: tmb :

Оранжево срещу розово 9

noreply@blogger.com (plamenj) — Thu, 29 Apr 2021 08:25:00 +0000

Улвърхемптън Уондърърс - Шефилд Юнайтед 1:0, 17.04.2021

Най-добрият футболист в света

noreply@blogger.com (plamenj) — Wed, 05 Sep 2018 07:00:00 +0000

Мъж избира чипс за сина си от павилиона на спирката. Тъкмо съм оставил момичетата на Мирадор Принсес - виенското колело до пристанището на Малага, и чакам за бира в жегата. Когато вижда момчето - около 10-годишно хлапе с една от онези, новите фланелки на Ювентус, продавачът сериозно го пита знае ли кой е най-добрият футболист в света. Момчето гледа объркано и продавачът повтаря въпроса си на английски. Още смутен поглед, затова с чипса продавачът дава и отговора, докато аз се заливам от смях:

- Меси, чико, е най-добрият футбилист, Ме-си!

Бирата ми е блудкава и стипчива, нищо особено, но точно такава, каквато трябва да бъде. На етикета господин със сако и вратовръзка е свалил сламената си шапка и забърсва потното си чело с платнена кърпичка, а до него току-що налята ледена бира се пени в чашата. Важните неща в живота.

Телевизия на ръба на закона 6

noreply@blogger.com (plamenj) — Wed, 25 Jul 2018 08:00:00 +0000

Не се бях връщал към темата известно време, през което амбициите на Булсатком да има собствен сателит и да навлезе в мобилните комуникации го принудиха да се откаже от повечето си ексклузивни спортни права, а аз и останалите футболни фенове се примирихме, че няколко пъти годишно ще трябва да гледаме Ел Класико на прекъсващ онлайн стрийм с руски коментар (а руските коментатори могат да накарат дори "експертите" на Диема да звучат така, все едно знаят какво говорят).

Междувременно сред другите оператори течеше консолидация, като с придобиването на Близу Мобилтел стана най-големия играч на кабелния пазар. Собственият пакет спортни канали Мтел Спорт стартира със скромна футболна програма, но и НХЛ и тенис турнирите Мастърс, както и с малък скандал с прецакването на абонатите, които след краткия гратисен период започнаха да получават ъпгрейднати сметки, без да са заявявали включването му.

Наистина неприятната изненада обаче предстои. От следващия сезон Би Ти Ви преотстъпва правата за италианската Серия А и мачовете от Шампионската лига във вторник, както и финала на ребрандирания като А1 оператор, който ще ги излъчва ексклузивно по прекръстените на Макс Спорт канали. За Би Ти Ви това може да обяснимо - парите, които ще получи от А1 са си чист кеш, а се съмнявам, че ще има осезаем спад в приходите от реклама, но не и оправдано - т. нар. "спортни" канали на групата се изпразват от съдържание и обезсмислят, а и зрителите едва ли ще са особено щастливи.

Големите спортни събития струват скъпо. Телевизиите могат да ги финансират по грубо казано 2 начина - с реклама или допълнителни абонаментни такси. Вторият модел би означавал, че телевизията ще се опита да стигне до максимален брой потребители, предлагайки се през различни доставчици и по алтернативни начини - например Плей Диема Екстра за хората без договор с кабелен оператор. България обаче е мъничък пазар и само допълнителните такси може да се окажат недостатъчни за избиването на парите, дадени за правата - ето, от стартирането цената на спортния пакет на Диема се покачва с левче всяка година и от тази ще е 7 лв. на месец за повечето абонати. Затова и Булсатком досега, и А1 не създават телевизионен продукт със спортните права, а ги използват за привличането на клиенти, които натоварват с допълнителни, по-скъпи услуги и обвързват с дългосрочни договори.

Нещо, което е незаконно.

Член 21 от Закона за защита на конкуренцията ясно казва, че "прякото или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия", "ограничаването на производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите", "поставянето сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори", "необоснованият отказ да се достави стока или да се предостави услуга на реален или потенциален клиент, за да се възпрепятства осъществяваната от него стопанска дейност" и "прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти" представляват злоупотреба с монополно или господстващо положение и са забранени. Преведено на човешки език, А1 няма основание да отказва предоставянето на каналите Макс Спорт на други оператори, но и трябва да го прави на същата цена, на която ги "продава" на себе си.

Законът е в правната рамка на СЕМ и, логично, на Комисията за защита на конкуренцията (би трябвало и Комисията за регулиране на съобщенията да се занимава с това, макар досега да не е взимала отношение). Преди години Булсатком игра цирк с уж друг собственик на правата и уж други оператори, които излъчват каналите, и номерът мина пред КЗК. Честно казано, не ме интересува какви врътки ще прави А1 сега и дали кротко ще го докараме до монопол, знам само, че ощетени отново ще са зрителите.

Световното по екипи

noreply@blogger.com (plamenj) — Mon, 11 Jun 2018 08:25:00 +0000

Блогът си е жив, мерси, че попита, и се завръща точно навреме за събитието на годината - Световното първенство по футбол (не "Световната купа" или "Световното първенство на ФИФА"). Темата е единствената мода, която има значение, критериите - същите като миналия път, а преди да стигнем до новите култови екипи, ще ти се наложи да разгледаш няколко грандиозни провала.

32. Сърбия (0/10)

Страните, на които залага Пума - Италия и водещите африкански се провалиха в квалификациите и от компанията на пожар са подписали с няколко участника на първенството. В последния момент за Сърбия е останал каталожен модел. На резервния пък са дръпнати 3 ленти, които трябва да са флага на западните ни съседи, но не са, а и изпълнението е супер аматьорско. Нищо, няма да се косите, братя сърби - крушовата ракия продължава да е топ.

31. Русия (0/10)

Опитите да направиш нещо "винтидж" в Русия неизбежно се забиват в стилистиката на СССР като Лада 1200 в канавка. Общо взето, откакто показаха фланелките на Сборная за домашния чемпионат мира, Адидас ограничават щетите. Резервните не ги разбирам - има нещо в тях, което некомфортно ми напомня за електронната игра с вълка от Ну пагади, но и без това щяха да са грозновати.

30. Мароко (0/10)

Мароканците са отишли в магазина, избрали са двата най-досадни тиймуеъра на Адидас и са им зашили емблема (или, по-скоро, 12-годишни момиченца, работещи в незаконна работилница до някой сук, са им зашили емблемата).

29. Иран (0/10)

Същата работа като Мароко, но предполагам, че иранците просто са гепили тениските от тир, минаващ през страната, което е един вид извинение.

28. Испания (1.5/10)

2018-а е годината, през която испанците и Адидас установиха, че при смесването на червено и синьо се получава лилаво. Последното се свързва с републиканизма в Кралство Испания и лекият визуален бъг предизвика несъразмерно силни брожения в страната. Не това обаче е причината да не харесвам титулярните екипи, а копирането от най-грозния адидаски темплейт от средата на 90-те изобщо. Резервните са решени в мръсно бяло и мандаринено оранжево - цветова комбинация, която казва Испания малко по-малко от ескимос с монокъл. Въобще група Б се очертава тегава за гледане, още повече очевидно ще бъдем подложени на всички възможни комбинации червени срещу бели.

27. Франция (2/10)

Уляля, откъде да започна? За пръв път Найки са нацелили традиционната за Франция комбинация от синьо, бяло и червено, но отново не и класическия нюанс на синьото, добавяйки все пак флагче на гърба, за да е още по-дразнещо разминаването. Спектрограмата, която присъства в различна степен у всички нови екипи на компанията, тук е най-контрастна, но с това ищахът на на дизайнера да твори явно не се е изчерпал. Пълните овали и заострени върхове на шрифта са заети от ар деко, но изградени от шестоъгълни клетки (шестоъгълникът, ето че ще научиш нещо ново, е общоприет символ на страната, напомняйки за формата й на картата) - нещо като лафа за кръглата пица с триъгълни парчета в квадратна кутия, но не толкова вкусно. Положението донякъде спасяват "модните" резервни фланелки с вградени нишки в червено и синьо (изобщо свиквай с меланжа - следващия сезон ще е навсякъде), уви невидими отдалеч.

26. Мексико (2/10)

Адидас са потърсили ретро вдъхновение от Световното в САЩ през 1994-а, когато мексиканците носеха ярко зелени фланелки на Умбро и отпаднаха с дузпи от българския национален отбор, облечен в екипи с точно този дизайн - страшно вдъхновение, няма що. Резервният за малко да позамаже ситуацията, но хей, някой пак не е познал знамето.

25. Хърватска (2/10)

На всеки 2 години запомнящите се червени и бели карета на Хърватска стават обект на издевателства в името на продажбата на повече фланелки. Този път дизайнерите са ги видели през нелегален онлайн стрийм, а ако размерът продължава да расте така неудържимо, след време просто ще имаме екип с червена предна и бяла задна страна. Не съм убеден и че потъмняването на синьото в отново резервните екипи е добра идея. (Да се чете: изобщо не е добра идея.)

24. Аржентина (2/10)

Аржентинците са благословени с може би най-красивия екип на национален отбор в целия свят и всяко човъркане на дизайна осира пейзажа. Когато това лято Меси, Дибала и най-вече Отаменди излизат по терените в Русия, ще изглеждат все едно предната вечер домакинът е метнал фланелките им в пералнята на 90 градуса, с няколко нови Ариел 3 в 1 капсули и капачка белина за всеки случай. Отчаяни от самите себе си Адидас са повишили тренировъчните тениски до резервни, но това просто не работи, мучачос.

23. Тунис (2/10)

Тунис е единственият отбор, спонсориран от малкия германски производител Улшпорт на този шампионат, и човек би си помислил, че от компанията ще използват шанса да покажат нещо оригинално. За съжаление, немската оригиналност се простира до новия темплейт на Улшпорт, с който, много по-подобаващо, ще играят една дузина нискоразредни и аматьорски отбори из регионал-, обер- и бециркслигите.

22. Египет (2.5/10)

В името на Амон-Ра и Салах, от месец и нещо насам се чудя каква е връзката между Египет и карето и не мога да сгрея. В квалификациите "фараоните" (предлагам ти дринкинг гейм - всеки път, когато коментаторът на Бенете ги нарече така по време очертаващите се като бая мудни мачове в групата - по една малка ракийка) носеха едни палави черно-бели чорапи, но за голямата сцена май са отпаднали.

21. Саудитска Арабия (3/10)

Титулярно - в зелено, резервно - в бяло и това е. Подходът на саудитите някак успява да изглежда по-добре от изпълненията по-горе.

20. Сенегал (3/10)

Още една от жертвите на предшампионатната офанзива на Пума. Моделите с превърналия се в традиционен за марката полутонова графика, в случая на лъв, не са чак толкова разочароващи, колкото контраста с ярките дизайни, които Садио и малките маненца можеха да носят, ако Сенегал беше останал с Ромаи.

19. Корея (3/10)

Някак си Найки успя да създаде по-красиви екипи за отбори, които не се класираха за Световното - САЩ, Чили, Нова Зеландия, Турция, дори Словакия се обзаведоха с истински красоти. А и да се опитваш да направиш адски скучен екип, едва ли ще ти се получи по-скучно от титулярния корейски. При резервния е точно обратното - новоосвободеното място на гърдите е заето от мъглива вариация на таегука, която обаче е твърде плаха и неубедителна.

18. Панама (4/10)

Ако трябва да съм честен, екипите на Панама се очакваха повече като нишан за това, какво ще предложи Ню Баланс на Ливърпул за следващия сезон, но ще останат в историята заради първото участие на страната на мундиал. Мотивът на принта трябва да е хем харпия, хем скайлайна на Панама Сити... ми, окей, щом казват.

17. Англия (4.5/10)

Печели дори само от това, че няма нищо общо с кошмарните бели екипи със светло сини ръкави и червени чорапи отпреди 2 години. Истинското попадение обаче е шрифтът на Крейг Уорд, получен с усукване на кръста на Св. Георги. Кръстът присъства и върху резервните фланелки - отново в класическо червено - но по-нелепо.

16. Швейцария (4.5/10)

Предната страна на титулярната фланелка е разкрасена с изолинии, напомнящи за планинския релеф на страната или за това, че Лихтщайнер е дърво. При резервния се сблъскваме с най-голямото престъпление на Пума тази година - решението да предостави почти идентични, чисто бели тениски на спонсорираните от нея отбори. Всички, които са по-напред в класацията, са там заради първия им екип и въпреки втория.

15. Швеция (5/10)

Пред Швейцария е Швеция - ей така, да ти е гадно като го четеш на глас. Наистина няма какво да объркаш с титулярния екип на шведите, но... шегувам се, всичко е точно. Едни леки диагонални ивици за по скандинавски минималистичен ретро разкош и става чудно. При втория екип неизбежно се сблъскваме с тиймуеър, но Кондиво е приемлив модел.

14. Уругвай (5.5/10)

Може би не колкото при съседите от другата страна на Рио де ла Плата, но и Уругвай е успял да направи комбинацията от небесно сини фланелки и тъмни като душата на Серхио Рамос гащета "своя". Стилизираното изображение на слънце на гърдите (или, окей, корема) не идва директно от националния флаг, а от скулптурата Слънце за Атлантида на Карлос Паес Виларо. Да, знам, че на тази снимка не се вижда много ясно, но закъде сме тръгнали, ако няма да си вярваме. За резервните се разбрахме.

13. Белгия (5.5/10)

За разлика от останалите, търсенето на последното златно поколение и култов модел на националния отбор при Белгия е отвело Адидас чак в средата на 80-те. Има обаче нещо сбъркано в новия вариант на мотива с ромбовете - може би, ако се бяха придържали към класическия аргайл, щеше да се получи по-приятно за окото. Резервният е отново Кондиво, но печели бонус точки за двуцветните адидаски ленти на раменете.

12. Исландия (5.5/10)

За разлика от другия малък производител Улшпорт Ереа се хвърля в дълбокото без пояс. Мацаницата по ръкавите на исландците, уж Северното сияние, но повече вулкан, изглежда, виж, има една английска дума unapologetic, която не мога да преведа, та ънаполоджетикали като нещо търчало по стадионите на ранната английска Висша лига. Има неща, които вярвам, че трябва да си останат в 90-те - Бекстрийт бойс, водка Номер 5, мъжките обеци, начинът, по които изглеждат екипите на отборите от ранната английска Висша лига, но колкото повече гледам фланелките на Исландия, толкова повече ме кефят! (Което не означава, че ще размисля за другите неща)

11. Португалия (6/10)

Червеното на титулярния екип не е кафяво, а резервният не е ужасяващ, както последните няколко пъти. За сертификат "коректна фирма" ще стигне.

10. Коста рика (6/10)

Не знам защо, но костариканските екипи са се получили по-добре от панамските. Обаче много добре знам, че ще викаш за тях във всеки мач, дори и да не си го признаеш. ДНК-подобната графика на червената фланелка идва от полета на колибрито, а необичайната комбинация от черно и бяло - от екипа, носен през 90-а, когато комбинацията пак си е била необичайна, хич да не е.

9. Австралия (7/10)

Айде честито, австралийците най-после получиха къстъм модел, който не е просто отпаднала разработка за Бразилия. Графиката по ръкавите отдава почит на уникалната местна природа и в частност Уейв Рок (но може и на обикновени уейвове за сърфиране, ако не си чувал за скалната забележителност). Резервната е за пръв път в петролно зелено и би изглеждала чудесно и извън футболния терен, въпреки че отнесе немалко хейт от хора, които просто не разбират.

8. Перу (7/10)

В Латинска Америка Умбро борави по-смело с цветовете. Перу получава класически модел с диагонална ивица и добавка от няколко златисти елемента (защото златото на инките, глупчо), на който фон позиционирането на номерата изглежда като саботаж.

7. Полша (7.5/10)

Крила на орел или крила на на хусар - няма значение, решението е уместно и красиво в минималистичността си.

6. Колумбия (7.5/10)

Виж, вече знаеш мнението ми за двата модела, но тук някак, сигурно заради цветовете, проработват и двата. Ех, само да не излизаха тия ленти от мишниците, а си бяха на мястото на раменете. И една мъничка екстра - цветовете на вратарския екип са същите като на носения от легендата Рене Игита на Италия'90.

5. Япония (8/10)

[Вкарай произволно клише за японския перфекционизъм и внимание към детайла, защото] Качи-иро означава "духът на победата" и е тъмно индиговият цвят, предпочитан от самураите за дрехите под бронята им, докато белите чертички са в стила на традиционните сашико шевове. Тънката червена ивица в яката логично идва от хиномару, но по-интересно е, че става розова при женския национален отбор и резедава при отборите по футзал. Резервният е нищо особено в линията на 90-арските екипи на Адидас.

4. Бразилия (8/10)

За разлика от Франция, при Бразилия Найки са взели разумното решение буквално да дедизайннат всичко излишно, за да се получи класически изчистен екип. Дори жълтото е по-лимонено, близко до цветовете, използвани в миналото от Селесао. Фасетитите в различни нюанси на синьото разчупват изгледа на разервните фланелки, но (о)стават някак невидими от дистанция.

3. Дания (9/10)

Окей, сексът е готин, но какво да кажем за комбинацията Дания - Хумел на голямо първенство. Толкова култови екипи през годините, че дори фланелката, съшита от няколко такива, изглежда величаво. Този път от марката с пчеличката са подходили по-консервативно (което й струва първото място, за огромна изненада даже на мен самия) - шевроните по рамената са наполовина плътни, наполовина съставени от тънки райета, а почти незабележимият X-образен мотив на гърдите отдава почит на Кралската гвардия.

2. Германия (10/10)

Има една категория хора, за които имам едно наум - тези, които носят фланелки на германския национален отбор, без да са немци и да има първенство. Сред тях има една подкатегория, за които наумът пиука като гайгеров брояч около руски дисидент - издокараните в екипчетата от 90-а година. Беше неизбежно той да бъде възкресен рано или късно, но от компанията са подходили изключително внимателно и, заедно с резервния зелен, също от тогава, са създали изцяло самостоятелни модели, съобразени с тенденциите в съвременния спортен дизайн и настоящия визуален език на марката. (Можеш ли да го кажеш така, а, а?) Дори квадратичния и абсолютно нечетим шрифт на Адидас за първенството изглежда една идея по-намясто тук, отколкото при другите страни.

1. Нигерия (10/10)

Цветовете и мотивът са препратка към използваните през 90-те, прякора на "суперорлите" и фолклорните африкански десе́ни, но резултатът по уникален начин пренася спортната екипировка в света на стрийтуеъра. Найки допуснаха само една грешка - че подцениха собствения си труд и изпуснаха още по-големите кинти. С над 3 милиона предварителни поръчки, при това без Нигерия да е близо до фаворитите в турнира, титулярната фланелка беше разпродадена буквално за минути, скоро последвана от резервната, която сама по себе си не е кой знае колко специално, но идеално допълва първата.

Е, щом си стигнал до тук, значи двуседмичната абстиненция не ти се отразява много добре. Но пък си заслужил нещо за десерт, всички сме, затова ето - Клийн Шийт Ко. отново имат неофициални фен тениски, посветени на първенството, и, о чудо, всички те са по-внимателно проучени и креативни от официалните и спокойно могат да влязат в учебник по национален брандинг. Би било честно да им обърна повече внимание, но нямам време, а и Марк Уилис си го е разказал така подробно. Тази път обединяващият мотив е панделка, по-детайлно за всеки дизайн по групи: А (Русия, Саудитска Арабия, Египет, Уругвай), B (Португалия, Испания, Мароко, Иран), C (Франция, Австралия, Перу, Дания), D (Аржентина, Исландия, Хърватска, Нигерия), E (Бразилия, Швейцария, Коста рика, Сърбия), F (Германия, Мексико, Швеция, Корея), G (Белгия, Панама, Тунис, Англия), H (Полша, Сенегал, Колумбия, Япония).

Неапол и Тоскана

noreply@blogger.com (plamenj) — Wed, 07 Feb 2018 08:05:00 +0000

Няма как да минем без този пътепис, a колкото и да ме мързеше да го напиша, средата на зимата е чудесно време да си припомня миналогодишните пътувания из Италия.

Неапол е оптималният тест за твоята италианска пригодност. Защото всичко тук е пó - улиците са по-тесни и мръсни, хората са по-тъмни и шумни, фасадите са по-олющени. Дотолкова, че да ти трябват десетина минути за да отличиш снимките на сценка от филм с арабски терористи от добре познатата ти сценка по същата улица. Но Неапол е и адски вкусен. А повече за това - след съвсем малко.

Строежът на църквата Сан Франческо ди Паола е започнат в началото на 19. век, когато за кратно в града царства зетя на Наполеон, но е почти пълно копие на античния Пантеон в Рим - от класическия интериор до окулуса във внушителния купол. По-забележително е, че на площадката пред абсолютно всяка църква (едни от малкото равни и открити пространства в центъра на града) винаги има по няколко хлапета, ритащи оранжева гумена топка. В момента на снимката по-голяма част от иначе обширния Пиаца дел Плебишито е окупирана от строежа на сцената за концерт вечерта, но около стълбите се състоят поне 3 отделни мача, а навсякъде хвърчат миниатюрни хамшици и мертенси (то и оригиналния Мертенс си е ситен де).

D10s.

Дори в Болоня дебелата, впрочем най-вече в сравнение с Болоня дебелата, не съм изпитвал такова удоволствие от храната. Има две неща, които трябва да правиш при всяка удала ти се възможност в този град - да ядеш пица и да пиеш кафе - защото никъде по света, всъщност никъде в Италия дори, те не се доближават до неаполитанските. Наречи ме сноб, но истинската, единствената истинска пица е с почти невидимо тънък блат, но дебела, леко изгорена и леко жилава коричка, сос от ароматни санмарцански домати и нежна биволска моцарела. Това е. Можеш да я опиташ както в известните Да Микеле, Сорбило и Бранди (но само на обяд и то пак с тълпи туристи, чакащи ред за маса над главата ти), така и в местенца като Палацо Петручи (с изглед към шарената навалица на Пиаца Сан Доменико Маджоре) или Да Атило в Испанския квартал - гледай да седнеш на една от двете масички до входа на тясната виа Пинясека, така че да се забавляваш с доставчика на отсрещния зарзаватчийски магазин, който трупа щайги и торби като за малък камион на мотопеда си, или с чирака от съседния магазин за риба, натоварен с неблагодарната задача да следи октоподите да не избягат от легена си на паважа. Еспресото - с целия ритуал, подрънкването на чашките, шума от машината, до божествения вкус, който остава полепнал по небцето ти, дълго след като си изпил ултракъсата доза. И не е само това. Кучина повера е дала на Наполи перфектната улична храна - хрупкаво изпържени разнообразни дребни морски дарове, зеленчуци или крокети в хартиена фуниийка с дървена виличка от някоя от фриджиториите. Или онзи тип убийствено сладки десерти, които се срещат само на юг, който и да е юг - тук това е баба - тръгнала от Полша, минала през Франция, в неаполитанския вариант е тестено топче, напоено със захарен сироп и ром, довършено с доза бита сметана.

Задръстването в неделя по обед. Aкцентът не е върху автомобилите, а върху мургавия младеж, който осъществява най-директната форма на директни продажби, мятайки пакетите с носни кърпички директно на таблата на автомобилите през отворените прозорци на шофьорите, после спокойно прибирайки непродадените отново през отворените прозорци, преди колата да е потеглила към следващото задръстване.

След Рим и Милано Неапол е третият най-голям италиански град, но централната му част може спокойно да се обходи пеша (не че има друг начин) за няколко часа, отчитайки, разбира се, немалката денивелация - все пак сме между морето и вулкана. А колкото и да е хубаво в Чентро сторико и Куартиери спаньоли, рано или късно ти писва от джангъра там и ти се ще да пообиколиш. Първо наблизо. Градският транспорт не е очевидният избор обаче, скузи - не особено редовен и със склонност да променя маршрута при необходимост (както и абсолютният феномен на една и съща спирка една и съща линия да спира и в двете посоки), а билети се купуват само предварително - от павилиони или табаки, така че не е чудно, че местните предпочитат да висят в колата си с часове в някое спонтанно възникнало задръстване пред това да висят в рейса. Про тип: избягвай да ходиш до стадион Сан Паоло за късен мач, избери си уикенд, в който Наполи - отборът и градът - играе следобед.

