FishSport-Риболовен блог

Надежда за опазването на важна риба в Дунав

2011-05-10T13:03:00.000-07:00

Уникалният рибен вид е на ръба на изчезването поради безогледен улов, провокиран от ценния му черен хайвер, съобщава WWF
Забрана за улов, въведена от българските власти, дава надежда за опазването на дунавските есетри - уникален рибен вид, който е на ръба на изчезването поради безогледен улов, провокиран от ценния му черен хайвер, съобщава WWF.

Държавната администрация обяви едногодишна забрана върху улова на есетри, присъединявайки се към усилията на румънските си съседи, където подобна забрана действа вече пета година.

Това се случва за първи път, отбелязва Ивайло Симеонов, началник отдел "Управление и мониторинг на рибарството" в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). Той припомня, че подобна забрана имаше през 2008 г., но тя важеше само за Черно море.

Според WWF решението е огромна крачка напред в посока на опазването на вида и е прелюдия към въвеждането на нова, петгодишна забрана, която може да влезе в сила през 2012 г.

До ХІХ век гигантските моруни са мигрирали безпрепятствено от Черно море по Дунав до Германия и са били основен източник на препитание за населението по крайбрежието на реката.

По-късно дигите и съоръжения като хидровъзела "Железни врата", който се намира между Сърбия и Румъния, прекъсват миграционните пътища на есетрите и отрязват пътя им до местата за размножаване.

Търговията с хайвер от моруна е изключително доходоносен бизнес

Хайверът е една от най-скъпите стоки, чиято цена на дребно достига 6000 евро на килограм. Хайверът от моруна е и най-скъпият от всички видове хайвер на есетри от дунавския регион.

До 2007 г. Конвенцията за международна търговия на застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) определяше квоти за търговия с черен хайвер между страните от Дунавския регион.

През 2007 г. обаче стана ясно, че популацията на есетри е намаляла до степен, в която дунавските страни не могат да изпълнят дори и половината от заложените количества.

Тогава CITES забрани износа на хайвер от естествени популации във всички страни по поречието на Долен Дунав.

За съжаление, тази забрана доведе до още по-голям бум в незаконната търговия, твърди WWF. Дори и в периода преди забраната (2000-2005 г.), европейските власти заловиха над 12 т

хайвер, разпространяван нелегално в страните на ЕС

В момента според международните закони всички консерви с черен хайвер от есетрови риби трябва да разполагат със специален етикет. Онези от тях, които нямат подобно обозначение, са нелегални.

"Въпреки че международното законодателство в тази област е добро по принцип, нормативните актове все още предоставят някои "вратички" за нарушителите - например като освобождаването от всякакви изисквания на хайвера, предназначен за лична употреба.

Освен това не съществуват общовалидни изисквания за отпечатване на етикетите, дизайн (с изключение на кода) или някакъв друг задължителен елемент за защита.

В някои страни етикетите се произвеждат от държавата, но обикновено с това се занимават компаниите, което прави фалшификацията им относително лесна", обясняват от WWF.

Според организацията в ЕС, който е най-големият производител и потребител на хайвер, този проблем може да бъде решен само чрез промяна на сега действащото законодателство в посока затягане на правилата, категорична е организацията.
Източник:БГНЕС

Влиза в сила забраната за риболов

2011-04-18T21:27:00.001-07:00

Забраната за любителски риболов по време на размножителния период започва днес и ще бъде в сила до 3 юни 2011 г., съобщиха от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА).

Това става със заповед на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.

Забраната е на основание Закона за рибарството и аквакултури и се прилага ежегодно през размножителния период на видове във водите на Черно море, река Дунав и вътрешните водни обекти.

Забраната важи за всички пролетно-лятно размножаващи се видове.

За любителите риболовци има оставени свободни водни обекти на територията на страната за осъществяване на риболов. Те могат да бъдат проверени на сайта на ИАРА.

Кошчета в зоните за спортен риболов на „Йовковци” поставя ВиК

2010-10-22T10:44:00.000-07:00

Специални кошчета за отпадъци в зоните за спортен риболов около язовир „Йовковци” ще поставят от „ВиК Йовковци”. Това информират те в писмо до народния представител от ГЕРБ Христо Христов, след като от партията се обърнаха със сигнал за безотговорно замърсяване на района около водоизточника.
От 2003 г. със своя заповед Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури обособява три зони за спортен риболов на язовир „Йовковци”. Охраната на язовира обаче редовно се натъква на къмпингуващи групи по бреговата ивица въпреки строгата забрана за лагеруване в тази зона.
Автор:Георги ПЛАМЕНОВ в-к Борба

Магнитна кутия за рибарски куки

2010-10-22T10:35:00.000-07:00

Няма въдичар, който да не е губил от най-хубавите си куки, докато е бил на излет. Обикновено на брега на водоема е затревено и е достатъчно куката да падне и ... няма намиране. Дълги години нищо не спасяваше въдичарите от досадата насред риболова да пълзят, разлиствайки тревата с пръсти, за да търсят паднала кукичка.

От този сезон обаче френската компания Sensas измисли едно доста просто решение на въпроса. Това е новата кутия за въдичарски куки с 43 отделения. Тя е с размери 10,5 на 14 см и има магнитни пластини в разделите си. Това е начинът да поставите в тях необходимите ви за излета въдичарски куки и да бъдете сигурни, че нито една от тях няма да се изръси, когато отворите капака на кутията.
Източник:в-к Труд

15.4.2010 г. Забранява се риболова Забраната е във връзка с размножителния период

2010-04-18T10:22:00.000-07:00

Със заповед на министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов от 15 април 2010 г. се забранява риболова за 45 дневен период.

Забраната е на основание Закона за рибарството и аквакултури и се прилага ежегодно през размножителния период на видове във водите на Черно море, р. Дунав и вътрешните водоеми.

Забраната за любителски риболов е от 15 април и ще продължи до 31 май, тя важи за всички пролетно-лятно размножаващи се видове.

Улова на всички видове есетрови риби в българския участък на река Дунав се забранява от 15 април до 15 юни.

Улова на калкан в общностните води на Черно море се забранява през периода от 15 април до 15 юни включително, съгласно Регламент на Съвета 1287/2009 г.

Улова на карагьоз/дунавска скумрия/ и попчета се забранява от 15 април до 15 май.

За любителите рибари има оставени свободни водоеми на територията на страната за осъществяване на риболов. Това са:

Област Благоевград
- баластриерите (язовир “Бистрака” – голямото езеро), до гр. Благоевград;
- яз. Самоилово, с. Самоилово, общ. Петрич;
- водоем „Марена” до с. :Марикостиново, общ. Петрич;
- напоителен канал „Топлика” от главния път гр. Гоце Делчев – Илинден до помпена станция преди вливането в р. Места.

Област Бургас
- баластриера “Дупките”, гр. Бургас

Област Варна
- яз. Засмяно, общ. Аксаково

Област Велико Търново
стари речни корита на р. Янтра:
- землище на с. Раданово, общ. Полски Тръмбеш;
- землище на гр. Полски Тръмбеш;
- землище на с. Петко Каравелово, общ. Полски Тръмбеш;
- землище на с. Куцина, общ. Полски Тръмбеш.
стари речни корита на р. Росица:
- землище на с. Крушето, общ. Полски Тръмбеш;
- землище на гр. Бяла черква, общ. Павликени;
- землище на с. Михалци, общ. Павликени.
баластриери
- землище на с. Дичин, община Павликени.
напоителни и отводнителни канали:
- местност “Блатото”, гр. Свищов – запад.

Област Видин
- яз. Бяла Рада;
- яз. Дъбравка, общ. Белоградчик;
- яз. Дреновец в обозначения за това участък, обхващащ зона на 300 метра от зоната за садки в продължение на един километър в посока село Воднянци от южната страна на водоема;
- яз. Полетковци в обозначения за това участък обхващащ един и половина километра от преградната стена до първия ръкав в посока село Старопатица от южната страна на водоема;
- яз. Дражинци, общ. Ружинци.

Област Враца
- яз. яз. Чирен, с. Чирен;
- яз. Бели извор, с. Бели извор.

Област Кюстендил
- стар рудничен котлован, с. Николичевци, общ. Кюстендил;
- язовир под с. Самораново, общ. Дупница;
- водоеми (2 бр.) преди с. Смочево, общ. Рила;
- яз. Мали Върбовник, общ. Бобов дол;
- яз. Голем Върбовник, общ. Бобов дол.

Област Кърджали
- яз. Охлювец, общ. Кърджали;
- Кюмюрлюк в землището на с. Багрилци, общ. Крумовград.

