ThunderBG

Нов сайт и блог

2014-04-06T21:11:00.001+03:00

Регистрирах си нов персонален домейн и съответно реших да прехвърля и блога си там. Вече може да ме откриете като Александър Доценко онлайн.
Не знам дали ще пиша по-редовно от тук или стария ми блог в blog.bg, но със сигурност, ако пиша нещо - ще е там :)

БГ майстор VS китайско бюро

2013-12-21T21:03:00.000+02:00

Счупи ми се старото бюро. По спешност потърсих ново и си харесах ето това с идеята, че е от български производител и дори да имам някакви проблеми със сглобяването ще успея да ги реша лесно намирайки съответните чаркове в кварталните железарии.
Да, ама не. Ходенето по мъките започна още с поръчката. След като никакъв оператор не ми се обади както пишеше в мейла за потвърждение хванах и аз се обадих. След 2-3 минути главоблъскане по телефона успяха да ми намерят и поръчката и тук се появи първото разочарование. Оказа се, че имат една единствена бройка останала и тя е в магазина им в Бизнес парка в Младост и освен всичко друго - вероятно е мостра и операторките ме предупредиха, че сигурно ще има дефекти. Естествено не очакваха скоро нова поръчка и в крайна сметка ме посъветваха да се разходя до там (живея в центъра), за да се опитам да убедя управителя да ми го продаде.
Загледах се отчаяно в БГмапс, за да видя как да стигна най-лесно до там и установих, че братовчед ми, освен че е адаш на магазина даже работи в съседство на стотина метра от него. Хванах телефона, обясних ситуацията и му казах, че ако единствените му дефекти са по-външния вид, но иначе е ок - направо да го поръчва. Естествено му казах, че има и отстъпка за онлайн поръчка и понеже не е наша вината, че се налага да ходим до магазина - да настоява да я получи. От магазина, обаче любезно отказаха с мотива, че онлайн поръчката е обвързана с доставка, която струва 20 лв. и въпреки обясненията, че не желаем доставка, а само да си ползваме преференцията за онлайн отстъпка не я получихме - те си били вървели в комплект. По тоя повод ще им честитя Новата година с една жалба в КЗП след празниците за подвеждаща реклама - в крайна сметка аз все пак го бях поръчал онлайн и не по моя вина се наложи да се ходи до магазина им.

В крайна сметка го взех (оказа се, че даже не е мостра), братовчед ми го докара, а аз го разсфасовах още във входа, защото иначе нямаше начин да го кача до апартамента. След като го качих огледах кашона и тук дойде поредното разочарование - имаше голям надпис, че е произведено в Китай. Информация, която също ще присъства в жалбата ми, защото те са длъжни според закона ясно да означат кой и къде е производител още на етикета (предполагам, че линка с бюрото, който дадох горе може да мине за онлайн версията на етикет) със спецификации. Като приключих с мрънкането, че е китайско го огледах и почнах да подреждам винтчета и всякакъв друг чарколяк. Като приключих с тази фаза започнах да разглеждам схемата. Тук изпаднах в ужас. Схема на сглобяването нямаше или поне не беше в очаквания от мен вид.

Като се има предвид, че имаше около 200 винта и сглобки и части, които даже не се виждат на тази "схема" - ужаса беше пълен и абсолютен. Все пак започнах да се пробвам кое къде влиза и установих, че почти всичко влиза навсякъде. Тук някъде беше и изнервящия момент, когато осъзнах, че всяко средностатистическо лабораторно шимпанзе успява да направи успешно ония тестове, където една фигура трябва да се постави в друга фигура, а аз от своя страна - съвсем успешно се провалям в същото в този момент. Понеже беше станало късно реших да опитам на следващия ден.
Сутринта тръгнах да разгадавам коя сглобка с кой винт съвпада (три вида сглобки имаше в купчината) и установих, че едни изглеждащи горе-долу като тези по-долу се чупят без проблем, когато ги хванеш с два пръста, защото са направени от някаква измислена сплав.

Това беше и момента, в който последните остатъци от мъжка чест избягаха с писъци от мен и реших да викна майстор, който да си чупи главата. Намерих няколко обяви и ги прозвъних, харесах си единия от тях, спазарихме работата да я свърши за 20 лв. и около час-час и половина уговорихме се за следобеда и в уречения час човека беше дошъл. Със задоволство установих, че майстора гледа бюрото също толкова изумено като мен и го подхвана по същия начин. Той обаче се оказа по-инат от мен и започна лека-полека да го сглобява.

Няма да ви занимавам със скучни подробности повече, а само ще кажа в резюме, че сглобяването отне не час и половина а 6 часа, защото бюрото имаше собствено мнение по повечето въпроси, дадох му малко повече пари и днес най-накрая започнах да настанявам комп и да връзвам кабели докато се получи този резултат:

Шкафчето с чекмеджетата липсва, защото гореспоменатите сглобки се изпотрошиха масово и не можахме да завършим чекмеджетата. Планирам да дам още 20-на лв. на същия майстор и да го направи с планки и винтове между празниците и най-вероятно още утре ще му се обадя да се разберем кога ще я свърши тази работа.
Това приложение на колелца дето е предвидено върху него да стои кутията на компа не е подходящо - на мен поне захранването, а и още няколко кабела са ми така позиционирани, че няма как да ги мушна през дупката отзад, а като пробвах да го обърна да е на другата страна и се оказа, че кутията виси с близо 15 см, а освен това не мога да стигна и бутоните за включване и рестарт...

Другия голям кусур на бюрото е, че фенси дупката за кабели, която се намира в задния ляв ъгъл (зад кутията на компа точно се оказа грешно позиционарана и кабел през нея е почти невъзможно да мине. Успокоих се от мизълта, че реално само клавиатурата ми трябва да мине от там, опитах се да я прекарам и в резултат на това се наложи да си купя нова безжична клавиатура, защото кофти дупката успя да ми прекъсне кабела на старата (тя и без това почти беше сдала багажа).
Ако някой се интересува от финансовата част - бюрото за 133 лв. ми излезе 230 + 20-ната, които предстои да дам за дооправянето на шкафчето, но пък си струваше, защото е по-голямо от предишното и като цяло доста ми харесва :)

5 минути

2013-03-17T19:45:00.001+02:00

Най-накрая намерих 5 минути да драсна отново тук. Буквално толкова ми трябваха, но не мога да ги намеря от много време. А исках, защото започнах нов проект преди месец и не ми липсваше желание да се похваля. А днес започнах и още един...

И така да минавам на хвалбите, че току виж не успея да допиша постинга... :)

Първия проект (тоя дето съм го подпукал преди месец) се нарича Да?Новините. Идеята ми е, понеже така или иначе съм по цял ден онлайн и да създам нещо като филтър за определени новини. Всъщност, за да спестя малко време ще хвана да копи-пейстна описанието на самия сайт :)

Да?Новините ви показва абсурдни, любопитни, невероятни, забавни или сериозни, но задължително истински новини.

Ако искате да споделите Да?Новина, може да ни я изпратите на електронната ни поща или да я публикувате на стената ни във Facebook.

