Блогът на Магеланчо

Ериду

2012-02-14T14:30:00.001+02:00

Някога, преди хиляди години по земите, разположени между реките Тигър и Ефрат, там където днес се намира Ирак, съществувала една от най-древните цивилизации на земята - шумерската.

Смята се, че това е първата голяма човешка цивилизация, която изобретила писмеността, колелото, първите селскостопански сечива.

Около 3000 години преди новата ера в Месопотамия възникнали първите градове-държави. Най-могъщи сред тях били Ур, Урук, Ларса, Лагаш, Нипур, Сипар, Шурупак и Ериду. Своето благосъстояние, благодарение на което в тях били построени внушителни храмове, дворци и гробници те дължали на развитието на занаятите и търговията.

Най-старият от шумерските градове-държави, Ериду се намирал на мястото на съвременния Тел Абу Шахрейн. В превод от шумерски неговото име означава "могъщо място" или "мястото на принца". Смята се, че Ериду е, ако не първият, то един от първите изобщо на земята.

Според шумерската митология Ериду бил дом на Енки, известен и с името Еа (Ейя) и един от главните богове в шумеро-акадския пантеон, владетел на океана, покровител на занаятите и бог на мъдростта и магията. В града бил построен негов храм, наричан е-Абзу, като според шумерите Енки живеел в Абзу, в превод "дълбок океан", където времето било спряло.

В именника на шумерските царе Ериду е посочен като градът на първите царе. Първият от тях, който носел името Алулим, според преданието бил първият човек, наследник на боговете и полубог, който управлявал 28000 години.

Въпреки, че градът е далеч от Вавилон, тук е открит градеж, който съвпада напълно с описанието на Вавилонската кула. Съществуват няколко обстоятелства, които дават основание да се предположи, че легендарната кула всъщност е била построена в Ериду.

При разкопки на местата, намиращи се в границите на древните градове-държави Ур и Ериду са открити странни на външен вид статуетки, наподобяващи хора с глави на влечуги и очи с вертикални зеници. Тяхната възраст се определя на между 6000 и 8000 години.

Според шумерите Ериду е един от петте града, построени преди Големия потоп и бил благословен от боговете дълго време с величие и блясък. Предполага се, че градът възникнал някъде около 5400 години преди новата ера край Персийския залив на устието на река Ефрат. Три народа сключили съюз за достъп до прясна вода. Това били народът Самара, който живеел в кирпичени къщи и обработвал земята, като за целта построил система от канали за напояване. Обитаващи крайбрежието рибари живеели в своите тръстикови колиби. За тях се предполага, че са първите шумери. Третият народ били номади животновъди, които обитавали полупустинните райони, живеели в палатки и отглеждали овце и кози. Градът се разраствал около внушителен храмов комплекс, в който се събирала прясна вода. Тази история съответства на мита, според който Енки основал града от водата в най-южната част на Шумер.

Друга история разказва как богинята на любовта, плодородието и военното дело Инанна, покровителка на града-държава Урук трябвало да отиде в Ериду, където да получи даровете на цивилизацията. Това е може би митологичното описание на засилването на мощта на градовете-държави в северната част на Шумер и отслабването на тези в южната.

Според древни вавилонски текстове Ериду е първият град на хората и бил създаден от бог Мардук. В двора на асирийските царе на разположение били лекари, специално обучени на древни знания в Ериду, които познавали по знаци на тялото на пациента неговото състояние и умеели да лекуват чрез заклинания и магии.

Розетският камък

2011-12-19T17:18:00.000+02:00

До второто десетилетие на 19 век учените били много затруднени в разчитането на египетските йероглифи, които украсявали стените на древните им гробници и храмове. Нещата се променят когато при разкопките на древната крепост Ар-Рашид, разположена в делтата на река Нил през 1799 година Пиер Франсоа Бушар открива Розетския камък.

Той представлява голям къс черен гранит с тегло около 750 килограма, покрит с три еднакви по смисъл текста, които са написани на два езика - един на старогръцки и два на египетски, от които един със староегипетски йероглифи и един с демотично писмо.

