[ TMB ]

Разни фотографи 25

noreply@blogger.com (Пламен) — Thu, 26 Jan 2012 12:41:00 +0000

Картинки.

Джейсиниста, Лес Кримс, Дейв Бекърман, Ерика Симон, Чарли Крейн, Даяна Ийстман, Стивън Шеймс, Фрике Янсен, Любо Анев, Тойин Ибидапо, Скот Триндъл, Валерий Пощаров, Тиемо Сандер, Рон Рафаели, Мариан Марич, Горан Томашевич, братя Стасон, Ребека Лорънс, Александр Мордерер, Едуар Плонжон, Яна и Ева Токарчук, Ана Виктория Бест, Кньопфел и Индълкофер.

Дан Чермак, Осма Харвилахти, Лив Карле Мортенсен, Тио Уенър, Ширен Лим, Ева Коленко, Георги Неберидзе, Кася Киферт, Тод Сийли, Матю Брукс, Инес Арма ндон, Джулиет Тейлър, Йорам Рот, Мак Лъдлоу, Оливер Рат, Дениз Йозгюн, Себастиан Лопес, Алвелин Алко, Зак Ахърн, Лорийн Хинц, Джунку Нишимура, Ана Киеблеш, Ана Са нтл, Ана Боднар.

Едуард Уестън, Руван Виджесория, Рос Гилмор, Даниел Или нка, Йедрек Костецки, Джошуа Коуган, Енцо Динолфо, Феликс Мартин, Мартин Арансазу, Матьо Беланже, Джеф Бъртън, Золтан Томбор, Емилия, Сабрина Грюне, Валентин Флоро, Даниел Занвалд, Мегън Синьоли, Магдалена Восинска, Нели Паломеки, Сезар Греко, Оливия Грабовски-Уест, Боб Шалквайк.

Ноа Яфе, Александр Сафонов, Даяна Катрин, Андрю Нудинг, Ли на Теш, Грейси Хейгън, Соня Лекович, Сибиле Бергман, Киарън Уайт, Джан Карло Дрюко, Лаура Скачовели, Микаел Корнелюс, блогът на Петер Франк, Лиза Гойе, Габриела Алаторе, Сара Пянтадъси, Джош Фариа, още Холи Фернандо, Руди Ле Коудик, Крис Колс, Матео Ригам онти, Ева Адриана Шумовска, Лаладж Сноу.

Джулия Галдо (за трети път) и Коуди Клауд, Кава Горна, Робер Доасно, Сара Обел, Мишел Лий, Аманда Грейс Финкъл, Джан Даа рслани, Ана Аройо, Дмитрий Савин, Ник Пиронио, Хиро Кикай, Ана Пиовани, Тим ъти Логан, Ричи Лийсън, Дийна Лоусън, Александер Щраулино, Мартина Бачигалупо, Черис Оливера, Марчин Шпак, Майки Макмайкълс, Алиас Джуна, Никол Хайнигер, Даниел Саудaрд.

Алексис Майри, Шон Дюфрен, Джуни Удуард, Мишел Пинел, Дмитрий Акимов, Аксел Калатаюд, Браян Бендуки, Пьотр Стрижевски, Клаудия Сузана, Олег Бутковский, Михаил Йерохин, Гинтаре Дайналите, Кике Гарсия, Давид Монтес, Виктор Кандиа, Давид Васильевич, Лиса Уорнингър, Найра Ланг, Дакс Хенри и Анаис Уейд, Ноука Си не, Жиан Вей Лим, Чезаре Чекардини.

Йесе Лайтинен, Андре Сиприано, Ерик Тейлър, Грегъри Блейк, Николаус Грюнвалд, Ед Годън, Би Джей и Ришей Форменто, Хорхе Голго Кинтеро, сайтът на Елвис Ди Фазио, Серж Льоблон, Мари Цукер, Аналаура Маскиаве, Жоана Мангот, Агнешка Чаброс, Себастиен Вьорман, Аарън К., Рейчъл Серуя, Алис Гао, Кейти Милър, Камерън Рад, Лю Шивей, Даида Суарес, Адам Майкиълс.

Ник Сушке вич, Манди-Лин Антониу, Мисирков и Богданов, Мона Йодегорд, Симон Журдан, Дмитро Гурницки, Кристина Бабусчи, Фейт Силва, Громоф, Жулия Жене, Том Вагенхамер, Мишел Блок-Стукенс, Кимбърли Тел, Слай Панда, Маман Ксудиди, Елке Войтак, Кирстен Берли, Джон Дуенас, Джерард Весел, Евгений Волков, Бен Побджой, Адам Ревингтън, Александра Веспи.

Жулиен Легран, Марсело Гонзалес, Естер Тайхман, Азейра Ийлс, Шантал Бийм, Ханс Финдлинг, Агустина Малек, Фредрик Ванерстед, Ема Лило, Арно Шилдерик, Мачей Лешчински, Марк Гасо Коронас, Жанис Ганга, Фредрик Холмер, Лорън Кру, Еман Монталван, Марк Пилай, Олексий Бардадим, Ана, Дара Скъли, Джесика Ливайн, Рафаел Делорм и Тиерно Си, Кирстън Кър, Мая Вилегер.

Хесус Мадринян, Раша Кейхил, Лукаш Зиетек, Сергей Рогов, Доминик Кларк, още Олег Майдаков, Кейт Ванхинсбър, Джъстин Лейн, Лиса, Томаш Бродавка, Андрей Тимофеев, Кумаси Садики, Константин Александров, Джес Гау, Марла Ернандес, Мария Мандич, Анди Лий, Госия Ханик, Инис Макалистър, Брандън Кристофър Уорън, Хауърд Голд бърг, Ясуши Окано, Елена Йемчук, Юри Дручинин, Мариана Анагностопулу.

Хуан Крус Дуран, Ерик Кеан, Бьорн Арнасон, Франческа Джейн Алън, Франческа Ерикиело, Бахар Басаран, Джеф Едмансън, Симон Валд-Ласовски, Грант Саймън Роджърс, Йозеф Щулц, Алина Никитина, Анхелес Пеня, Шарлси Шейвър, Макс Фараго, Бенджису Кая, Куин Корнчип, Били Монк, Александър Деномей, Лукас Гризинели, Томас Чарнецки, Костадинос Йоргакопулос, Джим Манган.

Марк Блинч, Александр Тихомиров, Аде Адес окан, Санда Ман, Стефано Маркионини, Саша Ларина, Кери Ан Уейман, Алекс Вакани, Хенри Годие-Грийн, Мо Бертран, Роуина, отново Алина Лебедева, Диляна Гергова, Нина, Крис Каралайна, Саша, Джоузеф Тоуви Фрост, Сержио Ковачевик, Станда Мерхут, Лиза Сиечка, Амелия Строс, Алиса Мерик, Анджела, Ико Нарахара, фотографи и музи.

Телевизия отвъд ръба на закона

noreply@blogger.com (Пламен) — Mon, 23 Jan 2012 08:21:00 +0000

Една година, три месеца и един ден. Това е времето, което беше необходимо на Комисията за защита на конкуренцията да вземе становище по простичък казус като жалбата на БТК срещу БГ Сат и Булсатком.

Добрата новина е, че в определението на комисията все пак са установени три нарушения на Закона за защита на конкуренцията, отнасящи се до ограничаването на разпространението на ТВ+, които описах на човешки език преди година и половина.

Какво се случи, какво се случва и какво да очакваме?

Прави впечатление, че комисията разглежда БГ Сат и Булсатком като два тотално несвързани юридически субекта. Което не е точно така в очите на обществото. Дали заради публикуваното малко преди Коледа решение или съвсем случайно в спортните медии активно се завъртяха пиари за това, как Булсатком щял да вземе правата за Шампионската лига и Формула 1 от следващия сезон (Формула Уан Мениджмънт изисква състезанията да се предават по телевизия с национален обхват, така че последното е съмнително). И докато се говори за "заключване" на нови спортни събития само за абонати на Булсатком, други като италианската Серия А отпаднаха тихомълком от програмата на ТВ+. Така че, ако някой футболен фен преди година е сключил дългосрочен договор с Булсатком за да си гарантира мачове от калчото, тази есен просто е издухал минестронето.

