What do you see in the mirror?

Сигурна работа или преследване на мечти...?

2011-06-14T05:44:00.000-07:00

Идва момент в живота на почти всеки човек, когато започва да се пита "Това ли искам на този свят?". Появата на този въпрос, най-вероятно, е свързана с факта, че дадения човек не е съвсем доволен, дори от постигнатите си "мечти". Най-удачно ми се вижда да разкажа моята история, а вече всеки може да си направи изводи за себе си.

И така, от гимназията насам, исках да работя нещо с рисуване. Обожавах да рисувам, не слушах в часовете, вместо това си драсках...Тогава бях "черната овца" и понеже училището беше езиково, учителите(а и не само) си мислеха, че ще се проваля. Не ги обвинявам, все пак са филолози. Късметът, обаче, се завъртя в моя полза. Започнах работа в престижна фирма и рисувах по цял ден. Плащаха ми за да правя това, което обичам! 3 години мислех, че съм доволна от работата си. Времето си минаваше, а аз постепенно осъзнах проклятието на работата в офис. Ежедневието започна да ме мъчи, та така и до днес. Заплатата ми е добра за стандартите на България - мога да си позволя да скокна до някоя по-екзотична дестинация. След всяка почивка осъзнавам, колко не харесвам работата си. Стигнах до извода, че не ме интересува дори повишението - аз не искам живота на шефовете си. Колкото и пари да взимам, колкото и добра да съм в това което правя, аз не искам да работя на бюро, пред компютър. Най-лошото е, че намразих дори рисуването. Няма особено значение, дали ще живея още 50 години така, или утре ще ме блъсне трамвай. Когато започна да говоря по темата, обикновено, коментара е "Ти си толкова неблагодарна!". Но кой мери щастието и нещастието на човек? И защо толкова се плашим, когато трябва да пуснем доброто старо зло? Да, постигнали сме неща в живота си, но не сме обвързани с тях до края на дните си. Ако те не ни правят щастливи, трябва да ги пуснем. В противен случай това започва да се отразява дори върху здравето ни.

Пред мен в момента се отваря един напълно непознат хоризонт. Въпрос на време и смелост е да направя първата крачка. За повечето хора може би съм луда, но по-добре щастлива в своята лудост, от колкото нещастна в чуждото щастие!

Изначалната ни женственост...II част

2011-06-13T05:14:00.000-07:00

Този пост искам да посветя на дейности, които според мен, стимулират произвеждането на женски хормони. Ще споделя с вас лични впечатления, ако някой иска да допълни нещо, много ще се радвам!

ОРИЕНТАЛСКИ ТАНЦИ

В интернет има доста написано по темата "Що е то белиденс?". Искам само да отбележа, че не става дума за кючеците, които се въртят по чалготеките, а за един много стар танц, който се е практикувал още от древните египтянки. Той е бил част от различни ритуалил - лечебни, подготвящи жената за раждане, освобождаващи от демони и т.н.

Къде е тънката линия между мит и истина - незнам.Това което забелязвам, е, че музиката, ритмите, движенията, определено пробуждат неподозирани усещания. Ако имате нужда от малко екстра самочувствие или да усетите изкусителката в себе си, то това е доста ефективен метод. Като начало не е задължително да тръгнете на курс, въпреки че ако ви се занимава по-сериозно, сами ще поискате. Има безброй видео уроци в YouTube, така че може да започнете веднага. Целта е да се раздвижите и да обърнете внимание на чисто женските форми. Щом насочите вниманието си към тях, жлезите с вътрешна секреция си знаят работата.

ПЛУВАНЕ СТИЛ "ДЕЛФИН"

Не знам дали е нещо звързано с чупките в тялото, които се практикуват и при белиденс, или пък асоциацията с русалка(свързвана с плодородието в някой митове), но има нещо в този стил на плуване, което пробужда женските сетива с пълна сила. Всеки има представа как плуват делфините. Слагате чифт плавници, маска и шнорхел и сте готови. Може да не плувате перфектно, но с времето се учи и техниката. Изключително помага при стомашни или менструални болки, защото се осъществява нежен и същевременно ефективен воден масаж.