До Кастел Сант'Елмо - внушителната крепост, властваща над града, можеш да стигнеш по два начина. Единият са стълбите Педаментина, катерещи се зигзагообразно към Вомеро още от 14. век, но макар денем да са по-скоро живописни, след залез бих ги избягвал, ей така - за всеки случай, пък и с поне малко респект към престъпната слава на града. Другият и доста удобен е да се повозиш на един от трите фуникулара, които тръгват от различни точки в центъра, при все че за станциите ще трябва да се огледаш внимателно. Кастел Сант'Елмо е впечатляващ сам по себе си, но най-ценното тук е гледката - към Историческия ценър, залива с пристанището, бизнес квартала зад гарата и, разбира се, Везувий, който колкото осезаем, е толкова невидим от по-ниските части на Неапол. Уличката, която така категорично разсича стария град в долния ляв ъгъл на снимката, всъщност е широка едва около 3 метра и носи 7 имена по цялата си дължина (Паскуале Скура, Мадалони, Доменико Капители, Бенедето Кроче, Сан Биаджо дей Либраи, Викария Векия, Джудека Векия), но иде да покаже изненадващото дълголетие на древното градоустройство.

Посещението на Катакомбите е едно от тези, които ще изпитат уменията ти да се оправяш с местния градски транспорт - общо взето трябва да стигнеш до катедралата Мадре дел Буон Консильо в подножието на хълмовете в източния край на града от не повече от 3 опита. Вероятно ще те питат как си се озовал там, но не заради пътешествието с автобус, а защото са отворени за публиката преди едва десетина години и не са заляти от туристически орди. Вземи си някаква горна дреха, защото под земята е хладничко, и не се притеснявай за черепи и скелети - всичко е разчистено, а и няколко пъти ще ти бъде напомнено, че обектът е не просто атракция, но и социален проект, координиран от църквата.

Сред туристите в Неапол изобщо преобладават два вида, поне според мои наблюдения: американски пенсионери - с баджове с имената им и родните им щати, слезли на групи от круизните кораби, които обикалят Средиземноморието - отмятащи забележителностите и снимащи всичко (например пица с 30-сантиметров обектив в тесничкия салон на Бранди, за разлика от мен, което обяснява дразнещата липса на фотоси с храната, описана по-горе, защото просто бях прекалено зает с онова, което се предполага да правиш с нея) и по-приветливите и млади французи - обикновено по двойки.

До Помпей се стига за около половин час с кола или влак. А когато става дума за Помпей, трябва да забравиш всичко, което си виждал на други археологически находки. Защото Помпей си е цял град - с улиците, къщите, храмовете, театрите и площадите - можеш да се разхождаш из него с часове. И да, тук туристите стават много и всякакви, малка подготовка за Тоскана по-късно.

Прочида е третият по площ остров в Неаполитанския залив и многократно отстъпва по популярност и забележителности на по-големите Иския и Капри, с други думи - случайно е начинът, по който е най-вероятно да се окажеш на него. Но повярвай ми, струва си, дори ако е само за да видиш това. На Прочида ще откриеш приспивното спокойствие на малкото рибарско градче, като извадено от тъжно носталгичен черно-бял италиански филм, а това вече не е случайно - на острова са снимани десетки такива.

Сигурно, повлиян от някоя глупава, но красива романтична комедия, идеята да бръмчиш из италианската провинция с мъничък ярко червен Фиат ти се струва примамлива. И наистина, спускането от планината към Фуроре - там, където Средиземно море и небето се сливат в неразличим хоризонт, или взимането на произволна отбивка от Фи-Пи-Ли по криволичещ между тоскански хълмове, кипариси, селца и винарски изби второкласен път със скандално ниски ограничения на скоростта е чудно. Но нека по-малко наивната, красива и романтична част от теб внимава - изисква се волско търпение да се справиш с бюрокрацията, преди да си вземеш колата от рент-а-кара, смелост - да се впуснеш в италианския трафик и ужасно добро планиране и наблюдателност - да не се побъркаш от влудяващото положение с паркирането (окей, няколко съвета - увери се, че имаш достатъчно висок лимит на кредитната карта, огледай добре автомобила за щети, спазвай знаците, предварително си разпечатай карти на ZTL-ите - забранените за преминаване от неживущи там зони в центъра на всеки по-голям град, набележи си удобен паркинг, за който, да, в повечето случаи ще трябва да платиш солено).

От Амалфи до Позитано. Без спиране, защото буквално няма къде да оставиш колата. Всички тези места, предполагам, изглеждат още по-добре снимани откъм морето, всъщност всичките му там рекламни кадри, на които си ги виждал, са от тази посока, но съжалявам ли за припряното минаване с нервно оглеждане за случайно свободно местенце около шосето и неочаквания километричен, водещ в неясна посока тунел на връщане - не, луд ли си.

Пиаца дей Мираколи можеше спокойно да се нарича така заради Втората Световна война, когато Пиза е почти изцяло разрушена, но великолепните ренесансови сгради, сред които и прословутата наклонена кула, оцеляват без драскотина. Съответно са и местопрестъпление на дране на туристи с венециански размери. Добре де, полувенециански размери.

Както си се досетил, югът е зад гърба ни, а думичката "туристи" ще присъства все по-често, ако не в пътеписа, поне около него. Силуетът на Сан Джиминяно в далечината е една от онези гледки, които те карат да се огледаш за прелитащи в небето дракони (изобилстващи в Малта, например - гледките, не драконите). Щях да напиша, че това е особено така, ако идваш от север, но се оказа, че е подобно и от юг, абе важното е от някъде да стигнеш. И вътре е автентичничко и запазено, макар и не толкова внушително, заради което проверих и наистина, всяка една от кулите тук отстъпва по височина на болонските Асинели и Гаризенда, но маркетингът им като че ли е по-силен.

Тосканците не минават за майстори на пастата и най-вече пицата, а останалите италианци подигравателно (защото в Италия подигравките могат да са само за храната) ги наричат бобоядци. Но пък това е добра възможност да избягаш от клишето и опиташ някой местен специалитет с печено месо или трюфели. Не се подлъгвай обаче да налетиш на флорентинското шкембе - лампредото, ужасяващо е.

Шест от деветте милиона туристи в Тоскана годишно (повече от цяла България, майнд ю) се отчитат във Флоренция. Ще го усетиш дори само при вида на километричните опашки пред основните музеи и дразнещата блъсканица по оста Санта Мария дел Фиоре - Понте Векио. Флоренция обаче е жив град и само стъпка встрани ще ти даде малко повече въздух, но ако целта на посещението ти е средновековното и ренесансово изкуство и времето, с което разполагаш, го позволява, те съветвам да резервираш билета си за Уфици онлайн, при все че ще ти дойде с 4 евро отгоре. Иначе катедралата, или по-точно пространството около нея, е, хендс даун, най-магичното място в цяла градска Европа, макар за интериора да не може да се каже същото. Панорамата е от кулата на Палацо Векио, но отблизо е различно и замайващо красиво.

Тоскана е палиото в Сиена и калчо сторико във Флоренция, но и десетки други, по-малки панаири и фестивали - през лятото са посветени или на типичен местен продукт, или на Средните векове. Провеждат се по няколко всеки уикенд, а тук можеш да се ориентираш и планираш.

Почти всяко градче по пътя крие нещо любопитно. Можеш да пропуснеш някое от по-популярните места и да отскочиш до Волтера с неразгадаемия лабиринт от улички и руини от римско време, крепостното село Монтериджони, Лука с овалния си площад или просто за пресни стриди до комунистическо Ливорно.

Чумата е проклятието на Сиена - избива близо половината от населението й, а проспериращия в началото на 14. век град никога не се възстановява и пада под властта на Флоренция. Но чумата е и благословията на Сиена, която, задушена от по-големия си съсед, си остава в този 14. век - трябва само да затвориш мислено няколко магазинчета за сувенири и се пренасяш шест века назад - стръмните улички, червеникавите сгради, знамената на контрадите, в града няма кой знае какви самостоятелни забележителности - самата обстановка е. На този фон още по-странен е стадионът на местния Робур с модулните си трибуни - някак неуместен, кацнал извън контекста. Не пропускай Сиена.

Искрящо бял пясък, лазурно синьо море, тропическа буря? И пясъкът, и водата обаче са отпадъчни продукти от химическия завод на Солвей, дал и име на близкото градче - Росиняно Солвей (в което има прекрасен Конад, работещ в неделя до късно, което, съвсем сериозно, е жизненоважна информация за гладния и жадния). Бурята си е истинска, затова не успяхме да постъпим като местните, които въпреки замърсяването си тачат плажа. Наоколо има всъщност съвсем нелоши, абе какви нелоши, направо перфектни истински плажове с прилежащите им вилни зони, а Тоскана си става отвсякъде и за чисто морска почивка (стига да нямаше толкова много история наоколо).

Тънката разлика 3

noreply@blogger.com (plamenj) — Thu, 11 Jan 2018 11:45:00 +0000

Деле Алпи ≠ Деле Али

Архив 2016

noreply@blogger.com (plamenj) — Tue, 26 Sep 2017 07:30:00 +0000

Архивът започва да настига настоящето и ми се ще да намеря някаква красива символика в това, но не мога, остава си просто факт. 2016-а завърши с дълго чакания триумф на Палмейрас в Кампеонато Бразилейро и изобщо имаше много футбол - символите на националните отбори, участващи в Европейското първенство, в цели две версии и, разбира се, фундаменталната класация на клубните екипи. Малта не получи пътепис, но покойната й лира се отчете, Балтийският път заслужава споменаване всяка година, а и пологотворих - реално за волейболния Хебър и идеалистично за аптеките в градската среда.

Разни 122

noreply@blogger.com (plamenj) — Tue, 22 Aug 2017 07:30:00 +0000

Добре, добре, май дойде време за втората половина от по-интересното през първата половина на годината.

Подобно на всичко смислено в София и тази транспортна схема е резултат от самоинициатива и засега непотърсена от общината. Разбираема, опростена, но детайлна, абе както си трябва.

Докато сме в градски транспорт, разгледай уникалните мотиви на плочките в станциите на Лондонското метро, по-подробно за Виктория лайн, джобната карта тази година приветства с мотив, вдъхновен от Метрополитан, тапицерията на седалките от целия свят, станциите на Нюйоркското в детайл и харибековска карта на римските пътища в империята. В България споделеното пространство вече го играем с паркирани на тротоарите автомобили и пешеходци на платното и не работи, но според някои експерти това е бъдещето на градовете, докато в антиутопична съвременна Америка пешеходците са просто нежелани.

Соц-брутално от хартия и куку-панелки; Осло опитва да наложи велосипедния транспорт насила, но, противно на утопичната представа за Скандинавия, хората си искат колите; а можеш ли да познаеш града по схемата на велоалеите му? 5 планирани града с различна степен на успех (по цялата скала провал-яко); джиджаните къщи с цветни фасади, които не очакваш от Сингапур, нали? защо всички започнаха да харесват брутализма, който може да е красив и отвътре; но може би не достатъчно - Робин Худ Гардънс преди разрушаването; виенският "Люлин" - Алтерла; два проекта, които се промъкват във впечатляващи изоставени сгради и няколко потенциални обекта в Сицилия; карта на бруталистичния Берлин; примери на модернизма след Втората Световна; дървените храмове на Полша (храмове, защото има и джамия); изчезващите стари къщи на Калкута; най-странните архитектурни паметници на Великобритания; поредица за позабравените съкровища на 20. век и направо една цяла Уикиархитектура.

Отзад напред с разнообразни, но добре подбрани примери на българския графичен дизайн от миналия век; още винтидж с кутийки на шведски бонбонки, курс по руски авангардизъм, френски лого находки, монограми от различни епохи, чешки телевизионни шрифтове и обложки на плочи, поглед в работата на Херберт Матер отпреди дигитализацията и календарчета от Унгария; новини от света на окраските на авиолиниите; и наградата за употреба на сигнални флагове отива при; да ти се прияде, още като видиш тръка; дизайн трендът на 2017 г. - цици! 20-те лога на всички времена; две търсачки за регистрирани търговски марки; саудитците може да не са ми любимци, но редизайнът на олимпийския им комитет е шампионски; класически италиански брандове като маратонки; какво следва за датския дизайн; брекзитърите си искаха сините паспорти, но защо толкова сериозно? глупави въпроси за не толкова глупави дизайнери; защо всички стартъпи изглеждат по един и същ (и не много отличаващ се всъщност) начин; направи логото по-~~голямо~~добро; могат ли светофарите да станат хем по-сложни, хем по-ясни.

За къде ще сме, ако не продължим с типография: Велтро - най-италианския шрифт и символ на цяла епоха; историята на създаването на Комик Санс, която може би го прави мъничко по-симпатичен; Гугъл фонтс, подредени по сходство; единственият пиксел шрифт, от който ще имаш нужда (ако изобщо имаш нужда от пиксел шрифт); азбука на тръмповия апокалипсис.

Като казах (написах, разбира се, че е написах) азбука, няма как да не ти споделя най-детайлния сайт за системи от писмени знаци; европейските езици, подредени като шрифтовете по-горе; къде най-често се среща всяка буква в думите от английския; непреводимите емоции и странни думички (източник на вдъхновяващи речникообразни картинки за социалките).

Вероятно надскачам себе си с научната тематика, но ще пробваме (просто скролни надолу за порното, ако не ти се занимава): защо природата обича толкова шестоъгълниците, защо; оказва се, че прилепите се карат през цялото време; не се знае кога ще ти притрябват, затова си ги букмаркни - ISO символите за всякакво оборудване; още стандартизация с историята и разпространението на метричната система; как да разбереш, че някой те баламосва; шокиращи разкрития за динозаврите (е, не за динозаврите - те отдавна са мъртви и трудно ще бъдат шокирани, но палеонтологията да се стяга); страстта към пътешестване може да е закодирана в ДНК-то; кои са най-болезнените при настъпване тухлички лего (всички, но тези са попонай); имаш хидравлична преса и какво можеш да правиш с нея - ами да смазваш всевъзможно неща; буболечки, буболечки, буболечки, буболечки, буболечки, щото май са на изчезване; а, ето ги пчеличките под лупа; сибирската тундра се разтапя и това може да означава апокалипсис, ама наистина; не по-малко важно - защо се развързват връзките на обувките; забавления с урина (ама не по Гала); животните, които се избиват, защото бъркат желанието за секс с глад, че то има ли разлика; впрочем изобщо начинът, по който се прави съвременна наука, може да излезе е тотално сбъркан.

Някога, съвсем неотдавна впрочем, може би си спомняш, се снимаше на лента, която обаче крие малка расистка тайна. Излизаме от черно-бялата гама с един цвят, който има име само на японски, зеленият убиец от Викторианската епоха, бърз онлайн инструмент за палитри и хапване по Пантон.

Изобщо още много за хапване, дано имаш нещо вкусно под ръка: най-добрият шоколад на света от Еквадор; хавайското поке - следващото голямо нещо и братовчедът му - латиноамериканското севиче; митична паста от МИТ; култовото списание за кулинарна култура Лъки Пийч, с огромен принос за превръщането на азиатската кухня от екзотика в стандарт, спря да излиза по-рано тази година (че и си спря сайта, ужас), останаха ни само революционните му графики и дизайн; някои от по-странните сирена по света; историята на шведската традиция фика и един луд крал, който се опитва да забрани кафето; различните ресторанти на Лисабон, не че имаш нужда от още причини да тръгнеш натам веднага; какво е да си китаец и да пишеш за китайска кухня като за американци; впрочем виж само за колко китайски кухни става дума; Последната хапка - червената книга на традиционните заведения от Мънчис, хем тъжно, хем вкусно; влез, например в един от някога изобилните лондонски ресторанти за змиорка и пай; един ден чревоугодство в Токио, но спазвайки правилния етикет; как се прави супа (кой би предположил, че си е почти цяла наука); да, това са сладкиши; характерните хлябове и коледните печива на Европа; войната в Сирия унищожава и богатството от вкусове на кухнята й; защо бутилчиците кленово сиропче имат мънички дръжчици; как да избираш зехтин; пазители на баските традиции от френската страна на границата; шеф Иван Оркин за перфектния рамен; разни рецепти стъпчица по стъпчица, така че дори ти да не объркаш нищо; ако объркаш нещо все пак, поне нека е смешно; най-старият ресторант в света е жив и здрав в Испания и продължава да пече по 50 прасенца на ден; кралят на трюфелите в Ню Йорк; маслото на човешката цивилизация; знаем, че и "традиционното" английско ястие фиш ен чипс, и японската темпура е произлизат от Португалия, а ето и малко по-подробно как панираните зеленчуци се озовават в Япония; истински кралски менюта; различните видове ориз (защото е важно да използваш правилния); арабските корени на вкусната сицилианска храна; фо, фъ, фу(?) - виетнамската супа и за закуска; оказва се, че гърци (да, малака) държат повечето денонощни дайнъри в Америка и за това си има причина; какво и къде да обядваш на най-големия рибен пазар в света; виж, войнишката храна може да се превърне и в шедьовър за поне две мишелин звезди; как един бежанец изобретява най-"индийското" ястие; разнообразието от американски барбекюта; внимавай да не се изложиш като Опра Уинфри, която обърка копър с фенел, та трябваше Джейми Оливър да я светва; защо хималайската сол е розова, но все пак не си я причинявай, няма смисъл; 70-арска шаренийка; как да пиеш като истински испанец; Антъни Бурдейн открива Оман, омаен сладък; неща, на които наистина може да те научи Шведския готвач от мъпетите; мммм, фан туан - оризовите топки от Тайван; най-подценяваният най-вкусен десерт - хлебният пудинг; какъв джънк задължително да опиташ или да си донесеш от Нова Зеландия; митове и легенди за италианските крайпътни заведения и как Тарантино, Уес Анерсън, Майкъл Бей и Алфонсо Куарон биха заснели готварски рецепти.

Което е възможно най-плавният преход към кино темата: все по-рядко може да ти се случи да гледаш филм със симултанен превод в салона, а в Танзания буквално ти го разказват; ние си ги знаем, но за Запада фантастичните комедии от Източна Европа - от Семейство Мейзга до 13-та годеница на принца могат да са изненадваща находка; мистериозните "китайки" в началото на филмовите ленти; всички онези теории за любимия ти сериал или блокбъстър, за които дори не ти е хрумвало, развити и анализирани кадър по кадър; защо толкова много анимационни герои са жълти и носят ръкавици; анимето преди анимето - черно-бели японски класики; а понеже явно имаш много свободно време, вземи Блекпилс - оригинални онлайн серии от Вайс.

Флагът с цветовете на дъгата, символ на ЛГБТ общността, създаден през 1978 г. от Гилбърт Бейкър, който почина по-рано тази година, получава 2 нови цвята за солидарност с дискриминираните заради цвета на кожата си - кафяво и черно. Едва ли ще прихване, но е хубав символ. Още флагове с казашките одеяла на Саид Атабеков, еволюция на знамената на европейските държави върху картата на континента, за да стигнем до стилизирането им като японски префектури, едно може би скучно хералдическо уики и антиутопичните знамена в киното и музиката, като допълнение на този мой стар постинг, преди забавата с измислени/истински флагове, руските странности (жокер) и Шелдън Купър. А ако скоро не си преглеждал Флаговете, си изпуснал доста: Дания, Русия, Ямайка, Гърция, Гренада, Етиопия, Аржентина, Галисия, Гренландия, Швеция, Норвегия и Шведско-норвежката уния, Буркина Фасо, планетата Земя, Британската индоокеанска територия, Марий Ел, Обединената арабска република, Белгия, Пернамбуко, България, Сан Ескобар, Африка, Чикита, ОНД, Американските Вирджински острови, държавата Алепо, Малдивите, Германия, ПКК, Бонер, франкофонията, Бангладеш, Кипър, Тонга, старото знаме на Мавритания, Тайланд и Коста Рика, Уолис и Футуна, Фризия, Румъния, Доминика, Гамбия, Германската новогвинейска компания, Литва, Йордания, Канарските острови, Занзибар, Танзания, република Саха, Латвия, Рораима, Буранда, Замунда, коруто на Хундертвасер, Съри, Папуа Нова Гвинея, Пакистан.

Вдъхновено от кориците на Нюйоркър, Токиотър е онлайн издание, което отдава дължимото на илюстраторите от Япония. Макар и по-скромно, отдаваме дължимото и на Жорди Рос, Лора Бер гър, Мадлен Фроман, Асткик Ракимова, Фернан Татенбак и един растящ архив от съветски детски книжки.

Почти не се говори за секс в този блог, отчитам го, ето малко за начало - разказ за къмшота (или как не се получава каламбура от английското заглавие); ядещите жени обикновено не са най-атрактивната гледка, но за всяко правило си има изключения и Крис Епълбаум се е погрижил да ги заснеме; вибраторите наистина са изобретени като лек за истерични женички; най-добрите порно събредити, моля, за нищо; онзи позабравен момент, когато самият Салвадор Дали снима за Плейбой; кратка и анимирана история на клитора.

Толкова мета, колкото може - банкноти, "издизайннати" с биткойн блокчейн (не питай, не знам как работи, само разглеждам).

Имам и адски много музика от целия свят и всички епохи, нищо че линковете изглеждат малко: Радиооооо (с 5 о-та) те разхожда из популярната музика във всяка една страна през последния век; в радио градината пък има стотици ефирни радиа на Земята (и, съвсем като в живия живот, някои станции не се хващат); тук можеш сам да си миксираш музика по градове; непознатата електронна музика от Югославия от 80-те; а в крайна сметка поп музиката просто се повтаря... или пък не, виж какво казва това невероятно подробно изследване.

Сърбите са го измислили - местенце за занаятчии (ама не "крафт") онлайн.

Икеа вече отговори подобаващо на наглата и скъпа имитация на пазарската й торба от Баленсиага, но тази фланелка с дизайна на Бока Хуниорс добавя още един слой божествена гениалност (да не кажеш, че не съм предупредил навреме какъв коледен подарък очаквам), класическите екипи никога няма да стоят по този начин на истински играчи и веднага в обратната крайност с традиция, чест, съперничество и грубост в странния свят на калчо сторико, годината, в която Ливърпул почервеня, кои са хората, които създадоха английската Висша лига и, за добро или лошо, промениха играта завинаги, и как Хюстън Астрос се издокарват в най-впечатляващите униформи в историята на бейзбола.

Почти всичко, които трябва да знаеш за 49-те фундаментални приказки (а трябва да поназнайваш това-онова за приказките, напълно сериозен съм), барабар с един куп илюстрации, абе влизай в страната на приказките.

Изпращам те на път из историята с истинските шедьоври на руските живописци, едно заравяне в семейното минало като занимавка за целия свят, мистерията на рогатият, очилат шлем на Хенри VIII, юдаизмът преди юдаизма, забравените еврейски пирати от Ямайка, хоморобите в Римската империя, менте автомобилите в Съветския съюз от 30-те до Жигули, какво е да живееш в град, построен в кратера на действащ вулкан, скинхедите преди нацизма.

Калчо дзоолоджико

noreply@blogger.com (plamenj) — Mon, 03 Jul 2017 12:45:00 +0000

С изключение на Англия, всъщност, футболните емблеми стават задължителен елемент от екипите на отборите сравнително късно - през 70-те години. Преди това редовният фен е можел да ги срещне само в програмата за мача или върху фасадата на стадиона, а съвременното изобилие от клубен мърчандайз просто не съществува. В Италия това съвпада с на пръв поглед странното увлечение към нови лога с модернистично стилизирани животни вместо традиционните, които пък обикновено са скучновато заимствани от градските гербове. Зад част от тях - Лацио, Бари, Палермо, Удинезе - стои фирмата за спортно облекло Пушен, която, заедно с друга вече нефункционираща компания Енере, е сред първите в Италия, които брандират екипите, и обличат повечето елитни отбори в страната през 80-те. Кои са авторите на повечето от останалите емблеми обаче остава трудно за установяване.

Няма как да не започна с Ювентус, който по-рано тази година представи новото си лого - раираното J е замислено като лайфстайл и моден бранд, в който обаче няма нищо футболно. Зебрата е почти толкова стара, колкото старата госпожа, и се появява в емблемата още през 20-те години на миналия век, като във варианта от 1979 г. остава сама, изправена на задни крака и стилизирана в оп арт. Дербито с Торино пък шеговито се представя като битка между зебра и бик, който присъства както в герба на града, така и в самото му име. Юве, от друга стана, не е идеалният пример за този постинг, защото чак до 90-те екипите им най-често са декорирани само с двете жълти звезди за броя на спечелените скудета.

Бикът, разбира се, продължава да краси фланелките на Торино, както и през по-голямата част от историята му. Вариантът от 80-те обаче е различен - с насечен контур и насочени напред рога бикът е много по-агресивен и запомнящ се. Емблемите на двата торински клуба впрочем са абсолютни фаворити на Гуерин Спортиво и специализираното издание Бранд Айдентикит.

