Днес забелязах, че в гугълският Docs използват интересна българска панграма* за показване на стила на шрифтовете и след бързо търсене в гугъл нямаше как да не споделя бисерите

• За миг бях в чужд, скърцащ плюшен фотьойл.
• Хълцащ змей плюе шофьор стигнал чуждия бивак.
• Шугав льохман, държащ птицечовка без сейф и ютия.
• Ах, чудна българска земьо, полюшвай цъфтящи жита!
• Щурчо Цоньо хапваше ловджийско кюфте с бяла гъмза.
• Шейхът-глупак ще изяжда дървена сьомга без юфчица.
• Хълцайки много, вездесъщият позьор, Юри жабока, фучеше.
• Вкъщи не яж сьомга с фиде без ракийка и хапка люта чушчица! (това е в Google Docs!)
• Под южно дърво, цъфтящо в синьо, бягаше малко пухкаво зайче.
• Я, пазачът Вальо уж бди, а скришом хапва кюфтенца зад щайгите.
• Огньове изгаряха с блуждаещи пламъци любовта човешка на Орфей.
• Нехайният фъфлещ бъзльо вече дружи с глупавите като мишки юнаци.
• Жълтата дюля беше щастлива, че пухът, който цъфна, замръзна като гьон.

Честно казано не знам защо не са избрали това за зайчето или Орфеевата любов, но ми направиха деня просто

* Панграмата е изречение, съдържащо всички букви от азбуката на езика, на който е писан. Използва се предимно за показване как ще изглежда текст, написан с определен шрифт.

Привет, привет Както някои от фейсбук и едно23 бъдитата ми вече разбраха–пуснах ново микро проектче, наречено Bits & Pixels. Там ще публикувам всеки ден нови драсканици. Първоначално идеята беше да направя смесица между тези картинки и онези, които рисувам на телефона, но се отказах от вторите, защото са твърде недоизпипани, а аз си падам перфекционист по природа Надявам се да ви допадне идеята и не тъжете много, че няма коментари–ако имате някакво мнение винаги може да го изразите тук

Днес получих интересен имейл от услугата за фрийлансърски contest-и 99designs, в който господата ми съобщават, че на практика не мога да използвам услугата им ако съм под 18 години. Ако съм под 18 трябва да направя нов профил на името на някой от родителите ми и да участвам от негово име в contest-ите. В самите Условия за ползване пише, че за да използвам мрежата трябва да съм на легална възраст за подписване на договори–сиреч 18. Въпроса е, че в България аз вече мога да подписвам документи. Съответно аз или трябва да се откажа от услугата, или да излъжа, което е възможно да създаде някакви потенциални проблеми за напред.

Писах им имейл и ще ъпдейтна поста с отговора им когато пристигне.

Преди години още намерих една чудесна алтернатива на бъкания ми с Рафтърски емпетройки уйнамп и обичайното Радио Куку (което прихванах от плейлист в една компютърна зала в епохата на IRC)–Last.fm. Социалната мрежа ми предоставяше възможност да изучи музикалните ми навици и да задоволява меломанските ми нужди пускайки ми както любимата ми музика, така и песни, които може да ми харесат. Отделно от това мога да напиша calm в плейъра и да слушам спокойна музика. Мога да напиша energetic и да издивявам! Въобще Последният ЕфЕм се превърна в моят начин да слушам музика. Още повече, че е легален и това ми доставяше едно извратено удоволствие от уникалността, която ми придаваше Но всяко нещо има своят край. Краят на моята музикална епоха беше сравнително рязък. Обаче по случайността на съдбата ето, че отново се връщам към познатата услуга. И в следващите редове ще ви поговоря за музиката в ежедневието ми, с какво запълних празнината, оставена от Last.fm през това време и ще порасъждавам дали си заслужава трите долара на месец.

Като за начало–Last.fm е чудесна услуга! Винаги съм се радвал на алгоритмите, които ми избираха песнички. След първите 500 песни, които качих в last.fm-a, той се напасна чудесно към вкусовете ми и все още предлага доста актуално подбрана музика.

