Teа Блу

Бебешко елече

2013-10-24T10:35:00.002+03:00

Оказа се много забавно плетенето на бебешки дрехи - стават много бързо, пък и са ефектни. Моделът за това елече отново е безплатен - може да се види тук. Има и много различни размери, тъй че може да се пригоди и за новородено, и за по-голямо детенце. Елечето е проста комбинация от гладка, жартиерна и ластична плетка. Аз добавих копчета мечета, които бях купувала отдавна, но сега им намерих приложението. Сега, в по-хладните дни, е много удобно - над ризката, като един многоуважаван джентълмен:) Накрая - доказателство с модела. Това е от нас - имайте един прекрасен ден и излизайте бързо навън, че времето е само за разходки!

Как да си направим сами мей тай слинг

2013-10-18T11:15:00.002+03:00

Аз съм страшен почитател на слинговете, използвам ги много и съм напълно уверена, че и Вики им е голям почитател! Впрочем, май няма бебе, което да отказва мама да го носи до себе си. Аз имам два слинга тип шал. Единия подарих, другия все още използвам, но Вики вече е около 10 килограма и ми натежава в него - не винаги успявам да го вържа добре и ми товари кръста. Затова и реших да си направя мей тай слинг, който е подходящ за по-големи бебета, пък и разпределя тежестта по-сигурно. Накрая - с него е по-лесно да се облече яке, понеже не покрива толкова голяма част от раменете. Нямаше как да отделя 160 лв за купен, тъй че реших да захващам ножиците! Използвах плата от два чифта черни дънки, много малко вата и малко парче от плат за пачуърк - за лицето на слинга.
Ръководих се от този урок, но доста от нещата промених, затова и ще опиша моя начин в няколко стъпки. В урока долните презрамки са две, а аз го уших с една цяла дълга, за да е по-сигурно.
Внимание! Всички размери, посочени надолу, са ориентировъчни и удобни на мен. Изпробвайте всичко, преди да режете - може да ви вършат работа по-къси презрамки, или пък по-широк колан и т.н.

1. Рязането. Трябва да отрежете 2 (двойни) презрамки за раменете. Те са с размери 10 х 160 см, но аз наставях, тъй като използвах за тях крачолите на едните дънки.
2. Режем 2 парчета 10 х 150 см - за колана.
3. Парче от основния плат (този на презрамките) с размери 38 х 60 см.
4. Парче от "лицевия" плат с размери 38 х 60 см.
5. Парче вата с размери 38 х 60 см.
6. 2 парчета вата с размер 8 х 30 см.
7. 2 парчета вата с размер 8 х 45 см.

Внимание! Шийте със здрав, плътен и хубав конец, за да не се разпори нещо, докато носите бебето! Използвайте подсигуряващи тегели, затяжки, двойни бодове и всичко друго, което ще направи шевовете по-здрави!
Зашиваме парчетата за презрамките и колана две по две така, че да станат дълги тръби. Вътре поставяме ватата. Тя трябва да бъде разпределена така, че да се пада на раменете и отстрани на кръста - там, където натоварването е най-голямо. На схемата съм маркирала със синьо местата, където аз съм сложила ватата. Ако не е ясно, можете да погледнете линка с урока в началото, там е обяснено много добре. В краищата на презрамките - там, където ще се връзват - е добре да ги оформите триъгълно, така слинга добива по-завършен и спретнат вид. Накрая дръпнете няколко допълнителни лицеви тегела по дължина на презрамките, така хем са по-красивички, хем и по-здрави.
След като сме зашили всички презрамки, е време да ги закачим за парчето основен плат. Той ще се пада от вътрешната страна - към гръбчето на бебето. Можете да оформите горния край на плата - заоблен, четвъртит - както ви харесва. Сложете с карфиците презрамките така, че да имате доста от презрамката на самия плат - така, че да имате площ да зашиете по един голям X там, където презрамката се съединява с основния плат. Отново - ако не е ясно, справка в линка.
Наложете върху лицето на основния плат лицето на "лицевия" (този хубавичкия :)), а върху него наложете ватата.
Зашийте разстоянието между презрамките и от презрамките надолу към основата. Не шийте там, където излизат презрамките! Не шийте отдолу, при колана.
Обърнете основата и извадете презрамките през образувалите се отвори. Подгънете плата при презрамките и отдолу така, че да го подготвите за зашиване. Ударете няколко хубави лицеви тегела по целия край на слинга.
Зашийте колана за основата. Пак ударете няколко тегела по дължината му:)
И така - готови сте! Можете да сложите апликация или джобче на предната част, а може и просто да сложите бебето вътре и да тръгвате на разходка!:)

П.С. За начините на връзване - ето едно удобно клипче:

Аз също подскачам много, докато го вържа:):):)
Това е от нас. Поздрави и до скоро!

Реновиране на бебешки шезлонг

2013-10-15T11:59:00.001+03:00

Убедих се, че е безсмислено всичко за бебето да се купува ново. Бебешките стоки реално не се износват от едно бебе, а същевременно са скъпи. Ние сме благословени с много, и то все прекрасни приятели, които ни снабдиха с толкова много неща за бебето, че някои от тях дори не съм си и мислила, че ще имаме. Като започнем с дрешки, одеялца и играчки, та стигнем до колички, кошници и шезлонги - оборудвахме се изцяло, като не сме купували почти нищо, пък и така не сме подкрепяли свръхпроизводителността на какво ли не.

