JadieAngel

Монолози

2012-02-01T22:48:00.001+02:00

Задъхана съм. И отмаляла... Но душата ми пее! Как обичам да съм с теб; телата ни да се сливат в блажена любов и да лежа в прегръдките ти... Нирвана! Паля свещ. Не искам нашата любов да изгори. Взирам се в пламъка- величествен и изправен; силен и властен. Точно като теб. Как стигнахме до тук? С какво заслужихме такава любов? Защо трябваше да мина през пламъците на ада, за да те открия и да те имам? Преди да те срещна живеех в пълен мрак. Лутах се сама и гневно търсих нещо или някой, който да ме съживи и да потуши пулсиращата болка в сърцето, в главата, в тялото... Бях само на 18, когато любовта ми зашлеви първата плесница. Не исках да живея без любов! А тя беше мъчение, тормоз, битка, ярост, страх, отвращение, измама, но не и любов. Колко неща се прекършиха завинаги тогава. После дойдоха и другите “любови”- все така преходни, повърхностни и болезнени. Истината е, че и аз не знаех какво искам. Но се уморих да страдам. Не обичах игричките на власт, вечните надлъгвания... Може би несъзнателно отблъсквах мъжете около мен, но дълбоко в изтерзаната си душа знаех, че все някога ще те срещна. Боже, колко късно го разбрах! Сляпа ли съм била? Или глуха? Или и двете? Къде отиде прослуватата ми интелигентност? Какво размъти мозъка ми до степен, та да те приема за даденост? Вече бяхме подписали брачния документ и се заредиха тягостни дни на скука, ядове и изгубени илюзии... Какъв кошмар! Не исках да живея така; не исках и да остарея така! Изнизаха се десет години. Представяш ли си- цели десет! Какво ставаше с нас? Къде приспахме страстта? И защо не се опита да ме задържиш; да ме вразумиш? Беше прекалено лесно. Качиш ли се на въртележката, няма слизане. Летиш, докато сама не те изхвърли от борда- изпита и зашеметена да си повръщаш в някой ъгъл... Лекомислено пропилях шансовете си. Забравих за теб, за нас, за обещанията ни пред Бога. Не, не съм била аз! Аз не постъпвам така. Сигурно съм изпаднала в остра амнезия, последвана от раздвоение на личността. И после какво? Хапчета, болести, пак хапчета... Така ми се пада! Толкова ми се искаше да умра! Защо не умрях?... Паля друга свещ. Защото имах дете. НИЕ имахме дете! Четири години го чакахме това дете. Изплаках си очите от мъка. Безумно исках да родя. Колко лекари обиколих тогава- не искам да си спомням! Събуждах се в болка, очакване, разочарование... Времето ми беше враг. Намразих майките с колички и всички бременни. Вярвах, че това е заговор срещу мен. И се ненавиждах! Толкова силно, че едва ли някой друг би могъл да ме обича. Не успях да си простя. Не бях способна и да обичам... Кой да ме научи на безусловна любов? Всеки искаше нещо в замяна срещу “обичта” си. Така съм живяла. Но докога можеше да се живее на инат? И точно тогава забременях! Може и да е било на инат. Но на кого му пука? Беше чудо! Беше невероятно! Научих какво е любов. И получавах любов в огромни дози- толкова много, колкото не бях и сънувала в целия си измислен живот. Заради детето оцелях. Сърце не ми даваше да я оставя сама, без майчина ласка. Как да я лиша от щастие? С какво право да я обрека цял живот да ходи с наведена глава и да проси обич? Не! Не исках да има моята съдба. Нямах сили да я зарежа на произвола на природните стихии. Веднъж вече ми разкъса утробата, напирайки към първата глътка въздух. А после редовно ми късаше сърцето... Любовта задължава! Не може да изоставяш тези, които обичаш. Непростимо е. И какво като останах жива? Кой го е грижа? Само да можех поне малко да се заобичам... За да ме обича и друг. Детето имаше нужда от мен. Но аз имах нужда и от още нещо. Да, бе, да! Какво още? Ламя ненаситна! Цял живот съм била недоволна от всичко, а после се чудя защо нямам приятели, мечти и успехи. Като забравена от Бога! Не, Бог не забравя чедата си. Виж, изчадията... Пак се започва. Е, не съм чак толкова лоша. И аз съм дете на Бога. Поглеждам се в огледалото. Ужас! Колко съм остаряла... Къде ли не ме е лашкал вятъра? Години наред не знаех що е дом и родина. Дали не ме наказват за прегрешения от минал живот? Не ми се мисли за това... Имам аритмия. Вечно бързах. Закъде? И защо? Сега не ходя никъде и отказвам да пътувам. Имам един куп фобии и страхове. От години съм се вкопчила в дома си като удавник за сламка. И пак сънувам стария кошмар- събирам багажа, сбогувам се с всички, но, убий ме, не знам къде отивам. В къщи е най-безопасно. Заградила съм се със свещи, икони и талисмани. Ако можех и душата си да барикадирам срещу външния свят! Не мога. Тя си има собствен ход. Денем дреме със спокойствието на тенджера под налягане, а нощем витае в астрала. Все не успявам да й угодя. Говоря й, увещавам я, повтарям й, че всичко ще е наред. Абе, кой ме слуша! Реша ли да я надвия ме стяга като в менгеме, за да ми напомни, че е по-силна от жалките ми телеса. Тръшва ме безпомощна на леглото и сама не мога да си отговоря дали не е по-добре изобщо да ме няма. И къде ще отида? Ами, ако няма рай? Глупости! Разбира се, че има. Не, няма да позволя да ми отнемат и вярата. Все още вярвам- понякога така силно, че боли! В храма се успокоявам. Не си внушавам. Наистина ми става леко. Дори за миг ми се струва, че съм щастлива. Даже вярвам, че имам ангел-пазител. Така е. Иначе отдавна да съм поела към неизвестното. Може би ми се дава втори шанс. За какво ли? Ще трябва да разбера. Иначе нямаше да се родя. И без това не са ме искали. Родена съм на кармична дата- според числата имам тежка мисия. Като чи ли не знам! Аз съм си я избрала такава. Защото съм силна. Още горе, докато съм нареждала житейския си пасианс съм предвидила всичко- и мъката, и болестите, и страданието. Вярвала съм, че ще се справя. Може би пък се справям? Знам ли... Е, не съм отличничка на житейската писта. Не бях любимо дете. Не съм нечия любима и сега. Но детето казва, че съм най-добрата майка. Миличката, тя! С кого ли ме сравнява? Искам да й подаря целия свят. Каква тъпота! Не мога на едно море да я заведа, та какво остава за света! Дано има повече късмет от мен. Родих я на хубава дата. Знам, че ще е добре. Но по-важно е да е щастлива! След нея нищо друго не родих. Не ми и трябва. Нямам повече запаси от любов. Нали навремето ги изхвърлях в изобилие за щяло и нещяло? Глупостта не ходи по гората... Що за суета? Като млада исках всички да ме харесват.... Дреме ми за всички! Луди около мен, колкото щеш! И те ще изтрезнеят някой ден. Късничко разбрах, че любовта не е непременно лудост, но по-добре късно.... Добре, че остарях, та и малко помъдрях. Знам си мястото. Не е лошо. Навремето ме караха да уча, за да не работя. Така и стана. Трудно е да избягаш от закодирани правила. Знам колко е важно да не върша злини. Да разпознавам доброто от лошото. Знам, че Той ме гледа. Нямам право на повече грешки. Разкаях се. Сега трябва и да си простя!
Свещичката продължава да гори...Хващам парцала и изтривам мръсотията от дома. Ненужните вещи изхвърлям като ненужни спомени. Не искам да живея в миналото. Незнам какво ме чака утре. Май ще се окаже, че само днес има значение. Детето е до мен. Мъжът ми ме прегръща. Обичат ме. Богородица ме гледа благосклонно от стената. Пламъкът ме топли и разпръсква светлината около мен. Хубаво ми е. И на душата, и на сърцето. Любовта е жива. И е вътре в мен. Дарявам я без страх. И получавам любов. Щастлива съм! Друго не ми трябва. Всичко си имам... Освен- къде е виното? Кръвта на живота. Ето го. И кристални чаши за двама. Отпивам глътка червено вино. Тя е като първата целувка. И като истината. За да я усетиш, първо трябва да ти загорчи... Но е вкусна- като любовта. И тръпчива- като прошката.
Погледни ме. Обичай ме. Бъди до мен. Да изпием виното на “екс”.

