Адаптиращ Мениджмънт (Adapting Management)

Самоорганизиращо се общество: Ръководство за отглеждане

noreply@blogger.com (Владимир Величков) — Mon, 20 Nov 2017 00:30:00 +0000

Статията, която публикувам по-долу, е на John E. Stewart. Синът ми, Иво, беше писал за нея в Google+ и с това привлече вниманието ми. Статията ми направи силно впечатление, поради което осигурих адекватен превод от английски на български. Поисках разрешение от автора и сега я публикувам в моя блог. Част от статиите, които съм писал в блога си, са свързани с курса ми за бизнес ръководители по мениджмънт и лидерство. Но има и такива, отнасящи се до проблеми на обществото. Мисля, че мястото е подходящо за тази статия.
Владимир Величков

Самоорганизиращо се общество: Ръководство за отглеждане

John E. Stewart^{^[1]}

Резюме: Може ли човешкото общество да бъде ограничено по такъв начин, че след това самоорганизацията да доведе до резултати, в които да прогресират целите на обществото? Такова общество би било самоорганизирано в смисъл, че лицата, които преследват само собствените си интереси, биха действали в интерес на обществото като цяло, независимо от намерението си да го направят. Този документ идентифицира условията, които трябва да бъдат спазени, ако се появи такова самоорганизиращо се общество. Той демонстрира, че ключовото изискване за създаване на възможност за самоорганизиране на обществото е "улавянето на последиците". В общи линии това означава, че всички агенти в обществото трябва да поемат достатъчно ползите (и вредите), които се получават от действията им върху целите на обществото. "Улавянето на последиците" може да бъде организирано в обществото чрез подходящо управление (системи от еволюиращи ограничения), които потискат свободните ездачи и подкрепят просоциалните действия. В човешките общества тези ограничения включват институции като системи на управление и социални норми. Докладът идентифицира начини за организиране на обществата, така че ефективното управление да се самоорганизира. Това ще доведе до напълно самоорганизиращо се общество, в което интересите на всички агенти (включително физически лица, асоциации, фирми, многонационални корпорации, политически организации, институции и правителства) са съобразени с интересите на обществото като цяло.

1. Въведение

Възможно ли е да се ограничи обществото по такъв начин, че самоорганизацията в обществото винаги да има склонност да доведе до резултати, които да подпомогнат колективните цели на обществото?

Помислете за общество, чиято основна цел е да се осигури някаква концепция за "добрия живот" за неговите граждани и да се запази това в условията на вътрешни и външни предизвикателства. Има ли начин да се ограничи обществото, така че действията, които произвеждат "добрия живот", да се самоорганизират в обществото и да не се противопоставят? Заслужава да се отбележи, че за да може такова общество да се самоорганизира в този смисъл, ограниченията, които го организират, също трябва да бъдат самоорганизирани.

Преди да разгледаме този въпрос, е необходимо да се изясни използването на понятието "самоорганизиране" в този контекст. "Самоорганизацията" като понятие е използвано по различен начин в различни контексти и области, често без много разбиране за това, което той носи. Но употребата ми тук е в голяма степен съвместима с подхода, възприет в изследването на сложните адаптивни системи. В тази област обикновено се казва, че самоорганизацията се случва, когато по-голям мащаб или организация се произвежда от взаимодействията на агенти, които преследват само собствените си непосредствени интереси [1, 2]. Тази самоорганизация се осъществява, въпреки че агентите нямат намерение да я произвеждат. Освен това, мащабната организация, която се появява, не се получава от намесата на централизиран контролер, който планира конкретните резултати, които иска, и след това определя конкретните поведения, които са необходими за постигането на тези резултати.

В съответствие с тази употреба на понятието "самоорганизация" пазарно-ориентираните икономически системи в човешките общества често са дадени като примери за самоорганизиращи се процеси. Те обикновено са в контраст с централно планираните командни икономики [3]. На подходящо управляван икономически пазар преследването от страна на лицата на техните непосредствени интереси може да бъде от полза за други участници на пазара, независимо от това дали лицата имат намерение или желание да направят това. Тази форма на самоорганизация в човешките икономически системи често се нарича процес на "невидима ръка" [4].

Въз основа на тези разбирания за "самоорганизация" терминът "самоорганизиращо се общество" се използва тук, за да се позове на общество, в което преследването от страна на членовете на обществото и на техния непосредствен интерес, колективните интереси и цели на обществото, каквито и да са те. Тук е важно да се подчертае, че за да се квалифицира като самоорганизиращо се общество, това условие трябва да се прилага и към членовете на обществото, които участват в установяването и адаптирането на управлението и другите институции. С други думи, преследването от страна на тези членове на обществото на техните непосредствени интереси ще създаде институции, които да развиват интересите и целите на обществото като цяло.

Използвайки терминологията на "невидимата ръка", едно самоорганизиращо се общество е едно, в което невидимите ръчни процеси не се ограничават до функционирането на подходящо управлявани пазари. В едно самоорганизиращо се общество невидимите ръчни процеси ще действат във всички области, като например гарантират, че институциите ще служат и на общото благо (включително чрез подходящо управление на пазарите). С други думи, задоволяването на нуждите и желанията, които не могат да бъдат посрещнати от икономическите пазари, би било задоволено от други невидими ръчни процеси.

Ясно е, че съвременните човешки общества не са самоорганизиращи се общества в смисъл, използван тук: резултатите, които повечето биха сметнали за социално нежелани, често се създават в съвременните общества, когато техните собствени непосредствени интереси се преследват от хора, предприятия, корпорации, политически организации и други агенти. Например:

(а) Далеч от обслужването само на общото благо, икономическите пазари също самоорганизират нежелани резултати, включително финансови кризи и екологични щети, въпреки че никой участник на пазара не възнамерява да произведе тези резултати.

б) Мощните интереси повлияват правителствата да действат по начини, които да развиват частните интереси, за сметка на резултатите, които биха били по-полезни за обществото.

в) Значителни пропорции на хората живеят и умират, без техните основни потребности и желания да бъдат изпълнени ефективно или справедливо. Нито пък имат възможност да развият напълно своя потенциал да допринесат положително за обществото.

г) Преследването от различни групи на техните индивидуални интереси може да доведе до войни и условия, които улесняват войните, включително възможността за ядрено унищожаване.

д) Появяват се широкомащабни престъпни дейности и се използват възможности за насърчаване на интересите на техните участници за сметка на обществените интереси чрез кражби, манипулации, измами и др.

е) Корпорациите и други бизнес интереси са в състояние да намерят много начини да развият интересите си, без да произвеждат стоки и услуги, които ефективно удовлетворяват истинските нужди и желания.

е) Корпорациите и другите бизнес интереси могат да намерят много начини да развият интересите си без да произвеждат стоки и услуги, които ефективно удовлетворяват истинските нужди и желания на другите, включително чрез нечестност, монополна власт, избягване на данъци, антиконкурентни практики, манипулиране и изкривяване на желанията чрез реклама и т.н.

ж) Политиците, политическите партии, бюрократите, правителствените органи и други, ангажирани в установяването на управление в съвременните общества, намират много начини да развиват собствените си интереси по начин, който не е от полза за обществото.

Фактът, че типичните съвременни общества не се самоорганизират, също може да бъде демонстриран, като покаже, че им липсват основни характеристики, които биха възникнали в самоорганизиращите се общества. Например, съвременните общества нямат следните характеристики, които биха се появили в едно общество, в което преследването на личен интерес винаги би имало тенденция да развива общото благо:

а) Корпорации и други предприятия, които изобщо не се интересуват от околната среда или от етично поведение, биха действали етично и опазват околната среда.

б) Политиците, политическите партии и правителствените органи не би трябвало да бъдат смели, да имат добър характер или да имат политическа воля, за да ги мотивират да действат и управляват в интерес на обществото като цяло. Вместо това, преследването на обществени интереси би било лесно и зависещо от себе си нещо, което трябва да направят.

в) Всички членове на обществото биха похарчили живота си, като помагат на другите, въпреки че не биха се интересували от никого.

г) Действията, които допринасят за започването на война в рамките на едно самоорганизиращо се глобално общество, биха били против интереса на корпорациите, политическите групи и всички останали членове на обществото. Всъщност, това би било в противоречие с техните интереси, както войната е против интересите на онези, чийто живот е унищожен от нея.

д) Тъй като невидимите ръчни процеси понастоящем гарантират, че някои пазарни процеси служат на обществени цели, невидимите ръчни процеси ще направят същото за всички системи, които създават управление и изпълняват другите функции, изпълнявани понастоящем от правителствата.

е) Обществото ще се самооправя и ще се самооправдава във връзка с евентуални вреди за ефективното му функциониране.

ж) Всичката власт би била използвана в интерес на обществото като цяло, било то притежавано от отделни лица, корпорации, правителства или политически групи.

з) Разработването на по-добри програми за подпомагане на хората в неравностойно положение да изпълнят потенциала си да допринесат за обществото би могло да бъде още по-изгодно и привлекателно за инвеститорите, отколкото да се разработят популярна нова закуска.

Това ни връща към ключовите въпроси, поставени и разгледани в този документ: възможно ли е да се ограничи човешкото общество, така че то да се самоорганизира в смисъла, обсъждан тук? И ако е така, как?

При отговорите на тези въпроси е много полезно да се използва все повече знанията за това, как са се появили много пъти по време на еволюцията на живота на Земята начина, по който се самоорганизира обществата на живите организми [5, 6]. Например, общества на самопроизводителни молекулярни процеси се появяват, за да произвеждат прости клетки; обществата на прости клетки произвеждат еукариотни клетки; обществата на тези клетки се появяват, за да произведат мулти-клетъчни организми; и обществата от тях се появяват, за да произвеждат животинските общества. Човешката еволюция показва подобен модел, при който общества с нарастващ мащаб се появяват постепенно: напр. от родствени групи до групи, племена, градове-държави, национални държави и т.н. Във всеки от тези случаи обществата, които се появяват на всяка стъпка, се формират от субекти, които преди са живели самостоятелно и се конкурират помежду си. Тези субекти са сами по себе си общества от по-малък мащаб, които са се появили преди това в еволюцията. Освен това, както ще видим по-подробно, всички тези общества, които се появиха в предишната еволюция, са самоорганизиращи се общества в смисъла, обсъждан тук, с изключение на последните човешки общества.

Например, помислете за многоклетъчен организъм като вас. Вие сте изключително сложно общество, състоящо се от трилиони клетки. Вие се състоите от много повече клетки, отколкото има хора на планетата. Нито една от вашите отделни клетки не знае нищо за вас, нито пък някой от тях има загриженост за вашите цели или интереси. Всяка от вашите клетки преследва собствените си непосредствени интереси. Тя върши само това, което правят клетките: действайки върху нейните клетъчни импулси, нужди и волности. Но клетките ви произвеждат във всичките си сложности: вашето ходене, говорене, мислене и други функции. И тъй като клетките ви се адаптират към местните обстоятелства в съответствие с непосредствените им интереси, те произвеждат вашите адаптации и вашите постижения. Как се случва това? Ще използваме разбирането за това как това се е появило, за да разберем условията, които трябва да бъдат изпълнени, ако човешките общества също трябва да бъдат самоорганизирани.

В раздел 2 на доклада се очертава общ модел на появата на общества / организации, които се самоорганизират в смисъла, разработен тук. При разработването на модела, раздел 2 се основава на нарастващия набор от знания за това, как са се появили много пъти организациите на самоорганизацията на живите организми по време на еволюцията на живота на Земята. Раздел 2 продължава да използва модела, за да определи как обществото трябва да бъде ограничено, за да бъде самоорганизирано и да разбере процесите, които са довели до възникването на такива общества в миналото.

Раздел 3 се основава на този общ модел, за да се установи как могат да се развият самоорганизиращите се общества, като се обърне специално внимание на създаването и адаптирането на необходимите институции.

2. Еволюцията и възникването на самоорганизиращи се общества на организмите

2.1 Улавяне на последствията

Този раздел използва подход на базата на агенти за разработване на общ модел на еволюцията на самоорганизиращите се общества. Започвам с очертаването на опростен модел и след това продължавам да показвам как този прост модел може да се адаптира, за да отчете основните характеристики на появата на самоорганизиращи се общества на всяко ниво на организация.

Обмислете население от агенти, които се конкурират помежду си, за да оцелеят и да продължат. Агентите могат да бъдат самопроизводителни молекулярни процеси, прото-клетки, прокариотни клетки, еукариотни клетки, мулти-клетъчни организми, животински общества, човешки племена, корпорации, национални държави и т.н. Агентите имат способността да откриват адаптации, които могат да повишат тяхната конкурентоспособност. Характерът на механизмите, които приспособяват агентите, не са ограничени - те могат да включват процеси като несъответстващи на генен естествен подбор и психологически механизми. В крайна сметка агентите се конкурират, за да оцелеят, но приблизително те могат да се конкурират, за да придобият психологически ползи, да увеличат печалбите си или по друг начин да увеличат полезността.

Важно е, че агентите имат потенциала да взаимодействат помежду си по начини, които могат да повлияят върху тяхната конкурентоспособност. Тук ще разгледаме обстоятелствата, при които модели на взаимодействие между някои агенти в дадена популация могат да се появят и да се възпроизведат във времето. Такава самопроизводителна, самоподдържаща се структура на обектите и техните взаимодействия (взаимоотношения) би представлявала възникваща организация в рамките на по-голямото население.

Действията, предприети от агент, които оказват влияние върху други агенти, няма да се адаптират към агента, освен ако ползите, които той улавя, не надвишават разходите, които възникват. Действия, които не дават нетни ползи на агента, следователно няма да продължат или да бъдат възпроизведени и няма да бъдат част от която и да е възникваща организация. Такъв е случаят, независимо колко полезно би могло да бъде действие за оцеляването на организацията като цяло.

Когато обаче дадено действие е от полза за други и когато агентът, който инициира действието, обхваща достатъчно от тези ползи, за да надхвърли разходите за действие, конкурентоспособността на агента и на другите бенефициенти може да бъде подобрена. В резултат на това, взаимоотношенията, съставени от такива действия, ще се възпроизвеждат в рамките на населението. Една самопроизводителна / самостоятелна прото-организация ще има тенденция да се появява в дадена популация, когато някои агенти улавят достатъчно ползите от своите действия, които са от полза и за други агенти.

В обобщение, общото условие за появата и постоянството на една протоорганизация е "улавяне на последствията" - т.е. че агентите се възползват достатъчно от ползите и вредите от въздействието на техните действия върху другите и върху организацията като цяло, за да ги поддържат на оптимално ниво [6-11]. Ако това условие е изпълнено непрекъснато в дадена организация, то ще представлява самоорганизираща се организация в смисъла, разработен тук: всяко действие, което агент открива, което допринася за нетните ползи за организацията като цяло, ще бъде адаптивно за агента и ще бъде възпроизведено като част от организацията. Адаптивните интереси на отделните членове на организацията ще бъдат съобразени с глобалните адаптивни интереси на организацията. Следователно агенти, които преследват успешно собствените си интереси, ще преследват също така и глобалните интереси на организацията. Агентите ще са склонни да се адаптират (и където е приложимо, да се развиват) по начини, които подобряват функционалността на организацията като цяло. Чрез адаптирането на агентите, които го съставляват, организацията като цяло ще може да изследва пространството на кооперативната организация, ограничено само от адаптивността и еволюцията на нейните агенти. Както ще видим по-подробно, ако това условие не е изпълнено, възможността пространството, което може да бъде изследвано от прото-организацията, ще бъде сериозно ограничено и протоорганизацията няма да бъде способна на отворено развитие. Много форми на организация, които съдържат изключително полезно сътрудничество, няма да бъдат осъществими.

Тук е важно да подчертаем, че тези заключения се отнасят до всички форми на самоорганизация, включващи живи същества. Те включват появата на по-голям мащаб на ред, модели, структура и други форми на координирана, глобална дейност: ако възникващите явления разчитат на агенти, действащи по начини, които им налагат адаптивни разходи, възникващият модел няма да продължи и да бъде произведен във времето освен ако агентите не спечелят достатъчно предимства, за да компенсират тези разходи.

Трябва да се отбележи, че по време на тази дискусия препратките към улавянето на ползите и вредите, които произтичат от действията на агентите, се отнасят до ползите и вредите, които възникват на всички съответни нива и скали. В някои случаи може да е полезно да се обмислят ползите (и вреди), които са обхванати както от компонент "между група", така и от компонент "в рамките на група" (например вижте [12]).

Но колко трудно е да се постигне улавянето на последващите последствия? И така, колко лесно се развиват организациите, които са самоорганизиращи се в смисъла, развит тук, в популациите на живи организми? Ако тази поява стане ясна, бихме очаквали, че това ще се случи често в популациите, защото такива организации биха могли да използват значителните адаптивни ползи от синергията и други форми на сътрудничество. Съществува широко съгласие относно потенциалните ползи от координацията, разделението на труда, колективните действия и други форми на сътрудничество [13-15, 6]. По принцип тези потенциални ползи се прилагат по отношение на организации от всякакъв вид организми, включително многочленни съвместни предприятия. В резултат на това, където такива организации се появяват и продължават, очакваме те да бъдат силно облагодетелствани от селекцията. Това очакване е съвместимо с доказателствата: когато сложни организации се появят в историята на живота, те са изключително успешни [16, 5, 6-11].

Въпреки това, въпреки че такива организации са успешни, след като се появят, те се появяват само рядко. Това е изключение, а не правило. В историята на живота е изключително рядко организмът да бъде създаден от съвкупност от организми, въпреки адаптивните му предимства.

Какви са причините за тази видима пречка пред еволюцията на сложни организации? Защо изчерпването на сложни последствия се появява рядко? Има много изследвания, които помагат да се отговори на този въпрос. Тъй като отчасти се дължи на интереса към използване на сътрудничеството за човешки цели, изключително голямо изследване е фокусирано върху определянето на условията, които трябва да бъдат изпълнени, ако се развие сътрудничеството между живите процеси [за обзор на отделни части от тази литература виж 17-21] , Това изследване потвърждава, че сложната кооперативна организация ще се появи и ще продължи само при ограничени обстоятелства [напр. виж 22-25].

Ще използвам това изследване, за да разбера за пречките пред появата на сложна организация и за постигането на улавянето на последствията. След това ще се надградя върху това изследване, за да проуча как това препятствие може да бъде преодоляно при някои обстоятелства чрез появата на специални форми на организация, които дават възможност за улавяне на последващите последствия и следователно дават възможност за появата на самоорганизиращи се общества.

2.2 Как може да се организира улавянето на последиците

Този голям брой изследвания са идентифицирали редица форми на организация, които дават възможност за улавяне на последствията до известна степен, поне при ограничени обстоятелства. Фигура 1 показва три форми на организационни архитектури, които позволяват да се улавят определени последици при определени условия. Тези архитектури могат да обяснят огромното мнозинство от обстоятелствата, при които прости форми на кооперативна организация възникват в популациите на теория и в природата. Архитектурите са приложими независимо от естеството на отделните агенти, които съставляват населението и се прилагат на всички нива на организация.

Фигура 1. Архитектури, които позволяват ограничено последователно залавяне

Фигура 1 изобразява всяка от тези три архитектури в по-голяма част от агентите, които не са организирани. Всеки вид агент се представя с кръг, съдържащ буква. Всяка организационна структура е оградена от пунктирана линия. Стрелките представляват потока от ползи във взаимоотношенията между агентите в архитектурата.

Отчитайки всяка организационна архитектура, изобразена на фигура 1 от ляво:

а) При първия, всеки вид агент улавя някои от предимствата, които той предоставя на другия, когато другите ги връщат. Обърнете внимание, че фигурата също така изобразява кооперативен агент, който предоставя предимства на агент на свободна езда, който не постъпва реципрочно. Конкретните примери за тази архитектура на различни нива на организация включват:

1) Реципрочен алтруизъм, напр. където двама души осигуряват храна един на друг, когато другият не е достатъчен за нуждите си [26, 27].

2) Взаимност, напр. където индивидите от два различни вида имат полза от връзката с другия, като например пчелите, които се хранят от цветята, които опрашват [28].

3) Взаимна катализа, напр. между два различни вида РНК молекули, които катализират всяка друга формация [29].

б) Във втория, агентите, които са предразположени да предоставят предимства на други агенти, улавят някои от ползите от това, когато тези други агенти имат непропорционално същата съвместна предразположеност (всеки от агентите в архитектурата е означен с "А" за да посочат, че всеки от тях има една и съща предварителна подредба). Имайте предвид, че не всички агенти, които споделят предразположеността, получават облаги, а някои осигуряват предимства на лицата, които не споделят предразположеността. Примерите за тази архитектура включват:

1) Избор на род, при който кооператорите се свързват непропорционално с други агенти, които са сходни предварително, защото са свързани и споделят подобни гени, напр. при някои видове птици индивидите могат да хранят потомството на роднини [30, 31].

