Докато преди имаше множество коментари, които защитаваха правото на кучетата да живеят по улиците, то сега такива липсват напълно. Еволюцията е забележителна. Търпимостта към проблема е изчезнала напълно.

Доказателство за тенденцията е и дискусията в предаването Тази сутрин по бтв. Във видето по-долу можете да видите изглеждащи нереално, но напълно реални истории за:

• нахапана жена, която при цялото си желание не може да разбере кого да осъди
• идиот, който храни кучетата на цял квартал със сурови кокали
• общинска фирма, която получава милиони (само за тази година почти 1 млн и 300 хил) и не може да обясни какво прави, а е очевидно, че нищо не прави

Няма да видите:

• представител на местата власт, който да обясни защо не си върши работата
• представител на органите на реда, който да обясни защо не си върши работата

И в контекста на идващите избори искам да напомня за кого няма смисъл да се гласува – за анонимния представител на управляващата партия назначен “мажоритарно” за кмет на София Йорданка Фъндъкова. (btw много точен пост от Михаил)

Лададжиите сме голяма работа ;)

* * *

Нещо страшно е навън.

Живея близо до офиса си и стигам пеша за 5-10 минути. Но по пътя видях около десетина глутници кучета. К’во става?!

Ще ви кажа какво не става.

Никой не избива гадините

Бездомните кучета си се разхождат необезпокоявано обезпокояващо по улиците. Налитат на всеки велосипедист циганин или друг човек, който не им хареса. Защото в закона пише, че не трябва да се избиват. Само да се кастрират и да се пускат пак там където са били.

Аз и на това бих бил доволен, защото теоретично би трябвало да ги направи по-малко агресивни. Само дето няма да ги спре да серат и разнасят зарази навсякъде (включително и “тревните” a.k.a. кални площи, които наричат детски площадки).

Но познай колко от тия адски много кучета, които видях, имат каишка и знак, че са обработени?

Ни едно.

Никой не глобява идиотите, които развъждат кучета

Вчера чета, че в София имало около 200 000 (двеста хиляди) домашни кучета. И от тях регистрирани и с платен данък са… 350 (триста и петдесет).

Затова най-много ме дразнят случаите, в които някой малоумен индивид държи в двора или пред входа си няколко песа и в крайна сметка те изяждат някое дете. Ако полицията и общината го бяха глобили и накарали да си плати данъците, едва ли въобще щеше да му мине през ума да ги “отглежда” (разбирай да им хвърля по някоя коричка хляб, по-скоро щото няма кинти сам да се храни, не толкова, че не му е жал). А не после да обяснява от телевизора “Ма те не хапят. Аз не разбрах”.

Абсолютно съм сигурен, че в общината има някой отговорен да върши тая работа. Най-малкото и кварталните полицаи докато и без това нищо не правят, да хванат по един наръч фишове и да обиколят из района. Тамън и паркиралите по тротоарите да освежат.

Кучезащитните организации вредят на обществото

Вместо да хабят сили, време и съответно средства да ни убеждават колко е хубаво да се кастрират животните и да се пускат обратно, да направят една обиколка из града, за да видят как любимите им животни кастрирано мръзнат, боледуват, гладуват и (естествено) умират по улиците.

Много е “хуманно” това отношение. Няма що.

Вземете се напънете малко и измислете по-смислено решение. Или поне не пречете на хората с останал малко разсъдък (и олово) да си свършат работата.

Че направо се втрещих.

Ебаси свинщината.

Иракли, миракли. Следене, мледене. Пфф…

Няма нужда вече. Всичко е наред.

***

“А народа чака. К’во чака? Влака ли чака?”

Кофти, че свършва с някакъв оптимизъм.

Хареса ми, че финалът е в Истанбул. След цялата помия, която показва, е като някакво връщане към корените.

Тъжно, че главния актьор е умрял миналата година.

Абе въобще…

P.S. и музиката е хубава.

от dirty.ru

Документално видео от някакъв бритнаски архив

Тъжно е да видиш колко малко всъщност се е променила България през последните 44 години. И промяната май не е в положителна посока. Тъжна история.

Накратко – оставят 4-годишни деца сами в стаята с един сладкиш, с обещанието, че ако не са го изяли до 15 минути, ще им дадат още един. И глей ко стаа:

Според мен обаче това, което се случва с младите днес е безпрецедентно. Защото средата, в която живеят днес е радикално по-различна от когато и да било в човешката история.

От десетина години хората могат да комуникират много по-лесно. Имат си мобилни телефони, интернетм социални мрежи. Много по-бързо можеш да научиш нещо ново, да обменяш информация.

Сега децата могат да гледат видео порно или гаври с учители в безброй сайтове, докато моето поколение можеше да получи такава информация само от ръка на ръка. И това е много по-бавно. Преди, за да стигне такава история от училище в единия край на града до друго в другия, историята трябва да е била много интересна и деца то двете училища реално да са се познавали и да са се видяли на живо, за да си я разкажат.

И макар тая постоянна и глабална свързаност между хората очевидно да има ценни страни, съвсем не съм сигурен, че родителите днес могат да се справят със ситуацията. Просто на нито едни родители преди това не се е налагало да правят такова нещо. Няма натрупан опит.

А за България случващото се е още по-фатално, защото по традиция нямаме никакви традиции (културни, политически), които да служат като отправна точка в търсенето на решението. В този смисъл да се присмиваме на попа, който каза, че концертът на Мадона е предизвикал божия гняв е не дотолкова обосновано. Защото като прескочим първичното съмнение “Бог?! Гняв?!” не можем да не признаем, че тотално неадекватното поведение на едно общество не може да не породи катастрофи от всякакъв характер – били те гибелта на 15 души в Охрид или провалът на образователната система.

Форест Гъмп го казва. Аз затова си взех няколко кутии и за всеки случай си направих торта, та да има какво да ми се пада :)

Нали за това са рождените ден в крайна сметка.