Драги ми читатели, ако разпознаете този вид примати, моля стреляйте на месо.Подобни публикации:

Няма подобни публикации

Тя е само на 18. Средно висока, с дълга черна леко начупена коса до кръста. Невинен поглед, невероятно красива, чаровно излъчване. Нежно изваяно тяло с копринена кожа. Определено ми харесва стегнатият и корем и изящните й елегантни крака.

Пиша и в Twitter от време на време. Опитвам се да я омайвам и успявам. Харесва ми играта между мен и нея. Такъв тип игри ме карат да се чувствам истински мъж. Да забивам. Да ловя. Малки прекрасни създания като тази фея.

Тя е интересна, позитивна, креативна и палава. Обича да се заиграва. Умело флиртува. Смятам, че на живо е стеснителна, но като пийне малко повече коктейли "секс на плажа" и фантазията и излиза наяве. Мисля, че е водна зодия. Не съм я питал.

Гледам новите и снимки във Flickr. Пак е качила от онези разсъблечените. Това навдига силно адреналина в мен ( и не само него! ). Кръвта ми пулсира. Искам я. СЕГА. Застанала само по бикини е зад прозорец, който е обработила с фотошоп и нищо не се вижда. Знам, че ме провокира. Чета го по стойката и.

Гледам следващата снимка - сега е кацнала на стената по сутиен и рокля, дълга до коленете. Защо ще си слага дълга рокля, а ще е само по сутиен... Не разбирам, мъжката ми логика го изключва това. Иначе е креативна и има усет към композициите на снимките. Харесват ми цветовете, които подбира.

Изтрила е любимата ми снимка, където е по бикини и е спуснала косата върху гърдите си... Каква загуба за мен. Тази снимка ме побъркваше. Разбира се, виждаха се само гърбът и краката и, напълно достатъчно да си фантазира човек какво крие извън кадър. Защо не станах фотограф?

Докато пиша тази публикация я навивам да ми покаже останалите снимки, на които се виждат перфектно скритите неща. Тогава тя ще е на един монитор разстояние, на клавиатура досег, тази страст и еротична тръпка ...

Ще оставя следи от ръце върху монитора, само и само да я докосна и да я почувствам. Електроните от монитора ще влязат в съзнанието ми и ще провикират фалшиво усещане, че я докосвам...

Тя спомена, че ако поне 40 от вас, читателите натиснат "Харесва ми" ще ми разреши да публикувам нейна абсолютно анонимна снимка, на която не се вижда лицето и. Разбира се това е долна лъжа, целяща да я навия и пречупя да публикувам такава снимка ;)

Inspired by xM

• Морската лятна дъждовна утрин - Събота късна сутрин. Мързелът нахлу в съзнанието му още с първата прозявка, след като се събуди. „Днес няма да правя нищо“, каза си той, като продължи да се излежава и да прегръща възглавницата. Чу се телефонен звън. Той не проумя кой по дяволите го търси толкова рано. Звъняха му за компютърни проблеми. Обясни им набързо

Събота късна сутрин. Мързелът нахлу в съзнанието му още с първата прозявка, след като се събуди. "Днес няма да правя нищо", каза си той, като продължи да се излежава и да прегръща възглавницата. Чу се телефонен звън. Той не проумя кой по дяволите го търси толкова рано. Звъняха му за компютърни проблеми. Обясни им набързо нещата и затвори. Навън заваля лек дъжд, като продължение на вчерашната буря с гръмотевици и светкавици, от които той несъзнателно се страхуваше.

Цяла сутрин си мислеше как ще иде на плаж, ще пие бира, ще се разходи и социализира малко. А този дъжд... ах този дъжд. Как да мразиш нещо, което природата е създала? Реши, че е гладен, направи си нещо за ядене набързо, изяде ги пред компютъра ( а само откога се канеше да прекъсне тези лоши хранителни навици! ) и влезе в Интернет. Мястото в което той ръсеше своите мъдрости пред нищо неподозиращите потребители и ги 'омагьосваше' със своята харизма.

