kristen Wiig
„Margin Call“ на J.C. Chandor
„Midnight in Paris“ на Woody Allen
„A Separation“ на Asghar Farhadi

Най-добър адаптиран сценарий:
„The Descendants“ на Alexander Payne, Nat Faxon и Jim Rash
„Hugo“ на John Logan
„The Ides of March“ на George Clooney, Grant Heslov и Beau Willimon
„Moneyball“ на Steven Zaillian и Aaron Sorkin
„Tinker Tailor Soldier Spy“ на Bridget O’Connor и Peter Straughan

Награда за операторско майсторство:
Guillaume Schiffman за „The Artist“
Jeff Cronenweth за „The Girl with the Dragon Tattoo“
Robert Richardson за „Hugo“
Emmanuel Lubezki за „The Tree of Life“
Janusz Kaminski за „War Horse“

Най-добър саундтрак:
„The Adventures of Tintin“ на John Williams
„The Artist“ на Ludovic Bource
„Hugo“ на Howard Shore
„Tinker Tailor Soldier Spy“ на Alberto Iglesias
„War Horse“ на John Williams

Най-добър анимационен филм:
A Cat in Paris
Chico & Rita
Kung Fu Panda 2
Puss in Boots
Rango

Най-добър чуждоезичен филм:
Bullhead, Белгия
Footnote, Израел
In Darkness, Полша
Monsieur Lazhar, Канада
A Separation, Иран

Честит Рожден Ден "Direct NOW"

2012-01-26T00:07:00.000+02:00

Ехее, ето че дойде и денят за който си мисля вече цял месец. Първият рожден ден на моя блог. Кога измина цяла една година? Сякаш беше вчера, когато на шега започнах. Няколко пъти съм започвал блог, но успехът се е равнявал на две публикации и четири посещения, а ето ни сега тук, една година след началото на Direct NOW. Чудя се от къде да започна, но смятам, че е редно първо да благодаря на моята приятелка Ginger без която нямаше да започна. Да, именно тя ме насърчи за това нещо. Истината е, че не вярвах, че това ще продължи повече от няколко месеца. Друга истина е, че често ми писва съвсем искрено и в продължение на месец не публикувам нищо, но това няма значение. Точно преди една година, в точно такава студена и снежна вечер си казах "Защо пък да не опитам". Благодаря и на всички, които влизат и четат моите объркани мисли на самопризнал се кино критик. Тази публикация се оказва под номер 70, точно 70 публикации за 12 месеца. Освен това, този месец бележа и точно 22 000 посещения. Истината е, че не вярвах да мина дори 2000. Уау! За някои може би това не означава нищо, но 22 000 си е една голяма цифра за мен. Един личен успех, колкото и скромен да е той. Въпреки непостоянството ми, въпреки това, че от месеци се опитвам да намеря редактор, който да ми помага без никакъв успех, въпреки конкуренцията се оказва, че и за Direct NOW се намериха читатели. Истината е, че да имаш блог е изключително досадно, особено ако се опитваш да популяризираш блога си. Освен това е много трудно да събереш читатели в началото или изобщо да накараш хората да влязат и да прочетат това, за което си отделил час време, за да споделиш с хората. Е, понякога наистина излиза, че все едно говориш на стената, но пък друг път виждаш как хората коментират и се вълнуват от това, за което пишеш. Всеки, който имаш блог би ме разбрал, но смятам, че първата година е най-трудната. Никога не съм твърдял, че тук може да прочетете нещо качествено или пък крайно полезно, но истински се радвам, когато хората четат нещо, което съм споделил.
Радвам се за това, че успях да изградя собствен стил с някои от рубриките и публикациите. Радвам се, че всеки следващ месец посещаемостта е по-голяма от предходния и се надявам това да продължи. Пожелавам си през следващите 12 месеца двойно повече посещения, още много публикации, които надявам се, да продължат да ви бъдат интересни и повече постоянство от моя страна. Още веднъж благодаря на всички, които са били дори малка част от Direct NOW било то и ако просто са минали случайно веднъж от тук, а ако някои си помислиха, че ви дръпнах реч, сякаш взех Оскар, то значи може би вие нямате блог и изобщо не сте изпитвали тази емоция. Честит Рожден Ден "Direct NOW"! Йей!

Накратко: "Деца шпиони 4", "Drive", "Гномео и Жулиета"

2012-01-11T08:28:00.000+02:00

"Spy Kids 4: All the Time in the World" / "Деца шпиони: Краят на времето"

"Деца шпиони" беше един много любим мой филм, когато бях малък. За това и бях леко развълнуван, когато излезе новата част, толкова години по-късно. За някои от вас може би е странно, защо изобщо коментирам филми като този, тъй като откровено казано наистина те не представляват нищо особено, но за мен има по-скоро сантиментална стойност. Всъщност, ако трябва да съм честен "Деца Шпиони 4: Краят на времето" се оказа далеч над моите очаквания, което беше изненада за мен. Въпреки, че наистина харесвах филмите, към този подходих с леки съмнения, първо защото вече не съм малко дете, което да се кефи на подобен тип филми и второ, защото толкова години по-късно, знаейки че главните герои далеч не са деца предполагах един напълно нов каст. Да, обаче се оказа, че порасналите деца от предните филми също участват и историята е добре продължена. Беше ми интересно да ги видя вече в малко по-различна светлина. Ако сте гледали първите три части на поредицата и те са ви харесали препоръчвам ви да отделите малко внимание и на този филм, мисля, че няма да ви разочарова. Оценка: 7,5/10

"Drive" / "Drive: Живот на скорост"

Този филм май не заслужаваше да бъде споменат просто в една обща публикация, редом до съвсем обикновени други филми. Първо, това може би е абсолютен претендент за Оскар, но причината, че го споменавам тук и сега и просто защото аз не мога да реша за себе си дали това е добър филм. Или пък може би е много повече от добър, доближаващ се до шедьовър, но е възможно да бъде и изключително скучен филми, който се чудя защо гледах. Признавам, не мога да реша. И това е така, защото такива филми не се срещат често. Самата история се движи изключително бавно като през цялото време не се случва нещо съществено, но пък начина по-който е режисиран, да може би това го прави уникален. Погледите, върху които камерата се задържа дълго време, движенията - просто всичко. Рано е да се каже, дали филмът ще получи отличие. В крайна сметка, ако сте запален кино маниак, вече е време да подхващате набедените за най-добри заглавия през изминалата година и да ги изгледате. Дори и да не ви харесат. Или пък, дори ако ви оставят безмълвни. Дори и да не може да поставите оценка след това. Оценка: ??/10

"Gnomeo and Juliet" / "Гномео и Жулиета"

Доста глупав завършек на тази публикация. Това е един филм, който излезе преди година и който ми изглеждаше изключително глупав още тогава. Когато, преди няколко месеца се появи по торент тракерите, реших, че трябва поне да се опитам да го изгледам преди да го отхвърля категорично. Е, може би беше малко по-добър от колкото очаквах. Почти винаги се случва филм, от който не сте очаквали кой знае какво, да надмине очакванията. Ами, нормално, все пак вие общо взето нищо не сте очаквали от него. Въпреки, че отдавна не съм малко дете, анимациите искрено ми харесват и ме забавляват. Не мисля, че има нещо лошо в това, стига да са наистина добри анимации. Тази обаче си е анимация, която няма как да се хареса на някое пораснало дете. Анимация предназначена само и единствено за малките зрители. Те в крайна сметка няма навика да се правят на кино критици, тъй че всяко анимирано човече е истинско забавление за тях. Трудно ще кажа, че ви препоръчвам филма, но на драго сърце го препоръчвам на тези от вас, които са заобиколени от малчугани по един или друг начин. Оценка: 4/10

В очакване на "Игрите на глада"

2012-01-10T08:01:00.003+02:00

"Игрите на глада" е едно от най-очакваните заглавия за първото полугодие на 2012 година. Не сте чували за него? Е, тогава четете внимателно следващите редове, защото не може да пропуснете това кино събитие.
"Игрите на глада" е първата част от романа на Сюзан Колинс, който се превърна в световен бестселър. Следват го и другите две книги, които носят заглавието "Възпламеняване" и "Сойка-Присмехулка". Лично аз се запознах с книгите съвсем на скоро, тоест буквално преди дни, когато изчетох и трите тома на един дъх, бяха ми нужни само няколко дни, защото започнеш ли да четеш нещо подобно, то не можеш да мислиш за нищо друго - нито спиш, нито ядеш, само четеш и изживяваш вълнуващата история. Ако обичате да четете книги и особено такива, които предстои да бъдат екранизирани, излишно ще е да кажа колко сърдечно ви препоръчвам трилогията на Колинс. За какво става въпрос в "Игрите на глада"?
Действието на “Игрите на глада” се развива в недалечното бъдеще, а сюжета се фокусира върху младата Катнис Евърдийн (Дженифър Лоурънс), която заедно с майка си и по-малката си сестра, живее в най-бедния от дванадесетте окръга на Панем – малка държава, образувана от неунищожените градове на вече бившите Съединени Американски Щати. Всяка година чрез лотария, която се провежда във всеки един от районите, управниците на Панем избират по едно момче и по едно момиче от всеки окръг, които трябва да се състезават в смъртоносното телевизионно предаване “Игри на глада”. Когато сестрата й на Катнис е избрана чрез лотарията, тя решава да заеме мястото й. Разчитаща единствено на помощта на съотборника си Пийта Меларк (Джош Хътчерсън), Катнис попада в жесток свят, в който човешкия живот не значи нищо. "Игрите на глада" са въведени от столицата на Панем - Копитолът, за да напомнят на обикновените граждани на окръзите за това, че Копитолът диктува правилата. Всички участници излизат на специално направена арена, от където излиза само един оцелял.
Премиерата на филма е насрочена за 23.03.2012 и със сигурност се очаква да предизвика интерес у публиката. Освен всичко останало изглежда, че ще видим един наистина добър филм. От трейъра, който може да видите в края на публикацията си личи, че са се опитали да пресъздадат историята доста правдоподобно и се надявам, че не са изпуснали нито един малък детайл.
Предвиждам, че "Игрите на глада" е нещо като нова мания подобна на Хари Потър или пък Здрач. Е, факт е, че няма как да бъде истерия, но пък книгите се радват на голям успех, а въпрос на време е в България да научат за поредицата. Филмът доста ще помогне за популяризирането на историята у нас и наистина се надявам това да се случи, защото не всеки ден може да попаднете на нещо толкова добро.

Това, което още веднъж горещо ще ви препоръчам е, докато чакате премиерната дата може да хвърлите едно око на книгите. Ако ли пък не, първо гледайте филмът, защото след това няма да имате никакво търпение да чакате продължения, просто защото наистина рядко има добри истории като тази и със сигурност любопитството ви ще надделее.

