Блога на iovigi

Преместване

2021-10-31T17:41:00.004+02:00

Здравейте реших да преместя блога си на собствен домайн, надявам се там да съм по активен. Новият адрес е https://iovigi.com

Gradient Descent

2020-03-01T02:35:00.000+02:00

Gradient descent е типичен пример за метод за минимизиране на cost функция за supirvise learning. Той регулира стойностите на thetha на всяка стъпка от изпълнението си, докато се стигне до локален или глобален минимум, при което състояние y и h(x) ще имат възможно най-малка разлика. Недостатък на gradient descent е може да намери глобален минимум на cost функцията.

θj:=θj−α∂∂θjJ(θ0,θ1)аьяаьяаяьsdasdasdfafasd

Както се вижда на графиката колкото повече разликата между реалният отговор и хипотезата намалява, стъпката на gradient descent намалява, докато спре. Може да опростим уравнението. Следващият пример е когато имаме един параметър x.

Повтаряме докато стойностите на theta не променят знака си:

{θ0:=θ1:=}θ0−α1m∑i=1m(hθ(xi)−yi)θ1−α1m∑i=1m((hθ(xi)−yi)xi)

Пример за имплементация на Gradient Descent на C#:

public class GradientDescent

{

private const decimal LIMIT = 0.00000000000000000000001m;

private readonly IActivationFunction activationFunction;

private readonly decimal alpha;

public GradientDescent(IActivationFunction activationFunction, decimal alpha)

{

this.activationFunction = activationFunction;

this.alpha = alpha;

}

public decimal[] Train(decimal[][] xs, decimal[] ys)

{

if (xs.Length != ys.Length)

{

throw new ArgumentException("m is not correct");

}

var resultThetas = new decimal[xs[0].Length + 1];

bool isFirstRun = true;

bool isMinus = false;

bool isFinish = false;

while (!isFinish)

{

decimal[] avgDifference = new decimal[xs[0].Length + 1];

for (int i = 0; i < xs.Length; i++)

{

var hypothesis = this.activationFunction.Calculate(xs[i], resultThetas);

avgDifference[0] = hypothesis - ys[i];

for (int j = 0; j < xs[i].Length; j++)

{

avgDifference[j + 1] = (hypothesis - ys[i]) * xs[i][j];

}

}

if (isFirstRun)

{

if (avgDifference[0] == 0)

{

break;

}

if (avgDifference[0] < 0)

{

isMinus = true;

}

isFirstRun = false;

}

else if (isMinus && avgDifference.Average() >= -LIMIT || !isMinus && avgDifference.Average() <= LIMIT)

{

break;

}

resultThetas[0] = resultThetas[0] - alpha * avgDifference[0] / xs.Length;

for (int i = 0; i < xs[0].Length; i++)

{

resultThetas[i + 1] = resultThetas[i + 1] - alpha * avgDifference[i + 1] / xs.Length;

}

}

return resultThetas;

}

}

Класът GradientDescent, има конструктор, който приема активационна функция(хипотеза) и коефициент алфа, който служи за определяне на стъпката на работа на GradientDesecent. Метода Train приема примерните входни и изходни данни и връща масив от thetas. При този пример thetas се инициализира с нули, но ако искаме да открием най-добрата стойност е нужно да се тества с инициализации на thetas с различни стойности, така ще си гарантираме, че ще намерим глобален минимум на Gradient Descent, а не просто локален такъв.

GitHub на примера:https://github.com/iovigi/MachineLearningSample

Основни понятия и Cost функция за supervised learning

2020-02-07T01:30:00.000+02:00

Хипотеза и основни понятия

В тази статия, ще представя основните понятия, които са нужни за да се опише supervised learning algorithms. Както стана ясно от предната статия, този тип обучение се нарича така, понеже за да се тренира алгоритъма му се подава входни данни и очакван резултат на база на тези данни, алгоритъма се учи да разпознава модели. Понеже основният начин за описание на такъв тип алгоритми е математически. Както знаем математика е универсален език, за това тя е най-удобното средство за описание на такъв тип алгоритми. Искам да представя следните понятия, които ще използвам в следващи статии и са универсални, когато се говори за такъв тип алгоритми.

h(x) - така наречената хипотеза. Това е предположението на алгоритъма за дадени входни данни.
хij - това е символа за входни данни. i - това е номера на даденият пример. j обозначава номера на параметъра. Понеже една функция може да приема повече от един параметър.
yi - y е служи за обозначаване на истинският резултат при трениране на алгоритъма. Като i също означава номер на примера

И хипотезата може да бъде представена по следният начин за най-проста функция.

h(x) =θ0 + θ1.x1

Тази хипотеза има линейна функция с един параметър. Но това не е задължително да е така, една хипотеза може да има много параметри и най-различна функция. Този тип алгоритъм се казва още линейна регресия.

Пример за такъв алгоритъм може да е изчисляването на цената на къща спрямо нейната големина. За x имаме размера на къщата и за y имаме цената. Като целта на тренирането е алгоритъма да може да казва спрямо даден размер, колко би била цената.

Cost функция

Cost функцията служи за оценка представянето на един обучаващ се алгоритъм. Целта е при обучението да се минимизира cost функцията.

Интелигентни агенти

2020-02-06T01:10:00.000+02:00

Какво е интелигентен агент?

За да разберем какво е интелигентен агент първоначално трябва да разберем какъв е "недостатъка" на "типичните" програми. Недостатък в кавички, защото целта на една "типична" програма е да свърши дадено действие на база на входни данни и на логика вложена в нея. След като тя приключи това действие тя приключва своето изпълнение. Което ще рече, че изпълнението на такава програма е праволинейно. Но както знаем повечето неща в живота не са праволинейни. За пример може да се използва следният сценарии:

"Представете си, че ви изгори лампата у вас и вие искате да я смените. Така, че се нуждаете от магазин за осветителни тела, а вие не знаете такъв, за това отваряте браузъра на телефона си и намирате магазин от осветителни тела, но не знаете къде се намира, за това отваряте някакви онлайн карти и намирате къде се намира. Взимате изгорялата си лампа, отивате до магазина и искате от продавача лампа като изгорялата. След, което се прибирате я сменяте."

Не звучи никак труден този сценарии, но си помислете да бъде реализиран с обикновена програма, а този сценарии има много неизвестни, което ще направи реализирането на такава програма много трудно. Имаме нужда от програма, която автономно преследва дадена цел, без изрично да са зададени точните стъпки за нейното постигане, която трябва да може да комуникира с други програми или хора за постигане на своята цел. За да запълнят тази нужда са се появили така наречените Интелигентни Агенти, програми, които действат автономно за постигане дадени цели. Една от съществените разлики с "типичните" програми е, че агента възприема средата, а не действа на база подаден му вход.
В общият случай агента няма пълен контрол над средата, той просто може само частично да я променя и възприема.

Основни свойства на интелигентен агент

Всеки агент, както беше спомената се намира в дадена среда. Той възприема тази среда, чрез сензори и влияе на средата, чрез ефектори. Средата в която се намира интелигентният агент може да бъди физическа(реалният свят) или софтуерна. Агента може да влияе на средата в която се намира, но не може да я промени напълно.

Основните свойства на интелигентните агенти според Уолдридж и Дженингс са:

Автономност
Проактивност
Реактивност
Социални умения

Какво ще рече един агент да е автономен? Това означава самият агент да е способен да взима самостоятелно решения за постигане на дадена цел. Без е програмиран стъпка по стъпка, какво трябва да се случва. Най-сложните агенти имат и модул за учене, които им позволява да се учат от предишен опит. А за пример за автономност може да се приеме горният пример при който няма ясна връзка между целта и това как да се постигне.