2) Културният еквивалент на избора на род, в който споделеното предразположение за сътрудничество е резултат от споделени норми или обичаи (а не споделени гени), напр. някои човешки етнически групи споделят културно предразположение за преференциално правене на бизнес с други членове на тяхната етническа група [6].

3) Структури на населението (включително разделяне на групи), които карат кооператорите да се свързват непропорционално с други кооператори и групите с по-високо ниво на сътрудничество могат да изгонят други групи [12, 33].

4) Селективно сътрудничество, при което например човешките индивиди са готови да си сътрудничат само с други, които имат репутация за сътрудничество (и може да са предразположени да наказват лицата, които мамят или по друг начин са свободни) [26-27, 3334].

(в) На трето място, всеки агент, който предоставя обезщетения на други членове на организацията, улавя някои от тях, тъй като той се предоставя на свой ред с предимства поне от един друг член на организацията. Имайте предвид, че някои от членовете на организацията предоставят предимства на лицата, които не участват в организацията, които не допринасят за организацията в замяна.

Освен това, един агент (J) допринася за организацията, без да бъде подкрепян от нея. Примери за тази архитектура на различни нива на организация включват:

1) самопроизвеждащ се автокаталичен набор от протеини, в който всеки протеин (i) катализира образуването на поне един друг член от комплекта и (ii) от своя страна се катализира от най-малко един друг член на комплекта [35, 29].

2) РНК-хиперцикъл, който включва само-продуцираща фамилия от РНК молекули, които всяка (i) катализира образуването на ензим, който на свой ред катализира образуването на друг член на РНК фамилията и (ii) има своя собствена репликация катализирана от ензим, продуциран от друг член на РНК фамилията [36].

3) Непряк реципрочен алтруизъм, напр. група хора, в която всеки член изпълнява благоприятни условия за другите, но услуга може да бъде възстановена от членове, които не са били получатели на първоначалната услуга [27].

4) "Автокатиаличен цикъл" в екосистема, включваща например хищник, тревопасни и треви. Хищникът се възползва от храненето на тревопасните животни, благоприятства при храненето на тревите, а тревата се възползва от рециклирането на хранителни вещества, получени от смъртта на хищника и тревопасните животни и от фекалиите [37].

Тази класификация на архитектурите може да бъде допълнително компресирана, като се отбележи, че първата архитектура е специален случай на третия.

Причините, поради които тези форми на организация са много ограничени в способността си да реализират огромните адаптивни предимства на сложната кооперативна организация, са добре известни. В частност:

а) Капацитетът на организациите да се представят във времето е силно податлив на подкопаване от страна на свободните ездачи. Свободните ездачи са агенти, които поемат някои от адаптивните ползи, произведени от организацията, но които не допринасят нищо (или недостатъчно) в замяна (например, измамници, крадци и рушители). Тъй като безплатните ездачи не поемат разходите за подходящо участие в организацията, те могат да се конкурират с тези, които го правят. Освен това, присвояването им на колективни доходи възпрепятства членовете на организацията да завладеят достатъчно ползите от своите приноси. В резултат на това агенти, които биха допринесли значително за успеха на организацията, не могат да продължат да съществуват в организацията. При тези обстоятелства появата на по-сложни форми на организация не е възможна въпреки огромните им потенциални адаптивни предимства [24-25,38].

б) Тези организационни архитектури не съдържат никакви признаци, които да гарантират, че агентите ще се възползват от достатъчни ползи за поддържането на оптимален принос към организацията. Архитектурите гарантират, че някои агенти ще заловят някои предимства. Но архитектурите не съвпадат непременно с нивото на ползите за разходите за приносите на агента. Ако трябва да се появят сложни кооперативни организации, агентите трябва да спечелят достатъчно ползи, за да поддържат своя принос на оптимално ниво, като се вземат предвид разходите за това [38, 6-9].

Поради тези фактори простите архитектури, които обикновено се използват, за да обяснят появата на кооперативната организация, не могат да създадат организации или общества, които са напълно самоорганизиращи се в смисъла, разработен тук.

Тъй като агентите в рамките на тези прости архитектури често не могат да заснемат достатъчно ползите от своите действия (или вреди в случай на свободни ездачи), пространството за организационна възможност, което те могат да проучат, е сериозно ограничено. Има много форми на организация, особено сложни форми, които не могат да бъдат осъществени, въпреки че включват взаимозависими взаимоотношения, които са очевидно изгодни. Изборът, действащ на нивото на отделния агент или на нивото на организацията като цяло, не е в състояние да преодолее това ограничение. Ако дадена форма на организация не може да бъде възпроизведена във времето, изборът не може да я нарече съществуване. Самоорганизацията на съответния вариант трябва да е на първо място, или изборът е без значение.

Това е наблюдение, което има значителни последствия за разбирането на еволюцията на живите процеси [6-7, 11]. Но тя често не се схваща напълно. В еволюционното теоретизиране често се приема, че ключовото предизвикателство във всеки опит да се отчете сложната адаптация е да се идентифицират натиска на селекцията, който го е оформил и настроил. Тази презумпция работи добре при разглеждането на еволюцията на организми, които са самоорганизиращи се и следователно са способни да произвеждат повече или по-малко неограничен набор от структури и функции, на които може да се използва изборът.

Но този подход е напълно недостатъчен за обясняване на началната поява в популациите на сложните организации, които впоследствие станаха сами организми (например появата на кооперативните организации на прости клетки, които станаха еукариотни клетки, организациите на еукариотните клетки, които станаха многоклетъчни организми , и организациите на организмите, които станаха животинските общества). Предположението, че в крайна сметка ще възникне и ще продължи да съществува съответният вариант, върху който може да действа изборът, не може да се издържи. Тук основното предизвикателство е вместо да разберем колко сложни, самоорганизиращи се организации са се появили от по-ранни организации, които не са били в състояние да поддържат сложни форми на организация, т.е. които не са били в състояние да произведат сложни варианти, върху които изборът би могъл да действа. Демонстрирането на правдоподобен натиск за подбор, който би благоприятствал по-сложни форми на организация, не обяснява твърде много, ако тези сложни форми на организация не са в състояние да бъдат реализирани чрез опростените организационни архитектури, които ги предхождат. Поради тези причини, произходът на живота и другите основни еволюционни преходи (в които нови, сложни, по-големи субекти излизат от кооперациите на по-малки мащаби) не могат да бъдат отчетени чрез подбор, работещ единствено върху видовете архитектури, очертани на фигура 1. Например, редица изследователи опитват да покажат как еволюционните преходи могат да възникнат по ясен начин от еволюцията на автокаталитичните множества от макромолекули и техните архитектурни аналози на по-високи нива на организация (т.е. видовете архитектури в далечината точно на фигура 1). Тези опити обаче не са в състояние да покажат как тези автокаталитични форми на организация могат да развият сложни споразумения за сътрудничество (за различни опити вижте 29, 37 и 40-41).

2.3 Архитектури, които осигуряват цялостно улавяне на последствията

Съществуват ли по-сложни архитектури, които дават възможност за улавяне на пълни последствия и следователно преодоляват ограниченията на опростените форми на организация, разгледани в предходната част?

Стюарт (6-11) демонстрира, че добавянето на "мениджър" (система от еволюиращи ограничения) към тези прости архитектури може да постигне пълно заснемане на последствията. Мениджърът е агент или комбинация от агенти, които имат правомощия да прилагат ограничения в по-простата организация. Тези ограничения могат да ограничат или накажат свободните ездачи, които в противен случай биха подкопали организацията. Ограниченията, прилагани от мениджъра, също могат да контролират разпределението на ресурси и други ползи в рамките на организацията. Това дава възможност на мениджъра да гарантира, че агентите, които допринасят за успеха на организацията като цяло, се поддържат оптимално. Чрез ограничаване на свободното каране и поддържане на про-социални агенти, мениджърът може да гарантира, че агентите улавят последствията от действията си. Следователно агентите ще се адаптират и ще се развиват по начини, които поддържат функционалността на организацията като цяло.

Капацитетът на мениджъра да ограничава (и следователно контролира) организацията също така му позволява да събере достатъчно от ползите, произведени от неговото ръководство, за да подкрепи собственото му възпроизводство във времето. Това означава, че мениджърът ще има склонност да улавя ползите (и вредите), произвеждани от неговото управление. В резултат на това улавянето на последствията също ще се отнася за управителя. Следователно е в интерес на мениджъра да управлява организацията по начини, които повишават ефективността на организацията като цяло. Ръководителят може най-добре да постигне това, като гарантира, че всички останали агенти улавят въздействието на техните действия върху организацията. Крайният резултат е, че улавянето на последствията ще се отнася за всички членове на организацията, включително за мениджъра. Това привежда интересите на мениджъра и всички останали агенти в интересите на организацията като цяло. Той създава самоорганизираща се организация, в която всички адаптации, възникващи в рамките на мениджъра или други агенти, които подобряват успеха на организацията, ще бъдат подкрепени и възпроизведени.

В обобщение, прости, неконтролирани кооперативни организации са склонни да се появяват на всяко ниво на организацията, но възможностите за организиране, които могат да проучат, са сериозно ограничени. Обаче подходящото управление (системи от еволюиращи ограничения) може да коригира ограниченията в тези организации, като масово разширява организационното пространство, което може да бъде изследвано, и дава възможност за появата на сложна кооперативна организация, включваща големи еволюционни преходи.

Фигура 2. Архитектура на управляема организация

Фигура 2 очертава архитектурата на управлявана организация, която се намира в по-голяма част от агентите, които не са организирани. Всеки вид агент се представя с кръг, съдържащ буква. М е могъщият, развиващ се мениджър. Нормалните стрелки представляват потока от ползи между агентите. Двете пунктирани, натопени стрели, които произхождат от мениджъра, представляват потискане на свободен ездач от мениджъра (всеки свободен ездач се възползва от други членове на организацията, но не допринася нищо в замяна). Всеки потиснат свободен ездач е отбелязан с Х. Двете остри стрелки (не-пунктирани), които произхождат от управителя, представляват осигуряването от страна на управителя на ползите на агент, който допринася за организацията, но не получава ползи от други членове на (тези агенти няма да продължат да съществуват в организацията, ако не са подкрепени от мениджъра, въпреки положителния им принос към организацията). Двете дебели черни стрелки, насочени към мениджъра, представляват присвояване на ползите от организацията от мениджъра.

Примерите за управлявани организации на различни нива на организация включват:

(а) РНК (и евентуално ДНК) управление на прото-клетките. При ранните клетки управлението на РНК използва каталитичния си капацитет да: (i) потиска страничните реакции и други свободно яздещи метаболитни процеси, които използват ресурсите на клетката, без да допринасят за функционалността на клетката; ii) поддържат процеси, които допринасят положително за функционирането на клетката, но в противен случай няма да бъдат възпроизведени в клетката; и (iii) поддържащи процеси, които подпомагат собствената поддръжка и възпроизвеждане на ръководството. Прагът между химия и живот е преминал, когато управлението на РНК поема прото-метаболизма и масово разширява организационното пространство, което може да изследва.

б) Управление на модерна корпорация от ефективен главен изпълнителен директор. Главният изпълнителен директор използва силата си да управлява корпорацията, като: (i) наказва и освобождава персонал, който се освобождава, като не е допринесъл достатъчно за успеха на корпорацията; и ii) осигуряване на ресурси и стимулиране на персонала, доколкото персоналът допринася за ефективното функциониране на организацията.

в) правителствено управление на националната държава. Правителството използва силата си да управлява държавата, например: (i) наказва всички граждани на свободна езда, които не плащат съответните данъци; (ii) използване на някои от данъците, които поражда, за да финансира армия за защита на нацията и да финансира други дейности, които облагодетелстват нацията като цяло; и (iii) използване на някои данъци, за да подпомогне функционирането и поддържането на самото правителство.

В тези три примера мениджърът е външен за агентите, които се управляват. Но Стюарт също така показва как управлението може да бъде инстанция и от еволюиращи системи на ограничения, които са вътрешни за агентите, както и от комбинации от вътрешно и външно управление. Вътрешните ограничения могат да контролират агентите, като предварително ги разпореждат да се държат по определени начини. Тези ограничения могат да контролират една организация, ако бъдат възпроизведени в рамките на всеки от агентите, които съставляват организацията. Тъй като такъв набор от ограничения (колективно представляващ мениджъра) може предварително да разположи всеки член на организацията да действа по конкретни начини, той е в състояние да достигне и да управлява цялата организация. Тъй като мениджърът се възпроизвежда във всеки член на организацията, той ще обхване всички предимства (и вреди), с които се сблъсква всеки член и организацията като цяло. Мениджърът следователно ще бъде обект на улавяне на последствията, потенциално отговарящ на ключовото изискване за самоорганизиращо се общество. Това улавяне на последствията ще доведе до привеждане в съответствие на адаптивните интереси на мениджъра с тези на организацията като цяло.

Фигура 3 описва архитектурата на организация, управлявана от "разпределено вътрешно управление":

Фигура 3. Архитектура на вътрешно разпределено управление

Фигура 3 очертава структурата на организация, контролирана от вътрешно разпределено управление. Всеки вид агент се представя с кръг, съдържащ буква. Агентите, които включват пакета от предразположения, които съставляват мениджъра, са маркирани с удебелен шрифт M. Управляваната организация е заобиколена от пунктирана линия. Нормалните стрелки представляват потока от ползи между агентите. Всички членове на организацията съдържат мениджъра и си сътрудничат с други членове. Има два свободни ездачи, изобразени с кръгове, обозначени с F. Стрелките с удебелен шрифт представляват потискането на свободните ездачи от редица агенти, които съдържат мениджъра. Всеки потиснат свободен ездач е маркиран с X.

Примери за организации, управлявани от разпределено вътрешно управление, включват:

(а) Управление на протомуклетъчен организъм чрез разпределени вътрешни генетични елементи: Организацията на клетките може да се управлява от гени, които се възпроизвеждат във всяка от клетките, които съставляват организацията. Тъй като този генетичен мениджър е включен във всяка клетка в организацията, той може предварително да разполага с клетки, за да накаже и да потисне свободните ездачи като мутанти или нахлуващи клетки, които не съдържат мениджъра. Той може също така предварително да разполага с клетки, за да осигури оптимални ресурси за клетките, които допринасят за функционалността на организацията като цяло.

(b) Управление на човешко племе чрез разпределени вътрешни норми и други културни предразположения: племенното общество може да бъде управлявано от норми и обичаи, които се възпроизвеждат (интернализирано чрез социализация) във всеки член на племето. Такъв мениджър може предварително да разпореди членове на племето да накажат или да изключат всякакви хора, които не успяват да въведат стандарти, които иначе биха ги предразположили да допринесат за успеха на племето. Мениджърът може също така предварително да разполага с членове на племето, за да осигури оптимална подкрепа за членовете, които например се специализират в предоставянето на полезни услуги за племето, като оръжие. Това управление чрез културни ограничения е вероятно да се развие съвместно с генетичното управление, което включва просоциални генетични предразположения, които също се разпределят между членовете на племето [6].

Въпреки, че разпределеното вътрешно управление възниква "отдолу нагоре" без централизиран външен контрол, то функционира по същия начин като външното управление и има същия ефект върху агентите. То е еднакво ограничаващо и контролиращо. Въпреки това, когато функционира разпределено вътрешно управление, не е възможно пряко да се възприема управлението му. Това може да доведе до погрешно схващане, че редът, който позволява, се е появил спонтанно без участието на никаква форма на контрол изобщо. Но агентите, които се управляват от разпределено вътрешно управление, не са по-свободни от тези, контролирани от външното управление. Всъщност те могат да бъдат по-малко свободни да правят нововъведения от лицата в общества, управлявани отвън. Това е така, защото разпределеното вътрешно управление може да се развие и адаптира само когато възникнат "мутации" в предразположенията, които са твърди във всички членове на обществото. Но всеки "мутант", който е предразположен да действа по различен начин спрямо другите членове на обществото по начин, който е социално значим, ще бъде склонен да бъде третиран като свободен ездач и силно потиснат [6]. В рамките на организации като племенните общества, управлявани от разпределено вътрешно управление, животът за социалните новатори, чиито изобретения нарушавали установените норми, е бил неприятен, брутален и кратък [61]. Трудностите, пред които са изправени социалните новатори, също се прилагат в известна степен в човешките системи, които се управляват от комбинация от разпределено вътрешно управление и външно управление, като тези, които са проучени от Ostrom [43].

Независимо дали управлението се създава чрез разпределено вътрешно управление или външно управление или чрез комбинация, улавянето на последствията ще гарантира, че агентите се адаптират и се развиват по начини, които подобряват функционалността на организацията като цяло. Но както беше споменато в раздел 1 по-горе, тази самата функционалност не е задължително да се самоорганизира. Каквато и да е форма на организация, която най-добре служи на целите на организацията, ще възникне и ще продължи да съществува в общество, което се самоорганизира в смисъла, разработен тук. Решенията на отгоре-надолу ще се съревновават с тези отдолу-нагоре, механичните форми на организация ще се конкурират с по-гъвкави и адаптивни форми, а обработката, която е повече или по-малко разпространена, ще се конкурира с повече или по-малко централизирана обработка. Условията, които печелят в една ситуация, могат да се променят, когато обстоятелствата и контекстът се променят. Ако използваме организацията на човешкото тяло като ръководство за това какви видове резултати може да надделее, може основателно да очакваме, че комбинация от всички тези форми на организация и обработка ще се създаде в едно сложно общество. Икономическите пазари също сочат подобно заключение. Те съдържат широк набор от организационни типове. Както в човешкото тяло, така и в икономическите пазари, никоя форма на организация не изглежда най-ефективна при всички обстоятелства. Например, обработката отгоре-надолу често е преобладаваща за системите, които адаптират организациите за това, което Beer [44] нарича "външен / бъдещ", т.е. за взаимодействие между организацията като цяло и нейната среда и / или във връзка с бъдещи събития. При тези обстоятелства "повечето агенти в организацията няма да разполагат с информацията, от която се нуждаят, ако се адаптират директно към външни / бъдещи. Поради това те ще трябва да получат тази информация чрез някаква форма на обработка отгоре надолу. Начинът, по който функционира мозъкът по отношение на човешкото тяло, е ясен пример. Струва си да се подчертае, че обработката отгоре-надолу не изисква строга, предписателна организация. Контролът отгоре-надолу може да се организира, като по-скоро дава възможност, отколкото ограничава ограниченията, особено когато членовете на организацията са достатъчно развиващи се и адаптируеми сами по себе си [11]. Като допълнителен пример за условната природа на организационната ефективност дори гъвкавостта и адаптивността не изглеждат оптимални при много обстоятелства. Например, когато има сигурност и предсказуемост, формите на организация, които са относително твърди и механистични, могат да изпълняват по-ефективно и по-ефективно, отколкото формирането на отпадъчните ресурси за ненужни проучвателни дейности, при условие че се запази някакъв остатъчен адаптивен капацитет.

2.4 Институции и мениджмънт

Системите на развиващите се ограничения, които представляват управление, обикновено се наричат "институции" в човешките общества. Тази терминология съответства на наблюдението на Nord, че:

Институциите са правилата на играта в обществото или, по-формално, са човешките замислени ограничения, които оформят човешкото взаимодействие. [45]

Тези ограничения могат да възникнат от управлението или от други външни източници, или от вътрешни генетични и / или културно вдъхновени предразположения като норми или комбинации от двете. Основната характеристика на ограниченията в този контекст е, че те могат да влияят, без да бъдат повлияни в замяна [46]. Ако те биха могли да бъдат повлияни в замяна, те няма да могат да контролират поведението на отделните хора и разпределението на ресурсите в едно общество. Това е така, защото свободните ездачи и други хора биха могли да избегнат влиянието си. Тази способност за ограничаване позволява на институциите да променят интересите на членовете на обществото и да ги приравнят с тези на обществото като цяло.

В едно самоорганизиращо се общество ограничаващата сила на институциите се използва за прилагане на улавянето на последиците, включително във връзка с процесите, които установяват и адаптират институциите. Ефективните институции в самоорганизиращото се общество гарантират, че когато субектите в обществото (включително физически лица, корпорации и правителства) преследват непосредствения си собствен интерес, те ще постигнат целите на обществото. В резултат на това ще е от полза за организациите да действат по начини, които облагодетелстват обществото. С други думи, в едно самоорганизирано общество институциите дават възможност за самоорганизацията на каквито и да било модели на поведение, които служат на интересите на обществото като цяло. Накратко, институциите позволяват "доброто". Важно е, че това включва възможността за самоорганизация на каквито и да е институции, необходими за подпомагане на интересите на обществото чрез осъществяване на последващо залавяне. Йерархията на институциите ще се самоорганизира, като гарантира, че субектите, участващи в създаването и адаптирането на институциите, действат по начин, който служи на обществените интереси. В резултат на това в едно самоорганизиращо се общество новите институции ще се появят там, където последствията не се прилагат - напр. където има конфликти на интереси и / или интереси, които не са в съответствие с тези на обществото. Както ще обсъдим в следващия раздел, когато оценяваме институциите в сегашните човешки общества срещу тези стандарти, ние откриваме, че много от тях са много неефективни. Институциите в съвременните общества често обслужват интереси, различни от тези на обществото като цяло.

