nopоlitician

Станишев, Местан, Орешарски и Сидеров организират спонтанният протест и го насочват на където си искат - спонтанно

2013-08-16T12:22:00.005-07:00

Ако Станишев, Местан/Доган и Орешарски (и сидеров разбира се но той е игнориран) са тъпанари освен мръсници, подлеци и национални предатели, работещи за (дез)организирани престъпни групи каквито несъмнено представляват партиите им, то сега знаем и че излагането им няма граници. Не само били посрещали "спонтанният протест срещу протеста срещу правителството", който се самоорганизирал.. но и е трябвало и да го насочат/настроят на място, защото както се оказа, не малко от протестиращите не били наясно до последно коя страна да подкрепят са се събрали и организирали.. спонтанно. ))) Мисля че след това трудно ще се изложат повече, както знаем от опит, в края на краищата пак със сигурност ще успеят. ))

Не социалните мрежи...

2013-04-14T03:22:00.002-07:00

Коментарът ми е по повод статия в Дневник - http://www.dnevnik.bg/sviat/2013/04/14/2041190_nesocialni_mreji_ili_zashto_grubiiani_progonvat/ Мрежите по-добре разкриват хората. Създават и погрешни представи за тях - всеки със своя си внимателно аранжиран профил - но и разкриват за по-кратко време същността им. Може би не е съвсем или чак до там лошо, да разбереш какво други мислят, а не биха искали да кажат "на живо". Така и опознаваш по-добре хората и има по-малко задържана комуникация, един вид повече директност и откровенност, все фактори, които не е зле също да оценим подобаващо! Съответно по-малко фалшиви приятелства и по-бързо израстване, посредством по-бързата загуба на илюзии. Разбира се, това идва и заедно с горчивина, но и животът е такъв по принцип - ние рано или късно опознаваме разочарованията. Пък и много от по-грубите мнения онлайн са си на място точно там - ако са произнесени в лице, те биха довели до още по големи конфликти, бързо ескалиращи скандали и дори бой! Проблемите ни от социалните мрежи не се ограничават далеч единствено с грубостите на потребителите. Разбира се, нищо от тези неща не е еднозначно, но създаването на фалшив или подвеждащ образ онлай не е рядко явление, а по-скоро е в мнозинството от случаите - разбира се, в повечето случаи хората правят това не нарочно. Освен това, изключително сериозен проблем представлява адиктивността на мрежите и честотата с която много голяма част от хората избират да ги употребяват. Също толкова проблемен е и инстинктът на много хора, да заменят комуникацията в лице с такава онлайн. В България по принцип, хората са зле възпитани, нетактични и не са учени и възпитавани да не бъдат егоисти и егоцентрици и в по-широкият смисъл на думата. (мога да дам стотици примери за това, включително и за дълбоко вкоренен институционален и организационен егоизъм и цинизъм отвъд всякакви норми) Политиците ни като цяло много добре отразяват състоянието на страната/обществото ни и то не може да не се отрази и в комуникацията в социалните мрежи! Колкото по-рано и по-бързо приемем реалността, толкова по-бързо ще можем да направим стъпки да променим нещата - било то да разберем кой от познатите ни какво всъщност мисли, или да разберем, че имаме изключително проблемно и може би ниско образование по съвременните световни стандарти - а оттам сме жертви и на лошо възпитание (?)

Мета проучване за възможностите и потенциала за развитие на България

2013-03-18T06:41:00.003-07:00

България - ниво на развитие. http://www.satorico.net/1/post/2013/03/10.html

Капитал: Промени в закона ще позволят по-евтините полици за шофьори без нарушения

2012-02-06T04:27:00.000-08:00

Предложените законодателни проемени, драстично ще нарушат правата на потребителите.
Начинът, по който е представена тази мярка е типичен пример за лобистка работа в тясно сътрудничество със, и силно подкрепена от правителството.

"По-евтини полици за шофьори без нарушения". Нека разгледаме какво означава това, каква е практиката в други държави и кой най-вече, печели това.