Преди комисията да се произнесе окончателно БГ Сат и Булсатком имат право да отговорят на обвиненията - срок за това в определението уви не е посочен, дано поне го има в комуникацията между комисията и страните. Естествено, когато и да се случи решението и каквото и да е санкцията, Булсатком ще обжалва, най-малкото за да протака. А протакането си е чисти пари за фирмата. Изисква се и сериозен контрол за да се гарантира изпълнение на решението - ако БГ Сат бъде задължена да предостави ТВ+ на други кабелни оператори, то това не бива да се случва по завишени цени. БГ Сат и Булсатком биха могли спокойно да сключат договор за 50 лв. на абонат например (което си е местене на едни пари от единия джоб в другия) и на това основание да се изисква същата цена от другите оператори. Или да си направят нов канал, по който да пуснат мачовете, и хайде пак от начало. За БТК и Мобилтел кабелната телевизия е бизнес от третостепенно значение, още повече, че рано или късно и тук ще се случи ефирната цифровизация, а Близу са доказано незаинтересовани от качеството на програмните пакети, които предлагат, така че не очаквам чак толкова активна позиция от трите големи на пазара. Дано се лъжа. Ако не друго, поне посоката е правилна.

Тъмблър

noreply@blogger.com (Пламен) — Thu, 22 Dec 2011 13:40:00 +0000

Ако имах Тъмблър...

... щеше да е конфузен.

(от тук)

Тя

noreply@blogger.com (Пламен) — Mon, 19 Dec 2011 16:13:00 +0000

Тя идва само когато я искаш. Когато натиснеш газта в насрещното, когато полетиш от десетия етаж, когато се предадеш пред болестта.

Тя обаче не идва, когато си готов. Защото никога няма да бъдеш готов.

Преди еврото: Кипърска лира

noreply@blogger.com (Пламен) — Mon, 12 Dec 2011 08:50:00 +0000

Гранде финалето на поредицата няма да е много гранде. За него остана Кипър - най-големият остров в източното Средиземноморие, пострадал и (за разлика от България) намазал от всички последици, идващи от местоположението "на кръстопът".

След Руско-турската война от 1977-78 г. и Берлинския конгрес Кипър става британски протекторат и е такъв до 1960 г. Гърци и турци едва дочакват независимостта за да почнат да се бият помежду си. Скоро гърците взимат надмощие и на власт идва хунтата на Черните полковници. В отговор Турция нахлува на острова през 1974 г. и 10 години по-късно обявява непризнатата от никого република Северен Кипър.

Въпреки, че е пряк и непрекъснат наследник на британския паунд стърлинг, ще наричам покойната кипърската валута лира, защото така е името й и на гръцки, и на турски. Надписите на лицевата страна на банкнотите са на тези два езика, макар че в Северен Кипър се използва турската лира, а на обратната страна пише на английски. Икономиката на гръцката част се крепи на офшорния режим и туризма, което поддържа лирата скъпа - при въвеждането на еврото фиксираният обменен курс отстъпва само на този на малтийската лира, което освен това означава, че няма нужда да се поддържат купюри с кой знае колко висок номинал.

Банкнотата от 1 лира няма как да не ти напомни за двулевката от социализма - анонимно момиче в народна носия, само дето не бере грозде. Някак постно ми идва.

Върху 5-те лири е глава от варовикова фигура на млад мъж, датирана към V век преди Христа и намерена в Потамия, село близо до столицата Никозия и буферната зона, разделяща гръцката и турската части на острова. Самият V век е доста бурен за Кипър, който се лута между персийското влияние и малки независими царства, съюзяващи се с гърците.

Изображението на Артемида върху 10-те лири е статуя от римския период в историята на Кипър, намерена в Пафос. Пафос е град с древна история (първото селище е от неолита) на средиземноморския бряг в западната част на острова. Самата Артемида няма кой знае колко общо с Кипър - според мита близнаците Аполон и Артемида са родени на цикладския Делос. Близначката е богиня на лова, женското целомъдрие и плодородието, пада се малко серт, а сред жертвите на стрелите й са Калисто, Орион, дъщерята на Агамаменон Ифигения и любовника на Афродита Адонис.

Това пък е самата Афродита, гордостта на Кипър. Кронос възстава срещу баща си Уран, клъцва му топките и ги хвърля в морето, като така един вид го заплодява, защото от морската пяна на едно каменисто плажче между Лимасол и Пафос (любимо на руските туристи, ако пътуваш между двата града, няма как да го пропуснеш) се ражда най-красивата богиня. Изкусителната Афродита била заставена от Зевс да се омъжи за нелицеприятния Хефест, но често му изневерявала - с Арес, Хермес, Адонис, Дионис и разни други смъртни и безсмъртни мераклии. Плод на любовта й с Хермес (и липсата на контрацептиви едно време) е Хермафродит. Хермафродит си бил симпатичен младеж, но влюбената в него нимфа Салмакида помолила боговете да се слее с него и те, ти да видиш, й угодили. Според Илиада Парис взема решението за това, коя е най-красивата жена на света, след като Афродита му се явява гола-голеничка и му обещава ръката, краката, гърдите и всичко останало на красивата Елена. Другите претендентки за ябълката, корона от фирма Алтънбаш, нова кола и едногодишна издръжка от Христо Сираков Хера и Атина се разгневяват и древният свят потъва в Троянската война. Римският еквивалент на Афродита е Венера, а двете (т.е. едната) са обект на някои от най-известните творби на изкуството в древността и Ренесанса.

От 1. януари 2008 г. официално платежно средство в Република Кипър е еврото, като 1 се разменя за 0.585274 лири.

Ами, това е. След няколко дни ще се навършат точно 10 години откакто еврото става официално платежно средство в 14 държави. Дали още правителства ще решат да пенсионират монетарната си система и приемат еврото скоро, е трудно да се каже. Проблемите в зоната карат традиционни евроскептици като Великобритания, Швеция и Дания да гледат все по-небрежно настрани, а стабилните, но бедни източноевропейски икономики се страхуват, че ще им се наложи да плащат испанските пенсии, гръцки социални помощи и зъбните протези на Берлускони.

Ако си пропуснал нещо, ето ти останалите постинги по темата: белгийски франк, германска марка, испанска песета, финландска марка, ирландски паунд, гръцка драхма, естонска крона, австрийски шилинг, холандски гулден, португалско ескудо, словашка крона, френски франк, италианска лира, словенски толар.

Разни 95

noreply@blogger.com (Пламен) — Wed, 07 Dec 2011 09:10:00 +0000

Окупирай блога!

Поредица от цветове е, ами поредица за цветовете - документална поредица, която мина наскоро по Да Винчи Лърнинг, продукция на каталунската телевизия, на чийто сайт може да се гледа. Потърси си я и някъде по торентите, че се съмнявам да си много на ти с каталунския.

Малко секси илюстратори: Дани Санчис, Оуен Дейви, Глен Артър, Тереза Рау, Килиан Енг, Рубен Айрланд, Начо Диас, Адам Бачлър.

Забелязвал ли си, че различни истории се повтарят в приказки и легенди от различни краища на света. Освен ако не си се интересувал активно от фолклористика, надали си попадал на класификацията на Аарне-Томпсън, занимаваща се с точно това - едва около 2500 подгрупи, които описват де що има сюжет. И да, Холивудските филми имат нужда от същата класификация, но засега ето ти такава на плакатите им.

Всички онези странни и забавни символи от регистъра - само даваш копи-пейст.

Знаеш, предполагам, че мостовете и прозорците от евро банкнотите не са истински, а символизират определени епохи. Е, в холандското градче Спийкнисе са решили да променят това - романският мост от десетолевката е вече построен, следват останалите.

