Като за начало нека разгледаме какви точно са услугите, които се предлагат от подобна фирми. В общи линии тяхната цел е да управляват така човешките ресурси, че да извлекат максимална полза за фирмата, за която са наети като сведат до минимум финансовия риск за собствениците и. В техните ангажименти обикновено влизат обучение на персонала, мотивацията му, изграждане на лоялност към фирмата, спазване на законите за труда, набиране и подбор на персонала, водене на отчет на служителите и поверителност на данните им, организацията на работа, ефективност в поведението на служителите, анализиране и управление на персонала и други. Като цяло, преди да наемете подобна фирма е добре да се запознаете подробно с нейната дейност и какви услуги точно предлага, за да може да разберете дали ще ви е полезна тя на вас и вашият бизнес.

На първо място е образованието. Колкото по добро образование имате толкова по-голяма вероятност имате да си намерите бързо работа, но все пак в някои случаи дори и при добро образование може да няма търсене на подобни кадри и ще ви се наложи да изчакате или да се поинтересувате за подобна работа в друго населено място. Второто нещо, което е добре да притежавате е опит във вашата професия. При наличие на такъв винаги ще имате препоръки от предишни работни места като също така и евентуално ще може да представите завършени от вас успешни проекти или други факти свързани с предишната ви месторабота.

Третият фактор, който също не е за пренебрегване е добрите работни отношения с други хора от вашия бизнес. Неслучайно една бизнес ориентирана социална мрежа придоби такава голяма популярност в последните години. Ако познавате и други хора, които се трудят във вашата сфера, но в друга фирма, те със сигурност могат да предложат вашата кандидатура за работа на своите управители. Естествено само ходатайство няма да свърши работа и бъдете сигурни, че отново ще трябва да се доказвате, за да спечелите доверието на новите си шефове.

http://itobiavi.com

Идеалното място да продадете стария си компютър на части и да изкарате малко пари.

Много би било интересно да видим как ще изглежда този списък за Българя. Ще се радвам да споделите мнение. Само като се замисля… шофьор на маршрутка, дюнерджия…

Започнах да пиша правилата случайно и на шега. Много обичам да казвам в офиса си, че най-лошото решение е по-добро от невзетото решение. Силно вярвам в това послание и в момент на криза, която вече половин година витае във въздуха, но все още не се случва и всички се надяваме да ни подмине, влязох във Facebook и го написах.Същата сутрин главата ми беше пълна с десетки решения, които трябваше да взема веднага или пък да отложа за по-късно, влязох във Facebook и – кой знае защо – написах пред мисълта за решенията… Правило № 1. Докато стигна до офиса, под правилото вече имаше десетина мнения и един директен въпрос: „А кое ще е № 2?“.

Винаги отговарям на директните въпроси, и то веднага. На другата сутрин написах следващото правило, после и третото….Така се започна. Всяка сутрин. Без изключение.  И независимо в кой град или държава бях, сутрин ставах и първата ми мисъл беше не да измисля правило, тях ги имах в главата си, а кое да бъде то. Оставих правилата подредени точно така, както ги пишех всяка сутрин. Няма логика в подреждането, единствената логика е моето настроение тази сутрин или пък нещо, което ми се е случило предишния ден.  Можех да ги групирам някак си, но реших, че автентичността е по-важна.Така можете да отворите на която поискате страница и да си харесате или не случайно избрано правило. Правилата пишех на английски и това е нормално: английският е езикът на Facebook.

Този факт даде възможност и на хиляди чужденци всеки ден да участват в дискусиите във Facebook. Ако това им е било интересно, вече могат да си купят и тази книжка. Преводът на моменти леко се разминава с английските „оригинали“, но сме се постарали да използваме и различното звучене на не по-малко богатия български език. Нямам и не мога да имам претенции за автор-ство, а и не това беше идеята.

Огромното мнозинство от правилата със сигурност съм ги измислил сам или съм ги „попил“ някъде в дебрите на хилядите проекти и десетките хиляди срещи с невероятно интересни хора по целия свят. Други кой знае къде съм прочел или видял и веднага съм приел за свои.  Нито помня техните автори, нито това има значение. След време и вие, драги читатели, вероятно ще следвате тези правила и въобще няма да си спомняте, че сте ги прочели в моя профил във Facebook или в тази малка книжка. Не ви и трябва да си спомняте… Важното е поне едно от тези правила да ви харесва.

Защо във Facebook ли? Няма къде другаде.

Сега, в средата на 2009, е повече от ясно, че печатните медии си отиват доста по-бързо, отколкото ни подсказваше интуицията, но пък и обикновените онлайн медии все още не са намерили точния си образ. Facebook – невинната студентска мрежа, създадена през 2004 година, също случайно и също на шега, – безпардонно изпрати в кошчето всички досегашни онлайн комуникационни програми само с една проста хватка.  Обедини най-важните качества на всяка от тях поотделно – чат в реално време, качване на видео и снимки, поща, игри и какво ли не още, в една-единствена платформа.

За броени месеци Facebook се превърна в една от най-големите „държави“ в света с над 200 милиона потребители.
Когато написах първото правило във Facebook, там имаше около 250 000 души, които бяха посочили, че живеят в България. Поне още толкова от българите във Facebook живеят в чужбина. Искрено благодаря на всичките си приятели във Facebook, които всеки ден харесваха или не приемаха правилата, яростно спореха с мен, после спореха помежду си и в крайна сметка се раждаше нещо много повече от едно правило. За мен този процес също беше невероятно обогатяване – осмислях и събирах в едно изречение понякога опита си от много години.    Спрях на 111, защото все някъде и някога трябваше да спра.

Харесаха ми трите единици. Те не само са прекрасен символ, но и ясно послание, че целта на всяко едно от тези правила е да имате мотивация, цел  и стремеж да бъдете № 1.    Дори… три пъти № 1.

Максим Бехар, май 2009г.