Страхът – това е реакция на организма на нещо, което ме заплашва непосредствено, в този момент. Нещо, което крие опасност и може да ми нанесе вреда. /Гони ме куче, пресичам на червено, ходя по въже или се надвесвам от тераса на висок етаж…/. Каквато и да е заплахата е свързана с реални обстоятелства и с настоящия момент.

Тревогата е реакция на мисълта, че в бъдеще може да ми се случи нещо лошо. Става дума за бъдещ момент, за евентуални обстоятелства, в които теоретично бих могъл да се озова и те да се окажат неприятни или фатални за мен. Тревогата – това е реакция на моите допускания за неща, които биха могли да ми се случат /евентуално, някога/.

Основни моменти в статията:

• Признаци на тревожност
• Степени на тревожност
• Какво да правим когато сме тревожни?
• Техники за самопомощ

Признаци на тревожност

Когато човек е тревожен:

• изпитва /сериозен/ физически дискомфорт – потене, затруднено дишане, треперене, гадене, стомашен дискомфорт, слабост в краката и т.н.;
• не може да се концентрира;
• не може да мисли;
• не може да планира;
• изпитва стрес.

Това прави човека неефективен. Може да доведе до безсъние, разсеяност, невъзможност за възстановяване чрез почивка, грешни решения, влошени взаимоотношения с други хора.

Обикновено тревогата и мислите, които я предизвикват са свързани по някакъв начин с действителността, с представата на човека за себе си и може да се каже, че това е сигнал на психиката, че трябва да се погрижи за нещо, че нещо може да се случи не както трябва. Това по принцип е нормален сигнал, но нещо все пак прави много хора непрекъснато тревожни.

Степени на тревожност

Както всяка друга емоция тревогата има своите степени. Тя може да варира от леко безпокойство до крайно силна тревожност, даже паника. Минава се през различни степени, когато тя е все по-изразена, но все още човекът е в състояние да функционира, докато се стигне до другата крайност, когато е толкова силна, че дестабилизира човека и той не е в състояние да функционира нормално.

Какво представлява състоянието на леко безпокойство?

От самото му име – „без спокойствие“, неспокоен съм, нещо ми пречи да бъда в покой. Когато нещо не ми достига аз чувствам това и това чувство започва да ми създава безпокойство.Това може да бъде физически дискомфорт, глад, жажда, студ, болка. Това е сигнал на организма за нещо, което трябва да се направи за да се възстанови покоят, спокойствието. В този случай приемам храна, вода, прибирам се на топло и разрешавам проблема с безпокойството. По същия начин стои въпросът с емоциите. Ако например се почувствам самотен бих могъл да изляза, да се обадя на приятели или да отида на места, където се събират хора по интереси.

Тревогата се засилва, когато аз по някаква причина не предприемам нищо за да се справя с безпокойството. Като че не забелязвам сигналите, пренебрегвам дискомфорта, не предприемам действия, не анализирам емоциите си и не ги изразявам.

Средна степен на тревожност

Това състояние се характеризира със следните усещания – чувствам тревогата, осъзнавам я, това ме тревожи още повече, изпитвам и физически дискомфорт. Това състояние ме дестабилизира, прави ме в различна степен неефективен, но все още функционирам някак.

Когато човекът избягва усещанията за безпокойство, не забелязва или пренебрегва малките сигнали тревожността му започва да расте. Причините за това избягване или пренебрегване на сигналите са много индивидуални и различни.

Изоставане със срокове

В някои случаи просто не правим нещата навреме, не сме достатъчно организирани да отхвърлим належащи задачи и те започват да се трупат. Изоставаме с работа, със срокове. Това може да е причина за неувереност в собствените възможности, упреци от страна на колеги и партньори, нарушаване на взаимоотношения, финансови загуби. Всички тези неща могат да доведат до високи нива на тревожност, в зависимост от конкретната ситуация.

Невъзможност да решим конкретна ситуация

В други случаи се касае за невъзможност да разрешим адекватно някаква ситуация, някакъв спомен или емоция, защото е твърде болезнена за нас и избягваме да мислим. Не правим нищо за да не бъдем наранени, отлагаме действията си за да си спестим някаква болка или трудност. Пропускаме да се извиним или да простим, или да се защитим. В следствие на това може да се окажем във взаимоотношения, които ни напрягат и ни създават постоянен дискомфорт, дори ни разболяват.

Потискане на усещането за тревога

В желанието си да избегна дискомфорта в сегашния момент аз избягвам /отлагам, потискам/ това усещане за тревога, но източникът ѝ продължава да е там и с времето тя продължава да расте.Тя ми пречи да работя, пречи ми да създавам удовлетворителни взаимоотношения, да правя кариера, да печеля. Това генерира нови тревожни мисли и обстоятелства, състоянието се задълбочава и аз вече не успявам да го пренебрегвам. Нещо повече, започвам да се тревожа и заради факта, че съм тревожен. Получава се порочен кръг.

По-дългото пребиваване в такова състояние често води до психосоматика, например астми, напрежение в мускулите, алергии. Може да се прояви като хронични заболявания – главоболие, стомашни, костно-ставни проблеми.Чувстваме се все по-зле емоционално, ставаме все по-неефективни, започват да се провалят много сфери от живота ни:

• Създаваме повърхностни взаимоотношения, вместо дълбоки, удовлетворителни;
• Отразява се негативно на професионалната ни реализация, на приходите ни, на целите ни;
• Мисленето ни също става по-плоско и повърхностно, защото се нарушава способността за концентрация, пада креативността ни и творческия потенциал;
• Спираме да се грижим за тялото си;
• Ставаме апатични към нещата около нас, нищо не ни привлича, нямаме цели.

Какво да правим когато сме тревожни?

Тези състояния, както и тревожните разстройства, и свързаните с тях последствия са сравнително добре изучени и работата със специалист психолог или психотерапевт може да помогне много за преодоляването им. Тя може да е свързана с преодоляването на травматичен опит, освобождаване на потенциал, осъзнатост на действията и на емоциите в различни житейски ситуации, цялостно личностно развитие.

Техники за самопомощ

Като „бърза помощ“ в ситуации на интензивна тревожност предлагам няколко изпитани техники от практиката на невролингвистичното програмиране /НЛП/. Те биха могли да се използват и в клиничната практика, тъй като за редица клинични разстройства е характерна интензивна тревожност. Такива са паническите разстройства /паник атаки/, тревожните разстройства, обсесивно-компулсивните разстройства.

Видяхме, че избягването да застанем лице в лице с нещо, избягването на действия, на чувства и преживявания, които ни създават дискомфорт засилва тревожността. Следователно работата с тези състояния можем да започнем от възстановяването на връзката със себе си, с определени състояния, емоции и чувства, на които не сме обърнали внимание или сме потискали.

Изборът на техника, конкретният подход е свързан с това как съм в момента, до каква степен съм тревожен и какво съм в състояние да правя когато се чувствам така.

Нека припомним гореспоменатите три степени:

1. Изпитвам някакво безпокойство, някакъв дискомфорт, това ми пречи, безпокои ме, но като цяло съм стабилен.
2. Тревогата ми е средна степен, аз я осъзнавам, това ме тревожи още повече, изпитвам и физически дискомфорт. Това състояние ме дестабилизира, прави ме в различна степен неефективен, но все още функционирам някак.
3. Силна тревожност, която ме дестабилизира и в крайната степен съм изцяло нефункционален – не мога да се съсредоточа, не мога да мисля за нищо, не мога да правя нищо.

Техника за самопомощ при много интензивна тревожност

Ако сме установили, че тревожността ни е много интензивна /третата група/ целта ни ще бъде да я намалим до степен, която ще ни позволи да мислим и да работим с нея осъзнато, разбирайки с какво е свързана тя /втората група/.

Да “Видя”

Подходяща в такива случаи е техниката да „видя“, да валидирам и да си осъзная състоянието: „Аз в момента изпитвам силна тревога. Това е състояние, което /като всички състояния/ се променя и ще отмине.Това се случва на много хора, от него не се умира, ще се справя, всичко ще е наред“. Самото осъзнаване и валидиране на факта, че съм в тревога вече малко ме отделя от нея и намалява нейната интезивност.

Да се огледам наоколо

Следваща стъпка е да се огледам наоколо и да забележа, че точно в този момент нищо не ме заплашва. Например аз съм в момента в дома си, или в някакво помещение,офис, тук е приятно, няма никаква непосредствена опасност, аз съм нормален, жив съм… т.е. По този начин се „връщам“ в сегашния момент и на мястото, където физически се намирам /тук и сега/. Състоянието на тревожност се характеризира с това, че аз в мислите си съм се „преместил“ някъде. Някъде, където нещо ме безпокои, където допускам, че нещо лошо ще ми се случи. Нещо, свързано с мен самия или с друг човек. Може да съм се пренесъл някъде в бъдещето /“ще ми стане лошо“, „ще припадна“, или „ще се проваля, когато утре отида на този изпит, среща, интервю“/ или дори в минали ситуации /“трябваше да реагирам по друг начин, можеше да направя или да кажа друго“/. И така целта е връщане в сегашния момент, там, където физически се намирам и в конкретния момент, който тече точно сега. Това помага да се отстраня още от състоянието на тревога и нейната интензивност да спадне още.

