It’s okay.
Тази фраза я лепнах от един мой познат, с който прекарахме 7 дни из гръцките морета и така ми хареса като житейска философия, че реших да я побългаря и да я използвам и като заглавие, и като наречие. Харесва ми как небрежно и галещо отхвърля каквито и да е било проблеми, пречки, неприятности това простичко и единствено Итсокей.
Итсокей е като махнеш с ръка, да се усмихнеш и да посрещнеш изгрева медитирайки.

В последните години в целия свят много неща станаха Итсокей. В България, както обикновено, по-бавно се случват нещата – горе долу с 5 години закъснение.
В Америка Алекса вече е член от семейството с имен ден и торта, готова за 3 минути в микровълновата, тук е критерий за технологичен напредък на личността.
Докато тук се борим с попълване на данъчни декларации на хартия, то нейде на Запада хората си блъскат главата как да намерят домати с вкус на домати и как да продадат банан без обелка, защото…нали – Итсокей да сме толкова забързани, че да нямаме време да белим банана (ох банана, ах банана) и затова- в услуга на светия потребителкси дух, се стига до решение „Обелен и нарязан банан в PVC”.

Не, не се шегувам.
В днешната ми статия няма да се шегувам с нищо, но ще съм рязко и неудобно саркастична.

Всичко тръгва от една публикация в LinkedIn.
В тази публикация беше казано следното:

„The antidepressants that I’ve been reliant on for 3 years.

….

And it’s absolutely fine to be reliant on antidepressants. „

На пръв поглед – нищо необичайно. Жена в позиция на CEO и основател на немалка компания, която работи на толкова високи обороти, че стига до момент, в който сама тя си казва, че е Итсокей да си зависим от антидепресанти.
О, прекалява даже лейди-то – казва Итсфайн. То е като по-по-най на Итсокей.

Я чакайте малко!

Итсокей е да минаваш през криза, да лекуваш травми от раздяла, тежко детство, загуба; да си тъжен, депресиран, да не виждаш смисъл от живота си за някакво време. Ние сме хора, с чувства, с минало, с желания и мечти. И сме раними – всичко това е Итсокей и няма място за срам.
Но да си ЗАВИСИМ и то в продължение на цели 3 години. 3 години! Това няма как да е окей. Няма как да сложа емотикон „Like, care, support”.

Но коментирах. Казах й– „Няма нищо нормално и редно тук, момиче вземи се в ръце, осъзнай се и забави темпото, ако трябва се откажи или направи няколко крачки назад“.
Бях обвинена, че обвинявам и критикувам, и не разбирам, и че не съм емпатична.
Ама каква емпатия тук… Тук трябва дефибрилатор за мозъци, мили хора!

И знаете ли – от всичките над 17 000 коментари в стил „Ние сме с теб!“ „Итсокей!“, „Поздравления, че си го признаваш“… от всичките care, support и like реакции, мисля, че моят коментар беше единственият, който искрено и най-чистосърдечно изразяваше грижа, истинска грижа за живота и състоянието на едно напълно непознато момиче, което е стигнало толкова дълбоко дъно, че като последен опит да намери смисъл и човешка комуникация, е споделила за проблемите си в LinkedIn.

В социалната мрежа, която празнува и аплодира успеха, само когато той се измерва в спечелени инвестиции, увеличен пазарен дял, повече обороти, печалба, известност.

Не е Итсокей.
Не е нормално и редно да живеем в общество, което изразява одобрение на зависимост от антидепресанти.
И изобщо не говори за клинична депресия.

И не говорим за срам от признание за състоянитето.
И аз бях там, и аз го минах, и аз го признах публично, за да дам гласност на фалша, който лъха от социалните мрежи… но така и не станах reliant. Шанс може би.

Не е нормално и не е Итсокей някой да ни потупва по рамото, когато споделяме истински опасни и вредни за здравето, поколението ни и обществото ни признания.
Но някак нямаме избор, забелязали ли сте?
Някак вече НЯМАШ избор да не приемаш каквото и да е без отвратителното Итсокей?! Вече си длъжен да си съгласен с това, което масата ти казва, че трябва да приемеш!
Не можеш да кажеш на приятелката си „Спри да се тъпчеш“.
Нито можеш да кажеш на приятеля ти с депресия „Движи се, движението е единственото натурално, доказно средство против депресия!“. Защото от теб – като негов приятел – се очаква да го приемеш такъв, какъвто е и в никакъв случай да не се опитваш наистина да му помогнеш!
Не можеш да вземеш телефона от детето си (сакън да не те заклеймят като нелиберален родител!)
А какво мислите за децата на 4 с памперси?
Били сме ги били стресирали, като сме ги карали да ползват гърне. Сериозно!

И не, и не, и не!
Не говоря за малкото изключения на хора/деца със заболявания, за които е „That’s it and the society must be okay with it”, които по обективни причини страдат от заболявания, които са далеч от възможностите им за промяна на състоянието.

Аз говоря за нас. За интернет обществото.
Говоря за лицемерната псевдозагриженост, криеща се зад щита на „Итсокей“.
За псевдоприятелите, които ще изберат да ти кажат удобната и успокояваща мантра „Итсокей“, но няма да се осмелят да изкрещят в лицето ти с надежда да ги чуеш, че съсипваш здравето и живота си…

Body positivity..
/или как да се чувствате окей, когато ядете джънк, не се движите и вярвате в хапчетата/чайовете/добавките за отслабване/.

Боди позитивити движението има за цел една прекрасна идея, която аз самата прегръщам, споделям и изповдвям – любов към собственото тяло. Такова каквото е. С всичките му форми и разновидности. С особеностите, които ни правят различни и интересни. И точка. Само до тук.

Боди позитивити обаче е жесток, хитър и добре планиран инструмент в ръцете на добре взаимодействащите си хранителна, козметична и фармацевтична индустрии, които продават своето велико творение „Жена (защото сме по-суетният пол), която яде джънк по много без да мисли за тегло и здраве, пие добавки за отслабване, за регулиране на хормоните, настроението и дефицитите в тялото и ползва грим“. Защото гримът пак е част от пропагандираната selflove.

И докато selflove означава да обичаш, пазиш, уважаваш и да се грижиш за тялото си – такова, каквото ти е поверено от Създадетеля, който и да е той.. то Body positivity движението минава тази тънка и нежна граница и ти заявява, че няма НИКЪФ проблем да си със свръх тегло, процесите в тялото да си ги регулираш с добавки, че дори и да си горд от това нещо. А черешката на сладоледа – трябва и обществото да аплодира жената за нелепата поредица от избори, които са я превърнали в нездрава, зависима, затлъстяла Жена, крещяща злобно, че обича тялото си не такова, каквото е. А каквото е допуснала на драго сърце да се случи с него.

Не. Това не е обич.
Това е послушание.

И не е Итсокей. И ако някой ми е приятел, скъп приятел… няма да му спестя това. От загриженост, ама истинска загриженост.

Децата и екраните. И либералното родителство.

/или как родителите не са авторитет и границите за детето са приравнени на насилие/

Не отричам, че с отглеждането на дъщеря ми срещам безброй много трудности в смисъла на време, комбиниране на задачи и отговорности и то на фона на ценностната ми система.
Не рядко съм била на ръба на нервна криза ( и малко след ръба, де), защото да гледаш дете, да имаш собствен бизнес 24/7 и да нямаш помощ води именно до нервни кризи и тук искам да вметна, че е напълно Итсокей да молиш приятели, приятелки, съседи за помощ… партньори за разбиране и така нататък.
Бих казвала дори, че е Итсокей НЕ да жертваш детето в името на кариерата, а просто да забааааавиш темпото и това важи и за жени, и за мъже. И не е за цял живот – работа винаги ще има, но децата ни само сега ще са на 3 и ще се смеят по онзи заразяващ начин, когато ги пръскаш с вода или им даваш да чистят грах от шушулките 🙂
Истината е, че не децата са ни виновни. Те са деца и искат своето и така и трябва да бъде. Проблемът е в свръх заетите им родители, живеещи в големия град и искащи същия живот като преди децата.

Не става. Не. Или пък става 🙂 Защо пък не?!
Екран!

