Tupekc's photo blog

Вятърните мелници на Лерос и крепостта Пандели

2018-08-29T02:15:00.000+03:00

Остров Лерос.. парче земя на края на Гърция :)

2018-08-26T23:41:00.001+03:00

Много острови много нещо.. всичките почти еднакви.. но този леко по-така. Времето е спряло, половината мпс-та нямат номера, другите са в период на полу-разпад. Хората не са от тук повечето, а местните се сърдят на туристите, типично по гръцки. Туристи.. предимно 3-та възраст.. и ние :) Попитахме за дискотека спогледаха се.. и така. Поне всичката тая "дандания" си има чара..

Paros's streets

2018-08-25T01:15:00.001+03:00

Sunset in Paros

2018-08-23T01:17:00.000+03:00

Mykonos's sunset..

2018-07-02T01:09:00.000+03:00

The other face of Mykonos

2018-06-20T22:25:00.000+03:00

Залез по гръцки, без узо, без маслини, с кактуси.

2018-06-19T22:36:00.000+03:00

Exploring Mykonos.. :)

2018-06-16T00:55:00.001+03:00

Миконос - live

2018-06-06T00:48:00.001+03:00

Докато не ти намокри морето краката, никакво море не си видял.

2018-05-13T22:11:00.001+03:00

Та така за морето.. мокри крака яко, пръска солено, има водорасли, медузи, после мирише на развалено като умре някоя медуза или риба. Но въпреки всичко.. и солта, и онази горчива жилка, която не ти дава мира и те кара да си потропваш с крак когато си спокоен, е красиво.. искрено, така както малко неща останаха такива в този изкривен свят.

Дори когато знаеш на какво е способно, колко може да те опръска.. и как горчи. Винаги когато видиш тази му страна, игривата, подхвърляща водни маси като мандарини, а вятър като с бръснач откъсва шепи вода от върха на вълната.. стоиш замислен, гледаш и си смирен. То е по-голямо.. не искаш да ти покаже колко може, но знаеш. Кара те да изпитваш уважение, и възхищение към него. Красива вълна а после се сгромолясва с трясък, и след това няма и следа от нея. Колкото и да е била красива няма я, никога няма да я има същата. Идват само други подобни, пак така интересни, но не съвсем. И чак при следващата буря, когато отново почнат да валят вълни, ще видиш пак онази единствена вълна, която пак ще запомниш за секундите, в които я зърнеш.. и пак така до следващата..

North me..

2018-04-24T23:53:00.001+03:00

Посоки

2018-01-29T07:46:00.001+02:00

Посоки

Там нейде на север,

далече в безкрайната нощ.

Където мечките бели,

бели остават дори в полунощ.

Тиктака часовник неволно,

брои секундите мрак.

А той се стели свободно,

поглъщайки слънцето пак.

Ден пореден обвит в тъмнина,

минава, отлита и няма следа.

Тътен ответен като тишина,

вибрира до мен и глава ще сведа.

С надежда за ден и малко роса,

като в приказен сън нежна сълза.

Във мен е, усещам студена вълна,

хлад от утро и солена вода.

Притварям очи и бликва деня

и сълзи потичат от светлина.

На обратно ви се струва всичко това?

Но реалност е пак и сива вода.

Лека нощ от мене сега,

започва деня и аз пак ще поспя.

Да търся на ум фотон светлина,

да се сборя с таз северна ширина.

В памет на светлината в хората и дългата нощ.

Започва нов ден.

Ценности

2018-01-03T03:19:00.000+02:00

Ценности

Колко ли струва днес любовта?

Жест неприличен или просто вода,

свят объркан протегнал ръка,

към пагубна цел и суета.

Всеки брои разни неща,

сметка си прави нейде в нощта.

Срамно било но гледай сега

всеки сравнява твойта снага.

Гнусно и жалко е всичко това,

но света озлобен е за кофата,

а тя пълна е само с разни неща

миризливи кафяви и обляни в пера.

И кичат се страстно и пъчат гърди,

дори от вътре да ги гори.

Без скрупuли, чувства, дори без лица

и с жестове празни рисуват слънца.

