Summit Fever

Изкачване на връх Вихрен (2914м)

2012-04-15T15:44:00.001+03:00

Връх Вихрен се намира в северния дял на Пирин и е най-високата точка в планината, както и вторият по височина връх в България, само с 11 метра по-нисък от Мусала. В настоящия материал ще направим подробно описание на два от туристическите маршрути, които извеждат до връхната точка на масива. Единият маршрут е най-популярният, който изкачва Вихрен откъм южната му стена, а другият е изключително красивият и зрелищен северен маршрут, който преминава през циркуса „Казана“ и атакува върха от северозапад посредством трудна и много стръмна, изсечена в скалите пътека. Има и трети маршрут за достигане на в. Вихрен. Това е маршрутът от посока запад – северозапад, който преминава през Джамджиеви скали или Джамджиев ръб, отделящ „Казаните“ от долината на хижа Вихрен. Но този начин за достигане на върха не се препоръчва за туристи без опит в катеренето, защото по пътя има сложни участъци, изискващи добра подготовка и умения.

И двата маршрута, които ще опишем, имат изходна точка х. Вихрен. Това е отправна точка за много от преходите в Пирин. Хижата се намира на около 12 км. от град Банско. До нея достига асфалтиран път и това е както положителен, така и негативен факт. Положителен е от гледна точка на лесния достъп и популяризацията на местността, но е голям минус за хората, търсещи уединение в планината. През горещите месеци на годината районът около хижата се превръща в голям паркинг, който понякога не успява да приюти всички автомобили на хората, избрали да прекарат няколко часа или дни в планината.

Върховете в района са внушителни по размери. Целият масив е изграден от мраморни скали, което е основната причина за незадържането на реки и езера по най-високите склонове, но като цяло Пирин е изключително водна планина. Близко разположени езера са Влахинските и Бъндеришките а общият брой на ледниковите езера в Пирин е 186.

Планината е убежище на огромно богатство от растителни и животински видове. Растенията наброяват над 1300 различни вида, като това е 1/3 от всички познати в България, 18 от тях се срещат само в Пирин.По най-стръмните склонове на върховете се среща еделвайс. Още по-голямо е богатството на животински видове, които наброяват над 2000 безгръбначни и почти 250 вида гръбначни животни, голяма част от които са застрашени. Най-често могат да се срещнат диви кози, лисици, вълци, мечки, орли.

На около 200 метра преди достигането на х. Вихрен от посока Банско, има пътека, извеждаща до Байкушевата мура. Това е Черна мура (дърво от семейство борови) с внушителни размери и възраст от над 1300 години.

До района на хижата може да се стигне и пеш от Банско, като се върви по пътека, успоредна на р. Бъндерица. На около 2 км преди х. Вихрен се намира и х. Бъндерица, на която е разположен и къмпинг „Бъндеришка поляна“, което е и единственото регламентирано място в района, на което може да се къмпингува.

От х. Вихрен се поема в посока изток. В самото начало на маршрута има пътека, водеща до ез. Окото, която се движи на юг и е различна от тази, по която трябва да се потегли. Маркировката е бяло-ЧЕРВЕНО-бяло.

Надморската височина на хижата е 1950 метра и още през първите 20 минути от прехода се преодолява денивелация от над 200 метра по стръмен склон, осеян със сипеи и клекове. В този първи участък се намира и разклонението за пътеката, която заобикаля върха от север през „Казана“ и го изкачва от запад. Мястото е обозначено с малък дървен стълб с табели. На ляво се поема по така наречения „царски път“, по който през летните месеци се извиват дълги колони от туристи. Пътеката е ясно отчетлива с много добра маркировка и изгубване на правилната посока, при стабилни атмосферни условия е невъзможно. Наличието на растителност се изчерпва още в началото и целият път към върха не предлага естествена защита от силното слънце, бурите или дъждовете.

Около 30-45 мин. след първоначалното стръмно изкачване наклонът става по-лек и пътеката започва да подсича склона под върха в посока запад. Този етап на някои места силно напомня на подножието на връх Мальовица, в района около Еленини езера.

Тази пътека за около един час извежда до Кабата. Това е обширна тревиста седловина, разположена на височина от около 2620 метра, която разделя връх Вихрен и Хвойнати Връх(2634м). От тук за пръв път се разкриват обширни панорамни гледки на юг, виждат се силуетите на множеството близки и по-далечни върхове на Пирин, също се открива и поглед към Влахинските езера. От тази позиция се разкрива цялата южна страна на в.Вихрен, който от тук има пирамидална форма.

Достигайки до Кабата, върхът се оказва надвиснал с цялата си тежест и ако по скалните пътеки нагоре не се забелязват човешки фигури, е почти невъзможно да се добие реална представа за гигантските мащаби на огромната мраморна скала. За около 15 минути се достига до подножието на стръмния, финален етап на същинското изкачване. От тук до най-високата точка наклонът е около 40-45 градуса и в зависимост от темпото, физическата подготовка и натрупаната умора, може да се достигне за време от около 30 до 60 минути. Така общото време за изкачване от хижата до върха може да варира между 2 и 3 часа в зависимост от темпото.

Гледката от върха е поразителна и е във всички посоки, на изток и на юг се намира цяло море от върхове, високи и остри, циркуси, езера. На север се вижда Рила, с някои от възвишенията си като Царев връх и Мечите върхове. А на северозапад от върха се намира един от най-популярните туристически маршрути в Пирин, а и в България – „Кончето“. За да се достигне до него, върхът трябва да се откатери от северозападната пътека, която също така може да бъде използвана за изкачване на Вихрен, ако в началото на маршрута над хижа Вихрен, се поеме по дясната пътека след указателната табела, която вече споменахме и която следва да опишем.

Маршрутът, по който се поема при избор на дясната пътека е по-обиколен и съответно отнема малко повече време в сравнение с „Царският път“, има някой по-трудни и стръмни участъци, но е по-лесен от психологическа гледна точка, защото теренът е много разнообразен и пейзажите се сменят почти непрестанно. Към този маршрут в един момент се присъединява и пътека, идваща от хижа Бъндерица.

Пътеката поема в посока североизток, като се движи по източните склонове на върха, в посока противоположна на неговата. Теренът е тревист, с променлив наклон, пътеката е ясно очертана, но маркировката е по-бедна в сравнение с тази по южната пътека. Върви се на северозапад високо над долината на река Бъндерица, до момента в който се пресича Джамджиевия ръб. На това място пътят прави остър 90 градусов завой и поема на запад, вече от северозападната страна на склоновете. Това първоначално изкачване може да продължи около 1 час, като височината която се преодолява за това време, не е голяма.

Скалите спускащи се от северозападната стена на планината са много по-стръмни от тези, които гледат към седловината и хижата. Пътеката е изсечена в тези скали, но на някои отделни места липсва и преминаването трябва да се извършва с повишено внимание, защото склоновете които се подсичат от нея, са високи и стръмни. Този участък е доста по-различен от първия, но се преминава за много кратко време, само след около 10-15 минути се достига до малък заслон носещ старото име на връх Вихрен – Елтепе (Връх на бурите).

От тук се озоваваме изправени пред внушителния циркус Казана и огромната, отвесна северна стена на Вихрен. Тази стена е един от най-важните алпийски обекти в Пирин. Висока е до 300 метра и по нея има прекарани няколко тура. Изкачена е за първи път през 1934 г. от двама германски алпинисти. В основата на стената има вечен лед с размери 40 на 90 метра. По отвесните скалисти склонове се срещат диви кози, расте също и еделвайс. В дните с по-сложни атмосферни условия, в „Казана“ се събират облаци, завихрят се от теченията и разиграват зашеметяващ спектакъл.

циркусът "Казана" и северната стена

Пътеката преминава през циркуса, далеч от стената на върха и съвсем скоро след стръмно, на места отвесно изкачване излиза в основата на седлото разделящо в. Вихрен от неговият съсед на северозапад – връх Кутело (2908м.)Изкачването към най-високата част на седловината разделяща двата върха, е кратко и плавно, предлагащо простор и панорамни гледки от подножието на двата гиганта. Късото планинско подножие носи името „Премката“ и е разположено на около 2600 метра надморска височина. Тук пътеката достига до тесният ръб на седлото от където се отклонява на север, към връх Котело и Кончето и на югозапад към изкачването на Вихрен.

От тази страна, върхът има формата на остър купол, а пътеката водеща към най-високата му точка е тясна, стръмна и изсечена в скалите. Погледната отдолу, прилича на фин щрих издраскан върху огромната скала. Скупчването на туристи по тези северозападни склонове е в пъти по-малко отколкото това по „Царската пътека“, но изкачване или спускане от тази страна на върха трябва да се извършва с концентрация и внимание към всяка стъпка. Под краката се отваря по-стръмна пропаст, а реална опасност се крие и в камъните, които често могат да се изсипят изпод краката на човек намиращ се десетки метри по-нагоре. Добра практика е изкачващите да се движат в по-компактна група с по-малка дистанция между хората и да не се остават изоставащи от тази група, защото на такива склонове, сравнително малките камъни бързо получават ускорение, което да ги превърне в опасност.


изкачването от към север

С оглед на стръмния наклон, времето, което отнема изкачване по северозападната пътека към върха, може силно да варира между 30-60 минути или повече. Маршрутът от хижата до върха може да бъде преодолян за един ден, като за разнообразие може да се избере изкачване по едната пътека и слизане по другата. Също така може да се направи и преход през билото на север, като се преминава „Кончето“ и се продължава към х. Яворов. Този преход отнема 2 дни и ще бъде описан в друг материал.

