MaRiAS Nature TOY'S

Мими и Лоте

2012-01-17T00:01:00.003+02:00

Mimi and Lotte
The New Year started with a lot of smiles and inspiration! These two girls were sitting on the shelf waiting for the moment to present themselves to you.
The other day, all through the morning Mimi was chewing a candy, which my daughter made for her from a small piece of fabric and some wool. Lotte was watching from the other side, with envy in her eyes and threatened that she will make a candy all by herself. When we walked out of the atelier and the door closed behind us, we peeped through the keyhole.
Lotte was meddling in the cabinet searching for an appropriate piece of fabric for her candy. Mimi was helping her, pulling out some wool from the bag…
The next morning, on the working table there were five big candies.

Началото на годината започна с много усмивки и вдъхновение ! Тези две момиченца седяха на рафта и чакаха да ви се представят .

Онзи ден Мими цяла сутрин дъвчеше един бонбон ,който дъщеря ми и направи от малко парченце плат и вълна , а Лоте гледаше завистливо от другия край и се заканваше ,че сама ще си направи . Когато излязохме от ателието и врата хлопна , погледнахме през ключалката .

Лоте пипаше в скрина и търсеше подходящ плат за бонбона си . Мими и помагше , като изваждаше вълна от чувала .......

На другият ден върху работната маса имаше 5 големи бонбона . :)

Merry Christmas and Happy New Year !!!

2011-12-29T09:54:00.001+02:00

Тролове

2011-12-08T17:08:00.000+02:00

Recently another place dedicated to the fairy-tale creatures appeared on the internet. It is called Troll House. The trolls are handmade, filled with sheep's wool, ready to be hugged and to play all day long. Take a look at the website www.trollhouse.net and read more about the trolls and the woman who creates them.

Наскоро в интернет пространството се появи още едно място, посветено на приказните герои - Къщата на троловете. Троловете са ръчно изработени, пълни с вълна и готови за игри и гушкане. Разгледайте страницата www.trollhouse.net, за да прочетете повече за тези човечета и жената, която ги прави.

Снежинка

2011-10-24T14:10:00.001+03:00

Hello friends!
Autumn is here with all her beauty and soon she will make place for Winter. It seems that I am in a holiday mood and I am already thinking of the snowflakes on the window and a cup of hot chocolate in the hand. This little Snowflake is for all of you who like the beautiful Winter
I wish you a marvelous and successful week
Здравейте приятели,
Ето ,че есента е тук с пълна сила и скоро ще отстъпи място на зимата . Изглежда съм настроена празнично и вече мисля за снежинките на прозореца и чаша горещ шоколад в ръката. Тази малка Снежинка е за всички вас , които харесвате красивата зима :)

Желая ви прекрасна и спорна седмица ! :)

След ваканцията

2011-08-10T09:11:00.001+03:00

The vacation has passed so quickly and it is time for me to come back. Some new friends are eager to introduce themselves to you. The two fairies Mia and Pearl spend the summertime counting ladybugs and the elf Ginger loves to do nothing all day long.
Julie spent some pleasant days at the sea and decided to be the captain of a ship when she grows up. And little Elsy ate the biggest ice-cream possible, so the vacation did not pass without incidents
Ваканцията мина толкова бързо и е време да се завърна. Няколко нови приятелки нямат търпение да ви се представят . Двете феи Мия и Пърл прекарват лятото в броене на калинки ,а елфът Джинжър обича да мързелува по цял ден .
Джули прекара няколко приятни дни на морето и реши когато порасне да стане капитан на кораб , а малката Елси изяде възможно най- големият сладолед и ваканцията не мина без инциденти :) .

На гости на баба

2011-07-11T23:28:00.000+03:00

Не съм се "срещала" тук с вас от доста време , но вълшебствата край мен не спират .

Преди няколко дни ходих на гости на баба и в градината и видях малки човечета . Бяха толкова сладки! . Скрита зад едно дърво ги наблюдавах с часове .

Когато разказах на баба за тях , тя не се изненада . Разказа ми за тях .

Още като малко момиченце се криела в тяхната градина и наблюдавала бебетата плодови елфи. Показвали се само на този ,който вярва във вълшебства .

Повярвай и ти ! :)

Подарък

2011-05-04T10:48:00.001+03:00

Коледа е любимият ми празник . Затова искам да изненадам един от вас с кукла .