За разлика от древноегипетския, по това време старогръцкият е бил добре изучен, благодарение на което след дългогодишна работа, през 1822 година френският историк Жан-Франсоа Шамполион успява да разшифрова и трите текста. Камъкът бил изписан през 196 г. пр. н.е. след коронацията на Птолемей V Епифан по поръчка на съвет от египетски жреци, събрали се в Мемфис и съдържа указ, който установява божествения култ към новия владетел. Едно от обстоятелствата, които спомогнали за разшифроването на египетските текстове било еднаквото изписване на името на владетеля и в трите текста.

От 1802 година Розетския камък се съхранява в Британския музей в Лондон, като известно време след пристигането му надписите по него били оцветени с бял тебешир, а останалата му повърхност покрита с восък, за да бъде защитена от любопитните посетители на музея. Обработен по този начин той създал погрешното впечатление, че представлява черен къс базалт. През 1999 година камъкът е почистен и изложен в своя оригинален вид.

Розетският камък е фрагмент от по-голяма стела, но останалите и части не са открити. Не се знае със сигурност каква част от нея липсва, но сравнено с други подобни открития може да се предположи, че липсват около 30 сантиметра от началото на първия текст и вероятна сцена, изобразяваща египетски владетел или божества.

Поради повреденото си състояние, в което бил намерен камъкът нито един от трите текста не е запазен изцяло. Най-лошо е състоянието на текста в най-горния край на камъка, написан на древноегипетски, а най-добре е запазен вторият текст с демотично писмо.

Благодарение на Розетския камък е отворена една от вратите на познанието за древните египтяни - разчитането на староегипетските символи и разгадаване на смисъла на многобройните надписи, останали за поколенията от тази велика цивилизация.

Бялата планина на Африка

2011-10-16T11:59:00.000+03:00

На около 340 километра южно от Екватора, в източната част на Африка се намира Килиманджаро, най-високата точка на континента.
Дълго време в Европа не вярвали, че е възможно толкова близо до Екватора да има планина, покрита със сняг и лед.
Преди почти две хилядолетия античният учен Клавдий Птолемей, чиито записки дълги години са били основен източник на информация за Африка, обозначава най-високата част на континента с името Масте Монс. Хиляда години след него сведения за Килиманджаро дават китайски мореплаватели, но за официална дата на откриването му е приета 11 май 1848 година, когато върхът е описан от Йоханес Ребман. Първото му успешно изкачване обаче, е направено от Ханс Майер и Лудвиг Пуртшелер едва през 1889 година.

Най-високата планина на Африка се намира в североизточната част на Танзания, близо до границата с Кения. Достъп до планината има само от територията на Танзания, но едни от най-впечатляващите гледки към Килиманджаро се разкриват от кенийската савана. Планината попада в границите на националния парк, който носи нейното име.
Три изгаснали вулканични кратера формират Килиманджаро - Кибо, Мавензи и Шира. Най-високият връх е Ухуру, извисяващ се на 5895 м. надморска височина на територията на Кибо. Цялата площ, която заема планината е около 3558 кв. км. и е най-високата изолирана планина в света.

Климатът тук е екваториален планински с два сухи сезона - от януари до март и от юли до септември. Най-ниските части на планината са заети от екваториални гори, които в най-високите части прерастват в обширни ливади.

На езика на местното население Килимана Нгара означава Блестящата планина. Масаите я наричат Олдонджо Оибор, което пък се превежда като Бялата планина. На суахили думата килима се използва за означаване на хълм или малка планина.

Според една легенда някога, вождът на племето чага изпратил на Килиманджаро свои поданици, като им възложил да му донесат от среброто, което покрива върха на планината. Начинанието им било обречено на неуспех, защото ледът, който те взели със себе си се разтопил и донесли на своя вожд само вода. Той толкова се ядосал, че осъдил всички пратеници на смърт, но не се отказал и изпратил други. Същото се случило и с тях, по пътя ледът се разтопил и те също били наказани. Накрая сам вождът повел хората си към белия връх, но когато го достигнал разбрал, че тук наистина няма сребро.

