Just Mary

Път към върха

2014-12-02T21:49:00.002+01:00

И старт.
Промяната започва. Една след друга.

Едно е да си студент в чужбина, друго е и майка ти да те последва. Късметлийка съм, и не го казвам като ирония : ))

Тя ми е като най-добра приятелка, обожавам я. Стискайте палци да се оправим и двете тук.
Благодаря .
Ще ви държа в течение.

Обещание

2014-11-10T01:29:00.001+01:00

Невероятната илюстрация е дело на
Tim Gagnon

.. се случи благодарение на майка ми, както и някои от най-близките ми приятели. Благодаря ви безкрайно много !

Бъдете силни и обичайте. Защото си заслужава.

Оттърсих се от страха, а скоро ... ще си проличат и резултатите.
Обещавам си. На себе си, на близките си - роднини и приятели,обещавам,ще се гордеете с мен.
Надявам се по-скоро да мина през гадното начало и да ви разказвам историите си с щастлив завършек.

А дотогава мечтайте. Човек е голям толкова,колкото са големи мечтите му. Не се страхувайте от тях - те са карта,а не безмислици.

Part two

2014-11-03T19:17:00.002+01:00

Все пак написах черно на бяло,че ще има още една публикация , нали ?

Нека обобщим : минах през гадната последна година в гимназията, разбрах какво е да имаш връзка от разстояние. Успях, някак си, да я съхраня въпреки повече от 2000 километра,които ни деляха един от друг. Повярвайте, не е лесно.И не ,не е толкова заради самият физически контакт и липсата му . По-скоро е заради самият факт,че живота на всеки един продължава,независимо от случките в него - разделени или не, физически или не, всеки трябва да върви по пътя си. Поддържането на огъня,както и разбирателството помежду ни се оказа проблем - защото той се промени , а аз заедно с него - и двамата станахме по-независими,по-самостоятелни. За него тези ми развити качества бяха проблем - независимо,че той самият също ги бе развил . От там следваха и караниците ,които е по-трудно да се преодоляват от разстояние - защото не си казвате нещата в очите, гневът се задържа по-дълго,когато не виждаш въпросният човек ( с други думи казано,не можеш да му зашлевиш един шамар или да го удариш по рамото , не можеш наистина да му се разкрещиш, не можеш и да го прегърнеш,когато гневът те напусне и смирението се настани в съзнанието ти)
От друга страна, това,че бях далеч от него беше в мой плюс,защото се развих повече като личност - работих върху задачите си, целите си, бях с невероятните си приятели и възвърнах част от предишното си, абсолютно независимо от момчета (и техните настроения) Аз.
Все още той ми влияеше много,все още ми беше много гадно като се карахме, но го забравях по-лесно,още в момента,в който изляза навън .

Понякога се замислям,че ако нещата не се бяха стекли по точно тези обстоятелства, всичко щеше да е различно и може би нямаше да имам такава увереност,че съм способна да се справя с всяка ситуация - колко е така е друг въпрос,но е по-добре с такава увереност, отколкото тресяща се от нерви,нали?

В Германия от своя страна, всичко се промени. Нещата се обърнаха,и аз отново станах по-зависима... което в никакъв случай не ми харесва,но не мога да го избегна . В момента е по-силно от мен самата .
Няма значение,нека оставим тези дълбоко душевни,драматични терзания и колебания настрана.
Нещата тук стоят по следният начин : цялата възможна отговорност,която бихте могли да си представите , се стоварва върху вас в един и същ момент, а именно - къде да живеете? , как да живеете? , как да се държите тук ? , как да говорите ? , кога ще работите ? кога ще учите? как да организирате времето си ? ,здравна застраховка ?, транспорт ? , отношение ? ами ако не съм достатъчно добър/добра ?
Тогава,скъпи Читатели, надявам се да съществувате, започва трескавата главоблъсканица - тогава забравяте всякакви добри и недобри маниери от България и започвате да си изграждате ново,абсолютно благоприлично поведение,с което да успеете да направите всяко възможно първо впечатление добро, защото тук сте Никой, тук сте Нов, не познавате достатъчно хора, а и да познавате те нямат нищо общо сами по себе си с хората,които някога сте познавали.
Ако питате дали съм плакала за България - да, няколко пъти защитната ми от такива състресения стена се пропука , и си поплаках за известно време,макар и съвсем тихо.
Не се гордея с това, но все пак съм човек нали? Не съм направена от камък , мъчно ми е за много неша,които оставих зад гърба си в България - самият ми живот там беше ... не знам до каква степен е бил или не по-лесен , но поне нямаше езикова бариера,познаваш основните типове хора там ,подбираш с кои да общуваш .. някак си по-свойски е всичко там. Познато. Родно.
Не,няма да пиша патриотични неща,опитвам се да опиша чувствата си. Липсват ми хората в България - всичките ми близки, роднини и приятели - ако те бяха тук ,убедена съм,че щях да съм доста по-силна. Но човек трябва да се научи да ги съхрани в сърцето си,такива каквито са и така те ще са с него винаги и навсякъде . Може да ви се струва банално или прекалено,но е точно така . Вероятно бихте разбрали само,ако ви се е случвало .
Защото има разлика между това да отидеш в чужбина на екскурзия - тогава всичко ти се струва прекрасно и нищо от България не ти ли липсва, дори не ти се връща - но я опитайте да се преместите - тогава всичко ви липсва, дори простата,но уютна атмосфера в българският град - нищо толкова голямо и велико,колкото в европейските градове,но си е вашето,нали? Там сте играли, там сте били щастливи - изведнъж всички тези хубави спомени изплуват в съзнанието ви когато останете сам на непознато за вас място, толкова чуждо и студено.

Когато стигна до следващите си цели,
ще кажа как съм построила пътя : )

И така, аз бях твърде развълнувана от самото начало, дори бях щастлива тук , но в момента се чудя какво и как да направя, опитвам се да подредя графика си така,че да имам време за всичко. Искам да бъда добра във всичко,което се постига трудно и с постоянство и упоритост.
Междувременно мечтая за бъдещето си и от сега мисля за възможностите си - и най-невероятно звучащите мечти могат да станат реалност, ако наистина го поискате.
Например сега искам да бъда ерасмус студент при първа такава възможност - тоест втората година, вероятно за летен семестър . Възможностите са много, изключително интересно ми е и определено искам да опитам да сбъдна мечтите си - срещнах хора,които са ерасмус (или са били) - например едно момче ще прекара първият семестър от следващата си година в Бостън (!) Какво по-добро от това ?
Определено искам и аз !

В следващите редове ще публикувам част от едно,вероятно достатъчно известно писмо , което съдържа в себе си голяма доза истина, до която,смея да се похваля, и аз съм достигнала.

" Никой за нищо не ти е длъжен.

Това означава, че никой не живее за теб, дете мое. Защото никой не е ти самата освен теб. Всеки човек живее за самия себе си. Единственото, което може да почувства той е своето щастие. Ако разбереш, че никой не е длъжен да ти организира щастието, ти ще се освободиш от очакването на невъзможното.

Това означава, че никой не е длъжен да те обича. Ако някой те обича – значи в теб има нещо особено, което го прави щастлив. Изясни си какво е това, опитай се да го направиш по-силно и тогава ще те обикнат още повече.

Когато хората правят нещо за теб, то е, защото те самите искат да го направят. Защото ти си важна за тях – нещо предизвиква у тях желанието да ти се харесат. Но не и защото са ти длъжни. Ако твоите приятели искат да са с теб, това не е заради чувството на дълг.

Никой не е длъжен да те уважава. И някои хора няма да са добри с теб. Но в момента, в който разбереш, че никой не е длъжен да ти прави добро и някой може да е лош с теб, ти ще се научиш да избягваш такива хора. Защото ти също не си им длъжна.

Още веднъж: никой за нищо не ти е длъжен.

Ти трябва да си най-добрата заради себе си. Защото ако успееш, другите хора ще поискат да бъдат с теб, да ти дават разни неща, а в замяна ти да им даваш други неща. А ако някой не иска да бъде с теб, причините изобщо не са в теб. Ако се случи с теб подобно нещо – просто търси други отношения. Нека чуждият проблем не става твой.

Когато разбереш, че любовта и уважението на околните трябва да се заслужи, ти няма да чакаш невъзможното и няма да си разочарована. Другите не са длъжни да споделят с теб собствеността, чувствата или мислите си.

Но ако го направят – това е, защото ти си си го заработила. И тогава ще можеш да се гордееш с любовта, която си заслужила и с искреното уважение на приятелите. Но никога не трябва да приемаш това като дължимо. Ако го направиш – ще загубиш всички тези приятели. Те не са твои „по право". Да ги печелиш и „заработваш" трябва всеки ден. "

Изключително ценнно,силно се надявам да сте му хвърлили един поглед, стига разбира се,да сте стигнали до тук.

За момента тръпна от очакване да започне курса ми по немски (най-накрая!) - тази седмица.

Очаквам да разбера от няколко места дали ще ме вземат на работа - още не се знае нищо.

А в петък имам теоретична лекция (на английски) - Изкуство и Философия , за която трябва да се подготвя добре (макар,че ми казаха,че не се изисква..както написах по-горе искам максимално добро впечатление от всеки възможен човек) .

Оставям тази публикация с обещаващ продължение ред . : )

Here's to the good times

2014-10-30T14:54:00.001+01:00

... and the bad times

The times that could have been

To the wrong times

the right times

Има някои неща,които не мога да разкажа - не защото някой ми забранява, а защото аз самата се ограничавам - подяволите,това звучи тъпо дори в моето съзнание, а какво остава пък за останалите.

Вероятно един ден ще си спомням за това време с усмивка. Силно се надявам,че ще премина през всичко успешно ... поне сега ,когато се връщам назад към случките в (макар и краткият) живота ми, разбирам,че всичко е било за добро и не съжалявам вече за нищо .

Но ми отне време Наистина ми отне - и усилия и нерви също .

За 19те си години на този свят преживях достатъчно (или пък не?) семейни драми,премествания,нови и нови хора , изпитания. Чух достатъчно пъти "това е толкова трудно","невъзможно е''," нямаш шанс" и накрая се оказа,че зад ъгъла винаги има още една възможност,още един шанс, който ти не си видял.

Беше почти невъзможно да уча изкуство в Германия без немски,но ето ме сега на немска земя,гледаща снимки на България и приятелите си постоянно ...

Не съм очаквала,че целият ми свят ще се промени толкова шеметно и в същото време почти неусетно .

Вече трета година съм с Това момче , но през последната година аз самата се промених много - мечтите ми вече не са общи ,а са лични или свързани с приятелите ми .

Минах успешно една от най-трудните си години, а именно - последната в гимназията.

