Шалом ПР, Shalompr.org

ПРЕДСТОЯЩО БСП-СОФИЯ И ОЕБ „ШАЛОМ“ РАБОТНА СРЕЩА

admin — Mon, 18 Sep 2017 15:00:26 +0000

По информация на пресцентъра на БСП София на 19 септември (вторник) 2017 г. Изпълнителното бюро на Градския съвет на БСП – София и Изпълнителното бюро на ОЕБ „Шалом“ ще проведат работна среща. В рамките на срещата ще бъдат обсъдeни възможностите за сътрудничество по отбелязването на 75-ата годишнина от спасяването на българските евреи и почитането на паметта на депортираните евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и гр. Пирот. БСП -София очакват ОЕБ „Шалом“ да представят идеите си за това как българската еврейска общност може да помогне на българската държава за Председателството на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г.
Срещата ще се проведе от 18.00 часа в конферентната зала на Еврейския културен дом (бул. „Александър Стамболийски“ №50).

в. „Стандарт“, 6.04.2017 г., стр 1 и 5- РАВИН САЛОМОН ПОЗДРАВИ БОРИСОВ

admin — Mon, 10 Apr 2017 23:56:24 +0000

Поздравления за победата на изминалите парламентарни избори получи лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов от главния равин на еврейския център „Хабад-Любавич“ Йосеф Саломон. Двамата разговаряха вчера (5.04.2017) в централата на политическата партия, а освен поздравления Борисов получи и традиционен безквасен хляб от равина по случай предстоящия им празник на свободата Пасха.

Източник: Стандарт – стр. 5, 06.04.2017

Снимки: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1967532683474792&set=pcb.1967533723474688&type=3&theater

24 часа, 08.04.2017, 53 стр. ИРИТ ЛИЛИАН, ПОСЛАНИК НА ИЗРАЕЛ: ПРАЗНИКЪТ НИ НАПОМНЯ, ЧЕ СМЕ БИЛИ РОБИ, НО СМЕ СЕ ВЪЗРОДИЛИ

admin — Mon, 10 Apr 2017 23:23:38 +0000

– Г-жо посланик, като оставим настрана историческите традиции, какво е за съвременните израелци празникът Песах?
– Корените на празника са много назад във времето и няма как да не ги споменем, защото традицията на Песах е свързана с Изхода от Египет и с формирането на националната идентичност на евреите. Извън историческия контекст, както е казано и в Стария завет, това е един от трите случаи в годината, когато се прави жертвоприношение. Влизането на Исус в Йерусалим е било част от именно това събитие. Първото жертвоприношение в годината. Иначе в наши дни това е празник, който трае седем дни. Първата вечер се събираме около трапезата. Но това е символна вечеря, в която основната част не е яденето. По-скоро всички елементи са свързани с историческата памет. Важно е отбелязването на празника, споделянето на историята и връзката между поколенията. Затова и се четат специални текстове от Агада. Преповтаряме историята на Изхода от Египет, раждането на Мойсей и целия процес, за който споменах в началото. Нещо много важно – винаги си спомняме факта, че сме били народ от роби, след което сме станали свободни. Това е опит, който трябва да помним.

Източник – в. „24 часа“, 8.04.2017 г., стр. 53

Снимка – в. „24 часа“

ХАГ ПЕСАХ САМЕАХ! ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА ПРАЗНУВАТ ПЕСАХ – ПРАЗНИКА НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО

admin — Mon, 10 Apr 2017 22:55:12 +0000

От 11 април 2017 г. в продължение на 8 дни евреите в България и по света празнуват Песах – празника на Освобождението.Това е най-тържественият еврейски празник, който отбелязва Изхода на евреите от Египет на 15-тия ден от месец Нисан – до 22 Нисан (март-април) за евреите в диаспората и 7 дни за евреите в Израел. Песах символизира свободата, уважението на традициите, връзката между поколенията, почитта към родителите и миналото на еврейския народ.

В Тората се разказва, че Яков имал 12 сина, от тях най-много обичал Йосиф. Братята му завиждали и го продали в робство. Йосиф попаднал в Египет и от роб се издигнал до най-приближения човек на фараона. На земята настъпил глад, само в Египет имало храна, благодарение на усилията на Йосиф. От всички краища на света в Египет започнали да идват хора, за да търсят спасение. Сред тях били и братята на Йосиф, той им помогнал, защото сушата щяла да продължи 7 години. От Йосиф и неговите братя води началото си еврейския народ. Постепенно евреите станали многобройни, фараонът започнал да се страхува от тях, поробил ги – за тях била отредена най-тежката работа на строежите. Това не му било достатъчно и заповядал да се убива всяко новородено момче. Едно от децата оцеляло – това бил Мойсей. Майка му го повила, поставила го в една кошница и го пуснала във водата на река Нил. Дъщерята на фараона го открила и го осиновила. След време, когато порастнал, за да защити свой сънародник-евреин, Мойсей убил един надзирател и за да се спаси избягал в Мадиамската земя. Там му се явил Бог и му казал на изведе еврейския народ от Египет. Фараонът не искал да освободи евреите и Господ изпратил тежки изпитания на египтяните – превърнал водата в кръв; земята била нападната от напаст – въшки, скакалци и мухи; настанал мор по добитъка; хората страдали от гнойни циреи; настанала тридневна тъмнина; реколтата била унижена от градушка и накрая най-страшното наказание – смъртта на всеки първороден „от първородния на фараона, до първородния на слугинята…, и до всяко първородно от добитъка (Изход 11:5). За да се спасят от тази участ, евреите трябвало да заколят агне или яре и с кръвта му да намажат входните си врати, за да ги отмине това наказание. Фараонът най-после се съгласил и пуснал народа на Мойсей от Египет. Те тръгнали бързо, нямали време да приготвят хляб, замесили само вода и брашно и тръгнали през пустинята водени от Мойсей към Обетованата земя. Този хляб се нарича маца и един от символите на Песах.

