Power of positive energy

Power of positive energy само и единствено в Диаспора!Goodbye blogger!

2017-05-07T21:56:00.000-07:00

https://pod.disroot.org/people/1d3753c0120001350ede3a6137633966

Power of positive energy само и единствено в Диаспора!Goodbye blogger!

Аудио:Къща, която не харчи ток

2011-10-27T00:28:00.001-07:00

Къща, която не харчи ток

Аудио ТУК.

И архитектите се включват в борбата за по-екологичен начин за живот с алтернативни конструкции, които и защитават от природните стихии, и използват енергията им. Вижте една такава къща в щата Ню Йорк.

Странно здание сред гората предизвиква смут сред жителите в този край на щата Ню Йорк.

Жена: "Когато някой дойде насам, винаги се изненадва - боже, каква е тази къща насред гората."

Къщата прилича на НЛО, но всъщност е дом в кръг с купол. И то не за оригиналност - аеродинамиката на издигнатата над земята конструкция служи за защита срещу урагани, бурни ветрове и земетръси. Освен това дава възможност на обитателите да се възползват от слънчевата енергия.

Жена: "Икономически е много изгодно, защото използваме много малко енергия."

Когато слънцето смяня положението си, само с натискане на един бутон къщата го следва. Така през зимата се запазва топлината, а през лятото приятния хлад.

И докато външната част защитава къщата от природата, интериорът й е вдъхновен от нея. Той наподобява структурата на морска черупка. В този дом фразата живеем екологично придобива много буквално значение.
Автор: Мартин Гицов

бнт / Power of positive energy

Ивайловград - Антична вила "Армира" - I - IV век - 09.10.2011 г. - 1 - ва част (авторски снимки)

2011-10-10T02:56:00.002-07:00

Ивайловград - Антична вила "Армира" - I - IV век - 09.10.2011 г. - 1 - ва част (авторски снимки) !

http://mypicsmania.blogspot.com

Аудио:Древни кръстове на 27 века, предшественици на християнските символи, откриха археолози от Враца при разкопки на крепостта Калето край Мездра

2011-10-10T02:56:00.001-07:00

Светилище на пет епохи

Аудио ТУК.

Древни кръстове на 27 века, предшественици на християнските символи, откриха археолози от Враца при разкопки на крепостта Калето край Мездра. На това естествено скално укрепление още през каменно-медната
епоха е имало праисторическо светилище, което под различни форми продължава да съществува и в следващите епохи до Второто българско царство.

Според историците крепостта Калето е уникален случай, в който при един сондаж с дълбочина 5 метра пласт след пласт се разкрива историята на човешката цивилизация.

Георги Ганецовски - археолог: "Най-впечатляваща е строителната приемственост на светите места. Върху този каменен рид за първи път преди 6 500 години започва да съществува култово съоръжение. Любопитното е, че буквално на същото място съществуват още няколко култови съоръжения от по-късните епохи."

Сред най-впечатляващите находки са кръстовидният глинен амулет, изобразяващ птица в полет, и сакралният керамичен съд с пластично оформен кръст.

Георги Ганецовски - археолог: "Една находка без паралел, която беше спешно реставрирана във Врачанския музей – виждате я още топла, излязла от ателието на музея. Това е ясен соларен символ, че в това
съоръжение от ранно-желязната епоха са се изпълнявали ритуали, посветени на слънцето и на огъня."

Община Мездра спечели европроект за превръщане на крепостта Калето в атрактивен туристически обект. През следващите 2 години тук ще бъдат инвестирани 3,5 млн. лева за консервация на крепостните стени и представяне на стотиците находки, открити през четири десетилетия археологически разкопки.
Автор: Илиана Минковска - Враца

бнт / Power of positive energy

Фестивал на меда ще започне в Добрич

2011-10-10T00:10:00.001-07:00

Снимка:http://mypicsmania.blogspot.com

Фестивал на меда ще започне в Добрич

В Добрич се открива есенно издание на Фестивал на меда. Всеки трети килограм от продукта се добива в региона. Съюзът на българските пчелари, който е организатор на фестивала, ще предложи на потребителите дегустация на мед и информация за полезността на различни пчелни продукти.

Ще има и кръгла маса на тема: "Пчеларството като гарант за биологичното разнообразие и екологично равновесие в природата".

бнр / Power of positive energy

:::

Есенно изложение на мед и пчелни продукти се провежда в Добрич

10 октомври 2011

Добрич. Есенно изложение на мед и пчелни продукти се провежда в Добрич от днес до края на седмицата, предаде кореспондентът на Радио “Фокус” – Варна. Изложението е израз на желанието на бранша за директен контакт с потребителите, заяви Янко Янков, зам. председател на Съюза на българските пчелари и председател на Областната пчеларска организация – Варна. Янков коментира, че досега производителите на мед у нас са били дистанцирани от потребителите заради нормативните документи и дистанцията е била наистина голяма. Помежду са стояли търговците на едро и преработвателите. Пчеларите предпочитат директния контакт с крайния клиент и отбелязват, че медът е добър сред непосредственото му добиване, като един естествен природен продукт. По думите на Янков, трудно може да се обобщи какъв е добивът за цялата страна, защото има райони, където е имало достатъчно дъжд и такива със суша, което има своето влияние. Цените остават същите както до сега – от 3,60 лв. до 4 лв. за кило – изкупна цена на едро. Иначе, на дребно в зависимост от количеството и вида мед – манов, акациев, горски, букет, от рапица или кориандър и т.н., цената варира между 5 и 10 лв. От бранша смятат, че справедливата цена (изкупна за килограм) трябва да е около 5 лв. На есенното изложение в Добрич е представено голямо разнообразие от мед и пчелни продукти – пчелен прашец, прополис, медикаменти и козметика и други. Интерес представлява вид природна лечебна храна – мед, смесен със сусамов тахан. Тя е с тъмнокафяв цвят, интересен вкус и много лечебни свойства за профилактика и подобряване състоянието на ставите, костите, храносмилателния тракт, като всеки любопитен клиент може да получи подробна информация и да опита. Изложението е разположено на площад “Свобода” в пространството между хотел “България” и бившия хотел “Москва”. Днес от 14,00 часа в една от залите в Община Добрич ще се проведе кръгла маса по проблемите на пчеларството.

иаф / BgTimes.Net

Изкуството да направиш кафе

2011-10-01T00:10:00.001-07:00

LATTE ART - изкуството да направиш кафе

Ароматните му вещества излитат за 30 секунди

Специалитетите се правят на професионална кафе машина, участвала на световното за баристи.

АЛБЕНА МИЛОШЕВА

01.10.2011

Две от най-основните рисунки са сърце и лале.
Патрик Вилхемсон приготвя рисунките от кафе за секунди.
Кученце, изрисувано с мултиарт техниката.
С топинг и игла се правят рисунките, наречени еджинг.
Патрик Вилхемсон може да направи от сутрешното ви кафе истинско произведение на изкуството. В ръцете му ароматната напитка става красива картина. Толкова красива, че ще ви е жал да я изпиете. Той е майстор на специалитетите от кафе– с други думи барист.

„Лате арт не е изкуството да забъркаш италианската напитка лате. Това е рисуване с кафе и мляко”, обяснява Вилхемсон. Той се занимава с това повече от 6 години и е сред най-добрите в България и в света. Победител е в конкурса за баристи у нас и е участвал в международното съревнование през юни в Богота. Там жури от цял свят оценявало 12 различни кафе напитки, приготвени от него.

