renewables.bg

Законови рамкови условия за изграждане на инсталация за производство на електрическа енергия от ВЕИ (I-част)

2010-04-30T08:17:00.003+03:00

Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата

В закона са регламентирани обществените отношения, свързани с насърчаване производството и потреблението на електрическа, топлинна и/или енергия за охлаждане от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници, и производството и потреблението на биогорива.
В чл. 8, ал. 1 ат ЗВАЕИБ е предвидено, че изграждането на енергийни обекти за производство на енергия от възобновяеми и алтернативни енергийни източници се извършва след оценка за наличния и прогнозния потенциал на ресурса. Целта на въвеждане на тази оценка е да се обоснове и докаже икономическата целесъобразност и жизнеспособност на даден проект.
Оценката на наличния и прогнозния потенциал на ресурса на ВЕИ или АЕИ (в зависимост от вида на проекта) се извършва при условията и по реда на Наредба № 16-27 от 21.01.2008 г. за условията и реда за извършване на оценка за наличния и прогнозния потенциал на ресурса за производство на енергия от възобновяеми и/или алтернативни енергийни източници, издадена от министъра на икономиката и енергетиката на основание чл. 8, ал. 2 от ЗВАЕИБ.
Съгласно изискванията на закона, производителят на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници, подава до преносното или съответното разпределително предприятие писмено искане за проучване на условията и начина на присъединяване на енергийния обект към мрежата. Проучването и писменото уведомяване на производителя за условията и начина на присъединяване на енергийния обект към мрежата се извършва в 90-дневен срок от подаване на искането, след което се сключва предварителен договор за присъединяване. В предварителния договор за присъединяване е определен срокът за присъединяване и за сключване на окончателния договор за присъединяване, като същият не може да е по-дълъг от предварително заявения от производителя в искането за проучване за присъединяване срок за въвеждане в експлоатация на енергийния обект.

Наредба № 16 - 27 за условията и реда за извършване на оценка за наличния и прогнозния потенциал на ресурса за производство на енергия от ВЕИ и АЕИ

Оценката за наличния и прогнозния потенциал на ресурса за производство на енергия от възобновяеми и/или алтернативни енергийни източници е неразделна част към инвестиционните проучвания, извършвани по реда на Наредба № 14 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия.

Check out the Alternative Energy Store, they have free educational information on renewable energy systems for your home and great prices on solar panels and wind turbines for your home.

Потенциал на България за производство на енергийни култури и биогорива

2010-04-18T08:43:00.004+03:00

Отглеждане на енергийни култури

В България съществуват благоприятни климатични условия за отглеждането на маслодайни и зърнени култури. Според направени проучвания България разполага с достатъчно площи, които да обезпечат производството на биогорива с необходимите за тази цел суровини, без хранително-вкусовата промишленост да бъде засегната неблагоприятно.
България притежава отлични природни условия за развитие на селскостопанския и горския сектор. Благоприятният климат за производство на различни култури и наличието на селскостопански земи, както и на традиции допринасят за добре развито растениевъдство и животновъдство.
Използваната земеделска площ през 2008 г. е 5,1 млн. ha или 46,0 % от територията на страната. Обработваемите земи през 2008 г. представляват около 3,06 млн. ha или 60,0 % от използваните земеделски площи в страната. През 2008 г. угари са наблюдавани върху 229 471 ha или 7,5 % от обработваемата земя, което представлява с 21 % по-малко от 2007 г.

Информация за общия добив на основните земеделски култури през 2008 г., част от който е използван като суровина за производство на биогорива в страната.

Пшеница – с най-голям по обем на производство земеделска култура, произведени са 4 632 kt от 1 114 427 ha засети площи, реализиран среден добив 4.17 t/ha.
Царевицата се явява втората по значение земеделска култура след пшеницата. Добивът от царевица е 1 368 kt от 329 345 ha засети площи, като средният добив възлиза на 4,15 t/ha.
Добивът от слънчогледът възлиза на 1 301 kt от засети 723 962 ha. Добитото количество маслодаен слънчоглед е 1 285 kt при среден добив от 1,81 t/ha.
Производството на рапица в страната възлиза на 231 kt от 94 308 ha. Средният добив е 2,46 t/ha.