Решението за всичко.
Екран, за да се храни, за да мълчи, за да сме на ресторант (за възрастни..т.е. скучен такъв), за да говорим по телефона, да сме в колове и мийтинги, да сме на маникюр, за да мирува в колата.

ВЕРНО ЛИ?

Една позната ме пита „Ама как така яде без екран дъщеря ти?“

А друга – „Ние на 4 още не можем да говорим“.
Трета ми вика, че след като има памперси за 30+кг деца, значи Итсокей да си свали памперса, когато то само пожелаие..

Не съм експерт. Но чета, интересувам се и дълбоко в себе си вярвам, че екраните са най-голямото зло, което можем да дадем на децата, а и на себе си като естествено продължение на историята.
Също вярвам, че родителството не е лесно в условията, в които повечето от нас са родители сега… Но малко старание, стискане на зъби и внимание…безценното внимание, са ключът към едни нормално развиващи се деца. Не го казвам в смисъла на „вижте мен“- просто наблягам силно, че съм имала и имам безброй трудни моменти, но все пак не давам телефон на детето си и се съобразявам, че съм родител с всичките ограничения и лишения, които ми носи това и зная, че постъпвам правилно.

Липсата на пълноценно време с децата… дали в името на кариера, дали в името на инстаграм канала или часовете в бюти салона… води до деца с безкрайно много страхове, и впоследствие на травмирани възрастни, страдащи от ниско самочувствие, тревожност, които един ден ще ви споделят (или share-нат публично в тик ток като ви tag-нат), че са зависими от антидепресанти и че това е Итсокей – ако трябва да съдим по коментарите отдолу.

Свръх- либералното родителство е нещо като Body positivity, но за любовта ни не към тялото, а към децата ни.
Вместо истинско уважение, мисъл за здравето и развитието, обич и внимание, ние зачеркваме всички граници и казваме „Итсокей детето ми САМО да реши кога да махне биберона, памперса, кога да започне да се храни само, кога да спи, дали да говори, колко време да прекарва на телефон, какво да яде“. Абсолюто същото!

Не е Итсокей дете на 4 да е с биберон.
/В Германия съм чувала, че и виждала деца на 7 години с биберон, защото ако му го махнеш, го травмираш. Е…малка подробност е, че му скапваш челюстта, захапката и че… ти като родител си много далеч от ролята на авторитет, да не говорим, че детето очаква сигурност и стабилност, а те се проявяват с граници от страна на родителя/.

Не е Итсокей дете на 3 да не може да се храни само и да се храни само на екран.
За бога, дори не питайте защо!

Нито е Итсокей дете на колкото и да е, да не яде ябълки, защото за него вкус „ябълка“ е на сокчето с картинка, което е свръх сладко, лесно за консумация (със сламка, няма нужда да дъвче…) и е шарено.

И тук – болното ми място и причината ми да правя това, което правя!!!!
Не е Итсокей децата ни свикват с образа на шарена, химична торта, направена със свръх много захар, синтетични аромати, имитиращи плодове… торти тип „паметници“ , чиято цена е огромна, а стойност – ниска. Не е Итсокей децата да бъдат поощрявани с вафли, мечета, близалки и шарени бонбони. Не е!

Не е Итсокей. И да… какво ли трябва да ни/ми пука на нас/мен – страничните наблюдатели?!
Защо ли изобщо трябва да ни пука, ако съседът бие жена си. Или ако майка прибива детето си. То… не е наша работа нали?!

Трябва да сме отговорни за общесвтото, без което не можем. Или поне аз не мога и не искам да мога. Защото харесвам, обичам и ценя хората. И чувсвтото ми за справедливост ме кара да говоря и споделям мислите си, а не да развявам безстойностното и безчувствено Итсокей под всеки един пост в социалните мрежи…

Ако всички винаги сме Итсокей.. си гарантираме нездрави, травмирани деца, приятели, колеги и изисквания към нас да си затваряме очите и с фалшива грижа да потупваме приятелката си с 50 килограма над нормата, която праща секси селфита в тик ток, а след като не получи очакваните лайкове, да се пресяга за опаковката антидепресанти.

Не е Итсокей.

И за мен няма да бъде.

И ако имате нужда от съвет, помощ, ако усещате нужда от промяна…. пишете ми.

Ще се учудите, че човек, когато е на дъното е там… не за да дълбае надолу, а за да се оттласне и да се съпротивлява – на очакванията, на фалшивата загриженост и на собствените си навици и привички.

С любов и грижа,

В.

/ и защото пиша всичко това от позицията на човек, минал през безброй състояния и трудности – ето ме (отдавна) в момента, в който осъзнах, че предишните ми 8 месеца, в които трябваше да затворя най-мечтаната ми сладкарница, за взема сериозни решения за личния ми живот, да преживея здравословен проблем, загуба, когато трябваше да сменя целия си екип, докато дъщеря ми боледуваше през две седмици, всъщност съм била на ръба на оцеляването…и си казах – давам си време да правя нищо, каквото и да ми коства това… просто защото не е Итсокей да продължаваш по течението и със същатата скорост. Но е Итсокей да се оттеглиш, да помислиш, да останеш на тихо и да разбереш дали имаш нужда от антидепресанти или време със себе си…/

The post It’s (not) okay first appeared on Vanilla Kitchen.

Vanilla Kitchen има нужда от съмишленици!

Vanilla Kitchen е малка, бутикова сладкарница, в която държим на:

♥ качествени суровини
♥ разнообразие в десертите, визията, вкусовете
♥ уважение към екипа, зачитане на лични нужди
♥ уважение към клиента
♥ чистота, прилежност и отговорност към поети задачи
♥ опазване на природата – използване на минимално количество еднократни изделия, рециклиране, разумно използване на ресурси
♥ бавен и устойчив растеж

ИМАМЕ СВОБОДНА ПОЗИЦИЯ ЗА:

1бр. сладкар, старт 20.08.2023

Месторабота: ателие Vanilla Kitchen, Дианабад
Работно време: 5 дни седмично х 8 часа, плаващо и според възможностите ви.
Смени: 8-17ч и 11-20ч
Заплащане: 800-1600лв според опит, умения и адаптация.

Ако смятате, че има с какво да допринесете и ако вярвате, че ще сте щастливи при нас – пишете ни!
CV, кратко представяне на vanillka@vanillka.com са напълно достатъчни!

Благодарим ви!

The post Стани част от нас! first appeared on Vanilla Kitchen.

В Част 2 уточних кои са елементите на вкуса, как се избира вкус според желаната визия, сезон, бюджет.
Разказах ви за композицията на тортите, т.е. как се „прави“ торта с 50-100 парчета и отново споделих с вас снимки от наши минали сватбени торти.

Имате въпроси или идеи?
Споделете ги с нас на: welcome@vanillka.com

The post Всичко за сватбените торти, част 3 first appeared on Vanilla Kitchen.

Как да изберем сватбена торта?
Наистина ли само цената, декорацията и вкуса са основните въпроси, които изникват?
Време е да разберем, че въпросите са повече, от 3!

В Част 1 ви разказах подробно за визията на сватбените торти.
Защо тя е важна- всички знаем 🙂
Често визията и вкусът са обвързани. Няма как да имаме светла гола торта например, ако искаме шоколадов крем например.
Също така вкусът влияе и на етажността. Но.. за всичко си има време!

Днес, в част 2, ще ви разкажа за избора на вкуса, кое е важно да съобразите според сезона.
Ще ви разкажа и каква може да е композицията, защото торта от 100 парчета не е една торта, а композиция от много елементи.

Направете си чаша кафе и се потопете в света на вкусовете!
♥♥♥

2. Вкус

Мили читатели.
Искам СИЛНО да наблегна на точно този елемент от избора ви на торта.
Често вкусът бива пренебрегван в полза на по-ниска цена, но за бога – все пак говорим за торта, а не за декорация, която след края на празника ще отиде на боклука…
Във Vanilla Kitchen правим единствено вкусни торти с висококачествени съставки без прахчета, синтетични аромати и оцветители, използваме истинско масло,сметана, ядки… и моля ви – не сравнявайте нашите торти като цена с тортите от масовите сладкарници… Ако смятате, че цена 6лв/парче е висока за торта, правена с истински продукти, ръчно и непосредствено преди празника ви, моля не четете нататък…

*Прочетете отзив за наша сватба в края на публикацията!*

Елементи на вкуса.

