Night Sky Gazer

Карък до край

2014-11-30T21:17:00.000+10:00

Това тука е един вид допълнение към предния пост. Общо взето, като ми е гадно, защо пък да не ми е по-гадно? Като може да е трудно, защо да е лесно? За жалост не става дума за някакви интересни предизвикателства. Не. Става дума за това колко съм разсеян и как постоянно се занимавам с некомпетентни хора. Но..кой друга да ми е виновен, а?

За да е хронологически подредено, ще започна от избрани моменти от края на лятото до сега.

След един престой от около 2 месеца в Бургас, така да се каже най-пълният ми от години насам, реших че е време да се върна по-подготвен в реалността. В София, за последните 6 години съм сменил 6 квартири, като в момента съм на "гости" в 7-ма. До без край ми е омръзнало да се местя и да се занимавам с тонове багажи и сакове. Върнах се в столицата само с напълнения ми до горе, изтормозен самар и раницата ми. Реших да си оптимизирам живота. Никакви излишни боклуци, никакви неща, които само да мънка без цел, никакви сувенири и джунджурии да си окачвам по шкафове и стени. Един панталон, десетина тениски, бельо, кърпа, шапка, яке и две горници и куп бомащини. Най-важното ми се явява лаптопът. На него ми е целият свят. И така пристигам аз в София, като първоначално нямаше къде да спя. Едни колеги ме приютиха за две седмици, за което съм им безкрайно благодарен.

Но, някой явно ме е омагьосал. Докато гледах един филм, посегнах към бирата си и по чисто невнимание си залях компютъра. Перфектно. Точно тогава пишех статия. Следваха тонове главоболия. След доста похарчени пари от моята докторантска хазна, ми го оправиха. През това време пък бях в студентски град временно, че нали ми се полага стая там. Гнус ме е даже да си спомня с какво се сблъсках няколко пъти, докато пътувах с градския. С кошмарите ми естествено. После се преместих в апартамента на един приятел, че той в чужбина и е свободно. През това време трябваше да съм извън града по работа по едни баири. Бях отседнал в едно село. Едната вечер преди да си легна си викам, дай да си пусна две песни на компютъра, че обстановката и настроението бяха готини. Тръгнах да заспивам и затварям лаптопа. Сутринта ставам и искам да го включа да видя нещо по работата. Нищо не става. Като се върнах в София и като го занесох на ремонт се оказа, че дъното ми е изгоряло. Как? Ами докато бях в тази къща имаше чепка грозде оставена на нощното шкафче до леглото ми. Сутринта видях, че едно плодче беше притиснато от монитора на лаптопа. Явно сокът е навлязъл до дъното и го и му е видял сметката. Е тази сметка я платих сериозно, отново от чудната хазна. О какво ли още може да се случи? И това само за 2 месеца? А по между тях участвах в една конференция и като по чудо всичко мина добре накрая. Много нерви, много ядове! Особено, когато инструментът на работа постоянно се чупеше.

Идва началото на Ноември. Трябва да усвоя едни предоставени финанси от университета ми. За жалост, това учебно заведение е сключило договор с доста неразбрани фирми. Първо едната я търсих един час в дъжда, защото на сайта им имаше грешен адрес. Добре, че им видях номера от интернета на телефона ми, че им звъннах да ме ориентират. После се наложи да ходя до една друга фирма, чието име също няма да споменавам, но е на майната си в жк. Бъкстон. Отидох да купя едни плоскости. Чаках известно време, че нали е голям магазин, а защо да няма само 2-ма души персонал. За фактура се ходило в другия им офис, който е на близо. Нямало услуга рязане. Ок, ще дойда утре или в други ден с кола, тогава ще взема и фактурата. Идва другият ден. Трябва да се срещна с колегата с колата. Следва досадно неразбирателство и обикаляне 1 час в и около метра. Станция "Мусагеница" не е в квартал Мусагеница. Та намерихме се, отиваме до магазина. Час и 20 мин. ме въртяха по 2 пъти от единия магазин в другия, защото единия в отпуска, втория в обедна почивка, останалите не знаят как да си свършат работата. Е свършихме я, но не за плануваните 40 мин, а за 3 часа. Накрая единия ми вика "Извиняваме се за всичко, проблема не е във вас а в колегите". Да, мерси, върни ми сега нервите и изгубеното време. А на всичкото отгоре изтървах и интересна презентация на друго място. Както и да е. Предния ден пък хем ми излезе херпес на устната, хем се развали батерията за душа. Айде пак харчове и обикаляне. Добре, че съм поне малко сръчен, че сам сглобих новата батерия. Китайски боклуци, развалят се от нищото. А същия ден трябваше да ходя до Студентски град да се отписвам от жалките им стаи. Оказа се, че трябва да платя едни нощувки на един другар от Септември месец, които са ми били начислени чак Ноември. Добре, а каква беше онази странна сума, която платих за предните два месеца тогава? Не е била нощувки? Жалко, че не пазя касовата бележка. През цялото това време валеше лек дъжд.

В момента имам две работни места - едното в университета, другото е по Кресненското дефиле, по един проект. На първото, хората от администрацията излизат в отпуски когато си поискат. Нямат и никъде написани правила и модели за конструкция на доклади и куп други неща. Ние трябва от нищото да ги знаем тези неща как се правят. Естествено...А на проекта по шосетата по дефилето..аз даже не знам защо се записах там, може би заради парите, вече два-три пъти щяха да ме отнесат разни адекватни шофьори (за единия път си признавам, аз бях виновен).

О, бях забравил за един много готин момент. Някъде между края на Октомври и до преди 2 седмици дебитната ми карта беше изчезнала. Само един вариант ми се върти в главата и той е, че пак съм теглил пари да давам за някаква безумна простотия и от чисто невнимание и нерви съм забравил картата в банкомата, няма какво друго да е. И там главоболия..добре, че поне персонала на банката е адекватен и готин. Дават ми нова, брей..Готина е, не че ме интересува. Тръгвам да влизам в метрото да се прибирам. Бариерата започва да ми пищи и да ми свети в червено. Е какво пък сега? Имало две карти. Чете ми дебитната карта, като такава за градски транспорт. Сега всеки път като влизам (което понякога става по 3-6 пъти на ден) трябва да вадя картата за градски и да я прибирам. Първо, че е много досадно, второ че трябва да внимавам и постоянно да гледам да не изпада нещо от портфейла/джобовете.

Всеки шибан път като ходя до кауфланд разни неадекватни лелки и баби просто решават, че трябва да се бутат, пререждат и спират по средата на пътеките, ей така изведнъж. Бял кахър! Е да, ама като се случва всеки път и на фона на останалото..не е много бял. И хем избирам да ходя там в някакви убити часове, когато уж няма хора. То 5 души да са, 4 ще са баби и кухи лелки.

Изгубих си флашката, на която имаше важни неща. Не знам как..Връщах се и питах, казаха, че я няма (не ми е за първи път да я забравям в принт центъра, в който ходя).

Онзи ден забивах колчета за едни дръвчета и два пъти си халосах ръката с едно нещо като чук, защото съм зле естествено.

Лицето постоянно се обримчва от и аз не знам от какво. Мисля, че е някаква реакция към боклуците, които ям. Ама дай пари за хубавите неща. А може и да е, както се беше изразила една стара приятелка преди много време "пъпка недоебка".

Постоянно изтървам и забравям някакви неща, та се налага да се връщам. И разни други моменти, които вече са в рамките на нормалното. Да, в рамките на нормалния дразнещ живот, от който по някакъв начин се прехвърлих на следващото ниво. Не знам как и защо започнаха да ми се случват такива работи. И всичко това е само от средата на Септември до сега. Не искам да се връщам по-назад, че ще стане страшно и ще изляза бахти мрънкалото. Не че сега не излизам такъв, но заслужавам ли всичко това? На фона на всичко останало, което преживявам? Разбира се! И пак казвам, годината още не е приключила. Може и да съм пропуснал нещо, но нека. Стига съм си спомнял тези досадни неща.

Преглед на 2014

2014-11-27T06:53:00.001+10:00

Нямам абсолютно никакво желание да си препрочитам старите постове и да си създавам някакви преценки и да си спомням подробности около разни гадости. Каквото ми е в главата сега, такова да си остане.

Годината е към своят край и се съмнявам, че за 1 месец ще се случи нещо грандиозно и хубаво. По-скоро не. По-скоро зимата и студът ще отворят старите спомени, които не ги искам.

Годината започна ужасно. Продължи ужасно. Свършва горе-долу ОК. По-лесно ми е да изброя хубавите неща, които ми се случиха. Не са много като се замисля. На първо място беше визитата ми на готин рок фестивал в Румъния. Смея да твърдя, че Карпатите са едно прекрасно място. По-големият брат на Родопите, ако мога да се изразя. През тези 4 дена аз просто бях излязъл от обичайното си сдухано настроение и се забавлявах и усмихвах от все сърце. Имаше достатъчно неща да ми ангажират ума и общо взето нямах време да мисля за себе си, което е добре. Все едно бях натиснал някакво бутонче, за временно изключване на мозъка. На второ място бих сложил повечето ми работни дни, които прекарах из хълмове, друмища, поля и...шосета. За друго не знам. Може би е Много Яко, че станах докторант в Софийския университет и уж продължавам да се развивам кариерно и професионално, което до този момент не ми дава нито някакво по-особено самочувствие, нито нещо друго. Общо взето всичко смуче яко. Аз самочувствие отдавна спрях да имам.

Един по-нормален човек, минаващ през моите измислени филми би се стегнал, оправил и забравил. Аз прекарах първите си 2-3 години в София в трениране на ума си, да помня сънища и да ги контролирам. В момента това ми изиграва отвратителна шега, защото аз просто не спирам да сънувам гадости. Последната седмица-две понамаляха, но съм сигурен че скоро ще се сблъскам с нещо, което ще рестартира кашата. Много хора си мислят, че това са глупости ама за мен не са. Сънищата са огромна част от живота ми и принципно прекарвам доста време в спомени за тях. Както примерно някой си припомня филм, книга или пиеса, аз така си припомням сънища. Като пътувам постоянно виждам разни ландшафти, сгради, пътища и какво ли още не, което някоя вечер ме е вкарвало в друг свят.

Измежду гнилоча, се случва вечер ума ми да ме пренесе в първоначалното ми училище или блока, в който живях до 3ти клас. Винаги е интересно и никога не искам да спират тези моменти. Просто неописуеми сцени! Красивият момент идва, когато се налага да посетя тези места в реалния живот. Училището го посещавам поне веднъж на година-две за да гласувам. Вляза ли вътре, просто започвам да функционирам на половина. Останалата част от мен се рови НЕ в спомените когато учих там, ами в спомените от сънищата ми за това място.

Последно време се наложи и често да посещавам гореспоменатия блок (поне като съм си в Бургас де). Там в момента апартаментът е на брат ми. Тука не изключвам на половина, а тотално. Едната част рови спомените, другата сънищата. Снощи примерно пак сънувах това място. Зад блока имаше огромен концерт на някакъв естраден изпълнител, а под стадиона (който всъщност реално е малко по-далеч от блока) имаше още една зала за подгряващата група. Долу имаше маси и доста мои роднини бяха насядали. Имаше и разни, така наречени кифли. На едната без да искам и счупих модерния телефон, защото показвах на някой как се влиза в това подземно помещение (по нещо като пързалка) и се врязах в една маса и единия гсм свърши на земята, по екран. После отидох във въпросния апартамент и там си обикалях на воля. Вместо тоалетна, там имаше класна стая и тераса след нея. Там баща ми четеше някаква книга. Аз нещо обикалях сърдит и сдухан, защото се гледах в огледалото как ми капе косата и всъщност оплешивявах. Беше сумрачно и при двата момента, като съня беше цветен. Гледах небето.

Та ей такива моменти просто са ми значително по-интересни да си спомням докато пътувам или чакам нещо, от колкото да си мисля за нещо друго. Това не знам кой може да го разбере. Май до сега не съм срещал такъв човек. Повечето хора или не си помнят сънищата, или не ги интересуват, или сънуват рядко (помнят рядко) или за тях това е губене на време, защото в живота има много по-важни неща...да си робот и да служиш на системата, примерно.

В един такъв момент съм, в който не мога да си намеря и мястото на този свят. Буквално. В рамките на 4 месеца обиколих три квартала в София и вероятно скоро пак ще се преместя, но дано този път да е за по-постоянно. Финансово няма какво да коментирам. Човек занимава ли се с наука, го чакат бедни времена. Важното е да избутам зимата.

Музиката е спасение. Днеска трябваше да отида до другия край на прекрасната ни столица и телефона ми беше на една черта, а ми трябваше да говоря по него. Какво правех? НЕ слушах музика, за да пестя батерия. Още като влязах в метрото и до третата станция исках да убия трима "граждани". Единия си търкаше обувките по пода и издаваха отвратителен звук и го правеше постоянно докато чакахме влака. Вътре пък от едната страна един си търкаше ноктите на едната ръка в ноктите на другата????? гаден звук???? да! А от другата страна, някакво 4-6 годишно лайно не спря да говори глупости и да издава звуци. Това ми е наказанието, че предната вечер не си погледнах батерията и аз сам съм си виновен, че хората около мен са дразнещи отрепки и олигофрени. До края на деня поне още 3-4 баби и един дядо щяха да го ядът големия (особено в Кауфланд). Музиката е спасението. Слушалките и аййде, чао свят. Но е и спасение в друг смисъл на думата. Записахме нова песен за Forest Troll. Отделно аз си записах и една и половина от моите лични болници. От време на време просто си свиря, да се отдалеча. Определено помага в някои моменти. Но после пак идва реалността и започва да ми се повръща, отново буквално.

Отчуждих се от почти всички. Нямам никакво намерение да ходя на разни "събиранки" и купончета по заведения и пейки (вече е късно за последното). Един път на седмица-две каня гости или съм в университета с колегите. С това ми се изчерпва социалния живот. Да не говорим, че от последните основно контактувам с по-възрастните, вече асистенти, доктори и доценти. Вече нямам познати по-млади от мен. Само с един колега сме на общо взето на един акъл и с него висим повече време. А какво да кажа за по-младите. Всички ми казват, че това, което сме били ние (аз и моят поток) през студентските години вече го няма. Ами няма го. Сега всичко е модерни телефони, дискотеки (не че това някога е спирало) и естествено демографския срив. Но да не коментирам по тази тема, че не му е тука мястото..за сега.

Да се върнем на музиката. Определено след масата благини, които ме сполетяха тази година, тотално се отчуждих от така нареченият метъл стил, който беше един сравнително голям процент от музиката, която слушам. Реших, че нямам нужда от това и спомените зад него. Имам нужда да обърна по-сериозно внимание на всичко останало, което принципно слушам по-малко. А от там се отварят какви ли не други прозорци. Аз никога не съм криел афинитета си към електронната музика. Никога няма да отрека, че слушах такава преди тинейджърските ми времена. Едва последните години пак започнах лека по-лека да се връщам към корените си. А от известно време насам и за по-постоянно. Абсолютно не ме интересуват стереотипи и някакви такива глупости. Слушам това, което ме кара да се чувствам добре или е подходящо за настроението. Нямам нужда от стари настроения. Поне не всички де. И въпреки това, аз няма да спра и да правя музика. С удоволствие развивам блек метъл проекта Forest Troll, с удоволствие развивам собствения си ембиътн/електронен проект Ethereal Suns. Има ли значение стила? Не. Има значение за "тесногръдите хеви металисти" - това го прочетох в един форум преди 6-7 години и ми хареса страшно много като израз. Тука мисля, че никога не съм говорил за музика, но просто не съм и намирал смисъл да го правя. "Не харесвам тази песен и този изпълнител, защото е еди какъв си стил, еди какъв си боклук" - тъжно.

Отървах се от всичките си животни още зимата. Просто няма сили и психика да се грижа за нещо друго...то аз за себе си нямам. Едва преди месец си намерих един воден бръмбар и в момента той ми прави компания. Останалото го оставих в учебната лаборатория в Университета.

Всеки ден си задавам един и същи въпрос до безкрай. Има ли смисъл? Явно има - той е да си го задавам тоя въпрос максимално дълго време.

Всеки ден ставам сутринта за да си легна вечерта. Помежду само главоболия или себеотрицания.

Прогрес виждам в това, че все пак от време на време изпивам по някоя друга бира с приятел или колега, няколко пъти и в по-широка компания (всичките на куп - има няма 5-6 души хаха).

По цял ден се чудя с какво да се разсейвам, само и само да не зациклям и да не мисля.

Това, с което ще изпратя 2014 година е със средни пръсти и на двете ръце. По същия начин мисля да посрещна и следващата. Това, което е в главата ми и ме трови постоянно не мога да го преборя. Винаги съм мразел хората. Винаги съм сам. И за всичко това сам съм си виновен. Няма кой друг да е. Ама след толкова много време, просто свикнах на това и за мен е някак си нормално. Театърът продължава.

триточие, част четвърта

2014-06-14T23:07:00.001+12:00

Ах колко много искам да съм малоумен, егоистичен, плитък, но щастлив човек. Какво не бих дал за това. Искам да изрежа част от мозъка за да го накарам да спре да ме занимава с един тон глупости, с които ми реже живеца вече повече от половин година. Масивно съм ядосан и безидеен.

На фона на всичкия тоя прокажан театър, поне успях да постигна още едно нещо, с което да накарам семейство и близки да се гордеят с мен. Приеха ме да съм докторант към Софийския университет. Нещо, което приех като оферта, когато бях в еуфория и имах надежда, че всичко което преживявах в онзи момент е просто временно. Четери месеца по-късно аз не знам защо се събуждам сутрин и защо лягам вечер. Да, приеха ме. И какво от това? Ми какво, както казах, много хора имаха надежда в мен и общо взето го направих заради тях, да не ги разочаровам. В процеса на подготовка и чакане моментите на желание да повърня и зяпане в една точка, бяха просто ежедневие. Ъм, предполагам още са.

Продължавам да се насилвам и да излизам. Да виждам хора, да се "забавлявам", ама явно не помага. Особено, когато се случва да видя нещо, което не трябва. Общо взето гледам да посещавам максимално много странни концерти, да намеря нещо различно в цялата бъркотия. Излизайки на вън за социализация, обикновено правя така, че да не помня с какви мисли съм си легнал. Сутринта да ми е по-лесно да се събудя. Ама не винаги помага. Отново искам да благодаря на моя жесток ум, който продължава да се убива, карайки ме да сънувам хора, които искам да забравя. Да, един глупав сън, една малка мисъл, може да ти провали цял ден, уикенд, седмица. Уоу, поне спрях цигарите, пак???? Нали, трябва да водим здравословен начин на живот.

Абсолютно не виждам смисъл в нищо вече. Добре, че от време на време виждам някакви същества, които са по-зле от мен, та ме карат да се усмихна. А щастието на други хора ми завърта вътрешностите

Осрал съм се до такава степен, че не знам по кой тунел да поема, за да изляза от пещерата на абисала, намираща се на дъното. Гледам си лицето, вече е изкривено. В някои случаи даже не искам да го гледам. Там няма никой.