Срещаме се с Патрик, за да разберем тайните на горещия черен еликсир. Кани ни в офиса на Асоциация „Бариста” на ул. „Цар Асен” 15, защото там е неговият най-верен помощник - уникална кафе машина, единствена по рода си. Тя е била изработена специално за световното първенство за баристи, след което е купена от българската асоциация. Помощта є е толкова важна, защото за приготвянето на хубаво кафе всичко до най-малкия детайл трябва да е перфектно. А еспресото, нужно за лате арт, е най-висшият пилотаж. Неговият балансиран вкус се постига най-трудно. За да стане рисунката, трябва и кафето, и млякото да са в перфектна форма. „Всъщност „лате” от италиански означава мляко”, подсказва Вилхемсон. Той е швед, но живее в България от 10 години и говори български перфектно. Освен това

говори и езика на кафето

Лате арт - или красивото капучино, е преди всичко напитка, която трябва да е вкусна. Тайните на уханието на вкусно кафе Патрик започва да издава, докато подготвя за работа машината.

„Специалистите са изчислили, че ароматните вещества в кафето изтичат за 25-30 секунди”, казва Вилхемсон. След тази половин минута в напитката започват да навлизат и изгорели и некачествени продукти и миризми от кафето. Така вкусът се разваля. За да е с перфектен вкус, еспресото трябва да тече с 1 мл в секунда. Ако зърната са много ситно смлени, то ще тече по-дълго от 25 секунди и напитката ще има прегорял и воднист вкус. Ако пък е много едро смляно, ще изтече по-бързо и ароматът няма да стигне до чашата. Затова за кафето са нужни 8-10 гр мляно кафе и 25 секунди, за да е напълно готово.

Машината трябва да доставя вода с постоянна температура от 90 до 95 градуса. „Отклонение и от 1 градус прави разлика в напитката. Както и при готвенето, казва Патрик, ако сложиш една пържола на тигана и за вкуса, и за визията има голямо значение колко време ще я пържиш. Има си рецепта как да стане най-сочна и апетитна.”

След като първото кафе изтече от машината, целият ни екип очаква баристът да го пробва. Вместо това Вилхемсон го изхвърля. Същото повтаря с още 3-4 чашки еспресо. Оказва се, че по този начин машината се подготвя - тя трябва да се сгрее, а от цедката трябва

да бъде отмит първоначалният метален вкус

Това става, като се направят няколко кафета, които не се пият. Чак тогава Вилхемсон се захваща с млякото. В малко канче сипва студено, а на парата го прави на пяна. След това в чаша за капучино, в която вече има едно еспресо бавно и от високо започва да сипва млякото. С движения на ръката прави рисунката. Междувременно казва, че тази техника на лате арт е най-трудна – казва се „свободно сипване”. Само едно трепване може да унищожи рисунката. Патрик обаче с хирургическа точност и за не повече от 30 секунди прави първата най-лесна картинка - сърце. Втората е много по-сложна - лале. Те са с перфектни форми, но трябва да бъдат консумирани преди пяната да засъхне. Тогава кафето вече ще се е развалило и ароматите му ще се разтворят във въздуха.

Вилхемсон показва втората техника – мултиарт. При нея след свободното сипване рисунката се довършва с дълга игла

Тя замества четка, а пяната боите

Иглата се топи в нея и така и се рисува. За секунди Патрик прави картинка на кученце. След това показва и третата техника на рисуване - еджинг. При нея след като млякото и кафето са сипани, се слага концентриран гъст сироп - топинг. Той пък се оформя в картинка с помощта на игла.

Резултатът освен изключително красив е и много вкусен. С толкова премерен аромат е, че не е нужно да му се слага захар и не е горещо. Може да накара и най-големия кафемразец да опита. А за подслаждане на човек и през ум не трябва да му минава. „Това е като да отидеш на гурме ресторант и да сложиш сол и пипер на ястието”, казва баристът. Истинският майстор трябва да предложи един балансиран вкус, който не бива да се разваля. Затова и тези кафета са с премерена топлина – не са нито горещи, нито студени и могат да се консумират на момента.
.
РЕЦЕПТАТА Как да изберем зърната

Лате арт Вилхемсон прави от 6 години.
Хубавата напитка си личи още по зърната. Те не трябва да са начупени, проядени, с различен цвят и големина или от чувал, още по-малко пък да са смлени. „Най-важно за хубавото кафе е да е свежо и прясно. Затова трябва да се купи на цели зърна. След като е смляно, ароматните му вещества отлитат за 10-15 минути.” Същото важи и за чувалите с кафе, които стоят отворени с месеци. Кислородът е най-големият враг на зърната и вкусовете им качества си отиват много бързо, когато стоят неопаковани. Затова Патрик се е подготвил с плик запечатано кафе на зърна.

Смилането на кафето също е много важно – трябва да е в отделен уред. Машината от световното в Богота не мели кафето, защото кафе машините отделят топлина и нагряват зърната. Така се развалят и се отнемат от ароматите им. Затова професионалните мелачки на кафе работят на ниски обороти, така че да не загряват продукта. „Всеки път се мели дозата на момента, за да не се окислява”, казва Вилхемсон, а това много усложнява процедурата, защото всеки път трябва да се преценява колко на ситно да бъде смляно. Ако е много ситно или много едро, няма как да се балансира вкусът му.

в мо / Power of positive energy

Изложбата "Джакомети и етруските"

2011-09-30T05:16:00.000-07:00

Изложба на Джакомети в Париж

Сега ви предлагаме една необикновена среща с изкуството на световноизвестния скулптор Алберто Джакомети. Следващият репортаж ще ви разкаже за изложбата "Джакомети и етруските", която преди броени дни беше открита в Париж.

Екип на БНТ беше там и получи възможност да снима това престижно събитие, благодарение на съдействието на българския културен център в Париж. Само след малко ще ви покажем прочутия "Крачещ човек" на Джакомети - най-известното произведение на скулптора.

Ще разберете от какво е повлияна тайната на неговата експресия и защо тази изложба, ако беше концерт, би събрала два стадиона зрители? Тя може да бъде сравнена с големите концерти на звездите на музикалната сцена, които отиваме да видим на всяка цена "на живо".

Срещата наистина е необикновена - най-модерният между скулпторите влиза в диалог с най-древната между цивилизациите. Джакомети и етруските. За първи път издължените фигури на Джакомети са съпоставени с блясъка на етруските творби.

Идеята е на Марк Рестелини - директор на Парижката Пинакотека. Той предлага своята визия за пластичните и философски връзки между артефакти, които са разделени от 25 века в историята.

Марк Рестелини - директор на Пинакотеката в Париж:
"Знаете ли, има нещо изключително в скулпторите на Джакомети, в тези тела, чиято плът сякаш е оголена, кожата им е смъкната. Те говорят едновременно за смърт и за бъдеще. Джакомети много е работил върху образа на човешкото същество тук, на земята. И беше много интересно да открием, че специфичната загадъчност, която излъчват неговите творби, ясно се забелязва в произведенията на етруските."

Това е античната звезда на експозицията - прочутата "Вечерна сянка", която сравняват с Джокондата като значимо произведение на изкуството. "Вечерна сянка" за първи път напуска пределите на Италия.

Една година е била нужна на организаторите на изложбата, само за да убедят музея в Тоскана да позволи това. До нея е една от най-известните скулптори на Джакомети - Изправена жена.

Марк Рестелини:
"След "Вечерната сянка" нещата се развиха значително по-бързо и лесно. Събрахме близо 150 произведения от различни италиански музеи, общувахме с колекционери, които притежават работи на Джакомети. Тук са изложени около трийсетина негови творби."

