Teа Блу

Тийкет с една годинка повече:)

2012-03-03T09:49:00.000+02:00

Днас магазинчето на Пиротска 16 става на 1 годинка:) Още ми е пред очите откриването, когато разбрах колко малък ни е магазина всъщност:) На откриването дойдоха толкова хора, че трябваше да влизат на смени вътре:) Затова днес ще е отворено от 11 до 17, за да може на който му се идва, да си избере кога да дойде и да не е чак толкова трудно да се влезе:)
Преди една година не знаех къде се намирам от щастие и притеснение едновременно. Сега, да кажем, всичко е същото, но умножено поне по три:) Преди една година магазина го отворихме двете с Кети, сега празнувам годинката сама. И е крайно различно. Цялата работа е за мен, цялата отговорност, цялата радост, цялото притеснение. И същевременно - не. В последните дни получих десетки доказателства, че всъщност близките ми и приятелите ми са абсолютно до мен и зад мен, и с мен, независимо от настроенията, притесненията или тихите ми лудости понякога:) Разбрах, че в крайна сметка важното е да не спирам да се радвам на шиенето и да не спирам да мечтая. А всъщност най-важното е друго - вярата. Тая абсолютно алогична, немотивирана и сляпа вяра, че магазина е пазен и всичко ще е наред. И съвсем нямам предвид СОТ-а:) И тази същата вяра от ден на ден става все по-голяма - че магазина не е лудост, че не е пилеене на време и средства, че има защо да е там и има защо да се намира точно там, където е в момента. Доказателствата понякога са много, понякога напълно липсват. Но вярата май винаги се появява точно тогава, когато няма доказателства.
Искам много от следващата година. Имам план и график и всичко... запасила съм се със списъци и книги, но всъщност всичко, което искам, е да продължавам да вярвам. И да си имам хората зад мен, защото така винаги знам, че колкото и страшен или тъжен да е бил деня, вкъщи винаги има мир, разбиране и обич. Защото е лесно да се обичаме всички, когато е лесно. Трудното идва по друго време.
И няма да обяснявам какво коства и колко струва магазина. Ще кажа само, че няма друг магазин, на който всеки ден да му казват колко е невероятен и колко е красив:) Защото е събрал произведенията на жени от цяла България, защото е събрал вдъхновението, сръчността и хубостта на най-хубавите жени в целия свят... И искам да ви кажа, че няма друго място, в което слънчевата светлина да влиза по толкова особен начин, и няма друго място, което да е моето място:) За което благодаря на всеки един по отделно... Благодаря, че ТЕ има!

Упражнения по куилтинг и апликации:)

2012-02-29T08:45:00.000+02:00

Последните ми две поръчки включваха по много и от двете. Първата беше куилтинг върху готов пачуърк на клиентка, с размери 250х250 см. Борбата беше безмилостна, но резултата накрая ми хареса:) Стана меко, приятно и релефно, а на строгите райета на пачуърка много добре се вързаха обличките форми на куилтинга. И пак се убедих - ако човек си свърши перфектно работата при застопоряването на ватата между двата плата, всичките му притеснения отпадат. Тропосването на одеало с тия размери ми отне повече от 3 часа, но се убедих във важността им.

По-големия проблем беше, че работих с вата на клиентката... която беше страшно неравномерна и на всичкото отгоре имаше разни... неща в нея. Както в истинската вълна понякога намирам тревичка или клонче, така в тази вата имаше разни примесчета, които ми изкараха акъла, когато иглата попадна върху едно от тях:) Никога не съм чупила игла по този начин, но явно е трябвало и през това да мина:) В крайна сметка след няколко оборота в пералнята примесите ги заняма, а одеалото стана добре. Стана и благодарение на новото ми краче за куилтинг - можете да го видите в края.

Има много сериозна пружина, изцяло метално е и има много по-отворена площ долу. Благодарение на него започнах да експериментирам в областта на машинната бродерия и на свободния зигзаг. Скоро ще покажа и там резултати:) Във втората си поръчка се влюбих в момента, в който "поръчителката" ми започна да говори. Включва около 50 блока с най-различни апликации, които символизират различни нещица... и куилта накрая ще е обяснение в любов:) Страшно щастлива съм с тази поръчка и се надявам накрая да стане ефектно и мило. Благодарение на символите в този куилт започнах отново да тренирам сериозно с апликациите със ситен зигзаг. Самолета беше предизвикателство, но беше нищо пред контура на Италия:) Много страх му брах, но съм доволна от резултата. В крайна сметка не мога да докарам по-детайлен контур, но май важното е да се разпознае, а не да се учи география по куилта:) Има също така котки, ангели, сърца... и всякакви други красотички:) Ще го покажа в цялата му прелест веднага, щом стане готов (и "поръчителката" го подари, за да не стане някой гаф!).