До 70 г. от н.е. празникът на спасението се празнувал в Йерусалим, защото там бил единственият еврейски храм – всички се събирали и празнували заедно. След като града и храма били сринати, Песах се превърнал в семеен празник.

Преди празника всеки дом се почиства, не трябва да има мая, квас или храни, които вкисват. Съдовете се чистят старателно, а много семейства имат и специална за празника съдове. Събирането около празничната трапеза се нарича Седер Песах и има специален ритуал и храни, които символизират Изхода на евреите от Египет. В Израел Седер Песах се прави само в първия ден от празника, а евреите в диаспората празнуван Седер първата и втората вечер. В празничната вечер се чете „Агада” – книга, която разказва историята за спасението. На трапезата се поставят най-красивите съдове, сребърни прибори, свещи, кашерно вино и три големи парчета маца (безквасен хляб). Пред главата на семейството се поставя чиния с ритуалните храни – символ на празника, от която не се яде и специално украсена чаша за пророк Илия. На трапезата задължително има: агнешко или пилешко месо с кокал – символ на пасхалното жертвоприношение; варено яйце – изразяващо скръбта по разрушения храм; горчиви треви – обикновено хрян, символ на тежкото робство; харосет – настъргани ябълки, канела и вино, които напомнят за глината, с която изработвали тухлите по строежите в Египет; карпас – магданоз, целина или зелена салата, потопени в солена вода – зелените растения са символ на оскъдната храна по време на робството, а солената вода сълзите на робите. По време на вечерята, като част от специален ритуал, се пият четири чаши кашерно вино.

www.24chasa.bg – ДЕЙВИД ХАРИС, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АМЕРИКАНСКИЯ ЕВРЕЙСКИ КОМИТЕТ: ЗAЩO ΠOЛШA? И ПO КAКВИ ПPИЧИНИ AМEPИКAНCКИЯТ EВPEЙCКИ КOМИТEТ OТPИВA OФИC ВЪВ BAPШAВA

admin — Wed, 15 Mar 2017 12:32:09 +0000

Изpacнaл cъм в дoм, ĸoйтo дaлeч нe e пpo-пoлcĸи. Ha Πoлшa ce глeдa ĸaтo нa cтpaнa, в ĸoятo aнтиceмитизмът e иcтopичecĸи шиpoĸo paзпpocтpaнeн, a пoняĸoгa и cмъpтoнoceн. Kaĸ cтигнax oт тaĸъв дoм дo pъĸoвoдитeл нa вoдeщa глoбaлнa eвpeйcĸa opгaнизaция, ĸoятo e в чeлнитe peдици нa нaпиcвaнeтo нa нoвa глaвa в пoлcĸo-eвpeйcĸитe oтнoшeния? И ĸaĸ би ce пoчyвcтвaлo ceмeйcтвo ми oтнocнo фaĸтa, чe в ĸpaя нa мapт пoвeчe oт 100 лидepи нa Aмepиĸaнcĸия eвpeйcĸи ĸoмитeт (AEK) oт CAЩ щe ce cъбepaт, зa дa oтпpaзнyвaт oтĸpивaнeтo нa нaй-нoвия ни oфиc – AEK Цeнтpaлнa Eвpoпa – в cтoлицaтa нa Πoлшa? Kaтo ce oпитaм дa paзбepa coбcтвeнaтa cи eвoлюция, oтĸpивaм 4 фaĸтopa, ĸoитo oфopмят пpeнacoчeнaтa ми aнгaжиpaнocт cпpямo Πoлшa. Πъpвият e Bтopaтa cвeтoвнa вoйнa. Bъпpeĸи чe cъм poдeн cлeд нeя, дo днec вoйнaтa cилнo oфopмя пoглeдa ми въpxy живoтa ĸaĸтo пopaди фaĸтa, чe цялoтo ми ceмeйcтвo бeшe пoгълнaтo oт нeя, тaĸa и зaщoтo тя ce пpeвъpнa в yнивepcaлнa мopaлнa пpиĸaзĸa, ĸъдeтo ce cблъcĸвaxa ĸaтeгopичнитe paзличия мeждy cилитe нa дoбpoтo и злoтo, c бeзĸpaйнитe типoлoгии пoмeждy cи.

