Faima in Egypt

Интервю за e-vestnik

2011-06-14T23:51:00.000-07:00

Интервюто ми с журналиста Иван Бакалов за е-vestnik:

http://e-vestnik.bg/11985/iliyana-balgarka-ot-kayro-sled-izborite-egipet-mozhe-da-stane-iran-2/

Weekend in Alexandria, Egypt

2011-06-02T07:29:00.000-07:00

Аз на дивана на терасата, морето е на две крачки и дишам дълбоко...

Няма бански, във водата се влиза облечен. Голяма загуба на удоволствие според мене, кожата ти да не усеща бриза, пясъка, морето...

Ядем риби, какво друго...

Залез от балкона ни.

През нощта е приказно.

Нашият плаж, безлюден рано сутринта.

Пътечката към плажа ни.

Банята към двореца Монтаза. Басейните са били с морска вода. В момента се реконструира.

Тук се е срвирала храната, на беседката в морето. Не е зле да си крал:)

Мостче в двореца.

Къщичка в двореца.

Самият дворец, обитаван от крал Фарук.

Рибар.

Изглед към един от плажовете на двореца "Монтаза".

И още един.

Изглед към морето и "Маамура" компаунд.

"Маамура".

В Александрия има невероятна зеленина. Градините са добре поддържани.

Магазин за риба на пазара, приготвят я пред тебе.

Делва за фул, или египетското национално ястие "яхния от бакла".

Скариди.

Александрийският мост.

Отново зеленина.

Паметник на Александър Велики.

Църква.

Revolution in Egypt

2011-03-05T01:37:00.000-08:00

Been awhile since my last post:) But historiccaly things happend- Revolution in Egypt. It was an emotional moment. I want to express my sympathy, support and cheers for the Egyptian people. Bravo! I hope all this will end up in a better future.
Have been impressed actually more than impressed with the Egyptian people through the whole process. To all of the Egyptian people who had the courage and strength to stand up against a corrupt system for their rights and freedoms for a better future for themselves, their families, and future generations. Egyptians are an inspiration for millions of people across the world. You handled adverse conditions with class and dignity. You are true heroes.
From the courage and determination shown by the protestors, from the way the people worked together to secure the streets, preserve order and to care for each other during the dark days, and from the concern, courtesy and care we've had from Egyptians, I've been very impressed by the Egyptian people.

You can read my article about what happend here (in bulgarian, but you can use google translation):
Bulgarian National Tv:
http://bnt.bg/bg/news/usernews/46550/situacijata_v_egipet_prez_pogleda_na_edna_bylgarka or whatch the news with my article and pictures:
http://bnt.bg/bg/productions/76/edition/12261/po_sveta_i_u_nas_emisija_20_00_7_fevruari_2011
Visit the Intidar blog:
http://ruslantrad.com/?p=7706#comments

Sambusek

2010-08-24T03:37:00.000-07:00

The ancient relation between Bulgaria and Egypt

2010-08-08T12:21:00.000-07:00

Something very interesting from my country- Bulgaria: What is the ancient relation between Bulgaria and Egypt :
http://old.vagabond.bg/?page=live&sub=18&open_news=393

LIFESTYLE / MILESTONE

MYSTIC MOUNTAIN

Sooner or later, anything that happens in Strandzha takes on strange, legendary proportions. Prepare for tales that will make your hair stand on end

by Dimana Trankova; photography by Anthony Georgieff

If you're looking for a place where the mysteries outnumber the rowdy tourists, you don't need to go to Tibet. You don't even have to leave Bulgaria. Hop into your car and head for the town of Malko Tarnovo in the Strandzha Mountains, in the little visited corner of southeastern Bulgaria.

Malko Tarnovo, the only town in the Bulgarian part of the Strandzha Mountains which straddle the border between Bulgaria and Turkey, has 2,994 inhabitants, according to the 2005 census, and is 76 km south of Burgas, 470 km from Sofia and less than 10 km from the border with Turkey. Nevertheless, it looks like a different universe. In the Strandzha, time passes according to different rules. Ancient paganism has never completely disappeared and Christianity has never completely established itself, though Malko Tarnovo has an Orthodox, a Catholic and several Protestant churches. When you are in the mountains you may even find yourself starting to believe the stories that one of its slopes hides an Egyptian sarcophagus bearing the secrets of mankind "from 2,000 years before present times to 2,000 years hence," the tomb of the Egyptian goddess Bastet, messages from aliens - or all three.

"Look at Golyamo Gradishte. It's shaped like an Egyptian pyramid!" The guide from the tourist information centre in Malko Tarnovo reiterates that she doesn't believe the stories circulating about the highest peak in the Bulgarian part of the Strandzha (Golyamo Gradishte is 710 m, or 2,330 ft, above sea level). These tales centre around excavations that took place in Golyamo Gradishte in 1981 under orders from the infamous Lyudmila Zhivkova, the daughter of Communist dictator Todor Zhivkov who was minister of culture at that time. The most popular theory is that the aim of the excavations was to find Bastet's tomb.

Golyamo Gradishte does look like a pyramid, but so do a number of peaks in the Turkish part of the Strandzha- and in the Rhodope Mountains, for that matter. Unlike those, however, Golyamo Gradishte stands behind a barbed wire fence.

You can only visit it if you are accompanied by somebody from the History Museum in Malko Tarnovo, notify the border police in advance and, preferably, have a robust cross-country vehicle. Such security measures appear somewhat anachronistic, like the bakelite handsets which are still part of the equipment at the Bulgarian border, especially now with the Bulgarians no longer having to risk their lives to get to the West. What has changed, however, is that you don't need the special permit, known as an otkrit list.

Soon after entering the Strandzha on the Burgas road, you will be stopped by a border guard. You will have to show your ID and provide a satisfactory answer to the question "Where are you going?". Don't be afraid to tell the truth: "To Malko Tarnovo, Mishkova Niva and the tomb of Bastet." In the Strandzha, even the policemen will know you're serious.

This isolated mountain, where the Thracians' ancient beliefs live on in fire-dancing rituals and the annual worship of the pagan shrine of Indipaskha, has never lacked in spirituality. Especially not after Vanga, the blind clairvoyant from Petrich, famous throughout Bulgaria for her prophecies and psychic powers, brought the ancient secrets hidden in Golyamo Gradishte into the public eye.

The peak's aura of mystery has spread to engulf everything around it, including the ruined tomb in the Mishkova Niva area at the foot of Golyamo Gradishte. When it was discovered by archaeologists at the end of the 1970s, it was only of interest to science. Historians are still arguing over whether it was built in the 4th Century BC and converted into a temple to the deity its owner would become after his death, or whether it was built for a Roman aristocrat who lived 600 years later in the villa near by.

Through the years, there have been on-and-off restorations of the remains in Mishkova Niva. The triangular pediment with a relief of two outspread hands which used to decorate the portico of the corridor leading to the tomb is now a major exhibit in the Malko Tarnovo History Museum. The tomb has become popular throughout Bulgaria. Though it is not the only archaeological treasure in the area, the museum has been attempting to hire an archaeologist for several years - so far without success.

Not that there's a shortage of young archaeologists in Bulgaria, it's just that nobody wants to live in Malko Tarnovo, where the nightlife is limited to the strange combination of a restaurant and a disco in the same room. Only a hundred years ago, the town was a busy trade and stock-breeding centre on the road to Istanbul and had nearly 8,000 inhabitants, but due to urbanisation and the strict border regime under Communism, it gradually became depopulated. The authorities tried to keep, or even attract, young people to the area by opening mines for non-ferrous metal ores, an ore-dressing plant, electronics, household chemistry and cosmetics factories and a construction company, and encouraged the timber industry and stock-breeding. But as the empty prefabricated blocks of flats and the tumbledown wooden-panelled Revival Period houses show, the Strandzha-Sakar Project to attract young people failed.

Now enthusiasts in the area are trying to develop cultural tourism around the ruined tomb in Mishkova Niva, the rich flora and fauna of the Strandzha Nature Park, the blown up remains of Valchan Voyvoda's Bridge, the tumular necropolis in the Propada area and the Thracian shrine of Indipaskha. But though incoming tourists are mainly interested in Golyamo Gradishte, nobody in Malko Tarnovo is very willing to talk about it. Older people say that they know nothing, and historians purport that the only interesting thing there is the sealed Thracian mine.

This doesn't stop them from calling the area Bastet, after the deity whose tomb was supposedly the object of Lyudmila Zhivkova's secret expedition in 1981.

Krasimira Stoyanova, Vanga's niece, described the events that lead up to the excavations. In 1981, an elderly man called on Krasimira's aunt carrying a map inscribed with strange runes. Vanga sent him away, but asked her niece to copy the document. Remember the theory that the mountain hides an Egyptian sarcophagus holding the secrets of mankind "from 2,000 years before present times to 2,000 years hence"? Stoyanova claims that Vanga herself said this. According to her, the mysterious sarcophagus was buried on a tall peak on a mountain at the Turkish border.

