Бели мел. Историята на едно китно селце.

Тържествено честване в село Бели мел на 01.12.2012 година

noreply@blogger.com (tcvetelinka) — Tue, 27 Nov 2012 19:42:00 +0000

На 01.12.2012 година/събота/ в с.Бели мел, ще се състои

ТЪРЖЕСТВЕНО ЧЕСТВАНЕ

на

-175 години от въстанието на Върбан Пенов/Белимелеца/

-135 години от Освобождението на Бели мел

-100 години от Балканската война

Начало: 10 ч.на площада в с.Бели мел - полагане венци и цветя пред паметника на Върбан Пенов и паметната плоча за Освобождението от турско робство

10.20 ч. полагане венци и цветя пред паметника на Михаил Иванович - градинката пред кметството

10.30 ч.- тържество по повод годишнините - залата на читалището

Празник на водата в с.Бели мел

noreply@blogger.com (tcvetelinka) — Fri, 05 Aug 2011 12:35:00 +0000

На 01.08.2011 г./в деня на християнския празник „Св.Макавей”/, по инициатива на населението от Сухиндолската махала и с подкрепата на кметството, ежегодният „Празник на водата”, който се провежда на някоя от многобройните чешми в селото, се състоя на чешма „Сухин дол”. Тя е построена преди 80 години – през 1931 г. от тогавашното Врачанско окръжно водно бюро. Майстор на чешмата е Марко Минкин /Чешмеджията/ от с.Бели мел, построил още 3 чешми/две в с.Митровци и една в с.Равна/. Домакините от махалата богато нагостиха всички, а веселбата продължи до вечерта.

Чудо по Великден в Бели мел.

noreply@blogger.com (tcvetelinka) — Mon, 25 Apr 2011 12:53:00 +0000

Пролет в Бели мел

noreply@blogger.com (tcvetelinka) — Sun, 10 Apr 2011 19:15:00 +0000

Вазовското ехо в Бели мел. Покана

noreply@blogger.com (tcvetelinka) — Thu, 28 Oct 2010 09:08:00 +0000

източник на снимката тук

П О К А Н А

Уважаеми граждани и гости на Бели мел,

По повод Деня на будителите

и 160 години от рождението на патриарха

на българската литература Иван Вазов,

клуб „Родолюбие”, НЧ „П.К.Яворов” и кметство Бели мел

О Р Г А Н И З И Р А Т

на 30.10.2010 г./събота/ от 10.30 ч. в библиотеката

тържество под надслов:

„Вазовското ехо в Бели мел”

Станете част от празника !

Иван Вазов и село Бели Мел

noreply@blogger.com (tcvetelinka) — Thu, 08 Jul 2010 10:20:00 +0000

ИВАН ВАЗОВ И СЕЛО БЕЛИ МЕЛ

/МАЛКО ИЗВЕСТНИ ЩРИХИ ОТ БИОГРАФИЯТА И ТВОРЧЕСТВОТО НА ПАТРИАРХА НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА/

По повод 160 години от рождението на Иван Вазов – 09 юли 1850 г.

„Селото Бели мел стои на една гола рътлина, един час нещо на север от Чипоровци, в бившето Берковско окръжие.Южната му част се просича от реката Огоста, която извира недалеко из хълбоците на Братков връх. Както казахме, рътлината на която стои Бели мел е гола; голи са и всичките пространства, които отиват от нея на север; по е хубав изгледът към юг. Вълнистите поли и разклонения на Стара планина са покрити в по-голямата си част с гъсти зелени бранища или балталъци, както ги още наричат в Берковско; зелени долинки, прохладни усои, шумести гори, весели рекички и поточета оживяват в този планински край, богат с вина, малини и мрамор….Няма нищо по-приятно за туриста, за поета, за любителя на природата, особено на българската природа, отколкото да пътува на кон из чудните самотии на тоя лабиринт от хубости и благодат божия! Ту се намериш в някоя глуха гора, която ти оставя едвам един разкрач широка пътека и в която живеят хайдушки предания – защото тия диви краища са се славили със своите хайдуци в турско време…..

