Току-що Стийв Джобс обяви своето последно творение–Таблетът iPad. Джаджата се чакаше от месеци и спекулациите валяха като за световно. Огромен хайп! Та да ви кажа нещо повече–9,7″ мултитъч capacitive дисплей с олеофобично покритие както при айфонът. Процесор 1GHz Apple A4, модели с 16, 32 и 64 GB памет, wi-fi и отделно модели с 3G (които са със $130 по-скъпи). И така както го гледате и вие, и аз–това е един уголемен iPhone с надут процесор и памет. Въпросът е, че не е.

Стийв Джобс започна презентацията си с това, че има пазарна ниша между мобилните им устройства, която не е запълнена–тази между iPhone-a и MacBook-a.

Снимка: Engadget

Той каза, че не са се насочили към нетбук, защото са слаби и не подобряват нищо.

10:09AM „Now some people thought that was a netbook – the problem is that netbooks aren’t better than anything!“ Big cheers! Ha!

Това вдигна още повече очакванията още от началото на презентацията. И поставяйки iPad по средата на тези две инстанции са се опитали да ги смесят. Не това е грешката им обаче. Грешката е, че са ги смесили грешно. Хората очакваха мобилно устройство с плюсовете на iPhone–бързо и интуитивно за използване с пръсти–и плюсовете на MacBook-a–красива система с много удобни приложения, поддържана от мощен процесор и достатъчно памет за да замести лаптопът. Вместо това от Apple са захвърлили изцяло идеята за пълен MacOSX върху iPad-а и са претруфили мобилният MacOSX за по-голям екран. Съответно няма нито флаш, нито multitasking. Вероятно би могло да бъде преглътнато това ако имаше достатъчно добри приложения, които да използва платформата (едновременно). Но тук идва първият голям ритник–iPad ползва приложения, правени по SDK-то за iPhone. Съответно можете да използвате същите приложения, които може да ползва iPhone така:

Снимка: Engadget

Или уголемени на цял екран така:

Снимка: Engadget

Като това уголемяване е просто разтегляне на съответното приложение. Игрите изглеждат глупаво. Но обикновените приложения (като Facebook например) изглеждат невъобразимо глупаво! Огромен минус.

Един плюс, който изпъкна обаче бе батерията–10 часа гледане на видео/интернет през wi-fi или месец Standby (според Apple) и макар това да предизвика много ахкания–напомням ви, че говорим за 9 инчово устройство, което има достатъчно място в себе си за една достатъчно мощна батерия за да поддържа работата. Единственото, което хаби повече енергия от обикновен смартфон е екранът. Гарантирам ви, че ако на HTC HD2 лепнете една батерия с размерите на плочка–и той ще работи цял месец standby, че и повече. Така, че и това не е особено впечатляващо.

Та макар разработените специално за машинката приложения и новите, които ще се появяват силно се съмнявам, че тя отговори на очакванията на всички ни. Отделно, че цените са надути както само Apple си знае.

И така новият iPad не е нито MacBook, нито iPhone защото:

• Не е мобилен достатъчно, за да го прибереш в джоба си
• Не е мощен достатъчно за да работи с пълен MacOSX
• Не е способен да извърти едно обаждане (дори и моделът с 3G)

По-скоро можем да го наречем недъгавото отроче на два успешни продукта. За това дами и господа–един netbook Asus EeePC T91 с тъчскрийн swivel екран и hackintosh би бил повече Apple Tablet от колкото това.

Та като за край на този пост ще ви покажа и какви интересни аксесоари са му измислили от Apple.

Oчаквам мненията ви в коментарите.

Разрушенията от земетресението в Хаити

Публикувам снимки от Google Earth, показващи щетите след земетресението от седма степен по рихтер. Потресаващо е колко унищожително е било.

Снимката е от катедралата в Порт-о-Принс

Може да разгледате сами обстановката, теглейки този KML файл за Google Earth. Наистина останах без думи..