Работих , ходих на училище,давах всичко от себе си там , започнах уроци по немски (нещо,което пък най-малко съм очаквала,че ще реша) ,рисувах.Много .

И тепърва ще рисувам повече. Променила съм и това - стилът ми на рисуване вече е коренно различен -трябва да отговаря на много по-високите ми изисквания - идея, композиция, мисъл,цвят,влияние.Така трябва да е - мисли,дерзай,действай !

Последната година минах през годишни изпити,кандидатстване, изпити по немски,учене,рисуване, рисуване,рисуване, дипломиране, матури. Промених всичките си душевни състояния коренно , станах по-смела,израстнах като мислене и виждания за живота. О,знам,че тепърва имам какво да уча . Знам това . :)

Лятото беше вълшебно - успях да се видя с много хора,успях да отида на море с приятелите си,което определено бе едно от най-хубавите неща,и до ден днешен гледам снимките от тогава и си спомням за всичко с усмивка - не защото сме направили нещо кой знае какво ,а защото бяхме заедно. В Ахтопол - малко градче,не беше много за нас погледнато откъм забавления - нямаше почти никакви, но пък беше достатъчно евтино за нас . Догодина ще сме на някое по-хубаво място, на някое още по-вълшебно, за повече време и ще бъде още по-хубаво. Обещавам.

Запознах се с много хора,разбрах много истории . Къде са наистина смели хора, къде за нещастни такива,закотвени в отчаянието си. А имаше и такива,които не се променят изобщо през годините,не израстват по никакъв начин, освен насила.

Бях в Плевен, сближих се с баба си,чух историите от нейният живот ... определено силни и впечатляващи такива. Видях много от невероятната ни природа,спиращи дъха гледки, посетих полузабравени и напълно забравени места.

Събрах куп впечатления и ги запазих за себе си. Искам един ден да успея да ги изразя в картините си,да успея да вдъхна някакво чувство в тях - такова,че когато ги погледнеш - да ги гледаш продължително и да има наистина чувство в теб самият - каквото и да е, аз бих се радвала ако го има.

Бях и в Бургас - за втори път за едно лято. Градът,който обичам,меко казано, е все така красив и очарователен, пълен със спомени,още детски такива, пълен с красота, хора които обичам са там - леля ми ,Тони и братовчедка ми,с която се сближих много това лято. Бяхме заедно в Плевен,после в Бургас и накрая дойде при нас на гости в София, където я запознах с приятелите ми,разведох я из софийските улици и магазинчета.

Лято,пълно с емоции. Благодаря на хората до себе си,които го направиха толкова незабравимо,за пореден път показахте обичта си към мен, невероятни сте. Обичам ви !

Промяната

Настъпи в ранната сутрин на 18 септември тази година. Денят, в който заминах за Германия.

За първи път пътувах със самолет - определено ми хареса,особено излитането - буквално усещаш как си във въздуха - страхотно усещане, ако можех,всеки път щях да пътувам по този начин.

Кацнах в Истанбул след едночасовият полет. Посрещнаха ме облаци,хладен вятър и дъжд. Прелетяхме над водите,улиците, хората,колите - някои на училище,някои на работа .

Много,много малка част от това,което всъщност

беше като размери

А аз не спирах да мисля - за всичко случило се, за последната година, с нетърпение очаквах да видя града, разбира се .. и него . Естествено . След всичко,което се случи той остана фактор. Ще се разбере за добро или за лошо.

Успях да видя къде ми е следващият полет към Хамбург още преди да кацна на изход 202. Веднага след като автобуса ни закара на летището, се обадих на мама,казах й че всичко е наред и съм кацнала, а след това се заех с търсенето на изход 504. Минах през половината летище,меко казано огромно - навсякъде имаше заведения,магазини , беше като голям търговски център с функция и на летище. Ориентирах се по табелите и за двайсет минути стигнах до изхода за полета към Хамбург. Опашката пред паспортното гише беше километрична,така че не се осмелих да отида до тоалетната, въпреки ,че тя беше до мен.

За щастие вървеше приблизително бързо,така че не след дълго вече давах пастпорта и билета си за проверка. Минах,качих се на малкият автобус пред вратата и след 10 минути вече чаках да се кача в,меко казано, огромният самолет.

Беше много красиво - виждаш реещите се под теб облаци, виждаш света от високо - неописуемо чувство.

Първите дни в града минаха добре, времето беше прекрасно - топло и слънчево. Отидох с него на работа, видях как минава ежедневието му. Запознах се с нови хора още първият ден.

Английският ми беше малко скован в началото, но на вторият ден вече можех да мисля на английски.

Общежитието представляваше един коридор със стаи - кутийки , с едно легло,гардероб,два рафта и едно бюро - всичко,от което един студент има нужда като за начало. Имаше обща кухня и обща баня и тоалетна - бяха чисти. Кухнята и общата стая не бяха поддържани,дори напротив - рядко виждах хора в тях, а когато виждах , не ми се струваха особено приветливи.

Все пак се запознах и сближих с едно момиче , Мюдж - много готина, излезнахме веднъж и все още си пишем,въпреки,че тя замина в Берлин да следва - една година е прекарала тук,но се е преместила там ,за да учи изкуство. Стана ми малко криво, защото разбрах,че е кандидатствала в моят университет, а не са я приели - странно защо - беше добра,видях й портфолиото, нямаше проблеми с езика (като мен например) и въпреки това не я бяха приели.

Подяволите, ще закъснея, ако не спра да пиша сега . А имам много,много за разказване.

Скоро втора част !

Може би едно начало ...

2013-11-11T21:45:00.002+01:00

Имам голямото желание да ви опиша невероятните трудности,през които минавам ...
Нямам представа обаче откъде да започна и така мислейки кое беше най-първото,което ме промени коренно , попаднах на това стихотворение на моят невероятен учител и един от идолите ми в момента - изключително даровит човек, Човек с главна буква . Рядко се случва да попаднеш на страхотен учител,който да те вдъхновява да се трудиш неуморно,да се катериш по стълбата на успеха,да не спираш да драпаш по нея,да се усъвършенстваш като мислене и личност.

Поствайки негово стихотворение, изразявам пълното си уважение и удивление към този човек,а вие ... имате възможността да прочетете нещо искрено и толкова съвпадащо в момента със ситуацията ми ... която някой ден, силно се надявам, ще мога да разкажа като една история за успеха и най-вече какво ми е коствал той ...

Така в живота сложен се люляхме
като Махало между две стени,
ту лошата посока си избрахме,
ту литвахме в нормалните страни.

Но и Съдбата блъскаше ни злобно
и ни засилваше със зъл стремеж,
без късче шанс,без опит пробен,
захвърлени във шеметен летеж.

А ние с пръсти,вкоченено сгърчени,
увисвахме с въжето като в клуп,
защото няма полети приключени
с Махалото,дори за сухи трупове,

Душите ни над бездните се рееха
и Махала безбройни се люлееха ...

Автор: Борислав Ждребев

Народе???

2013-02-21T17:23:00.000+01:00

От една страна е много хубаво,че протестира народа. Наистина.

Но,нека погледнем нещата от всички страни - замисляли ли сте се реално какво наистина искате?

Ето ви няколко реда размисли. Да си раздвижите малко мозичните гънки,за профилактика.

"Народе??? "

Това,мили читатели е последната написана дума в тефтерчето на Левски. Можете ли да ми обясните защо?

Е,аз мога.

Изкарвате Васил Левски като светец,а турците като дявол. Истината обаче,е че Васил Левски е бил просто човек, а турците,са си просто турци - да,били сме под тяхна власт,но за това ние сме си виновни.

Истината - толкова обичан от революционери, в крайна сметка,когато го предава българин,а не турчин , го отвеждат и никой дори и не опитва да го спаси. : )

Преди падането ни под Османско владичество,заслепени от идеята да премехнам най-големият си враг - Византия , ние помагаме на турците,без да предвидим риска - и ето на,нека ти сега 5 века без България на картата.

А защо 5 века?? Защото сме били затворено общество от диви селяни,за които е било удобно просто да си плащаме десятакът всеки месец (не говоря за кръвния данък,той бива отменен доста преди революционните действия). Много може да се говори по темата,но ако искате да прочетете едно по-различно мнение,хвърлете един поглед: линк

Разделяй и владей

Оставката на Бойко Борисов не е просто оставка. Разбира се,че има скрит замисъл.

Понеже хората в България най-накрая се обединиха (и то не заради плажа Иракли,но това е друга тема) , дай сега да се възползваме от ситуацията - понеже очевидно всички са недоволни - в това число и целият парламент,защото вече няма да има търговийка с ЧЕЗ (ей , албанците ги изгониха,дано и ние успеем напълно)

В момента,в който стана ясно,че Борисов подава оставка всички клюкарски и спам-сайтове започнаха да рекламират новината в интернет пространството.Окей.

Но после се появиха и други статии - "Този човек *снимка на Борисов* отнесе всичко,а не заслужава! " Разбира се,с големи букви,но аз не държа да парадирам толкова.

Я виж ти - от викове като "Мафия", стигнахме до защита на Борисов?!

Добре премерено,г-н Борисов . Браво. Успяхте да извлечете възможно най-доброто от протестите - да станете отново симпатичен на хората.

И накрая ...

Пълна бъркотия.

Ето зашо хората в тази държава нямаме нужда да ходим на театър - защо ни е ,след като се разиграват толкова по-интересни циркове и то безплатно,че и с политици - а не артисти.

Искам да ви кажа,че цялата тази история около "нямаме друг избор" е пълна лъжа - може да се промени конституцията и да се направи Свободно Правителство - обединено. Не само на една партия. Може да се сменят политиците,депутатите. Може. Но на тях не им е угодно - затова е "не може" ; )

Всички политици са подписали един и същ документ, всички са по план Ран-Ът и вместо да защитавате просто име и една маска, поинтересувайте се - потърсете истината.Аз няма да съм тази,която ще ви я натрапва просто така - тя е навсякъде,абсолютно видима,но за този,който умее да я види - защото всички ние живеем в един свят,но малко хора знаят наистина какво се случва. Ако искате да видите истината - ще я видите.

Живеем във време,пълно с парадокси.

Живият пример в последно време е как,при положение че от всякъде ни залива толкова много информация, хората не се итересуват,не четат и се водят сляпо от програмирани медии и статии,написани благодарение на тлъсти хонорари.

И Левски няма да ви помогне - не е могъл тогава,когато всички са виждали как го залавят - едва ли ще е сега.

Страдали сме предостатъчно, все още се борим срещу мизерията,някои от нас трудно свързват двата края.

Съпротивата за застрояването на плажа Иракли мина наскоро - появиха се 40-50 човека най-много.

Ако съпоставим какво се случва,ако Иракли беше институция, например,която краде от и без друго тънките портфейли - протестът щеше да е много по-значителен ...

