Така и така си седнал пред компютъра, защо не прочетеш малко

Сиромах човек - жив дявол

2012-01-30T11:24:00.000+02:00

Здравейте, днешната ми публикация ще е за двата типа хора, които се обособяват когато настане криза. Първия тип по време на криза търси начини да си увеличи средствата, за сметка без да си намалява разходите, но това трудно може да се постигне в България. Ние сме от втория тип - средствата си остават непроменени, но за сметка на това намаляваме разходите, икономисваме, а икономията е майка на мизерията. Но как да си увеличиш приходите (говорим за законна форма, а не с всичките разновидности престъпна дейност, като макар и честен, поне спиш спокойно или не). Наблюдавал съм доста хора със собствен бизнес и начални стъпки за собствен бизнес, макар и за няколко месеца. Понеже сме от втория тип хора, останалите които са се опитали да бъдат първия са смачкани заради нас: Пример - ти купуваш евтини дрехи от Англия, не много маркови за да те няма във вестника със поредната показна акция, взимаш под наем помещение и се надяваш да спечелиш двойно, понеже тук в България същите дрехи са на двойни, че и тройни цени, не мога да си го обясня защо. Но понеже се е свил пазара и ти едвам смогваш да си продадеш стоката на цената за която си я закупил и се превръщаш леко във втория тип хора. Мога да Ви дам хиляди примери, но спирам дотук. Аз не мога да Ви дам съвет как да печелите или в какво да инвестирате (не и в злато), понеже аз ако знаех първо няма да Ви кажа, защото ще сте ми конкуренция и ще има "една маймуна по-малко на клона и второ всичко е обречено.
Затова ще се примирим със втория тип хора - ще свиваме разходите до степента в която ни докарат читавите хора да започнат да емигрират (тези глупци които с мазохистичния си нрав все още са останали в милата ни Татковина - включително и аз) и с розовите мечти за друг по-добър живот да мият кенефи в Лондон, по-добре да мия кенефа там, отколкото тук....
Но има и други фактори които ни пречат, няма да ги изброявам, но ще изтъкна един от тях, а това е завистта и съпътстващата максима - "Не сакам я да съм добре, сакам Вуте да е зле" или защо да не помогнем с нещо, което няма кой знае как да ни ощети. Давам пример - отстрани на всяка публикация имам един банер водещ до китайски сайт, аз съм си пазарувал от него, понякога има в него на ментето - менте, но трябва да се внимава. Само че стоката ти идва до 3 седмици и не е на момента, но тъкмо нетърпението да получиш желаната джаджа се усилва все повече. Та моята печалба, ако мога да я нарека такава е евентуално ако си купиш нещо, аз получавам една точка и като събера хиляди да си закупя и аз нещо от там на стойност 2-3 долара (невероятна печалба) но какво ми коства - нищо, седя си и се осланям на вашата "милостиня". Искам да кажа че не взимам от вас пари, просто стоката в този сайт си е на цената каквато си я гледате и нито цент повече, може да е цент по-малко ако се вземат повече от 2 едни и същи бройки. От сайта се пазарува много лесно - само трябва да имаш дебитна карта с парички и да е валидирана в pay-pal. В друга публикация ще Ви покажа колко лесно е да се направи и ще можете да си пазарувате онлайн, а не да пълните гушите на "доброжелателни" търговци които ни продават тук същите стоки на двойни и тройни цени, заради глупостта че ни мързи да направим тези лесни стъпки. Ще Ви кажа как да си пазаруваме и дрехи и стоки от Англия (за тези които все още не знаят). Идеята ми не е да правя адската търговия, ако беше така щях да си направя собствен сайт и да препродавам същите стоки, но с написани на български упътвания. Искам да Ви покажа че тук, в България понеже сме цъфнали, всичко ни е по-скъпо, ядем и ползваме боклуци, давам пример със една и съща стока закупена тук и една в Гърция, марка няма да казвам, но е известна. Та въпросния продукт закупен от тук се оказа напълно дефектен и се оправя два пъти когато беше в гаранция и един път извън и след това пак показа дефект, когато се носеше гаранционно в сервиза бяха пълни със същия продукт и казваха че цялата партида била дефектна и се тюхкаха, е как не я объркаха тая партида да иде в Гърция, понеже ми докараха абсолютно същия на външен вид и модел продукт, но работещ все още до ден днешен без да дава никакви дефекти, че ми се струва че и изкарва по-добра картина от "българския" си събрат. Че сме страна трето качество се знае отдавна. Но пак почнах с отрицателната нагласа. Съжалявам или както се казва по пернишки "опа".
Разгледайте китайския сайт, няма да съжалявате, има за всекиго по нещо, защо да не си направим един малък подарък, има чудесни "боклуци" до 10 долара. Аз Ви казвам чао, отивам да работя.

Не винаги се получава това, което искаме ....

2012-01-15T00:46:00.000+02:00

Добър вечер, колкото и да му е кофти на автора, той продължава да продължава напред. За всяко нещо си е виновен той и никой друг. Не може да обвинява както лисицата - гроздето, че е кисело, защото не е могла да го достигне. И ние сме така - ако нещо не можем да го достигнем - то е "кисело".
Никога не вярвах че ще се превърна като онези пропаднали пияници, присмивах им се, но в крайна сметка станах един като тях. Няма такава сила да се противопоставя. Но ще намеря. Ако зад всяко едно добро същество застане поне още едно .... предвиждам такъв живот, че само си викам .... дано.
Винаги съм се радвал като помагам на хората, изживявал съм тяхната радост и тяхното нещастие.
Но когато си сам, никой не може да ти помогне, никой не може да те разбере, дори и да имаш някакви шансове и да ги изгърмиш като халосни патрони. Няма втори шанс. И никога не е имало.
Когато някой е очаквал от тебе нещо повече и ти не си му оправдал очакванията и се си оказал един лигльо ( в пълния смисъл на думата) то не можеш да очакваш да има "replay" или казано на по български - повторение.
Пълен съм с гняв, толкова много че даже не виждам през облаците, не знам къде и как ще я изпусна, надявам се че няма да има хора покрай мен. Искрено се надявам да свърши света през 2012. Да ни унищожи някаква сила и живота да започне наново, без нас - хората, които сме свикнали само да рушим и да не градим нищо, (нищо природосъобразно), дай му само да руши, да унищожава, да .... това ни е в природата. И когато има някой като мен, то другите го наричат слаб или ненормален, но ненормални са тези които мислят само за себе си и за материалното за днес и за утре, пак знам че никой няма да ме разбере, парите диктуват живота .... ако нямах пари, ако нямах кола .... щеше ли да се качиш а? (цитирам част от песен). Не искам да съм .... ама какво Ви занимавам с моите глупости. Извинявам се. Стискам палци всички да се променим и да станем с една идея по-добри. Живота е толкова кратък, утре ще стана на 29, и през тези 29 години не съжалявам че съм ги "изпърдял", но и не се гордея че не съм постигнал нещо. Както е било написано на колоната: "Човек и добре да живее — умира и друг се ражда, и нека роденият след него, като гледа тези (писмена), си спомни този, който ги е направил" - хан Омуртаг ( не мога да напиша кан, защото цял живот са ме учили че е хан и сега вече трябва да му се казва - кан, а утре да му се казва кен, кен с бира, майната Ви историци, Вие като репортерите можете да изопачите истината както Вие си искате.
Прекалено се разтроих, чак получих разтройство, лека вечер - отивам да видя плода на моето тяло, топло и ухаещо на нещо лошо, унищожило динозаврите преди векове, не е било астероид, било е ходещо "кафево" гомно.

Една Коледна приказка

2011-12-21T11:40:00.000+02:00

Бяха няколко дни преди Коледа, да бъдем точни четири. Нашия герой (да го наречем Прокопий – защото никога не е прокопсал) чу алармата „бип,бип,бип,бип“ в просъницата си.

Понечи да докопа телефона, понеже болшинството от младежи не се събуждат с будилници от стари руски часовници. И като един модерен човек, телефона му беше модерен – без копчета, само дисплей по който да мажеш с мазните пръсти, понякога и нацапани с храна, защото Прокопий не беше и много културен по време на хранене, все ще се намери да се накапе с нещо, но това не му правеше впечатление. Дори да яде само хляб, пак щеше да намери начин да се „накапе“ с него. Да се върнем към ставането. Телефона му притежаваше акселерометър или накратко свойството да се завърта изображението на телефона спрямо как той се държи в пространството, и това думата – пространство, понеже е относително понятие и няма константа той въртеше телефона от момента на докопване, до момента да си го сложи достатъчно близо до лицето за да намери изписания бутон – спри алармата. Но уви това не ставаше. Телефона се беше ошашкал от много некоординирани движения по време на своето пътуване от точка А до точка Б. И бутона хаотично се движеше по екрана, с което правеше затруднение да се натисне и изгаси съответно така продължаващото „бип,бип,бип,бип“, дори и да си най-добрия снайперист, пак щеше да ти е трудно. Пет минути борба с технологията и както винаги човека победи (поне за сега). Стана, огледа се, пръдна (понеже всяка сутрин пръцкаше от събраните газове през нощта), почеса се по задника – не че го сърбеше, ама така един вид му благодареше че работеше като немски двигател, плюс това почесване се изразяваше като лекото потупване по главата на детето, когато е направило нещо добро. Тръгна към тоалетната, изпика се шумно все едно е кон, разгледа си инструмента, видя че няма никакви разлики спрямо вечерта, когато беше отишъл да пикае преди да легне. Изтръска го три пъти, понеже беше слушал че ако се тръска повече вече си играеш с него. Прибра го в кобура, отиде до банята, изми си ръцете, изми си гуреливите очи, изми си зъбите и се върна в стаята си за да се облича. Отвори си гардероба и пред него се изрази дилема какво да облече, но тя не траеше дълго. Болшинството от дрехите му бяха с тъмен цвят, с преобладаващо черно. Не че беше в траур, но така се случваше че винаги колкото и да избира дрехи с различен цвят, винаги гардероба му се пълнеше с тъмни на цвят дрехи. Облече се, обу се и заизлиза навън. Не закусва защото нямаше какво, а беше гладен. Той се чувстваше винаги гладен, а не беше дебел и човек ако го познава ще си рече че само хаби храната.

С излизането на улицата се подхлъзна и видя че всичко е замръзнало. На тази улица винаги последно се топеше снега, когато навали. А най-мразеше да се подхлъзва. Един път падна акробатично точно пред тях си, когато се прибираше от работа и се беше опазил да не падне по целия път, падна накрая толкова красиво, че ако някой го беше заснел с камера, клипа щеше да служи за пример на милиони футболисти да падат за дузпа.

Продължи към работата си. Беше станал робот. По пътя му минаваха хиляди мисли, ту хубави, ту лоши, преобладаваха хубавите, защото Прокопий беше оптимист и мечтател. Мечтаеше сам да си бъде шеф, не че настоящия му беше някой лош, но искаше повече свобода. Но обстоятелствата не му позволяваха, не му позволяваха да излезе на квартира и да се грижи сам за себе си и се налагаше да живее в къщата при родителите си. Не че беше тясно или лошо, напротив имаше всички луксове, но просто искаше да бъде по-самостоятелен, както във времето когато беше студент. Но винаги имаше едно „но“, което да пречи да бъдат реализирани мечтите, а в неговата глава те се развиваха прогресивно като ръжда по стара кола.

Беше стигнал вече своята работа, влезна си в кабинета, съблече си палтото и седна да си прави рутината – всеки ден едно и също (тук прескачам целия процес на работа до 17:00 часа, понеже не се случва нищо особено и ако го напиша ще Ви отегча, с изключение че на обяд си пусна тото, но това беше незначително, понеже той не се чувстваше много късметлия).

Прибра се вечерта както винаги, седна да яде както винаги, и след това седна на компютъра както винаги. Както винаги нямаше какво да прави. Тоест имаше хиляди неща да прави, но се чувстваше умствено и физически изморен, въпреки че не вършеше нищо трудоемко на своята работа. И нещата си оставаха за другия ден и за по-другия ден и така той беше свикнал да остава всичко за по натам.