Любов, топлина и уют

2012-01-24T22:53:00.002+02:00

Какво повече му трябва на човек? Да е здрав, обичан и да е с любимите си хора. Както тези малки сладурчета са се сгушили и проспиват мрачната зима, необременени от тревоги, така и хората да са сгушени до любим човек, да са сити и на топло и да се чувстват мъничко щастливи.... Другото е Божа работа.

За измамата

2012-01-16T22:16:00.003+02:00

В живота ни постоянно влизат и излизат хора. Някои остават следи завинаги, други ни огряват с толкова много любов, че е трудно да си представим дните си без тях, а трети просто търсят интереса, изгодата, ползата. За измамата ще стане дума тук. За коварната измама, обвита в захаросано бонбонче, поднесена с много чувство и състрадание, с подмолни цели и користни мисли. Познавате ли такива хора? Те са готови на всичко, за да спечелят доверието ви. Играят невероятен театър, засипват ви с хвалебствени слова и внимание, държат ръката ви, когато плачете... Те са до вас във всичко и всякога. Неусетно влизат под кожата ви, симулират обич, доближават се до най-съкровени кътчета на душата ви. Имитират щастие, привързаност, приятелство, съпричастност. Едва ли не са до вас и в добро, и в зло, во веки веков. Минава време. Те вече имат вашето доверие, дори обич. И един прекрасен ден грандиозната измама лъсва. Непонятна, чутовна, експлозивна. Като ударени с мокър парцал сте. Не можете да повярвате. Не искате да повярвате! Всичко се изпарява в един миг. Няма обяснение. Може би има причини. Няма как да знаете. А вероятно не ви и трябва. Струва ви се нелогично, но това е ваша заблуда. Има логика, има и умисъл- просто вие не сте я видели. Били сте потопени в дебрите на блажената любов. Продължавате да тънете в нея, докато един ден не осъзнаете, че всъщност обратна връзка няма. А дали някога е имало? Няма как да знаете. Да, любовта е хлъзгаво понятие. Понякога просто си отива. По-страшно е, когато се изроди. Тогава бягайте надалеч. Паднат ли маските, играта загрубява. Не търсете причини, мотиви, обяснения. Забравете миналото. Вината е ваша. Че сте повярвали. И сте се доверили. За жалост може да сте разбрали твърде късно, че всичко е било фарс. Да сте си отваряли очите! Хубавото е, че животът продължава. С вас или без вас. Ако сте оцелели, сте по-силни отпреди. Научили сте нещо. Преживели сте емоции, радости, тъга. Затова благодарете за опита и не се обръщайте назад. Не се взирайте и с тревога напред. Каквото има да става, ще става. Радвайте се на днешния ден, продължавайте да раздавате любов- на тези, които имат нужда от нея. Бъдете сред хора, които ви карат да се чувствате добре. Не спирайте да търсите доброто у всеки. Който търси, намира. Каквото и да се случи- накрая доброто винаги побеждава. Не съдете никой. Има кой да се погрижи за това. Човек предполага, Господ разполага. Заложете на добротата. Всичко е сън. Когато се събудим, може и да разберем защо сме участвали в театъра. И да видим колко нищожни са били неволите ни. Дотогава- животът е прекрасен, живейте го с усмивка на лицето и в сърцето. Нека слънцето огрява душата ви. Пейте и се смейте. И благодарете за всеки ден на тази земя!

Благодаря!

2012-01-11T21:25:00.001+02:00

Благодаря! За всички блага, с които ме даряваш; за това, че чуваш молитвите ми; за това, че ни пазиш и ни благославяш! За всичко благодаря. Чувствам се толкова спокойна, защото знам, че добротата е част от живота ми. Имам мир и хармония, любов и здраве. Не искам друго. Безкрайно съм благодарна, че бдиш над семейството ми и ни закриляш. Няма да се уморя да благодаря. Винаги помня доброто, с което ни даряваш. Щастието е тук и сега- в светлината в очите на любимите хора, в любовта, която ни окриля... Живот и здраве да има в този дом, за това се моля. Вярата е силна, любовта е вечна... Вярвам, че животът ни е приказка с хубав край. Мисълта за теб ме изпълва със светли мисли и прекрасни чувства. Благодаря за уроците, които ни изпращаш. За изпитанията, които ни правят по-силни и добри. За грижите и любовта към нас. Една частица сме от вечността. Един миг, в който се осланяме на твоята воля и вярваме в промисъла на вселената. За всичко си се погрижил. И за вярващите, и за колебаещите се. За всеки има място под слънцето, всеки има своя шанс да повярва и да поема по правия път. Стига да го пожелае. Животът ни е благословен. За любовта, с която ни даряваш- благодаря. За вярата, която осмисля дните ни- благодаря. За силата да вървим напред- благодаря. За даровете, с които сме благословени- за всичко благодаря!