Друго щеше да е,нали ? : )

Обновена страница

2013-01-27T23:56:00.002+01:00

Да,най-накрая обърнах внимания и на малките надписчета вдясно,водещи към отделна страница на този блог - т.нар. Мечти и цели~.
Заповядайте в тази част от този блог,която не бях променяла от много време - докато един ден не я отворих случайно и не осъзнах,че вече имам много по-сериозни мечти и цели , и че е крайно време да ги променя. Е,дори не съм ги написала всичките - за да има какво да променям периодично :)

Коледа

2013-01-13T21:36:00.001+01:00

Изпитвах необяснимо силно желание да видя роднините си,поне тези,с които все още си говоря,които все още ме виждат през годините. За разлика от онези във Велико Търново,с които,дори когато бях там, не успях да се видя. Или пък с баба ми от Плевен,с която почти всеки е скаран,но не и аз и изведнъж - тя не ми вдига телефона,не ми говори и просто нямам връзка с нея. Страдах. Много. Просто ми беше гадно,ок? И мисля,че е нормално,предвид,че на нея все пак й споделях много,бях й на гости и така нататък... винаги съм свързвала градчето Плевен с нея и леля ми,с редките,но пък много щастливи случаи,в които сме ходили там,с прекрасното ми детство...
И въпреки това,Сопот и Пловдив като места са ми по-близки,естествено. Имам толкова много спомени,които,понякога,все още изникват в съзнанието,аа да ми напомнят за онези невинни детски години,когато всичко през детският ми поглед ми се струваше естествено,в реда на нещата. Бяха прекрасни години. Които,както всичко останало,което преживявам и съм преминала, ще останат само в главата ми - спомени,споделени с различни хора,които тогава са били с мен.
Хора.
Колкото повече растеш,толкова по-сложни стават отношенията ти с другите. Започваш да изпитваш чувства като разочарование,по-често,отколкото ти се иска да признаеш,пренебрежение,раздразнение, и все някой ти пречи да стане твоята.
Но така се дооформят характерите ни.

Иначе прекарах добре в Сопот. Не се видях с много хора,само с роднините ми и Поля. Гушках много порасналата вече Маги и размишлявах върху събитията в моя кратък живот.
Да,тепърва ще виждам повече.
Има доста неща,по-точно теории,които се потвърдиха напоследък. Например,винаги съм смятала,че децата не са за подценяване. Те са много по-силни от възрастните...

Оставям тези редове,така недовършени и приключвам поста с една снимка на люлка,на която,като дете се люлеех всеки ден.... На колко ли деца е разнообразявала деня тази люлка...

Мисли

2012-11-25T23:25:00.001+01:00

Слушайки песните от плейлиста си, гледайки снимки на хора,които,по дяволите познавам,бях близка с тях... и сякаш беше вчера,когато си писахме редовно в скайп и се лигавехме на глупости.

Сякаш беше вчера,когато споделях на тези хора, а сега, когато опитам да бъда отново близка с тях и да им споделя нещо,те ... не ме разбират.

Оказва се,че сме на прекалено различни...честоти,да го наречем така.

И по същия начин , не можете да слушате две радиа едновременно в един касетофон,нали?

Е.ами от доста време се убеждавам,.че и в живота е така. Не можеш да имаш много приятели,просто не можеш.

Да,знам,че вие отдавна сте открили тази истина,аз също я знаех,дълбоко в себе си отдавна съм е предусещала,но ето,факт : в сегашният момент аз се стряскам колко неусетно се случва всичко- в един момент се запознаваш с нови хора,те ти харесват и искаш да ги опознаеш повече. Чудесно,няма нищо лошо в това.

Но никой не усеща как докато се привързва към един,се отдалечава от друг. И какво става,ако другият не те подсети? Ти просто се привързваш към новият приятел.И несъзнателно премахваш друг от ограниченият ти списък.

Пустото време. Никога не ни е достатъчно. Никога не можем да отделим за всички хора в живота ни,колко и симпатични да са ни те,независимо и колко искаме да са близо до нас..те просто се отдалечават - някои от това,че са пренебрегнати и от гордост нищо не казват, други ... просто са далеч.

Става така,че сега не знам как да започна разговор с човек,на който доскоро съм споделяла всичко.

Не можеп да даваш на всички. В един момент няма да остане за теб.

Пустото време.

Никога не е достатъчно за всички и всичко.

Когато бях малка,ревнувах майка ми и сестра ми от котката. Спомням си ясно един следобед,бях легнала за сън , но не можех да заспя и виждах какво става в съседната стая - в хола мама беше седнала на фотьойла и четеше книга, а котката доволно беше легнала мъркаща и галеща се в нея .

А аз бях сама и се уплаших,че котката ще ми отнеме мама . Колко наивно .

Но всъщност страха си го има и днес,просто е под друга форма.

Ето колко наивни сме ,да вярваме ,че можем просто така да се забравим.Винаги единият ще си спомня.

Или пък аз,да вярвам,че въпреки всичко бих могла да остана близка с толкова много хора.

Бяхме хубава компания .

Но вече не сме.

Всеки си намери нови хора,които иска да опознае. А някои от нас дори прекалено бързо се отдалечиха. Или се опитваха да приобщят новите хора в компанията.

Жалък опит да скрепиш и запазиш приятелството.

Явно то не е толкова издръжливо. Или просто вече все по-малко хора имат способността да създадат хубава и здрава връзка с друг човек.

От кога започнахме да плетем паяжини,вместо да се крепим и да запазваме близостта си? Защото паяжините много лесно се разрушават. И вече самите хора са тотално сбъркани.

Наистина .

В това число и аз .

Piece by piece *

2012-01-11T20:21:00.000+01:00

* Публикацията е в оригиналният си вид .

Каня се да пиша от много дълго време. И някак все не успявам да завърша пустият пост. А всъщност имам какво да разкажа. Тоест, и вие сигурно си имате работа,ама аз трябва да споделя какво мисля.

В момента,този пост е започнат на microsoft word, защото се преместихме в нов апартамент,вече не сме под наем и нямам интернет. Всъщност липсват много неща,липсва живот на апартамента,но съвсем скоро ще добие,всичко с времето си.

Коледа.

Декември.

Пфу,кога пък мина и тази година. Като се замисля,как бързо се изниза само! Аз още за лятото си мисля,все имам чувството,че не е зима,а и то с този пролетен топъл дъжд,малко объркано стана – топло време,оголени дървета и мъгла. Е какво е това сега? Някаква лека мутация на есента? Че тя беше по-студена,уж това е зимата.
Не че искам сняг де,всъщност изобщо не искам,просто е малко странно. Дори за вечно-лято-мечтаеща натура като мен. Ако ще е зима,да идва и да минава по-бързо,не да ми се проточи до средата на април,когато кокичета и минзухари трябва да прецъфтяват !

Както и да е. Та да,дните си минават бързо,а с коледните,изобщо всякакви подаръци,съм много назад. Всъщност изобщо не съм почнала да купувам или правя нещо за някой,а дните си минават,времето буквално лети и за много неща не ми стига,сякаш .

Не, че се оправдавам де.

Наливайки си портокалов сок в новата си лилава стая,се замислям какво беше миналата година, по същото време. Сякаш беше вчера! Когато „ходех” с Явор (бяха само нерви и го скъсах точно преди Коледа,мда)

Светло лилавите,обграждащи ме стени все още са ми чужди,някак ми липсват многобройните образи върху плакатите,които бях налепила по целите скучни,бели стени на квартирата.Дори бях рисувала,точно над леглото си. Когато го разглобиха и го махнаха от там,оголвайки пространството,всъщност ми се стори ужасно ниско и неестествено. Изобщо празнотата в онзи апартамент и пълнотата в този,ми се струват неестествени. Тези дни,всъщност първите от преместването,все се връщаме там за да вземем още останал багаж. Имам странното чувство,че никога няма да се преместим от там. И всеки път,щом отключвам онази врата,в съзнанието моментално се появява познатата,вече 5 години (навършени октомври) обстановка – кухнята,стаята ми,стаята на майка ми и Цецо,банята,тоалетната,коридорчето,обувките, стаята на сестра ми... е,тя си беше празна от известно време,с това свикнах.

И в следващият момент отварям вратата,виждам познатия коридор,огледалото,малкото останали обувки и множеството кални стъпки от деня на голямото преместване,когато бяхме общо 9 човека,местещи хладилници,перални,печки,шкафове,гардероби,легла,матраци ... какво ли не.

Ако моите приятели,на които съм изключително благодарна,че се отзоваха на помощ, ако четете това в момента : искам да знаете,че въпреки,че не се виждаме вече така често,както миналата година и цялото лято,аз не съм забравила за вас,много искам всеки да намери време за другия,но някак вече съм се примирила,че всеки си има и отделен живот,с други хора,че не сме само ние си. Знам,ще дойде епик момента,когато отново ще се съберем,но .... забелязах нещо и то е от.. доста време насам.

Някак всички сме променени,вече не си пускаме тези наши си шеги,просто защото те са умрели в ритъма на времето. Вече ... не знам,разделихме се и не е същото когато се съберем отново,което честно казано не ми харесва и се чувствам адски виновна относно това. Не знам дали е заради мен,не знам дали само аз го усещам,но се чувствам....отговорна за това.

Както и да е,искам да знаете,че изключително много ви ценя и въпреки,че не е същото като да ви го кажа на живо, .... времето,да му се невиди. Трудно ми е . Но и на вас ще ви отделя място,ден. Все ще се намери. Надявам се.

Свежа глътка портокалов сок,щракане по клавиатурата,върху 40 годишно,страхотно старо бюро,което помня от малка... което е видяло много вдъхновение. Майка ми работеше преди върху него,изработваше картините си от кожа,невероятните си пана.

Зад мен има разглобено легло,до мен наредените играчки,друго сглобено легло,с чаршави и всичко,каквото си трябва,огромен гардероб,плюшени играчки и всъщност,уж повечето ми неща,ама ми е някак.. празно. Може би защото не съм си взела картините,материалите,спомените,сувенирите.. уф,има толкова много неща! На които трябва да намеря място,трябва да отделя време,за да събера, сили,за да пренеса от 12 етаж на жилищен блок в кв.Толстой,до 4 етаж на друг жилищен блок на кв.Надежда 4 . Мда. И може би ще съм без кола,което всъщност никак не ме улеснява,но ще се справя. Това са сантиментални,важни неща за мен и не искам да ги оставям там за дълго. Трябва да си разлепя плакатите,да изтрия рисунките,скоро и пердетата ще си вземем. Първо трябва да се изперат,де.

00:36ч . , 13.12.2011г. , а аз трябва да лягам,защото ... ще ставам рано,имам задачи,по които да ходя,сменяне на личен лекар и какво ли още не,преди училище и . уф.

