The Daily Madness

Life Doesn't Suck That Much

2016-02-04T10:29:00.001-08:00

Когато бях в гимназията, въпреки че тогава се тревожех доста по на дребно, ми се случваше да се прибера, демонстративно да захвърля чантата си върху леглото и да пратя на Ети вече иконичната песен You had a bad day. Но с времето I had a bad day толкова често, че песента се изтърка. Спомням си не повече от два-три щастливи периода в живота си - споделям го с риск да бъда обвинена в слабохарактерност от хората, които веят лозунга "Щастието е състояние на ума, а не дестинация", както и от тези редки екземпляри, които знаят точно какво правят в живота си, балансират в поза "воин" по петнайсет минути и посрещат деня със спаначено смути. Искрено ви се възхищавам.

Аз обаче нямам свръхчовешка сила. Най-чистосърдечно си признавам, че нямам идея какво правя, основно си губя времето, оплаквам се от изпити, вместо просто да уча, не мога да издържа деня без поне три кафета, считам, че Нутела без палачинки минава за здравословно хранене, мрънкам, когато ме накарат да се движа, лягам си късно и нямам план за живота си. Ама никакъв. Вероятно дори не пия достатъчно вода и не съм достигнала необходимото за годините си ниво на емоционално съзряване, и не мога да се похваля, че поведението ми е напълно адекватно и здравословно в 100% от случаите. И ако и ти си като мен: I have good fucking news. Има живот и за нас и той doesn't suck that much а.к.а. има как да не си отидеш от този свят с чувство на разочарование в депресиращ хавлиен бял халат.

They tell me your blue skies fade to grey

They tell me your passion's gone away*

Ако положението вече клони към лека депресия или просто you had a bad day всеки ден през последните няколко месеца, това все още не е повод за отчаяние. Всъщност дори положението да клони към клинична депресия и да са ти изписали хапчета, мисълта за които те потиска още повече, това пак не е повод за отчаяние. Важното е да разбереш, че животът може да е хубав поне от време на време дори в най-немислимите ситуации.

И въпреки че никога не съм била в депресия, аз също си имам своите периоди, в които не винаги съм могла да се справя сама и съм търсила помощ. Както каза последният човек, към когото се обърнах, "За толкова ти стигат силите, важното е, че правиш нещо". И наистина - важното е да правиш нещо. Може никога да не си от хората, които са постигнали перфектния баланс и имат всички отговори, които са им важни. Може даже доста дълго да нямаш дори мотивацията да станеш от леглото. Но стига в някакъв момент да направиш нещо за себе си, има надежда. Можеш да започнеш с малки неща:

-да си вземеш свежи цветя за вкъщи

-да си подредиш гардероба

-да отидеш на маникюр

-да си вземеш дълга вана

-да прочетеш хубава книга

-да излезеш на кино

-да отидеш на масаж

-да излезеш на кафе с приятел

-да се разходиш на свеж въздух

-да седнеш да рисуваш

-да си сготвиш нещо "по-така"

-да медитираш за 10 минути или да правиш йога

...

Каквото и да е. Стига да направиш нещо за себе си, което да те накара да се почувстваш поне малко по-добре. Поне малко по-вдъхновена. Поне малко по-доволна, че си станала от леглото днес.

Следващата стъпка е да направиш нещо мъничко за някой друг. Дълго проучване върху щастието показва, че това, което ни прави истински щастливи, са отношенията ни с другите - семейства, романтични връзки, приятелства, познанства. Ако си доволна от социалните си контакти, независимо колко много или малко приятели имаш, ако успяваш да осъществиш онази особена "свързаност" с някого, на когото можеш да разчиташ, ще си щастлива, независимо от останалите фактори в живота ти като кариера, финансово състояние, външен вид и дори физическо здраве (и все пак си струва да се погрижиш и за здравето си). Затова направи нещо малко за някой друг, пробий - дори съвсем плахо - стената между теб и външния свят, ако си се затворила в черупката си (и рядко излизаш даже от леглото):

-изведи кучето си на разходка

-ако нямаш животинка вкъщи, осинови си (понякога, ако ти е самотно, и костенурка върши работа... или рибки)

-изпечи бисквитки за приятел

-обади се по телефона да чуеш баба си

-напиши нещо мило и искрено на най-добрата си приятелка или направо излезте да се видите

-запиши се на някакъв курс, който ти се струва интересен - така ще се запознаеш с нови хора, колкото и неловко да ти се вижда в началото

-помогни с нещо на родителите си... или дори просто ги изведи на вечеря

-включи се в група във Фейсбук, в която ти е приятно

-отиди с някой приятел на планина и си направете пикник сред природата

-излез на дискотека с компанията и потанцувайте

-girls' night out и вкусни коктейли

...

Дори в началото да нямаш никаква мотивация и да правиш всичко на автопилот, с времето ще се почувстваш една идея по-добре. Или поне няма да се почувстваш по-зле, отколкото ако оставяш дните да си минават пред телевизора с огромно количество боклучава храна.

В крайна сметка, животът наистина няма смисъл. Няма някакъв грандиозен замисъл, който да разкриеш, вероятно дори нямаш "призвание" или "мисия", или някакво предназначение, което да осмисля съществуването ти. Това не значи да не го живееш, нали? Погледни го от тази гледна точка: дори и в края на краищата да си пропилееш живота, няма да има никакво космическо, грандиозно значение, така че можеш поне да се опиташ да се радваш на "малките неща" и да постигнеш "големите". Ако не успееш, нищо не губиш. Така или иначе човечеството някой ден ще изчезне и няма да има значение дори да си била кралица на цялото земно кълбо. Няма да има значение, дори да си била абсолютно перфектна във всичко. Here. Сега можеш да правиш колкото грешки си искаш, без да се притесняваш, че ще се отразят на вселенския ред.