Снимка „24 часа“: Дейвид Харис

И ĸaĸ би мoгъл чoвeĸ дa paзбepe тoзи ĸaтaĸлизъм, бeз дa ce зaxвaнe c цeнтpaлнoтo мяcтo нa Πoлшa пo вpeмe нa тeзи cъдбoнocни гoдини 1939-1945? Koлĸoтo пoвeчe изyчaвax вoйнaтa, тoлĸoвa пoвeчe зaпoчвax дa oцeнявaм, чe, мaĸap и пeчaлнo пpeвъзxoждaнa oт нaциcтĸитe гepмaнcĸи cили, Πoлшa ce бopи xpaбpo cpeщy aгpecopa, дaлeч пoвeчe, oтĸoлĸoтo мнoгo дpyги eвpoпeйcĸи нapoди. Hayчиx cъщo, чe дopи и cлeд пopaжeниeтo и oĸyпaциятa пoлcĸaтa cъпpoтивa, впeчaтлявaщo дeтaйлизиpaнa в “Taйнaтa дъpжaвa” нa Ян Kapcĸи, нямa paвнa в Eвpoпa пo opгaнизaция и eфeĸтивнocт.

И гoвopeйĸи зa Ян Kapcĸи, бoгoтвopя тoзи гepoй oт вoйнaтa зa ycилиятa мy дa пpeдyпpeди дo гoлямa cтeпeн бeзpaзличния cвят зa cъдбaтa нa eвpoпeйcĸитe eвpeи в pъцeтe нa Tpeтия paйx.

C гoтoвнocт пpизнaвaм, чe ĸaтo пo-млaд нe биx мoгъл cъвceм дa cxвaнa paзлиĸaтa мeждy фopмyлиpoвĸитe “нaциcтĸи лaгepи нa cмъpттa в Πoлшa” и “пoлcĸи лaгepи нa cмъpттa” мoжe би зapaди тaзи paннa дeтcĸa acoциaция нa Πoлшa c aнтиceмитизмa. Πpи пъpвoтo ми пoceщeниe в лaгep нa cмъpттa oбaчe paзлиĸaтa cтaнa пpeдeлнo яcнa.

He мoгa дa ĸaжa, чe cъм изгyбил cлeдитe нa aнтиceмитизмa, ĸoйтo ce cпoтaйвa в няĸoи пoлcĸи ĸвapтaли пo вpeмe и дopи cлeд вoйнaтa, cтaвaйĸи чacт oт пo-гoлямa и пo-cлoжнa ĸapтинa, ĸaĸтo e зacвидeтeлcтвaнo в мoгъщия paзĸaз нa Ян Гpoc зa тpaгeдиятa в Йeдвaбнe.

Bтopo, мaйĸa ми и ceмeйcтвoтo ѝ бяxa бeжaнци oт Cъвeтcĸия cъюз. Haшият дoм бeшe яpocтнo aнтиĸoмyниcтичecĸи. И Ялтa ce пpeвъpнa в cимвoл нa зaпaднaтa ĸaпитyлaция пpeд cъвeтcĸитe пpoeĸти в Изтoчнa Eвpoпa, зaпoчвaйĸи c Πoлшa.

Изpacнaл cъм c възxищeниe oт пoлcĸия дyx, ocoбeнo cлeд ĸaтo пoлcĸият пaпa Йoaн Πaвeл ІІ yмeлo ce пpoтивoпocтaви нa Kpeмъл и пoддъpжaшe жив пoлcĸия ĸoпнeж зa cвoбoдa и вяpa, дo пoявaтa нa пoлcĸa пoчвa нa “Coлидapнocт” и Koмитeтa зa зaщитa нa paбoтницитe (KOP), paздвижвaйĸи oпoзиция нa тoтaлитapнoтo yпpaвлeниe и пocтилaйĸи пътя зa cъдбoвнитe cъбития oт 1989-1991 г.

Tpeтo, вĸъщи нayчиx ĸaĸъв дap e дeмoĸpaциятa – нeщo, ĸoeтo би мoглo дa бъдe paзбpaнo caмo oт oнeзи, нa ĸoитo e билa oтĸaзaнa тaзи блaгocлoвия. C излизaнeтo нa Πoлшa oт мpaĸa нa cъвeтcĸия ĸoнтpoл oт цялoтo cи cъpцe жeлaex ycпexa им ĸaтo нaция, ĸoятo нaй-нaĸpaя дa мoжe дa нaчepтae cвoятa coбcтвeнa cъдбa, зaтвъpждaвaйĸи пъpвeнcтвoтo нa индивидyaлнoтo, cвъpзвaйĸи ce oтнoвo cъc cвoитe eвpoпeйcĸи и тpaнcaтлaнтичecĸи cтимyли и пpeoтĸpивaйĸи cвoeтo eвpeйcĸo минaлo.

И Πoлшa бъpзo ce пpeвъpнa в иcтopия нa ycпexa. He, пpexoдът нe бeшe лeceн и в няĸoи oтнoшeния тoй пpoдължaвa и дo днec, ĸaĸтo и в дpyги пocтĸoмyниcтичecĸи cтpaни. Дa ce oтъpвeш oт дeceтилeтия нa ĸoнтpoлиpaнa oт дъpжaвaтa иĸoнoмиĸa, тaйнa пoлиция, шиpeщa ce ĸopyпция и пpoгpaмиpaни yмoвe, oтнeмa гoдини, aĸo нe и пoĸoлeния, нo Πoлшa ce пpoяви пo тoлĸoвa мнoгo нaчини ĸaтo впeчaтлявaщ лидep пpи oчepтaвaнeтo нa пътя нaпpeд.

И нaĸpaя, зa мoя изнeнaдa, ce oтъждecтвявaм ĸaтo eвpeин c нeщo дocтa нeyлoвимo oтнocнo Πoлшa.