3. Как могат да се организират самоорганизиращите се човешки общества?

Моделът, очертан в раздел 2, ни позволява да видим в общи линии как човешките общества трябва да бъдат ограничени, за да се самоорганизират. За да се гарантира, че всички агенти в обществото (включително физически лица, асоциации, предприятия, корпорации, политици, политически партии, институции и правителства) заемат достатъчно (и вреди) ползите (и вредите) от техните мениджъри / институции (т.е. системи от евентуални ограничения) въздействието върху целите на обществото. Такива мениджмънт / институции ще уеднаквят интересите на агентите с тези на обществото като цяло. Агентите, които преследват собствените си непосредствени интереси, следователно ще действат по начини, които също осигуряват глобални социални придобивки, независимо дали агентите имат намерение да го направят. Агентите ще се адаптират и развиват по начини, които осигуряват функционалност за обществото като цяло. Такова общество ще се самоорганизира в смисъла, разработен тук.

Какви са по-подробните последици от тази широка рамка за това как съвременните човешки общества могат да бъдат реорганизирани, така че те да се самоорганизират в смисъла, използван тук? За да се отговори на този въпрос, е полезно да се започне, като се разработи разбиране за системите на управление / институции, които са се появили по време на еволюцията на човешките общества и като се установи къде те не успяват да постигнат цялостно улавяне на последствията.

3.1 Нарастването на външно управляваните на човешки общества

Най-ранните човешки общества (групи и обикновени племена) се управляват почти изключително от системи с разпределени вътрешни ограничения [6]. Те са под формата на генетични и културни ограничения, които предопределят хората да се държат просоциално. Обикновено това включва предварително разполагане на лицата да действат съвместно с други, които също са ограничени от един и същ вътрешен разпределен мениджър (т.е. със същия пакет от предразположения) и да накажат или да изключат други, които не са (например измамници, крадци и други свободни ездачи). Например, индивидите в едно племе може да са се социализирали, за да се интернализират нормите, които ги предразполагат да встъпят в обменните взаимоотношения в племето и да наказват лицата, които са изневерили на борсите [33].

Външното управление се очертава изцяло в човешката еволюция само чрез формирането на по-големи общества като селскостопански общности, градове-държави и царства. Само разпределеното вътрешно управление не е ефективно като координатор на поведението в тези общества. Поне отчасти това се дължи на ненадеждната социализация като механизъм за възпроизвеждане на норми и други предразположения към голям брой хора, често от различни културни среди. Освен това, както беше посочено по-горе, разпределеното вътрешно управление е по-малко развито от външното управление при тези обстоятелства [6]. Мощните владетели на тези общества биха могли да управляват по-ефективно, прилагат и адаптират ограничения под формата на управление, които например наказват свободните ездачи и повишават данъците, за да финансират армиите, за да защитават обществото и понякога да ограбват други общества.

Независимо от това, просоциалните генетични и културни предразположения продължават да играят важна роля при изграждането на институции, които управляват взаимодействията на местно ниво в рамките на тези ранно управлявани отвън общества. Те продължават да го правят в съвременните общества, особено в под-културите. Освен това възходът на големите империи и народи е силно подпомогнат от появата на "световни религии", които са в състояние да въведат някои просоциални норми в групи с различен културен произход. Тези религии обикновено се опитват да инкубират последователите с широки разпореждания, които улесняват справедливостта, честността и доверието в икономическите и други социални отношения - напр. "Да вършите за другите, както бихте искали да ви направят" [47].

Значението на системите на разпределените вътрешни ограничения, които бяха укрепени от религията, обаче се е понижило в съвременните западни общества с нарастването на рационализма. Влиянието на религията все повече се подкопава, тъй като рационализмът започва да се разпространява с появата на европейското просвещение. Вследствие на това съвременните човешки общества трябваше да разчитат все повече на външно управление под формата на управление, за да гарантират, че обектите в него обхващат ползите и вредите от тяхното въздействие. Тези системи на управление включват закони и свързаните с тях процеси на прилагане, повишаване на данъчното облагане и използването на данъци за финансиране на стоки и услуги, които не се предоставят от икономическите пазари. Ролята на някои от тези институции е особено важна, защото дава възможност за появата на динамични мрежи от обменни отношения, които представляват икономически пазари. Когато това е ефективно, това управление дава възможност за процъфтяване на обменните отношения чрез наказание за кражба и измама, включително чрез прилагане на договори. В съвременните общества на човечеството управлението, необходимо за поддържане на икономическите пазари, включва сложни системи от закони, полицейски функции, съдилища и наказания. Без това сложно и адаптивно външно управление не биха се появили съвременни мащабни икономически пазари [48].

3.2 Липса на съответствие между интересите на управлението и интересите на обществото

В обобщение, външното управление преобладава в съвременните човешки общества, но нашите общества все още включват разнообразни системи за разпределено вътрешно управление, които продължават да играят важна роля в съставянето на институции. Въпреки това, както видяхме в раздел 1, съвременните човешки общества не се самоорганизират в смисъла, развит тук. В контекста на модела, очертан в раздел 2, сега можем да видим, че това е така, защото системите за управление в съвременните общества не успяват напълно да приведат в съответствие интересите на субектите с тези на обществото. За да разберем защо това е така и какво може да се направи, за да го променим, е полезно да погледнете отново накратко организациите, които са се самоорганизирали и са се появили по време на минали еволюции на по-ниски нива на организация. Тези нечовешки организации проявяват всеобхватни последствия - улавяне и привеждане в съответствие на интересите. Можем да проучим защо те успяват там, където съвременните човешки общества се провалят. Важно е да разберем, че това изследване показва как модерните човешки общества могат да бъдат реорганизирани и ограничени, за да станат напълно самоорганизирани.

Стюарт [6-11] показва, че в нечовешките организации ръководителите вероятно ще се появят първо като мощни агенти, които ограбват организациите на субектите. При благоприятни обстоятелства тези мощни агенти могат да открият печеливши начини за събиране на непрекъснат поток от ползи от дадена организация, вместо да я експлоатират и ограбват само веднъж. Това започва приравняването на интересите между прото-мениджъра и организацията, която управлява. Привеждането в съответствие се засилва, тъй като мениджърите откриват как да ограничават организацията по начини, които увеличават производителността и оцеляването на организацията (например чрез насърчаване на полезно сътрудничество). Това привеждане в съответствие ще бъде допълнително укрепено, след като мениджърът задължително бъде обвързан с една организация и не може да се движи между тях (т.е. така че вече не е в състояние да избегне последствията от прекомерната експлоатация на организацията). Пълно привеждане в съответствие ще бъде постигнато, когато конкуренцията между управляваните организации в рамките на дадено население гарантира, че всички действия, предприети от мениджъра, които противоречат на интересите на организацията, ще бъдат силно подбрани, т.е. слабо управляваните организации ще бъдат извън конкуренцията и елиминират от населението , При тези обстоятелства единственият начин, по който управителят ще може да развива собствените си интереси, е чрез прилагане на ограничения, които издигат интересите на организацията като цяло.

Но пълното изравняване очевидно не е характеристика на съвременните човешки общества. Индивидите и организациите, които съставляват мениджмънт / институции в човешките общества, често могат да развият собствените си интереси до известна степен за сметка на обществото. Най-съществената причина за това е липсата на силна конкуренция и подбор на ниво общества. Това е следствие от липсата на голямо население от човешки общества, които са в силна конкуренция помежду си за ограничени ресурси. На днешната планета има по-малко от 200 суверенни държави. Ако съществуват обстоятелства, които създават силна конкуренция, обществата, чиито мениджъри са относително неефективни, биха се конкурирали и бързо се елиминират от населението. Неефективните мениджъри включват тези, които експлоатират своето общество, като присвояват повече от ресурсите на обществото за себе си и за своите поддръжници, отколкото е оптималното.

В съвременните човешки общества слабата конкуренция и подбор на ниво общества могат да позволят правителствата и интересите, които служат, да се измъкнат от експлоатационното и неефективното управление. В резултат на това мощни заинтересовани групи са в състояние да кооптира властта на правителството да защитава собствените си интереси за сметка на обществото, включително чрез нарушаване и манипулиране на рамката на институционалните ограничения, които са от съществено значение за ефективното функциониране на икономическите пазари [ 49-53]. Тази слабост на конкуренцията и селекцията постепенно се е влошила през последните 10 000 години човешка еволюция, тъй като мащабът на човешките общества се е увеличил и броят на човешките общества постепенно е намалял. То ще се повиши, ако тенденцията продължи и в крайна сметка ще доведе до появата на едно човешко общество в мащаба на планетата.

Но решението не е да се намали мащаба на човешките общества и да се насърчи ожесточената конкуренция между тях. По време на неотдавнашното развитие на човешките общества започна да се появяват по-ефективни и ефикасни начини за повторно привеждане в съответствие на интересите на правителството с тези на обществото [6]. Тези договорености, които са започнали да се появяват, са вътрешни за самата общество. Те работят чрез ограничаване на агентите, процесите и системите, които установяват и адаптират управлението и другите институции на обществото. Ефектът от тези "метаконструкции" е да се постигнат едни и същи резултати чрез вътрешно-обществени процеси, които биха постигнали силна конкуренция и подбор между обществата - т.е. да въведат вътрешно общностни процеси, които започват да привеждат интересите на управлението в интересите на обществото като цяло, като гарантират, че ръководството улавя ползите и вредите от въздействието на неговите действия върху обществото.

Една от първите стъпки в развитието на тези вътрешно-обществени договорености беше подписването на Магна Карта във Великобритания през 1215 г. За първи път самият крал беше подчинен на законите на земята. Тези закони принуждават краля да действа по начини, които до известна степен са били благоприятни за някои от другите интереси в обществото (това беше малка първа стъпка). Представителната демокрация беше поредната важна стъпка в появата на вътрешни ограничения на управлението. Той гарантира, че лицата, на които е дадена основната власт да установят и адаптират управлението, са подложени на редовни избори от членовете на обществото.

3.3 Ограниченията на демокрацията като метод за ограничаване на ръководството/ управлението

Днешните демократични системи в света са направили някакъв начин да ограничат правителствата, за да приведат интересите си в интерес на гражданите. Но те далеч не могат да се справят толкова перфектно. Отчасти това е така, защото гражданите не са единствените интереси в обществото, които се опитват да принудят правителствата да действат в техен интерес. Други ключови играчи включват лица, които са натрупали много повече от ресурсите и богатството на обществото, отколкото е необходимо, за да поддържат своя положителен принос за обществото (например различни видове свободни ездачи). Тези интереси имат мощни стимули да влияят върху правителствата, за да им позволят да поддържат и разширяват своето богатство и власт. Освен това кралският път към богатството в управляваните човешки общества винаги е бил да кооптира силата на правителството да наруши икономическите пазари и други аспекти на обществото във ваша полза. Богатите и могъщите са като цяло най-добре позиционирани в обществото, за да се възползват от този принцип. Те имат стимулите и средствата да манипулират правителствата за своите цели [25-29]. Това отдавна е признато от икономистите с интерес към институциите. Например, Адам Смит пише, когато говори за бизнесмени:

Предложението за всеки нов закон или търговски регламент, който идва от този ред, винаги трябва да се слуша с голяма предпазливост и никога да не се приема, докато не бъде дълго и внимателно разгледан не само с най-съвестно, но и с най-подозрителното внимание. То идва от прослойка хора, чийто интерес никога не е същият като този на обществеността, които обикновено имат интерес да мамят и дори да потискат обществеността и които съответно много пъти са я мамили и потискали. [4]

И напоследък носителят на Нобелова награда Дъглас Норт пише:

Институциите не са непременно или дори обикновено създадени, за да бъдат социално ефективни; по-скоро те, или поне формалните правила, са създадени, за да служат на интересите на онези, които притежават силата да търсят нови правила. [45]

Точно както богатите и могъщите преследват непосредствения си собствен интерес на икономическите пазари, те също така покриват непосредствения си собствен интерес, за да повлияят на правителствата да създават институции, които служат на техните интереси. Но за разлика от идеалните икономически пазари, все още няма невидима ръка, която да гарантира, че тяхното преследване на личен интерес в манипулирането на управлението ще служи и на общото благо.

Но защо гражданите не могат да използват своята власт в избирателната урна, за да гарантират, че правителствата действат само в интерес на мнозинството граждани? Първо, това правомощие е много слабо. Обикновено се упражнява само на всеки три или четири години. Освен това гласоподавателите нямат правомощието да налагат своя избор поотделно във връзка с всяка от множеството инициативи, които правителствата ще предприемат в своя мандат. Вместо това гласоподавателите имат само правото да избират един от много малък брой алтернативни пакети от инициативи (често само две политически партии имат реалистичен шанс да заемат длъжността). Те нямат друг избор освен да вземат лошото с доброто и може да се съгласят само с малка част от пакета от предложени инициативи, за които гласуват. Те не могат да избират и избират инициативи от всеки пакет.

Струва си да си представите как ще бъдат нечувствителни и неефективни икономически пазари, ако действат при сходни принципи - т.е. ако потребителите трябва да закупят всичките си стоки и услуги предварително за период от четири години чрез колективно решение, което може да избере само един от само два или три пакета от стоки и услуги. Ако икономическите пазари бяха ограничени и ограничени по този начин като политически пазари, те нямаше да доведат до огромно разнообразие от стоки и услуги, съобразени с индивидуалните нужди и желания, които виждаме в съвременните общества. Те биха били също толкова неспособни да приведат в съответствие интересите на производителите и потребителите, колкото и настоящите демократични системи при привеждане в съответствие на интересите на управляващите с интересите на управляваните.

Тази слабост в способността на гражданите да ограничават правителствата си в съвременните демокрации оставя достатъчно място за богатите, могъщите и други интереси да влияят и манипулират правителствата за своите цели. Тези, които са станали богати и силни в рамките на съществуващата организация на обществото, са в добра позиция да манипулират правителството. Те могат да използват своето богатство и власт пряко, за да корумпират правителството. Но в сложните съвременни общества те могат да използват средства, които са далеч по-фини. Богатите собственици на средства за масово осведомяване, които споделят общи интереси с други мощни личности, упражняват контрола си върху обществения дебат, за да повлияят на решенията на гласоподавателите. Масмедиите имат силна ръка, за да определят кои публични въпроси ще бъдат третирани сериозно, какви мнения ще бъдат публикувани многократно и кои ще бъдат считани за авторитетни. Те също така до голяма степен контролират степента, до която критичният анализ на фона, действията и мотивите на политиците и степента, до която техните недостатъци са насочени към обществеността [49, 52].

Богатите и могъщи са също така в състояние да съдействат правителствата и масовите медии да използват война, омраза и страх да манипулират гласоподавателите. От много време е признато, че много от гражданите забравят предпочитанията си за сплотено, грижовно и справедливо общество, когато вярват, че начинът им на живот е под сериозна заплаха от врагове или други кризи, вътрешни или външни [51, 52]. Както посочва Платон по време на зората на демокрацията в древна Гърция, гражданите ще пренебрегнат почти всички недостатъци на правителството, ако обществото им е във война или срещу други държави, или срещу други раси, етнически групи или религии в обществото54.

Мечтата на политика винаги е била война, която никога не може да свърши, като международната война срещу тероризма.

Манипулирането на гражданите в съвременните демократични общества се подпомага силно от съществуването на значителна част от гражданите, които все още не са достигнали ниво на когнитивно развитие, което започна да се разпространява по-широко в Европа.

Просвещение-т.е. широко формалното равнище на операциите, идентифицирано от Piaget [55]. Дори в съвременните индустриални общества само около 30% развиват това ниво на когнитивен капацитет. Останалата част е в конкретните оперативни нива на Piaget [55-57] най-много. Като такива, тези граждани нямат независим капацитет да използват абстрактни идеи и принципи, за да преценят и оценят мотивациите и последиците от действията на правителството. Не могат да мислят абстрактно за себе си, те трябва да разчитат на мисълта за "реномирани власти". И те нямат способността да оценяват сами за себе си кои от тези власти всъщност са надеждни.

Манипулирането и изкривяването на правителствените дейности се подпомага и от крайната централизация на контрола върху управлението в съвременните общества. Огромната власт на правителството да се намесва и контролира всички аспекти на обществото е в ръцете на обикновено няколкостотин души в продължение на три или четири години в даден момент. Ако достатъчно от тях са повлияни и контролирани, обществото се контролира.

Но това не означава, че правителствата и избирателите са контролирани и манипулирани от някакъв вид организирана конспирация. Този контрол и манипулация се самоорганизират от индивидуалните интереси на богатите и могъщите. Лицата просто действат в съответствие със собствените си възприети по-широки интереси. Широкият им интерес често е толкова прост, колкото поддържането на статуквото на управлението и политиките, които им позволяват да натрупат богатство и власт. Няма централен орган, който да планира и насочва стратегии, предназначени да подобрят колективния интерес на богатите и могъщите. И тъй като колективните действия, които се появяват сред богатите и мощните самоорганизатори от индивидуалните интереси, то също е ограничено и подкопано до известна степен от пречките пред колективната организация, описани в раздел 2 [24]. Например, е малко вероятно физическите лица да инвестират значителни ресурси в преследването на колективен интерес, когато те се възползват от недостатъчните ползи, за да покрият инвестициите си. И може да се очаква, че различните форми на свободно езда ще бъдат широко разпространени (няма кражба сред крадците). Но въпреки това, в голяма степен поради централизирането на управлението и влиянието на средствата за масово осведомяване, лекотата, с която правителството и гласоподавателите могат да бъдат манипулирани, позволява тази недостатъчна самоорганизация на колективната власт да бъде относително ефективна.

3.4 Нови подходи за привеждане в съответствие на интересите на управлението с тези на обществото

Как биха могли модерните общества да бъдат реорганизирани и принудени да преодолеят тези проблеми?

Общите разбирания, разработени тук, за това как да се създаде едно самоорганизиращо се общество, посочват пътя напред. Тези разбирания предлагат метод за диагностициране дали едно общество или някоя от подсистемите или процесите в обществото ще се самоорганизират в интерес на обществото. Когато тази диагноза разкрие, че подсистемите и процесите няма да успеят да се самоорганизират по подходящ начин, тези разбирания също подсказват в общи линии какво трябва да се направи, за да се коригира ситуацията. Той идентифицира действията, които могат да бъдат предприети, за да се реорганизират подсистемите и процесите, така че отсега нататък да се самоорганизира "доброто", както го определя обществото.

Във връзка с диагностицирането, основното разследване, което трябва да се предприеме, е следното: всички съответни агенти (включително агенти, които са организации на агенти, като например корпорации) да бъдат обхванати достатъчно от ползите (и вредите) на техните действия, за да гарантират, ще се възпроизвежда оптимално в обществото? Ако всички съответни агенти преследват свои собствени непосредствени интереси, ще действат ли в интерес на обществото като цяло? Разследването трябва да идентифицира всички ситуации и обстоятелства, в които интересите на конкретни агенти са в конфликт със социалните интереси.

Във всеки конкретен случай, това разследване трябва да се извърши и във връзка с агенти и процеси, които създават и адаптират съответните управленски и други институции. Това вероятно ще изисква разглеждане на съответните правителствени агенции и свързаните с тях процеси, както и политици и политически процеси. Необходимо е да се прецени дали се прилага улавянето на последиците за всички агенти и процеси, включително тези, които участват в управлението.

Когато такова разследване разкрие, че конкретни агенти и процеси не обхващат достатъчно съответните ползи и вреди, трябва да се въведат системи за адаптивно управление и други институции, за да се гарантира, че те действат. Това ще включва включване на всички заинтересовани лица, фирми и други агенти в системи, които им предоставят модел на стимули, демотивиращи и други ограничения, които привеждат интересите си в съответствие с обществените цели. Стимулите могат да включват директно финансиране, възможности за печалба, заплати, кариерно развитие и психологически ползи. Възпиращите мерки могат да бъдат под формата на глоби, санкции, загуба на финансови облаги и данъци (например данъци върху въглеродните емисии). Други ограничения могат да включват закони, разпоредби, правила и свързани процеси на правоприлагане. При обстоятелства, при които местната информация е важна, ръководството няма да бъде предписателно за това, какво трябва да правят агентите. Вместо това той ще определи цели и ще позволи на агентите да открият най-добрите начини за постигането им, като вземат предвид местните обстоятелства [11].