Област Ловеч
- яз Сопот с изключение на зоните за естествено размножаване на риба и други водни организми и експлоатационната зона определени със Заповед №249/09.06.2003 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури;
- яз. Крапец с изключение на зоната за техническа експлоатация, обособена пред язовирната стена ;
- яз Александрово, с изключение на зоната за техническа експлоатация, обособена пред язовирната стена;
- водоем „Зореница”, намиращ се между гр. „Ябланица” и с. Гложене;
- горното течение на р. Златна панега, от извора до бента при с. Румянцево, общ. Луковит;
- яз. Гаргулица, землището на гр. Ябланица, общ. Ябланица.

Област Пазарджик
- баластриери „Дупките, общ. Лесичово;
- канала на р. Марица при с. Синитево;
- микроязовир Черяшка река, общ. Стрелча
- микроязовир, с. Виноградец, общ. Септември.

Област Перник
- езеро в с. Драгичево, общ. Перник;
- рудничните езера на територията на Община Перник;
- езеро в с. Рударци, общ. Перник;
- сгуроотвали (утайници), „7септември” и „Кудин дол”, гр. Перник.

Област Плевен
- баластриери Витски блата, общ. Плевен;
- водоем Кретско блато, с. Крета, общ. Гулянци;
- баластриери край р. Искър при с. Писарово, общ. Искър;
- баластриерите край р. Искър между гр.Червен бряг и с.Чомаковци и при с. Реселец, общ. Червен бряг;
- яз. Еница, общ. Кнежа;
- яз. Дрен, общ. Пордим;
- яз. Садина, общ. Пордим;
- яз. Под селото, общ. Пордим;
- яз, Вълчовец, обш. Долна Митрополия;
- отводнителния канал при гр. Белене.

Област Разград
- яз. Бяла пръст /Папаза/, гр. Разград.

Област Сливен
- баластриера Мечкаревска дупки, с. Мечкарево, общ. Сливен;
- баластриера Сливенска дупка, с. Мечкарево, общ. Сливен;
- баластриера Крушарска дупка, с. Крушаре, общ. Сливен;
- яз. Ябланово, общ. Котел;
- яз. „Имот № 000285, гр. Шивачево;
- централен напоителен канал в отсечката от с. Бинкос до с. Горно Александрово, общ. Сливен.

Област София
- бент Панчарево;
- водоем Жеков вир;
- баластриери в землището на с. Мрамор;
- баластриери в землището на с. Враждебна (извън границите на летище София);
- баластриери в землището на с.Долни Богров;
- баластриери в землището на с.Негован;
- баластриери в землището на с.Чепинци;
- баластриери в землището на с.Световрачене;
- баластриери в землището на с.Челопечене.

Област Стара Загора
- баластриери в землището на с. Ягода, община Мъглиж;
- баластриери в землището на с. Шаново, община Мъглиж;
- баластриери в землището на с. Юлиево, община Мъглиж;
- баластриери в землището на с. Зимница, община Мъглиж;
- баластриери в землището на с. Тулово (Аксаков гьол), община Мъглиж.

Област Хасково
- старо речно корито край с. Злато поле (западната част на водоема), общ. Димитровград;
- яз. Иваново, до с. Иваново, общ. Харманли;
- яз. Доситеево, общ. Харманли;
- яз. Гледка (до мотела), общ. Стамболово;
- яз. Левка /новия/, общ. Свиленград;
- яз. Орешец, общ. Харманли;
- яз. „В село”, с. Светлина, общ. Димитровград.

Област Шумен
- баластриера, с. Радко Димитриево, общ. Шумен.

Област Ямбол
- баластриери в местност „Долен герен”, гр. Елхово;
- отводнителен канал „Дере – 3”, землището на с. Безмер;
- яз. Болярско – 2, землището на с. Болярско;
- баластриерни водоеми „Кукоревски дупки”;
- яз. „Роза-2”, източно от свинекомплекса;
- гребен канал Ямбол – северна и южна част.

Рибата в р. Осъм полудя, събират я дори с чували

2010-02-15T13:47:00.000-08:00

Меката за въдичарите от страната тези дни е Ловешкото с. Умаревци. “Станало е някакво чудо. Кефалът кълве като полудял в р. Осъм до помпената станция над селото. На 60 години съм, но такова нещо не е било! Идват рибари отвсякъде", съобщи местният помпиер Кирчо Вълчев. Според него дневно до станцията се лови до 50-60 кг кефал. Дори някои късметлии го събирали с чували. Помпиерът смята, че от Рождество Христово насам е извадена над тон и половина риба. Сред нея имало изобилие на екземпляри с тегло над два килограма. Информацията му бе потвърдена от ИАРА-Ловеч.

“Обяснението ми за тази “лудост” на рибата е, че в тукашния вир са хвърлени за захранка най-малко 50 кг бял червей! Наскоро идваха и момчета от Спортен клуб по риболов “Боби Фишер" в Троян. Сред тях бяха Христо Петров, Любо Венков, Павел Шопов. Вадеха трофейни кефали един след друг, а после ги пускаха обратно във водата. Бяха толкова добри, че другите рибари спряха да ловят и само им се радваха!", добави К. Вълчев.

автор: Милен Нанков,в-к "Труд"

Най-големият нещастник на земята: риба сопол

2010-02-15T13:44:00.000-08:00

Рибата сопол, която спечели приза за „най-нещастно изглеждащо същество на планетата" в научните среди, е застрашена от изчезване, заради прекомерния риболов в австралийските морета, алармират учените.

Тъжно изглеждащата риба обитава дълбочините около 800 м. Там съжителства с раци, омари и други морски същества, които хората ядат като деликатес. Така, без да е ядлива, рибата сопол попада в мрежите на риболовните кораби.

Морският експерт от Университета в Йорк професор Калъм Робъртс заяви пред вестник Daily Telegraph, че рибата сопол всъщност има много причини да е нещастна.

„Рибата сопол се среща само в тези води и много често става жертва на рибарите," разказва професорът. „Риболовът в тази част от света е един от най-активните, така че ако сте риба сопол, определено тук е най-неподходящото място," допълва той.

Подобна форма на риболов причинява най-много вреда на местообитанията на животните.

Под вода има много малко защитени зони и повечето от тях са защитени заради коралите, обяснява още проф. Робъртс.

След като шелфът до 200 метра дълбочина вече е изтощен от риболов, хората са започнали да завладяват по-големи дълбочини.

Ако съберем всичките изследвани дълбочинни пространства, ще се получи територия не по-голяма от Париж. Това означава, че вече съсипваме природа, която дори не сме изучили, завършва проф. Робъртс.

Източник:в-к Труд

Забраниха риболов 2010 в България

2010-02-15T13:42:00.001-08:00

Риболовът в крайбрежните зони и вътрешни водоеми на България с всякакъв вид уреди и средства се забранява за цялата 2010 година със заповед на министъра на земеделието и храните, съобщи агенция "Фокус", цитирайки Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА).

Мотивите са необходимостта от опазване на биологичното разнообразие и създаване на оптимални условия за естественото възпроизводство на популациите от риба и други водни организми в определените рибностопански обекти.

Във водите на Черно море се забранява стопанският риболов в акваториите на пристанищата и буните с отдалеченост до 1 км от бреговата ивица, с изключение в зоните на действие на специализираните уреди за стопански риболов (даляни).

Забранява се стопанският риболов с всякакъв вид тралиращи риболовни уреди в крайбрежните зони, както следва: от нос „Сиврибурун" до устието на р. Камчия в тримилната зона; от устието на р. Камчия до нос „Емине" в едномилната зона; в зоната, ограничена от бреговата ивица до линията нос „Емине" - фар „Несебър"; в зоната, ограничена от бреговата ивица до линията фар „Несебър" - с. Черноморец. Южен нос; от с. Черноморец, южен нос до устието на р. Резовска в едномилната зона.

Забранените за риболов зони са отворени в периода от 15 септември до 15 ноември само за улов на сафрид.

Забранява се стопанският риболов с всякакъв вид средства в радиус 500 м. от местата за вливане на топлите води на ТЕЦ "Варна" във Варненското езеро.

Забранява се стопанският риболов с всякакъв вид риболовни уреди и средства в акваторията пред устията на реките, вливащи се в Черно море, в радиус 500 м. от средата на устието на притока.

Забранява се риболовът с всякакъв вид риболовни уреди и средства в акваторията пред устието на р. Ропотамо, ограничена по права линия от нос "Кая" до нос "Св. Димитър".

Във водите на българския участък на река Дунав се забранява стопанският риболов с всякакъв вид риболовни уреди и средства в акваторията пред устията на вливащите се в река Дунав притоци и канали в радиус 200 м. от средата на устието на съответния приток.