Голямата експозиция за етруските през 1955-та в Лувъра е откритие за швейцарския скулптор. Той си води бележки по каталозите и ги обсипва с миниатюрни рисунки. По-късно големите френски интелектуалци Жьоне и Сартр ще напишат, че всяка изложба на Джакомети е като едно човечество, като изпреварваща археология на настоящето, която ни дава познание за самотата на всяко същество и на всяко нещо и ни казва, че тази самота е нашата най-сигурна слава.

Марк Рестелини - директор на Пинакотеката в Париж:
"Това, което обединява Сартр и Джакомети, е общата им философия за света, отношението към живота и смъртта. Те са се познавали, често са се срещали и високо са се ценили взаимно."

Този "Крачещ човек" е висок 183 см и може би е най-известната работа на Джакомети. Отлята е в 6 екземпляра, познати са и 4 авторски. Една фигура от тази серия миналата година беше продадена на търг на Сотбис в Лондон за 74 милиона евро и така се превърна в най-скъпата скулптура в света. Тук са и Жените от Венеция. Историята на тази група е истински вълнуваща.

Марк Рестелини - директор на Пинакотеката в Париж:
"Джакомети ги прави за Венецианското биенале, но обзет от бяс за съвършенство през деня разваля това, което е сътворил през нощта. Неговият брат Диего обаче прави гипсови отливки на глинените модели и така те са достигнали до нас. Става дума за един от най-трудните периоди на скулптора, когато той създава и руши непрекъснато. Именно тогава Диего внимателно събира и съхранява произведенията на своя брат с труден характер."

Етруската античност възпламенява въображението с неразгаданите тайни на своя произход и език, морското си могъщество и великолепието на своята култура. Според марк Рестелини срещата между Джакомети и етруските, между тези два свята, които намират общ език, напомня тайнството на самото Сътворение.
Автор: Петя Тетевенска

бнт / Power of positive energy

Високо в Балкана, над Габрово, сред вековни дървета се издига Соколския манастир

2011-09-20T00:01:00.000-07:00

Снимка:http://www.pravoslavieto.com

Соколски манастир

20.09.2011

Високо в Балкана, над Габрово, сред вековни дървета се издига Соколския
манастир. Светата обител е строена през 30-те години на 19 век и освен
духовен център е била убежище за десетки революционери. Затова в историята й се преплитат книжовност и мъченическа смърт за свободата на България.

Веднъж стъпил в двора на Соколския манастир човек губи представа за време, дъхът спира, а очите не могат да се наситят на красотата наоколо.

И сред тази вълшебна картина съпроводена с дъхави цветя и дървета и ромон на стара чешма игуменката на манастира Мелания започва разказ за неговото създаване през 1834. г от Архимадрит Йосиф, наречен Соколски по името на местността - Сокола.

Мелания - игуменка на Соколски манастир "Успение на Св. Богородица":
- За да се направи достатъчна площ за църквата, като естествената площадка била 1/3 от необходимото трябвало да се изкопае скалата още 2/3 представете си какви тежки трудове са били всичко това на ръка е копано. Скалните късове са употребени за строежа на църквата.

За кратко в манастира преподава Неофит Бозвели. После той става убежище на въстаници. Последователно тук с четите си се крият Капитан дядо Никола и Цанко Дюстабанов Но най красивото в манастира - осемструйната чешма е
свързана със зловеща смърт на въстаници.

Мелания - игуменка на Соколски манастир "Успение на Св. Богородица":
- Манастир, случайно претърсвайки го турците, били хванати и обесени долу при църквата встрани, там има проход към урвата. В памет на тези осем
обесени са и осем чучура на чешмата.

Легендата разказва, че чешмата, която никога не е пресъхвала е строена от Кольо Фичето. Според много от поклонниците водата й има чудодейна сила сила.

Мелания - игуменка на Соколски манастир "Успение на Св. Богородица":
- Кой би могъл да каже, може и да се окаже лечебна, зависи от вярата на
хората. Вярата е главния фактор.

Вода от манастира все пак е изцелявала болни, тя се стича в малък скален параклис.

Молитва, лечебна вода или разходка - каквато и да е целта на едно
посещение в Соколската света обител, едно е сигурно, от там човек се
завръща зареден с енергия и изпълнен с надежда.
Автор: Георги Баев - Габрово

бнт / Power of positive energy

"Едирне – градът на трите реки" гостува в Кърджали

2011-09-14T07:11:00.001-07:00

"Едирне – градът на трите реки" гостува в Кърджали

По покана на Арт движение КРЪГ и в партньорство с Дружеството на Арт фотографите от Одрин в Арт галерията гостува изложбата „Едирне – градът на трите реки” на журналиста Енвер Шенгюл от 25 февруари до 25 март. След отличния прием на тази експозиция от ценителите в Ямбол и Хасково, тя ще бъде показана и в Кърджали. Енвер Шенгюл е магистър по „История на изкуството”, директор на известния Музей на здравето в Едирне , преподавател е във Факултета по изящни изкуства на Тракийския университет. Автор е на книгите „Селимие” и „Дарюшифа”. Бил е кореспондент на Турската национална телевизия, на в. „Хюрриет” и Агенция Анадол, както и председател на Дружеството на Арт фотографите в Едирне . С художествена фотография се занимава от 1985 г. и има 60 изложби в страната си и в чужбина. Изложбата, с която гостува в България, съдържа 30 изследователски работи, които хвърлят нова светлина върху уникалните културно-исторически паметници и красивата природа на Едирне . Някои от тях са правени точно на мястото, където трите реки – Марица, Арда и Тунджа се събират, за да се влеят в Бяло море. През обектива на Енвер Шенгюл, който ще присъства на откриването, зрителят ще стигне до забележителни места, свързани с културната история на Едирне – един от най-старите градове в Европа, с богато културно-историческо наследство.
Едирне е създаден е от траките. По-късно на същото място възниква гръцкият град Орестея, а през 125 г. римският император Адриан го назовава на свое име – Адрианопол. До 1369 г., когато е превзет от османските турци, той е един от главните центрове на Византийската империя. Почти цял век след това е турска столица – до падането на Константинопол през 1453 г. Това е и времето на най-големия му разцвет, когато султаните се надпреварват да строят дворцови комплекси, грандиозни ансамбли, монументални сгради и храмове. Най-ранната запазена джамия е „Ески Джами” на площад „Хюриет” – построена през 1414 г. Обликът на Едирне до голяма степен се определя от гигантската джамия с 999 прозореца и с най-високите минарета в Турция, издигната от забележителния османски архитект Мимар Синан между 1569 и 1575 г., известна като „Селимие” на името на султан Селим II. Архитектурна забележителност от световно значение са мостовете, построени над пълноводните Марица, Тунджа и Арда. Най-старият запазен от тях е създаден още при византийския император Михаил VIII Палеолог (1261-1282). През 1420 г. той е ремонтиран от Гази Михал Бей и сега носи неговото име. Съоръжението има 27 странични отвора и към него през 1640 г. е изградена оригинална представителна сграда. Мостът на Шахабедин Паша пък е построен през 1451 г. и има 12 отвора, като стъпва върху 11 масивни подпори. Забележителни са и мостовете: „Фатих” (1452 г.), създаденият от архитекта Хайреттин мост „Баязид” (1488 г.), проектираният през 1560 г. мост „Мерич”. Едирне не би бил същият и без своите покрити пазари и кервансараи за отдих на пътниците. През 1569 г. арх. Мимар Синан строи огромния пазар „Али паша”. Десетките градски фонтани пък наподобяват тези в Рим, а един от тях също е създаден от арх. Синан.
В града традиционно са живели и много българи. До 1913 г.тук е имало българска мъжка и девическа гимназия, както и няколко църкви, от които са запазени „Свети Георги“ (построена през 1880 г.) и "Св.св. Константин и Елена" (1869 г.). В експозицията ще видим и останките от най-голямата синагога в Едирне, която се намира в махалата „Дилявербей” и в момента се реставрира, както и известната Италианска църква, в махалата „Яхшифаких”, на ул. „Къзмектеп”, чиято реставрация е завършена през 2007 г.