Партенопеи е сложна думичка, използвана от хора, които се опитват да звучат така, все едно разбират от италиански футбол. За всички, които наистина разбират, Наполи са магаренцата. При основаването си клубът, разбира се, избира за свой символ герба на регион Неапол - изправен на задните си крака черен кон, който обаче се превръща подигравателно в магаре още след трагичното първото участие на небесносините в Дивизионе Национале през сезон 1926-27 - актив от едва едно равенство (0:0 с Бреша на Стадио Милитаре дел'Аренача, съвременници твърдят, че е бил доволно тъп мач) в 10 мача и голова разлика 7:61. Неаполитанци обаче пият по едно вино, мушват по едни спагети, пица и супа с миди и си казват, кво пък толкова, магарета е даже по-добре (както след години ще направят и моите хора в Палмейрас и Тотнъм). 'O Ciucciariello гастролира върху фланелките само един сезон, после градът е завладян от култа към бог Диего, а другото магаре - донякъде забравено.

Асколи може да се загуби напоследък, но през 80-те е редовен участник в Серие А и записва едно 5. място в началото на десетилетието. Изборът на симпатична животинка като кълвача за талисман не е очевиден, но зад това има интересна история. Пълното име на града е Асколи Пичено - втората част идва от племето пицени, населявало областта през античността. Дали името на пицените идва от латинската дума за кълвач picus, или е обратното, няма как да знаем (не слушайте тоя дърт пияница Страбон), но кълвачът става символ на цялата провинция Марке. Лично аз повече харесвам рисунката, използвана между 1979 и 1981 г., повече, но като че ли по-разпознаваема е емблемата отгоре. След фалита и възраждането на футболния клуб преди няколко години, той дори приема името Асколи Пикио, но кълвачът присъства в логото му доста по-скромно.

В сравнение с останалите европейски първенства Серие А се е променила най-малко през годините, както тактически, така и емоционално, а титлата на Хелас Верона през 1985 г. надминава като шок дори тази на английския Лестър миналата година. Въпреки името, което е референция към древна Елада, и двата елемента в емблемата произлизат от благородническия род Скалиджери, управлявал Верона през Средновековието, и конкретно първия подеста Мастино I дела Скала, при това съвсем буквално. Scala на италиански ще рече стълба, двете кучета пък са мастифи, на италиански mastino, като названието идва от латинското mansuetus, което, няма да повярваш, означава питомен. И двете продължават да са част и от настоящата емблема, макар че та по никакъв начин не се доближава като внушителност до осемдесетарската.

Може би най-известната работа на италианския дизайнер Пиеро Гратон е lupetto - ръбатата вълча глава с кървясало око в кръг с цветовете на Рома. Вълчето оцелява до 1997 г., когато се преценява, че емблемата не е достатъчно римска за китайските туристи и американските любители на сокъра, и е заменена с щит с изображение на Капитолийската вълчица, който може да обозначава абсолютно всичко в Рим. Лупето, слава Юпитеру, обаче има достатъчно фенове сред феновете на отбора и се завръща периодично върху фланелките, в това число резервния екип миналата година.

Орелът в емблемата на Лацио произлиза от аквилите на древноримските легиони, а през годините феновете на римляните са го виждали изобразен по безброй начини на клубната емблема, включително хванал сноп пръчки - символ на фашизма - през 40-те, но особено любима е минималистичната стилизация от средата на 80-те, когато всъщност отборът крета в Серие Б. Култовият дизайн на екипите, при който орелът обхваща и разделя предната част на фланелките, беше възроден (уви за кратко) преди 2 години. Ретро вълната стигна и до спонсорите и от следващия сезон това ще е Селеко - производител на битова техника, който беше фалирал, но явно има намерение да се завърне с реклама на добре познато място.

Ако си запознат с настоящата емблема на Палермо, знаеш, че това също е орел. Въпреки че прилича на гарван. Гарван щеше да е по-яко. Черната глава с розова якичка се появява през 1979 г. и изчезва през 1986 г., когато година след като президентът му Роберто Паризи е убит от мафията клубът фалира и е основан наново. Класическа сицилианска история.

Петелът надвива лястовицата, катерицата и газелата в анката, проведена сред привържениците на Бари в първите години след създаването на клуба през 1908 г., а през 1979 г. Гратон създава смелата кубистична интерпретация, която, нека бъдем честни, със сигурност е спечелила повече фенове на отбора, отколкото скромните му постижения на терена. Преди 3 години клубът влезе в спирала от ребрандирания, която отсече главата на петела и го замени с трътлеста кокошка.

През 1983 г. Удинезе някак успява да подпише с един от най-великите футболисти на епохата - Зико, поради което всички архивни снимки обикновено показват бразилеца в специфичните ромбоидни екипи на Американино (които иначе правят дънки, въобще, в един момент всички решават да се пробват в тоя бизнес) и диагоналните ивици на Диадора, до степен почти всички да забравят, че малко преди това фриуланите са известни като зебричките, заради приликата с батковците от Торино (макар исторически Удинезе първи в Италия да обличат черно-бяло райе, година преди Юве).

Дяволът не е точно животно, но като звяр се класира в селекцията по темата. Днес почти никой не нарича росонерите дяволи, а хитреците от Фоджа по своему са запазили сатаната за себе си (или пък просто са продали душите си). Още през 1928 г. легендарният журналист и илюстратор Карло Берголио - Карлин опитва да систематизира символите на футболните клубове в страната - там са вълкът на Рома, грифонът на Дженоа, пилето на Бари, бикът на Торино, змията на Амброзиана, биволът на Лацио (упс!), и дяволът на Милан. През годините образът на червено-черния сатана еволюира в карикатурен злодей, за да се стигне до 1979 г. Милан печели десетата си титла, след като изпреварва непобедимата Перуджа, и решава да добави към завоюваната златна звездичка цели 2 нови емблеми - дявол от пламъци и М в червено-черно райе. Още следващия сезон обаче се разгаря скандала Тотонеро, след който Милан и Лацио са изпратени в Серие Б, а правата на дузина калчатори са спрени за няколко години (сред тях и Паоло Роси, който е реабилитиран навреме за да направи Скуадра адзура световен шампион на Испания '82). Милан се завръща в елита бързо, но също толкова бързо изпада отново, абе, интересни времена, преди на червено-черен кон да се появи Берлускони, да докара Ариго Саки и онзи дрийм тийм с Гулит, Ван Бастен, Малдини, Барези и Анчелоти от края на 80-те да спечели всичко възможно. Както и да е, дяволът потъва вдън земя, изчезва яко дим в небитието, плюе си на копитата след ония смутни години.

Не бих казал, че времената, когато Интер и Милан доминираха италианския футбол ми липсват, но със сигурност бяха малко по-интригуващи от актуалното състезание с един ~~кон~~ зебра. На снимката по-горе са братята Барези - Франко в червено-черния екип с огнен дявол и Джузепе в черно-синьо и щит със змия - преди Дерби дела Мадонина през прословутия сезон 1979-80. Змията, biscione на италиански, идва от герба на благородническия род Висконти и флага на Миланското херцогство, като оттам се появява и върху логото на автомобилите Алфа-Ромео. С комиксовия си стил, почти дружелюбна физиономия на гадинката (за разлика от оригинала, в който поглъща човек) и леки несъвършенства емблемата, която се задържа до началото на 90-те, е една от онези, които бих се радвал да видя отново в употреба, но, дори с предстоящата 110. годишнина на Интернационале, това изглежда твърде малко вероятно.

Чезена технически не е на морски бряг, но при липсата на каквото и да е друго характерно нещо за града (освен онова изпълнение на Learn to Fly от хиляда души, с което поканиха Фу Файтърс преди няколко години, знаеш, гледал си видеото) изборът на морско конче за символ минава за легитимен. Изображението му върху клубната емблема обикновено е по-конвенционално, а вариантът от сезон 1983-84 явно не успява да стане популярен сред тифозите, защото единството място, където е запазен, е албумът със стикери Панини. Наложи се да го прерисувам от начало, защото загубата на тази красота щеше да е непростим грях, амичи кари. (Демек, ако на някой му притрябва векторно, да чукне един факс на редакционните телефони.)

За рекордно време през 80-те Бреша успява да извърви пътя от трета дивизия до Серие А и обратно до трета дивизия, нещо което не е чак толкова необичайно, но именно в сезоните на топ ниво брешаните изоставят екипите, с които са познати на почитателите на калчото - сини фланелки с бял шеврон на гърдите. Дизайнът, при който голямата кръгла емблема е разположена под спонсорския надпис, е копиран от Фиорентина, а графичното решение е доста по-внимателно, чак стои чуждо сред останалите. Лъвът по-нататък остава в клубната емблема, но вече в по-класически хералдически вид, а идва от прозвището на града, дадено му след 10-дневния бунт срещу Хабсбургите през 1849 г. - Лъвицата на Италия.

Ако ФК Матера не ти говори нищо, това е напълно разбираемо - в крайна сметка, най-големият успех на отбора от градчето, известно с древната си архитектура, е един (1) сезон в Серие Б. Матера е тук обаче заради емблемата, която чудесно се вписва в елитната компания. Клубът я използва от време на време през 70-те и 80-те паралелно с официалната, която е безидейна, но любопитна с начина, по който диагоналната синя лента е пренесена върху врата на бика. Настоящото лого на Матера Калчо впрочем е пример за всичко грешно, което може да се случи с една футболна емблема, срамота.

Завършваме, не защото интересните лога са свършили, а защото все някога трябва, с още един вълк. Лече стига до Серие А за пръв път през 1985 г., като е вече екипиран подобаващо с една от най-щурите емблеми в лигата. Вълкът, преминаващ зад дърво, е символ от герба на града, но едва ли старите италиански хералди са си представяли, че подобна интерпретация може да съществува някога. Логото устисква чак до 2001 г., когато в отбора заиграва някой си Валери Божинов. Случайност? Може би.

Разни 121

noreply@blogger.com (plamenj) — Tue, 13 Jun 2017 07:00:00 +0000

TL;DR. Бърза подборка на по-интересните неща, които не се случват онлайн, за да ни разсеят от нещата, за които нямаме време офлайн:

Започваме лежерно с реклама (за да не прекъсваме в най-драматичния момент после) - през 50-те във Франция се развихря кампания за трезвеност или поне това е нещото, което местните разбират под лозунга "Не повече от литър вино на ден", още купища реклами и издания за дизайн, предимно от Холандия и отново Франция, в този архив и нещо по-актуално с кампанията на Момондо за пътуването, но не сега, а на предците ни.

Илюстраторите телеграфно, във фотографско темпо: Пиго Лин, неделните слънца на Тед Карпентър, Рафаел Вар она, Матеуш Урба нович от Токио, минималистичните години на Леван и Давит, идеалният отбор на Стенли Чоу, студио Мути, Д же н а от Бреда, Ким Роселие, Андреас Прайс, Соня Алинс, Дейвид Лозо, славянски комикс от Катаржина Витершейм, Конал Дийни, Кристофър Неш, Теодор Георгиев, Скот Макрой, Мурат Палта, Йехуда Девир, Б ен, Натали Мартинес и по постер на ден от Магдиел Лопес.

Спомняш ли си неслучилия се скандал с вицепремиера Валери Симеонов и майтапчийските му снимки от концлагера Бухенвалд? А шейминг проекта Йолокост, странно предшестващ го - е, май всички са се извинили (без Валката де - патреот мъж се не извинява), но пък е чудесна отправна точка за осмислянето на историята. На историята ни. Какво е "Източна Европа", как е измислена и кога ще си отиде. Илюстрирана история на славянската нищета на първо чуване звучи неуважително, но е много мил и обхватен проект, посветен на този край от света. Няколко разходки из Изтока през миналия век: мрачната и бляскава Будапеща през 30-те от изобретателя на SLR фотоапаратите; пражката неделя и още безгрижни кадри от Чехия през 60-те, после идват танковете; Източен Берлин през 60-те, 70-те и 80-те, съпоставен със същите места сега, а промяната е много по-голяма от видимата; градската градина в Плевен и една в Запада - Амстердам от края на 19. век. През 1936 г. Великобритания е разделена подобно на днес, но една битка по улиците лондонския Ийст енд спира марша на нацизма. А преди 40 години англичаните също гласуват за или против обединена Европа и снимките говорят за една някак по-ведра кампания (може би е заради офертата на Бевърли). Донякъде подредена по индийски, но изключително богата база данни за историята на раджпутите - княжества, управлявали северната част на субконтинента през по-голямата част от историята му. Как откриването на Троя от Хайнрих Шлиман открехва немците и за свастиката. Илюстрирана история на интимното окосмяване през вековете - разгледай, попрочети и, явно се очаква, създай си мнение. Иначе Чарлс Дикенс, освен велик писател, си е имал мнение за много неща и не се е страхувал да го изразява - виж само темите за България в седмичника му Домашни думи. През 70-те години на 19. век осаджите са изселени от териториите си в днешен Канзас. Именно там, в Лабет малко след това се разиграват шокиращите събития покрай първите серийни убийци в Америка - Кървавите Бендърс, които, като прочетеш историята, ще установиш, че са в основата на един куп хорър филми по-късно. Късметът на изгонените осаджи се обръща и скоро в новите им земи е открит нефт, който ги превръща в милионери. Докато не започват да измират мистериозно - разследването на тези убийства пък ражда ФБР. 20 години след основаването на бюрото, през 40-те 20 хиляди служители работят само в тази "фабрика" за пръстови отпечатъци. И един още по-студен случай - какво разкриват древните трупове в блатата на Северна Европа. Уикендът е едно сравнително модерно изобретение, но, струва ми се, вече недостатъчно. Интерактивна карта на Римската империя - не е зле за начинаещи в областта. През 60-те немски изселници, предвождани от Паул Шефер, основат Колония Дигнидад - затворена, изолирана и строго охранявана общност в Чили, която дълги години пази мръсната тайна за мъченията и издевателствата, които се случват там, но днес е вече туристически обект, бля. 5 века назад във времето се случва една по-различна бежанска криза - иберийските маври са изгонени от християнска Испания. Забравените готи, които тръгват от Скандинавия за да завладеят цяла Европа в ранното Средновековие и... да изчезнат. Уморените железопътни гари ги изоставят, нали? Рисувал ли е Джентиле Белини Скендербег и деца ли са строителите на столицата на фараона Ехнатон, съпруг на Нефертити и баща на Тутанкамон. Малко бележки за това как Османската империя е повлияла върху европейския начин на живот. И малко история от бъдещето, преди отново да се обърнем към миналото - какво ще се случи, когато умре кралица Елизабет II.

Преди бомбардировките на Втората Световна и Брежнев да сринат Кьонигсбергския замък, столицата на Източна Прусия е един от най-красвите немски градове. Днес в центъра на Калининград зее празно поле и потъващият в почвата Дом на съветите, а бюрократични неуредици и финансови проблеми уви продължават да спъват осъществяването на проекта Сърцето на града (в момента дори иначе добрият сайт не е онлайн). Състоянието на Наркомфин (въпреки тъпото име) не подобава на значимостта на сградата за конструктивизма, но донякъде отговаря на неосъществената комунистическа утопия. Какво е Наркомфин, какво е да живееш там, какво няма и какво се очаква да се случи с него. Още много бетон и тухли в къси линкове: модернизъм по френски, калифорнийски и африкански, нерадостната съдба на един от шедьоврите му в Индия и визуална ода за променящия се (и понякога изчезващ) Берлин; Москва се кани да събори цели квартали с хрушчовки - първите панелки от 50-те, и това не е съвсем добра идея; други 10 емблематични сгради в руската столица, бастисани през последните години; оказва се и че прекрасните британски провинциални имения са застрашени от разрушаване, през 60-те Нюкасъл започва да расте вертикално, но, подобно на всички смели планове от епохата, остава недовършен и неразбран; мрачната страна на Льо Корбюзие и влечението на порно индустрията към известния му стол LC4; продължаваме брутално с няколко класики, седем храма, разходка в Буенос Айрес и сеулско възраждане; живот си живеят в загребския Люлин Мамутица; скрити съкровища на интернационалния стил в село Лаки, остров Лерос; изчезващите кегелбани на Германия; първите "небостъргачи" на Ню Йорк от края на 19. век, град, в който вече има места, които слънцето не огрява никога; една от добре запазените флак-кули от Втората Световна война може да се превърне в най-новия (и висок) парк на Хамбург; до Румъния за укрепените средновековни църкви на Трансилвания и няколко къщи в брънковянски стил; една сграда, която успява едновременно да изпъкне и да се впише в типичната малтийска архитектура на Валета; защо е толкова кално (и как да не е); българският отговор на гръцките ръчно декорирани фигурални плочки, за които говорих преди време, и барселонската версия на подовете на Париж, които споменах тук, но внимателно подредени, че и с карта; кина, блокове, къщи и градски пространства; бягството на два сина на бащите си от сянката на бащите си - Алберт Шпеер младши и Себастиан "Паблоескобаров" Марокин - в архитектурата; старата гара на Айфеловата кула в търсене на нов живот; креативни решения за решетките в паважа около дърветата; ужасно (с което имам предвид прекрасно) детайлни миниатюри на сгради; арменски прелести във VR-формат; кориците на каталозите на ИКЕА от 1951 г. насам; изоставеното бъдеще на архитектурата; как растат най-бързо растящите градове в Китай (за които вероятно не си чувал) в таймлапс. Хей, Уес Андерсън, може да спреш да търсиш локации за новия си филм, просто провери този списък. Искаш магистралата да стига до центъра на града? Няма проблем, но до няколко години няма да остане град. Ако в Париж попаднеш на нещо, което прилича на средновековно укрепление, вероятно стоиш пред РПУ.

Мап порн и еротика! Ако има нещо хубаво в резултат на Студената война, то е Европейският зелен пояс, който следва държавните граници на Желязната завеса. ЦРУ отбелязва 75-годишнината на картографския си отдел като публикува доскоро секретни карти от целия свят. Искаш да обиколиш всички пъбове в Лондон? ОК, това е най-краткият ~~пешеходен~~ маршрут за лазене между тях. Стереотипна карта на Гърция, която всъщност е забавна дори да не си грък. 220 метро системи от целия свят - смачкани и опростени, московизация, но добре аргументирана на Парижкото и изобщо още много радикална картография.

Две приложения, с които можеш да си нарисуваш собствен свят - едно за реалистични сателитни снимки и друго за плашещи портретни снимки, всичко от съвсем простички скици.

На път в миналото на легендарния Път 66; по Транссибирската железница в снимки; най-странните места, посетени от Мънчис през годината; експедиция Украйнер разкрива по-малко познатите места в страната (все едно има много по-познати) и хасидският "Бърнинг мен", пак там; всичко, което ти трябва да знаеш за всеки британски стадион; в търсене на овидиевите варвари по северното Черноморие; бреговете на Втората Световна война; Дракула е измислица, не само на Брам Стокър, но и на социалистическа Румъния в търсене на повече западни туристи; а може и по-просто и набързо с този влог.

Звучи скучно, но е маниашко - визуализация на работния ден на американците по сектори. Все някога си се сблъсквал с любопитния факт, че например Япония на японски е Нихон, Италия на полски е Влохи, а Гърция на турски - Юнанистан, но тук може да се запознаеш с всички. "Американски" неща, които се казват така, но не са непременно от там. Ако случайно си пропуснал - онова изследване за религиозността и патриотичността в Източна Европа, впрочем в Полша, както и тук, много обичат да освещават всичко от свещеник. Националните химни, оказва се, се плагиатстват по-често, отколкото предполага целта им. Гледам знаеш поне един славянски език - удари едно рамо на този речник. Кебапи и расизъм в Полша. Финландците са пословично притеснителни, затова и сет с финландски емоджи не е хич лоша идея за комуникация. А Монотайп е в търсене на универсален език (или ако не стане - поне универсален шрифт) за глобалното село.

Отваряме по бира и пускаме мача (някой стар, щото големите първенства тъкмо приключиха): кратка история на IPA за тези, които не са внимавали навремето; 20 лафа, с които да звучиш като разбирач; най-популярните сортове хмел сред крафт пивоварите, които трябва да познаваш, които имат какво да разкажат и които не са такива; как да комбинираш бира с твърд алкохол (никак, мен ако питаш, щото много боли глава после) и, ето тука си идваме на думата - с различна храна; квайк - новата стара мая от Норвегия; поредната мини автоматизирана домашна пивоварна; бирата, а не друго, буквално сваля маймуните на земята и дава тласък на човешката цивилизация в темата на актуалния Нешънъл Джиографик; новинки от индустрията по руски, ако са ти писнали линковете на английски.

Историята на едно от по-малко експонираните испански дербита - това на Севиля; политиката на катеначото и тоталния футбол; 92 британски стадиона и безброй Лего тухлички, това няма как да не е велико; футбол може да се играе навсякъде, а Лион Гладуел ни разхожда из по-странните арени на истинската игра; да вземе ли да изпадне Хамбург, че да се свърши с тая мъка; отново на темата за най-оспорваното първенство (с различни показатели и по-грозни графики); различната история на ултрасите на турския Бешикташ; как се раждат златните поколения; може и така - спортът за един мирен свят, както пишеше на Националния стадион преди време, но този път наистина, а Хумел може да изглежда като малък производител на спортна екипировка, докато всъщност са нетайна филантропска организация; най-резултатният голмайстор на всички времена - Пепи Бицан; кои са най-добрите емблеми в света, един опит за типографски редизайн на клубовете във френската Лига 1 и една графична книга по темата, която да, ще си струва; дълбоко в миналото с мистерията за съставите на финалистите в първата Купа на ФА, ~~цветни~~ оцветени кадри от началото на миналия век и падението на един капитан до екзекуцията му по време на Втората Световна война и малко по-близо до нас с биографията на един от най-големите таланти на 80-те - Пребен Елкер и онзи момент, когато Байерн Мюнхен се преоблече като Бразилия, и то срещу Кайзерслаутерн в зелено (няма как да е по-щуро, нали) и вече на живо - от Купата на Таджикистан до женското Бразилейрао - онлайн стриймовете не трябва задължително да са на топ първенствата и нелегални.

Дизайнът на новите норвежки крони, за който говорихме преди близо 3 години, придоби окончателен вид (и са все така страхотни), а първите банкноти ще са в обръщение това лято. Това пък е един чуден проект за аржентинското песо, който няма да види бял свят и може само да съжаляваме за това.

И след всичката шарения - две темички, които заслужават повече време: Светла обяснява нещо, което много хора, дори уж с модерно мислене, не проумяват - демокрацията не означава дясна (не дай си Боже, крайна) политика, напротив. Провалът - неизбежен, но и нещо, за което западното общество (аз включително) няма механизъм за разбиране и преодоляване, като обект на "тедски" семинари и на цял музей.

Кратка история на юго тероризма

noreply@blogger.com (plamenj) — Fri, 07 Apr 2017 07:30:00 +0000

В 9:45 часа сутринта на 7. април 1971 г. двама млади мъже влизат в посолството на Югославия на улица Страндвеген в Стокхолм. Докато разглеждат документите за удължаване на моряшки паспорт, покрай тях минава посланикът Владимир Ролович, двамата посетители вадят пистолети, Ролович - също, но е повален и обезоръжен. Нападателите се барикадират в кабинета на посланика, който е завързан - ръцете и краката - с въже, а вратът му е стегнат с колан. Пред посолството се струпва тълпа, полиция, медии. Когато нападателите чуват опитващите се да проникнат в сградата полицаи, единият вкарва пистолета си в устата на Ролович и дърпа спусъка, след това стреля още два пъти в главата му.

В 42-ата минута на квалификационния мач за Евро 2016 между Сърбия и Албания в Белград преди 2 години и половина над стадиона се появява дрон, от който виси транспарант с карта на Велика Албания. Когато дронът се спуска близо до терена, сръбският защитник Стефан Митрович дръпва транспаранта, а албанците Джака, Лила и Балай се нахвърлят върху него, предизвикайки сбиване между играчите, скоро на терена нахлуват и сръбски хулигани от трибуните. Мачът е прекратен, а УЕФА присъжда служебна победа на Албания. Преди по-малко от година пък квалификацията за Световно първенство между Косово и Хърватска е помрачена от виковете "Убий сърбина!", обединили феновете и от двете държави на стадиона. И това не са изолирани случки.