…..Разумява се, подобни разходки и посещения на тия диви кътове на планините в Западна България туристът би могъл да направи само подир Освобождението; защото преди тоя срок тия местности представляваха сериозна опасност за един слободен пътувач, който се отклонява от общите пътища, з ада дири в уединение свежата поезия на неопитомената природа. Хайдушки дружини кръстосваха постоянно тия предели …..Може да се каже, че тоя кът на България е бил най-последното убежище на тия горски пилета.

…Но да се повърнем в Бели мел.

На 1862 г., в август, падна в ръцете на турските заптиета едно подобно горско пиле, един разбойник от четата на Минчо войвода – Славчо белимелецът или както просто го викаха „белимелецът”.Както го показва и името, той беше от Бели мел…. „

Извадки от разказа „Белимелецът

Като председател на Берковския окръжен съд Иван Вазов е идвал в Бели мел. Преданието гласи, че писателят съдия не веднъж е спирал на селския мегдан, връзвал е коня си за халката на дирека, носещ навеса на белимелското ханче /Мицовската кръчма/, добродушно се усмихвал, гледайки на фронтона двата лъва, стенописани през предната 1878 година, разговарял е с белимелци. Записвал е техните предания и разкази на очевидци, съвременници или участници в събитията, свързани с борбата против турското робство. Така за създаването на литературния образ на Славчо белимелеца Вазов е използвал преданията за Върбан Пенов – предводител на голямо въстание от 1837 година, Колчо Андреев, Рангел Комитата, Манчо войвода и други.

Разказът „Белимелецът” е написан през 1890 година, десетилетие след като Вазов е напуснал Берковица.

Първото самостоятелно издание на разказа през 1926 г. Съхранява се в библиотеката на НЧ „П.К.Яворов -1926” с.Бели мел.

Разказът е преиздаден в самостоятелно издание през 2006 г. от читалището по повод 80 години от основаването му. Изданието е изчерпано и предстои ново отпечатване по повод 160 - годишнината от рождението на Иван Вазов и честването й в Бели мел.

Днес Върбан Пенов, считан за основен прототип на Славчо Белимелеца е обезсмъртен в паметник, издигнат в центъра на с.Бели мел, който е дело на скулптура Димитър Ганчев, роден в селото.

Село Бели мел. Историята на едно китно селце. II част.

noreply@blogger.com (tcvetelinka) — Fri, 19 Feb 2010 13:50:00 +0000

Друга местна забележителност е черквата “Света Троица”, която се намира на около 300 м. северно от центъра на селото.

Най-вероятно е построена в периода 11-13-ти век, върху останки от римски градеж, разрушена при погрома на Чипровското въстание през 1688 г., а по-късно възстановявана и достроявана. Днес църквата е еднокорабна, едноабсидна с полуцилиндричен свод и двускатен покрив с каменни плочи. Наосът и абсидата са строени през 17-ти век, притворът през 18-ти, а откритата нартика е от още по-късен период. Иконостасът е изработен от неизвестен майстор. Той е таблен с частична резбена украса и позлата по кръста, рапидите и венчилката, по лозницата, царските двери и венчилките над царската и дяконските двери. Подиконните пана са изписани със сцените от “шестоднева”. Резбата се състои главно от растителни мотиви, подредени в симетрични композиции – шестлистни цветчета, палмети, гроздове. Лозницата е с ажурна резба изработена от цяла дъска. Царските икони са с дарителски надписи от 1863 г. Владишкият трон и един от проскинитариите са с резбовани дарителски надписи от 1907 г., в горната си част с щампована декорация по страниците. Има два каменни свещника от 1851 г. Антиминиса от олтарния престол е от 1874 г.

