Да продаваш книги не е лесна работа, особено когато 54% от населението не си е купувало четиво за последната година. Още по-трудно е да продаваш книга, ако заглавието ти не струва. Или пък корицата. Стотици книги с чудесно съдържание отиват в боклука, защото не са спазени три основни правила. Или заглавието ще е глупаво, или на дизайнерът ще му е дошла музата да сътвори отблъскваща корица, или съдържанието няма да струва.

В директния маркетинг, разбира се, нещата са различни. И доста по-сложни. И в пъти по-резултатни. Но това е друг въпрос.

За много от хората, занимаващи се с книги, основният фактор, който форсира продажбите, е корицата, често в комбинация със заглавието. Това е вярно само донякъде. Онзи ден се разходих из “Славейков” и ми направи впечатление, че когато хората взимат някоя книга от масата, оглеждат корицата съвсем за кратко, а след това вниманието им се насочва към гърба й. Ако харесат какво пише там, отварят книгата и разглеждат какво е написано вътре.

Читателите купуват книги за себе си най-вече поради три причини. Или са прочели/ видели/ чули нещо интересно за определено заглавие, или книгата е препоръчана от приятел/ познат, или корицата и/или заглавието привличат вниманието им. В първите два случая закупуването на книгата почти ви е вързано в кърпа. В третия обаче, нещата стоят другояче.

Три прости правила, които за съжаление не са лесно изпълними:

Заглавието и корицата продават гърба. Гърбът продава съдържанието. Съдържанието продава книгата. И всичко това е в такава последователност. Ако се издъните на някое от тези три места, рискувате да останете със задръстен от прекрасни, но непродаваеми книги в склада. Кошмарът на всеки издател.

Много сполучливо:)

Ако при вота усетиш,
че си вече гласувал,
че човек има двойник -
- туй не си ли го чувал?

Ако откриеш отдавна починал,
че е жив в протокола,
не се стряскай! Вземи мерки -
- намали алкохола…

Ако бройките в родното село
са нарастнали двойно,
радвай се! Значи дядо ти
се е представял достойно!

Ако тръгнат от юг автобуси
с армаган-бюлетини,
по-скоро слагай софрата!
Гости пристигат, роднини!

Ако в завода срещу заплата
ти натрапят гласуване,
избери по-малкото зло
пред страха от гладуване…

А когато и следствени
се намърдат в сценария,
не тъжи, а посмей се на цирка
наречен “България”…

И днес пак с надежда,
(след вота в неделя),
се взирай да търсиш
искрица в тунела…

Алъш-веришът с гласове – баш-мискинлък!

23.06.2009

Автор: HANS

Stroi.bg: С грижа за вашия дом и градина

Рядко си позволявам да рекламирам каквото и да било тук, но в случая с удоволствие ще направя изключение.

С Младен, управителя на “Falcon Company”, се познаваме от 2000 г., когато станахме състуденти в социологията. След университета той се насочи към строителния бизнес и дълго време отговаряше за маркетинга на “Нортоп”, където натрупа изключително ценен опит в този по-особен бранш. Именно по тези причини, когато сподели с мен, че иска да опита с онлайн магазин, предлагащ всичко за дома и градината, бях сигурен, че ще се получи нещо качествено и добре организирано.

Сега вече Stroi.bg е факт и всеки може да се възползва от удобството да поръча необходимите му материали за освежителен ремонт или просто промяна на интериора от вкъщи или офиса, без да се налага да обикаля по досадни складове и магазини.

Самият сайт е изпипан професионално и е със стилен дизайн. Менютата са решени с големи и ясни графични елементи, подсказващи на потребителите съдържанието на отделните секции, предоставяйки им възможността визуално и интуитивно да направят желания от тях избор. Цветовата комбинация също е приятна, а предлаганите продукти с всеки изминал ден стават все повече.