Откриването е на 25 февруари (петък) от 18.00 ч.

Kircaali Haber / Power of positive energy

"The most beautiful sunset in the world" 2011-09-12 By Tomislav Georgiev for Southeast European Times

2011-09-14T07:09:00.000-07:00

The Croatian Riviera has become one of the most popular destinations for tourists over the last few years.

The country -- once torn by war -- today is a Mediterranean paradise.

Over 10 million tourists visited Croatia in 2010, and the number is expected to be higher this year, according to media reports.

Most visitors are from Germany, Spain, France, Austria, Slovakia, Hungary and the UK. The number of tourists from the United States, Russia, Ukraine, Belgium, Sweden, Switzerland and Australia have also increased.

One of the most popular places in Croatia is Zadar, a town with unique architecture, monuments and crystal blue sea.

Churches, ports, markets, stone streets, beautiful restaurants and delicious food attract millions of tourists every year.

Forum is one of the most popular sites in Zadar, with its famous 22m-diameter "Greeting to the Sun".

“Zadar has the most beautiful sunset in the world,” world famous filmmaker Alfred Hitchcock wrote about one of his trips to Zadar.

A ferry connects Zadar to the surrounding islands.

Menu Island, Kornati Island National Park, Ugljan Island and Pasman Island are 30-minutes away.

Ancient stone houses and old fishing boats make tourists feel like they are stepping back in time.

BgTimes.Net

По-добрият и изпълнен с удоволствия живот:Араповският манастир "Св. Неделя";Храм "Св. Възнесение",с. Козбунар - авторски снимки - 11.09.2011 г.

2011-09-11T22:01:00.000-07:00

Вълшебното място,наречено Араповският манастир “Св. Неделя” се намира на 8км. североизточно от град Асеновград, близо до село Златовръх (Арапово) - авторски снимки - 11.09.2011 г.

Още:

Храм "Св. Възнесение",с. Козбунар

http://mypicsmania.blogspot.com

Екотуризъм с диви коне ще развиват в Родопите

2011-09-06T10:43:00.000-07:00

Екотуризъм с диви коне ще развиват в Родопите

За първи път в България, в района на Крумовград, бяха заселени тарпани

Снимка: Авторът

вторник, 06 септември 2011

Кърджали

За първи път в България, в района на Източните Родопи, бяха заселени диви коне - тарпани. Тази уникална реинтродукция е част от дейностите за възстановяване на дивата природа. 12 коня ще живеят в района на крумовградското село Сбор.

Тарпаните са внесени от Холандия. Те са потомци на свободно живееща популация. „През първата година тарпаните ще бъдат в оградено пространство, за да се приспособят към източно-родопската природа. След това ще бъдат пуснати на свобода”, съобщи Христо Христов, който се занимава с опазването на биоразнообразието и дивата природа в Източните Родопи.

Тирът с конете е пропътувал 2 500 км за 48 часа от Холандия до България. Специализираната машина предлага всички удобства. Има даже и душ. "В началото не искаха да се хранят, но после всичко се нормализира”, разказаха холандците Вилго и Моник, които транспортираха успешно конете.

”Подкрепяме идеята за заселване на дивите коне, това може да даде тласък на развитието на екотуризма в нашия регион”, коментира кметът на Крумовград Себихан Мехмед, която бе сред посрещачите.

„Най- голямата ни грижа ще бъде да ги опазим от вълците, дано бързо се адаптират”, казаха Ани и Младен, които са новите им стопани. Ще им помага и техният по–голям син Ивайло. Той сподели, че вече обмисля и какви имена да носят тарпаните.
Първите шест месеца конете ще бъдат охраняват от електропастир, после ще бъдат пуснати свободно.

Еколозите смятат, че възстановяването на древните тревопасни в природата подобрява функционирането на екосистемите, а проектът “Новото тракийско злато”, чрез който стана възможно заселването на тарпаните, има стойност и значение за района на Източните Родопи.

„Надяваме се, че проектът ще има устойчивост и продължение”, обясни Христов. Той не скри, че вече имало интерес от други места - от парк „Витоша”, даже и от чужбина.

Холандия е една от първите страни, заела се с развъждането на този почти изчезнал вид диви коне. Преди няколко десетилетия са останали по няколко екземпляра в зоологически градини в Америка и Европа и полски професор се е заел с тяхното развъждане.

България е четвъртата страна, в която бяха заселени тарпани. Преди хилядолетия те са обитавали нашите земи. Археолози са намирали кости на тарпани около Търговище, а и в пещерата Магурата има рисунки, изобразяващи тези коне.

Ирина Ангелова

асн / Power of positive energy

Преображенският манастир,на 76 километра от Търново

2011-08-29T20:59:00.000-07:00

На 76 километра от Търново

Преображенският манастир пази „Колелото на живота”

Преображенският манастир грабва още на входа със своята архитектура, типична за строежите на Колю Фичето.

Иван Първанов

30.08.2011

„Колелото на живота“ на Захари Зограф.
На равно разстояние от двете страни на черковната камбанария преди години паднали два огромни скални блока, без да я повредят.

АВТОРЪТ

Дългогодишният игумен на манастира отец Георги.
Преображенският манастир се намира на 76 км от Велико Търново в гората сред надвисналите над пътя за Русе скали. Масивни скали, заплашващи като че ли във всеки един момент да се срутят върху него и да го затрупат. И това не е само заплаха. Само на метър-два от манастирската камбанария като побити в земята стоят два огромни скални къса. Всеки един от тях тежи десетки тонове. Живеещите в манастира стари монаси разказват, че преди няколко години тези късове се откъснали от скалите и полетели със страшна сила надолу. Изглеждало така, сякаш ще затиснат и ще смажат църквата и камбанарията. В последния момент обаче като че ли някаква невидима ръка отклонила камъните и те паднали на равно разстояние от двете страни на църковната сграда. Според вярващите това, което се случило, било

истинско Божие чудо

Бог не е допуснал скалите да унищожат вековната църковна сграда.

Мястото, където се намира Преображенският манастир, предлага изключително красива и живописна гледка към пролома на река Янтра и към отсрещния скален масив, където пък е кацнал женският манастир „Св. Троица”.

Всяка година на храмовия празник - Свето Преображение Господне, манастирът се изпълва с хора от цялата страна, дошли тук да се помолят за здраве, щастие и благополучие. На този ден в единия край на манастира в огромни казани се вари традиционният курбан, който се раздава на присъстващите за здраве.

Според запазените исторически сведения манастирът е построен през 11-и век и първоначално е бил метох на Ватопедския манастир в Света гора. През 1360 г. по времето на управлението на българския цар Иван Александър манастирът получил автономност. Легенди свързват Преображенския манастир с ктиторството на втората му жена Царица Теодора-Сара и на сина им цар Иван Шишман. Поради това манастирът е известен още и като Сарин или Шишманов манастир.

След падането на България под турско робство Преображенската света обител е неколкократно опожарявана и оплячкосвана от турците, а впоследствие

целият манастир е разрушен напълно

През 1825 г. е изграден отново от отец Зотик с помощта и средствата на родолюбиви българи. През 1832 година с ферман от султана е издействано възстановяването и построяването на нова църква, носеща името на св. Димитър. Строежът и бил започнат от майстор Димитър Софиянлията. Строежът на храма бил продължен от Уста Колю Фичето и завършен окончателно през 1834 година. Строежът на целия манастирски комплекс, направен от Фичето, продължил малко повече от пет години – от 1858 до 1863 година.