Повече информация тук http://www.facebook.com/pages/MariAS-Nature-TOYS/172918027908 . краен срок за записване 30.09.2011г. :) Успех !

Пикник

2011-04-20T23:08:00.000+03:00

" Мамо, хайде да заведем , Джуджето на разходка ! Ще вземем храна и ще играем на полята с маргаритки . "

Веднага се съгласих и одихме в градината. Взех една книга и седнах да чета , а двете палавници се излегнаха на тревата . Времето беше чудесно . Слънце и лек пролетен ветрец. Чуроликането на птиците ме унасяше . Дали сънувах или беше вълшебство ,но нашата кукла сама си сипваше чай и хрупаше шоколодовите бисквити.

Приказки

2011-04-12T14:23:00.001+03:00

Четете ли приказки на децата си ? Надявам се ,че няма да има такива ,който ще отговорят отрицателно . Аз и Али ( моята дъщеричка) имаме всяка вечер ритуал. Светваме само нощната лампа, завиваме се с любимото одеяло и взимаме по една книга с вълшебни приказки .

Преправям си гласа. Правя вълни с одеялото ако има буря и корабът се люшка насам нанам. почуквам по леглото когато вълкът тропа на вратата , завивам се с кърпата през главата като забрадка ,когато бабата на Червената Шапчица говори.... И така всяка вечер. Проблемът е ,че моята любопитка иска все нови и нови приказки . В нас е истинска библиотека. Последните книги ,които купих са наистина страхотни и ги препоръчвам на всички.

Наскоро направих много нови кукли , който нетърпеливо чакаха да се запознаят с вас .

Това е Фроди - малкото горско момченце . Той най-много обича да слуша приказки .

Това са Лулу , Флобер и Флорин ( от ляво на дясно ) . Малките пакостници ,който разхвърлят вкъщи .

И малката Клое - едно от загубените деца от света на Питър Пан :) .

Куклиииии

2011-03-07T14:33:00.000+02:00

Нямам много време да пиша ,а куклите седят и чакат да ги представя пред вас. Даже онзи ден една се разсърди . Скри се някъде и цял ден не я открих. Накрая се разбра ,че е прекала времето в гардероба .

Елфи

2011-02-24T11:38:00.000+02:00

Днес отново разглеждах сайта с красиви кукли на Зане . Тя е от Гермния и прави прекрасни неща . Моят елф ,който преди време публикувах беше вдъхновен от нейните прекрасни кукли . Предлагам и вие да се запознаете с нея http://www.allerleipuppen.de/Puppen.html

Mia

2011-02-08T10:06:00.001+02:00

Mia
I wonder what it is like to be born lucky. The girl I am going to tell you about is definitely one of that kind – born lucky.
From the day this baby was born everyone tried to satisfy all her desires and needs. She lied down in a gorgeous carved wooden cradle. She slept on silk sheets and ate with a golden spoon. This girl had been waited for too long and when her parents discovered that they were going to have a child, they were the happiest people I had ever known.

I remember the day when I went to see her in the maternity hospital … A white baby with red cheeks was lying in a little bed made of glass. She was wearing pink pants and a white cap. She was just gorgeous! I had never seen such a beautiful baby. She even had hair - thick and blonde and her eyes were round and blue…. They called her Mia (diminutive of Maria).
Now three years later Mia is a wonderful child. She dreams of becoming a princess, living in a castle and growing a tree with sweets in the back yard.

When her mom is busy at the atelier, she often sneaks into her room and pokes about the jewelry box. She has a favorite pearl necklace that she puts on. She stands in front of the big mirror and looks at herself. She tries on all the bracelets and uses Mimi’s perfume. When she hears that the atelier door is being opened she quickly hides under the quilts. Only two naughty pigtails always jut out :))
This story is about my daughter, because she like Mia is one happy child – born lucky and surrounded by a lot of love

Мия

2011-02-07T23:29:00.002+02:00

Какво ли е да се родиш с късмет ? Определено момиченцето за което ще ви разкажа е точно такова - родено с късмет .
От денят в който се роди това бебе всеки се стремеше да задоволи нейните желания и нужди . Лежеше в прекрасна резбована люлка . Спеше на копринени завивки и ядеше със златна лъжичка . Това момиченце беше чакано прекалено дълго и когато родителите и разбраха ,че ще имат дете бяха най- щастливите хора ,който някога съм познавала .