Да спра потокът от мисли

Третата стъпка е да се опитам да спра потокът от мисли в главата си и да мога да ги „видя“, да забележа на какви мисли реагирам. Наблюдавам как „идват“ мислите една след друга. Например идва ми мисъл, че утре може да не съм добре. Но когато наблюдавам мислите си мога да си кажа „да, но това е само мисъл“. В следващия момент забелязвам, че ми се появява мисъл, че още нещо лошо може да се случи /за което също знам, че в момента е само мисъл/. Наблюдавайки този процес аз започвам да виждам себе си като реагиращ на тези мисли, постепенно се „откъсвам“ от тревожността, поотдалечавам се. В идеалния вариант дори този поток от мисли може да се прекъсне, ако насоча търсенето си например към това: „А кой е този „аз“, към когото прииждат мислите?“. Мога да отделям всяка мисъл, която идва в главата ми и да започвам да търся „от къде идва тази мисъл“. След известно време работа по този начин потокът от тревожни мисли може дори да спре, а съответно и реакцията ми на тях. Така или иначе самата работа по проследяването на мислите ми показва, че аз сега реагирам на своите фантазии, на бъдещето, на нещо, което го няма. А това само по себе си помага да се намали интензивността на състоянието.

По този начин мога да сваля нивото на тревожността от висока интензивност до средно ниво, където се чувствам по-стабилен и бих могъл вече по-ефективно да работя със своето състояние.

Работа с тревога със средна интензивност /когато съм наясно, че съм тревожен и се чувствам малко по-стабилен/?

Стратегията да се избавя от тревожността е:

1. Да престана да избягвам сигналите на безпокойство и да отработвам всеки сигнал по отделно. За тази цел започвам да наблюдавам :
   • За какво се безпокоя?
   • Към какво е насочена тревогата ми?
   • Какво си представям, което ме води до това състояние /т.е. конкретно какво лошо мисля, че може да се случи/?
     Например може да мисля, че ще се проваля с проекта, който имам на работа, че няма да взема изпит, че ще се изложа пред важен за мен човек, че мога да бъда нападнат на улицата. Съответно ще стана за смях, ще ме уволнят, ще трябва да прекъсна университета или ще пострадам физически. По този начин аз изяснявам точно какво ме притеснява, кой е резултатът от събитията, който предизвиква у мен напрежение и безпокойство.
2. Когато съм си отговорил конкретно какво ме тревожи за мен вече е ясна следващата крачка – „какво бих могъл да направя за да не се случи това?“. Т.е. аз съм стигнал до възможно действие, което мога да предприема за да не ми се случи това, от което се опасявам или поне да снижа риска до колкото мога. Наличието на такова действие предполага наличие на решение, а това сваля рязко тревожността.
3. И така, ако се окаже, че мога да направя нещо си задавам въпроса мога ли да го направя сега, в момента?
   • Ако се окаже, че мога – започвам да го правя до момента, в който не се успокоя.
   • Ако се окаже, че в момента не мога да направя нищо – започвам да планирам кога и какви действия ще предприема по въпроса, когато ми е възможно. Планирането е желателно да бъде колкото може по-подробно със съответните действия, които смятам да предприема и сроковете, когато мисля да ги предприема.По този начин тревогата и безпокойството също спадат значително, защото аз вече знам какво мога да правя за да си решавам проблема. Аз вече имам решение.

Когато случващото се не зависи от нас

За съжаление има неща, които ни тревожат, но ние нямаме власт над тях. Те не зависят от нас или пък зависят в много малка степен. Няма как да ги предотвратим, няма как да ги променяме. Ако анализирайки причините за тревожността си се окаже, че сме изправени пред нещо такова нямаме друг избор освен да го приемем. Разбира се, отново е валидно това, че мислим и се тревожим за бъдещ момент и е много вероятно тревожните събития никога да не настъпят. От друга страна ако все пак настъпят разчитаме на възможностите и ресурса, който имаме за да направим най-доброто, което можем в тази независеща от нас ситуация. На практика приемаме, преживяваме в мисълта си, че е напълно възможно да не ни провърви, да попаднем в тежки обстоятелства. За всички ни е ясно, че животът не е само лесен и щастлив.

Подходяща техника, която да бъде прилагана в този случай би могла да бъде техниката „най-катастрофалния сценарий“. Тя се състои в „преживяването“ мислено на най-лошия възможен вариант, най-лошото, което допускаме, че може да ни се случи. За целта използваме максимално въображението си, представяйки си колкото може по-цветно и по-подробно всичко най-ужасно, което ще се случи ако се реализират тревогите ни. Стремим се да доразвием тази представа до край. Какво се случва, как се случва, какво става след това и.н. във възможно най-катастрофалния вариант.

Когато направим това установяваме, че вече имаме малко по-различен поглед към ситуацията и вече можем да гледаме на нея значително по-спокойно..

Техниката може да се прилага многократно.

Какво правим когато установим, че чувстваме тревожност с ниска интензивност?

Вече знаем, че това е състояние, в което макар и да чувстваме известен дискомфорт сме в състояние да функционираме нормално. Това е и състоянието, в което е най-удачно и най-лесно да се погрижим за себе си. Ако започнем на този етап е много по-вероятно да се справим с безпокойството и тревожността трайно и успешно.

Отработване навреме сигналите за дискомфорт

Като начало можем да отработваме навреме сигналите за дискомфорт. Когато разберем кое ни създава безпокойство да предприемем нужното за отстраняването му. Това е успешна стратегия за справяне с конкретната ситуация.

Повишаване на нашата увереност

За по-трайно решение е добре да започнем да работим за повишаване на нашата увереност, че сме достатъчно добри, достатъчно устойчиви, че да се справим в трудни ситуации. В този смисъл би могло да помогне всичко, което допринася за укрепване на нашата „аз-концепция“, подобрява самооценката ни, дава ни възможност да се чувстваме комфортно дори и когато нямаме сигурност как и какво ще ни се случи.

Други възможности

Възможни техники за преразглеждане на самооценката и за укрепване на “аз-концепцията” ще представим в отделна статия.

Представените техники са за работа с тревожност с различна интензивност – от обикновено безпокойство, през средна степен на тревожност до много интензивна тревожност, когато не сме в състояние да функционираме изобщо. Това са техники от невро-лингвистично програмиране /НЛП/, които биха могли да се използват за самопомощ. Те биха могли да помогнат много за овладяване на ситуации на тревожност, дори за справяне с тревожни състояния по принцип.

Все пак ако срещате трудности, работейки самостоятелно, ако не успявате да разберете към какво е насочена вашата тревога, какво се опитвате да избегнете, какви състояния и усещания сте потиснали и те са за вас трудно поносими /поради, което се откъсвате от чувствата и преживяванията, а това води до повишена тревожност/ можете да се обърнете към специалист – психолог или психотерапевт, който може да ви помогне да достигнете до тези преживявания, да се съедините с тях, да допреживеете този опит и да възстановите увереността и спокойствието в ежедневието си.

Ако статията ви е харесала, ако имате въпроси, впечатления от личния си опит или просто искате да споделите нещо по темата моля, оставете коментар под статията, пишете на имейл или се обадете на нашите телефони!

Автор на статията Гергана Тодорова - Психолог

Основни моменти в статията:

1. Силен стрес – симптоми
2. Източници на силен стрес на работното място
3. Възможности за преодоляване на стреса
4. Как работата с психолог може да помогне за преодоляване на стреса на работното място и в ежедневието?

Мисълта, че сме загубили контрол над ситуацията, че нещо ни се случва, независимо от нас, нещо ни спохожда и ние няма да можем да продължим както до сега. Самата мисъл за промяна поражда несигурност, а всяка несигурност представлява известна доза стрес.

Излиза, че стресът е свързан със степента, в която смятаме, че имаме контрол над живота си, над обстоятелствата и събитията. Колкото по-силно е вярването ни, че нещата са под контрол толкова по-малко несигурност изпитваме.

Лошото е, че когато погледнем списъка с източниците на стрес виждаме, че повечето от тях няма как да контролираме.

И все пак има хора, които преживяват много тежки обстоятелства, страдат, но се съвземат, а има и такива, които не успяват да продължат.

Силен стрес – симптоми

Напоследък се смята за много нормално стресът да присъства в ежедневието ни. Дори когато нещо не ни е наред си го обясняваме със стресът на работното място и навсякъде около нас. Дори си казваме „Слава богу! Не е болест, от стрес е!“

Действително силният стрес може да доведе много неприятни симптоми. Някои от най-често срещаните от тях /поотделно или в комбинация от няколко/ са:

• Потиснатост;
• Повишена тревожност, раздразнителност;
• Нарушена комуникация с околните, раздразнителност и избухливост;
• Прекалено афективни реакции;
• Апатия, депресивни състояния;
• Смяна на настроенията без видима причина;
• Липса на концентрация;
• Влошаване на паметта и общите интелектуални способности.

Освен психологическите проявления като чести последици от различните видове стрес се проявяват и физиологични реакции и симптоми:

• Бързо изморяване;
• Усещане на постоянна умора;
• Безсъние;
• Разстройства на храненето – загуба на апетит или прекомерен апетит;
• Различни психосоматични заболявания

Всеки от изброените симптоми, сам по себе си и в някаква степен се приема за нормално състояние. Започваме да търсим помощ едва когато ситуацията стане нетърпима или започнем да боледуваме. И става така, че едва когато сме най-притиснати от различни обстоятелства сме принудени да търсим начини да се справим. Дали няма друга стратегия да се справяме със стреса в ежедневието, дали няма начин въпреки обстоятелствата да намалим тези нива до такива, с които да „съжителстваме“ нормално?

Обикновено в изисквания към кандидати за работа може да се прочете „възможност за работа под стрес“. Това означава, че стресът на работното място в някои професии е предвидим и очакван. Как някои хора успяват да се справят, а други не могат да помислят за работа от подобен характер?

За да отговорим на този въпрос може би трябва да погледнем кои са основните източници на силен стрес.