Възможно е част от съдържанието да е неподходящо за лица под 18-годишна възраст. Ако нямате навършени 18 години, моля, напуснете страницата.

И така - стига съм копирал. За момента нещата изглеждат добре - за по-малко от месец достигна 70 уникални посещения за ден и се надявам през тази или следващата седмица да премине и стоте. По тоя повод реших да почерпя потребителите - направих му форумче и блогче. Форумите учудващо въпреки постоянната активност още нямат регистрирани потребители (Честно - не съм банвал никой!!), а идеята на блога е да показва нещата дето не са видими с просто око и се случват зад сцената и от там и името му - Новини за Да?Новините.

За съжаление нещата не зависят само от мен - все пак медиите, които ползвам за източници трябва да публикуват някоя такава интересна новина, но като цяло не съм оставал съвсем без публикации за повече от няколко часа. Лека-полека като се съберат над 500 публикации, смятам да прегледам по колко имам от източник и източниците, които не съм публикувал да ги разкарам от списъка на следените.

Като заговорих за списъка - чухте ли, че Гугъл читалнята ще я закриват? Разгледах 7-8 алтернативни уеб четци на емисии, но не открих задоволителна алтернатива. Сега съм се спрял на RSS Owl (има и портативна версия - това е нещото, което ме накара да избера програма с клиент в крайна сметка). Ако сте в моята ситуация и държите да ползвате уеб четец мога да ви препоръчам от личен опит Bloglines и по ревюта от приятели Feedly (лично на мен не ми допадна).

Втория проект ще е по-интересен за мъжката аудитория, но това не изключва напълно женската. Правилно се ориентирахте - става дума за голи каки :) Отдавна го мислех (няколко седмици), ама чак днес остана малко време, че и успях да му измисля име - The den of a man.

Тук нещата ще се опитам да ги задържа максимално прости.
Подбрани девойки от личната ми колекция събирана през годините. 3 публикации дневно. Триене на спам, обидни и нападетелни коментари.

Стартирах го днес и честно казано не знам какво още бих могъл да кажа на този етап. Предполагам, че по-нататък ще пиша още по темата :)

Между другото имам два малки сайта още и два големи проекта за портали, които искам да стартирам и се надявам да ги пусна до месец-два, но нищо не мога обещая. Ако успея ще се опитам да драсна 2-3 реда тук, за да поканя всичките 4-ма читатели на блога си официално там.

И пак за цигарите

2012-12-12T17:50:00.002+02:00

Ей ме на отново. След поредните 4 месеца мълчание успяха да ми вдигнат кръвното до толкова, че да наруша радио тишината :)
Бахти малоумните доводи има в защита на забраната за пушенето - ето ви и пример:

Автора на ей тоя бисер има спешна нужда да отиде в гей бар след 22 часа. После по програма - следва волна програма на негов, гол гъз.

Що пушачите не направят контра предложение да се забрани пиенето и яденето, защото от първото се уврежда черния дроб, а от второто се надебелява?

Или пък довода за пасивното пушене. Ми то пасивното пиене е по-опасно според мен. Ако си пасивен пушач ще живееш много години с това, ама ако случиш да си пасивния пияч (жертвата на поредния пиян шофьор) инстант си оставаш на място... А за такива активни и пасивни пиячи ни съобщават ежедневно по всякакви медии...

Бе вие всички гласуващи и подписващи петиции да не се пуши в нощни заведения (следователно за ПИЕНЕ), осъзнавате ли колко безумно и безсмислено е това искане. Дай да мрем от цироза вместо от рак на белия дроб? Да пием без тютюнев дим е същия парадокс като бомбардирането за мир. Абсолютна глупост с други думи.

Накратко - никой не си е тръгнал от живота жив. И Чък Норис няма да успее. Като не се пуши в заведенията въобще - няма да станете шотландски бойци.

А сега сериозно. Спрете се. Нито пушачите, нито пиячите, нито нормалните хора ще спечелят от тия разправии. Целта е да ви отвлекат вниманието от наистина важните неща, които се опитват да прокарат. Примерно - сега пак ще се мъчат да прокарват закони и наредби срещу свободата в интернет. Да напомням ли как тихомълком се опитаха да продадат преди по-малко от година Витоша? Като се караме помежду си даваме възможност на крадящите в момента държавата да си напълнят по-добре гушите и да ни стъпят по-добре на главите. Не е трудно да го разберете. Или поне така се надявам.

Криворазбрана демокрация

2012-08-23T12:36:00.002+03:00

Това демокрацията е интересно нещо. Темата "Що е то демокрация?" отново е актуална покрай "Pussy riot". Нямах намерение да пиша за тия неща докато не прочетох една статия, която ме вбеси и за която ще стане дума след малко предистория.

Pussy Riot бяха осъдени на 2 години в трудов лагер или нещо от тоя род. Не ми пука особено, защото нито ги познавам, нито нещо друго. Редица световноизвестни артисти, различни организации и много държави (между тях и САЩ) веднага използваха момента да си повишат "акциите" като застанаха зад каузата, че това е недопустимо и т.н. Всичко това е много добре описано тук.

На 22 август Уебкафе публикува тази статия. Като своебразен отговор се появи коментар на е-вестник и предполагам Иван Бакалов (журналист, който по принцип уважавам) тук.

Та нека да обясня и аз за демокрацията. Демокрацията е правото на свободно изразяване на мнение. Светльо Витков е изразил своето мнение. Демокрацията е правото да се защитиш в съд, когато някой ти клепа името (това бих направил аз на мястото на Светльо Витков след тия определения за политически проект за разсейване на гласове и т.н.), защото не е съгласен с твоето мнение.

Е-вестник не са прави в този случай (това не е единственият случай, но другите такива не са част от темата) и самите те пречат на свободата на словото и съответно демокрацията като пропагандират тяхното мнение за единствено вярно и правилно. С други думи проявяват двуличност, крадеца вика "Дръжте крадеца!" и т.н.

И накрая ето какво направи един от другите защитници на демокрацията - тук.

Бягайте, че демокрацията иде...

Ново начало

2012-08-20T20:27:00.000+03:00

От няколко седмици се каня да го напиша и постна това, но все не ми остава време, но ето, че най-накрая успях.

От дълго време имам желанието да захвана някакъв собствен бизнес, но идея си нямах какъв да е. Кварталният плод-зеленчук живее от някакви минимални приходи, кварталният магазин за алкохол и цигари за последните 10 години смени 4 или 5 собственика и не мисля, че е заради натрупано състояние и ранно пенсиониране и изобщо положението на малкият бизнес, което наблюдавам ежедневно около мен е плачевно.

През годините няколко пъти съм избиран за домоуправител на сградата, където живея. При последния ми мандат (не е свършил) имах удоволствието с някакъв минимален бюджет (между 3 и 4 000 лв.) да построя 13 метра стена, да ремонтирам покрив, да ремонтирам комини, да плащам заплата на чистачка, консумативи, разни дребни ремонти и разходи и какво ли не още. Ще си позволя да цитирам Константин Иречек, защото неговите думи най-точно описват ситуацията ми през последната година:

…Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.