Производство на биомаса за енергийни цели

В периода 1997 – 2007 г. потреблението на биомаса в страната е нараснало почти 3 пъти и през 2007 г. възлиза на 743 ktoe. Използваните видове биомаса за енергийни цели (не са включени биогоривата), са дървесните горива и индустриалните дървесни отпадъци. Дървесните горива се състоят почти изключително от дърва за огрев (над 99 % от общото количество дървесни горива). През последните години нараства потреблението на възстановени продукти, като това са отпадъци получени от целулозно-хартиената, дървообработващата и хранително-вкусовата промишленост. През 2007 г. те възлизат на 68 ktoe.

Основни стъпки по регистрация на фирма, предоставяща енергоефективни услуги по Закона за енергийна ефективност

2010-04-05T11:15:00.007+03:00

Три са основните изисквания, които държавата е поставила пред фирмите, имащи амбициите да предоставят услуги за енергийна ефективност в бита и те са разписани в нормативната уредба в съответната област – Закона за енергийна ефективност (Обн., ДВ, бр. 98 от 14.11.2008 г., в сила от 14.11.2008 г., доп., бр. 6 от 23.01.2009 г., в сила от 1.05.2009 г., изм., бр. 19 от 13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г., доп., бр. 42 от 5.06.2009 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) и НАРЕДБА № РД-16-348 от 2.04.2009 г. за обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на лицата, извършващи сертифициране на сгради и обследване за енергийна ефективност, реда за получаване на информация от регистъра, условията и реда за придобиване на квалификация и необходимите технически средства за извършване на дейностите по обследване и сертифициране,издадена от министъра на икономиката и енергетиката, обн., ДВ, бр. 28 от 14.04.2009 г.,в сила от 14.04.2009 г.
На първо място, обследването за енергийна ефективност и сертифицирането се извършва от физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон. За да бъдат акредитирани, лицата трябва да разполагат с необходимия квалифициран персонал и да притежават минимален набор технически средства. Екипът на една фирма, занимаваща се с обследване и сертифициране, задължително включва най-малко по един специалист от областта на топлотехниката, електротехниката, архитект или строителен инженер. Освен необходимата професионална квалификация, персоналът следва да е завършил успешно курс на обучение за сертифициране на сгради. Работи се по единна методология за изчисляване разхода на енергия и енергийните характеристики на обекти, залегнала в НАРЕДБА за методиките за определяне на националните индикативни цели, реда за разпределяне на тези цели като индивидуални цели за енергийни спестявания между лицата по чл. 10, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност, допустимите мерки по енергийна ефективност, методиките за оценяване и начините за потвърждаване на енергийните спестявания, приета с ПМС № 79 от 1.04.2009 г., обн., ДВ, бр. 27 от 10.04.2009 г., в сила от 10.04.2009 г.
Всички лица, имащи правото да правят енергийни обследвания и да сертифицират сгради за енергийна ефективност се вписват в публичен регистър от Агенцията по енергийна ефективност, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Този списък е свободно достъпен в Интернет страницата на агенцията (http://www.seea.government.bg/). Фирмите покриват почти цялата територия на страната. За потребители с годишно потребление на енергия равно или по-голямо от 3000 MWh и за лицата, извършващи енергийния им одит правилата са други. Процесът по обследване на индустриалните обекти за енергийна ефективност е със значителна сложност. Съгласно нормативната уредба в тази област, изискванията по отношение на физическите и юридическите лица, имащи право да извършват обследване на промишлените обекти, са много по-строги. Формално, те не се различават от вече изброените за сгради - регистрация по търговския закон, наличие на минимален набор от технически средства за извършване на измервания и анализи, екип с подходяща квалификация и завършен курс на обучение. Персоналът задължително включва минимум трима специалисти - по един в областта на топлоенергетиката, топлотехниката и електротехниката. Сериозна разлика има в програмата за обучение.Тя включва както нормативните изисквания, основните принципи за енергообмен в промишлените системи и обекти, техниките за извършване на обследване за енергийна ефективност в такива системи, методите за определяне и оценка на енергийните им характеристики и т.н. Списъкът с теми, по които се обучават бъдещите енергийни одитори, е дълъг. Дейността им се подпомага от разработени и утвърдени методически указания за обследване за енергийна ефективност в промишлени системи и методически указания за изготвяне на енергийни характеристики на промишлени системи. Стъпките, регламентиращи законово дейността на лицата, обследващи промишлени системи, са две - акредитация и регистрация. Акредитацията се извършва от Агенцията по енергийна ефективност. Изискванията към кандидатстващите за акредитация лица и процедурата по акредитиране са постановени с НАРЕДБА № РД-16-346 от 2.04.2009 г. за показателите за разход на енергия, енергийните характеристики на промишлени системи, условията и реда за извършване на обследване за енергийна ефективност на промишлени системи, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, обн., ДВ, бр. 28 от 14.04.2009 г., в сила от 14.04.2009 г.
След акредитиране лицата кандидатстват за вписване в публичния регистър на АЕЕ. Обучението на енергийните одитори се извършва в шест университета - ТУ-София, ТУ-Варна, ТУ-Габрово, Университет по хранителни технологии - Пловдив, Русенски университет Ангел Кънчев и Инженерно-педагогически факултет - Сливен. Правилата по отношение на лицата, имащи право да предоставят енергийни услуги са регламентирани чл. 23 и чл. 34 от ЗЕЕ. Необходимите действия, които трябва да се предприемат, за да се регистрират същите в АЕЕ са разписани в НАРЕДБА № РД-16-348 от 2.04.2009 г. за обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на лицата, извършващи сертифициране на сгради и обследване за енергийна ефективност, реда за получаване на информация от регистъра, условията и реда за придобиване на квалификация и необходимите технически средства за извършване на дейностите по обследване и сертифициране, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, обн., ДВ, бр. 28 от 14.04.2009 г., в сила от 14.04.2009 г.

СХЕМИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ЦЕНТРАЛИ ИЗПОЛЗВАЩИ ВЕИ (2)

2010-03-25T08:49:00.002+02:00

Финансиране за производство на биогорива и енергия от ВЕИ по програма „Развитие на селските райони”.

Производството и използването на възобновяема енергия е обхванато в няколко мерки по програма „Развитие на селските райони”:

1. По мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” земеделските производители от селски общини ще получават подкрепа за извършване на инвестиции в производство на възобновяема енергия (слънчева енергия, енергия от вятъра/водата и др. за централи с инсталирана мощност до 1 MW), с изключение на производство на биогорива.

Финансовата помощ е предназначена за земеделски производители в общините от селските райони. Мярката предоставя безвъзмездна помощ на земеделски производители за инвестиции в неземеделски дейности.

Минималният размер на допустимите разходи е 5 000 евро, а максималният размер е 400 000 евро.За проекти за производство на енергия от възобновяеми източници максималният размер на допустимите разходи, за които се кандидатства по проекта е 1 млн. евро.

Финансовата помощ е в размер на 70% от одобрените разходи, но не повече от 200 000 евро.

2. По мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” ще бъде предоставяна подкрепа на микропредприятия в селски общини за извършване на инвестиции за:

производство на биоенергия за собствени енергийни нужди;

и/или

производство с цел продажба в случай на преработка на продукти (суровини), които не попадат в Анекс I на Договора;

и/или

производство на енергия от други възобновяеми енергийни източници (слънчева енергия, енергия от вятъра/водата и др за централи с инсталирана мощност до 1 MW).