Взети заедно, тези системи на стимули, демотивиращи и други ограничения ще гарантират, че социалните последствия от действията на всички съответни агенти ще бъдат възстановени. Това ще гарантира, че единственият начин, по който агентите могат да задоволят собствените си непосредствени интереси, е да служат на "доброто".

Разбира се, ако този подход трябва да бъде напълно самоорганизиращ се в смисъла, разработен тук, агентите и процесите, които въвеждат това ново ръководство (включително агентите, участващи в първоначалното разследване, което оценява дали е необходимо ново управление) също така да бъдат ръководени и управлявани, така че те да бъдат обект на последващо залавяне, както и процесите, които ги поставят, и така нататък, с крайно затваряне на нивото на конституцията. Необходима е йерархия на управлението, като всяко ниво ограничава нивото по-долу и е ограничено от нивата по-горе.

В много ситуации ще има несигурност относно конкретната форма на управление, която ще бъде оптимална и която трябва да се приложи. Например, несигурността може да се дължи на сложността на обстоятелствата или на липсата на съответна информация. Когато случаят е такъв, решенията за ръководство и управление по принцип ще бъдат по-ефективни, ако са направени чрез процеси, които се разпространяват и адаптират, а не се правят централно от отделно лице или агенция [6, 11]. Ефективните решения за управлението не биха били направени от отделни лица или от правителствени агенции, а от процеси, съставени от много агенти, вероятно конкуриращи се помежду си, за да разработят най-добрите решения. Тези разпределени процеси трябва да бъдат организирани така, че агентите в тях да обхващат ползите и вредите от действията си, т.е. те също биха били самоорганизирани или "невидими ръце" процеси.

Обаче подход, който се стреми да развие самоорганизиращо се общество, използвайки този вид диагностика и реорганизация на частична "подсистема по подсистема", би трябвало да срещне силна съпротива. Това ще дойде от всички мощни интереси, които ще бъдат засегнати неблагоприятно от всяка инициатива. Ако всяка стъпка в такъв откъслечен подход към реформата трябваше да бъде успешна, тя трябваше да започне, като задоволи подходящите интереси, които бяха застрашени от нея. Опитите за реформиране на цялото общество чрез такъв подход стъпка по стъпка биха могли да започнат и стратегически, като се започне с области на управление, където влиянието върху мощните интереси е най-малко. Такава стратегия обаче скоро ще бъде открита от тези интереси и ще се противопостави.

3.5 Привеждане на интересите чрез вертикални пазари

Алтернатива на реформисткия, откъслечен подход ще бъде да се опитаме да приложим самоорганизиращо се общество в "едно падане" (това може да стане например във времена на криза, където има значително разширяване на пространството.) За по-подробна дискусия за това как политически би могло да се развие движение, което би могло да се възползва от такива обстоятелства, за да се придвижи към едно самоорганизиращо се общество, виж Стюарт [58]).

Как би трябвало да бъде организирано такова общество? Какво би изглеждало като функциониращо цяло? Възможно ли е да се предвидят нови системи за установяване на управление и други институции, които биха могли да генерират изчерпателни последици, за да може след това обществото да функционира и да се поддържа като самоорганизиращо се цяло?

Можем да започнем да отговаряме на тези въпроси, като първо развиваме разбиране за силните и слабите страни на икономическите пазари. По-специално, разбирането как пазарите могат да функционират като системи за самоорганизация ще ни позволи да видим как процесите, които създават институции, биха могли да бъдат структурирани така, че да бъдат самоорганизирани. Подходящо управляваните икономически пазари са в състояние да стимулират производството на необикновено разнообразие от стоки и услуги, които са в състояние да задоволят широк спектър от човешки нужди и желания. Икономическите пазари постигат това чрез използване на мрежи от конкурентни обменни отношения, които позволяват на агентите да се възползват от предоставянето на стоки или услуги, които задоволяват потребностите на другите. Обменните отношения са от ключово значение за самоорганизационния капацитет на пазарите. Те дават възможност на участниците на пазара да заснемат ползи, като помагат на други, които никога не могат да срещнат. Те дават възможност за цялостно улавяне на последствията за удовлетворяване на нуждите и желанията, които икономическите пазари могат да обслужват ефикасно. Тази характеристика на пазарите е довела до експоненциално нарастващо творчество, иновации и инвестиции през последните векове.

Но има много нужди и желания, които икономическите пазари не могат да се справят. Икономическите пазари осигуряват улавяне на последствията за удовлетворяване на само една част от човешките предпочитания и желания. Например обменните отношения, които представляват пазари, могат да функционират ефективно само за стоки и услуги, чиито предимства са дискретни и могат да се ползват само от купувача. Ако това централно условие не бъде изпълнено, свободните ездачи ще могат да се радват на ползите от доброто, без да плащат. Това ще попречи на производителя да улови достатъчно ползи, генерирани от такова "обществено благо". Други пазарни недостатъци могат също така да подкопаят капацитета на икономическите пазари да осигурят подходящо отразяване на последиците за някои стоки и услуги, включително когато има естествени монополи, проблеми с основните агенти, непостоянни предпочитания, външни фактори, информационна асиметрия и т.н. Вследствие на това икономическите пазари могат да не успеят ефективно да осигурят разнообразие от стоки и услуги, които са необходими за удовлетворяване на конкретни човешки потребности и желания, включително: законите и другите институции, които дават възможност за възникване на ефективни икономически пазари (включително ограниченията които са необходими за справяне с външни фактори като тези, които водят до глобално затопляне); стоките и услугите, необходими на тези, които нямат достатъчна покупателна способност на икономическия пазар; инфраструктурата и ограниченията, необходими за подпомагане на процъфтяващите и задоволяващи общности; защита на околната среда; аспекти на образованието и други инициативи, предназначени да развият пълния потенциал на всички граждани да допринасят за обществото; отбрана; създаване и прилагане на закона; инициативи за насърчаване на ефективни форми на вътрешно разпределено управление в обществото, като например доверие и просоциални норми; решения на проблемите на колективното действие; предоставянето на услуги, които обикновено са местни монополи; други набори от ограничения, които могат да спомогнат за гарантирането на последствията при залавянето; и много други функции, изпълнявани в момента от правителствата.

Като се има предвид този контекст, едно ключово предизвикателство, което може да се постави във връзка с настоящите човешки общества, е следното: как могат да бъдат реорганизирани обществата, така че удовлетворяването на всички нужди и желания (включително колективните нужди) да се решава оптимално чрез самоорганизиране (невидима ръка)? Стюарт [7, 9, 6] показва как това може да се постигне чрез това, което нарича "вертикален пазар". Това е мрежа от конкурентни обменни отношения, които позволяват улавянето на последствия за "продукти", които задоволяват нуждите и желанията, които не могат да бъдат преодолени от икономическите пазари (т.е. от хоризонталните пазари). Основният елемент на вертикалния пазар е обменната връзка, при която обществени блага, институции и други форми на управление се "купуват" от колективите, които се възползват от тях. Предприемаческите "производители" се конкурират да предлагат "продукти" за продажба на колективи. Чрез продажбата на тези "Продукти", предприемачите прихващат социалните придобивки, произведени от обществените блага, институциите и другите услуги, които развиват. Колективите решават дали да закупят определен компонент на управлението, като използват например процес на гласуване. Ако се вземе решение да се купи стоката, членовете на колектива са длъжни да допринесат по подходящ начин за покупката (преодоляване на проблема с "свободния ездач" на нивото на колектива). Този задължителен принос към колективната покупка е противоположно на данъчното облагане в сегашните общества.

Както вертикалните, така и икономическите пазари са сложни мрежи от обменни отношения, в които производителите се конкурират, за да задоволят предпочитанията на потребителите. Тук обаче трябва да се подчертаят две основни разлики между вертикалните и хоризонталните пазари:

а) На първо място, продуктите, обменяни във вертикални пазари, се различават съществено от тези, които се обменят на икономическите пазари. Ключовата характеристика на тези продукти е, че те обикновено предоставят предимства на колективи, а не на индивиди, често неизбежно. Обратно, стоки и услуги, които се обменят ефективно на хоризонтален пазар, са продукти, чиито ползи могат да бъдат ограничени до конкретния агент, който ги купува. Много от стоките и услугите, които понастоящем се предоставят от правителствата, са примери за компоненти на управлението и обществените блага, които не могат да бъдат закупени на икономическите пазари. Многобройни примери са дадени по-горе и включват сложната рамка от регулации и други ограничения (т.е. институциите), които дават възможност хоризонталните и вертикалните системи на обменните отношения да се появяват и да действат в интерес на обществото.

б) На второ място, всеки обмен, който се осъществява на вертикален пазар, е между "производител" и събирането на агенти, които се възползват от компонента на управлението, който се обменя. Обратно, всяка обмяна на икономически пазар е между производител и отделен агент, който се ползва единствено от ползите от стоката. Тази особеност на вертикалните пазари е от критично значение за успешното им функциониране. Ако трябва да се появи ефективна система от обменни отношения, всички агенти, които се ползват от предимствата на даден продукт, трябва да участват в покупката му, така че производителят да може да улови достатъчно от предоставените от стоката ползи.

За да се гарантира, че това условие е изпълнено във вертикални пазари, решенията за закупуване трябва да се вземат от събирането на агенти, които ще се радват на предимствата на конкретния компонент на управлението, който се предлага. Важна част от рамката на вертикалните пазари ще бъдат процеси, които идентифицират съставните елементи на съответния колектив във всеки един случай.

В случаите, когато ползите от обществено благо или друг компонент на управлението се ползват от всички в обществото, колективът, който решава дали да закупи доброто, ще включва всички граждани. Но колективът ще бъде по-малък, където добрата полза ще бъде само част от обществото - т.е. гр. когато продуктът е схема за обучение, предназначена да коригира недостатъчното предоставяне на обучение в дадена индустрия, което се дължи на невъзможността на отделните работодатели да заснемат достатъчно ползите от обучението, което те предоставят на своите служители. В този пример съответният колектив ще бъде работодател в отрасъла. Ако колективът реши да купи схемата, всички работодатели ще бъдат обложени с данък, за да го финансират пропорционално на нетните придобивки, които получават. Като допълнителен пример, когато продуктът е управление, което възпрепятства вредите за околната среда, естеството на колектива, който се възползва от управлението, ще зависи от мащаба и местоположението на екологичните щети. Някои продукти също могат да имат отрицателно въздействие върху други агенти. В тези случаи рамката, която регулира вертикалния пазар, може да наложи на производителя да поеме взаимоотношение с колегите, които изпитват отрицателните последици, за да се облекчат вредните въздействия. Йерархичните системи на регулиране и други ограничения, които осигуряват рамката за функционирането на вертикалния пазар, сами по себе си ще бъдат установени и адаптирани чрез вертикалната пазарна система.

Чрез вертикалните пазари колективите биха могли да купуват стоки и услуги, насочени към задоволяване на нуждите и желанията, които не могат да бъдат адекватно решени от икономическите пазари. Комбинацията от вертикални и хоризонтални пазари би дала възможност за цялостно улавяне на последствията от тези, които участват в производството на стоки и услуги, предназначени да задоволят пълния спектър от човешки желания и нужди. Резултатът би бил едно общество, в което действията, насочени към задоволяване на всички човешки потребности, биха се самоопределили. Вертикалните пазари ще заменят функциите, изпълнявани от централизираното правителство. Тъй като вертикалните пазари се разпределят, а не централизирано, те биха били далеч по-малко податливи на манипулиране от силни интереси, което би позволило много по-тясно привеждане в съответствие на интересите между "производителите" и "потребителите" на обществени блага и други елементи на управлението.

Други ключови характеристики на вертикалната пазарна система включват:

(а) Предприемачите биха могли да се възползват от своите инвестиции в развитието и производството на по-добри институции и други форми на управление. Това е критично важна характеристика на вертикалните пазари, която ги отличава от сегашните демократични системи. Тъй като предприемачите, които разработват и внедряват продукти за вертикалния пазар, биха могли да се възползват от тези предимства, те биха сметнали за изгодно да инвестират сериозно в научноизследователска и развойна дейност, където те са необходими за реализиране на огромните ползи, които могат да произтекат от по-добрите институции и управление. Във връзка с подобренията в управлението това би довело до един и същ вид експоненциално нарастваща иновация, която виждаме на икономическите пазари.

Този капацитет на вертикалните пазари ги отличава и от предложенията за по-широко разпространение на нови форми на демокрация, включително предложения за електронна демокрация, които да се възползват от последните развития в информационните и комуникационните технологии (например [59]). В тези предложения гражданите биха могли да гласуват пряко по всеки от широк кръг от политики и други аспекти на управлението, включително предложения, които могат да бъдат разработени от самите граждани. Тези "хипердемократични" схеми съдържат редица предимства пред сегашните форми на демокрация. Те обаче съдържат и сериозна пречка. Липсват пазарни процеси, които разпределят подходящи нива на ресурси и инвестиции за разработването на иновативни предложения за нови обществени блага и други елементи на управлението. Както видяхме, те споделят този недостатък с настоящите форми на демокрация. Това препятствие възниква, защото всяко лице ще заснеме само малка част от потенциално огромните ползи, които могат да се влеят в обществото от по-ефективно управление. Свободното каране ще подкопае колективните усилия. В резултат на това, хората няма да имат стимул да направят значителни инвестиции, които може да са необходими за изследване и развитие на по-добри форми на управление (класически пример за проблем с колективното действие). Настоящите ни системи обикновено осигуряват много по-големи възнаграждения и ресурси за разработването на по-вкусна закуска или сладолед, отколкото за развитието на по-добро регулиране на пазара.

Хипер демократичните схеми, които не съдържат самоорганизиращи се процеси, които разпределят оптималните нива на ресурси за развитието на обществени блага и други форми на управление, са сериозно ограничени. Те биха били толкова неефективни, колкото икономическите пазари, които бяха ограничени по подобен начин. Представете си икономическия пазар, който не отпуска никакви средства на предприемачите за разработването на иновативни продукти и услуги. Вместо това той го остави на потребителите да разработят нови продукти и услуги. Ако икономическите пазари бяха толкова ограничени като демократични системи в това отношение, те никога нямаше да произведат голямото разнообразие от стоки и услуги, които наводняват модерния пазар. Правилното обезпечаване на разработването на продукти е двигател на иновациите и творчеството както на вертикалните, така и на хоризонталните пазари.

б) Всяка несъгласувана (или неефективно осъществена) потребност в едно самоорганизиращо се общество би била възможност за печалба във вертикален или хоризонтален пазар. Тъй като предприемачите биха могли да заснемат ползите от техния принос, те биха били стимулирани да търсят и поправят празнотите в управлението или недостатъците на съществуващите обществени блага. И тъй като променящите се обстоятелства правят определени елементи на управлението недостатъчни, предприемачите ще се възползват от адаптирането на управлението към новите условия.

Корпорациите, които откриват начини за игра на системата, биха създали възможности за печалба за предприемачите, които разработват начини да ги противодействат. Предприемачите биха могли да извлекат полза от идентифицирането и възпрепятстването на свободните ездачи, неусвоените вреди, неефективно управление, управление, което не успява ефективно да използва нововъзникващите технологични постижения, агенти, които привличат по-големи ползи, отколкото са подходящи предвид техния принос за обществото, манипулация и изкривяване на управлението и пазарите и т.н. Тъй като отговарят на тези възможности, предприемачите ще служат на интересите на членовете на обществото, дори ако са мотивирани да преследват само собствените си непосредствени интереси. Следователно дружествата с ефективни вертикални пазари биха били самоорганизирани, саморегулиращи се, самоусъвършенстващи се и самоадаптирани.

в) Вертикалните пазари също ще се развиват самостоятелно. Това е така, защото рамката и регулирането на вертикалния пазар са и продукти, които могат да бъдат закупени във вертикалния пазар. Всичко във вертикален пазар следователно би било оспорвано и развиващо се, включително и институциите на самия вертикален пазар. Всяка валидна критика за всеки аспект на вертикалния пазар не би била фатална за вертикалния пазар. Вместо това би означавало възможност за печалба, свързана с коригирането на недостатъка.

Както вече беше споменато, регулирането на хоризонталните икономически пазари също ще се разглежда от вертикалния пазар. Вертикалните пазари биха могли да стимулират развитието на регулации и други ограничения, които биха попречили на мощните интереси да изкривят и омаловажават икономическите пазари в тяхна полза. Пълният потенциал на икономическите пазари за задоволяване на човешките потребности в тяхната ограничена област може да се осъществи напълно едва след като управлението, което ги управлява, е толкова адаптивно, иновативно и творческо, колкото продуктите, произвеждани от икономическите пазари.

Вертикалната пазарна система би била мета-пазар (пазарен пазар, както вертикален, така и хоризонтален). Той би решил кои конкретни потребности биха били насочени от продуктите, обменяни във вертикални пазари и които от хоризонталните пазари и как това може да се промени, когато обстоятелствата се променят.

г) Лицата няма да бъдат завладени от изискванията за вземане на решения във вертикалния пазар. Те биха имали свободата да избират кои конкретни вертикални пазарни сделки са се включили лично (ако има такива). Когато решат да не участват, могат да делегират своя вот в процеси, които използват колективно разузнаване като граждански съдилища или съвещателни съвети на гражданите, или да делегират своя глас на други граждани или дори на представители (например вижте [60]). От вертикалния пазар може да се очаква, че ще отговори на разнообразните потребности и предпочитания на гражданите, като предоставя широк спектър от възможности за вземане на решения.

Важното е, че гражданите ще могат да делегират процеса на вземане на решения на процеси, които са много по-интелигентни и осведомени, отколкото са те. Това би било от решаващо значение за ефективността на вертикалните пазари. Способността на вертикалния пазар да установи и адаптира подходящо управление ще зависи в голяма степен от компетентността на решенията, взети от гражданите или от тяхно име. Способността да се делегират вземането на решения на по-интелигентни процеси също ще помогне да се преодолее един от основните недостатъци в сегашните демократични системи: както вече беше споменато, в съществуващите системи богатите и могъщите могат да се възползват и да използват когнитивните ограничения на много избиратели.

д) Както и на икономическите пазари, конкуренцията между "производителите" на вертикалния пазар би довела до привеждане в съответствие на интересите между "производителите" и "потребителите" на продуктите на управлението ". Конкуренцията ще има за цел да гарантира, че "производителите" ще се възползват само дотолкова, доколкото биха могли най-добре да задоволят интересите на колективите, които са "потребителите" във вертикалния пазар. Също както на икономическите пазари тази конкуренция ще се засили и творчеството ще се увеличи максимално, като се позволи открит достъп до вертикалния пазар: всяко лице, бизнес, корпорация или друга организация ще може да поеме ролята на предприемач, който разработва и предлага нови "продукти" във вертикалния пазар.

е) Комбинацията от вертикални и хоризонтални пазари би имала тенденция да създава каквито и да било договорености, които оптимално ще удовлетворяват предпочитанията на членовете на обществото, в зависимост от ресурси и други ограничения. Само икономическите пазари не могат да постигнат това.

ж) Вертикалният пазар не би премахнал управлението и другите форми на управление.

Това са непреодолими черти на саморазвиващи се общества на всички нива на организация. Те са от съществено значение, ако гражданите трябва да заснемат ползите и вредите, причинени от въздействието на техните действия върху целите на обществото. От вертикалния пазар обаче може да се очаква да ограничи управлението, за да постигне целите си по начин, който свежда до минимум ограниченията върху свободата на гражданите и други агенти.

з) Вертикалният пазар ще "решава" какъв тип организация е създадена в обществото, за да служи на целите на обществото. Както бе обсъдено по-рано, самоорганизиращите се общества като цяло нямат никакво предпочитание към определени форми на организация. Каквито и да са форми на организация, които най-добре ще обслужват интересите на обществото при преобладаващите обстоятелства, може да се очаква да преобладават. Но тъй като интелигентността и еволюцията на членовете на обществата се е увеличила по време на еволюцията на живота, има ясна тенденция към форми на организация, които са по-малко предписателни и които използват по-добре творчеството на членовете си. Това е очевидно в човешката еволюция - възникването на пазарни общества се дължи отчасти на способността им да позволят на много по-голяма част от гражданите да се ангажират с иновации и творчество, отколкото с феодалните общества например.

Разбира се, нямаше да е необходимо да се прилага изцяло една цялостна вертикална пазарна система. Вместо това вертикалната пазарна система може да бъде въведена постепенно поетапно. Ако например стартовата точка беше типично модерно общество със система на представителна демокрация, вертикалният пазар първоначално би могъл да се установи, за да се адаптира само малък подсектор на управление или дори само един аспект на управлението (нарастващото разширяване на "специалните окръжни правителства" в Съединените щати, очертано от Кларк [61], може да се тълкува като стъпка в тази посока). Допълнителни системи за управление могат да се добавят във вертикалния пазар постепенно във времето. Разбира се, както при всеки подход стъпка по стъпка, от могъщите интереси може да се очаква да се противопоставят и да изкривяват каквито и да било стъпки за прилагане дори на много ограничен вертикален пазар, който застрашава техните интереси. Следователно първата стъпка във всеки подобен подход трябва да включва ограничаване на тези интереси по подходящ начин.