Вечерта мина както другите – седя на компютъра, докато му отекат очичките като мекици забравени на тигана. Дойде другия ден – ставане,пръцкане,пикане,миене,обличане и така едно и също до вечерта. Вечерта седна отново на компютъра и докато сърфираше из дебрите на интернета си погледна фиша. Той играеше 5 от 35, не беше лаком за пари, не беше лаком за нищо. 2-има го, 3 пак така, 5 "ооо тройка" – вече се зарадва, 23 "оле" – четворка и затвори очи, искаше му се последното число да е 32, отвори ги – ДА, „юхууууууу“ извика той все едно беше ударил петица от тотото. Веднъж да почуства и той радостта от тото-хилядарите (не милионери, защото печалбите рядко надхвърляха 20 000 лева). Започна да се чуди как да ги изхарчи, беше спечелил 14 000 лева (нямаше с друг да делят печалбата). Отвори сайтовете за коли, веднага вдигна летвата за кола от ценовия клас – 5-6 хиляди лева, останалите щеше да си купи подаръци за Коледа, щеше да си остави 1000 лева за така чаканата пластична операция на носа, понеже като малък лъжеше много и не вярваше за приказките за Пинокио, естествено му порасна. Вечерта мина почти безсънна в хиляди идеи как да изхарчи парите, но на сутринта му дойде брилянтна идея – не да ги харчи, а да ги инвестира. Отдавна искаше да сам шеф на себе си и момента дойде. Като малък гледаше предаванията за тунинговани коли, мотори че и колелета. Сега имаше възможността да го реализира. Гараж имаше, повечето инструменти също, започна да търси в интернет другите му нужни за да работи без да е зависим от други майстори, видя в интернет и един голф-2 и се обади за да се разбере да го гледа и евентуално да го купи, за да тунингова първата си кола (както трябва). Всичко се нареди и от парите му останаха някъде към 3000 лева. Искаше да ги инвестира и тях. Чудеше се как. И роди още една идея. Имаше една позната, позната е пресилено, но не намирам точна дума за да я определя. Беше разбрал че прави страхотни сладкиши и торти. Реши го – ще вземе помещение под наем и ще прави лакомства. Започна да изкарва разрешителни, да взима втора употреба първостепенни уреди за нормалното производство на една торта. Всичко направи, за малко не му стигнаха парите. Оставаше да се чуди как да каже на момичето че иска да и предложи да станат съдружници в едно чуждо за него начинание. Той я харесваше и искаше да и помогне, да помогне на друг млад човек да работи сам за себе си, но по начин който да не унижава другия. В присъствието на хубава жена той винаги се е притеснявал какво да говори и почти винаги е ръсел глупости, такива че момичето да си мисли че той е пълен задръстеняк или пропадналец. Но с времето ще се научи.

Нави я, или по-точно тя се съгласи. Той почуства по-голяма топлота и щастие отколкото момента, когато спечели от тотото. Не че щеше да стане нещо, не че това означаваше че ще станат гаджета, като по филмите, но само времето щеше да покаже. „Бизнеса“ им се разрасна и всичко се навърза от хубаво към по-хубаво, чак човек да не повярва че не живееш в България, но както се казва – на Коледа стават чудеса.

Приказката я завършвам. Искам да се знае, че много от нещата са измислени, няма да Ви ги казвам, а ще Ви оставя и Вие евентуално да се замислите. И човек ако желае нещо истински, дълбоко със сърцето и душата си, то за него тогава няма невъзможни неща.

Равносметката

2011-12-20T00:22:00.000+02:00

Не искам да Ви занимавам с моите проблеми, просто не е тук мястото, а и не искам да Ви натоварвам. Късно вечер е, аз съм мисловно изморен, плюс това смятам че от прекомерно затъпяване пред телевизора или пред компютъра, ми е обеднял речника. Нищо, ще си довърша книгата, захвърлена в ъгъла на стаята и отново ще добавя думи в така бедния ми речник. Щом едно момиче не мога да заговоря.... Да се върнем към същността. Допреди няколко дни мислех че съм глупав, бавен, изостанал, асоциален, и т.н. - само отрицателни неща, които да те дърпат надолу към бездната от апатия и самосъжаление. Но когато поговориш с някой приятел за тези проблеми (все още не съм ползвал услугите на психоаналитик) и разбираш че тези смятания са били погрешни и започваш да откриваш светлото във теб, добротата. Не трябва да се мисли толкова черногледо и песимистично - спи ти се, започваш да си мислиш "ооо колко съм заспал, колко съм зле" ама не разбираш че времето е такова (давам пример с това, има и много други примери за които може да ти се спи) и на хората около теб също им се спи, и тогава разбираш че си съвсем нормален човек. Харесваш си някоя мацка (не тая с дето си започнал някакъв разговор и понеже ти е отговорила на въпросите и си падаш по нея вече, и че дотолкова си я закъсал че щом говори с теб и вече ще има "сватба") и не стават нещата, понеже ти си един от многото където и се предлагат и и свалят небето със звездите, и не си нещо повече от всички останали които искат да и се мушнат под гащичките. И когато разбираш че просто сте си говорили и тя от (да го наречем култура) не те е игнорирала, и ти вече си мислиш за "сватба" и после се връщаш на земята и разбираш истината и си викаш "оооо какъв съм лузер" но няма място за самосъжаление, понеже ти си един обикновен човек. Грешки се случват всеки ден, човешко е да се греши, а ако някой е безгрешен то той не е човек, а извънземно. Ще дам пример (да не ме разберете погрешно че пиша за някой, ако случайно се припознае в тази публикация, просто ако се припознае, то това е защото е човек и се е случвало с него преди време). Та към примера: "Имало едно време едно момче, то било дебело и момичетата не го харесвали. Той бил много самотен, бил добър и наивен. Което и момиче да му отговори на закачките, веднага се "влюбвал" в нея, купувал и цветя, купувал и билети за кино, и подобни само за да я подкупи за да станат гаджета. Естествено не му "връзвали", понеже го смятали за (не знам за какво са го смятали, но не и за Брад Пит). И един ден чудото станало. Момчето не се отказвало и не се смятало за "лузър" и както в добрите приказки, най-накрая станал гадже с едно красиво момиче, другите му се смеели преди, казвали му че не става за нищо, че е "бангия". Донякъде приказката била със щастлив край. Момчето се разделило в последствие с момичето, разбрал как да "успива" други момичета без да има значение дали си пълен или слаб, грозен или да нямаш пукнат лев. Започнал да ги "успива", да има вече много (не ми харесва тази дума) - бройки, да ги бройка и да не се спира.
За това винаги когато започнеш да си мислиш че нищо не става от теб, то това е точно обратното. Рано или късно ин ще се допълни с ян. След лошото идва добро, а след доброто пак добро, ако имаш нужда от подкрепа, поговори с твоите приятели за отрицателните качества, които мислиш че си добил, колкото и да ти е гадно, ще разбереш че ти си обикновен човек, по нищо неразличаващ се от другите, и другите са като теб.
Ако си имал лошо минало, то ще се смята за загърбено ако не продължаваш в същия дух, по старо му. Когато човек се промени, той разбира какво е бил преди, вижда как изгрява наново слънцето в душата му, става му по-леко, става по-добър. Хората се променят, усещам го вече, дали че навлизаме в такъв период, но хората стават по-добри, по-сплотени, помагаме си, аз вече не гледам като направя услуга, да искам да ми се връща, винаги гледам да помогна, да подам ръка, виждам че и другите са вече като мен. И ти ако си си направил/а труда да го прочетеш и вникнеш в замисъла на целия текст, то искам да вярвам че си се променил/а в една малка "милимунда" от душата си, да разбереш че всички носим добротата в себе си, но не трябва да се спекулира с нея, защото има хора - наистина загубили се из дебрите на своята лакома душа и унищожават добротата, понеже аз смело твърдя че съм добър, макар винаги да съм мечтаел да съм от лошите, и с тази си моя доброта съм патил. Но поне се радвам че имам свойството да забавлявам и разсмивам хората около мен. Някой биха ме нарекли придворния шут, но понякога и той има душа. За някой това ще прилича на слабост, но не ми пука, да си мислят каквото искат. Оставам без думи, и без това вече не мога да мисля адекватно. Ще завърша текста с една картинка, която не искам да се свързва със мен, но много ми харесва, не съм я рисувал аз, въпреки че мога да я изкопирам, няма да я намерите и в гугъл.

Късно тази вечер

2011-10-30T23:33:00.000+02:00

Добър вечер и на който не му се чете - лека нощ.
Равносметката? Няма да говоря за политика и други лоши работи. Не бях писал от много време, да не кажа че го зарязах блога (дано не се сърди). Виждам обновили са интерфейса - станало е някак си по-професионално - радвам се. А аз мислех че само аз се променям. Лошото е че всичко започнато от мен, някак си не се довършваше - 3 дена ентусиазъм и после хвърлено в ъгъла, в забвение. Но от забързаното лято някак си нещата започнаха да си идват на мястото, откриха се нови възможности и този път не трябва да се пропиляват. Но какво Ви интересува това? Не знам и аз, но някак си воайорското в Нас надделява и се чудим защо ни е толкова интересно да наблюдаваме другите по един или друг начин, но това са все човешки качества, неизменно съпътващи ни всеки ден. Същото като завистта, лицемерието, но спирам дотук защото започнах нещо доста лоши неща да пиша (в този момент Ви трябва 5 секундна тренировка - казвате си:
Лошите мисли навън, и изпускате въздуха и с изпуснатия въздух излиза и всичко отрицателно, колкото по-дълбоко изпуснете въздух, толкова повече ще Ви олеква и то само за 5-10 секунди)
Така, аз отново съм на линия, да Ви разкажа набързо какво се случи на главния анимационен герой - той започна да учи английски, запозна се нови добри и хубави хора, тази седмица ще си вземе отпуска, ще иде на парад със своя кашономобил, ще си възстанови студентските права (всичко е било запланувано и няма почти нищо случайно и впрочем в този живот няма нищо такова и всичко се случва така, защото трябва да се случи и дори да е лошо то е за да Ни направи по-силни, а ако е добро да си го спомняме когато остареем.), главния герой знае че след всяко лошо идва добро, наистина малко е наивен и доверчив, но той винаги ще остане от добрите герой. Засега мъглата се надига и ако беше песента на "дядо" ми Тодор Колев "Как ще ги стигнем американците?" та там се пее много добре "след мъглата? пак мъгла" хаха тук май при мен след мъглата идва нов ден, но чуйте я все пак (малко дразни като все повтаря - върни ми чистачките, но ако се вслушате в останалия текст, то той в България е все още актуален)

Аз не искам да ги стигаме Хамериканците, но искам да се променим всички поне с малко, поне с малко да станем добри, толкова ли боли?

Този ред е наново, защото вече сте се променили (мислено, а именно там е идеята, да си промениш малко начина на мислене)

Този ред е наново, защото няма общо с горното. Днес беше чудесен ден - слънце грееше, с един друг герой от друг филм обсъждахме нещата от живота, пуснахме по една стотинка в шадравана на желанията в парк остров Свобода ( да ни е жив и здрав кмета и да ни управлява още 1 мандат и всички покрай него - тук има и радост има и сарказъм) та аз не съм суеверен и не вярвам в дядо Коледа и феята на зъбките, но все пак си намислих тайно желание, което да има поне малък процент да се случи, а не да бъда максималист и да си пожелая нещо граничещо между научната фантазия и анимационен филм. Но само с надяване няма да стане, а си трябва и малко действие, action, camera, cut извика някой и филма тръгна наново (ще си кажете тоя пак се филмира, е не, живота е един голям филм, понякога комедия, понякога екшън или драма а и за някой - ужаси). Като заговорих за филм се сетих че гледах един трейлър наскоро как една жена взе от един такъв фонтан стотинките и мъжете които бяха хвърлили тези парички се влюбиха в нея (ама как ви го разправям, но това е защото не ми се обяснява толкова добре, понеже мога да Ви разваля тръпката от гледането) филма смятам че е романтична комедия (тук смело и безотговорно заявявам, че харесвам да гледам такива жанрове от киното, обичам да гледам и фантастика) Филма се казва "When in Rome" или преведено "Когато си в Рим" (чудя се дали да го гледам сега или да си сваля друго филмче) Впрочем, ще Ви оставя да размишлявате и аз ще се отдам на седмото изкуство, почнах да допускам грешки в текста. Така че ако сте отегчени или по някакъв друг начин не Ви е леко и хубаво - аз съм човека, готов да помогне винаги, готов да Ви разсмее винаги, готов да .... изберете си Вие. Лека нощ и да спите като в кош (но не в мотор с кош или кош с мръсни дрехи).