How Vanga's prophecy came to the knowledge of Krastyu Mutafchiev, the head of the Cultural Heritage Department of the Ministry of Foreign Affairs and Lyudmila Zhivkova's associate, is not clear. Probably the agents who followed the clairvoyant had a part in this. What matters is that some time later Stoyanova, Mutafchiev, an anonymous professional archaeologist and two other people set off to Strandzha, backed up by enough authority to reach Golyamo Gradishte without having problems with the border guards.

The expedition discovered what Vanga had said they would by following the blind woman's "signs": a rock with three solar circles carved on it standing in a highland meadow. On a dramatic night in April, the moon lit the rock - it seemed to glint from within, "like a television screen," and the figures of a young pharaoh and an elderly priest with long, grey hair and a grey beard appeared in the ghostly light.

The expedition quickly went back to Sofia and returned a month later with Lyudmila Zhivkova's approval, along with a group of soldiers who stood guard over the excavations. The whole operation was conducted in such secrecy that the archaeologists who were excavating the tomb in Mishkova Niva at the same time only learned what happened a little further uphill years later. Little or no information at all came to the knowledge of Malko Tarnovo's citizens.

What were Zhivkova's men looking for? According to Stoyanova, the secrets of the Egyptian priests. They had saved their astounding knowledge from the foreign Ptolemaic dynasty, who took power after Alexander the Great's death in 323 BC, in an extraordinary fashion - by hiding their secrets in other foreign lands, that of the Thracians.

Krastyu Mutafchiev came up with an even wilder theory. He claimed that there was an architectural complex under the mysterious rock, which in fact was an encoded star map. Bastet herself was buried there and the strange runes on the old man's map that had started the whole thing were in Proto-Bulgarian language!

Those of Malko Tarnovo's citizens who are not afraid to talk about Bastet (habits developed from living in a closely guarded area and keeping your eyes open for secret agents for half a century die hard) have other theories regarding the events. Some say that tons of soil were removed and there were fragments of Roman pottery and German newspapers from the Second World War. Others are convinced that the "archaeologists" found what they were after and it left the mountain loaded into army trucks. Most people, however, refuse to talk about it. "We know nothing, we've heard nothing," they say and change the subject to Pope John Paul II's white hat which he gave to the Holy Trinity Catholic Church in 2002.

However, though sceptical, the guide from the tourist office is also kind. So, if you ask her, she will even show you the supposed relief of a feline head on the rock which, as rumour has it, marks Bastet's grave. If you know where to look and let your imagination go, you may just see it. But that is all you are likely to see.

The ancient mine/Bastet's tomb/the Egyptian sarcophagus (whichever you prefer) was blown up. The entrance was filled with stones and water has gathered around it. Stagnant and green, it devours each stone thrown into it with such a grim sound that the man who dared throw it will look around in apprehension.

The secret expedition blew up the rock only a month after the dig began. Why? Because of a succession of puzzling events resembling those which befell Howard Carter and Lord Carnarvon's team after they opened Tutankhamun's tomb. Lyudmila Zhivkova died on 21 July 1981 in unclear circumstances (the official diagnosis was a heart attack) and some time later the same fate befell the influential minister who took charge of the excavations. Then there was a serious car crash involving a member of the expedition and the death of two of the soldiers supervising the work. Stoyanova and Mutafchiev's team took the hint and put a halt to their search - forever.

Was the group struck by a Strandzha version of the curse of the pharaohs? Nobody can say for sure. Stoyanova and Mutafchiev's controversial accounts, published years after the events, gave birth to new Strandzha folklore, and speculations on the Internet include such fantastic theories as the one claiming that Golyamo Gradishte is the burial site of aliens.

"This place is unusual. Neither I nor my forester friends are afraid to stay in the dark in the woods, but none of us will spend the night in Indipaskha or Bastet," says one of Gramatikovo's younger men.

The abrupt end to the excavations in Golyamo Gradishte could also have a simpler explanation. Shortly after Zhivkova's death, a spectacular trial began against her closest associates, who were charged with embezzlement. At the centre of it was the Cultural Heritage Department, which was established in 1975 on Zhivkova's initiative and funded by the state budget and donations. Officially, its aim was to trace and purchase all manner of objets related to Bulgarian history from abroad and thus expand the collections of Bulgaria's museums and art galleries in time for the megalomaniacal celebrations of the country's 1,300th Anniversary.

Five years later, it came to light that the Cultural Heritage Department was a cover-up for a large-scale misappropriation of funds, behind which was General Mircho Spasov. The infamous general was in charge of the Staff Unit of the Central Committee of the Bulgarian Communist Party. The investigation conducted by State Security revealed that nearly all of the funds raised were being spent on improper or illegal activities and the people who benefited from this included some of the regime's illustrious intellectuals, like Thracian expert Professor Alexander Fol. Mircho Spasov and his associate Zhivko Popov, then deputy foreign minister, had used the Cultural Heritage Department to buy stolen works of art and unmarked gold from Italy, which was then stamped and sold as Bulgarian.

A few days after Zhivkova's death, the grand trial began. Mutafchiev, who as the head of the Cultural Heritage Department was responsible for its financial activities, was found guilty and sentenced to 15 years imprisonment. He was freed after the democratic changes after serving even and a half years. Zhivko Popov received 20 years imprisonment, but Mircho Spasov was not among the defendants. His only punishment was that he was forced to resign from his post.

Could it be that Bulgaria's biggest trial against Communist Party functionaries was part of the puzzle of what happened in 1981 in Golyamo Gradishte? Stefan Lilov, one of the investigating officers, now a reservist, told the 24 Chasa daily in March 2007 that Zhivko Popov used to hide some of the misappropriated gold in strange places, more suited to a treasure hunter than a deputy minister - in an old grave or near a marked tree by a sheep path in the Balkan Mountains. Could it be that Mutafchiev's expedition was not after Bastet's tomb, but in fact trying to hide something in the disused mine in the border zone?

This theory seems equally as plausible as the theory that the "archaeologists" discovered a gold treasure which was shipped abroad and sold illegally to fund Bulgaria's extravagant 1,300th Anniversary celebrations.

Whatever really happened, the participants in these strange events can't have imagined that they would end up making a contribution to the Strandzha's strange, mysterious aura. Though British people are now beginning to settle in nearby villages, like Brashlyan, the mountain will never lose its mystical quality to inhabit the world of the pragmatic West - not until it can use its enigmas to attract tourists, and income, to its depopulated villages.

2 new Pharaonic tombs unearthed in Saqqara

2010-07-07T11:43:00.000-07:00

2 new Pharaonic tombs unearthed in Saqqara

Cairo Zoo, Зоологическата градина в Кайро

2010-06-29T08:06:00.000-07:00

I was reading in Internet a lot of bad comments about the Cairo's Giza Zoo. Yes, some animals are badly treated not only by the staff but by visitors. Customers with cash can gain intimate access to almost any animal. The staff have there own little buisness charging you for a pic with the animals, this is verry discreet of course. We payed 1 pound to take a pics of how my daughter is feeding see lion and the zebra. Some of the animals like monkeys and see lions, have own shows, like in circus. But for me the place is one of the most beautiful in the world. The Zoo is opened for the public on March 1,1891, and it is one of the oldest in the world. There are not only various animals, but a lot of rare plants too. The Zoo is a huge exhibition of African wild life. There are walks that are paved with colored pebbles set in beautiful mosaic pictures, and its streams, lakes, bridges, and hilly habitats for the animals that it houses. The park contains a suspension bridge designed by Gustave Eiffel- the same one made Eiffel tower. The Zoo was once one of Africa's finest, but in the last decade, it has fallen on hard times.

Четох много лоши коментари в интернет за зоологическата градина в Кайро. Наистина, някои животни са третирани зле не само от персонала, но и от посетителите. С пари можеш да си осигуриш близък достъп до почти всяко животно и да си направиш екзотични снимки. Служителите на зоопарка са си организирали малък бизнес там, взимайки пари срещу позволението да нахраниш животните и да се снимаш с тях. Това е възможно дори с лъвовете! Ние платихме по един паунд, за да снимаме дъщеря ни как храни зебрата с моркови, и морския лъв с парчета риба. Някои животни даже са дресирани, имат си собствени номера като в цирка- горилата танцуваше и плюеше с вода зрителите, морските лъвове "разговаряха" и се "смееха" с гледача си...
Но за мен паркът е едно от най- красивите места, които съм посещавала. Отворен на 1-ви март 1891 г., той е един от най- старите в света. Освен многообразието от животни има и невероятни редки растителни видове, които, честно казано за мен бяха много по- интересни от животните. Архитектурата на мястото е забележителна- с безброй рекички, поточета, изворчета, пътечки, павирани с речни камъни, стенни мозайки с различни картини и витражи, метални оградки, изрязани като дантела, хълмисти части, наподобяващи естествената среда на животните. И няма как да не е толкова красиво, след като самия Айфел (същия, направил Айфеловата кула) е проектирал част от мястото. Някога зоологическата градина в Гиза, Кайро, е била най- прекрасната в Африка, но за жалост в последните години изживява трудни времена.