Разрешено ти е за неопределено дълги периоди от време да ти е криво, да си несигурна, да се проваляш, да търсиш себе си и да мразиш спаначено смути. И да не вярваш, че "щастието е състояние на ума", което се задържа постоянно и завинаги, независимо от всички обстоятелства. Стига да правиш поне нещичко за себе си, стига да продължаваш да се държиш на повърхността, стига от време на време да се опитваш сама да си "направиш" щастие - you're good.

*Daniel Powter - You Had a Bad Day

2016

2016-01-01T07:43:00.002-08:00

След дълго блогърско мълчание, реших да се върна към блогването, защото ми липсваше. А и защото се случиха безкрайно много неща, които се нуждаят от онова специфично осмисляне, което се случва само докато пишеш в блога си.

Това е събирателен пост, в който много бърборя: за изминалата година, за плановете си за тази, но и за бъдещето на този блог. И така, първо за The Daily Madness. Блогът беше замислен като пространство, в което да споделям всякакви полезни съвети, житейски прозрения, места в любимата ми София и извън нея, идеи, събития и... всичко накуп. Концепцията ми си остава същата. Единствената промяна е, че блогът ще бъде само на български. Осъзнавам, че така ще достигне до по-малко хора, но взех решение да жертвам достъпността в името на творческата си свобода. За мен "българският" и "английският" винаги са били отделни мисловни вселени, поради което и ми е изключително трудно да превеждам от единия език на другия, което със сигурност си личи в предишните постове. Неща, които на български звучат страхотно, са непреводими на английски и обратното. Запазвам си правото обаче да използвам английски slang, защото ми харесва свободата на изразяване и богатсвото на художествени внушения, което използването на чуждоезикови фрази дава. А новият мотив в живота ми е удоволствието от писането, което наскоро преоткрих. Но и до това ще стигнем...

2015

Позволявам си да открадна идеята на една колежка, която в края на всяка година се връща назад към най-хубавите моменти и ги записва, за да запомни изминалата година откъм възможно най-бляскаво събитийната й страна. Не просто равносметка, а целенасочено запазване на хубавите спомени, които иначе избледняват и се размиват в сливането на години и житейски периоди. Започвам по хронологичен ред:

Бях в Париж. И не само бях, но и изживях Париж. Това е едно от пътуванията, които не искам никога да забравям, и едно от местата, на които искам да се върна. Искам някога да прекарам цяла година в Париж, за да усетя града през всеки сезон. Всичко там е магия: малките сгушени на тротоара кафенета и бистра, галериите, антикварните павилиончета по бреговете на Сена, витрините, макароните, балкончетата с цветя, стилните французойки, пържените им картофи, артистично поднесени във вестник... Париж е красота. Дори мръсните пренаселени улици не могат да ме откажат от него.

Dans les rues de Paris

Влюбих се в специалността си. И успешно завърших първи курс. Продължавам да съм убедена, че моята специалност (и то точно в моя университет) е най-доброто, което може да запише човек със страст към хуманитаристиката. Това е мечтаната специалност, която обединява почти всичките ми интереси: философия, изкуство, социология, антропология, изследвания на съвременността... и един куп други хибридни форми.

Започнах първата си работа и тя надмина очакванията ми! Ако мога да дам един съвет по въпроса, той е: заслужава си да потърсиш и да почакаш. Няколко отказани предложения за работа, която не ти пасва, и малко търпение водят до неочаквано добри резултати. Ако можеш да си го позволиш, покачакай - наистина ще се появи нещо по-добро. Колкото и да ти повтарят, че ще се наложи да направиш компромис, с работа и с връзка компромиси не се правят. Или е точно за теб, или не е. А когато е точно за теб, е наистина прекрасно. И си струва чакането.

Преоткрих страстта си към писането. След най-дългия писателски "блокаж", който ми се е случвал, отново пиша. Понякога с повече емоция, друг път почти "насила", но отново имам желанието и мотивацията да го правя.

Подарих си желания фотоапарат. След като в продължение на години исках такъв и знаех, че искам да се занимавам с фотография и си струва да инвестирам в по-добър фотоапарат, най-накрая си го купих и то с пари, които сама съм изкарала. Усещането е невероятно. Виждаш труда си реализиран в сбъднати желания.

Общо взето, 2015 беше интересна и успешна година. Но 2016 ще й скрие шапката...!

2016

Направих си списък с желания и цели, който няма напълно да разкривам тук - от една страна, защото е страшно дълъг и подробен, от друга страна, защото не всичко в него би било интересно за някой друг освен мен. Там има филми, които искам да гледам, книги, които искам да прочета, места, на които искам да отида, и неща, които искам да постигна през новата година. Най-същественото обаче е друго.

Искам през 2016 да възприема философията, че животът не може само да се живее - той трябва и да се празнува. Да прекарваме повече време с хората, които обичаме и които са важни в живота ни. Да ходим на повече концерти, повече театър, повече изложби, повече кино, повече партита, повече балет, повече фестивали, повече пътувания, повече сладкарници, повече шампанско, повече фойерверки. Повече красота, повече от малките неща, които всъщност подобряват качеството на живота ни, повече от всичко, което ни прави щастливи. И по-малко мързел, по-малко вредни навици, по-малко стрес и напрежение заради неща, които няма да имат значение утре. Повече и по-отдадено преследване на цели и мечти. Повече доброта и доверие в хората.

Честита нова година! May the odds be ever in your favor. И най-вече - не забравяйте сами да се погрижите за щастието си.

The dangerous concept of "modesty"

2015-03-19T08:45:00.000-07:00

За всеки, който ще каже, че няма нужда от феминизъм и „това” са „универсални човешки проблеми”, запитайте се защо сексуалното поведение на мъжа не е подвеждано под същите социални санкции като това на жената, защо дължината на мъжкото облекло не е предмет на дискусия и защо насилието над мъже в много по-малка степен, за разлика от това над жени, е поставено в псевдосексуален контекст. И ако продължавате да твърдите, че неравенство между половете не съществува, или живеете в някаква утопична фантазия, или не притежаватe и най-малката способност за критично мислене.