Да, да, тоя мач сме го играли вече. Осемте най-грозни шрифта на света.

Някои хора не знаят точно какво им се прави. 42 километра, 46 скеча, или как Крис Нийман участва в Нюйоркския маратон.

Лицата на страха. Наистина.

Мъпети на клечка!

Харабейшо със сайт. Айде на бг-мемето!

Никога не съм разбирал защо цял свят използва различни електрически контакти. Ама ако ти се наложи да пътуваш е хубаво да погледнеш тази графика. Да не се окаже после, че си си купувал куфари, пък те били пълни с кока, знаеш историята.

Задели си 15 минутки и виж, колко важен е дизайна. Не че, вярвам, имаш нужда от убеждаване в това.

Какво правят птичките, докато не ги гледаме.

Югославски дизайн. Ово трябва да се разгледа.

Няколко публични институции с отворени галерии във Фликр: Докумерика на Агенцията за защита на околната среда, Националната библиотека на Австралия и Националния медиен музей на Великобритания.

Не, Ментос, тая рекламна кампания категорично не я разбирам.

Къде ми е главата?

Ужаси от Ажент Провокатьор, ужаси от Акс, абе ужас!

Кой си ти в свят от 7 милиарда.

Визуален тезаурус. Едно време електронната Британика имаше подобна функция. Това тук е по-изчистено и можеш да си играеш с него без опасност да поумнееш прекалено.

В търсене на перфектния полски орел.

Гениалният градоустройствен план на Барселона (по-точно Ейшампле, което е на практика целия град извън средновекония център и преди предградията) - решетка от осмоъгълни блокове сгради, широки булеварди, благоустройство... Знаех си, че има още една причина да обичам този град.

Къпкейк Ипсум! Да не се тества без нещо сладко наоколо.

Пътят на бананите. Виж и това рекламно клипче от 30-те, когато обаче нещата също не са били толкова розови.

Можеш ли да се влюбиш в колонки? Да! На някой да му се намират едни излишни 3 бона?

Датацентър в радиационно убежище. И това не е всичко - в него работят голи жени.

По-модерни оръжия, по-малко войници, повече жертви. Цивилизация, какво да правиш.

Статистическо сравнение между Корана, Новия завет и Стария завет.

Рекламните агенции първо си измислят странни имена, пък после ходи ги обяснявай...

В Дания мазнините вече се облагат с данък. Малко прекалено или ще се случи и другаде?

Българското Етси, ама много по-малко, мъничко едно такова. (от)

Архитектурата в пай чартове, достатъчното си е достатъчно.

Пикто Юнайтед, аматьорски отбор, който рита по училищните дворове в Кьолн официално заменя Фосомброне като най-стилно облечения отбор на света.

За новата си серия екипи на африкански футболни отбори Пума си партнира с 10 местни творци, интерпретиращи характерни мотиви от културното наследство на всяка страна върху екипите.

От любов към порното.

Първите реклами на Дженерал Илектрик, наистина "първи".

Олеле, червенокоски!

Немски ябълков национализъм. Дойче епфел юбер алес!

Снимки на 19-годишната Бриджит Бардо в Кан. Мда, може да са малко изненадващи.

Спокойно, не сме най-корумпирани... Е, може би най-корумпирани в Европейския съюз.

А накрая виж дали не ти пробутвам някакви стари линкове. (от)

Тъп като клип на Бритни Спиърс

noreply@blogger.com (Пламен) — Fri, 02 Dec 2011 07:40:00 +0000

Не знам кога съм нужен и кога съм ненужен, не разбирам кога трябва да съм мил, сериозен, разбиращ или безличен и кога трябва да съм смел и лекомислен. Не знам кога ми се подиграват и кога ми се смеят на шегите, кога трябва да говоря, кога трябва да мълча, кога съм необходим и кога трябва да си ходя, кога е рано и кога е късно. Не знам кога трябва да съм силен, кога мога да съм обиден, кога мога да съм слаб, кога мога да разчитам на теб и кога не мога, колко съм жалък, колко съм важен и колко незначителен. Не знам кога трябва да съм весел, дали мога да съм щастлив, кога трябва да продължа до края и кога не ми е разрешено, не знам как да ти кажа, че е смешно да си купиш пензум, къде продават красиви столове, какви олдскул мутри съм видял сутринта, ей така. Не знам какъв съм, кой съм, къде съм, дали ми вярват или не, кога досаждам, дали мога да споделям или умея само да натоварвам. Знам, че когато не мога да имам нищо, разрушавам всичко.

За книгите без любов

noreply@blogger.com (Пламен) — Tue, 29 Nov 2011 12:05:00 +0000

Портретът на Дориан Грей. Това е единствената книга, която съм прочел за една нощ. Трябваше да го направя за училище. Също там не дочетох Дон Кихот и Тютюн. Съжалявам за това.

Тогава и сега образователната система е сбъркана по еднакъв начин. Разликата е, че сега тя е по-неадекватна. Днешните деца имат много повече източници на информация и влияния от тези, израснали през 80-те и 90-те, а достъпът до тях е много по-лесен. Днешните ученици четат книги много по-малко от учениците през 80-те и 90-те и много хора се дразнят от факта. Аз пък не разбирам безпрекословния култ към хартиените томчета. От изобретяването на печатарската преса от Йоханес Гутенберг през 16. век броят на издадените (и прочетени) книги постоянно е нараствал. Същото важи и за грамотността, при това без тя да пострада от появата на радиото, киното, телевизията, интернет или смартфоните през последния век, дори напротив.

Децата четат повече списания. Нима това е проблем? Критиците удобно забравят, че много от класическите книги на 19. и 20. век излизат първо на части в седмични вестници и списания - вземи за пример дикенсовите Големите надежди и Повест за два града. Редица велики автори се публикуват в Плейбой - Керуак, Хелър, Мураками, Бредбъри, Вонегът, Гарсия Маркес, Набоков, Ъпдайк. Кой ще каже дали Най-красивият удавник или Любов по време на холера е по-добро четиво?

Проблемът, колкото и парадоксално да звучи, е в необятното изобилие от информация и улеснения достъп до нея. И в липсата на каквито и да е филтри в криворазбраната новооткрита свобода на съвременното общество. Не става дума за необходимостта от цензура, а по-скоро за интелигентно насочване. "Вземете изтанцувайте по един валс, покажете, че сте млади хора" не е интелигентно насочване, но именно така звучат загрижените за отмирането на четенето-на-книжка-на-нощна-лампа-вечер навика. Защото освен да забавляват, списанията, телевизията, компютърните игри даже (убийте ме с камъни сега), могат да обучават и възпитават интелигентни млади хора не по-зле от книгите. Всъщност по-добре от много книги.

* * * Внимание! Сухарски текст! * * *

Опа, т'ва май трябваше да е в началото. Сори.

Бон апети

noreply@blogger.com (Пламен) — Fri, 25 Nov 2011 08:11:00 +0000

Красивият фууд дизайн винаги е имал място в блога - от готварската книга на Икеа до рецептите в рисунки. Добрият пример този път си е съвсем български. Новият вариант на предаването Бон апети (Нова, всеки делничен ден от 11:30) печели точки не само с липсата на Иван Звездев, заменен от Лора и Стоян, но отскоро и с начина за показване на необходимите продукти за рецептите.

Малкият сайдер тест

noreply@blogger.com (Пламен) — Tue, 22 Nov 2011 08:14:00 +0000

Големият сайдер тест стана малък, след като от него отпадна испанската сидра и тотално ми уби идеята. Сидра в България не се внася - единият от обичайните заподозрени Оле-оле направо си фалира преди месец, а другият - Иберия е спрял да вкарва, след като се е наложило да бракува пробната партида. Ако набараш сидра някъде, свиркай насам - супер е.