триточие, част трета

2014-04-27T01:55:00.001+12:00

Казват, че времето лекува. Не, времето удължава агонията. Вече 5 месеца не знам какво правя на тази Земя. Все тая..след няколко седмици се изправям на кръстопът и ще се разбере накъде ще продължи този мой животец. В София или Бургас. Омръзнало ми е до повръщане да седя в тая столица. Шест години, изпълнени с толкова много емоции. Последната половин година за жалост с гадни, даже противни такива. Имам моменти, в които просто седя и нищо не правя и започва да ми се повръща. Ама как така нищо да не правя? Та аз не спирам да мисля. Не спирам да мисля за предателства и болка. За противното бъдеще и за това как искам да изчезна, защото ще прозвучи егоистично ако поискам хората да изчезнат. Е не всички, ама няколко милиарда, като за на първите места имам някои имена.

През този период, освен много неща, разбрах, че имам и приятели. Ако не бяха те, не знам какво щеше да се случи. Всъщност знам.

Преди време ме питаха, за какво живееш? Какъв е смисълът, при положение, че ще изчезнеш и никой няма да те запомни с нищо? Доста интересен въпрос. Аз на него имам отговор. На първо място музиката, която създавам и участвам. Това хич не е малко. Второ, този блог, съдържащ голяма част от мислите ми, подредени хронологически. Част от тях са пръснати и в профила ми в last.fm.

Това ще оставя след себе си. Музика изпълнена с омраза, мисли погълнати в безсмислена злоба и болка. Тука таме нещо свежо. Както и единия ми ambient албум. Там нещата са спокойни и далечни.

Гнус ме е от целия свят.

Вчера, докато се мотах из един форум/сайт за снимки, попаднах на тема, в която всеки който иска може да напише някакви супер произволни неща. Дали от скука или нещо друго, написах две кратки истории. Измислих ги на място, докато натисках клавишите. Едната история е вдъхновена от човека, който срути целия ми свят. На ангийски са.

Chapter 1

Yesterday I decided to do something new. I went outside and found a box. It was big enough to place a small child inside. So there it was. a task that had to be done. I live nearby to a kindergarten. The kids were on play time and were outside. I lured one trough the fence with promises of toys and candy. When it was close enough I asked it to jump over the fence. So it did and fell right into the box.

With fast paste I ran to my car to get my hammer. The little rascal was trying to escape. So I managed to calm him down with some hits trough the box. But some strange red water started to pour trough it. The box was ruined, so was my mission. I left the box near a dumpster. I was so angry! So I kicked it, to calm my nerves and went back home.

Odd day.

Chapter 2

I was visiting a relative in a small town nearby. After some good times and dinner I decided to take a walk and see what's new in town. It was around midnight and I was alone on the streets. I found a stick and closed my eyes. pretending to be blind. It was fun. I was walking like that for about 2 hours. Then I got bored and I opened my eyes to found myself in some strange neighborhood.

I walked to last house on the street. Beyond that, there was only fields of corn and wheat. The house was small, two rooms, maybe three. I was curious. The front door was locked. I searched for another way in, and there it was, the kitchen's window. Just as I thought! Two rooms. I checked them, and all I found was a beautiful girl, sleeping. I wondered, how many rooms does she have in her body? Whelp, there was only one way to find out!

I thank Jesus Christ that there was a kitchen with knifes. otherwise I was stuck to open her with my keys. So I took the biggest knife and went to her bed. She was like an angel. But an angel with rooms nevertheless. I removed the blanket slowly. She was sleeping naked. Odd. Anyway. I cut her cute belly with the knife and started opening her body. She woke up for some reason and started screaming. That didn't last long thou, she went back to sleep. Maybe she had a nightmare. Anyway. She was opened already. No rooms found. Only some meat stuff and red water. I was very disappointed. I washed myself and left.

Weird night. What was she dreaming about? Hm..

Явно съм имал нужда да изпиша тия неща. Идеите се стичаха като вода по пръстите ми. Даже не спирах да се замисля какво пиша.

След една кореспонденция във формата на електронни писма си дадох сметка за друго нещо. Това нещо изобщо не е красиво, даже е грозно. Но вече няма значение и смисъл, кое какво е. Отдавна всичко е черно и грешно. Та, това нещо е следното: дали изпитвам удоволствие от чуждото нещастие. Отговорът е ДА. Тука идва моментът да спомена, че не става дума за блъснати баби по улиците или някакъв атентат някъде, ами за хора, които заслужават болката. О да, такива, които тровят заслужават най-лошото. А кое е то? Агония или смърт? Пожелавам на всичките ми врагове да изпитат това, което изпитвам аз в момента. Не ви ща смъртта. Една единствена смърт желая.

Умът е повреден и счупен, личи си. Няма кой да го поправи. Аз се опитвам, но явно не съм добър в тази работа. Обаче май съм много добър актьор. Да носиш маска и да се правиш пред хората, че всичко е наред е направо геройство. Дали? Как човек се справя с проблемите си? Като се изправи срещу тях и ги реши по най-рационалния начин. Пробвах, не стана. Само дето повредих още няколко нервни възела. Остава маската и илюзията. Самозългване, че всичко е наред. Принципа е следния, когато повтаряш една лъжа достатъчно пъти, то тя се превръща в истина. Това явно работи.

Благодаря изключително много на въпросния ми счупен орган, който не ме оставя да спя и си играе с мен. Играе си на "Чувстваш се щастлив? Ооо, сега ще поправим това.". Благодаря му, че още ме тормози със противни сънища. За последните 2 месеца само веднъж успях ей така да се отпусна и да спя до късно и да се чувствам наспан. За жалост, това едва ли ще се повтори скоро.

Разни хора ми разправят, че са минали през това и знаят какво е. Супер. Значи ме очаква още около година-две горчивина. Страхотен живот а. Всеки ден, абсолютно всеки ден, аз мисля за забития ми нож в сърцето. По цял ден, явно и докато спя. Онзи ден се изумих как всъщност изгледах един филм - час и половина и през това време аз не мислех за гадостите. Останах доста изненадан. Час и половина свобода. Да, филма беше интересен. Ама какво сега? Да гледам интересни филми по цял ден до края на живота ли?

Защо не спреш да се занимавам с глупости а? А защо не спреш да дишаш а? Същото е.

Знаеш ли хората какви проблеми имат, ти се хабиш за това. Аз проблемите на тия хора ги нямам, а и крайно не ме интересуват. Аз си имам свои проблеми. Ако бях общак без бъдеще, ок. Ама пред мен вратите са отворени а аз нямам никакво желание да вляза в тях. Абсолютно никакво.

Аз вече се изприщих, че нямам мотивацията да правя каквото и да е. Това било някакъв симптом на депресията. Уау, айде бе. Имах предложения да ходя на психолог. За какво? Да ми каже всичко, което знам ли? И да дам пари за тая работа, да-да. За щастие, наскоро се задвижиха едни музикални истории и ще има заетост. Заетост има и от професионална гледна точка. И какво от това?

Един приятел ми каза нещо доста интересно. "Дори да ми предложат хубава работа в Бургас, за много пари, пак няма да я приема. С кой ще ги харча тия пари и къде?". Става дума, че родния ми град е скучен и че почти няма никой там. Същите думи ги пренасям и в моя живот. Освен да се напивам с приятели/сам, друго не остава. С кой ще харча парите? Изобщо, с кой ще споделям живота си? Сам.

До преди седмица си мислех, че нещата вече се оправят и мога да вървя и да се усмихвам. И после пак се започнаха глупостите с мислите. Е как да спра? Къде е бутона? Щот ми е кеф да живея така, направо Умирам от кеф.

....

триточие, част втора

2014-02-17T00:15:00.001+12:00

Може би някой ден трябва да седна и да си направя една или две класации на "причини, защо мразя хората" или нещо такова. Просто чисто и ясно да изброя, с какво до тука тези мои събратя са ме убивали с техните човещини. Потресен съм.

Близък до мен човек (лека по-лека, тия започнаха да изчезват) ми даде някаква надежда, с един доста силен и важен разговор. Такъв, какъвто се опитах да водя с много други, но не се получи. Накратко, извода е, че въпреки всичките нащърбени, горещи медицински игли, които пронизват както сърцето така и мозъка ми 24/7 (да, дори и докато спя), човек трябва да гледа напред и да е позитивен. Рядко съм оптимист или песимист. Аз съм реалист и може би за това винаги съм тъжен. Ако бях песимист, предполагам пак щях да съм тъжен.

Преди няколко дена ми беше генералната репетиция за защита на дипломната ми работа. Прелюдия, към най-важния ден до този момент в живота ми. Стреса беше жесток. Преди и след това се случиха две неща, които всъщност ме накараха да се усмихна и да отдъхна за момент:

Първо, продавачката в студентския бар ми каза, че съм отслабнал. Уау, реално съм свалил към 2 килограма. От какво? Аз всъщност се притеснявах точно за обратното. Последните месеци ям само вредни храни. Общо взето храня се по същия начин, по който се хранех когато бях 90 kg. Отслабнах с диета и упражнения и от две години се въртя около 76-77 kg. Сега съм 74,9 и по всичко личи, че това ще продължи.

Второ, след академичните премеждия, реших да се обадя на близък приятел да пийнем бира, да се видим и прочее. Първото, което той ми каза, като се видяхме е, че приличам на гъз. "Не си спал от няколко дни нали?". Не, не съм спал от почти 3 месеца.

Извод: Получавам удовлетворение, че организма ми се разпада и че ми личи, че съм зле. Нямам търпение, някой от тия случайни пристъпи, които получавам да ме събори най-после и да се свършва.

Ммм, по-скоро не искам така да се случва. Не че, като пресичам улицата очаквам всяка кола в полизрението ми да даде газ и да ме блъсне, но имам някакви жалки планове за бъдещето. След като официално стана магистър, аз започвам собствен бизнес, започвам работа по няколко проекта, по-нататък записвам и докторантура. Всичко това го правя, за да имам бъдеще, пълно CV, за да мога да живея на този грозен свят и да търпя всичките абсурди на това счупено общество с неговите безкрайни недъзи.

Благодаря безкрайно на човека, който съсипва моя живот. Някои биха го нарекли демон, дявол или някакво друго отрицателно прозвище, а аз го наричам просто човек. Всъщност е жена, но аз не съм сексист. Всички сме равни. По пол. Не ми се говори за моята въображаема кастова система. Може би в някоя следваща тема, в която бих доразвил утопичните си идеи.

Благодаря, на жената, към коята изпитвам невъзможното, към която излях цялата си енергия и се открих максимално. Благодаря и, че тя ме улови от отровната река и ме пусна в приказното езерце. За жалост това езеро пресъхна и в момента убивам номера, че живея. Неузрели емоционални думички като "незнам", "нямам отговор", "извинявай, че така стана", са като бучки сол в това пресъхнало езерце.

Като гледам други жени и ми се иска да мисля мръсотии за тях, но не се получава. Копнея да намеря следващия вампир, който да завладее сърцето ми.

На фона на всичко това, ежедневието ми е следното: Ставам, като обикновено се будя от ужасен сън много рано сутрин, свързан с този човек. Цял ден се опитвам да свърша нещо полезно, докато мисли за тоя човек ми пречат и ме демотивират и умората от липсата на сън ме прави неизползваем. Вечер заспивам с хапчета и мисли за този човек. Спя, няколко часа като сънувам само гадости с този човек. От 1ви Януари до сега (тези от преди туй не ги броя, защото не бяха толкова сериозни и чести), само 5 пъти Не съм сънувал този човек. От всичките пъти, в които съм го сънувал, само два или три пъти съня всъщност беше Ок.

Преди страшно мого ми харесваше факта, че сънувам постоянно и че помня всичките си сънища. Ценях това и нямах търпение да заспя, за да се махна от тази реалност, за да отида в другата, където нещата винаги са по-интересни, разнообразни и вълнуващи. Сега нямам търпение да заспя, за да мога поне 4-5 часа да заредя жалкото си тяло със сили за следващия гаден ден. Страшна мотивация а? И да знам, че подсъзнанието ми вече е почернено и отровено.

Ама трябва да съм оптимист. А всичко това са вероятно глупости.

Човека е егоистично същестество и много често, отношението му към другия човек е чист театър.

Черен съм и съм уморен.

Ехееее, чакай сега. Какво стана? Много разбирам аз от болка, много разбирам аз от нещастия. Млад съм. И какво ли още не. Мхм, така е. Ако можех само да си пукна главата и да излея в една прозрачна вана цяла черна отрова, която се е събрала и да наръгам, този който ми го казва това.

Всичко това има и добра страна. Измислих си нов лаф. Хората намират за забавно, когато като ме питат как съм, аз им отговарям с усмивка, различни варианти на "Ми на, ок съм. Чакам да се спъна и да падна на ножа". Насреща има усмивки.

Страниците от тази глава искам да са смачкани.

триточие

2014-01-14T03:24:00.002+12:00

Стигна се до момент, в който до мене би трябвало да е човека на когото бих споделил всичко и бих отдал всичко. Този човек го има, но жестокото студено държание от негова страна ме заключва в една черна клетка. Изгубих желание да контактувам с който и да било. Понякога се храня на сила, заспивам с някакви хапчета, които май не е много добре да взимам. Пуша като комин.

Стигна се до момент, в който си помислих, че човека до мен ще е този, за който винаги съм мечтал и не бих искал да бъде друг. От среща получавам една мъгла, закриваща стена от чувства и емоции.

Стигна се до момент, в който ума ми се вманиачава в този човек, a oт него получавам...нищо. Абсолютно нищо.

Изолация до постигане на кариерните цели. Контакти на колегиално ниво. Контакт със семейство. Няма на кой да споделя, какво е в съзнанието ми. Добре, че го има този убит блог, че ако случайно погина, някой да се сети да ми намери мислите.

Някакви потрепервания получавам от време на време на горните крайници. От какво ли, сигурно от филма, в който живея.

Стигна се до момент, в който вече не мога да се пренасям в любимия ми свят на сънищата по нормален начин. Между час и час и половина, изтормозващи духа въртежи в самотното легло. Мисли, които по никакъв начин не искат да напуснат главата ми, относно този човек, който по никакъв начин не показва, че иска да е в главата ми. Мисли за хиляди диалози, мисли за хиляди събития, все с логично-тъжен край. Най-после сън. Най-после същите мисли, но в подсъзнанието.

Стигна се до момент, в който по цял ден мисля за това. Добре, че имам работа от време на време, та има в какво да се съсредоточа, поне за момент. После отново, едни и същи мисли.

Стигна се до момент, в който се чувствам изгубен и изоставен.

Крайно нежелание да изповядвам болката пред физически лица. Безкрайно благодарен за съществуването на този мой архив. Някой ден, ако още съм, ще побера всичко между две корици. На този етап живота тече. Тече и аз се нося като сапун в тесен отходен канал, със стени от резци и шипове, шлайфайки по възможно най-грозния и неестествен начин моето аз.

От време на време излизам да се разхождам навън. Сядам на някоя пейка, в някой от парковете в този прекрасен град. Сядам, паля и гледам хората. Гледам дърветата. Гледам птиците. Гледам небето. Поглеждам себе си и си тръгвам. Така по час-два на ден. Понякога през ден. Понякога през два. По-често през ден.

Дали да се притеснявам за здравето си? Да, имам известни проблеми със сърцето. Да, пия някакви преспивателни, които почти не вършат работа и трябва да прекалявам с дозата. Ума е развален и болен. Няма който да го поправи, няма кой да го излекува. Има, но него не го интересува. А само ако знаех на него какво му е. Само ако можех да разбера, защо този друг човек се държи така. Но не мога. С един човек бих искал да имам диалог и комуникация, а той ще иска обратното.

Не знам дали не се повтарям от някой по-преден пост, ама понякога ми се иска да съм прост малоумник. Без ценности, без образование, без характеристика, без способности. Някакъв прост общак, шофьор интересуващ се от абсолютно банални и скучни неща, вероятно религиозен. Съжелявам единствено себе си, че позволих да се издигна до такова ниво, на което да мразя и ненавиждам всички. Ниво, на което имам знания за какво ли не, но единственото, което мога да направя с тях е едно нищо. Едно абсолютно нищо.

Стигна се до момент, в който на 25 годишна възраст, започнах да си задавам възможно най-глупавите въпроси. Много малко хора от близките ми явно оценяват и взимат на сериозно всичко, с което се занимавам. Най-болезненото, най-тънкорежещото е, че точно тези хора, които по някакъв начин искам да ме взимат на сериозно и да уважават и ценят това, което правя, не го правят.

Стигна се до момент, в който аз не знам какво да правя. Опитах се да правя нещо и всичко започна да се рине в по-усилени обороти. Май е най-добре да прекратя какъвто и да е било опит да правя каквото и да е. Очевидно не съм добър в това, защото на среща не получавам положителни отзиви и резултати. А колко виновен съм аз самия? Безкрайно! Когато се опитваш да опазиш нещо, да не го счупиш, ти го потрошаваш. Извода е, че трябва да си абсолютен безхаберник и непукист. Точно това, което не съм и не знам как да бъда.

Тривиалното ме отвращава. Стандартите ме карат да изпитвам онова гадно чувство в корема. Късно е да слагам капаците. Прекалено късно. Иска ми се толкова много, но не мога вече. Мога единствено да затварям очи за по-дълго време. Но когато спре да постъпва информация през очите, мозъка се съсредоточава в себе си. Когато няма какво да видя, започвам да си представям. Един кръговъртеж, който би спрял едва когато носещата сила се изпари.

Имаше един интересен момент преди седмица и половина. Купувах си цигари от някаква лафка в центъра на София. След приключване на тривиалните покупко-продажнически глупости, продавачката (млада и много добре изглеждаща) ме погледна в очите и ми пожела някакви доста уместни неща за предстоящата година. Беше вече 6ти Януари, а аз забих при думите и. Благодарих и, тя ми се усмихна и аз изчезнах. Все едно знаеше какви глупости ми се въртяха в главата. А да, разбира се всичко това са пълни глупости. Какво друго може да е, освен да е глупост. Кой нормален би си тормозил крехката и оригинална главичка с такива неща. Кой? Не знам, не ме интересува.

Никога до сега не бях чувствал това, за толкова продължителен период от време и с такава сила. Не и на тази възраст с така наречената "мъдрост" зад нея. Страх ме е да видя това, ако се случи след 10 години.

Най-обичам самотата. А още повече обичам да я прекарвам с любимия човек до мен.

За малко да полетя в космоса.

2013-08-27T15:38:00.003+12:00

Този ще е на български, че толкова рано сутрин не ми се бълва ангълски. А е вече 5:30, въпреки че се събудих в 5 без нещо. От какво? От един изтърван сън. Как така изтърван? Ами просто изгубих контрол над нещата. Мина доста време от както сънувах нещо по-съществено и някак си съм се поотучил да си контролирам сънищата. Не че преди можех кой знае колко, но все пак се получаваше. Та нека разкажа и тази история.