В резултат на тези събития няколко съседи предложиха да получавам заплащане и да се занимавам и в бъдеще с тази неприятна длъжност. И така се роди идеята, че това може да е нещото, което ще превърна в успешен бизнес, защото го правя добре.

Поради силно ограничените ми финансови средства напоследък започнах старателно планиране на какво е нужно и кое е второстепенно. Така стигнах до варианта с купуване на домейн и направа на скромен сайт, Фейсбук страница (отново се регистрирах там - нямам избор), Туитър страница, форум към сайта, система за подаване на сигнал онлайн, система за онлайн отчети (още я разработвам, но скоро ще е готова), визитки и малки цветни стикери, които ще разлепвам насам-натам из центъра на София... С оглед на лошото ми позициониране в Google към настоящият момент, гарантирам, че няма да се обидя на никой писал за Homecare-bg.com, дал линк към сайта, харесал Фейсбук страница или последвал ме в Туитър.

Всъщност живущите в София читатели вярвам, че няма да ви навреди да разгледате какво предлагам, защото освен услугите си на професионален домоуправител, предлагам и много услуги за дома, като управление на наеми или компютърна поддръжка и много други.

Истински истории по вицове

2012-08-13T20:35:00.001+03:00

Двама полицаи стоят на кръстовище. При тях идва чужд турист и пита на съответния език:

- Говорите ли английски?

- Не.

- Говорите ли френски?

- Не.

- Говорите ли немски?

- Не.

- Говорите ли италиански?

- Не.

- Говорите ли испански?

- Не.

Туриста казал още нещо и си тръгнал. След малко единият полицай казал на другия:

- Виж какво, трябва да научим чужди езици.

- Ами, няма никакъв смисъл. Този, като знаеше пет езика, пак не се оправи...

***

Имах удоволствието да обикалям рано сутринта в района на Пиротска и Ботев и станах свидетел на вица. Докато отивах в едната посока (с градски транспорт) забелязах общински полицай, сложил метална барикада и махащ с палка на ъгъла на тези улици. Барикадата се намираше точно до трамвайните релси на Пиротска. До тях - спрял автомобил, а до него човек, който обяснява нещо и много ръкомаха. Когато идва трамвай в едната посока човека се качва чинно в автомобила и го мести от другата страна на улицата, а като дойде и от там трамвай - обратно.

30-40 минути по-късно бях забравил за случката и се връщах пеша (търсейки нещо за закуска). О, изненада - гореописаната ситуация си беше същата. Понеже бях пешеходец се приближих да видя за какво става дума. Полицая седи мълчаливо, гледа другия мъж с влажен кравешки поглед като препикано мушкато и кротичко си маха с палката. Другия мъж иска обяснение защо е затворена улицата и как да си стигне до дома. На много езици - аз чух английски, руски, немски, френски, италиански и ръкомахайки доста живописно. Ефект нулев.

Аз съм си сеирджия. Не се намесих съответно. Някакви други хора, обаче периодично се спираха и се опитваха да посредничат между полицая и чужденеца. Не слушах как точно се развиваше това посредничество, но като цяло нямаше успех.

Почти перфектна пролетна идилия

2012-03-21T21:39:00.000+02:00

- Дядо, пролетта дойде!
- Какво??
- Пролетта дойде!
- Какво??
- Котките се ебат!
- А-а-а-а, пролетта е дошла.

"Пролет пукна, пролет пукна,
Ние не, ние не.
Вятър духна, вятър духна,
Ние не, ние не."

Разни ей, такива неща ми се въртят в главата тия дни. Едно такова пролетно. Точно след пролетния ми зъбобол и пролетната ми вирусна ангина. Реших да сефтосам за тая година парка. И се понесох натам. Още на вход-изхода на метрото ме посрещна интересна гледка - Made in Ловеч!?

Предполагам, че това не е нещо много ново, но в частен план за мен всъщност е. От месеци чувах да се говори за така наречения автомобилен завод в Ловеч и бях любопитен да видя крайният продукт. Лично на мен дизайна ми хареса, но примерно разхода на гориво ми се стори доста висок (от предната страна има списък с технически характеристики, който обаче не ми хрумна да го снимам). Също така ми се струва интересно маркетинговото решение за излагането на МПС-то на такова място и по такъв начин. В частност става дума за цветовата комбинация - първо на аквариума, където с бели букви са изброени предимствата и изведнъж стигаме до недостатъка с "Made in Ловеч". Самата кола в това отношение - цвят-надпис ми прилича на един голям STOP знак "Стой! Сакън! Не купувай, че е от Ловеч, бе." И естествено съм любопитен що за бъбреци са родили словосъчетанието "Made in Ловеч"? Лично на мен ми звучи малко като "Булгар! Булгар!"

Айде стига толкова негативизъм за сега и да се върна на пролетната идилия. Парка го заварих кипящ от живот. Препичащи се бабички, чичковци пийващи бира докато играят шах, птичките чуруликат, катерички стръвници наобикалят невинните минувачи, дървета, слънце и аз пърдя насред всичкото това пролетно щастие...

Абе, почти перфектна идилия. Само да не бях аз насред картинката - щеше да е напълно перфектна, ама не им вървеше на катеричките стръвници. Походих насам-натам, разгледах, с изненада установих, че на няколко полянки все още има сняг.

Като цяло освен маркетинговия бисер на родното автомобилостроене (колко хубаво звучи, а каква подигравка е всъщност, а?) не открих нищо интересно за споделяне, но колкото толкова.

Чужди езици

2012-02-21T15:34:00.001+02:00

Трета по ред "Бъбречна недостатъчност". Особено брутално показваща образователното ниво на средностатистическият потребител на интернет в България.

важно е да знаем чужди езици

Пешо, Пешо... В Мексико не се говори мексикански, а испански и за да го разбереш не трябва да си учил английски, а испански.

За тия, които се интересуват - това е из коментарите на една от сериите на Роб в Замунда - нов ситком от NBC, мисля.

Love is in the air

2012-02-20T13:45:00.001+02:00

Комари се онождат

Може би, не е особено нов този кич, но аз го забелязах тия дни на излизане от ремонтирания McDonalds на пл. Славейков, където се бях отбил да си взема кафенце. Не съм сигурен от кога фигурира тази изцепка, но май не е особено нова, защото от другата страна, където има подобна метална конструкция животинките са отлетели към по-топли страни или към някой склад за скрап.

Моля, ако някой си има идея какво трябва да символизира това да ме просветли, защото аз категорично не успявам да го разбера.

Miaou, miaou et kwak

2012-02-14T19:55:00.003+02:00

музикален съпровод, докато четете

Романтика се носи из въздуха. Заедно с миризмата на бензин, звука на буксуващ автомобил в преспите на малката (непочистена) уличка и псувните на започнала от рано празнуването на Свети Зарезан жертва на заледените улици. Аз лично никога не съм бил особено романтичен. Най-близката ми представа за романтика е, че ако бях анимационен герой на такива дни бих пърдял сърчица, вехнейки по любимата (най-вероятно патка, ако ще е анимация). С две думи нищо общо с обяснението на Сю от The Middle* за френските целувки "I thought it was kissing during a rainbow."

