Напоследък съм на вълна Portal, та мернах, че Valve са пуснали официалният саундтрак безплатно! Чудесно албумче с електронна музика, директно от играта. Връща спомени Общо 22 песни. Албума и мелодии за Android и iPhone теглете от тук.

BTW намирам го за жестоко, че са написали като Artist Aperture Science Psychoacoustics Laboratory в ID3 тага XD

Напоследък все си мисля за 8-тото измерение. Знаете го, онова което съдържа всяка възможна вселена. И колкото повече си мисля за това – толкова повече се удивявам колко е пространствена и обширна идеята. Започвам с примерите, на пострадалите се извинявам за главобум-а.

Да кажем вселена Нашенская съдържа вас самите. Това ще е примера с нашата вселена. В момента вие четете този текст, автор Стефан Митев, www.Rx-Ende.com . Започваме да разглеждаме възможностите – възможно е автора да се казва Евстаси. Или Джон. Или Серджо. Или всички възможни и невъзможни имена. Можех да съм анонимен, можех да съм с крадена самоличност, можех да бях жена (удвояваме броят на възможните имена). И за всяко това отклонение създаваме вселена. Да сложим цифра – създадохме да кажем 50,000 вселени само около това какво ми е името. Нека ги направим 150,000 заради презимето и фамилията. И нека умножим по 10 защото можех да имам повече от три имена (Като испанец! Серджо! Йеа!).

До сега станаха милион и половина вселени само около името ми. Да погледнем сега домейна – Rx-Ende.com, той можеше да бъде какъв ли не. Има милиарди комбинации! За опростение ще направим нашите милион и половина вселени на втора степен, защото има по една вселена с всички възможни домейни за всяко едно име! А числото е дори още по-голямо!

И това са само вселените в които се казвах по друг начин. Сега искам да си представите по възможност всички възможни фактори които могат да се променят на тази земя, в тази галактика, в тази вселена. Ще се ограничим със земята, защото би било лудост да умножавам безкрая :). Всеки един жив организъм, от бактерията до индивидуалните животни – не видовете животни, едно специфично животно от този вид на това място. Важи за всичко живо. Всички хора с всичките им променливи и животи. Всичките местоположения на които са. Всяко движение което правят. За всяка вселена където се казвам Серджо има секстилиони (хехе) други, всяка с по нещо малко или голямо променено.

Изхождайки от идеята, че всяко нещо което си помислим и фантазираме се случва в друга вселена (защото в безкрая всичко е изчерпано) има толкова интересни светове там. Има свят, в който земята няма гравитационно поле, но все пак някаква външна сила ни държи да не излетим от орбита. И в тази вселена всички хора си имат по чифт механични криле с които се придвижват наоколо. И тази същата вселена има безброй свои варианти – в един от които се казвам Серджо а сайта е Enderemendere.com.

И още една в която всичко е същото, но сайта е Enderemendere.net.

Има вселена в която любимият ви сериал е изживян наистина от героите му! Има вселена в която Доктора от Доктор Ху е истински и преживява всичко това, което показват в сериала. Има вселена в която аз съм Доктора. Има още безброй вселени в които всеки един от вас е доктора. Има вселена в която човека, който обичате тайничко е с вас. Има вселена в която ваше лошо преживяване не се е случило.

Има дори вселена в която аз съм господоподобен злодей, който унищожава паралелни светове. И има още безкрай подобни вселени като тази. И има още също толкова вселени, в които аз съм клониран и съм цялото население на средно голям астероид, който отваря дупки в пространството и стреля с лазери по лошият господоподобен Сердж..Стеф.

Мисълта за тази теория с безброй вселени винаги ме е очаровавала, защото знам, че някъде там всяка една моя фантазия се случва и всичките ми мечти са се сбъднали.

Има и поне една вселена в която съм изобретил машина за прескачане от един свят в друг. И там нещата вече се размиват, защото съм сигурен, че на онзи Стеф му се струва, че променя света, а не че прескача в друг.