3.6 Необходимостта от глобално управление / институции и планетарно самоорганизиращо се общество

Вертикалната пазарна система, функционираща в рамките на едно общество, има потенциала да осигури последващо залавяне в обществото. Това обаче не би гарантирало улавяне на последствия за действия, които имат въздействие извън обществото, включително взаимодействия с други общества. По-конкретно, дори ако всяка нация на Земята е самоорганизиращо се общество с пълна вътрешна последица от улавяне, сътрудничеството между народите все още ще бъде възпрепятствано. Кражбата между държави (т.е. война) и други форми на свободна езда ще продължи да подкопава способността на народите да си сътрудничат, дори когато това ще им бъде от полза за техните граждани. Нациите няма да заложат ползите или вредите от въздействието на техните действия върху други народи.

Липсата на улавяне на последиците на международно равнище може да създаде сериозни проблеми, особено когато има невзети екологични вреди, като тези, причинени от прекомерни въглеродни емисии. В случай на глобално затопляне бизнесът и други агенти понастоящем не улавят в пълна степен глобалните вреди, причинени от отделянето на парникови газове в атмосферата. Вследствие на това глобалното затопляне е самоорганизиращо се. Но всяка нация, която се опитва да спре това, като гарантира, че нейните предприятия и други агенти ще заловят тези глобални вреди, ще бъде в неравностойно положение спрямо народите, които не го правят. Такава нация няма да успее да улови ползите от предприемането на това действие. За разлика от тях, народите, които не успяват да ограничат въглеродните емисии на своите корпорации и други бизнеси, ще бъдат облагодетелствани - бизнеса им ще може да се конкурира с тези в други нации, които не са на свобода [62].

Поради тези причини една система за глобално управление е от съществено значение, ако гражданите на света и всички останали агенти (включително народите) трябва да завладеят достатъчно ползите и вредите на тяхното въздействие върху другите [6, 11]. Необходима е подходяща система за глобално управление и други глобални институции, за да се интегрират интересите на индивидите, организациите, бизнеса, корпорациите, политиците, правителствата и всички останали агенти с интересите на глобалното общество. Това би гарантирало, че когато агенти в глобалното общество покриват собствените си непосредствени интереси, те също ще обслужват целите на човечеството като цяло. Резултатът ще бъде самоорганизиращо се общество по мащаба на планетата.

Основният принцип тук е, че ако "доброто" е да се самоорганизира, улавянето на последиците трябва да се прилага върху всички съответни мащаби на пространство и време.

4. Заключение

Видяхме, че е възможно да се организира човешкото общество по такъв начин, че действията, които постигат целите на обществото, да се самоорганизират. В такова самоорганизиращо се общество индивидите и другите агенти, които се стремят да преследват непосредствените си интереси, също ще провокират обществения интерес. Важно е (и за щастие на човечеството) обществото да не включва агенти, които искат да служат на интересите на обществото, за да може обществото да произвежда "доброто".

От изследване на самоорганизиращите се общества, които са се появили по време на еволюцията на живота, научихме, че ключът към организирането на такова общество е улавянето на последствията. Всички членове на обществото трябва да се обхванат достатъчно от въздействието на своите действия върху обществото като цяло. Това може да бъде постигнато чрез набор от развиващи се ограничения, които аз нарекох "управление". В човешките общества тези групи ограничения често се наричат институции. Управлението ограничава обществото, за да предотврати свободното каране и да подкрепя приноса към целите на обществото. Неограничен или неподходящо ограничен личен интерес може да унищожи общество. Подходящият ограничен личен интерес ще създаде общество, в което "доброто" има тенденция да се самоорганизира.

При отсъствието на улавяне на последствията "възможното пространство" за едно общество е сериозно ограничено. Ще има много действия и процеси, които са полезни за обществото, които няма да се появят и които няма да бъдат устойчиви в обществото. Това е така, защото агентите няма да заснемат достатъчно ползите, които биха се натрупали от инвестирането на ресурси в тези действия и процеси. Освен това агентите, които инвестират в тези действия и процеси, няма да се конкурират с безплатни ездачи.

Тези съображения сочат важен принцип за справяне с проблемите и предизвикателствата в човешките общества. Не е достатъчно да се намери техническо решение на всеки проблем. Решението няма да бъде изпълнимо, освен ако съответните агенти не се възползват достатъчно от предимствата от това. Следователно всеки опит за решаване на сложно обществено предизвикателство винаги трябва да започне с мета-въпроса: дали всички съответни агенти ще получат достатъчно улавяне на последствията, докато търсят и прилагат подходящо решение? Ако няма, проблемът вероятно ще бъде неразрешен на практика. Ако това се случи, самоорганизацията ще има за цел да гарантира, че агентите търсят възможност за оптимално решение, прилагат най-доброто, което се намира и адаптират решението, когато обстоятелствата се променят. При условие, че са налице подходящи упълномощени институции, които осигуряват улавянето на последствията, съответните агенти често могат да бъдат оставени сами да решат проблема без по-нататъшна намеса (имайте предвид, че тези съображения се отнасят еднакво за стратегии, създадени за създаване на самоорганизиращо се общество).

Ако едно общество трябва да бъде самоорганизирано, улавянето на последиците трябва да се прилага и за агентите, които участват в установяването и адаптирането на управлението. Това предизвикателство е особено важно за съвременните човешки общества. За разлика от нечовешките общества на по-ниски нива на организация, изборът на съвременните общества често не е достатъчно силен, за да приведе в съответствие интересите на управлението с тези на обществото. Следователно, човешките общества трябва да развиват вътрешни за обществото процеси, които да интегрират интересите по този начин. Разгледахме частични подходи за постигането на това, както и общ подход, който може да се приложи към обществото като цяло. Общият подход включва създаването на вертикален процес на "невидима ръка", който допълва хоризонталната "невидима ръка" на икономическите пазари. Основна цел на вертикалните пазари е да се разработят системи за установяване на управление и други институции, които са иновативни, динамични, колективно интелигентни и самоорганизиращи се, както и идеални икономически пазари (отбелязахме, че идеалните икономически пазари често няма да бъдат постигнати на практика без ефективни вертикални пазари: ако икономическите пазари трябва да обслужват интересите на обществото, те трябва да бъдат добре управлявани).

Без формите на организация, очертани тук, съвременните човешки общества ще продължат да не успяват да се самоорганизират за "доброто". Вместо това те ще продължат да използват по-голямата част от богатството и ресурсите на обществото, за да задоволят нуждите и целите само на малка част от населението (виж например [63]).

Както показва историята на XX век, миналите опити за промяна на този резултат са били безполезни. Дори ако революцията успее да свали съществуващите структури на властта и елитите, при липсата на видовете фундаментални промени в организацията на обществото, които се предвиждат тук, самоорганизацията има склонност отново да произвежда подобни структури на властта и елити. Фермата на Джордж Оруел илюстрира тези процеси на самоорганизация много ефективно [64]. Повторният провал на движенията, насочени към изграждането на по-добър свят, се дължи до голяма степен на тяхната неспособност да се разбере как обществото може да бъде успешно реорганизирано, така че оттогава нататък неумолимо да организира "доброто".

5. Благодарности

Благодарен съм на ползата от полезни дискусии и коментари от Марк Роддам, Пол Струтски и Дейвид Ричардс..

Позовавания

1. Heylighen, F. The science of self-organization and adaptivity. In The Encyclopedia of Life Support Systems, EOLSS Publishers: Oxford, UK, 2003.

2. Gershenson, C.; Heylighen, F. When can we call a system self-organizing? In Banzhaf, W., Christaller, T., Dittrich, P., Kim, J. T., Ziegler, J. Eds; Advances in Artificial Life, 7th European Conference, ECAL 2003 LNAI 2801, SpringerVerlag: Berlin, DE, 2003, pp. 606-614.

3. Hayek, F. A., The Road to Serfdom, 2001 ed.; Routledge Classics: London, UK, 1944.

4. Smith, A. The Wealth of nations, 1994 ed.; Modern Library: New York, NY, USA, 1776.

5. Maynard Smith, J.; Szathmary, E. The Major Transitions in Evolution, W. H. Freeman: New York, NY, USA, 1995.

6. Stewart, J. E. Evolution’s Arrow, The Chapman Press: Canberra, AU, 2000.

7. Stewart, J. E. Metaevolution. J. Soc. Evol. Syst. 1995, 18, 113-114.

8. Stewart, J. E. Evolutionary transitions and artificial life. Artificial Life 1997, 3, 101-120.

9. Stewart, J. E. Evolutionary Progress. J. Soc. Evol. Syst. 1997, 20, 335-62.

10. Stewart, J. E. The meaning of life in a developing universe. Found. Sci. 2010, 15, 395-409.

11. Stewart, J. E. The direction of evolution: the rise of cooperative organization. Biosystems 2014, 123, 27-

36.

12. Okasha, O. Evolution and the Levels of Selection, Clarendon Press: Oxford, UK, 2006.

13. Corning, P. A. The Synergism Hypothesis: A Theory of Progressive Evolution, McGraw-Hill: New York, NY, USA, 1983.

14. Dugatkin, L. Cheating Monkeys and Citizen Bees: The Nature of Cooperation in Animals and Human, Free Press: New York, NY, USA, 1999.

15. Miller, J. G. Living Systems, McGraw-Hill: New York, NY, USA, 1978.

16. Knoll, K.; Bambach, R. Directionality in the history of life: diffusion from the left wall or repeated scaling of the right? J. Paleo. 2000, 26(supplement), 1–14.

17. Archetti, M.; Scheuring, I. Review: Game theory of public goods in one-shot social dilemmas without assortment. J. Theor. Biol. 2012, 299, 9–20.

18. Nowak, M. A. Evolutionary Dynamics, Harvard University Press: Cambridge, MA, USA, 2006.

19. Perc, M; Grigolini, P. Collective behaviour and evolutionary games – an introduction. Chaos Soliton. Fract. 2013, 56, 1-5.

20. Perc, M.; Szolnoki, A. Coevolutionary games – a mini review. BioSystems 2010, 99, 109–125.

21. Sigmund, K. The Calculus of Selfishness. Princeton University Press: Princeton, NJ, USA, 2010.

22. Boyd, R.; Richerson, P. Solving the Puzzle of Human Cooperation. In Evolution and Culture, Levinson, E., Stephen, C., Jaisson, P., Eds.; MIT Press: Cambridge, MA, USA, 2005; pp. 105-132.

23. Buss, L. W. The Evolution of Individuality, Princeton University Press: Cambridge, MA, USA, 1987.

24. Olson, M. The Logic of Collective Action, Harvard University Press: Cambridge, MA, USA, 1965.

25. Williams, G. C. Adaptation and Natural Selection, Princeton University Press: Cambridge, MA, USA, 1966.

26. Trivers, R. L. The evolution of reciprocal altruism. Q. Rev. Biol. 1971, 46, 35–57.

27. Roberts, G. Evolution of direct and indirect reciprocity. Proc. R. Soc. B. 2008, 275, 173–179.

28. Bronstein, J. L. Our current understanding of mutualism. Quarterly Review of Biology 1994, 69, 31–51.

29. Kauffman, S. A. The Origins of Order: Self-organization and selection in evolution, Oxford University Press: Oxford, UK, 1993.

30. Hamilton, W. D. The genetical evolution of social behaviour, I & II. J. Theor. Biol. 1964, 7, 1–52.

31. Griffin, A. S.; West, S. A.; Buckling, A. Cooperation and competition in pathogenic bacteria. Nature 2004, 430, 1024–1027.

32. Nowak, M. A.; Tarnita, C. E.; Antal, T. Evolutionary dynamics in structured populations. Phil. Trans. R.

Soc. B 2010, 365, 9–30.

33. Gintis, H. Strong Reciprocity and Human Sociality. J. Theor. Biol. 2000, 206, 169–179.

34. Fehr, E; Gächter, S. Altruistic punishment in humans. Nature 2002, 415, 137–140.

35. Bagley, R. J.; Farmer, J. D. Spontaneous Emergence of a Metabolism. In Artificial Life I, Langton, C., Taylor, J., Rasmussen, S., Eds.; Addison and Wesley: New York, NY, USA, 1991, pp. 93-141.

36. Eigen, M.; Schuster, P. The Hypercycle. A Principle of Natural Self-Organization. Part A: Emergence of the Hypercycle. Naturwissenschaften 1977, 64, 541–565.

37. Ulanowicz, R. E. A Third Window: Natural Life Beyond Newton and Darwin. Templeton Foundation Press:

West Conshohocken, PA, USA, 2009.

38. Maynard Smith, J. Hypercycles and the origin of life. Nature 1979, 280, 445-446.

39. Pross, A. What is Life? Oxford University Press: Oxford, UK, 2012.

40. Hall, W. P. Physical basis for the emergence of autopoiesis, cognition and knowledge. Kororoit Institute Working Papers No. 2 2011, 1–63, http://kororoit.org/PDFs/WorkingPapers/Hall -Working0002.pdf (accessed 5 July 2015).

41. Heylighen, F.; Beigi, S.; Veloz, T. Chemical organization theory as a universal modeling framework for self-organization, autopoiesis and resilience. ECCO Working Paper No. 1 2015, http://pespmc1.vub.ac.be/papers/COT -ApplicationSurvey.pdf (accessed 8 May 2015).

42. Stewart, J. E. The Evolution of Cooperative Organization and The Origins of Life. Presented at OEE2 Workshop at the 15th International Conference on the Synthesis and Simulation of Living Systems, Cancun, Mexico, 2016. http://ssrn.com/abstract=2811492 (accessed 1 August 2016).

43. Ostrom, E. Governing the commons: the evolution of institutions for collective action, Cambridge University Press: Cambridge, MA, USA, 1990.

44. Beer, S. Brain of the firm, Allen Lane: London, UK, 1972.

45. North, D. C. Institutions, Institutional Change, and Economic Performance, Cambridge University Press: Cambridge, MA, USA, 1990.

46. Salthe, S. N. Evolving Hierarchical systems, Columbia University Press: New York, NY, USA, 1985.

47. Wilson, D. S. Darwin’s Cathedral: Evolution, Religion, and the Nature of Society, University of Chicago Press: Chicago, IL, USA, 2002.

48. Beinhocker, E. D. The Origin of Wealth: Evolution, Complexity and the Radical Remaking of Economics, Random House Business Books: London, UK, 2007.

49. Herman, E. S.; Chomsky, N. Manufacturing Consent, Pantheon Books: New York, NY, USA, 1988.

50. Chomsky, N. Understanding Power: The Indispensable Chomsky, The New Press: New York, NY, USA, 2002.

51. Chomsky, N. How the World Works, Soft Skull Press: Berkeley, CA, USA, 2011.

52. McMurtry, J. The Structure of Marx’s World-View, Princeton University Press: Princeton, NJ, USA, 1978.

53. Bueno de Mesquita, B. The Logic of Political Survival, MIT Press: Cambridge, MA, USA, 2002.

54. Plato. The Republic, Simon & Brown: Hollywood, FL, USA, 2011.

55. Shayer, M; Wylam, H. The distribution of Piagetian stages of thinking in British middle and secondary school children II: 14-16 year olds and sex differentials. British Journal of Educational Psychology 1978, 48, 62-70.

56. Pintrich, P. R. Implications of psychological research on student learning and college teaching for teacher education. In Handbook of Research on Teacher Education, Houston, W. R., Haberman, M., Sikula, J.; Eds.; MacMillan: New York, NY, USA, 1990, pp.926–857.

57. Stewart, J. E. Review of Book: Dialectical Thinking for Integral Leaders: A Primer. Integral Leadership Review, August-November Issue 2016, http://integralleadershipreview.com/14809 -14809/, (accessed 1 October 2016).

58. Stewart, J. E. The Evolutionary Manifesto, Kindle ed.; The Chapman Press: Canberra, AU, 2012.

59. Last, L. Digital Distributed Democracy (DDD). ECCO working paper No. 7 2015, http://ecco.vub.ac.be/?q=node/21 26/07/2015 (accessed 26 July 2015)

60. Atlee, T. The Tao of Democracy: using co-intelligence to create a world that works for all, BookSurge Publishing: Charleston, SC, USA, 2002.

61. Clarke, C. J. Merging and Dissolving Special Districts. Yale Journal on Regulation, 2014, 31, 493-503.

62. Bunzl, J. The Simultaneous Policy: An Insider’s Guide to Saving Humanity and the Planet, New European Publications: London, UK, 2001.

63. Piketty, T. Capital in the Twenty-First Century, Belknap Press: Cambridge, MA, USA, 2014.

64. Orwell, G. Animal Farm, Harcourt Brace Jovanovich: New York. NY, USA, 1946.

[1] Evolution, Complexity and Cognition group, Center Leo Apostel, Vrije Universiteit Brussel, Krijgskundestraat 33, B-1160 Brussels, Belgium.

Email address: future.evolution@gmail.com (John Stewart)

Отново на линия

noreply@blogger.com (Владимир Величков) — Sun, 27 Mar 2016 14:41:00 +0000

Не съм писал в блога си от много време. Имаше много причини за това, но основната беше, че бях престанал да провеждам курса, който бях създал през 2007 г. и бях насочил вниманието си в друго направление Една от причините да изоставя временно курса бе спадането на интереса към обучение с началото на икономическата криза у нас.

Парадоксално е, но с настъпването на кризата у нас рязко спадна интересът към обучение и саморазвитие. Парадоксално, защото на Запад се случи точно обратното – с началото на кризата занимаващите се с бизнес, а и не само те, се устремиха към обучение и развитие на своите възможности, да намерят алтернативи и нови опции за да могат да преминат успешно през кризата.

Сега се забелязва известно съживяване на бизнеса у нас и то е въпреки продължаващите проблеми за него. Надявам се това да повиши интереса към обучение и усъвършенстване у ръководителите. Обнових съдържанието на. Бизнес курс за ръководители – мениджмънт и лидерство“ и планирах неговото първо след паузата провеждане. Началото е на 7 май за съботно-неделната форма и 9 май за вечерната. Напълно обнових дизайна на уеб сайта на курса и го направих респонсивен, т.е. да може да бъде разглеждан еднакво добре на настолни и мобилни компютри, на смартфони и таблети.

В курса се изучава адаптиращ мениджмънт и адаптивно лидерство. Това са подходи в мениджмънт и лидерството, които не са конюнктурни, а са основани на системния подход и са приложими с успех във всяка сфера на бизнеса и не само там, а във всяка друга област, където се извършва управление. Курсът не се занимава с конкретни Best Practice, а с подходи и методи за тяхното правилно внедряване, за да не се превръщат във фад (fad) (краткотрайно и безрезултатно модно увлечение). По-подробно това разгледах преди години в друга статия.

С връщането към курса направих препрочитане на статиите си в този блог, който създадох за да подпомага дейността ми в курса, както и да пиша по актуални проблеми от позициите на системолог. Макар че някои от статиите са писани по повод конкретни събития, а най-новата е от преди близо шест години, установих, че всички статии продължават да бъдат съвсем актуални и проблемите, по които съм писал, продължават да съществуват и да влияят негативно на икономическото развитие на страната. Тоест, нищо ново под слънцето и всички обещания за подобряване на условията за бизнеса все още остават добри пожелания.

Последната от предишните ми статии е за актуалния и днес „страшен “проблем за реформите, които трябва да направи Правителството. Явно до сега волята на правителствата не е стигнала, защото реално придвижване по отношение на административната реформа няма, а демонстрираните опити за някакви промени са по-скоро показни действия, отколкото с реален резултат. Написаното в статията е валидно на сто процента и днес. Нима посочените там истини не са известни на управляващите? Тук са възможни два варианта: или не им стига интелектуален потенциал за това, или не им изнася. Нека те да си изберат верния отговор или този, който им харесва. Реформите са опасни за политиците по много причини. Те, обикновено, не са популярни, временно имат негативно отражение върху определени контингенти от населението и засягат в голяма степен интересите както на политиците, така и на „бизнес“ кръгове, стоящи зад тях.

Новото днес е че на дневен ред е съдебната реформа. Даже бяха извършени промени в Конституцията във връзка с това. Макар и важни промени, според мен единствено много важната от тях е приемането на положението за явното гласуване във ВСС. Това бе някакъв абсурд в основния закон, защото е определен за хора, на които са възложени отговорни, дейности, да ги изпълняват с таен вот, анонимно. По-нататък този процес следва да продължи в промяната на закона, който да постанови, че гласуването не само е явно, но и писмено и аргументирано, така както всеки съдия подкрепя своето решения по гледаните дела с достатъчно аргументи. Вот „въздържал се“ следва да бъде изключен като възможност. Член на ВСС, който не може да реши да подкрепи ли или не определено решение няма подготовка и воля да изпълнява тази роля и следва да напусне.