Зa мнoгo eвpeи тoвa мoжe дa звyчи cтpaннo. Haй-мaлĸoтo мoят дoм нe бeшe eдинcтвeният, ĸoйтo ce ĸoлeбaeшe зa цялocтнoтo мяcтo нa Πoлшa в eвpeйcĸaтa иcтopия. И вce пaĸ, ĸaĸтo ycпяx дa oтĸpия, имa нeщo в дyxa нa пoлcĸaтa нaция, ĸoeтo ми e дocтa пoзнaтo. Moжe би тoвa e нaй-дoбpe изpaзeнo във фopмиpaнeтo нa двe cyвepeнни дъpжaви – Πoлшa и Изpaeл, ĸoитo днec ce paдвaт нa cтpaтeгичecĸo пapтньopcтвo.

Πoлшa изчeзвa oт ĸapтaтa нa cвeтa зa 123 гoдини – oт 1795 дo 1918 г., нo пoлcĸият нapoд ниĸoгa нe гyби cвoя ĸoпнeж зa дъpжaвнocт, ĸaĸтo и пoлитичecĸитe, литepaтypнитe и вoeннитe cимвoли нa тoвa изгapящo жeлaниe.

Πoлшa живee в пocтoяннa тpeвoжнocт, ĸoятo нe e caмo aбcтpaĸтнa или тeopeтичнa, a иcтopичecĸи бaзиpaнa пopaди cтpax oт пo-гoлeмитe cи cъceди и тexнитe aмбиции. Πoдялби, aтaĸи, oĸyпaции и тaйни cдeлĸи – вcичĸo тoвa e твъpдe бoлeзнeнa чacт oт пoлcĸoтo минaлoтo.

Πoлшa cмятa, чe нeйнитe интepecи мoжe пo вcяĸo вpeмe дa бъдaт пoжepтвaни oт xищни cили, ĸaĸтo ce e cлyчвaлo пpeди, въpxy oлтapa нa пoлитичecĸa цeлecъoбpaзнocт. И зaтoвa пoляцитe cxвaщaт пo-дълбoĸo нecигypнocттa нa живoтa, знaчeниeтo нa дъpжaвнocттa и ĸaпpизитe нa чoвeшĸoтo пoвeдeниe. Чecтнo ĸaзaнo, cъщoтo мoжe дa ce ĸaжe зa Изpaeл и eвpeйcĸия нapoд. Bcичĸи ниe cъщo имaмe дoĸтopcĸи cтeпeни пo иcтopия – нe нeпpeмeннo oт гoлeми yнивepcитeти, a пo-cĸopo oт oпитa нa caмия живoт и тoвa, ĸoeтo тoй ни e пoдгoтвил. Hиe знaeм, чe cигypнocттa нa Изpaeл e гapaнтиpaнa caмo aĸo пpиeмaмe зaплaxитe cepиoзнo и нe cтpaдaмe oт липca нa въoбpaжeниe. Знaeм, чe вeчнaтa бдитeлнocт e цeнaтa зa cвoбoдaтa и нeзaвиcимocттa.

Зaтoвa c oчaĸвaнe и вълнeниe AEK oтĸpивa нaй-нoвия cи oфиc имeннo във Bapшaвa в ĸpaя нa мapт. B тoзи paзxвъpлян нaш cвят, c тoлĸoвa мнoгo зaлoжeнo нa ĸapтa, ниe paзшиpявaмe нaшeтo cътpyдничecтвo c нapoдитe oт Цeнтpaлнa Eвpoпa – Πoлшa, тpитe бaлтийcĸи дъpжaви, Чexия, Унгapия и Cлoвaĸия.

A мoжe би нaй-вaжнoтo oт вcичĸo зa мeн e тoвa, чe мoeтo ceмeйcтвo днec paзбиpa зaщo пycĸaмe ĸopeни в Πoлшa. Toвa e eднa нoвa epa, ĸoятo пpeгpъщaмe. Bмecтo дa пoзвoлим дa бъдeм плeнници нa иcтopиятa c нeйнитe пapaлитични eфeĸти, ниe пpeдпoчитaмe дa ce cтpeмим дa бъдeм aвтopи c ocвoбoдитeлни възмoжнocти.

*Дeйвид Xapиc, изпълнитeлeн диpeĸтop нa Aмepиĸaнcĸия eвpeйcĸи ĸoмитeт, в чиятo цeнтpaлa във Bapшaвa paбoтeшe Eлeнa Πoптoдopoвa пpeди cĸaндaлa нa лeтищe “Шoпeн”, пpeд “Жeчпocпoлитa”, “Xъфингтън пocт” и “Taймc ъв Изpaeл”

http://m.24chasa.bg/mnenia/article/6112820 © www.24chasa.bg

74 ГОДИНИ ОТ СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ ПОКЛОН ПРЕД СПАСИТЕЛИТЕ

admin — Fri, 10 Mar 2017 15:04:42 +0000

На 10 март тази година отбелязваме 74 години от спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта по време на Втората световна война и почитаме паметта на 11 343 евреи от Македония, Беломорска Тракия и Пирот, загинали в лагерите на смъртта.

Спасяването на българските евреи е акт на хуманност и морал на българското общество, на 42 народни представители , начело с Димитър Пешев, на Българската православна църква, на Съюза на писателите на много организации и личности, на всички хора, които са проявили смелост и са защитили своите съседи евреи.

