И преди теб и след теб ще има такива като теб на този Свят!
Задай си въпроса: “Възможно ли е да си щастлив с този си живот?”

Може да прочетете и...

Уейн Дайър – Мъдрост за всеки ден

Законите на Вселената

Тази статия е написана от: abrasheva.

Това съм аз. Едно обикновено момиче, на 14 години, което, като всички, обича да играе, да чете и да пише стихове и като всички иска мечтите му да се сбъднат. Но аз не само искам, но знам, че с малко повече постоянство ще мога да постигна поне някои от тях. Според мен цената на всеки успех е в това – да вярваш в своите възможности. Ако си кажеш: „Аз искам, защото мога!”, всичко ще ти се струва по-лесно постижимо.

Понякога човек се отчайва, а това не бива да се случва. Всеки трябва да намери сили в себе си да реализира желанията си. „Искам, защото мога!” – това си повтаряйте, когато Ви връхлети отчаянието, и ще видите, че ще успеете, ако не във всичко, то поне в някои най-желани начинания. Борбата, отчаяно упоритата борба с думичката „не мога” трябва да продължи дотогава, докато един ден се обърнем назад и видим, че мечтите ни са се сбъднали. И тогава с усмивка ще си припомним вълшебното: „Аз исках, защото можех! И постигнах това, което желаех!”.

Самата аз много пъти съм се отчайвала, но и много пъти съм се радвала на малки успехи, защото не съм се отказвала да се преборя докрай с трудностите. Научих се да бъда твърда, да отстоявам и да разчитам на себе си и мисля, че това много ми помогна. Отърсих се от страха и сега гледам живота с други очи. За мен най-важното е да мога да преодолявам големите препятствия в живота, да ги навивам. И знам, че щом искам да успея, ще успея, защото вярвам в себе си, вярвам, че мога!

Не мога да кажа, че случайно попаднах на тази стара изрезка от ученически вестник, защото няма да е вярно. Както няма да е вярно, ако се усмихна небрежно: „О, бях забравила за това!”.

Всъщност, то така се е вклинило в душата ми, че дори двадесетте години, минали оттогава, не са в състояние да го изтрият от съзнанието ми. И причината за това не е гордостта и самодоволството, а един въпрос, който ме преследва винаги, когато ме връхлетят проблеми, неприятности и други житейски неволи.

В дългите безсънни нощи, в които затормозеният ми ум трескаво блуждае къде ли не, в болезнените мигове на внезапни раздели, при всяко изричане на думите: „Не мога повече!”, този строг въпрос ме е удрял ребром и не ми е давал мира. „Какво направи с онова момиче?! Къде ти е куражът и силата, малката?! На коя гара забрави оптимизма – като стар куфар с ненужни вещи?!

„Искам, защото мога?!” Ха, нима забрави усещането, когато изричаше тези думи и се втурваше през света с широко отворени очи и лъвско сърце?! Политаше стремглаво, с усмивка над високите стени, които те заобикаляха, измъкваше се от хватката на мъчителното „не мога” с решимостта и борбения дух на завоевател. Заспиваше с мисълта, че на следващия ден те очакват много и прекрасни нови неща, сънуваше сбъдването на мечтите си, а на сутринта прескачаше стъпалата по три, задъхана, очакваща, търсеща нови предизвикателства… И беше щастлива от битките, които водеше, макар и малки, макар и незначителни за другите, защото преследваше мечтите си… Наистина ли обърна гръб на онова момиче, сляпа и глуха за тихия глас в сърцето си, с който то ти напомня, че все още има време, че все още има необетовани земи, несбъднати желания?! „

Този безкраен вътрешен диалог не ми дава миг покой. Има моменти, в които усещам как в слепоочията ми започва да пулсира неистовото желание да се втурна към своето бъдеще – силна, готова на всичко, решена да преодолея всяко препятствие, усмихната и нетърпелива да водя своите малки човешки битки. Тогава изчезват колебанията, съмненията, страховете и всички „Не”-та, загнездили се в изтормозеното ми съзнание. И мечтите ми, онези неразумни същества, имали куража да оцелеят през годините, се пробуждат – още по-цветни и с толкова ясни очертания, че ми се завива свят.

И, може би, точно тези редки, но безкрайно важни мигове, опазват у мен способността да вярвам, да искам, и да знам, че мога…

Моят отговор е: „Не, не съм се изгубила съвсем.”

А Вашият?!

Може да прочетете и...