ЙОГА

Има асани (пози), които пряко стимулират функцията ендокринните жлези. Така например челната стойка стимулира хипофизата. Всяка чакра е свързана със определена област и жлеза с вътрешна секреция. Упражненията са насочени към стимулиране на точно тези области. Човек просто трябва да установи на какво да наблегне.

Първа чакра (коренна, червена) - полова система, отделителна система, долна част на тялото

Втора чакра (коремна, оранжева) - надбъбречните жлези, полова система, яйчници, тънки черва

Трета чакра (пъпна, жълта) - задстомашната жлеза, надбъбречни жлези, стомах, тънки черва, черен дроб, жлъчен мехур

Четвърта чакра (сърдечна, зелена)- тимусна жлеза, точка на баланс между тяло и дух

Пета чакра (гърлена, синя)- щитовидната жлеза, гърло,уста, ръце

Шеста чакра (третото око, индиго)- хипофизна жлеза, мозък, нервна система

Седма чакра (коронна, лилава) - епифиза

От тук, например, можем да си направим програма за жена, с проблемен цикъл. Подходяща е атмосферата в оранжеви тонове(свещи, постелка, дрехи, цветя и др.) На мен лично ми помагат тези асани: лодка, крокодилски, котешки упражнения, люлка, мост и особено коремно дишане. Обикновено редувам разтягащи и релаксиращи упражнения със силови.За индивидуална програма е най-добре да се допитате до инструктор. Дано все пак тази информация е някаква насока. :)

Изначалната ни женственост...

2011-06-09T07:56:00.000-07:00

I част

Замислих се по темата, когато четох статия за кардиото. Последни проучвания установиха, че човек не може да отслабне естествено само в една част от тялото. Това е защото то е едно цяло и хаби енергия като такова, независимо коя зона натоварваме. И нормално...ако не беше така, ръката с която пишем трябваше да е видимо по-различна от другата (просто пример).

По същия начин, когато имаме даден проблем, трябва да се погледнем като едно цяло и да установим какво не е в хармония. Често усещането ни за жена е нарушено и дори не си даваме сметка за това - водим прекалено "мъжки" живот, или пък се чувстваме беззащитни, зависими от хора и обстоятелства, не се харесваме, не се радваме достатъчно... От огромна важност е да сме щастливи и горди със себе си, да се щадим и обичаме, да се грижим за нашия баланс.

Първата ни задача е да сме напълно честни със себе си. Има неща, които човек не би споделил и с най-близкия си човек. В такива ситуации, колкото и наивно да е, можем да си поговорим с огледалото. Погледнете се, вземете лист и химикалка и напишете 3 неща, които харесвате и 3 неща, които искате да промените. Оградете вторите в сърчица или някаква весела форма. Просто вдига настроението. Скрийте листчето и си сложете ремайндър на телефона, да го погледнете след 1-2 месеца(не по-рано).След това се концентрирайте върху първите 3 и тотално забравете за другите. Да, трудно е, ще се присещате от време на време, но това не бива да ви плаши. Щом не размишлявате за тях, всичко е наред. Ако е нещо, което в момента лекувате, приемайте медикаментите чисто рутинно. Те могат да си вършат работата и без вашите съмнения, дали действат или не. През това време, дайте възможност на това което харесвате да разцъфти във вас. То постепенно ще започне да лекува нещата, които не са в хармония.

Всичко е въпрос на фокусиране върху приятните неща. Направете си маникюр, или си купете рокля в любимите цветове - цветотерапията е доста известен метод за лечение. Истината е, че щом радва окото, значи е полезно за вас. Намерете място стед природа, където да походите боси, да развеете косите си на някой каменист, морски бряг, или да потопите краката си в планинско поточе. Ще се изненадате с колко енергия ще ви зареди майката природа. Ако нямате време и възможност, тогава си го представете, важното е да почувствате преживяването вътре в себе си. Усмихвайте се пред огледалото! Спортувайте и се радвайте на движението, защото то е живот! Колкото повече се "глезим", толкова повече тялото ни свиква с позитивните емоции. Така, бавно и сигурно, те започват да доминират в живота ни. Не е въпрос на късмет или обстоятелства. Просто ние взимаме твърдото решение да се погрижим за себе си. Щом позитивните емоции започнат да доминират над негативните, тогава ще започнете да усещате и промените във вашето тяло. Няма да стане от 2-3 пъти. Трябва да се глезите всеки ден. Водете си дневник - "Как си доставих удоволствие днес?"Ако не друго, поне е забавно :)