А ето и поредното доказателство, че отношението към жените в никакъв случай не е отношение на равнопоставеност. Време е да осъзнаем, че изказвания като това „Girls, do you have any idea that when you draw a guy’s attention with what you’re wearing, you are placing his integrity and self-control on the line?”* са опасни. Разбирате ли, опасни. Защото границата между това и „Тя си го търсеше” е плашещо тънка. Защото прехвърлянето на отговорност за акта на насилие от „насилника” върху „жертвата” е недопустимо. Защото мъжете не са диви животни, неспособни на самоконтрол. Защото не е отговорност на жената да пази помислите на мъжа „чисти”. Защото не можеш да базираш уважението си към един човек върху облеклото му (а жената също влиза в категорията човек и чак е обидно, че се налага да го пиша). Защото всеки начин на изразяване, оправдаващ и легитимиращ насилието над човешки същества (или съдържащ дори намек за това) е безобразна злоупотреба с езика и „свободата на словото” (проумявате ли това, г-н Карбовски?!).

И дори когато подобни неща се пишат от жени за жени, това не ги прави по-малко сексистки, просто доказва до каква степен жените са научени да интернализират този модел на мислене и да оправдават или отричат изцяло неравноправното отношение.

*”Момичета, имате ли представа, че когато привличате вниманието на момче с облеклото си, компрометирате интегритета и самоконтрола му?”

***

„Girls, do you have any idea that when you draw a guy’s attention with what you’re wearing, you are placing his integrity and self-control on the line?”

You know what drives me crazy? Articles like this one. Writing that conveys the idea that the only way a woman can deserve respectful treatment is by keeping it “modest”, that clothes can be a legitimate reason to disrespect and mistreat a woman, to judge her and even abuse her. People like the author of that article don’t even realize why such beliefs are dangerous and damaging to others.

Basically what the author is boils down to this:

-Modesty is all about the clothes a woman wears. If she wears shorts or tight dresses, she’s immodest and probably a slut.

-Men are not and should not be treated as fully functioning adult individuals, they are incapable of self-control, thus it’s a woman’s responsibility to take care of their “integrity” and moral conduct.

-Keeping in mind the latter, it’s a woman’s fault if because of her clothes some poor guy, unable to control his animalistic impulses, loses control and rapes her.

It is a horrible message sent to young girls, who are the main target group of such articles. It teaches them that a woman’s body is shameful and should be properly covered; that sexuality and sexual expression are dangerous; that men can’t be trusted and their sexual behavior is the sole responsibility of women; that to deserve respect and non-violence a woman should conduct herself by a set of (patriarchal) rules – which means she doesn’t deserve this kind of treatment by default, just for being a valuable individual like anyone else. If you don't see how that's wrong and sexist, I can't help you.

Also: this. Said much better.

Beautiful poetry found on Tumblr

2015-03-10T12:27:00.000-07:00

Влюбвам се в думите всеки път, когато чета красива поезия. Случайно попаднах на тези в тъмблър, написани са от Дейвид Джоунс - можете да прочетете повече тук, но реших все пак да споделя любимите си.

***

I fall in love with words every time I read beautiful poetry. I just randomly found these on tumblr, they're written by David Jones - you can read more here, but I thought I could share my favorite ones.

Follow on… Instagram

2015-02-23T09:16:00.000-08:00

From Carly's Instagram

Инстаграм ми беше голяма мания миналото лято и все още обичам да го разглеждам, докато чакам на опашка или имам дупка между лекциите. Все по-рядко качвам снимки, но намирам все повече инстаграмъри, които да стоуквам (главно защото животът им е несравнимо по-интересен от моя). А ето и едни от любимите ми:

Instagram was a huge obsession of mine last summer and I still love going through it while I’m waiting in a queue or have nothing to do between two classes. I rarely post anymore but I keep on finding instagramers to follow and obsess over (mostly because their lives are so much more interesting than my own). Here are some of my favorite ones:

fashion_salad – красива фотография от Анна / some very pretty photography by Anna “Photographer/Model based in Paris”

itsestelle_eee – най-добрата ми приятелка Ети, която постоянно пътува и прави страхотни снимки / my best friend Eti, who is constantly travelling and taking great pictures, “Deutschland • ♏️ • born to be awesome, not perfect ; )”

carolinavd – снимките й са прекрасни / “Helsinki/São Paulo. Freelance visual merchandiser/styling assistant/etc.” also – her photos are lovely

bestofvegan – нещо като блог за вегански рецепти / a kind of a blog for vegan recipes, “Daily vegan inspiration and recipes.”

frenchwords – тук не можеш да научиш френски, но пък можеш да научиш някоя и друга дума /you can’t learn French here but you can pick up some words, “Every day, a new French word to discover. Why? Because French is beautiful.”

joyprouty – мили семейни снимки и вдъхновение / sweet family photos and inspiration, “gratitude, wonder, brokenness & hope. planting tiny seeds each day and clinging to Truth that the blossoms are just about to spring up.”

sofiamottaa – тази девойка притежава невероятни фотографски умения / that’s some great photography right here, “Sofia Motta beauty seeker · visual artist · from Porto, Pt”

thefashioneveryday – влюбена съм в този профил, бих се оженила за този профил, бих избягала в Париж с него! / seriously, I’m in love with this particular instagram, “Angélique 23 y/o , Paris📍 Student & Blogger Riding a Bicycle , I Loved cooking And I'm Flowers & Paris Lover”

carly – Карли от The College Prepster, животът й като блогър е невероятен, тя е такова вдъхновение! / Carly from The College Prepster blog, her life as a blogger is amazing, she’s truly inspiring, “Carly A. Heitlinger THE COLLEGE PREPSTER Quirky. Type A. Workaholic. live your dreams | new york city”

Norma Jeane's greatest role

2014-12-28T15:21:00.000-08:00

Някои казват, че Мерилин Монро е най-добрата роля, която Норма Джийн изиграва. Норма Джийн Мортенсън е обикновено момиче, родено в дисфункционално семейство, което прекарва по-голямата част от детството си в приемни семейства и до края на живота си се чувства отхвърлена от родната си майка. Гладис, майка й, е психически нестабилна, и през времето, в което Норма Джийн живее при нея, тя е не просто небрежен родител, но упражнява и психическо (а често и физическо) насилие върху дъщеря си.