Sham El Nessin- The Spring Day in Egypt- Пролетният фестивал в Египет

2010-04-05T04:02:00.000-07:00

Sham El Nessin means ” Smelling the Breeze”. It is a public holiday, celebrated by the Egyptians, both Christians and Muslims. It falls on the first Monday following the Coptic Orthodox Easter. Sham El Nessin holiday has originally been an agricultural festival and it may seen its birth 4,500 years ago since the days of the pharaoh. On this day Egyptians collour eggs, just like Christians on Easter, visiting parks and zoos, spending all day out, going on picnics. The food, eated on this day is salted fish, lettuce, onions. Early in the morning of this day, many persons, especially women, break an onion, and smell it.

"Шам Ел Несин" се превежда като "Мирисът на Бриза". Това е народен празник в Египет, почитан и от християните, и от мюсюлманите. Винаги се пада в понеделника след коптския Велик Ден. Този пролетен празник идва от древността и езическите времена на фараоните, корените му могат да се проследят преди 4 500 години. На този ден египтяните боядисват яйца, точно както християните за Велик Ден, прекарват целия ден сред природата, на пикници в парковете и зоологическите градини. Храната включва осолена риба, зелена салата, лук. Рано сутринта се разчупва глава лук, и се мирише.

The Thiefs in Egypt are in every shop

2010-03-22T07:06:00.000-07:00

As a rule I love Egypt and my life here, but today I hate it, I hate all this cheating in shops, when they see I am a foreigner. I am so angry, that I even don't have enough words to express my feelings. Why they always think foreigners are soooo rich, that can pay double price? I am agree to pay much more for Pyramids and Zoo, but why to pay more than egyptians for bread or milk?And especialy for today- why the man in the yarn- shop, where I am buying every week, wanted to steal my money, asking me much more money, I payed for the same things some days ago?
Yes, I am playing mute almost all the shoping time, as all women, married to egyptians, and live here, but I can't do this all the time...

Обичам Египет и живота си тук, но днес просто мразя това място. Мразя всичкото това мамене в магазините, когато видят, че съм чужденка. Толкова съм ядосана, че нямам думи да изразя какво чувствам. Защо си мислят, че като сме чужднеци трябва да плащаме двойно? Добре, съгласна съм да плащам десет пъти повече от египтяните за пирамидите и зоологическата градина, но защо трябва да го правя и за хляба или млякото? И специално днес- защо мъжът в магазина за прежди, от който пазарувам почти всяка седмица, реши да ме мами, като ми поиска повече пари за същите неща, които купих преди няколко дни?
Да, играя го няма почти през цялото време, когато пазаруваме, както правят и всички чужденки, женени за местни и живеещи тук, но не мога да го правя винаги!

The Transport in Egypt- Транспортът в Египет

2010-03-19T08:56:00.000-07:00

Cairo Airport- Летището в Кайро

Tuk- Tuk- a taxi for short distance- my favourite way of moving:) Известните в България като "калинки", а в Египет- "Тък-тък"- такси за близки разстояния, излиза не повече от 1-2 паунда. Любимият ми начин за придвижване:) Това на снимката е от най- обикновените, но повечето са така тунинговани, така украсени с лампи, тонколони, парчета булана или истинска козя кожа, а музиката гърми, усилена до макс:)

A Mini- bus Taxi- Маршрутка- спира при помахване, за къде пътува се разбира от викащо момче, висящо през вратата, или чрез знаци между чакащите пътници и шофьора. Излиза межу половин и 2 паунда.

Bulgarian Taxi- counter in a Cairo Taxi- Български таксиметров апарат в едно каирско такси.

The famous Cairo Taxi in black and white- Известните черно- бели таксита в Кайро- апаратите вътре са допотопни, не разботят изобщо, плащането е по договаряне.

again- отново

and again- и отново

The Cairo Underground ( but with long distance above the ground)- Каирското метро- изминава голяма част над земята, струва половин паунд.

Tanta Bus- station- Автогарата в Танта- това са колите, с които обикновено се пътува между градовете, вътре са с три реда седалки.

Again Tanta- Отново автогарата в Танта

The Area around one of the Bus- stations in Cairo- Зоната около една от автогарите в Кайро.

The Toilet in one of the Bus-stations in Cairo- Тоалетната в една автогара в Кайро.

The Van- taxi in Fayid- people ride in the back of the car, on a bench...- Маршрутките във Файед- хората се возят отзад, върху пейки...

...or hanging- или пък висят.

The Banches- Пейките

The Train- Влакът

The British Military Cemetery, Fayid, Suez Canal Zone, Egypt

2010-02-28T03:58:00.000-08:00

Британското военно гробище във Файед е много, много впечатляващо. Земята, върху която се намира, е дарена от египетския народ, въпреки, че британците са недолюбвани тук, заради колонизацията. Създадено през юни 1941 г., последните погребения са извършени през 1955 г., но и до днес роднини на погребаните там воини го посещават. Дори има специален хотел, отстоящ недалеко, за тях. За поддръжката плаща Британското правителство, и всичко е перфектно- от окосената трева, до надписите на надгробните камъни. Погребани са не само християни, но и много мюсюлмани, а освен британци, има войници от Канада, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Индия, Западна и Източна Африка, Судан, Белгия, Гърция, Полша, Югославия, Германия.
Разхождайки се сред гробовете, ме налегнаха мисли за войните- колко животи са отнети, в името на какво- повечето погребани бяха почти деца, на 20- 24 години! Колко далеч са от Родините си, и колко ли смелост се иска да служиш на една кауза, каквато и да била тя. И как след толкова години Британия не забравя умрелите в нейно име.

Far away in a foreign land
They pitched their tents in the desert sand.
Oh, so young, were these brave men,
Never to see their homes again.
That heat, disease, and then the foe
Would take young Bill, and Fred and Joe.
Three long years this war went on,
So many souls were dead and gone.
Soldiers, Sailors, Airmen, and civilians too,
Commonwealth troops, to name a few.
We will remember them with pride,
It was for all of us they died.

Poem: © Suez Veteran Tony Tolan. 2003.

"The cemetery was opened in June 1941 for war burials from the numerous military hospitals in the area. It was planned by the military authorities for ultimate use as a garrison cemetery and was so used until Commonwealth forces finally withdrew from Egypt, the last burials being made in 1955. The cemetery contains 765 Commonwealth burials of the Second World War, 190 of which were brought in after the war from the remote Qassassin African Cemetery, where permanent maintenance would not have been possible. The non war graves, those of members of the forces, their dependents and civilian organisations attached to the garrison, number 616. There are also 440 war graves of other nationalities in the cemetery. At the far end of Fayid War Cemetery stands the FAYID MEMORIAL which commemorates 265 men from East Africa, West Africa, High Commission Territories, Palestine, Middle East Territories and Sudan, serving either in their own forces or in Commonwealth units, who died in non-operational zones of Egypt and whose graves, so situated that permanent maintenance was impossible, could not be moved to a war cemetery on national or religious grounds." ( roll of honour )

Smoking affects your sex life- Пушенето вреди на сексуалния живот

2010-02-27T02:30:00.000-08:00

Предупреждението върху египетското Боро- "Продължителното тютюнопушене вреди на сексуалния живот" :)

What is written on the Marlboro box- "Long time smoking affects your sex life":)

Махши- Mahshi coronb (Staffed Cabbage)

2010-02-24T13:23:00.000-08:00

Mahshi coronb

1 green cabbage
3 cup short- or medium- grain rice, rinsed under running water until clear
2 cup finely chopped onion
4-5 tomatoes, blended
1 cup vegetable oil
1 cup butter
parsley- chopped
dill- chopped
2 tablespoons baharat
1 teaspoon ground black pepper
salt

Remove and discard any of the outermost leaves of the cabbage that are blemished and chop the central core. Bring a large pot of water with salt to a rolling boil and plunge the whole cabbage in until the leaves can be peeled away without ripping. Drain well. When cool enough to handle, separate the leaves carefully, setting them aside. Cut out the thick central steam ribs of the leaves with a knife. Roll each leave and cut on 3 parts, every part cut on small (10/10 cm) square. And that is the secret of easy rolling the mahchi
Heat oil and butter in a pot, add onion and fry, add tomatoes, baharat, black pepper and salt, and bring to boil. When ready add rice, parsley and dill and stir well.
Place about 1 tablespoon (or less) of the stuffing along the rib side of each leaf and roll up tightly without folding the sides over.
Pour in enough of the salt water to barely cover the cabbage rolls. Put an inverted heavy dinner plate over the cabbage to hold them down. Bring to a gentle boil over medium heat, about 20 minutes, then reduce the heat to very low, using a heat diffuser if necessary.

1 зелена зелка
3 чаши ориз- с къси или средно- дълги зърна, не е подходящ дългозърнестия
2-3 глави нарязан на ситно лук
4-5 накълцани на много дребно домати (в блендер или на ръка)
1 каф. чаша краве масло
1 каф. чаша олио
1 връзка наситнен магданоз
1 връзка наситнен копър
2 супени лъжици бахарат
1 супена лъжица смлян черен пипер
сол

Премахваме външните листа на зелката и отрязваме кочана. Слагаме я цяла в кипяща, подсолена вода. Вари се, докато листата омекнат и могат да се издърпат лесно с ръка от тенджерата. Премахваме дебелата жила в средата на всяко листо ( някъде до средата на листото), навиваме го на руло напречно, и го срязваме на 2-3 (в зависимост от големината на листото). Така получените ленти нарязваме на квадрати, около 10/10 см. И тук е тайната на навиването на малките сармички- получават се квадрати, които после ще навием напречно на ребрата на листото.
Загряваме маслото и олиото и запържваме лука, добавяме доматите, бахарата, черния пипер и сол, и варим до готовност на доматите. След това прибавяме ориза (слага се суров в сармите), магданоза и копъра, и омесваме добре.
Завиваме сармичките, които трябва да се получат като тънки пурички. Нареждаме ги в тенджера, заливаме с гореща, подсолена вода (наравно със сармичките, не повече). Отначало огънят е силен- докато заврат, след това намаляме до най- ниската степен на огъня и варим до готовност. Опитваме сармичките, оризът не трябва да се разварява. Понякога аз добавям и канела в сместа.