Оскари 2012 - първи спекулации!?

2012-01-09T07:38:00.000+02:00

Съвсем традиционно, всяка година през февруари се раздават най-престижните награди в областта на киното, а именно наградите Оскар. Тази година филмовата академия ще раздаде наградите за 84 път. Церемонията е насрочена за 26 февруари 2012. Още по традиционно, наградите Оскар винаги се раздават в "Кодак тиътър", Лос Анджелис, но тази година академия обмисля дали пък не е време за промяна на мястото. Това за сега са само слухове, но предстои да разберем. Водещ на 84-тата церемония по връчването на Оскари-те ще бъде комикът Били Кристъл, за който подобна тръпка няма да е нищо ново, тъй като към този момент актьорът е раздавал Оскари цели осем пъти.
На 24 януари официално ще бъдат обявени номинациите във всички категории. Докато чакаме, обаче из интернет вече върлуват какви ли не спекулации, кои ще бъдат претендентите. Преди да хвърлим един поглед над това е редно да споменем, че 24 януари може да се окаже голям ден за българското кино, тъй като филмът "Тилт" на Виктор Чучков ще се бори за номинация в категорията за чуждоезичен филм, дали това ще се случи ще разберем само след две седмици. Лично аз, тази година съм оптимистично настроен и вярвам, че имаме шанс. За пределите на родното кино една номинация за Оскар, означава почти колкото това да бъде спечелен Оскар. Пожелаваме късмет на лентата и дано видим заглавието сред избраните.
А ние отлитаме отново зад океана, за да видим кои са основните претенденти за Оскар тази година. Повечето от заглавията, които ще проследим, напълно естествено не сте чували освен, ако не сте запален киноман. Ако очаквате да видите популярните филми на изминалата година в списъците с номинации, ще бъдете разочаровани, тъй като академията обича да дава наградите на малко по-различен тип филми.
Разрових се из интернет, тъй като личните ми предположения са почти невъзможни към този момент, поради малкия брой филми, които съм гледал от предположените. Но не се притеснявайте, българските кина ще побързат да напускат набързо номинираните филми, както става всяка година, така че с малко късмет ще може да ги гледате дори преди връчването на наградите.
Ще започна с категорията за най-добра режисура, където най-вероятно ще попаднат следните имена: Woody Allen – Midnight In Paris; Michel Hazanavicius – The Artist ;Bennett Miller – Moneyball; Alexander Payne – The Descendants; Martin Scorsese – Hugo
Изключително трудно ми е да направя предположение за евентуален победител, но лично залагам на Michel Hazanavicius и Martin Scorsese.
Продължаваме с категорията за най-добра актриса, където може да предположим следните претендентки: Viola Davis – The Help; Rooney Mara – The Girl With The Dragon Tattoo; Meryl Streep – The Iron Lady; Tilda Swinton – We Need To Talk About Kevin; Michelle Williams – My Week With Marilyn
Още от сега стискам палци за Мерил Стрийп, чиято предполагаема номинация се коментира от лятото, което ми се струва доста показателно.
В категорията за най-добър актьор: George Clooney – The Descendants; Leonardo DiCaprio – J. Edgar; Jean Dujardin – The Artist ; Michael Fassbender – Shame; Brad Pitt – Moneyball
Почти съм убеден за номинацията на Брад Пит и дори мога да заложа евентуалната му статуетка.
И накрая кой ще бъде най-добрият филм за изминалата година: The Artist (The Weinstein Company); Hugo (Paramount Pictures); The Descendants (Fox Searchlight); The Help (Walt Disney Pictures); Midnight In Paris (Sony Pictures Classics); Moneyball (Columbia Pictures); Drive (FilmDistrict); War Horse (Walt Disney Studios); Extremely Loud and Incredibly Close (Paramount Pictures); The Tree Of Life (Fox Searchlight)
Доста солиден списък, не мислите ли? Да предположа победител все още ми се струва невъзможно, но е факт, че това е може би най-доброто сред най-доброто за 2011. Въпреки слабата филмова година, ето че се намериха претенденти за Оскар-и.
--------------------------------------------
Битката, както винаги ще бъде жестока, а изненадите ще са както се казва "зад всеки ъгъл". Академия обожава да си играе със зрителите и се оказва все по-трудно да предполагаме победителите.
Малко преди церемонията вече се разнасят какви ли не слухове. Една от последните новини около таз годишните Оскар-и е, че екипът на "Хари Потър и Даровете на смъртта - част 2" настоява за номинации в повечето от основните категории като най-добър актьор, актриса, режисьор, че дори филм. През последните 10 години академията категорично е отхвърляла сагата, която е лишена от престижната статуетка. Това обаче не е толкова странно, защото големи филмови саги много рядко са се сдобивали с отличието, като изключение прави "Властелинът на пръстените". Последната част на Хари Потър ни показа съвсем различен филм от предходните, филм достоен за Оскар. Може би съм твърде пристрастен, но съм убеден, че много хора ще се съгласят с мен. Едно е сигурно, в следващия месец ще видим доста интересни неща за това ще продължим да следим събитията от близо. На 24 този месец очаквайте пълен списък с номинираните и още подробности за 84th Annual Academy Awards.

Едит: Вижте списъка с номинираните ТУК

Най-доброто от 2011 - част 2

2012-01-08T12:01:00.000+02:00

С настъпването на новата година идва време за размишления, класации и равносметки. Би било много жалко да си затворя очите и да ви лиша от шанса, заедно да преминем още веднъж през филмовата 2011. След като през лятото отметнахме първото полугодие, сега ще видим какво се случи в остатъка от годината. За тези от вас, които искат да направят цялостен преглед - Прочети тук Най-доброто от 2011 - част 1 (Януари - Юни) . А, сега нека продължим с периода Юли - Декември 2011

Юли 2011

Лятото по традиция имаме доста слаби филми и няколко блокбастъра, които въпреки отпускарските месеци, събират доста добри приходи. Още с настъпването на Юли беше ясно едно нещо и това е, че безспорният лидер тук ще е "Хари Потър и Даровете на смъртта - част 2" , който не само, че е най-чаканото заглавие на годината, но е и най-очакваният финал на сагата. Дето се вика от както започнаха да излизат филми за Хари Потър всички чакаха точно този момент. Предварителните прогнози се оказаха напълно верни и филмът направо си разби всичко. В световен мащаб, финалната част се превърна и в най-печелившата счупвайки всякакви рекорди по приходи, освен това критиката направо миропомаза филма, с над 95% положителни отзиви. През Юли друго очаквано заглавие беше и "Капитан Америка: Първият отмъстител", който за жалост се оказа доста постен филм и просто затвърди тезата, че историите за Капитан Америка са крайно непопулярни в България. Типично за лятото са и комедиите като тук е мястото да споменем "По приятелски", един наистина добър филм от този жанр.

Август 2011

Август направо вдигна температурата не само навън, но и в кино салоните, където пристигнаха цял куп нови заглавия, повечето от които набедени за касови хитове, типично по американски. Лидерът през горещия месец се оказа "Смърфовете 3D", който направо изби рибата, както се казва. Освен добрите приходи и множеството зрители от всякакви възрасти, филмът наистина очарова като си осигури продължение. Тук обаче е редно да споменем и още няколко заглавия. "Възходът на планетата на маймуните" беше интересното заглавие, което също привлече публиката, а и както вече споменах, филмът наистина беше добър. "Конан Варварина" - филмът сниман в България успя да привлече българските зрители, но за огромно съжаление се оказа далеч от това, което хората очакваха да видят и критиката напълно смаза заглавието. Връщайки се назад сега, виждаме, че Август е бил наистина разнообразен месец. Имаме си ужас в лицето на "Нощта на ужасите", имаме си традиционните комедии като "Шефове гадняри", който се оказа голям хит зад океана и "Размяната". Не може да пропуснем и "Каубои и извънземни", който въпреки, че не се оказа голям хит събра своята публика.

Септември 2011

Септември се оказа месец с множество премиери, но голям и касов хит сякаш нямаше. За сметка на това пък всеки от филмите намери своята публика. Лично за мен, фаворит от септемврийския кино афиш се оказа "Последен изход 5", не че беше кой знае какво, но лично за този месец наистина ми е трудно да определя имаше ли изобщо нещо добро. Несъмнено ще спомена още няколко заглавия като "Зеленият фенер", в който аз успях да намеря нещо добро, но за огромно съжаление критиката беше смазваща и заглавието със сигурност попадна сред черния лист на зрителите, въпреки приличните приходи. "Стръв 3D" беше другото предложение за почитателите на жанра ужаси. Множество комедии също завладяха кината, но повечето от тях преминаха тихо и спокойно, без да им бъде обърнато особено внимание. Някои от тях като "Опашати сватовници" отново ми показаха защо не харесвам този жанр, но имаше и някои свежи неща като "Оглупели от любов" и "Джони Инглиш се завръща". Едно от любопитните заглавия се оказа "Drive: Живот на скорост", нещо напълно не традиционно, което беше прието или като крайно скучен филм или като истински шедьовър, аз така и не можах да определя какво точно е този филм.

Октомври 2011

Разнообразните филми продължиха и през Октомври, но за мен безсъмнено най-доброто се оказа "Дилъри на време", който ме впечатли с интересната идея и интересен сюжет. Един много добре направен филм, с поука. Но вниманието на публиката беше приковано в други заглавия и ми се стори, че филмът не успя да получи това, което заслужаваше. Два трилъра в лицето на "Къщата на сенките" и "Заразяване". Три премиери на български филми, нещо което отдавна не се беше случвало - "Операция Шменти-капели", "Кецове" и "Островът", но само първият от тях успя да впечатли публиката, защото към края на годината приходите му надминаха 1 милион лева. През октомври най-после имахме късмета да видим премиерно "Заешка дупка" - един от основните претенденти за миналогодишните оскари, това за жалост се случи само в някои салони в столицата и беше крайно недостатъчно. "Жива стомана" се оказа един доста приличен филм, който за кратко задържа вниманието на публиката.

Ноември 2011

След множеството премиери през изминалите два месеца, Ноември беше спокоен, но пък тук всички знаехме какво точно очакваме и това беше следващата лента от вампирската сага - "Здрач: Зазоряване - част 1". Този път това се оказа нещо наистина добро и за разлика от предходните части, за първи път видяхме истински вампирски филми, и като цяло за първи път видяхме добър филм от сагата. Въпреки това, бума от продажба на билети отмина сравнително бързо, всеки се надпреварваше да гледа филма още в премиерните дни. "Война на боговете" наистина впечатли българските зрители като бързо натрупа солидни приходи, но това може би не е толкова изненадващо, защото се очакваше точно такъв резултат. "Приключенията на Тинтин" беше нещо свежо и интересно, за което ще се говори още, въпреки, че българските зрители не му дадоха особен шанс. "Тайните служби на Дядо Коледа" ни подготви за предстоящите празници, а "Кожата, в която живея" пък впечатляваше любителите на малко по-стряскащите филми.