От друга страна след като сме дългогодишен член на НАТО, ЕС, а и света (още не са се отказали от нас май) реших да празнувам този международен (западен) празник по международен начин. По тази причина и заглавието е на френски (последната дума не знам що не ще да я преведе ама мисля, че се разбира достатъчно) - международният език на романтиката (не само заради френските целувки). Та да дообясня за заглавието. След като се реши, че ще празнуваме международно се зачудихме как да го направим точно. В крайна сметка решихме да комбинираме българския Зарезан със западният Валентин в източна кухня - китайски ресторант за неразбралите. И понеже сме тарикати вместо романтична вечеря си направихме обедно плюскане и льоскане в Славянска беседа (бе там май са нови собствениците, ама още става). И понеже на една от съседните маси се настаниха група китайци да хапват и почнаха да мяукат и квакат - та от там и заглавието. Количеството храна перфектно пасваше на представите ми за романтично меню - много. Обяснено пак чрез езика на The middle* (диалог между Франки и Майк започнал с въпрос на Брик и започващ около 0:40-0:50) изглежда така**:

*The middle - серията е 15-та от сезон 3.
**Извинявам се, че не е YouTube видео както си е писано по дебелите книги, ама просто не можах да намеря такова.

Вълчо време

2012-02-07T15:18:00.000+02:00

Идвам в най-студената зима да хапя и гриза. Страхувайте се от мен. Аз съм Хати и ще изям Мани (луната), а моя брат, Скьол, Сол (слънцето) и така ще дойде краят на света.
Скандинавски мит

За този скандинавски мит се сетих днес, когато отивах да се видя с познат и някакъв младеж, зареждащ някакъв павилион за фреш сокове или плод-зеленчук, се подхлъзна и разсипа големият кашон с портокали, който носеше. Хората наоколо (имаше над 10 души) го погледнаха и част от тях отминаха по пътя си с абсолютно безразличие, но другата част е това, което ми припомни горния цитат. Те (2-3 души) се наведоха и започнаха да събират разпилените портокали, да ги прибират по джобове, торби и т.н. и тогава продължиха по пътя си. Имаше един, който беше отминал на около 10 метра, чу, че нещо става, обърна, върна се, събра и той 2-3 портокала и си продължи по пътя. Никой не помогна на момчето да се изправи. Сцената поразително напомняше на лешояди, които са нападнали все още живата си жертва и я разкъсват.

Времето е предимно и на места

2012-02-07T10:13:00.001+02:00

Нали знаете как някои хора (примерно жена ми), когато направят нещо смотано, глупаво, недомислено или просто забравят нещо, други хора (примерно аз) ги поглеждат многозначително, почукват с пръст по главата си и казват многозначително "Бъбреци, бъбрециии..."

"Понякога седя и мисля, а понякога само си седя." Всички знаем този цитат, който важи за много голям процент от населението на държавата ни. В моменти, когато само си седим, без да си натоварваме мозъчната гънка, е хубаво да не говорим. Като вземем думата в такъв момент, обикновено се появява нещо, което в ежедневието и особено около кандидат-гимназиални и кандидат-студентски кампании е известно като бисер. Ей това явление в ежедневието си, разговорно-жаргонно го наричам "бъбречна недостатъчност".

Колежката Виктория Викторова (дано не съм объркал името) от bugs-bg ежедневно посочва такива бисери на различните онлайн медии, институции, организации и т.н., но в същото време прави много сериозен пропуск като игнорира традиционните медии - радио, телевизия, хартиени вестници и списания, заобикалящото ни ежедневие или персонални изцепки (в презентацията, която направи наскоро във ФЖМК е обяснено защо не се занимава с последните)...

Аз от своя страна имам доброто желание да допълня този пропуск (в редките случаи, когато се сблъсквам с традиционна медия) и да посочвам бисерите на гореспоменатите медии, ежедневие и т.н.. Смятам да го направя като цяла категория в блога си, която ще нарека именно "Бъбречна недостатъчност".

И стига съм увъртал - да си дойдем на бъбреците. Изцепката е на БНР, около 9:10 сутринта на 7 февруари 2012 г., някаква прогноза за времето. Метеоролога обяснява за тежката обстановка в страната сняг, бла, бла, бла и уточнява, че "вятъра прави навявания".

Аз пък си мислех, че прави лошо впечатление или нещо от рода. И още доста предложения за занимания на вятъра имам, но никога не бих предположил, че е възможно да прави навявания.

Моля, имайте предвид, че самият аз допускам много грешки - граматични, правописни, а и смислови предполагам. Абсолютно съм наясно, че не страдам от перфектност, но целта на блога и категорията в частност не е перфектност, а показване на наистина груби грешки и недомислици. Имайте го предвид преди да ме захапете за някоя запетайка, пълен член или нещо друго.

PIPA-йте ми SOPA-та

2012-02-06T22:41:00.000+02:00

Тия дни Веселина Седларска ме научи как се краде трактор. В същото време шума около PIPA, SOPA, ACTA и всякакви подобни изродщини се увеличава непрестанно. Тук някъде, между цялата тази шумотевица пък Любослава Русева ме грабна с колекцията от незабравими вицове за Щирлиц - особено първият, все по повод ACTA.

Примера с трактора ме грабна - звучи абсурдно, идиотски, забавно-невероятен, с други думи е типично български. Заслужаваше си и отделих известно време да поразсъждавам над него. От друга страна се замислих за тоя първи виц, разказан от Любослава Русева. Съпоставих краденето на трактора с пресичането на булеварда. Така стигнах до извода, че примера на Веселина Седларска, всъщност не е български, а световен. SOPA и PIPA са досущ като един бидон вързан за трактора марка ACTA, който пресича, примерно, Дондуков пълзешком.

Тема за размисъл: Нарушавам ли ACTA с линковете в постинга?

Ако някой от 4-та ми читатели ще ходи на 11 февруари на протест, да организираме нещо групово? И не си мисля за това, което вие си мислите. И за това, другото не си мисля. Бе по принцип не си мисля. Не съм като Щирлиц.

Бойкомет - що е то?

2012-01-28T20:29:00.000+02:00

След шума, който се вдигна покрай разкриването на разни стари туитове на г-жа президентшата Плевнелиева (бе я се опитайте да спелувате името на новият ни президент 3 пъти бързо, май в това отношение всеки друг кандидат беше по-добър), не мога да не се включа и аз. За начало ей ви линк към самия туит, защото никоя онлайн медия не го публикува!? Профила на г-жа президентшата е публичен, т.е. всеки с регистрация в Туитър би могъл да го види тоя туит. Ако профила беше с ограничена видимост - тогава нямаше и да го пиша тоя пост сега. От друга страна пък цитират съответния туит. Наистина не разбирам логиката на нашите медии. Ма те пък са и толкова медии. За тия дето нямат Туитър "Не ни трябва бойкометър, трябва ни бойкомет. Да го прати през девет планини в десета и там да се оправят, завалиите..."