The Fayid Market- Пазарът във Файед

2010-02-03T13:03:00.000-08:00

Ако някой е имал щастието да види на живо арабски пазар (сук), той знае какво колоритно нещо е, трудно описуемо с думи. Аз се осмелих да отида на сук едва след няколко месеца опознаване на живота в града, и бях единствената жена без шал на главата, което пък си беше неудобство, защото винаги ми вдигаха цените.

Пазарът във Файед е обикновен, правят го всяка сряда, предимно хора от околните села, продаващи зеленчуци, плодове, подправки, и какво ли не. Цените са ниски- голяма зелка 1 паунд, 1 кг банани- 3 паунда, 1 кг мандарини или портокали- 1 паунд, 100 грама подправки (черен пипер, бахарат, кимион...)- 0,5 паунда, 1 кг картофи ( няма по- вкусни от египетските картофи, да ме прощават в Смолян)- 1 паунд, 1 евро= около 8 паунда. Тегленето става почти на око, със сто- годишни кантари, и мерки незнайно какви, но никога клиентите не остават ощетени. Продавачите са седнали на земята, или викат силно пред сергиите. Всеки си избира сам какво да купи, което много ме радва, защото в Бг се дразнех, че на много места нямам право на избор.

В Египет плодовете и зеленчуците все още имат оня истински вкус и аромат, който за жалост почна да се губи в България. Всичко е страшно вкусно и ароматно- благодарение на Нил (цялата вода в Египет идва от реката). И макар че ям повече, отколкото в Бг, не дебелея, сигурно защото няма изкуствени неща и хормони. Тук няма и така стриктно ХЕИ, продават се яйца, мляко, сирене, риба, сладкиши, наредени по земята или върху стари дървени маси. Чудно как няма зарази.

Понеже египетските семейства са големи, жените мъкнат огромни чанти и чували с храна, и най- удивителното е как ги балансират върху главите си, невероятно.

Egypt is a winner of the Africa Cup of Nations final! Египет грабна за седми път Купата на Африканските Нации!

2010-01-31T10:18:00.000-08:00

Egypt- Champion!

Egypt scored the most goals, had talent all over the pitch and kept their cool when they needed to. That is Egypt's seventh such trophy and how they've won it three times in a row is a mystery. What a shame they are not going to the World Cup!

Преди броени минути с 1:0 на финала за Купата на Африканските Нации срещу Гана, Египет спечели и за седми път грабна трофея.. Мистерия е спечелването й за трети пореден път. Но египетският отбор е добър, и много жалко, че няма да ги видим на Световното първенство.

Sofia's Birthday

2010-01-25T10:34:00.000-08:00

Today my daughter has a Birthday. Our amazing neighbours made for her small party, and she was so happy... Thank's, my friends...
I made a cake, and a lot of pancakes, because they like my pancakes so much:)
Happy Birthday, My Princess, I love you so much! Ommi

Днес е рожденият ден на дъщеря ми. Невероятните ни съседи и организираха малко парти, и тя беше толкова щастлива... Благодаря ви от сърце, приятели!

Направих торта, и много палачинки, защото палачинките ми са на голяма почит:)

Честит Рожден Ден, Принцесата ми! Много те обичам! Мама

A Holocaust survivor takes aim at Israel

2010-01-17T11:36:00.000-08:00

The interview in English

Интервю на египетския вестник "Алмасри Алиум" с еврейката Хеди Епщайн:

Оцеляла от Холокоста еврейка се цели в Израел

Хеди Епщайн, 85 годишна еврейка, преживяла Холокоста, е яростен критик на израелското правителство и военни. Като дъщеря на анти-ционистки евреи в Германия, за нея не е непознато да бъде аутсйадер. Въпреки че е наричана от членовте на еврейската общност в САЩ “предател” и “мразеща се еврейка”, тя продължава да говори за нехуманната израелска политика спрямо палестинците.

От 2003 г. тя е посетила палестинския Западен бряг шест пъти. Опитала се е да посети Газа два пъти, като първия път не е могла поради здравословни причини, а в деня преди втория е била нападната в града, където живее- Сейнт Луис. Планира да присъства в Газа на отбелязването на годишнината от операция “Лято олово”- три-седмичното израелско нападение над Ивицата Газа, при което са убити повече от 1400 души, повечето цивилни.

От дома си в САЩ Епщайн говори с египетския вестник “Алмасри Алиум” за Израел, Палестина и перспективите за справедливо разрешаване на 60-т годишния конфликт.

Алмасри Алиум: Как станахте такъв отявлен критик на Израел?

Хеди Епщайн: През 1982 г. имах това, което може да наречете “сигнал за опасност “, когато научих за масовото избиване в бежанските лагери в Сабра и Шатила (Ливан). Имах нужда да разбера за какво беше всичко това, кой беше отговорен и кой беше най- силно засегнат- и какво се е случило между 1948 г. и това време.

Колкото повече научавах, толкова повече се ужасявах. И започнах да се обявявам публично против политиката и практиките на израелското правителство и военни.

Алмасри: Смятате ли, че е важно да се прави разлика между Израел и еврейския народ?

Епащйн: Аз говоря за виновниците, а в това дело се случи те да са евреи. И не преживели Холокоста, а по скоро техни деца и внуци. Какво са научили от своите семейства и еврейския опит в Европа? Изглежда преследваните, (или техните деца и внуци), са се превърнали в преследвачи. Това ли е урока, извлечен от Холокоста? Не мисля така, поне за мен не е.

Еврейският народ е бил преследван дълго време, особено в Европа. И жертвеният манталитет все още съществува и днес. Израел представя себе си като жертва на страните и народите, които го обграждат. Те използват това, както и Холокоста, за да оправдаят деянията си.

Алмасри: Някои психолози казват, че често жертвите се “идентифицират” със своите подтисници. Такъв ли е и този случай?

Епщайн: Деца, с които е злоупотребявано, често израстват като насилници. Във всеки от нас, независимо от религията или етническия произход, има семена, лоши семена. Трябва да сме наясно с това. Всеки един от нас е в състояние да извършва много лоши неща. И трябва да сме наясно с това, и да не позволяваме лошите семена да излязат на преден план, защото имаме и добри семена, които трябва да оставим да процъфтят.

Някои казват, че ние, като евреи, сме били слаби, и сега трябва да сме силни. Е, това е страхотно. Да бъдем силни. Но вместо да унищожаваме палестински домове, нека изградим жилища за палестинците.

Алмасри: Вашите виждания повлияни ли са от еврейската вяра?

Епщайн: Смятам, че се придържам към еврейския морален кодекс. Има поговорка, “Tikun olam”, или “възобновяване на света”. Аз съм за това, но нека го възобновим за всички- а не само за някои, а други да страдат. Нека направим това конструктивно. Предполага се, че Израел е единствената демокрация в региона. Да го направим демократично, и да включим всички хора, независимо кои са те.

Алмасри: Има ли и други американски евреи, поддържащи подобни на Вашите виждания?

Епщайн: Има евреи, които казват: “Съгласен съм с теб, но не споменавай името ми.” Страхуват се, че същото нещо, което се случи с мен, ще сполети и тях; че ще бъдат наричани “мразещи себе си евреи”, анти-семити, и т. н.

Все още сме малко на брой, но нарастваме, особено след ужасното избиване през декември и януари (2009) в ивицата Газа. Мисля, че очите на хората се отвориха, и видяха какво прави Израел в действителност, вместо просто да слушат медиите, които са много предубедени.

Никое дете не трябва да бъде убито, но ако едно израелско дете е убито, това е голяма новина. Ако десет палестински деца са убити, никой не чува за това. Едно палестинско дете по-малко ли струва от едно израелско? Не. И двете имат еднакво право на живот, но за съжаление в действителност не е така. Палестинските деца нямат равни права- на образование, мирно съществуване, медицински грижи- с израелските деца. Случващото се с израелците и палестинците е напълно извън равносвесие.

Алмасри: Това, върху което се позовавате, е принципа на непропорционалността, за което често е критикувана израелската армия.

Епщайн: Не само това. Тук, в САЩ, нашето правителство подкрепя Израел, и осигурява необходимите инструменти и механизми за извършването на тези зли дела срещу палестинското население. С нашите данъци ние подпомагаме това. Междувременно нуждите тук, в тази страна, са огромни. Безработицата е висока- десет на сто- а здравеопазването е в пълна бъркотия. Тези пари са необходими тук, вместо да се изпращат на Израел.