Източници на силен стрес на работното място

Стресът в ежедневието може да се дължи на различни фактори. Ето някои от най-често срещаните:

• Напрежение на работното място, извънреден труд, кратки срокове, недобра комуникация с ръководство и колеги;
• Неподходяща работа, неудовлетвореност от извършването, усещане за безсмисленост на труда;
• Перфекционизъм;
• Стремеж към контрол над всяка ситуация;
• Неудовлетворителни отношения на работа и в семейството;
• Желанието да се победи на всяка цена;
• Липса на хоби и време за себе си;
• Страха да се покаже слабост.

Всеки един от изброените фактори или комбинация от тях може да доведе до силен стрес и прегаряне и като следствие тревожни разстройства, депресии, конфликтно поведение, злоупотреба с вещества или други зависимости. Това може да има тежки и трайни последствия за личността, ако не се потърси адекватно решение и помощ за преодоляване на проблема.

Възможности за преодоляване на стреса

За щастие напоследък все повече се говори за „начини за управление на стреса“. Основание за това дава наблюдението, че различни хора, поставени при едни и същи условия реагират различно. Някои преживяват голям стрес в определена ситуация, а други, в същата ситуация не изпитват такъв стрес.

Важно е не толкова дали ситуациите са стресогенни, а това как хората реагират на тях. Тази реакция е много индивидуална и зависи до голяма степен от жизнения опит на личността, от наличието на травмиращи събития и обстоятелства, които е възможно да са създали специално внимание и акценти върху някакви жизнени ситуации. В тези случаи е нормално всяка информация, промяна или обстоятелство, което се асоциира с този травматичен опит да предизвиква стрес, който за други хора да изглежда абсолютно необоснован.

Това означава, че всеки би могъл да се научи как да управлява стреса, така както се научава на всички останали умения в живота си.

1. Определяне на „стартовите“ условия – в каква ситуация се намираме в момента, кои са конкретно за нас източниците на стрес, какво искаме да постигнем;
2. Развиване на емоционална интелигентност – изграждане на умения много добре да се определят емоциите и да се изразяват адекватно, умения да се управляват емоциите;
3. Управление на фокуса на внимание – дава възможност когато усетим, че сме се отдали на това да се ядосваме или да страдаме по повод някакъв проблем или ситуация да можем да се фокусираме върху търсене на начин да излезем от тази ситуация;
4. Целеполагане – умението да се поставят цели и да се следват, особено дългосрочни цели ни помага да организираме ежедневието си по-добре. Ако се колебаем дали да приемем нещо или не да можем да преценим дали това ни доближава до целта или не;
5. Живот, в съответствие с собствените ценности – неотстъпването от ценности, които сме приели ни помага да живеем с чиста съвест, да се чувстваме удовлетворени, че правим добро;
6. Стремеж за откриване и промяна на ограничаващи убеждения – такива убеждения наистина ни държат в някаква рамка, излизането от която носи стрес;
7. Балансирано развитие в различни жизнени сфери – за да се освободим от стресът на работното място, разностранните и разнообразни занимания дават възможност за различни начини за релакс, а защо не и преквалифициране в друга професия ако това се наложи;
8. Развиване на финансова грамотност – умението да се управляват средствата е значителна част от преодоляването на стреса в ежедневието;
9. Стремеж към здравословен живот;
10. Развиване на осъзнатост – усвояване на умение да поглеждаме на ситуациите, в които сме от едно мета – ниво, което дава възможност да си дадем сметка за тяхната важност.

Бързи стратегии за моментно справяне със стресова ситуация

1. Ако усетите, че ви залива страх, паника /или гняв/ задръжте дъха си. Когато задържате дъха вашият мозък отменя всички други мисли, освен една – къде е кислородът? Задържането на дъха позволява да се превключи от стресовата ситуация на други мисли. Когато издишате направете го бавно и пресечено.
2. Започнете да се движите. Много често ние сме в стрес защото започваме да се изморяваме физиологически. Ако чувствате, че сте загубили своята продуктивност станете, разходете се, направете упражнения. 10 минутна разходка може да промени биохимията на вашето тяло и вие ще можете да овладеете емоциите си.
3. Използвайте коремно дишане, около 30 секунди. Това е добра техника за успокояване и може да се прави навсякъде.
4. Опитайте се да превключвате фокуса на вниманието си от проблема към решението. Стресът често ни превзема, защото се фокусираме излишно върху проблема, а не върху търсенето на решение.

Как работата с психолог може да помогне за преодоляване на стреса на работното място и в ежедневието?

Участието в терапевтична група или в различни обучителни групи, както и индивидуалните консултации с психолог могат да ви подкрепят в:

• Изграждане на лична стратегия и планиране на различни жизнени цели;
• Себепознание, откриване и разбиране на собствените ценности;
• Определяне на вашите силни страни и необходими ресурси за достигане на целите;
• Освобождаване и развитие на творчески потенциал;
• Развитие на емоционалната интелигентност /базово разбиране как работи мозъкът, емоционална осъзнатост и „управление“ на настроенията/;
• Базово разбиране за природата на стреса и създаване на лични стратегии за възстановяване на собствения ресурс и почивка;
• Откриване на свои ограничаващи убеждения, работа с енергията на страха и нейната трансформация в позитивна енергия;
• Търсене на предназначение и смисъл в живота, поставяне на дългосрочни цели.

Автор на статията Гергана Тодорова - Психолог

Паник атаката е уникална за всеки организъм реакция на вегетативната нервна система. Тя се случва неочаквано, без видима връзка със ситуацията, в която сте. Характеризира се с един ясно изразен или комбинация от следните симптоми:

• Сърцебиене;
• Затруднено дишане;
• Чувство за задушаване;
• Потене, треперене, слабост в крайниците;
• Световъртеж, отпадналост;
• Болка или дискомфорт в областта на гърдите

Основни моменти в статията

• Какво помага в момента на паник атаката?
• Какви стъпки да предприемем за да се справим трайно с паник атаките?
• Как паническото разстройство ни управлява?
• Справяне с паническите разстройства /за напреднали/

Физическият дискомфорт в повечето случаи е придружен от различни страхове:

• Страх от смърт;
• Страх от задушаване;
• Страх от полудяване;
• Страх от загуба на контрол.

При различните хора степените на тези страхове са различни. Варират от липса на страх /в по-редки случаи/, през силна уплаха, до пълен ужас.

При липса на физиологични причини и заболявания, водещи до подобно състояние и повтарящи се епизоди на паник атаки страдащият обикновено се диагностицира с паническо разстройство. Състоянието е неприятно и плашещо, но за щастие напълно обратимо. При подходяща помощ от специалист – психолог или психотерапевт може да бъде преодоляно успешно.

Какво помага в момента на паник атаката?

Реално всяко отвличане на мисълта от самонаблюдението /„олеле треперя“, „задушавам се“, „умирам“/ помага да се преодолее кризата по-леко.

Като начало може да се предприеме някаква промяна – в ситуацията, в обстановката, зависимост от това къде се намирате и какво правите в момента.

• Ако сте в помещение с други хора насочете мисълта си към това да забележите подробности от случващото се около вас: кой как е облечен, кой с кого говори, колко от колегите ви са с черни чорапи, какъв цвят са стените, колко броя контакти има и други подробности в интериора, които не сте изследвали до момента. След известно време ще забележите, че се чувствате по-добре.
• Ако сте сам в къщи опитайте да си припомните, че това е просто паник атака и въпреки, че е ужасно тя все пак ще отмине. Поседнете удобно, обърнете внимание на обстоятелствата около вас – колко е часът, има ли неща в стаята, които не са на мястото си, пребройте на колко канала в момента дават новини, а на колко анимация, пребройте колко книги има в библиотеката ви в момента, а колко от тях имат червено на корицата. Постепенно ще се почувствате по-добре.
• Биха помогнали и различни дихателни и релаксиращи техники, но е добре да сте ги тренирали предварително и да знаете какъв ефект те имат върху вашето тяло.

Какви стъпки да предприемем за да се справим трайно с паник атаките?

Илюзията

Представете си човек, който сяда зад волана на кола за пръв път. Не координира действията си достатъчно добре, изпада в паника, вдига ръцете от волана и вика „ама тя завивааа“!

Или човек, който не умее да работи с компютър, опитва се да пише текст, натиска копчета, дава команди и накрая чувате „ужаас, той ми го изтри“!

Всъщност и колата, и компютърът правят това, което човекът им е наредил, нито повече, нито по-малко. Но усещането на начинаещия е, че колата сама прави някакви неща или че компютърът не се държи прилично.

Нещо подобно се случва при паник атаката. Връхлита ви, изневиделица, без нищичко да подозирате, по нейна си инициатива и си отива когато си иска.

На пръв поглед е така. Нещо ви се случва, нещо не зависещо от вас, нещо ужасно, което ви оставя безпомощни, болни и отчаяни. Нещо ви „отнема управлението“ и вие не можете да направите нищо. Е, добрата новина е, че само така изглежда. Вие имате възможност да овладеете ситуацията, точно както можете да поемете контрол над автомобила или над компютъра.

Как да открием причините за паническото разстройство?

Колкото и да ни се струва, че паник атаката идва ей така, изведнъж и без причина в психологията има установени някои взаимовръзки, които могат да бъдат разглеждани като възможни причини за паническо разстройство. Обикновено хората свързват момента, в който за пръв път получават паник атака с някаква конкретна ситуация и причина, и са склонни да „винят“ тази ситуация. Всъщност причините за паническите и тревожни разстройства са много комплексни, и въпросната първа ситуация в повечето случаи е само „отключващ фактор“ , нещото, което е „преляло чашата“ и чрез което организмът ни съобщава, че нещо не е наред.Сред често срещаните причини са повишени нива на тревожност, преживян стрес, притеснение, свързано с някакви моменти в бъдещето, влошени взаимоотношения с близки хора, попадане в безизходна ситуация, загуба на близък и други.