Седя сред говеда гледайки тъпо досущ,

като тях да погледна не мога даже на пук

и пръскат обляни кафяви с пера

седя и се цапам а не знам до кога.

Стъпвам на стол събличам се гол

и крещя на света озверен "това е глагол"!!!

И да гол съм и нямам пера като вас

имам аз друго не лепнещо като мас.

Обичам и чувствам и не броя аз пера

независимо будно показвам следа.

Към нещо човешко а не към Лайна.

Съжалявам простете но затънах в пера!

ПП. "Пера" няма общо с пране, нищо не е прано и мирише на лошо. Само скромната самичка роза мирише до край, а букета огромен превръща се в гной.

2.Януари.2018 12:25ч - южен плаж Варна.

2018-01-03T00:08:00.002+02:00

Разходка

Когато затупти тишината

и огъня спре да гори,

там близко навред в синевата,

изгарят наще греховни души.

Всичко бе толкова нежно прекрасно,

мимолетен в живота ни път.

Оставило диря дълбоко, опасно

в сърцата ни жив е мигът.

Оставям морето да спори,

за тишината и за брегът,

и нека рисуват вълните солени,

върху диря дълбока денят.

А нощем тихо и плахо,

ще чувам дъха ти до мен.

Като гларус във жаркото лято,

отеква писък като реквием.

И въпреки новите стъпки,

и въпреки новия ден.

Сърцето ни тихо мърмори,

напомняйки за онзи чуден момент.

Разказ в стих и картинка с облак див.

2017-12-09T12:54:00.000+02:00

Железният

Дни назад живял подред,

момък снажен имал вертолет.

Бил сравнително улегнал,

не срещал той идеала си и за това прибегнал.

Срязал нишката със дните,

която водила го към дедите.

Потеглил в нова строфа,

път житеен с блян за точната посока.

Ала нека аз да спомена,

за момъка, за дните, за брега.

Той бил стабилен като тетрапод,

ял с ухото си компот.

Весел бодър и щастлив,

за враговете му не съвем вежлив.

Марко викали му със охота

и с "крали" отпреде щото знаел го белота.

Ала спирам тука със шегите,

разказвач съм аз, а не трън в очите.

Та живота на човека скромен, силен, волен,

някак в мислите му бе поробен.

Спираше го нещо,

нещо страшно и зловещо.

Зловещото му бе приятел,

по неволя спътник, съзидател.

Ала той, човека с тез реплики описан,

бе преминал таз злина и в стих записал.

Та на него тъй ка'т гледам бе му веч все тая

и живота той си носи убеден в безкрая.

Гледам аз героя си лиричен,

живота му клонеше пак към лаконичен.

'Ма живот, водите в моменти тудни,

после в мигове пробудни.

Как да е, няма да се отклонявам,

но многословен знам ще съм и не преставам.

За героя си определено имам аз да кажа,

мисълта ми в миг пробляснала аз да покажа.

Та живя героя ми от тая моя строфа,

в нещо странно дето мязаше на кофа.

Нещо здраво, тежко и метално,

ковчег на Ной погледнато до сущ фронтално.

И го питах аз веднъж, как той вижда дните,

понеже някак страшно си помислих че е в плитчините.

Повдигна поглед и с усмивка изморена ми отвърна,

тежко си е няма как, но ще се върна.

После се приведе, замълча свенливо,

отвърна поглед благ и продължи вежливо.

- Разказвачо, нямам избор в този час,

срещнах нея там в брега у нас.

Замръзнах, дръзнах, аз едвам и попитах,

но нали ти бе железен, плахо аз заприхах.

а той спокойно просто ми прошепна.

- Мечта ме срещна на връх на юг в безкрая.

Място свързано от всите с рая,

железен бях и нямам страх да си призная,

мечтата моя да приема без нищо да дерзая,

да давам себе си и да стигнем до безкрая.

Стоп, край, не, обърка нещо ей човече,

живота ти във двадесет и първи век май течеше!

Що за ценностна система,

изваяна погубваща се без дилема?

Ала пак тоз скромен глас ми заговори.

- Ти живей където искаш и стига ми мърмори,

на мен сърцето ми обича,

дори и размума в страни да тича.