Според специалисти по архитектура манастирската църква „Св. Димитър” е уникална и няма аналог в България. Каноничното в нея се преплита с въображението на легендарния строител и я прави неповторима. Стенописите във и вън от църквата пък са дело на друг известен български художник – Захари Зограф, който рисувал тук цели три години. Разбира се, най-голям интерес буди нарисуваната отвън вдясно от входа на храма стенопис, наречена Колелото на живота, както и композицията „Страшният съд”. На първата човешкият живот е представен като един кръговрат, започващ с раждането, преминаващ през множество перипетии и завършващ със смъртта. Иконите в храма пък са дело на друг велик майстор на четката – иконописецът Станислав Доспевски, също един от гениите на българското Възраждане.
.
Сградите са във възрожденски стил

Освен манастирската църква интерес будят и останалите постройки в комплекса, които също са дело на самоукия гений Фичето. Сградите за живеене са издържани в добре познатия възрожденски стил с широки дървени чардаци, издигнати върху дебели подпорни греди. За съжаление времето и тук е оставило своя безмилостен отпечатък и някогашните величествени и красиви сгради днес са на път да се превърнат в развалини. В западната част на манастирския комплекс пък се издига звънарницата със седемте камбани.

в мо / Power of positive energy

Плодовете, които имат най-високо съдържание на полезни вещества и същевременно най-малко захари

2011-08-26T00:45:00.000-07:00

Най-благодатните за отслабване плодове

Снимка: Thinkstock/ Guliver Photos

Може би сте чували, че ако се опитвате да намалите трайно теглото си, няма как да консумирате големи количества захар. Плодовете – цветни, ароматни, вкусни и пълни с полезни за здравето вещества, за съжаление съдържат и големи количества захар. Това е така, защото опитомяването на различни видове и сортове е довело до селекция на най-сладките и едри плодове. Човекът с неговата изобретателност е въздействал на природата и в днешно време може да консумираме плодове, които не само не се срещат в естествена среда, но и имат в пъти повече захар от това, което природата е предвидила.

За да може да хапвате вкусни плодове, без да саботирате режима си, бихме искали да ви запознаем с плодовете, които имат най-високо съдържание на полезни вещества и същевременно най-малко захари. Разбира се, обещаваме и да ви предупредим с кои плодове да бъдете по-внимателни.

Боровинки и други горски плодове

Към тази група спадат и ягодите, малините, къпините, касисът, цариградското и френското грозде. Съдържанието на антиоксиданти в тези червени и лилави плодове е много високо - заради тънката им ципа. Те са и много богати на фибри и стимулират храносмилането, борят се с процесите на стареене на клетките и ни предпазват от злокачествени образувания. За сметка на това съдържанието им на захар е ниско и гликемичният им индекс е едва 20-25 (за сравнение - захарта има максималния индекс 100).

Череши и вишни

Следващите в класацията се сочните череши и вишни, които не само са богати на фибри и стимулират детоксикацията, но и предпазват от сърдечносъдови заболявания и подпомагат съня. Може да ги добавите към салати, кисело мляко, домашен сладолед или просто да ги хапнете добре охладени. Гликемичният им индекс е едва 25.

Грейпфрут

За разлика от мандарините и портокалите, грейпфрутите съдържат по-малко захар. В нашата класация те изпреварват дори ябълките и крушите, с гликемичен индекс 25. Лимонините – вещества, съдържащи се в цитрусите, предпазват от различни туморни образувания и подпомагат клетъчната регенерация. Съветваме ви да консумирате грейпфрутите натурални, вместо на сок, да ги добавяте в салати и различни гарнитури. Диетолозите не препоръчват грейпфрут в диети за детоксикация.

Ябълки и круши

Тези добре познати у нас плодове имат специална роля в поддържането на здравословно тегло, защото регулират отделянето на инсулин и по естествен път намалят желанието ни за сладко. Високото им съдържание на фибри също не е за пренебрегване: една ябълка или круша може да достави 1/5 от дневните ви нужди от влакнини. Въпреки, че гликемичният им индекс е 30-35, тези плодове съдържат помощни вещества, които регулират кръвната захар.

Праскови и кайсии

Богати на калий, витамин С и фибри, прасковите и кайсиите съпътстват успешното меню за добра форма. Гликемичният им индекс е около 30. Разбира се, сушените кайсии нямат нищо общо с пресните и се препоръчват само в малки количества. Макар че много приличат на праскови, нектарините имат по-високо съдържание на захар – имайте едно наум!

Ами динята и пъпешът?

За съжаление с тях започва списъка ни от плодове, които не са сред най-добрите приятели за поддържането на оптимално тегло и загубата на мазнини. Поради високото водно съдържание, захарта в тези плодове се усвоява с много висока скорост (гликемичният индекс на динята е над 70). Трикът е да се хапват малки количества, но кой може да се спре само на 100 или 200 грама диня или пъпеш? За да се насладите на тези плодове, винаги ги консумирайте с други продукти. Различните култури са намерили начини да забавят усвояването на захарта, както в популярната комбинация на пъпеш и прошуто, така и в традиционната българска комбинация диня със сирене или с орехи. С удоволствие ви представяме и свежа рецепта за домашно сорбе с пъпеш, което не само удължава насладата от пъпеша, но и усилва неговия аромат.

А тропическите, сушените плодове и гроздето?

Макар че са несравнимо вкусни, много тропически плодове като мангото, папаята, ананасът, бананите, а и любимото ни грозде, имат високо съдържание на захари и висок гликемичен индекс. Най-добре е да добавяте малки количества от тях към кисело мляко или смутита. Ако един плод е изсушен, съдържанието на захар в него се концентрира още повече и скоростта на нейното усвояване може да се повиши. Наблегнете на сушени плодове с ниско съдържание на захар и висок коефициент на полезно действие, като годжи бери, акай бери, боровинки и други горски плодове.

Със съдействието www.artofrealfood.com

http://www.ladyzone.bg / Power of positive energy

Манастирът “Рождество на Пресвета Богородица”

2011-08-26T00:43:00.001-07:00

Манастирът “Рождество на Пресвета Богородица” се намира в средата на нива недалеч от археологическия резерват Кабиле на 6км. от град Ямбол.

Неговият добре поддържан двор радва окото на посетителя с множеството зеленина и цветя.

View Larger Map

Манастирът "Рождество на пресвета Богородица"

Една старинна света обител, уютно разположена сред планинските дъбрави на Стара планина, привлича хиляди поклонници със своята духовна сила и с легендите за двама български царе. До манастира "Рождество на пресвета Богородица" води ново шосе от гара Елисейна, а любителите на пешеходния туризъм могат да вземат разстоянието от 12 км за 2 часа сред прохладата на
гористите планински склонове.

Потокът от поклонници и туристи не секва и в делник, и в празник. В средата на седмицата заварихме тук група столичанки, омагьосани от красотата на планината и от ръкотворното величие на манастирските сгради.

Таня Николова: "Градината е невероятна, чисто, тихо, спокойно."

Мариела Гачевска: "Приятно сме изненадани от това място. Идваме за първи път - прекрасно, повече такива места в България."

Легендите разказват, че тук е била макар и за малко българската столица при Петър Делян, тук бил погребан и последния владетел цар Иван Шишман. Неоспорима истина е, че свети Софроний Врачански е служил в манастирската църква и накарал братята да изковат клепало от желязнаата врата на римската крепост по-нагоре в Балкана, а народният поет Иван Вазов възпял
тази случка в стихотворението "Клепалото бие".