Алмасри: Как оценявате сегашната политика на администрацията на Обама в отношенията с Израел?

Епщайн: Много съм разочарована. Когато беше кандидат- президент, той говореше за “промяна”. Не виждам никаква промяна. Той може много лесно да промени политиката на Израел, ако каже “Няма повече пари.”, вместо постоянно да ги подкрепя. Той казва: “Без повече заселване.” И Нетаняху (израелския премиер), с усмивка до ушите казва: “Добре, следващите десет месеца няма да строим никакви сгради.” А междувременно строят в Йерусалим. И казват: “Не сме се споразумели за Източен Йерусалим, и можем да правим каквото искаме там, и да разрушаваме палестински домове всеки ден през този десет месечен период, през който няма да строим никакви заселнически сгради.”

В миналото Израел направи всякакви обещания- казвайки едно, и вършейки съвсем друго. И ние просто продължаваме с тях, и някак ги оправдаваме, казвайки, че имаме напредък. Не виждам никакъв напредък. Обама се нуждае от кураж. Нуждае се от подкрепа.

Алмасри: Може ли да се подобри положението, докато евреите и мюсюлманите се виждат един друг като врагове?

Епщайн: Има група израелци и палестинци, които твърдят, че отказват да са врагове. Тя стратира от двама мъже- палестинец и израелец, и двамата загубили дете в конфликта. Тази група от двама мъже нараства. Още е малка, но има хора, които отказват да са врагове.

Всеки път, когато бях на Западния Бряг, ясно давах да се разбере, че съм еврейка, защото не исках това да се разбере случайно. И отново и отново ми казваха; “И какво? Ние не мразим евреите, ние мразим това, което израелците и израелското правителство и военни правят с нас.” Имах опит с гостоприемството на палестинците от Западния Бряг- гостоприемство, както никъде другаде по света. Къде имах проблеми? На летището в Израел. Първия път, когато напуснах през 2004 г., бях задържана на летището за пет часа, и претърсвана съблечена, дори вътрешно претърсвана. Когато попитах защо, ми беше отговорено: “Защото си терорист. Ти си заплаха за сигурността.”

Това е, което еврейските хора ми направиха, докато така наречените ми врагове, палестинците, не ми предложиха нищо друго, освен гостоприемство.

Алмасри: Има ли реална надежда за промяна?

Епщайн: Не съм с илюзията, че ако достигнем контролния пункт Ерез, ситуацията ще се промени. Но всяко действие, всяко малко нещо помага. Никога не се знае коя ще е последната капка, която ще прелее чашата. Все още имаме много работа. Ненасилствените действия на съпротива от страна на палестинците растат. Това трябва да се задържи. И всичко това заедно, рано или късно, ще доведе до промяна. Аз съм непоправим оптимист, но понякога трябва да бъда и реалист.

Ориз с фиде- Rice with vermicelli رز بالشعرية

2010-01-11T10:51:00.000-08:00

Ориз с фиде- Руз уи шаарея
Много популярно ястие в Египет, а и в целия арабски свят, в къщи се яде почти всеки ден, както и обикновения бял ориз, вместо хляб. Чудесна гарнитура е.

Продукти (за 4 души):

- 2 чаени чаши ориз
- 1/2 чаена чаша фиде
- 1/2 чаена чаша олио или краве масло
- 2 1/2 чаени чаши вода
- сол на вкус

Приготвяне:

- Измива се ориза под течаща вода ( докато водата се избистри) и се отцежда.
- В дълбок съд се загрява олиото (маслото) и се запържва фидето до кафеникаво.
- Прибавя се ориза и се разбърква с фидето.
- Прибавя се водата и солта и се разбърква.
- Покрива се с капак и се оставя да се изпари водата на най- слабия огън.

В зависимост от вида на ориза, с който правите ястието, може да се прибави повече или по-малко вода. Правилото, което ми казаха арабките, е- колкото ориз, толкова вода, на най- слабия огън.

Rice with vermicelli- ruzz wi she'reya

Many popular dish in Egypt, and in the entire Arab world, in our house we eat it almost every day, as well as plain white rice, rather than bread. It's wonderful garnish.

Ingredients

- 2 cups rice

- 1/2 cup vermicelli

- 1/2 cup oil or butter

- 2 1/2 cups water

- salt

Cooking Instructions

- Wash rice with running water and drain.

- In a deep pot heat oil (or butter) and vermicelli until golden brown.

- Add rice and stir to mix with vermicelli.

- Add water and salt and stir.

- Cover, move to lowest heat and leave to cook. Water has to be vaporized.

Depending on the kind you use, you may need to put more or less quantity of water on the rice. Arab-women said to me golden rule- as rice, as water, the most weak fire.

The First Step- indian parables. Първото стъпало- индийска притча

2010-01-11T06:19:00.000-08:00

Кришна
Шри Рамануджа

Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал:
— Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!
Рамануджа внимателно го погледнал и попитал:
— Кажи ми най-напред, ти обичал ли си някого?
Мъжът му отвърнал:
— Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога!
— Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е друг?
— Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого.
Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил:
— Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински.Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!

One finder came to Ramanuja and told:
- I wish to find way to God. Help me!
Ramanuja attentively looked at him and asked:
- Tell me at first, did you love somebody?
The finder answered:
- I am not interested wordly affairs, love and other. I wish to come to God!
- Think once again, please! Did you love the woman, the child or at least somebody in your life?
- I told you that I'm not a usual layman. I am the person, wishing to know God. All the rest doesn't interest me. I loved nobody.
Ramanuja's eyes were filled with deep grief, and he answered to finder:
- Then it is impossible. At first you should learn to love somebody. It will be the first step to God. You ask me about last step, but you haven't stepped the first yet. Go and start to love somebody!

The Divorce- Разводът

2010-01-10T04:31:00.000-08:00

"Когато се прибрах в къщи онази вечер и жена ми сложи вечерята, аз хванах ръката и и и казах: “Имам да ти кажа нещо.” Тя седна и яде тихо.
Отново видях болката в очите и. Изведнъж не знаех как да си отворя устата. Но трябваше да и кажа какво си мисля. “Искам развод.” Повдигнах темата спокойно.
Тя не изглеждаше ядосана от думите ми, а само тихо попита: “Защо?” Аз отбягнах въпроса. Това я разсърди. Хвърли приборите и викна към мен: “Ти не си човек!”
Тази нощ ние не си проговорихме. Тя плачеше. Знаех, че иска да разбере какво се е случило с нашия брак. Но аз едва ли можех да и дам задоволителен отговор, тя загуби сърцето ми заради Дю.
Не я обичах вече. Само я съжалявах!
С дълбоко чувство на вина изготвих споразумението за развода, в което се посочваше, че тя може да задържи нашата къща, колата ни и 30% от акциите на фирмата ми. Тя го погледна и го разкъса на малки парчета. Жената, прекарала 10 години от живота си с мен, се беше превърнала в непозната. Стана ми жал за загубеното и време, ресурси и енергия, но не можех да върна думите си назад, скъпа ми беше любовта към Дю. Накрая тя плачеше силно пред мен, каквото и очаквах да видя. За мен плачът и си беше един вид освобождаване.
Идеята за развод, която ме измъчваше от няколко седмици насам, сега беше по- твърда и ясна. На следващия ден се прибрах в къщи много късно и я заварих да пише нещо на масата. Не вечерях, а отидох направо да спя, и заспах много бързо, защото бях изморен след един забележителен ден с Дю. Когато се пробудих тя седеше още на масата и пишеше. Не ме беше грижа въобще, така че се обърнах и заспах отново.
На сутринта тя представи своите условия за развода: не иска нищо от мен, но се нуждае от един месец преди да се разведем. В този месец тя иска ние да се постараем да водим нормален живот, колкото е възможно.
Доводите и са прости: синът ни имаше изпити този месец, и тя не искаше да го притесняваме с приключването на брака ни. Това беше приемливо и за мен. Но тя имаше на ум нещо повече- помоли ме да си припомня как съм я пренесъл през булчинската стая в нашия сватбен ден. Искаше всяка сутрин в продължение на този месец да я пренасям от нашата спалня до входната врата. Помислих си, че тя подлудява. Но приех странното и желание само, за да направя последните ни дни заедно поносими.
Казах на Дю за условията за развода на жена ми. Тя се разсмя силно и помисли, че е абсурдно. “Няма значение какви трикова ще приложи, тя трябва да се изправи лице в лице с развода.”- каза тя презрително.
Жена ми и аз нямахме никакви интимни отношения, след като изрично изразих намерението ми за развод. И когато първия ден я пренасях навън, и двамата изглеждахме недодялано. Синът ни изракопляска зад нас, татко носи мама в ръцете си. Думите му ми причиниха болка. От спалнята, през хола, до вратата, изминах не повече от 10 метра с нея в ръцете ми. Тя затвори очи и тихо каза: “Не казвай на сина ни за развода.” Аз кимнах, чувствайки се някак разстроен. Пуснах я долу пред вратата.
Тя отиде да чака автобуса за работа, аз карах сам до офиса.
На втория ден и на двама ни беше по- лесно. Тя се облегна на гърдите ми. Можех да помириша аромата на блузата й. Осъзнах, че не съм поглеждал внимателно тази жена от дълго време. Осъзнах, че тя не е вече млада. Имаше фини бръчици по лицето си, косата и посивяваше! Бракът ни си беше взел своето. За минута се почудих какво съм и причинил.
На четвъртия ден, когато я повдигнах, усетих чувството на интимност да се завръща. Това беше жената, която е дала 10 години от своя живот за мен. На петия и шестия ден аз осъзнах, че чувството на интомност между нас расте отново. Не казах на Дю за това.
В течение на месеца ставаше все по- лесно да я нося. Може би всекидневните тренировки ме бяха направили по- силен.
Една сутрин тя избираше какво да облече.Изпробва доста рокли, но не намираше никоя подходяща. И въздъхна- всичките ми рокли са ми станали големи. Тогава осъзнах, че тя е отслабнала много, и затова можех да я нося толкова лесно. Изведнъж това ме зашлеви... тя е скрила толкова много болка и горчивина в сърцето си. Подсъзнателно протегнах ръка и докоснах главата и. В този момент дойде сина ни и каза: “Татко, време е да носиш мама навън.”За него, да вижда как баща му носи майка му, се беше превърнало в част от живота му. Жена ми направи жест с ръка да се приближи и го прегърна силно. Аз извърнах глава, защото се страхувах да не променя решението си в последната минута. След това я вдигнах на ръце и тръгнах през спалнята и хола към коридора. Ръката и обгърна врата ми меко и естествено. Аз държах тялото и силно, точно както в нашия сватбен ден. Но много по- ниското и тегло ме натъжи.
Последния ден, държейки я в ръце, трудно правех и една стъпка. Синът ни беше отишъл на училище.
Държах я здраво и казах: “Не съм забелязал, че в живота ни липсва интимност.”
Карах до офиса... скочих от колата дори без да я заключа. Страхувах се, че всяко забавяне може да ме накара да променя решението си. Качих се горе, Дю отвори вратата, и аз и казах: “Съжалявам, Дю, не искам да се развеждам вече.” Тя ме погледна изненадано и докосна челото ми. “Температура ли имаш?”, попита. Махнах ръката и от главата си. “Съжалявам, Дю”,казах, “не искам развод.”
“Бракът ни стана скучен, защото вероятно не оценявахме детайлите от живота си, а не защото не се обичаме вече. Сега разбирам, че както я държах на нашия сватбен ден в къщи, не трябваше да я пускам докато смъртта ни раздели.” Дю сякаш изведнъж се събуди. Удари ми силен шамар, затръшна вратата и избухна в сълзи. Слязох долу и си тръгнах.
В магазина за цветя по пътя поръчах букет за жена ми. Продавачката ме попита какво да пише на картичката. Аз се усмихнах и написах: “Ще те нося навън всяка сутрин, докато смъртта ни раздели.”
Тази вечер пристигнах в нас, с цветя в ръка и усмивка на лицето, втурнах се по стълбите, само за да намеря жена си в леглото- мъртва.