В първите минути на 2010 пожелавам на всички настоящи и бъдещи читатели на скромното ми блог-че много успехи, късмет, любов, поводи за празнуване и от време на време по някое и друго горчиво бонбонче в пакетчето „Живот“, защото иначе щеше да е скучно

..could take us to the moon.

Снимка: Flickr профила на Sweti

Аз съм сантиментално същество. Пазя кашони със снимки, не изхвърлям вещи и всеки предмет около мен има история. Рядко говоря за това в блога си, но човек понякога има желанието да опише чувствата си някъде, където знае, че ще бъде чут. Вероятно на някой би му било изключително безинтересно да чете подобни постове тук, но хей! По-добре да пиша тук думите си от колкото да си говоря сам. Та както някои от вас вече знаят–родом съм от София. Тогава особен град с по-малко таратайки от колкото хора (сега–обратното). Имахме две коли–чисто ново BMW, което караше дядо ми и черна Волга, която наричахме Баба Наста. Защо в семейството ми я наричахме така–не знам, но си беше нарицателно за колата. С нея ходехме до Дупница, при братовчедите или до Добрич при вуйчо и вуйна. Имах навика да взимам ключовете за колата и да слушам радио вътре. Вкъщи имаше и две черни радиостанции, с големина на тухла и не особено добро приемане на сигнал между двете. Но когато насочех антената на една от тях към Копитото улавях радиостанциите на таксиджиите. И животът беше по-простичък. Например спомням си как дядо ми каза, че ще ме запишат на забавачка в читалището–„Дедо, утре ще идеме еййй там горе в читалището, там ще се запознаеш с много дечица на твоята възраст“. Все закъснявах за проклетата забавачка, защото обичах твърде много да ям на закуска попара с чай.

Въобще не се шегувам!

Спомням си и четвъртият ми рожден ден. Стринка и Дени бяха дошли и ми подариха комплект пластмасови войничета (които вероятно са били първият ми досег до стратегическа игра). Излизах навън и по цял ден играехме със съседите. По-късно пък в предучилищната имах първи досег с учение на чужд език–имахме фънки господин по английски с китара, който ни учеше на английски песни (например Old Mc’Donald Had a Farm) и оцветявахме разни книжки с котета и тем-подобни детски картинки.

"И-я, и-я о" xD

Спомням си колко досадно ми беше в първи клас. Вече се бях научил да броя със стотинки и да чета от комикси (“Том и Джери“ и „Мики Маус“), та трябваше да пиша разни ченгелчета и да събирам 0+3. А в големите междучасия бях отвратително зле пазейки вратата, докато играехме футбол. Тогава се научих как се правят съвсем простички самолетчета от хартия. Тогава успях и да си изкълча крака скачайки и стъпвайки накриво в двора на ОУ „Цанко Церковски“. Там пък се замеряхме с кестени и учителите постоянно ни се караха. А по средата на втори клас наш’те решиха да се преместим на морето и купиха къща в Балчик.

Детството ми приключи с това преместване общо взето.

Та може да се каже, че аз свързвам всички приятни спомени от детството ми с този град и го обичам по един особен начин, който ми е трудно да опиша. Бяха годините на Хъшовете, Клуб НЛО, Къци Вапцаров, анимациите от 3 часа по втори канал и приказките на Лакът Брада от 8 без десет. Хората не бяха толкова завистливи и подмолни. Нямаше молове. Никой не пазаруваше от Билла, а от пазара Иван Вазов. Павлово бе асоциирано с ченгетата от изтрезвителното и апартамента в близкият блок, а Южният Парк все още ми е в главата с огромен мигащ надпис „ВЪРТЕЛЕЖКИИИ!! ЗАХАРЕН ПАМУК!!“, който ме хвърляше в еуфория.

И сега, почти 8 години след като се преместих изпитвам неистово желание да се завърна в този цирк на изнервени хора и хаос на машини и бетон в който се превърна София. Почти всички мои приятели отиват натам след завършването. Наречете ме луд, но съм градско чедо. Две години след като се преместихме не можех да заспя вечер без нещо да ми шуми. Беше ме страх от тишината.