Вися си аз в стаята ми в родния Бургас и по някакъв начин, аз получих информация, че заедно с моите колеги магистри от университета сме избрани по някаква програма от НАСА. Бях зашеметен. До този етап в живота ми съм си изпълнил почти всяка мечта, а има доста които се изпълняват в момента. Но както всеки човек, така и аз имам една недостижима - да летя в космоса. Разбира се с моите шарени оценки от университета и гениалната ми специализация, нямам много работа в някоя космическа станция или експедиция до пустия Марс. Да не говорим, че физически имам разни проблеми и има шанс да се проваля на тестовете. Ама това е съвсем различна тема, тъй като става думза за сън. Там нещата просто се случват. Та да се върна историята, голяма скоба отворих.
Разбирам аз, че ще се случи нещо уникално, засягащо не само мен и моя живот, но и този на моето семейство и приятели, град и държава, свят. Толкова млад и постигнал почти нищо и изведнъж БАМ! В космоса! Общо взето, това което последва и което представлява цялата ми история е самата препарация за пътя. Информацията, която с колегите получихме е, че трябва в 17:00 да сме на летището в Бургас, там ще ни чака малък частен самолет, с който ще излетим до някакво друго летище и от там вече за Америка. Имах около ден да си оправя багажа. Без много да мисля, цялата препарация ми беше за пътуване в самолет. Всякакви "опасни" предмети в основния багаж, който в случая беше куфар (от почти две години пътувам само с туристическа раница..странно а) и разни отбрани предмети в ръчния багаж, включително компютъра ми. Викам си сега, какво ще ми трябва за един космос. Аз ще съм по цял ден в една станция и ще върша някаква работа. Майка ми ме попита (тя беше нон стоп около мен) дали ще имам свободно време. Казах и, че до колкото ми е известно имам някакъв отрязък от "деня" в неделя..нещо което съм прочел някъде или видял по някакъв филм. Но общо взето е тъй, там нямаш много свободно време. Е да, забравих да спомена най-важното. Престоя ми там, щеше да е три месеца. ТРИ месеца. Та си викам, дай да си взема книжка. В момента, в реалния живот се мъча да препрочета "Силмарилион" на Толкин. Чак в последния момент преди да тръгна се сетих, че аз отивам в проклетия космос, трябва ми някаква яка фантастика! И за беда, цялата ми скромна библиотека от такива книжки е в София. Търсихме с майка ми бургаските рафтове и намерих какво ли не, само не и фантастика. Нямах особен избор и се примирих.
А споменах станцията. О каква станция. Всички си представяме как някакви учени се бутат из тесните сегментни тунелчета на Международната Космическа Станция "МИР". Е като на сън, по имейла от НАСА ми бяха пратили 3D схема на моята станцийка, в която можех да се разхождам свободно, нещо като в Google Street View. Google space/ship interior view, wow. Опа, ангълски, бягаме от него. Та в момента хич не ми се занимава да го рисувам, защото още ми е прясно в мозъка как изглежда станцийката, но ще я илюстрирам с думи. Грамаден, корабовиден корпус, 50х50 метра горе-долу, Всички лаборатории, двигатели, пултове и всякаква електроника бяха във вътрешната кухина на кораба/станция. Палубата представляваше два купола. Един яйцевиден по средата и един, който го заобикаля..като геврек. И двата бяха пригодени за почивка и релаксация. Пространството в тях бе нашарено с пейки и растения, а най-странен бе вътрешния купил. Той бе обсипан с...с Храна. Да, бяха пръснати всякакви блюда и пакетирани храни. В инструкциите пишеше, че това обаче е само демонстрация на кухнята, която ни чака горе. Реално няма да ги има там. Доста комично, при положение, че в космоса храната доста по-различна и общо взето не бих я нарекъл храна. Друго по-интересно, беше че формите на корпуса бяха доста разчупени. Дизайна нямаше нищо общо с модерните овални совалки и грубите бъчвовидни спътници и станцийки. Опашките по задната част бяха изострени и издължени, леко разкривени на страни. Имаше бразди по страничната страна на протежението на кораба/станция, която по цвят беше бяла със сини ленти тук и там.
Та да се върнем на багажа. О, как така ще се ходи в космоса без подходящи тениски. Дрескода трябва да подчертава космическото. Е набутах тениски на групи, които пеят за космоса. Реално имам само три такива - Darkspace, Emperor, Midnight Odyssey. А как така ще тръгвам аз на някъде и няма да се препълня с подходящи музики. Откъм тия тематики там съм презареден. Та двата ми плейъра и телефона бяха препълнени. Даже някакви филми си качих. Не че щях да имам време за тях, ама такива са ми процедурите преди път.

Времето минава вече и скоро ще се наложи да тръгвам. По някаква причина трябваше да сляза до магазина и по стълбите на долния етаж бяха излезли съседите. Въпросните, които видях принципно не живеят на този етаж, но нищо, аз пак им се похвалих, че ще летя в космоса! Те както обикновено ме изгледаха с изкуствени физиономии и ме поздравиха. Като се върнах вече беше четири без нещо, и като че ли нямах много време за губене. Баща ми трябваше да ме закара с колата до летището, та аз и майка ми започнахме да го юркаме. В същия момент аз звъня на колежката Емилия, която също щеше да идва. Идеята ми бе да се координираме, защото реално аз не се бях чувал с тях и нямах представа те на какъв етап от приготовление са. Трябва заедно сме на летището след час, а те никакви не се обаждат. Абсолютно несериозно и недопустимо. Не може да закъснеещ за такава среща. Няма време за губене, майни винаги могат да се теглят. Баща ми се приготви, а въпреки, че беше следобед на вън бе мрачно и студено (бях с панталон и блуза). Подхващам си аз раницата и куфара и тръгваме по стълбите, тъй като съм на последния 5ти етаж и асансьор няма.
И докато мъчех куфара по стълбите ми изскочи пред съзнанието, реализация за поредната глупост, която бях направил. Това, което знам за космонавтите и отиването в космоса е, че човек има право на до три килограма личен багаж. А аз мъкна по стълбите 15 килограмов куфар + раница. Браво на мен, вишист, младия учен. Викам на майка ми, че сме много смотани и това не го премислихме, ама вече нямаше време. На място ще разсейвам какво ми трябва горе и какво не. Е започнах да се тътря славно надолу, с идеята после да летя, брех. На долния етаж вратите пак се отвориха и съседите пак започнаха да слухтят. Бях длъжен за пореден път да има се изхваля в лицата, ЧЕ ЩЕ ЛЕТЯ В КОСМОСА. Насреща ми, едната комшийка, дето мястото и е или на третия етаж или в къщата зад блока, ми се ухили и каза, че те па си имали ново момченце. Ами супер, имам бегла представа, кой от тяхното семейство би могъл да има някакво потомство, абе да са живи и здрави, аз отивам в космоса.
Дотътрихме се с баща ми най-после до входната врата. Той я отвори и ми направи път да мина, а в същия момент ми звъни Емилия по телефона. Вдигам и веднага я питах какво става и какво се случва с останалите. Тя ми каза, че нямала идея а тя била почти готова. Странното е, че тя по принцип е в София и не знаех как за вече по-малко от час ще се домъкне до летището на Сарафово. Казах и, че това е абсолютно несериозно от тяхна страна, и няма причина да се моткат по този начин. Не отиваме на някаква глупава среща за пиене на бира, дето може да си закъсняват колкото си искат. Отиваме да гоним частен самолет, зад който седи НАСА и изобщо целия свят. Ако още в началото се изложим, дали изобщо ще ни допуснат по-нататък? Тя нещо ми измънка и ми затвори. Е толкова се притесних, че се събудих. Смотано. И се търкалях и не можах да заспя отново. Сън с мен такова нещо не е правил от много време.
Е, това бе последната по-интересна история, развила се в безкрайното ми съзнание. Най-ме е яд, че сънищата ми не са пророчески, което означава, че това едва ли ще се случи. Благодаря ти, мозъко мой. Току що уби и последната ми надежда, че мога да полетя извън планетата Земя. Та всъщност вече са ми две мечтите, които нямат сбъдване. Тази и да бъда безсмъртен, та да видя края на нашата цивилизация. Мечтата ми да живея в утопичен свят още не е загинала. Там надежда има. Останалото са някакви стандартни глупости, които са достижими.

Обръщение към народа. Част Трета

2013-03-05T19:14:00.002+12:00

До скоро смятах северно американския (в частност този на САЩ) народ за глупаво и безхаберно стадо неонационалисти, ако мога така да се изразя. Нещата обаче изведнъж се пренесоха толкова на Изток, че вече изобщо не им следя америката. Какво да им е следя аз, закопават се, копка подир копка. А ние? Дето само хулим и се бием по гърдите. По-добри ли сме от тях?

Да, в България има доста нередности и недъзи от страна на законите и тия в народното събрание. Да, като демократична държава, народа има право да казва каквото си иска и да негодува срещу тези проблеми. Обаче, аз такова 0сиране не бях виждал. В предния пост описах протеста за Иракли, който се превърна в протест за Пирин, Корал и Дюни, та чак отиде до нововъведението, децата над 4 години да ходят на задължителна детска градина. Това протестЧЕ, не може да стъпи и на малкия пръст на селянията и малоумността на тия от Орлов Мост.

Хайде да започнем от хората. Изключително малко мои близки приятел, дори по-далечни, че даже повечето ми познати, дето сме на здравей здрасти, не са стъпили на тия протести. Това говори многозначно за вида и капацитета на тълпата. Естествено не говоря общо, нали..винаги има изключения.

Още за хората, тия прекрасни обожествени животни, владетели на света. Ми те не знаят какво искат? Нужно ли е да коментирам хилядите безумни искания за оставки и линч и не знам си каква друга глупост. Значи в начолото искаш Бойко да се махне, после го искаш обратно. Ако зависише от мен, хора с подобен манталитет нямаше да са на улиците, ами на друго място. Провокатори ли? Трън в гъза на трънака. Скандирания? Българския речник (подобно на сръбския и македонския) е доста богат откъм епитети. Общо взето следях повечето неща от разни livestream медийни и немедийни източници. Чух и видях достатъчно. Защо не отидох на протест ли? Защото ако ще гледам как разни качулати дейци на народната революция, замерват с храна (после ще реват и за нея, че е скъпа) разни сгради, които техните бащи са строяли и разни полицаи, които си вършат работата, по-добре да ида на футболен мач и да погледам малко овладян вандализъм. Смешна работа. Аз не казвам хората да си седят по домовете, нека протестират. Ама има тооолкова много от тях, които не трябва да го правят, че цялата работа губи смисъл. А да спомена и друго нещо. Горе долу половин милион, хайде малко повече, са тия които протестират. Ами останалите? Ами ако аз организирам протест срещу протестиращите? Аз ако имам проблем, ще изляза и аз на протест. Нямам проблем. Надявам се и тия останалите 6.5 милиона или колкото са останали. Или ако имат, са достатъчно умни да пропуснат тия реалити шоута по улиците. Аз не искам стандарта ми на живот в България да се диктува от някакви непознати псевдо хулигани със съмнителни дипломи от улицата. Не, против това съм. Винаги съм гласувал и ще продължавам да гласувам. Не за тях, а за хора, които на теория знаят какво да правят с цялата тая дандания.

Минаваме на политиците. Хитри човечета са те, но не по-малко смешни от тия другите граждани. Но за разлика от тях, те са значително по-образовани (поне по-голямата част от тях) и знаят, че в тая държава нещата ще станат бавно, та защо да бързат, ами не побавят още малко. Крадене и корупция винаги е имало, има и ще продължава да има. Колкото и граждани да се изпотрошат по улиците и да се дехидратират от плюнки и зверска пяна, нещата ще останат такива каквито са. Какво си мислят хората? Че ей така от небето ще паднат едни чисто нови, непокварени политици, магистрати и тем подобни ли? Че с какъв акъл я мислите тая работа? Или то акъла ви стига до това да се излагате по улиците със стадните си абсурди. Ама тия от горе са по-хитри. Добри кукловоди са, каквото и да си говорим. Разни заплахи за атентат, детски пистолетчета срещу Бойко, онзи Театър (навързват се нещата) с Доган, хитрите маневри на Дянков и Борисов...и още куп куп неща, случили се малко преди близкото минало. Ония си знаят какво правят, не е особено трудно да предвидиш действията на един народ, които са се случвали и преди. От развалени политици отърване няма, въпроса е, кой върши по-добра работа. Народа ако иска оставки, сам си копае гроба.

Ще прелетим и над безконечните земи на Facebook. Нямам навика да се занимавам с настройки и какви ли не глупости в тоя смотан сайт, за да блокирвам съобщения от сульо и пульо. Направо трия! Та естествено всичко извира от там. Безброй талантливо изработени колажи, с гръмки послания и снимки на висшестоящи. Лавина от тоалетно съдържимо. Безумни провокации, наситеност на използван Caps Lock, краен и ненужен национализъм. Моля? Не мерси! А кой е потърпевш? Народа разбира се! Вече в няколко предни поста съм коментирал състоянието на младежетта в страната и на умствените и потенциали, ошлайфани от модерните поп-култури и традиции. Тия няколко милиона българчета, с чин граждани, просто чакат да се случи нещо такова в изключително скучния им и монотомен живот. Те са абсолютността на аналогията, със за разлика полезното, селскостопанско животно - овцата. Пришпорваш ги и айдеее..вече сме народ и се борим..за всичко! За абсурдите! Ами самоизбийте се, че да се свършва!

А къде да спрем? Или то крайна спирка няма цялата тая шоува изява. Медиите ли да коментирам? Хем не ги харесвате, хем ги гледате. Как става тоя номер? Има интернет, има разнообразие от достоверни източници за това и онова събитие и проблем. Полицията ли? Хората си вършат работата, изкарват си хляба. Високите сметки? Да, корупция има, нали за това сте на улицата, ама сме развален народ, и не става работата.

Ами мисля да завърша с най-новия епизод на цялото това шоу. Въпросния Пламен Горанов. Пламен Горанов, Пламен Горанов та Пламен Горанов. Аз не мога да си представя, този покойник, какво си е мислел и на какви наркотици е бил? Колко трябва да ти е акъла, да отнемеш живота си за това, че че не те кефи системата. Живота е най-ценното нещо. Не знам, този херос може да е вярвал в някаква религия и да си мисли, че ще се върне и ще живее в променен от него свят. Дано да е така, че на гражданите им се изприщиха разните комуникационни органи да го оплакват. Направете го Светец направо! А липсата и на елементарна мисловна дейност на хората, вдъхновени от Пламен, направо създава един купол, възпрепятстващ здравия разум да се завърне. Лабилни, слаби и болни хора се самоубиват постоянно. А някои с доста по-сериозни причини. Тях само ги дават по медиите като новина, а ние цъкаме и си викаме "еее гледай го тоя". Един (а вече май двама) ще го направят, когато простия българския народ си е свалил и малкото гард, който има в гладкия си мозък , и вече дни на Национален Траур се искат. Прост народ сме. Кофти е че говоря така за загинал човек, ама това е истината. Всъщност не ми е жал, на мен ми е все тая. ХОРА УМИРАТ ПОСТОЯННО, за какво ли не. Този купол, изграден от нещо несъществуващо е изумително! Човек може да се пристрасти към идеите си до такава степен, че друго мислещите около него трябва да бъдат изгорени на клада! Ами май сме 21ви век, технологиите и науката движат света ни, ще пращаме хора на други планети в скоро време, всеки ден телескопите ни наблюдават все по-далеч и отдавна във вселената. А ние тука се самозапалваме пред някаква сграда, напук на някакви чичковци, на които им изтича времето, така или инъче. Ехо? В мен ли е проблема?

Ами аз съм враг на народа, не почитам националните Герои, не подпомагам революцията. Смърт за мен и за всички врагове на Република България. Защо?

Обръщение към народа. Част Втора

2013-01-19T06:33:00.000+12:00

След видяното вчера на поредния протест, в един момент ми стана скучно да се смея. Значи, не знам дали това важи и за другите нации (предполагам да, нали сме хора) ама снощи бях заобиколен от човешкия подвид - овца.

Първо да кажа Браво! Да, много хора се вдигнаха срещу поредната простотия на управляващите и някак си имаше скромната атмосфера на правене на нещо смислено. До един момент. Много нямах идея как ще стоят нещата и се застопорих с колеги уж отстрани, а се оказахме най-отпред, та видях за какво иде реч. Гневни граждани, скандиращи някакви си негодувания срещу скромната ни корумпирана политика. Е и аз скандирах, какво да правя. Нали съм овцъ като другите, та да не се цепя от стадото, че токувиж ме изгонило и да изпусна сеира. Папараци бол. Тия доволни от управлението, страхотно облечени българи със скъпи камери снимаха безспир хипари облечени в градски дрехи. Кой кого подкрепя, и кой срещу кого се бори не знам! Няма значение! Хората по улиците или гледаха като смаяни, че как тъй някой от народа ще се вдигне против тия горе..та това е лудост! Или пък, евала им на тия, ама аз съм над тези работи. А може би, чакай да си затворя прозореца, че не чувам битивито от тия безхаберници от улицата.

До тук със скромното шествие. После на някакъв площад се събрахме, а аз разбира се още бях ухилен на тая мини-прото-революция. Тарторите се качиха на някакъв товарен автомобил и се започнаха типичните мегафонни проповеди. Ей тогава вече бях с ухилена зяпнала уста, не от това колко е забавно, ми колко парадоксално смотани хора сме. Оня от горе си бълва копипейстнатото от медиите, като от време на време нахъсва тълпата да крещи какво ли не, че даже и да пее. Какво сега? Аз на концерт ли съм или не? Че и скачахме, поне 3 пъти. Който не скача не харесва природата! Абе.....то има ли смисъл да коментирам капацитета на тая смотана пропаганда? Ами ако бях съкат, или имах друг проблем и не скачах? Да си сложа табелка на главата - не мога да скачам (защото съм бял) или да търпя мъмрения и подигравки/сочения с пръст от околните активисти. Трагедия! А тя постепенно започна да се превръща и в трагикомедия, когато на 'подиума' се качи някаква жена с бебе на гърдите, което така и не разбрах дали е истинско, защото не му чух рева нито веднъж, а на мен ми се рева по-едно време. Даже не видях да мърда. Страшни пиари бих казал! По едно време някакъв дядо хвана мегафона и тръгна да ни хвали как сме се борили против управлението и тем подобни. Как не започна да скандира Тато, чудно ми е просто! Та в общи линии стадото търпяхме овчарите около 2 часа и после си изпяхме химна и всеки към кошарата.

Да допълня и че на моменти някои скандирания ми се сториха доста куриозни: 'Иракли! Иракли! Иракли!' аз го чувах като Цигани! Цигани! Цигани! ; 'Мафия! Мафия! Мафия!' - 'Мастика! Мастика! Мастика!' и прочие.

Цялостта на вселената се запази тая вечер, защото парадоксите се изключваха един друг и изчезваха.

На тоя протест имаше само млади хора, дето повечето се търкалят голи из плажовте, за които ставаше дума всъщност (и не само де, ама основно). То и аз съм в това число, не бягам! Ама другите граждани си траят. Това не е тяхната борба! Държавата трябва да ги бодне и тях за нещо, че да се сетят. Прост народ ли сме? Прост сме! Просто ли ни е управлението? По-скоро е глупаво и не знае какво прави.

В момента всички мрънкат и се шегуват грубовато с комунизъмъ, че правил от хората роби. Ами сега какво сме? Свобони? Демокрацията просто ни казва какво Още може да правим с живота си. Пак ни водят едни и същи хора, а ние с един и същ акъл ги следваме. Дали ще е медия, дали ще е тартор, дали ще е министър. Все един дол дренки.