Декември 2011

Празничният декември донесе няколко очаквани заглавия, най-впечатляващо от които се оказа анимация. Въпреки касови екшъни и разнообразни комедии, публиката предпочете като безспорен лидер историята на "Котаракът в чизми", който за отрицателно време започна да трупа доста добри приходи. Изглежда, че подобно на "Шрек" и този филм се радва на голяма популярност или иначе казано, хората доста са заобичали котаракът Пух и неговите премеждия. "Мисията невъзможно: Режим фантом" беше другото заглавие, което събра хора в кината. Това не е толкова изненадващо, тъй като типично за продълженията на касови заглавия е, че винаги събират вниманието на българските зрители. "Шерлок Холмс: Игра на сенки" беше другото премиерно продължение, което въпреки, че не се пребори с конкуренцията, лека полека събра почитателите си обратно в залите. Доста добре се прие и празничната комедия "Новогодишна нощ", което в духа на празниците ни донесе още малко усмивки и поводи за радост.

------------------------------------------------------

Накрая можем да обобщим, че въпреки някои изключения и попадения 2011 година се оказа най-слабата филмова година в историята на киното. Освен, че трудно ще се сетим за истински претенденти за Оскар от първия път, като цяло липсваха филми с тежест и значение. За сметка на това пък бяха подобрени няколко рекорда по приходи, а българското кино отбеляза ръст и отново привлече публиката в кината. Пожелаваме си през следващата година да имаме много по-добри филми, още повече касови заглавия и дано комерсиалното и пошлото е останало назад и да гледаме истински филмови шедьоври.

"Новогодишна нощ" още веднъж

2012-01-08T09:48:00.000+02:00

Здравейте на всички. Първо използвам случая да ви честитя новата година като пожелая на всички мои читатели много здраве, щастие и сбъднати мечти през новата 2012 година. На себе си пожелавам повече творчески успехи и още по-успешна година за моя блог.
Първата публикация през новата година ще отдам на празничния филм "Новогодишна нощ". Въпреки, че празниците вече отминаха, нека се върнем седмица назад и да си припомним вълшебната новогодишна нощ.
Това се оказа последния филм, който гледах на кино през изминалата вече година. Дълго се чудех каква да бъде публикацията ми за този филм, дали по-скоро отрицателна или пък повече положителна. Реших, че няма да започвам годината с убийствена критика, за това преди да продължа просто ще кажа, че това със сигурност не е филмов шедьовър и мисля, че на всички, които са се запознали с филма това е пределно ясно. Една абсолютно обикновена комедия посветена на Нова Година.
Няма да пропусна да спомена и няколко добри думи, разбира се. Първо, актьорския състав, който са привлекли за този филм е наистина впечатляващ. Холивудски звезди, чак с лопата да ги ринеш. В крайна сметка напълно разбираема, опитали са се да привлекат повече зрители, като всеки отиде заради любимеца си. Е, успели са. В България филмът към този момент е с бокс офис отчет малко под 300 000 лв., което за лента от този жанр си е напълно нормално.
Това е от онези филми, които знаете, че не блестят нито с история, нито с ефекти като цяло с нищо, обаче тръгвайки си от киното се усмихвате. Филмите, които ви карат да се почувствате част от сценария поне за малко и после да сте щастливи от това. Напълно нормален филм, който не претендира за нищо друго освен за звезден състав. Сигурен, съм че ще получите точно това, за което сте отишли.
Няколко неща ми направиха впечатление и това са, че Зак Ефрон, който много харесвам, няма нищо общо с това, което беше. Казвам го в положителния смисъл, защото Зак вече съвсем не е детето, което беше и освен, че изглежда много по-добре и много по-сериозно, вече играе много добре и със сигурност ще ми е интересно да го гледам по-често на екран. Аштън Кътчър пък за жалост вече не изглежда толкова добре и не знам защо продължава да поддържа тази визия, която не само, че го състарява, но и губи чарът му. Катрин Хейгъл например продължава да затвърждава, че това ще е жанра, в който ще се изявява, но пък за огромно съжаление в този филм не може да ме грабне. Холи Бери е страхотна! И още и още... ще ми отнеме цял ден да спомена нещо за всеки, който участва във филма. Но няма да разтягам повече локуми, просто ще ви препоръчам филмът и въпреки, че Нова Година вече мина, а до следващата остава доста голям период от време, още имате шанс да изживеете един час в присъствието на куп звезди и магията на Америка на връх Нова Година.

Накратко: "Отвлечен", "Заразяване", "Размяната"

2011-12-21T03:42:00.000+02:00

Дълго време се чудех какво да правя с филмите, които или вече са минали преди няколко месеца по кината, а аз чак сега съм успял да ги изгледам нелегално от някой торент сайт или пък нямам идея какво да пиша за тях в повече от три изречения. За това стартирам новата ми рубрика - 3в1, която ще има за цел да ви информира за три заглавия в една публикация. Така дори няма да ми се налага да си смуча от пръстите разни неща, само и само публикацията да не е повече от три изречения. Или иначе казано "Накратко..." Давам старт с последните три филма, които гледах.

"Abduction" / "Отвлечен"

Това беше едно заглавие, което ми грабна интереса доста преди премиерата, но се оказа, че така и не го гледах на кино. Та, преди няколко дни най-спокойно си го изтеглих. Младата звезда Тейлър Лаутнър известен на публиката от филмите "Здрач" е така да се кажа уж голямото име в този филм. С две думи - нищо особено. Филм, колкото да разпуснеш и да изгубиш време. Не мога да отрека, че грабва интереса, но пък ако очаквате нещо кой знае какво със сигурност няма да останете доволни. Но пък Тейлър със сигурност не играе зле. Има хляб в момчето и то повече от колкото в някои негови колеги станали известни по същото време, но времето ще покаже. Така или иначе филма си мина и замина, а ако не ви е останало време да го гледате, няма да сбъркате. Гледали сте и по-лоши ленти, но и по-добри. Както се казва 50/50. Изтъркана история, премесена с малко екшън, не липсва и щипка любов, както и романтика и най-накрая, разбира се - драма. Типично по американски. Оценка: 6/10

"Contagion" / "Заразяване"

"Заразяване" също беше едно интересно заглавие за мен, което отново нямах късмета да гледам на кино. В интерес на истината филмът ми хареса, въпреки, че този звезден състав, който са събрали, можехме да видим нещо далеч по-добро. Малко мудно се развиваше действието в началото, за сметка на края. Доста от важните неща, които се случиха бяха претупани. Героинята на Кейт Уинслет, която си беше доста важна в този филм си умря като стой та гледай. И накрая просто един кадър в чувал и до там. Наистина някои неща не бяха измислени както трябва. Въпреки, че на мен ми допадна, със сигурност това е един слаб филм. Преди доста години имаше един филм, който се казваше "Зараза". Бях доста малък, когато го гледах по телевизията, тематиката беше доста подобна - е, още не мога да го забравя този филм. Колко кошмари сънувах след това. Дори още търся смелост да го гледам сега 15 години по-късно. Много добър! Ноо, да се върнем на "Заразяване", който освен, че разочарова голяма част от публиката със сигурност не е от тези филми, които бих споменал след години. Оценка: 6/10

"The Change-Up" / "Размяната"

Не знам дали съм споменавал някога, колко мразя комедии всъщност. Доста странно ще кажете вие, тъй като повечето хора харесват комедиите. Е , аз не съм от тези хора. Доста често ги подминавам, а рядко ги гледам на кино. "Размяната" нищо не ми говореше като филм, въпреки, че само от заглавието и постера вече предполагах за какво ще става въпрос. Свалих си го, просто колкото да изгубя няколко часа от безсънната зимна нощ. Както много често се случва, филми от които не очакваш нищо ти харесват. Естествено това е просто , защото имаш абсолютно нулеви очаквания и нещо поне маалко забавно би било добро. Признавам, че това е филм, който успя да ме разсмее повече от три пъти. Но не повече от пет пъти, разбира се, не си правете заключения, че това е мега забавната комедия. Но пък да губите време си е супер направо. Аз по паднах на нецензурираната версия, която наистина си беше нецензурирана и някои неща със сигурност ще ви дойдат в повече, но ако сте фен на филмите без смисъл или иначе казано комедия, то това ще ви хареса и бих ви го препоръчал. Оценка: 7/10

Празничен Декември в Direct NOW

2011-12-02T15:22:00.001+02:00

Вече сме в един от най-красивите месеци от годината, изпълнен с много и все хубави празници. По този повод, днес Direct NOW осъмна с напълно нова и празнична визия с която се надявам, че през целия месец ще поддържам вашето празнично настроение на ниво.
Съвсем традиционно и този месец стартирахме с рубриката "На кино през...", която продължава да се радва на голям успех сред читателите.
В киното, през годините сме гледали множество филми посветени на Коледа и Нова Година, именно заради това в следващите седмици и аз ще обърна подобаващо внимание на филми от този тип, тъй като вярвам, че много от вас обичат да гледат точно тези заглавия през студените, празнични дни.
Края на годината е момент, когато всеки прави равносметка. Ние също няма да пропуснем това като заедно с вас ще направим една голяма равносметка за изминалата филмова година. Кое беше най-доброто и кое ще остане в историята на киното предстои да разберем. Време е да си поговорим и за Оскари като ще направим спекулации и предположения за това, кои ще са номинираните заглавия тази година.
Съвсем новото Коледно лого отново продължава традицията, като съчетава в себе си основни и задължителни за Direct NOW елементи заедно с нежната коледна украса. Блогът в този си вид ще остане до първата седмица на Януари, когато пък отново може да очаквате промяна поради един друг хубав повод, а именно първият ни рожден ден. Но за това ще говорим другия месец, а сега се радвайте на предстоящите празници, красивите декорации навсякъде около нас и гледайте любимите си Коледни филми, голяма част от тях, ще може да срещнете съвсем скоро и тук.
Отново напомням, че Direct NOW продължава да търси редактори, за това тези от вас, които мислят че са подходящи за тази работа нека се свържат с мен на мейл адреса на блога : directnow@abv.bg
Не забравяйте да посещавате редовно и страницата на Direct NOW във Facebook, където може да откриете кадри от предстоящи премиерни заглавия, както и техните трейлъри. Бъдете в крак със случващото се в киното.

