HUMAN-MADE IN BG.galatin.net

Как да си направим сами плик от стари списания.

noreply@blogger.com (Human-Made in BG) — Sun, 17 Jun 2012 08:10:00 +0000

Позитивно 2

noreply@blogger.com (Human-Made in BG) — Sun, 17 Jun 2012 07:55:00 +0000

Едно от нещата, които искам да направя в списъка с желания. Ако някой ме попита какво е да си жив, това е отговора!

Аз, Тони и Роби - 02.09.2006

noreply@blogger.com (Human-Made in BG) — Thu, 23 Feb 2012 22:34:00 +0000

Разкази за Животното (2)

noreply@blogger.com (Human-Made in BG) — Wed, 08 Feb 2012 21:26:00 +0000

продължение от...Открих отговора на въпроса ЗАЩО? И той не е 22, не е дори и абсурдната идея която ми хрумна, че е решило да изсмуче ледът от замръзналият улук извън блока, който то по-рано излезе с инструменти да чука, барем падне ледът от вътре. Отговорът всъщност беше много прост. Дръжката, въпросната тръба, била къса, защото е влезнала навътре и заяла и то искало да я удължи. А всичкото влачене, стъргане, отваряне, затваряне, тряскане, хлопане и други шумове, са били в резултат от обуването на нови чорапи и издирването(предполагам) и слагането на нови чехли върху въпросните чорапи...Всички останали звуци, като пуфтене, сумтене, свистене, задъхвания и тн. са били следствие от умората от тези три действия, които за малко да предизвикат нервен срив не само на мен, но и на горкият климатик, който след 5 години служба не издържа и сега е шизофреник мислещ се за хеликоптер, не спира да се опитва да "излети" към Мексико и издава такъв вой, че леля ми реши да продаде апартамента и блока като цяло опустя (майтапче). Както казах, Животното винаги ме изненадва. Не посмях да продължа с разговора кое го е накарало да "открие" прахосмукачката, как, кой или какво го е навело на мисълта за късата тръба и защо изобщо е решило че е къса? Как разбра? И дори и да е къса, на кого му пука? За чорапите и чехлите не мога да мисля - не съм достатъчно психически стабилна, за да слагам и това в главата си... Сега е тихо, всички спят. Само климатика вие ли вие. Утре пак.

Разкази за Животното

noreply@blogger.com (Human-Made in BG) — Wed, 08 Feb 2012 13:44:00 +0000

"Животното отново прави нещо, по-точно има идея или задача или просто хрумване и се е заело с изпълнението му. За голямо мое раздразнение, каквото и да върши, го прави в коридора - една шперплатова СОЦ врата ме дели от него и шумовете които издава. А днес искам тишина. Тишина по дяволите! Заварих го , на излизане от банята пред отвореният вграден гардероб в тесният коридор, да се опитва да разглоби дългата пръчка на прахосмукачката от тръбата хармоника, като самата прахосмукачка си беше в гардероба-не я беше изкарало, та да му е по-лесно. Опита му беше неуспешен, тръбата заяла и нямаше достатъчно сили да я развърти. Пуфтеше и се дзвереше, и когато попитах какво прави, ми изсъска че "някой" я е затегнал прекалено много...Не попитах защо му е да я разглобява при положение че не е пипало прахосмукачка от 15 години...Животното не обича такива въпроси от по-нисшестоящи и некомпетентни от него... Зарязах го да си върши животинските работи, но последвалото тряскане, чукане и пуфтене ми лази адски по нервичките. Последва суркане, местене, отваряне и затваряне на вратата в хола, още суркане и още отваряне и затваряне на врати...Накрая май се предаде или разказа играта на нещо, но сега е тишина, после ще се разбере какво всъщност е правило и ЗАЩО. Отговора винаги е интересен - Животното не мисли като човек и причините му са толкова безумни, че му прощаваш, не можеш да се сърдиш дълго на идиот, нали?"...следва

Акция "Умираш ли от студ" тръгна от интернет - Vesti.bg

noreply@blogger.com (Human-Made in BG) — Fri, 03 Feb 2012 16:27:00 +0000

Акция "Умираш ли от студ" тръгна от интернет - Vesti.bg

Хайде Пловдив! Най-социално неангажираният град в страната сме!