Да вярваш!

2012-01-04T22:58:00.002+02:00

Чудесата стават. Ежедневно около нас се случват чудеса. Сбъдват се мечти. Молитвите са чути. Прекрасно е да знаеш, че те чуват, че бдят над теб и те пазят. Удивително е да усещаш, че си част от голямата вселена и твоите желания са важни за света. Невероятно е да видиш как се сбъдват, как пред очите ти си разкрива магията на доброто. "Поискай и ще ти бъде дадено!" От нас се иска на глас да изговаряме желанията си, да не бягаме от мечтите си, да вярваме в чудесата. Наскоро чух репликата, която ми разкри тайната на благословените и на... другите. "Вярата е дар, с който все още не съм благословен!" Ето го разковничето към успеха. Панацеята за желанията. Истината зад сбъднатите мечти. Ако не повярвате- в себе си, в съдбата, в Бог- няма да видите щастливата звезда. Този върховен дар, който не сте пожелали да приемете в живота си няма да ви разкрие тайните на щастливите хора. Ще си живуркате в прозата на живота и никога няма да отворите сетивата си за поезията и красотата. Щастието привлича още щастие. Добрите мисли притеглят хубавите събития. Верижната реакция се движи главоломно и ни разкрива всички чудеса, сътворени от живота. Вярата е скъп дар. Не го отказвайте. Доверете се на интуицията си и знайте, че мечтите се сбъдват, че вие заслужавате да бъдете щастливи, че ви очакват прекрасни мигове в живота. Не се плашете от лошото- повярвайте, че то ще ви подмине, защото очаквате доброто. Защото сте се помолили да стане чудото и да повярвате, че животът може да бъде прекрасен... Една стъпка ви дели от благословията да станете галеници на съдбата. Не се страхувайте да я извървите. Повярвайте...

Добре дошла, 2012!

2012-01-01T19:51:00.002+02:00

Хубава Нова Година. Дойде прекрасна, вълнуваща, изпълнена с надежда. За здраве, щастие, любов, късмет и много успехи! Дойде с песни, танци и весели мигове. Беше и бурна, и уютна, и шумна, и тиха. Нова Година- чакана, желана, мечтана... Както я посрещнахме, така да ни върви през цялата година! Да има смях, танци и вълшебни мигове. Да има любов и щастие в семейството, живот и здраве за всички. Да бъдем благословени! Да бъдем щастливи! Да бъдем много здрави и късмета да е с нас.
Сурва, весела година, догодина, до амина.... Ще бъде! Добре си ни дошла, Нова Година!

Мечтайте!

2011-12-27T18:52:00.001+02:00

Помните ли листчетата, които прилежно попълвахме в детството? Какво да направя през Новата Година? Беше нещо като личен дневник и лексикон на мечтите. Вярно, че някои от желанията ни бяха в сферата на фантастиката, но пък ни създаваха толкова настроение и положителни емоции....После пораснахме и май спряхме да мечтаем. Вече саме отсичахме кое е невъзможно да стане. Обхванати от прост реализъм, изхвърляхме от съзнанието си повечето неща, за които душата ни копнееше. Детството отдавна бе погребано, а бъдещето ни се виждаше прекалено сложно и извън нашия контрол. Затова и престанахме да мечтаем за чудеса, да искаме мечтите ни да се сбъднат, защото.... май нямахме такива. Въпреки това, още от древността хората са извършвали ритуали за здраве и берекет при настъпването на Новата Година. Народът ни е казал "Нова Година- нов късмет!" Нима не се пробужда детското у нас, когато увиваме късметчетата за новогодишната баница и тайничко си мечтаем за мъничко щастие? Сърцата ни винаги копнеят за нещо, без значение дали му обръщаме внимание. А душата не можеш да я заключиш в рамките на прагматизма и да й обясниш, че по принцип малко мечти се сбъдват. Защо се страхуваме да мечтаем? Дали е заради разочарованието, което ще ни обхване, ако мечтата ни се изплъзне? Нима това ни спираше, като деца? Смело мечтаехме тогава, силно изговаряхме желанията си, вярвахме, че ще се сбъднат. Какво ни пречи и сега да направим така? Пожелайте си нещо на глас! Поискайте го от сърце! Повярвайте, че ще се сбъдне... Позволете на емоциите да ви прегърнат и оставете разумът да спи. Децата не признават правила, ограничения, порядки. И ние сме били деца- в най-хубавите години от живота си. Помните ли щастието, което изпитвахме, когато получавахме така желания подарък? Как силно вярвахме, че всички ни обичат и светът е едно прекрасно място, а животът- безкраен празник... Затова децата са щастливи. Заради мечтите и вярата, които никога не ги напускат. Да бъдем отново деца! Да си позволим да мечтаем... Кой знае? Понякога мечтите се сбъдват...

Ден на Бащата

2011-12-26T11:37:00.001+02:00

Днес е Денят на Бащата. Хубаво е, че има такъв ден- бащата е свята личност. Моят татко беше най-прекрасният мъж, когото познавам. Обичам го много и ми липсва безкрайно. Непрекъснато го нося в сърцето си, говоря му, мисля си какво ли би казал сега, как ли би ме погледнал. Татко! Как ми липсва това обръщение. Осиротях без него. Татко си остава голямата ми любов. Мъжкото рамо, на което можех винаги да се облегна; подкрепата, на която можех винаги да разчитам. Дали знаеше колко много го обичам? Дали вижда колко много страдам без него? Гордее ли се с мен? Много въпроси, ала отговори нямам... Татко го няма. Няма я усмивката, прегръдката, безусловната обич на татко. Животът изгуби от своята цветна палитра, избледняха ярките нюанси. Колко обичана се чувствах, докато имах татко в живота си! Колко любов и всеотдайност имаше у него- винаги да предугажда желанията ми, да се старае да ме зарадва, да се раздава безкрай....Няма кой да заеме неговото място. Няма и да има. Едната част от мен си отиде заедно с него. Завинаги. Останаха само спомените- да топлят и да ме натъжават до края на дните ми. Бих искала, някой ден, когато се преселя при татко и аз да оставя такава ярка следа в нечий живот. Да ме помни някой с толкова любов... Не знам дали ще успея, но имам светлия пример на моя татко, който изживя живота си така, че никога да не бъде забравен. И винаги да бъде обичан... Не е ли в това смисълът на живота? Денят на Бащата- на моя татко, с любов..... Липсваш ми, татко!