Сега размирната обител е притихнала в сянката на гигантската секвоя, а дворът й прилича повече на ботаническа градина със стотиците цветя и храсти, за които се грижи презвитера Веска Кръстева.

Веска Кръстева: "Манастирът има 60 легла, стаи с по 2, 3, 4 легла, бани, тоалетни. Имаме голяма столова, барбекю, паркинг, които иска може да си готви на печка на дърва. Хората идват заради спокойствието и заради голямата целебна сила на манастира, който е вярващ, я усеща много силно."

Но дори човек да е просто турист, пак няма как не усети колко бистра и студена е планинската река, край която извира манастирското аязмо. За чиято вода се говори, че помага при очни болести. А който веднъж е дошъл тук, пак ще иска да се върне, защото човешкото око все не може да се нагледа на красотата.
Автор: Илиана Минковска - Враца

бнт / Power of positive energy

Още ТУК.

Национален археологически резерват "Кабиле"

2011-08-23T22:10:00.001-07:00

Национален археологически резерват "Кабиле"

24.08.2011

На 7 км от Ямбол и в непосредствена близост до новостроящата се автомагистрала "Тракия" се намира Националния археологически резерват "Кабиле". На площ от 500 дка в автентичен вид може да се види част от един от най-известните и големи запазени тракийски градове - Кабиле.

Кабиле е една от столиците на Одриската държава след разпадането на империята на Александър Македонски.

Стефан Бакърджиев - директор на РИМ Ямбол: "Проучени са 18 % от цялата площ на обекта, тъй като в своите близо 1000 години живот културните пластове са с дебелина над 5 м. Като цяло са проучени част от тракийската крепостна стена, две порти, скалното светилище, разположено на Зайчи връх в най-източната част, за което можем да считаме, че е древна обсерватория."

Всеки посетител на Националния археологически резерват "Кабиле" може да се запознае с историята на региона по долината на Тунджа.

Стефан Бакърджиев - директор на РИМ Ямбол: "Освен това, тук за разлика от други градове нямаме съвременно строителство отгоре, така че нещата могат да бъдат видени в автентичния им вид. Интересно ще бъде за туристите крепостната стена, която е добре запазена."

В изложбените зали на резервата срещнахме семейството на Елеонора Филипова от Пловдив.

Елеонора Филипова - Пловдив: "За първи път съм тук. Просто местността е доста добре, открита е с много усилия на археолози. Наистина нещо уникално, даже красиво."

И на 7-годишния Венци му харесва в Кабиле, но като всяко момче той се впечатлява от други неща.

Венци: "Монети, пръстени, брадви."

През следващите 2 години в Кабиле ще се работи по проект на общината за подобряване и популяризиране на туристическите атракции в Ямбол. Ще бъде изградено умалено копие на римски военен лагер, който в автентичен вид ще показва на туристите как е изглеждало ранноримско военно съоръжение.

Автор: Румяна Стефанова

бнт / Power of positive energy

Още > ТУК.

Златоград - възможност за спокойна семейна почивка

2011-08-15T21:48:00.001-07:00

Златоград - възможност за спокойна семейна почивка

16.08.2011

Съчетание на автенична архитектура с мек беломорски климат и възможност за спокойна семейна почивка – това през последните години привлича все повече туристи в Златоград. Отварянето на граничния пункт край най-южния град на България дава още по-добра перспектива за летния отдих. Така мнозина тръгнали към плажовете в Гърция, остават поне за ден-два в Златоград.

Първото място, което туристите посещават в Златоград, е етнографския комплекс. Привличат ги съхранената старинна атмосфера, калдаръмените улички, белите къщи, възстановените занаятчийски работилници.

Невена Иванова: "Пътуваме към морето и спираме на интересни места. Да разгледаме тука работилничките, децата да видят."

На златоградската чаршия сега работят ножар, грънчари, ювелир, терзия, майстор на цървули. Старинните занаяти се демонстрират пред туристите. Все повече хора се отбиват и в етнографския музей, където могат да се видят
монети и предмети от античността, етнографски ценности, костюми. Акцент в експозицията е поставен върху облеклото и въоръжението, които според легендата са принадлежали на Делю войвода.

Ирен Първанова – екскурзовод: "В музея има доста интересни неща. Интерес представляват оръдията на труда, които много от тях срещат за първи път в нашия музей. Интересен е и вертикалният стан, който е единствен монтиран в България и също носиите, които са много характерни специално за нашия район."

В Златоград е и единственият музей на пощите в България. Експозицията е уредена в една от старинните къщи, а екскурзоводът е действащ пощенски служител и може да разкаже интересни неща от историята на българските пощи отпреди сто години.

Красимира Чернева - пощенски служител: "До 14-та година ние сме били подрайонна станция към Ксанти. Три пъти се е носила пощата в Златоград – понеделник, сряда и петък. Първият кантар е 14-та година, първият телефон – също от 14-та година, първите морзови телеграфни апарати, първите пощенски теглилки за препоръчани пратки до два килограма."

Гостите, които идват за първи път, искат да разгледат всичко. А други просто се наслаждават на спокойната атмосфера.

Райко Борисов: "Много ни харесва. Ние сме от Кърджали, идваме много често тук, дори само за едно кафе. Ето тука до старата част на града да се разходим, така да почувстваме миналото на града. Не че не ни интересува и съвременния Златоград, но тук просто ни е по-добре. Много добре е направен, това е голям плюс за златоградчани и не само за тях."

А златоградчани държат да се представят като добри домакини и да превърнат града си в едно от най-любимите места за българските туристи.
Автор: Величка Петкова

бнт / Power of positive energy

Денят,зареден с позитивна енергия - 05.08.2011 г.

2011-08-05T20:26:00.001-07:00

http://mypicsmania.blogspot.com

Реставрират средновековния град Хоталич край Севлиево

2011-07-28T10:49:00.001-07:00

Реставрират средновековния град Хоталич край Севлиево

Автор: Велина Махлебашиева - кор. на БНР в Габрово

© Снимка: БГНЕС

Средновековният град край Севлиево ще стане леснодостъпен и по-атрактивен за туристите. За превръщането на археологическия обект в интересна дестинация, общината в Севлиево е спечелила проект за 4 милиона лева по Оперативна програма "Регоинално развитие"

В града е имало 4 квартала с каменни църкви и работилници. Зад крепостните стени, на площ от около 15 дка. населението се укривало при опасност.

С парите ще се финансира реставрацията на части от крепостта, заедно с църквите, както и средновековни къщи, в които ще бъде подредена експозиция от предмети намерени при разкопките. Ще бъдат изградени информационен център и панорамни площаки. Предвигжда се създаване на нови пешеходни туристически пътеки и реконструкция на старите, както и ремонт на пътя до древния град.

Power of positive energy

ДОЛНИ,МРЪСНИ БОКЛУЦИ ОТ ВИВАКОМ

2011-07-28T08:40:00.000-07:00

ДОЛНИ,МРЪСНИ БОКЛУЦИ ОТ ВИВАКОМ !

"СЕЛИМИЕ" БЕ ВКЛЮЧЕНА В СПИСЪКА НА СВЕТОВНОТО НАСЛЕДСТВО

2011-06-29T10:22:00.001-07:00

"СЕЛИМИЕ" БЕ ВКЛЮЧЕНА В СПИСЪКА НА СВЕТОВНОТО НАСЛЕДСТВО

Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура ЮНЕСКО включи джамията Селимие и джамийския комплекс към нея в Списъка на световното културно наследство.
Натиснете за гледане на видео

Изпратена 28.06.2011 11:22:18 UTC

Обновена 28.06.2011 12:27:02 UTC

Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура ЮНЕСКО включи джамията Селимие и джамийския комплекс към нея в Списъка на световното културно наследство.