Борислава Бонева: “Мога”

Тази статия е написана от: borislava.

Помниш ли като бяхме малки, колко пъти сме падали и сме се наранявали? А колко белези са останали от тогава?

Аз помня! А някои от белезите ми още са там – независимо от времето.
Как сме тичали, играли и колко свободни сме били в детското си безгрижие! А каква воля на откриватели сме имали –  възрастните са ни наричали “немирни” или “непослушни деца” …. И не само!

Помниш ли първия си път, когато падна от колелото? Колкото и да се страхувахме да караме – пак се научихме, нали? И сега като се качим на велосипед си спомняме как се кара – колкото и да неуверено в началото. За да сме уверени, ни трябва опит – да опитваме пак и пак, и пак – докато не се почувстваме сигурни.

Детето в теб е още живо – още търси, намира, играе, страхува се, понякога дори плаче – то е истинският ни пътеводител в живота. Открива нови и нови светове, живее в сърцето ти и има волята за успех. С опита си – то се научава да бъде и възрастен – същият възрастен, който нарича децата “непослушни”.

Пробуди ли се детето в теб? Е аз го пробудих съвсем скоро, като опитах нещо ново за мен – кънки на лед. Падах, ставах – сама падах, изтърсвах се и пак ставах. Чувствах се като непослушно дете, което прави бели и после го натупват, защото е било немирно. Дори последния път ми се насълзиха очите от болка – с такава сила се изтърсих на леда. Тогава се сетих, че каквото сам си направиш и Господ не може да ти направи.

И в живота е точно така – за да се научиш да летиш – първо трябва да се научиш да падаш, после да ставаш и така докато постигнеш опита. Дори болката, която ни прави живи същества е доказателство за самото ни усещане, че сме тук и сега, че това е единствената ни реалност във времето и пространството.
Паднеш ли, останеш ли долу – може още да те наранят. Преди да отида на кънки ми казаха да падам със свити юмруци – за да не ме порежат с кънките. В живота също е така – трябва да стискаме юмруците си, когато усещаме, че падаме – но не, за да нараним някой, а за да предпазим себе си – детето в себе си, сърцето си, душата си. Защото животът е борба за свобода – само силата на волята ни изправя отново. Защото ти падаш и ставаш и пак продължаваш да се учиш да живееш! Това е нашата съдба!

Може да прочетете и...

Няма сходни публикации за четене :-(

Тази статия е написана от: abrasheva.

Баба Марта бързала, ангелчета вързала! Нарекла ги е за здраве и любов!

Кой ангел би работил най-добре за теб, ако не твоя собствен? Съ-твори чудото, влез в ролята на Баба Марта и създай свои собствени мартенски ангели на здравето – Пижо и Пенда! Направи ги с много обич, по „свой образ и подобие“ задай им специалната мисия, която те ще изпълняват всеки път по най-добрият начин! Вдъхни им живот с любовта от твоето сърце, озари ги със светлина от твоята душа. Наречи ги за всичко онова, което желаеш в живота си: сибирско здраве, щастие, любов, споделеност, разбиране, хармония, прошка, мир, приемане, осъзнаване, страст, нежност, взаимност! Окрили любовта към живота сега!

______________________________________

ЗАПИШИ СЕ НА АДРЕС: ask@chudo-sega.com
______________________________________

Часове на групите + свободни места:

СЪБОТА – 03.03.2012 г. ……… НЕДЕЛЯ – 04.03.2012 г.

11:00 до 12:30 – ИМА ………. 11:00 до 12:30 – ИМА
12:30 до 14:00 – ИМА ………. 12:30 до 14:00 – ИМА
14:00 до 16:30 – ИМА……….. 14:00 до 16:30 – ИМА

Цена за работилницата с включени материали за:

Големи – 12.00 лева – изработка до 2 ангелчета
Майка + дете – 16.00 лева – изработка до 3 ангелчета
Майка + дете + дете – 20.00 лева – изработка до 5 ангелчета

Цената важи за работа в една от горепосочените групи. Ако желаете да работите в две групи (пример: от 11:00 до 14:00 цената се сборува, както и броят на ангелчетата – > 12.00+12.00 = 24 лева и 4 ангелчета)

Купи си Пижо и Пенда на място, ако желаеш повече от изработените в групата!
Цената за едно ангелче: 9.00 лева, а за всички от работилницата цената на място е специална – само 5.00 лева

Очакват ви специални изненади от ЧУДО Сега, от Аз Обичам и Биоконсепт!