Два алгоритъма се борят за одобрението ми

По една малка случайност на съдбата реших да си платя един месец Subscription и да видя дали ще ме грабне отново. А и с Дрънчалото (Нокията ми .. Да, така я кръстих.) мога да се възползвам от мобилен last.fm чрез програмата Mobbler. Та пуснах им едно бързо плащане през Paypal и ето, че радио стрийминга отново работеше. Първо опитах новото визуално радио, което паралелно с музиката предоставя и слайдшоу от снимки на артиста. Сладурско направено, изглежда впечатляващо когато го видиш за пръв път и общо взето приятна функция, от която няма особена полза, но все пак–приятна.

Бих казал, че ако обръщаха толкова внимание и на desktop програмата си като дизайн–златни щяха да са Иначе си е все същото радио. Отделно както споменах си инсталирах Mobbler на телефона. Ето и клипче от неговото представяне

Не очаквах програмата да се окаже толкова мултифункционална всъщност. Както функцията за слушане на музика, тя предлага и скробъл-ване на песните от стандартният плейър, достъп до шаутбокса, възможност за настройване на аларма, която да ви събуди с любимото радио, sleep таймер и дори специално е отделено внимание на възможността да поставиш Album art-a на албума, който слушаш за фон на телефона! Изключително приятно е да видиш подобна power програмка, при това безплатна (Може да я изтеглите от ovi или от Google Code ).

Ta. Приключвам със суперлативите. Сега да ви споделя, че бях искрено разочарован когато без предупреждение програмата просто ми каза, че трябва да си платя за да слушам музика през тяхната мрежа. И че по-точно „Периодът ми от 20 безплатни песни е изтекъл“. И известно време се лутах в мрежата, докато не попаднах на друга, също доста добра услуга–Grooveshark.

Shiny!

Grooveshark е безплатна стрийминг услуга. В замяна на сайдбар с реклами отстрани на изцяло флаш базираният плейър получавате възможността да създавате плейлисти с каквато и музика пожелаете. Различава се от Last.fm с това, че може да пренареждате песните, да превъртате напред, да слушате една и съща песен на replay, да запаметявате плейлисти и дори да слушате вече събрани албуми. Да не говорим, че може да споделяте плейлистите наляво и надясно и всички да могат да чуят музиката, която искате да чуят бързо и безплатно Единственият проблем, за когото не ми даде решение Grooveshark-а е възможността за отркиване на нови песни. Наистина–супер е да си слушам каквато и музика поискам в определен от мен ред, но това не е радио, а чист медиен плейър. Макар и онлайн, макар и със също толкова голяма библиотека. Чарът на Last.fm се състои доста в това, че можеш да намериш нова музика, която да ти допадне. A Grooveshark-ската функция, която имитира тази на Last.fm незнайно защо много упорито настояваше, че трябва да слушам Styx.

"Даа, на Maroon 5, Coldplay, Snow Patrol и REM много вървят Styx!" Каза алгоритъма.

И въпреки това не бих спрял да използвам Grooveshark. Нито пък Last.fm I guess. Двата сайта са добри, в това което правят и макар и да припокриват донякъде функциите си–те не ги изземат изцяло. Когато ми се слуша нещо конкретно–ще отварям акулката, а когато искам да намеря нещо по моят вкус–ще запалвам последният FM

Споделяйте мнения за съответните услуги или по-добри техни заместители в коментарите, покажете си алгоритмите и ако някой толкова иска да сподели музикални вкусове с мен–Ето ме в Last.fm, ето ме и в Grooveshark

Току-що Стийв Джобс обяви своето последно творение–Таблетът iPad. Джаджата се чакаше от месеци и спекулациите валяха като за световно. Огромен хайп! Та да ви кажа нещо повече–9,7″ мултитъч capacitive дисплей с олеофобично покритие както при айфонът. Процесор 1GHz Apple A4, модели с 16, 32 и 64 GB памет, wi-fi и отделно модели с 3G (които са със $130 по-скъпи). И така както го гледате и вие, и аз–това е един уголемен iPhone с надут процесор и памет. Въпросът е, че не е.

Стийв Джобс започна презентацията си с това, че има пазарна ниша между мобилните им устройства, която не е запълнена–тази между iPhone-a и MacBook-a.

Снимка: Engadget

Той каза, че не са се насочили към нетбук, защото са слаби и не подобряват нищо.

10:09AM „Now some people thought that was a netbook – the problem is that netbooks aren’t better than anything!“ Big cheers! Ha!