Финансовата помощ е предназначена за новорегистрирани или съществуващи микропредприятия, работещи в неземеделски сектори в общини от селските райони. Мярката подпомага неземеделски микропредприятия за инвестиции за създаване или развитие на неземеделски дейности. Мярката се прилага в 231 общини в селските райони (няма да бъдат подпомагани инвестиции за развитие на туризма в населени места и курортни селища с развит масов туризъм.

Финансовата помощ е в размер на 70% от одобрените разходи, но не повече от 200 000 евро.

СХЕМИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ЦЕНТРАЛИ ИЗПОЛЗВАЩИ ВЕИ

2010-03-24T09:48:00.002+02:00

Кредитната линия за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници за България (КЛЕЕВЕИ) е разработена от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в сътрудничество с Българското правителство и Европейския съюз. КЛЕЕВЕИ е създадена да подпомага проекти за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници в частния сектор, използвайки финансиране от Международния Фонд Козлодуй (МФК). МФК е създаден към ЕБВР през Май 2002 г., за да подпомогне затварянето на най-старото и първо поколение блокове на АЕЦ Козлодуй. Програмата предоставя кредитни линии на участващите български банки, които от своя страна предоставят заеми на частни дружества за проекти за енергийна ефективност в промишлеността и проекти за възобновяеми енергийни източници. Сумата на безвъзмездната помощ се изчислява като процент от главницата на кредита, който процент е 15 % за проекти за ЕЕ или 20 % за проекти за ВЕИ.

Банките, на които се предоставят средства са - Българска Пощенска Банка, Банка ДСК Уникредит Булбанк, Юнионбанк, Обединена Българска Банка и Райфайзенбанк.

Следните проекти са квалифицируеми за кредит от участващите банки по КЛЕЕВЕИ:

Проекти за енергийна ефективност като:

Комбинирано производство на топло и електро енергия
Оползотворяване на отпадъчна топлина
Автоматизация и управление на процеси и съоръжения
Реконструкция на енергийна инфраструктура
Смяна на гориво (от въглища/нефт на газ)
Оптимизация на процеси

Възобновяеми енергийни източници като:

Биомаса
Инсталации с биогаз
Вятърни централи
ВЕЦ
Геотермални инсталации
Слънчеви инсталации

Процедурата за получаване на финансиране по кредитната линия за ЕЕВЕИ включва следните четири стъпки:

Стъпка 1: Идентифициране на проекта и молба за кредит

Собственикът на проекта (потенциалният кредитоискател) установява контакт с финансиращата банка или консултанта и подава молба;
Консултантът определя квалифицируемостта на проекта;
Собственикът на проекта подписва декларация, освобождаваща ЕБВР от отговорност;
Финансиращата банка извършва предварителен анализ на кредитоспособността на собственика на проекта;
Консултантът разработва енергиен одит и анализ на паричния поток на проекта;
Собственикът на проекта одобрява резултатите от енергийния одит и предложените технически мерки;
Консултантът, с помощта на собственика на проекта разработва план за рационално използване на енергията (ПРИЕ). Собственикът на проекта предава молба за кредит и ПРИЕ във финансиращата банка.

Стъпка 2: Договор за кредит

Финансиращата банка разглежда молбата за кредит и ПРИЕ и взима решение за финансиране;
Собственикът на проекта и финансиращата банка подписват договор за кредит

Стъпка 3: Получаване на заема и изпълнение

Собственикът на проекта получава заема от финансиращата банка, влага своите собствени ресурси и изпълнява проекта.

Стъпка 4: Завършване на проекта и безвъзмездна помощ

Независим енергиен експерт на ЕБВР удостоверява изпълнението на проекта;
Собственикът на проекта получава от ЕБВР безвъзмездните средства.

Проектите, които влизат в списъка на защитените територии съгласно Натура 2000 може да не са квалифицируеми за финансиране по КЛЕЕВЕИ.