Та да направим една дисекцийка на самият туит. Първо ще се спра на думата бойкометър. Тя не е дума измислена от г-жа президентшата и тя не носи отговорност за нея, но ми се иска да уточня нещо. Термометъра мери с градуси, кантара мери с килограми, километража мери в километри и т.н. С каква мерна единица мери бойометъра? И защо да е бойкометър? Със същият успех би могло да е цецометър. Мисля, че мерната единица би била същата.

Да продължа с бойкомет. Тая дума вече май е авторска на госпожата. Навява ми асоциации с едни други метове, предполагам и на вас вече.

Да се спрем на географията. Добре, че съм бил с профил география в гимназията. През девет планини в десета по мойте скромни изчисления се пада някъде в източна Азия. Япония, Китай или някоя от Корейте. За да съм сигурен трябва да уточним за каква височина броим планините. Не съм сигурен с какво братският японски народ е заслужил да ги замерваме с тия снаряди. По мое скромно мнение те вече са изстрадали достатъчно, завалиите. Атомни бомби, Фукушима, сега бойкомет... Всъщност, ако спазваме хронологичният ред на събитията е атомни бомби, бойкомет, Фукушима. Абе тва цунами дето направи белята във Фукушима вие от къде знаете от какво е предизвикано? Ами ако не е от земетресение, а някакъв бета тест примерно?

За Китай съм със смесени чувства. Има достатъчно расистки прояви към тях, що сега и това. А те са хубав народ, голям. Помагат за опазването на мира в родината като развиват мощен бизнес в Илиянци. Тъй де. Аз от китайски терористи не се притеснявам докато Илиянци процъфтява. От друга страна да им пратим Бойко може да ни вкара в голямо приключение. Бая народ са и няма да им е проблем да бутат танковете дето им продават арменците от вица. Бе аз нали съм ви разказвал за кварталния бездомник. Викаме му Краси Антикитаетаца. Сигурно и той е боравил с някакво подобно устройство.

За Корейте какво да кажа. Южната - и те като японците. Не заслужават такова нещо, ама и не са изстрадали толкова много като японците. За Северната от друга страна не знам. Там може и да му се зарадват. Мисля, че след Ким един Бойко би им дошъл добре. От друга страна тук Бойко надмина учителя в лицето на бай ви Тошо.

Посвещавам този си пост на жена ми. По нейно искане. Досущ като един домашен Бойко.

Powered by 220V

2012-01-24T14:14:00.002+02:00

За пореден път в професионалната си кариера се сблъсках с Dell за инсталация и конфигурация. Досегашният ми опит показваше страхотни безумия и още щом видях марката заподозрях, че няма да е безболезнено, но все пак поех ангажимента.

Конкретния уред на инквизицията се наричаше Inspiron 5100 и най-общо казано представлява 4 килограма съвкупност от лош дизайн и проблеми.

За начало теглото - да, наясно съм, че е стар модел, но за тия размери би трябвало да е наполовина.

Лошия дизайн - единствените 2 USB порта са завряни отзад точно между видео и TV out портовете.

Проблемите - въпреки гордо седящата лепенка

това нещо не успя да се разбере с никакъв интернет под съответната операционна система, въпреки, че разпознаваше без проблем мрежовата карта и според device manager-а нямаше неинсталиран или неработещ чарколяк и в крайна сметка ситуацията стана:

Тук вече проблеми нямаше. Или всъщност бяха други проблемите. Трябваше да се сетя предварително, защото просто нямаше начин лаптоп на Dell от ниския клас да няма pulse audio, чийто микрофон по-подразбиране е заглушен и трябва да се правят акробатики, за да се подкара. Е, за разлика от всичките му там прозорци* и АйСиктири* и т.н. тук проблемите имат решение и съответно точно след 2 дена мъка с мрежата на прозореца* и 2 часа инсталация на африканската дума, която означава, че слака е прекалено сложен* имах напълно работещ и функционален лаптоп Dell от нисък клас.

Dell - designed for windows, powered by Ubuntu.

*Ако смятате тези писания за неясни се опитайте да разберете смисъла на "Добавяне на сметките в менюто на системния поднос"
Ако все пак не успеете да разберете след 2-3 седмици ще публикувам значението му на нормален английски език :)

Разни кратки

2012-01-15T12:25:00.000+02:00

Тия дни ходих до КЕВА за известно количество хапване и пийване. Понеже не бях ходил след големият ремонт преди 2-3 години там останах изненадан от менюто, което ми се струва драстично намаляло. От друга страна драстично са повишили качеството на манджите (а и цените май), което сякаш компенсира по-тънкото четиво. Също така са променили традиционният дизайн на традиционни манджи като салатата "Снежанка", оставям на вашето въображение да прецени на какво:

Тази салата лично на мен ми помага да си обясня някои неща за многоуважаемият ни премиер, но това е друга тема, няма да навлизам в подробности.

Всъщност като го споменах бачо ви Бойко да кажа, че тия дни ми попадна една много интересна "презентация" (по-скоро прочитане на програмата им с микрофон) на TV7, където се разказва как е дошло името "Пред банята" на едноименното им шоу, а именно - идея (по-скоро е било даване на нареждане в ефир от това, което чух ама...) на ББ. Според него (ББ) мястото пред Централна баня било като Фейсбук за агитките, които се събирали там...

И докато съм на темата за TV7 да направя едно предложение - що не вземат да си уволнят програмният директор или оня с бъбреците дето им мисли имената на предаванията? "Уикенд с Миа Сантова", "Насреща Люба Кулезич", "Факторът Кошлуков", "Комисията Павлов"? И това са само "публицистичните" им предавания. Какво да се каже за "Какво ви забърка Лео" Сериозно, някой трябва да се застреля в тази телевизия.

Честита 2012

2012-01-01T16:14:00.002+02:00

Много накратко искам да споделя надеждата си, че предстоящата година ще бъде едно ново начало за мен в личен план. И понеже съм малко суеверен да го наречем, няма да споделям какво точно очаквам да е новото, но ще пиша, ако/като започне да се случва.

И така с искрени надежди, че сте посрещнали весело новата година, искам да пожелая на всички попаднали случайно или нарочно тук много успехи през предстоящата/настоящата 2012 година.

Наздраве.

ПП: Таз годишната баница с късметите, я намирам за много странна. Първият късмет, който ми се падна беше някакъв увит във фолио клон, който ме наведе на мисълта, че ще трябва да ходя в гората за съчки и да се пазя от разни типове като Веселин Маринов :D

Завръщане в миналото

2011-12-23T21:52:00.001+02:00

Тия дни една от най-големите супермаркет вериги - Карфур, реши да ни направи досущ като Билла (те пък ни направиха друг подарък тая година - преди месец си затвориха магазина) миналата година подарък за празниците - отвориха магазин в идеалният център на София. Точния адрес е пл. Славейков, на мястото на бившият Техномаркет или още по-бившото кино "Култура".