Времето, което е посочено за преодоляване на отделните етапи по маршрута, е примерно и трябва да бъде съобразено с индивидуалните качества и физическата подготовка на отделните участници. Дори през летните месеци, когато в района се срещат много туристи, към планината трябва да се подхожда сериозно и отговорно. Сезоните, в които по височините почти не се срещат хора, са тази част от годината, в която на път поемат опитните туристи, които добре познават терена при благоприятни условия. Опитът трябва да се натрупва постепенно и методично.

Съдържанието на материал е предназначено за хора, на които предстои да направят първата си стъпка в тази планина и е добре тя да бъде през лятото.


"Кончето" поглед от Вихрен


Спускането на север

Вихрен погледнат от в. Кутело

Отровните змии в България

2012-02-09T21:27:00.001+02:00

Змиите винаги са били свързвани със страх, отрова и смърт. В интерес на истината едва 1/6 от всичките 3000 вида змии на Земята са отровни. В България се срещат 17 различни вида змии от 4 различни семейства. От тях 6 са отровни. Това са: пепелянка, усойница, остромуцунеста усойница, каменарка, котешка змия и вдлъбнаточел смок, като последните две могат да използват отровата си само при нападение на малки бозайници, с които се хранят, тъй като отровните им зъби се намират навътре в устата. Срещат се и два вида безкраки гущери, които достигат дължина до 1 – 1,5 метра, поради което често биват бъркани със змии, но разликата при тях е, че нямат клепачи и външно ухо.

В този материал ще се опитаме максимално подробно да опишем белезите, по които могат да се разпознават двете най-отровни змии в България – пепелянка и усойница. Също така ще опишем действията, които трябва да бъдат предприети за предпазване. Съвети за действие при ухапване, немедицински манипулации, които трябва и които не трябва да се правят при оказване на първа помощ на пострадал, са описани тук.

В България НЯМА змии, чиято отрова е достатъчно силна за да убие здрав човек. Усложнения могат да възникнат обикновено при малки деца, възрастни със сърдечни проблеми, хора, които развиват алергични реакции или други заболявания. Най-опасният враг на пострадалия от змийско ухапване може да бъде страхът.

При змиите зрението и слухът не са добре развити. Някои видове са развили инфрачервен сензор, който им позволява да различават телесната топлина на другите животни. Слухът им има много добро усещане за вибрации, като това е може би най-голямата им защита срещу приближаващо животно или човек. Змиите усещат от разстояние задаващите се хора и се скриват много преди някой да успее да ги види. Понякога в планината се случва да видите змия, пресичаща бързо пътеката пред вас. Това е в резултат на създадените от вас вибрации, които я карат да потърси убежище.

Някои видове змии никога не хапят, а в България тези, които хапят, го правят единствено при болка или самозащита - при настъпване например.

От изброените по-горе отровни змии, които се срещат по нашите територии, котешката змия и вдлъбнаточелият смок не могат да засегнат човек с отровата си, както вече споменахме, а степната усойница и каменарката са регистрирани за последно през 30-те години на 20-ти век и днес се считат за изчезнали от България. Отровните змии, които могат да бъдат срещнати и биха могли да представляват опасност, с която човек трябва да бъде запознат, са усойницата и пепелянката.

Усойница – Vipera Berus

Среща се на голяма височина, от 800 до 2700 метра над морското равнище. Отделни екземпляри могат да слизат и по-ниско. Не е голяма змия, достига около половин метър дължина, има дебело тяло и къса опашка. Някой видове могат да бъдат и по дълги, до 1 метър. Обитава предимно каменисти терени, сипеи, високопланински поляни, ниски боровинкови храсти. Предпочита и по-хладни места като вирове, потоци, мочурища и околностите на други влажни местности. Не е агресивна, а е плашлива и напада само ако бъде настъпена. Цветът на усойницата може да варира според мястото на нейното обитание. Някои екземпляри могат да са много светло-сиви, други могат да бъдат много тъмни, почти черни. Най-често срещаните цветове са от сиво до кафеникаво-сиво. Шарката по гърба има характерни зигзагообразни ивици или ромбоидни петна. Това, по което лесно може да се разпознае, е характерното X или V-образно петно на главата.

При ухапване болката е моментална и силна. Следва подуване около ухапаното място или по целия крайник, заедно с повишена чувствителност.

усойница

Пепелянка – Vipera Ammodytes

Тя се среща в цяла България, в райони с надморска височина до 1500 метра. Дължината й достига до 50-70 сантиметра, като отделни екземпляри могат да растат и до метър. Опашката е къса и свършва рязко. Главата на пепелянката е триъгълна и се характеризира с малко, половин сантиметрово рогче на носа, което е може би най-лесният белег за нейното разпознаване. Обитава открити, каменисти и препечени места, обрасли с висока трева или храсти. На цвят е от бежова до светлокафява, в някои райони на страната се срещат и черни. На гърба си пепелянката има характерна зигзагообразна непрекъсната шарка. Отровата на тази змия се счита за по-слаба от тази на усойницата, но при случай на ухапване задължително трябва да се потърси лекарска помощ.

Една от характерните черти на пепелянката е, че при усещане на опасност от приближаващ се човек, тя не бяга, а остава неподвижна, разчитайки единствено на своята маскировка да я скрие. Това е неприятен факт, защото ухапването може да бъде в следствие на неволно настъпване.

При ухапване симптомите са болка, подуване, понякога дори изтръпване. Ако няма усложнения, отшумяват за 1-2 дни. Отровата на пепелянката може да бъде опасна за малки деца или възрастни с влошено здраве. При всички случаи задължително трябва да се следват някои елементарни правила за третиране и да се потърси лекарска помощ.

пепелянка

В своето пребиваване сред природата, човекът трябва да се стреми да не засяга нейната цялост и да не оставя следи на опустошение след себе си. Пепелянката и усойницата са защитени от Бернската конвенция. Повечето видове змии у нас са защитени от закона, а 9 от тях са обявени за редки и застрашени видове и са включени в „Червената книга на България“. По никакъв начин не трябва да бъдат правени опити за улавяне, игра или друг вид дразнене. Усойницата и пепелянката не са агресивни и нападат само при самозащита. Понякога е по-вероятно някой по-голям на ръст смок да не се трогне от човешкото присъствие и да прояви агресивно поведение, като заеме отбранителна позиция и започне да съска срещу натрапника. В такива срещи с агресивни змии не бива да се опитвате да нападате или да застрашавате животното, достатъчно е да подхвърлите по-голям камък или пръчка в пръста пред него. Това ще го подплаши.

Невинаги може да бъде определен видът на змията, която е извършила ухапването, защото това обикновено става неочаквано и тя за секунди успява да избяга. Основното, което трябва да се помни в такива случаи е, че змиите в България не са смъртоносни и трябва да се запази спокойствие. Отровните змии оставят белег от ухапване под формата на две малки дупчици на разстояние от около половин сантиметър една от друга. Също така отровните змии хапят само веднъж. Ако змията ухапе няколко пъти, то тя вероятно не е отровна. При ухапване от неотровна змия белегът е отпечатък от повече зъби, често пъти във V-образна форма. При всички случаи обаче трябва да се запази самообладание и дори при липса на симптоми за отравяне да се потърси лекарска помощ. Посещението в болница е задължително и от гледна точка на множеството бактерии, живеещи в змийската уста, които могат да бъдат причинители на опасни инфекции, водещи до неприятни усложнения. Те не възникват на момента, затова разполагате с време.

Това, което може да ви предпази успешно от змийско ухапване, са дългите панталони и високите обувки. Има хора, които практикуват туризъм по джапанки, това крие рискове не само от ухапване, но на първо място и от нараняване. Високата обувка успешно може да предпази от ухапване, дори и при настъпване на змията, защото тя обикновено не е достатъчно голяма, за да нападне високо над глезена. Един от добрите навици, които човек може да си създаде, е следният. Всеки път, преди да поседнете за почивка или за по-дълго време край някоя скала, на някоя поляна или на което и да е от многобройните красиви кътчета в природата, почуквайте около мястото с пръчка, щека или нещо друго, което ви е под ръка. Това ще подплаши не само змиите, които биха могли да останат незабелязани от вас, но и всички други обитатели, с които не бихте желали да споделите почивката. Друг ценен съвет е винаги да бъдете нащрек за натрапници, които биха могли да намерят убежище в обувките ви, когато спите в палатката и оставяте екипировката си навън , например. Също така е препоръчително да се избягва използването на аромати за тяло. Като цяло в териториите, обитавани от диви животни, е добре да не се преминава съвсем тихомълком. В повечето случаи животните разбират за вашето присъствие много преди вие да получите възможност, дори да забележите някое от тях. Те се страхуват от човека и могат да бъдат опасни тогава, когато бъдат изненадани.

Ухапванията от змии в България са рядко срещан проблем, но за да бъдат намалени рисковете, които се крият в пребиваването сред природата, човекът трябва да бъде запознат и добре подготвен. Основните и най-ВАЖНИ съвети за действие при ухапване от отровна змия сме разгледали тук.