Снимки от Коледните Ангели: http://chudo-sega.com/sabitia/koleda-angeli-rabotilnica/
Снимки от Ангели на Любовта: http://chudo-sega.com/sabitia/angeli-na-liubovta/

С обич,
ЧУДО Сега
Академия ДАЯ
Аз Обичам
Биоконсепт

Може да прочетете и...

Чудотворческа работилница – АНГЕЛИ на Любовта за малки и големи!

Тази статия е написана от: abrasheva.

Ето наближава този ден
в които ще те срещна аз
а нещо силно трепва в мен
и с нетърпение очаквам този час
…
Когато твоето лице ще озари
светът около всички нас
и твоите прекрасни бляскави очи
за сетен път ще видя аз
…
Дочаках този ден със сетни сили
и очаквах аз да зърна твоето лице
но не срещнах твоите очички мили
и не чух аз твоето гласче
…
По цял ден сам стоях
и тебе чаках, да се появиш.
дори в съня си пак за теб мечтах
как ярко като слънцето блестиш
…
Времето летеше ден след ден
сълзи напираха в моите очи
защо съдбата е тъй жестока с мен
защо не сме заедно АЗ и ТИ ???

2004

Може да прочетете и...

Няма сходни публикации за четене :-(

Тази статия е написана от: anton13.

Ако не можеш във всичко да вярваш
и във всичко да се съмняваш;
ако правото си не отстояваш
да търсиш, без да се предаваш;
ако те лъжат, мамят и объркват
и искат себе си да продадеш;
ако в игри без смисъл те забъркват,
а ти не искаш да им се дадеш;
ако използват тези, на които държиш,
като коз срещу твоето упорство;
и не виждаш път да продължиш
напред с горчиво непокорство;
ако осъзнаеш, че вярвал си в лъжи
и в улица без изход се озовеш,
с последните си сили докажи,
че битката докрай ще продължиш.
Ако знаеш, че истината съществува,
не спирай да търсиш, даже и сам.
Цял живот към нея да пътуваш,
накрая ще стигнеш. Тя е някъде там…
Тя е в твоето:”Искам да вярвам”
и в жертвите ненапразни.
Тя е пътя, който съграждаш
от всички пътеки отрязани!

Може да прочетете и...

Борислава Бонева: “Когато всичко е извън контрол”

Борислава Бонева: “Аз мога просто… да обичам.”

Борислава Бонева: “Мога”

Тази статия е написана от: borislava.

Безмълвие обвито в болката на сегашни терзания извикват тръпки в тялото.
Да дишам не е трудно, но свитото сърце сякаш ми тежи в гърдите.
Искам да кажа каквото имам, но не намирам думите, всичко е минало.
Обърканата ми душа отново стене, мисли, чувства съзнателно се блъскат в мен.
Това, което зная и не зная не ме остава на мира и ме кара да се бунтувам.
Къде спокойствието ще намери своя смисъл и отново ще покори душата ми?
Кога тишината на съзнанието ще се появи и примири уморената ми мисъл?
Защо природата показва своята благотворна енергия, а после умира в стената на реалността.
Една действителност, която само думите изграждат, водени от моментните емоции.
Да реагираш без да мислиш не е неприкосновенност, а беда,
но кое реално по-добро е за теб, да се вгледаш в детайлите или просто да подминеш?
Нима сега словото е безмислено и празно? Или изпълнено е с ценността на чувствата в душата ми?
Дали въпросите намират своя отговор или просто се изплъзват от главата, за да ме оттърсят от емоцията?!
Да, вярвам, че се свързвам с космоса, идвайки от него и обратно връщайки се в него.
Надеждата ми се отваря и показва своя път… а любовта просто се изпарява с всяка моя сълза.
Къде складирах аз безценните си чувства, нима сърцето толкова е малко,
или просто се е свило от натрупаната болка,
не може да събере достатъчно гориво от понеделника до петък…
Живея или се мъча да го правя, като всеки път се спъвам в камък,
по-точно камъче, от което излива се като чаша моята мъка.
Дори когато светлината видя аз по пътя, заравям се отново в моята съдба.
Не спирам да милея за изгубеното чувство от моето прераждане.
Не искам да вилнея и злобея, гневя и рева, инатя и викам.
Да заровя свойта мъка, искам да я погреба и с венец отгоре да я украся.
Живея сега и днес, само днес, за да постигна, това за което съм дошла.
Препядствията ме правят по-силна, колкото и слаба да съм сега.
Виждам, че времето отминавайки доказва моите страхове,
но това е защото те с натрупването си създадоха си свят в моята Мая.
Да разкъсам болката, да разплета нишките на ядовете,
да открия себе си и смисъла на своя път.
Да разруша преградите си и своите ограничения сега,
да избия всички мръсни долни страхове и слабости във мен.
Таз битка със себе си, по скоро война ще я повтарям всеки ден.
И никога не ще достигна своя край безкраен, на съвършенство и
хармония. Непрекъснатостта на цикъла и повтаряемостта на живота,
ще помогнат да изчистя изхабеното си чувство на нестабилност.
Затлачената мъка на душата ми ще измие реката от сълзи от очите ми.
Черната тиня, която ме вкарва в плаващи пясъци от дребнавост,
ще се превърне в моя Ад и ще ме изпържи на бавен огън.
Водата ми ще пресъхне като мираж и ще остане спомена за оазисите.
Моментите тъй невероятни и екзалтирани и меки. Топли и чувствени,
като истинска магия. Краткотрайни и вълнуващи като сън, почти нереални в своята рядкост.
Жадна съм от пустинята на малките песъчинки от моята дребнавост.
Вятърът на промените издухва косите и очите ми, за да прогледна към Рая.
Реката от думи извира от върха на скално покритие, така изкачвано и бленувано.
Докосвайки само брега, аз с цялото си съзнание желая да вървя по него,
по пътя на истината, колкото и трънлива да е тя, да не спирам да вървя.
Движението и развитието е тъй ценно в заспалите сънища,
реалността е само в моментите на осъзнаване и събуждане,
останалото е просто мъгла, неразнесла се от изгрева.
Разкъвсвайки мъглата и виждайки дъжда, дъгата показва своите чудеса.
Защото слънцето появява се винаги след нощта, негов е цикъла на деня и нощта.