Отзивите и първите впечатления, които чух ме накараха да мисля, че това е, едва ли не, най-смотаното възможно място за пазаруване на ежедневни неща. В крайна сметка последва неизбежното ми посещение там и след влизането ми в магазина се завърнах в миналото - с поне 15 години.

Структурата на магазина е уникална и изключително насочена към по-младите и хората на средна възраст 27-28 до 40 годишни, горе-долу. След като влезеш от ляво се намират касите, а единственият възможен изход от ситуацията на жертва, в която сте се озовали е да се оставите на течението - в случая ескалатори, които водят към подземния етаж. Долу обстановката ми напомни лабиринт от някой по-старичък Might & Magic (примерно 3 или 4). Разхождайки се установих, че са постигнали един от рядко срещаните бъгове в любимият ми Hellfire - по-голям варварин като мен не може да се провре през повечето тесни проходчета в подземието. Всъщност това би затруднило и някоя стройна амазонка, но това е друга тема. Факт е, че разминаването е невъзможно - подходящото място Лудия Макс да се засили в пътечката и да гази наред отчаяно опитващите да се спасят посетители, точно като в Кармагедон 2.

Понеже при това ми първо посещение не открих това, което търся започнах да търся изхода. За целта е нужно да се качите по едно вито метално стълбище (като един ми ти красив принц на път към принцесата във високата кула). Тук отново личи ясно таргет аудиторията - платежоспособните на по-малко годинки, идеята за надолу да има ескалатори, а нагоре стълбище със сигурност не е насочена към пенсионерите. Затърсих това, за което бях дошъл и на горния етаж, лутайки се между рафтовете. Разни дупки в пода и фенси подредбата на рафтовете ме върнаха във времето, когато играех Quake II. Всъщност обстановката ми напомни и на конкретно ниво:

За неразбиращите ме за какво говоря - погледайте играта и си представете, че по стените има наредени разни хранителни продукти.

След като и на level 2 не открих нужните съкровища реших да сменя играта и тръгнах да излизам. Това се оказа трудна задача. Без значение дали имаш покупки или не, трябва да се наредиш на опашка на някоя от 4-те каси, просто, защото е невъзможно да се разминеш.

Пънко нема умре

2011-12-23T17:02:00.000+02:00

The Ramones - Blietzkrieg bop

Hey ho, lets go hey ho, lets go!
Hey ho, lets go hey ho, lets go!

They're forming in straight line
They're going through a tight wind
The kids are losing their minds

The blitzkrieg bop

They're piling in the back seat

They're generating steam heat
Pulsating to the back beat

The blitzkrieg bop

Hey ho, lets go

Shoot em in the back now

What they want, I dont know
They're all reved up and ready to go!

They're forming in straight line

They're going through a tight wind
The kids are losing their minds

The blitzkrieg bop

They're piling in the back seat

They're generating steam heat
Pulsating to the back beat

The blitzkrieg bop

Hey ho, lets go

Shoot em in the back now
What they want, I dont know

They're all reved up and ready to go!

They're forming in straight line

They're going through a tight wind
The kids are losing their minds

The blitzkrieg bop

They're piling in the back seat

They're generating steam heat
Pulsating to the back beat

The blitzkrieg bop

Hey ho, lets go hey ho, lets go!
Hey ho, lets go hey ho, lets go!

Пожелай си спирка...

2011-12-16T11:13:00.006+02:00

С оглед на наближаващите празници станаха актуални пожеланията за подаръци. Ей така между другото установих, че между най-желаните неща тази година са спирките, трамваите и светофарите или всичко това комбинирано.

Пожелай си спирка

Който пее, зло не мисли - наистина ли?

2011-12-15T20:23:00.006+02:00

От години в отсрещната сграда живеят вдовицата и дъщерята на професор Михаил Попов - голям оперен певец, педагог и т.н. според паметната плоча, която е сложена на сградата. Изкарват си прехраната с даване на уроци по оперно пеене (или както там се води). 100% съм убеден, че тази дейност е абсолютно незаконна, защото досега не съм видял да се дават частни уроци в домашни условия легално - с издаване на касов ордер/бележка/фактура, регистрирана фирма и т.н. Със затворена дограма и слушалки на ушите (с пуснат звук в тях) чувам безкрайното, монотонно, докарващо-нервна-криза-бучене-квичене "ааааааааааа", "иииииииии" или "оооооооооо", защото те реален урок не предават - гореописаните звуци се чуват почти всеки, в продължение на няколко часа на интервали от 30 до 60 секунди и правят невъзможно съсредоточаването върху каквото и да е сериозно занимание.

В крайна сметка реших да потърся културно решение на проблема и преди няколко дена, след като за пореден път се размучаха и разквичаха, се разходих, влязох в отсрещната сграда, качих се до последния етаж и позвъних на вратата. Нищо не стана. Позвъних отново - по-продължително и по-настойчиво, защото квиченето се чуваше съвсем ясно и номера, че ги няма вкъщи нямаше да мине. Мучането секна и след кратък диалог вратата се отвори и се появиха 2 броя лелички, което ме гледаха все едно съм им изял закуската. Обясних им кротко, културно на разбираем български език какъв е проблема и ги помолих, когато дават урок да си затварят прозореца - елементарно действие, което би спомогнало за решаването на проблема. Разбиране не получих. По-старата каза на по-младата, че "Аз ще се оправя с проблема, прибирай се..." и почна да ми се зъби и звери насреща "Сложи си тапи в ушите. Нямаш право да ми правиш забележка. Ние тук подготвяме най-прочутите певци на България." и т.н. все в тоя дух. Опитах се да й обясня, че нейната работа пречи на моята работа, на работата на жената, на работата на комшиите и още сума ти народ в съседните сгради, но ми отказа всякакво съдействие. На предложението ми да решим проблема с добро без да си разваляме добросъседските отношения ми се каза да правя каквото си искам.

В крайна сметка реших да последвам съвета и да правя каквото си искам. Драснах към РПУ-то, с идеята да пусна един сигнал в подразделението на Икономическа полиция, където един явно отегчен от наглостта ми да подам сигнал дежурен полицай, ми обясни, че няма проблем да подам жалбата, но те естествено ще отрекат, че дейността им е незаконна и след това ще ме съдят за клевета. За съжаление това ми прозвуча прекалено убедително и се отказах от идеята за жалба. Попитах за алтернативите. Предложи ми вариант със съставянето на една петиция или подписка, да обиколя съседните сгради и да събера колкото се може подписи и да го пусна в общината. Варианта ми допадна и се заех с него. Прибрах се и седнах. След няколко часа проливане на кървава пот над клавиатурата, браузване в Гугъл и търсене на информация по проблема създадох следното (премахнал съм имената на улиците):

До:

г-жа Йорданка Фандъкова
Кмет на гр. София

г-н Андрей Иванов
Председател на Столичен общински съвет

г-жа Малина Лазарова
Председател на групата на ПП ГЕРБ в Столичен общински съвет

г-н Николай Стойнев
Заместник-председател на Столичен общински съвет,
Заместник-председател на групата на ПП ГЕРБ в Столичен общински съвет

