Пилотната програма за отворена наука 2026 обявява стипендия за журналистическа практика, насочена към популяризиране на научни знания сред широката публика и към повишаване на разбирането за принципите и практиките на отворената и отговорна наука.

Стипендията ще предостави възможност на журналист да се запознае отблизо с работата на научни организации и изследователи, да участва в научни и публични събития и да разработи журналистически материали, които представят по достъпен и ангажиращ начин значението на отворената наука за обществото.

Журналистическата практика ще се проведе в периода 20 септември – 20 декември 2026 г.

По време на практиката стипендиантът ще има възможност да се срещне с учени и изследователи, да се запознае с актуални научни проекти и инициативи и да проследи конкретни примери за прилагане на принципите на отворената и отговорната наука.

Целта на стипендията е да насърчи професионалното научно журналистическо съдържание, което:

• популяризира принципите на отворената наука – отворен достъп до научни публикации и данни, отворени данни, отворени лицензи, отворен хардуер, споделяне и повторно използване на научни резултати, гражданска наука и научна комуникация;
• представя научните изследвания на разбираем и достъпен език;
• показва как научните знания и данни могат да бъдат достъпни и използвани от обществото;
• представя значението на отговорното провеждане на научни изследвания;
• изгражда доверие между науката и обществото;
• показва конкретни истории, хора и резултати зад научните изследвания.

Практиката се осъществява с участието на Института по математика и информатика – БАН (ИМИ-БАН), Националния център за информация и документация (НАЦИД) и Центъра за върхови постижения – УНИТе към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Стипендиантът ще получи финансова подкрепа в размер на 1500 евро за периода на журналистическата практика, възможност за достъп до научна експертиза и работа с учени, възможност за посещение и участие в научни, образователни и публични събития.

В рамките на практиката стипендиантът ще разработи серия от журналистически материали, посветени на научни теми и на различни аспекти на отворената и отговорна наука.

Материалите могат да бъдат в различни формати, например: журналистически статии и репортажи; интервюта с учени; подкасти; видео материали; мултимедийни истории; научно-популярни публикации; други иновативни формати за достигане до широка публика.

Особено се насърчават истории, които показват как науката променя живота на хората, как научните резултати могат да бъдат използвани повторно и как отворената наука допринася за по-прозрачна, достъпна и отговорна научна система.

Крайният срок за кандидатстване е 15 септември 2026 г.

Допълнителна информация

Журналисти от България могат да кандидатстват за участие в международната стипендиантска програма „Живот под окупация“ (Life Under Occupation) 2.0, посветена на отразяването на живота в украинските територии под руска окупация.

Програмата е организирана от журналистическата мрежа n-ost с подкрепата на Фондация „Фридрих Науман“ и в партньорство с украинската организация Public Interest Journalism Lab (PIJL). Това е второто издание на инициативата след провеждането ѝ през 2025 г.

Ще бъдат избрани общо осем журналисти от Украйна, Германия, Чехия, България и Молдова. Четири от местата са предвидени за журналисти от Украйна, а останалите четири – за по един представител от всяка от другите страни.

Участниците ще преминат през онлайн обучения и работни срещи, след което ще бъдат разпределени в четири международни екипа. Всеки от тях ще разработи съвместно журналистическо разследване, репортаж, мултимедийна история или подкаст, предназначени за публикуване в украински и европейски медии.

Програмата започва през октомври 2026 г. с четири онлайн работилници. Сред предварително обявените теми са ежедневието и механизмите на окупацията, сигурността и безопасността на репортерите, както и работата по теми, свързани с Крим.

Организаторите посочват, че повече от четири години след началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и повече от десетилетие след окупирането на части от страната животът на мирното население, както и журналистическата работа в тези райони, остават изключително трудни. Ограниченият достъп до независима информация, разселването на семейства, отнемането на имущество и натискът върху местните жители да приемат руски документи за самоличност са сред проблемите, върху които ще бъде обърнато внимание.

Един от основните акценти ще бъде върху начините, по които журналистите могат да проверяват информация от територии, до които нямат безопасен достъп, да защитават източниците си и да разказват отговорно историите на хора, преживели травматични събития.

Одобрените участници ще получат стипендия от 900 евро за работата си по журналистическите проекти, както и редакционна подкрепа. Програмата ще покрива и предварително одобрени разходи за пътуване и настаняване при командировка в Украйна. Пътувания до територии под руска окупация няма да бъдат изисквани или финансирани.

За участие могат да кандидатстват журналисти с професионален опит и доказан интерес към теми, свързани с Украйна, окупираните територии, човешките права, военните конфликти и сигурността.