Не на магистралите! Ами ок, ходи ми цял ден на стоп НА МОРЕ, че пестиш заплатата от гадната работа, която си си хванал защото или си мързелив или си без образование. После ходи протестирай, че държавата ти виновна. Е нека си е виновна, ама и ти не си цвете за мирисане. Като не ти е кеф, бягай в чужбина! Ама не искам, България е моята родина! Е...нямаш угодия бе!

Страшна бъркотия сме. И не само ние, ми и другите народи. Това, което ни отделя от Запада например е, че там лайфстайла е по-добър, но за сметка на по-ограничени хора. Те не мислят какво се случва около тях, те са щастливи от това което им идва от горе, защото така ги учат. Нас на нищо не ни учат, па и ние не знаем какво искаме. Нарича се манталитет, даже Балкански! Верно, трудно е да си живял под робство средно по 300-400 години (визирам целите Балкани), че после и Гадния Червен Режим. Сега трябва всичко да е радост и щастие. Искаме да сме като тия на Запад. Как? Като роботи ли? Още са ни млади умовете и преливат от свобода. А в Япония например, положението е било сходно. Ама те са си сами и общо взето не искат да имитират никой, а управлението просто не слага граници на прищявките на народчето, та за това те сега са 100 години пред нас.

Отвращавам се от почти цялата ни модерна цивилизация. Изприщили са ми се пръстите да го обяснявам това в постове на ангълски, ама ще продължавам да го повтарям, че ако не споделям се трупа и се отразява зле на психиката. А хората общо взето не искат да слушат за това, защото имат много по-големи проблеми от това да мислят за смисъла на расата си. Те па си мрънкат колко им е гадно на работа, че шефа им е гъз или доцента е с комплекси.

Детинско е да го мисля това, но искам просто да искчезна от тук и да седя някъде отгоре, да си хапвам и пийвам благинки докато гледам поредния епизод на реалити шоуто 'Mankind on Planet Earth'. Или, дай да мисля на кое кафе да ида и пред кой да се изфукам с успеха си и новите придобивки. Ммм...момент, кво ти пука.. Живей си живота! Ми не мога! Нямам комарник против хора!

Айде, леко робство!

The Worlds of My Mind

2012-12-16T10:53:00.003+12:00

Last two weeks I had some really disturbing and bizarre dreams. Last time I stated that I have some concerns about the dreams where I kill people..well, that theme is getting stronger.

I have a strategy about remembering what's happening in my head when sleeping. I also keep track of the weather and the landscape of the dream. Usually I dream in color and the events take place during sunny days in cities or around them. Rarely I find myself in forests or plains, but it happens nevertheless. I already stated that when I kill people in my dreams it's because of self defense and mostly with a pointy/sharp objects - knifes, pens or something similar. So, here we go..I'm gonna describe two recent dreams.

Dream One.

It took place, around the building where I live now, in Sofia. There is a big street that divides a large park from a big meadow, that lies before my block of flats. Parallel to the big green lawn there are several other blocks. In my dream there were also some kind of small houses..like cottages on the grass. First I was standing in front of the gateway of my building and it was nighttime. I had to take my dog out, but I decided to wait for the daylight. I tried to go to my flat, but something made me return outside. So I did that, and found out that it was already early in the morning, sub-darkness. I saw those houses on the meadow and I was curious to see who inhabits them. But when I headed towards them a woman came out of nowhere and told me that there were other women, living inside the houses, that were thieves and they stole something of mine. The woman then ran away, she was scared. So I got a bit angry and headed towards the houses. They looked very bad, all broken and full of filth, garbage was spread all around them. So I entered one of the houses. It had that long corridor with several rooms on each side. Most of them were locked, but I entered a few that weren't and found more scattered garbage. Suddenly I depicted this scary feeling, that someone is actually following me. I tried to escape the house trough the corridor, but someone was already on the way. I didn't see who that was, because I hadn't left the room yet. I grabbed some broken wood from the floor and waited to see what will happen. Well, as I was warned - some hobo woman, rushed into the room screaming. She attacked me, and I had no choice. I stabbed her in the chest several times. It was hard, because I was using just a peace of wood., fallen from a furniture or something. She fell dead on the floor and I got really scared. I remember trying to open some of the locked doors but with no success. The idea was to hide the body there. I came back worried and started grabbing her few belongings - a necklace and some other small jewelry. I ran out and reached the closest side of my building. There were no people around so I hid the loot under a small rock. The next thing I remember was that the police were around the neighborhood, searching for evidence. I was still very frightened, and this time I was with my dog. We went near the stone and acted like nothing happened. In my mind there was a complete chaos, about what to do with the evidence. I remember that an officer came near me with big smile and asked if I saw anything earlier. Of course I said I have no idea what he was talking about. He made a short look around and left the area. Then my dog disappeared somewhere and I went to some big pile of sand and rocks close to some street, situated nearby. I remember that I sat there for a while, looking at the colors of the day and thinking of what I've done. That scary feeling was gone. I'm not sure about that, but the cops finally arrested some other hobo woman. I watched the whole thing from that pile I was sitting on. Shortly after that I went back to the rock, picked up the evidence, made a lap around my neighborhood and I think I threw away the stuff in a garbage-can.

Dream Two.

It's about a zombie apocalypse, thou there weren't any zombie encounters. The setting was a waste city, with neighborhoods that I'm familiar with. Again, mostly building blocks, with streets and abandoned cars and what not. The interesting thing was that all of these objects were old, I mean from the '90s. It's like, what happened to the world, happened then and I dreamed about it 20 years after the events. Call it nostalgia..I often get sad or a bit depressed when thinking of the old. If I find a coin or book that reminds me of my childhood, something chokes me from the inside. Anyway, lets go back to this particular adventure.

I was with several other companions. I can't remember who they were, but I'm sure they were close friends of mine from the real life. We walked around some ruins in search of shelter. Of course, it was sunny and there were some green fields here and there. So mostly we ran from one place to another with big caution, not to make noise or drag attention in any way. Eventually we found that large house/barn thing with big cracks in the walls and roof. We entered and saw that there were walkways on several floors around the walls. The center of the building was hollow and there were some nasty things on the ground. I don't remember what they were, but they managed to make us stay away from them..I think they were some kind of mechanisms. Anyway, we found something like a room and hid there. It was dark inside, but there was a window. We went to see what lies beyond and saw a large, 10-15 meter rectangular lake with some broken, wooden quays and bridges around it. And then we look back inside the room, to find out that we weren't alone anymore. A large blue man was standing on the doorway, with a big smile and shaman-like clothing. We got scared at first and reached for our weapons - spears, knifes and sword-like craftings. The man made some gesture with his hands and paralysed us. He told us that we are now a part of his game. We were to cross that lake outside. If we make it, we were free to go. If we don't, he would kill us. I guess he was some kind of a wizard or a gin. He made us appear next to the lake, maybe by the means of teleportation..I dunno its a dream. I can't remember how many us were there, but the number got lowered very quickly! A large monster came out from the lake, having those long and and whip-like tentacles. We tried to defend, but in a matter of seconds several of us were already in the water, drowning. Rest of us tried to find a way around but with little success. We had no choice, but to run back in the house and take our chances with the blue guy. He was actually observing all of this from the room, and seeing what was happening he brought the last remaining of us back in. He started laughing and told us that there was another way of winning our freedom back. Obviously this strange blue man had problems with some people living in a ruined city not far from the house. We were told, to go there and talk with their leader, sadly I don't remember why. Only three of us were sent there. We had no choice, but to continue and see what we can do about the situation. The picture was the same as I described it earlier - old streets, cars, interiors and so on. We were confused of how this place was whole and not overrun by the zombies. There were no walls, barricades or any sign of struggle and fight. Eventually we ran into a neighborhood full with strange people - they were all moving slowly, doing basic stuff (cleaning streets and cars etc.)..like they had no idea what's outside this place. Most of the things they did were senseless , they were acting like they were drugged. We tried to talk to some of them, but with no success. Eventually a man came, dressed with a raincoat. He greeted us and slowly asked of what business were we in his territory. As we tried to explain to him something about the blue man, all the people started to gather around us. They were all acting like zombies, but they were alive and in some form of bliss! I actually remember asking the man, of how did this community survive the apocalypse. Then it all got ugly...He shared that there were some parts of the human body, that when removed, we gain freedom from the perpetual sin that lies in everyone of us. Those parts were the main food supply for the zombies, and they actually needed very little of it to satisfy their hunger. While sharing this disturbing secret, all the people were gathered around and stared at us with curiosity, The man smiled and told us to join them, because they were a bit low on the body-parts supply. Of course we refused and started walking backwords. The rest is guessable...All the people started walking towards us, with no haste and with hands stretched towards us. Thou slowly, they gathered very fast around as and we started running away, towards the house. What came next is again an act of self defense. Several men tried to grab me, and I was forced to stab, hit and kick them. I remember killing three or four of them, then running..The leader of these poor people started shouting at us to return, that we ruined everything and that we don't know what we were doing. Then I woke up.

Some times I wonder, what would actually happen in the dream if I sleep a bit more. Actually this may be considered as a common thought. Sadly, most people spare little time thinking of what they live trough while sleeping. Maybe their lives are too interesting and full of thrill, that they don't need to pay attention to their mind, playing its tricks and making up unbelievable stories.

I think I've said that before, but my dreams have this epic feeling in it. Everything is vast, there is always a sky, a horizon, endless oceans of grass, trees, buildings and water of course. There are some places that I've visited several times now, like that few dreams I had of a sea, situated on a mountain peak. Or that other shore-themed dream, where I'm standing against a vast ocean and around me lies a collossal cliff labyrinth, creating a gulf with epic proportions in the measure of high. Epic stuff.

Someday, when I have more free time, and less shit to do, I'm gonna draw some of my favorite landscapes. Such beauties can't be left undescribed.

That's all for now!

Random thoughts

2012-11-19T10:25:00.000+12:00

Again, it's been a while. Well, what can I say..I started this blog as an idea of keeping it as a dream journal. Eventually it went to some different direction, filled with realistic, hate-fueled, biologically correct and logical thoughts.

Once a month I read what I've posted for the last two years and for good or worse, I haven't changed my mind. At least not much. One cannot say "ooh..it's just a phase of your life...". Well, no.

To be honest, everything is working well with my life, on a career and educational level. I've made a great progress of fulfilling every dream I have, connected with my age and the space-time continuum :)

As I am a studying magistrate of zoology, I have this class called Zoopsychology. Man, I've tried to level the Human as being so animal, as the bacteria next to him, in several old posts. Well, there's a book about it. Eventually I'll protect my ideas with the right terminology, because obviously being represented this way, they are more acceptable - for me, and for the masses.

The last few months I've been obligated to go around this damn city and do whatever crap I have to do. If it wasn't for the sky and the music from my phone, I would've beat the shit out of someone or get into really big troubles. The amount of two-legged organisms, walking around the streets, calling themselves Men, are beyond my ability to count. When? When will all this come to its end? I've talked about my Utopian dream. After I've shared it with some close friends of mine, with similar ideas of life, they pointed some holes in this theory. Well of course, nothing can be perfect when you put self aware animal that wants to reproduce in a cage with shitload of other such beasts. It's sad actually.

So, what's the problem? The problem is our ability to think of the future, to have more individual and ego-boosting self thoughts. The problem is that we think and analyse everything with the motor-power of the GREED. We are called Homo Sapiens - Wise men. Why not Homo Avaritia, Greedy men?

But, there is that paradox, if I may call it like that. Look at all the tribes, all over the globe. There are even such that the modern civilization haven't discovered yet. Why haven't they developed like the rest of the world? Because they've found the way to live in perfect harmony with the nature, thus surviving from the very beginning of their existence. We? We create and destroy - the loop that grows and eventually will engulf everything that we can get hands on. The problem is that overthinking and blind passion for knowledge that we have. The connection between us - the so called Modern World and those simple tribes is almost lost. How can we restore it? I don't know..maybe we are not able anymore. Everything is a complete mess. Absolute bomb with a counter. I don't want to be near it when time comes for it to detonate. Of course I have a plan about that, but I may speak of it some other time.

So what now? Keep up walking around and don't give a crap about all this? Yeah, sounds easy. But it isn't. But, till the moment I can afford of getting away from this, I can do nothing more, but to walk among my kind and pretend everything is normal.

Dreams. Let's talk about dreams. For the last 4-5 years I've dreamed of killing a man five times. Last three in the last couple of months. Strange? Well, It's story time:

Long ago I had that dream of being in my high school, walking around the dark corridors. There were some people here and there, but they were mostly dead or scared, crying or running away from something. I was just looking for a way out. I remember those dark classrooms and toilets, all broken and in ruins. Suddenly the chasers saw me, and I ran. I've reached a corridor and saw this girl, running away from a guy and I decided to help her. She was screaming and so on, so I reached my pockets and the only thing I found was a single pen. Worth the try..So attacked the guy, who let the girl go after seeing me. He was dressed as a arabian, and had this native clothing. No matter, he attacked me too. So I managed to block his hands with my left arm and stab the guy in the kidneys with the pen in my right arm. He fell on me with a scream and I dropped him on the ground. He started crying and begging for help but I left. Eventually I found my way out.

Second dream: I think it was two years ago. So I was walking in this strange neighborhood, filled with unfinished buildings. I saw a woman, lying dead on the doorway of one of the constructions. I rushed to her, with the idea of help, but I saw it was already too late. Near her I found a gun. While I was staring at it, a big angry man came from inside the structure and started yelling at me some crap and charged me. I picked up the gun and ran away. Eventually I came to a dead end. He was gaining at me and he stopped after seeing I have nowhere to go. He then started laughing and walking towards me with his hands ready to grab me. I was scared and I knew what I had to do. I shot the bastard. He dropped dead and I ran away. I reached a street full of people and acted like nothing happened.

Last few dreams, about me murdering people were the following: An angry man in his 50s chased me around a truck filled with crates. We were climbing, jumping and what not. He was very angry at me. It's because I saw him killing a friend of mine and he knew I was a witness. After trying to run away from him, I stumbled upon a kitchen knife. I didn't even hesitate. I charged him and stabbed him in the stomach. He tried to defend himself but I was prepared. So I stabbed him again and again, until he dropped dead. To be sure I stabbed him several times in the back. It's a hard thing getting a knife trough bone, I tell ya :D. My idea of knowing this is because I like to cook meet in real life. I've never stabbed a man before.

The other two dreams are murky and all I can remember is again stabbing some guy for self defense and another one I pushed from high. Last night I dreamed of again defending myself against a guy, but in it I kicked his legs. The kick was so brutal, that I ACTUALLY KICKED MY BEDSIDE and woke up. Similar thing happened 3 years ago. Then I wanted to kick some attacker's board that he was holding. I kicked so hard that almost broke the window above my bed back then (it was summer time and it was opened). I even yelled from the pain. Wow! Anyway..

Interesting stuff. Now I remember the ideas of the journal. When you put the needed information in one place you can see things that your thoughts cannot by themselves. I kill older men, mainly by stabbing. I don't know where this is going, and frankly I don't care. All I know is that there's a lot of anger inside of me. I can deal with it in real life, but it's getting pretty messy inside my head at night. I blame the society of course. There's almost nothing else that bugs me. Do I need a professional help? Maybe. But what would the guy do? Fill my head with crap that I already know? Stuff me with some chemicals? Or just talk? I talk here. I talk with my friends.

But being around people is not always a bad experience. Last few months I saw a lot of nice individuals, being great and smart about basic stuff on the streets, dressed normal, acting normal. They are few of course, but they manage.

Dreams... I might start describing them interesting again. I had that thought thou, will I ever get bored of having all those strange trips during my sleep? Like, living another life? I hope not. It's too amazing and too ethereal to just get boring.

After I kicked my bed last night, I woke up of course. But when I fell asleep again I had that usual dream of me, chasing specific reptiles, wanting to get hold of a young individual. I was trying not to hurt them, but some of them managed to lose their tails. In real life I work with reptiles - my thesis is about a specific kind of lizard. That's actually very interesting, because there are those dream readers, that say that if you dream of a reptiles it means you are going to do something bad and so on. Well. I work with reptiles, how can I NOT dream of them? See? Logic..And yet, the masses believe all that crap and follow its laws blindly.

This post turned out to be pretty long, which is good. It means I'm not done with the chaos in my head. I've yet to conquer my mind.

Mankind, the Cancer of Earth

2012-03-06T03:31:00.001+12:00

In the previous post I tried to express why I dislike humans, and in this I will try to conclude the problem of our race. There is also a solution, that of course is unthinkable by most. Enjoy.

The population of humans on this planet numbers around 7 billion. Two hundred years ago the number has been around 1 billion. Two hundred years from now? 20 billion? No matter. It's obvious that we grow in rapid speed, and nature can't catch up with us. Trough years there were many mass extinctions of humans, that more or less kept us from spreading trough large areas, creating massive cities and destroying massive landscapes. Until recently, we were in chains. What happened? Well, for starters, after the fall of the Church's iron fist, Science managed to evolve in unmatched speed thus making our lives more safe, easy, secured. In other hand the value of the human life began to reach maximum weight in our society, creating a Modern Moral and Ethical Codex. Peace is told to be the main force that drives our species' progress. Is it? Let's head back in time again. If we leave aside big volcano eruptions, massive floods, ancient tzunamis, viral or bacterial epidemics and plagues, what else kept our numbers so small? Wars! My favorite examples are the Crusades. Two hundred thousand people died within around 200 years. The population of Earth back then was several millions. And after that, just when we started to grow again the plague came. After that the WW1 and WW2. In between all these big deaths and wars, the periods of time are getting shorter and shorter because we grow faster and faster. This leads to the simple conclusion - Something BIG has to happen in the near ten or twenty years, for our numbers to go back in the normal rate, corresponding to the balance of nature. It's clear that we are like a wild fire - we spread fast, destroy and kill everything in our path. And like such we will stop burning when there's nothing left around.

Uh, I forgot to mention the HIV virus. Nice try tiny friend, but we are still growing.

I already mentioned the reasons why we grow so rapidly. It's all thanks to our only weapon in advance - the brain. This is also our main evolving organ so to speak. The brain is our only line of defense against the forces of nature. Sadly it's also a powerful weapon. And like a disease, its bullets spread trough all of us, making us a well controlled and manipulated herd. We grow because of this higher moral and ethics. This growth will lead to our suffocation and later demise. The only solution is to change these codes, that keep our societies running. In nature, when an offspring is sick or weak its mother kills it or leaves it behind. As I already mentioned in previous posts, we think of ourselves like Gods, something beyond the animal. And we act like such. Thanks to our morals and science we keep our sick and weak. We contaminate our own species. For what? For the greater purpose?

On the other side of the problem there is another rule that our leaders thought of. The equality between people. Are we equal? No! There are people that can't be thought at anything, that their own way of living and existing, damages others. I'm not speaking of the difference between races. No. There are some very distinct marks that differ us one from another. It's hard to explain it in words. It is easy to spot a less intelligent human being, the shape of the head, the mimics, the looks. This is so obvious. You can't teach that primitive looking guy on something else than lifting heavy weight, working on the field or on the construction site. You can't put suit on this man and make him a lawyer. No. We do not have equality on the scale of intelligence. Our moral codes hide these distinct features that lesser some people. And yet, they are free to breed and to spread their stupidity and sickness. If we put a Caste system in all our societies in the means of genetically confirmed level of intelligence, the idea that I talk about will become very clear. We are not equal, we never were and we'll probably never be.