За майка ми!

noreply@blogger.com (Human-Made in BG) — Thu, 22 Dec 2011 12:32:00 +0000

rila-mountain-camp: Camping

noreply@blogger.com (Human-Made in BG) — Thu, 13 Oct 2011 16:54:00 +0000

rila-mountain-camp: Camping: За всички приятели къмпингари, които няма къде да си оставят караваните, ние предлагаме едно красиво и сигурно място за каравани, кемпери и палатки: Рибарника до село Говедарци .

За повече информация : тел: + 359 888 81 81 81

Email: e.todorovski@gmail.com

The Way of the Samurai

noreply@blogger.com (Human-Made in BG) — Tue, 02 Aug 2011 17:27:00 +0000

В един друг свят....

noreply@blogger.com (Human-Made in BG) — Mon, 18 Jul 2011 16:44:00 +0000

Мат Кътс: Опитайте нещо ново за 30 дни | Video on TED.com

noreply@blogger.com (Human-Made in BG) — Sat, 16 Jul 2011 12:47:00 +0000

ALEPH by Jaqueline Ribés Silva

noreply@blogger.com (Human-Made in BG) — Thu, 14 Jul 2011 15:07:00 +0000

Бъдещето...

noreply@blogger.com (Human-Made in BG) — Tue, 03 May 2011 16:54:00 +0000

Пловдивските потайности...

noreply@blogger.com (Human-Made in BG) — Fri, 01 Apr 2011 14:09:00 +0000

Странни къщи...

...из Пловдивските потайности

Макове

noreply@blogger.com (Human-Made in BG) — Fri, 01 Apr 2011 14:05:00 +0000

Макове

Продава се!

Цитат - Истина

noreply@blogger.com (Human-Made in BG) — Fri, 12 Nov 2010 09:25:00 +0000

"By living and working in a village I saw the poor knew far more than I did. I realized that we couldn’t help the poor. What we had to do was help the poor help themselves." - Vikram Akula

Връзка към оригиналната статия: Vikram Akula, For-Profit Microfinance Pioneer, Explains the Roots of His Motivation - Business - GOOD:

Изгубени

noreply@blogger.com (Human-Made in BG) — Wed, 10 Nov 2010 16:08:00 +0000

Имало едно време един човек, който имал много мечти. Но се загубил. Влезнал в една гора, защото бил любопитен и обичал все нови и нови места, хора и преживявания и неусетно се изгубил. Тръгнал да търси пътека, която да го изведе от гората, но все повече се обърквал и все по-навътре навлизал...

Минало време...И още...Минало толкова много време, че никой не помни колко. Човекът още е там в гората и вече не помни кой е, не помни, че се е изгубил, не помни, че някога е имал мечти...Знае само, че търси нещо...

Хора минават през гората и виждат човекът, но не знаят че се е изгубил, а и той не си спомня, така че те продължават по пътят си, а човекът продължава да се лута и търси забравеното...

...Това не е приказка.

И няма щастлив край.

Има само гора и човек, който се е изгубил, но никой, дори и той самият не знае това.

И път.

Без край...

Дизайнерски дънки за 50 лева? Напълно възможно!

noreply@blogger.com (Human-Made in BG) — Wed, 22 Sep 2010 14:27:00 +0000

Това е клип с музиката на MUSE, за кампанията на MTV Exit срещу трафика на хора.
Следващият път, когато си купувате евтини китайски стоки и си задавате въпроса /надявам се!/, как е възможно по дяволите дънките ви DIESEL да струват 50 лева??? Ами така!
Вярно, това е Китай. Китай е далече и не можем да му решим проблемите, а и тук, в България, такива работи НЯМА!
Вярвайте си, но когато дъщеря ви ви обяви че отива да работи като барманка в Италия например, като ви каже, че не и искат и език да знае...помислете си. Или пък компаньонка в гръцка кръчма-без консумация, работата и ще е само да се усмихва и пари ще валят...пак си помислете...
И не на последно място, въпреки че всичко си има две страни, и човек никога не знае кои са лошите. Може би, приемайки чужденците, които си изкарват честно хляба в България е проява на човечност и съпричастност към проблема.
Никой не бяга от хубавото!

Помощ!

noreply@blogger.com (Human-Made in BG) — Tue, 07 Sep 2010 15:22:00 +0000

Моля, добри хора помогнете!

Търси се съвет!