Мнозина отбелязват размириците, избухнали на стадион Максимир на мача между Динамо Загреб и белградския Цървена звезда на 13. май 1990 г., като един от началните моменти в разпада на Югославия, ескалирал в поредица от ожесточени войни в Словения, Хърватска, Босна, Косово и намесата на НАТО. По време на въпросния мач, състоял се точно седмица след първите свободни избори в републиката, спечелени от агитиращия за независимост Хърватски демократичен съюз, хърватите от Бад блу бойс се сбиват с ултрасите на Звезда, предвождани от добилия впоследствие печална слава Желко Ражнатович-Аркан. Да, мнозина от участниците в боя на Максимир по-късно се включват в истинската война между двете държави. Младият тогава играч на Динамо Звонимир Бобан пък се превръща в национален герой на Хърватска, след като изритва милиционер (който се оказва бошняк), който налага фен на домакините. Последният мач от първенството на Югославия всъщност (не) се състои на 5. април 1992 г. - играчите на сараевския Железничар и Рад Белград загряват на терена, когато от улицата се чува стрелба.

—

В колективната ни памет Югославия от времето на Тито е мирна и просперираща мултиетническа държава, успешно балансираща между Изтока и Запада, чието кръвопролитно сгромолясване идва от нищото. Това не е така.

Всички можем да възпроизведем атентата, извършен от сръбската националистически организация Черна ръка срещу австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево през 1914 г. и отприщил бента на ужасите в Първата Световна война. Но какво помним за Марсилския атентат от 1934 г., при който обърналата се към тероризма българска ВМРО и хърватската Усташа убиват сръбския крал Александър I Караджорджевич - акция, подготвена впрочем в лагер в Унгария и обслужваща интересите на Нацистка Германия. Нахлуването на Вермахта в Югославия през 1941 г. дава възможност на усташите да създадат марионетната Независима хърватска държава. Куриозно, за крал под името Томислав II е обявен правнукът на обединителят на Италия Виктор Емануил II Аймоне, но истинската власт е в поглавника Анте Павелич. Във визията на Павелич за държавата няма място за сърби, евреи, цигани, мюсюлмани - създадени са 22 концентрационни лагера, в които са изтребени стотици хиляди. Жестокостите в най-големия от тях - Ясеновац, изумяват дори немските военни. Четниците, сръбският еквивалент на усташите, споделят идеите за расово чиста държава - Велика Сърбия и не отстъпват по зверства (удобен момент да вкарам пак футболна нишка в разказа с историята на починалия миналата година баща на капитана на хърватския национален отбор Дарио Срна). В играта са и югославските партизани на Йосип Броз Тито (които не са като българските "партизани"), настъпващи решително на запад в края на войната, заедно със съветската и българската армии. Усташите избират да се предадат на британците и се изтеглят към австрийската (която тогава е била германска, разбира се) граница. В екзодуса се включват и четници, и словенски домобрани, както и десетки хиляди цивилни - дали от страх и доброволно, дали като жив щит. Колоната спира в градчето Блайбург на 4 километра зад границата и на 15. май 1945 г. започват преговорите за капитулация с 38-а Ирландска бригада. По онова време обаче пристига и югославската армия и хърватите са пренасочени към нея. Последвалите събития са тема табу през следващите десетилетия - едва през 90-те се появяват разкази и доказателства за случилото се - партизаните откриват огън срещу тълпата още в Блайбург, оцелелите са отправени на дълъг марш обратно на изток, по време на който са избивани със стотици и заравяни в масови гробове, малцината останали живи се озовават в трудови лагери. Общият брой на жертвите и до сега не е ясен. Сред тези, които се измъкват, са самият Павелич и комендантът на Ясеновац Вьекослав Лубрич.

—

Югославската държавна сигурност - УДБА не се различава кой знае колко от аналогичните служби в другите държави от Източна Европа от времето на Студената война. Но докато българската може да се "похвали" само с убийството на писателя Георги Марков в Лондон, в актива на УДБА са десетки атентати срещу най-вече хърватски активисти, емигрирали на Запад. Сред по-известните им жертви са Лубрич през 1969 г. и бившият шеф на петролната компания ИНА Степан Джурекович, застрелян в Западна Германия през 1983 г., чийто убийци бяха осъдени едва миналата година. Павелич оцелява след опита за покушение през 1957 г. в Аржентина, но умира 2 години по-късно след усложнения от получените рани. Гореспоменатият Аркан, между другото, е един от изпълнителите на мокри поръчки за УДБА.

Зад граница хърватите създават няколко организации, борещи се за независимост, но с основна дейност, изразяваща се най-често в терористични актове, например Хърватската национална съпротива, или просто Одпор, основана от Лубрич в Испания, Хърватското освободително движение на Павелич и Хърватското революционно братство. През 1976 г. Звонко Бушич, заедно с трима съучастници, отвлича полет 355 на Транс Уърлд Еърлайнс от Ню Йорк за Чикаго, твърдейки, че има 5 бомби на борда, които се оказват направени от тенджери под налягане. И ако отвличането да се разминава без жертви, американски полицай загива, докато обезвредява друго устройство, поставено от групата в Ню Йорк. 2 години по-късно Миленко Хркач от ХРБ взривява кино "20. октомври" в Белград, убивайки един и ранявайки 16 души, а няколко месеца по-късно бомба избухва в магазията на белградската гара, ранявайки 13.

—

Планът на Миро Барешич и Анджелко Брайкович, когато нахлуват в посолството в Стокхолм, е да вземат за заложници посланика и други служители и да ги разменят срещу освобождаването на Хркач. Намесата на полицията обаче кара Барешич да премине към директната екзекуция на Ролович. Барешич, на 20 години по това време, и Брайкович, на 22, поддържат връзка с Одпор и са сред основателите на Черна легия. Ролович също не е случаен - високопоставен комунистически служител, в биографията му има и няколко години като комендант на затвора на остров Голи оток, където са затваряни предимно политически затворници. Сред бившите обитатели на Голи оток са самият Барешич (заради отказа му да влезе в казармата) и един от авторите на македонския език Венко Марковски, който на по-късен етап се отрича от македонизма и заживява в София (това - без връзка с темата). След като се предават и биват изведени от сградата, Миро целува Анджелко по бузата пред камерите и изкрещява "Да живее Независимата хърватска държава" и "Да живее Анте Павелич" към тълпата.

Само година по-късно група хървати заплашва, че ще взриви самолет на САС на летището в Малмьо Бултофта, ако Барешич и Брайкович не бъдат освободени. Шведското правителство предпочита да избегне по-голяма трагедия. На борда на отвлечения самолет групата стига до Испания, където похитителите са осъдени (първоначално на до 30 години, но са освободени доста по-бързо), а бегълците успяват да се уредят с убежище в Парагвай. Там Барешич получава пост в армията под фалшивото име Тони Шарич. Грешката на Шарич е, че през 1977 г. приема да замине за САЩ като бодигард на парагвайския посланик. Там самоличността му е разкрита и през 1980 г. е екстрадиран обратно в Швеция, където излежава присъдата си до 1987 г., когато е освободен предсрочно и върнат в Южна Америка. Причината - Швеция не може да гарантира, че дори в затвора УДБА няма да докопа Миро.

—

70-те и 80-те изобщо не са години на мир и спокойствие в Западна Европа. Федералната република е скована от акциите на марксистката Фракция Червена армия, Червените бригади от една страна и редица крайнодесни организации от друга пък са отговорни за това тези десетилетия да са известни като Годините на оловото в Италия, палестински терористи убиват 9 израелски спортисти и 1 полицай по време на Олимпийските игри в Мюнхен, баската сепаратистка групировка ЕТА и ирландската ИРА извършват множество кървави атентати в Испания и Великобритания, Карлос Чакала вилнее из цяла Европа (ако се чудиш - жив е, оня ден получи третата си доживотна присъда във Франция), да не забравяме и опита за покушение срещу папа Йоан Павел II от сивия вълк Мехмет Али Агджа и българската следа в случая. На този фон, ако не броим инцидентите с югославско участие, Швеция изглежда доста по-сигурна. С две странни изключения.

Около 23.15 часа на 28. февруари 1986 г. министър-председателят Улоф Палме и жена му Лисбет излизат от кино Гранд и се тръгват към дома си, както е обичайно за северните страни, но напълно непонятно за българските титани в политиката - без охрана. Няколко минути по-късно Улоф лежи мъртъв на улица Свеавеген, прострелян отблизо в гърба от неизвестен извършител. Палме е впечатляваща личност - реформатор, харесван в страната, но и поляризиращ с активната си роля на международната сцена. Версиите за поръчителите варират във всички крайности - десни екстремисти, ПКК, ЦРУ, ЮАР, заради критиките към апартейда, търговци на оръжие с Индия, ЦРУ, УДБА. За убийството първоначално е осъден Кристер Петершон, добре познат на полицията престъпник и наркоман, но малко по-късно е освободен, заради липса на мотив и достатъчно доказателства. Петершон умира през 2004 г. без да разкрие повече за случилото се през онази нощ. В края на миналата година стокхолмската прокуратура поднови разследването на атентата.

Един от разследваните в дните след убийството на Палме е Джон Аусониус, но алибито му го вади от списъка на заподозрените - по онова време той е в затвора за предишни провинения, където впрочем става близък с някой си Миро Барешич от хърватската съпротива. Аусониус е роден в Швейцария, но израства в Швеция, където като дете е тормозен заради по-тъмния си външен вид. По-късно започва да изрусява коса си, демонстрира омраза към социалистите и всички емигранти. Джон все пак се прославя в началото на 90-те след серия от 11 нападения със снайпер срещу емигранти и банкови обири. Следователят, който го вкарва в затвора, е същият, който отвори досието Палме, и същият, който разкрива убийството на шведския външен министър Ана Линд, намушкана от сръбския емигрант Мияйло Мияйлович през 2003 г., и се казва Кристер Петершон, шегите на живота...

—

Едва ли ще се изненадаш, че след избуването на войната за независимост на Хърватска, Барешич се завръща в родината си е се включва в бойните действия. Миро загива през юли 1991 г., а обстоятвлства около смъртта му, отново без изненада, остават обект на съмнения - според една от теориите той е убит от членове на собствената му бойна част, за да не разкрие самоличностите на агенти на УДБА, останали в Хърватска. Миналата година в село Драге, близо до родния му Шибеник, беше открит негов паметник, което предизвика остра реакция от правителствата на Сърбия и Черна гора. Какво да правим - балкански страсти.

Историята, знаеш, има гадното свойство да се повтаря. А хората са твърде малки, за да осъзнаят незначителността си.

Разни фотографи 40

noreply@blogger.com (plamenj) — Thu, 23 Mar 2017 12:30:00 +0000

Ами стана си време и за тази порция фотографи.

Пепа Христова, Джо Ма ния, Фия Якуб, Ник олай Баби ков, Мар тин Бирк нер, Астрид Шулц, Грант Томас, Нат али Крик, Микел Кристе нсен, Франсоа-Ксавие Гбре, Ману Брабо, Дани еле Реб еки, Жулиен Пеле тие, Патрисио Суарес, Монтсе Капел, Нико лай Иванов, Ромен Лапрад, Айви Ърли нгър, Руди Гайзър, Алесандро Руиз, Вениша Скот, Матеуш Хай ман, Ма рия Коти лев ская, Кър тис Блеър, Боби Ву, Иван Ерик Менезес, Давиде Де Марино, Раул См ит, Камило Хосе Вергара и времето, Ка тя и Вл ад Мит рич ов, Ана Мочман, Дру Вал енти, Клаудия Ди Франче скантонио, Вен сан Амар, Да нае Куе ста, Суо О, Паскал Андре Хаймлихер, още Евелин Бенчичова, Ан ди Си н ге р, Нина Ай-Артян, Щефани Мосха мер, Анастасия Хорошилова, Минг Номч онг, Алекс андра Бодрова, Ана и Нат, Ащън Рикардо, Ег ор Мели хов, Сер ена Сале рно, Коц и Стефа новски, Нина Кайнрат, Бен Мюлер, Вой чех Шьон, Джена Рю тер, Емили Кн ехт, На им Ап ти, Майкъл Наумоф, Кристофър Бейър, Кристин Гайегос, Андреа Буя, Ола ла гъ рлс, Мортен Бярнхоф, Анди Ел Канани, Сандра Аре нас, Антон Жилин, Бартош Гживна, Павел Ку фел, Тиери Бор ние, Челси Синклер, Алесио Месиано, Карин Бакоф, Ильес Гриеб, Антон Йелчин, Тар ин Кент, Рейчъл Брен еке, Морийн Дренан, Хоуко, Рен ата Мли нар чик, Езекиел Гонз алес, Анели Бройн, Браян Листън, още Санте Д'Орацио, Грифин Лам, Марч ела Зан ки, Джером Дъран, Радек Свянтк овски, Пабло Фра нко, Кристиано Мирети, Алсибиад Коен, Мара Илейн Стъсър, Питър Идийн, Стюарт Алън, Грант Бийчър, Джон Джоузеф Естевес, Нат али Янг, Матьо Ноаре, Хен сън, Жан Клод Диен, Лукас Бекер, още Мар тин Кролоп, София Гарбарино, Фил Донахю, Лора Лаф он, Барбара Чериани Базилико, Джон Суонел, Камила Мъсланд, Надж Джамай, Теа Льовстед, Адам Кремър, Паскал Дюмон, Джилиан Еделстийн, Алан Джелати, Рам Санчес, Кристиан Монтоя, Алан Йи Буржоа, Армандо Еспи ноза, Раул Синг сън, Фав иан Ромо, Стоу Ричардс, Хенрик ван Ренсберген, Хекла Флокадотир, Гус тав Вил ейт, Александра Марзела, Солмас Саб ери, Хайме Тена, Майк Го уст, Конс танс Виктория, Роуз Мейзи Уилоуби, Оди Съмарей, Саша Шелдън, Уилям Па тино, Армони Дайи, Адн ан Буб ало, Йо хан ес Ху лш, Ром ан Фи лип ов, Алистър Кри сти, Ромен Вей он, Кейси Джонсън, Хана Фашинг, Теса Бартън, Сам Веласкес, Дъсти Нап, Бог дан Мороз овский, Алексей Полский, Сара Стайлс, Хансел Бендер, Тайлър Хъби, Сара Куадрадо, още Йохан Ньовенбург, Фабио Хашимото, Станислав Аглу шевич, Ерез Сабаг, Б о би П ро м, Холи Линтън, Тиери Льо Гуе, Кри сто фер Мерц, Крис тиан Гавидия, Джъстин Фризън, Патрик Ходжсън, Брижит Лакомб, Лиса Ривера, Александр Павленко, Тимур Емек, Пьотр Демб ски, Хенд рик Керс тенс, Стефан Сна йман, Питър Лорънс, Артьом Стисовяк, Езекиел Салватиера, Бр аян К ар, Джеси Фокс, Ла ни Лий, Денис Святко вски, Дарън Монроу, още Тед Емънс, Донатас Зазирскас, Уенсин Жанг, Хари Кар, Акис Параскевопулос, Надя Беджанова, Тил фан Лоо сен, А н ди Л ий, Джерард Сандовал, Тайрън Лебон, Брендън Джордан, Дитер Бранденбург, Ерик Моралес, Ян Хан сен, още Дже ре ми Гибс, София Синк лер, К ар ни Ма ло ун, Ханс Крум, Алина Шес лер, Куба Виежховски, Найра Матия, Ивет Айвънс, Ема Бу рле.

Алесандра Мени конци, Еразмо Уонг, Елена Хелф рехт, Карлос Рига, Ю Кей, Тимур Супонов, Кар лота Гереро, Соня Соняндо, Ал екс Къ ри, Матиас Пете лски, Май къл Шай нбл ум, Браян Адам Кастийо, Изабела Сомати, Фор ест Агуар, Алес андро Понти, Андрю Грегъри, Тереза Маркс, Паскал Гамбарте, Хейли Джен сън, Фелипе Гонса лвеш, Чарли Калд ерон, Алба Ног ес, Лизе лоте Схуперс, Джош Николопулос, Ивън Дже ймс Атуд, Томоя Фуджи, Йована Рикало, Фабио Ура, Мишел Бон ини, Ана Франкес, Алис Уинт, Ке вин Роуч, Тристан Калас, Стефан Готроно, Флор иан Розер, Стивън Май ърс, Стине Самп ерс, Мар ия Пасе нау, Самсън Спенсър, Кейла Варли, Кристоф Варга, Виржини Хатиб, Итен Планк , Джоуи Уип, Тобиас Шулт, Клаус Керн, Лорън Лонкар, Шанън Вижън, Сюзан Тереза, Хеор хиа Фага, Не то Мас едо, Адриа Канямерас, Дик Харди, Мартин Гутиерес, Джъс тин Бет ман, Карин Лавал, още Мейзи Казънс, Холи Анд рес, Марио Алс ате, Нори-Майя Токе, Анджи Лопес, Ричард Суифт, Мус Ламрабат, Александра Джейн Уелкъм, Гарет Бра гдън, Джеси Алън и Пикси Бела Марлан, Сезар Гонз алес-Сил ва, Бени Юлиан Гей, Мелъди Медоус, Тофик Есприеля, Кевин Бързински, Лукаш Пецак, Айзък Зол ър, Даника Лор ънс, Крис Фелпс, Алена Жандарова, Бруна Реис, Дженавиев Белер, Анд рей Бран дис, Ам бър Мозо, Пол ина Рабц ева, Лекси Монтоя, Веро ника Души нски, Анна Пономарьова, Диана Темпълтън, Бенямин Александер Хузеби, Франческо Назардо, Гийом Ламазу, Бени Акино, Франсин Дъфи, Ма йк Бе лем, Уин Бълок, Якуб Шимански, Джей къб Бай ба, Чи Хс иен Ч ен, Лиза Ланкес, Джесика Шварц и Тиаго да Силва, още Дж ими О'Дон ъл, Нат Ле нь ън, При мо Тако Не то, Кач Силва, Лоре нцо Ску деро, Кинт авиъс Оливър, Марк Грифин Чемпиън, Дейвид Лекач, Михалина Возняк, Фенг Лю, Мари Сараи, Крейг Стюарт Айзенбърг, Хосе Гонзалес, Ру ди Дю буе, Костас Ставро пулос, Пал ома Ринкон, Джордж Даунинг, Джон Келси, Мон хенд Мат ър ин, Жак Декекер, Бени Роу зв елт, Хана Амбър Йънг, Кристиан Едер, Ивън Тетро, Ким А кр иш, Роберт Мар сияс, Лука Антонели, Милагрос Оливера, Ерико Фабио Русо, Алекс Алд еге ри, още Вадим Нардин, Ришар Шрьодер, Гуидо Стацони, Никола Ребайн, Микел Найт, Алваро Грасия Серано, Сара Чарли Бенджамин, Ший на Ши, Ана Дишк евич, Йенс Боок, Йоан Симие, Ема П ик, още Мелиса Карт ахена, Рамон Шпети, Франческа Амантери, Ана Даки, Ерик Макинтайър, Бен Диърни, Сан дра Шер ер, Кристоф Поло цек, Маюми Хосокура, още Саня Марушич, Дайсуке Йокота, Бар бара Тревер, още Малте Хелфриц, Артър Алв арес, Аарън Хак стън, Добрин Мар чев, Ен цо Бе ли на, Рено Валд, Кевин Арнолд, Зак Фратела, Маурисио Вияермоса, Деймън Хол-Буут, Май къл Найт, Владимир Марти, Жулиета Беноа, Ана Вианело, Максим Гайд уков, Ра ян Аяш, Марсел Кастенмилър, още Кирил Самуилов, Мишел Верп ортен, Ана ста сия Верв урен, П ап ен, Жо на тан Обри, Кристина Самс онова, Йоан Буше-Пийон, Фабио Мигел Роке, Елена Перес-Арда, Кирил Михарьов и Евгения Начаева, Ст ас Фа лк ов, Анастасия Лазаренко, още Кристина Кубанцева, Матю Ск орт, още Микел Робъртс, Николо Шелфо, Оливър Вилгас, Андрей Ярош евич, Ника Литв инова, Яцек Поплавски, още Ан хел Вар гас, Еухенио Реку енко, Мар цин Ха чик, Браян Уайтли, Ориана Лайен декер, Микаел Войно вич.

Кейт Суийни, Ева Сом бат, Сюзан Ко пич, Лукас Мар тин, Лиор Нордман, Луиза Кампос, Ванеса Делеу и Вивиан Пупин, Три стан Ван, Джулия Боджо, Лаура Кованска, Чир оки Ни йс, Меган Тепър, Ян Малоти, още Инис Макалистър, Марко Яноне, Антъни Гобле, Гънър Хюз, Алекс Брамал, Надж Джа маи, Курт Сталерт, Шиан Ашли, Алексис Пайо, Сара Айзман, Кристен Резнески, Тош Клем ънтс, Люнг Ят Тинг, Роберто Манф реди, Мерт Аджар, Дани Герка, Доминика Гесицка, Урсула Бьоклер, Павел Биела, Клио Гло вър, Раад Сайф Рах ман, Джей Ортис, Хесус Хаар, Луч иан Ене, Лука Маграси, Богдан Таче, Оли вия Шоув, още Дмитрий Борисов, Павел Черепко, Силви Кастиони, Лусиан Бор, Чейс Джонсън, Й оз еф Киш, още Тревър Уилсън, Ерин Албрехт и Мат Егън, Светлана Кондра тович, Даниел Халас, още Дмит рий Олей нич енко, Джейсън Лейв ънгуд, Северин Киедр ович, Сам Стрейн джър, Лора Пананк, Сесил Сметана Бодие, Иг ор Ръй бка, Томас Ландис, Лео нид Сидо ренко, Май къл Ле, Бил Харт-Френч, Раян Майкъл Кели, Кон стан тин Кузя, Луис Виктор, Кауе Алкантара, Габриел Оливейра, Сами Дрейзън, Иван Диас, Луис Клаудио, Влад Михайлеску, Клер Торингтън, Кристин Молман, Бьорн Вилсенс, Мейсън Роуз, Джейсън Фостър, Марта Тиснер, Уил Дол фин, Сабин Вияр, Кори Вандерплог, още Игор Усенко, Джордж Дейвис, Клинт Робърт, Да на Уек сл ър, Крис тиан Бахер, Свеня Трир шайд, Джесика Айо, Фернандо Велосо, Михаел Кют нер, Н ик С ак ос, Студио 977, Майк Мона хан, Йозгюр Джан Ак баш, Ваня Ивош евич, Иг ор Пр ис яж ни, още Маша Малцава, Крис Блот, Дарън Макдоналд, Жан-Мишел Триана, Тим Топъл, Яна Пе не ва, Пласидо Фаранда, Владимир Серков, Мариан Сел, Натали Уентуърт, Дмитрий Щеко чихин, Тревър Флорес, Кар ли Дейм, Ш он Е нш, Стивън Хърбърт, Калъм Сма йли, Хьордур Ингасон, Ге ор гий Алек сан дров, Франческо Лучиани, Джоу зеф Ко ли ър, Аю Уатанабе, Пейтън Фул фърд, Ана Фьорстерлинг, Мередит Брънър, Кас андра Бруни, Мик аела Висен, Газ Харбъзен джър, Дейвид Антъни, Сам юел Липки, Джон Шел, Маша Станич, Джон Алм, Щефан Хойслер, Никола Бет, Че йс Лис бън, Емил Пош, Кристофър Джеймс, Фут уро Берг, Себа стиан Утрерас, Сара Пардини, Дан иела Бенцин, Макси милиан Войда, Мария Ке пин ски, Ер ик Д ж еа, Джъстин Суейн, Грета Лар оза, Верена Смит, Пабло Алм анса, Сали Ан и Емили Мей, Джеймс Том псън, Мартин Йежик, Джеймс Шуър, Кери Фейган, Данте Джонсън, Филип Лопес, Хуан Кадавид, Кимо Метсаранта, Оскар Гар сия Орт ега, Оливър Кар гил, Лука Филипини, И да С ка, Лия Еделман-Бриър, още Дженифър Роверо, Ер ик Тра, Кори Маклийн, Клаудио Капана, Тан Нгуен, Дже сика Холек, Дани ел Н'Л орд, Едуар Плонжон, Франческо Короцини, Дани Ла Вега, Матеус Антон Шмид, Леон Хансен, Ий мс, още Але ксан дер Хайц, Свен Крист иан, Инго Кремел, Уго Коельо, Дмитрий Плеханов, Кристиан Гидеън, Раф Стейлин, Норман Беренд, Кити ани Лима, Евгений Кузнецов, Мартин Кантос, С аш а Х уз як, Марко Кла холд, Ела Браянт, Юлия Линкогел, Рубен Якоб Феес, Грегори Буе, Лукас Тома шев ски, Гже гож Сци гай, Виктория Шадковска, Александра Саламон, Тери Хофърд, Зак Рамзи, Адриен Левенже, Джош Салседо, Кристофър Парсънс, Коуди Киршнър, Спе нсър Еду ардс, Гарет Баркли, Джи ми Алва рес, Мат Рамирес, още Мел ания Брес кия, Ранди Ратадж, Джейк Дисет, Тайлър Оукс, още Мартина Матенсио, Роже Вайс, Анд реа Чи ру, Сержи Фустер, Ян ик Бо лан, Марсела Патиньо, Еруин Лоуен, Борис Чангстийн, Джеф Айзи, Ната Съмърки, Джошуа Кейн, Кейти Паркър Риксън, Александер Клийц, Ромен Мадер.