Снимки: интернет

Първа помощ при ухапване от змия

2012-02-09T21:09:00.000+02:00

Змии в България се срещат рядко. Още по-рядко се случват ухапвания, и дори те да са от отровна змия, у нас няма такава, която би могла да убие здрав човек. Въпреки това хората, които посещават планината и прекарват повече време сред природа, трябва да притежават познания относно опасностите, които биха могли да ги сполетят, и трябва да имат основна подготовка за това как трябва да се процедира при различни ситуации.

Тук ще дадем съвети за оказване на първа долекарска помощ, описвайки различни немедицински манипулации, които могат да бъдат извършени в полеви условия от всеки, и които биха могли да имат благоприятен ефект върху състоянието на засегнатия.

Някои от методите за третиране на пострадал от змийско ухапване са доста спорни. Това е и причината да не разделяме статията на това какво трябва и на това какво не трябва да се прави.

При ухапване от змия болката е моментална и силна. Започва подуване около засегнатото място или на целия крайник. То може да бъде придружено с изтръпване и силно зачервяване.

Първото и най-важно правило е запазването на самообладание, както у пострадалия, така и у неговите спътници. Ако човек има основни познания за това какви са отровните змии по нашите ширини, то той ще бъде наясно, че място за притеснение не трябва да има. Въпреки всичко някои хора могат да развият алергичен шок, предизвикан от отровата. Той обикновено настъпва в първите 30 минути след ухапването. Симптомите, с които може да се характеризира, са следните: промяна на пулса, пребледняване на лицето, посиняване на ноктите, устните , ушите, носа, избиване на студена пот. Повръщане, изпотяване или гадене могат да бъдат причинени и от преживения силен стрес и изпитания страх.

Най-важна е спокойната реакция. Пострадалият не трябва да се придвижва бързо, защото това учестява сърдечния ритъм и ускорява разпространението на отровата към сърцето. В Африка има случаи на оцеляване след ухапване от силно отровни змии, като успешният изход се е дължал на правилно пристягане над раната и много спокойно (дори многочасово) придвижване до най-близката помощ. Добре е засегнатият крайник да бъде максимално обездвижен, а по възможност да се обездвижи и цялото тялото в полуседнало положение.

Считат се за грешни схващанията, че веднага след ухапването раната трябва да бъде изсмукана с уста. Това може да бъде много опасно, защото възпален венец или дори най-малката раничка в устата могат да вкарат отровата директно към мозъка. Погрешно е и да се сцепва раната с нож или друг остър предмет, за да се изстисква кръвта от нея. Това може да доведе до допълнителни замърсявания, инфекции и ненужни наранявания, които могат да бъдат с по-сериозни последствия от тези на самата отрова. Евентуално изстискване на раната (без срязване), би могло да изкара част от отровата навън, но това трябва да се направи 1-2 секунди след ухапването.

Съществуват противоотрови или змийски серуми, и много хора се интересуват от това дали се продават, как се поставят, как се пренасят и прочие. Отговорът е, че змийските серуми не могат да се пренасят в обикновена аптечка, защото се съхраняват в хладилници. Също така, змийски серум трябва да се поставя само в лекарски заведения, от лекари и то не във всички случаи. Серумът в България е конски серум. Конете биват оставени да бъдат ухапани от пепелянката или усойницата и понеже са големи и здрави животни, отровата не може да ги убие, но предизвиква кръвта им да произвежда антитела, които да реагират на токсините. След това се източва от тази кръв, като най-общо от нея се произвежда противоотровата. Серумът може да бъде много по-опасен дори от отровата, защото много хора могат да развият остра алергична реакция към него. Затова ако се прибегне до използването му, то това трябва да става само под лекарско наблюдение, след направени изследвания и с готовност да се противодейства на евентуална алергична реакция.

Един от начините за третиране на ухапания крайник е поставянето на пристягаща бинтова превръзка НАД раната. Тази на пръв поглед обикновена процедура трябва да бъде извършвана с внимание и от човек, който е наясно с това, което прави. Целта на превръзката е да се ограничи максимално разсейването на отровата. Това става като се пристегне вената, пренасяща кръв към сърцето. Ако превързването е по-силно, отколкото е необходимо, има опасност от пристягане на артерия и тогава ефектът може да е негативен. Вените са по-податливи и повърхностно разположени, а пристягането трябва да е такова, че под превръзката да може да се пъхне човешки пръст. Трябва да се обърне внимание на това, че тук говорим за БИНТОВА превръзка а НЕ за турникет! Стегнатите превръзки или турникетът намаляват достъпа на кислород до тъканите и могат да предизвикат некроза. Трябва да се има предвид, че превръзката засилва реакцията на отровата върху тъканите при ухапаното място и стимулира оттока. До лекото бинтово превързване не е необходимо да се прибягва, ако може да се стигне до болница за половин час. В случай, че помощта се намира на по-голямо разстояние и на пострадалия се постави превръзка, то тя е добре да бъде отпускана през 20-ина минути. Това може да бъде прилагано, ако ухапването е на някой от крайниците, а не по торса или главата. Само по себе си, ухапване върху главата може да бъде далеч по-опасно, защото е в голяма близост до мозъка. Също така евентуален оток на такова място може да причини и задушаване.

Във всяка туристическа раница трябва да има по една аптечка, която да съдържа по малко от най-необходимите медикаменти, от които може да се изпита необходимост. Наличието на някакъв вид противоалергично средство е задължителен. Противоалерген може да се приеме при ухапване от змия, при ужилване от пчели, стършели и други насекоми. Има дори растения, които само при допир могат да предизвикат алергична реакция у някои хора.

Ухапаното място може да бъде измито със студена вода, а по време на транспортирането или придвижването към болницата, върху раната може да се поставят студени компреси и лед, ако е възможно да се намери. Въздействието на студа не само ще намали оттока, но и ще накара кръвоносните съдове да се свият, което също ще допринесе за ограничаването на разпространението на заразената кръв.

Една от бедите, които могат да сполетят пострадалия, е гълтане на езика. Самият език е така устроен, че дължината му не може да достигне до трахеята, но може да се обърне и да легне върху нейния отвор. В такива случаи челюстта се стяга от силна конвулсия и опасността от задушаване настъпва на момента. Важна в случая е мигновената реакция. Пострадалият се слага по гръб с глава, извита назад. Ако има двама души, които да му окажат помощ, единият избутва и придържа челюстта надолу, а вторият освобождава езика. Желателно е да не се бърка директно с пръст, защото спазъм на челюстните мускули могат да го отхапят, но ако под ръка няма подходящ предмет (писалка например), това е единственият вариант. Ако на помощ може да се притече само един човек, и той не успее да извърши тази процедура, може да обърне пострадалият по корем на такова място, на което главата да провисне свободно надолу, за да може езикът да освободи трахеята. В случая бързата реакция (под минута) е от значение.

На първо място по важност остава запазването на самообладание, защото при подобни ситуации страхът може да бъде най-големият враг. Трябва да се помни фактът, че змиите в България не са смъртоносни. Добре е човек да е запознат с видовете, които може да срещне, и да умее да разпознава отровните сред тях. Такава информация сме поместили в тази статия.

Публикуваната по-горе информация не претендира да бъде абсолютно достоверна и описаните процедури могат да бъдат повлияни от странични фактори. Методите за реакция, които сме описали, не могат и не трябва в никакъв случай да отлагат посещение в болнично заведение.

Снимки: интернет

Изкачване на връх „Ботев“ (2376 м)

2012-02-04T12:08:00.001+02:00

„Ботев“ е най-високият връх в Стара планина. Намира се в „Парк Централен Балкан“ и се издига на височина от 2376 м. над морското равнище.

В следващите редове подробно ще опишем най-краткия и най-стръмен маршрут за изкачване – „Тарзанова пътека“, с изходна точка х. „Рай“. Детайлно описание на пътя за достигане на хижата от Калофер може да намерите тук.

Върхът е обширен, тревист и лежи върху огромен масив, изграден предимно от гранит. До 1950 година е носил името Юмрукчал. През 1966 г. там е изградена телевизионна и метеорологична станция с две високи кули, които осигуряват покритие върху 65 % от територията на цяла България.

В района има доста хижи, освен х.“Рай“, които осигуряват пътеки за изкачване на „Ботев“. Това са например х. „Плевен“ – 3,5 – 4 часа, х. Тъжа – 4,5 – 5 часа, х. „Васил Левски“ – 3,5 – 4 часа. Има и преход от хижа Добрила, преминаващ през най-високата част на Стара Планина, и достигаща в.“Ботев“ за около 9 часа. Този преход ще бъде подробно описан в следваща публикация.

Хижа „Рай“ е разположена под южните склонове на върха, на едно от най-забележителните места в България. Самите склонове от тази страна са силно нарязани от високите отвесни „Райски“ скали, от където се изсипва и най-високият водопад на целия Балкански полуостров – „Райското пръскало“ (124,5 м). Скалите предлагат множество маршрути за алпийско катерене.

От хижата се поема в посока северозапад. Има обозначителни табели и зимна маркировка. В началото се застъпва с пътеката, водеща към х. „В.Левски“, която е на около 4,5 часа и също предлага път към в. „Ботев“. Този път е по-обиколен, но много по-лек. Достига до върха за около 5 часа, преминавайки през заслон „Ботев“. Пътеката за х.“Левски“ и обиколният път са маркирани в синьо, а тази, по която се поема за „Тарзановата пътека“, е ЗЕЛЕНА.

В началото пътят е с променлив наклон, преминава през тревистите склонове под „Райските скали“ и има едно отклонение, което за около 20 минути стръмно изкачване отвежда до основата на „Райското пръскало“.

