Наслаждавайте се докато можете :)

Абе ще го видим. Айде стига съм писал толкоз че ще зема да направя някой роман и после има да се чудя … чудя.

Айде стига ви толкова за днеска. По-нататък пак :)

Тази година се събра доста сериозна почивка, ама едва ли ще усетя нещо от нея.

Вчера напуснах работа официално, не че не се знаеше де ама … да си кажем. От 7ми съм на ново бачкане. Ще се занимаваме със GSM комуникации и други подобни дреболийки покрай мрежите.

Имаше доста играчка докато се нагласи като хората, да се потунингова апачето, файловата система, мрежовия стек, да се пипне сигурността и други подобни.

Огледалото на еклипс е активно от около месец и си работи идеално. Няма оплаквания, синхронизира си се по часовник.

Огледалото на убунту го преместихме от оригиналната машина, и сега остава само да се обновят днс записите и да си поеме целият побой. Интересното покрай него е че го преместихме около 6 часа преди да излезе новата версия (Ubuntu 8.04 LTS), та се наложи малко експресно пренасочване на секцията с release версиите от старата машина към новата. Наблюдавах доста интересни работи.

Оказа се че 750 апача не стигат за България, трафика излезе извън скалата, за около 8 часа отлетяха около 600Г трафик, а машината даже не ги усети. Не успя да вдигне натоварването дори до 1. Официалните синхронизиращи огледала на убунту умряха около 5 мин след като обявиха версията, добре поне че синхронизацията на архива с пакетите още е жива :).

Та докато си пиех кафето сутринта чух една реклама по БГ-Радио. Рекламата беше следната:

Един километър в София …

• 5 минути с колело
• 15 минути пеша
• 30 минути с кола … ако сте късметлии

За по-свободна София …

Имаше и още нещо, но не съм го запомнил. А сега драги ми читатели замислете се колко е вярно. Ама колко маса е вярно.

Имам колело … но ме е страх направо да го карам. В тая шибана София никой не ти обръща внимание ако не си с поне средно голяма кола (за предпочитане лъсната). Колко пъти са ме затваряли докато карам колелото не искате да знаете. На няколко пъти съм обръщал огледалата на катива идиоти … ама не би, никаква култура.

Аде със здраве.

Поне за мен в пълна сила е валидна репликата

Една цистерна бира край морето и няколко милиона в банката!

Кратко, просто и квинтесенциално (странна дума … родена от знам ли кое).

А вие какво ще кажете по повода?

Вариант втори
Предупреждавам … Стилът е почти кошмарен, най вероятноима тонове грешки но … пък си е мое и ми харесва.