Днес ще ви разкажа как ние правим тортите си, за да можете по-лесно да изберете вашия вкус!

Всяка торта, най-общо се състои от:
♥ блат
♥ крем
♥ плодове/добавка към крема
♥ плодово сладко за допълнителен вкус
♥ глазура/покритие

Условно разделяме тортите на плодови, шоколадови и комбинирани.

Шоколадови са торти, в които поне един елемент е със съдържание на какао или натурален шоколад – какаов блат с маскарпоне мус е пример – това е известната ни Черешов цвят:

Плодови са тортите, в които няма шоколад и вкусът се дължи на комбинация от ядки и плодове.
Любимата ми Мохито Малина е лека плодова торта, чийто вкус се дължи на кокос, лайм и малини:

Комбинирани са тортите, в които имаме и шоколад, и плодове, и ядки… пищни и не винаги подходящи за сватба
Отличен пример е Женско царство – какаови блатове, малини, два вида мус – с маскарпоне и шоколад.
Идеална за сватба, но с една идея по-тежка и маслена:

Друго условно разделение на тортите е класически и веган.
Класическите торти са със съдържание на млечни продукти, а веган тортите не съдържат продукти от животински произход.
Те впоследстве се подразделят на класически веган и сурови торти.
Суровите торти са много вкусни, но рядко са избирани за сватбени торти и има защо!
Липсата на обем, тежкият и нетрадиционен вкус, дължащ се на високото съдържание на мазнини от ядки и ядкови масла и също така – често за сватбена торта трябва да помислим дали няма алергични към ядки гости, а суровите торти в 95% от случаите съдържат един или няколко вида ядки.

Правили сме доста веган сватбени торти и засега Лястовица е най-предпочитана, а и красива, нали?

В нашата практика обикновено даваме възможност на двойката да сподели желанията си за вкус и според тях да направим дегустационна торта, която да е с избраните елементи.
Но и често препоръчваме торти от каталога ни, които знаем, че са любими на всички и са подходящи за сватба.

В Част 3 съм ви подготвила Калкулатор, с който ще можете да изберете вкус и визия за тортата си и да получите приблизителан цена, в случай, че не желаете готов вкус от каталога ни.

Какво е важно да знаем за избора на вкус?

На първо място – това е Вашата сватба и тя трябва да отрази всички ваши виждания за вкус, визия, подбор на музика, дрескод и т.н.
За тортата това важи в пълна сила – бъдете индивидуалисти и смело заявете желанията си за вкус, който ние ще се постараем да създадем за вас!

На второ място – това е Вашата сватба и се предполага, че гостите са ви все скъпи хора и би било хубаво тортата да им допадне – все пак затова е тя. Колкото е важно тортата да отразява вашите предпочитания, толкова е важно да помислите дали тортата не е твърде специфична и дали ще се хареса от гостите ви.
Препоръчваме да избягвате силни вкусове, аромати и акценти и да наблегнете на познати, добре изпитани във времето комбинации и предпочитания, които все пак да са избрани от вас.

Ето и кратък списък:

Любими:
+ шоколад, бял шоколад, какао
+ сметана, масло, заквасена сметана, маскарпоне
+ горски плодове, ягоди, праскови, кайсии
+ аромати: ванилия, лайм, карамел
На кантар са следните:
? кокос, ананас, манго, банан
? ядки под всякаква форма – смлени, печени и хрупкави, под формата на тахан
? алкохол в тортата
? кафе в тортата
Избягвайте:
– торти с моркови, цвекло
– плодове: дюли, грозде, пъпеш, маракуя
– аромати: джинджифил, канела, кардамон, лимон
– добавки: фъстъчен тахан, плодови желета, сушени плодове

На трето място – изключително важно е тортата ви да е съобразена със сезона!!! Нямате идея колко е важно това!
Забравете за маслен крем за лятна сватба на открито!
Един от най-важните, безкрайно важните критерий за добра торта е дали тортата ви… не се разпада/разтапя/размеква! И т.к. сме правили не малко летни сватби, знаем как да направим крема устойчив, защото не винаги тортата ви има къде да се съхрани. Не очаквахте това, нали? Е, ние сме виждали какво ли не…

И така: изводът от всичо казано до тук е: изберете Вашата торта според вашия вкус, но все пак помислете и за гостите си!
Вкусът на тортата зависи от използваните суровини и комбинцията на елементи.
Не забравяйте, че плащате за торта, която гостите ви да изядат с удоволствие, а не за сладкиш, който остава по чиниите…

3. Композиция.

Компзиция на тортата е начина, по който всичките парчета ще бъдат организирани.

Има 3 варианта:

♥ многоетажна торта за ритуала (20-36 парчета) и правоъгълни торти за гостите
+ красива, ефектна, позволяваща по-пищна декорация, различни цветове
+ тортата е достатъчна за 20-40 човека
+ най-предпочитани, празнични и красиви торти
– по-скъпа изработка
– по-трудно съхранение на мястото на сватбата
– по-неустойчива при транспорт на дълги разстояния
– първият и вторият етаж нямат добър изглед при разрязване, защото върху тях са лежали горните етажи.

♥ едноетажна торта за ритуала (12-16 парчета) и правоъгълни торти за гостите
+ възможност за декорация както многоетажните
+ по-ниска цена за същия брой парчета
+ безпроблемен транспорт
+ лесно съхранение
+ лесно разрязване и сервиране
– няма толкова обем

♥ едно- или многоетажна торта за ритуала и кексчета за гостите
+ най-бюджетен варинт при равен брой гости
+ възможност за ефектно и различно поднасяне върху голяма стойка за кексчета
+ лесни за похапване от гостите
+ възможност за разнообразие от вкусове
+ красива, съвременна и модерна визия
+ идеални за градински партита
– бягаме от класиката
– по-малък избор на вкусове
– гостите може да злоупотребят с вкусните ни кексчета и да хапнат по повече от едно и някой да остане без десерт
– стойката за кексчета се предплаща с депозит

Много двойки често имат въпрос – имам 100 гости, искам само една торта, може ли?
Не.
Съвсем откровено не.
Условно – да.
Кога може? Може да направим торта на 5 етажа, но за да е устойчива и за да не пропадне, тортата трябва да е изклчютелно суха (дебел пандишпан и тънък слой маслен крем например) и/или парчетата за гостите да са съвсем мънички и тънички…
Това, което най-често правим, когато имаме поръчка за 50+ парчета торта, е да направим торта за ритуала и правоъгълни торти за гостите, които остават в кухнята и сервитьортите носят на гостите. Вкусовете са абсолютно еднакви.
Ние правим торти с голям грамаж на парче, които са сочни и такива торти НЕ могат и не е разумно да са на повече от 3 етажа.

Торти на по 6, 7 етажа, много високо торти и др. се правят с фалшиви стиропорени блатове, които в сладкарството се наричат dummies. Те се слагат за височина, защото са много леки и задължително се обличат във фондан.
Ние не сме фенова на стиропор в тортата ви.

Какво е сладък бар?

Сладък бар е сравнително нова концепция за сватбените партита в България.
Представлява кът с различни малки сладкишчета, които най-често се хапват с ръце – кексчета, кремчета и мусове в мини купички, трюфели, макарони, целувки, петифури, браунита в парти размер и т.н.
Общият брой на сладкишите е добре да е с около 20-25% повече от броя на гостите.
Тази идея е чудесна и е красив елемент за всяка по-разчупена сватба.
Недостатък е, че повечето сладкарници НЕ осигуряват подноси и декорации за сватбения бар, а все още сравнително малък брой сватбени агенции разполагат с въпросните предмети, които да предоставят и да вземат след сватбата без вие да сте отговорни за тях.

В случай, че ще имате и торта, и сладък бар… хм – помислете за дълга сватба, на която сладкият бар се открива в началото на сватбата, а тортата ще се реже поне след 8-12 часа.

И като заключение – композицията на тортата зависи най-вече от самата сватба – дали е с по-модерен облик, класическа, градинска, бохо и т.н.
Ако търсите по-бюджетен вариант – цената на кексчетата е почти 2 пъти по-ниска в сравнение с цената на парче торта и това е БЕЗ КОМПРОМИС с вкуса и използваните суровини.