На кино през Декември

2011-12-01T00:00:00.000+02:00

Ето, че настъпи и последният за тази година месец, а с него и последните заглавия, които ще преминат премиерно по кино екраните. Празничният Декември съвсем обичайно ще ни предложи повече анимации и фамилни филмчета, защото сега е времето, когато кината се пълнят .
Въпреки, че пропуснахме миналия месец, сега отново даваме старт с рубриката "На кино през..." с пожелания за весели празници.

"Весели крачета 2" / "Happy Feet 2" 3D
Сюжетът на “Весели крачета 2” отново ще разказва за танцуващия пингвин Мъмбъл (Илайджа Ууд) и неговата любима Глория (Пинк), които вече се радват на свой син, носещ името Ерик. Но радостта скоро се превръща в разочарование, когато Мъмбъл с изненада открива, че Ерик не може да танцува. Въпреки положените усилия от страна на родителите, младия пингвин не изпитва желание да тръгне по стъпките на баща си, и в крайна сметка бяга от семейството за да прекарва повече време с новия си приятел, летящия пингвин Могъщия Свен. Осъзнал ситуацията в която се намира, Мъмбъл с неохота приема факта, че сина му никога няма да наследи неговия талант.

"Джак и Джил" / "Jack and Jill" Филмът "Джак и Джил" разказва за Джак (Адам Сандлър) - нормален семеен мъж, на когото му се налага да се справи със своята нахална сестра-близначка Джил (в ролята ще видим отново Сандлър).
Когато тя пристига на гости за Деня на благодарността, Джак прави всичко възможно да й попречи да не развали празника.Но нещата стават още по-неконтролируеми, когато тя отказва да си тръгне и решава да заживее с Джак и неговото семейство.

"Проповедникът с картечница" / "Machine Gun Preache"
''Проповедникът с картечница'' е създаден по вдъхновяващата житейска история на Сам Чайлдърс, бивш престъпник, замесен в търговия с наркотици, който минава през удивително преобразяване и открива неочаквано призвание като спасител на стотици отвлечени и осиротели деца.Когато бившият член на рокерска банда Сам Чайлдърс /Джерард Бътлър/ взема повратното решение да замине за Източна Африка и да помага за възстановяване на домовете, разрушени от гражданска война, той е поразен от неописуемите ужаси, на които е подложено беззащитното население на региона, като най-потърпевши са децата.

"Новогодишна нощ" / "New Year's Eve"
Действието на “Новогодишна нощ” се развива в навечерието на новата година, а сюжетът разказва за преплитащите се истории на група нюйоркчани.
Робърт де Ниро е в ролята на винаги намръщен мъж, озовал се на болнично легло, а Мишел Пфайфър е в ролята на една жена, която е твърдо решена да спази дадените обещания преди края на годината.
Героинята на Хилари Суонк ще ръководи новогодишното шоу на Таймс Скуеър, а Аштън Къчър е в ролята на млад мъж, който ненавижда новогодишната вечер.

"Анонимен" / "Anonymous"
Роланд Емерих създава сложен проект целящ да запознае зрителите както с политическата обстановка в Англия по време на възкачването на кралица Елизабет, така и с културното наследство за периода и в частност с произведенията на Уилям Шекспир и кой всъщност стои зад тези велики творби. Майката Ванеса Редгрейв и дъщерята Джоли Ричардсън, се превъплащават в ролята на кралица Елизабет в различните периоди от живота й.

"Мисията невъзможна: Режим Фантом" / "Mission: Impossible – Ghost Protocol"
Тайната служба IMF е закрита, тъй като е въвлечена в международен заговор за терористична бомбена атака над Кремъл. Президентът на САЩ обявява началото на режим „Фантом”. Ако приеме мисията, Итън Хънт и неговият нов екип ще трябва да премине под дълбоко прикритие, за да изчисти името на организацията. Не могат да очакват помощ, не могат да осъществяват контакт с никого и трябва да излязат напълно от шпионската мрежа. Ако някой от тях бъде заловен, ще бъде обявен за терорист. Никой от тях до сега не е участвал в толкова сложна и напрегната мисия.

"Още нещо за любовта" / "Something More About Love"
Филмът „Още нещо за любовта“ е създаден по действителен случай. Историята ни пренася в 1945г., когато младият д-р Иван Руменов, асистент на разстреляния от Народния съд проф. Александър Станишев (известен учен, хирург, създател на новата българска клинична хирургия, министър на вътрешните работи и народното здраве), е интерниран във Варна. Там той се запознава с арменеца фотограф Дикран, любимец на целия град. Чрез Дикран д-р Руменов преоткрива истинското приятелство и радостта от живота.
За беда, Дикран претърпява злополука и състоянието му е критично. Лекарите не дават никаква надежда за живота му. Тогава в болницата се появява красива жена, която настоява да се омъжи за Дикран, независимо от безнадежното му състояние…

"Котаракът в чизми" / "Puss in Boots" 3D
“Котаракът в чизми” е озвучен от Антонио Бандерас, Салма Хайек, Зак Галифанакис и Били Боб Торнтън. Действието на филма ще се развива години преди котарака да срещне Шрек и Магарето.
Заедно с приятелите си Хъмпти Дъмпти и Кити, легендарния котарак в чизми се впуска в търсене на прословутата гъска, която снася златни яйца.

"Шерлок Холмс: Игра на сенки" / "Sherlock Holmes: A Game of Shadows"
Робърт Дауни-мл. отново се превъплъщава в най-известния детектив на света. Само че този път срещу него се изправя професор Мориарти /Джаред Харис/, който има славата на изключително умен и съобразителен човек.
Дали Холмс ще успее да се справи с поредния заплетен случай в завидната му кариера. Принцът на Австрия е открит мъртъв, първоначалният анализ показва самоубийство. Но Шерлок Холмс е убеден, че виновник за смъртта на принца е Мориарти.

"Ронал варваринът" / "Ronal the Barbarian"
Ронал е млад варварин, без никакво самочувствие, защото външният му вид е тотално противоположен на общоприетата представа за мускулестите гиганти. Но съдбата е определила той да се погрижи за оцеляването на своето племе, когато селото им е нападнато от зловещия лорд Волказар. Ронал може да разчита на помощта на странстващия музикант Алиберт, на респектиращата девица Зандра и на метросексуалния гайд на елфите Елрик.

"В търсене на справедливостта" / "Seeking Justice"
След като красива жена е нападната от непознат, съпругат й е твърдо решен сам да се заеме със случая, вместо да предостави информация на полицията. За целта той наема местна групировка, която да разнищи случилото се.

-----------------------------------------------------

Този месец със сигурност не е наситен на премиери, едва десетина са новите заглавия, които ще имаме удоволствието да гледаме. Както споменах и в началото повечето от тях са романтични комедии, семейни филми и анимации. Трябва да призная, че съм изненадан от липсата на повече коледни филми през Декември и като цяло тази година. Но пък на кого е нужно да гледаме всяка година изсмукани от пръстите романтични истории под елхата, така че може и да е за добре. Според мен два са основните претенденти за първото място в бокс офиса и това са "Мисията невъзможна: Режим Фантом", който несъмнено ще привлече голям брой зрители, както и "Котаракът в чизми" за който аз лично имам големи очаквания съм сигурен, че ще бъдат оправдани. Със сигурност интерес сред публиката ще предизвика и премиерата на "Шерлок Холмс: Игра на сенки", съдейки по успеха на първата част, въпреки, че според мен са избрали малко странен момент за премиерата на този филм, но пък нека има разнообразие. "Новогодишна нощ" пък изглежда ще се опита да привлече публика с куп холивудски звезди, чак се чудя как ще се съберат всичките в час и половина време, но предстои да видим. "Анонимен" е заглавието, което вероятно ще допадне на хората, които обичат да гледат по-сериозно кино и вероятно за пореден път това ще е филм, който ще бъде оценен от доста тесен кръг от хора. С това даваме старт на Декември в Direct NOW, а ако вие не сте от честите посетители на кината, то мисля, че това е месецът, в който и вие може да си позволите удоволствие да изгледате някоя друга лента сред уютна обстановка.

Доброто кино назад в годините - "Последният самурай"

2011-11-29T00:34:00.000+02:00

Понякога ми се струва, че твърде малко съм писал за филмите, които си заслужава да се гледат повече от веднъж. Онези заглавия, останали във времето, напомнящи ни защо киното е изкуство. Може би повлиян от комерсиалната вълна се стремях да пиша за онова, което вълнува зрителите в момента, но сега почти година след създаването на блога ми, може би е време да си поговорим за истинското кино, такова каквото го помним.
Със сигурност 2011 се оказа една от най-слабите филмови години от доста време насам и искрено се зарадвах, когато преди седмица имах възможност да си припомня нещо старо, но добро. БТВ излъчиха "Последният самурай" миналата неделя като ясно ни напомниха, че за такива филми дори и три часа ефирно време не са достатъчни.
С тази статия моята единствена цел е да ви напомня отново за този филм, а ако има някой който не го е чувал или пък не го е гледал, то нека поправи тази грешка.
"Последният самурай" е филм от вече далечната 2003 година. Той е от онези филми, които гледах на кино, точно когато откривах киносалоните. Моите първи посещения на кино и сега, когато си спомням това дори не мога да разбера как времето е отлетяло толкова бързо. Едни години в които кино салоните в България бяха абсолютно празни, а за българско кино и дума не можеше да става. Трудни години, които вече са забравени. Когато направих справка за годината на филма, останах леко изненадан, защото първо не очаквах, че е минало толкова много време, а след това си затвърдих мнението как един филм изглежда качествено и изключително модерно дори и 8 години след премиерата си. Като казвам модерно, не ме разбирайте погрешно, нямам предвид, че филмът е модерен с разни готини реплики или пък се говори за вампири, ни най-малко даже. Модерен е от към визия, начинът по който тази лента изглежда страшно актуална.
Това е един от онези истинските филми, филмите на които можеш да плачеш. Филм, който ще те трогне с историята си и начинът по който е разказана. Със сигурност са много нещата, които могат да се кажат за "Последният самурай", но на всеки един от вас, който е гледал филма е ясно, че това е история, която трябва да почувстваш, просто защото тя няма нужда от хубави думи, тя няма нужда да бъде препоръчана.
Ветеранът от Гражданската война в Америка капитан Нейтън Алгрен (Том Круз) обучава бойците на японския император Мейджи как да боравят с огнестрелно оръжие, докато се подготвят за битка с последния самурай в страната.
Но когато Алгрен се оказва в плен на самураите, той е впечатлен, объркан и... завладян от техните традиции и необикновения им кодекс на честта.