На Рождество

2011-12-23T22:20:00.003+02:00

И се роди Божий син... Спасителят е на земята да ни пречисти от греховете и да спаси душите ни. Да е свято името му! Да има мир и любов във всеки дом. Светлина в сърцето, вяра в душата. Да сме живи и здрави, и силни, за да продължим по пътя на доброто, да прославим името Му и най-вече да бъдем хора. Истински, добри, благородни. Да е благодатна Коледа. Да е светла, топла и щастлива! Да повярваме в чудесата, с които сме благословени. Да се обичаме и да се радваме на земните блага, с които сме дарени. Да вярваме, че доброто винаги ще тържествува и вярата в него ще спаси света. Защото Той пожела да живеем в радости и любов, да бъдем щастливи тук, на земята и да почитаме всички хора. Нека има здраве и живот във всеки дом, детска глъч и усмихнати хора. Да живеем заедно в сговор, обич и разбирателство. Да има хармония и в дома, и в душите ни. Късмет, успехи и добрини.... Всеки да дочака коледното чудо и да благодари за него. Да приемем болката като част от великия вселенски урок за смирение, познание и духовно извисяване. Да бъдем искряща частица от тази вселена, пръскаща добра енергия и щастие навред. Коледа е чудо! И ние сме част от него. Бъдете живи и здрави, мили приятели. Да са чисти мислите ми и светли пожеланията ви. Бъдете щастливи! Честито Рождество...

Елхата

2011-12-20T22:11:00.002+02:00

Днес украсих елхата у дома. Прекрасна, жива, ухаеща на гора елха. Избрахме с дъщеря ми повече бели играчки, зелени гирлянди и много мигащи лампички. Закичихме камбанки, ангелчета и цветни топки. Отдавна не бяхме украсявали истинско дръвче. Карахме на изкуствено и като че ли и живота ни протичаше наужким. Дано сега да е на добро и годината да бъде здрава, силна и истински добра. Обичам Коледа. Взирам се в мъничките свещички, които ми намигват от клонките и в отражението им виждам цялата вселена, събрана в моя малък дом. Чувствам се част от всемирския замисъл; малка искра, която подържа космическия разум и разпалва огъня на любовта. Пожелавам си светла и мирна Коледа- за моето семейство и за всички добри хора по света. Да са живи и здрави, да се сбъднат мечтите им и да усетят топлината на Рождество и в душите, и в сърцата си. За да сме добри, за да ни има.... Амин!

Когато злото си отиде

2011-12-15T18:25:00.001+02:00

Когато злото излезе от живота ни слънцето се усеща във всяка фибра на тялото ни. Дишането ни олеква, чувстваме се здрави, жизнени и спокойни. Сякаш тумора, разяждал вътрешностите ни години наред е изкоренен и изхвърлен завинаги. Започва нов етап в живота. Силен, мъдър, позитивен. Една дълго чакана промяна. Едно бленувано възкръсване. Усещането, че си жив е толкова истинско, че ти идва да полетиш. Вече не просто живуркаш, а кипиш от живот. Не оцеляваш, а живееш истински. Виждаш нюансите на небето, усещаш топлината на слънчевите лъчи, долавяш мириса на дърветата. Всичко около теб ти се вижда живо, пулсиращо, реално...Осъзнаваш, че животът може да бъде и прекрасен, че щастието не е тема табу в житейския ти път, че би могъл да продължиш и да се радваш на всичко около теб. Усещане за живот. Какво прекрасно, вдъхновяващо изживяване! Да чувстваш, че съдбата те обича и ти подарява втори шанс. Да се чувстваш благословен и възнаграден. Благодарностите са безкрайни. Любовта прелива. Радостта грее в душата...Животът е невероятно приключение. Толкова силно преживяване не си струва да изпускаш. Качваш се на въртележката и те понася нанякъде. Понякога ти иде да виеш от безсилие и болка, но друг път, когато си на върха се чувстваш богоизбран...След лошото идва хубавото. Кръговрат... И природен закон. Не слизайте от въртележката! Повярвайте- ще дойде и вашия миг! Ще излезете от мрака. Ще обичате отново. И ще се радвате на живота... Вярвайте! Когато злото си отиде....

Полъх вечност...

2011-12-14T00:29:00.002+02:00

Когато дойде старостта-
тъжна, неизбежна, нежелана….
Ще те потърся отново
незнайно къде-
и ще се моля да бъда разбрана.

Когато се изпепелят мечтите-
трепетни и носещи наслада…
Ще прегърна спомените
на отминали дни-
няма да ги дам на клада.

Когато дойде и смъртта-
бавна, тиха или скоротечна….
Не плачи тогава,
а живей! И запомни,
че само любовта е вечна.

Подарък за Коледа

2011-12-09T20:56:00.002+02:00

Рождество Христово е светъл празник, тачен и празнуван от вярващите православни християни. Всички ние си имаме своите семейни ритуали за Бъдни вечер и Коледа, които извършваме с много любов и настроение. Понякога и с мъничко тъга. Заради хората, които няма да са с нас на празничната трапеза, заради несбъднатите мечти и поредната отлетяла година, която няма да се повтори…Това е и времето за равносметка. Откъде тръгнахме, докъде стигнахме, накъде вървим? Бяхме ли добри? Състрадателни? Отзивчиви? Надвихме ли суетата? Надскочихме ли ограниченията на материята? Повярвахме ли в безсмъртието на душата…
Въпроси, пред които ще застанем някой ден и на които ще трябва да отговорим. Земният ни живот е пълен с много изкушения, грешки и изпитания. Успяхме ли да разчетем правилно знаците? Взехме ли си житейските изпити? Научихме ли си урока? Все неща, заради които сме тук, на земята. Всеки със своята мисия и отговорност. Вярващите знаят колко мъка е преживял Христос, за да достигне безсмъртие. И да подари най-великия дар на човечеството- надеждата. За изцеление, вяра и вечен живот… Вие подарихте ли на някого надежда? Дали сред лъскавите кутийки под елхата, грижливо опаковани с обич за близките ви има и молитва за някой, който очаква чудо за Коледа? Ще му подарите ли надежда, обич, вяра в доброто? Ще се докоснете ли до божественото творение, като се помолите за някой в беда? За болното дете, което са надява да оздравее и да изживее едно щастливо детство? За бедните, бездомните, скитащите души, които срещаме и …. понякога отвръщаме глави от тях- поради безсилие или апатия. Нали знаете, че Бог изпраща ангелите си сред нас в причудливи форми и гледа как ще ги посрещнем? Дали ще подминем просякът; непознатият човек, който ни моли за помощ? Ще отвърнем ли поглед от сълзите на майката, която иска само едно- детето й да е живо и да се радва на живота? Ще се сетим ли колко много деца има, които няма да получат нито подарък, нито топлина, нито ласка за Коледа? И ще се погрижим ли поне за едно от тях? Все едно е ангел, изпратен да ни пази…
Ако душата ни плаче и сме потънали в своята лична мъка, ще успеем ли да се откъснем за миг от нея, да се огледаме и да видим чуждото страдание- и да му протегнем ръка за помощ? Да отворим сърцето си за любовта в божествената промисъл? Тази, заради която идваме на земята и оставаме, докато я почувстваме във вените си, сърцето си, душата си…
Тази Коледа ще подарите ли на някого Надежда? От сърце и с любов. За да бъдете част от кръговрата на живота, да почувствате силата на доброто и да се потопите в магията на вселенската хармония. И да изкарате една наистина прекрасна Коледа….. Желая ви я от сърце!