И така... аз действам, пък да видим докъде ще я докараме:)

Същевременно да си кажа, че тази събота (03.03.) магазинът навършва 1 годинка! Допълнително ще пиша от колко до колко ще съм в магазина, за да може да почерпим, да се видим и да побъбрим! И да отпразнуваме една толкова прекрасна година, благодарение на всички вас!:)

Първата Валдорфка:)

2012-02-10T08:58:00.000+02:00

Първото нещо, което някога съм шила, бяха кукленски дрехи. И до ден днешен я обожавам тази част, особено, ако по дрешките има много дантелки, копченца, панделки и т.н. Много, много години след онези първи кукленски дрехи попаднах на Тилда-зайците и така сериозно се вдъхнових, че уших един. Даже си мисля, че тук някъде, в първите постове, все още се кипри заека с най-смешната пижама. Да, няма да забравя колко много се радвах именно на шиенето на пижамата му:)
Докато търсех кройката на заека, попаднах на Валдорфските кукли за първи път. Бях очарована - тези кукли нямат огромен бюст и тънка талия както добре познатото ни девойче, нямат розово кабрио или високи ботуши на ток, но пък имат... душица:)

Правят се изцяло от естествени материали - памучни конци и платове, вълна за пълнеж и коса. Това е и първия ми опит за такава кукла, провокиран от необходимостта да опитам и от щастието, че най-накрая си намерих вълна за пълнеж:) Голямо щастие! Никога не съм предполагала, че вълната пълни кукли по този начин, но всъщност се оказа много приятен материал, с който се работи лесно.
Куклите са плод на Валдорфската възпитателна система, гледаща към естественото и природното. Даже куклите по принцип се оставят без уста, за да може детето да се идентифицира с куклата и да й придава израженията, които реши. На няколко пъти съм се разравяла в четене на системата... и в крайна сметка забелязах, че в etsy се продават доста "waldorf-inspired doll", тоест вдъхновени от валдорфските. На мен много ми харесва това определение,
та реших че и моята ще е така. Има си уста, понеже исках да има изражение. И въпреки всичко тя може да променя израженията си и може да ти съчувства, когато си тъжен, и може да се радва с теб, когато се радваш:) Не съм убедена, че одобрявам напълно всичко валдорфско, тъй като често тръгва в твърде езическа посока за вкуса ми, но въпреки всичко одобрявам стилистиката на кукла, която прилича на детенце - на истинско детенце, което трябва да бъде гушкано, трябва да се усмихва и трябва да се уважава, защото е такова и е естествено:) И така - аз се забавлявах страхотно тези дни с куклата. Стана 50 см висока, с леко разминаващи се пропорции на тялото. Трябваше главата да е по-голяма, а тялото - по-малко, но все пак имам повод на опитам да направя още една:) И най-интересното е, че тя още си няма име. Може пък по-нататък да го получи:)

Същевременно е готов сайта ми, с него и новия график за курсовете:) Започвам да правя курс по плетене на 1 кука, тъй че ще се занимавам повече и с това:)

В магазина вече имаме и малък, но качествен избор от преждички! Има вълнени и памучни, едноцветни и меланж... И много им се радвам:)

Това е от мен! До скоро!

ПолАрните мечки

2012-02-02T13:18:00.003+02:00

От няколко дни се чудя какво пропускам. И ето - чак сега се сетих. Забравила съм да ви покажа полАрните мечки! Историята им тепърва започва да се пише, но поне увода ще започна!
Намерих страхотния сайт на Паулин - http://www.funkyfriendsfactory.com/, от който си харесах... май всички кройки си харесах. И понеже напоследък всички сме се овъртяли в ACTA и SOPA, аз самата сериозно започнах да се притеснявам за правата на кройките, от които шия. И някак си не можех да се успокоя, че нарушавам сериозни закони за интелектуална собственост, изкарвайки пари от кройки, които някой друг е правил... В търсене на кройки с права за продажба попаднах на няколко страхотни в etsy, които скоро ще ви покажа. В последствие попаднах и на Funky Friends Factory, който позволява продажба в ограничени количества, стига да се посочи източника на кройката. Опитах да ушия мечето, което най-много харесах, и се получи този сладур на цветя, който не можех да спра да гушкам и да му се радвам. В последствие направих специални етикети, посочващи сайта като източник на кройката и направих няколко мечока от полар! Никога не съм ползвала този материал и бях очарована - без разнищване, съвсем малко разтягане... страшно приятно беше! Опитах да добавя и сърчица (послучай наближаващия празник), като добавих и вълна, а сърчицата сложих чрез иглонабиване директно в полара. В съвсем близкия магазин имаха два разкошни цвята за мечовци... и така се появиха полАрните ми мечки, които се чувстват съвсем добре в иначе твърде полярното време напоследък:) Следващата партида ще е от пачуърк платове, понеже колкото и да ми се обяснява, че студът е сибирски, пролетта идва и изисква ярки и топли цветове:) И така... това е кратката история на търсенето ми на кройки с права. Много хора ми казваха, че е по-дорбе аз сама да си ги измислям... Знам ли, сигурно е така. И честичко се случва с куклите и куилтовете. Но с животинките просто не съм достатъчно навътре в построяването на обемите и пропорциите... В крайна сметка, щом го има измислено и ми харесва, предпочитам да пробвам да го направя:) Пък по-нататък мога да успея и нещо свое да направя. Но до тогава ще се радвам на пипнатите кройки на Паулин... От мен - прекрасен снежен ден и до скоро!

За хубавите дни, амишите и общото между тях

2012-01-23T07:45:00.000+02:00

Това беше една разкошна седмица за мен... Вдъхновението пак не ме пусна и не спрях да шия! Същевременно приключихме и още един курс по пачуърк за начинаещи. Срещнах се с още четири прекрасни жени, влизащи в света на пачуърка. Това вляво са завършените им крейзи пачуърк блокове на последното занятие. Беше пълно забавление, постигнаха разкошни резултати и искрено се надявам, че и четирите ще продължат да шият!