Барто ломео Роси, Мар ия Швар бова, Алекс Мазуров и Анастасия Глебова, Джулиана Бийзли, Ян Уанг Престън, Тоби Смит, Йън Макноут Дейвис, Лукас Фолия, Алан Макфетридж, Ерик Томърлин, М а к су ел, Хелин Берекет, Ян Дм ит ри, Рен Пид жън, Силвестер Мако, Нилуфар Дег анян, Камил Слешински, Уилям Уити нгам, Алекс Баредо, Ейми Ромър, Руди Дюбуе, Коул Кибърз, Люк Браке, Франсиско Серкиаро, Антон Тара сюк, Марк Елзи, Рената Масети, Паулина Мец шер, Крис Каролина, Ж о н ат ан Дю ри, Борха Де Ла Лама, Коре нтен Барто, Дж ош У еб, Крис тиан Висл, Асара Фернандес, Ванеса Конуей, Андрей Растегаев, Ма йру Ким, Чи Ч ен, Хави Ол ер, Агустин Ескамес, Лаура Алонсо, Дми трий Тоб оле вич, Ванеса Или, Ерика Лонг, Уейд Едуардс, Карла Степ, Грасиела Итурбиде, Джош Уилямс, Обри Джанел, Рейчъл Добс, Джъ стин Амо афо, Скот Хенсън, Лукаш Зиетек, Ектор Аламия, Фаб рис Нури, Ралф Меке, Жоан Луна Мондехар, Кристиан Хаселбуш, Ралф Ви тек, Дейв Кей-Пайпър, Алберто Синигаля, Александер Кланг, Джони Трана, Виктория Соричински, Фелипе Ойос Монтоя, Мая Краудър, още Александр Савичев, Таня Никишина, Кенза Льо Ба, Роко Крус, Ясунари Кикума, още Ед Фо кс, Дже йми Чарлс, Никлас Мулцер, Алекс андер Мьоле, Кър тис Шпал, Дейв Дела, Едрик Чен, Милена Сета, Рори Ван Милингън, Карлайн Якобс, Катрин Шафбауер, Щефани Шареонбод, Жулия Шампо, още Матиас Хайдерих, Дариъс Олисън, Федерика Бернарди, още Инес Амд, Том Андрю, Нанси Бърсън, Лиървин Панта, Морт онович, още Джаред Чембърс, Томаш Бродавка, Джош Ескуета, Але Марк Блум, още Роджер Росел, Лориана Ферн андес, Емили Мари Хърман, още Джесика Ятрофски, Антон Хар исов, Евгений Егорейченков, още Сергей Пилтник, Дмитрий Плетньов, К ей мо, Пеги Макбий, още Чарли Енгман, Жулия Мартинс Миранда, Шай Йехецкел, Урс Бахман, Агнешка Пиетрашевска, още Блез Сепис, Тат яна Ев тух, Дру Де йли, Максимилиан ван Койк, Ив ън Мок, Пьотр Но вак, Раул См ит, Антоан Спинярдо, Греъм Оукли, още Джер алд Ларок, Стефон Джон, Майкъл Юри Чард, Нор берт Соко ловски, Мари Щагат, Гаухар Масг утова, Дирк Мей, Даниел О'Донъл, Рафаеле Мароне, Катаржина Сковр онек, Пиер Пастел, Рад ек Гданск, Ян Дмитри, Жан-Марк Бул, Петер Щурн, Шейла Пасос, Руслан Яку бов, Ели ът Хъ нт, Силвана Мада мски, Дан иел Бидюк, Рубенс Мендроне Теа Сневе Льовстад, Сантяго Васкес, Райнър Карлос и Британи Ализ, Андрю Салама, Раян Астаменди, Лу иза Гути ерес, Кан, Бруно Биркхофер, Бр аян Уонг, още Пьотр Липски, Глеб Фролов, Майкъл Тарталия, Кацушико Кимура, още Стеф ани Карильо, Сам Пят, Шарл емейн Оливър, Даниел Клопер, Сиван Милър, Ана Фаулър, Кристиан Фридлендер, Гатис Дин терс, Ана Шчекутович, Кар лос Барон, Шейна Колвин, Евгений Петруше вский, Мартинс Плуме, Игор Петровин, Андреа Варл аро, Веро ника Души нски, Светлана Третякова, Бубакар Азиз Дембеле, Икаро Браво, Тери Хофърд, Елена Переверзова, Ден, Роб Толбъри, Полина Чупрова, Кристиан Акоста, Рики Мизуно, още Щефан Клютер, Ясу ке Са кай, Йоханес Хьон, Лора Мари Сиеплик, Ектор Камачо, Макс Ди ка рев, Дейвид Кепнър, Ей дри Лоу, Татяна Хайдък, Джак Стийл, Ане Каролийн Кьолер, Силвана Мада мски, Бенджамин Маклори, Ваутер Верберкт, Юл ия П ре ст иж, Бениамино Писати, Давид Коен де Лара, Корай Парлак, Остин Симкинс, Матю Фърдинанд Харц, Никлас Нюман, Катрин Весел, Тре и Елмаз, Джр Гани бан, Х а на, Джоди Пачнюк, Скот Мак Дона, Нима Салими, Крис Лю, Милан и Шанън, Робинсън Банкрофт, Кабир Ханджи, Джепо Мортеляро, Кейси Кърбокс, Джордж Стратиджис, Винсент Ван ден Дрийс, още Ана Складман, Пол Бий ти, Стас Пуш кар ьов, На чес Рич бърг, Габриел Васкес, Рейчъл Талия.

Наоми Яма не, Хемя Моран, още Тейлор Понто, Ел и и Хо се, Жан-Люк Фе ша, Кент Ейв ъри, още Алесия Лаудони, Альона Чендлер, Карлос Траспадерне, Масаказу Курихара, Хе лг а Й ор к, Едоа рдо Варото, Масим илиано Учел ети, Андреа Апс, Ришад Дар уала, Якоб Хег, Жус тин Жу не, Матес Цимерман, Лара Ал-Хадиди, Рис Хейст ингс, Али Лейъс, Клодия Рев ида, още Иван Трехо, Девин Уенсъвик, Мария Куол тиери, Федерика Сана, Йорг Зиг ерт, Вагнер Карвальо, Йозеф Куделка, Жи га Ло вш ин, Кортни Мишо, Валерио Джарета, Крис тиан Си мон, Хулиян Гавирия, Мади Уелк, Пьотр Раде цки, Андрю Хо, Тифани Мари, Франческо Салеме, Масимилиано Тибери, Александр Патен, Вен сан Арира, Адр иан Бе рьо зин, Фабио Носоти, Стефан Сундстрьом, Томас Хао, Нико Сото Табач, Йохан Комб ринк, Давиде Секиеро, Моника Кордивиола, Даниел Тетцел, Джовани Каваларо, Попи Сан чес, Шон Макменъми, Канерва Ман тила, Маркус Фричи, Анатолий Богосл овский, Кевин Уайнърт, Лора Сандерсън, Кейлан Бригс, Ноел Алва, Олга Емелянова, Ден ис Миха йлов, Юлия Браун, Алиса Гут кина, Бартек Сниецински, Алексей Осипов, Роберто Бадин, Михаел Бомерс, Уи ли Вис, Бен Мюлер, Стив Пармли, Кристиан Буланжер, Юл ия Ост апко, Хейли Аскуин, Суан Кареньо, Оливия Леблан, Адела Белкова, Дмитрий Тетерюк, Денис Драгунов, Рамон Брайс, още Саша Айзенман, Х. Огъст Смит, Виола Рола ндо, Клементина Тадин, Алис Витали, Леони Тарис, Мат Марш иан, Ури ел Ес пин оса, Маржи Лан, Брет Ръткауски, Сю Кей, Нейтън Гроф, Ми хал Ян ски, Джоузеф Ъмбро, Дерик Фрес ки, Джеф Джонсън, 5 21, Джон Орвис, още Жорже Биспо, Денизе Рос ато, Вирджиния Ди Мауро, Иван Озе ров, Ма кс им Гус тар ьов, Аруна Каневскини, Катрин Кьонинг, Робин Турел, Рикардо Пива, Лорън Таубънфелд, Макс Папендийк, Джиджи Бен Арци, Феде рико Гендел, Марлън Ду Плой, Пейдж Ууд, Те ган Смит, още Никола Льо Форестие, Джъстин Роби нсън, Норитоши Хира кава, Ки рил Киш чук, Исраел Танус, още Валерия Лазарева, Ни кол ета Ред жио, Бърни Де Бел, Джошуа Чарлс Доу, Франко Амендола, Волфрам Чернер, Сампо Кивиниеми, още Каспер Лундеман, Серхио Ортега, Лена Сонр исас, Саймън Кринкс, Раян Кол би, Л юк Ш ар ат, Оливър Ендал, Едуин Лин, Йоа ким Оск ар шон, Тия Енала, Маан Лимб ург, Кори Райт, Паул Хеншел, Гаспар Маркес, Сатори Блейк, Фредерик Дарг елас, Ана Юлия, Марк Елго, още Макс Томпсън, Фелипе Ухов, Матю Хейлет, Кацухико Ишикава, Серхио Замора, Фредерик Лешалие, Винсънт Дик сън, Франк Мартинес, Шанън Уапет, Амат Манян, Кортни Пейдж, Мат Петранович, Клое Бонар, Пол Куули, Яна Маре, Екат ерина Диорд иева, Амбър Егълдън, Ир ина Бун ятин, Крис Дюс, Яцинт Хал ас, още Крис тина Алтиери, Лука Орто лани, Давид Айкай, Иван Же гов, още Фернандо Мелони, Ръсел Дре йър, Хуан Валентин, Ейбрахам Гонзалес, Франсиско Васкес, Кирстен Тис ван ден Аиденерде, Рихард Бакер, Стивън Гън, Кив Йенгубис, Нино Панза рела, Дмитрий Перерва , Деми Лорейн, Симоне Бекети, Алис Маран, Лука Скир ано, Кристофър Робърт Смит, Адам Парсел, Джон атан Фесуло, Аббас Киаростами, Габриела Лянес, Доминик Лозински, Мануел Коломбо, Адам Фабер, Розана Фарачи, Кенджи Накамура, Джошуа Андерсън, Кайетано Гонзалес, Микаел Жак, Ху ан Ачи ага, Никол Делф рейно, Алек сандр Шадрин, Талита Аленсар, Роман Тесла, Мариса Кайзър, Кейла Уинтъртън, Рубен Вайехо, Хавиер Караско Уерта, Абигейл Бъргър, Марек Мичанек, Стефано Стего Каталани, още Том Мънро, Никола Казини, Роб ерт Миш ка, Хосе Сотока, Бартек Шмигулски, Та уа на Со фия, Джовани Ленци, Давид Турецки, Джоана Блин, Чи Ю Уонг, Ела Фицджералд, Андрис Лигерис, Крис Дюси, Влад имир Войчук, Дюк Х ор ка, Мартин Ла чни, Никол Лисковска, На чо Ро хас, Том Уилямсън, Жан ибек Бакъйт, Каролина Брандао, Людо Пол, Адам Слов иковски, Андреас Пфаб иган, Мар тин Рьо сер, Соня Мария, Хавиер Канале, Алина Три фан, Джи джи Голд, Никол Фийст, Амр Ез ел дин, Свен Хилдебранд, Дмитрий Мойсеенко, още Джен Сен, Рика рдо Ланчиа, Рафал Пис кевич, Еймат Ма нан, Тане Кофин.

Лукас Фур лан, Барбара Ивейнс, Марсиал Лен оар, Дана Кирхнер, Па уло Ман са то, Найра Мат ия, Ейла Старейс, Михаел Ланге, Ка йо Лат оре, Ана Да ни ло ва, Фабио Кнол, ГВ Линарес, още Фран Домингес, Илана Беслер, Стефано Киоло, Джери Ранч, Матиа Кре пал ди, Хосе Луис Алкарас, Андреа Доменикони, Ма рко Пет рои, Тури Авола, още Фьодор Шмит, Уилям Марк Сомър, Алекс Максуел, Сесар Кариньо, Томас Бъ лок, Яш иг ус, Тери Лок, Дан иел Брук ман, Амир Кучкович, Стивън От, Атанас Чулев, Брикстън Клавънс, Джайми Петерс, Ай рин Руд ник, Джесика Кобайси, Фани Ягити, Микеле Малио, Норис Чоки, Дж. Раян Ълш, Кони Пунто рейро, Елза Дилън, Дж он Ка рл тън, Марсел Ле Башале, Джо рдан Сноу, Серге й Н., Сидхарта Ман чини, Марко Дабико, Симона Мария Каноне, Андре Моро, Адам Голд ман, Лука Касара, Исшо гай Дай мьо, Антъни Тран, Мариана Пимиенто, Джейсън Нейд, Хайме Морел, Винсънт Пиня, Мария Пералта, Томас Ръг, Алекс Еванс, Павел Жаров, Джон Лондоньо, Дейвид Пикард, Александр Пасканоа, Маурисио Ортис, Джесика Мерил, Влади мир Лапшин, Браян Карвальо, Брайс Пагтър, Елоди Дагуен, Фани Дю сол, Ю л и я, Хосе Серва нтес, Шелби и Скот Хикънлупър, Ана Мадсън, Кензи Доун, Артемий Горбан, Маурисио Шродер, Кейъл Маккроу, Аликс Хиру, Майлс Еванс, Емад Накви, Же нет, Амбър Аса ли, Пабло Рей, Ейса Слатфорд, Джейсън Шефър, Андрей Мишу ров, Пол Кътбъртсън, Александр Блaгадъйр, Александр Верш инин, Деймиън Гини, Ха рн Те, Фабиан Пьо тер, Джованп иетро Бруно, Мик аел Пино, Роман Куевда, Ана Лена Хабермел, Себастиан Кумер, Дор ийн Мазух, Алек сандр Зелен ский, Фр анк и Д ейм, Паскуале Пино, Андреа Флекенщайн, Тарас Тарапо рвала, Карим Беланж, Бунго Цучия, Елко Гонзалес, Ясм ине Андр есен, Дженифър Ана-Кaрина, Монтел Илайас, Микаела Уинстоун, Роберто Ереро Келер, Евгений Дюжа кин, Гри му за, Роберто Кабейо, Дъг лас Мот, Даря Косинова, още Лев Ефи мов, Залина Сафарова, Матео Мели, Стефани Парсли, Жо ли Зо ки, Любомир Сергеев, Жана Ку зко, Дже ймс Артър, Крис Гуалано, Валерия Аврос, още Алексей Тишевский, Майк Лар мор, Никълас Валдо, Бра ндо, Ларс Неринг, Бенджамин Ръсел, още Ерик Рийд, Алекс андр Тал юка, Игор Про нкин, Ема Атард, Дан Крозби, Йорий Силва, Адзура Герини, Раян Фуджики, Ернст Хойсер, Марайке Пене, Том Хардлес, Кристофър Мартин, Егор Жин ков, Габо Гевара, Тре йси Никол, Кю Тъкър, Робърт Клайд Грайма, Викт ория Шеле нберг, Мануел Алкайде, Конст антин Силаев, Алекс андр Готие, Рома Чернотицкий, Бенджамин Макклафри, Уенди Сейшио, Роман Машевский , Дейна Пени нгтън, Шл ор ан ам ур, Хайди Ханел, Ка рло, Калил Лалджи, Кирил Розанов, Джералд Бивънс, Сара Джийн Ейкър, Джейсън Албъс, Виктор Попил, Маурицио Бо, Васа Ширихина, Арв инд, Александра Старк, още Паскал Пиеру, Ребека Найн, Дон джей, Куаку Кл аус, Иан Енгелбрехт, Обри Ндивени, Ане Молден хауер, Руун, Уил Макнийл, Джейсън Накая, Грегъри Имлър, Джоел Ходсън, Люк Кр афт, Остин Мак къри, още Даниела Глунц, Руби Дже ймс, Раян Ам ън, Алекс Броуд, Леонид Мочул ский, Ги Сегин, Франка Перото, Луис Пападопулос, Анастасия Берестовская, Алехандро Сарас, Джони Хименес, Виктор Робертоф, Скайлар Уилямс, Джулия Бий, Уилям Ко тей, Дани Сол ано, Чарли Фостър, Лой ро Куня, Андреас Кьостер, Ва ло Ть он ен, Фернандо Лухан Бордо, Виолета Капасо, Дейв Ахар ониан, Джо рдж Шмаух, още Иван Тонев, Зоран Милутинович, Рьосуке Такеока, Доня Тейлър, Паоло Филигера, Джъстин Янгър, Вад им Тим ашов, Сергей Мисенко, Лукас Фин дли, Рик Постън, Пабло Кев едо, Ник Нем фос, Анди Броуд бент, Патрик Инглиш, Владо Вас илев, Дъг Дойл, Марк Уонг, Томас Марк Йенсен, Константин Шестак, Торстен Битер, Антъни Търстън, Крис Кук, Тиаго Родригес, Донте Тидуел, Кевин Кол бър, Трой Фрейи, Талита Пакели, Джереми Робинсън, още Джордан Донър, Тито Антонио, Маурисио Пипкинс, Мика Метала, Дийн Блоуърс, Паси Хакала, Кламор Улфмиър, Карл Каноне, Даниел Рейбон, Фаб иан Пос пих, Кристиан Де Оливейра, Томи Палом еки, Андрю Пезуло, Алексей Крив цов, Стефани Ренома, Юрий Широченко.

А само да видите кода зад този постинг... Линкове към Инстаграм, Тъмблр, Фликр, 500пкс, собствен сайт и профил в местна фотографска мрежа - напълно достатъчни за идеалното представяне на портфолио. Има и такива. Но няма никаква логика или последователност в "скриването" им зад имената.

Архив 2015

noreply@blogger.com (plamenj) — Fri, 10 Mar 2017 08:00:00 +0000

В неудобно застиналия собствен ход на времето ми изглежда странно, че тези неща са се случили и написани преди 2 години. От една страна, дистанцията е осезаема, от друга - не мога да поставя нищо между тях и днес.

Задължително, поне в моята ретроспекция, е сравнението на конкурентността в различни футболните първенства. Имаме фотозавръщане във вечната Барселона и още футбол с историята на баския. Имаме и липсващата ми днес перспектива - когато финансите на Гърция бяха най-големият проблем на ЕС или нищожните на фона на съвременните фалшиви новини, но може би задаващи тон за тях, публикации за измишльотината, пристигнала у нас като уж мемоари от Втората Световна война (ей Богу, тая книга продължава да се продава така), залитанията към лъжливо-шеговитото на мейнстрийм медиите и комичната днес антирелигиозна пропаганда в Съветския съюз. А понеже сме пак в изборна обстановка, няма как да не напомня и итерациите на БСП-брандинга.

Лого ревю: Хартс

noreply@blogger.com (plamenj) — Wed, 22 Feb 2017 09:00:00 +0000

За няколко мига (които никой няма да ми върне) си поиграх с мисълта за отделен блог, посветен на футболните емблеми, но бързо сгрях, че няма кой знае каква полза от упражнението. Не че няма смисъл, както ще покаже тази история. Покрай Ървин Уелш симпатиите ми, без да съм гледал и мач на нито един от двата единбургски отбора, клонят повече към градския съперник Хибърниън, но като легенда Хартс имат повече за разказване.

През декември 1873 г. Куинс Парк и Клайдсдейл играят за пръв път в града мач по правилата на Футболната асоциация (приети точно 10 години преди това) пред около 200 души в единбургския Реймс парк. Сред публиката са няколко души от клуба по танцуване на кадрил Харт ъф Мидлотиън, които и преди това обичали да подритват топка по местните правила, напомнящи по-скоро ръгби. В интерес на изчерпателността ще отбележа какво е кадрил - харлем шейкът на Викторианската епоха е танц с монотонни въртеливи движения, изпълнени в строг ред, чийто ритъм би накарал дремещ в кално блато хипопотам да се самоубие от отегчение. Демонстративният мач убеждава младежите да основат клуб, в който се играе съвременен футбол и който приема името на танцовия. Виж, може да не е най-мъжествената история, но поне не са си причинили генеричните Именаграда Юнайтед, Сити или Атлетик. А сега повече за сърцето.

От края на 14. век до 1817 г. в центъра на Стария град на Единбург, току до катедралата Сейнт Джайлс, се издига Олд Толбуут - използвана през различни периоди от историята си за заседания на парламента, съда и градския съвет, до 18. век функцията на сградата е ограничена до това да служи като тъмница, каквато е била и основната й през повечето време. В това число инвентар от уреди за мъчения, платформа за публични екзекуции и открита галерия с набучените на кол глави на по-известните осъдени. Екзекуциите обикновено се осъществявали чрез обесване, но няколко години работела и протогилотина, носеща името Девицата (да не се бърка с желязната девица, която е съвсем различен инструмент, причиняващ мъчителна смърт), защото от конструирането й до пускането в употреба минало известно време и машинката скърцала като стара мома, хехе. Абе, мястото не било нито приятно, нито особено популярно след единбургчани.

Точно година след разрушаването на затвора, през 1818 г. излиза книгата Сърцето на Мидлотиън от Джедедая Клийшботам. Джедедая е не някой друг, а сър Уолтър Скот, който към онзи момент предпочита да крие прозата си зад псевдоним. Самият Скот впрочем успява да се уреди с портала на Олд Толбуут, който вгражда в имението си Абътсфорд Хаус в южна Шотландия. Сърцето е седмият роман от поредицата Уейвърли, към която принадлежат и по-популярните у нас Роб Рой и Айвънхоу, а на български е преведен като Единбургската тъмница. Действието се развива около събития, случили век по-рано и известни като Портиъските бунтове. През април 1736 г. Андрю Уилсън е осъден на смърт за контрабанда, общо взето популярно занятие в Шотландия за времето, и обесен на площада Грасмаркет. Екзекуцията му е последвана от размирици, които стават по-бурни, след като капитан Джон Портиъс от градската стража нарежда на войниците да стрелят над тълпата, при което идиотите уцелват зяпачи по прозорците на близките сгради. Следва втори залп, този път директно в хората на площада, а общия брой на жертвите е шест. Портиъс е обвинен в убийство още на следващия ден, но делото се проточва, недоволството в града расте и на 7. септември тълпата нахлува в Олд Толбуут, където е задържан капитана, завлича го на Грасмаркет и го линчува.

Мидлотиън е името на областта, чиято столица е Единбург. Съществуват и Източен Лотиън, и Западен, които, вероятно ще се шокираш, се намират съответно на изток и запад от Мидлотиън. Сърцето пък е съвсем реална мозайка в гранитния паваж, маркираща мястото на съборената тъмница. Ако искаш да се направиш на местен може да се изплюеш върху него - дали за късмет, дали като реплика на заплюването на смъртниците преди обесването им, никой не знае със сигурност. А може и да не го правиш.

Номер две

noreply@blogger.com (plamenj) — Fri, 03 Feb 2017 09:10:00 +0000

Всичко, което се случва в САЩ в момента, е много странно и малко страшно. Но, джъст ин кейс Тръмп - огромен оранжев балон, пълен с лайна - не се спука до седмица-две, няколко европейски държави решиха да подадат кандидатурите си за второто място в новия световен ред. Е, може и да се шегуват - прецени сам.

Всичко започна с холандците, построили цял океан между тях и Мексико:

Дания с най-най-найския език:

12 точки за Швейцария:

Португалия, оф не знам - максимум Америка фърст, Порчугау - туентитърд:

Германия вади каре аса с пикнята от Октоберфест, двете спечелени Световни войни, оригиналната Стена и, ами, един автор на бестселъри:

Нямаше как белгийците да не заложат на Манекен Пис:

Литовците (или латвийците, а, Доналд?) не нацелват акцента, но явно ми четат блога:

Люксембург разказва всичко за себе си в цели 5 минути. Но е хилааариъс. Ит'с тру.

Страхотно. Фантастично.

Нещата излизат извън контрол... та Мароко дори не е в Европа. На италианците нищо не им се разбира, Хърватска поне има разума да се цани за трета.