Съжалявам всичките безкрай Стефове из всичките паралелни вселени, които нямат това така хубаво въображение, което така приятно ме забавлява, когато ми е сдухано

Надявам се съм ви разбутал интереса и на вас малко. Пък и има още безброй вселени в които вие сте на мое място и всъщност вие пишете това ^^

Ако не сте запознати с идеята за горните измерения това видео би ви разяснило всичко по възможно най-простият възможен начин

Кликнете тук за да видите прикаченото видео

Сякаш беше вчера когато публикувах първият си бит и сякаш беше снощи, когато го обявих в едното, но ето, че днес публикувам битът, който става на годинка. Проекта ми се зароди в главата доста отдавна и бе възпламенен от статия в SmashingMagazine–Design something every day, но видът в който виждате сайта в момента въобще не бе този, в който си го представях! Всъщност имах намерение да се казва Bits & Pieces!

Идеята ми по онова време бе да е микс между неща, които правя във фотошоп (тогава наричани pieces) и това, което виждате вдясно–Рисунките от телефона ми по онова време (които щяха да са bits!) По разбираема причина се отказах от тази идея и реших да започна наново. Замених парченцата с пиксели, рафинирах си дизайн идеята и направих настоящият, минималистичен сайт.

Когато вече кодирах дизайна бях решил да не именувам битовете, харесваха ми безименни! Но още при първият поглед на RSS фийда си казах „Oh.“ Вече бях публикувал първите три и ги именувах.

На къде отива Bits&Pixels сега? Да кажем, че това бе първи сезон. Със сигурност ще продължа проекта още година, но за напред не знам. Планирам да направя и промени по сайта, позволяващи малко повече категоризиране, както и нови опции за разглеждане на архивите.

Доста хора ме молят и за уголемени версии за уолпейпъри и прочее, но проблема е, че в повечето случаи започвам битовете директно в размер 500х281 пиксела и не пазя оригинали. Рядко се случва да запазвам psd файлове, но реших да спретна една малка компилацийка от уолпейпъри за всички във всевъзможни резолюции (включително и мобилни!), които ги радва  малкото ми занимание Това са променени варианти на някои от последните ми битове

Bits & Pixels 365

Fractals

Antimatter Orange

Antimatter Blue

Lur

Бях решил да направя и едно малко видео по случая, но явно suck-вам яко щом стане дума за анимиране и режисиране

Благодаря на всички за подкрепата ви! Надявам се малкият ми проект да ви бъде приятен и за напред!

В началото на месец декември голямата българска банка–Първа Инвестиционна Банка (ПИБ/Fibank/Файбанк?) обявиха конкурс за редизайн на визията на своите Visa карти с електронен чип и няколко мои познати ме упътиха в посока линка на конкурса, ако ми се занимава да се пробвам и аз. Реших, че си заслужава да опитам. Все пак наградният фонд беше добър и имаше поне малка възможност мой дизайн да достигне десетки хиляди българи!

Та решен да дам най-доброто от себе си прекарах по-голямата част от зимната си ваканция в скициране, обмисляне на идеи и варианти Макар и да не спечелих, искам да ви покажа моето предложение, пък после и малко мърморене, че нали съм българче, и това трябва да го има

Fibank–Class 1–Fi

Fibank–Class 1–Fi

Ще се радвам да споделите мнението си в коментарите

Та. Глава втора. „Мърморенето“

Няколко неща искрено ме смутиха в този конкурс. Като за начало журито се забави с избирането на победители. PR екипа, който ръководи блога сякаш му беше наредено да отлага и да замазва положението и често след въпрос „кога ще бъдат обявени победителите“ в коментарите на поста имаше извинения от сорта на

Благодарим Ви за търпението и се извиняваме за забавянето.
Надяваме се, че имате предвид заетостта ни като банкова институция. Участниците в журито заемат най-високите позиции в банката и имат много ангажименти. Това е и единствената причина все още да не сме излъчили победителите, но във всички случаи ще се свържем с Вас.

След известна доза чакане от моя и оправдания от тяхна страна най-накрая публикуваха един коментар с победителите в началото на февруари. Всичко точно. След известно време качиха и трите печеливши дизайна плюс още три, за които има утешителна награда. И тук започва драмата. Няколко човека от любимото ми едно ми споделиха, че първият дизайн им е познат. Зап даже написа блогпост по темата.