Забранява се стопанският риболов с всякакъв вид риболовни уреди и средства, както следва: от морски клуб гр. Силистра - речен километър (р.км.) 375 до лодкостоянка „Циганка" р.км. 376,8; в устието и канала на р.км. 391, свързващ поддържан резерват „Сребърна" и р. Дунав; в устието и канала р.км. 407 влизащ в остров Гарван; от р.км. 578 до р.км. 580 (Лиман) в природен парк Персина; в отклонението на р. Дунав от р.км. 611 до р.км. 612 (т.нар. Дунавски канал) в местността Карабоаз; в лимана на пристанище Лом.

Забранява се и риболова в участъците на реките и водните обекти във вътрешните водоеми на страната по области.

За улов на калкан - молба до 17 януари

2010-01-03T02:51:00.000-08:00

Започна приемането на заявления за регистриране на риболовни съдове, участващи в улов на калкан през 2010 г., обявиха от агроведомството.

Съдовете трябва да са вписани в регистъра на риболовните кораби и дънните мрежи с минимален размер на окото не по-малко от 400 милиметра. Крайният срок за подаване на заявления е 17 януари 2010 г.

Българската квота за улов на калкан е нищожно малка - към 50 т. Въпреки усилията министър Мирослав Найденов не успя да защити увеличаването й пред Брюксел.

Собствениците на риболовни съдове кандидатстват в някое от териториалните звена на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Заявленията са по образец, може да се разпечатат от интернет адреса на агенцията - iara.government.bg.

Списък на одобрените ще се публикува след 15 февруари. Заедно с националния план за контрол на улова на калкан страната ни е длъжна да представи в ЕК списък на корабите, които ще ловят калкан.
Източник:в-к "Труд"

Глобяват фирма заради сайт за риболовни принадлежности

2010-01-03T02:45:00.000-08:00

Комисията за защита на конкуренцията установи извършено нарушение по чл. 35, ал. 3, във връзка с чл. 29 от ЗЗК от страна на Иридиум ООД, гр. Пловдив и Димитър Илиев Чолаков и наложи имуществена санкция и глоба съответно от 8 200 лв. и 500 лв. Комисията постанови прекратяване на нарушението.

През февруари 2009 година управителят на ответното дружество Димитър Чолаков регистрира домейн www.rapala.bg, като твърди, че 85% от продуктите, които продава чрез сайта са произведени от Rapala VMC Corpоration - водеща компания за риболовни принадлежности.

Комисията смята твърдението за неоснователно тъй като не е доказано в хода на производството. Наред с това в интернет съществуват редица сайтове за онлайн търговия с риболовни принадлежности, които също предлагат марката Rapala без да ползват името на финландското дружество като част от името на магазина.

КЗК счита, че като е използвал за сайта си име, свързано с общоизвестна търговска марка, ответникът е действал недобросъвестно и е увредил интересите на останалите добросъвестни търговци. Привлечени от наименованието на домейна потенциалните купувачи биха насочили вниманието си именно към този търговец и биха предпочели да пазаруват от него, като пренебрегнат факта, че същият търговец предлага и други марки, подобно на останалите му конкуренти в този бранш.

При определяне на санкцията Комисията е взела под внимание степента на нарушението, съдействието от страна на ответника и финансовото състояние на дружеството.

Източник:Profit.bg

ИАРА

2009-12-20T01:29:00.000-08:00

Управляващият орган на Оперативна програма за развитие на сектор"Рибарство" издаде Заповед за отваряне на мярка 2.6.

Приемът на проекти стартира от януари 2010 г. София, 16 декември 2009 г. - Управляващият орган на Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" издаде Заповед за отваряне на мярка 2.6. "Инвестиции в преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура" от проритетна ос 2 "Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура". 15 работни дни след обявяване на заповедта за отваряне на мярка 2.6. "Инвестиции в преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура" стартира приема на проекти. По мярката ще се подпомагат проекти, насочени към изграждане, разширяване, оборудване и модернизация на предприятия в сектор "Рибарство". Преработвателните и търговските предприятия могат да се възползват от съфинансиране за някои от следните сектори: Сектор 01 – Увеличаване преработвателния капацитет чрез изграждане на нови преработвателни единици и/ или разширение на съществуващи; Сектор 02 – Изграждане, разширение, оборудване и модернизация на преработвателни единици с цел подобряване хигиената и условията на труд, опазване на околната среда и внедряване на производствени системи за контрол на качеството и технологични иновации; Сектор 03 – Изграждане на нови пазарни структури; Сектор 04 – Модернизация на съществуващи пазарни структури. Помощта по тази мярка приоритетно ще се предоставя на микро-, малки и сердни предприятия. За мярка 2.6. "Инвестиции в преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура", финансовото подпомагане ще бъде 60 % от размера на одобрените и реално извършени инвестиционни разходи. От тях 75 % ще бъдат осигурени от Европейския фонд по рибарство и 25 % - национално съфинансиране. Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ за един проект не трябва да надвишава левовата равностойност на: 1 000 000 евро по сектор 01 и сектор 02; 3 000 000 евро по сектор 03 и 300 000 евро по сектор 04. Минималната финансова помощ по проект не трябва да бъде по-малка от левовата равностойност на 10 000 евро. Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ за целия програмен период на Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" за един кандидат не може да превишава левовата равностойност на: 2 000 000 евро по сектор 01 и сектор 02; 6 000 000 евро по сектор 03 и 600 000 евро по сектор 04. За безвъзмездна финансова помощ могат да кандидатстват юридически лица или еднолични търговци, регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите. За подпомагане по сектор 04 се допускат само юридически лица, регистрирани съгласно чл. 14 от Закона за стоковите борси и тържищата. За съществуващи обекти по сектори 01, 02 и 04 кандидатите за подпомагане трябва да са регистрирани по реда на чл. 12 от Закона за храните (ЗХ) или чл. 229, чл. 262 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД). # # # За Мярка 2.6. "Инвестиции в преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура" Подробности и информация по отношение условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2.6. "Инвестиции в преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура" могат да бъдат намерени в Наредба №8 от 30 март 2009 г. на следния линик: http://oprsr.government.bg/wp-content/uploads/2009/12/Naredba-8-ot-30.03.09.doc За информация: Ани Брезоева, PR ИАРА + (359) 889 440 678 abrezoeva@gmail.com

Няколко порции риба седмично намаляват риска от внезапна сърдечна смърт

2009-12-13T04:20:00.000-08:00

Петгодишно проспективно (напред във времето) проучване на 20 500 американски лекари (мъже на възраст от 40 до 84 г.) потвърди хипотезата, че омега-3 мастните киселини на рибата имат антиритъмни свойства. По-ранни наблюдения при кучета и примати също показаха, че включването на една порция риба в седмичното им меню намалява наполовина риска от внезапна смърт, дължаща се на спиране на сърцето (сърдечен арест).

Лекарите, участвали в мащабното проучване, били разпределени в четири групи в зависимост от честотата на рибната им консумация. С най-малко сърдечни проблеми, включително фатални за живота аритмии, се оказали консуматорите на 1-2 рибни порции/седмично. При тях бил регистриран наполовина по-малък риск за живота, в сравнение с колегите им, които се хранели с риба един път в месеца.

Редовният хранителен прием на поне една порция риба (80 -110 грама) в седмицата може да намали риска от внезапна сърдечна смърт сред общото население, заключиха авторите на проучването.

Хората, които не обичат особено много рибни ястия, могат да въздъхнат облекчено. Не е нужно да се консумират над 2 порции в седмицата, защото това не предлага допълнителна сърдечна защита, показват също данните от проспективното проучване.

Омега-3 мастните киселини са важен градивен елемент на всички клетъчни обвивки. Притежават противовъзпалителни и антидепресивни свойства. Изглежда, че оказват благоприятен ефект не само при хората с ритъмни нарушения на сърцето и повишен холестерол в кръвта, но и при хората с улцеративен колит, ревматоиден артрит, бронхиална астма и депресия. Свързани бяха и с намален риск от ацидоза.

С по-високо съдържание на омега-3 мастни киселини са скумрията, сьомгата, тонът, сардините, херингата, леферът, рибата-меч и “кралската“ (розовата на цвят) пъстърва.

Източник:http://www.lekar.bg

393-килограмова риба е BG рекорд в Дунав

2009-12-13T04:17:00.000-08:00

Най-голямата риба, уловена в Дунав, е моруна, която тежи 393 кг. Това съобщи Величко Атанасов, уредник в Музея на дунавския риболов и лодкостроенето в Тутракан.

Моруната е попаднала в рибарска мрежа през 1946 г. във видинското село Връв. Този вид риба се хващал с кърмаци, които вече били забранени, но пък можело да се видят в музея, уточни Атанасов. Най-големият сом, който бил уловен в Дунав, тежал 285 кг. Носели се слухове,че в реката можело да се хванат и риби по 1200 кг. Тези твърдения обаче не били доказани, казва експертът.
Източник:http://www.trud.bg

Виц за зимният риболов

2009-12-13T03:32:00.000-08:00

Тръгнал един любител на зимния риболов за риба. Пробива си той дупка в леда, намества си столчето и изведнъж чува мъжки глас:
- Тук няма риба.
Станал човекът, дръпнал се на няколко метра встрани, пробива дупка в леда и пак се чува:
- Тук няма риба.
На третия път не издържал и попитал:
- А кой говори?
- Директорът на пързалката.