Още едно нещо за довършване – тази публикация. Важно е. Нали?

последни мигове от лятото

2011-11-09T18:05:00.005+01:00

Толкова много приятни емоции ... за толкова кратко време.

За пет , даже четири дни смених обстановката. Беше свежо и неочаквано лежерно преживяване.Беше малко като почивка,малко като екскурзия,ама и малко с дъх на училище,наближаващите учебни мъки и постановки.Трудностите ,които ни предстояха тогава,като разделени на групи.

пристанището и лодките,които всеки ден рисувах.

Вече не бяхме цял клас, а бяхме просто група от хора, всеки там беше просто един от всички останали.Беше много странно и се усещаше как сме се разделечили през лятото,което е напълно нормално,разбира се. Никой не се стараеше да се сближава толкова много, всички си бяха разделени на групички,както си знаят. Нямахме общи купони,нямаше дискотека... нищо такова.

А Созопол беше толкова призрачен. Навяваше много на току-що отминалото лято, все още беше топло...но магията на многото туристи,заредени с положителни емоции от почивките си,я нямаше.Беше изчезнала,заедно с тях. А ние бяхме сами,там, в призрачният курорт,в който кафетата седяха празни,отворени по цял ден. Магазинчетата за сувенири,с останали неща от поредният летен сезон...

Почувствах се като във филм,за пореден път. Всяка вечер отивахме на абсолютно празния плаж,по който още седяха разперени чадърите. Кабинките за спасители също си бяха там,ала празни, с пясък между дървесината,върху която често се качвахме,за да добием малко по-висок поглед над целият пейзаж. През по-голямата част от времето,прекарано там,морето бе бурно,вече се усещаше зимният силен бриз,който вечерта духаше толкова силно срещу теб и беше толкова ... студено.

Като цяло обстановката беше ... невъзможно есенна.

Не успях да намеря старата си квартира от преди толкова години. Не успях изобщо да си спомня пътя. На няколко пъти дори се обърквах из всичките затворени,вече,павильончета.

Рисувахме все по пристанището. Тръгнахме с големи очаквания и се прибрахме по нежелание, в отново препълнената София.

А на 15 септември беше огромна идилия.

Имам някакво обяснение и логика, защо това лято си отиде толкова неусетно. Може би защото го чаках с толкова огромен копнеж, не го усвоих така както предишното,имах големи очаквания и претенции за него. Не че не го изживявах хубаво,но след всички истории,които се случиха и които продължават да се случват,се чувствам все по-... сигурна единствено в себе си и в настоящите хора около мен.

Загубила съм още повече от наивността си,вече изобщо я нямам,въпреки,че мечтите си ги задържах ....
За пореден път се убеждавам,че времето е една много велика сила. И че винаги времето ти отнема най-много.

Разни анализи

2011-09-16T19:46:00.001+02:00

~ Колко типа любов има?

И за какво всъщност сме създадени? Това ли е смисъла? Явно е това,защото всички това търсим и явно това искаме.
Всички търсим упорито тази любов,мечтаем за нея и си представяме как тя би ни променила.
Че какво ни е сега,защо трябва нещо да ни променя?
Филми,романи,песни,клипове,картини ... всичко отвсякъде крещи "любов"
И то каква любов.Любов,която само един човек би могъл да ти даде.
Аз я нямам. И се чувствам толкова... малка. Не толкова значима.
Да,имам приятели и роднини,имам рисуването, всъщност това е целият ми живот и това ме крепи.
Но ... казах си,че ще съм като слънчогледите. Но по дяволите. Прекалено много неща ми се струпаха някак това лято.
Първо цялата история с живопистта и приемането. Преди това цяла година се занимах с глупости.
После историите с местенето,по време на изпитите. Скучното море и загубата на време и нерви.Дори тен не успях да събера,пфу. После Алекс. После Адриан... с който не знам какво се случва. Буквално. И някъде между тези неща и семейните караници се наместват. Сега са поутихнали,но преди време направо ме задушаваха. Апартаментите.Огледите. Фактът,че ми предстои да се преместя. По дяволите.
Натякват ми и за образованието в чужбина.Почвам курсове по английски. Това окей. Но някак,между тези неща загубих търпението си,станах много лесно раздразнителна и твърде много неща започнаха да ми се набиват на очи. Уф.
Имам нужда... нещо хубаво,много,много силно положително да ми се случи. А в момента направо си прося боя,защото си бях казала,че ще бъда като слънчогледите. Но това е поредният момент,в който ми се струпва много и се пречупвам. Хората около мен са щастливи,но аз някак не съм на 100 процента доволна и щастлива. Опитвам се да се радвам и за тях,да си открадна малко от тяхното положително настроение. Но не успявам напълно.
Чудя се... кога ще удари моят час,моето време, в което аз да бъда на 100 % щастлива ? Сега явно не опитвам достатъчно силно.

♥ ♥ ♥

И честно казано не знам дали прося за любов. Винаги съм искала да не съм зависима само от това,винаги съм искала да съм си самодостатъчна и за известно време успявах. Но сега ...
Мамка му.
Утре заминавам на практика.
Няма да позволя глупавите снимки на Алекс и приказките,спомените за него да ми развалят ентусиазма.
Усещам,че в момента,в който се кача в рейса и потеглим,ще се преродя. Така се чувствах във влака,докато пътувахме този понеделник.
О да, тази история трябва да разкажа. Един страхотен ден.
Осъзнавам,че може би пътуването ще ме съживи малко.Винаги съм изпитвала тръпка,докато пътувам за някъде.Това ми е страст. А и това си е море по учебно време. Ще бъде вълшебно!

Септември

2011-09-04T00:11:00.003+02:00

Не,не мога да не спомена отново времето.
И че то ни отнема най-много.

Август беше изпълнен с нови неща и нови емоции. Септември си остава някак мъглив,след промяната... а някак доста израстнах за един месец, септември ми се струва като месец за забавления,месеца на циганското лято.Надявам се да е такъв,де.
Предстои ми да ходя на море,отново.Нямам търпение да дойде 17 септември,когато другите ще мислят за контролни,изпити и входни, а аз ще си пека бялото дупе на плажа и ще рисувам през останалото време. Дали пък няма да е яко,а ?
До практиката в Созопол остават.. 13 дни.
Но иначе...лятото си е лято. Безгрижно.Каквото и да стане,имаш време да го премислиш,имаш време да разпуснеш, наслаждаваш се на вече по-хладното време,тук в София,при вас не знам как е,но тук не е повече от 28 градуса. Направо си е хладно , в сравнение с допреди няколко седмици,когато беше повече от 32 ... и беше страхотно. Но нищо.Созопол е южен и приветлив,чакат ме лодките,които ще ми позират. Нямам търпение да си получа издръжката,която ще похарча за материали,телефонна сметка и евентуално за нещо малко и дребно,за себе си.
Нямам търпение да си купя бои. Дори съм си избрала цветове.
Като цяло първите дни от септември не са кой знае колко забележителни,дори са леко мудни и като цяло бавно минава,излизам късно ... и .. съм си развалила много режима,защото,по мистериозни за мен причини,ми се спи адски много и не ми стигат 8 часа сън. Следователно,не мога да си легна в 4 и да стана в 10,примерно.
Чувствам как .. си губя времето,когато съм вкъщи. И... мамка му,наистина съм като птиче в клетка - излизам,но не ми позволяват толкова,колкото ми се ще. Започват да проявяват леко собственическо чувство,което силно ме изнервя и напряга излишно.
Но и това ще мине.
Вчера (защото вече е 01:03) срещнах Никола и му се зарадвах толкова искрено и много,чак аз се учудих колко себе си бях в този момент и не се притеснявах от нищо. Абсолютно нищо.
Гордея се със себе си,колкото и себично да звучи.
А лятото си минава. Адски бързо, при това. И дори знам защо е така. Защото цяла година чаках... чаках това лято. И не мога да кажа,че то не беше невероятно.То все още е ,просто е към края си,а когато нещо е към края си... винаги е малко тъжно,не е ли така? Все пак лятото си е лято. Който и сезон да ви е любим,винаги най-приятно и най-интересно май ще си остане лятото,поне за повечето хора,които познавам.
Между другото,реших да си направя още едно местенце за себе си. Така,за разнообразие.
Капучино.
Не питайте защо,просто така реших и ще се радвам ако му хвърите един поглед. Ако имате мнение,на него също ще се зарадвам. И не,все още не хапя. :)
Лека нощ от мен и ... ами,имам какво да кажа,но е твърде лично и .. просто не е това мястото,в което мога да разкажа. Поне не на този етап.

Again

2011-08-22T22:04:00.000+02:00

И спомените ме завладяха.
Преди една година - къде бях и каква бях.
На външен вид - почти същата, може би само очите са ми по-дълбоки. Още по-дълбоки.
Знаете ли,очите наистина са прозорец към душата - колкото по-чувствителни сте,толкова по-дълбоки са вашите очи... Не малко пъти съм чувала хората да казват "потъвам в твоите сини очи"
За очите си,не мисля да ви говоря повече.
Другата промяна... е в мен самата.
Вече не търся отговори на отминали въпроси...
И сегашните ще оставя просто да отминат...
Няма да се питам повече за времето. Просто отбелязвам колко бързо минава една година и как всичко е като вчера... разбира се,по-добро сравнение не мога да дам ..
И един ден ... и спомените ще се погубят... Не, тях ще съхраня, както съхранявам мидички и суверничета от различни места.Така колекционирам миризми - много хора съм запомнила и с миразмата им. Помня изражение... усмивка... повечето неща,които не всички забелязват, мисля.
А времето минава... и бурканът със спомени се пълни... но има още път до капака. Има още какво да преживея.

So different!

2011-08-11T21:40:00.001+02:00

*тотално объркващ пост,не се чудете* може даже да не четете,хъх

Ако в досегашните си постове изразявах изключително нелогичната носталгия по миналото,то вече не е така.Определено нещата се промениха коренно.

Не,вече не ми е мъчно за миналото.И не , вече не съм недоволна от настоящето.
Всъщност,в момента малко ме е страх от него.Но предполагам това ще преодолея лесно.
Сега,когато чета няколко поста по-назад... наистина не мога да го осъзная,защо въобще отидох с баща ми на море.Бях толкова отчаяна.Можеше да мина толкова лесно без него. Ама не,то аз си мислех,че за море не се отказва. Но сериозно подозирам,че повече с него на почивка няма да отида.Просто не ми понася добре на нервите.Въпреки,че в Китен успях да се опазя..почти.Имаше една-две нощи,в които си плачех,просто,защото бях прекалено отчаяна.
Но сега е добре. Сега съм си в София.Станаха някои сериозни неща, откакто съм се прибрала.
Някои хора ми станаха още по-близки,други се отдалечиха. Не че съм изненадана,де. То такива неща си се случват постоянно,всичко е нормално.
Всъщност в момента всичко ми е доста... доста...хм,една..голяма идилия. Не знам кога ще отмине това чувство,но сякаш съм зависима от нещо. Не знам какво е,но ще се оправя. Ще стана по-дебелокожа,защото преди моята чувствителност граничеше много с опасност...не,сега и за мен не е толкова нормално. Но няма значение.
А сега. Сега се страхувам да не се загубя в нечий сини очи,омагьосващи ме от известно време...опасно много. Така или иначе не знам къде се намирам,всичко е толкова ново.
Мразя да съм влюбена,ще бягам от това. Старая се. Може би.
Загубих нещо,което имах. Но не съжалявам за него и честно казано,мисля,че най-страшното мина.
Я,може би пък някой би могъл да разбере за какво говоря. Колкото и закодирано да се изразявам.