Автор: Теодора Абрашева

Може да прочетете и...

Няма сходни публикации за четене :-(

Тази статия е написана от: abrasheva.

Техн. поддръжка:

Здравейте – бих ли могъл да Ви помогна?

Клиент:
Ами, след известно колебание, се реших да инсталирам “Любов”.
Бихте ли ме придружавали в този процес?

Техн. поддръжка:
Да, мога да Ви помогна. Готови ли сте да продължите?

Клиент:
Ами, аз не съм много обигран технически, но мисля че съм готов. Какво първо да направя?

Техн. поддръжка:
Първата крачка е да си отворите сърцето.
Отворихте ли си сърцето?

Клиент:
Да, но там сега са пуснати някои други програми.
Наред ли е, ако инсталирам “Любов” докато те вървят?

Техн. поддръжка:
Кои програми са пуснати?

Клиент:
Да видим. Сега имам “Наранено-минало”,
“Ниско-себеуважение” и “Завист-и-неприязън”.

Техн. поддръжка:
Няма проблем. “Любов” крачка по крачка ще изтрие “Наранено-минало” от Вашата операционна система.
Тя наистина ще остане в постоянната памет, но няма да нарушава други програми.

“Любов” някога ще пренапише “Ниско-себеуважение” с един модул на име “Високо-себеуважение”. А пък “Завист-и-неприязън” трябва да бъдат отстранени напълно.

Тези програми пречат на “Любов” да бъде инсталирана правилно. Можете ли сега да завършите това?

Клиент:
Не знам как те се завършват.
Можете ли да ми кажете как става това ?

Техн. поддръжка:
С удоволствие. Отидете в стартово меню и задействайте “Прошка”. Повтаряйте това толкова дълго, докато “Завист-и-неприязън” не са изтрити напълно.

Клиент:
Ок, това го направих. “Любов” започна да се инсталира.

Това нормално ли е ?

Техн. поддръжка:
Да, но имайте предвид, че досега имате само основната версия. Ще трябва да се свързвате с други сърца, за да получите останалите подновявания!

Клиент:
Ооопс! Вече имам грешка в програмата. Казва се:
“Грешка – програмата не работи на външни компоненти”.

Сега какво трябва да правя ?

Техн. поддръжка:
Не се притеснявайте.Това значи, че програмата “Любов” е конфигурирана, за да върви във вътрешното сърце, но още не е стартирана във Вашето външно сърце.

В нетехнически смисъл, това значи просто: Вие трябва първо себе си да обичате, преди да можете да обичате други.