Как да кажеш на света че го обичаш?

2011-08-26T09:48:00.000+03:00

Здравейте отново, след месеци затишие. Бях замислил нещо уникално за блога, но то ще почака. Даже мисля да си го прехвърля на домашния компютър като си направя web сървър, но засега ме спира връзката от нас, която е много зле - върнаха ме в 98 година с модемите и неистовото чакане. Но на харизан кон зъбите не му се броят (няма да пояснявам защо го пиша това ще си го оставя за себе си).

Както и да е. Да се върнем на темата. Вчера беше доста топъл ден, термометрите се разтопиха, хората полудяха, сигурно и аз (въпреки че бях на хладно на климатроник). Вчера ако кажех на някой нещо, веднага се обиждаха, водя си изводи, вече ще си мълча, ще стана послушко. А на тези които съм ги засегнал да се оправят, понякога ако се държиш по-грубо с друг, то той те слуша, докато ако си добър ти се качват на главата и там ти се изтропват (изхождат, изакват и т.н.). Но да се придържам към основната тема. Как да ти е весело, да се усмихваш, да не чувстваш тежест в гърдите, да мислиш позитивно и такива хубави работи, като отвсякъде те удрят минуси и те натискат надолу, надолу, към земята. Трябва да се радваме на малките неща, но ние не ги оценяваме, защото са прекалено малки. Аз се радвам на живота, въпреки че имам тежки моменти, имам си всичко за да живея нормален живот, но понякога това не стига и се появява нов играч на сцената - ПРИЯТЕЛИТЕ. Да, но истинските, а не тези дето се сещат за теб само когато им трябваш за да им свършиш някаква работа. Приятелите е най-добрата терапия. Да споделиш с приятел (без да те порти на други и да разказва на другите твоите споделени малки тайни) това заменя и най-добрия психоаналитик. Радвам се че Ви има приятели. Когато ми е най-трудно и мисля че съм стигнал до ръба на пропастта, Вие вместо да ме бутнете в нея, ми подавате ръка и заедно я прескачаме. Но някой нямат този късмет. Някой са останали без истински приятели, били са предадени по един или друг начин и са останали сами. И сега седят на същия ръб на пропастта и се клатят от вятъра като махало. Да не чакат да паднат, а да започнат да търсят из форуми някой, който да ги разбере, защото е много по-лесно да си запазиш самоличността там и да си споделяш тайните и болките които ти тежат, без да има риск да те разберат и да те "сочат с пръст" един вид. По принцип съм против тези форуми, но все пак сме в бъдещето и века на технологиите, няма седянки вече, има фейсбук групи. Но никой електронен чат не може да замени "седянката" с приятели. Някой би се изсмял, но като се събереш с приятели, познати и непознати и започнете да обменяте информация един с друг, Вие се обогатявате духовно, също когато четете книга, но аз знам че на мнозина не им се чете, затова за да избегнете деградацията и депресията се събирайте на "модерна седянка" (модерна седянка няма общо с "виртуална седянка", като модерната е модерна, защото все ще се намери един от групата да носи в себе си високотехнологична джаджа :)

Ето даже докато Ви пиша това аз се откъснах от сивотата, която ме беше натиснала и разочарованието от живота, защо е толкова суров с мен, вярвам и с Вас. Вече забравих лошото, заредих се като джиесем на зарядно с положителна енергия и мога да я раздавам безплатно на другите хора и животни, защото и едното просто куче и котка знаят или по-точно те усещат кога си с добри или лоши намерения към тях.

Наскоро четох че човек приема много голям процент от информацията визуално, но ако се комбинира визуално със слухово то тогава процентите се доближават до 90, като остават 10 за другите сетивни органи. За мен това означава че докато говориш, така да говориш че да става цветно. Не знам защо го написах това, но нещо започнах да се уморявам, храната погълната сутринта от мен се трансформира в енергия и вече я изгорих, мозъка започна да минава в режим "икономичен", затова ще Ви кажа вече и довиждане, макар и да не се виждаме, Вие ме виждате чрез моето послание, което се надявам да не разбирате погрешно.

И ся кво? *

2011-05-28T09:42:00.000+03:00

* - написано е жаргонно
* - по долу ще се разбере за какво става въпрос

Здравейте!
Всеки път започвам от нулата и върхушка от мисли се стоварват в главата ми, като лайно падащо в нов селски кенеф, дълбок 2 метра - разбирайте че долу става на пихтия. Какво ли си мисли това чудо докато пада - сигурно може би "ЕЕЕЕ видях бял свят, оп то чере.........." ПЛЬОК и след това идва рая на гомцата или ада, ако е било лошо и е мъчило създателя си.
Добро начало. Забравих да Ви предупредя да не го четете ако сте гнусливи или ако сте с баничка и боза в ръцете - за да не повърнете върху клавиатурата и монитора. Добре, аз няма да пиша гадости повече.

Искам да попитам как мога да си преброя думите написани в публикацията по по-лесен начин, а не една по една (например ако са 200 добре, но ако са 1000 - представяте ли си да стигнете някъде към края и да Ви объркат, или Вие да объркате бройката, или да заспите все едно броите овце (ако заспивате, значи съм открил хапче за сън и ще го продавам в аптеките - четеш и спиш, само няма да четете докато карате автомобил). Трябва да се мисли постоянно как да се изкарват пари. От всяка една възможност да имаш кяр (което в повечето случай е кяр за другите, печелещи на твой гръб, все едно си производител на краставици, а другите са прекупвачите - печелиш и ти, печелят и те, но 50 на 50, даже в повечето случай 40 на 60, като по-малкото е за тебе). Та евентуално някой по-добър да ми каже как да си преброя написаните думички ще е супер.

Да се върна към заглавието "И ся кво?"
Да се похваля - купих си първата голяма машина (голяма е за мен) - електрически маслен компресор (LOL как звучи). Ще си боядисвам с него. Мисля първо ремаркето, после на баща ми колата, после вратата на гаража, после трабанката ми, после каквото се сетя. И после какво?
(тук се получи малък гаф - за малко да си изтрия какво съм написал до момента, което го правих един път и ми беше много гадно - все едно си измил колата и над тебе прелита щъркел и си хвърля бомбата на тавана, а повярвайте ми акото на щъркела е много голямо - виждал съм бомбандировки). Та да се върна на компресора - бутилката му за въздух е малка и не става за професионално боядисване или за по-натоварено. Все едно сте си купили мастилено-струен принтер за у дома, а лазерния е в офиса - и двата са принтери и печатат, но единия е за малко на брой страници, а другия да не спира да работи, е и мастиления ще печати дълго ако му се налива мастило в касетите, но те като цяло са по-малки на обем и в частност за по малко листове.
Впрочем ако решите че имате нещо малко за боядисване и искате някой друг, а не Вие да го боядисате, може да ми се обадите, да драснете едно Л.С. защото телефона няма да си го напиша тук за да няма злоупотреби, въпреки че имам blacklist и на двата и винаги мога да Ви банна номера Ви, и да ми звъните на мене ще се получи само информация, че сте ми звънели, а телефона няма да е издал и звук (без да е минавано на тих режим). Ако искате ще Ви обясня как да си качите блеклиста и Вие, но трябва да имате симбиан или андроид телефон - тоест smartphone (или на български - хитър телефон). Връщам се към компресора. С него няма да изкарвам пари - не съм професионален бояджия, нямам и нужната техника и обучение, но за аматьорски цели и не толкова перфектни бих Ви помогнал ако искате. Къде ще даваш например 8-9 лв. за спрей и малко повече за гланц, ако искаш да си боядисаш колелото, като можеш да вземеш кутия боя и кутия гланц за 10 лв. общо и да дойдеш да ти го боядисам, вярвам бояджиите няма да се занимават да ти оправят колелото. Ще Ви покажа довечера снимки как си направих моето, а беше старо и гадно, а сега циганите се заглеждат по него и искат да го крадат. А щом се заглеждат, значи е джиджаво или по жаргонно - шукаритетно.

Тук ще има снимка ....

Трябва човек да си има някакво хоби, да не седи и да се чуди какво да прави, че тогава започва да мисли за глупости и прави глупости. Когато нямаш какво да правиш си способен да сътвориш най-голямата щуротия през живота ти и после да съжаляваш до края на съществуването си и да се проклинаш или да проклинаш човека който те е проклел да направиш проклетата работа. :) Затова хора намерете си хоби и не се занимавайте с глупости, а да седиш пред компютъра и да се чудиш на кой сайт да идеш или пред телевизора да прещракваш каналите и да си изтъркал копчетата на дистанционното не са хобита.
Поздрави и лек ден!

Ако искаш чети

2011-05-09T11:38:00.000+03:00

Добър ден и успешна седмица (първо да бъдем вежливи)
Минаха празниците и сега трябва да си почиваме от агнешкото, яйцата и шоколадите или тоест да се изчистим от холестерола. Кой е ял де.
Сега е време да се започне малка зелена диета и не да идете и да си купите зеленчуци от пазара с нитрати, а да вземете колелото (все пак доста хора си имат такива превозни средства в мазето или гаража, прахолясващи в някой ъгъл) или в краен случай и пеша и да си направите една малка разходка (без лодка). Ако сте двойка може и да вземете едно чердже и в покритието на някой по-гъст храст да се отдадете на любовни ласки. Но не забравяйте да пазите природата чиста и да си събирате всички боклуци в някоя найлонова торбичка и когато наближите първия кош да си я хвърлите. На никому няма да е приятно да иде да бере гъби и на най-голямата манатарка да има отгоре използван презерватив. Нали? Или върху боровинките или малините използвана дамска превръзка, надула се като пикочен мехур с 4 бири.
Ето и Дони и мъжа му Нети даже песен направиха. Няма да е лошо да се заслушате в нея, даже се пее за същия месец в който сме сега. Май. Май май няма да го бъде, или май май да не стане после вай вай (зависи къде ще поставите ударението).

Вижте клипа и напишете есе с тема: Любовта-има ли я или не? И кога тя е истинска? Напишете за материалната и останалата 3% истинска.
Време за есето - цял живот. :)

Да се върнем на планетата Земя. Да стъпим здраво и да се върнем към роботския ни начин живот, да се върнем към хубавата ни и весела работа. Като споменах работа се сетих за моята работа. Защо се получава винаги така, че като захвана нещо да не го довършвам. Почвам и оставям случая отворен. Значи не ставам за наемен убиец, че ако гръмна някой и жертвата още шава, няма да го довърша с контролния изстрел в главата (нали така беше 2 куршума в сърцето и 1 в главата за всеки случай).
Бум бум бум, ще си купя автомат. (пак имаше такава песен на НЛО, ако я чуете и се заслушате на там вървят нещата, само дето не ги дават на изплащане, че са много скъпи)

Имам доста да Ви пиша, но не искам, а ги забравям темите, понеже в главата ми бушува буря от мисли, особено когато съм гладен и не спирам да мисля за ядене. Понякога умствения труд натоварва повече от физическия, а вчера разбрах че и студа кара тялото да гори повече енергия, а единствения начин да я възстановиш е да си хапваш доволно.
Бум бум бум ще си купя тефтер. По добре да си записвам идеите в него отколкото да ги забравям. Идеи като искрица от огън - в началото са горещи и сияйни, а после изгасват и политат нагоре като сажди, тъмни омешващи се в тъмната нощ. Същото е и за мечтите. Другата алтернатива - да ги записвам на телефона като гласова бележка не е приемлива, защото си представям както вървя из заблудения народ и си говоря на телефона дадена идея, и не че нещо ми пука за хорското мнение, но да ме слушат как си нахвърлям гласови бележки - твърдо НЙЕ.