На този етап, проблемните сфери от ежедневието остават. Най- ефективното отношение към тях е максимално игнориране. Опитайте да положите усилие, макар и за седмица. Ако не ви харесва, винаги можете да се върнете към стария си светоглед...

Хранене и акне

2011-06-03T06:09:00.000-07:00

За храната и красивата кожа има много теории, особено когато става въпрос за акне. Лично за мен, истината винаги е съвкупност от много фактори, но на въпроса: "Има ли значение какво ядем?" - твърдо мога да кажа - "Да!". Това обаче в много редки случаи е единствената причина. Банално е да обяснявам за забързаното ежедневие и как то ни стресира всеки ден. Вместо да фиксирам проблема още повече, ще се опитам да обясня как аз се справих с храните, които най-често биват набеждавани като виновници за акне.

МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ: Знаете ли, че преди години е имало трик, с който хората се избавяли от лошата миризма в хладилника? Просто слагали в него за един ден кана с прясно мляко. Не знам доколко това е действало, но от научна гледна точка, в млякото се отлагат всички антибиотици, хормони, дори радиацията, на която е било изложено животното. Излиза, че млякото е най-замърсеният животински продукт...

От друга страна, повечето хора не могат да преработват лактозата в прясното мляко. С нея именно се хранят млечно-киселите бактерии, следователно, киселото мляко е "пречистено" от този дразнител. Последните изследвания обаче изобщо не класифицират млякото като полезен продукт, защото той е предназначен за бебета, а възрастният организъм не отделя ензими, с които да го разгражда. Така млякото образува слузеста маса в стомаха ни, която излиза през ... лицето. Тъй като това е стомашен проблем , пъпките се появяват най-често около устата и брадичката. Замисляли ли сте се защо шоколадът е толкова набеждаван? Не какаото, а маслото и млякото ни действат зле.

Има и друг интересен момент. Изглежда, че представителите на кръвна група "Б" нямат проблем с разграждането на мляко и млечни продукти. Остава проблемът с токсините, отлагащи се в млякото. Има хора с изключително бърз метаболизъм . Можем да ги познаем по това, че се тъпчат с какви ли не боклуци...и това не им се отразява зле. Не всички обаче сме така. Ето защо ни трябва алтернатива.

РЕШЕНИЕТО: Ако не сте любители на млечните продукти и можете да ги откажете с лека ръка - страхотно! Аз обаче реших да потърся заместители. Можете да си приготвите вкъщи (при това не толкова трудно) конопено, сусамово, соево, оризово мляко, а и още много други. По-нататък ще публикувам рецептите, които използвам . Като вкус се различават , но са приятни и лесно се свиква с тях. Могат да се добавят в кафе, сладкиши и др. Със сиренето и киселото мляко ми беше по-трудно, защото, поне за мен, те нямат заместител. И все пак, ако ви липсва филийка с домат и сирене, можете да пробвате авокадо, маслинов пастет, тофу, нахутена паста, различни видове тахан...Пред мен се разкри един нов хоризонт от вкусотии, за които даже и не подозирах. Няма как да знаете дали това не е вашият проблем, освен ако не пробвате (за жалост). Все пак един месец без млечни продукти на никого не би навредил. Кой знае дали това няма да се окаже липсващото парче от пъзела за перфектна кожа?