Шезлонгът беше нещо, което не оцених до към 3-тата седмица на Вики, когато изведнъж се сетих, че мога да го люшкам на пода в шезлонга и така да го приспивам, а не да е все на ръце. От тогава го ползвахме страшно много, но Вики вече мина 9 килограма, а това е и горната граница за използването му. И е време да мине към следващия му притежател:) От използването и прането, обаче, плата на шезлонга вече си беше позаминал, затова и реших да го "реставрирам". Избрах по-здрав от оригиналния плат, с идеята да издържи още по-дълго. Използвах памучен оранжев плат от Икеа (споменах ли, че го обожавам тоя магазин и тайно искам да живея в него?), а самия цвят е доста неутрален и може да се използва и за малки мъже, и за малки жени. Разших всеки елемент, наложих го върху новия плат и така скроих плата. После заших всичко обратно, като гледах да правя снимки при разшиването, за да не пропусна или забравя нещо. По едно време се притесних, че само съм съсипала всичко, тъй като за първи път правя такова нещо и работата ми се струваше малко измислена... но резултата дойде много лесно, бързо и леко. Използвах оригиналния пълнеж, тъй като той си беше в супер форма. Накрая прибавих и нов колан за обезопасяване, че малките сладкиши толкова бързо започват да се връткат и скачат... И така - това е резултата. Има си кусурите, но пък откъм визия е доста по-модерен и свеж, а и откъм функционалност има подобрения.
Това е от нас засега, до скоро и не забравяйте днес да се радвате на прекрасната есен навън!

Чудовищни лигавници!

2013-10-11T10:18:00.001+03:00

Хич не бях подготвена колко много лигавници трябва да има човек, като реши да захранва бебе! А тези по магазините не ми хващаха окото, та реших да поушия. На снимката демонстрирам само два, но иначе направих 6 (другите съхнат)... оказаха се толкова лесни и приятни за правене!
Идеята е от тук: цък!. Не следвах съвсем тамошния начин, по-скоро взех идеята за самите чудовища. Копирах формата и размера на един лигавник, който вече имах и ми допадаше. С подлепващо закрепих очички и зъбки, а по крайчетата сложих велкро вместо копчета, защото гладно бебе не може да чака майка му да успее да закопчае разни там сложни копчета! И така - теглих по един лицев тегел на всичко, за да е здраво, понеже им се очертаваше много пране. Вече месец си ги използваме, мисля да направя още - обаче по-голям размер. Накрая и една снимка в действие:) Поздрави от нас и до скоро!

Гъсеница-дрънкалка на 1 кука

2013-10-04T11:28:00.000+03:00

Винаги ми е било криво да изхвърлям кутийките на играчките от шоколадовите яйца. Стават за скрити съкровища:) Но преди известно време вкъщи се завъдиха 5-6 такива и реших да ги употребя за една гъсеница. Напълних ги с мъниста, за да дрънкат, и отгоре ги облякох с прежда на 1 кука. Схемата е лесна и ще опитам да я напиша, макар че термините на бримките на една кука ги знам много по-добре на английски. Учих се да плета на 1 кука от клипчета в youtube, от което научих имената само на английски, та после доста се чудих що е то "нисък пълнеж". И така - започва се кръгче (или magic ring), на което се набират 6 ниски пълнежа (single crochet), след което тези 6 трябва да станат на 12 - тоест във всяко плетем по 2. Така се увеличават постепенно - наддава се съответно във всяка втора бримка (за да станат 18), следващия ред - всяка трета бримка (24) и накрая - всяка четвърта бримка, за да станат 30. Продължава се с 5-6 реда (според преждата и куката) само нисък пълнеж без наддавки, след което се свива в обратен ред. Надявам се да е станало ясно, ако не - вкъщи на кафе и плетка, и всичко ще се изясни! Накрая - главата е по същата схема, но с по-малко редове. Нея я пълних със силиконов пух, но не съм сигурна, че това е оптималния пълнеж за плетени играчки - все стърчи по някое пухче. Но това тепърва ще го мисля:) Важното е, че сега гъсеницата се употребява ежедневно, най-вече за смучене и дъвкане, но поне е лесна за пране и съхнене. Забравих да спомена - плетох с памучна прежда на Puppets и кука номер 1,3. Надявам се да съм била полезна! До скоро!:)

За игрите, кутиите и другите варианти

2013-10-03T14:50:00.001+03:00

Здравейте! Днес няма да пиша за нещо, което аз съм направила, този път е ред на прекрасния ми съпруг:) От няколко месеца той влага сили, време и грижа, за да помогне на едно малко познато в България хоби да се развива. Защо ли ми е познато? Аз исках същото за пачуърка, но може би не го мислех толкова като кауза. А когато правиш неща заради кауза, а не за цел, тогава всичко тръгва по един по-различен и най-вече успешен начин. И така... http://bigboxgamers.com/. Това е сайта - едно голямо приключение, което тръгна като на игра, заради игрите, и се превърна в голяма играчка:). Идеята? Популяризирането на настолните игри в България. Тук за настолните игри се мисли единствено в посока "Не се сърди човече", "Монополи" и "Игра на думи". А всъщност става въпрос за хиляди по хиляди заглавия, свързани с какво ли не. Има игри по книги, филми и сериали. Има игри за развиване на градове, светове и галактики, има игри за водене на войни, за оцеляване на самотни острови, за зоопаркове и готвене:) Има игри за 3-годишни, но всъщност има още повече за големи... И така, и да искам, няма да мога да ви опиша за какво разнообразие става въпрос. И тук идва въпроса - защо? Още един начин за губене на време?

