.. да не бяхме такива егоисти… да знаехме какво всъщност значи “щастие”..

Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.

Аз направих своя избор.

Душата е вечна. Животите преходни. Следващият ти е мой(а).

Един живот не стига. Особено пък ако те е страх да започнеш да го живееш. Глупаци. Винаги нещо липсва ако не си знаеш мястото.
Всичко е въпрос на навици. Животът е навици. Животът е изкуството да съчетаеш навиците с навикът да не свикваш с нищо. И да ти остане време да го живееш. Не да си го представяш. Не да го планираш. Не да го искаш. Да го ЖИВЕЕШ.

Защото господ е глух.
А аз съм един ужасен пример.

–
Пълното притежание се доказва само чрез отдаване. Всичко онова, което не можете да отдадете, притежава вас. – Андре Жид
I finally own you.

—
Петък 13ти. Днес съм щастлива. И в този живот – също.

Май съм пропуснала да се фукам със снимките си скоро.. мислех да пусна тези тук след като завърша всичките, но не ме свърта на едно място. Не издържам, ей!

7 deadly sins. Още 5 ми останаха. 2 са обработени. 3 – кротко чакащи.
Докато ги правех се замислих колко умряла трябва да съм вече. Мързел, чревоугодничество, похот(kind of. не знам какви са критерийте. да кажем, че се основават на мисли. примерно.), суета.. мъртва съм. Няколко пъти. За жалост или не, великия бог ми ги е опростил.. явно. И продължава да го прави.

Търся си нови смисли. След като предишните болезнено разкъсват вътрешностите ми, докато се опитват да докажат, че мястото им не е там. Понякога се чудя дали пък в мен не живее някакво страшно телетъбис, което Хората виждат подсъзнателно. И бягат.
Може би се проявява само когато се опитвам да давам най-доброто от себе си.. и ака навсякъде пред жестовете ми за да омаже ситуацията.
Иска ми се да можех да опиша цялата онази повърня в дробовете си за да я изкарам навън и да забравя за нея. Но за мизерния си 20 годишен живот разбрах едно – колкото и да ти се иска не можеш да опишеш чувствата, защото както казва Стивън Кинг – думите ограничават. Омаловажават. Правят незначителни усещанията ни. А щом чувстваш дадено нещо голямо. То е голямо. Точка.
Не мога да опиша нищо. Но мога да се моля поне да не се задавя докато чакам да ми мине. Защото може да не си знам уроците за изпитите, но съм научила и още нещо в тоз живот – всичко минава. И хубавото. И лошото.
Мъчно ми е. Много. И ще излъжа ако кажа, че разбирам ситуацията. Че не искам да е друго. Но като съм почнала с житейските уроци – само поглеждайки далеч назад можем да видим положителните страни на отрицателните събития. А явно имам доста път за вървене пред себе си ако все още виждам само мрак.
Интересно е обаче как минавам от цинизъм в лирически дълбокомислия за няколко изречения време. Да ставаше така и с безразличието.

Обвързах се дълбокоемоционално…да. всичко трябва да е ДЪЛБОКО. иначе няма смисъл. не го усещаш. НЕ! за друго говоря. .. та обвързах се с целогодишния 365(в случая 366) проект за снимка на ден. Надали ще стигна до някъде. Но нищо не ми струва да опитам(отново). Освен поредното разочарование от себе си де. Ама няма да ми е за 1ви път. И по мъчителни неща съм преживявала. Като кандидатстудентски изпити, например. 2 ПЪТИ! hell yeah! Та имам си списъче с около 70+ идеи и като се знам каква съм по спонтанните снимки.. може и да стане. Знам ли. Само не съм много сигурна дали пък няма греховната ми, мързелива същност да се разбунтува по някое време и да ми изхвърли целия ентусиазъм на боклука. Поживём — увидим.
И ДА! Обичам Русия, руския, хубави руснаци и руски бонбони. И руската зима обичам. И играчките им. И като порасна искам да отида там. И руски песни обичам. Ама от новите. Кръв. Кво да правиш.

Искам телевизор на корема си. И гладка мозъчна кора. Иска ми се нещата да бяха по-лесни отколкото ги виждам.. защото те са абсурдно лесни, но желанието за драма при някои е над нормата (визирам себе си). Тук идваше нещо много умно, което забравих. А да – за всичко са виновни ФИЛМИТЕ! Сигурна съм. И не беше така умно, както си го представях.
Явно всичко, което загубим придобива някакъв лъжлив и неустоим чар. Странно, нали?

Това не е руско, бтв. Ама е яко.

Някои думи са обречени на неизказаност.
Някой хора са осъдени на необичаност.
Някои избори са просто грешни.

Тясно ми е. И празно.
Утрето ми няма смисъл – други думи за независимост.
Забравих как се лети, докато се учих да ходя.. като другите.
Дори не помня дали съм знаела някога.