ОСОБЕНОСТИ НА ЗИМНИЯ РИБОЛОВ

2009-12-13T03:19:00.000-08:00

Зимните условия за риболов са доста трудни. Студът създава пречки не само при монтажа и контролирането на линията, a при боравенето със стръвта и дори при работата с пръта и макарата. Да не говорим, че влияе и на поведението на рибите. За колеги без особен опит в зимния риболов може би ще е добре да знаят нещо повече и да вземат съответните мерки, преди да са се сблъскали с това непредвидено (или подценявано) усложнение, което на практика може да им осуети намеренията.

Но първо няколко предложения - къде, какво и как.

Язовир „Душанци”
Душанци, при продължителни студове, влиза в списъка на замръзналите водоеми, макар ледът да не е масивен. Трябва да се има пред вид, че при омекване на времето, обаче, ситуацията се усложнява. В устието, при вливането на река На язовир ДушанциТополница, се практикува подледен риболов с традиционните похвати, като уловените риби са предимно костури и бабушки. Наскоро карловски рибар извади 2-килограмова платика, което си е страхотно постижение, откъдето и да се погледне.

Язовир „Ал. Стамболийски”
Тънката ледена покривка, която обхваща част от повърхността на язовира, не е надеждна и не бива да се поемат рискове. По-добре е да се търсят незамръзнали участъци, каквито има след временно затопляне на времето. Най-достъпен през зимните месеци е костурът, може да се обади и бабушка, но тя се търси на голяма дълбочина, с леки такъми и фин монтаж. Приоритетните примамки са пинки, бели и торни червеи. Местните капацитети не отхвърлят и житото, щом става дума за улов на бабушка.

Река Струма
Периодите на ледоход в най-студените януарски дни като че ли замразяват и живота в реката. При леко "разхлабване" на времето, по Струма веднага се забелязва оживление. Нивото се вдигна от разтопения сняг и водата се размътва. Това се Скобарът е често срещан в Струмаотразява и на поведението на рибата. Прави впечатление, че тук-там се хвалят с улов на скобар и на естествена стръв, най-често бял червей. Доскоро по култовите риболовни места властваха тройкаджиите и всякакви опити да се съблазни рибата по друг начин отиваха на вятъра.

И сега съветите. Ако синоптиците говорят за минусови температури, очевидно ще имаме проблеми с водачите на предстоящия риболов. Все пак важно е какви стойности на термометъра се очакват. Ако ще е малко под нулата, с изгледи към затопляне, не е толкова страшно. Обикновено проблемът се явява в сутрешните часове, когато е най-студено. След това времето омеква и забравяме за неприятното обледеняване.

Ако, обаче, се очакват трайни минусови температури, просто ще трябва да се съобразим с времето. При избора на такъми не бива да залагаме на мачов прът или болонезе с много водачи, понеже при тях отворът е минимален, особено във връхната част, която е най-податлива на допир с водата.

Трябва да уточня, че проблемът се явява най-вече при интензивен риболов (на спининг или на плувка), понеже тогава влакното е в почти непрекъснато съприкосновение с водата. Поради това по-широките водачи са за предпочитане. Сега може да пренебрегнем тежината на пръта и да потърсим вариант с не дотам качествена изработка, но с по-голям диаметър на водачите.

Когато е много студено, всичко просто замръзва...Ако въпреки оптималния за деня избор на такъми обледяването е факт, просто ще трябва да противодействаме на леда. Най-лесно е моментно задържане на върха в шепата или продухване с уста – топлият въздух бързо топи ледената корица. Процедурата се повтаря и по следващите най-близки водачи, ако видимо са обледени.

Задължително е, обаче, ледът да се премахне изцяло - остане ли ледено топче на влакното, още при следващото навиване то отново ще се превърне в стопер при достигане на първия водач и процедурата ще трябва да се повтаря. В умерено студено време, след всяко продухване, би трябвало да може безпроблемно да се заметне поне три-четири пъти. При незначително обледяване продухването е често прилаган трик. Някои колеги постигат по-бърз ефект с лапане в уста на върха, но това все пак крие рискове – не е ясно каква е чистотата на водата.

По-надеждно е да се снабдим със специална смазка против заледяване или поне с шишенце глицерин, който се намира във всяка аптека. Това помага донякъде, но процедурата трябва да се повтаря през известно време, за да има дълготраен ефект. Ако през деня температурата видимо спадне и отиде в критично ниски стойности (-10' C) всякакви опити да се предпази влакното и водачите от обледяване стават напразни. Тогава най-разумната идея е час по-скоро да се потърси подслон и топлина.

Наслука!

Автор: Младен Добрев

Дунавската пъстърва (Hucho hucho)

2009-12-13T02:13:00.000-08:00

Нито дъговата, нито нашата балканска пъстърва, нито внесената неотдавна у нас езерна сьомга могат да й съперничат. Ако дунавската пъстърва достигне пределната си възраст от около 15 години, теглото й може да надхвърли 50 кг, а дължината и да достигне около метър и половина. Нейният братовчед тайменът (Hucho taimen) пък се нарежда сред най-едрите пъстърви в света, а може би е и най-едрият. С огромните размери, които може да достигне - над 80 кг тегло и над 1,5 м дължина, той превъзхожда дори тихоокеанската гигантска сьомга (Oncorhynchus tsha-wytscha). Впрочем дунавската пъстърва и тайменът си приличат много по външност и затова като сигурна разлика между тях се посочва броят на хрилните им тичинки. Основавайки се на сходството в биологията на двете риби, някои учени считат, че тайменът не е отделен вид, а само подвид на дунавската пъстърва, който се среща в реките на Сибир, от р. Волга на запад до р. Индигирка на изток, както и в някои азиатски езера (Байкал, Зайсан).

Ареалът на дунавската пъстърва е доста ограничен

Тя е разпространена само в река Дунав, като предпочита горното и средното й течение, някои от по-големите нейни притоци и по изключение някои езера. У нас дунавската пъстърва се среща само в река Дунав. Тя се отличава лесно от другите пъстърви в нашите води. Тялото й е удължено, отгоре кафяво или кафяво-зелено, а отстрани сребристо с меден оттенък. Гърбът й е изпъстрен с тъмни овални петънца, които отстрани на тялото преминават в Х-образни или луновидни форми. Главата на дунавската пъстърва е сплесната отгоре, а коремните и перки са изнесени доста назад, почти зад края на гръбната. Люспите, покриващи тялото й, са дребни, между 180 и 200 в страничната линия.

Дунавската пъстърва съзрява полово на третата,
четвъртата или петата си година

Най-често това става на 4-годишна възраст, при дължина около 60 см и тегло 2-3 кг. Размножава се рано напролет. Полово зрелите риби напускат любимите си укрития, разположени по дъното на участъците с бързо течение, и предприемат къси миграции, насочвайки се към по-плитките и по-тихи места в коритото на река Дунав и притоците му. Хайверът си хвърлят в изкопани от женската дълбоки ями в чакълестото дъно. По време на размножаването тялото на рибите добива медно-червена окраска.

Плодовитостта на дунавската пъстърва е сравнително висока и може да достигне 11 717 хайверни зърна. Те са едри (4,5-6 мм) и ярко жълти. След оплождането им родителите ги затрупват с дребни камъчета. Инкубацията трае около 30-35 дни. Личинките остават в близост до мястото на излюпването до момента на резорбиране на жълтъчното си мехурче и започват да търсят дребни безгръбначни по дъното. Младите рибки носят 8-9 тъмни ивици отстрани на тялото си. Те се хранят с малките на шарановите риби и на липана и до есента нарастват до 100-140 грама и 12-15 см дължина.

Животът на дунавската пъстърва протича
изцяло в сладки води

Тя обитава една специфична зона в реките, известна като зона на липана и мряната и никога не навлиза в морето.