КАФЕ: За него най-много се спори... Полезно ли е, вредно ли е...? Едно е сигурно - кафето е диуретик и от него организма се чисти, изхвърляйки вода. Това означава, че стандартинте 1-2 литра, поети течности за деня, трябва да станат около 3. Най-лекото лепнене на устните означава, че ви липсва вода. Колкото по-наситен е цвета на урината, толкова по-обезводнени сте(тук не включвам хората, които взимат спортни витамини или антибиотици). Ако поемате малко вода, тялото ви забавя метаболизма и трупа запаси, защото ви вкарва в икономичен режим. Поетите калории за деня обаче не спадат и така не само, че не можете да се изчистите от токсини, а и трупате.

Нека започнем от това, че аз съм от хората, които по цял ден са на бюро, пред компютър и имат нужда от много умствена енергия. Днес кафето се използва безразборно, в количества, които далеч не са здравословни. Аз лично съм стигала до 4 на ден ... То трябва да се пие или преди спортни натоварвания, или при силна умора. Да кажем, че нормата за деня, не трябва да надхвърля едно кафе. Често нямаме нужда от екстра прилив на енергия и въпреки това се наливаме ...от скука или по навик. От тук идва вредното му влияние - разтреперване, нервност, суперактивност. Всяка такава форма на "неправилно усвоена" енергия избива по лицето(изобщо слабото място на човек). Организма се подлага на ненужен стрес. Кафето е супер преди фитнес! При мен например, утроява резултатите. Представете си, обаче, цялата тази енергия, напираща през порите ви... Кафето не причинява акне, стресът и обезводняването го причиняват. Излагането на всекидневен стрес влошава функциите на хипофизата, щитовидната жлеза...от там тръгват различни хормонални проблеми, който при жените най-често биват лекувани с противозачатъчни. Така се лекува симптома, като причинителят остава потиснат и след време избива или в друг симптом или лекарството спира да действа. За хормони ще пиша допълнително, защото темата е необятна, но като цяло причинителя е само един - стрес.

РЕШЕНИЕТО: Можете да откажете кафето постепенно - от днес намалете приема му с една чаша. Моята грешка при консумацията на кафе, на работното място, беше, че го пиех когато си почивах и така мозъкът ми свързваше аромата, вкуса, дори вида на чашата, с релаксация. И да, докато го пиех наистина се чувствах супер...по после идва хиперактивността. Огромна част от хората пият кафе сутрин...За мен лично, това беше задължителен "ритуал". Светът се сриваше, ако не си изпиех сутрешното кафе. То беше приятелят, с когото споделях плановете си за деня. С огромна изненада открих, че може да бъде заместено. Сега пия чаша прясно изцеден сок от лимон и правя сутрешна гимнастика. Други хора пият черен или зелен чай, но на мен просто не ми харесват на вкус и не усещам ефекта. Иначе и те са заместители. Човек трябва да има воля да си зададе един единствен въпрос: "Имам ли нужда от кафе сега, или искам да избягам от/прикрия нещо?" Този въпрос може да бъде задаван към всяка една зависимост(кафе, цигари,храна, алкохол, наркотици и др.) Първата стъпка е, да се опълчите срещу собственото си убеждение "Не мога без кафе!" Напишете на един лист, кога пиете кафе, а на гърба, какво друго има ободряващ ефект при вас. Ще се изненадате как, когато желанието да намалите кафето бъде посято във вас, постепенно ще се появят и алтернативи.

ЗАХАРНИ И ТЕСТЕНИ ИЗДЕЛИЯ:Тук ще говоря за захарта и тестото като въглехидрати в комбинация с мазнините, които присъстват във всички сладкиши, закуски, вафли, и т.н. И така, когато ги приемем, в организма ни се задействат редица реакции. Въглехидратите стимулират отделянето на инсулин, който от своя страна пречи на мазнините да бъдат използвани като източник на енергия. И така, тези мазнини или ни се лепят като запас, или засилват отделянето на мастна секреция (най-често и двете). Мазнините използвани в сладкишите, далеч не са от полезните - претърпяли са поне две термични обработки, просто защото рафинирани (рафинираните мазнини са по-евтини) и после печени/пържени. Да не забравяме, че всяка мазнина, подлагана на термична обработка повече от един път, става канцерогенна. Пържените картофи по ресторентите в това отношение са пълна скръб. Там мазнината във фритюрника се сменя много рядко. След като сме запасили стабилно тялото си с излишна енергия от въглехидратите и вредните мазнини,( след бирата и пържените картофи, които също са фатална комбинация) то или ще складира, или ще направи отчаян опит да се изчисти. Един от тези очиствателни пътища е кожата и резултатите могат да бъдат доста депресиращи.