Агентът също трябва да има проактивност, което ще рече, че трябва да е способен да преследва целите си без да му се подават входни данни.

Реактивност означа да е в състояние да наблюдава средата в която се намира и да реагира на промените в нея. Да е в състояние бързо да прекрати дадено действие ако средата се е изменила и вече това действие няма да го доведе до неговата цел.

И последно, но не по-важност са социалните умения, трябва агента да може да си сътрудничи с други агенти и хора за да постигне целите си, като трябва да е в състояние да преговаря с тези агенти и да прави компромиси. Има много програми, които получават и изпращат много данни в Интернет, но това не е признак за наличие на социални умения. Както при сътрудничество при хора, агентите трябва да могат да преговарят.

Видове агенти

Според Ръсел и Норвиг, има пет вида агента:

Прости рефлекторни агенти (Simple reflex agents)

Този вид агенти, действат на база текущото възприятие. Те нямат памет и не проследяват промяната в средата. Те работят на принципа "условие-действие".

Рефлекторни агенти, основани на модел за света (Model-based reflex agents)

Агенти от този вид имат памет и могат да запомнят промяната на средата в която се намират, по този начин могат да взимат решения на тази база. Те също така могат да запазват поведението на други агенти и по този начин да запомнят тяхното поведение. Тези агенти също се основават на принципа "условие-действие", но взимат решение не само на база текущо състояние на средата.

Целево базирани агенти (Goal-based agents)

Това са агенти, които биват движени от дадена цел, те също притежават памет в която пазят информация за желаните ситуации. По този начин те могат да изберат подходящо действие за достигане на желаната цел.

Агенти, базирани на полезност (Utility-based agents)

Този агент може да прецени дали дадена ситуация е желана или не и може да оцени количествено колко е желана ситуацията. Ако агента има няколко цели, които взаимно си противоречат, той може да прецени с кой цели може да направи компромис за да постигне оптимален резултат.

Обучаващи се агенти(Learning agents)

Обучаващи те се агенти са такъв тип агенти, които придобиват знания от определен опит. Този вид агенти включват функциите на предходните видове агенти, но ги разширяват с това, че те могат да се научат на база своят опит. Обикновено тези агенти се състоят от следните основни елементи:

-обучаващ се елемент. Който служи за обучението на агента.

-изпълняващ елемент. Този елемент е това, което представляват първите четири вида агенти, чрез него агента реагира на средата.

-критичен елемент, той казва на обучаващият се елемент, колко добре се представя агента.

-генериращ задачи, този елемент генерира допълнителни сценарии, чрез който агента може да придобие допълнителен опит.

Архитектура на агент

Архитектурата на агент е описание на съставните части на агента, неговите сензори, ефектори, неговата памет и структурите на паметта му, възможни операции и т.н. Агента е съставен от своята архитектура и програмна част. Като програмната част представя стъпките през които агента минава или неговата програма. Според Weiss има четири класа агента според техните архитектури:

Логично базирани агенти - този тип агенти взимат са програмирани да взимат решение базирани на дедукция.
Реактивни агенти - тези агенти взимат решение на база ситуацията. Те имат директна реакция на съответната ситуация в която се намират
Агенти с архитектура вярване-желание-намерение - при този тип архитектура, агента има вярване за света в който се намира(или възприятие на средата), желание за идеалният свят(желано състояние на средата) и намерение за действия, които агента иска да предприеме.
Наслоени агенти - агентите с този тип архитектура, взимат решение чрез множество програмни слоеве, като всеки слой дава представя различна абстракция.

Машинно обучение - Machine Learning

2020-01-22T00:08:00.001+02:00

Вече е все известно, че изкуственият интелект навлиза във все повече области от нашият живот, като все по-малко рутинни работи остават да се вършат от хората. Което прави живота на доста хора по-лесен и им дава възможност да се фокусират върху важната за тях работа. Но за да функционира изкуственият интелект, то той се нуждае от едно важно умение, което е присъщо за хората, а именно възможността да се учи. Без възможност да се учи, то това е просто алгоритъм с крайно множество от възможни сценарии за действие. А както е известно в някои дейности броят възможни ситуации е прекалено голям за да може да се опише като програма. Или области в които даже всички възможни ситуации просто не са известни. Поради тази причина едно от основните свойства на изкуственият интелект е възможността да се учи.

Според Артър Самуел дефиницията за машинно обучение е "полето на обучение, което дава на компютрите способността да учат без да са изрично програмирани. ", това е малко остаряла дефиниция.

Том Митчел дава по-модерна дефиниция "Казва се, че компютърна програма се учи от опит E по отношение на определен клас задачи T и мярка за изпълнение P, ако нейното изпълнение при задачи в T, измерено с P, се подобри с опит E.".

Като пример за тази дефиниция е: Разпознаване на лица от изображения

Опит от множество обработени изображения
Задача да се разпознават лица в изображение
Вероятността да се разпознаят лица правилно при обработка на картина

Машинното обучение се дели основно на два класа:

Контролирано обучение(supervised learning)
Не контролирано обучение (unsupervised learning)

При контролираното обучение се подава както входни данни, така и очакван резултат. На база на входните данни и очакваният резултат, програмата се учи да хваща взаимовръзката между входните данни и очакваният резултат. На база на броя възможни резултати, контролираното обучение се дели на регресионно и класификационно.

Регресионното е обучение без определен брой крайни състояния. При него ние се опитваме да свържем входните данни с някаква непрекъсната функция. Пример за такъв тип обучение е определяне на цената на дадено жилище на база някакви негови характеристики.

Класификационното обучение за разлика от регресионното има краен брой очаквани резултати. За това и се нарича класификационно, при него входните данни се класифицират в определена категория, която е предварително зададена. Пример за такъв тип обучение е разпознаване на пола на човек от изображение, както знаем тук може да имаме само три възможни категории: мъж, жена и не е изображение на човек.

При не контролираното обучение, ние имаме само входни данни, без очакван резултат. Има два вида не контролирано обучение, групиращо(clustering) и не групиращо(non-clustering). При първият вид му се подават много на брой данни, без изходен резултат и се очаква алгоритъма да намери някаква структура в тези данни. Пример за такъв алгоритъм е групирането на геноми, като чрез тези алгоритми учените се опитват да разберат как се групират дадени геноми. Също така групиране на новини чрез не контролирано обучение. Пример за не групиращо обучение не се опитваме да групираме дадени входни данни, а да ги трансформираме. Пример за този вид учене е проблема с Коктейлното Парти. Ако имаме два микрофона разположени в различни части на стаята на различно разстояние от два говорещи, как може да се разделят речите им. Това се решава точно с този вид обучение.

PowerShell Команда за създаване на Self-Signed Certificate за определен домайн(локално за тест цели)

2018-05-20T17:12:00.003+03:00

Команда:
New-SelfSignedCertificate -DnsName "DomainName" -CertStoreLocation "CertPath"

DomainName: Име на сайта без протокол(http)
CertPath: В кой Store ще се съхрани сертификата.

Пример:
New-SelfSignedCertificate -DnsName "test.local" -CertStoreLocation "cert:\LocalMachine\My"

Orcale Berkeley DB - Общ преглед

2016-03-02T17:37:00.000+02:00

Цел

Общ преглед на Orcale Berkeley DB API за C#.

Въведение

Berkeley DB е embedded ключ-стойност база данни, представляваща библиотека. Повече информация относно Oracle Berkeley DB може да намерите на официалният им сайт

Инсталация

1.Трябва да бъде свалена. Това може да стане от тук. Примера използва Windows installer

2.След сваляне се инсталира

3.След инсталацията примери може да бъдат намерени в папката където на инсталация(пример:C:\Program Files (x86)\Oracle\Berkeley DB 12cR1 6.1.26\examples\csharp)

Инсталацията не е необходима за работата на Berkeley DB. Полезна обаче заради примерите, които са показани, понеже документацията не е много точна.