Реална помощ за справяне със ситуацията могат да бъдат консултации с психолог-психотерапевт. Той може да ви помогне да идентифицирате причините, довели ви до това състояние. Също така може да ви предложи схема за индивидуална работа или да ви насочи към посещение на подходяща терапевтична група. Напоследък все повече се утвърждава като възможен вариант и ползването на онлайн психолог или онлайн терапевтична група. Това може да спести време или да помогне за преодоляване на първоначални притеснения от живия контакт с психолога или групата.

Как да си помогнем сами срещу стреса и паниката?

Ако желаете все пак да опитате да се справите сами е добре да знаете, че едно от най-ефикасните и работещи лекарства в този случай е действието. Съчетанието на здравословен живот /движение, хранене, почивка/ с активна творческа дейност /работа, любими занимания/ винаги дава добри резултати. Правете планове, поставяйте си цели и ги следвайте. Колкото повече успявате, толкова повече ще отстъпват тревожността и паниката.

Как паническото разстройство ни управлява?

Обикновено първата паник атака е неприятна изненада за страдащия. След това, в зависимост от индивидуалната ситуация нещата могат да се развият по различен начин. Възможно е паник атаката да се повтори почти веднага и това да продължи и през следващите дни. Както е възможно никога повече да не се повтори, но пък да остане страхът да не се случи отново. Тези реакции и състояния са много индивидуални.

При някои хора страхът трае известно време след кризата, но не продължава дълго. В много случаи обаче страхът е водещ и остава дълго след паник атаката. Човекът дори спира да получава паник атаки, но остава страхът /че всеки момент може да се случи пак/. Той започва да парализира живота на човека. Най-честата реакция на хората в тези случаи е да избягват обстоятелства, които ги притесняват. Тази стратегия в първия момент върши работа, но когато продължи повече време значително повлиява качеството на живот, трудоспособността и социалните контакти.

Страдащият постепенно ограничава местата, които посещава, намалява излизанията, отказва нови преживявания, ограничава контактите си с други хора. В по-крайните варианти тези ограничения могат да продължат до пълното му затваряне в къщи и отказ от каквато и да е работа. Това от своя страна допълнително увеличава тревожността и стреса, и задълбочава състоянието. Така се получава порочен кръг, в който колкото повече се остава, толкова по-трудно става излизането.

Справяне с паническите разстройства /за напреднали/

Фактът, че паническите разстройства са свързани със страх от болести или смърт поставя пред страдащия екзистенциални въпроси – Кой съм аз? В какво вярвам? Какъв е смисълът на живота? Какъв е смисълът на нещата, които правя? Колко и как съм свързан с останалите хора? Има ли живот след смъртта? Отговорите на тези въпроси са изключително субективни, но имат потенциала да променят светогледа на човека, да му дадат нова гледна точка, нов смисъл и нови идеи. Те могат да станат източник на вдъхновение за промяна и развитие.

В този процес на търсене отново много полезна може да бъде групата /терапевтична група или група по интереси/, в чиято среда човекът получава подкрепа, оказва подкрепа на други хора, споделя емоции и идеи. В такъв контакт човекът разбира, че никога не е сам, че на пътя, по който върви винаги има и други. Разбира също и че винаги има път!

Автор на статията Гергана Тодорова - Психолог

Автор на статията Гергана Тодорова - Психолог

Посредством изясняване на структурата може да се определи как и дали се изпълняват основните функции на семейството.

Структура и функции на семейството

В системната семейна терапия е доказано, че определен вид структури на семейната система се свързват с оптимално функциониране на семейството като цяло. Те се оказват добри предпоставки за психично и физическо здраве и личностно развитие на отделните членове.

Обратно, там където има конфликти или нарушения в изпълнението на функциите на семейството, проблеми с поведението или здравето на неговите членове се откриват нарушения в структурата на семейната система.

Как нарушенията на структурата на семейната система се отразяват на живота на семейството

Моделите на семейна структура се стремят да изяснят връзката между теорията, изследванията и клиничната практика. Те обикновено се базират на взаимовръзките между членовете на семейството – близостта между тях, йерархията и гъвкавостта на системата.

Елементите на семейната структура са изяснени по-долу в статията.

В практиката на фамилните терапевти е доказано, че всяко отклонение от оптималните параметри на структурата на семейната система води до някаква патология. Тя може да се показва в живота на семейството като влошени взаимоотношения, неблагополучна съдба, агресивност или зависимости, както и влошено здравословно състояние.

Нарушаването на границите между членовете на семейството на практика е нарушаване на близостта между тях. То може да бъде причина за възникване на проблеми както ако хората не са достатъчно близки помежду си, така и ако са прекалено близки.

Същото се отнася и за нарушението на йерархията в системата, т.е. разпределението на властта. Опасна за семейството може да бъде както прекалената строгост и забрани, ограничаващи свободата на отделни членове, така и „неупражняването“ на властта, която съответната семейна роля предполага. Понякога неупражняването на власт може да е знак за „абдикиране“ от съответната семейна роля, но това в същото време е и непоемане на отговорност, с която тази роля така или иначе е натоварена.

Например: родител казва за детето си „аз не му се бъркам, да прави каквото реши“. Когато е съобразено с възрастта и ситуацията това дава на детето автономност и свобода да избере какво да направи. Но има случаи, когато детето не е в състояние да оцени адекватно ситуацията и респективно да си носи отговорността. Тогава ненамесата на родителя може дори да навреди. Това важи с още по-голяма сила ако подобни ситуации са често повтарящи се, т.е. станали са модел на поведение за семейството. И двете крайности създават напрежение и тревожност у членовете на семейството.

Търсенето на консултация с психолог при наличие на проблемни ситуации в семейството ще спомогне за откриването на нарушенията в семейната структура и нейната оптимизация така, че тя да стане основа на здрави взаимодействия между членовете на семейството и среда, която подкрепя и подпомага благополучието и развитието на пълния потенциал на всеки един от семейната система.

Елементи на семейната структура

За да се изясни структурата на системата се минава през някои основни понятия, които отразяват взаимоотношенията в семейството:

• семейни роли;
• семейни подсистеми;
• външни и вътрешни граници между семейните подсистеми;
• семейни правила;
• стандарти (стереотипи) на взаимодействие;
• семейни митове;
• семейна история;
• семейни стабилизатори.

Семейни роли

Семейните роли предписват на членовете на семейството какво, как, кога и в каква последователност трябва да правят, встъпвайки във взаимоотношения помежду си.

Например: ролята на „майка” подразбира, че всяка жена се грижи за своите деца. В тази роля влиза също така и комплекс от чувства, най-важното от които е любовта. Освен това „майка” са и целите, към които се стреми – да възпита децата си да бъдат достойни хора. Освен това в понятието „роля” се включват и социално установените правила, ценности и действия, които се очакват или се приписват на човека.

В семейство, състоящо се от три поколения на един и същи човек се налага да бъде в няколко роли едновременно, например да бъде баща, син и съпруг. От него се очаква да може гъвкаво да функционира в тези роли. В противен случай могат да възникнат разнообразни ролеви конфликти и да се стигне до непълноценно изпълнение на семейните функции.

Семейните роли трябва да са ясно дефинирани. Трябва ясно да се знае и от изпълняващият ролята и от всички останали какво се очаква от него в тази позиция. Ако към представител на определена роля има противоречиви очаквания за него може да е много трудно да я изпълнява и той да се окаже под голямо напрежение.

Например: майка изисква от сина си да бъде мек, нежен, послушен в къщи и едновременно с това мъжествен и независим навън.

Друго важно нещо е изпълняваната роля да съответства на възможностите на индивида. Когато изискванията са непосилни възниква психично напрежение и тревога, като следствие от неувереността за справяне с ролята.

В нормално функциониращите семейства ролите са ясно разграничени и са разпределени така, че да осигуряват комфорт на всички в системата. В същото време са създадени условия за заменяемост между членовете на семейството когато се налага.

Например: когато някой от членовете на семейството отсъства функциите, които той изпълнява, произтичащи от дадена роля могат да бъдат поети от друг.

Семейните подсистеми представляват локални съвкупности от семейни роли – подсистема на родителите, детска подсистема, подсистема на възрастните родители. Подсистемите позволяват избирателно да се изпълняват определени функции. /Например ако има противоречие за нещо свързано с децата между родителите и възрастните родители решението се взема от родителите/. Ролите на отделните подсистеми са ясно разграничени.

Граници на семейната система

Семейните граници – това са правилата, които определят кой и по какъв начин изпълнява предписанията в съвместния живот на семейството – съпружеска, родителска, детска група и т.н.

Всяка от подсистемите има свои граници, задаващи нейната структура и динамика на функциониране. Системата има външни и вътрешни граници. Външните задават начинът и правилата, по които семейството общува с външния свят, а вътрешните – правилата, по които членовете му общуват помежду си. Външните граници (в норма) способстват за формиране на идентичността на семейството, а вътрешните – за структуриране на неговото психологическо пространство.

Твърди, размити и пропускливи граници на семейната система

Ако външните граници са прекалено твърди (семейството води затворен живот, поддържат малко, ограничени в тесен кръг контакти) у родствениците често възниква страх от външния свят, не се формират навици за общуване с други хора. В резултат се размиват вътрешните граници между подсистемите, защото потребността от общуване е реална и някак трябва да бъде удовлетворена.Те прекалено отварят личните си граници. Границите между отделните подсистеми също се размиват.