Под "по-евтини" полици, следва да се разбира, че застрахователната индустрия, най-накрая ще успее да увеличи драстично приходите си за сметка на нарушителите. Колкото повече нарушения има някой, толкова по-високо, ще се оценява рискът при него, като това ще се отразява и в завишените цени, на които ще му се предлага застраховката. До толкова, че дори когато даден водач няма провинения от доста време, неговата застраховка (застрахователна премия) няма да пада, защото той все още ще бъде оценяван с по-висок риск.
Така предложените законодателни промени, ще гарантират, че тези, които нямат провиения, ще плащат по-малко от тези, които имат, но това няма да доведе до по-ниска цена от сегашната предлагана за полица!
Този ход на застрахователното лоби, е един от най-силните им от години, и дава възможност на компаниите да имат унифициран принцип, вече и законен, по който могат да се облагодетелстват с тотално картелно споразумение срещу своите клиенти, принуждавайки ги да плащат далеч повече за застрахователни услуги, които няма да променят никои други свои качества.
Рискът ще бъде изчисляван по непрозрачен начин от застрахователните компаниии или рейтингови фирми/агенции, което ще гарантира, че и "техническите грешки" ще ги облагодетелстват значително - на практика ситуацията в почти всички държави, в които са въвеждани подобни застрахователни закони. Цените на полиците ще бъдат променяни за много кратки интервали от време, след като сте направили нарушение, но никога прекалено бързо, когато за определен срок сте изрядни шофьори.
Това е практика наложена и в последствие тежко критикувана в ред държави, като тези с по-добре организирано и образовано гражданско общество успяват да я контролират изкъсо или да я променят в последствие.
У нас мярката е наложена от профанизирани политически лидери, без никаква оценка за цената, която крайният потребител ще трябва да плати през годините след прилагането и на практика.
Всъщност, възможните варианти за налагането и, както често се случва, се разделят основно на две групи: или политиците прокарали тази мярка са пълни идиоти и безполезни некадърници, или са били "силно охажвани и окуражени" да прокарат законодателното изменение. Други варианти са математически невъзможни.

2011-08-30T13:09:00.000-07:00

With risk management having bloomed, for many companies, into an essential competency over the past decade, it only makes sense that enterprise risk managers would eventually begin spooning human-capital risk onto their plates. And that is happening – but very slowly, with relatively few yet digging in.

There remains, in a majority of large companies, a wide communications gap between risk and human-resources managers that creates greater exposure to human-capital risk than would otherwise be present.

One big culprit for the disconnect is the tendency for enterprise risk management (ERM) to focus its sights on business-unit leaders rather than functional leaders. "It's a mistake to assume that it's human resources' job to manage human-capital risks, in the same way it would be a mistake to say ERM is responsible for managing operational risk," says Mary Young, principal researcher for human capital with The Conference Board.

Instead, both HR and ERM leaders should bring risk factors to light and provide data-based insights that ultimately help business leaders manage the risks, Young says.

Pointing to a list of 21 human-capital risks that The Conference Board compiled (see below), Young notes, "If you're an HR person looking at this list you'd say, 'Well, this is what we do.' But companies, for the most part, have not considered these risks as part of their overall risk portfolios."

The communications gap is revealed in several ways by The Conference Board's publication last month of a thorough report on managing human-capital risk, the result of a two-year research project.

Among 11 categories of enterprise risks, HR rated human-capital risk as having the greatest impact on the business, while ERM placed it sixth. Yet, the risk professionals judged only one category – political or country risk – to be more poorly managed.

"Less important than the rankings themselves is just the notion that managing human-capital risk is pretty important to success, but organizations aren't doing anything about it," says Ellen Hexter, senior adviser on ERM for The Conference Board.

Also, for 20 of the 21 human-capital risk factors, more HR managers rated them as of "very significant" importance than did the ERM professionals. For example, 74% of the former and 61% of the latter cited "shortage of critical skills within workforce." Other disparities included "shortage of critical skills in the external labor force" (58% to 38%), employee engagement (55% to 38%), and labor costs (44% to 26%).

Explaining those perception gaps, the report's authors noted that HR leaders are steeped in human-capital issues every day and may overrate their importance. At the same time, risk managers either may not be well informed about human-capital risks, or, because they work with a broader spectrum of risks, they view specific human-capital risks as less significant.

"Both sides have blind spots, but there usually isn't an established forum for them to share information," says Young. "Yet each would be more successful by collaborating and bringing these issues into the spotlight that ERM provides because of its mandate to report to the board of directors."

The report indicates that the two sides don't even agree on who participates in human-capital risk assessment. For example, while 56% of risk managers said they assess human-capital risk, only 28% of HR managers thought the other group did so. And almost twice as many in HR believed internal audit was involved in the assessment (27%, compared with 15% for the risk people). Likewise, the groups diverged as to whether their companies had a formal human-capital risk assessment process.

"This too speaks to the facts that they are looking at these issues from different perspectives and don't have enough contact to develop a shared understanding of what's going on," Young says.

Meanwhile, the researchers created a scale of maturity for organizations' efforts on ERM and strategic workforce planning, or SWP (which means systematically connecting business strategy to HR strategy). The scale derived from previous research and ongoing relationships with more than 100 companies that have implemented SWP.