Спомням си денят когато отидох да е видя в родилното отделение ..... В стъклено легълце лежеше едно бяло бебе с червени бузи . Беше облечена с розови ританки и бяла шапчица . Беше просто прекрасна ! Никога не бях виждала такова красиво бебе . Имаше дори косичка. Гъста и руса, а очичките и бяха едни такива кръгли и сини ..... Нарекоха я Мия (умалително от Мария ) .

Сега след 3 години Мия е прекрасно дете . Мечтае да стане принцеса , да живее в замък и да отглежда дърво със сладкиши в задния двор .
Когато майка и е заетa в ателието , тя често се промъква в нейната стая и рови в кутията с бижута. Има един любим седефен гердан , който си слага. Застава пред голямото огледало и се оглежда . Пробва всички гривни и използва миминия парфюм. Когато чуе ,че врата на ателието се отваря , тя бързо се скрива под юрганите . Само две палави опашлета винаги остават да стърчат :)

Тази история е за моята дъщеричка , защото и тя като Мия е едно щастливо дете - родено с късмет и обгърнато с много любов.

В горското Царство

2011-01-27T14:34:00.001+02:00

Днес е щастлив ден за мен . Излезе интервюто в Идеален Дом DECOR

"...... А който ходи в Горското царство и вярва в чудеса, сигурно ще срещне елфчето Жълъдко , гномчето Мели или горската готвачка , ще опита сладко от жълъди или орехов пай и ще чуете какво разказват те . .."

From the dusty chests

2011-01-19T23:13:00.001+02:00

From the dusty chests
My name is Tammy. I love visiting my grandma. She lives in a little village in the mountains. Her house is very small with a straw roof. Grandma has a cow whose name is Lilly. She is my best friend. When the sun comes up in the morning, she shows her head outside the barn window and wakes me up with a loud “Mouuuuu”. I am sure she is saying “Get up Tammy! It is time for milk!”
Grandma and I take the bucket and head off to Lilly. There is nothing better than a cup of warm milk for breakfast.
My cow spends all day long on the mountain grasslands and I lay down in the grass and listen to grandma’s stories.
The most interesting place in the house is right under the roof. The attic is dark and the ceiling is low, but it is not scary. This is where grandma keeps all her secrets. There are old and dusty cabinets, chests and dry lavender hung on the walls. I absolutely adore fumbling her hiding place. My family’s past is there. There are old photos, clothes, books and even toys. I found my mother’s doll and an album with her drawings from the kindergarten. I found a picture of a very beautiful lady with flowers in her hair. Who is she? (my grandma)
Granny cooks delicious meals, and every morning the scent of pancakes tickles my nose. During the summer me and my grandma prepare all kinds of supplies for the winter (mommy never does that) It is very interesting to help. We pick up fruits from the garden and make jam. I love strawberry jam!
That is how, in games, every summer passes by.

Казвам се Тами . Много обичам да ходя на гости на баба . Тя живее в едно малко селце в планината . Къщата и е малка, със сламен покрив . Баба има една крава на име Лили . Тя е моята най-добра приятелка . Сутрин когато слънцето изгрее тя показва глава през прозореца на обора и ме буди с едни звучно " Мууу уу ! " Сигурна съм ,че казва " Ставай , Тами ! Време е за млякото ! "
Баба и аз вземаме кофата и се отправяме към Лили . Няма нищо по-хубаво от топло мляко за закуска .

През целият ден моята крава прекарва по планинките пасища , а аз лежа в тревата и слушам приказките на баба .
Най- интересното място в къщата се намира под покрива . Таванът е нисък и тъмен ,но не е страшен . Там баба крие всички тайни . Има стари и прашни скринове , сандъци и сушена лавандула закачена по стените . Много обичам да ровя в нейното скривалище . Миналото на цялото ми семейство е там. Има стари снимки, дрехи, книги и дори играчки . Намерих куклата на мама и албум с рисунки и от детската градина .Намерих снимка на една много красива жена с цветя в косата . Коя ли е тя ? ( моята баба )

Баба прави много вкусни гозби, а всяка сутрин аромата на мекици гъделичка нослето ми .
Цяло лято правим зимнина с баба . ( Мама никога не прави това.) интересно ми е да помагам . Берем плодове от градината и правим сладко . Много обичам сладкото ягоди !
Така всяко лято мина в игри . :)

Щастлива

2011-01-04T22:48:00.001+02:00

Ако следите редовно този блог сигурно вече знаете ,че съм едно от джуджетата на Дядо Коледа. Реших ,че искам да порасна и да имам собствено дете ,което да радвам. Напуснах работилницата на добрия старец и израснах тук в България .