РЕШЕНИЕТО: Просто трябва да се избягва всякакво комбиниране на мазнини и въглехидрати, особено ако мазнините са ненаситени. Избягвайте готвене с мазнини. Полезната употреба на мазнина е в комбинация със салата. Месото е достатъчно мазно и няма никаква нужда от още олио. Също така мазнината трябва да е студенопресована и екстра върджин. Едното показва, че няма термична обработка при производството, а другото - че е първа преса, т.е. най-качествена и съответно най-полезна. Пак казвам, не е нужно човек да е краен в ограниченията, но когато има проблем, е хубаво да се запитаме какво предпочитаме - здраве или мазна баничка?

Мързелът

2011-06-03T05:36:00.000-07:00

Мързелът е един от най-големите врагове по пътя към успеха. Интересно е, че се появява дори при хора, които обичат това, с което се занимават. Кой е първоизточникът на това коварно състояние? Има ли сигурен начин за премахването му? Аз мисля, че има!

На всеки му се е случвало да има куп работа и вместо да се заеме с нея - да се занимава с други глупости. Или пък е бил много запален по нещо, но в последствие загубва интерес и спира да се занимава. Да отлагаш началото на нещо ново също е форма на мързел. Всичко, което мозъкът ни слага в графа "задължение" е лишено от свойството да вдъхновява. Да върнеш ентусиазма е в основата на борбата с мързела. Да, обаче как? Да кажем, че искате да отслабнете и сте решили да тичате сутрин. Преди да си легнете идеята ви се вижда супер, но на сутринта няма сила, която да ви изкара от леглото. Или пък имате много работа, която оставяте за последния момент. Примерите са много. Истината е, че в главата ни обикновено властва един глас . Той не обича новости, не обича да полага усилие и особено умело намира оправдание за бездействието ни. В такъв момент аз лично се вслушвам и напълно неочаквано правя точно обратното. Ако в първия случай той ми шепне "В леглото е много удобно, утре ще намеря сили да тичам..." , то аз просто ставам! Без мислене, без уговорки - напълно неочаквано. Обикновено гласът е упорит, но колкото повече го игнорирате, толкова по-тих става. Ключът е: тотално пренебрежение! Ако сте художник или писател, който няма “муза", то просто трябва да започнете, дори и да нямате идея какво ще правите. “Музата” е просто най-елегантното оправдание...

Интересното е, че дори на пръв поглед да изглежда насила, ако продължите да действате, ще се убедите, че това изобщо не е така. Въпросът е в първата крачка. Всеки има сили да действа в името на това, което иска. Колкото повече игнорирате мързела, толкова повече музата се връща. Случвало ми се е така да се “зарибявам” по нещо, което съм отлагала дълго време, че след това не искам да спра. Да, на другия ден "музата" често я няма, но колкото повече прилагате метода на игнорирането, толкова по-лесно става.

Въпросът опира до това колко наистина желаеш конкретното “нещо”. Много е важно дали ви харесва това, което правите, докато го правите - не заради резултата, не заради това какво мислят другите. Тук хората често не са наясно със себе си и губят ентусиазъм. Или пък се чувстват в безизходица, защото мразят работата си например. Със сигурност има поне едно хубаво нещо в нея и фокусът трябва да е само там. Ако наистина няма нищичко, за което да се хванете, помислете за друго занимание, защото ако правите всеки ден нещо, което не обичате, това може да ви вземе здравето.