Сега игрите са онлайн. Да, играеш с хора. И всъщност не. Играеш срещу играта, не със хората. Другия момент са забавленията. Наскоро си говорехме с една приятелка - какво се разбира под тиймбилдинг у нас? Кръчма. С жива музика. Толкоз. С колко човека можеш да разговаряш там? Как можеш да ги видиш в различни ситуации? Да не говорим за колко точно тинейджъра ежедневието минава единствено и само в киснене по кафетата. Не, не искам никого да мъмря, размахвайки бастуна и гледайки сърдито под белите ми коси, надиплени върху очилата с огромен диоптър. На 25 съм и съвсем доскоро и аз киснех в кафетата. Най-изгубеното време в живота ми, честно. Забавление било. Да, първите три пъти. И накрая - семействата. Какво се разбира под "вечер със семейството" у нас? Мусака с телевизия. И шъткане, за да се чуят новините. Всичко това съвсем не е ок. Настолните игри са средство, с което можеш да седнеш с едни хора и да научиш нещо ново. Да се научиш да мислиш по различен начин, а и да се научиш да мислиш за хората по различен начин. Можеш да се поставиш в различни роли и да се видиш как ще реагираш. И най-важното - разбираш, че можеш да общуваш, да се забавляваш и да си почиваш, без телевизия, компютър, телефон, алкохол, цигари... и жива музика. Целта ни - както казва BigBoxGamer, или най-прекрасния съпруг на света, дори един човек да откажем от тоя вид купони - си заслужава! И аз заставам плътно зад него. Аз не съм добра в много неща - не умея като него да обясня правилата, да измисля нещата и да пазя винаги ентусиазма си (а той никога не го губи, когато иде реч за каузи)... но мога да помогна - да сготвя нещо вкусно и удобно за хапване по време на игра, да отворя дома ни за абсолютно всеки - бил той познат или непознат, и да се опитам да създам приятна атмосфера. Е, да де, и да победя. Но това не е най-важното. Важното е да забележим, че там, зад играта, има едни хора, които наистина много искат да могат да се забавляват заради хората, а не заради разните му там стимуланти. И така - заповядайте в BigBoxGamers.com и решавайте кога ви е удобно да дойдете вкъщи, за да поиграем:)

Нова визия:)

2013-10-01T17:53:00.000+03:00

Я, какъв хубав ден за нови начала! Хем е 1-ви октомври, хем и е вторник, който сам по себе си е прекрасен ден:) Бях позабравила блога покрай стотиците занимавки... Определено ми трябваше време, за да свикна да разпределям внимание и сили между Вики, домакинската работа и шиенето/плетенето. Но малко по малко, ден след ден, свиквам с новите роли в живота си, бебчо става все по-самостоятелен и вече мога да поизтупам праха от блога! А докато го изтупам, реших и да го поошлайфам и лакирам наново... Та - честита ми нова визия. Преди много време, още когато Блогъра имаше съвсем малко опции за визията, се чудех дали да не сложа тази. Дойде й времето. А имам толкова неща за споделяне! Като за начало - една любима лятна снимка на човек, който също открива новата визия за себе си.

Иначе казано - научил се е да се врътка!:) Поздрави от нас и до скоро!

Пазарска чанта на 1 кука + схема

2013-06-13T09:45:00.000+03:00

Понеже плетенето е най-мобилното ми хоби, сега наблягам много на него. Плета често в парка до вкъщи, понеже гледам да извеждам бебчо повечко навън, докато не са дошли големите жеги. А и на него много му допада, преди проспиваше целите разходки, но сега вече обръща внимание на дръвчетата в парка, на хората и най-вече на другите деца:) Така или иначе, аз трябва да имам някаква занимавка за в парка. Иначе не мога просто така да седя на някоя пейка и да зяпам гълъбите, трябва да върша нещо! А във Фейсбук групата за плетене, в която членувам, пуснаха схема на тази разкошна чанта. Реших да я пробвам, понеже ми се стори хем лесна, хем много ефектна. И наистина така се оказа. Изплетох я за около седмица (без да бързам), излезе около 200 гр памучна прежда "Натюрел" на "Стенли". И понеже много исках да я изплета, а нямах повод, реших да я подаря на мама за пазарска чанта, и без това рождения й ден наближаваше:)

И така - чантата стана много бързо и приятно, даже послужи за урок по една кука на една мила дама в парка, която може да плете на 2 куки, но пожела да я науча и на една. Между другото, хора, плетете повечко навън! Много странно ме гледат все още. Напоследък свикват, де! Но идея нямам защо се възприема за толкова странно жена да плете в парка. Не са странни пушещите или плюещите обелки от семки майки по пейките, те са си норма... Спирам да коментирам, че в крайна сметка коя съм аз, че да ги осъждам, по-добре да ги науча да плетат:). Хубав ден от мен! И пак - ако някой изплете чантата, ще се радвам да я покаже!