Проблема е в това, че илюстрацията „Усмихнато грахче“ не е произведение на въпросните победители Десислава Маврова и Мариан Найденов, ами е от колекцията на Vlad Studio. Разбира се, това предизвика отзвук в коментарите под поста им и самите победители се оправдаха, че не е имало правило, което да забранява Stock images и че са платили за royalty free ползване на Vlad Studio. Отговор от банката все още няма.

Каша

Та в обобщение: „Почти 300 предложения за нов изглед на картата“, дизайнери пуфкат, а конкурса е спечелен от двама добри инвеститори

Нищо лошо в това, не тая лоши чувства. Постът ми е колкото за да покажа своята работа, толкова за да оценя иронията на цялата ситуация.

Поздравления на всички победители, пък следващият път може и по-добре да се координират във FiBank

Логото на FiBank е запазена марка на © Първа инвестиционна банка.
Логото Visa Electron е запазена марка на © Visa Европа.
Запазвам правата си над всички останали елементи от картата и самата тя като цяло.

През празниците имах възможността да си купя на изключително добра цена тази чисто нова придобивка към арсенала ми от неща, с които да си губя времето когато ми е скучно–Korg Kaossilator. Изключително приятно синтезаторче, с 100 ‘инструмента’, 50 pattern-а за Gate Arpeggiator функцията и 31 музикални скали

Контролира се посредством тъчпад, кръгъл dial за въвеждане на настройки, три бутона на предното лице (Loop, Scale, Tempo, с различни комбинации между себе си) и Gate Arpeggiator бутон от долната част. Има четири жака–2 RCA аудио жака, един 3,5mm жак за слушалки и вход за адаптер (малко повече за това по-късно).

Вече около две седмици се упражнявам на джаджата и честно казано–все още не ми е омръзнала ни най-малко Отделно, че е готино да си ходи човек нанякъде и да ‘композира’ музика в ритъма в който иска. Тук е момента да отбележа, че нямам никакво музикално образование и всичко, което правя е по инстинкт. Свирил съм по звук един-два пъти на пиано, но тогава учителката ме изгони, защото съм ѝ го разстройвал. xD Кой знае, може и да задобрея нататък? Със сигурност обаче ме запали яко машинката

Другото, което исках да спомена е, че когато я взех не купих никакви кабели за нея. Принципно може да работи на 4 AA батерии, но първият ден взех от обикновени Toshiba и ги изхабих за около два часа бъзикане. Not cool. Та купих му два чифта алкални батерийки и започнах да търся из нета за адаптер. Има оригинален Korg адаптер, но върви около $11. Тъкмо се бях прежалил, че трябва да дам 15 лева за един смотан щепсел и се усетих, че може и да имам нещо подобно вкъщи. Разрових се в торбата с кабелите и намерих адаптер Sony за дискмен (тия помните ли ги?), който се оказа перфектен за целта–Същият волтаж, същият ампераж, същата полярност. Happyness ensued. xD Малко по-късно реших, че искам и да записвам това, което правя и се срещнах с вторият проблем–Нямах RCA към 3,5mm кабел и съответно трябваше да импровизирам като използвам жака за слушалки като output. За радост обаче Sony отново ми се притече на помощ и се оказа, че TV-Out кабела от фотоапарата ми е направен точно така, както ми трябва! Та ето ме сега, с единственият проблем–едносекундното забавяне в записването

Ще се радвам да чуя мнения, прозрения или първото нещо, което ви идва на ум в коментарите Пък ако има някой от достиганата ми аудитория, който също има Kaossilator-че–мятайте tips and tricks, че ми е тъмна Индия как да правя свестни пълнометражни тракове xD

Ех, 2010-та. Толкова много неща ми поднесе, толкова много препятствия и трудности. Но те обичам, защото се съобрази с изискванията ми–беше трудна и ми беше интересна. Колкото по-трудна, толкова по-интересна. В края си поне обаче отпусна малко юздите на съществуването за да можем заедно да се насладим на краят ти.