Наскоро ми нахвърлиха две крилати мисли. Мисля да ги приложа на практика. Първата беше от жена - "Мъжете са като тоалетните - хубавите тоалетни са заети, а останалите са задръстени." (нещо такова от тоя сорт) та следя по нейната "мъдра поука" че аз не съм зает, следователно не съм хубав, но и не съм задръстен, тогава какво съм, сигурно съм чистача на кенефа или кошчето за душевни отпадъци. Другата поука беше от мъж - "Жените са като паркоместата - хубавите паркоместа са заети, а останалите са платени." Реших да пробвам на практика поуката, засега е вярна. Момичето на което давах цветя е заета (да се надявам че е временно). Има и една друга мадама, на която се чудя в прав текст да я питам за тази теория. Или е прекалено прямо и трябва да го кажа по заобиколен начин. Единствения такъв начин, за който се сещам е да обикалям офиса ѝ откъм по-дългия път и да ида да и го кажа по заобиколен начин.

Спирам да пиша, че да не Ви натоваря с мойте размисли и храсти.
Пожелавам Ви спорна седмица и се усмихвайте по-често.

Браво на нас

2011-03-16T15:57:00.000+02:00

Здравейте!
Протеста на 13-ти се състоя в цяла България и се видя, че ни пука. Но какво предприе правителството - нищо, а лукойл свали цените с 1-3 % и затова ще има нови протести и то по-не мирни. Оставяме на заден план това. За него ще мислим когато му дойде времето, или по-точно следващата неделя - 27-ми.
Имах хиляди идеи да Ви пиша, но както пръднята излиза от гащите, така мислите ми изхвърчаха от главата, а не ми се ходи и записва всичко което ми хрумне на момента и си струва да се отбележи. Все пак не съм композитор.
А и понеже забравям, забравих да си купя гинкобилоба за "опресняване на паметта". Но то е от ЕГН-то, а моето има доста числа - цели десет. Ама като се замисля по-дълбоко то и Вие имате по толкова числа. Спирам да се замислям повече, защото губя много калории и затова съм слаб като вейка - колкото повече мисля, толкова повече огладнявам и започвам да си мисля за храна, а храната прави борбата.
Да обърнем насочеността на текста на 180 градуса.
Искате ли да разберете какво се случи с историята с момичето със саксията.
Е па нищо особено защото аз не предприех по нататъшни действия, защото много му мислех, а тя ми се усмихна и ми махна преди няколко дена.
Страшна усмивка. Усещам че започвам да се зарибявам, а това не е хубаво.
Ако бяхме в каменната ера (нарочно използвах думата "ако", понеже "ако" Васил Левски е имал маратонки и Христо Ботев - каска ....... ) то аз щях да я пецна с бухалката по главата и да я гепя за косата и да си я заведа в пещерата и там да има буги буги. Но сега сме съвсем друго време и всичко е много по-трудно.

Е-е-е-еееех времена и нрави.
Нищо, ще се науча, имам още 70-80 години живот, а човек се учи докато е жив.
Или пък по-малко - нали 2012 свършва света. Ако е така, защо не си зарежем работите и се отдадем на плътски удоволствия. Какво ще изгубим? Лошо ли ще ни е? На кой ще му е по-добре - до последно работил и 2012 чао, или до тогава яко "лайф ис лайф"? Кое бихте избрали? Много ясно че е бачкането, то другото си идва след него (хи хи хи).
Някой ще си рече за автора (тоест мен) - тоя е много бавен, ем може да съм бавен, но не съм спрял, или че съм глупав - може да съм глупав, но не съм тъп. Винаги трябва да си намирате една по ниска степен от тази с която Ви определят, за да не се чувствате нагрубени. За обратното, когато Ви ласкаят не трябва да си прибавяте степени, защото се започва да се възгордява, а от високо се пада по-лошо.
Но какво мога да Ви кажа аз, като Вие всичко знаете. Това е една хубава българска черта, подобна на тази която ни цепи задника на две.
Да се върнем към нашите дни. Имам един въпрос? Една жена ако си е вдигнала прашките повече или пък бодито и е много изрязано, също като дънките и, или пък последните са адски плитки, и като се наведе започва да се виждат красоти сравними само в поемата на поет описващ планината и в частност смесена гора, пролетно време, когато всичко е разцъфнало.
Или пък седнала с пола срещу теб и се виждат разликите между теб и нея в половите органи? Не трябва май да гледаш? Етикета го изисква. Но ние не сме джентълмени и ще погледнем нали? И тогава жената казва - мръсник. То това е дилемата - аз ли съм мръсника или обратното? Хе хе хе. Ще го пробвам някой път на практика, понеже сега само го смятам за теория, защото малко са жените тръгнали с поли и отдолу без нищо, понеже коато е лято и там долу е малко по-топло. Да ме извиняват феминистките движения.Е няма да тръгна с огледалце на върха на обувката и да обследвам природата, защото е неморално и още 1001 причина да не го направя.
Жени спете спокойни.

Като за финал чух тази песен и леко си представих че съм герой в клипа.

Чао и приятни следобеди с .... независимо кой.

Мина празника и всичко утихна

2011-03-09T10:58:00.000+02:00

Всяко чудо за 3 дена. Какво ли ще ги правят хилядите непродадени букети уличните търговци. Сега вече могат да си настелят леглата с цветя и да правят бурен секс със съпругата или любовницата. Ами мартениците? Е те ще са вървежни и другата година. Здраве да е. Този месец българската икономика имаше подем. Уличните търговци я възродиха и ще се похвалим пред Европа. Само че търговците бяха повече от хората (образно казано, човек имаше такова чувство).
Впрочем здравейте и се извинявам за прекъснатата сесия. Но понякога човек има малко работа, има и много, и в този случай на мен беше повече от много.
Мина 14-ти февруари, мина и 8-ми март, вече можете да си отдъхнете.Щях да Ви питам за един компетентен отговор, но ще си помисля по натам.
Да си дойдем на думата. Омръзна ли Ви да се чувствате прецакани от милата ни татковина? Защото който му е добре си трае (сит на гладен не вярва), но не усеща, че след време ще дойде и на неговата врата. Като тръгнем към дъното ще повлечем и останалото. Болшинството хора са много зле. И никой не го е еня за тях. Но те за да преживяват се чудят от къде да имат доходи и са на ръба за да започнат престъпления и да обират по-горе споменатите хора. Аз съм добре. Но докога? Започвам и аз да усещам примката как започва да се стяга малко по малко. И точно когато реших да инвестирам в себе си. Но ще се помъча. За мене парите са хартийки и не ги ценя, сигурно и затова трудно се задържат при мене. Трябва да се ценят и да се уважават, но е много трудно, да не кажа невъзможно. Мъни, мъни. Чудно защо човек, колкото повече пари има, толкова повече говори че няма, става алчен и иска повече и повече. Нещо извратено и комбинирано между Чичо Скрудж и мистър Бърнс.

Ако се чудите кои са тези двамата - чичо Скрудж е патока, а мистър Бърнс е жълтуркото. Има си търсачка (google) и wikipedia и можете да разберете повече за тези анимационни герои, които осмиват богатите хора. Но да ги оставим. И богатите плачат.
Не искам да ме разберете погрешно. Не съм против никой. Но искам да знаете че трябва да се размърдате от черупките и златната среда. Защото сега среда и после ще има среден пръст.
Затова на 13-ти март ще си покажа гражданската позиция на загрижен за бъдещето НИ човек. Но не мога сам. Искам и ВИЕ да сте с МЕН. Защото само заедно можем да постигнем нещо. Пак твърдя че не съм против държавния апарат, а към начина на живот и как ни цакат...

"Не Ви ли омръзна?" това е моето лого и го запомнете и си го повтаряйте.

А сега малко положителна нагласа. Не Ви ли е доставяло удоволствие да зарадвате някого, макар и непознат? На мене ми хареса. Хареса ми защото харесвам и човека. Макар и да няма да има по-хубаво развитие. А може и да има, но това става рядко и само във холивудските филми. Но да бъдем оптимисти. Само да не се почувства лошо приятеля на момичето (ако има) и да реши да се направи на "мачо" и да си пази "собствеността". Но в какво лошо ще има един малък жест. Да зарадваш непознато момиче (е не толкова непознато, но все пак). Ще Ви оставя да си помислите, аз не искам да мисля. Колкото повече мислиш, толкова повече се объркваш. Като имам възможност пак ще и подаря цветя. Все пак съм привърженик на цвете в саксия, отколкото букет, който ще умре след 3 дена, не че е гаранция цветето в саксията дали ще оживее, зависи от човека. А сега ще Ви кажа довиждане и успешна седмица

Трябва ли да има всеки път заглавие?

2011-02-18T16:37:00.000+02:00

Когато пускам публикация трябва да и мисля заглавия, иначе не мога да публикувам. Вярвайте това ми е най-трудно, защото по заглавието се ориентира човек за темата и заслужава ли си да я чете и да си изгубва 5 минути от безценния и изпълнен с непрестанна работа живот.
Та сега няма насочено заглавие.
Плюс това щях да пиша за празника (14-ти февруари) но този месец ми се оказа много тежък. Тежък в смисъла на това, че от работа се прибирам в къщи и се преобличам и отивам пак да работя. Ще Ви спестя с подробности за другата работа, но в общи линии съм преброител. Ще Ви спестя и къде съм, но е много неприятно. Неприятно, защото хората не са хора (повечето) и нямат желание да ги броя. Ако зависеше от мен нямаше да ги броя и да не ги пиша, но почти всяка вечер от работната седмица и 2 дена от почивните (сега как искам да имаме 3 почивни или тоест да има още един ден след неделята, защо са измислили само до неделя и после да почва понеделник, аз ако имах сила щях да измисля още един, но се затруднявам да му дам име).
Но да оставим тези мой дерзания. Не искам да Ви занимавам с глупости. Тоест ще Ви занимавам, но по натам. Имам една болна идея, но тя ще бъде реализирана след март, а може би и април. Ще разкрия малки подробности - мисля да пренасоча блога към измислено-исторически комикс. Историята е много добра и заслужава да се филмира, но все пак сме в България и човека с идеите е оставен на последно място в хранителната верига. Комикса е комичен, като не е много комикс, а ще е истории с картинки. Понеже за комикса е повече ориентиран откъм картинки, а аз отдавна не съм рисувал, но дарбата на човека не се забравя, а седи в някой тъмен ъгъл на душата му. Още сега съм готов за публикации, но ми е малко трудно да рисувам с мишката. За това съм се ориентирал към закупуването на таблет за рисуване със стилус писалка. Но преди да ги закупя, имам за цел да инвестирам една немалка сума в себе си. Затова таблета ще почака. Ще почакате и Вие. Няма да се сърдите. После ще сте доволни от резултата. Даже ще искате още (хехехехе ех мечти).
Искам да Ви покажа, че не трябва да спите и да се размърдате от хубавата среда (среда казвам като среден, като степенуване на победителите 1-ви златен, 2-ри сребърен - среден и 3-ти бронзов) Ние ще се стремим към златото. Или 1-ви или нищо. Смел - орел.
Добре ни е - имаме папу (храна) и топло легло. Компютър да се зомбираме и доволна работа. Какво ни трябва повече? Не трябва да се спира, защото спреш ли се - изоставаш. Да приемем че сме изостанали с много спрямо другите. Какво трябва да направим? Да ги гоним, защото е по-лесно да гониш някого и да го настигнеш особено ако първия не внимава и се успокоява че е първи. Ще си помислите - тоя па какви ги пише? Луд човек.
Не е така, а четете между редовете. Аз не пиша хей така, колко да има 1000 думи. Не съм на хонорар. Не пиша защото съм възмутен или да търся съжаление. Пиша за да си размърдате мозъците. Защото буден ум е най-силното нещо. С него можеш да измислиш невъзможни неща. Но не превръщайте будния ум в сметачна машина за пари. Това само ще си дойде. То идва по будния ум и находчивост. Малцина са хората с много пари зад тях и да не правят нищо и да мързелуват всеки ден, и ако не се размърдат рано или късно ще изгубят (общо казано изядат и изпият) всичко.
Като за заключение искам да Ви поздравя с ето тази песен и се вслушайте какво пеят хората.