Малко градче с приятни хора и едно любящо семейство ме обграждаха докато се сбогувах с детството. Сега съм майка ,но и дете дълбоко в себе си . Нищо от вълшебните детски спомени не е изчезнало . Правя играчки за всички малки и големи деца .

Изпращам ги в Лапландия на Дядо Коледа , а той ги оставя под елхите на Коледа . Понякога получавам и снимки от щастливите малки човечета и това ме прави много щастлива.

Така минават дните , седмиците , месеците и докато се обърнем годината ще се търкулне и ще дойде следващата . Желая ви много приятни мигове и обръщайте повече внимание , играйте с малкия човек до вас , за да може когато порасне да си спомня с усмивка магията на детството .

Happy

If you follow this blog regularly, you should already know that I am one of Santa’s elves.

I decided that I want to grow up and have my own kid, whom I want to make happy. I left the workshop of the good old man and I grew up here, in Bulgaria.

A small town and a loving family were always there for me, while I was saying goodbye to childhood. Now I am a mother but deep inside I am still a kid. Nothing from the magical child memories has gone away. I make toys for all children – small and grown up.

I send them to Santa Claus in Lapland, and he leaves them under the Christmas trees. I get some photos from smiling little children every now and then, and this makes me incredibly happy.

This is how the days, the weeks and months pass by. By the time we know it, the year will be over and the next one will start. I wish you many pleasant moments and pay more attention, play with the little people next to you, so that when they grow up, the memory of magical childhood brings a smile on their faces.

My Wishes in 2011

2010-12-31T18:38:00.000+02:00

Време е да се сбогуваме със старата година и да посрещнем новата . Надявам се да е запомним всички с добро и да отворим душите и домовете си за Новата . Дано тя бъде по- усмихната и вълшебна.
Моите желания за 2010
Нека Бог да ни даде
12 месеца с щастие
52 седмици изпълнени със забавление
365 успешни дни
8760 часа в добро здраве
52600 минути на успеха
3153600 секунди със щастие .. и това е всичко ;)

И да не забравям искам много Много МНОГО въображение за да правя все по - приказни кукли . :))

God gives You..
12 Month of Happiness,
52 Weeks of Fun,
365 Days Success,
...8760 Hours Good Health,
52600 Minutes Good Luck,
3153600 Seconds of Joy..and that’s all! ” :)

HAPPY NEW YEAR !!!!

Santa Claus Doesn't Always Wear A Red Suit

2010-12-27T18:57:00.000+02:00

I slouched down in the passenger seat of our old Pontiac 'cause it was the cool way to sit when one is in the fourth grade. My dad was driving downtown to shop and I was going along for the ride. At least that's what I had told him -- actually I had an important question to ask that had been on my mind for a couple of weeks and this was the first time I had been able to maneuver myself into his presence without being overt about it.

"Dad..." I started. And stopped.

"Yup?" he said.

"Some of the kids at school have been saying something and I know it's not true." I felt my lower lip quiver from the effort of trying to hold back the tears I felt threateing the inside corner of my right eye -- it was always the one that wanted to cry first.

"What is it, Pumpkin?" I knew he was in a good mood when he used this endearment.

"The kids say there is no Santa Claus." Gulp. One tear escaped. "They say I'm dumb to believe in Santa anymore...it's only for little kids." My left eye started with a tear on the inside track.

"But I believe what you told me. That Santa is real. He is, isn't he, Dad?"

Up to this point we had been cruising down Newell Avenue, which in those days a two-lane road lined with oak trees. At my question, my dad glanced over at my face and body position. He pulled over to the side of the road and stopped the car. Dad turned off the engine and moved over closer to me, his still-little girl huddled in the corner.

"The kids at school are wrong, Patty. Santa Claus is real."

"I knew it!" I heaved a sigh of relief.

"But there is more I need to tell you about Santa. I think you're old enough to understand what I am going to share with you. Are you ready?" My dad had a warm gleam in his eyes and a soft expression on his face. I knew something big was up and and I was ready, 'cause I trusted him completely. He would never lie to me.