Докато се занимаваше ефективно с губене на време, дъждът постепенно започна да утихва, чуваше се само приятният шум от сблъсъка на капката с листото на дървото пред квартирата му. Времето постепенно започна да се просветлява, облаците се раздалечиха един от друг, слънчевите лъчи се прокраднаха до терасата и нахлуха в стаята необезпокоявани от лошите атмосферни условия.

Той се позамисли над това и реши, че чрез силата на съзнанието може да забърза ефекта с прочистването на небето и реши да си пожелае Слънце. Но имаше нужда от подкрепа на всички негови приятели да кажат мислено едно вълшебно заклинание за Слънце. Също както в миналото. Той се почувства шаман, все едно говореше с духовете на Земята и Небето. Разбира се, той не вярваше във такъв вид фанатизми, просто беше уверен, че с малко позитивна нотка света около него се променя доста лесно, независимо от времето и пространството.

"Хайде, време е да пекне Слънце", помисли си той. След броени минути светлината се засили, лястовиците започнаха да чуруликат щастливо...

• Разсъблечи я в Twitter бавно … - Тя е само на 18. Средно висока, с дълга черна леко начупена коса до кръста. Невинен поглед, невероятно красива, чаровно излъчване. Нежно изваяно тяло с копринена кожа. Определено ми харесва стегнатият и корем и изящните й елегантни крака. Пиша и в Twitter от време на време. Опитвам се да я омайвам и успявам. Харесва ми играта

Пийпъл, от днес официално е лято! Така че извиненията от типа ‘зает съм’, ‘имам работа’, ‘трябва да направя това’…не минават. Време е да се правят тъпи неща, да се действа безразсъдно, безотговорно и безумно.

Трябва да се излиза повече, да се пие каквото ти е на сърце, говорим за алкохол все пак. Дори на мен, дето супер съм се кротнала ми иде така да се нарисувам, че да се събудя пияна и гола на непознато място. Това лято трябва да се още по-хубаво от предното и е важно всички да се постараем. Сега има изпити, сесии, все важни неща, които вдигат адреналина, но не толкова колкото едно парти със супер DJ-и в парка на летището. Толкова ми се ходи, а съм толкова смотана и не отидох. Не е хубаво така, какво ще си спомняме после, как сме си седели вкъщи и сме гледали Доктор Хаус. Мне!

Дигайте си задниците, време е да се правят простотии. Лято е!

Искам да се облека като в картина на Анди Уорхол и да се запозная с всички хора в дискотеката, искам да говоря на телефона си, държейки го на обратно, искам да се изгубя сред тълпата и да не знам коя съм и всички да са красиви, готини и щастливи. Това само в клиповете на Адидас ли става? Искам да имам тонове пясък в косата си и лекета от блъди мери по синия си лъщящ клин. Къде сте парти пийпъл!

Подобни публикации:

Няма подобни публикации

Имам предвид следната картинка: Тя се трепе за връзката, прави огромни компромиси със себе си и околните, само и само той да е доволен, а той забравя да й честити осми март. Жертвите от нейна страна продължават, докато той дори не се старае да я изведе на едно кафе, ей така за разнообразие. „Уморен съм, не ми се излиза” в продължение на две седмици, тя чака на него да му хрумне че е обвързан. Ако мадамата пусне тото ще е по голям шанса да спечели.

А тя от Уилма по добра домакиня… Когато успее да си открадне миг с него, му шета, готви, отваря му бирата. Защото видиш ли, те са заедно и тя е щастлива поради тоя факт и трябва да е щастлив и той. А какво по голямо щастие от това да се грижат за него. И да отделят време и енергия за него. И внимание. А за нея? Е к’во, ще й пратим смс „Хубаво ми беше” и тя ще е доволна.

Но след като той забрави и годишнината им, на която никога не е получавала цветя, тя вече е бясна. Къса с него, хваща се с друг. Другия взима нейната роля, носи я на ръце. Тя обаче, заблудената, мисли че голямата й любов е бившия и само за него мисли. Не обръща внимание, че е била подметка, а сега е кралица. Както и да е това, любовта била сляпа. Не отричам, че тя е влюбена.