Ето и отзив за вкус, визия и организация от Ева:

„Привет, Ваня!

И без да ме беше попитала за обратна връзка със сигурност щях да пиша в първия ми възможен момент!Като малко по-взискателен човек имам навика да забелязвам всякакви детайли, особено на едно такова събитие като сватбата ми! Имаше неща, които не си ги представях по начина, по който се случиха и вероятно бих преосмислила редица неща – дали е редно да празнуваме навън посред бял ден в един от най-горещите дни, рискувайки половината рода да получи слънчев удар; дали е редно да се довериш на диджей, който от самото начало не си харесал и, който е показал негативно отношение към теб самия също от самото начало; дали е редно да се взираш с часове в пинтерест, търсейки перфкетната визия за всичко, вместо да се вслушаш в себе си.. и други подобни въпроси, които за съжаление ти идват на главата чак когато всичко е приключило.Имаше едно нещо, което, обаче, беше абсолютно перфектно и изпипано, и което надмина очакванията ми (които да напомня, че са очаквания на един претенциозен човек) – и това беше тортата! Изключително красива и вкусна! В самия ден успях да я опитам съвсем малко, но слава Богу кумата запази парчето ми, а в последствие свекърва ми го е прибрала, за да мога на следващия ден да изпия кафето с него!От всички фирми, с които ми се наложи да комуникирам покрай тази сватба вие се държахте безупречно и професионално, за което ви благодаря много!Извинявам се за дългия мейл, няма повече да отнемам от времето ви, само ще кажа, че ако имаше нещо, което да беше наистина перфектно – това беше тортата! В последствие разбрах, че и на гостите е направило впечатление за вкуса, и, че дори децата (които по принцип от опит знам, че избягват яденето на торта) са търсили допълнителни парчета.
Още веднъж – от нас двамата с младоженеца имате едно голямо БЛАГОДАРЯ!!!“

Имате въпроси или идеи?
Споделете ги с нас на: welcome@vanillka.com

The post Всичко за сватбените торти, част 2 first appeared on Vanilla Kitchen.

Защо аз пиша тази публикация?

Защото зад гърба си имам изработка, цялостна организация и транспорт на поне 150 сватбени торти и всяка, абсолютно всяка една от тортите е уникална като вкус, декорация и визия.
В работата си съм се натъквала на какви ли не изисквания и съм попадала в ситуации, в които един малък и необмислен детайл би могъл да обърка доста неща.
И не на последно място – мога да ви покажа първата си и последната си сватбена торта и сами да прецените пътя, който съм извървяла и защо имам увереност да пиша статия със съвети и препоръки 🙂

Е, нека да започваме!
Ще разделя информацията на три части – в настоящата първа част ще наблегнем на важната визуална част.
Във втора част ще ви отговоря на въпроса за избора на вкус спрямо различни обстоятелства, за композицията на тортата/тортите и ако не стане тъврде дълго – за декорацията на самите торти.
Третата част ще посветя на определяне на цената.

1. Визия

Много условно и единствено в полза на настоящата публикация, можем да разделим торти според начина, по който изглеждат на:

♥ голи торти /naked cakes/
♥ дрип торти /drip cakes/
♥ полуголи торти /half dressed/
♥ облечени торти /dressed cakes/

Голи торти:
Голи са абсолютно всички торти, които НЯМАТ обвивка от фондан. В този ред на мисли, тортите които Vanilla Kitchen прави за всеки повод, домашните ви торти и тортите, които обикновено хапвате са все голи торти.
Има объркване и често се смята, че гола торта е торта, на която се виждат и блатовете, и крема.
За добро или лошо, това объркване се е превърнало в еталон за гола торта и затова ще наричаме голи торти имено торти като тази тук:

+/- на голите торти:
+ изглеждат вкусно
+ по-евтина изработка спрямо тортите с фондан/облечени/
+ режат се много по-лесно, което е улеснение за вас и за помощния персонал
+ подходящи са за всеки сезон и сватби в стил rustic, boho, vintage, modern, garden party, eco, vegan и т.н.
– лесно се виждат несъвършенствата на блатовете, ако има такива
– не са подходящи за класически сватби
– не се комбинират добре с фонданови фигури или тежки, барокови елементи

Дрип торти:
Дрип на английски означава „капе“, т.е. това са торти, по който има глазура, която е „капеща“ по страните на тортата.
Една торта може да бъде гола с drip глазура, както горната снимка и това е най-често поръчвания вид сватбена торта 🙂
Самата глазура ние я правим от шоколад – бял или натурален, естествени оцветители и сметана.
Можем да направим и златна или сребърна глазура, ползвайки ядливи златисти прахове.
Ето още един пример за дрип торта, като на тази снимка имаме по-типична drip торта, т.к. тук имаме по-дълги струи шоколад, стичащи се по стените на тортата:

+/- на дрип торти:
+ същите като при голите торти
+ възможност за декорация в определени нюанси
– при високи температури шоколадът може да се разтече, ако тортата не се съхранява правилно

Полуголи торти:
Това пак е разновидност на голата торта, с тази разлика, че стените на тортата са покрити с лек слой крем, под който блатовете прозират. Друг вариант е да имаме части, покрити с крем и такива, които са си съвсем голи. Въпрос на вкус 🙂
Ето една подобна торта, която по желание на двойката беше веган, с два вида крем и много леко измазана със светлия крем – в случая кокосов:

+/- на полуголите торти:
+ същите като при голи торти
– същите като при голи торти

Облечени торти:
Всъщност никой не им казва така. Обикновено ги наричаме „измазани“, което означава, че след като тортата е сглобена на 1 или повече етажа, стените на тортата се покриват, така че да не се вижда какво има под покритието.
С една дума- това са голи торти под прикритие.
И т.к. във Vanilla Kitchen сме категорично против използването на фондан и захарно тесто, с което обикновено се покриват тортите, ще ви кажа, че ние просто измазваме тортите с крема, който е част от самата торта и това е най-вкусното и естествено решение.
Ето и торта, плътно измазана с крем, в случая кремът беше с маскарпоне и бял шоколад:

+/- на облечените торти:
+ подходящи за класическа визия
+ добре се съчетават с всякакви елементи, включително злато
+ възможност за нюансиране на визията
– по-скъпа изработка
– опасност от „изсъхване“ и „напукване“ на крема при неправилно съхранение на тортата

Какво още е важно да знаете за визията?

♥ Ако една гола торта и торта с фондан са на една и съща цена ( по-късно ще говорим и за това и защо цената може да е подвеждаща) при равни други условия – вкус, грамаж, качество на съставките, то…. това е невъзможно.
За да се облече торта във фондан е нужно немалко количество фондан и най-вече труд, което води до логичния извод, че най-често или грамажът на парче ще е съвсем малък, или тортата ще е приготвена от некачествени суровини, или тортата ви ще е красива, но безвкусна и в крайна сметка ще платите за торта с доооста голямо количество захарно тесто, което представлява поне 95% чиста захар с оцветители. Наистина ли искате да платите за това?

♥ Ако избирате торта без фондан, то е важно тортата да бъде сглобена непосредствено преди сватбата.
Всички хладилни съоръжения издърпват влагата от тортата и в случай, че тортата ви не съдържа подобрители и влагозадържащи елементи (каквито са всички наши продукти), е нормално след дори само 24 часа, по тортата да има пукнатини.
Тези пукнатини не означават, че тортата е стара, но не са красиви и желани особено за сватбена торта.
Как решаваме проблема – правим съставните части на тортата 2 дни преди самата сватба и максимум 2 часа преди транспортиране сглобяваме тортата и я поставяме в хладилна кутия, в която тортата НЕ изсъхва, но се съхранява на ниска температура.

♥ В следващата част ще ви разкажа за самата декорация – етажност, използване на цветя/плодове/цветни глазури/макарони/неядливи елементи и др. Ще обърнем специално внимание на вкуса, защото тортата на първо място е храна, а след това е елемент от сватбената украса. Ще ви разкажа как се правят торти 100+ парчета и разбира се – ще си поговорим за цената.

Коя ви допадна най-много?
Споделете всички ваши идеи с нас на: order@vanillka.com

Продължи към Част 2

The post Всичко за сватбените торти, част 1 first appeared on Vanilla Kitchen.