Съмърсби (1.80 лв., 0.33 л, 4.5% алк. съдържание) е начално ниво сайдер, но направи микрореволюция в сегмента, т. е. напрактика го създаде. С не само страхотна рекламна кампания, но и адекватен за пазара продукт - силно плодов, в разфасовка и алкохолно съдържание, познати от бирите (макар повечето представени тук да са със сходен градус, сайдерите могат да варират между 2% и 10%), свеж и ароматен, Самърсби заслужава уважение дори и само заради това.

От друга страна, в България още битува мнението, че сайдер е някакво там безалкохолно. А гледката на петокласници, който закусват с по едно Съмърсби в 9 сутринта, определено не е окей.

Стронгбоу (2.30 лв., 0.25 л, 5.3% алк. съдържание) всъщност присъства на пазара от едно десетина години и почти всеки авантюристично настроен почитател на бирата си го е купувал по невнимание. В Англия Стронгбоу е масова марка, ама в смисъла на Ариана и Мераклийско, предлага се даже в пластмасови двулитровки. Вкусови бележки: аромат на дъб, кисела жилка във вкуса, фина газировка, сух послевкус.

Магнърс (ок. 3 лв., 0.33 л, 4.5, алк. съдържание, от Анди'с) е една идея по-горе в йерархията от Стронгбоу, ако не за друго, защото е ирландски. А всичко ирландско е една идея по-горе, нали. Магнърс има тъмнозлатист цвят, по-слаба газировка и по-богат ябълков вкус. За съжаление го пих малко преди изтичане на срока му на годност и стоеше някак неприятно пресечен. Бих му дал още един шанс, когато е по-пресен или пък наливен.

За сайдерите на Карфур споменах вече преди време. Има половин дузина видове, този тук (6.90 лв., 0.75 л, 4.5% алк. съдържание) е с контролиран произход (AOC) от Пе д'Ож, Нормандия. Първоначалните впечатления от мътния френски сайдер - дъх на дърво и бурна газировка, се разсейват бързо, за да отстъпят място на характерния ябълков вкус, балансиран, не прекалено сладък, плюс усещане за сапун и плесен (в никакъв случай в лошия смисъл). За разлика от британските сайдери Пе д'Ож е оптимален за консумация заедно с храна, а също като сидрата става и за готвене.

И това, че се задава зима, съвсем не означава, че трябва да спираш сайдерчетата, бирата спираш ли я?

Аматьорът

noreply@blogger.com (Пламен) — Fri, 18 Nov 2011 08:58:00 +0000

Съвършенство. София, 2011

Улична типография. София, 2011

Червените фенери. София, 2011

Г/м²

noreply@blogger.com (Пламен) — Wed, 16 Nov 2011 12:50:00 +0000

~~Бла бла бла бла..~~ Знаеш ли какво да правиш?

Разни фотографи 24

noreply@blogger.com (Пламен) — Mon, 14 Nov 2011 12:30:00 +0000

Този път в понеделник. Лека работа ти желая.

Джулиъс Шулман, Денис Пиел, Арно Рафаел Минканен, Джейсън Де Лион, Аои Коцухирои, Малик Сидибе, Енцо Динолфо, Себастиан Пранц.

Дрю Крили и Тиаго Мартел, Нейтън Атия, Ник Фарел, Кейт Кокс, Станислав Блаженков, Хоув Бейкър, Андре Жоаким, Алесандро Русино.

Алеко Осенски, Томас Пери, Асит, Емануеле Фонтанези, Матео Монтанари, Хосе Педро Кортес, Дейвид Ду, Харли Уиър.

Стефан Рапо, Лайъл Кобърн, Мат Барнс, Кристина Ортис Портийо, Ермано Ивоне, София и Мауро, Сюзън Оптън.

Стивън Лайън, Джон Лав, Бен Уотс, Тони Франк, Карел Лосеницки, Камо Агилера, Джордан Вот, Джордано Чиприани, Деймиън Руд.

Веселина Николаева, Йохан Бона, Аисте Тирюте, Лазар Калембер, още Метин Демиралай, Ерик Мишо, Ина Поночевная, Харалд Пейшън.

Дъздин Кондрен и Каролин Грифин, Бернхард Ланг, Флоренсия Петра, Елтън Андерсън, Чарлс Йе, Ингрид Луке Гад, Женевиев Бьоргардотир.

Стефан Мисие, Рафаел Мацуко, Джейк Вержоса, Виталий Руденко, Рокаел, Пал Нанаши, Томек Бергман, Уилям Дики, Кристел Де Кастро.

Адриано Батиста, Катя Синковская, Аня Мокричка, Агнес Жофре, Джон Саямило, Федерико Ферари, Джанин Улард, Натали Арефиева, Майк Лармор.

Ранди Мартин, Алекс андра, Ерик Котейра, Кристофър Лашър, Нейтън Паск, Финч Линдън, Дженифър Съмър, Роджър Ренберг.

Вивиан Майер, Уингейт Пейн, Катарина Сопчич, Соня Ях, Маркус Гьорг, Саша Бойко, Патрик Матисън, Иза Гжибовска, Марсел Велдман.

Стиви и Мейда, Джована Елиантонио, Нико Фъргюсън, Павел Терешковец, Кат Макдоналд, Дейвид Хилтън, Кен Маркъс, Фелиция Симион, Мейнке Клейн, Юдит Нири.

Анхел Алфаро, без умие, Пери Галахър, Даниел Хойт, Анджей Франковски, Крисчън Найбек, Шарлотенбург, Жозеп Планас и Монтаня.

Дом

noreply@blogger.com (Пламен) — Thu, 10 Nov 2011 14:00:00 +0000

Кучето на двора е щастливо. Вързано с двуметрова верига, в нескопосана колиба, многократно препикана от страх. Бабичката е добра, всяка сутрин му дава хляб, понякога има и кокалчета. Навън е опасно, хората ще те набият, уличните псета ще те сдавят. Кучето добре знае това - веднъж се отскубна и избяга, а бабичката дори не му се кара, като се върна.

Ще бъде петнадесет часа, нула минути и десет секунди. Навън е вече тъмно.

Капитал, но

noreply@blogger.com (Пламен) — Tue, 08 Nov 2011 08:00:00 +0000

От една страна е жалко за пропуснатата възможност, Дневник да се препозиционира като по-масов вестник, каквато посока вече беше поел и ще запази сайта, а усилията за създаване на по-тежко бизнес издание да се насочат изцяло към Пари. От друга - разширяването на Капитал с всекидневник беше толкова логично и естествено решение, че чак изглежда закъсняло.

Макар Капитал Daily упорито да твърди, че е изцяло нов продукт, това не е съвсем така. На практика имаме почти непокътнато продължение на Пари, обогатено с малко политика от Дневник. Логото е смело и дава ясна заявка за различност, силният акцент на първа страница и премерената употреба на свободно пространство в оформлението загатна модерен и силен дизайн в духа на издания като португалското i, но уви веднага показа непостоянство. Стилът на статиите е сериозен и прибран, може би на една идея преди да стане скучноват. Картинката обаче далеч не е идеална.

Започвам с графичното оформление. Квадратното лого затваря пространство, което не се използва, да не говорим за това, че елементът не се появява никъде на вътрешните страници - да речем за ограждане на акцент или по по-креативен начин. Типографията заема сан-серифа на Капитал и серифа на Пари, докато симпатичния еджипшън на Дневник е пенсиониран. Комбинацията от розова хартия (анонсирана като световен стандарт за делови вестници, което не е така), лилаво и бежово е ужасна греда - кара вестника да изглежда така, все едно в печатницата е свършило жълтото мастило или пък, още по-зле, че е изровен от кофата за боклук. За качествен дизайн, който доставя удоволствие на читателя и дава усещане за ексклузивност, при това всеки ден, е необходимо да се полагат усилия, равни на тези, вложени в създаването на съдържание. С едно предупреждение - до имидж банките трябва да се прибягва едва след като е потърсено решение с фотография, инфографика или илюстрация, едва тогава.