Светът се промени за 12 месеца. Хората се промениха, начинът им на живот. Аз се промених. Малко или много. Не знам дали е за добро или за лошо, но пък имам цяло ново десетилетие да размишлявам над това! В обобщение на 365-те дни, които ми даде са ми трудни за описване. От части потискам повечето спомени, които са ме ударили на правилното място. И това е хубаво. Но как да говоря за теб, когато забравям така бързо лошите неща, а добрите бяха толкова малко? Явно не е писано да си ми така паметна. Съжалявам, could’ve-been-loved, но е време да се сбогуваме.

Не тъжи обаче за мен, аз съм издръжлива гад. Нямам намерение да спирам да продължавам напред. Светът ми очаква изгрева на мечтите ми и аз имам намерение да използвам цяла ескадрила самолети за разпръскване на потенциални буреносни облаци. Ще се спъвам, ще падам, ще ставам и ще политам!  Ще пея, ще разлайвам кучетата с гласа си, ще танцувам под дъжда и ще ходя по тънкият ръб на хоризонта! Както виждаш твоят злощастен син има амбиции, има надежда и не е спрял да обича. Ще те помня, теб и сестрите ти, чак до отдавна заминалата 2001 като годините, които ме научиха да не спирам да искам още докато не се почувствам на място.

Наистина ми се иска да направя един послепис в последните часове на това десетилетие, но ще превиша лимита, поставен от редактора на тази част от романа ми. Нека те оставим незавършена, но затворена. Нека има съспенс, читателите да се питат какво ще стане нататък и да остават изненадани от развитията в трета част.

Ще я нарека „Нов ден“. И в първата глава, годината 2011 смятам да постигна някои неща. На Стефчо новогодишните обещания :

• Да взема шофьорска книжка. Това е must. Лятото, когато съм в законния диапазон за започване на шофьорски курсове директно ще ги започна, без много увъртане.
• Да положа TOEFL изпит. Не знам на къде ще ме отвее вятъра след две години и искам да бъда подготвен за всичко.
• Искам да пътувам. Родопи, Гърция, Италия, където и да е. Просто искам да се хвана с  приятели и да пътувам.
• Искам да развивам професионално, да търся нови начини да изразявам мислите и идеите си и, да се надяваме, да се реализирам по-успешно. И имам няколко идеи *wink wink nudge nudge*
• Искам да стана по-самостоятелен. Това е нещо, което вероятно няма да успея да изпълня в точния смисъл, който влагам тази година, но наистина никой не знае как ще се развият нещата от тук нататък.
• Да пиша повече в блога си!
• Искам да бъда себе си. Човека, който съм в мислите си. Ето ви едно билетче и на вас!

И така се разделяме за тази година Ще се видим догодина!

Bon voyage 2010.

* 733650 е броят на дните, съдържани в 2010 години.

Добре, нямам и ИДЕЯ от къде се взе това, но изведнъж Google резултатите ми се обогатиха с pop-up прозорче, показващо ми скрийншот на сайта върху който си държа мишката и то не само това, ами и върху него се показват цитати от самият сайт с региона от където са взети отбелязан. Кликнете на снимката за по-голям размер.

Някой друг да потвърди промяна?

Информативно: Използвам Chrome 7.0.536.2 dev на машина с Windows 7 32bit. Изключих всички extension-и, за този скрийншот, но новото търсене не ми се появява в Инкогнито режим на браузъра.

Спомняте ли си? Беше края на 20 век и всичко беше различно. Културата, начинът на живот, комуникациите, забавленията и общественото мнение. Светът беше достатъчно динамичен и тогава–гледащ напред към бъдещето и виждащ у него фар на надежда. Започвам този пост с Клуб НЛО, защото за мен те символизират всичко, което се изгуби от тогава.

Хората често се питат защо не може предаването да се върне. Из коментарите на клиповете им във vbox7 може да се видят безброй подобни мнения. БНТ дори опитаха римейк. Не ми хареса. Беше сякаш да ми кажат „Прерисувахме Мона Лиза с пастели“. Чувствах го като намесване в споменът ми, в светостта, която изпитвам към него.  Сякаш някой подритваше детството ми. Но не бяха актьорите. Нито сценарият. Нито каналът. Бяхте вие, всеки един от вас. И аз. Колективно разрушихме отношенията помежду си с времето и потъпквахме идеалите си за да угодим на някого. Фарът на надеждата се превърна в нещо, което игнорираме и търсим само в пълна тъмнина.