И ще дам всичко от душа,

за да станат факт моите слова,

а за сантиметър и дори назад,

можем да говорим само в съркофаг.

Гледах, гледах.. мигах.. и мълчах,

думи тежки очевадно някога последвани във крах.

Позволих си и уж случайно промърморих,

ей глупако, преди време пак за теб трових.

А той.. героят ми лиричен,

вигна поглед от сърцето си и пак първичен.

Промълви.. - Знам боли ме и в мига сега

и слагам на всичко аз до тук черта.

Мечта, идеал пред мен сега,

не мога себе си да покося.

Преглъщам и живота си злощастен

и знам с таз топлина ще е изящен.

И знам че риск е някак взет,

но нали в абзаца втори имам вертолет.

Боли да.. боли и гърча се навред,

прививам се от болка броейки дни без чет.

Копнеейки да срещнем длан със длан,

ръцете си навред

и ръце в косите ти да вплета подред,

а после бавно.. бавно.. устните ми да опишат твоите като сладолед..

Да притворим очи.. плавно, бавно, в пирует,

телата ни да опишат силует,

облян във светлина портрет,

а душите ни греховни, с телата във квартет.

Да усещам теб аз силно

и треперя в тоз момент безсилно

и с затворени очи, виждам кожата ти снежна,

настръхнала от усет и извила тяло като прежда.

В съзнанието си ми само, а си все едно до мен,

обичам да, и съм от теб пленен

и викам пак на ум и с гняв от всичко разчленен,

къде си, прокарвам аз ръка в нищото и няма те до мен.

И тъй Железният, описал в третото лице портрет,

не бе железен веч за другите а прото мъж без приоритет.

Но за другите си бе това, не за негова снага,

а той си бе железен повече и от преди,

строен там в брега замислен,

втренчен, търсещ, вярващ, далеч от лекомислен

и аз разказвачът в тоз разказ стихотворен,

оставам замислен от героя си съдбовен.

И желязото взе някак да отеква,

като ехо във тунел да секва.

Ала не бе чалъма във желязото уви,

а в ума, доверието, душата, във човешките съдби.

В памет на изкуствения интелект, бил някога естествен и загубил интелекта си в следствие на цифровизирането на телевизията. Амин.

Есен на гладно

2017-11-12T18:39:00.005+02:00

Есен на гладно

Неделя сутрин тънка мъгла,

жълти листа летят по брега.

Разбива се в камъка нежно вълна,

отеква плацикане в таз тишина.

И тихо е пак и чуваш вода,

как леко докосва тая земя.

Цветовете на утро поглъщат сега,

потапям се в тях без сетива.

Съвкупност от разни малки неща,

денят ми подреждат без рутина.

Прелитат първи фотони от светлина,

небето приижда със топлина.

Мъгла с цвят на жълти листа,

плахо отстъпва и идва деня.

Пада шала от мойта снага,

и поглеждам слънцето със ведрина.

Хоризонт като косъм изплува едва,

а гларус прелита през тишина.

Синева озарена и няма мъгла,

есента се усмихва гали града.

Разхождам се успоредно пак на брега,

подритвам шишарки и мъдря слова.

Къде ми е музата, къде ли бе тя,

няма я с мен, а съм сам в есента.

За разходките по билото привечер.

2017-09-23T08:03:00.002+03:00

Една разходка лятна, по едно било.. :) Там нейде из Балкана. Върхове познати на мнозина може би, но този път ъгълът ни бе малко по-различен от обичайното. Съчетано с импровизирана вечеря с хубава гледка на запад, какво повече ли му трябва на човек..? Чаша вино никога не е излишна и камина, но в полеви условия сандвичи с домат и малко салата те карат да забравиш за глада и да имаш време просто да гледаш хоризонта.. и слънцето как се скрива зад него за да се покаже на сутринта от другата страна.

За музата по никое време искрено и лично.

2017-07-15T03:37:00.001+03:00

ЧЕРУПКИ

С ръка отмятам ден пореден,

уморен от рутина приведен.

Отминал ден, но само на хартия,

седя и мисля си за орисия.