Ако са размити външните граници, семейството е прекалено отворено към външния свят, то много прилича на „разграден двор”, където всяка минута могат да се втурнат странични хора. Тогава то не е в състояние да предпази членовете си от напрежението, което може да дойде отвън. В стремежа си да се предпазят родствениците втвърдяват личните си граници. Границите между подсистемите също стават по-твърди. Това съответно води до нарушаване на близостта между членовете на семейството.

В нормалните здрави семейства границите между подсистемите са ясно очертани и проницаеми. Те променят своята пропускливост гъвкаво, според ситуацията, в която семейството се намира. Това им позволява да се променят и пренастройват, когато нещо във външната среда го изисква. Според множество изследвания при дисфункционални семейства, за които са характерни нарушения в изпълнението на съпружески, родителски, битови или други функции, се наблюдават или твърди, или размити вътрешни граници. Когато са прекалено твърди комуникацията между подсистемите е отслабена и не се получава обмен на информация. Когато границите са размити стресът, преживяван в едната подсистема безпрепятствено се прехвърля върху другата.

Семейни правила

Семейните правила са основите, върху които се гради живота на семейството. Те позволяват на членовете на семейството да се ориентират в реалността и придават устойчивост на личността и на семейството като цяло, благодарение на това, че всеки е наясно със своите права и задължения.

Често точно липсата на правила става причина и източник на обиди и конфликти. Липсата на правила също така прави членовете на семейството /особено децата/ несигурни и води до повишаване на тревожността им. Последствията от това могат да се проявят под различна форма – невъзможност за поддържане на дълготрайни взаимоотношения, неблагополучна съдба, физиологични симптоми.

Правилата засягат всички страни на семейния живот и всички членове на семейната система – от разпределението на ролите, функциите и местата в йерархията до разпределението на деня или разрешението на членовете на семейството открито да изразяват своите емоции.

Правилата показват кое е разрешено и кое – не, кое се счита за добро и кое за лошо. Те изразяват семейната идеология. Могат да бъдат гласни и негласни, а немалка част от тях дори да не се осъзнават от членовете на семейството. Те постъпват по определен начин и дори не се замислят, че може да се постъпи и по друг. Правилата възникват на различни етапи от жизнения цикъл. Това ги прави често противоречиви, затова се налага непрекъснато да се предоговарят. На всеки нов етап от жизнения цикъл старите правила трябва да се преразглеждат, защото ако не бъдат променени според новата ситуация неизбежно ще се стигне до нарушение на функциите на семейството.

Семейното функциониране и семейната стуктура може да бъде нарушено както от наличието на много твърди, непроменяеми правила, така и от липсата на правила. В семейства, в които правилата са гъвкави и могат да се предоговарят и да се променят, по-рядко настъпват дисфункции и проблеми. Неяснотата на правилата и нормите, тяхната противоречивост водят до увеличаване на тревожността, внасят объркване във взаимоотношенията.

Семейните правила и семейните взаимоотношения

Семейните правила са взаимосвързани и образуват системата на семейните взаимоотношения, стандартите на взаимодействие. Те представляват устойчиви начини на поведение на членовете на семейството, техни постъпки и съобщения, които често се повтарят.

Например: в много семейства се поддържа подчертано уважение към определен член на семейството /някой, който има особен социален статус или притежава финансов ресурс, или каквато и да е друга причина/.

Друг пример е постоянното изразяване на недоволство от някой член на семейството /тийнейджър или възрастен, чието поведение семейството не одобрява/. Това постоянство създава стереотип в отношенията между членовете на семейството, а стереотипът затруднява развитието и намалява гъвкавостта на семейната система. В стереотипите като правило доминира определено емоционално отношение към някой от семейството – обвинение, раздразнение, приемане, възхищение,презрение, отчуждение, страдание, тревога. Става така, че каквото и да прави този човек всички забелязват само това, което съответства на вече възприетото отношение.

Стереотипите на взаимодействие играят важна роля за психичното и соматичното здраве на членовете на семейството.

Многобройни изследвания сочат, че стил на емоционално общуване в семейството, в който доминират негативни емоции, постоянна критика, унижения, заплахи към партньора, недоверие – води до понижени самооценка и самоуважение, ръст на вътрешното напрежение, тревогата и агресията, и като следствие до невротични и психосоматични разстройства.

Образът на семейството

Семейните правила са основа на образът на семейството. Той може да бъде адекватен или неадекватен. Ако позициите на родствениците са съгласувани, зачитат автономността и индивидуалността на отделните членове това се изразява в адекватно понятие „за нас“. То подпомага членовете на семейството и се явява „регулатор“ на поведението им. Неадекватният образ „за нас“ е семейният мит.

Семейният мит

Неговата функция е да скрие от съзнанието отхвърляната информация за семейството и за всеки негов член. Семейните митове могат да се разглеждат като защитни механизми за поддръжка на единството на семейството. Те съдържат съгласувани, селективни, идеализирани представи за характера на взаимоотношенията в семейството. Тези представи прикриват съществуващите у членовете конфликти и неудовлетворени потребности и създават наблюдаемия, публичен образ на семейството. Примери за типични семейни митове са „ние сме задружно семейство”, „ние сме семейство на герои”, „ние сме спасители”.

Според Мара Селвини Палацоли семейните митове се формират в течение на три поколения, като за първото от тях те са били адекватен, функционален модел. По късно, при следващите поколения, при промяна на условията на средата тези митове стават пречка за развитието на отделните членове, които се оказват принудени да поддържат семейния мит, без това да резонира с тяхната индивидуалност. Семейните митове не са винаги актуални. Обикновено към тях се прибягва когато в семейството влиза страничен човек или в моменти на сериозни социални промени, или семейна дисфункция.

Семейни ценности

Съзнателно изработения, открито одобряван и култивиран в семейното съзнание идеал, изразява семейните ценности. В него се съдържат абстрактните представи за това, кое е добро и необходимо в различните сфери на живота.

Семейните ценности влизат в психологическата структура на личността на всеки от родствениците във вид на важен източник на мотивация на неговото поведение ( да бъде образован, културен, социално успешен, материално обезпечен). Въпреки това, всяка ценност, прекомерно изразена и неподкрепена с физически и психологически възможности носи риск от нарушение на психичното и физическото здраве на членовете на семейството, доколкото те не могат да отговарят на определени стандарти.

Обобщение

С нарушенията в семейната структура могат да бъдат свързани проблеми от различно естество – здравословен проблем на някой от семейството, психосоматични заболявания, поведенчески проблеми, зависимости.
Работата със системен специалист – психолог или психотерапевт може да даде идеи за балансиране на структурата на вашата семейна система и повече здраве и щастие в дома ви!

Автор на статията Гергана Тодорова - Психолог

Ковид 19 – Промени към Онлайн психолог

През трите месеца изключително дистанционна работа екипът ни отчита, че въпреки някои неудобства консултациите с онлайн психолог са достатъчно ефективни. Те бележат добри резултати дори при нови клиенти, с които не сме се срещали на живо.

Установихме също, че за много от клиентите ни онлайн психологичното консултиране има редица предимства. Освен, че спестява време за придвижване до определено място, осигурява и комфорта на клиента от удобна за него среда /офисът или домът му/. Така се осигурява възможност на много хора да преодолеят вътрешни съпротиви, свързани със самото заставане очи в очи с психолога, притеснения които по принцип имат в общуването и които до този момент са им пречили да потърсят помощ. Познатата обстановка и удобството на дома дават на клиента сигурност, която му позволява да осъществи по-пълноценен контакт с онлайн психолога. Това от своя страна допринася за по-голяма ефективност от съвместната им работа и съответно до добри резултати.

Прилагане на дистанционно психологично консултиране

Тези наблюдения, мненията на клиентите ни и запазващата се тенденция към физическо дистанциране ни накараха да преосмислим виждането си относно психологичното консултиране през интернет и да го предложим като постоянно налична услуга. Тя е организирана по всички правила на терапевтичната практика и етика, и гарантира на клиента професионално отношение и конфиденциалност в същата степен, както и консултациите в кабинета.

За да ползва услугите на онлайн психолог, клиентът трябва да се свърже с нас по някой от предложените в сайта начини – по телефона или на имейл и да заяви желанието си. Връзката, която ще бъде използвана се договаря според предпочитанията и за удобство и на двете страни. Може да се използват както канали за комуникация като skype, messenger, така и платформи за онлайн обучение, срещи и конферентни разговори, например Zoom.

Групова терапия с онлайн психолог

Освен индивидуалните дистанционни консултации провеждаме обучителни семинари и лекции по определени теми, вълнуващи наши клиенти и последователи в мрежите.

През месеците на работа като онлайн психолози установихме също, че се запазва ефективността на работа на терапевтичните групи. Дори това се оказва улеснение за много от груповите членове, за присъствие на груповите занятия. На базата на тези наблюдения взехме решение да предложим и онлайн групова психологична терапия като постоянна услуга. Работата в група е изключително ефективна и резултатна в психотерапията, защото създава условия за преосмисляне на убеждения, откриване на нови гледни точки, по-широк поглед върху интересуващи ни ситуации.

Какво представлява и за кого е подходяща терапевтичната група можете да прочетете статията в нашия блог за психология.

Онлайн консултациите с психолог могат да бъдат ефективни при проблеми от всякакъв характер – индивидуални проблеми, физически симптоми, проблемно поведение, проблеми във взаимоотношенията с близките или на работното място, бърнаут, конфликти и раздели на двойки и семейства. Форматът и начините за терапевтична работа се договарят с клиента след като се обсъди случая и се снеме нужната информация.