Същевременно едно от момичетата на курса, Дани, ме изненада страхотно - подари ми най-невероятната картичка на света!:) По нея има шевна машина, пачуърк блокове, копченца, панделки, цветя и шивашки сантиметър... На всичкото отгоре има и календар, който ще стои на бюрото в магазина за вдъхновение:) Дани пише за красотите, които прави, ето ТУК. Това е и първия човек, който виждам да седне и веднага да започне да куилтва перфектно, без да го е правил преди:) Истински талант... И в пачуърка, и в картичките. Не мога да спра да гледам моята и да я показвам на всеки, който ме срещне:)

Същевременно тази събота получих и още един неочакван подарък. Ирина от Аксиома (фирмата, благодарение на която провеждаме курсовете по пачуърк), ми подари албум с антични амишки куилтове от Охайо. Албума е страшно красив, с твърди корици, много голям и разкошен... и е издаден от Бернина. Съдържа в себе си стотици куилтове, шити между 1700 и 1930 г. Не мога да ви опиша какво означава този подарък за мен. Съдържа толкова неща, че щом ми го подари, реално не можех да осъзная, че книгата е моя. И колкото и да е тежка, си я нося в чантата и й се радвам:) Амишите са едни от най-уникалните народи по света... Те не ползват автомобили, електричество, интернет и всички онези нещица, на които ние почти не обръщаме внимание. Те живеят с труда си и с Бога, с вяра и смисъл. Мъжете се занимават предимно със земеделие, жените гледат децата и домовете си и... шият куилтове. И до ден днешен в Охайо са най-големите куилтърски групи на жени, при които можете да занесете пачуърк топ и да бъде куилтван изцяло ръчно. А този албум е събрал точно тези трудове - на жени, събиращи се заедно да шият. Без Фейсбук или Мтел, и без да взимат метрото. Просто да се съберат, за да са заедно, да шият и да вярват заедно. Сега, предполагам, разбирате какво точно означава за мен този албум... тъй че, Ирина, искрено ти благодаря! И благодаря на всички онези прекрасни хора, които минаха през тази седмица през магазина, за да ме подкрепят и да са с мен, на всички хора, които ми се усмихнаха, казаха нещо хубаво или просто бяха до мен:) Благодаря!

До скоро!

Four X Star куилт

2012-01-21T07:54:00.000+02:00

Вчера си откраднах малко време и успях да завърша топа на розово-зеления куилт, който бях започнала. Показвах няколко блока, сега вече всичките 12 са обединени... Това е най-малкия такъв куилт, който съм шила някога - само 95х120 см. Честно да си призная, много му се радвам. Вчера го куилтнах на едно сядане и се получи точно както си го представях. Реших да не го снимам куилтнато все още, понеже си няма кант, а искам да го покажа съвсем готово:) Но най-вероятно и това ще стане... тези дни:)

Така изглежда завършения топ, точно преди да го събера с ватата и гърба:

Нямаше как да не сложа американ - обожавам го този плат! Вслучая си купих няколко метра от Икеа и съм много доволна, 5 лв на метър, а е страшно мек и приятен, не е рехав като този, който продават в магазинчетата с хасета. Реагира прекрасно на куилтинг, понеже много хубаво прави обема. Но в това ще ви убедя утре:)

До скоро!

Кукла с жилетка:)

2012-01-17T21:18:00.001+02:00

Много обичам кукли! Обичам да експериментирам с тях и да гледам как гледат новите си дрешки и копчета:) Тази девойка се появи от експеримент - пробвах кройка, която по принцип има отделно ръце и крака, да я ушия нацяло - без отдени части, да я нарисувам цялата на плата и така да я шия. Много съм доволна - стана с добри пропорции и размери, а ръцете й остават разперени като за голяма прегръдка!

Жилетката я плетох на 1 кука, а по роклята има няколко кръпчици:) Косата й е от естествена вънена прежда и памучни конци. Висока е около 50 см и чака в магазина, чака да разбере кого ще прегръща!

И аз ви прегръщам, и ви пожелавам да сте ееей толкова усмихнати:

Следващата вълна

2012-01-12T05:32:00.000+02:00

И така... годината определено започна по-бързо, от колкото очаквах. Иначе казано, Тийкет се променя и преобразува. 31-ви декември за мен беше един особен ден. Събудих се с вътрешната убеденост, че съм осъзнала една истина, която отдавна е трябвало да науча. А именно - хората са различни, действат по различен начин, имат различни принципи и в това няма нищо, ама съвсем нищо лошо. И когато различията се допълват е добре, но когато се сблъскват, нещата стават сложни и трудни. А понякога различията се допълват до едно време, след това се разделят. Всички тези мисли са в посока на онова, което искам да споделя - с партньорката ми Кети тръгнахме в различни посоки. Аз знам, че тя ще успее да се справи с всяко предизвикателство и ще успее да превъзмогне и моите различия, които в някакъв момент се оказа твърде важни. И знам, че това съвсем не е края, а може би е едно друго, различно начало на всичко. Важното е, че сега вече и двете сме наясно кой какво иска, без лоши емоции или драми. И няма нужда да ни е страх от различията, понеже багодарение на тях сме си ние. А особено в областта на това, с което се занимаваме и двете, различията повече от всичко са ни нужни, за да сме добри.