Начин на използване

Може да се вземе библиотеката за Oracle Berkeley DB от инсталационната папка или по удобният вариант е като NuGet пакет. Като NuGet пакет може да се използват официалните на Oracle или някой друг като https://www.nuget.org/packages/Berkeley.DB/.
Berkeley има много функционалности, но в тази статия ще се опитам да обясня само какво е нужно за базова работа с библиотеката.

Основният клас, който се използва за работа с базата данни е BTreeDatabase, той се използва за вмъкване, редактиране, изтриване и извеждане нови данни. Както се подразбира и от името му, BTreeDatabase използва като индексиращ алгоритъм BTree. За инстанциране на BTreeDatabase се използва статичният метод Open на класа BTreeDatabase. Open приема път към файла в които ще се съхраняват данните и конфигурация BTreeDatabaseConfig. В конфигурацията може да се посочат дали да се компресират данните, дали да се създаде файл или да не се създава, размера Cache в паметта, колко Cache може да има, дали могат да се дублират ключовете и т.н..

Пример на BTreeDatabaseConfig:

new BTreeDatabaseConfig()
            {
                Creation = CreatePolicy.IF_NEEDED,
                Duplicates = DuplicatesPolicy.NONE,
                CacheSize = new CacheInfo(1, 1 * 1024, 2)
            }

Типа с данни с който работи BTreeDatabase e DatabaseEntry. Който път от своя страна работи с byte масив за данните.

Основни методи за работа с данни в BTreeDatabase са:

Put- за вкарване на ключ и стойност
Truncate- за изчистване на всички данни
Delete- за изтриване на ключ и стойност
Cursor- за обикаляне на данните. Този метод връща обект от тип BTreeCursor. Използва се за обикаляна на данните, намиране дали даден ключ съществува, взимане на стойност по ключ.

Съжалявам за разхвърляното описание, моите писателски и обяснителни умения не са най-високо ниво. Надявам се тази информация да е била полезна.

Пример

За пример на използване на Orcale Berkeley DB API може да се използва https://github.com/iovigi/OrcaleBerkeley.Sample от моят GitHub. В този пример е реализиране обвивка на API-то. Обвивката е реализирана в клас Database, който е имплементация на интерфейс IDatabase. IDabase наследява от своя страна интерфейси IDictionary<TKey,TValue> и IDisposable. Database има поведението на речник.

Документация за C# на Orcale Berkeley DB API

Линк

2015-07-21T22:24:00.000+03:00

Центриране на html елемент с css

2015-03-17T01:00:00.001+02:00

.countainer{
    position:absolute;
    top:50%;
    left:50%;
    transform: translate(-50%, -50%);
}

Това работи като фиксира елемента с клас .countainer спрямо първият родителски елемент с position различна от static. Понеже position absolute се съобразява с родителски елементи с position различен от static.

Въведение в когнитивната психология

2015-01-25T23:46:00.001+02:00

Най-общо когнитивната психология се занимава с това как човек получава информация, нейното съхранение и разполагане в паметта, преработката на тази информация до познание, което контролира нашите реакции и способността ни за адаптация към заобикалящата ни среда. Този вид психология приема човека като същество активно търсещо информация, като тя изследва всички процеси по набавянето, подбора и обработката на тази информация. За улеснение на разбирането на когнитивните процеси, психолозите развиващи когнитивната психология използват сравнение между човека и компютърните системи.

Доста голяма част от психолозите занимаващи с когнитивна психология приемат идеята, която обяснява човешкото познание, чрез преработката на информация. Като това става най-общо по следният модел, постъпва входящ стимул, като този стимул се преработва до информация подходяща за използване. След нейната преработка информацията се поставя в сетивната памет, където информацията се задържа за изключително кратък период от време, през което се извършва селекция на информация. Избраната част от информацията се разполага в краткосрочната памет, където тя се съхранява също за кратък период от време в порядъка на няколко секунди или минути, пред който период се извършва преработка на информацията и запазване на част от информацията в дългосрочната памет и предприемане на съответно активно действие съответна реакция на входния стимул. В дългосрочната памет информацията се съхранява за дълъг период от време, в дългосрочната памет се извлича познание за решаване на даден проблем или повишаване на личностната компетентност. Представеният модел е изключително опростен и обобщен, като са пропусната доста детайли на възприемане на информация.

Предметното поле на когнитивната психология включва усещане, възприятие, представа, памет, внимание, въображение, мисловни процеси, език, вземане на решение, решаване на проблеми и интелигентност. Най-общо тези когнитивни процеси може да се представят като събиране и обработка на информация. След преработка тази информация се използва за взимане на съответни решения.

Анаглифно Изображение

2014-11-12T02:00:00.002+02:00

Анаглифията е метод за получаване на стереоскопични (3D) изображения чрез цветово кодиране на сигнала, предназначен за лявото и дясното око. За да се възприеме този тип изображение се използват специални анаглифни очила с цветни филтри, като за лявото око е червен филтър, а за дясното око е син филтър.

Всяко анаглифно изображение е съвкупност от две изображение, като най-просто може да се каже, че за всеки пиксел се взима червеният цвят от дясното изображение, а зеленият и синият от лявото. Това е така ако приемем, че за пикселите е използван RGB цветови модел. Двете изображение трябва, да са в една равнина по вертикала и да са отместени едно от друго по хоризонтала. Ако са налични двете изображения програмно не е трудно, да бъдат съединени. Като най-простият начин това да стане е да се сменят цветовете на всеки пиксел. Като за стойността на червеният цвят се използва от стойността на насищане на червения цвят на дясното изображение(защото ще се вижда огледално от човека, който го гледа), а за зелен и син се използват стойностите на лявото изображение. Пример на C#:

Color LeftColor = LeftImage.GetPixel(x, y);
Color RightColor = RightImage.GetPixel(x, y);
Color ResultColor = Color.FromArgb(0, RightColor.R, LeftColor.G, LeftColor.B);
Result.SetPixel(x, y, ResultColor);

Примера е реализиран изключително просто, той представя разместването на цветовете за конкретен пиксел. Има и доста по-усложнени алгоритми за това за предпочитане е да се използва готова библиотека. Моето предложение за една такава е тази на AForge.NET, AForge.Imaging. Пример за използването й:

// create filter
StereoAnaglyph filter = new StereoAnaglyph( );
// set right image as overlay
filter.Overlay = rightImage
// apply the filter (providing left image)
Bitmap resultImage = filter.Apply( leftImage );

За да се използва трябва да се включи в проекта асемблито AForge.Imaging.dll. Като тази библиотека има различни алгоритми, които ускоряват процеса на изработване на анаглифното изображение и повишават реалистичността му.