Мечтая да сменя околната си среда. Да мога да излизам вечер с приятели и да живея живота си по собствените ми норми. Искам свободата, която ще ми даде завръщането към градът, обграден от планини. Снегът до коленете и тихият вечерен автобус 64 до Бояна.

Наближава Коледа. Знам, че го знаете, но е добър начин да сменя рязко (или не чак толкова рязко) темата. Забелязвам, че хората са забравили смисъла на този празник. Не е до толкова Рождество Христово, колкото е завръщане на вярата в хората. Да бъдеш с най-близките си и да мечтаеш за по-добро утро. Да празнувате заедно собственото си обединение. Да звъннете на роднини, които не сте чували от години, да направите компромиси и да помолите за компромис. Никой не е безгрешен, но и ничия уста не е заключена, че да каже „Съжалявам, прости ми“. Бъдете добри един към друг. Ако не през цялата година–то поне за един ден забравете различията си. Не таете чувствата и емоциите, изгладете неравностите в отношенията с другите. Може дори и да ви хареса. И тъй-като това е вероятно последният пост, който пиша преди Бъдни Вечер:

Весели празници драги ми читатели, спасяващи ме от бялата жилетка, четейки тези редове.

Lamborghini Ankonian е концептуален модел, направен от руският македонският дизайнер Славчо Таневски. Честно казано нямам нищо, което да си заслужава обяснение, вместо снимки, така че повече след скока

Преден изглед

Заден изглед

ОМГТОВАЕСТЕЛТ изглед

Иии Батмобилът пасти да яде.

Edit: Всъщност Славчо Таневски е македонски дизайнер. Благодаря на Никола Николовски за поправката

Е, ето че измина известно време от както съм правил редизайн тук. За последно дето сложих Гошо Нинджата над коментарите. Само че копеленцето великата нинджа му втръснало от висенето там и известно време няма да го виждаме наоколо. За това пък си имаме един Iconeater при формата за контакт! Та да ви разкажа направо какво ново ще видите тук

Основно

Първият Corporate Bulls*it бе замислен като парченца хартия и изрезки нахвърляни по екрана, съдържащи постовете, логото и всичко останало. Всъщност отначало имах намерение темата да се казва Paper’s End–нещо като заигравка между Rx-Ende и краят на хартийките–върху вашият екран. Реших да запазя идеята, но този път всичко е по-подредено–Един цял бял лист за постовете, навигацията, логото и сайдбара. Също така дизайнът е идентичен и из другите две части на сайта–Портфолиото и лайфстрийма, но за това по-късно. Цялостната идея бе да направя значително по-професионално изглеждащ дизайн, който да е приятен за окото и удобен за четене и коментиране.

Главна страница

Главната страница с постовете вече е по-подредена и изчистена. Свалих балончето с номера коментари в мета-инфо линийката под постът, заедно с датата на публикуване и бутончето за споделяне. То от своя страна вече изкарва четири опции за споделяне–В edno23, facebook, svejo и twitter. Сайдбарът запази широчината си, но от постовете взех 23 пиксела. Добавих и сърчбокс за по-голямо удобство ако търсите някой стар пост.

Навигация

Всеки дизайнер ще ви каже дори насън, че навигацията е важна част от всеки сайт. Всеки луд ще ви каже, че шарено = по-добре. Аз, като представител и на двете групи ще ви кажа, че отделям специално внимание на тази част от новият лист хартия. Смених някои иконки, ъпдейтнах малко старите, изместих ги в дясно и я направих унифицирана за всички части на сайта–включително портфолиото и лайфстрийма. Това позволява удобно прехвърляне между тях и допринася за нуждата ми от шаренийки. RSS бутона също е качен там–по-оранжев от всякога!

Коментари

Коментарите претърпяха основна промяна. Вече може да се види Gravatar-a на всеки, който си го е настроил. За останалите –черният силует (сянката на неаватарените o_O). Формата за коментарите е по-добре стилизирана и по-удобна за ползване. Отново присъстват и trackback-чета, които ще възнаградят всеки добър човечец, споменал мой пост с линк към неговият.