Като за цена от 1.50 лв. съдържанието е твърде, твърде скромно. Освен материали с политическа, финансова и технологична тематика, "хората, които решават", се интересуват и от култура, спорт, медии и пътуване - все области, които рядко се отразяват над булевардно ниво в пресата. И това може да стане по начин, който не размива фокуса на вестника. Съдържанието, което създава стойност, са анализите и мненията и те могат да бъдат повече. Повече от статиите трябва да са подписани, трябва да се заложи и на редовни колумнисти. А интервютата са най-безполезното, губещо време и заробено от пиара съдържание, дори снимките на голи момичета от последните страници на спортните всекидневници са по-разумно използвано място.

Да не говорим за хаоса с онлайн присъствието на изданието. И прекъснатата възможност за обратна връзка с читателите, която последните са свикнали да очакват от Икономедиа.

И няколко приятелски съвета за идентичността на вестника - зарежете розовото и квадрата. Глава с увеличено вертикално Daily и посмален Капитал е достатъчна. Синхронизирайте дизайна на седмичника и всекидневника, а после оставете свобода на дизайнерите да експериментират, ако трябва наемете още един-двама (по няколко бона месечно за заплата е по-изгодно от шелвнат проект след година). Отличете съботния Капитал като го уголемите до берлинер или броудшийт. Бързо прекройте сайта, така че да е адекватен на новия характер на изданието и бранда.

А междувременно ще хвърлям по едно око на безплатния брой в Онда.

Вълнение

noreply@blogger.com (Пламен) — Fri, 04 Nov 2011 07:55:00 +0000

Чудно ми е как досега еклектичната архитектура на ресторант Тоскана (ул. Верила, на метри от Витошка) не е попадала на блогърски прицел.

Вълните от триъгълни стъклени профили се разливат между две коренно различни сгради. От едната страна е приятно и адекватно на името санирана стара къща, чийто вид донякъде страда от прилежащия платен паркинг. От другата е сграда, носеща всички белези на мутробарока - псевдокласически елементи, мраморна облицовка, стъклени витражи с овални арки, остъклена тераса на последния етаж, само куличката липсва. Зад затъмненото стъкло на зимната градина се виждат палмички, а флуидността на покрива е пресечена от фасадата към тротоара, решена в позабравената от късния соц дограма в бронзов цвят. Бонбон.

"Епъл" пуска компютъра на бъдещето

noreply@blogger.com (Пламен) — Wed, 02 Nov 2011 11:00:00 +0000

Цигански кордон замерва с тухли полицаи в Петрич

Временното примирие между полиция и цигани беше нарушено от страна на мургавите съграждани в Благоевград.

Цигански кордон посрещнал с тухли, брадви и вили служителите от районното полицейско управление в Петрич, които идвали в махалата да търсят избягал разбойник. Циганите се наредили, за да защитят с телата си своя събрат Симеон Димитров, излежаващ присъда за убийство. Макар и в 6.30 ч. сутринта, циганската отбрана била в пълна готовност, държала се мъжки и принудила полицаите да се оттеглят. Летяща тухла счупила пръст от ръката на един пазител на реда. Избягалият не бил заловен. По проблемите с циганите в петричката община се водят дискусии. Чуват се всякакви мнения – предлагат се както крайни мерки спрямо циганите, така и разправиите с малцинството да бъдат подминати с безразличие. След случая "Столипиново" в страната не е забелязан спад на циганската престъпност.

_

Балъков повежда "Лисабонските лъвове"

Дебютът на новия треньор Боби Робсън в "Спортинг" (Лисабон) започва днес у дома срещу новака "Терсенс". Лидерът в тима Красимир Балъков твърди, че "лъвовете" едва ли ще имат проблеми, след като главната им цел този сезон ще бъде шампионската титла, до която не са стигали през последните 10 години.

"Аз не искам да съм голмайстор. Предпочитам да подавам, но да станем първи", казва Балъков, който миналата година спечели наградата на в. "Бола" за най-добър играч в първенството. Робсън казва за българина, че е фантастичен, като има предвид главно разностранните умения и експлозивния му завършващ удар. Балъков ще остане моторът в атаката на отбора, пише АП в коментар за започващия шампионат.

"Боби Робсън е голям треньор, защото промяната в тренировките на отбора е от небето до земята", твърди нашият национал. На контролния турнир в Англия Балъков обръща с два гола мача срещу "Нюкясъл", в който домакините повеждат на полувремето с 3:0, а после падат с 3:5. С особена гордост Балъков говори за гол, който вкара от фаул на "Шпиньо" в последния мач, преди да дойде за срещата България – Мексико.

Боби Робсън щял да напомпа мускулите на отбора до височината на неговия талант с привличането на холандския защитник Стан Валкс, украинеца Сергей Шчербаков и голмайстора на олимпийския турнир в Барселона Анджей Юсковяк (Пол).

В атаката на шампиона "Порто" бразилският треньор Карлос Алберто Силва прибавя сънародника си Паулиньо към Емил Костадинов и Домингош. Не по-малка заплаха след 2:0 срещу "Реал" (Мадрид) остава "Бенфика" с требьор Томислав Ивич. Той прибра В. Кулков (Спартак-Москва) при Кулков и Юран, върна Хосе Карлос Мозер (Бр) и привлече Жоао Пинто.

_

Няма консултации за влизане на ДПС в кабинета засега, твърди Юнал Лютфи

СДС и ДПС не са се договаряли засега за включването на движението в правителството при септемврийския му ремонт, заяви говорителят Ю. Лютфи след връщането си от Турция вчера. Той заедно с А. Доган и Ш. Мустафа бяха на почивка в курорта "Тунар" край Анталия.

Евгени Матинчев, който според източници от СДС щял да замени В. Ванов в социалното министерство, безспорно има качества за министър, но подобно предложение изобщо не е обсъждано, каза г-н Лютфи. ДПС още не е решило дали се налага участието му в правителството. Разговори между СДС и ДПС обаче ще има, добави той.

Турция да отпусне целеви кредити на нашата страна за съживяването на селското стопанство и леката промишленост в районите със смесено население настоял Ахмед Доган при разговора си с лидера на Отечествената партия в Турция Месут Йълмаз. Така според Доган щял да се реши проблемът с икономическата имиграция в тези райони.

Обстановката в Босна и Херцеговина също била тема на разговора. През септември Турция възнамерявала да организира среща на лидери на демократични балкански партии, които да обсъдят събитията в бивша Югославия, съобщил г-н Йълмаз.

_

"Епъл" пуска компютъра на бъдещето

"Нютън" е първата принципно нова технология на "Епъл" от 1984 година насам, когато те разбиха пазара с компютрите "Макинтош". Технологията ще е основа на правене на цяла поредица нови продукти. Тя е лицензирана, за да се разпространяват новите продукти не само от мрежата на "Епъл" - през март е сключен договор с "Шарп". Двете компании заедно ще разработват, произвеждат и разпространяват новите изделия.

Първият от новата поредица продукти ще се появи на пазара през 1993 година и ще представлява електронен бележник, нещо като интелигентен персонален помощник за приемане, систематизиране и поднасяне в удобен вид на информация. Това ще е малко портативно устройство, позволяващо свободни бележки, скици, списъци и комуникация с други компютри и бележници. Връзката между устройството и потребителя е със специален молив към бележника. Всеки може да пише или чертае директно върху екрана. Вграденият софтуер "превежда" написаното в текст, а в схемите изчиства формите на фигурите.

Целта на компанията е максимално да улесни потребителите и да ползват новия продукт, както ползват лист и химикал, казва Сю Букър, един от дизайнерите на интерфейса. Работата по интерпретация на ръкописа се извършва от специален модул, част от новата "Нютън рекогнишън аркитекчър". В нея всеки модул е специализиран за разпознаване на специфичен тип информация. Например има отделен блок за символи и отделен за графики.

"Нютън" може и да се обучава от собственика си. Той се приспособява към почерка на притежателя си и безпогрешно разпознава негов ръкопис. Това устройство е нещо повече от средство за работа. То е помощник на човека, следи какво правите и поема инициативата да ви помогне.