Мряновата зона на реките е населена предимно от шаранови риби. Поради силното течение на водата, в нея хищниците сом, щука и бяла риба не се срещат. Тяхната роля тук се изпълнява от дунавската пъстърва. Тъй като тя е хищник, улавящ жертвите си с преследване, за енергията, която изразходва, са необходими и повече калории. Затова възрастните пъстърви се ориентират към по-едра плячка - половинкилограмови скобари, килограмови мрени. В менюто им влизат още речни кефали, кленове, главочи, лещанки и др. Като намалява числеността на шарановите риби, дунавската пъстърва способства за поддържане на запасите на липана, изпитващ силна конкуренция от тях по отношение на храната и укритията. Въпреки че лови и липани, дунавската пъстърва би предпочела да атакува винаги, когато има възможност, по-бавните шаранови риби, отколкото да преследва по-бързия дори от самата нея липан. Причината за богатството на липан в големите немски, австрийски и чешки реки е именно присъствието в тях на дунавска пъстърва. Австрийските учени посочват, че тя има и изключителна заслуга за ограничаване на някои заболявания по шарановите риби, като унищожава болните и изоставащите в растежа. Поради тези причини, както и заради това, че дунавската пъстърва никога не наближава устията на реките и не попада в мрежите на професионалните рибари, тя е била желан обект за аклиматизация. Такива опити са правени в Испания, Франция и Швейцария.

Дунавската пъстърва е изключително
интересен обект на спортен риболов

Тя е сред малкото риби, които могат успешно да се ловят и през зимата. В Австро-Унгарската империя дунавската пъстърва е имала статут на "кралска риба" и уловът й е бил запазен за принцовете и приближените на двора. В Германия, в Австрия и в Чехия тя и днес се счита за трофейна риба. Нейната мнителност, фантастичната и съпротива, когато е закачена на въдица, както и немалките и размери са и спечелили тази репутация. Дунавската пъстърва трудно се лови с изкуствени примамки. Блесните и девоните привличат само младите и неопитни индивиди. Затова баварските и чешките "рибари" предпочитат да я ловят на мъртва рибка. Все пак има една особена примамка, използвана от баварците, която дава добри резултати. Тя се нарича "цоп" и представлява каска от сачми, украсена с множество кожени или каучукови каишки. Предполага се, че имитира ларвата на миногата. С такава именно примамка през 1904 година доктор Хайнц уловил 52-килограмовата дунавска пъстърва, която и до днес е рекорд на Бавария.

Дунавската пъстърва има бяло,
стегнато и вкусно месо

Тя е била любимото ястие на крал Лудвиг II Баварски. И досега месото й се цени много в Германия и в някои немски ресторанти достига цени, до каквито цените на месото на никоя друга речна и дори морска риба не се доближават.

Въпреки зарибителните мероприятия числеността на дунавската пъстърва не е голяма. Причини за това са инцидентните замърсявания, липсата на добри или изобщо на рибни проходи пред язовирните стени, корекциите на речните корита, а също така намаляването на числеността на скобара, който е един от основните и хранителни обекти в Средноевропейските страни.

Отново рибарски виц

2009-12-12T07:03:00.000-08:00

По средата на зимата на реката седи рибар и лови риба. Рибата въобще не кълве, а рибарят е премръзнал като куче. До него сяда някакъв старец и започва да вади една след друга риби.
- Ей, дядка, как го правиш това, бе! Аз седя два часа и не съм хванал нищо, а ти една след друга ги вадиш??!!
Дядката:
- Ферфея фряфва се фърфи на фофло….
- Кво, кво??!!
- Хаффам фе ферфея фяфвя се фърфи на фофло фе….
- Кво приказваш, бе? Нищо не ти се разбира…
Дядото с досада изплюва нещо в ръката си и крещи:
- Абе, казвам ти, че червеят трябва да се държи на топло, бе.

Рибарски хумор

2009-12-12T05:35:00.001-08:00

През нощта двама рибари били нападнати от комари. Бързо се скрили в палатката. След малко единият се показал навън, за да види какво е положението и видял да се приближава рояк светулки. – Ужас! – извикал той на приятеля си. – Връщат се да ни търсят с фенери!

Десетте Божи заповеди за ловеца:

2009-12-12T05:31:00.000-08:00

- Аз съм Господ-Бог...Създал съм ловеца, цар да бъде над всяка твар над земята и връх над земята. Лисицата при лошо време да я търси под земята; заека да варди на кръстопът; на яребици да не стреля, докато не се вдигнат над земята; да стреля на ястреба горе на небето...Ако не улучи, поне ще го прогони...
- Не си прави илюзии (идоли), че всичко, което хвърка, се яде...Барута си не пести, когато трябва да се обучиш в стрелба. Не мисли, че си най-добрият стрелец; на бас за лов се никога не хващай. С жена си в спор при тръгване на лов не влизай;отбягвай прашния път и кашличав другар...
- Не изговаряй напразно...думи, които не разбираш; не спори за животни, които ти са непознати ! Не хули другаря ловец и никога не му завиждай за успешния лов. Не лъжи, защото вредиш на себе си. Не се хвали, не преувеличавай - скромността е добродетел. Не улучиш ли с първата цев, не забравяй, че имаш и втора; не улучиш ли и с нея, казвай истината и не търси предлози - курока си изпуснал или си бил стрелял на сврака...Не стреляй на каскет!
- Шест дни работи, но работи съвестно. Ловецът трябва да бъде трудолюбив. Седмия ден - ден за лов и почивка: на твоята природа посвети...
При лов много не се заморявай, почивка под гъста сянка избягвай; с малко лов се задоволявай, мисли, че господар си ти...Вино с ракия не меси, лютото по-малко употребявай.
- Почитай старите ловци, за да ти бъде добре. Питай видяло и патило. Съветите им никога не пренебрегвай; послушността, другарството да ти бъдат всякога пред очи. В лоша среща не вярвай - суеверен не бъди. Със слаби коне далеч не отивай, кучето си при теб взимай; каруцаря на път не черпи...В ловна чанта стъкло се не държи!
- Не убивай полезните животни, нито повече дивеч, отколкото ти трябва. Не убивай, когато животните се любят и развъждат, защото тогава и змия не ги хапе... Не убивай, за да убиваш!
- Не прелюбодействувай...Тази заповед не се отнася за ловеца...Няма такива ловци.
- Не кради...понеже си волен господар на поля и гори, лозя, бостани и извори...Пази чуждото като свое. Взимай толкова, колкото ти се следва за услугата, която принасяш на земеделеца, лозаря и градинаря, като ги избавяш от вредните животни. Чантата си с грозде не пълни; късай само една диня, ябълки - само три, круши, ако са много сочни, може и до пет...Заекът поврежда за една нощ цял бостан, лисицата - два реда главини...Куче грозде не яде, ловецът не къса зелено...Не кради никога патрони от оставената настрани чанта на другаря! Чуждо ловно куче "по погрешка" не прибирай !
- Не лъжесвидетелствай...Като казваш, че другарят ти е бил с теб на лов, когато и ти сам не си бил там...Защото тогава и двамата сте съучастници в лъжа пред ревнивата жена...Като експерт пред съда, куче никога не надценявай. Истината понякога премълчавай, но лъжата всякога отбягвай...Работи да престанат хората да мислят, че ловецът винаги преувеличава...
- Не пожелавай...нива, дом, жена, магаре, вол, нито слугинята на ближния си другар ловец. Не пожелавай лов, паднал под чужд изстрел...Не пожелавай ! - казал Мойсей последната си дума и се оттеглил на лов -почивка в планината Нево, като оставил храбрия Навин да се разправя с ловците. А гробът Мойсеев и досега никой не знай...

Акулите – любопитни факти

2009-12-12T03:39:00.000-08:00

254 вида акули, съществуващи в момента, са регистрирани в списъците на ФАО (Световна организация за хранене и земеделие). Дължината им е от 15 см (Squaliolus laticauclus) до 15 м (безобидната китова акула – Rhiniodon typus)

За 35 вида е известно, че са нападали поне веднъж човека и за 12 вида това поведение не е чуждо.

Най-голямата уловена бяла акула е женска, с дължина 6.4 м, хваната във водите край Куба през 1945 година. Теглото и е било 3312 кг, а обиколката и – 4.5 м и са били необходими няколко камиона, за да бъде натоварена и превозена. Изглежда, че е бил уловен и един екземпляр с дължина 10м, но не съществуват нито снимки, нито доклад от експерти, а само субективни свидетелства. Рекордите са винаги „женски”, защото при акулите женските са с по-големи размери, отколкото мъжките.

Мощността на челюстите на акулата е изключителна: най-голямата регистрирана със специално създаден уред е 3.75 т/см² за акула с дължина 3 м. Мощността на една бяла акула, дълга 6 м, сигурно е много по-голяма, но никога не е била измервана.

Най-бързата акула е акулата мако, която може да достигне 50 км/ч (най-бързата риба е рибата-платно и нейната скорост достига 113 км/ч, след нея е рибата меч, достигаща до 95 км/ч). Скоростта на човека във водата е смешна, дори по отношение на най-бавните риби.

Растежът на акулите е различен в зависимост от видовете, възрастта и зрелостта – от 33 мм до 30 см годишно. Общо взето, той е винаги бавен.

Рекордният брой атаки за дадено място е отбелязан в Дърбан, Южна Африка, през 1957 година със 7 тападения за 107 дни, от които 5 са предизвикали смърт.