Възможност за избор на психологична терапия – присъствена или онлайн

Като част от гъвкавостта на екипа да поема работа и да работи ефективно се предлага възможност във всеки момент начинът на работа / дистанционно или присъствено/ да се предоговори, според възникнала необходимост. Ако сте започнали онлайн, а сте решили, че сте готови за жив контакт или обратно, ако по някаква причина се налага дистанционна работа.

Не се колебайте да се свържете с нас! Всъщност, защо не? Поколебайте се, дайте си време да помислите какво ще стане ако преодолеете проблема. И ако решите, че можете да поемете този риск обадете ни се!

Автор на статията Гергана Тодорова - Психолог

През есента на 2019 г. е проведен семинар, посветен на ранното кариерно ориентиране. В продължение на четири дни бяха проведени 6 уъркшопа. На единият от тях беше предложена авторска игрова методика за трениране на бизнес умения – „Зайче“.

Като част от иновативни практики в НЕГ „Гьоте“ се провеждат семинари за ученици, които проявяват засилен интерес към предлаганата проблематика. Програмата е резултат от доброто сътрудничество между училищните психолози Гергана Тодорова и Елисавета Зайкова и се съставя, и изпълнява изцяло от тях. Най-общо темите на семинарите включват комуникативни умения, емоционална интелигентност, толерантност към различията, кариерно ориентиране.

Емоционалните проблеми на тийнейджърската възраст

Голяма част от емоционалните проблеми на тийнейджърската възраст са свързани с начина, по който младежите се вписват в средата от равни и решаването им е свързано с придобиване на умения за общуване. Липсата им води учениците до избухливост, депресивност, девиантно поведение, апатия, изолация от средата.

Социалните умения, изграждани по време на семинарите и тренингите им позволяват да осъзнаят личната си отговорност към взаимодействието със средата и да се опитват да ги преодолеят. А самото осъзнаване на проблематиката учи младежите да разпознават наличието на проблем и да търсят компетентна помощ.

Какво се постига с тренинг-семинарите

В резултат от работата на тренинг-семинарите се наблюдава подобряване на уменията за работа в екип, аргументацията и възможностите за отстояване на лична позиция, диалогичност, умение да се изслушва другия, умение да се носи отговорност за екипа като цяло.

Наблюдава се по-голям интерес от страна на учениците по теми, касаещи общността; активност на мероприятия, организирани от общината, национални и международни проекти.

Конкретни цели на обучителните семинари

• Осъзнаване от учениците, че са участници в процесите на комуникация, че имат принос в това, как протича този процес, че имат възможност да променят начина, по който общуват с другите, променяйки най-напред собственото си разбиране и реакции;
• Постепенното и плавно покачване на самооценката на ученици, имащи този проблем и осъзнаването, че липсата на определена група комуникативни умения или неадекватната емоционална реакция могат да се дължат на ниска самооценка;
• Работа по емоционалната интелигентност, умения за назоваване на емоциите и адекватна експресия на емоционални състояния;
• Изграждане на умения за работа в екип (принципи и особености на груповата работа, динамика на групите, фази в развитието на групите);
• Изграждане на умения за формиране на позиция, начини да се заяви и защити позиция (Начални стъпки към изграждане на критично мислене и заемане на гражданска позиция по актуални за обществото теми, а също и по глобални въпроси).

Снимките са от изнесен семинар „Аз и моята професия“ в гр.Банско, проведен през есента на 2019 г., посветен на ранното кариерно ориентиране. В продължение на четири дни бяха проведени 6 уъркшопа. На единият от тях беше предложена авторска игрова методика за трениране на бизнес умения – „Зайче“.

По-късно през февруари 2020г. за форматът на семинарите и играта „Зайче“ авторките бяха сред първите отличени на Европейски конкурс за иновативни инструменти за кариерно ориентиране по проект Future Time Traveller.

Отличията за иновативни практики за кариерно ориентиране на ученици

Автор на статията Гергана Тодорова - Психолог

В стабилните и щастливи семейства няма кризи. В тях партньорите не се карат и нямат противоречия помежду си. Техните мнения по повечето въпроси съвпадат, защото те са имали късмета да срещнат човек, с който си „пасват“ – харесват едни и същи неща, едни и същи места, мислят по един и същи начин.

Това са част от най-разпространените вярвания по отношение на „добрите“ партньорства. В действителност всички преживяват периоди на кризи, преодоляват трудности, случва се да се карат, да се сърдят, да се разминават в желанията, предпочитанията, интересите си.

Според системният подход във фамилната терапия това, което отличава стабилните семейства от другите е начинът, по който се преживяват кризите в семейството, начинът, по който разрешават противоречията помежду си, по който разговарят и вземат решения по спорни въпроси.

Семейна динамика

Семейната динамика отразява фазите на развитие, през които се минава при изпълнение на основните функции на семейството – да отгледа и възпита децата си, да осигурява емоционална подкрепа на членовете си, да осигурява материално благополучие и сигурност. Тези фази са предвидими и общи за повечето двойки. Преминаването през всяка фаза може да се окаже криза в семейството, защото е свързано с промени, които изискват пренастройка от всички членове и поемане на нови отговорности. Всяка промяна води до нарушаване на установения до момента ред и необходимост от създаване на нов. Променят се начините и правилата на общуване, задълженията и свободите на отделните членове. Тези процеси при много двойки се преживяват кризисно, защото старият установен ред вече не върши работа, а още няма създаден нов, който да е удобен и приемлив за всички. Как ще се преживее кризата в семейството зависи от различни фактори.

От голямо значение са индивидуалните качества на партньорите, любовта и уважението между тях, както и склонността и способността да се адаптират. Адаптирането към новата ситуация e свързано с готовността и желанието на партньорите да се променят, когато обстоятелствата около тях се променят. Житейските събития, които изискват адаптиране започват още със събирането на двойката и включват появата и отглеждането на децата, тяхното порастване и отделяне от дома, отношенията с възрастните родители и останалите роднини, професионалното развитие на всеки от двойката, напредването на възрастта на партньорите.

Фази в живота на двойката

Съвместният живот, колкото и да е различен и индивидуален за двойките минава през няколко стандартни фази, общи за повечето от тях. Те са свързани с очаквани житейски събития. Именно при тези събития настъпват значителни промени в установените отношения и правила. На партньорите се налага да се ангажират с нови задачи, да се разделят със стари навици, да променят дневния си режим, понякога дори и работата си. Тези промени могат да се окажат предизвикателство към всеки от двойката и към двамата заедно, и да станат причина за криза в семейството.

Сформиране на двойката

Още с решението да свържат живота си партньорите могат да се окажат в напрегната ситуация. Това е фазата, през която те установяват правилата, по които ще общуват помежду си. Решават се сложни въпроси: Колко време ще прекарват заедно? По колко пъти на ден ще се чуват? Кой кога може да излиза? До колко могат да навлизат в личното пространство на другия? Въпросите са много и касаят и най-дребните детайли от съвместния живот. Независимо дали осъзнато или не двойката установява собствен ред за всичко в отношенията си. И в зависимост от различни фактори и от това до колко добре са се опознали още на тази фаза може да се разрази буря.

Тъкмо започнали да се напасват един към друг на партньорите им се налага да установят и нови отношения с външния свят. Това поставя още нови въпроси. Установяване на взаимоотношенията на новата двойка с родителите на двамата също би могло да се окаже голямо изпитание. В тези отношения всички участници имат изградени представи за живота на младите, имат очаквания, някои дори претенции. Понякога младата двойка е обвързана материално с родителите или живеят в общ дом. Това може да породи конфликти и да усложни допълнително установяването на адекватни отношения.

Когато към този списък добавим приятелите на двамата и общите им приятели, далечни роднини, съседи, колеги и други познати ситуацията се усложнява още.

Докато тези отношения и правила се установят може да се очакват противоречия в двойката, основани на несъответствия в навиците, вкусовете, близостта с роднините, очакванията. Ако двамата партньори съумеят да се адаптират един към друг те успяват да създадат нови, общи и приемливи и за двамата правила. С това преодоляват първата очаквана криза в семейството и във взаимоотношенията си.

Появата на дете

Колкото и да е желано и очаквано раждането на дете може да се окаже следващата криза в семейството. Животът, който партньорите са установили, като двойка се променя драстично. Грижата за детето е допълнителна отговорност, която и двамата поемат.

Налага се вече каквото и да предприемат да е съобразено с нуждите на детето и това изисква ново „напасване“ на цялата семейна система. От една страна раждането на детето води до охлаждане на отношенията между съпрузите по схемата „възпитанието на детето оставя много малко лично време за родителите“. От друга страна емоционалната близост на детето с майката отслабва нейната връзка с бащата.

Установените правила на общуване в двойката и с външния свят не могат да останат същите. Налага се да се преразгледат и да се вземат нови решения – кой и как ще се грижи за детето, кой ще помага, в какво ще се изразява помощта, кой ще взема решения за детето и т.н. Налага се отново да се прояви гъвкавост и да се установят адекватни, приемливи за всички начини да се общува. Успешното преодоляване на тази криза в семейството е добра предпоставка за бъдещата му стабилност.

Начало на социалния живот на децата

Следващата сериозна промяна в живота на партньорите е моментът, когато децата започват да посещават детски заведения, училище. Изграждат се нови контакти с външния свят. Израствайки детето внася в семейната система нови елементи.