днес е един от най-противоречивите дни в българската съвременна история.

14 февруари е! Да се чудиш – да пиеш ли, да пишеш ли любовни писма… Да режеш лозето ли, да печеш кекс за половинката… Или да си работиш както обикновено и да не обръщаш внимание на тая цялата показност. То пък е неделя и не става…

Труден ден е днес за всички, които обичат да заемат тежка позиция по даден въпрос, свързан с най-святото и българското – лозето. Или пък беше любовта?

Като тийнейджърка адски много се вълнувах покрай 14-и. Особено в периодите, когато „ходех“ с някое момче. Копнеех да получа подарък, по възможност кичозен, обемен и с червено сърце с надпис I love you, след което да последва демонстративно шествие по пешеходната във Враца ( викаме й „Пробива“) с червения дар в ръцете ми. То не бе гордост, то не бе вълнение…
На една по-късна възраст, все още се вълнувах дали на 14 ще празнувам, но по се радвах на споделена бутилка вино с приятели я в някоя студентска стая, я на бар.. Бар – помните ли това явление? Хубаво място с много хора, които са добронамерени, говорят си и даже се прегръщат и здрависват!

Към днешна дата се вълнувам пряко дали ще смогнем с поръчките за Свети Валентин. И затова заемам позиция – Любовта преди Лозето. Но тази ми позиция е единствено заради професионално изкривяване, да решите, че не пия вино!?! Мисля, че смогнахме и дори имах време и да понапиша 2-3 рецепти, да отида и да науча тея ски най-накрая и дори да се включва в инициатива, която ми беше предложена от Remix по случай месеца на любовта.

Remix са онлайн магазин за аутлет и секънд хенд дрехи, от където си взех и якето за ски и има точно 3 причини, поради които се съгласих да участвам в инициативата:

♥ Обичам и подкрепям закупуването и ползването на дрехи втора ръка или аутлет такива.
♥ Обещаха ми супер красива точилка и резец за сладки. Получих си ги!
♥ Предизвикаха ме да разработя рецепта, която хем да е лесно изпълнима, с достъпни продукти и техники, но и да е тематична, интересна и … вкусна!

И минути за самопризнания.. когато получих и приех поканата им за участие в това предизвикателство, бях извън София и нямах никакви условия да правя какъвто и да е сладкиш… ето тук ще разберете подробности 😀
И както уча и дъщеря ми – почнах да викам неволята и писах рецепта в ексел, след което я изпратих на момичетата в ателието, за да я изпробват и да ми пишат с обратна връзка. Одобриха я и веднага след като се върнах аз също я одобрих.
От Remix я одобриха и сега тази рецепта ще очаква и вашето одобрение.
Повярвайте – едва изчаках днешната дата, за да публикувам и снимки, и рецепта, и детайли!

Рецептата е за хрупкави, свръх ароматни и свежи розови масленки, които създадох специално за Remix. Пригответе ги и вие за половинката, за семейството, за най-добрата приятелка или за вас самите, защото определено заслужавате!
Ако и когато ги направите, моля- публикувайте резултата с хаштага #crazyinlovebyremix и #vanillakitchen, за да се радваме на влюбените ви розови сърца!

PS: тази рецепта е подарък от нас за вас и няма да се предлага като готов продукт в ателието!

Начин на приготвяне:

Има рецепти, които са като турските сериали – и да пропуснеш 4-5 стъпки от тях, резултатът ще е все един и същи.
Но днес, мили мои, ви представям истински екшън и затова ви моля да спазите стриктно всички стъпки, за да получите това, което всички искаме … любов във формата на хрупкава бисквитка сърце.

Първа стъпка е да сте в настроение.
Пийте едно вино, сложете си хубава рокля, червило… излезте с приятелка, пък хапнете по нещо сладко и ПРЕЗ това време трябва да сте оставили маслото на стайна температура, за да омекне.

След това е добре да махнете хубавата рокля, защото ще разбиваме маслото с пудрата захар с миксер, а това какви петна прави… не знам дали знаете.
Е – в купа разбиваме с миксер маслото с пудрата захар.
След като станат на пухкав крем, минаваме на стъпка #3 – добавяме и кокосовото мляко, за което е ВАЖНО да е чисто кокосово мляко, без добавки и сгъстители.
И добавяме и розовата вода. Не я пропускайте! Тя е гвоздеят на програмата ни и ако се чудите каква розова вода да ползвате, ще ви посъветвам тя да е органична и задължително – българска.

Минаваме на стъпка #4: Към маслената смес добавяме кокосовите стърготини и разбъркваме. След това пресяваме отгоре брашното, бакпулвера и солта заедно и объркваме или с ръка, или с дървена бъркалка.

Тестото може да изисква още 20-50г брашно – според маслеността на кокосовите стърготини.
Колкото по-сухи са, толкова повече течност ще попият.

Стъпка номер 5 е ключова: тестото оформяме на правоъгълник с дебелина 3-4 сантиметра, увиваме във фолио или восъчна кърпа и задължително прибираме в хладилник за поне час. Пак е време за вино, за телефон, за някое селфи без роклята...

Следва пипкавата част – в стъпка #6 набрашняваме плота добре и разточваме тестото до дебелина 0,7-0,8см. Поръсваме розовите листенца отгоре, точваме още веднъж, за да залепнат и след това изрязваме сърца, които внимателно пренасяме в тава, застлана с хартия за печене.

Може би ще ви трябват 2-3 тавички.

Следващата задължителна стъпка е #7: прибираме тавите в хладилник отново за поне 15 минути, най-добре половин час.

През това време загряваме фурната до 165 градуса с вентилатор.

Слагаме бисквитките да се пекат за 12-13 минути.
Бисквитките трябва да са меки и светло златисти, но след като добре изстинат ще станат твърди и хрупкави.

Гарантирам ви, че ароматът на масло с кокос и розова вода ще ви стане любим!
А бисквитките ще ги правите много, много пъти ♥

С любов и аромат на розова вода…
Ваня ♥

The post Розови масленки first appeared on Vanilla Kitchen.

На мен ми писнА. 
И реших, че след като имам сайт/хостинг/клавиатура/пръсти и зад пръстите мозък, ще напиша АЗ новините на 2020 по начина, по който ги виждам аз. 
Хронологично и с АБСОЛЮТНО точни числа!

Да започваме!

♥♥♥♥♥

2020 беше абсолютно феноменално добра година! Сега ще разберете защо!

Януари беше месецът на откритията!

Обичайно през януари имаме по-малко работа и затова си намираме такава – я ще измислим нов вкус, я ще загубим рецепта или ще решим да правим ремонт. Тази година обаче за нас беше преломна в отношение на декорации – поставихме началото на нашите СуперМегаХубави декорации с наситени естествени цветове, които са 100% натурални, но пък с тях можем да рисуваме тортите си така, както децата ви обичат да оцветяват тапетите.
Детските ни торти станаха наистина детски и от януари насам дъщеря ми задава въпроса „Мамо, нали тези цветове са истински?“ за всяко цветно детско нещо в магазина и аз разбира се й обяснявам, че не… Но тези торти са!

Февруари беше месецът на любовта.

О ДА, О ДА, О ДА!
Любов, защото без да знаем и без да очакваме Vanilla Kitchen беше номинирана в класацията на Go Guide за най-добри сладкарници в София и познайте – да, о да…. спечелихме!
СПЕЧЕЛИХМЕ!
И се закичихме освен с шоколад по престилките и с една красива, метална табела, която е повод за гордост и усмивки всеки път, когато я погледна и се ме кара да се замисля колко много време и труд стоят нея.

Очаквано – март месец беше неочакван.
Женски месец- не знаеш какво ще става.