What has to change for we to survive as species? Several things. Rewrite our constitutions, rewrite our books, rethink the meaning of the term Human Being. We must stop wasting recourses for the sick and weak WHO CAN'T CONTRIBUTE IN ANY WAY TO OUR SOCIETY! Yes, I said that. What's the point of keeping someone alive if he can't do anything for our species. Again, look at the Other animals. Every individual has a purpose or place in a group or population. Weak and sick die out. More on that, their deaths prevent spreading the weakness they carried. Only the strong survive, mate, make the group/population stronger, more efficient thus making the whole species more capable of surviving. We do everything But that! It is like a suffocation. We must change that. We must start remembering what we are, and how are we supposed to act like. We must keep our species clean, we must put the lessers away from the main society, thus ensuring our growth in strength not in numbers. You may think I sound like a Nazi. No. I'm not speaking about white power, pure race and whatever these morons' philosophy speaks of. On the contrary! I engulf the idea of fusion between all the races on Earth. Why? It is so simple. Our genome will eventually become blunt. Having a nice variety of genotypes lying around is a good fuel for our evolution. Example: Closed societies can't live for a long period of time. Interbreeding will make it sick and eventually that society will fall apart. Simple as it is! England, Ireland, Norway, Sweden (Scandinavia as a whole) and others. Their Governments know that, and they welcome foreigners by giving them some accommodations for a start, for free or on low price, Just enough to make the newcomers stay and fortunately enrich the genotype of the region. This is how it's supposed to work. The Nazis were wrong. So lets go back to the topic. The main problem in our society is that we keep our corrupted individuals. Every single one, who can't contribute in any way is not to be left among the others.

The only way for us to survive as a species is the following: Demise at least 80% of our population. Destroy all modern cities, industrial zones. Build Utopias in several key places on Earth, over the ashes of the old sick world. Two to Three of these on every Continent for example. Build a massive wall around these places, preventing free passage. Those Utopian cities must have efficient energy sources that are small enough to sustain a population of several thousands. And the most important part of all. Only Those who can give a healthy child, with features that promise intelligence on a given level must be allowed to breed - Controlled population. Leave all native tribes around the world alone. They have been there for centuries and they were doing great. We must leave them be. This is the only way that ensures our survival as species. This is the only way that I tolerate.

The idea is to create zoos for people. There is that image, built trough time. People pop up out of no where and build walls to protect them from the evil nature. Later those humans become strong and start conquering the evil things beyond the wall. Later on, they realize that nature is not evil, and they start trying to keep it safe by building walls around it, again - irony. But it is too late, the damage is done. So, leave all be. Return back to the small and simple way of life. If the environment is healthy, we are healthy. But now we are both sick.

Those moral codes and all that sustain them must be changed or vanished. Like Religion. Its a state of mental sickness that corrupts our minds for centuries. We all have to open our eyes and face the facts. Who we are, what is our place in this world. Are we part of it? Yes! We are, and we must start acting like such.

One of our greatest features is the curiosity. Healing from all that damages our society , we will have the time and resources to concentrate on that need to learn more and more, which is harmless in theory and it is our only purpose. As I previously said, Our brain is the main evolving part of us. We must build our future around it. Explore and acquire as much as we can. This is our true nature.

Обръщение към народа.

2012-03-05T13:12:00.001+12:00

Айде тоя пост да е на български, че да се разбира по-лесно.

Ще се опитам да изразя едно мнение, относно състоянието на държавата ни в момента. Като цяло, проблема идва от самите нас, гражданите. Абстрахирал съм се до такава степен от нашите медии, че просто чета новини от два-три сайта за да си изградя една обща представа за реалното случващо се. Допълнително хората от ляво и от дясно ми пълнят главата с техните мрънкания.

Започвам от фактора Бойко Борисов. Преди него се изредиха едни други лица, които си крадоха и крадоха и почти нищо не изградиха. Бойко, за разлика от тях, прави нещо за България, като допълнително сърба и мизериите на предните управници. Но! Но българчетата продължават да си мрънкат и да недоволстват. Значи, не отхвърлям че ГЕРБ крадат и те, но не в такива колосални количества. Не казвам, че има липсва на пръкващи се абсурдни реформи и закончета. Но нивото на управление СЕГА, съпоставено с това от преди 5 или 10 години е в пъти по-добро. Най-вече от гледна точка на европеизацията ни. Българина винаги ще е недоволен, каквото и да направят управляващите. Българина не забелязва малките неща, ами си гледа джоба. Ама то всичко си идва и от възпитанието. Отмира поколението възпитаници на комунизма и тая свобода и безхаберие превърна младите в безбожни селяни. Тях няма кой да ги възпита. Виновна е и законодателната ни система, защото тя Не ги плаши, ами те си правят каквото искат. От там пък идват и издевателствата от страна на МВР. Създаден е някакъв абсурден лайфстайл сред младите, където е нормално да си гангстер или мутра на 16, курва на 12 и на 25 вече да си толкова мъдър и да си преживял толкова много, че вече да се занимаваш с частен бизнес (всичко което седи срещу закона). На това са научават децата сега, възпитани от родители, които в един момент са си мислели, че Демокрацията им слага криле на гърбовете и докато се усетят, че не е така БУМ! Имат си някакво подобие на гражданин в дома. Поколенията се изреждат и опита се предава нататък. И тъй като е много по-лесно да крадеш, да биеш и да нарушаваш закона и естествено да не бъдеш наказван Пълноценно, тези ракови клетки с лични карти бясно се множат сред здравите. Ще дам един прост пример. Един клас от 25 ученика в някакво средностатистическо СОУ. Достатъчно е да има двама, чиито семейство не знаят че имат поколение, и едно-две момиченца с лабилна психика, които и те се чудят защо си губят времето в някакво си училище. След като се срещнат те се превръщат в един мощен организъм, приличащ на всичко това което описах по-горе и който Не се присъедини, просто бива отлъчен, мачкан, бит, съсипван. Така от една шепа, боклуците стават две дузини. А това са Деца, които навлизат в пубертета и ще минават през фази. За жалост тази е най-сладката и рядко някой се сеща, че има и друг начин на живот. И така след пубертета този начин на мислене и лайфстайл си се е закотвил в балканските им главички на тези дечица и отровата продължава да се разнася като чума. А проблема не е задължителен да идва от родителите. Според мен равна вина имат и интернета и модерните технологии. Мама и Тате като са богати, ще ти купуват най-новите джисеми, мазни колички и маркови дрешки..защото сред всеобщо приетия морален кодекс на България - материалното е най-висшата ценност. Всъщност заради този неконтролируем достъп до всякаква информация, страда младежта в целия свят. Едно дете, няма да види курвите и останалите начини за лесно препитание по детските площадки, ами в безкрая на точка ком. Та като цяло от тук идва и проблема. Ако приемем, че това извинение за деца, което имаме сега е коренът на нашето общество, то е нормално да цъкаме с език на общия вид на дървото. Получава се един затворен кръг. Той се затваря още веднъж и когато се обади прословутата ни твърдоглавост и безхаберие. Един кмет ще построи Нещо си в града, ще постави Второ в парка, ще направи безплатно трето. Българина, с цялата си гордост ще напсува нещото, защото сега му пречи на живота, ще счупи второто защото му е толкова акъла и ще омете третото, че лакомията му е безконечна. Кмета ще гледа през прозореца на общинката си и побелявайки ще си мърмори как опита му да имитира някакъв си там европейски град е крайно неуспешен. А после тоя горд Българин, ще дойде целия омацан и почерпен и ще почне да пикае и ругае на вратата на кмета, защо жизнения ни стандарт е нисък???? защо заплатите са ниски???КЪДЕ ОТИВАТ ДАНЪЦИТЕ? Мм..логиката прелива, а реалността си бие главата в стената. Ама и от горе не са цвете за мирисане, но все пак са по-образовани от тия дет шават по улиците. Поне така се смята де. А от Европа ни реват за корупцията! Ще реват. Тоя същия Българин, дето го описах по-горе ще размахва средни пръсти на депутатите, че крадат и разхищават парите. И докато чупи и троши от яд, всичко за което не е плащал, ще се чуди защо ония от горе си подават пари изпод бюрата защото им е омръзнало да ги дават за него. Ти и малко хитър да си, ще разбереш, че корупцията е доходен бизнес, задвижван от граждани като оня. А тия граждани пък ги е възпитавало всичко друго, но не и училището, за това те са тъй люти на света. И така, змията захапва опашката си и историята свършва.

И в крайна сметка какво излиза? Всяко следващо поколение става все по-тъпо и по-тъпо заради безхаберни родители и интернет. Всички недоволстват срещу ГЕРБ, защото те крадът по-малко и градят повече.

Омръзна ми вече. Можеше и още да бълвам ама няма смисъл. Това няма да го четат тия дето трябва, най-вече защото няма да го разберат.

My Misanthropical Way Of Thinking

2012-01-27T01:30:00.000+12:00

First of all I want to generalize that I consider myself an intelligent guy. I believe that by studying natural science disciplines and being an Atheist opens many doors to my mind. I'm certainly not some extreme national socialistic, racist, anti-muslim or whatever kind of a man. I think globally, even beyond. I don't take political or religious sides. As a Human being I follow basic moral standards which are actually the basics of all religions or such based philosophies..so I'm not the bad guy, I just don't believe in God or whatever deity there is, believed to be the creator of all that exists. Anyone who is more or less opposite of what I am or feels insulted of this introduction, just don't read ahead.

Let's start now.

Anger. That's what fills me inside, when being around stupid people, considering themselves VERY intelligent and what not. As I've noted in previous posts my social life ends with traveling with the subway and confronting people in the university. Well, the first one is a hardcore contact with the everyday Joe. My ride is usually 20 mins or so, one direction, and I have the time to look around and amuse myself by making profiles of every citizen I see. Half an year ago I also started readying news online, from small pages (the news there are closer to the truth than anywhere else). Also I may add that in the past 2 years and still going, the Internet is getting more and more social. All that said, I think I know what's going on in our Planet.

There are several kinds of people. The most noted are the Leaders and the Followers. Free men? There is no such thing. We are slaves of our societies, laws, addictions and our lack of desire for evolving mentally. You don't agree with me? Well think all that trough and if your mind isn't changed, you know what you have to do. Aside all that we are still animals. Even bigger than before! Lets check that with a little logic, shall we? Back in the Dark Ages, the people were in their bottom in every sense. They were uneducated, simple, hungry, poor, crushed by the Church. So what they did was working all day, and doing everything they can to add food on their tables. The laws back then were harsh. There were few prisoners, because most criminals were just executed. So, if you want to live you had several choices - work yourself to death for food and your family, become a soldier (risk of dying in every battle) or just travel and die somewhere else. And this was the main population in Europe, later in the Americas and so on. This can also be said for some Asian and African cultures and nations. Of course, on the top were the few that actually had a life. Now, in the developed countries, almost every man is educated, has food on his table and lives more than happy life. Not worrying about dying of starvation, hanging, arrow/sword, heresy, you have time to actually live. What comes from all that? Most people go to clubs, get drunk, have wild parties, forget about what and who they are, were and will be. This is having Fun! Fun is something you have been told to do to feel good. I will check on that later. So when a man is in such environment his animal instincts turn on very quickly and stay such for a while. In the morning he gets up, feels bad or successful, goes to work, acts like a robot all day, sleeps, and if there is time or a chance of new wild party he goes and acts like an animal again. If our medicine was just 100 years back in development we weren't going to live more than 25-30 years, because of intoxication, nicotine, all kinds of other drugs. And as far as I know the average age in the middle ages is 30-35-40 years. Think about that. Things that make this need of becoming an animal and act like such are driven by the everyday growing addiction to drinking, sex, anarchy (and not understanding the basics of society..sad), getting into fights, doing everything possible to break the law and so on and so on. These ARE addictions. They control us, they are making us that ill, animals that call themselves the Intelligent owner of Earth (I actually passed that in another form in a previous post) . If we continue this way, we will destroy our selves. Actually some hardcore addicts realize that, but decide to continue even harder on what ever they are hooked on, with the excuse that life is short, live for the moment and more of that crap. Life is precious, life is all. You may party your ass out for 10-15 years, but when you turn 30+ you realize that your body is broken and lets not continue in that direction. And that's that.

Actually I am one of those kinds of people. I do some of the things mentioned above. Of course, not in clubs or some other human farm, but in close groups of well known people. I started the year free of alcohol and junk food. Started some working out, and the effect is obvious from my point of view. I feel great! It's been only 26 days but I feel times happier than before. I'm like everybody else, except I realize it, hating it and trying my best to escape it. I can't make an example of another animal doing so in its society. Maybe that differs me, and many more from the basic mammal. Actually I can figure a theory. I'm not feeling good being around my kind, because I am not stupid enough for it, so I stay away. There ya go!

Mass mind manipulation! Yup, it was about time to involve conspiracy theories. Wait, they are not. Big part of our society understands that the media manipulates all, but still continues to watch tv, read papers and listen to radio. Even the internet is doing so. Example - Wikipedia - you must not believe 100 of what is written there. That's the easy way of controlling a mass of people. Few decades ago it was the Church (and it still is more or less) but the media takes its toe. So the every day fashion, pop culture or whatever you wanna name it is what drives the human herd to its farms (as I previously mentioned). They tell you what to wear, what to listen, what to like, what to Know, what to Believe in, how to act, feel, think. And the sheep follow. Actually this is all happening thanks to the internet. People go everywhere and find all the information they need trough their browser. And what they need, I already explained.

Shit gets real in the beginning of the century. If you, the reader is born in the 80s or even far back, you know what I mean. The old simple times and good movies with more ideas than effects. The music made back then was pure and new. We worked with our imagination and mind. Now?

The modern ( 2000+ ) movies : Mass effects, greenscreens, USED IDEAS but more action/fighting. USED IDEAS! Also worthless remakes. Why doesn't anyone make a remake of the picture of Mona Lisa? But this is what people like now. They are too lazy or stupid to think of their own imagination, so they watch colorful, 3d, and pixar style animations - yeah, they fill the mind of the watcher with the right things, don't they? Every year, out of 50-60 movies, there are only half a dozen worth watching, and of course no one likes them, or sees them. Why? Because people are stupid, thats way. Sound offensive? Read all I wrote again. But every man knows what's best for him. And now, this is the place and time to share some more anger, by naming movies I hate. Normally I despise, but the feel of hatred comes from inside and its hard to control, if you know what I mean. Everything that Pixar does! This is the apogee of raping the purity and originality of the genre Animation. And every other company like Pixar. Marvel movies - all except some x-men series are worthless waste of time. All the new college movies - all the same, all stupid, all old jokes, all lack of originality. Avatar? Three times I sat to watch it, with 3d glasses and all. My nerves endured this brain-rape 40 mins most. Did I mentioned Pixar & co? The only movies my head endured watching is actually one - Shrek. But enough with this. Maybe I'm so into original classics that I forget myself. I'm only 23, but I sound like and old man. Well, the stupid people done that to me, can't help it.

Music - A friend of mine said a few years ago the following thing - All the riffs are used, there is no new music. - The same principle with the movies, goes with the music. And by riffs, consider not only rock/metal, but all melodies, sounds, ideas.

What else...Games - same with the movies - shooting, real-like graphics, no idea, no thought. Only blasts, blood and pretty colors.

Books - Twilight? All these waste of sheet crap like "How to quit smoking", "How to lose weight" and so on. This is not literature, this is just a sad waste of trees.

This post became pretty long, too long for todays standards. People don't read long stuff.

Other thing that is wrong is that maniacal love for cars in some people. The car is a fine thing and it has its uses in the modern life. But I don't consider very bright, people who think they are the kings of the world when they drive. Cars, cigarettes, muscles, fine clothes...this doesn't make you a smarter, better or more evolved person. This sounds like I am some teenage nerd that whines about bullies. Nope. This is how people are acting around me, every fucking time, when I am outside. These people are not teens. These people are grown Men and Women. They are complete waste of space and resources.

I didn't wish to get down with this way of thinking, but the people are making me. That's why, besides following my life's dreams, almost graduating, being successful in almost anything, I have this fantasy of an Utopia. A place where people live in harmony with nature and themselves. If I say something like this in public, people will react in three ways: laugh, because they didn't understand what I was saying; agree, but continue with their hypocritical way of life; just agree (the few).

I have plenty more to say about this, but I will leave it for another time.

In conclusion I may say. People nowadays live in a lie, because BIG amount of them are stupid and ignorant, but think otherwise of themselves. They do not know what is really happening around them. They are slaves to their addictions and make the world sick with their existence. People are the cancer of Earth. People destroy more than they actually create. We are destroying ourselves. Maybe this is the way it has to be.

More on this topic will follow!

10 Endings for Half Life 2 Episode 3 Part II

2011-11-21T06:51:00.000+12:00

So about them endings! Lets see what the Internet has to say about that.

To be honest I was expecting more ideas. Most of the theories more or less are the same, which is not that surprising. I mean, we have been waiting for more than 6 years for Episode 3, and the ideas and theories about the plot and the ending are lessened to two or three dozens, fashioned in a compact and optimal scenarios.

Some endings are actually simillar to mine, even the same, which is nice in a way. So, here we go..

Ending 1: "All this speculations of Gordon's death made me imagine the Borealis falling into a canyon of ice after having gotten bombed out of the ice wall it was embedded into, and Gordon battling an Advisor in freefall."#

Ending 2: "If the G-Man is going to put Gordon in statis again, he must put Alyx in statis as well.

I mean, I might be in the minority, but Alyx has become one of Half-Life crucial charactes by now, and her bond with Gordon is so strong that he can't lose her now. Besides, G-Man obivously thinks highly of Alyx to a point (given the Episode 2 "heart to heart"), so it isn't all that imerspercievable."

Freeman, standing face to face with an Advisor.

Ending 3: This one is actually pretty decent.."I think that Dr.Mossman was there to plunder the Borealis for supplys to fight the Combine and she left quickly from White Forest so Eli wouldn't stop her when he found out what she was doing. The resistance obviously want to defeat the Combine so head to the Borealis and start to prepare for the final battles against the Combine. Gordon and Alyx dtermined to fullfill Elis last wishes set off to destroy the Borealis. The resistance is split between those on Dr.Mossmans who want more than anything to destroy the Combine but are willing to take the risk of the equipment being dangerous and start another Resonance Cascade, and on Gordans side those who are loyal to him and Alyx and who knew Eli personally like Dr.Kleiner. A civil war over the ship would begin which the combine instantly recognize as their chance to strike, destroy the Resistance and get the equipment to make a new Portal. An instant three way battle begins and the resistance are for the moment forced to work together. Dr.Mossman, seeing every last Combine coming towards them sneaks off from the battle to fire up the Aperture weapons to destroy the Combine armies. Gordon and Alyx flee after her and try to stop her but are too late. A portal is created sucking all the Combine back into their dimension. But it goes wrong the portal starts a resonancce cascade and a portal to a whole new world opens. As thousands af aliens come through destroying the rebel resistance and beginning their invasion of Earth, the GMan appears and plucks Gorgon and Alyx to safety. Gordon remembers Eli's words about fughting back and simply says NO and fights back from the GMan. The GMan struggles and fights back but in the end reliases he's lost his servant and drags the confused Alyx away. Gordon appears back on the doomed Earth just as the Portal overloads and explodes. Half-Life 3 Begins."