"Once upon a time there was a real man who travelled the world and gave away presents to deserving children wherever he went. You will find him in many lands with different names, but what he had in his heart was the same in every language. In America we call him Santa Claus. He is the spirit of unconditional love and the desire to share that love by giving presents from the heart. When you get to a certain age, you come to realize that the real Santa Claus is not the guy who comes down your chimney on Christmas Eve. The real life and spirit of this magical elf lives forever in your heart, my heart, Mom's heart and in the hearts and minds of all people who believe in the joy that giving to others brings. The real
spirit of Santa becomes what you can give rather than what you get. Once you understand this and it becomes a part of you, Christmas becomes even more exciting and more magical because you come to realize the magic comes from you when Santa lives in your heart. Do you understand what I am trying to tell you?"

I was gazing out the front window with all my concentration at a tree in front of us. I was afraid to look at my dad -- the person who had told me all my life that Santa was a real being. I wanted to believe like I believed last year -- that Santa was a big fat elf in a red suit. I did not want to swallow the grow-up pill and see anything different.

"Patty, look at me." My dad waited. I turned my head and looked at him.

Dad had tears in his eyes, too -- tears of joy. His face shone with the light of a thousand galaxies and I saw in his eyes the eyes of Santa Claus. The real Santa Claus. The one who spent time choosing special things I wanted for all the Christmases past since the time I had come to live on this planet. The Santa who ate my carefully decorated cookies and drank the warm milk. The Santa who probably ate the carrot I left for Rudolph. The Santa who -- despite his utter lack of mechanical skills – put together bicycles, wagons and other miscellaneous items during the wee hours of Christmas mornings.

I got it. I got the joy, the sharing, the love. My dad pulled me to him in a warm embrace and just helds me for what seemed the longest time. We both cried.

"Now you belong to a special group of people," Dad continued. "You will share in the joy of Christmas from now on, every day of the year, not only on a special day. For now, Santa lives in your heart just like he lives in mine. It is your responsibility to fulfill the spirit of giving as your part of Santa living inside of you. This is one of the most important things that can happen to you in your whole life, because now you know that Santa Claus cannot exist without people like you and me to keep him alive. Do you think you can handle it?"

My heart swelled with pride and I'm sure my eyes were shining with excitement. "Of course, Dad. I want him to be in my heart, just like he's in yours. I love you, Daddy. You're the best Santa there ever was in the whole world."

Духът на Дядо Коледа не е облечен непременно в червени дрехи!

2010-12-27T00:44:00.000+02:00

Бях се излегнала на задната седалка на стария ни понтиак, защото в четвърти клас няма друг начин да се седи.Баща ми отиваше на пазар в града и аз се возех с него.Поне така му бях казала.Всъщност обаче исках да го питам нещо много важно, което ми тежеше от две седмици и това беше първата възможност да остана незабелязано насаме с него.

- Татко... - започнах аз.И спрях.
- Да? - отвърна той.
- Децата в училище разправят разни неща, дето знам, че не са верни.

Усетих как долната ми устна започва да трепери от усилието да сдържа сълзите, които усещах, че напират в ъгълчето на дясното ми око - то винаги се разплакваше първо.

- И какво е то, репичке?
Знаех, че щом използва това обръщение, значи е в добро настроение.

- Децата разправят, че нямало Дядо Коледа.
Хлъц.Една сълза се търкулна.

- Казват ми, че съм тъпа, защото вярвам в Дядо Коледа... като малките деца.Лявото ми око също засили една сълза.

По това време вече карахме по Нюуел авеню, което по онова време беше двулентов път, с дъбови дървета от двете страни.В отговор на моя въпрос баща ми хвърли поглед към лицето и позата ми.Отби встрани и спря колата.Изключи двигателя и се премести по-близо до мен, неговото все още малко момиченце, сгушено в ъгъла.

- Съучениците ти не са прави, Пати.Дядо Коледа на истина съществува.

- Знаех си! - въздъхнах аз с облекчение.

- Но трябва да ти кажа още някои неща за Дядо Коледа. Струва ми се, че си вече достатъчно голяма, за да разбереш това, което ще ти кажа.Готова ли си?

В очите на баща ми светеше особена нежност.Усещах, че се кани да ми каже нещо много важно и бях готова, защото му имах пълно доверие.Той никога не би ме излъгал.