Идва ред да обърнем внимание на персонажа с име „Леке”. В момента в който научава, че бившата му възлюбена е с друг, той решава едва ли не, че всички облаги ги получава другия, а не той. Ама как ще е така?! Какъв мъж ще е, ако позволи това да се случи?!

Един месец след раздялата, на него не му е минавала мисъл през главата за нея. Но щом е с друг, това трябва да се промени. Дай да й пратим едно съобщение в скайп „Само за теб си мисля, липсваш ми”. Общо взето за цялата им връзка се събират три такива изречения. Но тя… Айде, ще минем без епитети.

Развоя е различен в зависимост от сивото вещество в главата на момата. Мен ме интересуват подбудите на „Леке”-то. Има ли право той да се меси в живота й, след като не го е правил, когато е трябвало?!

Мъже, бива ли такъв егоизъм?!

За екс-гаджета мога да говоря още много, но нека да е в друга тема

Подобни публикации:

Няма подобни публикации

Няма какво да се лъжем, на всяка ни се е случвало. Има два варианта – или печелиш, или губиш мъжа. Когато и двете сте от една категория никога не знаеш, до самия край, кой ще излезе победител, но когато противникът ти е от ранга на Емануел Валгиер, трябва да отстъпиш. Колкото и да ни се иска, не всички изглеждаме така, както нея!

На българската публика е позната най – вече от „Двама мъже и половина“ в ролята на сексапилната балерина Миа, както и от „One Tree Hill“ където играе отрицателна роля. Участва също и в криминалната поредица „От местопрестъплението: Ню Йорк“. И тук идват интересните заглавия във филмографията й. Това красиво лице и тяло се е снимало в няколко филма на ужасите! Кой психопат би посегнал на тези форми?! Освен в сексуален апсект, си е пълна лудост да издевателстваш над нея! SAW II i IV са двете по известните ленти в които присъства. Най – новите продукции са Hysteria, Mirrors 2 и Bind – все ужаси. Агента й трябва да се е побъркал!

Ехо! Искаме повече роли на прелъстителка (Ергенско парти 2)! Искаме повече сексапилни балерини или мишени за спасяване от лошите (Human Target)!

Да си дойдем на думата. Нямам нищо против да загубя мъж от такава жена! Даже не бих се състезавала с нея. Че кой ли би…

Подобни публикации:

Няма подобни публикации

За да не прашасва профила ни на гост автор, който направихме за конкурса, ние решихме да съобщим на аудиторията, че все още приемаме статии на guest@arogantni.com .

Ако имате дар слово и нещо около вас ви дразни, кефи или просто ви е направило впечатление, можете да изразите мнение във формата на статия и да ни я пратите, а ние любезно ще я прочетем. И не само, има голям шанс за публикация! От какво зависи дали ще прочетете редовете си на нашата страница? Изцяло от вас!

Предполага се, че сте изчели всички статии от екипа на arogantni.com, така че се очаква да сте разбрали претенциите ни. Да, имаме стил и се придържаме към него, очакваме същото и от вас, тогава статията ви ще бъде публикувана. Изискванията ни към гост авторите, т.е. вас, са същите като от конкурса (http://arogantni.com/konkurs). Хубаво е да се имат предвид следните точки:

• Стил на писане тип arogantni.com
• Добро структуриране по параграфи
• Подравняване от двете страни
• Грамотност
• Избор на подходящи картинки

Обявените победители от горе споменатия конкурс вече са част от екипа ни, а вторите места получават привилегията да пишат статии за нас без да са гледани под лупа.

Miros The Mad Scientist с „Клонираните атакуват!” и Александра Шкодрова (alish) с „Лъжливото овчарче” – Честито!

На останалите – очакваме творбите ви!