Малките детайли в живота ви са това, което наистина има значение в една връзка. Не къща, кола, собственост, пари в банката,бла, бла, бла. Те създават благоприятна среда за щастие, но сами по себе си не носят щастие.
Така че- намерете начин да сте приятели с половинката си, и правете тези малки неща един за друг, които изграждат интимност. "

Благодаря на "A Muslim Wife"

"When I got home that night as my wife served dinner, I held her hand and said, "I've got something to tell you." She sat down and ate quietly.
Again I observed the hurt in her eyes. Suddenly I didn't know how to open my mouth. But I had to let her know what I was thinking. "I want a divorce." I raised the topic calmly.
She didn't seem to be annoyed by my words, instead she asked me softly, "Why?" I avoided her question.
This made her angry.
She threw away the chopsticks and shouted at me, "You are not a man!" That night, we didn't talk to each other. She was weeping. I knew she wanted to find out what had happened to our marriage. But I could hardly give her a satisfactory answer; she had lost my heart to Dew.

I didn't love her anymore.

I just pitied her!

With a deep sense of guilt, I drafted a divorce agreement which stated that she could own our house, our car, and 30% stake of my company. She glanced at it and then tore it into pieces. The woman who had spent ten years of her life with me had become a stranger. I felt sorry for her wasted time, resources and energy but I could not take back what I had said for I loved Dew so dearly. Finally she cried loudly in front of me, which was what I had expected to see. To me her cry was actually a kind of release.
The idea of divorce which had obsessed me for several weeks seemed to be firmer and clearer now. The next day, I came back home very late and found her writing something at the table. I didn't have supper but went straight to sleep and fell asleep very fast because I was tired after an eventful day with Dew. When I woke up, she was still there at the table writing. I just did not care so I turned over and was asleep again.
In the morning she presented her divorce conditions: she didn't want anything from me, but needed a month's notice before the divorce. She requested that in that one month we both struggle to live as normal a life as possible.
Her reasons were simple: our son had his exams in a month's time and she didn't want to disrupt him with our broken marriage. This was agreeable to me. But she had something more, she asked me to recall how I had carried her into out bridal room on our wedding day. She requested that everyday for the month's duration I carry her out of our bedroom to the front door ever morning. I thought she was going crazy. Just to make our last days together bearable I accepted her odd request.
I told Dew about my wife's divorce conditions. She laughed loudly and thought it was absurd. "No matter what tricks she applies, she has to face the divorce," she said scornfully.
My wife and I hadn't had any body contact since my divorce intention was explicitly expressed. So when I carried her out on the first day, we both appeared clumsy. Our son clapped behind us, daddy is holding mummy in his arms. His words brought me a sense of pain. From the bedroom to the sitting room, then to the door, I walked over ten meters with her in my arms. She closed her eyes and said softly; "Don't tell our son about the divorce." I nodded, feeling somewhat upset. I put her down outside the door.
She went to wait for the bus to work. I drove alone to the office.
On the second day, both of us acted much more easily. She leaned on my chest. I could smell the fragrance of her blouse. I realized that I hadn't looked at this woman carefully for a long time. I realized she was not young any more. There were fine wrinkles on her face, her hair was graying! Our marriage had taken its toll on her. For a minute I wondered what I had done to her.
On the fourth day, when I lifted her up, I felt a sense of intimacy returning. This was the woman who had given ten years of her life to me. On the fifth and sixth day, I realized that our sense of intimacy was growing again.

I didn't tell Dew about this.

It became easier to carry her as the month slipped by. Perhaps the everyday workout made me stronger. She was choosing what to wear one morning. She tried on quite a few dresses but could not find a suitable one. Then she sighed, all my dresses have grown bigger. I suddenly realized that she had grown so thin, that was the reason why I could carry her more easily. Suddenly it hit me... she had buried so much pain and bitterness in her heart. Subconsciously I reached out and touched her head.
Our son came in at the moment and said, "Dad, it's time to carry mum out." To him, seeing his father carrying his mother out had become an essential part of his life. My wife gestured to our son to come closer and hugged him tightly. I turned my face away because I was afraid I might change my mind at this last minute. I then held her in my arms, walking from the bedroom, through the sitting room, to the hallway.
Her hand surrounded my neck softly and naturally. I held her body tightly; it was just like our wedding day. But her much lighter weight made me sad. On the last day, when I held her in my arms I could hardly move a step. Our son had gone to school.

I held her tightly and said, "I hadn't noticed that our life lacked intimacy."

I drove to office... jumped out of the car swiftly without locking the door. I was afraid any delay would make me change my mind... I walked upstairs. Dew opened the door and I said to her, "Sorry, Dew, I do not want the divorce anymore."
She looked at me, astonished, and then touched my forehead. "Do you have a fever?" She said.
I moved her hand off my head. "Sorry, Dew," I said, "I don't want the divorce.

"My marriage life was boring probably because she and I didn't value the details of our lives, not because we didn't love each other any more. Now I realize that since I carried her into my home on our wedding day I am supposed to hold her until death do us apart." Dew seemed to suddenly wake up. She gave me a loud slap and then slammed the door and burst into tears.
I walked downstairs and drove away. At the floral shop on the way, I ordered a bouquet of flowers for my wife. The salesgirl asked me what to write on the card. I smiled and wrote, 'I'll carry you out every morning until death do us apart.'
That evening I arrived home, flowers in my hands, a smile on my face, I run up stairs, only to find my wife in the bed – dead.

The small details of your lives are what really matter in a relationship. It is not the mansion, the car, property, the money in the bank, blah..blah..blah. These create an environment conducive for happiness but cannot give happiness in themselves.

So find time to be your spouse's friend and do those little things for each other that build intimacy."