Друга новост в продукта е "Нютън информейшън аркитекчър". След анализиране на информацията, която хората използват всекидневно, разработващият екип установил, че по-голямата част от данните се поема на малки части - телефонен номер, адрес на ресторанта и час на срещата. "Нютън информейшън аркитекчър" се основава на обективно ориентираните бази данни, които ви позволяват да съхранявате тези парченца информация на едно място, да я организирате по подходящ начин, лесно да я намирате и да я ползвате по естествен начин.

Цялото устройство е направено по начин максимално да улесни употребата му - по всяко време и на всяко място. Веднага може да се осъществи връзка с факсмашини, принтери и други жични и безжични комуникационни устройства. "Нютън" е ориентиран към масовия потребител. Той може да се разпространи като факсовете и безжичните телефони, неразделна част от западния начин на живот.

Според представители на "Епъл" той е пригоден за хората, които наистина не искат да работят с компютър, но и не могат да изостанат от динамиката на съвременния живот. Ползването на информацията е така организирано, за да не се разбира, че всъщност това е компютър. Налагането на "Нютън" е само въпрос на време, споделят специалистите. Всеко, който види прототипа, веднага ахва: "Това е! Точно това е върхът! Може ли веднага да ми дадете един! Бихте ли приели моя чек?"

Статиите са от август 1992 г., вестник 24 часа. Аналогии и сравнения с България и света близо 20 години по-късно са напълно невъзможни.

(М)ема

noreply@blogger.com (Пламен) — Tue, 01 Nov 2011 08:15:00 +0000

Ема рисува все по-добре като за 5-годишна. Принцеси, къщички... ей такива работи. Нейното хелоуинско човече обаче си е живо сърдито меме лице, дончу тинк?

(Кликни на картинката за по-голямо изображение с прозрачен фон)

Преди еврото: Словенски толар

noreply@blogger.com (Пламен) — Fri, 28 Oct 2011 06:45:00 +0000

Предвид наближаващия край на поредицата, започвам с едно уточнение - сред валутите, които еврото заменя, са и няколко, на които няма да се спра: люксембургскиия франк и малтийската лира (изображенията на всички банкноти са еднакви), монегаския франк, санмаринската и ватиканската лири (които съществуват само под формата на монети). А сега преминавам директно на словенския толар.

Първата независима словенска държава е основана през далечната... 1991 г. До тогава родината на Олимпия, Златния барабан и Горнье е част от Римската, Франкската, Хабсбургската и Югославската империи. Името на толара пък произлиза от средновековната парична единица талер, което го прави първи братовчед на долара. Дизайнът на всички банкноти (а те не са малко) от серията, появила се година след обявяване на независимостта, е сходен - черно-бял графичен портрет в анфас, сянка в профил, цветен фон с предмет или символ, свързан с историческата личност.

Върху 10-те толара е Примож Трубар (1508 – 1586), протестантски свещеник, който заради възгледите си прекарва втората част от живота си в изгнание в Ротенбург. Трубар е автор на първите книги на словенски език, вкл. превод на Новия завет, които са издадени в Тюбинген. Портретът на Примож надживява толарите и сега гледа от словенските евро монети.

Йохан Вайкард Валвасор (1641 - 1693) е благородник, историк и географ. Най-значителният му труд е излязлата на немски през 1689 г. енциклопедия Славата на херцогство Крайна - 15 тома, 3532 страници с 528 илюстрации и 24 приложения. Хидроложките изследвания на Церкнишкото езеро пък му осигуряват членство в Британското кралско научно дружество.

Заслугите на Юрий Вега (1754 - 1802) като артилерийски офицер са по-скоро към Австрия, отколкото към родината му - Вега участва във военни действия срещу Османската империя, френските революционери и Прусия. Като математик Юрий публикува няколко тома с логаритмични таблици и държи рекорда за изчисляване на числото π за своето време - до 140-ия знак след десетичната запетая.

Стилът на самия портрет върху 100-те толара предполага една по-друга епоха, но всъщност става дума за художника импресионист Рихард Якопич (1869 – 1943), с чието творчество обаче надали някога ще се сблъскаш.

Липсата на богата национална история понякога води до комични изблици на национализъм (присъщи дори на българите), като тези върху словашките крони например. За произхода на Якобус Галус (1550 – 1591) се знае малко, освен това, че е роден някъде в Крайна, словенците обаче настояват, че рождената му фамилия е Петелин. Якобус е ренесансов композитор, капелмайстор и органист (то всичко това си е същото), прекарал по-голяма част от живота си в днешна Чехия.

Архитектът Йоже Плечник (1872 - 1957) е на банкнотата от 500 толара. Работите на Плечник са повлияни от Виенския сецесион, а най-значимите от тях са реставрацията на Пражкия замък и един от символите на Любляна - Тройният мост над река Любляница. Йоже е най-големия пич от серията, поне според мен.

Франце Прешерен (1800 – 1849) е словенският Пейо Яворов. Поезията и животът му са белязани от несподелена любов и прочее нещастия. Седмият куплет от поемата му Наздравица пък служи за текст на словенския химн. Наздравица освен патриотичния си текст има и доста интересен формат - всеки куплет е оформен така, че да наподобява винена чаша. Подобно на Трубар, образът на Франце продължава да се използва и върху монетите на еврото.

Спокойно, остана съвсем малко. Отбелязваме художничката Ивана Кобилца (1861 - 1926) на 5-те хиляди толара и продължаваме напред.

Банкнотата от 10000 толара се появява няколко години след другите и има малко по-различен дизайн и повече елементи за сигурност. На нея е изобразен Иван Цанкар (1876 – 1918), поет и драматург. Макар и да не доживява включването на родината му в Кралството на сърби, хървати и словенци, бъдеща Югославия, творбите на Цанкар са в основата на словенското самосъзнание и национализъм в рамките на обединената държава.

От 1. януари 2007 г. официално платежно средство в Словения е еврото, като 1 се разменя за 239.64 толара.

Разни 94

noreply@blogger.com (Пламен) — Tue, 25 Oct 2011 08:40:00 +0000

Знаеш, че по темата ми трябва малко, а това хич не е малко - Притежавай цвят е проект на Дулукс и УНИЦЕФ, с който можеш да си заплюеш цвят срещу малко (или голямо, що не) дарение за организацията. Сайтът предлага и някои интересни статистики за тенденциите в избирането на любими цветове.

Освен това, Акзо Нобел, компанията, която притежава Дулукс е решила да обедини под обща идентичност марките си бои на различни пазари, сред които и продаваните тук Левис, Маршал, Садолин и Сикенс, и го прави по интересен и обществено ангажиран начин.

Не, честно, колко наистина? Проект, сравняващ броя на хората, засегнати или участвали в значими исторически събития, с приятелите ти в социалните мрежи. Въпрос на мащаб.

И ний сме дали нещо на света (тоя път без майтап): българска тренировъчна торба.

Ако случайно си проспал Световното по ръгби (или си гледал неразбиращо вълничките в пинтата Гинес, докато до теб едри мъже крещят с все сила), то това видео вече не може да те остави безучастен. Правилата на играта са обяснени... абе, в най-добрите традиции на Акс (че и отгоре). Впрочем, шампиони станаха ол блекс.

Като начало нарисувай човече... И гледай какво става.

Виждал ли си банкнота от 2 долара? Такива има, но се срещат толкова рядко в обращение, че много хора ги мислят за ментета.

В това време Окупирай Уолстрийт вдъхновява едни хора да разкрасяват 1-доларовите банкноти.

А спинтрията е едно от онези абсурдно гениални изобретения на древния Рим - монета, показваща на проститутките, каква услуга конкретно се очаква да предоставят. Пробвай се с тези.

Форест & Боб е марка за бельо, която в последно време впечатлява с красиви убер-секси клипове, като тези двата.

Стрийт арт във Стрийт вю.