Прескачаме няколко години напред и Норма Джийн е вече тийнейджърка с кестенява коса и приятна външност, но толкова далеч от блясъка и очарованието на Мерилин Монро, колкото никоя днешновремешна холивудска актриса не е била от своята до-холивудска версия. В снимките на Норма едва бегло прозират красотата и обаянието на Мерилин. Но как е възможно това? Как става така че една руса коса и малко по-закръглена фигура променят до неузнаваемост обикновеното съседско момиче?

Един фотограф я забелязва, докато младата Мерилин (само на 19 и вече омъжена за мъж, когото нарича Daddy) работи във фабрика. Монро става модел, въпреки че е далеч от познатите ни днес манекенски мерки. Подписва договор с 20^th Century Fox, изрусява косата си и нарича себе си Мерилин Монро (Монро е моминското име на майка й).

До тук – позната ни история. Това, което обаче вероятно не знаете за Мерилин е, че докато многобройните й фенове я възприемат като руса секс-бомба, тя чете Толстой, слуша Бетовен и посещава курсове по литература в UCLA.

По-късно третият й съпруг, сценаристът Артър Милър, ще напише в дневника си, че се срамува от невежеството и глупостта на Мерилин. Тя остава дълбоко огорчена, когато прочита написаното за нея, и оттогава насетне настоява винаги да бъде снимана с книга. Отхвърлена от майка си и от човека, когото обича и на когото се възхищава – животът на Мерилин не е холивудски блясък, партита и несекващо обожание. Защото това не е животът на Мерилин Монро, това е животът на Норма Джийн... с тежкото детство, психическия тормоз, сексуалното насилие и постоянното чувство за отхвърленост под пластовете перхидрол, грим и очарователност.

Радвала се е на повсеместно обожание, такова обожание, което днес ни е трудно да си представим (може би само две-три фигури от съвременната ни история ще могат да бъдат наречени икони след време)... но не и на любов.

Докато мъжете по цял свят я боготворят, мъжете в живота й не я оценяват. Първият й съпруг, Джеймс Дохърти, е принуден да се ожени за нея, когато тя е на 16, за да спрат да й търсят приемен дом. Вторият, Джо ДиМаджио, бейзболна звезда, ревнува от успеха на съпругата си. Коментарът на Мерилин относно развода им е „Той ми завиждаше, защото бях по-известна от него. Това сложи край на брака ни.” Колкото до третия й съпруг, Артър Милър, заради когото Мерилин приема юдаизма, той я подценява интелектуално и я тласка все по-близо до депресията и злоупотребата с наркотици.

Двата спонтанни аборта, които преживява по време на брака си с Милър, също се отразяват зле на психиката й. Норма Джийн много иска дете, дори когато е едва 16-годишна, омъжена за Джеймс Дохърти.

Предвид нещастията и несполуките в живота й, не е трудно да повярваме, че Мерилин Монро е роля, която Норма Джийн играе. Ролята на живота й. Самоуверена, щастлива жена, секс-символ, радващ се на нескончаемо внимание.

Ейми Грийн, съпруга на личния фотограф на Мерилин – Милтън Грийн, разказва за нея:

“I’ll never forget the day Marilyn and I were walking around New York City, just having a stroll on a nice day. She loved New York because no one bothered her there like they did in Hollywood, she could put on her plain-jane clothes and no one would notice her. She loved that. So as we we’re walking down Broadway, she turns to me and says ‘Do you want to see me become her?’ I didn’t know what she meant but I just said ‘Yes’- and then I saw it. I don’t know how to explain what she did because it was so very subtle, but she turned something on within herself that was almost like magic. And suddenly cars were slowing and people were turning their heads and stopping to stare. They were recognizing that this was Marilyn Monroe as if she pulled off a mask or something, even though a second ago nobody noticed her. I had never seen anything like it before.”

(„Никога няма да забравя деня, в който с Мерилин вървяхме из Ню Йорк, просто се разхождахме в хубавия ден. Тя обичаше Ню Йорк, защото никой не я закачаше както в Холивуд, можеше да си облече обикновените дрехи и никой нямаше да я забележи. Обичаше това. Та, както си вървяхме по Бродуей, тя се обръща към мен и казва „Искаш ли да видиш как се превръщам в нея?” Не знаех какво има предвид, но казах да – и тогава го видях. Не знам как да обясня какво направи, защото беше трудно доловимо, но тя „включи” нещо в себе си, което беше почти като магия. И внезапно колите започнаха да намаляват скоростта си и хората обръщаха глави, спираха се да я зяпат. Бяха разпознали Мерилин Монро сякаш беше свалила някаква маска или нещо подобно, въпреки че допреди секунда никой не я забелязваше. Никога не бях виждала подобно нещо.”)

Ако е вярно, че зад всяко красиво нещо се крие трагедия, то зад красивия образ на Мерилин Монро – почти не-човек в своето съвършенство и преекспонираност - стои трагедията на Норма Джийн, обикновеното момиче с труден живот, което просто иска някой да я обича. Мерилин Монро е красивото лице, зад което тази трагедия е решила да се скрие.