През август 1960 година при преобръщането на един кораб в устието на р. Комати край бреговете на мозамбик стадо акули е нападнало оцелелите корабокрушенци, като е осакатило 46 души от всички 49.

Скоростта, с която се възстановяват зъбите на месоядните акули, е от порядъка на 7-8 дни за най-малките от тях и от 6 до 12 месеца за най-големите видове, но тяхното заместване по време на нападение става незабавно.

Акулата може да усети разреждане на кръв от порядъка на една част кръв на петстотин милиона части вода и присъствието на месо от рибата меру – от порядъка на една от десет милиарда части вода.

При някои големи акули всеки семенен мехур може да съдържа от 20 до 25 л семенна течност или 40 до 50 л сперма за един голям мъжки екземпляр.

Между осеменяването и появата на новородената акула изтичат от 10 до 22 месеца – това е една от най-дългите бременности в животинското царство.

Всички акули могат да останат поне 6 седмици без храна; рекордът който е наблюдаван в аквариум, е 15 месеца (подуваща се акула).

Хищникът, от който човек се страхува най-много, в същото време е и един от неговите източници на храна: 306 125 тона или 10 000 полуремаркета е бил уловът на акули за хранителни цели през 1984 г.

Улавянето и по-специално опръстеняването върху грюбната перка е един от методите за изучаване на акулите. Така за 23 години в Калифорния са били уловени и опръстенени 60 000 акули от 47 различни вида. 1900 от тях са били намерени отново, от които една – на 6500 км от Калифорния, а друга – след 19,5 години!

Най-голямата риба, която е била уловена някога със спортна въдица, е една голяма бяла акула, тежаща 1221 кг. Това е станало край бреговете на Австралия с въдица от 60 кг (по данни на Международната асоциация за спортен риболов).

Най-старият предшественик на акулата е бил намерен като вкаменелост. Това е Кладоселахията (Cladoselachia) на възраст 350 милиона години, т.е. 100 милиона години преди появата на динозаврите (човекът се е появил преди 3.5 милиона години).

Използван източник:
Маниге, Ксавие, Акулата – зъбите на смъртта, Изд. „Литера Прима”, 1994

Виртуален риболов за любители

2009-12-12T03:26:00.000-08:00

Сигурно обичате да ходите на риба, но през тези месеци риболовът е забранен. Можете да се отдадете на любимото си хоби обаче с играта The Strike от Griffin International, към която се предлага и специална въдица, за да изглежда всичко максимално истинско.
Освен всички атрибути (без кордата, естествено), виртуалната въдица е снабдена и с обратна връзка във вид на променяща силата си вибрация. По този начин ще знаете какво ви се е закачило на кукичката и как да се справите с него.

Играта заедно с въдицата струва $69,99. Виртуални риболовци (неизвестно защо никой не обича думата рибар), могат да станат притежателите на PC, Xbox 360 и Wii.

Video Games - E3 2010

Мъж изкопа дупка в кухнята си, за да лови риба

2009-12-12T03:06:00.001-08:00

Фермер от Чунцин, Китай, е изкопал 15-метрова дупка в къщата си, за да лови риба, предаде Прес асосиейшън.

Ли Хуейян наел 30 души, които за шест месеца изкопали дупката в кухнята му. Мъжът искал да стигне до подземна река, която според него била пълна с риба.

Преди 30 години реката текла над повърхността, но изчезнала, когато местните власти взривили част от планина, за да прокарат път.

След като прокопал път до нея, Ли Хуейян поставил мрежа за ловене на риба. Той построил и стълби, които водят от кухнята до реката и всеки ден слиза на 15 метра под земята, за да провери улова.

Мъжът продава уловената риба и досега е спечелил 2000 британски лири. На едро продаваната от него риба върви по 24 юана /2 лири и 15 пени/, а на дребно - по 36 юана /3 лири и 20 пени/.
Източник:24 Часа

Платика

2009-12-12T02:03:00.000-08:00

Описание и особености

Това е риба от семейство шаранови. Отличава се с малка глава, силно странично сплескано тяло с характерна висока гърбица, която с лека извивка започва непосредствено зад главата. Аналният плавник е продълговат като кил и около него няма люспено покритие. Платиката е риба, която може да достигне до сериозни размери – дължина 60 и повече см и тегло към 5–6 килограма. Всички плавници са сиво-черни на цвят и дори в брачния период си остават такива, без да червенеят, независимо от факта, че по тях се появява закратко и светлосив до белезникав обрив. Тялото е широко и приплеснато отстрани. Цветът на рибите варира с възрастта или заради характера на водата, която обитават. Малките платики до втората си година освен това не са така изразително гърбави. Техният цвят бие повече на сребро. С възрастта рибата расте силно във височина, която достига до една трета спрямо общата дължина на тялото. Цветът на тази водна “чиния” също търпи изменение, като гърбът става тъмнокафяв до тъмносивкав, а странично рибата започва да придобива все по-отчетлив бронзов оттенък. Устата е малка, полудолна, но е способна да се разпъва напред като хобот, с който платиката рови по дъното, за да търси храна. Това е типична стадна риба, която живее в придънния слой на водата, който рядко напуска. Естествено се среща в Дунав и долното течение на вливащите се в него реки, но е изкуствено разселена и в много вътрешни водоеми на страната – кариери, баластриери и язовири. Платиката е топлолюбив вид и отлично се развива в топлите водоеми около ТЕЦ “Марица-изток” – яз. “Овчарица” и яз. “Розов кладенец”. В последните години има добра популация и в много по-студените язовири “Искър” и “Душанци”, но това не променя факта, че обича по-топлите води. В реките тя се държи около шаварите, граничещи с дълбоки заливи и ями с обръщане на течението. Предпочита глинестите и леко тинестите дъна. По-рядко можем да я открием в район с пясъчно дъно. Дори дъното с малки камъчета е по-добро за нея, отколкото равният слой пясък. Характерно за по-възрастните риби е, че и на дъното търсят укрития от течението в близостта на малки прагчета. Дори 10–15-сантиметрово стъпало в глинестите пластове вече є дава сигурност и платиката предпочита да се държи именно там. Храни се с дънни организми, които извлича, като засмуква тиня и я предъвква. Освен това не прощава на червеи, личинки, пиявички и дори някои видове мекотели. През лятото похапва и в коренищата на шаварите, които шумно смуче, но може и да “пасе” някои видове водорасли. Платиката расте бавно до втората си година. След това ускорява темпа на трупане на тегло и за известен период при добри условия е способна почти да го удвои за година. Достига до 15–20-годишна възраст, като с времето нараства силно във височина.

Стръв, захранка и подхранка

Само по изключение можем да хванем платика без яка захранка. Този факт е известен на повечето въдичари. Другото прочуто качество на платиката е, че е крайно внимателна и предпазлива риба, която се плаши лесно от всеки по-силен шум или плясък по водата. Все пак и тя се издава, докато рови по дъното, с характерните балончета въздух по повърхността. При тихи и прозрачни води можем да забележим и леко размътване в зоната на мехурчетата. След като сме избрали място с достатъчна дълбочина – 4 до 6 метра, и подходящо глинесто или тинесто дъно, е нужно да започнем със захранването. Накиснати кюспе, хляб и обикновени бисквити се омачкват много внимателно. Някои майстори препоръчват влажната смес да се претрие през сито, за да няма големи парченца. След това се правят топки, които се мятат в избраната зона, за да се оформи стабилно хранително петно, на което ще разчитаме през целия излет. Подхранката е необходима през останалото време на излета, защото си имаме работа с типично стадна риба. В този смисъл, колкото и да хвърлим – няма риск да прехраним цялото ято. За подхранка вече можем да употребим и елементи от стръвта, с която ловим. Това може да е ароматизиран с анатолово масло или ванилия качамак, парченца торен червей, бели червеи и кастери, варено жито, кускус, по-ситна млечна царевица и т.н. В Англия майсторите гонят платика и на месо от речни миди. То се пробожда на по-едри единични куки, като при нужда допълнително се пристяга с една-две намотки мек памучен конец. Тази стръв няма популярност у нас, но често във водоемите, в които се гони платика, действително живеят и сладководни миди. Така че защо да не се опита и този естествен деликатес.