Кандидатстването става чрез онлайн формуляр, като желаещите трябва да приложат автобиография и примери за своя журналистическа работа. Резултатите ще бъдат обявени до 30 септември 2026 г., а създадените в рамките на програмата материали трябва да бъдат завършени и публикувани до края на март 2027 г.

Крайният срок за кандидатстване е 20 септември 2026 г.

Допълнителна информация

Берлин, 8 септември 2026 г. — Комитетът за защита на журналистите (CPJ) осъжда тежката 15-годишна присъда, наложена от руските окупационни власти на пенсионираната украинска журналистка Ирина Левченко по обвинение в „шпионаж“, и призовава за нейното незабавно и безусловно освобождаване.

Контролираният от Русия Запорожки окръжен съд съобщи на 4 септември, че е осъдил Левченко, която е на 64 години и е задържана от 2023 г., на 15 години затвор, според медийни съобщения. Левченко е обвинена в предаване на информация на украинските разузнавателни служби.

В публикация в своя Telegram канал съдът посочва Левченко само като „Л., родена през 1961 г.“, но бившата журналистка може да бъде разпозната в придружаващия видеозапис.

„15-годишната присъда, наложена на Ирина Левченко, представлява възмутителна злоупотреба с наказателната система“, заяви във вторник Фиона О’Брайън, регионална директорка на CPJ за Европа и Централна Азия. „Руските власти трябва незабавно да освободят Ирина Левченко и всички други украински журналисти и медийни работници, задържани във връзка със своята работа или своята идентичност.“

Левченко, пенсионирана журналистка от южноукраинския град Мелитопол, е задържана от руските власти през май 2023 г. заедно със съпруга си Олександър. Преди това е работила за няколко украински медии, сред които «Новий день», «Мелітополь.City» и «Факты и комментарии», но напуска журналистиката през февруари 2022 г. след окупацията на Мелитопол.

Съпругът ѝ е освободен през август 2024 г., докато Левченко остава в ареста.

Все още не е известно дали 3,5-те години, които Левченко вече е прекарала в руския арест, ще бъдат приспаднати от присъдата ѝ.

Семейството на Левченко, което години наред живее в несигурност относно местонахождението и състоянието ѝ, заяви, че присъдата ги е отчаяла.

„На 16 септември Ирина ще навърши 65 години. Петнайсет години зад решетките на тази възраст в руските затвори — какво е това, ако не прикрита смъртна присъда? След петнайсет години тя ще бъде на 80. Ако няма размяна, страх ме е да го кажа… Семейството ѝ никога повече няма да я види“, заяви сестрата на Левченко Олeна Руденко в интервю пред Националния съюз на журналистите на Украйна (НСЖУ).

Сергий Томиленко, председател на НСЖУ, призова за освобождаването на Левченко и заяви, че присъдата е незаконна.

CPJ по-рано съобщи, че Левченко е била държана при тежки условия и че контактът със семейството ѝ е бил сериозно ограничен.

„Към днешна дата очакваме съобщение от Ирина… относно това къде ще изтърпява остатъка от присъдата си“, заяви Руденко пред CPJ във вторник.

През март CPJ призова Конгреса на САЩ и администрацията на Тръмп да поставят като приоритет освобождаването на украинските журналисти, задържани от Русия, включително Левченко и Анастасия Глуховска, която също е арестувана през 2023 г.

CPJ изпрати запитване по имейл до назначената от Русия прокуратура на Запорожка област за коментар, но не получи отговор.

От Ирина Недева – заместник-председател на AEJ и специален представител по въпросите на свободата на медиите в рамките на организацията

Асоциацията на европейските журналисти (AEJ) се присъединява към възмущението на международната общност за свобода на печата във връзка с оправдателната присъда на Йорген Фенеч по делото за убийството на разследващата журналистка Дафне Каруана Галиция.

На 2 септември 2026 г. малтийски съд оправда Фенеч с осем гласа срещу един по обвиненията в съучастие в убийството на Дафне и в участие в престъпна организация. Присъдата, произнесена почти девет години след като Дафне беше убита при атентат с кола бомба, представлява съкрушителен удар по усилията да се намери край на безнаказаността, когато става дума за убийства на журналисти, заради тяхната работа и публикации.

Убийството Каруана Галиция през октомври 2017 г. шокира Европа и предизвика политическа буря в Малта, като същевременно насочи международното внимание към полицията и съдебната система на страната. Срещу независимите журналистически разследвания на Дафне Каурана Галиция имаше близо 50 заведени дела, а възмущението от нейната насилствена смърт се превърна в мотивация за законодателството срещу делата шамари, предложено от ЕС за защита на обществения интерес при делата, които целят запушването на очите и ушите на обществото пред властовите или бизнес злоупотреби.