• Краят на една епоха – Резултати от конкурса - Представете си, че съм с официална вечерна черна рокля, качвам се на сцената и нося плик, а на онова малко бюрце, дето звездите се подпират на оскарите докато казват номинациите вече ме чакат две статуетки. Чакай малко, защо две? Скъпи гости, първо искам да благодаря на всички участници и на тези, които са гласували и писали
• Конкурс - Екипът на arogantni.com обявява конкурс за гостуващ автор. Ако искате да кажете на хората някои истини и да им поговорите за живота, това е вашата сцена. Имате пикантна и забавна история или просто искате да кажете какво мислите за фешъните, емотата, сдуханите пубери, нескопосаните свалячи и такива весели неща..изявете се! Екипът ви връчва микрофона до края
• Конкурс за автори в Арогантни: Клонираните атакуват! - Автор: Miros The Mad Scientist Не, това не е сага на Джордж Лукас, това вече е реалността! Огледай се – керъктър дизайнът на Господ е започнал бавно да се изчерпва и все по-често на улиците виждаме близки, познати и световноизвестни… но не са те! Параноя? Параноята не е за мен, тя гони само онези, които вярват в
• Конкурс за автори в Арогантни: Лъжливото овчарче. - Автор: Александра Шкодрова (alish) Любовта е надценена и подценена едновременно. Може би всички винаги ще си останем недорасляци, защото никога няма да открием какво всъщност значи „истински“. Какво значи? Ба ли го? Аз не бях се влюбвала, както вие. Не че нещо, всеки ден основните два вида постове, на които мога да попадна са а) пърхащо-сапунените и б)
• Топ три песни за кифли - Докато си слушах една моя любима песен, предназначена за осмее перхидролените моми тип „аз съм селско момиче и си търся богат чичко“ и умирах от смях, реших да споделя моята забава с една наша читателка а.к.а. Илиянчето. Тя като я чу тая песен, ми изпрати още две подобни за перхидролени кукли. Та оттам се роди идеята

Последно време всичките ми статии са с примери и варианти а, б, в… Е и тази няма да е по различна, просто защото както и да започнеш, свърваш все на едно и също място. Това по отношение на „големите“ мъже.
От доста време насам ме е зачекнала тази тема в съзнанието, но така и не навих ръкави да я напиша. Тъй като всяка жена си има по една, две, пет, десет (в период) такива истории в ежедневието. И не защото жените сме такива, а защото мъжете сте онакива. Но хайде да не се сочим с пръст и да си лепваме определения. Всъщност ще говоря точно за определенията, които вие ни поставяте на първата и последната среща. Често и двете се оказват една и съща, защото не всеки може да си изиграе правилно картите и да си спечели втора среща с дългокрака, пищна мадама.
Разбира се, аз не съм дългокрака, пищна мадама, но съм средна хубост и ми се случва и на мен да ме свалят по заведения и барове. И сега ще споделя горчивия си опит и какви метаморфози съм приемала аз. Не, няма да ви говоря как една гъсеница минава всички процеси и се превръща в пеперуда. А точно обратното.
И така, ученици, въпросът е „Как от слънце, пиленце, зайченце (бла, бла) се превърнах в кучка, хиена, крава (бла, бла)“.
Първи правилен отговор: Един ден си облякох новите дрешки, сложих високите ботушки, напудрих си носленцето и отидох на дискотека с приятели. Един от тези ми приятели беше довел негови хора, които се понапиха доволно. Разбира се, от тях имаше и един мистър „аз съм готян уе“, който реши че трябва да танцува с мен. Дръпна ме за една песен, аз от учтивост поклатих бедра около него. Седнах си на мястото, отпих си от бирата, той ме дръпна пак, аз се усмихнах и пак си седнах. Нашия герой дойде до мен, взе да ми разправя колко съм красива, очите ми това, усмивката ми онова.. Да си признаем, той не знаеше цвета на очите ми, но беше преценил колко ми е дълъг крака. И така се започнаха безкрайните епитети, сваляния на звезди и не знам си какви други глупости. В един момент, той се усеща че аз го избягвам, че не го слушам и се чудя само как да се настаня там, където той няма достъп до мен. Разбра, че няма шансове с мен и като си тръгвахме от дискотеката се случи неизбавимото! Аз от зайченце се превърнах в тъпа крава, която не знам си какво, не помня, не го слушах. Това се е случвало на всяка девойка. И то неведнъж…
Верен отговор номер две: „Пиленце, пиши ми в скайп. Ама много си хубава, прелестна си, ти си жена мечта, точно за такава искам да се омъжа…“ и всякакви суперлативи по ваш адрес, получени във пощата на фейсбука ви, някой друг сайт или скайп. Вие не отговаряте, просто не си губите времето. Последвалите съобщения са „Защо не ми пишеш, ма боклук, за коя се мислиш за мис Свят ли?!“ Е де, мама му стара. Аз не се мисля, ти ме мислеше за такава, преди да разбереш, че няма да ти вържа.
Верен отговор номер три: Представете си някой романтичен филм. Който и да е. Красива история, рози, вечери на свещи, любов и пеперуди. Имате връзка със свястно момче, той ви се обяснява всяка нощ във вечна вярност „Ти си моето слънце, ти си моя живот“. Но този филм не е с хепи енд, по една или друга причина нещата започват да куцат. И вие решавате да сложите край на тези взаимоотношения, преди да стане твърде късно. Познайте какво следва. Точно така, вие сте кучката разбила живота му. Как се случва така, че от най – обичаната се превръщате в най – черната, един Бог знае.