Такъми

НА ЛЕКО. При риболов на леко, каквато е най-разпространената практика, ни трябва дълъг телескоп. В случай, че ще минем без макара и водачи, той не бива да е по-къс от 5–6 метра, защото ще гоним рибата на значителна дълбочина. При нашите условия, особено ако излетът е в гьол, където са добивани инертни материали, е по-подходящ изборът на телескоп с макара и водачи. Основното влакно на линията е задължително тънко от 0,12 до 0,14. Поводът при това положение е наистина фин – от 0,08 до 0,10. Плувката, от която имаме нужда в случая, е средна на дължина, подвижна с единично закрепване на линията в долния край. Антената є може да е по-дълга, но ние ще я потопим при утежняването. То се извършва най-често с комбинация от разсъсредоточени сачми. Най-долната към куката трябва да се намира на към 40 сантиметра от нея. Това е заради начина на кълването на платиката, която поема стръвта във вертикално положение надолу с главата. Над най-долната сачма често се поставя и още една по-едра междинна. На около 50 см от нея вече идва главното утежнение. Куките за платика малко смущават, като се има предвид големината на противника, но класиката изисква бели, прави и остри от №18 до №14. НА ТЕЖКО. На тежко платика се лови по изключение. Например когато сме убедени, че се е дръпнала много навътре във водоема и дълго не е излизала към брега. Причината може да бъде значително колебание на водното равнище, захладняване на въздуха, при което дълбоката вода е по-топла, или сезонна миграция. Прътът е обикновен дънаджийски освен в случаите, в които ще търсим изключителна далечина на замятане. Тогава ни трябва триметров прът за дъно. Основното влакно може да е по-дебело – 0,22 – 0,24, но поводът трябва да е тънък. Изобщо платката не е специален обект на риболов на тежко у нас. По-скоро тя се лови инцидентно или смесено с едра каракуда или бабушка. Най-често се хваща на линия с хранилка или на “сандвич” – капан с две плочки кюспе, залепени от качамак, като в такива случаи обикновено куките ни са по-едри. Кълването на платиката на тежко е особено и се отличава от каракудското с по-продължителното тресене на шпионката, макар и да прилича на него.

Кълване и момент на засичане

Платиката е толкова недоверчива риба, че е почти изключено да вземе стръвта, ако тя не е легнала на самото дъно. Това може да ни се случи само при положение че ловим над обрасло с водна растителност дъно. Така че преди всичко се налага да уточним прецизно дълбочината, особено ако сме уцелили търсения участък с леко стъпало в пластовете. След като приключим с балансирането на плувката и сме сигурни, че първата сачма от утежнението ни е на дъното, можем да притеглим леко към себе си, за да почувстваме прагчето. При поемането на стръвта платиката повдига малката първа сачма и така леко “освобождава” линията. Плувката ни се показва повече на повърхността и поляга върху водата. Следва повеждане, най-често странично, и потопяването. Ако сме с малка кука, засичаме малко след полягането на плувката. При платиката обаче често можем да се сблъскаме и с т. нар. фалшиво кълване. Това е коварно поклащане на плувката и дори нейното лягане за момент, което се дължи на това, че някоя от гърбавите риби е опънала за миг линията с високото си тяло. Ето защо все пак някои колеги предпочитат да изчакват със засичането. В случай, че стръвта ни е по-обемиста, например грозд бели или торни червеи, изчакваме повличането и засичаме тогава. Предварително трябва да следим за потопяването на влакното от линията, особено на по-голяма дистанция. На тежко хич не е лесно да се определи моментът на засичането. Движението на шпионката става на ситни тласъци със паузи и разтрисане. При по-изразено движение нагоре си избираме момент и засичаме. Рискът е голям, но платиките рядко опъват както трябва, за да залепят шпионката, пък и често изплюват стръвта и се отказват.

Кулинарни качества

Месото на тази ленива риба е бяло и нежно. Особено при нейната обработка е това, че люспите є са покрити с много слуз. Това налага по-внимателно и дълго измиване на улова. По-дребната е добра за класическо пържене. Средните риби – до кило, се разцепват по дължина покрай гръбнака и след това се режат на парчета. От едра платика може да се очаква и добро пасване в тава на фурна за плакия. Изненадващо е, но месото на тази дънна риба много по-рядко има тинен привкус, отколкото при други видове. Бяло ароматно вино, изглежда, върви най-добре на задушевния, изпълнен с редица тактически подробности разказ за победата срещу коварната предпазлива водна твар, която с вещина и чалъм сме успели да надхитрим.

Морунаш

2009-12-12T02:02:00.001-08:00

Описание и особености

Морунашът е риба в екологичен и житейски подем. В последните години срещата с него е все по-честа, и то не само в реките, а и в затворени водоеми. На пръв поглед морунашът силно наподобява скобара. Приликата обаче е повече в силуета на рибата, отколкото в подробностите. Морунашът също е шаранова риба, но като биология е много по-близо до платиките, отколкото до скобара. И при него имаме долен кил без люспи, кил зад гръбната перка, но с извити люспи, и пространство от главата до гръбния плавник с лека вдлъбнатина в средата. Муцуната му пък напомня тази на скобара, но устата на морунаша е много по-различна от неговото длето. Ако гледаме устите им в разтворено състояние, при морунаша имаме кръгла форма, а при скобара правоъгълна. Размерите на морунаша са до 40 см дължина и до 2 кг тегло. Обикновено ловените екземпляри обаче са далеч от теоретичните постановки. В този смисъл улавянето на парче над половинка си е сериозно постижение. Обикновеният морунаш е стадна риба, която се движи на пасажи от екземпляри с еднакви размери и рядко допуска по-едри риби. Гърбът е тъмносив, зеленикаво-маслинен или дори синкав. Страните са сребристи, а долните перки червени като на клен. Гръбната перка е сива, каквато е и опашката. Очите са сравнително големи за размерите му и заедно с издадената напред заоблена муцунка придават вид на постоянна почуда у морунаша. Рибата се среща в Дунав и прилежащите наши реки, но напоследък се появи и в средното и долното течение на Струма, и в някои язовири. Нужно е уточнението, че у нас обитава и още един вид – маришкият морунаш, известен повече с пловдивското си име карабалък. Научното му название е Vimba melanops. Тази риба се отличава лесно от обикновения морунаш с по-малки размери и тегло до 700 грама. При карабалъка отсъства покрития с извити люспи кил зад гръбната перка. Окраската на маришкия морунаш е по-тъмна, а плавниците му са сивкави или най-много жълтеникави. Карабалъкът също е типично стадна риба. В хранителните предпочитания обаче няма съществени различия, затова по-нататък ще говорим само за морунаш. Рибата е всеядна, но с по-голяма охота поема и търси животинска стръв. Червеи, насекоми и ларви са естествената храна на морунаша. Понякога той се съблазнява и от семена, но това става по-рядко.

Стръв, захранка и подхранка

Всеки колега от Пловдив знае, че карабалъкът никога не е един. Следователно като повечето стадни шаранови риби и той се влияе от добрата захранка. Мачкан или стрит хляб, царевично брашно със ситно кюспе помагат при събирането на повечето речни риби. Малко глина или пръст за начална мътилка също няма да навреди, особено напролет или в напреднала есен. Подхранката може да е по-богата на елементи от стръвта като кълцани торни червеи, бели червеи и кастери. Средните и по-дребните торни червеи са класика в стръвта за морунаша. Хирономусите са огромна част от естествената му храна, мамарците също. Белите червеи понякога дават добър резултат, особено при карабалъка. От растителните примамки са важни вареното жито, тестото, кускусът. Топченцето мек стиропор е запазена марка за есента, в случай че потърсите морунаша и на тежко с подхранваща спирала.

Такъми

Специална екипировка за морунаш не съществува. Подходящи са всички добри пособия за речен риболов. Телескопът за плувка с дължина 4–5 метра и среден екшън е достатъчен. Рибата се държи добре при вадене и е борбена като всяка речна твар, но и телескоп без водачи също върши работа. Ако държите на макара – нека тя да е малка, бърза и лека. Заклетите плувкаджии знаят защо. Плувките са малки до средни, но непременно чувствителни и без крещящи цветове. Финият им баланс със сачми се подразбира. Понякога, особено наесен, морунашът дава добре и на дъно с подхранваща спирала. Емоциите при този начин за гоненето му не са кой знае какви, но всеки по-твърдичък телескоп е достатъчно подходящ за целта. Влакната са фини – от 0,16 надолу до поводи под 0,10. Куките са бели прави между №10 – №14 в зависимост от стръвта.

Методи на ловене

Морунашът се гони на плувка в поне 90 на сто от излетите. Риболовът може да започне случайно покрай скобара, речния кефал или мряната. Но това невинаги е така. През пролетта и есента си има период, когато морунашът се държи на големи пасажи и гоненето му обещава сериозен риболов. През лятото може би поради по-голямото предлагане на естествена храна излизат инцидентно единични, но по-едри парчета.

Кулинарни качества

У нас, като изключим явното пристрастие на пловдивчаните към карабалъка, морунашът не е сред ценените риби. Той обаче е много по-вкусен от скобара и месото му е съвсем прилично. В Русия той и сега е смятан за една от най-добрите шаранови риби. Там едрият морунаш се предлага опушен и се цени като изтънчен деликатес от типа “само за гости”. Ние дотам още не сме я докарали и затова без свян “разхищаваме” тази ценност, пържейки я в най-обикновен прозаичен тиган.