Thanks to "A Muslim Wife"

Photos of Bloody Christmas

2010-01-07T13:02:00.000-08:00

Bishop Kirollos Naga Hammadi Prayer

Attacks copts christians naga hammadi christmas eve

The saddest Orthodox Christmas

2010-01-07T09:39:00.000-08:00

Седем души са убити при стрелба срещу коптска църква в град Наг Хамади, провинция Кена, на 64 км от Луксор в полунощ на 6-и срещу 7-и януари. Трима мъже са открили огън от преминаващ автомобил срещу излизащи от църквата християни след края на коледната служба. Коптската Коледа се празнува на 7-и януари.
Египетското Министерство на Вътрешните Работи заяви, че вероятно атаката е отмъщение за извършено през ноември изнасилване на 12 годишно мюсюлманско момиче от християнин в същия град.
Епископ Киролос от епархията Наг Хамад каза, че убитите са шест вярващи и един охранител. Епископът е напуснал църквата минути преди стрелбата, след като е прекратил своята Коледна Меса с един час по- рано, заради получени заплахи. На мобилния си телефон той е получил съобщение: “Ваш ред е”. Вярващи от епархията му също са били заплашвани, а по улиците са им крещели: “Няма да ви позволим да празнувате!”
След изнасилването на 12 годишното момиче през ноември, мюсюлманските граждани на Наг Хамади и околните села са се бунтували в продължение на дни, като са повреждали и унищожавали християнски имоти.
От 70-те години, когато ислямският екстремизъм в Египет започва да нараства, започват и спорадични сблъсъци между мюсюлмани и членове на християнското малцинство. Най- тежките случаи обикновено са в бедни селски райони, като причина за споровете често са земя или жени.
Кена е един от най- бедните и консервативни райони на Египет, а град Наг Хамaди е известен с откритата през 1945 г. колекция от древни книги, наречени “Библиотеката от Наг Хамади”, известна и като “Гностически Евангелия” (на снимката).

Seven people were killed in a drive- by shooting outside a Coptic Christian Church in Nag Hamadi, Qena province, 64 km from Luxor, in the midnight of 6/7th January. Three men in a passing car opened fire on worshippers as they left a midnight Mass for Coptic Christmas.
Egypt’s Interior Ministry said they suspect the attack is in revenge for the rape of 12-year-old Muslim girl by a Christian man in the same town in November.
Bishop Kirollos of the Nag Hamdi Dioces said six churchgoers and one security guard were killed. The Bishop had left the Church just minute before the shooting, after he ended his Christmas Mass one hour early because of a threats. He got a message oh his mobile phone saying : “It is your turn.” His faithful were also receiving threats in the streets, some shouting at them: “We will not let you have festivities!”
After the rape in November Muslim residents of Nag Hamadi and neighboring villages rioted for days, and torched and damaged Christian properties in the area.
Since the 1970s, when Islamic extremism began to increase in Egypt, there have been sporadic clashes between Muslims and members of the Christian minority. The most serious cases are usually in poor, rural areas, where the trigger is often a dispute over land or women.
Qena is one of Egypt's poorest and most conservative areas. The Town of Nag Hamadi is best known as the area, where in 1945 was found a collection of early Christian Gnostic texts, popularly known as “The Nag Hammadi library” or “The Gnostic Gospels”.

The vision of Virgin Mary in Cairo

2010-01-03T09:10:00.000-08:00

Waiting for Virgin Mary's appearance

Waiting for Virgin Mary 's appearance

Съпругът ми работи в една християнска болница в Гиза, Кайро. От декември месец насам там се дискутира нещо, случило се в същия квартал- явяването на Света Богородица. Изглежда видението се обсъжда във всеки сектор на египетското общество.
Православната църква “Света Богородица” в квартал Гиза, Кайро, 11 декември, 2009 г.- около 3 000 жители на квартала забелязват трептяща светлина. Никой не е сигурен откъде идват илюминациите, и бързо се разнася мълвата, че светлината е придобила формата на Светата Богородица, облечена в синя рокля, и стояща в небето между двата високи църковни кръста. Явяването продължава от 01:00 до 04:00 часа сутринта, и е регистрирано от камери и клетъчни телефони- хората правят клипове на явяването и ги разпространяват чрез Bluetooth и в Youtube.
За да премахне всякакво съмнение от възможността това да е умишлено организирано (с игра на светлини), официално изявление прави епископът на Гиза, абат Теодосий. Официалните представители на църквата не отричат събитието, докато Папа Шенуда изглежда мисли, че явяванията са благословии, въпреки че за тях е съобщено и от мюсюлмани, които впрочем също тачат Мария като уважавана религиозна фигура. Пред пресата той заявява, че само тези с истинска вяра ще могат да я видят.
От първото наблюдение през декември са съобщени над 10 явявания на Светата Богородица, понякога очевидци на различни места твърдят, че са я видели в едно и също време. Светлините в нощното небе могат да се видят на няколко километра от църквата. Повече от 200 000 души (християни и мюсюлмани) са свидетели на явяването от декември 2009 г. Огромни тълпи се събират около църквата, като не престават да пеят химни и молитви за Светата Богородица, а много хора прекарват вечерите около църквата.
Християните в Египет вярват, че Светата Богородица се явява във времена на кризи и вълнения, за да донесе подкрепа.
“Това, което се случва сега, е резултат от масовото усещане на хората за корупцията, социалната несправедливост и финансовата пропаст между различните класи в Египет.” казва изтъкнатия сценарист Атеф Бешай. “Някои хора отчаяно търсят помощ от когото и да било, дори и ако тази помощ ще дойде от явяването на Света Богородица.”
Това е последното от няколко явявания на Богородица- първото и посещение е в квартал Ел Зейтун, в нощта на 2-и април, 1968 г., когато двама мюсюлмани виждат вървяща жена на покрива на църквата на отсрещната страна на улицата. Уплашени, че тя ще скочи, те се втурват с викове към нея да не отнема живота си, и събират тълпа от хора долу. Сетата Богородица остава месец над Кайро, и това е излъчено от египетската телевизия, снимано е от стотици професионални фотографи, и дори египетския президент Гамал Абдел- Насър отива да я види.
Ел- Зейтун е място, близо до пирамидите, където е дошла Божията Майка с Йосиф и Иисус, когато бягат от Ирод.
Събитието става няколко месеца след поражението на страната от Израел и окупацията на Синайския полуостров.
Следващото явяване е в навечерието на 25-и март, 1986 година, в църквата “Света Дамиана”, в квартал Шубра в Кайро, и е обявено за истинско чудо от Коптската църква.
Много свидетелства за явявания има и през 90-те години на миналия век, време, когато ислямската агресивност в Египет достига нови висини. Десетилетието е свидетел на някои от най- жестоките нападения над християни в Египет, включително инцидентите в село Ел- Кошех, между 1997- 2000 г., довели до смъртта на десетки мюсюлмани и християни.
И през 2000-та г. е забелязано явяване на Светата Богородица над църквата “Свети Марк” в Асют (290 км южно от Кайро), където според преданията също е спирало Светото Семейство в бягството си- година на възход на ислямския консерватизъм и увеличаване на признаците на набожност и фундаментализъм сред много от мюсюлманите.
“Виденията означават, че има дълбока болка сред християните тук, в Египет, и тази болка се материализира в явяванията.”, обяснява Рафик Хабиб, християнски анализатор и мислител, който отбелязва, че дискриминацията в момента се усеща от много християни, и е може би най- лошата, която сме виждали през отминалия век. “Нуждата от чудо и увереност е отражение на страха от бъдещето и страха за живота си.”, казва Хабиб.
Въпросът, дали явленията на Светата Богородица са илюзии или реалност, остава без отговор.

Waiting for Virgin Mary 's appearance

My husband is working in a Christian hospital in Giza, Cairo. Since December there are discussions about something, happened in the same neighborhood- apparitions of the Virgin Mary. Seems every sector of Egyptian society to be discussing the vision.

The Virgin Mary Orthodox Church in a Cairo neighborhood Giza, December 11, 2009, early morning- about 3 000 of residents spotted a flickering light. No one was sure where the illumination was coming from, and word quickly spread that the light took the shape of the Virgin Mary wearing a blue gown and standing in the sky between the church’s two high crosses. The apparition lasted from 1:00 am until 4:00 am, and was registered by cameras and cell phones- people made videos of the apparitions and share them via Bluetooth and on YouTube.
To remove every doubt on the possibility that it has been be a matter of an organized festivity (with relative games of light), the Bishop of Giza, Anba Theodosius, came with
an official notice. Church officials did not deny the incident, while Pope Shenouda seems to think that the apparitions are a blessing, nothing that they were reported by Muslims as well, who also revere Mary as a respected religious figure. He told the press that only those with true faith would be able to see her.
Since the first sighting in December, apparitions of the Virgin Mary have been reported over 10 times; sometimes eyewitnesses in different places claimed seeing her at the same time. The lights in the night sky could be seen several kilometers away from the church. More than 200 000 (Christians and Muslims) have witnessed the December 2009 apparitions. The huge crowds gathered around the church don’t cease singing hymns and praises for the Holy Virgin, and a lot of people spent their evenings camping outside the church.
It’s believed by Christians in Egypt, that the Virgin Mary appears in times of crisis and unrest in order to support them.
“What is going on now is a result of people’s massive feeling of corruption, social injustice and the financial gap between various classes in Egypt”, said prominent Coptic scriptwriter Atef Beshay. “Some people are desperately seeking “aid” from anyone, even if this aid will only come from the Virgin Mary’s apparition.
This is the last of few apparitions of the Holy Virgin- her first visit was in the neighborhood of el- Zeitun, on the night of April 2, 1968, when two Muslims saw a woman walking the roof of the church across the street. Afraid she was going to jump, they ran out shouting at her not to take her life, summoning a crowd below. The Virgin Mary stayed for a month above Cairo, and it was broadcast by Egyptian TV, photographed by hundreds of professional photographers and even Egyptian President Gamal Abdel- Nasser went there to see it.
El-Zeitun is an area near pyramids, where the Mother of Jesus had come with Joseph and Jesus when they all fled from Herod.
The incident happened a few months after the country defeat at the hands of Israel and the latter’s occupation of the Sinai peninsula.
Next apparitions was on the eve of March 25, 1986, in the church of Saint Demiana, in Shoubra quarter of Cairo, and was declared a genuine miracle by the Coptic Church.
Apparitions were also witnessed a lot on the 1990s, a time when Islamic militancy reached a new height in Egypt. The decade witnessed some of the most violent attacks against Christians in Egypt, including the incidents in the village of el- Kosheh between 1997 and 2000, which resulted in the death of dozens of Muslims and Christians.
Also, in 2000 , an apparition of the Virgin Mary had be spotted above the Church of St. Mark in Assuit- to the rice of Islamic conservatism and the increase of signs of religiosity, and in turn also fundamentalism, among many Mislims.
"[The sightings] mean that there's deep pain among Christians here in Egypt and this pain has been materialized [figuratively in the apparitions]," explains Rafiq Habib, a Christian analyst and thinker, who notes that the discrimination currently felt by many Christians is perhaps the worst we’ve seen in Egypt in the past century. “The need for a miracle and reassurances reflects a fear of the future, and a fear for their lives”, says Habib.
The question of whether Virgin Mary’s apparitions are illusions or real remain unanswered.