Можете да посетите сайта, да разгледате внимателно подробно описаните продукти, вариращи от електрически инструменти до санитарен фаянс, да поръчате каквото ви хареса и да получите желаните продукти до три работни дни. Разбира се, осигурени са транспорт или доставка с куриер за София и страната.

Получих уверенията на Младен, че е винаги отворен към всякакви мнения и препоръки от страна на посетителите на сайта и всички, които имат желание да споделят с него какво мислят за идеята. По всяко време. А докато аз пиша тези редове, той със сигурност обслужва поредната нова поръчка.

Опитайте, ще ви хареса:)

Очевидно максимата, че глупавите хора са много повече от умните, важи с пълна сила и за футболните среди. Преди време от БФС подариха националния на Камата, за да може без грам треньорски опит да се изгаври с цялата държава, а след това отиде в Селта, за да я досъсипе съвсем. С което доказа, че един много добър футболист може да бъде отчайващо некадърен треньор.

Сега световноизвестният южноафрикански колос, носещ благозвучното име “Мамелоди Съндаунс”, е сглупил и е поканил Стоичков за треньор. Отборът иначе е бил пет пъти шампион на страната, но миналия сезон е завършил девети. За следващата предлагам букмейкърите да пуснат залози на колко места след деветото ще завършат сезона, ако от ръководството не осъзнаят бързо грешката си и не изритат адаша.

Парите за отбора, чета в Sportni.bg, ги осигурява местният богаташ Патрис Мотсепе, който има бизнес с метали. Щом е решил така човекът, нека дава пари, разбира се, но умът ми не побира защо му трябва да си навлича белята с некадърен треньор като нашия бабаит…

Предлагам след като Стоичков е тръгнал по такива отбори, след няколкото месеца на този треньорски пост, които му давам, да поеме индонезийския Петрохимия Путра или Кавазаки Фронтале от J-лигата…

Срам, адаш, срам…

От “Фелиситас” са пльоснали на сайта си една моя презентация, която представих на лекция в Нов български университет по покана на Борислав преди около година и половина. За това разбрах, след като прочетох статия за арома маркетинга в блога NovaVizia на Тодор Христов, който отдавна следя с интерес, а след това потърсих информация за въпросната компания.

Хубаво е работата ти да бъде оценена като важна и достойна за публикуване. Лошо е обаче, когато я използват: 1. без да те предупредят; и 2. за бизнес цели. Добавената стойност на сайта е нещо, към което всички се стремят, но не съм съгласен, че трябва да бъде без моето знание, просто защото е некоректно.

Отделно, когато се опитах да изпратя съобщение до “Фелиситас” през сайта им, се оказа, че имат формичка за имейл и съобщение, но нямат бутон за изпращане:)

Не по този начин, колеги…

Правило ли ви е впечатление как по-възрастните хора имат забележителната способност да помнят отдавна изминали събития? И то в подробности? Когато чуя някой дядо да казва: “През оная мноого студена зима на педесе и шеста година…”, направо му завиждам… Защото аз, както и много други хора, трудно помня какво се е случило преди три дни (да не казвам “вчера”), камо ли преди няколко години.

През коя година ходихте на последния ученически лагер, когато в бунгалото имаше мишка? Или през коя година се свалихте с първото гадже? А през коя година “Макарена” стана хит?

Виждате ли, даже такива уж запомнящи се неща са трудно откриваеми в паметта.

Разбира се, за всичко това си има просто обяснение. Нашите родители, дядовци и баби, са живели в свят, в който информационният поток все още не е бил прекалено интензивен. На тях не им се е налагало да помнят стотици неща наведнъж, затова всчко по-значимо събитие е оставяло достатъчно ясен отпечатък в спомените им. При нас е обратното – занимаваме се с ужасно много неща, правим всичко като на състезание със самите себе си и накрая в главата ни остава твърде малко.