Докторска мишка

2013-06-12T17:23:00.000+03:00

Здравейте!
Днес споделям една много бърза мишка на една кука. Ако някой иска да си я изплете - в Ravelry има безплатна схема.
Когато дойде времето бебчо да се появява, трябваше да изберем педиатър. Голям проблем ми беше, понеже имам собствени виждания за доста неща и не бих понесла, ако трябва да избирам между собствените си усещания и твърденията на лекар, зачитайки респектиращата му позиция. Затова оставих Бог да ме води и си казах, че ще ида в близката поликлиника (там има доста лични лекари и педиатри) и ще попадна пред правилния кабинет и на правилния човек на смяна. Тръгнах уверена, стигнах в поликлиниката, качих се на етажа на педиатрите... и - шах! Стоя срещу ъгъл. И от двете страни има врати. Реших да почукам на едната. Лекарката, която ми отвори, каза, че вече не записва нови пациенти, понеже имала твърде много. Казах си - ясно, другата врата е. Почуках и ми отвори д-р Николова, която ми обърна всичкото внимание на света, при все, че дори още не ни беше педиатър. Уникално мила и невероятно спокойна жена. Дойде вкъщи след раждането и няма да забравя как от влизането започна да затопля с ръка стетоскопа си, за да не е студен при прегледа на Вики. След това й звънях около хиляда пъти, и в почивни дни, и вечерта... Тя винаги е толкова спокойна и прекрасна, но аз знам, че съм си я измолила точно такава:) На консултацията реших да я зарадвам с нещо мъничко - нещо сладко и... още нещо сладко. Едното трябваше да е шоколадово, а другото - реших да е плетено. Така се появи и мишката. Вътре има кутийка (от витамини, тематично!) с мъниста, за да дрънка. Подарък за използване от малките й пациенти:) Тя много й се зарадва... а аз много се забавлявах, понеже беше първото нещо, което изплетох след раждането. Толкова е различно да плетеш до спящо бебе... някак си се чувствам правилно:) А въпросното спящо бебе вече е гладно бебе, тъй че трябва да ставам. До скоро от нас!
П.С. Ако някой изплете мишката - да се похвали!:)

Най-специалния хипопотам. Само мъничко заспал...

2013-06-11T15:56:00.002+03:00

Най-сетне се завърнах! Доста време отсъствах, но имам най-сериозното извинение на света! На 23 март, в 4:44 следобед, се появи моят малък Виктор:) Имам толкова да разказвам... но засега ще се опитам да съм максимално кратка, за да спазвам, все пак, тематиката на блога - за ръчно изработените подаръци. А Виктор е подарък, да, но директно от Бога... :) Имах прекрасна бременност, без прилошавания и без тежести. А раждането беше точно такова, за каквото съм си мечтала - бързо, 100% естествено и спокойно, съвсем по поръчката:) Възстанових се само след няколко часа, а след още няколко вече го гушках... Е, официално мога да заявя, че е прекрасно... Все едно не съм живяла до сега. Все едно аз се родих с него. А сега, почти три месеца по-късно, когато той се усмихва, гушка, "говори" и протяга ръце към играчките, направо не мога и за секунда да се откъсна от него! Но стига за него, и без това честичко ще пиша за ежедневието ни заедно:) Сега - за хипопотамът!
Преди раждането четох, че бебето трябва да спи на една страна, а и често има нужда от възглавничка, за да спи настрани. И реших, че няма начин да му направя правоъгълна възглавница, трябва нещо по-весело. Бях си запазила кройка за смешен хипопотам и я изрових, увеличих я много и в последните дни на последния месец преди раждането го уших:) Направих го заспал, за да насърчава Вики да спи спокойно. Е, оказа се, че има бебета, които не могат да спят настрани! Вики би успял да премести и истински хипопотам, само и само да се обърне по гръб. Но пък вече хипопотамът влиза в употреба като обект на гледане и пипане. Ших го от много мек, бял полар, та е много подходящ за целта!
А ако някой реши да шие такъв специален хипопотам, споделям кройката:

И така, поздрави от нас! Сега наблягаме на плетките, понеже в парка е по-удобно да се плете, а хич не ни се седи вътре, когато времето е хубаво. Скоро ще споделям изплетеното. До скоро!

Вазичка от бутилка

2013-03-13T10:11:00.001+02:00

Има едни малки, стъклени бутилки на соковете Капи, които всъщност са особено красиви. А аз, като се налага да изхвърлям нещо стъклено, просто... не го изхвърлям. Наистина, не мога. От една страна е екологичната страна на нещата - при нас няма контейнер за стъкло, тъй че трябва да го изхвърля в общия. От друга страна стъклото е толкова прекрасен материал - крайно различно усещане от всичката пластмаса, картони и найлони. Аз често пазя и такива опаковки - от картоните си правя шаблони, пластмасовите и стиропорените кутийки използвам повторно, а найлоновите гледам да използвам за изхвърляне на боклук. Преди няколко дни, по време на една разходка, се сдобихме с две бутилки сок. И като последния пияница, моя милост си дрънкаше с празните бутилки в дамската чанта цял ден:). Държа да подчертая, че аз съм пълен въздържател и ситуацията не е обичайна:)
И така... и без това наближаваше 8-ми март, та реших да направя от тях вазички. Техниката е уникално лесна - увиване на прежда около бутилката, предварително намазана с универсално текстилно лепило. Аз използвам това на Prym, на цена е около 7 лв за опаковка, но на мен обичайно ми стига за около половин година. Бяло е при нанасяне, а след изсъхване става прозрачно. На всичкото отгоре може да залепи текстил и прежда към всичко - пластмаси, стъкло, дърво... много е практично. Цялата работа стана за четвърт филм време, обаче не помня кой точно беше филма, тъй че може и да ви излъжа за точното време на изработка:) Накрая добавих пеперудка на една кука и зюмбюлче за мама:) Голямо забавление е, пък и вазичките стават много приятни на пипане . Сега остана втората бутилка, но да си призная, не съм й измислила още цветовете. Това е от мен засега... и не изхвърляйте стъкло! Увивайте го с прежда!:)

