God of senses Любовна лирика

Когато до лицето му се смеех

2012-12-29T03:53:00.005-08:00

Той само се усмихваше, мълчеше
и чувстваше пространството до мен.
Аз само се усмихвах и говорех,
и чувствах топлината между нас.
А погледите се разминаха, но знаех,
че той улавя всеки нежен тон.
И знаех, че лицето му блести,
дори когато гледах към небето.
И знаех, че лицето му трепти,
дори когато гледах към тревата.
Лицето му трептеше като лист,
а устните усмихваха се само.
И плътен беше този малък миг,
когато до лицето му се смеех.

История на мига

2012-12-29T03:41:00.001-08:00

Лицето ти -
целувката на времето,
лицето ти - мигът на сетивата,
устата ти - листо от роза, струна, петолиние
и ключът сол -
пред мене се раздвижиха в мъгла,
подобно тази, която
върховете дъждовни разлюлява - облачна!
Лицето ти сега е слънчев облак,
ръцете ти са хиляди искри.
Ръцете ти се движат пред очите ми -
ръцете ти докосвам с поглед - плавни
и живи като хиляди листа
пред мене пишат своята история -
историята на мига!

Розата

2012-11-05T11:05:00.001-08:00

Дансинг

2012-11-05T10:33:00.001-08:00

Стихийна памет ме понася
към бъдещето на мига.
Откривам в ритуала блясък
на хиляди слънца в снега.

Гласът ти нежен и уверен
бе пълен с толкова нюанси.
Изтри от мене знака черен,
а улицата стана дансинг.

Пепел

2012-11-05T10:16:00.002-08:00

Поръсих пепел по земята
и в стъпките си те открих.
На вълнолома нещо свято
напомни ми за твоя стих.

Целувах багрите, театъра
на този залез сътворен.
В червеното му хладно злато
намерих нещо и за мен.

Край лодките, смирили порив,
окъсан плащ се залюля.
Не искам с чувствата да споря.
Достатъчни са ми крила.

Видение

2012-11-05T09:54:00.001-08:00

Него не виждах - преливаше той
пустия - в празен привиден покой.
Полъх неволен от истински плам
срути у мене вопъла ням.

Твоята сянка блестеше над мен,
облакът беше от облак ранен.
С пръсти докоснах крилото на мрака
и те усетих - в мъглата на знака.

Твоето тяло излъчи нов мир -
беше душата на истински пир.
Сякаш кълбото на цяла вселена
с устни сънувах - от теб упоена.

Лилии бели цъфтяха край нас,
бързо изгубих аз воля и глас.
Ти се усмихваше - беше далечен,
но се разтвори в минутата - вечен.

Отсъствие

2012-11-05T09:23:00.001-08:00

Тебе те няма,
                 мислите тичат.
Бледа измама
                 в теб ме привлича.

Търся в стените                  ехото чуждо.
Падат стените,
                 ти си ми нужен.

Виждам те ясно                  с було от ласки.
В нощния глас
                 крият се маски.

Случайна жена

2012-11-05T08:32:00.002-08:00

Всичко това е измислица.
Знам, че обичаш красивото.
Няма мелодия истинска
в думи изтъркани, сиви.

Виждаш ли тази усмивка,
бегла следа по лицето му?
Друга го чака зад блока.
Ти си случайно в сърцето му.

Той ще си тръгне след изгрева.
Знаеш ли, той ще си тръгне.
Влюбен е в себе си само.
Всички подобни си тръгват.

Те са обречени скитници.
Ти не си вечната гара.
В тебе се влюбва случайно,
а те разлюбва на бара.

Ти си единствена в случая.
Важна е друга наистина.
Виж му очите разсеяни.
Скоро луна ще поиска.

Няма да спреш ти чаровника,
вечния скитник, предателя.
Няма да спреш ти любимия,
най-съвършения вятър.

Вече небето стъмни се.
Него отдавна го няма.
Може би днес ще се върне.
Но утре ще пиеш измама.

Ревност

2012-11-05T08:26:00.002-08:00

Не иска да бъдe дребнава.
Тогава защо те ревнува?
Дори и когато целува,
не мисли, че тя притежава.

Допуска, че друга харесваш,
когато си с нея, не вярва
на ласките твои - те парят
и никак не я правят весела.

Не смята, че може да има
това, за което мечтае.
Тя винаги мисли за края.
Открива и в лятото зима.

Ерос

2012-11-05T08:17:00.002-08:00

Виж, толкова е закачлив
бог Ерос, седнал на делфин!
Шегите му са огън див -
изгряло слънце в поглед син.

Не спира да развлича той
безбройните навън тълпи.
Прониква в сивия покой,
докато камъка стопи.

Оплита земните съдби
със своя лък античен, бял.
Пронизва всичко може би,
а той е невредим и цял.