2 Days after Christmas

2009-12-28T09:12:00.000-08:00

Two days after Christmas my family spent the day at the beach in Fayed. Fayed is located on the shore of the Great Bitter Lake, part of the Red Sea. Incredibly beautiful, beach is deserted in winter, but during the warmer months, is full of people. Because of its proximity to Cairo (located a hundred kilometers perfect highway), years ago Fayed was notorious and much frequented resort. Some of the wealthier inhabitants of the capital have bought villas here. Things change when anew road was build directly between Cairo and another resort town.
The beach is managed by both the government and by private individuals, and the entrance s paied (we paid under 5 EGP per person, there are beaches for 80 pounds a day).

Два дни след Коледа моето семейство прекара деня на плажа във Файед. Файед е разположен на брега на Голямото Горчиво Езеро, част от Червено море. Невероятно красиво е. Плажът е пуст през зимата, но през топлите месеци е пълно с хора. Поради близостта си с Кайро ( намира се на стотина километра по перфектна магистрала), преди години Файед е бил известен и много посещаван курорт. Някои от по- заможните столичани са си купували и вили тук. Нещата се променят след като е построен пряк път между Кайро и друг курортен град.
Плажната ивица се стопанисва както от Правителството, така и от частни лица, и входът се заплаща (ние платихме по 5 паунда на човек, има плажове и за 80 паунда на ден.

Рождественско обръщение на Патриарх Максим и Митрополит Кирил

2009-12-24T02:21:00.000-08:00

"До г-жа Ноаман - Отман
Египет

Уважаема г-жо Ноаман - Отман,
Получих имейла и желанието Ви да получите заедно с другите госпожи - българки, Рождественско послание от България. Надявам се, че за Вас и всички тях ще бъде голяма духовна радост да получите Рождественското Патриаршеско послание на Негово Светейшество Българския Патриарх Максим и Св. Синод на Българската православна църква, което ще Ви приложа към това електронно писмо. Заедно с това от своя страна пожелавам на Вас и всички българки да посрещнете този светъл празник като всички българи - православни християни, със старанието да превърнем сърцето и душите си във Витлеемска ясла, за да се роди в нас Богомладенецът и с Него Божият мир, за да цари той в нашите отношения с всички люде, да прославяме Бога и да Му благодарим за всички Негови благодеяния, които Той постоянно излива върху нас и да се стараем с всички усилия да има блага воля между човеците, съгласно с ангелското песнопение в Рождественската тиха и свята нощ: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!" /Лука 2:14/
Изпращам Ви картичка от нашата катедрала, направена от нашите деца, както и снимка на наше смирение с деца от училището по вероучение във Вълчи дол.
Честито Рождество Христово и Новата 2010 година!
За много и благодатни години!
С благословение,
+ Варненски и Великопреславскимитрополит Кирил
23.12.2009 г.
гр. Варна "

Рождественско послание 2009 г. на Негово Светейшество Максим,
Патриарх Български и Митрополит Софийски

Твоето Рождество, Христе, Боже наш, озари света със светлината на богопознанието.
Тропар, гл. 4.

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Всеки път на границата между старата и новата година едно събитие от свещената история ни изпълва с такава неописуема радост и внася в сърцата и в домовете ни такава топлина, каквато нищо друго под слънцето не може да ни дари. Това единствено по рода си събитие е Рождеството в плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Всяка година в деня на Неговото Рождение ние, верните членове на светата Му Църква, се изпълваме с радост и умиление при спомена за Младенеца от Витлеемската пещера, за Бога, приел нашата човешка природа и станал Син Човешки, за да даде възможност на нас, по думите на великия св. Атанасий, да станем синове Божии.
Хилядолетия наред това божествено събитие е било само очаквано. Хилядолетия наред Израил е живял с вяра и с надежда за идването на Месия ¬ Спасителя на света. И ето, че в Рождественската нощ дългоочакваното събитие настъпва. Ето че Помазаникът вече е дошъл, "защото ¬ както пише св. евангелист Лука ¬ у Бога няма да остане безсилна ни една дума" (Лука. 1:37). Изпълнило се е пророчеството на св. прор. Исаия, в което се казва: "Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече: с нас е Бог" (Ис. 7:14). В тази нощ светът вече е посрещнал Своя божествен Спасител. В човешката история е настъпило нечувано събитие, за което дотогава са знаели само верните чада от дома Израилев, но за което вече ще узнаят и всички останали, тъй като вестта за Него ще се разпространи по всички краища на света и сред всички народи (Мат. 28:19). Открила се е "великата тайна на благочестието" и Бог се е явил в плът (1 Тим. 3:16). Открила се е и тайната на богопознанието, както за това свидетелства Църквата в своето богослужение и в своето богословие ¬ тайна, която тя открито възвестява на света вече цели две хилядолетия, като пази и до днес неповредена вярата "веднъж завинаги предадена на светиите" (Иуда. 3).
Но Бог е тук сред нас и сега. Ето, днес Той отново се ражда, за да донесе и в нашия свят Своя мир и Своята любов, та в изобилието на благодатта Му да вървим и ние по пътя към живота и Неговото вечно Царство. Нашата вяра и неизменната ни любов към родилия се днес във Витлеем Спасител и сега остават най-яркото свидетелство за Неговото лично присъствие в света и в живота на всеки от нас. На тези мисли ни навежда не само тайнствената атмосфера на Рождественската нощ, притихнала в очакване на Младенеца, но и усещането за раждането на Христа в сърцата на всеки от нас тогава, когато Го обичаме, когато Го следваме и пазим заветите Му да любим един другиго (Иоан. 13:34).
В тази нощ си спомняме и песента на ангелското войнство: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!" (Лука. 2:14). В нашите дни на продължаващи военни конфликти и действия на "поднебесните духове на злобата" (Еф. 6:12) ние все повече си даваме сметка каква голяма необходимост имаме тъкмо от воля за добротворство и от изобилие на онзи божествен мир, който дойде в нашия свят с раждането на Божия Син. Ето защо днес е особен ден, в който да въздадем не само "слава във висините", но и истинска дейна благодарност към нашия Творец и небесен Отец, Който "толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Иоан. 3:16).
Братя и сестри,
Денят на Христовото Рождество е ден на неземна радост и ликуване! Днес в своето празнично рождественско богослужение Църквата отново възпява как "Ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътуват, защото заради нас се роди Младенец ¬ Предвечният Бог" (Кондак, гл. 3 на Рождество Христово). На днешния ден в града Давидов преди повече от две хилядолетия е поставено началото на нашето спасение! Нека прочее отворим вратите на домовете и сърцата си, за да посрещнем и приютим там Родилия се в тази свята нощ "Спасител, Който е Христос, Господ" (Лука. 2:11).
В деня на Христовото Рождество отново се обръщаме към всички вас ¬ клир и миряни на родната ни Църква, в пределите на родината ни и далеч от нея, с топъл архипастирски благослов и гореща молитва към Всеподателя да не отнема благоволението Си към нашия христолюбив народ, та всякога укрепвани от Божията десница да преуспяваме в любовта и благочестието за слава на Родилия се Богомладенец!
Благодатта и мирът на Господа Иисуса Христа да бъдат с всички вас! Амин.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† МАКСИМ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† Врачански митрополит КАЛИНИК

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

† Видински митрополит ДОМЕТИАН

† Варненски и Великопреславски митрополит КИРИЛ

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Русенски митрополит НЕОФИТ, наместник на

овдовелия Доростолски митрополитски престол

† Неврокопски митрополит НАТАНАИЛ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Старозагорски митрополит ГАЛАКТИОН, временно управляващ Западно- и Средноевропейска епархия

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