Тамън салонът на Гурко започна да се пръска по шевовете от хора, които научиха локацията ни и се убедиха, че кафето ни е великолепно… тамън да пуснем пухкави бриоши с масло и козе сирене за обедно меню и се чу от новините, че държавата излиза в отпуска и се налага повечето от нас ( от тея дето правят кафе) да вземат да мирясат малко и да си седнат на диваните вкъщи и че е крайно време да изгледат поне един сериал.
Но женски месец… казвам ви… не стана така.
След 13 март искам да ви кажа, че ателието ни в Дианабад започна и то да се пръска по шевовете и то защото имахме ТОЛКОВА много поръчки за вкъщи, че се наложи да вземем под крилото си още двама доставчика.
Кутии с брауни, със суров шоколад и чийзкейк, детско брауни, течни шоколади… Благодарим на всички, които не ни оставиха без работа, а дори напротив – преди Великденските празници успях да раздам бонуси на сладкарите, защото март и април (още не сме стигнали до него) имахме толкова много поръчки, че всъщност си дадох сметка колко ценно нещо си имаме – не… не е металната табела, а вас ♥
Благодаря ви!
В знак на благодарност споделих с вас една от любимите ми и изключително красиви торти, които съм правила – Лавандулова с карамел от виолетки.

Април – месецът на месенето.

Ако някога ви попитат дали искате да омесите на ръка 800+ козунака (приблизително 500кг тесто), побързайте да кажете НЕ.
Ние казахме ДА, защото ни беше трудно да откажем безкрайно многото желания на всички вас, които знаете за славата на нашите козунаци. А и защото сме добри души, независимо от асцендента.
Пуснахме формата за поръчка на козунаци и за няма и 24 часа се запълни 90% от капацитета, който бяхме предвидили на база на миналогодишните поръчки. Нямаше как да сме груби и да отрежем всички желаещи и след много (разбирайте никакви) сметки си казахме – приемаме ги!
Но това не е всичко – от скука и от много седене вкъщи (тук вече ви излъгах…) реших да разработя и рецепта за безглутенов козунак, който взе, че се оказа успешен и разбира се го пуснахме във формата за поръчка.
Приехме поръчки с около 120% над капацитета, който си мислехме, че имаме.
Но си заслужаваше цялата умора – положителните отзиви, познатите имена на клиенти, които поръчват за 7ма година, вкуса, който ние самите обожаваме и онази топлина и аромат в ателието, който ни напомня, че пролетта идва и че постите свършват.
Две прекрасни събития през април!
Оу, още едно – Морковеният кейк, който е една от най-четените рецепти в блога за 2020!

Май! Този велик месец на велика зодия с висши цели – вкусна храна и удоволствието от нея!

Освен, че за N-та поредна година станах на 26 през май, се случиха още чудесни и вълнуващи събития – срещнах мечка (малко мече, чиято майка вероятно беше наблизо и само чакаше да ни види…) и се уверих, че човек може да тича бързо; избегнах тежка автомобилна катастрофа като по чудо; както никога досега успях да отделя цели 2 седмици време за пътешествия из Родопите и – минути за реклама – започнахме да работим с Ebag.bg!!!
Последното значи, че вече голяма част от сладкишите ни мога да бъдат доставени до домовете ви след 2-3 часа и че се наложи да влезем в дисциплиниран и строг режим на производство, за да успяваме да изпълняваме поръчките към Ebag.
През май успях да приключа ремонта на салона, който течеше докато бяхме в тази наложена ни от държавата почивка (каква блага случайност, а?) и бях убедена, че красивият ни салон е станал още по-красив! Ето, вижте го след ремонта!

Юни беше месецът на Възкресението.

На 1 юни отпуската ни свърши и салонът на Гурко пак отвори врати.
Всички се вълнувахме, че след толкова време можем отново да ви посрещаме в любимия салон, да правим капучино, да организираме събития, да печем крехки, ароматни кроасани и да пълним Инстаграм с красиви и вкусни сторита от сърцето на София.
Но не само това се случи с нас.
Юни беше емблематичен за нас месец.
Започнахме да си партнираме с много софийски био магазини, в които и до днес можете да откриете наши сладкиши – Чифлик Ливади, всички магазини Зелен, Домашница и др. Ето и пълен списък.
Записахме нови рецепти за 12 нови торти.
Създадохме кето суровия чийзкейк.
Заснехме снимки за новия ни каталог.
Започнахме да получаваме запитвания за сватби.
Сякаш животът възкръсна. Сякаш получихме нов шанс, нов старт и нови възможности…
Мога да съм единствено благодарна за юни 2020!

Юли беше „Горчиво“ и „Кето“

Е не заедно.
От една страна разработихме повече кето сладкиши – една мистика и сладкарско богохулство на пръв прочит, но всъщност се оказа интересна вселена от ограничения, които трябва хем да приличат на торти, хем да са вкусни, хем да са кето…
А от друга – най-хубавата страна на юли – СВАТБИТЕ!
Нямахме много – 5 или 6 общо, но всички ги обичаме, стараем се като че ли сме на конкурс и се радваме повече от кумовете, че сме избрани точно ние!
И от трета страна – салонът на Гурко отново беше домакин на събития за погачи, рождени дни, корпоративни събития… не вярвахме на очите си, че отново виждаме много хора на едно място. Хубаво беше, благодарим!

Август – жега, жега в центъра на София!

Абсолютно верен текст от 1997г от артиста Валдес, писан за новите ни торти, на които ЕДВА успяхме да напишем етикетите и вече бяха предпочитани, поръчвани, препоръчвани и препоръчвани.
Мохито Малина се оказа, че я правим повече от всяка друга торта, а Българска СуперСелска стана нарицателно за „Имате ли торта като от едно време?“.
Каталогът с торти излезе от печат и вече софиянци и постетители на столицата можеха да разгръщат сладострастно сладките страници на новия ни каталог торти! Честито!

Септември – отново „Горчиво“, но този път с дълъг ръкав.

Да, точно така.
Септември имахме повече сватби от предишни години, веротно защото август на всички им се види истинска жега и то не само в центъра на София.
И затова на есен с песен решиха да се женят и най-разбиращите от тях ни писаха, ние им отговорихме и така добре се получи, че оженихме още 5-6 семейства.
Отделно от това – училища и детски градини приветстваха децата – нима не е чудесно това?
Любов, сладости, работещи детски ( и училища), отворени сладкарници, ресторанти, барове, циганско лято и многолюдно социализиране на гръцката граница като компенсация на изолацията през март и април! Все хубави, хубави неща!

Октомври – СуперСелски месец…

Октомври започна добре.
Разработихме още две СуперСелски торти – Френска и Гръцка и едва се стърпях да не предложа и една СуперСелска Британска торта с картофи, чипс, панирана бяла риба, картофено пюре и пейл ейл.
Направихме СуперСелско събитие, на което присъства столичната интелигенция и започнахме да продаваме боза в сладкарниците – стар аристократичен обичай. Обрахме малко хейт, защото както винаги тортите свършиха по-рано, но този път не плаках.
Дъщеря ми стана на 4 и това не промени нищо.
Аз хванах ковид. После го пуснах. Нямаше драма.
Научих се да разпознавам 3 нови вида гъби и си дадох сметка, че изолацията за 2 седмици не е нещо страшно и тежко, дори напротив. Стоенето вкъщи даде резултат – красивата и ароматна Есенна торта се роди именно по време на моята изолация и си припомних времето, когато имах времето да творя, снимам и пиша за храна…

Ноември – месец „За Доброто“

През ноември Vanilla Kitchen пое ангажимент към фондация „За Доброто“ в проекта й „Хапка Надежда“.
Осигурявахме десерти за месец за медиците в ковид отделението в Александровска. Използвах себе си като доставчик, т.к. имах блянуваните антитела и нямаше опасност да съм преносител, посещавайки подобно място.
Имах щастието да се запозная и с анастезиолог, който е на първа линия и от него научих много повече за най-обсъжданата тема за 2020. Ще запазя мнението си за мен. Но едно ще споделя – не пестете от добра храна, спорт и самодисциплина!!!
Имах щастието да нямам нужда от лекарска помощ, но се възхитих многократно и сведох глава пред всички тези хора, които нямат отпуск, нямат избор и нямат заплащането, което би било най-малкото уважително и нецинично за труда и отговорността, която носят. Поклон пред медиците ни.
Междувременно втората голяма отпуска беше факт, но този път беше съвсем очаквана, по-добре планирана и не изненада никого. Ние си правехме браунита и кето кутии със затворен за втори път салон на Гурко и се радвахме на гъвкавостта си.

Декември – Джънгъл Белс и греяно вино.