От 2003 година с решение на Министерски съвет е избрана датата 10 март заНа 10 март 1943 г. е предотвратена депортацията на евреите от Пловдив с активните действия на пловдивския митрополит Кирил, по-късно Патриарх български, и софийския екзарх Стефан

На 10 март се прекланяме пред смелостта и героизма на спасителите.

ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПОСОЛСТВОТО НА САЩ В БЪЛГАРИЯ

admin — Tue, 21 Feb 2017 05:24:38 +0000

Убийството на генерал Христо Луков, който е бил известен със своите профашистки и националистически възгледи, ще бъде отбелязано от несъгласувано шествие този уикенд. Посолството на САЩ признава правото на сдружаване и свободата на словото като важни демократични принципи, но осъжда речта на омразата, ксенофобията и подбуждането към насилие, които противоречат на основните ценности на всяко демократично общество. Посолството продължава решително да подкрепя хората, организациите и държавните институции, които демонстрират толерантност, честност и интелигентно говорене, за да засвидетелстват уважение към достойнството на всички хора.

Източник на информация: Посолство на САЩ в България

ИРИТ ЛИЛИАН, ПОСЛАНИК НА ИЗРАЕЛ: НОМИНАЦИЯТА НА БПЦ Е ПОСЛАНИЕ НА НАДЕЖДА

admin — Mon, 20 Feb 2017 15:40:15 +0000

Н.Пр. Ирит Лилиян,посланикът на Израел в България беше гост предаването „Вяра и общество“ на БНТ на 18 февруари 2017 г.. Повод за гостуването й е фактът, че трима високопоставени граждани на Израел номинираха Българската православна църква за Нобелова премия за мир във връзка със спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.

„До този момент държавата Израел още не е изразила официално своята реакция. Но всички, които познавам, все едно дали са от официалните среди или хора на улицата, всички реагират много топло спрямо тази номинация. Защото за нас това е великолепно послание. Първо това е послание, което ни говори, че миналото не е забравено. И второ смятам, че това е послание на надежда и дава възможност да се размишлява за бъдещето. Поради това израелското посолство тук в София ще направи всичко по силите си да подкрепи тази инициатива и да я прокара“, каза Лилиян.

http://imedia.bnt.bg/predavanyia/vyara-i-obshtestvo-s-goran-blagoev/razbojnitsite-koito-stanaha-monasi-ili-kak-trakite-priemat-hristiyanstvoto-18-02-2017?636040

Източник: БНТ, „Вяра и общество“

Снимка: Посолство на Израел в България

ДУМИ ЗА ЛЕОН ДАНИЕЛ – 90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ – www.kultura.bg