Новите дами

2013-03-11T11:05:00.000+02:00

Макар да бяха готови преди женския празник в петък, чак сега успявам да покажа новите две попълнения към голямото шиене на кукли напоследък:) И същевременно да си кажа, че този 8-ми март май беше най-хубавия до сега! Получих прекрасни цветенца, които тези дни ще насадя в по-големи саксии. Толкова е хубаво, че мога да си ги запазя и да им се радвам не само няколко дни! Второ - този път хората бяха някак си много празнично настроени. И нямам предвид само моите близки, а и хората по улиците - множество непознати ми честитиха празника, правиха ми отстъпки на пазара, а на паркинга пред блока мъж предложи да ни направи място за паркиране на колата, с която бяхме аз и мама:)
Въобще - беше прекрасен ден! Плюс това времето беше уникално и успяхме да си направим много дълга разходка в любимия ми център на града, да се порадваме на един дружелюбен черен кокер-шпаньол и да се подготвим за още по-прекрасния уикенд. Но новата седмица дойде, а с нея и още много работа. Все още имам доста кукли за шиене, но тази седмица с тях ще го давам по-кротко, за да имам време да ушия и един много специален обиколник за бебешко легло, плюс още няколко такива много специални неща за един много специален човек, който трябва да се появи скоро:) Но за него - когато му дойде времето!
Сега - дамите с предимство. Първата дама е балерина. Има си туту (розово! трябва да е розово!), балетни пантофки - този път плетени, чанта, трико... и един експеримент, който исках отдавна да пробвам - да използвам повече от 3 вида прежди при съставянето на косата. Стана много шарена, но все пак не твърде контрастна... доволна съм.
Другата девойка е чернокожа и с много специални плетени дрехи. От много време бях решила да изплета рокля на някоя от куклите, а щом започнах тялото на тази, стана ясно, че тя ще е притежателката на роклята. В добавка към нея - множество аксесоари, допълнителна рокля в чантата и голяма, лъскава, черна коса с няколко шарени плитчици в нея. Много се чудих за очите, но във Фейсбук беше плъзнала една снимка на едно чернокожо синеоко момиченце, което не ми излизаше от ума! Затова и тя е синеока, макар и доста необичайна. В крайна сметка това са кукли, могат да са каквито си пожелаят!:)

Този див, див запад...

2013-03-06T11:40:00.000+02:00

И съвсем нямам предвид българския северозапад, макар че си го обичам като място, на което съм прекарала доста време от детството си:) Визирам съвсем американския див, див запад, с всичките му каубойски истории.
Когато започнах поръчката с куклите, жената, която ми ги поръча, ми подари голяма торба с най-различни остатъчни парчета кожа. Аз досега не бях ползвала този материал - не нося нищо от кожа, не одобрявам използването й и даже не различавам точно еко-кожата от истинската. Парчетата, които тя ми даде, бяха всякакви - и пухени, и мъхести, и гладки... Каза да ги използвам, ако ме вдъхновяват, и при куклите. В началото ми беше някак далечно - уших кожени якета и обувки на две момчета - куклета, но после ги поизоставих. Докато в главата ми не узря идеята как да направя по-характерна кукла с повечко употреба на кожа.
Така и се появи каубоят. Голямата ми болка е, че не успях да му спретна нито ботуши, нито шапка, но... така и не успях да ги измисля. Признавам без бой:) Иначе си има панталон с характерните ресни (краднати като идея от сиуксите, които обитавали Северна Америка по тяхно време), има си елек, кожени обувки, кърпа... И много рошава, рижа коса:) В крайна сметка съм доволна, само някакво ласо трябва да му измисля! Това е засега от мен, а тези дни ще ви покажа и една балерина, пък и една афроамериканка с плетена рокля:) Иначе казано - активното шиене на кукли продължава с пълна сила!

Бебоци!

2013-02-27T14:40:00.000+02:00

Понеже бебешката тема в момента ми е много актуална, реших да спретна няколко текстилни бебета, подходящи за бебета:) Големите кукли съвсем не са подходящи за най-малките дечица, понеже имат много копчета, дребни елементи... по-тежки са и са доста големи. Но тези дребосъци са много подходящи за... други дребосъци. Нямат и 20 см, а понеже не се пълнят с пух плътно, са много, много мекички:) И на всичкото отгоре бяха толкова лесни и бързи за правене! Намерих кройката в един руски сайт (цък), а ето тук има едно видео, в което направо се влюбих. Момичето работи със същата кройка, но не това ме запали...
Аз съвсем не владея руски и нищо не разбирам, но тя показва всички етапи много приятно... и как само говори! Като обяснява и все едно ти говори едни такива мили, сладки думички и ти прави комплименти! Не е ли прекрасна:)
Трябва всички видеа за правене на играчки тя да ги дублира, такова трябва да е настроението - едно миличко и мекичко... Отплеснах се, но както и да е. Ще се радвам някой да се вдъхнови да си спретне такова бебоче покрай тези обяснения.
Аз направо спретнах две близначета - момченце и момиченце, русокоси:) Девойката със затворените очички обра повече овации, но на мен господинът ми е по-весел, макар и малко да прилича на клоун (а аз, такова, съвсем не харесвам клоуни!). Оставям ви с тях и отивам да действам по запълването на следващата махала кукли:)