Днес ледената шапка на Килиманджаро е обсебила изгасналия вулкан Кибо. През 2003 година тя е заемала около 2 кв. км. от него, но в миналото е била много по-голяма и лесно забележима от далечно разстояние. Състои се от няколко ледника, сред които Фуртвенглер, Дригалски, Балето и други. От средата на 19 век започва бързото и топене. За сравнение, през 1912 година е заемала площ от 12.1 кв. км.

Синан - архитектът на империята

2011-08-09T07:09:00.000+03:00

По времето на Сюлейман I, Селим II и Мурад III работи един от най-големите архитекти на Османската империя. Коджа Мимар Синан ага е роден на 15 април 1489 година в Аърнас, село в югоизточната част на Мала Азия. Поради твърде оскъдните сведения за ранните му години неговият произход остава загадка. Предполага се, че е бил от християнско семейство, тъй като когато е на 21 години бил включен към еничарския корпус, а там попадали само младежи от немюсюлмански семейства по силата на кръвния данък. Повечето историци смятат, че Синан има византийски произход, но съществуват и предположения, че е с арменски произход.

В еничарския корпус е обучен за военен инженер. По време на военните походи се специализира в изграждането на укрепления, пътища, мостове и акведукти.

Джамията Султан Ахмед в Истанбул, Турция

Когато е на около петдесет годишна възраст Синан е назначен за главен султански архитект. Стилът му е повлиян най-вече от константинополската църква Света София, превърната по-късно в джамия, а днес един от най-посещаваните музеи в Истанбул. Като главен султански архитект и главен архитект на Истанбул Синан прилага наученото от военните години почти половин век.

През това време под негово ръководство са построени повече от 300 сгради. Първата, за която се предполага, че е негово дело, е построената през 1536 - 1537 година джамия на Хусрев паша с квадратен двор и две медресета (мюсюлмански училища, в които се подготвят свещенослужители, учители и държавни служители).

Джамията Миримах Султан в Истанбул, Турция

Като придворен архитект получава първата си поръчка от съпругата на Сюлейман Великолепни - Хурем. Тя възлага на Синан построяването на комплекс, състоящ се от женска болница, приют, джамия и медицинско училище.

Първият голям проект на Синан е изграждането на Шехзаде джамия - комплекс, който включва джамия, медресе, приют, училище и гробница. Комплексът бил издигнат в памет на принц Шехзаде Мехмед.

Следващата поръчка - Искеле джамия, идва от любимата дъщеря на Сюлейман Великолепни - Михримах Султан и нейния съпруг великият везир Рюстем паша. За да защити джамията от влагата в Истанбул, Синан я построява върху изкуствена площадка, но поради недостатъчното място тя не разполага с вътрешен двор.

Свети Седмочисленици в София, България

Сред множеството проекти, дело на Синан, един от най-известните е джамията Селимие в Одрин, която се се счита за истински шедьовър на османската архитектура. Самият архитект гледа на нея като на своя майсторска работа. Джамията е построена в периода 1569 - 1575 година и в нея се забелязват множество иновации, въведени от Синан. За първи път е построен купол, почти идентичен с този на Света София, което показва амбициите на османския архитект да построи сграда, която да е сравнима с ненадминатия дълго време храм на император Юстиниан I.

На територията на България негово дело са джамиите Баня баши и Коджа дервиш Мехмед паша (днес църква Свети Седмочисленици) в София.

Селимие джамия в Одрин, Турция

Безспорно, най-голямото му постижение като архитект е султанската джамия в Истанбул, построена в чест на султан Сюлейман Великолепни. Сюлеймание джамия е изградена на няколко тераси на един от хълмовете в Истанбул с изглед към Босфора. Освен джамията със своите четири минарета и гробниците, в комплекса се включват още болница, медицинско училище, кухня за бедни, училище, четири медресета и множество дюкяни.

Джамията следва плана на Света София като са добавени само някои детайлни конструктивни подобрения, но без да превишава размера на храма.

Сюлеймание джамия в Истанбул, Турция

Въпреки, че самият Синан счита, че работата по Сюлеймание джамия била на недостатъчно високо ниво тя го утвърждава като най-значимият архитект на империята. Тук са погребани както султанът и негова съпруга, така и самият архитект.