Със сигурност и вие сте претърпявали такива метаморфози, но не се натъжавайте. Един ден сте „единствена и неповторима“, на следващия сте „като всички останали курви“. Одумвани и разнасяни, момчето ви изкарва ужасен човек пред всеки, който срещне. „Добре, че се разделихме тя е….“. Странно, като съм такава, какво си правил с мен?! Но видиш ли, пак можеш да заблестиш на хоризонта като слънцето в живота му, стига да разбере, че има шанс с вас.Подобни публикации:

Няма подобни публикации

Представете си, че съм с официална вечерна черна рокля, качвам се на сцената и нося плик, а на онова малко бюрце, дето звездите се подпират на оскарите докато казват номинациите вече ме чакат две статуетки. Чакай малко, защо две?

Скъпи гости, първо искам да благодаря на всички участници и на тези, които са гласували и писали коментари. За мен е чест да обявя победителите, но нека първо видим номинациите:

1. Анелия Димитрова с „Тежък съм, мамо”
2. SaTaSi с „Избирателно невидима?!”
3. Ивайло Недков с „8 март!?”
4. Miros The Mad Scientist с „Клонираните атакуват!”
5. Александра Шкодрова (alish) с „Лъжливото овчарче”
6. Мимс Михайлова (schizophrenia) с “More than words”
7. Боби с „Добро настроение или история за отиващата си Зима.”
8. Теодор Колев с „Един Прекрасен Ден ( началото на една отпуска )”

Кандидатурите бяха строго съдени, претегляни, пръскани с мокра вода, сушене на 2000W, изправяни с преса и къдрени с ролки, пудрени, печени на бавен огън. След всички тези процедури, както и естествено, преброяване на гласовете и вземане предвид мнението на журито, се уточниха няколко критерия:

•  Стил на писане
• До колко отговаря на стила на арогантни
• Структуриране
• Грамотност
• Брой харесали
• Брой положителни коментари
• Мнение на журито

Наградата печелят двама – едно мъжко и едно женско. Анелия Димитрова и Ивайло Недков получават голямата награда и официално стават част от екипа на арогантни пожизнено, до второ нареждане. Благодаря на всички за вниманието, айде може да си ходите вече. Ани и Иво да дойдат зад кулисите да си получат наградата.

P.S. Избора беше наистина труден, благодаря на участвалите за усилията и отделеното време. Кажете на баба си да спре да стиска палци, конкурса завърши, много са й посинели палците вече.