Новия живот на старите дънки

2013-02-22T11:11:00.000+02:00

А бяха толкова хубави дънки! С леко разширени крачоли и италиански джоб... пък и толкова добре ми стояха! Обаче, както става честичко с любимите ми дрехи, ги носих по-често от всички останали и те се "амортизираха":) Тук-там изтъняха, протриха се... а и нека да си призная, преди няколко месеца съвсем спряха да ми стават:) Тъй или иначе, беше ясно, че е време за рециклиране. Същевременно преди много, много време си бях купила от един магазин за неща втора употреба много приятна покривчица. Много дебела като материя, с прекрасен принт на цветя, много ретро. Пазех го за чанта, но все не успявах да го употребя. И така... дойде му времето. Разглеждах разни руски мастър-класове за шиене на чанти, понеже моментите с подплатата и ципа винаги са ми се стрували доста сложнички. Оказа се много по-лесно, от колкото съм мислила... и реално чантата и несесерчето общо ги ших не повече от 3 часа... Което, според мен, е добро време:)
Вчера се разходих до едно любимо магазинче за шивашки материали и си купих разкошни детски копченца - мечета, кученца и биберони. Не издържах да не използвам поне едно днес! И така... На несесерчето сложих едно зелено куче:) Според мен съвсем си му отива! Това е- аз си имам нова чанта и отивам да си я разхождам!

Още две! И понякога в розово.

2013-02-20T15:10:00.004+02:00

Голям екшън днес! Падат правителства, протести... Обаче истината е една - децата растат и си им трябват кукли:) Пък и все си мисля, че по време на кризисни ситуации е най-добре всеки да си върши работата. Ама неговата си, а не да си бута нослето в чуждите. И като заговорихме за нослета... ето ги тука две любопитни такива! Едната девойка е русокоса, с плетена жилетка и чорапи... А другата - с розова коса! Оказа се, че по-приятно нещо от мохера няма за коса на кукла. В момента изглежда все едно съвсем наскоро си е мила косата и хубаво я е издухала със сешоар! Тя пък е с плетена шапка и терлички... или тарлъчки, според региона... забелязах, че тази дума я има (поне) в тези два варианта, в зависимост от региона, в който се използва. В северозападна България са "тарлъци", ама там навсякъде говора е твърд и такива меки гласни като "е" и "и" не са на почит, както в други краища на страната, където пък тези гласни заменят всички останали:) И след този кратък разбор на диалектите в родината, смятам да премина към снимките, за да не ви повредя нещо от скука:) Аз същевременно продължавам да върша моята си работа - да шия кукли и други подобни. До скоро от мен!

Голямото семейство

2013-02-01T11:21:00.000+02:00

Изведнъж ме нападна работата:) Аз толкова се крих от нея... И тя пак ме издебна! (Искрено се надявам тези изречения да бъдат приети на шега и никой да не се усъмни в чистите ми и трудолюбиви помисли и намерения.)
Иначе казано - при мен дойде една много прекрасна жена с една много прекрасна поръчка за 20 (!) кукли - една махала народ... И се започна:) Това е първата партида... Мама, татко, две дечица... И наистина, не питайте за чернокосата. Нямам идея на кой каква се пада. Ама стана част от семейството и това е... Няма да я гоним, сега!

Иначе съм си много доволна. Седя си вкъщи и си играя с кукли - кой е като мен? Ако някой ми беше казал преди 15 години, че като порасна, ще мога да си седя и да си играя по цял ден... щях да искам още по-бързо да порасна. Аз и тогава исках, де... но просто не знаех причината:)
И така... големите кукли са по около 40 см високи (според косата:)), а малките - около 15 - 20 см. Памучно трико и дрешки... С една приятна добавка: кожени якета. За първи път шия кожа, но жената, която ми ги поръча, ме снабди с порядъчно количество остатъчни парченца, достатъчни за най-различни якета, чанти и обувки. През машината минават лесно, но имам сериозен проблем с ръчния шев там... ще видим как ще е. Казаха ми, че има специални ръчни игли за кожа, та ще ходя да търся... Добавих и малко плетки - по фибки, терлички и други подобни. Мисля да спретна и една плетена жилетка за най-малката фръцла, че май ще й отива:)

Същевременно имам да действам с още много, тъй че ще се залавям и ще ви пожелавам прекрасен ден!:)

Котки и кучета!

2012-11-23T17:01:00.002+02:00

Аз тези дни бях на една такава котешко-кучешка вълна:) Покрай намерена книга с всякакви кройки на животинки и базара на ДБМ се заех сериозно с шиене на дребни представители на фауната. Тази седмица темата беше котки и кучета. Много съм доволна от кройките, стават много мили. Същевременно от Дарове ми се обадиха, че биха се възползвали от две котки за предстоящ базар... Аз осигурих три котки (без онази, разлялата се на фотьойла в ляво) и две кучета.

И така, за всички, които са в София следващия уикенд (24 и 25 ноември), могат да заповядат на Bloom Bazar, където на прекрасния щанд на "Дарове" ще може да се намерят и тези текстилни, недраскащи и нелаещи четирикраки приятели:)

А накрая ви поздравявам с любимата ми снимка на куче в цвета на покривката в трапезарията ни:) Хубав уикенд, пълен с разходки и горещо какао, и до скоро!