Go cruelty-free

2014-12-10T13:11:00.000-08:00

Този почти-пост (преди да постна каквото съм планирала за седмицата) е вдъхновен от това, което Адриана сподели в блога си за тестването на козметика върху животни и използването на такива продукти, които не са разработени на базата на жестокост и насилие. Нейният пост ме накара да се замисля каква козметика използвам и дали за създаването на скъпоценните ми ружове и червила са осакатени хиляди животни. Взех решение да проуча всеки един козметичен продукт, който имам, и да го заменя с такъв на компания, която не тества върху животни. След като прочетох за какви извращения става въпрос (можете да погледнете тук & тук & тук), реших да спра да съм пасивна и да отбягвам проблема, като се преструвам, че тази жестокост не съществува. Моят глас и моите действия имат значение – твоите също.

И така, как можеш да помогнеш?

Можеш да спреш да използваш продукти на компании, които тестват върху животни (тук ще намериш дълъг списък на компании, които не го правят; вметка: някои не са разпространени на българския пазар) (а това е още един). Или можеш да започнеш сама да си правиш козметиката (погледни тези направи-си-сам рецепти: лосион и захарен ексфолиант)

Можеш да запознаеш хората с проблема, като споделиш тази инфографика и започнеш дискусия в блога си/фейсбук профила си/туитъра си/която и да е социална мрежа, която предпочиташ.

Можеш да станеш вегетарианец. Като вегетарианец ще се храниш също толкова и дори по-здравословно от невегетарианците. (Вегетарианската диета понижава риска от сърдечносъдови заболявания и има още един куп ползи: можеш да прочетеш за това тук).

***

This almost-post (before I post what I planned for the week) was inspired by what Adriana posted in her blog about cruelty-free cosmetics and household cleaning products. It got me thinking what kind of cosmetics I use and whether my precious blushes and lipsticks were the reason why thousands of animals were being abused and tortured for years. I made the decision to “investigate” every cosmetic product I own and replace it with a cruelty-free one if it already isn’t. After reading about the monstrosity that is animal testing (you can read about it here & here & here) I decided to stop being passive and avoiding the issue by pretending this kind of cruelty doesn’t exist. My voice and actions matter and yours do too.

So what can you do to help?

You can stop using products by cosmetic companies that test these products on animals (here is a long list of companies that don’t) (hereis another one). Or you can make your own cosmetics at home (check out these DIY cosmetics: lotion bars & sugar scrub)

You can raise awareness by sharing this infographic and writing about the issue in your blog/facebook profile/twitter/whatever type of social media you prefer.

You can become a vegetarian. As a vegetarian you can be just as healthy as a non-vegetarian and even healthier. (Vegetarian diets reduce the risk of heart diseases and have many more health benefits: you can read about it here)

Follow on… Tumblr

2014-12-07T08:09:00.000-08:00

I’m constantly in search for new tumblrs to follow, I even asked my facebook friends to recommend their favorites, so I thought maybe it would be helpful for some of you if I do the same – recommend really cool tumblrs to you… and you can of course share yours with me.

So here we go…

Phytographical – for the nature lovers, beautifully green

arTchive – if you’re into art and fashion

Bungalow classic – a bit of everything, really pretty

Earth Vixen – boho & hippie

quiet like fire – mostly cool/funny/sad/awesome quotes like

“ I can face anything but reality. ”

— Allen Ginsberg, The Book of Martyrdom and Artifice

thatcoffeehouse – sweets and coffee <3

ubnormal – again, a bit of everything… mostly vintage though

Aaaand you can check out my tumblr too if you want to: Therise and fall of the Mire Fairy

Share your tumblr with me and/or the tumblrs you follow.

Is Victoria’s Secret Fashion Show Sexist?

2014-12-06T06:53:00.001-08:00

Да, вярно е, че Victoria’s Secret сериозно се изложиха с “theprefect body” кампанията, но тук не става въпрос единствено за абсурдните стандарти за красота на модната индустрия. Никой здравомислещ човек не вярва, че това, което виждаме по модните подиуми, е универсално постижимо и трябва да се превърне в единствения възможен модел. А и, за щастие, въпреки повсеместното облъчване с примери за „идеални външности”, повечето хора все още имат свои собствени стандарти и разбирания.

Тук става въпрос за друго. За това дали самото модно шоу е сексистко, защото обектифицира жените и ги представя в изключително сексуална светлина, поставяйки на заден план всякакви други техни качества и характеристики.

На първо място, шоуто като такова няма как да направи това, за което е критикувано. Обектифицирането се „прави” от хора, свръхсексуализацията се „прави” от хора. И според мен в случая става въпрос по-скоро за начина, по който ние, хората (не шоуто, индустрията и т.н. удобни за нарочване абстракции), възприемаме други хора (най-често жени), изкарващи пари с външния си вид.

Защото ние сме тези, които си казват, „О, тя е просто поредната куха закачалка за дрехи” или „Единствената й функция е да бъде eye-candy”. Това не го казва шоуто, то не представя нещата така – ние го правим.

Не смятам, че в това, да бъдеш модел на бельо, да си стереотипно красива, да се грижиш за външния си вид, да си традиционно женствена, да изразяваш сексуалността си, има нещо изначално сексистко. Не смятам, че една жена трябва да е „прилично облечена” и непрекъснато да доказва, че има нещо в главата си, за да получава уважение – защото това означава, че тя е по презумпция подценена, „виновна до доказване на противното”.

Смятам, че е сексистко да възприемаш всяка красива и по-„провокативно” облечена жена като празноглава кукла, която е там само за да краси пейзажа, и да се държиш с нея като с такава.