И така... Тийкет Куилт Шоп отвори във вторник доста променен. Стартирам с нов изглед за всичко, със сериозна доза оптимизъм и мъничко страх дали ще се справя с всичко. Няма кого да заблуждавам - на 23 години ме е страх да се оправям със счетоводни документи, фактури, сметки, доставки и касови книги. Но пък толкова искам да изнамеря начините пачуърка наистина да пробие в България! И ако това е начина - ще прекарам няколко безсънни нощи над счетоводния баланс и ще го схвана (без да гарантирам!:)).
Същевременно сериозно ми се доши. Първото ушито нещо за седмицата беше пачуърк-завеска за едно бюро в магазина. Това е бюрото за рязане на платовете, а отдолу стои чувала със силиконов пух. И при всичкото ми уважение към пуха, чувалът е откровено грозен:) Затова го скрих с едно силно американско перденце, закрепено по съвсем български начин - хоп, на два пирона!
След това продължих шиенето с няколко бонбонени плата и блокът "Four X Star". Много ми допадна този блок! Това е още един от онези страхотни и лесни блокове, които започваш само от еднакви квадратчета и за по-малко от 20 минутки стигаш до усмивката, доказваща, че се е получило, както си си го представял:) Платовете са от един jelly roll, който отдавна заседяваше в магазина, а аз отдавна му се точех... и както му търсих местенце на рафта, изведнъж му намерих място... на дъската за рязане:) Стискайте палци да успея бързичко да напредна, за да го покажа на курсистите ми в събота за малко вдъхновение:)
Последното направено нещо е новото работно време. Беше си по детски апликация, без шиене, само два плата и подлепване. Но червеното е хубав цвят - сега повечко хора се заглеждат във вратата и после в самия магазин. Важното е, че вратата е отворена за всички любители, професионалисти и почитатели на всичко, що е пачуърк:)
От мен - толкова, и без това май малко дългичък излезе поста.
До скоро!

За новото начало!

2012-01-03T07:29:00.000+02:00

Честита нова година!!!

Да сте здрави, весели и щастливи!

Дано новата година бъде по-прекрасна и по-успешна, пък ако може и мъъъничко по-лесна от миналата:)

Да не забравяме, че тази година има и един ден допълнително - още един ден за радване, обичане и творене. Пък можем и да възприемем цялата година като време точно за това!

И никога да не забравяме, че и в най-лошите условия, и в най-трудните моменти, никой не може да ни отнеме начина, по който възприемаме света.

Радвайте се и бъдете щастливи!

Благодаря ви, че ви има:)

И понеже имам още доста неща за показване, правени чааак миналата година, се включвам с една малка бродерия. Ших я за дружката от Nenios.com, там кончетата са на особена почит. Същевременно Дидо ми подари една разкошна книга за бродерия и пачуърк, а схемата на това конче беше там. Щом го видях, веднага реших, че ще го ушия за подарък. Никога не съм шила кончета, понеже имам лека фобия от тези същества. Но този път толкова му се зарадвах, че ми се прииска да ушия още едно за вкъщи:)

И накрая - да споделя за нещо прекрасно, което се случва в куилтърското блогърско пространство - 2012 Free motion Quilting Challenge.

http://www.sewcalgal.blogspot.com/p/free-motion-quilt-challenge.html

Домакин е блогът Sew Cal Gal, един от любимите ми за пачуърк, куилтинг и бродерия. Първото предизвикателство беше куилтинг на листа, малко по-сложни от онези, които показах в миналия пост. Все още не съм видяла следващото, но общо взето клиповете винаги са страхотни, ясни и... някак изглежда много лесно:)

Аз, все пак, винаги мога да показвам клиповете на машината си и да я питам тя защо не може така:)

Също така в блога се намеква нещо много приятно - предложение за световен ден на куилтинга, който да започне да се празнува от 2012-та и да е третата неделя на март. Аз отсега съм твърдо "за", а пък съм сигурна, че и сред българските куилтърки няма да има "против" идеята:)

До скоро!

Предколедните занимания

2011-12-29T09:43:00.000+02:00

В последния един месец изглеждах по начина, посочен вляво, поне по 8 часа на ден. Никога, ама наистина никога, не ми се е случвало да шия толкова! Още през ноември бях готова с идеите на кой какво ще шия, но съвсем не бях подготвена, че трябваше да започна с шиенето на всичко през септември. Иначе казано - сериозно се надцених с количеството подаръци. За най-близките ми хора все ми се щеше да шия куилтове, всичко останало ми се виждаше твърде малко. В момента, в който реално се отчаях, че няма да успея със сроковете, изведнъж всичко потръгна. Успявах да завършвам нещата невероятно бързо и, като никога, без грешки. Толкова малко разшиване се налагаше, че имах чувството, че свръхестествена сила ми движи ръцете и всичко се получава чудесно. Успях да ушия по едно "следобедно одеало" (по-малко по размер, 140х200 см) на родителите ми. И два дни след подаряването се сетих, че аз нямам и една снимка от двете. Тъй че, мамо, ако четеш - снимай одеалата, че няма как да ги покажа:) Те бяха съвсем малко пачуърк, но пък и двете са много ярки, плътно машинно куилтнати и бяха страшно забавни за шиене - леки и топли:) Дано ги топлят и усмихват всеки ден!
Друг куилт, който ших за подарък и подарих едва вчера, беше този, който искам да ви покажа сега.

Шит е за Ралица, за която вече съм ви споменавала на няколко пъти:) По-малък е, от колкото исках да стане - 110х110 см, но включва един от любимите й елементи - звездите. Тук правих звезди от шестоъгълници, които апликирах върху квадрати. А когато шестоъгълниците се режат от един и същи десен или елемент на плата, се получава много интересен ефект, на който разни хора му казват "калейдоскоп". Апликираните звезди комбинирах със стандартен и лесен блог - "nine patch", първия блок, с който започваме курса по пачуърк:) Което пък ми напомня да спомена, че следващата група започва от 7-ми януари, тъй че заповядайте!