They had hypothesized that companies with a mature ERM process would assess and manage human-capital risk more effectively than those with early- or middle-stage maturity. But the hypothesis proved incorrect: about a third of respondents from companies at all three maturity stages said ERM was effective at assessing the risk.
The same was not the case for SWP. The research found that there was a significant relationship between SWP maturity and effective human-capital risk assessment

In fact, the report noted one company that changed the name of its strategic workforce management program to human-capital risk assessment, to frame it in terms more commonly understood by risk and financial people.

But Young says that she no longer believes, as she did when starting out on the research project, that human-capital risk assessment and SWP are synonymous.

"You can be good at both SWP and ERM and still not be effectively assessing and managing human-capital risk," she says. "The difference is that ERM has been around longer and reports to the board, so there is a regular mechanism and process for it. With SWP, there is no well-worn path. It's on the sidelines, and that limits the impact it can have."

The researchers also asked respondents to gauge how well C-suiters understand human-capital risk. Sixty-five percent said CFOs understand it to "a great extent." With regard to that result, Hexter actually knocks the research. "That doesn't square with my experience," she says. "Sometimes, when you ask someone about someone else's understanding of something, the result is wishful thinking."

Дневник - "Битката с тежката корупция изисква ресурс извън съда, казва висш магистрат"

2011-08-20T23:52:00.000-07:00

Битката с тежката корупция, изисква тежки реформи и предимно нови хора в съдебната система, такива, които систематично не са нарушавали закона по брутален начин - тоест не са корумпирани.
Тази битка, изисква още и министър председател, и вътрешен министър, които не са корумпирани, още от времето на управлението на София - все условия, които очевидно са липсващи.
Битката с "тежката корупция", може да не е безкрайно празно дрънкане и лъжи, така както е поне от 12-13 години, единствено, с реформа в политическата система, която да обхване целият държавен сектор. И първото и основно условие за такава реформа, това е условието за лустрация на ДС агентурата от властта.

НЯКОЛКО ПРИЗНАКА ЧЕ МОЖЕ ДА СИ ПРИСТРАСТЕН КЪМ ФЕЙСБУК

2011-08-19T07:00:00.000-07:00

Една нова версия, на която се натъкнах, на стар анонимен пост в мрежата.

1. По клавиатурата ти има следи от паста за зъби, тъй като всяка сутрин, докато си миеш зъбите, разцъкваш Facebook, за да видиш кой къде се е напил предишната вечер….
2. Имаш повече от 200 приятели, между които и такива, с които не общуваш и няма взаимно намерение и/или възможност това да се промени.
Повече от това да “следите” живота си във “Фейса”, няма и да се случи.
3. Почти напълно си загубил връзка с приятели, които нямат Facebook.
4. Мислиш да снимаш мушкатото си и да качиш снимката във Facebook. Вече си качвал снимки на себе си, на гаджето си, на приятелите си, на кучето си/котката си и на апартамента си.
5. Знаеш повече за опциите на профила си, отколкото за реалния живот.
6. Екскурзия, от която не си качил снимки във Facebook, не е пълноценна. Не е пълноценна и ако си качил снимки, но никой не ги е харесал и коментирал.
7. Не можеш да спреш да се връщаш във фейсбук, за да разбереш какво са коментирали/харесали на постигните ти - и ако не са коментирали и харесали, да се чудиш защо.
8. Нямаш проблем да се запознаваш с хора във Facebook, и да ги оставяш да ти следят “презентацията” пък и ти тяхната.
9. Ако си даваш фейсбука на всеки, който ти го поиска - особено ако той се подвизава под името vseki или подобно - тогава нещата са отишли твърде далеч и е време да си припомниш майка ти, която казваше, че не е редно да си даваш телефона на всеки, който си срещнала преди 2 часа.
10. По-важно е фермата ти във Facebook да е оплевена, отколкото да пуснеш прахосмукачка вкъщи. За сметка на това никога не си стъпвал на село.
11. Полагаш по-големи усилия да опазиш паролата си за Facebook, отколкото ЕГН-то си. Всъщност то е публикувано в профила ти във Facebook.
12. Едно време майка ти се караше на баща ти, че харчи пари в кръчмата. Сега гаджето ти мрънка, че си изхарчил парите ви за Нова година за гориво за трактора във фермата си.
13. Не си сигурен къде са разпръснати всичките ти снимки, но за сметка на това прекарваш часове във Facebook, разглеждайки снимки на хора, които не познаваш.
14. Смяташ, че Априлското въстание щеше да е успешно, ако имаше официална група във Facebook.
15. Разбираш се по-добре с шефа си, откакто си виждал купонджийските му снимки във Facebook. Лошото е, че все още не можеш да се възстановиш от онази снимка на шефа, на която той е на плажа по прашки.
16. Поне веднъж са те хващали в изневяра по снимки във Facebook.
17. Веднъж забрави паролата си за Facebook за около три секунди и това ти се стори като цяла вечност.
18. Член си на групи във Facebook като „Да опазим конския кестен”, „Аз обичам България чиста”, „Да опазим мушкатото от листните въшки” и „Да помогнем за развъждането на лудогорския петел”. Когато обаче пенсионерите от блока се организират да почистят наоколо, ти се правиш, че не си си вкъщи. И влизаш във Facebook, където старателно плевиш фермичката си.
19. Смееш се на хората, които всяка сутрин си четат хороскопа, обаче не пропускаш да си изтеглиш късметче всеки път, когато влизаш във Facebook. Това прави по около 14 късметчета на ден.
20. Околната среда ти е много важна затова следиш всички купунджийски “събития” и “кампании” по почистване на екзотични и приятни за забавление и отдих места, но никога няма да се организираш да пометеш някой тротоар.
21. Загрижен за “презентацията” си, сменяш често снимката на профила си и си доста активен в постингите, които не правиш по работа.
22. Научи за рождения ден на баба си от профила й във Facebook и я поздрави с видео от YouTube, което пусна на стената й. 48 от твоите приятели го харесаха.
23. Знаеш каква музика харесват съучениците ти от началното училище, а не знаеш какво иска приятелката ти за рождения си ден.
24. През последната година си прекарал/а много повече от свободното си време във фейсбук отколкото с гаджето си, което неминуемо ще доведе или вече е довело до влошаване или охладняване в отношенията ви.