Страници

В страниците вече няма да се вижда сайдбарът, защото съм расист и не искам сайдбари по спретнатите ми странички. За сметка на това ще виждате нахвърляни картинки и тем-подобни лудории, сиреч–eye candy! Общо взето има ли страничка, бъдете сигурни, че ще е нещо извън границите на обикновен пост.

Време е да продължа и с останалите части на сайта, соу започвам с една по-важна:

Портфолиото

И тук гледах да запазя предишната структура на страниците, като навигацията е същата, но промених начинът по който се показват проектите ми. „Уеб дизайн“ категорията вече съдържа повечко информация за съответният проект, „Лого дизайн“ обръща внимание най-много на Царят Лого, а „Идентичност“ позволява и за показване на увеличено изображение на съответният проект. Имам намерение да отворя и четвърта част за всички мои концептуални проекти, които могат да се окажат в ръцете на някой предприемчив човек със съответните преговори, но ще оставим този тийзър за сега настрани.

Лайфстриймът

Ух, тук доста има да се каже. Общо взето това е най-шарената част на сайта. Но вероятно и най-бъгавата, защото системата на места имах чувството, че вместо php грешки иска да ме напсува и да ми каже, че съм твърде екстравагантен за нейните стандарти. Ende’s Life и забави този дизайн толкова. Но пък ще ви покажа някои от по-интересните неща, които скалъпих!

Общо взето главната част е разделена на кутийки, всяка за отделен сайт. Имам си кутийка за едното, имам си кутийка за глупавите вимео клипчета, които качвам понякога, имам си и last.fm кутийка, която да ви показва какво съм слушал напоследък

Вляво от познатата навигация има допълнителна с която да се разглеждат по-подробно сайтовете. Да вземем за пример last.fm страницата:

Показва последните ми прослушани песни със снимка на албума и линк към песента в last.fm. По подобен начин всяка друга страница е съобразена с това какво съдържа (но всички имат крещящо хедърче). Neat!

Оставям ви да изследвате останалите раздели сами, като само искам да вметна, че dailybooth снимките понякога може да не се зареждат. Незнайно защо понякога не се зареждат от външното url, което системата взима от rss фийд-а. Вече по-нататък ще търся разрешение на тоя дразнещ проблем.

Заключение

Corporate Bulls*it вече е 2.0, но това не значи, че е перфектен. Моля да ме информирате за всякакви бъгове, които ви тормозят за да мога да напръскам с Райд. Лека-по-лека ще се дооформи това шарено дизайнче с ваша помощ Очаквайте и още лудории, защото фабриката в главата ми криза не я лови и постоянно е на пълна пара за подобни неща!

Този пост покрива малка част от всички промени направени по дизайнът на блога ми, така че хващайте шапките и камшиците и започнете изследване и картографиране на всеки неспоменат дизайн артефакт и ще се видим в коментарите

Поздрави и се надявам да ви допадне ^^

Преди време се чу за редизайн на гугъл, като се видяха и подобни скрийншоти. Е, истина е, търсачката прави шарен редизайн Ето и как да го пробвате:

• Идете на Google.com. Възможно е да ви пренасочи към българската страница, но вие тропнете с крак и натиснете „Google.com in English„
• Отвори ли се веднъж, изтрийте url адреса от браузъра си и напишете на негово място

javascript:void(document.cookie="PREF=ID=20b6e4c2f44943bb:U=4bf292d46faad806:TM=1249677602:LM=1257919388:S=odm0Ys-53ZueXfZG;path=/; domain=.google.com");

• Натиснете Enter
• Вече може или да Reload-нете страницата, или да напишете ново търсене, като то ще излезе с въпросният нов дизайн

Все още не всички части работят с новият дизайн, но пък web search-а си работи чудесно.