Има една много важна област в съдебната система, която следва да бъде подложена на значително реформиране и то може да стане чрез съответните промени в закона. Става въпрос за прокуратурата, която всъщност е безконтролна и безотчетна. Идеите да бъде подчинена на изпълнителната власт биха влошили още повече положението. Необходимо е да се упражни контрол върху нейните действията и този контрол да бъде на първо място обществен.

Така както всеки съдия е длъжен да напише мотивирано решение по всяко дело и да публикува това решение на сайта на съда, така и всеки прокурор следва да бъде задължен от момента на сезирането на прокуратурата и възлагане на случая на него да дава пълен отчет на сайта за движението по досъдебното производство, решението за повдигане на обвинение или за аргументирано решение за неговото прекратяване. Изпълнението на тези задължения трябва да бъде обект и на контрола, осъществяван от Инспектората към ВСС.

Важният проблем в съдебната система за бизнеса са търговските и гражданските дела, където има много случаи на необективно решаване на споровете и практически ликвидиране на един или друг бизнес. Вероятно някои от решенията за подобряване на резултатите на съда в тази област минават в промяна на съответни закони и ГПК, но тук думата трябва да имат добрите и способни юристи.

И докато става въпрос за право, определено трябва да се каже, че бизнесът е засегнат от много противоречия в законите, лобистки или недобре обмислени фрагменти в тях. Много от законите и поправките в законите се пишат „на коляно“ и не се подлагат на предварителен анализ за това какви ще бъдат реалните резултати от прилагането на закона. Това често налага току що приети закони или поправки в тях отново да бъдат поправяни.

За мен е странен фактът, че у нас липсва научноизследователски институт по право, на който да е поверен всестранен анализ на българското законодателство, както на съществуващото, така и на проектното с използване и на външни експерти от областите, за които се отнасят изследваните закони. Резултатът от тази дейност би била даване препоръки на МС и НС, за поправяне и усъвършенстване на българското законодателство.

Необвързващото заглавие на статията ми дава възможност да не подмина един актуален и свързан с управлението на високи нива – борбата с тероризма. Това е един изключително сложен проблем, който няма лесно решение. Няма да се спирам и на причините, които го породиха, защото техните корени са заровени в доста далечно минало и са се наслоявали до наши дни и продължават да се наслояват. Изключително погрешните политически и съответно военни решения в последните 15 20 години усложниха още повече ситуацията.

Абсолютно несъстоятелната политика за износ на демокрация влоши още повече ситуацията. Тя по нищо не се различава от комунистическата идеология за износ на революция. Последствията и от едната и от другата са подобни и плачевни.

В политиката на ЕС се съчетаха две идеологии, които доведоха както до една дълбока икономическа криза, така и кризата с мигрантите и тероризма. Едната идеология можем да наречем ФИНАНСОВ СУПЕРЛИБЕРАЛИЗЪМ и втората ДОГМАТИЧЕН ЛИБЕРАЛИЗЪМ. Първата се разви под грижите на втората, която със своите догми създаде благоприятни условия за възникване и практическо приложение на първата. Догматичният либерализъм породи феномена „политически правилно говорене“. Не мога да не направя аналогия със следването на „правата линия на Партията“ от недалечното минало.

Отделно от това, европейските политици отдавна боледуват от болестта „проамериканско раболепие“. В резултат на тази болест те не провеждат външна политика в интерес на страните от ЕС, а в интерес на САЩ.

А интересите на ЕС и САЩ доста често не съвпадат и резултатите от тази политика са в ущърб на Европа. Конкретно последствие е и изключително разрасналия се проблем с мигрантския поток, който много скоро ще увеличи рязко терористичната заплаха. Наивно е да се смята, че в потока от мигранти няма хиляди подготвени бойци на ИД, а и не само нейни. Очакват ни събития, спрямо които атентатите в Париж и Брюксел ще ни се сторят детски забавления.

Отделно от това мигрантската вълна започва вече да влошава живота на европейците. Защото става въпрос именно за мигрантска вълна, а не бежанска. Реалните бежанци в тази вълна са малцинство.

Импотентността на европейските политици води до активиране и разрастване на групи от обществото с крайно ксенофобски настроения и още по-нататък до възприемане на фашизоидни идеологии. Дали в резултат от действието на горните „либерализми“ няма да доведе до това оксиморонът ТОТАЛИТАРЕН ЛИБЕРАЛИЗЪМ да се превърне в реалност?

Древен китаец казвал, че умния човек решава проблемите, а мъдрият ги предотвратява. Не виждам днешните европейски и наши политици да попадат в някоя от тези категории. Може би в личен план те се справят с проблемите и даже ги предотвратяват, но като политици -НЕ.

Ще стигне ли волята на Правителството да проведе най-важните реформи за преодоляване на кризата?

noreply@blogger.com (Владимир Величков) — Tue, 11 May 2010 10:53:00 +0000

Кризата е лошо нещо. Прилича на заразна болест, която се предава от един на друг. И тук има имунизирани, които не могат да бъдат инфектирани. Тия, които имат добра имунна система и силен организъм, боледуват леко и бързо оздравяват. Обратно, при слаба имунна система и отслабен организъм боледуването е тежко и са възможни сериозни усложнения. Но протичането на заболяването зависи и от лекуващите лекари. Те могат да излекуват бързо и успешно или да объркат лекарствата и да усложнят заболяването.

До тук с аналогиите. Те са достатъчно точни във всяко отношение. Нека тогава да видим какво е заболяването и какви са лекарствата, които "докторите" на държавата й предписаха.

Каква е кризата у нас – финансова или икономическа? Понеже кризата в САЩ, от където стартира общата криза, бе финансова, твърде често се говори за финансова криза и у нас. Но това не е вярно. У нас тя започна като икономическа и основната причина бе свиването на потреблението във външните пазари. Това доведе до проблеми във фирмите, свързани с тях. Появиха се допълнителни безработни или работещи с намалени заплати. Така започна да се свива вътрешното потребление. Това предизвика закономерна психологическа реакция – собственото си потребление започнаха да свиват и тези, които бяха със запазени доходи – започнаха да спестяват "бели пари за черни дни". Това е причината за общо нарастване на депозитите на гражданите и това е негативен, а не позитивен факт. Свиването на вътрешния пазар засегна фирмите, свързани с него. Порочният кръг на кризата се затвори. Намаляха постъпленията от данъци, акцизи, мита и от това пострада фискът. Държавата трайно задлъжня към множество фирми и това, заедно с увеличената взаимна задлъжнялост между фирмите, затегна още повече порочния кръг.

Колкото по-навреме започне едно лечение, толкова по-ефикасно е то. За съжаление у нас лечението на държавата от кризата закъсня. Първо – защото бе решено, че страната ни е имунизирана срещу тази болест и тя няма как да заболее. Второ – бе избрано лекарство, което, макар и правилно, бе предозирано (многото проекти, които да инжектират икономиката). След това лечението бе прекъснато и вниманието бе съсредоточено само върху фиска, влошавайки всичко останало, а в крайна сметка и самия фиск. Редица от пробваните лекарства не дадоха очаквания резултат, а в други направления имаха и отрицателен ефект.

Ето сега вече имаме рецепта с "лекарства". Те основно пак са насочени към лекуването на фиска.

Едно от основните средства за подкрепа на фиска сега, когато не може да се увеличи нищо при "вливащите тръби в басейна", бе да се намали "оттичането на водата от басейна". Най-същественото от тези намаления е свиването с 20% на разходите в държавната администрация. Интересно е да бъде разгледано по-обстойно.

На мнозинството министерства е наредено да свият своите разходи с 20% и това ще залегне в актуализацията на държавния бюджет. Как да стане това - нека всяко министерство решава за себе си.

Добър ли е този подход? По-високата автономност на отделните звена се счита за добър подход в мениджмънта и това е доказано. Но това е добро само при ясна стратегия, добре известна на звената, на които е предоставена автономността.

А може тази мярка да има много по-широк резултат, от това да спасява бюджета?

В едно мое предишно писание разгледах подробно главните проблеми на държавната администрация, а в друго, по-рано – тежката болест, от която боледува администрацията.

Телеграфно ще посоча основните порочни недъзи на администрацията:

· неимоверно усложнени административни процеси, заради което те протичат изключително бавно;

· огромно количество лицензионни, регистрационни, разрешителни и съгласувателни режими със също силно усложнени процедури;

· неизпълнение на изискванията на ЗОАПАКСД (Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност);

· раздутия до неимоверни размери щат на администрацията.

Лекуването на първия недъг може да стане само с външна намеса. Дърпайки се за косата си, от блатото е успял да се измъкне само барон Мюнхаузен. Има фирми, работещи в областта на оптимизиране и управление на процесите, използващи най-новите и изключително ефикасни методи и такива фирми следва да бъдат привлечени за тази дейност. Оптимизирането на административните процеси ще струва твърде малко в сравнение с резултатите, които ще последват: многократно ускоряване на процесите, ангажиране с тях много по-малко служители, гарантирано успешно приключване на всеки процес.

Вторият и третият недъзи могат да бъдат излекувани, ако Правителството прояви силна воля, такава, каквато предните правителства не проявиха или по-скоро не пожелаха да проявят. Количеството на лицензионните, регистрационните, разрешителните и съгласувателните режими следва да бъде драстично редуцирано, а процесите за осъществяване на останалите в действие – да бъдат оптимизирани при строго съблюдаване на ЗОАПАКСД. Това също следва да стане с външна за администрацията експертна помощ. Така ще останат само действително необходимите режими. Какви биха били резултатите? Първо – освобождаване на бизнеса от излишно бреме, което силно сковава неговата дейност и значително съкращаване на сроковете за прилагане на оставените режими. В момента бизнесът е спънат в действията си бързо да реагира на променените от кризата условия и да се приспособява. Всички такива реакции, свързани с преминаване през някои от посочените режими, се отлагат във времето толкова, че те не могат да изпълнят предназначението си за оцеляване. Освободеният от това тежко бреме бизнес ще започне да пълни хазната. Второ – ще бъде силно редуцирано количеството на служителите, които се занимава сега с тези режими. Трето – ще влезне в действие заложеният в ЗОАПАКСД принцип на "мълчаливото съгласие" вместо сега прилагания принцип на "мълчаливия отказ". Четвърто – многократно ще бъдат намалени възможностите за корупционни действия от служителите. Това ще бъде най-реалната и действена борба с корупцията в страната. Пето – "Регистърът на административните структури и на актовете на органите на изпълнителната власт" ще може да бъде приведен в нормален за ползване вид и да съдържа необходимата информация.

От само себе си се разбира, че лекуването на трите недъга автоматично премахва четвъртия. Администрацията ще бъде толкова, колкото е необходимо и ще има желаните ефикасност и ефективност в дейността си. И Правителството и Бизнесът ще могат да си вършат добре работата. А за това, какво да се прави с освободените от администрацията човешки ресурси вече, писах в една друга своя статия.

Остава да разберем ще има ли Правителството волята да извърши всичко това. Ако това стане, кризата ще се окаже не "лошо нещо", а респектиращ фактор, вкарал нещата в страната ни в правилното русло.

Огледайте се добре в „огледалата” (Фирмата през кризата)

noreply@blogger.com (Владимир Величков) — Mon, 16 Feb 2009 07:55:00 +0000

Това е втората статия от поредицата „Фирмата през кризата”.

Вие сте ръководител на фирма или на някое от нейните звена. Знаете ли как изглеждате като ръководител? Не в обикновените огледала, а в тези, които показват вашите способности като мениджър и лидер. Ползвате ли такива „огледала”? Каква обективна оценка получавате за вашите качества?

Обичайният отговор на такива въпроси е: „Щом фирмата работи добре и дава положителни резултати, това означава, че добре я ръководя”. Колкото и обективен да изглежда този критерий, неговата обективност е само привидна. В благоприятна среда за работа на фирмата могат да се получават положителни резултати и при посредствено ръководство. Това в много голяма степен се отнася за фирми в браншове с висока норма на печалба.

При обща криза – икономическа и финансова – нормите на печалба като правило намаляват. И ако до сега сте се чувствали комфортно като ръководител и сте смятали, че ръководите добре своята организация, то при настъпването на кризата и навлизането й и във вашия бранш, може да се окаже, че способностите ви като ръководител са недостатъчни. Това ще създаде сериозни проблеми на ръководената от вас организация, включително и до фатални резултати.

Можете ли да направите нещо? Можете ли да подобрите своите способности като ръководител? Отговорът е „да”.

Първото и най-важно условие е да осъзнаете необходимостта от подобряване на тези свои способности. Второто е да предприемете активни и решителни действия в това направление. Останалото е въпрос на технология, голяма част от която може и да ви е известна.

Всяко целенасочено действие се нуждае от информация. Как да получите необходимата ви информация за това в кои направления да развиете своите способности на ръководител. Така както можете да установите дали външният ви вид е добър от всякъде като използвате система от две или повече огледала, така и за установяване на това какво не е в ред у вас като ръководител можете да настроите система от „огледала”, които да ви покажат това.

Какво и как можете да използвате като „огледало”?

На първо място това е вашата способност да се дистанцирате от себе си и да оцените по нов начин своите действия като ръководител. Вашите интелектуални способности за безпристрастен анализ са основното „огледало”, което ще използвате през целия процес на „оглеждане”. Тук са важни вашите познания по методите за такива анализи и умението да ги използвате. Но както не можете да си огледате добре гърба с едно огледало, така и тук са ви нужни и други „огледала”.

Другите „огледала” са хората, с които работите и живеете. Това са хората от вашето обкръжение в организацията, всички останали работници и служители. Тук могат да бъдат включени и партньори от други фирми. Ценна информация можете да получите и от хората от семейния ви кръг, които дори и да не са в течение на конкретната ви дейност, имат впечатления върху това, как ви се отразяват различните проблеми в работата.

Дали ще получите верни или деформирани отражения, зависи от умението ви да водите разговори с посочените хора, да ги предизвикате към откритост и откровеност. От повечето работници и служители от организацията можете да получите необходимата ви информация, като водите разговори за проблемите, които те виждат в работата. Малко ще са хората, които открито ще ви кажат, че даден проблем произтича от начина ви на ръководство. Ако сте проявявали авторитарен и даже деспотичен стил на ръководство, не очаквайте големи резултати. И все пак резултатът зависи преди всичко от умението ви да предразполагате към откровен разговор, от това да можете да убедите конкретния човек, че ще сте благодарен за всяко откровено мнение. С кои хора ще изберете да разговаряте зависи от вас. Препоръчително е да разговаряте с „критикарите” и „мърморковците”. От тях ще получите най-ценната информация, дори и да са пресилени и в някои случаи твърде субективни в преценките си. Йесмените, тоест хората които винаги и със всичко са съгласни, няма да са ви от голяма полза. Те може и да „погалят” вашето самочувствие, но не това ви е нужно.

Всички мнения, които ще получите са субективни, но в своята съвкупност те ще дадат достатъчно обективна картина. Обективността на картината много зависи от вас самите. Човек винаги е склонен да игнорира нелицеприятната информация и да колекционира само приятната. Трябва да положите необходимите усилия това да не стане така. Трябва да се преборите вътрешно със самолюбието си, а то у много ръководители е хипертрофирано до големи размери.

Ако успеете във всичко това, ще получите една достатъчно обективна картина за реалния ви принос в успехите и неуспехите на фирмата. Ще можете да оцените дали вашият стил на ръководство съдейства или пречи на успешната дейност, дали съответства на спецификата на организацията или е в противоречие с нея. Ще можете да откриете и посоката в която трябва да промените стила си.

Стилът на ръководство се подценява от много ръководители. Не се познава неговото огромно значение за резултатите от дейността на организацията и особено за нейното развитие и конкурентоспособност. Това се потвърждава и от дискусиите, които водим в курса. Стилът на ръководство е неразделна част от културата на организацията и е изключително важен фактор за нейното развитие и за все по-голямо съответствие със спецификата на функционирането й, както и за успешното й адаптиране към постоянно променящата се среда. А това придобива първостепенно значение при големите промени, които настъпват при финансова и икономическа криза.

Да „запушим течовете” (Фирмата през кризата)

noreply@blogger.com (Владимир Величков) — Tue, 03 Feb 2009 12:47:00 +0000

Това е първата от поредица от статии по проблемите на справянето с кризата. Тъмната сянка на кризата е надвиснала над света и започва осезателно да влияе на живота на хората. Тя особено силно притеснява хората на бизнеса, които носят отговорност не само за семействата си, но и за фирмите, които ръководят и за хората в тях. Надявам се тази поредица да ви е от полза при справянето с проблемите, породени от кризата.

Относително благоприятните условия за бизнеса през последните години позволиха на много фирми да работят успешно и без особени проблеми, реализирайки относително добри приходи и печалби. Това се отнасяше и за фирми без особено висока производителност на труда и висока ефективност. На мнозина им бе „широко около врата”. Днес обстоятелствата са други и те изискват други резултати от мениджмънта на фирмата.

Една от първите стъпки в подготовката на фирмата за преодоляване на кризата е „запушването на течовете”. „Течове” са всички обстоятелства във фирмата, които водят до повишени разходи на енергия, суровини, работно време, машинен ресурс и до преки финансови загуби.

Ако считате, че при вас всичко е наред и нямате „течове”, то тогава фирмата ви е готова за среща със кризата. Но, това е валидно само ако вашето мнение за фирмата е основано на задълбочен и обективен системен анализ на цялостния бизнес процес и на всички негови подпроцеси. В противен случай просто се заблуждавате.

Извършвате ли системен анализ на бизнес процесите във фирмата? Ако отговорът е „да”, вие сте „напред с материала” и сте се осигурили с едно от най-важните условия за преодоляване на кризата. Ако отговорът е „не”, не отлагайте и почнете незабавно. Ако не знаете как, привлечете външни специалисти и консултанти. Не можете ли да си го позволите в момента, мобилизирайте възможностите на хората от фирмата.

Започнете и сами да мислите върху тези проблеми, като ползвате чист лист хартия, върху който да „рисувате” процесите, започвайки от реализирания продукт назад по пътя на неговото създаване. Така, само с логични разсъждения ще можете да очертаете основния процес и да разкриете всички процеси, които като притоци на река се вливат в него. Привлечете вашите сътрудници и специалисти от фирмата за участие в тази дейност. Консултирате се и с хората, които непосредствено изпълняват конкретни процеси.

Оценявайте всеки процес от различни гледни точки:

 начина на протичане на процеса – възможен ли е по-рационален начин от гледна точка на производителност и на получаваното качество?

 ангажираните в процеса хора – може ли да са по-малко без да пострадат характеристиките на процеса?

 изразходваната енергия – какви са възможностите за намаляване?

 влагани суровини и материали – възможно ли е намаляване на разхода им и на отпадъците, които се получават?

 процесите, изпълнявани във взаимодействие с други фирми – необходими ли са, финансово изгодни ли са, съдържат ли възможности за подобрение?

Ще откриете много нерационално изградени процеси, непълноценно използвани човешки ресурси, преразходи на енергия, суровини и материали, недостатъчно използвани възможности за по-високо качество на продуктите. Това са „течовете” във фирмата. Колкото по-висока е била до сега нормата на печалба на фирмата, толкова повече „течове” ще откриете. Високата норма „разглезва”, а ниската дисциплинира.

Проверете внимателно за липсващи процеси. След това огледайте добре фирмата и вижте има ли нещо в нея, което е останало извън процесите. Ако има, това също е „теч”.

Потърсете и намерете решение за „запушване” на всеки от „течовете”. Реализирайте тези решения. Ще освободите значителни ресурси. Използвайте ги да увеличите устойчивостта на фирмата. За някои от начините за използване на свободните ресурси за тази цел ще говорим в следващи статии от поредицата. Това ще бъде и "основна червена нишка" в курса.

За административния капацитет, за политическата воля и за още неща…

noreply@blogger.com (Владимир Величков) — Sun, 31 Aug 2008 22:32:00 +0000

Европа не е доволна от нас. Прахосваме парите на европейските данъкоплатци и на нашите включително. Изстрелват се вотове на недоверие и се отбиват от вотове на доверие. Водят се остри дебати, искат се и се отказват оставки и всичко се свежда до това, че едни предсрочни избори ще решат проблемите. Наивност или просто тесен кръгозор, потиснат и от желанието за власт? Никой, нито от едната, нито от другата страна, не иска да разкрие същността на проблемите, обективните обстоятелства, които определят настоящето статукво и начините то да бъде променено.

Великият Козма Прутков казва; „Гледай в корена”. Да изрича баналните истини като велики мисли е едно от неговите амплоа. Но очевидно днес са забравени някои банални истини и никой не желае да погледне в корена на нещата.