About change..

2010-07-23T16:37:00.000-07:00

How different and intrusive comes in our lives change...
Change that has it's characteristics, parameters and leads us to involuntary alter the conditions of our lives.
Change has it's ways to temporary cancel hope - for our previous plans to become - and tends to freeze people with the idea of the past. That picture of the past is what gives the illusion of safer, airily times.
In fact, in such moments of significant change in their lives, many retreat to the good memories of the past and ignore the bad things of it. Reaction, serving them as a break from the unknown of the future brought to us by the existence of changing conditions.

The sudden (or gradual) cancellation of hope might disrupt one's mind to the extent that he/she fears most - the unfulfilled expectations.
Some cultures called it "to lose one's illusions" about something or the moment of understanding the way we go through, itself, can be more important than the destination we are headed.
The unfulfilled expectations bring us to the perspective of the nicer, past moments while one totally blurs the view on the uglier past.
In such moment the mind tricks us to consider only the most attractive moments of our past lives 'incerting' much more than nostalgia. The real world of 'right now' starts seeming distant and surreal.

The problem is that such perception on life creates series of reactions which are echoing the initial disruption of one's mind, in a manner which could be best illustrated by the description of the picture of the first ring in the water when an object hits it and the smaller, later rings created by the sole initiation of the first one.
These are the moments in which the ground stabilizes with secondary tremors after the first one...
One appears 'to need' to experience them in order to get back its balance. It changes irrationally the course of one's life the way that one gets stuck out of the present and into the past (or future) and 'forgets' about the simple fact - we live NOW. There is only now.
This situation also tricks people into clinging - to the past - and further disrupting the sense of harmony, peace and "reality" of the present moment, which, only, can free one from the burden of the expectations, attachment and can end the selective and disruptive perspective of one's past.
When 'the grip' on attachment is loose again one can experience the benefits of selflessness and lack of fear.

Цветанов: Няма съдебна воля за борба с корупцията

2010-03-18T01:20:00.000-07:00

Ами ние тези неща ги знаем!
Знаем и че без лустрация, няма да прекъснете веригата, та дори и да го искате много - въпроса е, вие знаете ли го?
Знаем също, че ако искате някой да ви следва, ще трябва да дадете тон, а не да се вмирисвате откъм главата - малък пример с арх. Петър Диков!
А и без консенсус за НОВ, морален кодекс, предвиждащ всеки агент да се оттегли от държавна работа доброволно, няма да имате оставките от съда, прокуратурата, полицията, парламента и президентсвото, КОИТО СА ВИ АБСОЛЮТНО И ФУНДАМЕНТАЛНО НЕОБХОДИМИ, за да постигнете реформа. Ние, това го знаем - вие знаете ли го?