Сън за баба

2011-12-06T15:25:00.003+02:00

-Бабо, не бива да влизаш. Ти не си материална!
- Ти като си материална, да не би да си идеална...
Събудих се от собствения си глас и затихващите стъпки на баба. Стори ми се, че чух и потропването на бастуна й. Не, не, просто сънувах...
Баба беше починала преди година, когато ми се яви за първи път. Имахме силна духовна връзка приживе и вероятно затова продължавах да я сънувам. Получавах напътствия от нея и водехме задочни спорове. Или не? На няколко пъти баба се намесваше решително в личния ми живот, но суетата и неверието ми пречеха да вникна в нейното измерение и да се вслушам в думите й.
Когато се разболях сънувах баба.Беше наметнала черна пелерина, вървеше напред и ме караше да я последвам. Не виждах лицето й, но знаех, че е тя и знаех защо ме вика. Тръгнах колебливо след нея, но тогава се появи майка ми, която ме издърпа настрана и заръча:
- Ти не си за там. Остани при нас! Останах.
Изживявах труден житейски период. Като всеки човек. Баба ме разходи насън из нейната вселена. Беше прекрасно. Почувствах се свободна. Така исках да остана при нея, но тя твърдо отсече:
- Не можеш! Не сега...
Събудих се в леглото си със същите тревоги, но с по-различна нагласа към тях. Знаех, че всичко е временно, но мисията ми на земята не беше приключила. Заех се да търся решения...
От смъртта на баба ми изминаха 15 години, но тя не ме остави нито за миг да се почувствам сама и в безизходица. Зная, че бди над мен и ми помага. Просто трябва да се вслушам в думите й насън. Навремето не й казах колко много я обичам. Вече съм спокойна, че тя го знае. Ще запаля свещичка за нея и ще се помоля. Ще поискам и прошка. Грешни сме на земята и пътят ни е непрестанна битка. Трудно е. Самотно е. Понякога изглежда невъзможно. Страданието е част от пътя, който трябва да извървим. То ни прави по-добри. А когато приключа земните си дела има кой да ме чака. Дотогава ще се срещаме насън в едно измерение, където животът се слива с безкрая...
Днес ще опека тиква- любимо ястие на баба, ще запаля свещичка и ще сложа снимка с кокичета до кандилото- любимите цветя на баба. Ще я помоля за прошка и ще изрека молитва за светлина на душата й. За любовта няма граници и време. Обичам баба и вярвам, че някога ще се видим отново.... Но днес отново си спомням за нея, за живота, който имахме и за любими хора, които не са сред нас.

Ангелът

2011-12-05T00:32:00.002+02:00

Бях 9-годишна, когато за пръв път се сблъсках със свръхестественото. Достатъчно голяма, за да осъзная, че се е случило нещо необичайно, но и твърде малка, за да разбера значимостта на събитието...
С приятели на семейството бяхме на пикник сред скалистите планини в една екзотична страна, където живеехме с родителите ми тогава. Възрастните разгърнаха одеяла на поляната и започнаха да нареждат вкусотии, докато ние, децата се втурнахме като планински кози нагоре по камъните. Обожавах това място. Когато се изкачих на върха, имах чувството, че съм на небето. Беше адски горещо. Камъните се бяха нагорещили от жаркото слънце. Носех си книжка за четене и се запътих към едни стъпала, издялани в скалата. Те водеха към малка площадка. Под нея беше бездна. Сега настръхвам, като се сетя за тоя камък , но тогава явно съм мислела, че съм безсмъртна.....Легнах на камъка и се зачетох. Не помня кога съм заспала. Събудих се обляна в пот и с половината от тялото си над ръба. Само едно погрешно движение и политах надолу.... Сковах се от страх. Не можех нито да помръдна, нито да извикам за помощ. Отклоних поглед, за да не гледам към дъното. И тогава за пръв път я видях...
Сякаш извираше от слънчевите лъчи. Беше изящна жена, с широка бяла рокля и дълги, разпилени руси коси. Около нея въздухът трептеше.Имаше най-невероятните сини очи, които някога бях виждала. Знаех, че е дошла за мен.- моят ангел пазител.Бавно протегнах ръка към нея. Вече нямаше сила, която да ме спре. И тогава тя ме взе в ръце и ме постави обратно горе на камъка. Исках да задържа ръката й, но точно тогава тя се отдръпна и образът й изчезна. Дълго седях неподвижна и гледах към пропастта, където трябваше да бъда....Взирах се в слънцето и отчаяно търсех чертите на ангела в нагорещения въздух пред мен. Нямаше я. И никога повече не я видях. ...
Много години изминаха оттогава. Пораснах , но в съзнанието ми винаги остана образът на жената в бяло, спасила ме от сигурна гибел в онзи горещ африкански ден. Вероятно щях да си остана само с детския спомен за моя ангел пазител, ако не беше малката ми, 9-годишна дъщеря. На Коледа тя ми подаде малко пакетче. Всеки подарък, направен от собственото ти дете, вероятно е безценен. Въобще не бях подготвена за това, което имаше вътре. От малката кутия се появи бял ангел със златисти дълги коси и сини очи. Това беше моят ангел! Същият, който видях само веднъж и търсех напразно толкова години. Накрая ангелът се върна при мен, "доведен" от дъщеря ми навръх Коледа.... Няма нищо случайно в този свят. Вече не се страхувам. Моят ангел е при мен.....