Това, мили мои читатели и е сайтът, около който започна да се чува шум на местене на камери. Снощи, видимо озадачен изгледах репортажа по bTV (който може да гледате след скока в краят на този пост) за сътоветното чудо в българският уеб–ЛайфбоксУан (“Кутията на живота eдно“).  Та това е пост, насочен към господата репортери от личният ни провайдер на турски сериали и въодушевено разказване на метеорологичните условия с твърде много странични коментари–уважаемата bTV и създателят на въпросният сайт–Тодор Русанов, известен още като Charlottcho, създателят на BGSims и BGTwilight (so hardcore). И тъй-като това е началото на поредица мои постове, свързани с уеб критика и анализи, то направо започвам да изреждам впечатленията си относно и двата обекта на поста.

Като дизайнерче се чувствам длъжен първо да обсъдя дизайна на сайта. Ако си мислете, че е нещо невероятно уникално–грешите. Бърз поглед в сорса показва, че е модифицирана версия на Rhuk Milkyway темплейта. Елементи си излизат от границите, лейаута е изключително неравен на места (чист пример–вторият логин бокс вдясно), цветовете са необичайно подбрани, а бекграунда е.. небе? Само аз ли не намирам логиката до сега? Логото прилича на нещо, което вероятно би се харесало на някой от собствениците на сайтове за запознанства в родината и не се връзва по никакъв начин нито с името, нито с идеята на самият сайт.

Колкото до системата под класният дизайн–всъщност е небезизвестната Joomla, и всеки запознат с нея или дори влизал в някой по-посредствен Joomla сайт може да я разпознае по favicon-а.

Това значи, че може да си изтеглите готовата система от тук, с минимални познания да я инсталирате на хостинг и до края на деня да имате и вие един ваш LifeBoxЕдно.

Практически момчето се е постарало, но не достатъчно. За да бъде подобен сайт успешен и уникален е прието, че системата му трябва да бъде написана изцяло от създателят/ите. Единствената уникалност на lifebox1 е всъщност единицата в URL адреса..

Сега, ще похапя малко bTV. Не съм особено сигурен кой е решил да прави репортаж за това новоизлюпено сайтче, след като преди това никой не бе чувал за него (и с причина), но можехте да направите поне малко проучване. В момента в България има два сайта, които са уникални сами по себе си и които заслужават много повече репортаж:

• Edno23, създаден от Никола Павлов и Петър Илиев с идеята да бъде българският Twitter, но системата предлага повече функции и по-приятелски интерфейс, което допринесе и за купуването ѝ от Blogtronix, превърнали я в BlogtronixMicro, насочен за бизнес потребителите интернационален продукт.
• FavIt, създаден изцяло от български екип отново и получаващ признания от световни технологични медии и блогове, като чудесна система за rss агрегация и споделяне.

И двата са социални мрежи, с хиляди повече посещения дневно, много по известни сред Българските потребители и заслужаващи признание. Аз, както и други хора, гледали или чули за репортажът, искаме да попитаме–по какви признаци избрахте точно lifebox1 за новинарската си емисия? Не правите ли проучване преди да започнете да снимате? Качествените сайтове са изцяло в интерес на развитието на БГ уеб-а, а този не попада в съответната категория поради доста причини (веднага повтарям: Неоригинален преобработен темплейт за дизайн, безсмислено лого, система, достъпна за всички). Залъгвате интернет потребителите на България, че е нещо велико.

Поздравления на Тодор Русанов за амбициите въпреки това, а колкото до bTV–пепел ви на микрофоните, че отново сте по-неинформираната половинка от комуникацията между зрител и телевизия.

Вдъхновен от блогът на Еленко и подстрекаван от собственото ми нямам-за-какво-да-пиша-в-блога-си-напоследък реших и аз да започна да публикувам снимки от време на време тук.

Та днес имаме един интересен обект–мандаринче. Нали знаете обичаната обикновенна мандарина? Е това е парченце, останало по-малко от другите, сиреч–мандаринче.

Сладки цитрусови парченца и облаци можете да разгледате и във flickr профила ми