Оставката на Министъра

Събуди се с тежко главоболие. В главата му се вихреха разни тъмни мисли, но той ги отдаде на главоболието и обичайната липса на кондиция рано сутрин. Все пак той беше министър и беше немислимо това да се бе случило. Но странно защо след първото кафе, мислите си останаха загнездени там.
Той се виждаше как разписва оставката си. Но това нямаше как да стане, все пак той бе министър, такова поведение не само бе немислимо но и напълно невъзможно. Как така министър сам да си подаде оставката.
Тези мисли го тревожеха. И той направи единственото което обикновенно му помагаше, тръгна към своята персонална ясновидка.
Цеца кухата от столипиново много се гордееше с нейният единствен клиент. Все пак той бе голяма клечка, май беше някакъв актьор защото непрекъснато му виждаше снимката по вестниците които той и носеше. Пък и на всичкото отгоре беше лесен. Не искаше нищо, само трябваше да кима с глава, дори не искаше и да я праска (то кой ли би искал). Като се замисли май никой не я беше праскал от както направи 40. Пък и добре плащаше актьорчето, дойде побъбри малко, пошматка се наоколо, цеца изръсваше нещо безсмислено изпод мустак, той хвърляше на масата пачка пари и си тръгваше. Като цяло сладка работа, ямаше притеснения или нерви.
Министъра гарира скромната си служебна количка, която харчеше повече бензин на ден от един рейс 280 (нищо че те са на нафта, ама са големи зверове), пред раздрънканата барака на цеца кухата. Слезе и се запъти към своето персонално чистилище и душеловка. Но нещо май не беше наред.
Не цеца си беше там, но някак си аурата на мястото беш по-различна, някак си тежка, направо болезнена. Няма нищо рече си той, като влезна и всичко ще се оправи.
Влезна той при цеца. Измина известно време и отвътре се чу злобен писък, сякаш някой го набучваха на кол. И май че колът беше покрит с бръснарски ножчета, а май някой се бе заиграл или със солена вода или с реванол (не реване).
Някакви мизерни наносекунди след писъка, министърът изхвърча като тапа през вратата, с побеснял поглед и нададе същият писък. Изнасяйки се като бен джонсън, някъде наляво изчезна в големият град.
Откриха го след два дни … мръсен, черен, с огън в очите, говорещ несвързано, с кости от плъхове в косата. За голямо съжаление на цялата ръководна класа се наложи да го хоспитализират в специализирано заведени за хора с леки дефекти на паметта. Журналистите започнаха кроткият пир … “Министър подал оставка самоволно преди два дни вече е в лудница”, “Опасно ли е да се напуска държавният апарат?”, “Има ли полза да си реалист, и патриот когато си в лудницата?”.
Вакханалията беше бясна, говори се за това събитие в продължение на цели два месеца. Накрая дойде най-лошото: Министърът се беше самообесил. За целта бе използвал собственоръчно направено въже от собствената си коса и сперма. Този път вакханалията беше много по кротка. Но колкото и да им се искаше на управляващите да не разбутват стари рани, наложи се да се проведе разследване. Защо се беше самоубил министърът, имало ли е помагачи и т.н. И не само това ами беше наложително да се изчисти името на специализираната болница, защото там почиваха доста политици и можеше да стане грозно.
Инспектор Стрезов, водеше разследването вече трети месец, но нещо не вървеше. Имаше чуството, че криеха информация от него и това изобщо не му беше приятно. Въздъхвайки след поредния почти празен ден той си наля първата чаша чист натурален сок от ябълка за вечерта и започна да пренарежда и разглежда информацията която имаше.
Събитията се движеха просто но в тях нямаше никакъв смисъл.
Ден 1ви: Министърът отива на работа и някъде около 15:45, позвънява на секретарката си да му донесе една официална празна бланка. Казва че му се рисувало за да се поразтуши от тази безкрайно грозна и некрасива пролет. Секретарката му занася празна бланка в 15:47. Около 16:15, министърът излиза от кабинета си и казва на секретарката че днес повече просто не може да седи в кабинета си и се прибира. В 16:30 секретарката отива за да остави някои книжа за да може министърът да ги прегледа на следващата сутрин. Намира оставката му, която е саморъчно написана и се обажда на премиера. В 16:41, вестник “ПолитОпозОмазХартиш” научава новината от нарочно инсталиран дериват към личният ТА-21 на министър прецедателя. До 17:25 новината вече е раздухана в огромни пропорции. Министърът вече си е у тях където оставя бележка на жена си че е много уморен и ще спи, както и прави.
Ден 2ри: Министърът става в нормалният си час за ставане (10:51) явно с прилично главоболие. Изпива първото си кафе и тръгва към Цеца кухата. Около 12:45 е пред цеца кухата. Поговарят си малко, разказва че го боли глава, цеца кима, той вади вестник, прочита новината че си е подал оставката и застива като камък (на това медиците му викат кататоничен ступор). След около 2 мин се раздвижва издава зверски писък и изчезва навън в неизвестна посока.