И в крайна сметка, какъв е изводът за шоуто на Victoria’s Secret? Ами, изводът е, че има сексисъм в цялата работа, но не съм убедена, че той е точно там, където повечето хора го виждат.

Вие какво мислите по въпроса?

***

Yes, Victoria’s Secret “perfect body” campaign wasn’t exactly a success, but in this post I’m not going to talk about the ridiculous beauty standards set by the fashion industry. Every person in their right mind knows that what we see on the runway is not most people’s reality and it’s harmful for women to be held to such a standard. Thankfully, despite what we see in the media, people still have their own idea about what beauty means and what sexy looks like.

But this post is about something slightly different. It’s about whether VS fashion show is sexist “because it objectifies women and portrays them in an exclusively sexual light, downplaying their uniqueness and personality”.

First of all, I personally don’t blame the show for objectifying women – I blame our society. Because it’s not the show, but the people watching it who treat women as mere sexual objects. And I believe in this case it’s our responsibility, not the show’s, not the industry’s or any other abstract entity we can point our finger at, to stop objectifying and oversexualizing women. The way we think about and treat women who make their money looking a certain way is a result of the lingering gender inequality and the answer is not to make women cover up, but to change the way we view women’s bodies.

We are the ones saying things like “She’s just another brainless clothes hanger” or “Her only job is to be an eye-candy”. The show doesn’t portray those women in such a way – we do.

I don’t believe there is anything inherently sexist about being an underwear model or being stereotypically pretty, taking care of your appearance, being traditionally feminine, expressing your sexuality… I don’t believe a woman should dress “modestly” or constantly prove her worth in order to be respected and taken seriously, because having to prove herself means she’s underrated by default.

I believe it’s sexist to look down on good-looking women who dress “provocatively”, and disregard them as bimbos whose only function is to be pretty. It is sexist to think of women as mere sex-toys and demand they cover themselves up in order to be seen as persons.

So, all in all, is VS fashion show sexist? Well, there issexism, definitely, but I’m not sure it’s where most people are looking for it.

What do youthing about it?

Orphic or Insanely Beautiful Otherworldly Words

2014-12-04T06:56:00.002-08:00

OtherWordly е едно от най-смислените и красиви неща, на които съм попадала напоследък. Това е Тъмблър-блог за странно красиви думи на всякакви езици, изразяващи особени усещания, изживявания, събития и предопределености, които е трудно да бъдат описани чрез говоримия език и които са толкова абстрактни и отвлечени, че можеш да ги разбереш само чрез самото усещане за тях. Ако си колекционер на думи или просто ти е любопитно какви непреведими на твоя език думи има по света, разгледай OtherWordly – напълно си заслужава.

А ето и моите любими изразяващи неизразимото думи:

***

OtherWordly is one of the loveliest and most relevant things I’ve found recently. It’s a tumblr blog about strangely beautiful words in all kinds of languages expressing odd sensations, feelings, experiences, events and predeterminations which are hard to explain in the spoken language and which are so abstract and out of the ordinary that you can only perceive them by the way they feel, not by the words we assign to them. If you are a word collector or you’re just curious which words can’t be directly translated to your native language, check out OtherWordly – it’s worth it.

And here are my favorite words expressing the inexpressible:

So which one is your favorite?

Getting wiser (What I know about life so far)

2014-12-04T04:05:00.002-08:00

Заобиколи се с хора, на които им пука и които създават. Радвай се искрено на постиженията им и се остави да те вдъхновяват. Наслаждавай се на успеха им, независимо дали е продукт на много работа или на чист късмет, и не позволявай неуспехите ти да те изпълнят с горчивина. Животът е поредица от неуспехи и пропуснати възможности и твоят няма да е изключение. Няма винаги да получаваш всичко и да правиш всичко правилно – и когато абсолютно нищо не върви, отвори едно вино и прави страхотен секс с някой страхотен човек.

Неизбежно е да се провалиш и да прецакаш всичко два, три или петнайсет хиляди пъти, неизбежно е да нараниш някого и някой да те нарани, но това, че хората понякога се нараняват, не значи, че са безсърдечни – просто така се случва в живота.

Не се страхувай да изглеждаш глупаво или да вземеш погрешно решение – трябва да правиш простотии, докато си млад, за да има от какво да ти е неудобно, когато остарееш.

Създавай спомени, независимо дали хубави или не – това е част от живота. Изстискай го до край. Вземи всичко от него, сякаш е последната ти нощ с човека, когото обичаш, и не искаш да му оставиш нищо, което да даде на някой след теб.

Трябва да знаеш, че хората ще постъпват точно така с теб – ще те накарат безнадеждно да се влюбиш във всичките им глупости, безумие и плашещост, в тъгата, в апатията, в страстта им към живота, в ужасяващите им красиви измислени светове и ще си тръгнат, взимайки със себе си всичко, което си притежавал – душата ти, сърцето ти, ума ти...

Но в крайна сметка няма да има значение, че някои части от теб вече не ти принадлежат – в това е целият смисъл. Да ги оставиш някъде след себе си. В нечия стая или на някоя тераса, в някой споменосън, в някоя мразовита зимна сутрешност.

Така че се заобиколи с хора, на които им пука и които създават. Тяхното въображение ще те погълне напълно, тяхната необятност ще те побърка.

Остави тъгата си да те завладее, остави еуфорията да те съсипе, остави лудостта да те обсеби, остави страстта да те довърши.

В края на краищата, така или иначе ще умреш... можеш поне да накараш смъртта да се изчерви, когато дойде за душата ти.

***

Surround yourself with people who care and create. Celebrate their achievements and let them inspire you. Revel in their success, whether it’s pure luck or hard work, and don’t let your failures make you bitter. Life is full of failures and missed opportunities and you’re not an exception. You’re not gonna get everything and you’re not gonna get everything right – just open a bottle of really good wine and have sex with someone gorgeous.