Биогорива

2010-03-22T09:36:00.003+02:00

1. Обща характеристика на биогоривата

Биогорива първо поколение
Биогоривата първо поколение могат да бъдат използвани в смес с конвенционални горива в по-голямата част от автомобилите и могат да бъдат разпространявани чрез съществуващата инфраструктура. Една част от дизеловите автомобили могат да се движат и със 100 % биодизел. Замяната на една част от дизела или бензина с биогорива е начин транспортният сектор да допринесе за изпълнение на целите, залегнали в протокола от Киото, тъй като промените засягат целия автомобилен парк. От друга страна насърчаването на използването на биогоривата трябва да се приеме като средство за разнобразяване на енергийните източници в транспортния сектор.

Биогорива второ поколение
Биогоривата второ поколение са базирани на нови и обещаващи технологии. Една от технологиите е ензимно третиране на лигноцелулоза, която вече е в напреднал стадий. Вече са въведени в експлоатация три пилотни инсталации в Швеция, Испания и Дания. Другите технологии, използвани за трансформиране на биомасата в течно гориво, са биодизелът по технология Fisher-Tropsch и био-DME (диметил етер). Демонстрационни инсталации функционират в Германия и Швеция.

2. Видове биогорива

Биодизелът се произвежда при естерификация на растително масло, извлечено от маслодайни култури, преди всичко рапица, соя, слънчоглед и палми. Естерификацията се състои в трансформация на молекулите на растителното масло в молекули, подобни на дизеловите въглеводороди – скъп процес, който прави цената на биодизела по-висока от тази на минералния дизел. Обикновено от 1 т масло и 110 кг. метанол се произвежда 1 т биодизел и 110 кг. глицерин. С характеристики, много близки до минералния дизел, биодизелът може да се използва в съществуващите дизелови моторни превозни средства и в смеси с дизел в каквато и да е пропорция. Неговото енергийно съдържание е по-ниско с около 8 %, но има по-висока плътност на горивото и по-добри качества на запалване, поради по-високото цетаново число.
Биоетанолът се произвежда от растителни захарни култури, скорбялни или целулозни суровини. Основната технология за преобразуването на биомасата в етанол е ферментацията, последвана от дестилация. Етанолът в момента се произвежда в големи количества при ферментиране на захарни или скорбялни остатъци от земеделски суровини. Културите, използвани за производството на етанол, варират според региона – захарна тръстика в Бразилия, жито и царевица в Северна Америка, жито и захарно цвекло във Франция и остатъци от винено грозде в Испания. За да се намали цената на етанола, се правят редица изследвания за използването на евтина лигноцелулозна биомаса, която да замени скъпите захарни и скорбялни суровини. Пример за лигноцелулозните култури са дървеният материал, сухите остатъци от захарните култури, царевична слама, или енергийни култури като мискантус, коноп, просо. Целулозният състав на тези материали се превръща във ферментиращи захари, които пък от своя страна се превръщат в етанол, който е напълно био-разградим.
ЕТБЕ – етил-тертио-бутил-етер се образува при химичната реакция на етанола с минерални суровини. ЕТБЕ се смесва с бензин в концентрации 5-10 %, за да увеличи кислородното съдържание на бензина. Прибавеното смесено гориво изгаря по-чисто от нормалния бензин и намалява емисиите на въглероден оксид и не-изгорели въглеводороди, отделени от МПС, както и на озоновите прекурсори.
Биометанолът е алкохол, обикновено произвеждан от природен газ. Първата стъпка в производствения процес използва пара, преобразуваща природния газ в синтетичен газ и след това в съответното съотношение СО/Н2:
CH4+H2O→CO+3H2 и CO+H2O→СO2+H2
Във втората фаза, след премахването на примесите, въглеродният оксид и водородът реагират каталитично до метанол:
CO+2H2→CH3OH и CO2+3H2→CH3OH+H2O
Производството на метанол от биомаса (целулозни материали, предимно дървесина) е технически възможно, но все още не е търговски приложимо.