- Навремето живеел един човек, който пътувал навред по света и където пътувал, раздавал подаръци на добрите и послушни деца.В различните страни името му било различно, но независимо от езика, в сърцето и душата си хората го наричали по един и същ начин.Ние го наричаме Дядо Коледа.Той е духът на безусловната любов и желанието да споделиш тази любов като раздаваш подаръци от все сърце.Когато навърши определена възраст, човек разбира, че Дядо Коледа не е старец, който се провира през комина на Бъдни вечер.Истинският вълшебен дух живее постоянно в твоето сърце, в моето сърце, в сърцето на мама и в сърцата и мислите на всички хора, които вярват в радостта да дават на другите.Истинският дух на Коледа се превръща в това, което можеш да дадеш, вместо в това какво можеш да получиш.Когато осъзнаеш това и то се превърне в част от теб, Коледа се превръща в нещо още по-вълшебно, защото започваш да разбираш, че ако вярваш в духа на Коледа и той живее в сърцето ти, вълшебството извира вътре в теб.Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа?

Аз с всичка сила зяпах едно дърво навън през предното стъкло.Страхувах се да погледна баща си - човекът, който цял живот ме беше уверявал, че Дядо Коледа е истински.Искаше ми се да вярвам, както вярвах миналата година - че Дядо Коледа е едър, здрав старец, облечен в червени дрехи.Не ми се искаше да преглътна хапчето за порастване и да видя нещата по друг начин.

- Пати, погледни ме.
Баща ми чакаше търпеливо.Аз обърнах глава и го погледнах.
Неговите очи също бяха пълни със сълзи - сълзи от радост.Лицето му светеше колкото хиляда галактики, а в очите му видях очите на Дядо Коледа.Истинският Дядо Коледа.Онзи, който беше прекарал толкова време да избира чудните подаръци, които получавах на Коледа откакто се бях родила на този свят.Дядо Коледа, който изяждаше моите старателно украсени курабиики и изпиваше топлото мляко.Дядо Коледа, който вероятно изяждаше и моркова, който оставях за елена Рудолф. Дядо Коледа, който - въпреки абсолютната си липса на технически умения - сглобяваше велосипеди, колички и какво ли не още посред нощ преди Коледа.

И го разбрах.Разбрах какво означава радостта, желанието да споделиш с някого, обичта.Баща ми ме придърпа към себе си и ме задържа в най-продължителната топла прегръдка, както ми се стори на мен.И двамата си поплакахме.

- Сега вече ти ставаш част от една особена група хора - продължи татко. - От сега нататък ще можеш да участваш в радостта на Коледа, Всеки ден през годината, а не само на празника.Защото сега Дядо Коледа живее в сърцето ти така, както и в моето.Сега ти имаш за задача да изпълняваш потребността от раздаване като част от духа на Коледа, който живее в теб.Това е едно от най-важните неща, които могат да ти се случат през целия живот, защото сега ти знаеш, че Дядо Коледа не може да съществува без хора като теб и мен, благодарение на които той е жив.Мислиш ли, че ще се справиш?

Сърцето ми щеше да се пръсне от гордост, а очите ми светеха от вълнение.

- Разбира се, татко.Искам той да живее в сърцето ми, както живее в твоето.Обичам те, татко.Ти си най-добрият Дядо Коледа в целия свят.

Ноща преди Коледа

2010-12-24T19:08:00.001+02:00

Jingle bells
Jingle bells
what fun it is to
wish our friends
a very happy merry Christmas. I wish you all a Very Merry Christmas and a Very Happy Holiday Season !

THE NIGHT BEFORE CHRISTMAS
by Clement Clarke Moore
or Henry Livingston

'Twas the night before Christmas, when all through the house

Not a creature was stirring, not even a mouse;

The stockings were hung by the chimney with care,

In hopes that St. Nicholas soon would be there;

The children were nestled all snug in their beds,

While visions of sugar-plums danced in their heads;

And mamma in her 'kerchief, and I in my cap,

Had just settled down for a long winter's nap,

When out on the lawn there arose such a clatter,

I sprang from the bed to see what was the matter.

Away to the window I flew like a flash,

Tore open the shutters and threw up the sash.

The moon on the breast of the new-fallen snow

Gave the lustre of mid-day to objects below,

When, what to my wondering eyes should appear,

But a miniature sleigh, and eight tiny reindeer,

With a little old driver, so lively and quick,

I knew in a moment it must be St. Nick.

More rapid than eagles his coursers they came,

And he whistled, and shouted, and called them by name;

"Now, Dasher! now, Dancer! now, Prancer and Vixen!

On, Comet! on Cupid! on, Donder and Blitzen!

To the top of the porch! to the top of the wall!

Now dash away! dash away! dash away all!"