Същото е и в бизнеса. Хората са претрупани с информация. Отвсякъде ги атакуват с предложения, промоции, оферти, реклами. И всичките скучни или прекалено сложни, за да бъдат запомнени. Това се забелязва много добре в директния маркетинг, защото там можете точно да измерите почти всичко. Изпратете писмо или имейл на някого и му се обадете след две седмици, да видим дали ще помни. Но какво се случва в телевизията и радиото? Пуснете реклама по телевизията и най-вероятно след един ден никой няма да се сети за нея. При радиото е още по-трудно.

Изключение от масовите случаи на провал ще има само при два случая. Първо, ако рекламата е съвсем опростена и не изисква особено напрягане на мозъка, и второ, ако рекламата е забележителна. А ако двете неща са в комбинация, това е идеалният случай. Естествено, много трудно постижим. Както казва Сет Годин, за да бъде продуктът ви успешен, той трябва да е лилава крава, а не кафява. Кафявите крави са обикновени, скучни. Затова трябва да успеете да спечелите вниманието на хората, като изберете уникален забележителен подход към тях, като им изпратите лесно запомнящо се послание, или като комбинирате гореспоменатите два начина. И като накарате рекламата да продава, разбира се, нали това е основната й цел. Защото всички знаем, че светът е пълен със забележителни реклами, които не работят.

Вашата реклама успява ли да го направи? Как измервате успеха й? И откъде сте сигурни, че не може да я направите по-добра?

(Жълтото е цветът на остарелите мисли. За по-нови нямам сили напоследък...)

Жълтото е цвят, напомпан с добро настроение, особено под формата на балони. Мирише на нарцис, но не е самовлюбен; има вкус на лимон, на допир е свеж и пухкав като пате. От него ти става топло, не само заради слънцето. Майка на оранжевото и зеленото, които се произвеждат от следните съставки: жълто и червено или жълто и синьо, без други примеси.

Обикновено предизвиква у хората жажда за пари, макар че напоследък се използва повече за политически цели. Ако е прието в нечист вид обаче, жълтото произвежда болезнени телесни състояния, като нарушава душевното равновесие. Засилват се личните чувства. Освен това служи за предупреждение – и в Природата, и във футбола, и по пътищата. Защото лесно се забелязва. Тоест, действа възспиращо. Укротява, но едва впоследствие.

Тъй като е вдъхновяващ цвят, стимулира мисловните способности. Може би затова не можете да го видите във фитнеса, освен под формата на трико. И затова е хилав цвят…

И останалите цветове. Всеки от тях с музика и филм към него.

Това е старо и вече не помня откъде го измъкнах, но добре обяснява защо местният туризъм в България не е достатъчно развит…

Ценораспис за селски туризам

(Те го и ценоразписо, като у скобите сам турил пояснения за по ясно)

Ценораспис

Спанье:

• У одаята с изглед накъмто барата – два лева на креват
• У одаята с изглед накъмто двора – един и педесе, пак на креват

(И двете такси са независимо за мъжко ели за женско, ама ако некоя ми фане окото, моем да напрайм отстъпка с некакви процентове).

Яденье:

• Закуска – пръжени филий с кисело млеко една паничка.
• Обет – пръжена лютеница, пръжки с боб, картофена чорба и компот (секи път различно, само компота е секогаш).
• Вечеря – яйцета на очи, ели бъркани (секи път различно) и една млечна шльокавица, по желание на клиенто, с мезе торшиа, а летоска домат ели краставица.

Сичко на едно – два и педесе, секи ден (ако неко ден ми ареса компанията, може да отпущам по една голема кайсиева за без пари).

Хигиенски нужди:

• Ако некой му се прикъпе случайно, може летоска у барата, а зимъска у цинково корито с ладка вода от котел.
• И в двата случая предвиждаме тръканье на гръб с кисе от назе. Ако търка Глигорица, таксата е лев и осемдесе, ако търкам язе таксата е лев и педесе, що съм по-як.
• Ако некой си мие зъбите, да си носи паста, що у Добролево немаме. Ние заран като се наджабураме с шльокавица и не завъждаме микробе.
• Сапун нема нужда да се носи, ние имаме ператен. Он се не пеневи като гръцкия, ама отмива добре.