Едва ли имаш нужда от още вдъхновение, за да пожелаеш, да произвеждаш нещо с ръцете си, но тази поредица от кратки филмчета заслужава внимание и предизвиква уважение - започваме с Дестилаторът, следва Ножарят и други.

Котката на Шрьодингер и още иначе скучна физика, обяснени по увлекателен начин в клипчета от по 1-2 минутки.

Савьор (сам по себе си отличен кулинарен сайт) подрежда най-добрите фууд блогове от цял свят, Делишс дейс изрежда неочаквано дълъг списък на блогъри, написали готварски книги и ако това не ти е достатъчно, може да се присъединиш към тези онлайн кулинарни общности - Пънчфорк и Годжий. Бон апети!

Еволюция: Дизайнът на скоростомерите на Шевролет от 1941 до 2011 г. в елегантна минималистична визия.

Ако това, то онова е удобен сайт, който ти позволява да вържеш множество социални мрежи и приложения. Пробвай и кажи дали работи добре. Или просто се барни в подходящи маратонки.

Анимирана азбука - простичка идея, великолепно изпълнение.

Фабиан Кариоло.

Карта на кабелите, минаващи под морската повърхност в цял свят. Какви неща имало в интернет.

Шрапнел, бойкот, сандвич, силует, гилотина, саксофон... искаш ли името ти да стане съществително? (от)

Лични печати? Почти толкова добро, колкото лични гербове.

О, не, сигурен си, че Обама не казва това, но е трудно да го повярваш. Лошо четене по устни? Не, дяволски добро.

Двете бирени открития на месеца - истински шоколадов сайт за португалската Сагреш (3 пъти ура за този, който ми намери бирата) и култови Луча Либре етикети от Мексико.

Ти знаеш ли, че имаш животински / анимационни очи?

Европеана - културна съкровищница на Европа, с малко кофти навигация, но с връзки към много ценни ресурси.

Какво ще стане, ако комбинираш всеки сентърфолд на Плейбой по десетилетия? Мацаница, може би. (Иначе, ако погледнем по-научно, забелязва се една тенденция от тъмно към русо и към свиване на краката)

А Плейбой Клуб е най-очаквания сериал на сезона. Битиви, Нова, Тивиседем нещо?

Шарън Стоун, 1983.

Избери си сам - да прочетеш страховитата история на набучения череп на пирата Клаус Стортебекер или да разгледаш тези многоцветни черепи от мъниста.

Ако Тилош трябва да ти е онлайн радиото за музика, Монокъл 24 (точно така, от списанието) трябва да ти е онлайн радиото за политически, културни и обществени дискусии.

Спички? Не, с футболисти. Винтидж кибритени кутийки от СССР, Чехословакия, Унгария.

Граждани срещу престъпното наливане на по-малко бира в халбите - следващото голямо нещо в политиката след Пиратската партия и Окупирай Уолстрийт, помнете ми думата!

Ехааа, блогът щеше да изглежда супер в Геоситис!

Обезглавени животни печели наградата за най-креативно представяне на фотоблог.

Зомби карта на света. Какво!? Ми да...

Библиотека с 580 материала, класифицирани по вид, цвят, произход, употреба, плътност, шумопоглъщане и какво ли още не. Все за нещо ще ти свърши работа.

Албуми от 80-те в комикс стилистика.

Коледа идва скоро (как така да не е скоро?), а този списък ще ти е от полза, ако случайно се чудиш, какво да ми подариш: Пакман укелеле, ушити лакомства, Дафт Пънк Кока-Кола сет, попарт кецове, захар на черепчета, тава за колебаещи се, Хелоу, чай ли търсиш, лисича шапка. Подаръка за рождения ден ще уточним по-късно.

Кратка история на филмовите надписи.

Що за човек не гледа порното, а задачките на черната дъска в кадър?

Гледайки полицейското насилие в "цивилизования" свят, все още не мога да проумея, как в началото на 60-те френската жандармерия смазва мирен протест на северноафрикански емигранти в Париж, избивайки над 100 невинни.

Батман е болен, Батман се бръсне, Батман в Американски Готам, Батман ака, Батман и Супермен търсят изгубено коте, булка Батман...

Ето така се свива джойнт (образователно видео).

И няколко бързи линка за чао: Макмания, 365 дни, германски демократични хулигани, Турбо, търкалящ се мост, 50 закуски от цял свят, Париж, най-великият отбор на света.

Всъщност, ако не ти се чака до следващите Разни, попреглеждай какво шервам.

Късче Швейцария

noreply@blogger.com (Пламен) — Fri, 21 Oct 2011 07:34:00 +0000

Елегия

noreply@blogger.com (Пламен) — Tue, 18 Oct 2011 17:00:00 +0000

Най-тежкото наказание за безсмъртната душа след изгниването на смъртното тяло са не болката или забравата, а липсата. Липсата на нещата, които не можеш да вземеш със себе си в безкрая. Където няма цветове - няма ги искрящото червено, топлината на дървото, неочакваното небесно синьо, неповторимото лилаво на залеза. Липсата на усмивките - нейния смях, който не може да бъде заглушен и от най-снежната зима, изпуснатата неволно усмивка, когато си спомняш щастието, радостта на дъщеря ти, дори ироничното подхилване на някой, който се заблуждава, че знае повече от теб. И най-вече отсъствието на допир, допира на ръка върху лицето ти - с леко влажна кожа, уморена, но способна да ти даде всичката сила на света, да остане там, докато прибере всичките ти сълзи, и да я усещаш дълго, след като се отдръпне.

А ако всичко това ти се струва твърде тъжно, захарно или просто наивно, забрави го. Безсмъртната душа не съществува - измислили сме си я за да скрием, че всичко това ни липсва болезнено и сега.

Разни фотографи 23

noreply@blogger.com (Пламен) — Fri, 14 Oct 2011 07:05:00 +0000

Още много картинки.

Ин су Юн, Кристоф Мусьол, Холи Фернандо, Пино Леоне, Вифил Прунер, Ернесто Гонзалес, Мери Елън Марк, Лиса Амур, Анита Дада, Рамон Хайндл.

Крас Клемент, Мануел Алварес Браво, Маркос Цимерман, Дейвид Голдблат, Марчин Твардовски, Кас Бърд, Матия Дроздек, Саша Самсонова, Валентина Кастро, Игор Сечинов.

Жосеп Ечабуру, Кристоф Шалер, Кейтлин Уъртингтън, Бенджамин Куан, Франсо Югие, Сергей Попов, Адам Холтроп, Глория Мариджо, Матю Тамаро, Фабио Боркес, Кевин Синклер.

Мария Ястребова, Доминикас Близнакас и Паулиус Милиаускас, Джесика Милан, Дима Игнатов, Алекс Брънет, Шинджи Уатанабе, Аби Мийкър, Лейна Брийдис, Франческо Каталано, Теодора Рихтер.

Миша Тейлър, Матиас Тронкосо със сайт, Пабло Саборидо, Сузи и Лео, Уилям Гедни, Лий Кропър, Анхелика Мартинес, Себастиан Сейбал-Брус, Ари Абрамчик, Макензи Дънкан, Себастиао Салгадо, Мери Лаури.

Илайъс Тейхан, Инес Амд, Джеймс Молисън, Илдар Мухамедшин, Роберто Лазаро, Лигейа Скабиа, Микела Гио, Катлийн Меркадо, Джегър Амазалаг, Дъг Инглиш, Маря Филатова.

Кейра Стрикър, Дан Караба, Джо Конзо, Флориан Стаф, Ив Арнолд, Франческа Удман, Рейчъл Банк, Глен Карлсен, Фатма Юксел, Даниел Дискала, Ивън Браунинг.

У лф, Дани Фери, Сет Смут, Лада, Даниел Вайсер, Ема Луиз, Ани Малгуина, Лике Ромейн, Джелал Йоздемир, Ксения Пучина, Илона Скорабулатова, Рафаела Лоро.