Присъдата по делото за едно от най-бруталните убийства на журналисти в Европа оставя без отговор основния въпрос за това кой в крайна сметка е поръчал убийството и подчертава продължаващата неспособност да се установи кой трябва да поеме пълна отговорност за убийството на журналист.

Реакцията на международната общност за свобода на печата отразява сериозността на ситуацията.

„Ние сме повече от възмутени. Присъдата означава, че почти девет години след убийството на Дафне Каруана Галиция малтийските власти не са успели да идентифицират и осъдят организатора на престъплението“, заяви Павол Шалай, директор на пражкото бюро на „Репортери без граници“ (RSF).

Шалай добави: „Изразяваме солидарност със семейството на журналистката, което първо претърпя загубата на Дафне, а след това болезнено се бореше за справедливост, само за да разбере, че мъжът, обвинен в поръчването на убийството, е бил оправдан. Трябва да бъде възстановена пълната справедливост, а малтийските власти трябва да приложат отдавна необходимите мерки за защита на журналистите и свободата на медиите — липсата на тези мерки допринесе за убийството на Дафне Каруана Галиция, както заключи публичното разследване на престъплението преди пет години.“

Европейската федерация на журналистите (EFJ) също осъди резултата. Председателката на EFJ Мая Север заяви:

„Това съдебно решение, казано направо, се равнява на отказ на правосъдие не само за семейството на Дафне, но и за стотиците хиляди журналисти по целия свят, които страдат в резултат на широко разпространената безнаказаност за престъпленията, извършени срещу техните колеги.“

Според Мая Север: „Въпросът не може да приключи дотук. Малтийската съдебна система носи отговорност да гарантира, че организаторът ще бъде осъден на заслужената от него присъда. Малтийските власти носят отговорност и за институционалните пропуски, които позволиха това убийство да се случи.“

Международният институт за пресата (IPI) определя оправдателната присъда като „разрушителен удар“ в борбата за справедливост за Дафне Каруана Галиция. IPI подчерта, че присъдата представлява сериозен удар по усилията за борба с безнаказаността при престъпления срещу журналисти.

AEJ споделя възмущението и загрижеността, изразени от международните организации за свобода на печата. Почти девет години след убийството на Дафне Каруана Галиция правосъдие все още не е постигнато. Малтийските власти трябва да изчерпят всички останали възможности за установяване на отговорността за убийството ѝ и най-накрая да приложат необходимите реформи за защита на журналистите и свободата на медиите.

Дафне беше убита, защото беше журналистка, която си вършеше работата — разследваше корупция, разкриваше злоупотреби с власт и призоваваше властниците да поемат отговорност. Затова убийството ѝ не беше само нападение срещу една журналистка и нейното семейство. То беше нападение срещу самата журналистика, срещу правото на обществото да знае и срещу върховенството на закона.

Справедливостта за Дафне Каурана Галиция все още не е възстановена.

Един журналист беше убит. Търсенето на истината и на отговорните за това не трябва да спира дотук.

Светослав Тодоров е най-добре познат с работата си като журналист, редактор, анализатор и кореспондент от България. Опитът му в медиите включва местни (месечното списание за култура ВИЖ!, както и “Капитал”, “Дневник”, Boyscout, Бакхус, Factcheck.bg) и чуждестранни издания (Balkan Insight, Veridica, Eurozine, Reporting Democracy, Die Tageszeitung), а като коментатор е включван в ARTE, New East Europe, Middle East Eye, TVR1, Balkan Brew. Встрани от писането на български и английски, той е и дългогодишен организатор на музикални събития. Автор е на сборника с разкази “Хората, които заспиваха сами” (2014), самиздата “Десет разговора” (2017), аудиокнигата “Нищо няма да ти се случи”, литературния пърформанс “Секунда, ще ти прочета” (2023), както и сборника “Тиха логика” (2026).

Камелия Величкова е създател, издател и творчески директор на списание ВИЖ!. Завършва “История и теория на културата” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Тя е и основател на ВИЖ! Studio, като зад гърба си има над 15 години професионален опит в сферата на графичния дизайн. Портфолиото ѝ включва печатни издания, списания и зинове за редица културни организации, съвременни артисти и платформи, посветени на образованието, опазването на околната среда и защитата на човешките права. Заедно с екипа на ВИЖ! организира няколко групови изложби на съвременни визуални артисти, творчески конкурси, литературни четения, филмови прожекции и музикални събития.