Декември за мен беше един от най-шарените месеци.
Изпълнен с множество трудности, новости, предизвикателства.
О да. Да си цял ден измежду щолени, меденки, кексове, браунита, торти никак не е лесно.
Даже си е съвсем трудно да си там и да не ядеш постоянно.
Декември направихме дълго отлаганото – пуснахме си новия сайт, който все още дава грешки и тук там липсват снимки.
Но този преход го броим за огромен напредък в посока модернистична и дигитална концепция за шопинг и юзер експиринъс относно селекцията на кейкове. Или с една дума – надявам се, че новият ни дизайн и функционалности ще ви допаднат и ще направят поръчката на сладкиши лесна и приятна!
Отново поставяме лични рекорди – този път за Коледни сладкиши… но още е рано за статистики.
В личен план месецът ми беше меко казано предизвикателен, но приключи повече от добре!
След драматичен, тежък и (малко) екстремен зимен преход от х. Рилски езера до х. Иван Вазов, мога да кажа, че изпратих 31 декември и цялата 2020 година в чудесна компания на 2300м.н.в. на вълшебно място в сърцето на Рила без обхват, без суета, без теми за онзи вирус. Но с много благодарност и уважение към природата, силата на човека и добрината, която видях през 2020.

И понеже е редно да се отчета със статистика и числа – все пак това е на мода преа 2020, ще ви издам малко тайни от Ванилницата:

Петте най-поръчвани торти за 2020:
Елиа, Индонезия, Мохито Малина, Лястовица, Френска СуперСелска.

Най-предпочитан чийзкейк за 2020:
Печен чийзкейк с боровинки и Кето чийзкейк. Имат много малка разлика в поръчаните и закупените бройки 🙂

Най-обичано брауни за 2020 (май май завинаги е то):
разбира се – небеизвестново Брауни с череши!

Най-много при нас се пият:
Еспресо (има защо!), капучино и домашна лимонада.
Има защо-то важи и за трите ♥

И изненадата – най-купуван продукт за 2020:
Суров шоколад!

The post Добрите новини през 2020 first appeared on Vanilla Kitchen.

На мен ми се е случвало поне 187371 пъти.
Но аз съм телец. Телците са скъперници и хедонисти и това на по-простоват език, който е в унисон с днешната рецепта, звучи така – аз храна не хвърлям и намирам начин да си направя нещо вкусно почти по всяко време на денонощието, седмицата, годината и карантината.

И така.
Когато стана ясно от преекспониращи новини, гологлави генерали, униформени лекари, фейсбук гадатели и китайски жреци, че храната и тоалетната хартия са на изчезване, аз се презапасих. Запасих се с банани, ябълки и мандарини и след около седмица осъзнах, че качеството на живота ми изобщо не зависи от разнообразнието на храна в живота ми, ами от емоциите, които успявам или пък не да отключа в себе си. Емоциите ми съвсем се вкиснаха, когато трябваше да хвърля (shame on me..) 5 мандарини и за да не се вкисна и самата аз, реших да оползотворя кафявата локва, която до преди седмица беше чепка от стройни, жълти и ароматни банани. Нали, телецът в мен..

Повечето хора в ситуация като настоящата (днес сме 6.4.2020, ден 24 от Извънредното положение) имат нужда да се хранят. Не че са гладни, но се хранят. От скука, от инстинкт за трупане на запаси под кожата, благодарение на които биха оцелели в една по-истинска хранителна криза. И аз го правя понякога. Всички го правим. Хора сме.
И тук идва въпросът – как да си утолим този пандемичен глад (нали..той не истински. Както и пандемия май няма, ама това да не го почвам сега) с нещо, което няма съвсем да наруши баланса между налични дрехи в гардероба и тяло, което може да ползва тези дрехи. Демек – здравословна и вкусна храна, от която да поддържаме някаква прилична и естетична за окото форма. И която да я хапваме с удоволствие, а не да се самонаказваме с безвкусни храни, които са толкова полезни, че в един момент се чудиш колко е гадно да си здрав.

Лично аз за тези 24 дни, направих поне 10 различни сладкиша, месих хляб, баници, кифли, козунак. Научих се да пека агнешко и да отварям вино с поглед.
Но всички тези сладкиши и т.н. са такива, които НЕ носят празни калории и успяват да ме заситят и да дадат хранителни вещества на тялото ми. Основен принцип за всички десерти, които правя вкъщи или в сладкарницата. Почти всеки ден имам движение – двучасови тренировки вкъщи, колело, разходки ( МОЖЕ ) или чистене на блестящо чистия ми дом за N-ти път.

…
Липсата на движение, консумацията на храни с празни калории и висок гликемичен индекс, твърде честият прием на информация, страхът и изолацията са най-прекият път до депресивни състояния, които няма да изченат заедно с вируса или някоя нова наредба, а могат да ви тормозят месеци наред. Замислете се и горе главата. Горе главата и хайде в кухнята да изпечем онези изостанали банани, които на пръв поглед приличат на кафява локва, но от близо забелязвате, че локвата е с органичен произход…

Рецептата ми, кълна се в Марк Ц. и в целия Спотифай (жив да е!) , е най-лесната, бърза и полезна рецепта за бананови кексчета.
Имат само 5 съставки, нямат захар, имат високо протеиново съдържание, нисък гликемичен индекс, нямат добавена екстрахирана мазнина, без глутен и млечни са. Направо палео!

Правят се за около 5 минути, пекат се 15 и когато се решите и вие да превърнете бананите в кексчета, непременно се сетете за мен и ми благодарете ♥
Чувството на благодарност и усещането за щастие са в право пропорционална зависимост.

Начин на приготвяне:

Можете да дадете на децата да правят тази рецепта.
Не се шегувам, елементарна е и място за грешка просто няма.

В голяма купа намачквате бананите с вилица. Добавяте яйцето и фъстъченото масло (което може да се замени с тахан от сусам, бадеми, лешници..), пак обърквате.
После добавяте и кокоса, бакпулвера, бъркате добре.
Фурната – както си знаем – предварително загрята до 180 градуса.
Сместа я разсипваме в силиконови форми за мъфини / в хартиени чашки за мъфини/ в тава за мъфини с омазнени гнезда – кой с каквото разполага. Аз ползвах едни силиконови сърца, белким вкарам някаква романтика в живота си.
Печем 15 минути.
И това е.

Моите извинения на всички, които очакват нещо сложно и впечатляващо тук… рецептата е толкова гениална, проста и лесна, че чак ще се чудите дали правите всичко както трябва.
Ако все пак много ви дразни тази елементарност и низост на изискваните усилия, направете я със затворени очи.
Успех 😉

С много любов, апетит и желание да се кача на Витоша, Рила и Пирин – Ваня ♥
PS: снимките са потресаващо грозни. Но това е за да тества волята ви да изчетете и разгледате всичко до край.

The post Бананови мъфини с 5 съставки first appeared on Vanilla Kitchen.

Обожавам го!

Но това не е ОНЗИ известен и тотално лишен от полезност и мисъл за човека течен шоколад, който можете да видите по магазините.
Това е НАШИЯТ чудесен течен шоколад, който предлагаме в две разновидности – тотално различни като вкус, консистенция, състав и приложение.

Моля, нека да ви ги представя!

Веган шоколадов крем с розова вода

Съставките му са толкова прости и истински – натурален шоколад, био кокосово масло, българска розова вода. Добавяме и екстра какао за по-плътна текстура.
Веган, без глутен и без ядки.

Обожаваме го на филийка домашен хляб, ето така:

И с лъжичка не отказваме да го хапваме 😉

Можете да поръчате своето бурканче Веган течен шоколад от тук или да се обадите, за да проверите дали има наличност 🙂

♥♥♥

Лешников шоколадов крем

А този крем е истинско бижу в сладкарството!
Плътен, ароматен, със завидно количество шоколад, сметана и лешников тахан!

Съхранява се в хладилник.
Но препоръчваме да го извадите 10-15 минути преди консумация, за да се отпусне. По-вкусен е!
Искате да поръчате?
Ето тук приемаме поръчките ви.