Още за куилта... включих като линии между блоковете по малко американ. Първо, обожавам да работя с него. Това е плата, който мога да гладя вечно. Не знам защо, но обожавам миризмата, докато гладя американ. Още повече, че страшно харесвам цвета му, за който смятам, че отива абсолютно на всичко... А тук много имах нужда от нещо, което да успокои цветовете. Първия път, когато подредих блоковете, ме стресна шареното... което не се случва често. Но щом сложих американа между блоковете, нещата съвсем си паснаха:)
Това е и първия куилт, който не съм си снимала сама:) Дидо пожела да експериментира със снимките и според мен се получиха страхотни! На втората цветовете не са реалните, но пък толкова харесвам снимката и ефекта, че реших да ви я покажа. Сериозно се замислям дали да не си я направя за десктопа, понеже наистина ме радва.
На последната снимка се вижда и гърба, и по-ясно самия куилтинг. Преди време Кети куилтваше няколко проекта на листа, покрай нея се вдъхнових да опитам и аз. Одеалото, което ших за мама, беше куилтнато на листа, Ралица го видя и каза, че много й харесват, тъй че реших и нейното да стане по този начин:) Много приятен, ефектен и бърз дизайн:)
И така... имам още доста неща и подаръчета, които ще показвам. Същевременно, ако вземе, та дойде Новата година, да ви пожелая да я посрещнете здрави, усмихнати и вярващи в силата на доброто. Нека 2012-та ни донесе всичко, за което не достигна време през 2011-та. За себе си пожелавам магазина да се стабилизира, курсовете да са пълни и да намерим добри начини за доставяне на пачуърк платове. А на всички пожелавам да са много, много здрави, усмихнати и празнуващи всеки ден!
До скоро!

Честито Рождество!!!

2011-12-26T11:13:00.000+02:00

Честито Рождество на всички!!!

Благодаря на всички следящи, четящи, коментиращи, минаващи и оставащи! Вече блогът ми ми е съвсем като вкъщи, тъй че реших да пожелая и тук нещата, които искам. Искам всички да сме много, много здрави и усмихнати. Искам по-често да се сещаме колко сме щастливи, колко много имаме - колко страхотни хора, колко хубав дом и всичко, което имаме. Искам да искаме повече нематериални неща и да растем повече не-физически. Искам да сме силни да не се оплакваме, и да сме още по-силни, за да можем да се извиняваме и да благодарим. Искам да се сещаме по-често да правим малко повече от това, което се изисква от нас. Да сме малко по-учтиви, да прощаваме малко по-лесно и да се сърдим по-трудно. Да даваме още и още шансове и да правим всичко, когато ние получим шанс. Да обичаме от цялото си сърце и да не ни е страх да го покажем. И да обичаме всички. И да им се усмихваме.

http://teaketquiltshop.com/index.php?option=com_content&view=article&id=114%3A2011-12-26-09-03-05&catid=1%3Alatest&lang=en

Базарът

2011-12-18T08:49:00.000+02:00

Вчера беше последната събота от базара, който организирахме заедно с Nenios.com и Работилничка за чудеса. Запознах се със страхотни хора и успяхме поне мъничко да популяризираме идеята на Йовка за Работилничката, а именно - трудотерапии за деца с увреждания, както и уроци за техните майки. Те се учат да създават красиви неща, а след това, чрез продажбата им, да могат и да си помогнат вкъщи. Толкова сърце влагат в нещата, които правят... на базара хората усещаха колко силно са заредени коледните играчки и инстинктивно тръгваха към тях... За 4 съботи идеята се разпростря във "Вестник за семейството", радио Дарик, няколко сайта и няколко прес-релийза. Всяка следващта събота идваха повече хора и повече домове ще посрещнат празниците с изработени в Работилничката коледни играчки.
Ралица и Кети направиха страхотни куилтове за каузата. Те не успяха да си намерят притежатели на базарите, но ще са в магазина ни и когато се продадат, средствата ще отидат изцяло в помощ на Работилничката.
Също така съм щастлива, че едно сериозно количество мечета, джуджета, елени, топчета и звездички си намериха нов дом:)

Сега е време да мислим за следващия базар - може би за мартенички, може би за великденска украса... само от нас зависи:)
А междувременно - аз благодаря, че имах възможността да прекарам толкова прекрасен месец с едни невероятни хора! Благодаря и на всички, който ни подкрепиха. Доброто винаги се връща!

Еленска му работа... с колелото на базар!

2011-12-15T08:36:00.000+02:00

Доста ме е срам от факта, че последната ми публикация е от преди повече от месец. И мразя оправданията за времето, но последния един месец наистина мина в постоянно бързане за някъде. Хубавото е, че ших много. Вдействителност толкова много никога не съм шила:) Покрай всички базари, подаръци и отдавна намислени проекти ми се събра един месец почти постоянно шиене, плюс няколко опита за коледни сладки.
Едни от най-веселите ми неща, съпътстващи ме през този месец, бяха... елените. След десетия ушит им загубих бройката...