Хелоу

2011-02-07T11:56:00.000+02:00

Майната му на английския, ние да не сме маймуни - ще си пиша на български. На "ония" ако им е интересно си има google - translate.
Така - здравейте отново. След като прочетох новините и се информирах, разбрах, че май няма смисъл да ги гледам повече. Само има файда да се гледа прогнозата и да се радваш на хубавото време (поне само тази седмица).
Колко е хубаво да ти е хубаво. Нямам търпение да дойде пролетта изпъстрена със живот, всичката зеленина, всичките аромати, всичката красота. Аз харесвам всички сезони, нямам любим, но някак си ми омръзна сивата и студена зима. Котките и кучетата се разгониха. Ред е на човека. Ама май той е изпаднал в една такава летаргия. Природата като се събуди, се събужда и той, и тя. Бих Ви поздравил за наближаващия 14-ти февруари, но за тогава ще има специална тема. Странно защо на всеки февруари се пада така, че аз да нямам да подаря на някой скъп за мен човек (да се счита гърлфриенд). Или не съм имал, или сме се били разделили преди това, но никога не съм избирал подарък. Или ми е къса паметта. За това пък съм си правил подаръци на мен. Нали знаете че 14-ти все пак е двоен празник - и на пияниците. Е аз не съм такъв, но понякога трябва да си правиш евала, защото ако не си направиш, никой няма да ти го направи както трябва.
Трябва да си се глезим. Едно шоколадче, една пастичка (спокойно няма да станете по-дебели) това се нарича гъделичкане на стомаха и вкусовите рецептори. Няма да описвам другите типове глезене на останалите сетива. Ще напиша за душевното глезене. Едно пожелание сутрин за лека работа или лек ден или една закачка с колежката/колегата или едно усмихване на непознатия/непознатата те карат някак си да ти стане топло и хубаво, а както съм написал по-горе - хубаво ми е, когато ми е хубаво.
Но да оставим тези елементи. Все съм се чудил дали да пиша повече или малко си е нормално. Чете ли Ви се? Има ли все още някой, който чете? За двама - трима разбрах, благодаря Ви за това. Някой път мога да Ви направя герой във публикация. Как беше - "Човек дори и добре да живее умира и друг се ражда, но оставя това което е съградил" - кан Омуртаг (защо сега трябва да пишеш кан, а не хан, сигурно защото сме дошли от наградите на кинофестивала в Кан и сме филмови герой, но шегата настрана след някоя друга година сигурно ще се казва не кан, а напи-кан). Затова направете нещо зад себе си. Най-лесното и най-хубаво според мен е да се насади дърво, било то плодородно или не. Хем нещо остава след Вас, хем майката Земя ще е с една идея по-незамърсена (да помислим за бъдещите поколения). Срам ме е да си призная, но преди време се присмивах на едно момиче защо си дели боклука и извървява над половин километър да го изхвърли разделно. Сега ми е гадно. Не бъдете като мен. Добротата ще спаси света. Не красотата. Всеки може да стане красив в днешно време, без изключение. Ставаш красив, но вътре не можеш да се промениш, нещо като приказката - вълка кожата си мени, но нрава не. Изкуствено надути. Не е лошо да си красив - така ти се отварят повече врати, не можете да го отречете. Не съм против красотата. Тя радва очите, лъже ни, кара ни да мечтаем. Спирам до тук. За красотата ще има отделна тема, както и за обратното и - грозотата.
Като заключение ще Ви пожелая приятен и безавариен февруарски ден и успешна седмица. Бай Бай (ако използвате съкращението във скайп bb и пишете на някое момиче или момче от други страни, различни от България може да Ви разберат по друг начин bb да e beautiful baby :) което пак не е лошо, но няма да е като за край на разговор).

first attempt

2011-01-20T11:46:00.000+02:00

Hi, English speaking people from all world. I`m a simple boy from a beautiful country called Bulgaria or like to say Bulgaristan, like Afghanistan but very good than her. First sorry for my bad English, but i don`t study this language in my school. I`l try to write without typo.
This day i want to tell one story. If You want to read - Ok, other method is to close my site and keep surfing in a other blogs.
This morning i have a beautiful dream. I don`t want to read on my language for this dream, because i`m afraid from him and consequences. But i`l tell on You. Promise me to keep a secret and don`t tell on nobody.
The dream was so real, like i`m a on another world, like a parallel universe. Everything was true and i don`t want to wake up, but my alarm on the phone ringing and i must prepare for job. I have plain job but this is another story.
I`m back to the dream. I remember also the days. The first was the night on this Saturday and i was with my best friend (i don`t want write her name) in my bed, in my room, embrace with her naked, playing a love game. In the real world we are only friends, like brother and sister. But my consciousness maybe want her. Foolish mind. She have a boyfriend, i had girlfriend. Like i say i`m a average man. Like a another people on the world. I don`t have a mental disorder, or i don`t know if i have :)
I continue with the story. I forgot some parts from the dream. When i wake up i forget every dream, but this was so real and i`l never forget it.
On the morning in my dream i wake up with her (she was with her beautiful ass close to my face, and I could admire her). She wake up too and make conversation with me. I don`t remember the reasons to sleep with her but she said previous nigt we was so drunk. Maybe because i have birthday tomorrow in the real live. I hate birthdays, they make us older.
Back in the dream. In the morning we stand up and prepare to go out of my house.
I have a retro car called trabant. I`l post a small picture of my simple car.

But not the car is special. In the dream, we are in car together. I drive. I don`t remember where we going. At one time i stop. We are kissed in the car. The kiss was unbelievable. I`l newer forget this kiss. At this time i don`t want to wake up. But i wake up. I almost cry. Why? This was like a nightmare. The real is nightmare. My real life is gray. Everything is gray. Again - why? I want a happy life. I smile to everyone person, but inside me i`m stone without a heart. My heart is alive, but not happy. Witch. What you did to me? Time to wake up. I know that I could never have you. Back to work. Back to gray world with smiling faces.

Честита Нова Година

2011-01-05T11:08:00.000+02:00

Дано тази година ни е по-успешна спрямо предходната във всички начинания, които сме поели. Няма да Ви пожелавам друго, защото вашите познати са ви затрупали с пожелания.
Понеже сме в началото на нова година, ще започна да публикувам и на английски език, защото не искам да се ограничавам само в нашите граници. Нека и белите хора разберат за нас. Но имам и една молба, понеже не знам перфектно езика, да ми помагате понякога ако намерите някоя грешка в изписването, за да се самокоригирам и уча и за в бъдеще да не ги допускам. Защото мъдрия се учи от грешките си, а глупавия ги повтаря.
Между другото изхвърлихте ли елхичките и прибрахте ли коледната украса?
Беше ли нужно да се купува това дръвче, расло 5-6 години и отрязано за ни радва 10 дена. Е радвайте се. Защото не са виновни тези, които го продават, а тези, които го купуват. Няма ли да е по-добре да си имаме едно малко засадено в саксия (до колкото позволява помещението за да се отглежда) и това борче да ни радва със целогодишната си зеленина и когато вече стане по-голямо (за 1-2 години) да го върнем в гората и да си вземем ново за другата нова година. Не е ли по-хубаво така?
И пиратките и ракетите със зарята - уау, хубаво и шумно, но не е ли малко прекалено. В Кербала не са се стреляли така, както ние на 31-ви.
Също така откъснати пръсти (осъзнах го след като ми гръмнаха няколко в ръцете, добре че бяха слаби пиратките та само ме заболя). Както имаше една приказка "И аз бях там, и аз гърмях, три дни и три нощи."
А на колко сяра задушлива и барутни изпарения се надишах.
Ще призная за национален герой човека минал в 00:00 часа на 31.12. (без значение година) под редицата от блокове, без каска с бяла тениска нарисувана на гърба и мишена.
Нещо такова.

Ще му дам медал и ще го потупам по рамото.
Но да се върнем към същността. Няма да Ви пиша отрицателни работи, за да не започва годината с лошо. А какво добро имаше. За някой имаше. Други се напиха.
А на сутринта изтрезняваха и се чудеха какво са правили, когато са били пияни. Сега като се сетя, на трабанта ми беше замръзнал тавана от вътрешната страна сутринта на 1-ви (яко студ). Трябваше да го снимам, но кой да се сети. Нищо, другия път когато хване ледени висулки ще Ви го снимам. Сега докато Ви пиша се чудя как да импортирам английския текст и този текст да е превод на българския или да формирам нов, независим. Но реално погледнато ще ми е доста трудно да мисля две различни теми и то на два коренно различни езика. Също така мога да Ви ощетя ако английската тема е различна от българската и Вие не можете да си я преведете. Та ще пробвам с писане на език роден мой и превод на "инглиш".
От утре. Или по-точно от другата тема. Затова може и да не четете след българския текст, защото ще е едно и също. Впрочем може и да пиша като нова публикация английската. Ще я познаете по еднаквото заглавие, само че на чужд език. Оф много се обяснявах, но не е лошо да Ви упътя. Все пак сте мой читатели. И аз се радвам. Благодаря Ви за търпението! Лек и успешен ден!

Ти

2010-12-30T10:27:00.000+02:00

Снимката е клише - ти записа ли се доброволец в американската армия? Руснаците имаха подобна с войник с червена униформа и леко пийнал водка за да не му е студено. Защото какво по-лошо има от руския танк? Това е пияния му екипаж.

А по български това ще звучи - ти купи ли си пиене и ядене за нова година?
Не мога да разбера само, защо трябва да се ходи някъде далече на този ден? На хижа, на екскурзия, на, на, на не знам къде вече. И после да има - ти къде беше на нова година? На Пампоороовоо (ама така се казва с удължени о-та че да набием на думата Пампорово и да вдъхнем завист у другия, който е бил в апартамент в обикновения град) Но каква е разликата, освен че може да има възможност да караш ски или шейна (в най-лошия случай найлон, но не е препоръчително с него), а в апартамента не можеш тези работи. Но няма значение къде си, а важно да си с точните хора или яката компания. Е ако съм на Хаваите сам пак ще си прекарам супер, дори и да съм сам. Но сам не е хубаво, затова трябва най-малко да са двама. Дори филм да гледаш сам е кофти, но когато сте двама е друго нещо. Дори и да сте две нули сте повече от една нула. Но да не се впускаме в дебрите на математиката, тази лоша наука (лоша за ученика). Та да се върнем към деня Х или по-точно 31.12.2010. Какво ще се случи тогава? Едни ще се напият, други ще се кецкат, а трети ще крадат първите и вторите, докато са на почивка и ще празнуват 2-ри януари. Някой ще го празнуват в килийна обстановка ако не са били чевръсти. Най-ще се радват животинките - котки и кучета от подхвърлените им остатъци от пиянството и гуляйството на един народ. Като се сетих за една наша лоша черта. Защо по Коледа се вдигна всичко? Защо след Коледа нямаше коледни намаления? Защо за нова година нощувките в хотелите и хижите и кувертите за ресторантите са леко поскъпнали? Защото така трябва. Ден година храни. Ще ги нахраним, нали за този ден живеем. Като вица с мравката къде чукала слона, слона се отегчил и се облегнал на една скала, като в същото време паднало огромно парче камък върху главата му и той леко умрял. И мравката почнала да му копае гроб. Минал един комар и я попитал какво прави, а тя отговорила "1 минута ебание и после цял живот страдание" като перифразирала, че цял живот ще трябва да копае.
Затова внимавайте къде се облягате.
Но нека завършим с нещо весело. Ти къде ще бъдеш на нова година?
Аз ще съм някъде там и се надявам да си прекарам добре. Чудя се дали да вкарам елемента огнена вода в рецептата за щастие. Колко време ще е щастлив човек? До другата сутрин.
И не се страхувайте за утре. Винаги ще има утре, а ако няма ще повикаме Джеимс Бонд да ни спаси.