На заседанието на Комисията за световното наследство на ЮНЕСКО, което се проведе във френската столица Париж бе отбелязано, че джамията Селимие и джамийския комплекс към нея в град Едирне притежават всички ноебходими качества за да бъдат включени в Списъка на световното културно наследство. По този начин в Списък на световното културно наследство бе включен 10ти паметник от Турция. Наред с джамията Селимие и джамийския комплекс дело на прочутия турски архитект Мимар Синан в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО бяха включени 5 нови обекта.

Вследствие на постъпките на Турция от 1982ра година насам в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО бяха включени историческите обекти на Истанбул, град Сафранболу, античния град Хаттушаш- столица на хетите, планината Немрут, останките на античния град Ксантос-Летон, джамията Дивриги Улу, античния град Троя в Чанаккале, античния град Хиераполис в Памуккале, националния резерват Гьореме и Кападокия.

ТРТ / Power of positive energy

Гробницата край Александрово влиза в 100-те национални туристически обекта

2011-06-07T20:55:00.000-07:00

Гробницата край Александрово влиза в 100-те национални туристически обекта

Официална церемония по връчване на удостоверение за принадлежност на Тракийската гробница край село Александрово към Стоте национални туристически обекта ще се състои днес,8 юни 2011 в Туристическия информационен център. Документът ще бъде връчен от Венцислав Удев, изпълнителен секретар на Българския туристически съюз.

Тракийската гробница е датирана от 4 век преди Христа. Открита е през 2000 година от арехеолога Георги Китов. През 2009 г до гробницата отвори врати Музей на тракийското изкуство в Източните Родопи, който бе изграден с близо 3 милиона долара, дарение от Япония.

др / Power of positive energy

Дидима,Турция – Палм Уингс Бийч / Palm Wings 5 stars Beach Resort Didyma Turkey

2011-05-28T02:15:00.000-07:00

Уникални съкровища от ІІ век преди Христа разказват за живота на траките

2011-05-18T19:32:00.000-07:00

Уникални съкровища от ІІ век преди Христа разказват за живота на траките

Историческият музей в Пазарджик посвещава експозицията на 100-годишнината си

Авторът

Съкровището от 17-и век, намерено в с. Лесичово, чиито 13 запазени накита очароват с изяществото си посетителите.
Диана Варникова
19.05.2011

Нагръдна апликация от конска амуниция с лика на Великата богиня.
Начелник от конска сбруя, единствен открит по нашите земи, монетата на Дероните, помирителната чаша на българския еснаф, златни накити, невестински венец от 17-и век, гривни, пръстени, гердани - общо 400 предмета от различни епохи, намерени на територията на антична Бесапара, от Родопите и Средногорието, могат да бъдат видени в изложба в Регионалния исторически музей, посветена на неговата 100-годишнина.

Гвоздеят на експозицията е Равногорското тракийско съкровище, открито през август 1987 г. от покойния вече д-р Георги Китов, което е датирано от втори век преди Христа. Въпреки че

съкровището е прославяло България по света

- обиколило е Швейцария, Белгия, Германия, Франция, САЩ, Япония в общи тракийски изложби, едва за първи път се показва в целия си блясък в местния музей, разказа директорът на културната институция Борис Хаджийски и поясни, че идеята е с тази изложба от фонда на музея все повече хора да се докоснат до културно-историческото ни наследство, съхранено през вековете за народа ни.

В края на 80-те години на миналия век, разкопавайки могили край брациговското село Равногор, археолозите се натъкнали на 9 уникални сребърни предмета, покрити с позлата, върху които са изобразени бюстовете на богините Артемида, Нике, на Атина с шлем с гребен, щит и копие. Сред уникатите е и плочка, която се е слагала на гърдите на коня и върху която е изобразена Великата майка, богиня на траките, разказва директорът на музея Борис Хаджийски. В отделна витрина с цялата си изящност блести съкровище от с. Лесичово, намерено от местни хора при изкопни работи за полагане на тръби през 1977 г. Докато прокопавали канала на улица недалеч от центъра на селото, работниците се натъкнали на медно котле, в което, грижливо увити в бяла кърпа, били 13-те накита, сребърно тасче, невестински венец, пръстени тип ”столоват”, гривни тип ”кубелия” с растителни орнаменти, гердан с готически орнамент, датирани от 17 век според специалистите. Някои от предметите съчетават ислямски и западноевропейски елементи и в украсата личи почеркът на чипровската златарска школа.

В изложбената зала на втория етаж могат да се видят и фрагменти от златни и сребърни накити, диадема, 21 венециански гроша на дож Теупуло, които са били намерени през 1960 г. скрити под камък в местност край пазарджишкото село Црънча, най-вероятно с цел продажба зад граница. Откривателят им Петър Драмов обаче ги предал в музея и днес уникатите се радват на ценители. В отделни витрини са експонирани монети от

различни исторически периоди

и артефакти от най-големите и значими средновековни крепости в региона Цепина и Баткун, църковна утвар, както и помирителната чаша на абаджийското съсловие в Пазарджик от 1800 г. Отпиването от тази чаша е било признание за постигнато съгласие между еснафските сдружения, разказва шефът на музея. Интерес предизвикват и експонатите, свързани с епохата на Българското Възраждане и националноосвободителните борби и с периода на новата българска история (ръкописи, старопечатни книги, оръжие), най-интересните образци от сбирката от еврейски ритуални вещи, както и ръкописи на Константин Величков.

в мо / Power of positive energy

Гранични истории - село Маточина,Свиленградско

2011-05-17T00:54:00.000-07:00

Гранични истории

Текст:Лора Филева

:::

Снимките са авторски на My Photo Mania !

:::

Последна промяна в 10:44 на 04 апр 2011

"Границата на република България е свещена и неприкосновена". Така пише на каменна плоча в центъра на Сладун, Свиленградско. Селото преди 1989 г. е било в граничната зона, в която е било забранено да се влиза заради близостта с турската граница.

Сега достъпът е свободен, а докато пътувате, е по-вероятно мобилните ви телефони да хванат гръцки оператор, отколкото турски. Спомен от строгия контрол се появява от време на време, когато телената ограда изникне на пътя.

Остатъците от нея са сиви (силен контраст с цъфналите дървета наоколо), но всъщност не са толкова страшни. По-скоро са паметници на отминало време. И ако до началото на деветсетте това е било неприкосновената граница на Републиката, то след влизането на България в Шенген (все още неясно кога) това ще стане "последната" граница на Европейския съюз. Хората в този регион обаче не са особено развълнувани от бъдещото присъединяване.

Те знаят какво е Шенген, гледат редовно новини. Но не очакват нищо от приемането на страната в т.нар свободно пространство. По-обезкуражаващото е, че не очакват нищо по принцип. Оплакват се от живота, скъпите храни и горива, лошия път (на места е толкова надупчен, все едно е бил разбиван с картечница), това, че са забравени и казват, че са "утрепани" и на "доизживяване".
Гранични истории

Пред всяко кметство в селата обаче има по две знамена на Европейския съюз и българското, повечето къщи са със сателитни чинии. Разказват с носталгия за времето на "бай Тошо", след което се усмихват и прокарват ръка през очите си, сякаш за да се скрият за малко от собствения си живот.

Този разказ трябваше е за селата по границата с Турция и как хората там възприемат Шенген (ако първоначалните прогнози на властта се бяха сбъднали, от март вече трябваше да сме присъединени - бел. ред.). Но от това, което срещнахме, се получи история за хора, които са загубили надежда, живеят колкото да изкарат деня, на следващия – повторение.