Тук, както и през целия път до върха, пътеката е ясно отъпкана, на места предлага и леки отклонения, които не се отдалечават от основния маршрут. В един момент пътят започва да се движи в близост до скалите, като през горещите месеци тук е единственото място, на което може да се намери сянка или прохлада край някой от многото потоци, процеждащи се от планината.

поглед към "Тарзанова пътека"

Около 40 минути след хижата се достига до „Тарзановата пътека“. Тя е много стръмна, преодолява „Райските скали“ от към западната страна на водопада и за около 50 минути се справя с голяма надморска височина. Самата пътека на места може да бъде доста опасна, защото преминава по ръбовете на много високи пропасти. Повечето от тези участъци са подсигурени с дебело стоманено въже, което може да се използва за опора, но не и като парапет. „Тарзановата пътека“ е прекарана през 1944 г. от метеоролог и планинар на име Тодор Божков – Тарзан, който по-късно загива на нея.

С преминаването на този стръмен участък се излиза над високите скали и се открива поразителна гледка към хижа „Рай“, долу в ниското. Оттук до върха пътят е около един час, в зависимост от темпото. В началото се върви по приятен терен с лек наклон в посока север. Достига се до „Райската река“, това е неголям поток, който се процежда от „Вечната пряспа“ – голямо парче лед, което почти целогодишно стои непосредствено под самия връх. Водата, която изтича от него е основният източник, който захранва „Райското пръскало“.

Около средата на пътя между излизането от „Тарзанова пътека“ и достигането на реката, има вариант за свиване наляво и изкачване в посока запад - по склон, водещ до малко било. На това било има зимна маркировка, която води директно към върха. Коловете на тази маркировка се виждат от пътеката и в условия на сняг. Изкачването до тях е по-разумният вариант, защото теренът, който следват, е с по-малък наклон, което го прави по безопасен през зимата.

След пресичането на реката наклонът става стръмен, а пътеката – силно ерозирала. На това място има и зимна маркировка от бетонирани в земята метални колове, които за около 30 минути с нормално темпо могат да изведат до върха.

Хубавото време и добрата видимост на връх „Ботев“ не са често срещано явление, но когато са на лице, се разкрива гледка към цяла северна и южна България. Твърди се, че през някои месеци в началото на годината може да се види и р. Дунав.

в."Ботев"(2376м)

Връх „Ботев“ е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта на България. Вътре в метеостанцията разполагат с печат, който да засвидетелства успешното изкачване. Понякога можете да се приютите на топло и да се възползвате от възможността да изпиете един горещ чай срещу символично заплащане. Въпреки наличието на сгради, на върха НЯМА места за нощуване. Най-близкият обект, който може да приюти хора, е заслон „Ботев“, разположен на около 40 минути западно под върха. Оттам може да се избере и алтернативният обиколен път за връщане към х. „Рай“ или да се поеме към някой от другите обекти в Централен балкан.

Факторът, който трябва винаги да бъде взиман предвид, са мъглите, които на върха са често срещани и много гъсти. Метеорологичната станция и двете кули са обектите, по които може да се добие реална представа за огромните мащаби, когато човек се намира на това високопланинско поле. Те могат лесно да послужат за ориентир. Но много често мъглите в района са толкова гъсти и непредвидими, че правят тези сгради абсолютно невидими, дори и на разстояние от 10 метра. Дори в безветрени и слънчеви летни дни времето на Старопланинското било се сменя за минути, дори за секунди и именно в това се крият повечето опасности, свързани с мястото. Загубването и заблудата за правилната посока понякога могат да бъдат много лесни, даже за човек, запознат с района, и поради тази причина придържането към пътеките, маркировките и към групата е за предпочитане.

в."Ботев" на 1-ви август

Дестинацията е много популярна и през лятото в района има много туристи. През зимата условията са много сурови и ситуацията е коренно различна. През снежните месеци склоновете около хижата са лавиноопасни. Това е напомнено с предупредителни табели и изисква съответните познания и опит при преминаването на участъците.

Часовете, които са посочени като време за преодоляване на различните етапи, могат да варират в зависимост от много фактори, като например физическа подготовка, натрупана умора, атмосферни условия и др. В планината винаги е добре тези фактори да бъдат взимани предвид и да бъде добавяно допълнително време към предварително планираното, за да преминава походът спокойно и безаварийно.


"Райските скали"

Как да предвидим времето в планината - Част втора

2012-02-01T09:10:00.004+02:00

Запознаването с атмосферните условия, които ще съпътстват предстоящо пребиваване в ненаселена местност или планина, са един от основните елементи на подготовката, които трябва да бъдат внимателно проучени непосредствено преди началото на похода. Съвременните методи за проверка и проследяване на промените в климатичните условия могат да дадат изключително точна и детайлна диагноза на времето, но много често в планината то зависи и от други фактори, които понякога го правят до голяма степен непредсказуемо.

В първата част на този материал описахме някои от основните и най-лесни за разпознаване и проследяване белези, сочещи за предстоящо влошаване на условията в околната среда. Това бяха белезите, свързани главно с неживата природа - като облаци, влага във въздуха, лунна корона, дъга и други. Статията се намира тук. Запознаването с тези особености и закономерности, както и усвояването на практика за тяхното наблюдение, може да бъде изключително ценно и в много случаи - доста полезно качество.

В настоящия материал ще опишем някои промени в поведението на живите организми, които предхождат влошаване на времето. Те отново са свързани с обрат на атмосферното налягане от високо към по-ниско, което предизвиква и различно, характерно за условията поведение.

Животните са чувствителни към промяната във времето. Хората са използвали поведението им за предсказване на бури от векове. А възрастните хора в Балкана все още ги използват.

Една от най-лесните за проследяване реакции е тази на птиците. Спадът на атмосферното налягане, придружено от приближаваща буря, причинява дискомфорт в ушите им. Това ги кара да летят много по-ниско над земята в търсене на облекчение. Ниско летящите птици са предшественици на лошо време. Големите птици - като ястреби и орли, могат да се различават високо в небето и да бъдат свидетелство за предстоящи благоприятни условия. Врани, летящи по двойки – също. Големият брой птици по електропровода биха могли да се считат за белег на ниско атмосферно налягане.

В близост до морското крайбрежие чайките не кацат във водата, когато се задава буря, а търсят убежище на брега. Изтеглянето им по-навътре в сушата свидетелства за по-сериозно влошаване на времето.

Непосредствено преди буря птиците замлъкват. А когато по време на дъжд започват да пеят, това показва, че краят на бурята е близо. Ако птиците се хранят по време на буря, това означава, че тя ще продължи дълго.

Летящи в края на деня прилепи, предхождат хубаво време.

По обширните планински пасища често се срещат стада от крави или овце. Дори те могат да бъдат интересни за наблюдение. Овцете, отправящи се към по-високите полета и разпръскващи се по тях, показват хубав ден. Ако в едно стадо бикът предвожда кравите на паша, се очаква дъжд. Крави, предвождащи бик, свидетелстват по-скоро за несигурно време. Говедата са склонни да се скупчват и да стоят едно до друго в лошо време. Също така при наличието на вятър те ориентират телата си с глави, противоположни на посоката, от която вятърът духа. Конете или говедата протягат вратовете и душат въздуха преди буря. Снижилите се и налягали ниско по тревата крави могат да бъдат характерен признак за приближаващи се гръмотевици.

Като цяло животните стават неспокойни преди буря, дори домашните животни. Кокошките започват да търсят място за спане през деня, кучетата ядат трева, котките са склонни да мият зад ушите си и да кихат, свинете също стават неспокойни.

Ако през деня започнат да се срещат костенурки по-често от обикновеното, причината за тяхното движение вероятно е в предстоящо разваляне на времето през следващите 1-2 дни. Тогава те бавно се отправят към по-високи места. Намирането на свежа змийска кожа също може да е знак за дъждовно време. Знак за хубаво време може да бъде жабите, които пеят вечер.

Пчелите и пеперудите изпълват ливадите през хубавите дни. Те са изключително деликатни и много чувствителни и вероятно реагират на промяна в температурата и в налягането преди всички останали. Когато пчелите се скрият от ливадите, се очаква дъжд.

Другите индикации при насекомите могат да бъдат движещите се паяци, напускащи своите мрежи. Преди дъжд мухите се събират в къщите и затворените пространства, и стават по-агресивни. Същото се отнася и за комарите. Щурците свирят по-силно от обичайното преди буря. Наличието на голям брой светулки свидетелства за предстоящо хубаво време.

Мравките се активизират 2-3 дни преди настъпването на дъждовно време и започват да поправят стените на своите мравуняци, като ги правят по-стръмни, за да се стича повече вода по тях, което ги пази от наводняване.

Сутрешната роса по паяжините, която скоро изсъхва, показва предстоящ хубав ден. Същото се отнася и за сутрешната роса по тревите.

Летящите във въздуха паяжини показват много сухо време. А през есента, летящите на залез слънце паяжини могат да предхождат много студена нощ.

Има една много интересна формула, по която може да се пресметне температурата на въздуха въз основа на честотата на свиренето на щурец. През зимата щурците почиват в почвата, но през топлите месеци са навън и могат лесно да се чуят. Звукът, който издават, се получава в резултат на триенето между крилцата или задните им крака, които са леко назъбени. В прохладно време песента им е по-спокойна, докато в по-топлите дни или нощи става по-учестена. За да се конвертира тяхното свирене в градуси по Целзий, се преброява броят на чуруликанията в 25 секунди, разделя се на 3 и към полученото се добавя 4, за да се получи температурата. Пример: 48 чуруликания (за 25 секунди) разделени на 3 + 4 = 20 градуса. Като резултатът е груба сметка.