Всичко цветно е и някак сиво,

измислено напук красиво.

Объркани представи се преплитат,

птици над града прелитат.

Върти часовника стрелките

и не брои а чопли канарите.

Спряло време нереално,

брои работни дните то банално.

Човеци без души минават,

на имагинерното се оповават,

а душите някъде далеко

зомбясали от мисли реят се в небето.

Седя спрял в тая суматоха,

летят край мен тела бездушни, без посока

и либерално почвам да пресмятам,

въпрос на гледна точка казвам и замятам.

Мироглед различен,

а дефакто е така първичен.

Всеки гледа в собствена посока,

а погледа е празен прикован в порока.

Сложно става някак интегрално,

за госпожата ми по математика банално!

Знам, за две съм, ще си седна,

ала живота с вашите очи не ще погледна!

С извинения към хората които гледат в паничката на другите, но не и през техните очи.

Бира, вино, романтика и хубава музика - Прага.

2017-06-25T12:33:00.000+03:00

Едно превъзходно място, с чудесна архитектура, красиви места и приятни хора. Място където просто можете да се разхождате, да слушате уличните джаз музиканти и да се наслаждавате на всичко което се случва около вас. Бирата е почти безплатна и определено такава не бях пил никъде другаде :) Всичко е някак чак нереално интересно и бе близко поне до мен. За доста голямо учудване и голяма приятна изненада за мен не бе и навалица и лудница от хора, в рамките на допустимото. Град изпълнен с творчество и изкуство, град който те кара да го почустваш, стига да имаш сетивата да го направиш. Спирам с празните или не чак толкова приказки и който не е ходил да отиде задължително, само на 1100км от София е :)

Една след обедна разходка в Будапеща.

2017-06-20T16:12:00.000+03:00

Една бърза разходка из Будапеща. За няколко часа ама колкото толкова. Хубаво време, добра светлина.. някоя друга бира и джоланче.. какво му трябва на човек :) Романтично място за романтични хора, ама другия път повече. Определено има какво да се види, град с интересна архитектура, хора, храна и още по хубава и интересна бира :)

Една бърза разходка до Белоградчик.

2017-05-27T13:16:00.000+03:00

Както и всички останали разходки.. и тази в бързината по между другото :) На бързо покрай Белоградчик. Пихме хубаво магурско вино, хубава храна и още по чудесни гледки и причудливи скали с причудливи форми. Най-хубавите неща стават ей така в бързината, без план и график.. :) Хубаво беше кратко беше, другия път пак с повече вино и залези. Наздраве и приятно гледане.

Усещане за Париж

2017-05-25T13:14:00.000+03:00

Една пролетна и леко дъждовна източно родопска разходка.

2017-04-25T17:51:00.000+03:00

Ей така пак в бързината, уж за малко разходката е факт. За по на пряко от София към Варна, от къде е много ясно през източни Родопи. Любимо място пленяващо с красотите си и кътчетата си. Времето като за април беше добре само дето преваляваше, но си имаше чара определено. Ту вали, ту спира.. :) веселба като цяло. Лунохода го нямаше и за това се движехме предимно по нормални пътища.. и не само, но предимно. Въпреки всичко.. пак попадения и красиви моменти бол! :) Стига съм писал глупости.. гледайте и се наслаждавайте!

За нещата в рая :)

2017-04-10T17:31:00.000+03:00

10 бързи в Букурещ.

2017-04-03T19:54:00.002+03:00

Седя си аз петък на дивана.. и по едно време звъни телефона.. и така на другата сутрин бяхме там.. Хубавите работи ставали бързо.. пък тези дето ставали бавно много ги мислел човек и накрая нищо не ставало. Та резултата е на лице, една чудна разходка при комшиите. Хубав град, с хубава архитектура. Забързани хора отиващи някъде свикнали с градския пейзаж, който за нас беше нещо малко по-различно от това което сме свикнали да виждаме. Булеварди с по пет ленти в посока, кръгови движения с по шест.. идилия.. и това на фона на клаксони и близко разминаващи се коли, странно без да се блъскат и да излизат от колите да се бият. Балканска държава, но не чак толкова балканци по маниери и манталитет като нас.