Клиент:
Какво трябва да правя сега ?

Техн. поддръжка:
Отворете директорията “Себеуважение” и маркирайте следните файлове: “Себепрощаване”, “Разпознай-твоята-стойност” и “Признай-твоите-ограничения”.

Клиент:
Ок, осъществено.

Техн. поддръжка:
Сега ги копирайте в директория “Мое-сърце”. Системата ще пренапише всички файлове, които противоречат на това, и ще коригира някои грешни настройки. Освен това трябва да изтриете “Безкрайна-самокритика” от всички директории и след това да опразните кошчето с боклук, за да може тя да е действително отстранена и да не се появи отново.

Клиент:
Разбрах. “Мое-сърце” се пълни с нови файлове. “Усмихвам-се” върви сега на монитора ми и “Мир-и-блаоразположеност” се копират автоматично в “Мое-сърце”. Това нормално ли е?

Техн. поддръжка:
Понякога. При други това може да продължи по-дълго време, но всичко се случва точно когато трябва. Така, “Любов” е инсталирана и върви.

Още нещо преди да затворим: “Любов” е безплатен продукт. Дайте тези модули на всички които срещнете! Те ще ги споделят с други и много ще се реваншират с няколко готини модула.

Клиент:
Благодаря ти, Господи, за поддръжката!

Автор: Ellie Ivanova

Може да прочетете и...

Санди Стивънсън: “Безусловна любов”

Притча за чувствата

Тази статия е написана от: abrasheva.

1. ТЯЛОТО ТИ Е МЪДРО
В тялото ти е заложена безпогрешна система за избор на правилните за теб неща.
Преди да вземеш поредното решение, вслушай се в сигналите, които тялото ти изпраща.
Ако ти отговори с физически или емоционален дискомфорт – внимавай.
Ако ти отговори с радост и задоволство – решението е правилно.

2. ЖИВЕЙ НА МИГА
Единственото, което наистина имаш, е настоящият миг.
И миналото, и бъдещето са извън твоята власт.
Насочи вниманието си към своето СЕГА, усети го с цялата му пълнота. Мигът е такъв, какъвто е. Винаги, когато се противопоставяш на мига, ти се противопоставяш на цялата Вселена.

3. ПОДАРИ СИ ТИШИНА
Помълчи и послушай вътрешния си глас. Вместо да се луташ в умуване, довери се на интуицията си. Ти си най-важният в този свят – подари си време и тишина, за да чуеш себе си.

4. НЕ РОБУВАЙ НА ДРУГИТЕ
Отърси се от потребността да получаваш одобрението на другите.
Ти не зависиш от ничие одобрение.

5. ТИ ЗАВИСИШ САМО ОТ СОБСТВЕНИЯ СИ ИЗБОР
Единствено ти избираш чувствата и отношението си към хората и ситуациите. По различно време един и същ факт може да ти изглежда тъжен или смешен. Фактите не се променят; променя се твоето отношение към тях.

6. СВЕТЪТ Е ОГЛЕДАЛО
Ти мразиш или да обичаш у другите само онова, което обичаш или мразиш у себе си.
Ти привличаш в живота си хората и ситуациите, от които имаш нужда, за да научиш определен урок.
Когато реагираш с гняв или избираш насилието, ти обръщаш гнева и насилието срещу себе си. Каквото даваш, това и получаваш. Не бъди жесток със себе си.
Светът е огледало на твоите мисли, чувства и действия и винаги ще ги връща обратно към теб.

7. НЕ СЪДИ
Отърви се от вроденото си желание да съдиш другите за това, че са различни от теб. Приемай ги такива, каквито са, и ще се изненадаш от самия себе си, защото ще се почувстваш олекнал, освободен, извисен и просветлен.

8. ТИ СИ ХРАМ
Не тъпчи тялото си с отрови: нито чрез храната, водата и въздуха, нито чрез собствените си емоции.Помни, че Бог живее в теб и пази чист Неговия храм.

9. НЕ СЕ СТРАХУВАЙ ДА ОБИЧАШ
Страхът е в основата на твоето нещастие и на твоята болест. Страхът може да бъде победен само с любов. Изпълни се с любов и няма да остане място за страха. Изпълни се с любов и няма да остане място за болестта. Прости на другите, прости на себе си и ще бъдеш свободен.