Ending 4: "My way of thinking is this. ( this isn't confirmed or anything)

Half life= Black Mesa Incident+ Resonance Cascade,
Half life 2= start of resistance, death of breen
ep1= destruction of citadel, evacuation of city 17
ep2= regrouping of humans and combine, attempt of super portal foiled.
ep3= destruction/use of Borealis, liberation of Earth
HL3=destruction of all combine

there's more to it, gman, alyx, Vortigaunts, Nihilanth. but I don't feel like typing it all.

it's probably wrong but it's better than some."

Ending 5: "WIth EP3 however I hope they finally reveal a decent ending besides 2-5 min of the previous games.

I hope we finally see what the "unforeseen consequences" are without waiting half a decade.

I think it will basically involve something like HL1 where you travel the combine home world and defeat the thing in charge of the combine and far worse than the advisors."

Ending 6: "This is how I think it will end...Gordon and Alyx will find Mossman at the Borealis. They will take any Aperture technology that will aid the resistance then destroy the ship to prevent the Combine from obtaining any of it's secrets. The Gman will show up after the ship is destroyed and try to take Gordon and Alyx back into his control. They will refuse and a Boss fight will follow. After the Gman is defeated he will reveal his secret (insert any GMan conspiracy theory here) and the game will End.

Half-Life 3 should then be something like they find the remaining Combine trying to build another citadel in city 18 and the resistance must, and will defeat the Combine there Once and for all. "

Ending 7: "I think that after they find mossman, the combine raid the ship and they are forced to go to an ice island, where they battle a huge Ice Antlion. Mossman is killed during the rampage. Then the creature is destroyed and they go to a huge citadel 5x bigger. They then learn who the gman is then they go to destroy the portal. when the gman tries to kill Gordon, alyx gets seriously injured. after gordon destroys the Gman, alyx says something to Gordon, then she dies. After that, the portal goes catostrophic and explodes violetnly. Then Gordon hears a mysterious voice say, "Well, Well isn't this just like.. old times". after that the screen goes black and the credits roll. "

Ending 8: Portal is involved here "Half-life 3 won't be about the combine, it's going to go with the timeline, but it will be a spin-off of some event that happened in episode 3, but Gman will be there, most likely still unidentified.

But think of the crazy ass technology will be in Half-life 3, NOW we have the gravity gun and other super stuff, whats next?

I also bet that gordans suit will have its own AI, most likely it will help guide him through the story and say some random stuff. MAYBE Glados will get linked into gordans suit and be used to destroy the combine and help gordan along the way, like up-load into computers, but I bet Glados will be in episode 3, because her body was destroyed but she could have a back-up in the ship."

Ending 9: And again Portal "I'm guessing that for the last like 15 minutes of EP3, we will get the Portal gun, have a quick puzzle followed by a crazy battle that ends the episode, sets the stage for HL3, and leaves us drooling for more."

Ending 10: "Once the Borealis technology is retrieved in EP3, Gordon will be armed with enough power that he can be sent to the Combine world, in his usual one-man army fashion, via the Black Mesa team's portal technology in conjunction with the stolen portal code. Gman will probably show up and throw a wrench into the mix, but I think the skinny of it will still be: Gordon on the Combine Homeworld with the Portal Gun. Also, this might be a way of removing Alyx as a perpetual ally - not that I don't like having her along, but not always having an NPC with you is nice too."

Source 1
Source 2
Source 3
Source 4

18 Endings for Half Life 2 Episode 3 Part I

2011-11-20T00:51:00.000+12:00

Lets start with the fact that I put the Half Life series next to those of Heroes III on my pedestal of all time favourites. I just love the game and all that is connected to it (for example Portal and Portal 2). Gordon Freeman is a one of the most famous and loved hero in the history of virtual games. Actually I can make a whole different topic about how great and awesome Half Life is, but that's not the point here.

So, we all got bored of waiting for Episode 3 to come out. This Spring I read somewhere that Valve have tested and were prepared to release a beta version of Ep.3. And this was almost an year ago, maybe its another hoax or maybe the beta will come out every moment now. Anyway, die hard fans like me just can't stop thinking about it and thus coming up with crazy ideas about the end of the next chapter. Will it be the end of all? As far as I know Yes. Half Life series will stop after Ep.3, but that doesn't mean that another spin off won't bring down the walls of our sanity.

Let's get to the topic. Possible endings, that I made up. Later I will post some more, found in the vast void called Da Internet!

First, let's get the facts straight. Freeman must set off to Borealis, where he must find/save Dr. Mossman and then he must think of a way to defeat the combine. But, Borealis is a part of the Aperture co. , which are the creators of the portal device and tons of other stuff, mainplotting the Portal series. So, will Freeman and Portal merge? Most likely not for more than one reason, for example - those are two diferent games, and such act would make the franchise sell out; Portal is set to be happening along the accident in Black Mesa, Portal 2 - some years into the future where there are no Combine (self spoiler).

Note: On every idea of an ending Alyx may or may not be alive.

Ending 1: Freeman will find a portal device that will send him:
a) back to the past, preventing the Black Mesa accident,
b) back to the past, to the homeworld of the Combine - kicking ass,
c) to the dimention of the Combine - kicking ass,
d) to a different reality/dimention where the G-man will put him back to sleep (maybe a next chapter or something will come up)

Ending 2: Fight all the Advisors and destroy any connection between the Combine and planet Earth. Maybe some kind of a race between the two factions to find a portal or a teleport or something else.

Ending 3: Trough some weird way Freeman will send the alive Nihilanth (maybe the Vortigaunts will ally with him) from the past to face the Combine mastermind and let them eat each other up, leaving Earth alone.

Ending 4: After Freeman defeats the Combine on Earth, a new party comes out of nowhere - maybe the X-race or something new.

Ending 5: Mossman becomes evil, finding a powerfull portal, while Freeman and Combine race for it. Both parties try to stop her from destroying the universe.

Ending 6: Freeman will fight Adrian Shephard, who is mad at Freeman for many reasons.

Ending 7: Freeman will fight the G-man. I dunno what kind of power will Gordon find in Borealis, but there should be something that may be used against the G-man.

Ending 8: The G-man will help Freeman defeat the Combine. Maybe an ally battle of epic proportions will follow.

Ending 9: Freeman gives his life to save all. Seconds before the end of the credits the G-man shows up and says something about Freeman not being dead yet.

Ending 10: The Combine, or someone else wins. Freeman and/or Earth die.

Ending 11: Vortiguants kill the G-man and give Freeman great power. An epic ass kicking follows.

Ending 12: Freeman will be turned against humanity. Maybe he will be turned against everyone and will end being alone or also dead.

Ending 13: Freeman makes the forgotten experiment in Borealis work - doomday device.

Ending 14: Freeman uses what he finds in Borealis to defeat the bad guys, and marries Alyx. Or Alyx gives her life to save all.

Ending 15: Freeman fights the Combine along with Adrian Shephard. That would be epic.

Ending 16: Freeman finds a device that will connect all the Virtiguants powers and use it to destroy the Combine/Universe.

Ending 17: Nothing. World comes to an end and Ep.3 is never realesed.

Ending 18: Freeman finds a new race in Borealis and uses it to destroy the Combine. Or they take over the world.

Hm...got a little caried away. Well, I will wet myself if some of these guesses actually happen. The topic is open to speculations. Mmmm I guess I'll put the internet Endings in the next post.

The modern folklore of the UFO

2011-04-15T03:45:00.005+12:00

The UFO - An Unidentified Flying Object. I am right to call it folklore, even a global one. Thats quite amazing actually, the world finally has something in common after all. Anyway, enough about globalization. Lets bring some facts on this matter.

First I will ask some common questions. Is there life on other planets? Are there any aliens? Have aliens visited us, here on Earth? Are they among us? What will happen if they come?

I assume that these are fair questions, that anyone should ask. I advice that religious, narrow and ignorant people should stop reading this and get on with their lives. This may hurt their brains.

So is there life on other planets. Well of course there is. We are actually on the verge of finding bacterial-like life. There are several speculations of a found bacterial fossils on fallen meteorites, here on Earth. And even if they aren't real, in several decades or less, probes will land on the Saturn's moon Titan and do a little digging. As you all know, there is lots and lots of ice, and scientists believe that there is an ocean beneath all this. So where's water, there is life. And thats only about our Solar system. In 2009 the KEPLER telescope was launched in space with the mission to search Earth-like planets. Till the end of 2010, there have been about 400 confirmed rocky planets, Earth-like, and 700 more possible candidates. Scientists are yet to determine which of these are in the so called Goldilocks zone, where life can be sustained. With this speed of our progress the moment of finding life advances closer. I think thats enough. Hm..lets give a link about these meteor bacteria - http://www.dailygalaxy.com/my_weblog/2011/03/nasa-scientist.html

So, whats the next question. Aliens. Of course there are. We are talking about advanced civilizations of course, not bacteria. Our species is only a several tens of thousands of years old. Our planet is young. There are lots and lots of galaxies, systems and planets much older than ours, and thus sustaining a much older civilizations (if we consider the fact that there are such, which is stupid to ignore). So imagine what point of tech level are they into. They can surely be able to travel faster than the speed of light using hyperspace, black holes, dark matter, or whatever source. One can tell that this is science fiction. Well, lasers were such 70 years ago, now we use them every day. Holograms are in development, ion engines which will make our ships travel faster in space, tech's getting smaller and smaller, smarter and smarter. Everything, tagged as science fiction will be fact in only a few decades. So, do we agree that there are aliens capable of coming to Earth? Yes. Why not. We are not the center of the universe, and our progress has just began it's growth. Remember the dark ages..

So, this leads to the next question about them aliens coming here, on Earth. From this begins the big dispute. I am from those who believe that aliens have been here and they still are. Plenty, plenty of facts support this. There are tons of ancient artifacts, mechanisms, legends and myths all describing aliens. These were only tales of Gods? Well, I will give you one simple example about this - The arriving of the conquistadors in south America. The Aztec and Inca, who were native, though of them to be Gods. Imagine our forefathers of ancient Babylon, Egypt or Greece seeing a landing alien ship, from which powerful creatures emerge, with knowledge and strength beyond any imagination. Same shit isn't it? Well, we covered that. If you still doubt that, consult yourself with the tons of literature and movies made about that topic.

So, they've come. Some left, some are still here. Living among us. This answers the last question. If aliens wanted to destroy or enslave us, they had plenty of time to do that.

This leads to some conspiracy theories. I will speak of some. This will also cover the previous post, about the end of the world.

So, we know that our world is a mess. Fighting for whatever shit our governments want to. It's just in our spirit to fight each other, inspired from greed and hunger.

So, lets talk further.

The NASA project "Blue Beam". It's actually pretty simple and easy to comprehend. In a near future, an unnamed organization, using NASA will stage an alien invasion, using holograms. Nations will go wild, stupidity will follow. War will begin, nuclear weapons will be used, many will die. Then the stage will end with a new government managing the few people left. Making a better world of peace and prosperity. There is only one bad thing about that. The normal citizen's mind will be cleaned up, and there will be strict laws restricting us of having fun, developing talents (art, music, dance, etc). This sucks right?

After this massive growth of the UFO fan club on our humble Planet, the theme about aliens became very interesting and important part of our everyday shitty life. People also become very curious about what our governments have to say about that. This led to the so called Disclosure program, in which every Nation has to make their UFO reports available for the public. In the last several years many things saw the light of day and interesting facts came out. More and more curious government personal digs deep and reveals new information about UFO and Alien technologies. This is not bullshit...or is it?

So, blue beam? Prepare for war with your neighbor countries and wait for the A-bomb to say hi from above.

UFO. Have you seen one? I've seen. Little green or gray man..no. So is the UFO alien? Well, no. If you go all the way to the early 20th centuries, you will find out that UFO spacecrafts have evolved much. Why? Because there aren't alien ships flying around and abducting people. This is crap, introduced from the media and our great modern folklore. The simple truth is that there are lots and lots of little secret government/military projects. Whats the most famous sighting of UFO? Three red dots in the sky? Well this is actually a stealth aircraft with the purpose of gathering intelligence/spying and so on. Eager to know more about it? Well there are two kinds of such crafts, I'm aware of, named "TR-3B Astra" and "TR-3A Astra".

Yup, terrestrial. Of course this is more likely not to be a real one. It's purpose is to be unseen, but information leaks every day from every corner of every fucking government.

Grey aliens with big eyes that abduct people? Mooore bullshit. There is no such thing. At least not in that way. All abductes are processed through hypnoses to unveil the so called abduction. Hypnoses can be easily controlled by the hypnotizer. And what better and easy way to make money, than telling people that aliens took them in space.

The Greys - the short aliens with big heads and eyes are actually very likely to be real. Many ancient civilizations described such creatures, but not with the same nature. From Sumer we know the ones called Igigi. Their purpose is told to be of observing the progress of our species till the return of our creators - the Annunaki. Well, they don't speak of any abducting and such.

The conclusion. If you see an UFO, it's most likely a TR unit, weather balloon, or any new shit that comes out from NASA and co. If the Blue Beam project works..well you have been warned. The importance of this is to be aware of what's happening around you. To know the truths or at least theorize them. Having knowledge, is the first line of defense when shit starts to fall from the sky. Be aware.

A few words about 2012 and the global warming

2011-04-01T01:13:00.001+12:00

Of course most of us already know that nothing cataclysmic is gonna happen in 2012. I just wanted to point that. I think I had a previous post about that in bulgarian. But I will say again. The world won't come to and end as the movies and legends speak of.

The chance of some natural cataclysm occurring at 21.12.2012 is the same as doing so at 14.07.2011 or 17.01.2023. The Mayan calendar just stops at the pointed date an we pass into the age of Aquarius.

But some people are just willing to believe that 2012 is the end, because they are stupid enough and don't know how to figure it out (or don't want). Anyway, my point is that when the time comes, there will be people who will come out on streets with guns and start shooting , for it will be their last action, since the world will come to its end. What am I afraid most of? - A collusion with a planet or being shot by a crazy idiot? You guest it.

Actually that was my thinking till I got my eyes on some science info. There are two things that stuck in my mind - An EMP (electro magnetic pulse) from our Sun and the new found celestial body, hovering the edge of our solar system. So, this is interesting. The first news came out in the early autumn 2010. It was really an eye opener. An EMP can do hell on our society. Imagine all the stuff around you, that work with electricity, stop working. No internet, no tv, radio, modern cars, gps, cell phones. Anarchy will follow. The military will have to use the old fashion morse code to communicate and coordinate their moves against the crazy masses. That's kind of an end of the world don't you think? Not the hellish way like in the movies, but again an unpleasant one. Actually is not even an end, it's more like a big rebel or something.

And the very, VERY interesting news about a celestial body, hovering the edge of our system. It's black, cold on the outside, Big. If I may refer to the ancient Sumerian myth about the planet Nibiru. If we just found out about that body (planet or brown dwarf, or whatever), are we able to figure its orbit? Is it actually Nibiru? Well. I think our smartheads will figure it out before 2012.

So that leads to 3 major possibilities - the foreseen clash with Nibiru; a powerful Sun eruption that breaks our tech and communications and leads to global anarchy; or just few, random placed nut jobs with guns, shooting at people and buildings because the world will come to an end. You chose one. The last two are most possible if you ask me. Even the first one. These three possibilities are followed with scientific facts and pure logic, so one can only look at them and think them out. It will be foolish to avoid them, even for a few moments of thought.

The last one is inevitably, since the date will surely come, and surely there are at least a few people out of 7 billion who will act weird about it. So, windows closed, don't go anywhere when the time comes.

Maybe I want to share some thoughts about the global warming either, since the two topics are almost equal.

There is no global worming. There is just another cycle of earths climate. It will get very hot, everywhere. Then very cold..maybe a small ice age (like the one happened after the middle ages), then again a Heavenly paradise-climate. These will be accompanied with pole changing. This is the nearest end of the world it can get for us. There is nothing we can do. Maybe NASA or some other organization (political or not) may think of a climate control machine. Of course you may consider this as a science fiction, but look around you and compare all with the tech that was 20-30 years ago, then again think about that machine. Anyway, the idea is that we are a part of Earth and this cycle and we must face it and live with it. It may get really tough in a few hundred years (maybe less), but we will survive.

Also, consider the USA factor. They are draining all the worlds oil deposits. These oil wells will eventually deplete, and the almighty USA will turn to their own, which they keep for themselves. North America has plenty of oil deposits. And then we will finally kneel before them. Of course this will happen if the USA still exists. There are many things that can lead to its demise.

But this is another topic, which I may cover later on.

Thats it for now.

The animal called Human part 1

2011-03-29T03:21:00.000+12:00

In my previous posts I've written endless lines about how most of our kind think of itself of something more than an average animal. Yes, we do have more complex thinking and self awareness, but that doesn't make us more distant from the world around us. Our crafting and social skills is the factor that's keeping us alive in this modern world. Being in this society makes us feel safe, comfortable, happy and so on. But is this entirely true?

Every day I have to use the subway train to go to the university. Every day I meet different, in look, but same in behavior people. We (mostly I) stare at each other for about 20-30 mins and then we part. Staring is like a contest. The winner gets the more self-confidence, the loser turns head aside in discomfort and awkwardness. I like to play this game. First I choose a victim, then the show begins. What its really amazing about this simple social contact is how rarely someone actually plays along. I've been doing this for about an year now, almost everyday I can hardly count more than 10 people who actually stared at me while I stared at them. And even fewer actually won. This is an absolute example of how a kind of natural selection works in our society. The weak look away almost immediately, but the strong stare to the point of the awkward moment, when both slim their sight calm and slowly. This is so primal! There are 1.5 million people in this damn city, and there are hundreds that use the subway every minute. If you take 10 or 12 of them in your sight range and start the so called game, you will find that 90% of those PEOPLE are actually nothing more than a shy, weak stack of meat. What makes the rest of them/us? Better humans? Well, of course not. Sadly the strength of one in a staring contest is not a critical factor in one's social place and potential to be better than all. But more or less it is a factor.

So what can we make of all this? Aside of our potentials to be a perfect human, one who cant win a simple staring contest receives a minus point in social hierarchy.

It may look stupid, but this is an actual part of battles between animals. Rivaling carnivores can stare at each other for hours, until the weak surrenders and leaves. The other gets the territory/female/food or whatever. That is most commonly sighted among the feline species. Sometimes, the staring is followed with noises, but the principle is the same. We are animals.

Our most common reaction, however to this staring, is aggression. You stare at somebody in a bar, he stares back, this keeps up for a few moments and one of both gets nerves and that leads to aggression. But in a subway, this is less likely to happen, because there is no one you want to demonstrate your power to. Of course I do this little game for my self amusement, not to empress someone. But in a bar, or another social gathering a demonstration of this degree can give one a deserved attention, respect, fear of him, and the attraction for partner. Sooo animalistic don't you think?

That's it for today. In my next post I will cover some examples of how the humans, the great humans, are actually sometimes frightened little, two legged critters.

The new beginning.