Замъкът Егесков

2011-07-26T09:14:00.000+03:00

Егесков е един от най-добре запазените замъци от периода на Ренесанса. Замъкът се издига в южната част на датския остров Фунен. Неговата история започва още през 14 век, а през 1554 година с неговото оформление се заема Франдс Брокенхуус.

снимка

По време на гражданската война, известна като Враждата на графовете (1534 - 1536), благородниците започнали да укрепват своите домове.

Замъкът Егесков е построен в малко красиво езеро върху дъбови трупи. Според легендата за построяването на замъка е била изсечена цяла дъбова гора, откъдето идва и неговото име - Егесков се превежда като дъбова гора.

снимка

Първоначално достъпът до замъка се осъществявал чрез подвижен мост. Самият замък представлява две дълги сгради, свързани помежду си с дебела двойна стена, в която са скрити кладенец, тайни проходи и стълбища. Това позволявало на неговите защитници, ако изгубят едната част от замъка да продължат защитата му от другата.

В замъкът е построен вътрешен водопровод, като тук за първи път в Европа са използвани вертикални шахти за отпадъците.

снимка

Около 49 декара от земята около замъка е заета от красив парк, съставен от няколко градини - Английска, Водна, Билкова, Зеленчукова и Селска, а също и една от най-големите градини в Европа, където се срещат 104 различни видове.

Има 4 градински лабиринта, най-новият от които е най-големият в света бамбуков лабиринт, в чиито център е построена кула в китайски стил. Най-старият пък е на възраст стотици години.

В парка има също така и триметров слънчев часовник, който е проектиран от Пиет Хейн.

Днес в замъкът се помещават няколко музея, в които могат да се видят колекция от автомобили и мотоциклети, а също така превозни средства със специално предназначение и летателни апарати. Един от музеите е посветен на историята на селското стопанство.

От 1784 година замъкът Егесков е собственост на семейство Ahlefeldt-Laurvig-Bille. По-голямата част от него е достъпна за посещения, изключение прави само частта, която се използва от неговите собственици.

Московската катедрала "Св. Василий"

2011-06-25T10:10:00.000+03:00

През 1552 година руските войски, предвождани от цар Иван Грозни превземат Казанското ханство. В чест на победата царят нарежда да се построи храм, който нарича на Свети Василий. Строителството на храма започнало през 1555 и продължило до 1561 година. Според легендата, след построяването му неговият архитект бил ослепен по заповед на Иван Грозни, за да не може да построи никога друг храм, който да се мери по красота с неговия.

снимка

Катедралата "Св. Василий Блажени", която днес се намира на Червения площад в Москва, била най-високата сграда в града до построяването на камбанарията на цар Иван Велики през 1600 година. Една от най-популярните московски забележителности е филиал на руския Държавен исторически музей от 1928 година, а от 1990 година е включена в Списъка на световното историческо и културно наследство на ЮНЕСКО. През 1929 година камбаните му са свалени и бил затворен за богослужение до началото на деветдесетте години на 20 век.

снимка

В архитектурно отношение храмът "Св. Василий Блажени" представлява съвкупност от осем параклиса с обща основа, обходна галерия и лабиринт от тесни сводести коридори. Над всеки от параклисите има купол, като всеки от куполите е оцветен в различни цветове.

През 1588 година към катедралата е пристроена пристройка, в която се съхраняват мощите на Св. Василий Блажени. Високата 65 метра камбанария е построена през 1670 година.

Не е напълно сигурно кой е бил главният архитект на катедралата. Предполага се, че храмът е дело на Постник Яковлев.

снимка

Слънце

2011-04-12T08:59:00.000+03:00

Блогът на Магеланчо

Ериду

Розетският камък

Бялата планина на Африка

Синан - архитектът на империята

Замъкът Егесков

Московската катедрала "Св. Василий"

Слънце

Първият космически герой

Aurora Borealis

Кралство Бутан

Рио де Жанейро

Сблъсък на галактики

Венеция - история и романтика

Древни градове - Лептис Магна

Снежните маймуни

Париж

Космически телескоп Хъбъл

Бурж Халифа - На последния етаж на Света

Дивата Австралия

Перперикон

Гранд Каньон

Водопадът Мичъл

Храмовете в Абу Симбел

Помпей

Национален парк Йосемити, САЩ