Номиниран за 4 Оскара, носител на други 15 награди и 39 номинации. Том Круз в главната роля, повече от перфектен. Тук може би говорим за върхов момент в кариерата на актьора, защото съпоставено с това, в което се снима в момента може да ни накара да закрием очи от срам.
История, която ни показва Япония в един изключително труден момент, такава каквото не можем да я познаем. Император, който не е наясно с това, което иска и е готов да отхвърли всички традиции, градени с векове в името на модерното време.
Съвсем не искам да съм многословен. В заключение ще кажа, че се надявам филми като този да бъдат на мода отново. С нетърпение очаквам мига, в който комерсиалната вълна ще си отиде и отново ще гледаме на киното като изкуство. Сега за жалост имаме повече посещаемост в кино салоните от всякога, но и най-слабите филми правени някога с много, много малки изключения, които се оказват крайно недостатъчни. С интерес бих проследил вашите коментари за "Последният самурай", защото често моите вкусове се различават от тези на масата, но пък тук съм почти сигурен, че няма как да сте останали разочаровани от филм като този.

Здрач: Зазоряване - истинският вампирски филм?

2011-11-24T19:37:00.000+02:00

Несъмнено най-очакваната филмова премиера тази есен се оказа "Здрач: Зазоряване". Вампирската сага продължава да се радва на огромен успех сред феновете. Зазоряване е заглавието на последната книга на Стефани Майер, чиято екранизация е разделена в две части. Случайно или не това се случва съвсем скоро след като друг блокбастър - "Хари Потър и даровете на смъртта" също бе разделен в две части. Оправданието разбира се е това, че екипът, която работи по филмите иска да отрази максимално събитията от книгата. За мен обаче, това е по-скоро задна причина. Основното, което продуцентите имат на ум е повече приходи от продажбата на билети. Друго си е да спечелиш два пъти от един филм - просто трябва да го разделиш в две части.
Вече говорих надълго и нашироко за премиерата на Зазоряване, за това направо пристъпваме към филма. Няма да скрия, че чувствата и емоциите ми около заглавието са красноречиви. Един напълно обективен фен на сагата по никакъв начин не може да отрече, че филмите на Здрач са изключително посредствени и далеч от шедьоври. За първи път тази година, обаче видяхме един абсолютно сносен филм от сагата. Да, хареса ми. Определена ми хареса. За първи път виждаме истинският вампирски филм на "Здрач". Точно такъв, какъвто трябва да е. Това, обаче далеч не е достатъчно, тъй като съвсем очаквано актьорската игра във филма се оказа твърде НЕ добра, но по някакъв начин сме свикнали. Актьорите изпълняващи главните роли така и не се научиха как се изразяват емоции, но този път ще го простим. Този път имаме една чудесно направена режисура.
На всички, които са чели книгата е ясно, че това е по-спокойната част от историята. Въпреки драмите около забременяването на Бела, около сватбата - това е далеч от проблемите, които героите ще срещнат в част втора от Зазоряване. Там ще гледаме битки, повече адреналин и най-вече Бела като вампир.
Кусури винаги могат да се намерят, където и да било. Този път, обаче аз ще си позволя по-голямата част от публикацията ми да бъде положително настроена към заглавието, защото по някакъв начин го заслужава.
Най-голямо внимание ще обърна на края на филма, а именно частта в която Бела ражда и в последствие е превърната във вампир. Моите лични адмирации над режисьора и хората, които са се погрижили тази сцена да изглежда по този убийствен начин. Немощната Бела, която вероятно ще изплаши голяма част от по-малките фенчета на поредицата направо си заслужи поздравленията. А последните кадри, където Бела се превръщаше във вампир и отварянето на червените очи са си истинско постижение сред филмите на Здрач от към специални ефекти. Толкова внушителни кадри не сме виждали в нито един от трите филма преди това.

"Здрач: Зазоряване" се оказва един филм, който си заслужаваше чакането и гледането. Много нежен от към цветове, изключително добре поднесен и всички тези хвалби със сигурност могат да бъдат изречени за първи път, тъй като както казах и в началото на публикацията, както писах и преди няколко месеца до този момент Здрач никога не е бил добър филм в нито едно отношение. Именно по този повод отнесох и заядливи подмятания, но онези от вас, които поне малко разбират от кино знаят, че съм напълно прав, за това не се сърдя и на никой. В крайна сметка, както имаше едно изказване, всеки има право да няма вкус.
Да оставим настрана тези неща, Зазоряване вече оглави американският и български бокс офис и натрупа завидни финансови постижения. До къде ще стигне ще разберем с времето.

В следващите няколко седмици това ще си остане кино събитието, което ще се обсъжда най-много. До следващия филм, а именно "Здрач: Зазоряване" - част 2, който ще бъде и последен за поредицата остава една година. Съвсем нелепо според мен решение за този огромен период между двата филма, но е ясно, че тук става въпрос за фирмена политика. Ясно, е че интересът към продуктите на Здрач ще стихне изведнъж след края на последния филм, за това и продуцентите се опитват да удължат изкуствено живота на сагата. До колко е правилно, не мога да кажа, тъй като съм абсолютно против това решение, но едно е ясно - дори и след година филмът ще бъде очакван с нетърпение от феновете и отново ще натрупа огромни суми с много нули в сметките на продуцентите.
Мисля, че с това темата за мен се изчерпва, а накрая ще ви попитам - Наистина ли "Здрач: Зазоряване" изведнъж се оказа добър филм, очаквано ли беше това и какви са вашите впечатления?
П.С. Забравих да спомена, че и този път музиката към филма се оказа изключително приятна и както някои от вас вече знаят, а други може би не - една от песните към саундтрака е на Бруно Марс, което със сигурност ще се хареса на всички негови фенове.

Световна премиера - "Здрач: Зазоряване" част 1

2011-11-22T01:32:00.000+02:00

Края на лятото беляза и края на почивката ми като направо ме хвърли в една натоварена есен. Множеството ми задължения отново изместиха блога ми и така повече от месец той запустя без нищо ново. Сега се надявам, че нещата ще се променят. Чудя се за кой ли път се извинявам вече като това е може би третата доста голяма пауза, която правя от създаването на блога ми. Но не това е поводът да ви ангажирам с моите писаници.
Преди няколко дни се състоя световната премиера на най-очаквания филм тази есен. Четвъртата част от сагата Здрач, която носи заглавието Зазоряване. Естествено сега ще се шуми много около филма и аз напълно съзнателно ще тръгна по пътя на комерсиалното като няколко дни също ще ви говоря за това. Какво имам да ви кажа за филма, може да прочетете в следващата ми публикация, тук обаче ще ви разкажа накратко за суетата около червения килим или иначе казано световната премиера на филма.
Като казах червен килим, може би трябва да бъда малко по-точен и да кажа черен. Пред Nokia Theatre в Los Angeles беше постлан черен килим, по който звездите от филма минаваха, позирайки и поздравявайки феновете.
Що се отнася до феновете - на премиера като на премиера. Отново много запалени почитатели на сагата бяха окупирали театъра няколко по-рано само и само да успеят да зърнат любимците си. Е, някои се оказаха и късметлии да получат автограф, че дори и снимка.
Съвсем очаквано, повечето от актьорите бяха съобразили поводът и изглеждаха строго официално. Не липсваха и някои изключения, които бих предпочел да не коментирам.
За Американската суета можем да си говорим много, но нека се върнем в родната България, където популярната вампирска сага също се сдоби с премиера. А+ Синема и IMAX/Cinema City предоставиха на феновете огромна възможност със среднощната премиера на Зазоряване. Събитието бе пищно украсено със сватбени мотиви, с идеята да подготви зрителите за един от най-важните моменти от сагата – дългоочакваното бракосъчетание между безсмъртния Едуард и неговата любима, Бела.

На галапремиерата присъстваха много от младите звезди на българския шоу бизнес, сред които актьорът от „Под прикритие“ Александър Сано, актьорът, сценарист и режисьор Ники Илиев, любимците от X Factor Моисей Стойчев, Александра Апостолова, Константин Иванов, Недислав Драгнев, Михаела Филева, Богомил Бонев и Jeason Brad Lewis и други.
Аз не присъствах на така наречената гала премиера осеяна с рози и сватбени мотиви, но пък се насладих на събитието в Синема Сити Пловдив, където нещата също бяха доста празнични. Дори ме почерпиха със сватбена торта, но това не е от значение. Това, което ми достави истински удоволствие бяха опашките от хора, дошли да гледат филма за първи път. Пет зали бяха препълнени, а толкова хора в киното не бях виждал може би от Аватар насам, да не кажа, че дори бяха повече.
Съвсем очаквано дни след премиерата му филмът вече оглави американският бокс офис, а съвсем очаквано и българският. Със сигурност това ще е безспорният лидер в идните седмици, но ще постави ли рекорди в натрупаните суми и посещения - предстои да разберем.

"Последен изход 5" - никак не е последен?

2011-10-02T18:05:00.001+03:00

Ако очаквате да прочетете поредната убийствена критика за най-новата част от поредицата "Последен изход", то по-добре не четете нататък. Още сега си признавам, че съм фен на поредицата. Естествено, няма да си затворя очите и да кажа, че това филм шедьовър, но защо пък това да не е един съвсем не лош филм? Истината е, че в България това е един от най-обичаните филми на ужасите, заедно с "Убийствен пъзел". Двете заглавия успяват да направят прилични приходи в родния бокс офис, за разлика от други филми в жанра на ужасите, които привличат само определен кръг от хора.
И така, настаних се удобно в пълната зала и очаквах филма да започне. Преди това бях изчел няколко страници смазваща критика, но това не ми попречи да отида на кино, тъй като знаех, че нещата които са написани няма да съвпаднат с моята представа за този филм. Първите няколко минути от филма (тоест началните надписи) бяха най-доброто 3D, което съм гледал някога. Истинско 3D, а не просто един хвърчащ кадър, който да ви стресне. Истинска красота. Счупени стъкла, пламъци, предмети летяха пред очите ми. Е, разбира се това не продължи през останалата част от филма, но кога ли е продължавало.
За мен лично, до този момент най-силни бяха първите два филма и донякъде третия. Там историята беше наистина интересна, докато сега някак си можем да предположим какво ще стане. Това, което ми хареса в новата, пета под ред част беше, че накрая на филма, освен кадри от всички части до сега, сценаристите ни върнаха отново в началото, когато всичко започваше с видение за самолетна катастрофа. Ако трябва да сравним "Последен изход 4" и "Последен изход 5", то новата част със сигурност е много по-добра от миналата, която отбелязвам като най-слаба изобщо. Не само като сценарии, но и като 3D и визия на филма.