Промяната

2011-06-03T02:21:00.000-07:00

Живеем във време, в което много хора се оплакват от различни неща, а само единици разбират, че решението е в промяната. Не можем да искаме различен живот и да очакваме, че ще го постигнем без промяна. Напоследък много се говори за позитивно мислене. Болшинството не разбират, че то привлича възможности, но всеки сам решава как да постъпи в появилата се ситуация. Ето един нагледен пример:

Да кажем , че човек си пожелава да печели повече пари. Минава време, той си го повтаря всеки ден, докато накрая губи голяма сума. От този момент нататък има два варианта, които различават успелите от неуспелите хора. В първия случай човек би се отчаял или разгневил, би си казал: "Ето това си докарах с моето позитивно мислене..." Реагирайки по този начин, слабият човек би се върнал към старото си мислене и неговото желание едва ли ще се изпълни. Във втория случай силният човек никога не би се изживявал като жертва. В такава ситуация той би се мобилизирал и единственото нещо, което би му минало през главата, е: "Добре, а сега как да изляза от тази ситуация?" Обикновено порталът, който разделя силните от слабите, е някакво предизвикателство, което засяга най-болната тема.

Това е, което предизвикваме, и тук личи колко непоклатими сме в желанието си. Примери за трудностите по пътя на успели хора има безброй. Ако знаем какво искаме, постепенно ни се разкриват неща , с които трябва да се справим, които трябва да ни научат на необходимото, за да сме достойни за желанието си. Ако сме силни - приемаме изпитанието и продължаваме към целта. Слабият човек не знае какво иска. Той вижда, че е заобиколен от неща, които не харесва, но предпочита да играе ролята на жертва, да говори за тях, да получава съчувствие, да ги превръща в тема за разговор, безсилен да намери друга. Тези негативи се превръщат в една доста практична част от живота му. Нормално е егото да се съпротивлява и оправдава в опитите си да запази статуквото на добре познатото “зло”. Работата е там, че ако искаме да живеем в унисон със себе си , е необходимо да не допускаме мисли, които ни пречат. Само така можем да го постигнем, почти мигновено. За жалост, хората рядко обръщат внимание на тези дребни, но толкова важни и детайли от живота си.

Поемане на отговорност

2011-06-02T08:07:00.000-07:00

Какво виждаме в огледалото когато се погледнем - това което сме или това което искаме да бъдем? А трябва ли това да са две различни неща? Доволни ли сме от нашето отражение? Всичките ни убежнедия ни поставят в ситуация на жертви, на хора, които не могат да променят съдбата си. Истината е, че можем да бъдем всичко, стига да се справим със съпротивлението вътре в нас. Чувстваме го всеки път когато искаме да крещим: "Не е така!", "Не е моя вината!" и т.н.. Да, може би нямаме пряка вина, а и да имаме, егото ще се опита да я оправдае. Първата крачка е да си признаем, че нещо в нас се противи да се почувстваме достойни, за това което искаме.

Житейският опит не е лошо нещо. Той е защитен механизъм, който ни предпазва, когато се опитаме да пипнем горещия котлон, или да пресечем на червено. Мозъкът ни, обаче, му е дал прекалено много свобода. И как да не му даде? Резултатите са защитени от толкова много личен и обществен опит. Логическото мислене също е нещо прекрасно. Благодарение на него имаме компютри, телефони и т.н., но и то е започнало да се меси в задачи, които не са негови. С опит и логика, ще се предпазим от рискове и ще запазим това което имаме, но няма да видим непознати хоризонти, а само това , което ограниченото ни съзнание счита за възможно.

И как става така, че някой хора постигат мечтите си? Ако погледнем в миналото си и анализираме всичките си успехи и провали, започваме да откриваме логика. Когато мислим постоянно за желанието, то обикновено се проваля или пък изобщо не се развива по план. От друга страна, когато го "пуснем" и се занимаваме с други неща, така че да го забравим, тогава, в най-неочаквания момент, то се случва. Звучи лесно - не си мислете за това което искате и то ще се случи... Да, само че е дяволско изкушение да не мислиш за това което искаш!

Оттук започва и моето "търсене" на методи и трикове с които човек може да успокои и разсее съзнанието си от безпокойството и нетърпението. Изкуство е, да погледнеш в огледалото и да видиш човек, изпълнен с потенциал и ентусиазъм. Истинският творец знае граматиката на успеха и намира начини да се справя с препятствията по пътя. Именно това е моята цел!