Мечта за Коледа

2011-12-01T14:41:00.001+02:00

Една мечта ще се сбъдне на Коледа. Истинска, желана от сърце. Трябва да се сбъдне. На Рождество стават чудеса. Вярвам в чудесата. Моля се за тях. Очаквам ги...Денем ги изричам на глас, нощем ги сънувам, тайно ги шепта пред иконите в църквата. Зная, че Той ме чува. И Му благодаря. Моля за благословия. Не за мен. За децата, нашите деца, прекрасните. Тези, които са светлия ни лъч в живота. Изпратени от Бога да ни радват, учат и да дадат смисъл на съществуването ни. Децата, заради които сме тук на таз земя. С вълшебните си очи, щастливи лица и добри сърца. Тези, които отварят душите си за целия свят и го приютявят в мъничките си ръце. Те раздават шепи с любов, даряват космическа доброта и вярват в белобрадия старец, който ще им донесе мечтания подарък. Какво искат децата, ли? Простички неща. Да оздравеят, мама и татко да се съберат, да си имат сестричка, приятелчето им да има парички за закуска, бездомното коте да си намери стопанин, да има топлина за всички хора.... Детски мечти. Искрени и реални. Как да им кажеш, че Дядо Коледа не може да сбъдва всички мечти и че точно тяхното желание едва ли ще бъде изпълнено? Аз не бих могла да ги разочаровам. Затова ще изрека моята молитва с вяра и любов. Господи, благослови децата, чуй желанията им и помогни да се сбъднат. Това е моята коледна мечта. Вярвам, че по Коледа се случват чудеса. Очаквам чудото....

Любовта ми, вечната...

2011-11-25T00:39:00.003+02:00

Не мога да обичам на инат. Любовта ми не е търговска стока и не става за размяна- срещу ласки, сигурност, придобивки, статус... Отдавна престанах да пресмятам плюсовете и минусите на моята любов. Приех я такава, каквато е- с всичките й трудности и несъвършенства. Любовта ми е дълготрайна, но е минала през хиляди фази и препятствия. Оцеляла е! Напук на зложелателите. Или заради тях- не знам. Имаше мигове на съмнение, нощи на отчаяние, тягостни дни на очакване... Тя преодоля всичко и се оказа по-силна от житейските урагани. Поизмачкана е малко, но е жива! В живота всеки получава това, което заслужава. Не можеш да надхитриш съдбата. За да я срещна, да я запазя и да я имам и до днес- тази неуловима магия любов- означава, че съм достойна за нея. Истината е, че имаше и битки за нея. Воювах, за да я имам, страдах да не я изгубя, молих се, за да я запазя.... "Пазете любовта си!"- това ни завеща кума на сватбата преди повече от двайсет години. Предупреди ни, че любовта има и завистници. Но младостта и дързостта не ни отвориха сетивата за опасностите, които предстояха. Трябваше да се научим да се обичаме след грешките и да можем да прощаваме. Да изградим неприкосновена кула на свят за двама, след като сме сринали до основи старата постройка. Да се научим не да отбягваме, а да овладяваме ударите на съдбата и да запазим спокойствието си. Никой не ни е обещавал вечно щастие. Не предвидихме развоя на съдбата, не бяхме подготвени за бурите, не очаквахме такава болка... Заедно преминахме през огъня и оцеляхме. Имахме защитна мантия- нашата любов. Не се страхувам вече. Не се и съмнявам. Вярвам в силата й. Познавам мъдростта й. Кълна се в истиността й... Вечността може и да не е химера. Моята любов ме води към нея.

Искам да летя!

2011-11-22T15:48:00.001+02:00

Как искам да летя! Да се понеса над пошлото, ниското, застоялото и да се извися високо над земните злини....Искам да летя над дребнавите житейски спънки и да се слея с облаците. Да видя ангели и слънцето отблизо. Да поговоря с Бог. Негово дете съм и знам, че Той ме обича. Все някога ще се изправя на крака, както пее Майкъл Болтън в прекрасната си балада. Не само ще си стъпя на краката , ами и ще полетя... Вярвам, че мога. Когато ме натискат и блъскат, ще се изправя. Когато се опитват да ме уязвят ще се засмея. А когато ме мачкат ще полетя. Високо. Ще бъда недостижима за болката и мъката. Там, горе, всичко изглежда различно. Светло е, ефирно и толкова красиво, че се чудя защо съм още на земята... Не мога да вирея сред нисши страсти и стратегии. Да, ще избягам. Далече. Ще си взема само спомените и любовта. Друго не ми трябва. Те са вечни, както и душата ми. Само да можех да летя.... Щях да се слея със слънчевите лъчи и да дишам с диханието на вятъра. Щях дя плача заедно с дъжда и да подскачам със снежинките...Искам да се смея на воля и да забравя лошото. Да съм свободна и силна. В синевата има дъх на вечност. Лъч на надежда. Полъх на обич. И толкова много красота. безкрайна красота... Там горе високо. Де е щастието? Виждам го да ми намига зад пухени облаци и да ме кани натам. Вярвам, че има щастие. Само трябва да го стигна. Само трябва да мога да летя. Как искам да летя! Ще бъде....

Ден на Християнското Семейство

2011-11-21T11:04:00.002+02:00

21 ноември- Ден на Християнското Семейство. За уюта, топлината и подкрепата, която ни дава семейството може да се пише безкрай. Както и за безусловната любов, с която ни обгражда. Семейството е свято. То е най-ценното, което имаме след здравето. Да се научим да го ценим и да сме благодарни за него. Бог закриля семейството и бди над него! Природата ни е дарила с този вечен кръговрат на закрила и любов. Като деца сме обичани и гледани от нашите родители, а после като възрастни създаваме собствено семейство, грижим се за децата си и помагаме на остарелите родители. Животът е толкова по-хубав, когато имаш с кого да го споделиш. Да имаш съмишленик и в добри, и в трудни моменти. Да имаш с кой да се посмееш и кой да те прегърне, когато плачеш. Да знаеш, че си обичан винаги и имаш на кого да разчиташ. Когато светът около теб се разпада, семейството е силата, която те задържа на повърхността и те предпазва от потъване. Нека винаги да го има! Нека всеки намери своя пристан в семейството. Да са живи и здрави всички любими хора в моето семейство! Не мога без тях. Те са смисълът на всичко, което правя, на целия ми живот... Бог да бди над нас и да ни благослови! Амин.

Закъсняла любов

2011-11-19T21:36:00.002+02:00

Защо се появи сега, когато
емоциите отдавна избледняха?
Надеждата почти угасна,
а страстите отдавна охладняха….
Защо си тук? Нима не знаеш-
аз не вярвам вече в любовта.