Много четох, че всичко, което се случва във филма са пълни случайности и не са ли се изморили сценаристите да ни представят едно и също, а именно няколко човека надхитрили смъртта умиращи след това в определена последователност. Ама, чакайте малко. Нали това е основата на тази филмова поредица. По тази логика не се ли измори Хари Потър да се бори със зъл магьосник в цели осем филма? Или пък защо историята между човек и вампир трябваше да ни бъде разказана в четири части? Това е чара на този филм. Аз, когато си купя билетчето за кино очаквам да видя точно това от този филм, не нещо различно. Като искам различен филм ще отида на прожекция в съседната зала, където дават друг ужас например. А и до сега не знам смъртта на някои от героите да се е повтаряла с тази от предходен филм. Винаги успяват да измислят нещо различно. Всеки умира по различен начин. А и ако забележите детайлите от които зависи тази смърт може да си изумите. Пластмасовия нос на плюшено мече, който води до трагичен завършек?! Всичко е премислено и много добре преценено. Всеки един детайл в този филм може да определи съдбата на някои от героите. Дори прашинка прах може да е причината за смъртта на някой. Но, няма да убеждавам никого. Все пак всеки сам преценя какво да гледа и какво не.

Към този момент все още не е ясно дали "Последен изход 5" ще бъде наистина последен. Информация от преди няколко месеца съобщава, че са планирани шеста и седма част от поредицата, но това зависи от представянето на петата част в бокс офиса и приходите, които ще натрупа. Естествено, това не е особено добра новина, дори за фен на поредицата, тъй като едва ли ще видим нещо уникално. Уникалните неща ги видяхме още в първите филми. Но никога не знае човек, може именно последната част да бъде най-добре направена. Предполагам, че съвсем скоро нещата ще станат ясни. Но със сигурност "Последен изход 5" ще намери своята публика в България, както винаги до сега.

На кино през Октомври

2011-10-01T00:09:00.000+03:00

Месец октомври ще ни предложи един разнообразен и интересен кино афиш. Цели три премиери на български филми ще гледаме този месец по кината. Нещо, което не се е случвало от доста време. Не липсват и доста европейски премиери, дори може би повече от колкото американските продукции.
Традиционно стартираме месеца с рубриката "На кино през...", която дебютира през миналия месец и се радваше на голям читателски интерес. Ето и какво ще гледаме през Октомври:

"Къщата на сенките" / "Dream House"Във филма ''Къщата на сенките'' преуспелият издател Уил Ейтентън (Даниел Крейг) напуска работата си в Ню Йорк за да се премести със съпругата си Либи (Рейчъл Уайз) и двете им дъщери в малко и тихо градче в Нова Англия.
Докато се приспособяват към новият си начин на живот, те откриват, че в прекрасният им дом са били убити жестоко майка и децата. А цялото градче смята, че виновникът е бил бащата, който е и единственият оцелял.

"Жива стомана" / "Real Steel"„Стомана на ринга” е екшън драма за бивш боксьор (Хю Джакман), който противно на всички залози, прави последен опит да се завърне на ринга, обединявайлки усилия със своя странен син (Дакота Гоьо) да построи и тренира перфектният противник за високотехнологичния свят на бокс между роботи.

"Ларго Уинч 2: Заговорът Бирма" / "The Burma Conspiracy"
След убийството на приемният му баща, Ларго Уинч става президент на групата компании "W Group". Но ролята на мениджър в огромната корпорация не е подходяща за Ларго. Той обявява продажбата на "W Group" и създаването на хуманитарен фонд, който се оглавява от един стар приятел на баща му.

"Операция - Шменти капели"
Шменти Капели - една комедия за това, което стана пред очите ни, без ние да го разберем. Една кримка за обикновения човек, когото никой не успя да разбере. Един филм за нашето време, и неговите престъпления. Една история за тайните, които силните не могат да скрият от слабите.

"Тримата мускетари 3D" / "The Three Musketeers" Поредната екранизация по класическия роман на Александър Дюма.
Този път на режисьорския стол е Пол Андерсън. В ролите на Атос, Портос и Арамис са съответно Матю Макфейдън /”Гордост и предразсъдъци”/, Рей Стивънсън /”Крал Артур”/ и Люк Евънс /”Сблъсъкът на титаните”/.

"Трофейна съпруга" / "Potiche" Сюзън не се оплаква и се опитва да не обръща внимание на поведението на мъжа си. Но той се разболява и управлението на фамилната фабрика пада върху нейните плещи, точно когато работниците обявяват стачка.
Сюзън открива, че притежава истински талант да преговаря с работниците и да се справя с ръководенето на бизнеса. Това води до коренна промяна в начина, по който възприема себе си.

"Островът"
Софи (Летисия Каста) и Данийл (Туре Линдхардт) са на по тридесет и няколко години и живеят заедно в Париж, Въпреки, че всичко между тях изглежда перфектно, Данийл е особен, той е раздразнителен и затворен в себе си.. Софи решава да изненада Данийл като организира ваканция на морето в България. Когато разбира за това, Данийл категорично отказва да тръгне, но в крайна сметка Софи успява да го склони. Стъпвайки на българска земя, Софи изумена научава, че това е родината на Данийл.

"Цирк Колумбия" / "Cirkus Columbia"
"Цирк Колумбия" разказва история от навечерието на политическия конфликт в Босна и Херцеговина в началото на 90-те години – Хърватска се е отцепила, сърбите бомбардират Дубровник... Комунистите са предали властта и Дивко Бунтич пристига в малкия си роден град след 20 години изгнаничество в Германия.

"Айрънклад" / "Ironclad"
Годината е 1215-та. Група рицари-темплиери се опитват да защитят замъка Рочестър от тираничния крал Джон /Пол Джамати/, който властва над английските земи с особена жестокост и подмоли методи, с които се е добрал и до престола.
Замъкът се превръща в символ на усилията на рицарите, борещи се да върнат свободата на родината си и справедливостта на народа си.

"Заразяване" / "Contagion"
"Заразяване" е реалистичен и напрегнат трилър, който показва на зрителите, по възможно най-реалистичен начин, последствията след световна вирусна епидемия.

"Нещото" / "The Thing"
При научно изследване в Антарктида са открити форми на извънземен живот.
Находката предизвиква бурни разногласия между студентката Кейт Лойд и ученият д-р Сандер Халворсън. Специалистът, иска сам да изследва откритието, докато Кейт се обръща за помощ към своя приятел Сам, за да й помогне за доказване на съществуването на извънземни.

"Мръсна игра" / "Trespass"
Мъж и жена му са задържани за откуп. С течение на времето животът им става все по-ужасен, след като откриват лъжите, в които са живели през годините.

"Дилъри на време" / "In Time"
В не много далечно бъдеще, генът на стареене е изключение. За да се предотврати пренаселването, времето се е превърнало в разменна единица – чрез него хората плащат за своите нужди и лукс.
Богатите могат да живеят вечно, а останалите се пазарят и борят за тяхното безсмъртие. Един млад мъж извършва убийство, за да се сдобие с богатството на времето и да помогне на умиращата си майка, което довежда до преследването му от страна на корумпирани полицейски служители, известни като „пазители на времето”.

"Лесни пари" / "Snabba Cash"
Йохан е млад мъж, който държи да живее в центъра на Стокхолм, заради което е принуден незаконно да работи като таксиметров шофьор. Абдулкарим, шефът на таксиметровата компания предлага на Йохан да стане наркодилър. Той се съгласява и влиза в бизнеса с кокаин. Хорхе е бивш наркопласьор, който е осъден, след скандал със сръбската мафия, но успява да избяга от затвора. Мрадо е част от екипа на сърбите, но иска да прекрати този начин на живот и да се отдаде на дъщеря си Ловиса.

"Кецове"
В началото на лятото шестима младeжи бягат от своите провали – в семейството, в любовта, с парите, с амбициите, в срещите с различните от тях. Бягат от агресията на Града, който “различните” са превзели.Всеки един от младежите по свой път бяга на Изток от Ада... Към най-далечната от Града възможна точка. Бягат към морския бряг и към свободата си. Един девствен залив ги събира, сближава и преоткрива за тях надеждата. Но дали бягството от агресията и града е възможно…?

-----------------------------------------------------

Може би ви прави впечатление, че този месец нямаме нито една анимация. Не, че миналият месец имахме нещо силно, но пък от ноември очакваме няколко коледни филмчета, които традиционно заливат кино салоните преди празниците.
Октомври е наситен на трилъри, някои от които съм сигурен, че биха могли да се определят и като ужаси. Също нещо нормално като се има предвид наближаващия Хелоуин. Малка традиция за мен стана да отбележа празника с едно късно кино. И тази година очаквам от Синема Сити да предложат страхотно изживяване, където традиционно зрителите се радват на два филма на ужасите на цената на един в празничната вечер.
Български филми през октомври ще има. Кои от тях обаче ще успеят да се наредят до успешните родни ленти? Честно казано страхувам се да давам прогнози. "Кецове" със сигурност е едно много рекламирано заглавие, но какво ще се случи ще разберем в края на месеца.
Лично за мен най-интересното през този месец със сигурност е "Тримата мускетари" и "Жива стомана". "Заразяване" и "Къщата на сенките" също са две заглавия на които ще обърна подобаващо внимание. Кои от филмите грабнаха вашето внимание и кои от тях смятате да гледате на кино?

Българският филм "TILT" ще се бори за Оскар

2011-09-24T02:03:00.000+03:00

Филмовите новини около българското кино в последните дни ни дадоха един малък повод за радост, когато преди няколко дни стана ясно, че филмът "TILT" на режисьора Виктор Чучков - син ще се бори за Оскар в категорията за най-добър чуждоезичен филм.
Този тип новинарски публикации винаги съм избягвал в моя блог, но все пак този път си заслужава да се прежаля. За тези от вас, които вече са чели мнението ми за филма (Обратно в България - пълен блокаж) вероятно ще сметнат, че това ще бъде поредната гневна публикация от моя страна. Е, този път грешите!
С оглед на изминалата година "TILT" се оказва най-успешният български филми през 2011. Може би по-този начин категорично отричам предстоящите няколко премиери, които ще видим до края на годината, но все пак правилата за участие в конкурса, според които продукцията трябва да е разпространена в страната, която я предлага, не преди 1 октомври 2010 г. и не след 30 септември 2011 г., да е първоначално прожектирана публично в киносалон поне за седем последователни дни на 35 мм или 70 мм филмова лента или във формата “дигитално кино“ при 24 или 48-квадрата прогресивно сканиране.
Искам ясно да разграничите думите успешен и добър, това са две напълно различни неща и продължавам да държа на думите, които съм казал в първата ми публикация за филма. Може би сега не бих се изказал толкова гневно, но пък мина доста време и някак си преглътнах нещата. Ако тогава нарекох филма труден за преглъщане, сега по-скоро бих казал, че това е филм за който ще ви трябва време, за да го приемете. Както и да е, но още веднъж апелирам, че малките детайли са важни и трябва да им се обръща внимание. Надявам се, че малко по-незапознатите Американци няма да отбележат големи минуси по повод подробностите, стига да не ги забележат, разбира се. Но, мисля, че важното е да стигнем поне до номинация. Твърде рано е да се говори за каквото и да било все още, тъй като предварителните селекции те първа предстоят.
Като цяло решението "TILT" да се бори за Оскар, със сигурност е достатъчно адекватно, като знаем за какво кино говорим в нашата родина. До колкото успях да проследя събитията из интернет основната дилема е била между "TILT" и "Подслон". Като за втория четох силни думи, които така и не можах да проверя до колко са истина. Това е от онези филми, които в повечето случаи не събират и две седмици по кината, но пък после с години се хвалят колко европейски конкурси са спечелили. И като се почнат фестивали, конкурси, фестивали, конкурси... и все някакви измислени. Може би ще кажете, че това са твърде силни думи, но до кога ще се заблуждаваме с трохите, когато някой друг обира всичко останало.
84-тото издание на церемонията по връчване на наградите “Оскар“ ще се проведе на 26 февруари 2012 г. в Лос Анджелис, а водещ на бляскавото събитие ще бъде комикът Еди Мърфи. Академията често взима малко странни решения, по-запознатите от вас могат да потвърдят думите ми. Често се оказва много трудно да предложим филмите, които влизат в номинация. Но ще се надяваме. И пак казвам, че дори номинация би било повод за гордост. Това, с което ще завърша е, че не съм сигурен дали "TILT" всъщност заслужава Оскар. Разбира се, първо трябва да видим и другите участници в категорията, но някак си... сещате се нали? Прекалено много грешки, поне за мен.