Кройката взех от списанието Lena's Patchwork. Уших един (на снимката с колелото) и се учудих - бях забравила колко по-лесно се шият големи играчки. И колко много обичам да шия дрешки за играчки:) След първия беше решено, че ще се шият още елени. Трябваха поне 4-5 за подаръчета на хора около мен, трябваха няколко за базара... и наистина им загубих бройката. Наистина, за първи път ми се случва. Даже се оказа, че не съм успяла да снимам всички:) Но това, в крайна сметка, няма значение. По-важното е, че моите елени са си намерили поне 10 нови стопани тези дни. Сега в магазина са останали два, които според мен съвсем скоро ще си намерят дом и няма да празнуват Коледа в магазина:)
Сега да си кажа за снимките... Докато снимах един от уроците за сп. "Първите 7", изведнъж, без никакво щракане, пушене или нещо от сорта, фотоапарата ми спря да снима нормално. Навсякъде се появиха огромни бели линии по снимките, а светлината му беше или никаква, или твърде силна. Занесох го на сервиз - изгоряла матрица, ремонта е около 100 лв... Не мога да ви опиша колко неприятно ми стана. Този фотоапарат имаше хем сантиментална, хем практична страна и определено не съм готова да се разделя с него... Ще потърся още едно мнение, пък после ще му мисля евентуално за нов... До тогава - снимки с телефона. Само 2МП, без никакви настройки, но все пак се виждат нещата:) С апарата и това го няма... Оплаках ви се:)
Сега - отново за хубавите неща. Тази събота е последното издание на Благотворителния ни Коледен базар. Той се превежда на ул. Княз Борис I 139, бистро "Колелото" (първата снимка). Там сме ние, Nenios.com и Работилничка за чудеса. 25% от продажбите на базара отиват в помощ на Работилничката, където майки на деца с увреждания се учат да творят красиви неща, чрез продажбата на които да си осигуряват и средства. Сами разбирате, че те няма как да работят... но имат огромни сърца, топли усмивки и златни ръце, а нещата, изработени от тях, го доказват. На базара се продават красиви коледни играчки и подаръци, изработени от тях, и повярвайте ми, разкошни са! Елате тази събота, можете да хапнете в бистрото и да се порадвате на красотите:)

Поличка за коледно дръвче

2011-11-08T07:27:00.000+02:00

Все по-наближаващите празници носят със себе си и сериозно вдъхновение за по-често използване на зелени и червени платчета... Става ми наистина коледно и весело! Обожавам лятото и жегите, вирея най-добре на около 35 градуса, но съвсем наскоро осъзнах колко много обичам и студа... Все повече ми се шие, все по-уютно ми става в магазинчето ни и все по-често се замислям за ръчен куилтинг... Лятото няма как да носи уюта на топлия неделен следобед с чаша кафе и нещо за бродиране. Лятото трябва да се действа по друг начин, а сега може по-тихо, по-спокойно, по-уютно... И когато става дума за уют, няма как да минем без текстил и пачуърк!

Последното нещо, което завърших, е поличка за елха. Досега не съм правила такова нещо, но много ми хареса и мисля да спретна още няколко. Поличката служи, за да събира бодличките на естествените елхи или да скрива крачетата на изкуствените. Трябваше да е кръг, но се получи сравнително елипсовидно. Има страшно много панделки, апликации и копченца - любими елементи, които никога не идват вповече:)

Накрая две важни неща. Първо, лосът на последната снимка всъщност е плод на приумицата, че разкошните форми за сладки от Икеа всъщност могат да се използват и за форми за апликации! И също така за филц:)
Второ, трябва задължително да си кажа, че поличката получи сериозна доза вдъхновение от такъв дизайн на Patchwork Pottery.
И така... сега ме чакат една сериозна доза лосове и елени, малко коледни играчки и много, много настроение...

Апликации и мечки:)

2011-11-01T07:34:00.000+02:00

Беше един страхотен уикенд... В събота сутрин в "Аксиома" Зори направи уъркшоп за апликации - показа и машинно, и ръчно апликиране. Беше страшно интересно и ползотворно, а компанията се забавляваше много добре:) Започнах да се радвам повече на уъркшоповете, защото винаги се случват с вече познати хора, които много по-лесно се отпускат и започват реално да се забавляват... Така събота сутрин протече с много смях, апликиране на коледни звезди и елхи... След това за мен слънчевия уикенд продължи в зоопарка, където Мечо ни посрещна изключително весело, хрупайки ябълки... Накрая - любимата ми Икеа и комплект формички за сладки с животинки:) Как да не обичам съботите?:)

Уъркшоп звезди

2011-10-23T09:18:00.000+03:00

Вчера (22.10.) с Аксиома направихме страхотен уъркшоп на тема "пачуърк звезди". Като подготовка за Коледа, използвахме страхотни коледни платове, а момичетата толкова се стараха, че блоковете на всички станаха уникално красиви.
Правихме две звезди - едната, традиционната и наистина трудна звезда, беше с ромбове и определено изпоти доста народ, но накрая всички бяха страшно доволни и отбелязаха, че си струва усилията. Втория блок беше модернистичен, с техниката на хартиеното свързване. Моя първоначален опит за ушиването й беше успешен, но за снимането й си имах оранжев помощник, който реши (и с право), че е значително по-атрактивен от някакви си парцали, на които така или иначе може само да се спи...
Малко по-надолу в снимките ще видите и почти завършения пачуърк топ на един куилт, който отдавна ме чакаше:) Включва осем различни блока със звезди, направени в няколко цветови комбинации. Но за куилта сега няма да говоря, а ще го покажа, щом го завърша. Засега той беше просто показно или малко вдъхновение за момичетата, които се записаха на уъркшопа. Благодаря на всички, че се забавлявахме толкова много! На тези уроци винаги е страшно забавно и между смешките за платовете и техниките, някак си се чувствам на място и е толкова хубаво... Отново - благодаря за толкова хубавата съботна сутрин!