От вечност кротка упоен,
измисля своя таен план.
Излъчва Ерос нежен плен,
въздиша, топъл и засмян.

Приятел

2012-11-05T07:48:00.000-08:00

Днес вярвам само на приятеля,
от любовта ми доскучава.
Тя търси в своя нежен глад
добро, което се предава.

Очите ми не искат огън,
не крия в себе си мечти.
В безгрижния словесен слог
откривам общите черти.

Бих искала да се харесваме
с обикновения си вид.
Да бъда с тебе ми е лесно,
а другото е просто мит.

Безкраен блус

2012-11-05T07:42:00.001-08:00

На истината скръбната комета
в сърцето на луната ще засвети.

До пясъка ще стигнем с тебе боси
на изгрева да зададем въпроси.

По дланите на облачна милувка
прелюдия от рани ще пътува.

Намерената в крепостта утеха
ще върне съчетанието крехко.

От цвят на светлините ще добием
на мислите вродената магия.

И песен на реката ще запише
кръстосаното между нас двустишие.

В нощта безмълвно с тебе ще танцуваме
безкраен блус като пред чудо в Лувъра.

Ще питаме брезите онемели
дали са всичко чули и видели.

Отново

2012-11-03T16:31:00.002-07:00

Ще те видя отново след няколко часа,
с неразумна готовност ще стопя всеки блясък!

Ще изтрия чертите на моите крепости,
ще повярвам на ситите, чуждите, слепите!

Ще избягам от ролите, ще се скрия от себе си,
ще потърся гондолата - облак целебен.

С откровена сърдечност, с патетично доверие
ще повярвам във вечното - спомен за вчера!

После с теб ще стоим в тоя дом от надежди
и щастливо ще бдим над познатата нежност.

Ще говорим, отнели на виното огъня,
и сами ще спечелим нова, радостна логика.

Ще отскочим до рая на скромно величие.
Ще потичаме пак по небето обичано.

Какво ще кажат хората

2012-11-03T16:27:00.001-07:00

Какво ще кажат хората, се питаш
и всяка смелост в теб умира скрита.

Земята от дъжда е мокра,
тя хвърля старата си рокля.

А цветовете, в теб заложени,
от жълтите листа тревожат се.

Всичко старо

2012-11-03T16:19:00.001-07:00

Той издига слабия си глас
и ме пита в тоя късен час
името му помня ли, мига,
есенните вопли и снега.

Аз мълча. Приятелка съдба
е орисала нечутата борба
между нас. От себе си зает
криеш тих любовен мед.

Вече съм спокойна, също - ти.
Смяхме се над смешните мечти.
Тъне в тишината вечерта
и ни гали вече само тя.

Но когато тръгнеш пак към мен,
сигурен, че виждаш своя ден
и ми кажеш: "Нежно разпилян
стигнал е до тебе моя блян" -

ще попитам - има ли нощта -
сън, ветрило, кон и път с листа -
да ги хвърля бавно аз към теб -
и покрия всичко с този креп...

a girl in love

2012-10-30T11:49:00.000-07:00

Емили Дикинсън

2012-10-30T11:17:00.000-07:00

И Емили Дикинсън е писала
стихове
за които не бих казала
че са любовни
макар че обичат света
малко тъжни
много тъжни
много философски
като всяка загадъчна поезия
като всяка истинска поезия

Prisentiment is that long shadow on the lawn.
Indicative that suns go down.

The notice to the startled grass
that darkness is about to pass.

2012-06-02T07:02:00.003-07:00

О, всичко е поезия - и твоето лице,
което отразява
на вятъра играта.

Не е самичък този ден!

2012-06-02T06:59:00.000-07:00

Дори сега, когато вече постепенно
лъчите слънчеви се скриват
и в стаята ми притъмнява,
очите ми те виждат ясно.
Ти цял си в мен от слънце!

2012-06-02T06:43:00.001-07:00

Докоснах те, да, спомням си добре,
аз вчера те докоснах по пъката,
аз притежавах твоята ръка,
аз притежавах теб!

2012-06-02T06:24:00.003-07:00

Твоето лице
така се очертава на небето,
че само моята усмивка
му стига, за да заблести!

2012-06-02T06:22:00.003-07:00

Ако дните,
по които ти оставяш дири,
имаха криле,
сигурно те биха отлетели на красиво място
с много светлини и ухание на лято...

2012-06-02T06:21:00.001-07:00

Когато ти ме пожела,
дърветата погледнах
и бързо осъзнах -
поникваха листа.

2012-06-02T06:20:00.000-07:00

Защо ми подари тъга, приятелю?
Най-евтина е, зная, тя.
Но аз очаквах от небето
божествени букети...

2012-06-02T04:50:00.000-07:00

Все пак сме Живи -
дори когато си мълчим,
обърнати към Хълма -
и мисля си - ще дойде времето,
когато ще ти кажа -
по тези сънища летя към теб!