Какво да направи същество от женски пол, минало 30-те, за да възвърне човешкият си облик и да постигне щастие и удовлетвореност, при положение, че:

Не може да работи като проститутка/включва и секса с чичко-паричко и всякакъв друг вид "легална" проституция/

Работила е над 20 вида /минимум/ различни дейности, но не е открила тази която е за нея.

Работила е много, разбирай на 3 работи по 14 до 17 часа дневно, в чужбина и в България-/изводът до който е стигнала е , че имаш пари, които няма къде, за какво и за кого да изхарчиш, затъпяваш и се превръщаш в зомби/

Изобщо не е работила. Харчила е готови/наследство/ и лично изкарани/по по-горният начин/ пари на поразия. Смятай, че нищо човешко не само, че не и е чуждо, но и животинското също.

Познава хора всякакви. От престъпници на всяко ниво до бизнесмени, домакини, клошари, артисти, луди, интелигентни, обикновени, сектанти, аристократи, земеделци, мошеници, честни люде, деца....Не познава Английската кралица, но и е зървала шапката.

Има средно образование по диплома и полувисше по опит.

Интересува се от всичко.

Рисува. Снима. Пише-стихове, проза, хайку, един роман от 5 години, но още е на увода. Рисува шишета. Печата календари. Има блог. Разбира от техника-малко/има талант/. Стреля-точно/най-точна е на Х водки в 6 сутринта след яко парти в някой бар/. Скачала е с всички видове бънджи/без едно/. Катери се. Май има талант и като скиор/поне е имала на 7 /. Чете книги-много. Пада си по Япония, Самураи, източна философия, всъщност по всякаква философия. История. Платноходи. Електронни игри/конзоли/.

Знае от къде произлиза ютията. И как са гладили в Япония.

Като малка е искала да стане космонавт. Астро-археолог. Да изследва следи от извънземни на Земята. Балерина. Оперна певица. Но извънземните водят класацията.

Първи спомени от възпитанието и са:

1. Къде да удря. /брадата, носът и между очите/. Възраст около 3-4 годишна

2. Канадска борба/същата възраст/

3."Ако ти ударят един шамар, ти удари десет"- Знае, че не е по християнски...но и харесва.

Виждала е смъртта.

Виждала е много гадости. На ранни години.

Преживяла ги е.

Не я е страх.

Камикадзе.

Луда.

Обиколила е малко свят. Като емигрант, не като турист.

Обичала е. Май.

Може да бъде разумна. Може да бъде и не разумна.

Като бачка-бачка яко. Има свидетели.

Като купонясва...земята се тресе. От смях.

Като се ядоса...по-добре да не се ядосва. Свидетели не могат да бъдат открити.

Била е бедна.

Била е богата.

Сега е безработна.

Пак ще бъде богата./Не и е ясно точно как ще го постигне, но знае, че ще го постигне/.

Не знае дали иска да бъде богата.

Не знае какво да прави с живота си.

Не знае къде да отиде.

Не знае къде и е мястото.

На квартира е.

Има си някой, но не е точният някой. Май си е сама. Сама е.

Помогнете! Добри хора, всеки съвет, идея, критика или каквото и да е, ще бъде от голяма помощ на една изгубена душа/не съвсем чиста, но не и съвсем зла/, да намери себе си и пътя...

ПП. Дори и леко иронично да звучи, зовът за помощ е истински.

И както казва една мисъл, не и помня авторът: "Циникът е разочарован оптимист".

Ако може циникът да изчезне и да остане само оптимистът...

Ако не, здраве да е!

ПозиТивно 1

noreply@blogger.com (Human-Made in BG) — Thu, 02 Sep 2010 13:57:00 +0000

Реших, когато попадна на нещо позитивно /мразя тази дума/...на нещо което ми оправя настроението, дори и за малко, да го пускам тук, като поредица. От толкова много позитивни клишета, цитати, късметчета, успехо-книги и какво ли още не, ми е все по-трудно да открия нещо, което наистина да ми повдигне духът /изключвам самонадъхването/. Не знам колко често ще е това, надявам се поне веднъж на три дни-за начало. Ще си ги номерирам.

Това е ПозиТивно 1

Това което най-много ми хареса, съм го маркирала в Ориндж, като слънчоглед, като невен, като лято...и като портокал естествено, а и цветът ми оправя настроението.

Това е превода за тези които не знаят английски:

Ползвайте плажно масло!

Дами и господа от випуск ’99, ползвайте плажно масло!

Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лъкатушещ опит. Сега аз ще ви дам тези съвети.

Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост.

О, няма значение.

Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не ги изгубите.

Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали.

Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.

Не се безпокойте за бъдещето.

Или се безпокойте, но знайте, че безпокойствието е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез дъвчене на дъвка.

Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, за които никога не сте си и помисляли, и ви връхлитат в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.

Всеки ден правете по нещо, което ви плаши.

Пейте!

Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора! Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце!

Не си губете времето да завиждате! Някога сте по-напред, друг път изоставате. Състезанието е дълго и накрая вие се състезавате само със самите себе си.

Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите.

Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.

Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите се банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не знаят.

Взимайте калций. Внимавайте за коленете си. Ще ви липсват когато няма да са наред.

Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75-та годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат от късмета. Което е валидно и за всички останали хора.

Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се безпокойте от начина, както и от това, какво другите мислят за него. Тялото ви е най-страхотния инструмент, който някога сте имали.

Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.

Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.

Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.

Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще.

Помнете, че приятелите идват и си отиват, но на малкото истински от тях трябва да държите.

Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.

Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.

Пътувайте.

Приемете някои вечни истини : цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са били умерени, политиците честни, а децата са уважавали родителите си.

Уважавайте родителите си.

Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би имате спестовен фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.

Не тормозете твърде много косата си или на 40 тя ще изглежда като на 85.

Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават.

Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъците, да го избършеш внимателно, да пребоядисаш по-грозните му части и да го възстановиш за повече, отколкото струва.

Но, вярвайте ми за плажното масло - не ви лъжа!

ПП. Вярвам ти :)

Повече информация вижте тук http://en.wikipedia.org/wiki/Wear_Sunscreen

и тук http://www.chicagotribune.com/news/columnists/chi-schmich-sunscreen-column,0,4054576.column

Макове

noreply@blogger.com (Human-Made in BG) — Fri, 06 Aug 2010 18:20:00 +0000

Старите - "нови" макове... Имам още малко работа по тях, малко детайли и вече НАИСТИНА ще е готова! Обещавам си!

ПРОДАВА СЕ!