Семейната динамика се променя значително. Посещаването на детски заведения и социалните контакти, свързани с това изискват от родителите допълнително време и ангажираност с нови дейности, общуване с нови хора. Отново се налага да се постига съгласие за различни промени, да се очертават нови граници между родителите и детето, които да улесняват контакта между тях и в същото време да предоставят на детето автономия, съответстваща на възрастта му.

Тийнейджърският период на децата

Задачата на юношеската възраст е младия човек да започне да се оформя като автономна личност. Родителите трябва отново да сменят правилата. Налага им се постепенно да започнат да делегират свобода на младежа, така че той да се научи живее по-самостоятелно, сам да прави изборите си и да поема отговорност за тях. Особена роля в тийнейджърската възраст придобива групата на връстниците. Това е отделна култура със собствени разбирания за света. Родителите се сблъскват с нова, силна и често конкурентна система. Отново се налага да се търси баланс между самостоятелността и управлението.

На този етап на партньорите може да се наложи да се погрижат освен за децата си и за своите възрастни родители. Това най-често е периодът, в който възрастните родители имат здравословни проблеми, имат нужда от грижа и внимание. Партньорите се оказват притиснати между потребностите на две поколения, които зависят от тях. Това може да създаде голямо напрежение в двойката, изостряне на взаимоотношенията и поредната криза в семейството. Отново ще е нужна гъвкавост и готовност за напасване към обективни обстоятелства.

Излизането на детето от семейството

Напускането на семейното огнище от порасналия младеж е поредно изпитание за семейната система. Младежът има собствен светоглед, кариера, приятели, партньор. Макар че партньорите вече имат доста опит със съвместните промени на този етап отново се налага ясна реорганизация, засягаща взаимоотношенията им с вече порасналото дете. Този период, въпреки, че се смята за период на раздяла с децата може да стане период на бурно развитие за съпрузите като индивиди и като двойка. Те могат да използват натрупания опит, мечти и очаквания за да реализират възможности, които до момента са били несъвместими с родителските задължения.

В други случаи напускането на детето може да разруши семейството, довеждайки родителите до чувство за загуба, с което не могат да се справят. Това е особено характерно за случаи, когато единият от партньорите /в повечето случаи майката/ е бил зает само с отглеждането и възпитанието на децата. Други често срещани случаи са тези, в които двойката се е държала заедно заради децата. Ситуацията може да се усложни допълнително ако съвпадне със заболяване или смърт на възрастни родители. Съпрузите остават най-възрастното поколение и трябва да се приспособяват и към тази нова ситуация.

Периода на старостта

Прекалената близост между възрастните съпрузи понякога внася излишно напрежение в техните отношения. Това задълбочава проблемите на стареенето: адаптацията след пенсионирането, свиването на социалните контакти, болестите, смъртта на единия от двойката.

Този етап протича много различно при различните двойки. Има значение здравословното състояние на партньорите, навиците им, социалните контакти, които са запазили, взаимоотношенията с децата, наличието на лични занимания, хобита, финансово състояние. Много често се случва възрастни двойки да са установили пълноценен и спокоен живот на този етап, преминавайки успешно през всички кризи в семейството. За други това се оказва мрачен, мъчителен период, живот в самота.

Как да преодолеем кризите в семейството

На всеки етап от развитието на двойката настъпилите промени изискват промяна на действалите до момента правила и навици, и установяване на нови, които по-адекватно обслужват новата ситуация. Кризите в семейството идват когато не може да се постигне споразумение между партньорите и да се балансират позицията и потребностите на всеки един. От двойката се изисква гъвкавост, откритост в отношенията, възможност да се заяви собствената потребност и да се зачете, тази на другия.

Как ще се решат проблемите на всеки етап е определящо за това, колко голяма ще е кризата на следващия етап. В много семейства се случва от фаза във фаза да се влиза без да са преодолени противоречията в предходната. Естествено е при такива обстоятелства проблемите да се задълбочават, напрежението да расте и в крайна сметка двойката да стигне до раздяла.

Когато партньорите успяват да се приспособят към промените, които им поднася живота те успешно се справят с изпитанията на всеки етап. Когато имат чувствителност, толерантност, любов и уважение един към друг преходът между отделните фази в семейната динамика не се усеща като криза в семейството. На всеки етап то преживява радостта от промените. Това допълнително укрепва взаимоотношенията и създава предпоставки за успешно справяне на следващите етапи.

На всеки етап от съвместния живот е целесъобразно при наличие на напрежение и конфликти да се потърси консултация със специалист. Често много малка промяна може да направи голяма разлика в отношенията и живота на двойката.

Автор на статията Гергана Тодорова - Психолог

Бърнаут синдромът е състояние на изтощение, предизвикано от продължителен стрес. То само по себе си не е болест, а по-скоро комплекс от психологически, физически, физиологични проблеми. Терминът е въведен в средата на 70-те от американския психолог Херберт Фрейденберг. По това време той имал частна практика в един от най-престижните райони на Ню Йорк. Много от клиентите му били много успешни хора, но страдали от безразличие и дори ненавист към своята работа. Изследвайки какво се случва в живота им той описва синдрома, наричайки го „високата цена за високите достижения“.

Бърнаут при учители, лекари и други рискови групи

Дали това е проблем на всички, които много работят?

Професионалното прегаряне е свързано не толкова с физическа преумора колкото с емоционално натоварване, на което не всички издържат. Забелязано е, че най-тежко е за хората от помагащите професии – лекари, психолози, педагози, социални работници, сътрудници на благотворителни фондове, полицаи. При бърнаут при тях често, освен хронична умора се стига до безчувствено отношение към клиентите, неспособност да се приемат те по-човешки.

Напоследък бърнаут започва да се разглежда като проблем на всеки, чиято работа изисква голяма отдаденост и не е задължително свързано с професията или работното място. Освен за професионално се говори за родителско прегаряне, емоционално прегаряне.

Бърнаут синдром, признаци за разпознаване

За основни признаци на прегарянето се считат чувството за измъченост, изтощение, снижаването на продуктивността, хроничната умора, и като краен ефект безразличието, хладното, отстранено отношение към дейността, колегите, клиентите. /Някои психиатри добавят към това описание и крайно противоположната реакция – маниакална издръжливост на работата, при същия недостиг на сили/.

Няма точен списък на симптомите. Състоянието се проявява много индивидуално. Все пак могат да се отличат хроничната умора и напрежението. Могат да се появят безсъние, тревожност, намаляване на вниманието и способността за концентрация върху нещо конкретно, главоболия с различен характер, загуба на апетит и раздразнителност.

По клинични признаци прегарянето и депресията са различни, макар и много да си приличат. Канадски учени са доказали, че съществува „биомаркер“ на прегарянето и това са нивата на кортизола в кръвта. Наречен е още „хормон на стреса“. Когато се касае за депресия се установяват „излишъци“ от кортизол в кръвта. Когато става дума за прегаряне – обратно, регистрира се „недостиг“ на кортизол. Организмът буквално „се предава“. При диагностициране обаче специалистите все пак се ориентират по общата картина и симптоматика.

Бърнаут – етапи, фази на развитие

Различните изследователи говорят за различен брой – 4 или 5 фази на протичане.

• Първа фаза: Фазата на мобилизацията или на суперсилите. Много често, започвайки нова работа, ново начинание в първия момент човекът е ентусиазиран, във възторг, пълен със сили и в добро физическо състояние. Може да спи малко без това никак да му пречи, може да работи 24/7 и да се чувства добре. Това е време, в което човекът се чувства като супергерой – може да отиде на северния полюс, да промени света и т.н. В тази фаза той обикновено се ангажира с много задължения и има огромни планове. За съжаление това състояние не продължава дълго, човешкият организъм не е пригоден за такова свръхнатоварване. Лошото е, че междувременно супергероят е поел твърде много задължения.
• Втора фаза: Супергероят е уморен, но продължава да работи. Започват да се случват различни неприятности вследствие умората, но човекът ги приема като част от реалността. Първоначалната еуфория отминава и започва да се натрупва умора. Но все още всичко е наред, човекът си казва „ще издържа, такъв е животът“. Появяват се първите признаци на емоционално изтощение, които най-често се проявяват под формата на психосоматични разстройства – безсъние, главоболие и др.
• Трета фаза: Супергероят е загубил суперсилите си. Изтощен е. За да спести усилия започва да избира най-простия начин да свърши определена работа, изискващ най-малко усилия. Работата му става сива, скучна, изгубила е оригиналността си и креативните решения. Значително са отслабнали вниманието, концентрацията дори и паметта му. Започват да се редят досадни грешки – забравяне на различни неща, загубване на документи, файлове и т.н. Всяка грешка води до нова загуба на време, до излишни усилия за да се възстановят щетите от сгрешеното. Закономерно се стига до самоупрекване, усещане за непълноценност, за неспособност за справяне и т.н. Снижава се самооценката, появяват се чувство за вина, депресия. В тази фаза започват първите по-устойчиви физиологични промени в биоритмите на организма, които вече не могат да се компенсират просто с наспиване или почивка. Отчасти за това допринася възможния прием на различни стимуланти – кафе, енергийни напитки, енергийни храни, цигари. Човекът започва да работи бавно, вниманието му е нарушено, разсеян е, нервничи, опитва се да запази предишната си производителност, работейки нощем или в почивните дни.
• Четвърта фаза: Известна е като „синдром на хроничната умора“ – човекът е хронично в това състояние, започва да боледува често, привичните биоритми се нарушават, например – целият ден му се спи, а нощем го мъчи безсъние. От супергероят вече няма и следа.
• Петата фаза: В нея се наблюдават чести изблици на настроения, хронични заболявания, безразлично отношение към работата и вечен недостиг на сили. Човекът става инертен и ако и в този момент не успее да се измъкне от този порочен кръг има голяма вероятност да отключи сериозно психично разстройство, което от своя страна да доведе до качествено изменение на личността. На тази фаза като защитен механизъм супергероят се разграничава от своето състояние. На предишните фази би казал „преуморен съм“, докато на тази той е прехвърлил проблема вън от себе си и „вината“ е някак у околните. Те го дразнят с прекалените си претенции, с това че вечно му сервират някакви извънредни неща за решаване, често променят първоначални уговорки и планове. Човекът изцяло започва да вижда отговорността за неудачите в другите. Емоционалното му състояние се променя и тази промяна се отразява във всичките му взаимоотношения. Това е вече промяна на личността. От своя страна тя очаквано води до конфликти с близките, с колеги, с клиенти и съответно до задълбочаване на състоянието.