Благодаря за вниманието и дано ви е било интересно!:)

Нововъведения в C# 6.0

2014-11-04T19:44:00.000+02:00

От Microsoft обявиха, че новата версия на езика C# ще е 6.0. Тя все още не е готова, но от екипа разработващ версията публикуваха в codeplex страницата на Roslyn, част от иновациите, които ще бъдат въведени при новата версия. Като в момента всеки може да си свали експерименталното версия и да тества част от готовите подобрения. Най-новото и дългоочаквано въведение ще е open-source компилатора Roslyn, който ще направи компилатора от черна кутия до напълно отворен за програмистите. За Roslyn се говори от много време, но освен него в тази нова версия C# ще предостави още няколко улеснения за програмистите:

Auto-property initializers

До момента ако се налага, да се инициализира дадено свойство със стойност по подразбиране това става в конструктора на класа. Пример:

     public class Person
    {
        public string Name { get; set; }

        public Person()
        {
            Name = "default";
        }
    }

За да се улеснение в новата версия тази стойност ще може да се задава с равно на реда на свойството, което спести ще този допълнителен ред в конструктора и може би ще внесе подобрение в структурата писаният на програмният код. Горепосоченият пример ще може да се представи и по следният начин:

     public class Person
    {
        public string Name { get; set; } = "default";
    }

Getter-only auto-properties

До момента в C# ако се налага да се направи само get свойство, трябваше или да се сложи private set или трябваше да се напише специфична логика за свойството. Пример на двете решения:

Начин с private set:

     public class Person
    {
        public string Name { get; private set; }

        public Person()
        {
            Name = "default";
        }
    }

Начин с логика за get:

     public class Person
    {
        public string Name { get { return "default"; } }
    }

За по-голямо улеснение в новата версия са направили така, че да може да се присвоява на стойност на get свойство, като по този начин то става като readonly поле. Пример:

     public class Person
    {
        public string Name { get; } = "default";
    }

Assignment to readonly autoprops in constructors

На get свойствата ще може, да им се присвоява стойност в конструктора. Пример:

public struct S {
   public int x {get;}
   public int y {get; set;}
   public Z z {get;}

   public S() {
      x = 15;
      y = 23;
      z.z1 = 1;
   }
}

public struct Z { int z1; }

Parameterless struct constructors

В момента не може да се създаде структура с конструктор без параметри. В новата версия ще може да се създават. Пример:

    public struct Student
    {
        public Student()
        {
        }
    }

Using static members

В C# 6.0 ще може да се извикват методи на статични класове, който са били указани с using. Така няма да е нужно да се пише името на класа пред метода, ако има метод със същото име и сигнатура в текущия клас или клас родител ще се взима този метод предвид при извикване, но ако няма ще се вика метода на статичният клас.Пример:

В момента как трябва да стане:

    using System;

    class Program
    {
        static void Main(string[] args)
        {
            Console.WriteLine("Hello World");
        }
    }

В C# 6.0 ще е:

    using System;
    using Console;

    class Program
    {
        static void Main(string[] args)
        {
            WriteLine("test");
        }
    }

Dictionary initializer

Ще може да се задават стойности чрез индекс при създаване на речник. Пример:

Dictionary<string, int> numbers = new Dictionary<string, int>() { ["first"] = 0 };

Await in catch/finally

В момента не е възможно да има Await в catch или finally, което ще бъде допустимо в новата версия на езика. Като по този начин ще може да се пускат асинхронни процеси и в тези клаузи. Пример:

        public static async void Method()
        {
            using (FileStream stream = new FileStream("file.txt", FileMode.Create))
            {
                byte[] readBuffer;
                byte[] buffer = new byte[] { 0, 1, 2, 3, 4, 5 };

                try
                {
                    await stream.ReadAsync(readBuffer, 0, 7);
                }
                catch
                {
                    await stream.WriteAsync(buffer, 0, 7);
                }
                finally
                {
                    await stream.ReadAsync(readBuffer, 0, 7);
                }
            }
        }

Exception filters

В момента езика не позволява, да се прихващат изключителни събития от един и същи тип, чрез множество catch клаузи, може да има само един catch за тип събитие и вътре да се вкара логиката за филтрирането. Пример:
            try
            {
                object obj = null;

                if (obj == null)
                    throw new ArgumentNullException("obj");
            }
            catch (ArgumentNullException exc)
            {
                if (exc.ParamName == "obj")
                    Console.WriteLine("obj is null");
                else
                    Console.WriteLine("something is null");
            }
            catch
            {
            }

В новата версия ще може да се прихваща един и същи тип изключително събитие в няколко catch клаузи, като логиката за филтриране ще се намира непосредствено преди тялото на catch.
Пример:
             try
            {
                object obj = null;

                if (obj == null)
                    throw new ArgumentNullException("obj");
            }
            catch (ArgumentNullException exc) if (exc.ParamName == "obj")
            {
                Console.WriteLine("obj is null");
            }
            catch (ArgumentNullException exc)
            {
                Console.WriteLine("something is null");
            }
            catch
            {
            }

Expression-bodied members

В шеста версия на C# ще е възможно тялото на даден метод да се представя като Lambda Expression, по този начин ако даден метод е много кратък ще може да се спестят скобите. Пример:

public void Print() => Console.WriteLine("Hello World");

Null propagation

В новата версия също така ще може да се съкрати проверката за null, като няма да се налага да се проверява даден обект с if и всеки негов член с отделен if. А всичко това ще може, да се извърши с въпросителна след всеки обект или член на обект, който може да е null. Пример:

В момента:

var temp = GetCustomer();
string name = (temp == null) ? null : temp.name;

В новата версия:

var temp = GetCustomer()?.name;

String interpolation

Планирано е, но все още не е завършено, да се въведе по лесен начин за манипулация на символен низ, в момента това става с string format, ако бъде завършено това подобрение ще може да се оказва с $ пред символен низ и ще може да се извеждат стойностите на променливи и константи, който са заградени с {}.Пример:

В момента:

string.Format("{0}, {1}!", hello, world);

Ако промяната бъде въведена:

$"{hello}, {world}!"

nameof operator

В новата версия ще може, да се извеждат имената на дадени променливи, член данни и методи чрез оператор nameof. Пример:

void f(string s) {
    if (s == null) throw new ArgumentNullException(nameof(s));
}

Това са плануваните въведения в новата версия на C# 6.0, някои ще бъдат полезни, като ще спомогнат, да се пише по разбираем код и ще улеснят допълнително програмистите. Лично според мен това е много добре и ще се радвам, че ги въвеждат. Има и други промени, които са били отхвърлени и няма да се появят в новата версия. Ако някоя желае повече информация или да си изтегли експерименталната версия на новият .NET, може, да го направи от сайта на Roslyn.

Благодаря ви за вниманието и ви желая всичко най-добро!

Оператор за цикли while.

2012-08-09T23:46:00.000+03:00

While също като for е оператор за създаване на цикли.Той може да бъде реализиран по два начина: С предусловие или със следусловие.Този цикъл се използва за изпълняване на дадена операция или група от операции до удовлетворяване на определено условие.

While с предусловие, в този случай първо се проверява условието и ако то не е изпълнено се изпълняват операциите заложени в цикъла.При този начин на реализация на while е възможно да не се изпълнят операциите заложени в цикъла нито веднъж.

Структура:

while(Условие или група условия)
{
   Оператор или група от оператори.
}

while(Условие или група условия)
            Един Оператор!

Пример:

#include <iostream>

using namespace std;

int main()
{
    int i=0;

    while(i<10)
    {
        cout<<i<<endl;
        i++;
    }

    cout<<i<<endl;

    return 0;

}

Това е съвсем прост брояч, който извежда на екрана числата от 0 до 10. Като в програмата се използва една променлива на която е зададена стойност 0 и условието на while е докато, променливата е по-малка от 10, да се извежда на екрана и да се прибавя 1 към стойността на променливата.

   Втория начин за използване на while или така наречения цикъл със след условие. Той се различава от този с пред условия по това, че операциите в тялото на while се изпълняват поне веднъж.

Структура:

do
{
   Оператор или група от оператори.
}
while(Условие или група условия);

do
            Един Оператор!
while(Условие или група условия);

След оператора do се поставят всички операции, които се изпълняват на всяка итерация.