г-н Вили Лилков
Заместник-председател на Столичен общински съвет

г-жа Вергиния Стоянова
Кмет на район Средец

г-жа Мария Петрова
Началник на районен инспекторат – район „Средец“

г-жа Ирина Личкова
Началник отдел „Регистрация и контрол на търговската дейност“

Столичен общински съвет

Столична община:
Дирекция „Общестевен ред, сигурност и масови прояви“, отдел „Общестевен ред и сигурност“
Дирекция „Регулиране на търговската дейност“

Столичен инспекторат, отдел „Контрол на търговската и рекламната дейност“

ПЕТИЦИЯ
от живущите на ул. „*******“ №5, 7, 8, 9, 10 и 14 и ул. "*******" №1
относно: постоянен шум – частни уроци по оперно пеене

Уважаеми дами и господа!
От години долуподписаните живущи на посочените адреси страдаме заради дейността на сем. Попови (живущи на ул. ********* №10, ет. 4, ап. 9). Те дават частни уроци по оперно пеене, което в голямата си част представлява еднообразно и монотонно повтаряне на нечленоразделни звуци на висок глас в продължение на часове и почти всеки ден. В нашите сгради живеят и работят адвокати, преподаватели, програмисти, инженери, архитекти и т.н. – хора, чиято работа изисква съсредоточаване и спокойна работна среда.
Международни екипи от учени са доказали, че постоянното излагане на шум (нежелан звук) може да доведе до увеличаване на стреса и различни физиологични проблеми като повишаване на кръвното налягане, освобождаването на катехоламини, увеличен риск от инфаркт на миокарда, отслабване на имунната и нервната система и много други
Въпреки учтивите ни молби, отправени към сем. Попови да си затварят прозорците, когато дават уроци или да си направят шумоизолация на апартамента, те отказаха да ни съдействат. В тази връзка настояваме:
в случай, че дейността е незаконна, да се забрани на сем. Попови да дават уроци по оперно пеене;

в случай, че дейността е законна или я узаконят, да бъдат задължени да направят шумоизолация на апартамента и да държат прозорците си затворени;

да се проведе разследване от съответните органи дали тази дейност е легална. Укриват ли се доходи, получавани като заплащане от тези уроци и имат ли необходимите разрешителни за извършването на тази дейност;

да им бъде наложена най-тежката възможна санкция съгласно Закона за управление на етажната собственост чл. 6 (1) 4.

Освен долуподписаните на посочените адреси живеят и работят още много хора, които не са били открити, когато са събирани подписите.

15 декември 2011 г.
София

И тук се появи проблема, който ме накара да седна и да си изливам душата с голямата кофа в интернет канализацията - гражданското ни общество просто липсва. Всъщност даже не става дума за гражданско общество - то си е направо квартално общество. Събрах 8 подписа в моята сграда, а от другите 6, които ми бяха в списъка събрах едвам 7 подписа. С огромно съжаление установих, че извън собствената ми сграда, където хората ме познават, само по-младите (да се разбира до приблизително 30-35 години) се интересуват какво се случва в квартала. Още по-шокиращо е, че 2 от 7-те подписа, които събрах извън нашата сграда са на хора, които не знаят български, но след обяснение на проблема се съгласиха да подпишат и застъпиха тезата, че е редно поне да си затварят прозорците докато "пеят". В крайна сметка макар и с малко подписи смятам да направя необходимия брой копия и да ги изпратя до съответните органи - изброените в началото на петицията. В случай, че това не подейства - ще звъня на телевизии да дойдат да направят репортажи. А, ако и това не подейства - тогава ще отговоря на простотията с простотията - ще си сложа колони на прозореца и в момента, когато чуя мучене ще надувам яко някакъв хеви/блек/дет/пауър метал.

ПС: Понеже видях, че сайта bgpetition не работи вече - има ли онлайн място, където може да се направи подобно нещо?

Настройки и разни подобни

2011-12-10T12:06:00.002+02:00

След като направих блога, постнах първия пост и т.н. дойде времето и да го лакирам и да му придам някаква прилична визия и най-вече подредба. И така ето кратък списък с новите неща в блога, които съм направил.

Промяна на "заглавката" (кой по дяволите го е превел така?) - добавих текста от "заглавката" на стария блог...
Веднага под нея добавих няколко статични страници:
Начало - връща към индекса на блога;
За мен - все още не съм го попълнил ама и до там ще стигна;
Купувам/продавам - подробен списък с разни неща, които искам да придобия или да се отърва.
Добава на нова колона с екстри и подредба на старите налични - дясната колона беше преподредена и добавих adsense (цъкайте не се стеснявайте), а в новата лява добавих поле за категориите на блога и допълнително поле за споделяне (за да няма нужда да се скролва до края на всяка публикация).
Категориите на блога, които споменах в предната точка - за момента има само една категория "Политика", но с този пост, например ще се появят нови две...
Променени и потвърдени са настройките на коментарите - изключени за статичните страници в горната част и разрешени за постингите.

Предстои да се занимая и със самият дизайн, но е напълно възможно да го оставя и в сегашния или подобен вид.
Ако някой има някакво предложение да сподели - със сигурност ще има поне кредит, ако реша да се възползвам :)

Hello, world! ...again

2011-11-25T19:12:00.000+02:00

След като решението ми да спра да пиша в стария си блог заради неуредици, бъгове, 2-3 неприятни потребители, поредица от предложения "аз ще гласувам за теб, ако ти гласуваш за мен" и т.н. все в тоя дух, дълго се чудих какъв ще е първият ми пост в новото "Мило, дневниче". В един момент спрях да се чудя - реших, че поста ще бъде какъвто дойде. И ето го дойде. Поста всъщност ще е цитат от една книга, която чета в момента и предпочитам сами да откриете коя е - за да не се откажете да прочетете цитата поради предрасъдъци (моля на база този ми коментар не почвайте да търсите коя е, а просто прочетете цитата). Книгата е издадена през 1926 г., но написаното в нея важи със страшна сила за днешното българско политическо пространство, големи части от българската провинция и въобще за България като цяло.