Ден 4ти: Около 17:42 министърът е открит в особенно окаяно състояние. Мръсен, кален, с кости от плъх в косата.
Ден 5ти: Преценено е че в момента министърът не може да се грижи адекватно за себе си и може да представлява опасност за околните, затова бива приет на кратко лечение в специализирано заведение.
Ден 66ти: Шумът около оставката на министъра и последвалото му приютяване в специализирано заведение вече е почи изчезнал. През това време министърът е все в ъщото налудничаво състояние. Не различава никой, не се повлиява от лекарствата, няма достъп до източници на новини, гледа само анимация.
Ден 666ти: Министърът се самообесва с въже направено от собствената му коса и сперма.
Стрезов изпсува яко за пореден път, нямаше никакъв смисъл в информацията, как така един министър ще си подаде оставката и то сам, че даже и саморъчно ще я надпише. Трябва да е имало нещо, някъде има нещо скрито.
В този момент звънна звънеца, Стрезов не очакваше никой, но все пак отиде да отвори. На входа стоеше симпатична цицеста брюнетка с лекоо дезориентиран поглед.
Гледайки питащо, стрезов светна лампата в коридора (някой беше залепил копчетата във фоайетата и не можеше да се светне). Как мога да ви помогна госпожице - попита галантно той.
- Знам няколко неща около оставката на Министъра, ако искате мога да ви ги прошушна на уше.
Стрезов почти се разтопи но дългът му към закона се показа на време и той просто и направи знак да влезе. Докато тя се настаняваше той нагласи записващата техника и забърка едно ирландско кафе за гостенката си.
- Е госпожице започвайте, не се притеснявайте, разказвайте с колкото се може повече подробности. Имаме време, лентата е предостатъчно, а на мен не ми се спи.
- Е добре решила съм се. Аз съм Цицка Цицолиева, бях любовница и държанка на министъра. С мен споделаше доста неща. Не знам дали всичко кеоето ми казваше е истина, но все пак ще ви го разкажа. Точно преди да си подаде оставката той беше в много странно състояние на духа. Казвашеми Че вече не се чуства комфортно като Министър. Твърдеше че нещо го гризе от вътре. Бяха му омръзнали политическите игри, не му било вече сладко да ходи по коктейли или пък да взема подкупи. Започнало било да му става тежко като гледа как се разграбвала държавата, как на никой от кабинета не му пукало за хората. Беше изгубил волята си да бъде Министър. Видях го за последно в деня преди да си подаде оставката. Тогава ми говори за дълг, за лошото състояние на сиропиталищата, чустваше се криво че децата нямало какво да ядат, а пък неговите собствени деца били в частни училища в чужбина и се били възпозвали от държавните пари и прекрасното чуждо образование. Просто не беше същият човек който познавах. Каза ми също че бил нагазил в доста дълбоки води и това не му се нравело. Жена му го обичала, но само това не стигало. Казах му че и аз го обичам но той пак каза че само това не стига. Искал нещо повече. Опитах се да го ободря и му казах че вече има деца, изградил е кариера и като цяло няма за какво да се притеснява. Той само склони глава и каза че съм права. Погали ме и си тръгна. Мислех си че всичко ще се размине и че ще му мине, но уви, не мина. Това е моята история. Дано ви помогне.
Стрезов я погледна тежко и съвсем чистосърдечно и каза, че това не добавя почти нищо към наличните до момента данни. Но все пак е нещо което той много цени. Извика и такси качи я на него и я изпрати да си върви по пътя.
След като си тръгна седна и се замисли … боже какви цици имаше тази Цицка Цицолова. Седна да намести новати информацияи и стигна до така нежеланият от всички политици и силни на деня.
Министърът просто се беше изхабил, беше го хванала най-страшната политическа болест. “Гузната съвест”. Тя беше лош съветник но Стрезов като един препатил специалист знаеше че тя съществува и е почти неизбежна в някои моменти.
Разследването му така и не разкри други факти и той се принуди да представи резултатите си пред Политиците. Те не бяха доволни, но само и само да го накарат да мълчи го наградиха и пенсионираха предсрочно. Оказа се че е болен от много страшна и рядка болест за която единственото лечение е ппродължителен престой в курортни центрове и изпиването на минимум 8 двойни дайкирита дневно в компанията на чернокоси полуобречени островитянки. Стрезов много се бори против това но доктоорите заключиха че не е на себе си и насила го транспортираха до малък остров с предимно женско население , заредиха острова с дайкири и заточиха Стрезов там. Така се оформи зоната СК1 (Специална Карантина 1) където се изпращаха всички подобни случаи.