На промяна на околната среда реагират и растенията. Те отделят отпадъците си в ниско атмосферно налягане, като генерират различни миризми. Уханието на цветята е по-силно във влажен въздух, който може да предхожда дъждовно време.

Същото се отнася и за почвата. И тя реагира на влага и на понижено налягане. Когато налягането спадне, в районите около блатата започват осезаемо да се усещат по-наситени и неприятни миризми. Това се дължи на метана, който се освобождава от тях под засиления натиск на въздуха.

Всичко в природата реагира на промените като цялостен организъм - по определени, изградени и работещи в хармония механизми. Откриването и разбирането дори на част от тези принципи може да направи и човека част от тази хармония. Всяко едно прочетено или споделено познание би могло да обогати неговия опит и подготовка. По този начин планината може да стане по-безопасна, позната и естествена среда за пребиваване.

Тези методи за ориентация трябва да бъдат наблюдавани и да бъдат взимани предвид, но много често могат да бъдат повлияни от различни странични фактори и особености на средата. Това ги прави вариращи и не 100% - валидни при всички условия. Основният комплекс от качества и познания се трупа от личен опит в реална среда, а прочетеното тук може да послужи като основ, над която да се изграждат тези реални представи.

Снимки: интернет

Изкачване на в. Мальовица (2729 м)

2012-01-28T12:52:00.002+02:00

Връх Мальовица се намира в северозападната част на Рила. Издига се на височина от 2729 метра над морското равнище. Целият масив е изграден почти изцяло от гранит. В подножието на върха се намира и едноименната хижа, разположена по течението на река Мальовица, в ниската част на нейната долина.

През летните месеци този район е посещаван от много туристи. Свързва се с множество популярни туристически обекти в Рила, като например Страшното езеро, Рилският манастир, седемте Рилски езера и други.

В околностите на върха се намират значителен брой високи ледникови скали, които са осеяни с десетки емблематични за българския алпинизъм турове. Отвесната северна стена на в. Мальовица се е превърнала в символ на алпинизма в България. Височината й е около 150 метра и е изкачена едва през 1938 г. от двама българи след 44 часова борба. Второто изкачване е осъществено цели 10 години по-късно.

Маршрутът, който ще проследим в настоящия материал, преминава през хижа Мальовица и е най-популярният път към върха. Ще разгледаме също така и отклонението, водещо към усамотения заслон „Бак“/Орловец, на височина 2550 м.

Изходна точка на пътеката е местността „Меча поляна“ или ЦПШ „Мальовица“, която се намира там. Най-близко намиращият се град е Самоков – 14 км, а най-близкото населено място е с. Говедарци – 13 км. От селото до местността „Меча поляна“ води стар асфалтов път, по който през летните месеци има движение и стопът не е труден. Около изходната точка на маршрута има почивни станции, хотели и малко заведения, които докарват трафик. От с. Говедарци има и пешеходна пътека през гората, която пресича тези 13 километра и ги съкращава. От Самоков до селото транспортът е редовен. Също така има и директен превоз от града до ЦПШ-то, който се извършва веднъж рано сутрин и веднъж в късния следобед.

„Меча поляна“ се намира на височина от около 1700 метра. От тук се открива страховита гледка към острия връх и неговата отвесна северна стена. Поема се в посока юг и се преминава през дървена порта, обозначаваща началото на „Национален парк Рила“.

Оттук започва пътят към х. Мальовица , като се върви по долината на река Мальовица срещу течението, през гъста борова гора. Наклонът не е голям. Пътят е широк, каменист и много неравен. Използва се и от високопроходими машини, които обслужват хижата. Разстоянието е около 3 км. и може да се преодолее за време от около 35-60 минути, в зависимост от темпото.

Хижата е разположена на 1980 метра височина и с достигането до нея гората, както и останалата по-висока растителност, остават назад. От двете страни, на изток и запад, се извисяват стръмни скали, ограждащи долината, а в. Мальовица се вижда напред в дясно. Пътеката към върха продължава на юг. Маркировката е добре поддържана - БЯЛО ЧЕРВЕНО БЯЛО и бяло синьо бяло, като синята в един момент се отклонява към заслон „Бак“, а червената извежда към върха. Реката продължава да бъде следвана срещу течението. Върви се през клекове и ниски храсти. Има доста разклонения и всяко от тях, което води в посока юг, е правилно. Някои от стъпките многократно пресичат реката, други са по-скоро успоредни на нея. Ориентацията в района е лесна и отклонение от правилния път е почти невъзможно.

След 20-30 минути, по лек наклон от хижата, се достига до първа тераса, където за кратко теренът е почти водоравен. Следва ново леко изкачване, което преминава през множество големи и по-малки камъни и за 20-30 минути извежда до втора тераса. На това място, високите силно ерозирали скали се извисяват от три посоки – изток, запад и юг. В алпийската част на Мальовица всички върхове са с височина от над 2650 м. От това местоположение връх Мальовица вече остава скрит зад източните склонове на в. Малка Мальовица.

На това място, върху голямо парче скала до реката, са поставени множество паметни плочи на български туристи и алпинисти, загинали в този район и по света.

Оттук наляво в посока изток се отклонява пътеката към заслон „Бак“, която ще опишем по-долу в същия материал. По добре отъпкания път на юг се подхожда към същинското изкачване на Мальовица. Това става по източните склонове на Малка Мальовица. Наклонът рязко става много тежък и оттук в кратка дистанция се преодолява голяма надморска височина. Пътят нагоре е натрупан с огромни скални маси, множество сипеи и блокажи. Мощните поройни дъждове в района понякога предизвикват грохотни каменопади.

С началото на стръмния склон започва и зимната маркировка. Изкачването следва поток, извиращ от Горно Еленино езеро, до което се стига за около 20-30 минути. Времето за преодоляване на дистанциите в този етап от маршрута може силно да варира поради стръмния наклон. То зависи от физическата подготовка, натрупаната умора, тежестта на багажа, темпото на придвижване, метеорологичните условия и др. Еленините езера се намират от източната страна на в. Мальовица. На север под него е билната заравненост Мальово поле, Където са трите Мальовишки езера.

Еленини езера

След достигането на циркуса с двете Еленнини езера, пътеката за кратко става по-лека, преди отново да премине към високо, почти отвесно изкачване, което за около 20-30 минути, извежда до южното полегато било на Мальовица.

Оттук се открива обширна панорама на юг-югозапад. От тази висока позиция се откроява ясно и Рилският манастир.


Поглед към Рилският манастир

Разстоянието, което трябва да бъде преминато след достигането на билото до самия връх не е голямо. Наклонът е лек и дистанцията се преодолява за около 20 мин. Тук обаче има места, на които пътеката е много тясна и преминава близко до ръбовете на стръмни и високи пропасти от към изток и запад. Тези къси участъци следва да бъдат преминавани с необходимото внимание.

От върха на височина 2729 м. се разкриват панорами към Мусала на изток, в далечината на юг се вижда Пирин, виждат се и Витоша, Средна гора, както и част от Старопланинската верига. От билото на връх Мальовица се отклонява и пътека, която води към Седемте Рилски езера и към Рилския манастир, където също може да се нощува.

Има туристически път за изкачване на върха и през североизточния гребен на северната стена. Този маршрут е стръмен и опасен, препоръчително е да се използва от добре подготвени туристи с познания в преодоляването на сложен терен.

От втората тераса по пътя над хижата, в посока изток се отклонява пътеката, водеща към заслона „Бак“/Орловец. Маркировката е СИНЯ, но не е добре подържана. Затруднения могат да бъдат срещнати единствено с намирането на разклона. Пътеката се крие вляво, веднага след скалата с паметните плочи. Като цяло пътят към заслона е доста стръмен. В началото преминава през ниски клекове, постепенно растителността намалява и теренът остава предимно каменист. Районът е осеян с множество циркуси и скални тераси с удивителни панорамни гледки. В повечето от циркусите има по 2 – 3 малки езера, които захранват множество потоци.

Над заслон "Бак"

На височина над 2400 метра се достига езерото „Бисквитката“, което е разположено точно преди последното изкачване към заслона. Потоците, които извират от езерото, са източник на питейна вода. Цялото изкачване от втора тераса до заслона продължава около 30 минути, в зависимост от темпото. Самият „Бак“ е разположен в голям безезерен циркус на височина 2550 метра, заобиколен от върховете Орловец (2685м) „Злия зъб“ (2678м), Ловница (2695м) и „Камилата“(2621 м). До тях може да се достигне за 30-45 минути от заслона, ясни пътеки няма. „Злият зъб“ е достъпен за алпинисти. Самият заслон е добре оборудван, на самообслужване е и може да приюти 8 – 10 души. Разполага с радиотелефон.

През лятото пътят за Мальовица е натоварен с туристи, особено през почивните дни. Районът около заслон „Бак“ е доста по-усамотен и усоен. Откъсването от натоварените пътеки и самотното скитане по околните безлюдни върхове, може да се отплати с възможността да за наблюдение на диви кози. В местността рядко се срещат елени и сърни, а горите в подножието са свърталища на мечки и това често е напомняно с табели.