Ти искаш в нощите да те сънувам
и да ти шепна пламенни слова….
И както някога на чувства да робувам,
да търся вечната, неземна красота.

Защо се появи сега, когато
и спомените са заключени навън?
Самотата станала е вече навик,
а аз сънувам все един и същи сън…
Върви си- просто закъсня.
Колко дълга е нощта!

Dreams defied

2011-11-17T01:04:00.001+02:00

I believed I could fly. I believed I could touch the sky...Years ago I believed in many things. I actually had dreams and I imagined I could make them come true. Too much fantasy gone wild. Things don't always turn out the way you want them to. Or maybe they are just the way they should be, except we don't know it. And the landing can be tough. It could feel like a plane crash. You've survived but you can't get up on your feet and you have no idea how to go on. Too many questions and not enough acceptable answers. Flying... Such a wonderful dream and so irrational. Who wants to be rational?! It all comes down to emotions in the end. Did you feel the emotion you hoped for? Did you get what you wanted out of life? Can you get off the scene without regrets? Were the pictures worth the fight? Up in the clouds reality may seem a little blurred. Dreams and wishes come together in the endless horizon. So much beauty unlived...I hate landings. Back on the ground, I know where I left my dreams- they are too high up for me too reach. That is why I love taking off. I go for them again, hoping to reach at least one and carry it back to life... Mission impossible? I'm not an aeronaut. I lack the training. I haven't got the guts. Yet I can't seem to stop reaching for the sky. It is as if my soul is completely oblivious to my body's physical state. It rejects reality. It yearns for the clouds. The blue horizon, way up high over the clouds. All my dreams are there, illogical, ruthlessly irrational, poignant and cruel in their simplicity. It is as if they mock my inability to reach them. I'm scared of heights, did I tell you? Not just heights but that's besides the point. More like scared of living... Why? It's the constant fear of failure that makes me want to abandon it all and flee... for the stars! Who says life should be a permanent success? Who makes the rules? You don't like the game- please, feel free to get out...I don't like being told what to do. I despise expectations, comparisons, conclusions. And I don't like losing. The point here is that I might have lost the set before I actually started it. And then I might end up losing the game. Sooner than I planned. The crash was not a mirage. I am on the ground. And I can't get up. Too many wounds in the long run... I want to get up, I just don't know how to. It's my life, I'll figure it out. The fact that I really want to fly must mean something, right? Isn't it all about making an effort? Who cares about the results? Have I learnt my lessons? I wouldn't know. Up there, in my dreams, looking down at how I've arranged the pieces of my life, I might get insight into the story. Perhaps even see some answers. Landings are not all bad. I need to remember that next time I take off for the stars...

За молитвите

2011-11-14T10:05:00.002+02:00

Сигурно сте се питали все някога помагат ли молитвите? Каква е ползата от тях и вярваме ли в силата им? Молитвата е мощен енергиен поток от мисли и пожелания. За вярвящия човек, който изрича молитва тя е лек, изцеление, надежда... Молитвата е разговор с Бог. Той винаги ни чува и упованието в изречените слова е балсам за душата. Чудото става. Наистина усещаме как ни олеква, болката затихва, а страховете изчезват. Мисълта владее света. Тя дава тласък на събитията в избраната от нас посока. Енергийният заряд е толкова силен, че дори мълчаливата молитва е в състояние да промени събития, прогнози, съдби... Внимавайте какво си пожелавате! Не мислете лошо за друг, за да не се чудите после защо ви се е стоварила на главата някоя беда. Молитвата е с ефект на бумеранг. И доброто, и злото се връщат върху молещия се с ускорена скорост. Вярващият човек е благословен. Бог го пази и закриля. Доброто е негов начин на живот. Изпитанията, които преодолява са малки знаци на обич от Всевишния. Добрият, смиреният, молещият се човек е лъч от божествената енергия, която е вечна и всемогъща. Повярвайте и се помолете... Когато молитвите ви се сбъднат ще осъзнаете, че сте важна частица от вселенския промисъл, предаваща нататък посланието на доброто... Ако всички повярваме и се помолим? Представяте ли си в какъв приказен свят ще живеем? Свят, в който злото не би могло да вирее, задушено от приливната вълна на любовта. Бог ни е дарил с прекрасен живот, на който да се радваме и да живеем в хармония със себе си и другите хора. Не е нужно много, за да запазим радостта в дните си. Мислете добро, молете се за добро и правете добро. Това е пътят към светлината, любовта и щастието. Освободете душата си и я оставате да се рее в молитвена песен. Нима има по-прекрасно нещо от живота? Не го оставяйте да ви се изплъзне между пръстите. Изживейте го със страст и много любов. И с една молитва за доброто. Още сега. За да се докоснете до вечния живот...

Вярвам в теб!

2011-11-11T00:20:00.002+02:00

Имах лош ден. Май беше поредица от лоши дни, седмици и месеци. Нищо не вървеше, както очаквах, проваляха ми се планове, губех надежда… Бях на ръба. Почти не вярвах, че нещата ще се върнат към нормални измерения. Семейството ми изживя своя най-голям кошмар, здравето ми се изпари незнайно къде, в работата не виждах напредък. Бях стигнала дъното и не знаех дали ще изплувам отново. И тогава стана чудото. Един скъп за мене човек повярва в мен. Подари ми песен. Простичка, истинска и вълнуваща. Казваше се „Вярвам в теб”. Слушах песента и имах усещането, че се събуждам от дълъг и мъчителен сън. Усетих живинка в душата си, ново желание за живот. Някой, когото обичах, някъде далече, вярваше в мен. Плътен мъжки глас пееше за мен: „Вярвам в слънцето и в синьото небе, вярвам в музиката, в децата, в мама и татко; вярвам в любовта, в чудеса и ВЯРВАМ В ТЕБ!” Като че ли мъглата се разсея и видях слънцето отново. Повярвах, че има смисъл да ме има и че някой ме обича. И вярва в мен. Когато вярват мен, мога да извърша чудеса от храброст. Сама не зная силата си. Вярвам, че мога да постигна това, което искам, защото съм добра. Отчаянието се изпари под парещите лъчи на доверието. Прекрасно е да вярват в теб. И да ти го кажат. Вярвам в чудеса. Те са навсякъде около нас. Вярвайте и вие.