Пачуърк чорапи

2012-11-15T12:56:00.001+02:00

Ей я новата партида:) Аз, да си кажа, не обичам коледни чорапи. Първо, нямам камина, а когато висят не над камина, някак си не се връзват. Пък и... кой иска подаръкът му да се събира в чорап? Но както и да е, моя клиентка ми писа с поръчка, че иска чорапи:) Беше ми пратила и снимки на такива, които е харесала, та се вдъхнових... Чорапите са доста големи - Някъде 20х40 см и със сигурност могат да съберат поне десет шоколада всеки. Което е изключително важно!:)
Станаха много весели и нестандартни, главно заради това, че има само един в типичните червени и зелени тонове:) Имат си подплата, за да може да издържат и по-тежък подарък! Много се надявам да се харесат на получателите им и да им доставят радост, а в тях за всеки да има по нещо сладко:)

Двулицевия юрган - първа част

2012-08-22T10:54:00.000+03:00

От много, ама много, много отдавна си мечтаех да спретна двулицево пачуърк одеало. И се оказа много... смешно!
Всъщност, реално си шиеш две одеала. А на куилтването изведнъж става едно интерсно... наистина ми беше много ново и забавно като изживяване, понеже трябва някак си да внимаваш с куилтването и дизайна и от двете страни. Но куилтването ще го покажа малко по-нататък, понеже все още не съм го снимала.
И така... одеалото стана около 220 на 220 см. Едното лице е свежо и силно лилаво, в комбинация със зелено и ванилия. Ванилията се повтаря и от другата страна, но там е в комбинация със сиво и няколко тона кафяво. Исках като цяло от едната страна да е живо, шарено и забавно, а от другата - успокояващо и сливащо се с околната му атмосфера. Не, че знам каква ще му е околността, де, но все пак така ги виждам нещата:) Одеалото е подарък за приятел, който много е помагал и винаги е ценил нещата, с които се занимавам. И много се надявам да му се радва и да го топли на ония студени географски ширини, на които живее:)
И тъй... на снимките е тъкмо тропосано на пода в хола и си чака куилтването. А иначе вече си е готово и чакащо стопанина да си го вземе:)
Препоръчвам на всеки да пробва с двулицево, наистина е голямо забавление, а резултата си заслужава:)

Кукленски неволи

2012-08-20T08:49:00.000+03:00

Това е то, няма отърване от куклите. За 24 години така и не успях да ги преборя... или поне да спра да си играя с тях:) Сега обаче си имам оправдание. Иначе казано, много от приятелките ми имат рожден ден през лятото. И понеже все си мисля, че всички момичета са като мен и някак си не отказват да имат текстилна кукла, много обичам да подарявам такива. А може би си го мисля, именно, за да имам оправдание да ги правя.
Първата е ангелка. Уж й взех кройката от някакъв сайт... после й удължих и стесних краката, промених формата на главата, косата й стана друга... и накрая не използвах кройката, а само приблизителната форма на тялото - много ми допадна да е подобна на камбанка! При това толкова бързах, че не остана време да я снимам и я щракнах в автобуса напът към рождения ден. Добре, че имаше празна седалка за нея!

Следващата девойка хич не я бързах толкова, но това не ми попречи да й объркам очите. Не знам какво толкова се разсеях, но едното стана значително по-кръгло от другото... Здраве да е, както се казва. Стопанката много си я хареса, пък това е най-важното. Никога не съм твърдяла, че съм добра със симетрията! Иначе много й се радвам на косата - стана голяма, пухкава, обемна и много, много синя коса! А какво по-добро от синя коса? Ами... оранжева рокля на точки! По-добро от това вече съвсем не мога да си представя.
И накрая показвам една щампичка, в която се влюбих от пръв поглед. Оказа се, че в магазинчето за гоблени под колоните на Пиротска са пуснали всякакви щампи с персонажи от анимационни филмчета. А Мечо Пух и Прасчо, и то в прегръдка, са просто неустоими за мен! Започвам ги, ще ги покажа и завършени скоро.
И така... това е от мен. Отдала съм се на шиене вкъщи - предимно на гобленчета, а доста и плета, но понеже напредъкът там е значително по-незабележим, ще показвам по-нататък. Дотогава, ако си нямате кукла, ми пишете, че ме сърбят ръцете за още, а следващите рожденни дни са далече!:)

Последна точка: "Разни"

2012-08-04T18:16:00.000+03:00

Много го премислях - има ли смисъл да пиша за решенията, които съм взела, пък и да се обяснявам за тях... И после си казах, че щом съм писала за отварянето, трябва да пиша и за затварянето. Да, магазина затвори. И не мога да ви опиша колко облекчена се чувствам. Още по-интересното е, че това е пост номер 100 за блога ми:) И може би всъщност е един от най-щастливите постове, обратно на всички очаквания. Какво стана с магазина - стана това, че комбинацията от безброй фактори доведе до затварянето. Най-важното беше, че решението беше изцяло мое... магазина можеше да продължи. Щях да пусна още няколко вида реклама, да раздвижа нещата, да пусна още много курсове, да издържа лятото, а есента да се впусна в много, много работа. Въпроса е в цената. Аз не съм привърженик на философията, че целта оправдава средствата - това в повечето случай е трудно преценимо и често накрая се оказва погрешно впечетление. Можех да го оставя отворен поне още година. Но това означаваше още година без да мога да обърна внимание нито на семейството си, нито на приятелите си, нито на писането, нито истински на шиенето. А да шия, без нещо да ми е поръчано, стана почти невъзможно накрая. Винаги имаше нещо поръчано, но и в 90% от случаите не по моя вкус и не това, което ми се шие в момента. Много хора биха казали, че това е чиста проба капризничество в "тия гладни времена"... Но не и когато имаш избор.