МТБЕ – метил-тертио-бутил-етер се образува, когато метанолът реагира с изобутен и се използва като анти-детонираща съставка в петрола (до 20 %), която замества олово-съдържащите добавки.
ДМЕ – диметилетерът се произвежда при газификацията на биомаса, последвана от синтез (окисляващ синтез). В началото на 90-те години случайно, при опити за производство на синтетичен петрол от синтетичен газ, е бил открит нов метод за производство на ДМЕ. Преди това ДМЕ се е използвал само в козметиката и никой не е опитвал да го приложи като дизелово гориво. ДМЕ се е доказал като атрактивен заместител на дизела, поради неговата възможност да намалява отпадните емисии на азотни оксиди.
Фишер-Тропс дизел – процесът Фишер-Тропс е бил първоначално разработен в Германия през 20-те години и са произвеждани синтетични горива през 30-те, като горивата от нефтен произход са били използвани за суровини в този процес. Съвременните открития са фокусирани върху производството на чисти Фишер-Тропс горива базирани на биомаса. Както преобразувателните процеси за метанола и ДМЕ, така също и процеса на Фишер-Тропс започва с газификация на биомаса, последвана от синтетични процеси.
Чисти растителни масла се добиват от маслодайни култури като рапица, слънчоглед, соя и палми. Маслата се добиват механично или чрез химически разтворители от маслодайни семена. Големия вискозитет, слабата термална и хидролитична стабилност и ниското цетаново число са типични характеристики на растителните масла, което прави използването им в системи за преобразуване на енергия по-трудно. Затова растителните масла се подлагат на естерификация и се получава биодизел, който се използва в немодифицирани двигатели.
Въпреки това, в сравнение с биодизела чистите растителни масла предлагат предимството на по-ниските разходи и по-добрия енергиен баланс (по-малко потребление на енергия при производствения процес). Затова съществуват примери за използване на не-естерифицирано растително масло в модифицирани дизелови двигатели.
Пиролизното масло се произвежда при термохимичен преобразувателен процес, наречен пиролиза. Пиролизата е термично разграждане на кислорода в подходящи термални реактори. Използват се относително ниски температури от 500-800ºС, с операционно налягане около атмосферното, но също така при наличието на вакуум. Обикновено се получават три продукта: газ, течност и въглени, като съответните пропорции зависят от метода на пиролиза и параметрите на реакцията: бързата пиролиза се използва за увеличаване на течния продукт. При бързата пиролиза може да се получат високи добиви на течност (био-карбонатно масло или био-масло) – до 70 % от теглото на суровината.
Всеки вид биомаса може да се използва за пиролиза, но се предпочита лигноцелулозната биомаса. Преди вкарването на биомасата в реактора тя трябва да бъде предварително обработена (изсушена и смляна); обикновено размерът на частиците трябва да бъде по-малък от 6 мм., а съдържанието на влага под 10 % от теглото.

Енергиен потенциал на вятърна и слънчева енергия

2010-03-22T09:33:00.004+02:00

Вятърна енергия

Енергийният потенциал на вятърната енергия е труден за оценка и теоретично страната е разделена на три региона. Критериите, по които се оценява енергийния потенциал на вятъра са преобладаващата посока и средногодишната скорост. Средногодишният потенциал на вятърната енергия е отчетен на ниво 10 m над земната повърхност и са дефинирани следните региони:

Регион на ниско-мащабна ветроенергетика, включващ Дунавската равнина и Тракия, долините на р. Струма и р. Места, както и високите полета на Западна България.

Регионът се характеризира със:

средногодишна скорост на вятъра – 2-3 m/s;
енергиен потенциал на вятъра – 100 W/m2 (по-малко от 1000 kWh/m2);
средно годишната продължителност на интервала от скорости Στ 5-25 м/с тук е 900 h, което представлява около 10 % от броят на часовете в годината (8760 h).