Според специалисти, занимавали се с църковната архитектура и живопис в Северозападна България, в основната си част иконостасът на белимелската църква е изписан от пътуващия зограф – майстор Данаил от Щип, който е работил в този край през втората половина на 60-те години на 19-ти век. Смята се, че само иконите от царския ред са рисувани от художника, който е изографисал параклиса на Чипровския манастир. Тези икони (датирани от 1883 г.) са подарени от местните жители Никола Андреев, Пено Попов, свещеник Димитрий, Иван Мицов и други. В църквата “Св. Троица” са запазени и други ценни икони, сред които могат да се посочат икона на Исус Христос, рисувана от тревненския зограф Цаню Захариев през 1824 г. и икона на св. Димитър, изографисана от поп Ганчо през 1816 г. Две икони – на Света богородица с младенеца и Св.Георги на кон се намират в Историческия музей гр.Чипровци.

Интерес представлява и лапидариумът от надгробни кръстове с различна форма и украса, датиращи от периода 1800 – 1894 година. Сред този своеобразен каменен регистър на починалите белимелци през 19-ти век, се намира и паметник с форма на кръст, от чийто надпис се разбира, че там е погребан руският офицер Михаил Иванович, загинал по време на разузнавателна акция в Освободителната война от 1877-1878 г. В градинката пред кметството, през 1968 г. е издигнат паметник на руския войн, представляващ релефно изображение на конник, също дело на скулптура Д.Ганчев.

Църквата “Св. Троица” е обявена за паметник на културата с местно значение с П. № 2585/05.07.1979 – НИПК.

Сред десетките старопечатни книги, запазени в храма през 1996 г., е открит екземпляр от първото издание на “Неделника” на Софроний Врачански от 1806 г. Находката е уникална, тъй като първото издание на “Неделника” е отпечатано в 1000 екземпляра в румънския град Римник. Върху територията на цялата област Монтана досега е открито само още едно издание на тази Софрониева творба, но това е вече второ издание от средата на 19-и век. Екземплярът от “Неделника”, открит в белимелската черква, е най-добре запазеният от трите известни досега творби от това първо издание. По страниците му личат следи от свещи, което от своя страна е знак с не по-малка положителна стойност, тъй като показва значимия интерес, който са проявявали местните жители към посоченото издание. Върху последните му страници са оставени и няколко приписки, съобщаващи за различни събития от живота на селището.В една от тях се съобщава, че през “лето 1853-то” е открито килийно училище, което свидетелства за будния дух на населението на Бели мел по това време.

Откраднатата преди години храмова икона на "Света Троица" за, която населението събра средства, е поставена за събора на селото на " Свети Дух". Иконата е направена от Веска Николова.
Кръста и рипидите над олтара в църквата е изработен отново, по копие на старият. Майстор на кръста е Монислав Желязков, а изографисването е дело на Теодора Тимова.

Хората от Бели мел продължават да правят дарения за своята църква и през 2009 година възстановят и повредената икона на "Св.Архангел Михаил" от олтара. Иконата е сложена на празника Цветница . Изработена е от Теодора Тимова.

Жителите се сплотяват около църквата и няма човек, който дали с доброволен труд или с дарение да не се е включил за да бъде църквата възстановена.

В църквата има постоянна изложба от предмети открити при нейното реставриране.

Сред дарителите са:

Пламка Макевеева и Иван Стоянов Петров, Симеон Пешов-президент на "Главболгарстрой", дядо Генадий - игумена на троянския манастир, Александра Костова, Пенка Йорданова Младенова, Емил Франков, Поля Станчева, Мирослав Денков Тодоров, Камен Христов, Димитър Ванюшев, Николай /Колинс/, Цветелина и Манол Петкови и много други...

Изготвил: Р. Димитрова – кмет на с. Бели мел от 2003 до 2011 година
Край на втора част.

Село Бели мел. Историята на едно китно селце. I част.

noreply@blogger.com (tcvetelinka) — Thu, 07 Jan 2010 13:23:00 +0000

Село Бели мел се намира на 23 км. западно от град Монтана, по течението на река Огоста.