П.С. Да не забравя! Другата събота - 29.10. в Аксиома ще има страхотен уъркшоп на тема апликации! Ще го води Зори, което е достатъчно условие уъркшопа да е невероятен. Нямам търпение до тогава:)

Моят разкошен кукленски куилт!

2011-10-23T08:56:00.000+03:00

Получих и моя подарък от размяната в Сдружението - страхотен есенен куилт, който вчера задружно с Дидо закачихме на стената в хола:) Досега никога не съм закачала куилт на стена, но на този нямаше как да му се размине - толкова е разкошен и е толкова зареден с топлинка и положителна емоция, че сякаш стаята грее с него:) Благодаря страшно много на Йовка! Страхотен човек, за който съм благодарна, че познавам.

Благодаря!

Размяна на кукленски куилтове

2011-10-17T07:54:00.000+03:00

Есенната игра на Сдружението ни беше на тема "Кукленски куилт" - разменяме си куилтове 50х50 см и както винаги радостта е голяма:) Моето другарче, за което трябваше да шия е куилт, е Ралица Добрева - един страхотен човек, с който любовта към пачуърка ме срещна. Бях започнала да шия куилта преди да знам кое е другарчето ми, и реших да не променям проекта в движение, само да му добавя повечко куилтинг. И понеже Ралица не е голям почитател на Фейсбук и интернет-общуването, качвам снимките сама:)

П.С. Аз си чакам моето и съм му направила място на стената ми за вдъхновения:):):)

Оранжево и зелено

2011-10-06T06:57:00.001+03:00

Това е почти завършения пачуърк-топ от последната ни поръчка. Преди няколко дни го довърших, а сега е при Кети за куилтване. Накрая отново ще се върне при мен за малко мечета за ръчно апликиране:) Първоначално не залагах надежди, че толкова много различни варианти на оранжевото и зеленото ще хармонират добре, но... в крайна сметка съм доволна от резултата:) Ще го покажа още веднъж веднага, щом е напълно готово:)

Освен одеалце, малкия човек, за когото е предназначена поръчката, ще си има и страхотно меко килимче за игра, което шия в момента. Тук е в най-любимия ми момент: всичко е нарязано и подредено на купчинки. Обожавам начина, по който изглеждат 152 нарязани квадрата:) Някак ме успокоява тази гледка... но определено не успокоява гърба ми след двучасовото рязане:)

И така... сега и двете дружно шием, за да приключим този толкова оранжев и толкова зелен проект, за да може един малък сладък господин да си има нова, шарена, пачуърк стая!

Първия блок - септември Block of the month

2011-10-04T07:43:00.001+03:00

Споделих ви вече, че се включих в Blogger's BOM, споделено шиене, в което се шие по един блок на месец. Това е първия блок, на септември. Дълго се чудих за цветовата комбинация - в началото изборът ми беше този, но без жълтото. Струваше ми се нежна, но и доста... бозава комбинация. След доста чудене се стигна до прекрасния съвет на две приятелки - "Що не му сложиш нещо много, много ярко?" На мен любимото ми ярко е ярко жълтото, тъй че... накрая съм доволна от комбинацията. Нямам представа как ще изглеждат следващите блокове, но все пак мисля да слагам по съвсем мъничко от това жълто... Много ме радва:)
Друго нещо, което ме радва, но още не съм споделила тук, е че вече работя само това, което истински обичам. Иначе казано, не работя вече:) Приключих дългия и мъчителен край на работата си в дарителския център. Сега се чувствам странно свободна - вчера излязох на кафе следобед! Нещо, което не ми се беше случвало в делничен ден повече от половин година. Осъзнах колко зависима съм била психически и как всичко ми се е струвало невъзможно за вършене, понеже нямам време. Сега имам всичкото време на света - време за шиене и писане на дипломен сценарий:)
Накрая - още малко детайли от блока на месец септември:)

Blogger's BOM Quilt Along

2011-09-25T14:25:00.002+03:00

Имам си традиция за почивните сутрини - дълго кафе и поне два часа с всички онези блогове, които следя (вдясно се виждат). И тази сутрин, спазвайки традицията, бях супер изненадана. Някои от любимите ми блогъри и дизайнери започват споделено шиене. Какви са правилата: Организаторка е Jackie от Canton Village Quilt Works, една от идолите ми в света на куилтинга. Тя избира 14 страхотни дизайнери. Всеки месец на 25-то число, от септември 2011 до октомври 2012, един от дизайнерите ще публикува свой блок и урок към него. Дизайнерите ще шият с платове на Kaffe Fasset, но това съвсем не е задължително условие. Всъщност задължителни условия няма - единствено да се забавляваме:) Има група във Фликър, в която могат да се качват снимки на готовите блокове. Можете и да се линкнете под поста с условията в блога на организаторката. За да участвате, не е необходимо да имате блог и дори да споделяте снимките си - стига да шиете и да се радвате на това, което правите.

Аз се включих и съм супер уникалния номер 258:) За първи път ще участвам в такова нещо и смятам да опитам да съм дисциплинирана - това е цяла година, в която трябва да пазя блоковете и платовете за планирания куилт, без да знам как ще изглежда накрая.