А понеже знаем, че много от вас не са в България или просто нямат възможност да поръчат, ще ви дадем рецептата на Лешниковия шоколад ♥

Съставки:
150г лешников тахан
400г натурален шоколад с какаово съдържание поне 56%
100г захар
400мл животинска сметана
120г масло

Начин на приготвяне:

Кипвате сметаната със захарта. Сместа трябва да заври и захарта да се разтвори напълно.
С горещата сметана заливате шоколада и бъркато до пълното разтапяне. Добавяте и маслото – и бъркате.
И накрая лешников тахан.

Сместа изливате в бурканчета и по желание отгоре се посипват печени смлени лешници.
Изчаквате да поизстинат и прибирате в хладилник.
Истински вкусен, ароматен и с качествени съставки течен шоколад ♥

Пишете ни, когато го направите ♥
За нас обратната ви връзка е важна!

С обич и вечен апетит: Ваня

The post Течен шоколад! (и подарък рецепта) first appeared on Vanilla Kitchen.

И така, мили мои читатели, ще се преструваме, че живеем в нормален свят, в който най-големият ни проблем е, че сеядосваме на децата, че разсипват ориз по пода и лепят стикери по луксозната ни холна масичка.
Свят, в който броим дните от отпуската, а не дните вкъщи.
Свят, в който да ида да дам на съседката парче торта е най-нормалното нещо.
Аз поне така правя.
Не мога да направя торта и да не занеса на съседката.
Или на момичетата ми в ателието, за да я обсъдим с професионален поглед над нещата.
Обикновено у дома рядко правя десерти.
Онзи ден осъзнах, че даже нямам форма за печене и търчах до сладкарницата за да си взема.
И пош нямам. Често и захар и брашно нямам, но тогава се раждат онези шантави и любими мои творения, които са плод на изобретателността в условията на липса.
Този принцип ми е любим и е изключително добре приложим при възпитанието на децата.

Но, да се върнем към тортата ☺
От няколко дни умувах как ще направя торта с бадемови блатове и мааааааслен, много маслен крем.
Класическа, тежка, маслена и сладка торта.
Винаги искам да направя такава. И вярвате ли ми, че никога не я правя?
Или ще намаля захарта, или ще намеря алтернативен начин за сгъстяване на крема. И никога не смея да ползвам яйца.
Имам много силно обоняние и миризмата на яйца винаги я усещам и смятам, че тя погубва всички останали аромати – на масло, на ядки, на какао, на цветя…

Бях набрала виолетки. В квартала има цели поляни, които в ранна пролет са буквално като огромни лилави петна и е просто невъзможно да не откъсна поне 3-4.
Виолетките са ядливи.
Могат да се ползват за ароматизиране на захар, за домашен сироп, за декорация (може и така), за любимите бонбони.
Но аз ги предпочитам свежи.
За да пуснат аромата си е нужно да ги накиснете за 10-15 секунди в гореща вода и ще се опияните!

Тортата беше в главата ми – бадеми, масло, маскарпоне, виолетки… в последния момент включих и най-важния елемент за тортата – лавандулов сироп.
Харесвам този на Поляна, с който правим прословутото Лавандулово мляко в салона на Гурко.
Подозирам, че много малка част от вас имат Лавандулов сироп. И ще ви успокоя – можете да го замените със захар – наполовина на сиропа и 1-2 капки масло от лавандула.
Или сами да направите – 300г вода, 150г захар, 3-4с.л. цветове от лавандула – вари се на котлон, докато остане наполовина.

Е, стига обяснения.
И да действаме.

Начин на приготвяне:

За изпълнението на тортата в този й вид, ще имате нужди от кръгла форма за печене с падащи страни, диаметър 22см и сладкарски пош.

Ще разделя самата рецепта на елементи, за да по-лесно и ясно след това, когато тортата се сглобява.
Блат
Крем
Сладко
Сироп
Виолетов карамел

За да изпълните тортата е добре да си отделите 2 дни!
(ние също приемаме поръчки с поне 2 дни технологично време напред)

Блат: Блатът е двуфазов – отделно се смесват сухи, отделно мокри съставки и накрая сухите се добавят към мокрите с бъркане.
Бадемите и захарта се смилат в кухненски робот до „пясък“. Объркват се с брашното и кокоса. Слага се щипка сол и бакпулвер.
Маслото и млякото се загряват заедно, докато маслото се разтопи.
През това време сме включили фурната на 180 градуса и сме подготвили формата за печене – на дъното винаги слагам хартия за печене.
В голяма купа изсипва млякото с маслото – трябва да са хладки, в никакъв случай горещи.
Добавяме на няколко пъти и с бъркане сухата смес, като внимаваме да НЕ бъркаме твърде много, за да не стане жилав блата.
Слагаме в предварително загряна фурна и печем около 35-30 минути. По същото време правим и карамела.

Виолетов карамел: върху хартия за печене слагаме 5-6 бонбона Теменужки на разстояние 4-5см един от друг. Слагаме във фурната на отделна тава заедно с блата и „печем“ 5-6 минути, докато бонбоните се разтопят, разлеят и се образуват балончета. Вадите, оставяте да изстине и пазите от влага, пръски вода и в никакъв случай не прибирате в хладилник.

Крем: – докато се пече блатът, можете да се захванете с крема. Той (крема), за жалост на всички майстори сладкари, е ужасяващо лесен и бърз. Няма място за грешка. И оправдание.
Маскарпонето и разтопеното масло се разбиват с миксер. Баааавно ( за да не опръскате всичко) добавяте лавандуловия сироп, заквасена сметана и чия накрая. Ами..това е. Но задължително прибирате в хладилник за през нощта.

А ако нямам Лавандулов сироп: може да ползвате всеки един друг сироп със захарност около 50% ( това значи да видите хранителните стойности на етикета и ако пише, че на 100г има 50г захар – това е). А ако нямате никакви сиропи – заменете със захар – наполовина на посоченото количество и етерично масло от лавандула – 1-2 капки.
Може да си направите сироп и сами.
Или да се откажете от лавандулата и да го карате само със захар.

Сладко: аз ползвам домашно сладко, което си правя от замразени горски плодове. Горе-долу слагам 200г плодове с 2 с.л. мусковадо, варя 10ина мминути, слагам 1 ч.л. нишесте, варя още 2-3 минути и затварям в буркан. Може да ползвате всякакво „червено“ сладко 🙂 От сливи би било превъзходно!

Сироп: 100г лавандулов сироп и 50г вода завират на котлон. Сиропът за напояване на торта винаги се ползва горещ.

Сглабяне:

Сглабянето е добре да стане на следващия ден или поне 12 часа след приготвяне на крема и блата.
Върху плоска чиния или поднос се слага малко крем, който фиксира блата – за да не се „разхожда“ по подноса после 🙂
Останалият крем се слага в пош без или с объл накрайник с отвор 1,8см

Блатът внимателно се разрязва на 3 части с тънък, остър нож.
Ако се чупят парченца от ръба – вероятно сте го попрепекли тоя блат, но вината изобщо не е ваша, а най-вероятно на фурната. Или на детето с ориза (от увода…) 😀

Слага се първата третинка.
Сиропира се добре с четка със сиропа ( аз обичам СОЧНИ торти!!!)
Слага се крем с пош: шприцоват се „топки“ крем по ръба на блата. По средата се шприцова на ивици или както ви е удобно.
Слага се втората третинка.
Отново – сиропира се, слага се крем. Върху крема слагаме и сладкото, заглаждаме и разпределяме добре.
Слага се и последната третинка. Сиропира се и се шприцова крем на „топки“ навсякъде. Ако има непокрити места, шприцовайте малки топчици крем.

Тортата задължително се прибира в хладилник за 12 часа!

Декориране: 

Виолетовият карамел се начупва на произволни парчета. Слага се върху тортата непосредствено преди поднасяне/снимане.
Карамелът е тотално неустойчив на влага и скоро ще започне да се топи върху крема. Изключително добър завършек към тортата е, защото ухае на виолетки, хрупкав е, а ако и вие го попрепечете като мен, ще има и лек горчив вкус, който е чудесен!

Божествена се получи.
Сочна, изключително лека, с много малко захар и деликатен аромат.
Определено бих я повторила 🙂
Ако обичате наистина сладки торти, моля увеличете захарта в блата 2 пъти и добавете 60г пудра захар към крема.

Обещайте, че ще я направите ♥
С любов, Ваня!

The post Лавандулова торта с карамел от виолетки first appeared on Vanilla Kitchen.