I am ..

2011-08-06T12:09:00.000+02:00

Със звученето на Bitter sweet symphony и The Verve,аз започвам този обещан пост.. въпреки,че той беше обещан само за мен,защото аз сама се дразня на себе си,когато не намирам блога си за никак интересен, а ежедневието ми си го бива,доволна съм от него,но просто,друго е когато го напишеш ;д

А,морето. Морето си е все там.Хубаво и синьо,с много водорасляци и рибки и разни други живи същества в него.
А пък Китен е скучен.Малък,с центърче цялото в сергии,един по-голям площад с читалище,което,предполагам не работи,с много дискотеки,които биха ми се стрували по-интересни,но особено в онези дни..нямах никакъв интерес към тях,а дори и да имах,нямаше да го удовлетворя,така че всъщност е все тази.
Единственото хубаво,което истински ми се понрави,беше плажът - ситен,приятен,близо до хотела.
Но глупавото беше,че не прекарвахме много време там. За мое огромно съжаление,бяхме на плаж само за около 2 часа и половина,всеки ден. Всеки ден изпускахме най-хубавото слънце,най-топлото време... защото "сме щели да изгорим. От 12 било най-лошото слънце."
Ами,аз пък,досега винаги съм си седяла на плажа до 16-17ч. , нищо ми няма. И не,няма да изгориш,защото ще бъдеш достатъчно разумен да се намажеш няколко пъти със слънцезащитно масло. Не съм хванала рак на кожата, и да, знам,че мога да хвана,но ако тръгна да мисля по тази нижка,то аз не трябва да излизам от нас,от страх,че нещо може да ми падне на главата или нещо да ме прегази,или да отида някъде,където ще избухне газова бутилка и аз ще стана на изпечено месо. Right?
О да,в Китен имаше и два мини парка,които видях,с няколко пейки и дискотеки срещу тях.
Честно казано,може би се дължи на факта,че бях с не особено либерална в това отношение компания, и дори не успях да се засека с Никола,въпреки че бяхме там по едно и също време,но така е по-добре. Така или иначе нямаше да излезна с него или нещо такова,просто щях да мина и да му кажа "здрасти" . Все едно не мога да си му го кажа и като сме в София.
Хотелът ни... беше малък и семеен,в общи линии. Кухнята беше добра,единствено порциите на повечето неща бяха огромни.
О да,забравих. Пак си харесах сервитьорче. Не,не се забих с него,този път. Някак останах обезкуражена,когато видях една от колежките му да се навърта около него,а и той изглеждаше сериозно момче,затова реших да не го занимавам. Въпреки,че все още не мога да си обясня защо постоянно гледаше към нашата маса. Но както и да е. Името му беше Роби. Взех си последната касова бележка от него. Беше различно хубав,с голямо,голямо чело,плътни устни и .. не мога да разчета очите му,но наистина беше сладък,хубав и ... някак сериозен,въпреки,че пускаше някакви майтапи. Ще ми се да бях научила и коя зодия е,но като се замисля,едва ли сега това щеше да има някакво значение.
През голяма част от времето,прекарано в Китен,мислех за Турция. И как има толкова много разлики,но и някои плашещи прилики.. за които сега точно не мога да се сетя .
Но имаше плажна ивица. Това беше ново. Иначе пак имахме много хубав изглед към морето,пак към бряг без плажна ивица,само камъни.
Всяка вечер излизахме .. почти по едно и също време,обикаляхме малкият център заедно с Ричка(мини пинчера,който успя да притесни целия хотел)
Ядох няколко вечер сладолед Raffу с горски плодове.. защото е един от най-вкусните и има парчета плод.Особено последният,който си взех беше с малина,къпина и боровинка вътре... мм.
Иначе цялото море го изкарах на салати и сирене в пергамент. Мда,представлява запечено сирене с резен домат отгоре и червен пипер. Изключително вкусно и леко. Беше единственото нещо,което можех да изям без проблем,без след това да ми е тежко. И да съм наядена.
Когато се върнахме в Пловдив... хм,затъпях и настинах,на всичкото отгоре. Сега от време на време имам зверската кашлица, тук там и някой сопол,но иначе ... Добре ми е в София.
Чувствах се... не на място,в Пловдив. Исках много да се видя със Стеф,но се оказа,че тя имала работа през уикенда и .. не успяхме да се видим. Но има голяма вероятност тя дойде в София.
Което ме подсеща,че Лайчо ме покани в Гърция и аз много,ама много искам да отида,но има няколко проблема. Един от тях е,че ми е необходим подписа на баща ми,вторият е,че Лайчо е момче и майка ми се притеснява,нищо,че ще сме с родителите му... Тъпо малко. Но това не означава,че не биха могли да ме пуснат.
Както и да е .
Има няколко вероятности за този месец,който на мен ми се струва като октомври,не като август.
Някак тези 20 градуса в момента и тези облаци и този вятър... не ми се нравят. Лятото е прекалено кратко. А целият август ще е дъждовен.... за жалост.
Имам две синки на ръцете,които не знам от какво са,както и едно сериозно прежулване до реброто,от вчера бънджито в парка (батут) ... И много сериозни спомени,които нахлуват в главата ми,щом погледна през прозореца.... толкова много,че съвсем ме объркват. Но иначе съм добре. Ще се оправя.
Казаха ми,че съм се стопила напълно,но на мен някак невероятно ми се струва.
Но сигурно е защото половин месец го карам на салати и леки неща. Въпреки,че в момента си варя макарони,защото много ми се яде..точно макарони. Но нищо.
Имам два проекта,като единият е за щампа на тениска и трябва да го започна и завърша днес,за да може да стане навреме. Другият е за детска стая,по-сериозен и иска повече внимание.
Но ще се справя. Знам,че ще се справя.
Харесала съм си една страхотно сладка Motorola , за която ще събирам пари и най-сериозно възнамерявам да си я взема. Така или иначе след проекта с детската стая ще гледам едно малко дете за няколко часа,което си е друг вид работа,за която ще ми плащат. Ще спестя издръжката си от септември месец за практиката, а с тази от август ще си платя телефона (най-накрая!),ще си купя едно или две неща,зависи колко пари ще ми останат - като дрехи за училище. Тоест поне един чифт нови дънки и може би една блузка или чанта,зависи какво открия.
Дано...дано...годината ми да е уникална. От сега си го пожелавам,защото зловещото чувство,че е октомври месец не ме напуска. Въпреки,че е едва началото на август.

Скоро ще се навърши една година.Все още не съм забравила. Колкото и странно да ви звучи,друго щеше да е,ако бяхте там... а за мен беше и по-силно.

A dream ..

2011-08-04T13:51:00.000+02:00

Открих... един различен британски курорт. Сега ще ви разкажа по-подробно за него.

Необичаен британски курорт край морето ще ви разкрие тайните на шоколада
Вярно е, че с настъпването на лятото драстично намалихме шоколада. Все пак индустриални количества от сладкото изкушение водят до търкаляне към плажа.
Обаче нито за миг не се отказваме от какаовото вълшбство и, по-точно, от пътуванията с цел неговото преоткриване. Продължаваме с:
Бърнемут
Тук можете да научите всички тайни за приготвянето на шоколада – съставките, темперирането на сместа, разтопяването на основната заготовка, пресоването и оформянето на готовия десерт.
Всичко това се случва в историческия Chocolate Boutique Hotel в Борнемут – градче, разположено на британското южно крайбрежие. В хотела редовно се организират шоко-уикенди, които са едновременно поучителни и забавни.
Лекциите включват доста информация, която обаче е поднесена максимално достъпно и с много чувство за хумор.

Това обаче далеч не е най-интересната част. После всеки може да дегустира разнообразният асортимент от лакомства, които се приготвят от местните майстори. Те самите пък ще ви научат как да приготвяте някои от тях сами, у дома.
В края на програмата вече ще бъдете експерти по белгийски трюфели и оформянето на шоколад, а дори когато си тръгвате, няма да ви изпратят с празни ръце – ще можете да вземете професионално изглеждащи кутии и да ги напълните с десерти, преди да си тръгнете към вкъщи.

да си имаш собствен шоколадов фонтан в стаята.уоу.

Уикендът започва в петък следобед и продължава до неделя. Провежда се всяка последна седмица на месеца, но е добре учстието да се резервира предварително – за лятото резервации се правят около 4-6 месеца по-рано...
Дори и да не се включите в организираната програма, във всяка стая има шоколадова изненада за добре дощли, а ако сте наистина ентусиазирани, можете да си поръчате персонален шоко-фонтан, в стаята си.
Всъщност, целият хотел е обзаведен в шоколадови цветове - преобладава кафявото, раздвижено чрез бежово и кремаво.

Самият Бърнемут е курорт, известен с фестивалите си. Фестивалът на Британия се провежда цели две седмици през юли и включва много събития, както музикални, така и спортни.
През лятото има и гей-парад, а от 2 години тук се провежда въздушен фест през август. Тогава могат да се видят възстановки на епични въздушни битки от миналото, които се случват в реално време.
Градчето е идеално за семейна ваканция, но не очаквайте стандартни морски условия. Тук средната температура на въздуха дори през август не надвишава 22 градуса. Вятърът е доста силен, при това целогодишно, а водата рядко е по-топла от 25 градуса. Студените месеци обаче са меки и приятни за туризъм.

И така,след като ви подразних предостатъчно ... ви обещавам пост.. съвсем скоро . Засега се насладете на шоколадовата фантазия.

are u bored ?