Това вдигна още повече очакванията още от началото на презентацията. И поставяйки iPad по средата на тези две инстанции са се опитали да ги смесят. Не това е грешката им обаче. Грешката е, че са ги смесили грешно. Хората очакваха мобилно устройство с плюсовете на iPhone–бързо и интуитивно за използване с пръсти–и плюсовете на MacBook-a–красива система с много удобни приложения, поддържана от мощен процесор и достатъчно памет за да замести лаптопът. Вместо това от Apple са захвърлили изцяло идеята за пълен MacOSX върху iPad-а и са претруфили мобилният MacOSX за по-голям екран. Съответно няма нито флаш, нито multitasking. Вероятно би могло да бъде преглътнато това ако имаше достатъчно добри приложения, които да използва платформата (едновременно). Но тук идва първият голям ритник–iPad ползва приложения, правени по SDK-то за iPhone. Съответно можете да използвате същите приложения, които може да ползва iPhone така:

Снимка: Engadget

Или уголемени на цял екран така:

Снимка: Engadget

Като това уголемяване е просто разтегляне на съответното приложение. Игрите изглеждат глупаво. Но обикновените приложения (като Facebook например) изглеждат невъобразимо глупаво! Огромен минус.

Един плюс, който изпъкна обаче бе батерията–10 часа гледане на видео/интернет през wi-fi или месец Standby (според Apple) и макар това да предизвика много ахкания–напомням ви, че говорим за 9 инчово устройство, което има достатъчно място в себе си за една достатъчно мощна батерия за да поддържа работата. Единственото, което хаби повече енергия от обикновен смартфон е екранът. Гарантирам ви, че ако на HTC HD2 лепнете една батерия с размерите на плочка–и той ще работи цял месец standby, че и повече. Така, че и това не е особено впечатляващо.

Та макар разработените специално за машинката приложения и новите, които ще се появяват силно се съмнявам, че тя отговори на очакванията на всички ни. Отделно, че цените са надути както само Apple си знае.

И така новият iPad не е нито MacBook, нито iPhone защото:

• Не е мобилен достатъчно, за да го прибереш в джоба си
• Не е мощен достатъчно за да работи с пълен MacOSX
• Не е способен да извърти едно обаждане (дори и моделът с 3G)

По-скоро можем да го наречем недъгавото отроче на два успешни продукта. За това дами и господа–един netbook Asus EeePC T91 с тъчскрийн swivel екран и hackintosh би бил повече Apple Tablet от колкото това.

Та като за край на този пост ще ви покажа и какви интересни аксесоари са му измислили от Apple.

Oчаквам мненията ви в коментарите.

Разрушенията от земетресението в Хаити

Публикувам снимки от Google Earth, показващи щетите след земетресението от седма степен по рихтер. Потресаващо е колко унищожително е било.

Снимката е от катедралата в Порт-о-Принс

Може да разгледате сами обстановката, теглейки този KML файл за Google Earth. Наистина останах без думи..

В първите минути на 2010 пожелавам на всички настоящи и бъдещи читатели на скромното ми блог-че много успехи, късмет, любов, поводи за празнуване и от време на време по някое и друго горчиво бонбонче в пакетчето „Живот“, защото иначе щеше да е скучно

..could take us to the moon.

Снимка: Flickr профила на Sweti

Аз съм сантиментално същество. Пазя кашони със снимки, не изхвърлям вещи и всеки предмет около мен има история. Рядко говоря за това в блога си, но човек понякога има желанието да опише чувствата си някъде, където знае, че ще бъде чут. Вероятно на някой би му било изключително безинтересно да чете подобни постове тук, но хей! По-добре да пиша тук думите си от колкото да си говоря сам. Та както някои от вас вече знаят–родом съм от София. Тогава особен град с по-малко таратайки от колкото хора (сега–обратното). Имахме две коли–чисто ново BMW, което караше дядо ми и черна Волга, която наричахме Баба Наста. Защо в семейството ми я наричахме така–не знам, но си беше нарицателно за колата. С нея ходехме до Дупница, при братовчедите или до Добрич при вуйчо и вуйна. Имах навика да взимам ключовете за колата и да слушам радио вътре. Вкъщи имаше и две черни радиостанции, с големина на тухла и не особено добро приемане на сигнал между двете. Но когато насочех антената на една от тях към Копитото улавях радиостанциите на таксиджиите. И животът беше по-простичък. Например спомням си как дядо ми каза, че ще ме запишат на забавачка в читалището–„Дедо, утре ще идеме еййй там горе в читалището, там ще се запознаеш с много дечица на твоята възраст“. Все закъснявах за проклетата забавачка, защото обичах твърде много да ям на закуска попара с чай.