2011-03-28T19:44:00.000+12:00

So hello everyone! I decided to do some changes on my blog. I added some new ads, design and of course, you can see that I started writing in English. It's not my native language, but I'm sure of my capabilities of using it. I'll try to make as few mistakes as I can :)

I haven't posted in a while. There are many reasons, the biggest of which is the lack of mood for it. I dunno, its complicated. Anyway, that doesn't mean that things changed in real life. I continue to encounter stupid people and funny situations every day, hearing absurd shit on media and internet.

This time, I'll try to post more often (at least once a week) and cover more interesting topics. Thats it for now.

Болната реалност

2010-08-26T05:59:00.000+12:00

Не малко пъти съм казвал, че не съм особен фен на нашата раса и не съм особено горд, че съм човек. През последните 3 месеца живея далеч от центъра на София и често ми се налага да пътувам с метрото. Да бързо и ефективно е, но се налага да се гъчкам и да се гледам в очите със себеподобните. Не особено приятно. Но като биолог и един вид мизантроп реших да поизкривя реалността и да гледам нещата от друга гледна точка.

Преди всичко ще спомена, че преди не малко време бях попаднал на една карикатура на няколко човечета пътуващи в метрото и всяко от тях си мислеше как е по-добро от другото. Реално, това е факт. Дори и аз го правя. Обикновено около мен е пълно с нелепи, привидно прости/необразовани, грозни хора. Има и такива, които правят добро впечатление, даже възхищение, но болшинството си е болшинство.

И аз не съм цвете за мирисане, но си знам стойността. Кой съм аз да съдя? Този, който вижда неща, които повечето не - малки подробности, градящи се на факти произхождащи от знания и логика. С един поглед можеш да разбереш психичното здрави и до някъде всекидневието на дадена личност и да си изградиш идея за смисъла му в обществото. И както казах, повечето са пълна трагедия. Ужасно е. Да живееш сред болни и недъгави хора, слаби и грозни. Къде е естествения подбор тук, в едно така наречено модерно общество? Кой е на върха и кой изчезва?

Човека е егоистично и нагло същество. Повечето (ако не и всичките) ни действия са определени с някакъв стандарт и термини носещи морална и социална тежест. Тук, в този голям град, пълен с над милион и половина паплач се нагелдах на модерни хора. Толкова модерни, че в един момент прехвърлят модерното и се връщат в първобитното. Човека се мисли за висш? Човека се мисли за господар на земята? Човека се смята първо за човек а после за животно? Гнусно е..

Стадното ни поведение е факт. Гледам как сред големите тълпи всички си мълчат и си вървят по задачите и не обръщат внимание на никой и нищо. Тук таме естествено, някой необразован плебей да си покаже умствените възможности и унизи расата. Като си сред голямото стадо си никой. Малките групи са интересни. Разни компанийки от по 10-20 души. Приятели? Пф..моля ви..Всеки се бори за йерархия. Всеки търси място в тази компания според това какви качества притежава. Ако той не се впише и не бъде приет от останалите, той отива при други и така до някакъв край. Погледнато така е странно нали? Нека продължим. В така далечния ни животински свят обикновено по-голямия и силния е на върха. А ние се смятаме за интелегенти същества и за нас качество на водач е разума. Мда, така е, разума води тълпите и народа. А кой води по-малките тълпи? Мутри, скинари, побойници и всякакви отрепки, които се оповават на най-слабоумния(следователно безтрашен) и силен индивид който приемат за водач. Нека го наречем животинско, нали сме хора..Но до тази логика може да се стигне лесно, все пак това е ежедневие. Но нека говорим за по-скритите неща. Да се върнем на компанийките. Седя си аз в Борисовата градина в София, наблюдавам и изучавам собствения си вид. Защо винаги най-разголения, най-едрия и гръмогласния се чува и вижда, а останалите тънят в сянката му? Да щото е готин и хайде да му се радваме. Мне. Приложете горния пример за първобитното. Дори в една компания, където съществува един вид приятелство има йерархия. Разбира се това са първични инстинкти, подсъзнателно съществуване в общества, усложнени до различна степен. Ние си мислим едно, а всъщност правим друго без да го осъзнаваме. Звучи грубо, но всеки тайно тъи злоба и жажда да е като този, най-готиния. Разбира се, всеки иска да е на върха, но не на всеки му се отдава. Та това е един пример колко сме Човеци и колко сме господари на света и на всемогъщата ни мисловна дейност.

Преди седмица бях на излет край едно софийско село. На връщане трябваше да си хванем рейса от центъра на селото. А в същия ден селото имаше празник и разбира се всичко беше абсолютна дандания, кебабчета и дрифтове. Това, което завладя погледа ми бе една групичка от 10-12 лапета на по толкова години. Пред очите ми беше това стадно поведение, неприкрито по никакъв начин. По средата две по-високи момчета, а около тях обикаляха и скачаха останалите дребосъци. Обикаляха площада и не правиха кой знае какво. Високите вървяха на където си искат, сядаха където си искат, говореха си с който си искат. Останалите просто вървяха след тях и си говореха помежду си. Човешките деца са просто страхотни символи на 21ви век и поведението им е огледало на прогреса и егото. Та после дойдоха 2-3 деца със скутерчета и започнаха да обикалят "стадото" и да правят дрифтове. Водачите не реагираха мигновено и бързо и стадото им беше откраднато. Останалите лапета започнаха да се въртят около тия със скутерите и не обърнаха никакво внимание на лидерите. Последните поседяха малко, погледаха и те скутерите, разбраха че не могат да се мерят и си тръгнаха. После си тръгнаха и тези със скутерите. Остана едно стадо от десетина дребосъка, които осъзнаха че вече са сами и няма причина да седят на открито. Прибраха се по къщите си. Човека ще ни обясни това като детска игра и степен на забавление/скука. Ами нека човека да сложи първия пример за първобитно/животинско поведение върху този и да си извади изводи.

Толкова ли е сложно нещата да се погледнат под друг ъгъл и човещината ни да се отдалечи от егото и да се върне към първичното?

На улицата става инцидент. Блъснат човек, или каквото и да е. Кой се стичва на помощ? Този, който е най-интусиазиран и иска да се издигне в обществото като покаже умения и загриженост за себеподобните, а реално не му пука за лежащия. Дори и да му пука, то лицемерието ще граничи с реалната загриженост. Останалите седят и гледат и се наслаждават на гледката и със сложния си мозък започват да си представят всевъзможни изходи от ситуацията, като в повечето те са главните действащи лица.

Това бе по-различен пример, но в рамките на темата.

Всеки търси да е някой в този свят, да е уникален и даже да е над всички останали. По-голямата част правят всичко това подсъзнателно. Те са губещите.

Това, което движи днешния човек е страха. Ти си затворник на обществените закони и трябва да ги спазваш. Потенциала ти се ограничава и в главата навлиза чувството за страх, ярост, яд. Обзет от тези мисли, един мозък не може да функционира правилно. Това са първични инстинкти, отговор на несполучла се логика в модерния ум. Това кара хората да правят глупсти, грешки и лека по лека се отлагат на дъното.

Жаждата и нетърпението на човека да се отдалечи от животните го кара да става по-голям животно. Еволюцията не може да работи в пълния си капацитет в едно сегашно общество. Слабите и грозните тровят и овреждат света. Алчините и хитрите се възползват от първите. А от всичко това страдат, нормалните и тези които са на прав път към едни по-добро бъдеще. Всички губят. Може би някои личности от близкото минало са били прави за доста неща и са се опитали да ги приложат, но по доста груб и грешен начин.

Един може да ме помисли за расист заради тези думи. Еми не е така. Например аз се възхищавам точно на малобройните под-раси (ако мога така да се изразя). Визирам всичките индианци по света и негрите. Както и доста затворени общества в Азия. Те са постигнали абсолютна хармония с природата и са достигнали естествения си апогей, тъй като бита и културата им не се е променила от поне 15000 години. Те съществуват, в хармония с това което ги заобикаля. А ние сме тези, които плюем на земната логика, естествения ход на нещата и баланса. Поради една или другиа причина (някой друг път ще говоря за тях), ние сме достигнали до едно полубожие, чието движеща сила е егоизма.

Сигурен съм, че има тонове изписани книги за това, но честно казано не ме интересуват. По-добре аз сам да си изградя тези виждания от колкото някой друг да ми ги пъха в главата с инструменти на комерса и масовия фанатизъм. Това е един вид, да си уникален.

След тези думи, света може да се погледне и през моя поглед :)

It's been a while :>

2010-05-03T01:39:00.000+12:00

Етo и я последната епика.

Сънувах един алтернативен наш свят. Един по-скоро фентъзи свят. Няколко раси си поделяха нашата планета. Немъртви – същества, произхождащи от мъртва материя, но движещи се на свобода. Те убиваха живото за да запълват редиците си. Владееха не много голяма земя..някъде си. Мрачна, изпълнена с развалини, мъртва почва. Оградена от планини, тя бе пазена да не излиза от пределите си от войнствени, тежко въоражени хора.Тези смели люде прекарваха по-голямата част от времето си сред планините и горите наоколо. Създаваха могъщи машини и всякакви огнестрелни оръжия. Носеха тежки брони и брадви. Никой не смееше да им се изпречи на пътя. Но те си знаеха ролята. Пазеха света от немъртвите. За останалите раси не мога да кажа много. Помня че бяха малобройни и дружяха с хората в разни модерни градове. Само в тази част на света, около този мъртъв континент ограден с могъщи планини цареше един не толкова приказен свят, колкото трябва да бъде.
Немъртвите правеха чести набези към главната порта на планинския им затвор. Тя представляваше колосален портал, затворен от огромни стоманени врати, а около него бойни кули и железни гиганти осеяни с оръдия. Всичко това струпано на едно не много високо плато излизащо от планината. Войските на немъртвите основно бяха изградени от скелети-войни, които често едва достигаха до подножието на платото, разпръсвани на прах и парченца от адските снаряди, падащи върху тях.
Планинците работеха над специално оръжие, с чиято помощ слагаха край на всеки немъртъв. Основния проблем с врага бе, че той биваше унищожаван много трудно – ако стане на прах или костния мозък се нареже на много парченца.
Битката, на която присъствах доказваше това. Бях страничен наблюдател и някакви надзиратели ме обучаваха да наблюдавам и разбирам немъртвите. В този ден, орда от скелети крачеха през един огромен каньон към въпросните порти. Разбира се бяха посрещнати от дъжд от взривове и шрапнели. И все пак някои от тях оцеляваха или се съединяваха на ново. Отнемаше повече време за съдеиние на по-разпръснатите и начупени скелети. Тогава бе ред на планинската пехота – здрави мъже, покрити със стоманени брони размахваха огромните си топори и разчленяваха всеки немъртъв изпречил им се на среща. В началото скелетите се опитаха да се бранят, но много бързо се втурнаха в отстъпление. Някои от тях спираха и започнаха да изпращат стрели в посока на гонещите планинци. Разбира се, имаше загуби и от човешка страна. Е в крайна сметка битката приключи сравнително бързо и хората се скриха в пещерите, пръснати из платото. Тогава един от надзорниците ми подаде някакъв странен бинокъл, с много джаджи по него, но ми каза само да гледам, а да не пипам. Е загледах се в подробностите на бойното поле и видях как, като магнити, някои останали по-здрави кости се съединяваха в странни форми, наподобяващи хуманоиди и се гърчеха с цел да се махнат от полето. Друго, много интересно нещо бе, как няколко глави, видимо без особено жизнено изражение, започнах да се търкалят и се насъбраха около едно копие. След това една по една започнаха да се нанизват на него, като постоянно си сменяха местата. В един момент разбрах какво правят. Надзирателя ми обясни, че има някаква глупава йерархична система при немъртвите, като най-запазените и красиви трупове винаги бяха най-отгоре или отпред. Така беше и с копието. На върха се настани главата на млад мъж, все още с кожа, очи и коса. Под него не толкова запазени глави си деляха тялото на копието. Предпоследната бе прост гол череп, с едно запазено око и някаква много смешна прическа – гъста, растяща на страни коса. А най-долния бе само част от някакъв череп. Накрая цялото копие се затъркули в посока, обратна на платото. Върнах бинокъла и от високото продължавах да виждам как разни човешки трупове започват бавно да лазят. После ме отведоха.
Не след дълго (вероятно няколко месеца ) атаката се поднови. Но този път беше различно. Бях изпратен далеч от платото, далеч и от мястото където наблюдавах предната битка. Бях в една от върховите точки над каньона. Забелязах малък отряд от скелети бутащи някаква странна машина, изградена от дъски и телесни части, от другата страна на каньона. След като достигнаха до края на каньона, спряха и започнаха някакви приготовления. Аз веднага се осъмних и тръгнах да предупреждавам пазачите на платото, но вече беше късно. Машината явно бе нещо като катапулт, защото изтреля огромна маса гнила и мъртва материя в посока платото. Гнусния снаряд се разпиля по цялата отбранителна система и хора. Чувах викове и писъци. Скелетите веднага се разбягаха и повече не ги видях. Бягайки към портата виждах как хората биваха поглъщани от тази материя и биваха разяждани. Отбранителните машини раждясваха и спираха да функционират, вратите на пещерите и главната порта се пропукваха. Някои от хората успяваха да избегнат жълто-зелената злокоба и се насочваха към някоя незасегната врата. Докато бягах, към една от тях, подканен от някакъв човек, видях как от каньона се зададе мъгла. Всичко мъртво, което влизаше в контакт с нея се раздвижваше и започваше да убива живите. Бързо загубих гледката, тъй като вече бягах през един тунел. Навлизайки в сърцето на планината виждах как вътре вече се води битка. Жени и деца бягаха в писъци и плач, а смелите войни бранеха до последно. Аз, заедно с още няколко цивилни се отправихме към друга пещера. Вътре беше като в лабиринт и загубих от поглед доста от придружаващите. Накрая останахме само трима. Зад нас се чуваха все по-малко писъци, а повече тракане и съскане. Най-накрая излязохме на другия край на планината. Обстановката бе зашеметяващо красива и различна от тази пред платото. Гъста гора от вековни извити дървета, топлина изпълнена със сладката песен на птици и божествено ухание на свежест и цветя. Всичко това оградено от високи зелени върхове и пронизано от множество малки и тесни пътечки. Край входа на пещерата имаше няколко къщи, вградени в самата скала. С мен бяха мъж и жена. Жената се скри в най-близката, а мъжът ( малко над средната възраст ) ме сграбчи за ръкава и ме дръпна към една по-отдалечена. Той имаше ключ за нея. Беше много изплашен и не успя да отключи от първия път. Нахълтахме вътре и той, направи един вид барикада от столове и маси. Набутаме в някаква ниша в стената и ми показа някакво малко лилаво пистолетче с прозрачно заострено дуло изпълнено със синя течност. Задъхан започна да ми обяснява, че е един от главните учени, които са работели върхи оръжието срещу немъртвите и че това, което ми показва е крайния продукт на труда им. Обясни ми, че това изстрелва малко, но достатъчно количество плазма, което превръща в прах всякаква органична тъкан, свързана помежду си с тъкани и връзки. В този момент той спря да ми говори, стисна здраво пистолетчето и погледна внимателно през едното прозорче. Присъединих се и аз. Преди да ме набута отново в нишата видях как няколко скелета се показаха от пещерата и веднага разбиха вратата на другата къща. Съскайки нападнаха жената, обезобразиха я и я убиха, докато тя правеше опит да се навре в някаква дупка в ъгъла на стаята. След като засъскаха в нещо като смях, един от тях (явно капитана им) посочи къщата, в която се бяхме скрили и направи знак на няколко скелета да нахлуят при нас, а той се върна обратно в пещерата. Тогава мъжът отново ме прикри зад някакви мебели и ми каза да пазя тишина и да не мърдам и че аз съм бил единствения шанс останалото човечество да разбере за изненадващата атака на немъртвите. Нареди ми, че немъртвите не са сигурни какво търсят, но знаят за съществуването на оръжието и че ако той умре, аз трябва да го дам на учените от останалия свят възможно най-бързо. След миг вратата бе разтрошена от секирите на скелетите и съскайки те започнаха да се премятат в стаята. Бяха доста пъргави и атлетични. Мъжът веднага се скри зад една маса и започна да стреля несигурно по новодошлите. И така станах свидетел на мощта на оръжието. Бях изненадан, а скелетите се смаяха и побягнаха, след като видяха как един техен събрат се изсипа на прах на земята. За жалост един от скелетите успя да избяга в пещерата в паническо съскане. Мъжът го гони с цел да се прицели по-точно на открито, но се отказа и се спря до едно дърво за да си почине. Извика ме и като се присъединих към него отново ме сграбчи нервно и ми каза, че трябва да побързаме. Посочи ми една от пътечките и ми каза, че на там е най-близкия човешки модерен град. На там трябваше да тръгнем. Набута ми оръжието в ръцете, с обяснението, че вече е стар и едва ли ще може да бяга с мен дълго. Тогава ме бутна към патеката и ми каза да бягам, че мъртвата жена започнала да съска, а от пещерата също се чу размърдване. Та побягнах аз, сам с оръжието, нямайки ни малка представа къде отивам и какво да очаквам.

След известно време гората се разреди и заприлича на парк. Видях панелни блокове, паркирани коли, хора и животни. Явно никой не бе чул за набезите на немъртвите. Докато се оглеждах неориентирано от някъде изкочи някакво момиче и ме дръпна на страни и ми каза, че знае защо съм тук и да побързаме. Вече бях много изморен, но за щастие крайната ни дестинация не бе далеч. Спряхме се сред някакъв паркинг между блоковете, осеян с гаражи и работилници за коли. Запътихме се към една от тях, където се бе събрала малка тълпа от хора. Там ми обясниха, че са научили за атаката, а постепенно и останалото население ще разбере. Немъртвите ги било страх да навлизат толкова навътре в града затова пращали отделни отряди, които превземали блок по блок, създавайки още от своите. Обясниха ми, че оръжието нямало да може да ми помогне особено, тъй като нямало как да бъде приложено, защото нямало вече учени, които да работят с него. Единствения начин за спъсение било да седим тихо и скрити на малки групи сред горите наоколо. Немъртвите не харесвали да ходят сред дървета и въпреки, че знаели че там има някой не се занимавали. След известно време бродене, обикаляне и криене, минахме през доста разрушени махали и останки от някакъв вид съпротива. Най-накрая стигнахме до по-закътано място и останахме там.
Живях в тази малка комуна от хора около година-две. Света, който познавахме не бе същия в по-голямата си част. По-централните градове и острови още не бяха засегнати от немъртвите. Някак си те не обичаха и да пътуват особено много или да се занимават с плаване или летене. Доста капризни бих казал. А сред владенията им бяхме останали много малко живи хора. Говореше се за някакви общества, които са били сключили сделка с немъртвите да ги богославят и да дават в жертвопренушение един жив човек на месец. Но това бе в по-отдалечените райони.
Един ден, нашия водач ни обясни, че съществувало нещо като съпротива не далеч от нашето местонахождение. Набързо ни даде нареждания и обяснения за подготовката за пътя. Целта бе да се запознаем с тези хора и да се съюзим с тях. Гориво вече не се произвеждаше и беше рядкост. Но за тази среща, използвахме един раздрънакн, все още работещ автомобил. Трябваше да покажем, че имаме сила и че срещата е един вид специална за да подсилим съюза. Когато пристигнахме на въпросното място погледа ми привлече висок панелен блок, полузакопан с пръст, а край него се извиваше някаква недовършена тухлена стена. Разни багери и хора копаеха от вътрешната и страна. Срещу блока, до един трафопост бе запален огън и десетки мъже, жени и деца се топлеха и се хранеха спокойно. Спряхме близо до тях и водача ни слезе придружен от помощниците му. Бе посрещнат от домакините. В началото разговора беше спокоен, но надменното поведение на домакините повдигна врява и нашия водач се ядоса и се върна в колата. Обясни ни, че тези хора са се отказали от съпротивата и се превърнали в поклонници и ми показа нещо като олтар близо до стената. Хората насядали около огъня започнаха да ни се смеят и да ни викат, че сме глупаци и напразно се борим срещи немъртвите. Тогава един дебел и мръсен мъж, смеейки се извади от някъде някакво кучи, постави го на олтара и му пречупи гръбнака. Пордължавайки да се хили с гнусния си глас той посочи някакъв подобен него му човек, седящ до огъня и каза, че той ще е следващия предаден в жертва, за благото на останалите. Сред врявата видях и един полицай, до съседна сграда да арестува някакви младежи, заради това, че крадяли храна. Разсеян от герлотията се обърна и тръгна към нас, сочейки ни с едната ръка а с другата държейки пистолета си.