2011-07-10T17:23:00.005+02:00

Силата на спомените и ударът на песъчинките

2011-07-06T02:34:00.003+02:00

Казват,че времето лети.Не съм съгласна. Според мен времето минава между пръстите на ежедневието и рутината,случват се неща,които в първия момент не усещаш,но после сякаш...сякаш се сепваш,един вид и просто.. просто се сещаш отново за тях.
Сякаш в този миг,когато излезна на терасата си и погледна София в този час - 03:10ч. ...
не,не виждам София. Не съм в България. Ще изляза през терасата и ще видя Птичият остров.
А светлините в Кушадасъ бяха толкова многобройни. И много по-постоянни...от тези в София.
Споменът е толкова реален,толкова наситен и ярък,че... така сякаш ме запраща отново в онази нощ във Варна със Стеф и Люси,когато се разхождахме по центъра и стигнахме до един фар. Видяхме лодките,натрупани около пристанището и аз се унесох.... Какво ли е да си моряк?
А,ето,нов спомен изниква пред очите ми. Отново е морски.
Шофьорът караше бясно към пристанището,за да хване ферибота. Когато автобусът паркира в огромната машина,ни казаха да излезнем от него. Толкова различно,необятно и странно ми стана,когато видях двата бряга-континента.
А сега светът отново ми се струва малък.Въртя се в кръг из цяла София и не,не я усещам голяма.
Сякаш вчера непознатият сервитьор ме заговори. Сякаш днес бях на плаж с баща ми,Краси и Десс. Сякаш тази вечер бе една от най-странните и вълнуващи досега.
Не ме съдете,моля ви. Прекалено лично и скъпо ми е,за да ви позволя да го правите.
Не,времето не лети. Секундите си минават и сега,и тогава. Те никога нищо не забелязват и за никого и нищо няма да спрат своят преход и път,до следващия час,следващият ден...
Времето не може да спре заради теб,или този до теб. И никога няма да го направи.
То просто си тече,като пясък между сухите ти ръце. Дори да намокриш ръцете си,пясъкът няма да усети тази разлика и няма да спре.
Но пък в пясъка винаги има останки от мидички,охлювчета и рапани,дори понякога пресъхнали водорасли.Те винаги са онзи детайл,скрит между песъчинките,който напомня за морето,разграничавайки го от пустинята.
А сякаш беше вчера. Пукнатинките,в моите мидички и рапани са само от разума,който твърди,че вече мина цяла година. И не,не беше вчера. Беше преди година. Но за мен винаги ще си остане като вчера.
В съзнанието ми е пълно със задачи,както морето е пълно с живот. Но въпреки това излизам от водата и се пренасям в спомените,които.. които все още имат значение. Дори тези преди 5-10 години.
И да,всеки път като премина покрай старият си блок в Пловдив... всеки път чувствам,че току-що съм излязла от входа си.Нищо,че вече съм в друг град и съм различен човек.
Какво,ако всеки път щом погледна отново дългата си коса,се сещам как тя беше още по-дълга преди,как беше руса и аз бях друга. Малка.
Бях дете.
Стресиращо е да разбереш колко бързо израстваш...
Както и колко малко всъщност си преживял...Видял си точно толкова....колкото успяваш да зърнеш хоризонта. Тънката граница между морето и небето.. тя не показва къде свършва морето...тя показва колко малко всъщност виждаш.
Можеш ли да обходиш целият океан с един поглед? Да,наистина не можем. Все пак сме просто хора. И колкото да ни се иска,не можем да спрем песъчинките да се стичат между пръстите ни.
В усилието си да ги задържим,те се ронят още по-бързо.
Затова се наслади на тази секунда,в която четеш това.Защото тя вече мина и дори да не се е случило нещо важно,тя никога няма да се върне...

July morning

2011-07-01T16:45:00.002+02:00

~Един много сбъркан план.Една пропиляна вечер.И много облаци,които да скрият слънцето.Един некачествен изгрев.Пфу.

Да кажем,че се опитахме да посрещнем изгрева по Софийски.Но,за съжаление,не успяхме.Защото имаше скапани облаци,които да развалят всичко. Не стига,че не бяхме спали цяла нощ,бяхме замръзнали,защото към 3-4 часа заваля доста обилен и студен дъжд,необичайно хладно като за юли.Календара показва лято,аз обаче съм на мнение,че си е закъсняла пролет.И всичко започна от това,че през средата на април валя сняг!Но не-е,тогава,когато се оплаках от времето веднага заваляха скастрителни отговори от типа на "а знаеш ли,че аз съм роден към края на април и когато са ме раждали е имало снежна буря?" - ами не,не знам,но и не ме интересува!Ето ви сега една снежна буря! Искам ЛЯТО! Какво е това подобие на началото на една по-хладна пролет? Пролетта закъсня заради зимата,а най-големият ми страх е,че лятото няма въобще да се усети. И цяла година съм чакала за нищо.

А климата в България живо и пряко си ме интересува тази година,защото явно,така като гледам,ще си прекарам морето в родината... Следователно,мисля,че съм жестоко и отвратително прецакана.

Както и вие. Sorry people,it's true.

Като изключим факта,че замръзнах през ноща,не видях изгрева и си пропилях целият ден,другите неща около мен не са толкова зле. Дори всичко бавно се нарежда,в една нова и много различна посока.И въпреки това,тази посока ми допада. Тя просто е по-различна и все още не мога да й свикна.

Утре заминавам за Пловдив,за рожден ден.Десс,честитя ти го още от сега. И не знам дали ще успея да ти купя подарък.

Да,доста съм на червено,но се надявам да успея да се свържа с баща ми и да се оправя за утре.

Откритието,което направих в последно време е,че много си приличам с Адриян,един мой стар приятел.Няма да говоря все още нищо,защото не искам да прекъсна нещо хубаво.Нали разбирате,да не урочасам.

А и да,в училището ставаха също реформи. Но в крайна сметка излязох ...може би доволна.Вие бихте го нарекли победител,но за мен не е така точно.Да,успяхме с Дора да убедим настоятелството за втора група живопис,но въпреки това наранихме няколко човека. Например Христо,от другия клас,който е тук на общежитие специално за да учи скулптура. И сега се чувствам виновна,че заради лични интереси пренебрегнах желанията и на другите хора.Да,кофти ми е.Да,наистина чувствам вина.Но гледам да не мисля за това.

Надявам се в Пловдив да успея да разредя тези мисли на вина. Да си почина малко от усещането,че утре съм на училище и да усетя ваканцията,колкото и трудно да ми се струва това сега,при този хлад. Постоянно се налага да си напомням "спокойно , във ваканция си,прави каквото искаш."

Пожелавам на всички нас хубаво време,за да се насладим на лятото както трябва.

Лично аз не мога да се примиря и ще продължа да ви мрънкам,докато не се оправи,а вие ако искате четете.~

P.s. И всичко е много по-различно от миналата година.Освен слънцето.Убедете се сами.
Миналата година,по това време

To be young

2011-06-23T14:13:00.000+02:00

"Защо е хубаво да си останем хлапета" според сп.Glamour.
Е,тази статия определено ме върна в едни уж толкова далечни дни... но всъщност те са близко.На един спомен разтояние са.

- 1.Можем да се разхождаме само по бикини по плажа и няма опасност да получим неприлични предложения или да събираме куп втрещени погледи.

Е,ами аз все още мога да го правя. Да,ще получа някое и друго предложение от разплут перверзен дъртак или от загорял мъж. Но пък няма и да ми пука много,просто ще го подмина.

- 2.Можем да тропаме с кракили да се тръшнем на пода, да раздаваме дори къчове, докато ревем с пълно гърло, а накрая все пак да получим онова, окето искаме.

Да,сега,когато сме "големи",както мечтаехме,когато бяхме по-малки,използваме по-дискретни начини,в повечето случаи се притесняваме,че целият магазин ще научи колко глезени сме всъщност...

- 3.Можем да ядем сладолед, шоколад и пържени картофки, колкото си поискаме и изобщо да не ни интересува какво значи думата "калория".

Еех,тези калории.Но пък някои хора и сега не ги интересуват тези факти.Стига да имаш добър метаболизъм,да тренираш и да си непукист,да. А аз предпочитам сладоледа,пред пържените картофки. И много,много 85% натурален шоколад <3

- 4.Можем да си обуем различни чорапи, да си втъкнем огромни фиби с калинки или пеперуди в косата и да се издокараме с шарена пола на райета и така да излезем от къщи. И никой няма да ни се присмее, дори напротив - ще ни се радват.

На това сега му казват да си артистичен. А аз май винаги съм била нещо такова.Поне вътрешно,а на външен вид просто си личи,че съм някаква ... ами така де,всички,на които съм им задавала този въпрс са отговаряли "интересна,различна" . Но пък има ли някой,който да е абсолютно идентичен с друг? Освен ако не са сиамски близнаци?

- 5.Можем да спрем до някое момче и направо да му кажем: "Хайде да си поиграем" и изобщо няма да ни пука каво ще си помисли то.

Сега това по-скоро ще прозвучи перверзно и ще се разбере за съвсем дург тип игра.Независимо какво имаш впредвид ти.

6. Можем да правим най-невероятните пакости и единственото ни наказание ще е седмица без телевизия или без интернет.

Сега правим най-невероятните гадории и не влизаме,защото ни е страх или срам от последствията. Нали?

- 7.Можем да се смеем или плачем с пълно гърло, докато гледаме филм, и никой няма да си помисли за нас, че сме извънредно кухи лейки.

На тези години ти сам не понасяш да си до такава степен лигав. Поне в моят случай.

- 8.Можем да кажем на някого "Ти лъжеш" на всеки, които го прави и си мисли, че другите не го забелязват.

И сега го правя.Стига да не ми пука колко е загазил въпросният лъжец.

- 9.Можем да се опитваме да кулинарстваме с часове, а после да изхвърлим всичко в кофата, защото дори кучето е избягало.

Добре де,това какво общо има с детството? Нима е забранено сега?Нали не го правя от кал?

- 10.Можем да си пеем и да си подскачаме на един крак, докато се разхождаме, защото сме в отлично настроение.

И сега го правя,без да ми пука!

- 11.Можем да казваме "Обичам те", без да се замисляме за условностите.

Нима сега мислим,изобщо?

- 12.Можем да мечтаем колкото си искаме.

В този смисъл,явно все още съм дете.

- 13.Можем да изживяваме разочарованията си, болките, драмите за не повече от 5-10 минути, а след това отново ухилени до уши да тичаме някъде напред.