Най-доброто от PIXAR: 25 години анимация

2011-09-17T16:04:00.000+03:00

От няколко дни си мисля, че след като публикацията ми за Класиките на Disney е сред най-четените статии в моя блог, може би анимацията е нещо интересно за читателите. За това реших, че днес е време да обърнем внимание на другата водеща компания в света на анимацията, а именно PIXAR. Първо си мислех, да озаглавя статията Класиките на PIXAR, но някак си, все още не мога да нарека тези филми класика. Може би, защото Дисни са се съсредоточили върху екранизацията на приказки познати едва ли не от векове, докато Пиксар по-скоро ни показват лични интерпретации на своите филми.
След като се разрових, установих, няколко интересни неща. Пиксар тази година празнуват 25 години от създаването си със своя последен филм "Колите 2". Интересното, е че на своята 20 годишнина компанията пусна "Колите". Явно след 5 години ще чакаме трета част. Шегата на страна, по-запознатите от вас може би знаят, че от 2006 година насам, компанията е собственост на Disney.
Оказва се, че до момента Пиксар имат едва 12 филма. Тяхната тактика в последните е години е очевидна - само по един филм на година и то предимно в летните месеци. Очевидно печеливша тактика.
Ето и списък с филмите на PIXAR: "Играта на играчките" (1995), "Животът на буболечките" (1998), "Играта на играчките 2" (1999) "Таласъми ООД" (2001), "Търсенето на Немо" (2003), "Феноменалните" (2004), "Колите" (2006), "Рататуи" (2007), "WALL-E" (2008), "В небето" (2009), "Играта на играчките 3" (2010), "Колите 2" (2011)
Сигурен съм, че прочитайки този списък срещате едни от любимите си анимации. Поне за мен е така с най-любимите ми филми като "Таласъми ООД", "Рататуи" и "Феноменалните" . "Играта на играчките" например е една от любимите анимации на малки и големи години наред, а третата част от миналата година към момента държи рекорда за най-печелившата анимация на всички времена в световен мащаб.
Всъщност вече се питам защо тези филми да не са класика, само защото не са приказки ли? Може би да, но това няма значение, защото PIXAR се оказва една компания, която залага изключително много на качествено представените филми, без право на грешка. Е, за "Колите 2" ще им го простим, може би наистина беше грешка, но всеки има право, стига да не става навик. Докато Дисни често се връщат към рисувата анимация, с която все пак са започнали, всички филми на Пиксар са изцяло компютърна анимация. Анимацията на новото време. Въпреки, че компанията си е кажи речи нещо като Disney две, аз ги възприемам като две напълно различни неща. Освен, че логото и на двете седят върху филмите, не мисля че като стил имат нещо общо. Даже напротив. Както бях споменал и при публикацията ми за Дисни и тук ще кажа, че има още какво да видим от PIXAR, а с времето съм сигурен, че ще говорим за истински класики. Освен това Пиксар имат и няколко изключително забавни късометражни филмчета, навярно и вие сте гледали някои от тях преди прожекциите на основните им филми в кината.

Това, което предстои на Пиксар от тук нататък са продължения на някои от най-успешните им филми, както и няколко нови проекта: "Brave" (2012), "Monsters University" (2013) , "The Untitled Pixar Movie About Dinosaurs" (2013), "The Untitled Pixar Movie That Takes You Inside the Mind " (2014), а както "Феноменалните 2", който към този момент е едва идея, дали ще бъде реализирана предстои да разберем.

"Момчето с раираната пижама" - необмисленото желание за свобода

2011-09-15T14:48:00.000+03:00

От доста дълго време ми препоръчват един филм от 2008 година, който носи заглавието "Момчето с раираната пижама" / "The Boy in the Striped Pyjamas". Сред морето от бозави филмчета, реших, че е време да се върна назад във времето и да видя нещо, което може би си заслужава. Трябва да призная, че след като изгледах филма, сега ми е малко трудно да говоря за него. Действието се развива по време на Втората световна война или по-точно за едно конкретно събитие познато като Холокоста, моментът когато Нацистка Германия изтребват евреите. Едно ужасно събитие според мен. Филмът е адаптация по едноименния роман на Джон Бойн, като според автора, режисьорът се е справил напълно със задачата и е успял да запази духа на книгата. И все пак от това, което успях да прочета из интернет, изглежда , че книгата ще е още по-добра дори от филма, но не това е темата на тази публикация.
Семейството на девет годишния Бруно се мести от Берлин в Аушвиц, където бащата е на чело на концлагер. Бруно, който е далеч от приятелите се чувства нещастен и скоро намира начин да се добере до лагера, който той лично смята за ферма, където хората носят пижами. Твърде млад и наивен, за да разбере какво всъщност се случва, той се сприятелява с малко момченце, което седи само зад електрическата ограда. С времето двамата стават приятели, без Бруно да различава евреите и съвсем не наясно със ситуацията. По-късно той самият решава да мине от другата страна на оградата, за да помогне на своя приятел да намери баща си, но се оказва на възможно най-грешното място в най-неподходящият момент. В крайна сметка нещата свършват много неблагополучно. Но не искам да ви издавам какво точно се случва, въпреки че предполагам се досещате. Само мога да ви препоръчам филмът горещо, ако имате нужда да гледате нещо сериозно и тежко.
Един филм, уникален сам по себе си със своята история и праволинейност. Един истински филм отразяващ едни черни времена от историята.
Филм, който ще ви покаже как детските желания и мечти са безгранични. За нелепите случки. Най-вече желанието за свобода. Всяко дете си мечтае за свобода, гледайки към широкият свят. Искайки да изследва всяко кътче, без да мисли за последствията.

Понякога има филми, които впечатляват именно с тази първичност и отражение на реалността. Без каквито и да било компютърни ефекти, екшън герои или каквото и да било друго. Представяйки си последните кадри от филма, които в интерес на истината най-вероятно или ще ви разплачат или ще ви накарат да седите с отворена уста пред мониторите. Аз лично още не мога да ги изчистя от главата си. Затваряйки очи, сякаш съм там. Много натоварващо, но в същото време това е една тръпка, която можете да изживеете с много малко филми.
Един много некомерсиален филм, който дори не си спомням да се е сдобивал с кино разпространение у нас или където и да било. Това е от онези филми, които не са направени, за да печелят пари, а за да ни напомнят защо киното е най-популярното съвременно изкуство. Точно така, изкуство. Така могат да се нарекат подобен тип филми. За това ако се чудите коя слаба американска продукция да гледате, ето ви един филм, с който времето ви няма да е загубено.
От онези малобройни филми, които след като изгледаш искаш да запазиш няколко минутки само за себе си, седейки сам в тъмното. Мислейки си. Размишлявайки. Адски тъжно. Ужасно, дори.
Не е ли свободата онова нещо, което всеки иска да има. А колко е трудно всъщност да я имаме истински.

Нестихващият успех на "Мисия Лондон"

2011-09-15T10:47:00.000+03:00

Тази неделя (11.09.2011) БТВ за първи излъчиха в телевизионен ефир един от най-популярните български филми на новото време - "Мисия Лондон". За мен лично, "Мисия Лондон" събуди искрата на надеждата за успех в българското кино. След близо 400 000 зрители в кино салоните и над 2.5 млн. лева в родния бокс офис, филмът бе излъчен и по малките екрани. За мен беше много интересно да проверя рейтинга като се има предвид, че в същия ден и часове време по Нова Телевизия стартира едно от най-успешните реалити формати в света - X Factor. Е статистиката сочи, че в късната неделна вечер "Мисия Лондон" е събрал малко под 1 млн. зрители. Поздравления! Естествено, това беше нещо очаквано. Именно "Мисия Лондон" върна зрителите за български филми в кино салоните. След това последваха още два успешни филма като "Love.net" и "TILT", които също събраха огромни приходи. Няма значение дали тези филми са успели да възвърнат вложеното в тях, важното е, че те ни върнаха надеждата. Как ще продължат нещата, обаче за сега още не ясно. Ако чакате хубав български филм до края на годината - чакайте си! Но нека не съм черноглед все пак.
Срамота е, да нямам нищичко написано за "Мисия Лондон", така че каква по-подходяща причина за това от телевизионната му премиера.
Въпреки, че на мен филмът ми е интересен, това в никакъв случай не го прави добър. Даже е доста далеч от добър. Но пък за първи път видяхме нещо малко по-професионално направено, нещо добре изглеждащо. В крайна сметка, това си е комедия, така че едва ли трябва да търсим кой знае какъв замисъл, но определено има моменти в които ще се забавлявате.
За мен важното е амбицията да се правят хубави български филми. Време беше да се вложи нещо повече като сума, защото виждаме резултатите са много по-добри.
Типично по български, нашите филми са почти винаги свързани със комедия, веселие и нелепи ситуации. Както гласи и анонса на филма - "Комедия за малки грешки и големи проблеми". Откровено казано аз грешки в самия филм не видях. Нещата бяха добре изпипани и направени. Съвсем лек филм. Но какво ли ви говоря, вярвам, че повечето от вас са го гледали вече, ако не на кино, то по друг начин. За това и не искам да съм прекалено многословен. С времето каквото имаше да се каже за този филм, се каза. Едни го оплюха тотално, заклеймявайки го. Но пък какво толкова търсите в подобен тип филми? Дълбок замисъл ли? Няма да го намерите. Ще се потретя най-вероятно като кажа, важно е, че именно "Мисия Лондон" постави началото на поредица обещаващи и този път добри български филми.
Сега очакваме продължението, което най-вероятно ще носи заглавието "Мисия Москва". Аз лично очаквам повече от тази втора част. Още повече успех и този път може би по-добър филм. Но ще поживеем и ще видим. Може и да ви лъжа, но това май ще е първият български филм с продължение. Можем само да се радваме. Преди няколко години би звучало комично български филм с милиони приходи, че дори и продължение. Сега е реалност. С тенденцията нещата да се оправят и да вървим към една градация в родното кино. Само, моля ви, спрете да се връщате към социализма. Казвал съм го и преди, но това вече не е оригинално. Това е натоварващо.
А ако ти си някой, който още не е гледал най-успешният ни български филм, бързо влизай в торентите да теглиш, че направо си е за срам.