You’re bound to screw up sometimes (or way too many times), you’re bound to hurt people and people are bound to hurt you, it doesn’t mean they’re heartless – it’s just the way things go.

Don’t be afraid to look silly or make a bad decision – you have to do stupid shit while you’re young or you’ll have nothing to be embarrassed about when you get older. Make memories, good or bad it doesn’t really matter – it’s all part of life. Take everything out of it. Take everything out of it as if it’s your last night with a lover and you want to leave them with nothing to give to anyone after.

Realize people will to this to you – they will make you fall desperately in love with their randomness, their silliness, their unwholesome thoughts, their sadness and sweetness, their apathy, their passion, their wonderfully scary imaginary world and they’ll leave and take everything you ever possessed with them – your soul, your heart, your mind…

But at the end it doesn’t matter even if some parts of you don’t belong to you anymore – that’s the point. You have to leave something of yourself behind. In someone’s room or on a terrace somewhere, in a certain dream-like memory or a chilly winter morning.

So surround yourself with people who care and create. And let their imagination consume you, their vastness drive you insane.

Let sadness consume you, let euphoria destroy you, let madness take you over, let passion kill you.

At the end you die anyway… you can at least make death blush when she comes for your soul.

4 ways to stay focused (based on my foolishness)

2014-12-01T10:30:00.000-08:00

1. Престани да отлагаш и да си губиш времето. Това е съвет, който ще чуеш от всеки. Въпросът обаче остава: как да спреш да си губиш времето? Ами, много просто – недей.

Не можеш да направиш безкрайно много неща в един ден. Но ако все пак се опиташ, единственият резултат ще е психическо и физическо пренатоварване. Накрая ще си толкова изтощен, че единственото, което ще правиш за няколко дни напред, ще е да гледаш сериали. А не е това целта, нали?

Затова, съветвам те да си разпределяш мързеливо задачите и да си поставяш реалистични цели. Едно-две „важни” неща на ден са напълно достатъчни.

2. Започни първо с това, което непременно трябва да свършиш, другото можеш да го оставиш за после. Важното е да си знаеш приоритетите. Ако се опиташ да свършиш всичко в един ден, ще откачиш. А ако започнеш с по-маловажните неща, няма да ти остане време за това, което не търпи отлагане. А и най-често, веднага след като приключиш с определена задача, независимо колко лесна, бърза и неизморителна, сядаш „да си починеш”... до края на седмицата.

Няма да те посъветвам „да не се поддаваш на изкушението” – на всичко друго може да се устои, но не и на него. Това, което те съветвам обаче, е да се поддадеш на изкушението след като си свършил най-важното за деня.

3. Недей да проучваш безкрайно как да го направиш. Просто го направи. Преди да седна, да напиша този пост, прекарах известно време в проучване как се пише how-to. И като казвам „известно време”, имам предвид почти целия ден. Докато не осъзнах, че съм загубила прекалено много време в проучване, което можех да загубя и по по-приятен начин – в гледане на сериали например.

4. Ако отлагаш, значи си има причина. Ако не искаш да направиш нещо и стомахът ти се свива на топка, като си помислиш за него, не е добра идея да се насилваш. Замисли се какъв е проблемът. Не знаеш откъде да започнеш? Объркан си? Задачата ти е неприятна? Поговори с някого, който вече е направил същото, за да разбереш как е подходил и може би да получиш съвет. А ако ти е наистина много неприятно – майната му!

Каквото и да правиш, не се насилвай. Животът е прекалено кратък, за да зачеркнеш всичко от списъка си със задачи.

***

1. Don’t procrastinate. That’s what everyone keeps on telling you, right? Don’t procrastinate, stop wasting your time… but how do you do that? The answer is simple: you don’t. There is only so much you can do in one day. Today, I can write this post and read a book or binge-watch Downton Abbey, but I can’t write this post, read a book, binge-watch Downton Abbey and write my paper, go for a run, paint my nails, stop world hunger and become the most successful writer/neurosurgeon/politician/whatever this world has known.

If you put too much pressure on yourself sooner or later you’ll snap. So, instead focus on what you can actually do in a day. Set realistic goals and allow for a little procrastination.

2. Do what you have to first, what you should later. Don’t waste your time doing things you can avoid. Sounds lazy? It is. But it ends up saving you time. If you strive to be an overachiever, this post isn’t for you. If you want to get shit done – keep on reading.

As said above, if you don’t want to end up wasting your whole day or burning yourself up, prioritizing is a must. Think about it: you have a paper to write and some cardio to do, but if you go to the gym first and exercise for about an hour and then come home and take a shower, are you really going to start your paper or are going to “just watch one episode” that turns into “OMG it’s 5 am and I have to turn in this paper in two hours”? If you’re anything like me, it would probably be the latter.

3. Don’t read how to do it, just do it. Before I started writing this post I researched how to write a “how-to”… for the better part of the day. Then suddenly I realized I had been wasting my time in a completely pointless way (unlike rewatching HIMYM) and actually started writing.

4. If you delay doing it, there’s probably a good reason. You either dislike it or you have personal issues that keep on distracting you. Don’t force yourself to do something simply because you have to. Take a deep breath and try to figure out what it is that bothers you. If you don’t know where to start, talk to someone who has already done what you’re confused about. If you just generally dislike this task – f*ck it. If something’s distracting you, deal with it first.

But whatever you do, don’t force yourself. Life is too short to check off everything on your to-do list. Unless it’s “Be awesome” – you have to check off that one.

Places of Sofia: Lime (or the best hot chocolate out there)

2014-11-26T15:19:00.000-08:00

Ако си умираш за добър горещ шоколад, Лайм (София, ул. Граф Игнатиев 40) е твоят избор. Не преувеличавам, като казвам, че горещият им шоколад е най-добрият, който съм опитвала някога. Предлагат също претенциозни и скъпи, но затова пък прекрасни сладки неща, които си струва да опиташ поне веднъж. Шоколадово-смокиновите им бонбони веднага ме спечелиха, а аз съм много взискателна, когато става въпрос за сладко и е трудно с нещо да ме впечатлиш.