Лена Модиг, Рето Кадуф, Виктория Зиоли, Джордж Даунинг, Карим Бажое, Сара Роуз, Смайли, отново Франсоа Бенвенист, Кейтлин Фонг, Джеймс Норд, Лорена Борхес.

Мишел Перес, Корнели Толенс отново, Ръс Фр ий ман, Лусия Лопес, Ивон де Бройн, Камерън Александър, Даша, Фернандо Торес (не е онзи), Тобиас Лундквист, Т. Дж. Скот, Ник Питман.

Игор Усе нко, Яцек Заяц, Макс Ходжис, Натали Крик, Ме гън, Ришар Дюбоа, Ники Грангрът, Бра кет, Изабел Венцел, Мариел Леенен, Гриша Селиванов.

Чиен-Янг Ванг, Джейсън Носито, Елен Деплешен, Барбара Динър, Ерин Елизабет Кели, Джъстин Уокър, Михаил Малюгин, Рейчъл Линч, още Ник Суарес, Михаил Вюжанин, Жулиен Памиля.

Кирил Кулецки, Никола Систо, Давид Терасас, Йенс Столце, Фрауке Тийлкинг, Грегори Даркан, Анджела Грубич, Паула Маркерт, Чарли Келман, Сюзан, Олаф Старопински.

Ричард Уиндслоу, Луиз Бенсън, Дамиен Виньо, Рей Трийт, Никола Мефан, Сара Ан Лорет, Ронел Рейес, Нилс Свенсон, Дани Веверичка, Карлос Кафе, Тимъти Патрик.

Ноар Сасайъти, Дерек Хендерсън, по-новите работи на Виктория Барага, Сол, Елена Ковальова, Лорънс Олуйеде, "Каотика Утопика", Сири Кристинсдотир, още един Дерек Хендерсън, Едуард Уейн.

А мястото в ада върви със задължението да проверяваш дали всички линкове във фото постинги са точни.

Костюмарче

noreply@blogger.com (Пламен) — Wed, 12 Oct 2011 14:00:00 +0000

Напомням, че утре е Международният ден за носене на костюм. Да не забравиш да се барнеш подходящо!

Чай и футбол

noreply@blogger.com (Пламен) — Mon, 10 Oct 2011 08:45:00 +0000

Ако пишех толкова вдъхновяващо, колкото ми се ще, след прочитането на този текст щеше да се очаква да изгледаш мача с Уелс (да, толкова главозамайващо вдъхновяващо!) в някоя крайбрежна кръчма, сърбайки кротко Ърл Грей на Липтън. Но не пиша така добре, така че можеш да си отдъхнеш от внезапно сполетялата те опасност и да дочетеш постинга.

Томас Липтън е роден в Глазгоу през 1848 г. На 22-годишна възраст (след като е бачкал една дузина работи в Америка) поема семейната бакалия на Краун стрийт в гетото на града Горбалс, а да края на 80-те вече притежава търговска империя от над 300 магазина в цяла Великобритания. По това време се запознава с Джеймс Тейлър - човекът, който пръв започва да отглежда чай в Цейлон (днешна Шри Ланка), договаря се да купува директно от него и така, заобикаляйки посредниците, сваля крайната цена до безпрецедентни нива. Стига толкова със скучната част за това, как се става милионер.

Освен предприемач, Томас е запален спортист. Голямата му страст е ветроходството, страст, която споделя на чаша чай (с малко уиски вътре) с крал Едуард VII и крал Джордж V. Между 1899 и 1930 г. Липтън се пробва цели 5 пъти в Америкас къп - най-престижната регата в света и се проваля при всичките си опити. Въпреки това милионерът си печели славата на "най-веселия губещ" сред останалите участници. Няколко седмици след последната регата Томас получава писмо, че най-накрая е приет за член на Кралското яхтено дружество, чийто врати са останали затворени за него в продължение на 30 години заради неблагородническия му произход и въпреки приятелството му с кралското семейство. Липтън умира на следващата година без да е имал възможност да се чекне нито веднъж във Форскуер от дружеството.

От заглавието на постинга може би си се досетил, че в него ще ти говоря и за футбол. Е, този момент дойде. След първата Олимпиада, на която се играе футбол, през 1908 г. Томас Липтън решава да организира турнир за най-добър клубен отбор в света. И докато Германия, Швейцария и Италия откликват, изпращайки най-добрите си представители - Щутгартер Шпортфройнде, Винтертур и сборен отбор на Торино (от играчи на Ювентус и Торино, които малко преди това пък са се разцепили), Футболната асоциация на Англия отговаря да не ги занимават с глупости. Така за представител на родината на футбола е избран аматьорският Уест Окланд, съставен предимно от миньори от северната част на страната (мъжки момчета - като перничани, ама без гоуфове). Защо точно миньорите от Уест Окланд не е ясно - най-интересната (и абсурдна) версия е, че Липтън е оставил бележка на секретарката си да се свърже с WA, имайки предвид Уулич Арсенал, ама тъпата кокошка объркала отборите.

На 11. април 1909 г. се провеждат полуфиналите на първото неофициално Световно първенство по футбол. В първия мач северняците тресват неочаквано Щутгарт с 2:0 (голове на Уитингтън и Дикинсън), а във втория Винтертур още по-неочаквано обръща единайсеторката на Торино с 2:1. На финала следващия ден, докато швейцарците още решат мустаци и приглаждат вратовръзки, Уест Окланд им шибва два гола (Роб Джоунс в 6. и Джок Джоунс в 8. минута) и печели титлата.

Две години по-късно отново в Италия се провежда втори турнир - този път домакините се пускат с 2 отбора - Юве и Торино, Уест Окланд защитава титлата си, а четвъртият участник е Цюрих. Именно тях бият шампионите в полуфинала - отново с 2:0, Юве пък взема другия мач, а историята не помни точния резултат. Във финала на 17. април ~~Уест Окланд печели със стандартното 2:0~~ италианците повеждат и ядосват миньорите, които зашиват цели 6 парцала във вратата на безпомощния Умберто Пенано, който отчаяно скубе къдрици, къса ръкавели и псува на баща (щото да се псува на майка е невъзпитано и ако го види неговата собствена мамма, ще му скъса топките). По 2 гола вкарват Боб "Дрол" Мур и Фред Дън, Анди Апълби и Джо Рукасъл добавят по един. И понеже на Липтън му е писнало, обявява, че който е спечелил трофея 2 пъти, може да задържи купата за вечни времена. Е, както се оказва, не съвсем вечни - играчите на Уест Окланд са задлъжнели покрай пътуването си до Европа и спешно трябва да върнат (очевидно на местната мутра) колосалната сума от 40 паунда. Парите им дава някоя си госпожа Ланчестър, която задържа трофея като залог, докато отборът се закрепи финансово. Което става след 50 години - през 60-те представители на клуба откриват бабичката в Ливърпул, а дъртата чанта успява да изкрънка 100 паунда за да върне купата. Която е изложена в работническия клуб в Уест Окланд до 1994 г., когато е открадната и сега местните се гордеят с нейно копие.

Всъщност на Томас съвсем не му е писнало от футбол - през 1905 той е дарил купа, за която да спорят националните отбори на Аржентина и Уругвай, които доминират футбола в Южна Америка преди Втората световна война и появата на бразилското жого бонито. Мачовете за Копа Липтън се провеждат ежегодно до 1929 г. и на 6-7 години след това, като последните две издания са през 1976 и 1992 г. Победителят се определя в един сблъсък, който се провежда на терена на носителя, а при равен резултат купата отнасят гостите. Аржентина е носител на 18 титли, Уругвай - на 11, а правилото за равния влиза в сила 11 пъти, вкл. и при последния мач, в който аржентинците врътват 0:0 на стадион Сентенарио в Монтевидео. Любопитно е, че паралелно с Копа Липтън и при същите правила двата национални отбора играят и за Копа Нютън - там трофеите са 17 на 10 за Аржентина, като за последно са играли през 1976 г.