Божествен ден

2011-11-07T23:26:00.001+02:00

Има хубави дни. Идват със слънце и много вяра в днешния ден. Има и надежда, че нещо сме направили както трябва и Бог ни е подарил този прекрасен ден. Остава да му се насладим и да благодарим за него. Но има и дни, които са изпитание за тялото и душата. Дни, в които не виждаме слънцето и душата не може да се справи с всички беди накуп. Дните се редуват. След лошото винаги идва хубавото. Нищо не е вечно. Когато ни е тежко на душата, тряябва да сме силни и да не губим вяра. Казват, че Бог изпраща трудности на тези, които обича. За да се справим с тях и да бъдем по-силни от преди. Да отворим сетивата си за всички чудесни знаци на природата и да се потопим в тях. Да се слеем ведно с хармонията на вселената. Да се помолим за благоденствие и да благодарим. За цветята, децата, всички живи същества. Благословени да са те! Велика е силата на природата и само тя може да ни даде енергия за живот. В един прекрасен ден.... Има толкова положителна енергия и магия, колкото за цял един живот. Да не пропуснем да й се насладим...
Един мъдрец казва: " Има години, които задават въпроси. И години, които дават отговори." Не се терзайте от неизвестното. Ще получите отговорите, които търсите. Имайте търпение. Бог чува въпросите ви. И ще ви отговори. Не мислете с тревога за утрешния ден. Животът се случва тук и сега. Не правете грандиозни планове. Радвайте се на малките неща. Пожелайте да бъдете щастливи- и щастието ще е в душата ви. То е ваш личен избор. Отпразнувайте този ден. С усмивка и любов. За това, че ви има...

На Задушница

2011-11-04T21:29:00.003+02:00

Задушница е. Православната вяра повелява да си спомним за мъртвите, да запалим свещичка на гроба им или в църква, да помълчим и да се помолим за спасението на душите им.
Рано или късно, всеки губи близък човек. Такива са законите на живота. Едни си отиват, други се раждат, житейският кръговрат продължава… Коленичим пред гробовете на свидните ни близки и се молим да ни простят грешките, обидите, недоизказаните думи, непоказаната любов… За да намерим и ние покой. Колко пъти, когато някой си отиде се сещаме за всичко онова, което сме могли да направим за него, но не сме успели, а вече е твърде късно? Животът ни завърта на въртележката си и с неимоверни сили се държим, за да не изхвърчим от борда. Оцеляването ни често е за сметка на изгубеното време за обичаните хора. Бързаме, борим се, състезаваме се на различни поприща, доказваме се, гоним целите си и рядко се спираме да помислим за какво всъщност ни е всичко това? Какъв е смисълът на суетата? На материалните придобивки? На служебното израстване? Казват, там горе има спокойствие и много любов. А аз си мисля, че повече от всичко, това са двете неща, които са ни необходим тук, на земята. Наскоро гледах един сеанс- две жени се опитваха да отгатнат колко дълго ще живеят. Замислих се дали искам да знам отговора на този въпрос и реших, че не е толкова важно колко дълго ще живея , а как ще живея и какво ще направя за хората през това време. Ще успея ли да помогна на някого в беда? Да се отърся от греховете си? Да си взема поука от грешките и да не се подавам на изкушенията? Да осъзная смисълът на собственото си присъствие на земята и да го оползотворя правилно? Все въпроси, на които ежедневно търся отговори….
Често се питам защо някои хора си отиват ненавреме от този свят. И остават толкова много болка и разбити сърца след себе си. Поговорих с един свещеник и той ми каза, че когато тялото не може повече да изпълнява мисията си на земята, душата отлита, за да продължава да бди над близките си и да им помага отгоре. Самата материя не е важна. Важна е мисълта, любовта и прошката. Често пъти здрави и силни млади хора напускат земния живот и се преселват в отвъдното. Няма утеха за покрусените близки, животът им като че ли губи смисъла си в този миг, и занапред. И все пак- православието ни успокоява, че Господ знае какво прави и някой ден ще разберем значението на тези тягостни времена… Дали това може да ни е някаква утеха? Всеки опечален е изпитал болката силно да желаеш да прегърнеш обичания човек и отчаянието, че това няма как да се случи. Не мисля, че времето лекува. Остава една празнота в душите, която нищо не може да запълни. Сякаш с починалия си е отишла и част от нашия живот. Когато мине малко време се запитваме как този, който вече го няма би искал да живеем. Дали ни гледа? Харесва ли му как продължаваме нататък; ядосва ли се на неспособността ни да преодолеем мъката и да бъдем силни отново? Помага ли ни по неведоми и невидими за нас начини? Иска ли да ни каже нещо?...
Случвало ли ви се е да сънувате нещо съществено, или да имате усещане, интуиция как да постъпите? Дали тези „видения” не са послания на починалите, за които вече няма тайни? И които се опитват да достигнат до нас на подсъзнателно ниво? Наскоро една ясновидка ме скастри: „Разбери веднъж завинаги, че няма смърт!” Може би не успявам напълно да се отърся от материалното, за да проумея пълния смисъл на думите й. А дали все повече хора не мислят като нея? Забелязвам, че напоследък на някои погребения хората не носят черно, не плачат и пускат любимите песни на починалия…. Сякаш приветстват живота, а не смъртта. Животът, който продължава, но под друга форма… Човешко е да се тъгува. Особено, когато мислиш, че никога вече няма да се видиш с обичаните хора. Дали е така? Нали ги носим в сърцата си и мислите си? А може би просто трябва да се научим да уважаваме и ценим самия живот такъв, какъвто се случва днес? Да сме добри с хората, да раздаваме щедро любовта си и да не си пестим силите, за да помогнем на някой.
Вярвам, че всичко, което ни се случва цели да ни направи по-състрадателни и добри. Дали, ако възприемем смъртта като урок по хуманност, ще бъдем хора помежду си? А не стадо разярени, сърдити, злобни и недоволни люде?...
Ами, ако това е великият промисъл на живота? Изгубим ли човечността си, едва ли има смисъл да мечтаем за значими дела. Огледайте се и вижте как се държат някои хора около вас- на улицата, в автобуса, в магазина. Ужасявам се от грубостта и подлостта в отношенията, от злобата и омразата, които вилнеят наред….От ненавистта към ближния.
А там- на гроба, ставаме смирени. Осъзнаваме собствената си незначимост и слабост. Дали? Казват, че задушница е за утеха на живите….Да спрат, да помислят, да се опомнят. Някои житейски уроци са много трудни. Но без тях щяхме да останем мърша.
Нека днес сведем глава в памет на починалите. Утре ще отпразнуваме живота- величествен, красив и несломим…..Такъв, какъвто Бог е пожелал да бъде.