На левия речен бряг, по скалистия сипей, от двете страни на пътя се е проточило селото. Кръстовището, на което е разположено ( от Монтана пътят се разклонява за Чипровци и Белоградчик) го определя като средищно място. Не случайно е било център на селищният регион до 1972 г.

Някои изследователи смятат, че селището е възникнало през 9-11 век. Съществуват и две различни становища за произхода не името Бели мел - според едното то означава "бял сипей" (нартошена скала) или от "мел" (креда), "бял тебешир". В османските регистри селото фигурира като Белмен, Белмел.

Според запазено предание, преди повече от 300 години, село Бели мел е било разположено на другия бряг на реката, в равнинна местност, която и до днес хората наричат Селището. Само че реката придошла и заляла къщите, а хората се преселили на високия бряг. Възможно е тази история да е действителна, но първото изчезване на селото съвпада по време с избухването на Чипровското въстание през 1688 г. Това съвпадение води до формирането на още една хипотеза – селото било опожарено при потушаването на въстанието, а по-късно възникнало на днешното място. В подкрепа на гореизложеното се сочи и фактът, че новите заселници открили в гората полуразрушена днешната църква на селото, която по-късно възстановили.

Реставрираната черква "Света Троица" с. Бели мел

В околностите на Бели мел са открити антична керамика и мраморна статуя, както и погребения от античен некропол. На север от днешното село, на връх Белимелско градище са се запазили останки от крепост, която е контролирала долината на река Огоста и входа на Чипровската клисура. Крепостното съоръжение е с формата на елипса – дължина 87 м. и ширина – 52 м., опасващата стена е изградена от ломен камък, а някои от участъците са без хоросанова спойка. Тези факти водят до изграждането на хипотезата, че крепостта е изградена от местните тракийки племена, а през късноантичния период е използвана и от римляните. Сред случайните археологически находки са фрагменти от керамика, отнасяна към късната желязна епоха, каменни чукове, върхове на стрели и тракийски и римски монети.

В южното подножие на местността Градище и връх Гламата е разположена седловина, наречена Фунията, където личат гробове, оформени с големи каменни плочи. На нито едно място в околностите на селището не са правени археологически разкопки, макар че запазените културни пластове биха могли да се превърнат в привлекателна научна и туристическа атракция.

Не по-малка атракция от античните градежи е прекрасната природа в околностите на Бели мел - гъсти дъбови гори, вековни дървета, редки растителни и животински видове, пещери и многобройни карстови извори.

Една от многото пещери в с. Бели мел

Изготвил: Р. Димитрова – кмет на с. Бели мел-два мандата от 2003 до 2011 година.
Край на първа част.

Последни есенни снимки на цветя.

noreply@blogger.com (tcvetelinka) — Wed, 06 Jan 2010 13:51:00 +0000

Топла е тази есен и навън все още има красиво цъфнали цветя.
Не се стърпях и отново хвана фотоапарата да снимам.

Насладете се последните топли есенни дни с красотата на природата.

Есенно настроение в мои снимки.

noreply@blogger.com (tcvetelinka) — Wed, 06 Jan 2010 12:53:00 +0000

Колекция от снимки , които аз съм правила .... Имат лека обработка във Photoshop.

Петрохан ...... Стара планина.

Есенни цветя:

Малко гъби Сърнели от гората.

А тези май са отровни.

И есен в дома.

Интересни уроци за Photoshop тук.

Снимки от Априлци

noreply@blogger.com (tcvetelinka) — Wed, 06 Jan 2010 12:49:00 +0000

Празниците отминаха, но пък наближават Йорданов и Иванов ден.
Така или иначе почивката свърши, но снимките оставят хубав спомен.
Рано сутринта успях да щракна няколко кадъра с изгрева в Апрлци.

Не станаха с добро качество, но съм решила да си взема вече нов фотоапарат.

Много слънце и красиви облаци в Априлци. Приятен спомен от празнцитие там.