Молдова секъндхенд, фирст клас видео:

Австрия с решение на бежанската криза:

Намибия, да, има такава държава, че и го е обърнала на туристическа реклама:

Някой най-накрая да направи разликата между Словения и Словакия:

Признавам, че чехите и австралийците държат няколко коза в ръкава:

Израел, където целуват стени. И са богати:

Сърбия вади научни факти в подкрепа на своята кандидатура (и на Русия):

Българи, да се напънем поне за четвърто място?

Новина от последния час: продуцентите на Бьомерман (автори на германския клип по-горе), като едни истински немци, подреждат всички кандидатури в специален сайт.

Фарът

noreply@blogger.com (plamenj) — Tue, 10 Jan 2017 09:00:00 +0000

Фарът е късометражна анимация - повече плашеща, но и красива история за монотонността и самотата.

Разни 120

noreply@blogger.com (plamenj) — Thu, 15 Dec 2016 12:00:00 +0000

Колкото и да ми се ще Разните да изглеждат като добре конструиран текст, те си остават нахвърляни линковe - нá:

Нямам даже изведен акцент, а просто напомняне, че блогът за флаговете по света си върви - виж какво си пропуснал и наваксай: Бразилия, Малта, Индия, Аляска, бежанския отбор, Бруней, Синитево, Свазиленд, Катар и Бахрейн, Елзас, Калмарската уния, Беларус, Нидерландия, Северната територия в Австралия, САЩ, Руанда, P&O, Амстердам, Путумайо, Австрия, Гвиана, Република Китай, а тук са всички, но с котки.

За хубава музика, знаеш, можеш да се насочиш към Алт+М, но за някои групи имаше място само в сайдбара тук: Алабама Шейкс, Уи Ар ди Оушън, Пети Ноар, Кид Уайз, Луис Дел Мар, Старлинг, Кид Астрей, Джемини Клъб, Джони Пейт, Романс, Уил Джоузеф Кук, Тора. И за да не е само безсрамна автореклама, виж този интерактивен клип, развиващ се в две различни времена едновременно (да, звучи странно, но няма как да го кажа иначе) и пробвай да разпознаеш милениалското виене в следващия хит.

Мятам те в миналото без посока - много и многопластови истории: преосмисляне на социализма в Чехословакия (проект, който не би могъл да се случи в България) и Будапеща 60 години след удавянето на Унгарското въстание в кръв, няколко напомняния за надигаюата се вълна от ксенофобия и историческа амнезия: историята на хората, затворени в концлагери във Великобритания по време на Първата Световна война, само защото са чужденци, бежанският лагер, заел италианското киностудио Чинечита в продължение на години след Втората, и снимката, събудила света за антисемитизма в Нацистка Германия, трудното приемане на ужасната истина за жестокостите в колониите на Британската империя и изчезването й от учебниците, събитията около Октомрийската революция през 1917 ден по ден, как най-богатите фамилии във Флоренция от 15. век продължават да са най-богати и в наши дни, 600 години по-късно , спомени от златана ера на железниците в САЩ, покриване и разкриване на жените в различни краища на света и различни времена, какво се е случило с Кивота (ама не по Индиана Джоунс), що е то халиф и каква е ролята му в ислямския свят, налундичавата теория, че Христофор Колумб е син не на кого да е, а на Владислав Варненчик, мистериозната загубена пирамида-планина и още по-мистериозното мистериозното 1000-годишно гробище за домашни любимци, за функцията на обезобразяването във византийската политика, a какво ще кажеш за разтопено злато в гърлото, етимология на марихуаната, митът, че България е пионер във въздушните бомбардировки, надявам се е разсеян, но знаеш ли нещо за първия чернокож военен пилот - Ахмет Али, най-най-садистичният сериен убиец в историята и един друг, на когото дължим голяма част от Оксфорския речник на английския език, а като стана дума за книги, можем ли да търсим още нещо човешко в някои екземпляри, например кожа, как японците виждат пришълците от Америка при отварянето на страната за света преди 150 години, горе-долу по времето, когато целият Чикаго е повдигнат с 1 метър, Харалд Хардрада - последният истински викинг (историята му засяга и България, шок, ужас), древният свят е много по-сложен и свързан от съвременната ни представа за него - Антична Гърция влияе на Китай, а Персия цивилизова Римската империя, за финал - хералдиката на германските провинции обяснена.

Знам, че напоследък не липсват бирени новини, но бирени новини никога не са излишни. Ето вдигай ~~чашата~~ нивото: сахти, финландската домашна протобира с хвойна, гид за киселите бири плюс тапас, неочакваният хмелен рай в Чебоксари, как (трябва да) се брандира крафт бирата и как една крафт бира умира, в лабораторията и главите на пивоварите от То Йол, много, много видове хмел, надуваема кръчма и още 24727 съвсем истински, риъл лайф Ънтапд и хубави ли са тия етикети и подложки, как да станеш милионер с варене на бира и как да те запомнят с добро, Октобердисни принцеси, а ако от толкова пиене си и огладнял, тези италианци имат подходящо сиренце за повода.

Готови сме за манджата, но първо аперитивче със 100-те най-продавани марки твърд алкохол в света, а ти не си чувал за първите 4 - ето ти цел в живота, по следите на еднотипните табели, покриващи дюнерджийниците (в случая в негостоприемен Париж, но важи навсякъде), как соевият сос завладя света, а римският рибен сос се изгуби в дълбините на кулинарната история, какво е месото в твоето фо (може би не точно твоето, защото не знам в България да се предлага истинско), митове и легенди за храните, ама буквално митове и легенди, как да ядеш всякакви храни табиетлийската, а не като аматьор, чети и се образовай, ама не яж други хора, не че нещо, ама болести, единствената смислена карта на Италия - къде какво ядене е характерно, сега като се замислиш, не ти ли става любопитно откъде идва мотива по бисквитките Орео, ами ето, колко удобно - имам цялата история, кино ода за любителите на рамен и още гурме аниме, околосветска обиколка на по патладжан, едва ли искаш да се храниш като през 50-те, всъщност знам, че не искаш, но ако нещо се е пречупило в теб, цял сайт с рецепти от онова време, играйте си с храната, каква е тая работа със сладоледите с вкус на бекон и горчица, възможно ли е в изкуствения аромат на банани да е закодиран вкуса на автентичните от преди век, в Барселона можеш да си угодиш доволно навсякъде, но ако държиш на списък с ресторанти - ето ти един, как цяла Испания настръхна срещу Джейми Оливър заради едно паейстъпление, стар хляб за шиене, за ефекта от хипстърската храна (или защо да не правите шарени бейгъли, ако си уважавате бизнеса и клиентите), доброто старо ~~чешко~~ тексаско колаче, най-после блог, посветен на храната в самолетите, която най-често е ужасна, да, но понякога ни се налага да ядем (и пътуване) и още кулинарни блогове, толкова добри, че даже печелят награди

Селекцията илюстратори започвам с Хилде Аталанта и нейната чудна галерия с вулви, Одри Каваз аки, Стела Им Хултберг, Франческо Торто рела, Тошио Саеко - майсторът на японската хорър еротика гуро, Жан Андре, Светът на диска за оцветяване от Пол Кидби, Олимпиадата по рисуване, хипстърия и омраза от Мау Ленсинас, Са м Д ън, класически детски книжки в пиксели, Яна "Миу Мау" Франк, Лукас Левитан, католическият Милтън Глейзър - сестра Корита Кент, Руне Фискер, Ана Парини, Даниел Рамирес Перес, Стивън Морис Греъм, дяволите на Поли Нор, Фрида Кастели, Сабрина Геверд, Александър Скачков, Ал Пауър, Кристина Стоянова, Жельо Димитров, Светослав Станков, Яна Казакова, екслибриси от студио Халистен, фантазии по снимките на Костица Аксинте, Джош Паркин, нещата, които Дом рисува, Франч еска Бучко и едно предизвикателство по букви и животни.

И още много букви с 365-листния типографски календар, българския жестомимичен език в превод с приятни илюстрации, от въздуха, от дребните ръчички на Тръмп, безплатни ръкописни шрифтове с кирилица, в случай че, подобно на мен, ръкописът ти е тотално нечетим, какъвто стана и съвременния интернет, не на последно място и заради Гугъл.

Мода за всякакви случаи (предимно притеснителни, опасявам се): ако искаш да се маскираш като седалка на градския транспорт в Германия, за унижение тип 80-те, за да се слееш с местните с характерния "марсилски смокинг" и за отличаване на различните ордени монахини.

Смятам, че много неща и събития около нас могат да бъдат обяснени или поне демонстрирани със света на футбола. Ето ти няколко истории от него: как неукротимите лъвове превзеха Италия 1990 (това все още го помня живо, смятай), Ерньо Ербщайн - спасилият се от Холокоста създател на Гранде Торино, загинал в една от най-трагичните самолетно катастрофи, ако си търсиш ли игрище някъде по света, кои са най-красивите класически фланелки (и все пак моята класация е по-меродавна) и някои от тях пренесени върху суботео-фигурки, как феновете бяха изгонени от стадиона на дивана, речник на италианския футбол (не всичко е катеначо), ако всички френски отбори бяха ПСЖ и един куп клишета в книга (ама и само превюто си струва).

Оставаме на графична вълна с поредица книжки, посветени на феновете на испански отбори и великолепните им корици, анимационните шампиони от Капитан Цубаса и типографски трибут за финалите на Шампионската лига през 90-те.

Прехвърляме се плавно към киното с пътуване из Япония кадър по кадър от анимето Твоето име и Блейд Рънър изцяло на МС Пейнт (това е болезнено дори само да гледаш); Би Би Си подрежда 100-те филма на 21. век досега, а това са няколко вечни полски класики в цветни палитри.

В 18+ частта имаме испанска еротика от началото на 20. век, голи новини и трева (звучи по-добре, отколкото е), има ли бъдеще секса в киното, отговорът на което очевидно е да, поне според този редовен берлински фест и най-после можеш да търсиш порно по снимка на лицето (на позната, разбира се).

Традициите и тенденциите, които ни дебнат по широкия свят са невинаги най-очаквани, но заслужават да им отделиш внимание, пък да видим: как преместването на друго, по-хубаво място може да не ни направи по-щастливи, но мисълта за неизбежната смърт може, поне работи в Бутан, има ли нещо в позабравените обществени бани, което може да поправи повреденото ни общество, кошмарът от другите хора или какво е да си финландец - много лесно рилейтвам с финландците в повечето от тези ситуации, ама не им казвайте, че ще се стреснат, възходът на нипъл пиърсингите (които изобщо, ама изобщо не са нови) и аналния секс в Америка, психология на следвоенното поколение в Германия и древната японска традиция на отърваване от старците.

Задълбаваме обратно в интернетите и вадим от там алгоритъм за корекции на портретни снимки и разхубавяване, 25 години - 25 мемета и списък с по-особени топ левъл домейни и собствениците им (щото има и такива).

Нагледал съм се на иновации в сферата на разплащанията, но тази медна "монета" поне е красива. И няма да разгневи веганите като новите полимерни паундове.

А сега на път с атлас на литературните светове и полезна информация за истинския: паролите за уайфай интернет на десетки летища по света, графиките, които красят опашките на самолетите на всички авиокомпании, какъв електрически контакт те очаква като пристигнеш на място и как изобщо се казва това място; за избора на дестинация предлагам пътеписите на един от най-интересните блогове, които следвам - Игнант, около света за 80 безалкохолни, серия плакати, посветени на националните паркове в САЩ, отново кадри от Унгария - красива, но учудващо занемарена, буквални градове, докъде можеш да стигнеш с влак за часове от различни точки в Европа (спойлър: много далеч, ако си в Западна, и доста наблизо, ако си в Източна, ама това не е точно спойлър), къде да ядеш в Токио, което се оказва много, много голямо, плюс проекта за незаслужено по-добри регистрационни табели на руските автомобили от добре познатия ти Артемий Лебедев.

Стигаме до Ню Йорк и там има какво да се види: тайните кодове върху стълбовете на фенерите в гигантския Сентрал Парк, откъде идват имената на кварталите в Манхатън, 3 дни ядене, краката на местните, гид за изненадващо многото замъци, архитектурните шедьоври и митовете за небостъргачите.

Цветно - малко хаотично с този експеримент с течности и по-подредено в историята на жълтите строителни каски и перспективата да на се вече жълти.

Имало едно време граници и бюфети, има отново лисабонски киоскес, продължава да има автомати за дъвки. Следва тройна порция от любимите ми брутализъм и модернизъм: кой би предложил, че известния със суровия си стил Льо Корбюзие е бил луд по цветовете (разгледай например Чандигарх, за който споменах вече миналия път), Юлиан Лампенс - пионерът на голият бетон в частни домове (макар че кой би искал да живее с 4 деца в открит план) и една къща на съвременните му последователи в Аржентина, разходка из мисвандерройевия Лафайет Парк, в домовете на иначе известния отвън Барбикан и из останките на Каза Спериментале, преоткриване на красотата в немския брутализъм, мострените домове на японските минималисти Муджи, що е то съветски постконструктивизъм, Скандинавия има какво да покаже; малко по-сериозен акцент върху Александра Роуд Естейт, жилищен комплекс в Камдън от 70-те, който на пръв поглед изглежда като декор за антиутопия, но е гениално във всеки един аспект решение за квартала, както и към "белия град" Тел Авив - жив паметник на интернационалния стил, изживял пика си през 30-те, но все така елегантен и днес; веднага в другата крайност: тъй като линка за любимото френско село в постинга преди време не работи, ето ти нов с още пасторални каменни красоти, а за бонус - английски къщурки като от приказките; взрив от цветове и най-красивата гледка в света в колумбийското градче Гуатапе; как изглежда горе-долу всеки голям град, добре познатият ни панелен "лайфстайл", този път от Полша, 16 неща, които правят градския живот по-удобен, а средата - по-приветлива, но може ли да се поправи Таймс скуеър; изоставената тоталитарна архитектура в Европа, цели изгубени градове - нова поредица на Гардиън (преди съм ти препоръчвал и техните 50 най-важни града в историята, дано си успял да ги отметнеш); изненадващата орнаментална викторианска красота в една... помпена станция; страница, посветена (и продължение на книга по темата) на паметниците на османската архитектура в България; ветропоказателите в небето над Лондон, преди и сега и всички, всички пъбове, съществували в квартала Спитълфийлдс в азбучен ред, неосъществените планове за монорейл, изправяне на Темза и още куп идеи, с които британската столица се е разминала; няколко от безкрайно различните, но знакови метростанции на Берлин и спомен за разрушените сгради в града; запазеният в цялата си 60-арска прелест дом на Л. Рон Хъбард в Йоханесбург; входовете на Атина; още от футуристичните творения на Вернер Пантон; курортното наследство на Тито; в търсене на перфектната акустика; когато тапетите убиваха модерните си собственици; докато ние безпомощно гледаме унищожението на Алепо, едни хора събират идеи за възстановяването на Сирия; още - в своеобразния архитектурен атлас на съвременната архитектура.

Стивън Уайлдиш има инфорграфики за всичко, за което не си се сетил. Тук пък се събират визуализации на статистики за най-неверояни неща.

Един от дефектите на съвременния капитализъм - огромната разлика между заплащането на висшия мениджмънт и обикновените служители е на мушката в Портланд. Социализъм по американски или чудесна идея, която уви може да бъде лесно заобиколена?

Според науката (добре де, група учени) времето е, ами, сложно е, ама е по-скоро илюзия в главите ни, неподкрепена от законите на физиката. Значи, от теб се иска просто да спазиш законите и да си освободиш достатъчно време, за да изгледаш всички тези видеа, обясняващи как функционират или са направени разни неща и езиците.

Хайде весели празници!

Годината на прасето*

noreply@blogger.com (plamenj) — Thu, 01 Dec 2016 08:30:00 +0000

2016 година беше отвратителна по толкова много начини, но поне във футбола имаше няколко светли лъча.

Така започваше този текст, когато започнах да го пиша преди няколко дни. Тогава, кръг преди края на Кампеонато Бразилейро, титлата беше връчена на Алианц Парке след срещата между Палмейрас и Шапекоензе. Във вторник самолетът на същия този Шапекоензе - клуб, подвизавал се в Серие Д допреди няколко сезона, се разби напът за Колумбия, където Шапе трябваше да участва в най-големия мач в историята си - финала на Копа Судамерикана. Сред загиналите 76 души са журналисти, фенове, ръководството и почти всички от отбора, в това число бившият защитник на ЦСКА Филипе Машадо и Ананиас - бивш играч на Палмейрас от периода в Серие Б, а иронично и автор на първия гол в историята на Алианц Парке, но с екипа на трети отбор - Спорт Ресифе. Почти целият футболен свят, разбира се, изрази почитта си към жертвите и още преди шокът да отмине и да даде път на тъгата и осмислянето на трагедията, другият финалист Атлетико Насионал предложи на КОНМЕБОЛ купата да връчена на съперника му, а в деня на финала феновете изпълниха стадиона в Меделин, за да изпратят шампионите, редица отбори в Бразилия и Южна Америка заявиха готовност да преотстъпят безплатно играчи, така че клубът да може да продължи дейността си. В знак на съпричастие Палмейрас ще изиграе последния мач с екипите на Шапе (които са също зелени), а треньорът Кука каза, че ако имаше възможност да замени титлата за животите на загиналите, това би било най-лесното решение, което може да вземе.

И все пак.

За бразилски футбол писах за пръв път през 2009 г., когато Палмейрас отново имаше състав, борещ се за титлата. Следващите 7 години през Вердао минаха десетки футболисти и треньори, клубът изпадна, завърна се в елита, за малко не изпадна пак, после изненадващо спечели Купата, загуби легендарния вратар Обердан Катани, а друг идол - Маркос се пенсионира, построи сам (без никаква помощ на държавата, хвърлила милиарди за други, неизползваеми стадиони покрай домакинството на Световното през 2014 г.) новичкия си дом Алианц Парке, а тази година спечели отново титлата след 22-годишно прекъсване - всичко по-хубаво - след избирането на Пауло Нобре (адвокат и бивш рали пилот, като изваден от реклама на Нескафе 3в1) за президент.

Ако има нещо сигурно за Бразилейрао, то е огромното текучество и абсолютната непредвидимост. Тази година традиционно силно представящи се отбори като Крузейро, Гремио, Сао Пауло и Флуминензе затънаха в посредственост, а Интернасионал, едни от любимците ми, така и не намериха себе си и по всичко личи, че ще изпаднат за пръв път в историята си. Така основни конкуренти на Палмейрас за титлата се оказаха Сантос (където ветеранът Рикардо Оливейра успешно покри напусналия по средата на сезона в посока Интер Габигол), Атлетико Минейро (добавили към Майкосуел в предни позиции опитните Робиньо и Фред) и неочаквано за мен Фламенго, които също бяха минали през няколко кризисни години и през голяма част от този сезон не можеха да домакинстват на стадиона си (Маракана, ако не знаеш) и кръстосваха страната.

Как обаче шампион стана Палмейрас, при това толкова убедително? Габриел Жезус е най-очевидното име - едва 19-годишната машина за голове, за чийто трансфер можеш да завиждаш на Манчестър Сити, е надеждата за първият истински централен нападател на Селесао от дълги години, чак от епохата на Роналдо. Габи не беше на разположение в дълги периоди - заради контузии или ангажименти с националния отбор, но показа впечатляваща отдаденост на зелената кауза, излизайки например титуляр 24 часа след като беше изиграл почти цяла квалификация в Перу (и вкарвайки и в двата мача). Но той далеч не стига за да обясни успешната кампания. Като начало - оправената защита - никога досега не съм виждал бразилски отбор да се брани така спокойно и организирано. Жаилсон, третият вратар, никога досега играл на най-високо ниво, трябваше да замести в средата на сезона титуляра Фернандо Прас, получил тежка контузия на лагера на Селсао преди Олимпийските игри, и го направи брилянтно. Жеан, Че Че, Мойзес - железните бойци в центъра на терена. Дуду и Роджър Гедис - бързи, изобретателни, неразгадаеми и унищожителни за противниковите защити. 42-годишният Зе Роберто - шампион на Германия и Испания, победител в Шампионската лига, спечелил първата си и най-сладка титла в Бразилия именно сега. А много от тези имена са на отписани от големия футбол и на забравени играчи. Но на първо място е Алекси Стивал - Кука. Бившият нападател и фен на клуба от дете пое отбора през март и започна ударно с 3 поредни загуби в щатския шампионат, при това от невзрачни съперници. Но ръководството знаеше, че може да му се довери и даде възможност да изгради Палмейрас наново и да го накара да играе така, както той иска. Кука намали свръхголямата група, но така че да има необходимата дълбочина на състава, която да му позволи да поддържа стабилно темпо тогава, когато другите страдаха от липсата на лидерите си заради контузии, наказания, трансфери или лоша форма.

Това е деветата национална титла за Палмейрас, което го прави най-успешният клуб в страната. Предизвикателствата за следващия сезон са сериозни - наставникът Кука обяви, че няма да продължи договора си по семейни прични, а освен Габриел Жезус, сериозен интерес има към младия защитник Йери Мина - от Барселона и други европейски грандове, към Гедис - от двата милански. На спортния директор Алешандре Матос се пада тежката задача да им намери достойни заместници.

* В края на 60-те феновете на други отбори започват да наричат палмейрензите porco. Подобно на Тотнъм обаче привържениците на Вердао обръщат обидата и прасенцето се превръща в символ на агитката. До тази година, когато Гобато, кръстен на маркетинг директора от 80-те, пръв лансирал идеята, беше официално представен за талисман, заедно с папагала Перикито (което си значи папагал, да). Муув алонг нау.

Логотворителност: ВК Хебър

noreply@blogger.com (plamenj) — Tue, 22 Nov 2016 09:00:00 +0000

Едно от по-особените ми странични занимания (покрай Александър от Пзспорт) е създаването на емблеми за футболни отбори от Пазарджишко, състезаващи е в регионалните дивизии. Някои се получават прилично, други - компромисно.

Тази е малко по-различна, но не точно заради дизайна. Емблемата на ВК Хебър Пазарджик е стилизирано изображение на волейболна топка върху две диагонални ленти, оформящи буквата Х, и трислоен щит. Двата нюанса на синьото - кралско и морско, може да не са най-конвенционалното решение, но се репликират идеално в екипите - виж снимките накрая. От буквално нищо преди половин година, благодарение на Атанас Петров - мениджър, треньор и какво ли не (май нерядко срещана комбинация във волейболните среди), в момента Хебър има пълен набор детско-юношески отбори, играе отлично в мъжката Висшата лига (иронично така се нарича второто ниво в мъжкия волейбол) с всички шансове догодина да ~~рита~~ скача, посреща, забива, вдига блокади и окей, рита в Суперлигата и има сносен сайт и отлично поддържани социални акаунти - нещо, с което не могат да се похвалят много спортни клубове в България.

Разни фотографи 39

noreply@blogger.com (plamenj) — Tue, 18 Oct 2016 07:30:00 +0000

Поредицата е в капана на постоянно възпроизвеждащите се формати на блога и знам, че така някои от портфолиата не биват удостоявани и с клик, но ще приема, че в такъв случай загубата е изцяло твоя.