Най-стабилно в района е времето през август и септември. През зимните месеци склоновете дори около хижата са лавиноопасни. Голямата височина на върха е в основата на някой от опасностите свързани с времето, които се крият там. Зимата горе настъпва рано и отстъпва късно. Дори през горещите месеци, около върховете и в циркусите има места, на които снегът не се топи. През месец май, когато пролетта в ниското е в разгара си, реките и множеството потоци в района са пълни с вода и цялата планина буквално тече. Същевременно на височина от над 2500 метра, все още може да е сковаваща от студ зима, с дълбок сняг и опасни преспи.

Подходът към този удивителен район трябва винаги да е съобразен с условията и индивидуалната подготовка на участниците. Това особено много важи за месеците, в които Мальовица е разтоварен от натиска на многото туристи, защото тогава условията са много по-сурови.

Разстоянието от „Меча поляна“ до върха, може да се вземе за време от 2,5 – 3 часа, при едно добро темпо, но това зависи от някои фактори. Времето, посочено за преодоляване на отделните етапи по маршрута, трябва да бъде съобразено с атмосферните условия и физическата подготовка. То може да варира силно, особено при участъците с голям наклон, които са по-тежки. Добре е винаги да бъдат планирани забавяния и трудности, които могат да възникнат по пътя. И да бъдат добавяни допълнителни часове към посочените за преодоляване на дистанцията. Това може да спести доста проблеми на по-неопитните туристи.

Снимки: Мирослав Трифоно, Борислав Екимски

Как да предвидим времето в планината - Част първа

2012-01-25T11:20:00.013+02:00

Планинският туризъм, алпинизмът, както и различните спортове и занимания, свързани с пребиваване в планината, са многопластови дейности, които развиват у практикуващия цялостен комплекс от качества, способности и познания относно успешния и безопасен престой по височините. Подходът към всеки планински поход е свързан с подходяща физическа подготовка, сезонна екипировка, предварителна проверка на маршрута ако той е нов и непреминаван, както и запознаване с терена и ключовите места, които биха могли да крият опасности.

Основен и много важен момент винаги е запознаването с предстоящите атмосферни условия, които ще съпътстват приключението. Съобразяването на индивидуалната подготовка и опитност именно с тези условия може да е ключово за успешното пребиваване в планината, а понякога дори може да бъде и жизненоважно. Съществува изобилие от съвременни средства, чрез които лесно може да се направи внимателен анализ и проверка на времето. Но когато се говори за планина, често съпътстващата дума е „непредсказуемо“. Понякога дори най-подробните прогнози могат да се окажат неактуални в даден момент и в дадена местност.

В природата съществуват някои закономерности, които могат да послужат като методи за предсказване на потенциално влошаване на условията на средата. В настоящия материал ще бъдат описани именно някои от тези промени в околната природа, възоснова на които може да бъде направена прогноза за предстоящите атмосферни условия. Тези методи невинаги са абсолютно категорични, но съществуват далеч преди да се родят съвременните такива, и винаги трябва да бъдат взимани предвид.

В тази първа част на темата ще бъдат разгледани закономерностите, свързани с движението на облаците и тяхната форма, наситеността на цветовете при изгрев и залез, наблюдения на Луната, наблюдения на дъги и следене на влагата във въздуха. Наблюдаваните промени в животинския и растителния свят при предстояща промяна на времето са разгледани подробно във втора част на материала.

Атмосферно налягане:

Промяната на налягането във въздуха означава промяна във времето. По-голямата част от измененията, които се случват с околната среда преди разваляне на времето, са именно нейната реакция на промененото атмосферно налягане. Това, което трябва да се научим да разпознаваме, са точно тези белези на реакция .

Промяната на налягането от високо към ниско често води до поява на облаци и валежи. Повишаването обикновено води със себе си чист и ясен ден. Един много лесен метод за определяне на налягането е димът от лагерния огън. При високи стойности, той се издига постоянно нагоре. Когато димът започне да образува въртеливи или низходящи движения и не се издига, може да се очаква влошаване на времето.

Облаци:

Облаците могат да се различават по своята форма, височина или цвят. Способността да бъдат разчитани правилно може да бъде много важна в прогнозирането на предстоящите условия. Важно е да се знае, че не всички облаци носят бури и дъждове, някои формации могат да бъдат признак и за хубаво време.

Облаците, които на цвят са бели, по-фини и разположени високо в атмосферата, са белег за предстоящ хубав ден. Буреносните облаци обикновено са тъмни и се носят по-ниско над земята. Те доста често се движат взаимно, свързани на групи. Приближаващите облаци със сивкав воал задължително носят много по-влажно време.

Купесто-дъждовните облаци рано сутрин увеличават шансовете за тежки климатични условия през целия ден.

Перестите облаци високо в небето могат да бъдат белег за влошаване на времето в следващите 36 часа.

Облаци, които се движат в различни посоки (например един слой на север, друг слой на запад) са белег за лоши метеорологични условия и дори могат да предхождат градушка.

Облак с кръгъл връх и плоска основа вероятно носи валежи.

Когато малките отделни облаци започнат да се съединяват един с друг и да се сгъстяват, обикновено следва дъжд.

Облачната покривка в зимно време може да бъде положителен белег, защото тя спира отделянето на слънчевата радиация от земята и по този начин нощта остава по-топла. Ясните зимни нощи обикновено са много студени, особено в планината.

Цветът на небето:

В България големите въздушни течения нахлуват от запад и се движат в посока изток. Когато слънчевата светлина осветява небето сутрин или вечер, тя го прави под много малък ъгъл, което прави червеният край на светлинния спектър много по-видим в сравнение със зеления, синия или виолетовия.

Червеното небе при здрач или на зазоряване е един от най-красивите признаци, по който да се съди за това какво ще бъде времето.

Когато на свечеряване небето е наситено червено на цвят, това е белег, че следващият ден вероятно ще бъде благоприятен. Това се дължи на слънчевото греене, което преминава през прахови частици, издигнати и разбъркани във въздуха. А причината те да са високо в небето е фронтът от високо налягане, в който се намират. Това е течението, което се движи на изток и ще достигне вашето местоположение през следващия ден.

Обратният ефект се наблюдава, когато изгревът е наситено червен или оранжев. Тогава сухият фронт от високо налягане вече е преминал, и вероятността той да бъде последван от ниско налягане и влажен въздух (който се движи към вас) е голяма.

Трябва да се обърне внимание на това, че тук говорим за цвета на небето и на облаците, а не за цвета на слънчевия диск.

Лунна корона:

В някои нощи цветът на Луната е червеникав, това се дължи на високото атмосферно налягане на въздуха, през който бива наблюдавана. Друг път луната е ярка и рязко отчетлива, което е признак на ниско налягане. Има и случаи, в които около лунния диск се наблюдава светъл ореол. Този ореол е предизвикан от влагата във въздуха и предвещава дъжд в рамките на следващите 3 дни.

Дъгата:

Тук отново е в сила закономерността, свързана с посоката на движение на въздушните маси. Ако сутрин при изгрев слънце се наблюдава дъга на запад, това означава, че слънчевите лъчи осветяват влагата по пътя и на изток. Съответно може да се заключи, че приближава лошо време. Дъга често се наблюдава на изток, след дъжд. Това е знак, че бурята е преминала.Трябва да се има предвид, че сутрешна дъга на запад вещае лошо време !

Влага:

Лошото време е съпътствано от повишаване на влагата във въздуха. Липсата на роса по сутрешната трева може да бъде един от признаците за влошаване на климатичние условия. Ако рано сутрин тревата е суха - това показва заоблачаване и вятър, което може да означава дъжд. Ако по тревата рано сутрин има роса, вероятността денят да е благоприятен е много по-голяма. Тази проверка не може да бъде надеждна, ако през нощта е падал валеж.

Много хора могат да почувстват влажността на въздуха в косата си. Къдравите коси имат склонност към отпускане и изправяне, а някои прави коси започват да се начупват при наличието на наситен с влага въздух.

Проверка за влага може да се направи и чрез листата на дърветата дъб и клен. Тези листа са склонни да се къдрят при висока влажност, която обикновено предхожда проливен дъжд.

Боровите шишарки се затварят, когато въздухът е влажен, а при сухо време стоят разтворени.

Ако сутрин преди 07:00 часа вали дъжд, вероятността той да продължи и след 11:00 е малка.

Това са основните и най-лесни за разпознаване белези на околната среда, които могат да бъдат взимани под внимание при следене на промяна във времето. Животните и растенията също реагират осезаемо на предстоящо влошаване на условията, но характерните черти на промяната в тяхното поведение са описани във втората част на материала.

Методите за ориентация в обстановката, които описахме, винаги трябва да бъдат взимани предвид, но не са 100% достоверни и не винаги са валидни. Те могат да варират в различни граници и вероятности. Пребиваването в ненаселени места, гори и планини, винаги е свързано с комплекс от умения, които се придобиват и развиват в течение на времето и най-вече с натрупания опит. Всяко познание за околната среда, което може да бъде прочетено и споделено, може да бъде от полза, но не е в състояние да опише реалното преживяване, както и всички вероятности. Затова към планината трябва да се подхожда с мисъл и целите, които се поставят, трябва да градират постепенно.

Снимки: Мирослав Трифонов

Изкачване на връх „Левски“/Амбарица (2166 м)

2012-01-20T11:42:00.010+02:00

Връх „Васил Левски" е известен и със старото си име Амбарица. Разположен е в Централна Стара планина и е с височина 2166 м.