Лин

2009-12-12T02:00:00.000-08:00

Описание и особености

Той е като пришелец от наистина друг свят – света на мълчанието. Линът е може би най-привързаната към тишината и спокойствието наша риба. Иначе и той принадлежи към голямото рибешко семейство на шарановите. От всичките ни сладководни риби линът може би е най-слабо познатият вид за повечето хора. Причината е в това, че той никога не се е продавал в магазин или сервирал в ресторант. Това пък от своя страна е свързано с местообитанието му и почти пълната невъзможност да се лови в големи количества по промишлен начин. Така че линът е известен предимно на въдичарите. Колцина от тях обаче са имали среща с едър лин – това си остава загадка. Тялото на тази наистина златна риба е някак скъсено. То е леко изгърбено и странично сплескано, покрито със ситни, здраво хванати към кожата люспи. Другата забележителност на лина е, че той е покрит с дебел прозрачен слой слуз. Някои учени смятат, че това му помага при провирането през стъблата на водните растения. Той прави рибата като гланцирана и необикновено хлъзгава, ако се хване в ръце. Когато линът бъде изваден от водата на въздух, този предварително “желиращ” го слой започва да потъмнява на големи петна, които сетне се олющват, откривайки златните люспи. В традиционните представи на западноевропейците на лина се приписват почти човешки качества. Дори и днес, в иначе сериозни справочници по риболов, продължава да се твърди, че линът е рибешкият лекар. Всички наранени и нахапани от хищници риби отивали при д-р Лин, за да се отъркат в неговата целебна слуз. Така раните им веднага зараствали. Това било и причината щуката да дели една е съща ниша във водоемите с него, без да му налита. От цялата тази романтика обаче, изглежда, е истина само последното изречение, и то с допълнението, че слузестият хлъзгав рибок не е по вкуса нито на костура, нито на бялата риба, дори и да им се поднесе, както се казва, на тепсия. Сред другите забележителни черти на тази наша риба е и фактът, че при нея имаме най-ясно различаване на мъжките и женските индивиди. Мъжките линове имат по-дълги и някак по-стройни чифтни коремни перки. Цветът на лина е зеленикаво-златен. Гърбът е по-тъмен, а страните преливат като скъпо, ситно изковано бижу. Коремът е по-светъл, но пак е с метален вид. Перките са хармонично окръглени, жълтеникаво-кафеникави на цвят. Очите са изненадващо малки и червени. Устата е месеста, с по едно малко мустаче в ъглите. Линът е много бавно растяща риба. На дължина той може да достигне 50–60 см, а на тегло дори над 5–6 кг. Характерно за него е и дебелото опашно стъбло, което придава известна тромавост на неговия силует. Линът е и истински рибешки мързеливец. Напълно възможно е той да живее с години на едно и също място във водоема. Движенията са му вяли и бавни, което обаче не му пречи да се преобразява в истински борец след засичането. Линът обитава тихи и обрасли с висша водна растителност води – блата, язовири, гьолове от речни разливи и дори заливи без течение в самите реки. Храни се предимно по дъното, ровейки в тинята за личинки и червеи. Топлолюбива риба, която предпочита плитките части на водоема, които сутрин първи се нагряват, а вечер последни изстиват, но задължително в близост до покрити с растителност пространства – камъш, ръждавец, тръстики, които є дават храна, сигурност и спокойствие.

Стръв, захранка и подхранка

Гоненето на лин понякога се превръща в обсебваща страст. Причината е в своенравния и предпазлив противник, който може до крайност да амбицира въдичаря. В такива случаи дори имаме първите признаци на “линска болест”. Колегата започва да говори само за едър лин, оборудва се с гребло или котва за чистене на водораслите, започва да проучва рецепти за ароматизирани качамаци и прочие. За щастие болестта се лекува лесно – с пет-шест успешни излета на типично линско място, при което е нацелена добрата за деня стръв. Класиката в случая предполага по-едри от средните торни червеи. Така големината им ще гарантира, че дребните плевелни рибета няма да смущават атаката на лина. И земните червеи вършат работа, но нямат миризмата на пресните торни, която очевидно дразни чувствителното обоняние на лина. Грозд едри бели червеи също е добро решение, особено ако в подхранката сме хвърлили кастери, а и червеите са ни от боядисаните в червено. Тестените примамки с ароматизиратори също са класика, но резултатността им е по-изразена в сравнително чисти петна за риболов. Вареното жито и ситната, леко смачкана млечна царевица понякога оправят положението, но както често се случва, големи парчета са вадени и на най-обикновен мачкан хляб. Захранката не бива да се поднася по много и с големи шляпащи буци и парчета. Дори плочките кюспе в нея трябва да са по-ситни. Купешките готови смеси са отлични, но малко стрита пръст за начална мътилка не им вреди. Хубаво е все пак предварително очистване на мястото или дупката от растителността. Подхранката е важна, тя успокоява и едновременно настървява лина, особено когато съдържа парченца от стръвта. Изобщо принципът при гоненето на тази риба е тихо, внимателно и спокойно.

Такъми

Оборудването за линския риболов не предполага някаква особена изработка. Това по същество си остава един типичен плувкаджийски сеанс в тихи води. Все пак имаме работа със силен и борбен противник, който живее сред водорасли, шавари и закачки, както се казва – на една ръка разстояние. Прътът ни най-добре да е телескоп от 3–5 метра, а и нагоре. Дължината в случая е предимство, защото позволява да се поднесе стръвта и в по-далечните дупки или направо до задния край на полето от водорасли, след което започва чистата водна площ. Теглото на пръта в случая не бива да ни плаши, тъй като линският риболов предполага чакане с големи паузи, през които въдицата се оставя на стойка или върху шавара. На пръв поглед макарата не е толкова наложителна при риболова на дупка, но често тя ни е нужна за правилното изваждане и водене на закачената риба. По същия начин се мисли и за повода, който мнозина смятат за излишен, предвид неминуемите закачки. Все пак при връзването на по-ситни куки поводът дава удобство и сигурност на възела. За него е достатъчно да издържа около 1,5 кг. За основното влакно, ако се ползва без повод, стига устойчивост около 2 килограма. Линските куки трябва да са здрави и с по-широка плавна извивка. Стъблото им може и да е леко скъсено. За едър лин се слага №8, а за по-капризна стръв като любимите му хирономуси може да се слезе и до №12 – №14. Използваните плувки могат да бъдат подвижни или фиксирани. Големината им не бива да е значителна, но все пак трябва да се виждат ясно от брега. Балансирането им се прави със сачми, докато застанат вертикално в потопено състояние, при което стърчи само антенката. Често този прецизен баланс е свързан и с особеността на линското кълване, което напомня това на платиката. Затова се използва и монтажът с лежаща последна сачма близо до куката. Когато линът поеме, леко я вдига. Това нарушава финия баланс и плувката поляга на повърхността. А какво прави в този момент въдичарят, сигурно вече сте се досетили.

Методи на ловене

Основното гонене на лин се пада на плувкаджийството. При това в повечето случаи “театърът на военните действия” е в близост до брега. Причината за това е преди всичко в типичната дневна активност на лина. Той сутрин и привечер като по часовник излиза да похапне в крайбрежни води. Сутрин доброто кълване е някъде до 9 часа, а привечер почва след 17 и откарва до смрачаване. Само в тихи дни с ръмящ дъждец и облаци активността може да е през цялото време. Обикновено опитните линаджии захранват и почистват няколко дупки. Те периодично ги оглеждат за характерните мехури, които хранещите се риби отделят под водата. На дъно лин се лови почти винаги случайно покрай шарана. Това става обикновено на кюспе или на млечна царевица. Все пак в някои прочути с едър лин водоеми, гьолове и баластриери се замята на тежко и специално за каленик. В такъв случай монтажът е на чепаре или с хранилка. Стръвта са торни червеи, нанизани на грозд, или качамак. Естествено, в такъв случай линията е по-здрава, отколкото за риболов на леко.

Кулинарни качества

Месото на тази обитаваща сред водорасли и шавари риба е изненадващо крехко, бяло и нежно. Вкусът му е превъзходен, без каквито и да е следи от тинен или горчив растителен привкус. Линът е отличен за пържене. За приятелите на майстора това е рядък и изключителен шанс да опитат подобен деликатес. Ето защо трапезата с лин не бива да се претупва с каса бира, каквато и да е тя. За нежното, тлъсто и сочно месо на блатната ни пъстърва подхождат идеално ароматни изстудени и резливи бели вина, каквито дал Господ по нашите географски ширини. За подобни случаи французите казват “Благородството задължава” и действително е така – превърнете хващането на вашия лин в подобаващо за уникалността на тази риба събитие.