Какво се скъса? Какво се промени? Тъпчем като народ на едно място и се вкопаваме възможно по-дълбоко в калта–сред корени и кокали. Къде отиде желанието за прогрес? Къде отидоха съпътстващото го доверие към човека, седящ до теб всеки ден? Къде отиде вътрешната доброта на българина? Обединението на цяла нация, сядаща пред телевизора, привикана от познатият звук и летящо дистанционно? Нещата изглеждат в застой, а всъщност бавно и безславно пропадат. Колкото и песимистично да звучи–истината е, че народа ни е разединен от хилядите си проблеми и без нещо, около което да се обедини той ще се разпокъса и вместо в градове ще ни събират в резервати.

„Клуб НЛО“ не може да се върне в днешно време, защото навремето ни обеднияваха шегите им, описващи и осмиващи привичките, намирани във всеки. Днешно време ние съществуваме за да подражаваме на грешни идеали. Огледайте се само и ще разберете какво имам предвид. 95% от билбордовете подражават на чуждестранни идеи. Всеки от нас се опитва да бъде толкова много неща, че забравя какво е да бъде себе си. Не виждам нищо лошо в индивидуалността, но презирам безличността. Границата между двете в България е тънка.

Общо взето се чувствам притеснен, че никога повече няма да усетя това чувство от преди години. Притеснен съм и че има вероятност един ден децата ми дори да не разберат за какво говоря. Не знам дали би трябвало да е призив или пожелание, но всеки един от нас може много повече. Време е да се изровим от пръстта и да протегнем ръка към бъдещето. Иначе няма да сме нищо повече от тор за останалите, правещи това в момента. Обръщам се към всеки един от вас, който чете думите ми и наистина разбира какво имам предвид–бъдете повече. Можете повече. Променяйки себе си променяте и света.

Защото трябва да се скъса нещо. Нещо да се промени.

Защото се нуждаем от вик за живот.

Днес забелязах, че в гугълският Docs използват интересна българска панграма* за показване на стила на шрифтовете и след бързо търсене в гугъл нямаше как да не споделя бисерите

• За миг бях в чужд, скърцащ плюшен фотьойл.
• Хълцащ змей плюе шофьор стигнал чуждия бивак.
• Шугав льохман, държащ птицечовка без сейф и ютия.
• Ах, чудна българска земьо, полюшвай цъфтящи жита!
• Щурчо Цоньо хапваше ловджийско кюфте с бяла гъмза.
• Шейхът-глупак ще изяжда дървена сьомга без юфчица.
• Хълцайки много, вездесъщият позьор, Юри жабока, фучеше.
• Вкъщи не яж сьомга с фиде без ракийка и хапка люта чушчица! (това е в Google Docs!)
• Под южно дърво, цъфтящо в синьо, бягаше малко пухкаво зайче.
• Я, пазачът Вальо уж бди, а скришом хапва кюфтенца зад щайгите.
• Огньове изгаряха с блуждаещи пламъци любовта човешка на Орфей.
• Нехайният фъфлещ бъзльо вече дружи с глупавите като мишки юнаци.
• Жълтата дюля беше щастлива, че пухът, който цъфна, замръзна като гьон.

Честно казано не знам защо не са избрали това за зайчето или Орфеевата любов, но ми направиха деня просто

* Панграмата е изречение, съдържащо всички букви от азбуката на езика, на който е писан. Използва се предимно за показване как ще изглежда текст, написан с определен шрифт.

Привет, привет Както някои от фейсбук и едно23 бъдитата ми вече разбраха–пуснах ново микро проектче, наречено Bits & Pixels. Там ще публикувам всеки ден нови драсканици. Първоначално идеята беше да направя смесица между тези картинки и онези, които рисувам на телефона, но се отказах от вторите, защото са твърде недоизпипани, а аз си падам перфекционист по природа Надявам се да ви допадне идеята и не тъжете много, че няма коментари–ако имате някакво мнение винаги може да го изразите тук