Следва същия пример като предишният, но реализиран със do-while:

#include <iostream>

using namespace std;

int main()

{

    int i=0;

    do
    {
        cout<<i<<endl;

        i++;

    }
    while(i<10);

    cout<<i<<endl;

    return 0;
}

Оператор for и определение за цикли.

2012-06-30T01:45:00.002+03:00

Оператора за цикли for е един от най-разпространените и най-удобните в езика C++. Той е изключително прост.

Но понеже досега не е ставало дума за цикли, да обясня на кратко какво представляват. Циклите са изпълнение на дадена част на програмата до като не се изпълни някакво условие.Те биват два вида:С пред условие и след условие.Като тези с пред условие първо проверяват условие и след това ако не е удовлетворено, изпълняват операциите, които са заложени в цикъла, ако е изпълнено не изпълняват тези операции.

Докато при циклите със след условие първо изпълняват операциите, а след това проверяват дали е изпълнено условието.

Едно изпълнение на цикъла се нарича също итерация(Когато броят на циклите е неизвестен) и индуктивни(Когато броят на циклите е известен предварително). Циклите са циклични алгоритми.

След като направих кратко пояснение за циклите, да се върна на оператор for. Структурата му е:

for(инициализация ; условие; корекция){Операции или операция}

Инициализацията най-често е променлива или променливи, който се задават в инициализацията, проверяват се за истинност в условието и ако не отговарят се завърта цикъла (изпълняват се операцията или операциите) и тези променливи преминават през етапа на корекция, където се изменя тяхното състояние и това се повтаря толкова пъти докато не се удовлетвори условието.Ако никога не се удовлетвори условието цикъла се нарича безкраен и тези цикли се повтарят безкрайно.

Ето и кратък пример:

#include <iostream>

using namespace std;

void main()
{
    int i=0;//promenliva za iniacializaciata.

    for(i=0;i<10;i++)//cikula shte se povtori to4no deset puti
    {
        cout<<i+1<<endl;//operacii
    }
}

В тази програма цикъла, ще се повтори точно 10 пъти и ще отпечата числата от 1 до 10.

Сега ще направя малко по сложен пример и ще приложа и предния пост за условията:

#include <iostream>

using namespace std;

void main()
{
    int i=0;//promenliva za iniacializaciata.
    int n=0;//promenliva za uslovieto

    cout<<"Vuvedete ot kolko da po4va broq4a za obratno broene:";
    cin>>n;

    if(n>0)//tova uslovie proverqva dali n e po-golqmo ot 0
    {
        for(i=n;i>=0;i--)//cikula shte se povtori to4no deset puti
        {
            cout<<i<<endl;//operacii
        }
    }
    else//ako uslovieto ne e izpulneno izvejda dolniq text
    {
        cout<<"Chisloto vuvedeno ot vas e prekaleno malko malko"<<endl;
    }
}

Тази програма представлява брояч за обратно броене от число n до 0.Като n се въвежда в началото, след това се проверява дали е по-голямо от 0(ако е по-малко или равно на 0 няма смисъл). Ако е по-голямо се изпълнява оператор for, като променливата избрана за инициализация пак е i и тя влиза стойността на n, като условието на for е дали i е по-малко или равно на нула, след това i се отпечатва на екрана и се намалява стойността му с единица.Това се повтаря докато n не е по-малко или равно на 0.

Ако n е по-малко или равно на нула то извежда тест на екрана "Chisloto vuvedeno ot vas e prekaleno malko malko".

Това е,благодаря за вниманието и желая всичко най-добро!

Оператори If-else.

2012-04-01T02:20:00.000+03:00

Оператор if или иначе казано АКО е първия и един от най-важните оператори, чрез които се осъществяват разклонения в програмата.Най-просто казано If служи за проверка на вярност на дадено условие.Този оператор има две стойности "TRUE"(ВЯРНО) или "FALSE"(НЕВЯРНО).
Ето и структурата:

-За една операция
if(Условие) операция която се извършват ако условието е изпълнено.

-За повече от една операция:
if(Условие)
{
Операции или операция които се извършват ако условието е изпълнено.
}

Пример:

#include <iostream.h>

void main()
{
   int value=0;

   cout<<"Input value:\n";
   cin>>value;

   if(!value==0)
   {
       cout<<"condition is True";
   }
}

Стъпки на изпълнение на програмата:
1.Отваря библиотека iostream.h.
2.Извиква главната фунция.
3.Изисква стойност за променлива value.
4.Проверява стойността да не е нула, ако стойността не е нула отпечатва на екрана condition is True,ако е нула не отпечатва нищо.

Към If може да се прибави и else,което служи за допълнително условие,ако условието на if не се удовлетвори,то ще се изпълни else.Еlse няма условие,неговото условие е противоположното на if.

Синтаксис:
-За една операция

if(Условие) операция която се извършват ако условието е изпълнено.;
else операция която се извършват ако условието не е изпълнено.;

-За повече от една операция:if(Условие)
{
Операции или операция които се извършват ако условието е изпълнено.
}
else
{
Операции или операция които се извършват ако условието не е изпълнено.
}

Пример:

#include <iostream.h>

void main()
{
   int value=0;

   cout<<"Input value:\n";
   cin>>value;

   if(!value==0)
   {
       cout<<"condition is True";
   }
    else
   {
    cout<<"value is zero"
   }
}

Стъпки на изпълнение на програмата:
1.Отваря библиотека iostream.h.
2.Извиква главната фунция.
3.Изисква стойност за променлива value.
4.Проверява стойността да не е нула, ако стойността не е нула отпечатва на екрана condition is True,ако е нула се отпечатва value is zero.

Това беше за този урок.Благодаря за вниманието.

Оператори за въвеждане и извеждане на данни.

2011-11-05T03:04:00.000+02:00

Операторите за въвеждане и извеждане на данни са едни от основните команди във всички програмни езици.Синтаксиса на тези команди в C++ се определя от избраната библиотека.Аз ще покажа тези оператори при библиотека iostream.h, но и в другите библиотеки са почти идентични.
Операторът за извеждане на данни на екрана е cout<<. Чрез него може да се изведе даден текст на екрана или стойността на някоя променлива или константа.Като за извеждане на текст е нужно да се сложат кавички(cout<<"na tova mqsto se postavq testa koito iskate da izvedete na ekarana"). А за променливи или константи просто се пише тяхното има(cout<<promenliva). Ако искате да изведете на екрана някакъв текст и стойността на някаква променлива или константа е нужно да разделите двете с <<, така може да изведете на екрана колкото желаете текстове, променливи и константи.

Пример за извеждане на текст:

#include <iostream.h>

void main()
{

cout<<"Hello World";

}

На екрана ще се отпечата съобщението Hello World

Пример за извеждане на стойност на променлива:

#include <iostream.h>

void main()
{

   int Variable=0;

   Variable=100;

   cout<<Variable;

}

На екрана ще се отпечата стойността на целочислената променлива Variable или в този случай числото 100.

Пример за извеждане на текст и стойност на променлива:

#include <iostream.h>

void main()
{

    int Variable=0;

    Variable=100;

    cout<<"Value of variable is:"<<Variable;

}

На екрана ще се отпечата съобщението Value of variable is: и стойността на Variable.

Но това извеждане на променливи се обезсмисля на практика без команда за вход на данни, а командата за вход на данни от екрана е cin>>. Чрез нея може да се въведе стойност за някоя променлива от клавиатурата.Нейния синтаксис е сходен с cout<<, но за разлика от cout<< при cin може да се въведе стойност само за една променлива.Синтаксиса на cin е cin>>Promenliva;.