Въобще не се шегувам!

Спомням си и четвъртият ми рожден ден. Стринка и Дени бяха дошли и ми подариха комплект пластмасови войничета (които вероятно са били първият ми досег до стратегическа игра). Излизах навън и по цял ден играехме със съседите. По-късно пък в предучилищната имах първи досег с учение на чужд език–имахме фънки господин по английски с китара, който ни учеше на английски песни (например Old Mc’Donald Had a Farm) и оцветявахме разни книжки с котета и тем-подобни детски картинки.

"И-я, и-я о" xD

Спомням си колко досадно ми беше в първи клас. Вече се бях научил да броя със стотинки и да чета от комикси (“Том и Джери“ и „Мики Маус“), та трябваше да пиша разни ченгелчета и да събирам 0+3. А в големите междучасия бях отвратително зле пазейки вратата, докато играехме футбол. Тогава се научих как се правят съвсем простички самолетчета от хартия. Тогава успях и да си изкълча крака скачайки и стъпвайки накриво в двора на ОУ „Цанко Церковски“. Там пък се замеряхме с кестени и учителите постоянно ни се караха. А по средата на втори клас наш’те решиха да се преместим на морето и купиха къща в Балчик.

Детството ми приключи с това преместване общо взето.

Та може да се каже, че аз свързвам всички приятни спомени от детството ми с този град и го обичам по един особен начин, който ми е трудно да опиша. Бяха годините на Хъшовете, Клуб НЛО, Къци Вапцаров, анимациите от 3 часа по втори канал и приказките на Лакът Брада от 8 без десет. Хората не бяха толкова завистливи и подмолни. Нямаше молове. Никой не пазаруваше от Билла, а от пазара Иван Вазов. Павлово бе асоциирано с ченгетата от изтрезвителното и апартамента в близкият блок, а Южният Парк все още ми е в главата с огромен мигащ надпис „ВЪРТЕЛЕЖКИИИ!! ЗАХАРЕН ПАМУК!!“, който ме хвърляше в еуфория.

И сега, почти 8 години след като се преместих изпитвам неистово желание да се завърна в този цирк на изнервени хора и хаос на машини и бетон в който се превърна София. Почти всички мои приятели отиват натам след завършването. Наречете ме луд, но съм градско чедо. Две години след като се преместихме не можех да заспя вечер без нещо да ми шуми. Беше ме страх от тишината.

Мечтая да сменя околната си среда. Да мога да излизам вечер с приятели и да живея живота си по собствените ми норми. Искам свободата, която ще ми даде завръщането към градът, обграден от планини. Снегът до коленете и тихият вечерен автобус 64 до Бояна.

Наближава Коледа. Знам, че го знаете, но е добър начин да сменя рязко (или не чак толкова рязко) темата. Забелязвам, че хората са забравили смисъла на този празник. Не е до толкова Рождество Христово, колкото е завръщане на вярата в хората. Да бъдеш с най-близките си и да мечтаеш за по-добро утро. Да празнувате заедно собственото си обединение. Да звъннете на роднини, които не сте чували от години, да направите компромиси и да помолите за компромис. Никой не е безгрешен, но и ничия уста не е заключена, че да каже „Съжалявам, прости ми“. Бъдете добри един към друг. Ако не през цялата година–то поне за един ден забравете различията си. Не таете чувствата и емоциите, изгладете неравностите в отношенията с другите. Може дори и да ви хареса. И тъй-като това е вероятно последният пост, който пиша преди Бъдни Вечер:

Весели празници драги ми читатели, спасяващи ме от бялата жилетка, четейки тези редове.

Lamborghini Ankonian е концептуален модел, направен от руският македонският дизайнер Славчо Таневски. Честно казано нямам нищо, което да си заслужава обяснение, вместо снимки, така че повече след скока

Преден изглед

Заден изглед

ОМГТОВАЕСТЕЛТ изглед

Иии Батмобилът пасти да яде.

Edit: Всъщност Славчо Таневски е македонски дизайнер. Благодаря на Никола Николовски за поправката