Оставките са ви нужни, защото сте в омагьосан кръг и НЯМА откъде да започнете да режете главата на ламята...
Пък е и абсурдно да се говори, за каквито и да било УСТОЙЧИВИ реформи, в който и да било сектор без да направите изброеното тук!

С(к)мет или беС(к)мет

2010-03-18T00:49:00.001-07:00

Ами направо като прочетох на Йорданка Фандъкова социалистическите реплики за "високите стандарти" за София и направо ми се дорева...
НЯМАТЕ ПРАВО, АМА НИКАКВО, да говорите за 'стандарти' при положение, че подпомагате разрушаването на здравето (мръсотия до шия); краденето на общински пари (нито една улица направена и/или поддържана по международни стандарти) и не ревизирате из основи и не предадете на прокуратурата материалите от предишното управление!
Ако Петър Диков, не е подсъдим или поне разследван, ВЪОБЩЕ НЕ СИ ПОКАЗВАЙТЕ ФИЗИОНОМИИТЕ.
Продължава да се лее лицемерието на управниците ни и комунистическите им идиотщини - висок стандарт било сигурността... ами не, не е. Сигурността е фундаментален основен стандарт. Не по малък и от стандартите които гарантират, че хората ще запазят душевното и физическото си здраве - да ходят по тротоари, които не са 'офроуд' и не разбиват ставите им (зимата и костите им); да се движат по улици без дупки които КОСТВАТ ЖИВОТА ИМ и огромни средства на джобовете и икономиката ни (докато вие обесняват колко пари "сте изхарчили" за това града да поддържа улиците си!??!?!?)
Да, и не е просто "поредните тъпаци" които управляват града, а е поредните мошеници, чрез, които строителни и надзорни фирми ТАЗИ ГОДИНА ЩЕ ОТКРАДНАТ МИЛИОНИ от поддръжката и изграждането на пътища и улици в София, пък и в цялата страна.
Не може аз, който не съм експерт, да мога да преценя, че 'вицове' от обявленията за обществени поръчки представляват изрази и изисквания от рода на:
"...полагане на 4 см. асфалтово покритие... в малка улица.. заради по слабия трафик..."
Пълна олигофренщина!!! съжалявам но при такива обстоятелства добрият тон не е добър за никого.
Та как и на кого ще обесните, че в малките улици трафика бил по слаб, след като те са препълнени/пренатоварени от всичките тези огромни и почти ВИНАГИ извънгабаритни строителни камиони!?!?!
Сигурен съм, че г-жа Фандъкова става сутрин, далеч не мислейки си, че е пълен идиот - апелирам просто да помисли още веднъж.

Митко Бербатов или разбиранията на хората за собствената им важност

2010-03-09T02:04:00.000-08:00

Bitching about it... so many things to bitch about in the Balkan state of Bulgaria... toо many for my own good..

15тина неща без да се замислям...
Бербатов! Не е истина, че повечето хора ти завиждат, и, че това са основните емоции, с които би могъл да свържеш хората, които са чували за теб. А пък писането на блог, в който ни обесняваш, колко си над нещата... ама наистина се принизяваш низко. Не трябваше да занимават съзнанието ти, както и не трябваше да чуваме от Боби Михайлов, че "феновете и журналистите нямат правилно отношение към Стенли и Бербатов". Истината е, че бихме искали да чуваме по-малко от личните им коментари и обратна връзка към медиите и да видим, че са просто хора, които са чудесни професионалисти и това, което ги прави такива е именно неутолимото им желание да стават по-добри професионалисти и хора, полагайки ежедневни усилия да тренират тялото и духа си.
За съжаление, в момента, в който някой си помисли, че е достатъчно високо и далече 'над нещата' той попада в клопката на собственото си самоограничение.

Митко не мисли за "нивото" си и не работи против себе си, изгарян от вътрешно недоволство срещу критиките. Не приемай позицията на "неразбран" а се усъвършенствай постоянно и практикувай разбирането, че ВИНАГИ има какво да направиш по добре; как да бъдеш по добър професионалист и човек. Тогава ще имаш рядкия шанс да ни радваш като един от хората в този клуб, които радват три поколения в моето семейство, и сигурно 4 в други по света.
Нищо, абсолютно нищо в думата "гордост" или още по гадното "национална гордост" няма място в разбиранията ти за това, колко можеш да допринесеш за просперитета клуба, националния отбор и удовлетворението от видяното на милиони фенове по света. Забрави "гордост" и стани малка, съществена част от този прекрасен механизъм, олицетворение на колективизма, човеколюбието и взаимопомощта, което представлява футбола.
В това има мнооого повече...хм... ДОСТОЙНСТВО?!