10. БЪДИ ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ
Ти възприемаш този свят в собственото си съзнание. Чудесно е, че се грижиш за околната среда, защото почиствайки я от отпадъци, ти почистваш майката Земя, от която си жива част. Но не забравяй да почистиш токсините от своите човешки мисли.

Дийпак Чопра

Може да прочетете и...

Няма сходни публикации за четене :-(

Тази статия е написана от: abrasheva.

След дните, дарили ми толкова щастие, и безкрайната върволица от не – случайни и обсебващи тялото и духа ми събития, след освобождаването от всичко повърхностно, грозно и недостойно, в искрящата светлина на дългоочаквани срещи, откривам, че най-после съм там, където искам – отново в своето измерение. Дали е онова, което си мислех, че съм загубила сред какофонията от несбъднати предопределености и натрапени от непредвидените обстоятелства препятствия? Дори не смея да гадая, защото знам, че това, което е най-важно за мен, е вече на място, където ще бъде опазено от всяко посегателство – в най-светлото кътче на душата ми. Същата тази душа, която заблуждавах и залъгвах с огризките на банално съществуване, а тя жадно попиваше и най-малката частичка нежност, и най-невидимото докосване на прашинките от взривена откровеност, и най-неукротимия бунт за красота и равновесие. Тя запазваше непокътнато всяко дребно несъвършенство, което даваше начало или възкресяваше от пепелищата на страховете ми най-истинското светоусещане. Бореше се да не накърни целостта на спомена, да го обагри в най-щедрите нюанси на галопиращите през живота ми сезони. И успяваше да ме предпази от разрушителната сила на моето собствено неразбиране и противоборство. Тази, която пренебрегвах и често обричах на мълчание, сега ми доказва, че не е мой враг, че рационалното не може да бъде двигател на моя живот. В душата си откривам не извървени още пътеки и неизследвани възможности, и пак не вярвам, че е в състояние да побере онова, което извира от всяко мое сетиво и се стреми към безрезервно познание.

Някога, много след днес, може би ще успея да опиша с простички и понятни думи колко много означава за мен този отрязък от време, тази великолепна и благосклонна към предишните ми, а вероятно и бъдещи, търсения. И тогава всичко ще придобие кристална яснота; тогава ще си спомня безбройните дребни, незначителни без контекста на преживяното случки, пророчески думи и мисли, за да си върна изгубеното, да намеря себе си и онези, които цял живот съм чакала, обичала, опитомявала, и които са ми дали свободата да бъда непокорна, непредсказуема и достатъчно дръзка, за да искам да полетя…

А може би сама няма да разбера написаното днес, подвластното на дълбоките, неконтролируеми импулси на неспокойния си дух. Но дори тогава ще знам, че някога, през една нощ в началото на май, отново съм била там – в своето измерение, на място, което е пропито с духа на сродните души, намерили се една друга, с хора, чиито път се е кръстосвал неведнъж с моята посока, оставяйки неизличими следи и безкрайна върволица от взривяващи ежедневието ми срещи. Да остана в него не е достатъчно, непростимо е да искам да се върна, и все пак чувствам, че то ми принадлежи и че съм брънка от плетеницата на влудяващото му не – съвършенство… Когато разперя отново криле и се устремя с цялото си същество към слънцето, ще се къпя в светлите прашинки на неговата вечност и ще мога да намеря пътя… назад или напред, към това или към друго измерение… И ще бъда щастлива с всеки свой избор. Сега знам нещо, което преди беше само бегла сянка, изплъзваща се от подредената ми представа за истинност. Знам, че за да полетиш, ти е нужен силен размах, който може да ти даде само някой със същата непримиримост като твоята, с мъдростта на дете и способността да се учудва, без да търси противоречия и несъответствия в това, което се случва или не…

В привидността на нещата няма логика, както в тяхната дълбока същност няма и капчица лъжовност… За един малък отрязък от спонтанната и неопитомена нощ бях себе си, бях птица, полетяла сред хаоса от взривяващи се реалности, и усетих вкуса на свободата да не опровергавам своите страхове. Бях малко егоист, но бях също изтъкана от нежност и себеотричане, от копнеж по онова, което остава скрито дори за най-мъдрия… Огледах се в очите на едно пораснало дете, развенчах мита за предсказуемото и извоювах своята мъничка днешна победа над заблудата, че животът ми е кълбо от оплетени мисли и не – достигнати върхове.
И пак се уча да летя. Този път срещу вятъра.

Може да прочетете и...

Няма сходни публикации за четене :-(

Тази статия е написана от: borislava.