• Арената на Арогантни - Имаме новина! За да не прашасва профила ни на гост автор, който направихме за конкурса, ние решихме да съобщим на аудиторията, че все още приемаме статии на guest@arogantni.com . Ако имате дар слово и нещо около вас ви дразни, кефи или просто ви е направило впечатление, можете да изразите мнение във формата на статия и да ни
• Конкурс за автори в Арогантни: Клонираните атакуват! - Автор: Miros The Mad Scientist Не, това не е сага на Джордж Лукас, това вече е реалността! Огледай се – керъктър дизайнът на Господ е започнал бавно да се изчерпва и все по-често на улиците виждаме близки, познати и световноизвестни… но не са те! Параноя? Параноята не е за мен, тя гони само онези, които вярват в
• Конкурс за автори в Арогантни: Избирателно невидима ?! - Автор: SaTaSi На всеки му се е случвало да иска поне за ден да бъде невидим. Дали за да провери хората около него какво мислят за личността му. Дали за да се промъкне в нечии апартамент и да наблюдава обекта на сексуалното си привличане. Или просто за да не се занимава с никой. Толкова е хубаво
• Конкурс за автори в Арогантни: More than words - Автор: schizophrenia или иначе казано – за силата на думите и всичко, което не казваме. забелязала съм, че нещото, което всеки мама и тати чакат с най – голямо нетърпение, са първите думи на отрочето им. още отпреди да разбираме значението на думите, ние се опитваме да общуваме – дали с нечленоразделни звуци и сочене, или
• Конкурс за автори в Арогантни: Лъжливото овчарче. - Автор: Александра Шкодрова (alish) Любовта е надценена и подценена едновременно. Може би всички винаги ще си останем недорасляци, защото никога няма да открием какво всъщност значи „истински“. Какво значи? Ба ли го? Аз не бях се влюбвала, както вие. Не че нещо, всеки ден основните два вида постове, на които мога да попадна са а) пърхащо-сапунените и б)

Автор Теодор Колев
Днес 26 март 2078 година рано сутринта отворих очи и се протегнах. Снощи до късно бяхме работили по сървъра, който управлява автоматичната система за чистене на пясък в София. Погледнах навън – времето беше хубаво, температурата в 8 сутринта бе едва 48 градуса по Целзий. Палмите на улицата ми правеха шарена сянка през прозореца . Тези мисли ми припомниха, че днес все пак е събота и започва отпуската ми. Наскоро бяха приели закон за удължаване на дните за отпуска през годината. Моите станаха 60. Като президент на компанията можех да излизам когато искам, но все пак съдружниците ми от Apple можеха да го направят на въпрос.

Реших да не се бавя повече за да не изпусна совалката до Марс. Имах уговорка за приятно изкарване на 10 дни с любимото ми хоби геологията. След това почти месец щях да прекарам със семейството си на Луната. Откакто телепортацията стана масова и вече работи стабилно Майкрософт увериха, че вече е безопасно, и много хора се довериха. Но аз все още предпочитах старомодния начин със совалка. Бързах да стигна навреме за празненството по случай рожденния ми ден. Днес ставам на 103. Малко отживяла традиция но все пак. След откритието на гена за удължаване на живота от Симеон Дянков преди години, човек на практика можеше да живее колкото иска. Погледнах се в огледалото – гладките черти на 30 годишен младеж ме погледнаха сънено. След 4 брака и 18 деца все още изглеждах прекрасно. Огледах се и настроих домашния робот да изчисти навсякъде. Отидох на покрива, отворих вратата на аеромобила и се мушнах в креслото на пилота. Както всеки път мекия глас на бордовия компютър ме попита къде искам да отида. София бе погълнала почти Пловдив и все пак с усмивка се сетих че космодрума в квартал Пловдив бе за предпочитане от Пернишкия. Поех бавно натам с пърхащо сърце.

Погледът ми шареше надолу по време на целия път. Гледах и сравнявах промените през годините. София бе станала тропическа столица. Навсякъде паркове и градинки. Изобилието на фонтани промени целия микроклимат. Водният канал от центъра на София до кв. Пловдив бе завършен и можеше да се пътува и по вода. Усмихнах се, кметът изпълни обещанията си. Все пак караше 9-ти мандат. Пътуването отнемаше цели 29 минути но все пак можеше да се види нещо. Наистина смяната на Цариградско Шосе с канала бе добра идея. Пък и почти не се ползваше наземен транспорт. Може би само сервизните машини за които компанията ми отговаряше. Хората масово ходеха пеша на близки разстояния. Градът малко по малко се събуждаше.

Наистина се очертаваше един прекрасен ден!

Може да гласувате за статията от бутончето „Харесвам“. Статиите с най – много гласували печелят конкурса! Не забравяйте, че конкурса е до 31 март 2010. Публикувайте вашата статия сега.

Подобни публикации:

Няма подобни публикации