Тя

noreply@blogger.com (Human-Made in BG) — Tue, 20 Jul 2010 00:52:00 +0000

Винаги е знаела за момичето. Всъщност не беше сигурна дали е момиче, знаеше само, че е дете. То живееше там вътре, скрито в къщичка направена от захарни пръчици и пълна с разни детски неща. Не беше сигурна какво точно има там, детето и показваше от време на време чудните си вълшебства и тогава тя се чувстваше прекрасно. Изумяваше се. Когато детето се събудеше и започнеше да наблюдава светът, поглеждайки през неговите очи, всичко беше толкова хубаво! Тя го хващаше за ръка, усмихваше се на усмихнатото му личице и нещата сякаш се променяха. Животът се изпълваше с надежда, с мечти, с неизследвани хоризонти които я мамеха, с обещания за приключения... Усмивката не слизаше от лицето и, караше я да вижда красота там, където никога не би помислила, че може да я има - детето се радваше на всичко. Измисляше страхотни игри и невинността му я караше да се умилява. Добротата му, наивността му караха обикновеният скучен ден да изглежда пълен с чудеса. Обичаше го...
Тя живееше така от дълго време, не помнеше точно от кога детето беше с нея, а и не я интересуваше. Но знаеше, че минава време защото то си беше дете, а тя... тя се променяше.
Мразеше глупостта. Мразеше и лъжата. Всъщност мразеше доста неща. Или по-точно ги ненавиждаше и презираше. Измамата, предателството, интригите, лицемерието, използвачите, фалшивите хора, страхливците...Можеше да продължи списъка още. Усещаше, че се променя защото...трупаше мъка. Мъка, да...Не беше нещо друго, беше мъка. За околните това беше злоба, но те грешаха и така трябваше да бъде-тя искаше да е така.
Никой не знаеше за детето. Неколцина близки приятели предполагаха, понякога като всички деца то изскачаше без предупреждение и пред някой непознат и тогава предизвикваше учудване и изумление, но хората не се интересуват за дълго от децата и забравяха. Но, тя, тя знаеше за него и го пазеше, закриляше го, а това ставаше все по-трудно... Мъката...
Понякога я нападаха, понякога просто се сблъскваше с някое от нещата които не невиждаше, и тогава детето започваше да пищи. Виждаше слисаните му, недоумяващи очи, тръпката която преминаваше през крехкото му телце, замръзналите ужасено детски устни, които сякаш я питаха- но защо? И детската душа, не можеща да проумее безпричинното зло на възрастните, се сгърчваше, а то започваше да пищи.
Писъците на детето изпълваха мозъкът и. И тя нападаше. Нападаше като майка, пазеща малкото си. Нападаше без да и пука дали ще победи. Сляпа омраза и злоба се изливаха от устните и. Със всяка своя дума тя унищожаваше, рушеше, убиваше. Мъката по детето което пищеше в тъмнината караше сълзите и да се превръщат в мълнии, унищожаващи човешки отношения, жлъчта изливаща се от думите и рушеше, тъпчеше, убиваше наред-приятелства, любов, случайни непознати изпречили се срещу детето, които дори не подозираха за неговото съществуване...Не и пукаше, искаше само да спаси детето, да спре болката му, да го успокои, да не умре...
А после, когато всичко утихнеше, тръгваше навътре в пепелищата да го търси. Приласкаваше го, а гласът и трепереше от сдържаните сълзи, молеше го да се покаже, казваше му че всичко ще е наред, че повече няма да се среща с човешката лошотия, че никога вече няма да бъде нещастна...
Намираше го сгушено и го прегръщаше , а сълзите и се сливаха с неговите. Усещаше го как пораства без време, усещаше как линее, как всеки сблъсък убиваше чистата му душа, как с всяка битка то губи по-малко от вярата си в щастливият край на приказката, в доброто което винаги би трябвало да побеждава...Тъжните му очи виждаха как другите губеха децата си, чистото му сърце усещаше хората, които вече ги бяха изгубили -в тях зееше празнота и неясна, неопределима мъка се беше настанила там завинаги, и като всяко дете то протягаше малката си ръчичка за да погали, за да успокои... Но възрастните отдавна изгубили дори и споменът, че някога са имали деца, не усещаха ласката, сърцата им бяха от лед и детето се смразяваше от неговата студенина, поемаше от чуждата мъка, а мъката се трупаше и караше очите му да остаряват...
А тя, тя искаше да го предпази, да не пораства, никога да не пораства, да си остане в чудният шарен детски свят завинаги. И всеки път сърцето и се свиваше от страх когато го търсеше в тъмното и въпреки, че то чезнеше пред очите и, щом го откриеше, тя се радваше... Радваше се, че е живо. Не можеше да го изгуби, не, не можеше...
Другите...
Хората казваха че е зла, злобна, отвратителна, лоша. Имаше и други по-лоши определения и тя ги знаеше. Но никой и не предполагаше, че това беше просто трансформираната и мъка, че това беше единственият начин да оцелее, да живее. Мъката и беше толкова дълбока, мътна и плътна...Злобата и омразата бяха единственият начин безсилието да се излее. Беше виждала хора загубили детето-не можеше да живее така.
То се давеше в мъката и, гаснеше по малко всеки път, чезнеше, а тя се страхуваше, толкова много се страхуваше. Не виждаше вече красотата, не усещаше аромата на деня, забравяше какво е любов, не можеше да се усмихва, не виждаше чудеса, не виждаше смисъл...Трябваше да го спаси. Трябваше да го опази, то трябваше да живее, о, трябваше...
То трябваше да оцелее. Тя трябваше да оцелее. Те трябваше да оцелеят. Защото нямаше то, тя или те.
Имаше само една душа. Нейната.

Една птичка пролет не прави или защо на никой не му пука

noreply@blogger.com (Human-Made in BG) — Mon, 21 Jun 2010 15:17:00 +0000

Аз съм от хората които помагат. Обичам да го правя, от чист егоизъм-това е едно от нещата които ме карат да се чувствам добре.

Фен съм на ТЕД, постоянно гледам презентациите на най-великите мозъци на нашето време- според мен, уча се от тях или поне се опитвам, вдъхновяват ме. Общото , свързващото нещо според хилядите учени, откриватели, писатели и всички участници е идеята за споделянето. Помощта. Съпричастността. Или "Една птичка пролет не прави".

Аз така разбирам нещата. Дори и да греша се сещам за една част от учебника ми по История в началното училище, за един Български цар, синовете му и за сноп копия които не могат да бъдат прекършени.

В родният ми град има площад "Съединение" и лозунг който за съжаление моите приятели, обкръжението ми, не разбират. "Съединението прави силата".