Сте фани Уилсън, Донато Ди Камило, Мар иса Таш ке, Чио Лун ер, Дан иела Мутини, Крис Уил сън, Джуди Дейтър, Клот илде Петр осино, Елена Чернишова, Арно Мон гар, Матиа Паса рини, Лиза Цапе, Георги Георгиев, Дерек Суол уел, Оливия Начле, Юлия Рунге, Харухико Кавагучи, Фл ор ан Ге, Сюзан Тереза, Илария Абиенто, Кристофър Мартин, Пиер габ Пишон, Клаудия Вилмитцер, Койс Мая, Шарлоте Грим, Али Мит ън, Рошан Адихети, Шиан Грал, Мая Нидал Ериксен, Франсоа Прост, Катрин Скри внър, Кадим Бар нет, Хариет Донован, Зара Мър кин, Лоран Понс, Оливър Къртис, Ашли Калахан, Ника Де Карло, Уилям Егълстоун, Рос Мак лаф лин, Уара Бу лот, още Мелиса Картахена, Кристиан Пънчърър, Кейт Холстийн, Домингес, Ечесури, Ле йрас, Милитело, Пар до, Санчес, Тринчери и Вилялобос, Джа йлс Кле мъ нт, Марк Уилямс и Сара Хиракава, Любомир Игнатов, Джес ика Кърк, Ден ис Рам ос, Антон Кус терс, Филипе Клиот, Джеси Мърч, Сти вън Гин длър, Изаб ела Стол, Робърт Тейт, Джоузеф Хейзънауър, Вий Спиърс, Камило Бустос Делпин, Оди Съ ма ри, Жулия Мартинс Миранда, още Лионел Давие , Майлс Олдридж, Амер Мохамад, Сте фан Трот ман, Логан Адърмат, Крис Делоренцо, Диная Вайерт, още Анастасия Лазуренко, Мат Съкар, Лиз Пав еза, Герг ана Петрова, Йоад Шейтман, Никола Ангелов, Елишка Киселкова, Роберто Брундо, Денис Обърн, Оливия Джаф, Пиер Тусен, Хилдур Агустс дотир, Маурисио Нахас, Жан-Батист Мондино, Мат Хенри, Шарлот Либеер, Марк Орем-Леклеф, К им Ак риш, Тереза Червенова, Франко Йощ, Оля Олейник, Роберта Вас, Марк Регас, Камило Риос Уайт, Маца Йеросимич, Лари Кларк, Никол Бранън, Бежан Сиявоши, Лариса Хофман, Ме ган Дох ърти, Ани Лътуак, Рафаеле Пасони, По ли на Мас евн ина, Ти бо Шас та, Хуан Ернандес, Гарет Луис, Клаудия Гроше, Май те Понс, Бе ки Си гъл, Джош Франклин, Бен Хо рт ън, Линдзи Елари, Хариет Уър, Куабена Апиа-нти, Курош Кеш ири, Жулиен Пуншу, Кингсли Маклийн, Артюр Оск ар, Е кт ор Дж ес, Шарлот Ръдърфорд, Гий ом Жил, Амбър Чав ес, Лоран Ини, Даян Бетис, Кристофър фон Стайнбак, Мир он Хом ацки, Хестер Скурватер, ГЛ Ас кю, Дани Оливие, Рейчъл Буш, Алис Уинт, Гонзало Моралес, Бенедикт Шмукер, Дж еф ри То мас, Раад Са иф Рах ман, Никлас Хайкинен, Коан Тенсен, Л о ри Лу, Пол Франко, Лорън Мел ани Браун, Сил вия Пи ва, Моника Лек, Тома Лезне, Рош Армандо, Хир оки Инуе, Шут ьор ст айл, Майте Гереро, Жеан Алварес, Карлос Ф. Висо, още Матеус Пена, Аскет онер, Арди Ала, Анока Нуке нин, Лора Гуд ол, Ка ми ла Кор нел сен, Камий Левек, Джон Хонг, Антъни Тъкито, Тома Морел-Форт, Филип Кеслер, Ели ът и Е рик, Де низ Куонг, Оливия Артър, Джон Фийли, Стивън Сън, Моли Гилхолм, Тък Чей лър, Зено Дж ил, Кай Кньорцер, Едуардо Перес Гареда, Ришар Дюбоа, Астериос Муцокапас, Курт Хойвенс, Ант ъни Лау, Такаши Накагава, Рол анд Зегесер, Дан ия Валдес, Антъни Ноб ило, Дейвид Майкъл Бърнс, Келтън Кричет, Тино Ернандес.

А д е й, Шар лот Абр амов, Леонардо Мазо, Дан иел Аланис, Фабио Тейшейра, Пабло Да Ронко, Раян Малдо надо, Аарън Браунинг, Раян Маккинън, Рона Йефман, Челси Нигард, Алесандро Барат ели, Стефания Консарино, Джон Такри, Кристин-Лий Мулман, Лиза Ми ри, Ман юел Брю ле, Ти бо Дел ом, Меган Макклуър, Аврън Ле то Уилямс, Джейк Къванч, Хадли Хъд зън, Аби Кро ук, Софи Хвитвед, Зия Гафич, Катрина Кепуле, Андрейс Строкинс, Зуза Крайевска, Майк Килиън, Габриела Кълайн Гонзалес, Мар та Корс, Джон Джей Дейвисън, Ласе Куск, Максимилиан Хедърингтън, Жозе Луиш Ку ня, Дом иник Лай нер, Таис Марин, Джейсън Басет, Наталия Мантини, Кимбра Одри, Панчо Мон ти, още Йохан Ньовенбург, Бернд Фри ке, Белен Асад, Мартин Тремуле, Кевин Мао, Тод Джеймс Андерсън, Кам ерън Шил ър, Ан-Софи Ланду, Пол Хансен, Дим ит ри Гед ес, Фелипе Мариано и Джесика Шама, Ма ри Шм ит, Екат ерина Док уча ева, Ханс Фойрер, Флориан Хец, Ерик Харт и Тати Льошкина, Чандлър Кенеди, Мануел Бланко, Крис Суейн стън, Роби Мюл ер, Хоакин Новак-Сарате, Гуидо Хар ари, Сай мън Емет, Вики Алтхаус, Майкъл Масая, Макси Гутерман, Ман фрид Том ега, Карлос Барон, Сам Вамз ер, Ян К рю к, Ерик Моралес, Игор Павлов, Александър Тъл, Линка Лисволд, Перла Диас, Джуан Стокен стром, Алекс андр Пришч епов, Таурас Дем идов, Том Фокс, Клаудия Реймат, Леа Жен дро, Данте Мар шал, Джей сън Сигъл, Аня Витковска, Рон алд Коо лс, Даян Вилад сън, Анаис Ку гел, Овет Мар тин ес, Крис тин Викари, Емил Пруст, Джесика Айо, още Пабло Франко, Мат иас Ара до, Йозефине Бекс трьом, Ерик Мар илие, Флор иан Кьол, Гонсало Кларо, Джейд Бийл, Антонио Медейрош, Алексей Николаев, Наташа Серьож никова, Кайо Со уза, Дио го Жозе, Надя Тара, Марчело Дзапатера, Паоло Бертаца, Оли вие Валсеки, Кайт Опърман, Тео дора Риштер, Пиер Дал Корсо, Рувен Афанадор, Тимур Емек, Мани Ром ан, Дъг Дюбоа, Ники Буун, Еду ард Ани на ру, Брук Елизабет, Дж. Матюс, Мак Канелас, Кристофър вон Стийнбак, Джем Гюлтепе, Дуди Даян, Маря Пирила, Дж ар ад Сенг, Мо йца Сав ицки, Енцо Бел ина, Бербер Тьон исен, Алейса Муньос, Лай за Бу ун, Джон Драгънет, Джеси Хер цог, Алегра Месина, Трейс Тейлър, Хъ мза Диас, Хавиер Вивер, Жан-Луи Торнато, Роджър Балън, Джерик Пио Агустин, Ян Бертони, Спенсър Острандър, Рон Дейдън, Ноел Алва, Лукас Понтес, Аливия Латимър, Александра Лайъс, Грег Менис, Джени Мари Хвидинг, Хорхе Карачео, Себа стиан Шюл ер, Алдо Кар ера, Кодай Икемицу, Пола Бронстийн, Сара Колбек, Ноа Ад ис, Ед Мак сим ъс, Франк Силв ейра, Даниел Лъксфорд, Фреди Камарго, Алън Сай, Джанлука Панталео, Уейки Лин, Денис Дор онин, Иля Фьод оров, Но еми Луке, Петер Хапак, Дан иел Цимер, Кю Й ен гу, Еден Хала миш, Кай Фенг, Ма рт ин Ща йн, Лих те рва лд, Дей ви Уор ън, Еди Шиа, Мария Мейска, Кей ла Сав идж, Жан-Франсоа Верганти, Села Холкесон, Марсел Рагонезе, К еф е р, още Мерседес Ескивел, Ерве Обо лд, Ева С ар от, Аби Рай, Андрес Рамирес и Джейкъб Малтби, Ма тю Ийдс, Марта София Кач марек.

Браян Листън, Тина Казахишвили, още Есбен Бьох Йенсен, Паула Кодо нер, Хоакин Бурге ньо, Юрий Шали мов, Грант Спениър, Хелга Бирна Йонасдотир, Мейарат Кермен, Том ас К ло зе, Джереми и Клер Уайс, Фабио Сети, Наталия Гая, С ер ге й Л и, Калос Палмиери, Мартин Леви, Ми ро Хоф ман, Май къл Тео, Кармине Силвероли, Ан тон Переб ейнос, Дени Глоу, Кле ман Дек осте, Дион Уонг, Леон ардо Масе йра, Себастиан Ксавиър, Емили Кийгин, Габор Ленарт, Бр аян Кар, Габриела Тулиан, Хорхе Пе рес Ортис, Лин Юнг Ченг, Розет Раго, Марион Коломбани, Ма рко Б ек, Алфонсо Гав илан Санчес, Варвара Шинкаренко, Мадлийн Морлет, Яцек Подо лски, Боб Са ла, Ал екс Фрич, Зенит Ричардс, Томаш Сипа, Мустафа Сабах, Джулия Фокнър, Берндън Торманън, Лаура Берсон, Дед алюс, Николай Фрич, Алек сандр Сергеев, Пьотр Радецки, Рико Марсело, Пиетро Фанели, Алекс андра Лирой, Андр еас Ваплер, Тай Пли йс, Карл Йохан Йохансон, Гжешек М., Фабио Ура, Рафа Сантос, Дмитрий Чобанов, Абрахам Гонзалес, Пиер Ба бен, Травис Маккормик, Роузи Маркс, Юг Лоран, Бо Брьоге лманс, Тори Уе ст, Юри Сарденберг, Купър Нор ланд, Маина Гарсия, Брук Домбр оски, Морген Пър сел, Джей Хол зър, Ан дре Койс, Елиз Дантек, Тихо Хе рф, Роза Сипион, Ейдриан Крук, Джанака Родриге, Дав Анмед, Ел ена Мъд, Джак Саймън, още Уорд Робинсън, Чад Евърет, Нихад Гуламзада, Жус тен Пре нз, Девин Тимъти Нелсън, Богдан Григоре, Артон Сефа, Бранди Ив Алън, Джесика Бартел, Мириам Марлене Валднер, Каролин Файет, Иро Нъ тс, Лари Удман, Пав ел Коц ан, Джунейт Йозбилен, Роберто Патела, Пикси Бела, Франко Пуенте, Йоана Худи, Суан Ко ре ньо, Виржини Видал, Ник Сабатало, Джоузефин Клъф, Юрий Йо нов, Ромен Борем анс, още Бруно Бо зон, Джонатан Тейлър, Джоел Александър, Уилис Робъртс, Кент Майстър, Анджело Санти, Ксения Вет рова, Масимо Веки, Дмитрий Или нъйх, Янеке ван дер Хаген, Максим Николаев, Нани Сибона Тако, Джон Хо нг, Франческо Петручи, Юлия Абзалтдинова, Рама Долман, още Саша Самсонова, Шир ин Фрош, Бранко Старчевич, Альона Лукянченко, Алан Пола нко, Белен Луке, Сантино Мартинес, Еймъс Хейли, Алексей Олю шкин, Йонатан Гьолер, Кар ин Мерц, Габриел Весолер, Ре не Вейл, Ага та Серге, Ми ген Рама, Кал Рестън, Виктор Воробьов, Пьо тр Чор нъ йш, още Каролин Грифин, Шон Ха на, Б. Тейлър Рафалиуски, Олег Казан джан, още Джими О'Донъл, Шон Голд, Едмънд Бърнет, Юрица Марич, Никола Рафаел, Наташа Мерит, Артур Бенсана, Криситиан Пънчурер, Бернардо Морейра, Стив Фен, Дъстин Тан, Андрес Сулуага, Сам Стойч, Майкъл Роблес, Гюн тер Щь ор, Юлия Шумакова, Индрек Арула, Кен ет Вил ард, Електра Джонсън, Юл иан Касе керт, Май къл Ан ая, Джед Ос тин, Томи Ел ис, Браян Вент, Алекс Ривера, Адам Паркър, Андреас Плес, Александер Андерсен, Клейтън Бренън, Емануел Санчес Монсалве, Орелиен Баке.

Миле Фро мюр, Николине Агесен, С ара Лор усо, Карлос Уилямс, Мари Де Ла Шантри, Макс Макк ензи, Робърт Джегаби, Виктор Фуентес, Сти вън Чий, Бруна Шу лер, Хавиер Перес, Алберт Почей, Джей сън Хари нък, Анд рей Попе нко, Алберто Мор ето, Бьорн Йонас, Ант он Мисла вский, Янина Вернер, Владимир Николаев, Алексей Триф онов, Генади Иванов-Кун, Таня Дейкин, Ни ко Бус тос, Едуардо Резенде, Даниел Джаксън, Т. Дж. Хъф, Едгар Валдес, Кая Веруно, Кристиан Гаридо, Алесандро Омичоли, още Люк Шутръмпф, Андре Бояков, Са ра Лий, Борис Бетге, Мартина Лукарели, Айм ара Ерера, още Алесио Алби, Джо ан Лий, Соши Сетани, Бр аг и Ко рт, Стив Грип, Ланли Ли, Андреу Оливе, Хосе Галина, Денис Пойнтън, Себа стиан Хас, още Ден ис Ки лх, Тимо Барв ицки, Орхан Олгар, Люк Гот либ, Иля Завадский, Бен ямин Цайл, Робърт Астли Спарк, Джон Тачър, още Руди Ламборе, Лесли Кий, Леандро Ене, Йорн Темпел, Бианка Кьон еке, Франс Дуке и Джеси Рамбис, още Фран Домингес, Мигел Лопес, Ю Цай, Марк Елго, Джованп иетро Бруно, Ром ан Зах арч енко, още Пау лина Олив арес, Джейд Берънс, Чеси Кари, Жене виев Уолш, Дже реми Гъдак, Марк Барнфилд, Джесика Бломайли, Джошуа Лак уня, Ед уа рд Ла й, Фел ипе Нева рес, Ник олас Луп ети, Габриел Сколник, Бен Клемънт, Сара Кехоу, Факунто Балве, Малия Дю, Джейкъб Уейлър, Меган Тросклер, Педро Бушер, Лорън Мари Болинг, Мат Бродюр, Ника Селезньова, Мел Д. Коул, Кайл Панис, Кевин О'Донахю, Лук аш Дзи ев ич, Роу Етри дж, Адам Кончек, Петер Бор тне, Алексей Пол ский, Ди ма Фот огор, Антъни Додс, Анаст асия Гала ктио нова Илин, Янис Гусак, Д ен Евд оки мов, Ноел Алвар енга, Оу ен Пе ри, Мартин Хьоне, още Сес ил, Кевин Арагон, Николас Дела Виле, Радина Ганч ева, Вит онас Безд емио тис, още Рика рдо Сир ика, Хосе Хавиер, Хорхе Писаро, Франч еско Кила, още Лука Бартолато, Ки рил Бур як, Джесика Кърби, Ну Нгуен, Карл Нийлсън, Мара Корсино, Ричард Рамос, Денис Хотеновски, Серена Тоф ети, Дан Хилб ърн, Матю Дикстийн, Наоми Ямане, Анис Марико, още Поли Пенроуз, Тед Фийни, Юрие Нагашима, Кейн Ске нар, Андре Морган, още Алекс Жонас, Бруно Мартинс, Силве Кол ес, Джуз епе Град ела, Джулиан Д'Оар, Малачи Саладо, още Нагиб Ел Десуки, Сидх арта Манчини, Рафа еле Мило, Дан Мор елс, Симоне Ангарано, Марко Фер анти, Уил Вендрамини, Дмит рий Пенков, Карлийн Рашки, още Масимо Леардини, Мел ани Тжонг, Каро Кам поб ело, Лукас Батистел, Бруно Дантас, Бил Раниер, Айтор Сантоме, още Маркус Олсон, Адам Лоренс, Ренато Морети, Наталия Кристовао, Клем Арти, Серван-Едерн Илин, Марко Бучи, Стефано Рива, още Матео Палмиери, Ашкан Сахини, Ари Пашалис, Чад Мирийн, Джулия Ал они, Франк Мартинес, още Георгий Чернядев, Ванеса Кирилова, Бруно Мам ели, Лусия Паула Ноел, Шелби Нугр охо, Юлия Хета, Мариус Вайс, Клеман Берен, Рикардо Урос, Амели Шиасон, Рон Ма ас, Але ксей Фрост-Майер, Лисет Родригес, Ив ан Оз ер ов, Офели Рон до, Клиа Крист акос-Джий, Маура Уадош, още Адам Франзино, Милица В., Женьок Нгуен, Франческо Сапиенца, Дани Санчес, Карла Вийегас, Кам ила Анд реа, М и ша, Филип Ре гар, Стефан Спата фора, Адриан Салес, Микаел Гишар, Карли Браун, Инго Дум рай хер, Кар лос Метф есел, Мел Бл ес, Иля Ратман, още Ванина Соренти, П ик зо, Дилан Йорк, Скуби Миранда, още Крис тоф Полочек, Крис Нопер, Шай Сегев, Рафаел Антон Ерхарт, Таб ита Карнел, Катарина Хилдебранд, още Михаел Магин, Шон Даймънд, Шино Капу шино, Он ур Ала гь оз, Кри стин Лий Морган, Микеле Палацо, Кейси Джонсън, Майкъл Ворхийс, Юли ан Аман, Себастиан Бернд Мати Шевриер.

Игор Чекачков, Карен Хачатуров, още Фернандо Шлепфер, Мор иц Фу кс, Яц е к Ко ро н а, Йе нс Холб айн, Нико Фридрихс, Катрин Джейн Ууд, Андреас Краус, Зак Арп, Катя и Бернд Хофман, Лайза Брези нски, Джоузеф Мадън, Алесндро Фиорентино, Карине Базилио, още Робе рто Лазаро, Сара Орба нич, Дмитрий Вей днер, Кристофър Брад форд, Адо Касперчак, Вава Рибейро, Миша Бук ов, Майк Самюда, Густ аво Терз аги, Фл ор иан Вай лер, Ру бен Сид, Ана Сънтей Тан едо, Кристоф Михаелис, Мар кус Хопе, Лиза Алина Джон, Михаел Фишер, Марко Гюнтер, Рогер Хюбер, Никол Ан Робинс, Тим Ники шин, Щефан Бер, Рубенс Мендроне, Томас Хюб нер, К а н, Джеф Полдеварт, Ранди Лай, Дирк Руд роф, Клаудио Палтенги, Джейсън Уорбъкс, още Пол де Луна, Се рж-Ед уар, Евелина Корнеевец, Арно Пивка, Дейвис Хилтън, Микеле Коп ола, Жорди Пелегри, още Дам иен Вин ьо, Спл айс, Де ян Мио чич, Нийл Снейп, Франка Враге, Дженин Ламб ърт, Сте фано Ката лани, Сотирис Цагатакис, Парса Хафт, Несрин Дейнан, Леко Моура, Беноа Вермьолен, Дев ин Пиер, Роналд Дженуа, Луис Фра га, Себас тиан Майер, Нийл Алайн, Дениз Бергерт, още Моник Родригес, Ир ене Крус, Сабин Вияр, Емил Пош, Ана Хой пел, Себас тиан Кумер, Антон Наза ров, Роб ерт Скаял, Антон Земляной, Бастиан Берншнайдер, Л ео Н г у ен а, Оли Макавой, Але сан дро Ди Чико, Ари Уайс, Гал ия Жел нова, Иля Корейша, Майкъл Исакидис, Ане Хофман, Харт мут Ньо ренб ерг, Жанин Мар олд, още Тим Барбър, Мади Мин ис, Микеле Шиме, Филипо Аван деро, Дей вид Кортс, Анд жан Кумар, Ахилеас Гацо пулос, Лог ан Хил, Джу зепе Тер узо, Га ли на Жи жк ина, Джошуа Ейбълс, Ноел Дъкет, Юнона Орехова, още Гавин Глейв, Джейкъб Бенджамин Тейлър, Лука Сенонер, Диего Рамос, Кевин Мартин, А. Дж. Кали, още Адам Голдман, Гуда Костер, Флавио Ди Нардо, Але сан дра Бар ила, Ми гъ лс, Джена Белвендър, Джим Къшинъри, Крус Ерна ндес, Анд реа Мас аро, Ро бер то Де мар ия, Мину Кат ели, Давиде Джиамусо, Сам Лан, Гжегож Сармацки, Валтер Фантауци, Николай Николаев, Сесар Горис, още Дейвид Пол Ларсън, Ест ебан Перес, Мариано Балтазар, Дмитрий Ежов, Тарима Дарим, още Алиса Владимировна, Луиза Кампос, Фабио Пате рно, Кенет Никълас, Анастасия Лъйсковец, Питър Роза, Ори Рейни, Люк Токарик, Нати Кер ен, Кау нис Хетки, още Джеси Грийн, Джулия Нони, Джулия Онофрейчук, Мартина Доркинова, Анджи Лопес, Бенджамин Брус, Дми трий Архар, Мар сел Кулчер, Беня мин Циймер, Лянг Су, Василий Гришин, Андреа Кавелари, още Касия Табатини, Гун тер Фра нс, Рене Джей къбс, Лусуос Мехия, Марк Бекер ман, Алине Леал, Алекс Гердов, Джеймс Логан, Джейк Чирико, Наталия Кивит, Андрей Жук ов, още Рафаел Меса, Дмитрий Емец, Пиер Соломон, Мартина Паро ло, Па вел Сул дин, Алексей Мур ашов, Марина Гирич, Ерик Снайдър, още Хол гер Ничке, Ка йла Фиър, Антонио Карбоне, още Норман Джийн Рой, Ерик Чекарини, Хоакин Гузман, Дария Сорока, Дмитрий Каманин, Уейн Лоус, Кори Хейс, Мишел Тейлър, Елайджа Крейг, Адриана Лосоя, Карло Тарк иани, Роб Калефи, Марк Си нк, Грейсън Тарантино, Кимбърли Митиска, Мартине Стенберг, още Джош Раян, Даниеле Яночари, Лу ка Ру би, Яник фон Грабов иецки, още Владислав Спивак, Кристина Кубанцева, Белинда Бер цнер, Хю ит, Хемп Танър, Дми трий Бир юков, Артур Сметский, още Манди Лин, Слава Семенюта, Ксавие Монп ети, Грасиел Сунига, Коста Виртанен, още Феликс Ларер, Габриеле Ротоли, Рийд Хоънстийн, Рич ард Талънт, Ка ша Л ий, Ейдриан Мора лес, Дирк Валбаум, Оле Менцел, още Йоаким Карлсон, Хавиер Куевас, Олга Мест, Герд Ханеман, Алекс андра и Адам Фрамис, Джоан Джоансън, Дилан Старчак, Але Алме йда, още Пол Морел, Ким Лусиан, Юлия Пруденс, Питър Мозола, Келз Санта Ана, Цветелина Кехайова.

Архив: 2014

noreply@blogger.com (plamenj) — Mon, 03 Oct 2016 08:00:00 +0000

Само единият архив ни остана. 2014-а беше малко противоречива, но изглежда по-добре от всичко, което ще имаме някога. От 10-те принципа на добрият дизайн на Дитер Рамс до лошият дизайн - на псевдопатриотичното левче и логото на корпулентния бизнес; Болоня, Копенхаген и Малмьо бяха (и сигурно още са) красиви и спокойни; варихме бира и тя беше чудесна; изгубих се и съм някъде там; историите бяха за черкезкия геноцид, за Уайт Харт Лейн и нацистите, за фалшификациите около Възродителния процес.

Преди еврото: Малтийска лира

noreply@blogger.com (plamenj) — Tue, 13 Sep 2016 07:30:00 +0000

Преди време заявих, че някои валути, заменени от еврото, няма да получат внимание, но междувременно поредицата излезе далеч от границите на Европа, а едно скорошно пътуване до Малта осигури и поводa все пак да се спра и на местната лира. Което не променя факта, че дизайнът й нищо повече от невзрачен.

През 1825 г. на острова е въведен британския паунд, който замества сечените до тогава от Малтийския орден скуди. Както подобава за простичката и лесно разбираема английска парична система паундът се дели на 20 шилинга, които пък се състоят от по 12 пенса и съответно по 4 фартинга във всяко пени. Нещата се променят през 1972 г. - малтийската лира е отвързана от паунда, преминава на десетична система, като се дели на 100 цента и 1000 мила, а езикът, използван върху новите емисии банкноти, от английски става малтийски (близък до арабския, с някоя италианска дума тук-там). До 2007 г. малтийската лира е една от най-скъпите валути в света (само кувейтският динар е по-ценен) а смяната с еврото става при курс 0.4293 лири за еврон.

Банкнотите от последната, пета серия влизат в обращение през 1989 г., а лицевата им страна е еднаква при всички номинали. Основната фигура е на Мелита - традиционната женска персонификация на нацията с малтийски кръст, щит и шлем. Името й, както и името на цялата държава, идва от гръцката дума мели - мед. Има и три гълъба, и... уейт фор ит - емблемата на ООН. Изображенията на реверса на двете лири са на две различни исторически сгради от началото на 18. век, и двете известни като Банка Джуритале въпреки различните си функции през вековете - едната в Мдина, другата във Виктория на остров Гозо.