Съветвам ви да се включите, със сигурност ще е забавно! А и ще можем да покажем, че и в на наша почва вирее пачуърк на световно ниво:)

Първия блок вече е публикуван от Sherri в блога й A quilting life. Време е да се захващаме:)

Еко чанти

2011-09-18T13:30:00.000+03:00

Аз съм страшен привърженик на еко чантите за пазар - не се обграждам с найлон отвсякъде, значително по-естетично изглежда плата и обикновено са много по-удобни - дори да тежат, не орязват пръстите така, както найлоновите... Отдавна шия чанти за пазар, но все за подаръци. Сега вече реших да спретна няколко и за магазина... Докато стигна до този пост, чантата с ягодката и една с черешки (нямам идея защо не съм я щракнала) заминаха, за да събират покупките в нови домове. Реших всички да са с някакъв плод или зеленчук, пък по-нататък може да спретна и с кутии мляко и разни други вкусотийки:) А дотогава - имам да довършвам сто и едно неща! Стискайте палци, защото списъка със задачките става все по-дълъг, а времето - все по-кратко:)

Парцаливки!

2011-09-15T07:43:00.001+03:00

Обожавам парцалени кукли, примитиви, плетени кукли и всякакви подобни играчки:) Играла съм и с толкова известните барбита, но в парцалените кукли има една естественост и топлинка, която не може да се излъчва от пластмасата. Честно да си призная, шиенето на една кукла е приятно, но шиенето на дрехите и рисуването на лицата е огромно удоволствие. Обожавам да зашивам панделки, дантелки и копченца по мънички ръкавчета и якички. На една от малките дами изплетох жилетка, шапка и чехли:) Другите са с по-летни тоалети, та не знам как ще излизат след месец-два. Направих и един господин (научих кройката за дънки!) Неговата коса е цялата изплитана върху скалпа, едва ли не косъм по косъм:) Отне ми над шест часа, но пък сега има най-нервероятната коса... и най-яките дънки. Към двамата горепосочени добавих и вещица в розово-ягодов костюм с любопитен поглед и накрая една мъдра и весела пазителка на градините и саксиите:) Всички те са напълно безопасни, весели, топли и правени със всичкото удоволствие на света:)

Индивидуалността на калинките

2011-09-07T07:15:00.001+03:00

Най-хубавата страна на шиенето на пачуърк е сантименталната. Има нещо страшно магическо и мило в шиенето от дрехи и парченца, в шиенето за приятел, за дома... всеки бод е важен, а с всяко докосване на плата нещото сякаш се зарежда с енергия, която впоследствие не се хаби и не се изчерпва, а само се излъчва от творението:) Такива едни мисли ми идваха в главата, докато шиех тези две малки, но важни за мен нещица. Първото е един весел проект, който дойде изневиделица и така и отхвърча. Поръчката: шалче за саксийка, послучай нов дом. Нищо повече не знаех, но сякаш знаех какво трябва да направя. Избора на плат, цвят или оформление - не се зачудих и за секунда, а цялото шиене, машинното бродиране и всичко останало ми отне не повече от 20 мин. Така е, когато се прави нещичко за хубав човек:) Доволна съм от резултата и се надявам наистина да се е харесал подаръка. Радвам се, че успях да видя и цветето, на което ще е шалчето - отиват си!:)

Второто проектче започна като калъф за тефтер, за продаване в магазина. Но още докато го шиех разбрах, че това си е моя калъф:)

Простичък дизайн, но платовете са важни. Жълтия плат купих като един от многото цветове, които ми трябваха за ръчния куилт. Пък и той беше един от първите платове, които купих в собствения си магазин! Странно, неповторимо и сладко изживяване:) Другия плат, на калинките, също е много специален. Две мънички парченца от него ми бяха подарени от една от първите ни ученички, в първия курс по пачуърк, който водихме с Кети. Този плат седя около година в шкафа ми със съкровища и сега просто дойде неговия ред. А калъфчето стана подходящо за следващите няколко книги, които са в списъка ми за четене. Е, съвсем си е моето.

Чак накрая забелязах, че и в двете неща от този пост има калинки. Съвсем не нарочно. Значи трябва да ги има и в заглавието... нарочно и много, много индивидуално.

Открадната почивка:)

2011-09-06T12:12:00.000+03:00

След дългото лято с отпуски, почивки, уикенди и малки пътувания, все забравям за почивката, появяваща се в началото на септември. Тази година се зарадвах страшно много, като разбрах, че почивните дни са четири - точно време да стигнем до баба и дядо:) Хубава къща със страхотен прохладен двор, изобилие от най-вкусните /истински/ плодове и зеленчуци... и въздуха на балкана, от който ти става някак си по-леко.

Много съм щастлива, че успяхме да си откраднем тази почивка. Дори за два дни да се смени климата и мястото - пак се отразява и се чувствам обновена:) Успяхме да уцелим и фолклорния фестивал "Балканът пее и танцува", на който страшно се радвахме на малките (по възраст, но не и по качество) ентусиасти, които пееха и танцуваха на площада в късния септемврийски следобед:) Останалото време - разходки, спокойствие и... много, много засилен кулинарен туризъм:) Явно с Дидо сме обречени в последно време - каквото и да правим, където и да ходим, хубавата храна ни преследва и не ни дава почивка:)

Много съм горда, че успях собственоръчно да откъсна и тазгодишната тиква за Хелоуин. Вече е вкъщи и огрява хола, докато не стане време съвсем реално да огрява празничната вечер:) Което пък ми напомня, че е крайно време да покажа чантите на зеленчуци и плодове, които уших наскоро. Е, значи все пак ще трябва да се работи... свърши почивката.
(Календара този месец ми е голям приятел, моят месец е все пак. Ще се почива още в края на следващата седмица... обичам септември!!!)