Яко пачка

2010-12-28T11:42:00.000+02:00

Винаги когато пожелаваме на някого доброто, му пожелаваме първо да е жив и здрав, а другото може да се купи.Да се купи с пари, но ако ги нямаш се ядосваш, не водиш здравословен живот, не ядеш здравословна храна, а боклуците с консерванти и изрезки, когато се разболееш не могат да те лекуват качествено и надеждно и се молиш докторите да не те объркат повече, защото влезнеш ли в мрежата на докторите и адвокатите - много трудно се излиза, с една дума здравето си отива. Докъде стигнахме - само да гледаме пачката. Всичко е свързано с нея - грозната пичка събира пари, прави пластичните операции (един вид инвестира в собствената си фирма) и като в клипа на Ивана, отива в баровското кафе и търси баш баровеца да има секс за пари. Добре ама ако не си пичка, а си пич, какво се прави. Малцина са се уредили със стари лелки и да ги задоволяват всячески, а други със чичковци. Остава да инвестираме в себе си по друг начин - в акъла, но как като ни мързи та чак не ни се става сутрин. Ако знаеш чужд език можеш да работиш като freelancer - да превеждаш статии, да пишеш блогове, да рисуваш и оформяш реклами, да програмираш, да работиш на фотошоп и да чистиш голите снимки на гореспоменатите момичета и да ги правиш на програмата още по красиви и неустоими и да им се вдига цената за секс услугите. Но не. Обещават парички и гледаш цена 100-200-300 и повече долари и ти си мислиш - ооо аз ще го правя това. Добре, прави. Знам един където се хвалеше, че прави уебсайтове за по 5000 марки, но няма пари да си купи билет за рейса от селото да дойде в града. В България не може да се живее нормално, но сега няма да изброявам милионите причини, а ще дам примери със живота в африканските страни - там хората живеят в изключителна мизерия, борят се за вода, всеки ден е битка да не те изяде я лъв или крокодил. Но да не се успокояваме с това. Учете чужди езици и отивайте в Хюлет Пакард да работите за по 2000 марки и да си лежите. Не се шегувам - има обяви в джобс.бг, а и колегата в работата се хвали постоянно как сина му изкарва хиляди левове там. Но да не завиждаме - (харесва ми българския начин на мислене, че за всяко нещо имаме поговорка) Гъз знае две и двеста.
Пари, пари, пари че чак започва да ми пари (със промяна на ударението).
Вадиш пачка и си готин. Всички те обичат. Започват да намират положителни неща в теб. Имаш много приятели. Имаш много приятелки. Красавици все. ооо Тигре Тигре
Та мили съграждани, пише ми се още, но не искам. Лош блог, лоша идея. Къде отиде веселото и доброто. Изпари ми се Коледното настроение, а нова година ми е поредния обикновен ден с разликата, че има опция да се напиеш. В зависимост от обстановката и обкръжението може и да не се напиеш, защото може да очакваш да се случи нещо хубаво, но май съм прекалил със розовите филми. Не знам, но всеки се прави на стеснителен, а се оказва после лошото обратно.
ЧНГ и нека забравим лошите мисли.

Да вярваш, или не?

2010-12-14T14:27:00.000+02:00

Здравейте отново. Имаше известно забавяне на нови публикации, понеже бях преследван от ФБР и имаше нужда да се укрия за малко. Както и да е - оправих се.
Новото е че ще има коледна томбола за 100 лева, само че за участие в нея трябва да се дадат 200 лева. Добре съм го замислил нали, даже имам един участник и това съм аз. Чакам още.
Да забравим за миг коледния дух, втълпяван ни от масовите медии.
Искам да споделя с вас нещо, което ми тежи, а както казват хората - споделена тъга е половин тъга, а ако имаш човек, който да те разбира, може и да намерите решение от изхода и. Все пак не мислиш сам. Човек използва максимално 7% от възможностите си на мозъка, да го приемем 5% с фактора затъпяване с времето, то 20 различни по пол и мислене човека събрани заедно и мислещи по проблема без допълнителни стимули като алкохол, секс и наркотици ще работят ли като едно цяло на 100% или ще е като лафа с пикнята - едно пикаене е половин ебане, обаче две пикаенета не правят цяло.
Да се върнем към проблема. Искам да попитам как човек се превръща в асоциална личност. Дали когато неговите връстници ходеха с момичета и общуваха с различни индивиди и се изграждаха с характери, а той все още си живееше в собствения розов свят и не подозираше, че истинския е толкова лош, негостоприемен и лъжлив.В последствие когато започна да разбира за обкръжаващия свят, хората на неговата възраст бяха вече светлинни години напред. Човека бе изостанал. И сега как да го навакса, като си "хлопа на едно място". Неговата детска наивност и доброта само му пречеха и бе използвана срещу него самия. Хората спекулираха с неговото доверие, използваха го като презерватив и го захвърляха след като се изпразнят в него. От негова страна за да се хареса на тях, човека се правеше на шут и ги забавляваше, разказваше им весели истории с такава умелост, че даже се забравяше. Но как човек ще върви напред, ако гледа какво става назад и живее само на гърба на тези истории. За него вече е невъзможно да бъде лошо момче, и да прецаква останалите. Той е задоволен почти отвсякъде, за да живее нормално и без лишения, но му липсва любов. А любов няма, има само интереси. Интереса клати феса. Покрай него минават хиляди хора, но той не може да си хареса никое момиче, защото за него те са само като сенки. Усмихва им се, защото не може да не спази добрите маниери, когато се разминава с красива дама, но само до там. Защо се е получила тази духовна празнота, със сигурност е заради миналото му. Той не чака принцесата във кулата, както повечето принцеси своя принц на бял кон, но как така все се получава че вместо него получават "свинаря Ивайло" (да ме извиняват всички с това име, но погледнато исторически той е бил цар). И после реват че "поредния" ги е изработил и само е взел от тях най-ценното - забранения плод (не девствеността, в нашето време няма девствени), а именно чукаш и хвърляш. И как да разберат другите, че и ти имаш такива нужди, но не можеш да прецакваш, че се променяш и от хамелеон и от разказвач на приказки, ставаш един нормален човек, защото другите се боят да имат нещо интимно с теб за да не се превърнат в новия герой на новата приказка на съвременния Елин Пелин (майстора на късия разказ). И когато от кошче за душевни отпадъци се превърнеш в казан, защото колкото и голям кош да си, се пълниш с тях, трябва да чакаш камиона за смет да те разтовари. В другите страни тези камиони се наричат психотерапевт, а при католиците отче. А ние къде да ги търсим? Къде ще се запази нашата тайна, защото споделената тайна, вече не е тайна.
Промяна му е майката. Променете се към добро и нека добротата пребъде във вас.

За животните с любов ... и не толкова

2010-10-13T16:14:00.002+03:00

Като се разхождате по улицата и срещнете бездомно куче или коте какво ви минава първо наум? Бързо, бързо - да така, искаш да го ритнеш, а защо? Питал ли си се какво ти е направило това животно - вечер се превръща в чудовище и яде хора? Наистина трябва да се разграничаваме от глутниците кучета или самци нападащи и обезобразяващи малки деца.А и има доста, които носят зарази със себе си - краста, тения,бълхи и кърлежи.Тези трябва да се премахват хуманно, защото се мъчат, мъчат и хората, а пари за тях или за тяхното лекуване няма и няма хора, които да се наемат да ги гледат и лекуват безплатно. Защото всичко си има цена. За всяко действие трябва да се плаща. Така го направиха, така ще го следваме. Но да се върнем при животните и защо ги мъчим. Не са ли тези хора измъчени от по-големи животни (да считаме хора) и начина да си отмъстят на някого или просто да се забавляват (което не мога да нарека забавление, забавление е да правиш нещо хубаво с хубав човек) или просто трябва да направят нещо лошо за да се изтъкнат пред другите, като момче иска да покаже колко е лошо пред момичето и рита котката, която му се завира в краката и тя естествено се "възмущава" - примери хиляди. И аз съм наранявал животни, но са си го заслужавали, понеже "кучето знае защо го биеш".Не е ли един вид дресировка на животното да слуша и изпълнява.Още във времената на пътуващите циркове, животните в тях са дресирани именно на този принцип - лошо-бой,добро-бисквитка. И вече може да видите мечка да кара колело и лъв да прескача огнен обръч, въпреки че е "царя" на животните.
Темата е доста широка и си има организация за защита на животните, в Америка даже има полиция, която се грижи за спазването на законите относно отглеждането на домашния любимец и ако не ги спазваш можеш да отлетиш с доста солена глоба и дори даже затвор, но това е Америка, а ние сме в Булгаристан. В тази страна на "невъзможните чудеса" на куче се отрязват четирите лапи и се вдига огромен медиен шум и след 3 дена се забравя, но кучето не са му поникнали нови лапи.Или наскоро циганин съсече вързано куче с бензинов трион, което е нападнало детето му, което дете не е трябвало да бъде на това място (циганина е резал дърва на частно лице) и коментарите на хората бяха разнообразни, но единия беше на циганката е че е трябвало да нареже и собственика на вързаното куче. БРАВО!!!! Това ли е отговора? Хората се боят от лудия циганин и с какво право? Той ли е закона и закона в неговите ръце ли е ? И къде е истинския закон и защо се позволява на такива хора да си стоят безнаказани и да се мислят за богоизбрани и недосегаеми, защото днеска куче, а утре човек.
Ето линка за да се възмутите и Вие кликни тук и се върни да си дочетеш
Такива хора трябва да бъдат наказвани със пълната строгост на закона.Нали искат да се интегрират циганите с българите, тогава ще трябва да се съобразяват с българското общество и закони, а не при най-малкия проблем да говорят за расизъм и незачитане на човешките им права.
Но не са проблем циганите, проблем са всички хора, които не зачитат животните, защото границата която дели човека от животното е много тънка и след време ще започне да не зачита и човешкия живот.Превръщат се в едни бъдещи убийци.
Но не сме ли виновни всички ние - тези които го правят и тези които гледат отстрани безучастно? И какво можем да променим ние, като този човек не е бил възпитан като малък и ти ще му направиш забележка и дори да спре на момента, следващия път няма кой да го спре.Всеки ден се убеждавам, че света отива към гибел и дано да греша, а не да съм прав.

Как да бъдеш оптимист и положително настроен?

2010-10-07T16:37:00.000+03:00

Много е лесно - не гледайте новини - дори и спортни, не четете вестници, не се поддавайте на чуждото нещастие - изградете си една невидима обвивка и нека този който Ви говори отрицателно или Ви използва като кошче за душевни отпадъци да си говори, а на теб да ти минава от едното ухо към другото.Ще си помислите - този е луд, какви ги пише.Помислете малко - давам Ви 1-2 минути.
Кога за последно след като сте гледали новини сте се чувствали добре? Кога след като сте прочели вестника сте били с приповдигнато настроение? В тези медии има много малко положително и всичко друго е кой кой убил, ограбил, кой колко милиона е завлякъл и са го уволнили, кой са го пуснали от ареста поради болест и хиляди, и милиони примери които само Ви ядосват, че живеете в милата Татковина и не си избягал, както пееше Каменчо.
И като избягаш къде ще идеш?Някъде където е Рай и всеки ден е топъл и приятен.Е такова животно няма.Затова ще си седим в задния двор на Европа, където се изхвърлят само боклуците.Боклуци при Боклуци.
Страна като длан, но мръсна.
И почти нищо не можем да поправим, затова нека да не рушим, защото няма след нас кой да го оправя, считайте - да ни мият лайната.
Пфу пак си изтрих редовете.
Няма да го пиша наново, затова ще Ви го кажа на кратко.Исках да променя нещо, но не се получава.Не става защото съм сам, а като си сам не става.Колкото и да си добър и да се опитваш да заливаш с доброта другите, те толкова повече те отблъскват, защото искат да си останат към стария мазохистичен начин на живот.Искат да им го набиват още със ставането сутрин и да им го набиват лягайки вечер и така докато са живи.Не знам дали им е набито в ДНК-то, но съм сигурен, че им е набито в главите.От там трябва да се тръгне - съзнанието или самосъзнанието.Не мисли че не си от тези хора, ти който четеш това, който и да си.
Промени си начина на мислене. Ще видиш че се променя и света, който гледаш - тоест променя ти се мирогледа (виж Укипедия ако не знаеш какво е)
И така един,двама, трима и така прогресия със добри хора.Има ги.Те са сред нас, но се крият зад черупката на лош човек за да не ги изобличат, защото Ние мразим добрите.Обичаме лошите.Обичаме тези които ни нараняват, но не с физическа болка (всяко правило си има изключения), а някак си така лекичко да ни погъделичкат с лошото перо.
Не знам да не Ви пиша прекалено сложно и да не можете да разберете къде иронизирам и къде перифразирам.Сигурно не сте стигнали този етап на развитие и сте на етап неандерталец, не се обиждайте, а се ядосайте и започнете да израствате умствено. Само ядосан човек е способен на всичко. Затова започнете промяната във вашите умове.Стига са почивали.Време е да ги размърдате, да си отворите истинските очи.Аз също съм като вас.Не изтъквам че съм по-умен от Вас, изтъквам че искам заедно да си помогнем и да се събудим.Всеки мрази да се събужда сутрин и да напуска топлото легло, и като се събудиш вече осъзнаваш че света е студен и тъмен и хубавия сън се е изпарил и трябва да ходиш на работа - в месомелачката.
Оставям да помислите този път наистина над написаното.Какво Ви коства.
1-2 мин?