Тук разглеждаме маршрута за изкачване на върха с изходна точка гр. Сопот, през х. „Добрила“. Ще опишем отделните етапи по пътя и ще посочим примерно време за тяхното преодоляване.

Сопот се намира на 5 км. западно от гр. Карлово, на 510 м. надморска височина. Точката от която започва изкачването е в началната станция на лифта, разположен в северозападният край на градчето. Стълбовете на лифта се забелязват и от центъра на Сопот, което прави ориентацията още по-лесна.

Сопотският лифт е най-дългият седалков лифт на Балканите. Ако се избере изкачване с него се спестяват 3 часа ходене с голям наклон и разнообразен терен. Повечето публикувани в интернет материали препоръчват използването на лифта. Тук ще посочим този вариант като несериозен, с оглед на забележителният и запомнящ се „Левски“, чието истинско изкачване напълно оправдава усилията.

Денивелацията е много голяма, за краткото време от 2,5-3 часа ходене, се преодоляват около 1100 метра, само до първа (междинна) станция на лифта, от там още 200м до х.“Добрила“ и нови 350 до достигането на върха - 2166 м.

Там от където започва лифтът, се намира финалът на велотрасето на байк-парк „Шамбала“. Подминава се финалната линия и веднага се поема надясно по добре отъпкана пътека с лек наклон, която следва малка река срещу течението. Маршрутът е маркиран с ЖЪЛТО, но маркировката е много бедна. Отдясно остава малък стар каменен мост, който води по черен път към града. Достигайки мостът, пътеката поема наляво и продължава нагоре по течението. Теренът е лек, на места от ляво има каменни свлачища. Върви се около 20-30 мин ( в зависимост от темпото ), преди да се достигне мястото на което се поема по друга пътека наляво. Обозначено е със стара табела за х.“Добрила“. Там над реката има малък стар дървен мост, който е част от някогашни опити на местни хора, за облагородяване на средата. Този мост също би могъл да послужи за ориентир, оказващ левият завой. Ако преди достигането на отклонението, се достигне до помпена станция, значи завоят е подминат.

Новата пътека е с по-голям наклон. Навлиза в млада гора и следва пресъхнали потоци. На места могат да се забележат разклонения по трасето и трябва да се следват по-добре отъпканите, които се придържат близо до пресъхналото корито. Изцяло липсва маркировка. На места по дърветата има завързани червени парчета найлон, които обозначават правилният път. Тази пътека в началото е стръмна, след това преминава в по-лек наклон и в един момент излиза точно под лифта. От тук пътят нагоре продължава с голям наклон, на места се препокрива с екстремното, стръмно и много опасно велотрасе, което ако в денят на вашето изкачване се използва за състезание или друг вид събитие, задължително трябва да бъде заобикаляно, с цел безопасността на вас и на състезателите.

Около велотрасето има и някой алтернативни пътеки, а на места се излиза и на черен път, който се използва от високопроходими машини, за достигане до хижите в планината. Този черен път е малко по-заобиколен и доста по-скучен.

В един момент се стига до мястото на което и другите пътеки се вливат в него и от там до станцията на лифта се върви около 45-60 мин. само по него, по тежък наклон. Гората остава отзад и при горещо лятно време, мястото е много неприятно за преминаване, защото няма убежище от горещината, която се излъчва дори от камъните с които е осеян склонът. Времето което отнема етапът от излизането от гората до достигането на първата лифтена станция е около 1 час, в зависимост от темпото и натрупаната умора.

Цялото време за изкачване по не лекият маршрут от Сопот до първа лифтена станция е 2:30 – 3 часа.

След достигането на лифта, се разкрива целостта на панорамата, която е неизменен спътник през цялото изкачване. При хубаво време, от тази височина се вижда цяла Средна гора, Тракия и дори целите Родопи и източните части на Рила.

От тук, през открито поле се поема отново в посока север – северозапад, по черният път, който прави силно изкачване, след което наклонът постепенно намалява. Върви се в близост до лифтените въжета, които продължават до необитаемата 2-ра лифтена станция, покрай която пътят минава. Достига се скалистото възвишение „Пресечен камък“, след което пътят се разделя на две. На ляво се поема за хижа „Незабравка“, а надясно се продължава към „Добрила“.

Придвижвайки се по пътя, се преминава през борова гора. Отляво се намират иглолистните склонове на връх „Добрила“, а отдясно дълбоките скалисти пропасти на „Манастирска река“.

Разстоянието между първата станция на лифта и х. „Добрила“ се преодолява за около 1 час. Самата хижа е разположена на завет, на седловината между връх Добрила и връх Левски/Амбарица, на височина от 1804м. Мястото е ключово от гледна точка на ураганните ветрове, които удрят билото. Сградата е обновена и много добре устроена, а посрещането е топло и гостоприемно.

От тук до връх „Левски“ се стига за около 1:30 – 1:50ч. (в зависимост от физическата подготовка), като маршрутът е част от алпийският траверс на Старопланинското било, който преминава през върховете „Купена“(2169м), „Кръстец“(2035м), „Костенурката“(2035м), „Жълтец“(2348м), „Млечен чал“(2255м) и „Ботев“(2376м). Това е тежък и опасен преход, който ще бъде описан детайлно, в следваща публикация. Разстоянието от х.“Добрила“ до в. „Ботев“ е 9-10 часа. Алпийският траверс по билото на Стара планина е част от туристическият маршрут „Ком-Емине“, който преминава по цялото протежение на балкана и също така е част от международният маршрут Е-3, който свързва Атлантическия океан и Черно море.

в. "Левски"/ Амбарица (2166 м)

От хижата се поема в посока изток, като пътят предлага ляв и десен разклон. Пътеката за в.“Левски“ е тази от дясно. Първите метри са стръмни на горе, навлиза се в борова гора, която се минава за около 20 минути. Следва се зимната маркировка. След преминаването на гората, се излиза на откритите полета под самия връх. Тук се преминава през две малки възвишения с лек наклон, едното от които се подсича от добре отъпканата пътека от към южната му страна.

Следват две дълги и стръмни изкачвания, които отвеждат до върха на височина 2166 метра над морското равнище. При хубаво време, панорамата която се разкрива от там е във всички посоки. Откриват се гледки към цяла южна и цяла северна България, на изток се разкрива алпийската част на Старопланинското било с в. „Ботев“ в далечината.

Разстоянието от х. Добрила до в. „Левски“ не е голямо и като време и като дистанция за преодоляване, но към него трябва да се подхожда внимателно. Задължително трябва да бъдат взети предвид настоящите и предстоящи атмосферни условия, валежи, мъгли и особено силните за района ветрове. Не са рядкост случаите в които дори при чисто и слънчево време, предвижването нагоре става на четири крака. Тези условия винаги трябва да бъдат съобразени с опитността на водача и участниците в групата, за да не бъдат предприемани рисковани преходи към високото и непредвидимо старопланинско било.

През летните месеци, горещината и задухът са характерни за целият преход и трябва да бъдат вземани необходимите мерки за справяне с тях. През зимните месеци склоновете на върха са лавиноопасни. През целия маршрут до върха трябва да се спазва зимната маркировка. Тя е изградена от високи, здраво бетонирани метални стълбове в сигнален цвят. През зимният сезон, склоновете на върха са лавиноопасни и следването на металните колове е изключително важно условие за избягване на опасните снежни свличания. Мъглите по високите върхове също са фактор, който винаги трябва да бъде предвиждан.

Подходът към високата планина трябва да бъде внимателен и да започва далеч преди пристъпването в тази територия. Това включва добра физическа подготовка, подходяща за сезона екипировка, сигурна проверка на предстоящите атмосферни условия, както и добра психологическа съвместимост в групата, както и психологическа нагласа за предстоящите изпитания.

През зимата на 1994 г. в.„Левски“ става сцена на трагедия при която загиват 12 души, попаднали в буря високо на върха. Като причина за нещастието е посочено несъобразяване със зимните условия.

Часовете, които са посочени за преодоляването на отделните етапи по маршрута, са примерни. Те могат да варират в зависимост от индивидуалната физическа подготовка и от атмосферните условия в планината. Добро решение е при всеки планински поход да бъде планирано допълнително време освен посоченото за преодоляване на дистанцията, както и оптимално време и отсег от маршрута, от които групата би могла безопасно и на време да се върне до изходна точка, ако се наложи.

Снимки: Мирослав Трифонов

От Калофер до хижа „Рай"

2012-01-18T19:30:00.007+02:00

Калофер е разположен в подножието на южните склонове на Стара Планина. Намира се на 17 километра от Карлово. Градът представлява изходна точка на най-популярния маршрут за изкачване до хижа „Рай“ (1450м), а оттам и до връх “Ботев” (2376м.)

В настоящия материал представяме подробно описание на пешеходната пътека, която води до хижата. Описание на пътя от х.“Рай“ до върха ще бъде поместено в друга статия.

Надморската височина на град Калофер е около 600 метра. Той е разположен от двете страни на река Тунджа, която може да послужи като ориентир за посоката, в която трябва да се поеме. Подходящо е да се излезе от града в посока север - северозапад и ,движейки се срещу течението на реката, да се поеме към местността Паниците. Всеки местен жител, който срещнете в Калофер, без проблеми ще ви посочи пътя към въпросната област.