admin — Thu, 16 Feb 2017 19:33:57 +0000

На 17 февруари 2017 се навършват 90 години от рождението на режисьора Леон Даниел (1927 – 2008), превърнал се в учител за много творци в театъра.
Относно проблемите на режисьора Леон Даниел, който не се вписваше в канона на социализма, въпреки своята принадлежност към лявата идея, художникът Андрей Даниел казва: „Мисля, без да съм сигурен – не съм влизал в главата на неговите душмани, но това беше невероятната му способност да прави анализ. Той се научи да прави анализ, имал е склонност, но в следването си е получил някаква невероятна методология и се е научил да използва тази своя способност и да я сложи в ред със своята методология”.
Леон Даниел е заедно с Шекспир, Брехт и Бекет във фреската на Андрей Даниел пред камерна зала „Миракъл” в Театър „Българска армия”
Андрей Даниел продължава: „Да направи действен анализ, както това се казва като предмет в театъра. Кое защо става? Причинно-следствените връзки да се изяснят, да се тръгне по обратния път, да се стигне до корена на нещата. Да се разбере откъде тръгва всичко. Това свое качество той го използваше и извън театъра. Той можеше да направи и правеше анализ на положението, в което са намираме. Като общество, като култура, като отношения. И търсеше основата, търсеше причината. Не рядко като я намереше, я назоваваше абсолютно. И се оказваше, че не бил прав!? Всички казваха – ти не си прав! И вероятно това е причината. Сега, когато го няма, всички са много съгласни, че това му е огромната сила. И това му е приносът и в театъра, и в, дай Боже, нещо по-широко, което наричаме култура. Аз така си мисля. Защото за съжаление в нашата страна способността да правим анализ и да стигаме до причината на причините май че я нямаме. Или е много рядко срещана”, казва Андрей Даниел и добавя, че несъгласията на баща му с много неща след демократичните промени не са били политически, а манталитетни.
Андрей Даниел признава, че винаги му е много трудно да говори за баща си. „Сложно е да даваш представа за един човек, който е толкова безбрежен. За мен е много трудно. Вероятно съм имал невероятен късмет да се родя в неговото семейство. Съвсем естествено да навляза в един свят, който е бил светът, неговият и на майка ми. Защото те са били заедно, преди аз да се родя. Имам спомени за тях двамата още от невръстните си години. С баща ми сме родени в една и съща къща в Русе, която за съжаление вече не съществува. И имаше неща да ни свързват – орехът в негови снимки и в мои. Полека-лека започнах да разбирам какво значи Ленинград, театър и всички други възможни приказки около това. Защото той беше следвал в Ленинград (Петербург) и това беше определило неговия характер, мислене. Беше попаднал при един велик по неговите думи професор – Вейсбрен, който в ония сталински времена не се е ползвал с най-голямото доверие. Бил е съратник на Майерхолд – съратник в театралните дискусии. На този човек са дали да води само един курс в театралната академия в Петербург и баща ми попада в този курс, което е било голям късмет”, казва Андрей.
Снимка от следването на Леон Даниел (първият от дясно) в Ленинград (от 1947 до 1952). В средата е любимият актьор на Айзенщайн – Николай Черкасов (с цигарата). Снимка личен архив
Освен неговия спомен за Леон Даниел, искаме да добавим и мисли от срещите с него и с хора, които го познават, публикувани в сайта въпреки.com. Мнозина театрали признават, че Леон Даниел е бил техен учител, въпреки че никога не е бил допуснат да преподава в театралната академия.
Първи спомен/свидетелство на режисьора Иван Добчев:
„Леон Даниел не е само духовният ми учител, а същинският учител – аз избягах от Академията година и ходех при него да бъда като асистент. Да ходя, да правя записки…Това, което съм научил от Леон, е от разговорите с него след репетициите. Дълго сме разговаряли, коментирали. Аз съм задавал въпроси върху това – имам цели тетрадки, пълни със записи, почти от устата му – как говори, как води репетицията. Така човек може да научи, а и ако изповядва това, което прави този режисьор и му е близко. Той знае къде е попаднал. Моят формален художествен ръководител беше Енчо Халачев, аз не мога да му понасям спектаклите. Какво да правя там? Леон Даниел не можа да стане преподавател в Академията. Веднъж опитаха, но неговият начин да селекционира, да проверява артистите се оказа невъзможен за тази Академия и той си тръгна”, отбелязва режисьорът. Но за много български театрали и не само за тях Леон си остава Учителят.
Леон Даниел (правият вляво) по време на курсова работа при следването си в Ленинград. Снимка личен архив
Андрей Даниел продължава разказа си: след Русе семейството отива в Бургас, където се срещат няколко души – Вили Цанков, Юлия Огнянова, Методи Андонов, все прекрасни артисти, току що излезли от тогавашния ВИТИЗ. Така се е получило някакво наистина специално място. „Много по-късно разбрах, че това специално театрално явление до голяма степен е предшествало и чешки, и унгарски авангардни явления. Може би е било само сред Брехтовото в Германия. И се случва в България, в Бургас. Това е все пак някаква утеха в тези времена, когато трябва да се утешаваме, че и тук се е случвало нещо”, казва Андрей Даниел. И добавя: „В Бургас си спомням ред представления. Въпреки че съм бил 5-6 годишен. Всичко това в непрекъснат контакт с баща ми. Той не е бил фокусиран, а едно присъствие, което полека – лека е образувало моя свят и вероятно е започнало да създава и някакъв смисъл в мен. Помня тревогите около края на този щастлив период, когато разни цензори от София дойдоха и почнаха да се месят, да спират представления, да се бъркат в репетиционни периоди и най-безцеремонно да се месят в неща, които изобщо не разбираха, нито усещаха и смятаха за враждебни, разбира се. Помня тези неща. Помня и как хората на Бургас бяха толкова ангажирани със своя театър, те го обичаха, той си беше нещо тяхно. Започнаха задочно сражение с хората от София в различни, уж публични дискусии, обсъждания, пълни и с предатели, които са приказвали глупости. Което е довело до това театърът да бъде разформирован. Но си спомням, когато някой път съм придружавал баща ми и майка ми надвечер, на връщане от театъра, от близките етажи хората директно питаха какво става, докъде я докарахте, кой дойде? Не знам на какво се дължи, на хората, на бургазлиите ли, по-нататък такова нещо не съм виждал”, признава Андрей Даниел.
Леон Даниел, рисунка на Андрей Даниел
Втори спомен/свидетелство на поета, драматург и преводач Иван Теофилов: „Имах щастието да стана драматург на първия експериментален театър в Бургас, да бъда свидетел на изявите на бляскавата четворка режисьори – Леон Даниел, Вили Цанков, Юлия Огнянова, Методи Андонов, да съм
в тяхната среда, да влизам в техния творчески ритъм…”.
Връщаме се към времето, когато пиесата на Иван Теофилов „Поетът и планината” с режисьор Леон Даниел е свалена от репертоара на Военния театър.
„Постановката „Поетът и планината” беше свалена след седмото представление, на което присъства Тодор Живков с членове от ЦК. Това беше може би най-скандалното събитие в областта на изкуството през 60-те години. На всяко представление пред театъра имаше тълпи от желаещи да видят спектакъла, охранявани от милиция. След този случай по какви ли инстанции не бях разкарван, за какво ли не бях бит и на какво ли не бях оприличаван. Ровеха се дори в битието ми. В продължение на години станах
постоянна мишена за соцкритиката”, казва Иван Теофилов.
Много са перипетиите в живота на Леон Даниел след бургаския период. След споменатата постановка и тази на „Хамлет” Леон Даниел е бил поканен да напусне Военния театър. Някъде към 1964 г. отива да види близките си в Израел. Заминал със съпругата си (за сведение на незапознатите, през соца в западна страна не можеше да замине цялото семейство. Някой оставаше за „заложник” – б.а.). Андрей и баба му останали и се чуло, че Леон е избягал. Дядото на Андрей се притеснил, починал от инфаркт, но баба му отказала да съобщи това в Израел, за да не разваля пътешествието на семейството. Но те разбрали и се върнали… През 1964-65 г. Радой Ралин подал ръка на Леон и започнали да правят малки филмчета преди кинопрегледите – знаменитите „Фокуси”. След това бил поканен в театър „София”, който тръгнал като Театър за поезия и естрада. Създали го заедно с Андрей Чапразов. Тогава, през 1965-66 г., били освободени много артисти от държавните театри и Министерството на културата създало този театър, както и „Сълза и смях“.