Пример за въвеждане на променлива:

#include <iostream.h>

void main()
{

    int Variable;



    cin>>Variable;

}

Така след стартиране на програма ще се появи екран който ще очаква да въведете стойност за Variable.

В повечето случай cin и cout се използват заедно в програмите.В следващия пример ще покажа програма в която cin и cout ще са включени заедно в програмата.

#include <iostream.h>

void main()
{

    int Variable;

    cout<<"Put value for variable:";

    cin>>Variable;

    cout<<"A value of variable is:"<<Variable;

}

След стартиране на програмата на екрана ще:

Ще се изведе съобщението Put value for variable:
Ще поиска от потребителя да въведе стойност за Variable
Ще изведе съобщение A value of variable is: и въведената стойност на Variable

Тези два оператора са едни от основните за C++ и всички други езици за програмиране.

Това беше за този урок.Благодаря за вниманието.

Почина Денис Ричи.

2011-10-14T20:52:00.000+03:00

Месец октомври на 2011 ще остане като един от най-трагичните месеци за IT индустрията. След смъртта на Стив Джобс, още едно трагично събитие застигна технологичната общност. След дълго и тежко боледуване почина Денис Ричи – една от първите утвърдили се в областта на IT индустрията легенди.

Денис Ричи е американец, спечелил своята популярност и влиятелност с това, че е пионер в компютърните науки и е дал на света знания и технологии, използвани и до днес в софтуерното програмиране. Сред най-открояващите се постиженията на Ричи е създаването на операционната система Unix и езикът C за програмиране, които както знаете, са основа на всичко, появило се през първите десетилетия на компютърната революция. Освен C езика и операционната система Unix, Денис Ричи дава на света и ALTRAN, B, BCPL и Multics. Всичко това превръща американския компютърен специалист в истински титан на IT индустрията.

Благодаря за приноса който направи за целия IT Свят.
Почивай в Мир.

За бългаските лекари и медицина.

2011-10-14T20:11:00.000+03:00

Искате вдигане на заплатите си, но защо като вие не вършите както трябва работа си.Всички процедури са толкова тромави и изнервящи.Аз лично много мразя да ходя на лекар, защото чакането е много дълго и в болниците е пълно с некадърници, който по-скоро ще те осакатят отколкото да ти помогнат.А да не говорим за ориентирането в болниците и поликлиниките, тези сгради са като лабиринта на Цар Минос и в края на краищата почти всеки стига до Минотавара, малко са тези който стигат без да пострадат или психически или физически.Ако успеят някак си да ти помогнат все пак по някаква случайност(Което е голяма рядкост ), ти ще изгориш сума ти нерви за чакане и глупави процедури,докато стигнеш до самото лечение(ГП-та, различни каси и информации, километрични опашки пред кабинетите). Надявам се скоро да не ми се налага да ходя на лекар.Не бях ходил от година, защото знам че е толкова глупава системата и сега отидох и всичко пак е същото.Пълно с некадърници и груб персонал(Готов да ти отхапи главата), тромави процедури и зверско губене на време.Моля се на бога да не ми се налага да ходя в близкото бъдеще. Освен да ходиш, по някога се налага и те да дойдат, така наречената "Бърза Помощ" не мога да разбера защо се казва така защото нито е Бърза, а и в доста от случаите не е и помощ.С няколко думи българската медицина е тромава, пълна с подкупи и некадърни лекари, пълна с лабиринти и неясноти.Това сме ние, такива ни управляват и като цяло всичко при нас е не ставащо и "побългарено". Стига съм писал, защото от тук на татък да опиша българския лекар ще трябва да използвам само цинизми.

Искам да се извиня, на тези лекари , който си вършат добре работата(наистина много малка част). А на другата част искам да кажа, че ако искат да им вдигат заплатите да си вършат работата и то по начин да помагат на хората, а не да им вредят.

Почивай в мир Стив.

2011-10-06T21:14:00.000+03:00

Почина съоснователя и дългогодишния директор на apple, Стив Джобс.Той беше велик човек, който не се страхуваше да мечтае и да следва мечтите си, гений, който участва доста активно в революцията в компютърната и мобилната техника.През времето на негово управление на apple се появиха Ipod,Ipad,Itunes,Iphone и много други.Стив беше роден лидер, който помогна на много хора като им служеше за пример.Той даде на света толкова много, ако не беше той светът на високите технологии нямаше да представлява това, което е сега.

Благодаря ти за всичко което направи за света и за примера, който даде на хората.

Загубата, която остави Стив Джобс, няма да е само за неговите близки, а ще е загуба за цялото човечество.

Почивай в мир.

Въведение в C++ програмирането.Типове данни.Команди за въвеждане и извеждане на данни.

2011-08-17T01:41:00.000+03:00

В този урок мисля да разясня структурата на програмата, типовете данни,основните командите за въвеждане и извеждане на данни.Но първо да ви обясня от какво се нуждаете, за да започнете да програмирате.Преди да започнете да програмирате се нуждаете от среда в която, да го правите. Избора на среда зависи от много фактори, но най-вече от това, коя ви е най-удобна.Аз лично ползвам за сега Microsoft Visual C++ 6.0 Standard Edition, малко е старо, но по-новите версии на visual studio са ми неудобни за сега поради редица фактори,някой от който е и параметрите на машината, на която работя.Вие си избирате в каква ще е средата ви за програмиране, но ако случайно сте избрали, точно тази с която аз работя, в следващите няколко инструкции ще ви разясня как да стигнете до момента на въвеждане на самия програмен код.



      1.Стартирате Microsoft Visual C++ 6.0

      2.Влизате в падащо меню File->New или натискате Ctrl+N

      3.Избирате Projects->Win32 Console Application , след което въвеждате име на проекта в поле Project Name: и давате OK

      4.От чек боксовете избирате "An empty project." и давате Finish.На следващия се появил прозорец давате OK.

      5. Влизате отново в меню File->New

      6.Вече страницата трябва да е автоматично на Files.Ако не е изберете я.след това изберете C++ Source File и след това въведете име на файла в поле File name: и дайте OK.

   Ако сте следвали инструкциите правилно, трябва да се озовете пред бял лист.Последно което ще спомена за най-неопитните е, че за да направите един сорс код да работи е нужно, да го компилирате(Compile име_на_файла.CPP от падащо меню Build), след това да свържете кода(Build име_на_файла.exe от меню Build) и накрая да го изпробвате(Execute Име_на_файл.exe от меню Build).До тука със средите за програмиране.

Основната структурата на една програма е: Заглавна част и Функции.В заглавната част се извикват библиотеките с който ще си служим.А библиотеките са събрани всички команди, който ще използваме.

В функциите са събрани всички операции на самата програма.Главната функция е Main(), тя се извиква първа и се затваря последна.Main() функцията вика всички останали функции.За сега само че ще работим само с Main() функцията.И за да стане по ясно ще илюстрирам всичко това с един пример, който ще ни бъде и първата програма.

#include <iostream.h>
/*Заглавна част.извиква библиотека iostream.h */

/*Извикване на Фунuция Main()*/
main()
{
}

Тази програма отваря библиотека iostream.h и извиква функция Main().Това е единственото действие което извършва.

След като ви запознах със структурата на една програма в най-опростен вариант.Сега е време да ви запозная с типовете данни.Типовете данни биват два типа:Променливи и Константи.
Като променливите са тези данни, който може, да се променят по всяко време на изпълнение на програмата, а константите остават такива до самия край.
   Променливите и константите биват два типа:Глобални и локални за функцията.Глобалните се виждат от всички функции, а локаните действат само във функцията в която са декларирани.