Бори се като вода с бряг

Ванка Георгиева е от Казанлък, кметски наместник е на селата Маточина и Варник (на около 40 км от Свиленград – последните села по пътя, минаващ точно по границата). Идва тук преди десет години. Казва, че се живее трудно. "Особено с превоза. Автобусът е в понеделник, сряда и петък. Няма постоянен лекар, идва само в понеделник и нещо, ако се наложи, трябва със собствен транспорт, а те повечето са пенсионери", разказва Ванка.
Гранични истории

Хората в селата по границата знаят какво е Шенген, гледат редовно новини, но не очакват нищо от приемането на страната в т.нар свободно пространство.

Намираме я в абсолютната тишина на кабинета й в село Маточина. Върху табелката "Кмет" има закачен стар надпис "Чистотата е мерило за красотата на човека". Въпреки топлото време тя е набумкала печката и мирише на пушек. Говорим си с Ванка и Цеца, която също не е от селото, идва от Северна България заради дъщеря си, която се омъжва тук.

"На доизживяване сме. Никой не ни обръща внимание, да види какво се случва. Преди време бяха давали за едно село, дето и ток нямаше, и си викам значи и по-лошо има", казва Цеца, която се определя като "изкукуригала".

И двете знаят какво е Шенген, но не очакват никаква промяна след влизането на страната. И двете гледат новини "... за Либия, Сирия и тя нещо се надига. Тез неща, колко са избитите. Земетресението в Япония – второ е имало, шеста степен. За атомните централи докъде достига облакът..."

Цеца млъква внезапно, поглежда към Ванка и се засмива: "Ние сме изкукуригали, не можем да запомним всичко."

Ванка не е доволна, че "до 2013 г. няма да се вдигат пенсии, докато предишното правителство ги увеличаваха". "Никой не се обърна към нас да ни даде една стотинка. Болен е народът, само от децата си дето ги получаваме, иначе ние да сме умрели досега, да сме изгинали. Децата се лишават, за да се възстановим ние.

Да поискаш домат, краставица, чушка – абсурд. Тук хората са се ограничили да си го произвеждат и им е свидно", споделя Цеца. Разказва за зет си, че се бори с живота, както "бряг се бори с водата", а за дъщеря си, че никога няма да дойде в Маточина, защото няма за какво да се хване.
Гранични истории

В село Маточина църквата не работи, а в нея живеят само гълъби, казват местните хора

Районът през годините опустява. Църквата не работи, "само гълъби живеят там", "не се събираме по празници". "Така съм се намъчила тук, няма никой да продума, добре, че дойде тя и се виждаме тук", казва още Цеца.

Талибани в Свиленградско

Жените разказват, че няма проблеми с престъпност, защото гранична полиция обикаля по 4-5 пъти на ден. Минават "талибани" – така местните викат на хората, които бягат през граница. И двете са виждали много, приютявали са ги за малко, но после ги предават на властите. "Малко като предатели излизаме, но... Хората нямат вина, не бягат от хубаво", споделя Ванка.

Цеца е посрещала най-малко 15, включително и бременна жена с други деца. "Тя плачеше, а децата едни хубави... Скоро обаче не съм виждала, те сложиха някакво нощно виждане", продължава жената.

"Мъка, мъка, мъка направо... На нищо не се надяваме, Господ, ако ни държи да живеем.... И здраве не ни дава... и да не ни мъчи децата, друго какво ни остава", пита Цеца. Но всъщност не иска отговор. Защото го е намерила за себе си. Повечето от хората и по другите села са като нея – напълно примирени със съдбата си, но задаващи риторични въпроси, сякаш за да си поиграят и да не им е толкова скучно.

Където животът беше сладък

Освен табелката с важния надпис за границата Сладун "се гордее" и с кооперация. В нея сега има малко хора, но все пак тя е причината селото да не обезлюдее. Пред бившата гостилница "Фишър" (затворена е отдавна, преди е била пълна от обед) стоят две баби с шарени забрадки и двама мъже.

Говорят един през друг – за Цветанов: "гледа си работата, но няма човек без грешка", "много го друсат него – апартаменти имал, ами да си има", за премиера Бойко Борисов: "той обяснява пред камерата и на софийските баби, че за 24 часа ще им оправи моста, но кой ще види нашите баби", за депутатите: "взимат по две хиляди лева заплати, ние едвам по 200".
Гранични истории

Пред всяко кметство в селата обаче има по две знамена на Европейския съюз и българското

По-добре ли ще е като влезем в Шенген - пита едната баба в отговор на въпроса дали ако България се присъедини към "пространството без граници", нещо ще се промени. "Олиото е 3.40 сега, тогава ще е пет лева, така си мисля, че ще е промяната", казва възрастната жена. "Цял живот на тютюна сме работили, утрепани сме от работа, разбери", продължават да разказват жените.

"Сладун е сладко село – нещо като салкъм." Сладък ли е животът? "Беше, когато беше Тодор Живков. Веселичко беше... Сега всичко има, но скъпо. Тогава пари имаше, нямаше какво да купуваме. Дънките скрити под рафта. Сега дънки има, пари няма", обобщава едната баба.

"Животът беше сладък, когато бях милиционер, а жената учителка - ей там в изгорялото училище. И това беше преди 30 години", разказва бивш полицай, един от мъжете пред гостилницата. "Навремето живот кипеше, сега няма вече. Ако може нещо бат Бойко да види тук в нашия край, да вземе някакви мерки. Той е от нашите, ние си тачим нашите хора.

Малко или много, 30 години съм ял хляб от това МВР. Бат Бойко грешка няма, но трябва да мине и по периферията. Аз с политика не се занимавам, вярвам на всички, но най-много на този, който извежда България от батака. Сега нали се опитва правителството, стопираха заплати, пенсии, да напълнят хазната, да могат да разполагат", разказва бившият полицай.

Попитан дали харесва как сега се държат полицаите, той не отговаря. "Навремето беше друго – като не признава, удариш му един шамар, той си казва. А сега го знаеш,че е той, ама той не си признава. Иди докажи", спомня си полицаят.
Гранични истории

Магазинерът Иван разказва, че преди 89-а година е "било 100 пъти по-добре"

Магазинерът Иван също разказва, че преди 89-а година е "било 100 пъти по-добре". Той е всеки ден в магазина от шест сутринта, за да посрещне хляба - "няма по-голям от него". Само два дни е отсъствал - заради кръщенето на внучките си. "Оцет, олио, салам, кашкавал. Хлябът е най-важното. Аз съм израсъл в много бедно семейство и много гладен съм бил.

По три дена само със закърпени панталони, без обувки и без нищо за ядене и знам какво е гладът", разказва магазинерът. Доволен е от живота обаче, защото "отредихме децата". "Утре да затворя очите, спокоен съм пред съвестта ми, че съм оставил наследници. Съдбата е такава – ще караме, докато можем."

Това трябваше да е разказ за селата покрай границата, които скоро ще са последните села на Европейския съюз. Но стана история за хора, които живеят просто с надеждата, че животът им не е бил съвсем погубен. Дали с Шенген или без, те ще са все така безнадеждни, недоволни, вгледани в миналото. История за граничните хора, които в близост до границата са далеч от всичко...

Гранични истории

Телената ограда е в силен контраст с цъфналите дървета наоколо
Фотограф: Красимир Юскеселиев

Гранични истории

Забележителностите в пограничните села не привличат туристи

Гранични истории

Каменна плоча в центъра на село Сладун, Свиленградско

Текст:dnevnik.bg

:::

Снимките са авторски на My Photo Mania !