От едната страна се твърди, че липсва политическа воля да се решат съществуващите остри проблеми, а от другата – обратно, че политическа воля има в изобилие, но са направени някои пропуски. Дали само в политическата воля е проблемът или нещата са много по-сложни?

Държавата е една голяма и изключително сложна система, една макроорганизация. За да може да просперира държавата тя трябва да бъде добре управлявана. Управлението на всяка организация е сложно, а на държавата – супер сложно. Но направете една анкета и попитайте всеки, би ли се наел с управлението на държавата. Ще се удивите колко голям е процента на категорично заявилите, че ще се наемат Наличието на огромен брой политически партии у нас също го доказва. Това води до извода, че всеки идващ на власт пристъпва към управлението на държавата без необходимите знания и без разбиране за това как да се реализира ефикасно и ефективно управление.

През целия преход у нас бе работено не с ясно разбиране какво и как трябва да се направи през него, а в постоянно робуване на различни идеологеми, които всеки интерпретираше както намери за добре. „по-малко държава”, „свободна инициатива”, „свобода на личността” и особено „демокрация” са само малка част от тях. Всяка от тях има своя смисъл и значение и не за отричането им става въпрос, а за правилно разбиране на тяхната същност. Тук не говоря за вплетените лични и корпоративни интереси на управляващи.

Управляването на държавата се извършва чрез държавната администрация, като на местно ниво особено значение има и администрацията на местната власт. Администрациите са инструмента, посредством който се извършва управлението. Неговите ефикасност и ефективност зависят от способностите, които притежава администрацията, за изпълнение на процесите на управление. Те са това, което превръща управленските решения в действия, чрез които те да бъдат изпълнени и да постигнат целите си.

Какво е състоянието на държавната и местните администрации днес? По този въпрос вече писах в една моя статия, в която разгледах преди всичко обективните причини за ниските ефикасност и ефективност на администрацията. Това, че вече от доста години имаме и министерство на държавната администрация не подобрява нещата. То е още една структура, усложняваща държавната администрация, без научно обоснована стратегия, с работа „на парче”. Обявява се като цел съкращаването на държавната администрация с N броя служители. Преди дни бе съобщено, че са съкратени определен брой държавни служители. Защо точно този брой, не е ясно. Никой не съобщава, че са били оптимизирани М административни процеса. Може ли съкращаването на броя на служителите да бъде цел? Ако това се прави от съображения за намаляване на разходите за заплати, то явно целта е далеч от стратегия за повишаване управленските СПОСОБНОСТИ на администрацията. Впрочем, у нас се говори за създаване на съответен „административен капацитет”, а не за управленски способности. Под „административен капацитет” обикновено се разбира съответна административна структура със съответен брой служители, по-нататъшно набъбване на администрацията и по-нататъшното й бюрократизиране.

Защо са ниски управленските способности на българската администрация? В посочената статия са разкрити класическите причини, намаляващи управленските способности, но има и допълнително действащи у нас фактори, които са снижили тези способности в много голяма степен.

В годините на прехода държавната администрация трябваше да се превърне от действаща в условията на тоталитарна държава в администрация, осъществяваща държавното управление в условията на демокрация и пазарно стопанство. Трябва да се има предвид, че към началото на прехода администрацията отдавна бе заболяла от своята административна болест, описана в статията. Това всъщност очертаваше необходимостта от изпълнение едновременно на две важни задачи по отношение на държавната администрация: излекуване от болестта и преобразуване в администрация на демократично и пазарно общество. Всъщност, добре изпълнената втора задача, щеше да постигне целите и на първата. За съжаление, никоя от тези задачи не беше изпълнена добре. Нещо повече: липсваше ясно разбиране за същността на това, което трябва да се направи. А ако имаше някои с необходимото разбиране какво и как да се направи, то не съвпадаше с личните им интереси.

Разликите между двата вида държавно управление са твърде съществени. Едното е централизирана командна система, която директно управлява почти всички сфери на живота в държавата и най вече икономическата. Другата не осъществява директно управление. Тя използва преди всичко механизми за косвено управление: изграждане и развитие на нормативната база, разпределение на държавния бюджет и други.

Но и едната и другата системи на управление имат една основна функция, която е неотменима и необходима на всяка власт – контролната. Държавната и местна власт са тези, които следва да упражняват контрол за спазване на законите и другите нормативни актове. В началото на прехода някои решиха, че „по-малко държава” означава силно ограничаване на контролните й функции. Те сбъркаха демокрацията с анархията. Демокрация с недостатъчна законност не е реална демокрация. Отслабването или липсата на контрол за спазване на законите и другите нормативни актове практически ги обезсилва. Обезсилва се основният механизъм за управление на демократичната държава. Власт, лишена от контролни и съответно санкциониращи функции, престава да бъде власт.

Съществува една обективна закономерност за пряката връзка между ефикасността и ефективността на контрола от държавните институции и престъпността. Колкото по-резултатен е контролът, толкова са по-малки параметрите на престъпността и особено на организираната. С отслабването на контрола се увеличава броя на лицата, които са склонни да нарушат законите или да извършат престъпление. Силно занижения контрол води ди рязко увеличаване на престъпния контингент.

В държавната администрация са култивирани два негативни фактора: силно усложнени процеси и кастрирани контролни функции. Те силно снижават управленските способности на администрацията. В своята синергия те раждат едно от най-уродливите обществени явления – корупцията. При това става въпрос за корупция не като просто явление, а във формата на мощни корупционни системи, вплетени в цялата администрация.

Щом става въпрос за политическа воля на управляващи, то най-необходима е политическата воля за реформиране на държавната администрация. За тази задача е нужна действително желязна политическа воля, но също и достатъчен ресурс от компетентност, от знания за това какво трябва да се направи и как да се направи.

Основните направления, в които следва да се реформира държавната администрация, са две. Първото от тях е направлението на решителното опростяване на административните процеси, като в тях остане само това, което е действително необходимо. Така силно ще се повиши тяхната ефективност и ефикасност, т.е. ще се увеличат управленските способности на администрацията. В същото време ще се освободят значителни човешки ресурси. Голяма част от тях ще са необходими за второто направление.

Второто направление е в засилване на контролните функции с изграждане на добре развита система за многослоен и многопосочен контрол, която да може да осъществява контрол и върху самите контролиращи. Освободените при опростяване на административните процеси човешки ресурси могат да бъдат използвани при изграждането на тази система. Това е система, която ще включва в себе си не само независими специализираните контролни звена, но и цялата йерархия на администрацията.

Естествено такава една реформа е свързана и със значителни промени в нормативната уредба на държавата, за които също е необходима силна политическа воля. А тук вече се доказа липсата на такава. Това именно попречи у нас да се въведе принципа на „мълчаливото съгласие”, засягащ работата на администрацията. Вместо него продължава реално да действа принципът на „мълчаливия отказ”. Защото политическата воля е преди всичко единна воля на управляващото мнозинство в парламента, каквато в конкретния случай липсваше. Когато едно управляващо мнозинство е такова само в крепене на правителството и липсва, когато трябва да подкрепи определена позитивна политика, то за наличие на политическа воля не може да става въпрос.

Очевидно само с желание не може да се постигне много. То е необходимо, защото от него се ражда политическата воля. Но и тя не е достатъчна, защото освен всичко друго е необходимо МОЖЕНЕ. МОЖЕНЕТО се основава на ЗНАНИЕТО. Без наличието на светата троица ИСКАМ, ЗНАМ и МОГА не може да се управлява успешно държавата и да се провежда позитивна политика, колкото и голямо желание за това да имат властващите или стремящите се към властта.

Писмо до един ръководител

noreply@blogger.com (Владимир Величков) — Wed, 23 Apr 2008 11:04:00 +0000

Това е едно писмо, което пратих по електронната поща на един известен ръководител на известна организация. Той на три пъти отлага обучението си в курса по Адаптиращ Мениджмънт. Причината: липсата на време. Получих и отговор, с който този ръководител ми благодари за писмото, но все още не е сигурен, ще успее ли да се включи в новото провеждане на курса.

Понеже смятам, че много ръководители са в ситуацията на остър дефицит от време, реших да публикувам писмото. Както е обичайно в такива случаи, замених името на ръководителя с „господин Хикс”. В останалата част на писмото не е променена нито една буква.

Ето съдържанието на писмото:

Здравейте, господин Хикс,

Мина доста време от последния ни телефонен разговор по време на стартирането на мартенското провеждане на курса по Адаптиращ Мениджмънт. Съжалявам, че тогава, вече за трети път, не успяхте да отделите време за посещение на курса.

В този разговор ми казахте, че сте кандидат за курса, когото най-много ухажвам. Това е вярно и то си има своите причини. Има още няколко кандидата, които отлагат обучението си в курса, но при тях причините са от друго естество, а не както при Вас от липса на време. Техните причини не ги категоризират в някаква определена категория ръководители, но вашата причина го прави това много определено. Тя Ви праща в категорията на вечно заетите ръководители, а тази категория е с ясно определена характеристика. Такива ръководители имат нужда от коригиране на своя начин на работа и за тази цел курсът може определено да изиграе положителна роля. Тази категория присъства на сайта на курса. Този линк

http://adaptacyya.eu/za_kogo/index.html

ще Ви отведе до страницата „За кого е този курс”. Прочетете текста на втория ляв бял транспарант и ще се убедите в това.

В разговора ни Вие споменахте нещо от рода на „Не че искам да се изкарам Господ, но всичко чака мен”, с което окончателно попаднахте във въпросната категория.

Споменаването на Господ ме насочва към интересна мисъл. Смятам, че почти всеки би се поласкал да кажат за него „Той работи божествено”. Аз бих се засегнал. Не одобрявам това да се работи божествено. Ето защо:

„3. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.

4. Видя Бог, че светлината е добро нещо …”

И така нататък за всички други Божии творения.

При божествената работа първо се прави нещо, а след това се гледа какво е станало и се оценява. Както сочи Библията, Господ си е харесвал всичко, каквото е сторил. Но направете една анкета и вижте колко са хората, които харесват Божиите творения. Но Господ може да си позволи такъв начин на работа. Той разполага с Вечността, за да поправи своите грешки. Това не означава, че се е засилил да ги поправя, а и кой да му каже за тях.

Човекът не разполага с толкова време за тази цел и за това му е нужно повече да мисли за възможните грешки преди да действа и колкото е възможно повече да ги избягва.

Това за „Божията работа” не касае Вас. Споменаването на Господ ме насочи към тези мисли. Имайки някаква представа за резултатите от Вашата работа, смятам, че добре обмисляте всички свои решения преди изпълнението им.

В споменатото провеждане на курса Вие щяхте да имате най-добрите възможности да преминете обучение в него. Щяхте да маневрирате между съботно-неделната и вечерната форми в зависимост от ангажиментите си. Не зная дали в следващото провеждане от 10 (12) май ще имате тази възможност, тъй като е голяма вероятността капацитетът на курса да се окаже запълнен. Тогава, ако Ви се наложи да маневрирате между формите, ще видя една картинка, която създаваше някога един мой учител. Той изправяше разговарящите в час ученици до прозореца с думите „Ще стоите сега там до прозореца и ще пишете прави като журналисти”.

Курсът би Ви дал възможност да имате време за всичко, но Вие нямате време за курса. А това е един порочен кръг. Спомняте ли си Малкия Принц на Екзюпери и неговия диалог с пияницата?

Можете да си го припомните от тук:

http://malkiqtprinc.atspace.com/12.htm

Това, което мисля за Вашата работа като ръководител е (това което следва е аванс от курса -:) ), че недостатъчно използвате капацитета на хората, които ръководите. Не им гласувате достатъчно доверие и не им делегирате достатъчно права, не им възлагате повече отговорности и не има предоставяте самостоятелност и свобода за действие в достатъчно широки граници. Това може да означава, че нямате доверие в техните способности или не познавате добре тези способности. Но за да ги опознаете, трябва да дадете възможност да ги проявят. Сам решавате не само основните, централните за организацията Ви проблеми, но и много други, по-второстепенни, които не би трябвало да са Ваша грижа.

Ако нещо коригирате от това, ще мога да Ви виждам в залата при следващия курс като редовен и прилежен курсист, без да има нужда от маневриране между формите.

Може би с някои неща в това писмо засягам Вашето самолюбие. Всеки човек желае да бъде важен и самолюбието не е порок, а нормално човешко чувство, което всеки лидер трябва да умее да използва у хората, които води. Но за да може да прави това, той трябва да го „ампутира” у себе си. Личното изявяване за Вас трябва да бъде изминат и приключен етап. Вие сте лидер и Вашето изявяване е чрез резултатите, които постига Вашата организация благодарение на успешното Ви лидерство.

Не бива да се засягате от думите ми и поради това, че сега съм в ролята на Ваш консултант, за което имам знания и умения, а на консултантите им се налага да казват и не съвсем приятни неща.

Завършвам с пожелание да направите нещо относно времето и да посетите курса.

Искрено Ваш,

Владимир Величков,

водещ курса по Адаптиращ Мениджмънт-

Да бъда или да не бъда лидер?

noreply@blogger.com (Владимир Величков) — Mon, 04 Feb 2008 13:40:00 +0000

Този хамлетовски въпрос съзнателно или не съвсем си го задава всеки ръководител. От това какъв е бил отговорът, който той следва в своята дейност, зависи неговата успешност като ръководител. Ако отговорът е „да бъда”, той потенциира възможности за успешно ръководство и висока резултатност във функционирането на организацията и в нейното развитие.

Желанието на ръководителя да бъде лидер е необходимо, но не достатъчно условие за да се реализира тази успешност. Нужно е целенасочено обучение, с което да се придобият специализирани знания и умения, без които лидерството е невъзможно.

За да стартира процесът на превръщане на ръководителя, мениджъра в лидер са необходими поредица от предпоставки, които зависят от бъдещия лидер.

Първата от тях е убедеността, че да си лидер е предимство, което няма алтернатива. Разликата между ръководене и водене е твърде съществена. Това, което може да се постигне чрез лидерството по отношение мотивираността на човешките ресурси, не може да се постигне по други начини. А именно мотивираността е факторът, който създава най-добри условия за протичане на целевите процеси в организацията и постигане най-високи резултати във функционирането и развитието й.

Втората предпоставка е убедеността, че лидерите се създават, а не се раждат. Тя е необходима за да се породи увереността, че необходимите за лидера качества могат да се придобият. Върху тази увереност може да се породи и вяра в успеха на обучението в лидерство, необходимото желание да се постигне това и воля за неотменно следване на поставената цел.

Третата предпоставка е създаване и укрепване на позитивното мислене. Песимизмът и скептицизмът са нежелани мисли и чувства за лидера. Това, което най-успешно укрепва оптимизма и развива позитивното мислене, са успехите. Успехите, постигнати първо в малките и лесно постижими начинания, водят до следващи успехи в по-големите и трудни дейности. Успехът ражда успех. Колкото повече успехи постигаш, толкова по-успешен ставаш. В нашия курс по Адаптиращ Мениджмънт по този повод цитираме Мечо Пух: „Колкото повече вали, толкова повече вали”.

След като са налице предпоставките, следва да се планира целия процес на обучение и самообучение за постигане на лидерските умения. Процесът е свързан както с придобиване на нови знания, така и на нови умения в различни области. Новите знания са свързани с културата на организацията, психологията, лидерските стилове и подходи. На тези проблеми са посветени три от модулите на нашия курс. Там е застъпено и изучаването на най-прогресивния лидерски стил.

Първоначалният план трябва да бъде ориентировъчен и да поставя ясно само началото. Как да се развие по-нататък плана, ще стане ясно в хода на обучението, когато ще се разкриват нови направления за обучение и самообучение.

Лидерските умения се развиват най-добре в условията на тяхното прилагане. Практиката, основана на добри знания, ще даде най-високи резултати в развитието на лидерските умения.

За да може да се стигне до всичко това е необходимо едно начално условие: ръководителят (или бъдещият ръководител) наистина да си е задал въпроса от заглавието.

Мениджър или лидер?

noreply@blogger.com (Владимир Величков) — Thu, 22 Nov 2007 10:46:00 +0000

Какъв трябва да бъде ръководителят на една организация – мениджър или лидер? Отговори на този въпрос има в достатъчно количество както в мрежата, така и в множество специализирани издания. Разнообразието от отговори също е голямо и в много случаи са противоречиви и взаимно изключващи се.

Широко разпространена е тезата, че мениджърът и лидерът са различен тип личности и че добрият мениджър не може да бъде добър лидер и обратно. Такава теза обикновено се основава на твърдението, че лидерите се раждат лидери и че ако това не е заложено у човека, то той не може да стане лидер. Често се споделя мнението за необходимостта от съвместно действащи мениджър и лидер: мениджъра върши мениджърската дейност, а лидера – лидерската. Такъв един тандем наподобява сиамски близнаци и неговото създаване може да бъде само рядко изключение. Както при сиамските близнаци, при които способностите им са силно зависими от вида на свързването им, така и един такъв тандем е силно зависим от начина на взаимодействие в него. Само като изключение той може да бъде създаден и да бъде достатъчно ефикасен и ефективен в своите действия. Примерите, които се дават в това отношения, всъщност са изключенията, които потвърждават, че на такава схема не може да се разчита.

Интерес представляват и становищата по отношение на мениджърската и лидерската дейност и тяхното едва ли не тотално разделяне. В много случаи, когато се разглеждат мениджърските и лидерските дейности, всъщност се разглеждат стиловете на ръководство, което е неоснователно.

Отдавна в научните и деловите среди преобладава становището, че лидерите се създават, а не са такива по рождение. Това дава основание да се счита, че всеки мениджър може да се развие и изгради и като добър лидер или по-точно, да се изгражда и развива едновременно като мениджър и лидер.

Възниква въпросът за това, кои от функциите на един ръководител могат да бъдат определени като мениджърски и кои – лидерски? Разнообразието в отговорите на този въпрос също е твърде голямо. Ще се опитам да дам един обоснован отговор.

В основата на текущата управленската дейност (за постигане целите на функционирането) на организацията стои вземането на управленски решения, чрез които се възстановява адаптираността й – външна и вътрешна, в съответствие с настъпилите промени в нея и в средата на нейното функциониране. Те могат да бъдат насочени и към превантивно адаптиране с оглед прогнозирани промени. Дейността по вземането на управленското решение определено е част от мениджърските функции, но не само…

Решението е резултат на анализ на ситуацията, в който ръководителят е подпомогнат от екип от специалисти и подчинени мениджъри, които практически изработват ефикасни и ефективни варианти на управленското решение. Изборът на вариант, който да се превърне в управленско решение за изпълнение, извършва ръководителят и точно това волево действие е мениджърска дейност. Но ръководството на екипа за анализ и оценка на ситуацията и изработване на варианти на управленско решение е лидерска дейност. Тя е определяща за мотивираността му и от нея зависи активността на екипа и неговата ефективност.

След вземането на управленското решение следва дейност по неговото внедряване и осигуряване на неговото изпълнение. Това определено е лидерска дейност и от нея зависи доколко пълно и ефективно ще бъде изпълнението. От нея зависи и дали решението ще бъде изпълнявано активно или пасивно, а активното изпълнение винаги е много по-резултатно.

Нивото на „лидерския компонент” в тази дейност зависи от културата на организацията и лидерските способности на ръководителя. При култура на организацията от авторитарен тип нивото е ниско. Използва се отдаването на заповеди (нареждания) и санкциониране при тяхното неизпълнение или лошо изпълнение. Лидерският авторитет на ръководителя произтича предимно от възложената му роля и притежаваната административна власт.

Много по-високо е нивото на „лидерския компонент” при организации с култура от демократичен тип. В такива организации лидерските качества на ръководителя имат решаващо значение за успешното им функциониране.

В условията на глобалната конкуренция, всяка организация трябва да се развива, за да оцелее. Тя трябва да има определени цели на развитието и да може да ги постига. Необходимостта от лидерски качества на ръководителя нараства. Значително нараства и необходимостта от промяна и развитие на културата на такива организации, за което решаваща роля имат отново лидерските качества на ръководителите. Ето защо в нашия курс по Адаптиращ Мениджмънт отделяме значително внимание на проблемите на лидерството и развитие на лидерските качества.

Лидерството е изключително тясно свързано и взаимно зависимо с културата на организацията. Лидерските стилове са пряко зависими от културата на организацията, а лидерът със своите действия е в състояние да променя и развива културата. Но това е тема на следваща публикация.