За литературният конкурс “Оставката на министъра”
Автор Владимир Витков
Всяка прилика с реални лица или събития е напълно случайна.
Материалът не е подходящ за лица под 18 години.

Вариант първи
Предупреждавам … Стилът е почти кошмарен, най вероятноима тонове грешки но … пък си е мое и ми харесва.

Оставката на министъра

Главата се люшна тежко в страни. Светът губеше фокус, и това изобщо не се харесваше на министъра. Вчера май се беше случило нещо. От вътре го гризеше нещо …
Какво ли се бе случило та се чустваше толкова зле. Че пи пи, то това си беше в реда на нещата. Да не би да беше ударил кофти алкохол. След кратка проверка на кошчето и коридора се установи, че все пак алкохолът си е бил наред. Да не би пък да бе прекалил с дрогата. Вярно е че последно време вдигаше дозата ама чак толкова … Бързият поглед към огледалната маса и се установи че втората доза дори не е отворена и даже от първата има малко останало.
Нещата започваха да изглеждат все по-странно и по-странно.
Остана последната възможност, да се бе ударил някъде сериозно. Опипа главата си … странно, нямаше цицини. След бързичка инспекция установи че няма синини, нито изкълчени или счупени крайници.
Ставаше все по-странно и дори страшно. Все едно участваше едновременно в книга на Чандлър и филм на Хичкок. Тази неизвестност все повече го дразнеше, но бидейки един стар кадровик и таен агент познат под името “Нослето”, той стигна до простият извод
“АДЖЕБА що ли се главоболя, я да ида аз на работа и да врътнем машинарията, все от някъде ще изкочи едно зайче и всичко ще си пасне на място.”
Речено, сторено. Облече се бавно и аха да излезе му блесна една малка лампичка:
* Дзънннннн, курвата вчера не ставаше … беше пълнолетна и не се дърпаше. Така просто се губи красотата. Е нищо.
Вече облечен и леко поуспокоен, тръгна към министерството. Малко му беше странно че колата я нямаше долу, но това му се бе случвало и преди. Реши че шофьора си има собствена работа или пък сваля някоя метла и иска да я впечатли.
Поръча си такси, и както обикновенно пална поредната цигара. Бакшиша беше нов, ама наистина нов. Нещо беше приказлив, но едно бързичко скастряне му изби идеите от празната картуна.
Стигна до заветното министерство, излезе тежко от колата, и тръгна напред. Зад него бакшиша се развика
“Абе а сметката?”
“Каква сметка бе анкоолу, ти знаеш ли кой съм бе, а, искаш ли ти напраим живота беличък …”
“Къф си ти бе, нямаш ли комплекси?”
“Аз съм министър бе недоклатено пале, е ся вече ша те праим стерео!!!”
“Ооо в грешка си пич, нали вчера подаде оставка?”
Е те сега вече си такова такованката. В този момент все едно някой запали 100 слънца до министъра, всичко от вчерашният ден му мина рязко през главата. Всичко му се извъртя като на филм. Той си бе подал оставката, при това сам. Ех тежко е да си министър.

Вчерашният ден беше започнал просто идеално, главоболието беше точно колкото трябва, алкохолът беше перфектен (троен дестилат 25 годишен), пурите бях кубински, дрогата колумбийска и чиста, курвите перфектни, компанията прилично невзрачна. Просто денят беше започнал идеално. И след това просто всичко се скапа.
Едната курва била с жица, и на всичкото отгоре била непълнолетна. Мда лошо се случи, нищо министър съм ще ми се размине. Да ама не, това не беше единственото. Оказа се че е нужна изкупителна жертва, за да се симулира някаква дейност пред европейският съюз. Обвиниха го в корупция, не че не беше истина но му стана болно. Изсимулираха му един подкуп от само 10000 лв. 10000 ЛВ, как не ги е срам, та той тези пари ги харчеше преди закуска само. о и само това да беше пак щеше да е ок. Ама не, някво недоносено журналистче беше почнало да се рови и беше стигнало до няколко сладки сделки. Беше поръчал да го дисциплинират, но уви, изказът му беше малко пиперливо цветист, и някак си се оказа записан на лента и публично пуснат. Късно се усети.
След това дойде и следващият удар, нямаше да може да се оттърве от накисването за корупция. Този път проклетото ЕС беше се напушило яко, беше му болно. Той така добре работи, краде, маза, лъга, и сега какво. НОЖ В ГЪРБА. Предатели, изменници, ще ги научи тях. След него и потоп.
Помоли секретарката да му напише оставката, нямаше представа как се пише такова нещо. За него оставка не съществуваше, а само повишение и преместване. Е както и да е ще видят те.
След малко секретарката дойде с напечатаната оставка. Боже помисли си министърът, само 3 реда е, как може министър да си подава оставката само с 3 реда, е карай. Погледна нежно секретарката си … и установи че има конска физиономия, но за сметка на това задникът и беше тесен и се гънеше като желе като я сложиш на кура, май беше гимнастичка. В миг на разчустване отвори чекмеджето извади някаква пачка и я подаде
* На вземи, заслужила си ги. Толкоз време ме скриваше от идиоти и нахалници. А сега изчезвай, вземи си отпуска и да те няма искам да съм сам.
След кратък размисъл удари един подпис на оствката, пусна я по вътрешната поща и отвори сейфа …
А в сейфа, в сейфа имаше документи. Малко стари, малко овехтели, тук таме захабени, с лекенца от кафе, но негови …