Върху петте лири са два елемента от крепостната стена на Мдина - Главната порта и кулата Торе дело Стандардо. Не се заблуждавай от синкавия нюанс на банкнотата - всичко не само в Мдина, а и в Малта е бежавеникаво.

На десетачката изведнъж става драматично. Малта не винаги е бил безгрижният, напечен от слънцето архипелаг - от войните на рицарите хоспиталиери с османците и блокадата на Валета по време на Наполеоновите войни до ожесточените бомбардировки на Втората Световна, мястото никога не се е радвало на пълно спокойствие и благоденствие. За тема на банкнотата обаче е избран момент от националното възраждане на малтийците след Първата Световна война, когато икономическите проблеми и желанието за повече автономия от Великобритания ескалират на 7. юни 1919 г., когато четирима малтийци са убити в размирици. Впрочем, дори в Малта денят, който е национален празник, е известен с италианското си име.

Най-после човек - министър-председателят Джордж Бордж Оливър (1911 - 1980), триумфиращ след обявяването на независимостта на 21. септември 1964 г. До него войници издигат флага на Малта вместо Юниън Джак (което по някакъв странен начин осигурява присъствието на британския флаг на малтийската валута, ама как да обясня ирония в тоя патриотичен контекст).

Сори, нито помен от рицари и шарени лодки в цялата серия.

Балтийският път

noreply@blogger.com (plamenj) — Tue, 23 Aug 2016 07:15:00 +0000

В може би най-разтърсващия момент в историята на 20. век, уловен от камера, в 6:58 ч. вечерта на 30. септември 1989 г. западногерманският външен министър Ханс-Дитрих Геншер (велик политик и човек, поредният който ни напусна тази година) излиза на балкона на посолството на ФРГ в Прага и произнася "Скъпи сънародници, дойдохме при вас за да ви споделим, че днес вашето отпътуване..." Заглушен е от вика на радост и облекчение на над 4000 източногерманци, които от седмици са намерили убежище в неутралната зона в двора на посолството. Разрешението гражданите на ГДР да заминат на Запад е една от първите пукнатини в Желязната завеса и ще бъде последвано от падането на Берлинската стена след малко повече от месец, което ще отприщи вълна от промени и ще даде възможност на милиони източноевропейци да заживеят свободно. Но не и първата.

Недоволството от провалите с Чернобил и войната в Афганистан и даденото начало на Перестройката и Гласността от Горбачов засилват националните движения за справедливост и повече свободи в прибалтийските републики на Съветския съюз в края на 80-те. Основани са Народните фронтове на Естония и Латвия и движението Саюдис в Литва, чиято крайна цел е постигането на независимост. Дейността им остава в историята като Пеещата революция - хора се събират на публични места и пеят традиционни песни на родните си езици и химните на държавите си отпреди войната, забранени от съветската власт. Едно уточнение, ако си от поколението, расло след промените - да, спонтанното събиране на повече хора и пеенето на неправилните песни в тоталитарната държава може да те изпрати в затвора или трудов лагер, така че се изисква смелост да се включиш. Най-впечатляващата акция се провежда на 23. август 1989 г.

Датата не е избрана случайно - на нея през 1939 г. е подписан пакта Рибентроп-Молотов, договор за ненападение между Нацистка Германия и СССР, който включва споразумение за териториално и политическо преразпределение на Източна Европа и обрича независимите тогава Литва, Латвия и Естония. В редица западни държави през 80-те се отбелязва от източноевропейската емиграция като Ден на черната панделка, а през 2008 г. е обявен от ЕС за Европейски ден в памет на жертвите на сталинизма и нацизма. В Съветския съюз обаче за Рибентроп-Молотов не просто не се говори, а изобщо се отрича съществуването на подобно споразумение. През 1987 г. в Талин, Рига и Вилнюс се провеждат демонстрации, завършили с арестите на няколкостотин участници, денят се отбелязва и на следващата година. В 19 ч. на 23. август 1989 г. около 2 милиона (два милиона!) естонци, латвийци и литовци се хващат за ръце и образуват непрекъсната човешка верига от 675.5 километра между Талин на брега на Финския залив до площада пред катедралата във Вилнюс до беларуската граница. Организацията, разбира се, е сериозна - масово се взимат отпуски, за пръв път се включва населението в селата, уреден е транспорт до по-отдалечените места на веригата, всичко се координира със съобщения по радиото.

Показателно за света, в който живеем днес, е, че трудно можем да си представим подобен протест в съвременна Путинска Русия - просто би бил смазан брутално в зародиш. През лятото на 1989 г. обаче централната власт в Москва е в ступор - няколко дни по-късно в новинарската емисия Время е прочетена декларация на ЦК на КПСС, която заклеймява Балтийския път като националистка истерия, а организаторите нарича екстремисти. Порицава и най-вече местните комунистически партии, които са проспали цялата организация. И толкоз.

Шамарът е звучен, но пътят към независимостта не е извървян. Едва след провала на пуча срещу Горбачов през 1991 г. балтийските държави могат безпрепятствено да завършат процеса. През 2009 г. Балтийският път е вписан в програмата на ЮНЕСКО Паметта на света, целяща да документира фундаментални събития в човешката история. Днес Литва, Латвия и Естония са членове на ЕС и НАТО, едни от най-подредените източноевропейски държави и на никого не би му хрумнало да ги нарече "бивши съветски републики" (за разлика от България, уви). А СССР е само неприятен спомен.

Разни 119

noreply@blogger.com (plamenj) — Tue, 09 Aug 2016 07:30:00 +0000

Надявам се да си намериш нещо интересно тук (макар да се предполага в момента да си някъде с много море и никакъв интернет).

Марка сравнява футболните първенства в Европа и търси най-конкурентното. Това трябва да ти напомня за моя проект от миналата година. Окей, тяхното е по-изчерпателно, но аз бях пръв все пак.

Ако като цяло си падаш по инфографики и карти, това са ти щастливите Разни - задължително се зарови и в тези: най-после можеш да сравниш реалните размери на държавите по света, които досега познаваш силно изкривени от проекцията на Меркатор; някой си е поиграл и проследил промените в цветовете и видовете Лего тухлички през годините, епохален труд; изключителна интерактивна карта с културните ценности на София.

А като се замислиш, че архитектурата даже си няма етикетче в блога... Напомнете ми да се сдобия с тези страхотни стенни панели и тези невероятни ръчно декорирани плочки следващия път, когато обзавеждам нещо. Темата за модернизма откривам с подробно ревю на интериорите (или пък декорите?) в екранизацията на Стенли Кубрик на Портокал с часовников механизъм и тъжното, гентрификационно бъдеще на квартала, където е заснет филма; по-позитивно за брутализма с няколко примера, защо е окей да харесваш бетона, неочаквания цвят в архитектурната фотография на Остейн Аспелунд и неочакваната красота на вафлените тавани, 4 от 6-те най-впечатляващи сгради в Рио, исторически снимки от строежа на телевизионната кула в Берлин, разходка из ателието на Тадао Андо, една конструкция, която би могла да съществува само в Холандия - стена, спираща ветровете, нещо ново в Швейцария и японския остров на изкуствата Наошима; имаме, ти да видиш, и църкви - внушителната по всякакъв възможен начин Халгримскиркя в Рейкявик и радикалните визии от социалистическа(!) Полша; бъг в идеалния индийски град на Корбюзие, неосъществения му план за Париж и неслучилия се Оскар Нимайер в Ливан. Съответно е ред да отделя и (не)малко внимание на неудачите - враждебните елементи в градската среда, как градските магистрали повредиха американските градове и заличиха трамваите, странните фасади на вече фалирала верига хипермаркети, изчезващите обществени пространства в бившите соц страни и още много провали в архитектурата; в Лондон ще трябва да възстановят съборен пъб тухла по тухла; две галерии - от забравените пространства под мостове и естакади и гетото в центъра на метрополиса Шанхай; и изобщо градове на неравенството. Има и успехи, разбира се - паркингът, избран за сграда на годината в Холандия (има защо) и още гениалности в наградите на Арxмаратон.

Във второто архитектурно блокче задълбаваме в историята със снимки от изграждането на символите на Ню Йорк, Рим от края на 19. век в цвят, Плевен от края на 20. век и православните църкви по света (окей, източно-европейската част на света). Ако си бог на картите, Гардиън има градски куиз за теб, ако не - можещ просто да се полюбуваш на илюстрираните карти от Аби Дейкър. Крис Форсайт изследва визиите на метрата, засега в 3 града, а тук има още цели 13 европейски, в това число и двете линии в София; ако все пак си по-уверен в познанията си за доброто старо Лондонско метро, виж дали можеш да познаеш станциите по плочките им. Тези са хептен разни - циганска архитектура от Молдова, френският банкси на фалшивите фасади, объркващите градове, плод на компютърен алгоритъм, защо всеки ресторант напоследък прилича на фабрика, токиозирай това, а ако имаш наистина много време, силно ти препоръчвам да го прекараш в този архив с документални филми за 50 от архитектурните шедьоври на Земята.

Все неща, които си се чудил, но не си посмял да (п)опиташ - защо класическите статуи имат такива малки пишчици, как звучи истински оргазъм и как начина на хранене променя вкуса там долу.

Рекламна пауза: оргазъм по Туитър, къде изчезна порното, пари за милиардери!

През 1847 г. Ирландия е поразена от Големия глад, предизвикан от болест по картофите и в не по-малка степен традиционно тъпата политика на Великобритания (в крайна сметка, заради смърт и емиграция населението на острова за 3-4 години се смалява с 1/4). Помощ идва от най-неочакваното място - османският султан Абдул Меджид I предлага 10 хиляди паунда (еквивалент на 1 милион днешни пари), но ги намалява до 1000, след като разбира, че самата кралица Виктория е жертвала едва 2000. Но изпраща и 5 кораба, тъпкани с храна от другия край на Европа... такива ми ти работи. Още много исторически истории (в никакъв ред, оправяй се): хронологическа картография на Парижката комуна с барикадите и преди Осман и изкуството на анархистичните бунтове в града от 60-те; носел ли е Нерон слънчеви очила и ял ли е Гаврило Принцип сандвич онази фатална сутрин в Сараево; всякакви неща за Персийската империя и армията й; същото, ама за Османската (без слънчевите очила на нашенската омраза); как историк гледа исторически сериал; истинските банди на Ню Йорк; войната без мир и Хано Мореплавателя (или за Картаген преди римляните); Софийското метро през 1968 година; А.Л.Ж.И.Р. - Акмолински лагер за жените на изменниците на родината и разказ на родителите на Мая Плисецкая; тийнейджърският живот в Древен Рим и САЩ през 1990 година; визии от времето, когато човечеството покоряваше космоса (демек като линка за Софийското метро по-горе); полската кама сутра и цензурата; плювалници - да, плювалници; римски номер ли е Иисус; 6 войни на американците, за които не знаеше; издънката на Крас в Персия; археологията явно има още какво да открива в Камбоджа и Петра; ако Африка не беше колонизирана; имат ли алтернатива националните държави; християнството и секса; можеш ли да познаеш съветския уред (аз съм 6 от 10 и това е добро постижение); обратно в античността.

Да не кажеш, че не споделям нищо научно - какво е най-вероятно да те убие според възрастта ти и разни други признаци, каква е причината за подутите червени носове на възрастните господа (не, не е алкохолът), защо морският бряг мирише така, историята на чисто новото супер синьо, целият ни свят в един сайт със статистика, ~~звездобройство~~ астрономия от зората на времената и какво ще стане с теб, ако над главата ти избухне атомна бомба. Ето, сега си научен.

Няма да повярваш колко често големите компании за облекло крадат от независими дизайнери - помогни плагиатите да бъдат разобличени.

Всички стават по-~~хубави~~жълти, когато ги симпсонизираш, ето - виж! Още рисувани хубавини: Клаудия Соуза, Тони Футура, светът на Шойтен и Петерс, Здр аво лина (наша, родна), всички участници в Евровизия, Ейко Ояла, Лорета Мей, Хавиер Майорал, Симон Лондоньо, най-голмият архив със съветски плакати и още с китайски фойерверки, светът на стадионите от Лехел Ковач, Мауро Гати, Клои Бристъл, Паулина Вах, Лаура Брайлинг и портрети с понички. Всичко с мотив или как да се отличиш на пренаселен пазар, съвременни брандове СССР-стайл и о, носталгийо, VHS касетки.

Ще изтърпиш и малко типография: освен дом на най-изненадващите шампиони в историята на Премиършип, Лестър е и родно място на дизайнера Майлс Нюлин и гласа Сър Дейвид Атънбъро - е, първият създава шрифт, посветен на втория; шрифтът на Лондонското метро получава лек ъпгрейд, за да е все така перфектен; азбука на изобретенията.

"Имената на този сайт са събирани от телефонни указатели, некролози, афиши, пощенски кутии, познати и други"... Амиии, добре.

Че големият футбол е повече бизнес отколкото спорт, би трябвало да ти ясно отдавна, че има толкова много собствени марки на футболисти (и спортисти), може би ще се изненадаш. Дори процесът по представяне на екипировката за новия сезон се е превърнал в сложна маркетингова операция, а беше време, когато Световни се печелеха с екипи от магазина (и Марадона в състава, разбира се). Впрочем, виж историята на екипите на немския национален отбор, тези фантазии с бирени марки, Адидас ти дава шанс да създадеш третите фланелки на няколко водещи клуба, а и скролни малко надолу за 10-те най-красиви екипи за всички времена. Въобще сложна работа, гледай да говориш правилен футболски. Още малко близка история с обезсмисленото дерби между ПСЖ и Олимпик Марсилия и как Бербатов създаде този Тотнъм Хотспър. Тези пък можеха да бъдат при илюстраторите, но тук е по-забавно: прерисувани стикери с футболисти, при това цели Панини албуми - може да са грозноватички, но за благотворителност; изрезки от велики моменти и с велики играчи; емблемите на участниците на Евро 2016 с водни боички, минималистични тениски (стават и без Еврото).

Какви данъци плащаш и какви данъци плаща останалият свят.

Кулинарната обиколка (засега тук, някой ден и в живия живот) започва в баските клубове за готвене на Сан Себастиян, минава леко на север през Биариц и леко на изток през Барселона и се засилва през основните съставки на израелската кухня, света на кнедличките, 50-те най-добри дайнъра в САЩ, еволюцията на няколко национални ястия, какво да хапваш по улиците на Монтевидео, Рио и Тайван, неврокухнята за по-добър свят, защо британците са влюбени в Нандос, а поляците - в отворените сандвичи, виетнамско на следващото ниво, Бурдейн ти казва да не докосваш самолетната храна, до Япония за малко мъхест сладолед, хрупкавите оризени ястия и тайландските нудли са по-разнообразни, отколкото си мислеше, новите (демек за напреднали) правила за ядене на стриди, най-добрата работа на света била критик на бекон и да, съгласен съм, теория и практика на експериментирането във висшата кухня, историята на войните за киселите краставички на Ню Йорк, в търсене на перфектните картофки и персийски ориз, а, че Санкт Паули са повече от футболен клуб, както вече споменах, е книгата с рецепти от бежанци, които издава. ЗА преглъщане - коктейл от вино с кокаин (т.е. Кока-Кола в началото), вината на Франция за начинаещи, пилешко тако с лагер и каква бира да комбинираш с месни мезета, светът на любителя на бира, за добро или лошо, е свят на индия пейл ейлове, затова нека си припомним какво прави чешкия лагер много, много по-добър от останалите и да (пре)открием любовта към соленото гозе.

Уикипедия се е превърнала в някаква олдскул корпоративна бюрокрация, но хей, благодарение на нея може да разцъкваме УикиБиндж - нещо към което, признавам съм пристрастен (без туула). Научи още по-ужасяващи неща за модерирането на новинарския ти поток във Фейсбук, кой и какво плаща на инфлуенсърите (дайте некой лев и на мен бе), а Фарьорските острови тролват Гугъл и те канят на разходка с Шийпвю... какво нещо е интернетът, а!

Фил обича да се снима на места, където са заснети култови филми.

Ако се чудиш как върви блогчето за знамената по света, добре е - вече минахме и Португалия, Обединеното кралство, Маршаловите острови, Франция, Тану Тува, Източноиндийската компания, Канада, Еритрея, Северна Ирландия, Сен Пиер и Микелон, Бенин, Молосия, Милуоки и Япония. Продължаваме по темата - Роман Марс говори за най-ужасяващите флагове, Британската империя в зенита си и опа, мацки с бански на флагове (повечето са с американския де).

Още доказателства, че живеем в странен свят: какво правят тези къщи в стадиона; патриотизъм по руски; как Тайлър Суифт стана идол на нацитата; японците със смущаващото си възприятие на женската вагина и фолклорни костюми; някои култури се чудят защо не е окей да се хилиш нонстоп; зодиите се оказват не съвсем толкова отдавнашна измислица; секс с Ленин; комична анти-феминистка пропаганда от преди век; на "море", с влак и из митологията в Източна Европа

Айде, свърши се!

Топ 10 футболни екипи

noreply@blogger.com (plamenj) — Tue, 19 Jul 2016 07:30:00 +0000

Минала е едва седмица от края на Европейското, а футболната абстиненция става нетърпима. Обратно към клубните турнири с малко кликбейт. Класацията е стопроцентово субективна и за подреждането съм еднолично отговорен аз, но има няколко железни правила - става дума за устойчиви екип, използвани от клуба през годините, а не за конкретен дизайн през определен сезон; пристрастията ми нямат никакво значение - има и по-симпатични ми отбори, и такива, които недолюбвам; и най-важното - критериите са поравно естетика, историческа адекватност и значимост, оригиналност.

10. Хамбургер Шпортферайн

Тоталната доминация на Байерн и "симпатичният втори" Борусия Дортмунд изместват исторически грандове като Хамбургер, Борусия Мьонхенгладбах и Вердер от светлината на прожекторите в Германия (освен късните мачове в петък, когато ритат някои лишени от европейски футбол отбори). Това може да е справедливо, но и някак жалко. С комбинацията от бяло и червено, която всъщност изобщо не е толкова разпространена, ханзеатите са може би единственият клуб в света, чийто прякор идва от цвета на гащетата - die Rothosen. По-изчистените екипи от миналото са и по-елегантни, доукрасяването на фланелките с елементи в синьо и черно от емблемата (култова сама по себе си, обръщал съм й внимание вече) в последно време ги прави прекалено шумни.

9. Пумас УНАМ

Обикновено не очакваш от комбинацията от тъмно синьо и златисто и принципа make the logo bigger да доведе до нещо красиво, но хей, изненада, когато имаш такава луда емблема, всичко е възможно. Пумите са представителен отбор на Националния автономен университет на Мексико и домакинстват на стадиона в кампуса. За пръв път гигантската глава на пума е поставена върху фланелките в края на 70-те, когато за клуба ритат легендите Уго Санчес и Леандро Куеляр, а треньор е Бора Милутинович, като в последните години се превръща в основен мотив от цялостния дизайн на екипите.

8. Олимпик Марсилия

Ще кажеш - какво пък толкова, бели екипи ли не сме виждали, с какво е по-специален тоя - и, разбира се, няма да си прав. Бялото, номинално символизиращо чистотата на олимпийските принципи на Пиер дьо Кубертен (погазени брутално от Бернар Тапи стотина години след основаването на клуба), е допълнено с небесно синьо от герба на Марсилия. Двете, в точно този баланс, идеално кореспондират на идеята за града - средиземноморски и обгърнат от светлина, но и контрастират на шумната му, мултинационална същина. А и Стад Велодром никога не би могъл да изглежда толкова впечатляващо, залят в различни цветове. Любопитна техническа подробност - до 80-те години синьото е една идея по-тъмно, но е променено, уж заради прищявка на Адидас - ами, чудно се е получило.

7. Дженоа

Поставянето на синьо и червено едно до друго създава неприятен визуален ефект на кървене между двата цвята (както впрочем и при зелено и червено, но за това повече - след малко), което е една от причините Барселона да не се появи в тази класация. Хубавото е, че има и изключения - със своите вертикално разполовени фланелки в дълбоко червено и мрачно синьо и Дженоа, и Каляри, и Болоня изглеждат страхотно. Генуезците обаче не само са първите, които обличат такива екипи през 1901 г., но и първият италиански клуб изобщо, основан през 1893 г.

6. Санкт Паули

Ето че имаме втори клуб от Хамбург в десетката. Е, Санкт Паули е всичко, но не и обикновен футболен клуб - с левичарска публика, презираща расизма и хомофобията, социално ангажирана с различни дейности в квартала, иначе не от най-елитните в Хамбург, и неразривно свързан с пънк музиката. Санкт Паули е необикновен и с избора на цветове - кафявото меко казано изобщо не е сред най-популярните в световния футбол, а и предпочитанието към по-малки и независими производители на екипировка през последните години е причина за доста разнообразни и нерядко куриозни дизайни (двата горе са сред по-консервативните). Причината уви е прозаична - кафявото трико се оказало най-достъпно и евтино по времето, когато Паули е основан (много от старите клубове по света са носили бяло по същата причина).

5. Арсенал

Фланелките с ръкави в различен цвят са особено характерни за Англия, най-вече комбинацията от винено червено и небесно синьо, използвана първо от Астън Вила. Когато обаче през 1933 г. мениджърът Хърбърт Чапман измисля червените фланелки с бели ръкави на Арсенал (вероятно вдъхновен от приятеля си карикатурист Том Уебстър), той създава истински шедьовър, придаващ на артилеристите вид на средновековни рицари. Щях да кажа и "уникален", но колумбийският Индепендиенте Санта Фе, португалският Брага и холандският АЗ Алкмаар могат да се похвалят с идентичен вид.

4. Сампдория

Генуа става вторият град с два представителя в класацията и първият с наистина уникален дизайн. Обединението на Андреа Дория и Сампиердаренезе от 1946 г. създава клуб с непроизносимо име и неразличима емблема. Изненадващо сините фланелки на Андреа Дория, ашладисани с червеното и бялото на Сампиердаренезе (окей, признавам, това е още по-непроизносимо) се получават доста по-стилни. Е, понякога разполагането на спонсора може да е проблем, но при толкова красота няма да му намираме ма'ана.

3. Аякс

Славата на амстердамския футболен клуб отдавна надминава тази на древногръцкия герой, на когото е кръстен, но, подобно на други тук, дизайнът на екипите му е плод на случайност. В началото на века Аякс играе с фланелки на червенo-бяло райе и черни гащета. Когато обаче през 1911 г. амстердамци се класират за пръв път в Първа дивизия, заварват там Спарта Ротердам, които имат абсолютно същите екипи. При отсъствието на резервни екипи в онези времена, новаците са принудени да си изберат различен дизайн - така се раждат култовите бели фланелки с червена вертикална ивица, носени от Йохан Кройф, Рууд Крол, Марко ван Бастен, Франк Рийкард, Сьорен Лерби, Денис Бергкамп и Златан Ибрахимович. През 70-те години пък френският дизайнер Даниел Ештер, който се изживява като президент на Пари Сен Жермен, открадва идеята, добавя синичко и създава екипите на парижани.

2. Флуминензе

Напрежението се покачва, но не като на финала на Еврото, ами наистина. Противно на представата, която може да имаш, повечето бразилски клубове имат порядъчно скучни екипи, като преобладават бялото, черното и червеното. Флуминензе пък исторически са клуба на бялата аристокрация в Рио и едва ли обичайните заподозрени за най-щура екипировка. Червените и зелени райета, разделени с бял пинстрайп, бели гащета и чорапи заменят сиво-белите екипи (сериозно) през 1905 г. Моделът е изискващ и трудно би могъл да се репликира успешно с други цветове - на Гремио им се е получило със светло синьо, черно и бяло, но именно трикольорът на кариоките заема второто място тук.

1. Ривър Плейт

Когато стане дума за Буенос Айрес, обикновено се разказва за Бока Хуниорс, но, честно казано, хайпът покрай историята с шведското знаме е силно преувеличен. Истинският шампион тук може да е само Ривър Плейт. Истинската красота е в детайла и баланса - червена диагонална лента върху бялата фланелка и черни гащета са напълно достатъчни. Мога да напиша много за Ривър Плейт, които са най-титулуваният клуб в класацията (че и напълно заслужено я оглавяват), но ще оставя на тази красота да говори за величието им. Машини! Впрочем и тук произходът на дизайна остава забулен в мистерия - според една от версиите лентата е прикачена на шега към бяла риза от един от играчите, според друга е препратка към кръста на Свети Георги, символ на Генуа, откъдето са много от първите членове на клуба (и може да бъде видян върху фланелките на Сампдория и емблемата на Дженоа по-горе).