Туризам и други заебавки:

• Отиванье (и вращанье) до гората за гъби, ели етека, само за расодка, с придрожвач (язе)-един лев натам и един лев навам, става на въпрос за пеша. Ако е с язденье на магаре, таксата е секи път различно, що требва да го пазарим.
• Издойванье на коза (ели офца) с инструктор (Глигорица) – осемдесет стотинки.
• Издойванье на крава, пак тека – лев и двайсет.
• Цепенье на дърва с манара и с инструктор (язе) –два и педесе за кубик.
• Копанье с малечко мотиче у дворо – един и десет на фатириа (по гръцки май се вика леха).
• Копанье със сащинска мотика на кукуруз ели лозе – два и двайсе и пет.
• Чистене на кочината на прасето Гошко – осемдесе стотинки.
• Изфъргане на тор от оборо до улицата – лев и четиресе на количка.

Забелешка:

Ако дойде чожденец ели чожденка в независимост от каде, е в смисал на държава, таксата се преобръща у еврота по същите цени. И да си водат Превеждач.

Добре дошле у назе! Язе сметам че като туриш едно връз друго неизлиза скъпо.

Глигор Копралята

Село Добролево. Третата кашча у лево подир плевнико на кмето

(Ако се загубите питайте за Спиро Мастиката – он живее у назе)

Хората от SlideShare организират конкурс за история, или ‘Tell a Story Contest’. Идеята е да се разкаже интересна история под формата на презентация. Много хубава идея, а някои от участниците досега имат страхотни попадения.

Замислих се с каква история да участвам, но напоследък вдъхновението ме е напуснало… Затова реших да предложа на някой, който има история, достойна за споделяне, да се възползва от скромните ми PowerPoint познания и заедно да се включим. От вас историята, от Ицо техническото оформление (обожавам този израз):) Важното е историята да бъде интересна, да провокира емоции, и както казва Малкълм Гладуел в една чудесна книга – да бъде “прилепчива”.

Има ли хора с добри истории?

Идат избори. Аз, както обикновено, ще гласувам. За да не се налага после да се оплаквам от факта, че държавата ни върти на празен ход от години насам, при положение, че не съм направил и най-малкото, за да променя това. За кого ще гласувам, вече съм казвал неведнъж. Защо, също.

Друго обаче ми направи впечатление. Политически вече беззъбата (в преносния и буквален смисъл) БСП, в проява на безсилие пред очертаващия се провал на изборите, се захвана ударно да маскари опонентите си, вместо да покаже какви са идеите й за промяна на статуквото. Яне Янев, като галски петел се пъчи по де що билборди има по улиците, за да клейми и той. Освен това, след boykostov се появи и bokluk.org (даже и линкове не заслужават), като поредното доказателство за това, че голяма част от занимаващите се с политика в България не заслужават нищо повече, освен да метат улиците. Или някой да измете улиците с тях, по-скоро. И други банери се появиха, кухи като главите на хората, които стоят зад тях.

Вероятно зад всичко това стои тезата, че по-наивните хора (т.е. болшинството) могат да бъдат повлияни от такива първосигнални персонални нападки. И за съжаление може тезата да е вярна, кой знае…

Но независимо от това какви са политическите пристрастия на всеки от нас, нормалната и честна борба на избори за каквото и да било предполага борба на идеи, а не омаскаряване. Ако някой иска да си променя вота, да вземе да ме убеди по човешки, че трябва да го направя.

Вероятно всеки по-трезвомислещ човек в България копнее за по-нормална държава. Управлявана от разумни хора. Като Мария Ненова например – един пример, че млад човек може достойно и без глупости да се бори за участие в управлението.

А политическото омаскаряване може да пробуди усещания в мен единствено под формата на инстинкт за повръщане.

Искате да гласувам за вас? Убедете ме да го направя, но умно.