As dry leaves that before the wild hurricane fly,

When they meet with an obstacle, mount to the sky,

So up to the house-top the coursers they flew,

With the sleigh full of toys, and St. Nicholas too.

And then, in a twinkling, I heard on the roof

The prancing and pawing of each little hoof.

As I drew in my head, and was turning around,

Down the chimney St. Nicholas came with a bound.

He was dressed all in fur, from his head to his foot,

And his clothes were all tarnished with ashes and soot;

A bundle of toys he had flung on his back,

And he looked like a peddler just opening his pack.

His eyes -- how they twinkled! his dimples how merry!

His cheeks were like roses, his nose like a cherry!

His droll little mouth was drawn up like a bow,

And the beard of his chin was as white as the snow;

The stump of a pipe he held tight in his teeth,

And the smoke it encircled his head like a wreath;

He had a broad face and a little round belly,

That shook, when he laughed like a bowlful of jelly.

He was chubby and plump, a right jolly old elf,

And I laughed when I saw him, in spite of myself;

A wink of his eye and a twist of his head,

Soon gave me to know I had nothing to dread;

He spoke not a word, but went straight to his work,

And filled all the stockings; then turned with a jerk,

And laying his finger aside of his nose,

And giving a nod, up the chimney he rose;

He sprang to his sleigh, to his team gave a whistle,

And away they all flew like the down of a thistle.

But I heard him exclaim, ere he drove out of sight,

"Happy Christmas to all, and to all a good-night."

Беше нощта преди Коледа – тиха и бяла.
Къщата спеше… И мишката беше заспала.
Само чорапките пъстри,грижливо строени,
Чакаха гостенин драг с бързоноги елени.

Сгушени спяха отдавна децата щастливи,
сладко в съня им танцуваха захарни сливи,
спеше и майка им, сбрала в бонето косите,
дрямката вече и мен ми затвори очите.

Точно тогава разнесе се вън олелия.
В миг се събудих уплашен, защо да го крия,
Боже, от толкова хубост замря ми сърцето!
Месецът хвърляше сребърен пламък небесен,
всичко блестеше в снежеца – тъй пухкав и пресен,
и като приказни сенки посред белотата
осем еленчета теглеха бързо шейната.

Сам Дядо Коледа – дребничък стар симпатяга,
весело свиркаше, бързо подканяше впряга:
- Хайде, еленчета! Дашър и Виксен, и Прансър!
Бързайте, Дондър и Комет,и Кюпид, и Дансър!
Блитцен, светкавице моя, Напред към комина!
Знаете всички, че трябва през него да мина!
Както наесен летят с урагана листата,
тъй и елените литнаха, а след тях и шейната.

Пуснах пердето и тръгнах…
Пред мене стоеше ТОЙ,
Дядо Коледа!
С бяла брада до гърдите,
с кожени дрехи червени бе чак до петите.
С пепел и сажди изцапал си беше костюма…
Гледах го мълком – загубил и ума, и дума,
как пред камината ситни със пъргави крачки,
как от гърба си стовари торбата с играчки.

Имаше нос като алена сочна черешка,
весели устни, присвити във лека насмешка,
розови бузи с дълбоки и смешни трапчинки,
сини очи и коси като чисти снежинки.

Точно каквито са елфите – мъдри и стари,
щедро подготвяше гостът за всички ни дари.
Аз се разсмях от сърце, той обърна се живо,
махна с ръка и намигна с око закачливо.

После за своята работа пак се захвана –
сложи във всяко чорапче играчка желана,
сръчно добави отгоре и лакомства вкусни…
Пръст до носа си опря: “Тихо!”. Подсвирна със устни
и след това през комина с торбата изчезна,
В миг полетя със шейната в нощта многозвездна…

Чувах гласа му обаче да буди простора:
- Весела Коледа! Весела Коледа, хора!

The Snowman

2010-12-16T23:16:00.000+02:00

Предколедно

2010-12-07T00:50:00.000+02:00

Знам ,че в блога ми е доста скучно , но наближават празници и в домът ми е сякаш работилницата на Дядо Коледа . От сутрин до вечер работа .

Дори дъщеричката ми помага. Има толквоа много кукли , които искам да покажа ,но няма как. Много са ! Ето последните :)

Принцеса София

2010-11-16T11:21:00.001+02:00

Ще ви запозная с една принцеса ,но доста различна от всички останали . Тя живее в замък както и би трябвало . Има любящи майка и татко и винаги получава това което поиска . Тази малка принцеса се казва София .