В същия момент по радиото се обади някакъв наш скаут. Оказа се, че немъртвите (които вече от доста време очевидно бяха зарязали колонизацията си ) всъщност работели върху бомба, с апокалипстична сила. Радиото бе високо и доста от домакините ни чуха и се ядосаха. Веднага запалихме колата и тръгнахме през махалата да се връщаме в нашето обежище, но по друг път. За нещастие бе кално и постоянно затъвахме и се хлъзгахме а поклонниците ни гониха и ни крещяха, че ще ни убият. Полицая даже започна да стреля по нас. След кратко приключение се върнахме в обежището си. Седнахме да разясняваме ситуацията и скаута обясни, че тази бомба, вероятно създадена в лабораториите в планината била със сила, изчислена, като падне на дадено място на планетата да обгърне с унищожението си само владенията на живите. Още не бил обявен срок за изстрелването и. Определено нямало да бъде скоро, заради още приготовления. Това се оказа полезна инфромация. Водача, разтревожен ме отдръпна на страни от съвещанието и ми обясни, че ще прати мен и най-добрия му помощник на мисия, да предупредим останалия свят за идващата беда. Хората там не се страхуваха от немъртвите, знаейки за нежеланието на врага да се отдалечава от родните земи.
Така започна новото ми приключение. С въпросния помощник, чието име така и не научих се запътихме пеша към най-отдалечените части на града,където по улиците още имаше известна бройка движещи се автомобили, управлявани от поклонници. Целта бе да отвлечем някакво превозно средство и с негова цел да отидем до най-главния остров на човечеството, където се разполага столицата и да предупредим тамошните владетели. Трудно бе да спрем кола, тъй като хората не искаха да спират. Накрая помощника взе един минувач и го метна пред един автобус. Шофьора наби спирачки и ние се впуснахме към вратата и заблъскахме, но той веднага реагира, зави и продължи с висока скорост по неговите си задачи. Минувача тамън се изправяше зашеметен и до него наби спирачки втори автобус. Той не бе празен, а шофьора излезе стреснат. Веднага се възползвахме от момента. Отстранихме го като пречка и нахлухме в автобуса. Моя човек, веднага се настани пред волана и ми каза да успокоя пътниците. Бяха 5 или 6, стреснати и сгушени в края на автобуса бедни люде. Само до мен седеше една млада жена с момиченце, седнало в скута и като и двете ме гледаха със сериозен поглед. Бяха доста омълрушени (повече от останалите). Жената започна да ми говори някакви неща на странен език на висок глас и аз се постреснах малко. Помощника ми се разкрещя страшно и каза на всички да млъкват. Тогава жената с ръце избута момичето да се изправи. То ме гледаше с празен поглед изпълнен с някакъв странен цвят и ми каза, че няма да успея в това, с което съм се захванал и че всичко ще свърши в един момент. Тогава ми подаде някакъв медальон, направен от същата плазма, с която стреля пистолета ми. Каза ми, че като дойде време ще ми потрябва, а след това си седна до жената, която пък изведнъж се уплаши и отиде при другите хора.
По-късно спряхме до някаква болница в някакъв град. Наоколо всичко тънеше в разруха, но сградата беше сравнително запазена. Беше оградена от някаква лъскава стена и имаше два входа. Помощника ми обясни, че чакал някакви негови приятели да дойдат от болницата. И след като спряхме по средата на пустата улица, момичето пак ме погледна със стряскащия си поглед и ми каза да потегляме. Нещо ме накара да я послушам и извиках на шофьора да тръгва. Той учудено ми отказа и ми обясни, че тези хора ще носят лекарства за нашите болни хора, обратно у скривалището. Тогава му посочих момичето. Той се ужаси до известна степен докато я гледаше, после чухме някаква стрелба и видяхме как някакви хора бягаха и прескачаха стената на болницата и биваха обстрелвани. Шофоьора веднага натисна газта и продължихме в първоначалната посока.
Мина доста време докато стигнем до острова. Пътувахме дълго – месеци, може би години. Не се случи нещо кой знае какво. Спомените ми продължават от момента, в който аз съм вече в столицата, заедно с моя вече другар. Столицата бе смайваща.Градът докосваше небесата със своите стъклени небостъргачи и сияеше като перла от слънчевите лъчи. Бели пухкави облаци нежно плаваха сред простора а наоколо се разхождаха чисти и спретнати хора, изпълнени с радост и спокойствие.
Бяхме застанали до оградата на алеята до един плаж. Хората се радваха на живота и на морето. Изведнъж от небето се появи огромен предмет. Приземи се плавно във водата на плиткото и започна да издава едно специфично машинно, тихо жужене. Беше в неправилна форма от материя наподобяваща метал. Хората залюбопитстваха и започнаха да се насъбират около чудото. Ние, с моя другар си махнахме връхните дрехи и отидохме да проверим за какво иде реч. От тълпата пък някакъв женски глас се разписка че това е края на човешката раса. Много от хората започнаха да и се смеят. Аз се обърнах да я видя. Беше облечена в омърлушените парцали, типични за земите от където аз идвах. Тя беше като черна точка сред синьо-белия свят изпълващ тази част на земята. Беше ми позната, бях я виждал и преди. Тогава другаря ми ме потупа и ми каза да погледна към огромния предмет с размерите на малка къща. Покрива му се раздвижи и се разтвори като кутия. Тогава спрях да чуваш човешката глъчка. Спрях да чувам вълните и чайките. Спрях да чувам приятното монотомно бръмчене на града. Спрях да виждам каквото и да е, освен това което излезе от предмета. Силна, струя с непознат за мен произход и състав се издигаше до толкова на високо, че не виждах края, заслепен от слънцето. В себе си тя отразяваше цвета на града. Беше плавна и шумолеше като вълничка, разбиваща се в пясъка. Бях удивен от спокойствието и красотата на тази тайнствена мощ. След миг тази струя започна да расте и погълна мистериозния предмет. Като ауспих, от нейната основа започна да се стила дим, със голяма скорост, но не го усещах. Бях залисан от цялото чудо, което се случваше. В един миг всичко това погълна и мен. Изпитах безкрайно блаженство, обграден от синята енергия, бликаща от себе си, пронизваща небесата. Постепенно, тази мистерия започна да закрива слънцето като образува кръгъл облак на върха си. Заприлича на дърво. Дърво от синя, божествена енергия. После, по-надолу се образува втори облак. Тогава нещо в ума ми прещракна. Отплеснах се от транса, в който бях изпаднал. Сетивата ми започнаха да се връщат. В някаква далечина започнах да чувам писъци на хора. Усещах груба суха почва в нозете си, а не мек пясък в морето. Погледнах настрани и посегнах да потумам другаря си и видях, че той бе като замръзнал в поза на уплаха. Отправих внезаепн поглед на горе към чудото, което сякак се отдалечи от мен и като отместих поглед за последно, видях реалността. Другаря ми беше изпепелена гърчава фигура в море от прах и сажди. Море нямаше. Остров нямаше. Нямаше и величествени сгради. Имаше само пепел и тишина. В която и посока да погледнех, виждах как по хоризонта, голяма червена стена изчезва от погледа малко по-малко. Този предмет не бе извор на небесно щастие и мистериозно красиво дърво, а бомба. Оръжието създадено от немъртвите. Аз бях в сърцето на взрива, а по-късно в центъра на пустоща.
Но защо бях жив? Оглеждах си тялото. Бях само по бели, чеисти боксерки, защото се бях съблякал за да вляза в морето. Аз направо сияех. Започнах да се оглеждам в безумие и паника. И изведнъж се стреснах! Премигнах! Отново като че ли след сън. Бях в раздрънкания и очукан автобус. Зад мен бе шофьора - моя другар по съдба, а срещу мен бедни хора, сгушени един в друг в страх. Незнаейки какво се случва, нещо ме накара да погледна на долу. Момиченцето ме гледаше с изкрящо сини очи и ми каза да търся другите като мен, така надежда ще има. Докато осъзная какво се случва отново се върнах сред руините. А сред пепелта видях още едно сияние. Това бе нещастното момиче, което бях зърнал преди взрива в тълпата. Дрипите и се бяха превърнали в бяла рокля а на гърдите и сияеше някакъв син предмет. Тя се изправи и ми се усмихна и посочи към гърдите ми и ми каза „Виж.”. Медальона, който носех и аз вече години наред, подарен от момиченцето в автобуса, и той сиаяеше! Аз даже бях забравил за него. А дали това беше тя, изправена срещу мен? Времето като че ли беше спряло. Тя тръгна плавно и бавно към мен. Все едно мина цяла вечност докато стигна до мен. Усмихната ме хвана за рамената и всичко се преобрази. Все едно, събуден от сън, момичето ме бе сграбчило за рамената с мръсните си раце, цялата в дрипи и сажди и ми крещеше да тръгваме. Веднага забелязах, че и аз съм целия в мръсотия и я последвах. Двамата знаехме какво да търсим.
А изпепеленото окло нас се размърда. Целият свят се събужда мъртъв. Останахме само ние.

Край...или не?

unnamed

2010-01-26T08:41:00.000+11:00

Казват, че човек се учи от грешките си. Така е. Но също така и страда. Физическите рани заздравяват, но психическите не. Те не могат да заздравеят. Един се опитва да ги забрави, с цел те да спрът да го нараняват. Понякога успява, понякога не. Дали ще живее живот в лъжа или заблуда, важното е че ще го живее. Всички ще умрем един ден, но живеем заради някакви цели, обикновено необясними. И през цялото време в умовете ни спят грешки, рани, грехове и прочие. Но идва един момент, в който всичко това се събужда и раздира психиката с бясните нокти на спомените. И тогава си задаваш въпроса - Кога ще го забравя пак? Кога ще си го припомня пак? И до кога?

Един мой колега постоянно повтаря една друга мисъл - Животът е радост и тъга. Така е разбира се. Отново, това са поредните факти, които ме карат да си изградя мое си мнение за живота. Дали ще е карма, всяко зло за добро, баланс..няма значение. Това са само думи и словосъчетания. И все пак, не са само думи и словосъчетания. Просто са закормени в ума и малко хора го осъзнават може би. Както да речем един атеист постоянно повтаря "О боже!", "Божеее!" спрямо нещо фрапиращо, без да осъзнава, че назовава нещо в което не вярва.

На земята има над 6 милиарда човешки същества. Живеем толкова нагъчкани. Да препознаеш някой е ежедневие. Понякога тежко ежедневие, което припомня нещо забравено. Сръзена от този първи удър, психиката ми поема втори. Доста интересен сън, с много емоция и разбирасе хора, които не трябва изобщо да съществуват повече в мен. Минало е много време и ще продължава да минава. И през цялото ми съществуване покрай него, то няма да спре да ми припомня какво съм преживял. Дали ще е през два месеца или две години, няма значение.

И какво от всичко това? Ами кара те да се ядосаш на себе си и на пук да продължиш на пред със смела крачка и да преглъщаш суровата истина. Това не е депресия, нито отчаяние. По-скоро те изважда от релсите, за да се върнеш обратно и да продължиш на където си се насочил.

Сънищата са едно от най-ценните неща които имам и ми се случват. Във тях виждам и преживявам всичко, което знам, усещам, виждам. Необикновен е този, който сънува нещо, което никога не е знаел, усещал или виждал. Случвало ми се е веднъж да имам пророчески сън, но само веднъж. Много хора мечтаят сънищата им да се сбъднат. Аз не. Честно казано ми омръзна да сънувам как родителите ми умират по гаден и брутелен начин. Омръзна ми да сънувам хора, които съм обичал и вероятно още обичам...обич която се е превърнала в рана. Омръзна ми с всеки изминал сън да има все повече и повече подробности покрай тези гадни сънища. Но, както обикновено, нищо не мога да направя по въпроса. Поне за сега. Кошмари? Не. Просто сънища. Кошмара те кара да се страхуваш и да се опитваш да избягаш. Това не са кошмари. Това са някакви психически тестове, как бих реагирал при вида на самоубийство с прерязване на вени. Как бих реагирал на среща с хора, който не искам да знам дали съществуват или не.

Примирявам се. Вглъбявам се в себе си и мисля и спомням. Може би до известна степен това е полезно - напомня ми кой съм и какво съм.

Нека бъде глобално затопляне...

2010-01-13T10:08:00.000+11:00

Попаднах на този артикул: http://www.truth-it.net/anti_global_warming_scientists.html

Както казва една значима личност (Джейсън Мартел) - Interesting information :D

Та. На мен ми е ясно от край време, че глобалното затопляне е измислица и преувеличен факт от медии и правителства. Плаши простолюдието и то ще се подчинява. Как инъчи се контролират 6 милиарда човечета.

Говори се за разтапяне на ледове и затопляне. Това винаги се е случвало и ще продължи да се случва. Това е цикъл, кръговрат. След това ще последва леднекова епоха. Дали ще е кратка или дълга, варира. Последната кратка е била преди около 500 години. В лед е била вкована почти цяла Европа. Не помня точно, но около 10 години Темза е била замръзнала.

Интересно ми е обаче как учени отхвърлящи глобалното затопляне се обръщат точно към една от най-голямата мафия и арена на конспирации - ФОКС. Точно тези, които искат уж да ти отворят очите се обръщат за помоща към най-големите лъжци и манипулатори. А те се съгласяват. Бих дал аналогия - Един христианин да търси и намери истината за своя месая - Христос в страниците на Корана. Звучи до безкрай абсурдно, нали? Доста интересни неща се случват. Аз съм си верен на вярванията, базирани на логика и знание, но ми е интересно какво ще си помислятдругите ( да речем 90% ) коне с капаци наречени хора. Ще започнат да харчат и хабят още? Защото ще се успокоят? Хах. Парадоксално. Да, ние влияем, но минимално или поне не сериозно на затоплянето. Като го правим в страх. Разбере ли обикновения човечец, че всичко е вероятно ОК, ще се издъни като засили прихода на отрови към средата, респективно засили влиянието. Провал. Абсолютен. И какво сега...Живеем в свят на лъжи и измами, да. Какво можем да направим? Да уважаваме природата и да живеем спрямо нейните закони, а не нашите прищявки. Отново лицемернича, тъй като в момента хабя енергия и съм роб на измислената демокрация, която пък робува на капитализма. Но на този етап от развитието си, аз не мога да сторя повече. Инвистирам в желание и мечти, та по-нататък да се отърва от този измислен свят. Работи се по въпроса, защо не и с успех. Въпрос на желание. Не ми пука особено кой какво мисли да прави и да струва. В момента цивилизацията ни върви към демографска разруха - прекалено много хора, прекалено много идеи, прекалено много религии. Тактическо отсъпление е варианта за мен. Да избягам и да се скрия. Къде и как, ще покаже бъдещето. Трябва да има надежда, изградена на здрави идеали, мечти и разбира се безпогрешна логика, инъчи останалото е сляпа вяра. А нейната задача е изчезнала преди няколко века.

Ал Гор иска да докара света към по-доброто като го лъже, а опозицията да даде истина и да закопае? Какво се случва? Благородна лъжа срещу грешно осъзнание? Парадоксално до края на иронията си...

Унищожен за пореден път

2010-01-03T21:03:00.000+11:00

Събудих се преди малко, а очите още ме болят от сълзите, които пролях снощи. Отдавам цялото си внимание и живот към най-близките ми приятели и разбира се животните ми. Винаги съм твърдял, че всяка гад която отглеждам ми е като дете. Ценя всяка животинка повече дори от човек. Аз мразя човека. Е...аз не мога да мразя, но да речем че го ненавиждам. И все пак, снощи си отиде едно от най-обичаните същества в моя живот. Плъхчето ми Афродита. Последно такава болка изпитах когато ми почина кучето, преди мноооого много години. Болката е просто тежка. През 2009 умряха разни роднини и ценни хора и разбира се..почувствах липсата им и изпитах носталгична болка, не толкова за тях, ами по-скоро заради близките на тях. Но това тук е повече. Грозно е да го кажа, но кой да ме съди? Къде е стандарта за красота? В този свят на лъжи, безразличие, корупция, жажда за пари, има ли стандарт за качествен и базов морал. Не. Аз си живея в моя свят на мизантропия и антисоциалност, живея за природата и нейните чада. Неупесуема е болката към изгубена любов. За един обикновен малоумник от улицата това не значи нищо. Той даже би се зарадвал, че даден плъх е умрял. Но за мен, си е отишло създание, за което съм поверен да се грижа и да отдам всичко. Това е начина ми на живот, това съм правил от както се помня, това продължавам да правя, Уча в университет за тези неща, и ще продължа да ги правя до края на дните ми. Човешкия живот не значи нищо. Живота на едно невинно плъхче е всичко. Бих дал аналогия. Живота на една ракова клетка не значи нищо, даже е вреден и трябва да се отстрани, а живота на един неврон в мозъка е до безкрай ценен.

Разбира се приятелите. Важен компонент от малкия социален живот, който имам...всъщност не е малък. Налага ми се да се занимавам с невежи и да съм сред тях, но изпитван безкрайно блаженство да съм сам и да не се обръщам внимание на когото и да било. Та! Приятелите! Разбира се в труден момент се появяват и те. В случая бяха моите двама налични съквартиранти, които само с присъствието си ме утешиха до някаква степен. Допълнително знаейки, че единия също изпитва огромна болка към загубеното, направи нещата по-леки. Звучи парадоксално, но така работят човешките емоции, на пук на натуралната логика. Алкохол, деспути и стара музика. Това разчупи мъката и агонията.

А де да беше сън. Но не е.

И вън вали сняг. Ако беше дъжд, щеше да е по-силна емоцията - небесата плачат за нелепата смърт на едно невинно и обичано същество.

Ей такива случаи ме озлобяват още повече и ме карат да си изливам негативността върху най-големия провал на тази планета - човека. Никой не може да ме съди за начина ми на мислене и думите ми. Никой няма право да ме критикува.