Мечтите ми се сбъдват, когато вече нямам нужда от тях.
Животът ми се усмихва, когато нямам с какво да го видя.

Не знам къде е мястото ми. Но знам къде съм излишна.
You don’t need me. Anymore.

А спомените..

Понякога обаче премълчаната истина тежи повече от хиляди изречени лъжи.
***
Привързваме се към вещи.. третираме хората като предмети. Объркваме всичко, а накрая се чудим защо поне веднъж не стане както трябва. Щастливци сме с всичките възможности, които ни се предоставят, а като пълните глупаци затваряме очи и се тръшкаме в безпомощност.
Най-съвестно си признавам, че има вещи, които ме правят щастлива. Усмихват ме и пълнят гръдния ми кош с топло. Третирам безразлично хората, защото обичам да съм сама. Не ги разбирам. Не очаквам от тях да ме разбират също. Не разбирам и защо някои от тях са ми слабост, колкото и да не съм тяхна такава. Не разбирам постъпките им и неоценяването.
Поне в него съм добра. Оценяване. Затова и винаги ме боли повече, от този, който наранявам.
Обещах си тази година да направя всичко онова, което някога ми се е искало.. да слагам тикчета до мечтите на живота си. Обещах си. А след това осъзнах, че май списъкът отдавна ми е безразличен.

Понякога се чудя дали мечтите не са по-красиви като химери.. дали пък не ги убиваме със сбъдването им.. и колко зависими сме от желанието си да постигнем всъщност толкова незначителни цели. Няма смисъл.

Преди няколко дни видях това:

Просто. Кратко. Ясно. Истината е, че не ни стиска.. защото обичаме да сме в неведение.. да седим и да се борим с измислените си торбалани за да може в последствие, ако получим исканото да знаем, че сме се трудили за него… а ако не го получим – да си имаме оправдание.
Под “ни” имах предвид себе си. For the record.

Тази година ще е прекрасна. Ще се скъсам от снимки и от “сбъдване” на материалните си мечти. Ще прочета стотици книги и болезнено скучни лекции. Ще си изплача мързела и нежеланието да реализирам по-трудната част от една красива цел. И ако “ще”-тата не ми се получат.. ще се моля за правотата на маите.
И ще обичам.
А ми е толкова.. толкова трудно в момента.. Мразя да правя нещата насила. Мразя да се оковавам в изборите си.
***
Живее ми се най-много тогава, когато не трябва да дишам.

Последната година бе най-красивата и въпреки това – най-безличната в живота ми. Но съм благодарна за абсолютно всеки миг, всяко щастие, всяка сълза и усмивка. Благодарна съм за прекрасните спомени. За хората, които бяха до разпадащата ми се същност в най-трудните ми моменти. За всички онези, които не се отказаха от мен. Дори когато ги отблъсквах.. Благодаря ви, че ви има.

През 2011 получих много.. и изгубих много. Но не съжалявам за нищо.
-
Миналата година си пожелах продължения.. тази Ви пожелавам здраве, щастие, много усмивки, много вяра и желание да сбъднете мечтите си, а аз.. аз не искам нищо. Защото, както написа Съни – “Ще се спусна по течението. Ще бъда себе си. Няма да планирам.. знам, че най-хубавото предстои.”

Весели празници!

Винаги съм вярвала в коледните чудеса.. и въпреки, че до момента не съм получила своето, продължавам да вярвам. Някои биха го нарекли глупаво.. и от една страна наистина е така. Но знаете ли.. предпочитам да съм абсурдна в изборите си, но да ме топли онова приятно чувство в гръдния кош, отколкото да бъда реалист, гледайки фактите.. и празна отвътре.
Никой не може да определи какъв човек си, в какво вярваш, до къде се простират възможностите ти, колко си силен.. какво можеш. Никой. Освен самият ти. Често пречим на себе си да бъдем щастливи, заслепени от всички онези причини защо не бихме получили това, което искаме… често се подценяваме, не си вярваме достатъчно, заблуждаваме се от чуждите предразсъдъци за това кое е възможно и кое не.. често ни е страх да поискаме, мислейки си, че е твърде много. Истината е, че всеки от нас заслужава абсолютно всичко, което някога е поискало сърцето му. Но единственият начин да го получи е да повярва в това. На Коледа(а и не само!) стават чудеса. Затова днес пожелавам на всички ви едно единствено нещо – да сте сигурни в това.

Когато опознаеш някого, всички негови физически черти изчезват. Започваш да живееш в неговата енергия, да познаваш аромата на
кожата му. Виждаш само същността на човека, не обвивката. Точно затова не можеш да се влюбиш в красотата или вида. Можеш да ги желаеш, да си заслепен от тях, да искаш да ги притежаваш. Можеш да ги обичаш с очите и с тялото си, но не и със сърцето. Когато наистина се свържеш с някого, всички физически несъвършенства изчезват, стават незначителни.

- Lisa Unger, Beautiful Lies

***

Поглеждам в очите ти и съм в къщи.