А,ето това вече наистина е вярно.Сега,когато стане нещо по-сериозно,то влиза под кожата ти и те обсебва. Да...сега е много по-трудно да си усмихнат и ухилен,защото,колкото по-голям ставаш,толкова повече отговорности ти идват на главата,толкова повече мозъка ти закостенява... в смисъл,започваш да му мислиш прекалено много,защото имаш от какво да се страхуваш и има как да пострадаш от постъпката си. Няма да е само седмица без интернет и телевизия...
Според има много повече плюсове да си дете,но не в днешното време на компютрите и 3Д филмите.Не,аз искам онова,моето си лично детсво,когато до късно вечерта си пред блога,играеш на криеница,целият си в рани и питаш за 30 ст.,колкото за един сладолед.Радвахме се много повече на малките неща. Сега има прекалено много новости. Които са излишни,за мен моето детсво си беше по-хубаво от сегашните деца.Като ги гледам как се държат и как говорят,правичката да ви кажа,според мен поколенията затъпяват. След новият век всички станаха някак ... прекалено ... не знам и аз. Правят се на големи не само като за игра,избързват с действията си.
"Трябва да се откажеш от живота,който си планирал,за да може да получиш живота,който те очаква."
И сега...сега не знам какво да правя. Оказва се,че трябва просто да мечтая. Не да планирам.Само мечти. И ... да не се надявам на тях толкова много ... което си е...несигурна работа.Аз обичам да мечтая!Това ми дава сили винаги,когато съм се изправяла пред някакви по-големи трудности...
Ух,не знам. Определено имах прекрасно детство.
И много котки.

California dreamin

2011-06-16T17:00:00.001+02:00

И нека бъде лято.Нека усещам слънчевите лъчи.Нека се сбъднат всичките ми мечти.
Мечтая да полетя.Да видя морето отвисоко,да видя милиони малки островчета,да посетя всички места на Земята и ако може,ако може да летя...
Искам да покоря света.Да преуспея.Да живея добре.И с много хора.
Да запазя връзките си.Да бъда много,много щастлива.
И нека това лято бъде по-добро от другото,моля се.Нека имам още по-незабравими спомени.Нека хвана повече тен.Дори и да се обеля цялата след това,поне да ми останат адските спомени ♥.
Ако може да посетя някое интересно място.Държава.Или пък континент.И да бъда с много и най-различни приятели и хора,точно както миналата година.Няма какво да ви лъжа.Миналото ми лято беше най-хубавото,защото бях толкова самостоятелна,толкова щастлива,толкова волна.Нямах планове уж никакви,успях да посетя всички места,на които ми предложиха да отида.Не бях и стъпвала в София за повече от две седмици,което си бе щастие за мен.Нямах нужда от някое момче до мен.Не.Бях си щастлива такава,каквато си бях.
А сега . Сега искам да съм още по-самостоятелна. Да успея още повече. Да изкарам още по-добри оценки. Да видя още повече интересни места. Още по-волна,още по-щастлива.
Повече.
От всичко повече. И не,няма да страдам след това. След това ще си съхраня най-добрите спомени и така,до следващата година,когато ще бъде още,и още по.
Искам да взема максимума от добрите и хубави емоции и спомени.Мечтая да стана още по-целеустремена.
Вие какво искате да се случи през лятото?

hello june,hello summer ♥

2011-06-15T23:59:00.003+02:00

Summer is screaming the lyrics to all your favortie songs.
Summer is going dumb with your friends just for laughs.
Summer is bonfires on the beach.
Summer is not caring.
Summer is love.
Summer is summer.

Дълго чаканите от мен топли дни дойдоха отново неусетно,преливащи с пролетните мъхчета и многобройните алергии на всички около мен,именно от тях.
Ако питате за любовта...хм,тя мен май ме забрави,но пък аз нея не.Или може да е обратното.Или от гордост никой нищо не признава,както често се случва...
Но пък дните си идват и отиват,смеха не ме напуска,но заедно с него и едно такова...странно чувство.Нещо като ретро,ама много дежа-вю,с много любов,много пътувания и не знам.Явно имам някакви очаквания.Не,то не е явно,сто процента ги имам тези очаквания. А ме е страх от тях.Страх ме е,защото обикновенно големите очаквания са постеля на разочарованието,че нищо не е така,както сме искали да стане.Е,разбира се,че има и постеля на щастието,но от какво зависи кой килим ще ти се падне да изтупаш?
Затова пък целият град е в мъхчета,сякаш вървиш по странен памук.Много хора
имат алергии към тях,но аз пък нямам и им се кефя много.
Напоследък мисля много за настоящето.Не,не са някакви мечти.Представям си се в самолет за някоя от страните,в които майка ми и сестра ми могат да заминат. А да,различни семейни въпроси са налегнали дома ми напоследък.
Зациклих.Отново сцени изникнаха в главата ми. Разни сюжети,разни случки.
Дали предвещавам... какво, дежа-вю?
Със сестра ми кроим големи планове за чужбина.Предпочитам да замълча за подробностите,все пак се надявам да се сбъднат,а пък и това е прекалено много лична информация,която предполагам,не ви трябва.
Последните няколко дни бяха интересни и забавни,типично летни.
В петък (03.06) бях на пазар със сестра ми,след училище.С папка и тежка чанта на рамо,тръгнахме към мола ядосани от семейните проблеми.Обсъждахме ги през целият път,бяхме на едно мнение.Въпреки развоя на събитията,денят бе много весел,изпълнен с лиготия,нови покупки и,като за финал - контроли.
За пореден път се убеждавам,че жените контроли са ужасно злобни и излишно заядливи.
Тъкмо сме се качили в автобуса (заедно с багажериите) и сме си казали,че само като видим "нашите хора" тогава ще дупчим билетите. Да,обаче на следващата спирка виждаме една контрола и тъкмо вадим да дупчим,тя влиза,виждайки,че ние сега ще използваме билетите и кряска " Айде сега не дупчи!" с егааати яроста,злобата и в същото време задоволство,че ни е хванала.
Ние обаче се правим на ударени.
"Проблем ли има?" - питам аз
"Слизайте,слизайте" - приказва тя
Взима ни билетите,като аз казвам " е откъде накъде ще слизаме,имаме билети,просто сме с чанти и багажи,няма никакъв проблем,не се заяждайте излишно"
"О не,аз не се заяждам" - о не,въобще...
Денят беше хубав и беше преди много време.
Да ви кажа напоследък загубих умението си да пиша. Не се разочаровайте,моля ви.Трудно ми е,наистина.
Майка ми и Цецо (вторият й съпруг) се скараха сериозно и бяха пред развод. За малко да повярвам и те тъкмо се сдобриха.Малко разочароващо.Всъщност доста,но няма значение,преодолявам го.Не е нещо ново,в крайна сметка.
Пропилях доста нерви.Имах дори една криза.Беше сериозна. Не е типично за мен,обикновенно винаги аз съм уравновесената в подобни ситуации като тази. И винаги аз успокоявам.Но ролите се сменят.
В тази връзка,тръгнах отново с Явор. Но сега сякаш малко се колебая.Имам предвид..все още искам да съм с него.Но ми прави някакви номера и май ми се сърди за нещо.. и не знам за какво е,и не мога да се свържа с него..и главата ми ще гръмне.
Не знам какво се случва. Нито защо се чувствам по този начин спрямо него.Защо ми е слабост?
И защо... защо ще ми е гадно,ако не се получи? Но в същото време искам като миналото лято да правя каквото искам,когато искам? Не се разбирам.Имам нужда от почивка и затова утре(16.06,да довършвам този пост късно и едвам едвам,защото през другото време,повярвайте ми,опитах и не стана нищо,освен да се напълня отново с чернови) смятам да пропусна училище.
Ще ми се отрази добре на нервите,които бяха опънати от известно време насам.
Минах през един концерт (Балканика,отидох само заради Горан Брегович и Ина...и донякъде защото ми беше интересно).Беше забавно.Интересното беше как се прибрахме.След като имаше толкова много полицаи на концерта,виждайки,че сме доста хора и няма как да се приберем (такситата нямаше да стигнат за целия град) пуснаха едно метро,специално за нас. Идвайки половин или един час след края на работното време,цялата метростанция,която ние мислехме,че дори няма да работи (защото почти всичко беше затворено),избухна в овации. Беше доста весело,бяхме само наши хора (имам предвид випуски и подобни веселяци.Нямаше старци,които да ни гледат на кръв,задето шумим,нямаше бабички,които да висят досадно над главите ни,тънко намеквайки,че те трябва да седнат,а ние да седим прави.Ммдаа. Познато ви е,предполагам.

* * *

И знам,че вече е средата на юни,но както вече уточних имах си глупости на главата...достатъчни,че да ми пречат на речта и изявата в блога.Не знам дали съм ви липсвала или не,но на мен блогът и писането ми липсваше.
Съвсем доскоро просто сядах на компютъра,отварях "Табло на управление",познато на всички блогъри, и циклех.
Видях се с Явор.Не се бяхме виждали сигурно от половин година.Не,всъщност повече е.И срещата беше емоционална. В момента ме държи надеждата,че нещо ще се получи от тази връзка.Но само времето ще покаже.Даа...този израз ви е до болка познат,нали?Не се и съмнявам,че сте го чували навсякъде.
Като изключим факта,че ви надух главата с това как не мога да пиша,има вероятност да живея в Люлин 9 или в Св.Троица.Двете места са едно до друго и са много хубави.Близо са до Надежда,където имам приятели,така че ще мога да ходя и да ги виждам.Както и те мен.
Напоследък тренирам доста.На крос тренажора,утре смятам и да тичам в парка,защото имам тази възможност,да тичам рано сутрин на свеж въздух без хора,които да ми досаждат с погледите си.Правя коремни преси и ям....всъщност почти не ям и не изпитвам глад.Не знам дали не изпитвам глад,защото не ям или не ям,защото не изпитвам глад,но пък се чувствам прекрасно.Имам предвид,чувствам се във форма и това ме кара да се усмихвам пред огледалото.
Упорита съм и съм решила да завърша с възможно най-добрите оценки.Въпреки,че тази по психология и логика вече успя да ме прецака много брутално... Имах 6 за първи срок.От втори срок имахме само две контролни,от които на едното бях зле и не бях на училище.До този понеделник нямах никаква оценка.Писа ми 2ка,защото отказах теста (не бях учила) и каза,че ще ме изпита в сряда,тоест на 15.06.Окей.Назубрих материала,той и не беше труден и накрая,..знаете ли какво? Не ме изпита.Оформила ме е с 4ка.По-лошото е,че е за годината,което си е брутална преебавка (извинете за кофти езика,но няма как по-точно да се изразя,както сами виждате)
Еми вземи сега едно учене,за какво,като не ме изпита въобще,само където ме прецака....
По анатомия ще й нося рисунки в петък,за да ме оформи с 6ца. Трябва да направя и презентация по литература,пак за петък.Нищо,не е голям зор,пък и е последен. По физика и химия е въпросителен,но там мисля,че няма да имам много проблеми,пак в петък може да се уточняват неща.Но поне по-трудните предмети съм ги преминала,мисля.Дори са с добри оценки.
И вече имам нужда от ваканция.Да идва,че .... просто вече трудно издържам.Но като се замисля,май месец доста бързо се изниза с тази топла практика,която в Мелник бе като юни.
После баловете,изпращанията.И свърши.Дойде юни,който вече също леко се изнизва...
И така,скъпо мое блогче.Вече второ лято ще пиша в теб и ще гледам да те поддържам.
И още веднъж се извинявам,може би нежеланието ми да ям,се отразява и на теб :ддд

What the...