Нищо ново под старото небе.

2010-09-30T15:56:00.000+03:00

Здравейте мили мой съграждани.Отдавна не бях писал - сигурно има, няма три седмици, а се бях зарекъл да пиша всеки ден, да пиша весели неща и Вие да се радвате като малко циганче на геврек със сусам.Но и политиците обещават.Обещават за по-добър живот - ето хер Флик обеща след 10 години да станем цветуща държава, толкова цветуща че даже прецъфтяваща.
Аз не знам какво ще стане утре, а те ми обещават десет години.После да не стане да пеем "45 години стигат, времето е наше".Но да оставим политиката на политиците.Ние сме си ги избрали, ние ще си патим.Но как да изберем по-добри.Ми никак.Те пак са си старите, но в нови костюми - сини,жълти,червени и бели. Как не ни дойде акъла в главата та и за следващите избори ще дойде някой супер-герой.Не че сега ББ е лош, но човека се е изморил от правене на добри дела, а и Робин нещо се скатава.Даже ББ плаши че ще си иде в пещерата и ще дойдат лошите да ни шибат пак.Накажи лошите да не посмеят да си надигат главите повече.Тази зима синоптиците казаха, че ще е много люта и който оцелее ще стане по-силен.Затова правете буркани със зимнина без Е-та и консерванти.Намерете си партньор за да спите заедно през идващите студени дни и нощи без значение пола - сега можем да правим каквото ни харесва.Така ще се икономисва за отопление, но пък като се замисля ще трябва да се заделят пари за други консумативи - презервативи, иначе ще стане една .... не че съм против раждаемостта или болестите предавани по полов път, но нали и докторите трябва да живеят.
Но да сменя темата.
Преди дни видях надпис на една кола - "търся си гадже" и си помислих дали да си сложа и аз на трабанта.Но не е ли много банално, а и въпроса не е формулиран правилно - къде я търсиш? под колата или зад колата? и като си намериш на пътя някое, ще задраскаш ли надписа или ще го допълниш - "намерих си".Ако намериш две или повече ще ги дадеш ли на ближния, или ще ги запазиш за себе си.Внимавай, че не трябва да разбират, че става лошо. Е зависи колко пари имаш, може и двете или трите "гаджета" да си мълчат, защото имат изгода.Някой ще кажат любов няма, има интереси.Е така е, но не е точно така, а е вярно на 99% и 1% наистина има любов.
Аве правете любов, а не война.Кецкайте се и не мислете за утре.Не мислете за глупости и политика.То се е видяло, че няма да се оправим и няма смисъл да се ядосваме.Титаник отдавна се е пробил и сега потъва.Навремето не са могли да го спасят, няма да го спасят и сега, колкото и вода да излискват от него.Затова си гледайте живота и не се ядосвайте, защото най-много да си докарате някой инфаркт.Но не се и примирявайте - търсете си правата.Дори и потъващ кораба, все още функционира.Плъховете се разбягват първи - ето колко много българи не са в страната - те са плъховете от кораба.Но да си плъх не е лоша дума, напротив те се грижат за живота си.А ние пасажерите седим в кораба и чакаме да дойде помощ.Ще дойде помощ от Рая.Също като във филма богатите си се качиха в лодките и си тръгнаха по живо, по здраво.А бедните като Леонардо Ди Каприо си умряха само със секса с готината жена.Мир на прахта му и се чудя защо умира в повечето от филмите, в които участва.Защото е един вид негър.Негрите умират първи във по-старите филми.И то не е правилно да пиша негър, а афроамериканец - има хора ще се обидят (Кели, сори бате).
Та живейте си, пийте си, правете каквото искате - кораба потъва и няма смисъл да се мъчим.Но СИ ЗАЩИТАВАЙТЕ ПРАВАТА и си дръжте на свободата, защото „Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои. Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен.“ — Мигел Сервантес, (Дон Кихот)

Статистиката сочи

2010-09-10T11:54:00.000+03:00

Статистиката посочва това, онова.Не и вярвайте това е просто заблуда.Вървят от дом на дом и питат хората или пък звънят по телефона и очакват ние да си признаем дали сме работили на черно, колко яхти и коли имаме, техника и земи и това няма да се използва да си кроят сметките за в бъдеще да ни натоварят с още някакъв данък.Данък българска овца - ще ти взимаме всичките пари и ти ще блееш пред телевизора вечер, когато дават новините.Другите статистики са направо абсурдни и повечето новинарски сайтове се чудят вече какво да напишат ако няма някой убит или ограбен, например ако пазаруваш с жена ставаш импотентен, като едно време заблудата че ако мастурбираш ще ослепееш като Орхан Мурад и още хиляди заблуждаващи хората начини.Положението е много запечено и тази зима ще е още по-зле, но нали със статистики ни топлят.Хората огладняха и в момента в провинцията повечето работят за покриване на консумативите - ток,вода (в тези сметки влиза някакъв процент където плащаме и разходите на циганите, понеже те са социално слаби и нямат пари, но циганките имат по едно кило злато гривни и синджири, а циганите карат коли от 2002 година нагоре) сметка за GSM със 1000 "безплатни" минути, интернет, кабелна или сателитна, парно някой и за квартира.За храна остава да се купува основното.За глезотии не остава почти нищо - ето купи си маратонки адидас за 150 лв., докато същите в Англия нямат и 100 лв. за същия модел, но нали сме пекана страна и стандарта ни е по-висок от на англичаните и нека в някой магазини да има 50% намаления и да се знае че тези стоки са взети на още по-малка цена и магазина винаги е на печалба, но нали сме овце ще си траеме.Ето французите за вдигане на 2 години за пенсионна възраст и ще запалят страната, но ние си блеем и кротко си пасеме, защото има хора като мене и искат да попитат господата депутати защо се занимават с глупости и не оставят правителството на ББ да се опита да ни спаси, ще помагаме и ние обикновените хора и ако и това правителство не ни покаже че сме тръгнали към светло бъдеще и има надежда да се оправим което е малко вероятно, защо да не поемем властта в ръцете на народа и да има народен съд (тук отварям скоба че се разграничавам от диктаторска,комунистическа и фашистка власт, а чисто народна) и този съд да започне драстични промени като отреже главата на отровната змия - депутати и върховни съдии, понеже според мен от там започва всичко лошо.Ако има строги закони и изпълняване на тези закони от съдии, а не изопачаване на истината от господата адвокати и намиране на задни вратички в законите и протакане на дела с години.

Mr Anderson welcome back

2010-09-02T11:05:00.000+03:00

Така отдавна не съм Ви писал, понеже не сте сериозни.Само четете и нищо не правите.Седите и се криете зад компютрите, зад една илюзия.За какво да се хабя?Поредния Един който само Ви говори и Вие сте свикнали от едното ухо да влиза, а от другото да излиза без да се задържи в главата.И докога ще продължавате така - докато положението стане такова, че вече да няма възможност за оправяне и ще е възможно да се гледа само началото на края.Или пък прекалено сложно пиша и не можете да ме разберете, понеже вече сте се затворили в своята непробиваема черупка и нищо и никой не може да Ви я разбие.Събудете се хора.Разшавайте се малко.Направете едно различно нещо, което никога не сте го правили (естествено положително, а не да вземеш оръжието и да застреляш 15 човека).Например си намажете филия с лютеница и отгоре си настържете сирене.Хубаво е нали.Откога не сте яли такава филия?Признайте си без бой.Е да вдигнаха хляба с 20-30 стотинки, но какво са те? Утре ще вдигнем нещо друго.По натам пък ще намалим заплатите.Криза е.Хора събудете се.Всичко е изкуствено, дори живота ни.Дори филията с лютеница и сирене - нито лютеницата е лютеница нито сиренето е сирене (не са направени от естествени продукти всичко вече е химия).Дори си имат маркетингов трик - на продуктите не пишат вече Е-тата, понеже вече и малките деца знаят, че има ли Е значи е химичен боклук и пишат например оцветител,консервант но не и кое Е е и доста възрастни не виждат ситния шрифт и гледат само за главните букви Е, е като няма Е значи сме ОК. Но не нито хляба ни е хляб - набухватели до безкрай и кой знае още какво, че след 2-3 ден хляба не е годен за ядене и дори животните му се мръщят.За бирата да не говорим - някой видял ли е полетата от хмел, не нали?Защото такива има но са толкова малко, че произведената бира е за богоизбраните, защото те не ядат каквото ядем Ние и не пият каквото пием Ние.Но Вие не го знаете и си мислите, че щом Вие всеки ден ядете боклуци и те са така.Точно така ядете боклуци - зеленчуците са отровени до такава степен с торове и препарати че ако има наистина един хубав химичен анализ ще се отчаяте,месото е внос от страни с изтичаща годност и от животни израснали във химични ферми и хранени с "храна за космонавти".Не се ли питате защо се унищожи родното производство а и земята се отрови от препарати и войни - да войни, или забравихте американците с обеднения уран в Сърбия.Няма да се оправим никога и дано наистина 2012 да свърши света за да започне един нов и хубав, но просто и това сигурно е един маркетингов трик, а после отнякъде ще се намери и датата 2020 че ще дойдат извънземните и т.н. Но не забравяйте Ванга че е предрекла доста събития и значи има там някъде нещо свръхестествено и Ние трябва да го приемем, а не да бъдем антихристи.Все пак вселената е огромна и аз твърдя че има там някъде друга планета със живот и дано да съм жив, когато стане възможно пътуването в дълбокия космос, защото ще станем новите откриватели на Новия Свят.Малко се поотвлякох.Но ето помечтайте си малко пак и пак се заровете в монотонната си работа и пак се върнете в сивото ежедневие и пак се направете че всичко е ОК и всичко е наред.На нас ни е добре.Няма криза, няма Е-та, няма истински живот.