Причини, водещи до появата на бърнаут

Причините за появата на бърнаут синдрома са много и индивидуални. Те се крият не толкова в спецификата на работата на човека, а в субективното му възприемане на своята професионална дейност и личностни качества.
Ето едни от най-честите обективни причини:

• Монотонна и еднообразна дейност
• Висока интензивност на работата
• Грубост и недобро отношение от страна на ръководството
• Липса на конкретни цели и задачи
• Липса на поощрение /материално или морално/ за свършената работа
• Усещане за собствената ненужност и минималната социална значимост на дейността
• Незслужена критика, натиск от страна на ръководство или колеги
• Перфекционизъм, желание винаги да работя правилно, да съм „най-добър“
• Хиперактивност и стремеж да се постави общественото над личното, склонност към идеализация и мечтателност /преоценка на собствените възможности

Как да се справим с бърнаут?

Какво се прави след като се констатира прегаряне?

Констатирането на състоянието се извършва от специалист. Възможно е да се направи и тест за бърнаут, чрез който да се установи степента на развитие на синдрома.

Възстановяване

Възстановяването като правило има два етапа:

• Почивка и въздържане от работа;
• Установяване на емоционалните причини подпомогнали процеса на прегаряне.

Минималния срок, необходим на човек да започне възстановяване е две седмици.

Естествено се налага мисълта за смяна на работата, а защо не и на професията? Това разбира се не е еднакво възможен за всички вариант, а и проблемът обикновено не е в самата работа, а в субективното отношение на човека към нея. /Дори и да има обективни обстоятелства, като принадлежността към най-уязвимите групи например – лекари, преподаватели, сътрудници на горещи линии и т.н., то от тази специфика не може да се избяга/.

Належащо е да се потърси професионална помощ. Бърнаут е състояние, което е преодолимо, но не отшумява от самосебе си, а с времето се задълбочава. По преценка на специалист биха могли да се правят индивидуални консултации с психолог, включване в група за подкрепа, терапевтична група, тренинги, психотерапия.

Как да се предпазим от бърнаут?

• Задължително поне един почивен ден в седмицата, посветен на любими занимания извън работата;
• Разработване на собствен план за деня и старание да се следва;
• Редовни занимания по интереси – спорт, клубове или разходка на открито поне за час на ден;
• По възможност създаване на приятелски контакти като среда за подкрепа и разбиране;
• Пълноценен сън, не по-малко от 8 часа;
• Планиране на времето и поставяне на приоритети. Установяване на свой, комфортен ритъм на работа, съобразен с индивидуалните особености, характер, темперамент;
• Стремеж да не се приема критиката твърде лично, а да се гледа конструктивно;
• Творчески занимания, развитие в още някаква област извън тази на обичайните занимания;
• Съсредоточаване върху собствените си задачи, без поемане на неща извън компетентността и правомощията на заеманата позиция;
• Приемане на възможността да се сгреши, приемане и признаване на грешките, и продължаване напред.

В рамките на организацията, в която човекът работи е добре да се установи какво точно му предизвиква стрес. Да се обсъди с колеги, с ръководството някаква промяна или преразпределение на задачите до колкото това е възможно. Може да се обсъждат и правят предложения за промяна към релевантни институции извън организацията. Активността по посока към промяна на нещо в действащата система винаги е фактор, който способства за снижение на стреса по няколко причини. От една страна има възможност да се постигнат преки резултати, конкретна желана промяна. От друга страна фокусирането върху начините за решение на проблемите подпомага по-пълното им осмисляне и осъзнаването, че човекът не е лично отговорен за всичко в работата си. Това намаля тежестта на изискванията към себе си и нездравото усещане за несправяне. И не на последно място колективният стремеж към промяна на обстоятелствата и колективните действия в тази посока укрепват усещането за принадлежност, за собствена значимост, за „можене“, за принос към общността.

Автор на статията Гергана Тодорова - Психолог

Стресът е описан в медицинската литература като състояние на голямо напрежение, в следствие на негативни въздействия – физически или емоционални. Той вече е една от най-често споменаваните причини за заболявания в съвременния свят.

Генераторите на стрес в съвременния свят са много различни. Те имат субективно влияние върху хората, в зависимост от техния характер, навици, емоционално състояние, минали преживявания.

Сред най-често срещаните стресогенни фактори спадат:

• лични инциденти;
• загуба на близки;
• раздяла с партньор;
• конфликти с близки;
• стресът на работното място;
  • загуба на работно място;
  • неудовлетворителни отношения на работното място;
• социално-икономически фактори;
• вътреличностни конфликти;
• социална изолация.

Последици

Човешкият организъм, еволюционно е предвиден така, че да може да се справи със състояния на силен стрес, когато те са моментни, или за кратко време, или изходът от тях е ясен и възможен. Човекът страда, но успява да превъзмогне случилото се. В тези случаи това дори може да бъде мотивиращ фактор за израстване.

Когато стресогенното въздействие продължава дълго или е твърде силно то може да доведе до сериозни страдания:

• Психологически проблеми – депресии, неврози, хранителни, панически и други видове разстройства;
• Психосоматични заболявания – астми, обриви, екземи, алергии, мигрени, язвена болест, хипертонии и др.;
• Физически болести.

Една от често срещаните последици от напрегнатото ежедневие е известният burnout (бърнаут) синдром или професионалното прегаряне. Ако не бъде лекувано, то може да доведе до тежки симптоми и реални физиологични заболявания.

Същото се отнася за т.нар. посттравматичен стрес. Той може да се появи като последица от травмиращо преживяване, случило се внезапно, неочаквано. Характерен е с това, че признаците му започват да се проявяват след като травмиращият фактор бъде отстранен /от 24 часа до два месеца и повече след отстраняването на стресогенното въздействие/. Ако не бъдат взети мерки състоянието може да продължи много дълго и също да доведе до телесни симптоми и болести.

Симптоми на стрес, как да го разпознаем?

Когато е на лице сериозен дискомфорт, а не се открива физиологична причина най-вероятно се касае за силен стрес, който човекът е преживял или преживява и в момента. Добре е да се познават симптомите и своевременно да се вземат мерки за овладяването му.

Сред най-често срещаните симптоми на са:

• Хронична умора;
• Разстройства на съня;
• Безпричинна промяна в настроението;
• Прекомерно афективни реакции;
• Подтиснатост;
• Загуба на апетит или прекомерен глад;
• Апатия;
• Главоболие;
• Нервен стомах.

Пътят на стреса, как той разболява тялото?

Какъв е механизмът, по който тревожността и напрежението водят до физиологични симптоми и болести?

Главен „проводник“ на напрежението в човешкия организъм е хипоталамусът. Той е малка структура в основата на междинния мозък. Представлява жлеза с вътрешна секреция с голямо значение за организма. Продуцира важни за жизнените процеси хормони, регулира дейността на вегетативната нервна система. От неговата дейност пряко се влияят регулирането на телесната температура, апетитът, жаждата, дишането, водно-солевия баланс, работата на кръвотворните органи, циркадните ритми. Хипоталамусът пряко повлиява хормоналния баланс и имунитета на организма. „Грешен“ сигнал към хипоталамуса разстройва работата му, нарушава баланса и нивото на имунната защита на целия организъм.

В ролята на такъв „грешен“ сигнал е всяка негативна емоция, появила се дори за кратко.

Следователно може да се смята, че негативните емоции нарушават оптималния баланс на организма и разрушават неговия имунитет, посредством прякото им влияние върху един от най-важните регулаторни центрове за човешката нервна система. Преживяването на безпокойство, тревожност, страх, болка, мъка променя хормоналния баланс и отслабва имунната защита на организма. Продължителното влияние на стресогенни фактори /дистресът/ води до изтощаване на имунитета и „навлизане“ на болестта в тялото.

Методи да се „раз“правим със стреса?

Като начало трябва да се спре или да се ограничи значително въздействието на стресогенния фактор. По някога човекът дори може да не осъзнава какво точно в ежедневието му се явява източник на напрежение и безпокойство. По тази причина са препоръчителни разговори с психолог или участие в терапевтична група. Те могат да помогнат да се идентифицират източниците на негативни емоции и тревожност, и да се направи възможното за тяхното неутрализиране.

При лечение на стреса е добре да се осигури достатъчно време за почивка и релакс, разходки сред природата, спортни занимания.

В аптечната мрежа се предлагат различни лекарства, а също и анти-стрес аксесоари – топки, книга за оцветяване, кубче. Всички те са полезни за намаляване на напрежението, овладяване и контрол на състоянието за момента.

В дългосрочен план, за по-трайни резултати за справяне ще помогне по-задълбоченото познаване на себе си, изследване на емоциите, на причините, които ги провокират, оглеждане на взаимоотношенията с другите, предприемане на стъпки за личностно развитие, изграждане на адекватна самооценка.

Автор на статията Гергана Тодорова - Психолог