А при нас не само пропускаме да направим необходимото, но разрушаваме и малкото, за което имаме щастието да научим в училище. Ако нуждата и несгодите не са унищожили от паметта на народа всички хубави спомени за миналото, то все едно тогава ще се постараем да го отровим така, че да забрави за тях. Представете си само конкретно.
В сутерен, състоящ се от две полутъмни стаи, живее седемчленно работническо семейство. От петте деца най-малкият е, да кажем, на три годинки. Това е точно възрастта, когато първите впечатления се възприемат много силно. При даровитите хора спомените от тези години живеят до най-дълбока старост. Теснотията създава крайно неблагоприятна обстановка. Споровете и кавгите възникват вече само заради нея. Тези хора не просто живеят заедно, те се задушат взаимно. Най-малкият спор, който в по-просторна квартира би се разрешил от това, че хората ще се разотидат в различни кътчета, в тази обстановка често довежда до безкрайна свада. Децата някак си понасят тази обстановка; те също често спорят и се карат, но бързо забравят кавгите си. Когато обаче възрастните се разправят всеки божи ден, това приема най-отвратителните форми и тежките методи на нагледното обучение се отразяват неизбежно и върху децата. А когато взаимните караници между бащата и майката стигнат до там, че той в пияно състояние се обръща грубо към нея или даже я бие, тогава хората, които не живеят в подобна обстановка, не могат даже да си представят до какви последствия води всичко това. В тази среда вече и шестгодишното детенце научава неща, които могат да уплашат и един възрастен. Морално отровен и физически недоразвит, младият гражданин, често и с въшки, тръгва на училище. Горе-долу се научава да чете и пише, но това е всичко. За това да учи вкъщи в подобна обстановка, не може да става и дума. Напротив. Бащата и майката в присъствието на детето хулят учителя и училището с такива изрази, които не бива и да се предават. Вместо да помагат на децата да се учат, родителите по-скоро са склонни да ги сложат на колена и да ги набият. Всичко, което се налага на нещастните деца да чуват в такава обстановка, в никакъв случай не им внушава уважение към обкръжаващия свят. Няма да чуят нито една добра дума за човечеството въобще. Всичките учреждения и власти тук се подлагат на най-жестока и груба критика, — започвайки от учителя и завършвайки с главнокомандващия на държавата. Родителите ругаят всички и всичко — религията и морала, държавата и обществото — и често по много грозен начин. Когато такова момче навърши 14 години и завърши основно училище, то в повечето случаи е трудно да се реши какво в него преобладава: изключителна глупост, тъй като училището не може да го научи на нищо сериозно, или грубост, често свързана с такава ненормална за тази възраст безнравственост, че косите ти се изправят.
Още отсега той няма нищо свято. Нищо забележително не е видял в живота и предварително знае, че по-нататък всичко ще стане още по-лошо в живота, в който той навлиза. Тригодишното момче се е превърнало в петнадесетгодишен юноша. Той няма никакви авторитети. Нищо освен мизерия и мръсотия този младеж не е видял, нищо, което би могло да му вдъхне ентусиазъм и стремеж към по-възвишеното. Но сега му предстои да премине през по-суровата школа на живота. Сега за него започват онези мъчения, през които е минал баща му. Той по цял ден се шляе. Връща се вкъщи късно вечерта. За развлечение пребива нещастното същество, което се нарича негова майка. Изкарва си яда с груби ругатни. Накрая му се изпречва „щастлив“ случай и той попада в затвор за малолетни, където „усъвършенства“ образованието си.
А нашите благочестиви буржоази отгоре на това се учудват, че този на този „гражданин“ му липсвал достатъчен национален ентусиазъм.
Нашето буржоазно общество спокойно наблюдава как чрез театъра и киното, чрез упадъчната литература и сензационните вестници всеки ден тровят народа. И след всичко това продължава да се учудва защо нашите народни маси не били достатъчно нравствени. За това бях много чел и много учил.
Ще кажа и това, че под „четене“ разбирам може би нещо съвсем различно от това, което смята преобладаващата част от нашата така наречена „интелигенция“.
Познавам мнозина, които „четат“ безкрайно много — книга подир книга, буква по буква, и въпреки това не мога да нарека тези хора по друг начин освен „начетени“. Разбира се тези хора притежават голямо количество „знание“, но техният мозък е съвършено неспособен що-годе правилно да усвои, регистрира и класифицира възприетия материал. Те изобщо не притежават способността да отделят в книгата ценното от ненужното, да задържат необходимото в главата, а излишното, ако е възможно, просто да не виждат и при всички случаи да не се обременяват с баласт.
Защото четенето не е самоцел, а само средство към целта. Четенето има за цел да помогне на човека да получи знания в областта, в която са неговите способности и целенасоченост. Четенето предоставя на човека онези инструменти, които са му нужни за професията, независимо от това дали става дума за обикновена борба за съществуване или за удовлетворяване на по-високи потребности. От друга страна, четенето трябва да помогне на човека да си изгради общ мироглед. Във всички случаи е еднакво необходимо съдържанието на прочетеното да не се отлага в мозъка като съдържание на книга. Задачата не е да се обременява паметта с определено количество книги. Трябва да се стремим в рамките на общия мироглед мозайката от книги да намира своето място в умствения багаж на човека и да му помага да укрепва и разширява светоусещането си. В противен случай в главата на читателя ще има само хаос. Механичното четене се оказва съвсем безполезно независимо от мнението на нещастния, нагълтал се с книги читател. Такъв читател понякога напълно сериозно смята себе си за „образован“, въобразява си, че добре е опознал живота и се е обогатил със знания, а същевременно колкото повече трупа такова „образование“, все повече и повече се отдалечава от целта си. Накрая той ще завърши или в санаториум, или като „политик“ в парламента. Който работи така над себе си, никога на успява да използва хаотичните си „знания“ за целите, възникващи пред него във всеки един момент. Умственият му баласт е насочен не към живота, а към мъртвите книги. И въпреки че животът много пъти ще го подтиква да взима действително най-ценното от книгите, този нещастен читател ще съумее единствено да се позовава на някоя страница от прочетеното, но не и да я прилага в живота. Във всеки критичен момент такива мъдреци с пот на лицето търсят в книгите аналози и паралели и разбира се неизбежно правят грешка.
Ако това не беше така, то политическите действия на някои наши учени-управници щяха да бъдат напълно необясними. Тогава щеше да ни остане единствения извод: вместо патологични наклонности те притежават чертите на обикновени мошеници. Човек, който умее да чете правилно, ще успее от всяка книга, всеки вестник и всяка прочетена брошура да вземе всичко ценно, което действително има не само преходно значение. Той ще успее да разчлени и усвои новия материал така, че той да му помогне да уточни и попълни по-ранните си знания и да получи нова информация, която ще му помогне да обоснове правилността на възгледите му. Ако пред такъв човек животът внезапно постави нови въпроси, паметта му моментално ще му подскаже онова от прочетеното, което именно е необходимо в дадената ситуация. От материала, натрупан в мозъка му в продължение на години, той бързо ще успее да мобилизира нужното му за изясняване на поставения нов проблем и за правилния му отговор.
Само такова четене има смисъл и цел.
Този оратор, който не успее в тази последователност да усвои материала си, никога няма да е в състояние, натъквайки се на възражение, достатъчно убедително да защити собствения си възглед, даже и той да е хиляди пъти правилен и да съответства на действителността. Във всяка дискусия паметта непременно ще подведе такъв оратор, в нужната минута той няма да намери нито доводи в потвърждение на своите тезиси, нито материал за опровергаване на противника. Ако става въпрос за оратор, който може за засрами само себе си, то това е половин беда: много по-лошо е, когато сляпата съдба направи от такъв всезнаещ и заедно с това нищо не знаещ господин ръководен орган на държавата.

Взето от тук поради мързел да го препиша.

Моля, не ме съдете заради четивото или съгласието ми с автора. В случай, че пренебрегнете молбата ми, вашият коментар ще бъде изтрит.