Регион на средно-мащабна ветроенергетика, включващ Добруджанското плато и част от поречието на р. Дунав, Черноморското крайбрежие и планински райони с надморска височина до 1000 m.

Регионът се характеризира със:

средногодишна скорост на вятъра – по-висока от 3 m/s;
енергиен потенциал на вятъра – 100-200 W/m2 (1000-2000 kWh/m2);
средногодишната продължителност на интервала Στ 5-25 м/с тук е около 4000 h, което представлява около 45 % от броя на часовете в годината. Това не се отнася за откритите и вдадени в морето части от сушата.

Регион на високо-мащабна ветроенергетика, включващ високопланински места с надморска височина над 1000 m, както и нос Калиакра и нос Емине.

Регионът се характеризира със:

средногодишна скорост на вятъра – над 6-7 m/s;
енергиен потенциал на вятъра – 200 W/m2 (2000 kWh/m2);
средногодишната продължителност на интервала Στ 5-25 м/с тук достига около 6600 h, което представлява около 75 % от броя на часовете в годината.

 Зона 0-1 – характерна за Предбалкана, Западна Тракия и долините на р. Струма и р. Места;

 Зона 2 – характерна за Дунавското крайбрежие и Айтоското поле;

 Зона 3 – характерна за Добруджанското плато и средно-високите планински части;

 Зона 4 – характерна за високите полета на Западна България;

 Зона 5-6 – характерна за Черноморското крайбрежие и високите планински части;

 Зона 7 – характерна за района на нос Калиакра и нос Емине, както високопланински места с надморска височина над 2000 m;

 Зона 8 – високопланински върхове.

Анализът на техническия потенциал на вятърната енергия за производство на електроенергия показва, че единствено зоните със средногодишна скорост на вятъра над 4 m/s имат значение за промишлено производство на електроенергия, което обхваща около 3.3% от общата площ на страната, предимно в района на нос Калиакра и нос Емине и по билото на Стара планина.

Слънчева енергия

Слънчевата енергия е енергиен източник със значителен потенциал за територията на страната. Теоретичният потенциал на този ресурс е слънчевата радиация, падаща на земната повърхност. Този потенциал обикновено се изразява като средна слънчева радиация в kWh/m2. Средногодишната продължителност на слънцегреене е приблизително 2150 часа, а средногодишния ресурс слънчева радиация е 1 517 kWh/m2. Като цяло се получава общо количество слънчева енергия падаща върху територията на страната за една година от 12,955 млн.тое.

Страната се разделя на три слънчеви региона в зависимост от интензивността на слънчевото греене:

 Централен Източен Регион – обхваща около 40% от територията на страната, предимно планински райони. Средногодишната продължителност на слънцегреене за периода 31 март – 31 октомври е до 1640 h. Средногодишната продължителност на слънцегреене за периода 31 октомври – 31 март е до 400 h. Ресурсът на слънчева енергия за региона е около 1450 kWh/m2/г.

 Североизточен Регион – обхваща около 50% от територията на страната, предимно селскостопански райони, индустриалната зона, както и част от централната северна брегова ивица. Средногодишната продължителност на слънцегреене за периода 31 март – 31 октомври е до 1750 h. Средногодишната продължителност на слънцегреене за периода 31 октомври – 31 март е около 400-500 h. Ресурсът на слънчева енергия за региона е около 1450-1500 kWh/m2/г.

 Югоизточен и Югозападен Регион – обхваща около 10% от територията на страната, предимно част планински райони и южната брегова ивица. Средногодишната продължителност на слънцегреене за периода 31 март – 31 октомври е над 1750 h. Средногодишната продължителност на слънцегреене за периода 31 октомври – 31 март е над 500 h. Ресурсът на слънчева енергия за региона е около 1550 kWh/m2/г.