До Паниците води стар асфалтов път, който следва реката срещу течението. Около него има множество ливади, подходящи за палатки през топлите месеци на годината. Разстоянието от табелата на Калофер до Паниците е 6 км. С нормално ходене се покрива за около 1 час. През летните месеци потокът от туристи е доста голям и може да се използва превоз срещу символично заплащане. А през цялата година често се случва някой тамошен да ви качи, без дори вие да го спирате. Така се спестява неприятното ходене по пътната настилка и се печели повече време горе в планината.

След достигането на Паниците започва същинският преход. Началото на пътеката е обозначено с дървена табела, сочеща навлизането в национален парк „Централен Балкан“. Пътят започва с гъста гора и стръмно изкачване. Няма една ясно отъпкана пътека, а няколко такива, които отвеждат нагоре. Маркировката, която трябва да се следва, е СИНЯ - тя често е придружена и от маркировката за връх „Ботев“, която е зелена, двете маркировки се препокриват до хижа „Рай“ и малко след нея.

"Паниците"

В началото теренът е стръмен, песъчлив и силно ронлив при сухо време. По време на дъжд става още по-нестабилен.

Пътеката излиза на черен път, преминава се и символичната порта на парка.

Около 45 минути след началото на изкачването ландшафтът се променя коренно. На височина около 1000 метра изкачването в гората се сменя с обширни планински пасища. Това е местността „Параджика“, при която се редуват ниски слизания и изкачвания. Оттук се откриват и страхотни панорами към първенеца на Стара Планина – връх „Ботев“, открива се поглед и към „Райското пръскало“ – най-високият водопад на Балканския полуостров (124,5 м). Пътеката е ясно изразена.

Зимната маркировка се следва до един момент, в който се достига табела за „Манастира“ и такава за в.“Ботев“. Първата ни връща обратно в ниското, в посока Мъжкият манастир и местността „Бялата река“, а втората сочи заобиколен път към върха, който отнема около 6 часа и преминава през заслон „Маринка“ разположен на едноименната седловина. На този кръстопът се продължава напред и след около 10 минути се приключва преходът през откритото поле. Времето за прекосяването на този втори етап от маршрута е не повече от 30 мин.

Достига се „Каменливеца“ - това е скално образувание, откъдето се открива гледка към „Рогачева гора“, в която навлиза пътеката. Гората е 100-150-годишна и се състои предимно от букови дървета. Тя поставя началото на биосферен резерват „Джендема“, който е най-големият в района и е част от програмата на ЮНЕСКО. Резерватът е убежище на стотици защитени от закона животински и растителни видове.

С навлизането в гората пътеката за кратко става стръмна надолу, а след това с променлив наклон за около 1 час отвежда до дъното на речна долина, като се върви срещу течението. След това едночасово леко спускане реката се пресича на ляво, откъдето следва стръмно изкачване нагоре в гората, което продължава 45-60 минути, в зависимост от индивидуалното темпо и физическа подготовка. Това е последният етап от прехода. Той е и най-тежкият, от гледна точка на силния наклон. Изкачването се извършва по 5 серпентини, пътеката е ясно изразена и добре маркирана, но в случай на мъгла това може да бъде най-опасният етап от прехода. Не са рядкост случаите на изгубване при неблагоприятни атмосферни условия, точно на този етап от трасето.

С приключването на това последно изкачване се открива зрелищната гледка към Райските скали и Пръскалото. Маршрута отвежда до х.“Рай“ само след 5 мин. Тук се намират и малките върхове „Малък Купен“ (1479 м) и „Голям Купен (1448 м), които не трябва да се бъркат с връх „Купена“ (2169 м.), който се намира на Старопланинското било.

х."Рай"

Районът е много популярен и посещаван. По пътя има досег с вода. На няколко места има изградени чешми - те работят когато и потоците са пълни. Сред многообразното животинско присъствие по тези места се срещат както сърни, кошути и елени, така и хищници - вълци и мечки. Когато преходът се извършва през по-ненатоварените от туристи месеци на годината, тези факти трябва да се имат предвид.

Пътят на връщане може да бъде разнообразен с алтернативната пътека, която минава през Мъжкия манастир на Калофер. Отбивката се намира на „Параджика“ и е обозначена с табела точно там, където зимната маркировка се отклонява към заслон „Маринка“. Пътеката до манастира е слабо маркирана, на места често се губи, а на други въобще липсва, районът не е популярен. На това място човек лесно се губи и бива принуден да проправя свой път надолу към цивилизацията. Там се намира и местността „Бялата река“, на която са изградени дървени мостчета и пътеки, подходящи за любителите на съботни разходки ниско в планината. Големият недостатък на този маршрут е по-голямата дистанция до Калофер, която трябва да се преодолее по неприятен асфалтов път.

Целият преход от Калофер до х.“Рай“ продължава ориентировъчно около 4,5 часа, но това време трябва винаги да бъде съобразено с индивидуалните качества на всеки от групата, както и с атмосферните условия, които в Стара Планина понякога са рязко променливи и непредсказуеми. Добро решение е при всеки планински поход да бъде планирано допълнително време освен посоченото за преодоляване на дистанцията, както и оптимално време и отсег от маршрута, от които групата би могла безопасно и на време да се върне до изходна точка, ако се наложи.

Снимки: Мирослав Трифонов

Преход от Карлово до хижа Васил Левски

2012-01-04T19:43:00.005+02:00

Карлово е град в Централна България. Намира се в южното подножие на Стара Планина и може да бъде изходна точка за изкачване на в. Ботев. Маршрутът до х."Левски" е част от маршрута до върха.

В този материал разглеждаме преходът от г. Карлово, през х. "Хубавец", х. "Балкански рози" до х. "Васил Левски".

Надморската височина на Карлово е около 380 м. а на хижа „Левски” – 1450 м. Това прави денивелация от приблизително един километър, но като се има предвид, че двата обекта се намират на разстояние от около 14 -15 км. изкачването до хижата не е никак стръмно, с изключения на няколко къси участъка в началото и в края на прехода. Самата пътека е скалиста, неравна и осеяна с камъни. Този вид терен изисква внимание към всяка стъпка. При евентуално стъпване на криво (което често се случва при подобни участъци) освен здрави крака, високата стегната в глезена обувка ще си каже думата.

Изходната точка в Карлово е парк „Водопада”. Той се намира в най-северната част на града. От ЖП гарата, както и от автогарата се стига за около 30 минути ходене пеша по бул. „Ал.Стамболийски”, през центъра на града и ул. „Водопад”

Пътеката се намира в дефилето на „Стара река”, като се върви срещу течението. Маркировката, която обозначава вярната посока, е БЯЛО СИНЬО БЯЛО. Маршрутът стартира със стръмно изкачване по песъчлив терен, което за около 20 минути извежда до портата на „Парк Централен Балкан”. От тук изкачването продължава по скалисти неравни пътеки, които извеждат до 1-2 панорамни гледки към Карлово и равнините в ниското. Това са и единствените панорами, които се срещат по пътя до хижа „Левски”.

В различните публикувани в интернет материали, се посочва различно време за преминаването от точка до точка по маршрута. Тук публикуваме времето, за което ние преодоляхме дестанциите с установения от нас ритъм спрямо собствената ни физическа подготовка и атмосферните условия – нещо което всеки предварително трябва да предвиди. При дъждовно време някои от участъците могат да бъдат много хлъзгави, което да ги направи значително по-трудни и по-скъпи откъм време. За това е добре винаги да бъдат предвиждани допълнителни часове към тези, които са дадени като информация.

Поглед над дефилето на р."Стара Река"

След около 20 мин. изкачване в началото на прехода, се достига до символична дървена порта, която обозначава навлизането в "Парк Централен Балкан", няколко десетки метра след нея следва спускане към нивото на реката, която маршрутът следва. От тук движението е единствено през гората.

Пътеката е добре маркирана върху камъни, дървета и табели през целият преход. Разстоянието от Портала на „ Парк Централен Балкан” до първата хижа по пътя -х.”Хубавец” е приблизително 50-60 минути. По средата на разстоянието между дървената порта и първата хижа по вашият маршрут, ще достигнете до Бараж – малък воден бент, който прегражда реката. Стигнете ли до него, значи сте на половината път до х. „Хубавец”. От там до х.”Балкански Рози” се стига отново за 50-60 минути. След втората хижа започва по-стръмно изкачване към хижа „Левски”, до която стигаме за около 60 минути.

х."Левски"

От хижа „Левски“ има пътека, която за около 4,5 часа ви отвежда до хижа „Рай“, от тази пътека също така се отклонява и маршрутът водещ към заслон Ботев, а от там и към връх Ботев, но този преход ще бъде описан в друг материал. Хижа „Левски“ може да бъде и изходна точка за изкачване на връх Голям Купен, но и тази информация ще публикуваме в друг материал.

На 15 минути от х. "Левски" се намира водопад "Карловско пръскало".Обявен за природна забележителност през 1965г. Достига височина от приблизително 30 метра. Пътеката, която води към него, е по-слабо отъпкана и на места тясна и опасна в сравнение с тази, по която се стига до хижите, но гледката на пръскалото си струва.

Карловско Пръскало

Преходът от Карлово до х. "Левски" И ОБРАТНО може да се преодолее и за 1 ден, при добри условия и средна физическа подготовка и може да послужи като много добра тренировка за по-дълги и тежки маршрути. Времето за връщане от х. "Левски" до Карлово съвсем спокойно може да бъде съкратено минимум с един час, дори можете да се възползвате от някои от панорамните кътчета за отмора.