Тогава е просто решение. Решение да започна да спя нормално, без да се притеснявам коя сметка не съм платила и дали ще събера наема. Решение да започна да се прибирам по-рано от 10 вечерта и реално да имам почивни дни. Решение да си припомня колко мекички са котките, колко прекрасна е водата във софийските фонтани и колко много балончета има в чаша спрайт, изпита с приятели в събота следобед. Глезотия е, но ми липсваха тия неща. И някак си не исках да се лишавам от тях повече, понеже същевременно бях започнала да се лишавам и от нормално общуване, от вътрешното си спокойствие и от оптимизма си... Е, това е. Свърши се. И нека да е страшно унизително да не съм успяла в частния си бизнес. За сметка на това успях да пресея и хората, и ценностите... и резултата ми харесва. И нека някой ме гледа тъжно и съчувстващо как съм се провалила. Пък аз... мисля най-накрая да шия неща, които ми се шият, и просто да имам време да правя смислените неща, а не просто да оцелявам....

Тъй че на всички - благодаря. И на добронамерените, и на злонамерените. От всички научих по нещо. И благодаря за шанса магазина да съществува година и нещо - беше хубаво, имаше прекрасни моменти и много приятели. Сега приятелите са по-малко, но с една идея по-близки. А времето е много по-сладко:)

Това беше то - пост 100 и магазина:) От 101-вия ще показвам новите неща, с които се заех... а скоро ще трябва и да покажа ателието вкъщи, което вече придобива съвсем завършения си вид:)
До по-чести срещи... до скоро!

Австралия/България

2012-07-11T07:53:00.000+03:00

Идеята за това одеало дойде от жена, омъжена за австралиец:) За подарък за годишнината от сватбата им тя решила да му подари пачуърк одеало, което да съчетава апликации с български и австралийски символи:) Беше голямо забавление, понеже толкова много не съм рисувала сигурно от детските си години. Българските символи включваха цървули, тъпан, първите три букви от глаголицата, гъдулка, мелницата в Несебър, кафява мечка, бъчва... австралийските - неизменно кенгуру, бумеранг, ему, алигатор, червената скала, коала... и общия символ - голямо, искрящо слънце, което едновременно огрява и България, и Австралия:)
Платовете бяха само едноцветни, понеже предварителната идея беше да е светло, весело, но не твърде шарено. Много се заиграх с детайлите по апликациите, което подобри доста визията на някои неща, които иначе не са толкова разпознаваеми - като тъпана и цървулите например. А с животинките ми беше страшно забавно, запазих доста от кройките за някой друг животински проект:) И така... празничното мултикултурно и интернационално одеало вече е подарено и в употреба, тъй че вече мога да ви го покажа и се надявам да се вдъхновите на тема апликации:)

Въртележки!

2012-07-08T08:15:00.000+03:00

Преди около месец клиентка ми донесе една голяма торба от Била, пълна с триъгълници:) Каза, че ги иска на много нежно и момичешко одеало, оформени като въртележки. Зарадвах се, понеже платовете са от някъде в чужбина, а винаги е много интересно и забавно да работиш с платове, които досега не си виждал и пипал:) Бяха малко по-тънки от обичайните, които използвам, но бяха лесни за шиене и напасване. Още повече, че тези триъгълници имат веревна страна, което ги прави още по-лесни за донаставяне и нагаждане:)

Одеалото е с размери 200х150, а куилтинга се състои от обичайните завъртулки без предварителна идея. Всичко стана бързо и лесно, без проблемни моменти и обърквации:) Даже май е едно от първите одеала, в които не бях разшивала нищичко... до момента, в който клиентката дойде за втори път... и сподели, че всъщност не била измерила леглото както трябва, тъй че одеалото всъщност е с 20 см по-късо от всяка страна:)

Клиентката измерила леглото, но не преценила, че то трябва и отстрани да пада по малко, а не само да покрива леглото... Беше ужасно притеснена и почти без надежда попита дали може да се направи нещо... е, разбира се! Това му е хубавото на пачуърка, че нищо не е фатално и нищо не е непоправимо! Разших, наставих още парчета за гръб, още вата и още блокчета (добре, че тя предварително беше нарязала много допълнителни триъгълници!)... накрая добавихме още малко куилтинг - с този дизайн съвсем не се забелязваше наставянето. Накрая клиентката беше страшно щастлива и благодарна, а поправката отне не повече от два часа... като си представя колко притеснение е отнесла заради тия два часа... добре, че все пак дойде и не си го остави така:) Защото пачуърк одеалата в крайна сметка са да им се радваме и трябва да ни харесват на 100%, за да ни красят домовете и да ги обичаме:)

Боряниното одеало

2012-06-21T11:51:00.001+03:00

Обичам проектите, които започват и завършват на един дъх... това бебешорско одеалце беше такова. Спретнах го за един ден, вървеше страшно леко и приятно. Комбинирах предимно едноцветни хасета и платове на точки, а поръчката беше за цветенца и пеперуди, плюс включено името на новата притежателка - няколкомесечната Боряна. Стана мило и шарено, та се надявам малкото момиченце да се радва на цветовете му и да си го обича, пък и много, много бързо да го надрасне:)
С куилтинга заложих на спирали и овали, наподобяващи летенето на пеперудите. Апликирах всичко с едър зигзаг, като предварително подлепих с двойно залепващо... Одеалцето е с размери 110 на 70. И така, от приемането на поръчката и рисуването до последните бодове на канта минаха не повече от 6 часа, а аз ги усетих като час... това беше един от ония моменти, в които не се сещам нито да ям, нито да пусна музика даже... просто действам и леко губя представа за всичко около мен:)
Пускам няколко детайла от одеалцето и накрая един малък поздрав от моя Отговорник по качеството, който след свършената работа по оценяването полегна да възстанови сили до следващия проект... Пожелавам ви прекрасен и слънчев ден, в който да не спирате да се радвате и да ви е шарено!