   Типовете данни според вида на данни, който се записва в тях се делят още на:
1.Целочислен аритметичен тип данни-int
2.Реален аритметичен тип данни- Float
3.Символен тип данни- char
4.Тип Данни с двойна точност- Double
5.Булева(Която може да приеме стойност вярно или невярно,0 или 1)-bool

Идентификатори

Идентификаторите се използват за именуване на променливите. Валиден идентификатор е поредица от една или повече букви, цифри или долни черти (_). Не може да съдържа нито препинателни знаци или символи нито празни пространства (space). Също така идентификатора на променливата винаги трябва да започва с буква, никога не трябва да започва с цифра. В някои случаи може да започва и с долна черта (_), но е най-добре е да започва с буква.

Друго правило при определяне на идентификатор е да не съвпада с някоя ключова дума от езика C++

Такива ключови думи са:
asm, auto, bool, break, case, catch, char, class, const, const_cast, continue, default, delete, do, double, dynamic_cast, else, enum, explicit, export, extern, false, float, for, friend, goto, if, inline, int, long, mutable, namespace, new, operator, private, protected, public, register, reinterpret_cast, return, short, signed, sizeof, static, static_cast, struct, switch, template, this, throw, true, try, typedef, typeid, typename, union, unsigned, using, virtual, void, volatile, wchar_t, while и т.н.

ВАЖНО: C++ е чувствителен език. Това означава, че идентификаторите написани с главни букви не са еквивалентни на други написани с малки букви. Например променливата RESULT не е същата като променливата result или Result. Това са 3 различни идентификатора.

Ето и таблица с различните типове данни:

Също така пред аритметичните типове данни може да се добави signed и unsigned.Като signed може да положителна или отрицателна стойност и нула, а unsigned може да е само положителна стойност и нула.Но те не са задължителни да се декларират.При пропускане на деклариране повечето компилатори по подразбиране ще приемат signed.

Сега ще покажа няколко примера за типовете данни и начина на декларирането им.
Глобалните константи може да се декларират по два начина:
#include <iostream.h>                                     #include <iostream.h>
#define PI 3.14                                                const float PI=3.14;

main()                                             Или           main()
{                                                                      {
}                                                                      }

Като структурата на деклариране при #define е име на константата, интервал и стойност.А при използването на другия метод е const, интервал,тип данни,интервал,равно и стойността.

При локалните константи се използва само методът с const и за разлика от глобалните те са в самата функция.
Пример:
#include <iostream.h>

Main()
{
const float PI=3.14;
}

За разлика от глобалните константи, глобалните променливи се декларират по един начин.Като първо се записва какъв тип, след това името на променливата и има възможност за въвеждане на начална стойност, чрез знак равно до името на променливата и записване след знака стойността.
Пример:

#include <iostream.h>

int a=1;

main()
{
}

Локалните променливи са също като локалните константи но без const.
Пример:
#include <iostream.h>

main()
{
int a=1;
}

Най-важно е да избирате правилно идентификатор.По-отгоре съм отписал как.

След като ви запознах с типовете данни.Сега е време да ви запозная с най-простите и основни команди за въвеждане и извеждане на данни.Командите се определят от библиотеката която използвате.А съществуват две основни библиотеки iostream.h и stdio.h.Аз ще ви покажа с библиотеката iostream.h.Защото тя е по-нова от двете и е по-лесна за работа.

Командата за извеждане на стойност е cout.Като тя може да извежда стойност под формата на текст в кавички или променлива или константа.

Сега ще ви покажа най-баналния пример с отпечатването на Hello World на екрана.Но този път трябва да декларираме main() функцията от какъв тип е.Ако не искаме да връща стойност я правим от тип void.Който е празен тип.

#include <iostream.h>

void main()
{
cout<<"Hello World";
}

Като след края на всяка операция или декларация слагаме ; .

В следващия пример, ще покажа как може да отпечатате на екрана стойността на дадена променлива.

#include <iostream.h>

void main()
{
int a=5;
cout<<a;
}

При стартирането на този пример на екрана ще се отпечата стойността на променливата a.Или на екрана ще се отпечата 5.

След като се запознахте с командата за извеждане на стойност,трябва да се запознаете с оператора за въвеждане на стойност от клавиатурата.С тази операция се въвеждат променливи и други типове данни от клавиатурата след стартиране на програмата.Оператора за въвеждане в iostream.h е cin.В следващия пример ще ви покажа как да въвеждате стойност на дадена променлива от клавиатурата след стартиране на програмата.
Пример:
#include <iostream.h>

void main()
{
int a;
cin>>a;
}

За край на този урок ще ви покажа пример за програма, чрез която ще се въвеждат две числа от клавиатурата и на екрана ще се отпечатва техния сбор.
Забележка:Чрез въвеждане на \n в текст с кавички,при операция за извеждане на данни.Това означава нов ред.
Пример:
#include <iostream.h>

void main()
{
int a=0;
int b=0;
int result=0;
cout<<"vuvedete purvo 4islo\n";
cin>>a;
cout<<"vuvedete vtoro 4islo\n";
cin>>b;
a+b=result;
cout<<"resultata e:"<<result;

}

В тази програма използвам три променливи.За пръво число променливата a, за второ число променливата b и за резултат променливата result.
Реда за изпълнение на операциите е следния:
1.Отваряне на библиотека iostream.h
2.Извикване на празна функция main()
3.Деклариране на трите променливи
4.Извеждане на надпис "vuvedete purvo 4islo\n".
5.Въвеждане на променливата a от клавиатурата.
6.Извеждане на надпис "vuvedete vtoro 4islo\n".
7.Въвеждане на променливата b от клавиатурата.
8.Изчисляване на сбора и присвояване на стойността му от третата променлива.
9.Извеждане на надпис "resultata e:" и стойността на променлива result.
10.Затваряне на функция main() и край на програмата.

Това беше за този урок.Надявам се, да е бил полезен.Благодаря за вниманието и желая всичко най-добро.

Алгоритмично мислене и етапи от развитието на програмите.