"Sucker Punch: Измислен свят" - за кого е цялата тази история

2011-09-14T21:50:00.000+03:00

Въпреки, че минаха месеци от премиерата на "Sucker Punch: Измислен свят" няма как да подмина това заглавие без да кажа и аз някоя друга лоша дума за филма. Естествено повечето от вас вече знаят, че това е най-голямата безумица тази година. Абсолютна глупост. Без вложен грам замисъл и предварителна идея.
Най-интересното е, че този филм има такива ефекти, за които някоя фантастика може само да си мечтае. Както беше писал моят приятел Влади Неколов от подобен тип блог, този филм притежава ефекти правени по учебник. И това е точно така, седиш и гледаш как всичко е перфектно изработено до най-малкият детайл.Един наистина напълно нов и измислен свят, перфектно създаден чрез компютърна технология. А аз винаги съм си мислел, има ли един филм страхотни ефекти то няма как да не е добър. Това само ми доказва колко много имам да уча още като режисьор. И това, че в тези два реда хваля нещо по този филм нека не ви заблуждава. Аз не хваля филма, а изказвам адмирации към човекът, който е правил ефектите и до тук.
На мен лично ми отне цели 2 месеца, за да докарам този филм до края. На седмица издържах не повече от 15 минути. Беше трудно. Истински трудно. Гледаш, гледаш... ама то грам смисъл няма в това, което гледаш? И се питаш какви са тези глупости. Най-много се радвам, че не отидох на кино. Чак съм доволен, че не го направих. Някакви действия без никаква логика през цялото време. Не знам дали ще успея да опиша този филм с толкова много различни негативни думи, но вероятно ще се повторя, защото ако вземете та решите да го гледате, да не правите тази грешка.
Безспорно оглави класацията за най-лош филм тази година, дори предполагам ще си вземе и Златната Малинка, но това ще видим.
По принцип още снощи щях да пиша, за да си излея мъката. Обаче, след като успешно му видях края, взе че ми хареса. Цялата работа за последните десет минути от филма, които по някакъв странен и нелогичен начин ми харесаха. Чак ме изпълниха. Тогава, когато вече нещата има някаква логика и едва ли не хората разбраха какво се е случвало през цялото време.
Ами господа сценаристи, така ли се мисли филм да му се невиди. С тези ефекти можехте да направите нещо велико, което щеше да остане в историята, ама вие тц, вие решихте да ни покажете един ефектен филм без капка смисъл и накрая едни десет приятни минути, в които че чак и да ни хареса. Та, за това не писах снощи де. Рискувах да кажа нещо добро, повече от колкото трябва.
За това се връщам пак към негативизма. Главната актриса Емили Браунинг в ролята на Бейби Дол, която трудно ще познаете играе в един от най-любимите ми филми "Лемъни Сникет: Поредица от злополучия". Щях да се изкажа доста грубо по адрес на Бейби Дол, докато не разбрах кой всъщност играе ролята и само заради този мой любим филм ще се въздържа.
И така, пак да кажа, че"Sucker Punch: Измислен свят" е филм еталон по отношение на визуалните ефекти и филм провал по отношение на какъвто и да било смисъл в него. За огромно съжаление това ни показва как лъскавата опаковка не гарантира качеството в кутията.

"Опашати сватовници" - колко сладко !?!

2011-09-14T15:31:00.000+03:00

Ах, ах, черен ден за моя блог. Не си мислете, че аз съм в кофти настроение с тези негативни публикации. Просто отчайващо искам да гледам хубав филм. Ама май, няма да е скоро. Едно от премиерните заглавия тази седмица - "Zookeeper" с нелепото си българско заглавие "Опашати сватовници". Ама, кой ги мисли тези?
Естествено, не си дадох парите за кино, така че може да се радвате за мен. Още от рекламата този филм изглеждаше нелеп и глупав. А и все пак всички сме гледали "Доктор Дулитъл". Всъщност идеята, която ни представят в "Zookeeper" си беше интересна и забавна ... преди 10 години. Говорещи животни, не е никак странно, в киното всичко може да говори, но все пак кой реши, че това нещо би било интересно?
Вярно, че бях решил да загубя безвъзвратно два часа от ежедневието си, още когато тръгнах да свалям този филм, но все се надявах да ми грабне интереса. Истината, е че ми трябваха два дни, за да го изгледам, тъй като вярвайте ми не е лесно. При мен ли е проблема, не знам, но аз забавни моменти не видях, а накрая бях до болка отегчен от несполучливо говорещите животни, които бяха решили да дават любовни съвети на главният герой, който сляпа беше тръгнал да се влюбва във възможно най-неподходящата за него жена.
Дори в момента се чудя какво толкова искам да ви кажа, че тръгнах да пиша тази публикация, защото с една дума, този филм дори не става за губене на време, той си е само губене на време. Въпреки, че срещам твърде свежи и ведри коментари относно "Опашати сватовници", ако щете ме убийте с камъни, но това за мен е някаква пародия и не разбирам хората, които биха предпочели това пред нещо друго от кино афиша. Дори твърде безинтересните романтични комедии за мен са класи над подобни филмови нещастия.
Лишен от всякакъв смисъл и предварителна идея, филма както вече казах, ще ви отегчи. Може и да ви разсмее на моменти от мъката с, която сценаристите са се опитали да направят нещо забавно. Ако друг път бих подминал подобен тип филми без да ми прави впечатление, през отчайващата 2011 година може би трябва да възхищавам, или не знам? Май наистина трябва да взема да напиша нещо за тази така "велика" филмова година. И ако си мислите, че иронията ми е прекалена, то аз си мисля, кой ли ще е следващия филм, за който ще трябва да си затворя очите и да се правя, че никога не е съществувал. Защото за един се направих, за два също, за пет леко трудно, ама при положение, че това сигурно е десетият тази година наистина започвам да си мисля, дали не е по-добре да се откажа от киното.
Ако си мислете, че тази публикация е прекалено посредствена и къса, защото в интерес на истината не ви казах нищо съществено - скъпи приятели, вината не е в мен, а във филмът, който съжалявам, че гледах. Ако пък вие сте от онези с ведрите коментарчета от рода на "супер филмче" - искрено се радвам за вас, значи 2011 е вашата година, моля обадете ми се, ще ви препоръчам още доста филми, които явно биха ви заинтригували. Боже, никога не съм бил така саркастичен. Но съм сигурен, че ще има такива които ще ме разберат напълно. Амин!

"Конан Варварина" - Американският "български" филм

2011-09-14T06:33:00.000+03:00

Дами и господа, скъпи гости искам да ви съобщя, че официално съм отчаян. Понякога се чудя, аз ли съм мазохист или съм прекалено наивен да вярвам, че филм получил масово неодобрение, граничещо с провал във всеки аспект би ме впечатлил и би ми харесал. Всъщност, да , ако трябва да съм честен наистина съм наивен, давайки шанс на всичко по което се плюе из интернет. Е, най-после се реших да гледам Конан, като разбира се предпочетох киното. По принцип има филми, които съм си казвал, че ако ги гледам на кино биха ми харесали много повече, от колкото пред малкия екран на компютъра ми и съм сигурен, че това е така, но тук, ако ще и в космоса да бях гледал този "летен блокбъстър" нямаше да ми хареса.
Първо - ако се чудите на заглавието и още не сте разбрали "Конан Варварина" / "Conan The Barbarian" е сниман изцяло в България. Това е първата масова и високо бюджетна продукция, която се снима изцяло на родна земя. Ние като български зрители може да се радваме, то и без това ще е единствено, което би ви зарадвало в този филм. Искам само да кажа на господа режисьорите и продуцентите, скъпите сънародници - Ето така се снима филм. Как пък един български филм не можахте да снимате нормално, че да изглежда красиво и да се изкефим на природата ни. И това го казвам аз, който по принцип съм толкова добре настроен към българското кино с постоянната ми надежда за прогрес, ама нали говорихме вече съм наивник, ето още едно доказателство. Та след това лирично отклонение да се върнем към острия тон и убийствената ми критика, която искам да споделя в тази публикация.
Абе изобщо кой реши да изкарва готови пари от класика като Конан, че на кой му трябваше нова версия, при наличието на една достатъчно добра оригинална версия от далечното минало. То лесни пари лесно се изкарват, ама провалихте ли се сега? Провалихте се, не че ще спрете да ни заливате с глупави римейк филми, ама айде.
Това сигурно е най-големият провал тази година и не се чудете защо съм толкова гневен. Не може да се харчат милиони долари за подобни глупости.
Второ - кой я определи тази категория, забранено за под 12 г. при положение, че филма направо трябва да си е забранен за под 16 г. Сигурно дори любителите на кървавите бани се отчаяха. То бива прекаляване, ама тук направо се насраха, с извинение. То не бяха ръце, крака, че чак орязан нос и ухо. Глави се размятаха по полетата нейде из Родопите като топки боулинг.
А сценарият, майко! Лишен от всякаква оригиналност и сюжетна линия. По предвидим и от тъпа американска романтика. Никаква тръпка, нищо, този филм е едно голямо нищо. То поне битките да бяха битки, ами то и там нищо. Дори накрая, дето се вика пак не се бяха постарали като хората. Обикаляха и се гониха из едни пещери, които оприличих като Чудните мостове, но може би греша, като шантави. Каквото и да очаквате от този филм, еми няма да го получите. И кой реши, че този актьор е подходящ за Конан, не знам. Ама все пак след Арнолд Шварценегер хората малко или много очакват достоен заместник, а не просто напомпан грозник.
Дори не си заслужава да коментирам повече. За мен тази година няма по-голям провал. Толкова съм ядосан, че този филм ще ме провокира да напиша едно още по-гневна публикация за слабата филмова 2011 година. Наистина отчайващо слаби филми видяхме тази година, а дето се вика Оскари ни чакат. Ама, какви Оскари, бе. Направо да ги отменят.