Андрей Даниел и Ида Даниел
Трети спомен/свидетелство на внучката му, режисьорката и поетеса Ида Даниел: „За мен изключителният жест бяха разходката и отварянето на вратите за това кое е ценно у Станиславски, кое от Станиславски е ползвал Леон, когато е работил, по какъв начин Брехт е обогатил неговата гледна точка към Станиславски, по какъв начин неговите преподаватели в Ленинград са обогатявали през Майерхолд и други т.нар. по онова време формалисти начина, по който да се проведе едно действие, което – както казваше той – да е далеч над пълзящия натурализъм. За мен това настояване да можеш да извършиш нещо на сцената над пълзящия натурализъм е най-големият урок”.
Ида се връща и към едни други уроци извън театъра. „Ако говорим за семейната среда, тя не е спирала да ми въздейства, отпреди да бъда студентка на Леон. Аз бях ученичка на нашите неделни обеди, където всеки един от нас – и баща ми, и дядо ми, и брат ми, и аз, пък и майка ми, и баба ми Грети (съпругата на Леон Даниел – б.а.) си говорехме за света, за позицията – нашата, във всяко едно отношение – на едно смесено семейство между евреи и българи, едно семейство, смесено между изкуствата. Аз започнах като пишеща, брат ми винаги е бил музикант, майка ми също е художник и идва от художническо семейство (дъщеря на художника Стоян Сотиров –б.а.). Какво е село, какво е град, какво е чужбина, какво е България, какво се случва в Израел, какво е да си ляв, какво е да си десен, този преход за една година ли ще свърши, за 40 години ли ще свърши… Това са изключително конкретни разговори. Моментите, в които дядо ми ни четеше интервютата си, преди да бъдат публикувани. В цялото това нещо баща ми е бил опорна точка с това как мисли, как говори, в какви спорове ние можем да влизаме, с какъв детайл можем да сме съгласни или не един с друг. Но и невероятното разнообразие и в същото време настоятелност на неговите изложби и картини – едни визуални не само разсъждения, а и удари, шокове, смехове, сълзи, истории…”.
„На приказки с Карел Чапек”, 1970-71 в Чешкия център в София (от ляво надясно): Кирил Дончев, Жоржета Чакърова, Леон Даниел, Меглена Караламбова и Ицко Финци. Снимка личен архив
След 1968 г. възниква нов проблем. Актьорът Иван Чипев написал донос, че Леон Даниел не бил съгласен с интервенцията в Чехословакия, разказва Андрей Даниел. И отново режисьорът трябвало да напусне театъра. Даже се обсъждало дали да не бъде заточен в Белене. Защитили го хора, които го ценели. Никой не посмял да го изключи от БКП, но останал особен член на тази партия. Пратили го във Враца. И този театър се оказал в състояние да дава смисъл на хората. В същото време Пазарджишкият театър го поканил като консултант. И така минали 5-6 години. Неговите близки приятели и съратници – Кирил
Дончев, Ицко Финци правели неистови опити да бъде поканен в софийски театри, но не се получавало. Накрая бил поканен в Музикалния театър, което изобщо не му е било работата. Но характерът му бил такъв, приемал всичко мъжки. Превърнал Музикалния театър за три-четири години в едно от най-интересните места в София. Поставил „Човекът от Ламанча”, „Хубавата Елена”,„Уестсайдска история”. Артистите разбрали, че не само могат да пеят, но са и артисти. После следват Театър „София” и Военният театър, където идва един от неговите най-благодатни периоди.
Четвърти спомен/свидетелство на актьора и режисьор Ивайло Христов: „Най-добрият урок от Леон не е един, те са много. От доста хора съм имал възможност да взема. И може би най-много от него, защото работихме 13 години. А 13 пиеси с Леон Даниел е все едно, че си завършил 8 пъти ВИТИЗ. Това горе-долу така се изчислява. И уроците от него са страшно много, но те не са свързани само с театъра, а са и в чисто човешки план. Защото ние общувахме не само в театъра, а и извън него.”
„В очакване на Годо” от Бекет в знаковата постановка на Леон Даниел, копродукция на ТБА и „Аполония“, 1988. Снимка архив на Театър „Българска армия”
Пети спомен/свидетелство на режисьора Пламен Марков:
„Леон беше голямата фигура, с която се срещнах, когато бях направил своята първоначална петгодишна младежка режисьорска кариера. Засякохме се, бяхме в една обща режисьорска колегия с него и Краси (Спасов – б.а.) в Театъра на армията. Там бях 3-4 години и това бяха постоянни уроци. Кабинетите ни бяха един до друг, той проявяваше неочаквано силна симпатия към мен, като към младия колега. Той ми е споделял понякога неща, които никъде не съм чел да е споделял и даже не вярвам, че на някой друг ги е разказвал. Никой от нас не е перфектен, но Леон беше много мощен ум, много аналитичен ум.
Винаги добронамерен!”.
„Не искам да говоря за него като за човек, който го няма, извинявайте”, казва развълнувано Андрей Даниел. И ние си го спомняме като жив. Когато направи една от своите последни постановки – „Посещението на старата дама” от Фридрих Дюренмат, през 2004 г. в Народния театър, той сподели мисли, важни и днес. Леон Даниел не обичаше да говори пред микрофон, но за щастие сме запазили на запис неговите думи от пресконференцията преди премиерата.
„Посещението на старата дама” от Фридрих Дюренмат в постановката на Леон Даниел в Народния театър, 2004 г. Снимка архив НТ „Иван Вазов”
„Инфлацията, девалвацията винаги са били характерни за човечеството, в момент на кризи, война… Щом свършат кризите и войните, светът се оправя, девалвацията спира. Началото на ХХ век създава нова ера, в която инфлацията, девалвацията стават постоянни спътници на обществото. Мир, война, въоръжени конфликти, невъоръжени конфликти, както се казваше, студени войни… Инфлацията, девалвацията непрекъснато продължават. И в най-мирни и щастливи уж времена. Чехов първи, според мен, откри този нов закон на ХХ век. Напипа го, усети го и го сподели със света: светът девалвира човечността. Най-зрелите му произведения са продължения на Човешката комедия на Балзак и на Божествената комедия на Данте. Комедии, които никак не са комични. Човечността девалвира.
В средата на века Дюренмат констатира това заедно с почти всички свои съвременници. По едно и също време се създават произведенията на абсурда, на Брехт и Дюренмат… Но е точно така: при него го има абсурдният момент на съвременния свят, така ярко обрисуван от абсурдистите. При него девалвацията вече става катастрофална. Не напразно едно от най-добрите му произведения е посветено на края на Древния Рим – „Ромул Велики”, в което девалвацията е вече абсурдна, стига се до самоизяждане. Лично аз започнах да забелязвам това не теоретично, а практично, живеейки в наши дни. Усещам вече, пиесата не е за нещо, което става някъде там отвъд, както мислехме, когато бяхме на 28-30 години. То е нещо, което става с мен, около мен, в света, който сега съществува. Човечността девалвира. И страшната констатация на Дюренмат е, че човечността не може да умре, но тя не може и да живее. Следователно тя зомбира. Това именно ме тласна: ще я поставиш, ще я поставиш, каквото и да ти струва. Паралелно с това – цялата любовна история в пиесата с три думи: получава се също, че любовта не може да умре, но не може и да живее. Тия думи ги казва главната героиня. И тя зомбира. Превръщането на реалността в нещо кошмарно е характерно за това много добро произведение на Дюренмат. И това ме привлече към тази пиеса. Божествената комедия на Данте вече се превръща във фарсова комедия, човешка комедия, фарсова трагедия. В това отношение Дюренмат е близък до Бекет, според мен, толкова, колкото е близък и до Брехт”.
Думи на Леон Даниел отпреди 13 години. Важни и значими и днес. Даже още повече.
А Андрей Даниел добавя: „Имах щастието да живея с този човек 55-56 години. Това е много дълъг период, в който са се трупали простички, делнични неща и са се оформили в един генерален смисъл. Той беше за мен гений в това да открива, да намира, да генерира смисъл. Не само за себе си, защото такова му е изкуството. Трябваше да генерира смисъл за поне 50 души около него. За да ги мотивира да направят едно представление, а то пък да мотивира още няколко хиляди души. Много ми се иска да продължа неговия смисъл”, казва Андрей. И завършва: „Въпреки всичко, той казваше: „Аз имах прекрасен живот, аз живях щастливо”…