Нещо повече за държавната администрация

noreply@blogger.com (Владимир Величков) — Tue, 23 Oct 2007 11:48:00 +0000

Повод за следващите редове ми даде статията на Неделина Анева „Чиновникът срещу гражданите. Битката е предрешена”, публикувана във в. „Сега” на 9 октомври, но едва снощи попаднала пред погледа ми. Благодарен съм на авторката на тази статия за активирането на една много важна тема за нашето общество. Макар и важна, тази тема общо взето остава в сянка. Многократно раздутата държавна администрация е един от най-големите проблеми на всяко българско правителство и особено на последното, макар това да не се съзнава достатъчно пълно или по-точно се осъзнава по един деформиран начин. Това, че от десет години има Министерство и министър на държавната администрация далеч не означава, че проблемът е осъзнат.

Създава се впечатлението, че основното предназначение на Министерството на държавната администрация е изграждането на така нареченото „електронно правителство” и произтичащата от това административна технология „ВСИЧКО на едно гише”. (Някои зевзеци я перифразират във „ВСИЧКИ на едно гише”). Що се отнася до другата му функция – реформа на държавната администрация – то там нещата са повече с отрицателен знак. За електронното правителство, за търговете за неговото създаване и резултатите от изпълнението му е писано много, както и за това, че то само по себе си не решава проблемите на държавната администрация.

Неотдавна написах една статия[1], в която се опитах да разкрия корените на болестта, от която страда държавната администрация и от която може да заболее всяка друга организация. Там също има извод, че електронизацията (автоматизацията) на административните процеси сама по себе си не може да излекува администрацията. Самата автоматизация придобива симптомите на болестта на администрацията. В тази статия има за профилактиката на това заболяване и за неговото лечение.

Едно от най-важните лечения на държавната администрация е нейното драстично съкращаване. Неделина Анева също се спира на този начин на лечение и правилно определя, че това се възпрепятства от липсата на такава воля у правителствата и от проблема с многото безработни чиновници, които ще бъдат изхвърлени на улицата. Според мен има и още един важен проблем – извършването на компетентно рационализиране и оптимизиране на административните процеси.

Естествено, най-трудно решим е проблемът с волята на Правителството. Защото, ако тя бъде налице, останалите проблеми далеч не са толкова трудно решими.

Проблемът с рационализирането и оптимизирането може да бъде решен с привличането на специалисти в тази област. Още повече, че вече има и опит в това отношение при изграждане на автоматизираната система на НАП, където бе използвана и системата на ARIS бизнес процесите на IDS Scheer AG. Това ще бъде свързано и с ревизиране и оптимизиране на много нормативни и поднормативни актове, които сами по себе си са внесли ненужни усложнения в административните процеси.

Проблемът със съкращенията също може да намери елегантни решения, които, освен освобождаването на администрацията от ненужни хора, биха могли и допълнително значително да подобрят нейната резултатност.

За едно такова решение биха ви казали завършилите курса по Адаптиращ Мениджмънт, защото този проблем е дискутиран с тях. Честно заявявам, че между тях не е нито един от оглавявалите Министерството на държавната администрация.

За да обясня същността на споменатото решение ще отбележа една от важните функции на държавната администрация, която тя сега почти не изпълнява: прилагане на законите на Р България и контрол за спазването им от останалите институции и членовете на обществото. Публична тайна е, че основната част от санкциите, предвидени за нарушаване на закона си остават само на книга. Липсва системата за контрол на това спазване, а всяко министерство и всяка друга държавна институция има задължението да контролира това спазване в съответния обществен сектор. Излишната сега част от държавната администрация може да бъде използвана за създаване на система, осъществяваща този контрол, осъществяване на административното санкциониране и предаване към прокуратурата на случаите, предвиждащи отговорност по Наказателния кодекс. Тази система за контрол може да бъде структурирана по начин да осъществява многослоен и многопосочен контрол, който силно да снижи възможностите за корупционни действия.

Но липсва волята на правителствата – предишните и сегашното. А защо липсва тази воля е писано достатъчно много.

. [1] Владимир Величков, „За добрата йерархия на организацията”, блог http://adaptacyya.blogspot.com

Подходи в мениджмънта или краткотрайни модни увлечения?

noreply@blogger.com (Владимир Величков) — Mon, 01 Oct 2007 11:18:00 +0000

Когато в 1999 година стартира списанието за сложността и организацията “Emergence”, Bill McKelvey публикува като уводна статията си „Теорията на сложността в организационната наука: овладяване на обещаното или превръщане във фад*?” (Complexity Theory in Organization Science: Seizing the Promise or Becoming a Fad?). В началото на своята статия авторът обръща внимание на превръщането на множество подходи в мениджмънта в краткотрайни модни увлечения (fad ). Той визира подходи като Т-групи (T-groups), Обогатяване на работата (Job enrichment), Организационно развитие (Organization development), Автономни работни групи (Autonomous work groups), Цикли на качеството (Quality circles), Точно на време (JIT inventories) и Реинженеринг (Reengineering). Тази констатация McKelvey прави във връзка с опасността същото да се получи и с теорията на сложността, тъй като причината е една и съща: неправилно прилагане.

Правят ли тези обстоятелства различните подходи в мениджмънта фалшиви и не резултатни? Естествено не. Не тяхната същност ги компрометира. Във всеки от тях има заложени достатъчно обосновани и доказано рационални идеи, които могат да дадат положителни резултати във функционирането на организацията. Причината е в недостатъчното познаване на същността на организацията като сложна система и закономерностите на нейното функциониране.

Организациите са сложни системи и тяхната сложност е от висок порядък. Това ги прави уникални и подобията между сходни организации са незначителни. Силно се затруднява внедряването на различни подходи и модели на мениджмънт и обикновено резултатът е негативен, ако липсва задълбочено разбиране за същността на организацията, за процесите, протичащи в нея, закономерностите и зависимостите.

Организацията притежава един комплексен показател, който отразява нейното състояние и динамика. Този показател е адаптираността (приспособеността) на организацията към целия комплекс от вътрешни и външни фактори. Доказана закономерност е, че ефективността на всяка организация пряко зависи от нейната комплексна адаптираност. Всяка промяна в адаптираността на организацията се отразява непосредствено върху нейната ефективност.

Управляването на организацията по своята дълбока същност е адаптиращ процес – процес, чиято цел е да поддържа конкретните и комплексната адаптираности на организацията максимално високи. Мениджмънтът, като определяща съставна част на управляването на организацията, също е адаптиращ процес. Неговото възприемане и разбиране като такъв е важно условия за успешността му.

За да бъде постигана висока комплексна адаптираност на организацията е необходимо тя да притежава качеството адаптивност: да може да се приспособява (адаптира) към всички промени в средата и вътре в нея. Адаптивността на организацията се създава и поддържа основно от нейните човешки ресурси. Хората са носителите на това жизнено важно свойство.

Ръководителите на организацията са част от нейните човешки ресурси и то особено важна част. В реализирания от тях мениджмънт се проявява тяхната адаптивност. Това означава, че мениджмънтът, освен че е адаптиращ процес, трябва да е и адаптивен. Всички управленски решения следва да са максимално адаптирани по отношение на ресурсите, средата и конкретната ситуация. Успешен мениджър е този които разбира, владее и умее да упражнява мениджмънта като адаптивно-адаптиращ, независимо от конкретните подходи и модели, които използва. Това е и основната идея за създаването на курса по Адаптиращ Мениджмънт.

Нека се върнем отново на проблема с внедряването на подходите в мениджмънта (както и на внедряването на каквото и да е в организацията). Липсата на необходимата адаптираност е основната причина за неуспешното им прилагане и превръщането им във фад. Става въпрос за адаптиране, извършвано в три възможни направления: адаптиране на организацията към изискванията на подхода; адаптиране на подхода към специфичните особености на организацията и едновременно адаптиране както на организацията, така и на подхода. В практиката обикновено се прилага третото направление. То е заложено и в методологиите на внедряване на някои от най-новите подходи.

Като примери за такива нови подходи бих посочил три: Проектен мениджмънт (Project Management), Усъвършенстване на бизнес процесите (Business Process Improvement) и Система на балансираните показатели (Balanced Scorecard). Всеки един от тези подходи е създаден на строго научна основа и добре проверен в практиката. И за да не се превръщат във фад, за всеки от тях има разработена работеща методология за внедряване, постигаща максимална адаптираност между внедрения подход и организацията. Нормално тези методологии са основани на третото направление, т.е. те предвиждат адаптиращи промени както в организацията, така и приспособяване на подхода към конкретните нужди и условия на организацията. Една от съществените адаптиращи промени в организацията е обучението на човешките ресурси, които ще прилагат или ще участват в прилагането на съответния подход.

Изборът на подход за внедряване също е част от осигуряването на адаптираност и успешни резултати. Всеки от подходите би дал различна ефективност от прилагането в зависимост от спецификата на организацията, т.е. организацията има различна начална адаптираност към различните подходи и това следва да бъде използвано.

Адаптираността, този изключително важен показател, следва винаги да се има предвид както в ежедневния мениджмънт на организацията, така и при всички нови внедрявания по пътя на нейното развитие.
_______________________________
* (fad) - Краткотрайно модно увлечение.

За добрата йерархия на организацията

noreply@blogger.com (Владимир Величков) — Wed, 15 Aug 2007 04:10:00 +0000

Същността

Йерархията на организацията обикновено се разглежда в структурен аспект. От тази гледна точка тя се счита за добра, когато броят на йерархичните нива съответства на спецификата на организацията и осигурява всеки ръководител да ръководи близко до оптималното количество звена. Този аспект е необходим при анализиране на йерархията, но далеч не е достатъчен за да бъде успешно оценена.

Другият необходим за оценка на йерархията аспект е функционалния, а той често остава в сянка. Така една организация може да има добра йерархия от структурна гледна точка и всъщност йерархията и да е разрушена от функционална гледна точка.

Какво означава добра йерархия във функционален аспект? Това е разпределение на ролите, функциите, задълженията и отговорностите между йерархичните нива в съответствие с нивото, неговите компетентности и достъпността и пълнотата на информацията.

В йерархията на всяка организация съществува една постоянно действаща тенденция, която е следствие от психически характеристики на личностите, натоварени с ръководни функции. Тази тенденция разкрива още в 1955 година Сирил Норткът Паркинсън и я отразява в своя „Закон на Паркинсън”, използвайки саркастично-хумористичен си стил.

Същността на тази тенденция е към набъбване откъм личен състав на управленските звена. Колкото е по-високо йерархичното ниво на управленското звено, толкова е по-силна тенденцията. Всъщност, звеното не се нуждае от допълнителни хора. То изпълнява много добре своите управленски функции и тенденцията към набъбване не се поражда от тях, а от желание за по-голяма важност, за повдигане на самочувствието от наличието на повече хора около ръководителя и други подобни. Нещо повече, вътре в него се роят подзвена, тъй като всеки от подчинените копира ръководителя. Самото то придобива многослойна йерархична структура (йерархия в йерархията).

Новите лица в управленското звено всъщност реално нямат работа. Това ги прави несигурни и те започват да си търсят такава за оправдаване на своето пребиваване във звеното. Те намират новата си работа по пътя на:

· усложняване на всички процедури и функции, изпълнявани от звеното и усложняване и увеличаване количеството на използваните документи;

· изземване на много от управленските функции на управленските звена от по-ниското йерархично ниво;

· увеличаване на количеството информация, искана от подчиненото ниво.

Какви са резултатите от всичко това? Най-невинният негативен резултат е поскъпването на управленската подсистема на организацията. Много по-силно негативни са резултатите като:

· усложняване, забавяне и влошаване в качествено отношение на управленския процес;

· намаляване на автономността на управляваните звена;

· ниско качество на управленските решения, вземани за сметка на по-долното ниво, поради недостатъчна компетентност и увеличен дефицит от информация;

· изключване от управлението на значителна част от интелектуалния потенциал на ръководителите от по-ниските нива.

Настъпва времето за внедряване в управлението на организацията на информационните технологии. Това като че ли трябва да реши проблемите. Нищо подобно. Описаното състояние на управленската подсистема на организацията не позволява изпълнението на едно от най-важните изисквания на внедряването на автоматизирани системи: рационализиране на системата преди нейното автоматизиране. По принцип автоматизацията би трябвало да намали състава на управленската подсистема. Тук се случва точно обратното – прибавят се системните администратори и операторите. Обикновено рязко се увеличава и количеството информация, изисквано от управляваните нива, а те, в повечето случаи, са принудени да я подготвят ръчно.

Ако тази организация е стопанска, скоро я чака фалит. Ако е в бранш с висока норма на печалбата, може и да се задържи продължително време с постоянно влошаване на резултатите.

Такава картина се наблюдаваше масово в недалечното ни минало. Тази зараза се пренесе и в настоящето и извън частния сектор започна да придобива уродливи форми. Най-зловещия пример в това отношение е държавната администрация. По някои разчети в нея има 8 до 10 пъти (!) повече чиновници от необходимия брой. След отдавна изгубената си ефективност, тя вече губи и своята ефикасност. Времената за протичане на каквито и да са процеси са увеличени многократно, до степен на заглъхване и умиране.

Господството на администрацията като че ли е пропило и мозъците, включително и на младото поколение. Аз бях изненадан, когато в курса ми по Адаптиращ мениджмънт, при начално упражнение за композирането на нова организация, курсистите започнаха от администрацията. Това говори вече за културни деформации у нас.

Как стоят нещата в частния сектор? Моите наблюдения показват наличие на стремеж за изграждане на добри йерархии. Но не липсват и отклоненията.

Преди няколко години наблюдавах едно приватизирано машиностроително предприятие, което се занимаваше предимно с нестандартно оборудване. По него време то имаше в състава си 100 човека и само трима от тях бяха администрация: изпълнителен директор, главен (и единствен) счетоводител и личен състав (тя и библиотекарка и секретарка на директора). Конструкторите от конструкторското бюро бяха едновременно и супервайзерите за производствения процес. Това предприятие се справяше добре в сложната обстановка. Сега, доколкото имам информация, пряката намеса на един от основните собственици е влошила положението.

Необходимо е активно противодействие на заразата, влошаваща и разрушаваща добрата йерархия. В противен случай организацията постепенно заболява, а тази болест е смъртоносна, ако не се лекува навреме.

Възниква проблемът за нейната профилактика и лечение. Възможни ли са и как да бъдат постигнати?

Една статия с ограничен размер не може да стане наръчник за решаването на този проблем, но може да даде някои основни насоки.

В решаването на проблемите на здравеопазването най-силния подход е профилактиката.

Това важи и в опазването на добрата йерархия. Ето няколко препоръки за

профилактиката:

Създавайте административни длъжности само на основата на нуждите на целевия процес на организацията и никога извън него.

Всяка административна длъжност (а и всяка друга) трябва да е следствие на целевия процес на организацията и да е необходима за неговото успешно протичане. В противния случай тя става инкубатор на заразата.

Създавайте управленски звена с плоска йерархия – с минимален брой йерархични нива.

Увеличаването на йерархичните нива на управленското звено е характерно за разрушаващата се йерархия: управления дирекции, отдели, сектори, секции и т.н. Преобладаваща дейност става взаимното обслужване, а не това на целевия процес.

Давайте максимално възможната автономност на ръководните звена и отделните ръководители, като запазвате необходимия контрол.

Въпросът с автономността винаги следва да се решава конкретно в зависимост от професионализма и психиката на подчинения ръководител. Всичко следва да се установява около златното правило: на подчинения ръководител се указва КАКВО да направи, а той следва да реши КАК да го направи.

Не допускайте тясна специализация на административните служители и им възлагайте по-широк кръг от отговорности.

Тясната специализация на административните служители силно стеснява техните отговорности и усложнява административните процеси. Помнете сентенцията, преписвана на Джон Кенеди: „Тясната специализация, в широкия смисъл на думата, води до широка идиотизация в тесния смисъл на думата”.

Изграждайте вътре в управленското звено и в цялата организация повече връзки за хоризонтални взаимодействия.

Това повишава автономността и опростява процесите, като се съкращават пътищата за протичане на информацията и за съгласуване на действията.

Внедрявайте информационни технологии в организацията само след експертна рационализация на процесите в нея.

Едно от златните правила на процесите на автоматизация е, че системата преди да се автоматизира, следва да се рационализира с максимално възможно опростяване на процесите.

Решавайте възникналите кампанийно допълнителни административни задачи чрез временно прегрупиране на служителите, а не с увеличаване на броя им. Може да се прилага и временно увеличаване на работното време с последващо компенсиране.

Редица обстоятелства могат да предизвикат временно нарастване на административните задачи: външни одити, данъчни ревизии, подготовка на годишни или за други периоди финансови и други отчети и т.н. Ако сте спазили четвъртата препоръка, това ще Ви позволи да посрещнете тези нужди чрез прегрупиране на състава от администрацията.

Подлагайте периодично на експертен анализ рационалността на администрация и извършвайте промените, препоръчани като резултат от анализа.

Тези експертни анализи са добро профилактично действие. Следва да се извършват от експерти извън организацията за да се разчита на тяхната обективност.

Не допускайте създаването на нови документи, колкото и да Ви убеждават в крайната необходимост от тяхното създаване.

Всеки се е сблъсквал с този феномен на чиновника. Той се стреми да усъвършенства своята дейност, но това е несистемен подход, действие, което е добро само за самия него и вредно за организацията като цяло.

Периодично провеждайте „чистка” на документите: експертен анализ на необходимостта от всеки тип документ и прекратяване изготвянето на документи за които тя не е доказана.

Това е нещо като гълтане на активен въглен при стомашно-чревно разстройство. Обира всички отрови и заразни причинители.

Не допускайте съгласуване по еднакъв стандарт за всички документи. Всеки документ да се съгласува само с длъжностите, които имат реално отношение към предмета на документа.

Стандартното съгласуване е често използвана практика, която усложнява процедурите, забавя управленските процеси, отразява се негативно на организацията и също е част от заразата.

Тези препоръки не изчерпват всички възможни профилактични действия, но тяхното прилагане ще Ви гарантира избягване на заболяването.

Както при заболяванията при човека, по-трудната част в борбата със заразата е

лечението.

Провеждането му изисква решителност и готовност за драстични операционни намеси. В препоръките си Паркинсън стига до крайни решения – уволнение на всички служители от администрацията и изпращането им с отлични препоръки при конкуренцията; назначаване на нови служители според реалните нужди, като се внимава нито един от старите да не попадне сред новите и да посее заразата.

Практическите съвети, които излагам по-надолу, не са така драстични, но имат достатъчно действен характер и следва да се прилагат с голяма решителност и твърдост.

Започнете с провеждането на един експертен системен анализ на организацията във функционален и структурен аспект на базата на нейния целокупен целеви процес.

Този анализ следва да се поръча на експерти по системен анализ и като цел на същия да се постави изявяването на всички излишни звена и длъжности, излишни или ненужно сложни процедури и функции. Това е по възможностите на всяка голяма организация, а малките като правило не се заразяват от тази болест. Средствата, похарчени за тази дейност, ще се възвърнат многократно.

Вземете решение за реорганизация на основата на препоръките от анализа.

Препоръките ще засегнат силно администрацията на организацията. Могат да бъдат и за промяна броя на йерархичните нива, както и вътрешните взаимодействия, процедури и функции. Вземете решение за организационни промени, което да е в съответствие с препоръките и конкретните възможности, които предоставя целевия процес за извършване на реорганизацията

Разработете план за реорганизацията, който да е максимално съобразен с условията, но да не е повлиян от Ваша нерешителност.

Планът включва система от дейности за извършване на реорганизацията, разположени във времето и пространството, ресурсите за тяхното изпълнение, връзките и взаимодействията между действията, методите за подбор на кадрите за новите административни длъжности (да не се смесват с мениджърските) начините за управление и контрол на процеса на реорганизиране.

Приведете плана в изпълнение.

Изпълнете плана без отлагане. Освободете незабавно подлежащите на освобождаване, като им предоставите платен отпуск за срока на предупреждение. Тяхното оставане в организацията през този период е вредно за организационния и психическия климат. Освободете хората, като им благодарите за досегашната работа. Запазването на тяхното достойнство и авторитет е важно Това има съответното влияние върху оставащите.

Положете максимални усилия за подобряване на климата в организацията и за мотивиране на човешките й ресурси.

Това е много важно действие, което трябва да го имате за основно и постоянно Ваше задължение. Реорганизацията изисква да му отделите особено внимание. Един от важните резултати, които следва да постигнете е да надделеете над слуховете. Това става преди всичко с открити и честни разговори с хората от организацията. Вашето мълчание само ще увеличава слуховете и тяхното негативно въздействие.

Генерирайте нова цел на развитието на организацията и активирайте всички за нейното постигане, като приложите максимално лидерските си умения.

Това е рехабилитацията. Ако нямате избрана цел на развитието на организацията си, сега е най-подходящия момент да я изберете. Организацията трябва да има генерална цел на развитието, но на нейния фон задължително трябва да се избират близки цели, представляващи отделни стъпки към постигането на генералната цел. Имайте предвид, че близката цел имат много по-силно мотивиращо действие. То е още по-силно, когато е на фона на генералната цел.