Местенцето е малко и уютно, така че е перфектно за излизане с приятели или за срещи. Нямам нищо против „индустриални” интериори, така че ми харесва как е направено отвътре, но ако си фен на винтидж стила и непременно държиш да седиш в старомоден фотьойл, вероятно на теб няма да ти хареса. Отвън също е хубаво, има изглед към едни от най-красивите стари сгради в центъра... както и към не особено красивия зеленчуков пазар, но какво да се прави.

В крайна сметка, смятам, че Лайм има доста добри шансове да си спечели място в сърцето ми... а може би и в твоето.

***

If you’re a sucker for a good hot chocolate as I am, Lime (Sofia, ul. Graf Ignatiev 40) is the place to be. Seriously, their hot chocolate is to die for and I’m not even being overly enthusiastic! They also have a selection of pretentious and expensive but delicious sweets that are sure to please the sweet-tooth (and hidden snob) in all of us. I’m not ashamed to admit I’m snobbish when it comes to sweets but their fig-chocolate bonbons meet all my criteria.

Also, it’s small and cozy therefore perfect for a chat with friends or a date. I don’t mind industrial interiors so I think the place is pretty awesome, but you probably won’t like it if you’re into vintage furniture and insist on sitting in a red velvet lounge chair. It’s pretty on the outside too as it has a view of some of Sofia’s most beautiful buildings… and a flea market but oh well.

Ultimately, Lime has a pretty good chance at winning my heart and I believe yours too.

The Taylor Swift Paradox

2014-11-25T08:34:00.001-08:00

Признавам се за виновна по този параграф. “Taylor Swift’s next song should be entitled “Maybe I’m the problem” („Следващата песен на Тейлър Суифт трябва да се казва „Може би проблемът е в мен”) ми звучеше смешно и го репиннах (не е ли умилително колко нови глаголи се появиха в българския език?). Бях чувала само една песен на Тейлър Суифт, но приказките за любовния й живот бяха стигнали и до мен.

Чак много по-късно започнах да се замислям какво всъщност стои зад всеобщото негодувание и почти яростните обвинения към нея, че не се задържа дълго с едно гадже, че описва любовните си преживявания в песните си, че прави интимния си живот публично достояние...

Всъщност замислих се върху това едва когато изгледах една пародия на Someone Like You на Адел, в която към нея бяха отправени същите критики – че може би неуспехът й с мъжете се дължи на нея самата, че е некоректно да пее за бившите си гаджета, че представя нещата прекалено едностранчиво и т.н.

Добре де, рекох си, но и някои от любимите ми изпълнители от мъжки пол, ако не и повечето, също пеят за бивши гаджета. Изкарват ги коравосърдечни кучки, изобличават изневерите им, споделят интимни подробности от живота им, прехвърлят вината за края на връзката върху тях... до тук – нищо неочаквано. Даже като гугълнеш (!) “songs about exes” ти излиза следното:

Ед Шийрън пее за бившата си Ели Голдинг в Don’t. Който е чувал песента, знае, че не е най-ласкавото нещо, което някой би могъл да ти посвети...

Джъстин Тимбърлейк обвинява Бритни за края на отношенията им и за разбитото си сърце в Cry Me a River. Или трябваше да използвам фразата „представя нещата прекалено едностранчиво”?

Еминем пее за краткотрайните си отношения с Марая Кери в Bagpipes From Baghdad. И дори споменава името й няколко пъти в текста.

Тогава какъв по-точно е проблемът? Минали романтични връзки винаги са служели като вдъхновение за музиканти, писатели, актьори и всякакви хора на изкуството. Защо Тейлър Суифт трябва да е изключение? Кое ядосва толкова много нейните хейтъри и кара дори хора, които нямат специално отношение към нея, да осъждат решенията й?

Не бързам да крещя „сексизъм!”, просто искам да обърна внимание на конкретните неща, за които е критикувана:

Че излиза с прекалено много мъже и прекалено често ги сменя (slut-shaming much? Хм...).

Че пише песни за бившите си гаджета (а защо, по дяволите, да не го прави?).
Че прехвърля вината върху другия (а да сте чували някога песен за разбито сърце, в която изпълнителят обвинява себе си за всичко?).

А сега си представете тези обвинения, отправени към Джъстин Тимбърлейк например. Кое не ви „стои” както трябва?

Welcome

2014-11-24T04:08:00.001-08:00

Здравейте, мои бъдещи читатели или просто наминаващи насам скитници.

Създадох това място колкото като пространство за непопулярни мнения, урбанистични помисли и предозиране с писмената реч, толкова и като вид терапия, чрез която да преодолея болестната си скука и пословичен недостиг на остроемоционални случвания. Вяло се надявам, че проследявайки мислите и впечатленията си ще открия нещо, за което да се хвана, или ще създам някаква структура на непрозаичното, което ме вълнува, а може би ще успея да направя същото и за някой друг, което би било достатъчно прекрасно.

Или накратко казано, този блог е едно търсене на нещото, което просто е и те кара да бъдеш -

***

Hello, my future readers or just passers-by, wandering here.

I created this blog as a space for unpopular opinions, big-world thoughts, and overdosing on the written word, as well as a kind of therapy to help me overcome my morbid boredom and emotional insufficiency. I have the feeble hope of finding some pattern or structure of non-bleakness, of things that interest me and eventually lead to or compose “something” I feel genuinely passionate about. And if in the process I help someone else find that something too, then that would be wonderful enough.

In a nutshell, this blog is a search for the something that is and makes you be.

*в до известна степен свободен превод