След като прочетат това, ще има отзиви-приятелите ми са единствените които ме четат, и тези отзиви ще са обичайните-вдигнати палци във Фейсбук, плахи опити за опровержение/малко вероятни/, и може би-нищо, като наказание, че ги иронизирам.

Всъщност не ги иронизирам, нито съм злобна/за разлика от друг път/, нямам задни мисли. Просто съм тъжна. Изпитвам леко огорчение и разочарование.

Съпричастност. Споделяне. Взаимопомощ. Обединение. "Един за всички-всички за един". Няма нищо по-удовлетворяващо, вдъхновяващо от успехът постигнат заедно, от това да създаваш независимо дали бизнес, идея, изкуство или каквото и да е с други хора, приятели. Това създава доверие. И вяра , че не си сам. Увереност, че и да паднеш, до теб има човек който ще ти подаде ръка/ако изобщо успееш да паднеш/. Щастие-че не си сам. Развитие-защото две глави мислят по-добре от една. Израстване-споделянето на идеи те обогатява. Сигурен успех-много сте и дори да претърпите провал, по-лесно е да започнете от начало. Един ще повдигне духът ти, друг ще роди нова идея, трети ще измисли как да я лансира...И всичко ще започне от начало, с още повече ентусиазъм и най-хубавото е , че е забавно.

Едно копие се прекършва по-лесно, от колкото цял сноп. Това е нещо върху което си струва човек не само да се замисли, но и да приложи в живота си.

Искате успех, искате щастие, искате да се забавлявате... Ами лесно е.

Защото една птичка пролет не прави мили мои приятели.

Обозначения на Technorati: мисли хвърлени на вятъра,дано,надежда

Готини идейки от тук, от там.

noreply@blogger.com (Human-Made in BG) — Wed, 16 Jun 2010 19:00:00 +0000

Garden forms от скулптурът Tom Stogdon Негови творби могат да се видят в Челси/ако имате път на там/
RGB1, at Royal Hospital. The Gallery at 139 King's Road

или на страницата на Anthropologie Europe - Garden Forms by Tom Stogdon във Фейсбук

Love...

noreply@blogger.com (Human-Made in BG) — Wed, 02 Jun 2010 18:37:00 +0000

Понякога, чувам позната мелодия... Напомня ми за герои. За филми в които истински мъже обичат истински жени. Някои от жените са нежни, други са бойци, трети са пирати или магьосници...и любов. И мъже. Мъже в които искаш да се влюбиш. Мъже които не съществуват, освен там, във филмите. Понякога чувам песни, които ме карат да си спомням, че някога вярвах и търсех моят герой. Дали той съществува? Не вярвам в принцове на бели коне. Конете сега са коли..Принцовете сега са бизнесмени, чиито ПР-и са ги научили на обноски...Да си принц, не винаги означава, че си герой.

Мелодията която чувам, разказва за герои.

Аз търся герой. Казват, че у всеки от нас се крие един герой. Казват, че героите не се раждат, те се създават. Защо тогава да не вярвам? Защо тогава да не чакам? Защо да се задоволявам с модерен принц на нов автомобил, след като мелодията която чувам ме кара да мечтая за онзи герой, моят, същият като от филмите?
Любовта съществува. Обичала съм, и знам.
Казват, че навикът е убиец на любовта. Аз казвам, че предателството я убива. Може би, за всеки е различно. Може би... Знам, че героят не предава. Знам, че героят е верен до гроб. Не става въпрос за вярност в секса, а за вярност в добро и зло, за вярност, като в песента "Клетва". Героят има принципи. Героят изпитва страх, но го преодолява. Героят би жертвал себе си за този, на когото е дал думата си, да не предава, да обича... Героят, веднъж дал думата си, сключва договор не с другият, а със самият себе си- да я изпълни. Това е въпрос на чест. Това е което прави човекът герой...

За това, понякога когато чуя позната мелодия, си спомням, че някога вярвах и чаках... Струва ми се толкова далечно, като в друг живот...Причината е , че не съм срещала герои напоследък. Сякаш да си герой вече има друго значение. Онова с бизнеса и БМВто. Дали е хубаво или не, не знам. На мен ми липсва онази мелодия, от филмите, която ми напомня за любов и думи на измислен герой-гладиатор:

"Strength and honour!"

"Истинските неща са за истинските хора"-моя мисъл..