Източник: http://kultura.bg/web/%d0%b4%d1%83%d0%bc%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%bb%d0%b5%d0%be%d0%bd-%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d0%bb/

ЕТИЕН ЛЕВИ ПОЛУЧИ ПРИЗА „ВАЗОВСКИ МУСТАК“ ЗА 2017, в. „Труд“, ulicata.bg

admin — Thu, 16 Feb 2017 00:49:09 +0000

Известният музикант и певец Етиен Херцел Леви е носителят на приза „Вазовски мустак“ за 2017 г., който получи по време на големия Старопланински събор „Да стоплим сърцата с вино и любов“ на Манастирската поляна край Сопот.
Известният солист на вокална група „Трик“, вокален педагог и атрактивен участник в реалити формати е бил предпочетен от тричленно местно жури от Сопот в конкуренцията на колегата си от легендарната рок група „Щурците“ Кирил Маричков и тв журналиста Кеворк Кеворкян. С това звание той се нарежда до много известни българи като актьора и театрален режисьор Красимир Ранков, покойния тв водещ Димитър Цонев и хирурга от „Пирогов“ д-р Стоян Сопотенски, носители на титлата „Вазовски мустак“ в предишните издания на надпреварата.
Кметът на Сопот Деян Дойнов и съгражданите му останаха приятно изненадани от факта, че новият носител на приза за най-хубав Иванвазовски мустак се оказа далечен роднина по майчина линия с Патриарха на българската литература. Етиен Леви разказа, че момиче от майчиния му род Теневи от Казанлък се била омъжила преди години за племенник на Иван Вазов на име Димитър.

Източник и снимка: в. „Труд“