2011-05-30T00:18:00.000+02:00

Полъха на лятото се усеща.
Покрай тези почивни дни,не усетих как се изниза и май месец. Юни вече чука на вратите на календара,но.. въпреки това. Той ще е най-труден.
Изпълнен с много изпити,много оценки и,надявам се много хубаво време... чака.Юни чака.
Като изключим факта,че в момента ви дрънкам празни приказки (предполагам,всички си имате календари вкъщи,нали ? )
Друг извод,който вече сигурно сте си направили,е , че не подяволите!, не знам как да започна тази публикация! Пълна съм с време... и. Откачам.
Вече втори ден не съм близвала нищо шоколадово. Ям само домати,сирене (особено много сирене),чушки и плодове. Тичах,вече вчера,сутринта. Правихме упражнения със Стеф. На сутринта сме се разбрали да тичаме пак към 8ч. и да правим упражнения поотделно,защото тя е леко наказана, семейни отношения.
А сега,някой от вас мили ми читатели (които не знам малко или много ми се виждате?) някой от вас може ли да ми даде смислено обяснение,защо подяволите,ям сирене с оцет в момента,при положение,че вкъщи има няколко тави с череши и тарелка ягоди? Спряла съм си турският филм (не сериал,но все пак турски) за да ви споделя откачените ми...хрумки.
Представете си,днес изключително много ми се дояде и реших,че ще ям боб с лютеница от Фантастико.Купих си 200г. бобец с лютеницаа.... ииии се наслажддавах на амейзинг вкуса.
Точно както сега се наслаждавам на сиренето си с оцет. what the...
***
Не съм си доизпила целият Присън грейпфрут. Купих го днес иии как знам,че съм бързо пиещо прасенце,знам си аз,ще го изпия много бързо,нищо,че на някои хора 2 литра им се виждат много. Не и за мен!
Вижте сега,в цялото ми детство,винаги съм била с чаша в ръка (или шише.) ... о не,наистина звучи много...алкохоло...да,както и да е,смисъла е,че бях пристрастена към степчетата,които за тогава си бяха доста готини! Не че сега не са химия,но тогава бяха по-вкусни или аз просто прекалено рядко се докосвах до натурален сок. Фрешове пиех също много,ръчно направени от мама,като най-често бяха от лимон или портокал. Други екстри.. май не съм имала.
Леле. Юни месец. Фъкинг съмър из къминггг йеееееа!
От горещо мляко с нес /или капучино,но не го правят хубаво около даскалото ми/ минах към студени напитки и задоволително количество фрапета. Има градация!
Оо.. толкова изпълнен с глупости пост досега.. май не бях имала.
За всичко си има първи път!
Аз си продължавам турският филм пък,ще си ям сиренето с оцет,а пък после може да реша да мина и на череши...
Вас ви оставям да се чудите ... :ддд Колко му е да се чудите?

Rolling in the deep

2011-05-25T23:37:00.003+02:00

~Каква е разликата между човека и балона?Че..човека се надува след като се издигне...

Мъдра мисъл,бих казала.Или може би не.По-скоро сравнение. Защото няма как да го нарека мисъл,при положение,че ще е тъпо да сравняваме човека с нещо,измислено от него.
Както и да е.Стига толкова философия.
Практика.
Дойде и си замина също толкова бързо.
Мелник.Много топло време,много дъжд,сравнително добра доза от фрапета+банани,коремни преси,рисуване по жегите... и мелове.Много,ама много мелове.Виж сега,ако рисуваме само къщите,няма да си личи,че е Мелник.
Мелове,мелове.Сега само те ми се привиждат.
В "града" нямаше аптека.По калдъремените улички имаше само механи,механи,механи и пак механи, тук-таме няколко хотелчета,пак с механи. В цялата ... идилия,имаше само два магазина,които на всичкото отгоре бяха един срещу друг.
Целият Мелник ... хм,беше в стари къщички,чиито чар беше изцяло варосан,вдъхновен от кичозният стил,с новите тухлички и нови фасадки.Добре де... не е ли хубаво да се запазва чара,да се усеща дървото и годините върху него...
Питах се много пъти какъв е живота в толкова малка област. Имаше само една главна улица,с паваж,която беше леко стръмна.Разделяна от една река,която беше пресъхнала.В някои редки моменти се появяваха временни,малки ручейчета,които отново навлажняваха изсъхналите от жаркото майско слънце камъни.
Качихме се на Кордопуловата къща,музей. Като ви казвам пек,имам предвид буквално. Изгоряхме,миришехме после на печено месо. Рисувахме много мелове. Нямам нито една картина без мел на нея. Сближихме се много с Йода и Дора (ние и преди си бяхме сближени,но сега общувахме почти само с тях и Лайчо.)Събирахме се често в нашата стая и хранехме целият клас ;ддд
А,да ви кажа. Бяхме в апартамент! Беше уникалнооо! Благодарение на Мимс,която успя да го вземе точно преди Елис да сее обади. Ох. Елис. Другия клас. Бляк.
Не е като преди.Наистина не е. Ако в Котел всички успяхме да се сближим и да си лафим много,то сега,в Мелник...остана разделението от Балчик,когато аз не бях. Явно от тогава са се надули,заради вземане-даване с 10 клас,които разбирате ли,все едно са много отракани.Повечето са егати лузърите,несериозни са и са доста неприятна компания. Има,разбира се,свестни и от тях,но като цяло ние сме по-готин випуск от тях. От най-печените в гимназията сме нашият випуск и 11 клас. Останалите ... не си заслужават вниманието,най-общо казано. Предишният 12 клас беше много печен,от сегашните завършващи най-печена е Криста,която дойде да ни види в Мелник. Беше забавно.
Та,апартамента ни се състоеше от една голяма спалня,на която се побирахме и 4 момичета,едно легло и диван,който можеше да се разпъва,но ние го сгънахме за да си имаме повече място.Имахме две плазми,две бани,от които едната с душ кабина и сешоар,имахме няколко кресла (доста удобни бяха), бюро и голяма маса. А,и хладилник. Беше ни доста удобно и мога да ви гарантирам,че всеки искаше да е в нашата стая.Да,обаче ние не позволихме да си правят купоните при нас и после да има мизерии.На няколко пъти успяхме да спрем нахълтването на Мишо и Венелин в нашата стая,а още в първите дни спрях и Пецата (който е много,ама много зле) да влезе и да ни прави мизерии. Или пък да ни вземе ключа и да ни заключи отвън,примерно. Той всъщност май това се опита да направи,но аз точно пред носа му заключих,след това го попитах пред всички и разбира се,той се направи на ударен... Детска му работа.
Тцтц... Не знам,промених си много мнението за много хора.Тази практика,най-лесно може да се определи от думата... шок. Ами да,разбрахме историите как Ивайло си бил чикии пред Тони (горкичкият) и на всичкото отгоре,за да не му е в малко шока му казал " виж колко е голям" ... а Ивайло е... ииуллл... гнусен е,наистина. Няколко думи за него и външният му вид? Коса до раменете,която не поддържа винаги,кльощав и доста безформен,кофти лице с кофти черти,с кофти пъпки и акне.Метал.Нали знаете,че черното вталява? Е,ами той е кльощав. И гнусен,доста често. Веднъж повърна в час,от пушене на кофти трева,в поредните опити да се слее с тълпата ни тъпаци,които не знам защо си мислят,че са готини,като се напушват..

Първи ден,рисуваме първите мелчета и къщурки.Аз съм с лилавото,
а Мимс е точно до табелата.Над нас имаше
някакви хлапета,които ни зяпаха.

Няма значение,не искам повече да опетнявам публикацията си.
На първия ден,когато вече рисувахме непрекъснато минаваше един товарен камион,разнасящ пръст,камъни и най-различен строителен материал.Не усетихме чистият въздух тогава.
Отидохме на кръчма,за да ядем овчарска салата,която,доста скъпо ни излезе - 6лв. Поне беше голяма и вкусна. С пресни зеленчуци и продукти. Бяхме сами с Мимс,отказали вечеря,защото,ами,беше си доста тежичка - пържена наденица,пържени картофи и еклер за десерт. Изядох картофите,опитах еклера и оставих доста мазната наденица за някой друг. Отидохме и се наядохме със салата,която ни се услади.На следващият ден тичахме,като аз получих спазми в корема,защото е стръмен пътя (правихме обратна обиколка надолу)
На снимката вдясно може да се види малка част от главната улица и стената на преградата,ясно отличаваща пресъхналата река.
Имаше малко паркче,с няколко пейки и скромна чешма,близо до шумоляща друга,явно достатъчно пълна река.Бяхме там първата вечер. След пътуването и оттърваването от
София,всичко ни се струваше доста сюрреалистично.Някои хора директно си бяха хванали биричка. Непушачите бяха запалили цигара. Практиката им даваше усещане за безтегловност...можехме да правим всичко,каквото си поискаме.Бяхме я чакали цяла година.
И въпреки това. Бях доста послушна.
Утре ми предстои конферанс за практиката.
Наистина мина много бързо.Въпреки това успях да науча наизуст целият плейлист на КISS tv. Пишеше,че има сателитна телевизия,но не ловеше The Voice,City,Mad tv. Кисс тв е румънска телевизия,пускаща постоянно едни и същи реклами,едни и същи песни и въпреки това! - бяха яки и когато ги научихме,си припявахме постоянно. Бяхме заедно с Ели и Радина. И чистехме,много.
Не знам...досега гледах снимки и просто...нищо не е същото,наистина.И май съм умният аутсайдър.На когото са му ясни всичките мисли на цялото простолюдие около него. Явно.
Понякога е самотно така.
Но пък не се оплаквам.
Всичко мина толкова бързо.И странно,много ясно,че нищо от него няма да се върне или повтори.Дори да отида отново в Мелник,няма да е същото и го знам.Няма как да не се запитам обаче,изпитвам ли нужда всичко да е същото отново?
Спомням си,една лятна вечер сънувах,че съм с майка ми и Цецо в хотела в Котел.Никой от връстниците ми не беше там.И си спомних този сън наскоро.Дори разбрах какво означава.Беше .. хм,седмици или месец преди практиката в Балчик.Явно от дълго време съм знаела,че няма да отида в Балчик.
А в Мелник беше изпълнено с дежа-вюта. Адски странно е.Да ровя в паметта си. Колкото и шашав да ми е мозъка,наистина често имам някакви проблясъци за някакви разговори,с хора,дори прекалено много детайли .. виждам.Объркано си е,доста. А и е трудно за вярване,докато не ти се случи.
Трябва да лягам.Утре имам конферанс.Тоест днес.Пожелайте ми успех. Ще пиша пак,когато мога.Определено имам какво да ви кажа.