Без заглавие

2010-08-27T16:14:00.000+03:00

Така, отново съм при вас.Съжалявам, че не писах двата дена, но имах доста работа, а и просто нямах наум какво да пиша.Все пак шоуто на Слави Трифонов го има всяка вечер и има нови работи, но си има и поне 10-15 сценариста, които да измислят нови скечове и забавни новини.Въпреки това и те се изчерпват и понякога не са интересни.Впрочем гледа ли го някой вече? Та днес не съм мислил за какво да пиша и единственото за което се сещам е да пиша относно пристрастеността към нещо.Защото смятам че всеки е пристрастен - било то към дадена храна,физическа потребност, наркотична или алкохолна зависимост.И искам от този момент да се опитаме да се отървем от поне една зависимост и да си покажем че сме силни.Аз ще Ви помогна, но ще трябва да ми помогнете и Вие.Не става сами.Ако ставаше нямаше да ги има милионите психотерапевти и лекари.Аз имам доста зависимости - признавам си, но няма да ги изброявам и това са пороци като пороците на всички обикновени хора на тази земя без значение от пол и религия.И ще започна да се боря.И затова започнете с мен.Да не сме сами.Винаги можете да ме попитате - ето оставям си скайпа j_totkow , защото смятам че това е най-достъпната форма на отдалечена комуникация.По принцип комуникацията на 4 и повече очи е за предпочитане, а не виртуалната мрежа наречена интернет. Преди години, когато не беше толкова достъпна или дори я нямаше как се живееше, а сега се навъдиха разни хейтъри, гекове и мекове и т.н. Но да живеем в крак с новите технологии и да ставаме все по-пристрастени, да си купуваме нови части за компютъра, вместо някой по-наложителни.Или разни секс играчки - помпа за удължаване на патката, вибратор с клиторостимулатор, дилдота и пеещи презервативи (с десет коледни мелодии).Или за поредната доза амфетамин или канабис, да работиш за шише ракия или водка и това да ти е фикс идеята.И още хиляди и хиляди неща без които не можем и мозъка си го иска.Но както го иска, така може и да се научи да не го иска, защото всичко Ви е в главата, а именно от там човек е глупав или умен и според мен няма глупави, а мързеливи хора.Мързеливи, защото мозъка им е мързелив и не иска да мисли.На всеки му се иска да бъде оставен на мира и да си прави най-любимото занимание ако може постоянно, но така не се живее и трябва да имаш план за живота, какво ще стане с теб в бъдеще или какъв искаш да станеш.Замисляли ли сте се?Някой ще кажат криза е, но ние сме си в криза от 90-те години.И ние не си излизаме защото си мълчим и ни е добре.Цял ден да работиш и вечерта да има за малко (изкуствена) храна и пиене.И да си похапнеш, да пуснеш телевизора, да препсуваш управлението и всички останали, да си отвориш патрончето, да го изкъркаш и да заспиш доволно.И утре пак така.Или още по-лош сценарии - тялото ти се тресе и в костите ти се забиват куки и игли, но не наистина, а мозъка го симулира за поредната доза хероин и ти си принуден да разбиеш нечия кола за да и гепиш касетофона, но в заложната вече са пълни с подобни и крадени и не ти го приемат и ти отиваш да сториш по-лошо деяние.И всичко става подчинено на мозъка впоследствие на алкохолния, или кофеинов, или никотинов, или хероинов, или сексуален (визирам го като извратено-сексуален, различен от традиционалните възприятия) или, или, или, - гладове.Затова хора, нека се отървем от нещо и ще видите колко сте силни после и ще имате сили за да израстете духовно и материално.Да ставаше с поп да Ви пречисти от "греховете" или лекар да Ви излекува, но не става - трябва Ви да се излекувате с тяхната подкрепа, на приятели и семейство, лекари и попове.Защото трябва да се говори и да не се таи напрежение, защото това напрежение излиза в даден (най-често в най-неподходящия) момент.И невинни хора страдат.Винаги така се получава.Не го дръжте за себе си, а споделяйте.Но го споделяйте на доверен човек, защото ако го споделите на не когото трябва, можете да си навлечете отрицателни елементи и положението да се влоши още повече.На кого да доверите ще оставя да си решите Вие, но най-добрите Ви приятели да знаете - това са вашите родители.Запомнете го това.От мен довиждане с пожелания да си изкарате едни чудесни събота и неделя - независимо как и от новия месец да станете едни нови хора.

Предателство

2010-08-24T16:42:00.001+03:00

Да поговорим за него и защо ни харесва.Тук ще започна да говоря от мое име и някой ако се види или разпознае да не се притеснява, защото голяма част от българите са същите.
Още от малък ми харесваше да портя.Да портя другарчетата, когато играехме на криеница, което ме кара да мисля че ми е генно заложено и не съм аз виновен.Да портя за какво ли не.От това да изказвам не печелех нищо и сигурно за в бъдеще, когато се оформя една личност, то предателството щеше да е съпътстваща част от живота ми.След време като бях юноша (май никой вече не ползва тази дума, а тинейджър) продължавах да си портя и това ми харесваше, защото като изкажеш някой и "виновния" си получаваше наказанието.И това ми доставяше удоволствие - един вид садист.Имах един приятел от училище (няма да назовавам имена) та той си е също българин като мен, но си има и арменска жилка (ДНК-то му е подобрено един вид).Него го предавах всеки ден и ми доставяше садистично удоволствие, докато когато на него му се отдаваше случай да предаде мен (все пак не съм бил цвете за мирисане) - не го правеше.Тогава не обръщах внимание.Но откакто започна да ми се връща разума, съм се питал защо ли се е получавало така и не мога да си получа смислен отговор.В историята ни присъстват много ключови предатели, няма да ги изброявам, защото някой са опровергани и рехабилитирани (поп Кръстьо като малък са ме учили че е предал Левски, а сега че не е той).Така че ТО (да се има в предвид предателството) е живо открай време и защо се предаваме.Какво получаваме за награда.
!!! НИЩО !!! Похвала пред строя.Потупване по рамото.Е понякога има и парична награда, но пак не ни оправдава. По комунистическо време може и орден да се получи с апартамент в София и вилно място в Драгалевци.Но трябва да си предал доста хора, които да гният в Белене за тези привилегии.
Затова се промених.Предавал съм в миналото, но сега съм въздържател.Но до едни граници.Не може да си затваряш очите за всичко и да си кон с капаци.Защото ако се върши нещо нередно и ти си замълчиш, след време ще ти се случи и на теб и друг ще го види, и той ако си замълчи става една верига.Поставете се на мястото на потърпевшия.Винаги взимайте няколко гледни точки, а не само вашата потвърдена със шепа слухове и догадки.Предателство - Приятелство - само малка разлика в буквите, а думи с огромно значение.Ако си предаваш приятелите те няма да са ти приятели.Е в днешно време почти нямаш истински приятели, а само интереси, но живота ни е тежък и всеки се бори за оцеляване (както едно време, само където няма съблезъби тигри да ни ядат и като си харесаш някоя жена да я делнеш с бухалката и да я хванеш за косата за да си я завлечеш в пещерата).Предателството съпътства и с думите злорадство,лицемерие,завист (сигурно има и други, но няма да се мъча да ги мисля и изреждам, защото започвам да мисля негативно, а трябва да се върнем към позитивното и бях решил да отделя няколко теми за всяка една от тях, но няма да го правя).Утре ще Ви разкажа отново за малките неща, които радват човека, защото трябва да се радвате на малкото, дори на нищожното. Защото ако изчезне и радостта заедно с мечтите, какво ще ни остане.Ще станем едни празни хора с безразличие към всичко и всеки.

Следвай мечтата

2010-08-23T16:52:00.000+03:00

Така, отново съм в играта след като близо 20 минути писах и натиснах едно погрешно копче та ми се изтри всичко написано.За малко да се разплача, но нали съм мъж си запазих сълзите за довечера.Не мога да напиша всичко отново, но ще се постарая в общи линии да се доближа до предишния текст, а той повярвайте ми беше много добър.Основното е че ако правите нещо монотонно като например всеки ден да се ходи на работа и там е все едно и също от работници се превръщате в роботници.Но трябва да се работи за да можете да си осъществите мечтите било то финансови, любовни, здравословни и хиляди подобни които не ми идват наум.Имам познати които казват че за 300-400 лева няма да се хванат да работят и това го слушам от много хора (за обикновен град тези пари са нещо малко, но и нормално, все пак не е Столицата).Но има и плюсове - плащат се осигуровки (следете дали вашия работодател не "забравя" да Ви ги внася, и ако е така трябва да си търсите правата и да не се навеждате все повече и да си подавате задниците за да могат да ви го наврат по-надълбоко, търсете си правата, дори и с помощта на медиите) и се трупа стаж за прословутата пенсия, макар и ако се доживее до 70-80 години за да се пенсионираме .А хич? - Тате, дай пари (максимум 2 лева) за кафе. И това от 20-25 годишни.Но да не издребняваме.Безработица е. А безработните седящи в кафето искат хиляди левове заплата и ако се може да не се работи.Супер нали?Мога да Ви кажа един начин за осъществяването на мечта, но трябва да се работи за да може да се задели някой лев за да имаш старт, а не да разчиташ че ще теглиш кредит и всичко ще е ОК.Колко много хора затънаха заради тези кредити и лошо проучване на пазара - инвестираш и фалираш.Трябва да се започне от нещо малко и постепенно да се увеличава капитала, да си поставиш цел, да я минеш и да си поставиш някоя по-голяма и т.н.А цел и мечта са свързани - имаш мечта (макар и малко фантастична и започваш да мислиш как ще я осъществиш и тук се оформя целта).На първо време заделяйте по малко парички, колкото и да е невъзможно - 5,10,50 лева (колкото, толкова) като Ви дават заплатата.И след като вече си заделяте някой лев (хубаво е още в началото,още с първата заделена сума, за да имате стимул и да не ги изхарчите за глупости), лягате един хубав следобед сами и започвате да мечтаете. Какво искате? Набележете си ясна приоритетна малка и осъществима цел (мечта).Защото 90% от хората нямат ясно изразена цел и живеят ден за ден, а ние ще станем от останалите 10% които ще просперират един ден, стига да имаш цел и да си постоянен за да я следваш, не става само да си мечтаеш, а трябва да действаш.Никой не обича мързеливите и ленивите. Какво можеш? Можеш ли да рисуваш? Добре рисувай икони, но ги прави така все едно не са правени от човек, а са дар от небето.Не претупвай! За никъде не бързаш. Можеш да шиеш? Прави гоблени. Да плетеш? Прави готини калъфчета за GSM-и. Можеш да оправяш коли? Направи гараж. И хиляди идеи, които мога да Ви дам спрямо вашия талант. Вие можете да правите нещо и съм сигурен, че не сте с две леви ръце.Просто няма човек на тази земя, които да не може нищо. И тези неща Ви казвам да ги правите след работа, след основната Ви работа, по 1-2 ако можете и по повече часове.Нещо което Ви се отдава.То ще Ви е допълнителната пътека към постигането на целта. Не съм казал че ще имате милиони от плетене на шапки, но трябва от някъде да се почне.Опитвайте! За това Ви казах че трябва да се започне с нещо малко и ако то е сполучливо вече можете да вкарате и допълнителен човек със същата отдаденост за да се разраснете, защото сговорна дружина планина повдига, но внимавайте когато към Вас се присъедини трети - да не стане като поверието, че всяка чета си има трима основни персонажа - воевода,поп и предател. За предателството ще говоря някой друг път, няма да го пропусна.
Затова хора - мечтайте и не ставайте роботници. Все пак сме в България и да имаш две работи и вечер като се връщаш (ако въобще се връщаш у дома) да си като изстискан лимон и да умреш след няколко месеца работа.В другите страни да имаш две работи е нещо съвсем нормално и не толкова трудно и имаш време за всичко - живот,любов и семейство.Допитвайте се към познати относно реализирането на вашата малка цел, какво мислят те и дали е реализуема,Питайте ме и мен.Имам хиляди идеи и не искам да си ги пазя за мен.Искам да си помагаме.Ако сами не си помогнем няма кой.Няма никой да ти почука на вратата с една чанта с милиони.Трябва да се действа и опитва, но с дребни работи, а не да се хвърлиш в дълбоките води при акулите само с пояс от ипотекираната къща или заложена кола.Защото можеш да бъдеш изяден за отрицателно време.Не се и подлъгвайте от бързите печалби - тотото и всичките негови нови разновидности.Просто се е намерил човек като нас, който е сметнал плюсовете и минусите и е започнал да си продава продукта, а ние сме малките рибки и кълвем на голяма стръв - 100 000 лева само трябва да налучкаш числата или да звъннеш и да познаеш думата, само? Колко заблуден народ има и мечтаят в пунктовете, където продавачите не са само продавачи на фишове, а и продавачи на фалшиви мечти.Не се лъжете.Купете си един шоколад и си стимулирайте мозъка с тези пари за фиша, той ще Ви се отблагодари с ясна идея за осъществяването на мечтата, а не да се ядосвате че "сигурния" мач Ви е издънил.Спирам дотук и се надям да започнете Вие след мен.