2011-08-10T02:11:00.000+03:00

Преди да започнете да пишете на даден програмен език, трябва да разберете как мисли компютъра.За тази цел трябва да придобиете алгоритмично мислене.Така по-лесно ще си разберете, как компютъра извършва всички команди и ще може по-лесно му ги зададете.Защото компютъра прави това което му зададете, а не това което искате.
Алгоритъмът се дефинира като крайна поредица инструкции, която еднозначно определя такъв процес на обработка на входни данни, чрез който да се получи търсения резултат.Или казано по-просто трябва да знаете какво точно искате.Така че каквито и данни да въведете да се извършват действията, посочени по реда на алгоритъмът.
   Съществуват три начина за описване на алгоритми:Естествен език,блок схеми и чрез псевдо код.Аз ви препоръчвам начина чрез блок схеми защото така се вижда прегледно, през какви етапи преминава алгоритъмът и е по-лесен за разбиране.Може да научите някои от блоковете   от тази презентация, а за да ги изчертавате ви препоръчвам да използвате Microsoft Office Visio 2003.
Има три основни вида алгоритми: Линейни,Разклонени и Циклични.Линейните са тези алгоритми при които в началото се задават някакви входни данни и се следват стъпките на алгоритъма без никакви условия до достигане на неговия край.Разклонен алгоритъм е този алгоритъм, при който се задават определени входни данни и от определено условие зависи през кои етапи на алгоритъма ще преминат данните.Цикличен алгоритъм, при този вид алгоритъм е зададено определено условие и до като не се изпълни това условие данните преминават през определена операция.Ако това условие не може да се изпълни чрез тази операция, цикълът става безкраен.Което противоречи на дефиницията за алгоритъм.Цикличните Алгоритми се състоят от тяло(Действие или група от действия който се повтарят до удовлетворяване на зададеното условие) и условие(Условието при което цикълът свършва).Различават се два вида цикъла:Цикъл с пред условие и цикъл със след условие.При цикълът с пред условие, данните се проверяват дали отговарят на условието,ако отговарят не преминават през тялото, а ако не отговарят преминат през тялото докато не удовлетворят условието.А при цикълът със след условие, първо преминават през тялото и чак след това се проверяват дали отговарят на даденото условие.
   Мисля че това е най-краткото описание на алгоритъм,което може да се даде.След като ви обясних за алгоритмите.Мисля че време да ви опиша етапите на развитието на една програма.
   Съществуват четири основни етапа в развитието на една програма:1.Създаване и редактиране на първичния код, 2.Компилиране, 3.Свързване и 4.Тестване и настройка.
При първия етап се написва кода на използвания език за програмиране и се записва като ASCII файл.Като разширението на файла показва на какъв език е писан(при C++ е *.CPP).На втория етап(Компилирането) първичния код се превежда на машинен език или на език на по-долно ниво(Асемблер).Този процес се извършва от програма наречена компилатор.При успешно компилиране на кода се получава обектен код, а разширението с което се записва файла е *.OBJ.
При третия етап(Свързване) обектния код се свързва със системните библиотеки и други обектни модули.При този етап програмата се прави изпълнима за определената операционна система. При успешно свързване за Windows, файловете придобиват разширение *.COM или *.EXE.Програмата която осъществява свързването се казва свързващ редактор(linker).
На четвърти етап(Тестване и найстройка) програмата вече е с разширение при което може да се изпълни от операционната система, но това не значи че тя ще работи коректно.Защото е възможно да възникнат логически грешки, които да не оказват влияние за успешното преминаване на предишните два етапа.За тестване и настройка на програмата са измислени специални програми наречени дебъгери(debuggers).

Това са основните етапи при самото реализиране на програмата.За потребителите програмиращи на C++ под Windows, Microsoft са създали специална развойна среда при която се спестява използването на програми посочени във втори,трети и четвърти етап(Те са вградени в нея).Тази среда се казва Microsoft Visual Studio.Това значително намаля времето на преминаване през посочените етапи.

В тази статия ви запознах най-общо с алгоритмите и етапите на развитието на дадена програма.Особено важно е да си изградите алгоритмично мислене, това значително ще ви улесни при писането на програмния код.Защото предварително, ще си представяте от какви действия ще се нуждаете за постигане на крайна цел.От тази статия може само най-общо да научите алгоритмите, защото алгоритмите са цяла наука, а учебниците за тази наука са големи като тухли.

                              Благодаря за отделеното внимание и желая всичко най-хубаво!

Бройни системи

2011-08-09T01:47:00.000+03:00

За да извършва всички сложни команди и да изпълнява всички сложни приложения, компютъра използва числа и по точно двоична бройна система.Като цялата информация, която изпълнява процесора е да определя всяка стойност дали е нула(Лъжа, Няма, Празна) или единица(Истина, Има, Пълна).А тактовата честота на процесора определя колко такива операции може да извърши за единица време. Например 250Hz означава че може да извърши 250 пресмятания за единица време.Като всеки 1Hz определя дадена стойност дали е нула или единица.Така сега ще зададете въпроса каква връзка има всичко това с C++ програмирането, има защото много често(да не кажа постоянно) се налага да се определят условия в дадена програма.И това всичкото ще помогне по нататък да разберете как работят тези условия.
Съществуват четири най-често използване позиционни бройни системи :десетична, осмична, шестнадесетична и двоична.
Десетична бройна система мисля, че знаете какво представлява, но все пак да покажа от какво се състой.Тя се състой от числата от 0 до 9 и техните комбинации. Тя се използва в нашето ежедневие , тази бройна система е най-използвана.
Осмична бройна система, тя се състой от числата от 0 до 7 и техните комбинации.
Шестнадесетичната бройна система се състой от числата от 0 до 9, буквите от A до F и техните комбинации.
Двоичната бройна система система се състой само от 0 и 1.Като тя основната, която използва компютъра за да изпълнява операциите.
Ето таблица която показна първите шестнадесет числа, как се представят в различните бройни системи:

Десетична	Двоична	Осмична	Шестнадесетична
0	0000	0	0
1	0001	1	1
2	0010	2	2
3	0011	3	3
4	0100	4	4
5	0101	5	5
6	0110	6	6
7	0111	7	7
8	1000	10	8
9	1001	11	9
10	1010	12	A
11	1011	13	B
12	1100	14	C
13	1101	15	D
14	1110	16	E
15	1111	17	F

Понеже както споменах по-горе, най-често използваната от компютъра бройна система е двоичната.Ще се опитам да обясня, как се преобразуват от десетична в двоична и обратно.
От десетична в двоична се извършва, като числото се дели на две и ако има остатък единица се пише единица, ако остатъка е нула се пише нула, полученото число също дели на две и пак ако остатъка се пише, така докато последното числото не стане равно на нула.Ето и пример с числото 7:
7/2=3 остатък 1
3/2=1 остатък 1
1/2=0 остатък 1
Числото се представя като 0111.Като знаците който числото съдържа трябва да са се делят на две без остатък.

От двоична в десетична също е много просто. Като при този метод, преобразуването се извършва, като всеки знак от числото се умножава по две на степента съответстваща на разположението на знака.Ето и пример с числото

101011

101011 = 1 * 2 5 + 0 * 2 4 + 1 * 2 3 + 0 * 2 2 + 1 * 2 1 + 1 * 2 0 = 43

Текстът се представя от двоична бройна система чрез ASCII Код.Но за ASCII Кода ще отделя специална тема.

Това беше по тази тема за бройните системи.Мисля че го представих максимално кратко и ясно.

Не съм обяснил всичко за тях, но който има желание има много теми в интернет в който е представено по-обемно.

Мерси за отделеното внимание и желая всичко най-хубаво.

История и увод в C++

2011-08-08T02:49:00.000+03:00

Корените на C++ идват от операционната система UNIX ,която е написана от Кен Томсън на асемблер за миникомпютъра PDP-7 през 1969 г.Понеже тази операционна система се оказва сполучлива, възниква желанието тя да бъде пренесена на друга машина.За да се улесни този процес Томсън създава през 1970 г. системен език(Интерпретатор) B.През 1972 г. Денис Ритчи създава езика за програмиране C, които е продължение на интерпретатора на Томсън.За разлика от B, които съдържа единствено само машината дума, C има качества на език от високо ниво, но има средства за лесен достъп до машинно ниво.Чрез него се улеснява пренасянето на UNIX до различни машини и става операционна система за едновременна работа на много потребители.
C е процедурен език и предлага лесна преносимост на данни.C осигурява машина независимост на програмното осигуряване.
През 1983 Бярне Строуструп разработва C++ ,който е разширение на C.C++ е базиран на C, но има и много разлики.Като най-съществена е ,че той е обектно-ориентиран език за програмиране. В C++ са добавени класове, множествено наследяване, виртуални функции, overloading, шаблони (templates), обработка на изключения (exceptions) и вградени оператори за работа с динамична памет.

Повечето програми на C могат директно или със съвсем малки модификации да бъдат компилирани с компилатор за езика C++. Поради паралелното си развитие с Turbo Pascal и Object Pascal в посока обектна ориентираност, С++ има общи черти с тях, но съществуват и редица разлики. Поради заимстване на множество концепции от C++, езикът Java има много общи черти със C++.

Една голяма част от приложните програми на много операционни системи, както и някои от самите операционни системи, са написани на този език.

Това е историята на C++ със спестени много подробности.