Силвия Лайл е независима журналистка, базирана в София, България. Тя има магистърска степен по международна журналистика от Кардифския университет във Великобритания.

Преди да се премести в София, Силвия живее и работи в Йоханесбург, Южна Африка, където сътрудничи на германска информационна агенция и отразява културни, социални и правозащитни теми в региона за немскоговоряща аудитория.

Днес тя работи като независима журналистка, като предоставя редакторска и консултантска подкрепа в разказването на истории на хуманитарни организации, международни медии и филантропски фондации. Работата ѝ е насочена към социалната справедливост, правата на човека и миграцията.

12-о издание на международния фестивал за разследваща журналистика DIG Festival ще се проведе от 23 до 27 септември в италианския град Модена. Под тазгодишното мото „Bella Ciao“ форумът ще обсъди натиска върху демократичния дебат и отношенията между журналистиката, политическата власт и големите технологични платформи.

Организаторите посочват сред заплахите пред свободата на изразяване репресиите и ограниченията срещу правото на протест, съдебните дела („шамари“) с цел сплашване, икономическия натиск върху журналистите, дигиталния контрол и използването на изкуствен интелект, дезинформацията, пропагандата и мизогинията. Програмата ще разгледа още възхода на новите форми на фашизъм, политическите, социалните и гражданските права, климатичната криза, организираната престъпност, бедността и войните.

В рамките на фестивала ще бъдат връчени международните награди DIG Awards за разследваща и документална журналистика. Тази година организаторите са получили близо 300 предложения от редакции, телевизии, журналисти и независими продуценти от различни държави. Отделно ще бъде присъдена наградата DIG Pitch „Matteo Scanni“ за документални разследващи проекти, които все още са в процес на разработване или производство.

Международното жури през 2026 г. ще бъде председателствано от хърватския режисьор Игор Безинович, автор на многократно награждавания документален филм „Fiume o morte!“.

Около 30 публични дискусии ще съберат международни и италиански журналисти, писатели, изследователи и експерти. Част от събитията се организират в партньорство с организации и медии като BBC и Journalismfund Europe.

Сред обявените лектори са Ева Галперин, директор по киберсигурността в Electronic Frontier Foundation; Джоана Као, ръководител на AI Accountability Network към Pulitzer Center; Даниел Адамсън, съосновател и изпълнителен продуцент на BBC Africa Eye; и Даниел Хаудън, управляващ директор на разследващата организация Lighthouse Reports.

В програмата участват още журналисти и експерти, работещи по теми като миграция, войни, човешки права, технологии, изкуствен интелект и политическа власт.

Освен 25-те финалисти на DIG Awards, фестивалът ще представи и документални филми извън конкурса.

Сред тях е „Ghost in the Machine“ на американската режисьорка Валъри Вийч, който разглежда историята на изкуствения интелект и връзките между развитието на технологията, кражбата на информация, расизма, евгениката, свръхбогатството.

Друг акцент във филмовата програма е „80 Angry Journalists“ на Андраш Фьолдеш и Анна Киш. Документалният филм разказва за масовата оставка на повече от 80 журналисти от унгарската медия Index.hu, след като политическият натиск поставя под въпрос редакционната ѝ независимост.

Част от фестивала е и DIG Academy – програма за професионално обучение, която тази година включва 12 безплатни работилници.

Повечето събития на DIG Festival са със свободен вход и не изискват предварителна регистрация. За част от филмовите прожекции и концертите се заплаща билет.

Допълнителна информация

Асоциацията на европейските журналисти – България настоява МВР незабавно да отговори за причините за задържането на гражданската активистка и създателка на съдържание в социалните мрежи Гергана Петрова при посещението на правителствена делегация в петък в Струмяни.

На разпространено видео в интернет се вижда как полицаи задържат с белезници Петрова, без да обясняват причината за ареста ѝ, нито да разясняват правата ѝ.

Петрова е известна в региона като доброволка и администраторка на местни групи в социалните мрежи и може да попадне и в категорията на т.нар. “граждански журналисти”.

АЕЖ – България напомня, че властите са длъжни да спазват правата на гражданите, включително правото им на свободно изразяване на мнение и на мирен протест и имат право да ги задържат само при строго определени условия. Продължаваме да следим случая и да настояваме за отговори от компетентните институции. Засега опитите ни да получим такива от пресцентъра на МВР в София и Благоевград са без резултат.

Завършва „Журналистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като политически репортер в „Дневник“. Смята, че ролята на журналиста е да поставя събитията в техния контекст, с взаимовръзките и тяхната предистория, нареждайки ги като парчета пъзел от общата картина, защото единствено по този начин е възможно медиите да бъдат коректив на властта.