След като прочете за всички нейни любими неща ще разберете защо е необикновена принцеса ;)

Какво обича София : Зеленият цвят , Зелени ябълки , дългите разходки в кралската градина, игрите с прасенцата в кочината, ходенето по чорапи , катеренето по дърветата , играна на криеница със стражите , следобедния чай с бисквитка, вана пълна с много мехурчета .
Какво не обича : кралските приеми, спагети, излежаването до обяд, разресването на косата , уроците по математика , сок от лимон

Princess Sofia
I will get you acquainted with a princess who is very different from the others. She lives in a castle, as it should be. She has a loving mother and father, and she always gets what she wants. This little princess is called Sofia.
After you read about all her favorite things, you will understand why she is an extraordinary princess.
What Sofia likes : green color, green apples, long walks in the king’s garden, paying with the little pigs in the piggery, walking in her socks only, climbing trees, playing hide and seek with the sentinels, afternoon tea with a cookie, a bath full of bubbles.
What she does not like: royal receptions, spaghetti, lounging till noon, combing her hair, math lessons and lemon juice.

Ябълков Ноември

2010-11-04T11:51:00.001+02:00

Имам толкова работа . Скоро е Коледа ! Ураа. Но работат е толкова много. Тук е все едно работилницата на дядо Коледа . Аз съм едно от джуджетата помощници .Този ноември е месецът на ябълките . Няколко бебета ябълки се помещават в моят панер за плодове .

Докато ги правих много се забавлявах . Толкова са сладки ! Искам да съм дете и да си играя отново с кукли !

Това е Гушла. Така е нарече дъщеря ми ,но всички бебета са малки Гушли . Мекички и желаещи целувка .

Извинявам се на вас читатели на блога ,но времето е малко , а имам много работа и нямам време за приказки ,но ще се реванширам . Сега ви оставям и отивам на машината . Желая ви приятен ден и си хапнете ябълки ;) !

Apple November
I have so much work. It is Christmas soon! Huuurrraaay! But the work is so much. It feels like here is Santa’s workshop. I am one of the dwarfs that help him. This November is the month of the apples. Some baby apples are staying in my fruit-basket.
I had a lot of fun while I was making them. They are so cute! I want to be a child again and to play with dolls!
This is little Cuddle Baby. That is how my daughter named her, but all babies are little Cuddle Babies – soft and willing a kiss.
I apologize to you, readers of my blog, but time is little and I have so much to do. I do not have time for stories, but I will make it up to you. Now I am leaving you and I am going to the sewing machine. I wish you a nice day, and have a bite of an apple ;)

Артур

2010-10-19T14:19:00.001+03:00

Както всяко чудновато създание , така и Артур живее в гората . Скрит зад шипковите храсти ,той спокойно прекарва дните правейки дървени оръжия за приятелите си .
Чудите се защо съм им оръжия на тези малки чудатковци ? В интерес на истината до скоро нямаха нужда от тях ,но от миналото лято едно семейство гарвани се засели в Омагьосаната гора.

Тези врани са истински нехранимайковци. Плячкосват каквото видят .
Близо до къщата на Артур живеят семейство врабчета тази пролет му се наложи доста често да ги наглежда докато родителите им бяха за храна , а тези разбойници само това и чакаха влитаха през отворената врата на домът му и взимаха всичко, което ставаше за ядене , дори и инструментите му бяха откраднали . Беше истинско приключение докато ги вземе от гнездото им .

Артур излиза всяка сутрин по изгрев слънце . Обикаля гората и търси подходящи клони от ,който да издялка мечове . И така всеки ден . След това излиза на горският пазарда ги продава.

Arthur

Like every odd creature Arthur also lives in the woods. Hidden behind the briar bushes he spends his days quietly, making weapons for his friends.
You wonder why these peculiar fellows need weapons. In fact, not long ago they did not, but since last summer a raven family came to live in the Enchanted forest.
These crows are real scamps. They plunder everything they see.
Near Arthur’s house lives a family of sparrows. This spring he often had to look after them while their parents were out searching for food. This was what the bandits waited for. They flew through the open door of his home and took everything that could be eaten; they had even stolen his instruments. Taking them back from the crows’ nest was a real adventure.
Every morning, at dawn, Arthur goes out. He goes about the forest and searches for branches, suitable for making swords. This goes on and on every day. After that he goes to the forest market and sells the swords.