Възможностите за използване на потенциала на слънчева енергия в страната за производство на електроенергия са добри, но трябва да се отчете факта, че изграждането на централи за електропроизводство от слънчева енергия е ограничено, поради високата стойност на инвестицията.

Политика по възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/

2010-03-22T08:51:00.003+02:00

Използването на възобновяема енергия е силно поощрявано в Европейския съюз, като основния законов акт, касаещ производството на електроенергия от ВЕИ е Директива 2001/77/EC за насърчаване производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния пазар на електроенергия.

На срещата на Върха, която се проведе на 8 и 9 март 2007 г. България подкрепи взетите решенията за новата Енергийна политика за Европа, в която основните цели са:

сигурност на доставките;
конкурентноспособност;
устойчиво развитие при опазване на околната среда.

Сред предлаганите от Европейската комисия енергийни приоритети са развитието на политиката за повишаване на енергийната ефективност и насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници.

България прие съгласуваните от ЕС цели за постигането на:

20% дял на възобновявемите енергийни източници в Общностното енергийно потребление до 2020 г.;
10% задължителна цел във всяка държава-членка за дела на биогоривата при наличие на определени условия до 2020 г.

Целта за дял на ВЕИ за всяка държава-членка се определя, като се вземат предвид различните индивидуални условия, изходните позиции и потенциал на ВЕИ. Задължителната цел за биогоривата може да бъде осъществена, при условие че е осигурено устойчиво производство, предлагане на пазара на биогорива от второ поколение, както и съответното изменение на Директивата за качество на горивата, позволяващо смесване в по-високи концентрации.

В резултат от решенията взети на срещата на Върха, в началото на 2008 г. ЕК представи пакета „Енергетика и климат” като част от него беше проекта на директива, установяваща обща рамка за насърчаване използването на енергия от ВЕИ и поставяща общи задължителни цели за дял на ВЕИ в енергийното потребление. С нея се задават задължителни цели за общия дял в енергопотреблението на енергия от възобновяеми източници, както и за дела на енергията от възобновяеми източници в транспорта.

Определената за България национална цел е: 16 % дял на енергията от ВЕИ в крайното енергийно потребление към 2020 г., в която е включена и минималната задължителна цел от 10 % дял на потреблението на биогорива в транспорта. Така определената цел за България е най-ниската в сравнение с останалите държави-членки. Предвижда се определянето и на междинни цели, чието изпълнение ще бъде наблюдавано от ЕК и ще показва как всяка държава-членка изпълнява поетите си задължения.

С цел насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници в България, Министерство на икономиката и енергетиката разработи Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ), приет от 40-то Народно събрание и обнародван в ДВ, бр. 49 от 19 юни 2007 г. С този закон се постигна пълна хармонизация с Директива 2001/77/EC за насърчаване производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния пазар на електроенергия и Директива 2003/30/ЕС за насърчаване използването на биогоривата или други възобновяеми източници в транспорта.

Задължителното изкупуване се извършва по договори за изкупуване със срок: 25 години – за електрическата енергия произведена от геотермална и слънчева енергия и съответно 15 години – за електрическата енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW, както и за електрическа енергия, произведена от други видове възобновяеми енергийни източници.

Съгласно изискванията на Директива 2001/77/ЕО страната ни е поела ангажимент да достигне 11% дял на електрическа енергия произведена от ВЕИ в брутното вътрешно потребление на електроенергия през 2010 г. България разполага с известен потенциал от ВЕИ и може да покрие част от общите си енергийни потребности, чрез използването, разработването и експлоатирането на възобновяемите ресурси. Още повече, че ВЕИ са местен ресурс, чието използване ще допринесе за намаляване зависимостта на страната от внос на енергийни ресурси и ще има положителен социален ефект. Очаква се при реализиране на вече предвидените проекти за изграждане на инсталации използващи възобновяемите ресурси, приетата индикативна цел от 11 % да бъде изпълнена при наличието на благоприятни климатични условия.